ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 202

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 64
8 юни 2021 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2021/887 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове

1

 

*

Регламент (ЕС) 2021/888 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма Европейски корпус за солидарност и за отмяна на регламенти (ЕС) 2018/1475 и (ЕС) № 375/2014  ( 1 )

32

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

8.6.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/887 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 2021 година

за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 173, параграф 3 и член 188, първа алинея от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Мнозинството от населението на Съюза е свързано с интернет. Ежедневието на хората и икономиките стават все по-зависими от цифровите технологии. Гражданите и предприятията са все повече изложени на сериозни инциденти, свързани с киберсигурността и много предприятия в Съюза претърпяват поне един инцидент, свързан с киберсигурността, всяка година. Това подчертава необходимостта от устойчивост, от засилване на технологичните и промишлените способности, от използване на високи стандарти за киберсигурност и всеобхватни решения в тази връзка, които включват хора, продукти, процеси и технологии в Съюза, както и необходимостта от водещи позиции на Съюза в областите на киберсигурността и на цифровата самостоятелност. Киберсигурността може да се подобри и чрез повишаване на осведомеността за заплахите за киберсигурността и чрез развиване в Съюза на компетентности, капацитет и способности, като се отчитат изцяло обществените и етическите последици и безпокойства.

(2)

Съюзът непрекъснато увеличава своите дейности за справяне с нарастващите предизвикателства в областта на киберсигурността, като следва Стратегията за киберсигурност, представена от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по нататък „върховният представител“) в съвместното им съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 февруари 2013 г., озаглавена „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство“ (наричана по-нататък „Стратегията за киберсигурност от 2013 г.“). Стратегията за киберсигурност от 2013 г. имаше за цел да насърчи изграждането на надеждна, безопасна и отворена кибернетична екосистема. През 2016 г. Съюзът прие първите мерки в областта на киберсигурността чрез Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (3) относно сигурността на мрежите и информационните системи.

(3)

През септември 2017 г. Комисията и върховният представител представиха на Европейския парламент и Съвета съвместно съобщение, озаглавено „Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС“ с цел да се укрепят допълнително устойчивостта, възпирането и реакцията на Съюза срещу кибератаки.

(4)

На срещата на върха в областта на цифровите технологии в Талин през септември 2017 г. държавните и правителствените ръководители отправиха призив към Съюза да стане световен лидер в областта на киберсигурността до 2025 г., за да се гарантират доверието, увереността и защитата на граждани, потребители и предприемачи в мрежата и да се създаде възможност за свободен, по-сигурен и законово регулиран интернет, и обявиха своето намерение за по-широкото използване на решения на базата на отворен код и отворени стандарти при (пре)изграждането на системи и решения за информационните и комуникационните технологии (ИКТ), по-специално, за да се избегне зависимост от конкретен доставчик, включително разработените или популяризирани от Съюза програми за оперативна съвместимост и стандартизация, като например ISA2.

(5)

Европейският център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността (наричан по-нататък „Експертният център“), създаден с настоящия регламент, следва да спомогне за повишаване на сигурността на мрежите и информационните системи, включително интернет и други критични за функционирането на обществото инфраструктури като транспорт, здравеопазване, енергетика, цифрова инфраструктура, водоснабдяване, финансовите пазари и банковите системи.

(6)

Значително смущение в мрежите и информационните системи може да засегне отделните държави членки и Съюза като цяло. Ето защо за обществото и икономиката в Съюза е необходимо наличието на най-висока степен за сигурност на мрежите и на информационните системи. Понастоящем Съюзът зависи от доставчици на киберсигурност извън Европа. Съюзът обаче има стратегически интерес да осигури запазването и развитието на ключовия научноизследователски и технологичен потенциал в областта на киберсигурността, за да защити мрежите и информационните системи на гражданите и предприятията, и по-специално да защити мрежите и информационните системи от критично значение, и да предоставя основни услуги в сферата на киберсигурността.

(7)

В Съюза съществува богат експертен и практически опит в научните изследвания, технологиите и промишлените разработки в областта на киберсигурността, но усилията на промишлените и научноизследователските общности са разпокъсани, липсват им съгласуваност и обща мисия, което възпрепятства конкурентоспособността и ефективната защита на мрежите и системите в тази област. Тези усилия и експертен опит трябва да бъдат обединени, да се изградят съответните контакти и да бъдат използвани по ефикасен начин, за да се подсилят и допълнят съществуващите научноизследователски, технологичен и промишлен потенциал и умения на равнището на Съюза и на национално равнище. Въпреки че секторът на ИКТ е изправен пред важни предизвикателства, като например задоволяване на търсенето на квалифицирани работници, той може да се възползва от многообразието на обществото като цяло, като постигне балансирано представителство на половете, етническо многообразие и недискриминация срещу хората с увреждания, както и улесняване на достъпа до знания и обучение за бъдещи експерти в областта на киберсигурността, включително образованието им в неформален контекст, например в проекти за безплатен софтуер с отворен код, проекти за граждански технологии, новосъздадени предприятия и микропредприятия.

(8)

Малките и средните предприятия (МСП) са основни заинтересовани страни в сектора на киберсигурността в Съюза и благодарение на гъвкавостта си могат да предоставят иновативни решения. При все това МСП, които не са специализирани в киберсигурността, също биха могли да бъдат по-уязвими на инциденти, свързани с киберсигурността, поради това, че за намирането на ефективни решения в областта на киберсигурността са необходими повече инвестиции и познания. Ето защо е необходимо Експертният център и мрежата от национални координационни центрове (наричана по-нататък „Мрежата“) да предоставят подкрепа на МСП, като улесняват техния достъп до познания и чрез пригоден към МСП достъп до резултатите от научните изследвания и разработките, за да позволят на МСП да укрепят в достатъчна степен сигурността си и да се позволи на онези от тях, които са активни в сферата на киберсигурността, да бъдат конкурентоспособни и да допринасят за водещата роля на Съюза в областта на киберсигурността.

(9)

Експертният опит се простира отвъд промишления и научноизследователски контекст. Проектите с нетърговска цел и предпазарните проекти, наричани проекти за „граждански технологии“, използват отворени стандарти, данни със свободен достъп и безплатен софтуер с отворен код в интерес на обществото и общественото благо.

(10)

Областта на киберсигурността е разнообразна. Съответните заинтересовани страни включват заинтересовани страни от субектите от публичния сектор, от държавите членки и Съюза, както и от промишлеността, гражданското общество, например профсъюзи, сдружения на потребителите, общността за безплатен софтуер с отворен код и академичната и научноизследователската общност, и други субекти.

(11)

В Заключенията на Съвета, приети през ноември 2017 г., се отправя призив към Комисията да предостави в кратки срокове оценка на въздействието относно възможните варианти за създаване на мрежа от центрове за компетентност в областта на киберсигурността и Европейски център за изследвания и компетентност в областта на киберсигурността и да предложи съответния правен инструмент за създаването на такава мрежа и такъв център до средата на 2018 г.

(12)

Съюзът все още не разполага с достатъчно технологични и промишлени капацитет и способности, за да укрепи самостоятелно сигурността на своята икономика и критични инфраструктури и да се превърне в световен лидер в областта на киберсигурността. Нивото на стратегическа и устойчива координация и сътрудничество между промишлените сектори, научноизследователските общности в областта на киберсигурността и правителствата е недостатъчно. Съюзът страда от недостатъчни инвестиции и ограничен достъп до знания в областта на киберсигурността, умения и съоръжения, а малка част от резултатите на научни изследвания и иновации на Съюза в областта на киберсигурността се превръщат в подходящи за пазара решения или се използват широко в цялата икономика.

(13)

Създаването на Мрежата и на Експертния център с мандат за предприемане на мерки в подкрепа на промишлените технологии и в областта на научните изследвания и иновациите е най-подходящото средство за постигане на целите на настоящия регламент, като същевременно предлага най-голям икономически, обществен и екологичен резултат и защитава интересите на Съюза.

(14)

Експертният център следва да бъде основният инструмент на Съюза за обединяване на инвестициите в научни изследвания, технологии и промишлени разработки в областта на киберсигурността и за изпълнение на съответните проекти и инициативи заедно с Мрежата. Експертният център следва да управлява финансова подкрепа, свързана с киберсигурността, от Хоризонт Европа – рамковата програма за научни изследвания и иновации (наричана по-нататък „Хоризонт Европа“), създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (4) и програмата „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета (5) и следва да е отворен за други програми, когато това е целесъобразно. Този подход следва да допринесе за създаването на полезни взаимодействия и координирането на финансовата подкрепа, свързана с инициативите на Съюза за научни изследвания и разработки, иновации, технологии и промишлени разработки в областта на киберсигурността, както и за избягване на ненужно дублиране.

(15)

Важно е да се гарантира зачитане на основните права и етичното поведение при изследванията в областта на киберсигурността, подкрепени от Експертния център.

(16)

Експертният център не следва да изпълнява оперативни задачи в областта на киберсигурността, като например задачи, свързани с екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), включително наблюдение и справяне с инциденти, свързани с киберсигурността. Въпреки това Експертният център следва да може да улесни развитието на ИКТ инфраструктури в услуга на промишлеността, по-специално МСП, научноизследователските общности, гражданското общество и публичния сектор, съгласувано с мисията и целите, предвидени в настоящия регламент. Когато ЕРИКС и други заинтересовани страни се стремят да насърчават докладването и разкриването на уязвимости, Експертният център и членовете на експертната общност в сферата на киберсигурността (наричана по-нататък „Общността“) следва да могат да подкрепят тези заинтересовани страни по тяхно искане в рамките на съответните им задачи, като същевременно избягват дублиране с Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), създадена с Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(17)

Предназначението на Експертния център, Общността и Мрежата е да се ползват от опита и широкото представителство на заинтересованите страни, изградено чрез договорното публично-частно партньорство в областта на киберсигурността между Комисията и Европейската организация за киберсигурност (ECSO) за продължителността на „Хоризонт 2020“ - рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), от извлечените поуки от четирите пилотни проекта, стартирани в началото на 2019 г. по програмата „Хоризонт 2020“, а именно CONCORDIA, ECHO, SPARTA и CyberSec4Europe, и от пилотния проект и подготвителното действие за одити на безплатния софтуер с отворен код (EU FOSSA), за управлението на Общността и представителството ѝ в Експертния център.

(18)

С оглед на мащаба на предизвикателствата, свързани с киберсигурността, както и с оглед на направените инвестиции в капацитет и способности, свързани с киберсигурността, в други части на света, Съюзът и държавите членки следва да се насърчават да засилят своята финансова подкрепа за научни изследвания, разработки и внедряване в тази област. За да се реализират икономии от мащаба и да се постигне съпоставимо равнище на защита в Съюза, държавите членки следва да насочат усилията си към рамка на Съюза, като допринасят активно към дейността на Експертния център и Мрежата.

(19)

С цел да насърчат конкурентоспособността на Съюза и високите стандарти за киберсигурност в международен план, Експертният център и Общността следва да се стремят към обмен на информация с международната общност относно развитията в сферата на киберсигурността, включително за продукти, процеси, стандарти и технически норми, когато е относимо към мисията на Експертния център, към неговите цели и задачи. Съответните технически стандарти биха могли да включват, за целите на настоящия регламент, създаването на образци за приложения, включително публикуваните в рамките на лицензи с отворен стандарт.

(20)

Седалището на Експертния център е в Букурещ.

(21)

При изготвянето на своята годишна работна програма (наричана по-нататък „годишната работна програма“) Експертният център следва да информира Комисията за нуждите си от съфинансиране въз основа на планираните от държавите членки вноски за съфинансиране на съвместни действия, за да може Комисията да вземе предвид съответстващото участие на Съюза при изготвянето на общия проектобюджет на Съюза за следващата година.

(22)

При изготвянето от Комисията на работната програма на Хоризонт Европа за въпроси, свързани с киберсигурността, включително в контекста на процеса на консултации със заинтересованите страни и особено преди приемането на тази работна програма, Комисията следва да взема предвид приноса на Експертния център и следва да споделя този принос с Програмния комитет на Хоризонт Европа.

(23)

За да се позволи на Експертния център да изпълнява ролята си в областта на киберсигурността, да улесни участието на Мрежата, и да предостави силна управленска роля на държавите членки, Експертният център следва да бъде създаден като орган на Съюза с юридическа правосубектност, по отношение на който трябва да се прилага Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията (8). Експертният център следва да изпълнява двойна роля: предприемане на конкретни задачи в областта на свързаните с киберсигурността промишленост, технологии и научни изследвания, както е предвидено в настоящия регламент, и управление на финансирането, свързано с киберсигурността, от няколко програми едновременно, по-специално от Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“, и евентуално от други програми на Съюза. Това управление ще трябва да бъде в съответствие с правилата, приложими за тези програми. Въпреки това, като се има предвид, че финансирането за функционирането на Експертния център ще произтича основно от Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“, е необходимо Експертният център да се разглежда като партньорство за целите на изпълнението на бюджета, включително на етапа на програмиране.

(24)

В резултат на участието на Съюза достъпът до резултатите от дейностите на Експертния център и до резултатите от проектите трябва да бъде отворен във възможно най-голяма степен и ограничен, доколкото е необходимо, а повторното използване на тези резултати трябва да е възможно, когато е целесъобразно.

(25)

Експертният център следва да улеснява и координира работата на Мрежата. Мрежата следва да се състои от един национален координационен център от всяка държава членка. Националните координационни центрове, които са признати от Комисията като имащи необходимия капацитет за управление на средства с оглед постигане на мисията и целите, предвидени в настоящия регламент, следва да получават пряка финансова подкрепа от Съюза, включително безвъзмездни средства, отпускани без покана за представяне на предложения, за да изпълняват своите дейности, свързани с настоящия регламент.

(26)

Националните координационни центрове следва да бъдат субекти от публичния сектор или субекти, по-голяма част от които се притежават от държавата, да изпълняват публични административни функции съгласно националното право, включително чрез делегиране, и да бъдат избирани от държавите членки. Следва да е възможно функциите на национален координационен център в дадена държава членка да може да се изпълняват от субект, който изпълнява други функции, произтичащи от законодателството на Съюза, като например тези на национален компетентен орган, единна точка за контакт по смисъла на Директива (ЕС) 2016/1148, или всеки друг регламент на Съюза, или на цифров иновационен център по смисъла на Регламент (ЕС) 2021/694. Други субекти от публичния сектор или субекти, изпълняващи публични административни функции в държава членка, следва да могат да подпомагат националния координационен център в тази държава членка при изпълнението на неговите функции.

(27)

Националните координационни центрове следва да разполагат с необходимия административен капацитет и да имат или да получават достъп до промишлен, технологичен и научноизследователски експертен опит в областта на киберсигурността и да бъдат в състояние ефективно да работят с промишлеността, публичния сектор и научноизследователската общност и да се координират с тях.

(28)

Образованието в държавите членки следва да отразява значението на притежаването на адекватни осведоменост и умения в областта на киберсигурността. За тази цел, и като се отчита ролята на ENISA и без да се засягат компетенциите на държавите членки в областта на образованието, националните координационни центрове, заедно със съответните публични органи и заинтересовани страни, следва да допринасят за насърчаването и разпространението на образователните програми в областта на киберсигурността.

(29)

Националните координационни центрове следва да могат да получават безвъзмездни средства от Експертния център, за да предоставят финансова подкрепа на трети лица под формата на безвъзмездни средства. Преките разходи, направени от националните координационни центрове за предоставянето и управлението на финансовата подкрепа за трети лица, следва да са допустими за финансиране по съответните програми.

(30)

Експертният център, Мрежата и Общността следва да спомагат за развитието и разпространението на най-новите продукти, услуги и процеси в областта на киберсигурността. Същевременно Експертният център и Мрежата следва да стимулират свързаните с киберсигурността способности от страната на търсенето в промишлеността, по-специално чрез подкрепата на разработчиците и операторите в сектори като транспорта, енергетиката, здравеопазването, финансите, държавното управление, далекосъобщенията, производството и космическата промишленост, за да помагат на такива разработчици и оператори да се справят със срещаните от тях предизвикателства в областта на киберсигурността, например за постигане на сигурност още на етапа на проектирането. Експертният център и Мрежата следва да подкрепят стандартизацията и внедряването на свързани с киберсигурността продукти, услуги и процеси, като насърчават, когато е възможно, изпълнението на европейската рамка за сертифициране на киберсигурността, установена с Регламент (ЕС) 2019/881.

(31)

Поради бързопроменящото се естество на киберзаплахите и киберсигурността Съюзът следва да може бързо и постоянно да се адаптира към новите развития в тази област. Ето защо Експертният център, Мрежата и Общността следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се гарантира нужната способност за реакция при такива развития. Те следва да улесняват проектите, които помагат на субектите постоянно да изграждат способността си за укрепване на своята устойчивост, както и на тази на Съюза.

(32)

Експертният център следва да подкрепя Общността. Експертният център следва да изпълнява свързаните с киберсигурността части на Хоризонт Европа и на програмата „Цифрова Европа“ в съответствие с многогодишната работна програма на Експертния център („многогодишната работна програма“) и годишната работна програма и с процеса на стратегическо планиране на Хоризонт Европа посредством разпределянето на безвъзмездни средства и други форми на финансиране, главно след конкурсна покана за представяне на предложения. Експертният център следва също да улеснява трансфера на експертен опит в Мрежата и в Общността и да подкрепя съвместни инвестиции от Съюза, държавите членки или промишлеността. Той следва да обърне специално внимание на подкрепата за МСП в областта на киберсигурността, както и на действия, които спомагат за преодоляване на недостига на умения.

(33)

Техническата помощ за подготовка на проекти трябва да се извършва по напълно обективен и прозрачен начин, за да се гарантира, че всички потенциални бенефициери получават една и съща информация, като не трябва да се допускат конфликти на интереси.

(34)

Експертният център следва да стимулира и подкрепя дългосрочното стратегическо сътрудничество и координиране на дейностите на Общността, в които ще са ангажирани голяма, отворена и междудисциплинарна група различни европейски заинтересовани страни, занимаващи се с технологии в областта на киберсигурността. Общността следва да обхваща научноизследователски субекти, промишлеността и публичния сектор. Общността следва да предоставя принос към дейностите на Експертния център, многогодишната работна програма и годишната работна програма, по-специално чрез Стратегическата консултативна група. Освен това Общността следва да се ползва от дейностите на Експертния център и на Мрежата по изграждане на общността, но не трябва да бъде привилегирована по друг начин по отношение на поканите за представяне на предложения или поканите за участие в търг. Общността следва да бъде съставена от колективни органи и организации. Същевременно, за да се възползват от целия експертен опит в областта на киберсигурността в Съюза, Експертният център и неговите органи следва да могат да използват и експертния опит на физически лица в качеството им на ad hoc експерти.

(35)

Експертният център следва да си сътрудничи и да осигурява полезни взаимодействия с ENISA и следва да получава от ENISA съответна информация при определянето на приоритети за финансиране.

(36)

За да се отговори на нуждите на киберсигурността, свързани както с търсенето, така и с предлагането, задачата на Експертния център да предоставя знания и техническа помощ в областта на киберсигурността на промишлеността следва да се отнася едновременно за продукти, процеси и услуги на ИКТ и за всички други технологични продукти и процеси, в които трябва да бъде вграден елемент на киберсигурност. При поискване публичният сектор би могъл също да се възползва от подкрепата на Експертния център.

(37)

За да се установи устойчива среда на киберсигурност, е важно сигурността още на етапа на проектирането да се използва като принцип в процеса на разработване, поддръжка, експлоатация и обновяване на инфраструктури, продукти и услуги, по-специално чрез подкрепа на сигурни съвременни методи за разработване, адекватни проверки за сигурност и одити на сигурността, чрез предоставяне на актуализации, които да отстраняват незабавно нови уязвими места или заплахи, или по целесъобразност чрез даване на възможност на трети лица да създават и предоставят актуализации извън съответното приключване на жизнения цикъл на продуктите. Сигурността още на етапа на проектирането следва да се гарантира чрез проектирането през целия жизнен цикъл на ИКТ продуктите, услугите и процесите и чрез процесите на разработване, които се развиват постоянно с цел намаляване на вредите от злонамерена експлоатация.

(38)

Като се има предвид, че Експертният център и Мрежата следва да се стремят да засилят полезните взаимодействия и координацията между гражданската и свързаната с отбраната сфера на киберсигурността, проектите в рамките на настоящия регламент, които са финансирани по Хоризонт Европа, следва да се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/695, който предвижда дейностите за научни изследвания и иновации, провеждани по линия на Хоризонт Европа, да бъдат съсредоточени изключително върху приложения за граждански цели.

(39)

Настоящият регламент се отнася преди всичко до граждански въпроси, но дейностите на държавите членки съгласно настоящия регламент могат да отразяват особеностите на държавите членки в случаите, когато политиката за киберсигурност се провежда от органи, изпълняващи както гражданско-военни, така и военни задачи, следва да се стремят към взаимно допълване и следва да избягват припокриване с инструменти за финансиране в областта на отбраната.

(40)

Настоящият регламент следва да гарантира отговорността и прозрачността на Експертния център и на предприятията, получаващи финансиране в съответствие със съответните регламенти относно програмите.

(41)

Изпълнението на проекти по разгръщане, особено проекти по разгръщане, които са свързани с инфраструктури и капацитет на равнище на Съюза или чрез съвместна обществена поръчка, може да бъде разделено на различни етапи на изпълнение, например отделна оферта за дизайн на архитектура на хардуер и софтуер, тяхното производство и тяхната експлоатация и поддръжка, като всяко предприятие може да участва само в един от етапите, а, когато е подходящо, от бенефициерите се изисква, по време на един или повече от етапите, да отговарят на определени условия по отношение на европейска собственост или контрол.

(42)

Предвид своя експертен опит в областта на киберсигурността и своя мандат като референтна точка за съвети и експертен опит по въпросите на киберсигурността за институции, органи, служби и агенции на Съюза и за съответните заинтересовани страни от Съюза, както и предвид събирането на информация посредством задачите си, ENISA следва да играе активна роля в дейностите на Експертния център, включително в изработването на Програмата, като се избягва дублирането на техните задачи, по-специално чрез ролята ѝ на постоянен наблюдател в управителния съвет на Експертния център. По отношение на изработването на Програмата, годишната работна програма и многогодишната работна програма, изпълнителният директор на Експертния център и управителният съвет следва да вземат предвид всички имащи отношение стратегически становища и принос, предоставени от ENISA, в съответствие с правилника за дейността на управителния съвет.

(43)

Когато националните координационни центрове и субектите, които са част от Общността, получават финансови вноски от общия бюджет на Съюза, те следва да оповестяват публично факта, че съответните дейности се осъществяват в контекста на настоящия регламент.

(44)

Разходите, произтичащи от създаването на Експертния център и от административните и координационните дейности на Експертния център се покриват от Съюза и от държавите членки, пропорционално на доброволните вноски на държавите членки към съвместните действия. За да се избегне двойно финансиране, тези дейности не трябва да получават едновременно финансови вноски от други програми на Съюза.

(45)

Управителният съвет, който следва да е съставен от представители на държавите членки и на Комисията, следва да определя общата насока на дейността на Експертния център и да гарантира, че Експертния център изпълнява своите задачи в съответствие с настоящия регламент. Управителният съвет следва да приема Програмата.

(46)

Управителният съвет следва да получи правомощията, необходими за определяне на бюджета на Експертния център. Той следва да проверява изпълнението на бюджета, да приема подходящи финансови правила и да установява прозрачни работни процедури за вземане на решения от Експертния център, включително за приемане на годишната и многогодишната работна програма, отразяващи Програмата. Управителният съвет следва да приема своя правилник за дейността и следва да назначава изпълнителния директор и да взима на решения за удължаване или прекратяване на неговия мандат.

(47)

Управителният съвет следва да упражнява надзор върху стратегическите и изпълнителните дейности на Експертния център и да осигурява съгласуване между тези изпълнителни дейности. В годишния си доклад Експертният център следва да обръща специално внимание на стратегическите цели, които е осъществил, и при необходимост да предлага действия за по-нататъшно подобряване при осъществяването на тези стратегически цели.

(48)

С оглед на правилното и ефективно функциониране на Експертния център Комисията и държавите членки следва да гарантират, че лицата, назначени в управителния съвет, притежават подходяща професионална компетентност, както и опит в областите на работа. Комисията и държавите членки следва също така да положат усилия за намаляване на текучеството на своите съответни представители в управителния съвет, за да се гарантира непрекъснатост на работата му.

(49)

С оглед на специфичния статут на Експертния център и отговорността му за изпълнението на средствата на Съюза, по-специално тези от Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“, за вземането на решения, свързани със средства на Съюза, Комисията следва да разполага с 26 % от общия брой гласове в управителния съвет с цел максимално увеличаване на добавената стойност от Съюза на тези решения, като същевременно се гарантира законосъобразността на тези решения и съответствие с приоритетите на Съюза.

(50)

Безпрепятственото функциониране на Експертния център налага неговият изпълнителен директор да се назначава по прозрачен начин въз основа на неговите заслуги и документирани административни и управленски умения, както и въз основа на неговите компетентност и опит, свързани с киберсигурността, като той трябва да изпълнява задълженията си в условия на пълна независимост.

(51)

Експертният център следва да разполага със Стратегическа консултативна група като консултативен орган. Стратегическата консултативна група следва да предоставя становища въз основа на редовен диалог между Експертния център и Общността, която следва да е съставена от представители на частния сектор, потребителските организации, академичните среди и други имащи отношение заинтересовани страни. Стратегическата консултативна група следва да се съсредоточава върху въпроси, засягащи заинтересованите страни, и да насочва към тях вниманието на управителния съвет и на изпълнителния директор. Задачите на Стратегическата консултативна група следва да включват предоставяне на становища по отношение на Програмата, годишната работна и многогодишната работна програма. Представителство на различни заинтересовани страни в Стратегическата консултативна група следва да бъде балансирано, със специално внимание към представителството на МСП, за да се гарантира подходящо представителство на заинтересованите страни по време на работата на Експертния център.

(52)

Вноските на държавите членки към ресурсите на Експертния център могат да бъдат финансови или непарични. Финансовите вноски например биха могли да се състоят от безвъзмездни средства, отпуснати от държава членка на бенефициер в същата държава членка, допълващи финансовата подкрепа от Съюза за проект по годишната работна програма. От друга страна, непарични вноски обикновено би имало в случаите, когато субект от държава членка е самият той бенефициер на финансовата подкрепа от Съюза. Например, ако Съюзът е субсидирал дейност на национален координационен център в размер на 50 %, останалите разходи за дейността биха могли да бъдат отчетени като непарични вноски. Като друг пример, когато субект от държава членка е получил финансова подкрепа от Съюза за създаване или модернизиране на инфраструктура, която ще бъде споделяна между заинтересованите страни в съответствие с годишната работна програма, съответните несубсидирани разходи ще бъдат отчетени като непарични вноски.

(53)

Съгласно съответните разпоредби на Делегиран Регламент (ЕС) 2019/715 относно конфликта на интереси, Експертният център следва да има правила за предотвратяването, идентифицирането, разрешаването и управлението на конфликти на интереси по отношение на неговите членове, органи и служители, управителния съвет, както и Стратегическата консултативна група и Общността. Държавите членки следва да гарантират предотвратяването, идентифицирането и разрешаването на конфликти на интереси във връзка с националните координационни центрове съгласно националните законодателства. Експертният център следва да прилага и съответните разпоредби на Съюза относно публичния достъп до документи, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (9). При обработката на лични данни от Експертния център се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (10). Експертният център следва да спазва разпоредбите на правото на Съюза, които се прилагат за институциите на Съюза, и националното право относно обработката на информация, по-специално на чувствителна некласифицирана информация и на класифицирана информация на ЕС.

(54)

Финансовите интереси на Съюза и на държавите членки следва да бъдат защитени чрез прилагане на пропорционални мерки през целия цикъл на разходи, включително мерки за предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, по целесъобразност, налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (11) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“).

(55)

Експертният център следва да работи открито и прозрачно. Той следва да предоставя цялата съответна информация своевременно и да популяризира дейностите си, включително по предоставяне и разпространяване на информация сред широката общественост. Правилниците за дейността на управителния съвет на Експертния център и на Стратегическата консултативна група следва да бъдат обществено достъпни.

(56)

Вътрешният одитор на Комисията следва да упражнява същите правомощия по отношение на Експертния център, каквито упражнява по отношение на Комисията.

(57)

Комисията, Сметната палата и Европейската служба за борба с измамите следва да получават достъп до цялата необходима информация и до помещенията на Експертният център, за да провеждат одити и разследвания на безвъзмездните средства, договорите и споразуменията, подписвани от Експертния център.

(58)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно засилването на конкурентоспособността и потенциала на Съюза, запазването и развитието на научноизследователския, технологичния и промишления потенциал на Съюза, свързан с киберсигурността, увеличаването на конкурентоспособността на промишлеността в областта на киберсигурността на Съюза, и превръщането на киберсигурността в конкурентно предимство за други отрасли на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки поради факта, че ограничените налични ресурси са разпръснати, както и поради мащаба на необходимите инвестиции, но, от съображения да се избегне ненужното дублиране на тези усилия, да се помогне за постигане на критична маса на инвестициите, да се гарантира, че публичното финансиране се използва по най-оптимален начин и да се гарантира, че във всички държави членки се осигурява високо ниво на киберсигурност, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби и принципи на Експертния Център и Мрежата

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се създава Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността (наричан по-нататък „Експертният център“) и мрежа от национални координационни центрове (наричана по-нататък „Мрежата“). Регламентът предвижда правилата за определяне на кандидатури за национални координационни центрове, както и правилата за създаване на Експертна общност в сферата на киберсигурността (наричана по-нататък „Общността“).

2.   Експертният център играе съществена роля за изпълнението на свързаната с киберсигурността част от програмата „Цифрова Европа“, и по-специално по отношение на действията, свързани с член 6 от Регламент (ЕС) 2021/694 и допринася за изпълнението на Хоризонт Европа, по-специално на раздел 3.1.3 от стълб II на приложение I към Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета (12).

3.   Държавите членки допринасят колективно за работата на Експертния център и Мрежата.

4.   Настоящият регламент не засяга компетентността на държавите членки по отношение на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и дейностите на държавата в областта на наказателното право.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„киберсигурност“ означава дейностите, необходими за защита на мрежите и информационните системи, на ползвателите на такива мрежи и системи и на други лица, засегнати от киберзаплахи;

2)

„мрежа и информационна система“ означава мрежа и информационна система съгласно определението в член 4, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/1148;

3)

„свързани с киберсигурността продукти, услуги и процеси“ означава търговски и нетърговски продукти, услуги или процеси на ИКТ, чиято специфична цел е да защитават мрежите и информационните системи или да гарантират поверителността, целостта и достъпността на данните, които се обработват или съхраняват в мрежи и информационни системи, както и киберсигурността на ползвателите на такива системи и на други лица, засегнати от киберзаплахи;

4)

„киберзаплаха“ означава всяко потенциално обстоятелство, събитие или действие, което би могло да навреди, наруши или по друг начин да окаже неблагоприятно въздействие върху мрежите и информационните системи, ползвателите на такива мрежи и системи, и върху други лица;

5)

„съвместно действие“ означава действие, включено в годишната работна програма и което получава финансова подкрепа по Хоризонт Европа, програмата „Цифрова Европа“ или други програми на Съюза, както и финансова или непарична подкрепа от една или повече държави членки, и което се изпълнява чрез проекти, включващи бенефициери, установени в и получаващи финансова или непарична подкрепа от тези държави членки.

6)

„непарична вноска“ означава тези допустими разходи, направени от националните координационни центрове и други публични субекти, когато те участват в проекти, финансирани по настоящия регламент, ако посочените разходи не се финансират чрез участие на Съюза или с финансови вноски от държавите членки.

7)

„Европейски цифров иновационен център“ означава Европейски цифров иновационен център съгласно определението в член 2, буква д) от Регламент (ЕС) 2021/694;

8)

„Програма“ означава всеобхватна и устойчива промишлена, технологична и научноизследователска стратегия за киберсигурност, в която се определят стратегически препоръки за развитието и растежа на европейския промишлен, технологичен и научноизследователски сектор на киберсигурността и стратегическите приоритети за дейностите на Експертния център, и която не е правно обвързваща по отношение на решенията, които се вземат по годишните работни програми;

9)

„техническа помощ“ означава помощ от Експертния център на националните координационни центрове или на Общността за изпълнението на техните задачи чрез предоставяне на знания или улесняване на достъпа до експертен опит в областта на научните изследвания, технологиите и промишлеността в областта на киберсигурността, улесняване на създаването на контакти, повишаване на осведомеността и насърчаване на сътрудничеството или означава помощ от Експертния център заедно с националните координационни центрове на заинтересованите страни с оглед на изготвяне на проекти във връзка с мисията на Експертния център и на Мрежата и целите на Експертния център.

Член 3

Мисия на Експертния център и Мрежата

1.   Мисията на Експертният център и на Мрежата е да помагат на Съюза:

а)

да укрепи своето лидерство и своята стратегическа автономност в областта на киберсигурността, като поддържа и развива научноизследователските, академичните, обществените, технологичните и промишлените способности на Съюза, свързани с киберсигурността, и способностите, необходими за укрепване на доверието и сигурността, включително поверителността, целостта и достъпността на данните, в цифровия единен пазар;

б)

да подкрепя технологичния капацитет на Съюза, способностите и уменията, свързани с устойчивостта и надеждността на инфраструктурата от мрежи и информационни системи, включително критичната инфраструктура и широко използвания хардуер и софтуер в Съюза; и

в)

да увеличи в световен мащаб конкурентоспособността на своята промишленост в областта на киберсигурността, да гарантира високи стандарти на киберсигурност в Съюза и да превърне киберсигурността в конкурентно предимство на други свои промишлени отрасли.

2.   Експертният център и Мрежата осъществяват своите задачи, при необходимост, в сътрудничество с ENISA и Общността.

3.   Експертният център, в съответствие с правните актове за създаване на съответните програми, по-специално Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“, използва съответните финансови ресурси на Съюза по такъв начин, че да допринася за мисията, посочена в параграф 1.

Член 4

Цели на Експертния център

1.   Експертният център има общата цел да насърчава научните изследвания, иновациите и внедряването в областта на киберсигурността с оглед на изпълнението на мисията, посочена в член 3.

2.   Експертният център има следните специфични цели:

а)

увеличава капацитета, способностите, знанията и инфраструктурите в областта на киберсигурността в служба на промишлеността, по-специално МСП, научноизследователските общности, публичния сектор и гражданското общество, по целесъобразност;

б)

утвърждава устойчивостта на киберсигурността, възприемането на най-добрите практики в областта на киберсигурността, принципа на сигурност още на етапа проектирането и сертифицирането на сигурността на цифровите продукти и услуги, по начин, който допълва усилията на други публични субекти;

в)

допринася за изграждането на силна европейска екосистема за киберсигурност, която обединява всички заинтересовани страни.

3.   Експертният център осъществява специфичните цели, посочени в параграф 2 чрез:

а)

създаване на стратегически препоръки за научните изследвания, иновациите и внедряването в областта на киберсигурността, в съответствие с правото на Съюза и чрез фиксирането на стратегически приоритети за дейността на Експертния център;

б)

осъществяване на действия по съответните програми на Съюза за финансиране съгласно съответните работни програми и правните актове на Съюза, чрез които се установяват тези програми за финансиране;

в)

насърчаване на сътрудничеството и координацията между националните координационни центрове и с Общността и вътре в нея; и

г)

когато е уместно и целесъобразно, придобиване и експлоатация на инфраструктури и услуги в областта на ИКТ, ако това е необходимо за изпълнението на задачите, посочени в член 5, и съгласно съответните работни програми, посочени в член 5, параграф 3, буква б).

Член 5

Задачи на Експертния център

1.   За да изпълнява мисията и целите си, Експертният център има следните задачи:

а)

стратегически задачи; и

б)

задачи по изпълнението.

2.   Стратегическите задачи, посочени в параграф 1, буква а) се състоят от:

а)

разработване и мониторинг на изпълнението на Програмата;

б)

чрез Програмата и многогодишната работна програма, като се избягва всякакво дублиране на дейности с ENISA и се отчита необходимостта от създаване на полезни взаимодействия между киберсигурността и други части на Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“:

i)

установяване на приоритетите за работата на Експертния център по отношение на:

1)

засилване на научните изследвания и иновациите в областта на киберсигурността през целия иновационен цикъл, и внедряването на тези научни изследвания и иновации;

2)

разработване на промишлени, технологични и научноизследователски капацитет, способности и инфраструктура, свързани с киберсигурността;

3)

укрепване на уменията и компетентностите в областта на киберсигурността и технологиите в промишлеността, технологиите и научните изследвания и на всички съответни образователни равнища, като се подкрепя балансът на половете;

4)

внедряване на продукти, услуги и процеси, свързани с киберсигурността;

5)

подкрепа за навлизането на пазара на продукти, услуги и процеси в областта на киберсигурността, допринасящи за изпълнението на мисията, посочена в член 3;

6)

подкрепа за приемането и интегрирането на най-съвременни продукти, услуги и процеси в областта на киберсигурността от публичните органи по тяхно искане, от промишлеността, свързана с търсенето, и от други ползватели:

ii)

подкрепа за промишлеността в областта на киберсигурността, по-специално МСП, с цел укрепване на високите постижения, капацитета и конкурентоспособността на Съюза в по отношение на киберсигурността, включително с оглед на свързването с потенциални пазари и възможностите за внедряване, както и за привличане на инвестиции; и

iii)

оказване на подкрепа и техническа помощ на новосъздадени предприятия, МСП, микропредприятия, асоциации и индивидуални експерти в сферата на киберсигурността и на проекти за граждански технологии;

в)

осигуряване на полезни взаимодействия и сътрудничество с имащи отношение институции, органи, служби и агенции на Съюза, по-специално ENISA, като се избягва всякакво дублиране на дейности с тези институции, органи, служби и агенции на Съюза;

г)

координиране на националните координационни центрове чрез Мрежата и осигуряване на редовен обмен на експертен опит;

д)

предоставяне на държавите членки, по тяхно искане, на експертни съвети в областта на свързаните с киберсигурността промишленост, технологии и научни изследвания, включително по отношение на снабдяването с технологии и тяхното внедряване;

е)

улесняване на сътрудничеството и обмена на експертен опит между всички имащи отношение заинтересовани страни, по-специално членовете на Общността;

ж)

участие в конференции на Съюза, национални и международни конференции, изложения и форуми, свързани с мисията, целите и задачите на Експертния център с цел обмен на мнения и на подходящи най-добри практики с други участници;

з)

улесняване на използването на резултатите от научноизследователски и иновационни проекти в действията, свързани с разработването на продукти, услуги и процеси в областта на киберсигурността, с цел избягване на фрагментирането и дублирането на усилия, и възпроизвеждане на добрите практики, продукти, услуги и процеси в областта на киберсигурността, по-специално разработваните от МСП и тези, използващи софтуер с отворен код.

3.   Задачите по изпълнението, посочени в параграф 1, буква б), се състоят от:

а)

координиране и управление на работата на Мрежата и на Общността с цел осъществяване на мисията, посочена в член 3, по-специално чрез подкрепа за новосъздадените предприятия, МСП, микропредприятия, асоциации и проекти за граждански технологии в Съюза в областта на киберсигурността и улесняване на достъпа им до експертен опит, финансиране, инвестиции и пазари;

б)

изготвяне и изпълнение на годишната работна програма, в съответствие с Програмата и многогодишната работна програма, за отнасящите се до киберсигурността части на:

i)

програмата „Цифрова Европа“, по-специално действията, свързани с член 6 от Регламент (ЕС) 2021/694,

ii)

съвместните действия, подпомагани съгласно разпоредбите, свързани с киберсигурността на Хоризонт Европа, по-специално по отношение на раздел 3.1.3 от стълб II на приложение I към Решение (ЕС) 2021/764, в съответствие с многогодишната работна програма, и процеса на стратегическо планиране на Хоризонт Европа; и

iii)

други програми, когато това е предвидено в съответните законодателни актове на Съюза;

в)

подкрепа, когато е целесъобразно, за постигането на специфичната цел 4 „Усъвършенствани цифрови умения“, както е посочена в член 7 от Регламент (ЕС) 2021/694 в сътрудничество с европейските цифрови иновационни центрове;

г)

предоставяне на Комисията на експертни съвети в областта на свързаните с киберсигурността промишленост, технологии и научни изследвания, когато Комисията изготвя проектите за работни програми по силата на член 13 от Решение (ЕС) 2021/764;

д)

извършване на или осигуряване на възможност за внедряване на ИКТ инфраструктури и улесняване придобиването на такива инфраструктури в служба на обществото, промишлеността и публичния сектор, по искане на държавите членки, научноизследователските общности и операторите на основни услуги, наред с другото чрез вноски от държавите членки и финансиране от Съюза за съвместни действия в съответствие с Програмата, годишната работна програма и многогодишната работна програма;

е)

повишаване на осведомеността за мисията на Експертния център и на Мрежата и на целите и задачите на Експертния център;

ж)

без да се засяга гражданският характер на проектите, които ще бъдат финансирани по Хоризонт Европа и в съответствие с регламенти (ЕС) 2021/695 и (ЕС) 2021/694, засилване на полезните взаимодействия и координацията между гражданския и отбранителния аспекти на киберсигурността чрез улесняване обмена на:

i)

знания и информация за технологии и приложения с двойна употреба;

ii)

на резултати, изисквания и най-добри практики; и

iii)

информация за приоритетите на съответните програми на Съюза.

4.   Експертният център изпълнява задачите по параграф 1 в тясно сътрудничество с Мрежата.

5.   В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2021/695 и при условията на споразумение за финансов принос, определено в член 2, точка 18 от Финансовия регламент, на Експертния център може да бъде възложено прилагането на свързаните с киберсигурността части в рамките на Хоризонт Европа, които не са съфинансирани от държавите членки по-специално по отношение на раздел 3.1.3 от стълб II на приложение I към Решение (ЕС) 2021/764.

Член 6

Определяне на национални координационни центрове

1.   До 29 декември 2021 г. всяка държава членка определя един субект, който отговаря на критериите, посочени в параграф 5, да изпълнява функцията на национален координационен център за целите на настоящия регламент. Всяка държава членка уведомява без забавяне управителния съвет за този субект. Такъв субект може да бъде субект, вече установен в съответната държава членка.

Срокът, посочен в първа алинея от настоящия параграф, се удължава със срока, в рамките на който Комисията трябва да представи становището, посочено в параграф 2.

2.   Дадена държава членка може по всяко време да поиска от Комисията становище дали субектът, който държавата членка е определила или възнамерява да определи за свой национален координационен център, има необходимия капацитет да управлява средства с оглед на постигането на мисията и целите, предвидени в настоящия регламент. Комисията представя становището си на съответната държава членка в срок от три месеца от искането на държавата членка.

3.   Въз основа на уведомлението от държава членка относно даден субект, както е посочено в параграф 1, управителният съвет вписва този субект като национален координационен център не по-късно от три месеца след уведомлението. Експертният център публикува списъка на определените национални координационни центрове.

4.   Държавите членки могат по всяко време да определят нов субект за национален координационен център за целите на настоящия регламент. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат за определянето на всеки нов субект.

5.   Националният координационен център е субект от публичния сектор или субект, по-голямата част от който се притежава от държавата членка и който изпълнява публични административни функции съгласно националното право, включително посредством делегиране, и разполага с капацитет да подпомага Експертния център и Мрежата при изпълнението на тяхната мисия, определена в член 3 от настоящия регламент. Субектът разполага с или има достъп до научноизследователски и технологичен опит в сферата на киберсигурността. Той има капацитет ефективно да взаимодейства и да се координира с промишлеността, публичния сектор, академичната и научноизследователската общност и гражданите, както и с органите, определени съгласно Директива (ЕС) 2016/1148.

6.   По всяко време даден национален координационен център може да поиска да бъде признат за притежаващ необходимия капацитет да управляват средства за постигане на мисията и целите, предвидени в настоящия регламент, в съответствие с правилата на регламенти (ЕС) 2021/695 и (ЕС) 2021/694. В срок от три месеца от такова искане Комисията оценява дали този национален координационен център има такъв капацитет и излиза с решение.

Когато Комисията даде положително становище на държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в параграф 2, това становище се счита за решение, признаващо съответния субект като имащ необходимия капацитет за целите на настоящия параграф.

Не по-късно от 29 август 2021 г., след консултация с управителния съвет, Комисията издава насоки относно посочената в първата алинея оценка, включително уточняване на условията за признаване и начина за изготвяне на становищата и оценките.

Преди издаването на своето становище, посочено в параграф 2 и решението, посочено в първа алинея от настоящия параграф, Комисията взема предвид информацията и документацията, предоставени от отправилия искането национален координационен център.

Всяко решение да не се признае един национален координационен център за имащ необходимия капацитет да управлява средства за постигане на мисията и целите, предвидени в настоящия регламент, трябва да бъде надлежно обосновано, като се посочват изискванията, които отправилият искането национален координационен център все още не е изпълнил, обосноваващи решението да се откаже признаването. Всеки национален координационен център, чието искане за признаване е било отхвърлено, може по всяко време да подаде отново своето искане, придружено от допълнителна информация.

Държавите членки информират Комисията при промени в националния координационен център, като например в състава на националния координационен център, в правната му форма или в други съответни аспекти, които засягат способността му да управлява средства за постигане на мисията и целите, предвидени в настоящия регламент. При получаване на подобна информация Комисията може съответно да преразгледа решението да признае или откаже да признае, че националния координационен център има необходимия капацитета да управлява средства.

7.   Мрежата се състои от всички национални координационни центрове, за които държавите членки са уведомили управителния съвет.

Член 7

Задачи на националните координационни центрове

1.   Националните координационни центрове имат следните задачи:

а)

да изпълняват ролята на звена за контакт на национално равнище за Общността в помощ на Експертния център при постигането на неговите мисия и цели, по-специално за координиране на Общността посредством координиране на членовете на Общността в техните държави членки;

б)

да предоставят експертен опит и активно да допринасят за стратегическите задачи, посочени в член 5, параграф 2, като вземат предвид съответните национални и регионални предизвикателства за киберсигурността в различните сектори;

в)

да насърчават, поощряват и улесняват на национално равнище участието на гражданското общество, промишлеността, по-специално на новосъздадените предприятия и МСП, академичните и научноизследователските общности, както и на други заинтересовани страни в трансгранични проекти и действия в областта на киберсигурността, финансирани чрез съответни програми на Съюза;

г)

да оказват техническа помощ на заинтересованите страни чрез подпомагането им във фазата на кандидатстване за проекти, управлявани от Експертния център във връзка с неговите мисия и цели и при пълно спазване на правилата за добро финансово управление, особено по отношение на конфликтите на интереси;

д)

да се стремят да установяват полезни взаимодействия с имащи отношение дейности на национално, регионално и местно равнище, например националните политики за научни изследвания, развитие и иновации в областта на киберсигурността, и по-специално политиките, които са посочени в националните стратегии за киберсигурност;

е)

да изпълняват конкретните дейности, за които Експертният център е предоставил безвъзмездни средства, включително чрез предоставяне на финансова подкрепа на трети лица в съответствие с член 204 от Финансовия регламент при условията, предвидени в съответните споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства;

ж)

без да се засягат националните компетентности на държавите членки в областта на образованието и като се вземат предвид съответните задачи на ENISA, да взаимодействат с националните органи по отношение на възможния принос за насърчаване и разпространение на образователни програми в областта на киберсигурността;

з)

да популяризират и разпространяват на национално, регионално или местно равнище съответните резултати от работата чрез Мрежата, Общността и Експертния център;

и)

да оценяват исканията за присъединяване към Общността от субекти, установени в същата държава членка, в която се намира националният координационен център;

й)

да се застъпват и популяризират участието на имащи отношение субекти в дейностите, инициирани от Експертния център, Мрежата и Общността, и да наблюдават, когато е удачно, степента на ангажираност и сумата от обществена финансова подкрепа, отпусната за научни изследвания, разработки и внедряване в областта на киберсигурността.

2.   За целите на параграф 1, буква е) от настоящия член, финансовата подкрепа за трети лица може да се предоставя под всички форми на участие на Съюза, посочени в член 125 от Финансовия регламент, включително под формата на еднократни суми.

3.   Въз основа на решението, посочено в член 6, параграф 6 от настоящия регламент, Националните координационни центрове могат да получават безвъзмездни средства от Съюза в съответствие с член 195, първа алинея, буква г) от Финансовия регламент във връзка с изпълнението на задачите, предвидени в настоящия член.

4.   Когато е относимо, националните координационни центрове си сътрудничат чрез Мрежата.

Член 8

Експертна общност в сферата на киберсигурността

1.   Общността допринася за осъществяване на мисията на Експертния център и на Мрежата, посочена в член 3, и увеличава, обменя и разпространява експертния опит в областта на киберсигурността в рамките на Съюза.

2.   Общността се състои от промишлеността, включително МСП, академични и научноизследователски организации, други имащи отношение асоциации на гражданското общество, както и, според случая, имащи отношение европейски организации за стандартизация, публичноправни субекти и други субекти, занимаващи се с оперативни и технически въпроси в областта на киберсигурността и, когато е уместно – от заинтересовани страни от отраслите с интерес към киберсигурността и изправени пред предизвикателства, свързани с киберсигурността. Тя обединява основните заинтересовани страни по отношение на технологичния, промишления, академичния и научноизследователския потенциал в сферата на киберсигурността в Съюза. В нея участват националните координационни центрове, европейските цифрови иновационни центрове, когато е уместно, както и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза със съответен експертен опит, например ENISA.

(3)   Като членове на Общността могат да бъдат регистрирани само субекти, които са установени на територията на държавите членки. Те доказват, че могат да допринесат за изпълнението на мисията и разполагат с експертен опит в сферата на киберсигурността по отношение на поне една от следните области:

а)

академичните среди, научните изследвания или иновациите;

б)

промишлени разработки или разработки на продукти;

в)

обучение и образование;

г)

операции по информационна сигурност или реагиране при инциденти;

д)

етика;

е)

официална и техническа стандартизация и спецификации.

4.   Експертният център регистрира като членове на Общността субекти по тяхно искане, след като националният координационен център на държавата членка, в която е установен субектът, извърши оценка на това дали те отговарят на критериите, предвидени в параграф 3 от настоящия член. При извършването на тази оценка се взема предвид всяка национална оценка от съображения за сигурност, направена от националните компетентни органи. Такава регистрация няма срок на валидност, но може да бъде отменена от Експертния център по всяко време, ако съответният национален координационен център счете, че субектът вече не отговаря на критериите, предвидени в параграф 3 от настоящия член, попада в обхвата на член 136 от Финансовия регламент, или по основателни причини, свързани със сигурността. Когато членството в Общността бъде отменено по съображения за сигурност, решението за това трябва да е пропорционално и обосновано. Националните координационни центрове се стремят да постигнат балансирано представителство на заинтересованите страни в общността и стимулират активно участието, по-специално на МСП.

5.   Националните координационни центрове се насърчават да си сътрудничат чрез Мрежата с цел хармонизиране на начина, по който прилагат критериите, посочени в параграф 3, и на процедурите за оценяване и регистриране на субектите, посочени в параграф 4.

6.   Експертният център регистрира като членове на Общността имащи отношение институции, органи, служби и агенции на Съюза, след като извърши оценка на това дали въпросната институция, орган, служба или агенция на Съюза отговаря на критериите, предвидени в параграф 3 от настоящия член. Такава регистрация няма срок на валидност, но може да бъде отнета от Експертния център по всяко време, ако той счете, че институцията, органът, службата или агенцията на Съюза вече не отговаря на критериите, посочени в параграф 3 от настоящия член или попада в обхвата на член 136 от Финансовия регламент.

7.   Представителите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза могат да участват в работата на Общността.

8.   Субект, регистриран като член на Общността, определя своите представители, за да гарантира ефикасен диалог. Тези представители разполагат с експертен опит по отношение на научните изследвания, технологиите или промишлеността в областта на киберсигурността. Изискванията могат да бъдат допълнително определени от управителния съвет, без да се налагат неоснователни ограничения за субектите при определянето на техните представители.

9.   Чрез своите работни групи и по-конкретно чрез Стратегическата консултативна група Общността предоставя на изпълнителния директор и на управителния съвет стратегически становища по Програмата, годишната и многогодишната работна програма в съответствие с правилника за дейността на управителния съвет.

Член 9

Задачи на членовете на Общността

Членовете на Общността:

а)

подкрепят Експертния център в осъществяването на неговите мисия и цели и за тази цел си сътрудничат тясно с Експертния център и националните координационни центрове;

б)

когато е уместно, участват във формални и неформални дейности и в работните групи, посочени в член 13, параграф 3, буква н), за да изпълняват конкретни дейности, предвидени в годишната работна програма; и

в)

когато е уместно, подкрепят Експертния център и националните координационни центрове при популяризирането на конкретни проекти.

Член 10

Сътрудничество на Експертния център с други институции, органи, служби и агенции на Съюза и с международни организации

1.   За да се гарантира съгласуваност и взаимно допълване, като се избягва всякакво дублиране на усилията, Експертният център си сътрудничи с имащите отношение институции, органи, служби и агенции на Съюза, включително ENISA, Европейската служба за външна дейност, Генерална дирекция Съвместен изследователски център на Комисията, Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания, Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет и Европейската изпълнителна агенция за здравеопазването и цифровизацията, създадени с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/173 на Комисията (13), съответните европейски цифрови иновационни центрове, Европейския център за борба с киберпрестъпността към Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането, създадена с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета (14), Европейската агенция по отбрана по отношение на задачите, посочени в член 5 от настоящия регламент, и други имащи отношение субекти на Съюза. Експертният център може да си сътрудничи и с международни организации, когато това е уместно.

2.   Сътрудничество като посоченото в параграф 1 от настоящия член може да се осъществява в рамките на работни договорености. Тези договорености се предоставят на управителния съвет за одобрение. Обменът на класифицирана информация се осъществява в рамките на административни договорености, сключени в съответствие с член 36, параграф 3.

ГЛАВА II

Организация на Експертния Център

Член 11

Членство и структура

1.   Членовете на Експертния център са Съюзът, представляван от Комисията, и държавите членки.

2.   Структурата на Експертния център гарантира постигането на целите, посочени в член 4, и задачите, посочени в член 5, и обхваща:

а)

управителен съвет;

б)

изпълнителен директор;

в)

Стратегическа консултативна група.

Раздел I

Управителен Съвет

Член 12

Състав на управителния съвет

1.   Управителният съвет се състои от по един представител на всяка държава членка и от двама представители на Комисията, които действат от името на Съюза.

2.   Всеки член на управителния съвет има заместник. Заместникът представлява члена при негово отсъствие.

3.   Членовете на управителния съвет, назначавани от държавите членки, и техните заместници са служители от публичния сектор в съответната държава членка и се назначават въз основа на познанията по отношение на научните изследвания, технологиите и промишлеността в областта на киберсигурността, способността им да осигурят координация на действията и позициите си със съответния национален координационен център или съответните им умения в областта на управлението, администрацията и бюджетирането. Комисията назначава членовете на управителния съвет и техните заместници въз основа на познанията им в областта на киберсигуростта, технологиите или съответните им умения в областта на управлението, администрацията и бюджетирането, както и на способността им да осъществяват координация, полезни взаимодействия и, доколкото е възможно, съвместни инициативи между различните секторни или хоризонтални политики на Съюза, включващи киберсигурността. Комисията и държавите членки полагат усилия за ограничаване на текучеството на своите представители в управителния съвет, за да се осигури непрекъснатост на работата му. Комисията и държавите членки се стремят към постигането на балансирано представителство между мъже и жени в управителния съвет.

4.   Мандатът на членовете на управителния съвет и на техните заместници е четири години. Този мандат може да бъде подновяван.

5.   Членовете на управителния съвет действат по независим и прозрачен начин, за да обезпечат гарантирането на мисията, целите, идентичността и автономията на Експертния център и съответствието на действията му с тази мисия и тези цели.

6.   Управителният съвет може да кани наблюдатели, които при необходимост да участват в заседанията на управителния съвет, включително представители на съответни институции, органи, служби и агенции на Съюза, и членовете на Общността.

7.   Представител на ENISA е постоянен наблюдател в управителния съвет. Управителният съвет може да покани представител на Стратегическата консултативна група да присъства на заседанията му.

8.   Изпълнителният директор взема участие в събранията на управителния съвет без право на глас.

Член 13

Задачи на управителния съвет

1.   Управителният съвет носи цялата отговорност за стратегическата ориентация и функционирането на Експертния център, следи за изпълнението на неговите дейности и отговаря за всяка задача, която не е изрично възложена на изпълнителния директор.

2.   Управителният съвет приема правилник за дейността си. Правилникът за дейността предвижда конкретни процедури за установяване и избягване на конфликти на интереси и гарантира поверителността на всяка чувствителна информация.

3.   Управителният съвет взема необходимите стратегически решения, по-специално по отношение на:

а)

разработване и приемане на Програмата и мониторинг за нейното изпълнение;

б)

като се вземе предвид приоритетите на политиката на Съюза и Програмата, приемане на многогодишната работна програма, която съдържа общите приоритети и приоритетите в областта на промишлеността, технологиите и научните изследвания, основани на потребностите, определени от държавите членки в сътрудничество с Общността и изискващи фокусирането на финансова подкрепа на Съюза, включително технологии и области, които са ключови за изграждането на собствените способности на Съюза в областта на киберсигурността;

в)

приемане на годишната работна програма за използване на съответните средства на Съюза, и по-специално свързаните с киберсигурността части от програмата „Хоризонт Европа“, доколкото те се съфинансират доброволно от държавите членки, и от програмата „Цифрова Европа“, в съответствие с многогодишната работна програма на Експертния център и процеса на стратегическо планиране на Хоризонт Европа;

г)

приемане на годишния финансов отчет, счетоводния баланс и годишния отчет за дейността на Експертния център въз основа на предложение от изпълнителния директор;

д)

приемане на специалните финансови правила на Експертния център в съответствие с член 70 от Финансовия регламент;

е)

като част от годишната работна програма насочване на средства от бюджета на Съюза към теми за съвместни действия на Съюза и държавите членки;

ж)

като част от годишната работна програма и в съответствие с решенията, посочени в буква е) от настоящата алинея, и в съответствие с регламенти (ЕС) 2021/695 и (ЕС) 2021/694, описанието на съвместните действия по буква е) от настоящата алинея, и определяне на условията за изпълнението на такива съвместни действия;

з)

приемане на процедури за назначаване на изпълнителния директор и назначаване, освобождаване от длъжност, удължаване на мандата, даване на указания и контролиране на дейността на изпълнителния директор;

и)

приемане на насоки за оценяване и регистриране на субекти като членове на Общността;

й)

приемане на работните договорености, посочени в член 10, параграф 2;

к)

назначаване счетоводителя;

л)

приемане на годишния бюджет на Експертния център, включително съответното щатно разписание с броя на временните длъжности по функционални групи и по степени, броя на договорно наетите служители и командированите национални експерти, изразени в еквивалент на пълно работно време;

м)

приемане на правила за прозрачност по отношение на Експертния център и правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси, включително по отношение на членовете на управителния съвет, в съответствие с член 42 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/715;

н)

създаване на работни групи в рамките на Общността, като взема предвид, когато е уместно, становищата на Стратегическата консултативна група;

о)

назначаване на членовете на Стратегическата консултативна група;

п)

приемане на правила за възстановяване на разходите на членовете на Стратегическата консултативна група;

р)

създаване на механизъм за мониторинг, който да гарантира, че съответните средства, управлявани от Експертния център, се използват в съответствие с Програмата, мисията и многогодишната работна програма, и с правилата на програмите, които са източник на съответното финансиране;

с)

осигуряване провеждането на редовен диалог и установяване на ефективен механизъм за сътрудничество с Общността;

т)

определяне на комуникационната политика на Експертния център на базата на препоръка на изпълнителния директор;

у)

определяне при необходимост на правила за изпълнение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (15) („Правилник за длъжностните лица“ и „Условията за работа“) в съответствие с член 30, параграф 3 от настоящия регламент;

ф)

определяне, когато е целесъобразно, на правила за командироването на национални експерти в Експертния център и за използването на стажанти в съответствие с член 31, параграф 2;

х)

приемане на правила за сигурност за Експертния център;

ц)

приемане на стратегия за борба с измамите и корупцията, пропорционална на рисковете от измами и корупция, а също така приемане на всеобхватни мерки, в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, като взема предвид анализа на разходите и ползите от мерките, които трябва да бъдат предприети;

ч)

ако е необходимо, приемане на методика за изчисляване на доброволните финансови и непарични вноски от предоставящите вноски държави членки в съответствие с регламенти (ЕС) 2021/695 и (ЕС) 2021/694, или с всяко друго приложимо законодателство;

ш)

в контекста на годишната работна програма и многогодишната работна програма осигуряване на съгласуваност и полезни взаимодействия с тези части на програмата „Цифрова Европа“ и Хоризонт Европа, които не се управляват от Експертния център, както и с други програми на Съюза;

щ)

приемане на годишния доклад относно изпълнението на стратегическите цели и приоритети на Експертния център, ако е необходимо с препоръка за по-доброто изпълнение тези цели и приоритети;

Доколкото годишната работна програма съдържа съвместни действия, тя съдържа информация за доброволните вноски на държавите членки към тези действия. Когато е целесъобразно, в предложенията, по-специално в предложението за годишната работна програма, се прави оценка на необходимостта от прилагане на правилата за сигурност по член 33 от настоящия регламент, включително процедурата за самооценка на сигурността в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2021/695.

4.   По отношение на решенията, посочени в параграф 3, букви а), б) и в), изпълнителният директор и управителният съвет вземат предвид всички съответни стратегически становища и принос на ENISA съгласно правилника за дейността на управителния съвет.

5.   Управителният съвет отговаря за осигуряване на подходящи последващи действия във връзка с препоръките, съдържащи се в доклада за изпълнение и в оценките, посочени в член 38, параграфи 2 и 4.

Член 14

Председател и заседания на управителния съвет

1.   Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове за срок от три години всеки. Мандатът на председателя и на заместник-председателя може да бъде удължен еднократно с решение на управителния съвет. Ако обаче по време на мандата си председателят или заместник-председателят престанат да бъдат членове на управителния съвет, мандатът изтича автоматично на същата дата. Заместник-председателят замества служебно председателя, ако последният не е в състояние да изпълнява своите задължения. Председателят участва в гласуването.

2.   Управителният съвет провежда редовни заседания най-малко три пъти годишно. Той може да провежда извънредни заседания по искане на Комисията, по искане на една трета от всички свои членове, по искане на председателя или по искане на изпълнителния директор във връзка с изпълнението на задачите му.

3.   Изпълнителният директор участва в обсъжданията на управителния съвет, освен ако управителният съвет реши друго, но няма право на глас.

4.   Управителният съвет може да кани, в зависимост от случая, други лица да присъстват като наблюдатели на неговите заседания.

5.   По покана на председателя в заседанията на управителния съвет могат да участват без право на глас представители на Общността.

6.   Членовете на управителния съвет и техните заместници могат да бъдат подпомагани на заседанията от съветници или експерти при спазване на правилника за дейността на управителния съвет.

7.   Експертният център осигурява секретариата на управителния съвет.

Член 15

Правила за гласуване в управителния съвет

1.   Управителният съвет възприема подход на консенсус в разискванията си. Гласуване се провежда, ако членовете на управителния съвет не успеят да постигнат консенсус.

2.   Ако управителният съвет не успее да постигне консенсус по даден въпрос, той взема своите решения с мнозинство от най-малко 75 % от гласовете на всички свои членове, като за целта представителите на Комисията съставляват един член. Отсъстващ член на управителния съвет може да делегира правото си на глас на своя заместник или, при отсъствие на този заместник, на друг член. Всеки член на управителния съвет може да представлява не повече от един друг член.

3.   Решенията на управителния съвет относно посочените в член 13, параграф 3, букви е) и ж) съвместни действия и тяхното управление се вземат, както следва:

а)

решенията за отпускане на средства от бюджета на Съюза за съвместни действия, както е посочено в член 13, параграф 3, буква е), и решенията за включване на такива съвместни действия в годишната работна програма се вземат в съответствие с правилата, определени в параграф 2 от настоящия член;

б)

решенията, свързани с описанието на съвместните действия и определянето на условията за тяхното прилагане, както е посочено в член 13, параграф 3, буква ж), се вземат от участващите държави членки и Комисията, като правата на глас на членовете са пропорционални на съответния им принос за това съвместно действие, преброени в съответствие с методиката, възприета в съответствие с член 13, параграф 3, буква ч).

4.   За решения, взети съгласно член 13, параграф 3, букви б), в), г), д), е), к), л), п), р), у), ц), ч) и ш), Комисията разполага с 26 % от общия брой гласове в управителния съвет.

5.   За решения, различни от посочените в параграф 3, буква б) и параграф 4, всяка държава членка и Съюзът разполагат с по един глас. Гласът на Съюза се упражнява съвместно от двамата представители на Комисията.

6.   Председателят участва в гласуването.

Раздел ii

Изпълнителен Директор

Член 16

Назначаване, освобождаване от длъжност и удължаване на мандата на изпълнителния директор

1.   Изпълнителният директор е лице, което притежава експертен опит и се ползва с добро име в областите на дейност на Експертния център.

2.   Изпълнителният директор се назначава като срочно нает служител на Експертния център съгласно член 2, буква а) от Условията за работа.

3.   Управителният съвет назначава изпълнителния директор от списък с кандидати, предложени от Комисията, след открита, прозрачна и недискриминационна процедура за подбор.

4.   За целите на сключването на договора на изпълнителния директор Експертният център се представлява от председателя на управителния съвет.

5.   Мандатът на изпълнителния директор е четири години. Преди края на този период Комисията извършва оценка, която взема предвид оценката на работата на изпълнителния директор и бъдещите цели и предизвикателства пред Експертния център.

6.   По предложение на Комисията, което взема предвид оценката, посочена в параграф 5, управителният съвет може еднократно да удължи мандата на изпълнителния директор с не повече от четири години.

7.   Изпълнителен директор, чийто мандат е бил удължен, не може да участва в нова процедура за подбор за същата длъжност.

8.   Изпълнителният директор се отстранява от длъжност единствено с решение на управителния съвет по предложение на Комисията или на най-малко 50 % от държавите членки.

Член 17

Задължения на изпълнителния директор

1.   Изпълнителният директор отговаря за дейността и ежедневното управление на Експертния център и е неговият законен представител. Изпълнителният директор сe отчита пред управителния съвет и изпълнява своите задължения при условията на пълна независимост в рамките на възложените му правомощия. Изпълнителният директор се подпомага от персонала на Експертния център.

2.   Изпълнителният директор осъществява по независим начин най-малко следните задачи:

а)

изпълнява решенията, приети от управителния съвет;

б)

подпомага управителния съвет в неговата работа, осигурява секретариата за неговите заседания и осигурява цялата необходима информация за изпълнението на неговите задължения;

в)

след консултации с управителния съвет и Комисията, като взема предвид приноса на националните координационни центрове и на Общността, изготвя и внася за приемане от управителния съвет Програмата, както и, в съответствие с Програмата, проекта на многогодишната работна програма и проекта на годишната работна програма на Експертния център, включително обхвата на поканите за представяне на предложения, поканите за изразяване на интерес и поканите за участие в търг, необходими за изпълнението на годишната работна програма, и съответните прогнози за размера на разходите, предложени от държавите членки и Комисията;

г)

изготвя и внася проекта на годишния бюджет за приемане от управителния съвет, включително посоченото в член 13, параграф 3, буква л) съответно щатно разписание с броя на временните длъжности по функционални групи и по степени, броя на договорно наетите служители и командированите национални експерти, изразени в еквивалент на пълно работно време;

д)

изпълнява годишната работна програма и многогодишната работна програма и докладва за това на управителния съвет;

е)

изготвя проекта на годишния отчет за дейността на Експертния център, включително информация за съответните разходи и прилагането на Програмата и многогодишната работна програма; при необходимост докладът се придружава от предложения за по-нататъшно подобряване на реализирането или за преформулиране на стратегическите цели и приоритети;

ж)

осигурява прилагането на ефективни процедури за мониторинг и оценка във връзка с работата на Експертния център;

з)

изготвя план за действие за съобразяване със заключенията на доклада за изпълнението и на оценките, посочени в член 38, параграфи 2 и 4, и на всеки две години представя доклад за напредъка на Европейския парламент и на Комисията;

и)

изготвя и сключва споразумения с националните координационни центрове;

й)

отговорен е за административните и финансовите въпроси и въпросите, свързани с управлението на персонала, включително изпълнението на бюджета на Експертния център, като се съобразява с получените съответни становища от функцията по вътрешен одит, в съответствие с решенията, посочени в член 13, параграф 3, букви д), л), у), ф), х) и ц);

к)

одобрява и управлява, в съответствие с годишната работна програма, отправянето на покани за представяне на предложения и администрира последващите споразумения и решения за предоставяне на безвъзмездни средства;

л)

одобрява списъка на действията, избрани за финансиране въз основа на класация, изготвена от комисия от независими експерти;

м)

одобрява и управлява, в съответствие с годишната работна програма, отправянето на покани за участие в търгове и администрира последващите договори;

н)

одобрява офертите, избрани за финансиране;

о)

представя проекта на годишен финансов отчет и съответния счетоводен баланс на функцията по вътрешен одит и в последствие на управителния съвет;

п)

осигурява извършването на оценка на риска и управление на риска;

р)

подписва отделните споразумения, решения и договори за предоставяне на безвъзмездни средства;

с)

подписва договорите за обществени поръчки;

т)

изготвя план за последващи действия по заключенията на вътрешните или външните одитни доклади, както и на разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), създадена с Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (16), и докладва за напредъка два пъти годишно на Комисията и редовно на управителния съвет;

у)

изготвя проект на финансовите правила, приложими по отношение на Експертния център;

ф)

създава и осигурява функционирането на ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол и докладва на управителния съвет за всяка значителна промяна в нея;

х)

осигурява ефективна комуникация с институциите на Съюза и при поискване докладва на Европейския парламент и на Съвета;

ц)

предприема всякакви други мерки, необходими за оценката на напредъка на Експертния център по постигане на неговите мисия и цели;

ч)

изпълнява всички други задачи, възложени или делегирани му от управителния съвет.

Раздел iii

Стратегическа Консултативна Група

Член 18

Състав на Стратегическата консултативна група

1.   Стратегическата консултативна група е съставена от не повече от 20 членове. Членовете се назначават от управителния съвет, по предложение на изпълнителния директор, измежду представителите на членовете на Общността, които не са представители на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Допустими са само представители на членове, които не се контролират от трета държава или от субект, установен в трета държава. Назначението се извършва по открита, прозрачна и недискриминационна процедура. Управителният съвет има за цел съставът на Стратегическата консултативна група да постигне балансирано представителство на Общността между научните, промишлените и гражданските субекти, промишлеността, свързана с търсенето и предлагането, големите предприятия и МСП, както и по отношение на географския произход и пола. Съставът също така има за цел да постигне вътрешносекторен баланс, като се взема предвид сближаването на Съюза и всички държави членки в областта на научните изследвания, промишлеността и технологиите, свързани с киберсигурността. Стратегическата консултативна група се съставя така, че да дава възможност за всеобхватен, непрекъснат и постоянен диалог между Общността и Експертния център.

2.   Членовете на Стратегическата консултативна група притежават експертен опит в научните изследвания, промишлените разработки, предлагането, прилагането или внедряването на професионални услуги или продукти в сферата на киберсигурността. Изискванията за такъв експертен опит се определят допълнително от управителния съвет.

3.   Процедурите за назначаване на членовете на Стратегическата консултативна група и дейността ѝ се определят в правилника за дейността на управителния съвет и се оповестяват публично.

4.   Мандатът на членовете на Стратегическата консултативна група е две години. Този мандат може да бъде подновяван еднократно.

5.   Представители на Комисията и други институции, органи, служби и агенции на Съюза, по-специално на ENISA, могат да бъдат канени от Стратегическата консултативна група да участват в нейната работа и да я подкрепят. По целесъобразност в отделни случаи Стратегическата консултативна група може да покани допълнителни представители от Общността в качеството на наблюдатели, съветници или експерти, за да се вземе предвид динамиката на развитието в областта на киберсигурността. Членовете на управителния съвет могат да участват като наблюдатели в заседанията на Стратегическата консултативна група.

Член 19

Функциониране на Стратегическата консултативна група

1.   Стратегическата консултативна група заседава най-малко три пъти годишно.

2.   Стратегическата консултативна група представя на управителния съвет съвети относно създаването на работни групи в рамките на Общността, в съответствие с член 13, параграф 3, буква н), по конкретни въпроси, свързани с работата на Експертния център, когато тези въпроси имат пряко отношение към задачите и областите на компетентност, посочени в член 20. Ако е необходимо, такава работна група е под общата координация на един или повече от членовете на Стратегическата консултативна група.

3.   Стратегическата консултативна група избира своя председател с обикновено мнозинство от своите членове.

4.   Секретариатът на Стратегическата консултативна група се осигурява от изпълнителния директор и персонала на Експертния център, като се използват наличните ресурси и се отчита надлежно общата работна натовареност на Експертния център. Ресурсите, предназначени за подкрепа на Стратегическата консултативна група, се посочват в годишния проектобюджет.

5.   Стратегическата консултативна група приема своя процедурен правилник с обикновено мнозинство от своите членове.

Член 20

Задачи на Стратегическата консултативна група

Стратегическата консултативна група редовно консултира Експертния център във връзка с осъществяването на дейността на Експертния център и поддържа комуникация с Общността и други заинтересовани страни. Стратегическата консултативна група също така:

а)

като взема предвид приноса на Общността и на работните групи, посочени в член 13, параграф 3, буква н), когато е уместно, предоставя и постоянно актуализира стратегическите становища и приноса към изпълнителния директор и управителния съвет във връзка с Програмата, годишната работна програма и многогодишната работна програма в рамките на сроковете, определени от управителния съвет;

б)

предоставя съвети на управителния съвет относно създаването на работни групи в рамките на Общността в съответствие с член 13, параграф 3, буква н) по специфични въпроси, свързани с работата на Експертния център;

в)

след одобрение от управителния съвет решава и организира обществени консултации, отворени за всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор, които имат интереси в областта на киберсигурността, с цел събиране на информация за стратегическите съвети, посочени в буква а).

ГЛАВА III

Финансови разпоредби

Член 21

Финансово участие на Съюза и на държавите членки

1.   Експертният център се финансира от Съюза, а съвместните действия се финансират от Съюза и с доброволни вноски от държавите членки.

2.   Административните и оперативните разходи за съвместните действия се покриват от Съюза и от държавите членки, които допринасят за съвместните действия, в съответствие с регламенти (ЕС) 2021/695 и (ЕС) 2021/694.

3.   Финансовото участие на Съюза за покриване на административните и оперативните разходи на Експертния център включва следното:

а)

до 1 649 566 000 EUR от програмата „Цифрова Европа“, включително до 32 000 000 EUR за административни разходи;

б)

сума от Хоризонт Европа, включително за административни разходи, за съвместни действия, която сума е равна на сумата, предоставена от държавите членки съгласно параграф 7 от настоящия член, но ненадвишаваща сумата, определена в процеса на стратегическо планиране на Хоризонт Европа, който се извършва в съответствие с член 6, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/695, както и в годишната работна програма или многогодишната работна програма.

в)

сума от други съответни програми на Съюза, необходима за изпълнението на задачите или постигането на целите на Експертния център, при спазване на решенията, взети в съответствие с правните актове на Съюза за създаване на тези програми.

4.   Максималното участие на Съюза се плаща от бюджетните кредити в общия бюджет на Съюза, определени за програмата „Цифрова Европа“, за специалната програма за изпълнение на Хоризонт Европа, създадена с Решение (ЕС) 2021/764, и за други програми и проекти, които попадат в обхвата на Експертния център или Мрежата.

5.   Експертният център изпълнява действията в областта на киберсигурността по програма „Цифрова Европа“ и програма „Хоризонт Европа“ в съответствие с член 62, параграф 1, първа алинея, буква в), подточка iv) от Финансовия регламент.

6.   Вноски от програми на Съюза, различни от посочените в параграфи 3 и 4, които са част от съфинансирана от Съюза програма, изпълнявана от една от държавите членки, не се отчитат при изчисляването на максималното финансово участие на Съюза по посочените параграфи.

7.   Държавите членки доброволно участват в съвместни действия чрез свои доброволни финансови вноски и/или непарични вноски. Ако държава членка участва в съвместно действие, финансовата вноска на тази държава членка покрива административните разходи пропорционално на нейната вноска за съвместното действие. Административните разходи за съвместни действия се покриват чрез финансови вноски. Оперативните разходи на съвместните действия могат да бъдат покрити чрез финансови или непарични вноски, както е предвидено в Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“. Вноските от всяка държава членка могат да бъдат под формата на подкрепа от тази държава членка, предоставена в рамките на съвместно действие на бенефициерите, установени във въпросната държава членка. Непаричните вноски на държавите членки се състоят от допустимите разходи, направени от националните координационни центрове и други публични субекти, когато участват в проекти, финансирани по настоящия регламент, като се приспадне участието на Съюза в тези разходи. При проекти, финансирани от Хоризонт Европа, допустимите разходи се изчисляват в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) 2021/695. При проекти, финансирани от програмата „Цифрова Европа“, допустимите разходи се изчисляват в съответствие с Финансовия регламент.

Предвиденият размер на общите доброволни вноски на държавите членки за съвместни действия по програмата „Хоризонт Европа“, включително финансови вноски за административни разходи, се определя, за да се вземе предвид в процеса на стратегическо планиране на програмата „Хоризонт „Европа“, който се извършва съгласно член 6, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/695, с принос от страна на управителния съвет. За действия по програмата „Цифрова Европа“, независимо от разпоредбите на член 15 от Регламент (ЕС) 2021/694, държавите членки могат да направят вноска за покриване на разходите на Експертния център, съфинансирани по програмата „Цифрова Европа“, който е по-нисък от сумите, посочени в параграф 3, буква а) от настоящия член.

8.   Националното съфинансиране от държавите членки на действия, подкрепяни от програми на Съюза, различни от Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“, се счита за национални вноски на държавите членки, доколкото тези действия са част от съвместни действия и са включени в работната програма на Експертния център.

9.   За целите на оценката на вноските, посочени в параграф 3 от настоящия член и в член 22, параграф 2, буква б), разходите се определят в съответствие с обичайните практики за осчетоводяване на разходите на съответните държави членки, приложимите счетоводни стандарти на въпросната държава членка и приложимите международни счетоводни стандарти и международни стандарти за финансово отчитане. Разходите се заверяват от независим външен одитор, назначен от съответната държава членка. Методът на остойностяване може да бъде проверен от Експертния център, ако е налице неяснота при извършената заверка.

10.   Ако държава членка не изпълнява поетите задължения във връзка със своя финансова или непарична вноска по съвместни действия, изпълнителният директор уведомява съответната държава членка за това в писмена форма и определя разумен срок за изпълнение на поетото задължение. Ако ангажиментът не бъде изпълнен в определения срок, изпълнителният директор свиква заседание на управителния съвет, който решава дали да бъде отнето правото на глас на неизпълнилата ангажимента си участваща държава членка или да бъдат взети други мерки, докато тази държава членка не изпълни своя ангажимент. Правото на глас на неизпълнилата ангажимента си държава членка във връзка със съвместни действия се суспендира до изпълнението на нейния ангажимент.

11.   Комисията може да прекрати, да намали пропорционално или да спре финансовата вноска на Съюза за съвместни действия, ако предоставящите вноски държави членки не изплатят вноските, посочени в параграф 3, буква б), или ги изплатят частично или със закъснение. Прекратяването, намаляването или спирането от страна на Комисията на финансовия принос на Съюза следва да бъде пропорционално по отношение на сумата и на времето спрямо неизпълнението, частичното или закъснялото изпълнение на финансовия принос на държавата членка.

12.   Най-късно до 31 януари всяка година предоставящите вноски държави членки докладват на управителния съвет стойността на посочените в параграф 7 вноски за съвместно действие с участието на Съюза, направени през всяка от предходните финансови години.

Член 22

Разходи и ресурси на Експертния център

1.   Административните разходи на Експертния център по принцип се покриват от финансови вноски от Съюза на годишна основа. Предоставящите вноски държави членки правят допълнителни финансови вноски, пропорционално на доброволните им вноски към съвместните действия. Ако част от вноската за административни разходи остане неизползвана, тя може да бъде предоставена за покриване на оперативните разходи на Експертния център.

2.   Оперативните разходи на Експертния център се покриват от:

а)

финансовото участие на Съюза;

б)

доброволни финансови или непарични вноски от предоставящите вноски държави членки при съвместни действия.

3.   Ресурсите на Експертния център, вписани в неговия бюджет, се състоят от следните елементи:

а)

финансовото участие на Съюза в оперативните и административните разходи;

б)

доброволните финансови вноски на предоставящите вноски държави членки към административните разходи при съвместни действия;

в)

доброволните финансови вноски на предоставящите вноски държави членки към оперативните разходи при съвместни действия;

г)

всякакви приходи, реализирани от Експертния център;

е)

всички други финансови вноски, средства или приходи.

4.   Лихвата, начислена върху вноските, плащани за Експертния център от предоставящите вноски държави членки, се счита за приход на Експертния център.

5.   Всички ресурси на Експертния център и неговите дейности се използват за постигане на целите му.

6.   Експертният център е собственик на всички активи, които са генерирани от него или са му прехвърлени за изпълнението на неговите цели. Без да се засягат приложимите правила на съответната програма за финансиране, собствеността върху активите, създадени или придобити при съвместни действия, се решава в съответствие с член 15, параграф 3, буква б).

7.   Освен при ликвидация на Експертния център, приходите, превишаващи разходите, остават собственост на Експертния център и не се изплащат на допринасящите членове на Експертния център.

8)   Експертният център си сътрудничи тясно с други институции, органи, служби и агенции на Съюза, като надлежно взема предвид съответните им мандати и без да дублира съществуващите механизми за сътрудничество, за да се ползва от полезните взаимодействия с тях и, когато е възможно и целесъобразно, да намали административните разходи.

Член 23

Финансови ангажименти

Финансовите ангажименти на Експертния център не надхвърлят размера на финансовите средства, които са в наличност или за които са поети бюджетни задължения от членовете.

Член 24

Финансова година

Финансовата година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

Член 25

Съставяне на бюджета

1.   Всяка година изпълнителният директор изготвя проект на разчета за предвидените приходи и разходи на Експертния център за следващата финансова година и го изпраща на управителния съвет заедно с проект на щатното разписание, както е посочено в член 13, параграф 3, буква л). Приходите и разходите са балансирани. Разходите на Експертния център включват разходите за персонала, административните, инфраструктурните и оперативните разходи. Административните разходи се поддържат на минимално равнище, включително чрез преразпределяне на персонала или длъжностите.

2.   Въз основа на проекта на разчета за предвидените приходи и разходи, посочен в параграф 1, управителният съвет ежегодно изготвя разчет за предвидените приходи и разходи на Експертния център за следващата финансова година.

3.   До 31 януари всяка година управителният съвет изпраща на Комисията посочения в параграф 2 от настоящия член разчет за предвидените приходи и разходи, който е част от проекта на единния програмен документ, посочен в член 32, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/715.

4.   Въз основа на разчета, посочен в параграф 2 от настоящия член, Комисията включва в проектобюджета на Съюза прогнозните средства, които прецени за необходими за щатното разписание, посочено в член 13, параграф 3, буква л) от настоящия регламент, и размера на участието, който се заделя от общия бюджет, и ги представя на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с членове 313 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

5.   Европейският парламент и Съветът разрешават отпускане на бюджетни кредити за участието в Експертния център.

6.   Европейският парламент и Съветът приемат щатното разписание, посочено в член 13, параграф 3, буква л).

7.   Заедно с годишната и многогодишната работна програма управителният съвет приема бюджета на Експертния център. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Съюза. Когато е уместно, управителният съвет коригира бюджета и годишната работна програма на Експертния център в съответствие с общия бюджет на Съюза.

Член 26

Представяне на отчетите на Експертния център и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Представянето на предварителните и окончателните отчети на Експертния център и освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета се извършват при спазване на правилата и сроковете, предвидени във Финансовия регламент и във финансовите правила на Експертния център.

Член 27

Доклади за дейността и финансови отчети

1.   Всяка година изпълнителният директор докладва на управителния съвет за изпълнението на своите задължения в съответствие с финансовите правила на Експертния център.

2.   В срок от два месеца след приключването на всяка финансова година изпълнителният директор представя за одобрение от управителния съвет годишен отчет за дейността относно напредъка на Експертния център през предходната календарна година, по-специално по отношение на годишната работна програма за въпросната година и изпълнението на неговите стратегически цели и приоритети. Този доклад включва информация по следните въпроси:

а)

извършените оперативни дейности, както и съответните разходи;

б)

представените дейности, включително разбивка по видове участници, в това число МСП, и по държави членки;

в)

избраните за финансиране дейности, включително разбивка по видове участници, в това число МСП, и по държави членки, като се посочва вноската на Експертния център за отделните участници и дейности;

г)

постигането на мисията и целите, посочени в настоящия регламент, и предложенията за необходимата по-нататъшна работа за постигане на тази мисия и тези цели;

д)

съгласуваността на задачите по изпълнението с Програмата и многогодишната работна програма.

3.   След като бъде одобрен от управителния съвет, годишният отчет за дейността става обществено достъпен.

Член 28

Финансови правила

Експертният център приема своите специфични финансови правила в съответствие с член 70 от Финансовия регламент.

Член 29

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Експертният център взема подходящи мерки, за да гарантира, че при изпълнението на финансираните съгласно настоящия регламент дейности финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измами, корупция и всякакви други незаконни действия, чрез редовни и ефективни проверки, и, при установяване на нередности, чрез възстановяване на недължимо платените суми, и ако е целесъобразно – посредством ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции.

2.   Експертният център предоставя на служителите на Комисията и други упълномощени от Комисията лица, както и на Сметната палата, достъп до обектите и помещенията на Експертния център и до цялата информация, включително информация в електронен формат, която е необходима за извършване на техните одити.

3.   OLAF може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, установени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (17) и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (18), за да се установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансирани пряко или непряко съгласно настоящия регламент.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, договорите и споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства в резултат от изпълнението на настоящия регламент съдържат разпоредби, които изрично упълномощават Комисията, Експертния център, Сметната палата и OLAF да извършват такива одити и разследвания в съответствие с тяхната компетентност. Когато изпълнението на дадено действие е възложено на външен изпълнител или е налице цялостно или частично пределегиране, или когато изпълнението изисква възлагането на договор за обществена поръчка или предоставянето на финансова подкрепа на трета страна, в договора или споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства се включва задължение за изпълнителя или бенефициера да наложи на съответната трета страна изрично да приеме тези правомощия на Комисията, Експертния център, Сметната палата и OLAF.

ГЛАВА IV

Персонал на Експертния център

Член 30

Персонал

1.   По отношение на персонала на Експертния център се прилагат Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа, и правилата, приети съвместно от институциите на Съюза за целите на прилагането на посочените Правилник за длъжностните лица и Условия за работа.

2.   По отношение на персонала на Експертния център управителният съвет упражнява правомощията, предоставени на органа по назначаването съгласно Правилника за длъжностните лица, както и тези, предоставени на органа, оправомощен да сключва договори, съгласно Условията за работа („правомощия на органа по назначаването“).

3.   Управителният съвет приема в съответствие с член 110 от Правилника за длъжностните лица решение на основата на член 2, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и на член 6 от Условията за работа относно делегирането на съответните правомощия на органа по назначаване на изпълнителния директор и определянето на условията, при които делегирането може да бъде прекратено. Изпълнителният директор има правото от своя страна да пределегира тези правомощия на други лица.

4.   При извънредни обстоятелства управителният съвет може със свое решение временно да прекрати делегирането на правомощия на орган по назначаването на изпълнителния директор и съответно пределегирането, извършено от него. В такива случаи самият управителен съвет упражнява правомощията на органа по назначаване или ги делегира на някой от своите членове или на служител на Експертния център, различен от изпълнителния директор.

5.   Управителният съвет приема правила за изпълнение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа в съответствие с член 110 от Правилника за длъжностните лица.

6.   Числеността на персонала се определя в щатното разписание, посочено в член 13, параграф 3, буква л), в съответствие с годишния бюджет на Експертния център, като се посочва броят на временните длъжности по функционални групи и по степени, както и броят на договорно наетите служители, изразени в еквивалент на пълно работно време.

7.   Необходимите за Експертния център човешки ресурси се осигуряват на първо място чрез преразпределяне на персонал или длъжности от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и чрез допълнителни човешки ресурси посредством набиране на персонал. Персоналът на Експертния център може да се състои от временно наети служители и договорно наети служители.

8.   Всички разходи във връзка с персонала се поемат от Експертния център.

Член 31

Командировани национални експерти и други служители

1.   Експертният център може да използва командировани национални експерти или друг персонал, който не е нает от Експертния център.

2.   Управителният съвет приема решение за определяне на правила за командироването на национални експерти в Експертния център, със съгласието на Комисията.

Член 32

Привилегии и имунитети

Към Експертния център и неговия персонал се прилага Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС.

ГЛАВА V

Общи разпоредби

Член 33

Правила за сигурност

1.   Член 12 от Регламент (ЕС) 2021/694 се прилага за участието във всички дейности, финансирани от Експертния център.

2.   За дейностите, финансирани от Хоризонт Европа, се прилагат следните специфични правила за сигурност:

а)

за целите на член 38, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/695, когато е предвидено в годишната работна програма, предоставянето на неизключителни лицензи може да бъде ограничено до трети лица, които са установени или се счита, че са установени в държава членка и се контролират от тази държава членка или от граждани на тази държава членка;

б)

за целите на член 40, параграф 4, първа алинея, буква б), от Регламент (ЕС) 2021/695 прехвърлянето или лицензирането на правен субект, установен в асоциирана държава или установен в Съюза, но контролиран от трети държави, е основание за възражение срещу прехвърлянето на собствеността върху резултатите или срещу предоставянето на изключителен лиценз във връзка с резултатите;

в)

за целите на член 41, параграф 7, първа алинея, буква а), от Регламент (ЕС) 2021/695, когато е предвидено в годишната работна програма, предоставянето на права на достъп, както са определени в член 2, точка 9 от посочения регламент, може да бъде ограничено до правен субект, който е установен или се счита, че е установен в държава членка и се контролира от тази държава членка или от граждани на тази държава членка.

Член 34

Прозрачност

1.   Експертният център извършва дейността си при висока степен на прозрачност.

2.   Експертният център гарантира, че на обществеността и на заинтересованите страни своевременно се предоставя подходяща, обективна, достоверна и леснодостъпна информация, по-специално по отношение на резултатите от неговата дейност. Освен това той оповестява публично декларациите за интереси, направени в съответствие с член 43. Същите изисквания се прилагат по отношение на националните координационни центрове, Общността и Стратегическата консултативна група съгласно съответното право.

3.   По предложение на изпълнителния директор управителният съвет може да разреши на заинтересовани страни да наблюдават работата по някои от дейностите на Експертния център.

4.   Експертният център установява в правилниците за дейността на управителния съвет на Експертния център и на Стратегическата консултативна група практическите ред и условия за прилагане на правилата за прозрачност, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член. За дейности, финансирани от Хоризонт Европа, в тези правила и условия надлежно се вземат предвид Регламент(ЕС) 2021/695.

Член 35

Баланс между половете

При прилагането на настоящия регламент, когато номинират кандидати или предлагат представители, Комисията, държавите членки и други заинтересовани страни от институционалния и частния сектор избират представители от няколко кандидати, когато това е възможно, като се стремят да гарантират баланс между половете.

Член 36

Правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация и на некласифицирана чувствителна информация

1.   След одобрение от Комисията, управителният съвет приема правилата за сигурност на Експертния център. Тези правила за сигурност прилагат принципите за сигурност и правилата, предвидени в решения (ЕС, Евратом) 2015/443 (19) и (ЕС, Евратом) 2015/444 (20) на Комисията.

2.   Членовете на управителния съвет, изпълнителният директор, участващите в работните групи ad hoc външни експерти и членовете на персонала на Експертния център спазват изискванията за поверителност съгласно член 339 ДФЕС, дори и след приключване на службата им.

3.   Експертният център може да предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена с Комисията и държавите членки и, когато е целесъобразно — със съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза, на информация, която е от значение за неговите задачи. Всички сключени за тази цел административни договорености относно обмена класифицирана информация на ЕС (КИЕС) или, при отсъствие на такава договореност, всяко извънредно ad hoc предоставяне на КИЕС се осъществяват след предварително одобрение от Комисията.

Член 37

Достъп до документи

1.   По отношение на документите, съхранявани от Експертния център, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001.

2.   Управителният съвет приема реда за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 до 29 декември 2021 г.

3.   Срещу решенията, взети от Експертния център съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, може да се подава жалба до омбудсмана по реда и при условията на член 228 от ДФЕС или те може да се обжалват пред Съда на Европейския съюз по реда и при условията на член 263 от ДФЕС.

Член 38

Мониторинг, оценка и преразглеждане

1.   Експертният център гарантира, че неговите дейности, включително онези, които се управляват чрез националните координационни центрове и Мрежата, са предмет на постоянен и систематичен мониторинг и периодична оценка. Експертният център гарантира, че данните за мониторинг на изпълнението на и резултатите от програмите на Съюза за финансиране, посочени в член 4, параграф 3, буква б), се събират ефикасно, ефективно и своевременно, и на получателите на средства от Съюза и държавите членки се налагат пропорционални изисквания за докладване. Заключенията от тази оценка се огласяват публично.

2.   След като се събере достатъчно налична информация за прилагането на настоящия регламент, но не по-късно от 30 месеца след датата, посочена в член 46, параграф 4, Комисията изготвя доклад за изпълнението на дейностите на Експертния център, като взема предвид предварителния принос на управителния съвет, националните координационни центрове и Общността. Комисията представя този доклад за изпълнението на Европейския парламент и Съвета до 30 юни 2024 г. Експертният център и държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на този доклад.

3.   Посочения в параграф 2 доклад за изпълнението включва оценки на:

а)

работния капацитет на Експертния център по отношение на неговата мисия и неговите цели, мандат и задачи, както и сътрудничеството и координацията с други заинтересовани страни, по-специално националните координационни центрове, Общността и ENISA;

б)

резултатите, постигнати от Експертния център, като се вземат предвид неговата мисия и неговите цели, мандат и задачи, и по-специално ефикасността на Експертния център в координирането на средствата на Съюза и обединяването на експертния опит;

в)

съгласуваността на задачите по изпълнението с Програмата и многогодишната работна програма;

г)

координацията и сътрудничеството на Експертния център с програмния комитет на Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“, по-специално за да се засилят съгласуваността и полезните взаимодействия с Програмата, годишната работна програма, многогодишната работна програма, Хоризонт Европа и програмата „Цифрова Европа“;

д)

съвместните действия.

4.   След представянето на доклада за изпълнението, посочен в параграф 2 от настоящия член, Комисията извършва оценка на Експертния център, като взема предвид предварителния принос на управителния съвет, националните координационни центрове и Общността. Тази оценка се отнася до или актуализира при необходимост оценките, посочени в параграф 3 от настоящия член, и се извършва преди изтичането на срока, посочен в член 47, параграф 1, за да се определи своевременно дали е подходящо мандатът на Експертния център да бъде продължен след този срок. В оценката се разглеждат правните и административните аспекти по отношение на мандата на Експертния център и потенциалът за създаване на полезни взаимодействия и избягване на разпокъсаността с други институции, органи, служби и агенции на Съюза.

Ако Комисията сметне, че е обосновано Експертният център да продължи да съществува въз основа на неговата мисия, неговите цели, мандат и задачи, тя може да направи законодателно предложение за удължаване на мандата на Експертния център, установен в член 47.

5.   Въз основа на заключенията от доклада за изпълнението, посочен в параграф 2, Комисията може да предприеме подходящи действия.

6.   Мониторингът, оценката, постепенното прекратяване на финансирането и възобновяването на участието от Хоризонт Европа се осъществяват в съответствие с членове 10, 50 и 52 на Регламент (ЕС) 2021/695 и сключените договорености за изпълнение.

7.   Мониторингът, докладването и оценката на финансовата вноска от програма „Цифрова Европа“ се осъществяват в съответствие с членове 24 и 25 от Регламент (ЕС) 2021/694.

8.   В случай на ликвидация на Експертния център Комисията ще извърши окончателна оценка на Експертния център в рамките на шест месеца след ликвидацията, но не по-късно от две години след задействането на процедурата по ликвидация, предвидена в член 47. Резултатите от окончателната оценка се представят на Европейския парламент и на Съвета.

Член 39

Правосубектност на Експертния център

1.   Експертният център има правосубектност.

2.   Във всяка от държавите членки Експертният център притежава най-широката правоспособност, която се предоставя на юридическите лица съгласно правото на тази държава членка. Той може, по-специално, да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и може да бъде страна в съдебни производства.

Член 40

Отговорност на Експертния център

1.   Договорната отговорност на Експертния център се урежда от правото, приложимо към съответното споразумение, решение или договор.

2.   В случай на извъндоговорна отговорност Експертният център възстановява всички вреди, причинени от неговия персонал при изпълнението на задълженията му в съответствие с основните принципи, общи за правните системи на държавите членки.

3.   Всички плащания от Експертния център във връзка с посочената в параграфи 1 и 2 отговорност и направените разходи и разноски във връзка с тях се считат за разходи на Експертния център и се покриват от неговите средства.

4.   Експертният център носи цялата отговорност за изпълнението на своите задължения.

Член 41

Компетентност на Съда на Европейския съюз и приложимо право

1.   Съдът на Европейския съюз е компетентен:

а)

да постановява решения съгласно арбитражни клаузи, съдържащи се в решения, приети от или в споразумения или договори, сключени от Експертния център;

б)

при спорове, свързани с обезщетение за вреди, причинени от членовете на персонала на Експертния център при изпълнение на техните задължения;

в)

по всякакви спорове между Експертния център и неговите служители в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица.

2.   По всички въпроси, които не са обхванати от настоящия регламент или други правни актове на Съюза, се прилага правото на държавата членка, в която се намира седалището на Експертния център.

Член 42

Отговорност на Съюза и на държавите членки и застраховка

1.   Финансовата отговорност на Съюза и на държавите членки за дългове на Експертния център се ограничава до вече направената от тях вноска за административните разходи.

2.   Експертният център сключва и поддържа подходяща застраховка.

Член 43

Конфликти на интереси

Управителният съвет приема правила за предотвратяването, идентифицирането и разрешаването на конфликти на интереси по отношение на неговите членове, органи и персонал, включително изпълнителния директор. В тези правила се предвиждат разпоредби за избягване на конфликти на интереси по отношение на представителите на членовете, участващи в управителния съвет, както и на Стратегическата консултативна група, в съответствие с Финансовия регламент, включително разпоредби относно декларациите за интереси. По отношение на конфликтите на интереси спрямо националните координационни центрове се прилага националното право.

Член 44

Защита на личните данни

1.   Обработката на лични данни от Експертния център се подчинява на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1725.

2.   Управителният съвет приема мерки по прилагане, посочени в член 45, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1725. Управителният съвет може да приеме допълнителни мерки, необходими за прилагането от Експертния център на посочения регламент.

Член 45

Подкрепа от приемащата държава членка

Между Експертния център и приемащата държава членка, в която се намира седалището му, може да се сключи административно споразумение за привилегиите и имунитетите, както и за друга подкрепа, която тази държава членка предоставя на Експертния център.

ГЛАВА VI

Заключителни разпоредби

Член 46

Първоначални действия

1.   Комисията отговаря за създаването и първоначалната дейност на Експертния център, докато той придобие оперативен капацитет да изпълнява собствения си бюджет. В съответствие с правото на Съюза Комисията извършва всички необходими действия с участието на компетентните органи от Експертния център.

2.   За целите на параграф 1 от настоящия член, Комисията може да назначи временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор, докато изпълнителният директор поеме функциите си, след като е бил назначен от управителния съвет в съответствие с член 16. Временно изпълняващият длъжността изпълнява функциите на изпълнителен директор и може да бъде подпомаган от ограничен брой служители на Комисията. Комисията може да предостави временно ограничен брой свои служители на Експертния център.

3.   Временно изпълняващият длъжността изпълнителен директор има право да разрешава всички плащания, извършвани с бюджетните кредити, предвидени в годишния бюджет на Експертния център, след като бюджетът бъде приет от управителния съвет, и може да сключва споразумения и договори, включително договори за наемане на персонал, и да приема решения след приемането на щатното разписание, посочено в член 13, параграф 3, буква л).

4.   Временно изпълняващият длъжността изпълнителен директор определя по общо съгласие с изпълнителния директор и след одобрението на управителния съвет датата, на която Експертният център ще има капацитет да изпълнява собствения си бюджет. Считано от тази дата, Комисията се въздържа от поемане на задължения и извършване на плащания за дейностите на Експертния център.

Член 47

Срок на съществуване

1.   Експертният център се създава за срока от 28 юни 2021 г. до 31 декември 2029 г.

2.   Процедурата по ликвидация се задейства автоматично в края на срока, посочен в параграф 1 от настоящия член, освен ако мандатът на Експертния център бъде удължен в съответствие с член 38, параграф 4.

3.   За целите на процедурата по ликвидация на Експертния център управителният съвет назначава един или повече ликвидатори, които изпълняват решенията на управителния съвет.

4.   Когато Експертният център се ликвидира, неговите активи се използват за покриване на неговите задължения и на разходите във връзка с ликвидацията. Всеки наличен излишък се разпределя между Съюза и предоставящите вноски държави членки пропорционално на тяхната финансова вноска за Експертния център. Всеки такъв остатък, разпределен за Съюза, се връща в бюджета на Съюза.

Член 48

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 20 май 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D.M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A.P. ZACARIAS


(1)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 63.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 20 април 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент 19 май 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и за разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр.1).

(5)  Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (ЕС) 2015/2240 (ОВ L 166, 11.5.2021 г., стp. 1).

(6)  Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността) (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 15).

(7)  Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104).

(8)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията от 18 декември 2018 г. относно рамковия финансов регламент за органите, създадени по силата на ДФЕС и Договора за Евратом и посочени в член 70 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 122, 10.5.2019 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

(10)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(11)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(12)  Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета от 10 май 2021 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт Европа“ – рамковата програма за научни изследвания и иновации и за отмяна на Решение 2013/743/ЕС (ОВ L 167 I, 12.5.2021 г., стp. 1).

(13)  Решение за изпълнение (ЕС) 2021/173 на Комисията от 12 февруари 2021 г. за създаване на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда, Европейската изпълнителна агенция за здравеопазването и цифровизацията, Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания, Изпълнителната агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП, Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет и Европейската изпълнителна агенция за образование и култура и за отмяна на решения за изпълнение 2013/801/ЕС, 2013/771/ЕС, 2013/778/ЕС, 2013/779/ЕС, 2013/776/ЕС и 2013/770/ЕС (ОВ L 50, 15.2.2021 г., стр. 9).

(14)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(15)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

(16)  Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 г. за създаване на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 20).

(17)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(18)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(19)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41).

(20)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).


8.6.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/32


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/888 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 2021 година

за създаване на програма „Европейски корпус за солидарност“ и за отмяна на регламенти (ЕС) 2018/1475 и (ЕС) № 375/2014

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 165, параграф 4, член 166, параграф 4 и член 214, параграф 5 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът се гради на солидарност както между неговите граждани, така и между държавите членки. Тази универсална и обща ценност ръководи действията на Съюза и осигурява необходимото единство за справяне със сегашните и бъдещите обществени предизвикателства, за преодоляването на които младите европейци имат желание да помогнат като изразят своята солидарност на практика. В член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) солидарността е откроена като един от принципите от основно значение за Съюза. Този принцип се посочва и в член 21, параграф 1 от ДЕС като една от основите на външната дейност на Съюза.

(2)

Предвид значителното увеличаване на глобалните хуманитарни потребности и с оглед на по-силното насърчаване на солидарността и видимостта на хуманитарната помощ сред гражданите на Съюза, е необходимо да се развива солидарността между държавите членки и с трети държави, засегнати от природни и предизвикани от човека бедствия.

(3)

Доброволческите действия в областта на хуманитарната помощ следва да допринасят за основана на нуждите хуманитарна реакция и да се ръководят от Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, изложен в съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, озаглавен „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“ (4). Международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека следва да бъдат утвърждавани.

(4)

Когато е целесъобразно, следва да се вземе предвид централната и цялостна координираща роля на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси за насърчаването на съгласувана международна реакция при хуманитарни кризи.

(5)

Доброволческите действия в областта на хуманитарната помощ следва да допринасят за адекватна хуманитарна реакция, укрепваща аспекта на равенството между половете в политиката за хуманитарна помощ на Съюза и насърчаваща подходящи хуманитарни реакции в отговор на специфичните нужди на жените и мъжете от всички възрасти. Доброволческите действия в областта на хуманитарната помощ следва да отчитат нуждите и капацитета на хората в най-уязвимо положение, включително жените и децата, както и лицата, изложени на най-голям риск.

(6)

Доброволческите действия в областта на хуманитарната помощ следва да имат за цел да допринесат за по-ефективна и ефикасна хуманитарна помощ на Съюза в съответствие с принципите за добро хуманитарно донорство.

(7)

В речта за състоянието на Съюза от 14 септември 2016 г. беше подчертана необходимостта да се инвестира в младите хора и беше обявено създаването на Европейски корпус за солидарност с цел да се създадат възможности за младите хора в целия Съюз, за да могат те да допринасят в значителна степен за обществото, да проявяват солидарност и да развиват уменията си, като по този начин им се предоставя възможност не само за придобиване на трудов, но и на безценен човешки опит.

(8)

В съобщението си от 7 декември 2016 г., озаглавено „Европейски корпус за солидарност“, Комисията изтъкна необходимостта да се укрепят основите за предприемането на действия за солидарност в цяла Европа, да се предоставят на младите хора повече и по-добри възможности за дейности за солидарност, които обхващат много различни области, и да се подкрепят националните, регионалните и местните участници в техните усилия за справяне с различни предизвикателства и кризи. С това съобщение бе поставено началото на първия етап на Европейския корпус за солидарност, при който бяха мобилизирани ресурси по различни програми на Съюза с цел на младите хора в целия Съюз да бъдат предложени възможности за доброволчество, стаж или работа.

(9)

В контекста на настоящия регламент солидарността се разбира като чувство за индивидуална и колективна отговорност в името на общото благо, което се изразява в конкретни действия.

(10)

Приносът за подпомагане на нуждаещите се от хуманитарна помощ хора и общности извън Съюза, на базата на фундаменталните принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, е важен израз на солидарност.

(11)

Съществува необходимост от доразвиване на солидарността по отношение на жертвите на кризи и бедствия в трети държави и от повишаване на осведомеността и на видимостта на хуманитарната помощ и на доброволчеството като цяло сред гражданите на Съюза като дейност през целия живот.

(12)

Съюзът и държавите членки поеха ангажимент да изпълнят Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и формулираните в нея цели за устойчиво развитие както във вътрешен план, така и чрез външна дейност.

(13)

В своите заключения от 19 май 2017 г. относно практическото осъществяване на връзката между хуманитарните действия и сътрудничеството за развитие Съветът призна необходимостта от повишаване на устойчивостта чрез по-успешно свързване на хуманитарната помощ със сътрудничеството за развитие и от по-нататъшно укрепване на оперативните връзки между допълващите се подходи на хуманитарната помощ, сътрудничеството за развитие и предотвратяването на конфликти.

(14)

На младите хора следва да се предоставят леснодостъпни и приобщаващи възможности за участие в дейности за солидарност, които могат да им дадат възможност да изразят ангажираността си в полза на общностите, като същевременно придобиват полезен опит, знания, умения и компетентности за своето личностно, образователно, социално, гражданско и професионално развитие и по този начин подобряват своята пригодност за заетост. С тези дейности за солидарност следва също да бъде подкрепяна мобилността на младите доброволци, междукултурната осведоменост и междукултурният диалог.

(15)

Дейностите за солидарност, предлагани на младите хора, следва да дават възможност за конкретен и положителен принос на младите хора. Дейностите за солидарност следва да отговарят на неудовлетворени обществени потребности и да допринасят за укрепването на общностите и за гражданското участие. Дейностите за солидарност следва да предлагат на младите хора възможност да придобият ценни знания, умения и компетентности. Дейностите за солидарност следва да са финансово достъпни за младите хора и да се изпълняват в безопасни и здравословни условия.

(16)

Програмата „Европейски корпус за солидарност“ (наричана по-нататък „Програмата“) осигурява единно звено за контакт за дейностите за солидарност в целия Съюз и извън него. За да се повиши максимално ефективността на финансирането от Съюза и въздействието на Програмата, Комисията следва да се стреми да установява полезни взаимодействия между всички съответни програми по съгласуван начин, но без тези полезни взаимодействия да водят до използване на средствата за постигане на цели, различни от определените в настоящия регламент. Следва да се гарантира съгласуваност и взаимно допълване с други съответни политики на Съюза, като например стратегията на Европейския съюз за младежта 2019-2027 г. (5), и други съответни програми на Съюза, по-специално програма „Еразъм+“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета (6). Програмата е изградена върху полезните взаимодействия и опита от предишни и съществуващи програми, по-специално Европейската доброволческа служба, създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) и инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, създадена с Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8). Следва да се осигури и взаимно допълване със съществуващи мрежи на равнището на Съюза, свързани с дейностите на Програмата, като например мрежата „Евродеск“. Освен това следва да се осигури взаимно допълване между съществуващи и имащи отношение схеми, по-специално националните схеми за солидарност, като доброволчество, гражданска служба и схеми за мобилност на млади хора, и Програмата с цел взаимно засилване и обогатяване на въздействието и качествата на тези схеми, както и, където е целесъобразно, надграждане върху най-добрите практики. Програмата не следва да замени подобни национални схеми. Следва да се гарантира равен достъп за всички млади хора до национални дейности за солидарност.

(17)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. („МФР за периода 2021—2027 г.“), определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (9),

(18)

По отношение на тълкуването на съответните правни актове на Съюза е целесъобразно доброволчеството зад граница и доброволчеството, което продължава да получава подкрепа съгласно Регламент (ЕС) № 1288/2013, да се считат равностойни на доброволчеството, изпълнявано в рамките на Европейската доброволческа служба.

(19)

Програмата има за цел да разкрие нови възможности за младите хора да участват в доброволчески дейности в области, свързани със солидарността, както и да създават и разработват проекти за солидарност по собствена инициатива. Тези възможности допринасят за личностното, образователно, социално, гражданско и професионално развитие на младите хора. Програмата следва също така да подкрепя дейности за изграждане на мрежи за участниците и за участващите организации, както и мерки за осигуряване на качеството на подкрепяните дейности и подобряване на процеса на валидиране на учебните резултати на участниците. Програмата има за цел също така да допринесе за европейското сътрудничество, което е от значение за младите хора, и за повишаване на осведомеността за положителното му въздействие. Целесъобразно е предлаганите дейности за солидарност да следват ясна и подробна процедура за участниците и участващите организации, като се определят стъпките на всички етапи от дейностите за солидарност.

(20)

Дейностите за солидарност следва да създават потенциална европейска добавена стойност и да бъдат от полза за общностите, като същевременно подпомагат личностното, образователното, социалното, гражданското и професионалното развитие на участниците. Дейностите за солидарност следва да са разработени във връзка с различни области, като например: образование и обучение; младежка работа; заетост; равенство между половете; предприемачество, по-специално социално предприемачество; гражданство и демократично участие; междукултурна осведоменост и междукултурен диалог; социално приобщаване; приобщаване на хора с увреждания; защита на околната среда и опазване на природата; действия в областта на климата; предотвратяване на бедствия и подготвеност и възстановяване след тях; селско стопанство и развитие на селските райони; осигуряване на хранителни и нехранителни продукти; здраве и благосъстояние; култура, включително културно наследство; творчество; физическо възпитание и спорт; социално подпомагане и закрила; приемане и интегриране на граждани на трети държави, като същевременно се отчитат предизвикателствата, с които се сблъскват хората с мигрантски произход; териториално сътрудничество и сближаване; както и трансгранично сътрудничество. Дейностите за солидарност следва да включват стабилно измерение за учене и обучение чрез адекватни дейности, които се предлагат на участниците преди, по време на и след дейностите за солидарност.

(21)

Доброволчеството, както в Съюза, така и извън него, предоставя възможности за натрупване на богат опит в контекста на неформалното и информалното учене и способства за личностното, социално-образователното и професионалното развитие на младите хора, активното гражданство, гражданското участие и пригодността за заетост. Доброволчеството не следва да оказва неблагоприятно въздействие върху потенциална или съществуваща платена професионална дейност и не следва да се разглежда като заместител на такава дейност. Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат по отношение на доброволческите политики в областта на младежта чрез отворения метод на координация.

(22)

Инициативността на младите хора е важен актив за обществото и за пазара на труда. Програмата допринася за поощряване на инициативността на младите хора като предлага на младите хора възможност да създават и реализират собствени проекти за солидарност, насочени към конкретни предизвикателства в полза на техните местни общности. Проектите за солидарност са възможност за изпробване на идеи относно и иновативни решения за преодоляване на общите предизвикателства посредством възходящ подход и за поощряване на младите хора сами да бъдат двигатели на действия за солидарност. Проектите за солидарност също така служат за трамплин към бъдещо участие в дейности за солидарност и са първата крачка към насърчаване на участниците да работят като самостоятелно заети лица и да продължат да бъдат активни граждани като доброволци, стажанти или служители в сдружения, неправителствени организации или други органи, действащи в области, свързани със солидарността, с дейностите с нестопанска цел и с младежта.

(23)

Участниците в доброволчество могат да допринасят за укрепването на капацитета на Съюза за предоставяне на основана на нуждите и обвързана с принципи хуманитарна помощ и за повишаването на ефективността на сектора на хуманитарната дейност, при условие че те се подбират по подходящ начин, обучават се и се подготвят за изпращане на терен, така че да се гарантира, че притежават необходимите умения и компетентности да помагат по най-ефективен начин на нуждаещите се и при условие че могат да разчитат на достатъчна подкрепа и надзор на място. Ето защо висококвалифицираните, добре обучени и опитни наставници, ментори и експерти изпълняват важна роля за приноса към ефективността на хуманитарната реакция на терен, както и за оказването на подкрепа на доброволците като част от доброволчеството. Такива наставници, ментори и експерти могат да участват в доброволчество, за да насочват и придружават доброволците и да подкрепят компонентите за развитие и изграждане на капацитет за доброволчеството, като укрепват местните мрежи и общности. Особено внимание следва да се обърне на капацитета на приемащите организации в трети държави и на необходимостта доброволчеството да бъде интегрирано в местния контекст и да се улесни взаимодействието на доброволците с местните участници в сферата на хуманитарната дейност, приемащата общност и гражданското общество.

(24)

Важно е участниците и участващите организации да имат чувство за принадлежност към общност от лица и субекти, ангажирани с укрепването на солидарността в цяла Европа. Същевременно участващите организации имат нужда от подкрепа, за да укрепват своя капацитет за предлагане на дейности за солидарност с добро качество на нарастващ брой участници. Програмата следва да подкрепя дейностите за изграждане на мрежи, насочени към засилване на ангажираността на участниците и на участващите организации в тази общност, към насърчаване на чувство за принадлежност към Програмата и към поощряване на обмена на полезни практики и опит. Дейностите за изграждане на мрежи спомагат също така за популяризирането на Програмата сред участниците в публичния и в частния сектор и за улесняване на събирането на обратна информация от участниците и участващите организации относно изпълнението на Програмата.

(25)

Следва да се обърне специално внимание на гарантирането на качеството на дейностите за солидарност и на възможностите, предлагани по Програмата, по-специално като на участниците се осигурява онлайн или офлайн обучение, езикова помощ и административна подкрепа преди, по време и след съответната дейност за солидарност, както и застраховка, включваща покритие в случай на злополука, заболяване и отговорност на трето лице. Следва да се гарантира валидирането на знанията, уменията и компетентностите, придобити от участниците по време на участието им в Програмата. Сигурността и безопасността на участниците, на участващите организации и на очакваните бенефициери, продължават да бъдат от първостепенно значение. Такава сигурност и безопасност следва да включват подходящи изисквания за проверка на участниците, работещи с уязвими групи в съответствие с приложимото национално право. Всички дейности за солидарност следва да спазват принципа за ненанасяне на вреда и да се изпълняват при надлежно отчитане на въздействието на непредвидени обстоятелства като екологични кризи, конфликти или пандемии. Следва да не се изпращат доброволци за операции, които се извършват в зони на международни и вътрешни въоръжени конфликти или в обекти, които нарушават международните стандарти в областта на правата на човека.

(26)

Програмата следва да зачита принципите, заложени в Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето от 2017 г. и в член 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

(27)

За да се гарантира въздействието на дейностите на Програмата върху личностното, образователното, социалното, културното, гражданското и професионалното развитие на участниците, знанията, уменията и компетентностите, които са учебните резултати от съответната дейност, следва да бъдат надлежно идентифицирани и документирани. За тази цел следва да се насърчава използването на ефективни инструменти на равнището на Съюза и на национално равнище за признаване на неформалното и информалното учене, като Youthpass и Европас, като се отчитат по целесъобразност националните условия и особености, както се посочва в Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. (10).

(28)

Комисията и националните агенции следва да насърчават и бившите участници да споделят своя опит в рамките на младежки мрежи, учебни заведения и семинари в качеството им на посланици или на членове на мрежа. Бившите участници биха могли да допринесат и за обучението на участниците.

(29)

Знакът за качество следва да гарантира, че участващите организации спазват принципите и изискванията на Програмата по отношение на техните права и отговорности на всички етапи от дейностите за солидарност.

(30)

Субект, който желае да участва в Програмата, следва да получи знак за качество, при условие че отговаря на съответните условия. Изпълнителните органи на Програмата следва да провеждат на постоянна основа процеса на присъждане на знак за качество. Изпълнителните органи на Програмата следва периодично да оценяват дали субектите продължават да отговарят на условията, довели до присъждането на техните знаци за качество. Знак за качество следва да бъде отнет, ако в контекста на извършваните проверки от изпълнителните органи на Програмата се установи, че въпросният субект вече не отговаря на тези условия. Административната процедура за присъждане на знака за качество следва да бъде сведена до минимум, за да се избегне демотивирането на по-малките организации.

(31)

Всеки субект, който желае да кандидатства за финансиране, за да предлага дейности за солидарност по Програмата, следва първо да получи знак за качество. Това предварително условие не следва да се прилага за физически лица, търсещи финансова подкрепа от името на неформална група участници в техните проекти за солидарност. Получаването на знак за качество обаче не следва да води автоматично до финансиране по Програмата.

(32)

Като общо правило заявленията за безвъзмездни средства следва да се подават до националната агенция на държавата, в която е установена участващата организация. Заявления за безвъзмездни средства за дейности със съюзно или международно измерение, включително дейности за солидарност на екипи доброволци в приоритетни области, определени на равнището на Съюза, и дейности за солидарност в подкрепа на операции за хуманитарна помощ в трети държави, могат да бъдат управлявани централизирано, когато е подходящо.

(33)

Участващите организации могат да изпълняват няколко функции в рамките на Програмата. При изпълнение на функция на домакин, участващите организации следва да извършват дейности, свързани с приема на участниците, включително организиране на дейности, напътстване и подкрепа за участниците по време на дейността за солидарност, в зависимост от случая. При изпълнение на поддържащи функции те следва да извършват дейности, свързани с изпращането на участниците, както и подготовката на участниците преди дейността за солидарност и насочването им по време и след дейността за солидарност, включително обучение и насочване на участниците към местните организации след дейността за солидарност, с цел увеличаване на възможностите за допълнителни дейности за солидарност. Знакът за качество следва да отразява факта, че специфичните изисквания се променят в зависимост от вида на извършваната дейност за солидарност и да удостоверява, че организацията е в състояние да гарантира качеството на дейностите за солидарност по време на всички техни етапи, в съответствие с принципите и целите на Програмата. Всеки субект, който промени съществено своите дейности, следва да уведоми за това компетентния изпълнителен орган на Програмата, който може да оцени дали този субект продължава да отговаря на условията, довели до присъждане на знака за качество.

(34)

За да подкрепят дейностите за солидарност сред младите хора, участващите организации могат да бъдат публични или частни субекти или международни организации, организации с нестопанска цел или субекти със стопанска цел, като могат да включват младежки организации, религиозни институции и благотворителни организации, светски хуманистични организации, неправителствени организации или други участници от гражданското общество.

(35)

Разширяването на проектите по Програмата следва да бъде улеснено. Следва да се въведат специфични мерки, които да подпомагат организаторите на проекти по Програмата да кандидатстват за безвъзмездни средства или да развиват полезни взаимодействия чрез подкрепата по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и програмите на Съюза, свързани с миграцията, сигурността, правосъдието и гражданството, здравеопазването и културата.

(36)

Ресурсните центрове на Европейския корпус за солидарност следва да подпомагат изпълнителните органи на Програмата, участващите организации и участниците, за да се повиши качеството на изпълнението на дейностите на Програмата и за да се улесни установяването и валидирането на компетентностите, придобити чрез тези дейности, включително чрез Youthpass.

(37)

Порталът на Европейския корпус за солидарност следва да се развива непрекъснато, за да се осигури лесен достъп до Програмата в съответствие със стандартите, установени в Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета (11), както и да се предостави „обслужване на едно гише“ за интересуващите се — както физически лица, така и организации — във връзка, наред с другото, с регистрацията, идентификацията и намирането на съответствие между профилите и възможностите, дейностите за изграждане на мрежи и виртуалния обмен, онлайн обучението, езиковата помощ и подкрепата след дейността и други полезни функционалности, които могат да станат необходими в бъдеще.

(38)

Порталът на Европейския корпус за солидарност следва да бъде доразвит, като се вземе под внимание Европейската рамка за оперативна съвместимост, определена в съобщението на Комисията от 23 май 2017 г., озаглавено „Европейска рамка за оперативна съвместимост — стратегия за прилагане“, която предвижда конкретни насоки относно начините за създаване на оперативно съвместими цифрови обществени услуги и се прилага в държавите членки и другите членове на Европейското икономическо пространство посредством националните рамки за оперативна съвместимост. Европейската рамка за оперативна съвместимост предоставя на публичните администрации 47 конкретни препоръки относно начините, по които те могат да подобрят управлението на своите дейности за оперативна съвместимост, да изградят взаимоотношения между отделните организации, да рационализират процесите, осигуряващи цялостни цифрови услуги, и да гарантират, че съществуващите и новите правни актове не застрашават усилията за постигане на оперативна съвместимост.

(39)

Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (12) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) се прилага за Програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(40)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (14), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (15) и (ЕС) 2017/1939 на Съвета (16) финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (17). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(41)

Програмата е насочена към млади хора на възраст между 18 и 30 години. За да участват в дейностите, предлагани от Програмата, от тези млади хора следва да се изисква предварителна регистрация на портала на Европейския корпус за солидарност.

(42)

С оглед на специфичните предизвикателства, свързани с хуманитарната дейност, възрастта на участниците в доброволчество в подкрепа на операции за хуманитарна помощ следва да бъде най-малко 18 и не повече от 35 години.

(43)

Специално внимание следва да се обърне на това дейностите за солидарност да бъдат достъпни за всички млади хора, особено за млади хора с по-малко възможности. Следва да бъдат въведени специални мерки за насърчаване на социалното приобщаване, по-специално, участието на млади хора в неравностойно положение, включително предоставяне на разумни улеснения, позволяващи ефективното участие на хора с увреждания в дейности за солидарност наравно с останалите в съответствие с член 27 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Директива 2000/78/ЕО на Съвета (18). Такива специални мерки следва да отчитат ограниченията, наложени от отдалечеността на редица селски райони и в най-отдалечените региони на Съюза и отвъдморските страни и територии, и от бедността в някои периферни градски райони. По същия начин държавите членки, отвъдморските страни и територии, и трети държави, асоциирани към Програмата, следва да положат усилия да приемат всички подходящи мерки за премахване на правните и административните пречки за доброто функциониране на Програмата. Тези мерки следва да разрешат, когато е възможно и без да се засягат достиженията на правото от Шенген и правото на Съюза за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, административните въпроси, които създават затруднения при получаването на визи и разрешения за пребиваване и, в случай на трансгранични дейности в рамките на Европейския съюз, получаването на европейска здравноосигурителна карта.

(44)

Отчитайки значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, Програмата е предназначена да спомогне за включване на действията в областта на климата и за постигането на общата цел за изразходване на 30 % от бюджета на Съюза в подкрепа на целите в областта на климата. В съответствие с Европейския зелен пакт като план за устойчив растеж действията по настоящия регламент следва да зачитат принципа за ненанасяне на вреда, без да се променя основният характер на Програмата. Необходимите действия следва да бъдат определени и въведени по време на изпълнението на Програмата и да бъдат преразгледани в контекста на съответните оценки и процес на преразглеждане. Целесъобразно е също така да се измерят съответните действия, които допринасят за постигането на целите в областта на климата, включително тези, предназначени да намаляват въздействието на Програмата върху околната среда.

(45)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за Програмата, който да представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (19) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(46)

Видовете финансиране и методите за изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите им за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид, по-специално, разходите за проверки, административната тежест и очакваният риск от неспазване на изискванията. По отношение на безвъзмездните средства при този избор следва да се разгледа възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и скали на единичните разходи.

(47)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (20), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия. Пълното участие на трети държави в Програмата следва да отговаря на условията, посочени в конкретни споразумения, обхващащи участието на съответната трета държава в Програмата. Освен това пълното участие води до задължението да се създаде национална агенция и някои от действията по Програмата да се управляват непряко. Правните субекти от трети държави, които не са асоциирани към Програмата, следва да могат да участват в някои от действията на Програмата, определени в работната програма и в публикуваните от Комисията покани за представяне на предложения. При изпълнението на Програмата могат да бъдат вземани предвид конкретни договорености по отношение на участието на правни субекти от Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Светият престол.

(48)

За да се увеличи до възможно най-голяма степен въздействието на Програмата, следва да се предвидят разпоредби, позволяващи на държавите членки и третите държави, асоциирани към Програмата и други програми на Съюза, да предоставят допълнително финансиране в съответствие с правилата на Програмата.

(49)

Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (21) физически лица и субекти, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(50)

В съответствие с член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и със съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“, Програмата следва да отчита специфичната ситуация на най-отдалечените региони, посочени във въпросния член. Следва да бъдат предприети мерки за увеличаване на участието на най-отдалечените региони във всички действия, включително чрез финансова подкрепа, когато е уместно, за действия за мобилност. Обменът и сътрудничеството по отношение на мобилността между хората и организациите от тези региони и трети държави, по-специално съседните държави, следва да бъдат насърчени. Тези мерки следва да бъдат подложени на мониторинг и редовна оценка.

(51)

В съответствие с Финансовия регламент Комисията следва да приема работни програми и да информира Европейския парламент и Съвета за тях. Работната програма следва да определя мерките, необходими за нейното изпълнение в съответствие с общите и специфичните цели на Програмата, критериите за подбор и отпускане на безвъзмездни средства, както и всички други необходими елементи. Работните програми и всички техни изменения следва да се приемат чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане.

(52)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (22) Програмата следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на Програмата по места, включително въздействието върху социалните и хуманитарните предизвикателства.

(53)

На местно, национално и европейско равнище следва да се осигурят подходящи разяснителни кампании, популяризиране и разпространяване на възможностите за участие и на резултатите от действията, подкрепяни от Програмата. Следва да се обърне специално внимание на социалните предприятия, като те бъдат насърчавани да подкрепят дейностите на Програмата. Разяснителните кампании, популяризирането и разпространяването следва да разчитат на всички изпълнителни органи на Програмата, включително, когато е целесъобразно, на подкрепата на други основни заинтересовани страни. Освен това Комисията следва да работи редовно с широк кръг заинтересовани страни, включително участващи организации, през целия жизнен цикъл на Програмата, за да се улесни обменът на добри практики и резултати от проектите и да се събере обратна информация относно Програмата. Националните агенции следва да бъдат поканени да участват в процеса.

(54)

За да се постигнат в по-голяма степен целите на Програмата, Комисията, националните органи и националните агенции следва за предпочитане да работят в тясно сътрудничество и, когато е целесъобразно, в партньорство с неправителствени организации, социални предприятия, младежки организации, представляващи хора с увреждания, и местни участници с опит в действия за солидарност.

(55)

За да се осигури по-ефикасно информиране на широката общественост и по-силно полезно взаимодействие между комуникационните дейности, предприемани по инициатива на Комисията, финансовите ресурси, отпуснати за комуникационни дейности съгласно настоящия регламент, следва да допринасят и за обезпечаването на институционалната комуникация във връзка с политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на Програмата.

(56)

За да осигури ефективно и ефикасно изпълнение на настоящия регламент, Програмата следва да използва в максимална степен вече въведените договорености за управление. По тази причина цялостното изпълнение на Програмата следва да бъде възложено на съществуващите структури, а именно Комисията и националните агенции, определени за управлението на действията, посочени в главата за младежта от Регламент (ЕС) 2021/817. Действията, изпълнявани по направлението за участие на млади хора в дейности за солидарност, свързани с хуманитарната помощ обаче следва да се управляват най-вече пряко. Комисията следва да провежда редовни консултации с ключови заинтересовани страни, включително участващите организации, относно изпълнението на програмата за Програмата.

(57)

За да се осигурят добро финансово управление и правна сигурност в държавите членки и третите държави, асоциирани към Програмата, всеки национален орган следва да определи независим одитен орган. Когато е възможно и с цел постигане на максимална ефективност независимият одитен орган може да бъде същият като този, определен за действията, посочени в главата за младежта от Регламент (ЕС) 2021/817.

(58)

Държавите членки следва да се стремят да приемат всички подходящи мерки за отстраняване на правните и административни пречки за правилното действие на Програмата. Това включва разрешаване, когато е възможно и без да се засяга правото на Съюза за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, на въпросите, които създават затруднения при получаването на визи и разрешения за пребиваване.

(59)

Системата за докладване във връзка с качеството на изпълнението следва да гарантира ефикасното, ефективно и навременно и с подходящо ниво на подробности събиране на данните за мониторинга на изпълнението на Програмата и на нейната оценка. Тези данни следва да се съобщават на Комисията по начин, който е приведен в съответствие със съответните правила за защита на данните.

(60)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (23).

(61)

За да се опростят изискванията към бенефициерите следва да се използва във възможно най-голяма степен опростено отпускане на безвъзмездни средства под формата на финансиране чрез еднократни суми, единни ставки и единични разходи. Опростеното отпускане на безвъзмездни средства за подкрепа на действията за мобилност на Програмата, както е определено от Комисията, следва да взема предвид издръжката за живот в приемащата държава. В съответствие с националното право държавите членки следва също така да бъдат насърчавани да освобождават тези безвъзмездни средства от всякакви данъци и социални плащания; безвъзмездните средства, предоставени на физически лица от публични или частни правни субекти, следва да бъдат третирани по същия начин.

(62)

С цел да се гарантира ефективна оценка на Програмата относно постигането на целите ѝ, на Комисията, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на приложението по отношение на показателите за качеството на изпълнение на Програмата. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(63)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). По-специално, настоящият регламент цели да гарантира пълното зачитане на правото на равенство между мъжете и жените и правото на недискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация, или социално-икономически произход и да насърчава прилагането на членове 21 и 23 от Хартата.

(64)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди и непряко изпълнение, и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват също и общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(65)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се повиши ангажираността на младите хора и на организациите по отношение на достъпни и висококачествени дейности за солидарност, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, a поради своя обхват и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(66)

В съответствие с Финансовия регламент безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства за финансиране от Съюза. Същевременно разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими за финансиране от Съюза, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. С цел да се избегнат смущения в подкрепата от Съюза, които биха могли да накърнят интересите на Съюза, следва да бъде възможно в решението за финансиране да се предвиди, за ограничен период от време в началото на МФР за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи, че дейностите и разходите са допустими от 1 януари 2021 г., дори ако тези дейности са били изпълнени и направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(67)

Действия или инициативи, които не получават подкрепа по настоящия регламент, не могат да бъдат включени в работните програми.

(68)

За да се оптимизира добавената стойност от инвестициите, финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза, следва да се търсят полезни взаимодействия, по-специално между Програмата и други програми на Съюза, включително фондове, които се изпълняват при споделено управление. За да се увеличат максимално тези полезни взаимодействия, следва да се осигурят основни благоприятстващи механизми, включително кумулативно финансиране на действие от Програмата и от друга програма на Съюза, при условие че това кумулативно финансиране не надвишава общите допустими разходи за действието. За тази цел в настоящия регламент следва да се определят подходящи правила, по-специално относно възможността за пропорционално деклариране на едни и същи разходи по Програмата и друга програма на Съюза.

(69)

Регламент (ЕС) 2018/1475 на Европейския парламент и на Съвета (24) следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2021 г.

(70)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението на Програмата да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и следва да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи Разпоредби

Член 1

Предмет

1.   С настоящия регламент се създава програма „Европейски корпус за солидарност“ (наричана по-нататък „Програмата“) за периода на МФР 2021—2027 г.

2.   Програмата определя следните две направления на действие:

а)

участие на млади хора в дейности за солидарност; и

б)

участие на млади хора в дейности за солидарност, свързани с хуманитарната помощ (Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ).

3.   С настоящия регламент се определят целите на Програмата, бюджета за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„дейност за солидарност“ означава висококачествена, приобщаваща дейност, насочена към преодоляването на важни обществени предизвикателства и допринасяща за постигане на целите на Програмата, която е под формата на доброволчество, проекти за солидарност или дейности за изграждане на мрежи в различни области, включително в областта на хуманитарната помощ, която осигурява европейска добавена стойност и спазва разпоредбите относно здравето при работа и безопасността, както и съответните правила за сигурност;

2)

„регистриран кандидат“ означава лице на възраст между 17 и 30 години или, в случай на доброволчество по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, между 17 и 35 години, което пребивава законно в държава членка, в трета държава, асоциирана към Програмата, или в друга държава съгласно настоящия регламент и което се е регистрирало на портала на Европейския корпус за солидарност, за да изрази интерес за участие в дейност за солидарност, но все още не участва в такава дейност;

3)

„участник“ означава лице на възраст между 18 и 30 години или, в случай на доброволчество по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, между 18 и 35 години, което пребивава законно в държава членка, в трета държава, асоциирана към Програмата, или в друга държава съгласно настоящия регламент, което се е регистрирало на портала на Европейския корпус за солидарност и участва в дейност за солидарност;

4)

„млади хора с по-малко възможности“ означава млади хора, които срещат трудности, които им пречат да имат ефективен достъп до възможности по Програмата поради причини от икономическо, социално, културно, географско или здравословно естество или свързани с мигрантския им произход, или увреждания и образователни затруднения, или поради всякакви други причини, включително такива, които могат да доведат до дискриминация съгласно член 21 от Хартата;

5)

„участваща организация“ означава местен, регионален, национален или международен публичен или частен субект, независимо дали е с нестопанска или стопанска цел, на който е присъден знакът за качество;

6)

„доброволчество“ означава дейност за солидарност, която се извършва за срок до 12 месеца като доброволна неплатена дейност, която допринася за постигането на общото благо;

7)

„проект за солидарност“ означава неплатена дейност за солидарност за срок, до 12 месеца, изпълняван от групи от минимум пет участника с цел преодоляване на съществени предизвикателства в рамките на техните общности, като същевременно предоставя ясна европейска добавена стойност;

8)

„знак за качество“ означава сертифициране, извършено на базата на вариращи специфични изисквания, в зависимост от вида на предоставяната дейност за солидарност, на участваща организация, която желае да предоставя дейности за солидарност по Програмата като изпълнител с функция домакин, като изпълнител с поддържаща функция или и двете заедно;

9)

„ресурсни центрове на Европейския корпус за солидарност“ означава допълнителните функции, изпълнявани от определени национални агенции в подкрепа на разработването, изпълнението и качеството на дейностите за солидарност в рамките на Програмата, както и на установяването на компетентностите, придобити от участниците чрез извършваните от тях дейности за солидарност;

10)

„портал на Европейския корпус за солидарност“ означава интерактивен уеб инструмент на всички официални езици на Съюза, управляван под отговорността на Комисията, който осигурява относими онлайн услуги в подкрепа на качественото изпълнение на Програмата, като допълва дейностите на участващите организации, включително чрез предоставяне на информация относно Програмата, регистриране на участници, търсене на участници, рекламна дейност и търсене на дейности за солидарност, търсене на потенциални партньори за проекти, подкрепа за установяване на контакти и предложения за дейности за солидарност, обучение, комуникационни дейности и дейности за изграждане на мрежи, информиране и уведомяване за предлаганите възможности, осигуряване на механизъм за обратна връзка по отношение на качеството на дейностите за солидарност, както и позволява добавянето на други функции в отговор на важни обстоятелства, свързани с Програмата;

11)

„инструменти на Съюза за прозрачност и признаване“ означава инструменти, които помагат на заинтересованите страни да разберат, да оценят, а когато е целесъобразно — да признаят резултатите от неформалното и информалното учене в рамките на Съюза;

12)

„дейност за хуманитарна помощ“ означава дейност за подкрепа на следкризисни и дългосрочни операции за хуманитарна помощ в трети държави, чиято цел е да се предостави помощ въз основа на нуждите, насочена към запазването на човешки живот, предотвратяването и облекчаването на човешко страдание и запазването на човешкото достойнство при предизвикани от човека кризи или природни бедствия, включително операции за подпомагане, помощ и защита при текущи хуманитарни кризи или непосредствено след тях, подкрепящи мерки за осигуряване на достъп до нуждаещите се и за улесняване на свободното движение на помощи, както и действия, целящи подобряването на подготвеността за бедствия и намаляването на риска от тях, установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие, и допринасящи за укрепване на устойчивостта и за увеличаване на капацитета на уязвими или засегнати от бедствия общности за справяне с кризи и възстановяване след тях;

13)

„трета държава“ означава държава, която не е членка на Съюза;

Член 3

Цели на Програмата

1.   Общата цел на Програмата е да се повиши участието на младите хора и на организациите в достъпни и висококачествени дейности за солидарност, най-вече доброволчество, като начин за укрепване на сближаването, солидарността, демокрацията, европейската идентичност и активното гражданство в Съюза и извън него и същевременно се отговори на обществените и хуманитарните предизвикателства на място, като се положат специални усилия за насърчаване на устойчивото развитие, социалното приобщаване и равните възможности.

2.   Специфичната цел на Програмата е да се предоставят на младите хора, включително на младите хора с по-малко възможности, леснодостъпни възможности за участие в дейности за солидарност, които водят до положителни обществени промени в Съюза и извън него, като същевременно се подобряват и надлежно валидират техните компетентности и се улеснява тяхната постоянна ангажираност като активни граждани.

3.   Целите на Програмата се изпълняват чрез действия в направленията, посочени в член 1, параграф 2.

ГЛАВА II

Действия по Програмата

Член 4

Действия по Програмата

1.   Действията, подкрепяни по Програмата, са следните:

а)

доброволчество, както е посочено в членове 7 и 10;

б)

проекти за солидарност, както е посочено в член 8;

в)

дейности за изграждане на мрежи, както е посочено в член 5, параграф 1; и

г)

мерки за качество и подкрепа, както е посочено в член 5, параграф 2.

2.   Програмата подкрепя дейностите за солидарност, които осигуряват ясна европейска добавена стойност, например поради:

а)

транснационалния им характер, в частност по отношение на мобилността с учебна цел и сътрудничеството;

б)

способността им да допълват други програми и политики на местно, регионално, национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище и;

в)

европейското им измерение по отношение на теми, цели, подходи, очаквани резултати и други аспекти на тези дейности за солидарност;

г)

техния подход, който приобщава млади хора с различен произход;

д)

техния принос към ефективното използване на инструментите на Съюза за прозрачност и признаване.

3.   Дейностите за солидарност се осъществяват в съответствие със специфичните изисквания, определени за всеки вид дейност, която се извършва в рамките на Програмата, както е посочено в членове 5, 7, 8 и 10, както и съгласно приложимите регулаторни уредби в държавите членки и третите държави, асоциирани към Програмата.

4.   Позоваванията на Европейската доброволческа служба в правните актове на Съюза следва да се разбират като включващи позовавания на доброволчеството съгласно Регламент (ЕС) № 1288/2013 и настоящия регламент.

Член 5

Общи действия за двете направления

1.   Дейностите за изграждане на мрежи се извършват на национално равнище или като трансгранични дейности и имат за цел:

а)

укрепване на капацитета на участващите организации да предлагат висококачествени, леснодостъпни проекти на все по-голям брой участници;

б)

привличане на нови участници и нови участващи организации;

в)

осигуряване на възможности за участниците и участващите организации да предоставят обратна информация относно дейностите за солидарност и да популяризират Програмата; и

г)

принос към обмена на опит и укрепване на чувството за принадлежност сред участниците и участващите организации, като по този начин се подкрепя постигането на по-широко положително въздействие на Програмата, включително посредством дейности като обмен на най-добри практики и създаване на мрежи.

2.   Мерките за качество и подкрепа включват:

а)

подходящи мерки за осигуряване на изисквания за проверка в съответствие с приложимото национално право;

б)

мерки, предприети преди, по време на или след дейностите за солидарност, насочени към гарантиране на качеството и достъпността на тези дейности, включително онлайн и офлайн обучение, които, когато е целесъобразно, са адаптирани към дейностите за солидарност и техния контекст; езикова помощ; застраховка, включително срещу злополука и заболяване; по-нататъшно използване на Youthpass, който идентифицира и документира компетентностите, придобити от участниците по време на дейностите за солидарност; изграждане на капацитет; и административна подкрепа за участващите организации;

в)

разработването и поддържането на знак за качество;

г)

дейностите на ресурсните центрове на Европейския корпус за солидарност за подкрепа и повишаване на качеството на изпълнение на действията на Програмата и за подобряване на валидирането на резултатите от тях; и

д)

създаването, поддръжката и актуализирането на достъпен портал на Европейския корпус за солидарност и други подходящи онлайн услуги, както и необходимите информационни системи за поддръжка и онлайн инструменти.

ГЛАВА III

Участие На Млади Хора В Дейности За Солидарност

Член 6

Цел и видове действия

1.   Действията, които се изпълняват по направление „Участие на млади хора в дейности за солидарност“, допринасят по-специално за укрепването на сближаването, солидарността, активното гражданство и демокрацията в Съюза и извън него, както и за справяне с обществените предизвикателства, като се полагат особени усилия за насърчаване на социалното приобщаване и равните възможности.

2.   В направлението „Участие на млади хора в дейности за солидарност“ се подкрепят следните дейностите:

а)

доброволчество, както е посочено в член 7;

б)

проекти за солидарност, както е посочено в член 8;

в)

дейности за изграждане на мрежи за лица и организации, участващи по това направление, както е посочено в член 5, параграф 1;

г)

мерки за качество и подкрепа, както е посочено в член 5, параграф 2.

Член 7

Доброволчество по направление „Участие на млади хора в дейности за солидарност“

1.   Доброволчеството:

а)

включва компонент за учене и обучение;

б)

не заменя стажовете или работните места;

в)

не се приравнява на трудова заетост; и

г)

се основава на писмено споразумение за доброволчество.

Споразумението, посочено в първа алинея, буква г) урежда правата и задълженията на страните по споразумението, продължителността и мястото на извършване на дейността и описанието на включената задача. Такова споразумение препраща към условията на застрахователното покритие на участниците и, когато е целесъобразно, към съответните изисквания за проверка в съответствие с приложимото национално право.

2.   Доброволчеството може да се извършва в държава, различна от държавата на пребиваване на участника (доброволчество зад граница) или в държавата на пребиваване на участника (доброволчество на национално равнище). Доброволческите дейности, осъществявани на национално равнище, са отворени за участие на всички млади хора, и по-специално на младите хора с по-малко възможности.

Член 8

Проекти за солидарност

Проектите за солидарност не заменят стажовете или работните места.

ГЛАВА IV

Европейски Доброволчески Корпус За Хуманитарна Помощ

Член 9

Цел, принципи и видове действия

1.   Действията по Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, допринасят по-специално за предоставянето на хуманитарна помощ въз основа на нуждите, насочена към запазването на човешки живот, предотвратяването и облекчаването на човешко страдание и запазването на човешкото достойнство, и за укрепването на капацитета и устойчивостта на уязвими или засегнати от бедствия общности.

2.   Действията по Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ:

а)

се извършват в съответствие с хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и с принципа за ненанасяне на вреда;

б)

отговарят на хуманитарните нужди на местните общности, набелязани в сътрудничество с хуманитарните и други съответни партньори в приемащата държава или регион;

в)

се планират въз основа на оценки на риска и се предприемат по начин, който гарантира високо равнище на безопасност и сигурност на доброволците;

г)

когато е уместно, улесняват прехода от хуманитарна реакция към дългосрочно устойчиво и приобщаващо развитие;

д)

улесняват активното участие на местния персонал и доброволците на държавите и общностите, в които се изпълняват действията;

е)

когато е уместно, вземат предвид специфичните нужди на жените и се стремят да включват жени и групи и мрежи от жени;

ж)

допринасят за усилията за укрепване на местно равнище на готовността и/или реакцията при хуманитарни кризи.

3.   Европейският доброволчески корпус за хуманитарна помощ подкрепя следните действия:

а)

доброволчество, както е посочено в член 10;

б)

дейности за изграждане на мрежи за лица и организации, участващи в Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, както е посочено в член 5, параграф 1;

в)

мерки за качество и подкрепа, както е посочено в член 5, параграф 2, с особен акцент върху мерките за гарантиране на сигурността и безопасността на участниците.

Член 10

Доброволчество по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ

1.   Доброволчеството по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ:

а)

включва компоненти за учене и обучение, включително относно принципите, установени в член 10, параграф 2, и когато е подходящо, компоненти за развитие и изграждане на капацитет, с участието на висококвалифицирани, добре обучени и опитни наставници, ментори и експерти;

б)

не заменя стажове или работни места;

в)

не се приравнява на трудова заетост, и

г)

се основава на писмено споразумение за доброволчество.

Споразумението, посочено в първа алинея, буква г), урежда правата и задълженията на страните по споразумението, продължителността и мястото на извършване на дейността и описанието на задачите. Такова споразумение препраща към условията на застрахователното покритие на участниците и, когато е целесъобразно, към съответните изисквания за проверка в съответствие с приложимото национално право.

2.   Доброволчеството по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ може да се извършва само в тези региони на трети държави, в които:

а)

се провеждат дейности и операции за хуманитарна помощ; и

б)

няма текущи международни или вътрешни въоръжени конфликти.

ГЛАВА V

Финансови Разпоредби

Член 11

Бюджет

1.   Финансовият пакет за изпълнение на Програмата за периода 2021—2027 г. е 1 009 000 000 евро по текущи цени.

2.   При максимум 20 % за доброволчество на национално равнище индикативното разпределение на финансовата подкрепа за действията, посочени в член 4, параграф 1, букви а), б) и в), е:

а)

94 % за доброволчество, както е посочено в член 7, и за проекти за солидарност,

б)

6 % за доброволчество, както е посочено в член 10.

3.   Сумата, посочена в параграф 1, може да бъде използвана за техническа и административна помощ за изпълнението на Програмата, например подготвителни, мониторингови, контролни и одитни дейности и дейности за оценка, включително корпоративни информационни системи.

4.   Ресурси, разпределени на държавите членки при споделено управление, могат по искане на съответната държава членка да бъдат прехвърлени към Програмата, при спазване на условията, посочени в член 26 от регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика („наричан по-нататък „Регламентът за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г.“). Комисията изпълнява тези ресурси пряко, в съответствие с член 62, параграф 1, първа алинея, буква а) от Финансовия регламент, или непряко — в съответствие с буква в) от посочената алинея. Тези ресурси се използват в полза на съответната държава членка.

Член 12

Форми на финансиране от Съюза и методи на изпълнение

1.   Програмата се изпълнява по последователен начин при пряко управление в съответствие с член 62, параграф 1, първа алинея, буква а) от Финансовия регламент или при непряко управление с органите, посочени в член 62, параграф 1, първа алинея, буква в) от посочения регламент.

2.   Програмата може да предоставя финансиране чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства, награди и поръчки.

3.   Вноските във взаимен застрахователен механизъм могат да покриват риска, свързан с възстановяването на средства, които получателите дължат, и се считат за достатъчна гаранция съгласно Финансовия регламент. Прилага се член 37, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (25).

4.   При процедури за подбор както при пряко, така и при непряко управление, членовете на комисията за оценка могат да бъдат външни експерти, съгласно посоченото в член 150, параграф 3, трета алинея от Финансовия регламент.

ГЛАВА VI

Участие в Програмата

Член 13

Трети държави, асоциирани към Програмата

1.   Програмата е отворена за участието на следните трети държави:

а)

членки на Европейската асоциация за свободна търговия, които са членки на Европейското икономическо пространство — в съответствие с условията, определени в Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б)

присъединяващи се държави, държави кандидатки и държави потенциални кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)

държави, в рамките на европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)

други трети държави в съответствие с условията, определени в специално споразумение относно участието на третата държава в програми на Съюза, при условие че споразумението:

i)

гарантира справедлив баланс по отношение на приноса и ползите за третата държава, участваща в програмите на Съюза;

ii)

определя условията за участието в програмите, включително изчисляването на финансовия принос за индивидуални програми и административните разходи по програмите.

iii)

не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата на Съюза; и

iv)

гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси.

Приносът, посочен в първа алинея, буква г), подточка (ii), представлява целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Финансовия регламент.

2.   Държавите, изброени в параграф 1, могат да участват в Програмата само в нейната цялост и при условие че изпълняват всички задължения, които настоящият регламент налага на държавите членки.

Член 14

Други участващи държави

1.   Програмата е отворена за участие и на отвъдморски страни и територии.

2.   В надлежно обосновани случаи в интерес на Съюза, действията, посочени в член 5 и доброволчеството, посочено в член 7, могат да бъдат отворени за участие и на правни субекти от трети държави, които не са асоциирани към Програмата.

Член 15

Участие на физически лица

1.   Младите хора на възраст между 17 и 30 години или, в случай на доброволчество по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, съгласно посоченото в член 10, между 17 и 35 години, които желаят да участват в Програмата, се регистрират в портала на Европейския корпус за солидарност.

2.   Към момента на започване на доброволчество или на проект за солидарност по направление „Участие на млади хора в дейности за солидарност“ участникът трябва да бъде най-малко на 18 години и не по-възрастен от 30 години. Към момента на започване на доброволчество по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, съгласно посоченото в член 10, даден участник трябва да бъде най-малко на 18 години и не по-възрастен от 35 години.

Член 16

Приобщаване на млади хора с по-малко възможности

1.   При прилагането на настоящия регламент Комисията, държавите членки и третите държави, асоциирани към Програмата, гарантират, че се вземат конкретни и ефективни мерки за насърчаване на социалното приобщаване и на условията за равен достъп, по-специално по отношение на участието на млади хора с по-малко възможности.

2.   До 9 декември 2021 г. Комисията разработва рамка от мерки за приобщаване с цел увеличаване на процента на участие сред хората с по-малко възможности, както и насоки за прилагането на тези мерки. Тези насоки се актуализират при необходимост за срока на действие на Програмата. Въз основа на рамката на мерките за приобщаване и като се обърне особено внимание на специфичните предизвикателства при достъпа до Програмата в национален контекст, се разработват планове за действие за приобщаване, които представляват неразделна част от работните програми на националните агенции. Комисията следи редовно изпълнението на тези планове за действие за приобщаване.

3.   Когато е уместно, и като осигурява добро финансово управление, Комисията гарантира, че се въвеждат мерки за финансова подкрепа, включително предварително финансиране, за да се улесни участието в Програмата на млади хора с по-малко възможности. Равнището на подкрепа се основава на обективни критерии.

Член 17

Участващи организации

1.   Програмата е отворена за участието на публични или частни субекти, независимо дали с нестопанска или със стопанска цел, и международни организации, при условие че те са получили знак за качество.

2.   Заявлението на даден субект да стане участваща организация в Програмата се оценява от компетентния изпълнителен орган на Програмата въз основа на принципите на:

а)

равно третиране;

б)

равни възможности и недискриминация;

в)

избягване на заместването на работни места;

г)

избягване на вредни дейности;

д)

осигуряване на висококачествени, леснодостъпни и приобщаващи дейности с учебно измерение, съсредоточени върху личностното, социално-образователното и професионалното развитие;

е)

подходящи правила за доброволческата дейност;

ж)

безопасна и достойна среда и условия, с вътрешни механизми за разрешаване на конфликти с цел защита на участника; и

з)

недопускане на печалба в съответствие с Финансовия регламент.

Компетентният изпълнителен орган на Програмата използва принципите, посочени в първа алинея, за да установи дали дейностите на субекта, подал заявление за участваща организация, отговарят на изискванията и целите на Програмата.

3.   В резултат на оценката, посочена в параграф 2, на дадения субект може да бъде присъден знак за качество на Програмата. Компетентният изпълнителен орган на Програмата периодично оценява дали субектът продължава да отговаря на условията, довели до присъждането на знака за качество. Когато субектът е престанал да отговаря на тези условия, компетентният изпълнителен орган на Програмата предприема коригиращи мерки, докато не бъдат изпълнени условията и изискванията за качество. В случай на продължаващо неспазване на условията и на изискванията за качество, знакът за качество се отнема.

4.   На всеки субект, който е получил знака за качество, се осигурява достъп до портала на Европейския корпус за солидарност като изпълнител с функция домакин, с поддържаща функция, или и двете, като той може да отправя предложения за дейности за солидарност към регистрираните кандидати.

5.   Знакът за качество на Програмата не предоставя автоматично право на финансиране по Програмата.

6.   Дейностите за солидарност и свързаните с тях мерки за качество и подкрепа, осигурявани от участваща организация, може да бъдат финансирани по Програмата за солидарност или от други източници на финансиране, които не зависят от бюджета на Съюза.

7.   За участващите организации по линия на Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ сигурността и безопасността на доброволците, въз основа на оценки на риска, е приоритет.

8.   След приключване на дейността за солидарност и по искане на участник участващата организация му предоставя сертификат за учебните резултати и развитите по време на дейността за солидарност умения, като например Youthpass или Европас;

Член 18

Достъп до финансиране по Програмата

Всеки публичен или частен субект, установен в държавите членки, отвъдморски страни или територии, или трети държави, асоциирани към Програмата, както и всяка международна организация, могат да кандидатстват за финансиране по Програмата. За доброволчеството, посочено в членове 7 и 10, участващата организация получава знак за качество като предварително условие за получаване на финансиране по линия на Програмата. Що се отнася до проектите за солидарност, посочени в член 8, за финансиране могат да кандидатстват и физически лица от името на неформални групи, съставени от участници в Програмата. Като общо правило заявлението за безвъзмездни средства се подава до националната агенция на държавата, в която е установена организацията или физическото лице.

ГЛАВА VII

Програмиране, Мониторинг И Оценка

Член 19

Работна програма

Програмата се изпълнява чрез работните програми, посочени в член 110 от Финансовия регламент. Работната програма предоставя информация за сумата, разпределена за всяко действие, и за разпределението на средствата между държавите членки и трети държави, асоциирани към Програмата, за действията, управлявани чрез националните агенции. Работната програма се приема от Комисията чрез акт за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31.

Член 20

Мониторинг и докладване

1.   Показателите във връзка с докладването относно напредъка на Програмата към постигане на общата и специфичната цели, определени в член 3, се съдържат в приложението.

2.   За да се гарантира ефикасната оценка на напредъка на Програмата към постигането на нейните целите, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за изменение на приложението относно показателите, когато това е необходимо, и за допълване на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка.

3.   Системата за докладване във връзка с качеството на изпълнението осигурява ефикасното, ефективно и навременно и с подходящо ниво на подробности събиране на данни за целите на мониторинга на изпълнението на Програмата и на нейните резултати.

За тази цел на получателите на средства от Съюза и когато е целесъобразно — на държавите членки, се налагат пропорционални изисквания за докладване.

Член 21

Оценка

1.   Комисията провежда навременни оценки, които да послужат в процеса на вземане на решения.

2.   След като за изпълнението на Програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от 31 декември 2024 г. Комисията извършва междинна оценка на Програмата. Междинната оценка трябва също така да се придружава от окончателна оценка на програмата „Европейски корпус за солидарност“ за периода (2018—2020 г.), която се включва в междинната оценка. В междинната оценка на Програмата се оценява цялостната ефективност и качеството на изпълнение на Програмата, както и изпълнението на мерките за приобщаване.

3.   Без да се засягат изискванията, предвидени в глава IX, и задълженията на националните агенции, предвидени в член 24, до 31 май 2024 г. държавите членки предават на Комисията доклад за изпълнението и въздействието на Програмата на териториите им.

4.   Ако е целесъобразно и въз основа на междинната оценка, Комисията отправя подходящо законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.

5.   След 31 декември 2027 г., но не по-късно от 31 декември 2031 г., Комисията извършва окончателна оценка относно резултатите от изпълнението и въздействието на Програмата.

6.   Комисията представя всички оценки, извършени по настоящия член, включително междинната оценка, и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

ГЛАВА VIII

Информация, Комуникация И Разпространение

Член 22

Информация, комуникация и разпространение

1.   Получателите на финансиране от Съюза посочват произхода на средствата и осигуряват видимост на финансирането от Съюза, по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях, като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително на медиите и обществеността.

2.   Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на Програмата, на действията, предприети по Програмата, и на получените резултати. Финансовите ресурси, разпределени на Програмата, допринасят също така за корпоративната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото тези приоритети са свързани с целите, посочени в член 3.

3.   В сътрудничество с Комисията националните агенции разработват последователна стратегия с цел ефективни разяснителни кампании и разпространението и използването на резултатите от дейностите, подкрепяни в рамките на действията, които те управляват по Програмата. Националните агенции подпомагат Комисията в изпълнението на общата ѝ задача за разпространение на информация относно Програмата, включително информация за действията и дейностите, управлявани на национално равнище и на равнището на Съюза, и за резултатите от нея. Националните агенции информират имащите отношение целеви групи за действията и дейностите, предприемани в съответната държава.

4.   Участващите организации използват името „Европейски корпус за солидарност“ за целите на комуникацията и разпространението на информация, свързана с Програмата.

ГЛАВА IХ

Система за Управление и Одит

Член 23

Национален орган

Във всяка държава членка и трета държава, асоциирана към Програмата, националните органи, на които е възложено управлението на действията, посочени в глава III от Регламент (ЕС) 2021/817, действат и като национални органи в рамката на Програмата. Член 26, параграфи 1, 2, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2021/817 се прилагат mutatis mutandis за националните органи по Програмата.

Член 24

Национална агенция

1.   Във всяка държава членка и трета държава, участваща в Програмата, националните агенции, на които е възложено управлението на действията, посочени в глава III от Регламент (ЕС) 2021/817, действат и като национални агенции в рамката на Програмата в съответните си държави. Член 27, параграфи 1 и 2 и 4 - 8 от Регламент (ЕС) 2021/817 се прилагат mutatis mutandis за националните агенции по Програмата.

2.   Без да се засяга член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/817, националната агенция отговаря и за управлението на всички етапи от жизнения цикъл на проектите по онези действия на Програмата, които са изброени в актовете за изпълнение, посочени в член 19 от настоящия регламент, в съответствие с член 62, параграф 1, първа алинея, буква в) от Финансовия регламент.

3.   Когато за дадената трета държава не е определена национална агенция, както посочено в член 13, параграф1 от настоящия регламент, такава агенция се създава в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/817.

Член 25

Европейска комисия

1.   Правилата относно отношенията между Комисията и дадена национална агенция се определят в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/817 чрез писмен документ, в който:

а)

се установяват стандартите за вътрешен контрол за съответната национална агенция, както и правилата за управление на средствата на Съюза за отпускане на безвъзмездни средства от националните агенции;

б)

се съдържа работната програма на националната агенция, в която са включени управленските задачи на националната агенция, за които се предоставя подкрепа от Съюза; и

в)

се посочват изискванията за докладване за националната агенция.

2.   Комисията предоставя ежегодно на националната агенция следните средства:

а)

средства за отпускането на безвъзмездни средства в държавите членки или третите държави, асоциирани към Програмата, за действията на Програмата, чието управление е поверено на националната агенция;

б)

финансово участие в подкрепа на управленските задачи на националната агенция, определени съгласно условията, посочени в член 28, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/817.

3.   Комисията определя изискванията за работната програма на националната агенция. Комисията не предоставя на националната агенция средства на Програмата, докато не одобри официално работната програма на националната агенция.

4.   Въз основа на изискванията, на които трябва да отговарят националните агенции, посочени в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/817, Комисията прави преглед на националните системи за управление и контрол, на годишната декларация за управлението на националната агенция и на становището на независимия одитен орган по нея, като надлежно отчита информацията, предоставена от националния орган, за извършените от него дейности по мониторинг и надзор по отношение на Програмата.

5.   След като направи оценка на годишната декларация за управлението и на становището на независимия одитен орган по нея, Комисията изпраща становището и бележките си на националната агенция и на националния орган.

6.   В случай че Комисията не може да приеме годишната декларация за управлението или независимото одитно становище по нея или в случай на незадоволително изпълнение от националната агенция на бележките на Комисията, последната може да приложи всякакви предпазни и корективни мерки, необходими за защита на финансовите интереси на Съюза, в съответствие с член 131, параграф 3, първа алинея, буква в) от Финансовия регламент.

Член 26

Независим одитен орган

1.   Независимият одитен орган изготвя одитно становище относно годишната декларация за управлението, посочена в член 155, параграф 1 от Финансовия регламент. То съставлява основата на общата увереност по член 127 от Финансовия регламент.

2.   Независимият одитен орган:

а)

притежава необходимата професионална компетентност за извършване на одити в публичния сектор;

б)

гарантира, че при своите одити взема предвид международно признатите одитни стандарти; и

в)

не е в положение на конфликт на интереси по отношение на правния субект, в чиято структура е националната агенция, и е независим по отношение на своите функции от правния субект, в чиято структура е националната агенция.

3.   Независимият одитен орган предоставя на Комисията и на нейните представители, както и на Сметната палата, пълен достъп до всички документи и доклади, подкрепящи одитното становище, което той изготвя относно годишната декларация за управлението на националната агенция.

ГЛАВА Х

Система за Контрол

Член 27

Принципи на системата за контрол

1.   Комисията отговаря за надзорните проверки по отношение на действията по Програмата, които се управляват от националните агенции. Тя определя минималните изисквания за проверките, извършвани от националната агенция и от независимия одитен орган.

2.   Националните агенции отговарят за първичните проверки на бенефициерите на безвъзмездни средства за действията на Програмата. Тези проверки предвиждат достатъчно гаранции, че отпуснатите безвъзмездни средства са използвани по предназначение и в съответствие с приложимите правила на Съюза.

3.   По отношение на средствата на Програмата, преведени на националните агенции, Комисията гарантира подходяща координация на своите проверки с националните органи и националните агенции въз основа на принципа на единния одит и на анализ на риска. Настоящият параграф не се прилага за разследванията, провеждани от OLAF.

Член 28

Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в Програмата въз основа на решение, прието съгласно международно споразумение, или въз основа на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверки и инспекции на място, предвиденo в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013.

ГЛАВА XI

Взаимно Допълване

Член 29

Взаимно допълване на действията на Съюза

1.   Действията на Програмата са съвместими със и допълват съответните политики, инструменти и програми на равнището на Съюза, по-специално програмата „Еразъм +“, както и със съществуващите мрежи на равнището на Съюза, които са от значение за дейностите на Програмата.

2.   Действията на Програмата също така са съвместими със и допълват съответните политики, програми и инструменти на национално равнище в държавите членки и третите държави, асоциирани към Програмата. За тази цел Комисията, националните органи и националните агенции обменят информация относно съществуващите национални схеми и приоритети, свързани със солидарността и младежта, от една страна, и действията по Програмата, от друга страна, с оглед на надграждането на съответните добри практики и постигането на ефикасност и ефективност.

3.   Доброволчеството, посочено в член 10, по-специално е съвместимо със и допълва други сфери от външната дейност на Съюза, най-вече политиката за хуманитарната помощ, политиката за сътрудничество за развитие, политиката за разширяването, политиката за съседство и механизма за гражданска защита на Съюза.

4.   За действие, за което е предоставено финансиране по Програмата, може да бъде предоставено финансиране и по други програми на Съюза, при условие че финансирането не обхваща едни и същи разходи. Правилата на съответната програма на Съюза се прилагат за съответстващото финансиране на действието. Кумулативното финансиране не надвишава общия размер на допустимите разходи за действието. Подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчисли пропорционално в съответствие с документите, определящи условията за подкрепата.

5.   Предложения за проекти могат да получават подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие или Европейския социален фонд плюс в съответствие с член 73, параграф 4 от Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г., когато те са получили знака „Печат за високи постижения“ по Програмата, тъй като отговарят на следните кумулативни условия:

а)

били са оценени в рамките на покана за представяне на предложения по Програмата;

б)

отговарят на минималните изисквания за качество съгласно тази покана за представяне на предложения; и

в)

не могат да бъдат финансирани по тази покана за представяне на предложения поради бюджетни ограничения.

ГЛАВА XII

Преходни и Заключителни Разпоредби

Член 30

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 20 се предоставя на Комисията за целия период на действие на Програмата.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 31

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 32

Отмяна

Регламенти (ЕС) 2018/1475 и (ЕС) № 375/2014 се отменят, считано от 1 януари 2021 г.

Член 33

Преходни разпоредби

1.   Настоящият регламент не засяга продължаването или промяната на действията, предприети съгласно регламент (ЕС) 2018/1475 или (ЕС) № 375/2014, които продължават да се прилагат за тези действия до тяхното приключването.

2.   Финансовият пакет за Програмата може да покрива и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между Програмата и мерките, приети съгласно регламент (ЕС) 2018/1475 или (ЕС) № 375/2014.

3.   В съответствие с член 193, параграф 2, втора алинея, буква а) от Финансовия регламент и чрез дерогация от член 193, параграф 4 от същия регламент, в надлежно обосновани случаи, посочени в решението за финансиране, дейностите, за които се получава подкрепа съгласно настоящия регламент, и съответните разходи, направени през 2021 г., могат да се считат за допустими, считано от 1 януари 2021 г., дори ако дейностите са били изпълнени, а разходите направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

4.   Ако е необходимо, в бюджета на Съюза могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения и след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 11, параграф 3, с цел да бъде възможно управлението на действията и дейностите, които не са приключили до 31 декември 2027 г.

5.   Държавите членки гарантират на национално равнище безпрепятствения преход между действията, които се прилагат съгласно програма „Европейски корпус за солидарност“ за периода 2018—2020 г., и тези, които ще бъдат осъществени по Програмата.

Член 34

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2021 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 20 май 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D.M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A.P. ZACARIAS


(1)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 201.

(2)  ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 282.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 12 март 2019 г. (ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 218) и позиция на Съвета на първо четене от 20 април 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник) Позиция на Европейския парламент от 18 май 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4)  ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 456, 18.12.2018 г., стр. 1.

(6)  Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на „Еразъм +“- програма на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013 (ОВ L 189, 28.5.2021 г., стр. 1 ).

(7)  Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“— програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50).

(8)  Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“) (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОВ L 433I, 22.12.2020 г. стр. 11).

(10)  Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1).

(11)  Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на органите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(15)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(16)  Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

(17)  Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(18)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16).

(19)  ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.

(20)  ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(21)  Решение на Съвета 2013/755/ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(22)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(23)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(24)  Регламент (ЕС) 2018/1475 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за установяване на правната рамка на Европейския корпус за солидарност и за изменение на Регламент (ЕС) № 1288/2013, Регламент (ЕС) № 1293/2013 и Решение № 1313/2013/ЕС (ОВ L 250, 4.10.2018 г., стр. 1).

(25)  Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Измерванията на количествените показатели се групират, когато е целесъобразно, по държава, професионален опит, завършена образователна степен, пол и вид действие и дейност.

Областите, подлежащи на мониторинг, са следните:

а)

брой участници в дейности за солидарност;

б)

дял на участниците с по-малко възможности;

в)

брой организации, притежаващи знак за качество.

г)

брой участващи млади хора с по-малко възможности;

д)

дял на участниците, които съобщават за положителни учебни резултати;

е)

дял на участниците, чиито учебни резултати са документирани чрез инструмент за прозрачност на Съюза и признаване като Youthpass, Европас или национален инструмент;

ж)

общо равнище на удовлетвореност на участниците по отношение на качеството на дейностите;

з)

дял на дейностите, свързани с целите в областта на климата;

и)

степен на удовлетвореност на доброволците, изпратени да оказват хуманитарна помощ на терен, и на участващите организации по отношение на ефективния хуманитарен принос на дейностите на място;

й)

брой дейности в трети държави, които допринасят за укрепването на местните участници и общности и допълват доброволчеството по линия на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ.