(1)

Директива 98/83/ЕО на Съвета (4) е била неколкократно и съществено изменяна (5). Поради необходимостта от допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

С Директива 98/83/ЕО беше създадена правната рамка за опазване на здравето на човека от вредните последици от замърсяването на водата, предназначена за консумация от човека, посредством гарантиране на нейната безопасност и чистота. Изпълнението на тази цел следва да е заложено и в настоящата директива и чрез нея следва да се подобрява достъпът до такива води за всички в Съюза. С оглед на това е необходимо да се определят на равнището на Съюза минималните изисквания, на които следва да отговарят използваните за тази цел води. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че водата, предназначена за консумация от човека, не съдържа микроорганизми, паразити и всякакви други вещества, чиито брой или концентрация в някои случаи представляват потенциална опасност за здравето на човека, както и че тази вода отговаря на посочените минимални изисквания.

(3)

Необходимо е от приложното поле на настоящата директива да бъдат изключени натуралните минерални води и водите, които са лекарствени продукти, тъй като тези видове води са обхванати съответно от директиви 2009/54/ЕО (6) и 2001/83/ЕО (7) на Европейския парламент и на Съвета. Директива 2009/54/ЕО обаче се отнася както до натуралните минерални, така и до изворните води, като само първата категория следва да бъде изключена от приложното поле на настоящата директива. Съгласно член 9, параграф 4, трета алинея от Директива 2009/54/ЕО изворните води следва да са в съответствие с настоящата директива, а по отношение на микробиологичните изисквания изворните води следва да са в съответствие с Директива 2009/54/ЕО. Водата, предназначена за консумация от човека, която е бутилирана или затворена в контейнери с цел продажба или се използва в производството, приготовлението или обработката на храни, по принцип следва да продължава да отговаря на настоящата директива до мястото на определяне на съответствието, а именно крана, а след това следва да се счита за храна, ако е предназначена за или основателно се очаква да бъде приемана от хора, в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (8).

Освен това стопанските субекти в областта на храните, които имат свои собствени водоизточници и ги използват за целите на стопанската си дейност, следва да могат да бъдат освободени от настоящата директива, при условие че изпълняват съответните задължения, по специално по отношение на принципите на анализа на опасностите и контрола в критични точки и коригиращите действия съгласно съответното законодателство на Съюза в областта на храните. Стопанските субекти в областта на храните, които имат свои собствени водоизточници и действат като водоснабдителни дружества, следва да спазват настоящата директива по същия начин както всички други водоснабдителни дружества.

(4)

След приключването на европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (наричана по-нататък „инициативата Right2Water“) Комисията постави началото на обща за целия Европейски съюз обществена консултация и извърши оценка на Директива 98/83/ЕО в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). В резултат на тези действия стана ясно, че се налага актуализиране на някои разпоредби на посочената директива. Бяха определени четири области, в които са необходими подобрения — те обхващат списъка на стойностите на показателите за оценка на качеството, ограниченото използване на подход, основаващ се на оценка на риска, неточната формулировка на разпоредбите относно информацията за потребителите и различията между системите за одобряване на материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, и последствията от тези различия за здравето на човека. Освен това фактът, че част от населението, и в частност маргинализираните групи, не разполага с достъп до вода, предназначена за консумация от човека, беше определен като конкретен проблем в рамките на инициативата Right2Water като той също така съответства на ангажимента по цел 6 от целите за устойчиво развитие (ЦУР) от Програмата на Обединените нации до 2030 г. за устойчиво развитие.

Последният установен проблем е свързан с липсата на осведоменост за течовете, дължащи се на недостатъчни инвестиции за поддръжка и подновяване на водоснабдителната инфраструктура, както се посочва и в специалния доклад № 12/2017 от 5 юли 2017 г. на Европейската сметна палата — „Прилагане на Директивата за питейната вода: качеството на водата и достъпът до нея са подобрени в България, Унгария и Румъния, но нуждите от инвестиции остават значителни“.

(5)

През 2017 г. регионалната служба на Световната здравна организация (СЗО) за Европа извърши подробен преглед на списъка с параметри и параметрични стойности, съдържащ се в Директива 98/83/ЕО, с цел да се установи дали е необходимо адаптирането на този списък в контекста на научно-техническия прогрес. Предвид резултатите от този преглед следва да се предвидят мерки за контрол по отношение на чревните патогени и Legionella и следва да се добавят шест химични показателя или групи показатели. С оглед на други неотдавнашни научни становища и съгласно принципа на предпазливостта, по отношение на четири от шестте нови показателя или групи показатели следва да се установят стойности на показателите, които са по-строги в сравнение с предложените от СЗО, но същевременно остават реалистични. За един от новите показатели броят на представителните вещества следва да бъде намален и стойността - адаптирана. Стойността за хрома все още е предмет на преглед от страна на СЗО и поради това следва да се прилага преходен период от 15 години, преди да бъде въведена по-строга стойност. Освен това СЗО препоръча три представителни съединения, нарушаващи функциите на ендокринната система, могат да се разглеждат като референтни за оценяване на наличието на съединения, нарушаващи функциите на ендокринната система и ефикасността на тяхното пречистване, когато е необходимо, със стойности 0,1 μg/l за бисфенол А, 0,3 μg/l за нонилфенол и 1 ng/l за бета-естрадиол.

Въз основа на становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) от 2015 г. обаче беше решено, че едно от тези три съединения, бисфенол А, следва да бъде добавено към настоящата директива с основана на здравето стойност на показателя 2,5 μg/l. Освен това към списъка за наблюдение, който ще бъде създаден от Комисията съгласно настоящата директива, следва да се добавят нонилфенол и бета-естрадиол.

(6)

Във връзка с оловото СЗО препоръча настоящата стойност на показателя да бъде запазена, но отбеляза, че концентрациите следва да бъдат толкова занижени, колкото е разумно да се постигне. Поради това следва да е възможно настоящата стойност 10 μg/l да бъде запазена в продължение на 15 години след датата на влизане в сила на настоящата директива. Най-късно до края на този преходен период стойността на показателя за оловото следва да бъде 5 μg/l. Освен това, тъй като съществуващите оловни тръби в домовете и сградите продължават да бъдат нерешен проблем, а държавите членки не винаги имат необходимите правомощия да налагат подмяната на тези тръби, стойността 5 μg/l следва да продължи да бъде пожелателна, що се отнася до задълженията, свързани с вътрешните разпределителни системи. За всички нови материали обаче, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, независимо дали се използват във водоснабдителни или вътрешни разпределителни системи, и които трябва да бъдат разрешени в съответствие с настоящата директива, стойността 5 μg/l следва да се прилага при крана.

(7)

С цел да се отговори на нарастващата обществена загриженост за въздействието на нововъзникващи съединения, като например съединения, нарушаващи функциите на ендокринната система, фармацевтични продукти и пластмасови микрочастици, върху здравето на човека чрез използване на вода, предназначена за консумация от човека, и за да се вземат предвид нововъзникващите съединения във веригата на доставка, в настоящата директива следва да се въведе механизъм на списъка за наблюдение. Механизмът на списъка за наблюдение ще направи възможно да се реагира на нарастващата загриженост по динамичен и гъвкав начин. Той също така ще даде възможност за последващо придобиване на нови знания относно значението на тези нововъзникващи съединения за здравето на човека, както и на нови знания относно най-подходящите подходи и методики за контрол. Този механизъм на списъка за наблюдение за водата, предназначена за консумация от човека, е част от действията в отговор на различните политики на Съюза, изложени в съобщението на Комисията от 11 март 2019 г.„Стратегически подход на Европейския съюз към фармацевтичните продукти в околната среда“, съобщението на Комисията от 7 ноември 2018 г.„Към всеобхватна рамка на Европейския съюз за нарушителите на функциите на ендокринната система“ и заключенията на Съвета от 26 юни 2019 г.„Към стратегия на Съюза за устойчива политика в областта на химикалите“.

(8)

СЗО препоръча също така прилагането на по-малко строги стойности за три показателя и изключването на пет показателя от списъка с показатели и стойности на показателите, съдържащ се в Директива 98/83/ЕО. Не всички от тези промени обаче се смятат за необходими, тъй като въведеният с Директива (ЕС) 2015/1787 на Комисията (9) подход, основаващ се на оценка на риска, позволява на водоснабдителните дружества да премахнат даден показател от списъка на показателите с цел той да бъде контролиран при определени условия. Съоръженията за пречистване, с които се осигурява спазване на тези стойности на показателите, вече са изградени.

(9)

Стойностите на показателите, установени в настоящата директива, се основават на наличните научни знания и на принципа на предпазливостта и са избрани, за да се гарантира, че водата, предназначена за консумация от човека, може да бъде консумирана безопасно през целия живот, като по този начин се осигурява висока степен на защита на здравето на човека.

(10)

Следва да се постигне баланс, за да се предотвратят рисковете както от микробиологично, така и от химично естество, и за тази цел, с оглед на бъдещото преразглеждане на стойностите на показателите, установяването на стойности на показателите за водата, предназначена за консумация от човека, следва да се основава на съображения, свързани с общественото здраве, и на метод за оценка на риска.

(11)

Индикативните показатели нямат пряко въздействие върху общественото здраве. Те обаче са важни като средства за определяне на начина на функциониране на съоръженията за добив и разпределение на водата, предназначена за консумация от човека, и за оценяване на качеството на водата. Тези показатели могат да помогнат за установяване на нередности в пречистването на водата и играят важна роля за повишаване и поддържане на доверието на потребителите в качеството на водата. Поради това държавите членки следва да осигурят тези показатели да бъдат контролирани.

(12)

Когато е необходимо за опазване на здравето на човека на територията на държавите членки, те следва да са длъжни въз основа на принципа на предпазливостта да установят стойности за допълнителни показатели, които не са посочени в приложение I.

(13)

Наличието на безопасна вода, предназначена за консумация от човека, предполага не само липсата на вредни микроорганизми и вещества, но и известно количество естествени минерали и основни елементи, като се има предвид, че дългосрочната консумация на деминерализирана вода или вода с много ниско съдържание на основни елементи като калций и магнезий може да застраши здравето на човека. Наличието на определено количество от тези минерали е жизненоважно и за да се гарантира, че водата, предназначена за консумация от човека, не е нито агресивна, нито корозивна, и за да се подобри нейният вкус. В зависимост от местните условия би могло да се разгледа и възможността за минимални концентрации на тези минерали в омекотената или деминерализирана вода.

(14)

В Директива 98/83/ЕО не бяха застъпени в достатъчна степен превантивното планиране по отношение на безопасността и елементите, които зависят от риска. Първите елементи на подход, основаващ се на оценка на риска, бяха въведени през 2015 г. с Директива (ЕС) 2015/1787, позволявайки на държавите членки да правят дерогации от въведените от тях програми за контрол, при условие че се извършват надеждни оценки на риска, които могат да се основават на Насоките на СЗО за качеството на питейната вода („насоките на СЗО“). Насоките на СЗО, с които се установява подход за прилагане на т.нар. „планове за безопасност на водите“, включително за малките общности, както и стандарт EN 15975-2, отнасящ се до безопасността при доставянето на питейна вода, са международно признати принципи, на които се основават добиването и разпределението на водата, предназначена за консумация от човека, както и контролът и анализът на показателите на тази вода. Тези първи елементи на подхода, основаващ се на оценка на риска, следва да бъдат запазени в настоящата директива.

(15)

С цел да се гарантира, че тези елементите на подхода, основаващ се на оценка на риска, въведен с Директива (ЕС) 2015/1787, не се ограничават само до аспектите на контрола, да се осигури насочване на необходимото време и ресурси към съответните рискове и икономически ефективните мерки при източника на замърсяване и да се избегне извършването на анализи на нямащи отношение въпроси и инвестирането на усилия в тях, е целесъобразно да се въведе цялостен, основан на риска подход към безопасността на водите, обхващащ цялата водоснабдителна верига — от водосборния район, водочерпенето, пречистването, съхранението и разпределението до мястото на определяне на съответствието. Този подход следва да се основава на придобитите знания и на действията, осъществени в рамките на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), и следва да отчита по-ефективно въздействието на изменението на климата върху водните ресурси. Този подход, основаващ се на оценка на риска, следва да се състои от три компонента. Първо — идентифициране на опасностите, свързани с водосборните райони, за местата за водочерпене („оценка на риска и управление на риска по отношение на водосборните райони за местата за водочерпене на вода, предназначена за консумация от човека“) в съответствие с Насоките на СЗО и Наръчника относно плана за безопасност на водите. Второ — възможност за водоснабдителното дружество да адаптира контрола към основните рискове и да предприеме необходимите мерки за управление на установените рискове по водоснабдителната верига — водочерпене, пречистване, съхранение и разпределение на водите („оценка на риска и управление на риска за водоснабдителната система“). Трето — оценка на потенциалните рискове, произтичащи от вътрешните разпределителни системи, като например Legionella или олово („оценка на риска за вътрешните разпределителни системи“), със специален акцент върху приоритетните обекти. Тези оценки следва да се подлагат на редовно преразглеждане предвид, inter alia, заплахите от екстремни метеорологични явления, свързани с изменението на климата, известните промени в човешката дейност във вододайната зона или евентуалните инциденти, засягащи водоизточника. Подходът, основаващ се на оценка на риска, следва да осигурява постоянен обмен на информация между компетентните органи и водоснабдителните дружества.

(16)

С цел да се намали потенциалната административна тежест за водоснабдителните дружества, които доставят между 10 m3 и 100 m3 средно на ден или обслужват между 50 и 500 души, държавите членки следва да могат да освободят тези водоснабдителни дружества от извършването на оценка на риска за водоснабдителната система, при условие че се извършва редовен контрол в съответствие с настоящата директива. По изключение прилагането на подхода, основаващ се на оценка на риска, следва да се приспособи към специфичните ограничения за морските плавателни съдове, които обезсоляват вода и превозват пътници. Регистрираните в Съюза морски съдове спазват международната правна уредба, когато плават в международни води. Следва да се гарантира, че се отдава приоритет на съществуващите международни норми или международно признати стандарти, като например програмата за ВиК на корабите, разработена от Службата за обществено здраве на САЩ, които са по-подробни и по-строги и се прилагат за кораби, плаващи в международни води.

(17)

Оценката на риска и управлението на риска по отношение на водосборните райони за местата за водочерпене следва да се подчиняват на цялостен подход и да са насочени към намаляване на равнището на пречистване, което се изисква при добиването на вода, предназначена за консумация от човека — например чрез намаляване на натиска, причиняващ замърсяване или риск от замърсяване на водните тела, които се използват за черпене на такава вода. За целта държавите членки следва да определят характеристиките на водосборните райони на местата за водочерпене и да идентифицират опасностите и опасните събития, които биха могли да причинят влошаване на качеството на водата, като възможните източници на замърсяване, свързани с тези водосборни райони.

Когато е необходимо с оглед на идентифицирането на опасностите, държавите членки следва да извършват контрол на замърсителите, които те определят за важни, като например нитрати, пестициди или фармацевтични продукти, определени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, или поради тяхното естествено наличие във вододайната зона, като например в случай на арсен, или поради информация от водоснабдителните дружества, като например относно внезапно повишаване на концентрацията на даден показател в необработената вода. Когато повърхностните води се използват за вода, предназначена за консумация от човека, държавите членки следва да обърнат специално внимание при своята оценка на риска на пластмасовите микрочастици и веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, като например Нонилфенол и Бета-естрадиол, и при необходимост да изискват от водоснабдителните дружества също да контролират и, когато е необходимо да извършат пречистване на тези и други показатели, включени в списъка за наблюдение, ако се считат за потенциална опасност за здравето на човека. Въз основа на оценката на риска по отношение на водосборните райони за мястото (местата) за водочерпене, следва да се предприемат мерки за управление с цел предотвратяване или контролиране на установените рискове, така че да се осигури качеството на водата, предназначена за консумация от човека. Когато държава членка установи, чрез идентифициране на опасностите или опасните събития, че даден показател не присъства в определени водосборни райони на местата за водочерпене, като например защото това вещество никога не се появява в подземните или повърхностните водни обекти, тази държава членка следва да уведоми съответните водоснабдителни дружества и следва да може да им позволи да намалят честотата на контрола за този показател или да премахнат този показател от списъка на подлежащи на контрол показатели, без да извършват оценка на риска за водоснабдителната система.

(18)

В съответствие с Директива 2000/60/ЕО държавите членки са длъжни да идентифицират водните тела, които се използват за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, да им извършват контрол и да предприемат необходимите мерки, с които се предотвратява влошаването на тяхното качество, с цел да се намали равнището на пречистване, изисквано при добиването на води, годни за консумация от човека. За да се избегне дублиране на задълженията, при идентифицирането на опасностите и опасните събития държавите членки следва да използват наличните резултати от мониторинга, представителни за водосборните райони, получени съгласно членове 7 и 8 от Директива 2000/60/ЕО или друго приложимо законодателство на Съюза. Независимо от това, в случаите, когато такива данни от мониторинг не са налични, може да се въведе контрол на съответните показатели, вещества или замърсители, за да се спомогне за определянето на характеристиките на водосборните райони и да се направи оценка на потенциалните рискове. Този контрол следва да бъде въведен, като се вземат предвид местните обстоятелства и източници на замърсяване.

(19)

Спазването на стойностите на показателите, установени в настоящата директива за целите на оценката на качеството на водата, предназначена за консумация от човека, трябва да бъде гарантирано на мястото, където водата излиза от крановете, обикновено използвани за вода, предназначена за консумация от човека. Качеството на тези води може обаче да бъде повлияно от вътрешните разпределителни системи. СЗО отбелязва, че от всички патогени, предавани чрез водата, най-голяма тежест за здравеопазването в Европейския съюз се причинява от бактерията Legionella. Заразата се предава посредством системите за гореща вода чрез вдишване — например при вземане на душ, от което следва, че рискът е тясно свързан с вътрешните разпределителни системи. Тъй като налагането на едностранно задължение за контрол на този патоген във всички частни и обществени обекти би довело до неоправдано високи разходи, по-подходящо решение е да се извършва оценка на риска за вътрешните разпределителни системи. Тази оценка на риска следва също така да обхваща потенциалните рискове, които произтичат от продуктите и материалите в контакт с вода, предназначена за консумация от човека. Ето защо, inter alia, оценката на риска за вътрешните разпределителни системи следва да включва контрол на приоритетните обекти, определени от държавите членки, като например болници, лечебни заведения, домове за възрастни хора, детски заведения, училища, образователни институции, места за настаняване, ресторанти, барове, спортни обекти и търговски центрове, развлекателни и изложбени обекти, места за лишаване от свобода и къмпинги, като се прави оценка на рисковете, произтичащи от вътрешните разпределителни системи и свързаните с тях продукти и материали. Въз основа на тази оценка на риска държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, inter alia, въвеждането на подходящи мерки за контрол и управление, като например при наличието на огнища на заболяване, в съответствие с Насоките на СЗО, и че миграцията на потенциално вредни вещества от строителни продукти, не представляват опасност за здравето на човека.

(20)

Съдържащите се в Директива 98/83/ЕО разпоредби за гарантиране на качеството на пречистването, оборудването и материалите не доведоха до създаването на унифицирани хигиенни изисквания по отношение на продуктите в контакт с вода, предназначена за консумация от човека. В резултат на това се прилагат одобрения на продуктите на национално равнище с вариращи изисквания в различните държави членки. Това затруднява и оскъпява усилията на производителите да предлагат своите продукти на пазара в целия Съюз, а също така е скъпоструващо и за държавите членки. Освен това за потребителите и водоснабдителните дружества е по-трудно да разберат дали продуктите отговарят на здравните изисквания. Установяването на хармонизирани минимални изисквания в настоящата директива за материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, ще допринесе за постигането на еднакво равнище на здравна защита в целия Съюз, както и за по-добро функциониране на вътрешния пазар. Освен това в Регламент (ЕС) № 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета (11) се определя общ за целия Съюз механизъм за надзор на пазара по отношение на продуктите с цел да се гарантира, че на пазара на Съюза се предоставят само продукти, съответстващи на изисквания, които осигуряват високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на труд, защита на потребителите, опазване на околната среда и обществена сигурност. В същия регламент се посочва, че ако бъде прието ново законодателство на Съюза за хармонизация, в него ще трябва да се уточни дали Регламент (ЕС) № 2019/1020 също се прилага към това законодателство. С цел да се гарантира, че могат да бъдат предприети подходящи мерки за надзор на пазара по отношение на продукти, които все още не са обхванати от Регламент (ЕС) № 2019/1020, но които ще бъдат засегнати от настоящата директива, е целесъобразно да се предвиди прилагането на посочения регламент за тези продукти.

(21)

Естеството на материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, може да окаже въздействие върху качеството на тези води чрез миграцията на потенциално вредни вещества, чрез благоприятстване на микробния растеж или чрез повлияване на мириса, цвета или вкуса на тези води. При оценката на Директива 98/83/ЕО беше установено, че разпоредбите относно гарантирането на качеството на пречистването, оборудването и материалите съдържат твърде голяма правна гъвкавост, което води до различни национални системи в Съюза за одобряване на материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека. Поради това е необходимо да се определят по-конкретни минимални хигиенни изисквания за материалите, предназначени да бъдат използвани за водочерпене, пречистване, съхранение или разпределение на вода, предназначена за консумация от човека, в нови инсталации или в съществуващи инсталации в случай на ремонт или преустройство, с цел да се гарантира, че те не застрашават нито пряко, нито косвено здравето на човека, нямат негативно влияние върху цвета, мириса или вкуса на водата, не благоприятстват микробния растеж във водата и не водят до проникване на замърсители във водата на равнища, които са по-високи от необходимото с оглед на преследваната цел. За тази цел с настоящата директива следва да се определят специфични минимални хигиенни изисквания по отношение на материалите, като се създадат методики за изпитване и приемане на изходни вещества, състав или съставки, европейски положителни списъци на изходните вещества, състав и съставки, методи и процедури за добавяне на изходни вещества, състав или съставки към европейските положителни списъци или преразглеждане на тяхното включване в него, както и процедури и методи за изпитване и приемане на крайните материали, използвани в продукт, произведен от комбинация от изходни вещества, състав или съставки, включени в европейските положителни списъци.

За да не се възпрепятстват иновациите, Комисията следва да гарантира, че тези процедури са пропорционални и не създават ненужна тежест върху икономическите оператори, по-специално за малките и средни предприятия. Доколкото е възможно, тези процедури следва да бъдат приведени в съответствие със съществуващото законодателство на Съюза, за да се избегне двойна тежест, задължаваща икономическите оператори да извършват различни оценки на съответствието за един и същ продукт.

(22)

Европейските положителни списъци представляват списъци на изходни вещества, състав или съставки, в зависимост от вида на материалите, а именно органични, циментови, метални, емайли и керамични или други неорганични материали, за които е разрешено да се използват за производството на материали, и тези списъци следва да включват, когато е целесъобразно, условията за тяхното използване и границите на миграция. За включването на дадено изходно вещество, състав или съставка в европейските положителни списъци следва да се изисква оценка на риска за самото изходно вещество, състав или съставка, както и съответните примеси и предвидимите продукти от реакцията и разграждането при употребата по предназначение. Оценката на риска от заявителя или националния орган следва да обхваща рисковете за здравето, произтичащи от евентуалната миграция при най-лошите предвидими условия на употреба или от токсичността. Въз основа на оценката на риска европейските положителни списъци следва, ако е необходимо, да определят спецификации за изходното вещество, състава или съставките и ограничения на употребата, количествени ограничения или граници на миграция за изходното вещество, състав или съставка, възможните примеси и реакционни продукти или съставки, за да се гарантира безопасността на крайния материал, който трябва да се използва за продукт в контакт с вода, предназначена за консумация от човека.

За целите на изготвянето на първите европейски положителни списъци на Европейската агенция по химикалите, създадена с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (12) (ECHA), следва да се представят националните положителни списъци на изходните вещества, състави и съставки или други национални разпоредби, методиките, които водят до създаването на такива национални списъци и разпоредби, както и съпътстващите оценки на риска за всяко от изходните вещества, състави и съставки. Въз основа на това ECHA следва да препоръча на Комисията обобщени списъци. ECHA следва да преразгледа и представи своевременно становище за веществата, съставите и съставките, включени в първия европейски положителен списък, за да може Комисията да преразгледа списъците до 15 години след приемането им. С цел актуализиране на европейските положителни списъци ECHA следва да предоставя становища относно включването или изключването на вещества, състави или съставки.

(23)

За да се улесни унифицираното изпитване за съответствие на продуктите с изискванията на настоящата директива, Комисията следва да изиска от Европейския комитет по стандартизация (CEN) да разработи стандарти за унифицирано изпитване и за оценка на продуктите в контакт с вода, предназначена за консумация от човека. При съставянето и актуализирането на европейските положителни списъци Комисията следва да гарантира, че всички съответни актове или мандати за стандартизация, които приема съгласно друго законодателство на Съюза, отговарят на настоящата директива.

(24)

Освен това, не по-късно от девет години след крайната дата за транспониране на настоящата директива, функционирането на системата, въведена с настоящата директива, следва да се преразгледа, за да се прецени дали защитата на здравето на човека е гарантирана в целия Съюз и дали е осигурено по подходящ начин функционирането на вътрешния пазар по отношение на продуктите в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, като се използват одобрени материали. Освен това следва да се прецени дали са необходими други законодателни предложения по тези въпроси, като по-специално се вземат предвид резултатите от оценките на регламенти (ЕО) № 1935/2004 (13) и (ЕС) № 305/2011 (14) на Европейския парламент и на Съвета.

(25)

Продукти в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, следва да се състоят от материал или комбинация от материали, одобрени в съответствие с настоящата директива. Настоящата директива обаче разглежда само здравните и хигиенните аспекти на материалите и веществата, използвани в продуктите, по отношение на тяхното въздействие върху качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и правилата за изпитване за съответствие и контрол на качеството на крайните продукти. В нея не се разглеждат други изисквания, като правила за изразяване на ефективността на продуктите или правила относно структурната безопасност, които могат да бъдат регламентирани или да произтичат от законодателството на Съюза за хармонизация, като например Регламент (ЕС) № 305/2011 или Регламент (ЕС) 2016/426 на Европейския парламент и на Съвета (15). Съвместното съществуване на аспекти, свързани с риска за здравето и хигиената, които се хармонизират съгласно настоящата директива, и аспекти, свързани с безопасността или с други рискове, разгледани в законодателството на Съюза за хармонизация, няма да създаде конфликти, при условие че няма припокриване между съответно обхванатите рискове. Би могло да има потенциален конфликт между Регламент (ЕС) № 305/2011 и настоящата директива предвид това, че избягването на отделянето на опасни вещества в питейната вода или вещества, които имат друго отрицателно въздействие върху питейната вода, е посочено в приложение I към Регламент (ЕС) № 305/2011 като едно от основните изисквания към строежите. Това припокриване обаче няма да се реализира, ако по силата на Регламент (ЕС) № 305/2011 не е издаден мандат за стандартизация по отношение на здравните и хигиенните аспекти на продуктите в контакт с вода, предназначена за консумация от човека.

(26)

Необходимо е да се осигури ефикасност при вземането на решения, координацията и управлението на равнището на Съюза на техническите, научните и административните аспекти на настоящата директива, свързани с материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека. ECHA следва да изпълнява задачите, посочени в настоящата директива, по отношение на оценката на вещества и състави за материали, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека. Следователно Комитетът за оценка на риска на ECHA, създаден съгласно член 76, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, следва да улеснява изпълнението на някои задачи, възложени на ECHA с настоящата директива, като предоставя становища.

(27)

За пречистването на необработената вода би могло да се използват химикали за пречистване и филтърни средства с цел получаване на вода, която е подходяща за консумация от човека. Химикалите за пречистване и филтърните средства обаче могат да представляват риск за безопасността на водата, предназначена за консумация от човека. Следователно процедурите за пречистване и дезинфекция на вода, предназначена за консумация от човека, следва да гарантират използването на химикали за пречистване и на филтърни средства, които са ефективни, безопасни и добре управлявани, за да се избегнат неблагоприятни последици за здравето на потребителите. Поради това следва да се направи оценка на химикалите за пречистване и на филтърните средства по отношение на техните характеристики, хигиенни изисквания и чистота и те следва да не се използват повече от необходимото, за да се избегнат рискове за здравето на човека. Химикалите за пречистване и филтърните средства следва да не благоприятстват микробния растеж с изключение на случаите, когато това се прави преднамерено, като например за да се благоприятства микробната денитрификация.

Държавите членки следва да гарантират качеството на химикалите за пречистване и на филтърните средства, без да се засяга Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (16) и като се използват съществуващите европейски стандарти, когато има такива. От съществено значение е да се гарантира, че всеки продукт, както и контейнерите с химични реагенти и филтърни средства, които са в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, при пускане на пазара носят ясно четлива и незаличима маркировка, която информира потребителите, водоснабдителните дружества, монтажниците, органите и регулаторите, че продуктът е годен за употреба в контакт с води, предназначени за консумация от човека. Освен това в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на държавите членки е позволено да ограничават или забраняват употребата на биоциди в общественото снабдяване с питейна вода, включително при индивидуални доставки.

(28)

С цел да се сведе до минимум евентуалното съдържание на олово във водата, предназначена за консумация от човека, изработените от олово компоненти във вътрешните разпределителни системи могат да бъдат сменени, по-специално в случай на ремонт или преустройство на съществуващи инсталации. Тези компоненти следва да бъдат заменени с материали, които отговарят на минималните изисквания по отношение на материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, съгласно предвиденото в настоящата директива. За да се ускори този процес, държавите членки следва да обмислят и, когато е уместно, да предприемат мерки за смяна на изработените от олово компоненти в съществуващите вътрешни разпределителни системи, ако това е икономически и технически осъществимо.

(29)

Всяка държава членка следва да гарантира изготвянето на програми за контрол, с които се проверява дали водата, предназначена за консумация от човека, отговаря на изискванията на настоящата директива. По-голямата част от контрола, който трябва да се упражнява за целите на настоящата директива, ще се извършва от водоснабдителните дружества. Тези предприятия следва да разполагат с известна гъвкавост при контролирането на показатели във връзка с оценката и управлението на рисковете за водоснабдителната система. Когато не може да бъде установено наличието на даден показател, водоснабдителните дружества следва да разполагат с възможността да намалят честотата на контрола или изцяло да преустановят контрола на този показател. Спрямо повечето показатели следва да се извърши оценка и управление на рисковете за водоснабдителната система. При все това за постоянните показатели следва да се извършва системен контрол с определена минимална честота. В настоящата директива се определят най-вече разпоредби относно честотата на контрола за целите на проверките на съответствието, като броят на разпоредбите относно контрола за оперативни цели е ограничен. По преценка на водоснабдителните дружества може да се наложи извършването на допълнителен контрол за оперативни цели, за да се гарантира правилното функциониране на пречистването на водите. Този допълнителен контрол следва да се извършва по преценка на водоснабдителните дружества. В това отношение водоснабдителните дружества могат да използват Насоките на СЗО и Наръчника относно плана за безопасност на водите.

(30)

Всички водоснабдителни дружества, включително малките водоснабдителни дружества, следва да въведат подхода, основаващ се на оценка на риска, тъй като при оценката на Директива 98/83/ЕО бяха установени недостатъци в неговото прилагане от страна на тези водоснабдителни дружества, като в някои случаи тези недостатъци се дължат на разходите за извършване на ненужни дейности за контрол. При въвеждането на подхода, основаващ се на оценка на риска, следва да се отчитат опасенията относно сигурността.

(31)

В случай на неспазване на изискванията, наложени с настоящата директива, съответната държава членка следва незабавно да потърси причините и да гарантира възможно най-бързо предприемане на необходимите коригиращи действия с оглед да се възстанови качеството на доставяната вода. В случаите, когато водоснабдяването представлява потенциална опасност за здравето на човека, то следва да бъде забранено или ограничено. Освен това, в случай на неспазване на минималните изисквания по отношение на стойностите, свързани с микробиологичните и химичните показатели, държавите членки следва да разглеждат това неспазване като потенциална опасност за здравето на човека, с изключение на случаите, когато то се счита за незначително. В случаите, когато са необходими коригиращи действия, за да се възстанови качеството на водата, предназначена за консумация от човека, в съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се даде предимство на мерките, които решават проблема при източника.

(32)

На държавите членки следва да се разреши да продължат да допускат, при определени условия и в надлежно обосновани обстоятелства, някои дерогации от настоящата директива, като във връзка с това е необходимо да се даде съответна нормативна рамка за тези дерогации, при условие че те не представляват потенциална опасност за здравето на човека и че не съществува друг разумен начин за поддържане на доставката на водата, предназначена за консумация от човека, в съответния район. Тези дерогации следва да бъдат ограничени до конкретни случаи. Дерогациите, предоставени от държавите членки в съответствие с Директива 98/83/ЕО, които са все още приложими към крайната дата за транспониране на настоящата директива, следва да продължат да се прилагат до тяхното изтичане и следва да се подновят в съответствие с настоящата директива само когато втората дерогация все още не е предоставена.

(33)

Комисията, в своето съобщение от 19 март 2014 г. относно европейската гражданска инициатива „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“ прикани държавите членки да осигурят достъп до минимално водоснабдяване за всички граждани в съответствие с препоръките на СЗО. Тя също така се ангажира да продължи „да подобрява достъпа до безопасна питейна вода за цялото население чрез политики в областта на околната среда“. Този призив е съобразен с ЦУР № 6 и свързаната с нея цел „за осигуряване на всеобщ и равен достъп за всички хора до безопасна питейна вода с достъпна цена“. За да разгледат аспектите, свързани с достъпа до вода, които са свързани с нейното качество и наличност, и като част от отговора на инициативата Right2Water и с цел да се подпомогне прилагането на принцип № 20 от Европейския стълб на социалните права, в който се посочва, че „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване“, държавите членки следва да се занимаят с въпроса относно достъпа до вода на национално равнище, като им се предостави известна свобода на действие по отношение на конкретния вид мерки, които ще приложат. Това следва да се осъществява чрез действия, насочени към подобряване на достъпа на всички хора до вода, предназначена за консумация от човека, по-специално чрез инсталиране на оборудване — както на открито, така и в закрити помещения на обществени места, когато това е технически осъществимо, и може да се постигне и чрез действия, насочени към насърчаване на използването на чешмяна вода, например чрез насърчаване на безплатното предоставяне на вода, предназначена за консумация от човека в обществени администрации и обществени сгради, или безплатно, или срещу заплащане на ниска такса за обслужване, за клиенти в ресторанти, столови и във връзка с кетъринг услуги.

(34)

Съюзът и държавите членки се ангажираха, в рамките на съответните си компетентности, за постигане на ЦУР, като същевременно признават основната отговорност на държавите членки за предприемането на последващи действия и за прегледа на национално, регионално и глобално равнище на напредъка по тези цели. Някои от ЦУР и правото на вода не попадат в рамките на политиката на Съюза в областта на околната среда или на социалната политика на Съюза, която е ограничена и с допълващ характер. Като се отчитат ограниченията на компетентността на Съюза, все пак е уместно да се гарантира, че трайният ангажимент на държавите членки към правото на вода е да бъде в съответствие с настоящата директива, при спазване на принципа на субсидиарност. Във връзка с това, понастоящем държавите членки полагат значителни усилия за подобряване на достъпа до вода, предназначена за консумация от човека. Освен това Протоколът „Вода и здраве“ на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации („ИКЕ на ООН“) и Регионалния офис на СЗО за Европа към Конвенцията от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, по който много държави членки също са страни, е насочен към защита на здравето на човека чрез по-добро управление на водите и намаляване на свързаните с водата заболявания. Държавите членки могат да използват ръководствата, разработени в рамките на обхвата на посочения протокол, за да направят оценка на политическата среда и на изходното положение по отношение на достъпа до вода и да определят необходимите действия за подобряване на равния достъп за всички до водата, предназначена за консумация от човека.

(35)

В своята Резолюция от 8 септември 2015 г. относно действията, предприети вследствие на европейската гражданска инициатива „Right2Water (17), Европейският парламент призова държавите членки да обърнат специално внимание на нуждите на уязвимите групи в обществото. Специфичното положение на културните малцинства, като например ромите и пътуващите общности, независимо дали водят уседнал начин на живот или не, и по-специално фактът, че те не разполагат с достъп до вода, предназначена за консумация от човека, беше признато също така в съобщението на Комисията от 2 април 2014 г.„Доклад за изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите“ и в Препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки. Предвид този общ контекст е целесъобразно държавите членки да обърнат особено внимание на уязвимите и маргинализираните групи, като предприемат необходимите мерки, за да подобрят достъпа до вода, предназначена за консумация от човека, на тези групи. Без да се засяга правото на държавите членки да определят тези групи, важно е тези групи да обхващат като минимум бежанците, номадските общности, бездомните хора и културните малцинства като ромите и пътуващите общности, независимо дали водят уседнал начин на живот или не. Мерките за подобряване на достъпа на вода, по отношение на които държавите членки имат свобода на действие, могат да включват предоставянето на алтернативни водоснабдителни системи, като например индивидуални пречиствателни устройства, снабдяването с вода чрез използване на танкери, като камиони и цистерни, и осигуряването на необходимата инфраструктура за лагерите.

(36)

С цел да се повиши осведомеността на потребителите за последиците от потреблението на вода, те следва да получават информация по лесно достъпен начин, например върху фактурите или посредством „смарт“ приложение, относно обема на консумираната годишно вода, промените в потреблението, сравнение със средното потребление на домакинствата, когато такава информация е на разположение на водоснабдителното дружество, както и цената за литър вода, предназначена за консумация от човека, с което да се позволи сравнението с цената на бутилираната вода.

(37)

В Седмата програма за действие за околната среда до 2020 г. — „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (18), се изисква обществеността да има достъп до ясна информация относно околната среда на национално равнище. В Директива 98/83/ЕО се предвижда само пасивен достъп до информация, т.е. държавите членки трябва да гарантират единствено нейното наличие. Поради това тези разпоредби следва да бъдат заменени, за да се гарантира, че потребителите имат онлайн достъп до актуална информация по лесен за ползване и персонализиран начин. При обосновано искане потребителите следва да могат да искат достъп до тази информация по друг начин.

(38)

Актуалната информация, която се предоставя съгласно настоящата директива, следва да включва резултатите от програмите за контрол, информация за вида на извършваното пречистване и дезинфекция на водата, информация за превишаване на стойностите на показателите, които са от значение за здравето на човека, съответната информация за оценката и управлението на рисковете за водоснабдителната система, съвети за това как да се намали потреблението на вода и да се избегнат рисковете за здравето, дължащи се на застояли води, както и допълнителни данни, които могат да са полезни за обществеността — например относно показателите като желязо, твърдост и минерално съдържание, които често оказват влияние върху възприятията на потребителите за качеството на чешмяната вода. Освен това, за да се отговори на интересите на потребителите по въпросите, свързани с водите, потребителите следва да имат достъп, при поискване, до наличните данни за минали периоди относно резултатите от контрола и превишаванията.

(39)

Във връзка с водоснабдителните дружества, които доставят най-малко 10 000 m3 на ден или които обслужват най-малко 50 000 души, на потребителите следва също така да се осигури онлайн достъп до допълнителна информация относно, inter alia, ефикасността на функционирането, дела на течовете, структурата на собствеността и тарифната структура.

(40)

С предоставянето на потребителите на по-релевантна информация и с подобряването на прозрачността следва да се цели повишаване на доверието на гражданите в доставяната им вода, както и в услугите във връзка с водите, като това следва да доведе да увеличено използване на чешмяна вода като вода, предназначена за консумация от човека, което би могло да допринесе за намаляване на използването на пластмаси и на пластмасовите отпадъци, както и на емисиите на парникови газове, и да окаже положително въздействие върху смекчаването на последиците от изменението на климата и върху околната среда като цяло.

(41)

Благодарение на подобряването на техниките за контрол делът на течовете става все по-видим. За да се подобри ефективността на водоснабдителната инфраструктура, включително за да се избегне прекомерно използване на оскъдните източници на вода, предназначена за консумация от човека, всички държави членки следва да правят оценка на нивата на течовете на вода, ако те са над определен праг.

(42)

Целта на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19) е да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията от Орхус от 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (20) (наричана по-нататък „Конвенцията от Орхус“). Конвенцията от Орхус включва всестранни задължения, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21) също има широк обхват, включващ обмена на пространствена информация, включително на набори от данни относно различни въпроси, свързани с околната среда. Разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до достъпа до информация и договореностите за обмен на данни следва да допълват посочените директиви, а не да създават отделен правен режим. Поради това разпоредбите в настоящата директива относно предоставянето на информация на обществеността и информация относно контрола върху изпълнението следва да се прилагат, без да се засягат директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО.

(43)

В Директива 98/83/ЕО не бяха определени задължения за докладване за малките водоснабдителни дружества. С цел да се коригира този пропуск и да се отговори на потребността от информация относно изпълнението и съответствието следва да се въведе нова система в настоящата директива, при която държавите членки са длъжни да създадат набори от данни, съдържащи единствено целесъобразни данни (отнасящи се например до превишаването на стойностите на показателите и инциденти с определена важност), които те редовно актуализират и предоставят на Комисията и на Европейската агенция за околна среда („ЕАОС“). По този начин би следвало да се гарантира възможно най-малка административната тежест за всички субекти. За да се осигури наличието на подходяща инфраструктура за обществен достъп, докладване и обмен на данни между публичните органи, държавите членки следва да се погрижат спецификациите на данните да се основават на Директива 2007/2/ЕО и актовете за нейното прилагане.

(44)

Данните, докладвани от държавите членки, са необходими не само за целите на проверките на съответствието — те също така са от определящо значение за способността на Комисията да извършва наблюдение и оценка на настоящата директива във връзка със заложените в нея цели, с което да се подпомогнат бъдещите оценки на настоящата директива в съответствие с точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (22). Във връзка с това е необходимо наличието на целесъобразни данни, позволяващи по-добра оценка на ефикасността, ефективността, важността и добавената стойност за Съюза на настоящата директива, поради което следва да се осигури съществуването на подходящи механизми за докладване, които да се използват и като показатели при бъдещите оценки на настоящата директива.

(45)

Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество Комисията следва да извърши оценка на настоящата директива в рамките на определен срок от датата, определена за нейното транспониране. Тази оценка следва да се основава на натрупания опит, на събраните при прилагането на настоящата директива данни, на наличните препоръки на СЗО, както и на съответните научни, аналитични и епидемиологични данни.

(46)

Настоящата директива е съобразена с основните права и с принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно нейната цел е да насърчава принципите, отнасящи се до здравеопазването, достъпа до услуги от общ икономически интерес, опазването на околната среда и защитата на потребителите.

(47)

Ефективността на настоящата директива и нейната цел за опазване на здравето на човека в контекста на политиката на Съюза в областта на околната среда изисква физическите и юридическите лица или, когато е уместно, надлежно създадените от тях организации, да могат да се позовават на нея в съдебни производства, а националните съдилища да могат да вземат предвид настоящата директива като елемент от правото на Съюза, за да могат, inter alia, да преразглеждат решенията на национален орган при необходимост. Освен това съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС относно принципа на лоялното сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съдилищата на държавите членки са тези, които трябва да гарантират съдебната защита на правата на лицата съгласно правото на Съюза. Освен това член 19, параграф 1 от ДЕС изисква от държавите членки да предвидят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.

Това е особено валидно, когато целта на съответната директива е опазване на здравето на човека от вредните последици от замърсяването на водата, предназначена за консумация от човека. В допълнение, в съответствие с Конвенцията от Орхус членове на заинтересованата общественост следва да разполагат с достъп до правосъдие, така че да защитят правото си на живот в околна среда, която допринася за здравето на човека и за неговото благосъстояние. С Решение (ЕС) 2018/881 на Съвета (23) към Комисията беше отправено искане да извърши до 30 септември 2019 г. проучване и, ако е целесъобразно с оглед на резултатите от проучването, до 30 септември 2020 г. да представи предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (24) с цел да се предприемат действия по констатациите на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус по дело ACCC/C/2008/32. Комисията представи проучването в определения срок, като в съобщението си от 11 декември 2019 г. относно Европейският зелен пакт заяви, че „ще предложи преразглеждане на Регламента относно Орхуската конвенция с цел подобряване на достъпа до административен и съдебен контрол на равнище ЕС за гражданите и неправителствените организации, които имат опасения относно законосъобразността на решенията, които имат въздействие върху околната среда“. Важно е Комисията да предприеме и действия за подобряване на достъпа до правосъдие за гражданите и за НПО пред националните съдилища във всички държави членки.

(48)

С оглед адаптирането на настоящата директива към научно-техническия прогрес, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за определяне на праг на течовете, определяне на процедурата за оценяване на съответствието на продуктите в контакт с вода, предназначена за консумация от човека, установяване на процедура за подаване на заявления до ECHA за включване или изключване на изходни вещества, състав или съставки от европейските положителните списъци, установяване на маркировка за продуктите в контакт с вода, приемане на методика за измерване на пластмасовите микрочастици, изменение на приложение III и изменение на стойността на показателя за бисфенол А в приложение I, част Б. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат съобразени с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при изготвянето на делегирани актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като експертите на тези две институции имат редовен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с изготвянето на делегирани актове. Наред с това, след приемането на Директива 2013/51/Евратом на Съвета (25), посочените в бележка 10 от част В на приложение I към Директива 98/83/ЕО правомощия за определяне на честотата на контрол и на методите на контрол за радиоактивни вещества вече не са актуални, поради което следва да бъдат заличени. Правомощията, посочени във втората алинея на част А от приложение III към Директива 98/83/ЕО, които се отнасят до изменения на директивата, вече не са необходими и следва да бъдат заличени.

(49)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на методики за изпитване и приемане на изходни вещества, състав и съставки, европейски положителни списъци на изходните вещества, състави и съставки и на процедурите и методите за изпитване и приемане на крайните материали, изработени от тези изходни вещества, състав и съставки. Изпълнителни правомощия следва да се предоставят на Комисията и за приемането на формáта и начините на представяне на информацията, която се предоставя от държавите членки и се обобщава от ЕАОС, както и за изготвяне и актуализиране на списък за наблюдение. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (26).

(50)

Без да се засяга Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (27), държавите членки следва да определят правила относно санкциите, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и превантивни.

(51)

С цел водоснабдителните дружества да разполагат с пълен набор от данни, когато започнат да прилагат оценката на риска и управлението на риска за водоснабдителната система, за новите показатели следва да се въведе преходен период от три години. Това ще позволи на държавите членки да извършат идентифицирането на опасности и опасни събития по време на първите три години след крайната дата за транспониране на настоящата директива, като по този начин се предоставят данни на водоснабдителните дружества относно тези нови показатели и се избегне ненужният контрол от водоснабдителните дружества, ако се установи, че даден показател не трябва да се контролира повече от първото идентифициране на опасности и опасни събития. По време на тези първи три години водоснабдителните дружества следва обаче да извършат оценка на риска за водоснабдителната система, или да използват съществуващите оценки на риска, които вече са извършени съгласно Директива (ЕС) 2015/1787 за показателите, предвидени в приложение I към Директива 98/83/ЕО, тъй като при влизането в сила на настоящата директива вече ще има данни за тези показатели.

(52)

В Директива 2013/51/Евратом се определят специални разпоредби за контрол на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека. Поради това в настоящата директива не следва да се определят стойности на показателите за радиоактивност.

(53)

Тъй като целите на настоящата директива — а именно опазването на здравето на човека и подобряването на достъпа до вода, предназначена за консумация от човека, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро, поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(54)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(55)

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение VI, част Б,

(1)

През май 2003 г. Комисията прие Съобщение до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „План за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT)“. Планът за действие, изложен в посоченото съобщение („Планът за действие FLEGT“), призовава за мерки за справяне с незаконната сеч чрез разработването на споразумения за доброволно партньорство с държавите производителки на дървен материал. Заключенията на Съвета относно плана за действие FLEGT бяха приети през октомври 2003 г., а Европейският парламент прие резолюция по този въпрос на 11 юли 2005 г.

(2)

На 5 декември 2005 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори по партньорски споразумения с държавите производителки на дървен материал, за да бъде приложен Планът за действие FLEGT.

(3)

На 20 декември 2005 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 2173/2005 (1), с който се създава схема за разрешителни FLEGT за вноса на дървен материал в Съюза от държави, с които Съюзът има сключени споразумения за доброволно партньорство.

(4)

Преговорите с Република Хондурас за Споразумение за доброволно партньорство между Европейския съюз и Република Хондурас относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за Европейския съюз („Споразумението“) бяха успешно приключени с парафирането на Споразумението на 14 юни 2018 г.

(5)

Споразумението следва да бъде подписано от името на Съюза, при условие че бъде сключено на по-късна дата,

(1)

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия („Споразумението за оттегляне“) беше сключено от Съюза с Решение (ЕС) 2020/135 (1) на Съвета от 30 януари 2020 г. и влезе в сила на 1 февруари 2020 г.

(2)

С член 166 от Споразумението за оттегляне Съвместният комитет, създаден с член 164 от Споразумението за оттегляне (наричан по-нататък „Съвместният комитет“) се оправомощава да приема решения по всички въпроси, които са предвидени в Споразумението за оттегляне. Протоколът за Ирландия/Северна Ирландия (наричан по-нататък „Протоколът“) представлява неразделна част от Споразумението за оттегляне.

(3)

С член 12, параграф 2 от Протокола се установява правото на Съюза да присъства по време на всички дейностите на Обединеното кралство във връзка с изпълнението и прилагането на разпоредби на правото на Съюза, станали приложими по силата на Протокола, както и с дейностите, свързани с изпълнението и прилагането на член 5 от Протокола. По-конкретно с него се предвижда правото за искане на информация от органите на Обединеното кралство във връзка с такива дейности, както и за изискване от тези органи да предприемат мерки за контрол.

(4)

С член 12, параграф 3 от Протокола се предвижда решение на Съвместния комитет за определяне на практическите работни механизми, свързани с упражняването на правата, предоставени по силата на Протокола в това отношение. С практическите работни механизми следва да се гарантира, че представителите на Съюза са в състояние да упражняват ефективно правата, посочени в член 12, параграф 2 от Протокола.

(5)

При предвиденото с Протокола присъствие на Съюза е необходимо да се вземат предвид уникалните обстоятелства на остров Ирландия, а представителите на Съюза следва да упражняват своите права при зачитане на чуждия суверенитет, както и по-специално на Споразумението от Разпети петък (Белфасткото споразумение) от 10 април 1998 г.

(6)

Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвместния комитет,

(1)

Договорът за създаване на Транспортната общност (ДТО) беше подписан от Съюза в съответствие с Решение (ЕС) 2017/1937 на Съвета (1). На 4 март 2019 г. той беше одобрен от Съюза с Решение (EС) 2019/392 на Съвета (2). Той влезе в сила на 1 май 2019 г.

(2)

Съгласно член 35 от ДТО Регионалният управителен комитет на Транспортната общност (наричан по-долу „Управителният комитет“) ежегодно приема бюджета на Транспортната общност. Член 35 към ДТО оправомощава също и Управителния комитет да приема решения, в които се определя процедурата за изпълнение на бюджета.

(3)

Управителният комитет трябва да приеме решение относно бюджета на Транспортната общност за 2021 г. по време на заседанието си през декември 2020 г., а ако по време на посоченото заседание тази точка от дневния ред не се разглежда — по време на следващото заседание.

(4)

Предложения бюджет на Транспортната общност за 2021 г. е необходим за нормалното функциониране на органите на Транспортната общност. Той включва разноските за човешки ресурси, пътуване, ИТ оборудване и софтуер, както и оперативни разноски като обучения, техническа помощ и организация на конференции и заседания.

(5)

Целесъобразно е да се установи позицията, която да се заеме от името на Съюза в рамките на Управителния комитет, тъй като решението е необходимо за функционирането на Постоянния секретариат на Транспортната общност и ще породи правни последици по отношение на Съюза,

(1)

На 10 ноември 2008 г. Съветът прие Съвместно действие 2008/851/ОВППС (1) , с което беше създадена военната операция на ЕС Atalanta.

(2)

На 30 юли 2018 г. с Решение (ОВППС) 2018/1083 на Съвета (2) беше изменено Съвместно действие 2008/851/ОВППС и беше удължен срокът на действие на Atalanta до 31 декември 2020 г.

(3)

Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, подписана на 20 декември 1988 г., предвижда максимално сътрудничество на страните за противодействие на незаконния трафик по море в съответствие с международното морско право.

(4)

На 15 ноември 2019 г. в своята Резолюция 2498 (2019) Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН) по-специално потвърди отново, че за целите на установяването на мир и стабилност в Сомалия всички държави трябва да прилагат ембаргото върху оръжията и военното оборудване за Сомалия, наложено първоначално по силата на точка 5 от Резолюция 733 (1992) и точки 1 и 2 от Резолюция 1425 (2002).

(5)

В своята Резолюция 2498 (2019) СС на ООН също така осъди износа на дървени въглища от Сомалия в нарушение на пълната забрана за износ на дървени въглища и потвърди решението си относно забраната за внос и износ на сомалийски дървени въглища, както е посочено в точка 22 от Резолюция 2036 (2012) и точки 11—21 от Резолюция 2182 (2014).

(6)

На 4 декември 2019 г. в своята Резолюция 2500 (2019) СС на ООН по-специално поднови призива си към държавите и регионалните организации, които са в състояние да направят това, да участват в борбата срещу пиратството и въоръжените грабежи по море край бреговете на Сомалия, призова всички държави да сътрудничат при разследването и наказателното преследване на всички лица, отговорни за такива действия или свързани с тях, и отчете факта на успешното наказателно преследване от страна на Сейшелските острови на случаи на пиратство.

(7)

В своята Резолюция 2500 (2019) СС на ООН изрази също така сериозна загриженост във връзка с постъпили сведения за незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов в изключителната икономическа зона на Сомалия и призна, че ННН риболовът може да допринесе за дестабилизирането на крайбрежните общности.

(8)

На 25 февруари 2020 г. операция Agénor, военният компонент на ръководената от Европа инициатива за морска ситуационна осведоменост в Ормузкия проток (EMASOH), достигна пълния си оперативен капацитет.

(9)

На 12 ноември 2020 г. в своята Резолюция 2551 (2020) СС на ООН поднови разрешенията, предоставени с Резолюция 2182 (2014), с цел да се гарантира стриктното прилагане на оръжейното ембарго спрямо Сомалия и забраната за внос и износ на сомалийски дървени въглища, и насърчи Atalanta да увеличи приноса си към регионалното сътрудничество в отговор на незаконните морски потоци и да прекъсне всички форми на трафик на законни и незаконни стоки, чрез които могат да се финансират терористични дейности в Сомалия.

(10)

Стратегическият преглед на Atalanta през 2020 г. достигна до заключението, че мандатът на операцията следва да бъде удължен до 31 декември 2022 г. и следва да бъде изменен, за да се въведе второстепенна, несвързана с изпълнението задача за наблюдение на трафика на упойващи вещества, трафика на оръжия, ННН риболова и незаконната търговия с дървени въглища край бреговете на Сомалия.

(11)

Стратегическия преглед на Atalanta през 2020 г. също така достигна до заключението, че второстепенните, свързани с изпълнението задачи за борба срещу трафика на наркотици и трафика на оръжие следва да бъдат включени в мандата на Atalanta в съответствие с приложимата правна рамка, когато тя бъде установена. На 1 декември 2020 г. Комитетът по политика и сигурност постигна съгласие, че Atalanta ще изпълнява тези задачи и че необходимите договорености ще трябва да бъдат определени в документите за планиране.

(12)

Съвместно действие 2008/851/ОВППС следва да бъде съответно изменено.

(13)

В съответствие с член 5 от Протокол № 22относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Дания не участва в изпълнението на настоящото решение и поради това не участва във финансирането на операция Atalanta,

„з)

продажбата, доставката или износа на оръжие и друго свързано с него смъртоносно оборудване, което не е посочено в член 2, параграф 1, буква ж), и предоставянето на съответната помощ за силите за сигурност на ЦАР, включително държавните граждански институции в областта на правоприлагането, когато тези оръжия и оборудване са предназначено единствено за подпомагане или използване в процеса на реформа на сектора за сигурност в ЦАР, с предварителното одобрение на Комитета; или“.“,

„з)

продажбата, доставката, трансфера, или износа на оръжие и друго свързано с него смъртоносно оборудване, което не е посочено в член 2, параграф 1, буква ж), и предоставянето на съответната помощ за силите за сигурност на ЦАР, включително държавните граждански институции в областта на правоприлагането, когато тези оръжия и оборудване са предназначено единствено за подпомагане или използване в процеса на реформа на сектора за сигурност в ЦАР, с предварителното одобрение на Комитета; или“.“.