ПОКАНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА ИНИЦИАТИВА (без оценка на въздействието)
Целта на настоящия документ е да запознае обществеността и заинтересованите страни с работата на Комисията, за да могат те да предоставят обратна информация и да участват ефективно в дейностите по консултиране. Приканваме тези групи да споделят мнението си относно разбирането на Комисията във връзка с проблема и възможните решения, както и да ни предоставят имаща отношение информация, с която евентуално разполагат.
Наименование на инициативата	Глобална инициатива за издръжливост на здравеопазването
Водеща ГД — отговорен отдел	INTPA G.4. „Социално приобщаване и социална закрила, здравеопазване и демография“
Вероятен вид инициатива	Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета
Ориентировъчен график	2-ро тримесечие на 2026 г.
Допълнителна информация	—
Настоящият документ служи само за информация. Той не предопределя окончателното решение на Комисията относно това дали тази инициатива ще бъде продължена или относно окончателното ѝ съдържание. Всички описани в настоящия документ елементи на инициативата, включително графикът ѝ, подлежат на промяна.

A. Политически контекст, определяне на проблема и проверка за спазване на принципа на субсидиарност

Политически контекст

По време на речта си за състоянието на Съюза през 2025 г. председателят Фон дер Лайен обяви стартирането на нова глобална инициатива за издръжливост на здравеопазването. Инициативата е включена в работната програма на Комисията за 2026 г.

През последния четвърт век здравните резултати се подобриха значително в повечето държави. Това развитие се дължи на иновациите, стабилността, икономическия растеж и целенасоченото финансиране, както и на политическото лидерство и нарастващото влияние на световни здравни институции. В същото време увеличаването на сложните заболявания, геополитическите промени, намаляващата ангажираност на донорите и структурни проблеми като конфликти, нарастваща нестабилност, разпокъсаност, слаба национална ангажираност и недостатъчни инвестиции все повече подлагат на изпитание издръжливостта на здравеопазването в световен мащаб. Финансирането на световното здравеопазване бележи спад, което разкрива недостатъци в 1) здравните системи, които са станали до голяма степен зависими от помощта, особено в някои държави с ниски доходи и в нестабилен контекст 1 , и 2) работата на международните организации и някои глобални участници в областта на здравеопазването. Освен това световното здравеопазване се използва като инструмент за постигане на геоикономически и геополитически цели. Това, в съчетание с нарастващата невярна информация и дезинформация, която противоречи на научните доказателства, подлага на изпитание издръжливостта на здравните системи на много държави. Освен това нарастващата честота и интензивност на огнищата на болести, съчетани с антимикробната резистентност, демографския натиск и изменението на климата, заплашват да претоварят здравните системи в Европа и по света.

Както стана ясно от пандемията от COVID-19, издръжливостта на световното здравеопазване е от ключово значение, за да се гарантира предоставянето на основни здравни услуги и да се защити населението по света от предизвикателствата пред общественото здраве и трансграничните заплахи за здравето. ЕС реагира, като създаде Европейския здравен съюз през 2020 г. и прие Стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване през 2022 г., последвана от регулаторни действия за предотвратяване или справяне с бъдещи здравни кризи и за повишаване на издръжливостта на здравните системи на ЕС. За да се постигне тази цел, от съществено значение са стратегическата автономност и динамичният и конкурентоспособен здравен сектор, както и подходът към превенцията и готовността, обхващащ всички опасности, всички нива на управление и цялото общество. Ключов елемент на глобалната инициатива за издръжливост на здравеопазването ще бъде представянето на наличните европейски решения в областта в областта на здравеопазването.

Необходимостта от по-ефективна глобална здравна архитектура с по-голяма национална ангажираност и лидерство се признава във все по-голяма степен и се отправя призив за това както в ЕС, така и извън него. В Програмата от Лусака от 2023 г. се призовава за увеличаване на националното финансиране в областта на здравето с цел постигане на здравен суверенитет, за по-голяма съгласуваност и по-добра координация между глобалните участници в здравеопазването. Тази година на 158-ата си сесия Изпълнителният съвет на Световната здравна организация (СЗО) постигна съгласие, че СЗО ще разработи и ще бъде домакин на процес, който обединява и допълва настоящата глобална здравна архитектура и дискусиите в рамките на инициативата ООН80, за да се улесни сближаването и изграждането на консенсус и да се подкрепи трансформацията на настоящата глобална здравна архитектура.

Глобалната инициатива за издръжливост на здравеопазването ще се основава на Стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване (2022 г.), стратегията за Global Gateway (2021 г.) и широкия набор от инициативи за изграждане на Европейския здравен съюз 2 . Общата цел е да се подобри издръжливостта на световното здравеопазване в един променящ се глобален контекст.

Проблем, който инициативата цели да преодолее

Издръжливостта на здравните системи, както е определена от СЗО, означава да се гарантира, че системите, общностите и институциите са в състояние да предотвратяват широк спектър от сътресения и стресови фактори, да се подготвят за тях, да ги абсорбират и да се адаптират към тях, като същевременно продължават да предоставят качествени основни здравни услуги.

Бързата оценка на СЗО на запаса през април 2025 г. показа смущения в здравната система в 70 % от анкетираните държави, както и недостиг на лекарства и здравни продукти в една трета от държавите и смущения по отношение на откриването и реакцията при поява на огнища. Това показва появата на опасни пропуски в издръжливостта на здравеопазването в целия свят. Тъй като здравните кризи нямат граници, тези пропуски представляват риск за благосъстоянието и живота на хората навсякъде, включително за гражданите на ЕС, като в крайна сметка засягат устойчивото развитие, просперитета на нашите общества и интересите на бъдещите поколения.

Множество фактори подкопават издръжливостта на световното здравеопазване:

·Нарастващ риск от пропуски във вече подложените на натиск национални здравни системи, в които липсва както ефективно регулиране, така и капацитет за предоставяне на първично здравно обслужване и гарантиране на всеобщо здравно осигуряване за основните услуги. Това води до заболеваемост и смъртност, които биха могли да бъдат предовратени, в области като майчиното и детското здраве, предотвратимите чрез ваксинация болести, недохранването и предаваните по полов път болести, дължащи се също така на нарастващата тежест на незаразните болести. В един нестабилен контекст тези предизвикателства са особено остри.

·Липса на стабилна рамка за здравна сигурност, интегрирана в здравните системи. Това засяга превенцията, готовността и реакцията при пандемии поради пропуски в системите за наблюдение, недостатъчен лабораторен капацитет и недостатъчна наличност на медицински мерки за противодействие и готовност на здравните работници за извънредни ситуации. Същевременно светът е изправен пред сериозни глобални заплахи за здравето и разпространението на инфекциозни болести като морбили, полиомиелит, ХИВ/СПИН, холера, малария и денга, които изискват координирани глобални действия.

·Зависимост на държавите — партньори на ЕС, от външно финансиране и ограничена национална ангажираност, които подкопават способността на отделните държави да гарантират здравни резултати и преход към суверенитет в областта на здравеопазването, особено в контекста на намаляващата официална помощ за развитие (ОПР) за здравеопазването. Необходими са икономически политики, подкрепящи дългосрочния растеж, ефективно и добре координирано управление на публичните финанси и стабилни национални институции, за да се подобрят здравните резултати и да се гарантира устойчиво дългосрочно финансиране на здравеопазването. Отчетността и националната ангажираност са важни движещи сили на държавните здравни стратегии и финансирането им, които се допълват от международни усилия, когато това е необходимо и осъществимо.

·Недостатъци в глобалната здравна архитектура и разпокъсаност на системата — липса на акцент върху основните мандати в някои случаи, припокривания и неоптимална координация между здравните партньори както между регионите, така и в техните рамки. Също така мерките на местно, национално и регионално равнище невинаги допринасят за многостранната работа на СЗО, нито я подкрепят в области, в които глобалното сътрудничество е абсолютно необходимо за защитата на здравето на всички. Освен това разпокъсаността, свързана с конкретни заболявания, понякога възпрепятства укрепването и интегрирането на националните здравни системи.

·Пропуски в капацитета и прекъсвания на световните вериги на доставки засягат както стратегическата автономност на ЕС, така и тази на нашите партньори. Прекъсванията на веригите на доставки и недостатъчно диверсифицираните световни производствени мощности допринасят за продължаващата уязвимост към глобални сътресения. Африка например внася 99 % от ваксините и 70—90 % от лекарствата.

·Невярната здравна информация и дезинформацията подкопават доверието в здравните институции и органи, както и в науката и медицината. Това компрометира ефективността на мерките в областта на общественото здраве и отслабва способността за предотвратяване, подготовка и реагиране при извънредни здравни ситуации.

Вътрешните решения на тези проблеми, предложени от ЕС чрез голям набор от широкообхватни и разрастващи се вътрешни политики, следва да бъдат изцяло отразени в неговия модел на външно сътрудничество. От друга страна, външната дейност на ЕС следва да остане в съответствие с неговите вътрешни политики, като интегрира изцяло набелязаните приоритети, като например стратегическата автономност и конкурентоспособността. Освен това, въпреки че привеждането в съответствие беше засилено в рамките на Стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване, настоящият контекст изисква повишена координация между държавите — членки на ЕС, и институциите и органите на Съюза по отношение на мобилизирането на ресурси и действията в областта на световното здравеопазване.

Основание за действия на равнището на ЕС (правно основание и проверка за спазване на принципа на субсидиарност)

Правно основание

Правното основание за действия на ЕС в областта на общественото здраве се съдържа в член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а член 208 от ДФЕС предоставя основата за сътрудничеството за развитие.

Практическа необходимост от действия на равнището на ЕС

С инициативата — под формата на съобщение относно политиката — ще бъде определена глобалната стратегия на ЕС за издръжливост на здравеопазването. Тя е в съответствие с принципите и правилата, които ръководят инициативите на ЕС в областта на вътрешната и външната политика, включително субсидиарността.

Б. Какво се стреми да постигне инициативата и по какъв начин

Инициативата има за цел да представи стратегията на Европейския съюз за повишаване на издръжливостта на здравеопазването на световно, регионално и национално равнище с положително въздействие върху населението в световен мащаб. Нашата добавена стойност се състои в нашия приобщаващ, основан на потребностите и правата и икономически ефективен модел на обществено здравеопазване, който не само предоставя всеобщо здравно осигуряване и осигурява първокласни научни изследвания и иновации, включително в областта на цифровите технологии и технологиите за изкуствен интелект (ИИ), но също така се отличава с високи постижения в областта на регулирането и трансграничното сътрудничество. Силата на нашата промишленост и предприятия е друг съществен актив.

За да се подобри издръжливостта на здравеопазването, ще бъдат предложени няколко приоритетни области. Те включват:

·принос за рационализирана и по-малко фрагментирана глобална здравна архитектура, която е отговорна, ефективна, справедлива и насочена към по-голяма национална ангажираност. Това би означавало различни участници да работят в партньорство, като действат координирано, но се съсредоточават върху собствените си основни мандати, за да се избегне дублиране. Тази реформирана структура ще подкрепи многостранното сътрудничество, при което СЗО ще изпълнява основния си мандат, като същевременно насърчава ролята на регионалните институции, когато е целесъобразно;

·подпомагане на разработването на издръжливи, ръководени от държавите здравни системи, които са в състояние да предоставят основни услуги, с акцент върху онези партньори, които най-много се нуждаят от тях и където може да се постигне въздействие, за да се преодолеят възникващите пропуски в здравните системи. Тези мерки следва да спомогнат за намаляване на предотвратимите заболеваемост и смъртност (напр. в областта на майчиното и детското здраве, предотвратимите чрез ваксинация заболявания като морбили и полиомиелит, недохранването и предаваните по полов път болести), като се обърне специално внимание на най-уязвимите/нестабилните държави и хуманитарните ситуации. Здравните системи могат да използват цифрови технологии и технологии в областта на ИИ, за да повишат ефективността, да намалят разходите в среда с ограничени ресурси и да разширят достъпа до качествени грижи в общностите с недостатъчно обслужване, като се стремят да гарантират неприкосновеността и защитата на личните данни. Нашите партньори трябва също така да бъдат подготвени да се справят с очакваното нарастване на незаразните болести и други предизвикателства пред техните здравни системи. Общата цел е да се помогне на партньорите да преминат към суверенитет в областта на здравеопазването;

·повишаване на здравната сигурност на световно, регионално и национално равнище с цел опазване на общественото здраве в ЕС и в световен мащаб. Това би могло да включва укрепване на националния капацитет за превенция, готовност и реакция, включително чрез укрепване на лабораторния капацитет, достъпа до диагностика, системите за наблюдение, работната сила в здравния сектор и местното и регионалното производство и натрупване на резерв от медицински мерки за противодействие. С инициативата също така ще се укрепят глобалните мрежи и многостранната координация, които са в основата на глобалната здравна сигурност, като същевременно ще се подкрепят регионалните мрежи, когато е целесъобразно. Националните и глобалните мрежи трябва да бъдат интегрирани, а не да функционират успоредно;

·диверсифициране на световните вериги на доставки и подкрепа за местното производство на здравни продукти в нашите държави партньори въз основа на взаимни интереси, както и консолидиране на партньорствата с цел намаляване на критичните уязвимости и насърчаване на съвместните вериги на доставки;

·борба с невярната информация и дезинформацията чрез насърчаване на доверието в науката и подобряване на комуникацията в областта на общественото здраве благодарение на по-тясно сътрудничество с държавите партньори и надеждни местни партньори.

Определените приоритети отразяват области, в които ЕС може да осигури добавена стойност за издръжливостта на световното здравеопазване и да повиши видимостта на своите действия и въздействие, като същевременно обслужва общ интерес с нашите международни партньори.

За постигането на тези цели инициативата ще се стреми да увеличи максимално текущите действия на ЕС и да засили допълнително сътрудничеството чрез международни мрежи и целеви регионални и двустранни ангажименти.

Вероятни въздействия

Очаква се инициативата да спомогне за подобряване на издръжливостта на световното здравеопазване благодарение на добавената стойност на модела на ЕС, да допринесе за защитата на общественото здраве в ЕС и в световен мащаб и да спомогне за постигането на цел за устойчиво развитие № 3 (добро здраве и благосъстояние).

Вероятни въздействия на световно, регионално и национално равнище:

·На световно равнище: по-рационализирана глобална здравна архитектура, която е в състояние да се справя по-ефективно и по-справедливо със здравните проблеми; подобрена многостранна координация и реакция.

·На регионално равнище: подобрена здравна сигурност и подготвеност в европейския регион и засилени партньорства с други региони, което води до по-добра координация и споделяне на експертен опит.

·На национално равнище: по-силни и по-издръжливи здравни системи, способни да предоставят поне основни услуги и да предотвратяват, откриват и ограничават извънредни здравни ситуации.

По този начин ще се гарантира по-добро здраве за населението в света и ще се окаже положително въздействие върху човешкото и икономическото развитие. В един променящ се геополитически контекст инициативата също така ще защитава и проектира интересите на ЕС, като подкрепя стратегическата автономност и конкурентоспособността на ЕС в съответствие с компаса за конкурентоспособността на ЕС и стратегията за Global Gateway и предоставя възможности за частния сектор и заинтересованите страни както в ЕС, така и в неговите държави партньори. Освен това с инициативата ще се повиши видимостта и влиянието на ЕС чрез укрепване на партньорствата на Съюза в областта на здравеопазването с ключови държави и региони и засилване на многостранното сътрудничество.

Бъдещ мониторинг

Мониторингът на изпълнението ще бъде осигурен предимно чрез съществуващите механизми и форуми (като Форума на ЕС за глобална здравна политика) в съответствие с Стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазването.

В. По-добро регулиране

Оценка на въздействието

Стратегията ще бъде публикувана под формата на съобщение. В нея ще бъдат определени общ подход на политиката и съответните приоритети и действия, за които не се изисква оценка на въздействието. Въпреки това може да е необходима оценка на въздействието за всички бъдещи инициативи на Комисията, произтичащи от съобщението.

Стратегия на консултацията

Консултацията ще включва покана за предоставяне на данни и целеви консултации със заинтересованите страни, когато е целесъобразно. Ще бъде разгледана цялата необходима информация, за да се гарантира солидна, основана на доказателства основа за съобщението. Като се има предвид ключовата роля на младите хора в рамките на подход към издръжливостта на световното здравеопазване, обхващащ цялото общество, и приоритетната област на борбата с невярната информация и дезинформацията, с младите хора ще бъдат проведени консултации като част от проверката на въздействието от гледна точка на младежта, извършвана от Комисията.

Целевата консултация ще включва представители на националните публични органи (в ЕС и държавите партньори), неправителствени организации, академичните среди, промишлеността, професионални сдружения в областта на здравеопазването, сдружения на пациенти, международни организации (напр. СЗО, Фонда на ООН за населението, Международния комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец) и други заинтересовани страни, включително младите хора и младежкото гражданско общество. Консултациите ще се проведат чрез съществуващи тематични форуми, работни групи или платформи на по-високо равнище, обхващащи както международната партньорска общност, така и здравната общност.

Резултатите от поканата за предоставяне на данни и консултациите ще допълнят данните, получени от други надеждни източници. Те включват резултатите от следните работни направления, които, макар и частични, могат да предоставят полезна информация:

·неформалния процес на размисъл на ЕС и единомислещите донори относно реформирането на глобалната здравна архитектура в контекста на сътрудничеството за развитие, извършван от външни консултанти за ГД „Международни партньорства“;

·редовни консултации относно световното здравеопазване в рамките на текущата инициатива „Екип Европа“ и експертната група на държавите членки, както и с органите за гражданска защита в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза и rescEU;

·консултации с държавите — членки на ЕС, в контекста на работата на ООН, СЗО, Г-7, Г-20 или ОИСР, свързана със здравеопазването;

·консултации с държавите — членки на ЕС, в контекста на инициативи за вътрешна здравна политика;

·консултации със заинтересованите страни от ЕС в рамките на Европейския здравен форум в Гащайн;

·двустранни форуми в областта на здравната политика на политическо равнище;

·редовни консултации с държавите членки относно готовността и реакцията при пандемия чрез Комитета за здравна сигурност и Съвета на HERA съгласно съответните им мандати;

·постоянен ангажимент чрез подхода „Екип Европа“ с регионите партньори на ЕС за картографиране на взаимните области на интереси. Неотдавнашните срещи на високо равнище включват координационно заседание на високо равнище на партньорството между АС и ЕС в областта на здравеопазването на 5 ноември 2025 г., седмата среща на високо равнище между АС и ЕС на 25 ноември 2025 г., на която бе приета съвместна декларация, и срещата на високо равнище между CELAC и ЕС на 9 ноември 2025 г.;

·няколко прояви, проведени през 2025 г., за да се съберат мненията на гражданското общество относно някои аспекти на ролята на ЕС в областта на световното здравеопазване в една променяща се среда. Те включваха Форума на ЕС за политиката в областта на световното здравеопазване на 15 май 2025 г., последван от „задълбочено проучване“ относно бъдещето на глобалната здравна архитектура на 8 декември 2025 г. По-нататъшната ангажираност ще се осъществява чрез Форума на гражданското общество, Платформата за диалог по въпросите на младежта (членове и бивши участници) и съветите за младежки проучвания;

·непрекъсната ангажираност с промишлеността, например чрез съвместни бизнес форуми между ЕС и държавите партньори, в които здравеопазването е един от обхванатите подсектори, специфични за отделните региони бизнес форуми (бизнес форума АС-ЕС, бизнес форума ЛАК-ЕС) или консултативната бизнес група на Global Gateway, която има специална подгрупа по въпросите на здравеопазването. Ще бъдат проведени консултации и със Съвместния форум за сътрудничество с промишления сектор.

Отговорите на настоящата покана за предоставяне на данни могат да се изпращат на всеки един от 24-те официални езика на ЕС.