(1)

В член 5, параграф 2 от устава на Европейския инвестиционен фонд (наричан по-нататък „Фонда“) се предвижда, че уставният капитал на Фонда може да бъде увеличен с решение на общото събрание на Фонда (наричано по-нататък „Общото събрание“), прието с мнозинство от 85 % от подадените гласове.

(2)

Като се има предвид очакваното въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19, и с цел да се допринесе за реакцията на Съюза и на Фонда спрямо кризата чрез изпълнението на предложения регламент на Европейския парламанет и на Съвета за създаването на програма InvestEU, включена в многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 и чрез по-нататъшно развитие на ролята на Фонда в управлението на националните и регионалните програми, е необхоимо незабавно да се увеличи уставният капитал на Фонда с 2 870 000 000 EUR.

(3)

Съветът на директорите на Фонда (наричан по-нататък „Съветът на директорите“) реши да поиска от Общото събрание да бъде одобрено увеличение на уставния капитал на Фонда с 2 870 000 000 EUR чрез емитирането на 2 870 нови акции, както и да бъдат одобрени условията, включително за плащане на това увеличаване на капитала. Ако увеличението на капитала бъде одобрено, номиналната стойност на всяка нова акция ще бъде 1 000 000 EUR и за всяка записана акция ще се изплаща 20 % от номиналната ѝ стойност. Ще бъде възможно Общото събрание да поиска останалите 80 % да бъдат изплатени по условията, предвидени в член 7, параграф 3 от устава на Фонда. Всички акции, независимо дали са съществуващи или новоемитирани, ще имат еднаква стойност и ще дават равни права във всяко отношение.

(4)

Съветът на директорите предложи новоодобрените акции да бъдат записвани през единен период на записване, започващ веднага след одобряването на увеличението на капитала от Общото събрание и приключващ на 30 септември 2021 г. Съюзът ще може да участва в записването по условията, определени в решението на Общото събрание, след като влезе в сила правният акт, с който се одобрява участието на Съюза в увеличението на капитала.

(5)

За да се даде възможност на представителя на Съюза в Общото събрание да гласува по увеличението на капитала възможно най-скоро, се счита за уместно да се предвиди изключение от срока от осем седмици и срока от десет дни, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия. Поради същата причина настоящото решение следва да влезе в сила в деня след публикуването му,

(1)

На 14 май 2020 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани („ГВППС“ или „продукта, предмет на разследването“) с произход от Турция („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета („основния регламент“). Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 31 март 2020 г. от Eurofer („жалбоподателя“), от името на производители от Съюза, които представляват над 25 % от общото производство в Съюза на продукта, предмет на разследване. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

(3)

На 12 юни 2020 г. Комисията започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса на същия продукт с произход от Турция, както и отделно разследване. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (3).

(4)

След искане от страна на жалбоподателя, подкрепено с необходимите доказателства, Комисията, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1686 на Комисията (4) („регламента за регистрационния режим“), въведе регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(5)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители и съответните органи на Турция, известните вносители, ползвателите, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати от започването на разследването, и ги прикани да вземат участие.

(6)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. На етапа на започване на процедурата Комисията проведе изслушвания с няколко ползватели и с представители на турските производители износители.

(7)

В известието си за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

(8)

В известието си за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията подбра извадката въз основа на данните за обема на производството и продажбите в Съюза, съобщени от производителите от Съюза в контекста на анализа за оценяване на процесуалната легитимация на етапа преди започване на процедурата, като се отчита тяхното географско положение. Извадката се състоеше от трима производители от Съюза, намиращи се в три различни държави членки, които представляваха около 34 % от изчисленото общо производство в Съюза и над 40 % от обема на продажбите в Съюза на производителите, които заявиха интерес. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка.

(9)

Само производителят износител Çolakoğlu Metalurji A.Ş. („Colakoglu“) представи коментари в рамките на срока. Colakoglu заяви, че предложената извадка на производители от Съюза не е представителна, тъй като i) включените в извадката дружества не представляват най-големия обем на производството, нито най-големия обем на продажбите в Съюза; ii) предложената извадка е твърде малка; iii) тя не осигурява подходящ географски обхват; и iv) извадката преднамерено включва „страни, които вече са се намирали в привидно незадоволително положение поради външни обстоятелства“. Поради това Colakoglu предложи към извадката да се добавят ArcelorMittal Spain, ArcelorMittal Belgium и Acciaieria Arvedi SPA в Италия.

(10)

По отношение на първото твърдение, както е посочено в бележката към досието t120.003571, Комисията основа своята извадка на най-големите обеми от продукта и продажбите в Съюза. Фактът, че някои други производители са имали високи максимални стойности на обема, представени в диапазони в публично достъпната версия на своите отговори на въпросника за определяне на представителността, не означава, че те действително са произвеждали и/или продавали повече.

(11)

Второ, Комисията счита, че извадка, която представлява около 34 % от изчисленото общо производство в Съюза и над 40 % от обема на продажбите в Съюза на производителите, които заявиха интерес, е достатъчно представителна. Предоставените от Colakoglu примери на случаи, в които Комисията е решила да включи в извадката повече страни, попаднаха в обхвата на уредба, в рамките на която Комисията имаше възможност да определи по-дълги срокове. Включването на повече производители от Съюза в извадката би представлявало прекомерна тежест и би попречило на своевременното приключване на разследването.

(12)

Трето, Комисията счете, че извадката осигурява подходящ географски обхват, тъй като включените в нея три страни се намират в три различни държави членки.

(13)

И накрая, последното твърдение на Colakoglu не бе подкрепено с доказателства. Както бе обяснено по-горе, използваните критерии за подбора на извадката са обемите на производството и продажбите в Съюза, както и географската представителност.

(14)

С оглед на горепосочените съображения Комисията счете, че коментарите на Colakoglu относно представителността на извадката са неоснователни. Поради това временната извадка, състояща се от трима производители от Съюза, бе счетена за представителна за промишлеността на Съюза и бе потвърдена като окончателна извадка.

(15)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(16)

Един несвързан вносител предостави исканата информация и се съгласи да бъде включен в извадката. С оглед на малкия брой отговори Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка. Не бяха получени коментари във връзка с това решение.

(17)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички известни производители износители в Турция да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Турция към Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес да участват в разследването.

(18)

Петима производители износители в засегнатата държава предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от три групи от дружества въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадката с всички известни засегнати производители износители и със съответните органи на засегнатата държава. Не бяха получени коментари.

(19)

Един турски производител износител, който изпрати обратно формуляра за участие в извадката, поиска индивидуално разглеждане съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент. В деня на започване на процедурата Комисията публикува онлайн въпросника за производителите износители (5). Освен това при обявяването на извадката Комисията информира производителите износители, които не са включени в извадката, че трябва да предоставят отговор на този въпросник, ако желаят да получат индивидуално разглеждане. При все това дружеството, което първоначално поиска индивидуално разглеждане, не предостави отговор на въпросника. Поради това не бе предоставено индивидуално разглеждане.

(20)

Комисията изпрати на жалбоподателя въпросник и поиска от тримата включени в извадката производители от Съюза, несвързания вносител, изпратил обратно формуляр за участие в извадката, както и друг вносител, който заяви интерес, няколко ползватели и тримата включени в извадката производители износители в Турция да попълнят съответните въпросници, които са публикувани онлайн (6).

(21)

Освен това, тъй като жалбоподателят представи достатъчно доказателства за наличието в Турция на нарушения по отношение на суровините във връзка с продукта, предмет на разследването, Комисията изпрати на правителството на Турция („ПТ“) допълнителен въпросник, отнасящ се до този въпрос.

(22)

Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката производители от Съюза, жалбоподателя, ползвателя Marcegaglia Carbon Steel S.P.A., ползвателя San Polo Lamiere S.P.A., четирима ползватели в рамките на групата Network Steel, несвързания вносител Network Steel S.L., тримата включени в извадката производители и ПТ.

(23)

Поради пандемията от COVID-19 и мерките за изолация, въведени от много държави членки, както и от много трети държави, Комисията не можа да извърши контролни посещения в съответствие с член 16 от основния регламент на етапа на временните мерки.

(24)

Комисията потърси цялата информация, смятана за необходима за целите на временното определяне на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. Извършените от Комисията кръстосани проверки от разстояние („КПР“) бяха на следните дружества/страни:

(25)

Проведена бе видеоконферентна връзка с ПТ във връзка с разпоредбите по член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент.

(26)

Вследствие на КПР на групата Erdemir, предвид определени недостатъци на предоставената от групата информация относно транспортните разходи, Комисията реши да замени тези разходи с наличните факти съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент, както е обяснено в съображения 56—59(59) по-долу.

(27)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г. („разследвания период“ или „РП“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхвана периода от 1 януари 2016 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(28)

Разглежданият продукт е някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, с произход от Турция, понастоящем класирани в кодове по КН 7208 10 00, 7208 25 00, 7208 26 00, 7208 27 00, 7208 36 00, 7208 37 00, 7208 38 00, 7208 39 00, 7208 40 00, 7208 52 10, 7208 52 99, 7208 53 00, 7208 54 00, 7211 13 00, 7211 14 00, 7211 19 00, ex 7225 19 10 (код по ТАРИК 7225191090), 7225 30 90, ex 7225 40 60 (код по ТАРИК 7225406090), 7225 40 90, ex 7226 19 10 (код по ТАРИК 7226191090), 7226 91 91 и 7226 91 99. Кодовете по КН и по ТАРИК са посочени само за информация.

(29)

От разглеждания продукт са изключени следните продукти:

(30)

ГВППС се използват за широк кръг от приложения в много икономически сектори, включително строителство, корабостроене и енергетика. Те се използват например при производството на селскостопанско оборудване, компоненти от бронирана стомана, строителни и сградни компоненти, домакински уреди и електрически устройства, автомобили и др.

(31)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

(32)

Поради това на този етап Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(33)

Производител на вилични високоповдигачи и компоненти за мотокари и строителни машини поиска горещовалцованите стоманени продукти на дълги пръти да бъдат изключени от обхвата на продукта, предмет на разследването (8). Комисията отбелязва, че горещовалцованите стоманени продукти на дълги пръти не попадат в обхвата на настоящото разследване, защото горещовалцованите стоманени пръти с дължина 6—12m представляват дълги продукти, а не плоски продукти от стомана.

(34)

В извадката бяха включени три дружества, едното от които беше група.

(35)

Всички продажби на вътрешния пазар и експортните продажби на Habas за Съюза са били директни продажби за несвързани клиенти.

(36)

Colakoglu е продавало на вътрешния пазар директно на несвързани клиенти, докато целият износ на Colakoglu на разглеждания продукт за Съюза през РП е осъществяван чрез свързано дружество — Cotas, което се намира в Турция.

(37)

Групата Erdemir се състоеше от три дружества, пряко участващи в разследването: производителите износители Erdemir и Isdemir и центърът за производство, обработка и търговия със стомана Ersem. Erdemir и Isdemir са произвеждали продукта, предмет на разследването, продавали са го на вътрешния пазар и са го изнасяли за Съюза и за трети държави през РП. Ersem е закупувало продукта, предмет на разследване, от Erdemir и/или от Isdemir и го е препродавало на вътрешния пазар със или без допълнителна обработка (като например рязане и разделяне на рулоните на листове и ленти).

(38)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на всеки включен в извадката производител износител е бил представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период.

(39)

Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки включен в извадката производител износител, е бил представителен.

(40)

След това за производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са били идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза.

(41)

Комисията след това провери дали за всеки включен в извадката производител износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта.

(42)

За един от тримата включени в извадката износители представителни са били всички продажби на вътрешния пазар на видовете на продукта, които са идентични или сравними с изнасяните за Съюза през РП. За другите двама включени в извадката износители някои видове на продукта, които са били изнасяни за Съюза по време на РП, изобщо не са били продавани на вътрешния пазар, или обемът на продажбите на вътрешния пазар на съответния вид на продукта е бил под 5 %, поради което тези продажби не са били представителни.

(43)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар спрямо общите продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период. Целта на Комисията бе да реши дали, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент, при изчисляването на нормалната стойност за всеки вид на продукта може да не взема предвид нерентабилните продажби на вътрешния пазар, тъй като не са реализирани при обичайни търговски условия.

(44)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта за всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през РП, независимо дали продажбите на вътрешния пазар са рентабилни, ако:

(45)

От друга страна нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на РП, ако:

(46)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар на тримата включени в извадката износители показа, че от 17 % до 100 % от всички продажби на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през РП са били рентабилни и че среднопретеглените продажни цени са били по-високи от среднопретеглените производствените разходи за единица продукция. В съответствие с това и в зависимост от вида на продукта нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност от цените на всички продажби на вътрешния пазар през РП в ситуацията, описана в съображение 44, или като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби в ситуацията, описана в съображение 45.

(47)

Когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества или изобщо не е бил продаван на вътрешния пазар в съответствие с предвиденото в член 2, параграф 2 от основния регламент, както и когато не е имало никакви продажби или е имало недостатъчни продажби на даден вид на сходния продукт при обичайни търговски условия, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(48)

За видовете на продукта, при които липсват продажби или са налице недостатъчни продажби на вътрешния пазар на сходния продукт при обичайни търговски условия, нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към среднопретеглените производствени разходи за сходния продукт на включените в извадката производители износители по време на РП:

(49)

За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не са се продавали на вътрешния пазар, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

(50)

Включените в извадката производители износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества, действащи като търговци, както е посочено в съображения 34—37 по-горе.

(51)

Двама от включените в извадката производители износители са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза по време на РП. Поради това в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент тяхната експортна цена бе действително платената или подлежаща на плащане цена на разглеждания продукт, когато той е бил продаван за износ за Съюза. Третият включен в извадката производител износител е изнасял разглеждания продукт за Съюза изключително чрез свързано дружество, намиращо се в Турция.

(52)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на базата на цена франко завода.

(53)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховка, обработка, товарене и допълнителни разходи, разходи по кредити и комисиони.

(54)

Един производител износител е изнасял разглеждания продукт за Съюза чрез намиращо се в Турция свързано дружество, действащо като търговец, с което е заявил, че представлява единен стопански субект. Комисията припомни, че съгласно съдебната практика на ЕС единен стопански субект съществува, когато даден производител възлага задачи, които обикновено попадат в обхвата на отговорностите на вътрешен отдел по продажбите, на дружество за дистрибуция за неговите продукти, което той контролира икономически. Разследването обаче разкри, че свързаният търговец не отговаря на тези критерии, тъй като не е представлявал ексклузивен канал нито за продажбите на вътрешния пазар, нито за експортните продажби на производителя, който е изнасял както разглеждания продукт, така и други продукти директно на пазарите на трети държави, както и други продукти за Съюза през РП. По тези причини твърдението бе отхвърлено.

(55)

Вследствие на това, за да се установи експортната цена франко завода на този производител износител, експортната цена беше коригирана в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Комисията съответно намали експортната цена с ПОАР на свързания търговец, за който беше установено, че не образува единен стопански субект с производителя износител, и с печалба, равна на печалбата на несвързан вносител в Съюза, установена въз основа на информацията в досието по настоящото разследване, както и на констатациите от предишно разследване относно вноса на продукти, подобни на продукта, предмет на разследването (9).

(56)

По време на КПР на един включен в извадката производител износител Комисията установи, че дружеството е пропуснало да предостави важна информация по отношение на транспортните си разходи, направени за продажбите на разглеждания продукт на вътрешния пазар. Поради това Комисията не беше в състояние да прецени дали транспортните разходи, заявени като корекция на нормалната стойност, са били вярно декларирани.

(57)

С писмо от 1 декември 2020 г. Комисията уведоми съответното дружество за намерението си да приложи член 18 от основния регламент относно тези транспортни разходи. Комисията също така информира ПТ чрез вербална нота. На 8 декември 2020 г. дружеството представи коментари и подкрепящи документи, в които посочи, че Комисията правилно е отразила извършените по време на КПР контролни действия в обозначената като „чувствителна“ версия на доклада за КПР, предоставен на дружеството. Дружеството обаче заяви, че в доклада за КПР не е посочено, че е предоставена каквато и да било подвеждаща информация, нито че дружеството е отказало да предостави някаква информация. Освен това дружеството заяви, че прилагането на разпоредбите на член 18 от основния регламент не е обосновано при наличните обстоятелства и представи някои аргументи в подкрепа на това твърдение. В коментарите си от 14 декември 2020 г. ПТ изложи сходни аргументи на тези на засегнатото дружество и изтъкна предишната съдебна практика на СТО по отношение на използването на член 18 в подкрепа на своето становище, че критериите за използване на наличните факти не са изпълнени в настоящия случай.

(58)

В това отношение Комисията припомни, че целта на доклада за КПР бе да се отразят събитията и фактите от кръстосаната проверка от разстояние, а не да се представят заключения. Поради това Комисията счете, че докладът за КПР е пълен, въпреки че в него не е посочено, че Комисията е счела определена информация за подвеждаща. Освен това в представените от дружеството подкрепящи документи не бе представена нова информация, която съществено да промени положението. На последно място, дружеството представи някои аргументи единствено в обозначената като „чувствителна“ версия на своите коментари, тъй като тези аргументи се отнасяха за поверителна и засягаща конкретното дружество информация. Тези твърдения са разгледани в разгласяването за конкретното дружество на предварителните заключения.

(59)

Нищо от представените от дружеството или ПТ информация или аргументи, посочени в съображение 57 по-горе, не бе от такова естество, че да промени решението на Комисията. Поради това Комисията потвърди намерението си на предварителния етап на разследването да третира информацията за транспортните разходи, направени от дружеството във връзка с продажбите на вътрешния пазар на продукта, предмет на разследването, в съответствие с разпоредбите на член 18 от основния регламент.

(60)

Двама включени в извадката производители износители подадоха искане съгласно член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент за корекция за възстановяване на мита, като заявиха, че съществуването на схема за възстановяване на мита за някои материали за влагане в засегнатата държава предполага, че всички техни продажби на вътрешния пазар включват косвен данък в сравнение с продажбите за износ.

(61)

Жалбоподателят представи коментари, оспорващи твърдението.

(62)

В Турция се прилага вносно мито за плочи и стоманен скрап, които представляват материали за влагане в производството на ГВППС. При режима на активно усъвършенстване (РАУ) обаче местните производители са освободени от плащането на такова мито, ако внесените плочи/внесеният стоманен скрап се използва(т) за производството на крайни продукти, които в крайна сметка се изнасят. Двамата включени в извадката износители заявиха, че размерът на митата, които са щели да платят, ако готовите ГВППС са били продавани на вътрешния пазар, вместо да се изнасят, следва да се вземе предвид за целите на обективното сравнение между нормалната стойност и експортната цена.

(63)

Разследването обаче показа, че нито един от двамата включени в извадката износители не е платил вносно мито по време на РП, тъй като те са изпълнили задължението за износ, свързано с всяко разрешение за РАУ, поради което поисканата корекция във връзка с възстановяването на митото представлява само теоретичен разход. По тази причина твърдението бе счетено за неоснователно и съответно бе отхвърлено.

(64)

Двама включени в извадката производители износители поискаха от Комисията да използва месечен или тримесечен метод за определяне на техните индивидуални дъмпингови маржове. Те заявиха, че този подход е обоснован по две основни причини: i) колебанията в производствените разходи и ii) обезценяването на турската лира през РП.

(65)

По отношение на първия аргумент двете дружества заявиха, че по време на РП са били налице значителни изменения в цената на суровините, което от своя страна е довело до значително изменение в техните месечни/тримесечни производствени разходи. Следователно изчисляването на дъмпинговия им марж на стандартна средногодишна база би довело до продажби на вътрешния пазар в началото и в края на РП, които носят загуби, въпреки че са извършени над действителните за тях разходи.

(66)

По отношение на втория аргумент двете дружества заявиха, че РП се характеризира със значителни колебания в темпа на инфлация в Турция, особено през първата половина, и че турската лира се е обезценила значително през РП.

(67)

Жалбоподателят представи коментари с аргумента, че искането за месечно или тримесечно изчисляване на дъмпинга не е обосновано в настоящия случай. По отношение на колебанията в разходите той заяви, че изменението в тримесечните производствени разходи не е било значително, тъй като разликата между разходите през първото, третото и четвъртото тримесечие е била в рамките на 10 % и освен това колебанията в разходите са част от обичайните стопански дейности. По отношение на равнището на инфлация в Турция жалбоподателят изрази твърдението, че двете дружества са разглеждали само инфлацията през първата половина на РП, докато средният темп на инфлация в Турция през 2019 г., т.е. РП, е бил 15 %, което не може да бъде счетено за „хиперинфлация“ и не може да бъде основание за месечно или тримесечно изчисляване на дъмпинга.

(68)

Комисията анализира твърденията на производителите износители и установи, че: i) колебанията в месечните/тримесечните производствени разходи са засегнали предимно едно тримесечие от РП, докато продажбите на разглеждания продукт са извършвани през целия РП, а общото колебание в разходите не е било толкова значително, че да бъде основание за тримесечно изчисляване на дъмпинга; ii) средният темп на инфлация (15 % (10)) и обезценяването на турската лира (по-малко от 20 % основно през второто тримесечие (11)) през РП не са били от такава величина, че да бъдат основание за отклонение от постоянната практика на Комисията да изчислява дъмпинговия марж на годишна основа. Поради това искането за месечно или тримесечно изчисляване на дъмпинга бе отхвърлено.

(69)

За включените в извадката производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(70)

Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(71)

За оказалите съдействие двама производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Поради това този марж бе определен въз основа на маржовете на включените в извадката трима производители износители.

(72)

Въз основа на това временният дъмпингов марж за оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката — Ağir Haddecilik A.Ş. и Borçelik Çelik Sanayii Ticaret A.Ş. — е 5,9 %.

(73)

По отношение на всички други производители износители в Турция Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие представлява обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия обем на износа — както е отчетен в статистическите данни за вноса от Евростат — от засегнатата държава за Съюза.

(74)

Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал около 87 % от общия износ за Съюза по време на РП. Поради това Комисията реши да определи остатъчния дъмпингов марж на равнището на включения в извадката производител износител с най-висок дъмпингов марж.

(75)

През разследвания период сходният продукт е произвеждан в Съюза от 22-ма известни производители от 14 групи. Тези производители представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(76)

Общото производство в Съюза по време на разследвания период бе изчислено на около 74,6 милиона тона, включително производството за пазара за собствено потребление. Комисията достигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, а именно подложените на кръстосана проверка от разстояние отговори на въпросника, получени от Eurofer и включените в извадката производители от Съюза.

(77)

Както е посочено в съображение 8, в извадката бяха включени трима производители от Съюза, представляващи приблизително 34 % от общото производство на сходния продукт в Съюза.

(78)

За да се установи дали промишлеността на Съюза е претърпяла вреда и за да се определят потреблението и различните икономически показатели, свързани със състоянието на промишлеността на Съюза, Комисията проучи дали и до каква степен при анализа трябва да се вземе предвид последващата употреба на произведения от промишлеността на Съюза сходен продукт (т.е. за собствено потребление или за продажби на свободния пазар).

(79)

Промишлеността на Съюза е в значителна степен вертикално интегрирана. ГВППС се считат за междинен материал за производството на различни продукти с добавена стойност надолу по веригата, а именно студеновалцовани продукти. Комисията установи, че 52 % от общото производство на производителите от Съюза е било предназначено за собствена употреба.

(80)

Разграничението между пазара за собствено потребление и свободния пазар е от значение при анализа на вредата в този случай. На пазара за собствено потребление разглежданият продукт се счита за основен материал за производството на различни продукти с добавена стойност надолу по веригата, а в рамките на групите се определят трансферни цени съгласно различни ценови политики. За разлика от това производството, предназначено за продажба на свободния пазар, е в пряка конкуренция с вноса на разглеждания продукт и се продава на цени на свободния пазар.

(81)

За да получи възможно най-пълна представа за промишлеността на Съюза, Комисията набави данни за цялата дейност, свързана с ГВППС, и определи дали производството е предназначено за собствена употреба или за свободния пазар.

(82)

Комисията анализира поотделно данните за свободния пазар и тези за пазара за собствено потребление и разгледа някои икономически показатели, свързани с промишлеността на Съюза, въз основа на данните за свободния пазар. Тези показатели са: обем на продажбите и продажни цени на пазара на Съюза, пазарен дял, растеж, обем на износа и цени, рентабилност, възвръщаемост на инвестициите и паричен поток. Когато бе възможно и обосновано, констатациите от разглеждането бяха сравнени с данните за пазара за собствено потребление, за да се получи пълна представа за състоянието на промишлеността на Съюза.

(83)

Други икономически показатели обаче биха могли да бъдат разгледани логично само ако се има предвид цялостната дейност във връзка с ГВППС, включително собствената употреба от страна на промишлеността на Съюза. Тези показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, инвестиции, запаси, заетост, производителност, възнаграждения и способност за привличане на капитал. Те зависят от цялостната дейност, без значение дали продукцията е за собствено потребление или се продава на свободния пазар.

(84)

Комисията установи потреблението на Съюза въз основа на: а) данни от Eurofer относно продажбите на промишлеността на Съюза на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза, сверени с обема на продажбите, деклариран от включените в извадката производители от Съюза; и б) вноса на продукта, предмет на разследването, от всички трети държави, отчетен от Евростат.

(85)

Потреблението на Съюза на свободния пазар през разглеждания период се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза на свободния пазар (в тонове)

(86)

Между 2016 г. и 2018 г. потреблението на свободния пазар се е увеличило с 3 %, но впоследствие е спаднало. Общото потребление на свободния пазар се е увеличило с 1 % през разглеждания период.

(87)

Комисията установи собственото потребление на Съюза въз основа на собствената употреба на всички известни производители от Съюза. На тази основа собственото потребление на Съюза през разглеждания период се е променяло, както следва:

Таблица 2

Собствено потребление на пазара на Съюза (в тонове)

(88)

Потреблението на пазара за собствено потребление се е увеличило слабо до 2018 г., след което бележи спад. Като цяло собственото потребление по време на разглеждания период е спаднало със 7 процентни пункта.

(89)

Общото потребление (сумата от собственото потребление и потреблението на свободния пазар) се е променяло през разглеждания период, както следва:

Таблица 3

Общо потребление (на свободния пазар и на пазара за собствено потребление) (в тонове)

(90)

Горната таблица показва, че общото потребление се е увеличило слабо през 2017 г. и 2018 г., но като цяло е спаднало с 4 % в сравнение с 2016 г. Собственото потребление е представлявало почти 55 % от общото потребление през разследвания период.

(91)

Комисията установи обема на вноса въз основа на данни от Евростат. Пазарният дял на вноса бе установен чрез сравнение на обема на вноса с потреблението на Съюза на свободния пазар.

(92)

Вносът от Турция се е променял, както следва:

Таблица 4

Обем и пазарен дял на вноса

(93)

Вносът от Турция се е увеличил с 184 % през разглеждания период, като почти е утроил дела си на свободния пазар — увеличение от 2,8 % през 2016 г. на 8,1 % през разследвания период.

(94)

Комисията установи цените на вноса въз основа на данни от Евростат. Среднопретеглената цена на вноса от Турция се е променяла, както следва:

Таблица 5

Цени на вноса (EUR/тон)

(95)

Средните цени на вноса от Турция са се увеличили от 363 EUR/тон през 2016 г. на 493 EUR/тон през разследвания период — увеличение с 36 %. Средната цена на вноса се е увеличила значително през 2017 г. както и през 2018 г. поради значително увеличение на цената на основните суровини, по-специално скрап, но също така и желязна руда и кокс. Разликата между цените на дъмпинговия внос и цените на промишлеността на Съюза през разследвания период, отразени в таблица 10, е била значителна (7,5 %).

(96)

Комисията определи подбиването на цените през разследвания период, като сравни:

(97)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от теоретичния оборот на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период.

(98)

Въз основа на гореизложеното стана ясно, че за дъмпинговия внос на включените в извадката производители износители са налице среднопретеглени маржове на подбиване между 1,3 % и 2,9 %. Повечето ГВППС са много чувствителни по отношение на цените и конкуренцията се основава до голяма степен на цените. Освен това цените са известни на пазара, а един от включените в извадката производители заяви по време на КПР, че малка ценова разлика е достатъчна за купувача да смени доставчиците. В този контекст маржовете на подбиване се считат за значителни.

(99)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(100)

Както бе посочено в съображение 8, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, бе използвано изготвяне на извадка.

(101)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на данните от отговорите на въпросника на Eurofer по отношение на всички производители от Съюза, като при необходимост направи кръстосана проверка с отговорите на въпросника от тримата включени в извадката производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от тримата включени в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха подложени на кръстосана проверка от разстояние и бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(102)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

(103)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

(104)

Жалбоподателят поиска от Комисията да започне анализа на тенденциите, свързани с вредата, от 2017 г. на основанието, че 2016 г. (първата година от разглеждания в настоящото разследване период) е „непредставителна година“, тъй като е установено, че на промишлеността на Съюза е била нанесена вреда от дъмпингов и субсидиран внос с произход от няколко държави. Действително, след разследване с разследван период, обхващащ първата половина на 2016 г., през октомври 2017 г. бяха наложени окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на ГВППС от Бразилия, Иран, Русия и Украйна (12). Освен това през април и юни 2017 г. бяха наложени съответно антидъмпингови мерки и изравнителни мита по отношение на Китай (13). Комисията реши на този етап да представи данните съгласно обичайната си практика, следователно включващи и 2016 г. Комисията обаче отбелязва, че оценката на промените в показателите за вредата бе извършена с оглед на това, че състоянието на промишлеността на Съюза действително все още е било засегнато от посочения дъмпингов и субсидиран внос през 2016 г. и ясно показва признаци на възстановяване след налагането на окончателни антидъмпингови и изравнителни мерки срещу този внос през 2017 г.

(105)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(106)

По време на разглеждания период обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял с 4 %, или приблизително 3 милиона тона, а производственият капацитет се е увеличил с 3 % — приблизително същия обем като при намалението на производството. Вследствие на това използването на капацитета е намаляло със 7 % — от 84 % през 2016 г. на 78 % през разследвания период.

(107)

Използването на капацитета се отнася за ГВППС като цяло, включително производството за собствено потребление. Увеличаването на производството и капацитета между 2016 г. и 2017 г. отразява подобряването на условията на пазара на Съюза в резултат на налагането на антидъмпингови мерки срещу вноса от Бразилия, Иран, Русия и Украйна. Увеличаването на капацитета през втората част от разглеждания период се дължи по-скоро на повишаването на ефективността и разрешаването на съществуващи проблеми.

(108)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар са се променяли, както следва:

Таблица 7

Обем на продажбите и пазарен дял на свободния пазар

(109)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е увеличил с 2 % през разглеждания период, а пазарният ѝ дял с 3 % — от 76,1 % през 2016 г. на 78,7 % през разследвания период. Увеличението на пазарния дял между 2018 г. и 2019 г. (разследвания период) се обяснява с факта, че докато общият обем на свободния пазар е намалял, значителен брой сделки, считани преди това за сделки за собствено потребление, вече са се считали за сделки на свободния пазар поради изтеглянето на инвестициите, посочено в съображение 150. Поради това, както е посочено в съображение 111, продажбите за собствено потребление са намалели, докато пазарният дял на производителите от Съюза на свободния пазар се е увеличил поради промяната в структурата на производителите от Съюза.

(110)

През разглеждания период обемът на собственото потребление на промишлеността на Съюза и пазарният му дял на пазара на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Обем и пазарен дял на собственото потребление

(111)

Пазарът за собствено потребление на промишлеността на Съюза (състоящ се от ГВППС, заделяни от промишлеността на Съюза за употреба надолу по веригата) в Съюза е намалял със 7 %, или около 3 милиона тона, през разглеждания период. Пазарният дял на пазара за собствено потребление на промишлеността на Съюза (изразен като процент от общото производство в Съюза) е намалял с 3 % през разследвания период — от 59 % на 57 %. Причината за това е спадът в търсенето на продукти надолу по веригата и продажбите на производствени линии, за които се използва продуктът, предмет на разследването (вж. съображение 150).

(112)

Всички горепосочени данни по отношение на производството, обема на продажбите и пазарния дял показват тенденция на силен спад от 2017 г. насам, докато потреблението на свободния пазар леко се е увеличило през същия период. Промишлеността на Съюза показва растеж, при това много слаб, само ако за начало на периода бъде взета 2016 г. — година, за която бе установено, че тази промишленост е понесла вреда от дъмпингов внос от други държави.

(113)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 9

Заетост и производителност

(114)

Равнището на заетостта в промишлеността на Съюза, свързана с производството на ГВППС, варира през разглеждания период, но като цяло остава стабилно. С оглед на спада в производството производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, изразена в тонове на наето лице годишно, е намаляла с 4 % през разглеждания период.

(115)

Всички дъмпингови маржове са значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза е било значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Турция.

(116)

ГВППС вече са били предмет на антидъмпингови разследвания. През 2016 г. състоянието на промишлеността на Съюза все още е било засегнато в значителна степен от дъмпинговия внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна. Окончателни антидъмпингови мерки върху вноса от тези държави бяха наложени през октомври 2017 г. (14) Антидъмпингови мерки срещу Китай са наложени през април 2017 г, последвани от изравнителни мита от юни 2017 г. (15)

(117)

Както е посочено в съображение 104, състоянието на промишлеността на Съюза действително все още е било засегнато от посочените дъмпингови практики през 2016 г. и ясно е показало признаци на възстановяване след налагането на окончателни антидъмпингови мерки срещу този внос през 2017 г. През останалата част от разглеждания период се наблюдава възстановяване, както се вижда, наред с други фактори, от по-адекватните равнища на рентабилност (както е показано по-долу), което обаче е спряло през 2019 г.

(118)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Продажни цени и производствени разходи в Съюза

(119)

Средните единични продажни цени са се увеличили значително през 2017 г. в сравнение с 2016 г. Действително, докато през 2016 г. продажните цени в Съюза са претърпели сериозно намаление (16) вследствие на значителния дъмпингов внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, след налагането през 2017 г. на антидъмпингови мерки срещу посочения внос промишлеността на Съюза е успяла да възстанови продажните си цени до нормални равнища (17). Продажните цени през 2017 г. и 2018 г. също така биха могли да се обяснят с рязкото увеличение на разходите за суровини, по-специално разходите за желязна руда и кокс, което е довело до много голямо увеличение на производствените разходи на промишлеността на Съюза през 2018 г. — с 31 % в сравнение с 2016 г.

(120)

През разследвания период обаче продажните цени на промишлеността на Съюза са спаднали с над 7 % — от 574 EUR/тон през 2018 г. на 533 EUR/тон, докато производствените ѝ разходи са се увеличили с 3,7 % — от 540 EUR/тон през 2018 г. на 560 EUR/тон през разследвания период. Поради това докато през 2017 г. и 2018 г. промишлеността на Съюза е успяла да прехвърли увеличението на своите разходи към своите клиенти и да остане рентабилна, през разследвания период тя вече не е била в състояние да го направи.

(121)

Тъй като повечето видове на разглеждания продукт са много чувствителни по отношение на цената, производителите от Съюза е трябвало да следват значителния спад в цените, предлагани на пазарите от турските производители износители, и значително да намалят продажните цени въпреки нарастващите разходи, за да запазят използването на капацитета и пазарните дялове.

(122)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Средни разходи за труд на наето лице

(123)

През разглеждания период средните разходи за труд на наето лице са се увеличили с 12 %. Това показва, че производителите от Съюза не са били в състояние да понижат разходите за труд въпреки влошените пазарени обстоятелства по време на разследвания период.

(124)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 12

Запаси

(125)

През разглеждания период равнището на запасите в края на периода е намаляло с 16 %. Повечето видове на сходния продукт се произвеждат от промишлеността на Съюза при конкретни поръчки от страна на ползвателите. Поради това запасите не се считат за важен показател за вредата в този случай. Това се потвърждава и от анализа на изменението на запасите в края на периода като процент от производството. Както се вижда по-горе, този показател е останал относително стабилен през разглеждания период на около 5 % от обема на производството.

(126)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(127)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби.

(128)

Въпреки първоначалното увеличение на печалбите през 2017 г. и 2018 г., през разглеждания период рентабилността е претърпяла отрицателно развитие. Както е обяснено в съображение 120, продажните цени на промишлеността на Съюза са спаднали през разследвания период, докато производствените ѝ разходи са продължили да нарастват. Действително, през разследвания период продажните цени на промишлеността на Съюза са спаднали до нива под производствените ѝ разходи. Рентабилността е намаляла от +6,8 % през 2018 г. на -6 % през разследвания период.

(129)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Нетният паричен поток се е развил до голяма степен в съответствие с рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите. Той е бил положителен от 2017 до 2018 г., като пикът е бил през 2018 г., и е станал отрицателен през разследвания период, когато рентабилността е достигнала най-ниските си стойности през разглеждания период. Способността за привличане на капитал е била възпрепятствана от спада в печалбите.

(130)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата (или загубата), изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Тя следва същата тенденция като рентабилността.

(131)

През разглеждания период годишните инвестиции са се увеличили с 8 %, но през 2019 г. са спаднали до равнища съвсем малко над тези през 2016 г. Като цяло инвестициите са били предназначени само за запазване на съществуващия капацитет и замяна на необходимите производствени активи. Налице са и значителни инвестиции, свързани с въпроси в областта на здравеопазването, безопасността и околната среда.

(132)

Въпреки че потреблението на свободния пазар леко е намаляло през разглеждания период (-1 %), обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е увеличил с 2 %, като пазарният ѝ дял на този пазар е нараснал от 76,1 % на 78,7 %. Тези малки подобрения по отношение на обема на продажбите и пазарния дял обаче могат да бъдат забелязани само спрямо 2016 г., когато промишлеността на Съюза е понесла вреда от дъмпинга, причинен от вноса от други държави. Следва да се отбележи също така, че посоченото в съображение 150 оттегляне на инвестициите води до изкуствено увеличение на продажбите на свободния пазар. При все това производството и използването на капацитета на промишлеността на Съюза са намалели съответно с 4 % и 7 % през разглеждания период. Между 2018 г. и 2019 г. е имало по-силно изразен спад в производството и използването на капацитета, а продажбите на свободния пазар също са намалели. Промишлеността на Съюза е отбелязала растеж от 2017 г. насам, като се е възстановила от нелоялния внос, предмет на антидъмпингови и антисубсидийни мерки, но през разследвания период е настъпил рязък спад.

(133)

През разглеждания период производствените разходи на промишлеността на Съюза са се увеличили значително (+36 %) главно поради значително увеличение на цените на суровините.

(134)

Увеличението на продажните цени на промишлеността на Съюза през 2017 г. и 2018 г. е било по-голямо от това на разходите, което е позволило на производителите от Съюза да се възстановят от предишните вредоносни дъмпингови практики и да достигна рентабилност от 6,8 %. Между 2018 г. и разследвания период обаче промишлеността на Съюза е понижила продажните си цени средно със 7 % въпреки нарастващите разходи (+4 %). Това е оказало опустошителен ефект върху рентабилността на промишлеността на Съюза, която е спаднала от +6,8 % през 2018 г. на -6 % през 2019 г.

(135)

Други финансови показатели (паричен поток и възвръщаемост на инвестициите) са следвали подобна тенденция, особено през разследвания период, вследствие на което равнището на инвестициите е намаляло значително през разследвания период в сравнение с предходните години.

(136)

Въз основа на гореизложеното на този етап Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(137)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи, както е посочено по-горе, дали дъмпинговият внос от Турция е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда от фактори, различни от дъмпинговия внос от Турция, не е била приписана на дъмпинговия внос. Тези фактори са: вносът от трети държави, равнището на износа на промишлеността на Съюза, собственото потребление, промените в търсенето и цените на суровините.

(138)

Вносът от Турция почти се е утроил през разглеждания период, като се е увеличил от около 1 000 000 тона през 2016 г., което представлява пазарен дял от 2,8 %, на 2 843 000 тона през разследвания период, което представлява пазарен дял от 8,1 % (вж. таблица 4). Този увеличаващ се внос е бил извършван на цени, по-ниски от тези на промишлеността на Съюза, през целия разглеждан период. Това е оказало силно въздействие върху промишлеността на Съюза през разследвания период, когато на фона на нарастващите разходи и на ценовия натиск, упражняван от турския дъмпингов внос, тя е трябвало да намали продажните си цени, което е довело до много силен спад на рентабилността от + 6,8 % до тежки загуби (-6 % рентабилност) и до последващото влошаване на нейните финансови показатели.

(139)

Няколко страни заявиха, че липсва взаимовръзка между вноса от Турция и понесената от жалбоподателите вреда. Комисията отхвърли това твърдение. Тя потвърди, че през 2017 г. и 2018 г., като се е възползвала от сравнително добрите пазарни обстоятелства и от нововъведените мерки за търговска защита срещу пет държави, промишлеността на Съюза е успяла да реализира печалби въпреки нарастващия обем на вноса от Турция на ниски цени. През 2019 г. обаче за да запази пазарния си дял, промишлеността на Съюза е била принудена да определя цените си доста под разходите поради намалението на цените, причинено от турския внос на по-ниски цени в сравнение с тези през 2018 г. Следователно е налице ясна взаимовръзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(140)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Таблица 14

Внос от трети държави

(141)

По време на разглеждания период пазарният дял на вноса от всички други държави е намалял от 21,1 % на 13,2 %. Общото намаляване на вноса от държави, различни от Турция, се дължи главно на налагането през 2017 г. на мерки за търговска защита срещу вноса от Китай, Бразилия, Иран, Украйна и Русия. Мерките са в диапазона от 8,1 % до 35,9 % за Китай (комбинираното въздействие на антидъмпинговите и изравнителните мита) и от 17,6 до 96,5 EUR/тон за четирите други държави. Посочените в таблицата по-горе цени не включват такива антидъмпингови и изравнителни мита.

(142)

След Турция основните държави износители през разследвания период са били Русия (по отношение на която се прилагат антидъмпингови мита), Сърбия и Индия.

(143)

През разследвания период вносът от Русия е възлизал на по-малко от половината от вноса от Турция. Освен това цените на вноса от Русия, след добавяне на приложимото по отношение на този внос антидъмпингово мито, са били по-високи от цените на вноса от Турция, макар и понякога по-ниски от продажните цени на производителите от Съюза. Вследствие на това натискът върху производителите от Съюза от страна на руския внос, като се има предвид неговият пазарен дял, като цяло не е можел да бъде от същия мащаб като този от страна на дъмпинговия внос от Турция.

(144)

Вносът от Сърбия и Индия е имал общ пазарен дял от 4,8 % през разследвания период (60 % от пазарния дял на Турция). Вносът от Сърбия се е увеличил с 147 % през разглеждания период, докато вносът от Индия се е увеличил през 2017 г., но оттогава е намалял с 25 %. Средните цени на вноса от Сърбия и Индия са били под средните цени на вноса от Турция, но не може да се направи заключение дали и този внос е подбивал цените на промишлеността на Съюза, също и поради неизвестния му продуктов микс (18). При всички случаи натискът върху производителите от Съюза от страна на този внос, като се има предвид неговият пазарен дял, като цяло не е можел да бъде от същия мащаб като този от страна на дъмпинговия внос от Турция.

(145)

Вносът от други държави е бил много малък и при по-високи средни цени, отколкото вноса от Турция.

(146)

Въз основа на това Комисията стигна до временното заключение, че въздействието на вноса от други държави не отслабва причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и съществената вреда, понесена от производителите от Съюза.

(147)

През разглеждания период обемът и цените на износа на промишлеността на Съюза за несвързани страни са се променяли, както следва:

Таблица 15

Експортни продажби

(148)

Производителите от Съюза са увеличили обема на износа със 17 % през разглеждания период до малко под 1,9 млн. тона през 2019 г. Износът често се извършва по дългосрочни договори, като разследването показа, че продуктовият микс включва предимно крайни продукти от по-нисък клас в сравнение с продажбите в Съюза. Въпреки това, по-специално през разследвания период, износът на промишлеността на Съюза е успял отчасти да компенсира намалените обеми на продажбите на пазара на Съюза и е помогнал на производителите от Съюза да разпределят постоянните и други разходи върху повече продукти.

(149)

Като цяло обаче обемите на износа на промишлеността на Съюза са представлявали едва около 7 % от обема на продажбите ѝ на свободния пазар на Съюза през разследвания период, въз основа на което Комисията стигна до временното заключение, че въздействието на равнището на износа на производителите от Съюза върху понесената от промишлеността на Съюза вреда е било незначително, ако изобщо е имало някакво въздействие.

(150)

Както е показано в таблица 1 по-горе, собственото потребление е намаляло със 7 % през разглеждания период. Този спад е отбелязан най-вече през втората част на разглеждания период и отчасти се дължи на факта, че през 2019 г. един производител от Съюза е продал на несвързано с него дружество някои производствени линии, за които се използва продуктът, предмет на разследването (19). Освен това през разглеждания период потреблението на стомана в някои сектори надолу по веригата е спаднало. Комисията не бе в състояние да определи количествено спада във всеки от тези сектори.

(151)

Въз основа на това Комисията стигна до временното заключение, че въздействието на промените в собственото потребление върху понесената от промишлеността на Съюза вреда е било незначително, ако изобщо е имало някакво въздействие.

(152)

Както е показано в таблица 2, потреблението на свободния пазар в началото и в края на разглеждания период на практика е било едно и също.

(153)

Въз основа на това Комисията стигна до временното заключение, че не е възможно промените в потреблението на свободния пазар да са допринесли за понесената от промишлеността на Съюза вреда.

(154)

Както е обяснено в раздел 4.5.3.1, увеличението на цените на суровините определено е било основната причина за увеличението на производствените разходи на производителите от Съюза през разглеждания период.

(155)

Само по себе си увеличението на цените на суровините не причинява вреда, тъй като обикновено се придружава от последващо увеличение на продажните цени. Въз основа на това Комисията стигна до временното заключение, че увеличението на разходите за суровини само по себе си не е причинило вреда на промишлеността на Съюза.

(156)

Някои страни посочиха други фактори като причина за вредоносната ситуация за промишлеността на Съюза. Един ползвател обясни по-ниските печалби с влошаването през 2019 г. на резултатите на световната стоманодобивна промишленост. Друг ползвател посочи като причина наличието на „свръхкапацитет при всички продукти“, като заяви също така, че производителите от Съюза са се насочили към специални продукти и че са засегнати от слабото търсене в намиращ се в криза сектор, а именно в автомобилния сектор.

(157)

Първите две твърдения остават неясни и необосновани. Поради това Комисията стигна до временно заключение, че резултатите на световната стоманодобивна промишленост и свръхкапацитетът, ако изобщо е имало такъв, не са допринесли съществено за вредата, понесена от производителите от Съюза.

(158)

Комисията счете също така, че последното изявление е неточно, тъй като производителите от Съюза обслужват всички потребяващи стомана сектори, а не само автомобилния сектор. На този етап Комисията не разполага с информация за големината на различните потребяващи стомана сектори през различните години от разглеждания период. Както обаче е показано в раздел 5.2.4, общото потребление на свободния пазар е останало сравнително стабилно през разглеждания период. Поради това бе направено временното заключение, че промените в търсенето не са допринесли за понесената от промишлеността на Съюза вреда.

(159)

С оглед на горепосочените съображения Комисията временно установи наличието на причинно-следствена връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и дъмпинговия внос от Турция. В резултат на дъмпинга от страна на Турция промишлеността на Съюза, точно след като е била започнала да се възстановява от предишните дъмпингови практики (20), се е оказала отново в ситуация, в която понася вреди поради дъмпингов внос.

(160)

Комисията направи разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос.

(161)

Въз основа на гореизложеното на този етап Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от Турция е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза и че другите фактори, разгледани поотделно или заедно, не са отслабили причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда.

(162)

За да определи равнището на мерките, Комисията разгледа дали мито, което е по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на причинената от дъмпинговия внос вреда на промишлеността на Съюза в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент.

(163)

Комисията най-напред определи размера на митото, необходимо за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза, при липсата на нарушения по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент. В този случай вредата би била отстранена, ако промишлеността на Съюза е била в състояние да покрие производствените си разходи, включително разходите, произтичащи от многостранни споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и от конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), изброени в приложение Ia, и да постигне разумна печалба („целева печалба“).

(164)

В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент, за определянето на целевата печалба Комисията взе предвид следните фактори: равнището на рентабилност преди увеличението на вноса от засегнатата държава, равнището на рентабилност, необходимо за покриване на всички разходи и инвестиции, научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите, както и равнището на рентабилност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Във всеки случай този марж на печалба не следва да бъде по-малък от 6 %.

(165)

Жалбоподателят заяви, че разумната целева печалба следва да бъде в диапазона от 10 % до 15 %. Турската асоциация на износителите на стомана ÇİB счете този диапазон за твърде висок и вместо него предложи целевите печалби, използвани от Комисията в приключените през 2017 г. разследвания за същия продукт, които бяха 7 % и 7,9 %. Включен в извадката производител от Съюза заяви, че минималната целева печалба не следва да бъде по-малка от използваната в предишно разследване, а именно 7,9 %.

(166)

Комисията не можа да установи марж на печалбата въз основа на нито една от годините преди увеличаването на вноса от Турция, тъй като през тези години промишлеността на Съюза е претърпяла вреда от навлизането на дъмпингов внос с произход от други държави и поради това нито една от тези години не може да се квалифицира като година с нормална конкуренция на пазара на Съюза. С оглед на това Комисията разгледа постигната през 2017 г. рентабилност. През 2017 г. нивото на вноса от Турция вече се е било увеличило с 1 млн. тона в сравнение с предходната година, макар че след това през 2018 г. и 2019 г. се е увеличило с още 1 млн. тона. Освен това през 2017 г. промишлеността на Съюза очевидно е била в много по-добро състояние от предишните години поради налагането на антидъмпинговите мита върху вноса на ГВППС с произход от Китай, Бразилия, Иран, Русия и Украйна и благоприятните пазарни обстоятелства през тази година. Поради това при липсата на друга информация Комисията реши да използва временно средната печалба, постигната през 2017 г., като основа за целевата печалба. Тази печалба е 6,8 %.

(167)

В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент Комисията направи оценка на твърдението на двама включени в извадката производители от Съюза относно планирани инвестиции, които не са били осъществени през разглеждания период. Въз основа на получените документни доказателства, които бе възможно да бъдат сверени със счетоводните системи на дружествата, Комисията временно прие тези твърдения и добави съответните суми към печалбата на тези производители от Съюза. Получените окончателни целеви маржове на печалбата варираха между 6,8 % и 8,0 %.

(168)

В съответствие с член 7, параграф 2г от основния регламент, като последна мярка Комисията направи оценка на бъдещите разходи, произтичащи от многостранните споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, които разходи промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката съгласно член 11, параграф 2. Въз основа на предоставената информация, която бе подкрепена от инструментите за докладване и прогнозите на дружествата, Комисията определи разход в диапазона от 2 EUR/тон до 12 EUR/тон в допълнение към действителните разходи за спазване на съответните конвенции по време на разследвания период. Тази разлика бе добавена към невредоносната цена.

(169)

Въз основа на това Комисията изчисли невредоносна цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като приложи посочения по-горе марж на печалбата (вж. съображение 167) към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период и след това добави корекциите по член 7, параграф 2г за всеки отделен вид на продукта.

(170)

След това Комисията определи поотделно за всеки вид на продукта равнището на отстраняване на вредата въз основа на сравнение на среднопретеглената цена на вноса на включените в извадката производители износители в засегнатата държава, установена с цел изчисляване на подбиването на цената, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на свободния пазар на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса. Резултатът от тези изчисления е представен в таблицата по-долу.

(171)

Както е обяснено в известието за започване, жалбоподателят представи на Комисията достатъчно доказателства за това, че в засегнатата държава са налице нарушения по отношение на суровините във връзка с продукта, предмет на разследването. Поради това, в съответствие с член 7, параграф 2а от основния регламент, при настоящото разследването бяха разгледани твърденията за нарушения с цел да се прецени дали — в случай, че е необходимо — налагането на мито, по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на вредата.

(172)

Тъй като маржовете, достатъчни за отстраняване на вредата, всъщност са по-високи от дъмпинговите маржове, Комисията счете, че на този етап не е необходимо да се разглежда този въпрос.

(173)

Въз основа на горепосочената оценка Комисията стигна до заключението, че е целесъобразно да определи размера на временните мита в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент. В резултат на това временните антидъмпингови мита следва да бъдат определени, както е посочено по-долу:

(174)

Комисията проучи дали въпреки установяването на вредоносен дъмпинг налагането на мерки не би било в противоречие с интереса на Съюза в съответствие с член 21 от основния регламент. Интересът на Съюза беше определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите, на ползвателите и на потребителите.

(175)

Промишлеността на Съюза е съставена от повече от 20 производители в 16 държави членки и осигурява заетост на 39 178 лица (вж. раздел 4.5.2.4). Преобладаващата част от производителите от Съюза подкрепиха жалбата. Никой от производителите не се противопостави на започването на разследването.

(176)

Като бе заключено в раздели 4.5.4 и 5.3, състоянието на цялата промишленост на Съюза се е влошило в резултат на дъмпинговия внос от Турция. Вредата е била особено съществена от гледна точка на рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, които са понесли значителни загуби през разследвания период.

(177)

Очаква се антидъмпинговите мерки срещу вноса от Турция да възстановят справедливите търговски условия на пазара на Съюза и да дадат възможност на промишлеността на Съюза да постигне устойчиви равнища на рентабилност за такъв капиталоемък отрасъл. В резултат на това се очаква производителите от Съюза да се възстановят от вредоносната ситуация, да инвестират допълнително и да изпълнят различните си ангажименти, включително социалните и свързаните с околната среда.

(178)

Неналагането на мерки би означавало по-големи загуби в рамките на промишлеността на Съюза, би застрашило нейната жизнеспособност и вероятно би довело до закриването на производствени съоръжения и уволнения.

(179)

Поради това Комисията стигна до заключението, че налагането на временни мерки е в интерес на промишлеността на Съюза.

(180)

Макар че при започване на процедурата Комисията осъществи връзка с повече от 20 потенциални вносители на продукта, предмет на разследването, и със съответните асоциации, в крайна сметка само един несвързан вносител представи отговори на въпросника и оказа съдействие по време на разследването. Въпросната страна — Network Steel S.L., осигурява заетост на по-малко от 20 души. Свързаният с ГВППС оборот на дружеството през 2019 г. е в диапазона от 50 до 80 милиона евро. По време на разследвания период то представлява от 3,5 % до 5,2 % от вноса на ГВППС от Турция. Network Steel S.L. е срещу налагането на мерки с мотива, че в рамките на Съюза ГВППС вече са силно засегнати от действащите антидъмпингови и антисубсидийни мита срещу Китай, както и антидъмпинговите мита срещу Бразилия, Украйна, Русия и Иран. Дружеството заяви, че след въвеждането на защитни мерки по отношение на стоманата, поради недостатъчните квоти и изискването за депозит когато усвояването на дадена квота достигне критично ниво, вносителите от Съюза са принудени да работят с по-малък брой доставчици и непрекъснато са изложени на риска от недостиг на доставки, което прави стопанската им дейност по-непредсказуема и трудна.

(181)

Предвид значението на вноса от Турция при свързаните с ГВППС дейности на Network Steel S.L. Комисията счете, че налагането на антидъмпингови мерки на ниско равнище може да окаже въздействие, макар и в много ограничена степен, върху резултатите на тази страна, при условие че тя запази сегашния си микс от доставчици. Що се отнася до твърденията на страната за недостиг на ГВППС, те са в противоречие с многобройните източници на доставки на ГВППС (както в рамките на Съюза, така и извън него, което допълнително е разяснено в раздел 7.3 по-долу) и поради това се отхвърлят.

(182)

С оглед на малкия дял, който този единствен оказал съдействие несвързан вносител има от целия внос, е неуместно констатациите по отношение на Network Steel S.L. да обхванат несвързаните вносители на ГВППС като цяло. Независимо от това, установените антидъмпингови мерки могат на теория да повлияят отрицателно на някои несвързани вносители. Това въздействие обаче не би трябвало да е значително като цяло и ще зависи до голяма степен от бизнес модела на вносителите, разнообразието на техните източници на доставки и степента, в която увеличените разходи се прехвърлят върху техните клиенти. Поради това се очаква всяко отрицателно въздействие на мерките върху несвързаните вносители да бъде ограничено като цяло и да не надвишава положителния ефект от мерките върху производителите на ГВППС от Съюза.

(183)

Някои ползватели от Съюза се конкурират, наред с другото, със свързаните дружества на производители от Съюза на пазарите надолу по веригата на продукта, предмет на разследването. Те използват продукта, предмет на разследването, като суровина за производството на продукти надолу по веригата, като например студеновалцовани плоски продукти, покрита стомана, кухи профили, заварени тръби и профили с различни качества, а също така го използват като промишлена продукция за различни приложения, включително строителство, корабостроене, газови контейнери и съдове под налягане.

(184)

Четирима свързани с Network Steel S.L. ползватели, намиращи се в Португалия и Испания, заявиха интерес и възразиха срещу налагането на мерки. Тъй като основната част от отговорите на въпросниците на тези ползватели е обща с тази на Network Steel S.L., твърденията им са разгледани в раздел 7.2 по-горе.

(185)

Консорциумът от ползватели и вносителите на ГВППС от Съюза („консорциума“) (21), който представлява ad-hoc организация, учредена с цел защита на интереса на определени ползватели в настоящата процедура, представи коментари, с които възразява срещу налагането на мита с аргумента, че те биха били в ущърб на интересите на ползвателите от Съюза (22). Освен това двама ползватели от Съюза (Marcegaglia Carbon Steel S.P.A. и San Paolo Lamiere S.P.A.) предоставиха индивидуални отговори на въпросника. Посочените в отговорите на тези въпросници аргументи бяха включени в представеното от консорциума изявление и поради това са оценени заедно.

(186)

Първо, консорциумът отбеляза, че с някои изключения, по отношение на основните източници на доставки на ГВППС за Съюза през последните години понастоящем се прилагат антидъмпингови и/или изравнителни мита (23). Във връзка с това консорциумът заяви, че ползвателите от Съюза не са имали друг избор, освен да използват като източни на ГВППС останалите трети държави доставчици, които не са били засегнати от мерки за търговска защита. Сред тях Турция е смятана за единствената държава износител, способна да задоволи търсенето на потребителите от Съюза. Консорциумът заяви, че вносът от Турция просто е запълнил вакуума, оставен от основните държави износители, които са попаднали под действието на мерки за търговска защита, и поради това налагането на мерки неизбежно би затворило пазара на Съюза за единствения стабилен и надежден източник на доставки, който понастоящем е на разположение на ползвателите от Съюза. Консорциумът стигна до заключението, че налагането на антидъмпингови мерки би довело до недостиг на доставки от ГВППС в Съюза и по този начин би било в противоречие с интереса на независимите ползватели на ГВППС от Съюза.

(187)

Преди всичко, целта на антидъмпинговите и изравнителните мита е да се възстановят еднаквите условия на конкуренция на пазара на Съюза, в случая на ГВППС. Комисията наложи мерки на пет държави, тъй като беше установила, че те са участвали в нелоялни търговски практики и следователно са причинявали или е имало риск да причинят вреда на промишлеността на Съюза. Счетено бе, че налагането на мерки е в общ интерес на Съюза.

(188)

Освен това Комисията отбеляза, че наличната в досието информация показва, че възможните източници за закупуване на ГВППС извън Съюза не са ограничени до Турция. Първо, има няколко държави, които системно са извършвали доставки за пазара на Съюза през последните години и които биха могли да увеличат допълнително присъствието си на пазара на Съюза (24). Освен това Комисията отбеляза, че освен в настоящите доставчици за пазара на Съюза производство на ГВППС се осъществява и в редица други държави по света. По принцип, ако има търсене, тези държави биха могли да разполагат с достатъчно капацитет, за да навлязат на пазара на Съюза, което вече се е случвало в миналото, както бе потвърдено от независим ползвател от Съюза в отговорите му на въпросника (25). Комисията също така отбеляза, че през последните години съставът на вносния микс от гледна точка на произхода се е променял непрекъснато, като се е адаптирал към различните преобладаващи на пазара на Съюза нужди и обстоятелства, включително регулаторни действия, като например налагането на мерки за търговска защита.

(189)

По отношение на това Комисията изготви оценка на промените във вноса на ГВППС в Съюза по произход, като започна от период преди увеличаването на дъмпинговия внос (2013—2014 г.), който доведе до приемането на антидъмпингови мерки съответно през 2016 г. (26) и 2017 г. Анализът показа системно присъствие на средно около десет държави износители, доставящи по-голямата част от ГВППС за пазара на Съюза. Разпределението на вноса между тях обаче, включително произхода и дела на вноса, се е променяло през годините. Действително, през 2018 г. въпреки въведените антидъмпингови мерки срещу пет държави вносът се е увеличил с 18 % в сравнение с 2017 г. и е бил малко под равнищата от 2016 г. — година, в която въпреки всичко на пазара на Съюза навлизат значителни обеми дъмпингов внос, както бе установено при съответните разследвания от дадения период (27).

(190)

Наличието и диверсификацията на ГВППС от различен произход се подкрепя допълнително от информацията, предоставена от някои ползватели в отговорите им на въпросника. Тази информация показа, че те са в състояние да увеличат значително съответните обеми на покупките с различен произход от година на година, включително от държави, по отношение на които се прилагат антидъмпингови мерки, както и да добавят нови видове произход към своите източници на доставки (28). Получените от ползвателите отговори на въпросника показват и голямо разнообразие на източници на доставки, включително (главно) промишлеността на Съюза. Следователно тази информация потвърждава, че ползвателите от Съюза са в състояние да се адаптират към обстоятелствата на пазара и могат да коригират бързо източниците на доставки, когато е необходимо. Освен това Комисията отбелязва, че в досието липсва информация, която да показва, че дори ако обемът на вноса от Турция значително намалее в резултат на налагането на антидъмпингови мерки, други държави износители не биха могли да заемат мястото на този внос на пазара.

(191)

В допълнение към наличието на достатъчно източници на внос, при това разследване Комисията установи наличието на значителен свободен капацитет сред производителите от Съюза, които биха могли да увеличат обема си на продажби за независими ползватели в Съюза.

(192)

И накрая, Комисията отбеляза също така, че в този аспект налагането на антидъмпингови мерки не означава, че вносът с произход от засегнатата държава ще спре или дори че ще намалее в съществена степен, а просто че ще бъде извършван при справедливи цени. Както бе признато от консорциума, налагането на антидъмпингови мерки не е попречило на навлизането на пазара на Съюза на съответните количества руски внос (Русия е втората по големина държава износител през разследвания период), а вносът от Бразилия и Украйна е продължил да навлиза на пазара на Съюза, макар и в по-малки количества. С оглед на установените равнища на дъмпинг и на произтичащото равнище на антидъмпинговите мита няма основание да се предполага, че вносът от Турция ще спре след налагането на антидъмпингови мерки.

(193)

Поради това като взе предвид горепосочените елементи, Комисията отхвърли твърденията за липсата на налични алтернативни източници на доставки за ползвателите и вносителите от Съюза и свързания с това риск от недостиг на доставки, в случай че бъдат наложени мерки.

(194)

Освен това консорциумът изрази твърдението, че налагането на антидъмпингови мита срещу вноса от Турция, „дори на много ниско мито“, би засегнало непропорционално ползвателите от Съюза, чиято жизнеспособност в някои случаи би била изложена на риск, тъй като те не биха могли да поемат увеличението на разходите в резултат на мерките и да продължават да бъдат конкурентни на пазара надолу по веригата. Консорциумът заяви, че антидъмпингово мито би оказало пряко и значително въздействие върху разходите на ползвателите и увеличаването на тези разходи не може да се прехвърли върху отраслите надолу по веригата.

(195)

Комисията най-напред отбеляза, че ползвателите на основни пазари надолу по веригата, като например автомобилната индустрия, секторът за промишлени уреди или строителният сектор, не са заявили интерес. В това отношение Комисията посочи представено от жалбоподателя изявление, в което той изрази твърдението, че антидъмпинговите мита биха оказали много слабо въздействие върху пазарите надолу по веригата и върху потребителските продукти, като например пералните машини. От наличната в досието информация обаче, и по-специално отговорите на въпросника от ползвателите, става ясно, че покупките от Турция системно представляват сравнително умерен дял (7 %—14 %) от общите покупки на тези ползватели през разследвания период. Предвид сравнително ниското равнище на предложеното мито, наличните други възможни източници на доставки и сравнително малкото значение на вноса от Турция в свързания с ГВППС бизнес сегмент на ползвателите въздействието на мерките върху тези ползватели, ако изобщо има такова, би било много ограничено. За ползвателите, които заявиха своя интерес, общите мерки биха довели до увеличение на разходите, вариращо от по-малко от 1 % до 2,5 % за най-засегнатите ползватели за съответните им дейности, ако запазят същия модел на снабдяване. Освен това в досието липсват доказателства, които да показват, че ползвателите не биха могли да прехвърлят евентуално ограничено увеличение на цената. Аналогично, в досието липсва каквато и да е информация в подкрепа на това, че конкурентоспособността на ползвателите от ЕС по отношение на вноса надолу по веригата от трети държави би пострадала.

(196)

Консорциумът посочи също така, че през 2019 г. по отношение на 22 % от целия внос на ГВППС са били прилагани мерки за търговска защита и че ако по отношение на вноса от Турция (представляващ 38 % от вноса на ГВППС през 2019 г.) също бъдат наложени мерки, 60 % от общия внос на ГВППС в Съюза би подлежал на мерки. Поради това Консорциумът заяви, че налагането на антидъмпингови мерки би направило ползвателите от Съюза напълно зависими от доставките на производителите от Съюза, което допълнително би укрепило позицията на промишлеността на Съюза на пазара на ГВППС.

(197)

Комисията счете, че налагането на временно антидъмпингово мито не би попречило само по себе си на ползвателите от Съюза да продължат да купуват от Турция, макар и на ценовите равнища, компенсиращи установените при разследването антидъмпингови маржове. Комисията припомни, че има ясен и скорошен пример на пазара на ГВППС в Съюза, който показва, че налагането на антидъмпингови мита не пречи само по себе си на навлизането на пазара на Съюза на съответните обеми внос, както отбеляза самият консорциум, когато се позова на обема на вноса от Русия, въпреки въведените антидъмпингови мерки. За този факт свидетелства и изявлението на консорциума, в което той призна, че вносът, по отношение на който се прилагат антидъмпингови мерки, представлява не по-малко от 22 % от общия внос на ГВППС през 2019 г. Във всеки случай ползвателите от Съюза биха запазили възможността да диверсифицират източниците си на доставки измежду няколко държави износители, както беше разяснено по-горе. Поради това Комисията отхвърли като неоснователно твърдението, че налагането на антидъмпингови мерки би направило ползвателите от Съюза напълно зависими от доставките на производителите от Съюза или че това би им попречило да внасят от Турция съответните количества.

(198)

По тези причини на етапа на временните мерки Комисията заключи, че въздействието от потенциалното налагане на мита върху ползвателите не надвишава положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза. Действително, представеният по-горе анализ показва, че налагането на мита в крайния случай би оказало незначително въздействие, ако изобщо окаже някакво въздействие, върху ползвателите на ГВППС.

(199)

Няколко страни повдигнаха свързани с конкурентоспособността и конкуренцията въпроси. Някои страни се страхуват от (засилен) олигопол в Съюза, докато други се оплакаха, че производителите от Съюза поставят независимите центрове за производство, обработка и търговия със стомана и независимите ползватели в ситуация на по-малка конкурентоспособност от свързаните с тях.

(200)

Комисията счете твърдението за олигопол за неоснователно с оглед на броя на заводите и групите за производство на стомана в Съюза. Производителите от Съюза показват нормална конкуренция помежду си и ще продължат да се конкурират с вноса от трети държави, който няма да спре. Що се отнася до второто твърдение, жалбоподателите го оспориха на основанието, че сделките им със свързани центрове за производство, обработка и търговия със стомана се извършват на принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Комисията счете твърдението за неоснователно, доколкото промишлеността на Съюза доставя значителни количества на независимите центрове за производство, обработка и търговия със стомана и на независимите ползватели, предоставили отговори на въпросника.

(201)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че на този етап от разследването никой от свързаните с интереса на Съюза елементи не е пречка да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция.

(202)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(203)

Върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията сравни маржовете на занижаване на цените и дъмпинговите маржове (съображение 170 по-горе). Размерът на митата бе определен на равнището на дъмпинговите маржове.

(204)

Въз основа на гореизложеното ставките на временното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

(205)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установените по време на разследването обстоятелства по отношение на тези дружества. Тези ставки на митото се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

(206)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията. То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото.

(207)

С цел да се сведат до минимум рисковете от евентуално заобикаляне, породени от разликите в определените временни митнически ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с определеното временно антидъмпингово мито, приложимо за „всички други дружества“.

(208)

При представяне на тази фактура митническите органи на държавите членки трябва да прилагат индивидуалните ставки на определеното временно антидъмпинговото мито за вноса, като тя не е единственият аспект, който митническите органи трябва да вземат предвид. Действително, дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, изложени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните проверки и както във всички други случаи могат да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и за да се гарантира, че е обосновано последващото прилагане на по-ниската ставка на митото в съответствие с митническите разпоредби.

(209)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниска индивидуална митническа ставка, се увеличи значително по обем след налагането на разглежданите мерки, такова увеличение по обем може да бъде счетено като представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките, по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени условията, може да бъде започнато разследване за заобикаляне на мерките. В това разследване може, наред с другото, да бъде разгледана необходимостта от премахването на индивидуалната митническа ставка(и) и последващо въвеждане на мито за цялата държава.

(210)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мита, установеното временно антидъмпингово мито за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие при настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

(211)

Както бе посочено в съображение 4, Комисията въведе регистрационен режим за вноса на ГВППС. Регистрационният режим бе въведен с оглед на възможността за събиране на мита с обратно действие съгласно член 10, параграф 4 от основния регламент.

(212)

С оглед на констатациите, направени на етапа на налагане на временни мерки, регистрационният режим по отношение на вноса следва да се преустанови.

(213)

На този етап от процедурата не бе взето решение за възможно прилагане с обратно действие на антидъмпинговите мерки. Такова решение ще бъде взето на окончателния етап от процедурата.

(214)

В съответствие с член 19а от основния регламент Комисията уведоми заинтересованите страни за планираното налагане на временни мита. Тази информация беше предоставена на обществеността и на уебсайта на ГД „Търговия“. Заинтересованите страни разполагаха с три работни дни, за да представят коментарите си по точността на изчисленията, за които бяха конкретно уведомени.

(215)

Коментари относно изчисленията на дъмпинга бяха получени от двама производители износители. Нито един от коментарите не беше счетен за имащ техническо естество.

(216)

Коментари относно изчисленията на вредата бяха получени от един включен в извадката производител от Съюза. Един от коментарите се отнасяше за техническа грешка при изчисляването на целевата цена на този включен в извадката производител. Грешката беше поправена, но това не доведе до промяна в маржовете на вредата.

(217)

В интерес на доброто административно управление Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(218)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

(1)

В приложение III към Решение № 2/2000 (по-нататък „приложение III“) се установяват правилата за произход на продуктите, произхождащи от територията на страните по Споразумението за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Мексиканските съединени щати, от друга страна (2), подписано в Брюксел на 8 декември 1997 г. (наричано по-нататък „Споразумението“).

(2)

Европейският съюз е в митнически съюзи съответно с Княжество Андора и с Република Сан Марино и в резултат на това стоките с произход от Мексико се ползват от преференциално третиране, когато се изнасят за тези две държави.

(3)

Беше постигнато споразумение, че Мексико ще приема продуктите, включени в глави 25—97 от Хармонизираната система и с произход от Княжество Андора, както и продукти, включени в глави 1—97 от Хармонизираната система и с произход от Република Сан Марино, като продукти с произход от Европейския съюз по смисъла на приложение III.

(4)

Към приложение III следва да бъде добавено допълнение VI, което да позволи при внос в Мексико посочените продукти да се третират като продукти с произход от Европейския съюз и в което да се установят разпоредби относно прилагането на приложение III за същите продукти.

(5)

На 7 април 2017 г. Съвместният комитет прие Решение № 1/2017 (3), с което за четвърти път се удължава срокът на прилагане на правилата за произход, съдържащи се в бележки 2 и 3 към допълнение II(a) към приложение III (наричани по-долу „бележки 2 и 3“). Удължаването на срока, предвидено в Решение № 1/2017, се прилага до 31 декември 2019 г.

(6)

Целесъобразно е да се предвиди правилата за произход, съдържащи се в бележки 2 и 3, да се прилагат безсрочно, тъй като те са в съответствие с принципите за осъвременяване на Споразумението.

(7)

Поради това приложение III следва да бъде съответно изменено,