Европейски икономически и социален комитет
REX/503
Споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур
СТАНОВИЩЕ
секция „Външни отношения“
Към споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур
(становище по собствена инициатива)
Докладчик: Josep Puxeu Rocamora
Съдокладчик: Mário Soares
|
Администратор
|
Lucía Mendez del Rio Cabra
|
|
Дата на документа
|
18.5.2018 г.
|
|
Консултация
|
…, ДД/ММ/ГГГГ
|
|
Правно основание
|
член … от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
|
|
|
Решение на Пленарната асамблея
|
15.2.2018 г.
|
|
Правно основание
|
член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Външни отношения“
|
|
Приемане от секцията
|
26.4.2018 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
DD/MM/YYYY
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
98/0/4…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК счита, че приключването на вече доста дълго продължилите преговори за постигане на добро споразумение за асоцииране (СА) между Меркосур и ЕС би било много полезно за страните, като се започне от самия ЕС, който ще спечели значително, особено в средносрочен и дългосрочен план, от подписването на договора за асоцииране, откриващ достъпа на Европа до пазар с близо 300 милиона жители. От друга страна, Меркосур би могъл да диверсифицира своите икономики и да извлече ползи за износа си, както и да получи достъп до пазар с 500 милиона жители. Постигнатото СА трябва да бъде главно в резултат от приобщаващ и прозрачен диалог.
1.2Сегашното международно положение, намаляването на доверието на гражданите във всеобщите ползи от глобализацията, засилването на търговския протекционизъм с приемането на нови тарифни ограничения и предпочитането на двустранни, а не на многостранни преговори, следва да бъдат стимул за сключването на споразумение, каквото е искането от страна на водещите участници на двата континента. Излизането на Обединеното кралство от ЕС е важен факт, който трябва да бъде отчетен по време на преговорите.
1.3ЕИСК приветства доклада на Европейския парламент относно новата рамка за отношенията на ЕС с Латинска Америка, както и изготвянето от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на съобщение, преразглеждащо стратегическите отношения с Латинска Америка като част от нейната глобална стратегия за външна политика. Тези инициативи, които подчертават стратегическия интерес на ЕС към Латинска Америка и които доказват, че отношенията между двата региона трябва да бъдат повече от търговски, съвпадат хронологически с други инициативи, насърчавани от гражданското общество, академичните центрове или мозъчните тръстове.
1.4ЕИСК счита, че сключването на подобен тип споразумение би било възможно само ако е балансирано, носи средносрочни и дългосрочни ползи и за двете страни и не ощетява нито един сектор (като селското стопанство или промишлеността), отделен регион или държава. Споразумението за асоцииране в никакъв случай не може да се основава на лошо проведени преговори. Като има предвид всички аспекти, свързани със сътрудничеството и политическия диалог (два от трите основни стълба на СА), ЕИСК призовава страните, участващи в преговорите, да проявят по-голяма политическа воля, необходима за сключване на споразумението, и да положат максимални усилия за преодоляване на различията, които понастоящем оказват влияние върху търговското измерение. Съзнава чувствителните аспекти на някои сектори, включени в преговорите, и използва за целта признаване на различията, наблюдение на договорените позиции, съпътстващи и компенсаторни мерки, създаване на изключения, планове за развитие в подкрепа на най-засегнатите сектори, насърчаване на инвестициите, политики в областта на иновациите, изравнителни и преходни клаузи и клаузи за постепенно развитие Освен това ще бъде необходимо всички политики на ЕС да бъдат включени в съпътстващите мерки.
1.5Според ЕИСК дълбоките цифрови трансформации, които се извършват от двете страни на Атлантическия океан, биха могли да дадат голям тласък за извличане на максимална полза от подписването на споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур. Сред въпросите, които може да претърпят положително развитие, следва да се разгледа укрепването на световните вериги за създаване на стойността между ЕС и Меркосур, които в момента са много слаби. Споразумението за асоцииране ще има съществено отношение и към всичко, свързано с изграждането на инфраструктури, особено такива за взаимна свързаност, развитието на енергията от възобновяеми източници и особено за телекомуникационния сектор чрез въвеждането на 5G системата както в ЕС, така и в Латинска Америка.
1.6Във всички случаи ЕИСК призовава страните, участващи в преговорите, и по-специално ЕС, да имат предвид значителните загуби, до които ще доведе липсата на споразумение или пък подписването на небалансирано споразумение, както в политически и икономически план, така и по отношение на пропуснатите възможности. Очевидно е, че цената на липсата на споразумение не трябва да се изчислява единствено като се имат предвид държавите от Меркосур, а трябва да включва и цяла Латинска Америка, и особено държавите от Тихоокеанския алианс, който се превърна в една от основните точки на европейското внимание в процеса на регионална интеграция в Латинска Америка.
1.7ЕИСК счита, че е жизненоважно споразумението за асоцииране да бъде амбициозно и да обхваща всички аспекти на отношенията между ЕС и Меркосур. Следва да бъдат взети предвид наскоро сключените споразумения за свободна търговия с Канада и Япония. В този смисъл е важно да се преодолеят реалните пречки, с които се сблъскват предприятията, посредством хармонизиране на нормативните уредби и въздействие върху нетърговските бариери.
1.8СА следва да включва социално, трудово и екологично измерение, което да го обхваща изцяло. Това измерение следва да гарантира, че икономическите отношения съответстват на договорените социални и екологични цели и не нарушават правилата и гаранциите, регулиращи устойчивото развитие. Също така би трябвало да се подчертае значението на продоволствената сигурност.
1.9ЕИСК счита, че споразумението за асоцииране трябва да бъде активен инструмент за насърчаване на социалния диалог и спазването на основните конвенции на МОТ, особено на тези, свързани с достойните условия на труд и включените в Декларацията за основните принципи и права в областта на труда от 1998 г. Във връзка с това ЕИСК призовава за включването на глава за социалните и трудовите въпроси с цел справяне с проблемите в областта на труда и насърчаване на диалога между работодателите и работниците, което би могло да даде тласък за по-голямо социално сближаване. Тази глава следва да признава вече приетите от двете страни документи в областта на труда, а именно Хартата на основните права на ЕС и Декларацията за социални и трудови права на Меркосур. По този начин СА ще гарантира, че нарушаването на принципите и правата на работното място не може да се използва като законно сравнително предимство между страните нито в международната търговия. Във връзка с това следва да бъдат включени механизми за гарантиране на спазването им.
1.10ЕИСК настоява както Консултативният социално-икономически форум на Меркосур (FCES), така и ЕИСК, в качеството им на представителни организации на гражданското общество в двата региона, да бъдат включени в преговорите, в оценките на въздействието на споразумението за асоцииране и произтичащите от тях предложения (ЕИСК счита, че е жизненоважно да се анализира предварително въздействието на евентуалното СА и да се изготвят механизми за последваща проверка на изпълнението и развитието на договорените въпроси), в изготвянето на конкретна глава от споразумението, отнасяща се до социалното, трудовото и екологичното измерение.
1.11ЕИСК призовава и за създаването на Съвместен комитет за наблюдение (СКН) на гражданското общество, съставен от ЕИСК и FCES. Този комитет трябва:
·да бъде консултативен;
·в него да има равен брой участници от двете страни и балансиран състав от трите сектора на интереси, представени в двете институции;
·да може да изказва мнение по въпроси от всички области, обхванати от СА (което следователно включва главата относно търговията и устойчивото развитие);
·да има признати правомощия за пряк диалог с другите съвместни органи по СА, и
·да получава запитвания от тези органи и да изказва мнение по собствената инициатива, да изготви свой собствен правилник за дейността и да получава адекватно финансиране от своите политически органи, за да изпълнява функциите си.
1.12ЕИСК преценява като ненужно и неефикасно дублирането на представителство на гражданското общество, един път в общото приложно поле на СА и втори път в главата относно търговията и устойчивото развитие. Във връзка с това ЕИСК счита, че СА е едно цяло, което засяга всички държави от двете страни. ЕИСК настоятелно призовава преговарящите да се поучат от опита на други споразумения за асоцииране, в рамките на които бяха създадени национални консултативни групи (НКГ) на гражданското общество от всяка страна, без възможността им за участие да бъде призната в споразуменията. Очевидните вече ограничения на този модел показват, че няма смисъл всяка страна от Меркосур да има НКГ за непряко участие на гражданското общество в СА, още повече че двете страни имат независими, балансирани, представителни и способни да изпълняват мандата си в рамките на СА консултативни институции.
2.Въведение
2.1Меркосур е с площ от 12 800 000 км2, население от 293 милиона жители, с гъстота от 22,9 жители/км2. Меркосур представлява шестата икономика в света с БВП, достигащ 2 000 милиарда щатски долара. В допълнение Меркосур има два пълноправни члена в Г‑20: Аржентина и Бразилия. Аржентинското председателство на Г-20 през 2018 г. свидетелства за нарастващото значение на региона.
2.2След подписването на Междурегионално рамково споразумение (МРС) през декември 1995 г. ЕС и Меркосур започнаха преговори по споразумение за асоцииране. Предвид трудностите между страните (спорове по отношение на моделите за селскостопанско производство и тяхното въздействие върху пазара, възприемането на промишления протекционизъм и сектора на услугите в ЕС и Меркосур), преговорите бяха прекратени през 2004 г. главно заради очакванията, свързани с кръга „Доха“. На срещата на високо равнище между Латинска Америка, Карибския регион и Европейския съюз през 2010 г. бе взето решение за подновяване на преговорите. Перспективите за финализиране на споразумението до края на годината бяха окуражаващи, но като се има предвид предимно политическата преориентация на правителствата на Меркосур към регионалната интеграция и отношенията на блока с ЕС, преговорите отново бяха замразени, въпреки че след промяна в позицията на бразилското правителство през 2013 г. стана възможно тяхното възобновяване.
2.3Във връзка с появата на различни заплахи срещу представителните демокрации и пълното зачитане на свободите от двете страни на Атлантическия океан, ЕИСК подчертава, че споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур следва да насърчава категорично националните и международните ценности, принципи и демократични политически рамки.
2.4Като има предвид въздействието, което преговорите между Обединеното кралство и ЕС могат да окажат върху СА, ЕИСК счита, че тези въпроси трябва да бъдат решени по динамичен начин, отчитайки най-вероятните бъдещи последици.
3.Стратегически елементи на споразумението за асоцииране ЕС-Меркосур
3.1Подписването на СА с Меркосур следва да се впише в контекста на европейската външна политика за Латинска Америка, която се основава на специалния характер на отношенията на двата региона, съществено различаващи се от отношенията, поддържани с останалите региони по света. Въпреки че съществуват значителни трудности (разпокъсаност на региона), укрепването на отношенията с Латинска Америка ще бъде от полза за ЕС, също както укрепването на отношенията с ЕС ще се отрази благоприятно на Латинска Америка.
3.2Необходима е твърда политическа воля, за да бъде постигнато и насърчено СА не само като споразумение за свободна търговия, но преди всичко като глобално стратегическо споразумение, което се стреми да носи на икономическите и социалните участници от двете страни дългосрочни ползи в областта на развитието, сигурността, миграционните процеси и екологичните предизвикателства. А също така и за да се използват всички действащи механизми за оценка на съществуващите между двата региона асиметрии, да се намалят отрицателните въздействия от търговската либерализация върху някои сектори, да се сложи край на съществуващото забавяне в интеграцията на Меркосур и да се утвърдят социалното участие и прозрачността като основни фактори в отношенията между двата региона.
3.3СА представлява голяма възможност за напредък към постигането на глобални стратегически цели от общ интерес. То би било средство за международно политическо и икономическо присъствие в момент, когато икономиката и политиката се изместват от Атлантическия към Тихия океан. Освен споразуменията в рамките на Латиноамериканската асоциация за интеграция (ALADI), Меркосур няма споразумения за свободна търговия (ССТ) нито със САЩ, нито с големите азиатски сили. Това е една от разликите с Тихоокеанския алианс. Извън Латинска Америка Меркосур има различни видове споразумения с Южна Африка, Индия, Пакистан, Турция и Мароко и ССТ с Египет, Палестинската автономия и Израел. От своя страна ЕС има повече от 50 търговски споразумения с различни държави по света. В Латинска Америка и Карибския регион – с Мексико, Чили, Централна Америка, Перу, Колумбия, Еквадор и Карибския форум. В заключение, едно споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур би формирало двурегионален съюз с голяма тежест, по-специално на новата световна сцена.
3.3.1Протекционистичният уклон, който се наблюдава на световно равнище, оказва силно въздействие върху международната икономика. Сключването на СА между Меркосур и ЕС би могло да укрепи Атлантическия регион и да изпрати сигнал, че съществува и друг начин за развитието на търговските отношения и за даването на тласък на развитието на народите и регионите. Това ново поколение споразумения за свободна търговия, които отчитат загрижеността на гражданите, които са чувствителни по въпросите, свързани със загубата на работни места, доходи и сигурност, е най-добрият отговор както на нарастващия протекционизъм, така и на риска от търговската политика, която не защитава гражданите.
3.3.2Въпреки че няма подписан договор между тях, присъствието на Китай в региона на Меркосур нарасна експоненциално през последните години. Аржентина и Бразилия са двата основни обекта на китайската инвазия, като показателен е не само търговският обмен, но и увеличаването на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и финансовата помощ за ускорено изграждане на инфраструктура.
3.3.3Предвид целта на Европа да насърчава опазването на околната среда на световно равнище, ЕС би могъл да намери стратегически съюзник в лицето на Меркосур чрез подписване на СА. Днес околната среда е една от областите на най-голяма загриженост за държавите, гражданите и многостранната система. ЕС е пионер в екологичните политики и технологии. Природните ресурси са едно от най-големите предимства на Меркосур, но регионът е сред най-застрашените от изменението на климата. В този контекст следва да се обърне специално внимание на преразглеждането и отстраняването в средносрочен план на неустойчивите интензивни селскостопански и животновъдни практики.
3.3.4За осигуряването на достатъчна подкрепа за постигането на горепосочената цел е необходимо в СА да бъде включен важен раздел относно „енергетиката, околната среда, изменението на климата, науката, технологиите и иновациите“. Тези теми следва да бъдат приоритетни по отношение на сътрудничеството за развитие.
3.4Важно е също така да се вземат предвид извлечените поуки от съществуващите съюзи с други държави в региона. Това ще даде възможност да се изградят стабилни основи и подходяща среда за инвестиции както на европейско, така и на местно равнище, да се развие пълният им потенциал по устойчив начин като двигател, който генерира богатство, трудова заетост и благосъстояние.
4.Чувствителни аспекти на преговорите
4.1Предимствата на едно споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур не скриват трудностите в преговорите, които могат да бъдат обобщени в следните пет категории: i) сложността на преговорните теми относно съдържанието на споразумението в областта на търговията, промишлеността и услугите; ii) потенциалните дисбаланси между двете страни в областта на селскотостопанство; iii) структурните недостатъци, засягащи интеграцията на Меркосур, които ограничават свободната търговия; iv) социалното и екологичното измерение на споразумението за асоцииране и v) разликата в политическата воля на страните за сключване на споразумението и склонността за разглеждане на всички възможности за използване на компенсаторни механизми – както в рамките на споразумението, така и извън него – за постигането на тази цел. Всички тези въпроси са анализирани в настоящия документ по неизчерпателен начин и според наличните към настоящия момент документи.
4.1.1Що се отнася до търговията, след толкова продължителни преговори трудностите са идентифицирани. От европейска гледна точка те са съсредоточени в сектора на хранително-вкусовата промишленост на Меркосур. По-специално, съществуват опасения от отрицателно въздействие върху сектора на захарта, говеждото, пилешкото и свинското месо, плодовете и зеленчуците. Също така съществуват подозрения за протекционизъм по отношение на промишлените стоки (автомобили и химически продукти, като етанол), включително и на някои преработени селскостопански продукти (в т.ч. виното), риск от неспазване на стандартите за защита на наименованията за произход, относително ниско равнище на прилагане на стандартите за безопасност на храните и опазване на околната среда, липса на прозрачност при обществените поръчки.
4.1.2За ЕС запазването на производствените стандарти, постигнати в полза на потребителите и производството, е от съществено значение. Аспектите, свързани с безопасността на храните, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните (включително техниките на хранене), трябва да се разглеждат при ясна реципрочност. В СА трябва недвусмислено да бъде уредено използването и спазването на стандартите за използване на продукти за растителна и животинска защита. По отношения на търговския обмен между страните следва също да се прилагат ефективни и съпоставими системи за проверка на производствените процеси, за продуктите от животновъдството и по отношение на транспорта и клането. В тази връзка главата относно зачитането на защитените географски указания е от жизненоважно значение за опазването на общото европейско културно наследство, натрупано в продължение на години, и за борбата с плагиатството и измамата.
4.1.3За производствата, за които са въведени квоти, като захарта, етанола, говеждото месо, трябва да се въведе система за постоянен и единен контрол с цел приемане на компенсаторни мерки, в случай че настъпят значителни промени, и за да не се допусне отказ от местно производство. По отношение на плодовете и зеленчуците, ако се премахне защитата на механизма за входни цени, следва да се създаде център за наблюдение на функционирането на пазара, за да се запазят интересите на производството на двете страни; след това биха могли да се сформират работни групи за обмен на прогнози и информация относно факторите, които нарушават пазара.
4.2От гледна точка на Меркосур акцентът се поставя върху селското стопанство. Европейските страхове могат да бъдат намалени, ако бъде постигнато разумно спазване на еднакви стандарти – за опазване на околната среда, безопасност на храните, хуманно отношение към животните и др. – както по отношение на европейското производство, така и по отношение на вноса от Меркосур. Споразумението за асоцииране не бива да увеличава продоволствената зависимост на нито една от страните и следва да включва необходимите инструменти за избягване на модели на неустойчиво земеделие, като винаги се вземат предвид интересите на потребителите.
4.3Във връзка с промишлените стоки, при които не съществуват толкова големи пречки, постигането на съгласие изглежда по-вероятно, както например в случая със споразумението между ЕС и Южна Корея относно автомобилната промишленост. В заключение, за някои други теми, като интелектуалната собственост, които са особено чувствителни за определени държави от Меркосур като Бразилия, биха могли да се включат клаузи за постепенно развитие или преходни клаузи въз основа на вече приетите от СТО. В този смисъл ЕИСК счита, че наред с другите инициативи би могла да се разработи програма за интелектуалната собственост, с която да се насърчава трансферът на технологии и която да послужи за създаването на валидна патентна система между ЕС и Меркосур, с възможност да обхване цяла Латинска Америка.
4.4Структурните слабости на Меркосур могат да затруднят сключването на споразумението за асоцииране. Открояват се ограниченията, породени от недостатъчно развитите инфраструктури за междусистемни връзки и ниската степен на интеграция на регионалните вериги за създаване на стойност на територия, три пъти по-голяма от територията на ЕС. Това включва ниско ниво на вътрешнорегионална търговия и преобладаваща извънрегионалната търговия, незавършен митнически съюз, лоша координация на макроикономическите политики и слаби регионални институции. Пример за това е липсата на наднационален съд на Меркосур с решения, които са задължителни за изпълнение от правителствата, или ниската ефективност на системата за мирно разрешаване на спорове.
4.4.1Въпреки приемането на нов Общ митнически кодекс на Меркосур през 2010 г., той все още не е влязъл в сила, поради което продължава да действа общата външна тарифа. Меркосур е по-скоро зона на свободна търговия, а не митнически съюз.
4.5Въпреки това текущите преговори с Меркосур като блок от четири държави (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) са факт, който следва да бъде оценен много положително от европейската страна. Възможното разширяване на блока с предстоящо включване на нови държави би направило условията за преговори още по-трудни.
4.6ЕИСК подкрепя създаването на многостранен съд за уреждане на инвестиционни спорове, както и факта, че страните от Меркосур, както и асоциираните държави се присъединят към инициативата, за да се гарантира по този начин по-голяма правна сигурност както за инвеститорите от Латинска Америка, така и за европейските. Счита също така, че едно евентуално бъдещо членство на ОИСР трябва да бъде обвързано с ефективно въвеждане и прилагане на споразуменията ѝ с ЕС и създаване на климат на правната сигурност и пълно зачитане на закона по отношение на всички икономически и социални субекти от двете страни на Атлантическия океан.
5.Потенциал и възможности на споразумението за асоцииране
5.1Споразумението за асоцииране, по което ЕС и Меркосур преговарят, далеч надхвърля споразумение за свободна търговия, защото включва други два компонента, които обуславят разликата – политическия диалог и сътрудничеството. С оглед на заплахите пред многостранния формат, засилването на протекционизма и опасността от търговски войни това е подходящият момент ЕС да покаже стратегическия си ангажимент към Латинска Америка като цяло и към Меркосур в частност и да се възползва от съществуващите възможности.
5.2Сключването на споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур, като се имат предвид територията, населението и настоящият годишен търговски оборот от над 84 милиарда евро, ще засили ролята на двата блока на международната сцена и ще формира голямо пространство за икономическа интеграция с благоприятни последици и за двете страни и ще създаде положителни външни ефекти, включително и в останалата част на Латинска Америка. Ето защо споразумението за асоцииране с Меркосур следва да бъде печелившо споразумение и за двете страни.
5.3ЕС заема първото място сред икономиките в света, а Меркосур шестото. Държавите от Меркосур започнаха да диверсифицират своите икономики със силно присъствие на хранително-вкусовата промишленост, но и с нарастваща индустриална база, обезпечена със значителни енергийни и технологични ресурси. Опитите за икономическа диверсификация, особено с цел осигуряване на повече ползи за износа на Меркосур, представляват отлична възможност за европейските дружества, особено в сектора на технологиите и услугите.
5.4Между 2012 г. и 2016 г. Парагвай запази своя темп на растеж от 8,4 %, докато Аржентина (1,4 %) и Уругвай (2,9 %) отбелязаха забавяне, а Бразилия отчете спад от -1,4 %. Въпреки това възстановяването вече се усеща в Аржентина и Бразилия, а средносрочните прогнози отново са обнадеждаващи.
5.5Правната сигурност, която съществува в четирите държави от Меркосур, е важен факт, който следва да се вземе предвид, въпреки че може и трябва да бъде подобрена. Корупцията се превърна във въпрос, който буди все по-голяма обществена загриженост и за двете страни.
5.6Значението на регионалния пазар като качество и обем се различава значително в зависимост от големината на държавите – членки на Меркосур. В относително изражение държавите с по-малки пазари имат по-голямо участие в търговията с Европа. През 2015 г. към ЕС се насочва над 40 % от търговията на Парагвай, близо 30 % от търговския оборот на Уругвай, почти една четвърт на Аржентина и под 10 % на Бразилия. Тези цифри са сходни както за износа, така и за вноса.
5.7Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са една от силните страни на присъствието на ЕС в Меркосур, като европейските ПЧИ надвишават инвестициите на ЕС в Китай, Индия и Русия взети заедно. Европейската търговия с държавите от Меркосур има голям потенциал за растеж въпреки увеличаването на китайския износ и внос. Все пак прекомерната зависимост от износа на суровини на Меркосур за Китай е фактор, който трябва да се вземе предвид.
5.8През последните години присъствието на европейски МСП в държавите от Меркосур се е увеличило, а МСП от държавите от Меркосур започват да навлизат на европейския пазар. Споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур ще бъде отлична възможност за европейските МСП да увеличат своето присъствие и дейност в региона.
5.8.1ЕС основно изнася промишлени стоки, оборудване, транспортна техника и химически продукти и внася хранителни и енергийни продукти. Постигането на балансирано споразумение за асоцииране би имало огромен потенциал за създаване на богатство, ако се даде възможност на предприемачите, работниците и цялото общество да се възползват от него, особено ако съумее да отвори пространства за инвестиции, най-вече в нови дейности, които се основават на интензивното използване на знания и качествена заетост, да стимулира създаването на малки и средни предприятия чрез откриване на работни места в мрежи и да насърчава иновациите и демократизацията на новите технологии, допринасяйки за масовото им разпространение, особено в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Инвестициите в технологии и нарастването на търговията между двата региона биха могли да насърчат създаването на работни места, ако бъдат създадени необходимите за това условия.
5.8.2От друга страна, съществуват конкретни фактори, които биха означавали не само възможност за преговори, но и значителен принос за устойчиво развитие: изграждането на приобщаващи и екологосъобразни инфраструктури, които улесняват достъпа до основни услуги в нова рамка за градско развитие и благоприятстват териториалното сближаване, насърчаването на инвестициите в инженерната област и технологиите, които смекчават последиците от изменението на климата, както и използването на устойчиви енергии, диверсифицирането с неконвенционални възобновяеми източници и използването на опита на европейските дружества в тази област за преминаване към екологична икономика.
5.8.3Освен това едно добро СА би могло да допринесе за икономическото и социалното благополучие и в двата региона, ако са налице подходящи обстоятелства, което несъмнено ще има ефект върху създаването на работни места например чрез:
-нови възможности за бизнес за предприятията в нетрадиционни сектори, като нови технологии, екологосъобразна икономика и социални мрежи;
-разширяване на традиционните пазари в секторите на телекомуникациите, автомобилостроенето, фармацевтичната промишленост, производството на електроенергия и банковото дело;
-отваряне на нови пазари за МСП;
-снабдяване с природни ресурси и храни, като същевременно се подкрепя запазването на биологичното разнообразие и екологичната устойчивост, и
-насърчаване на социалната, демократичната и солидарната икономика като механизъм за подобряване на социално-икономическата тъкан, изсветляването на сивата икономика.
5.9Сключването на споразумение за асоцииране с Меркосур би позволило на ЕС да разшири икономическите и геополитическите си връзки със стратегически партньор. Ако бъде сключено незабавно, това двурегионално споразумение ще бъде първото по рода си, подписано от Меркосур, което на свой ред ще позволи на ЕС да изпревари други международни конкуренти, като САЩ, Китай или дори Индия, Русия и Южна Корея. В допълнение споразумението за асоцииране ще укрепи стратегическото партньорство с Бразилия, което изключва търговията, а Бразилия е една много важна държава в международната геополитика. Това споразумение за асоцииране ще засили европейското присъствие в Латинска Америка, регион с важни запаси от енергия, храна и вода – три жизненоважни ресурса през 21 век. СА би могло да допринесе за укрепване на икономическите и геополитическите връзки между Атлантическия и Тихия океан.
5.10Споразумението за асоцииране с ЕС би било полезно за Меркосур и от стратегическа гледна точка. От една страна, би позволило на блока да укрепи регионалната си позиция и да улесни продължаващите усилия за сближаване с Тихоокеанския алианс, а от друга, Меркосур би подобрил капацитета си за водене на международни преговори и би могъл да коригира някои несъответствия между държавите от блока (и Латинска Америка като цяло) в търговските и финансовите си отношения с други международни конкуренти. Меркосур ще се възползва от трансфера в областта на технологиите, науката и образованието и ще спечели важен съюзник в многостранните международни преговори по въпроси, които го засягат напълно, като например изменението на климата, устойчивото развитие или борбата с глобалните заплахи.
5.11ЕИСК приветства политическата воля на страните в областта на сътрудничеството и ги насърчава да използват ефективно съществуващите финансови инструменти за задълбочаване на това сътрудничество в следните области:
·образование, обучение и университетски обмен: Еразъм ЕС-Меркосур;
·сътрудничество в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите между университети, публични изследователски центрове и предприятия; преимущество на технологичния трансфер;
·устойчива стопанска дейност и устойчиви проекти за развитие и
·социално сближаване: борба с бедността и неравенството.
6.Гражданското общество и Споразумението за асоцииране
6.1ЕИСК счита, че двурегионалният характер на съдържанието на споразумението за асоцииране е основен и отличителен елемент на тези преговори и отправна точка за политическите и икономическите отношения в един все по-глобализиран свят. Убеден в ползата от диалога с гражданското общество на партньорите във външната политика на ЕС, ЕИСК работи повече от двадесет години с организациите на Меркосур както в проследяването на преговорите, така и в поддържането на постоянен и структуриран диалог, който да улесни взаимното разбирателство и да даде възможност за критичен, но конструктивен принос към отношенията между двата региона.
6.2ЕИСК несъмнено дава положителна оценка на отношенията между ЕС и Меркосур. Тези отношения, които имат вече дълга история, се основават на дълбоките исторически, културни и езикови връзки и имат за цел задълбочаване на регионалната интеграция, за да се справят двете страни заедно с управлението на общите предизвикателства, произтичащи от глобализацията, и да запазят неразривната свързаност между социалното сближаване и икономическото развитие. Гражданските общества и на двете страни са изградили мрежа от стабилни взаимоотношения, които на свой ред допринасят за по‑добра координация във всички сектори (стопански среди, синдикати, трети сектор).
6.3През последните години тази работа получи признание и всички европейски преговарящи приемаха необходимостта във всяко споразумение да бъдат включени разпоредби за участието на гражданското общество, обвързвайки го с насърчаването на устойчивото развитие. ЕИСК приветства това развитие, но изразява съжаление, че във вече действащите споразумения, гражданското общество има ограничена роля. На практика бяха създадени вътрешни консултативни групи за всяка страна (и за всяка подписала държава от неевропейска страна, когато става въпрос за регион), без в споразуменията да се предвижда официално възможност тези вътрешни консултативни групи да работят съвместно. Още по-сериозен е фактът, че създаването на вътрешни консултативни групи на страните партньори зависи изцяло от волята на съответните правителства, което доведе до ситуация на дисбаланс между секторите, липса на представителност, липса на независимост по отношение на правителствата и на интерес или дори отказ от страна правителствата, които трябва да ги създадат.
6.3.1ЕИСК отхвърля възможността преговорите по СА с Меркосур да доведат отново до форма на участие, основана на модела на вътрешните консултативни групи.
6.4ЕИСК припомня отново, че Меркосур, както и самият ЕС разполагат с институция за участие и консултиране на гражданското общество, а именно Консултативния социално‑икономически форум на Меркосур (FCES). FCES представлява на паритетен принцип икономическия и трудовия сектор, както и други организации на гражданското общество. Неговите членове се събират редовно и представят консенсусни позиции на политическите власти на региона. Подкрепата на ЕИСК за FCES още от създаването му има за цел да подчертае значението на укрепването на този орган като съществен фактор за социално-икономическата интеграция на региона.
6.5ЕИСК отново заявява, че принципите на прозрачност и участие трябва да се спазват както в договарянето, така и в изпълнението на споразумението за асоцииране, за да се създадат положителни предпоставки за изграждане на доверие в институциите, легитимация и ангажираност на гражданското общество в преговорите, които ги засягат пряко. Поради това изразява съжаление относно липсата на прозрачност в тези преговори, които не възпроизведоха добрия модел, предварително установен в преговорите за ССТ със САЩ, и настоява за предоставяне на систематична, съществена и важна за гражданското общество информация от всички участващи в преговорите, по-специално свързаните с Меркосур.
6.6В съответствие с общите позиции на ЕИСК и FCES – и с постигнатите предварителни споразумения по време на преговорите през 2004 г. и впоследствие подписани, в които се посочва, че двете институции ще получат съвместен мандат в рамките на СА, ЕИСК настоява за създаването на Съвместен комитет за наблюдение (СКН) на гражданското общество в рамките на СА. Този комитет трябва:
·да има равен брой членове от ЕИСК и FCES;
·да представлява трите сектора (икономически, трудов и други организации) по балансиран начин;
·да има консултативни функции, които покриват всички области на СА, в т.ч. главата относно търговията и проследяването на главата, свързана с устойчивото развитие;
·да получава точна и актуална информация от страните относно въздействието на СА;
·да има правомощия за диалог с другите съвместни органи по споразумението за асоцииране (съвет по асоцииране, комитет по асоцииране, съвместен парламентарен орган, съвет по търговията и устойчивото развитие);
·да получава искания за консултации от тези органи, но също така да излиза със становища по своя собствена инициатива;
·да изготви собствен правилник за дейността, и
·да получава подходящо финансиране от съответните политически органи за изпълнение на своите задължения.
6.7Създаването на Съвместен комитет за наблюдение с тези характеристики би улеснило разрешаването на конфликтите, които могат да възникнат след подписването на споразумението за асоцииране, и възможните ситуации на блокаж. По-конкретно и в съответствие с подхода на вече съществуващи организации в подобни споразумения Комитетът следва да проследява въздействието, което споразумението за асоцииране оказва върху подобряването на правата на човека, трудовите, социалните и екологичните права (като упражнява контрол да няма случаи на социален или екологичен дъмпинг например с цел получаване на търговски предимства), и стриктното спазване от страните на тези споразумения или международни споразумения, които са подписали. По своята същност организациите на гражданското общество, които ще съставляват Комитета, са най-подходящи, за да гарантират, че споразумението за асоцииране е от полза за всички страни, и да посредничат или да улесняват комуникацията със засегнатите сектори. Във връзка с това СКН трябва да може да изпраща наличната информация по конкретни случаи, както и своите препоръки на съвместните органи на СА с цел получаване на отговори.
6.8ЕИСК счита, че е необходимо в СА да се включи социално измерение, което освен да включва търговията, трябва да отива по-далеч и да има за обща цел увеличаването на социалното сближаване. По-специално, то следва да обхваща въздействието върху заетостта, защитата на интересите на местното население и на хората в неравностойно положение, насърчаването и зачитането на правата на човека, опазването на околната среда, правата на имигрантите и на работниците като цяло, защитата на потребителите и насърчаването на социалната икономика. В този смисъл следва да бъде включен ангажиментът на страните да прилагат основните конвенции на Международната организация на труда, така че нарушаването на принципите и основните права на работното място да не може да се прилага или използва като сравнително предимство в международната търговия. Също така включването на глава за социалните и трудовите въпроси с цел справяне с проблемите в областта на труда и насърчаване на диалога между работодателите и работниците би могло да бъде инструмент, чрез който споразумението да доведе до качествена заетост, да подобри социалните условия на работниците и да допринесе значително за по-добро разпределение на богатството.
Брюксел, 26 април 2018 г.
Диляна Славова,
председател на секция „Външни отношения“
_____________