ПОКАНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Предназначението на настоящия документ е да запознае обществеността и заинтересованите страни с бъдещата законодателна работа на Комисията, така че те да могат да предоставят отзиви относно разбирането на проблема от страна на Комисията и възможните решения за него, както и да предоставят на Комисията съществена информация, с която биха могли да разполагат, включително относно възможното въздействие на различните варианти.
Наименование на инициативата	Акт за механизъм за ускоряване на промишлената декарбонизация — ускоряване на декарбонизацията
Водеща ГД (отговорен отдел)	ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ — Отдел I1
Вероятен вид инициатива	Регламент
Ориентировъчен график	Четвърто тримесечие на 2025 г.
Допълнителна информация	Пакт за чиста промишленост

А. Политически контекст, определяне на проблема и проверка за спазване на принципа на субсидиарност

Политически контекст

Промишлената база на Европа е в основата на нашата идентичност и е от съществено значение за нашата конкурентоспособност и устойчивост. Пактът за чиста промишленост 1 е новата стратегия на Европа за растеж за ускоряване на декарбонизацията и подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост. С него се цели да се увеличи устойчивото и издръжливо на сътресения промишлено производство в Европа, като същевременно се инвестира в декарбонизацията. Декарбонизацията на енергоемките отрасли (ЕО) е необходима, за да се постигне неутралност по отношение на климата. Тя обаче не би могла да бъде успешно реализирана без запазване на конкурентоспособността на енергоемките отрасли. Тези отрасли са от стратегическо значение за устойчивостта, сигурността и икономическия просперитет на ЕС. Те са изключително важна отправна точка за много вериги за създаване на стойност, като предоставят суровини, преработени и междинни материали за сектори надолу по веригата, като например автомобилостроенето, строителството, технологиите за нулеви нетни емисии, инженерните продукти, отбраната и авиокосмическата промишленост, и са основата на екологичния и цифровия преход. Поради тези причини ЕО се нуждаят от спешна подкрепа за декарбонизация, електрифициране и справяне с високите разходи за енергия, нелоялната конкуренция в световен мащаб и сложните разпоредби, които застрашават тяхното икономическо състояние, вредят на тяхната конкурентоспособност и отслабват европейската устойчивост.

В Пакта за чиста промишленост се обявява Акт за ускоряване на промишлената декарбонизация, с който се цели да се отстранят трудностите при издаването на разрешения, свързани с декарбонизацията на промишлеността и достъпа до енергия, и да се подкрепи създаването на водещи пазари за разработването на европейски чисти и устойчиви промишлени технологии и продукти.

Проблем, чието преодоляване се цели с инициативата

Енергоемките отрасли генерират 19 % от емисиите на парникови газове в ЕС, като същевременно предоставят заетост на 7,8 милиона души и осигуряват добавена стойност от 549 милиарда евро.

Конкурентоспособността на тези сектори се подкопава от няколко фактора: по-високи отколкото в държави извън ЕС разходи за енергия, забавяне на търсенето в някои от основните сектори надолу по веригата (напр. автомобилостроенето, строителството) и непазарен свръхкапацитет, породен от ориентирани към износ стратегии за растеж и субсидирано от държавата производство в държави извън ЕС 2 . Това води до по-голям ценови натиск чрез евтин внос и до риск от създаване на зависимости в стратегически сектори.

За да се преодолее това и да се надгражда върху други съществуващи или текущи инициативи, настоящата инициатива има за цел да разреши посочените по-долу специфични проблеми. Първо, продължителните процедури 3 за издаване на разрешения за проекти за декарбонизация (понякога свързани с достъпа до енергийна инфраструктура) са повод за загриженост за ЕО, които искат да се декарбонизират. Второ, технологиите за декарбонизация на ЕО често все още не са конкурентоспособни по отношение на разходите поради високите капиталови и оперативни разходи, както и много дългите срокове на възвръщаемост, и често все още не са внедрени в голям мащаб. Трето, налице е липса на търсене на чисти промишлени продукти на текущи цени в сравнение с конвенционалните им алтернативи.

Всички тези фактори допринасят за спад в промишленото производство и за трудна стопанска конюнктура за инвестиции в декарбонизация 4 . Укрепването на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) с течение на времето ще подобри икономическото състояние, но цените на въглеродните емисии остават много несигурни. Понастоящем намаляването на емисиите твърде често е резултат от намалено производство, а не от повишена ефективност, интеграция на енергийната система и декарбонизирани производствени процеси, особено за най-енергоемките сектори (напр. целулоза и хартия, основни метали, минерали и химикали 5 ). Инвестициите в чисти технологии не се реализират достатъчно бързо, за да предложат жизнеспособни бизнес пътища за декарбонизация на EII и да постигнат европейската цел за неутралност по отношение на климата 6 .

Основание за действия на равнището на ЕС (правно основание и проверка за спазване на принципа на субсидиарност)

Правно основание

Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставя подходящото правно основание, тъй като дава възможност на ЕС да приема мерки за засилване на хармонизацията, като се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар с цел поддържане и увеличаване на промишленото производство чрез подпомагане на инвестициите за декарбонизация. Член 173, параграф 3 от ДФЕС относно промишлената политика също би могъл да предостави съответното правно основание, за да помогне на държавите членки да осигурят необходимите условия за конкурентоспособност на промишлеността.

Практическа необходимост от действия на равнището на ЕС

Настоящият контекст създава условия за намеса на ЕС в подкрепа на икономическата обосновка на промишлеността в Европа. Проблемът може да бъде само частично решен от държавите членки поради интегрирания характер както на пазара на енергоемки промишлени продукти, така и на енергийните пазари. Трябва да запазим еднакви условия на конкуренция на единния пазар. Липсата на допълнителни действия от страна на ЕС ще запази статуквото, като увеличи риска от загуба на европейски стратегически отрасли и от прекомерна зависимост от държави извън ЕС за целите на ЕС в областта на екологията, цифровите технологии, отбраната и икономическата сигурност. Действията на равнището на ЕС ще осигурят добавена стойност по отношение на опростяването на регулаторната тежест и административната практика, създаването на по-бърза и по-координирана рамка за улесняване на инвестициите за декарбонизация и укрепване на европейската устойчивост. Координираният подход на ЕС също така ще повиши ефективността на инвестициите и ще подпомогне развитието на водещи европейски пазари с ниски въглеродни емисии, като същевременно ще предотврати разпокъсаността на вътрешния пазар.

Б. Цели и варианти на политиката

Основната цел на Акта за ускоряване на промишлената декарбонизация е да се увеличи устойчивото и издръжливо на сътресения промишлено производство в енергоемките промишлени сектори в ЕС чрез подкрепа на инвестициите за декарбонизация. Освен базовия сценарий (запазване на статуквото) Комисията ще оцени вариантите, насочени към законодателни и незаконодателни мерки. В акта ще бъдат разгледани три конкретни цели: 1. Ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за декарбонизация на промишлеността; 2. Определяне и насърчаване на приоритетни проекти и клъстери за декарбонизация на промишлеността; 3. Създаване и защита на водещи европейски пазари за европейски нисковъглеродни продукти. Той също така ще има за цел да допринесе за шестата приоритетна област на Пакта за чиста промишленост, т.е. да гарантира уменията, качеството на работните места и справедливия преход чрез установяване на това измерение във всички цели и действия.

Инициативата ще се съсредоточи върху ЕО (т.е. химикали, стомана, целулоза и хартия, рафинерии, цимент, цветни метали, стъкло и керамика) и, когато е уместно, ще разгледа свързаните отрасли надолу по веригата в рамките на логиката на веригата за създаване на стойност. В оценката на въздействието ще се оцени и определи обхватът на съответните сектори и ще бъдат разгледани мерки, съобразени с конкретните цели:

1.Ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за промишлен достъп до енергия и декарбонизация на промишлеността, като същевременно се гарантират високи екологични стандарти: В оценката на въздействието ще бъдат разгледани различни мерки, включително мерки за подобряване на достъпа до енергия (предимно електроенергия, но също и водород) и достъп до инфраструктура за улавяне, използване и съхранение на въглерод. Тези мерки ще се основават на опита, придобит благодарение на Регламента на ЕС с извънреден характер относно издаването на разрешения 7 , Директивата за енергията от възобновяеми източници 8 , Регламента за TEN-E 9 , Законодателния акт за суровините от критично значение 10 и Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии 11 , като същевременно се използва цифровизацията.

2.Определяне и насърчаване на приоритетни проекти и клъстери: Рисковете, свързани с инвестициите в проекти за декарбонизация, са големи, поради което публичната намеса често е от решаващо значение за намаляване на риска при инвестициите в чисти технологии. В оценката на въздействието ще бъдат оценени съответните критерии за определяне на приоритетни проекти или клъстери за декарбонизация на промишлеността и ще бъдат оценени мерките на политиката за тяхната подкрепа и насърчаване, включително чрез улесняване на достъпа до финансиране. Във вариантите на политиката ще се разгледат и начините за подпомагане на държавите членки при планирането и прилагането на подходяща благоприятна среда за промишлените клъстери.

3.Създаване и защита на водещи европейски пазари за нисковъглеродни продукти: В оценката на въздействието ще бъдат разгледани мерки в подкрепа на водещите пазари, включително чрез:

·Въвеждане на критерии за устойчивост и издръжливост на сътресения и минимални изисквания на ЕС за съдържанието при обществените (а при някои обстоятелства и при частните) поръчки в стратегически сектори. Целта е да се създадат водещи пазари за нисковъглеродни промишлени продукти, като същевременно се постигне съответствие с други законодателни инициативи и с международните ангажименти на ЕС.

·Насърчаване на промишлени продукти с нисък въглероден интензитет, включително варианти за етикет на ЕС. Ще бъде разработен доброволен етикет за стоманата въз основа на данни от СТЕ и въз основа на методиката на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите. В оценката на въздействието ще бъдат разгледани и стимули за използване на чисти въглеродни изходни суровини, включително улавяне и използване на въглероден диоксид, устойчива биомаса и рециклирани отпадъци.

·Защита на водещите европейски пазари. Във вариантите на политиката ще бъдат разгледани мерки за увеличаване на ползите за единния пазар от инвестициите (преките чуждестранни инвестиции) в иновативни технологии и инвестициите за справяне с предизвикателствата пред промишлеността, като по целесъобразност се допълват съществуващите инструменти на търговската политика.

Инициативата е в съответствие със съществуващата национална политика и политиката на ЕС и ще бъде в съответствие с международните ангажименти на ЕС. С нея се изпълняват политическите решения, обявени в Пакта за чиста промишленост, и се допълва съществуващото законодателство, като например Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, СТЕ на ЕС, механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите, правилата относно енергийните пазари и инструментите за търговска защита.

В. Вероятно въздействие

Що се отнася до икономическото въздействие, в оценката на въздействието ще бъдат оценени вариантите по отношение на способността им да ускорят декарбонизацията на промишлеността, включително чрез подкрепа на инвестициите, като същевременно се гарантира, че Европа запазва стратегическите си отрасли и тяхната конкурентоспособност. Мерките ще спомогнат за премахването на регулаторните пречки и препятствията пред новите и съществуващите инвестиционни проекти за декарбонизация чрез опростяване на процедурите и стимулиране на търсенето на устойчиви и нисковъглеродни продукти. Поради това се очаква те да подобрят конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС, като запазят добавената стойност на производствените дружества и качествените работни места. В същото време мерките, които ще спомогнат за създаването на водещи пазари за нисковъглеродни продукти или ще подкрепят отраслите от стратегически съображения или от съображения за сигурност, биха могли да окажат отрицателно въздействие по отношение на увеличаването на разходите за продуктите надолу по веригата и/или крайните потребители. Тези случаи на въздействие ще бъдат внимателно оценени. Разходите и ползите от различните варианти ще бъдат проучени и количествено определени, когато това е възможно. Като се има предвид измерението на опростяването на тази инициатива, тя ще се съсредоточи върху определянето на намаляването на тежестта. Освен това специално внимание ще бъде отделено на анализа на измерението на малките и средните предприятия (МСП) и конкурентоспособността на различните варианти.

Що се отнася до социалното въздействие, мерките ще подкрепят проекти за декарбонизация на промишлеността в ЕС, като предоставят възможности за регионално развитие, запазят настоящото равнище на заетост в EII и потенциално го увеличат, включително чрез усилия за повишаване на квалификацията или преквалификация.

Що се отнася до въздействието върху околната среда, мерките ще спомогнат за намаляване на емисиите на парникови газове в промишлените сектори и региони, като същевременно ще подкрепят внедряването на по-чисти технологии в съответствие с амбицията на ЕС в областта на климата.

Г. Инструменти за по-добро регулиране

Оценка на въздействието

Комисията ще извърши оценка на въздействието, за да оцени различните варианти на политиката и вероятното им въздействие. Анализът ще бъде подкрепен от резултатите от откритата обществена консултация, предвидената целева консултация, вътрешния анализ и външните проучвания и ще спомогне за изготвянето на предложението на Комисията 12 .

Стратегия на консултацията

Целта на консултацията е да се съберат данни и мнения от заинтересованите страни и гражданите, включително от онези, които ще бъдат пряко засегнати от настоящата инициатива. Това ще им даде възможност да предоставят съответната информация относно проблемите и потенциалните решения.

Дейностите по консултацията ще включват i) настоящата покана за предоставяне на данни и придружаващата я обществена консултация, достъпна за обратна връзка за срок от 12 седмици на портала „Споделете мнението си“; ii) целеви консултации с държавите членки, социалните партньори, заинтересованите страни и експертите, когато е необходимо. При тези дейности ще се обърне специално внимание на МСП, инвеститорите, гражданите и потребителите. Ще бъдат организирани семинари със заинтересованите страни, за да се съберат допълнителни данни.

След обществената консултация ще бъде публикувано фактологично съобщение с обобщение на фактите. Като приложение към оценката на въздействието ще бъде публикуван обзорен доклад за всички дейности по консултацията.

Защо провеждаме настоящата консултация?

Целта на консултацията е да се гарантира, че всички имащи отношение заинтересовани страни могат да представят своите мнения, данни и опит. Това също така ще подобри фактологичната основа на инициативата и ще даде възможност на Комисията да вземе предвид информацията и мненията относно проблемите и потенциалните решения.

Прицелна аудитория

В настоящата консултация могат да участват всички граждани и заинтересовани страни. Особено търсен е приносът на националните и поднационалните администрации в ЕС, предприятията, включително МСП, европейските и националните търговски асоциации, неправителствените организации, социалните партньори, мозъчните тръстове, сдруженията на потребителите, научноизследователските институции и държавите извън ЕС.