(1)

В Протокол № 2 към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия от 14 май 1973 г. (3) („Двустранното споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия“) и Протокол 3 към Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“) (4), изменено с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 140/2001 от 23 ноември 2001 г. за изменение на протоколи 2 и 3 към Споразумението за ЕИП относно преработени и други селскостопански продукти (5), се определя търговският режим между Съюза и Кралство Норвегия за някои селскостопански и преработени селскостопански продукти.

(2)

В Протокол № 3 към Споразумението за ЕИП се предвижда нулева ставка на митото за водите с прибавка на захар или други подсладители или ароматизирани, класирани в код по КН 2202 10 00, и другите безалкохолни напитки, несъдържащи продукти от позиции 0401—0404 или мазнини от продуктите от позиции 0401—0404, класирани в код по КН 2202 90 10.

(3)

От 1 януари 2017 г. код по КН 2202 90 е заменен с кодове по КН 2202 91 00 и 2202 99. Поради това настоящият регламент следва да обхваща продуктите с кодове по КН 2202 10 00, ex 2202 91 00 и ex 2202 99.

(4)

Със Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Кралство Норвегия относно Протокол № 2 към Двустранното споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (6) („Споразумението под формата на размяна на писма“) временно се преустановява безмитният режим, прилаган съгласно Протокол 2 за стоки, класирани в кодове по КН 2202 10 00 (води, включително минералните води и газираните води, с прибавка на захар или други подсладители или ароматизирани) и ex 2202 90 10 (други безалкохолни напитки, съдържащи захар), заменен с кодове по КН 2202 10 00, ex 2202 91 00 и ex 2202 99. В съответствие със Споразумението под формата на размяна на писма безмитният внос на тези стоки с произход от Норвегия се разрешава само в рамките на безмитна квота. За вноса, който надхвърля тази безмитна квота, трябва да се заплаща мито.

(5)

Освен това съгласно Споразумението под формата на размяна на писма за тези продукти следва да се предостави неограничен безмитен достъп до Съюза, в случай че тарифната квота не е изчерпана към 31 октомври на предходната година.

(6)

Съгласно данните, предоставени на Комисията, годишната квота за 2020 г. за въпросните продукти, открита с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2154 на Комисията (7), не е била изчерпана към 31 октомври 2020 г. Поради това за тези продукти следва да се предостави неограничен безмитен достъп до Съюза за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г.

(7)

Поради това временното преустановяване на безмитния режим, прилаган съгласно Протокол № 2 към Двустранното споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия, следва да не се прилага за 2021 г.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по хоризонталните въпроси, засягащи търговията с преработени селскостопански продукти, които не са включени в приложение I,

(1)

На 1 юли 2020 г. датските и германските органи представиха на Европейската комисия искане за дерогация във връзка с комбинираната електропреносна мрежа Kriegers Flak („KF“) в съответствие с член 64 от Регламента за електроенергията.

(2)

На 7 юли Европейската комисия публикува искането за дерогация на своя уебсайт (2) и покани държавите членки и заинтересованите страни да представят мнения до 31 август 2020 г. На срещата на Работната група по енергетика към Съвета от 13 юли 2020 г. държавите членки също така бяха информирани, че е подадено искане за дерогация и че могат да бъдат представени мнения.

(3)

Kriegers Flak като географско понятие се отнася до риф в Балтийско море, който се простира в икономическите зони на Дания, Германия и Швеция. Заради този риф водите са относително плитки и през 2007 г. и трите държави — Дания, Германия и Швеция, изразиха интерес да изградят вятърни паркове в района. Първоначално оператори на преносни системи („ОПС“) от трите държави членки извършиха оценка на възможността за създаване на съвместен проект, свързващ инфраструктурните начинания в района. Към 2010 г. по проекта за изграждане на вятърен парк, свързан с две държави (т.нар. „хибриден проект“), работеха само датският и германският оператор на система.

(4)

Според заявлението за дерогация основният замисъл при разработването на KF като хибриден проект е да се увеличи използването на междусистемните връзки между вятърните паркове и тяхната съответна наземна преносна мрежа, като тази преносна способност (капацитет) бъде предоставена на разположение за междузонова търговия, когато не е изцяло необходима за преноса до брега на електроенергията, генерирана от вятърните паркове.

(5)

В края на 2010 г. Energinet.dk (датският ОПС) и 50Hertz (германският ОПС за този район) подписаха споразумение във връзка с безвъзмездни средства в размер на 150 милиона евро, предоставени по линия на Европейската енергийна програма за възстановяване („ЕЕПВ“). През 2013 г. KF също така беше включена в първия списък на проекти от общ интерес („ПОИ“), приложен към Делегиран регламент (ЕС) № 1391/2013 на Комисията (3). Концепцията за KF, включително концепцията за предвиденото третиране на потоците на електроенергия в случай на претоварване („управление на претоварването“), беше предмет на оживени дискусии със заинтересованите национални регулатори на енергия и също така беше очертана по време на контактите с Европейската комисия.

(6)

В по-широк план проектът KF съчетава следните компоненти (вж. също фигура 1 по-долу):

(7)

От гореописаните активи в искането за дерогация вятърните паркове не се разглеждат като формална част от проекта KF (поради което се счита, че той е ограничен до активи на преносната мрежа в)—з).

(8)

Освен това само активи д)—з) са пряко свързани с „комбинирането“ на националните мрежи. Следователно само за тези активи (обозначени като „активи на KF CGS“ на фигури 1 и 2) е получено съвместно финансиране от фондовете на ЕС.

(9)

Всички дерогации, за които е подадено искане, имат за цел разпределянето на преносната способност на системата KF на границата между пазарна зона Дания 2 (DK2) и пазарна зона Германия—Люксембург (DE—LU), като се отдава приоритет на разположените в морето вятърни паркове, които са пряко свързани със системата KF.

(10)

Заявителите искат дерогация за системата KF от редица изисквания, описани по-долу, всички свързани с минималните равнища на наличната преносна способност за търговия съгласно член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията.

(11)

В член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията се посочва, че операторите на преносни системи не ограничават обема на междусистемната преносна способност, която трябва да бъде на разположение на участниците на пазара като средство за справяне с претоварване в своята собствена пазарна зона или като средство за управление на потоците, получени от сделки, които са вътрешни за пазарните зони. Този параграф се счита за спазен, когато при граници, за които се използва подход, основан на координирана нетна преносна способност, за междузонова търговия се предоставят на разположение най-малко 70 % от преносната способност при спазване на границите за експлоатационна сигурност, като се вземат предвид извънредните ситуации, както са определени в съответствие с насоките относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването. Германските и датските органи отправят искане този минимален процент да не се прилага за общата преносна способност при спазване на границите за експлоатационна сигурност, като се вземат предвид извънредните ситуации. Вместо това той следва да се прилага само за преносната способност, която остава след приспадането на цялата преносна способност, която се очаква да бъде необходима за преноса до брега на електроенергията, произвеждана от вятърните паркове, които са свързани към системата KF („остатъчна преносна способност“).

(12)

По този начин, ако от 400 MW преносна способност 320 MW вече са били необходими за преноса на вятърната енергия до брега, съгласно искането за дерогация само 80 MW ще подлежат на изискванията по член 16, параграф 8. Следователно ако най-малко 70 % от 80 MW са били предоставени на разположение за междузонова търговия, това според германските и датските органи следва да се счита за достатъчно, за да са спазени изискванията на член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията. Преносната способност, приспадната от общата преносна способност преди изчисляването на минималната преносна способност, предоставена на разположение за търговия в рамките на срока за търгуване „за ден напред“, се основава на прогнозите за производство на вятърна енергия на двамата оператори на преносна система на етап „ден напред“. Неизползваната преносна способност след разпределянето на преносната способност за ден напред се предоставя на разположение на пазара на сделки в рамките на деня.

(13)

Следва да се отбележи, че както е посочено в искането, този подход понастоящем е включен в методологията за изчисляване на преносната способност на региона за изчисляване на преносна способност Hansa за сроковете за търгуване за ден напред и в рамките на деня. Регионът за изчисляване на преносна способност Hansa включва проекта Kriegers Flak. Методологията за изчисляване на преносната способност на регион Hansa беше съгласувана между националните регулаторни органи на региона на 16 декември 2018 г. Компетентните национални регулаторни органи на региона за изчисляване на преносна способност Hansa все още не са успели да съгласуват методологията за изчисляване на преносната способност за срока за търгуване на форуърдни пазари, нито актуализирана методология за сроковете за търгуване за ден напред и в рамките на деня за този регион, най-вече защото не беше постигнато споразумение относно подхода за изчисляване на преносната способност на междусистемния електропровод на Kriegers Flak. Съответно крайният срок за постигане на споразумение беше удължен с надеждата да бъде получена яснота чрез настоящата процедура за предоставяне на дерогация (4).

(14)

В членове 12, 14, 15 и 16 от Регламента за електроенергията в няколко случая се прави препратка към минималното равнище на наличната преносна способност, както е определено в член 16, параграф 8. Германските и датските органи искат дерогация, по силата на която минималното равнище на преносната способност, посочено в тези членове, да отразява минималното равнище, изчислено по-горе, тоест 70 % от остатъчната преносна способност.

(15)

Комисията не разглежда това като отделни искания за дерогация. Важно е да се отбележи, че съгласно член 64, параграф 1 от Регламента за електроенергията не се допускат дерогации от член 12 от същия регламент. Въпреки това, доколкото дерогацията от член 16, параграф 8 води до различно изчисление на минималното равнище на преносната способност, всички препратки към тази минимална стойност в регламента трябва да се разбират като отнасящи се за стойността, определена в решението за дерогация.

(16)

Въз основа на искането дерогацията се взема предвид също така при съответните процеси за изчисляване на преносната способност съгласно Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията (5) за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването („РПСУП“), Регламент (ЕС) 2016/1719 на Комисията (6) за установяване на насока относно предварителното разпределяне на преносна способност („ПРПС“) и Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията (7)за установяване на насоки за електроенергийното балансиране („ЕБ“). Доколкото са поискани дерогации от методологиите, приети съгласно тези регламенти на Комисията, тези искания не се разглеждат като отделни искания за дерогация, а са неразривно свързани с искането за дерогация от Регламента за електроенергията. Доколкото вследствие на дерогацията разпоредба от Регламента за електроенергията не се прилага или се прилага само отчасти по отношение на даден проект, методологиите, приети съгласно законодателство от по-нисък ранг, които се позовават или се основават на съответната разпоредба от Регламента за електроенергията, също не се прилагат.

(17)

В искането за дерогация освен това се посочва, че резервирането на преносна способност на дългосрочния пазар се основава на преносната способност, която остава след приспадането на инсталираните мощности за производство на вятърна енергия. Резервирането на преносна способност в другите единични пазарни периоди се основава на преносната способност, останала след приспадането на прогнозното подаване на вятърна енергия. Макар че в искането е посочено, че ограничаването на производството на електроенергия от разположени в морето вятърни паркове (под което се разбират само вятърните паркове Baltic 1, Baltic 2 и Kriegers Flak), дължащо се на резервирането на трансгранична преносна способност за междузонова търговия, се избягва за всички единични пазарни периоди, Комисията разглежда това искане като търсена последица от другите поискани дерогации и от описания подход за изчисляване и разпределяне на преносната способност, а не като искане за отделни дерогации. По-конкретно в искането изрично се посочва, че разпределената преносна способност следва да бъде фиксирана величина, така че да не се ограничава разпределената преносна способност с цел да се предотврати ограничаване на производството на разположените в морето вятърни паркове.

(18)

В искането за дерогация се предлага дерогацията да влезе в сила с въвеждането в експлоатация на KF, което се очаква да стане през третото тримесечие на 2020 г., и да се прилага, „докато вятърните паркове Baltic 1, Baltic 2 и Kriegers Flak са свързани към KF“. По-нататък в искането се упоменава срок „докато тези разположени в морето вятърни паркове се експлоатират и са свързани към системата“.

(19)

Според Комисията това означава вече съществуващите вятърни паркове в състоянието им към настоящия момент или —що се отнася до вятърния парк Kriegers Flak — в състоянието му от момента на въвеждане в експлоатация, което се планира в близко бъдеще. По този начин прогнозното производство на новите вятърни паркове, дори да представляват последващи инвестиции в съществуващите паркове, няма да се приспада от общата преносна способност, преди да бъде изчислена остатъчната преносна способност.

(20)

По време на консултациите Комисията получи мнения от пет различни заинтересовани страни, както и от една държава членка.

(21)

Съгласно член 64 от Регламента за електроенергията може да бъде предоставена дерогация от съответните разпоредби на членове 3 и 6, член 7, параграф 1, член 8, параграфи 1 и 4, членове 9, 10 и 11, членове 14—17, членове 19—27, членове 35—47 и член 51 от регламента, ако държавата членка или държавите членки (в настоящия случай и двете държави членки — Дания и Германия) могат да докажат, че са налице значителни проблеми за експлоатацията на малки изолирани системи и малки свързани системи.

(22)

Освен ако става въпрос за най-отдалечените региони, дерогацията е ограничена по време и трябва да отговаря на условия, целящи засилване на конкуренцията и интеграция с вътрешния пазар за електроенергия.

(23)

И накрая, дерогацията има за цел да се гарантира, че тя не възпрепятства прехода към възобновяема енергия, увеличаването на гъвкавостта, съхраняването на енергия, електромобилността и оптимизацията на потреблението.

(24)

В Регламента за електроенергията не са предвидени автоматични дерогации на общо основание за малки свързани или малки изолирани системи. Следователно в регламента се приема, че независимо от голямото разнообразие по отношение на мащабите и техническите характеристики на електроенергийните системи в ЕС, всички такива системи могат и следва да бъдат експлоатирани в съответствие с цялостната регулаторна рамка.

(25)

Тази презумпция обаче може да бъде оспорена и съответно съгласно член 64, параграф 1 от Регламента за електроенергията дерогация от прилагането на определени разпоредби от същия регламент е възможна, ако държавите членки покажат, наред с другото, че прилагането на тези разпоредби спрямо малки изолирани системи би могло да доведе до значителни проблеми, по-специално поради географските условия или профилите на потреблението, свързани с въпросните системи. Установено е, че такъв например е случаят при някои малки и изолирани средиземноморски острови с много ниско потребление през зимата и значителен ръст на потреблението през краткия туристически сезон (8).

(26)

Освен за изолирани системи, в Регламента за електроенергията е предвидена възможността за предоставяне на дерогации също и за малки свързани системи. Поради това възниква въпросът какво представлява система по смисъла на член 64 от Регламента за електроенергията. Досега всички решения на Комисията за предоставяне на дерогации за изолирани системи се отнасят за острови. Фактът, че единствената система, изрично упомената в член 64, е тази на Кипър — остров, чиято преносна система понастоящем не е свързана с преносните системи на други държави членки, показва, че когато законодателят е предвидил възможността за дерогация за малки изолирани или малки свързани системи, той вероятно е имал предвид също острови.

(27)

На самото понятие „система“ не е дадено определение нито в Регламента за електроенергията, нито в Директивата за електроенергията. В член 2, параграфи 42 и 43 от Директивата за електроенергията обаче са дадени определения съответно на понятията „малка изолирана система“ и „малка свързана система“. Малките изолирани системи са определени като „система, която е имала консумация под 3 000 GWh през 1996 г., като под 5 % от годишната консумация се получава чрез свързване с други системи“, докато малките свързани системи са определени като „всяка система, която е имала консумация под 3 000 GWh през 1996 г., като повече от 5 % от годишната консумация се получава чрез свързване с други системи“.

(28)

Първо, в тези две определения следователно се приема, че системата е нещо, в рамките на което потреблението на електроенергия може да бъде измерено и определено. Второ, тя е нещо, което може да бъде взаимосвързано с други системи. Понятието „междусистемен електропровод“ в член 2, параграф 39 от директивата (което се различава от това в регламента) също е определено като „оборудване, използвано за свързване на електроенергийни системи“. В този контекст става ясно, че „системата“ трябва да бъде нещо, което i) може да включва точки на потребление и ii) може да бъде свързано с други системи посредством електрически кабели. Това изглежда изключва от понятието „система“ разбирането за няколко припокриващи се и преплетени системи. Вместо това системата трябва да бъде ясно разграничима от всяка друга. Най-ясното разграничение, което е и използваното в практиката на Комисията в такива случаи до този момент (9), е топологичното отделяне на един географски район от друг, като море, разделящо един остров от други острови и от континента или планини. Освен това е ясно, че една „система“ трябва да бъде свързана по някакъв начин и не може да се състои от няколко напълно независими и несвързани елемента, поради което верига от отделни и несвързани острови не би съставлявала една, а няколко отделни системи.

(29)

В разглеждания случай районът, свързан посредством кабелите в рамките на KF, е разположен в средата на морето. Докато вятърните паркове Baltic 2 и Kriegers Flak се намират върху или в близост до рифа Kriegers Flak, вятърният парк Baltic 1 е разположен между рифа и германския бряг. Следователно вятърните паркове са ясно отделени от континента от Балтийско море. Морето обаче също така отделя вятърните паркове един от друг. Макар че те са свързани помежду си с кабели, тази връзка не се различава от връзката им за присъединяване към системите на континента.

(30)

Системата KF обаче съставлява единица, свързана чрез съвместната експлоатация посредством ГМУ. ГМУ действа в редица отношения като отделен оператор на система, като автономно изчислява преносната способност, предлага коригиращи действия в случай на претоварване, взема мерки за осигуряване на стабилност на напрежението и закупува услуги за насрещна търговия, макар и под надзора на операторите на системи — двамата ОПС, притежаващи компонентите на мрежата. По този начин KF е отделена от другите системи от морето и е свързана като единна система чрез концепция за съвместна експлоатация и съвместна оперативна функция. Освен това тя не се припокрива с други системи и не може да се твърди, че отделните вятърни паркове съставляват отделни системи. Нито един от двамата ОПС не може едностранно да контролира компонентите на системата KF.

(31)

Следователно комбинираното електропреносно съоръжение KF заедно със свързаните с него вятърни паркове представлява система по смисъла на член 64 от регламента.

(32)

KF очевидно е и „малка“ система. За новосъздадени системи логически е изключено позоваване на потреблението през 1996 г. Тази референтна година е определена още в първата Директива за електроенергията 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), макар и все още с праг от 2 500 GWh. Тя бе запазена като отправна точка през следващите години с цел да се избегне промяна на статута на системите въз основа на промени в данните за тяхното годишно потребление.

(33)

Когато обаче една нова система бъде завършена и въведена в експлоатация, като основа за определяне дали тя е „малка“ трябва да се използва нейното потребление в този момент. Такъв е случаят с KF. Системата KF няма значително потребление, като общото потребление, включително загубите по мрежата, се изчислява на около 90 GWh. Освен това не се очаква значителен ръст на потреблението (например чрез производството на водород) в близко бъдеще. Макар че потреблението по смисъла на член 2, параграфи 42 и 43 от регламента навежда на мисълта, че понятието „малки системи“ е свързано с потребление „от хора“ и следователно то се ограничава до населени острови, Комисията е на мнение, че отсъствието на потребление за битови или промишлени нужди не изключва определянето на дадена система като „малка система“. В допълнение, тъй като няма минимален праг, изискването потреблението в рамките на дадена система да се осъществява от хора не би осигурило съдържателен критерий за разграничаване. Макар че решенията на Комисията относно малки системи имат за цел преди всичко преодоляването на конкретни предизвикателства пред надеждните и конкурентни доставки за населението, обслужвано от системата, формулировката на регламента не ограничава възможностите за дерогации до такъв тип проблеми. Тъй като в члена се посочват значителни проблеми „за експлоатацията“ на системата, тези проблеми могат да се коренят във взаимодействието между системата и нейните компоненти за енергопроизводство точно толкова, колкото и във взаимодействието ѝ с потреблението.

(34)

И накрая, системата KF, която сама по себе си осигурява значителна междусистемна преносна способност, очевидно е „свързана“.

(35)

Следователно KF представлява малка свързана система по смисъла на член 64, параграф 1, буква а) от Регламента за електроенергията.

(36)

Формулировката на член 64 е много широка и в нея се упоменават „значителни проблеми за експлоатацията на системата“. Не съществува правно определение на понятието „значителни проблеми“ и Комисията не е предоставила такова определение в своята практика по вземане на решения. Отворената формулировка позволява на Комисията да вземе предвид всички потенциални проблеми, свързани с конкретната ситуация на малките системи, при условие че те са значителни, а не маргинални. Тези проблеми могат да се различават значително в зависимост от географските особености, производството и потреблението на въпросната система, но и въз основа на развитието на технологиите (като например съхранение на електроенергия и малки генериращи мощности).

(37)

В предишни решения проблемите, които е трябвало да бъдат преодолени, са свързани с поддържането на равнопоставеност в обществото и/или на еднакви условия на конкуренция между континенталната част и островите в ситуация, при която сигурността на системата на острова изисква допълнителни мерки или налага значително по-високи разходи на острова в сравнение с континенталната част. Следователно понятието „експлоатация“ не може да се тълкува в тесен смисъл, например като означаващо, че без дерогацията сигурната експлоатация на системата не би била възможна. Вместо това винаги се е считало, че „проблемите“ включват и социалноикономически проблеми на ползвателите на разглежданата система (11).

(38)

Освен това въпросните проблеми трябва да възникват във връзка с експлоатацията на системата. Поради това изглежда трудно да си представим обосновка, която да се основава изключително на въздействия, възникващи извън системата, например въздействия върху националните схеми за субсидиране. Това не изключва значението на „непреките“ въздействия например върху сигурната експлоатация на системата.

(39)

Системата KF е първата по рода си система, която съчетава междусистемни кабели, свързващи наземни системи и разположени в морето вятърни паркове, които се намират в две различни държави; кабел, свързващ тези разположени в морето вятърни паркове и позволяващ по този начин търговия с електроенергия между двете наземни системи; подстанция за ПТВН, преобразуваща променливо напрежение в променливо напрежение, между две различни синхронни зони; две различни стойности на напрежение, свързани чрез трансформатор, разположен в морето; и ГМУ, чрез който автономно (под надзора и на двамата ОПС) се управляват различните компоненти на системата, активира се режим на насрещна търговия или ограничаване на производството, когато това е необходимо, и се определят зададените стойности на подстанцията за ПТВН, преобразуваща променливо напрежение в променливо напрежение.

(40)

Създаването на първата такава система е сложно начинание, което бе изправено пред значителни предизвикателства. С оглед на сложността на проекта времето от планирането на проекта до окончателната му реализация бе много продължително.

(41)

Когато през 2010 г. Комисията и операторите на преносни системи подписаха споразумение за отпускане на безвъзмездни средства в размер на 150 милиона евро от фондовете на ЕС за проекта KF, в споразумението бе посочено, че началото на експлоатацията на системата KF е планирано за юни 2016 г.

(42)

Тъй като системата е първа по рода си обаче, се наложи нейната конфигурация да бъде променена по средата на проекта. Първоначално беше планирано да се използват кабели за ПТВН, но тъй като планираната платформа за ПТВН, разположена в морето, се оказа с 250 % по-скъпа от очакваното (12), системата трябваше да бъде преработена така, че да се ползват разположени в морето кабели за променлив ток. През септември 2015 г. беше подписано преразгледано споразумение за отпускане на безвъзмездни средства.

(43)

Тази преразгледана структура доведе до значително намаляване на преносната способност, извън необходимата за преноса до брега на вятърна енергия, генерирана от разположените в морето вятърни паркове. Това може да бъде илюстрирано, като се направи сравнение между два примера за управление на претоварването, представени в различни презентации на Energinet.dk пред Комисията съответно на 14 ноември 2012 г. и 3 септември 2014 г.

(44)

Тези примери показват, че при еднакво производство на вятърна енергия в двата сценария, преносната способност на системата KF, която би била на разположение на пазара за търговия за Германия, би възлизала 830 MW в проекта от 2012 г. и 230 MW в проекта от 2014 г. Следва обаче да се отбележи, че реалната разлика между двата плана на проекта в голяма степен зависи от скоростта на вятъра (13).

(45)

Тази значителна промяна в плана на проекта показва особеното предизвикателство, свързано с този проект. При новия план се използват необичайно дълги кабели за променлив ток с обща дължина на променливотоковата връзка, надхвърляща 200 km — дължина, при която обикновено се използва технология за постоянен ток (както е планирано първоначално). Това създава предизвикателства за стабилността на напрежението в рамките на системата KF. За да се преодолее това предизвикателство, е разработена концепцията за ГМУ, за да се наблюдават и контролират активите на KF и да се реагира (автономно, но под надзора на операторите на преносни системи), когато е необходимо.

(46)

Действията за реагиране на ГМУ включват осигуряване на необходимите обеми за насрещна търговия в случай на претоварване. Когато има силен вятър, производството от разположените в морето вятърни паркове вече ще запълва много голяма част от преносната способност на кабелите. Ако в такива ситуации е необходимо да бъдат покрити високи минимални обеми на търговия, по-често ще се извършва насрещна търговия с големи обеми.

(47)

Например: ако цената в зона DE/LU е по-висока от цената в зона DK 2, междусистемният кабел, свързващ германските вятърни паркове и германския бряг, би бил претоварен и осигуряването на минимален обем на търговия по този кабел би изисквало насрещна търговия в посока от DE/LU към DK. Ако в такава ситуация е необходимо най-малко 70 % от цялата преносна способност от 400 MW (съответно 280 MW) да бъдат предоставени на разположение за търговия, тази преносна способност ще се използва за пренос на електроенергия от зона DK 2 (вероятно от вятърна енергия, генерирана в Дания или в други скандинавски държави) към зона DE/LU. Ако обаче се добавят 280-те MW и вятърната енергия от вятърен парк Baltic 1 и вятърен парк Baltic 2, които са разположени в пазарна зона DE/LU, ще се надвиши преносната способност на междусистемния кабел, свързващ тези вятърни паркове и германския бряг.

(48)

Следователно, за да бъде предоставена на разположение тази преносна способност, или производството от вятърните паркове трябва да бъде намалено (чрез ограничаване на производството/понижаващо повторно диспечиране), или операторите на системи трябва да участват в насрещна търговия (да търгуват с електроенергия от зона DE/LU към зона DK 2). И двата подхода ще доведат до намаляване на физическия поток по кабела и предотвратяване на претоварването. Както обаче е посочено и в член 13 от Регламента за електроенергията, понижаващото повторно диспечиране на непазарен принцип на електроенергия от възобновяеми енергийни източници се използва само когато липсва друга възможност. Освен това значителното намаляване на експлоатационните часове на генериращите мощности от възобновяеми източници би могло да окаже отрицателно въздействие върху тяхната рентабилност или върху целите на програмата за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници. Именно затова ГМУ е настроен да намалява производството на вятърните паркове само в краен случай и да реагира на претоварвания най-напред чрез насрещна търговия.

(49)

Ето защо с прилагането на член 16, параграф 8 ще се увеличи необходимият обем на насрещна търговия. Това без съмнение ще усложни поддържането на стабилна експлоатация на системата KF, тъй като ще бъдат необходими по-чести интервенции чрез ГМУ и чрез него ще трябва автономно да се управляват по-големи обеми на търговия. Въпреки това въз основа на наличната информация не изглежда, че тази по-голяма сложност ще постави под въпрос експлоатационната сигурност на самата система KF, за да бъде сама по себе си основание за дерогация.

(50)

В тази връзка обаче е важно да се подчертае, че в Регламента за електроенергията изрично са признати особените предизвикателства на иновативните проекти като цяло и в частност на хибридните активи, съчетаващи междусистемна свързаност и междусистемни връзки на брега.

(51)

Член 3, буква л) от Регламента за електроенергията предвижда, че „правилата за пазара дават възможност за разработване на демонстрационни проекти в областта на устойчивите, сигурни и нисковъглеродни енергийни източници, технологии или системи, които трябва да бъдат осъществявани и използвани в полза на обществото“. Съответно законодателната рамка има за цел улесняването на демонстрационни проекти. В член 2, параграф 24 от Регламента за електроенергията демонстрационният проект е определен като „проект, който доказва наличието на технология, която е първа по рода си в Съюза и представлява значително нововъведение, което далеч надхвърля съвременното технологично равнище“. Това със сигурност важи за KF, който е първият такъв проект, и — както е видно и от съществените предизвикателства, свързани с негово осъществяване, за него е било необходимо значително нововъведение, което далеч надхвърля съвременното технологично равнище.

(52)

Освен това в съображение 66 от регламента е посочено, че „[р]азположен[и] в морето електроенергийн[и] инфраструктур[и] с двойна функционалност (така наречените „офшорни хибридни активи“), които съчетават преноса на вятърна енергия от разположени в морето инсталации до брега и междусистемните електропроводи, следва също да бъдат допустими за освобождаване, например съгласно правилата, приложими за нови междусистемни електропроводи за постоянен ток“, както и междусистемните електропроводи за променлив ток, когато разходите за проекта са прекалено високи. Kriegers Flak е значително по-сложен, отколкото средностатистическия проект за междусистемен електропровод за променлив ток, и съответно по принцип е допустим за освобождаване по член 63. „Когато е необходимо, регулаторната рамка следва надлежно да отчита специфичното положение на тези активи, за да се преодолеят пречките пред реализирането на рентабилни за обществото офшорни хибридни активи.“ Въпреки че в това съображение изрично е упомената възможността за освобождаване на нови междусистемни електропроводи, като по този начин е направена препратка към член 63, използването на израза „например“ показва, че това не е единственият начин за създаване на специфични рамки за хибридни активи, който законодателите са имали за цел да изтъкнат в съображението. Тъй като KF е първият хибриден актив, е ясно, че законодателите са били запознати с този проект при изготвянето на съображение 66 и са счели, че е възможно за проекта да бъде необходима специфична регулаторна рамка.

(53)

Въпреки че едно съображение не може да промени предвидените в регламента правни изисквания за предоставяне на специфични рамки чрез дерогации или освобождавания и макар че в член 3, буква л) не са определени специфични изисквания за това как следва да бъдат третирани демонстрационните проекти в регулаторните рамки, двата факта, взети заедно, показват волята на законодателя Комисията да обърне особено внимание на специфичната ситуация и предизвикателства, свързани с хибридните активи и демонстрационните проекти.

(54)

В този контекст KF като демонстрационен проект е изправен пред по-голяма сложност. Степента на тази сложност все още не може да бъде напълно доказана, тъй като проектът е първи по рода си. Това би могло да бъде достатъчно, за да бъде определено като проблем по смисъла на член 64. Този въпрос обаче може да остане отворен, ако други причини биха били достатъчни за дерогация, самостоятелно или заедно с горепосочената сложна експлоатация и структура на системата KF като първи по рода си хибриден актив.

(55)

В допълнение към по-голямата сложност на експлоатацията на системата KF увеличеният обем на насрещната търговия също би оказал въздействие върху съседните пазарни зони. Докато зона DE/LU е голяма зона, зона DK 2 е значително по-малка. Това води до по-ограничена наличност на ресурси за повишаване и понижаване на преносната способност. В заявлението за дерогация се твърди, че тези ресурси биха могли да се използват в пълна степен дори само чрез насрещна търговия за системата KF.

(56)

Може да възникне въпросът дали такава липса на технически ресурси за насрещна търговия би била често явление, тъй като насрещната търговия обикновено се осъществява при наличието на силен вятър, когато голям брой генериращи мощности за вятърна енергия произвеждат електричество в зона DK 2, но предвид големия обхват на възможните ситуации в мрежата, това не може да бъде напълно изключено.

(57)

В рамките на KF обаче има и други начини за управление на претоварването на мрежата. Така например, в случай че липсват ресурси за насрещна търговия, съоръжението KF все пак би могло да се експлоатира безопасно, ако се намали самото производство на вятърните паркове, които са част от системата KF. Това изрично се допуска от разпоредбите на член 13 от Регламента за електроенергията, когато е необходимо да се гарантира експлоатационна сигурност.

(58)

Освен това следва да се отбележи, че единствено увеличаването на разходите на системата, независимо дали поради по-високи разходи за насрещна търговия или по-високи разходи за осигуряване на резерви за зона DK 2, само по себе си не може да даде основание за дерогации по член 64. В тази връзка следва да се отбележи също, че в своето неотдавнашно решение относно ангажиментите по дело AT.40461 — Междусистемен електропровод DE/DK, в което системните ограничения за трансграничната преносна способност са разгледани съгласно правилата на ЕС в областта на конкуренцията, Комисията е преценила, че допълнителните разходи, произтичащи от по-големите нужди от насрещна търговия или от повторно диспечиране, не могат да се приемат за основание за ограничаването на трансграничните потоци (14).

(59)

И накрая, в искането за дерогация е посочено, че първите обсъждания относно проекта KF са започнали още през 2007 г. и че проектът през цялото време е бил планиран въз основа на специфичен подход към управлението на претоварването, който позволява разпределянето на пазара само на онази преносна способност, която остава, след като се приспаднат прогнозите за вятърната енергия на етап „ден напред“.

(60)

В искането е посочено също, че промените в регулаторната рамка са настъпили през 2007 г. и че именно с въвеждането на член 16, параграф 8 в Регламента за електроенергията са определени нови изисквания в сравнение с действащото дотогава законодателство. В искането за дерогация се твърди, че решението за инвестиция от 2016 г. е взето въз основа на допускането, че разположените в морето вятърни паркове биха могли да се възползват от принципа на приоритетно диспечиране въз основа на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15)и че вследствие на това преносната способност за трансгранична търговия би могла да бъде намалена.

(61)

В този контекст Комисията би искала да подчертае, че принципът на максимално увеличаване на трансграничната преносна способност не е нова концепция и съответно тези доводи не могат да бъдат приети. Първо, той е базиран на основните принципи на правото на ЕС и по-специално член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с който се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, и член 35 от ДФЕС, с който се забраняват количествените ограничения на износа между държавите членки, както и всички мерки с равностоен ефект. Второ, с член 16, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета (16) се налага задължение за максимално увеличаване на междусистемната преносна способност, като се изисква „[н]а участниците на пазара [да] се предоставя максималният капацитет на междусистемните електропроводи и/или на преносните мрежи, влияещи върху трансграничните потоци, като се спазват стандартите за безопасност и сигурна експлоатация на мрежата“. В допълнение в приложение 1.7 към посочения регламент е установено, че операторите на преносни системи „не ограничават междусистемния капацитет, за да преодолеят претоварването в тяхната контролна зона, освен с оглед на горепосочените причини и по причини на оперативна сигурност“. Освен това на 14 април 2010 г. по дело AT.39351 — Шведски междусистемни електропроводи (17), Комисията реши да се съгласи с поемането на задължения от страна на шведските оператори на преносни системи в замяна на това, че — според предварителната оценка на Комисията — са злоупотребили с господстващото си положение на шведския пазар, като са ограничили трансграничната преносна способност, за да решат проблема с вътрешното претоварване, в нарушение на разпоредбите на член 102 от ДФЕС. Подобно е и заключението в решение по дело AT.40461 — Междусистемен електропровод DE/DK Interconnector (18), по отношение на границата между Западна Дания (DK 1) и зона Германия/Люксембург.

(62)

Въз основа на принципите, посочени по-горе, пазарните участници следва да са запознати с принципа на максимално увеличаване на трансграничната преносна способност. Във всеки случай въз основа на решението по дело AT.39351 — Шведски междусистемни електропроводи, тълкуването на Комисията на действащите правила във връзка с трансграничната преносна способност е напълно ясно най-късно от април 2010 г. И накрая, противно на твърденията в искането за дерогация, в точка 1.7 от приложение 1 към Регламент (ЕО) № 714/2009 също така не се допуска междузоновата преносна способност да бъде намалявана ad infinitum поради причини, свързани с експлоатационната сигурност, разходната ефективност или свеждането до минимум на отрицателните влияния върху вътрешния пазар на електроенергия. Вместо това, в случай че такова ограничение е разрешено по изключение, то несъмнено „се допуска единствено до намиране на дългосрочно решение“. Следователно създаването на цяла система, при която се разчита на трайно намаление, очевидно не се допуска съгласно Регламент (ЕО) № 714/2009.

(63)

Въпреки това връзката между задължението за максимално увеличаване на трансграничната преносна способност съгласно Регламента за електроенергията и предоставянето на приоритетно диспечиране и приоритетен достъп до енергия от възобновяеми източници съгласно Директива 2009/28/ЕО не се разбира напълно ясно поне от някои пазарни участници и заявителите посочват, че организаторите на проекти многократно са повдигали този въпрос при контактите си с Европейската комисия във връзка с този първи по рода си проект. Операторите на преносни системи, които работят по проекта KF, не са пренебрегнали евентуалното предизвикателство пред предвидения от тях подход към управлението на претоварването просто така. Вместо това те многократно са представяли своя планиран подход пред службите на Европейската комисия. По мнение на заявителя фактът, че при многобройните си контакти с организаторите на проекти от 2010 г. насам службите на Европейската комисия не са поискали промяна в структурата на проекта KF така, че да се гарантира прилагането на принципа на максимално увеличаване, е допринесъл за объркването на организатора на проекта по отношение на приложимите правила за този проект.

(64)

В заявлението от 2010 г. за безвъзмездни средства във връзка с проекта KF (19) е посочено, че трябва да се намери „правилно тълкуване на приоритетното захранване“, за да се гарантира жизнеспособността на проекта. В съвместното проучване за осъществимост, което беше представено на службите на Комисията, е посочено, че „основното допускане е, че преносната способност на междусистемните електропроводи, която не се очаква да бъде необходима за преноса на вятърна енергия, може да бъде предоставена на разположение на спот пазара“. Следователно очакваната допълнителна преносна способност за търговия е била само преносната способност, която остава след преноса на произведената вятърна енергия в морето до брега.

(65)

В проучването също така е посочено, че „[в]ъз основа на Директива 2009/28/ЕО всички държави имат приоритетен достъп до мрежата за възобновяеми енергийни източници. Освен това съгласно германското национално законодателство се изисква вятърните турбини винаги да могат да захранват националната германска преносна мрежа. Въпреки това в случай на недостатъчна преносна способност официалните изисквания за достъп до мрежата могат да бъдат спазени посредством насрещна търговия или балансиране на пазарните мерки“. Следователно както въпросът с управлението на претоварването, така и възможното решение посредством насрещна търговия, вече са обсъдени.

(66)

Независимо от това подходът към управлението на претоварването продължи да бъде предмет на обсъждане, включително със службите на Европейската комисия. В много сходни презентации от 14 ноември 2012 г. и 3 септември 2014 г. (въз основа на преразгледания план на проекта) операторът на преносна система Energinet.DK изрично посочва, че „моделът на управление на претоварването е съществена част от основанието за инвестиционното решение“. И в двете презентации специално се обръща внимание на възможността приоритетният достъп въз основа на член 16 от Директива 2009/28/ЕО, от една страна, и принципът на максимално увеличаване съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 714/2009, от друга, да бъдат тълкувани противоречиво.

(67)

В презентациите е описан ясно начинът, по който операторите на преносни системи възнамеряват да разрешат това противоречие във връзка с проекта KF, като се посочва, че „преносна способност за пренос на произведената вятърна енергия до наземната мрежа ще се резервира въз основа на прогнозата за ден напред“ и че „оставащата преносна способност ще се предоставя за свързване на пазарите [като по този начин се определя преносната способност на разположение за търговия] и ще се използва по същия начин като преносната способност на другите междусистемни електропроводи“. Въпреки че в презентацията от 2014 г. не се подчертава (писмено) намалената преносна способност за пазара в сравнение с предходния план на проекта, тя и не остава скрита. Напротив, двете презентации следват напълно еднаква структура и ако бъдат сравнени една с друга, разликата е очевидна.

(68)

Следователно от 2010 г. насам значението на подхода към управлението на претоварването е изтъквано многократно на срещите с националните регулаторни органи и службите на Европейската комисия, като е подчертавано, че би могло да се счита, че различните правни изисквания, заложени във вторичното законодателство, си противоречат. Планираният подход, който страните по проекта възнамеряват да приложат, за да преодолеят този проблем, и въздействието, което той може да има върху трансграничната преносна способност, също са описани ясно поне в последните презентации. През тези години националните органи и Комисията продължаваха да подкрепят проекта, включително със значително финансово участие, без да искат промени в неговата структура.

(69)

Комисията също така отбелязва, че предложената концепция е подробно обсъдена със съответните национални органи и че нито един от участващите национални регулаторни органи не е повдигнал възражения по отношение на предвидената концепция за управление на претоварването. Напротив, концепцията е одобрена от всички регулаторни органи на засегнатия регион Hansa в контекста на одобрението на метода за изчисляване на преносната способност на регион Hansa.

(70)

Разбира се, самият факт, че в продължение на няколко години националните органи и Комисията са изразявали опасения от правен характер във връзка с проекта, не може по никакъв начин да се счита за основание за предоставянето на дерогация във връзка с проекта. Освен това, както е подчертано в един от отговорите на консултацията, при проекти с много дълъг период на изпълнение може да се очакват някои промени в регулаторните изисквания (или разяснения към тях). Предвид сложността на темата и подробните обсъждания на регулаторната рамка обаче Комисията не може да изключи възможността страните по проекта разумно да са предположили, че могат да продължат изпълнението на проекта по план. Това се признава и в няколко становища на Комисията, включително в онези, в които на дерогацията се гледа по-скоро критично. Освен това, ако националните регулаторни органи, министрите или Комисията бяха повдигнали възражения, проектът евентуално можеше да бъде адаптиран преди началото на неговата експлоатация, например чрез увеличаване на преносната способност за свързване на брега, за да се поемат увеличените потоци за търговия (както е било планирано първоначално, но след това е отпаднало, когато проектът е изменен).

(71)

Причината, поради която управлението на претоварването е посочено като съществена част за инвестиционното решение, е че в него е трябвало да бъдат взети предвид интересите на всички участващи страни. Това включва ролята на вятърните съоръжения, разположени в морето, за които са получени субсидии чрез различни национални системи за подпомагане. Ясно е, че ако е трябвало да бъде предоставена максимална преносна способност за търговия, това е щяло да доведе до по-голяма вероятност производството на вятърните съоръжения, разположени в морето, да бъде ограничено.

(72)

Разбира се, доколкото ограничаването на производството не се основава на пазарни принципи, член 13, параграф 7 дава право за тези съоръжения за производство на електроенергия да получават пълна финансова компенсация за изгубени приходи по схеми за подпомагане и от пазара „ден напред“. Когато изгубените приходи могат да бъдат по-високи от това (например от пазара в рамките на деня или от услуги на системата), в регламента не е предвидено задължение за компенсация (въпреки че такова задължение може да произтича от националното законодателство). Във всеки случай съществено увеличаване на ограничаването на производството на разположените в морето вятърни паркове значително би променило основните допускания във връзка с проекта, чиято цел е да се увеличат възможностите на разположените в морето вятърни паркове да пренасят електроенергия до брега, да се подобри надеждността на доставките на електроенергия за зона DK 2 и да се увеличи преносната способност за търговия, но без да се променя значително положението на съществуващите вятърни паркове, разположени в морето, или приоритетът, който се отдава на тяхното захранване съгласно съответните национални рамки. Ако страните по проекта са знаели, че трябва да се предоставя максимална преносна способност на разположение за търговия, независимо от правата за приоритетен достъп на вятърните паркове, е можело проектът никога да не бъде осъществен.

(73)

Предвид редовните контакти с националните регулаторни органи, министрите и Комисията, в които се обяснява планираният подход, е правдоподобно да се допусне, че страните по проекта може да са разбрали погрешно правното положение. Предвид това и с оглед на специалното внимание, което трябва да се обърне на предизвикателствата пред този конкретен демонстрационен проект за хибридни активи, действително би могло да се смята, че прилагането на правните изисквания, които биха наложили големи промени в основните принципи на проекта и които, ако бяха изяснени по-рано, биха могли да възпрепятстват неговото осъществяване или да променят основните му принципи, създава значителни проблеми за експлоатацията на малката свързана система.

(74)

Следователно Комисията може да заключи, че пълното прилагане на член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията за системата KF би създало значителни проблеми за експлоатацията на малката свързана система.

(75)

Дерогацията се прилага за изчисляването и разпределянето на трансграничната преносна способност на междусистемния електропровод на KF, като се допуска отклонение от изискванията на член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията, доколкото в него е определен минимален праг от 70 % от общата преносна способност на междусистемния електропровод на KF. Вместо това член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията се прилага, доколкото най-малко 70 % от остатъчната преносна способност се предоставя на разположение, което означава най-малко 70 % от преносната способност, която остава след приспадането на необходимото за преноса на произведената електроенергия от вятърен парк Baltic 1, вятърен парк Baltic 2 и Kriegers Flak до техните съответни системи на брега, въз основа на ежедневни прогнози за производството на електроенергия от тези паркове.

(76)

Когато в други разпоредби се упоменава „минималният праг“, определен в член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията, това се тълкува като означаващо минималния праг, определен в настоящото решение. Това се отнася също за мрежовите кодекси и насоки за електроенергията, включително РПСУП, ПРПС и ЕБ, както и за други условия и методологии, основани на тези регламенти на Комисията.

(77)

Всички други изисквания на член 16 от Регламента за електроенергията, по-специално изискването за предоставяне на максималното равнище на преносна способност на междусистемните електропроводи, като се спазват стандартите за безопасност и сигурна експлоатация на мрежата, остават приложими.

(78)

В член 64 от Регламента за електроенергията е посочено, че решението има за цел да се гарантира, че дерогацията не възпрепятства прехода към възобновяема енергия, увеличаването на гъвкавостта, съхраняването на енергия, електромобилността и оптимизацията на потреблението.

(79)

Решението за дерогация има за цел да се предостави възможност за реализация на първи по рода си демонстрационен проект, чиято цел е по-доброто интегриране на възобновяеми енергийни източници в електроенергийната система. Следователно то не възпрепятства прехода към възобновяема енергия. То също така не оказва осезаемо въздействие върху електромобилността или оптимизацията на потреблението.

(80)

По отношение на увеличената гъвкавост и съхраняването на енергия е важно да се отбележи, че възможността услугите за гъвкавост (включително съхраняване) да подпомагат пряко електроенергийната система зависи от подаването на точни и ясни сигнали относно инвестициите и диспечирането към тези доставчици на услуги. Когато е налице структурно претоварване в рамките на една пазарна зона, това води до изкривени сигнали за инвестиции в специфични за местоположението услуги за гъвкавост. Така например, инвестициите в генериране на водород или акумулаторно съхраняване в рамките на системата KF биха могли да бъдат по-жизнеспособни в една регулаторна рамка, която правилно отразява претоварването между системата KF и двете наземни системи. С оглед на значителните технологични предизвикателства пред инвестициите в съоръжения, разположени в морето, това не означава автоматично, че тези инвестиции биха били жизнеспособни в случай на отделна разположена в морето пазарна зона за системата KF, но е очевидно, че подходът в решението за дерогация може да окаже отрицателно въздействие върху този потенциал за инвестиции в сравнение със създаването на разположена в морето пазарна зона.

(81)

От друга страна, съгласно член 64 от Регламента за електроенергията не се изисква решенията за дерогация да водят до максимално увеличаване на възможностите за гъвкавост или съхранение на енергия, а само да имат за цел „да [се] гарантира, че [дерогацията] не възпрепятства прехода“. С други думи дерогацията не трябва да възпрепятства промени, които без нея биха настъпили по естествен път. Не е сигурно обаче дали при липсата на дерогация системата KF би била експлоатирана като отделна разположена в морето пазарна зона. Както е подчертано и от участниците в консултацията, една разположена в морето пазарна зона би могла да има значителни предимства за функционирането на пазара, прозрачността и ефективното използване на активите на мрежата, но тя също така води със себе си определени усложнения, например при разпределянето на разходите и ползите. Без да бъде създадена разположена в морето пазарна зона, не е ясно дали пълното прилагане на член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията в контекста на проекта KF само по себе си би осигурило по-точни сигнали за инвестиции в услуги за гъвкавост или съхранение.

(82)

Следователно, въпреки че дерогацията не възпрепятства прехода към увеличена гъвкавост, включително съхраняване на енергия, е важно да се вземе предвид необходимостта от подходящи сигнали за инвестиции и въздействието на дерогацията и нейните условия върху евентуалните инвестиции в съхраняване или в други услуги за гъвкавост.

(83)

В член 64 от Регламента за електроенергията изрично е посочено, че дерогацията е ограничена по време и трябва да отговаря на условия, целящи засилване на конкуренцията и интеграция с вътрешния пазар за електроенергия.

(84)

Следователно ограничението във времето може да бъде оправдано не само от принципа на пропорционалност, например ако по-кратка дерогация би могла да разреши разглежданите проблеми или ако по-дълга дерогация би довела до непропорционална тежест за участниците на пазара. В регламента е предвидено задължително ограничение поради няколко причини. На първо място, в регламента се приема, че общата регулаторна рамка може да се прилага за всички ситуации на вътрешния пазар и че такова прилагане на общо основание е от полза за обществото. Макар в член 64 да се признава, че дерогациите може да са необходими за конкретни ситуации, има вероятност тези дерогации да доведат до усложняване на цялата система и да създадат пречки пред интеграцията също и в съседните зони. Освен това обосновката на дерогацията като цяло се основава на техническата и регулаторната рамка към момента и на дадена мрежова топология. Всички тези положения подлежат на промени. И накрая, важно е участниците на пазара да могат да предвидят регулаторните промени достатъчно рано. Следователно всички дерогации трябва да са ограничени по време.

(85)

Единствената ситуация, в която регламентът предвижда възможности за обща дерогация без ограничения във времето, се отнася до най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от ДФЕС, които не могат да бъдат свързани с енергийния пазар на Съюза поради очевидни физически причини. Това е лесно разбираемо, тъй като тези региони не оказват въздействие върху вътрешния пазар на електроенергия. Тъй като KF не е най-отдалечен регион, следователно е необходимо дерогацията да има ясно и предвидимо ограничение във времето.

(86)

В искането за дерогация е предложено ограничение във времето, основано на експлоатацията и междусистемната свързаност на трите разположени в морето вятърни парка. Следователно формулировката не изглежда неограничена във времето. Това условие обаче не е достатъчно точно от гледна точка на това какво все пак представлява експлоатацията на първоначалните вятърни паркове и не дава възможност на трети страни да предвидят регулаторната рамка достатъчно рано.

(87)

За да се избегне съмнение, следва да може ясно да се установи дали разположеният в морето вятърен парк, свързан с мрежата KF, все още представлява един от първоначалните вятърни паркове или не. Поради това при всяко положение следва да бъде добавено условие, че от датата, на която някой от трите вятърни паркове престане да работи по причина, различна от редовна поддръжка или ремонт с ограничена продължителност, или бъде подложен на значителни изменения, какъвто би бил случаят, най-малкото когато е необходимо ново споразумение за присъединяване или когато производствената мощност на вятърния парк се увеличава с над 5 %, произведената електроенергия от този вятърен парк вече няма да се приспада от общата преносна способност, преди изчисляването на остатъчната преносна способност, като по този начин се увеличава наличната преносна способност за търговия на междусистемния електропровод.

(88)

Ако обаче един или два вятърни парка престанат да работят или да се ползват от дерогацията по друг начин, това не оказва отрицателно въздействие върху търговското положение на другите вятърни паркове или върху експлоатацията на системата. Следователно дерогацията не се прекратява просто защото производството на един от вятърните паркове вече не подлежи на предварително приспадане от общата преносна способност, а само ако всичките три вятърни парка вече не подлежат на това приспадане.

(89)

Що се отнася до подходящата продължителност на дерогацията, Комисията отбелязва, че незабавното прилагане на правилата, за които е подадено искане за дерогация, би изисквало значителни изменения в регулаторните и търговските договорености за KF с потенциални отрицателни последици за експлоатацията на вятърните паркове.

(90)

От друга страна, Комисията отбелязва, че предоставянето на дерогация дотогава, докогато вятърните паркове продължават да се експлоатират и остават свързани, би могло да означава, че дерогацията ще се прилага в продължение на 20 години или повече, като се има предвид средният срок на експлоатация на разположените в морето вятърни паркове. Толкова дълга дерогация би могла до доведе до значителни затруднения за интегрирането на пазара.

(91)

Освен това е важно дерогацията за KF да не създава непроменим и негъвкав, донякъде неприсъщ компонент в развиващата се регулаторна рамка за разположени в морето съоръжения. За да се гарантира достатъчна гъвкавост, но същевременно да се осигури подходяща сигурност и предвидимост за всички страни по проекта и за други пазарни участници, следва да се въведе редовно преразглеждане на рамката, одобрена с настоящото решение за дерогация.

(92)

Следователно Комисията трябва да постигне баланс между законните интереси на партньорите по проекта на KF и на съседните държави членки, които са се доверили на законността на регулаторното решение, разработено за първия по рода си проект, и интересите на потребителите и производителите от ЕС да се възползват от принципа на максимално увеличаване на трансграничните потоци.

(93)

Комисията взема предвид факта, че разработването и прилагането на регулаторно решение, което не изисква дерогация, е възможно (20), но ще е необходим значителен период от време и това ще доведе до значително усложняване. Същото важи за необходимото адаптиране на договореностите към новото регулаторно третиране в съответствие с правилата на ЕС. Освен това, тъй като регулаторната рамка за офшорните хибридни активи понастоящем е в процес на обсъждане, следва да се предостави достатъчно време, за да се гарантира, че това адаптиране не се налага да започне, преди да бъде осигурена солидна и ясна основа. Следователно изглежда подходящо да се предостави дерогация за период от 10 години.

(94)

Въпреки това не може напълно да се изключи вероятността все пак да се окаже необходима по-продължителна дерогация, за да се поддържа икономическият баланс и да се гарантира жизнеспособността на системата KF дори след този 10-годишен период. Следователно Комисията може да удължи този период, когато това е оправдано. Дерогацията, включително евентуалното ѝ удължаване, не следва да надвишава период от 25 години, тъй като това би надхвърлило очаквания оставащ срок на експлоатация на вятърните паркове.

(95)

Прегледът на Комисията на исканията за удължаване включва оценка дали е възможно структурата на проекта да бъде променена по начин, който би позволил цялостното интегриране на системата KF в общата регулаторна рамка, например чрез определянето на пазарни зони, разположени в морето. При такива промени в структурата на проекта надлежно се взема под внимание икономическият баланс, установен съгласно решението за дерогация. Подробна процедура за подаването на искания и предоставянето на такова удължаване е описана в раздел 5.5.3.

(96)

Що се отнася до допълнителните условия, които трябва да бъдат наложени, налагането на увеличение на минималната преносна способност, предоставена на разположение за търговия по проект, чиито други параметри не са променени, би допринесло пряко за възобновяване на проблема, който трябва да бъде решен чрез дерогацията, в часовете, в които кабелите в системата KF са претоварени. От друга страна, когато тези кабели не са претоварени, принципът за максимално увеличение се прилага във всички случаи и следователно максималната технически осъществима преносна способност вече трябва да бъде предоставена до достигане на пълната преносна способност на преносната система.

(97)

С оглед на гореизложеното възможността за увеличаване на наличната преносна способност не може да бъде напълно изключена в дългосрочен план. По-конкретно, в по-ранните планове на проекта все още се е предвиждало изграждането на допълнителни кабели за постоянен ток, но тези планове са били изоставени поради увеличението на разходите за необходимите компоненти с 2,5 пъти (вж. съображения 40—42 по-горе). Следователно не е изключено такива инвестиции да могат да бъдат направени в бъдеще. По-специално, в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства за KF е предвидена възможността за интегриране на шведски вятърен парк в системата KF и се предлага вариант за увеличаване на преносната способност при такъв сценарий.

(98)

Когато поради ново развитие на технологиите или на пазара или поради инвестиции в нови разположени в морето вятърни паркове в близост до KF се извършва модернизация на съществуващата система или се полагат нови кабели, които увеличават преносната способност на разположение за финансово жизнеспособна търговия (като се отчита необходимостта от гарантиране на безопасна експлоатация на системата KF и на съседните системи), такива инвестиции следва да бъдат направени. В случай на искания за удължаване оценката на Комисията включва също така дали могат разумно да се очакват такива инвестиции в допълнителна преносна способност.

(99)

Ако доставчиците на услуги за гъвкавост проявяват конкретен интерес към реализирането на проекти в рамките на системата KF или в близост до нея, с които наличната преносна способност за търговия би могла да се увеличи чрез използване на услуги за гъвкавост (например съхраняване на излишната произведена вятърна енергия в разположени в морето акумулатори), такива инвестиции надлежно се разглеждат от съответните национални органи, като се използва техният потенциал за увеличаване на наличната преносна способност за търговия до минималната стойност, определена в член 16, параграф 8 от Регламента за електроенергията.

(100)

С цел Комисията да оцени дали дерогацията все още е необходима с оглед на възможни бъдещи разяснения и промени в правната рамка в областта на хибридните проекти националните органи докладват на Комисията достатъчно рано преди изтичането на дерогацията дали считат за необходимо периодът ѝ да бъде удължен. Ако националните органи желаят да поискат удължаване на периода на настоящата дерогация, достатъчно рано преди изтичането на действието на дерогацията се подава съвместно искане, за да се даде възможност за задълбочен анализ на искането за удължаване и своевременно информиране на пазарните участници относно бъдещата регулаторна рамка за KF. Всяко такова искане включва анализ на разходите и ползите, с който се доказва въздействието на дерогацията както върху системата KF, така и на регионално и европейско равнище, като се сравняват най-малко възможностите за продължаване на дерогацията в настоящата ѝ форма, за увеличаване на наличната преносна способност чрез допълнителни инвестиции и за пълно интегриране на системата KF в общата регулаторна рамка за офшорни хибридни активи, приложима по време на искането за удължаване.

(101)

Когато взема решение по искане за удължаване, Комисията надлежно отчита икономическите интереси на присъединените вятърни паркове и на участващите оператори на системи, но също така и по-широкото социално-икономическо въздействие на дерогацията на регионално и европейско равнище. По-специално при прегледа се установява дали и по какъв начин системата KF следва да бъде интегрирана в по-широка регулаторна рамка в областта на хибридните активи.

(102)

С оглед да се вземат предвид в достатъчна степен промените в регулаторната рамка, както и развитието на технологиите и на пазара, всяко удължаване (ако бъде предоставено) следва да бъде ограничено във времето.

(103)

Ако Комисията стигне до заключението, че за да предостави удължаване, са необходими промени в регулаторния подход, определен в настоящото решение, или че са необходими други условия за засилване на конкуренцията или на интеграцията на пазара, се осигурява достатъчно време за тяхното изпълнение, като също така останалите участници на пазара се информират достатъчно рано за възможните промени в наличната трансгранична преносна способност,