ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ДЕЛЕГИРАНИЯ АКТ
В Съобщението относно Европейския зелен пакт се подчертава ролята, която санирането на сгради може да играе за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. С него се въвежда нова инициатива за „цялостно модернизиране на строителния сектор“, за да се подобрят енергийните характеристики на сградите в ЕС. Цялостното модернизиране ще бъде водеща инициатива на ЕС в строителния сектор, която е ключова за прехода към чиста енергия и борбата с изменението на климата и неговите последици. Това ще даде допълнителен тласък за прилагането на рамката на политиката на ЕС относно енергийните характеристики на сградите.
Директивата относно енергийните характеристики на сградите („ДЕХС“) е основният правен инструмент на ЕС за насърчаване на оптимални енергийни характеристики на сградите. Целта ѝ е да се подобрят енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради в рамките на ЕС, като се вземат предвид външните климатични и местните метеорологични условия, както и изискванията за параметрите на въздуха в помещенията и за ефективност на разходите.
През 2018 г., като част от пакета „Чиста енергия“, ДЕХС беше изменена по три основни причини:
(1)да се насърчи санирането на съществуващия сграден фонд чрез създаване на дългосрочни стратегии за саниране на сградите, включително мобилизиране на финансиране и създаване на ясна визия за декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.;
(2)да се модернизира директивата, като се насърчава използването на информационни и комуникационни технологии („ИКТ“) и други интелигентни технологии, за да се гарантира, че сградите функционират ефективно; и
(3)да се опростят разпоредбите, когато те не са постигнали очакваните резултати.
Модернизирането на ДЕХС с цел допълнително насърчаване на интелигентните сградни технологии (точка 2 по горе) предполага по-конкретно въвеждането на показател за подготвеност за интелигентно управление („ППИУ“) на сградите.
ППИУ ще позволи на ползвателите да оценяват подготвеността на сградите за интелигентно управление, т.е. способността на сградите (или на обособените части от сгради) да адаптират своето функциониране към потребностите на обитателя, да оптимизират своята енергийна ефективност и цялостни експлоатационни характеристики и да се адаптират към сигналите от електроенергийната мрежа (енергийна гъвкавост). Чрез ППИУ сред собствениците и обитателите на сгради ще се повиши осведомеността за ползите от сградната автоматизация и електронното следене на техническите сградни инсталации. Показателят също така ще им даде увереност, че новите и подобрени функции могат да генерират икономии на разходи и енергия.
ППИУ е разработен в подкрепа на цифровизацията и модернизирането на сградите. Показателят е в съответствие с други инструменти и инициативи на политиката, насочени към подобряване на енергийните характеристики на сградите, и по-специално инициативата за цялостно модернизиране на строителния сектор, и ги допълва.
Съгласно ДЕХС (член 8, параграфи 10 и 11) и приложение IA) ППИУ ще бъде създаден като „незадължителна обща схема на Съюза“ (т.е. използването на схемата за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление ще бъде незадължително за държавите членки). Това ще включва делегиран акт, с който се установява схемата и в който се предвиждат определението и изчислителната методика за ППИУ, както и акт за изпълнение, в който се посочват подробно техническите условия за прилагането на схемата.
Настоящият делегиран регламент за установяване на ППИУ, на определението за ППИУ и на изчислителната методика съгласно член 8, параграф 10 от ДЕХС, е първият от тези два акта, свързани с ППИУ.
2.КОНСУЛТАЦИИ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА АКТА
Решението за модернизиране на ДЕХС с цел да се вземат предвид в по-голяма степен ИКТ и интелигентните технологии, и по-специално, за въвеждането на показател за подготвеност за интелигентно управление, беше подложено на процес на задълбочени консултации. Това беше жизнено важна стъпка в подготовката на предложението за изменение на ДЕХС. Оценката на въздействието, придружаваща предложението, показа, че предложените мерки за модернизиране на директивата ще доведат до значително въздействие, особено върху икономиите на енергия.
С цел да се подпомогне изготвянето на актовете, свързани с ППИУ, бяха проведени широки консултации със заинтересованите страни. Така например, първото техническо проучване относно ППИУ, проведено от март 2017 г. до август 2018 г., включваше три пленарни заседания на заинтересованите страни и системна консултация със заинтересованите страни относно техническите доклади от проучването. Второто техническо проучване, предприето през декември 2018 г., включваше две допълнителни пленарни заседания на заинтересованите страни, три специализирани работни групи на заинтересованите страни, които да отправят препоръки към консорциума, провеждащ проучването, и към Комисията, както и писмени консултации по техническите доклади от проучването. Този процес на широки консултации, продължил почти три години, беше допълнен от консултация онлайн, чрез която бяха събрани подробни отзиви от повече от 90 запитани по ключови аспекти на предложената правна рамка относно ППИУ.
С държавите членки също бяха проведени консултации относно правните актове, свързани с ППИУ. Обратна информация относно настоящия делегиран регламент бе предоставена от специална експертна група (експертната група относно ДЕХС), а относно придружаващия го регламент за изпълнение бе потърсено становището на Комитета за енергийните характеристики на сградите.
В съответствие с по-доброто регулиране, от 18 юни 2020 г. до 16 юли 2020 г. бе предвиден период за обратна информация, за да се съберат допълнителни данни от гражданите и заинтересованите страни. Получената обратна информация включи 21 коментара от дружества/бизнес асоциации (сред които 17 МСП), два от граждани на ЕС и един от публичен орган (съответно 88 %, 8 % и 4 % от отзивите). Отговорилите бяха от Белгия (13), Франция (3), Италия (3), Австрия (1), Чешката република (1), Дания (1), Германия (1) и Испания (1).
Получената обратна информация като цяло подкрепя създаването на ППИУ. Коментарите изразяват някои опасения от общ характер, които са по-пряко свързани с правното основание в Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), напр. относно незадължителния характер на схемата, някои предложения за това, че ППИУ следва да стане задължителен, или относно гъвкавостта, с която разполагат държавите членки, което е знак за необходимостта от последователно прилагане на схемата в целия ЕС, както и за прозрачност относно възможните адаптации, които ще бъдат въведени от държавите членки.
В някои коментари се предлага да се засилят някои аспекти на ППИУ, по-специално оперативната съвместимост, или да се посочат възможни целеви актуализации в методическата рамка. В няколко коментара се предлага подсилване на съдържанието на сертификатите за ППИУ, по-специално по отношение на препоръките, които могат да бъдат включвани в тези сертификати. Други коментари посочват желателното бъдещо развитие на рамката за ППИУ.
Редица от тези коментари се отнасят до задълженията на Комисията за разработване на ППИУ и се отбелязват с оглед на бъдещите преразглеждания на ДЕХС. Други коментари ще бъдат представени на вниманието на държавите членки, когато те разглеждат прилагането на схемата, и ще бъдат взети предвид при мониторинга на прилагането на ППИУ на национално или регионално равнище.
В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 Европейската комисия се консултира с Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно настоящия делегиран регламент и със съответния акт за изпълнение, в който се описват подробно техническите условия за прилагането на схемата за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление. Обратната информация от ЕНОЗД напомни, че е необходимо да се гарантира високо ниво на защита на личните данни в контекста на интелигентните сгради и домове и приветства разпоредбите на актовете за ППИУ, които подчертават този аспект (напр. позовавания на рисковете за киберсигурността и защитата на данните, както и разпоредби относно включването на информация за киберсигурността и защитата на данните в показателя за подготвеност за интелигентно управление).
3.ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕЛЕГИРАНИЯ АКТ
Съгласно член 8, параграф 10 от ДЕХС с настоящия делегиран регламент ще бъдат установени схемата за определяне на подготвеността на сградите за интелигентно управление, определението за показател за подготвеност за интелигентно управление (ППИУ) и методиката за изчисляване на ППИУ. Делегираният регламент съдържа 11 члена. Те обхващат предмета и приложното поле, определенията на понятията, определението на понятието „ППИУ“, методиката за изчисляване на ППИУ (която е подробно описана в приложенията към настоящия регламент), подхода за оценяване на подготвеността за интелигентно управление, допълнителна подробна информация относно незадължителния характер на схемата и съдържанието на ППИУ. В тях са изложени също така изискванията към експертите, отговарящи за оценката на подготвеността за интелигентно управление, и към системите за независим контрол.
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) .../... НА КОМИСИЯТА
от 14.10.2020 година
за допълване на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез създаването на незадължителна обща схема на Европейския съюз за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите, и по-специално член 8, параграф 10 от нея,
като има предвид, че:
(1)Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета е основният правен акт, заедно с Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, и Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране, в което се разглежда енергийната ефективност на сградите в контекста на целите за енергийна ефективност за 2030 г. Директива 2010/31/ЕС има две допълващи се цели, а именно да се ускори до 2050 г. темпото на извършване на саниране на съществуващите сгради и да се подпомогне модернизацията на всички сгради чрез използването на интелигентни технологии, като например тези с изкуствен интелект или услуги в облак, и по-ясна връзка с екологосъобразната мобилност.
(2)С цел да се подпомогне последователното и прозрачно оценяване на подготвеността на сградите в Съюза за интелигентно управление, следва да бъдат установени общо определение за показател за подготвеност за интелигентно управление и единна методика за изчисляването му.
(3)С оглед да се гарантира, че схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление е приемлива, използваема и последователна, Комисията в сътрудничество с широк кръг заинтересовани страни и във взаимодействие с държавите членки разработи методика за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление в съответствие с член 8, параграф 10 от Директива 2010/31/ЕС и приложение IА към нея.
(4)Тази методика за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление гарантира известна степен на последователност и сравнимост при оценяването на подготвеността на сградите в ЕС за интелигентно управление, като същевременно позволява достатъчна гъвкавост за адаптиране на изчисленията към специфичните условия.
(5)Следва да бъдат установени подходящи механизми за контрол на прилагането на схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление.
(6)Когато е уместно, следва да се даде възможност за самооценка на подготвеността за интелигентно управление от страна на собственика, управителя на съоръжението или всяка друга заинтересована страна, свързана със сградата, подкрепена със свободно достъпни насоки и инструменти.
(7)С цел да се избегне дублиране на усилията и разходите между схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление и съществуващите задължителни схеми, методиката за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление следва да дава възможност на държавите членки, ако желаят, да свързват или присъединяват схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление с/към националните схеми за сертифициране на енергийните характеристики и други схеми, установени съгласно Директива 2010/31/ЕС.
(8)Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да бъде разработен така, че да отразява подготвеността на сградите и на техните системи за интелигентно управление и да се използва за допълване — а не заместване — на инструментите, с които се оценяват други аспекти на сградите, например техните енергийни характеристики или устойчиво развитие.
(9)Показателят за подготвеност за интелигентно управление не следва да бъде показател за енергийните характеристики на сградите. Собствениците на сгради следва да бъдат информирани, че подготвеността за интелигентно управление, отразена от показателя за подготвеност за интелигентно управление, и енергийните характеристики на сградите, изразени чрез сертификатите за енергийните характеристики, са различни въпроси, към които следователно трябва да се подхожда с различни видове мерки, макар показателят за подготвеност за интелигентно управление да следва да допринася за подобряване на енергийните характеристики.
(10)Ползите за потребителите, ползвателите и собствениците на сгради ще бъдат максимални, когато наличните инструменти за оценяване на сградите се използват в съчетание, което гарантира, че потребителите, ползвателите и собствениците на сгради ще могат да добият цялостно разбиране за своите сгради и за това как могат да подобрят цялостната ефективност.
(11)Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да бъде на разположение както за съществуващи сгради, така и за нови сградни проекти. Следва да се разреши използването на цифрови модели на сгради, включително строителни информационни модели или цифрови близнаци, за да се улесни изчисляването на резултати относно подготвеността за интелигентно управление.
(12)Следва да се разреши рамката за изчисляване на показателя за подготвеност за интелигентно управление да бъде използвана за всички видове сгради и обособени части от сгради, обхванати от Директива 2010/31/ЕС.
(13)Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да позволява да се изтъкват допълнителните ползи от усъвършенстваните интелигентни технологии за собствениците и ползвателите на сгради, например по отношение на икономиите на енергия и степента на готовност да се реагира на последиците от изменението на климата, или от гледна точка на по-голямата степен на приобщаване и достъпност, удобство и благосъстояние.
(14)Оценката на подготвеността на сградите и на обособените части от сгради за интелигентно управление като част от схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление с цел издаване на сертификат за показателя за подготвеност за интелигентно управление следва да се извършва от експерти, които са квалифицирани и акредитирани.
(15)Когато държавите членки считат за целесъобразно, експертите, които са акредитирани за издаването на сертификати за енергийните характеристики на сгради, за инспекциите на отоплителни, климатични и комбинирани отоплителни или климатични и вентилационни инсталации съгласно Директива 2010/31/ЕС или за извършването на енергийни обследвания съгласно Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, следва да може да се считат за компетентни и за оценяването на подготвеността на сградите и на обособените части от сгради за интелигентно управление.
(16)Засилването на цифровизацията и свързаността в сградите увеличава рисковете за киберсигурността и защитата на данните и прави сградите и техните системи по-уязвими за киберзаплахи и злоупотреби с лични данни. В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните. Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да спомага за информиране на собствениците и ползвателите на сгради за тези рискове.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и приложно поле
С настоящия регламент се създава незадължителна обща схема на Съюза за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление, т.е. установяват се определение за показателя за подготвеност за интелигентно управление и единна методика, по която той да се изчислява. Методиката се състои в изчисляването на резултати относно подготвеността на сградите или на обособените части от сгради за интелигентно управление и извеждането на оценка на подготвеността на сградите или на обособените части от сгради за интелигентно управление.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
(1)„показател за подготвеност за интелигентно управление“ означава показател, който дава информация за оценяването на подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда в съответствие с член 8, параграф 10 от Директива 2010/31/ЕС;
(2)„схема за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление“ означава система за издаване на сертификати за подготвеността на сградите за интелигентно управление;
(3)„стопански субект“ означава физическо или юридическо лице, което притежава сграда, намираща се на територията на държава членка, или физическо или юридическо лице, което притежава или обитава обособена част от сграда, намираща се на територията на държава членка, и което подава искане за издаване на сертификат за показателя за подготвеност на тази сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление;
(4)„оценка на подготвеността за интелигентно управление“ означава оценяването на сградата или на обособената част от сграда по методиката, определена в настоящия регламент;
(5)„резултат относно подготвеността за интелигентно управление“ означава резултатът, получен за дадена сграда или обособена част от сграда като част от процеса за оценяване на подготвеността;
(6)„инсталация“ означава уредба, която може да бъде открита в дадена сграда и е от значение за обхвата на оценката на подготвеността за интелигентно управление, както е посочено в Директива 2010/31/ЕС, която включва, но не се ограничава до технически сградни инсталации, както са определени в член 2 от Директива 2010/31/ЕС;
(7)„основна функция във връзка с подготвеността за интелигентно управление“ означава една от трите основни функции, посочени в точка 2 от приложение IА към Директива 2010/31/ЕС;
(8)„критерий за въздействие“ означава основно въздействие, което подготвените за интелигентно управление услуги са предназначени да постигнат, както е определено в настоящия регламент;
(9)„техническа област“ означава набор от подготвени за интелигентно управление услуги, чрез които, взети заедно, се осъществява интегрирана и съгласувана част от услугите, очаквани от дадена сграда или обособена част от сграда, например отопление;
(10)„свързаност“ означава способността на инсталациите да обменят данни помежду си и способността на дадена сграда или обособена част от сграда да обменя данни с електроенергийната мрежа и свързаните с нея субекти, като например доставчици на агрегирани услуги, или с други сгради;
(11)„оперативна съвместимост“ е способността на дадена инсталация да взаимодейства, въз основа на общоприетите стандарти, за постигането на обща цел чрез обмен на информация и данни;
(12)„киберсигурност“ означава дейностите, необходими за защита от киберзаплахи на мрежите и информационните системи, както и на ползвателите на такива системи и други лица, засегнати от киберзаплахи;
(13)„подготвена за интелигентно управление технология“ означава технологичен фактор, като например сградна автоматизация, способстващ за една или повече подготвени за интелигентно управление услуги;
(14)„подготвена за интелигентно управление услуга“ означава функция или съвкупност от функции, осигурявани от един(а) или повече технически компоненти или инсталации. При подготвената за интелигентно управление услуга се ползват подготвени за интелигентно управление технологии, като чрез организирането им се осъществяват функции на по-високо равнище;
(15)„сертификат за показателя за подготвеност за интелигентно управление“ означава сертификат, признат от държава членка или от юридическо лице, определено от държава членка, в който е указана подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление, изчислена по посочената в настоящия регламент методика;
(16)„равнище на функционалност“ означава равнището на подготвеност за интелигентно управление на дадена подготвена за интелигентно управление услуга;
(17)„тегловен коефициент“ означава параметър, който се използва при изчислението на показателя за подготвеност за интелигентно управление, за да се изрази значимостта в това изчисление на даден(а) техническа област или критерий за въздействие;
(18)„вентилация“ означава процесът, чрез който се управляват дебитите на чистия въздух с цел поддържане и подобряване на качеството на въздуха в помещенията съгласно приложимите изисквания;
(19)„енергиен баланс“ означава подход, при който определени тегловни коефициенти могат да бъдат адаптирани в зависимост от климатичната зона, в която е разположена сградата.
Член 3
Показател за подготвеност за интелигентно управление
1.Показателят за подготвеност за интелигентно управление дава възможност за оценяване на подготвеността за интелигентно управление на сгради и обособени части от сгради и за информирането на стопанските субекти и други заинтересовани страни, по-специално проектантите и стопанисващите сгради, относно подготвеността на съответната сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление.
2.Показателят за подготвеност за интелигентно управление дава възможност за оценяване на способностите на дадена сграда или обособена част от сграда да адаптира функционирането си към потребностите на обитателя и на електроенергийната мрежа, както и да подобрява своята енергийна ефективност и цялостни експлоатационни характеристики. Показателят за подготвеност за интелигентно управление включва характеристики за увеличени икономии на енергия, сравнителен анализ и елементи на гъвкавост, както и усъвършенствани функции и способности, осигурени от наличието на по-тясно свързани помежду си и интелигентни устройства.
3.Показателят за подготвеност за интелигентно управление включва оценката на подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление и набор от резултати относно подготвеността за интелигентно управление, които отразяват тази подготвеност на сградите, обособените части от сгради и сградните инсталации въз основа на предварително определени основни функции, критерии за въздействие и технически области.
4.Показателят за подготвеност за интелигентно управление включва, когато е възможно, допълнителна информация за приобщаващите характеристики и свързаността на сградата, за оперативната съвместимост и киберсигурността на системите, както и за защитата на данните.
Член 4
Методика за изчисляване на показателя за подготвеност за интелигентно управление
1.Методиката за изчисляване на показателя за подготвеност за интелигентно управление се основава на оценката на наличните или планираните подготвени за интелигентно управление услуги в дадена сграда или обособена част от сграда в проектната фаза, както и на подготвените за интелигентно управление услуги, които се считат за подходящи за тази сграда или обособена част от сграда.
2.Изчисляването на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление се основава на единна методическа рамка на Съюза, установена в приложения I—VI.
3.Стандартната изчислителна методика, определена в приложения I—VI, може да бъде адаптирана в съответствие с приложение VII, по-специално като се направи връзка с изчисленията на енергийните характеристики в обхвата на издаването на сертификати за енергийните характеристики.
4.Методиката за изчисляване на показателя за подготвеност за интелигентно управление се използва в съответствие с условията, определени в настоящия регламент, по-специално по отношение на квалификацията на експертите.
Член 5
Оценка на подготвеността за интелигентно управление
Оценката на подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление се основава на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление, изчислени за сградата или обособената част от сграда в съответствие с приложение VIII.
Член 6
Незадължителен характер на схемата
1.Схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление е незадължителна обща схема на Съюза.
2.Държавите членки може да решат дали да прилагат показателя за подготвеност за интелигентно управление на националната си територия или части от нея. Те също така може да изберат да прилагат схемата само по отношение на определени категории сгради.
3.Държавите членки, които прилагат схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление, може да изберат да я прилагат на доброволни или задължителни начала за сгради или обособени части от сгради, намиращи се на тяхна територия.
4.Държавите членки, които решат да прилагат схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление на своята национална територия или на части от нея, уведомяват Комисията преди прилагането на схемата.
5.Държавите членки може да решат да изменят, адаптират или прекратят прилагането на схемата по всяко време, без да представят мотиви за тази цел. Те уведомяват Комисията за всяко такова решение.
Член 7
Сертификат за показателя за подготвеност за интелигентно управление
1.Показателят за подготвеност за интелигентно управление на дадена сграда или обособена част от сграда се съобщава на стопанските субекти и други заинтересовани страни чрез сертификат.
2.Сертификатът за показателя за подготвеност за интелигентно управление включва информацията, описана в приложение IX.
Член 8
Експерти по оценяването на показателя за подготвеност за интелигентно управление
1.Държавите членки, които решат да прилагат показателя за подготвеност за интелигентно управление, гарантират, че оценката на подготвеността на сгради или на обособени части от сгради за интелигентно управление, предназначена за целите на издаването на сертификат за интелигентно управление, се извършва от квалифицирани или акредитирани експерти. Експертите може да действат като самостоятелно заети лица или да бъдат наети на работа от публични органи или частни предприятия.
2.Държавите членки, които решат да прилагат схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление, установяват изисквания относно квалификацията или акредитацията на експертите по оценяването на показателя за подготвеност за интелигентно управление и гарантират, че тези изисквания включват критерии за компетентност, включително в областта на ИКТ.
Член 9
Система за контрол на схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление
1.Държавите членки, които решат да прилагат схемата за определяне на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление, създават система за независим контрол на сертификатите за показателя за подготвеност за интелигентно управление. Когато е уместно, тези държави членки може да разчитат на вече въведените системи за независим контрол, например тези за схемите за издаване на сертификати за енергийните характеристики.
2.Системата за независим контрол гарантира валидността на сертификатите за показателя за подготвеност за интелигентно управление, издадени на територията на държавата членка.
Член 10
Преглед
Комисията може да преразгледа настоящия регламент до 1 януари 2026 г., по целесъобразност и след консултация с експертите, посочени в член 23 от Директива 2010/31/ЕС, и ако е необходимо, да направи предложения.
Член 11
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 14.10.2020 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Изчисляване на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление
1.Подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление отразява способностите на сградата или обособената част от сграда да адаптира функционирането си към потребностите на обитателите и на енергийната мрежа, както и да подобрява своята енергийна ефективност и цялостни експлоатационни характеристики.
2.Подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление се определя въз основа на оценката на подготвените за интелигентно управление услуги, които са налични или планирани, или са подходящи за тази сграда или обособена част от сграда, и въз основа на равнището им на функционалност.
3.Подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление се представя посредством оценка, основана на цялостен резултат относно подготвеността за интелигентно управление, изразен в проценти, който представлява съотношението между подготвеността на сградата или обособената част от сграда за интелигентно управление и максималната подготвеност за интелигентно управление, която тя би могла да достигне.
4.Изчисляването на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление се основава на предварително определени тегловни коефициенти съгласно приложения III, V и VII, чиято стойност може да зависи от климатичните условия и други подходящи аспекти, като например вида на сградата.
5.Методиката позволява също така за изразяването на подготвеността на дадена сграда или обособена част от сграда за интелигентно управление да се използват дезагрегирани резултати относно подготвеността за интелигентно управление, изразени в проценти. С дезагрегирани резултати може да бъде изразена подготвеността за интелигентно управление за един или повече от следните елементи:
а)трите основни функции за подготвеността за интелигентно управление, посочени в точка 2 от приложение Iа към Директива 2010/31/ЕС:
1)равнище на енергийните характеристики и функциониране,
2)отговор на нуждите на обитателите и
3)гъвкавост на енергопотреблението, включително способността на сградата или обособената част от сграда да позволява участие в оптимизацията на потреблението;
б)критериите за въздействие във връзка с подготвеността за интелигентно управление, определени в приложение ІІ към настоящия регламент;
в)техническите области във връзка с подготвеността за интелигентно управление, определени в приложение IV към настоящия регламент.
6.Изчисляването на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление на дадена сграда или обособена част от сграда се основава на оценката на наличните или планираните подготвени за интелигентно управление услуги в проектната фаза, както и на равнището им на функционалност. Оценката има за цел да определи с достатъчна степен на надеждност какви услуги са налични или планирани и ако има такива, равнището на функционалност за всяка от тези услуги. За тази цел може да се използват цифрови модели на сгради, включително строителни информационни модели или цифрови близнаци, ако такива са на разположение. Подготвените за интелигентно управление услуги, които могат да са налични в дадена сграда, са изброени в предварително изготвен каталог на подготвените за интелигентно управление услуги, както е посочено в приложение VI, и са организирани в предварително определени технически области, както е посочено в приложение IV.
7.Изчисляването на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление се извършва при изпълняване на следния протокол:
а)в съответствие с каталога на подготвените за интелигентно управление услуги, посочен в приложение VI към настоящия регламент, за всяка техническа област, посочена в приложение IV към настоящия регламент, се оценяват наличните подготвени за интелигентно управление услуги и равнището на функционалност за всяка от тях се определя съгласно каталога на подготвените за интелигентно управление услуги;
б)в съответствие с каталога на подготвените за интелигентно управление услуги и за всеки свързан с подготвеността за интелигентно управление критерий за въздействие, посочен в приложение II, резултатът I(d,ic) за всяка техническа област се определя по следния начин:
където
1)d е номерът на въпросната техническа област,
2)ic е номерът на въпросния критерий за въздействие,
3)Nd е общият брой на услугите в техническа област d,
4)Si,d е услугата i от техническата област d,
5)FL(Si,d) е равнището на функционалност на услугата Si,d, налична в сградата или обособената част от сграда,
6)Iic(FL(Si,d)) е резултатът за услугата Si,d за критерия за въздействие номер ic в съответствие с равнището на функционалност на услугата,
в)в съответствие с каталога на подготвените за интелигентно управление услуги максималният резултат на критерия за въздействие за всяка техническа област за всеки критерий за въздействие Imax(d,ic) се определя по следния начин:
където
1)FLmax(Si,d) е най-високото равнище на функционалност, което услугата Si,d би могла да има съгласно каталога на подготвените за интелигентно управление услуги,
2)Iic(FLmax(Si,d)) е резултатът за услугата Si,d за нейното най-високо равнище на функционалност, т.е. максималният резултат за услугата Si,d за критерий за въздействие номер ic,
г)Резултатът относно подготвеността за интелигентно управление, изразен в проценти, за всеки критерий за въздействие SRic се определя с помощта на тегловните коефициенти, посочени в приложение V, по следния начин:
където
1)d е номерът на въпросната техническа област,
2)N е общият брой на техническите области (съгласно приложение IV),
3)Wd,ic е тегловният коефициент, изразен в проценти, за техническа област номер d за критерий за въздействие номер ic,
д)резултатите относно подготвеността за интелигентно управление с оглед на трите основни функции, описани в приложение Iа, точка 2 от Директива 2010/31/ЕС, SRf, се определят, като се използват тегловните коефициенти, определени съгласно приложение III, по следния начин:
където
1)M е общият брой на критериите за въздействие съгласно приложение II,
2)Wf(ic) е тегловният коефициент, изразен в проценти, за критерий за въздействие номер ic за основната функция f съгласно приложение III,
3)SRic е резултатът относно подготвеността за интелигентно управление за критерий за въздействие номер ic;
е)цялостният резултат относно подготвеността за интелигентно управление SR може да се изчисли като претеглена сума от резултатите относно подготвеността за интелигентно управление на основните функции по следния начин:
където
1)SRf е резултатът относно подготвеността за интелигентно управление за основната функция f,
2)Wf е тегловният коефициент на основната функция f в изчислението на сумарния резултат относно подготвеността за интелигентно управление, като Wf = 1;
ж)резултатите относно подготвеността за интелигентно управление на техническите области за всеки критерий за въздействие SRd,ic могат да се изчислят по следния начин:
където
1)I(d,ic) е резултатът за област номер d за критерия за въздействие ic;
2)Imax(d,ic) е максималният резултат за област номер d за критерий за въздействие номер ic.
ПРИЛОЖЕНИE II
Критерии за въздействие, свързани с подготвеността за интелигентно управление
Критериите за въздействие, свързани с подготвеността за интелигентно управление, които са взети предвид в установения в приложение I протокол за изчисляване, са следните:
а)енергийна ефективност,
б)поддръжка и предвиждане на неизправности,
в)комфорт,
г)удобство,
д)здраве, благосъстояние и достъпност,
е)информация за обитателите,
ж)гъвкавост на енергопотреблението и акумулиране на енергия.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Тегловни коефициенти на критериите за въздействие, свързани с основните функции
1.Всеки критерий за въздействие, посочен в приложение II към настоящия регламент, се разглежда по отношение на само една от трите основни функции, посочени в точки 2—4. За всяка основна функция държавите членки определят съответните тегловни коефициенти за съответните критерии за въздействие.
2.За основна функция „равнище на енергийните характеристики и функциониране“ съответните критерии за въздействие са „енергийна ефективност“ и „поддръжка и предвиждане на неизправности“.
3.За основна функция „отговор на нуждите на потребителите“ съответните критерии за въздействие са „комфорт“, „удобство“, „информация за обитателите“ и „здраве, благосъстояние и достъпност“.
4.За основна функция „гъвкавост на енергопотреблението“ съответният критерий за въздействие е „гъвкавост на енергопотреблението и акумулиране на енергия“.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Технически области
Свързаните с подготвеността за интелигентно управление технически области, които са взети предвид в установения в приложение I към настоящия регламент протокол за изчисляване, са следните:
а)отопление,
б)охлаждане,
в)топла вода за битови нужди,
г)вентилация,
д)осветление,
е)динамична сградна обвивка,
ж)електроенергия,
з)зарядни точки за електрически превозни средства,
и)следене и регулиране.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Тегловни коефициенти за техническите области
1.Всяка техническа област се претегля за всеки от критериите за въздействие и тегловните коефициенти определят влиянието на техническата област върху критерия за въздействие.
2.Тегловните коефициенти за техническите области се изразяват в проценти, а за всеки критерий за въздействие сборът на тегловните коефициенти за техническите области се равнява на 100 %.
3.Стандартният подход за разпределяне на тегловните коефициенти на техническите области се основава на следните елементи:
а)енергийния баланс на климатичната зона по отношение на тегловните коефициенти за техническите области „отопление“, „охлаждане“, „топла вода за битови нужди“, „вентилация“, „осветление“ и „електроенергия“ с оглед на критериите за въздействие „енергийна ефективност“, „поддръжка и предвиждане на неизправности“ и „гъвкавост на енергопотреблението и акумулиране на енергия“;
б)за всички останали случаи: тегловни коефициенти, които са фиксирани или равномерно разпределени.
4.Държавите членки определят климатичните зони, които се използват, когато това е уместно, при определяне на тегловните коефициенти. За тази цел държавите членки могат да използват, когато има такива, съответните насоки на Съюза.
5.Тегловните коефициенти на техническите области могат да се различават за жилищните и нежилищните сгради по отношение на някои критерии за въздействие.
6.Държавите членки определят тегловните коефициенти и за тази цел се насърчават да използват съответните насоки на Съюза, когато има такива. Те могат да вземат под внимание също така възможните последици от изменението на климата.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Каталог на подготвените за интелигентно управление услуги
1.За целите на изчисляването на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление по методиката, установена в приложение I, държавите членки предоставят на разположение най-малко един каталог на подготвените за интелигентно управление услуги, който трябва да се използва от експертите като основа за определяне и оценяване на подготвените за интелигентно управление услуги.
2.Всеки каталог на подготвените за интелигентно управление услуги съдържа списък на подготвените за интелигентно управление услуги, които трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на резултата относно подготвеността за интелигентно управление, свързаните с тях равнища на функционалност и съответните отделни резултати на критериите за въздействие.
3.При определянето на каталози на подготвени за интелигентно управление услуги и при и всяко последващо актуализиране на тези каталози се отразява актуалното равнище на подготвените за интелигентно управление технологии.
4.Държавите членки се насърчават да предоставят на експертите насоки относно най-ефективния начин за определяне и оценяване на подготвените за интелигентно управление услуги, като използват съответните насоки на Съюза, когато има такива.
5.Държавите членки може да решат да предоставят на разположение повече каталози на подготвени за интелигентно управление услуги, например за различните видове сгради.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Възможности за адаптиране на стандартната процедура за изчисляване
1.С цел да се избегне несправедливо санкциониране на дадена сграда или обособена част от сграда, някои подготвени за интелигентно управление услуги може да бъдат пропуснати при изчисляването на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление, в случай че тези услуги не са подходящи за въпросната сграда или обособена част от сграда.
2.Държавите членки определят условията, при които е подходящо и разрешено такова адаптиране.
3.Тегловните коефициенти за онези технически области, за които при стандартното изчисление ще се използва подходът на енергийния баланс (за климатична зона), може да се изчисляват въз основа на потреблението, оценено в сертификата за енергийни характеристики на въпросната сграда или обособена част от сграда.
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Оценка на подготвеността за интелигентно управление
1.Оценката на подготвеността за интелигентно управление се представя въз основа на седем класа на подготвеност за интелигентно управление — от най-висока до най-ниската степен на подготвеност за интелигентно управление.
2.Всеки клас на подготвеност за интелигентно управление отговаря на диапазон от сумарни резултати относно подготвеността за интелигентно управление, както следва: 90—100 %; 80—90 %; 65—80 %; 50—65 %; 35—50 %; 20—35 %; < 20 %
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
Съдържание на сертификата за показателя за подготвеност за интелигентно управление
Информацията, която се съдържа в показателя за подготвеност за интелигентно управление и се предава на крайния потребител, включва следното:
а)уникален идентификационен номер на сертификата,
б)дата на издаване и дата на изтичане на срока на валидност на сертификата;
в)информационен текст, разясняващ обхвата на показателя за подготвеност за интелигентно управление, по-специално по отношение на сертификатите за енергийни характеристики,
г)обща информация за сградата или обособената част от сграда (вид на сградата или обособената част от сграда, площ, година на построяване и когато е уместно, на саниране, местоположение),
д)ако има такъв, енергиен клас на сградата или на обособената част от сграда, посочен във валиден сертификат за енергийни характеристики,
е)клас на подготвеността за интелигентно управление на сградата или обособената част от сграда,
ж)по избор — сумарен резултат относно подготвеността за интелигентно управление на сградата или обособената част от сграда,
з)резултати относно подготвеността за интелигентно управление с оглед на трите основни функции, очертани в приложение I към настоящия регламент,
и)резултати относно подготвеността за интелигентно управление за всеки критерий за въздействие,
й)по избор — резултати за всяка техническа област за всеки критерий за въздействие,
к)когато е възможно, наличната информация относно свързаността, по-конкретно относно съществуването на физическа инфраструктура в сградата, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп, като например доброволния етикет „годен за широколентов достъп“,
л)когато е възможно, наличната информация относно оперативната съвместимост, киберсигурността на инсталациите и защитата на данните, включително, когато е приложимо, относно съответствието с общоприетите стандарти, както и информация относно свързаните с тях рискове,
м)информационен текст, поясняващ, че сертификатът отразява подготвеността за интелигентно управление към датата на издаване и че всички съществени промени в сградата и нейните инсталации биха засегнали подготвеността за интелигентно управление и следователно биха изисквали актуализация на информацията, посочена в сертификата,
н)по избор — препоръки за това как да се подобри подготвеността на сградата или на обособената част от сграда за интелигентно управление, като при необходимост се взема предвид стойността, свързана с културно-историческото наследство,
о)по избор — допълнителна информация относно направените допускания при изчисляването на резултатите, като например тегловните коефициенти на критериите за въздействие, използвани за изчисляване на резултатите относно подготвеността за интелигентно управление за основните функции.