(1)

В контекста на следващата многогодишна финансова рамка нормативната уредба, уреждаща политиката на Съюза за сближаване за периода 2021—2027 г., допринася за изпълнението на ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (5) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), чрез полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5°C над нивата от прединдустриалния период и за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие чрез концентриране на финансирането от Съюза върху екологични цели. Чрез настоящия регламент следва да бъде изпълнен един от приоритетите, определени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, като настоящият регламент е част от Плана за инвестиции за устойчива Европа, в който се предвижда специално финансиране по механизма за справедлив преход в контекста на политиката на сближаване с цел да се покрият социалните, икономическите и екологичните разходи, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата и кръгова икономика, при което всички оставащи емисии на парникови газове се компенсират чрез еквивалентно абсорбиране.

(2)

Преходът към неутрална по отношение на климата и кръгова икономика представлява една от най-важните цели на политиката на Съюза. На 12 декември 2019 г. Европейският съвет одобри целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Въпреки че борбата с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда ще донесе ползи за всички в дългосрочен план и ще създаде възможности и предизвикателства за всички в средносрочен план, не всички региони и държави членки започват своя преход от една и съща позиция, нито имат еднакъв капацитет да реагират. Някои са по-напреднали от други, а преходът оказва по-осезаемо социално, икономическо и екологично въздействие върху регионите, които в голяма степен разчитат на изкопаеми горива за енергопотребление — особено на каменни и лигнитни въглища, торф и битуминозни шисти — или на промишлени сектори с висок интензитет на емисиите на парникови газове. Подобна ситуация създава риск не само от различна скорост на прехода в Съюза по отношение на действията в областта на климата, но и от задълбочаване на различията между регионите, което е в ущърб на целите за социално, икономическо и териториално сближаване.

(3)

За да бъде успешен и социално приемлив за всички, преходът трябва да бъде справедлив и приобщаващ. Поради това Съюзът, държавите членки и техните региони трябва да отчитат неговото социално, икономическо и екологично въздействие от самото начало и да използват всички възможни инструменти за смекчаване на неблагоприятните последици. Бюджетът на Съюза има важна роля в това отношение.

(4)

Както се посочва в Европейския зелен пакт и в Плана за инвестиции за устойчива Европа, действията, обхванати от следващата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. следва да бъдат допълнени с механизъм за справедлив преход. Той следва да допринесе за преодоляване на социалните, икономическите и екологичните последици, по-специално за работниците, засегнати в процеса на прехода към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г., чрез обединяване на разходите от бюджета на Съюза за постигане на целите в областта на климата и социалните цели на регионално равнище и чрез стремеж към високи социални и екологични стандарти.

(5)

С настоящия регламент следва да се създаде Фондът за справедлив преход (ФСП), който е един от стълбовете на механизма за справедлив преход, изпълняван в рамките на политиката на сближаване. Целите на ФСП са да се смекчат неблагоприятните последици от климатичния преход чрез подпомагане за най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход. В съответствие с единствената специфична цел на ФСП подкрепяните от ФСП действия следва да допринасят пряко за смекчаване на въздействието на прехода чрез намаляване на отрицателното въздействие върху заетостта и чрез финансиране на диверсификацията и модернизирането на местната икономика. Единствената специфична цел на ФСП е установена на същото равнище и е посочена заедно с целите на политиката, определени в Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(6)

Като отразява това, че Европейският зелен пакт е стратегията на Съюза за устойчив растеж и с оглед на значението на борбата с изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, с ФСП се цели да се допринесе за интегрирането на действията в областта на климата и екологичната устойчивост и за постигането на общата цел 30 % от бюджетните разходи на Съюза да са в подкрепа за целите в областта на климата и за амбицията 7,5 % от годишните разходи по МФР през 2024 г. и 10 % от годишните разходи по МФР през 2026 г. и 2027 г. да бъдат за цели, свързани с биологичното разнообразие, като се взема предвид съществуващото припокриване между целите по отношение на климата и биологичното разнообразие. Ресурсите от определения за ФСП пакет допълват инвестициите, необходими за постигане на общата цел 30 % от бюджетните разходи на Съюза да допринасят за постигането на целите в областта на климата. Заедно с ресурсите, прехвърлени на доброволни начала от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (7) и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета (8), тези ресурси следва да допринасят в пълна степен за постигането на посочената цел. В този смисъл, ФСП следва да оказва подкрепа за дейности, които се осъществяват при зачитане на стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и не нанасят значителни вреди на екологичните цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (9) и които гарантират прехода към нисковъглеродна икономика по пътя към постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г.

(7)

Ресурсите от ФСП следва да допълват наличните ресурси по линия на политиката на сближаване.

(8)

Преходът към неутрална по отношение на климата икономика е предизвикателство за всички държави членки. Той ще бъде особено труден за онези държави членки, които в голяма степен разчитат или доскоро са разчитали на изкопаеми горива или на промишлени дейности с висок интензитет на емисиите на парникови газове, които трябва постепенно да бъдат закрити или да се адаптират поради прехода към неутрална по отношение на климата икономика и които не разполагат с необходимите за тази цел финансови средства. Поради това ФСП следва да обхваща всички държави членки, но разпределението на неговите финансови ресурси следва да е насочено най-вече към териториите, които са най-тежко засегнати от процеса на климатичен преход, като това разпределение следва да отразява способността на държавите членки да финансират необходимите инвестиции за справяне с прехода към неутрална по отношение на климата икономика.

(9)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се прилагат за настоящия регламент. Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (10) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и определят, по-специално, процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, награди, непряко управление, финансови инструменти, бюджетни гаранции, финансова помощ и възстановяване на разходите на външните експерти и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети съгласно член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия за защитата на бюджета на Съюза.

(10)

За да се гарантира ефективното използване на ресурсите от ФСП, достъпът до ФСП следва да бъде ограничен до 50 % от разпределените по държави средства за държавите членки, които още не са поели ангажимент за изпълнението на заложената в съответствие с целите на Парижкото споразумение цел за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г., а останалите 50 % следва да бъдат предоставяни на разположение за програмиране след поемането на такъв ангажимент. С цел да се гарантират справедливост и равно третиране на държавите членки, когато до 31 декември на съответната година, считано от 2022 г., дадена държава членка не се е ангажирала с изпълнението на целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г., бюджетното задължение за предходната година следва да бъде отменено изцяло през следващата година.

(11)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (11) и в рамките на разпределените чрез него ресурси, по ФСП следва да се предприемат мерки за възстановяване и устойчивост с цел да се преодолее безпрецедентното въздействие на кризата, свързана с COVID-19. Тези допълнителни ресурси следва да се използват така, че да се гарантира спазването на сроковете, предвидени в посочения регламент.

(12)

С настоящия регламент следва да се определят видовете инвестиции, за чиито разходи ще се позволява предоставяне на подкрепа от ФСП. Всички подкрепяни дейности следва да бъдат осъществявани при пълно зачитане на климатичните, екологичните и социалните ангажименти и приоритети на Съюза. Списъкът на инвестициите следва да включва инвестиции, които подкрепят местните икономики чрез стимулиране на техния вътрешен потенциал за растеж в съответствие с приложимите стратегии за интелигентна специализация, включително устойчив туризъм, където това е целесъобразно. Инвестициите трябва да бъдат устойчиви в дългосрочен план, като се отчитат всички цели на Европейския зелен пакт. Финансираните проекти следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата и кръгова икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност. Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на отпадъците в рамките на кръговата икономика. Следва да бъдат допустими консултантските услуги, допринасящи за изпълнението на мерките, за които се предоставя подкрепа от ФСП. Възстановяването на природата в обекти, развитието на екологосъобразна инфраструктура и управлението на водите следва да могат да бъдат подкрепяни като част от проект за възстановяване на земята. При предоставяне на подкрепа за мерки за енергийна ефективност, ФСП следва да може да подкрепя инвестиции, например такива, които допринасят за намаляване на енергийната бедност, главно чрез подобряване на енергийната ефективност на жилищния фонд. ФСП следва да може да предоставя подкрепа и за разработването на иновативни технологии за съхранение.

(13)

За да бъдат защитени гражданите, които са най-уязвими от климатичния преход, ФСП следва да обхваща също повишаването на квалификацията и преквалификацията, включително обучението, на засегнатите работници, независимо дали все още работят или са загубили работата си вследствие на прехода. ФСП следва да има за цел да им помага да се приспособят към новите възможности за заетост. ФСП следва също така да предоставя всяка подходяща форма на подкрепа на търсещите работа лица, включително съдействие при търсенето на работа и активното им включване в пазара на труда. Всички търсещи работа лица, които са загубили работата си в засегнати от прехода сектори в регион, обхванат от териториалния план за справедлив преход, следва да отговарят на условията за допустимост за получаване на подкрепа от ФСП, дори ако съкратените работници не пребивават в този регион. Следва да се обърне необходимото внимание на гражданите, изложени на риск от енергийна бедност, по-специално при прилагането на мерки за енергийна ефективност за подобряване на условията за социално жилищно настаняване.

(14)

Следва да се допуска подкрепа за дейности в сферата на образованието и социалното приобщаване, както и подкрепа за социална инфраструктура за целите на заведенията за полагане на грижи за деца и възрастни хора и в центровете за обучение, при условие че тези дейности са надлежно обосновани в териториалните планове за справедлив преход. По отношение на грижите за възрастни хора следва да се запази принципът на насърчаване на грижите в рамките на общността. Социалните и обществените услуги в тези сфери биха могли да допълнят инвестиционния микс. За всяка подкрепа в тези сфери следва да се изисква надлежна обосновка в териториалните планове за справедлив преход, като подкрепата следва да е съобразена с целите на Европейския стълб на социалните права.

(15)

За да се отрази специфичното положение на жените и тяхната роля в прехода към неутрална по отношение на климата икономика, следва да се утвърждава равенството между половете. Участието на жените на пазара на труда и в предприемачеството, както и равното заплащане, играят важна роля за осигуряването на равни възможности. ФСП следва да обърне специално внимание и на уязвимите групи, които са несъразмерно засегнати от неблагоприятните последици на прехода, като например работниците с увреждания. Необходимо е да се запази идентичността на миннодобивните общности и да се гарантира приемственост между миналите и бъдещите общности. Това включва отделянето на специално внимание на материалното и нематериалното минно наследство, включително тяхната култура.

(16)

С цел да се засили икономическата диверсификация на засегнатите от прехода територии, ФСП следва да предоставя подкрепа на предприятията и икономическите заинтересовани страни, включително чрез подкрепа за производствени инвестиции в микропредприятията и малките и средните предприятия (12) (МСП). Понятието „производствени инвестиции“ следва да се разбира като инвестиции в основен капитал или нематериални активи на предприятията с цел производство на стоки и услуги, като по този начин се допринася за бруто капиталообразуване и за заетостта. По отношение на предприятията, различни от МСП, производствените инвестиции следва да се подкрепят само ако са необходими за смекчаване на последиците от загубата на работни места, произтичаща от прехода, посредством създаване или защита на значителен брой работни места и ако не водят до преместване на дейността, нито са резултат от такова преместване. Инвестициите в съществуващи промишлени съоръжения, включително тези, обхванати от схемата на Съюза за търговия с емисии, следва да се допускат, ако допринасят за прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г. и са значително под съответните параметри, установени за безплатното разпределение на квоти в съответствие с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), и ако водят до защита на значителен брой работни места. Всяка такава инвестиция следва да бъде надлежно обоснована в съответния териториален план за справедлив преход. За да се защити целостта на вътрешния пазар и политиката на сближаване, подкрепата за предприятията следва да е в съответствие с правилата на Съюза за държавни помощи, установени в членове 107 и 108 от ДФЕС, като по-специално подкрепата за производствени инвестиции в предприятия, различни от МСП, следва да бъде ограничена до предприятия, разположени в региони, определени като подпомагани региони за целите на член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС.

(17)

С цел да се осигури гъвкавост при програмирането на ресурсите от ФСП в рамките на целта „Инвестиции за работни места и растеж“, следва да бъде възможно да се изготви самостоятелна програма за ФСП или да се програмират ресурси от ФСП по един или повече специални приоритети в рамките на програми, подкрепяни от ЕФРР, ЕСФ+ или Кохезионния фонд. В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1060 ресурсите от ФСП биха могли да бъдат увеличени на доброволни начала с допълнително финансиране от ЕФРР и ЕСФ+. В такъв случай, съответните суми, прехвърлени от ЕФРР и ЕСФ+, следва да съответстват на вида операции, определени в териториалните планове за справедлив преход.

(18)

Подкрепата от ФСП следва да бъде обвързана с действителното осъществяване на процес на преход на дадена територия с цел постигане на неутрална по отношение на климата икономика. В тази връзка и с подкрепата на Комисията държавите членки следва да изготвят, в рамките на социален диалог и в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, в съответствие със съответната разпоредба на Регламент (ЕС) 2021/1060 относно партньорството, териториални планове за справедлив преход, в които да бъде описан процесът на преход, като в тях следва да се осигурява последователност спрямо интегрираните им национални планове в областта на енергетиката и климата. За тази цел Комисията следва да създаде платформа за справедлив преход, която ще се основава на действащата платформа за въгледобивните райони в преход, за да се осигури възможност за осъществяване на двустранен и многостранен обмен на опит и най-добри практики във всички засегнати сектори. Държавите членки следва да гарантират, че общините и градовете участват в усвояването на ресурсите от ФСП и че техните нужди в този контекст се вземат под внимание.

(19)

В териториалните планове за справедлив преход следва да се определят най-неблагоприятно засегнатите територии, в които следва да бъде концентрирана подкрепата от ФСП, и да се опишат специфичните действия, които трябва да се предприемат за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., по-специално по отношение на преобразуването или затварянето на съоръжения за добив на изкопаеми горива или други дейности с висок интензитет на емисии на парникови газове. Тези територии следва да бъдат точно определени и да отговарят на региони от ниво 3 по общата класификация на териториалните единици за статистически цели (наричани по-нататък „региони от ниво 3 по NUTS“), установена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (14), или да бъдат части от такива региони. В плановете следва да се посочват предизвикателствата и нуждите на тези територии, като се отчитат рисковете от обезлюдяване, и да се определят видовете операции, необходими за да се допринесе за създаването на работни места на равнището на бенефициерите по плана по начин, който гарантира съгласувано развитие на устойчиви на изменението на климата икономически дейности, които наред с това са съвместими с прехода към неутрална по отношение на климата икономика и с целите на Европейския зелен пакт. При определянето на тези територии следва да се обърне допълнително внимание на специфичните особености на островите, островните райони и най-отдалечените региони, чиито географски и социално-икономически характеристики могат да налагат възприемането на различен подход за подкрепа в процеса на преход към неутрална по отношение на климата икономика. Единствено инвестиции, които са в съответствие с териториалните планове за справедлив преход, следва да получават финансова подкрепа от ФСП. Териториалните планове за справедлив преход следва да бъдат част от одобрените от Комисията програми, подкрепяни, в зависимост от случая, от ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионния фонд или ФСП.

(20)

За да се постигне по-голяма ориентираност към постигане на резултати при използването на ресурси от ФСП, Комисията следва да може, в съответствие с принципа на пропорционалност, да прилага финансови корекции в случай на сериозно изоставане в реализирането на целевите стойности, заложени за специфичната цел на ФСП.

(21)

С цел да се установи подходяща финансова рамка за ФСП, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за определяне на годишната разбивка на наличните ресурси по държави членки.

(22)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да предоставя подкрепа на населението, икономиката и околната среда на териториите, изправени пред икономическа и социална трансформация в прехода им към неутрална по отношение на климата икономика, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради разликите между нивата на развитие на различните територии и изостаналостта на най-необлагодетелстваните територии, както и поради ограничените финансови ресурси на държавите членки и териториите, а поради необходимостта от съгласувана рамка за изпълнение, обхващаща няколко фонда на Съюза, изпълнявани при споделено управление може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(23)

С оглед на приемането на настоящия регламент след началото на програмния период и като се отчита необходимостта от координирано и хармонизирано изпълнение на ФСП, както и за да се даде възможност за бързото му прилагане, той следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

На 17 ноември 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията провъзгласиха съвместно Европейския стълб на социалните права (наричан по-нататък „Стълбът“) в отговор на социалните предизвикателства в Европа. 20-те основни принципа на Стълба са структурирани в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд; и социална закрила и приобщаване. 20-те принципа на Стълба следва да направляват действията, свързани с Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+). За да допринесе за прилагането на Стълба, ЕСФ+ следва да подкрепя инвестиции в хора и системи в областите на политиките за заетост, образование и социално приобщаване, с което да подпомага икономическото, териториалното и социалното сближаване в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(2)

На равнището на Съюза европейският семестър за координация на икономическите политики („Европейският семестър“) е рамка за определяне на националните приоритети за реформи и за мониторинг на тяхното изпълнение. В подкрепа на тези приоритети за реформи държавите членки разработват свои собствени национални многогодишни инвестиционни стратегии. Тези стратегии следва да се представят заедно с годишните национални програми за реформи с цел да се очертаят и координират приоритетните инвестиционни проекти, които да бъдат подкрепени с финансиране от Съюза или национални средства.

Освен това те следва да спомагат за съгласувано използване на финансирането от Съюза и за постигането на максимална добавена стойност от финансовата подкрепа, която се предоставя по-конкретно от програмите, подкрепяни от Съюза, когато е приложимо, по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, чиито специфични цели и приложно поле на подкрепа са установени в Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (4), ЕСФ+, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА), създаден с Регламент на Европейския парламент и на Съвета, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден с Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) и програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (6) („програмата InvestEU“).

(3)

С Решение (ЕС) 2020/1512 на Съвета (7) бяха приети преработени насоки за политиките за заетост на държавите членки. Текстът на тези насоки беше приведен в съответствие с принципите на Стълба, като целта е Европа да стане по-конкурентоспособна и да се превърне в по-добро място за инвестиране, създаване на работни места и поощряване на социалното сближаване. За да се гарантира пълното хармонизиране на ЕСФ+ с целите на тези насоки, особено по отношение на заетостта, образованието, обучението и борбата със социалното изключване, бедността и дискриминацията, ЕСФ+ следва да подкрепя държавите членки, като се вземат предвид съответните интегрирани насоки и съответните специфични за всяка държава препоръки, приети съгласно член 121, параграф 2 и член 148, параграфи 2 и 4 от ДФЕС, и когато е целесъобразно, националните програми за реформи, подкрепени с национални стратегии. ЕСФ+ следва също така да допринася за съответните аспекти на изпълнението на ключови инициативи и дейности на Съюза, по-специално съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ , от 30 септември 2020 г., озаглавено „Европейско пространство за образование“ и от 7 октомври 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите“, както и препоръки на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда, от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията, от 30 октомври 2020 г. относно „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“ и от 12 март 2021 г. относно равенството, приобщаването и участието на ромите.

(4)

На 20 юни 2017 г. Съветът прие заключения, озаглавени „Устойчиво европейско бъдеще: Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“. Съветът подчерта значението на постигането на устойчиво развитие в трите измерения (икономическо, социално и екологично) по балансиран и интегриран начин. От жизненоважно значение е устойчивото развитие да бъде интегрирано във всички области на вътрешната и външната политика на Съюза, както и Съюзът да прояви амбиции в рамките на политиките си, които са насочени към глобалните предизвикателства. Съветът приветства съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки за устойчиво европейско бъдеще“ като първа стъпка по отношение на интегрирането на целите на Организацията на обединените нации (ООН) за устойчиво развитие (ЦУР) и превръщането на устойчивото развитие в основен ръководен принцип във всички политики на Съюза, включително чрез неговите финансови инструменти. ЕСФ+ следва да допринася за изпълнението на ЦУР, наред с другото, посредством изкореняване на крайните форми на бедност (ЦУР 1); насърчаване на качествено и приобщаващо образование (ЦУР 4); насърчаване на равенство между половете (ЦУР 5); насърчаване на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички (ЦУР 8); и намаляване на неравенствата (ЦУР 10).

(5)

Неотдавнашните и текущите събития задълбочиха структурните предизвикателства, произтичащи от глобализацията на икономиката, социалните неравенства, управлението на миграционните потоци и повишената заплаха за сигурността, прехода към чиста енергия, технологичното развитие, демографския спад, безработицата и по-специално младежката безработица и все по-застаряващата работна сила, а също и предизвикателствата, произтичащи от нарастващите несъответствия между търсенето и предлагането на умения и работна ръка в някои сектори и региони, с които се сблъскват по-специално малките и средни предприятия (МСП). Екологичният и цифровият преход и трансформирането на европейските промишлени екосистеми вероятно ще доведат до много нови възможности, ако бъдат придружавани от подходящия набор от умения и политики и действия в областта на заетостта и социалните въпроси. Като отчита променящата се реалност в сферата на труда, Съюзът следва да се подготви за настоящи и бъдещи предизвикателства, като инвестира в подходящи умения, образование, обучение и учене през целия живот, така че да направи растежа по-приобщаващ, и като подобри политиките за заетост и социалните политики, като същевременно взема предвид икономическата и промишлената устойчивост, мобилността на работната сила и се стреми към постигане на балансиран по отношение на половете пазар на труда.

(6)

С Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (8) се създава рамката за действие на ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход (ФСП), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (9), ЕФМДР, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и Инструмента за финансова подкрепа на управлението на границите и визовата политика като част от Фонда за интегрирано управление на границите и се определят по-специално целите на политиките и правилата относно програмирането, мониторинга и оценката, управлението и контрола на фондовете на Съюза, които се изпълняват при споделено управление. Поради това е необходимо да се определят общите цели на ЕСФ+ и да се установят специални разпоредби относно вида дейности, които могат да се финансират от ЕСФ+.

(7)

В Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (10) („Финансовият регламент“) са предвидени правилата относно изпълнението на общия бюджет на Съюза (наричан по-нататък „бюджетът на Съюза“), включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, обществените поръчки, непрякото управление, финансови инструменти, бюджетни гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти. Съфинансирането за безвъзмездни средства може да бъде предоставено от собствени ресурси на бенефициера, приходи, получени от проекта, или финансови или непарични вноски от трети лица. С цел да се осигури съгласуваност при изпълнението на програмите на Съюза, Финансовият регламент следва да се прилага за дейностите, които трябва да се изпълняват при пряко или непряко управление в рамките на ЕСФ+.

(8)

Формите на финансиране от Съюза и методите за изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на възможностите за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверки, административната тежест и очакваният риск от нарушения. По отношение на безвъзмездните средства това следва да включва предвиждане на използването на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, несвързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1, буква 1) от Финансовия регламент. За изпълнението на мерки, свързани със социално-икономическата интеграция на граждани на трети държави, и в съответствие с член 94 от Регламент (ЕС) 2021/1060 Комисията може да възстановява на държавите членки средства чрез използването на опростени варианти за разходите, включително на еднократни суми.

(9)

С цел да се рационализира и опрости средата на финансиране и да се създадат допълнителни възможности за полезно взаимодействие чрез подходи за интегрирано финансиране, действията, които бяха подкрепяни от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, създаден с Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета (11), и от Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, създадена с Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), следва да бъдат обединени в ЕСФ+. ЕСФ+ следва да се състои от две направления: направление при споделено управление (наричано по-нататък „направлението на ЕСФ+ при споделено управление“), изпълнявано при споделено управление, и направлението „Заетост и социални иновации“ (наричано по-нататък „направлението ЗиСИ“), изпълнявано при пряко и непряко управление. Това следва да допринесе за намаляване на административната тежест, свързана с управлението на различни фондове, особено за държавите членки и бенефициерите, като същевременно се запазят по-опростени правила за несложни операции от рода на разпределянето на храни и/или основно материално подпомагане.

(10)

С оглед на този по-широк обхват на ЕСФ+ е целесъобразно да се предвиди, че целите за повишаване на ефективността на пазарите на труда, насърчаване на равен достъп до качествена заетост, подобряване на равния достъп до образование и обучение и на тяхното качество с цел подпомагане на реинтеграцията в образователната система, насърчаване на социалното приобщаване и улесняване на достъпа до здравеопазване за уязвимите лица и допринасяне за изкореняването на бедността се изпълняват не само при споделено управление по направлението на ЕСФ+ при споделено управление, но също и за действия, необходими на равнището на Съюза, при пряко и непряко управление по направлението ЗиСИ.

(11)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на ЕСФ+, който да представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (13), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура. В него следва да се уточни разпределението на средствата за направлението на ЕСФ+ при споделено управление и разпределението на средствата за действия, които ще се изпълняват по направлението ЗиСИ.

(12)

За да се улесни изпълнението на специфичните и оперативните цели на направлението ЗиСИ, ЕСФ+ следва да подкрепя дейности, свързани с техническа и административна помощ, като например дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, докато комуникационни и информационни дейности следва да са част от действията, допустими по направлението ЗиСИ.

(13)

ЕСФ+ следва да има за цел да насърчава заетостта чрез активна интервенция, която да дава възможност за интеграция и реинтеграция на пазара на труда, по-специално на младите хора, особено чрез изпълнението на засилената гаранция за младежта, на дългосрочно безработните хора, на групите в неравностойно положение на пазара на труда и на неактивните лица, както и чрез насърчаване на самостоятелната заетост и социалната икономика. ЕСФ+ следва да има за цел подобряване на функционирането на пазарите на труда чрез подкрепа на модернизацията на институциите, занимаващи се с тези пазари, като например публичните служби по заетостта, с цел да се подобри техният капацитет за предоставяне на по-интензивни целенасочени консултации и насоки при търсенето на работа и при прехода към трудова заетост, както и да се повиши мобилността на работниците. ЕСФ+ следва да насърчава балансирано участие на половете на пазара на труда чрез мерки, които, inter alia, имат за цел да гарантират равни условия на труд, равновесие между професионалния и личния живот и достъп до грижи за децата, включително образование и грижи в ранна детска възраст. Освен това ЕСФ+ следва да има за цел осигуряването на здравословна и подходящо адаптирана работна среда, за да се преодолеят здравните рискове, свързани с променящите се форми на заетост и нуждите на застаряващата работна сила.

(14)

ЕСФ+ следва да предоставя подкрепа за подобряване на качеството, приобщаващия характер, ефективността и съответствието на системите за образование и обучение с нуждите на пазара на труда, включително чрез насърчаването на цифровото обучение, валидирането на неформалното и информалното учене и професионалното развитие на преподавателите, за да се улесни придобиването на ключови компетентности, по-специално по отношение на основните умения, включително здравна грамотност, медийна грамотност, предприемачески умения, езикови умения, цифрови умения и компетентности за устойчиво развитие, които са необходими на всички лица за личностна реализация и развитие, заетост, социално приобщаване и активно гражданско участие. ЕСФ+ следва да спомага за напредъка в образованието и обучението, както и за прехода към трудова заетост, да подпомага ученето и пригодността за заетост през целия живот, за да се улесни пълноценното участие на всички в обществото, и да допринася за конкурентоспособността, включително чрез проследяване на дипломираните лица, и за социалните и икономическите иновации, като подкрепя устойчиви инициативи, които могат да бъдат приложени в голям мащаб в тези области, приспособени към различните целеви групи, като например хората с увреждания. Такава помощ, подкрепа и принос биха могли да се постигнат например чрез онлайн обучение, учене в процеса на работа, стажове, дуални системи на образование и обучение, чиракуване, както е определено в препоръка на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване, ориентиране през целия живот, прогнозиране на уменията в тясно сътрудничество с промишлеността, модерни учебни материали и методи на преподаване, прогнозиране и проследяване на дипломираните лица, обучение на преподавателите, валидиране на резултатите от обучението и признаване на квалификациите и на сертификатите, издавани от промишлеността.

(15)

Подкрепата от ЕСФ+ следва да се използва за насърчаване на равния достъп за всички, и по-специално за групите в неравностойно положение, до качествено и приобщаващо образование и обучение без сегрегация — от образованието и грижите в ранна детска възраст, като се обръща специално внимание на децата в неравностойно социално-икономическо положение, чрез общото и професионалното образование и обучение, по-специално чиракуването, до висшето образование, както и чрез образованието и ученето на възрастни, включително чрез спортни и културни дейности. ЕСФ+ следва да предоставя целенасочена подкрепа за нуждаещите се учащи и да намали неравенството в образованието, включително цифровото разделение, да предотврати и намали преждевременното напускане на училище, да насърчи пропускаемостта между секторите на образованието и обучението, да укрепи връзките с неформалното и информалното учене и да улесни мобилността с учебна цел за всички, както и достъпността за хора с увреждания. В този контекст следва да бъде подкрепено полезното взаимодействие с Еразъм+, създадена с Регламент (ЕС) 2021/817… на Европейския парламент и на Съвета (14), по-специално за улесняване на участието на учащите се в неравностойно положение в мобилността с учебна цел.

(16)

ЕСФ+ следва да насърчава гъвкави възможности за усъвършенстване на уменията и придобиване на нови и различни умения от всички, и по-специално предприемачески и цифрови умения и умения за ключови базови технологии, и умения за зелената икономика и промишлените екосистеми в съответствие със съобщение на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлената стратегия за Европа“. В съответствие с европейката програма за умения и препоръката на Съвета (15) относно повишаването на уменията ЕСФ+ следва да подкрепя гъвкави модели, включително достъпно краткосрочно целенасочено модулно обучение с признаване на придобитата квалификация, с цел да се предоставят на хората умения, които са адаптирани към нуждите на пазара на труда и на промишлените екосистеми, екологичния и цифровия преход, иновациите и социалните и икономическите промени, улесняването на преквалификацията, повишаването на квалификацията и пригодността за заетост, преходите в професионалното развитие, географската и секторната мобилност и се осигури подкрепа по-специално за нискоквалифицираните лица, лицата с увреждания и слабо квалифицираните възрастни. ЕСФ+ следва също така да улеснява предоставянето на подкрепа относно комплексни умения на лица, включително заети, самостоятелно заети и безработни лица, чрез инструменти като индивидуални сметки за обучение.

(17)

Полезните взаимодействия с „Хоризонт Европа“ – Рамковата програма за научни изследвания и иновации, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (16), следва да гарантират, че ЕСФ+ може да интегрира и да приложи в по-голям мащаб иновативните учебни програми, подкрепяни от програма „Хоризонт Европа“, за да се подготвят хората с уменията и компетентностите, необходими за работните места в бъдеще.

(18)

ЕСФ+ следва да подкрепя усилията на държавите членки да допринесат за изкореняването на бедността, така че да се прекъсне предаването на неравностойното положение между поколенията и да се насърчи социалното приобщаване чрез гарантиране на равни възможности за всички, намаляване на пречките, борба с дискриминацията и преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването. Тази подкрепа предполага мобилизирането на набор от политики, насочени към хората в най-неравностойно положение, независимо от техния пол, сексуална ориентация, възраст, религия или убеждения, расова или етническа принадлежност, по-специално маргинализираните общности, като например ромите, хората с увреждания или хронични заболявания, бездомните хора, децата и възрастните хора. ЕСФ+ следва да насърчава активното приобщаване на хората, които са далеч от пазара на труда, за да се гарантира тяхната социално-икономическа интеграция. ЕСФ+ следва да се използва също така за подобряване на навременния и равен достъп до устойчиви и висококачествени услуги на достъпна цена, които стимулират достъпа до жилищно настаняване и ориентирани към индивида грижи, като здравеопазване и дългосрочни грижи, по-специално грижи, полагани в семейна среда и в общността. ЕСФ+ следва да допринася за модернизирането на системите за социална закрила, като се обръща особено внимание на децата и групите в неравностойно положение, и с оглед по-специално на насърчаването на достъпността на тези системи, включително за хора с увреждания.

(19)

ЕСФ+ следва да допринася за изкореняването на бедността чрез подкрепяне на националните схеми, насочени към облекчаване на недостига на храна и материалните лишения и насърчаване на социалната интеграция на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и на най-нуждаещите се лица. В контекста на общата цел, че на равнището на Съюза най-малко 4% от ресурсите по направлението на ЕСФ+ при споделено управление трябва да бъдат в подкрепа на най-нуждаещите се лица, държавите членки следва да разпределят най-малко 3% от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за справяне с формите на крайна бедност, които най-много допринасят за социалното изключване, като например бездомността, детската бедност и хранителния недоимък. Осигуряването на храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица не следва да заменя съществуващите социални обезщетения, които им се предоставят в рамките на националните социални системи или съгласно националното право. Поради естеството на операциите и типа крайни получатели е необходимо да се прилагат опростени правила по отношение на подкрепата за справяне с материалните лишения на най-нуждаещите се лица.

(20)

Като се има предвид трайната необходимост от повишени усилия за справяне с управлението на миграционните потоци в Съюза като цяло и с цел да се осигури последователна, силна и съгласувана подкрепа на усилията за солидарност и споделяне на отговорността, ЕСФ+ следва да осигури подкрепа за насърчаване на социално-икономическата интеграция на гражданите на трети държави, включително на мигрантите, която може да включва инициативи на местно равнище, в допълнение към действията, финансирани по линия на ФУМИ, ЕФРР и други фондове на Съюза, които могат да имат положително въздействие върху приобщаването на граждани на трети държави.

(21)

Поради важността на достъпа до здравеопазване ЕСФ+ следва да осигурява полезни взаимодействия и взаимно допълване с програма „ЕС в подкрепа на здравето“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/522 на Европейския парламент и на Съвета (17), а обхватът на ЕСФ+ следва да включва достъп до здравеопазване за хората в уязвимо положение.

(22)

ЕСФ+ следва да подкрепя реформите на политиките и системите в областта на заетостта, социалното приобщаване, достъпа до здравеопазване за хората в уязвимо положение, дългосрочните грижи, образованието и обучението и да допринася за изкореняването на бедността. За да се постигне по-тясно съответствие с Европейския семестър, държавите членки следва да разпределят подходящ дял от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за изпълнение на съответните специфични за всяка държава препоръки, свързани със структурните предизвикателства, които е целесъобразно да бъдат преодолени с многогодишни инвестиции, попадащи в приложното поле на ЕСФ+, като се отчитат Стълба, наборът от социални показатели, както са преразгледани след приемането на новите цели, посочени в плана за действие на Социалния стълб, и регионалните особености.

Комисията и държавите членки следва да гарантират съгласуваност, координация и взаимно допълване между направлението на ЕСФ+ при споделено управление и други фондове, програми и инструменти на Съюза, като например ФСП, ЕФРР, програма „ЕС в подкрепа на здравето“, Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (18), Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в помощ на съкратените работници, създаден с Регламент (ЕС) 2021/691 на Европейския парламент и на Съвета (19), ЕФМДР, „Еразъм+“, ФУМИ, „Хоризонт Европа“, ЕЗФРСР, програма „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета (20), програма InvestEU, програма „Творческа Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета (21), Европейския корпус за солидарност, създаден с Регламент (ЕС) 2021/888 на Европейския парламент и на Съвета (22), и Инструмента за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (23).

По-специално Комисията и държавите членки следва да осигурят на всички етапи от процеса ефективна координация, така че да се гарантира последователност, съгласуваност, взаимно допълване и полезно взаимодействие между източниците на финансиране, включително съответната техническа помощ.

(23)

С оглед на прилагането на Стълба ЕСФ+ ще продължава да допринася за стратегиите за териториално и местно развитие чрез подкрепа на специфичните цели, посочени в настоящия регламент, inter alia, чрез допринасяне за целта на политиката „по-социална и по-приобщаваща Европа — реализиране на европейския стълб на социалните права“ съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060 . ЕСФ+ ще подпомага инструментите, предвидени в член 28 от посочения регламент, като същевременно ще допринася за постигането на целта на политиката „Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на всички видове територии и местни инициативи“ съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060, включително чрез намаляване на бедността и чрез мерки за социално приобщаване, като се вземат под внимание особеностите на градските, селските и крайбрежните региони с оглед на преодоляването на социално-икономическото неравенство в градовете и регионите.

(24)

За да се гарантира, че се набляга в достатъчна степен на социалното измерение на Европа, определено в Стълба, както и че определен минимален размер от ресурсите се насочва към хората, които най-много се нуждаят от тях, държавите членки следва да разпределят най-малко 25% от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за насърчаване на социалното приобщаване.

(25)

За преодоляване на трайно високото равнище на детска бедност в Съюза и в съответствие с принцип 11 от Стълба, в който се посочва, че децата имат право на закрила от бедност, а децата от семейства в неравностойно положение имат право на специални мерки за увеличаване на равните възможности, държавите членки следва да програмират подходяща част от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за прилагането на гаранцията за децата чрез дейности, насочени към борба с детската бедност, в съответствие със специфичните цели на ЕСФ+, които дават възможност за програмиране на ресурси към действия за пряка подкрепа на равния достъп до грижи в ранна детска възраст, образование, здравеопазване, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене за децата. Държавите членки, в които средният дял на децата на възраст под 18 години, изложени на риск от бедност или социално изключване за периода 2017—2019 г., е над средното равнище за Съюза за този период въз основа на данни на Евростат, следва да разпределят най-малко 5% от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за тези дейности. Операциите, допринасящи за това изискване за тематична концентрация, следва да се отчитат към изискването за тематична концентрация от 25% за социално приобщаване, когато са програмирани по съответните специфични цели.

(26)

С цел да се улесни постигането на приобщаващо икономическо възстановяване след сериозна криза и да се подпомогне младежката заетост в променящата се сфера на труда и в контекста на трайно високите равнища на безработица и неактивност сред младите хора в редица държави членки и региони, е необходимо всички държави членки да инвестират подходяща част от ресурсите си от ЕСФ+ в мерки за подкрепа на младежката заетост и уменията на младите хора, включително чрез прилагането на схеми за гаранция за младежта. Въз основа на действията, подкрепяни от инициативата за младежка заетост през програмния период 2014—2020 г. съгласно Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета (24), които са насочени към отделни лица, и въз основа на извлечените поуки държавите членки следва да продължат да насърчават пътищата за реинтеграция в качествена заетост и образование и да инвестират в ранна превенция и ефективни дейности за осведомяване, като дават приоритет, когато е уместно, на дългосрочно безработните и неактивните млади хора и младите хора в неравностойно положение, включително чрез младежка работа. Държавите членки следва също така да инвестират в мерки, насочени към улесняване на прехода от училище към трудова заетост, и да осигурят достатъчен капацитет на службите по заетостта с цел гарантиране на съобразена с потребностите цялостна подкрепа и по-целенасочени предложения за младите хора. Чрез пълно интегриране на инициативата за младежка заетост в ЕСФ+ осъществяването на целенасочени действия за младежка заетост ще бъде по-ефективно и по-ефикасно, а обхватът ще бъде разширен, за да обхване и структурни мерки и реформи, като по този начин ще се осигури по-добро съответствие между подкрепата от финансиране от Съюза и прилагането на засилената гаранция за младежта.

Усъвършенстването на уменията и придобиването на нови и различни умения следва да подпомага младите хора да се възползват от възможностите на разрастващите се сектори и ги подготвя за променящото се естество на работата, като се използват възможностите, произтичащи от цифровия и екологичния преход и от преобразуването на промишлените екосистеми на Съюза. Ето защо държавите членки, в които средният дял на младите хора на възраст 15—29 години, незаети с работа, учене или обучение за периода 2017—2019 г., е над средното равнище за Съюза въз основа на данни на Евростат, следва да разпределят най-малко 12,5% от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за тези действия.

(27)

В съответствие с член 349 от ДФЕС и член 2 от Протокол № 6 относно специалните разпоредби за Цел 6 в рамката на структурните фондове във Финландия, Норвегия и Швеция, приложени към Акта за присъединяване от 1994 г. (25), най-отдалечените региони и северните слабо населени региони имат право на специални мерки в рамките на общите политики и програми на Съюза. Поради постоянните ограничения, например обезлюдяването, тези региони се нуждаят от специална подкрепа.

(28)

Осъществяването по ефикасен и ефективен начин на действията, подкрепяни от ЕСФ+, зависи от доброто управление и партньорството между всички участници на съответните териториални равнища и социално-икономическите участници, по-специално социалните партньори и организации на гражданското общество. Поради това е от съществено значение държавите членки да разпределят подходяща част от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление, за да осигурят пълноценно участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество в изпълнението на направлението на ЕСФ+ при споделено управление. Това участие следва да включва съответните органи, представляващи гражданското общество, например партньори в областта на околната среда, неправителствени организации и органи, отговорни за утвърждаване на социалното приобщаване, основните права, правата на хората с увреждания, равенството между половете и недискриминацията. Държавите членки със специфична за всяка от тях препоръка за изграждане на капацитет на социалните партньори или организациите на гражданското общество следва да разпределят най-малко 0,25% от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за тази цел поради специфичните си нужди в тази област.

(29)

За да се повиши ефективността на политиките в отговор на социалните промени, както и да се насърчават и подкрепят иновативни решения, подкрепата за социалните иновации е от решаващо значение. По-специално изпитването и оценяването на иновативните решения преди прилагането им в по-голям мащаб е от основно значение за подобряването на ефикасността на политиките и следователно е основание за предоставянето на специална подкрепа от ЕСФ+. Предприятията на социалната икономика могат да играят ключова роля за постигане на социални иновации и за осигуряване на принос към икономическата и социалната устойчивост. Определението за предприятие на социалната икономика следва да съответства на определенията в националното право и в заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа. Освен това, с оглед подобряване на взаимното обучение и обмена на знания и практики, държавите членки следва да бъдат насърчавани да продължат действията си за транснационално сътрудничество при споделено управление в областта на заетостта, образованието и обучението и социалното приобщаване в съответствие със специфичните цели на ЕСФ+.

(30)

Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че ЕСФ+ допринася за насърчаване на равенството между жените и мъжете в съответствие с член 8 от ДФЕС с цел да се способства за равното третиране и равните възможности между жените и мъжете във всички области, включително участието на пазара на труда, реда и условията за наемане на работа и кариерното развитие. Те следва също така да гарантират, че ЕСФ+ насърчава равните възможности за всички без дискриминация в съответствие с член 10 от ДФЕС, насърчава приобщаването в обществото на хората с увреждания на равна основа с всички останали и допринася за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г. в Ню Йорк. ЕСФ+ следва да допринася за насърчаването на достъпността за хората с увреждания с оглед подобряване на интеграцията им на пазара на труда и в системата на образованието и обучението, като по този начин се засилва приобщаването им във всички сфери на живота. Насърчаването на тази достъпност следва да бъде взета предвид във всички измерения и на всички етапи на подготовката, мониторинга, изпълнението и оценката на програмите по навременен и последователен начин, като същевременно се гарантира, че са предприети конкретни действия за насърчаване на равенството между половете и равните възможности. ЕСФ+ следва също така да подпомага прехода от медико-социални грижи с настаняване или институционални грижи към грижи, предлагани в семейството и общността, по-специално за лицата, които са изправени пред множествена дискриминация. ЕСФ+ не следва да подкрепя действия, които допринасят за сегрегация или социално изключване. В Регламент (ЕС) 2021/1060 се предвижда правилата за допустимост на разходите да се установяват на национално равнище с някои изключения, за които е необходимо да се определят специфични разпоредби по отношение на ЕСФ+ при споделено управление.

(31)

Всички операции следва да се подбират и изпълняват при зачитане на Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). Комисията следва да направи всичко възможно, за да гарантира, че се извършва своевременна оценка на основателността на жалбите, включително на жалбите, свързани с нарушения на Хартата, и следва да информира жалбоподателя за резултата от оценката в съответствие със съобщението на Комисията от 19 януари 2017 г., озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“.

(32)

С цел да се намали административната тежест по отношение на събирането на данни, изискванията за докладване следва да бъдат опростени във възможно най-голяма степен. Когато тези данни са налични в регистри или равностойни източници, държавите членки следва да могат да позволяват на управляващите органи да събират данни от регистрите.

(33)

По отношение на обработването на лични данни в рамките на настоящия регламент администраторите на лични данни следва да изпълняват своите задачи за целите на настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (26). Достойнството и зачитането на неприкосновеността на личния живот на крайните получатели на операции по конкретна цел „справяне с материалните лишения чрез предоставянето на храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, включително децата, и прилагане на съпътстващи мерки, които подпомагат социалното им приобщаване“ следва да бъдат гарантирани. За да се избегне стигматизация, от лицата, получаващи храна и/или основно материално подпомагане, не следва да се изисква да разкриват самоличността си при получаване на подкрепата или при участие в проучвания относно най-нуждаещите се лица, които са се възползвали от ЕСФ+.

(34)

Социалното експериментиране представлява изпитването на малък по мащабите си проект, което дава възможност да се съберат доказателства за осъществимостта на социалните иновации. Следва да е възможно и да се насърчава изпитването на идеите на местно равнище, а за тези идеи, които са осъществими — търсенето на реализацията им в по-широк мащаб, ако е целесъобразно, или прехвърлянето им в друг контекст в различни региони или държави членки с финансова подкрепа от ЕСФ+ или в комбинация с други източници.

(35)

ЕСФ+ установява разпоредби за осъществяването на свободно движение на работниците на недискриминационна основа, като се гарантира тясно сътрудничество на публичните служби по заетостта на държавите членки и с Комисията и социалните партньори. Европейската мрежа на службите по заетостта следва да насърчава по-доброто функциониране на пазарите на труда чрез улесняване на трансграничната мобилност на работниците, по-специално чрез трансгранични партньорства, и по-голяма прозрачност на информацията за пазарите на труда. В приложното поле на ЕСФ+ следва да се включва разработването и подкрепата на целеви схеми за мобилност с оглед на попълването на свободните работни места там, където са установени слабости при функционирането на пазара на труда.

(36)

Липсата на достъп до финансиране за микропредприятията, социалните предприятия и социалната икономика е една от основните пречки пред създаването на предприятия, особено при хората, които са най-отдалечени от пазара на труда. По направлението ЗиСИ в настоящия регламент следва да се определят разпоредби с цел да се създаде пазарна екосистема, която да увеличи предлагането и достъпа до финансиране за социалните предприятия, както и да се отговори на търсенето от онези, които най-много се нуждаят от него, и по-специално безработните, жените и уязвимите хора, които желаят да стартират или да развият микропредприятие. По тази цел ще се действа също и посредством финансовите инструменти и бюджетната гаранция в рамките на компонента на политиката за социални инвестиции и умения на фонда InvestEU. Предприятията на социалната икономика, когато са определени съгласно националното право, следва да се разглеждат като социални предприятия в контекста на направлението ЗиСИ независимо от техния правен статут, доколкото тези предприятия попадат в приложното поле на определението за социално предприятие, предвидено в настоящия регламент.

(37)

Участниците на пазара на социалните инвестиции, включително благотворителни организации, могат да играят ключова роля за постигането на няколко цели на ЕСФ+, тъй като те предлагат финансиране, а също и новаторски и допълващи се подходи за борба срещу социалното изключване и бедността, за намаляване на безработицата и за принос за ЦУР на ООН. Поради това организациите, развиващи благотворителна дейност, като например фондации и дарители, следва да бъдат включени в действията по линия на ЕСФ+, както е целесъобразно и при условие че те нямат политическа или социална програма, които са в конфликт с идеалите на Съюза, по-специално в тези действия, които имат за цел развитието на пазарната екосистема на социалните инвестиции.

(38)

Необходими са насоки съгласно направлението ЗиСИ по отношение на развитието на социалната инфраструктура и свързаните с нея услуги, по-специално за социално настаняване, грижи за деца и образование, здравеопазване и дългосрочни грижи, включително структури за подпомагане на прехода от институционални грижи към грижи в семейството и общността и като се вземат предвид изисквания за достъпност за хората с увреждания.

(39)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенцията на ООН по изменение на климата (27) и ЦУР на ООН, настоящият регламент ще допринесе за интегриране на действията в областта на климата в политиките на ЕС и за постигане на общата цел 30% от бюджетните разходи на Съюза да подкрепят цели във връзка с климата. Съответните действия ще бъдат определени по време на подготовката и изпълнението, като бъдат преразгледани в контекста на междинната оценка.

(40)

В съответствие с Решение 2013/755/ЕС на Съвета (28) физически лица и субекти, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на направлението ЗиСИ и на договореностите, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(41)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (29), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да се въведе специална разпоредба, която задължава третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Сметната палата за цялостно упражняване на техните съответни компетенции.

(42)

Целесъобразно е да се определят показатели за целите на докладването по направлението ЗиСИ. Тези показатели следва да бъдат основани на крайния продукт, обективни, лесни за извличане и пропорционални на дела на направлението ЗиСИ в целия ЕСФ+. Те следва да обхващат оперативните цели и дейностите по финансиране в рамките на направлението ЗиСИ, без да е необходимо определянето на съответните целеви стойности.

(43)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (30) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (31), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (32) и (ЕС) 2017/1939 (33) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства. По-специално, в съответствие с регламенти (ЕС, Евратом) № 2185/96 и (Евратом, ЕО) № 883/2013 OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.

В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (34). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(44)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от ДФЕС, се прилагат към настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят, по-специално, процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, награди, обществени поръчки, непряко управление и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(45)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно повишаване на ефективността на пазарите на труда, насърчаване на равния достъп до качествени работни места, подобряване на равния достъп до образование и обучение и на тяхното качество, насърчаване на социалното приобщаване и допринасяне за изкореняване на бедността, както и целите по направление ЗиСИ, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(46)

С цел да бъдат изменени някои несъществени елементи на настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението и допълването на приложенията относно показателите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (35). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(47)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Изпълнителните правомощия във връзка с образеца на структурираното проучване на крайните получатели следва, поради естеството на този образец, да се упражняват в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (36).

(48)

С цел да се даде възможност за бърза реакция при изключителни или необичайни обстоятелства, както е посочено в Пакта за стабилност и растеж, които могат да възникнат по време на програмния период, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема временни мерки за улесняване на използването на подкрепата от ЕСФ+ в отговор на такива обстоятелства, като максималният срок е 18 месеца. Комисията следва да приеме мерките, които са най-подходящи с оглед на изключителните или необичайни обстоятелства, пред които е изправена дадена държава членка, като същевременно запазва целите на ЕСФ+, но това не следва да включва изменения на изисквания за тематична концентрация. Наред с това изпълнителните правомощия по отношение на временните мерки за използване на подкрепа от ЕСФ+ в отговор на изключителни или необичайни обстоятелства следва да бъдат предоставени на Комисията без процедури на комитет, като се има предвид, че приложното поле на тези мерки е определено от Пакта за стабилност и растеж и е ограничено до мерките, посочени в настоящия регламент. Комисията следва също така да наблюдава изпълнението и да оценява целесъобразността на временните мерки. Когато Комисията счете за необходимо да измени настоящия регламент поради изключителните или необичайни обстоятелства, обхватът на изменението не следва да включва изискванията за тематична концентрация, свързани с младежката заетост или подкрепата за най-нуждаещите се лица, поради факта, че младите хора и най-нуждаещите се лица често са най-неблагоприятно засегнати от подобни кризисни ситуации. Следователно е необходимо да се гарантира, че тези целеви групи продължават да получават достатъчно подкрепа.

(49)

При управлението на ЕСФ+ Комисията следва да се подпомага от комитета, посочен в член 163 от ДФЕС (наричан по-нататък „Комитетът за ЕСФ+“). За да може Комитетът за ЕСФ+ да разполага с цялата необходима информация и да получи широк кръг от мнения от съответните заинтересовани страни, той следва да може да кани представители без право на глас, при условие че дневният ред на заседанието изисква тяхното участие, включително представители на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и съответните организации на гражданското общество.

(50)

За да се гарантира, че специфичните особености на всяко направление на ЕСФ+ продължават да бъдат разглеждани, Комитетът за ЕСФ+ следва да създаде работни групи за всяко от направленията на ЕСФ+. Съставът и задачите на тези работни групи трябва да определят от Комитета за ЕСФ+. Работните групи следва да имат възможност да канят на своите заседания представители на гражданското общество, както и други заинтересовани страни. Задачите на работните групи може да включват осигуряване на координация и сътрудничество между органите на държавите членки и Комисията по изпълнението на ЕСФ+, включително консултации относно работната програма на направлението ЗиСИ, мониторинг на изпълнението на всяко направление на ЕСФ+, обмен на опит и добри практики в рамките на направленията на ЕСФ+ и между тях и насърчаване на потенциално полезно взаимодействие с други програми на Съюза.

(51)

За да се осигури по-голяма прозрачност по отношение на прилагането на настоящия регламент, Комисията следва да установи необходимите връзки със съответните политически комитети, активни в областта на социалната политика и заетостта, като Комитета по заетостта, Комитета за социална закрила или Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място.

(52)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Финансовия регламент безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Същевременно разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. За да се избегне прекъсване в подкрепата от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно, за ограничен срок в началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи, да се предвиди допустимост на дейностите и разходите от началото на финансовата 2021 година дори ако те са били изпълнени и направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(53)

Поради това Регламент (ЕС) № 1296/2013 следва да бъде отменен.

(54)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в съответната област на политиката и да се даде възможност за прилагане от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва спешно да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз и да се прилага с обратна сила по отношение на направлението ЗиСИ от 1 януари 2021 г.,

Част I

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Член 5

Член 6

Част II

Глава I

Член 7

Член 8

Член 9

Член 10

Член 11

Член 12

Глава II

Член 13

Член 14

Член 15

Член 16

Член 17

Глава III

Член 18

Член 19

Член 20

Член 21

Член 22

Член 23

Член 24

Част III

Глава I

Член 25

Глава II

Член 26

Член 27

Член 28

Член 29

Глава III

Член 30

Член 31

Член 32

Член 33

Член 34

Член 35

Член 36

Част IV

Член 37

Член 38

Член 39

Член 40

Член 41

Член 42

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

(1)

В член 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в Съюза. Съгласно посочения член и член 174, втора и трета алинеи от ДФЕС ЕФРР трябва да допринася за намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, измежду които специално внимание трябва да се обърне на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, включително по-специално вследствие на демографски спад, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението, островните и трансграничните и планинските региони.

(2)

Кохезионният фонд е създаден с цел да допринася за постигането на общата цел за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на Съюза, като се предоставя финансов принос в областта на околната среда и на трансевропейските мрежи в областта на транспортната инфраструктура (TEN-T), както е посочено в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(3)

С Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (5) се установяват общоприложимите разпоредби за ЕФРР, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА), фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ИУГВ), които функционират в съответствие с обща рамка.

(4)

С цел опростяване на правилата, приложими за ЕФРР и Кохезионния фонд за програмния период 2014—2020 г., следва с един регламент да се определят приложимите правила, които обхващат и двата фонда.

(5)

При изпълнението на ЕФРР и Кохезионния фонд следва да се зачитат хоризонталните принципи, определени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 10 от ДФЕС, включително принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 5 от ДЕС, като се взема предвид Хартата на основните права на Европейския съюз. Държавите членки следва да спазват също задълженията, изложени в Конвенцията на Обединените нации за правата на детето и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания (UNCRPD), както и принципите на Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията през 2017 г., и да осигурят достъпност съгласно член 9 от UNCRPD и съгласно правото на Съюза за хармонизиране на изискванията за достъпност на продуктите и услугите. В този контекст ЕФРР и Кохезионният фонд, във взаимодействие с ЕСФ+, следва да се изпълняват по начин, който насърчава прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в семейството и в общността, и целите им следва да се осъществяват с оглед да се допринесе за създаване на качествени работни места, премахване на бедността и насърчаване на социалното приобщаване. Държавите членки и Комисията следва да се стремят да премахват неравнопоставеността, да насърчават равенството между мъжете и жените и да интегрират перспективата за равенство между половете, както и да се противопоставят на дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или вероизповедание, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Нито един от фондовете не следва да подкрепя действия, които допринасят за каквато и да било форма на сегрегация или изключване, а при финансирането на инфраструктура следва и двата да гарантират достъпност за хора с увреждания.

(6)

Целите на ЕФРР и Кохезионния фонд следва да се осъществяват в рамките на устойчивото развитие и действията на Съюза за утвърждаване на целта за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, както е предвидено в член 11 и член 191, параграф 1 от ДФЕС, като се взема предвид принципът „замърсителят плаща“. Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за постигане на целите на Обединените нации за устойчиво развитие (наричани по-нататък „цели на ООН за устойчиво развитие“), и двата фонда ще допринесат за интегриране на действията в областта на климата в политиките на Съюза и за постигане на общата цел 30% от бюджетните разходи на Съюза да се насочат към цели във връзка с климата. Във връзка с това се очаква операциите по ЕФРР да допринесат с 30% от общия финансов пакет на ЕФРР за целите в областта на климата. Очаква се операциите по Кохезионния фонд да допринесат с 37% от общия финансов пакет на Кохезионния фонд за целите в областта на климата. Освен това действията съгласно настоящия регламент следва да допринасят за осъществяване на амбицията 7,5% от годишните разходи по многогодишната финансова рамка (МФР) през 2024 г. да бъдат за цели, свързани с биологичното разнообразие, а през 2026 г. и 2027 г. 10% от годишните разходи по МФР да бъдат за цели, свързани с биологичното разнообразие, като се взема под внимание съществуващото припокриване между целите по отношение на климата и биологичното разнообразие.

Двата фонда следва да подкрепят дейности, които са съобразени със стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и не вредят значително на екологичните цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (6), и които гарантират прехода към нисковъглеродна икономика по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Програмите по линия на ЕФРР и Кохезионния фонд следва да отчитат съдържанието на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, приети в рамките на управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, както е посочено в Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(7)

За да се защити целостта на вътрешния пазар, операциите по линия на ЕФРР и Кохезионния фонд в полза на предприятията трябва да са в съответствие с правилата на Съюза за държавни помощи, определени в членове 107 и 108 от ДФЕС.

(8)

Принципът на партньорство е основен елемент в изпълнението на ЕФРР и Кохезионния фонд, основаващ се на подхода на многостепенното управление и гарантиращ участието на регионални, местни, градски и други публични органи, на гражданското общество, на икономически и социални партньори и, където е приложимо, на научноизследователски организации и университети. При изпълнението на двата фонда следва да се гарантират координация и взаимно допълване с ЕСФ+, Фонда за справедлив преход, ЕФМДРА и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

(9)

Необходимо е да се установят разпоредби относно подкрепата от ЕФРР съгласно целта „Инвестиции за работни места и растеж“ и целта „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg).

(10)

За да могат да се определят видовете дейности, които да могат да се подкрепят от ЕФРР и от Кохезионния фонд, следва да бъдат определени специфични цели на политиката за подкрепа от двата фонда, за да се гарантира, че те допринасят за една или повече от общите цели на политиката, определени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

(11)

Тъй като малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейската икономика, ЕФРР следва да продължи да подкрепя развитието на МСП чрез повишаване на техния устойчив растеж и конкурентоспособност. Освен това, като се има предвид потенциалното дълбоко въздействие на пандемията от COVID-19 или на евентуална друга кризисна ситуация, които в бъдеще биха могли да окажат въздействие върху предприятията и заетостта, ЕФРР следва да подкрепя възстановяването от такива кризисни ситуации чрез подкрепа за създаването на работни места в МСП, включително чрез производствени инвестиции.

(12)

Инвестициите по ЕФРР следва да допринасят за развитието на цялостна мрежа за високоскоростна цифрова инфраструктура и за насърчаването на незамърсяваща и устойчива мултимодална мобилност с акцент върху публичния транспорт, споделената мобилност, пешеходството и колоезденето, като част от прехода към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии.

(13)

За да се използват възможностите на цифровата ера, ЕФРР следва да допринесе за развитието на приобщаващо цифрово общество, в което гражданите, научноизследователските организации, предприятията и публичните администрации се възползват пълноценно от възможностите, които предлага цифровизацията. Ефективното електронно управление на национално, регионално и местно равнище включва разработване на инструменти, както и преосмисляне на организацията и процесите с цел по-ефективно, по-лесно, по-бързо и по-евтино предоставяне на обществени услуги. По-специално цифровите и телекомуникационните технологии следва да се използват за укрепване на традиционните мрежи и услуги в полза на местните общности чрез разработване на проекти като интелигентни градове и интелигентни села.

(14)

Подкрепата от ЕФРР по цел 1 на политиката (ЦП 1) следва да се основава на изграждането на капацитет за стратегии за интелигентна специализация, в които се определят приоритети на национално или регионално равнище, или и на двете, за увеличаване на тяхното конкурентно предимство чрез разработване и съгласуване на силните страни на научните изследвания и иновациите с нуждите на бизнеса и необходимите умения чрез процес на търсене на предприемачески потенциал. Процесът следва да даде възможност на участниците в сферата на предприемачеството, включително промишлеността, образователните и научноизследователските организации, публичните администрации и гражданското общество, да определят най-обещаващите области за устойчиво икономическо развитие въз основа на характерните за региона структури и база знания. Тъй като процесът на управление на интелигентната специализация е от решаващо значение за качеството на стратегията, ЕФРР следва да предоставя подкрепа за развитието и укрепването на капацитета, необходим за ефективния процес на търсене на предприемачески потенциал и за изготвянето или актуализирането на стратегии за интелигентна специализация.

(15)

За да се насърчи постигането на неутралност на Съюза по отношение на климата до 2050 г., като се отчитат надлежно произтичащите от това социални и икономически последици, ЕФРР и Кохезионният фонд следва да допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове и за борбата с енергийната бедност. В този контекст особено значение ще имат инвестициите в енергийна ефективност, включително схеми за икономии на енергия, в устойчива енергия от възобновяеми източници в съответствие с критериите за устойчивост, определени в Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8), в интелигентни енергийни системи, както и инвестиции, насочени към предотвратяване на бедствия, насърчаване на биологичното разнообразие и екологосъобразната инфраструктура, включително опазване, утвърждаване на стойността и обръщане на специално внимание на защитените природни зони, както и други мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, като например опазване и възстановяване на природни зони с висок потенциал за поглъщане и съхранение на въглерод, включително чрез възстановяване на влагата в мочурищата, улавяне на сметищен газ или намаляване на емисиите от промишлените процеси и продукти. Освен това следва да се подкрепят инвестиции, насочени към намаляване на всяка форма на замърсяване, като например замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и шумовото и светлинното замърсяване.

(16)

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, които очертават политиките и мерките и които са насочени към енергийната бедност и емисиите на парникови газове, трябва да бъдат взети предвид при изготвянето на програмите, съфинансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд. С цел да се осигури принос за постигането на националните цели за намаляване на енергийната бедност, определени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, ЕФРР следва да подкрепя по-специално подобряването на енергийната ефективност в жилища и сгради в съответствие с изменената Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета (9), за да се допринесе за постигането на декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., като по този начин се намалява потреблението на енергия и се създават икономии за домакинствата, засегнати от енергийна бедност.

(17)

За да се подобри транспортната свързаност, ЕФРР и Кохезионният фонд следва да насърчават развитието на трансевропейска транспортна мрежа, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1315/2013, чрез инвестиции в инфраструктура за железопътен транспорт, транспорт по вътрешните водни пътища, автомобилен транспорт, морски транспорт и мултимодален транспорт, включително мерки за намаляване на шума. ЕФРР и Кохезионният фонд следва също така да подкрепят националната, регионалната и местната, трансграничната и градската мобилност. В този процес двата фонда следва да обърнат внимание на подобряването на безопасността, по-специално на съществуващите мостове и тунели.

(18)

В един все по-свързан свят и с оглед на демографските и миграционните процеси е ясно, че миграционната политика на Съюза изисква общ подход, който разчита на полезното взаимодействие и взаимно допълване на различните инструменти за финансиране. Поради тази причина при изготвянето и изпълнението на програмите ЕФРР следва да обръща внимание на демографските предизвикателства. С цел да се осигури последователна, солидна и съгласувана подкрепа на усилията за солидарност и разпределяне на отговорността между държавите членки при управлението на миграцията, ЕФРР следва да предоставя подкрепа, на най-подходящото териториално равнище, за улесняване на дългосрочната, приобщаваща интеграция на гражданите на трети държави, включително мигранти, в полза на социалното и икономическото развитие, чрез възприемането на подход, насочен към защита на тяхното достойнство и права.

(19)

С цел насърчаване на социалните иновации и приобщаващия достъп до висококачествена заетост ЕФРР следва да подкрепя субекти от сферата на социалната икономика като кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения с нестопанска цел и социални предприятия.

(20)

За да се насърчи социалното приобщаване и да се води борба с бедността, особено сред маргинализираните общности, е необходимо да се подобри достъпът, включително чрез инфраструктура, до социални, образователни, културни и развлекателни услуги, включително спорт, като се вземат предвид специфичните нужди на хората с увреждания, децата и възрастните хора.

(21)

ЕФРР и Кохезионният фонд следва да насърчават социално-икономическото приобщаване на маргинализираните общности, като се обръща специално внимание на стратегическата рамка на политиката за приобщаване на ромите, както е посочено в приложение IV към Регламент (EC) 2021/1060, в който се излагат мерки за интегриране, домакинствата с ниски доходи, включително домакинствата, изложени на риск от бедност и социално изключване, и групите в неравностойно положение, включително хората със специални нужди. По-специално, в съответствие с принцип 19 от Европейския стълб на социалните права, ЕФРР и Кохезионният фонд следва да могат да подкрепят предоставянето на социални жилища. Предвид предизвикателствата по отношение на достъпа до основни услуги, пред които са изправени маргинализираните ромски общности, ЕФРР и Кохезионният фонд следва да допринасят за подобряване на условията им на живот и перспективите им за развитие.

(22)

С цел подобряване на подготвеността за образование и обучение от разстояние и в електронна среда, което да е социално приобщаващо, в задачата си да разшири равния достъп до приобщаващи и качествени услуги в областта на образованието, обучението и ученето през целия живот ЕФРР следва по-специално да допринася за повишаване на устойчивостта на ученето от разстояние и в електронна среда. Усилията за осигуряване на непрекъснатост на образованието и обучението по време на пандемията от COVID-19 разкриха значителни недостатъци при достъпа до необходимото оборудване в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и свързаността на учащите се в неравностойно положение и в отдалечените региони. В този контекст ЕФРР следва да подкрепя предоставянето на необходимото ИКТ оборудване и свързаност, като по този начин се насърчава устойчивостта на системите за образование и обучение за учене от разстояние и в електронна среда.

(23)

С цел укрепване на капацитета на системите за обществено здравеопазване за предотвратяване, бърза реакция и възстановяване при извънредни ситуации в областта на здравеопазването, ЕФРР следва също така да допринася за устойчивостта на системите за здравеопазване. Освен това, тъй като безпрецедентната пандемия от COVID-19 разкри колко важен е непосредственият достъп до доставки от първостепенно значение, за да се осигури ефективна реакция при възникнала извънредна ситуация, обхватът на подкрепата от ЕФРР следва да бъде разширен, за да се даде възможност за закупуване на стоки, необходими за подобряване на устойчивостта при бедствия и устойчивостта на здравните системи, включително първичните здравни грижи, и насърчаване на прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в семейството и в общността. Закупените стоки, предназначени за укрепване на устойчивостта на здравните системи, следва да бъдат в съответствие с националната здравна стратегия, да не излизат извън нейните рамки и да гарантират взаимно допълване с програмата „ЕС в подкрепа на здравето”, създадена с Регламент (ЕС) 2021/522 на Европейския парламент и на Съвета (10), както и с капацитета на rescEU по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза, създаден с Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11).

(24)

ЕФРР следва да подкрепя и насърчава прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в семейството и в общността чрез подкрепа на заведения, които ще се стремят да предотвратяват сегрегацията от общността, ще улесняват интеграцията на хората в обществото и ще се стремят да гарантират независими условия на живот.

(25)

Следва да се предвиди отделна специфична цел за подпомагане на регионалните икономики, които са силно зависими от секторите на туризма и културата. Това би позволило да се използва пълният потенциал на културата и устойчивия туризъм за икономическо възстановяване, социално приобщаване и социални иновации, без да се засягат възможностите за предоставяне на подкрепа от ЕФРР за тези сектори по други специфични цели.

(26)

Инвестициите в подкрепа на творческите и културните индустрии, услугите в областта на културата и обектите на културното наследство биха могли да бъдат финансирани по всяка цел на политиката, при условие че допринасят за специфичните цели и че попадат в обхвата на подкрепата от ЕФРР.

(27)

Устойчивият туризъм изисква баланс между икономическата, социалната, културната и екологичната устойчивост. Подходът за подкрепа на устойчивия туризъм следва да бъде в съответствие със съобщението на Комисията от 19 октомври 2007 г., озаглавено „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен европейски туризъм“. По-специално той следва да отчита благосъстоянието на туристите, да зачита природната и културната среда и да гарантира социално-икономическото развитие и конкурентоспособността на дестинациите и предприятията чрез интегриран и цялостен политически подход.

(28)

За да се подпомогнат усилията на държавите членки и на регионите за посрещане на новите предизвикателства и за осигуряване на високо ниво на сигурност за техните граждани, както и за предотвратяване на маргинализацията и радикализацията, като се разчита на полезното взаимодействие и взаимното допълване с други политики на Съюза, инвестициите по ЕФРР следва да допринасят за сигурността в области, в които е необходимо да се осигури безопасността и сигурността на обществените пространства и на критичните инфраструктури, например транспорта и енергетиката, като по този начин се способства за изграждане на по-приобщаващи и по-безопасни общества.

(29)

ЕФРР следва да предоставя подкрепа по цел 5 на политиката (ЦП 5) по интегриран начин за икономическото, социалното и екологичното развитие въз основа на междусекторни териториални стратегии с използване на инструменти за интегрирано териториално развитие, за да се гарантира хармоничното развитие на градските и извънградските райони. Освен това при развитието на градските райони следва да се обърне специално внимание на подкрепата за функционалните градски райони поради тяхното значение за установяването на сътрудничество между местните органи и партньорите през административните граници, както и за укрепването на връзките между градските и селските райони.

(30)

ЕФРР следва да подкрепя устойчивия туризъм по интегриран начин, по-специално чрез засилване на сътрудничеството в рамките на функционалните територии. За да се засили въздействието на устойчивия туризъм върху икономиката, предприятията и публичните органи следва систематично да си сътрудничат, за да предоставят качествени услуги по-ефективно в райони с висок потенциал за туризъм, като се грижат надлежно за създаването на стабилна правна и административна среда, благоприятстваща устойчивия растеж на тези райони. Подкрепяните действия в областта на устойчивия туризъм могат да вземат предвид най-добрите практики в тази област, като например подхода на „туристическия район“.

(31)

В резултат на общата цел на Кохезионния фонд, предвидена в ДФЕС, е необходимо да бъдат определени политически цели, които Кохезионният фонд трябва да подкрепя.

(32)

За да се подобри общият административен капацитет на институциите и управлението в държавите членки, които изпълняват програми по линия на целта „Инвестиции за работни места и растеж“, е необходимо да се даде възможност за мерки за подкрепа на програмните органи и секторните или териториалните участници, отговарящи за извършването на дейности, свързани с изпълнението на ЕФРР и Кохезионния фонд по всички преследвани специфични цели, като се вземат предвид хоризонталните принципи, посочени в Регламент (EC) 2021/1060, включително целите на ООН за устойчиво развитие.

(33)

С цел насърчаване и укрепване на мерките за сътрудничество в рамките на програми, изпълнявани по целта „Инвестиции за работни места и растеж“, е необходимо да се засилят мерките за сътрудничество с партньори, включително на местно и на регионално равнище, в дадена държава членка или между различни държави членки във връзка с подкрепата, предоставяна по всички специфични цели. Това засилено сътрудничество е в допълнение към сътрудничеството по Interreg и следва по-специално да подпомогне сътрудничеството между структурираните партньорства с оглед изпълнение на регионалните стратегии, посочени в съобщението на Комисията от 18 юли 2017 г., озаглавено „Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“. Партньорите следователно могат да произхождат от всеки регион в Съюза, но може да включват също така трансграничните региони и региони, които са обхванати от Европейска група за териториално сътрудничество съгласно Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета (12), макрорегионална стратегия или стратегия за морските басейни, или комбинация от двата вида стратегии.

(34)

ЕФРР следва да спомогне за преодоляване на основните различия между регионите в Съюза и да намали неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, включително тези, които са изправени пред предизвикателства, дължащи се на ангажиментите за декарбонизация, като по този начин способства за укрепването на регионалната устойчивост. Следователно подкрепата от ЕФРР по целта „Инвестиции за работни места и растеж“ следва да се съсредоточи върху ключовите приоритети на Съюза в съответствие с целите на политиката, определени в Регламент (ЕС) 2021/1060. Поради това подкрепата от ЕФРР следва да се съсредоточи върху целите на политиката за постигане на по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативна и интелигентна икономическа трансформация и на регионалната свързаност на ИКТ и по-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа с икономика в преход към нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, превенция и управление на риска и устойчива градска мобилност. Ресурсите, предназначени за постигането на устойчива градска мобилност и инвестиции в широколентова инфраструктура, могат да се отчетат частично при изчисляването на съответствието с изискванията за тематична концентрация. В споразуменията си за партньорство държавите членки следва да решат за целия програмен период дали да спазят изискванията за тематична концентрация на равнището на категориите региони или на национално равнище. Тематичната концентрация на национално равнище следва да се установи от трите групи държави членки, съставени в съответствие със съответния брутен национален доход и следва да позволява гъвкавост на равнището на отделните програми. Тъй като подкрепата от Кохезионния фонд може също да допринесе за тематичната концентрация, следва да се определят условията за този принос. Освен това методиката за класифициране на държавите членки следва да се определи подробно, като се вземе предвид специфичното положение на най-отдалечените региони и рядко населените северни региони.

(35)

С цел да се съсредоточи подкрепата върху ключовите приоритети на Съюза, целесъобразно е също така изискванията за тематична концентрация да се спазват през целия програмен период, включително в случаите на прехвърляне между приоритетите по една програма или между програми.

(36)

С цел да се даде възможност на ЕФРР да предоставя подкрепа по Interreg по отношение както на инвестиции в инфраструктура и на свързаните с тях инвестиции, както и дейности за обучение и интеграция, е необходимо да се предвиди, че ЕФРР следва да може също така да подкрепя дейности в рамките на специфичните цели на ЕСФ+, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(37)

С цел да се съсредоточи използването на ограничените ресурси по най-ефективния начин, подкрепата, предоставяна от ЕФРР за производствени инвестиции в рамките на съответната специфична цел, следва да бъде ограничена до микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (14), с изключение на специфичните инвестиции, предвидени в настоящия регламент.

(38)

В контекста на подкрепата от ЕФРР за производствени инвестиции е уместно да се поясни, че понятието „производствени инвестиции“ следва да се разбира като инвестиция в основен капитал или нематериални активи на предприятията с оглед на производството на стоки и услуги, като по този начин се допринася за бруто капиталообразуването и заетостта. Следва също така да се предвиди, че при определени условия ЕФРР и Кохезионният фонд могат да подкрепят инвестиции в предприятия, различни от МСП. Освен това, въз основа на опита от предходни програмни периоди ЕФРР и Кохезионният фонд следва също така да подкрепят инвестициите в предприятия, различни от МСП, включително по-специално комунални услуги, когато те се отнасят до инвестиции в инфраструктура, която осигурява достъп до обществено достъпни услуги в областта на енергетиката, околната среда и биологичното разнообразие, транспорта и цифровата свързаност.

(39)

В настоящия регламент следва да бъдат определени различните видове дейности, разходите за които следва да могат да бъдат подкрепяни чрез инвестиции от ЕФРР и Кохезионния фонд по съответните им цели, както са предвидени в ДФЕС, включително колективно финансиране. Кохезионният фонд следва да бъде в състояние да подкрепя инвестиции в TEN-T и околната среда, включително инвестиции, свързани с устойчивото развитие и енергетиката, които предполагат ползи за околната среда. В този контекст Кохезионният фонд следва да може също така да подкрепя комбинираната енергийна и сеизмична модернизация. Що се отнася до ЕФРР, списъкът на дейностите следва да взема предвид специфичните национални и регионални потребности в областта на развитието, както и местния потенциал, и следва да бъде опростен. ЕФРР следва да е в състояние да подкрепя инвестиции в инфраструктура, включително за научноизследователска и иновационна бизнес инфраструктура за МСП, жилищно настаняване за маргинализираните общности и групите в неравностойно положение, домакинствата с ниски доходи и мигрантите, култура и наследство, устойчив туризъм и услуги за предприятията, инвестиции във връзка с достъпа до услуги, с особено внимание върху намиращите се в неравностойно положение, маргинализираните и сегрегираните общности, производствени инвестиции в МСП, оборудване, софтуер и нематериални активи, както и мерки по отношение на информация, комуникация, проучвания, създаване на мрежи, сътрудничество, обмен на опит между партньорите и дейности, свързани с клъстери. С цел подкрепа на изпълнението на програмата и двата фонда следва да са в състояние да подкрепят и дейности по техническа помощ. И накрая, за да се осигури подкрепа за по-голям набор от интервенции за програмите по Interreg, обхватът следва да бъде разширен, така че да включва и споделянето на голям набор от съоръжения и човешки ресурси, както и разходи, свързани с мерки, които попадат в приложното поле на ЕСФ+.

(40)

Проектите, свързани с трансевропейските транспортни мрежи съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15), трябва да продължат да се финансират от Кохезионния фонд както чрез споделено управление, така и чрез режим на пряко изпълнение по линия на Механизма за свързване на Европа, създаден с Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа („Регламент за МСЕ за периода 2021—2027 г.“).

(41)

В същото време е важно да се уточнят дейностите, които са извън обхвата на ЕФРР и Кохезионния фонд, включително инвестициите за намаляване на емисиите на парникови газове от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16), с цел да се избегне дублиране на наличното финансиране, което вече съществува в рамките на посочената директива, и инвестиции в предприятия в затруднено положение, както са определени в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (17), освен ако предоставянето на подкрепа е разрешено по силата на правилата за предоставяне на помощ de minimis или на временна държавна помощ, предназначена за справяне с извънредни обстоятелства. ЕФРР и Кохезионният фонд не следва да подкрепят и определени инвестиции в летища, съоръжения за депониране и третиране на остатъчни отпадъци или изкопаеми горива. Поради това ЕФРР следва да може да подкрепя целеви мерки за смекчаване на въздействието върху околната среда, за сигурност и за безопасност на регионалните летища, при условие че основната цел на инвестициите е ясно определена от гледна точка на стандартите на Съюза в областта на околната среда, сигурността или безопасността и е в съответствие с правилата за държавните помощи.

За инвестиции, увеличаващи капацитета на съоръженията за третиране на остатъчни отпадъци, под остатъчни отпадъци следва да се разбират предимно неразделно събирани битови отпадъци и остатъци при третиране на отпадъци. Модернизирането на мрежите за централно отопление би могло да се подкрепя с оглед на подобряването на енергийната ефективност на ефективни районни отоплителни системи съгласно определението в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18), в съответствие с целите, определени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата. С оглед на насърчаването на енергията от възобновяеми източници може да се предостави подкрепа за котлите за централно отопление, които се захранват от комбинация от източници на газ и енергия от възобновяеми източници. В такива случаи подкрепата от двата фонда следва да съответства пропорционално на дела на енергията от възобновяеми източници, подавана към такива котли. В допълнение следва да бъде изрично посочено, че отвъдморските страни и територии, изброени в приложение II към ДФЕС, не са допустими за подкрепа от ЕФРР или Кохезионния фонд.

(42)

Държавите членки следва редовно да предоставят на Комисията информация относно постигнатия напредък, като използват общите показатели за крайния продукт и за резултата, предвидени в приложение I. Общите показатели за краен продукт и за резултат могат да се допълват, ако е целесъобразно, от специфични за програмите показатели за краен продукт и за резултат. Информацията, предоставена от държави членки, следва да служи като основа за изготвяните от Комисията доклади относно напредъка в постигането на специфичните цели за целия програмен период, като за целта се използва основен набор от показатели, предвиден в приложение II.

(43)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (19) ЕФРР и Кохезионният фонд следва да се подложат на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на двата фонда по места.

(44)

В рамките на съответните правила на Пакта за стабилност и растеж, както е пояснено в Кодекса за поведение, държавите членки следва да могат да отправят надлежно обосновано искане за допълнителна гъвкавост за публичните или равностойните на тях структурни разходи, подкрепяни от публичната администрация чрез съфинансиране на инвестиции, реализирани като част от ЕФРР и Кохезионния фонд. Комисията следва да направи такава оценка на това искане в съответствие с Пакта за стабилност и растеж и Кодекса за поведение.

(45)

ЕФРР следва да се занимава с проблемите на необлагодетелстваните райони, по-специално селските райони и районите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, включително демографски спад, при достъпа до основни услуги, включително цифрови услуги, повишаване на привлекателността за инвестиции, включително чрез бизнес инвестиции и свързаност с големите пазари. В този контекст ЕФРР следва да обърне внимание на специфичните предизвикателства пред развитието, пред които са изправени някои островни, гранични или планински региони. Освен това ЕФРР следва да обърне специално внимание на специфичните затруднения на районите от ниво 3 по NUTS и на равнището на местните административни единици, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейският парламент и на Съвета (20), които са слабо населени, в съответствие с критериите, определени в точка 161 от Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г., а именно тези с гъстота на населението под 12,5 жители на квадратен километър, или райони, които са засегнати от среден годишен спад на населението от най-малко 1% от населението през периода 2007—2017 г. Държавите членки следва да обмислят разработването на конкретни доброволни планове за действие на местно равнище за такива райони, за да се справят с тези предизвикателства, свързани с населението.

(46)

За да се увеличи максимално приносът за по-ефективно справяне с икономическите, демографските, екологичните и социалните предизвикателства, по-специално в районите с неблагоприятни природни и демографски условия, както е предвидено в член 174 от ДФЕС, действията в областта на териториалното развитие следва да се основават на интегрирани териториални стратегии, включително в градските и селските райони, и като се обръща внимание на връзките между градските и селските райони. Поради това подкрепата от ЕФРР следва да се предоставя под формите, посочени в член 28 от Регламент (ЕС) 2021/1060, като се гарантира подходящо участие на местните, регионалните и градските органи, икономическите и социалните партньори и представителите на гражданското общество и неправителствените организации. Териториалните стратегии следва да могат да се възползват и от многофондов и интегриран подход, включващ ЕФРР, ЕСФ+, ЕФМДРА и ЕЗФРСР.

(47)

За да се подобри устойчивостта на общностите в селските райони и техните икономически, социални и екологични условия, подкрепата от ЕФРР следва да се използва за разработване на проекти като интелигентни села, както е посочено в резолюцията на Европейския парламент от 3 октомври 2018 г. относно справяне със специфичните потребности на селските, планинските и отдалечените райони, по-специално чрез разработване на нови възможности като децентрализирани услуги и енергийни решения, цифрови технологии и иновации.

(48)

В рамките на устойчивото градско развитие се счита за необходимо да се подпомогне интегрираното териториално развитие с цел по-ефективно справяне с икономическите, екологичните, климатичните, демографските и социалните предизвикателства в градските райони, включително функционалните градски райони, като се отчита необходимостта от насърчаване на връзките между градските и селските райони. Подкрепата, насочена към градските райони, може да бъде под формата на отделна програма или отделен приоритет и следва да може да се ползва от многофондов подход. Принципите за избор на градски райони, в които трябва да бъдат изпълнени интегрирани действия за устойчиво градско развитие, както и ориентировъчните суми за тези действия, следва да бъдат определени в програмите по целта „Инвестиции за работни места и растеж“ с разпределени на национално равнище за тази цел най-малко 8% от средствата от ЕФРР. Следва също така да се предвиди, че този процент следва да се спазва през целия програмен период в случай на прехвърляне между приоритетите по една програма или между програми, включително по време на междинния преглед.

(49)

С цел да се набележат или предоставят решения за справяне с проблеми, свързани с устойчивото градско развитие на равнището на Съюза, иновативните дейности за градско развитие в областта на устойчивото градско развитие следва да бъдат заменени с Европейската инициатива за градовете, която да се изпълнява при пряко или непряко управление. Тази инициатива следва да обхване всички градски райони, включително функционалните градски райони, и да подкрепя Програмата на Европейския съюз за градовете. За да се стимулира участието на местните органи в тематичните партньорства по Програмата за градовете, ЕФРР следва да предоставя подкрепа за организационните разходи, свързани с това участие. Инициативата може да включва междуправителствено сътрудничество в областта на градоустройството, по-специално сътрудничество, насочено към изграждане на капацитет на местно равнище за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие. Държавите членки, регионалните и местните органи следва да се включват активно при управлението и осъществяването на Европейската инициатива за градовете. Действията, договорени в рамките на такъв модел на управление, биха могли да включват обмен на регионалните и местните представители. Действията, предприети в рамките на Европейската инициатива за градовете, следва да насърчават връзките между градските и селските райони във функционалните градски райони. Сътрудничеството с Европейската мрежа за развитие на селските райони е от особено значение в това отношение.

(50)

Търговската реализация и разрастването на междурегионалните иновационни проекти следва да се насърчава на цялата територия на Съюза чрез новите междурегионални иновационни инвестиции, които ще се управляват от Комисията. Като подкрепят иновационни проекти в области на интелигентната специализация, включително пилотни проекти и мерки за изграждане на капацитет, те ще бъдат от полза по-специално за по-слабо развитите региони, като стимулират техните иновационни екосистеми и способността им да се интегрират в по-големи вериги за създаване на стойност в Съюза. Те следва също така да допринесат за изпълнението на съобщението на Комисията от 18 юли 2017 г., озаглавено „Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“, по-специално в подкрепа на тематичните платформи за интелигентна специализация в ключови области.

(51)

Специално внимание следва да се отдели на най-отдалечените региони, по-конкретно чрез приемането на мерки съгласно член 349 от ДФЕС за разпределяне на допълнителни средства за най-отдалечените региони, за да се компенсират допълнителните разходи, направени в тези региони поради едно или няколко от постоянните ограничения, посочени в член 349 от ДФЕС, а именно отдалечеността, островния характер, малката площ, трудните релеф и климат, икономическата им зависимост от малък брой производства, като дълготрайността и съчетаването на тези фактори сериозно ограничават тяхното развитие. Тези разпределени средства следва да може да включват инвестиции, оперативни разходи и задължения за обществени услуги, целящи компенсиране на допълнителните разходи, причинени от тези ограничения. Оперативната помощ следва да може да покрива разходите за услуги за превоз на товари и помощ за стартиращи предприятия за транспортни услуги, както и разходите по операции, продиктувани от задълженията за складиране, от прекаления обем и поддръжката на производствените средства, както и от недостига на човешки капитал на местния пазар. Тези разпределени средства не следва да подлежат на изискванията за тематична концентрация. За да се защити целостта на вътрешния пазар, както и за всички операции, съфинансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд, подкрепата от ЕФРР за финансиране на оперативни и инвестиционни помощи в най-отдалечените региони следва да е в съответствие с правилата за държавни помощи, както е определено в членове 107 и 108 от ДФЕС.

(52)

С цел да се даде възможност за бърза реакция при извънредни и необичайни обстоятелства, както е посочено в Пакта за стабилност и растеж, които могат да възникнат по време на програмния период, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема временни мерки за улесняване на използването на подкрепата от ЕФРР в отговор на такива обстоятелства. Комисията следва да приеме мерките, които са най-подходящи с оглед на извънредните или необичайни обстоятелства, пред които е изправена дадена държава членка, като същевременно запазва целите на фонда. В допълнение, решенията за изпълнение във връзка с временните мерки за използване на ЕФРР в отговор на извънредни или необичайни обстоятелства следва да бъдат приети без процедури на комитет, като се има предвид, че приложното поле е определено от Пакта за стабилност и растеж и е ограничено до мярката, посочена в настоящия регламент. Комисията следва също така да наблюдава изпълнението и да оценява целесъобразността на мерките.

(53)

С цел изменение на някои несъществени елементи от настоящия регламент, правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията по отношение на извършването на корекции, когато това е оправдано, на приложение II, в което се установява списък от показатели, използвани като основа за предоставяне на информация на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на изпълнението на програмите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(54)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване посредством преодоляването на основните различия между регионите в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради степента на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, както и ограниченията на финансовите ресурси на държавите членки и регионите, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(55)

С оглед на приемането на настоящия регламент след началото на програмния период и като се отчита необходимостта от координирано и хармонизирано изпълнение на ЕФРР и Кохезионния фонд, както и за да се даде възможност за бързото му изпълнение, той следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ГЛАВА I

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Член 5

Член 6

Член 7

Член 8

ГЛАВА II

Член 9

Член 10

Член 11

Член 12

Член 13

Член 14

ГЛАВА III

Член 15

Член 16

Член 17

Член 18

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II