INT/823
Цифров единен пазар/МСП
СТАНОВИЩЕ
Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Цифров единен пазар — тенденции и възможности за МСП
(становище по собствена инициатива)
Докладчик: Pedro Almeida Freire
|
Проучвателна група
|
Цифров единен пазар/МСП
|
|
|
|
|
Председател
|
Ferre Wyckmans (BE – II гр.)
|
|
Докладчик
|
Pedro Almeida Freire (PT – I гр.)
|
|
|
|
|
Членове
|
Pietro Francesco De Lotto (IT – I гр.)
Dimitris Dimitriadis (EL – I гр.)
Ignacio García Magarzo (ES – I гр.)
Norbert Geisen (LU – III гр.)
Mihai Ivașcu (RO – III гр.)
Minel Ivașcu (RO – II гр.)
Violeta Jelić (HR – I гр.)
Norbert Kluge (DE – II гр.)
Ronny Lannoo (BE – IІІ гр.)
Arno Metzler (DE – III гр.)
Pasi Moisio (FI – III гр.)
Martin Siecker (NL – II гр.)
Mare Viies (EE – II гр.)
|
|
|
|
|
Експерти
|
Véronique Chappelart (за докладчика)
Luc Hendrickx (за I група)
|
|
Решение на пленарната асамблея
|
30.3.2017 г.
|
|
Правно основание
|
член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Единен пазар, производство и потребление“
|
|
Приемане от секцията
|
4.9.2020 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК обръща особено внимание на въздействието на цифровите технологии върху европейските малки и средни предприятия (МСП). На практика 25 милиона МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС. Те осигуряват заетост на около 100 милиона души, произвеждат повече от половината от БВП на Европа и играят ключова роля за създаването на добавена стойност във всички отрасли на икономиката.
1.2По време на изслушванията, проведени от ЕИСК в няколко избрани държави въз основа на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. (Белгия, Германия, Португалия и Румъния), се установи, че множество европейски МСП, по-специално микропредприятия и малки предприятия (93% от предприятията в Европа), закъсняват с приемането на цифрови решения. Онези МСП, които са направили тази стъпка, посочиха пред ЕИСК, че срещат множество препятствия пред внедряването на тези решения.
1.3ЕИСК препоръчва да бъдат положени всички възможни усилия за премахване на основното препятствие, което се дължи на липсата на оптимално покритие на територията с високоскоростната мрежа.
1.4ЕИСК посочи, че потребностите на МСП от обучение по цифровите технологии в области като киберсигурност, изкуствен интелект или блок вериги са изключително големи и дори спешни. Във връзка с това препоръчва училищното образование да предлага задължителни курсове по цифрови технологии и МСП да могат да се възползват от услуги за обучение по тези инструменти. Освен това трябва по-голяма подкрепа и насърчаване за подходящи и финансово достъпни продължаващи обучения за самостоятелно заетите лица, ръководителите на МСП и техните служители.
1.5ЕИСК призовава за подходяща данъчна координация на национално равнище, тъй като липсата на такава води до пропорционално по-високи разходи за МСП, отколкото за големите предприятия в половината от държавите, в които бяха проведени изслушвания, като това възпрепятства трансграничните дейности. На практика осигуряването на лоялна конкуренция между МСП и големите предприятия е от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар.
1.6ЕИСК изразява желание да бъдат премахнати разликите в законодателството, умножаването на нормативните изисквания, на стандартите, на маркировките: това са значими препятствия пред цифровото и трансграничното разгръщане на МСП, тъй като генерират разходи за привеждане в съответствие, разходи за възнаграждения, за външни експерти, които вредят на растежа им.
1.7ЕИСК счита, че достъпът на МСП до финансиране е приоритет, за да бъдат подкрепени инвестициите, които те правят с цел да се приспособят към цифровата трансформация на обществото, търговията, моделите на потребление и спрямо интернационализацията на търговията. Той посочва, че европейските МСП и финансираните от Европейския съюз полюси за цифрови иновации нито познават достатъчно добре мрежата Entreprise Europe Network (EEN), нито я използват в достатъчна степен. Засилването на диалога и сътрудничеството между мрежата „Enterprise Europe“ и организациите на МСП би подобрило ефективността на системата.
2.Въздействие на цифровите технологии върху МСП
2.1При публикуването на 11 юни 2020 г. на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г. изпълнителният заместник‑председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер заяви, че „кризата с коронавируса показа колко е важно гражданите и предприятията да бъдат свързани и да могат да взаимодействат помежду си онлайн“.
2.2Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон посочи, че „данните, които публикуваме [от индекса], показват, че в момента промишлеността използва цифрови решения повече от всякога. Трябва да гарантираме, че това е така и за малките и средните предприятия и че най-модерните цифрови технологии се внедряват навсякъде в икономиката“.
2.3ЕИСК също обръща особено внимание на въздействието на цифровите технологии върху МСП. На практика 25 милиона МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС. Те осигуряват заетост на около 100 милиона души, произвеждат повече от половината от БВП на Европа и играят ключова роля за създаването на добавена стойност във всички отрасли на икономиката.
2.4МСП са тясно вплетени в икономическата и социалната структура на Европа, много са разнообразни по отношение на бизнес моделите, размера, възрастта и профилите на предприемачите и използват широк кръг от различни умения на работещите в тях жени и мъже. Сред тях са свободните професии, въпреки че регулираните свободни професии, които са предмет на правила, специфични за своя сектор на дейност (фармацевтичната, съдебната и др.), не са включени в определението за МСП, микропредприятията, средноголемите промишлени предприятия, традиционните занаятчийски предприятия и високотехнологични новосъздадени предприятия.
2.5Като осъзнава въздействието на цифровите технологии върху МСП, ЕИСК се присъединява към анализа на Комисията и счита, че трите стълба, на които се основава ориентацията на Стратегията на Комисията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа (изграждане на капацитет и подкрепа за прехода към устойчиво развитие и цифровизация, намаляване на регулаторната тежест и подобряване на достъпа до пазара и до финансиране), действително представляват приоритетни области. ЕИСК подчертава, че МСП се нуждаят от незабавна финансова подкрепа, тъй като са силно засегнати от икономическите последици от пандемията от COVID-19 и в резултат на това е по‑вероятно служителите им да загубят работата си.
Във връзка с това ЕИСК изразява съжаление, че планът за възстановяване на Европа от икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от COVID-19, който беше приет на извънредното заседание на Европейския съвет от 17 и 21 юли 2020 г., е ограничен до 750 милиарда евро и че 27-те държави членки са намалили своите амбиции, особено в областта на цифровите технологии, за да се получи подкрепата на така наречените „пестеливи“ държави, тъй като това ще окаже въздействие върху финансовата подкрепа за цифровизацията на МСП.
2.6ЕИСК смята, че стълбовете на стратегията на Комисията за МСП за устойчива и цифрова Европа отговарят на очакванията, изразени от представители на МСП по време на изслушванията, проведени от ЕИСК в четири избрани държави въз основа на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. (Белгия, Германия, Португалия и Румъния), с цел оценяване на въздействието на цифровите технологии върху МСП, преди да бъдат прекъснати от кризата с коронавируса и задължителните ограничителни мерки. Поради тази причина ЕИСК не успя да осъществи изслушване в Естония и Ирландия, които бяха избрани поради високото си класиране по индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г.
3.Общи бележки
3.1Цифровите технологии представляват фактор за растеж на МСП (занаятчии, търговци, лица, упражняващи свободни професии, доставчици на услуги и т.н.). Повече от половината от продажбите на дребно в Европа са повлияни от интернет, независимо дали става въпрос за продажби онлайн или за продажби, реализирани във физически магазин след проучване онлайн (дейност, наречена „ROPO“ (Research Online, Purchase Offline), т.е. проучване онлайн, купуване офлайн).
3.2Развитието на интернет сайтовете, социалните мрежи, цифровият маркетинг и софтуерът за управление на връзките с клиенти (CRM) благоприятстват развитието на „цифровизирани МСП“. Софтуерните пакети и програмите за анализ на данни също допринасят за оптимизиране на бизнес процесите. Във връзка с това ЕИСК посочва, че програми за обучение следва да дават възможност на ползвателите, включително на ръководителите на МСП, да се обучават как да използват тези инструменти.
3.3Цифровите технологии могат да доведат и до пренасочване и радикални сътресения. Революционните и пренасочващите иновации представляват процес на преобразуване на пазара вследствие на цифровите предизвикателства. Революционните процеси променят даден пазар, като го отварят за по-голям брой участници и позволяват на нови участници да вземат („пренасочат“) дял от оборота в рамките на традиционните вериги за създаване на стойност.
3.4Отношенията на доверие и близост между МСП и техните клиенти например може да създадат впечатление, че дейността на МСП е защитена от проникване на цифровите технологии. Опитът обаче показва, че това отношение на близост с клиента в никакъв случай не представлява гаранция. Всъщност потребителите са готови да се обърнат към други предложения, ако те се окажат по-практични и изгодни.
3.5В цифровата икономика правната защита на потребителя не се отразява на поведението му. В действителност предложение, отправено от цифров източник към потребител, свикнал с дематериализирано обслужване, което е на разположение и се използва лесно и което включва правна защита, която опазва неговите интереси, но е по-неудобно за ползване, няма да има последици за поведението му.
3.6Положителните и доста убедителни послания във връзка с революционните цифрови технологии често се отнасят за големите предприятия, които разполагат с достатъчно ресурси да инвестират в научни изследвания и иновации, както и в маркетинг. В тези послания обаче се пропуска да се спомене, че революционните цифрови технологии могат например да засегнат някои свободни професии, които са много разпокъсани по своето естество и често не разполагат с бюджет за научни изследвания и иновации. Лицата, упражняващи такива професии, могат единствено да се снабдят с решения, които се предлагат на пазара, а не да ги разработят сами, поради което са в по-уязвимо положение по отношение на цифровизацията на дейността си.
3.7Цифровото пространство разрушава и някои илюзии на МСП. Така например фактът, че се предоставят услуги в малък мащаб, в ограничена географска зона, където потенциалът за развитие също е ограничен, може да създаде илюзията, че предприятието не може да бъде засегнато от промяната, предизвикана от ерата на цифровите технологии. Действителността обаче показва обратното. Хотелиерският сектор например изглежда предлага услуга, която не може да бъде делокализирана. Въпреки това платформите за резервации успяха да завземат значителна част от въпросната стойност, дотам че представителите на хотелиерския и ресторантьорския сектор потвърждават, че е трябвало да предвидят това развитие и да създадат собствени платформи, за да запазят контрола върху резервациите, а не да изпаднат в такова положение на зависимост спрямо външни участници.
3.8Освен това революционните цифрови технологии водят до преразпределение на труда. Ето няколко примера от областта на свободните професии. В областта на счетоводството работата по въвеждане на счетоводните данни, която е до голяма степен ръчна, все повече се осъществява от самите клиенти, което намалява работата на експерт-счетоводителите и тяхната печалба, като не бива да се забравя, че се появяват и конкуренти, които предлагат счетоводни услуги онлайн.
3.9Създаденият от преразпределението на труда риск в професията на нотариусите например е по-слаб, но част от нотариалните дейности могат да бъдат извършвани и от други лица; така например стартиращи предприятия предлагат съставяне на юридически валидни завещания срещу заплащане на 70 евро.
3.10Преразпределението на труда засяга и медицинския сектор: в сайтове се предлага услуга за записване на час онлайн или телемедицина за обхващане на райони с недостатъчно обслужване.
3.11Случва се също така платформите за сътрудничество със стопанска цел да не са информирани за изискванията, които трябва да бъдат спазвани съгласно европейското и националното право, като задължението за регистриране на дружествата, изискванията по отношение на задължителната застраховка, здравето и безопасността, защитата на работниците, потребителите и т.н.
3.12И така изглежда, че предвид всички тези икономически, социални и обществени сътресения, свързаните с цифровизацията предизвикателства следва да бъдат постоянна тема на социалния диалог.
3.13МСП представляват разнородна категория от участници в икономиката –— от пекари до фармацевти, минавайки през свободните професии, което предполага, че политиката относно укрепването на капацитета и подпомагането на цифровизацията на МСП трябва да бъде приобщаваща и лесно приложима от тяхна страна, без да се създават непропорционални допълнителни разходи или забавяне на основната им дейност, за да се приведат в съответствие с изискванията.
3.14Потребностите на МСП обаче не се ограничават до интелигентно и приобщаващо законодателство, а обхващат и развиването на умения и продължаващото обучение и се основават на нов бизнес модел. Всъщност цифровата трансформация на МСП засяга и организацията и културата на предприятието. Много ръководители на МСП обаче не превръщат цифровата трансформация в стратегия за предприятието си. Цифровизацията не е въпрос само на цифрови инструменти и процеси, а нов начин на създаване на стойност чрез приспособяване на бизнес модела на предприятието към цифровия контекст и инициативата за това трябва да бъде подета от ръководителя.
3.15Освен това МСП се сблъскват с множество препятствия, свързани с достъпа до финансиране, финансово достъпни обучения, подпомагане с цел интернационализация. Мрежата Entreprise Europe, която е посветена на иновациите и интернационализацията на предприятията и предоставя на МСП услуги, свързани с информиране, консултации в областта на европейското право и съдействие, не е добре позната по места. Цифровите иновационни центрове, финансирани от Европейския съюз (например европейските центрове за цифрови иновации, управлявани от Innoviris в Брюксел) също допринасят за подкрепата на цифровизацията на МСП чрез обучение и финансиране и за развитие на цифрова предприемаческа култура. Подобряването на диалога, анализът на потребностите на МСП и сътрудничеството между мрежата „Enterprise Europe“ и организациите на МСП биха подобрили ефективността на схемата.
4.Конкретни бележки
4.1Настоящото становище се основава отчасти на заключенията от изслушванията, организирани от юли 2019 г. до първото тримесечие на 2020 г. със социални партньори, федерации на МСП, потребителски сдружения, публични органи и др. в четири държави членки: Германия, Белгия, Португалия и Румъния. Изслушванията в Естония и Ирландия, които също бяха избрани, не бяха осъществени поради кризата с коронавируса.
4.2ЕИСК посочва, че изслушванията в гореизброените държави се проведоха с цел европейските действия и политика за внедряване на цифровите технологии от МСП да бъдат подкрепени и захранени с мнения, събрани на място.
4.3За да оцени въздействието на цифровите технологии върху МСП, ЕИСК избра следните от петте показателя на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото:
·интегриране на цифровите технологии в тяхното търговско измерение, което обхваща три показателя, считани от ЕИСК за важни: процент МСП, които търгуват онлайн, оборот на МСП от онлайн търговия и процент МСП, които осъществяват онлайн търговия (електронна търговия) и трансгранична търговия.
4.4Сред избраните от ЕИСК държави във връзка с двата горепосочени показателя на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. Ирландия и Естония заемат челни места по отношение на електронната търговия и интегрирането на цифровите технологии в тяхното търговско измерение, следвани от Белгия, която също е над средното равнище.
4.5Германия попада в средното равнище, а Португалия е под него. Румъния е в края на класацията.
4.6По време на много от изслушванията (Белгия, Германия, Португалия) стана ясно, че покритието с високоскоростни мрежи е неравномерно: градските райони са с добро покритие, а селските и периферните не; в някои части на държавата 4G мрежата дори липсва (Португалия). Освен това изграждането на цифровото бъдеще на Европа и нейните МСП предполага разработване на мащабни цифрови решения и оперативна съвместимост на основните цифрови инфраструктури. ЕИСК посочва, че свързаността е основният стълб на цифровата трансформация на МСП.
4.7Всички събеседници по време на изслушванията посочиха потребността от обучение в областта на цифровите технологии. Налице е много силна нужда от образование и професионално обучение в областта на цифровите технологии, поради което МСП не са в състояние да наемат персонал, компетентен в тази област (Португалия, Румъния). Изключително важно е и дори спешно необходимо да се провежда обучение по въпросите на цифровите технологии за служителите на МСП, така че те да станат компетентни и да притежават актуални знания в области като киберсигурност, изкуствен интелект или блок вериги (Белгия). Настоящото положение действително се характеризира с повърхностно познаване на цифровите инструменти, с което не бихме могли да се задоволяваме още дълго време (Германия).
Освен това работниците имат нужда от цифрови умения, за да запазят работата си и да успяват на един все по-цифровизиран и бързоразвиващ се пазар на труда (Германия). В действителност цифровизацията може да породи страх от загуба на работа в определени силно автоматизирани сектори (Германия).
4.8МСП не са достатъчно добре оборудвани, нито обучени да управляват рисковете, породени от злонамерени действия в киберсредата (Белгия, Германия). Вследствие на това определени традиционни МСП изпитват съмнения дали въобще ще имат възможност да развият дейност онлайн (Португалия). Онези МСП, които са избрали да използват цифровите технологии, срещат затруднения при достъпа до големи обеми от данни, от които се ползват по-големите предприятия, и избягват модерните инструменти и приложения, например базирани на изкуствения интелект (ИИ), което ги поставя в неблагоприятно конкурентно положение спрямо големите предприятия (Германия). Същевременно МСП от всички сектори са изложени до голяма степен на киберзаплахи и често трябва да прибягват до външни експерти, което генерира допълнителни разходи.
4.9Отсъствието на подходяща данъчна координация на национално равнище води до генериране на пропорционално по-значителни разходи за МСП, отколкото за големите предприятия, в половината от държавите, в които бяха проведени изслушвания (Белгия, Португалия), като това възпрепятства трансграничните дейности.
4.10Разликите в законодателството, умножаването на нормативните изисквания, на стандартите, на маркировките също са препятствия пред цифровото и трансграничното разгръщане на МСП (Белгия, Португалия), тъй като генерират разходи за привеждане в съответствие, разходи за възнаграждения, до степен до която някои МСП са изкушени да се преместят на друго място (Белгия). При влизането в сила на Общия регламент относно защитата на данните например МСП бяха задължени да мобилизират персонал за разработване на вътрешни процедури за управление на личните данни, да информират клиентите си и т.н.; понякога се е налагало да прибягват до външни консултанти, което ги е отклонило от приоритета им за стопанско развитие, генерирало е разходи и е забавило основната им дейност (Белгия).
4.11Цифровото развитие на МСП може да бъде възпрепятствано и от инерцията на националния законодател: обучението и образованието в областта на цифровите технологии, подпомагането на МСП при внедряването на такива технологии не се разглеждат като стратегически приоритети (Румъния).
4.12Предвид породените от цифровата революция икономически, социални и обществени рискове, събеседниците във всички държави, в които беше проведено изслушване, считат, че е от основно значение социалните партньори и представителите на МСП да бъдат включени в разработването на засягащото ги законодателство и в социалния диалог.
Брюксел, 4 септември 2020 г.
Ariane Rodert,
председателка на секция „Единен пазар, производство и потребление“
_____________