|
ПОКАНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА ОБЩА ОЦЕНКА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ИЗВЪРШВАНИ УСПОРЕДНО |
|
|
Наименование на инициативата |
Междинна обща оценка на програмата на Евратом за научни изследвания и обучение (2021—2025 г.) Удължаване на програмата на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2026—2027 г. |
|
Водеща ГД — отговорен отдел |
ГД „Научни изследвания и иновации“, отдел C.4 „Научни изследвания на Евратом“ |
|
Вероятен вид инициатива |
Доклад на Комисията относно междинната оценка на програмата на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2021—2025 г. Предложение на Комисията за решение на Съвета относно програмата на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2026—2027 г. |
|
Ориентировъчен график |
Т3 2024 г. — Т1 2025 г. |
|
Допълнителна информация |
https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/euratom-research-and-training-programme_bg |
|
А. Политически контекст, оценка, определяне на проблема и проверка за спазване на принципа на субсидиарност |
|
|
Политически контекст |
|
|
Програмата на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2021—2025 г. („програмата“) е главната програма на ЕС за финансиране на ядрени изследвания, с бюджет от приблизително 1,4 милиарда евро. Програмата е насочена към поддържане на най-високи стандарти за ядрена безопасност и умения на Европа в ядрената сфера. По програмата се финансира също така развитието на енергията от ядрен синтез, която представлява дългосрочен вариант за производството в големи мащаби на нисковъглеродна енергия и която може да помогне за решаване на проблема с търсенето на енергия в бъдеще. Международната конкуренция в сектора на ядрения синтез се увеличава, като навсякъде в света се появява динамичен частен сектор. Съществува значителна опасност в ЕС от загуба на ноу-хау и на промишлен капацитет в областта на ядрения синтез, ако иновационният потенциал на частния сектор в ЕС не се използва за ускоряване на технологичното развитие. В съобщението на Комисията относно целта на Европа в областта на климата за 2040 г. (COM(2024) 63) се подчертава, че всички енергийни решения с нулеви и ниски въглеродни емисии, включително ядрената енергия, са необходими за декарбонизацията на енергийната система до 2040 г. Промишленият алианс за малки модулни реактори (SMR), създаден през 2024 г., има за цел да подпомогне декарбонизацията съгласно най-високите стандарти за ядрена безопасност и следва също така да идентифицира бъдещите нужди от научни изследвания. Важно е също така да се признае значението на ядрените изследвания в неенергийните области, например медицинските или космическите приложения, както и голямата нужда от квалифицирани специалисти в ядрената област. Докато МФР покрива периода 2021—2027 г., продължителността на програмата е само пет години (2021—2025 г.), поради ограничението, определено в член 7 от Договора за Евратом. За да продължи да подкрепя ядрените изследвания през останалите две години (2026—2027 г.), Комисията трябва да представи ново предложение („удължаването“). |
|
|
Обща оценка |
|
|
В междинната обща оценка ще бъде анализирано разработването, изпълнението на програмата и първите резултати, постигнати през периода 2021—2023 г. В нея ще бъде разгледана целесъобразността, съгласуваността, ефикасността и ефективността на програмата, както и добавената стойност от ЕС. С нея се изпълнява правното задължение на Комисията по член 14 от регламента относно създаването на програмата. Като свързана програма тя също така ще предостави доказателства, необходими за предварителната оценка на удължаването. От своя страна с предварителната обща оценка ще бъдат идентифицирани и анализирани въпроси, на които трябва да бъде обърнато внимание, добавената стойност от участието на ЕС, целите, очакваните резултати от различните варианти, както и мониторинга и общата оценка. |
|
|
Проблем, който инициативата цели да преодолее |
|
|
Атомните технологии играят важна роля в политиките на ЕС и неговите държави членки в областта на енергетиката и климата. За държавите членки, които не използват атомна енергия, атомната наука остава също така важна по отношение на несвързани с енергетиката приложения в области като медицината, промишлеността, селското стопанство, околната среда и космическото пространство. Сигурното и безопасно използване на тези технологии остава от първостепенно значение: от безопасността на съществуващите и бъдещите електроцентрали до защитата от йонизиращи лъчения, от безопасното управление на радиоактивните отпадъци до извеждането от експлоатация. Публичните и частните научни изследвания играят важна роля в тези усилия. Европа също така е изложена на риск от загуба на своето ноу-хау и умения в тази област. Младите хора бяха разубедени да учат с цел кариера в областта на ядреното делене. В областта на ядрения синтез, повишеният интерес и инвестиции извън ЕС рискуват да привлекат таланти от ЕС, като ЕС загуби водещата си позиция. |
|
|
Основание за действие на равнището на ЕС (правно основание и проверка за спазване на принципа на субсидиарност) |
|
|
Договорът за Евратом постановява, че Комисията отговаря за насърчаването и улесняването на ядрените изследвания в държавите членки и за тяхното допълване чрез осъществяване на програма на Общността за изследвания и обучение (член 4). Тази програма се приема от Съвета с единодушие, по предложение на Комисията (член 7). Въпросите, свързани с ядрената безопасност и сигурност, излизат извън държавните граници, а развитието на енергията от ядрен синтез изисква усилия за научни изследвания в много големи мащаби. Въпросът представлява интерес не само за държавите членки, които експлоатират атомни електроцентрали (около половината от държавите — членки на ЕС), но и за тези, които експлоатират и изследователски реактори (също така за производството на радиоизотопи). И накрая, всички държави членки използват радиация за несвързани с енергетиката цели, особено за медицински цели. Малко вероятно е инвестициите в научни изследвания от страна на отделните държави членки, особено тези с по-нисък интензитет на научните изследвания, да достигнат необходимата критична маса, имайки предвид равнището на необходимите инвестиции. Съществуват и рискове от дублиране, фрагментиране и пропуски в научните изследвания. Поради тази причина е необходима програма на равнището на ЕС. |
|
|
Правно основание |
|
|
Член 7 от Договора за Евратом |
|
|
Практическа необходимост от действие на равнището на ЕС |
|
|
Финансираните от Евратом научни изследвания подкрепят усилията на държавите членки, органите по безопасността и промишлеността да се гарантира, че настоящите и бъдещите атомни инсталации се проектират, изграждат, експлоатират и извеждат от експлоатация съобразно най-високите стандарти за безопасност, сигурност, управление на радиоактивните отпадъци и неразпространение. Програмата и нейното удължаване не могат по никакъв начин да подкрепят извършването на мащабна работа или разработването на нови системи, или проекти за демонстрирането на технологии. За развитието на енергията от ядрен синтез програмата на Евратом финансира изпълнението на пътната карта за ядрения синтез в подкрепа на експлоатацията на международния експериментален термоядрен реактор (ITER) и проектирането и технологиите за първата електроцентрала с ядрен синтез. |
|
|
Б. Цели и варианти на политиката |
|
|
Общите и специфичните цели на удължаването за периода 2026—2027 г. ще бъдат сходни с тези на програмата за периода 2021—2025 г., но с по-силен акцент върху участието на частния сектор за ускоряване на развитието на енергията от ядрен синтез. На този етап на размисъл службите на Комисията обмислят различни мерки на политиката за научните изследвания на Евратом, насочени към новите развития в ядрената област: ·подкрепа за иновациите на ЕС в ключови базови технологии за енергия от ядрен синтез с цел да се допринесе за проектирането и развитието на първата електроцентрала с ядрен синтез, поддържане на промишленото ноу-хау и конкурентоспособността на ЕС, както и използване на научното лидерство на ЕС и проекта ITER. ·адаптиране на приоритетите за финансиране и научноизследователските направления с оглед на безопасността на съществуващите атомни електроцентрали, както и на бъдещите технологии (включително малки модулни реактори), за да се обърне внимание на най-важните и неотложни въпроси. ·принос за устойчивостта на ЕС срещу кризи и глобални заплахи чрез изпълнението на ядрени предпазни мерки и подпомагане на научните изследвания в областта на ядрената сигурност и изграждането на капацитет. ·предоставяне на допълнителна подкрепа на съфинансираните от Евратом текущи европейски партньорства в областта на радиационната защита, управлението на радиоактивни отпадъци и енергията от ядрен синтез, като същевременно се осигурява адаптиране на партньорствата към променящите се предизвикателства, на нуждите на крайните потребители и приобщаването за всички държави членки. Въз основа на допълнителен анализ и информацията от заинтересованите страни относно тези мерки, вариантите на политиката ще бъдат формулирани и анализирани в оценката на въздействието. |
|
|
В. Вероятни въздействия |
|
|
Научните изследвания, финансирани чрез удължаването, ще помогнат за: ·подобряване на безопасността за дългосрочна експлоатация на АЕЦ в Европа, ·предоставяне на регулаторните органи на инструменти за оценка на безопасността на сегашните и бъдещите технологии, независимо дали са проектирани в Европа или са внесени от трети държави. ·осигуряване на научната основа за подобрени медицинските и космическите приложения на ядрената наука и технологии ·осигуряване на решения за безопасно дългосрочно съхранение на радиоактивни отпадъци ·укрепване на ядрената сигурност, гаранции и неразпространение ·преодоляване по трудностите в процеса на проектиране на първата електроцентрала с ядрен синтез и насърчаване на конкурентоспособността на европейската промишленост ·подобряване на условията за достъп на европейските изследователи до уникални, споделени съоръжения, като същевременно се подобрява мобилността в целия ЕС |
|
|
Г. Инструменти за по-добро законотворчество |
|
|
Оценка на въздействието и обща оценка |
|
|
Службите на Комисията ще извършат междинна обща оценка на програмата, както се изисква от регламента за създаване на програмата. Заключенията от доклада за обща оценка ще послужат като изходни данни, заедно със заключенията от предварителната оценка на въздействието, за предложение за регламент за въвеждане на удължаването, който да бъде приет от Комисията през първото тримесечие на 2025 г. |
|
|
Стратегия на консултацията |
|
|
Тъй като те ще се проведат приблизително по едно и също време и тъй като те се обръщат към една и съща малка научноизследователска общност, Комисията ще проведе само една обществена консултация като част от междинната обща оценка на програмата и от предварителната оценка на удължаването. Целта на обществената консултация ще бъде да се съберат мненията на заинтересованите страни по ключови аспекти на изготвянето, изпълнението и бъдещото развитие на програмата, за да се даде възможност на службите на Комисията да извършат междинна обща оценка и оценка на въздействието. Сред основните установени заинтересовани страни са изследователите в ядрената област, предприятията, академичните среди, неправителствените организации и публичните органи, както и общоевропейските федерации на тези организации. Планирани консултации: ØПрез първото тримесечие на 2024 г. на уебсайта „Споделете мнението си“ (https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say_bg) ще бъде публикувана 12-седмична обществена консултация на английски, френски и немски език. Отговорите могат да бъдат подадени на всеки от официалните езици на ЕС. Резултатите ще бъдат представени в обобщаващ доклад, приложен към доклада на Комисията за междинна обща оценка. ØЩе бъдат проведени целеви консултации (напр. събеседвания) с участниците в програмата като част от външните проучвания за обща оценка в подкрепа на междинната обща оценка. ØВ допълнение, през 2024 г. ще се проведе европейска кръгла маса на високо равнище за иновациите в областта на ядрения синтез, организирана от комисар Иванова, която ще включва високопоставени заинтересовани страни от научноизследователските и промишлените общности. Тя ще хвърли светлина върху потенциалните бъдещи мерки за иновации и научни изследвания в областта на ядрения синтез. В съответствие с политиката на Европейската комисия за по-добро законотворчество, сред чиито цели е разработване на инициативи въз основа на най-добрите налични знания, ние каним също така учените, академичните организации, научните общества и научните асоциации, ангажирани с ядрените изследвания, да представят публикувани научни изследвания, анализи и данни, както и такива, на които предстои публикуване. Особено сме заинтересувани от представянето на документи, които описват текущото състояние на знанията в съответните области. |
|
|
Защо провеждаме тази консултация? |
|
|
Комисията иска да се запознае с вижданията на заинтересованите страни относно изготвянето, изпълнението и бъдещото развитие на програмата, което ще позволи на службите на Комисията да извършат общата оценка на програмата и да изготвят предложението за удължаването. |
|
|
Целева аудитория |
|
|
Консултацията е насочена главно към изследователите в областта на ядрените изследвания (ядрено делене и ядрен синтез), радиационната защита и управлението на радиоактивни отпадъци, предприятията, академичните среди, неправителствените организации и публичните органи, както и общоеверопейските федерации на тези организации. |
|