(1)

С Регламент (ЕО) № 1005/2008 (наричан по-нататък „Регламентът относно ННН риболов“) се създава система на Съюза за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

(2)

В глава VI от Регламента относно ННН риболов се посочват процедурата за определяне на несътрудничещите трети държави, действията, които се предприемат спрямо тези държави, съставянето на списък на такива държави, заличаването от този списък, оповестяването на списъка и евентуалните извънредни мерки.

(3)

В съответствие с член 31 от Регламента относно ННН риболов Комисията определя третите държави, които счита за несътрудничещи в борбата с ННН риболов. Дадена трета държава може да бъде определена за несътрудничеща, ако не изпълнява предвидените в международното право задължения да предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара.

(4)

Определянето на несътрудничещите трети държави съгласно член 31 от Регламента относно ННН риболов се основава на прегледа на цялата информация, посочена в член 31, параграф 2 от същия регламент. Този преглед обхваща цялата информация, получена съгласно Регламента относно ННН риболов, или, когато е целесъобразно, всяка друга съответна информация, като например данни за улова, търговска информация, получена от националните статистически данни и други надеждни източници, корабни регистри и бази данни, приети от регионални организации за управление на рибарството програми за документиране на улова или програми за статистически документи и списъци на кораби, извършващи ННН риболов, както и всяка друга информация, получена в пристанищата и зоните за риболов.

(5)

В съответствие с член 33 от Регламента относно ННН риболов Съветът взема решение за списъка на несътрудничещите държави. По отношение на тези държави се прилагат мерките, определени в член 38 от Регламента относно ННН риболов.

(6)

Съгласно член 12, параграф 2 от Регламента относно ННН риболов рибни продукти се внасят в Съюза само когато са придружени от сертификат за улов в съответствие със същия регламент.

(7)

В съответствие с член 20, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов заверените от трети държави на знамето сертификати за улов се приемат, при условие че съответната държава на знамето е изпратила нотификация до Комисията, с която се удостоверява, че тя е създала вътрешна организация за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват, както и че нейните публични органи са оправомощени да удостоверяват верността на информацията, съдържаща се в сертификатите за улов.

(8)

В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов Комисията установява административно сътрудничество с трети държави в областите, свързани с прилагането на съдържащите се в същия регламент разпоредби за сертифициране на улова.

(9)

Република Тринидад и Тобаго (наричана по-долу „Тринидад и Тобаго“) не е предоставила на Комисията своята нотификация като държава на знамето съгласно член 20 от Регламента относно ННН риболов.

(10)

Въз основа на информацията, посочена в член 31, параграф 2 от Регламента относно ННН риболов, Комисията счете, че са налице убедителни признаци, че Тринидад и Тобаго не е изпълнила предвидените в международното право задължения да предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара. Тези констатации бяха потвърдени по време на посещението на Комисията, проведено през ноември 2015 г.

(11)

Поради това съгласно член 32 от Регламента относно ННН риболов с решение от 21 април 2016 г. (2) Комисията реши да уведоми Тринидад и Тобаго за възможността да бъде определена за несътрудничеща трета държава в борбата с ННН риболов съгласно Регламента относно ННН риболов.

(12)

В решението от 21 април 2016 г. е включена информация за съществените факти и съображения, мотивиращи това възможно определяне.

(13)

Тринидад и Тобаго беше уведомена за решението заедно с писмо, в което беше приканена да изпълни в тясно сътрудничество с Комисията план за действие, предложен от Комисията в посоченото решение, с цел отстраняване на установените недостатъци.

(14)

По-специално Комисията прикани Тринидад и Тобаго да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на предложения от Комисията план за действие и да извърши оценка на тези мерки.

(15)

На Тринидад и Тобаго беше дадена възможност да отговори на решението от 21 април 2016 г., както и на другата съответна информация, съобщена от Комисията, и да представи доказателства, които опровергават или допълват фактите, посочени в същото решение. На Тринидад и Тобаго беше гарантирано правото да поиска или да представи допълнителна информация.

(16)

Със своето решение от 21 април 2016 г. Комисията започна процес на диалог с Тринидад и Тобаго.

(17)

Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която считаше за необходима. Устните и писмените коментари, представени от Тринидад и Тобаго във връзка с решението от 21 април 2016 г., бяха разгледани и взети предвид. На Тринидад и Тобаго редовно беше предоставяна устна и писмена информация за съображенията на Комисията.

(18)

Съгласно събраните данни, както е посочено в съображения 42—99, Тринидад и Тобаго не е взела достатъчно мерки по отношение на проблемните области и недостатъците, посочени в решението от 21 април 2016 г., и не е изпълнила изцяло мерките, предложени в придружаващия решението план за действие.

(19)

На 21 април 2016 г. Комисията уведоми Тринидад и Тобаго съгласно член 32 от Регламента относно ННН риболов, че разглежда възможността да определи Тринидад и Тобаго за несътрудничеща трета държава.

(20)

Комисията прикани Тринидад и Тобаго да изпълни — в тясно сътрудничество с нейните служби — план за действие с цел отстраняване на недостатъците, посочени в решението от 21 април 2016 г.

(21)

Основните недостатъци, установени от Комисията, се отнасяха до няколко случая на неизпълнение на задължения по международното право — по-конкретно във връзка с приемането на подходяща правна уредба, липсата на ефективни и подходящи инструменти за ефективно наблюдение на риболовни кораби, липсата на схема за наблюдение и програма за инспекции, както и липсата на риболовни инспекции в пристанищата. Установени бяха и други недостатъци, свързани с неспазването на международни задължения, произлизащи от препоръките и резолюциите на регионалните организации за управление на рибарството. Беше установено също така неизпълнение на необвързващите препоръки и резолюции на съответните органи, като например Международния план за действие на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (МПД за ННН риболов) (3) и Незадължителните насоки на ФАО относно действията на държавите на знамето (4). Неизпълнението на тези препоръки и резолюции обаче беше разгледано само като подкрепящо доказателство, а не като основание за уведомлението.

(22)

С писма от 27 май 2016 г., 1 март 2017 г., 2 октомври 2017 г., 23 ноември 2021 г. и 18 ноември 2022 г. Тринидад и Тобаго информира Комисията за готовността си да отстрани недостатъците, посочени в решението от 21 април 2016 г., да сътрудничи на Комисията, както и за това, че е приела плана за действие.

(23)

С писмо от 27 май 2016 г. Тринидад и Тобаго представи проект на национален план за действие, макар и без посочен срок за неговото приемане, списък на всички риболовни кораби, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго, образци на лицензия за риболов и доклад за риболовен рейс и износ за корабите с парагади, както и информация относно вътрешната структура на органите по рибарство.

(24)

На 5 декември 2016 г. Тринидад и Тобаго информира Комисията относно направени промени във вътрешната организация, а на 25 февруари 2017 г. представи актуална информация за предприетите действия, или за онези, които се планира да бъдат предприети, от нейните органи с цел отстраняване на установените недостатъци. С това съобщение обаче органите обявиха, че финализирането и изпълнението на плана за действие ще бъде завършено на по-късен етап.

(25)

На 2 март 2017 г. Комисията и органите на Тринидад и Тобаго се срещнаха, за да обсъдят напредъка по изпълнението на плана за действие с цел отстраняване на установените пропуски. По време на тази среща органите на Тринидад и Тобаго потвърдиха готовността си да отстранят установените пропуски и да сътрудничат с Комисията. След срещата обаче не бяха предприети действия в тази насока.

(26)

На 10 април 2017 г. Комисията изпрати писмо до министър-председателя на Тринидад и Тобаго, в което приветства ангажимента на страната да подобри националната си политика относно борбата срещу ННН риболов и да спазва задълженията си съгласно международното право като държава на знамето, крайбрежна държава, пристанищна държава и държава на пазара. Отговор на това писмо не беше получен.

(27)

На 7 септември 2017 г., 17 септември 2017 г. и 3 ноември 2017 г. органите на Тринидад и Тобаго представиха на Комисията: i) проект на междуведомствения меморандум за разбирателство за целите на сътрудничеството при регулиране на риболовните и свързаните с риболова дейности и търговията с риба и рибни продукти; ii) образец на меморандум за разбирателство, който да бъде подписан от Тринидад и Тобаго и трети държави с цел подобряване на сътрудничеството при предотвратяването, възпирането и премахването на ННН риболов; и iii) проект на междуведомствените стандартни оперативни процедури за вноса на риба и рибни продукти, регистрацията на риболовни кораби, декларирането на пристигането и отпътуването от пристанища на риболовни кораби, вноса на риболовни кораби (по-малко от 250 тона), които ще се използват за риболов, износа на риба и рибни продукти, издаването на министерски лиценз за освобождаване от мито, разтоварването на риба и рибни продукти, трансбордирането на риба и рибни продукти, транзитния превоз на риба и рибни продукти, наблюдението на риболовните кораби и пристанищните инспекции на риболовни кораби.

(28)

На 7 ноември 2017 г. Комисията проведе дистанционна среща с органите на Тринидад и Тобаго, на която бяха обсъдени предприетите от тази държава текущи действия по отношение на борбата срещу ННН риболов.

(29)

На 24 ноември 2017 г. Тринидад и Тобаго представи писмено обобщение на планираните действия за справяне с ННН риболов, както и списък на корабите за стопански риболов, плаващи под нейното знаме. На 5 юни 2018 г. Комисията получи екземпляр от проекта на Закон за управление на рибарството.

(30)

На 8 февруари 2019 г. Комисията проведе дистанционна среща с органите на Тринидад и Тобаго, на която беше обсъден постигнатият от тази държава напредък по отстраняване на пропуските, посочени в решението от 21 април 2016 г. По време на срещата беше потвърдена липсата на напредък по отстраняване на пропуските, посочени в решението от 21 април 2016 г.

(31)

На 24 октомври 2019 г. Тринидад и Тобаго се присъедини към Споразумението на ФАО за мерките на пристанищната държава и прие Споразумението за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море (5).

(32)

Посредством писмена комуникация на 22 юни 2020 г. органите на Тринидад и Тобаго представиха актуална информация за дейностите по изпълнение на плана за действие за борба с ННН риболов. Те представиха преработената версия на проекта на Закон за управление на рибарството и списък на оперативни приоритети — напр. намерението да бъде създаден инспекторат по рибарството и да бъде инсталирана спътникова система за наблюдение на корабите (VMS) с цел наблюдение на корабите за стопански риболов, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго.

(33)

На 21 септември 2021 г. беше проведена среща между Комисията и органите на Тринидад и Тобаго, на която беше обсъден напредъкът, постигнат по отношение на преразглеждането на правната уредба, инсталирането на VMS за наблюдение на корабите за стопански риболов (най-вече на корабите с парагади, извършващи дейност в зоната на Конвенцията ICCAT (Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан), както и напредъкът по отношение на разтоварванията и пристанищните инспекции, създаването на инспекторат по рибарството и състоянието на риболовния флот. По време на видеоконференцията беше потвърдена липсата на напредък в областите, посочени в решението от 21 април 2016 г.

(34)

На 24 септември 2021 г. органите на Тринидад и Тобаго представиха на Комисията i) финализиран и подписан екземпляр на междуведомствения меморандум за разбирателство за целите на сътрудничеството при регулирането на риболовните и свързаните с риболова дейности и на съответната търговия, заедно с действащите стандартни оперативни процедури; ii) проекта на образец на меморандум за разбирателство между Тринидад и Тобаго и трети държави (вече предоставен на Комисията на 17 септември 2017 г.); и iii) екземпляр от доклада от прегледа на наблюдението, контрола и надзора (включващ и оценка на пристанището) в Тринидад и Тобаго по проекта на ФАО за подкрепа на мерките на пристанищната държава.

(35)

Също така на 2 и 7 октомври 2021 г. органите на Тринидад и Тобаго предоставиха на Комисията списък с посещения на пристанища от риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави между 2018 и 2020 г., и списък на плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго риболовни кораби, които разполагат с разрешение да извършват риболов в зоната на Конвенцията ICCAT.

(36)

С писмо от 25 октомври 2021 г. Комисията изтъкна загрижеността си по отношение на развитието на диалога и липсата на напредък от страна на Тринидад и Тобаго по изпълнението на препоръките, включени в плана за действие, придружаващ решението от 21 април 2016 г.

(37)

На 9 ноември 2021 г. органите на Тринидад и Тобаго представиха доклад за напредъка, съдържащ i) информация за състоянието на изпълнението на националния план за действие; ii) доклад за националната стратегия и пътна карта за ефективно изпълнение на разпоредбите на Споразумението за мерките на пристанищната държава и на допълнителните международни инструменти и механизми за борба с ННН риболов; и iii) проект на работен план на Комитета, създаден съгласно националния план за действие, посочен в съображение 23, за надзор, наблюдение и докладване на изпълнението на меморандум за разбирателство за целите на сътрудничеството при регулирането на риболовните и свързаните с риболова дейности и на съответната търговия.

(38)

В отговор на писмото, изпратено от Комисията, на 23 ноември 2021 г. Тринидад и Тобаго потвърди ангажимента на органите в държавата за борба с ННН риболов. Комисията отговори на това писмо на 2 декември 2021 г., като подчерта необходимостта да бъдат предприети ефективни действия за преодоляване на пропуските в системите за контрол на Тринидад и Тобаго за борба с ННН риболов.

(39)

Между 14 и 16 декември 2022 г. Комисията извърши посещение в Тринидад и Тобаго с цел да извърши оценка на напредъка, постигнат след решението от 21 април 2016 г. По време на посещението беше потвърдено, че установените пропуски, посочени в решението, не са отстранени.

(40)

Съгласно член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов Комисията извърши преглед на спазването от страна на Тринидад и Тобаго на нейните международни задължения като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара. За целите на този преглед Комисията взе предвид критериите, установени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(41)

Както е изтъкнато в решението от 21 април 2016 г., Комисията установи, че Тринидад и Тобаго не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава и държава на пазара по отношение на корабите, извършващи ННН риболов, и по отношение на ННН риболов, който се извършва или подкрепя от риболовни кораби, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго, или от граждани на Тринидад и Тобаго, или от риболовни кораби, използващи нейните пристанища, както и задълженията си за предотвратяване на достъпа до своя пазар на продукти, получени от ННН риболов.

(42)

Съгласно член 18, параграф 3, буква а) от Споразумението на ООН за рибните запаси държавите трябва да контролират корабите, плаващи под тяхно знаме в открито море, чрез издаване на лицензии, разрешения или разрешителни за риболов, в съответствие с приложимите процедури, договорени на подрегионално, регионално или глобално равнище. Наред с това в препоръките, посочени в точка 45 от МПД за ННН риболов и член 8, параграф 2, точка 2 от Кодекса за поведение на ФАО за отговорен риболов (Кодекса за поведение на ФАО) (6), е предвидено, че държавите на знамето следва да гарантират, че всеки кораб, който има право да плава под тяхно знаме и извършва риболов извън териториалните им води, притежава валидно разрешение. Подобна препоръка се съдържа и в точки 29 и 30 от Незадължителните насоки на ФАО относно действията на държавите на знамето.

(43)

В съображение 14 от решението от 21 април 2016 г. е посочено, че правната уредба на Тринидад и Тобаго за управление на рибарството, въведена със Закона за рибарството от 1916 г. (7) и Закона за архипелажните води и изключителната икономическа зона от 1986 г. (8), не оправомощава органите на тази държава да изпълняват мерки за ефективен контрол на риболовните кораби, плаващи под нейното знаме, нито на използването на нейните пристанища от риболовни кораби.

(44)

В Закона за рибарството от 1916 г. не е предвидено създаването на задължителна система за издаване на лицензии за риболов. Въпреки че органите по рибарство са възприели практиката за издаване на лицензия за риболов, това няма каквото и да е правно действие. Според информацията, с която разполага Комисията, единственият контрол върху лицензирането се осъществява чрез търговска наредба, съгласно която от всеки износител се изисква да притежава лиценз за износ, за да има достъп до външните пазари. Периодът на валидност на този лиценз за износ е 3 месеца, след което износителят трябва отново да подаде заявление пред съответните органи. Въпреки че органите по рибарство получават заявления за лицензи за износ директно от корабособствениците, те нямат право да ги одобряват или отхвърлят в случай на несъответствие. Доколкото е известно на Комисията, досега няма отхвърлени заявления за лицензи за износ. Също така риболовните кораби, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго, които не изнасят своя улов на чужди пазари, не попадат в обхвата на този контрол.

(45)

В съответствие с член 94, параграф 2, буква б) от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. държавата на знамето е задължена да упражнява контрол върху корабите, плаващи под нейното знаме, като осъществява по силата на вътрешното си право своята юрисдикция върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме. Също така, съгласно член 18, параграф 3, буква ж), подточка iii) от Споразумението на ООН за рибните запаси, държавата на знамето следва да контролира корабите, плаващи под нейното знаме, чрез мерки за наблюдение, контрол и надзор, които следва да включват, inter alia, прилагането на национални схеми за инспекции, национални програми за наблюдение и спътникови системи за наблюдение на кораби. Освен това, съгласно точки 1 и 3 от Препоръка 18-10 на ICCAT от всички кораби с обща дължина над 15 метра, извършващи дейност в зоната на Конвенцията ICCAT, се изисква да бъдат оборудвани с VMS и да предават данните за местоположението си поне веднъж на всеки два часа. По подобен начин в точка 31 от Незадължителните насоки на ФАО относно действията на държавите на знамето се препоръчва държавите на знамето да прилагат схема за контрол на корабите, плаващи под тяхно знаме, а в точка 24 от МПД на ФАО е добавено, че държавите следва да осъществяват цялостно и ефективно наблюдение, контрол и надзор на риболова, включително чрез прилагане, когато е целесъобразно, на VMS.

(46)

Въз основа на наблюденията, направени по време на посещенията в Тринидад и Тобаго през ноември 2015 г. и декември 2022 г., и след прегледа на цялата налична информация, Комисията стигна до заключението, че компетентните органи на Тринидад и Тобаго не са в състояние да осигурят подходящ контрол на дейностите, извършвани от нейния риболовен флот.

(47)

По-конкретно Законът за рибарството от 1916 г. не съдържа разпоредби относно контрола и надзора на риболовните кораби, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго, включително риболовните кораби, които извършват дейност извън водите, попадащи под юрисдикцията на Тринидад и Тобаго. Съответно инсталирането на работещо устройство, чрез което Тринидад и Тобаго може да проследява и наблюдава чрез VMS корабите, плаващи под нейното знаме, се извършва само на доброволна основа.

(48)

Към декември 2022 г. Тринидад и Тобаго е разполагала с 25 кораба за стопански риболов (кораби с парагади), плаващи под нейното знаме и с получено разрешение за извършване на дейност в зоната на Конвенцията ICCAT, от които едва 21 са били оборудвани на доброволна основа с работеща VMS на борда. Също така по време на посещението през декември 2022 г. Комисията констатира, че риболовен кораб, плаващ под знамето на Тринидад и Тобаго и на който е издадено разрешение за извършване на дейност в зоната на Конвенцията ICCAT, не е подавал сигнал от VMS повече от 165 дни.

(49)

По време на същото посещение органите по рибарство на Тринидад и Тобаго информираха Комисията, че риболовните кораби, плаващи под нейното знаме, не притежават разрешение да извършват риболовни дейности във водите под юрисдикцията на трети държави. Въпреки това според данните, генерирани от платформата за управление на инсталираната на доброволна основа VMS, Комисията установи риболовен кораб, плаващ под знамето на Тринидад и Тобаго, за който съществуват съмнения, че извършва риболов в изключителната икономическа зона на трета държава.

(50)

Успоредно с това, съгласно член 18, параграф 3, буква ж), подточка ii) от Споразумението на ООН за рибните запаси, от страните се изисква да предприемат мерки за контрол на дейностите на риболовните кораби, плаващи под тяхно знаме, включително изпълнение на национални програми за наблюдение и подрегионални и регионални програми за наблюдение, в които държавата на знамето е участник. По подобен начин, съгласно Препоръка 16-14 на ICCAT, всяка договаряща страна трябва да осигури най-малко 5 % присъствие на наблюдатели на риболовното усилие при всеки риболов с плаващи парагади, мрежи гъргър, кораби с въдици и жива стръв, капани, хрилни мрежи и тралове. Въпреки това със Закона за рибарството от 1916 г. не се установява и не се предвижда правомощие за създаване на вътрешна програма за наблюдение (научна или друг вид). През септември 2022 г. беше завършено пробно пътуване за наблюдение под формата на мисия за установяване на фактите. Органите на Тринидад и Тобаго потвърдиха, че е възможно няколко кораба с парагади за стопански риболов, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго, да не разполагат с оборудване, което да позволи настаняването на наблюдатели.

(51)

Въпреки липсата на необходимата правна уредба и необходимите оперативни средства за контрол на риболовните и свързаните с риболова дейности на корабите, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго, органите на държавата са продължили да предоставят знамето си и да издават разрешения за риболов на риболовни кораби. Така например през януари 2022 г. е бил построен нов риболовен кораб, който е регистриран в Тринидад и Тобаго и има право да плава под нейното знаме и който разполага с разрешение да извършва риболов в зоната на Конвенцията ICCAT. По време на посещението през декември 2022 г. органите по рибарство на Тринидад и Тобаго също информираха Комисията за намерението си да продължат да разширяват своя национален флот за стопански риболов.

(52)

Вследствие на това Комисията не може да изключи вероятността риболовни кораби, които са регистрирани в Тринидад и Тобаго и имат право да плават под знамето на тази държава, да са извършвали ННН риболов или дейности, свързани с такъв риболов, в зони извън националната юрисдикция на Тринидад и Тобаго, включително в зони под юрисдикцията на трети държави, и да са използвали пристанища на трети държави.

(53)

Поради това Комисията счита, че Тринидад и Тобаго не е спазила задълженията си като държава на знамето да упражнява контрол върху своя флот и да предотвратява неговото участие в дейности по ННН риболов във води извън своята юрисдикция. Това е в нарушение на член 94, параграфи 1 и 2 от Конвенцията на ООН по морско право, съгласно които всяка държава трябва ефективно да осъществява своята юрисдикция и да упражнява контрол върху риболовните кораби, плаващи под нейното знаме. Това също е в нарушение на член 18 от Споразумението на ООН за рибните запаси, съгласно който от държавите, чиито кораби извършват риболов в открито море, се изисква да предприемат мерки за контрол, за да гарантират, че посочените кораби спазват правилата на регионалните организации за управление на рибарството. От това следва, че Тринидад и Тобаго не е изпълнила задължението си за дължима грижа, т.е. не е използвала подходящи средства, не е положила максимални усилия и не е предприела всички възможни действия, за да предотврати дейности по ННН риболов от страна на кораби, плаващи под нейното знаме. Това неизпълнение е също така в противоречие с точки 34 и 35 от МПД за ННН риболов, според които държавите следва да гарантират, че риболовните кораби, които имат право да плават под тяхното знаме, не участват, нито подкрепят дейности по ННН риболов, както и да гарантират възможността преди регистрирането на риболовен кораб държавите на знамето да упражняват своето задължение да гарантират, че посочените кораби не участват в ННН риболов.

(54)

В съответствие с член 31, параграф 4, буква б) от Регламента относно ННН риболов Комисията проучи също мерките, предприети от Тринидад и Тобаго във връзка с достъпа до нейния пазар на продукти с произход от ННН риболов.

(55)

Липсата на контрол от страна на Тринидад и Тобаго върху риболовните кораби, плаващи под нейното знаме, дава на такива кораби възможност да разтоварват и/или трансбордират продукти от риболов на национални пристанища и пристанища на трети държави и следователно не може да се предотврати навлизането на пазарите на продукти с произход от ННН риболов.

(56)

Също така, въз основа на сравнение на информацията, предоставена от Тринидад и Тобаго на Комисията по време на посещението през декември 2022 г., и на публично достъпна информация, изглежда, че Тринидад и Тобаго не е в състояние да предостави точна и пълна информация за далекомигриращи видове, уловени от нейния риболовен флот в открито море, нито за продуктите от риболов, разтоварени или трансбордирани в нейните пристанища. Това потвърждава, че Тринидад и Тобаго не е в състояние да проследява продуктите от риболов, когато са включени в национални и международни търговски потоци.

(57)

Съгласно член 5 от приложение I към Споразумението на ООН за рибните запаси всяка държава трябва да гарантира, че корабите, плаващи под нейното знаме, изпращат до националната администрация по рибарството риболовен дневник с данни за улова и усилието, включително данни за риболовните операции в открито море, на достатъчно чести интервали, за да отговарят на националните изисквания и да изпълняват задълженията съгласно регионалното и международното право. Това е отразено и в точка 51.5 от МПД за ННН риболов, в която на крайбрежните държави се препоръчва да гарантират, че всеки риболовен кораб в техните води поддържа риболовен дневник, в който се записват неговите риболовни дейности, когато е приложимо.

(58)

Понастоящем липсват национални правни разпоредби за риболовните кораби на Тринидад и Тобаго по отношение на използването на риболовни дневници, декларации за разтоварване, декларации за трансбордиране или документи за продажба. Вместо това органите по рибарство разчитат на система за доброволно подаване на данни за улова и усилието за единични риболовни рейсове и доклади за износ само за риболовни кораби, плаващи под знамето на Тринидад и Тобаго, чийто улов е предназначен за износ на пазарите на трети държави. Органите по рибарство информираха Комисията, че такива доклади за износ трябва да се представят след всеки риболовен рейс, но въпреки това липсва правно основание за подаването им на националните органи по рибарство. Предвид липсата на правни разпоредби не е възможно да се изготви приблизителна оценка на рейсовете и износа, извършени от националния флот.

(59)

Описаната по-горе система за докладване на рейса е свързана с предоставянето на лицензи за износ, но предвид липсата на правни разпоредби, които да налагат задължително подаване на доклад за изпълнен рейс, националните органи нямат правно задължение да откажат издаването на лиценз за износ, ако не е подаден доклад за изпълнен рейс и износ. Липсва задължителен механизъм за записване на рибните продукти, които не са предназначени за износ.

(60)

По отношение на разтоварванията на видове, управлявани от риболовни кораби в регистъра на ICCAT, плаващи под знамето на трети държави, органите по рибарство на Тринидад и Тобаго потвърдиха, че макар да събират информация за използването на националните пристанища от риболовни кораби на трети държави, извършващи разтоварване и трансбордиране на обхванати от ICCAT видове, те не са в състояние да проверят точността на данните, предоставени от операторите на корабите на пристанищните органи, нито са в състояние да разделят данните относно операциите по трансбордиране и разтоварване. Органите по рибарство също така заявиха, че събираната от тях информация относно използването на националните пристанища от чуждестранни риболовни кораби е ограничена до корабите, които извършват разтоварване и трансбордиране на обхванати от ICCAT видове. Видовете, които не са управлявани от ICCAT, не се записват и не подлежат на задължение за докладване.

(61)

Предвид липсата на установен риболовен контрол върху дейностите на риболовните кораби и върху операциите по разтоварване и трансбордиране, за органите по рибарство на Тринидад и Тобаго е невъзможно да проследяват по цялата верига на доставките рибата, разтоварена или трансбордирана в нейните пристанища от кораби, плаващи под нейното знаме, или от риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави. Този пропуск не позволява на органите на Тринидад и Тобаго да потвърдят, че продуктите от риболов, предназначени за националния пазар и пазарите на трети държави, не са получени от ННН риболов.

(62)

Съгласно член 18, параграф 3, буква е) от Споразумението на ООН за рибните запаси държавите на знамето трябва да въведат изисквания за проверка на улова на целеви и нецелеви видове чрез средства като, inter alia, наблюдение на разтоварения улов. В МПД за ННН риболов са дадени насоки относно международно приетите мерки, свързани с пазара, с които се насърчава намаляването или премахването на търговията с риба и рибни продукти, получени от ННН риболов. В точка 71 от него се посочва също, че държавите следва да предприемат мерки за подобряване на прозрачността на своите пазари, за да се позволи проследяване на рибата или рибните продукти. Също така в член 11 от Кодекса за поведение на ФАО са описани добри практики за дейностите след улова и отговорна международна търговия, а от държавите се изисква да гарантират, че международната и вътрешната търговия на риба и продукти от риболов се извършват в съответствие с добрите практики за опазване и управление чрез подобряване на установяването на произхода на рибата и продуктите от риболов.

(63)

Въз основа на информацията, получена при посещенията на място, Комисията счита, че Тринидад и Тобаго не е в състояние да гарантира прозрачност на своя пазар и по отношение на продуктите от риболов, търгувани на международно равнище, тъй като не е осигурена проследимост на рибата или продуктите от риболов. В това отношение Тринидад и Тобаго не спазва член 23 от Споразумението на ООН за рибните запаси, в който е заложено изискване пристанищните държави да предприемат действия за повишаване на ефективността на международните мерки по опазване и управление, включително пристанищни инспекции на документи, риболовни уреди или улов и забрана на разтоварванията и трансбордиранията, когато е установено, че уловът е извършен по начин, който намалява ефективността на международните мерки за опазване и управление.

(64)

Комисията също така е на мнение, че практиката да се разтоварва риба в частни кейове и да се товари директно в контейнери за по-нататъшно изпращане до трети държави без подходящ риболовен контрол на национално равнище от органите по рибарство на Тринидад и Тобаго създава риск за проследимостта на съответните продукти от риболов (9).

(65)

Според публично достъпни статистически данни, събрани от Комисията, са налице убедителни признаци за възможен транзитен превоз през пристанищата на Тринидад и Тобаго на риба, за която се твърди, че е с произход от ННН риболов от риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави. Така например данните за вноса, докладвани от трета държава, показват, че през 2021 г. от Тринидад и Тобаго са били изнесени над 1 000 тона замразен бял тон (10). Определената от ICCAT квота за бял тон на Тринидад и Тобаго за същата година е била 267 тона.

(66)

Органите на Тринидад и Тобаго нямат правомощие да извършват и съответно не извършват необходимите проверки, за да предотвратят разтоварването в националните пристанища на продукти от риболов, за които има вероятност да са получени от ННН риболов, което е довело до риск такива продукти да получат достъп до пазарите.

(67)

Предвид обстоятелствата, настъпили след 21 април 2016 г., Комисията счита, в съответствие с член 31, параграф 3 и параграф 4 от Регламента относно ННН риболов, че Тринидад и Тобаго не е изпълнила задълженията си съгласно международното право да предприеме действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, както и, във връзка с член 31, параграф 3 и параграф 4, буква б) от Регламента относно ННН риболов, че не е предприела достатъчно действия за предотвратяване на достъпа до пазарите на рибни продукти с произход от ННН риболов.

(68)

Както е посочено в съображения 19—26 от решението от 21 април 2016 г., Комисията анализира дали Тринидад и Тобаго е сътрудничила ефективно с Комисията по разследванията, отнасящи се до ННН риболов и свързаните с него дейности. В този анализ е установено, че съгласно член 31, параграфи 3 и 5 от Регламента относно ННН риболов са налице убедителни признаци, че Тринидад и Тобаго не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето по отношение на сътрудничеството и усилията за прилагане на законодателството.

(69)

След решението от 21 април 2016 г. органите по рибарство на Тринидад и Тобаго продължиха да оказват съдействие на Комисията, като отговарят на искания за информация и осигуряват обратна информация при такива искания.

(70)

Независимо от това отговорите, предоставени от националните органи на Тринидад и Тобаго, бяха ограничени от остарялата правна уредба на рибарството, в която не е предвидено извършването на контрол върху рибарството на национално равнище и която е в процес на преразглеждане през последните осем години, без да е определен конкретен срок за нейното приемане. Тази липса на правна уредба възпрепятства възможността за ефективно сътрудничество с Комисията. Ангажиментите и действията, обявени в отговорите на органите на Тринидад и Тобаго, продължиха да бъдат отлагани, което води до невъзможност диалогът за ННН риболов да постигне целта си.

(71)

В член 19, параграф 1 от Споразумението на ООН за рибните запаси се изисква държавите да гарантират спазването на регионалните и подрегионалните мерки за опазване и управление от корабите, плаващи под тяхно знаме. В него също така се посочва, че санкциите, приложими по отношение на нарушенията, следва да бъдат с подходяща тежест, за да могат ефективно да осигурят съответствието и да възпират нарушенията, независимо от мястото на извършване, като следва да лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Подобна формулировка се съдържа в точка 21 от МПД за ННН риболов и точка 38 от Незадължителните насоки на ФАО относно действията на държавите на знамето.

(72)

Въпреки това, както е посочено в съображение 21 от решението от 21 април 2016 г., в остарялата нормативна уредба на Тринидад и Тобаго липсва определение на дейностите по ННН риболов и определение за тежки нарушения, както и изчерпателен списък на тежките нарушения със съответстващите им ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Процедурата както при по-леките, така и при по-тежките нарушения не е подходяща, за да гарантира съответствие, да възпира нарушенията, независимо от мястото на извършване, и да лишава нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. В резултат на това в настоящия си вид системата на Тринидад и Тобаго за санкциониране не е достатъчно всеобхватна и достатъчно строга, за да има възпиращ ефект.

(73)

Във връзка със сътрудничеството и координацията на контролните дейности на подрегионално и регионално равнище, както е предвидено в член 6 от Споразумението за мерките на пристанищната държава, Тринидад и Тобаго не си сътрудничи с трети държави, чиито кораби използват нейните пристанища за целите на разтоварване или трансбордиране, за да предотврати, възпре и премахне ННН риболов, както е предвидено в точка 28 от МПД за ННН риболов. Наред с това Тринидад и Тобаго не е сключила споразумения или договорености с други държави за сътрудничество с цел ефективно прилагане на съответните закони и мерки за опазване и управление, приети на национално, регионално или международно равнище, както е предвидено в точка 31 от МПД за ННН риболов.

(74)

Посочените по-горе пропуски на Тринидад и Тобаго са пречка пред спазването на членове 63, 64, 117—119 от Конвенцията на ООН по морско право, в които се установява задължение за всички държави да си сътрудничат в опазването и управлението на живите морски ресурси, включително трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. В членове 7, 8 и 20 от Споразумението на ООН за рибните запаси задължението на държавите за сътрудничество се доразвива, като се изисква съответно установяване на съгласувани мерки за опазване и управление и гарантиране на спазването и принудителното прилагане на такива мерки. Това е доуточнено в точки 28 и 51 от МПД за ННН риболов, в които се определят подробни практики за пряко сътрудничество между държавите, включително по отношение на обмена на данни или информация, с които разполагат крайбрежните държави.

(75)

Както е подчертано в съображения 34—36 от решението от 21 април 2016 г., равнището на развитие на Тринидад и Тобаго не може да се счита за фактор, ограничаващ възможностите на компетентните органи да изпълняват задълженията на Тринидад и Тобаго като държава на знамето, крайбрежна държава, пристанищна държава и държава на пазара.

(76)

С оглед на съображения 34—36 от решението от 21 април 2016 г. и обстоятелствата, настъпили след 21 април 2016 г., Комисията продължава да смята — в съответствие с член 31, параграфи 3 и 5 от Регламента относно ННН риболов — че Тринидад и Тобаго не е изпълнила задълженията си съгласно международното право по отношение на сътрудничеството и прилагането на законодателството.

(77)

Както е посочено в съображения 27—33 от решението от 21 април 2016 г., Комисията анализира информацията, която счете за необходима във връзка със статута на Тринидад и Тобаго като договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право, Споразумението на ООН за рибните запаси и Конвенцията ICCAT. В този анализ е установено, че съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов са налице убедителни признаци, че Тринидад и Тобаго не е изпълнила задълженията си съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(78)

Следва да се отбележи, че флотът за стопански риболов на Тринидад и Тобаго извършва улов на риба тон и други далекомигриращи видове в зоната на Конвенцията ICCAT. В тази своя дейност Тринидад и Тобаго следва да сътрудничи с ICCAT, която е компетентната регионална организация за управление на рибарството в съответната зона и за съответните видове, както и с всички засегнати държави. Въпреки че Тринидад и Тобаго е договаряща страна по ICCAT, тя не изпълнява задължението си съгласно член IX от Конвенцията ICCAT да предприеме всички необходими действия, за да осигури прилагането на тази конвенция.

(79)

Тринидад и Тобаго също така нарушава задължението си като държава на знамето в съответствие с член 117 от Конвенцията на ООН по морско право да взема по отношение на гражданите мерките, необходими за съхраняването на живите ресурси на откритото море.

(80)

Както е посочено в съображение 31 по-горе, Тринидад и Тобаго се присъедини към Споразумението за мерките на пристанищната държава през октомври 2019 г. Въпреки това задълженията и мерките, предвидени в международния инструмент за борба с ННН риболов, все още не са въведени в националното законодателство.

(81)

Съгласно член 7 от Споразумението за мерките на пристанищната държава всяка страна определя и оповестява пристанищата, в които чуждестранните риболовни кораби могат да поискат влизане, и трябва да разполага с достатъчен капацитет за извършване на инспекции.

(82)

Въпреки липсата на правно основание, дължаща се на неизпълнение на задълженията по Споразумението за мерките на пристанищната държава чрез националното законодателство, Тринидад и Тобаго уведоми секретариата на ФАО за три пристанища, определени в съответствие със същото споразумение (включително частни кейове). Органите на Тринидад и Тобаго обаче не са в състояние да гарантират, че риболовните кораби, плаващи под знамето на трети държави, няма да посещават пристанища, които не са определени, тъй като не е налице съответното национално законодателство. По време на посещението, проведено през декември 2022 г., Комисията получи документация, от която е видно, че риболовен кораб, плаващ под знамето на трета държава, притежава лицензия за риболов, която му позволява да посещава две от трите определени пристанища на Тринидад и Тобаго, но също така и едно пристанище, което не е определено. По време на същото посещение Комисията беше уведомена и че митническите органи на Тринидад и Тобаго са органите, които са оправомощени да определят одобрени пристанища, както и кейове за престой за митнически цели. Тези пристанища (общо четиридесет и пет) обаче не са същите пристанища, които органите по рибарство са определили и представили на секретариата на ФАО. И накрая, от базите данни със свободен достъп е видно, че значителен брой риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави, посещават пристанища в Тринидад и Тобаго, които не са определени.

(83)

Двете основни определени пристанища включват няколко частни кея, които са извън зоната на контрол на органите по рибарство. Тези органи не разполагат със свободен достъп до пристанищните съоръжения, нито с постоянно разположени представители в пристанищата. Те имат достъп до пристанищата само в сътрудничество с други участващи агенции. Органите по рибарство могат например да участват в пристанищни инспекции, но само под юрисдикцията на други агенции (напр. митнически или пристанищни органи).

(84)

Тринидад и Тобаго не изпълнява също така изискванията по член 8 от Споразумението за мерките на пристанищната държава по отношение на задължението на риболовните кораби, плаващи под знамето на трети държави, да предоставят конкретна информация преди влизане в пристанището, и по член 9 от същото споразумение по отношение на издаването на разрешения или отказ за влизане в пристанище. По-специално съгласно настоящата национална правна уредба на Тринидад и Тобаго риболовните кораби, плаващи под знамето на трети държави, не са длъжни да предоставят информацията, включена в приложение А към Споразумението за мерките на пристанищната държава. Това възпрепятства националните органи да определят дали корабите, поискали влизане в пристанищата на Тринидад и Тобаго, са извършвали ННН риболов или риболовни дейности в подкрепа на такъв риболов. Наред с това националното законодателство не осигурява на органите правомощието да издават разрешение или отказ за влизане на риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави, в пристанище на Тринидад и Тобаго, в случай че са налице достатъчно доказателства, че тези кораби са извършвали ННН риболов или риболовни дейности в подкрепа на такъв риболов. Единствените приложими разпоредби във връзка с издаването на разрешения или отказ за влизане в пристанище се съдържат в морското и митническото законодателство, като те са приложими за всички кораби и единствено за това законодателство.

(85)

От 2022 г. насам органите по рибарство на Тринидад и Тобаго си сътрудничат с националните митнически и морски органи, за да получат частичен достъп до информацията относно посещенията в пристанища и продуктите от риболов на борда на риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави и посещаващи пристанища на Тринидад и Тобаго, предоставена с цел спазване на националните изисквания съгласно морското и митническото законодателство. Това сътрудничество се осъществява въз основа на междуведомствени договорености. Придобиването на информация обаче е само частично, като не се извършват действия по принудително изпълнение поради липсата на подходящи разпоредби, транспониращи задълженията съгласно Споразумението за мерките на пристанищната държава в националното законодателство на Тринидад и Тобаго.

(86)

Така например е възможно два риболовни кораба (11), които не са включени в регистъра на ICCAT за риболовни кораби с разрешение за риболов, да са извършвали неразрешени риболовни дейности в зоната на Конвенцията ICCAT. На 10 и 20 септември 2019 г. и на 4 и 18 октомври 2019 г. тези кораби са посетили и използвали частен кей, който е част от пристанище на Тринидад и Тобаго. Органите по рибарство заявиха, че не разполагат с информация относно рибата на борда на тези кораби, която може да е била разтоварена или трансбордирана на частния кей.

(87)

Съгласно член 12 от Споразумението за мерките на пристанищната държава всяка страна трябва да инспектира необходимия брой кораби в своите пристанища, за да достигне годишно ниво на инспекции, достатъчно за постигане на целта на споразумението.

(88)

Съгласно член 28 от Закона за архипелажните води и изключителната икономическа зона от 1986 г. органите по рибарство имат правомощието да извършват инспекции на риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави, само в архипелажните води, териториалното море и изключителната икономическа зона, но не и в пристанищата. Това лишава органите от правомощието да извършват инспекции в определени пристанища, както се изисква от член 7 от Споразумението за мерките на пристанищната държава, поради което не може да бъде изпълнена целта, определена в член 12 от същото споразумение.

(89)

Както е посочено в съображения 28—30 от решението от 21 април 2016 г., Комисията анализира информацията, която счете за необходима от наличните данни, публикувани от регионалните организации за управление на рибарството, и по-специално от ICCAT.

(90)

ICCAT официално е уведомила органите на Тринидад и Тобаго, че държавата не е изпълнила напълно и ефективно задълженията си в съответствие с някои препоръки на ICCAT. Ето защо през 2016 г. беше определено, че Тринидад и Тобаго не отговаря на изискванията, (12) и оттогава насам всяка година получава писмо от ICCAT за степента на съответствие (13).

(91)

По-конкретно, в Препоръка 18-09 на ICCAT е определено, наред с другото, извършването на минимум 5 % пристанищни инспекции годишно на риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави (14). Като се има предвид, че броят на декларираните от органите по рибарство на Тринидад и Тобаго посещения в пристанища на риболовни кораби на трети държави надхвърли 1 200 през 2022 г. и, както е посочено в съображение 82, липсва действащо национално законодателство за прилагане на изискванията на Споразумението за мерките на пристанищната държава относно подаването на конкретна информация преди влизане в националните пристанища, се приема, че действителният брой посещения в пристанищата е много по-голям. През последните пет години (2018—2022 г.) органите по рибарство на Тринидад и Тобаго са извършили едва четири инспекции на риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави, на доброволна основа и след получаване на изричното съгласие на корабособствениците.

(92)

Освен това, както е посочено в съображение 50 по-горе, в Препоръка 16-14 на ICCAT е въведено задължението за осигуряване на най-малко 5 % присъствие на наблюдатели на риболовното усилие при всеки риболов с плаващи парагади, мрежи гъргър, кораби с въдици и жива стръв, капани, хрилни мрежи и тралове. Тринидад и Тобаго не изпълнява това изискване, тъй като в Закона за рибарството от 1916 г. и в подзаконовите актове в областта на рибарството не е предвидено създаване на вътрешна програма за наблюдение (научна или друг вид) (15).

(93)

Както е посочено в съображение 45 по-горе, Тринидад и Тобаго също така не изпълнява Препоръка 18-10 на ICCAT, в която се предвижда всички кораби с обща дължина над 15 метра, извършващи дейност в зоната на Конвенцията ICCAT, да бъдат оборудвани с VMS и да предават данните за местоположението си поне веднъж на всеки два часа.

(94)

Посочените в съображения 90—93 факти не позволяват на Тринидад и Тобаго да изпълни задълженията си за сътрудничество и опазване, което не е в съответствие със задължението за сътрудничество и задължението за предприемане или за сътрудничество за предприемане на мерки, необходими за опазването на живите морски ресурси в открито море, както се изисква от членове 117 и 118 от Конвенцията на ООН по морско право.

(95)

В съответствие с член 31, параграф 6, буква в) от Регламента относно ННН риболов Комисията извърши анализ на вероятността Тринидад и Тобаго да е допуснала действия или бездействия, които може да са ограничили ефективността на приложимите закони, подзаконови актове или международни мерки за опазване и управление.

(96)

Както е посочено в съображение 31 от решението от 21 април 2016 г., Тринидад и Тобаго не изпълнява своите задължения за сътрудничество и опазване като държава на знамето съгласно членове 117—119 от Конвенцията на ООН по морско право.

(97)

В съчетание с фактите, посочени в съображения 48 и 49, Тринидад и Тобаго не спазва също така член 18 от Споразумението на ООН за рибните запаси, съгласно който от държавите, чиито кораби извършват риболов в открито море, се изисква да предприемат мерки за контрол, за да гарантират, че тези кораби спазват правилата на регионалните организации за управление на рибарството.

(98)

Както е посочено в съображения 73, 82, 83, 84, 85 и 88, Тринидад и Тобаго не спазва членове 6, 7, 8, 9, 12 и други членове от част 4 от Споразумението за мерките на пристанищната държава, съгласно които от държавите се изисква да предотвратяват, възпират и премахват ННН риболов чрез прилагането на ефективни мерки на пристанищната държава.

(99)

Предвид съображения 28—32 от решението от 21 април 2016 г. и настъпилите впоследствие обстоятелства, упоменати по-горе, Комисията счита, като има предвид член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов, че Тринидад и Тобаго не е изпълнила задълженията си съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(100)

Припомня се, че според индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации през 2021 г. Тринидад и Тобаго е определена за държава с много висок индекс на човешко развитие, класирана на 57-о място от 191 държави (16).

(101)

Както е посочено в съображение 36 от решението от 21 април 2016 г., няма доказателства, че неизпълнението от страна на Тринидад и Тобаго на задълженията на държавата съгласно международното право се дължи на ограничения, свързани с развитието.

(102)

Освен това естеството на установените недостатъци, допуснати от Тринидад и Тобаго, като например липсата на конкретни разпоредби в националната правна уредба, отнасящи се до управлението на нейния риболовен флот и до борбата с дейностите по ННН риболов, тяхното възпиране и премахване, липсата на задължителни процедури, осигуряващи надлежна проверка на регистрацията на риболовните кораби под нейното знаме, липсата на задължителна система за контрол на разтоварванията и недостатъчни пристанищни инспекции, не може да бъде свързано с равнището на развитие на Тринидад и Тобаго и възможните специфични ограничения на тази държава.

(103)

Освен това органите на Тринидад и Тобаго са получили подкрепа от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за укрепване на националните действия за борба с ННН риболов (17).

(104)

С оглед на съображения 34, 35 и 36 от решението от 21 април 2016 г. и обстоятелствата, настъпили след тази дата, Комисията счита, като има предвид член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов, че равнището на развитие на Тринидад и Тобаго не засяга цялостната ѝ дейност като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара по отношение на рибарството и следователно не може да оправдае, нито да обоснове по друг начин недостатъчността на действията ѝ за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

(105)

С оглед на достигнатите заключения, че Тринидад и Тобаго не изпълнява задълженията си съгласно международното право като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара, и не предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, в съответствие с член 31 от Регламента относно ННН риболов тази държава следва да бъде определена за несътрудничеща трета държава в борбата с ННН риболов.

(106)

Предвид член 18, параграф 1, буква ж) от Регламента относно ННН риболов компетентните органи на държавите членки са длъжни да отказват вноса в Съюза на продукти от риболов, без за това да е необходимо искане за представяне на допълнителни доказателства или искане за съдействие, адресирано до държавата на знамето, когато са уведомени, че сертификатът за улов е заверен от органите на държава на знамето, определена за несътрудничеща държава в съответствие с член 31 от посочения регламент.

(107)

Следва да се отбележи, че определянето на Тринидад и Тобаго за държава, която Комисията счита за несътрудничеща, не изключва предприемането от Съвета на по-нататъшни стъпки за целите на съставянето на списък на несътрудничещи държави съгласно член 31 от Регламента относно ННН риболов.

(108)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,