(1)

Законодателните предложения на Комисията относно общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. имаха за цел да се установи стабилна рамка на Съюза, която е от съществено значение, за да се гарантира, че ОСП остава обща политика с еднакви условия на конкуренция, като същевременно на държавите членки се възлага по-голяма отговорност по отношение на начина, по който постигат целите и заложените целеви стойности. В съответствие с това държавите членки трябва да изготвят стратегически планове по ОСП и да ги прилагат след тяхното одобрение от Комисията.

(2)

Законодателната процедура във връзка със законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. не приключи навреме, за да се даде възможност на държавите членки и на Комисията да подготвят всички елементи, необходими за прилагането на новата правна рамка и на стратегическите планове по ОСП от 1 януари 2021 г., както беше първоначално предложено от Комисията. Това забавяне създаде несигурност и рискове за земеделските стопани в Съюза и целия селскостопански сектор на Съюза. За да се смекчи тази несигурност и да се запази жизнеността на селските райони и региони, както и да се допринесе за екологичната устойчивост, в настоящия регламент следва да се предвиди продължаване на прилагането на правилата на настоящата рамка на ОСП, която обхваща периода 2014—2020 г. („настояща рамка на ОСП“), и непрекъснатост на плащанията за земеделските стопани и други бенефициери, като по този начин се осигури предвидимост и стабилност по време на преходния период през 2021 г. и 2022 г. („преходен период“) до датата, от която започва да се прилага новата правна рамка, обхващаща периода с начало 1 януари 2023 г. („нова правна рамка“).

(3)

Тъй като законодателната процедура във връзка със законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. все още предстои да бъде приключена и стратегическите планове по ОСП все още предстои да бъдат разработени от държавите членки, а със заинтересованите страни трябва да бъдат проведени консултации, настоящата рамка на ОСП следва да продължи да се прилага за допълнителен период от две години. С преходния период се цели да се способства за плавен преход за бенефициерите към нов програмен период и да се предвиди възможност да се вземе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт („Европейски зелен пакт“).

(4)

За да се гарантира, че земеделските стопани и други бенефициери могат да получават подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) през 2021 г. и 2022 г., Съюзът следва да продължи да предоставя такова подпомагане през преходния период съгласно условията на настоящата рамка на ОСП. Настоящата рамка на ОСП е установена по-специално в регламенти (ЕС) № 1303/2013 (4), (ЕС) № 1305/2013 (5), (ЕС) № 1306/2013 (6), (ЕС) № 1307/2013 (7) и (ЕС) № 1308/2013 (8) на Европейския парламент и на Съвета.

(5)

Настоящият регламент следва да предостави на държавите членки достатъчно време да подготвят съответните си стратегически планове по ОСП, както и да улесни създаването на административни структури, необходими за успешното прилагане на новата правна рамка, по-специално като предостави възможност за увеличаване на техническата помощ. Всички стратегически планове по ОСП следва да бъдат готови за влизане в сила след края на преходния период, за да се осигурят така необходимите стабилност и сигурност за селскостопанския сектор.

(6)

С оглед на факта, че Съюзът следва да продължи да подпомага развитието на селските райони през целия преходен период, държавите членки следва да имат възможност да финансират своите удължени програми за развитие на селските райони със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г. Удължените програми следва да гарантират, че поне същият общ дял на участие на ЕЗФРСР е запазен за мерките по член 59, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 в съответствие с новите амбиции, определени в Европейския зелен пакт.

(7)

В Регламент (ЕС) № 1303/2013 се установяват общоприложимите правила за ЕЗФРСР и някои други фондове, които функционират в съответствие с обща рамка. Посоченият регламент следва да продължи да се прилага за програмите, подпомагани от ЕЗФРСР за програмния период 2014—2020 г. и програмните 2021 г. и 2022 г.

(8)

Сроковете, определени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на докладите за изпълнение, срещите за годишен преглед, последващите оценки и обобщаващите доклади, допустимостта на разходите и отмяната на бюджетни кредити, както и бюджетните задължения, са ограничени до програмния период 2014—2020 г. Тези срокове следва да бъдат адаптирани, за да бъде отчетено удължаването на периода, през който следва да се изпълняват програми, свързани с подпомагането от ЕЗФРСР.

(9)

В Регламент (ЕС) № 1310/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и в Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (10) се предвижда, че за разходите по някои дългосрочни задължения, поети в съответствие с определени регламенти, съгласно които е предоставено подпомагане за развитието на селските райони преди да започне прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013, следва да продължат при определени условия да се извършват плащания от ЕЗФРСР през програмния период 2014—2020 г. Тези разходи следва също да продължат да бъдат допустими и през програмните 2021 г. и 2022 г. за срока на съответното правно задължение, на което се основават, и при същите условия. От съображения за правна яснота и сигурност следва също да се поясни, че по отношение на правните задължения, поети по предишни мерки, съответстващи на мерките по Регламент (ЕС) № 1305/2013, за които се прилага интегрираната система за администриране и контрол, следва да се прилага същата интегрирана система за администриране и контрол, а плащанията, свързани с тези правни задължения, следва да бъдат извършени в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година.

(10)

ЕЗФРСР следва да може да подпомага разходите за изграждане на капацитет и подготвителните действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на водените от общностите стратегии за местно развитие съгласно новата правна рамка.

(11)

През 2015 г. при разпределението на правата на плащане или при преизчисляването на правата на плащане за държавите членки, които запазват съществуващите права съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013, някои държави членки допуснаха грешки при определянето на броя или стойността на правата на плащане. Много от тези грешки, дори когато те са допуснати по отношение на един-единствен земеделски стопанин, оказват влияние върху стойността на правата на плащане за всички земеделски стопани и за всички години. Някои държави членки допуснаха грешки и след 2015 г. при разпределянето на правата от резерва, например при изчисляването на средната стойност. Тези нарушения обикновено подлежат на финансова корекция до предприемането на коригиращи мерки от съответната държава членка. С оглед на времето, изминало от първото разпределение на средствата, и усилията, положени от държавите членки за установяване и, когато е приложимо, коригиране на правата, както и в интерес на правната сигурност, броят и стойността на правата на плащане следва да се смятат за законосъобразни и редовни, считано от определена дата.

(12)

Съгласно член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на държавите членки беше дадена възможност при разпределението на правата на плащане да прилагат коефициент за намаление спрямо хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, които представляват постоянно затревени площи, разположени в райони с неблагоприятни климатични условия. Алпийските пасища често се управляват колективно и поради това районите се определят на годишна база, като по този начин се създава значителна несигурност сред земеделските стопани в съответните държави членки. Прилагането на тази система се оказа особено сложно, особено що се отнася до точното определяне на съответните райони. Тъй като стойността на правата на плащане в районите, в които коефициентът за намаление не се прилага, зависи от сумата на правата на плащане в определените райони, тази несигурност впоследствие засяга всички земеделски стопани в съответните държави членки. За да се стабилизира системата, която се прилага понастоящем в тези държави членки, и с оглед възможно най-скоро да бъде осигурена правна сигурност за всички земеделски стопани в съответните държави членки, последните следва да могат да считат за законни и редовни стойността и броя на всички права на плащане, разпределени на всички земеделски стопани преди 1 януари 2020 г. Стойността на тези права, без да се засягат други средства за правна защита, които са на разположение на отделните бенефициери, следва да бъде валидната на 31 декември 2019 г. стойност за календарната 2019 г.

(13)

Потвърждението на правата на плащане не означава, че при споделеното управление на ЕФГЗ държавите членки са освободени от отговорността да гарантират защитата на бюджета на Съюза от неправомерни разходи. Следователно, потвърждението на правата на плащане, разпределени на земеделските стопани преди 1 януари 2021 г. или чрез дерогация преди 1 януари 2020 г., не следва да засяга правомощието на Комисията да взема решения по член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с неправомерни плащания, отпуснати за всяка календарна година до 2020 г. включително или чрез дерогация до 2019 г. включително, поради грешки в броя или стойността на тези права на плащане.

(14)

С оглед на факта, че новата правна рамка на ОСП все още не е приета, следва да е ясно, че следва да се определят преходни разпоредби за регулиране на прехода от съществуващите схеми за подпомагане, предоставяно на многогодишна основа, към новата правна рамка.

(15)

За да се ограничи пренасянето на значителен обем поети задължения от текущия програмен период за развитие на селските райони към стратегическите планове по ОСП, продължителността на новите многогодишни задължения в областта на агроекологията и климата, биологичното земеделие и хуманното отношение към животните по правило следва да бъде ограничена до най-много три години. От 2022 г. удължаването на съществуващите задължения следва да бъде ограничено до една година.

(16)

В член 31, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 бяха предвидени преходни разпоредби за улесняване на прогресивното спиране на плащанията в райони, които поради прилагането на нови критерии за райониране вече няма да се считат за райони с природни ограничения. Тези плащания трябваше да бъдат извършени до 2020 г. и за максимален срок от четири години. С Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета (11) първоначалният срок за новото райониране беше удължен до 2019 г. За земеделските стопани в държавите членки, извършили районирането през 2018 г. и 2019 г., прогресивното спиране на плащанията не можа да достигне максималния срок от четири години. С оглед да бъде продължено прогресивното спиране плащанията, на държавите членки следва да се разреши да продължат да извършват тези плащания през 2021 г. и 2022 г., когато е приложимо. За да се гарантира адекватно равнище на плащанията на хектар в съответствие с член 31, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, равнището на плащанията през 2021 г. и 2022 г. следва да бъде определено на 25 EUR на хектар.

(17)

Тъй като земеделските стопани са изложени на нарастващи икономически и екологични рискове вследствие на изменението на климата и повишената нестабилност на цените, в Регламент (ЕС) № 1305/2013 се предвижда мярка за управление на риска, която да подпомага земеделските стопани при преодоляването на тези рискове. Тази мярка включва финансови вноски във взаимоспомагателни фондове и инструмент за стабилизиране на доходите. По отношение на предоставянето на подпомагане по тази мярка бяха установени специални условия, за да се гарантира, че земеделските стопани получават равно третиране в целия Съюз, конкуренцията не се нарушава и се спазват международните задължения на Съюза. За да се насърчи допълнително използването на тази мярка за земеделските стопани от всички сектори, на държавите членки следва да се предостави възможност да снижат приложимия за съответния инструмент праг от 30 %, който задейства изплащането на обезщетения на земеделските стопани за спада в производството или доходите, но не под 20 %.

(18)

Избухването на COVID-19 засегна по безпрецедентен начин земеделските стопани и предприятията в селските райони. Удължаването на значителните ограничения по отношение на движението, въведени в държавите членки, както и задължителното затваряне на магазини, открити пазари, ресторанти и други заведения за хранене, доведоха до икономически смущения в селскостопанския сектор и селските общности и до проблеми с ликвидността и паричните потоци за земеделските стопани и за малките предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти. За да се реагира на последиците от кризата, предизвикана от избухването на COVID-19, срокът на действие на мярката, посочена в член 39б от Регламент (ЕС) № 1305/2013, следва да бъде удължен с цел да се отговори на продължаващите проблеми с ликвидността, които излагат на риск непрекъснатостта на селскостопанските дейности и на дейността на малките предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти. Подпомагането за тази мярка следва да се финансира с до 2 % от средствата от ЕЗФРСР, които са отпуснати на държавите членки за програмния период 2014—2020 г.

(19)

За да се избегне ситуация, при която средства за водено от общностите местно развитие през програмните 2021 г. и 2022 г. остават неизразходвани, държавите членки, които използват възможността за прехвърляне на средства от стълба за директни плащания към стълба за развитие на селските райони, следва да могат да прилагат минималния праг от 5 %, а в случая на Хърватия — 2,5 %, за средствата, разпределени за воденото от общностите местно развитие, само по отношение на участието на ЕЗФРСР в развитието на селските райони, удължено до 31 декември 2022 г. и изчислено преди да е извършено прехвърлянето на средствата от стълба за директните плащания.

(20)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (12) за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване („ЕИВ“) с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 („Регламент за ЕИВ“), следва да бъдат предоставени допълнителни средства за 2021 г. и 2022 г. за справяне с въздействието на кризата с COVID-19 и последиците от нея за селскостопанския сектор и селските райони на Съюза.

(21)

Предвид безпрецедентните предизвикателства, пред които са изправени селскостопанският сектор и селските райони в Съюза поради кризата с COVID-19, допълнителните средства, предоставени от ЕИВ, следва да се използват за финансиране на мерки съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, които проправят пътя към издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване в съответствие с целите на ангажиментите на Съюза в областта на околната среда и климата и с новите амбиции, изложени в Европейския зелен пакт.

(22)

Поради това държавите членки не следва да намаляват екологичната амбиция на своите съществуващи програми за развитие на селските райони. Те следва да гарантират същия общ дял за допълнителни средства като общия дял, който са заделили в своите програми за развитие на селските райони за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата в рамките на участието на ЕЗФРСР („принцип на запазване на равнището на защита“). Също така, поне 37 % от допълнителните средства, предоставени от ЕИВ, следва да бъдат предназначени за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата, както и за хуманното отношение към животните и за LEADER. Освен това поне 55 % от тези допълнителни средства следва да бъдат предназначени за мерки, които стимулират икономическото и социалното развитие в селските райони, а именно инвестиции във физически активи, развитие на стопанства и предприятия, подкрепа за основни услуги и обновяване на селата в селските райони и сътрудничество.

(23)

В случай че държавите членки не са в състояние да спазват по друг начин принципа на запазване на равнището на защита, те следва да имат възможност да дерогират задължението да разпределят най-малко 55 % от допълнителните средства от ЕИВ за мерки, които насърчават икономическото и социалното развитие в селските райони, и за предпочитане следва да подкрепят мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата. Въпреки това, за да се предостави на държавите членки достатъчна гъвкавост, те следва също така да имат възможност да дерогират принципа на запазване на равнището на защита, когато става въпрос за тези допълнителни средства, доколкото това е необходимо за спазване на задължението за 55 %.

(24)

За допълнителните средства от ЕИВ се прилагат специфични условия. Ето защо тези допълнителни средства следва да бъдат програмирани и наблюдавани отделно от подпомагането от Съюза за развитие на селските райони, като същевременно по правило се прилагат правилата, посочени в Регламент (ЕС) № 1305/2013. Поради това тези допълнителни средства следва да се използват чрез Регламент (ЕС) № 1305/2013 и да се разглеждат в рамките на посочения регламент като суми, с които се финансират мерки по ЕЗФРСР. Следователно правилата, определени в Регламент (ЕС) № 1305/2013, включително правилата за изменение на програмите за развитие на селските райони, Регламент (ЕС) № 1306/2013, включително правилата за автоматична отмяна, и Регламент (ЕС) № 1307/2013 следва да се прилагат, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

(25)

Следва да се установи специфичен максимален процент на съфинансиране от Съюза, както и увеличен процент на подпомагане за инвестициите, допринасящи за издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване, и помощ на младите земеделски стопани, за да се гарантира адекватният ефект на лоста на допълнителните средства, предоставени от ЕИВ.

(26)

За да се осигури приемственост по време на преходния период, резервът за кризи в селскостопанския сектор следва да бъде запазен за 2021 г. и 2022 г. Съответната сума от резерва за 2021 г. и 2022 г. следва да бъде включена в този резерв.

(27)

Що се отнася до разпоредбите за предварително финансиране от ЕЗФРСР, следва да се уточни, че нито удължаването до 31 декември 2022 г. на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР в съответствие с настоящия регламент, нито допълнителните средства, предоставени въз основа на Регламента за ЕИВ не следва да водят до отпускане на допълнително предварително финансиране за съответните програми.

(28)

Член 11 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 понастоящем предвижда единствено задължението на държавите членки да уведомяват за своите решения, взети в съответствие с посочения член, и за очаквания резултат от намаленията на частта от сумата на директните плащания, която се отпуска на един земеделски стопанин за дадена календарна година и която надвишава 150 000 EUR за годините от 2015 г. до 2020 г. За да се гарантира приемственост на съществуващата система, държавите членки следва да уведомяват също и за своите решения, взети в съответствие с посочения член, и за очаквания резултат от намаленията за календарните 2021 г. и 2022 г.

(29)

Член 14 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 позволява на държавите членки да прехвърлят средства между директните плащания и развитието на селските райони във връзка с календарните 2014—2020 г. С цел да се осигури възможността на държавите членки да следват собствената си стратегия, гъвкавостта между стълбовете следва да е приложима и за календарната 2021 г. (финансовата 2022 г.) и календарната 2022 г. (финансовата 2023 г.).

(30)

За да може Комисията да определи бюджетните тавани в съответствие с член 22, параграф 1, член 36, параграф 4, член 42 параграф 2, член 49, параграф 2, член 51, параграф 4 и член 53, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, е необходимо държавите членки да уведомяват за своите решения относно разпределението на финансови средства по схеми за календарната 2021 г. до 19 февруари 2021 г., а за календарната 2022 г. — до 1 август 2021 г.

(31)

В член 22, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 се предвижда линейно коригиране на стойността на правата на плащане в случай на промяна на тавана по схемата за основно плащане от една година към следващата поради взети от държавите членки решения, засягащи тавана по схемата за основно плащане. Удължаването на действието на приложение II към посочения регламент относно националните тавани след календарната 2020 г. и евентуалните годишни промени, настъпили от тази дата, могат да окажат въздействие върху тавана за схемата за основно плащане. Поради това, за да могат държавите членки да спазват предвиденото в член 22, параграф 4 от същия регламент задължение сумата на правата на плащане и резервите да е равна на тавана за схемата за основно плащане, е целесъобразно да се предвиди линейна корекция с оглед адаптиране към удължаването или измененията в приложение II към същия регламент по време на преходния период. Освен това, за да се осигури по-голяма гъвкавост на държавите членки, изглежда целесъобразно да им се даде възможност да адаптират — евентуално с различни ставки на корекция — стойността на правата на плащане или на резерва.

(32)

В съответствие с действащата правна рамка през 2014 г. държавите членки уведомиха за решенията си относно разделянето на годишния национален таван за схемата за основно плащане между регионите до календарната 2020 г. и за възможните годишни прогресивни изменения за обхванатия от Регламент (ЕС) № 1307/2013 период. Необходимо е държавите членки също да уведомят за решенията, касаещи календарните 2021 г. и 2022 г.

(33)

Механизмът за вътрешно сближаване е основният инструмент за по-справедливо разпределение на директното подпомагане на доходите сред земеделските стопани. Все по-трудно могат да бъдат обосновани значителните индивидуални разлики в резултат на използването на референтни данни за минали периоди. В Регламент (ЕС) № 1307/2013 основният модел за вътрешно сближаване се състои в прилагането от държавите членки на единна фиксирана ставка за всички права на плащане на национално или регионално равнище от 2015 г. С цел осигуряване на по-плавен преход към единна стойност обаче беше предвидена дерогация, която позволява на държавите членки да разграничават стойностите на правата на плащане, като прилагат частично сближаване (т.нар. „модел на тунела“) между 2015 г. и 2019 г. Някои държави членки се възползваха от тази дерогация. За да продължат процеса, насочен към по-справедливо разпределяне на директните плащания, държавите членки следва да могат да продължат тенденцията на приближаване към национална или регионална средна стойност след 2019 г., вместо да се стремят към единна фиксирана ставка или запазване на стойността на правата на плащане на равнището им от 2019 г. Тази възможност на държавите членки следва да започне да се прилага, считано от 1 януари 2021 г. Държавите членки следва да уведомяват Комисията ежегодно за своето решение за следващата година.

(34)

Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1307/2013 за коригиране на всички права на плащане, които се изменят с настоящия регламент, следва да се прилагат с обратно действие, считано от 1 януари 2020 г. за да се поясни, че държавите членки са имали възможност за сближаване след 2019 г.

(35)

В член 30 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 са предвидени годишни прогресивни изменения на стойността на разпределените от резерва права на плащане, така че да бъдат отчетени годишните стъпки по отношение на националния таван, определен в приложение II към посочения регламент и да се отрази „многогодишното“ управление на резерва. Тези правила следва да бъдат адаптирани, за да отчетат възможността да се измени както стойността на всички разпределени права на плащане, така и на резерва с цел да бъдат съобразени с евентуални промени на сумата в приложение II към посочения регламент между две години. В държавите членки, които са решили да продължат вътрешното сближаване, това вътрешно сближаване се осъществява ежегодно. Що се отнася до календарните 2020 г., 2021 г. и 2022 г., през годината на отпускане на средствата следва да се определи само стойността на правото на плащане за текущата година. Единичната стойност на правата на плащане, които трябва да бъдат разпределени от резерва за дадена година, следва да се изчисли след евентуалната корекция на резерва по член 22, параграф 5 от посочения регламент. През всяка следваща година стойността на правата на плащане, разпределени от резерва, следва да бъде адаптирана в съответствие с член 22, параграф 5 от посочения регламент.

(36)

В член 36 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 е предвидено схемата за единно плащане на площ да се прилага до 31 декември 2020 г. Целесъобразно е да се позволи удължаването за 2021 г. и 2022 г. на прилагането на схемата за единно плащане на площ.

(37)

Като се има предвид, че съдържащото се в настоящия регламент изменение, на приложение II към Регламент (ЕС) № 1307/2013 ще влезе в сила твърде късно за държавите членки, за да спазят първоначалния срок на някои задължения за уведомяване през 2020 г., е необходимо да се удължи срокът, в който държавите членки трябва да вземат решение за въвеждане за първи път на преразпределителното плащане от 2021 г. или 2022 г. и да уведомят Комисията за това решение. Целесъобразно е този срок и срокът за решенията относно гъвкавостта между стълбовете да съвпадат.

(38)

Съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 държавите членки, които прилагат схемата за единно плащане на площ, могат да решат да предоставят преходна национална помощ за периода 2015—2020 г., за да се избегне внезапно и значително намаляване на подпомагането в тези сектори, които са ползвали преходна национална помощ до 2014 г. За да се гарантира, че по време на преходния период тази помощ продължава да изпълнява своята роля за подпомагане на доходите на земеделските стопани в тези специфични сектори, следва да се предвиди продължаване на предоставянето на помощта при същите условия и ограничения като тези за периода 2015—2020 г.

(39)

С оглед на правната сигурност следва да се поясни, че членове 41 и 42 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 позволяват на държавите членки да преразглеждат на годишна база своите решения относно преразпределителното плащане. Срокът за преразглеждането, приложим за 2021 г. и 2022 г., следва да съвпада със срока за решенията относно гъвкавостта между стълбовете.

(40)

С член 52, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, даващи възможност на държавите членки да решат доброволното обвързано с производството подпомагане да продължи да се изплаща до 2020 г. въз основа на производствените единици, за които е било предоставяно такова подпомагане през минал референтен период. С това оправомощаване се цели постигането на възможно най-висока степен на съгласуваност между схемите на Съюза, насочени към сектори със структурни пазарни дисбаланси. Поради това е целесъобразно срокът на действие на това правомощие да се удължи, така че да обхване също 2021 г. и 2022 г.

(41)

Като се има предвид, че съдържащото се в настоящия регламент изменение на приложение II към Регламент (ЕС) № 1307/2013 ще влезе в сила твърде късно за държавите членки, за да спазят първоначалния срок на някои задължения за уведомяване през 2020 г., е необходимо да се удължи срокът, в който държавите членки трябва да вземат решение за въвеждане за първи път на доброволното обвързано с производството подпомагане след 2021 г. или 2022 г. и да уведомят Комисията за това решение. Целесъобразно е този срок да съвпада със срока за решенията относно гъвкавостта между стълбовете. До същата дата следва да се удължи и срокът за решението на държавите членки да продължат или да прекратят предоставянето на доброволно обвързано с производството подпомагане през 2021 г. и 2022 г., както и за уведомяването на Комисията за това решение.

(42)

В член 54 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 се определят елементите на уведомленията на държавите членки относно доброволното обвързано с производството подпомагане. Целесъобразно е да се поясни, че тези уведомления за календарните 2021 г. и 2022 г. следва да включват процента от националния таван, използван за финансиране на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г.

(43)

В Регламент (ЕС) № 1308/2013 са определени правила за общата организация на селскостопанските пазари и са включени някои схеми за помощ. Съгласно законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. тези схеми за помощ трябва да бъдат интегрирани в бъдещите стратегически планове на държавите членки по ОСП. За да се гарантира безпроблемното интегриране на тези схеми за помощ в бъдещата ОСП, следва да се определят правила относно продължителността на всяка от тези схеми за помощ, когато те трябва да бъдат подновени по време на преходния период. Ето защо, що се отнася до схемата за помощ в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, съществуващите работни програми, изготвени за периода от 1 април 2018 г. до 31 март 2021 г., следва да бъдат последвани от нови програми за периода от 1 април 2021 г. до 31 декември 2022 г. Продължителността на съществуващите оперативни програми в сектора на плодовете и зеленчуците, които не са достигнали максималната си продължителност от пет години, може да бъде удължена само до 31 декември 2022 г. Новите оперативни програми в сектора на плодовете и зеленчуците следва да бъдат одобрени само за максимална продължителност от три години. Продължителността на съществуващите национални програми за сектора на пчеларството, изготвени за периода от 1 август 2019 г. до 31 юли 2022 г., следва да бъде удължена до 31 декември 2022 г.

(44)

Поради кризата, причинена от пандемията от COVID-19, гроздопроизводителите, притежаващи разрешения за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., бяха в голяма степен възпрепятствани от планирано използване на тези разрешения през последната година от срока им на валидност. За да се избегне загубата на тези разрешения и да се намали рискът от влошаване на условията, при които се налага да се извърши засаждането, е необходимо да се предвиди удължаване на валидността на разрешенията за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г. Поради това сроковете на валидност на всички разрешения за нови насаждения или за презасаждане, изтичащи през 2020 г., следва да бъдат удължени до 31 декември 2021 г. Освен това, като се вземат предвид промените в пазарните перспективи, притежателите на разрешения за засаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., следва да имат възможност да не използват разрешенията си, без да подлежат на административни санкции.

(45)

Разпоредбата на Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно разрешенията за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., и която се изменя с настоящия регламент, следва да се прилага, поради смущенията, предизвикани от пандемията от COVID-19 и трудностите свързани с ползването на тези разрешения за засаждане, с обратно действие, считано от 1 януари 2020 г.

(46)

През 2013 г. бяха установени преходни разпоредби с цел да се осигури плавен преход от предишния режим на права за засаждане на винени сортове лози към новия режим на разрешения за засаждане, по-специално с цел да се избегне прекомерното засаждане, преди да започне да се прилага тази нова схема. Последният краен срок за подаване на искания за превръщане на права на засаждане в разрешения изтича на 31 декември 2020 г. Разрешенията обаче трябва да се използват от заявителя и не могат да се търгуват, както преди можеха да се търгуват правата на засаждане. Освен това от заявителите може да се изисква да разполагат със съответна площ, заета с лозя, което може да доведе до ситуации, при които притежателите на права на засаждане все още не са успели да придобият съответните площи с лозя, за да използват разрешенията, които биха получили в резултат на превръщането на правата им на засаждане в разрешения. Тежките икономически последици от пандемията от COVID-19 за лозаро-винарския сектор създадоха за гроздопроизводителите проблеми с паричните потоци, както и несигурност по отношение на бъдещото търсене на вино. Гроздопроизводителите, които все още притежават права на засаждане, не следва да бъдат принуждавани да решават дали искат да превърнат правата си за засаждане в разрешения в момент, когато са изправени пред изключителни трудности поради кризата с пандемията от COVID-19, още повече че биха подлежали на административна санкция, ако не използват разрешенията си за засаждане, получени в резултат от превръщането на правата в разрешения. Поради това на държавите членки, които са разрешили на гроздопроизводителите да подават искания за превръщане на права за засаждане в разрешения до 31 декември 2020 г., следва да се предостави възможност да удължат срока за подаване на такива искания до 31 декември 2022 г. Ето защо срокът на валидност на тези разрешения, получени в резултат на превръщането, следва да бъде адаптиран и да приключи на 31 декември 2025 г.

(47)

С член 214а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Финландия беше позволено да предоставя, при определени условия, национална помощ в Южна Финландия до 2020 г., при условие че Комисията даде разрешение за това. За да се осигури непрекъснатост на плащанията, свързани с тази помощ, по време на преходния период, предоставянето на тази национална помощ трябва да остане разрешено при същите условия и за същите суми, както през 2020 г.

(48)

За да се подобри функционирането на пазара на маслиново масло, държавите членки следва да могат да вземат решение относно прилагането на правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането. От обхвата на подобни решения обаче следва да се изключат практики, които биха могли да доведат до нарушаване на конкуренцията.

(49)

Последните събития свидетелстват за това, че земеделските стопани са изправени във все по-голяма степен пред рискове от нестабилност на доходите, отчасти поради експозицията към рисковете на пазара, отчасти поради екстремни метеорологични събития и чести санитарни и фитосанитарни кризи, засягащи добитъка и агрономическите активи на Съюза. С цел смекчаване на последиците от нестабилността на доходите чрез насърчаване на земеделските стопани да правят икономии през добрите години, за да могат да посрещнат лошите години, националните данъчни мерки, при които данъчната основа на подоходния данък, прилагана по отношение на земеделските стопани, се изчислява на базата на многогодишен период, следва да бъдат изключени от прилагането на правилата за държавната помощ.

(50)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно продължаване на прилагането на правилата на сегашната рамка на ОСП и непрекъснатост на плащанията за земеделските стопани и други бенефициери, като по този начин се осигури предвидимост и стабилност по време на преходния период, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(51)

По отношение на настоящия регламент се прилагат хоризонтални финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (13) и определят по-специално реда и условията за изготвяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди и непряко управление и предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание на член 322 от ДФЕС, включват също така общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(52)

Поради това регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013 и (ЕС) № 1308/2013 следва да бъдат съответно изменени.

(53)

За да се гарантира, че допълнителните средства, предоставени въз основа на Регламента за ЕИВ, са налични от 1 януари 2021 г., разпоредбите относно подкрепата по ЕИВ в настоящия регламент следва да имат обратно действие, считано от тази дата.

(54)

Предвид първостепенната нужда от незабавно гарантиране на правна сигурност за селскостопанския сектор при настоящите обстоятелства, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

Държавите членки бяха изправени пред безпрецедентна криза, породена от икономическите, социални и здравни последици на пандемията от COVID-19. Кризата възпрепятства растежа в държавите членки, което от своя страна утежнява сериозния недостиг на ликвидност, дължащ се на внезапното и значително нарастване на необходимите публични инвестиции в националните системи на здравеопазването и в други сектори на икономиките на държавите членки. Кризата влоши и положението на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, като по този начин намали социалното сближаване в държавите членки. Освен това, затварянето на вътрешните граници оказа сериозно въздействие върху икономическото сътрудничество, по-специално в граничните райони, като засегна придвижването на работниците и жизнеспособността на микро-, малките и средните предприятия (МСП). Това доведе до извънредна ситуация, чието преодоляване налага специални, незабавни и извънредни мерки, които да достигнат бързо до реалната икономика.

(2)

В отговор на въздействието на кризата, регламенти (ЕС) № 1301/2013 (4) и (ЕС) № 1303/2013 (5) на Европейския парламент и на Съвета бяха изменени с Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета (6), за да се даде възможност за повече гъвкавост при изпълнението на оперативни програми, подпомагани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (наричани заедно по-нататък „фондовете“), както и от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Тъй като сериозните отрицателни последици за икономиката и обществото на целия ЕС обаче се изостриха, и двата регламента бяха изменени отново с Регламент (ЕС) 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета (7). Тези изменения осигуриха изключителна допълнителна гъвкавост, която да позволи на държавите членки да се съсредоточат върху необходимия отговор на безпрецедентната криза, като за целта се увеличи възможността за мобилизиране на неизползваната подкрепа от фондовете и се опростиха процедурните изисквания, свързани с изпълнението на програмите и одитите.

(3)

На 23 април 2020 г. Европейският съвет одобри „Пътната карта за възстановяване“ с цел да се преодолеят огромните сътресения в икономиката и да се смекчат, от една страна, социалните и икономическите последици за Съюза, дължащи се на извънредните ограничения, въведени от държавите членки за овладяване на разпространението на COVID-19, а от друга страна, риска от асиметрично възстановяване, произтичащ от различните възможности, съществуващи на национално равнище, което на свой ред се отрази сериозно на функционирането на вътрешния пазар. Пътната карта за възстановяване има силен инвестиционен елемент и с нея се призова за създаване на Европейски фонд за възстановяване. Освен това, както беше посочено отново в заключенията на Европейския съвет от 21 юли 2020 г., в нея се възлага мандат на Комисията да анализира нуждите, така че средствата да бъдат насочени към тези сектори и географски райони на Съюза, които са най-силно засегнати, като също така поясни връзката с многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

(4)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (8) и в рамките на определените в него средства следва да се предприемат мерки за възстановяване и устойчивост по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се преодолее безпрецедентното въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19. Подобни допълнителни средства следва да се използват, за да се осигури спазването на сроковете, предвидени в Регламент (ЕС) 2020/2094.

(5)

С настоящия регламент се определят правилата и уредбата за изпълнение относно допълнителните средства, предоставени като помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа („REACT-EU“) с цел оказване на помощ за преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката. Чрез REACT-EU следва да се осигури допълнителна извънредна сума в размер до 47 500 000 000 EUR (по цени от 2018 г.) за поемане на бюджетни задължения от структурните фондове за 2021 и 2022 г., за да бъдат подпомогнати тези държави членки и региони, които са най-силно засегнати от възстановяването от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и които подготвят екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (наричани по-нататък „средства по линия на REACT-EU“), с цел бързото използване на средства за реалната икономика чрез съществуващите оперативни програми. Средствата по линия на REACT-EU произтичат от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване. Част от средствата по линия на REACT-EU следва да се разпределят за техническа помощ по инициатива на Комисията. Комисията следва да определи разбивката на средствата по линия на REACT-EU за всяка държава членка чрез метод на разпределение въз основа на последните налични обективни статистически данни за относителния просперитет на държавите членки и степента на въздействието на кризата, предизвикана от COVID-19, върху техните икономика и общество. Преди да се приложи методът на разпределение на средствата по линия на REACT-EU за 2021 г. и за да се предостави подкрепа на най-важните сектори след кризата, предизвикана от COVID-19 в някои държави членки, за Люксембург и за Малта следва съответно да се отпуснат средства в размер на 100 000 000 EUR и 50 000 000 EUR. Методът на разпределение следва да предвиди специална допълнителна сума за най-отдалечените региони, предвид специфичната уязвимост на техните икономики и общества. За да отразява променящия се характер на последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, разбивката следва да бъде преразгледана през 2021 г. въз основа на същия метод на разпределение и като се използват най-новите статистически данни, налични към 19 октомври 2021 г., за да бъде разпределен траншът от средства по линия на REACT-EU за 2022 г.

(6)

С оглед на значението на борбата срещу изменението на климата, в съответствие с ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, фондовете ще допринесат за координиране на действията по климата и за постигане на общата цел за изразходване на 30% от бюджета на Съюза за подкрепа на целите, свързани с климата. Очаква се REACT-EU да допринесе за осигуряване на 25% от общия финансов пакет за целите, свързани с климата. В съответствие с естеството на REACT-EU като инструмент за преодоляване на кризи и предвидената в настоящия регламент гъвкавост, включително липсата на изисквания за тематична концентрация и възможността държавите членки да насочват средствата по линия на REACT-EU за подкрепа на операции по линия на ЕФРР или ЕСФ според съответните им потребности, равнището на участие на държавите членки във връзка с тази амбиция може да варира в зависимост от националните приоритети.

(7)

По отношение на настоящия регламент се прилагат хоризонтални финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (9) (наричан по-нататък „финансовия регламент“) и определят по-специално реда и условията за изготвяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди, непряко управление и предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание на член 322 от ДФЕС включват също така общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(8)

С цел да се осигури максимална гъвкавост на държавите членки по отношение на адаптирането на действията по преодоляване на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и подготовката за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката, разпределението на средства следва да се определи от Комисията на равнището на държавите членки. Освен това следва да се предвиди и възможността за използване на средства по линия на REACT-EU за подпомагане на най-нуждаещите се лица и за Инициативата за младежка заетост (ИМЗ). В допълнение е необходимо да се определят тавани за отпускането на средства за техническа помощ по инициатива на държавите членки, като в същото време на държавите членки се осигурява максимална гъвкавост по отношение на тяхното разпределяне в рамките на оперативните програми, подпомагани от ЕФРР или ЕСФ. Оперативната мощ на ЕСФ следва да се запази при разпределянето на средствата по линия на REACT-EU в различните области на политиката за заетост, и по-специално младежката заетост, в съответствие със засилената гаранция за младежта, уменията и образованието, социалното приобщаване и здравеопазването, със специален акцент върху достигането до групите в неравностойно положение и децата. Като се има предвид очакваното бързо изразходване на средствата по линия на REACT-EU, бюджетните задължения, свързани с тези средства, следва да бъдат отменени едва при приключването на оперативните програми.

(9)

Тъй като пандемията от COVID-19 засегна по различен начин регионите и общините в държавите членки, участието на регионалните и местните органи, на икономическите и социалните партньори и на гражданското общество, в съответствие с принципа на партньорство, е важно за подготовката, изпълнението, мониторинга и оценката на преодоляването на последиците от кризата, подпомогнато от REACT-EU.

(10)

Следва също да бъдат въведени възможности за прехвърляне на финансови средства по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ между ЕФРР и ЕСФ по отношение на средствата по линия на REACT-EU, в съответствие с член 25а от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Подобни прехвърляния не би следвало да засягат нито средствата по цел „Европейско териториално сътрудничество“, нито специално разпределените средства за ИМЗ.

(11)

За да се допълнят вече съществуващите действия в обхвата на подкрепата от ЕФРР, разширен с регламенти (ЕС) 2020/460 и (ЕС) 2020/558, държавите членки следва да продължат да имат правото да ползват средствата по линия на REACT-EU предимно за инвестиции в продукти и услуги в областта на здравните услуги, включително трансгранични услуги, институционални грижи и грижи от общностен и от семеен тип, за предоставянето на подкрепа под формата на работен капитал или на подкрепа на инвестиции в МСП, в това число и консултантска подкрепа, по-специално в секторите, които са най-силно засегнати от пандемията от COVID-19 и се нуждаят от бързо съживяване, като например туризма и културата, за инвестиции, допринасящи за прехода към цифрова и екологична икономика, за инвестиции в инфраструктура, която предоставя недискриминационни основни услуги за гражданите, и за мерки за икономическа подкрепа за регионите, които са най-зависими от най-силно засегнатите от кризата, предизвикана от COVID-19, сектори. Следва също така да се насърчават по-тясно сътрудничество, координация и устойчивост в областта на здравеопазването. Освен това следва да се подкрепи и техническата помощ. Целесъобразно е средствата по линия на REACT-EU да са насочени изключително към новата тематична цел „Улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката“, която следва също така да представлява отделен инвестиционен приоритет, за да се създадат условия за опростено програмиране и използване на тези средства.

(12)

По ЕСФ държавите членки следва да използват средствата по линия на REACT-EU предимно в помощ на достъпа до пазара на труда и социалните системи, като гарантират запазването на заетостта, включително чрез схеми на работа с непълно работно време и подкрепа за самостоятелно заетите лица, предприемачите и лицата, работещи на свободна практика, дейците на изкуството и творците. Схемите на работа с непълно работно време и други подобни мерки, по-специално за самостоятелно заетите лица, целят да защитят наетите лица и самостоятелно заетите лица от риска от безработица, като се запазват същите условия на труд и заетост и заплати за наетите лица. Средствата по линия на REACT-EU, отпуснати за тези схеми, трябва да се използват изключително за подпомагане на работниците. В контекста на настоящите изключителни обстоятелства, причинени от пандемията от COVID-19, следва да може да се предоставя подкрепа за схеми на работа с непълно работно време за наети лица и самостоятелно заети лица, дори когато тази подкрепа не е съчетана с активни мерки на пазара на труда, освен ако тези мерки са наложени от националното законодателство. Това правило следва да се прилага по еднакъв начин и за схемите за заетост с непълно работно време, които са получили подкрепа съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013, изменен с регламенти (ЕС) 2020/460 и (ЕС) 2020/558, в резултат на кризата, предизвикана от COVID-19, и които продължават да получават подкрепа по линия на специалния инвестиционен приоритет „Улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и подготовка за екологосъобразно, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката“. Подкрепата на Съюза за тези схеми на работа с непълно работно време следва да бъде ограничена във времето.

(13)

Следва също така да се предоставя подкрепа за създаването на работни места и качествена заетост, по-специално за хората в уязвимо положение, както и за мерките за социално приобщаване и изкореняване на бедността. Обхватът на мерките за младежка заетост следва да бъде разширен, в съответствие със засилената гаранция за младежта. Следва да се предвидят инвестиции в образованието, обучението и развитието на умения, включително за преквалификация и повишаване на квалификацията, по-специално за групите в неравностойно положение. Следва да се насърчава равният достъп до социални услуги от общ интерес, включително за децата, възрастните хора, лицата с увреждания, етническите малцинства и бездомните.

(14)

Освен това държавите членки следва да продължат да обръщат специално внимание на хората, живеещи в селски, гранични, по-слабо развити, островни, планински, слабо населени и най-отдалечени региони, както и в райони, засегнати от индустриален преход и обезлюдяване и, по целесъобразност, да използват средствата по линия на REACT-EU за подкрепа на тези хора.

(15)

Тъй като временното затваряне на границите между държавите членки доведе до значителни предизвикателства за трансграничните общности и предприятия, целесъобразно е на държавите членки да се разреши да отпускат средства по линия на REACT-EU също така за трансграничните програми, изпълнявани по целта за европейско териториално сътрудничество.

(16)

С цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с достатъчно финансови средства за бързо изпълнение на действията за преодоляване на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката, е необходимо да се предостави по-голямо първоначално предварително финансиране за бързото изпълнение на действията, за които се отпускат средствата по линия на REACT-EU. Първоначалното предварително финансиране, което се изплаща, следва да гарантира, че държавите членки разполагат със средства, за да предоставят авансови плащания на бенефициерите, когато е необходимо, и бързо да възстановяват суми на бенефициерите след подаването на исканията за плащане.

(17)

Държавите членки следва да могат да отпускат средства по линия на REACT-EU за нови специални оперативни програми по целта „Инвестиции за растеж и работни места“ или за нови приоритетни оси в рамките на съществуващите програми по целите „Инвестиции за растеж и работни места“ и „Европейско териториално сътрудничество“. За да се даде възможност за бързо изпълнение, само вече определените органи по съществуващите оперативни програми, получаващи подкрепа от ЕФРР, ЕСФ или Кохезионния фонд, следва да могат да бъдат посочвани за новите специални оперативни програми. Не следва да се изисква предварителна оценка от държавите членки, а елементите, изисквани за подаване на оперативната програма за одобрение от Комисията, следва да са ограничени.

(18)

Средствата по линия на REACT-EU следва да се използват в съответствие с принципите за устойчиво развитие и за „ненанасяне на вреда“, като се вземат предвид Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие на ООН. Освен това, равенството между мъжете и жените и интегрирането на принципа за равенство между половете и на неговата перспектива следва да се вземат предвид и да се насърчават през целия период на изпълнение на оперативните програми.

(19)

С цел да се облекчи тежестта върху публичните бюджети във връзка с преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и подготовката за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката, разходите за операциите следва да бъдат допустими от 1 февруари 2020 г. и на държавите членки следва да се предостави изключителната възможност да поискат ставка на съфинансиране в размер до 100%, която да се прилага към отделните приоритетни оси на оперативните програми, по които се предоставя подкрепа от средствата по линия на REACT-EU.

(20)

Въпреки че е важно да се гарантира, че 31 декември 2023 г. ще си остане крайната дата за допустимост на проектите за програмния период 2014 – 2020 г., следва да се поясни, че през 2023 г. все още ще могат да се избират операции, които да бъдат подпомагани.

(21)

За да се осигури непрекъснатост на изпълнението на някои операции, подкрепяни със средства по линия на REACT-EU, следва да се прилагат разпоредбите за поетапно изпълнение на регламент за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансовите правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за управление на границите и визите.

(22)

След прилагането на специалните мерки за гъвкавост в отговор на избухването на COVID-19, въведени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 с Регламент (ЕС) № 2020/558, разходите за физически завършени или изцяло изпълнени операции, които улесняват преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовката за екологосъобразно, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката, подкрепяни по съответната нова тематична цел, следва също да бъдат допустими, при условие че изпълнението на съответните операции е започнало от 1 февруари 2020 г.

(23)

За да се даде възможност на държавите членки бързо да използват средствата по линия на REACT-EU в рамките на настоящия програмен период, е обосновано — в изключителни случаи — държавите членки да бъдат освободени от задължението да спазват предварителни условия и изисквания относно резерва за изпълнение, прилагането на рамката за изпълнение, тематичната концентрация, както и по отношение на праговете, установени за устойчиво градско развитие по линия на ЕФРР, и изискванията относно изготвянето на комуникационна стратегия за средствата по линия на REACT-EU. Въпреки това до 31 декември 2024 г. е необходимо държавите членки да направят поне една оценка на ефикасността, ефективността, въздействието и приобщаващия характер на средствата по линия на REACT-EU, както и на приноса на тези средства за постигането на целите на новата специална тематична цел. За да се улесни достъпа до сравнима информация на равнището на Съюза, от държавите членки следва да се изисква, по целесъобразност, да използват специфичните индикатори за програмите, свързани с COVID-19, предоставени от Комисията. Освен това, при изпълнението на задълженията си, свързани с информацията, комуникацията и видимостта, държавите членки и управляващите органи следва да увеличат видимостта на извънредните мерки и средствата, предвидени от Съюза, по-специално като обезпечат осведомеността на настоящите и потенциалните бенефициери, участниците, крайните получатели на финансови инструменти и широката общественост относно съществуването, обема и допълнителната подкрепа, произтичаща от средствата по линия на REACT-EU.

(24)

За да се позволи насочването на средствата по линия на REACT-EU към географските райони, където те са най-необходими, като извънредна мярка и без да се засягат общите правила за разпределяне на средствата от структурните фондове, следва да не се изисква средствата по линия на REACT-EU, разпределени за ЕФРР и ЕСФ, да се разбиват по категории региони. От държавите членки обаче се очаква да вземат предвид различните регионални нужди и различните равнища на развитие, за да се гарантира, че подкрепата е добре балансирана между потребностите на регионите и градовете, които са най-силно засегнати от въздействието на пандемията от COVID-19, и необходимостта от запазване на акцента върху по-слабо развитите региони, в съответствие с целите за икономическо, социално и териториално сближаване, предвидени в член 174 от ДФЕС. Държавите членки следва също така да включат местните и регионалните органи, както и съответните организации, представляващи гражданското общество и социалните партньори, съгласно принципа на партньорство.

(25)

С изключение на случаите, при които с настоящия регламент са предвидени дерогации, разходите по линия на REACT-EU следва да подлежат на същите задължения и гаранции, като всяко финансиране за сближаване. Това включва зачитане на основните права и спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз, както и ефективни мерки за борба с измамите, прилагани с подкрепата на съществуващите агенции за борба с измамите на равнището на държавите членки и на равнището на Съюза, като например Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и, по целесъобразност, Европейската прокуратура.

(26)

При приемането на мерки за защита на бюджета на Съюза е от съществено значение законните интереси на крайните получатели и бенефициери да бъдат надлежно защитени.

(27)

С цел да се улеснят прехвърлянията, разрешени с въведените по силата на настоящия регламент промени, за тези прехвърляния не следва да се прилага условието по член 30, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 за използване на бюджетните кредити за същата цел.

(28)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се отговори на въздействието на кризата, предизвикана от COVID-19, като се въведат мерки за гъвкавост в областта на подпомагането по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на предложеното действие, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29)

Предвид неотложния характер на ситуацията, породена от пандемията от COVID-19, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(30)

Поради това Регламент (ЕС) № 1303/2013 следва да бъде съответно изменен.

(31)

В член 135, параграф 2 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (10) се предвижда, че измененията в Регламент (ЕО, Евратом) № 1311/2013 (11) на Съвета или Решение 2014/335/ЕС, Евратом (12) на Съвета, приети на или след датата на влизане в сила на посоченото споразумение, не се прилагат за Обединеното кралство, доколкото тези изменения оказват въздействие върху финансовите задължения на Обединеното кралство. Подкрепата по настоящия регламент за 2021 и 2022 г. е финансирана от увеличение на тавана на собствените ресурси на Съюза, което би оказало въздействие върху финансовите задължения на Обединеното кралство. Поради това настоящият регламент не следва да се прилага спрямо или в Обединеното кралство,

(1)

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2) (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) беше сключено от Съюза с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета (3) и влезе в сила на 1 февруари 2020 г. Преходният период, посочен в член 126 от Споразумението за оттегляне, по време на който правото на Съюза продължава да се прилага спрямо Обединеното кралство и на неговата територия в съответствие с член 127 от Споразумението за оттегляне (наричан по-нататък „преходният период“), изтича на 31 декември 2020 г.

(2)

Съгласно член 10 от Договора между Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Франция относно изграждането и експлоатацията от частни концесионери на фиксирана транспортна връзка през Ламанша, подписан в Кентърбъри на 12 февруари 1986 г. (наричан по-нататък „Договорът от Кентърбъри“) е създадена междуправителствена комисия, която да упражнява надзор по всички въпроси, отнасящи се до изграждането и експлоатацията на фиксираната транспортна връзка през Ламанша.

(3)

До края на преходния период междуправителствената комисия е националният орган по безопасността по смисъла на Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета (4). В това си качество тя прилага по цялата фиксирана транспортна връзка през Ламанша разпоредбите на правото на Съюза, свързани с безопасността на железопътния транспорт, а съгласно Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета (5) — и разпоредбите, свързани с оперативната съвместимост на железопътния транспорт.

(4)

След края на преходния период, освен ако не е предвидено друго, правото на Съюза вече няма да се прилага за частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша, намираща се под юрисдикцията на Обединеното кралство, а по отношение на частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша, намираща се под юрисдикцията на Франция, междуправителствената комисия вече няма да бъде национален орган по безопасността съгласно правото на Съюза. Разрешителното за безопасност на управителя на инфраструктурата на фиксираната транспортна връзка през Ламанша и сертификатите за безопасност на железопътните предприятия, осъществяващи дейност чрез фиксираната връзка, издадени от междуправителствената комисия съгласно член 11 и съответно член 10 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) , ще престанат да бъдат валидни, считано от 1 януари 2021 г.

(5)

С Решение (ЕС) 2020/1531 на Европейския парламент и на Съвета (7) Франция беше оправомощена да договори, подпише и сключи международно споразумение с Обединеното кралство относно прилагането на правилата на Съюза за безопасността на железопътния транспорт и оперативната съвместимост на железопътната система към фиксираната транспортна връзка през Ламанша с цел поддържане на единен режим на безопасност. Регламент (ЕС) 2020/1530 на Европейския парламент и на Съвета (8) измени Директива (ЕС) 2016/798 по отношение, наред с другото, на правилата, отнасящи се до националните органи по безопасността.

(6)

Въз основа на Регламент (ЕС) 2020/1530 и при условие че бъде постигнато споразумение, както е предвидено в Решение (ЕС) 2020/1531, и сключено при определени условия, предвидени в посочената директива, междуправителствената комисия трябваше да остане единният орган по безопасността за цялата фиксирана транспортна връзка през Ламанша, като същевременно представлява, по отношение на частта от фиксираната връзка под юрисдикцията на Франция, национален орган по безопасността по смисъла на член 3, точка 7 от Директива (ЕС) 2016/798. Малко вероятно е обаче до края на преходния период споразумението, предвидено в Решение (ЕС) 2020/1531, да е влязло в сила.

(7)

Без такова споразумение, считано от 1 януари 2021 г., междуправителствената комисия вече няма да отговаря на условията за национален орган по безопасността по смисъла на член 3, точка 7 от Директива (ЕС) 2016/798 по отношение на частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша под юрисдикцията на Франция. Разрешителните за безопасност и сертификатите за безопасност, издадени от междуправителствената комисия, ще престанат да бъдат валидни. Френският национален орган по безопасността ще стане компетентен национален орган по безопасността за участъка от фиксираната транспортна връзка през Ламанша под юрисдикцията на Франция.

(8)

С оглед на икономическото значение за Съюза на фиксираната транспортна връзка през Ламанша e от съществено значение тази връзка да продължи да функционира и след 1 януари 2021 г. За тази цел разрешителното за безопасност на управителя на инфраструктурата на фиксираната транспортна връзка през Ламанша, издадено от междуправителствената комисия, следва да остане валидно за максимален срок от два месеца, считано от датата на прилагане на настоящия регламент, което е достатъчно като време, за да се даде възможност на френския национален орган по безопасността да издаде свое разрешително за безопасност.

(9)

Лицензите, издадени съгласно глава III от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) на железопътни предприятия, установени в Обединеното кралство, вече няма да бъдат валидни след края на преходния период. На 10 ноември 2020 г. в съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС Франция уведоми Комисията за намерението си да започне преговори за трансгранично споразумение с Обединеното кралство. Целта на това споразумение ще бъде да се даде възможност на железопътните предприятия, които са установени и лицензирани в Обединеното кралство, да ползват трансграничната инфраструктура, свързваща Съюза и Обединеното кралство чрез фиксираната транспортна връзка през Ламанша, до граничната гара и терминал на Кале-Фретюн (Франция), без да получават лиценз по Директива 2012/34/ЕС от лицензиращ орган на Съюза.

(10)

За да се гарантира свързаността между Съюза и Обединеното кралство, от съществено значение е железопътните предприятия, установени и лицензирани в Обединеното кралство, да продължат да извършват дейност. За тази цел срокът на валидност на техните лицензи, издадени от Обединеното кралство съгласно Директива 2012/34/ЕС, и на техните сертификати за безопасност, издадени от междуправителствената комисия, следва да бъде удължен с девет месеца, считано от датата на прилагане на настоящия регламент, което е достатъчно като време, за да се даде възможност на съответните държави членки да предприемат необходимите стъпки, за да осигурят свързаност в съответствие с директиви 2012/34/ЕС и (ЕС) 2016/798 и въз основа на споразумението, предвидено в Решение (ЕС) 2020/1531.

(11)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на отнемането на преимуществото, предоставено на притежателите на разрешителните, сертификатите и лицензите, когато не е осигурено спазването на изискванията на Съюза. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10). За приемането на тези мерки следва да се използва процедурата по разглеждане, като се има предвид тяхното възможно въздействие върху безопасността на железопътния транспорт. Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи наложителни причини за спешност изискват това.

(12)

Предвид спешността, породена от изтичането на преходния период, е целесъобразно да се предвиди изключение от срока от осем седмици, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(13)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно определянето на временни мерки относно някои аспекти на безопасността и свързаността на железопътния транспорт във връзка с изтичането на преходния период, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(14)

Настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага от деня след края на преходния период,

(1)

Приемането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (3) и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (4) подсили съществено средствата, с които разполага Съюзът за защита на финансовите си интереси по наказателноправен ред. Създаването на Европейската прокуратура е основен приоритет в областта на наказателното правосъдие и политиката на Съюза за борба с измамите, тъй като тя разполага с правомощието да провежда наказателни разследвания и да повдига обвинения, свързани с престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, по смисъла на Директива (ЕС) 2017/1371, в участващите държави членки.

(2)

За да защити финансовите интереси на Съюза, Европейската служба за борба с измамите („Службата“) провежда административни разследвания на административни нередности и престъпни деяния. След приключването на своите разследвания тя може да отправи правни препоръки към органите на националната прокуратура с цел да им предостави възможност да повдигнат обвинения и да проведат наказателно преследване в държавите членки. В държавите членки, които участват в Европейската прокуратура, Службата ще сезира Европейската прокуратура за предполагаеми престъпления и ще си сътрудничи с Европейската прокуратура в хода на разследванията на Европейската прокуратура.

(3)

Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) следва да бъде изменен и адаптиран с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/1939. Разпоредбите в Регламент (ЕС) 2017/1939, уреждащи отношенията между Службата и Европейската прокуратура, следва да бъдат отразени и допълнени с разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, за да се осигури най-високо равнище на защита на финансовите интереси на Съюза чрез взаимно допълване между тях, като същевременно с това се гарантира тясно сътрудничество, обмен на информация, взаимно допълване и избягване на дублирането.

(4)

С оглед на общата си цел за запазване на целостта на бюджета на Съюза, Службата и Европейската прокуратура следва да установят и да поддържат тесни отношения въз основа на принципа на лоялно сътрудничество, които целят да се гарантират взаимното допълване на съответните им мандати и координирането на техните действия, по-специално що се отнася до обхвата на засиленото сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура. Отношенията между Службата и Европейската прокуратура следва да допринесат за това да се гарантира, че се използват всички средства за защита на финансовите интереси на Съюза.

(5)

Регламент (ЕС) 2017/1939 изисква от Службата, както и от всички институции, органи, служби и агенции на Съюза и от компетентните органи на държавите членки да докладват на Европейската прокуратура без ненужно забавяне за всяко предполагаемо престъпно деяние, по отношение на което Европейската прокуратура би могла да упражни своята компетентност. Тъй като мандатът на Службата е да извършва административни разследвания на измама, корупция и всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, тя е в най-добра позиция и разполага с най-подходящите средства да действа като партньор на Европейската прокуратура и да бъде неин привилегирован източник на информация.

(6)

Елементи, които сочат към евентуално престъпно деяние, попадащо в рамките на компетентност на Европейската прокуратура, могат да се съдържат в първоначални твърдения, получени от Службата, или да се появят едва в хода на административно разследване, започнато от Службата въз основа на подозрение за административна нередност. За да може да изпълнява задължението си да докладва на Европейската прокуратура, Службата следва по тази причина да докладва за всяко предполагаемо престъпно деяние на всеки етап преди започването или в хода на своите разследвания.

(7)

В Регламент (ЕС) 2017/1939 се установяват минималните елементи, които трябва да се съдържат в докладите. Възможно е Службата да трябва да извърши предварителна оценка на твърденията, за да установи тези елементи и да събере необходимата информация. Службата следва да извърши такава оценка експедитивно и чрез средства, които не излагат на риск провеждането на евентуално бъдещо наказателно разследване. След приключването на своята оценка Службата следва да докладва на Европейската прокуратура, когато има съмнение, че е установила престъпление от нейната компетентност.

(8)

Предвид експертния опит на Службата институциите, органите, службите и агенциите, създадени посредством или на основание на Договорите („институциите, органите, службите и агенциите“), следва да могат да поискат от Службата да извърши такава предварителна оценка на получени от тях твърдения.

(9)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Службата по принцип не следва да започва административно разследване, успоредно с разследвания, водени от Европейската прокуратура за същите факти. Въпреки това в определени случаи защитата на финансовите интереси на Съюза може да налага Службата да извърши допълващо административно разследване преди приключването на наказателно производство, образувано от Европейската прокуратура, с цел да се установи дали са необходими предпазни мерки, или дали следва да бъдат предприети финансови, дисциплинарни или административни действия. Такова допълващо разследване може да е целесъобразно, наред с другото, за събирането на суми, дължими на бюджета на Съюза, които подлежат на специални правила за давност, когато изложените на риск суми са много големи или когато е необходимо да се избегнат допълнителни разходи в рискови ситуации чрез административни мерки.

(10)

За целите на прилагането на изискването за избягване на дублирането на разследвания, понятието „същите факти“ следва да се разглежда в контекста на съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда) относно принципа ne bis in idem, като означаващо, че материалните факти, които са предмет на разследването, са идентични или по същество са еднакви, и тълкувано в смисъл на съществуването на съвкупност от конкретни обстоятелства, които са неразривно свързани във времето и пространството.

(11)

В Регламент (ЕС) 2017/1939 се предвижда, че Европейската прокуратура може да поиска от Службата да проведе допълващи административни разследвания. При липсата на такова искане, такива допълващи разследвания следва да могат да бъдат проведени по инициатива на Службата, при определени условия и след консултация с Европейската прокуратура. По-специално, Европейската прокуратура следва да може да възрази срещу започването или продължаването на разследване от Службата или на извършването на определени действия, свързани с някое от нейните разследвания, по-специално, с цел да запази ефективността на своето разследване и правомощия. Службата следва да се въздържа от извършването на действие, срещу което Европейската прокуратура е възразила. Когато Службата започне разследване при липсата на такова възражение, тя следва да проведе посоченото разследване, като се консултира постоянно с Европейската прокуратура.

(12)

Службата следва да подкрепя активно разследванията на Европейската прокуратура. Във връзка с това Европейската прокуратура следва да може да поиска от Службата да подпомогне или допълни нейните наказателни разследвания, като упражни правомощията си съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013. Службата следва да осигури такава подкрепа в рамките на своите правомощия и съгласно разпоредбите на посочения регламент.

(13)

За да се гарантира ефективната координация, сътрудничество и прозрачност, Службата и Европейската прокуратура следва постоянно да обменят информация помежду си. Обменът на информация преди започването на разследвания от Службата или Европейската прокуратура е от особено значение за осигуряването на добра координация между съответните им действия, за да се гарантира взаимно допълване и да се избягва дублиране. За тази цел Службата и Европейската прокуратура следва да използват функциите за установяване на попадение/липса на попадение (hit/no hit system) на техните съответни системи за управление на делата. Службата и Европейската прокуратура следва да уточнят процедурата и условията за посочения обмен на информация в своите работни договорености. За да се гарантира правилното прилагане на правилата, които целят избягването на дублиране и гарантирането на взаимно допълване, Службата и Европейската прокуратура следва да съгласуват определени срокове за извършвания между тях обмен на информация.

(14)

В доклада на Комисията за оценка на прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 от 2 октомври 2017 г. („доклада на Комисията за оценка“) се заключава, че направените през 2013 г. промени в правната уредба са довели до безспорни подобрения по отношение на провеждането на разследванията, сътрудничеството с партньорите и правата на засегнатите лица. Същевременно в доклада на Комисията за оценка се очертават някои недостатъци, които се отразяват върху ефективността и ефикасността на разследванията.

(15)

Необходимо е да се предприемат действия във връзка с най-недвусмислените констатации от доклада на Комисията за оценка посредством изменения на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013. Тези изменения са необходими в краткосрочен план, за да се подсили уредбата за провеждане на разследвания от Службата, така че Службата да продължи да бъде стабилна и да функционира безпрепятствено, като допълва наказателноправния подход на Европейската прокуратура с административни разследвания, без да променя мандата или правомощията на Службата. Измененията се отнасят основно до области, в които, поради липсата на яснота в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, Службата не може да провежда ефективно разследвания, като например извършване на проверки и инспекции на място, възможността за достъп до информация за банкови сметки или допустимостта на доклади по случаи, изготвени от Службата, като доказателство в административни или съдебни производства.

(16)

Измененията на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 не засягат процесуалните гаранции, приложими в рамките на разследванията. Службата е обвързана от процесуалните гаранции, установени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (6), и процесуалните гаранции, съдържащи се в Хартата на основните права на Европейския съюз. Посочената уредба изисква Службата да провежда разследванията си обективно, безпристрастно и при условия на поверителност, като търси доказателства както в полза, така и срещу засегнатите лица, и извършва действия по разследването въз основа на писмено разрешение и след проверка на законосъобразността. От Службата се изисква да гарантира спазването на правата на лицата, които са засегнати от нейните разследвания, включително презумпцията за невиновност и правото на лицето да не дава показания срещу себе си. По време на събеседването засегнатите лица имат, наред с другото, право да бъдат подпомагани от избрано от тях лице, право да одобряват съдържанието на протокола от събеседването и право да използват всеки от официалните езици на институциите на Съюза. Засегнатите лица имат също така право да изразят становището си по фактите по случая, преди да се изготвят заключенията.

(17)

Лицата, които подават сигнали за измами, корупция и всякаква друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, следва да се ползват от защитата, предоставена съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(18)

Когато Службата предприема, в рамките на своя мандат, допълващи мерки по искане на Европейската прокуратура, с цел да се защитят допустимостта на доказателствата и основните права и процесуалните гаранции, като същевременно се избягва дублирането на разследвания и се осигурява ефикасно и взаимно допълващо се сътрудничество, Службата и Европейската прокуратура, като работят в тясно сътрудничество, следва да гарантират, че се спазват приложимите процесуални гаранции, предвидени в глава VI от Регламент (ЕС) 2017/1939.

(19)

Службата има правомощия да извършва проверки и инспекции на място, които ѝ позволяват да получи достъп до помещенията и документацията на икономически оператори в рамките на своите разследвания относно предполагаема измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. Такива проверки и инспекции на място се извършват в съответствие с Регламент (Евратом, ЕО) № 883/2013 и с Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96, съгласно които в някои случаи упражняването на тези правомощия зависи от националното право. В доклада на Комисията за оценка беше констатирано, че степента, до която се прилага националното право, не е изцяло ясна и това намалява ефективността на разследванията на Службата.

(20)

Поради това е целесъобразно да се поясни в кои случаи в хода на извършваните от Службата разследвания трябва да се прилага националното право, без да се променят правомощията на Службата или начинът, по който Регламент (ЕС, Евратом) No 883/2013 се прилага по отношение на държавите членки, като се вземе предвид решението на Общия съд от 3 май 2018 г. по дело T-48/16, Sigma Orionis SA срещу Европейската комисия (8).

(21)

При провеждането от страна на Службата на проверки и инспекции на място в ситуации, в които засегнатият икономически оператор се подлага на проверката и инспекцията на място, следва да се прилага единствено правото на Съюза. Това би позволило на Службата да упражнява правомощията си за разследване ефективно и последователно във всички държави членки с цел да допринася за високо равнище на защита на финансовите интереси на Съюза в целия Съюз в съответствие с член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(22)

В случаи, в които Службата трябва да разчита на съдействие от страна на компетентните органи на държавите членки, особено когато икономически оператор се противопоставя на проверка и инспекция на място, държавите членки следва да гарантират, че действията на Службата са ефективни, и да осигурят нужното съдействие в съответствие с приложимите правила на националното процесуално право. За да се защитят финансовите интереси на Съюза, Комисията следва да вземе предвид всяко неизпълнение на държава членка на задължението й да си сътрудничи със Службата, когато преценява дали да възстанови съответните суми чрез прилагането на финансови корекции спрямо държавите членки, в съответствие с приложимото право на Съюза.

(23)

В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 Службата може да сключва административни договорености с компетентните органи на държавите членки, като координационните служби за борба с измамите, и с институциите, органите, службите и агенциите, с цел да се определят договореностите за тяхното сътрудничество съгласно настоящия регламент, по-специално по отношение на предаването на информация, провеждането на разследванията и последващите ги действия.

(24)

Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 следва да бъде изменен, като се въведе задължение за икономическите оператори да сътрудничат на Службата, в съответствие със задължението им съгласно Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 да предоставят достъп до помещения, терени, транспортни средства и други места, използвани за стопански цели, за извършването на проверки и инспекции на място, както и със задължението, установено в член 129 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (9) за всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, да оказват пълно сътрудничество за защита на финансовите интереси на Съюза, включително в контекста на разследвания на Службата.

(25)

Като част от посоченото задължение за сътрудничество Службата следва да бъде в състояние да изиска от икономическите оператори да предоставят полезна информация, когато те могат да са замесени в разследваната дейност или могат да разполагат с такава информация. При изпълнението на такива искания икономическите оператори не следва да бъдат задължени да дават показания срещу себе си, но те следва да са задължени да отговорят на фактически въпроси и да предоставят документи, дори ако посочената информация може да бъде използвана да се установи срещу тях или срещу друг оператор наличието на незаконна дейност. За да се гарантира ефективността на разследванията в контекста на настоящите работни практики, Службата следва да може да изисква достъп до информация в използвани за работа частни устройства. Достъп на Службата следва да се предоставя при същите условия и в същия обхват като приложимите за националните контролни органи и само ако Службата има основателни причини да подозира, че съдържанието на такива устройства може да бъде от значение за разследването, в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност, и следва да се отнася само до информация от значение за разследването.

(26)

Икономическите оператори следва да имат възможността да използват всеки от официалните езици на засегнатата държава членка, в която се извършва проверката, както и следва да имат правото да бъдат подпомагани от избрано от тях лице, включително външен правен съветник, по време на проверките и инспекциите на място. Присъствието на правен съветник обаче не следва да представлява законово условие за валидността на проверките и инспекциите на място. С цел да се гарантира ефективността на проверките и инспекциите на място, по-специално по отношение на риска от изчезване на доказателствен материал, Службата следва да има достъп до помещения, терени, транспортни средства и други места, използвани за стопански цели, за извършването на проверки и инспекции на място, без да чака икономическият оператор да се консултира с правния съветник. Тя следва да приеме единствено кратка разумна отсрочка в очакване на консултацията с правния съветник, преди да започне проверката и инспекцията на място. Всяка такава отсрочка следва да е с минимална продължителност.

(27)

За да се осигури прозрачност, при извършването на проверки и инспекции на място Службата следва да предоставя на икономическите оператори необходимата информация относно задължението им да сътрудничат и относно последиците от отказа да го направят, както и относно приложимата процедура, включително процесуалните гаранции.

(28)

По време на вътрешни и, при необходимост, на външни разследвания Службата има достъп до всяка имаща отношение информация, с която разполагат институциите, органите, службите и агенциите. За да бъде отразен непрекъснатият технически напредък, е необходимо, съгласно предложеното в доклада на Комисията за оценка, да се поясни, че такъв достъп следва да бъде възможен независимо от вида носител, на който се съхраняват тази информация или данни. В хода на вътрешните разследвания Службата следва да може да изисква достъп до информация в използвани за работа частни устройства, когато има основателни причини да подозира, че съхраняваното в тях съдържание може да бъде от значение за разследването. Достъпът на Службата може да бъде обвързан с конкретни условия, които да бъдат определени от съответната институция, орган, служба или агенция. Такъв достъп следва да е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност и следва да се отнася само до информация от значение за разследването. За да се осигури ефективно и последователно равнище на достъп на Службата, както и високо ниво на защита на основните права на засегнатите лица, институциите, органите, службите и агенциите следва да гарантират съгласуваност на приеманите от тях правила за достъп до частни устройства, с цел да се установят еднакви условия в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (10).

(29)

За установяването на по-съгласувана уредба за разследванията на Службата, правилата, приложими за вътрешните и външните разследвания, следва да бъдат уеднаквени в още по-голяма степен, за да бъдат премахнати някои елементи на непоследователност, установени в доклада на Комисията за оценка, когато няма основание за наличието на различни правила. Например, докладите и препоръките, изготвени в резултат на външно разследване, следва, при необходимост, да се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция, които да предприемат необходимите действия, какъвто е случаят при провеждането на вътрешни разследвания. Когато е възможно в съответствие със своя мандат, Службата следва да оказва съдействие на засегнатата институция, орган, служба или агенция при последващите действия във връзка с отправените от нея препоръки. Когато Службата не започва разследване, тя следва да може да изпрати съответната информация на органите на държавите членки или на институциите, органите, службите или агенциите с оглед на предприемането на подходящи действия. Службата следва да изпраща такава информация, когато реши да не започва разследване, независимо от наличието на достатъчно подозрения за измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. Преди да предприеме тези действия, Службата следва да надлежно да отчете възможността за евентуална намеса в текущи разследвания на Европейската прокуратура.

(30)

Поради голямото разнообразие на националните институционални уредби държавите членки, въз основа на принципа на лоялно сътрудничество, следва да могат да информират Службата кои са органите, компетентни да предприемат действия във връзка с отправените от нея препоръки, както и кои са органите, които трябва да бъдат уведомени, като например за финансови, статистически или свързани с мониторинга цели за изпълнението на съответните им задължения. Такива органи могат да включват националните координационни служби за борба с измамите. В съответствие с установената съдебна практика на Съда, препоръките на Службата, включени в нейните доклади, не пораждат задължителни правни последици за тези органи на държавите членки или за институции, органи, служби и агенции.

(31)

Службата следва да разполага с необходимите средства за проследяване на пътя на парите с цел идентифициране на начина на действие, характерен за множество измами. Службата може да получава информация за банкови сметки, която е от значение за нейните дейности по разследване, с която разполагат кредитните институции в редица държави членки, чрез сътрудничество и със съдействието на националните органи. За да се постигне ефективен подход в целия Съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 следва да конкретизира задължението на компетентните национални органи да предоставят на Службата информация за банковите сметки като част от общото им задължение да оказват съдействие на Службата. Държавите членки следва да информират Комисията кои са компетентните органи, чрез които следва да се осъществява сътрудничеството. Когато оказват такова съдействие на Службата, националните органи следва да действат при същите условия, които се прилагат за националните компетентни органи на съответната държава членка.

(32)

С цел защита и спазване на процесуалните гаранции и основните права, Комисията следва да създаде вътрешна функция под формата на контрольор на процесуалните гаранции („контрольор“), която с оглед на ефективното използване на ресурсите следва да бъде административно прикрепена към Надзорния съвет, и да му осигури подходящи ресурси. Контрольорът следва да обработва подадените жалби напълно независимо, включително независимо от Надзорния съвет и от Службата, и следва да има достъп до цялата информация, необходима за изпълнението на своите задължения.

(33)

Засегнато лице следва да може да подаде жалба до контрольора във връзка със спазването от страна на Службата на процесуалните гаранции, както и на основание нарушаване на правилата, приложими към разследванията на Службата, по-специално нарушения на процесуалните изисквания и основните права. За тази цел следва да бъде установен механизъм за подаване на жалби. Контрольорът следва да отговаря за издаването на препоръки в отговор на такива жалби, като при необходимост предлага решения на изложените в жалбата въпроси. Контрольорът следва да разгледа жалбата в рамките на бързо и състезателно производство, като същевременно позволи на Службата да продължи текущото разследване. Контрольорът следва да предостави на жалбоподателя и на Службата възможност да изложат съображенията или да разрешат изложените в жалбата въпроси. Генералният директор следва да предприеме подходящи действия, обосновани от препоръката на контрольора. Генералният директор следва да може в надлежно обосновани случаи да се отклони от препоръките на контрольора. Основанията за това следва да бъдат приложени към окончателния доклад от разследването.

(34)

С цел повишаване на прозрачността и отчетността контрольорът следва да докладва относно механизма за подаване на жалби в своя годишен доклад. В годишния доклад следва да се посочват по-специално броят на получените жалби, категориите нарушения на процесуалните изисквания и основните права, засегнатите дейности и, когато е възможно, последващите мерки, предприети от Службата.

(35)

Ранното предаване на информация от Службата за целите на приемането на предпазни мерки е основен инструмент за защитата на финансовите интереси на Съюза. С цел да се осигури тясно сътрудничество по този аспект между Службата и институциите, службите, органите и агенциите, е целесъобразно последните да имат възможност за консултации със Службата по всяко време с оглед на вземането на решение за подходящи предпазни мерки, включително мерки за обезпечаване на доказателствения материал.

(36)

Изготвяните от Службата доклади представляват допустими доказателства в административни или съдебни производства по начина и при условията, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Според доклада на Комисията за оценка в някои държави членки това правило не гарантира в достатъчна степен ефективността на действията на Службата. За по-голяма ефективност и по-активно систематично използване на докладите на Службата Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 следва да предвижда допустимостта на тези доклади в съдебни производства с ненаказателен характер пред националните съдилища, както и в административни производства в държавите членки. Правилото, което предвижда еквивалентност с докладите на инспекторите от националната администрация, следва да продължи да се прилага при национални съдебни производства с наказателноправен характер. Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 следва също така да предвижда допустимостта на изготвяните от Службата доклади в административни и съдебни производства на равнището на Съюза.

(37)

Координационните служби за борба с измамите на държавите членки бяха въведени с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 с цел улесняване на ефективното сътрудничество и обмен на информация, включително информация от оперативен характер, между Службата и държавите членки. В доклада на Комисията за оценка беше заключено, че те допринасят положително за работата на Службата. В доклада на Комисията за оценка беше посочена също така необходимостта от допълнително изясняване на ролята на тези координационни служби за борба с измамите, за да може на Службата да се предоставя нужното съдействие с цел да се гарантира, че нейните разследвания са ефективни, а организацията и правомощията на координационните служби за борба с измамите да бъдат оставени на отговорността на всяка държава членка. В тази връзка координационните служби за борба с измамите следва да бъдат в състояние да предоставят или координират съдействието, от което Службата се нуждае за ефективното изпълнение на своите задачи преди, по време на или в края на външно или вътрешно разследване.

(38)

Задължението на Службата да предоставя на държавите членки съдействие с цел координиране на техните действия за защита на финансовите интереси на Съюза е ключов елемент от нейния мандат за подпомагане на трансграничното сътрудничество между държавите членки. Следва да се определят по-подробни правила, с които да се улеснят дейностите на Службата по координиране и сътрудничеството ѝ в това отношение с органите на държавите членки, трети държави и международни организации. Тези правила следва да се прилагат, без да се засяга упражняването от страна на Службата на правомощията, които са предоставени на Комисията в конкретни разпоредби, уреждащи взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между тези органи и Комисията, по-специално Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (11) и Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), както и координационните дейности, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове.

(39)

Следва да се поясни, че когато компетентните органи на държавите членки, включително координационните служби за борба с измамите, действат в сътрудничество със Службата или с други компетентни органи за целите на защитата на финансовите интереси на Съюза, те остават обвързани от националното законодателство.

(40)

Следва да се осигури възможност в контекста на координационните дейности координационните служби за борба с измамите да предоставят съдействие на Службата, както и да си сътрудничат помежду си, с цел допълнително засилване на наличните механизми за сътрудничество в борбата с измамите.

(41)

Компетентните органи на държавите членки, както и институциите, органите, службите и агенциите, следва да предприемат действията, обосновани от препоръка на Службата. За да се даде възможност на Службата да предприеме последващи действия във връзка с развитието на нейни казуси, когато Службата отправя правни препоръки към органите на националната прокуратура на държавите членки, държавите членки следва по искане на Службата да ѝ изпратят окончателното решение на националния съд. За да се запази изцяло независимостта на съдебната власт, предаването на тази информация следва да се осъществи само след окончателното приключване на съответното съдебно производство и след публичното оповестяване на окончателното съдебно решение.

(42)

С цел допълване на процесуалните правила за провеждане на разследвания, определени в Регламент (EС, Eвратом) № 883/2013, Службата следва да установи насоки за процедурите на разследване, които да бъдат спазвани от персонала на Службата.

(43)

Следва да бъде пояснено, че Службата може да участва в съвместни екипи за разследване, създадени в съответствие с правото на Съюза, и има право да обменя оперативна информация, придобита в посочения контекст. Използването на тази информация подлежи на условията и гаранциите, предвидени в правото на Съюза, въз основа на което са създадени съвместните екипи за разследване. Когато Службата участва в такива съвместни екипи за разследване, тя изпълнява спомагателни функции и играе ролята на партньор, при спазване на правни ограничения, които могат да съществуват в правото на Съюза или националното право.

(44)

Не по-късно от пет години след датата, определена в съответствие с член 120, параграф 2, втора алинея от Регламент (EС) 2017/1939, Комисията следва да направи оценка на Регламент (EС, Eвратом) № 883/2013, и по-специално на ефикасността на сътрудничеството между Службата и Европейската прокуратура, за да прецени дали въвеждането на изменения е обосновано от гледна точка на натрупания опит във връзка с посоченото сътрудничество. Комисията следва да представи по целесъобразност ново всеобхватно законодателно предложение не по-късно от две години след посочената оценка.

(45)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно укрепване на защитата на финансовите интереси на Съюза чрез адаптиране на функционирането на Службата към създаването на Европейската прокуратура и чрез повишаване на ефективността на разследванията на Службата, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може, чрез приемане на правила, уреждащи отношенията между Службата и Европейската прокуратура за повишаване на ефективността на провежданите от тях разследвания, да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на посочената цел.

(46)

Настоящият регламент не изменя правомощията и отговорностите на държавите членки да вземат мерки за борба с измамите, корупцията и всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.

(47)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и Съвета (13) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи официални коментари на 23 юли 2018 г.

(48)

Поради това Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 следва да бъде съответно изменен,

(1)

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2) (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) беше сключено от Съюза с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета (3) и влезе в сила на 1 февруари 2020 г. Преходният период, посочен в член 126 от Споразумението за оттегляне, по време на който правото на Съюза продължава да се прилага спрямо Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство) и на неговата територия в съответствие с член 127 от Споразумението за оттегляне, изтича на 31 декември 2020 г. На 25 февруари 2020 г. Съветът прие Решение (ЕС, Евратом) 2020/266 (4) за разрешаване на започването на преговори за ново споразумение за партньорство с Обединеното кралство. Както се подразбира от указанията за преговори, разрешението обхваща, наред с другото, елементите, нужни за всеобхватното регулиране на отношенията с Обединеното кралство в областта на автомобилния транспорт след края на преходния период. Не е ясно обаче дали до края на този период ще е влязло в сила споразумение между Съюза и Обединеното кралство, което да урежда бъдещите им отношения в областта на автомобилния превоз на товари и пътници.

(2)

В края на преходния период и при липсата на специална разпоредба всички права и задължения, произтичащи от правото на Съюза по отношение на достъпа до пазара, установени с регламенти (ЕО) № 1072/2009 (5) и (ЕО) № 1073/2009 (6) на Европейския парламент и на Съвета, ще се прекратят, доколкото това засяга отношенията между Обединеното кралство и Съюза и неговите държави членки.

(3)

При това положение международният автомобилен превоз на товари и пътници между Съюза и Обединеното кралство би бил сериозно нарушен.

(4)

Гибралтар не е включен в териториалния обхват на настоящия регламент и позоваванията в него на Обединеното кралство не включват Гибралтар.

(5)

Многостранната квотна система на Европейската конференция на министрите на транспорта (ECMT) е единствената друга съществуваща правна рамка, на която би могъл да се основава автомобилният превоз на товари между Съюза и Обединеното кралство. Обаче поради ограничения брой налични разрешителни в рамките на системата ECMT и нейния ограничен обхват по отношение на обхванатите видове автомобилни превози, понастоящем тази система е неспособна да отговори изцяло на нуждите от автомобилни превози на товари между Съюза и Обединеното кралство.

(6)

Очаква се също така да възникнат сериозни смущения, включително по отношение на обществения ред, в контекста на автомобилния превоз на пътници. Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (7) (наричана по-нататък „спогодбата Интербус“) е единствената съществуваща правна уредба, на която биха могли да се основават автобусните превози на пътници между Съюза и Обединеното кралство след края на преходния период. Обединеното кралство ще стане пълноправна договаряща страна по спогодбата Интербус на 1 януари 2021 г. Спогодбата Интербус обаче обхваща само случайни превози и следователно е неподходяща за преодоляване на смущенията, свързани с международните автобусни превози между Обединеното кралство и Съюза, произтичащи от края на преходния период. Беше договорен протокол към спогодбата Интербус относно международните автобусни редовни и специализирани редовни превози на пътници и се очаква Обединеното кралство да го ратифицира възможно най-скоро. Не се очаква обаче протоколът да влезе в сила навреме, за да предложи жизнеспособно алтернативно решение за периода непосредствено след края на преходния период. Поради това наличните инструменти не отговарят на нуждите на редовните и специализираните редовни автобусни превози на пътници между Съюза и Обединеното кралство.

(7)

Поради това, с цел да се предотвратят сериозни смущения, включително по отношение на обществения ред, е необходимо да се установи набор от временни мерки, даващи възможност на лицензираните в Обединеното кралство автомобилни превозвачи на товари и автобусни превозвачи да извършват автомобилен превоз на товари и пътници между Обединеното кралство и Съюза или от територията на Обединеното кралство до територията на Обединеното кралство с транзитно преминаване през една или повече държави членки. За да се осигури подходящо равновесие между Обединеното кралство и Съюза, такива права следва да бъдат предоставени само ако се предоставят равностойни на тях права и са изпълнени определени условия, гарантиращи лоялната конкуренция.

(8)

Правото на извършване на превози на територията на държава членка и между държавите членки е основно постижение на вътрешния пазар и след края на преходния период и при липса на специална разпоредба за противното, автомобилните превозвачи на товари от Обединеното кралство следва вече да нямат това право. Въпреки това, непосредствено след преходния период и при липсата на бъдещо споразумение, уреждащо автомобилния превоз на товари между Съюза и Обединеното кралство, е вероятно да възникнат смущения в транспортните потоци и произтичащите от това заплахи за обществения ред, по-специално на граничните контролно-пропускателни пунктове, които са малко на брой и където ще се извършват допълнителни проверки на превозните средства и техните товари. Увеличено натоварване на граничните контролно-пропускателни пунктове с Обединеното кралство вече се е случвало и преди края на преходния период. Кризата, свързана с пандемията от COVID-19, също оказа отрицателно въздействие върху автомобилния транспорт с увеличаване на празните товари — тенденция, която може да се задълбочи, ако не съществува гъвкавост, позволяваща на автомобилните превозвачи на товари от Обединеното кралство да извършват, дори в много ограничена степен, превози в рамките на Съюза за строго ограничен период от време. Тези смущения биха могли да доведат до ситуации с отрицателно въздействие върху критичните вериги на доставки, които се считат за необходими за справяне с продължаващата пандемия от COVID-19. За да се намали степента на тези смущения, на автомобилните превозвачи на товари от Обединеното кралство следва временно да бъде разрешено да извършват ограничен брой допълнителни превози на територията на Съюза в контекста на превозите между Обединеното кралство и Съюза. В такъв случай техните превозни средства няма да трябва да се връщат незабавно в Обединеното кралство и е по-малко вероятно да бъдат празни при завръщането си в Обединеното кралство, което би намалило общия брой на превозните средства, а оттам и натиска на граничните контролно-пропусквателни пунктове. Правото на извършване на такива допълнителни превози следва да бъде пропорционално, следва да не възпроизвежда същото равнище на права като тези, с които разполагат автомобилните превозвачи на товари от Съюза съгласно правилата на вътрешния пазар, и следва постепенно да бъде премахнато.

(9)

Трансграничните автобусни превози между Ирландия и Северна Ирландия са от особено значение за общностите, живеещи в граничните райони, тъй като осигуряват основна свързаност между общностите, наред с другото, като част от общата зона за пътуване. Ето защо качването и слизането на пътници, обслужвани от автобусни превозвачи от Обединеното кралство, следва да продължат да бъдат разрешени в граничните райони на Ирландия в рамките на международните автобусни превози на пътници между Ирландия и Северна Ирландия.

(10)

За да се отрази временният им характер, предвиденият в настоящия регламент набор от мерки следва да се прилага за кратък период, без с това да се създава прецедент. Що се отнася до автомобилните превози на товари, този кратък период е предвиден с оглед приемането на евентуалните мерки за осигуряване на основна свързаност в системата ECMT, без да се засягат нито влизането в сила на бъдещо споразумение, уреждащо автомобилния превоз на товари между Съюза и Обединеното кралство, нито бъдещи правила на Съюза в областта на транспорта. Що се отнася до автобусните превози на пътници, този кратък период е предвиден с цел протоколът към спогодбата Интербус относно международните автобусни редовни и специализирани редовни превози на пътници да влезе в сила и да се прилага за Обединеното кралство или чрез ратификация, или чрез присъединяване на Обединеното кралство към този протокол, без да се засяга евентуално бъдещо споразумение по въпроса между Съюза и Обединеното кралство.

(11)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно установяването на временни мерки, които уреждат автомобилния превоз на товари и пътници между Съюза и Обединеното кралство в случай на липса на споразумение в областта на автомобилния превоз в края на преходния период, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(12)

Поради неотложността, произтичаща от изтичането на преходния период, е уместно да се предвиди изключение от срока от осем седмици, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към ДЕС, към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(13)

Настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и следва да се прилага от деня, следващ края на преходния период, установен със Споразумението за оттегляне, освен ако до тази дата е влязло в сила или, според случая, се прилага временно сключено с Обединеното кралство споразумение, уреждащо автомобилния транспорт. Настоящият регламент следва да се прилага до деня преди влизането в сила или до деня преди временното прилагане за двете страни на международно споразумение в областта на автомобилния транспорт. С изключение на специалните разпоредби, приложими в граничния район на Ирландия по време на международни редовни и специализирани редовни превози между Ирландия и Северна Ирландия, правото на извършване на редовни и специализирани редовни автобусни превози следва да спре да се прилага в деня на влизане в сила за Съюза и за Обединеното кралство на протокола към спогодбата Интербус относно международните автобусни редовни и специализирани редовни превози на пътници. При всички случаи настоящият регламент следва да спре да се прилага на 30 юни 2021 г.

(14)

Когато е необходимо да се отговори на потребностите на пазара, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка със възстановяването на равностойността между правата, предоставени от Съюза на автомобилните превозвачи на товари от Обединеното кралство и на автобусните превозвачи от Обединеното кралство, и правата, предоставени от Обединеното кралство на автомобилните превозвачи на товари от Съюза и на автобусните превозвачи от Съюза, включително когато правата, предоставени от Обединеното кралство, са предоставени въз основа на принципа на държавата членка на произход или по други причини не са еднакво достъпни за всички превозвачи от Съюза, както и във връзка с отстраняването на неблагоприятните последици от случаите на нелоялна конкуренция, засягащи автомобилните превозвачи на товари от Съюза и автобусните превозвачи от Съюза.

(15)

Тези делегирани актове следва да са в съответствие с принципа на пропорционалност и поради това заложените в тях правила следва да бъдат съразмерни с проблемите, възникнали в резултат на липсата на предоставяне на равностойни права или в резултат на нелоялни условия на конкуренция. Комисията следва да разглежда възможността за спиране на прилагането на настоящия регламент само в най-тежките случаи, когато на автомобилните превозвачи на товари от Съюза или на автобусните превозвачи от Съюза не са предоставени равностойни права от страна на Обединеното кралство или когато предоставените права са минимални, или когато условията на конкуренция за автомобилните превозвачи на товари от Обединеното кралство или за автобусните превозвачи от Обединеното кралство се различават до такава степен от условията за превозвачите от Съюза, че предоставянето на съответните услуги от превозвачите от Съюза не е икономически изгодно за тях.

(16)

При приемането на тези делегирани актове е от особена важност по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (8). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. Комисията следва да гарантира, че никой от приетите делегирани актове не засяга неоправдано правилното функционирането на вътрешния пазар.

(17)

За да се гарантира, че правата, предоставени от Обединеното кралство на автомобилните превозвачи на товари от Съюза и на автобусните превозвачи от Съюза, които са равностойни на правата, предоставени с настоящия регламент на автомобилните превозвачи на товари от Обединеното кралство и на автобусните превозвачи от Обединеното кралство, са налични в еднаква степен за всички превозвачи от Съюза, приложното поле на регламенти (ЕО) № 1072/2009 и (ЕО) № 1073/2009 следва да бъде временно разширено. Тези регламенти вече уреждат частта от пътуването между държава членка и трета държава на територията на всяка държава членка на транзитно преминаване. Необходимо е обаче да се гарантира, че в такъв случай Регламент (ЕО) № 1072/2009 се прилага и по отношение на частта от пътуването на територията на държавата членка, в която се извършва натоварването или разтоварването, и че Регламент (ЕО) № 1073/2009 се прилага за частта от пътуването на територията на държавата членка, в която се качват или слизат пътници. Това разширяване има за цел да гарантира, че превозвачите от Съюза могат да извършват трансгранични превози към или от Обединеното кралство, както и да спират на допълнителни спирки при извършването на превоз на пътници,

(1)

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2) (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) бе сключено от Съюза с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета (3) и влезе в сила на 1 февруари 2020 г. Преходният период, предвиден в член 126 от Споразумението за оттегляне (наричан по-нататък „преходния период“), по време на който правото на Съюза продължава да се прилага спрямо и в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия („Обединеното кралство“) в съответствие с член 127 от Споразумението за оттегляне, изтича на 31 декември 2020 г. На 25 февруари 2020 г. Съветът прие Решение (ЕС, Евратом) 2020/266 (4), с което разреши започването на преговори за ново споразумение за партньорство с Обединеното кралство. Както се подразбира от указанията за водене на преговори, оправомощаването обхваща, inter alia, елементите, необходими за цялостно разглеждане на отношенията с Обединеното кралство в областта на въздухоплаването след края на преходния период. Не е сигурно обаче дали до края на този период ще е влязло в сила споразумение между Съюза и Обединеното кралство, уреждащо бъдещите им отношения в посочената област.

(2)

С Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят условията за предоставянето на оперативни лицензи от Съюза на въздушни превозвачи и се установява свободата на предоставяне на въздухоплавателни услуги в рамките на ЕС.

(3)

В края на преходния период и при липсата на специални разпоредби ще бъдат прекратени всички права и задължения, произтичащи от правото на Съюза по отношение на достъпа до пазара, установени с Регламент (ЕО) № 1008/2008, доколкото това засяга отношенията между Обединеното кралство и държавите членки.

(4)

Поради това е необходимо да се определи набор от временни мерки, които да дадат възможност на въздушните превозвачи, лицензирани в Обединеното кралство, да предоставят въздухоплавателни услуги между неговата територия и тази на държавите членки. За да се гарантира подходящо равновесие между Обединеното кралство и държавите членки, предоставените по този начин права следва да зависят от предоставянето на еквивалентни права от Обединеното кралство на въздушни превозвачи, лицензирани в Европейския съюз, и да подлежат на определени условия, които да осигуряват лоялна конкуренция.

(5)

Кризата, породена от пандемията от COVID-19, изправя държавите членки пред значителни логистични проблеми, по-специално по отношение на капацитета за превоз на значителни количества лекарства, ваксини и медицинско оборудване от и до трети държави в кратки срокове и при особено затруднени условия за съхранение и транспорт. Необходимо е да се гарантира, че е осигурен достатъчен капацитет за въздушен транспорт и че за тази цел държавите членки разполагат с допълнителна изключителна гъвкавост, включително с възможността да се разчита на въздухоплавателни средства от трети държави. Поради това следва да се предоставят допълнителни елементи на права на товарно въздушно движение по петата свобода, строго ограничени до извършването на този вид дейност на ad hoc основа, така че при такива изключителни обстоятелства да могат да бъдат използвани въздушни превозвачи от Обединеното кралство. Държавите членки следва също така да могат да разрешават допълнителни права за предоставяне на услуги за спешна медицинска помощ по въздуха.

(6)

За да се отрази неговият временен характер, настоящият регламент следва да се прилага до 30 юни 2021 г. или до влизането в сила или, когато това е предвидено, временното прилагане на бъдещо споразумение с Обединеното кралство, обхващащо предоставянето на въздухоплавателни услуги, по което Съюзът е страна и което е договорено от Комисията в съответствие с член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в зависимост от това кое от тези събития настъпи по-рано.

(7)

За да се поддържат взаимноизгодни нива на свързаност, в съответствие с принципа на реципрочност следва да се предвидят определени договорености за маркетингово сътрудничество както по отношение на въздушните превозвачи от Обединеното кралство, така и на въздушните превозвачи от Съюза.

(8)

С оглед на изключителните и единствени по рода си обстоятелства, които изискват приемането на настоящия регламент, и в съответствие с Договорите, е целесъобразно Съюзът временно да упражнява съответната споделена компетентност, която му е предоставена от Договорите. Всяко въздействие на настоящия регламент върху разделението на компетентностите между Съюза и държавите членки обаче следва да бъде строго ограничено във времето. Следователно компетентността, упражнявана от Съюза, следва да се упражнява само по отношение на периода на прилагане на настоящия регламент. Съответно упражняваната по този начин споделена компетентност ще престане да се упражнява от Съюза веднага щом настоящият регламент престане да се прилага. Ето защо в съответствие с член 2, параграф 2 от ДФЕС, считано от този момент, държавите членки се намират в същото положение по отношение на упражняването на своята компетентност, както ако Регламентът не беше приет. Освен това се припомня, че съгласно посоченото в Протокол № 25 относно упражняването на споделена компетентност, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС, упражняване на компетентността на Съюза в настоящия регламент обхваща само онези елементи, които се уреждат от настоящия регламент, и не обхваща цялата област. Съответната компетентност на Съюза и на държавите членки по отношение на сключването на международни споразумения в областта на въздушния транспорт се определят в съответствие с Договорите и като се взема предвид съответното право на Съюза, включително Решение (ЕС, Евратом) 2020/266, разрешаващо започването на преговори с Обединеното кралство.