(1)

Парижкото споразумение (4), прието на 12 декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (РКООНИК) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Страните по Парижкото споразумение се споразумяха да задържат покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и да продължат усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. Този ангажимент беше подсилен с приемането съгласно РКООНИК на Пакта за климата от Глазгоу на 13 ноември 2021 г., в който Конференцията на страните по РКООНИК, изпълняваща функциите на събрание на страните по Парижкото споразумение, признава, че последиците от изменението на климата ще бъдат много по-малки при покачване на температурата с 1,5 °C в сравнение с 2 °C, и изразява решимост да продължи усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C.

(2)

В съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (наричан по-нататък „Европейският зелен пакт“), се определя нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в устойчиво, справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която най-късно до 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. С Европейския зелен пакт се цели също така възстановяването, опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Накрая в Пакта се приема, че този преход следва да бъде справедлив и приобщаващ, като никой няма да бъде пренебрегнат.

(3)

С приемането на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (5) Съюзът e заложил в законодателството целта за неутралност по отношение на климата в цялата икономика най-късно до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това. С посочения регламент се въвежда и обвързваща за Съюза цел до 2030 г. вътрешните нетни емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщанията) да се намалят с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. От всички сектори на икономиката се очаква да допринесат за постигането на тази цел.

(4)

В заключенията на Европейския съвет от 10—11 декември 2020 г. беше одобрена обвързващата за Съюза цел за намаление на вътрешните нетни емисии на парникови газове, като същевременно беше подчертано значението на съображенията за справедливост и солидарност, като никой няма да бъде пренебрегнат. Тези заключения бяха потвърдени в заключенията на Европейския съвет от 24—25 май 2021 г., в които той прикани Комисията своевременно да представи своя законодателен пакет заедно със задълбочено изследване на неговото екологично, икономическо и социално въздействие на равнище държави членки.

(5)

Планът за действие на Европейския стълб на социалните права, одобрен със заключенията на Европейския съвет от 24—25 юни 2021 г., извежда на преден план необходимостта от укрепване на социалните права и европейското социално измерение във всички политики на Съюза. Принцип 20 на Европейския стълб на социалните права гласи, че „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. Следва да се осигури подкрепа на достъпа до такива услуги на нуждаещите се.“

(6)

С Декларацията от Порто от 8 май 2021 г. бяха потвърдени ангажиментът на Европейския съвет да работи за постигането на социална Европа, като засили справедливия преход, и неговата решимост да продължи да задълбочава изпълнението на Европейския стълб на социалните права на равнището на Съюза и на национално равнище, при зачитане на съответните области на компетентност и спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(7)

С цел да бъде изпълнен ангажиментът за неутралност по отношение на климата законодателството на Съюза в областта на климата и енергетиката беше преразгледано и изменено, за да се ускори намаляването на емисиите на парникови газове.

(8)

Тези изменения имат различно икономическо и социално въздействие върху различните сектори на икономиката, гражданите и държавите членки. По-специално, включването в обхвата на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) на емисиите на парникови газове от сградите, от автомобилния транспорт и от допълнителни сектори, които съответстват на промишлени дейности, които не попадат в обхвата на приложение I към посочената директива, следва да осигури допълнителен икономически стимул за инвестиране в намаляване на потреблението на изкопаеми горива и по този начин да ускори намаляването на емисиите на парникови газове. В съчетание с други мерки това следва в средносрочен до дългосрочен план да допринесе за намаляване на енергийната бедност и транспортната бедност, да намали разходите за сградите и автомобилния транспорт и когато е целесъобразно, да предостави нови възможности за създаване на качествени работни места и устойчиви инвестиции, изцяло съобразени с целите на Европейския зелен пакт.

(9)

За финансирането на тези инвестиции обаче са необходими ресурси. Освен това преди такива инвестиции да бъдат направени, е вероятно да нараснат разходите на домакинствата и ползвателите на транспорт за отопление, охлаждане, приготвяне на храна и за автомобилен транспорт, тъй като доставчиците на гориво, които са обвързани със задължения съгласно системата за търговия с емисии за сградите и за автомобилния транспорт прехвърлят разходите за въглеродни емисии на потребителите.

(10)

Климатичният преход ще има икономическо и социално въздействие, което е трудно да се оцени предварително. Реализирането на повишената амбиция в областта на климата ще изисква значителни публични и частни ресурси. Инвестициите в мерки за енергийна ефективност, както и в отоплителни системи, основани на енергия от възобновяеми източници, като отопление с електрически термопомпи, отопление и охлаждане на централно равнище и участие в общности за възобновяема енергия, са ефективен метод за намаляване на зависимостта от внос и на емисиите, като същевременно се повишава издръжливостта на Съюза. Необходимо е специално финансиране в подкрепа на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт.

(11)

Увеличаването на цената на изкопаемите горива може непропорционално да засегне уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт, които изразходват по-голямата част от дохода си за електроенергия и транспорт, които в определени райони нямат достъп до алтернативни, финансово достъпни решения за мобилност и транспорт и които може да нямат финансов капацитет да инвестират в намаляване на потреблението на изкопаеми горива. Географските особености, както в случая на острови, най-отдалечени региони и територии, селски или отдалечени райони, по-малко достъпни периферни райони, планински райони или изоставащи райони, могат да окажат специфично въздействие в контекста на транспортната бедност върху уязвимостта на домакинствата, микропредприятията и ползвателите на транспорт. Поради това тези географски особености следва да бъдат взети предвид при подготвянето на мерките и инвестициите в подкрепа на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт, когато е приложимо и целесъобразно.

(12)

Част от приходите, генерирани от включването на сградите, на автомобилния транспорт и на допълнителни сектори в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО, следва да бъдат използвани за справяне със социалните последици от това включване, за да може преходът да бъде справедлив и приобщаващ и никой да не бъде пренебрегнат. Общият размер на средствата по Социалния фонд за климата (наричан по-нататък „Фондът“), който се създава с настоящия регламент, следва да отразява равнището на амбиция в областта на декарбонизацията, произтичащо от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО.

(13)

Използването на част от приходите за справяне със социалните въздействия, произтичащи от включването на сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО, е от още по-голямо значение с оглед на съществуващите равнища на енергийна бедност. Енергийна бедност е ситуация, в която домакинствата нямат възможност за достъп до основни енергийни услуги, които са в основата на един нормален жизнен и здравен стандарт, като набавяне на достатъчно топлина чрез отопление, охлаждане — при повишаване на температурите, осветление и енергия за захранване на уреди. В проучване от 2021 г., проведено на равнището на Съюза, приблизително 34 милиона европейци, т.е. почти 6,9 % от населението на Съюза, са заявили, че не могат да си позволят да отопляват достатъчно дома си. Следователно енергийната бедност е основно предизвикателство за Съюза. Въпреки че социалните тарифи или временното пряко подпомагане на доходите могат да осигурят незабавна помощ за домакинствата, изправени пред енергийна бедност в краткосрочен план, само целенасочени структурни мерки, по-специално саниране на сгради, включително чрез достъп до енергия от възобновяеми източници и активно насърчаване на използването на възобновяемите енергийни източници, чрез мерки за информиране и повишаване на осведомеността, насочени към домакинствата, както и саниране на сгради, което допринася за целите, установени в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), могат да осигурят трайни решения и ефективно да спомогнат за борбата с енергийната бедност. Следва да се даде възможност определението за енергийна бедност съгласно настоящия регламент да бъде актуализирано, за да отразява резултатите от преговорите по директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (преработен текст).

(14)

Възприемането на един цялостен подход към санирането на сгради, при който по-ефикасно да се вземат под внимание хората, изложени на риск от изключване, а именно тези, които страдат най-много от енергийна бедност в Съюза, би могло да доведе до намаляване на търсенето на енергия. Поради това подкрепата от Фонда за сектора на сградите следва да има за цел подобряване на енергийната ефективност, а оттук и намаляване на потреблението на енергия за всяко домакинство, което би било осезаемо чрез спестените средства и в резултат на това би се превърнало в средство за борба с енергийната бедност. Преразглеждането на Директива 2010/31/ЕС ще положи основите за постигането на тези цели и поради това следва да бъде взето предвид при прилагането на настоящия регламент.

(15)

Тъй като за понятието „транспортна бедност“ все още няма определение на равнището на Съюза, за целите на настоящия регламент следва да бъде въведено такова определение. Транспортната бедност би могла да се превърне в още по-належащ проблем, както се признава в Препоръката на Съвета от 16 юни 2022 г. относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (8), и да доведе до намаляване на достъпа до основни социално-икономически дейности и услуги като заетост, образование или здравеопазване, по-специално за уязвимите лица и домакинства. Транспортната бедност обикновено се дължи на един фактор или на комбинация от фактори като ниски доходи, високи разходи за гориво или липса на финансово приемлив или достъпен частен или обществен транспорт. Транспортната бедност може да засегне по-специално физическите лица и домакинствата в селските, островните, периферните, планинските, отдалечените и по-малко достъпните райони или по-слабо развитите региони или територии, включително по-слабо развитите крайградски райони и най-отдалечените региони.

(16)

Фондът следва да бъде създаден, за да осигурява финансови средства за държавите членки в помощ на техните политики за справяне със социалните последици за уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт вследствие на въвеждането на системата за търговия с емисии за сградите и за автомобилния транспорт. Това следва да се постигне по-специално чрез временно пряко подпомагане на доходите и мерки и инвестиции, предвидени за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез повишена енергийна ефективност на сградите, декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане, независимо от това кой е собственик на сградите, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници, и чрез осигуряване на по-широк достъп до мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии в полза на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт. Необходимо е да се обърне внимание на различните форми на жилища под наем, включително тези на частния пазар за отдаване под наем. Сред мерките могат да бъдат включени финансова подкрепа или фискални стимули, например приспадане на разходите за саниране от наема, за да се вземат предвид наемателите и хората, живеещи в социални жилища.

(17)

Всяка държава членка следва да представи на Комисията социален план за климата (наричан по-нататък „планът“). Плановете следва да бъдат представени до 30 юни 2025 г., за да могат да бъдат разгледани внимателно и своевременно. Плановете следва да съдържат инвестиционен компонент, който да насърчава намаляването в дългосрочен план на зависимостта от изкопаеми горива, и могат да предвиждат и други мерки, включително временно пряко подпомагане на доходите, за да се намалят неблагоприятните последици върху доходите в краткосрочен план. Плановете следва да имат две цели. На първо място, те следва да осигуряват на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт необходимите ресурси за финансиране и реализация на инвестиции в енергийна ефективност, декарбонизация на отоплението и охлаждането, в превозни средства и мобилност с нулеви и с ниски емисии, включително чрез ваучери, субсидии или заеми с нулева лихва. На второ място, те следва да смекчават въздействието на нарастването на цените на изкопаемите горива върху най-уязвимите и по този начин да предотвратяват възникването на енергийна и транспортна бедност през преходния период до извършването на такива инвестиции. Плановете биха могли да подпомагат достъпа до финансово достъпни енергийно ефективни жилища, включително социални жилища. Когато прилагат мерки в подкрепа на уязвимите ползватели на транспорт, в своите планове държавите членки следва да могат да отдават приоритет на подкрепата за превозни средства с нулеви емисии, при условие че това решение е финансово достъпно и осъществимо.

(18)

Държавите членки, като провеждат консултации с местните и регионалните органи, с икономическите и социалните партньори и със съответните организации на гражданското общество, са в най-добрата позиция да разработват, изпълняват и когато е целесъобразно, да изменят планове, адаптирани и насочени към техните местни, регионални и национални особености, към съществуващите им политики в съответните области и планираното използване на други подходящи фондове на Съюза. Всеки път, когато от Комисията се изисква да направи оценка на даден план, следва да се провежда обществена консултация със заинтересованите страни. По този начин могат най-добре да бъдат отразени широкото разнообразие от ситуации, специфичните познания на органите на местното и регионалното самоуправление, на икономическите и социалните партньори, на съответните организации на гражданското общество, на институциите в сферата на научните изследвания и иновациите, на заинтересованите страни от промишлеността и на представителите в социалния диалог, както и националните обстоятелства, и да допринесат за ефективността и ефикасността на цялостната подкрепа за уязвимите групи.

(19)

Плановете следва да бъдат изработени в тясно сътрудничество с Комисията и оформени в съответствие с предоставения образец. За да се избегне прекомерната административна тежест, държавите членки следва да имат възможност да правят незначителни корекции или да поправят технически грешки в плановете, като просто уведомяват Комисията за тези промени. За да се считат за незначителни, корекциите следва да представляват увеличение или намаление, което е по-малко от 5 % от дадена целева стойност, предвидена в плана.

(20)

Да се осигури специална насоченост на мерките и инвестициите към енергийно бедните домакинства или уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт е от ключово значение за справедлив преход към неутралност по отношение на климата. Мерките за подкрепа с цел да се допринесе за намаление на емисиите на парникови газове следва да помогнат на държавите членки да се справят със социалните последици от търговията с емисии в секторите на сградите и на автомобилния транспорт.

(21)

Докато се чака въздействието на посочените инвестиции върху намаляването на разходите и емисиите, добре насоченото пряко подпомагане на доходите за уязвимите домакинства и уязвимите ползватели на транспорт ще допринесе за намаляване на разходите за енергия и мобилност и ще подпомогне справедливия преход. Прякото подпомагане на доходите следва да се смята за временна мярка, съпътстваща декарбонизацията на жилищния и на транспортния сектор. То няма да е постоянно, тъй като не се бори с първопричините за енергийната и транспортната бедност. Това подпомагане следва да бъде използвано само за справяне с преките последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите и автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО, и не следва да се използва във връзка с разходите за електроенергия или отопление, свързани с включването на производството на електроенергия и топлинна енергия в приложното поле на същата директива. Правото да се получава такова пряко подпомагане на доходите следва да бъде ограничено във времето. Получателите на пряко подпомагане на доходите следва да бъдат обект, като членове на обща група получатели, на мерки и инвестиции, насочени към ефективното извеждане на тези получатели от енергийната и транспортната бедност. Поради това плановете следва да включват пряко подпомагане на доходите, при условие че съдържат и мерки или инвестиции с трайно въздействие, насочени към уязвимите домакинства и уязвимите ползватели на транспорт, които получават пряко подпомагане на доходите.

(22)

Държавите членки следва да повишават осведомеността сред уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт, като предоставят целенасочена, достъпна и финансово приемлива информация, образователни инициативи и съвети за разходно ефективни мерки и инвестиции, както и за наличната подкрепа, включително чрез енергийни одити на сгради и на съобразени с конкретните нужди енергийни консултации или персонализирани услуги за управление на мобилността.

(23)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите по Парижкото споразумение и ангажимента за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, мерките и инвестициите съгласно настоящия регламент са замислени така, че да бъдат в съответствие с целта поне 30 % от общия размер на бюджета на Съюза съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (9) („МФР за периода 2021—2027 г.“), и от общия размер на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, създаден с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (10), и най-малко 37 % от общия размер на Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (11), да бъдат изразходвани в подкрепа на целите в областта на климата. Мерките и инвестициите съгласно настоящия регламент са същевременно замислени така, че да съответстват на амбицията през 2024 г. 7,5 % от годишните разходи по МФР за периода 2021—2027 г., а през 2026 г. и 2027 г. — 10 % от тези разходи, да бъдат за цели, свързани с биологичното разнообразие, като се отчита съществуващото припокриване между целите по отношение на климата и по отношение на биологичното разнообразие.

За тази цел методиката, определена в приложение I към Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (12), следва да се използва за проследяване на разходите на Фонда. Фондът следва да оказва подкрепа за мерки и инвестиции, които се осъществяват при пълно спазване на стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и са в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (13). В плановете следва да се включват само такива мерки и инвестиции. Мерките за пряко подпомагане на доходите следва по правило да се разглеждат като мерки с незначително обозримо въздействие по отношение на екологичните цели и като такива следва да се смятат за съответстващи на принципа за ненанасяне на значителни вреди. Комисията следва да издаде технически насоки за държавите членки достатъчно рано преди подготовката на плановете. В насоките следва да бъде разяснено как мерките и инвестициите трябва да съответстват на принципа за ненанасяне на значителни вреди.

(24)

Жените са непропорционално засегнати от енергийна и транспортна бедност, по-специално самотните майки, които представляват 85 % от семействата с един родител, както и необвързаните жени, жените с увреждания и възрастните жени, които живеят сами. Освен това жените имат различни и по-сложни модели на мобилност. За семействата с един родител, които имат деца на издръжка рискът от детска бедност е особено висок. Равенството между половете и равните възможности за всички, всеобхватното интегриране на тези цели, както и правата на достъпност за хората с увреждания следва да се спазват и утвърждават през целия процес на подготовка и изпълнение на плановете, за да не бъде никой пренебрегнат.

(25)

Активните клиенти, гражданските енергийни общности и търговията между партньори на възобновяема енергия могат да помогнат на държавите членки да постигнат целите на настоящия регламент чрез подход „отдолу нагоре“, иницииран от гражданите. Те овластяват и ангажират потребителите и дават възможност на определени групи битови клиенти да участват в мерки за енергийна ефективност и инвестиции, подкрепят използването на енергия от възобновяеми източници от домакинствата и същевременно допринасят за борбата с енергийната бедност. Поради това държавите членки следва да насърчават ролята на гражданските енергийни общности и на общностите за възобновяема енергия и да ги разглеждат като отговарящи на условията бенефициери на Фонда.

(26)

Държавите членки следва да включат в плановете мерките и инвестициите, които ще бъдат финансирани, прогнозните разходи за тези мерки и инвестиции и националното участие. При внасянето на своите планове държавите членки следва да представят прогнозните общи разходи без данъка върху добавената стойност (ДДС), за да се даде възможност за съпоставяне на плановете. Плановете следва да включват също така ключовите междинни цели и целевите стойности, така че да може да се оценява ефективното изпълнение на мерките и инвестициите.

(27)

Фондът и плановете следва да бъдат съгласувани със и да се вписват в контекста на планираните реформи и поетите ангажименти от държавите членки съгласно техните актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (14), както е предвидено в директивата на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (преработен текст), в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права, в програмите на политиката на сближаване в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1060, в териториалните планове за справедлив преход в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (15), в плановете за възстановяване и устойчивост в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241, в Модернизационния фонд по член 10 г. от Директива 2003/87/ЕО и в дългосрочните стратегии на държавите членки за саниране на сгради в съответствие с Директива 2010/31/ЕС. За да се осигури административна ефикасност, когато е приложимо, включената в плановете информация следва да е съобразена с посочените законодателни актове и планове.

(28)

С цел да се осигури по-ефикасно планиране държавите членки следва да посочат в своите планове последиците от отлагането на системата за търговия с емисии, установена в съответствие с глава IVa от Директива 2003/87/ЕО, съгласно член 30к от посочената директива. За тази цел цялата съответна информация, която трябва да бъде включена в плана, следва да бъде ясно разграничена, като се раздели на два сценария, а именно чрез описание и количествено определяне на необходимите корекции на мерките, инвестициите, междинните цели, целевите стойности, размера на националното участие и всеки друг относим елемент на плана.

(29)

Чрез Фонда Съюзът следва да подпомага държавите членки с финансови средства за изпълнение на техните планове. Плащанията от Фонда следва да са обвързани с постигането на междинните цели и целевите стойности, включени в плановете. Това ще позволи да се вземат предвид националните обстоятелства и приоритети, като същевременно се опрости финансирането и се улесни интегрирането на финансирането по линия на Фонда с други национални разходни програми и същевременно се гарантират въздействието и целостта на разходите на Съюза.

(30)

Фондът следва по изключение и временно да се финансира от приходите от продажбата на търг на 50 милиона квоти съгласно член 10а, параграф 8б от Директива 2003/87/ЕО, 150 милиона квоти съгласно член 30 г., параграф 3 от посочената директива и известно количество допълнителни квоти съгласно член 30 г., параграф 4 от посочената директива, което следва да представлява външен целеви приход. По принцип за изпълнението на Фонда за периода 2026—2032 г. следва да се предостави максимална сума от 65 000 000 000 EUR. Комисията трябва да осигури продажбата на търг на квоти, които попадат в обхвата на глава IVa от посочената директива. Ако системата за търговия с емисии, установена в съответствие с посочената глава, бъде отложена за 2028 г. съгласно член 30к от посочената директива, максималната сума, налична за изпълнението на Фонда, следва да бъде 54 600 000 000 EUR. Тази сума и годишните суми отрязват по-голямата потребност от финансиране в началния етап на Фонда. Максималният размер на разпределените финансови средства следва да се изчисли за всяка държава членка в съответствие с методика за разпределение, предвиждаща по-специално допълнителна подкрепа за онези държави членки, които са засегнати в по-голяма степен от включването на емисиите на парникови газове от сградите и от автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО. Като се има предвид, че външните целеви приходи трябва да се предоставят след продажбата на квоти на търг съгласно член 10а, параграф 8б, член 30 г., параграф 3 и член 30 г., параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО, е необходимо да се предвиди дерогация от член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (16), за да се даде възможност на Съюза да поема задължения всяка година за сумите, необходими за плащанията към държавите членки, които трябва да бъдат извършени в съответствие с настоящия регламент за приемането на бюджетни кредити, съответстващи на целеви приходи.

(31)

Участието на държавите членки следва да е най-малко 25 % от прогнозните общи разходи по техните планове.

(32)

Бюджетните задължения следва да могат да бъдат разбити на годишни вноски, по целесъобразност. В споразуменията с държавите членки, които представляват индивидуални правни задължения, следва да се взема предвид, наред с другото, събитието, посочено в член 30к от Директива 2003/87/ЕО, което би могло да доведе до забавяне с една година на началото на търговията с емисии за сградите, за автомобилния транспорт и за допълнителни сектори. В тези споразумения следва също така да бъдат взети предвид всички потенциални финансови рискове за Съюза, които биха могли да изискват изменение на индивидуалните правни задължения поради особеностите на временното и извънредното финансиране на Фонда от външни целеви приходи, генерирани от квоти по системата за търговия с емисии.

(33)

За да се осигурят допълнителни ресурси за Фонда, държавите членки следва да могат да поискат прехвърляне на ресурси към Фонда от програмите на политиката на сближаване, изпълнявани при условията на споделено управление, създадени с Регламент (ЕС) 2021/1060, при спазване на условията, определени в посочения регламент. За да се предостави на държавите членки достатъчно гъвкавост при изпълнението на разпределените им по линия на Фонда средства, следва да бъде възможно да се прехвърлят ресурси от годишните им разпределени финансови средства към фондовете, изпълнявани при условията на споделено управление, предвидени в Регламент (ЕС) 2021/1060, до таван от 15 %. С цел да се облекчи административната тежест, произтичаща от последователни прехвърляния на ресурси от годишните им разпределени по линия на Фонда финансови средства към фондове, изпълнявани при условията на споделено управление, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) 2021/1060, съответното изменение на една или повече програми следва по принцип да се изисква само веднъж, при спазване на определени условия, за да се гарантира ефективен финансов контрол. Следва да бъде възможно да се извършват допълнителни прехвърляния през следващите години чрез нотифициране на финансовите таблици пред Комисията, при условие че промените се отнасят единствено до увеличение на финансовите ресурси без допълнителни промени в съответната програма.

(34)

Фондът следва да подкрепя мерки, които зачитат принципа на допълняемост на финансирането от Съюза. Фондът не следва да замества периодичните национални разходи, освен в надлежно обосновани случаи, включително за плащания на разходи за действия за техническа помощ, посочени в плановете.

(35)

За да се гарантират ефикасното, прозрачно и съгласувано разпределение на средства и спазването на принципа за доброто финансово управление, действията по настоящия регламент следва да бъдат съгласувани с текущите програми на равнището на Съюза, на национално и, когато е целесъобразно, на регионално равнище и да ги допълват, като същевременно се избягва двойното финансиране от Фонда и от други програми на Съюза за едни и същи разходи. По-специално Комисията и държавите членки следва да осигуряват ефективна координация на всички етапи от процеса, така че да се гарантират последователност, съгласуваност, взаимно допълване и полезно взаимодействие между източниците на финансиране. За тази цел държавите членки следва да бъдат задължени, когато представят на Комисията своите планове, да представят и съответната информация за съществуващо или планирано финансиране от Съюза. Финансовата подкрепа по линия на Фонда следва да допълва подкрепата, предоставяна по линия на други програми и инструменти на Съюза. Финансираните по линия на Фонда мерки и инвестиции следва да могат да получават финансиране от други програми и инструменти на Съюза, при условие че тази подкрепа не покрива същите разходи.

(36)

Плащанията следва да се извършват въз основа на решение на Комисията, с което се одобрява изплащането на средствата на съответната държава членка. Затова е необходима дерогация от член 116, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, така че срокът за плащане да може да започва да тече от датата, на която Комисията е съобщила на въпросната държава членка това решение, а не от датата на получаване на искане за плащане.

(37)

След като бъде извършен анализа на всички искания за плащане, получени в рамките на даден кръг, и ако целевите приходи, предназначени за Фонда в съответствие с член 30 г., параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО, не са достатъчни за покриване на исканията за плащания, подадени от държавите членки, Комисията следва да плаща на държавите членки на пропорционална основа, за да се осигури равно третиране на държавите членки. В следващия кръг от искания за плащане Комисията следва да дава приоритет на държавите членки със забавени плащания от предходния кръг на искания за плащания и едва след това да извършва плащания по новоподадените искания за плащане.

(38)

За да се улесни изготвянето на плановете и да се осигурят прозрачни правила за мониторинг и оценка, списъкът на общите показатели и образецът за плановете следва да бъдат включени в приложенията към настоящия регламент. Държавите членки следва да могат да използват относимите общи показатели за определяне на междинните цели и целевите стойности в своите планове. Списъкът на общите показатели следва да съдържа общите показатели за докладване относно напредъка и за целите на мониторинга и оценката на изпълнението на плановете и на Фонда.

(39)

Фондът следва да се изпълнява в съответствие с принципа на доброто финансово управление, включително ефективното предотвратяване и преследване по наказателен ред на измамите, включително данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, корупцията и конфликтите на интереси. Спрямо Фонда се прилага общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки, създаден с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(40)

За целите на доброто финансово управление и като същевременно се зачита основаният на резултатите характер на Фонда, следва да бъдат определени специални правила за бюджетните задължения, плащанията, спирането на плащанията и връщането на средства, както и за прекратяването на споразумения, свързани с финансова подкрепа. Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че използването на средствата във връзка с мерки, получаващи подкрепа от Фонда, е в съответствие с приложимото право на Съюза и национално право. Държавите членки следва да гарантират, че тази подкрепа се предоставя в съответствие с правилата на Съюза за държавната помощ, когато те са приложими. По-специално те следва да гарантират, че се предотвратяват, разкриват и коригират измамите, корупцията и конфликтите на интереси и че се избягва двойното финансиране от Фонда и от други програми на Съюза. Спирането на изпълнението на споразумения, свързани с финансова подкрепа, прекратяването на такива споразумения, както и намаляването и връщането на разпределените финансови средства следва да бъдат възможни, когато планът не е изпълнен по задоволителен начин от съответната държава членка или в случай на сериозни нередности, а именно измами, корупция и конфликти на интереси във връзка с мерките, за които се предоставя подкрепа от Фонда, или сериозно неизпълнение на задължение, произтичащо от споразуменията, свързани с финансова подкрепа. В случай на прекратяване на споразумение, свързано с финансова подкрепа, или намаляване и връщане на разпределени финансови средства тези суми следва да бъдат разпределени на държавите членки до 31 декември 2033 г. в съответствие с правилата за разпределение на квотите, определени в член 30 г., параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО. Следва да се въведат подходящи процедури по оспорване, за да се гарантира, че решенията на Комисията във връзка със спирането на плащания и връщането на платените суми или с прекратяването на споразумения, свързани с финансова подкрепа, зачита правото на държавите членки да представят коментари.

(41)

Комисията следва да гарантира, че финансовите интереси на Съюза са ефективно защитени. Въпреки че преди всичко държавата членка носи отговорност да осигури изпълнение на Фонда в съответствие със съответното право на Съюза и национално право, Комисията следва да може да получава достатъчна увереност от държавите членки в това отношение. За тази цел държавите членки следва да осигуряват функционирането на ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол при изпълнението на Фонда и да събират недължимо платени суми или суми, които са били обект на злоупотреба. В това отношение държавите членки следва да могат да разчитат на обичайните национални системи за управление на бюджета. Държавите членки следва да събират, записват и съхраняват в електронна система стандартизирани категории данни и информация, позволяващи предотвратяването, разкриването и поправянето на сериозни нередности във връзка с мерките и инвестициите, подкрепяни от Фонда, а именно измами, корупция и конфликти на интереси. Комисията следва да предостави система за информация и мониторинг, включително единен инструмент за извличане на данни и измерване на риска, с цел получаване на достъп и анализиране на тези данни и информация. Комисията следва да насърчава използването на тази система за информация и мониторинг с оглед на общото прилагане от страна на държавите членки.

(42)

Комисията, Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Сметната палата и когато е приложимо — Европейската прокуратура, следва да могат да използват системата за информация и мониторинг в рамките на своите правомощия и права.

(43)

На държавите членки и на Комисията следва да бъде разрешено да обработват лични данни само когато това е необходимо за целите на осигуряването на освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, одит и контрол, информацията, комуникацията и видимостта по отношение на използването на средства във връзка с мерките за изпълнение по линия на Фонда. Личните данни следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (18) или Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (19), в зависимост от това кой от двата е приложим.

(44)

В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (20) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (21), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (22) и (ЕС) 2017/1939 (23) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, поправяне и разследване на измами, корупция и конфликти на интереси и когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF има правомощия да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измами, корупция, конфликти на интереси или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.

В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за измами, корупция, конфликти на интереси и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (24). В съответствие с Регламент (EС, Евратом) 2018/1046 всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на фондовете на Съюза, предоставят равностойни права.

(45)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се прилагат за настоящия регламент. Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета на Съюза чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко управление, и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети съгласно член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(46)

Регламент (ЕС) 2021/1060 следва да бъде съответно изменен.

(47)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да допринесе за социално справедлив преход към неутралност по отношение на климата чрез справяне със социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите и от автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

(1)

В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (наричано по-нататък „Европейският зелен пакт“), Комисията очерта нова стратегия за растеж. Тази стратегия има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която най-късно до 2050 г. няма да има нетни емисии (емисии след приспадане на поглъщанията) на парникови газове (наричани по-нататък „емисии на парникови газове“) и икономическият растеж няма да е обвързан с използването на ресурси. Европейският зелен пакт има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно тази трансформация трябва да бъде справедлива и приобщаваща, като не се пренебрегва никой. Комисията също така обяви в своето съобщение от 12 май 2021 г., озаглавено „Път към здравословна планета за всички, план за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, че се насърчават съответните инструменти и стимули за по-добро прилагане на принципа „замърсителят плаща“, установен в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с което да се сложи край на „безплатното замърсяване“, насочено към максимално увеличаване на полезните взаимодействия между декарбонизацията и амбицията за нулево замърсяване.

(2)

Парижкото споразумение (4), прието на 12 декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Страните по Парижкото споразумение се договориха да задържат покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2°C над нивата от прединдустриалния период и да положат по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5°C над нивата от прединдустриалния период. Съгласно Пакта за климата от Глазгоу, приет на 13 ноември 2021 г., Конференцията на страните по РКООНИК, изпълняваща функциите на събрание на страните по Парижкото споразумение, призна също така, че ограничаването на покачването на средната температура в световен мащаб до 1,5°C над нивата от прединдустриалния период би намалило значително рисковете и въздействието на изменението на климата, и пое ангажимент до края на 2022 г. да бъдат определени по-високи цели за 2030 г., за да се преодолее разликата при изпълнението на амбицията.

(3)

Справянето с предизвикателствата, свързани с климата и с околната среда, както и постигането на целите на Парижкото споразумение, са в основата на Европейския зелен пакт. Значението на Европейския зелен пакт нарасна още повече на фона на изключително тежките последствия от пандемията от COVID-19 върху здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.

(4)

Съюзът се ангажира да намали до 2030 г. емисиите на парникови газове в цялата икономика на Съюза с най-малко 55% в сравнение с нивата от 1990 г., както е посочено в информацията, подадена съгласно РКООНИК от името на Европейския съюз и неговите държави членки относно актуализацията на национално определения принос на Европейския съюз и неговите държави членки.

(5)

С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (5) в законодателството е включена целта за постигане най-късно до 2050 г. на неутралност по отношение на климата в цялата икономика. С посочения регламент се въвежда и обвързваща за Съюза цел за намаляване до 2030 г. на вътрешните нетни емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщането) с най-малко 55% в сравнение с нивата от 1990 г.

(6)

Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2018 г. относно въздействието на покачването на температурата в световен мащаб с 1,5°C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб осигурява надеждна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от активизиране на действията, свързани с климата. В доклада се потвърждава, че за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития и от достигане на точката на необратимост, емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до покачване на температурата с 1,5°C в световен мащаб. Освен това, ако не се приложат бързо начини за смекчаване, съответстващи на ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C над нивата от прединдустриалния период, ще трябва да се предприемат много по-скъпи и сложни мерки за адаптиране, за да се избегне въздействието на по-високите нива на глобално затопляне. Приносът на Работна група I към шестия доклад за оценка на МКИК, озаглавен „Изменението на климата през 2021 г.: Научна основа от гледна точка на физиката“, припомня, че изменението на климата вече засяга всеки регион на земята, и предвижда, че през следващите десетилетия изменението на климата ще се засили във всички региони. В посочения доклад се подчертава, че ако не се постигне незабавно, бързо и широкомащабно намаляване на емисиите на парникови газове, ограничаването на затоплянето близо до 1,5°C или дори до 2°C няма да бъде постижимо.

(7)

Съюзът изпълнява амбициозна политика за действия в областта на климата и е въвел регулаторна рамка за постигане на своята цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с другото, от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), с която се установява система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ на ЕС“) и се осигурява хармонизирано формиране на цената на емисиите на парникови газове в Съюза за енергоемки сектори и подсектори, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (7), с който се въвеждат национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (8), с който от държавите членки се изисква да компенсират емисиите на парникови газове от земеползването чрез поглъщане на парникови газове от атмосферата.

(8)

Въпреки че Съюзът е намалил значително своите вътрешни емисии на парникови газове, емисиите на парникови газове, съпътстващи вноса към Съюза, нарастват, като по този начин се подкопават усилията на Съюза да намали отпечатъка си от емисии на парникови газове в световен мащаб. Отговорност на Съюза е да продължи да има водеща роля в действията в областта на климата в световен мащаб.

(9)

Докато значителен брой от международните партньори на Съюза имат подходи в политиката, които не водят до същата амбиция в областта на климата, съществува риск от изместване на въглеродни емисии. Изместване на въглеродни емисии възниква, ако поради разходите, свързани с политиките в областта на климата, предприятията в определени сектори или подсектори на промишлеността прехвърлят производство към други държави или ако с внос от тези държави се заменят равностойни продукти, характеризиращи се с по-нисък интензитет на емисии на парникови газове. Такива ситуации биха могли да доведат до увеличаване на общите емисии в световен мащаб и така да се застраши намаляването на емисиите на парникови газове, от което в момента има спешна нужда, за да бъде постигната целта за запазване на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2°C над нивата от прединдустриалния период и да се полагат усилия покачването на температурата да се ограничи до 1,5°C над нивата от прединдустриалния период. Тъй като Съюзът повишава амбицията си в областта на климата, този риск от изместване на въглеродни емисии би могъл да подкопае ефективността на политиките на Съюза за намаляване на емисиите.

(10)

Инициативата за въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) е част от законодателния пакет „Подготвени за цел 55“. МКВЕГ трябва да служи като основен елемент в инструментариума на Съюза за постигане на целта за неутрален по отношение на климата Съюз най-късно до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение, чрез справяне с рисковете от изместване на въглеродни емисии в резултат на повишената амбиция на Съюза в областта на климата. Очаква се МКВЕГ да допринесе и за насърчаване на декарбонизацията в трети държави.

(11)

Съществуващите механизми за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии в секторите или подсекторите, в които съществува такъв риск, включват преходно безплатно разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС и финансови мерки за компенсиране на разходите за непреки емисии, произтичащи от разходите за емисии на парникови газове, прехвърлени към цените на електроенергията. Тези механизми са заложени съответно в член 10а, параграф 6 и член 10б от Директива 2003/87/ЕО. Безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС за постигащите най-добри резултати беше подходящ инструмент на политиката за някои промишлени сектори с цел предприемане на мерки за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии. Въпреки това, в сравнение със система на изцяло тръжен принцип, с такова безплатно разпределяне се отслабва подаваният от системата ценови сигнал и това се отразява върху стимулите за инвестиции в по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове.

(12)

Целта на МКВЕГ е да замени тези съществуващи механизми, като се справи с риска от изместване на въглеродни емисии по друг начин, по-специално като гарантира равностойна цена на въглеродните емисии за внасяните и за местните продукти. За да се гарантира плавен преход от сегашната система за безплатно разпределяне на квоти към МКВЕГ, този механизъм следва да се въведе постепенно, успоредно с постепенното премахване на безплатното разпределяне на квоти в секторите, обхванати от МКВЕГ. Комбинираното прилагане на безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС и на МКВЕГ през преходния период не следва в никакъв случай да води до по-благоприятно третиране на стоките от Съюза в сравнение със стоките, внесени на митническата територия на Съюза.

(13)

Цената на въглеродните емисии нараства и дружествата се нуждаят от дългосрочна видимост, предвидимост и правна сигурност, за да вземат решенията си относно инвестициите в декарбонизацията на промишлените процеси. Поради това, за да се укрепи правната рамка за борба с изместването на въглеродни емисии, следва да се установи ясен път за постепенно допълнително разширяване на обхвата на МКВЕГ, така че да се включат продукти, сектори и подсектори, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии.

(14)

Въпреки че целта на МКВЕГ е да се предотврати рискът от изместване на въглеродни емисии, настоящият регламент ще насърчи също така производителите от трети държави да използват технологии, които са по-ефективни по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове, така че да се генерират по-малко емисии. Поради тази причина се очаква МКВЕГ да подкрепи ефективно намаляването на емисиите на парникови газове в трети държави.

(15)

Като инструмент за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и намаляване на емисиите на парникови газове, МКВЕГ следва да гарантира, че внасяните продукти са предмет на регулаторна система, при която се прилагат разходи за въглеродните емисии, равностойни на разходите, възникнали съгласно СТЕ на ЕС, в резултат на което цената на въглеродните емисии е равностойна за внасяните и местните продукти. МКВЕГ представлява екологична мярка, която следва да подкрепя намаляването на емисиите на парникови газове в световен мащаб и да предотвратява риска от изместване на въглеродни емисии, като същевременно гарантира съвместимост с правилата на Световната търговска организация.

(16)

Настоящият регламент следва да се прилага за стоките, внесени на митническата територия на Съюза от трети държави, освен когато тяхното производство вече е било предмет на СТЕ на ЕС в резултат на прилагането ѝ за трети държави или територии, или на система за ценообразуване на въглеродните емисии, която е напълно свързана със СТЕ на ЕС.

(17)

За да се гарантира, че преходът към въглеродно неутрална икономика непрекъснато се съпътства от икономическо и социално сближаване, при бъдещото преразглеждане на настоящия регламент следва да се вземат предвид специфичните характерни особености и ограничения на най-отдалечените региони, посочени в член 349 ДФЕС, както и на островните държави, които са част от митническата територия на Съюза, без да се подкопават целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза, включително вътрешния пазар и общите политики.

(18)

С цел да се предотврати рискът от изместване на въглеродни емисии при офшорните инсталации настоящият регламент следва да се прилага за стоките или преработените продукти от тези стоки, получени в резултат на режим активно усъвършенстване, които са внесени на изкуствен остров, фиксирана или плаваща конструкция или всяка друга конструкция в континенталния шелф или в изключителната икономическа зона на държава членка, когато континенталният шелф или изключителната икономическа зона са прилежащи към митническата територия на Съюза. На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на подробни условия за прилагането на МКВЕГ по отношение на такива стоки.

(19)

Емисиите на парникови газове, които следва да бъдат предмет на МКВЕГ, следва да съответстват на емисиите на парникови газове, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, а именно въглеродния диоксид (CO2), както и - когато това е приложимо - диазотния оксид и перфлуоровъглеродите. За да се гарантира съгласуваност, МКВЕГ следва да се прилага за преките емисии на тези парникови газове от производството на стоки до момента на вноса на митническата територия на Съюза, така че да съответства на обхвата на СТЕ на ЕС. МКВЕГ следва да се прилага и за непреките емисии. Тези непреки емисии са емисиите, произтичащи от производството на електроенергията, използвана за производството на стоките, за които се прилага настоящият регламент. Включването на непреките емисии би повишило още повече екологичната ефективност на МКВЕГ и неговата амбиция да допринася за борбата с изменението на климата. Първоначално обаче непреките емисии не следва да се вземат предвид за стоките, за които в Съюза се прилагат финансови мерки за компенсиране на непреките разходи за емисии, произтичащи от разходите за емисии на парникови газове, прехвърлени към цените на електроенергията. Тези стоки са определени в приложение II към настоящия регламент. Бъдещите преразглеждания на СТЕ на ЕС в Директива 2003/87/ЕО, и по-специално преразглеждането на мерките за компенсиране на непреките разходи, следва да бъдат отразени по подходящ начин по отношение на обхвата на прилагане на МКВЕГ. По време на преходния период следва да се събират данни с цел допълнително конкретизиране на методиката за изчисляване на непреките емисии. Тази методика следва да е съобразена с количеството електроенергия, използвано за производството на стоките, изброени в приложение I към настоящия регламент, както и държавата на произход, производствения източник и емисионния фактор, свързани с тази електроенергия. Специфичната методика следва да бъде допълнително конкретизирана, за да се достигне до най-подходящия начин за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и да се гарантира екологосъобразността на МКВЕГ.

(20)

СТЕ на ЕС и МКВЕГ имат една обща цел: определяне на цени на съпътстващите емисии на парникови газове на едни и същи сектори и стоки, чрез използване на конкретни квоти или на сертификати. И двете системи имат регулаторен характер и са обосновани от нуждата да се ограничат емисиите на парникови газове в съответствие с обвързващата цел в областта на околната среда съгласно правото на Съюза, определена в Регламент (EС) 2021/1119, за намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове на Съюза с най-малко 55% в сравнение с нивата от 1990 г. и целта за постигане на неутралност по отношение на климата в цялата икономика най-късно до 2050 г.

(21)

Докато при СТЕ на ЕС се определя общият брой на издадените квоти (наричан по-нататък „горна граница“) за емисиите на парникови газове от дейностите, попадащи в нейния обхват, и се позволява търгуване с квотите (т.нар. „система за ограничаване и търговия с емисии“), при МКВЕГ не следва да се установяват количествени ограничения върху вноса, за да не се ограничават търговските потоци. Освен това, докато СТЕ на ЕС се прилага за инсталациите в Съюза, МКВЕГ следва да се прилага за определени стоки, внасяни на митническата територия на Съюза.

(22)

Системата на МКВЕГ има някои специфични характеристики в сравнение със СТЕ на ЕС, включително по отношение на изчисляването на цената на сертификатите по МКВЕГ, възможностите за търгуване на сертификати по МКВЕГ и на срока на валидност. Тези характеристики се дължат на необходимостта да се запази ефективността на МКВЕГ като мярка за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии с течение на времето. Те също така гарантират, че управлението на системата на МКВЕГ не съставлява прекалено голяма тежест от гледна точка както на задълженията, налагани на операторите, така и на административните ресурси, като в същото време се запазва степен на гъвкавост, равностойна на тази, с която операторите разполагат при СТЕ на ЕС. Осигуряването на такъв баланс е от особено значение за съответните малки и средни предприятия (МСП).

(23)

За да се запази неговата ефективност като мярка за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии, МКВЕГ трябва да отразява до голяма степен цената по СТЕ на ЕС. Докато пазарната цена на квотите по СТЕ на ЕС, пуснати на пазара, се определя чрез търгове, цената на сертификатите по МКВЕГ следва да отразява в разумна степен цената на тези търгове чрез използването на средни стойности, изчислявани на седмична база. Тези средни цени на седмична база отразяват до голяма степен колебанията в цените по СТЕ на ЕС и дават възможност за разумен марж за вносителите за извличане на ползи от промените в цените по СТЕ на ЕС, като също така гарантират, че системата може да бъде управлявана от административните органи.

(24)

При СТЕ на ЕС въз основа на горната граница се определя предлагането на квоти за емисии и се осигурява сигурност относно максималните емисии на парникови газове. Цената на въглеродните емисии се определя от баланса между това предлагане и търсенето на пазара. Недостигът е необходим, за да има ценови стимул. Целта на настоящия регламент не е да се наложи горна граница на броя на сертификатите по МКВЕГ, които са налични за вносителите; ако вносителите имат възможност да пренасят сертификатите по МКВЕГ за следващи периоди и да търгуват с тях, това би довело до ситуации, при които цената на сертификатите по МКВЕГ вече не отразява развитието на цената при СТЕ на ЕС. Подобна ситуация би отслабила стимула за декарбонизация, като по този начин благоприятства изместването на въглеродни емисии и възпрепятства постигането на първостепенната цел на МКВЕГ в областта на климата. Тя би могла също така да доведе и до различни цени за операторите от различни държави. Поради това ограниченията върху възможностите за търгуване със сертификатите по МКВЕГ и върху пренасянето им за следващи периоди се обосновават от нуждата да се избегне подкопаването на ефективността и постигането на целта на МКВЕГ в областта на климата, както и да се гарантира равнопоставено третиране на операторите от различните държави. Въпреки това, за да се запази възможността за вносителите да оптимизират своите разходи, в настоящия регламент следва да се предвиди система, съгласно която органите могат да изкупуват обратно определено количество излишни сертификати от вносителите. Това количество следва да се определи на ниво, което дава възможност за разумен марж за вносителите за рационализиране на техните разходи през периода на валидност на сертификатите, като същевременно се запазва цялостният ефект на прехвърляне на цената и се гарантира запазването на целта на МКВЕГ в областта на околната среда.

(25)

Като се има предвид, че МКВЕГ ще се прилага за вноса на стоки на митническата територия на Съюза, а не за конкретни инсталации, ще трябва да се приложат определени адаптации и опростявания в МКВЕГ. Такова опростяване следва да бъде въвеждането на проста и достъпна система за деклариране, в която вносителите следва да докладват общите проверени съпътстващи емисии на парникови газове на внасяните стоки през дадена календарна година. Също така следва да се приложи график, различен от този за цикъла на съответствие при СТЕ на ЕС, за да се избегнат всякакви потенциални спънки, които може да произтичат от задълженията за акредитираните проверяващи органи съгласно настоящия регламент и Директива 2003/87/ЕО.

(26)

Държавите членки следва да налагат санкции за нарушения на настоящия регламент и да гарантират изпълнението на тези санкции. По-специално размерът на санкцията при пропуск за връщане на сертификати по МКВЕГ от страна на одобрен декларатор по МКВЕГ следва да бъде еднакъв на размера съгласно член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87/ЕО. Когато обаче стоките се въвеждат в Съюза от лице, различно от одобрен декларатор по МКВЕГ, без да се спазват задълженията съгласно настоящия регламент, размерът на тези санкции следва да бъде по-голям, за да бъдат те ефективни, пропорционални и възпиращи, като също така се взема предвид фактът, че такова лице не е задължено да върне сертификатите по МКВЕГ. Налагането на санкции съгласно настоящия регламент не засяга санкциите, които може да бъдат наложени съгласно правото на Съюза или националното право за нарушаване на други относими задължения, по-специално такива, които са свързани с митнически правила.

(27)

Докато СТЕ на ЕС се прилага за определени производствени процеси и дейности, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде насочен към съответстващия внос на стоки. Това изисква ясно идентифициране на внесените стоки посредством тяхното класиране в Комбинираната номенклатура (КН), съдържаща се в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (9), и свързването им със съпътстващите емисии.

(28)

Стоките или преработените продукти, обхванати от МКВЕГ, следва да съответстват на дейностите, обхванати от СТЕ на ЕС, тъй като тази система се основава на количествени и качествени критерии, свързани с целта на Директива 2003/87/ЕО в областта на околната среда, и представлява най-широкообхватната регулаторна система за емисиите на парникови газове в Съюза.

(29)

Определянето на обхвата на МКВЕГ по начин, който да отразява дейностите, обхванати от СТЕ на ЕС, също би спомогнало да се гарантира, че внасяните продукти се подлагат на третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което се прилага за подобни продукти с местен произход.

(30)

Въпреки че крайната цел на МКВЕГ е да се обхванат широка гама от продукти, би било разумно да се започне с избран брой сектори със сравнително еднородни стоки, при които съществува риск от изместване на въглеродни емисии. Секторите на Съюза, за които се счита, че са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, са изброени в Делегирано решение (ЕС) 2019/708 на Комисията (10).

(31)

Стоките, за които следва да се прилага настоящият регламент, следва да бъдат подбрани след внимателен анализ на тяхната значимост от гледна точка на натрупаните емисии на парникови газове и риска от изместване на въглеродни емисии в съответстващите сектори по СТЕ на ЕС, като същевременно се ограничават сложността и административната тежест за засегнатите оператори. По-специално при подбора следва да се вземат предвид базовите материали и базовите продукти, обхванати от СТЕ на ЕС, с цел да се гарантира, че спрямо съпътстващите емисии на внасяни в Съюза продукти с висок интензитет на емисиите, се прилага цена на въглеродните емисии, равностойна на прилаганата спрямо продуктите от Съюза, и че се смекчава рискът от изместване на въглеродни емисии. Приложимите критерии за стесняване на подбора следва да бъдат: първо, значимостта на секторите по отношение на емисиите, а именно дали съответният сектор е един от най-големите източници на емисии на парникови газове като цяло; второ, излагането на сектора на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, определен съгласно Директива 2003/87/ЕО; и трето, нуждата от балансиране на широк продуктов обхват от гледна точка на емисиите на парникови газове, като същевременно се ограничават сложността и административната тежест.

(32)

Използването на първия критерий би позволило да се изброят следните сектори на промишлеността въз основа на емисиите, които генерират: желязо и стомана, рафинерии, цимент, алуминий, базови органични химични продукти, водород и торове.

(33)

На този етап обаче настоящият регламент не следва да урежда някои сектори, изброени в Делегирано решение (ЕС) 2019/708, поради особените им характеристики.

(34)

По-специално, органичните химични продукти следва да не бъдат включвани в обхвата на настоящия регламент поради техническите ограничения, които към момента на приемане на настоящия регламент не позволяват ясно да се определят съпътстващите емисии на тези внасяни стоки. За тези стоки приложимият продуктов показател за сравнение съгласно СТЕ на ЕС представлява основен параметър, който не позволява недвусмислено определяне на съпътстващите емисии на отделните внасяни стоки. По-целенасочен процес на определяне на съпътстващите емисии на органичните химични продукти изисква допълнителни данни и анализ.

(35)

Подобни технически ограничения има и за нефтохимическите продукти, за които не е възможно недвусмислено определяне на емисиите на парникови газове на отделните произвеждани продукти. В същото време съответният продуктов показател за сравнение в СТЕ на ЕС не е пряко свързан с конкретни продукти, например бензин, дизел или керосин, а с цялата продукция на дадена рафинерия.

(36)

Продуктите от алуминий следва да бъдат включени в МКВЕГ, тъй като те са силно податливи на изместване на въглеродни емисии. Освен това при няколко промишлени приложения те са в пряка конкуренция със стоманените продукти заради характеристики, които силно наподобяват тези на стоманените продукти.

(37)

Към момента на приемане на настоящия регламент вносът на водород в Съюза е относително малък. Очаква се обаче това положение да се промени значително през следващите години, тъй като пакетът на Съюза „Подготвени за цел 55“ насърчава използването на водород от възобновяеми източници. За декарбонизацията на промишлеността като цяло търсенето на водород от възобновяеми източници ще се увеличи и следователно ще доведе до неинтегрирани производствени процеси при продукти надолу по веригата, в които водородът е прекурсор. Включването на водорода в обхвата на МКВЕГ е подходящото средство за по-нататъшно насърчаване на декарбонизацията на водорода.

(38)

По същия начин определени продукти следва да бъдат включени в обхвата на МКВЕГ въпреки ниското ниво на съпътстващи емисии, отделяни в процеса на производството им, тъй като тяхното изключване би увеличило вероятността от заобикаляне на ефективния контрол върху стоманените продукти по МКВЕГ чрез промяна на модела на търговия в посока към продукти надолу по веригата.

(39)

От друга страна, настоящият регламент първоначално не следва да се прилага за определени продукти, чието производство не води до значими емисии, като например отпадъците и отломките от чугун, желязо или стомана (скрап), определени феросплави и определени торове.

(40)

Вносът на електроенергия следва да бъде включен в обхвата на настоящия регламент, тъй като този сектор е източник на 30% от общите емисии на парникови газове в Съюза. Повишената амбиция на Съюза в областта на климата ще доведе до увеличаване на разликата по отношение на разходите за въглеродните емисии между производството на електроенергия в рамките на Съюза и в трети държави. Тази разлика, в съчетание с напредъка при свързването на електрическата мрежа на Съюза към мрежите на неговите съседи, ще доведе до повишаване на риска от изместване на въглеродни емисии заради увеличението на вноса на електроенергия, значителна част от която се произвежда в електроцентрали, работещи с въглища.

(41)

За да се избегне прекомерната административна тежест за компетентните национални администрации и вносителите, е целесъобразно да се конкретизират ограничените случаи, в които задълженията по настоящия регламент не следва да се прилагат. Тази разпоредба de minimis обаче не засяга продължаващото прилагане на разпоредбите на правото на Съюза или на националното право, необходими, за да се гарантира спазването на задълженията съгласно настоящия регламент, както и по-специално на митническото законодателство, включително в областта на предотвратяването на измами.

(42)

Тъй като вносителите на стоки, обхванати от настоящия регламент, не следва да изпълняват своите задължения съгласно настоящия регламент към момента на вноса, следва да се прилагат конкретни административни мерки, за да се гарантира, че тези задължения се изпълняват на по-късен етап. Поради това вносителите следва да имат право да внасят стоки, обхванати от настоящия регламент, само след одобрение от компетентните органи.

(43)

Митническите органи не следва да допускат внос на стоки от лица, които не са одобрени декларатори по МКВЕГ. В съответствие с членове 46 и 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) митническите органи имат правото да извършват проверки на стоките, включително по отношение на идентифицирането на одобрения декларатор по МКВЕГ, осемцифрения код по КН, количеството и държавата на произход на внасяните стоки, датата на декларацията и митническия режим. Комисията следва да включи рисковете, свързани с МКВЕГ, при установяването на общите критерии и стандарти за риска съгласно член 50 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

(44)

По време на преходен период митническите органи следва да информират митническите декларатори за задължението да докладват информация, за да спомогнат за събирането на информация, както и за осведомеността относно необходимостта да се подава заявление за получаване на статус на декларатор по МКВЕГ, когато е приложимо. Тази информация следва да бъде съобщавана от митническите органи по подходящ начин, за да се гарантира, че митническите декларатори са осведомени за тази необходимост.

(45)

МКВЕГ следва да се основава на система за деклариране, при която одобрен декларатор по МКВЕГ, който може да представлява повече от един вносител, подава ежегодно декларация за съпътстващите емисии на стоките, внасяни на митническата територия на Съюза, и връща съответстващ на тези декларирани емисии брой сертификати по МКВЕГ. Първата декларация по МКВЕГ по отношение на календарната 2026 г. следва да бъде подадена до 31 май 2027 г.

(46)

Всеки одобрен декларатор по МКВЕГ следва да има възможността да поиска намаляване на броя на сертификатите по МКВЕГ, които следва да върне, съответстващо на цената на въглеродните емисии, която вече действително е платена в държавата на произход на декларираните съпътстващи емисии.

(47)

Декларираните съпътстващи емисии следва да бъдат проверени от лице, акредитирано от национален орган по акредитация, определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (12) или съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията (13).

(48)

МКВЕГ следва да дава възможност операторите на производствени инсталации в трети държави да се регистрират в регистъра на МКВЕГ и да предоставят на разположение на одобрените декларатори по МКВЕГ своите проверени съпътстващи емисии от производството на стоки. Всеки оператор следва да има възможност да избере името, адресът и данните му за контакт в регистъра на МКВЕГ да не бъдат публично достъпни.

(49)

Сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще се различават от квотите по СТЕ на ЕС, основна характеристика на които са ежедневните търгове. Нуждата да се определя ясна цена за сертификатите по МКВЕГ ще направи ежедневното публикуване прекалено обременяващо и объркващо за операторите, тъй като съществува риск дневните цени вече да не са актуални към момента на публикуването им. Съответно публикуването на седмична база на цените по МКВЕГ би отразявало по-точно тенденцията в ценообразуването за пуснатите на пазара квоти по СТЕ на ЕС и би допринесло за постигането на същата цел по отношение на климата. Следователно изчисляването на цената на сертификатите по МКВЕГ следва да се определя въз основа на по-дълъг период от време, а именно на седмична база, в сравнение с времевата рамка, установена от СТЕ на ЕС, а именно на дневна база. На Комисията следва да се възложи задачата да изчислява и публикува тази средна цена.

(50)

За да се осигури гъвкавост на одобрените декларатори по МКВЕГ по отношение на изпълнението на техните задължения съгласно настоящия регламент и да им се даде възможност да извлекат ползи от колебанията в цената на квотите по СТЕ на ЕС, сертификатите по МКВЕГ следва да бъдат валидни за ограничен срок след датата на закупуването им. Одобреният декларатор по МКВЕГ следва да има право да препродава част от закупените сертификати, които са в излишък. С оглед на връщането на сертификатите по МКВЕГ одобреният декларатор по МКВЕГ следва да натрупа броя на сертификатите, изисквани през годината, които съответстват на праговете, определяни в края на всяко тримесечие.

(51)

Физическите характеристики на електроенергията като продукт обосновават малко по-различния модел на МКВЕГ в сравнение с този за други стоки. Следва да се използват стойности по подразбиране при ясно определени условия, а одобрените декларатори по МКВЕГ следва да имат възможност да изберат да изчисляват собствените си задължения съгласно настоящия регламент въз основа на действителните емисии. Търговията с електроенергия се различава от търговията с други стоки, по-специално защото тя се търгува посредством взаимосвързани електрически мрежи чрез използване на електроенергийни борси и специфични форми на търговия. Свързването на пазарите представлява силно регулирана форма на търговията с електроенергия, която дава възможност за натрупване на оферти за покупка и продажба в целия Съюз.

(52)

За да се избегне рискът от заобикаляне на правилата и за да се подобри проследимостта на действителните емисии на CO2 от вноса на електроенергия и нейното влагане в стоки, изчисляването на действителните емисии следва да е разрешено само при определени строги условия. По-специално следва да е необходимо да се докаже надлежно заявяване на предоставената междусистемна преносна способност и съществуване на преки договорни отношения между купувача и производителя на електроенергия от възобновяеми източници или между купувача и производителя на електроенергия с по-ниски емисии от стойността по подразбиране.

(53)

За да се намали рискът от изместване на въглеродни емисии, Комисията следва да предприеме действия за преодоляване на практиките на заобикаляне. Комисията следва да оцени риска от такова заобикаляне във всички сектори, за които се прилага настоящият регламент.

(54)

Договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност, сключен с Решение 2006/500/ЕО на Съвета (14) и страните по споразумения за асоцииране, включително за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, са ангажирани с процесите за декарбонизация, които следва в крайна сметка да доведат до приемането на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии, които да са подобни или равностойни на СТЕ на ЕС, или до тяхното участие в СТЕ на ЕС.

(55)

Интегрирането на трети държави в пазара на електроенергия на Съюза е важен фактор за тези държави за ускоряването на техния преход към енергийни системи с висок дял на енергията от възобновяеми източници. Свързването на пазарите на електроенергия съгласно Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията (15) дава възможност на трети държави да интегрират по-добре електроенергията от възобновяеми източници в пазара на електроенергия, да обменят такава електроенергия по ефективен начин в рамките на по-широк периметър, да балансират предлагането и търсенето с по-големия пазар на Съюза и да намаляват интензитета на емисиите на CO2 на своите електропроизводствени мощности. Интегрирането на трети държави в пазара на електроенергия на Съюза допринася и за сигурността на доставките на електроенергия в тези държави и в съседните държави членки.

(56)

Веднага след като пазарите на електроенергия на третите държави бъдат тясно интегрирани в пазара на Съюза чрез свързване на пазарите, следва да се намерят технически решения, с които да се гарантира прилагането на МКВЕГ спрямо електроенергията, изнасяна от такива държави на митническата територия на Съюза. Ако не могат да бъдат намерени технически решения, третите държави, чиито пазари са свързани с пазара на Съюза, следва да се ползват от ограничено във времето освобождаване от МКВЕГ до 2030 г. само по отношение на износа на електроенергия, ако са изпълнени определени условия. Въпреки това тези трети държави следва да разработят пътна карта и да се ангажират с прилагането на механизъм за ценообразуване на въглеродните емисии, съгласно който се осигурява цена, равностойна на тази по СТЕ на ЕС, и следва да се ангажират с постигане на неутралност по отношение на въглеродните емисии най-късно до 2050 г., както и с привеждане в съответствие със законодателството на Съюза на своето законодателство в областите околна среда, климат, конкуренция и енергетика. Това освобождаване следва да може да бъде оттеглено във всеки един момент, ако има основания да се смята, че въпросната държава не изпълнява своите ангажименти, или ако до 2030 г. тя не е приела система за търговия с емисии, равностойна на СТЕ на ЕС.

(57)

Преходните разпоредби следва да се прилагат за ограничен срок. За целта МКВЕГ следва да се прилага без финансова корекция, с цел да се улесни безпроблемното му въвеждане и така да се намали рискът от смущения в търговията. Всяко тримесечие вносителите следва да подават доклади за съпътстващите емисии на стоките, внесени през предходното тримесечие на календарната година, в които да посочат преките и непреките емисии, както и всяка цена на въглеродните емисии, действително платена в чужбина. Последният доклад за МКВЕГ – докладът, който трябва да бъде представен за последното тримесечие на 2025 г., следва да бъде представен до 31 януари 2026 г.

(58)

За да се улесни и гарантира правилното функциониране на МКВЕГ, Комисията следва да осигури подкрепа на компетентните органи за изпълнението на техните функции и задължения съгласно настоящия регламент. Комисията следва да координира, да отправя насоки и да подкрепя обмена на най-добри практики.

(59)

За да може настоящият регламент да се прилага по икономически ефективен начин, Комисията следва да управлява регистъра на МКВЕГ, съдържащ данни за одобрените декларатори, оператори и инсталации по МКВЕГ.

(60)

Следва да бъде създадена обща централна платформа за продажбата и обратното изкупуване на сертификати по МКВЕГ. С цел упражняване на надзор върху сделките на общата централна платформа Комисията следва да улеснява обмена на информация и сътрудничеството между компетентните органи, както и между тези органи и Комисията. Освен това следва да се осигури бърз поток от информация между общата централна платформа и регистъра на МКВЕГ.

(61)

За да допринесе за ефективното прилагане на настоящия регламент, Комисията следва да извършва проверки въз основа на риска и да прави съответен преглед на съдържанието на декларациите по МКВЕГ.

(62)

За да се даде допълнителна възможност за еднакво прилагане на настоящия регламент, Комисията следва, като предварителна информация, да предостави на компетентните органи собствените си изчисления относно сертификатите по МКВЕГ, които трябва да бъдат върнати, въз основа на своя преглед на декларациите по МКВЕГ. Тази предварителна информация следва да се предоставя само със справочна цел и без да се засяга окончателното изчисление от страна на компетентния орган. По-специално не следва да бъдат възможни право на обжалване или други мерки за защита срещу такава предварителна информация, предоставена от Комисията.

(63)

Държавите членки следва също така да могат да извършват прегледи на отделните декларации по МКВЕГ за целите на изпълнението. Заключенията от прегледите на отделните декларации по МКВЕГ следва да се споделят с Комисията. Тези заключения следва да бъдат предоставени и на други компетентни органи чрез регистъра на МКВЕГ.

(64)

Държавите членки следва да отговарят за правилното установяване и събиране на приходите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент.

(65)

Комисията следва редовно да извършва оценка на прилагането на настоящия регламент и да докладва на Европейския парламент и на Съвета. В тези доклади следва да се обръща специално внимание върху възможностите за засилване на действията в областта на климата за постигане на целта за неутрален по отношение на климата Съюз най-късно до 2050 г. Комисията следва, като част от това докладване, да събира необходимата информация с оглед на по-нататъшното разширяване на обхвата на настоящия регламент възможно най-скоро, така че в него да бъдат включени непреките съпътстващи емисии на стоките, изброени в приложение II, както и други стоки и услуги, които биха могли да бъдат свързани с риск от изместване на въглеродни емисии, като например продукти надолу по веригата, и да разработи методи за изчисляване на съпътстващите емисии въз основа на методите за определяне на отпечатъка върху околната среда, изложени в Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията (16) . Тези доклади следва също така да съдържат оценка на въздействието на МКВЕГ върху изместването на въглеродни емисии, включително по отношение на износа, и на икономическото, социалното и териториалното му въздействие в целия Съюз, като се вземат предвид специфичните характерни особености и ограничения на най-отдалечените региони, посочени в член 349 ДФЕС, и на островните държави, които са част от митническата територия на Съюза.

(66)

Комисията следва да следи практиките на заобикаляне на настоящия регламент и да предприема действия срещу тях, включително когато операторите могат леко да изменят своите стоки, без да променят основните им характеристики, или изкуствено да разделят пратките, за да избегнат задълженията съгласно настоящия регламент. Следва да се следят и ситуациите, при които стоките се изпращат в трета държава или регион преди вноса им на пазара на Съюза, с цел да се избегнат задълженията съгласно настоящия регламент, или когато оператори в трети държави изнасят своите продукти с по-нисък интензитет на емисии на парникови газове за Съюза и запазват своите продукти с по-висок интензитет на емисии на парникови газове за други пазари, или реорганизацията от страна на износители или производители на техните модели и канали за продажба и производство, или всякакви други видове практики на двойно производство и двойна продажба с цел избягване на задълженията по настоящия регламент.

(67)

При пълно зачитане на принципите, установени в настоящия регламент, работата по разширяване на обхвата на настоящия регламент следва да има за цел да включи до 2030 г. всички сектори, обхванати от Директива 2003/87/ЕО. Поради това при прегледа и оценката на прилагането на настоящия регламент Комисията следва да запази позоваването на този срок и да даде приоритет на включването в обхвата на настоящия регламент на съпътстващите емисии на парникови газове на стоките, които са най-силно податливи на изместване на въглеродни емисии и които са с най-висок интензитет на въглеродни емисии, както и продуктите надолу по веригата, които съдържат значителен дял от най-малко една от стоките, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Ако до 2030 г. Комисията не представи законодателно предложение за разширяване на обхвата на настоящия регламент, тя следва да информира Европейския парламент и Съвета за причините и да предприеме необходимите стъпки за постигане на целта за възможно най-бързо включване на всички сектори, обхванати от Директива 2003/87/ЕО.

(68)

Комисията следва също така да представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия регламент две години след края на преходния период и на всеки две години след това. Графикът за представяне на докладите следва да е съобразен с графиците за функционирането на пазара на въглеродни емисии съгласно член 10, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО. Докладите следва да съдържат оценка на въздействието на МКВЕГ.

(69)

С цел да се даде възможност за бърза и ефективна реакция при непредвидими, извънредни и непредизвикани обстоятелства, които имат разрушителни последици за икономическата и промишлената инфраструктура на една или повече трети държави, обхванати от МКВЕГ, Комисията следва, когато е целесъобразно, да представи на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. В това законодателно предложение следва да се очертаят мерките, които са най-подходящи с оглед на обстоятелствата, пред които е изправена третата държава или третите държави, като същевременно се запазят целите на настоящия регламент. Действието на тези мерки следва да бъде ограничено във времето.

(70)

Диалогът с третите държави следва да продължи и следва да се осигури възможност за сътрудничество и търсене на решения, които биха могли да послужат за основа на избора, който да се направи по отношение на подробните характеристики на МКВЕГ по време на неговото прилагане, по-специално по време на преходния период.

(71)

Комисията следва да се стреми да участва по безпристрастен начин и в съответствие с международните задължения на Съюза в комуникацията с третите държави, чиято търговия със Съюза е засегната от настоящия регламент, за да проучи възможността за диалог и сътрудничество във връзка с въвеждането на конкретни елементи от МКВЕГ. Тя следва също така да проучи възможността за сключване на споразумения, в които да се вземе предвид механизмът за ценообразуване на въглеродните емисии на третите държави. Съюзът следва да предоставя техническа помощ за тези цели на развиващите се държави и на най-слабо развитите държави, посочени от Организацията на обединените нации (НСРД).

(72)

Прилагането на МКВЕГ изисква развиването на двустранно, многостранно и международно сътрудничество с трети държави. За тази цел следва да се създаде форум от държави с инструменти за ценообразуване на въглеродните емисии или други сравними инструменти (т.нар. „Клуб по климата“), за да се насърчи прилагането на амбициозни политики в областта на климата във всички държави и да се създадат условия за глобална рамка за ценообразуване на въглеродните емисии. Членството в Клуба по климата следва да бъде отворено и доброволно, да не подлежи на изключения и да е насочено по-специално към постигане на високи амбиции в областта на климата в съответствие с Парижкото споразумение. Клубът по климата би могъл да работи под егидата на многостранна международна организация и следва да улеснява сравнението и - когато е целесъобразно - координацията на съответните мерки с въздействие върху намаляването на емисиите. Клубът по климата следва също така да подпомага съпоставимостта на съответните мерки в областта на климата, като гарантира качеството на мониторинга, докладването и проверката в областта на климата сред членовете си и осигурява средства за ангажираност и прозрачност между Съюза и неговите търговски партньори.

(73)

За да се подпомогне допълнително постигането на целите на Парижкото споразумение в трети държави, е желателно Съюзът да продължи да предоставя финансова подкрепа чрез своя бюджет за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях в НСРД, включително в усилията им за декарбонизация и преобразуване на техните производствени промишлени сектори. Подкрепата от Съюза следва да допринесе и за улесняване на адаптирането на съответните промишлени сектори към новите регулаторни изисквания, произтичащи от настоящия регламент.

(74)

Тъй като целта на МКВЕГ е да се насърчава по-чистото производство, Съюзът се ангажира да работи с трети държави с ниски и средни доходи и да ги подкрепя при декарбонизацията на техните производствени промишлени сектори като част от външното измерение на Европейския зелен пакт и в съответствие с Парижкото споразумение. Съюзът следва да продължи да подкрепя тези държави, особено НСРД, чрез своя бюджет, за да допринесе за гарантирането на тяхното адаптиране към задълженията съгласно настоящия регламент. Съюзът следва също така да продължи да подкрепя смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях в тези държави, включително в усилията им за декарбонизация и преобразуване на производствените им промишлени сектори, в рамките на тавана на многогодишната финансова рамка и финансовата подкрепа, предоставяна от Съюза за международно финансиране на борбата с изменението на климата. Съюзът работи за въвеждането на нов собствен ресурс въз основа на приходите, генерирани от продажбата на сертификати по МКВЕГ.

(75)

Настоящият регламент не засяга действието на регламенти (ЕС) 2016/679 (17) и (ЕС) 2018/1725 (18) на Европейския парламент и на Съвета.

(76)

От съображения за ефективност Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (19) следва да се прилага mutatis mutandis към настоящия регламент.

(77)

С цел допълване или изменение на определени несъществени елементи от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка със:

От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (20). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(78)

Тези консултации следва да се провеждат по прозрачен начин и може да включват предварителни консултации със заинтересованите страни, например с компетентните органи, промишлените сектори (включително МСП) и социалните партньори като профсъюзи, организации на гражданското общество и екологични организации.

(79)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (21).

(80)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани чрез пропорционални мерки, включително чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и - когато е целесъобразно - налагане на административни и финансови санкции. Ето защо МКВЕГ следва да се основава на подходящи и ефективни механизми за предотвратяване на загубата на приходи.

(81)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии и по този начин намаляване на въглеродните емисии в световен мащаб, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(82)

За да се даде възможност за своевременно приемане на делегираните актове и актовете за изпълнение съгласно настоящия регламент, последният следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,