![]() |
Официален вестник |
BG Серия L |
2025/670 |
7.4.2025 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2025/670 НА КОМИСИЯТА
от 4 април 2025 година
за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Египет, Япония и Виетнам
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 7 от него,
след консултации с държавите членки,
като има предвид, че:
1. ПРОЦЕДУРА
1.1. Започване
(1) |
На 8 август 2024 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Египет, Индия, Япония и Виетнам („засегнатите държави“) въз основа на член 5 от основния регламент. Комисията публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“). |
(2) |
Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 24 юни 2024 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана („EUROFER“ или „жалбоподателя“). Жалбата бе представена от името на промишлеността на Съюза за производство на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването. |
1.2. Регистрационен режим по отношение на вноса
(3) |
В съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент за вноса на разглеждания продукт може да бъде въведен регистрационен режим, за да се гарантира, че ако разследването доведе до налагането на антидъмпингови мита и ако бъдат изпълнени необходимите условия, тези мита могат да бъдат наложени с обратно действие върху регистрирания внос в съответствие с приложимите правни разпоредби. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2719 на Комисията (3) („регламента за регистрационния режим“). Комисията реши по своя собствена инициатива да въведе регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт. |
1.3. Заинтересовани страни
(4) |
В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители, съответните органи на Египет, Индия, Япония и Виетнам, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие. |
(5) |
Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Бяха проведени изслушвания с египетското правителство, оказалия съдействие египетски производител износител, Nippon Steel Corporation, JFE Steel Corporation, японското министерство на икономиката, търговията и промишлеността и Консорциума за защита на вноса на горещовалцовани плоски продукти („консорциума“). |
1.4. Коментари относно започването на процедурата
1.4.1. Твърдения относно липсата на заплаха за промишлеността на ЕС
(6) |
След започването на процедурата оказалият съдействие египетски производител износител заяви, че износът на горещовалцовани плоски продукти от стомана (ГВППС) от Египет за Съюза е несъществен, като представлява едва 1,3 % от свободния пазар. Той също така заяви, че като единствен производител на ГВППС в Египет капацитетът му е много по-малък в сравнение с този на другите засегнати държави и не се е увеличил от 1999 г. насам. |
(7) |
Същият оказал съдействие износител заяви, че има дългогодишно партньорство с няколко европейски доставчици на оборудване, банки и правителство, по-специално по отношение на закупуването на суровини, в това число висококачествена желязна руда, от една държава членка. |
(8) |
Тези твърдения бяха разгледани съответно в разделите относно причинно-следствената връзка и интереса на ЕС. |
1.4.2. Твърдения за липса на доказателства
(9) |
Бяха получени коментари от консорциума, правителството на Египет и оказалия съдействие египетски производител износител. |
(10) |
Консорциумът заяви, че промишлеността на Съюза вече е била прекомерно защитена с прилагането на защитен режим, в който се определя таван, ограничаващ вноса от трети държави до 15 %. Консорциумът изтъкна, че през последните осем години са били наложени няколко антидъмпингови и антисубсидийни мерки срещу вноса от основни държави производителки, като Бразилия, Китай, Русия, Иран, Турция и Украйна. Този аргумент е допълнително разгледан в съображение 198 по-долу. |
(11) |
Един производител износител заяви, че правото на защита е било нарушено поради непълнотата на публично достъпните версии на приложенията към жалбата, предоставени в досието, достъпно за консултация от заинтересованите страни. |
(12) |
Един виетнамски производител износител заяви, че започването на процедурата не е в съответствие с членове 5.2 и 5.3 от Антидъмпинговото споразумение на СТО (АДС) и член 5, параграф 2, буква г) от основния регламент, тъй като в него липсват достоверни доказателства, обосноваващи започването на процедурата. |
(13) |
Този производител износител заяви, че фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза, като изброените в член 3, параграфи 3 и 5 и както се изисква в член 5, параграф 2 от основния регламент, не са включени в жалбата на жалбоподателя или съответната информация, предоставена по отношение на някои други аспекти, е непълна или е представена по начин, който не показва вярно действителното състояние на промишлеността на Съюза. Те се отнасят до:
|
(14) |
В резултат на това в жалбата не са обхванати голям брой показатели за вреда, които трябва да бъдат разгледани в съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент. Тези показатели включват възвръщаемостта на инвестициите, факторите, отразяващи се върху цените в Съюза, действителното или потенциалното отрицателно въздействие върху паричния поток, материалните запаси, заплатите или способността за привличане на капитал. |
(15) |
На последно място, този производител износител заяви, че предоставените от жалбоподателя данни относно пазарния дял не е възможно да бъдат получени по аритметичен път поради постоянно увеличаващите се продажби на вътрешния пазар над равнището на нарастване на потреблението. |
(16) |
В отговор на тези аргументи бе счетено, че във версията на жалбата, достъпна за разглеждане от заинтересованите страни, се съдържат всички основни доказателства и неповерителни обобщения на данните, предоставени на поверителна основа, за да могат заинтересованите страни да упражнят правото си на защита по време на цялата процедура. |
(17) |
Следва да се припомни, че в член 19 от основния регламент и в член 6.5 от АДС се предвижда възможност за защита на поверителна информация в случаите, когато нейното разгласяване би дало значително конкурентно предимство на конкурент или би имало значителен неблагоприятен ефект върху лицето, което представя информацията, или върху лицето, от което лицето, което представя информация, я е придобило. |
(18) |
Информацията, предоставена в приложенията към жалбата, които са с ограничен достъп, попада в тези категории. Във всеки случай жалбоподателят е предоставил съдържателно обобщение на информацията, включена в приложенията към жалбата, които са с ограничен достъп, така че за заинтересованите страни да е възможно „разбирането на смисъла на предоставената при поверителност информация“, както е посочено в член 19, параграф 2 от основния регламент. Жалбоподателят е обобщил по подходящ начин съдържанието на тези приложения, без да разгласява чувствителни данни за конкретно дружество. |
1.4.3. Твърдения относно предварителните изчисления на дъмпинга за Египет
(19) |
Египетското правителство и оказалият съдействие производител износител представиха коментари относно започването на процедурата, като заявиха, че не е налице дъмпинг по отношение на египетския внос. Те изтъкнаха, че дъмпингът по отношение на Египет в жалбата е установен чрез „неправилно използване на официалния обменен курс вместо на курса на паралелния пазар“ за изчисляване на нормалната стойност и дъмпинговия марж. Те заявиха, че използването на „курса на паралелния пазар“ за изчисляване на дъмпинга би показало, че египетският внос не е бил продаван на необосновано ниски цени на пазара на ЕС. Поради това и двете страни настояха за използването на паралелния обменен курс за чуждестранните валути вместо на официалния курс на египетската централна банка (CBE) за конвертирането на еврото и щатския долар (USD) в египетски лири (EGP). За да обосноват искането си, двете страни се позоваха на публикациите на Ernst & Young, МВФ и Европейската комисия, както и на египетските правителствени укази, в които се признава наличието на обменен курс на паралелния пазар, включително на специален документ, издаден след разследвания период от египетския финансов регулаторен орган, с който на EZDK се разрешава да използва действителните обменни курсове, подкрепени с документи, а не официалните курсове на CBE за целите на счетоводното отчитане и докладване за 2023 г. и 2024 г. |
(20) |
Постоянна практика на Комисията обаче е да използва официалните обменни курсове в случаите, когато има твърдения за използване на паралелни обменни курсове (4). Освен това трябва да се отбележи, че официалният курс на CBE е бил единственият законен обменен курс, който е съществувал през разследвания период в жалбата, и че за разследвания период няма публично регистрирани исторически стойности на курсове на „черен“ или паралелен пазар. Жалбата бе счетена за подкрепена с достатъчно доказателства за целите на започването на процедурата. За самото разследване обаче Комисията се позова само на проверени данни, т.е. предоставени от страните в отговорите на въпросника и проверени на място. Поради това твърдението беше отхвърлено. |
(21) |
Двете страни също така твърдят, че е допусната грешка при изчисляването на дъмпинга в жалбата, като се използват „силно завишени разходи за навло“ без обосновка. Оказалият съдействие производител износител заяви освен това, че в жалбата са допуснати грешки при изчисляването на дъмпинга чрез прилагане на официалния обменен курс за целите на определянето на нормалната стойност, чрез използване на „погрешни цени на вътрешния пазар“ и чрез позоваване на цените на ГВППС на две египетски дружества, които не произвеждат продукта, предмет на разследването. |
(22) |
В това отношение също така следва да се отбележи, че жалбата бе счетена за подкрепена с достатъчно доказателства за целите на започването на процедурата. За самото разследване Комисията се позова само на проверени данни, т.е. предоставени от страните в отговорите на въпросника и проверени на място. Поради това твърдението беше отхвърлено. |
1.4.4. Твърдения относно предварителните изчисления на дъмпинга за Виетнам
(23) |
Двамата оказали съдействие производители износители във Виетнам, Formosa Ha Tinh Steel Corporation („Formosa“), Hoa Phat Dung Quat Steel Joint Company („HPDQ“) и един ползвател, Marcegaglia Carbon Steel S.p.A, представиха коментари относно изчисленията на дъмпинга в жалбата и по-специално относно твърденията на жалбоподателя за съществуването на „специфична пазарна ситуация“ във Виетнам, която не дава възможност за адекватно сравнение в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. Трите страни заявиха, че твърденията в жалбата относно съществуването на специфична пазарна ситуация са необосновани. |
(24) |
Комисията припомни, че при оценката на доказателствата в жалбата тя е взела предвид само онези елементи, за които доказателствата в жалбата са достатъчно адекватни и точни. Тя счита, че случаят не е такъв по отношение на съдържащите се в жалбата доказателства за наличието на специфична пазарна ситуация във Виетнам. Също така изчисленият в жалбата дъмпинг бе установен, без да се вземе предвид конкретната пазарна ситуация. Наличието на специфична пазарна ситуация също не бе установено от Комисията по време на разследването. Ето защо изчисленията на дъмпинга за двамата оказали съдействие производители износители бяха извършени в съответствие с метода, описан подробно в раздел 3.4 по-долу. Поради това Комисията отхвърли твърденията. |
1.4.5. Твърдение относно очакваната промяна в обстоятелствата във Виетнам
(25) |
Formosa заяви, че вътрешният пазар във Виетнам е бил подложен на силен натиск от вноса на продукта, предмет на разследването, от Китайската народна република (КНР) и Индия на дъмпингови цени. В резултат на това правителството на Виетнам е започнало антидъмпингово разследване и през януари 2025 г. е трябвало да бъдат наложени временни мерки. Поради това Formosa заяви, че Комисията следва да обърне внимание на очакваната промяна в обстоятелствата и да гарантира, че евентуалните антидъмпингови мерки, които ще бъдат наложени на Виетнам, ще бъдат подходящи за новата ситуация с дълготраен характер. |
(26) |
Комисията припомни, че оценката на дъмпинга и произтичащата от него вреда са свързани с разследвания период и разглеждания период, както е посочено в раздел 1.8 по-долу, и че не може да се предвиди промените в пазарните условия, нито бъдещото поведение на производителите износители във Виетнам. Ако е обосновано и при положение че може да бъде доказана промяна в обстоятелствата с дълготраен характер, на тази основа може да бъде започнато преразглеждане на митата съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент. Поради това Комисията отхвърли твърдението. |
1.5. Изготвяне на извадка
(27) |
В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент. |
1.5.1. Изготвяне на извадка от производители от Съюза
(28) |
В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията подбра извадка въз основа на най-големите представителни обеми на производството и продажбите, като същевременно гарантира представителност на географския обхват. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но такива не бяха получени. |
(29) |
В резултат на това окончателната извадка включва трима производители от Съюза, установени в три различни държави членки. Те представляват над 34 % от изчисления общ обем на производството и над 35 % от общия изчислен обем на продажбите на сходния продукт в Съюза. |
1.5.2. Изготвяне на извадка от вносители
(30) |
За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване. |
(31) |
Нито един несвързан вносител не предостави поисканата информация и не се съгласи да бъде включен в извадката. |
1.5.3. Изготвяне на извадка от производители износители в Египет, Индия, Япония и Виетнам
(32) |
За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Египет, Индия, Япония и Виетнам да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията поиска от Мисията на Арабска република Египет към Европейския съюз, Мисията на Индия към Европейския съюз, Мисията на Япония към Европейския съюз и Мисията на Социалистическа република Виетнам към Европейския съюз да посочат и/или да се свържат с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването. |
(33) |
Що се отнася до Египет, една група производители износители предостави поисканата информация и даде съгласието си да бъде включена в извадката. Групата се състои от един холдинг, Ezz Steel Company („Ezz Steel“), който притежава един производител износител, All Ezz Dekheila Steel Company („EZDK“), а той от своя страна притежава друг производител износител — Ezz Flat Steel Company („EFS“). С оглед на малкия брой отговори Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка. |
(34) |
Що се отнася до Индия и Япония, петима производители износители във всяка държава предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Едно от японските дружества обаче не беше производител износител на разглеждания продукт и не беше взето предвид при изготвянето на извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от по двама производители износители в Индия и в Япония въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадките с всички известни засегнати производители износители и със съответните органи на двете засегнати държави. Не бяха получени коментари относно извадките. |
(35) |
Накрая, що се отнася до Виетнам, три дружества предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката, но само две от тях бяха производители износители на разглеждания продукт. С оглед на малкия брой отговори Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка. |
1.6. Индивидуално разглеждане
(36) |
Нито един производител износител не поиска индивидуално разглеждане съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент. |
1.7. Отговори на въпросника и контролни посещения
(37) |
Комисията изпрати въпросници на тримата включени в извадката производители от Съюза, на жалбоподателя, на включените в извадката производители износители в Египет, Индия, Япония и Виетнам, както и на известните вносители и на ползвателите. До същите въпросници бе осигурен достъп онлайн (5) в деня на започване на процедурата. |
(38) |
В жалбата си жалбоподателят представи достатъчно prima facie доказателства за нарушения във връзка със суровините по отношение на продукта, предмет на разследването, в Индия и Виетнам. Поради това, както бе обявено в известието за започване, разследването обхвана тези нарушения във връзка със суровините, с цел да се определи дали разпоредбите на член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент следва да бъдат прилагани по отношение на Индия и Виетнам. По тази причина Комисията изпрати допълнителни въпросници на правителството на Индия и на Виетнам. |
(39) |
Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на временното определяне на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:
|
1.8. Разследван период и разглеждан период
(40) |
Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 април 2023 г. до 31 март 2024 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхвана периода от 1 януари 2021 г. до края на разследвания период („разглеждания период“). |
(41) |
След започването на процедурата един производител износител заяви, че 2020 г. следва да бъде включена като референтна година към разглеждания период, за да се вземе изцяло предвид въздействието на нарушенията на пазара от кризата, свързана с COVID-19, върху промените във вноса на горещовалцовани плоски продукти от стомана. |
(42) |
Комисията счете, че разглежданият период не следва да се разширява с 2020 г., тъй като пазарът и резултатите на промишлеността на Съюза са били силно повлияни от извънредните обстоятелства, предизвикани от кризата, свързана с COVID-19. Подобно разширяване не би имало добавена стойност. Освен това продължителността на разглеждания период е в съответствие с обичайните практики при провеждане на разследване. |
(43) |
Друг производител износител заяви, че като е избрала разследвания период при започването на процедурата, Комисията е изключила цялото тримесечие между края на разследвания период и датата на започване на процедурата (8 август 2024 г.) и по този начин е намалила разглеждания период до 2021 г. — първото тримесечие на 2024 г., като е изключила пълните години 2020—2023. |
(44) |
Според този производител износител това решение не е в съответствие с „правния стандарт, определен“ от основния регламент, като с избирането на непредставителната 2021 г. като референтна стойност резултатът от анализа на съществената вреда е бил изкривен. |
(45) |
Комисията временно отхвърли тези твърдения, тъй като, първо, такава е стандартната практика на Комисията, като тя разполага със свобода на преценка да избере разследван период, обхващащ период от не по-малко от шест месеца непосредствено преди датата на започване на процедурата (6), и да вземе предвид при оценката на вредата три календарни години в допълнение към разследвания период, а не четири. Второ, загубите, понесени от промишлеността като цяло в ЕС или извън него през 2020 г., се дължат главно на кризата, свързана с COVID-19, която доведе до затваряне на производствени мощности, като няколко стоманодобивни заводи бяха спрени в целия свят. След като икономиката започна да се възстановява от COVID-19, считано от 2021 г., нарасна и търсенето на продукта, предмет на разследването, което доведе до увеличение на цените и печалбите. Това означава, че 2020 г. представлява изключително ниска точка, а не типична година. Трето, от 2021 г. насам търсенето и предлагането се стабилизираха, така че разглежданият период, започващ през 2021 г., бе счетен за подходящ. Във всеки случай, в съответствие със стандартната си практика, Комисията анализира всички съответни фактори, за да оцени развитието на състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период. |
2. ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО, РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ
2.1. Продукт, предмет на разследването
(46) |
Продуктът, предмет на разследването, са някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити („продуктът, предмет на разследването“). Изключват се следните продукти:
|
(47) |
Горещовалцованите плоски продукти от стомана се произвеждат чрез горещо валцоване; това е процес за обработка на метал, при който горещият метал преминава през една или повече двойки горещи валци с цел намаляване на дебелината и постигане на еднаквия ѝ размер, като температурата на метала е над температурата му на рекристализация. Те може да се доставят в различни форми: на рулони (омаслени или не, декапирани (травлени) или не), на метър (лист) или на тесни ленти. |
(48) |
Горещовалцованите плоски продукти от стомана се употребяват за две основни цели. На първо място, те са изходният материал за производството на различни стоманени продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите плоски и покрити продукти от стомана. На второ място, те се използват като промишлени материали за влагане, закупувани от крайните ползватели за различни приложения, включително в строителството (производство на стоманени тръби), корабостроенето, производството на газови контейнери, на превозни средства, на съдове под налягане и при енергопроводите. |
2.2. Разглеждан продукт
(49) |
Разглежданият продукт е продуктът, предмет на разследването, с произход от Египет, Индия, Япония и Виетнам („засегнатите държави“), понастоящем класиран в кодове по КН 7208 10 00 , 7208 25 00 , 7208 26 00 , 7208 27 00 , 7208 36 00 , 7208 37 00 , 7208 38 00 , 7208 39 00 , 7208 40 00 , 7208 52 10 , 7208 52 99 , 7208 53 10 , 7208 53 90 , 7208 54 00 , 7211 13 00 , 7211 14 00 , 7211 19 00 , ex 7225 19 10 (код по ТАРИК 7225 19 10 90), 7225 30 90 , ex 7225 40 60 (код по ТАРИК 7225 40 60 90), 7225 40 90 , ex 7226 19 10 (кодове по ТАРИК 7226 19 10 91, 7226 19 10 95), 7226 91 91 и 7226 91 99 . Кодовете по КН и ТАРИК са посочени само за информация и без да се засяга възможността за последваща промяна в тарифното класиране. Обхватът на настоящото разследване е обвързан с определението на продукта, предмет на разследването, посочено по-горе. |
2.3. Сходен продукт
(50) |
Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:
|
(51) |
Поради това на този етап Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. |
2.4. Твърдения относно обхвата на продукта
(52) |
Един производител износител (Daido Steel Co. Ltd, „Daido“) поиска изключването на всички негови видове горещовалцовани плоски продукти от стомана въз основа на това, че те са известни в промишлеността като инструментални стомани и бързорежещи стомани, въпреки че не отговарят на описанието на инструменталната стомана, включено в Комбинираната номенклатура на ЕС (КН). Той заяви, че неговите продукти i) имат значително различаващи се физически, технически и химически свойства в сравнение с други видове горещовалцовани плоски продукти от стомана; ii) се предлагат на пазара чрез специализирани канали за продажба с различни цени; и iii) техните различни спецификации и крайна употреба следва да бъдат включени в определението на обхвата на продукта. |
(53) |
При предишни разследвания относно същия продуктов обхват Комисията изключи инструменталните стомани и бързорежещите стомани от продуктовия обхват при антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани (7). Комисията установи, че действително има значителни физически и химически различия между другите видове на разглеждания продукт, различни от инструментални стомани и от бързорежещи стомани, от една страна, и инструменталните стомани и бързорежещите стомани, от друга страна. Комисията потвърждава тази оценка в рамките на настоящото разследване. Комисията обаче счете, че твърдението на Daido Steel Co. Ltd за изключване на всички негови видове горещовалцовани плоски продукти от стомана не е достатъчно конкретно. На тези основания Комисията отхвърли искането на Daido за отхвърляне на всички негови продукти, но потвърди изключването на инструменталната стомана, както е посочено в раздел 2.1. Комисията също така счете, че използването на съответните кодове по КН е отговорност на вносителя при декларирането на стоките пред митническите органи. |
3. ДЪМПИНГ
3.1. Египет
3.1.1. Нормална стойност
(54) |
Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на Ezz Steel е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от Ezz Steel, е представителен. |
(55) |
След това за производителя износител с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза. |
(56) |
Комисията след това провери дали за производителя износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден идентичен или сравним вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ на този вид на продукта за Съюза. |
(57) |
Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар на всички видове на продукта за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни, с изключение на два вида на продукта, за които продажбите на вътрешния пазар са били под 5 % и следователно не са били представителни. За тези видове на продукта нормалната стойност бе формирана в съответствие с метода, посочен по-долу. |
(58) |
Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. |
(59) |
Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:
|
(60) |
В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период. |
(61) |
Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта през разследвания период, ако:
|
(62) |
Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че над 80 % от всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни и че среднопретеглената продажна цена е била по-висока от среднопретеглените производствени разходи за единица продукция. В съответствие с това нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период. |
(63) |
В случаите, в които двата вида на продукта не са били продавани на вътрешния пазар в представителни количества по смисъла на член 2, параграф 3, първо изречение от основния регламент, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. |
(64) |
Нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на оказалия съдействие производител износител през разследвания период:
|
(65) |
За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. |
3.1.2. Експортна цена
(66) |
Производителят износител е изнасял директно за независими клиенти или независими търговци в Съюза и експортната цена е действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, когато той се продава за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент. |
3.1.3. Сравнение
(67) |
Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент от Комисията се изисква да направи обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на едно и също равнище на търговия и да вземе предвид под формата на корекции разликите във факторите, които оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. В разглеждания случай Комисията избра да сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на равнището на търговия франко завода. Както е обяснено по-долу, когато бе целесъобразно, нормалната стойност и експортната цена бяха коригирани, за да: i) бъдат възстановени до ниво франко завода; и ii) се направят корекции за разликите във факторите, за които се твърди и е доказано, че оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. |
3.1.3.1. Корекции на нормалната стойност
(68) |
За да се възстанови нормалната стойност до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: разходите за транспорт, застраховка, обработка, товарене, комисиони и допълнителните разходи, когато е приложимо. |
(69) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити и банкови такси, когато е приложимо. |
3.1.3.2. Корекции на експортната цена
(70) |
За да се възстанови експортната цена до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: разходи за вътрешен транспорт, морско навло и застраховка, както и за обработка и товарене. |
(71) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити и банкови такси. |
(72) |
Дружеството уведоми Комисията за проблеми, свързани с превалутирането в Египет през разследвания период, вж. раздел 1.4.3 по-горе. Като се има предвид, че одитираните отчети на оказалите съдействие производители износители за разследвания период се основават на обменния курс на паралелния пазар, съгласно дерогация, издадена от египетските органи на 5 септември 2023 г., за целите на изчислението бе използван паралелният обменен курс, а не официалният. В член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент се предвижда, че „обикновено“ за дата на продажба се приема датата на фактуриране, но може да се приеме и датата на договора, поръчката или потвърждението на поръчката, ако те по-адекватно отразяват съществените условия, при които е извършена продажбата. Първо, Комисията разгледа колебанията в обменния курс на египетската лира на паралелния пазар и като цяло нейния значителен спад спрямо щатския долар и еврото. Второ, Комисията разгледа практиките за определяне на цените на египетския производител износител, според които за експортните продажби съществените условия на продажба са уредени към момента на договора за продажба, а не към датата на фактуриране. Поради това Комисията използва месечния обменен курс, посочен във финансовите отчети на производителя износител, приложим към момента на сключване на договора за продажба, за да преобразува експортната цена от USD в EGP. |
3.1.4. Дъмпингов марж
(73) |
Комисията сравни за производителя износител среднопретеглената нормална стойност, определена за всеки вид на сходния продукт, със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент. |
(74) |
Въз основа на това изчисленият за производителя износител временен среднопретеглен дъмпингов марж, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, е 12,8 %. |
(75) |
Степента на съдействие в случая на Египет е висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал 100 % от общия внос през разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за неоказалите съдействие производители износители на равнището на единственото оказало съдействие дружество. |
(76) |
Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва: Таблица 1 Дъмпингови маржове
|
3.2. Индия
(77) |
Двамата включени в извадката производители износители оказаха съдействие. На вътрешния пазар двамата включени в извадката производители износители са продавали сходния продукт както директно, така и чрез свързани търговци. Те са изнасяли разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти и чрез свързани страни. |
3.2.1. Нормална стойност
(78) |
Комисията първо провери за всеки включен в извадката производител износител дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е представлявал най-малко 5 % от общия обем на експортните продажби на дружеството на продукта, предмет на разследването, през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки включен в извадката производител износител, е представителен. |
(79) |
След това за производителя износител с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза. |
(80) |
Комисията след това провери дали идентичните или сравними видове на продукта, продавани от всеки от оказалите съдействие производители износители на вътрешния му пазар, са били представителни в сравнение с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден идентичен или сравним вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ на този вид на продукта за Съюза. |
(81) |
Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар на всички видове на продукта за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни, с изключение на два вида на продукта на AMNSIL и три вида на продукта на групата JSW, за които не е имало продажби на вътрешния пазар или продажбите на вътрешния пазар са били под 5 % и следователно не са били представителни. Когато не е имало продажби на вътрешния пазар на даден вид на сходния продукт, нормалната стойност бе формирана, тъй като продажната цена на вътрешния пазар на другия включен в извадката производител за този вид на продукта също не беше налична. Не бяха налични други източници за цените на вътрешния пазар на този продукт. За тези видове на продукта нормалната стойност бе формирана в съответствие с метода, посочен по-долу. |
(82) |
Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност или да не вземе предвид продажбите, които не се считат за извършени при обичайни търговски условия по ценови причини, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. |
(83) |
Производствените разходи за всеки включен в извадката производител износител бяха коригирани за така наречените „непроизводствени разходи“. Това са разходи, които са счетени за непроизводствени разходи от включените в извадката производители износители и съответно не бяха отнесени към производствените разходи. Бе установено, че тези разходи, дори и да не са отнесени, са разходи, свързани с производството на продукта, предмет на разследването. |
(84) |
Всички включени в извадката производители износители са се снабдявали с желязна руда отчасти на индийския пазар и отчасти от собствените си мини. За да изпълнят договорните задължения във връзка с минната дейност, включените в извадката производители износители са продавали желязна руда на загуба, за да избегнат плащането на санкции или да намалят разходите за санкции. Реализираните загуби от продажби на желязна руда бяха счетени от Комисията за разходи за обществени поръчки и съответно бяха отнесени към производствените разходи. |
(85) |
Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:
|
(86) |
В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период. |
(87) |
Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта през разследвания период, ако:
|
(88) |
Когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества или въобще не е бил продаван на вътрешния пазар по смисъла на член 2, параграф 3, първо изречение от основния регламент, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. |
(89) |
Нормалната стойност бе формирана за всеки вид на продукта чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на разследваните производители износители през разследвания период:
|
(90) |
За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не са се продавали на вътрешния пазар, или когато не бяха установени продажби при обичайни търговски условия, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар. |
3.2.2. Експортна цена
(91) |
Включените в извадката производители износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани търговци. |
(92) |
В случай че производителят износител е изнасял разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена е действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, когато той се продава за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент. |
(93) |
В допълнение към директните продажби един включен в извадката производител износител също така е продавал разглеждания продукт на свързани страни в Съюза, които впоследствие са го преработвали допълнително. За тези продажби експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, тъй като Комисията имаше възможност да провери, че цените между свързаните страни са били в съответствие с принципа на сделка между несвързани лица и са отразявали пазарните цени. |
3.2.3. Сравнение
(94) |
Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент от Комисията се изисква да направи обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на едно и също равнище на търговия и да вземе предвид под формата на корекции разликите във факторите, които оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. В разглеждания случай Комисията избра да сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на равнището на търговия франко завода. Както е обяснено по-долу, когато бе целесъобразно, нормалната стойност и експортната цена бяха коригирани, за да: i) бъдат възстановени до ниво франко завода; и ii) се направят корекции за разликите във факторите, за които се твърди и е доказано, че оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. |
3.2.3.1. Корекции на нормалната стойност
(95) |
За да се възстанови нормалната стойност до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: разходи за вътрешен транспорт и застраховка, както и за обработка и товарене. |
(96) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити и опаковане. |
3.2.3.2. Корекции на експортната цена
(97) |
За да се възстанови експортната цена до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: разходи за вътрешен транспорт, морско навло и застраховка, както и за обработка и товарене. |
(98) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити, комисиони и банкови такси. |
(99) |
Всички включени в извадката производители износители подадоха искане съгласно член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент за корекция за възстановяване на мита, като заявиха, че съществуването на схема за възстановяване на мита за някои суровини предполага, че всички техни продажби на вътрешния пазар включват косвен данък в сравнение с експортните продажби. Производителите износители обаче не бяха в състояние да докажат, че съществуването на схема за възстановяване на мита само по себе си би засегнало сравнимостта на цените. Производителите износители не успяха да докажат, че сумата от възстановяването на мита е отразена в продажната цена. Поради това искането не можа да бъде прието. |
(100) |
Един включен в извадката производител износител подаде искане по член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент във връзка с транспортните разходи между производственото съоръжение и различните складове в държавата. Производителят износител обаче не беше в състояние да докаже, че допълнителните транспортни разходи биха повлияли на сравнимостта на цените. Производителят износител не успя да докаже, че допълнителните транспортни разходи са оказали отражение върху продажната цена. Поради това искането не можа да бъде прието. |
3.2.4. Дъмпинг
(101) |
За включените в извадката производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент. |
(102) |
Въз основа на това среднопретегленият дъмпингов марж, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, изчислен за двамата производители износители, бе 0,77 % и 1,76 %, т.е. под 2 % от експортната цена, което представлява прагът de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият марж за цялата държава също е под нивото de minimis. При тези обстоятелства Комисията възнамерява да прекрати настоящата процедура по отношение на вноса на разглеждания продукт с произход от Индия, в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент. |
(103) |
Заинтересованите страни се приканват да предоставят коментари относно намерението на Комисията да прекрати процедурата по отношение на Индия в срок от 15 дни от публикуването на настоящия регламент. |
3.3. Япония
3.3.1. Нормална стойност
(104) |
За да установи нормалната стойност, Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на включените в извадката производители износители е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки производител износител, е представителен. |
(105) |
След това за производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза. |
(106) |
Комисията след това провери дали за включените в извадката производители износители продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта. |
(107) |
Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар на всички видове на продукта за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни, с изключение на четири вида на продукта на Tokyo Steel и два вида на продукта на Nippon Steel, за които не е имало продажби на вътрешния пазар или продажбите на вътрешния пазар са били под 5 % и следователно не са били представителни. Когато не е имало продажби на вътрешния пазар на даден вид на сходния продукт, нормалната стойност бе формирана, тъй като продажната цена на вътрешния пазар на другия включен в извадката производител за този вид на продукта не можеше да бъде разгласена по съдържателен начин, без да се наруши поверителността на този производител. Комисията не откри никаква друга информация относно цените на тези продукти. За тези непредставителни видове на продукта нормалната стойност бе формирана в съответствие с метода, посочен по-долу. |
(108) |
Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. |
(109) |
Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:
|
(110) |
В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период. |
(111) |
Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта през разследвания период, ако:
|
(112) |
Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че за двамата включени в извадката производители износители обемът на рентабилните продажби на някои видове на продукта през разследвания период е представлявал по-малко от 80 % от общия обем на продажбите на този вид. Съответно за тези видове на продукта нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби. За всички други видове на продукта беше приложим сценарият, описан в съображение 109, а нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период. |
(113) |
За някои видове на продукта на включените в извадката производители износители в случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид на сходния продукт при обичайните търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. |
(114) |
Нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на включените в извадката производители износители през разследвания период:
|
(115) |
За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. Когато не е имало продажби на вътрешния пазар на даден вид на сходния продукт, нормалната стойност бе формирана, тъй като продажната цена на вътрешния пазар на другия включен в извадката производител за този вид на продукта не можеше да бъде разгласена по съдържателен начин, без да се наруши поверителността на този производител. |
(116) |
Комисията отбелязва, че предвид някои недостатъци в информацията, предоставена за един от местните търговци на Nippon Steel, и като се имат предвид ограничените обеми на засегнатите продажби на вътрешния пазар, Комисията реши да използва информацията от Nippon Steel и другите свързани с него дружества като аналог за този търговец на вътрешния пазар, за да установи нормалната стойност. Поради чувствителния характер на съответните данни и обяснения, на Nippon Steel бяха предоставени допълнителни подробности в специфичното за него разгласяване. |
3.3.2. Експортна цена
(117) |
Nippon Steel е изнасяло за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества, действащи като вносители, докато Tokyo Steel е изнасяло за Съюза само директно за независими клиенти. |
(118) |
В случай че производителят износител е изнасял разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена е действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, когато той се продава за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент. |
(119) |
В случаите, в които производителят износител е изнасял разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители, експортната цена бе определена въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай бяха направени корекции в цената за всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР, както и за реализиране на печалба. |
3.3.3. Сравнение
(120) |
Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент от Комисията се изисква да направи обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на едно и също равнище на търговия и да вземе предвид под формата на корекции разликите във факторите, които оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. В разглеждания случай Комисията избра да сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на равнището на търговия франко завода. Както е обяснено по-долу, когато бе целесъобразно, нормалната стойност и експортната цена бяха коригирани, за да: i) бъдат възстановени до ниво франко завода; и ii) се направят корекции за разликите във факторите, за които се твърди и е доказано, че оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. |
3.3.3.1. Корекции на нормалната стойност
(121) |
За да се възстанови нормалната стойност до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: вътрешен транспорт, морско навло и застраховка, обработка, товарене и допълнителни разходи както и опаковане. |
(122) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити, банкови такси, отстъпки и намаления, разходи след продажбата и комисиони. |
3.3.3.2. Корекции на експортната цена
(123) |
За да се възстанови експортната цена до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: вътрешен транспорт, морско навло и застраховка, обработка, товарене и допълнителни разходи, опаковане и защитни мита. |
(124) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити, банкови такси, отстъпки, разходи след продажбата и комисиони. |
(125) |
Nippon Steel поиска допълнителна корекция, за да се отчете твърдяната ценова разлика между продажбите за различни сектори, в които цените биха били средно значително по-високи за един сектор („сектор А“), отколкото за друг („сектор Б“). Предложената корекция се основава на средната ценова разлика между двата сектора за всички продажби на вътрешния пазар, без да се прави разлика между период на продажби, вид на продукта или дали клиентът е свързан или независим. Получената обща ценова разлика в йени на тон се приспада от продажната цена чрез умножаване на тази ценова разлика по количеството, продадено на сектор А на база сделка. По време на проверката на място Nippon Steel предостави обща информация, обясняваща защо обикновено съществува ценова разлика между двата сектора. |
(126) |
Дружеството обаче: а) не можа да определи количествено основните елементи на ценовата разлика и показа само общата ценова разлика (общата средна цена за сектор А минус общата средна цена за сектор Б през разследвания период); б) не бе в състояние да предостави конкретна документация, обясняваща ценовата разлика по отношение на продукта или клиента; в) не бе в състояние да обясни защо, въпреки че за някои сделки цената на база вид на продукта е била наистина по-висока за сектор А, както твърди Nippon Steel, за други сделки цената всъщност е била по-висока за сектор Б. |
(127) |
Освен това ценовата разлика между продажбите за двата сектора на база вид на продукта е била непоследователна и е варирала от отрицателен двуцифрен процент до положителен двуцифрен процент както месечно, така и през разследвания период като цяло. Също така ценовата разлика между двата сектора може да се различава за отделните месеци. Например за един вид на продукта Комисията отбеляза, че цената за сектор А действително е била по-висока, отколкото за сектор Б през един месец, по-ниска през следващия и отново по-висока месец след това. |
(128) |
И накрая, въпреки че производителят износител Nippon Steel предостави информация за продажбите за двата различни сектора, Комисията не получи такава информация от нито един от свързаните с него субекти. Поради това, в допълнение към горепосочените въпроси, не бе възможно да се анализира твърдяната ценова разлика на равнището на свързаните субекти и въздействието върху крайната продажна цена за независими клиенти на вътрешния пазар. |
(129) |
Поради горепосочените причини Комисията отхвърли искането за корекция на Nippon Steel. |
3.3.4. Дъмпингов марж
(130) |
За производителите износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент. |
(131) |
Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:
|
(132) |
За оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. |
(133) |
Въз основа на това временният дъмпингов марж за оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, е 32,9 %. |
(134) |
По отношение на всички други производители износители в Япония Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие представлява обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия внос от засегнатата държава за Съюза през разследвания период, установен въз основа на статистическите данни от Евростат. |
(135) |
Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал 100 % от общия внос през разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за неоказалите съдействие производители износители на равнището на включеното в извадката оказало съдействие дружество с най-висок дъмпингов марж. |
(136) |
Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва: Таблица 2 Дъмпингови маржове
|
3.4. Виетнам
3.4.1. Нормална стойност
(137) |
Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител (Formosa и Hoa Phat) е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от Formosa и Hoa Phat, е представителен. |
(138) |
След това за производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза. |
(139) |
Комисията след това провери дали за всеки оказал съдействие производител износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта. |
(140) |
Комисията установи, че в случая на Formosa продажбите на вътрешния пазар на всички видове на продукта за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни. В случая на Hoa Phat продажбите на вътрешния пазар на всички видове на продукта за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни, с изключение на два вида на продукта, за които не е имало продажби на вътрешния пазар или продажбите на вътрешния пазар са били под 5 % и следователно не са били представителни. Когато не е имало продажби на вътрешния пазар на даден вид на сходния продукт, нормалната стойност бе формирана, тъй като продажната цена на вътрешния пазар на другия включен в извадката производител за този вид на продукта не можеше да бъде разгласена по съдържателен начин, без да се наруши поверителността на този производител. Комисията не откри никаква друга информация относно цените на тези продукти. За тези видове на продукта нормалната стойност бе формирана в съответствие с метода, посочен по-долу в настоящия раздел. |
(141) |
Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. |
(142) |
Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:
|
(143) |
В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период. |
(144) |
Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта през разследвания период, ако:
|
(145) |
Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че в случая на Formosa обемът на рентабилните продажби на всички видове на продукта през разследвания период е представлявал по-малко от 80 % от общия обем на продажбите на този вид. Съответно за тези видове на продукта нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби. |
(146) |
В случая на Hoa Phat обемът на продажбите на видовете на продукта, продавани на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; и среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях. В съответствие с това нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период. |
(147) |
За видовете на продукта на Formosa и Hoa Phat в случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид на сходния продукт при обичайните търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, тъй като продажната цена на вътрешния пазар на другия включен в извадката производител за този вид на продукта не можеше да бъде разгласена по съдържателен начин, без да се наруши поверителността на този производител. Комисията не откри никаква друга информация относно цените на тези продукти. |
(148) |
Нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на Formosa и Hoa Phat през разследвания период:
|
(149) |
За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не са се продавали на вътрешния пазар, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар. |
3.4.2. Експортна цена
(150) |
Оказалите съдействие производители износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързан търговец в трета държава. |
(151) |
Поради това в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена е действително платената или подлежаща на плащане за разглеждания продукт цена, когато той се продава за износ за Съюза. |
3.4.3. Сравнение
(152) |
Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент от Комисията се изисква да направи обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на едно и също равнище на търговия и да вземе предвид под формата на корекции разликите във факторите, които оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. В разглеждания случай Комисията избра да сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на равнището на търговия франко завода. Както е обяснено по-долу, когато бе целесъобразно, нормалната стойност и експортната цена бяха коригирани, за да: i) бъдат възстановени до ниво франко завода; и ii) се направят корекции за разликите във факторите, за които се твърди и е доказано, че оказват влияние върху цените и тяхната сравнимост. |
3.4.3.1. Корекции на нормалната стойност
(153) |
За да се възстанови нормалната стойност до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: разходи за вътрешен транспорт, морско навло и застраховка, както и за обработка и товарене. |
(154) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити и банкови такси. |
3.4.3.2. Корекции на експортната цена
(155) |
За да се възстанови експортната цена до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за: разходи за вътрешен транспорт, морско навло и застраховка, както и за обработка и товарене. |
(156) |
Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити и банкови такси. |
3.4.4. Дъмпингови маржове
(157) |
За оказалите съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент. |
(158) |
Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:
|
(159) |
По отношение на всички други производители износители във Виетнам Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие представлява обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като дял от общия внос от засегнатата държава за Съюза през разследвания период, установен въз основа на жалбата и информацията, предоставена от правителството на Виетнам. |
(160) |
Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал почти 100 % от общия внос през разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за целия друг внос на равнището на Formosa. |
(161) |
Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:
|
4. ВРЕДА
4.1. Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза
(162) |
Общо 15 дружества в Съюза предоставиха данни за производството и продажбите в рамките на проверката за представителност и посочиха, че са произвеждали сходния продукт през разследвания период. Според посочената в жалбата информация тези 15 дружества представляват около 86 % от производството на сходния продукт в Съюза. |
(163) |
Освен тези 15 дружества има седем други дружества, които са произвеждали сходния продукт през разследвания период. |
(164) |
Общото производство на Съюза през разследвания период бе изчислено на около 59,1 милиона тона. Комисията достигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, като например информацията, предоставена от жалбоподателя, както и от всички известни производители в Съюза. |
(165) |
Както е посочено в съображение 28, в извадката бяха включени трима производители от Съюза, представляващи 34 % от общото производство на сходния продукт в Съюза и 35 % от изчисленото общо количество на продажбите на сходния продукт в ЕС. |
(166) |
Производителите от Съюза, представляващи общото производство на Съюза, съставляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент и се наричат „промишлеността на Съюза“. |
(167) |
Моделът на стопанската дейност на производителите от Съюза варира, както и тяхната степен на вертикална интеграция. Независимо от това промишлеността на Съюза като цяло може да се характеризира като промишленост с висока степен на вертикална интеграция, тъй като беше установено, че производителите от Съюза са едновременно доставчици на сходния продукт на вносителите и ползвателите и самите те са конкуренти на същите независими вносители, ползватели и центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана, както е посочено в съображение 302. |
4.2. Потребление на Съюза
(168) |
Както е посочено в съображение 46, продуктът, предмет на разследването, попада в редица кодове по КН, в т.ч. в някои кодове „ex“. За да не се подцени потреблението на Съюза и тъй като тези кодове привидно имат незначително въздействие върху общото потребление, обемите на вноса по кодове „ex“ по КН бяха напълно отчетени при изчислението на потреблението на Съюза. |
(169) |
Тъй като промишлеността на Съюза е предимно вертикално интегрирана и продуктът, предмет на разследването, се счита за първичен материал за производството на различни продукти с добавена стойност надолу по веригата, като студеновалцовани продукти, горещогалванизирани рулони, горещовалцовани стоманени листове, ленти и нарязани на определени дължини продукти или покрити горещовалцовани листове, потреблението на пазара за собствено потребление и на свободния пазар беше анализирано отделно. |
(170) |
Разграничението между пазара за собствено потребление и свободния пазар е от значение за анализа на вредата, защото продуктите, предназначени за собствена употреба, не са изложени на пряка конкуренция от вноса, а трансферните цени се определят в рамките на групите в зависимост от различни ценови политики. За сметка на това, производството, предназначено за свободния пазар, е в пряка конкуренция с вноса на продукта, предмет на разследването, а цените са цени на свободния пазар. |
(171) |
За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялата дейност, свързана със сходния продукт, и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. |
4.2.1. Собствено потребление на пазара на Съюза (в тонове)
(172) |
Комисията установи собственото потребление на Съюза въз основа на собствената употреба и продажбите за собствено потребление на пазара на Съюза на всички известни производители от Съюза. На тази основа собственото потребление на Съюза се е променяло, както следва: Таблица 3 Собствено потребление на пазара на Съюза (в тонове)
|
(173) |
Бе установено, че 56,1 % от производството на ГВППС в Съюза е предназначено за пазара за собствено потребление, а останалите 43,9 % се продават при условията на свободния пазар. |
(174) |
През разглеждания период собственото потребление на Съюза на пазара на Съюза е намаляло с около 16 %. Това намаление се дължи главно на намаляването на търсенето на пазарите за собствено потребление, включително на търсенето на части за производство, като например за автомобилната и строителната промишленост. |
(175) |
Един производител износител заяви, че следва да се вземе предвид делът на собственото потребление (т.е. вътрешните трансфери за по-нататъшна преработка на продукта, предмет на разследването, без фактуриране и навлизане на свободния пазар, и продажбите за собствено потребление при сделки между несвързани лица при справедливи пазарни условия със свързани дружества за по-нататъшна преработка) в общото производство на горещовалцовани плоски продукти от стомана. Според този производител износител това би оказало силно въздействие върху окончателното определяне на вредата, особено като се има предвид, че е приложен различен подход към тенденциите при заетостта или маржовете на рентабилност. |
(176) |
Един ползвател заяви, че няколко производители от Съюза на горещовалцовани плоски продукти от стомана, които са вертикално интегрирани, и тяхната собствена употреба и продажби на сходния продукт представляват около 50 % от общото производство, а в действителност делът на производителите от Съюза по отношение на (свободното) потребление в ЕС е над 70 %. |
(177) |
Комисията разгледа внимателно въпроса за „собствената употреба“ и „продажбите за собствено потребление“, който е от голямо значение за настоящото разследване. В своята оценка на вредата тя разгледа отделно продажбите на свободния пазар и продажбите за собствено потребление. |
(178) |
Комисията отбелязва, че макар някои от производителите от Съюза да имат свързани дружества, които търгуват със сходния продукт или го преработват, техните продажби за тези свързани субекти също се извършват в съответствие с принципа на сделка между несвързани лица, както и че тези свързани субекти имат възможност да купуват от всички доставчици, включително от такива от засегнатите държави, а не само от свързани производители на нерафинирана стомана, като всички тези покупки се извършват на пазарна цена. Поради това не всички продажби между свързани страни бяха счетени за продажби за собствено потребление и включени в свързания с тях обем или стойност. |
4.2.2. Потребление на свободния пазар на Съюза (в тонове)
(179) |
Комисията установи потреблението на свободния пазар на Съюза въз основа на: а) продажбите на пазара на Съюза на всички известни производители от Съюза и б) вноса в Съюза от всички трети държави, отчетен от Евростат (8), и като се имат предвид също така данните, предоставени от оказалите съдействие производители износители в засегнатите държави. На тази основа потреблението на свободния пазар на Съюза се е променяло, както следва: Таблица 4 Потребление на свободния пазар на Съюза (в тонове)
|
(180) |
Според информацията, предоставена от промишлеността на Съюза, през разглеждания период потреблението на свободния пазар на Съюза е намаляло с около 6 %. |
4.2.3. Общо потребление
(181) |
Общото потребление (сумата от собственото потребление и потреблението на свободния пазар) се е променяло през разглеждания период, както следва: Таблица 5 Общо потребление на Съюза (на свободния пазар и на пазара за собствено потребление) (в тонове)
|
(182) |
Таблицата по-горе показва, че общото потребление през 2022 г. е намаляло с 13 % в сравнение с 2021 г. Собственото потребление е представлявало почти 56,1 % от общото потребление през разследвания период. |
4.3. Внос от засегнатите държави
4.3.1. Кумулативна оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави и обеми и цени на вноса от засегнатите държави
(183) |
След започването на процедурата трима производители износители от Египет и Япония, както и някои ползватели, оспориха първоначалното решение на Комисията за кумулативна оценка на вноса от четирите засегнати държави, като заявиха, че:
|
(184) |
Въз основа на гореизложеното тези заинтересовани страни заявиха, че кумулативните условия, посочени в член 3, параграф 4 от основния регламент, не са изпълнени по отношение на износа от Египет и Япония. |
(185) |
Комисията проучи дали вносът на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент. |
(186) |
В тази разпоредба се посочва, че вносът от повече от една държава се оценява кумулативно само ако се установи, че:
|
(187) |
Комисията отхвърли аргументите, изтъкнати от тримата производители износители, на следните основания:
|
(188) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че всички критерии, посочени в член 3, параграф 4, са изпълнени за двете засегнати държави, и временно потвърди, че Египет, Япония и Виетнам следва да бъдат разгледани кумулативно за целите на определянето на вредата. |
4.3.2. Обем и пазарен дял на вноса от засегнатите държави
(189) |
Комисията установи обема на вноса въз основа на данните, предоставени от Евростат, а в случая на Виетнам — въз основа на обемите на износа, докладвани от производителите износители (вж. таблица 6). Пазарните дялове бяха установени чрез сравнение на обемите на вноса с потреблението на свободния пазар на Съюза, както е посочено в таблица 4. |
(190) |
Вносът в Съюза от засегнатите държави се е променял, както следва: Таблица 6 Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял
|
(191) |
От таблицата по-горе се вижда, че в абсолютни стойности вносът от засегнатите държави се е увеличил през разглеждания период. Успоредно с това общият пазарен дял на вноса им в Съюза се е увеличил с почти 3 процентни пункта (от [4,9—5,4] % през 2021 г. до [8,0—8,5] %, което представлява увеличение в размер на 56 %) през разглеждания период. |
4.3.3. Цени на вноса от засегнатите държави и подбиване на цените
(192) |
Комисията установи цените на вноса въз основа на данни от Евростат. |
(193) |
Среднопретеглената цена на вноса в Съюза от засегнатите държави се е променяла, както следва: Таблица 7 Цени на вноса (EUR/тон)
|
(194) |
Комисията направи оценка на подбиването на цените през разследвания период, като сравни: среднопретеглените продажни цени на тримата производители от Съюза по вид на продукта за несвързани клиенти на свободния пазар на Съюза, коригирани на ниво франко завода; и съответните среднопретеглени цени на равнище CIF на границата на Съюза по вид на продукта на вноса от оказалите съдействие производители от засегнатите държави за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база стойност, застраховка и навло (CIF), със съответните корекции за разходите след вноса. |
(195) |
Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от теоретичния оборот на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период. |
(196) |
Въз основа на изложеното по-горе бе установено, че дъмпинговият внос от по-голямата част от засегнатите включени в извадката производители износители подбива цените на промишлеността на Съюза в диапазона между 0,0 % и 10,1 %, както се вижда от таблицата по-долу. Таблица 8 Маржове на подбиване на цените
|
(197) |
Повечето видове на разглеждания продукт са много чувствителни по отношение на цените и конкуренцията до голяма степен се основава на цената. Освен това цените стават известни на пазара чрез различни специализирани уебсайтове. При разследването бе установено, че само част от поръчките се основават на договори с фиксиран срок, като клиентите винаги имат възможност да преминат от един доставчик към друг на един доста нестабилен пазар. В този контекст, с изключение на Египет, маржовете на подбиване се считат за значителни. При разследването също така бе установено, че цените на промишлеността на Съюза са били потискани от вноса на ниски цени с произход от Египет, който е следвал сходни тенденции и схеми на търговия. |
4.4. Икономическо състояние на промишлеността на Съюза
4.4.1. Общи бележки
(198) |
В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период. |
(199) |
Както е посочено в съображение 28, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, бе използвано изготвяне на извадка. |
(200) |
За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Макроикономическите показатели бяха оценени на равнището на цялата промишленост на Съюза. Оценката се основаваше на информацията, предоставена от жалбоподателя, която бе съпоставена с данните, предоставени от производителите от Съюза, с наличните официални статистически данни (Евростат), както и с данните на производителите износители по отношение на Виетнам. Анализът на микроикономическите показатели бе извършен на равнището на включените в извадката производители от Съюза. Оценката се основаваше на предоставената от тях информация, която бе надлежно проверена. Данните се отнасяха до включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.
|
(201) |
За да получи възможно най-пълна представа за промишлеността на Съюза, Комисията набави данни за цялото производство на сходния продукт, предмет на разследването, и определи дали производството е предназначено за собствена употреба или за свободния пазар. За някои показатели за вредата, свързани с промишлеността на Съюза, Комисията анализира отделно данните, отнасящи се до свободния пазар и до пазара за собствено потребление, и направи сравнителен анализ. |
(202) |
Тези фактори, от една страна, са: продажби, пазарен дял, единични цени, разходи за единица продукция, рентабилност и паричен поток. Други икономически показатели обаче биха могли да бъдат разгледани логично само ако се има предвид цялостната дейност, включително собствената употреба от страна на промишлеността на Съюза. |
(203) |
Тези фактори са: производство, капацитет, използване на капацитета, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, заетост, производителност, запаси и разходи за труд. По отношение на тези фактори Комисията може да извърши съдържателна оценка само като се позове на цялостната дейност на промишлеността на Съюза. Този анализ е в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Съюза и на СТО (9). |
(204) |
Консорциумът заяви, че промишлеността на Съюза за горещовалцовани плоски продукти от стомана вече е била защитена с антидъмпингови и защитни мерки. През последните осем години бяха наложени антидъмпингови и антисубсидийни мерки срещу вноса на продукта, предмет на разследването, от няколко държави на износа, като Китай, Русия, Бразилия, Иран, Украйна и Турция. Срокът на действие на мерките срещу Украйна изтече през 2023 г. Освен това защитният режим наскоро бе изменен с определянето на таван от 15 % за вноса на държави, обхванати от тарифните квоти, като например Виетнам, Египет и Япония. |
(205) |
Следва да се отбележи, че антидъмпинговите и защитните мерки преследват различни цели. Антидъмпинговите и антисубсидийните мерки са насочени към справяне със ситуацията на нелоялно ценообразуване, докато защитните мерки обхващат обемите на вноса (т.е. опасността от причиняване на сериозна вреда поради бързото увеличаване на обемите на вноса). Освен това Комисията разгледа тези твърдения за двойните корективни мерки в т.нар. „регламент за двойните корективни мерки“ (10). Преди това Комисията бе отхвърлила подобни аргументи за двойните корективни мерки въз основа на факта, че регламентите за защитните мерки гарантират, че когато вносът надвишава обема на безмитните тарифни квоти, приложимото антидъмпингово и/или изравнително мито може да се налага само спрямо този внос, така че това не води до по-голямо от желаното въздействие върху търговията. |
4.4.2. Макроикономически показатели
4.4.2.1. Производство, производствен капацитет и използване на капацитета
(206) |
През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва: Таблица 9 Производство, производствен капацитет и използване на капацитета
|
(207) |
През разглеждания период обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял с около 11,274 милиона тона (-16 %) вследствие на комбинирания спад на продажбите на свободния пазар и на пазара за собствено потребление. |
(208) |
Представените данни за капацитета се отнасят за техническия капацитет, което означава, че са отчетени възприетите в съответния отрасъл стандартни корекции, свързани с времето за настройка, поддръжка, изчакване и други обичайни прекъсвания на производството. През разглеждания период производственият капацитет е останал стабилен. |
(209) |
Степента на използване на капацитета е намаляла през разглеждания период, като е варирала между 63 % и 75 % в съответствие с намаляването на обема на производството. |
4.4.2.2. Обем на продажбите и пазарен дял
(210) |
През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва: Таблица 10 Обем на продажбите и пазарен дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар
|
(211) |
Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар на Съюза (с изключение на продажбите за собствено потребление) е намалял с 15 % през разглеждания период — от 27,729 милиона тона на 23,570 милиона тона. |
(212) |
През разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза по отношение на потреблението на Съюза е намалял с повече от 2 процентни пункта — от 72,2 % на 70,2 %. Спадът в обема на продажбите на свободния пазар на Съюза и загубата на пазарен дял на промишлеността на Съюза значително надвишават спада на потреблението на свободния пазар на Съюза, което е показател за влошаване на конкурентната позиция на производителите на стомана от Съюза. |
(213) |
Що се отнася до пазара за собствено потребление на Съюза, през разглеждания период обемът на собственото потребление и пазарният дял са се променяли, както следва: Таблица 11 Обем на собственото потребление на пазара на Съюза и пазарен дял
|
(214) |
Обемът за собствено потребление на промишлеността на Съюза (съставен от трансфери за собствено потребление и продажби за собствено потребление на пазара на Съюза) на пазара на Съюза в абсолютни стойности е намалял с повече от 16 % — от 39,224 милиона тона на 33,143 милиона тона през разглеждания период. |
(215) |
Делът на собствената употреба (изразен като процент от общото производство) на промишлеността на Съюза е останал стабилен през разглеждания период, като е варирал между 55,7 % и 56,1 %. |
4.4.2.3. Заетост и производителност
(216) |
Заетостта бе изчислена, като бяха взети предвид само наетите лица, които работят пряко във връзка със сходния продукт в различните предприятия за нерафинирана стомана на производителите от Съюза. Този метод предостави точни данни. |
(217) |
През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва: Таблица 12 Заетост и производителност
|
(218) |
Равнището на заетостта в промишлеността на Съюза е намаляло през разглеждания период, за да се намалят производствените разходи и да се повиши ефективността с оглед на нарастващата конкуренция от вноса от засегнатите държави и от друг внос на пазара. Това е довело до намаляване на работната сила с 9,7 % през разглеждания период, без да се взема предвид непряката заетост. В резултат на това и с оглед на намаляването на обема на производството (–16,0 %) през разглеждания период производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, измерена като продукция на наето лице за една година, е намаляла по-малко (–7,0 %) от намаляването на действителното производство. Това показва, че промишлеността на Съюза е била готова да се адаптира към променящите се пазарни условия, за да остане конкурентоспособна. |
4.4.2.4. Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг
(219) |
С изключение на един производител износител във Виетнам, всички дъмпингови маржове бяха значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза не е било незначително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от засегнатите държави. |
4.4.2.5. Растеж
(220) |
Потреблението на Съюза (на свободния пазар) е спаднало с 6 % през разглеждания период, но обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза е намалял още повече с 15 %. Поради това промишлеността на Съюза е изгубила част от пазарния си дял, за разлика от пазарния дял на вноса от засегнатите държави, който се е увеличил през разглеждания период. |
4.4.3. Микроикономически показатели
4.4.3.1. Цени и фактори, влияещи върху цените
(221) |
През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на производителите от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва: Таблица 13 Продажни цени на свободния пазар в Съюза
|
(222) |
Таблицата по-горе показва изменението на единичната продажна цена на свободния пазар на Съюза в сравнение със съответните производствени разходи за единица продукция. Средните продажни цени първоначално са били по-високи от средните производствени разходи за единица продукция през 2021 г. и 2022 г. Това положение се е променило през 2023 г. и през разследвания период, когато производствените разходи за единица продукция са станали по-високи от средните продажни цени. |
(223) |
Извънредната ситуация на един от включените в извадката производители, при която производството му е намаляло значително през разследвания период поради по-дългия от първоначално планирания период на поддръжка на една от пещите му, е обяснена в съображения 254—256. Допълнителните разходи, породени от тази ситуация, не бяха взети предвид при определянето на изменението на производствените разходи. |
(224) |
Кризата, свързана с COVID-19, се е отразила на търсенето на пазара и на цените в по-малка степен през 2021 г. и 2022 г. в сравнение с 2023 г. и разследвания период, когато се наблюдава отрицателна тенденция, илюстрирана от рязко понижение на цените в резултат на спад в търсенето на стомана. |
(225) |
Въпреки усилията на промишлеността на Съюза да намали разходите (вж. съображение 218), производствените разходи са останали значително по-високи от намаляващите продажни цени през 2023 г. и през разследвания период. За да ограничат загубата на пазарен дял, производителите от Съюза са следвали низходяща ценова спирала и значително са понижили продажните си цени, по-специално през 2023 г. и през разследвания период. Тъй като продуктът, предмет на разследването, представлява стока, производителите от Съюза са били принудени да следват низходящата ценова спирала. |
(226) |
Някои от включените в извадката производители са прехвърлили или доставили някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани за собствена употреба на трансферни цени за по-нататъшна преработка в други продукти надолу по веригата посредством различни политики за ценообразуване/остойностяване (разходи и/или разходи плюс), което не може да се счита извършено при условията на свободния пазар. Поради това не може да се направи съдържателно заключение от промените в цената за собствена употреба или от промените при разходите. Когато продажбите между свързани страни са били извършвани в съответствие с принципа на сделка между несвързани лица, както е описано в съображение 177, те бяха взети предвид при изчисляването на средната единична продажна цена на свободния пазар на Съюза, посочена в таблица 13. |
4.4.3.2. Разходи за труд
(227) |
През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва: Таблица 14 Средни разходи за труд на наето лице
|
(228) |
През разглеждания период средната заплата на наето лице се е увеличила с 5 % главно поради външни фактори, като високия процент на инфлация. Увеличението през 2023 г. се дължи на обезщетенията при прекратяване на трудово правоотношение, които трябва да бъдат осчетоводени след намаляването на числеността на персонала. |
4.4.3.3. Материални запаси
(229) |
През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва: Таблица 15 Материални запаси
|
(230) |
Равнището на материалните запаси се е увеличило през разглеждания период, като е следвало тенденция, обратна на тази на обема на производството. Въпреки че тези материални запаси представляват значителна част от финансовите ресурси в абсолютно изражение, те са останали на разумно равнище, когато са изразени като процент от обема на производството. |
4.4.3.4. Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал
(231) |
През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва: Таблица 16 Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите
|
(232) |
Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. През 2021 г. и 2022 г. поради периода след кризата, свързана с COVID-19, промишлеността на Съюза е успяла да реализира известна печалба. През втората половина на разследвания период обаче рентабилността е претърпяла отрицателно развитие. През 2023 г. и през разследвания период са отчетени загуби. |
(233) |
Както е показано в таблица 13, след като продажните цени са се увеличили значително през 2022 г., единичната продажна цена рязко е намаляла, като се е върнала към равнището, достигнато през 2021 г. Производствените разходи за единица продукция не са следвали подобна тенденция и са останали на много по-високо равнище, което е довело до загуба от –5,1 % през 2023 г. и –3,0 % през разследвания период. |
(234) |
Въпреки влошаващото се състояние промишлеността на Съюза е продължила да инвестира значителни суми. Такива инвестиции са направени главно за замяна на съществуващо оборудване, което е свързано с обичайната дейност на дружество, работещо в условия на капиталоемка промишленост, когато такива инвестиции са необходими. Промишлеността на Съюза е инвестирала и в екологичния преход, за да намали своя въглероден отпечатък. |
(235) |
Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Тенденцията при нетния паричен поток се е влошила значително през разглеждания период, като е спаднала от положителни до отрицателни неустойчиви равнища вследствие на влошаващата се рентабилност и повишеното равнище на материалните запаси. |
(236) |
Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Възвръщаемостта на инвестициите се е влошила и е достигнала отрицателни равнища през 2023 г. и през разследвания период, като е следвала отрицателната тенденция на рентабилността. Способността на включените в извадката производители от Съюза да набират капитал е била засегната от загубите, понесени през разглеждания период, както може да се види от инвестициите, които е трябвало да бъдат отложени (вж. съображение 277, в което се разглежда въпросът относно пропуснатите инвестиции). |
4.5. Заключение относно вредата
(237) |
Промишлеността на Съюза като цяло не е могла да запази обемите на производството и продажбите си и да подобри степента на използване на капацитета си поради намаляването на собственото потребление и потреблението на свободния пазар. Обемите на производството и продажбите всъщност са спаднали в по-голяма степен от потреблението на пазара на Съюза. С оглед на намаляващото производство промишлеността на Съюза е предприела конкретни действия за подобряване на ефективността, като е запазила строг контрол върху производствените разходи (главно разходи за суровини и труд) и като е увеличила производството на наето лице, когато състоянието на промишлеността на Съюза е започнало да се влошава. Независимо от това производствените разходи са се увеличили с 18 %, когато единичната продажна цена е останала стабилна през разглеждания период, с изключение на 2022 г. Вследствие на това рентабилността на промишлеността на Съюза се е влошила значително, като от 12 % през 2021 г. и 2022 г., когато промишлеността на Съюза се е възползвала от възстановяването на икономиката след кризата, свързана с COVID-19, е достигнала до състояние на загуба през 2023 г. и през разследвания период. Включените в извадката производители от Съюза все още са могли да правят инвестиции през целия разглеждан период, което показва техния динамизъм на фона на влошаващото се финансово състояние. |
(238) |
Предвид гореизложеното на този етап се стигна до заключението, че горепосочените данни показват, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда през разглеждания период по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент. |
5. ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА
(239) |
В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от засегнатите държави е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда от фактори, различни от дъмпинговия внос от засегнатите държави, не е била приписана на дъмпинговия внос. Накрая, обемите на вноса, засягащи Индия и виетнамския износител Ha Tinh Steel Corporation, по отношение на който не бе установен дъмпинг, не бяха взети предвид при анализа на причинно-следствената връзка между вноса от засегнатите държави и промишлеността на Съюза, а при анализа на други потенциални причини за вредата. |
(240) |
Факторите, разгледани от Комисията, са:
|
5.1. Въздействие на дъмпинговия внос от Египет, Япония и Виетнам
(241) |
Продажните цени на производителите износители са намалели значително през разглеждания период — средно от 828 EUR/тон през 2021 г. на 679 EUR/тон през разследвания период. Като непрекъснато са понижавали своите единични продажни цени през разглеждания период, производителите износители от Египет, Япония и Виетнам са били в състояние да увеличат пазарния си дял от [4,9—5,4] % през 2021 г. на [8,0—8,5] % през разследвания период, както е показано в таблица 6. В сравнение с предходната година през 2023 г. е отбелязано и значително увеличение на обема на вноса от засегнатите държави: от [1 676 689—2 029 676] на [2 654 306—3 201 585] тона през 2023 г. |
(242) |
Комисията установи, че увеличението на обемите и рязкото намаление на цените на вноса от засегнатите държави през разглеждания период са причинили вреда на промишлеността на Съюза. Това е така, защото, изправени пред агресивната ценова стратегия на производителите износители от засегнатите държави, производителите от Съюза не са имали друг избор освен да понижат цените си и да продават на загуба, за да поддържат някакво равнище на продажби и пазарен дял. Освен това настоящите мерки срещу вноса на горещовалцовани плоски продукти от стомана, по-специално от Китай и Русия, са позволили на засегнатите държави, въпреки че те са намалили единичната си продажна цена през разглеждания период, да увеличат пазарния си дял, който преди това е бил заеман от китайските производители износители. Впоследствие това е оказало отрицателно въздействие върху рентабилността на промишлеността, която е достигнала неустойчиво равнище от –3,0 % през разследвания период. Освен това Комисията отбеляза също така, че рязкото увеличение на вноса от засегнатите държави е било съчетано с дъмпингови цени, които са подбивали и/или потискали цените на промишлеността на Съюза, като това е съвпаднало със значителното влошаване на състоянието на промишлеността на Съюза през 2023 г. и е продължило през разследвания период. |
5.2. Ниско равнище на използване на капацитета
(243) |
Въпреки че твърди, че няма причинно-следствена връзка между вредата и вноса от засегнатите държави, групата Hoa Phat заяви, че използването на капацитета на промишлеността на Съюза вече е било ниско в началото на разглеждания период, независимо че пазарният дял на засегнатите държави е бил в рамките [4,9—5,4] %. |
(244) |
Всъщност равнището на използване на производствения капацитет е било много по-високо през 2021 г. (75 %), отколкото през 2023 г. или през разследвания период, когато то е спаднало до стойност, по-ниска от 65 %, вследствие на увеличението на вноса от засегнатите държави и намаляването на търсенето. Въпросът дали използването на капацитета на промишлеността на ЕС би било по-високо през 2021 г. при липсата на внос от засегнатите държави е без значение и това по никакъв начин не означава, че вредата не е била причинена от дъмпинговия им внос. За разлика от това, съвпадението във времето между увеличението на дъмпинговия внос и намаляването на използването на капацитета показва, че дъмпинговият внос е бил причината за намаляването на капацитета. Поради това твърдението беше отхвърлено. |
5.3. Равнище на експортните продажби на производителите от Съюза
(245) |
През разглеждания период обемът на износа на включените в извадката производители от Съюза се е променял, както следва: Таблица 17 Експортните продажби на производителите от Съюза
|
(246) |
Жалбоподателят заяви, че равнището му на износ не може да бъде причина за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. При разследването бе установено, че експортните продажби на включените в извадката производители от Съюза са представлявали едва около 15,4 % от общите им продажби на свободния пазар през разследвания период и още по-малък дял от общото производство (4,7 %) през същия период. Второ, въпреки че износът на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти е намалял значително, той е следвал подобна схема като общото потребление на Съюза, което е намаляло с 11 % в периода между 2022 г. и 2023 г., както е посочено в съображение 179. Трето, експортните цени са били предимно на по-високо равнище от цените на свободния пазар на Съюза (+38 EUR/тон през разследвания период) и са следвали същата тенденция. |
(247) |
Комисията стигна до заключението, че равнището на експортните продажби на производителите от Съюза са допринесли за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Тя обаче установи, че този фактор не е отслабил причинно-следствената връзка поради ограничените обеми и паралелната тенденция, следвана от експортните продажби. |
5.4. Внос от държави, различни от засегнатите държави
(248) |
Marcegaglia, Al Ezz Dekheila Steel Company S.A.E и групата Hoa Phat заявиха, че в жалбата си жалбоподателят не е разгледал по подходящ начин въздействието на вноса на продукта, предмет на разследването, от Южна Корея и Тайван. Според тях надлежното проучване на тенденциите при обема и стойността е потвърдило, че този внос непременно е трябвало да бъде взет предвид както при анализа на вредата, така и при анализа на дъмпинга, съдържащ се в жалбата. |
(249) |
Nippon и JFE Steel Corporation заявиха, първо, че по-ниският пазарен дял на жалбоподателя е пряко свързан с увеличаването на вноса от Тайван и Южна Корея, които заедно са увеличили пазарния си дял с над 5,5 %. Второ, слабите резултати на жалбоподателя по отношение на износа биха могли да обяснят най-резкия и значителен спад по отношение на показателите за вредата, посочени в жалбата. Обемът на експортните продажби на промишлеността на Съюза е отбелязал спад с 31 % през разглеждания период. |
(250) |
Като взе предвид гореизложеното и предварителните заключения, направени в раздели 3.2 и 3.4, Комисията анализира промените във вноса от трети държави, включително от Индия и Виетнам, що се отнася до Hoa Phat. През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва: Таблица 18 Обеми, единични цени и пазарни дялове на вноса от трети държави
|
(251) |
При разследването бе установено, че вносът от Индия, Южна Корея, Тайван и Виетнам (Hoa Phat) се е увеличил през разглеждания период както в абсолютно, така и в относително изражение. Комисията, от своя страна, отбеляза, че вносът от други трети държави, които не са засегнати от настоящото разследване, е намалял в още по-голяма степен през същия период, така че вносът от всички трети държави, които не са обхванати от настоящото разследване, като цяло е намалял. Успоредно с това вносът от засегнатите държави се е увеличил значително. |
(252) |
Комисията също така анализира промените в цените на вноса от трети държави. С изключение на 2021 г. средните цени на вноса от трети държави са били средно по-високи от цените на вноса от засегнатите държави. Въз основа на това Комисията счете, че промените във вноса от трети държави не са отслабили причинно-следствената връзка. |
5.5. Внос на промишлеността на Съюза от засегнатите държави
(253) |
Nippon и JFE Steel Corporation заявиха, че жалбоподателят не е разгледал въпроса за собствения внос на ГВППС от промишлеността на Съюза в ЕС, и просто изтъкнаха, без допълнителни доказателства, че този фактор не е от такова естество, че да окаже въздействие върху причинно-следствената връзка. Що се отнася до покупките на разглеждания продукт от свързани с производителите от Съюза субекти от засегнатите държави, при разследването бе установено, че тъй като тези субекти действат в съответствие с принципа на сделка между несвързани лица и този внос засяга много ограничени количества, той не може да наруши причинно-следствената връзка. |
5.6. Въздействие на положението на включен в извадката производител от Съюза върху картината на вредата
(254) |
Едно от включените в извадката дружества е било изправено пред извънредна ситуация през разследвания период, което временно е намалило производствения му капацитет поради по-дълъг от първоначално планирания период на поддръжка на една от пещите му. Това извънредно положение е оказало отрицателно въздействие върху намаляването на производството на посоченото дружество през разглеждания период. Това събитие обаче не обяснява намаляването на равнищата на общото производство на промишлеността на Съюза (–11,3 милиона тона) през разглеждания период. Всъщност този производител е предвидил поддръжката, като е увеличил обема на производство, за да компенсира предстоящия период на поддръжка. Следователно, като се има предвид и големият брой други производители от Съюза със свободен капацитет, които са били в състояние да произвеждат и продават относително повече, за да „запълнят недостига“, такава извънредна ситуация не е оказала влияние върху равнището на производство на промишлеността на Съюза през разглеждания период. |
(255) |
Комисията също така се увери, че разходите, докладвани от включения в извадката засегнат производител от Съюза, са коригирани, за да не бъдат засегнати от тази извънредна ситуация. |
(256) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че тази извънредна ситуация не е допринесла за вредата, причинена на промишлеността на Съюза. |
5.7. Увеличение на разходите за основни суровини, цени на енергията и инвестиции в областта на околната среда
(257) |
Nippon Steel, JFE Steel Corporation, Marcegaglia, Al Ezz Dekheila Steel Company S.A.E и групата Hoa Phat заявиха, че производителите от Съюза не са били достатъчно конкурентоспособни поради сравнително по-високите производствени разходи, произтичащи от по-високите разходи за суровини и по-високите разходи за енергия, и също така се позоваха на инфлацията и на инвестициите в усилията за декарбонизация, направени от промишлеността на Съюза за спазването на по-строги екологични стандарти. |
(258) |
Що се отнася до енергията, те заявиха, че увеличението на разходите е било засилено от последиците от неоправданата и непровокирана агресивна война на Русия срещу Украйна. Като друга възможност те заявиха, че структурно високите разходи за енергия в ЕС в сравнение с почти всички други големи държави, които произвеждат стомана, поставят стоманодобивната промишленост на ЕС в сериозно неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с много други производители на стомана. |
(259) |
При разследването бе установено, че разходите за основната суровина, както е показано в таблица 19, са се увеличили значително през 2022 г., преди да спаднат през 2023 г. и през разследвания период. Промишлеността на Съюза е могла да прехвърли увеличението на производствените разходи на своите клиенти през 2021 г. и 2022 г., което е довело до внезапно и значително увеличение на единичната продажна цена. През 2023 г. цената на суровината за тон краен продукт е намаляла значително. Равнището на цените на пазара на Съюза обаче е намаляло още повече, така че промишлеността на Съюза е трябвало да поеме разликата в разходите. Разследваният период и 2023 г. съвпадат с увеличението на обема на вноса от засегнатите държави, което е било засилено от съпътстващия рязък спад на цените. Таблица 19 Разходи за суровини (желязна руда, коксови въглища и някои сплави)
|
(260) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че при справедливи пазарни условия би било възможно промишлеността на Съюза да поддържа равнищата на продажните си цени, за да се възползва от намаляването на разходите от 2023 г. нататък и да остане рентабилна. Ето защо Комисията отхвърли твърдението, че увеличението на цените на суровините в световен мащаб е допринесло за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. |
(261) |
Въздействието на разходите за енергия беше внимателно проучено. Макар и важна, енергията не е основният разходен компонент за производството на продукта, предмет на разследването. Освен това аргументите относно разходите за енергия не можаха да бъдат съгласувани с факта, че включените в извадката производители от Съюза все още са били в състояние да реализират печалби от над 10 % през 2022 г., когато това твърдяно сравнително неблагоприятно положение от гледна точка на разходите също е съществувало. Като се има предвид ограниченият дял на разходите за енергия в общите производствени разходи (средно 8 % за включените в извадката производители през разследвания период), Комисията стигна до заключението, че увеличението на разходите за енергия не е допринесло за установената през разследвания период съществена вреда. |
(262) |
Въздействието на инвестициите, обусловени от спазването на изискванията в областта на околната среда, също беше разгледано и Комисията временно установи, че инвестициите в НИРД и иновации, свързани със спазването на изискванията в областта на околната среда, са останали като цяло стабилни през разглеждания период. Поради това Комисията стигна до заключението, че разходите, направени от промишлеността на ЕС за спазване на разпоредбите в областта на околната среда, не са допринесли за установената съществена вреда. |
5.8. Намалено търсене
(263) |
Marcegaglia, Formosa, Al Ezz Dekheila Steel Company S.A.E и групата Hoa Phat заявиха, че значителният спад в търсенето на пазара на ЕС не е бил взет предвид от жалбоподателя в неговия анализ на причинно-следствената връзка. |
(264) |
При разследването бе установено, че въпреки че търсенето на пазара е намаляло през разглеждания период, вносът от засегнатите държави е следвал противоположна тенденция и е нараснал в абсолютно изражение с близо 1 милион тона, като вследствие на това е увеличил значително пазарния си дял в ущърб на промишлеността на Съюза. Комисията също така отбеляза, че състоянието на промишлеността на Съюза е било по-добро през 2022 г., отколкото през разследвания период, въпреки че потреблението е било на по-ниско равнище, отколкото през разследвания период. Поради това Комисията стигна до заключението, че спадът в търсенето на ГВППС не е допринесъл за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. |
5.9. Заключение относно причинно-следствената връзка
(265) |
Установено бе наличието на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Египет, Япония и Виетнам, от една страна, и вредата, понесена от промишлеността на Съюза, от друга страна. Налице е съвпадение във времето между рязкото нарастване на обема на дъмпинговия внос при постоянно намаляващи продажни цени от Египет, Япония и Виетнам и влошаването на резултатите на Съюза, което е станало очевидно през 2023 г. Промишлеността на Съюза не е имала друг избор, освен да следва ценовото равнище, определено от дъмпинговия внос, за да избегне по-нататъшна загуба на пазарен дял. Това е довело до влошаване на състоянието на промишлеността на Съюза, както показват различни макропоказатели и микропоказатели, като рентабилност, обем на продажбите, пазарен дял, заетост и паричен поток. Успоредно с това промишлеността на Съюза не е била в състояние да се възползва от антидъмпинговите и изравнителните мерки, приложими към вноса от различни държави и също така наложени през разглеждания период (вж. съображение 53). |
(266) |
Комисията установи, че другите фактори, които може да са оказали въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, са равнището на експортните продажби на производителите от Съюза и вносът от държави, различни от засегнатите държави. |
(267) |
Въз основа на горепосоченото Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от засегнатите държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза и че другите фактори, разгледани поотделно или заедно, не са отслабили причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда. |
6. РАВНИЩЕ НА МЕРКИТЕ
(268) |
Както е посочено в известието за започване, жалбоподателят представи на Комисията достатъчно доказателства за това, че в Индия и Виетнам са налице нарушения във връзка със суровините по отношение на продукта, предмет на разследването. В хода на разследването жалбоподателят поиска от Комисията да разшири прилагането на член 7, параграф 2а, така че то да обхване и Египет и Япония. |
(269) |
В допълнителното искане обаче не се съдържаха достатъчно доказателства за нарушенията, посочени в член 7, параграф 2а от основния регламент, и следователно не обосноваваше изменение на известието за започване и последващо разследване по отношение на възможни нарушения във връзка със суровините относно Египет и Япония. |
(270) |
Поради установяването на нива de minimis на дъмпинг по отношение на Индия и намерението на Комисията да прекрати процедурата срещу Индия в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент, твърдението относно нарушения във връзка със суровините в Индия стана безпредметно. |
(271) |
Поради това Комисията направи оценка на мярката за отстраняване на вредата съгласно член 7, параграф 2а за Виетнам и съгласно член 7, параграф 2 за Египет и Япония. |
6.1. Виетнам
(272) |
За да извърши оценка на подходящото равнище на мерките за Виетнам, Комисията първо определи занижаването на цените (т.е. какъв би бил маржът на вредата при липса на нарушения съгласно член 7, параграф 2а от основния регламент) за виетнамския производител износител, за когото е установено, че извършва дъмпинг. След това тя провери дали неговият дъмпингов марж е по-висок от маржа на вредата. |
(273) |
При липсата на нарушения във връзка със суровините вредата би била отстранена, ако промишлеността на Съюза бъде в състояние да получи целева печалба чрез продажба на целева цена по смисъла на член 7, параграфи 2в и 2г от основния регламент. |
(274) |
Във връзка с това жалбоподателят счита, че разумната целева печалба следва да варира между 10 % и 15 %, докато няколко заинтересовани страни заявиха, че тя следва да варира между 6 и 8 %. |
(275) |
В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент за определянето на целевата печалба Комисията взе предвид следните фактори: равнището на рентабилност преди увеличението на вноса от засегнатата държава, равнището на рентабилност, необходимо за покриване изцяло на разходите и инвестициите, научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите, както и равнището на рентабилност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Този марж на печалбата не следва да бъде по-малък от 6 %. Що се отнася до равнището на рентабилност преди увеличението на вноса от засегнатите държави, не бе възможно да се установи марж на печалбата въз основа на която и да е от годините преди неговото увеличение, тъй като през тези години промишлеността на Съюза е била засегната от приток от дъмпингов внос с друг произход. Също така бе установено, че 2021 г. и 2022 г. са силно повлияни от икономическото възстановяване след COVID-19 и не изглеждат подходящи за определяне на целевата печалба. Поради това нито една от тези години не може да се квалифицира като година с нормална конкурентна ситуация на пазара на Съюза. |
(276) |
Ето защо Комисията счете за по-целесъобразно да използва равнището на рентабилност от 6,8 %, достигнато през 2017 г., както е установено в процедурата относно ГВППС срещу Турция (11). |
(277) |
Промишлеността на ЕС представи доказателства, че нейните равнища на инвестиции, НИРД и иновации през разглеждания период са щели да бъдат по-високи при нормални условия на конкуренция. Комисията провери тази информация по време на контролните посещения за проверка на място, като разгледа вътрешните документи на дружеството, свързани с инвестиционните планове, управленските решения и финансовите отчети. Действително твърденията на промишлеността на ЕС бяха счетени за основателни. За да отрази това в целевата печалба, Комисията изчисли разликата между разходите за инвестиции, за НИРД и за иновации при нормални условия на конкуренция, предоставени от промишлеността на ЕС и проверени от Комисията, с действителните разходи за инвестиции, за НИРД и за иновации през разглеждания период. Въз основа на проверена информация относно инвестициите, които не са могли да бъдат осъществени през разглеждания период, целевите маржове на печалбата се увеличават с до 1,05 % в зависимост от включените в извадката производители. |
(278) |
Следователно целевата печалба, установена при настоящото разследване и в съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент, варира между 6,8 % и 7,85 % в зависимост от ситуацията, установена във всяко от включените в извадката дружества. |
(279) |
Въз основа на това Комисията изчисли невредоносна цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като приложи съответните целеви маржове на печалбата към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период. |
(280) |
В съответствие с член 7, параграф 2г от основния регламент като последна стъпка Комисията направи оценка на бъдещите разходи, произтичащи от многостранните споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, които промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката в съответствие с член 11, параграф 2. Въз основа на предоставената информация, която бе подкрепена от инструментите за докладване и прогнозите на дружествата, Комисията установи допълнителни разходи в диапазона от 15,28 EUR/тон до 41,12 EUR/тон в сравнение с разходите за спазване на изискванията по съответните конвенции през разследвания период. Тези допълнителни разходи бяха добавени към невредоносната цена. |
(281) |
След това Комисията определи равнището на отстраняване на вредата въз основа на сравнение на цената на вноса на производителя износител във Виетнам за всеки отделен вид на продукта (цена след разтоварване) и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на свободния пазар на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса. Резултатът от това изчисление е показан в таблицата по-долу.
|
(282) |
След като бе установено, че занижаването на цените е по-високо от дъмпинга, анализът на нарушенията във връзка със суровините стана безпредметен, тъй като антидъмпинговото мито не може да бъде по-високо от действителния дъмпинг. |
(283) |
Според доказателствата в жалбата спрямо износа на желязна руда и коксови въглища, които представляват съответно [30—40 %] и [26—39 %] от производствените разходи на Виетнам, се прилагат износни мита. |
(284) |
В своя анализ на нарушенията по член 7, параграф 2а от основния регламент, както е посочено в известието за започване, Комисията разгледа всички нарушения, обхванати от посочената разпоредба. |
(285) |
На първо място, Комисията установи основните суровини, използвани при производството на разглеждания продукт от всеки от оказалите съдействие производители износители. За основни суровини бяха счетени суровините, за които е вероятно да представляват най-малко 17 % от производствените разходи за разглеждания продукт. |
(286) |
При разследването бе потвърдено, че както желязната руда, така и коксовите въглища са сред основните суровини, използвани при производството на разглеждания продукт, и че всяка от тях е представлявала повече от 17 % от производствените разходи на всеки от производителите износители. През разследвания период обаче и двете дружества са внасяли както желязна руда, така и кокс от няколко различни доставчици и държави поради липсата на вътрешно производство или недостатъчното вътрешно производство и като цяло неговото ниско качество. Поради това бе установено, че покупните цени на тези две суровини на производителите износители не са засегнати от цените на вътрешния пазар и не могат да бъдат предмет на нарушения на вътрешния пазар. |
(287) |
Комисията стигна до заключението, че не може да бъде установено наличието на нарушения по отношение на желязната руда и коксовите въглища. |
6.2. Япония и Египет
(288) |
По отношение на Япония и Египет вредата, понесена от промишлеността на Съюза, би била отстранена, ако производителите от Съюза бъдат в състояние да получат целева печалба чрез продажба на целева цена по смисъла на член 7, параграфи 2в и 2г от основния регламент. |
(289) |
За да установи равнището на отстраняване на вредата за тези държави, Комисията използва същата методология, описана в съображения 275—281. Маржовете на вредата за всеки от включените в извадката производители износители са изброени по-долу. За „други оказали съдействие дружества“ и за „целия друг внос с произход от Япония“ маржовете на вредата бяха определени по същия начин като съответните дъмпингови маржове (вж. съображения 132—135).
|
7. ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА
(290) |
След като реши да приложи член 7, параграф 2 от основния регламент, Комисията проучи дали независимо от наличието на вредоносен дъмпинг може да се направи категорично заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза в съответствие с член 21 от основния регламент. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите, на ползвателите и на потребителите. |
7.1. Интерес на промишлеността на Съюза
(291) |
Промишлеността на Съюза е разположена в няколко държави членки (Франция, Германия, Чешката република, Словашката република, Италия, Люксембург, Белгия, Полша, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция, Португалия, Унгария и Испания) и осигурява работа на около 38 047 наети лица, пряко заети в производството на сходния продукт в различни предприятия за нерафинирана стомана на производителите от Съюза (вж. съображение 216). |
(292) |
Петнадесет производители оказаха съдействие по време на разследването. Нито един от известните производители не се противопостави на започването на разследването. Съгласно заключението в раздел 4.5, състоянието на цялата промишленост на Съюза се е влошило в резултат на дъмпинговия внос от засегнатите държави. Бе установено наличието на съществена вреда както при микропоказателите, така и при макропоказателите, като тя е особено съществена, когато става въпрос за рентабилността, обемите на продажбите и пазарните дялове на промишлеността на Съюза. |
(293) |
Очаква се антидъмпинговите мерки срещу вноса от засегнатите държави да възстановят справедливите търговски условия на пазара на Съюза и да дадат възможност на промишлеността на Съюза да постигне устойчиви равнища на рентабилност за такъв капиталоемък отрасъл. В резултат на това се очаква производителите от Съюза да се възстановят от понесената вреда, да продължат да инвестират и да изпълняват различните си ангажименти, включително социалните и свързаните с околната среда. |
(294) |
Неналагането на мерки би означавало по-големи загуби в рамките на промишлеността на Съюза, би застрашило нейната жизнеспособност и вероятно би довело до закриването на производствени съоръжения и уволнения. |
(295) |
Поради това на този етап Комисията стигна до заключението, че налагането на антидъмпингови мита би било в интерес на промишлеността на Съюза. |
7.2. Интерес на несвързаните вносители
(296) |
Както е посочено в съображение 31, нито един несвързан вносител не попълни въпросник, нито представи на Комисията отделни доказателства, позволяващи да се установи до каква степен вносителите биха били засегнати от налагането на мерките. Няколко вносители, групирани в консорциума, обаче заявиха своя интерес, като представиха общи коментари относно интереса на Съюза. |
(297) |
Консорциумът е ad hoc организация, създадена с цел защита на интересите на определени ползватели, центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана, както и вносители на продукта, предмет на разследването, след започването на настоящото разследване. |
(298) |
Консорциумът представи коментари, в които се противопоставя на налагането на мита с довода, че те биха довели до i) липса на адекватни доставки от европейски стоманодобивни заводи, чийто номинален капацитет е много по-голям от действителния им капацитет, ii) непоносимо увеличение на разходите за отраслите надолу по веригата, iii) неблагоприятно конкурентно положение на ползвателите спрямо свързаните с тях ползватели (т.е. центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана, свързани с производителите на нерафинирана стомана) и iv) нарушения на световната верига на доставки, тъй като ползвателите и центровете за услуги по производство, обработка и търговия със стомана ще бъдат поставени в явно неизгодно положение спрямо техните конкуренти в трети държави. Освен това бе проведено едно изслушване по негово искане. |
(299) |
Консорциумът заяви, че представлява повече от 50 % от общия внос на продукта, предмет на разследването, от засегнатите държави и че налагането на антидъмпингови мита би имало сериозно отрицателно въздействие върху стопанската дейност на ползвателите/вносителите. ГВППС са основната суровина, използвана от ползвателите при производството на продукти надолу по веригата. Това е основното разходно перо за тях и те разчитат в голяма степен на вноса от трети държави за снабдяване на ползвателите и центровете за услуги по производство, обработка и търговия със стомана в Съюза. |
(300) |
Както е посочено в съображение 298, членовете на консорциума също така се конкурират пряко с промишлеността на Съюза, която преработва разглеждания продукт на база продажба за собствено потребление или собствена употреба за получаване на сходни продукти надолу по веригата, продавани на свободния пазар. Тъй като консорциумът представлява интересите на двама оказали съдействие при разследването ползватели, тези твърдения бяха анализирани по-подробно в следващия раздел. |
7.3. Интерес на ползвателите
(301) |
Двама ползватели, установени в Италия (Marcegaglia Carbon Steel Spa) и Испания (Network Steel S.L.), с внос от засегнатите държави и произвеждащи, inter alia, тръби и продукти от стомана надолу по веригата, заявиха своя интерес и представиха отговори на въпросника. Разглежданият продукт/сходният продукт е бил основно разходно перо за тези ползватели. Други ползватели заявиха своя интерес, но не представиха отговори на въпросника. Network Steel S.L. и Marcegaglia Carbon Steel Spa се противопоставиха на започването на процедурата, както и на евентуалното налагане на мерки. |
(302) |
Ползвателите от Съюза се конкурират със свързаните дружества на производителите от Съюза на пазарите надолу по веригата на продукта, предмет на разследването. Те използват продукта, предмет на разследването, като суровина за производството на продукти надолу по веригата, като например студеновалцовани плоски продукти, покрита стомана, кухи профили, заварени тръби и профили с различни качества, а също така го използват като промишлена продукция за различни приложения, включително в строителството, корабостроенето, производството на газови контейнери и съдове под налягане. |
(303) |
Дейността на стоманодобивната промишленост е тясно свързана с икономическия цикъл и е значително повлияна от общите икономически условия, тенденциите в потреблението, както и от световния производствен капацитет и колебанията в международната търговия със стомана и наложените мита. |
(304) |
Няколко страни повдигнаха въпроси, свързани с конкурентоспособността и конкуренцията. Един производител износител заяви, че налагането на мерки срещу засегнатите държави би довело до (засилен) олигопол в Съюза, докато несвързаните ползватели се оплакаха, че производителите от Съюза поставят независимите центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана и ползвателите в ситуация на по-малка конкурентоспособност от свързаните с тях. Жалбоподателите оспориха второто твърдение на основание, че сделките им със свързани центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана са в съответствие с принципа на сделка между несвързани лица при пазарни условия. |
(305) |
Комисията счете твърдението за олигопол за необосновано с оглед на броя на заводите и групите за производство на стомана в Съюза, както е посочено в съображение 317. Производителите от Съюза показват нормална конкуренция помежду си и ще продължат да се конкурират с вноса от трети държави, който няма да спре. |
(306) |
Що се отнася до второто твърдение, Комисията го счете за неоснователно, а именно доколкото промишлеността на Съюза доставя значителни количества на независимите центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана и на ползвателите, които са предоставили отговори на въпросника, като по отношение на всички тях цената е в съответствие с принципа на сделка между несвързани лица. |
(307) |
Двамата ползватели заявиха, че тяхната дейност е силно зависима от вноса не само по отношение на обемите, но и от някои видове суровини с високо качество и характеристики на дебелината, които промишлеността на Съюза или не е в състояние да произвежда, с някои малки изключения, или не желае, тъй като това би намалило производителността на производствената линия за горещо валцоване. Освен това те изтъкнаха, че доставчиците от трети държави са особено надеждни. При разследването обаче бе установено, че те биха могли да се снабдяват с тези продукти от други производители износители в трети държави като Индия или Виетнам, за които бе установено, че не извършват дъмпинг, както и от производители износители от държави като Южна Корея или Тайван. Съответният им прогнозен капацитет за производство на ГВППС е бил съответно 21,8 милиона тона и 12,5 милиона тона през 2023 г. |
(308) |
Ползвателите заявиха, че поради увеличението на цената на тяхната суровина и недостига на разглеждания продукт на свободния пазар, произтичащ от прилагането на мерките срещу засегнатите държави, ползвателите не биха могли да се конкурират при равни условия с производителите износители на продукти надолу по веригата, произвеждани от продукта, предмет на разследването, в трети държави. |
(309) |
Освен това според същите ползватели производителите износители в засегнатите държави биха могли да се изкушат да се насочат към износа на стоманени продукти с добавена стойност, произвеждани от разглеждания продукт, като галванизирани рулони, предварително боядисани рулони, студеновалцовани рулони, заварени тръби и т.н., ако се приложат мерки срещу ГВППС. |
(310) |
И накрая, центровете за услуги по производство, обработка и търговия със стомана, разположени в Съюза, могат да преместят производството си на продукти надолу по веригата в трети държави, което би могло сериозно да застраши икономическата устойчивост на несвързаните ползватели, като например предприятия за повторно валцоване, производители на тръби, центрове за услуги, които също така предоставят на пазарите на Съюза надолу по веригата ефективна мрежа за обслужване, ориентация към услугите и пряко и непряко осигуряват заетост на хиляди работници. |
(311) |
Тези двама ползватели заявиха, че налагането на мерки върху вноса от засегнатите държави би довело до ситуация, при която те вече няма да имат достъп до надеждни източници на доставка на продукта, предмет на разследването, на пазара на Съюза, по-специално на рулони с високо качество, използвани за повторно валцоване. Те посочиха, че производителите от Съюза все още имат относително голям пазарен дял и могат да упражняват силен натиск както на пазара на продукта, предмет на разследването, така и на пазара надолу по веригата. |
(312) |
За да реши дали налагането на мерки е в интерес на Съюза, Комисията разгледа положението на други заинтересовани страни и ползватели и по-специално на центровете за услуги по производство, обработка и търговия със стомана. Тези центрове са дружества, които предоставят услуги, свързани с дейности на стоманодобивната промишленост. Те действат като посредник между производителите на нерафинирана стомана, дистрибуторите на стомана и потребителите, като предлагат услуги с добавена стойност като рязане, надлъжно нарязване и оформяне на стоманени продукти в съответствие със спецификациите на клиентите. Според EUROMETAL (12) през 2023 г. 150 групи или дружества, представляващи центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана, са обработвали плоски метални изделия с приблизителен капацитет от 31,3 милиона тона. Секторът осигурява над 20 000 преки и непреки работни места в ЕС. Счита се, че независимите центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана имат пазарен дял от 48 %, като останалият се държи от центрове за услуги по производство, обработка и търговия със стомана, притежавани от производителите на нерафинирана стомана или от партньори на производителите на нерафинирана стомана. Производителите на нерафинирана стомана и преработващите стомана предприятия се конкурират и с вноса от трети държави и поради това споделят предизвикателствата и опасенията, породени от свръхкапацитета в световен мащаб. |
(313) |
Първо, Комисията отбеляза, че целта на антидъмпинговите мита не е пазарът на Съюза да бъде затворен за внос изобщо, а да се възстанови справедливата търговия, като се премахне ефектът на вредоносния дъмпинг. Поради това не се очаква вносът от засегнатите държави да бъде преустановен, а напротив — да продължи, но при недъмпингови цени. |
(314) |
Второ, Комисията установи, че ползвателите не са били изключително зависими от вноса от засегнатите държави, а също така са купували сходния продукт през разследвания период от производители от Съюза, както и от производители, за които бе установено, че не извършват дъмпинг, в трети държави като Индия, Виетнам, Южна Корея и Тайван. |
(315) |
Трето, тъй като се очаква по-голямата част от вноса от засегнатите държави да продължи след налагането на антидъмпинговите мита и понеже все пак ще останат алтернативни източници на доставки без антидъмпингови мерки (Южна Корея, Тайван и Индия), твърдението, че налагането на антидъмпингови мита би довело до това промишлеността на Съюза да бъде в състояние да упражнява силен ценови натиск, е неоснователно. Промишлеността на Съюза се състои от 22 производители, които предоставят на ползвателите широка гама от възможности за доставка на територията на Съюза освен варианта за внос от трети държави, които произвеждат и изнасят сходния продукт. |
(316) |
Освен това според специализираните източници на промишлеността (13), макар че безмитните квоти съгласно защитните мерки, приложими за стоманените продукти (14), са били превишени за някои трети държави като Виетнам, Япония и Тайван, други държави като Индия или Южна Корея обаче са останали недостатъчно използвани, което оставя възможност на вносителите да диверсифицират източниците си, за да поддържат доставките. Всъщност според дружеството за анализ на пазара на стомана MEPS International „много вносители вече са успели да диверсифицират своята верига на доставки. Обемите на вноса на ГВППС са нараснали след въвеждането на тавана от 15 % за „други държави“. Този очевиден подем [...] спомогна за запазване на натиска за намаляване на цените на горещовалцованите рулони, регистриран от MEPS през втората половина на миналата година“ (2024 г.). Поради това Комисията отхвърли твърдението, че налагането на мерки ще доведе до недостиг в доставките на разглеждания продукт/сходния продукт. |
(317) |
Освен това при наличието на няколко производители, принадлежащи към различни групи със седалище в различни държави, пазарът не може да се счита за силно концентриран или дори контролиран от ограничен брой големи производители на стомана. Всъщност присъствието на няколко предприятия на пазара свидетелства за силно конкурентна среда. |
(318) |
Няма доказателства, че независимите ползватели и търговци са били поставени в неблагоприятна позиция при преговори спрямо производителите от Съюза, нито че ползвателите ще бъдат принудени да преместят производството си извън ЕС. Освен това, както беше посочено по-горе, целта на антидъмпинговите мерки не е да се потисне конкуренцията от вноса, а само да се гарантира, че той се търгува при справедливи условия, т.е. на недъмпингови цени. Вносът може да продължи да влиза в ЕС след налагането на мерките, продажбите обаче ще бъдат на справедливи цени. |
(319) |
Комисията също така стигна до заключението, че антидъмпинговите мерки няма да засилят позицията на производителите от ЕС за сметка на секторите надолу по веригата. При наличието на конкурентен пазар и наличието на свободен капацитет сред производителите от ЕС, противно на твърденията на ползвателите, цените следва да останат конкурентни. |
(320) |
Беше отбелязано, че изчисленият общ производствен капацитет на Съюза за горещовалцовани плоски продукти е над 90 милиона тона и по този начин значително надвишава потреблението на Съюза (свободно и за собствено потребление), което се оценява на около 66 милиона тона. Поради това е много малко вероятно запазването на мерките да доведе до недостиг на доставки. |
(321) |
На последно място, при разследването също така бе установено, че ползвателите, които са предоставили отговори на въпросника, действително са постигнали по-добри резултати от промишлеността на Съюза, що се отнася до преработката и препродажбата на продукта, предмет на разследването, през разследвания период и през по-голямата част от разглеждания период въпреки конкурентните пазарни условия на пазара на ЕС. |
(322) |
Въпреки че рентабилността на оказалите съдействие ползватели е била по-благоприятна от тази на промишлеността на Съюза, те е трябвало да се справят със следните фактори:
|
(323) |
За сравнение положението на производителите от ЕС е още по-нестабилно, тъй като те не могат да повишат цените, без да рискуват загуба на продажби в полза на конкуренти, които предлагат по-ниски цени, независимо дали става въпрос за производители от ЕС или за внос, особено като се има предвид, че горещовалцованите плоски продукти от стомана са чувствителна по отношение на цените стока. Ползвателите лесно ще преминат към алтернативни и по-достъпни доставки. |
(324) |
Що се отнася до въздействието на мерките върху ползвателите, Комисията счете, че ползвателите вече биха могли да се справят със съществуването на защитни мерки в размер на 25 % след изчерпване на безмитните квоти, без да регистрират загуби, благодарение на своята гъвкавост, по-опростена структура на разходите и способност да предлагат продукти с по-висока добавена стойност и марж на печалбата. |
(325) |
Въз основа на това и като се има предвид относително сходното равнище на предложените мита, а именно наличието на алтернативни източници на доставки, Комисията стигна до заключението, че въздействието на евентуалното налагане на мита върху ползвателите няма да бъде значително и не надвишава положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза. Всъщност горепосоченият анализ по-скоро показва, че налагането на мита определено би имало ограничено въздействие върху ползвателите на ГВППС. |
7.4. Заключение относно интереса на Съюза
(326) |
Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че на този етап от разследването не са налице основателни причини да се счита, че налагането на мерки върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Египет, Япония и Виетнам не е в интерес на Съюза. |
8. ВРЕМЕННИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ
(327) |
Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка, равнището на мерките и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос. |
(328) |
Върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Египет, Япония и Виетнам следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията сравни маржовете на вредата и дъмпинговите маржове (вж. съображение 288). Размерът на митата бе определен на равнището на по-ниския от дъмпинговия марж и маржа на вредата. |
(329) |
Въз основа на горепосоченото ставките на временното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:
|
(330) |
Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установените по време на настоящото разследване обстоятелства по отношение на тези дружества. Тези ставки на митото се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави и произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „целия друг внос с произход от [засегнатата държава]“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита не следва да се прилагат за този внос. |
(331) |
За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Прилагането на индивидуални антидъмпингови мита е приложимо само при представяне на валидна търговска фактура на митническите органи на държавите членки. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. До представянето на такава фактура вносът следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „целия друг внос с произход от [засегнатата държава]“. |
(332) |
Въпреки че представянето на тази фактура е необходимо за целите на прилагането от митническите органи на държавите членки на индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, то не е единственият аспект, който тези органи трябва да вземат предвид. Действително дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните си проверки и може, както във всички други случаи, да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и да се гарантира, че е обосновано последващото прилагане на по-ниската ставка на митото в съответствие с митническите разпоредби. |
(333) |
Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниски индивидуални митнически ставки, се увеличи значително по обем след налагането на съответните мерки, може да се счете, че това увеличение на обема представлява само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени съответните условия, може да бъде започнато разследване във връзка със заобикаляне на мерките. По време на разследването може, inter alia, да бъде проучена необходимостта от премахване на индивидуалната(ите) митническа(и) ставка(и) и от последващо налагане на мито за цялата държава. |
9. РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ
(334) |
Както е посочено в съображение 3, Комисията въведе регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт. Регистрационният режим бе въведен с оглед на възможността за събиране на мита с обратно действие съгласно член 10, параграф 4 от основния регламент. |
(335) |
С оглед на констатациите, направени на етапа на налагане на временни мерки, регистрационният режим по отношение на вноса следва да се преустанови. |
(336) |
На този етап от процедурата не бе взето решение за евентуално прилагане с обратно действие на антидъмпинговите мерки. |
10. ИНФОРМАЦИЯ ПРИ НАЛАГАНЕТО НА ВРЕМЕННИТЕ МЕРКИ
(337) |
В съответствие основния регламент Комисията информира заинтересованите страни за планираното налагане на временни мита. Тази информация беше предоставена на обществеността и на уебсайта на ГД „Търговия“. Заинтересованите страни разполагаха с три работни дни, за да представят коментари относно точността на изчисленията, които са им били изрично разгласени. След коментарите, получени от NSC и EZZ, Комисията направи корекции в изчисленията, когато това бе обосновано. Коментарите след предварителното разгласяване по отношение на методологични или други аспекти на разследването, които не са свързани с точността на изчисленията, ще бъдат разгледани на окончателния етап от разследването. |
11. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(338) |
В интерес на доброто административно управление Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок. |
(339) |
Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Налага се временно антидъмпингово мито върху вноса на някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, понастоящем класирани в кодове по КН 7208 10 00 , 7208 25 00 , 7208 26 00 , 7208 27 00 , 7208 36 00 , 7208 37 00 , 7208 38 00 , 7208 39 00 , 7208 40 00 , 7208 52 10 , 7208 52 99 , 7208 53 10 , 7208 53 90 , 7208 54 00 , 7211 13 00 , 7211 14 00 , 7211 19 00 , ex 7225 19 10 (код по ТАРИК 7225 19 10 90), 7225 30 90 , ex 7225 40 60 (код по ТАРИК 7225 40 60 90), 7225 40 90 , ex 7226 19 10 (кодове по ТАРИК 7226 19 10 91, 7226 19 10 95), 7226 91 91 и 7226 91 99 , с произход от Египет, Япония и Виетнам.
Изключват се следните продукти:
1) |
продукти от неръждаеми стомани и от силициеви електротехнически (магнитни) стомани със зърнесто ориентирани структури; |
2) |
продукти от инструментални стомани и от бързорежещи (рапидни) стомани; |
3) |
продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина, превишаваща 10 mm, и с широчина 600 mm или повече; и |
4) |
продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина 4,75 mm или повече, но непревишаваща 10 mm, и с широчина 2 050 mm или повече. |
2. Ставките на временното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза, преди обмитяване, на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от изброените по-долу дружества, са, както следва:
Държава на произход |
Дружество |
Временно антидъмпингово мито |
Допълнителен код по ТАРИК |
|||
Египет |
Ezz Steel Company |
12,8 % |
89M8 |
|||
Египет |
Целият друг внос с произход от Египет |
12,8 % |
8999 |
|||
Япония |
Nippon Steel Corporation |
31,8 % |
89M9 |
|||
Япония |
Tokyo Steel Co. Ltd. |
6,9 % |
89MA |
|||
Япония |
Други оказали съдействие дружества: |
31,1 % |
|
|||
|
|
89MB 89ME |
||||
Япония |
Целият друг внос с произход от Япония |
31,8 % |
8999 |
|||
Виетнам |
Formosa Ha Tinh Steel Corporation |
12,1 % |
89MC |
|||
Виетнам |
Целият друг внос с произход от Виетнам |
12,1 % |
8999 |
3. Антидъмпинговите мита не се прилагат за виетнамския производител износител групата Hoa Phat/Hoa Phat Dung Quat Steel Joint Company, състоящ се от Hoa Phat Dung Quat Steel Joint Company, Hoa Phat Cold Rolled Steel Company Limited, Hoa Phat Steel Sheet Limited Liability Company, Hoa Phat Steel Pipe Company Limited — клон Hung Yen, Binh Duong Hoa Phat Steel Pipe Company Limited, Hoa Phat Da Nang Steel Pipe Company Limited (допълнителен код по ТАРИК 89MD).
4. Индивидуалните митнически ставки, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обемът в тонове) от [разглеждан продукт], продаван за износ за Европейския съюз и обхванат от настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в [Египет, Япония или Виетнам]. Декларирам, че информацията, предоставена в настоящата фактура, е пълна и вярна.“. До представянето на такава фактура се прилага митото, приложимо за целия друг внос с произход от [Египет, Япония или Виетнам].
5. Допускането за свободно обращение в Съюза на посочения в параграф 1 продукт става след представянето на парична гаранция, равностойна по размер на временното мито.
6. Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане.
Член 2
1. Заинтересованите страни представят на Комисията писмените си коментари по настоящия регламент, включително относно намерението на Комисията да прекрати настоящата процедура спрямо Индия, в срок от 15 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
2. Заинтересованите страни, които желаят да поискат изслушване от Комисията, представят искането си в срок от 5 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
3. Заинтересованите страни, които желаят да поискат изслушване от служителя по изслушванията при търговските процедури, се приканват да представят искането си в срок от 5 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Служителят по изслушванията разглежда исканията, представени след изтичането на този срок, и може да вземе решение за приемането им, ако е целесъобразно.
Член 3
1. На митническите органи се указва да преустановят регистрационния режим по отношение на вноса, установен в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2719.
2. Събраните данни относно продукти, които са внесени в ЕС за потребление не по-рано от 90 дни преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, се съхраняват до влизането в сила на евентуални окончателни мерки или до прекратяването на настоящата процедура.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 1 се прилага за срок от шест месеца.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 4 април 2025 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
(1) OВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/1036/oj.
(2) Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Египет, Индия, Япония и Виетнам (ОВ C/2024/4995, 8.8.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/4995/oj).
(3) Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2719 на Комисията от 24 октомври 2024 г. за въвеждане на регистрационен режим по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Египет, Индия, Япония и Виетнам (ОВ L 2024/2719, 25.10.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2024/2719/oj).
(4) Египетски счетоводен стандарт № 13, изменен с Резолюция № 1568/2022 на Министерския съвет.
(5) https://tron.trade.ec.europa.eu/investigations/case-view?caseId=2743.
(6) Член 6, параграф 1 от основния регламент.
(7) Вж. Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2017/649/oj); Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 на Комисията от 5 октомври 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за приключване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия (ОВ L 258, 6.10.2017 г., стр. 24, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2017/1795/oj); Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100 на Комисията от 5 юли 2021 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 238, 6.7.2021 г., стр. 32, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2021/1100/oj); Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/969 на Комисията от 8 юни 2017 г. за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (OB L 146, 9.6.2017 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2017/969/oj).
(8) Данните от Евростат бяха изменени, за да отразят обема на износа, докладван от виетнамските производители износители за разследвания период.
(9) Съд на Европейския съюз, дело C-315/90, Gimelec/Комисия, EU:C:1991:447, т. 16—29; доклад на Апелативния орган на СТО, 24.7.2001 г., WT/DS184/AB/R, т. 181—215.
(10) Регламент (ЕС) 2019/287 на Европейския парламент и на Съвета от 13 февруари 2019 г. за прилагане на двустранни защитни клаузи и на други механизми, с които се дава възможност за временно оттегляне на преференциите по някои търговски споразумения, сключени между Европейския съюз и трети държави (ОВ L 53, 22.2.2019 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/287/oj).
(11) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100.
(12) Европейска федерация за дистрибуция и търговия със стоманени тръби и метали. Членове са националните федерации на дистрибуторите на стомана, метали и тръби, както и на дистрибуторите, центровете за услуги по производство, обработка и търговия със стомана и търговските дружества, които извършват трансгранична дейност в европейските държави от ОИСР.
(13) MEPS International — Цени на стоманата в световен мащаб, издание от януари 2025 г.
(14) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 31, 1.2.2019 г., стр. 27, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2019/159/oj).
ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2025/670/oj
ISSN 1977-0618 (electronic edition)