(1)

Възходът на цифровата икономика оказа значително въздействие върху функционирането на системата на данъка върху добавената стойност (ДДС) на Съюза, тъй като тя не е пригодена към новите цифрови модели на стопанска дейност и не позволява използване в пълна степен на данните, генерирани от цифровизацията. Директива 2006/112/ЕО на Съвета (3) следва да бъде изменена, за да се вземе предвид това развитие.

(2)

Задълженията за отчитане на ДДС следва да бъдат адаптирани, за да се отговори на предизвикателствата на икономиката на платформите и да се намали необходимостта от многократни регистрации за целите на ДДС в Съюза.

(3)

„Разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС“ e разликата между очакваните приходи от ДДС въз основа на законодателството в областта на ДДС и допълнителните разпоредби и действително събраната сума. През 2020 г. разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС възлиза на 93 милиарда евро в Съюза. Значителна част от разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС е породена от измами, и по-специално вътреобщностните измами с липсващ търговец, които са приблизително от порядъка на 40—60 милиарда евро. В доклада за окончателния резултат от Конференцията за бъдещето на Европа, който беше публикуван през май 2022 г. гражданите призовават за мерки за хармонизиране и координиране на данъчните политики в рамките на държавите членки, с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както и мерки за насърчаване на сътрудничеството между държавите членки, за да се гарантира, че всички дружества в Съюза плащат своя справедлив дял от данъците. Инициативата „ДДС в ерата на цифровите технологии“ е съобразена с тези цели.

(4)

С цел да се увеличи събирането на данъци при трансграничните сделки и да се сложи край на съществуващото фрагментиране, произтичащо от прилагането на различни системи за отчитане от страна на държавите членки, следва да се установят правила относно изискванията за цифрово отчитане в Съюза. С тези правила следва да се осигури предоставянето на информация на данъчните администрации сделка по сделка, за да се даде възможност за сверяване на данните, да се увеличат способностите за контрол на данъчните администрации и да се създаде възпиращ ефект върху неспазването, като същевременно се намалят разходите за привеждане в съответствие за предприятията, извършващи дейност в различни държави членки, и се премахнат пречките в рамките на вътрешния пазар.

(5)

За да се улесни автоматизацията на процеса на отчитане както за данъчно задължените лица, така и за данъчните администрации, сделките, които трябва да се отчитат пред данъчните администрации, следва да се документират по електронен път. Използването на електронното фактуриране следва да се превърне в система по подразбиране за издаването на фактури. Независимо от това, на държавите членки следва да се позволи да разрешават използването и на други фактури за вътрешните доставки.

(6)

С оглед на постигането на максимална оперативна съвместимост електронните фактури следва принципно да бъдат в съответствие с европейския стандарт, установен в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1870 на Комисията (4) („европейският стандарт“), който отговаря на искането, отправено от Комисията съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) за създаване на европейски стандарт за семантичен модел на данните за основните елементи на електронната фактура. Въпреки това държавите членки следва все пак да могат да разрешават използването и на други стандарти за вътрешните доставки.

(7)

Държавите членки, които са компетентни да определят правилата за фактуриране, следва да вземат мерки, които могат да включват схеми за акредитация, за да се гарантира, че електронните фактури, издадени от данъчно задължени лица, съответстват на техническия синтаксис и семантиката на разрешените стандарти и съдържат всички необходими данни, определени от тези стандарти. Тези мерки следва да се вземат или по отношение на данъчно задължените лица, от които се изисква да издават фактурата, или по отношение на доставчици на услуги, които са трети страни, или и двете. Лицата, към които са насочени такива мерки, ще отговарят за прилагането им. Въпреки това, тези мерки не следва да възпрепятстват данъчно задължените лица да избират средствата, чрез които да издават и изпращат фактури на своите клиенти, а именно като го правят пряко самите те или чрез посредничеството на трети страни, или чрез публичен портал, ако е наличен.

(8)

Ефективността на националните системи за цифрово отчитане би могла да бъде компрометирана, ако данъчно задължените лица не спазват задължението за издаване на електронни фактури по отношение на сделките, за които се прилага задължение за отчитане. В контекста на цифровизацията на сделките и икономическия обмен и на целите на настоящата директива за цифровизация на ДДС, включително с оглед на осигуряването на по-ефективна борба с измамите, държавите членки следва да могат да предвидят, че притежаването на електронна фактура, издадена в съответствие с изисквания стандарт, определен в Директивата 2006/112/ЕО, е материалноправно условие за правото на приспадане или възстановяване на дължимия или платения ДДС.

(9)

Определението за електронна фактура следва да бъде приведено в съответствие с използваното в Директива 2014/55/ЕС, за да се постигне стандартизация в областта на отчитането на ДДС. Като резултат в обхвата на определението за електронна фактура следва да бъдат включени само електронни фактури, които се издават, предават и получават в структуриран електронен формат, който позволява автоматизирана и електронна обработка. Задължението за използване на структуриран формат следва да обхваща най-малко данните, които подлежат на отчитане. Поради това хибридните фактури, съчетаващи данни, интегрирани в структуриран формат, и данни, интегрирани в неструктуриран, четим от човека формат, следва да бъдат включени в обхвата на това определение, ако тези фактури включват всички данни, които подлежат на отчитане в структуриран формат.

(10)

За да може системата за отчитане на ДДС да бъде прилагана по ефективен начин, е необходимо информацията да достига до данъчната администрация без забавяне. Поради това срокът за издаване на фактура за трансгранични сделки следва да бъде определен на 10 дни след настъпване на данъчното събитие.

(11)

Електронната фактура следва да улеснява автоматизираното предаване на данъчните администрации на данните, необходими за целите на контрола. За тази цел електронната фактура следва да съдържа всички данни, които трябва да бъдат предадени на данъчните администрации в структуриран формат съгласно изискванията за цифрово отчитане.

(12)

Въвеждането на електронната фактура като метод по подразбиране за документирането на сделки за целите на ДДС не би било възможно, ако използването на електронната фактура продължава да зависи от приемането от получателя, по-специално в контекста на търговията между предприятия. Поради това за фактурите, издадени на данъчно задължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, такова приемане вече не следва де се изисква за издаването на електронни фактури, отговарящи на европейския стандарт, освен ако дадена държава членка не се е възползвала от възможността да разреши фактури на хартиен носител или фактури в електронен формат, различни от електронни фактури. В случаите, когато дадена държава членка разрешава използването на други стандарти за доставки на стоки или услуги на нейна територия, тази държава членка следва да може да предвиди да не се изисква приемане от получателя на фактури, издадени в съответствие с тези стандарти. Когато електронните фактури се издават на други лица, за тези фактури следва да е възможно да останат обвързани с изискването за приемане от получателя.

(13)

Комисията изпълни задължението си да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно въздействието на правилата за фактуриране, приложими от 1 януари 2013 г., и по-специално относно степента, в която те действително са довели до намаляване на административната тежест за предприятията, както се изисква в член 237 от Директива 2006/112/ЕО. Тъй като това задължение вече е изпълнено, то следва да бъде заличено от посочената директива.

(14)

Задължението за представяне на обобщени декларации за отчитането на вътреобщностни сделки следва да бъде премахнато, тъй като такива сделки ще попадат в обхвата на изискванията за цифрово отчитане за трансграничните доставки на стоки и услуги, като информацията ще бъде предоставена с по-голяма степен на подробност и навременно.

(15)

За да се улесни предаването на данните от фактурите на данъчните администрации от данъчно задължените лица, държавите членки следва да предоставят на разположение на данъчно задължените лица необходимите средства за такова предаване. Тези средства следва да позволят данните да се изпращат пряко от данъчно задълженото лице или от трета страна от името на това данъчно задължено лице, или чрез публичен портал, ако е наличен.

(16)

Въпреки че информацията, която трябва да се предава съгласно изискванията за цифрово отчитане за трансграничните доставки на стоки и услуги, следва да бъде подобна на тази, предавана чрез обобщените декларации, от данъчно задължените лица е необходимо да се изисква да предоставят допълнителни данни, включително банкови данни, така че данъчните администрации да могат да следят не само стоките, но и финансовите потоци.

(17)

Следва да се избягва налагането на ненужна административна тежест върху данъчно задължените лица, извършващи дейност в различни държави членки. Поради това тези данъчно задължени лица следва да могат да предоставят изискваната информация на своите данъчни администрации, като използват европейския стандарт. На държавите членки следва да бъде разрешено да предвидят допълнителни формати за отчитане на данните с цел да се улеснят някои данъчно задължени лица при предоставянето на изискваната информация.

(18)

За да се постигне необходимата хармонизация при отчитането на данните за трансграничните доставки на стоки и услуги, данните, които трябва да се отчитат, следва да бъдат едни и същи във всички държави членки, без държавите членки да имат възможност да изискват допълнителни данни.

(19)

Важно е данъчните администрации да имат на разположение необходимите данни за всички сделки, които подлежат на задължение за отчитане. За да се гарантира постигането на тази цел, изглежда разумно да се изисква от клиента да отчита сделката. Това ще даде възможност за съпоставка на данните с тези, предоставени от доставчика, и ще гарантира, че данъчната администрация разполага с необходимите данни, когато доставчикът не е спазил задължението за отчитане. Възможно е обаче мерките, приети от държавите членки във връзка с издаването на фактури и отчитането, да осигуряват достатъчно гаранции, че доставчикът ще предоставя данните на данъчната администрация във всеки случай на издаване на фактура. При тези обстоятелства държавите членки следва да имат право да изберат да не прилагат това правило и да освободят лицето, придобиващо стоките, и получателя на услугите от задължението да отчитат данните за тези сделки.

(20)

Няколко държави членки са въвели различни изисквания за отчитане за сделки на тяхна територия, което води до значителна административна тежест за данъчно задължените лица, извършващи дейност в различни държави членки, тъй като те трябва да адаптират счетоводните си системи, за да спазят тези изисквания. За да се избегнат разходите, произтичащи от тези различия, системите, прилагани в държавите членки за отчитане на възмездни доставки на стоки и услуги между данъчно задължени лица на тяхна територия, следва да са в съответствие с характеристиките на системата, прилагана за трансгранични доставки на стоки и услуги. Държавите членки следва да предвидят предаването на информацията да се извършва по електронен път и, както е случаят при трансграничното предоставяне на стоки и услуги, данъчно задълженото лице следва да може да предоставя данните в съответствие с европейския стандарт, въпреки че съответната държава членка би могла да предвиди допълнителни стандарти за предаване на данните. Държавите членки следва да разрешат данните да могат да се изпращат или пряко от данъчно задълженото лице, или от трета страна от името на това данъчно задължено лице, и могат да разрешат използването на публичен портал, ако е наличен.

(21)

Държавите членки не следва да бъдат задължени да прилагат изискване за цифрово отчитане в реално време и въз основа на сделките за възмездните доставки на стоки и услуги на тяхна територия, различни от тези, които подлежат на изискванията за докладване за трансграничните доставки на стоки и услуги. Въпреки това, ако приложат такова изискване в бъдеще, те следва да направят това в съответствие с новите правила относно изискванията за цифрово отчитане за собствените доставки и доставките на стоки и услуги, извършвани между данъчно задължени лица на територията на държава членка, които са приведени в съответствие с изискванията за цифрово отчитане за трансграничните доставки на стоки и услуги. Държавите членки, които вече разполагат със система за отчитане на тези сделки, следва да адаптират тези системи, за да гарантират, че данните се отчитат в съответствие с изискванията за цифрово отчитане за собствените доставки и доставките на стоки и услуги, извършвани между данъчно задължени лица на територията на държава членка.

(22)

За да се оцени ефективността на изискванията за цифрово отчитане, Комисията следва да изготви доклад за оценка на въздействието на електронното фактуриране, както и на вътреобщностните и националните изисквания за цифрово отчитане върху ефективността на събирането на ДДС и намаляването на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС и върху разходите за прилагане и привеждане в съответствие за данъчно задължените лица и данъчните администрации, за да се провери дали системата е постигнала целите си, или се нуждае от допълнителни корекции.

(23)

Държавите членки следва да могат да продължат да прилагат други мерки, за да гарантират правилното събиране на ДДС и да предотвратяват отклонението от данъчно облагане. Те обаче следва да не могат да налагат допълнителни основани на сделки общи задължения за отчитане за сделките, които попадат в обхвата на изискванията за цифрово отчитане, освен ако това не се изисква на национално равнище за изготвяне и подаване на справка-декларация за ДДС или за целите на одита. Това означава, че държавите членки следва да имат право да запазят, наред с предвидените в настоящата директива задължения за отчитане в реално време, своите национални инструменти за отчитане, основани например на система SAF-T, както и задължения за отчитане, които не са общо приложими, като например тези, които се отнасят до касови апарати. Освен това, не следва да има ограничение по отношение на възможностите на държавите членки да изискват информация от данъчно задължените лица по време на одити, тъй като такава информация се получава само по искане на държавата членка и не е резултат от активно отчитане от данъчно задължените лица.

(24)

С цел да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за да се предотвратят определени форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци, няколко държави членки, с предходно разрешение, получено въз основа член 395 от Директива 2006/112/ЕО, според случая, въведоха национално задължение за цифрово отчитане в реално време на база сделка. Тези държави членки и данъчно задължените лица, установени на тяхна територия, направиха впоследствие значителни инвестиции, за да гарантират функционирането на въведените системи и постигането на набелязаните цели. Поради това за тези държави членки следва по изключение да се предвиди срок до 2035 г. за адаптиране на националните системи, за да се гарантира, че данните се отчитат в съответствие с изискванията за цифрово отчитане за собствените доставки и доставките на стоки и услуги, извършени между данъчно задължени лица на тяхна територия, освен ако докладът за оценка на Комисията не разкрие недостатъци във функционирането на трансграничната система за цифрово отчитане. Такива недостатъци при необходимост биха могли да доведат до допълнително удължаване на срока за привеждане в съответствие на националната система за отчитане.

(25)

Икономиката на платформите породи известни трудности при прилагането на правилата за ДДС, по-специално относно установяването на данъчния статус на доставчика на услугата и осигуряването на еднакви условия на конкуренция между малките и средните предприятия (МСП) и други предприятия.

(26)

Икономиката на платформите доведе до необосновано нарушаване на конкуренцията между доставките, извършвани чрез онлайн платформи, които избягват облагането с ДДС, и доставките, извършвани в традиционната икономика, които подлежат на облагане с ДДС. Нарушаването е най-остро в двата най-големи сектора на икономиката на платформите след електронната търговия, а именно сектора за краткосрочно настаняване под наем и сектора на пътническия автомобилен транспорт. Отчита се обаче фактът, че е възможно тази разлика да е по-очевидна в някои държави членки, отколкото в други.

(27)

За да се преодолее нарушаването на конкуренцията в сектора на краткосрочното настаняване под наем и в сектора на пътническия автомобилен транспорт, следва да се установят правила, с които да се промени ролята, която платформите играят при събирането на ДДС —третирането им като „считано за доставчик лице“. При модела „считано за доставчик лице“, който е правна фикция, която не оказва въздействие върху правилата извън законодателството за ДДС, от платформите следва да се изисква да начисляват ДДС, когато основните доставчици не го начисляват, тъй като те са например данъчно незадължени лица или данъчно задължени лица, ползващи се от специалния режим за малките предприятия.

(28)

За да се запази неутралността на ДДС, платформите не следва да се разглеждат като считани за доставчици лица и съответно не следва да начисляват ДДС, когато основните доставчици предоставят идентификационен номер по ДДС и декларират, че ще начисляват ДДС, който в противен случай се начислява от считаното за доставчик лице.

(29)

Въпреки това, когато държавите членки считат, че на тяхна територия няма такова нарушаване на конкуренцията, е целесъобразно да им се предостави възможност да изключат от обхвата на правилото за „считано за доставчик лице“ данъчно задължените лица, които се ползват на тяхна територия от специалния режим за малките предприятия и които в противен случай системно биха попаднали в обхвата на това правило. Държавите членки следва да могат да определят условията, при които се използва тази възможност. Ако решат да се възползват от тази възможност, държавите членки следва да могат да го направят без това да води до непропорционална административна тежест за лицето, доставящо услуги за краткосрочно настаняване под наем или услуги за пътнически превоз чрез автомобилен транспорт, или за данъчно задълженото лице, улесняващо такава доставка. Във връзка с това изискването на необходимата информация, за да се установи дали основният доставчик използва специалния режим за малките предприятия, не следва да се счита за непропорционално. Когато обаче държава членка се възползва от такава възможност, това не засяга общата отговорност на платформите да спазват правилото за „считано за доставчик лице“.

(30)

За да се гарантира минимална съгласуваност между различните национални системи на ДДС по отношение на третирането на предоставянето на услуги за краткосрочно настаняване под наем, следва да се счита, че тази услуга за наставане под наем има функция, подобна на хотелиерството, когато е непрекъсната, предоставя се на едно и също лице и за максимален срок от 30 нощувки. Въпреки това, с оглед на адаптирането към различните национални особености на сектора, държавите членки следва да могат да обвързват услугите за краткосрочно настаняване под наем с определени критерии, условия и ограничения в съответствие с националното си законодателство.

(31)

Държавите членки тълкуват по различен начин мястото на доставка на услугата за улесняване, предоставяна от платформите на данъчно незадължени лица. Поради това е необходимо това правило да бъде изяснено и да се гарантира прилагането на общ критерий.

(32)

За да се избегнат ситуации, при които включването на платформи в специалния режим за туристически агенти за сделки, за които те се смятат за „считани за доставчици лица“, следва да се поясни, че тези сделки са извън обхвата на този специален режим. Аналогично следва да се гарантира, че туристическите агенти не са включени в обхвата на правилото „считани за доставчици лица“.

(33)

С оглед на различаващите се практики в държавите членки по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица е целесъобразно да се предвиди по-дълъг срок за влизане в сила на правилото за „считано за доставчик лице“, за да се гарантира плавен преход към новото правило.

(34)

Настоящата директива не засяга правилата, установени в други правни актове на Съюза, по-специално Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (6), с който се уреждат други аспекти на доставката на услуги от онлайн платформи, като например задължения, приложими към доставчиците на онлайн платформи, които позволяват на потребителите да сключват договори от разстояние с търговците.

(35)

С директиви (ЕС) 2017/2455 (7) и (ЕС) 2019/1995 (8) на Съвета беше изменена Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС, уреждащи данъчното облагане на трансграничната електронна търговия в Съюза от предприятия към потребители. Тези директиви за изменение намалиха нарушенията на конкуренцията, подобриха административното сътрудничество и въведоха редица опростявания. Въпреки че измененията, въведени с тези директиви, които се прилагат от 1 юли 2021 г., бяха до голяма степен успешни, все пак беше установена необходимостта от някои подобрения.

(36)

Някои съществуващи правила следва да бъдат изяснени. Това включва правилото за изчисляване на прага от 10 000 EUR на база календарна година, определен в член 59в от Директива 2006/112/ЕО, под който доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, извършени от установен в Съюза доставчик, който е установен само в една държава членка, може да продължат да подлежат на облагане с ДДС в държавата членка, в която е установено данъчно задълженото лице, предоставящо тези далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги, или в която се намират тези стоки, когато започва тяхното изпращане или превоз. Член 59в от Директива 2006/112/ЕО следва да бъде изменен, за да се гарантира, че само вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, които се извършват от държавата членка, в която е установено данъчно задълженото лице, са включени в изчисляването на прага от 10 000 EUR, но не и дистанционните продажби, извършени от складови наличности на стоки в друга държава членка. Необходими са други незначителни изменения, за да се изяснят някои практически аспекти, като например предоставянето на уебсайт.

(37)

Директива 2006/112/ЕО следва също да бъде изменена, за да се поясни, че всички доставки на услуги от предприятия към потребители, предоставяни в рамките на Съюза от данъчно задължени лица, установени извън Съюза, попадат в обхвата на специалния режим за услуги, предоставяни от данъчно задължени лица, неустановени в рамките на Съюза, а именно обслужването на едно гише извън Съюза, а не само доставките на услуги за установени в Съюза клиенти. След въвеждането на новите правила по отношение на ставките на ДДС с Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета (9) и с цел да се обхванат освобождаванията по член 151 от Директива 2006/112/ЕО по отношение на доставките на стоки и услуги, наред с другото, под дипломатически или консулски режим и предназначени за някои други международни организации, необходимо е също така да се разшири обхватът на режимите за обслужване на едно гише съгласно дял XII, глава 6, от Директива 2006/112/ЕО, като се гарантира, че в обхвата на тези режими са включени доставките с нулева ставка и освободените от ДДС доставки. Освен това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде изменена, за да се изясни срокът, в който данъчно задълженото лице, което се ползва от специалните режими, може да направи промени в съответните справки-декларации за ДДС по трите съществуващи опростени режима: режима за обслужване на едно гише извън Съюза, режима за обслужване на едно гише в Съюза и режима за обслужване на едно гише при внос. Това разяснение ще позволи на данъчно задължените лица, регистрирани по режимите, да извършват изменения в съответните справки-декларации за ДДС до крайния срок за подаване на тези справки-декларации. Наред с това следва да се поясни, че изменения на предходни справки-декларации за ДДС се допускат само в справки-декларациите за ДДС за следващи данъчни периоди. И накрая, моментът на данъчното събитие по отношение на доставките по опростените режими за обслужване на едно гише в Съюза и обслужване на едно гише извън Съюза следва да бъде ясно уреден, за да се избегнат различия в прилагането на правилата между държавите членки.

(38)

По принцип идентификация по ДДС се изисква във всяка държава членка, в която се извършват облагаеми сделки. Въпреки това, за да се намалят случаите, в които се изискват множество регистрации за целите на ДДС, с Директива (ЕС) 2017/2455 се въведоха редица мерки в Директива 2006/112/ЕО за свеждане до минимум на необходимостта от многократни регистрации за целите на ДДС. За да се намали в още по-голяма степен необходимостта от многократни регистрации за целите на ДДС, бяха набелязани редица допълнителни мерки в подкрепа на целта за единна регистрация за целите на ДДС в Съюза. Поради това следва да бъдат установени правила, с които да се предвидят тези допълнителни мерки.

(39)

Наред с другите мерки, с Директива (ЕС) 2017/2455 се разшири обхватът на режима за съкратено обслужване на едно гише, като той се превърна в по-широк режим за обслужване на едно гише, включващ всички трансгранични доставки на услуги за данъчно незадължени лица, извършвани в Съюза, и всички вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. По изключение електронните интерфейси, например пазарите и платформите, които започват да се смятат за считано за доставчик лице за определени доставки на стоки в рамките на Съюза, могат също да декларират определени вътрешни доставки на стоки по режима за обслужване на едно гише в Съюза. За да се подкрепи целта за единна регистрация за целите на ДДС в Съюза, обхватът на режима за обслужване на едно гише в Съюза следва да бъде допълнително разширен, така че да включва други доставки на стоки, включително вътрешните доставки на стоки от предприятия към потребители в Съюза от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, като се гарантира, че не е необходимо предприятията да се регистрират за целите на ДДС във всяка държава членка, в която се осъществяват такива доставки на стоки за потребители.

(40)

ДДС обикновено се начислява и осчетоводява от доставчика на стоките или услугите. При определени обстоятелства обаче държавите членки могат да предвидят, че съгласно механизма за обратно начисляване получателят на доставката, а не доставчикът, е задължен да осчетоводи дължимия ДДС. За да се подкрепи допълнително целта за единна регистрация за целите на ДДС в Съюза, следва да се установят правила за задължителното прилагане на механизма за обратно начисляване в случаите, когато доставчиците не са установени и не са идентифицирани за целите на ДДС в държавата членка, в която е дължим ДДС. Когато извършват доставки на стоки или услуги на лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която доставката подлежи на облагане, тези доставчици следва да прилагат обратното начисляване. За целите на контрола такива доставки следва да се отчитат в обобщената декларация. В допълнение към задължителното използване държавите членки могат да прилагат механизма за обратно начисляване и за доставки от неустановени търговци, които доставят стоки или услуги на клиент, независимо от неговия статус. Въпреки това, доставките, които подлежат на режима за облагане на маржа на печалбата, предвиден в дял XII, глава 4 от Директива 2006/112/ЕО, следва да бъдат изключени от обхвата на механизма за обратно начисляване.

(41)

С Директива (ЕС) 2017/2455 се въведе специфично опростяване в Директива 2006/112/ЕО – режимът за обслужване на едно гише при внос, което има за цел да намали регулаторната тежест на ДДС, свързана с вноса на определени стоки с ниска стойност за потребители в Съюза. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на Директива 2006/112/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителните правомощия за да подсигури по-добре правилното използване и процеса на проверка на идентификационните номера по ДДС с оглед на режима за обслужване на едно гише при внос за целите на освобождаването, предвидено в посочената директива. Това оправомощаване следва да позволи на Комисията да приеме акт за изпълнение за въвеждане на специални мерки за предотвратяване на определени форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци. Тези специални мерки включват, наред с другото, свързване на уникалния номер на пратката с идентификационния номер по ДДС с оглед на режима за обслужване на едно гише при внос. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10),.

(42)

Регистрацията за целите на ДДС на даден доставчик се изисква, когато този доставчик не е идентифициран за целите на ДДС в държавата членка, в която се дължи ДДС. По-специално прехвърлянето на собствени стоки на данъчно задължено лице в друга държава членка, наред с другото, за целите на дейността на това лице, свързана с електронната търговия, поражда необходимост от регистрация в държавите членки, от които и към които се прехвърлят собствените стоки. В съответствие с целта за единна регистрация за целите на ДДС в Съюза следва да се намалят още повече случаите, в които се изискват многократни регистрации за целите на ДДС, като се предвиди прилагането на нов режим в рамките на режимите за обслужване на едно гише. Такъв нов режим следва да е специално предназначен да опрости задълженията във връзка със спазване на изискванията за ДДС, що се отнася до определени прехвърляния на собствени стоки. Освен това, когато прехвърлянето на собствени стоки се извършва от данъчно задължено лице от името на друго данъчно задължено лице и доколкото прехвърлянето не се извършва по изрично искане на второто, първото е длъжно да съобщи определена информация относно прехвърлянето на собственика на тези стоки.

(43)

В Директива 2006/112/ЕО се предвижда опростено третиране за целите на ДДС на стоките, прехвърлени под режима на складиране на стоки до поискване от клиента, когато са изпълнени определени условия. Тъй като обхватът на опростения режим за обслужване на едно гише за прехвърляния на собствени стоки е широк и включва трансграничното движение на стоки, които понастоящем са обхванати от режима на складиране на стоки до поискване от клиента съгласно член 17а от Директива 2006/112/ЕО, е необходимо този режим да бъде постепенно премахнат, като в посочената директива се включи крайна дата преди пълното премахване на разпоредбите за складиране на стоки до поискване от клиента. Поради това 30 юни 2028 г. е целесъобразно да бъде определен като крайна дата, след която вече няма да е възможно да се прилага нов режим на складиране на стоки до поискване от клиента. По отношение на режимите на складиране на стоки до поискване от клиента, започнали на 30 юни 2028 г. или преди това, следва да продължат да се прилагат съответните условия, включително 12-месечният срок за прехвърляне на собствеността върху тези стоки на предвидения купувач. Успоредно с включването на тази нова крайна дата следва да се предвиди, че този режим ще престане да се прилага на 30 юни 2029 г., тъй като той вече няма да е нужен след тази дата.

(44)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (11) в обосновани случаи държавите членки се задължават да приложат към съобщението за мерките за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(45)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно въвеждането на системата на ДДС в ерата на цифровите технологии, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради необходимостта от хармонизиране и насърчаване на използването на изискванията за цифрово отчитане, от подобряване на третирането на платформите по отношение на ДДС и от намаляване на случаите, в които от дадено предприятие се изисква да се регистрира в други държави членки, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(46)

Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

В член 143 се вмъква следният параграф:

(*1)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj)."

(*2)  Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2010/904/oj).“,"

2)

В член 218 се добавя следният параграф:

„Чрез дерогация от първа алинея от настоящия член държавите членки могат, в съответствие с определени от тях условия, да изискват от данъчно задължените лица, установени на тяхна територия, да издават електронни фактури за доставки на стоки и услуги на тяхна територия, различни от посочените в член 262.“

3)

В член 232 се добавя следният параграф:

„Чрез дерогация от първа алинея от настоящия член държавите членки, които упражняват възможността за избор, предвидена в член 218, втора алинея, могат да предвидят, че използването на електронни фактури, издадени от данъчно задължени лица, установени на тяхна територия, не е обвързано с приемането от получателя, установен на тяхна територия.“

1)

Член 14а се заменя със следното:

2)

Член 17а се изменя, както следва:

3)

В дял V заглавието на глава 3а се заменя със следното:

4)

Член 59в се изменя, както следва:

5)

Член 66 се заменя със следното:

6)

В член 167а първата алинея се заменя със следното:

„Държавите членки могат да предвидят в рамките на незадължителен режим, че правото на приспадане за данъчно задължено лице, чийто ДДС става изискуем единствено в съответствие с член 66, параграф 1, буква б), се отлага до момента, в който ДДС върху доставените на това данъчно задължено лице стоки или услуги е платен на доставчика.“

7)

В член 226 точка 7а се заменя със следното:

;

8)

Член 237 се заличава;

9)

Член 359 се заменя със следното:

10)

в член 361, параграф 1 буква в) се заменя със следното:

;

11)

Член 368 се заменя със следното:

12)

вмъква се следният член:

13)

В член 369й първата алинея се заменя със следното:

„Данъчно задълженото лице, ползващо този специален режим, не може, по отношение на своите облагаеми дейности, обхванати от специалния режим, да приспада ДДС, начислен в държавите членки по потребление съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, точка 1 от Директива 86/560/ЕИО и член 2, точка 1, член 3 и член 8, параграф 1, буква д) от Директива 2008/9/ЕО, на съответното данъчно задължено лице се възстановява данък в съответствие със същите директиви. Член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяването на данък във връзка със стоки или услуги, използвани за целите на доставката на услуги, обхванати от този специален режим.“

14)

В член 369м се вмъква следният параграф:

15)

Член 369п се изменя, както следва:

16)

В член 369ц първа алинея се заменя със следното:

„Данъчно задълженото лице, ползващо този специален режим, не може, по отношение на своите облагаеми дейности, обхванати от специалния режим, да приспада ДДС, начислен в държавите членки по потребление в съответствие с член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, точка 1 от Директива 86/560/ЕИО и член 2, точка 1, член 3 и член 8, параграф 1, буква д) от Директива 2008/9/ЕО, на съответното данъчно задължено лице се възстановява данък в съответствие с посочените директиви. Член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяването на данък във връзка със стоки или услуги, използвани за целите на доставката на стоки, обхванати от този специален режим.“

1)

вмъква се следният член:

2)

вмъква се следният член:

3)

Член 135 се изменя, както следва:

4)

вмъква се следният член:

5)

в член 138 се изменя, както следва:

6)

вмъква се следният член:

7)

Член 194 се заменя със следното:

8)

В член 222 първата алинея се заменя със следното:

„За доставките на стоки, извършени в съответствие с посочените в член 138 условия, или за доставките на стоки или услуги, за които съгласно членове 194 и 196 ДДС е платим от клиента, фактура се издава не по-късно от петнадесетия ден от месеца, следващ този, през който е възникнало данъчното събитие.“

9)

В член 226 точка 4 се заменя със следното:

;

10)

Член 242а се изменя, както следва:

11)

Вмъква се следният член:

12)

В член 262 параграф 1 се заменя със следното:

13)

В член 288, параграф 1, буква в) се заменя със следното:

;

14)

В член 306 се добавя следният параграф:

15)

В дял ХII, глава 6 заглавието се заменя със следното:

16)

Член 365 се заменя със следното:

17)

Заглавието на дял ХII, глава 6, раздел 3 се заменя със следното:

18)

Член 369а се изменя, както следва:

19)

Член 369б се заменя със следното:

20)

Член 369ж се заменя със следното:

21)

Член 369п се изменя, както следва:

22)

Член 369у се заменя със следното:

23)

В дял XII, глава 6 се вмъква следният раздел:

1)

В член 243 параграф 3 се заличава.

2)

В член 262 параграф 2 се заличава.

1)

В член 42 буква б) се заменя със следното:

;

2)

В член 138 параграф 1а се заменя със следното:

3)

В член 168 се добавя следният параграф:

„Когато сделката подлежи на изискванията за отчитане, предвидени в член 271а, параграф 1, държавите членки могат, в съответствие с определените от тях условия, да предвидят, че клиентът има право да приспадне или възстанови дължимия или платения ДДС само когато притежава електронна фактура, издадена в съответствие с изискванията, определени в член 218, параграф 3.“

4)

Член 217 се заменя със следното:

5)

Член 218 се заменя със следното:

(*3)  Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки (ОВ L 133, 6.5.2014 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2014/55/oj).“;"

6)

В член 222 първата алинея се заменя със следното:

„За доставките на стоки, извършени в съответствие с посочените в член 138 условия, или за доставките на стоки или услуги, за които съгласно членове 194 – 197 ДДС е платим от клиента, фактура се издава не по-късно от 10 дни след данъчното събитие.

В случай на авансово плащане преди извършването на доставките на стоки или услуги, за които съгласно членове 194 – 197 ДДС е платим от клиента, фактура се издава не по-късно от 10 дни след получаването на авансовото плащане.“

7)

Член 223 се заменя със следното:

8)

Член 226 се изменя, както следва:

9)

Член 232 се заменя със следното:

10)

В член 233, параграф 2 уводната част се изменя, както следва:

„Освен чрез вида контрол на стопанската дейност, описан в параграф 1, следните примери представляват примери за технологии, които гарантират автентичността на произхода и целостта на съдържанието на електронна фактура или на документите или съобщенията в електронен формат, различен от електронна фактура:“

11)

Член 235 се заменя със следното:

12)

Член 236 се заменя със следното:

13)

В дял ХI заглавието на глава 6 се заменя със следното:

14)

В дял XI, глава 6 се вмъква следното заглавие на раздел, след заглавието на посочената глава:

15)

Член 262 се заменя със следното:

16)

Член 263 се заменя със следното:

17)

Член 264 се заменя със следното:

18)

членове 265–271 се заличават;

19)

В дял XI, глава 6 се добавя следният раздел:

20)

Член 273 се заменя със следното: