1.   Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, описани в приложение I.

2.   Съгласно член 4, член 5, член 9 или член 10 разрешение може да се изисква също и за износ до всички или до някои местоназначения на определени изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I.

1.   Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, ако износителят е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично:

2.   Когато износител знае, че изделия с двойна употреба, които той възнамерява да изнесе, които не са описани в приложение I, са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член, той уведомява компетентния орган. Посоченият компетентен орган решава дали съответният износ да бъде предмет на разрешителен режим.

3.   Държава членка може да приема или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, когато износителят има основания за подозрение, че тези изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

4.   Държава членка, която налага разрешителен режим съгласно параграф 1, 2 или 3, незабавно уведомява своите митнически органи и други съответни национални органи и предоставя на другите държави членки и на Комисията съответната информация относно въпросния разрешителен режим, по-специално по отношение на съответните изделия и крайни потребители, освен ако счита, че това не е целесъобразно предвид естеството на сделката или чувствителността на съответната информация.

5.   Другите държави членки разглеждат надлежно информацията, получена в съответствие с параграф 4, и уведомяват своите митнически органи и други съответни национални органи за нея.

6.   За да се даде възможност за разглеждане на всички валидни откази от държавите членки, разпоредбите на член 16, параграфи 1, 2 и 5 – 7 се прилагат по отношение на случаите, засягащи изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I.

7.   Всеки обмен на информация, изискван съгласно настоящия член, се извършва в съответствие с правните изисквания относно защитата на личната информация, чувствителната търговска информация или защитената информация, свързана с отбраната, външната политика или националната сигурност. Този обмен на информация се извършва със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 23, параграф 6.

8.   Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да вземат национални мерки съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2015/479.

1.   Изисква се разрешение за износ на изделия за кибернаблюдение, които не са описани в приложение I, ако износителят е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба, свързана с вътрешни репресии и/или за извършване на сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право.

2.   Когато износител знае, в съответствие с констатациите си от надлежната проверка, че изделия за кибернаблюдение, които той възнамерява да изнесе, които не са описани в приложение I, са предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член, износителят уведомява компетентния орган. Този компетентен орган решава дали съответният износ да бъде предмет на разрешителен режим. Комисията и Съветът предоставят насоки за износителите, както е посочено в член 26, параграф 1.

3.   Държава членка може да приема или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за износа на изделия за кибернаблюдение, които не са описани в приложение I, ако износителят има основания за подозрение, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

4.   Държава членка, която налага разрешителен режим съгласно параграфи 1, 2 или 3, незабавно информира своите митнически органи и други съответни национални органи и предоставя на другите държави членки и на Комисията съответната информация относно въпросния разрешителен режим, по-специално по отношение на съответните изделия и субекти, освен ако счита, че това не е целесъобразно предвид естеството на сделката или чувствителността на съответната информация.

5.   Държавите членки надлежно вземат предвид информацията, получена съгласно параграф 4, и я разглеждат в светлината на критериите, посочени в параграф 1, в срок от 30 работни дни. Те уведомяват своите митнически органи и други съответни национални органи. В изключителни случаи всяка държава членка има право да поиска удължаване на 30-дневния срок. Във всеки случай удължаването не надхвърля 30 работни дни.

6.   Когато всички държави членки се уведомят взаимно и уведомят Комисията, че следва да бъде наложен разрешителен режим за идентични по същество сделки, Комисията публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз информация относно изделията за кибернаблюдение и, когато е целесъобразно, местоназначенията, за които се прилага разрешителният режим, съгласно уведомленията, получени от държавите членки за тази цел.

7.   Държавите членки правят преглед на публикуваната съгласно параграф 6 информация най-малко веднъж годишно въз основа на съответната информация и анализи, предоставени от Комисията. Когато всички държави членки се уведомят взаимно и уведомят Комисията, че публикувано изискване за разрешителен режим следва за бъде изменено или подновено, Комисията незабавно прави съответните изменения или подновява информацията, публикувана съгласно параграф 6 в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

8.   За да се даде възможност за разглеждане на всички валидни откази от държавите членки, към случаите, отнасящи се до изделия за кибернаблюдение, които не са описани в приложение I, се прилага член 16, параграфи 1, 2 и 5 – 7

9.   Всеки обмен на информация, изискван съгласно настоящия член, се извършва в съответствие с правните изисквания относно защитата на личната информация, чувствителната търговска информация или защитената информация, свързана с отбраната, външната политика или националната сигурност. Този обмен на информация се извършва със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 23, параграф 6.

10.   Държавите членки разглеждат възможността да подкрепят включването на изделия, публикувани съгласно параграф 6 от настоящия член, в съответните международни режими за неразпространение или договорености за контрол върху износа с оглед разширяване на контрола. Комисията предоставя анализи на съответните данни, събрани съгласно член 23, параграф 2 и член 26, параграф 2.

11.   Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да предприемат национални мерки съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2015/479.

1.   Изисква се разрешение за предоставянето на брокерски услуги по отношение на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, ако брокерът е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

2.   Когато брокер предлага да предоставя брокерски услуги по отношение на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, и знае, че тези изделия са предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1, той уведомява компетентния орган. Посоченият компетентен орган решава дали тези брокерски услуги да бъдат предмет на разрешителен режим.

3.   Държава членка може да разшири приложното поле на параграф 1 по отношение на неописани изделия с двойна употреба.

4.   Държава членка може да приеме или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за предоставянето на брокерски услуги с изделия с двойна употреба, ако брокерът има основания за подозрение, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

5.   Член 9, параграфи 2, 3 и 4 се прилага за националните мерки, посочени в параграфи 3 и 4 на настоящия член.

1.   Компетентният орган на държава членка може да забрани по всяко време транзита на несъюзни изделия с двойна употреба, описани в приложение I, намиращи се на нейна територия, ако те са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

2.   Преди да вземе решение дали да се наложи забрана на транзит или не, компетентният орган може в отделни случаи да налага разрешителен режим за конкретния транзит на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, ако изделията са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1. Ако транзитът се извършва през територията на няколко държави членки, компетентният орган на всяка засегната държава членка може да забрани транзита през нейната територия.

Компетентният орган може да наложи разрешителен режим на физическото или юридическото лице или съдружието, което е страна по договора с получателя в третата държава и има правото да вземе решение за изпращането на изделията, преминаващи през митническата територия на Съюза.

Ако физическото или юридическото лице или съдружието не пребивава или не е установено на митническата територия на Съюза, компетентният орган може да наложи разрешителен режим на:

3.   Държава членка може да разшири приложното поле на параграф 1 по отношение на неописани изделия с двойна употреба.

4.   Член 9, параграфи 2, 3 и 4 се прилага за националните мерки, посочени в параграф 3 на настоящия член.

1.   Изисква се разрешение за предоставяне на техническа помощ по отношение на изделията с двойна употреба, описани в приложение I, ако доставчикът на техническата помощ е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

2.   Когато доставчик на техническа помощ предлага да предоставя техническа помощ за изделия с двойна употреба, описани в приложение I, и знае, че тези изделия са предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1, той уведомява компетентния орган. Посоченият компетентен орган решава дали такава техническа помощ да бъде предмет на разрешителен режим.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако техническата помощ:

4.   Държава членка може да разшири приложното поле на параграф 1 по отношение на неописани изделия с двойна употреба.

5.   Държава членка може да приеме или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за предоставянето на техническа помощ, когато доставчикът на техническа помощ, който предлага да предостави техническа помощ за изделия с двойна употреба, има основания за подозрения, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

6.   Член 9, параграфи 2, 3 и 4 се прилага за националните мерки, посочени в параграфи 4 и 5 на настоящия член.

1.   Държава членка може да забрани или да наложи разрешителен режим за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, от съображения за защита на обществената сигурност, включително предотвратяване на терористични актове, или на правата на човека.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки относно всички мерки, взети по силата на параграф 1, без забавяне и посочват точните основания за тези мерки. Ако мярката е установяване на национален контролен списък, държавите членки също така информират Комисията и другите държави членки за описанието на контролираните изделия.

3.   Държавите членки без забавяне уведомяват Комисията и другите държави членки относно промени в мерките, приети по силата на параграф 1, включително относно изменения в техните национални контролни списъци.

4.   Комисията публикува мерките, за които е била уведомена по силата на параграфи 2 и 3, в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Комисията публикува отделно, без забавяне и на всички официални езици на Съюза сборник на националните контролни списъци, които са в сила в държавите членки. След като бъде уведомена от държава членка за изменение в нейния национален контролен списък, Комисията публикува без забавяне на всички официалани езици на Съюза актуализация на сборника на националните контролни списъци, които са в сила в държавите членки.

1.   Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, ако друга държава членка налага разрешителен режим за износа на тези изделия въз основа на национален контролен списък на изделията, приет от тази държава членка съгласно член 9 и публикуван от Комисията съгласно член 9, параграф 4, и ако износителят е бил информиран от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба, будеща загриженост във връзка с обществената сигурност, включително във връзка с предотвратяването на терористични актове или защитата на правата на човека.

2.   Държава членка, която откаже разрешение, изисквано съгласно параграф 1, информира също Комисията и другите държави членки за това решение.

3.   Държава членка, която налага разрешителен режим в съответствие с параграф 1 от настоящия член за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, без забавяне информира за това своите митнически органи и другите съответни национални органи и, когато е целесъобразно, предоставя съответната информация на другите държави членки и Комисията, по-специално относно съответните изделия и крайни потребители. Другите държави членки надлежно разглеждат тази информация и информират своите митнически органи и други съответни национални органи за нея.

1.   Изисква се разрешение за всякакъв трансфер в рамките на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в приложение IV. За изделията с двойна употреба, описани в приложение IV, част 2, не се издава генерално разрешение.

2.   Всяка държава членка може да наложи разрешителен режим за трансфера на други изделия с двойна употреба от нейна територия към друга държава членка в случаите, когато към момента на трансфера:

3.   Заявлението за разрешение за трансфер съгласно параграфи 1 и 2, се подава в държавата членка, от която ще бъдат трансферирани изделията с двойна употреба.

4.   В случаите, когато последващият износ на изделията с двойна употреба вече е бил приет чрез процедурите на консултация, предвидени в член 14, от държавата членка, от която тези изделия трябва да бъдат трансферирани, разрешението за трансфер се издава на оператора незабавно, освен ако обстоятелствата не са се променили съществено.

5.   Държава членка, която приеме законодателство, налагащо разрешителен режим, както е посочено в параграф 2 информира без забавяне Комисията и останалите държави членки за взетите от нея мерки. Комисията публикува тази информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

6.   Прилагането на мерките, взети съгласно параграфи 1 и 2 не предполага прилагане на граничен контрол по вътрешните граници на митническата територия на Съюза, а само мерки за контрол, извършвани в рамките на обичайната процедура на контрол, която се прилага недискриминационно на цялата митническа територия на Съюза.

7.   Прилагането на мерките, взети съгласно параграфи 1 и 2 не води до подлагане на трансфера от една държава членка в друга на по-строги ограничителни условия от налаганите при износ на същите изделия към трети държави.

8.   Всяка държава членка може чрез националното си законодателство да изисква, за всякакъв трансфер в рамките на Съюза от тази държава членка на изделия, описани в приложение I, част 2, категория 5, които не са описани в приложение IV, на компетентните органи на тази държава членка да се предоставя допълнителна информация относно тези изделия.

9.   Съответните търговски документи, свързани с трансфер в рамките на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, указват ясно, че тези изделия са предмет на мерки за контрол при износ от митническата територия на Съюза. Тези документи включват по-специално договори за продажба, потвърждения на поръчки, фактури или спедиционни бележки.

1.   Съгласно настоящия регламент могат да се издават или въвеждат следните видове разрешения за износ:

Разрешенията, издадени или въведени съгласно настоящия регламент, са валидни на цялата митническа територия на Съюза.

2.   Индивидуалните и глобалните разрешения за износ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят.

Без да се засяга член 2, точка 3, когато износителят не пребивава или не е установен на митническата територия на Съюза, индивидуалните разрешения за износ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, в която се намират изделията с двойна употреба.

Всички индивидуални и глобални разрешения за износ се издават, когато е възможно, в електронен формат на формуляри, които съдържат най-малко всички елементи на образците, съдържащи се в раздел А от приложение III, в реда, предвиден в тях.

3.   Индивидуалните разрешения за износ и глобалните разрешения за износ са валидни за срок от до две години, освен ако компетентният орган реши друго.

Разрешенията за големи проекти са валидни за срок, който се определя от компетентния орган, но за не повече от четири години, освен при надлежно обосновани обстоятелства, свързани с продължителността на проекта.

4.   Износителите предоставят на компетентния орган цялата необходима информация, която се изисква във връзка със заявленията им за индивидуално и глобално разрешение за износ, с цел да се предостави пълна информация относно, по-специално, крайния потребител, държавата на местоназначение и крайната употреба на изнасяните изделия.

Индивидуалните разрешения за износ са обвързани със заявление за крайната употреба. Компетентният орган може да освободи определени заявления от задължението за деклариране на крайната употреба. Глобалните разрешения за износ може да бъдат обвързани при необходимост със заявление за крайната употреба.

Износителите, които използват глобални разрешения за износ, прилагат ВПС, освен ако компетентният орган сметне това за ненужно поради друга информация, която е взел предвид при обработката на заявлението за глобално разрешение за износ, подадено от износителя.

Изискванията за докладване и ВПС, свързани с използването на глобални разрешения за износ, се определят от държавите членки.

При поискване от износителите глобалните разрешения за износ, които съдържат количествени ограничения, се разделят.

5.   Компетентните органи на държавите членки разглеждат заявленията за индивидуални или глобални разрешения в срок, който се определя от националното законодателство или практика.

6.   Националните генерални разрешения за износ:

Национални генерални разрешения за износ могат да се прилагат също така за изделията и местоназначенията, описани в раздели А-З от приложение II.

Държавите членки уведомяват веднага Комисията относно издадени или изменени национални генерални разрешения за износ. Комисията публикува тези нотификации в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

7.   Компетентният орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят, може да забрани на износителя да използва генерално разрешение на Съюза за износ, ако съществува основателно подозрение относно неговата способност да спази условията на дадено разрешение или на разпоредба на законодателството за контрол върху износа.

Компетентните органи на държавите членки обменят информация относно износителите, на които е забранено да използват генерално разрешение на Съюза за износ, освен в случай че компетентният орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят, определи, че износителят няма да се опита да изнесе изделия с двойна употреба през друга държава членка. Обменът на информация се извършва чрез електронната система, посочена в член 23, параграф 6.

1.   Разрешенията за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, където пребивава или е установен брокерът или доставчикът на техническа помощ. Ако брокерът или доставчикът на техническа помощ не пребивава или не е установен на митническата територия на Съюза, разрешенията за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, от която ще бъдат предоставяни брокерските услуги или техническата помощ.

2.   Разрешенията за предоставяне на брокерски услуги се издават за точно количество определени изделия и точно посочват местонахождението на изделията в третата държава на произход, крайният потребител и точното му местонахождение.

В разрешенията за техническа помощ ясно се посочва крайният потребител и точното му местонахождение.

Разрешенията са валидни на цялата митническа територия на Съюза.

3.   Брокерите и доставчиците на техническа помощ предоставят на компетентния орган цялата необходима информация, която се изисква във връзка със заявленията им за разрешение съгласно настоящия регламент, и по-специално подробности за местонахождението на изделията с двойна употреба, ясно описание на съответните изделия и количества, третите страни, които участват в сделката, държавата на местоназначение, крайния потребител в тази държава и точното му местонахождение.

4.   Компетентните органи на държавите членки разглеждат заявленията за разрешения за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ в срок, който се определя от националното законодателство или практика.

5.   Всички разрешения за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ се издават, когато е възможно, в електронен формат на формуляри, които съдържат най-малко всички елементи на образците, съдържащи се в раздел Б от приложение III, в реда, предвиден в тях.

1.   В случай че изделията с двойна употреба, за които е подадено заявление за индивидуално разрешение за износ за местоназначение, което не е описано в приложение II, раздел А, част 2, или за което и да е местоназначение, в случай на изделия с двойна употреба, описани в приложение IV, са или ще бъдат разположени на територията на една или повече държави членки, различни от тази, където е подадено заявлението, този факт се отбелязва в заявлението. Компетентният орган на държавата членка, към която е отправено заявлението за разрешение, незабавно се консултира с компетентните органи на въпросните държави членки и предоставя съответната информация. Консултацията може да се извърши чрез електронната система, посочена в член 23, параграф 6. Запитаните държави членки съобщават в рамките на 10 работни дни евентуални възражения, които те имат срещу издаването на такова разрешение, които имат обвързваща сила за държавата членка, в която е подадено заявлението.

Ако в срок от 10 работни дни не постъпят възражения, се смята, че запитаните държави членки нямат възражения.

В изключителни случаи всяка запитана държава членка има право да поиска удължаване на този 10-дневен срок. Във всеки случай удължаването не надхвърля 30 работни дни.

2.   В случай че даден износ може да засегне важни интереси за сигурността ѝ, държава членка има право да поиска от друга държава членка да не издава разрешение за износ, или, ако такова разрешение вече е било издадено, да поиска то да бъде анулирано, спряно, променено или отменено. Държавата членка, получила такова искане, незабавно предприема необвързващи консултации с отправилата искането държава членка, които трябва да приключат в рамките на 10 работни дни. В случай че получилата такова искане държава членка вземе решение да издаде разрешението, тази държава членка уведомява Комисията и другите държави членки относно него посредством електронната система, посочена в член 23, параграф 6.

1.   При вземането на решение дали да предоставят разрешение или да наложат забрана за транзит съгласно настоящия регламент държавите членки вземат предвид всички съответни съображения, включително:

2.   В допълнение към критериите, посочени в параграф 1, при оценяването на заявление за глобално разрешение за износ държавите членки вземат предвид прилагането на ВПС от износителя.

1.   Компетентният орган, който действа в съответствие с настоящия регламент, може да откаже да издаде разрешение за износ, и може да анулира, спре, измени или отмени разрешение за износ, което вече е издал. В случай че компетентният орган откаже, анулира, спре, значително ограничи или отмени разрешение за износ или когато реши, че съответният износ не може да бъде разрешен, той уведомява за това компетентните органи на другите държави членки и Комисията и им предоставя необходимата информация. В случай че компетентният орган на държава членка е спрял разрешение за износ, окончателната оценка се предоставя на компетентните органи на другите държави членки и на Комисията в края на срока на спирането.

2.   Компетентните органи на държавите членки разглеждат отказите за разрешения, относно които е направено уведомление съгласно параграф 1, в срок от три години от уведомлението и ги отменят, изменят или подновяват. Компетентните органи на държавите членки уведомяват възможно най-бързо компетентните органи на други държави членки и Комисията относно резултатите от прегледа. Отказите, които не са отменени, остават в сила и се преразглеждат на всеки три години. При третия преглед от съответната държава членка се изисква да обясни причините за поддържането на този отказ.

3.   Компетентният орган без забавяне уведомява компетентните органи на другите държави членки и Комисията относно взетите в съответствие с член 7 решения за забрана на транзита на изделия с двойна употреба. Тези уведомления съдържат цялата необходима информация, включително класификацията на изделието, техническите му параметри, държавата на местоназначение и крайния потребител.

4.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат също за разрешенията за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ, посочени в член 13.

5.   Преди компетентният орган на държава членка да реши дали да издаде разрешение или да забрани транзит съгласно настоящия регламент, той разглежда всички валидни откази или решения, взети съгласно настоящия регламент, за забрана на транзита на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, за да се увери дали вече има отказано разрешение или транзит от компетентните органи на друга държава членка за идентична по същество сделка. Той след това се консултира с компетентните органи на държавите членки, издали такива откази или решения за забрана на транзита съгласно параграфи 1, 3 и 4 от настоящия член.

Компетентните органи на държавите членки, до които е отправено запитването, съобщават в срок от 10 работни дни дали считат въпросната сделка за идентична по същество. Ако в срок от 10 работни дни не бъде получен отговор, се счита, че компетентните органи на запитаните държави членки не считат въпросната сделка за идентична по същество.

Ако за правилната оценка на въпросната сделка е необходима повече информация, компетентните органи на съответните държави членки се договарят за удължаване на този 10-дневен срок. Във всеки случай удължаването не надхвърля 30 работни дни.

Ако след такава консултация компетентният орган реши да издаде разрешение или да разреши транзита, той уведомява компетентните органи на другите държави членки и Комисията, като предоставя цялата необходима информация, за да обоснове решението.

6.   Всички уведомления, които се изискват съгласно настоящия член, се извършват със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 23, параграф 6.

7.   Цялата информация, която се предоставя съгласно настоящия член, е в съответствие с член 23, параграф 5 относно поверителния характер на подобна информация.

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за изменение на списъците на изделията с двойна употреба, съдържащи се в приложения I и IV, както следва:

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за изменение на приложение II чрез изключване на изделия и добавяне или изключване на местоназначения от обхвата на генералните разрешения на Съюза за износ, след като се консултира с координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, създадена съгласно член 24, и след като вземе предвид задълженията и ангажиментите в рамките на съответните режими за неразпространение и договорености за контрол върху износа, като например изменения на контролни списъци, както и съответните геополитически събития. Когато наложителни съображения за спешност налагат изключването на конкретни местоназначения от обхвата на генерално разрешение на Съюза за износ, за делегираните актове, приети съгласно настоящия параграф, се прилага процедурата, предвидена в член 19.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 17, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 септември 2021 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 17, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 17, влиза в сила единствено ако нито Европейският съвет, нито Съветът са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 6. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.

1.   При извършване на формалностите при износ на изделия с двойна употреба в митническото учреждение, което отговаря за обработката на декларацията за износ, износителят предоставя доказателства, че са били получени всички необходими разрешения за износ.

2.   От износителя може да бъде изискано да осигури превод на документите, представени като доказателство, на официален език на държавата членка, където се подава декларацията за износ.

3.   Без да се засягат правомощията, възложени ѝ съгласно и по силата на Митническия кодекс на Съюза, всяка държава членка има право също, за срок не по-дълъг от сроковете, посочени в параграф 4, да спре процеса на износ от своята територия или, при необходимост, по друг начин да не позволи изделията с двойна употреба, за които има или няма валидно разрешение за износ, да напуснат Съюза през нейна територия, когато:

4.   В случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, държавата членка, посочена в същия параграф, незабавно провежда консултации с компетентния орган на държавата членка, който е издал разрешението за износ или който може да предприеме действия съгласно член 4, параграф 1, за да може компетентният орган да предприеме действия съгласно член 4, параграф 1 или член 16, параграф 1. Ако този компетентен орган реши да остави в сила разрешението или да не предприема действия в съответствие с член 4, параграф 1, той дава отговор в срок от 10 работни дни, който срок може по негово искане да бъде удължен до 30 работни дни при изключителни обстоятелства. В такъв случай или ако не бъде получен отговор в срок от 10 или 30 работни дни, според случая изделията с двойна употреба се освобождават незабавно. Компетентният орган на държавата членка, който е издал разрешението, уведомява компетентните органи на останалите държави членки и Комисията.

5.   Комисията, в сътрудничество с държавите членки, може да разработи насоки за подпомагане на междуведомственото сътрудничество между лицензиращите и митническите органи.

1.   Държавите членки могат да решат митническите формалности при износ на изделия с двойна употреба да се изпълняват само в оправомощени за тази цел митнически учреждения.

2.   Държавите членки, възползвали се от възможността, посочена в параграф 1, уведомяват Комисията за съответно оправомощените митнически учреждения. Комисията публикува тази информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

1.   Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в изпълнение на настоящия регламент, включително:

Комисията препраща информацията до останалите държави членки и я публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Държавите членки, в сътрудничество с Комисията, вземат всички подходящи мерки за установяване на пряко сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи с оглед да се повиши ефективността на режима на Съюза за контрол върху износа и да се гарантира последователно и ефективно изпълнение и прилагане на контрола на цялата митническа територия на Съюза. Обменът на информация може да включва:

3.   Обменът на данни, свързани с разрешенията, се извършва най-малко веднъж годишно в съответствие с насоките, които се изготвят от координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, създадена съгласно член 24, и при надлежно отчитане на правните изисквания относно защитата на личната информация, чувствителната търговска информация или защитената информация, свързана с отбраната, външната политика или националната сигурност.

4.   Държавите членки и Комисията редовно разглеждат изпълнението на член 15 въз основа на информацията, предоставена съгласно настоящия регламент, и анализите на тези данни. Всички участници в този обмен спазват поверителността на обсъжданията.

5.   Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (14), и по-специално разпоредбите му относно поверителността на информацията, се прилагат mutatis mutandis.

6.   Комисията разработва защитена и криптирана система, след консултации с координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, създадена съгласно член 24, с цел подкрепа на прякото сътрудничество и обмена на информация между компетентните органи на държавите членки и, когато е целесъобразно, Комисията. Когато е възможно Комисията свързва системата с електронните системи за лицензиране на компетентните органи на държавите членки, до степента, необходима за улесняване на това пряко сътрудничество и обмен на информация. Европейският парламент трябва да бъде информиран относно бюджета, разработването и функционирането на системата.

7.   Обработката на лични данни е в съответствие с правилата, определени в Регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725.

1.   Създава се координационна група по въпросите на изделията с двойна употреба под председателството на представител на Комисията. Всяка държава членка назначава свой представител в тази група. Координационната група проучва всеки въпрос, свързан с прилагането на настоящия регламент, който може да бъде повдигнат или от председателя, или от представител на държава членка.

2.   Координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба се консултира, когато сметне за необходимо, с износители, брокери, доставчици на техническа помощ и други заинтересовани страни, които настоящият регламент засяга.

3.   Когато е целесъобразно, координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба създава технически експертни групи, съставени от експерти от държавите членки, за разглеждане на конкретни въпроси, свързани с извършването на контрола, включително въпроси, свързани с актуализирането на контролните списъци на Съюза, съдържащи се в приложение I. Когато е целесъобразно, техническите експертни групи се консултират с износители, брокери, доставчици на техническа помощ и други заинтересовани страни, които настоящият регламент засяга.

4.   Комисията подкрепя програма на Съюза за изграждане на капацитет в областта на лицензирането и правоприлагането, включително чрез разработване, след консултации с координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, на общи програми за обучение на служители на държавите членки.

1.   Държавите членки вземат необходимите мерки да гарантират правилното прилагане на настоящия регламент. По-специално те определят санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент или на на други такива, приети за неговото прилагане. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба създава механизъм за координация на правоприлагането в подкрепа на обмена на информация и прякото сътрудничество между компетентните органи и правоприлагащите агенции на държавите членки (наричан по-нататък „Механизъм за координация на правоприлагането“). В рамките на Механизма за координация на правоприлагането държавите членки и Комисията обменят съответната информация, когато такава е налична, включително относно прилагането, естеството и въздействието на мерките, предприети съгласно параграф 1, относно прилагането на най-добрите практики и неразрешения износ на изделия с двойна употреба и/или нарушения на настоящия регламент и/или съответното национално законодателство.

В рамките на Механизма за координация на правоприлагането държавите членки и Комисията също така обменят информация относно най-добрите практики на националните правоприлагащи органи по отношение на основаните на риска одити, откриването и наказателното преследване на неразрешен износ на изделия с двойна употреба и/или евентуални други нарушения на настоящия регламент и/или съответното национално законодателство.

Обменът на информация в рамките на Механизма за координация на правоприлагането е поверителен.

1.   Комисията и Съветът предоставят, когато е целесъобразно, насоки и/или препоръки за съществуващите най-добри практики по въпросите, обхванати в настоящия регламент, за да гарантират ефективността на режима на Съюза за контрол върху износа и съгласуваността при неговото прилагане. Предоставянето на насоки и/или препоръки за най-добри практики на износителите, брокерите и доставчиците на техническа помощ е отговорност на държавите членки, в които те пребивават или са установени. В тези насоки и/или препоръки за най-добри практики се вземат предвид по-специално нуждите от информация на МСП.

2.   Комисията, след консултации с координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно изпълнението на настоящия регламент и относно работата, извършените проверки и консултации на координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба. Този годишен доклад е публично достъпен.

Годишният доклад включва информация за разрешенията (по-специално техния брой и стойността им по видове изделия и по местоназначения на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки), за отказите и забраните съгласно настоящия регламент. Годишният доклад включва също така информация относно администрацията (по-специално персонала, дейностите по постигане на съответствие и информационните дейности, специалните инструменти за лицензиране или класифициране) и прилагането на контрола (по-специално броя на нарушенията и санкциите).

По отношение на изделията за кибернаблюдение годишният доклад включва конкретна информация относно разрешенията, по-специално относно броя на получените заявления по изделия, издаващата държава членка и местоназначенията, за които тези заявления се отнасят, както и относно взетите по тях решения.

Информацията, съдържаща се в годишния доклад, се представя в съответствие с принципите, посочени в параграф 3.

Комисията и Съветът предоставят насоки относно методологията за събиране и обработка на данни за изготвянето на годишния доклад, включително определянето на видовете изделия и наличието на данни за правоприлагането.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията цялата съответна информация за изготвянето на доклада, като надлежно отчитат правните изисквания относно защитата на личната информация, чувствителната търговска информация или защитената информация, свързана с отбраната, външната политика или националната сигурност. Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (15) относно европейската статистика се прилага за информацията, която се обменя или публикува съгласно настоящия член.

4.   Между 10 септември 2026 г. и 10 септември 2028 г. Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя основните констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. След 10 септември 2024 г. Комисията извършва оценка на член 5 и представя основните констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

1.   Износителите на изделия с двойна употреба водят подробни регистри или архиви за своя износ в съответствие с действащото национално законодателство или действащата национална практика в съответната държава членка. Тези регистри или архиви включват по-специално търговски документи като фактури, манифести и транспортни и други спедиционни документи, съдържащи достатъчно информация, за да може да се установи следното:

2.   В съответствие с националното законодателство или действащата практика в съответната държава членка брокерите и доставчиците на техническа помощ водят регистри или архиви за брокерски услуги или техническа помощ, така че при поискване да могат да докажат описанието на изделията с двойна употреба, които са били обект на брокерски услуги или на услуги по техническа помощ, периода, през който изделията са били обект на такива услуги, местоназначението на такива изделия и услуги и държавите, които са засегнати от тези услуги.

3.   Регистрите или архивите, посочени в параграфи 1 и 2, се съхраняват най-малко пет години след изтичане на календарната година, през която е осъществен износът или са предоставени брокерските услуги или услугите по техническа помощ. При поискване те се представят на компетентния орган.

4.   Документите и регистрите за трансфери в рамките на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, се съхраняват за срок от най-малко три години след изтичане на календарната година, през която е извършен трансферът, и при поискване се представят на компетентния орган на държавата членка, от която са били трансферирани изделията.

1.   Когато е целесъобразно, Комисията и държавите членки поддържат диалог с трети държави с оглед насърчаване на глобалното сближаване на контрола.

Този диалог може да подкрепя редовното и реципрочно сътрудничество с трети държави, включително обмена на информация и най-добри практики, както и изграждането на капацитет и връзките с трети държави. Този диалог може също така да насърчава придържането на трети държави към солиден контрол върху износа, разработен от многостранни режими за контрол върху износа като модел за най-добра международна практика.

2.   Без да се засягат разпоредбите относно споразуменията или протоколите за административна взаимопомощ по митнически въпроси, сключени между Съюза и трети държави, Съветът може да упълномощи Комисията да води преговори с трети държави по споразумения, предвиждащи взаимно признаване на контрола върху износа на изделия с двойна употреба, обхванати от настоящия регламент.

Тези преговори се провеждат съгласно процедурите, установени в член 207, параграф 3 от ДФЕС и в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, по целесъобразност.