(1)

Финансиране от държавата, което отговаря на критериите, определени в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, представлява държавна помощ и Комисията трябва да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, съгласно член 109 от Договора Съветът може да определи някои категории помощи, които са освободени от това задължение за уведомяване. В съответствие с член 108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. С Регламент (ЕС) 2015/1588 и в съответствие с член 109 от Договора Съветът реши, че помощта de minimis (т.е. помощта, предоставена на същото предприятие за конкретен период от време, която не надвишава определена фиксирана сума) може да представлява такава категория. Въз основа на това се приема, че помощта de minimis не отговаря на всички критерии, определени в член 107, параграф 1 от Договора, и следователно не подлежи на процедурата за уведомяване.

(2)

Значението на понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е изяснено от Комисията в множество решения. Комисията също така обяви своята политика относно тавана de minimis, под който може да се счита, че член 107, параграф 1 от Договора не се прилага.

(3)

Опитът на Комисията в прилагането на правилата за държавната помощ, отпускана на предприятия, които предоставят услуги от общ икономически интерес, по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора, показа, че таванът, под който може да се сметне, че предоставените на тези предприятия предимства не засягат търговията между държавите членки или не нарушават или не заплашват да нарушат конкуренцията, може да се различава в някои случаи от общия таван за помощ de minimis, установен в Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията (2). Вероятно е поне някои от тези предимства да представляват компенсация за допълнителните разходи, свързани с предоставянето на услуги от общ икономически интерес. Освен това много дейности, които могат да бъдат определени като услуги от общ икономически интерес, имат ограничен териториален обхват. Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията (3) следва да се приеме, че помощта, отпусната на предприятия, които предоставят услуга от общ икономически интерес, не засяга търговията между държавите членки или не нарушава или не заплашва да наруши конкуренцията, при условие че общият размер на помощта, отпусната за извършване на услуги от общ икономически интерес, не надвишава 500 000 EUR за даден период от три данъчни години.

(4)

С оглед на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕС) № 360/2012, е целесъобразно да се адаптират правилата de minimis за помощта за услуги от общ икономически интерес с цел да се отразят някои от промените в общия регламент de minimis Регламент (ЕС) 2023/2831, за да се гарантира съгласуваност, като същевременно се вземат предвид особеностите на услугите от общ икономически интерес.

(5)

Целесъобразно е също таванът на помощта de minimis за услуги от общ икономически интерес, която едно и също предприятие може да получи от държава членка за всеки период от три години, да се увеличи на 750 000 EUR. Този таван отразява инфлацията, появила се след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 360/2012, и прогнозните промени през срока на действие на настоящия регламент. Този таван е необходим, за да може да се гарантира, че всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията.

(6)

Държавната помощ, предоставена от държава членка, следва да се вземе предвид, дори когато тя е финансирана изцяло или частично с ресурси с произход от Съюза под контрола на тази държава членка. Не следва да е възможно мерки за помощ, които надвишават тавана за помощта de minimis, да бъдат раздробявани на по-малки части, за да могат тези части да попаднат в приложното поле на настоящия регламент.

(7)

Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, независимо дали е физическо или юридическо лице, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира (4). Съдът на Европейския съюз е пояснил, че субект, който „притежава контролни дялови участия в дружество“ и който „действително упражнява този контрол, като се ангажира пряко или непряко в управлението му“, трябва да се счита за участващ в икономическата дейност на това дружество. Следователно самият субект трябва да се счита за предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (5). Съдът е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие (6).

(8)

С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият регламент следва да съдържа ясен и изчерпателен списък с критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка следва да се разглеждат като едно и също предприятие. Комисията подбра критерии, които са подходящи за целите на настоящия регламент, сред добре установените критерии за определяне на „свързани предприятия“ като част от определението за малки или средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (7) и в приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (8). Като се има предвид приложното поле на настоящия регламент, критериите следва да се прилагат както за МСП, така и за големите предприятия, и следва да гарантират, че група от свързани предприятия се счита за едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis. Въпреки това, както се признава в член 14 от Договора, услугите от общ икономически интерес заемат специално място в общите ценности на Съюза и играят особена роля в насърчаването на социалното и териториалното сближаване. Услугите от общ икономически интерес следва да задоволяват възможно най-пълно потребностите на ползвателите, а държавите членки следва да са способни да отговорят на тези нужди по най-подходящия начин, като вземат предвид спецификата на всяка държава членка, по-специално по отношение на предоставянето на социални услуги. Поради тази причина предприятията, извършващи услуги от общ икономически интерес, които нямат отношения помежду си, с изключение на факта, че всяко от тях има пряка връзка с един и същ публичен орган или органи или с един и същ субект с нестопанска цел, не следва да се третират като свързани помежду си. Следователно следва да се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи или от един и същ субект с нестопанска цел, в което предприятията могат да разполагат със самостоятелно правомощие да вземат решения.

(9)

Настоящият регламент следва да се прилага единствено по отношение на помощи, отпуснати за предоставянето на услуга от общ икономически интерес. За тази цел на предприятието бенефициер следва писмено или в електронна форма да му бъде възложена услугата от общ икономически интерес, по отношение на която се предоставя помощта. Въпреки че с акта за възлагане предприятието следва да бъде информирано за услугата от общ икономически интерес, за която е отпусната помощта, в него не трябва непременно да се съдържа цялата подробна информация, посочена в член 4 от Решение 2012/21/ЕС на Комисията (9).

10)

С оглед на специалните правила, които се прилагат в секторите на първичното производство, а именно първичното селскостопанско производство и първичното производство на продукти от риболов и аквакултури, с оглед на факта, че на предприятията в тези сектори рядко се възлагат услуги от общ икономически интерес, както и на съществуващия риск помощи в размер, по-малък от предвидения в настоящия регламент таван, все пак да изпълнят критериите по член 107, параграф 1 от Договора, настоящият регламент следва да не се прилага към тези сектори.

11)

Предвид сходствата между преработката и търговията със селскостопански продукти и с неселскостопански продукти, настоящият регламент следва да се прилага към преработката и търговията със селскостопански продукти, ако са спазени определени условия. В този смисъл за преработка и търговия не следва да се считат дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по заготвяне на продукта за неговата първа продажба (например жътвата, прибирането и вършитбата на зърнени храни или опаковането на яйца), нито първата продажба на прекупвачи или преработватели, и поради това настоящият регламент не следва да се прилага за тези дейности.

12)

По същия начин предвид естеството на дейностите в преработката и търговията с продукти от риболов и аквакултури и сходствата между тези дейности и други дейности по преработка и търговия, настоящият регламент следва да се прилага за предприятия с дейност в преработката и търговията с продукти от риболов и аквакултури, при условие че са изпълнени определени условия. Нито дейностите в стопанството или операциите на борда, необходими за подготовката на животно или растение за първа продажба, включително нарязване, филетиране или замразяване, нито първата продажба на прекупвачи или преработватели не следва да се считат за преработка или търговия в това отношение и поради това настоящият регламент не следва да се прилага за тези дейности.

13)

Съдът на Европейския съюз е определил, че след като веднъж Съюзът е приел законодателство за създаване на обща организация на пазара в даден селскостопански сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея (10). По тази причина настоящият регламент следва да не се прилага към помощи за суми, определени въз основа на цените или количествата на изкупуваните или на предлаганите на пазара продукти в селскостопанския сектор. Регламентът не следва също да се прилага и за помощ, обвързана със задължение за подялба на помощта с първични селскостопански производители. Тези принципи се прилагат и за секторите на рибарството и аквакултурите.

(14)

Настоящият регламент не следва да се прилага към помощите за износ, нито към помощите, чието предоставяне зависи от преференциалното използване на национални продукти или услуги спрямо вносни такива. В частност, той не следва да се прилага към помощта за финансиране на създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа в други държави членки или в трети държави. Съдът на Европейския съюз е постановил, че Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията (11)„не изключва всички помощи, които биха могли да имат отражение върху износа, а единствено помощите, които по самата си форма имат за пряка цел да подпомогнат продажбите в друга държава“ и че „ако не се определя по основание и размер под една или друга форма от количеството изнасяна продукция, помощта за инвестициите не е сред „помощите за дейности, свързани с износ“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1998/2006, и следователно не попада в приложното поле на тази разпоредба дори ако така подпомаганите инвестиции позволяват да се разработва предназначена за износ продукция“ (12). Помощите с цел покриване на разходи по участие в търговски панаири, разходи за проучвания или консултантски услуги, необходими за пускане на нов продукт на пазара или на вече съществуващ продукт на нов пазар в друга държава членка или в трета държава, по принцип не представляват помощи за износ.

(15)

Срокът от 3 години, който се взема предвид за целите на настоящия регламент, следва да се оценява периодично. За всяко ново предоставяне на помощ de minimis трябва да се вземе предвид общият размер на помощта de minimis, предоставена през предходните три години.

(16)

Когато дейността на дадено предприятие е в един от секторите, изключени от приложното поле на настоящия регламент, както и в други сектори или предприятието развива други дейности, настоящият регламент следва да се прилага за тези други сектори или дейности, при условие че съответната държава членка гарантира чрез подходящи средства, като например разграничаване на дейностите или разделяне на счетоводството, че дейностите в изключените сектори не се ползват от помощта de minimis. Същият принцип следва да се прилага, когато дейността на предприятието е в сектори, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis. Ако предприятието не може да гарантира, че дейностите в секторите, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis, се ползват само от помощ de minimis в границите на тези по-ниски тавани, тогава за всички дейности на предприятието следва да се прилага най-ниският таван.

(17)

Следва да бъдат определени правила, които да гарантират, че не е възможно да се заобиколят максималните интензитети на помощта, определени в съответните регламенти или решения на Комисията за държавна помощ. Следва също така да се установят ясни правила за натрупване.

(18)

Настоящият регламент не изключва възможността дадена мярка да не бъде разглеждана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора на основание, различно от посоченото в настоящия регламент, например когато мярката съответства на принципа за оператор в условията на пазарна икономика или не включва трансфер на държавни ресурси. По-специално финансиране от Съюза, което се управлява централизирано от Комисията и което не е пряко или косвено под контрола на държавата членка, не представлява държавна помощ и не трябва да се взема предвид при определянето на това дали е спазен таванът, определен в настоящия регламент.

(19)

Настоящият регламент не обхваща всички ситуации, при които дадена мярка може да не оказва въздействие върху търговията между държавите членки и може да не нарушава или да не заплашва да наруши конкуренцията. Възможно е да има ситуации, при които бенефициер доставя стоки или услуги до ограничен район (например в островен регион или най-отдалечен регион) в рамките на дадена държава членка и е малко вероятно бенефициерът да привлече клиенти от други държави членки, както и не може да се предвиди, че мярката ще има повече от незначителен ефект върху условията за трансгранични инвестиции или установяване. Такива мерки следва да се оценяват за всеки отделен случай.

(20)

Настоящият регламент следва да не засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831 по отношение на предприятията, предоставящи услуги от общ икономически интерес. Държавите членки следва да продължат да бъдат свободни да използват настоящия регламент или Регламент (ЕС) 2023/2831 по отношение на помощи, отпуснати за предоставянето на услуги от общ икономически интерес.

(21)

В своето решение по делото Altmark (13) Съдът на Европейския съюз установи няколко условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да не представлява държавна помощ компенсацията за предоставяне на услуга от общ икономически интерес. Тези условия гарантират, че компенсация, чийто размер е ограничен до нетните разходи, които извършва ефективно работещо предприятие за предоставянето на услуга от общ икономически интерес, не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Ако тези условия не са спазени, компенсацията представлява държавна помощ, която може да бъде обявена за съвместима въз основа на приложимите правила на Съюза. За да се избегне прилагането на настоящия регламент с цел заобикаляне на условията, установени в решението Altmark, както и за да се избегне нарушаване на търговията вследствие на помощ de minimis, отпусната в съответствие с настоящия регламент, поради натрупването ѝ с друга компенсация за същата услуга от общ икономически интерес, помощ de minimis, отпусната съгласно настоящия регламент следва да не се натрупва с друга компенсация за същата услуга, без значение дали тя представлява държавна помощ по смисъла на решението Altmark или съвместима помощ съгласно Решение 2012/21/ЕС или Съобщението на Комисията „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги“ (14).

(22)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и ефективното наблюдение настоящият регламент следва да се прилага само към помощите de minimis, за които е възможно да се изчисли предварително точният брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, без да се налага извършване на оценка на риска („прозрачна помощ de minimis“). Подобно точно изчисление е възможно например за безвъзмездни средства, лихвени субсидии; лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, гарантиращ, че няма да бъде надхвърлен съответният таван. Предвиждането на лимит означава, че докато точният размер на помощта не е известен, държавата членка трябва да приеме, че размерът е равен на лимита за мярката, за да се гарантира, че няколко мерки за помощ, взети заедно, не надвишават тавана, определен в настоящия регламент, и да прилага правилата относно натрупването на помощи.

(23)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и правилното прилагане на тавана de minimis всички държави членки следва да прилагат един и същ изчислителен метод за изчисляването на общия размер на предоставената помощ. За улесняване на изчислението, сумите на помощите, които не са под формата на парични безвъзмездни средства, следва да бъдат изразени в своя брутен еквивалент на безвъзмездна помощ. За да се изчисли брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за видовете прозрачна помощ, различна от безвъзмездните средства и помощта, изплащана на траншове, е необходимо да се използват пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставянето на тази помощ. За да се улесни еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи, пазарните лихвени проценти за целите на настоящия регламент следва да са референтните лихвени проценти, определени в съответствие със Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (15).

(24)

Помощта, състояща се от заеми, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на заеми, следва да се счита за прозрачна помощ de minimis, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставяне на помощта. За да се опрости третирането на малките краткосрочни заеми, е необходимо да се установи ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема и неговата продължителност. За заемите с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от техния размер, и които не надвишават 3 750 000 EUR за срок от пет години или 1 875 000 EUR за срок от десет години, може да се приеме, че имат брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надхвърля тавана de minimis. Това се основава на опита на Комисията и отразява инфлацията, появила се след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 360/2012, и нейното прогнозно развитие през срока на прилагане на настоящия регламент. Като се имат предвид трудностите при определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ за помощ, предоставена на предприятия, които може да не са в състояние да върнат заема (например защото предприятието е обект на процедура по колективна несъстоятелност или защото отговаря на критериите на националното право за започване на процедура по колективна несъстоятелност по искане на неговите кредитори), това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(25)

Помощта под формата на вливания на капитал следва да не се счита за прозрачна помощ de minimis, освен в случаите, когато общият размер на вливания от публични средства не надвишава тавана de minimis. Помощта, състояща се от мерки за рисково финансиране под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, посочени в Насоките относно рисковото финансиране (16), не следва да се счита за прозрачна помощ de minimis, освен в случаите, когато съответната мярка осигурява капитал, който не превишава тавана de minimis.

(26)

Помощта под формата на гаранции, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на гаранции, следва да се счита за прозрачна, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в известието на Комисията за съответния вид предприятие (17). В настоящия регламент следва да се предвидят ясни правила, в които се вземат предвид размерът на заема, за който се издава гаранцията, и нейната продължителност. Определянето на ясни правила ще помогне за опростяване на третирането на краткосрочни гаранции, обезпечаващи до 80 % от сравнително малък заем, при които загубите се понасят пропорционално и по един и същ начин от заемодателя и гаранта, а нетните събрани суми, получени от събирането на заема от предоставените от заемополучателя обезпечения, намаляват пропорционално загубите, понесени от заемодателя и гаранта. Тези правила не следва да се прилагат към гаранциите за сделки, които не представляват заеми, например гаранциите за капиталови сделки. Въз основа на опита на Комисията и предвид на инфлацията, появила се след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 360/2012, и прогнозното развитие на инфлацията през срока на действие на настоящия регламент, гаранцията следва да се счита, че има брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надвишава тавана de minimis, когато i) гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който е издадена; ii) гарантираната сума не надвишава 5 625 000 EUR и iii) продължителността на гаранцията не надвишава 5 години. Същото се прилага, когато i) гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който е издадена; ii) гарантираната сума не надвишава 2 813 036 EUR и iii) продължителността на гаранцията не надвишава 10 години.

(27)

Освен това държавите членки могат да използват методика за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ за гаранциите, която е била съобщена на Комисията в съответствие с регламент, приет от Комисията в областта на държавните помощи, който е приложим в съответния момент, тъй като е бил съгласуван с Известието относно гаранциите (18) или с последващо известие. Държавите членки могат да направят това само ако приетата методика изрично обхваща вида на гаранцията и вида на съответната сделка като част от прилагането на настоящия регламент.

(28)

След като получи уведомление от държава членка, Комисията следва да провери дали дадена мярка, която не представлява безвъзмездни средства, заем, гаранция, вливане на капитал или мярка за рисково финансиране под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, води до брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, ненадвишаващ тавана de minimis, и следователно би могла да попадне в приложното поле на настоящия регламент.

(29)

Комисията има задължението да гарантира, че правилата за държавна помощ са спазени и са в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Държавите членки следва да улеснят изпълнението на тази задача, като осигурят необходимите инструменти, с които да се гарантира, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие за предоставяне на услуги от общ икономически интерес съгласно правилото de minimis, не надвишава общия допустим таван. Държавите членки следва да осъществяват наблюдение по отношение на отпуснатата помощ, така че да гарантират, че не е превишен таванът, определен в настоящия регламент, и че правилата за натрупване са спазени. За да изпълнят това задължение, държавите членки следва да предоставят пълна информация за предоставената помощ de minimis в централен регистър на национално равнище или на равнището на Съюза най-късно на 1 януари 2026 г., както и да проверяват дали всяко ново предоставяне на помощ не надвишава тавана, определен в настоящия регламент. Централният регистър ще спомогне за намаляване на административната тежест за предприятията. Съгласно настоящия регламент от тях вече няма да се изисква да следят и декларират всяка друга получена помощ de minimis, след като централният регистър съдържа данни за период от 3 години. За целите на настоящия регламент контролът на спазването на тавана, определен в настоящия регламент, по принцип се основава на информацията, включена в централния регистър.

(30)

Всяка държава членка може да създаде национален централен регистър. Съществуващите национални централни регистри, които отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент, могат да продължат да се използват. Комисията ще създаде централен регистър на равнището на Съюза, който може да се използва от държавите членки, считано от 1 януари 2026 г.

(31)

Като се има предвид, че административната тежест и регулаторните пречки представляват проблем за по-голямата част от МСП и че Комисията има за цел да намали с 25 % тежестта, произтичаща от изискванията за докладване (19), всеки централен регистър следва да бъде създаден по такъв начин, че да се намали административната тежест. Добрите административни практики, като например установените в Регламента за единната цифрова платформа (20), могат да се използват като отправна точка за създаването и функционирането на централния регистър на равнището на Съюза и на националните централни регистри.

(32)

Целта на правилата за прозрачност е осигуряването на по-добро съответствие, по-голяма отчетност, партньорски проверки и в крайна сметка по-ефективни публични разходи. Публикуването в централен регистър на името на бенефициера на помощта служи на законния интерес от прозрачност, като на обществеността се предоставя информация относно използването на средствата на държавите членки. Това не засяга неоправдано правото на бенефициерите на защита на личните им данни, при условие че публикуването в централния регистър на личните данни е в съответствие с правилата на Съюза за защита на данните (21). Държавите членки следва да имат възможност да псевдонимизират конкретни вписвания, когато това е необходимо, за да се съобразят с правилата на Съюза за защита на данните.

(33)

С настоящия регламент следва да бъде определен набор от условия, според които всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да да се смятат, че не оказват въздействие върху търговията между държавите членки и нито нарушават, нито заплашват да нарушат конкуренцията. По тази причина настоящият регламент следва да се прилага за помощите, отпуснати преди влизането му в сила, ако са изпълнени всички условия, определени в него. По подобен начин подпомагането, което отговаря на критериите в Регламент (ЕС) № 360/2012, предоставено между 29 април 2012 г. и 31 декември 2023 г., следва да се счита за освободено от задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора.

(34)

Предвид честотата, с която обикновено се налага да се преразглежда политиката за държавните помощи, срокът за прилагане на настоящия регламент следва да бъде ограничен. Настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 360/2012 след изтичането на срока му.

(35)

Ако срокът на прилагане на настоящия регламент изтече, без да бъде удължен, държавите членки следва да разполагат с адаптационен период от 6 месеца за помощите de minimis, обхванати от настоящия регламент.