Европейски икономически и социален комитет
TEN/656
Укрепване на енергийните мрежи в Европа
СТАНОВИЩЕ
Европейски икономически и социален комитет
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Съобщение относно засилване на възможностите на европейските енергийни мрежи
[COM(2017) 718 final]
Докладчик: Andrés Barceló Delgado
|
Консултация
|
Европейска комисия, 12.2.2018 г.
|
|
|
|
|
Правно основание
|
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
|
|
Приемане от секцията
|
5.4.2018 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
19.4.2018 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
534
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
157/1/2
|
1.Заключения и препоръки
Европейският икономически и социален комитет:
1.1споделя виждането, че подходящо свързаната европейска енергийна мрежа е изключително важна за постигането на целта на енергийния съюз: гарантиране на достъпно, сигурно и устойчиво енергоснабдяване, което създава възможност за осъществяване на енергийния преход към нисковъглеродна икономика при конкурентни условия;
1.2отново заявява, че въпреки че не са обвързващи за държавите членки, целите в областта на климата и енергийната сигурност на ЕС са неразривно свързани, поради което нито една от тях не следва да се счита за второстепенна по отношение на останалите;
1.3счита, че инвестициите в мрежова инфраструктура трябва да се осъществяват със същата интензивност както другите инвестиции в областта на енергетиката, по-специално в координация с ускореното развитие на енергията от възобновяеми източници; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното развитие както на транснационалните, така и на националните енергийни мрежи, с цел да се улесни съвместното развитие, което ще даде възможност за постигането на целите на Съюза;
1.4призовава Комисията и държавите членки да изготвят двугодишни мониторингови доклади относно изпълнението на целите за развитие на енергията от възобновяеми източници и за развитие на националните и транснационалните мрежи, с оглед да се гарантира координираното въвеждане на възобновяемата енергия и мрежите, като се обърне специално внимание на пречките, които възпрепятстват преноса на енергия от възобновяеми източници;
1.5потвърждава, че определената цел за 10% междусистемна свързаност до 2020 г. няма да може да бъде постигната в някои държави членки, както и че трудностите във връзка с развитието на тези проекти (сложни административни процедури, политически последици, финансиране, обществено отхвърляне) застрашават постигането на целите за 2030 г., което пречи на изпълнението на политиките на ЕС в областта на климата;
1.6счита, че активното участие на организираното гражданско общество във фазите на разработване на проектите за междусистемни връзки може да допринесе за смекчаване на позициите на обществото по отношение на някои проекти;
1.7призовава за постигане на напредък по Регламента относно управлението на енергийния съюз, като се създадат условия за въвеждането на необходимите мерки за улесняване на изграждането на междусистемните връзки в зоните, в които понастоящем се натрупва голям дефицит спрямо целта за 10% междусистемна свързаност;
1.8препоръчва към показателя за процент на междусистемна свързаност по държави да се добави проследяване на цифрите по географски зони (например Пиренейския полуостров), както и да се включат показателите, които проследяват разликите в цените между пазарите на едро, с цел да се приоритизира прилагането на проекти от общ интерес в зоните с най-големи различия;
1.9признава, че финансовата подкрепа, получена чрез Механизма за свързаност на Европа (МСЕ), по който са предвидени 5,35 милиарда евро за енергийна инфраструктура до 2020 г., съчетана с други програми за подпомагане и с работата на регионалните групи, даде възможност за развитието на все по-голям брой проекти, които доближават ЕС до изграждането на вътрешен енергиен пазар;
1.10настоятелно призовава за преразглеждане на наличния бюджет за подкрепа на проектите за междусистемна свързаност, тъй като разпределените понастоящем средства може да се окажат недостатъчни за изпълнението на предвидените цели;
1.11призовава държавите членки и Комисията да укрепят механизмите за солидарност и обща сигурност, така че да се създадат условия за осъществяване на енергийния преход и на целите за сигурност на доставките с добро съотношение разходи – ефективност, което ще е от полза за конкурентоспособността на отрасъла и за европейските граждани;
1.12препоръчва на Комисията и държавите членки да насърчават инструменти за управление (софтуер), които увеличават ефективността на работа на междусистемните връзки.
2.Политика за трансевропейските енергийни мрежи
2.1За да бъдат изпълнени целите му, свързани с изменението на климата, конкурентоспособността и енергийната сигурност, Европейският съюз набеляза цели за развитие на енергийните преносни мрежи, които да създадат условия за осъществяване на процеса на енергиен преход към нисковъглеродна икономика.
По-конкретно е заложено държавите членки да достигнат до 2020 г. 10% междусистемна свързаност със съседните на тях държави. Освен това, за да се обвържат целите за производство на енергия от възобновяеми източници с адекватно изграждане на междусистемните връзки, Европейският съвет постигна договореност за увеличаване на 15% на целта за междусистемни електроенергийни връзки до 2030 г.
2.2За да се гарантира постигането на 10% междусистемна свързаност, през 2013 г. ЕС прие Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (Регламента за TEN-E) и лансира Механизма за свързване на Европа (МСЕ), проправяйки пътя за идентифициране, подкрепа и приоритизиране на изпълнението на „проекти от общ интерес“, необходими за осъществяване на устойчива трансевропейска енергийна мрежа.
2.3Инвестициите в европейски енергийни мрежи до 2030 г. възлизат на 180 милиарда евро и се очаква след завършването им те да генерират годишни икономии от порядъка на 40 – 70 милиарда евро, благодарение на спестените разходи за енергопроизводство и по-конкурентните цени на едро на природния газ, което ще намали разходите за енергийния преход.
Третият списък на проекти от общ интерес, който предстои да бъде одобрен от Европейския парламент, набелязва 173 проекта, които да помогнат за постигането на целите по отношение на междусистемните връзки за 2020 г. и 2030 г.
Независимо от амбициозния списък и съществуващите мерки за подкрепа, техническите трудности, свързани с проектите, както и политическите и административните последици и общественото отхвърляне са причина по-малко от 30% от 173-те проекта, включени в третия преглед на проектите от общ интерес, извършен през 2017 г., да бъдат завършени през 2020 г.
За това закъснение допринася фактът, че разпоредбите на Регламента за TEN-E не се прилагат в пълна степен на национално равнище.
2.4За да се постигне напредък по отношение на изпълнението на целите, Комисията създаде четири групи на високо равнище с цел ускоряване на развитието на инфраструктурата в четири конкретни региона.
2.4.1План за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар
Политическият приоритет е синхронизирането на електроенергийната мрежа на балтийските държави с континенталната европейска мрежа, както и прекратяването на изолацията на газопреносните мрежи на балтийските държави и Финландия, а също и на тяхната зависимост от един източник на газ.
ЕИСК подкрепя напълно постигането на политическо споразумение за насърчаване на завършването на газовите проекти от общ интерес през 2021 г. и на междусистемната свързаност между Естония и Финландия и между Полша и Литва.
2.4.2Пиренейски полуостров (Мадридска декларация)
За съжаление и въпреки одобрението на електропровода в Бискайския залив, междусистемната свързаност на Пиренейския полуостров с останалата част от Европа е далеч от целите за 2020 г. и още по-далеч по отношение на целите, заложени за 2030 г.
Съществуващата степен на междусистемна свързаност между Испания и Португалия не решава основния проблем, свързан с липсата на връзки между Пиренейския полуостров и Франция, тъй като единственият начин полуостровът да се свърже с Европа и да се интегрира към вътрешния пазар е през Франция, а междусистемната свързаност с тази страна е приблизително 2,8%.
Този малък процент на междусистемна свързаност допринася за това цените на електроенергията на Пиренейския полуостров да са сред най-високите в Европа, както и за твърде високата цена на системата за включване на възобновяеми източници на енергия, тъй като са необходими големи резервни мощности и прилагане на процедури, които позволяват управление на високата променливост на състава на енергийния микс. Последните изявления на президента Макрон са знак за така необходимата политическа подкрепа за двете пиренейски междусистемни връзки, намиращи се все още в начален етап на развитие.
2.4.3Енергийна свързаност между Централна и Югоизточна Европа
Този регион е уязвим от прекъсване на доставките и плаща по-висока цена за газа спрямо останала част от ЕС въпреки географската си близост с доставчика на газ.
Главните цели са стартиране на изпълнението на междусистемния газопровод България – Сърбия, започване на инвестициите в терминала за втечнен природен газ в град Крък (през първото шестмесечие на 2018 г.) и започване на изграждането на коридора България – Австрия в неговата румънска част.
2.4.4Сътрудничество в областта на енергетиката в региона на северните морета
Главната цел е съсредоточена в комбинирането на производството и преноса на електроенергия от възобновяеми източници, както и в създаването на благоприятна правна и регулаторна рамка за развитието на такива проекти в зона, разполагаща с потенциал за производство на вятърна електроенергия, което през 2030 г. се очаква да съответства на 4 – 12% от потреблението на ЕС.
3.Преориентиране на инфраструктурната политика в дългосрочен план
3.1Въпреки значителните усилия на Комисията и на държавите членки за насърчаване на проектите от общ интерес, на практика поради технически трудности и бюрократични и финансови ограничения, само малка част от тези проекти ще бъде изпълнена до 2020 г., което налага спешно преразглеждане на графика за изпълнение, предвиден за проектите от общ интерес, като се даде приоритет на по-отдалечените от изпълнението на целите за междусистемна свързаност райони.
3.2ЕИСК счита, че следва да се включат критерии за киберсигурност в проектите от обществен интерес, така че да се ограничи рискът за европейските граждани.
С цифровизацията ще се увеличи значително делът на системите в новите инвестиционни проекти.
3.3При газовите междусистемни връзки с приоритет следва да се разглеждат проектите от общ интерес, които допринасят съществено за гарантирането на сигурността на доставките в държавите членки както по отношение на рисковете, произтичащи от действията на трети държави, така и по отношение на техническите ограничения.
3.4По отношение на целите за междусистемна електроенергийна свързаност е неправилно всяка държава членка да се разглежда поотделно. ЕИСК счита, че е необходимо да се направи втори анализ по географски зони със съответното групиране на държави членки, за да се избегнат затрудненията в междусистемната свързаност на мрежите. Това е необходимо по-конкретно в случаите, в които една държава може да се свърже с останалата част от Европа само през друга държава, какъвто е случаят с Пиренейския полуостров, Кипър, Малта и Ирландия.
3.5На междусистемните връзки на държавите членки с по-голям недостиг на свързаност, като например държавите от Пиренейския полуостров, Югоизточна Европа, Полша и Ирландия, следва да се даде приоритет и ЕИСК настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изготвят необходимите мерки за реализирането им без излишно забавяне.
3.6Целта за 10% междусистемна електроенергийна свързаност няма да бъде постигната до 2020 г. от Кипър, Испания, Франция, Италия, Полша и Обединеното кралство, а включването на Ирландия и Португалия в списъка на „успелите“ е до голяма степен под въпрос.
Според данните на Комисията целта за 15% електроенергийни междусистемни връзки през 2030 г. изглежда трудно постижима, още повече ако се извърши правилен анализ по „географски затруднения“, а не само по държави членки.
3.7Новите прагове, определени за измерване на нуждите от междусистемна свързаност и интегриране към единния пазар с оглед на постигането на целите за 2030 г., са:
·праг на разлика в цените на пазара на едро от 2 евро за мВт/ч между държавите членки, регионите или тръжните зони с цел да се постигне хармонизиране на пазарите;
·доставката на електроенергия трябва да се гарантира чрез комбинация от вътрешния капацитет на всяка държава членка и внос. Когато номиналният капацитет на междусистемните връзки е под 30% от максималното натоварване, трябва да се изграждат нови междусистемни връзки и
·третият праг се отнася до оптималното използване на енергията от възобновяеми източници: когато номиналният капацитет на междусистемните връзки (износ) е под 30% от инсталираната мощност за генериране на електроенергия от възобновяеми източници, следва да се търсят възможности за нови междусистемни връзки.
Тези три прага свързват пряко целите за развитие на енергопроизводството от възобновяеми източници и за интегриране към вътрешния пазар с целите за междусистемна свързаност, като се постига положителен напредък в общото им изпълнение.
3.8С оглед на новоустановените прагове и ограничението на анализа по държави членки, шест държави не изпълняват нито един от трите прага: Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър и Обединеното кралство. Към тях би трябвало да се добавят Португалия и Малта, които изпълняват два от праговете, но посредством изключителна връзка съответно с Испания и Италия.
Както балтийските държави, така и Германия, България, Полша и Румъния изпълняват два от трите прага, а за останалите държави членки може да се счита, че са напълно интегрирани, тъй като изпълняват и трите прага.
3.9Както от анализа на процента на междусистемна свързаност по държави, така и от анализа на трите нови прага става ясно, че в някои държави постигането на целите, определени за 2030 г., ще бъде трудно. Един от основните проблеми е, че целта за междусистемна свързаност не е обвързваща за държавите членки, което заедно с присъщите за тези проекти забавяния (политически консенсус, нужда от финансиране, икономическа възвръщаемост, обществено отхвърляне) затруднява нейното постигане. Всички цели в областта на климата и енергийната сигурност на ЕС са неразривно свързани, поради което нито една от тях не следва да се счита за второстепенна по отношение на останалите.
3.10ЕС следва да продължи да насърчава разглеждането и приемането на Регламента относно управлението на енергийния съюз, като възприеме амбициозен подход за равнопоставеност между целта за изграждане на междусистемните връзки и целта за енергопроизводство от възобновяеми източници, за да се гарантира, че държавите членки и Комисията мобилизират спешно всички усилия за постигането в най-кратки срокове на целта за 10% междусистемна свързаност, даваща възможност за достъп до вътрешния енергиен пазар на Съюза.
Освен това за проектите, които увеличават значително текущия капацитет за междусистемна свързаност в точки, които са под 10%-ата цел, следва да се приложат всички налични финансови инструменти, като МСЕ, европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции. Тези проекти следва да са предмет на специфично регулаторно третиране със засилени мерки на европейско управление по отношение на проектите с цел да се ускори тяхното привеждане в изпълнение.
3.11Регионалните групи съвместно с Комисията следва да извършват непрекъсната оценка на всеки отделен случай, като дават приоритет на осъществяването на тези проекти от обществен интерес, включително на приемането на мерките, способстващи тяхното изпълнение – наред с другото, опростяването на административните процедури – и да създават благоприятни условия за постигане на съгласие между държавите членки посредством провеждането на срещи на най-високо равнище.
Необходими са съгласувани действия на всички заинтересовани страни, в т.ч. държавите членки, операторите на преносните мрежи, организаторите на проекти и регулаторните органи. Инициативи като Форума за енергийна инфраструктура, провеждан ежегодно в Копенхаген, които създават условия за активното участие на всички тези страни, са много положителни за намирането на решения за проблемите, свързани с развитието на проектите за междусистемна свързаност.
4.Сигурност на доставките
4.1В условията на голяма външна енергийна зависимост на всичките му държави членки повишаването на сигурността на доставките е една от първостепенните цели на ЕС. В този смисъл през последните години беше реализиран значителен напредък, по-специално по отношение на мрежите и междусистемните връзки за природен газ; въпреки това следва да продължи да се дава приоритет на развитието на проектите от обществен интерес, необходими за постигането на съответствие на газоснабдителната мрежа на всяка държава с критерия N-1, определен с Регламент (ЕС) № 994/2010, и впоследствие за осигуряване в най-кратки срокове на достъп до три алтернативни източника на доставки на газ.
4.2Следва да се обърне специално внимание на финансовата помощ, необходима за преодоляване на затрудненията, които продължава да съществуват в някои територии на Съюза, като например островите и отдалечените райони. Важно е да бъдат припомнени заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., където беше постигнато съгласие, че нито една държава членка не трябва да остане изолирана от европейските мрежи за газ и електроенергия след 2015 г., нито нейната енергийна сигурност да бъде изложена на риск поради липсата на подходящи връзки. За целта и въпреки забавянето, напредъкът, постигнат благодарение на обезпечаването на средства по линия на МСЕ през 2017 г., насърчавайки проекти, които дават възможност за решаване на проблема с изолираността на острови като Кипър и Малта, както и проектите от общ интерес, които са на етап проучване – като например газопровода EastMed – дават повод за оптимизъм в средносрочен план.
4.3Необходимо е да се въведат механизми за солидарност между държавите, които да създадат условия за съвместни действия за преодоляване на евентуални рискове, свързани с доставките, от страна на една определена държава при извънредни ситуации.
5.Изисквания за енергийния преход
5.1Напредъкът към нисковъглеродна икономика и целите, определени за 2030 г. (27% дял на енергията от възобновяеми източници) и за 2050 г. (намаляване на CO2 с 80%), ще дадат тласък на електрификацията на транспорта и в битовия сектор, увеличавайки нуждите от енергия от възобновяеми източници и въвеждайки нови начини на използване посредством проектите „Електроенергия в газ“.
5.2За постигането на целите за 2050 г. нуждите от инвестиции в мрежи за пренос и разпределение следва да бъдат годишно от порядъка на 40 – 62 милиарда евро, като понастоящем тази цифра е 35 милиарда евро.
5.3Налице е очевиден риск целите за взаимна свързаност за периода 2030—2050 г. да не бъдат изпълнени поради затрудненията при разработването на тези проекти, което би застрашило целите на ЕС в борбата с изменението на климата, увеличавайки значително разходите за подкрепа на инвестициите в енергия от възобновяеми източници.
5.4Развитието на енергопроизводство от възобновяеми източници трябва да е съпътствано от подходящо развитие на транснационалните и националните енергийни мрежи.
6.Напредък в изграждането на истински вътрешен енергиен пазар
6.1ЕИСК винаги е застъпвал позицията, че енергийният съюз е ключов фактор в изграждането на Европейския съюз, определяйки междусистемните връзки в задължителен елемент за постигането на истински вътрешен енергиен пазар, тъй като при липсата им възникват необичайни ситуации с висока степен на неефективност.
При липсата на междусистемни връзки политиката на насърчаване на енергопроизводството от възобновяеми източници води до голяма нестабилност на цените, нужда от повече инвестиции в „резервни технологии“ и излишък на произведената енергия от възобновяеми източници в моменти, когато се увеличава производството, а намалява потреблението.
6.2Според оценките на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) на пазара се предлагат едва 31% от съществуващия капацитет на междусистемните връзки в държавите от континентална Европа. Поради това, за да се постигне напредък по отношение на вътрешния пазар, се препоръчва приемането на мерки, които да увеличат максимално предлагания на пазарите капацитет, което ще създаде по-голяма конкуренция, повече ефективност и ще подобри използване на наличните ресурси.
6.3За да бъдат намалени оперативните разходи, е необходимо да се свържат пазарите за сделки в рамките на деня и трансграничните балансиращи пазари, като се насърчат мерките по Регламент (ЕС) 2195/2017 относно електроенергийното балансиране, изисквайки от държавите членки регионално сътрудничество за създаване на балансиращи зони в междусистемните връзки, които спомагат за справяне с претоварванията, за оптимизиране на резервните мощности между държавите членки и за увеличаване на конкурентоспособността на пазарите.
7.Икономическа оптимизация
7.1ЕИСК счита, че следва да се насърчат мерки, които позволяват да се гарантира, че наличните европейски средства се разпределят приоритетно към проектите, които са най-необходими от гледна точка на сигурността на доставките и които гарантират най-голяма икономическа възвръщаемост или позволяват по-голям напредък по отношение на целите на ЕС в областта на климата.
7.2Първият праг (диференциране на цените) следва да е определящ от икономическа гледна точка за възлагането на проектите.
7.3Проектите за съхранение (помпени инсталации, наред с другото), които допринасят за свеждане до минимум на нуждите от производствени мощности, следва да се възлагат приоритетно пред други проекти, които към момента не разполагат с достатъчна технологична подкрепа и чието финансиране следва да се извърши чрез програмите за инвестиции и иновации; такъв е случат например с някои проекти, свързани с преноса на CO2. Регламентирането обаче не следва да изпреварва технологиите.
Брюксел, 19 април 2018 г.
Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет
_____________