(1)

Инвестирането в образователна мобилност за всички, независимо от произхода и средствата, и в сътрудничеството и развитието на иновационни политики в областта на образованието и обучението, младежта и спорта, е от основно значение за изграждането на приобщаващи, единни и устойчиви общества и поддържането на конкурентоспособността на Съюза, и е още по-важно в условията на бързи и дълбоки промени, предизвикани от технологичната революция и глобализацията. Освен това подобна инвестиция допринася също за укрепването на европейската идентичност и ценности и за постигането на по-демократичен Съюз.

(2)

В своето съобщение от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ Комисията представи своята визия за изграждането, до 2025 г., на европейско пространство за образование, в което границите няма да бъдат препятствие за ученето. Това съобщение определя визия за Съюз, в който престоят в друга държава членка с цел обучение и учене в каквато и да е форма или среда ще бъде обичайна практика, а владеенето на два други езика освен майчиния ще се е превърнало в правило, и в който хората ще имат силно чувство за европейската си идентичност, за европейското културно наследство и неговото многообразие. В този контекст Комисията подчерта необходимостта от насърчаване на вече утвърдилата се програма „Еразъм+“ при всички категории учещи, обхванати от нея, и включване в програмата на учещи с по-малко възможности.

(3)

Значението на образованието, обучението и младежта за бъдещето на Съюза е отразено в съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“. В това съобщение също така се подчертава необходимостта да се изпълнят ангажиментите, поети от държавите членки по време на социалната среща на върха за справедливост на заетостта и растежа, проведена на 17 ноември 2017 г. в Гьотеборг,, включително чрез цялостното изпълнение на Европейския стълб на социалните права, тържествено обявен и подписан на 17 ноември 2017 г. от Европейския парламент, Съвета и Комисията (4), и принцип 1 от него относно образованието, обучението и ученето през целия живот. В съобщението се подчертава необходимостта от засилване на мобилността и обмена, включително чрез значително подсилена, приобщаваща и разширена програма „Еразъм+“, в отговор на призива на Европейския съвет в заключенията му от 14 декември 2017 г.

(4)

Принцип 1 от Европейският стълб на социалните права предвижда, че всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда. Европейският стълб на социалните права също така пояснява значението на качественото образование и грижа в ранна детска възраст и на гарантирането на равни възможности за всички.

(5)

В Декларацията от Братислава, подписана на 16 септември 2016 г., лидерите на 27 държави членки подчертаха своята решимост да предоставят на младите хора по-добри възможности. В Римската декларация, подписана на 25 март 2017 г., лидерите на 27 държави членки и на Европейския съвет, Европейския парламент и Комисията поеха ангажимент да работят за Съюз, в който младите хора получават най-доброто образование и обучение и могат да учат и да намират работа в целия континент и който съхранява нашето културно наследство и насърчава културното многообразие.

(6)

В доклада на Комисията от 31 януари 2018 г. за оценка в средносрочен план на програмата „Еразъм+“ (2014—2020 г.), създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) (наричана по-нататък „програмата за периода 2014—2020 г.“), се потвърждава, че създаването на единна програма в областта на образованието и обучението, младежта и спорта доведе до значително опростяване, рационализиране и полезно взаимодействие при управлението на програмата, но стигна до заключението, че са необходими допълнителни подобрения за по-нататъшно консолидиране на постигнатото подобрение на ефективността на програмата за периода 2014—2020 г. В консултациите относно междинната оценка и бъдещето на програмата държавите членки и заинтересованите страни апелираха за приемственост по отношение на обхвата на програмата „Еразъм+“, основната ѝ структура и механизмите за изпълнение, като същевременно призоваха за редица подобрения, например програмата да се направи по-приобщаваща, по-проста и по-лесно управляема за бенефициерите. Държавите членки и заинтересованите страни също така изразиха своята пълна подкрепа за запазване на интегрираната структура на програмата „Еразъм+“, основана на парадигмата за учене през целия живот. В своята резолюция от 2 февруари 2017 г. относно изпълнението на „Еразъм+“ (6) Европейският парламент приветства интегрираната структура на програмата за периода 2014—2020 г. и призова Комисията да използва изцяло измерението на програмата, засягащо ученето през целия живот, чрез стимулиране и насърчаване на междусекторното сътрудничество в рамките на програмата „Еразъм+“. Държавите членки и заинтересованите страни подчертаха и необходимостта от по-нататъшно укрепване на международното измерение на програмата „Еразъм+“.

(7)

Откритата обществена консултация през 2018 г. относно финансирането от Съюза в областта на ценностите и мобилността потвърди тези важни констатации на докладa за междинна оценка на програмата за периода 2014—2020 г. и подчерта необходимостта бъдещата програма да се направи по-приобщаваща, да се продължи насочването на приоритетите към модернизация на системите за образование и обучение и да се постави по-голям акцент върху утвърждаването на европейската идентичност, активното гражданство и участието в демократичния живот.

(8)

В своето съобщение от 2 май 2018 г., озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава – многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“, Комисията призова за повече инвестиции в хората и по-силен акцент върху младежта в следващата финансова рамка. В това съобщение Комисията призна, че програмата „Еразъм+“ е един от най-осезаемите успехи на Съюза. В съобщението си от 27 май 2020 г.„Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ Комисията призна ролята на програмата „Еразъм+“ за повишаването на устойчивостта на Съюза и за справянето със социално-икономическите предизвикателства. Тя потвърди също ангажимента си за значително укрепване на програмата „Еразъм+“. Това би позволило на повече хора да се преместят в друга държава, за да учат или работят, и би позволило с Програмата да се постави акцент върху приобщаването и достигането до повече хора с по-малко възможности.

(9)

В този контекст е необходимо да се създаде програма „Еразъм+“ в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (наричана по-нататък „Програмата“), приемник на програмата за периода 2014—2020 г. Интегрираният характер на програмата за периода 2014—2020 г., обхващащ ученето във всичките му контексти, а именно формално, неформално и информално учене, и на всички етапи от живота, следва да бъде засилен, за да насърчава гъвкавите процеси на учене, като по този начин се позволява на хората да придобиват и подобряват знанията, уменията и компетентностите, необходими за тяхното развитие като личности, за справяне с предизвикателствата и за извличане на максимална полза от възможностите на 21 век.

(10)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 , определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (7) (наричана по-нататък „МФР за периода 2021—2027“).

(11)

Програмата следва да е в състояние да допринася в още по-голяма степен за изпълнението на целите и приоритетите на политиката на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта. Съгласуваният подход за учене през целия живот е от основно значение за осъществяването на различните преходи, пред които хората ще бъдат изправени през живота си. Подобен подход следва да се насърчава чрез ефективно междусекторно сътрудничество. При прилагането на този подход в Програмата следва да се запази тясна връзка с цялостната стратегическа рамка за сътрудничество в рамките на политиката на Съюза в областта на образованието и обучението и младежта, включително програмите в рамките на политиката за училищата, висшето образование, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни, като същевременно се укрепват и развиват нови взаимодействия с други свързани програми и области на политиката на Съюза.

(12)

Програмата е ключов елемент за създаването на европейско пространство за образование. Като продължение на съобщението си от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ Комисията припомня, в съобщението си от 30 септември 2020 г. относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г., че програмата „Еразъм+“ продължава да бъде от основно значение за постигане на целите за качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот и за подготвяне на Съюза за цифровия и екологичния преход. Програмата следва да е в състояние да допринася за приемника на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението и актуализираната Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост, установена в съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., при наличието на общ ангажимент, що се отнася до стратегическата роля на уменията, ключовите компетентности и знанията за запазването на работните места и подпомагането на растежа, конкурентоспособността, иновациите и социалното сближаване, в съответствие с Препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. (8) Програмата следва да подпомогне изпълнението на плана за действие в областта на цифровото образование, установен в съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено "План за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. — Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера". Програмата следва да даде отговор на необходимата цифрова трансформация в областта на образованието и обучението, младежта и спорта. Програмата следва също да подкрепя държавите членки при постигането на целите, определени в Парижката декларация от 17 март 2015 г. относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация.

(13)

В съответствие със стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019—2027 г. (9), рамката за европейско сътрудничество по въпросите на младежта за периода 2019—2027 г., основана на съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Ангажиране, свързване и овластяване на младите хора: нова стратегия на ЕС за младежта“, Програмата следва да подкрепя качествената младежка работа, инструментите и системите за обучение на младежките работници, валидирането на неформалното и информалното учене и подходите по отношение на качеството за овластяване на младежките организации. Програмата следва да подкрепя приобщаващ и широк диалог по въпросите на младежта в ЕС, чиито приоритети да се ръководят от потребностите на младите хора.

(14)

В Програмата следва да се вземе предвид съответният работен план на Европейския съюз за спорта, който представлява рамката за сътрудничество на равнището на Съюза в областта на спорта. Между съответния работен план на Европейския съюз за спорта и действията, подкрепени от Програмата в областта на спорта, следва да бъдат осигурени съгласуваност и взаимно допълване. Необходимо е съсредоточаване на вниманието по-специално върху масовия спорт предвид важната роля на спорта за насърчаване на физическата активност и здравословния начин на живот, междуличностните отношения, социалното приобщаване и равенството. Програмата следва да подкрепя образователната мобилност на спортния персонал предимно в областта на масовия спорт. Персоналът в областта на немасовия спорт, включително онези с двойна кариера — в спорта и извън него, могат също да засилят въздействието от ученето и трансфера на знания за спортния персонал и организациите в областта на масовия спорт. Поради това с Програмата следва да може да се дава подкрепа за възможности за образователна мобилност на персонала в областта на немасовия спорт, когато участието му може да бъде от полза за масовия спорт. Програмата следва да допринася за насърчаване на общите европейски ценности чрез спорт, добро управление и почтеност в спорта, устойчиво развитие, както и чрез образование, обучение и умения в спорта и чрез спорта. Подкрепяните от Програмата спортни събития с нестопанска цел следва да придобият европейско измерение и въздействие.

(15)

Програмата следва да може да се използва за подкрепа на всички области на обучение, и тя следва по-специално да допринася за укрепване на капацитета на Съюза за иновации, чрез подкрепа на дейностите, които помагат на хората да усвоят необходимите знания, умения, компетентности и нагласи в насочени към бъдещето области или дисциплини като точни науки, технологии, инженерство, изкуства и математика, изменение на климата, опазване на околната среда, устойчиво развитие, чиста енергия, изкуствен интелект, роботика, анализ на данни, дизайн и архитектура и цифрова и медийна грамотност. Иновациите могат да бъдат насърчавани чрез всички действия за образователна мобилност и сътрудничество, независимо дали са пряко или непряко управлявани.

(16)

Полезните взаимодействия с програмата ,„Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (10) (наричана по-нататък „Хоризонт Европа“) следва да гарантират, че комбинираните ресурси от Програмата и от „Хоризонт Европа“ се използват за подкрепа на дейности, насочени към укрепването и модернизирането на европейските институции за висше образование. Програма „Хоризонт Европа“ ще допълва, когато е целесъобразно, подкрепата на Програмата за инициативата за европейските университети като част от разработването на нови съвместни и интегрирани дългосрочни и устойчиви стратегии за образование, научни изследвания и иновации. Полезните взаимодействия с „Хоризонт Европа“ ще съдействат за укрепването на интеграцията на образованието и научните изследвания, по-специално в институциите за висше образование.

(17)

Новите и нововъзникващите технологии предлагат значителни възможности за учене и обмен и доказаха своето особено значение по време на пандемията от COVID-19. В допълнение към физическата образователна мобилност, която остава основно действие по Програмата, следва да се насърчават виртуални формати, като например виртуално учене, за да се допълни или подкрепи физическата образователна мобилност, да се предложат съдържателни възможности за учене на лицата, които не са в състояние да се преместят физически в държава, различна от тяхната държава на пребиваване, или да се стимулира обменът чрез иновативни форми на учене. Когато е относимо, в рамките на Програмата следва да се насърчава виртуалното сътрудничество. Комисията следва да гарантира, че, когато е възможно и целесъобразно, инструментите за виртуално учене, разработени в рамките на Програмата, се предоставят на широката общественост.

(18)

При изпълнението на своите цели Програмата следва да бъде по-приобщаваща чрез подобряване на дела на участието на хора с по-малко възможности. Редица мерки биха могли да спомогнат за увеличаване на участието в Програмата на хората с по-малко възможности, включително по-добри и по-целенасочени разяснителни кампании, комуникация, консултации и помощ, опростени процедури, по-гъвкави формати на образователна мобилност и по-голяма ангажираност с малки организации, по-специално новосъздадени организации и обществени организации на местно равнище, които работят пряко с учещи в неравностойно положение от всички възрасти. Важно е да се отчита, че ниските равнища на участие на хора с по-малко възможности имат различни причини и зависят от различни условия. Поради това, в рамката на Съюза за такива мерки, насочени към увеличаване на участието на хората с по-малко възможности, следва да се разработят планове за действие за приобщаване, съобразени с целевите групи и конкретните обстоятелства във всяка държава членка.

(19)

В някои случаи хора с по-малко възможности е по-малко вероятно да участват в Програмата от финансови съображения, било поради икономическото си положение или поради по-високите разходи за участие, които поражда специфичното им положение, какъвто често е случаят с хората с увреждания. В такива случаи тяхното участие би могло да бъде улеснено с целева финансова подкрепа. Поради това Комисията следва да гарантира въвеждането на подобни мерки за финансова подкрепа, включително чрез евентуални корекции на безвъзмездните средства на национално равнище. Наличието на допълнителни разходи, свързани с мерките за улесняване на приобщаването не следва да представлява основание за отхвърлянето на заявление.

(20)

За да стане Програмата по-достъпна за новосъздадените организации и организациите с по-малък административен капацитет и по-лесно управляема за бенефициерите, следва да се предприемат редица мерки за опростяване на процедурите на Програмата на ниво изпълнение. В това отношение информационните системи на Програмата следва да бъдат удобни за използване и да предоставят лесен достъп до възможностите, предлагани от Програмата. Също така процедурите, въведени за изпълнение на Програмата, следва да бъдат последователни и прости и следва да бъдат придружени от висококачествени мерки за подкрепа и информация. За тази цел следва да се организират редовни срещи на мрежата на националните агенции.

(21)

В своето съобщение от 14 ноември 2017 г.„Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ Комисията подчерта ключовата роля на образованието, културата и спорта за насърчаване на активното гражданство и общите ценности сред по-младите поколения. Укрепването на европейската идентичност и насърчаването на активното участие на отделни лица и гражданското общество в демократичните процеси са от основно значение за бъдещето на Европа и нашите демократични общества. Пътуването в чужбина с цел образование, учене, обучение и работа или за участие в младежки и спортни дейности допринася за укрепването на тази европейска идентичност в цялото ѝ многообразие. То засилва чувството за принадлежност към една културна общност и насърчава междукултурното обучение, критичното мислене и активното гражданство сред хората от всички възрасти. Участниците в дейностите за образователна мобилност следва да участват в своите местни общности, както и да се ангажират в местните общности на приемащата държава, за да споделят своя опит. Програмата следва да подкрепя дейностите, свързани със засилването на всички аспекти на творчеството в образованието, обучението и младежта и с насърчаването на индивидуалните ключови компетентности.

(22)

Програмата следва да подкрепя само действия и дейности, които имат потенциална европейска добавена стойност. Понятието за европейска добавена стойност трябва да се разбира широко и може да бъде демонстрирано по различен начин, например когато действията или дейностите имат транснационален характер, особено по отношение на образователната мобилност и сътрудничеството, насочени към постигане на устойчиво системно въздействие, допълват или насърчават полезните взаимодействия с други програми и политики на национално и международно равнище и на равнището на Съюза или допринасят за ефективното използване на инструментите на Съюза за прозрачност и признаване.

(23)

Международното измерение на Програмата следва да се насърчава с цел предлагането на повече възможности за образователна мобилност, сътрудничество и диалог в рамките на политиката с трети държави, които не са асоциирани към Програмата. Въз основа на успешното изпълнение на международни дейности във връзка с висшето образование и младежта в рамките на предходните програми в областта на образованието и обучението, и младежта, дейностите за международна образователна мобилност следва да се разширят към други сектори, като професионалното образование и обучение и спорта. За да се увеличи въздействието на тези дейности, е важно да се засилят полезните взаимодействия между Програмата и инструментите на Съюза за външна дейност, като например Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество –Глобална Европа и за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета, и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III), създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III). Инструментите на Съюза за външна дейност следва да имат за цел да увеличат възможностите, по-специално за отделни лица и организации от трети държави, които не са асоциирани към Програмата, като подкрепят по-специално изграждането на капацитет в тези държави, развитието на умения и междуличностния обмен, като същевременно предлагат повече възможности за сътрудничество, образователна мобилност и диалог в рамките на политиката.

(24)

Основната структура на програмата за периода 2014—2020 г., която беше разделена в три глави, а именно образование и обучение, младеж и спорт, и която беше организирана около три ключови действия, се утвърди като успешна и следва да бъде запазена. Следва да се въведат подобрения за оптимизиране и рационализиране на подкрепяните от Програмата действия. Освен това следва да бъде гарантирана стабилност и приемственост от гледна точка на управлението и начините на изпълнение. Като цяло най-малко 75% от бюджета на Програмата следва да се изпълнява при непряко управление от националните агенции. Това включва действия като образователна мобилност във всички области на образованието и обучението, младежта и спорта, както и партньорствата за сътрудничество, включително дребномащабните партньорства в областта на образованието и обучението, и младежта. Когато е целесъобразно, следва да се въведат специфични договорености за пряко управление на действията, в които участват мрежи в рамките на Съюза и европейски организации по ключови действия 2 и 3, с изключение на дребномащабните партньорства.

(25)

Програмата следва да изпълнява набор от действия в подкрепа на образователната мобилност, сътрудничеството между организации и институции, разработването на политики и сътрудничеството, както и действия по инициативата „Жан Моне“. В настоящия регламент следва да се определят тези действия, както и тяхното описание, включително дейностите, които биха могли да бъдат изпълнени в рамките на тези действия в хода на програмния период.

(26)

Програмата следва да засили съществуващите възможности за образователна мобилност, и по-специално в секторите, в които Програмата би могла да постигне най-голяма ефективност, за да разшири обхвата на тези възможности и да отговори на голямото неудовлетворено търсене. По-специално това следва да се постигне чрез увеличаване и улесняване на образователната мобилност за студенти, ученици, учещи в образованието за възрастни, и обучаващи се в рамките на професионалното образование и обучение, като обучаващите се в дуална система на обучение и стажанти, включително за целите на повишаването на квалификацията и преквалификацията. Наскоро завършили образованието си лица и хора, които наскоро са придобили професионална квалификация следва да могат да участват в образователна мобилност. Участието на наскоро завършилите образованието си в образователна мобилност следва да се основава на обективни критерии и да гарантира равно третиране. Възможностите за образователна мобилност на младежи, участващи в дейности за неформално учене, следва също да бъдат разширени, за да достигнат повече млади хора. Следва също така да се засили образователната мобилност на персонала в областта на образованието и обучението, младежта и спорта, като се има предвид нейният „ефект на лоста“. Възможностите за образователна мобилност следва да могат да бъдат под различни форми, включително стажове, дуална система на обучение, младежки обмен, училищен обмен, преподаване или участие в дейност за професионално развитие, и следва да се основават на специфичните нужди на различните сектори. Програмата следва да подкрепя качеството при образователната мобилност , включително въз основа на принципите, определени в Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (11) и препоръките на Съвета от 28 юни 2011 г. (12), от 20 декември 2012 г. (13), от 15 март 2018 г. (14), от 26 ноември 2018 г. (15) и от 24 ноември 2020 г. (16);

(27)

В съответствие с перспективата за истинско европейско пространство за образование Програмата следва също така да засилва образователната мобилност и обмена и да насърчава участието на студенти в образователни, културни и спортни дейности, като подкрепя цифровизацията на процесите, например посредством инициативата за европейска студентска карта. Във връзка с това Комисията следва да разработи инициативата за европейска студентска карта, по-специално за студентите, участващи в Програмата. Инициативата за европейска студентска карта може да бъде важна стъпка към осъществяването на образователна мобилност за всички чрез създаването на възможности за институциите за висше образование да изпращат и приемат повече студенти за целите на дейностите по обмен, като същевременно се подобрява качеството на образователната мобилност на студентите, и също така чрез улесняване на техния достъп до различни услуги като библиотеки, транспорт и настаняване преди физическото им пристигане в институцията в чужбина.

(28)

Програмата следва да насърчава участието на младите хора в демократичния живот на Европа, включително чрез подкрепа на дейности, допринасящи за гражданското образование и проекти за участие на младите хора с цел да се ангажират и да се учат как да участват в гражданското общество, като с това се повишава осведомеността относно общите европейски ценности, включително основните права, европейската история и култура, като се обединяват младите хора и лицата, отговорни за вземането на решения на местно и национално равнище и на равнището на Съюза, и се допринася за процеса на европейска интеграция.

(29)

Въз основа на оценката и по-нататъшното развитие на инициативата DiscoverEU, започнала през 2018 г. като подготвително действие, Програмата следва да предлага на младите хора повече възможности да открият всички дестинации в Европа чрез образователен опит в чужбина. На младите хора, особено на тези с по-малко възможности, следва да се даде шанс за първи, краткосрочен индивидуален или групов опит посредством пътуване из Европа като част от дейност за информално и неформално образование, насочена към насърчаване на чувството им за принадлежност към Съюза и да им се даде възможност да открият неговото културно и езиково многообразие. Участниците следва да бъдат избирани въз основа на ясни и прозрачни критерии. Изпълнителните органи следва да насърчават мерки, които да гарантират, че инициативата DiscoverEU е приобщаваща и географски балансирана по отношение както на предоставените карти за пътуване, така и на посетените държави членки, както и да подкрепят дейности със силно учебно измерение. Във връзка с това, чрез целенасочени мерки, като например разяснителни дейности, информационни сесии преди заминаването и събития за младите хора, Програмата следва също така да насърчава избора на по-слабо посетените държави членки и периферни региони. Следва да се обмислят други транспортни средства, ако железопътният транспорт не е наличен или е крайно непрактичен, по-специално като се има предвид специфичното положение на местоназначението. Инициативата DiscoverEU следва да се стреми да изгради връзки със съответните местни, регионални, национални и европейски инициативи, като например действието на Съюза, озаглавено „Европейски столици на културата“, европейските младежки столици, европейските столици на доброволчеството и европейските зелени столици.

(30)

Изучаването на езици допринася за взаимното разбирателство и мобилността в рамките на Съюза и извън него, а езиковите компетентности представляват основни житейски и работни умения. Поради това Програмата следва да насърчава изучаването на езици, включително, когато е приложимо, националните жестомимични езици, включително чрез по-широко използване на онлайн инструменти, защото електронното обучение може да предложи допълнителни предимства за изучаването на езици по отношение на достъпа и гъвкавостта. В същото време, за да се гарантира широк и приобщаващ достъп до Програмата, е важно многоезичието да бъде основен принцип при изпълнението на Програмата.

(31)

Програмата следва да подкрепя мерки за насърчаване на сътрудничеството между институциите и организациите, които работят активно в областта на образованието и обучението, младежта и спорта, като се отчита основната роля на институциите и организациите за подпомагане на лицата да се сдобият с необходимите в един променящ се свят знания, умения и компетентности, и като подпомага институциите и организациите да реализират по подходящ начин своя потенциал за иновации, творчество и предприемачество, по-специално в рамките на цифровата икономика.

(32)

В своите заключения от 14 декември 2017 г. Европейският съвет призова държавите членки, Съвета и Комисията да постигнат напредък по редица инициативи за извеждане на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението на ново равнище, включително чрез насърчаване на създаването до 2024 г. на „европейски университети“, състоящи се от изградени „отдолу нагоре“ мрежи от университети в целия Съюз. В своите заключения от 28 юни 2018 г. Европейският съвет призова за насърчаване на сътрудничеството между сферите на научните изследвания, иновациите и образованието, включително посредством инициативата за европейските университети. Програмата следва да подкрепя тези европейски университети при разработването на съвместни дългосрочни стратегии за висококачествено образование, научни изследвания и иновации, и за служене на обществото.

(33)

В Комюникето от Брюж от 7 декември 2010 г. за засилване на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011—2020 г. се призовава за подкрепа на високите постижения в областта на професионалното образование за интелигентен и устойчив растеж. В съобщението си от 18 юли 2017 г.„Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“ Комисията призова държавите членки да обвържат професионалното образование и обучение със системите за иновации като част от стратегиите за интелигентна специализация на регионално равнище. Програмата следва да предоставя средства, за да се отговори на тези призиви, и да подпомага развитието на транснационални платформи от центрове за високи постижения в областта на професионалното образование, които са тясно интегрирани в местните и регионалните стратегии за устойчив растеж, иновации и конкурентоспособност. Тези центрове за високи постижения следва да действат като ключови фактори за придобиването на качествени професионални умения в контекста на секторни предизвикателства, като същевременно подкрепят цялостните структурни промени и социално-икономическите политики на Съюза.

(34)

Лесните за ползване онлайн платформи и инструменти за виртуално сътрудничество могат да играят важна роля в подкрепа на изпълнението на политиката в областта на образованието и обучението и младежта в Съюза. За да се увеличи използването на дейности за виртуално сътрудничество, Програмата следва да подкрепя по-систематичното и съгласувано използване на онлайн платформи като eTwinning, портала за училищно образование, Електронната платформа за учене за възрастни в Европа, Европейския младежки портал и онлайн платформи за висше образование и, когато е необходимо, всяка допълнителна онлайн платформа, която може да бъде създадена в областта на образованието и обучението и младежта.

(35)

Съгласно съответните рамки и инструменти на Съюза, Програмата следва да допринася за улесняването на прозрачността и признаването на компетентностите, уменията и квалификациите, както и прехвърлянето на кредити или единици резултати от учене, за да се насърчава осигуряването на качество и да се подкрепят валидирането на неформалното и информалното учене, управлението на уменията и ориентирането. В тази връзка Програмата следва също да предоставя подкрепа на координационните звена и мрежите на национално равнище и на равнището на Съюза, които улесняват трансевропейските обмени и развитието на гъвкави процеси на учене между различните области на образованието и обучението и младежта, както във формална, така и в неформална среда. Програмата следва също така да оказва подкрепа и на процеса от Болоня.

(36)

Програмата следва да мобилизира потенциала на бивши участници в „Еразъм +“ и да подкрепя съответни дейности, по-специално в областта на „Еразъм +“ мрежи от бивши възпитаници, посланици и участници в програмата „EuroPeers“, чрез насърчаването им да действат за популяризиране на Програмата с цел увеличаване на участието.

(37)

Като начин за гарантиране на сътрудничество с други инструменти на Съюза и подкрепа на други политики на Съюза, възможностите за образователна мобилност следва да бъдат предлагани на хора от различни сектори на дейност, като публичния и частния сектор, селското стопанство и предприемачеството, давайки им възможност да придобият образователен опит в чужбина, който да им позволи да израстват и да се развиват на всеки етап от живота, както личностно, по-специално чрез развиване на съзнание за европейската им идентичност и разбиране за европейското културно многообразие, така и професионално, включително чрез придобиване на умения, подходящи за пазара на труда. Програмата следва да предлага входен пункт към транснационални схеми за мобилност на Съюза със силно учебно измерение, като опростява начина, по който тези схеми се предлагат на бенефициерите и участниците в тези дейности. Разширяването на проектите по Програмата следва да бъде улеснено. Следва да се въведат специфични мерки, които да подпомагат организаторите на проекти по Програмата да кандидатстват за отпускането на безвъзмездни средства или да развиват взаимодействия чрез подкрепата от фондовете по линия на политиката на сближаване и от програмите, свързани с миграцията, сигурността, правосъдието и гражданството, здравеопазването, медиите и културата, и доброволчеството. Качествените предложения за проекти, които не могат да бъдат финансирани по Програмата поради бюджетни ограничения, следва да е възможно да получат знак „Печат за високи постижения“ на базата на ограничен набор от критерии. Знакът „Печат за високи постижения“ признава качеството на предложението и опростява търсенето на алтернативно финансиране по линия на Европейския фонд за регионално развитие, създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (наричан по-нататък „Европейският фонд за регионално развитие“) или Европейския социален фонд плюс, създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) (наричан по-нататък „Европейският социален фонд плюс“).

(38)

Важно е да се насърчават преподаването, ученето и научните изследвания в областта на европейската интеграция, включително бъдещите предизвикателства и възможности пред Съюза, и да се насърчава дебатът по тези въпроси чрез подкрепата на действия по инициативата „Жан Моне“ в областта на висшето образование и в други области на образованието и обучението, по-специално чрез обучението на учители и персонал. Насърчаването на европейско чувство за принадлежност и ангажираност е от особено значение предвид предизвикателствата пред общите ценности, върху които е основан Съюзът и които оформят част от една обща европейска идентичност, и като се вземе под внимание, че гражданите показват ниско равнище на ангажираност. Програмата следва да продължава своя принос за развитието на високи постижения в изследванията в областта на европейската интеграция. Целесъобразно е да се наблюдава и оценява редовно напредъкът на институциите, финансирани в рамките на действията по инициативата „Жан Моне“, при осъществяването на целите на Програмата. Следва да бъде насърчаван обменът между тези и други институции на национално или транснационално равнище при пълно зачитане на академичната им свобода.

(39)

Отчитайки значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (17) и с оглед постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, Програмата е предвидена да спомогне за включване на действията в областта на климата и за постигането на общата цел за изразходване на 30% от бюджета на Съюза в подкрепа на целите в областта на климата. В съответствие с Европейския зелен пакт като план за устойчив растеж действията по настоящия регламент следва да зачитат принципа за ненанасяне на вреда, без да се променя основният характер на Програмата. Необходимите действия следва да бъдат определени и въведени по време на изпълнението на Програмата и да бъдат преразгледани в контекста на съответните оценки и процес на преразглеждане. Целесъобразно е също така да се измерят съответните действия, които допринасят за постигането на целите в областта на климата, включително тези, предназначени да намаляват въздействието на Програмата върху околната среда.

(40)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за Програмата, който да представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (18) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура. Този финансов пакет включва сума в размер на 0,5 милиарда евро по постоянни цени от 2018 г. в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 16 декември 2020 г. относно укрепването на специфичните програми и адаптирането на основните актове (19).

(41)

В рамките на основния пакет за действия, които се управляват от националните агенции в областта на образованието и обучението, следва да се определи разбивка на минималния размер на отпуснатите средства по сектори , за да се гарантира критична маса на бюджетните кредити с цел постигане на предвидените крайни резултати във всеки от тези сектори: висше образование, професионално образование и обучение, училищно образование и образование за възрастни.

(42)

Регламент (EС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (20) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) се прилага за Програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(43)

Видовете финансиране и методите за изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите им за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид, по-специално разходите за проверки, административната тежест и очакваният риск от несъответствие. Когато се прави този избор следва да се отчита възможността за използване на еднократни суми, единични разходи и единни ставки , както и на финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент. Бюджетните средства за изпълнението на действията, управлявани от националните агенции, следва да бъдат придружени от подходяща подкрепа за оперативните разходи на националните агенции под формата на такса за управление, за да се гарантира ефективното и устойчиво изпълнение на делегираните задачи по управлението. При изпълнението на Програмата следва да се спазват принципите на прозрачност, равно третиране и недискриминация, посочени във Финансовия регламент.

(44)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (21), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия. Пълното участие на трети държави в Програмата следва да отговаря на условията, посочени в конкретни споразумения, обхващащи участието на съответната трета държава в Програмата. Освен това пълното участие води до задължението да се създаде национална агенция и някои от действията по Програмата да се управляват при непряко управление. Правните субекти от трети държави, които не са асоциирани към Програмата, следва да могат да участват в някои от действията по Програмата, във вида, в който са определени в работните програми и в публикуваните от Комисията покани за представяне на предложения. При изпълнението на Програмата могат да бъдат вземани предвид конкретни договорености по отношение на участието на правни субекти от европейски микродържави.

(45)

В съответствие с член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и със съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г.„Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ Програмата следва да отчита специфичната ситуация на най-отдалечените региони, посочени в този член. Следва да бъдат предприети мерки за увеличаване на участието на най-отдалечените региони във всички действия, включително чрез финансова подкрепа, когато е уместно, за образователна мобилност. Обменът и сътрудничеството по отношение на мобилността между хората и организациите от тези региони и трети държави, по-специално съседните държави, следва да бъдат насърчени. Такива мерки следва да бъдат наблюдавани и редовно оценявани.

(46)

Съгласно член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета (22) физически лица и организации, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия. Ограниченията, наложени от отдалечеността на тези страни или територии, следва да бъдат взети предвид при изпълнението на Програмата. Участието на тези страни и територии в Програмата следва да бъде наблюдавано и редовно оценявано.

(47)

В съответствие с Финансовия регламент Комисията следва да приема работни програми и да информира Европейския парламент и Съвета за тях. Работните програми следва да определят мерките, необходими за тяхното изпълнение в съответствие с общите и специфичните цели на Програмата, критериите за подбор и отпускане на безвъзмездни средства и всички други необходими елементи. Работните програми и всички техни изменения следва да се приемат чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане.

(48)

За да се оцени напредъкът и да се направят евентуални подобрения в изпълнението на Програмата, Комисията следва да извърши междинна оценка на Програмата. Междинната оценка следва да бъде придружена от окончателна оценка на програмата за периода 2014—2020 г., като съответните поуки от тази оценка също следва да бъдат включени също в междинната оценка. В допълнение на оценката на ефективността и качеството на изпълнение на Програмата, особено важно е в междинната оценка да се направи задълбочена оценка на изпълнението на новите инициативи и на въведените мерки за приобщаване и опростяване. Ако е целесъобразно и въз основа на междинната оценка, Комисията следва да отправи подходящо законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. Комисията следва да предостави всички оценки на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

(49)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (23) Програмата следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Поради това разпоредбите, приети чрез съответните делегирани актове, не следва да водят до значителна допълнителна тежест за държавите членки. Изискванията за мониторинг следва да включват специфични, измерими и реалистични показатели, които могат да се измерват във времето като основа за оценка на въздействието на Програмата по места

(50)

На местно, национално и европейско равнище следва да се осигурят подходящи разяснителни кампании и прояви за популяризиране и разпространение на възможностите и резултатите от действията, подкрепяни от Програмата, и следва да се вземат предвид основните целеви групи в областта на образованието и обучението, младежта и спорта и, когато е уместно, голямо разнообразие от други целеви групи, например услуги за професионално ориентиране и заетост, културни организации, предприятия и фондации. Разяснителните кампании, популяризирането и разпространяването следва да разчитат на всички изпълнителни органи на Програмата и следва да имат, когато е уместно, подкрепата на други основни заинтересовани страни. Освен това Комисията следва да работи редовно с широк кръг заинтересовани страни, включително организациите, които участват в Програмата, през целия жизнен цикъл на Програмата, за да се улесни обменът на добри практики и резултати от проектите и да се събере обратна информация относно Програмата. Националните агенции следва да бъдат поканени да участват в този процес.

(51)

За да се гарантира по-голяма ефективност на връзките с широката общественост и по-силно взаимодействие между комуникационните дейности, предприети по инициатива на Комисията, финансовите ресурси, разпределени за комуникация съгласно настоящия регламент, следва да допринасят и за корпоративната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото тези приоритети са свързани с целите на Програмата.

(52)

За да осигури ефективно и ефикасно изпълнение на настоящия регламент, Програмата следва да използва в максимална степен вече въведените механизми за изпълнение. Следователно изпълнението на Програмата следва да бъде възложено на Комисията и на националните агенции. Когато е възможно и с цел постигане на максимална ефективност, националните агенции следва да бъдат същите като тези, определени за управлението на програмата за периода 2014–2020 г. Обхватът на предварителната оценка на съответствието следва да бъде ограничен до изискванията, които са нови и специфични за Програмата, освен при наличието на основания за нещо друго, като в случай на сериозни пропуски или незадоволителни резултати от страна на съответната национална агенция.

(53)

За да се осигурят добро финансово управление и правна сигурност във всяка държава членка или трета държава, асоциирана към Програмата, всеки национален орган следва да определи независим одитен орган. Когато е възможно и с цел постигане на максимална ефективност, независимият одитен орган следва да бъде същият като този определен по програмата за периода 2014–2020 г.

(54)

Държавите членки следва да се стремят да приемат всички подходящи мерки за отстраняване на правните и административните пречки, които биха могли да възпрепятстват достъпа до Програмата или нейното правилно действие. Това включва решаване, когато е възможно и без да се засяга правото на Съюза за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, на въпросите, които създават затруднения при получаването на визи и разрешения за пребиваване.

(55)

Системата за докладване във връзка с качеството на изпълнението следва да осигурява ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните, с подходящо ниво на подробности, за мониторинга на изпълнението на Програмата и за нейната оценка. Тези данни следва да се съобщават на Комисията по начин, при който се спазват съответните правила за защита на данните.

(56)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (24).

(57)

За да се опростят изискванията към бенефициерите във възможно най-голяма степен следва да се използва опростено отпускане на безвъзмездни средства под формата на еднократни суми, единични разходи и единни ставки. Опростеното отпускане на безвъзмездни средства за подкрепа на действията за образователна мобилност по Програмата, както е определено от Комисията, следва да вземе предвид разходите за живот и по престоя в приемащата държава. Комисията и националните агенции на изпращащите държави следва да имат възможността да адаптират отпускането на тези безвъзмездни средства въз основа на обективни критерии, по-специално с цел да осигуряват достъп на хора с по-малко възможности. В съответствие с националното право държавите членки следва също така да бъдат насърчавани да освобождават тези безвъзмездни средства от всякакви данъци и социални плащания; безвъзмездни средства, отпускани на физически лица от публични или частни правни субекти, следва да бъдат третирани по същия начин..

(58)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (25) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (26), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (27) и (ЕС) 2017/1939 (28) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (29). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(59)

Необходимо е да се осигури допълване и съгласуваност на действията по Програмата, включително на тези, които нямат транснационален или международен характер, с дейностите, предприети от държавите членки, както и с други дейности на Съюза, по-специално свързаните с образованието и обучението, културата и медиите, младежта и солидарността, заетостта и социалното приобщаване, научните изследвания и иновациите, промишлеността и предприятията, политиката за цифрови технологии, селското стопанство и развитието на селските райони с акцент върху младите земеделски стопани, околната среда и климата, сближаването, регионалната политика, миграцията, сигурността и международното сътрудничество и развитие.

(60)

Макар че регулаторната рамка според програмата за периода 2014–2020 г. позволи на държавите членки и регионите да създадат в рамките на програмния период 2014–2020 г. полезни взаимодействия между програмата и други инструменти на Съюза, като например европейските структурни и инвестиционни фондове, които също така подкрепят качественото развитие на системите за образование, обучение и младеж в Съюза, досега този потенциал не е използван напълно, като по този начин се ограничават системните ефекти на проектите и въздействието върху политиката. Ефективната комуникация и сътрудничество следва да се извършват на национално равнище между националните органи, отговорни за управлението на тези различни инструменти, за да се увеличи във възможно най-голяма степен съответното им въздействие. Програмата следва да даде възможност за активно сътрудничество с тези инструменти, по-специално за да се гарантира, че, когато е уместно, са въведени подходящи мерки за финансова подкрепа за подпомагане на хората с по-малко възможности.

(61)

За да се оптимизира добавената стойност от инвестициите, финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза, следва да се търсят полезни взаимодействия, по-специално между Програмата и други програми на Съюза, включително фондове, които се изпълняват при споделено управление. За да се увеличат максимално тези полезни взаимодействия, следва да се осигурят основни благоприятстващи механизми, включително кумулативно финансиране на действие от Програмата и от друга програма на Съюза, при условие че това кумулативно финансиране не надвишава общите допустими разходи за действието. За тази цел в настоящия регламент следва да се определят подходящи правила, по-специално относно възможността за пропорционално деклариране на едни и същи разходи за Програмата и друга програма на Съюза.

(62)

С цел адаптиране, при необходимост, към промените в съответните области и с цел да се гарантира ефективната оценка на напредъка на Програмата към постигането на нейните цели, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на Приложение I към настоящия регламент чрез добавяне към описанието на действията по Програмата и за изменение на Приложение II към настоящия регламент по отношение на показателите за качеството на изпълнение на Програмата, както и за допълване на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(63)

Целесъобразно е да се осигури правилното приключване на програмата за периода 2014–2020 г., по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки за управлението ѝ, като например финансирането на техническата и административната помощ. Считано от 1 януари 2021 г., посредством техническата и административната помощ следва да се гарантира, където е необходимо, управлението на действия, които до 31 декември 2020 г. все още не са завършени в рамките на програмата за периода 2014–2020 г..

(64)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). По-специално, настоящият регламент цели да гарантира пълното зачитане на правото на равенство между жените и мъжете и правото на недискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация, и да насърчава прилагането на членове 21 и 23 от Хартата. В съответствие с член 13 от Хартата следва също да се гарантира, че академичната свобода се зачита от държавите, получаващи средства по Програмата.

(65)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от ДФЕС, се прилагат към настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят, по-специално процедурата за изготвяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди, непряко изпълнение, и предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Когато участието на Съюза е под формата на еднократни суми, единични разходи или единни ставки , равнищата на финансовата подкрепа следва редовно да се преразглеждат и, ако е необходимо, да се коригират в съответствие с Финансовия регламент, като се вземат предвид, когато е целесъобразно, разходите за живот и по престоя в приемащата държава и пътните разходи. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват също и общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(66)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Финансовия регламент e възможно да се предоставят безвъзмездни средства за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Същевременно разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими за финансиране от Съюза, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. В съответствие с член 193, параграф 4 от посочения регламент при безвъзмездни средства за оперативни разходи също не се допуска финансиране от Съюза на разходи, направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства и в такъв случай споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства се подписва в срок от четири месеца след началото на финансовата година на бенефициера. С цел да се избегнат смущения в подкрепата от Съюза, които биха могли да накърнят интересите на Съюза, следва да бъде възможно в решението за финансиране да се предвиди, за ограничен период от време в началото на МФР за периода 2021—2027 и само в надлежно обосновани случаи, че дейностите и разходите са допустими от 1 януари 2021 г., дори ако тези дейности са били изпълнени, а разходите направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(67)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради транснационалния характер на Програмата, голям обем и широк географски обхват на финансираните дейности за образователна мобилност и сътрудничество, нейното въздействие върху достъпа до образователна мобилност и по-общо върху интеграцията в Съюза и засиленото международно измерение на Програмата, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(68)

Поради това Регламент (ЕС) № 1288/2013 следва да бъде отменен от 1 януари 2021 г.

(69)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се позволи изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,

(1)

Културата, изкуствата, културното наследство и културното многообразие са изключително ценни за европейското общество от културна, образователна, демократична, екологична, социална и икономическа гледна точка и от гледна точка на правата на човека и следва да бъдат насърчавани и подкрепяни. В Римската декларация от 25 март 2017 г. и на Европейския съвет на 14 и 15 декември 2017 г. бе посочено, че образованието и културата имат решаващо значение за изграждането на приобщаващи и сплотени общества за всички и за поддържането на европейската конкурентоспособност.

(2)

Съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинство. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете. Тези ценности се потвърждават допълнително и намират своето отражение в правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък "Хартата"), която има същата юридическа сила като Договорите, съгласно член 6 от ДЕС. По-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и свободата на изкуствата и науките са съответно заложени в членове 11 и 13 от Хартата.

(3)

В член 3 от ДЕС се уточнява освен това, че Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи, inter alia той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.

(4)

В Съобщението на Комисията от 22 май 2018 г. , озаглавено „Нова европейска програма за култура“, се посочват цели в секторите на културата и творчеството. Целта му е да се оползотвори потенциалът на културата и културното многообразие за постигане на социално сближаване и благосъстояние, като се стимулира трансграничното измерение на секторите на културата и творчеството и се стимулира способността им да се развиват; да се насърчи основаното на култура творчество в образованието и иновациите, и се създадат работни места и растеж; и да се укрепят международните отношения в сферата на културата. Програма „Творческа Европа“ (наричана по-нататък „Програмата“), заедно с други програми и фондове на Съюза, ще предоставя подкрепа за новата европейска програма за култура. Присъщата стойност на културата и на творческото изразяване следва да бъде запазена и утвърждавана, а художественото творчество следва да заема централно място в Програмата. Това е също така в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, която влезе в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът и неговите държави членки са страни.

(5)

За да се насърчи общото пространство на културно многообразие за хората в Европа, е важно да се стимулира транснационалното разпространение на художествени и културни произведения, колекции и продукти, като се насърчава диалогът и културният обмен, и транснационалната мобилност на хората на изкуството и на специалистите в областта на културата и творчеството.

(6)

Опазването и укрепването на културното наследство улеснява свободното участие в културния живот в съответствие с Всеобщата декларация на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на човека и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Поради това културното наследство играе важна роля за изграждането на мирно и демократично общество в процесите на устойчиво развитие и насърчаване на културното многообразие.

(7)

Насърчаването на европейското културно многообразие се основава на свободата на художествено изразяване, способностите и уменията на хората на изкуството и работещите в областта на културата, на съществуването на процъфтяващи и устойчиви сектори на културата и творчеството и способността на хората на изкуството и работещите в областта на културата да създават произведения, да бъдат иновативни и да реализират и разпространяват своите произведения сред широка и разнообразна европейска публика. По този начин се разширява стопанският потенциал на секторите на културата и творчеството, увеличава се достъпът до творческото съдържание, художествените изследвания и творчеството и те се популяризират, и се допринася за устойчивия растеж и за създаването на работни места. Освен това насърчаването на творчеството и новите познания допринася за засилване на конкурентоспособността и за стимулиране на иновациите в промишлени вериги за създаване на стойност. Богатото културно и езиково многообразие на Съюза е съществен актив за европейския проект. В същото време европейският културен и творчески пазар се характеризира с географски особености, езикови особености или и двете, които могат да доведат до разпокъсаност на пазара. Поради това са необходими непрекъснати усилия, за да се гарантира, че секторите на културата и творчеството извличат максимална полза от единния пазар на Съюза, и по-специално от цифровия единен пазар.

(8)

Цифровата трансформация представлява промяна на парадигмата за секторите на културата и творчеството. Тя промени навиците, отношенията и моделите на продуциране и потребление. Това поражда редица предизвикателства. Същевременно цифровата трансформация предлага нови възможности за секторите на културата и творчеството по отношение на създаването, разпространението и достъпа до европейски произведения, което е от полза за европейското общество като цяло. Програмата следва да насърчава секторите на културата и творчеството да се възползват от тези възможности.

(9)

Програмата следва да взема предвид двойствения характер на секторите на културата и творчеството, като отчита присъщата и художествената стойност на културата, от една страна, и икономическата стойност на тези сектори, от друга, включително цялостния принос на тези сектори за растежа, конкурентоспособността, творчеството и иновациите. Програмата следва също да отчита положителното въздействие на културата върху междукултурния диалог, социалното сближаване и разпространението на знания. Това изисква силни европейски сектори на културата и творчеството, по-специално жизнена европейска аудио-визуална индустрия с оглед на нейния капацитет да достига до широка публика и нейното икономическо значение, включително нейното икономическото значение за други творчески сектори. Конкуренцията на световните аудио-визуални пазари обаче се засили допълнително с все по-голямата цифрова трансформация на сектора, като например промените в медийното продуциране и потреблението и нарастващата роля на глобалните платформи за разпространение на съдържание. Ето защо е необходимо да се увеличи подкрепата за европейската индустрия.

(10)

Както е видно от примера с действието на Съюза за Европейските столици на културата, установено с Решение № 445/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричани по-нататък „Европейските столици на културата“), секторите на културата и творчеството играят важна роля за укрепването и съживяването на териториите на Съюза. По този начин секторите на културата и творчеството са ключови фактори за насърчаване на туризма, основан на качеството, и на регионалното, местното и градското развитие в целия Съюз.

(11)

За да бъде ефективна, Програмата следва да отчита специфичното естество на различните сектори на културата и творчеството и предизвикателствата пред тях, техните различни целеви групи и конкретните им потребности чрез прилагане на специфични подходи в рамките на направление, посветено на аудио-визуалния сектор (наричано по-нататък „направление MEDIA”), направление, посветено на другите сектори на културата и творчеството (наричано по-нататък „направление Култура”), и междусекторно направление (наричано по-нататък „междусекторно направление“).

(12)

Програмата следва да подкрепя действия и дейности с европейска добавена стойност, които допълват регионалните, националните, международните и други програми и политики на Съюза и оказват положително въздействие върху европейските граждани, и следва да подкрепя развитието и насърчаването на транснационалното сътрудничество и обмен в рамките на секторите на културата и творчеството. Чрез тези действия и дейности Програмата допринася за укрепването на европейската идентичност и ценности, като същевременно насърчава културното и езиковото многообразие.

(13)

Музиката във всичките ѝ форми и проявления, и по-специално съвременната музика и музиката на живо, е важен компонент на културния, художествения и икономическия пейзаж на Съюза и неговото наследство. Тя е елемент на социалното сближаване и служи като ключов инструмент за укрепване на икономическото и културното развитие. В направлението Култура следва да се обърне внимание на музикалния сектор.

(14)

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.

(15)

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

(16)

В аудио-визуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. Това се отнася по-конкретно за модернизирането на нормативната уредба за авторските права посредством директиви (ЕС) 2019/789 (5) и (ЕС) 2019/790 (6) на Европейския парламент и на Съвета, и Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета (8). С директиви (ЕС) 2019/789 и (ЕС) 2019/790 се цели да се увеличи капацитетът на европейските оператори в аудио-визуалния сектор да създават, финансират, реализират и разпространяват произведения, които да бъдат ясно видими в различните медии, например телевизията, киното или видеото по заявка, които са достъпни и привлекателни за публиката на все по-отворения и конкурентен пазар в Европа и извън нея. Посочените директиви имат още за цел да се постигне добре функциониращ пазар за творците и носителите на права, особено за публикациите в пресата и онлайн платформите, и да се гарантира справедливо възнаграждение на авторите и изпълнителите, като това са аспекти, които следва да бъдат застъпени в цялата Програма. Освен това подкрепата следва да се увеличи, за да се отразят последните тенденции на пазара, по-специално по-силната позиция на глобалните платформи за разпространение в сравнение с националните радио- и телевизионни оператори, традиционно инвестиращи в продуцирането на европейски произведения. Тъй като пазарните условия и аудио-визуалните оператори продължават да се развиват, в контекста на изпълнението на Програмата следва да се предвидят специфични критерии за определяне на характерните особености на независима продуцентска компания.

(17)

Програмата следва да позволи възможно най-широко участие в нея на организациите от културните и творческите сектори, и на тези организации — да имат достъп до Програмата по възможно най-широк начин, независимо от географския им произход. Програмата следва да подкрепя тези организации и най-добрите таланти, където и да се намират, да извършват трансгранична и международна дейност. Направлението MEDIAследва да отчита различията между отделните държави по отношение на продуцирането и разпространението на аудио-визуално съдържание и достъпа до аудио-визуално съдържание и тенденциите по отношение на потреблението на аудио-визуално съдържание, и по-специално техните езикови и географски особености, като по този начин предоставя повече равнопоставеност за конкуренция, разширява участието на държавите членки с различен аудио-визуален капацитет и засилва сътрудничеството между тях и подкрепя европейските таланти, където и да се намират, да извършват трансгранична и международна дейност. Специфичните особености на най-отдалечените региони, както са посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), също следва да бъдат взети предвид.

(18)

Специалните действия по Програмата, като например действията на Съюза за Знака за европейско наследство, създаден с Решение № 1194/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) (наричан по-нататък „Знакът за европейско наследство“), Европейските дни на наследството, европейските награди в областта на съвременната музика, рок и поп музиката, литературата, културното наследство и архитектурата, както „Европейски столици на културата“ достигат пряко до милиони европейски граждани, доказвайки социалните и икономическите ползи от европейските политики в областта на културата, поради което следва да бъдат запазени и по възможност разширени. По направлението Култура следва да се подкрепят дейности за изграждане на мрежи от обектите със Знак за европейско наследство. Следва да се обърне внимание и на възможността за разширяване на обхвата на европейските награди, така че да обхванат нови области и сектори, по-специално театъра.

(19)

Културата е жизненоважна, за да бъдат общностите по-сплотени и приобщаващи. В контекста на проблемите, свързани с миграцията, и предизвикателствата пред интеграцията културата играе основополагаща роля за предоставянето на възможности за междукултурен диалог и за интегрирането на мигрантите и бежанците, като спомага те да се почувстват част от приемащото ги общество, и за развиването на добри отношения между мигрантите и новите общности.

(20)

С цел да допринесе за едно приобщаващо общество, Програмата следва да поощрява и засилва културното участие в целия Съюз, по-специално на хората с увреждания и хората в неравностойно положение.

(21)

В съответствие с Декларацията от Давос от 22 януари 2018 г., озаглавена „Към висококачествено застроена среда (Baukultur) в Европа“, следва да се предприемат стъпки за насърчаване на нов интегриран подход към оформянето на висококачествено застроена среда, която да се корени в културата, укрепва социалното сближаване, гарантира устойчива околна среда и която допринася за здравето и благосъстоянието на населението като цяло. Този подход не следва да поставя акцент само върху градските райони, но също и върху взаимосвързаността на периферните и селските райони. В концепцията за Baukultur се включват всички фактори, които оказват пряко въздействие върху качеството на живот на гражданите и общностите, като така се насърчават по много конкретен начин приобщаването, сближаването и устойчивостта.

(22)

Свободата на изразяване на мнение и творческата свобода са основна предпоставка за жизнени сектори на културата и творчеството. По-специално секторът на новинарските медии се нуждае от свободна, разнообразна и плуралистична медийна среда. Във връзка с Директива 2010/13/ЕС Програмата следва да насърчава свободната, разнообразна и плуралистична медийна среда, като насърчава взаимодействията и хоризонталните дейности в подкрепа на сектора на новинарските медии. Програмата следва да предоставя подкрепа за новите медийни професионалисти и да насърчава развитието на критично мислене сред гражданите чрез насърчаване на медийната грамотност.

(23)

Програмата следва също така да стимулира интереса и да подобри достъпа до европейски аудио-визуални произведения, по-специално чрез мерки за развитие на публики, включително филмова грамотност.

(24)

Мобилността на хората на изкуството и работещите в сферата на културата отвъд граници по направление Култура може да допринесе за изграждането на по-добре свързани, по-силни и по-устойчиви сектори на културата и творчеството в Съюза, защото това е начин за ускоряване на развитието на уменията и кривата на учене в рамките на секторите за култура и творчество, за подобряване на междукултурната осведоменост, и за насърчаване на транснационалното съвместно създаване, съвместно продуциране, движение и разпространение на произведения.

(25)

Проектите за сътрудничество, по-специално малките по мащаб проекти, като се имат предвид особеностите на секторите на културата и творчеството, следва да заемат централно място в направлението Култура. Поради това Комисията следва да улесни участието в Програмата чрез постигане на значително опростяване на бюрократичните процедури, най-вече на етапа на кандидатстване, а за малки по мащаб проекти — чрез разрешаване на по-високи ставки на съфинансиране.

(26)

В съответствие с членове 8 и 10 от ДФЕС Програмата следва да подкрепя, във всичките си дейности, цели, свързани с интегрирането на принципа на равенство между половете и недопускането на дискриминация, и следва по целесъобразност да определя подходящи критерии за баланс между половете. Жените участват активно в секторите на културата и творчеството като автори, специалисти, преподаватели, творци и зрители. Същевременно е по-малко вероятно жените да заемат ръководни длъжности в културни, художествени и творчески институции. Поради това Програмата следва да стимулира талантите на жените с цел подпомагане на художествената и професионалната им кариера.

(27)

В съответствие със съвместното съобщение от 8 юни 2016 г. озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“, одобрено с Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проекта на бюджет за 2018 г. (10) и със Заключенията на Съвета от 24 май 2017 г. относно стратегически подход на ЕС към международните културни отношения, в европейските инструменти за финансиране и по-специално в Програмата следва да се изведе на преден план значението на културата в международните отношения и нейната роля за утвърждаването на европейските ценности чрез специални и целеви действия, проектирани така, че да има ясно влияние на Съюза на световната сцена.

(28)

В съответствие със съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, съответните политики и инструменти следва да гарантират приемственост във връзка с Европейската година на културното наследство през 2018 г., която успешно и ефективно интегрира културата в други области на политиката, по-специално чрез подход на основано на участието управление, при определянето на дългосрочната и устойчива стойност на културното наследство на Европа и разработването на по-интегриран подход към неговото опазване и валоризация и подкрепа за устойчивото му съхранение, възстановяването и адаптивното повторно използване, както и утвърждаването на неговите ценности чрез дейности за повишаване на осведомеността и изграждане на мрежи. В сектора на културата следва да се обърне внимание на подкрепата за хората на изкуството, творците и хората на художествените занаяти, квалифицирани в традиционните занаяти, свързани с реставрацията на културното наследство. По-специално в аудио-визуалния сектор произведенията на културното наследство са съществен източник на памет и културно многообразие и представляват потенциални пазарни възможности. В този контекст аудио-визуалните архиви и библиотеки допринасят за съхраняването и повторното използване и новото пазарно бъдеще на произведенията на културното наследство.

(29)

В съответствие със съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“, Съюзът следва да разчита на своите силни страни, по-специално на своето многообразие, таланти, ценности, начин на живот и новатори и творци.

(30)

Успехът на Програмата разчита на разработването на иновативни и ефективни проекти, които да генерират добри практики по отношение на транснационалното европейско сътрудничество в секторите на културата и творчеството. Винаги, когато е възможно, такива успешни примери следва да бъдат популяризирани, с което да се насърчи подкрепата за нови бизнес модели и умения, да се стимулира традиционно ноу-хау, а творческите и интердисциплинарните решения да намерят своя израз в икономическа и социална стойност.

(31)

При определени условия Програмата следва да бъде отворена за участието на членовете на Европейската асоциация за свободна търговия, присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидати за членство, ползващи се от предприсъединителна стратегия, държавите от европейската политика за съседство, и стратегическите партньори на Съюза.

(32)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (11), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(33)

Третите държави следва да се стремят да участват изцяло в Програмата. Същевременно третите държави, които не отговарят на условията за участие в направлението MEDIA и Междусекторното направление, но участват в направлението Култура, следва да могат да създават и подпомагат бюра на Програмата, за да популяризират Програмата в своята държава и да стимулират трансграничното сътрудничество в рамките на секторите на културата и творчеството.

(34)

Дерогациите от задължението за изпълнение на условията, определени в Директива 2010/13/ЕС, следва да бъдат обект на надзор и да се предоставят на държавите по европейската политика за съседство в надлежно обосновани случаи, като се взема предвид специфичната ситуация на пазара на аудио-визуални услуги в съответната държава и нивото на интегриране в рамката на европейската аудио-визуална политика. Напредъкът в постигането на целите, определени в Директива 2010/13/ЕС, следва да бъде обект на редовно наблюдение. Освен това участието в действия, финансирани по линия на направление MEDIA, следва да се определя за всеки отделен случай в съответните работни програми.

(35)

Програмата следва да насърчава сътрудничеството между Съюза и международни организации като ЮНЕСКО, Съвета на Европа, включително Евроимаж и Европейската аудио-визуална обсерватория ( наричана по-нататък „Обсерваторията“), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната организация за интелектуална собственост. Програмата следва също така да подкрепя ангажимента на Съюза по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално културното измерение. Що се отнася до аудио-визуалния сектор, Програмата следва да гарантира приноса на Съюза за работата на Обсерваторията.

(36)

Отчитайки значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, Програмата е предназначена да спомогне за включване на действията в областта на климата и за постигане на общата цел, която е 30% от разходите от бюджета на Съюза да бъдат в подкрепа на целите в областта на климата. В съответствие с Европейския зелен пакт като план за устойчив растеж действията по настоящия регламент следва да зачитат принципа за ненанасяне на вреда. При изпълнението на Програмата следва да се определят и въведат необходимите действия, без да се изменя същностният характер на Програмата, и тези действия следва да бъдат преразгледани в контекста на съответните оценки и процес на преразглеждане.

(37)

За опростяването и ефикасността Комисията следва да може да раздели бюджетните задължения на годишни вноски. В такъв случай по време на изпълнението на Програмата Комисията следва всяка година да определя годишните вноски, като взема предвид постигнатия напредък по изпълнението на действията, за които се получава финансова помощ, прогнозните им нужди и наличния бюджет. Комисията следва да съобщава на бенефициерите на безвъзмездните средства примерен график, обхващащ поемането на задължение за индивидуалните годишни вноски.

(38)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (12) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(39)

Наградата „ЛУКС“ – Европейска филмова награда на публиката, присъждана от Европейския парламент и European Film Academy, се утвърди като отличителна европейска награда, която популяризира и разпространява европейски филми, отразяващи европейската идентичност и ценности отвъд националните граници, и се основава на сътрудничеството с общност на известни филмови творци и европейски филмови организации и мрежи.

(40)

От създаването си Младежкият оркестър на Европейския съюз е натрупал уникален опит в насърчаването на достъпа до музика, както и на междукултурния диалог, взаимното уважение и разбирателството чрез културата, като същевременно благоприятства международното професионално развитие и обучение на млади музиканти. Младежкият оркестър на Европейския съюз се отличава с това, че представлява европейски оркестър, създаден с резолюция на Европейския парламент, който надхвърля културните граници и се състои от млади музиканти, подбрани от цяла Европа в съответствие с взискателни художествени критерии чрез стриктен и прозрачен процес на годишно прослушване във всички държави членки. Този специален принос към културното многообразие и идентичност на Европа следва да получи признание, например като се предвидят действия, в които могат да участват Младежкият оркестър на Европейския съюз и сходни европейски културни организации. Следва да се предвиди възможността за многогодишно финансиране за такива субекти, за да се гарантира стабилността на тяхното функциониране.

(41)

Организациите в секторите на културата и творчеството с голям европейски географски обхват, чиято дейност е свързана с директното предоставяне на услуги в сферата на културата на европейските граждани, поради което те имат потенциала да оказват пряко въздействие върху европейската идентичност, следва да бъдат допустими за подпомагане от Съюза.

(42)

За да се гарантира ефикасното разпределение на средствата от общия бюджет на Съюза, е необходимо всички действия и дейности, извършвани чрез Програмата да имат европейска добавена стойност. Също така е необходимо да се гарантира, че те допълват дейностите на държавите членки. Следва да се търси съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия с програмите за финансиране, които предоставят подкрепа в области на политиката с тесни връзки помежду им, като се гарантира, че потенциалните бенефициери са запознати с различните възможности за финансиране и с хоризонталните политики, като например политиката на Съюза в областта на конкуренцията.

(43)

Финансовата подкрепа следва да се използва за справяне със случаи на неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален начин, а действията не следва да се дублират, нито да изместват частното финансиране или да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар.

(44)

Важно е Програмата да бъде насочена към структурните предизвикателства пред секторите на културата и творчеството в Европа, които са изострени от пандемията от COVID-19. Програмата обхваща основната роля на европейската култура и медии за благосъстоянието на гражданите и за овластяването им да вземат информирани решения. Програмата, заедно с други съответни програми на Съюза за финансиране и Next Generation EU, следва да подкрепя краткосрочното възстановяване на секторите на културата и творчеството, да повишава тяхната дългосрочна устойчивост и конкурентоспособност, така че те да се справят по най-добрия начин с потенциални сериозни кризи в бъдеще, и да съпътства техния цифров и екологичен преход.

(45)

Целите на политиката на Програмата се изпълняват и чрез финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на компонентите на политиката на програмата InvestEU за периода 2021-2027 г., установена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (13), които, inter alia, продължават да улесняват достъпа до финансиране за малките и средни предприятия и организациите в секторите на културата и творчеството.

(46)

Въздействието, качеството и ефикасността при изпълнението на проектите по Програмата следва да представляват ключови критерии за оценка за подбора на съответните проекти. Като се има предвид техническият експертен опит, необходим за оценяване на предложенията в рамките на конкретни действия по програмата, членове на комисиите за оценка на такива предложения (наричани по-нататък „оценяващи комисии“) могат да бъдат външни експерти. При подбора на външните експерти следва да се обърне дължимото внимание на техния професионален опит и на баланса между половете в съответните комисии.

(47)

Програмата следва да включва реалистична и управляема система от качествени и количествени показатели за изпълнението, които да съпътстват нейните действия и чрез които да се осъществява постоянен мониторинг на изпълнението. Такъв мониторинг и информационните и комуникационните действия във връзка с Програмата и нейните действия следва да се основават на трите направления на Програмата.

(48)

Като се имат предвид значението и сложността на събирането и анализа на данни и измерването на въздействието на политиките в областта на културата, Комисията следва да помага за събирането на доказателства и статистически данни за тенденциите и развитията в секторите на културата и творчеството, като използва своя експертен опит и този на други съответни научноизследователски институции, и следва да докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета и за събраните данни.

(49)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (14) (наричана по-нататък „МФР за периода 2021-2027 г. “).

(50)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за Програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската Комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (15) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(51)

Финансовият регламент се прилага за настоящата програма . Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, включително отпусканите на трети страни, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(52)

Формите на финансиране и методите на изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверки, административната тежест и нуждата от административно опростяване, по-специално в процеса на кандидатстване, в полза на всички заинтересовани страни, както и очакваният риск от несъответствие. При осъществяването на този избор следва да се предвиди използването на еднократни суми, единични разходи и единни ставки , както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(53)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (17), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (18) и (ЕС) 2017/1939 (19) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (20). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(54)

Следва да бъде възможно на качествени предложения за действия, които са допустими по Програмата, но не могат да бъдат финансирани от нея поради бюджетни ограничения, да се присъжда знакът „Печат за високи постижения“ въз основа на специфичен набор от критерии. Знакът „Печат за високи постижения“ признава качеството на предложението и опростява търсенето на алтернативно финансиране по линия на Европейския фонд за регионално развитие или Европейския социален фонд плюс. За действия, на които може да бъде присъден знакът „Печат за високи постижения“, следва да се осигури допълнителна информация в съответните покани за представяне на предложения.

(55)

Като се има предвид член 349 от ДФЕС и като се вземе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“, следва да се цени специфичният принос на регионите, посочени в същия член за културното многообразие на Съюза, както и тяхната роля за насърчаване на обмена, включително чрез мобилност, и сътрудничеството с хора и организации от трети държави, по-специално от съседните им държави. Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (21), и като се отчита приносът на отвъдморските страни и територии за международното културно влияние на Съюза, лица и субекти, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия. По този начин за хората следва да бъде възможно да се възползват в еднаква степен от конкурентните предимства, които секторите на културата и творчеството могат да предложат, по-специално икономически растеж и заетост.

(56)

С цел гарантиране на ефективна оценка на изпълнението на Програмата за постигането на нейните цели, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с разработването на рамка за мониторинг и оценка, и преразглеждането на показателите на Програмата. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (22). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(57)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Финансовия регламент е възможно предоставянето на безвъзмездни средства за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, обаче не са допустими за финансиране от Съюза, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. В съответствие с член 193, параграф 4 от Финансовия регламент разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими също за финансиране от Съюза при безвъзмездни средства за оперативни разходи, и споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства се подписва в срок от четири месеца от началото на финансовата година на бенефициера. С цел да се избегнат смущения в подпомагането от Съюза, които биха могли да накърнят интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно за ограничен период от време в началото на МФР за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи да се предвиди допустимостта на дейностите и разходите от 1 януари 2021 година, дори ако тези дейности са били изпълнени и тези разходи направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(58)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество Програмата следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценка на последиците от Програмата по места.

(59)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на работните програми. Тези изпълнителни правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (23). По-специално, както е предвидено в настоящия регламент, сроковете следва да бъдат пропорционални и следва да предоставят на членовете на комитета навременни и ефективни възможности да разгледат проекта на акт за изпълнение и да изразят своите становища.

(60)

Необходимо е да се осигури правилното приключване на програмата „Творческа Европа“, създадена с Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета (24) (наричана по-нататък „програмата за периода 2014—2020 г.“), по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки за управлението ѝ, като например финансирането на техническа и административна помощ. Считано от 1 януари 2021 г., посредством техническа и административна помощ следва да се гарантира, ако е необходимо, управлението на действия, които още не са завършени по програмата за периода 2014—2020 г. до 31 декември 2020 г.

(61)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Хартата. По-специално настоящият регламент се стреми да гарантира пълното зачитане на правото на равенство на мъжете и жените и правото на недискриминация въз основа на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както е предвидено в членове 21 и 23 от Хартата. Настоящият регламент е също така в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

(62)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя транснационален характер, големия обем и широкия географски обхват на финансираните дейности за мобилност и сътрудничество, своето въздействие върху достъпа до образователна мобилност и по-общо върху интеграцията на Съюза, както и засиленото им международно измерение, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(63)

Поради това Регламент (ЕС) № 1295/2013 следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2021 г.

(64)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,

(1)

Регламент (ЕО) № 294/2008 на Европейския парламент и на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигането на яснота, посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)

Периодичните независими оценки на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и опитът при прилагането на Регламент (ЕО) № 294/2008 показват, че с оглед на усъвършенстването на модела на EIT и на свързаните с него процеси е необходимо да се въведат съществени промени. Освен това при междинната оценка и при предварителната оценка на въздействието на EIT бяха набелязани редица области, които подлежат на подобрение, сред които моделът на финансиране на общностите на знание и иновации (ОЗИ), интегрирането на ОЗИ в местните екосистеми за иновации, отвореността и прозрачността на ОЗИ и мониторинга от страна на EIT. Настоящият регламент предоставя също така възможност за подобряване на тези аспекти.

(3)

Държавите членки носят основната отговорност за поддържането на силна, конкурентоспособна и иновационна европейска промишлена база. При все това естеството и мащабите на иновационното предизвикателство изискват да се предприемат и съвместни действия на равнището на Съюза.

(4)

EIT е създаден, за да допълва съществуващите съюзни и национални политики и инициативи, като подпомага интегрирането на триъгълника на знанието – висше образование, научни изследвания и иновации – в целия Съюз.

(5)

EIT следва да допринася за укрепването на иновационния капацитет на Съюза и на държавите членки с цел справяне с основните предизвикателства, пред които е изправено обществото, като по този начин допринася за устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособността на Съюза.

(6)

EIT, чрез ОЗИ, следва да има за цел да укрепва екосистемите за иновации в целия Съюз по открит и прозрачен начин. За да постигне тази цел, EIT следва да улеснява и засилва създаването на мрежи, интеграцията и сътрудничеството, както и да насърчава полезното взаимодействие между различните общности, свързани с иновациите, в цяла Европа. EIT има за цел също така да изпълнява стратегическите приоритети на Съюза и да допринася за осъществяването на целите и политиките на Съюза, включително посочените в следните съобщения на Комисията: съобщението от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт, съобщението от 27 май 2020 г.„Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ (план за възстановяването на Европа), съобщението от 19 февруари 2020 г. относно европейска стратегия за данните, съобщението от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“, и съобщението от 10 март 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа, и свързаните с постигане на стратегическата автономност на Съюза при запазване на отворената икономика. Освен това EIT следва да допринася за справянето с глобалните предизвикателства, включително във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), като се придържа към принципите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“) и Парижкото споразумение, прието по линия на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (5) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение”), както и за постигането най-късно към 2050 г. на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове. Този преход може да се осъществи единствено ако се стимулират научните изследвания и иновациите, което подчертава необходимостта от укрепване на благоприятните условия и инвестициите за повишаване на базата от знания и капацитета за научни изследвания и иновации на Европа, по-специално в областта на екологосъобразните и благоприятни за климата технологии и иновации.

(7)

EIT следва да засили отвореността на ОЗИ, за да укрепи връзките на сътрудничество и да създаде полезно взаимодействие между различните общности, свързани с иновациите, в Европа, като по този начин благоприятства за географското многообразие и движението на талантите.

(8)

Приоритетните области и финансови потребности на EIT за седемгодишния период, обхващащ съответната многогодишна финансова рамка (МФР), следва да бъдат определени в Стратегическата иновационна програма (СИП). СИП следва да бъде приведена в съответствие с Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (наричана по-нататък “Хоризонт Европа”), създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (6) – включително по отношение на докладването, мониторинга, оценката и други изисквания, посочени в този регламент, и следва да взема предвид стратегическото планиране на „Хоризонт Европа“. СИП следва да установява и насърчава полезното взаимодействие с други части на „Хоризонт Европа“, с други съответни програми на Съюза, които са част от МФР, и с други съответни инициативи, политики и инструменти на равнището на Съюза и на национално и регионално равнище, по-специално в областта на научните изследвания и иновациите, образованието и развитието на умения, устойчивата и конкурентоспособна промишленост, предприемачеството и регионалното развитие. Предвид важността на СИП за иновационната политика на Съюза и очакваното обществено-икономическо въздействие за Съюза, СИП следва да бъде приета от Европейския парламент и от Съвета въз основа на предложение на Комисията. Предложението на Комисията следва да се основава на позиция, представена от EIT. Тази позиция следва да се представи на Европейския парламент и на Съвета.

(9)

Кризата, произтичаща от избухването на COVID-19, предизвика силни сътресения в здравните и икономическите системи на държавите членки. За да се преодолеят социалните, икономическите, екологичните и технологичните последици от кризата, ще бъде необходимо институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да си сътрудничат. EIT и ОЗИ следва да реагират гъвкаво на съществуващите, както и на новите и неочаквани предизвикателства и приоритети, и следва да могат да приемат мерки и инициативи за предоставяне на подходяща подкрепа на своите екосистеми. По-специално EIT и ОЗИ следва да допринасят за усилията в областта на иновациите, необходими за справяне с последиците от кризата във връзка с COVID-19, в съответствие с приоритетите на Европейския зелен пакт, плана за възстановяването на Европа, новата промишлена стратегия за Европа и ЦУР, като същевременно обезпечават полезното взаимодействие с други инициативи и партньорства на Съюза.

(10)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/695 дейностите на EIT следва да са насочени към стратегическите дългосрочни предизвикателства, особено в трансдисциплинарни и интердисциплинарни области, включително разработване на иновативни нетехнологични решения като необходимо допълнение към насочените към технологиите иновационни дейности. В хода на тази дейност EIT следва да насърчава редовния диалог с гражданското общество, научноизследователските организации, центровете за иновации, малките и средните предприятия (МСП), висшите учебни заведения и представителите на промишлеността.

(11)

EIT следва – посредством ОЗИ – да отдава предимство на внедряването на резултатите от академичните, научноизследователските, иновационните и предприемаческите си дейности в стопанската среда и да следи за тяхното търговско приложение, както и да подкрепя иновационния и предприемаческия капацитет на висшите учебни заведения и създаването и развитието на иновативни предприятия в допълнение към Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), както и други съответни части на „Хоризонт Европа“, и програмата InvestEU, създадена чрез Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(12)

EIT следва да се основава на институционализирани европейски партньорства водени от стремеж към високи научни постижения, между висши учебни заведения, научноизследователски организации, дружества, включително МСП и публични дружества, както и местни органи, социални предприятия, съответните юридически лица с нестопанска цел и други заинтересовани страни. Предвид иновативния характер на някои предприятия по отношение на стоките или услугите, които те предлагат, тяхната организация или използваните от тях производствени методи следва да се положат усилия за насърчаване на социалното предприемачество и за по-силното ангажиране на МСП и социалните предприятия, така че да се гарантира, че те участват активно. Тези партньорства следва да имат за цел да постигнат финансова устойчивост чрез мобилизирането на средства от други публични и частни източници и да привличат и ангажират възможно най-широк кръг от подходящи нови партньори. Те следва да бъдат избрани и да бъдат определени като ОЗИ от управителния съвет в съответствие с приоритетните области и с графика, определени в СИП, като се вземат предвид приоритетите, определени в стратегическото планиране на „Хоризонт Европа“, с оглед на справянето с новите глобални и социални предизвикателства. Те следва да се избират чрез конкурентен, открит, прозрачен и основан на високи научни постижения процес в съответствие с настоящия регламент и с критериите за подбор на европейски партньорства, определени в Регламент (ЕС) 2021/695. Първата такава ОЗИ, която трябва да се стартира възможно най-рано през 2022 или 2023 г., следва да е свързана със секторите на културата и творчеството, а втората ОЗИ, която трябва да се стартира през 2026 г., следва да е свързана с водния, с морския и с крайбрежния сектор и с техните екосистеми.

(13)

Като се отчитат специфичните характеристики на ОЗИ, е необходимо да се предвидят специални минимални условия за създаване на ОЗИ, които не съответстват на правилата за участие в „Хоризонт Европа“ и за разпространение на нейните резултати. По подобен начин за дейностите на ОЗИ с добавена стойност може да са необходими специални правила по отношение на собствеността, правата на достъп, експлоатацията и разпространението на резултатите, когато това е целесъобразно.

(14)

Управителният съвет следва да ръководи и да извършва мониторинг на дейността на EIT и да отговаря за подбора, определянето, финансирането, мониторинга и оценката на дейността на ОЗИ в съответствие с Регламент (EС) 2021/695 и СИП. При назначаването на членовете на управителния съвет Комисията следва да гарантира наличието на балансирано представителство на лицата с опит в областта на висшето образование, научните изследвания, иновациите или стопанската дейност, както и баланса между половете и географското разпределение, като водещ принцип са високите научни постижения.

(15)

EIT следва да организира постоянния мониторинг и извършването на периодични външни оценки на крайните продукти, резултатите и въздействието на всяка ОЗИ, включително на техния напредък към постигане на финансова устойчивост, ефективност на разходите и отвореност за нови членове. Тези оценки следва да включват междинни прегледи, обхващащи първите три години от споразумението за партньорство и трите години след всяко удължаване на срока на действие, всеобхватни оценки, извършвани преди края на седмата година от споразумението за партньорство, и окончателни прегледи, извършвани преди изтичането на срока на действие на споразумението за партньорство. Управителният съвет следва да предприема корективни мерки по отношение на ОЗИ, когато това е целесъобразно.

(16)

EIT следва редовно да информира групата на представителите на държавите членки за изпълнението, постиженията и дейностите на EIT и ОЗИ, резултатите от техния мониторинг и оценка, както и техните показатели за изпълнение и корективните мерки. Групата на представителите на държавите членки следва да съветва управителния съвет и директора по въпросите от стратегическо значение и да съветва и споделя опит с EIT и ОЗИ. EIT следва да организира заседанията на групата на представителите на държавите членки.

(17)

За да спомогнат за повишаване на конкурентоспособността и да увеличат международната привлекателност и иновационния и предприемаческия капацитет на европейската икономика, EIT и ОЗИ следва да могат да привличат партньорски организации, научни работници и студенти от целия Съюз, включително от най-отдалечените региони на Съюза и отвъд тях, например чрез насърчаване на тяхната мобилност.

(18)

Отношенията между EIT и ОЗИ следва да се основават на споразумения за партньорство и споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства, с които се определят правата и задълженията на ОЗИ и финансовото участие на EIT за ОЗИ, основаващо се на техните резултати. С цел да се ограничи административната тежест за ОЗИ и да се осигурят повече ресурси и дейности за дългосрочно планиране, EIT следва да сключва с ОЗИ многогодишни споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства с продължителност до три години или – ако това се счита за по-целесъобразно – годишни споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства. Чрез дерогация от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (8) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) EIT следва да може да сключи такова споразумение за партньорство за начален срок от седем години и ако резултатите от дейността, както и резултатите от междинния преглед и всеобхватната оценка на ОЗИ са положителни – да удължи неговия срок на действие за още един срок от максимум седем години. След изтичането на срока на действие на споразумението за партньорство EIT и ОЗИ могат да сключат меморандум за сътрудничество с цел поддържане на активно сътрудничество.

(19)

Необходимо е да се предоставя подкрепа за висшето образование, което е съществен, но често липсващ компонент от триъгълника на знанието. Участващите висши учебни заведения и доставчици на професионално образование и обучение следва да присъждат или издават степени и дипломи чрез ОЗИ в съответствие с националните правила и процедури за акредитация. Споразуменията за партньорство, споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства и меморандумите за сътрудничество между EIT и ОЗИ следва да предвиждат тези степени и дипломи да се обозначават и като степени и дипломи на EIT. Освен това EIT следва да популяризира по-активно степените и дипломите със знака на EIT, за да повиши степента им на признаване извън общността на EIT и да разшири тяхното използване и при програмите за учене през целия живот, професионалното обучение и програмите за квалификация, преквалификация или повишаване на квалификацията. В съответствие с Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета (9) чрез работата и дейността си EIT следва да спомага за насърчаването на мобилността на студентите, научните работници и персонала, както и да осигурява възможности за учене през целия живот, наставничество и получаване на професионални напътствия.

(20)

Следва да се предвидят подходящи разпоредби за гарантиране на отговорността, отвореността и прозрачността на EIT. В устава му следва да бъдат предвидени подходящи правила, регулиращи неговото управление и функциониране.

(21)

EIT следва да притежава правосубектност и за да се гарантира неговата функционална автономност и независимост от националните органи и от външен натиск, той следва да управлява собствения си бюджет, чиито приходи следва да включват участие от Съюза.

(22)

Очаква се, че промишлеността, финансовият сектор и секторът на услугите ще окажат значителен принос към бюджета на ОЗИ. ОЗИ следва по-специално да се стремят да увеличат максимално дела на вноските от частни източници и от приходите, генерирани от техните дейности, и да се стремят към финансова устойчивост, като я постигнат най-късно преди изтичането на 15-годишния срок, през който получават финансова подкрепа от EIT. ОЗИ и техните партньорски организации следва да дават гласност на обстоятелството, че дейността им се извършва в рамките на EIT и че получават финансово участие от общия бюджет на Съюза. Освен това следва да се повиши прозрачността на финансирането чрез предоставяне на обществен достъп до информацията относно финансираните проекти и разпределението на средствата.

(23)

Бюджетната процедура на Съюза следва да се прилага по отношение на финансовото участие на Съюза за сметка на общия бюджет на Съюза. Одитът на финансовите отчети следва да се извършва от Сметната палата в съответствие с Финансовия регламент.

(24)

EIT следва да полага максимални усилия, за да улесни плавния преход между периодите на МФР, по-специално по отношение на текущите дейности.

(25)

Приходите на EIT следва да включват участието на Съюза, предоставено под формата на финансово участие от „Хоризонт Европа“. Тези приходи следва да могат да включват вноски от други частни и публични източници.

(26)

EIT е орган, създаден от Съюза по смисъла на член 70 от Финансовия регламент, и съответно той следва да приеме свои финансови правила. Следователно за EIT следва да се прилага Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията (10).

(27)

EIT следва да приема консолидиран годишен доклад за дейността, в който са изложени проведените дейности и резултатите от тях през предходната календарна година. EIT следва да приема в съответствие със своите финансови правила единен програмен документ, основаващ се на СИП, в който е набелязана планираната от EIT инициатива с оглед на годишното и многогодишното програмиране и който му позволява да се съобрази с вътрешното и външното развитие в областта на научните изследвания, обществото, технологиите, висшето образование, иновациите и други свързани с тях области. Този единен програмен документ следва да се предаде за сведение на Европейския парламент и на Съвета.

(28)

От самото си създаване EIT се възползва от експертния опит на своите служители. Въпреки това вследствие на правната рамка, приложима съгласно Регламент (ЕО) № 294/2008, договорите на някои от служителите изтекоха, без да има възможност за подновяването им. За да се избегне подобна ситуация в бъдеще и като се има предвид значението на експертния опит на отделните лица за успеха на дейностите на EIT, в интерес на EIT е да положи всички усилия в рамките на приложимата правна рамка, за да привлече квалифициран персонал и да го задържи.

(29)

Целесъобразно е Комисията да поеме инициатива за провеждане на независими външни оценки на работата на EIT, в това число на дейностите, ръководени чрез ОЗИ, по-специално с оглед на подготовката на СИП. В оценките следва да се разгледа как EIT изпълнява мисията си и целите си и следва да се обхванат всички дейности на EIT и ОЗИ. Те следва да оценяват добавената стойност от Съюза на EIT, неговото въздействие в целия Съюз и въздействието на дейностите в рамките на регионалната иновационна схема (РИС), отвореността, ефективността, ефикасността, информационните дейности, комуникацията, видимостта, разпространението на резултатите, значимостта на провежданите дейности и дали те са съгласувани със съответните политики на Съюза и национални политики и ги допълват, включително всякакви полезни взаимодействия с други части на „Хоризонт Европа“. Тези оценки следва да се използват в оценките на „Хоризонт Европа“, извършвани от Комисията в съответствие с Регламент (EС) 2021/695.

(30)

EIT следва да полага всички възможни усилия за рационализиране на терминологията, свързана със структурата на всяка ОЗИ, с цел по-нататъшно опростяване и повишаване на разпознаваемостта на EIT.

(31)

За да допринесе за преодоляване на различията в постиженията в областта на иновациите в Европа, EIT следва, по-специално чрез РИС, както се предвижда и в СИП, да подкрепя иновационния капацитет на държавите и регионите, да се стреми да укрепва екосистемите за иновации с цел справяне с глобалните предизвикателства и да интегрира нови партньорски организации в ОЗИ.

(32)

ОЗИ, изпълняващи функцията на фактор за улесняване на иновациите, следва да вземат под внимание приоритетите в стратегиите за интелигентна специализация на държавите членки и да повишат техния иновационен капацитет, като отразят в пълна степен регионалния капацитет и регионалните предимства, възможности и слабости, както и местните участници и техните дейности и пазари.

(33)

От съществено значение е да се насърчават силните полезни взаимодействия между EIT и ЕСИ. ОЗИ следва да стимулират създаването на иновативни предприятия в тясно взаимодействие с ЕСИ, като същевременно се избягва дублирането, а бенефициерите на EIT следва да могат да използват инструментите на ЕСИ, за да получават подкрепа в допълнение към услугите, предоставяни от ОЗИ. По-специално стартиращите предприятия с висок потенциал за растеж, подкрепяни от ОЗИ, следва да имат опростен и съответно по-бърз достъп до действията на ЕСИ съгласно съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2021/695, за да им се помогне да се разрастват бързо, докато бенефициерите на ЕСИ следва да се възползват от схемите за подкрепа, предоставяни от EIT. За да се избегне тясноведомственият начин на действие и да се насърчат полезните взаимодействия и сътрудничеството, EIT и ЕСИ следва да предвидят извършването на реципрочен и системен обмен на информация. Управителният съвет следва да може да кани членове на съветa на ЕСИ на заседанията си като наблюдатели, когато това е целесъобразно.

(34)

За да се осигури приемственост на дейностите на EIT и ОЗИ съгласно съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2021/695, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност, като някои от неговите разпоредби следва да се прилагат с обратно действие от 1 януари 2021 г.

(35)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и транснационалния си характер могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,