ПОКАНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ

ЗА ОБЩА ОЦЕНКА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ИЗВЪРШВАНИ УСПОРЕДНО

Целта на настоящия документ е да запознаят обществеността и заинтересованите страни с бъдещата законодателна работа на Комисията, за да могат да предоставят обратна информация относно разбирането на Комисията на проблема и възможните решения, както и да ни предоставят имаща отношение информация, с която евентуално разполагат, включително относно евентуалното въздействие на различните варианти.

Наименование на инициативата

Устойчив внос на рибни продукти съгласно Регламента на ЕС за автономната тарифна квота

Водеща ГД (отговорен отдел)

ГД „МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО“, B.3

Вероятен вид инициатива

Законодателна/незаконодателна

Ориентировъчен график

1-во тримесечие на 2026 г.

Допълнителна информация

Търговия — Европейска комисия (europa.eu)

Настоящият документ служи само за информация. Той не предопределя окончателното решение на Комисията относно това дали тази инициатива ще бъде продължена или относно окончателното ѝ съдържание. Всички описани елементи на инициативата, включително графикът ѝ, подлежат на промяна.

A. Политически контекст, определяне на проблема и проверка за спазване на принципа на субсидиарност

Политически контекст

Автономните тарифни квоти дават възможност за намаляване или суспендиране на митата върху вноса на избрани продукти. Целта е да се улесни достъпът на промишлеността на ЕС до суровини, които не се намират в ЕС в достатъчни количества и/или на конкурентни цени. Автономните тарифни квоти се прилагат в различни сектори, включително на рибарството и аквакултурите.

В сектора на рибарството АТК понастоящем са предвидени в Регламент (ЕО) № 2023/2720 на Съвета, за периода 2024—2026 г. С регламента се откриват 31 квоти, обхващащи непреработените и полупреработените рибни продукти, необходими за сектора на хранително-вкусовата промишленост на ЕС. За повечето продукти тарифата в рамките на квотата е нула. Това спомага за намаляване на разходите за суровини и по този начин насърчава продоволствената сигурност и конкурентните цени за потребителите в ЕС.

Безмитният достъп се прилага на принципа „пръв дошъл — пръв обслужен“ за определени количества рибни продукти, без да се прилагат условия за устойчивост. Това повдига въпроси относно въздействието върху опазването и управлението на засегнатите рибни запаси, социалните и търговските въпроси, както и върху конкурентоспособността на риболовния сектор на ЕС.

Поради това Комисията разглежда възможностите за коригиране на режима на АТК след 2026 г., за да се справи с устойчивостта на вносните рибни продукти. Все още не е решено как да се постигне тази цел.

Комисията възнамерява да извърши оценка на въздействието на екологичните, социалните и икономическите последствия от евентуалното преразглеждане на Регламента за АТК с цел въвеждане на критерии за устойчивост за автономните тарифни квоти на ЕС. Настоящата покана за предоставяне на данни се публикува, за да се даде възможност на всички групи заинтересовани страни да изразят своите мнения, които ще бъдат включени в процеса на оценка на въздействието.

Оценка

Оценката на въздействието ще бъде извършена успоредно с ретроспективна оценка на действащите и предходните регламенти за АТК, тъй като те никога не са имали критерии за устойчивост. Това ще даде възможност на Комисията да прецени дали и как текущият режим на внос с АТК насърчава устойчивостта и дали са необходими подобрения. Този анализ ще подпомогне оформянето на идеите относно евентуалното преразглеждане на Регламента за АТК.

Ретроспективната оценка ще обхване действащите и предходните регламенти (2020/1706) за АТК от 2021 г. до края на 2024 г. Както оценката на въздействието, така и проучването за оценка ще се основават на друго проучване, проведено от независим консултант през 2022 г., придружено евентуално от допълнително проучване и от актуализирано проучване на EUMOFA относно добавената стойност, създадена от АТК.

Прилагането на регламентите за АТК е в целия ЕС, тъй като митническият съюз е от изключителната компетентност на ЕС. Поради това оценката на въздействието и ретроспективната оценка ще обхванат всички държави членки.

Проблем, който инициативата цели да преодолее

Продоволствената сигурност и необходимостта от устойчиви вериги за създаване на стойност за рибните продукти. В контекста на увеличеното търсене на рибни продукти в целия ЕС всеки потенциален нов инструмент трябва да отговоря на нуждите на ЕС, свързани с продоволствената сигурност, като същевременно гарантира, че потребителите в ЕС могат да имат достъп до продукти, уловени по устойчив начин. Съгласно действащия регламент за вноса на рибни продукти не са необходими условия за устойчивост и това би могло да подкопае позицията на ЕС на световен лидер в социално и екологично устойчивата експлоатация на морските ресурси. АТК следва също така да останат главният инструмент за осигуряване на пазара на ЕС със постоянни доставки на рибни продукти, които иначе не са налични в ЕС, в достатъчни количества и/или на конкурентни цени.

Основание за действия на равнището на ЕС (правно основание и проверка за спазване на принципа на субсидиарност)

Правно основание

Инициативата ще се основава на член 31 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който се отнася до Общата митническа тарифа.

Съгласно член 3, параграф 1 от ДФЕС ЕС разполага с изключителна компетентност по отношение на опазването на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и по отношение на митническия съюз. Поради това принципът на субсидиарност не се прилага.

Практическа необходимост от действия на равнището на ЕС

Мисията на ГД „Морско дело и рибарство“ по отношение на устойчивото управление на морските ресурси се вписва в по-широките цели на Европейската комисия за устойчивост, преследвани главно посредством Зеления пакт.

ЕС е изправен пред нарастващ натиск да се снабдява по устойчива начин със суровини, които не са налични в ЕС, което налага да се направи оценка на функционирането на ATK.

Тази инициатива още ще допълни и ще се съгласува с други инструменти, предложени от ЕС за гарантиране на устойчиви внос и вериги за създаване на стойност, например Директивата относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и Регламента за несвързаните с обезлесяване продукти.

Б. Цели и варианти на политиката

Общата цел на инициативата е да се гарантира, че продуктите, внасяни съгласно режима за АТК, се внасят по устойчив начин. Трите по-конкретни цели са следните:

·гарантиране, че рибните продукти, внасяни в ЕС, отговарят на стандартите за екологична, социална и икономическа устойчивост;

·смекчаване на икономическите последици, произтичащи от промяна в режима на вноса за преработвателния сектор на ЕС;

·привеждане на стандартите на ЕС за устойчивост на вноса в съответствие със стандартите, използвани на вътрешния пазар.

Възможните варианти на политиката могат да бъдат:

1.Базов сценарий — продължаване на настоящия режим на АТК в непроменена форма. При този сценарий АТК, определени в Регламент 2023/2720 (където използването на АТК не зависи от условия за устойчивост), се удължават и след 2026 г.

2.Сценарий без АТК. При този сценарий режимът на внос с АТК ще приключи, когато изтече периодът, обхванат от сега действащия Регламент за АТК. От 2027 г. всеки внос на продукти, обхванати понастоящем от Регламента за АТК и които са с произход от държави, нямащи споразумение за свободна търговия с ЕС или не се ползват от общата система от преференции (ОСП), ще се облага с митата за най-облагодетелствана нация.

3.Нова схема за АТК с критерии за устойчивост. Точното съдържание на всички нови критерии за устойчивост (под формата на условия) ще бъде разработено по-подробно в оценката на въздействието и в процеса на обществената консултация. ГД „Морско дело и рибарство“ ще проучи различни варианти, включително обвързването на вноса на рибни продукти по режима за АТК с ратифицирането на няколко конвенции в областта на околната среда и/или труда, които са в основата на функционирането на споразумението за свободна търговия и схемите за ОСП. Всички промени, направени в инструмента за АТК, трябва да са в съответствие със задълженията на ЕС в рамките на СТО/ГАТТ.

В. Вероятни въздействия

Оценката ще гарантира, че всяко бъдещо действие е добре информирано и се основава на факти. Тя ще включва анализ на икономическото, екологичното и социалното въздействие на всички очертани по-горе варианти на политиката по отношение на режима за внос на рибни продукти на пазара на ЕС. При анализа ще бъдат изчислени въздействията (върху вноса, приходите, благосъстоянието и пазара) на различните сценарии за промяна, сравнени с текущата ситуация. В него също така ще се направи оценка на потенциалното въздействие на тези варианти върху устойчивостта на риболовните практики. Оценката на въздействието следва да оформи бъдещите действия на Комисията в съответствие с нейните приоритети, особено що се отнася до Европейския зелен пакт, икономика, която да работи за хората, по-силна Европа на световната сцена, а също така и европейския начин на живот.

Наред с другите, ще бъдат разгледани следните въпроси:

Екологични въздействия:

-въздействието на вариантите на политиката върху степента, в която суровините биха отговаряли на международните стандарти за устойчивост;

-последици от евентуалното пренасочване на осигуряването на суровини и други материали към държави, които биха отговаряли по-добре на международните стандарти за устойчивост в сравнение с настоящите държави износителки.

Икономическо въздействие:

-въздействието на потенциалните промени в моделите на внос върху конкурентоспособността и еднаквите условия на конкуренция в преработвателната промишленост и производствения сектор на ЕС;

-икономически последици, произтичащи от евентуално намаляване на вноса на продукти по АТК;

-въздействие върху благосъстоянието, свързано с потребителския излишък (комбинираното благосъстояние на преработвателите на храни в ЕС и техните клиенти/потребители);

-въздействие върху външната търговия (включително върху споразуменията за свободна търговия и бенефициерите на ОСП);

-финансов и административен капацитет на ЕС и националните администрации за въвеждане и правоприлагане на мерките;

-въздействие на всеки от вариантите на политиката върху пазара на ЕС, по-специално върху цените и динамиката на търсенето/предлагането.

Социално въздействие:

-последици от всеки от вариантите на политиката за заетостта и социалните условия, свързани с набавянето на суровини;

-въздействие върху потребителите, по-специално върху търсенето, достъпността и достъпните цени на рибните продукти.

Г. Инструменти за по-добро регулиране

Оценка на въздействието

В съответствие с политиката на Европейската комисия за по-добро регулиране се провеждат оценка на въздействието и обществена консултация, за да се подпомогне работата по подготвянето на нови правни промени, целящи подобряване на устойчивостта на вноса на рибни продукти. Процесът на оценка на въздействието започна през третото тримесечие на 2024 г.

Предвид сложността на оценката и трудния достъп до някои категории данни тя вероятно ще отнеме най-малко 12 месеца.

Стратегия на консултацията

Целта на консултацията е да се постигне добре информиран, основан на участието и прозрачен метод за оформяне на бъдещия регламент за АТК. Комисията ще се консултира със заинтересованите страни, участващи в опазването на морските ресурси и устойчивото снабдяване (напр. НПО и организациите, участващи в доброволното сертифициране за устойчивост), със заинтересовани страни с икономически интерес в ЕС и в трети държави (напр. сектора за производство на риба, рибопреработвателния сектор и хранително-вкусовата промишленост, консултативните съвети в рамките на общата политика на ЕС в областта на рибарството, по-специално Консултативния съвет по далечно плаване и Консултативния съвет за пазара), свързаните администрации (включително митническите органи), профсъюзите, академичните среди, организациите на потребителите и всички други органи, които желаят да допринесат със своите виждания и знания.

Дейностите по консултацията ще включват настоящата покана за представяне на данни и обществена консултация онлайн, открита за всички заинтересовани страни във и извън ЕС в продължение на 12 седмици. Достъп до въпросника ще бъде осигурен на всички езици на ЕС чрез портала на ЕС за обществени консултации „Споделете мнението си“. Респондентите могат да отговорят на всеки от официалните езици на ЕС.

Комисията ще публикува фактологичен обобщаващ доклад на страницата на консултацията в срок от 8 седмици след закриването на обществената консултация. Тя също така ще публикува обзорен доклад с обобщение на всички резултати от консултацията.

Защо провеждаме тази консултация?

Целта е да се постигне добре информиран, основан на участието и прозрачен метод за оформяне на потенциален нов инструмент за АТК. На Комисията са необходими мнения и експертен опит, които да помогнат при задълбочената оценка на нетните ползи за устойчивостта, потенциалните икономически разходи и възможности, свързани с промяната на Регламента за АТК. Предоставените данни следва също така да спомогнат за идентифицирането на всички възможни алтернативи за гарантиране на устойчивостта на вноса и за свеждане до минимум на отрицателните последици за еднаквите условия на конкуренция за промишлеността на ЕС.

Целева аудитория

Консултацията е насочена към заинтересованите страни в ЕС и извън него, които участват в опазването на морските ресурси и устойчивото снабдяване със суровини (напр. НПО и отговорните органи) или имат свързан икономически интерес (напр. сектора за производство на риба, рибопреработвателния сектор, профсъюзите, консултативните съвети на ЕС, митническите органи), академичните среди — включително изследователи, специализирани по свързаните въпросите на околната среда, икономиката и социалната сфера, включително общественото здраве или към организации на потребителите и други органи, които желаят да допринесат със своите виждания и знания.