(1)

В член 20 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (2) се посочва, че когато митническите формалности по отношение на стоки, обхванати от решение за обвързваща тарифна информация (ОТИ), се изпълняват от титуляря на решение ОТИ или за негова сметка, това се посочва в митническата декларация, като се вписва референтният номер на решението ОТИ. Задължението за посочване в митническата декларация на референтния номер на решението за обвързваща информация за произход е предвидено само в приложение Б към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията (3) като бележка към елемент от данни 12 12 001 000.

(2)

За да се даде възможност на митническите органи да извършват подходящ мониторинг на използването на решение, отнасящо се до обвързваща информация за произход, от страна на неговия титуляр и на спазването на задълженията, произтичащи от това решение, предвиденото в член 20 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изискване референтният номер на решението да се посочва в митническата декларация следва да се прилага за всички решения, отнасящи се до обвързваща информация.

(3)

По време на първата среща на техническо равнище относно преходните правила за произход, проведена в Брюксел на 5 февруари 2020 г., Съюзът и 20 други договарящи страни по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (наричана по-нататък „Конвенцията ПЕС“) (4) се споразумяха да прилагат, считано от 1 септември 2021 г. и на преходна основа, преразгледаните правила по Конвенцията ПЕС (5) (наричани по-нататък „преходните правила за произход“) успоредно с правилата по Конвенцията ПЕС до приемането на преразгледаните правила по Конвенцията ПЕС.

(4)

От 1 септември 2021 г. вече са влезли в сила 13 двустранни протокола относно правилата за произход между Съюза и договарящите страни по Конвенцията ПЕС, с които преходните правила стават приложими (6). Процесът по привеждане в действие на преходните правила от страна на останалите договарящи страни напредва, при условие че страните приключат процедурите по приемането им.

(5)

Целта на преходните правила за произход е да се въведат по-облекчени правила, така че да се улесни определянето на статуса на стоките с преференциален произход. Тъй като преходните правила за произход като цяло са по-облекчени от тези по Конвенцията, стоките, които отговарят на правилата по Конвенцията ПЕС, биха могли също така да бъдат определени като стоки с произход съгласно преходните правила за произход, с изключение на някои селскостопански продукти, включени в глави 2, 4—15, 16 (с изключение на преработените рибни продукти) и 17—24, за които преходните правила за произход не са по-облекчени от правилата за произход по Конвенцията ПЕС. Затова членове 61 и 62 следва да бъдат изменени, така че да се предвиди възможността износителите от ЕС да подават заявления за издаване на сертификат за движение или да съставят декларация за произход въз основа на декларациите на доставчика, съставени в контекста на Конвенцията ПЕС.

(6)

Преходните правила за произход се прилагат успоредно с правилата за произход по Конвенцията ПЕС, като така създават две отделни зони на кумулация. Поради това в своята декларация доставчикът следва да посочва правната рамка, използвана за определяне на произхода на стоките, което да позволи на износителя да определи статуса на стоките по произход съгласно правилната рамка за тези материали, които отговарят и на двата набора от правила за произход.

(7)

Декларацията на доставчика в приложения 22-17 и 22-18 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 се използва за продуктите без преференциален произход. Като се има предвид, че тези продукти могат да бъдат произведени само с материали без произход, попълването на втората точка от декларацията следва да бъде по избор. Поради това бележки под линия 4 и 5 към приложение 22-17 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и бележки под линия 5 и 6 към приложение 22-18 следва да бъдат съответно изменени.

(8)

Съгласно член 61, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 доставчиците могат да представят декларациите на доставчика по всяко време, дори след като стоките са доставени, а съгласно член 62, параграф 2, буква б) от посочения регламент дългосрочните декларации на доставчика се съставят за пратките, изпращани през определен период, който не може да бъде по-дълъг от 12 месеца преди или по-дълъг от 6 месеца от датата на издаване на дългосрочната декларация на доставчика. С цел декларациите на доставчика, издадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение, да се използват за складовите наличности от материали, образувани след 1 септември 2021 г., настоящият регламент следва да се прилага от 1 септември 2021 г. — датата на влизане в сила на преходните правила за произход между Съюза и няколко договарящи страни по Конвенцията ПЕС.

(9)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

(1)

Член 20 се заменя със следното:

(2)

В член 61 се вмъкват следните параграфи 1а и 1б:

(*1)   ОВ L 54, 26.2.2013 г., стр. 1."

(*2)  Преходните правила за произход са преразгледаните правила по Конвенцията ПЕС (ОВ L 339, 30.12.2019 г., стр. 1.), приложими на преходна основа успоредно с действащите правила по Конвенцията ПЕС до приемането на преразгледаните правила по Конвенцията ПЕС.“;"

(3)

В член 62 се вмъкват следните параграфи 1а и 1б:

(4)

В приложение 22-15 бележка под линия 3 се заменя със следното:

Когато държава, група държави или територия е договаряща страна по Конвенцията ПЕС и когато правната рамка не е уточнена, по подразбиране се счита, че в декларацията на доставчика е посочено, че за определяне на произхода на стоките е била използвана Конвенцията ПЕС.“;

(5)

В приложение 22-16 бележка под линия 5 се заменя със следното:

Когато държава, група държави или територия е договаряща страна по Конвенцията ПЕС и когато правната рамка не е уточнена, по подразбиране се счита, че в декларацията на доставчика е посочено, че за определяне на произхода на стоките е била използвана Конвенцията ПЕС.“;

(6)

В приложение 22-17 бележка под линия 4 се заменя със следното:

(7)

В приложение 22-17 бележка под линия 5 се заменя със следното:

Когато държава, група държави или територия е договаряща страна по Конвенцията ПЕС и когато правната рамка не е уточнена, по подразбиране се счита, че в декларацията на доставчика е посочено, че за определяне на произхода на стоките е била използвана Конвенцията ПЕС.“;

(8)

В приложение 22-18 бележка под линия 5 се заменя със следното:

(9)

В приложение 22-18 бележка под линия 6 се заменя със следното:

Когато държава, група държави или територия е договаряща страна по Конвенцията ПЕС и когато правната рамка не е уточнена, по подразбиране се счита, че в декларацията на доставчика е посочено, че за определяне на произхода на стоките е била използвана Конвенцията ПЕС.“

(1)

На 1 октомври 2015 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2015/2169 (1) за сключване на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.

(2)

В Протокола относно сътрудничеството в областта на културата („протокола“) (2) към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (3), („споразумението“) се определя рамката на сътрудничество между страните за улесняване на обмена по отношение на културните дейности, продукти и услуги, включително и в аудио-визуалния сектор.

(3)

Протоколът включва разпоредби относно правото на съвместно продуцираните аудио-визуални творби да се ползват от съответните схеми на страните по споразумението.

(4)

В член 5, параграф 8, буква б) от протокола се предвижда, че след първоначалния период от три години правото ще се подновява за последващи периоди със същата продължителност, освен ако една от страните прекрати правото чрез писмено предизвестие най-малко три месеца преди изтичането на първоначалния или който и да е последващ период.

(5)

В съответствие с член 3, параграф 1 от Решение (ЕС) 2015/2169 е необходимо Комисията да уведоми Република Корея за намерението на Съюза да не продължава срока на действие на правото на съвместните продукции, освен ако въз основа на предложение на Комисията Съветът не се съгласи единодушно четири месеца преди изтичането на срока на действие на правото той да бъде продължен.

(6)

С решението си от 1 март 2022 г. по дело C-275/20, Комисия/Съвет (4) Съдът реши, че процедурата, установена в член 3, параграф 1 от Решение (ЕС) 2015/2169, не е в съответствие с член 218 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), доколкото изисква Съветът да гласува с единодушие. Приложимото правило за гласуване за приемането на решения като тези, предвидени в член 3, параграф 1 от Решение (ЕС) 2015/2169, следва да бъде предвиденото в член 218, параграф 8, първа алинея от ДФЕС, а именно гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета.

(7)

Поради това следва да се заличи изискването Съветът да действа с единодушие за целите на вземането на решение относно продължаването на срока на действие на правото.

(8)

В съответствие с член 266 от ДФЕС, с цел бързото изпълнение на решението на Съда, настоящото решение следва да влезе в сила в деня на приемането му,

(1)

Средните специфични емисии на CO2 на даден производител следва да бъдат определени въз основа на данните, докладвани от държавите членки и производителите съгласно Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета (2) за превозните средства на този производител.

(2)

Средните специфични емисии на CO2 от всички нови тежкотоварни превозни средства, регистрирани в Съюза, следва да се основават на данните, докладвани за превозните средства от всички производители.

(3)

Коефициентът за нулеви и ниски емисии за всеки производител следва да бъде определен, като се вземат предвид така докладваните тежкотоварни превозни средства с нулеви и ниски емисии.

(4)

Траекторията за намаляване на емисиите на CO2 и кредитите за емисии по производители следва да бъдат определени въз основа на броя на новите тежкотоварни превозни средства, с изключение на така докладваните специализирани превозни средства.

(5)

Данните, представени в приложението към настоящото решение, се основават на данните, с които Комисията разполага към 1 август 2022 г.

(6)

Може да се наложи Комисията да актуализира публикуваните тук данни, ако получи допълнителни данни, които биха се отразили на резултатите от тези изчисления,

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(1)

С Препоръка 2003/670/ЕО на Комисията от 19 септември 2003 г. относно европейския списък на професионалните заболявания (1) Комисията препоръча на държавите членки да въведат редица мерки с цел актуализиране и подобряване на различни аспекти на техните политики, свързани с професионалните болести. Тези мерки са свързани с признаването, обезщетяването за и превенцията на професионалните болести, определянето на национални цели за намаляване на професионалните болести, докладването и регистрирането на професионални болести, събирането на данни за епидемиологията на болестите, насърчаването на научните изследвания в областта на болестите, свързани с дадена професионална дейност, подобряването на диагностицирането на професионалните болести, разпространението на статистически и епидемиологични данни за професионалните болести и насърчаването на активна роля на националните системи за обществено здраве и здравеопазване при превенцията на професионалните болести.

(2)

От самото начало на 2020 г. пандемията от COVID-19 засегна всички държави членки, като причини сериозни смущения във всички сектори и услуги и засегна здравето и безопасността на работниците в целия Европейски съюз (ЕС). Днес свързаната с COVID-19 епидемична обстановка в ЕС се подобри, главно благодарение на широката наличност на ваксини, но тя продължава да представлява предизвикателство, особено поради възможните нови вълни на COVID-19 и появата на варианти на вируса SARS-CoV-2, както и поради случаите на „дълъг COVID“.

(3)

В този контекст, наред с други мерки, Комисията обяви в своето съобщение „Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. — Здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда“ (2) („стратегическата рамка на ЕС“), че ще актуализира Препоръка 2003/670/ЕО на Комисията, за да включи в нея COVID-19 с цел утвърждаване на признаването на COVID-19 като професионална болест от страна на държавите членки и насърчаване на сближаването.

(4)

След приемането на стратегическата рамка на ЕС Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място (ККБЗ) създаде специална работна група с мандат да изготви проектостановище, което следва да бъде прието от ККБЗ, във връзка с актуализирането на Препоръка 2003/670/ЕО с цел включване на COVID-19 в нея. На 18 май 2022 г. ККБЗ прие съответното становище, в което се препоръчва COVID-19 да бъде включен в приложение I към Препоръка 2003/670/ЕО, като се добави ново вписване — под номер № 408 — за COVID-19, причинен от работа в областта на превенцията на болестите, здравните и социалните грижи и оказването на помощ по домовете или — в пандемичен контекст — в сектори, в които има огнище на болестта при дейности, при които е доказан риск от заразяване.

(5)

С настоящата препоръка се взема предвид становището на ККБЗ и се включва COVID-19 в приложение I към препоръката. Думите „здравни и социални грижи“ следва да се разбират като отнасящи се до икономическите дейности, посочени в раздел Q от статистическата класификация NACE Rev. 2 (3). Що се отнася до икономическите дейности, различни от попадащите в раздел Q от статистическата класификация NACE Rev. 2, определените условия, т.е. наличието на „пандемичен контекст“ и наличието на „огнище на болестта при дейности, при които е доказан риск от заразяване“, следва да се разбират като определени кумулативно. В това отношение „пандемичен контекст“ следва да се разбира като ситуация, в която компетентни международни органи, като например Световната здравна организация (СЗО), обявят определени огнища на болест за глобална пандемия. Държавите членки следва да определят термина „огнище“ — по смисъла на новата разпоредба на препоръката — в съответствие с националното право или практика. „Доказан“ риск от заразяване съществува при дейности, за които в съответствие с националното право или практика е установена причинно-следствена връзка между работата в тези дейности и повишеното излагане на SARS-CoV-2.

(6)

В съответствие с принципа на субсидиарност и с оглед на съответните компетенции на ЕС и на държавите членки в областта на общественото здраве и социалната политика съгласно Договорите, определянето на мерките в областта на общественото здраве, които следва да бъдат предприети в контекста на всяка пандемия, включително тези, които се прилагат за работните места и предприятията, както и установяването на наличието на огнище на болестта при дейности, при които е доказан риск от заразяване, следва да бъде от компетентността на държавите членки, които действат при пълно спазване на правото на ЕС, включително законодателството на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд. В този контекст следва да се вземе предвид по-специално Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (2020/0322(COD) (4).

(7)

Докладът на Евростат от 2021 г. „Възможност за признаване на COVID-19 като имащ професионален произход на национално равнище в държавите от ЕС и от ЕАСТ“ (5) показва, че повечето държави членки признават COVID-19 за професионална болест или за трудова злополука в съответствие с условията, определени на национално равнище.

(8)

Въпреки че признаването на професионални болести е въпрос, тясно свързан със структурата на системите за социална сигурност, която е от компетентността на държавите членки, Комисията насърчава държавите членки да признават професионалните болести, изброени в европейския списък на професионалните болести. Както е посочено в стратегическата рамка на ЕС, продължава да съществува необходимост от обръщане на по-голямо внимание на професионалните болести. В съответствие с общите принципи на превенция, които стоят в основата на Рамковата директива от 1989 г. за безопасност и здраве на работното място (6) и свързаните с нея директиви за здравословни и безопасни условия на труд, настоящата препоръка следва да бъде основен инструмент за превенцията на професионалните болести на равнището на ЕС. Освен това е важно също така да се окаже подкрепа на заразените работници, особено с COVID-19, и на семействата, които са загубили свои членове поради излагане на работното място.

(9)

В съответствие със стратегическата рамка на ЕС държавите членки следва да бъдат призовани да включат активно всички субекти, и по-специално социалните партньори, в разработването на мерки за ефективна превенция на професионалните болести.

(10)

В стратегическата рамка на ЕС се посочва необходимостта от подсилване на доказателствената база с цел обосноваване на законодателството и политиката, както и от научни изследвания и събиране на данни на равнището на ЕС и на национално равнище като предварително условие за превенцията на свързаните с работата болести и злополуки. Сътрудничеството и обменът на информация, опит и най-добри практики са от решаващо значение за подобряването на анализа и превенцията в целия ЕС.

(11)

Препоръката към държавите членки да изпращат на Комисията и да предоставят на заинтересованите страни статистически и епидемиологични данни за професионалните болести, признати на национално равнище, остава актуална, като се взема предвид Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7), както и с оглед на развитията, свързани с пилотната работа по европейската статистика на професионалните заболявания (ЕСПЗ).

(12)

Ролята на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, създадена с Регламент (ЕС) 2019/126 на Европейския парламент и на Съвета (8), е, наред с другото, да предоставя на институциите и органите на Съюза и на държавите членки наличната обективна техническа, научна и икономическа информация и квалифицирания експертен опит, от който те се нуждаят, за да формулират и прилагат благоразумни и ефективни политики, предназначени да защитават безопасността и здравето на работниците, както и да събира, анализира и разпространява техническа, научна и икономическа информация в държавите членки. Съответно агенцията следва също така да играе важна роля в обмена на информация, опит и най-добри практики в областта на превенцията на професионалните болести.

(13)

Националните системи за обществено здраве и здравеопазване могат да играят важна роля за подобряването на превенцията на професионалните болести, например чрез повишаване на осведомеността сред медицинския персонал с цел подобряване на знанията и диагностицирането на тези болести.

(14)

С оглед на горепосочените съображения и като се имат предвид, от една страна, фактът, че включването на COVID-19 в приложение I към настоящата препоръка е обусловено от фактора време, особено поради възможните нови вълни на COVID-19 и появата на варианти на вируса SARS-CoV-2, и от друга страна, фактът, че Препоръка 2003/670/ЕО остава до голяма степен актуална и подходяща за целта, за която е предназначена, с настоящата препоръка следва да бъде включен COVID-19 в приложение I към нея и тя да повтори съдържанието на Препоръка 2003/670/ЕО, без да се засягат допълнителните актуализации на настоящата препоръка на по-късен етап,

1.

да въведат възможно най-скоро в националните си законови, подзаконови или административни разпоредби, отнасящи се до научно признатите професионални болести, за които се предвижда обезщетяване и които подлежат на превантивни мерки, европейския списък в приложение I;

2.

да предприемат действия за въвеждане в националните си законови, подзаконови или административни разпоредби правото на работник да получи обезщетение за професионални болести, ако работникът страда от заболяване, което не е посочено в приложение I, но за което може да се докаже, че е професионално по произход и естество, особено ако заболяването е посочено в приложение II;

3.

да разработят и усъвършенстват ефективни превантивни мерки за професионалните болести, посочени в европейския списък в приложение I, с активното участие на всички субекти и когато е целесъобразно, като обменят информация, опит и най-добри практики чрез Европейската агенция за безопасност и здраве при работа;

4.

да набележат количествени национални цели с цел намаляване на процента на случаите на признати професионални болести, по-специално болестите, включени в европейския списък в приложение I;

5.

да гарантират, че всички случаи на професионални болести се докладват, и постепенно да направят своите статистически данни за професионалните болести съвместими с европейския списък в приложение I, в съответствие с извършваната работа по системата за хармонизиране на европейската статистика на професионалните заболявания, за да има информация за причиняващия агент или фактор, медицинската диагноза и пола на пациента за всеки случай на професионална болест;

6.

да въведат система за събиране на информация или данни за епидемиологията на болестите, посочени в приложение II, и на всяка друга болест от професионално естество;

7.

да насърчават научните изследвания в областта на болестите, свързани с професионална дейност, по-специално болестите, посочени в приложение II, и разстройствата от психосоциално естество, свързани с работата;

8.

да гарантират, че документите в помощ на диагностицирането на професионални болести, включени в националните списъци, се разпространяват широко, като се вземат предвид по-специално известията за диагностициране на професионални болести, публикувани от Комисията;

9.

да изпращат на Комисията и да предоставят на заинтересованите страни статистически и епидемиологични данни за признатите на национално равнище професионални болести, по-специално чрез информационната мрежа, създадена от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа;

10.

да насърчават активната роля на националните здравни системи при превенцията на професионалните болести, по-специално чрез повишаване на осведомеността сред медицинския персонал с цел подобряване на знанията и диагностицирането на тези болести.