(1)

На 30 януари 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви разпространението на COVID-19 за извънредна ситуация от международно значение, свързана с общественото здраве и на 11 март 2020 г. я характеризира като пандемия.

(2)

Съюзът обедини сили със СЗО и група глобални участници в безпрецедентни усилия за солидарност в световен мащаб за борба с пандемията. Тези усилия имат за цел да подкрепят разработването и равноправното разпределяне на медицински изделия за инвитро диагностика, лечения и ваксини, необходими за контрола и борбата с COVID-19.

(3)

Предвид тревожното нарастване на броя на заболелите от COVID-19 в държавите членки, в съобщението си от 17 юни 2020 г. Комисията предложи Стратегия на ЕС за ваксините срещу COVID-19. Целта на тази стратегия е да се ускори разработването, производството и въвеждането на ваксини срещу вируса, за да се защитят гражданите на Съюза. Въпреки че най-вероятното трайно решение на пандемията е ефективна и безопасна ваксина срещу COVID-19, тестването е абсолютно необходимо за ограничаване на пандемията.

(4)

В областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) Комисията предприе извънредни мерки, за да подпомогне жертвите на пандемията. На 3 април 2020 г. Комисията прие Решение (ЕС) 2020/491 (3), с което на държавите членки се дава възможност временно да освободят от ДДС и вносни мита жизненоважни стоки, необходими за борба с последиците от пандемията от COVID-19, включително медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19. Посоченото решение обаче обхваща само вноса, но не и вътреобщностните доставки или тези на национално ниво.

(5)

Директива 2006/112/ЕО на Съвета (4) съдържа инструменти, които позволяват на държавите членки частично да намалят разходите за ваксинация и тестване за COVID-19, по-специално чрез освобождаването от ДДС без приспадане за болничната и медицинската помощ и намалената ставка на ДДС за ваксините. Тази директива обаче не дава възможност на държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС за доставката на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 или за услуги, тясно свързани с такива изделия. Тя също така не позволява на държавите членки да предоставят освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 или на услуги, тясно свързани с такива ваксини и изделия.

(6)

През 2018 г. Комисията представи предложение за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на ДДС („предложението от 2018 г.“). Ако Съветът приеме това решение, то, наред с другото, ще позволи на държавите членки при определени условия да прилагат намалена данъчна ставка за доставката на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, както и за предзоставянето на услуги, тясно свързани с такива изделия. Освен това, предложението от 2018 г. ще позволи на държавите членки при определени условия да въведат освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС за доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, както и за предоставянето на услуги, тясно свързани с такива ваксини и изделия. Предложението от 2018 г. ще позволи на държавите членки да прилагат тези ставки, ако такава доставка или предоставяне е от полза единствено за крайния потребител и е насочена към постигането на цел от общ интерес.

(7)

Тъй като предложението от 2018 г. обаче все още е в процедура по приемане от Съвета, необходимо е да се предприемат незабавни действия за адаптиране на Директива 2006/112/ЕО към извънредните обстоятелства, дължащи се на пандемията от COVID-19. Целта на тези действия е да се гарантира, че доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, както и предоставянето на услуги, тясно свързани с такива ваксини и изделия, стават възможно най-бързо по-достъпни в ценово отношение в Съюза.

(8)

За тази цел на държавите членки следва да се разреши да прилагат намалени ставки на ДДС за доставката на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 и за услуги, тясно свързани с такива изделия, или да предоставят освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, одобрени като такива от Комисията или от самите тях, както и на услуги, тясно свързани с такива ваксини и изделия.

(9)

Възможността за прилагане на намалена ставка на ДДС за доставката на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 и за услуги, тясно свързани с такива изделия или за предоставяне на освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 и за услугите, тясно свързани с такива ваксини и изделия, следва да бъде ограничена във времето. Тази възможност следва да бъде разрешена само за периода на извънредните обстоятелства, дължащи се на пандемията от COVID-19. Поради несигурността относно продължителността на тези извънредни обстоятелства възможността за прилагане на намалена ставка на ДДС или на освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС за такива доставки следва да остане в сила до 31 декември 2022 г. Преди изтичането на този период възможността за прилагане на намаление или на освобождаване следва да бъде преразгледана с оглед на ситуацията във връзка с пандемията и ако е необходимо, следва да е възможно срокът за прилагането на мярката да бъде удължен. Ако предложението от 2018 г. бъде прието и започне да се прилага преди изтичането на този период, посочените временни мерки, целящи да се адаптира Директива 2006/112/ЕО към пандемията от COVID 19, няма повече да изпълняват предназначението си.

(10)

Тъй като целта на настоящата директива да се осигури възможно най-бързо достъп до доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, както и до услуги, тясно свързани с такива ваксини и изделия, на по-достъпна цена в Съюза не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(11)

Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(12)

Поради пандемията от COVID-19 и необходимостта от незабавни действия в отговор на настъпилата здравна криза е уместно да се предвиди изключение от срока от осем седмици, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(13)

Предвид неотложния характер на ситуацията, породена от пандемията от COVID-19, настоящата директива следва да влезе в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

На 18 юли 2005 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1183/2005.

(2)

В допълнение към преглед на самостоятелните ограничителни мерки, предвидени в член 2б от Регламент (ЕО) № 1183/2005, следва да бъдат изменени основанията отнасящи се до включването на някои лица в списъка в приложение Ia към Регламент (ЕО) № 1183/2005, а едно лице следва да бъде заличено от списъка в посоченото приложение.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1183/2005 следва да бъде съответно изменен,

(1)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (2) („Споразумението за ЕИП“) влезе в сила на 1 януари 1994 г.

(2)

В съответствие с член 98 от Споразумението за ЕИП Съвместният комитет на ЕИП може да реши да измени приложение IV към Споразумението за ЕИП.

(3)

Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията (3) трябва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(4)

Поради това приложение IV към Споразумението за ЕИП следва да бъде съответно изменено.

(5)

Ето защо позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет на ЕИП следва да се основава на проекта на решение на Съвместния комитет на ЕИП,

(1)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (2) („Споразумението за ЕИП“) влезе в сила на 1 януари 1994 г.

(2)

В съответствие с член 98 от Споразумението за ЕИП Съвместният комитет на ЕИП може да реши да измени приложение IV към Споразумението за ЕИП.

(3)

Регламент (ЕС) 2017/1485 на Комисията (3) трябва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(4)

Поради това приложение IV към Споразумението за ЕИП следва да бъде съответно изменено.

(5)

Ето защо позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет на ЕИП следва да се основава на проектa на решение на Съвместния комитет на ЕИП,

(1)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (2) („Споразумението за ЕИП“) влезе в сила на 1 януари 1994 г.

(2)

В съответствие с член 98 от Споразумението за ЕИП Съвместният комитет на ЕИП може да реши да измениприложение IV към Споразумението за ЕИП.

(3)

Регламент (ЕС) 2016/1719 на Комисията (3) трябва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(4)

Поради това приложение IV към Споразумението за ЕИП следва да бъде съответно изменено.

(5)

Ето защо позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет на ЕИП следва да се основава на проекта на решение на Съвместния комитет на ЕИП,

(1)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (2) („Споразумението за ЕИП“) влезе в сила на 1 януари 1994 г.

(2)

В съответствие с член 98 от Споразумението за ЕИП Съвместният комитет на ЕИП може да реши да измени, приложение IV към Споразумението за ЕИП.

(3)

Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията (3) трябва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(4)

Поради това приложение IV към Споразумението за ЕИП следва да бъде съответно изменено.

(5)

Ето защо позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет на ЕИП следва да се основава на проекта на решение на Съвместния комитет на ЕИП,

(1)

Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация от 1994 г. („Споразумението за СТО“) беше сключено от Съюза с Решение 94/800/ЕО на Съвета (1) на 22 декември 1994 г. и влезе в сила на 1 януари 1995 г.

(2)

Съгласно член IV, параграф 1 от Споразумението за СТО Министерската конференция на СТО има правомощията да взема решения относно всички въпроси по многостранните търговски споразумения, ако е постъпила молба от държава членка.

(3)

Съгласно член IV, параграф 2 от Споразумението за СТО в периода между заседанията на Министерската конференция нейните функции се изпълняват от Общия съвет на СТО.

(4)

Съгласно член IХ, параграф 1 от Споразумението за СТО, СТО продължава, при възможност, да взема своите решения с консенсус.

(5)

От Общия съвет на СТО може да бъде поискано на заседанието му през декември 2020 г. или на следващо заседание през 2021 г. да разгледа и приеме предложение, целящо освобождаване от забрани и ограничения на износа на храни, закупени с нетърговски хуманитарни цели по линия на Световната продоволствена програма на Организацията на обединените нации (ООН).

(6)

По силата на член XI, параграф 2, буква а) от Общото споразумение за митата и търговията 1947 (ГАТТ 1947) при определени обстоятелства на страните — членки на СТО се позволява да прилагат временни забрани или ограничения за износа с цел предотвратяване или преодоляване на критичен недостиг на хранителни стоки или други продукти, които са от съществено значение за тях. В член 12 от Споразумението на СТО за селското стопанство, което представлява част от ГАТТ 1994, се определят допълнителни условия, които трябва да се спазват от страните — членки на СТО, в такива случаи. По време на пандемията от COVID-19 страните — членки на СТО, започнаха да прилагат такива ограничителни мерки, които може да засегнат и храните, закупени с нетърговски хуманитарни цели.

(7)

Хуманитарните покупки по линия на Световната продоволствена програма на ООН следва да бъдат освободени от забрани и ограничения за износ с оглед на жизненоважната необходимост от хуманитарна подкрепа, предоставяна от Световната продоволствена програма на ООН, която стана още по-ключова по време на пандемията от COVID-19.

(8)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на съответното бъдещо заседание на Общия съвет на СТО, по отношение на приемането на решение относно предложение, целящо освобождаване от забрани и ограничения на износа на храни, закупени с нетърговски хуманитарни цели по линия на Световната продоволствена програма на ООН, тъй като такова решение ще бъде обвързващо за Съюза,

(1)

Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна (наричано по-долу „споразумението“), беше подписано от Съюза в съответствие с Решение 2012/734/ЕС (1). Съгласно член 353, параграф 4 от споразумението, част IV от него се прилага временно от 1 август 2013 г. между Съюза и Никарагуа, Хондурас и Панама, от 1 октомври 2013 г. — между Съюза и Ел Салвадор и Коста Рика, а от 1 декември 2013 г. — между Съюза и Гватемала.

(2)

Съгласно член 36 от приложение II към споразумението, което се отнася до определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество Съветът за асоцииране създаден с член 4 от споразумението, може да реши да измени разпоредбите на допълненията към приложение II. Съгласно член 37 от приложение II към споразумението Съветът за асоцииране може да одобрява обяснителни бележки по отношение на тълкуването, прилагането и администрирането на приложение II.

(3)

Съветът за асоцииране трябва да приеме решение за изменение на допълнение 2 („Списък на видовете обработка или преработка, които се изисква да бъдат извършени върху материали без произход, за да може произведеният продукт да придобие статут на продукт с произход“) към приложение II, което се основава на Хармонизираната система (ХС) от 2007 г., за да приведе специфичните за отделните продукти правила за произход в съответствие с актуализацията на ХС от 2017 г.. Това привеждане в съответствие включва промените, въведени с ХС от 2012 г., както и несъществените промени в ХС от 2017 г., в специалните правила за произход за отделни продукти в допълнение 2. От съображения за яснота и с оглед на броя на измененията, които е необходимо да бъдат внесени в допълнение 2, посоченото допълнение следва да бъде заменено изцяло.

(4)

Съветът за асоцииране също така трябва да приеме решение за въвеждане на обяснителни бележки към членове 15, 16, 19, 20 и 30 от приложение II към споразумението, за да се осигурят прозрачност и единно прилагане на правилата за произход по отношение на сертификата за движение EUR.1, декларациите върху фактура, одобрените износители и проверката на доказателствата за произход.

(5)

Очаква се двете решения да бъдат приети от Съвета за асоцииране преди края на 2021 г.

(6)

Тъй като двете решения на Съвета за асоцииране ще породят правно действие в Съюза, е целесъобразно да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета за асоцииране.

(7)

Също така е целесъобразно да се отменят решения (ЕС) 2016/1001 (2) и (ЕС) 2016/1336 (3) на Съвета, с които се определят позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза във връзка с актове, които Съветът за асоцииране вече няма да приеме.

(8)

Поради това позицията на Съюза в рамките на Съвета за асоцииране следва да се основава на двете проекторешения на Съвета за асоцииране,

(1)

Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (наричано по-нататък „споразумението“), беше сключено от Съюза с Решение 2010/224/ЕС, Евратом на Съвета и на Комисията (1)и влезе в сила на 1 май 2010 г.

(2)

В споразумението е включен протокол 3 относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество (наричан по-нататък „протокол 3“). В съответствие с член 3 от протокол 3 Съветът по стабилизиране и асоцииране, създаден по силата на член 119 от споразумението (наричан по-нататък „Съветът по стабилизиране и асоцииране“), може да реши да измени разпоредбите на протокол 3.

(3)

По време на следващото си заседание Съветът по стабилизиране и асоцииране ще приеме решение за изменение на споразумението чрез замяна на протокол 3 (наричано по-нататък „решението“) преди края на 2023 г.

(4)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета по стабилизиране и асоцииране, тъй като решението ще породи задължителни правни последици в Съюза.

(5)

С Решение 2013/94/ЕС на Съвета (2) Съюзът сключи Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (наричана по-нататък „конвенцията), която за него влезе в сила на 1 май 2012 г. В нея се съдържат разпоредби относно произхода на стоките, които се търгуват по силата на съответните двустранни споразумения за свободна търговия, сключени между договарящите страни по конвенцията, като посочените разпоредби се прилагат, без да се накърняват принципите, заложени в тези двустранни споразумения.

(6)

В член 6 от конвенцията се предвижда всяка договаряща страна да предприеме подходящи мерки, за да гарантира ефективното ѝ прилагане. За тази цел решението ще въведе динамично позоваване на конвенцията в протокол 3, за да се позовава винаги на последната версия на конвенцията в сила.

(7)

Обсъжданията по изменението на конвенцията доведоха като резултат до нов набор от модернизирани и по-гъвкави правила за произход, които ще бъдат включени в конвенцията. Докато бъде сключено и влезе в сила изменението на конвенцията, Съюзът и Черна гора се договориха да започнат възможно най-скоро да прилагат алтернативен набор от правила за произход, основаващи се на тези в изменената конвенция, които може да се използват двустранно като алтернатива на правилата за произход, определени в конвенцията (наричани по-нататък „преходните правила“). За тази цел в решението ще бъдат предвидени и преходните правила.

(8)

В зоната на кумулация, състояща се от държавите от ЕАСТ, Фарьорските острови, Съюза, Република Турция, участниците в процеса на стабилизиране и асоцииране, Република Молдова, Грузия и Украйна, следва да бъде запазена възможността за използване на сертификати за движение EUR.1 или на декларации за произход вместо сертификати за движение EUR-MED или декларации за произход EUR-MED, като дерогация от разпоредбите на конвенцията, приложими при диагонална кумулация между тези участници.

(9)

Следователно позицията на Съюза в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране следва да се основава на проекта на решение,

(1)

Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга страна (наричано по-нататък „споразумението“), беше сключено от Съюза с Решение 97/430/ЕО на Съвета (1) и влезе в сила на 1 юли 1997 г.

(2)

В споразумението е включен протокол 3 относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество (наричан по-нататък „протокол 3“). Съгласно член 3 от протокол 3 Съвместният комитет, създаден по силата на член 63 от споразумението (наричан по-нататък „Съвместният комитет“), може да реши да измени разпоредбите на протокол 3.

(3)

По време на следващото си заседание Съвместният комитет ще приеме решение за изменение споразумението чрез замяна на протокол 3 (наричано по-нататък „решението“), преди края на 2023 г.

(4)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвместния комитет, тъй като решението ще породи задължителни правни последици в Съюза.

(5)

С Решение 2013/94/ЕС на Съвета (2) Съюзът сключи Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (наричана по-долу „конвенцията“), която за него влезе в сила на 1 май 2012 г. В нея се съдържат разпоредби относно произхода на стоките, които се търгуват по силата на съответните двустранни споразумения за свободна търговия, сключени между договарящите страни по конвенцията, като посочените разпоредби се прилагат, без да се накърняват принципите, заложени в тези двустранни споразумения.

(6)

В член 6 от конвенцията се предвижда всяка договаряща страна да предприеме подходящи мерки, за да гарантира ефективното ѝ прилагане. За тази цел решението ще въведе динамично позоваване на конвенцията в протокол 3, за да се позовава винаги на последната версия на конвенцията в сила.

(7)

Обсъжданията по изменението на конвенцията доведоха като резултат до нов набор от модернизирани и по-гъвкави правила за произход, които да бъдат включени в конвенцията. Докато бъде сключено и влезе в сила изменението на конвенцията, Съюзът и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, се договориха да започнат възможно най-скоро да прилагат алтернативен набор от правила за произход, основаващи се на тези в изменената конвенция, които може да се използват двустранно като алтернатива на правилата за произход, определени в конвенцията (наричани по-нататък „преходните правила“). За тази цел в решението ще бъдат предвидени и преходните правила.

(8)

Следователно позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет следва да се основава на проекта на решение,

(1)

Когато определен акт трябва да бъде приет от Съвета с квалифицирано мнозинство, е необходимо да се провери дали държавите членки, които съставляват квалифицираното мнозинство, представляват най-малко 65 % от населението на Съюза.

(2)

Този процент се изчислява съобразно с данните за населението, които се съдържат в приложение III към Процедурния правилник на Съвета („Процедурен правилник“) (1).

(3)

Член 11, параграф 6 от Процедурния правилник предвижда, че считано от 1 януари всяка година, въз основа на данните, с които разполага Статистическата служба на Европейския съюз към 30 септември на предходната година, Съветът изменя стойностите, посочени в това приложение.

(4)

Поради това Процедурният правилник следва да бъде съответно изменен за 2021 г.

(5)

В съответствие с член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, член 240 от Договора за функционирането на Европейския съюз се прилага за Европейската общност за атомна енергия,

(1)

На 16 юли 2012 г. Съветът прие Решение 2012/389/ОВППС (1) относно мисията на Европейския съюз за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP NESTOR).

(2)

На 12 декември 2016 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2016/2240 (2), с което мандатът на мисията беше изменен, за да се съсредоточи тя върху изграждането на капацитет в Сомалия, а името на мисията беше променено на EUCAP Somalia.

(3)

На 10 декември 2018 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2018/1942 (3) за изменение на Решение 2012/389/ОВППС с цел удължаване на срока на EUCAP Somalia и предоставяне на референтна сума за периода до 31 декември 2020 г. Тази референтна сума беше увеличена с Решение (ОВППС) 2020/663 на Съвета (4).

(4)

В контекста на цялостния и координиран стратегически преглед на ангажимента по линия на ОПСО в Сомалия и Африканския рог Комитетът по политика и сигурност постигна съгласие да удължи срока на EUCAP Somalia до 31 декември 2022 г. и да измени мандата ѝ.

(5)

Решение 2012/389/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

(1)

На 15 февруари 2010 г. Съветът прие Решение 2010/96/ОВППС (1) за военна мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност (EUTM Somalia).

(2)

На 19 ноември 2018 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2018/1787 (2), с което мандатът на EUTM Somalia беше удължен до 31 декември 2020 г.

(3)

В контекста на цялостния и координиран стратегически преглед на ангажиментите по линия на ОПСО в Сомалия и Африканския рог Комитетът по политика и сигурност препоръча мандатът на EUTM Somalia да бъде удължен до 31 декември 2022 г.

(4)

Решение 2010/96/ОВППС следва да бъде съответно изменено.

(5)

В съответствие с член 5 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Дания не участва в изпълнението на настоящото решение и поради това не участва във финансирането на мисията,

(1)

На 20 декември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/788/ОВППС (1) относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ДРК).

(2)

На 12 декември 2016 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2016/2231 (2) в отговор на възпрепятстването на избирателния процес и свързаните с това нарушения на правата на човека в ДРК. С Решение (ОВППС) 2016/2231 беше изменено Решение 2010/788/ОВППС и бяха въведени автономни ограничителни мерки в член 3, параграф 2 от Решение 2010/788/ОВППС.

(3)

Въз основа на преглед на ограничителните мерки, посочени в член 3, параграф 2 от Решение 2010/788/ОВППС, тези мерки следва да бъдат подновени до 12 декември 2021 г. и едно лице следва да бъде заличено от списъка в приложение II към посоченото решение.

(4)

Основанията за включването на някои лица в списъка в приложение II към Решение 2010/788/ОВППС следва да бъдат изменени.

(5)

Поради това Решение 2010/788/ОВППС следва да бъде съответно изменено,