5.6.2020

Официален вестник на Европейския съюз

L 177/1

РЕГЛАМЕНТ (EС) 2020/740 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 май 2020 година

относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 и член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът се е ангажирал с изграждането на енергиен съюз, провеждащ насочена към бъдещето политика в областта на климата. Горивната ефективност представлява съществен елемент на рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и има ключово значение за намаляването на потреблението на енергия.

(2)	Комисията направи преглед на Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3) и посочи необходимостта от актуализиране на разпоредбите му, за да се подобри неговата ефективност.

(3)	За по-голяма яснота и осъвременяване на някои от неговите разпоредби е целесъобразно Регламент (ЕО) № 1222/2009 да се замени, като се вземе предвид технологичният прогрес по отношение на гумите.

(4)

На транспортния сектор се пада една трета от консумацията на енергия в Съюза. Автомобилният транспорт е бил източник на около 22 % от общите емисии на парникови газове в Съюза през 2015 г. Главно поради съпротивлението при търкаляне, на гумите се падат между 20 % и 30 % от потреблението на гориво на превозните средства. Ето защо намаляването на съпротивлението при търкаляне на гумите би допринесло значително за горивната ефективност на автомобилния транспорт и по този начин за намаляването на емисиите на парникови газове и за декарбонизацията на транспортния сектор.

(5)	За да се отговори на предизвикателството да се намалят емисиите на CO2 от автомобилния транспорт, e целесъобразно държавите членки в сътрудничество с Комисията да създадат стимули за иновации по отношение на ефективни откъм разход на гориво и безопасни гуми от клас C1, клас C2 и клас C3.

(6)

Гумите се характеризират с редица взаимно свързани параметри. Подобряването на един параметър, като например съпротивлението при търкаляне, може да има неблагоприятно въздействие върху други параметри, например сцеплението с влажна пътна настилка, докато подобряването на сцеплението с влажна пътна настилка може да има неблагоприятно въздействие върху външния шум при търкаляне. Производителите на гуми следва да бъдат насърчавани да подобрят всички параметри спрямо настоящите стандарти.

(7)	Ефективните от гледна точка на разхода на гориво гуми биха могли да бъдат рентабилни, тъй като икономиите на гориво, които те реализират, компенсират и надхвърлят по-високата цена при покупка, произтичаща от по-високите производствени разходи за такива гуми.

(8)

В Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4) се определят минимални изисквания за съпротивлението при търкаляне на гумите. Технологичното развитие дава възможност да се намалят значително под тези минимални изисквания загубите на енергия, предизвикани от съпротивлението при търкаляне на гумите. Ето защо, за да се намали въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда, е целесъобразно да се актуализират разпоредбите за етикетиране на гумите, за да се насърчат крайните потребители да купуват по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво гуми, като им бъде предоставяна хармонизирана информация относно параметъра за съпротивлението при търкаляне.

(9)	Подобряването на етикетирането на гумите ще позволи на потребителите да получат по-уместна и по-сравнима информация относно горивната ефективност, безопасността и шума и да вземат икономически ефективни и екологосъобразни решения при закупуването на гуми.

(10)

Шумът от автомобилния транспорт е вреден и въздейства неблагоприятно върху здравето. С Регламент (ЕО) № 661/2009 се определят минимални изисквания за външния шум при търкаляне. Технологичното развитие дава възможност да се намали външният шум при търкаляне значително под тези минимални изисквания. Ето защо, за да се намали шумът от автомобилния транспорт, е целесъобразно да се актуализират разпоредбите за етикетирането на гумите с цел да се насърчат крайните потребители да купуват гуми с по-ниски нива на външен шум при търкаляне, като им бъде предоставяна хармонизирана информация относно параметъра за външния шум при търкаляне.

(11)

Предоставянето на хармонизирана информация относно външния шум при търкаляне улеснява също така и прилагането на мерки за ограничаване на шума от автомобилния транспорт и допринася за повишаване на осведомеността относно влиянието на гумите върху шума от автомобилния транспорт в рамките на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).

(12)

С Регламент (ЕО) № 661/2009 се определят и минимални изисквания за сцеплението на гумите с влажна пътна настилка. Технологичното развитие дава възможност за подобряване на сцеплението с влажна пътна настилка значително над тези минимални изисквания, а следователно и за намаляване на спирачния път при влажна пътна настилка. Ето защо, за да се подобри безопасността на автомобилния транспорт, е целесъобразно да се актуализират разпоредбите за етикетиране на гумите, за да се насърчат крайните потребители да купуват гуми с по-високи показатели за сцепление с влажна пътна настилка, като им бъде предоставяна хармонизирана информация за параметъра за сцеплението на гумите с влажна пътна настилка.

(13)

За да се осигури постигане на съответствие с международната правна рамка, Регламент (ЕО) № 661/2009 препраща към Правило № 117 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) (6), в което са предвидени съответните методи за измерване на съпротивлението при търкаляне, външния шум при търкаляне и характеристиките на сцеплението с влажна пътна настилка и сняг.

(14)

В етикета на гумите следва да бъде включена информация за характеристиките на гумите, специално проектирани за използване в сурови условия при наличието на сняг и лед. Информацията относно характеристиките за сцепление със сняг следва да се основава на Правило № 117 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), в неговата най-актуална версия, приложима по отношение на Съюза (Правило № 117 на ИКЕ на ООН), и пиктограмата Alpine Symbol, съдържаща се в него, следва да бъде включена в етикета на гума, която отговаря на минималните стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в това правило. След като стандартът бъде официално приет, информацията относно характеристиките за сцепление с лед следва да се основава на ISO стандарт 19447 и върху етикета на гума, която отговаря на минималните стойности на показателя за сцепление с лед, посочени в този ISO стандарт, следва да бъде включена пиктограмата за сцепление с лед. До приемането на ISO стандарт 19447 характеристиките за сцепление с лед следва да бъдат оценявани спрямо надеждни, точни и възпроизводими методи, които да са съобразени с общопризнатото съвременно технологично равнище. На етикета на гума, която отговаря на минималните стандарти за характеристики за сцепление с лед, следва да бъде поставена пиктограмата за сцепление с лед, посочена в приложение I.

(15)

Абразивното износване на гумите по време на употреба е значителен източник на пластмасови микрочастици, които са вредни за околната среда и за здравето на човека. Поради това в съобщението на Комисията „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ се посочва нуждата от предприемане на мерки спрямо непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици от гуми, наред с другото чрез информационни мерки като етикетиране и минимални изисквания за гумите. С абразивното износване на гумите е свързано понятието пробег, а именно броят километри, след който се налага гумата да бъде сменена поради износване на протектора. В допълнение към абразивното износване на гумите и износването на протектора, експлоатационният срок на гумата зависи от редица фактори, като устойчивостта на износване на гумата, включително състава, шарката и структурата на протектора, пътните условия, поддръжката, налягането на гумите и стила на шофиране.

(16)

Все още обаче не е наличен подходящ метод на изпитване за измерване на износването и пробега на гумите. Поради това Комисията следва да възложи разработването на такъв метод на изпитване, като бъдат отчетени в пълна степен съвременните достижения на техниката и всички разработвани или предлагани в международен план стандарти и регламенти, както и работата, извършвана от сектора.

(17)

Регенерираните гуми съставляват значителна част от пазара на гуми за тежкотоварни превозни средства. Регенерирането на гуми удължава техния експлоатационен срок и допринася за постигането на целите на кръговата икономика, например намаляване на отпадъците. Прилагането на изискванията за етикетиране на такива гуми ще доведе до значителни икономии на енергия. Настоящият регламент следва да предвиди включването в бъдеще на подходящ метод на изпитване за измерване на характеристиките на регенерираните гуми, който понастоящем не е наличен.

(18)

Енергийният етикет, предвиден в Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (7), с който консумацията на енергия от продуктите се категоризира по скала от „A“ до „G“, се разпознава от над 85 % от европейските потребители като ясно и прозрачно средство за информация и е доказал своята ефективност в популяризирането на по-ефективни продукти. Доколкото е възможно етикетът на гумите следва да бъде със същото оформление, но като се отчитат и особеностите на параметрите на гумата.

(19)

Предоставянето на позволяваща сравнение информация относно параметрите на гумата под формата на стандартен етикет на гуми е вероятно да повлияе върху решенията на крайните потребители за купуване в полза на гуми, които са по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво, по-дълготрайни, по-безопасни и по-безшумни. Това от своя страна вероятно ще насърчи производителите на гуми да подобрят параметрите на гумите, което ще проправи пътя към по-устойчиво потребление и производство на гуми.

(20)

Необходимостта от повече информация относно горивната ефективност и други параметри е съществена за всички крайни потребители, включително за купувачите на резервни гуми, купувачите на гуми за нови превозни средства, както и за управителите на автомобилни паркове и за транспортните предприятия, които при липсата на етикетиране и на режим за хармонизирано изпитване не могат да сравнят лесно параметрите на гумите с различни търговски наименования. Поради това е целесъобразно да се изисква етикет на гумите за всички гуми, предлагани или доставяни с превозните средства.

(21)

Понастоящем етикети на гумите се изискват за гумите за пътнически превозни средства (гуми от клас С1) и за лекотоварни автомобили (гуми от клас С2), но не и за гуми за тежкотоварни превозни средства (гуми от клас С3). Гумите от клас С3 водят до по-висок разход на гориво и с тях се изминават повече километри годишно, отколкото с гумите от клас C1 или клас C2, поради което потенциалът за намаляване на разхода на гориво и емисиите на парникови газове от тежкотоварните превозни средства е значителен. Поради това гумите от клас С3 следва да бъдат включени в приложното поле на настоящия регламент. Включването на гумите от клас С3 в обхвата на настоящия регламент е в съответствие и с Регламент (EС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета (8), който предвижда мониторинга и докладването на емисиите на CO2 от новите тежкотоварни превозни средства и разхода им на гориво, както и с Регламент (EС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета (9), който установява стандартите за емисиите на CO2 от нови тежкотоварни превозни средства.

(22)

Много крайни потребители вземат решения за купуване на гуми, без да виждат наистина гумите и поради това не виждат етикета на гумите върху тях. В такива случаи на крайните потребители следва да се покаже етикетът преди окончателното вземане на решението за покупка. Излагането на етикет на гумите върху гумите на мястото на продажба, както и в рекламните материали с технически характер, следва да гарантира, че дистрибуторите, а също и евентуалните крайни потребители, разполагат с хармонизирана информация относно значимите параметри на гумите в момента и на мястото на вземане на решение за покупката.

(23)

Някои крайни потребители вземат решение за закупуването на гуми преди пристигането си на мястото на продажба или купуват гуми чрез поръчка по пощата или по интернет. За да се гарантира, че тези крайни потребители също правят информиран избор въз основа на достатъчно хармонизирана информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния шум при търкаляне, наред с останалото, етикетите на гумите следва да са изложени във всички рекламни материали с технически характер и във всички визуални реклами за конкретни типове гуми, включително когато тези материали са предоставени в интернет. Когато визуалните реклами се отнасят за група гуми, а не само за конкретен тип гуми, не е задължително да се показва етикетът.

(24)

На потенциалните крайни потребители следва да се предоставя информация, обясняваща всеки един елемент на етикета на гумите и неговото значение. Тази информация следва да се предоставя във всички рекламни материали с технически характер, като например уебсайтовете на доставчиците, но следва да не се изисква за визуалните реклами. Следва да не се приема, че рекламните материали с технически характер включват реклами върху рекламни пана, във вестници и списания, или по радиото и телевизията.

(25)

Без да се засягат задълженията на държавите членки за надзор на пазара и задължението на доставчиците да проверяват съответствието на продуктите, доставчиците следва да предоставят изискваната информация относно съответствието в електронна форма в продуктовата база данни. Информацията, която има отношение към потребителите и дистрибуторите, следва да се оповестява публично в публичната част от продуктовата база данни. Тази информация следва да се предоставя във вид на отворени данни, така че разработчиците на мобилни приложения и на средства за сравнение да имат възможността да я използват. Лесният пряк достъп до публичната част на продуктовата база данни следва да бъде подпомогнат чрез насочени към потребителя инструменти върху печатните етикети, като динамичен двумерен баркод (QR код).

(26)

По отношение на частта на продуктовата база данни, свързана със съответствието с изискванията, следва да се прилагат строги правила за защита на данните. Изискваните специфични части от техническата документация в частта за съответствието на продуктовата база данни следва да бъдат предоставени на разположение както на органите за надзор на пазара, така и на Комисията. Когато техническа информация е с твърде чувствителен характер, за да бъде включена в категорията на техническата документация, органите за надзор на пазара следва да запазят правото си на достъп до тази информация, когато това е необходимо, в съответствие със задължението за сътрудничество на доставчиците или като доставчиците започнат да въвеждат в продуктовата база данни на доброволен принцип допълнителни части от техническата документация.

(27)

Продажбите на гуми чрез платформи за продажба в интернет спрямо продажбите директно от доставчици нарастват. Поради това, доставчиците на хостинг услуги следва да осигурят възможност за излагане на етикета на гумите и на продуктовия информационен лист, осигурени от доставчика, в близост до цената. Те следва да информират дистрибутора за задължението за излагане на етикета на гумите и на продуктовия информационен лист, но следва да не носят отговорност за точността или съдържанието на този етикет или продуктов информационен лист. Задълженията, наложени на доставчиците на хостинг услуги съгласно настоящия регламент, следва да останат ограничени до това, което е разумно и не следва да представляват общо задължение за наблюдение на информацията, съхранявана от тях или за активно търсене на факти или обстоятелства, показващи дейности, които не съответстват на изискванията на настоящия регламент. При все това в съответствие с член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), ако желаят да се ползват от освобождаването от отговорност, съдържащо се в тази разпоредба, доставчиците на хостинг услуги следва да действат експедитивно за отстраняване или блокиране на достъпа до информация, която съхраняват по искане на получателите на техните услуги, и когато такава информация не съответства на изискванията на настоящия регламент, като например свързана с липсващи, непопълнени или неправилни етикети на гуми или продуктови информационни листове. Те следва да направят това веднага щом действително узнаят за такава информация или, по отношение на исковете за обезщетение, веднага щом се запознаят с такава информация, например чрез конкретна информация, предоставена от орган за надзор на пазара. За доставчиците, които продават директно на крайните потребители от свой собствен уебсайт, важат задълженията за продажба от разстояние за дистрибуторите.

(28)

Съпротивлението при търкаляне, сцеплението с влажна пътна настилка, външният шум при търкаляне и другите параметри следва да се измерват с надеждни, точни и възпроизводими методи, при които се вземат предвид общоприетите най-съвременни методи за измерване и изчисляване. Доколкото е възможно, методите трябва да отразяват поведението на средностатистическия потребител и да са надеждни, за да се предотвратява както умишленото, така и неволното заобикаляне на изискванията. Етикетите на гумите следва да отразяват сравнителните характеристики на гумите при действителната им употреба в рамките на ограниченията, които се дължат на необходимостта от надеждни, точни и възпроизводими лабораторни изпитвания, за да се даде възможност на крайните потребители да сравняват различните гуми и да се ограничат разходите по изпитването за производителите.

(29)

Когато имат достатъчно основания да смятат, че даден доставчик не е гарантирал точността на етикета на гумите, и за да дадат допълнителна увереност на потребителите, националните органи съгласно определението в член 3, точка 37) от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета (11) следва да проверят дали отбелязаните на етикета на гумите класове за съпротивление при търкаляне, сцепление с влажна пътна настилка и външен шум при търкаляне, както и пиктограмите за другите параметри отговарят на предоставената от доставчика документация, основаваща се на резултатите от изпитванията и изчисленията. Тези проверки може да бъдат извършени в хода на процеса по одобряване на типа и не е задължително да включват физическо изпитване на гумите.

(30)

Спазването на разпоредбите относно етикетирането на гуми от доставчиците, търговците на едро, търговците на дребно и другите дистрибутори е от съществено значение за осигуряване на равноправни условия на конкуренция в рамките на Съюза. Поради това държавите членки следва да наблюдават дали разпоредбите се спазват посредством и редовни последващи проверки и надзор на пазара в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(31)

За да се улесни мониторингът на спазването на изискванията, да се предостави на крайните потребители полезен инструмент и да се позволи на дистрибуторите да ползват алтернативни пътища на получаване на продуктовите информационни листове, гумите следва да бъдат включени в продуктовата база данни, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369. Ето защо посоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(32)

За да може енергийният етикет да се ползва с доверието на крайните потребители, следва да не се позволява използването на други етикети, които имитират етикета на гумите. По същите причини следва да не се позволява и използването на други етикети, марки, знаци или надписи, които биха могли да заблудят или объркат крайните потребители по отношение на параметрите, включени в етикета на гумите.

(33)	Санкциите за нарушения на настоящия регламент и на приетите съгласно него делегирани актове следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(34)

С оглед да се насърчава енергийната ефективност, смекчаването на изменението на климата, пътната безопасност и опазването на околната среда, държавите членки следва да имат възможност да създават стимули за използването на енергийноефективни и безопасни гуми. Държавите членки сами определят естеството на тези стимули. Тези стимули следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза за държавната помощ и да не представляват необосновани пазарни пречки. Настоящият регламент не засяга резултатите от евентуални процедури за държавна помощ, които могат да бъдат образувани съгласно членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на тези стимули.

(35)

С цел да изменя съдържанието и формата на етикета на гумите, да въвежда изисквания по отношение на регенерираните гуми, износването на гумите и пробега и да адаптира приложенията към технологичния прогрес, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(36)

След като бъде предоставен на разположение надеждни, точни и възпроизводими методи за изпитване и измерване на износването на гумите и пробега, Комисията следва да направи оценка на осъществимостта за добавяне в етикета на гумите на информация относно износването на гумите и пробега. При предлагането на делегиран акт за добавяне на износването на гумите и пробега в етикета на гумите, Комисията следва да вземе предвид тази оценка и следва да си сътрудничи тясно с промишлеността, съответните организации по стандартизация, като например Европейския комитет за стандартизация (CEN), Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) или Международната организация по стандартизация (ISO), и представители на други интереси на заинтересованите страни при разработването на подходящи методи за изпитване. Информацията относно износването на гумите и пробега следва да бъде недвусмислена и да не влияе отрицателно върху ясната разбираемост и ефективността на етикета на гумите като цяло спрямо крайните потребители. Тази информация освен това би позволила на крайните потребители да правят информиран избор по отношение на гумите, експлоатационен срок и непреднамереното изпускане на микропластмаси. Това би било от полза за опазването на околната среда и същевременно би позволило на крайните потребители да прогнозират експлоатационните разходи за гумите в по-дългосрочен план.

(37)	Не е задължително да се поставя нов етикет на гумите, които вече са били пуснати на пазара преди датата на прилагане на настоящия регламент.

(38)	Размерът на етикета на гумите следва да остане същият като посочения в Регламент (ЕО) № 1222/2009. Подробности за сцеплението със сняг и лед и QR кодът следва да бъдат включени в етикета на гумите.

(39)

Комисията следва да направи оценка на настоящия регламент. В съответствие с точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество, оценката следва да се основава на ефикасността, ефективността, важността, съгласуваността и добавената стойност и следва да служи като база за оценки на въздействието на вариантите за по-нататъшни действия.

(40)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се увеличи безопасността, защитата на здравето и икономическата и екологичната ефективност на автомобилния транспорт, като се предоставя на крайните потребители информация и им се дава възможност да избират по-ефективни по отношение на горивото, по-дълготрайни, по-безопасни и по-безшумни гуми, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като за нея се изисква хармонизирана информация за крайните потребители, а поради необходимостта от хармонизирана регулаторна рамка и еднакви условия на конкуренция за всички производители, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Подходящият правен инструмент остава регламент, тъй като с него се определят ясни и подробни правила, които изключват различаващо се транспониране от страна на държавите членки, като по този начин се осигурява по-висока степен на хармонизиране в рамките на Съюза. Наличието на хармонизирана регулаторна рамка на равнището на Съюза вместо на равнището на държавите членки намалява разходите на производителите, осигурява равнопоставеност и гарантира свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в член 5 от ДЕС, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(41)	Поради това Регламент (ЕО) № 1222/2009 следва да бъде отменен, считано от датата на прилагане на настоящия регламент,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установява рамка за предоставяне на хармонизирана информация относно параметрите на гумите посредством етикетиране, за да могат потребителите да правят информиран избор при покупката на гуми с цел увеличаване на безопасността, защитата на здравето, икономическата и екологичната ефективност на автомобилния транспорт чрез популяризиране на ефективни по отношение на разхода на гориво, дълготрайни и безопасни гуми с ниски нива на шум.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага за гуми от класове C1, C2 и C3, които се пускат на пазара.

Изискванията за регенерираните гуми се прилагат, след като е налице подходящ метод на изпитване за измерване на характеристиките на такива гуми в съответствие с член 13.

2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

a)	гуми с професионална употреба за превозни средства с висока проходимост;

б)	гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са регистрирани за първи път преди 1 октомври 1990 г.;

в)	резервни гуми за временно ползване тип Т;

г)	гуми, чиято номинална скорост е по-малка от 80 km/h;

д)	гуми, предназначени за джанти с номинален диаметър, по-малък или равен на 254 mm или по-голям или равен на 635 mm;

е)	гуми, оборудвани с допълнителни приспособления за увеличаване на задвижващата сила, например гуми с шипове;

ж)	гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са предназначени изключително за състезания;

з)	гуми втора употреба, освен ако такива гуми не са внесени от трета държава.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„гуми от клас C1, клас C2 и клас C3“ означава гуми от съответните класове, установени в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 661/2009;

2)	„регенерирани гуми“ означава употребявани гуми, които са повторно пригодени за употреба посредством замяна на износения протектор с нов материал;

3)	„Т-тип резервна гума за временно ползване“ означава резервна гума за временно ползване, проектирана за употреба, напомпана до налягане, по-високо от определеното за стандартни и подсилени гуми;

4)	„гуми с професионална употреба за превозни средства с висока проходимост“ означава гуми за специална употреба, които се използват предимно при тежки условия извън пътя;

„етикет на гумите“ означава графична диаграма в печатен или електронен формат, включително под формата на стикер, върху която са поставени символи, имащи за цел да информират крайните потребители за експлоатационните характеристики на гума или на партида гуми по отношение на параметрите, посочени в приложение I;

6)	„място на продажба“ означава мястото, където гумите са изложени или съхранявани и предлагани за продажба на крайни потребители, включително автосалоните, където гуми, немонтирани на превозни средства, се предлагат за продажба на крайни потребители;

7)	„рекламни материали с технически характер“ означава документация в печатен или електронен формат, изготвена от доставчик с цел да допълни рекламни материали с информацията, посочена в приложение IV;

8)	„продуктов информационен лист“ означава стандартен документ, съдържащ информацията, посочена в приложение III в печатен или електронен формат;

9)	„техническа документация“ означава документация, достатъчна, за да позволи на органите за надзор на пазара да направят оценка на точността на етикета на гумите и продуктовия информационен лист, включително информацията, посочена в точка 2) от приложение VII;

10)	„продуктова база данни“ означава продуктовата база данни, създадена съгласно член 12 от Регламент (ЕС) 2017/1369;

11)	„продажба от разстояние“ означава предлагане за продажба, наем или лизинг чрез поръчка по пощата, каталог, интернет, телемаркетинг или с всеки друг метод, при който не може да се очаква потенциалният краен потребител да види гумата изложена;

12)	„производител“ означава производител съгласно определението в член 3, точка 8) от Регламент (ЕС) 2019/1020;

13)	„вносител“ означава вносител съгласно определението в член 3, точка 9) от Регламент (ЕС) 2019/1020;

14)	„упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име по отношение на определени задачи във връзка със задълженията на производителя съгласно изискванията на настоящия регламент;

15)	„доставчик“ означава производител, установен в Съюза, упълномощен представител на производител, който не е установен в Съюза, или вносител, който пуска продукт на пазара на Съюза;

16)	„дистрибутор“ означава физическо или юридическо лице, част от веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя продукт на пазара;

17)	„предоставяне на пазара“ означава предоставяне на пазара съгласно определението в точка 1) от член 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020;

18)	„пускане на пазара“ означава пускане на пазара съгласно определението в точка 2) от член 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020;

19)	„краен потребител“ означава потребител, управител на автомобилен парк или предприятие за автомобилен транспорт, който купува или се очаква да купи гума;

20)

„параметър“ означава характеристика на гумата, която има значително въздействие върху околната среда, безопасността на пътя или здравето по време на използването на гумите, като износването на гумите, пробега, съпротивлението при търкаляне, сцеплението с влажна пътна настилка, външния шум при търкаляне, сцеплението със сняг или лед;

21)	„тип гума“ означава версия на гума, за която техническите характеристики в етикета на гумите, продуктовият информационен лист и идентификаторът на типа гума са еднакви за всички единици от тази версия;

22)

„допустимо отклонение при проверка“ означава максимално допустимото отклонение между резултатите от измерванията и изчисленията от изпитванията за проверка, извършени от или от името на органите за надзор на пазара и стойностите на декларираните или публикувани параметри, отразяващи отклонения поради междулабораторна вариация;

23)	„идентификатор на типа гума“ означава код — обикновено буквено-цифров — който разграничава конкретен тип гума от другите типове гуми, които имат същото търговско наименование или същата търговска марка като тази на доставчика;

24)	„еквивалентен тип гума“ означава тип гума, който е пуснат на пазара от същия доставчик като друг тип гума с различен идентификатор на типа гума и който има същите технически характеристики от значение за етикета и същия продуктов информационен лист.

Член 4

Задължения на доставчиците на гуми

1. Доставчиците гарантират, че гумите от класове С1, С2 и С3, пускани на пазара, се съпровождат безплатно от:

a)	за всяка отделна гума от отговарящ на изискванията на приложение II етикет на гумите под формата на стикер, в който се посочва клас и се съдържа информация за всеки от параметрите, посочени в приложение I, и от продуктов информационен лист; или

б)	за всяка партида от една или повече еднакви гуми от отговарящ на изискванията на приложение II печатен етикет на гумите, в който се посочва клас и се съдържа информация за всеки от параметрите, посочени в приложение I, и от продуктов информационен лист.

2. По отношение на гуми, продавани или предлагани за продажба от разстояние, доставчиците гарантират, че етикетът на гумите се излага в близост до цената и има достъп до продуктовия информационен лист, включително в печатен формат, при поискване от крайния потребител. Размерът на етикета на гумите позволява етикетът да се вижда ясно и да е четлив и е пропорционален на размера, определен в приложение II, точка 2.1.

По отношение на гумите, които се продават или предлагат за продажба в интернет, доставчиците могат да предоставят етикета на гумите за конкретен тип гуми чрез вложено изображение.

3. Доставчиците гарантират, че във всяка визуална реклама за конкретен тип гума, се вижда етикетът на гумите. Ако във визуалната реклама се показва цената за този тип гума, етикетът на гумите се излага в близост до цената.

За визуални реклами в интернет доставчиците могат да предоставят етикета на гумите чрез вложено изображение.

4. Доставчиците гарантират, че всеки рекламен материал с технически характер за конкретен тип гума излага етикета на гумите от този тип гума и включва информацията, посочена в приложение IV.

5. Доставчиците предоставят на съответния национален орган, определен в член 3, точка 37) от Регламент (ЕС) 2018/858, стойностите, използвани за определяне на съответните класове и всяка допълнителна информация за експлоатационните характеристики, която доставчикът декларира на етикета на гумите на типове гуми в съответствие с приложение I към настоящия регламент, както и етикета на гумите, който съответства на изискванията, установени в приложение II към настоящия регламент. Тази информация се предоставя на съответния национален орган въз основа на член 5, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент преди пускането на пазара на въпросните типове гуми, така че органът да може да провери точността на етикета на гумите.

6. Доставчиците гарантират точността на предоставяните от тях етикети на гумите и продуктови информационни листове.

7. Доставчиците могат да предоставят техническата документация на органите на държавите членки, различни от посочените в параграф 5 органи, или при поискване на съответните национални акредитирани органи.

8. Доставчиците си сътрудничат с органите за надзор на пазара и предприемат незабавни действия за коригиране на случаи на неспазване на настоящия регламент, за които носят отговорност, по своя собствена инициатива или когато органите за надзор на пазара поискат това.

9. Доставчиците не предоставят или излагат други етикети, маркировки, знаци или надписи, които не съответстват на настоящия регламент и ако това може да подведе или обърка крайните потребители относно параметрите, посочени в приложение I.

10. Доставчиците не предоставят, нито излагат етикети, които наподобяват етикета на гумите, предвиден съгласно настоящия регламент.

Член 5

Задължения на доставчиците на гуми по отношение на продуктовата база данни

1. Считано от 1 май 2021 г., доставчиците въвеждат в продуктовата база данни информацията, посочена в приложение VII, преди да пуснат на пазара дадена гума, произведена след тази дата.

2. За гумите, произведени между 25 юни 2020 г. и 30 април 2021 г., доставчикът въвежда в продуктовата база данни информацията, посочена в приложение VII, до 30 ноември 2021 г.

3. Когато гумите се пускат на пазара преди 25 юни 2020 г., доставчикът може да въведе в продуктовата база данни информацията, посочена в приложение VII.

4. До вписването в продуктовата база данни на посочената в параграфи 1 и 2 информация, доставчикът предоставя електронна версия на наличната техническа документация за проверка в срок от 10 работни дни след получаване на искане от органа за надзор на пазара.

5. Когато органите по одобряване на типа или органите за надзор на пазара имат нужда от информация, различна от посочената в приложение VII, за изпълнението на своите задачи съгласно настоящия регламент, доставчикът им предоставя тази информация при поискване.

6. Гума, за която се извършват промени, свързани с етикета на гумите или за продуктовия информационен лист, се счита за нов тип гума. Когато доставчикът спре да пуска на пазара екземплярите от даден тип гума, той отбелязват това обстоятелство в продуктовата база данни.

7. След пускането на пазара на последния екземпляр от даден тип гума доставчикът съхранява информацията относно този тип гума в частта за съответствието с изискванията на продуктовата база данни за срок от пет години.

Член 6

Задължения на дистрибуторите на гуми

1. Дистрибуторите гарантират, че:

на мястото на продажба, върху гумите под формата на стикер, на ясно видимо място и четлив в своята цялост, фигурира етикетът на гумите съгласно изискванията, посочени в приложение II, предоставен от доставчика в съответствие с член 4, параграф 1, буква а), както и че е наличен продуктовият информационен лист, включително, при поискване, в печатен формат; или

б)

преди продажбата на дадена гума, която е част от партида от една или повече еднакви гуми, етикет на гумите, в печатен формат, съгласно изискванията, посочени в приложение II, е видим за крайния потребител и е ясно изложен в близост до гумата в мястото на продажба, както и че е наличен продуктовият информационен лист.

2. Дистрибуторите гарантират, че във всяка визуална реклама за конкретен тип гума, се вижда етикетът на гумите. Ако във визуалната реклама се показва цената за този тип гума, етикетът на гумите се излага в близост до цената.

При визуални реклами в интернет за конкретен тип гума дистрибуторите могат да предоставят етикета на гумите чрез вложено изображение.

3. Дистрибуторите гарантират, че всеки рекламен материал с технически характер за конкретен тип гума излага етикета на гумите и включва информацията, посочена в приложение IV.

4. Когато гумите, предлагани за продажба, не са видими за крайния потребител в момента на продажбата, дистрибуторите гарантират, че преди продажбата предоставят на крайния потребител копие от етикета на гумите.

5. Дистрибуторите гарантират, че при всички продажби от разстояние, при които се използва хартиен носител, етикетът на гумите е показан, и че крайните потребители могат да получат достъп до продуктовия информационен лист чрез уебсайт със свободен достъп и могат да изискат разпечатано копие на този лист.

6. Дистрибуторите, които използват продажби от разстояние, основани на телемаркетинг, информират крайните потребители за класовете на всеки един от параметри върху етикета на гумите и информират крайните потребители, че могат да получат достъп до етикета на гумите и до продуктовия информационен лист посредством уебсайт със свободен достъп, и като изискат печатен екземпляр от тези документи.

7. По отношение на гумите, продавани или предлагани за продажба в интернет, дистрибуторите гарантират, че етикетът на гумите е изложен в близост до цената и че има достъп до продуктовия информационен лист. Размерът на етикета на гумите позволява етикетът да се вижда ясно и да е четлив и е пропорционален на размера, определен в приложение II, точка 2.1.

Дистрибуторите може да предоставят етикета на гумите за конкретен тип гума чрез вложено изображение.

Член 7

Задължения на доставчиците на превозни средства и на дистрибуторите на превозни средства

Когато крайни потребители възнамеряват да придобият ново превозно средство, преди продажбата доставчиците и дистрибуторите на превозни средства им предоставят етикета на гумите, предлагани с превозното средство или поставени на него, както и съответните рекламни материали с технически характер, и гарантират наличието на продуктов информационен лист.

Член 8

Задължения на доставчиците на хостинг услуги

В случай че доставчик на услуги съгласно член 14 от Директива 2000/31/EО допуска продажбата на гуми чрез своя интернет сайт, този доставчик на услуги предоставя възможност за излагане на етикета на гумите и на продуктовия информационен лист, осигурени от доставчика, в близост до цената, и уведомява дистрибутора за задължението да излага етикета на гумите и продуктовия информационен лист.

Член 9

Методи за изпитване и измерване

Информацията, подлежаща на предоставяне съгласно членове 4, 6 и 7, относно параметрите, посочени на етикета на гумите, се получава в съответствие с посочените в приложение I методи за изпитване и измерване и лабораторната процедура за привеждане в съответствие, посочена в приложение V.

Член 10

Процедура за проверка

За всеки от параметрите, посочени в приложение I държавите членки прилагат процедурата за проверка, определена в приложение VI, когато оценяват съответствието на декларираните класове с настоящия регламент.

Член 11

Задължения на държавите членки

1. Държавите членки са длъжни да не възпрепятстват пускането на пазара или пускането в експлоатация на своите територии на гуми, които отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2. Държавите членки предоставят стимули единствено за гуми от клас А или B по отношение на съпротивлението при търкаляне или сцеплението с влажна пътна настилка по смисъла на приложение I, съответно части А и Б. За целите на настоящия регламент данъчните и фискалните мерки не представляват стимули.

3. Без да се засяга Регламент (ЕС) 2019/1020, когато съответният национален орган по смисъла на член 3, точка 37) от Регламент (ЕС) 2018/858 има достатъчно основания да смята, че даден доставчик не е гарантирал точността на етикета на гумите съгласно член 4, параграф 6 от настоящия регламент, той проверява дали класовете и евентуалната допълнителна информация за параметрите, които са обявени върху етикета на гумите, отговарят на стойностите и на документацията, представени от доставчика в съответствие с член 4, параграф 5 от настоящия регламент.

4. В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020 държавите членки гарантират, че националните органи за надзор на пазара създават система за рутинни и ad hoc проверки на местата на продажба, за да се осигури спазването на настоящия регламент.

5. Държавите членки установяват правила за санкции и механизми за принудително изпълнение, приложими при нарушение на настоящия регламент и на делегираните актове, приети съгласно него, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. До 1 май 2021 г. държавите членки уведомяват Комисията за тези правила и мерки, за които Комисията не е била уведомена преди това, и я уведомяват без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 12

Надзор на пазара на Съюза и контрол върху продуктите, които се въвеждат на пазара на Съюза

1. Регламент (EC) 2019/1020 се прилага за гумите от обхвата на настоящия регламент и приложимите делегирани актове, приети в съответствие с него.

2. Комисията насърчава и подкрепя сътрудничеството и обмена на информация относно надзора на пазара в областта на етикетирането на гумите между органите на държавите членки, отговарящи за надзора на пазара или натоварени с контрола над въвежданите на пазара на Съюза гуми, както и между тези органи и Комисията, по-специално чрез по-тясно участие на експертната група „Административно сътрудничество за етикетиране на гуми“.

3. Общите програми за надзор на пазара на държавите членки, установени съгласно член 13 от Регламент (EС) 2019/1020, включват действия за гарантиране на ефективното прилагане на настоящия регламент.

4. Органите за надзор на пазара могат да си възстановят от доставчиците разходите по проверката на документите и физическото изпитване на продуктите в случаите на неспазване от страна на доставчика на настоящия регламент или на съответните делегирани актове, приети в съответствие с него.

Член 13

Делегирани актове

1. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да измени:

a)	приложение II по отношение на съдържанието и формата на етикета на гумите;

б)	приложение I, части Г и Д, и приложения II, III,IV, V, VI и VII, като адаптира към технологичния прогрес стойностите, методите на изчисление и изискванията, посочени в тях.

2. До 26 юни 2022 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да допълни настоящия регламент чрез въвеждане на нови изисквания за информация в приложенията за регенерирани гуми, при условие че е наличен подходящ метод на изпитване.

3. На Комисията се предоставя също правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да включи параметри или изисквания за информация относно износването на гумите и пробега, веднага щом са налице надеждни, точни и възпроизводими методи за изпитване и измерване на износването на гумите и пробега, които са на разположение за използване от европейски или международни организации по стандартизация, и при условие че са изпълнени следните условия:

а)	Комисията е изготвила подробна оценка на въздействието; и

б)	Комисията е провела подходящи консултации със съответните заинтересовани страни.

4. Когато е уместно, при изготвянето на делегирани актове Комисията извършва изпитване на съдържанието и формата на етикетите на гумите с представителни групи от клиенти от Съюза, за да се гарантира, че етикетите на гумите са лесно разбираеми, и публикува резултатите.

Член 14

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 25 юни 2020 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за акта, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 15

Оценка и доклад

До 1 юни 2025 г. Комисията изготвя оценка на настоящия регламент и представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

В доклада се прави оценка доколко ефективно настоящият регламент и делегираните актове, приети в съответствие с него, са довели до това крайните потребители да избират гуми с по-добри характеристики, като се преценява отражението на настоящия регламент и делегираните актове, приети в съответствие с него върху бизнеса, потреблението на гориво, безопасността, емисиите на парникови газове, осведомеността на потребителите и дейностите по надзор на пазара. В доклада се оценяват също разходите и ползите от задължителните независими проверки, извършвани от трети страни, на информацията, изложена върху етикета на гумите, като се взема предвид натрупаният опит по отношение на по-широката рамка, предоставена с Регламент (ЕО) № 661/2009.

Член 16

Изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369

В член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1369 буква а) се заменя със следното:

„а)	да подкрепя органите за надзор на пазара в изпълнението на задачите им, произтичащи от настоящия регламент и приетите в съответствие с него делегирани актове, включително относно прилагането му, а също и от Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета (*1).

Член 17

Отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009

Регламент (ЕО) № 1222/2009 се отменя, считано от 1 май 2021 г.

Позоваванията на отменения регламент се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието в приложение VIII към настоящия регламент.

Член 18

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 май 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 25 май 2020 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. METELKO-ZGOMBIĆ

(1) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 280.

(2) Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 25 февруари 2020 г. (OВ C 105, 31.3.2020 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 13 май 2020 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3) Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 46).

(4) Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1).

(5) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).

(6) Правило № 117 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобряването на гуми по отношение на шума, излъчван при търкаляне, сцеплението върху влажна повърхност и/или съпротивлението при търкаляне [2016/1350] (ОВ L 218, 12.8.2016 г., стр. 1).

(7) Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови тежки превозни средства (ОВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 1).

(9) Регламент (EС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на СО2 от нови тежкотоварни превозни средства и за изменение на регламенти (ЕО) № 595/2009 и (EС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 96/53/EО на Съвета (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стp. 202).

(10) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OВ L 178, 17.7.2000 г., стp. 1).

(11) Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (OВ L 151, 14.6.2018 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(13) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗПИТВАНЕ, КАТЕГОРИЗИРАНЕ И ИЗА ПАРАМЕТРИТЕ НА ГУМИТЕ

Част А: Класове горивна ефективност и коефициент на съпротивление при търкаляне

Класът горивна ефективност трябва да бъде определен и онагледен върху етикета на гумите въз основа на коефициента на съпротивление при търкаляне (КСТ, изразен в N/kN) в съответствие с посочената в таблицата по-долу скала от A до Е и измерен в съответствие с приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН, както и приведен в съответствие съгласно лабораторната процедура за привеждане в съответствие, установена в приложение V.

Ако тип гума принадлежи към повече от един клас гуми (например C1 и C2), използваната при определяне на класа на горивна ефективност на този тип гуми скала за класификация е онази, която е приложима за най-високия клас гуми (например C2, а не C1).

	Гуми от клас С1	Гуми от клас С2	Гуми от клас С3
Клас на горивна ефективност	КСТ, изразен в N/kN	КСТ, изразен в N/kN	КСТ, изразен в N/kN
A	КСТ ≤ 6,5	КСТ ≤ 5,5	КСТ ≤ 4,0
B	6,6 ≤ КСТ ≤ 7,7	5,6 ≤ КСТ ≤ 6,7	4,1 ≤ КСТ ≤ 5,0
C	7,8 ≤ КСТ ≤ 9,0	6,8 ≤ КСТ ≤ 8,0	5,1 ≤ КСТ ≤ 6,0
D	9,1 ≤ КСТ ≤ 10,5	8,1 ≤ КСТ ≤ 9,0	6,1 ≤ КСТ ≤ 7,0
E	КСТ ≥ 10,6	КСТ ≥ 9,1	КСТ ≥ 7,1

Част Б: Класове на сцепление с влажна пътна настилка

Класовете на сцепление с влажна пътна настилка трябва да бъдат определяни и онагледявани върху етикета на гумите въз основа на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) по скалата от A до Е, даден в таблицата по-долу, изчислен в съответствие с точка 2 и измерен в съответствие с приложение 5 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН.

Изчисляване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G)

G = G(T)–0,03

където:

G(T) = коефициент на сцепление с влажна пътна настилка на гумата, за чието одобрение се кандидатства, измерен в рамките на един изпитвателен цикъл

	Гуми от клас С1	Гуми от клас С2	Гуми от клас С3
Клас на сцепление с влажна пътна настилка	G	G	G
A	1,55 ≤ G	1,40 ≤ G	1,25 ≤ G
B	1,40 ≤ G ≤ 1,54	1,25 ≤ G ≤ 1,39	1,10 ≤ G ≤ 1,24
C	1,25 ≤ G ≤ 1,39	1,10 ≤ G ≤ 1,24	0,95 ≤ G ≤ 1,09
D	1,10 ≤ G ≤ 1,24	0,95 ≤ G ≤ 1,09	0,80 ≤ G ≤ 0,94
E	G ≤ 1,09	G ≤ 0,94	G ≤ 0,79

Част В: Класове на външен шум при търкаляне и измерена стойност на външен шум при търкаляне

Измерената стойност на външния шум при търкаляне (N, изразен в dB(A)) трябва да бъде посочена в децибели и измерена в съответствие с приложение 3 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН.

Класът на външен шум при търкаляне трябва да се определи и онагледи върху етикета на гумите въз основа на крайните стойности (LV), предвидени в част В от приложение II към Регламент (ЕО) № 661/2009, както следва:

N ≤ LV – 3	LV – 3 < N ≤ LV	N > LV

Част Г: Сцепление със сняг

Експлоатационните характеристики за сцепление със сняг трябва да се изпитват в съответствие с приложение 7 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН.

Гума, която отговаря на минималните стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН, се категоризира като гума за използване при тежки снежни условия и на етикета на гумите трябва да се постави следната пиктограма.

Част Д: Сцепление с лед

Сцеплението с лед се изпитва в съответствие с надеждни, точни и възпроизводими методи, включително, когато е целесъобразно, международни стандарти, съобразени с общопризнатото съвременно технологично равнище.

На етикета на гума, която отговаря на съответните минимални стойности на показателя за сцепление с лед, се поставя следната пиктограма.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМАТ НА ЕТИКЕТА НА ГУМИТЕ

Съдържание на етикета на гумите

1.1.

Информация, която трябва да бъде включена в горната част на етикета на гумите.

1.2.

Информация, която трябва да бъде включена в долната част на етикета на гумите за всички гуми, различни от гумите, които отговарят на минималните стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН, или съответните минимални стойности на показателя за сцепление с лед, или и двете:

1.3.

Информация, която трябва да бъде включена в долната част на етикета на гумите за всички гуми, които отговарят на минималните стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН.

1.4.

Информация, която трябва да бъде включена в долната част на етикета на гумите за всички гуми, които отговарят на минималните стойности на показателя за сцепление с лед:

1.5.

Информация, която трябва да бъде включена в долната част на етикета на гумите за всички гуми, които отговарят както на минималните съответни стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН, така и на минималните стойности на показателя за сцепление с лед:

Формат на етикета на гумите

2.1.

Формат на горната част на етикета на гумите:

2.1.1.

Формат на долната част на етикета на гумите за всички гуми, различни от гуми, които отговарят на минималните стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН, или на съответните минимални стойности на показателя за сцепление с лед, или и двете:

2.1.2.

Формат на долната част на етикета на гумите за всички гуми, които отговарят на минималните стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН.

2.1.3.

Формат на долната част на етикетите на гумите за гуми, които отговарят на минималните стойности на показателя за сцепление с лед.

2.1.4.

Формат на долната част на етикета на гумите за гуми, които отговарят както на минималните съответни стойности на показателя за сцепление със сняг, посочени в Правило № 117 на ИКЕ на ООН, така и на минималните стойности на показателя за сцепление с лед.

2.2.

За целите на точка 2.1:

а)	Минимален размер на етикета на гумите: 75 mm широчина и 110 mm височина. Ако етикетът на гумите е отпечатан в по-голям формат, неговото съдържание въпреки това е пропорционално на посоченото в спецификациите по-горе;

б)	Фон на етикета на гумите: 100 % бял;

в)	Шрифтове: Verdana и Calibri;

г)	Размери и спецификации на съставните елементи на етикета на гумите: съгласно посоченото по-горе;

д)

Кодовете на цветовете, които използват гамата CMYK – cyan, magenta, yellow и black, отговарят на всички от следните изисквания:

—

Цветове на логото на ЕС, както следва:

—	фон: 100,80,0,0;

—	звезди: 0,0,100,0;

—	цвят на логото за енергия: 100,80,0,0;

—	QR код: 100 % черно;

—	Търговско наименование или търговска марка на доставчика: 100 % черно и с шрифт Verdana Bold 7 pt;

—	Идентификатор на типа гума: 100 % черно и с шрифт Verdana Regular 7 pt;

—	Обозначение на размера, индекс на товароносимост и символ на категория за скорост на гумата: 100 % черно и с шрифт Verdana Regular 10 pt;

—	Клас на гумата: 100 % черно и с шрифт Verdana Regular 7 pt, с подравняване отдясно;

—

Букви на скалата за горивна ефективност и на скалата за сцепление с влажна пътна настилка: 100 % бяло и с шрифт Calibri Bold 19 pt; буквите са центрирани спрямо оста на 4,5 mm от лявата страна на стрелките;

—

Кодовете на цветовете по CMYK на стрелките на скалата за горивна ефективност от A до E, както следва:

—	Клас А: 100,0,100,0;

—	Клас B: 45,0,100,0;

—	Клас С: 0,0,100,0;

—	Клас D: 0,30,100,0;

—	Клас Е: 0,100,100,0;

—

Кодовете на цветовете по CMYK на стрелките на скалата за сцепление с влажна пътна настилка от A до E, както следва:

—	A : 100,60,0,0;

—	B : 90,40,0,0;

—	C : 65,20,0,0;

—	D : 50,10,0,0;

—	E : 30,0,0,0;

—	Вътрешни разделители: дебелина 0,5 pts, цветът е 100 % черен;

—

Буква за класа на горивна ефективност: 100 % бяло, с шрифт Calibri Bold 33 pt. Стрелките за класа на горивна ефективност и за класа на сцепление с влажна пътна настилка и съответните стрелки в скалата от A до E се позиционират по такъв начин, че връхчетата им да са в една линия. Буквата в стрелката за класа горивна ефективност и в стрелката за класа на сцепление с влажна пътна настилка се позиционира в средата на правоъгълната част на стрелката, която е 100 % черна;

—	Пиктограма за горивна ефективност: широчина 16 mm, височина 14 mm, дебелина 1 pts, цвят: 100 % черно;

—	Пиктограма за сцепление с влажна пътна настилка: широчина 20 mm, височина14 mm, дебелина 1 pts, цвят: 100 % черно;

—

Пиктограма за външен шум при търкаляне: широчина 24 mm, височина 18 mm, дебелина 1 pts, цвят: 100 % черно. Число на децибелите във високоговорителя с шрифт Verdana Bold 12 pt, единицата dB с шрифт Regular 9 pt; диапазон на класовете за външен шум при търкаляне (от A до C), центриран под пиктограмата, заедно с буквата на приложимия клас за външен шум при търкаляне с шрифт Verdana Bold 16 pt, а другите букви на класовете за външен шум при търкаляне с шрифт Verdana Regular 10 pt;

—	Пиктограма за сцепление със сняг: широчина 15 mm, височина 13 mm, дебелина 1 pts, цвят: 100 % черно;

—	Пиктограма за сцепление с лед: широчина 15 mm, височина 13 mm, дебелина 1 pts, дебелина на полегатите черти 0,5 pts, цвят: 100 % черно;

—	Номерът на регламента е в 100 % черно с шрифт Verdana Regular 6 pt.

(1) Правило № 30 на Икономическата Комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) — Единни условия относно одобряването на пневматични гуми за моторни превозни средства и техните ремаркета (OВ L 201, 30.7.2008 г., стp. 70).

(2) Правило № 54 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби за одобрение на пневматични гуми за товарни превозни средства и техните ремаркета (OВ L 183, 11.7.2008 г., стp. 41).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОДУКТОВ ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ

Информацията в продуктовия информационен лист на гумите се включва в брошурата на продукта или друга литература, предоставяна с гумата, и включва следното:

a)	търговското наименование или търговската марка на доставчика или на производителя, в случай че не е същият като доставчика;

б)	идентификатора на типа гума;

в)	обозначението за размера на гумата, индексът на товароносимостта и символът за категорията скорост, както е посочено в Правило № 30 на ИКЕ на ООН или в Правило № 54 на ИКЕ на ООН за гуми от класове C1, C2 и C3, както е приложимо ;

г)	класа на горивна ефективност на гумата съгласно приложение I;

д)	класа на сцепление с влажна пътна настилка на гумата съгласно приложение I;

е)	класа на шум при търкаляне в децибели в съответствие с приложение I;

ж)	посочване дали гумата е гума за използване в тежки снежни условия;

з)	посочване дали гумата е гума за сцепление с лед;

и)	датата на започване на производството на типа гума (две цифри за седмицата и две цифри за годината);

й)	датата на прекратяване на производството на типа гума, след като се знае (две цифри за седмицата и две цифри за годината).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА В РЕКЛАМНИТЕ МАТЕРИАЛИ С ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕР

Информацията относно гумите, включена в рекламните материали с технически характер, се предоставя в следния ред:

a)	клас на горивна ефективност (букви от A до Е);

б)	клас на сцепление с влажна пътна настилка (букви от A до Е);

в)	клас и измерена стойност на външен шум при търкаляне в dB;

г)	посочване дали гумата е гума за използване в тежки снежни условия;

д)	посочване дали гумата е гума за сцепление с лед.

Информацията, посочена в точка 1, отговаря на следните изисквания:

а)	да бъде четлива;

б)	да бъде лесно разбираема;

в)	ако в рамките на дадена група гуми гумите са класифицирани различно в зависимост от размера или други параметри, се посочва диапазонът между гумата с най-лоши и тази с най-добри показатели.

На своя уебсайт доставчиците осигуряват достъп до следното:

а)	връзка към съответния уебсайт на Комисията, свързан с настоящия регламент;

б)	обяснение на пиктограмите, отпечатани върху етикета на гумите;

в)

декларация, в която се подчертава, че реалните икономии на гориво и пътната безопасност зависят в голяма степен от поведението на водача, и по-специално следното:

—	екологосъобразното управление на превозното средство може да намали значително разхода на гориво;

—	необходимо е налягането на гумата да бъде редовно проверявано за подобряване на горивната ефективност и на сцеплението с влажна пътна настилка;

—	винаги следва да се спазва спирачният път.

На своя уебсайт доставчиците и дистрибуторите осигуряват, когато е целесъобразно, достъп до декларация, в която се подчертава фактът, че гумите за сцепление с лед са специално проектирани за пътни повърхности, покрити с лед и отъпкан сняг, и следва да се използват само при много сурови климатични условия (напр. ниски температури) и че използването на гуми за сцепление с лед при климатични условия, които не са толкова тежки (напр. при мокри условия или при по-високи температури) може да доведе до неоптимални резултати, по-специално по отношение на сцеплението с влажна пътна настилка, поведението и износването.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЛАБОРАТОРНА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ НА ИЗМЕРВАНЕТО НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО ПРИ ТЪРКАЛЯНЕ

1. Определения

За целите на лабораторната процедура по привеждане в съответствие на измерването на съпротивлението при търкаляне важат следните определения:

(1)

„референтна лаборатория“ означава лаборатория, която е част от мрежата от лаборатории, чиито имена са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз за целите на лабораторната процедура за привеждане в съответствие, и която е в състояние да постигне точността на резултатите от изпитванията, определени в раздел 3, с помощта на своята еталонна машина;

(2)	„лаборатория кандидат“ означава лаборатория, участваща в лабораторната процедура за привеждане в съответствие, която не е референтна лаборатория;

(3)	„гума, използвана за привеждане в съответствие“ означава гума, която се изпитва за целите на лабораторната процедура за привеждане в съответствие;

(4)	„комплект гуми, използвани за привеждане в съответствие“ означава комплект от пет или повече гуми, използвани за привеждане в съответствие на една единствена машина;

(5)

„предписана стойност“ означава теоретична стойност на коефициента на сцепление при търкаляне (КСТ) на една гума, използвана за привеждане в съответствие, измерена от теоретична лаборатория, която е представителна за мрежата референтни лаборатории и която се използва в лабораторната процедура за привеждане в съответствие;

(6)	„машина“ означава всеки от шпинделите за изпитване на гуми в рамките на един конкретен метод за изпитване; например, два шпиндела, работещи с един и същи барабан, не се смята за една машина.

2. Общи разпоредби

2.1. Принцип

Измереният (m) коефициент на съпротивление при търкаляне (КСТm,l ), получен в референтна лаборатория (l), трябва да бъдe приведен в съответствие със стойностите, предписани от мрежата референтни лаборатории.

Измереният (m) с помощта на машина в лаборатория кандидат (с) коефициент на съпротивление при търкаляне (КСТm,с ) се привежда в съответствие от една референтна лаборатория от мрежата референтни лаборатории по неин избор.

2.2. Изисквания за избор на гуми

За лабораторната процедура за привеждане в съответствие се избира комплект от гуми, използвани за привеждане в съответствие, съгласно следните критерии. Един комплект от гуми, използвани за привеждане в съответствие, се избира общо за гуми от класове C1 и C2 и един комплект — за гуми от клас С3.

Комплектът гуми за привеждане в съответствие се избира така, че да покрива обхвата от различни КСТ за гуми от класове C1 и C2 заедно, или за гуми от клас С3. Във всеки случай разликата между най-големия КСТm за комплекта гуми за привеждане в съответствие и най-малкия КСТm за комплекта гуми както преди, така и след привеждането в съответствие, трябва да бъде поне равна на:

i)	3 N/kN за гуми от класове C1 и C2; и

ii)	2 N/kN за гуми от клас С3;

б)	КСТm в лаборатория кандидат или референтна лаборатория (КСТm , с или КСТm,l ) въз основа на декларираните стойности на КСТ за всяка гума от комплекта гуми за привеждане в съответствие се разпределят равномерно.

в)	Стойностите на индекса за товароносимост трябва да покриват по подходящ начин обхвата на гумите, които са обект на изпитване, като се гарантира, че стойностите на силата на съпротивление при търкаляне също покриват обхвата на гумите, които са обект на изпитване.

Всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, се проверява преди използване и се заменя, ако:

а)	показва характеристика, която я прави неизползваема за по-нататъшни изпитвания; или

б)	са налице отклонения на КСТm,с или КСТm,l , по-големи от 1,5 %, спрямо предишни измервания след корекция на отклоненията на машината.

2.3. Метод за измерване

Референтната лаборатория провежда четирикратно измерване върху всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, и запазва трите последни резултата за допълнителен анализ съгласно точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН при условията, определени в точка 3 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН.

Лабораторията кандидат провежда (n + 1)-кратно измерване върху всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, като n е специфицирано в раздел 5 от настоящото приложение, и запазва последните n резултата за допълнителен анализ съгласно точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН, като прилага условията, определени в точка 3 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН.

При всяко измерване върху гума, използвана за привеждане в съответствие, възелът гума/колело се демонтира от машината и цялата процедура на изпитване, посочена в точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН, се провежда повторно отначало.

Лабораторията кандидат и референтната лаборатория пресмятат:

a)	измерената стойност за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, за всяко измерване, както е указано в точки 6.2 и 6.3 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН (а именно коригирана за температура 25°C и диаметър на барабана 2 m),

б)

средната стойност от трите последно измерени стойности за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие (в случай на референтни лаборатории) или средната стойност от последно измерените n стойности за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие (в случай на кандидат-лаборатории); както и

в)

средноквадратичното отклонение (σm ), както следва:

където:

i	е индекс от 1 до p за гумите, използвани за привеждане в съответствие;
j	е индекс от 2 до n + 1 за последни n повторения на всяко измерване за дадена гума, използвана за привеждане в съответствие,
n + 1	е броят на повторенията на измерването на гумата (n + 1 = 4 за референтните лаборатории, и n + 1 ≥ 4 за лабораториите кандидати);
p	е броят на гумите, използвани за привеждане в съответствие (p ≥ 5).

2.4. Формати за данни, които следва да бъдат използвани за изчисленията и резултатите

Измерените стойности за КСТ, с поправка според диаметъра на барабана и температурата, се закръгляват до втория знак след десетичната запетая.

След това се извършва пресмятането с всички разреди: не се правят други закръглявания, освен в окончателните уравнения за привеждане в съответствие.

Всички стойности за средноквадратичното отклонение се дават до третия знак след десетичната запетая.

Всички стойности за КСТ се дават до втория знак след десетичната запетая.

Всички поправъчни коефициенти (A1 1 , B1 1 , A2 с и B2 с ) се закръгляват и дават до четвъртия знак след десетичната запетая.

3. Изисквания, приложими за референтните лаборатории, и определяне на предписаните стойности

Предписаните стойности за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, се определят от мрежа от референтни лаборатории. На всеки две години мрежата оценява стабилността и валидността на предписаните стойности.

Всяка референтна лаборатория, участваща в мрежата, трябва да бъде в съответствие със спецификациите от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и да има средноквадратично отклонение (σm ), както следва:

a)	не по-голямо от 0,05 N/kN за гуми от класове C1 и C2; и

б)	не по-голямо от 0,05 N/kN за гуми от клас C3.

Комплектите от гуми, използвани за привеждане в съответствие, избрани съгласно раздел 2.2, се измерват в съответствие с раздел 2.3 от всяка референтна лаборатория от мрежата.

Предписаната стойност за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, е средноаритметичното от измерените стойности, предоставени за тази гума от референтните лаборатории от мрежата.

4. Процедура за привеждане на референтна лаборатория в съответствие с предписаните стойности

Всяка референтна лаборатория (l) извършва по отношение на себе си процедурата по привеждане в съответствие с всеки нов набор от предписани стойности и винаги след значителни изменения на машината или отклонение в данните от следенето на контролната гума на машината.

За привеждането в съответствие се използва метод на линейна регресия върху всички отделни данни. Коефициентите на регресия A1 1 и B1 1 се изчисляват, както следва:

RRC = A1 l × RRCm,l + B1 l

където:

КСТ	е предписаната стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне;
КСТm,	е измерената от референтната лаборатория „l“ стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана).

5. Изисквания към лабораториите кандидати

Лабораториите кандидати повтарят процедурата за привеждане в съответствие поне веднъж на две години за всяка машина и винаги след значителни изменения на машината или отклонение в данните от следенето на контролната гума на машината.

Общ комплект от пет различни гуми, избрани съгласно раздел 2.2, се измерва в съответствие с раздел 2.3 първо от лабораторията кандидат и по-късно от една референтна лаборатория. При поискване от страна на лабораторията кандидат може да бъдат изпитани повече от пет гуми, използвани за привеждане в съответствие.

Лабораторията кандидат предоставя комплекта гуми, използван за привеждане в съответствие, на избраната референтна лаборатория.

Лабораторията кандидат (c) трябва да бъде в съответствие със спецификациите от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и е желателно да има средноквадратични отклонения (σm) , както следва:

a)	не по-голямо от 0,075 N/kN за гуми от класове C1 и C2; и

б)	не по-голямо от 0,06 N/kN за гуми от клас C3.

Ако средноквадратичното отклонение (σm ) на лабораторията кандидат е по-голямо от тези стойности след четири измервания, като за изчисленията се използват последните три, тогава броят n+1 на повторенията на измерванията се увеличава, както следва , за цялата партида:

n + 1 = 1 + (σm/γ)2 , закръглено до най-близката по-висока цяла стойност

където:

γ = 0,043 N/kN за гуми от класове C1 и C2

γ = 0,035 N/kN за гуми от клас С3

6. Процедура за привеждане в съответствие на лаборатория кандидат

Една референтна лаборатория (l) от мрежата изчислява функцията на линейна регресия за всички индивидуални данни за лабораторията кандидат (c). Коефициентите на регресия A2 с и B2 с се изчисляват, както следва:

RRCm,l = A2 c × RRCm,c + B2 c

където:

КСТm,l	е измерената от референтната лаборатория (l) стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана);
КСТm,с	е измерената от референтната лаборатория (с) стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана).

Ако коефициентът на определяне R2 е по-малък от 0,97, лабораторията кандидат не се привежда в съответствие.

Приведените в съответствие коефициенти на съпротивление при търкаляне КСТ за гуми, изпитвани от лаборатория кандидат, се пресмятат, както следва:

RRC = (A1 l × A2 c ) × RRCm,c + (A1 l × B2 c + B1 l )

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОВЕРКА

За всеки тип гуми или група гуми, определени от доставчика, съответствието с настоящия регламент на обявените класове на горивна ефективност, сцепление с влажна пътна настилка и външен шум при търкаляне, както и стойностите и всяка допълнителна информация за характеристиките, обявени върху етикета на гумите, се оценява съгласно една от следните процедури:

Първо се изпитва една гума или комплект гуми. Ако измерените стойности отговарят на обявените класове или на обявената стойност за външния шум при търкаляне в границите на допустимото отклонение при проверка, посочена в таблицата по-долу, се счита, че етикетът на гумата съответства на настоящия регламент.

Ако измерените стойности не отговарят на обявените класове или на обявената стойност за външния шум при търкаляне в границите на допустимото отклонение при проверка, определена в таблицата по-долу, се изпитват още три допълнителни гуми или три комплекта гуми; средната стойност от измерванията върху трите допълнителни гуми или трите комплекта гуми се използва за оценяване на съответствието на обявената информация с границите на допустимото отклонение при проверка, посочени в таблицата по-долу.

Когато класовете или стойностите върху етикета на гумите са взети от резултатите от изпитванията за одобрение на типа, получени в съответствие с Регламент (ЕО) № 661/2009 или Правило № 117 на ИКЕ на ООН, държавите членки могат да използват данните от измерванията, получени от изпитванията за съответствие на производството на гумите, които са извършени по процедурата за одобрение на типа, въведена с Регламент (ЕС) 2018/858.

При оценяването на данните от измерванията, получени от изпитванията за съответствие на производството, се вземат под внимание контролно допустимите отклонения, посочени в таблицата по-долу.

Измерен параметър	Контролно допустимо отклонение
КСТ (горивна ефективност)	Приведената в съответствие измерена стойност не надхвърля горната граница (най-високия КСТ) на декларирания клас с повече от 0,3 N/kN.
Външен шум при търкаляне	Измерената стойност не надхвърля декларираната стойност N с повече от 1 dB(A).
Сцепление с влажна пътна настилка	Измерената стойност G(T) не е под долната граница (най-ниската стойност на G) за декларирания клас.
Сцепление със сняг	Измерената стойност не е под минималната за показателя за сцепление със сняг.
Сцепление с лед	Измерената стойност не е под минималната за показателя за сцепление с лед.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЪВЕДЕНА ОТ ДОСТАВЧИКА В ПРОДУКТОВАТА БАЗА ДАННИ

Информация, която трябва да бъде въведена в публичната част на продуктовата база данни:

а)	търговското наименование или търговската марка, данните за връзка и друга правна идентификация на доставчика;

б)	идентификаторът на типа гума;

в)	етикетът на гумите в електронен формат;

г)	класът (класовете) и други параметри на етикета на гумите; и

д)	параметрите от продуктовия информационен лист в електронен формат.

Информация, която трябва да бъде въведена в частта на продуктовата база данни, свързана със съответствието:

а)	идентификаторът на типа гума за всички еквивалентни типове гуми, които вече са пуснати на пазара;

б)	общо описание на типа гума, включително размерите, индексът за товароносимост и номиналната скорост, така че да може да бъде определен лесно и недвусмислено;

в)	протоколите от изпитването, категоризирането и измерването на параметрите на гумите, установени в приложение I;

г)	специфичните предпазни мерки, ако има такива, които да се вземат при сглобяване, монтиране, поддръжка или изпитване на типа гуми;

д)	измерените технически параметри на типа гуми, ако е целесъобразно; и

е)	изчисленията, извършени с измерените технически параметри.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 1222/2009	Настоящият регламент
Член 1, параграф 1	-
Член 1, параграф 2	Член 1
Член 2, параграф 1	Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 2	Член 2, параграф 2
Член 3, точка 1	Член 3, точка 1
-	Член 3, точка 2
Член 3, точка 2	Член 3, точка 3
-	Член 3, точка 4
-	Член 3, точка 5
Член 3, точка 3	Член 3, точка 6
Член 3, точка 4	Член 3, точка 7
-	Член 3, точка 8
Член 3, точка 5	Член 3, точка 9
-	Член 3, точка 10
-	Член 3, точка 11
Член 3, точка 6	Член 3, точка 12
Член 3, точка 7	Член 3, точка 13
Член 3, точка 8	Член 3, точка 14
Член 3, точка 9	Член 3, точка 15
Член 3, точка 10	Член 3, точка 16
Член 3, точка 11	Член 3, точка 17
-	Член 3, точка 18
Член 3, точка 12	Член 3, точка 19
Член 3, точка 13	Член 3, точка 20
-	Член 3, точка 21
-	Член 3, точка 22
-	Член 3, точка 23
-	Член 3, точка 24
Член 4	Член 4
Член 4, параграф 1	Член 4, параграф 1
Член 4, параграф 1, буква а)	Член 4, параграф 1, буква а)
Член 4, параграф 1, буква б)	Член 4, параграф 1, буква б)
Член 4, параграф 2	-
-	Член 4, параграф 2
-	Член 4, параграф 3
Член 4, параграф 3	Член 4, параграф 4
Член 4, параграф 4	Член 4, параграф 5
-	Член 4, параграф 6
-	Член 4, параграф 7
-	Член 4, параграф 8
-	Член 4, параграф 9
-	Член 4, параграф 10
-	Член 5
Член 5, параграф 1	Член 6, параграф 1
Член 5, параграф 1, буква а)	Член 6, параграф 1, буква а)
Член 5, параграф 1, буква б)	Член 6, параграф 1, буква б)
-	Член 6, параграф 2
-	Член 6, параграф 3
Член 5, параграф 2	Член 6, параграф 4
Член 5, параграф 3	-
-	Член 6, параграф 5
-	Член 6, параграф 6
-	Член 6, параграф 7
Член 6	Член 7
-	Член 8
Член 7	Член 9
Член 8	Член 10
Член 9, параграф 1	Член 11, параграф 1
Член 9, параграф 2	Член 11, параграф 1
Член 9, параграф 2, второто изречение	Член 4, параграф 5
Член 10	Член 11, параграф 2
-	Член 11, параграф 3
Член 11, буква а)	-
Член 11, буква б)	-
Член 11, буква в)	Член 13, параграф 1, буква б)
Член 12	Член 11, параграф 4
-	Член 11, параграф 5
-	Член 12
-	Член 13
-	Член 13, параграф 1
-	Член 13, параграф 2
-	Член 13, параграф 3
-	Член 13, параграф 4
-	Член 14
Член 13	-
Член 14	-
-	Член 15
Член 15	-
-	Член 16
-	Член 17
Член 16	Член 18
Приложение I	Приложение I
Приложение II	Приложение II
-	Приложение III
Приложение III	Приложение IV
Приложение IV	Приложение VI
Приложение IVa	Приложение V
Приложение V	-
-	Приложение VII
-	Приложение VIII

5.6.2020

Официален вестник на Европейския съюз

L 177/32

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/741 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 май 2020 година

относно минималните изисквания за повторното използване на водата

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Водните ресурси на Съюза са подложени на все по-голям натиск, което води до недостиг на вода и до влошаване на качеството на водата. По-специално изменението на климата, непредвидимите метеорологични условия и сушите допринасят значително за напрежението във връзка с наличието на прясна вода в резултат на градското развитие и селското стопанство.

(2)

Способността на Съюза да реагира на нарастващия натиск върху водните ресурси би могла да се подобри чрез по-широко повторно използване на пречистени отпадъчни води, чрез ограничаване на водочерпенето от повърхностните водни обекти и подземните водни обекти, намаляване на въздействието от заустването на пречистени отпадъчни води във водните обекти и насърчаване на икономиите на вода чрез многократното използване на градските отпадъчни води, като същевременно се гарантира високо равнище на опазване на околната среда. Повторното използване на водата в съчетание с насърчаването на използването на водоефективни технологии в промишлеността и техники за напояване, с които се реализират икономии на вода, се посочва в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) като една от допълнителните мерки, които държавите членки могат да решат да приложат за постигане на определените в посочената директива цели за добро качествено и количествено състояние на повърхностните водни обекти и подземните водни обекти. Съгласно Директива 91/271/ЕИО на Съвета (5) се изисква пречистените отпадъчни води да се използват повторно, когато това се сметне за подходящо.

(3)

Съобщението на Комисията от 14 ноември 2012 г.„План за опазване на водните ресурси на Европа“ посочва необходимостта от създаване на инструмент за регулиране на стандартите за повторно използване на водата на равнище на Съюза с оглед на премахването на пречките за по- широкото използване на такъв алтернативен вариант за водоснабдяване, който може да спомогне за намаляването на недостига на вода, както и на уязвимостта на системите за водоснабдяване.

(4)

В съобщението на Комисията от 18 юли 2007 г.„Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“ се определя йерархия от мерки, които държавите членки следва да обмислят във връзка с управлението на недостига на вода и на засушаванията. В него се посочва, че в региони, където всички превантивни мерки са приложени в съответствие с йерархичността на възможните решения за справяне с проблема с недостига на вода, и отдавайки нужното внимание на измерението разходи/ползи, както и където търсенето все още превишава наличието на вода, създаването на допълнителна инфраструктура може при дадени обстоятелства да се идентифицира като друг възможен начин за смекчаване на въздействието на сериозни засушавания.

(5)

В резолюцията си от 9 октомври 2008 г. относно посрещането на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз (6), Европейският парламент припомня, че при управлението на водните ресурси следва да се предпочита подход, основаващ се на търсенето, но изразява становището, че Съюзът следва да възприеме всеобхватен подход при управлението на водните ресурси, съчетаващ мерки за управление на търсенето, мерки за оптимизиране на наличните ресурси във водния цикъл и мерки за създаване на нови ресурси, и че подходът трябва да включва екологични, социални и икономически съображения.

(6)

В съобщението си от 2 декември 2015 г.„Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ Комисията пое ангажимент да предприеме поредица от действия за насърчаване на повторното използване на пречистени отпадъчни води, включително разработването на законодателно предложение относно минималните изисквания за повторното използване на водата. Комисията следва да актуализира своя план за действие и да запази водните ресурси като приоритетна област за намеса.

(7)

Целта на настоящия регламент е да подпомогне възприемането на практика за повторното използване на водата, когато това е подходящо и икономически ефективно, като по този начин се създаде благоприятна рамка за тези държави членки, които искат или имат нужда да прилагат повторно използване на водата. Повторното използване на водата е обещаваща възможност за много държави членки, но понастоящем само малък брой държави членки прилагат повторно използване на водата и са приели национално законодателство или национални стандарти за това. Настоящият регламент следва да бъде достатъчно гъвкав да позволява продължаване на практиката за повторното използване на водата и същевременно да гарантира възможността за други държави членки да прилагат тези правила, когато решат да въведат тази практика на по-късен етап. Всяко решение да не се прилага повторно използване на водата следва да бъде надлежно обосновано въз основа на критериите, установени в настоящия регламент, и да се преразглежда редовно.

(8)

Директива 2000/60/ЕО предоставя на държавите членки нужната гъвкавост за включване на допълнителни мерки в приетите от тях програми с мерки в подкрепа на усилията им да постигнат целите по отношение на качеството на водата, установени в посочената директива. Неизчерпателният списък на допълнителните мерки, предвидени в приложение VI, част Б към Директива 2000/60/ЕО, съдържа, наред с другото, и мерки за повторно използване на водата. В този контекст и в съответствие с йерархия от мерки, които държавите членки могат да вземат предвид във връзка с управлението на недостига на вода и засушаването и при които се насърчават мерки за пестенето на вода и се дава по-нисък приоритет на ценообразуването на водата и алтернативните решения, и се отчита съотношението между разходи и ползи, минималните изисквания за повторното използване на водата, установени в настоящия регламент, следва да се прилагат при всяко повторно използване за напояване в селското стопанство на пречистени градски отпадъчни води, произхождащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води в съответствие с Директива 91/271/ЕИО.

(9)

Счита се, че повторното използване на подходящо пречистени отпадъчни води, например от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, оказва по-слабо въздействие върху околната среда от други алтернативни методи на водоснабдяване, например прехвърляне на води или обезсоляване. Въпреки това, посоченото повторно използване на водата, което би могло да намали разхищаването на вода и да спести вода, се прилага само в ограничена степен в Съюза. Това изглежда се дължи частично на значителните разходи за системите за повторно използване на отпадъчни води, както и на липсата на общи екологични и здравни стандарти на Съюза по отношение на повторното използване на водата, а по-специално по отношение на селскостопанските продукти, поради потенциалните рискове за здравето и околната среда и потенциалните пречки пред свободното движение на тези продукти, напоявани с допълнително пречистени отпадъчни води.

(10)

Здравните стандарти за хигиената на храните по отношение на селскостопанските продукти, напоявани с допълнително пречистени отпадъчни води, могат да бъдат постигнати само ако изискванията за качество за допълнително пречистените отпадъчни води, предназначени за напояване в селското стопанство, не се различават съществено между отделните държави членки. Хармонизирането на изискванията би допринесло също за ефикасното функциониране на вътрешния пазар по отношение на тези продукти. Поради това е подходящо да се въведат минимални нива на хармонизиране, като се определят минимални изисквания по отношение на качеството на водите и мониторинга. Тези минимални изисквания следва да включват минимални параметри за допълнително пречистени отпадъчни води, които да се основават на техническите доклади на Съвместния изследователски център на Комисията и да отразяват международните стандарти относно повторното използване на водата, както и други, по-строги или допълнителни изисквания за качество, които при необходимост се налагат от компетентните органи заедно със съответните превантивни мерки.

(11)

Повторното използване на водата за напояване в селското стопанство може също така да допринесе за насърчаването на кръговата икономика, като хранителните вещества, съдържащи се в допълнително пречистените отпадъчни води, се влагат в отглеждането на културите посредством техники за наторяване. Така повторното използване на водата потенциално би могло да намали необходимостта от допълнително използване на неорганичен тор. Крайните ползватели следва да бъдат информирани за съдържанието на хранителни вещества на допълнително пречистените отпадъчни води.

(12)

Повторното използване на водата може да допринесе за възстановяването на хранителните вещества, съдържащи се в пречистените градски отпадъчни води, а използването на допълнително пречистените отпадъчни води за целите на напояването в селското или горското стопанство може да бъде начин за възстановяване на хранителни вещества като азот, фосфор и калий, в естествени биогеохимични цикли.

(13)

Голямата инвестиция, необходима за модернизирането на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, и липсата на финансови стимули за въвеждането на повторно използване на водата в селското стопанство се посочват като две от причините за бавното навлизане на повторното използване на водата в Съюза. Следва да бъде възможно тези проблеми да бъдат решени чрез популяризиране на иновативни схеми и икономически стимули, които да отразяват адекватно разходите и социално-икономическите и екологичните ползи от повторното използване на водата.

(14)

Спазването на минимални изисквания за повторното използване на водата следва да бъде в съответствие с политиката на Съюза за водите и да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН, и по-специално цел № 6, така че да се гарантират наличието и устойчивото управление на водите и канализация за всички и също така да се увеличат съществено допълнително пречистване на водата и безопасното повторно използване на водата в световен план с цел да се допринесе за постигане на цел 12 – Осигуряване на устойчиви модели на потребление и на производство – от целите за устойчиво развитие на Обединените нации. В допълнение към това настоящият регламент следва да има за цел гарантиране на прилагането на член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който се отнася до опазването на околната среда.

(15)

В някои случаи операторите на съоръжението за допълнително пречистване все още транспортират и съхраняват допълнително пречистените отпадъчни води в отделни съоръжения, преди допълнително пречистените отпадъчни води да бъдат доставени на следващите участници по веригата, като например на оператора по разпределение на допълнително пречистени отпадъчни води, на оператора по съхранение на допълнително пречистени отпадъчни води или на крайния ползвател. Необходимо е да се определи мястото за съответствието, за да се изясни докъде свършва отговорността на оператора на съоръжението и откъде започва отговорността на следващия участник във веригата.

(16)

Управлението на риска следва да обхваща идентифициране и управление на рискове по проактивен начин и следва да включва идеята за производство на допълнително пречистени отпадъчни води със специфично качество, необходимо за определените цели. Оценката на риска следва да бъде основана на ключови елементи на управлението на риска и при нея следва да се определят всички допълнителни изисквания за качеството на водата, които са необходими, за да се гарантира достатъчна защита на околната среда и здравето на хората и животните. За тази цел плановете за управлението на риска от повторното използване на водата следва да гарантират безопасното използване и управление на допълнително пречистените отпадъчни води, както и отсъствието на рискове за околната среда или за здравето на хората или на животните. За изготвянето на такива планове за управлението на риска от повторното използване на водата може да се използват наличните международни насоки и стандарти като ISO 20426:2018 – „Насоки за оценка и управление на риска за здравето за повторното използване на непитейна вода“, ISO 16075:2015 – „Насоки за използване на пречистени отпадъчни води за проекти за напояване“ и насоките на Световната здравна организация (СЗО)

(17)

Изискванията за качество на водите, предназначени за консумация от човека, са установени в Директива 98/83/ЕО на Съвета (7). Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че дейностите при повторното използване на водата не водят до влошаване на качеството на водите, предназначени за консумация от човека. Поради това планът за управление на риска от повторното използване на водата следва да обърне специално внимание на опазването на водни обекти, използвани за водочерпене, с оглед консумация от човека, и на съответните охранителни зони.

(18)

Сътрудничеството и взаимодействието между различните страни, участващи в процеса на допълнително пречистване на водата, следва да бъде предварително условие за създаването на процедури за пречистване на водата в съответствие с изискванията за специфично използване, за да може да се планира снабдяването с допълнително пречистени отпадъчни води в съответствие с търсенето от страна на крайните ползватели.

(19)

С цел ефективна защита на околната среда и здравето на хората и животните операторите на съоръженията за допълнително пречистване следва да носят основната отговорност за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води на мястото на определяне на съответствие. Операторите на съоръженията за допълнително пречистване следва да осъществяват мониторинг на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води с оглед на спазването на минималните изисквания, предвидени в настоящия регламент, и на всички допълнителни изисквания, определени от компетентния орган. Поради това е подходящо да се установят минимални изисквания за мониторинг, които включват честотата на редовния мониторинг, както и определяне на график и на цели за ефективност на мониторинга за валидиране. Някои изисквания за редовен мониторинг са посочени в съответствие с Директива 91/271/ЕИО.

(20)

Настоящият регламент следва да включва в обхвата си допълнително пречистените отпадъчни води, които се добиват от отпадъчни води, събрани в канализационни системи и пречистени в пречиствателни станции за градски отпадъчни води в съответствие с Директива 91/271/ЕИО, и подлежат на допълнително пречистване или в пречиствателна станция за градски отпадъчни води, или в съоръжение за допълнително пречистване, за да отговарят на параметрите, посочени в приложение I към настоящия регламент. В съответствие с Директива 91/271/ЕИО агломерации с еквивалент жители (ЕЖ) под 2000 не е задължително да бъдат осигурени с канализационна система. Същевременно градските отпадъчни води от агломерации с ЕЖ под 2000, които постъпват в канализационната система, следва да бъдат подложени на подходящо пречистване преди заустването им в сладки води или в устия, в съответствие с Директива 91/271/ЕИО. В този контекст отпадъчните води от агломерации с под 2000 ЕЖ следва да попадат в обхвата на настоящия регламент само когато постъпват в канализационна система и подлежат на пречистване в пречиствателна станция за градски отпадъчни води. По подобен начин настоящият регламент не следва да засяга биоразградимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от станциите на изброените в приложение III към Директива 91/271/ЕИО промишлени отрасли, освен в случаите, когато отпадъчните води от тези станции постъпват в канализационната система и подлежат на пречистване в пречиствателна станция за градски отпадъчни води.

(21)

Повторното използване на пречистени градски отпадъчни води за напояване в селското стопанство е действие, зависещо от пазара, основаващо се на търсенето и нуждите в селскостопанския сектор, по-конкретно в някои държави членки, в които е налице недостиг на водни ресурси. Операторите на съоръжения за допълнително пречистване и крайните ползватели следва да си сътрудничат, за да гарантират, че допълнително пречистените отпадъчни води, произвеждани в съответствие с минималните изисквания за качество, установени в настоящия регламент, съответстват на нуждите на крайните ползватели относно категориите култури. В случаите, когато класовете качество на водата, произвеждана от операторите на съоръженията за допълнително пречистване, не са съвместими с вече наличната категория култури и използвания метод за напояване в обслужваната зона, например в колективна система за водоснабдяване, изискванията за качеството на водата следва да бъдат изпълнени чрез използването на последващ етап на няколко варианта за пречистване на водата поотделно или в комбинация с варианти, невключващи пречистване на допълнително пречистените отпадъчни води, в съответствие с многобариерен подход.

(22)

С оглед осигуряване на оптимално повторно използване на ресурсите от градски отпадъчни води, на крайните ползватели следва да бъде осигурено обучение, за да се гарантира, че те използват подходящия клас на качество на допълнително пречистените отпадъчни води. Когато определен тип култура е с неизвестно предназначение или когато е налице повече от едно предназначение, следва да се използват допълнително пречистени отпадъчни води с най-високия клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, освен ако се прилагат подходящи ограничения, които да дават възможност за постигане на необходимото качество.

(23)

Необходимо е да се гарантира, че използването на допълнително пречистени отпадъчни води е безопасно, като по този начин се насърчи повторното използване на водата на равнището на Съюза и се повиши общественото доверие в тази практика. Поради това производството и водоснабдяването с допълнително пречистени отпадъчни води за напояване в селското стопанство следва да се позволява само въз основа на разрешително, издадено от компетентните органи на държавите членки. За да се гарантира хармонизиран подход на равнището на Съюза, както и проследимост на допълнително пречистени отпадъчни води и прозрачност, материалноправните норми за такива разрешителни следва да бъдат установени на равнището на Съюза. Подробностите по процедурите за издаване на разрешителни обаче, като например определянето на компетентни органи и срокове, следва да се определят от държавите членки. Държавите членки следва да могат да прилагат съществуващите процедури за издаване на разрешителни, които следва да бъдат пригодени, така че да се отчетат изискванията, въведени с настоящия регламент. Държавите членки следва да гарантират, че няма конфликт на интереси при определянето на страните, отговорни за изготвянето на плана за управлението на риска от повторното използване на водата и на компетентния орган за издаването на разрешително за производството на и снабдяването с допълнително пречистени отпадъчни води.

(24)

Ако има необходимост от оператор по разпределение на допълнително пречистените отпадъчни води и оператор по съхранение на допълнително пречистените отпадъчни води, следва да е възможно да се изисква от тези оператори да притежават разрешително. Ако са изпълнени всички изисквания за издаването на разрешително, компетентният орган в държавата членка следва да издаде разрешително, което да съдържа всички необходими условия и мерки, установени в плана за управление на риска от повторното използване на водата.

(25)

За целите на настоящия регламент следва да е възможно дейностите по пречистване и тези по допълнително пречистване на градските отпадъчни води да се извършват на едно и също физическо място, като се използват едни и същи или различни, отделни съоръжения. Освен това следва да е възможно един и същ участник да бъде както оператор на пречиствателна станция, така и оператор на съоръжение за допълнително пречистване.

(26)

Компетентните органи следва да проверяват съответствието на допълнително пречистените отпадъчни води с условията, посочени в съответното разрешително. В случай на несъответствие тези органи следва да изискват от отговорните страни предприемането на необходимите мерки за осигуряване на съответствие на допълнително пречистените отпадъчни води. Снабдяването с допълнително пречистени отпадъчни води следва да бъде спряно, когато несъответствието води до значителен риск за околната среда или за здравето на хората или на животните.

(27)

Разпоредбите на настоящия регламент са предназначени да допълват изискванията на други законодателни актове на Съюза, по-специално по отношение на евентуални рискове за здравето и околната среда.

Поради това, за да се осигури цялостен подход за преодоляване на евентуални рискове за околната среда и за здравето на хората и животните, операторите на съоръженията за допълнително пречистване и компетентните органи следва да вземат предвид изискванията, определени в съответните други законодателни актове на Съюза, по-специално директиви 86/278/ЕИО (8) и 91/676/ЕИО (9) на Съвета, директиви 91/271/ЕИО, 98/83/ЕО и 2000/60/ЕО, регламенти (ЕО) № 178/2002 (10), (ЕО) № 852/2004 (11), (ЕО) № 183/2005 (12), (ЕО) № 396/2005 (13) и (ЕО) № 1069/2009 (14) на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2006/7/ЕО (15), 2006/118/ЕО (16), 2008/105/ЕО (17) и 2011/92/ЕС (18) на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 2073/2005 (19), (ЕО) № 1881/2006 (20) и (ЕС) № 142/2011 (21) на Комисията.

(28)

Регламент (ЕО) № 852/2004 определя общи правила за операторите на предприятия за храни и обхваща производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на храни, предназначени за консумация от човека. В посочения регламент се разглежда здравословното качество на храните, като един от неговите главни принципи е, че основната отговорност за безопасността на храните се носи от оператора на предприятието за храни. Посоченият регламент се допълва от подробни указания. В това отношение от особено значение е Известието на Комисията относно Ръководство за справяне с микробиологичните рискове по отношение на пресните плодове и зеленчуци при първичното производство посредством добра хигиена. Минималните изисквания за допълнително пречистените отпадъчни води, определени в настоящия регламент не препятстват операторите на предприятия за храни да постигнат качеството на водата, необходимо за да спазят Регламент (ЕО) № 852/2004, като използват на последващ етап няколко варианта за пречистване на водата, самостоятелно или в комбинация с варианти, невключващи пречистване.

(29)

Налице е голям потенциал за допълнителното пречистване и повторното използване на пречистени отпадъчни води. С оглед на популяризирането и насърчаването на повторното използване на водата посочването на специфични видове използване в рамките на настоящия регламент не следва да възпрепятства държавите членки да разрешават използването на допълнително пречистени отпадъчни води за други цели, включително за цели, свързани с промишлеността, благоустройството и опазването на околната среда, когато това се сметне за необходимо според националните особености и нужди, при условие че е осигурено високо ниво на защита на околната среда и на здравето на хората и на животните.

(30)	Компетентните органи следва да си сътрудничат с други имащи отношение органи посредством обмен на информация, за да гарантират спазването на съответните изисквания на Съюза и националните изисквания.

(31)

За да се повиши доверието в практиката на повторно използване на водата, на обществеността следва да се предоставя информация. Достъпът до ясна, всеобхватна и актуална информация относно повторното използване на водата ще позволи повишена прозрачност и проследимост и също така би могло да бъде от особена полза за други съответни органи, за които е от значение конкретното повторно използване на водата. За да се насърчи повторното използване на водата и с цел заинтересованите страни да бъдат информирани за ползите от повторното използване на водата, като по този начин се насърчи приемането, държавите членки следва да гарантират, че се разработват информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, които са адаптирани към мащаба на повторното използване на водата.

(32)

Образованието и обучението на крайните ползватели са от основно значение като компоненти за изпълнението и запазването на превантивните мерки. В плана за управление на риска от повторното използване на водата следва да се предвидят специфични мерки за превенция на експозицията на човека, като например употреба на лични предпазни средства, миене на ръце и лична хигиена.

(33)

Целта на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (22) е да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (23) (Конвенцията от Орхус). В Директива 2003/4/ЕО са определени всестранни задължения, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24) обхваща обмена на пространствена информация, включително на масиви от данни относно различни въпроси, свързани с околната среда. Важно е разпоредбите на настоящия регламент, отнасящи се до достъпа до информация и механизмите за обмен на данни, да допълват посочените директиви, а не да създават отделен правен режим. Поради това разпоредбите на настоящия регламент, свързани с предоставянето на информацията на обществеността и с информацията относно мониторинга на изпълнението, следва да се прилагат без да се засягат директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО.

(34)	Предоставените от държавите членки данни са от определящо значение за способността на Комисията да извършва мониторинг и оценка на настоящия регламент спрямо заложените в него цели.

(35)

Съгласно параграф 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (25) Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент. Оценката следва да се основава на петте критерия за ефикасност, ефективност, важност, съгласуваност и добавена стойност за Съюза и следва да служи като база за оценки на въздействието на евентуални по-нататъшни действия. При оценката следва да се вземе предвид научният прогрес, по-специално по отношение на потенциалното въздействие на веществата, които пораждат нови опасения.

(36)

Минималните изисквания за безопасното повторно използване на пречистени градски отпадъчни води отразяват наличните научни познания и международно признатите стандарти и практики за повторно използване на водата и гарантират, че тази вода може да се използва безопасно за напояване за селскостопански цели, като по този начин се гарантира висока степен на защита на околната среда и на здравето на хората и животните. С оглед на резултатите от оценката на настоящия регламент или когато се налага поради новите научни достижения и техническия прогрес, Комисията следва да може да проучва необходимостта от преразглеждане на минималните изисквания, посочени в приложение I, раздел 2, и когато е целесъобразно, следва да представи законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.

(37)

С цел адаптиране на ключовите елементи на управлението на риска към научно-техническия прогрес на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с които да изменя ключовите елементи на управление на риска, предвидени в настоящия регламент. В допълнение към това, за да се гарантира високо ниво на защита на околната среда и на здравето на хората и животните, Комисията също така следва да може да приема делегирани актове за допълване на ключовите елементи на управление на риска, предвидени в настоящия регламент, чрез определяне на технически спецификации. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(38)

С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема подробни правила по отношение на формата и представянето на информацията относно мониторинга на изпълнението на настоящия регламент, която държавите членки следва да предоставят, и по отношение на формата и представянето на общия за Съюза преглед, изготвян от Европейската агенция за околна среда. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (26).

(39)

Целта на настоящия регламент е, наред с другото, опазването на околната среда и здравето на хората и животните. Както Съдът многократно е посочвал, изключването по принцип на възможността заинтересованите лица да се позовават на наложено от дадена директива задължение би било несъвместимо с обвързващия характер на директивите, предвиден в член 288, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това съображение важи и за регламент, който има за цел да гарантира, че допълнително пречистените отпадъчни води са безопасни за напояване в селското стопанство.

(40)	Държавите членки следва да установят система от санкции, приложими към нарушенията на настоящия регламент, и следва да вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(41)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно опазването на околната среда и на здравето на хората и животните, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(42)	Необходимо е да се предвиди достатъчно време държавите членки да създадат необходимата административна инфраструктура за прилагането на настоящия регламент и операторите да се подготвят за прилагането на новите правила.

(43)

С цел да се развива и насърчава, доколкото е възможно, повторното използване на подходящо пречистени отпадъчни води и за да се осигури съществено подобрение по отношение на надеждността на подходящо пречистените отпадъчни води и на сигурни методи за използване, Съюзът следва да подкрепя научноизследователската и развойна дейност в тази област чрез програмата „Хоризонт Европа“,.

(44)

С настоящия регламент се цели насърчаване на устойчивото използване на водата. Във връзка с това Европейската комисия следва да се ангажира да използва програмите на Съюза, включително програмата LIFE, в подкрепа на местни инициативи, включващи повторното използване на подходящо пречистени отпадъчни води,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и цел

1. Настоящият регламент установява минимални изисквания по отношение на качеството и мониторинга на водата, както и разпоредби относно управлението на риска, за безопасното използване на допълнително пречистени отпадъчни води в контекста на интегрираното управление на водите.

2. Целта на настоящия регламент е да гарантира, че допълнително пречистените отпадъчни води са безопасни за напояване в селското стопанство, с което да се осигури високо ниво на защита на околната среда и на здравето на хората и на животните, да се насърчи кръговата икономика, да се подпомогне адаптирането към изменението на климата и да се допринесе за постигане на целите на Директива 2000/60/ЕО, като се намери координирано решение в целия Съюз на проблемите, свързани с недостига на вода и произтичащия от това натиск върху водните ресурси и по този начин се допринесе и за ефикасното функциониране на вътрешния пазар.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага във всички случаи, когато пречистени градски отпадъчни води се използват повторно, в съответствие с член 12, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО, за напояване в селското стопанство, както е посочено в раздел 1 от приложение I към настоящия регламент.

2. Дадена държава членка може да реши, че не е подходящо да използва повторно водата за напояване в селското стопанство в един или повече райони на речните си басейни или в части от тях, като взема предвид следните критерии:

а)	географските и климатичните условия на района или на части от тях;

б)	натиска върху другите водни ресурси и състоянието им, включително количественото състояние на подземните водни обекти, както е посочено в Директива 2000/60/ЕО;

в)	натиска върху повърхностните водни обекти, в които се заустват пречистени градски отпадъчни води, и състоянието им;

г)	екологичните и суровинни разходи за допълнително пречистени отпадъчни води и други водни ресурси.

Всяко решение, прието съгласно първа алинея, трябва да е надлежно обосновано въз основа на критериите, посочени в същата алинея, и се представя на Комисията. То се преразглежда при необходимост, по-специално като се вземат предвид прогнозите за изменението на климата и националните стратегии за адаптиране към изменението на климата, и най-малко на всеки шест години, като се вземат предвид плановете за управление на речните басейни, изготвени съгласно Директива 2000/60/ЕО.

3. Чрез дерогация от параграф 1, изследователските или пилотни проекти по отношение на съоръженията за допълнително пречистване могат да бъдат освободени от разпоредбите на настоящия регламент, ако компетентният орган установи, че са изпълнени следните критерии:

а)	изследователският или пилотният проект няма да бъде осъществен в рамките на воден обект, използван за водочерпене на вода, предназначена за консумация от човека, и/или съответната охранителна зона, определена съгласно Директива 2000/60/ЕО;

б)	изследователският или пилотният проект ще бъде подложен на подходящ мониторинг.

Всяко освобождаване съгласно настоящия параграф, се ограничава за срок от най-много пет години.

Културите, получени в резултат на изследователски или пилотен проект, освободен съгласно настоящия параграф, не се пускат на пазара.

4. Настоящият регламент се прилага, без да се засяга Регламент (ЕО) № 852/2004, и не възпрепятства операторите на предприятия за храни да постигнат качеството на водата, което се изисква съгласно посочения регламент, чрез използване на последващ етап на няколко варианта за пречистване на водата, самостоятелно или в комбинация с варианти, невключващи пречистване, или да използват алтернативни водоизточници за напояване в селското стопанство.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„компетентен орган“ означава орган или организация, определен от държава членка да изпълнява нейните задължения съгласно настоящия регламент във връзка с издаването на разрешителни за производството на или снабдяването със допълнително пречистени отпадъчни води, във връзка с освобождаването от прилагането на Регламента на изследователски или пилотни проекти и във връзка с проверката на съответствието;

2)	„краен ползвател“ означава физическо или юридическо лице, независимо дали е публичен или частен субект, което използва допълнително пречистени отпадъчни води за напояване в селското стопанство;

3)	„градски отпадъчни води“ означава градските отпадъчни води съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 91/271/ЕИО;

„допълнително пречистените отпадъчни води“ означава градски отпадъчни води, които са пречистени в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 91/271/ЕИО и които са преминали през допълнително пречистване в съоръжение за допълнително пречистване в съответствие с приложение I, раздел 2 към настоящия регламент;

„съоръжение за допълнително пречистване“ означава градска пречиствателна станция за отпадъчни води или друго съоръжение за допълнително пречистване на градски отпадъчни води, което отговаря на установените в Директива 91/271/ЕИО изисквания с цел производството на вода, която е годна за някой от видовете използване, посочени в приложение I, раздел 1 към настоящия регламент;

6)	„оператор на съоръжение за допълнително пречистване“ означава физическо или юридическо лице, представляващо частен субект или публичен орган, което управлява или контролира съоръжение за допълнително пречистване;

7)	„опасност“ означава биологичен, химичен, физически или радиологичен агент, който би могъл да навреди на хората, животните, културите или растенията, на други сухоземни и водни организми, на почвите или на околната среда като цяло;

8)	„риск“ означава вероятността идентифицирани опасности да причинят вреди в рамките на определен период от време, включително тежестта на последиците;

9)	„управление на риска“ означава систематично управление, което по последователен начин осигурява безопасността на повторното използване на водата в рамките на специфичен контекст;

10)	„превантивна мярка“ означава подходящо действие или дейност, които могат да предотвратяват или отстраняват риск за здравето или за околната среда или да намаляват този риск до приемливо ниво.

11)	„място на определяне на съответствието“ означава мястото, където операторът на съоръжението за допълнително пречистване доставя допълнително пречистените отпадъчни води на следващия участник по веригата;

12)

„бариера“ означава всяко средство, включително физическо или етап от процедура, или условия на използване, което намалява или предотвратява риска от инфекции у човека, като възпрепятства контакта на допълнително пречистените отпадъчни води с предназначената за консумация продукция и прекия контакт на хора с допълнително пречистените отпадъчни води, или други средства, което например намалява концентрацията на микроорганизми в допълнително пречистените отпадъчни води или възпрепятства оцеляването им в продукцията, която е предназначена за консумация;

13)	„разрешително“ означава писмено разрешение за произвеждане на или снабдяване с допълнително пречистени отпадъчни води за напояване в селското стопанство в съответствие с настоящия регламент, което е издадено от компетентен орган;

14)

„отговорна страна“ означава страна, която има роля или осъществява дейност в системата за повторно използване на водата, включително оператора на съоръжението за допълнително пречистване, оператора на пречиствателна станция за градски отпадъчни води, когато е различен от оператора на съоръжението за допълнително пречистване, съответния орган, различен от определения компетентен орган, оператора по разпределение на допълнително пречистени отпадъчни води или оператора по съхранение на допълнително пречистени отпадъчни води;

15)

„система за повторно използване на водата“ означава инфраструктура и други технически елементи, необходими за производството на допълнително пречистени отпадъчни води, снабдяването със и използването на допълнително пречистени отпадъчни води; тя включва всички елементи от входа на пречиствателната станция за градски отпадъчни води до мястото, където допълнително пречистените отпадъчни води се използват за напояване в селското стопанство, включително инфраструктурата за разпределение и съхранение, когато е целесъобразно.

Член 4

Задължения на операторите на съоръженията за допълнително пречистване и задължения по отношение на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води

1. Операторите на съоръжения за допълнително пречистване гарантират, че на мястото на определяне на съответствието допълнително пречистените отпадъчни води, предназначени за напояване в селското стопанство, както е посочено в приложение I, раздел 1, са в съответствие със следното:

а)	минималните изисквания за качество на водата, определени в приложение I, раздел 2;

б)	всички допълнителни условия, определени от компетентния орган в съответното разрешително съгласно член 6, параграф 3, букви в) и г), във връзка с качеството на водата.

След мястото на определяне на съответствие качеството на водата престава да бъде отговорност на оператора на съоръжението за допълнително пречистване.

2. За да се гарантира спазването на изискванията по параграф 1, операторът на съоръжението за допълнително пречистване извършва мониторинг на качеството на водата в съответствие със следното:

а)	приложение I, раздел 2;

б)	всички допълнителни условия, определени от компетентния орган в съответното разрешително съгласно член 6, параграф 3, букви в) и г), във връзка с мониторинга.

Член 5

Управление на риска

1. За целите на производството на допълнително пречистени отпадъчни води, снабдяването със и използването на допълнително пречистени отпадъчни води компетентният орган осигурява изготвянето на план за управление на риска от повторното използване на водата.

Един план за управление на риска от повторното използване на водата може да обхваща една или повече системи за повторно използване на водата.

2. Планът за управление на риска от повторното използване на водата се изготвя от оператора на съоръжението за допълнително пречистване, други отговорни страни и крайни ползватели, по целесъобразност. Отговорните страни, които изготвят плана за управление на риска от повторното използване на водата, се консултират с всички други съответни отговорни страни и крайни ползватели, когато е целесъобразно.

3. Планът за управление на риска от повторното използване на водата се основава на всички ключови елементи на управлението на риска, посочени в приложение II. Той определя отговорностите за управление на риска на оператора на съоръжението за допълнително пречистване и други отговорни страни.

4. Планът за управление на риска от повторното използване на водата по-специално:

а)	определя всички необходими изисквания към оператора на съоръжението за допълнително пречистване, в допълнение към посочените в приложение I, в съответствие с приложение II, буква Б), за допълнително смекчаване на рисковете преди мястото на определяне на съответствието;

б)	посочва опасностите, рисковете и подходящите за тях превантивни и/или възможните коригиращи мерки в съответствие с приложение II, буква В);

в)

посочва допълнителните бариери в системата за повторно използване на водата и определя всякакви допълнителни изисквания, които са необходими след мястото на определяне на съответствието, за да се гарантира безопасността на системата за повторно използване на водата, включително условията, свързани с разпределението, съхранението и използването, където е уместно, и определя страните, отговорни за спазването на тези изисквания.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 13 за изменение на настоящия регламент с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на ключовите елементи на управлението на риска, предвидени в приложение II.

На Комисията също така се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 13 за допълване на настоящия регламент с цел определяне на технически спецификации за ключовите елементи за управление на риска, предвидени в приложение II.

Член 6

Задължения във връзка с разрешителните за допълнително пречистени отпадъчни води

1. За производството на допълнително пречистени отпадъчни води и снабдяването с допълнително пречистени отпадъчни води, предназначени за напояване в селското стопанство, както е посочено в приложение I, раздел 1, се изисква разрешително.

2. Отговорните страни в системата за повторно използване на водата, включително крайните ползватели, когато е целесъобразно в съответствие с националното право, подават заявление за издаване на разрешителното или за изменение на съществуващо разрешително до компетентния орган на държавата членка, в която работи или се планира да работи съоръжението за допълнително пречистване.

3. В разрешителното се определят задълженията на оператора на съоръжението за допълнително пречистване, а където е приложимо и на всички други отговорни страни. Разрешителното се основава на плана за управлението на риска от повторното използване на водата и определя, inter alia, следното:

а)

класа (или класовете) на качество на допълнително пречистените отпадъчни води и използването в селското стопанство, което е разрешено в съответствие с приложение I, мястото на използване, съоръженията за допълнително пречистване и прогнозирания годишен обем на произвежданите допълнително пречистени отпадъчни води;

б)	условията във връзка с минималните изисквания по отношение на качеството и мониторинга на водите, посочени в приложение I, раздел 2;

в)	условията във връзка с допълнителни изисквания към оператора на съоръжението за допълнително пречистване, посочени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата;

г)	всички други условия, необходими за отстраняването на неприемливи рискове за околната среда и за здравето на хората и на животните, така че всички рискове да бъдат на приемливо ниво;

д)	срока на валидност на разрешителното;

е)	мястото на определяне на съответствието.

4. За целите на оценяването на заявлението компетентният орган се консултира и обменя необходимата информация с други съответни органи, по-специално с органите по въпросите на водоснабдяването и здравеопазването, ако са различни от компетентния орган и всички други страни, за които компетентният орган счита, че са от значение.

5. Компетентният орган решава без забавяне дали да издаде разрешително. Когато поради сложността на заявлението компетентният орган има нужда от повече от 12 месеца от получаването на пълното заявление, за да вземе решение дали да издаде разрешително, той съобщава на заявителя очакваната дата на своето решение.

6. Разрешителните се преразглеждат редовно и при необходимост се актуализират, най-малко в следните случаи:

а)	има съществена промяна на капацитета;

б)	оборудването е модернизирано;

в)	при добавяне на ново оборудване или процеси; или

г)	има промени в климатичните или други условия, които оказват значително въздействие върху екологичното състояние на повърхностните водни обекти.

7. Държавите членки могат да решат, че за съхранението, разпределението и използването на допълнително пречистените отпадъчни води се изисква специално разрешително с цел прилагане на допълнителните изисквания и бариери, определени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата, посочен в член 5, параграф 4.

Член 7

Проверка на съответствието

1. Компетентният орган извършва проверка дали са спазени условията, посочени в разрешителното. Проверките на съответствието се извършват по следните начини:

а)	проверки на място;

б)	данни от мониторинг, по-специално получени съгласно настоящия регламент;

в)	други подходящи средства.

2. В случай на несъответствие с условията, посочени в разрешителното, компетентният орган изисква от оператора на съоръжението за допълнително пречистване и, когато е приложимо, от другите отговорни страни да предприемат всички необходими мерки за незабавно възстановяване на съответствието и незабавно да информират засегнатите крайни ползватели.

3. Когато несъответствието с условията, посочени в разрешителното, представлява значителен риск за околната среда или за здравето на хората или на животните, операторът на съоръжението за допълнително пречистване или всяка друга отговорна страна незабавно спират снабдяването с допълнително пречистени отпадъчни води, докато компетентният орган определи, че е било възстановено съответствието, следвайки процедурите, определени в плана за управлението на риска от повторното използване на водата, в съответствие с приложение I, раздел 2, буква а).

4. В случай на инцидент, който влияе на съответствието с условията, посочени в разрешителното, операторът на съоръжението за допълнително пречистване или всяка друга отговорна страна информират незабавно компетентния орган и другите страни, които е възможно да бъдат засегнати, и съобщават на компетентния орган информацията, необходима за оценка на въздействието от този инцидент.

5. Компетентният орган проверява редовно спазването от страна на отговорните страни на мерките и задачите, посочени в плана за управление на риска от повторното използване на водата.

Член 8

Сътрудничество между държавите членки

1. Когато повторното използване на водата има трансграничен характер, държавите членки определят звена за целите на сътрудничеството със звената за контакт на другите държави членки и компетентните органи, в зависимост от случая, или използват наличните структури, създадени с международни споразумения.

Ролята на звената за контакт или съществуващите структури е:

а)	получаване и предаване на искания за съдействие;

б)	осигуряване на съдействие при поискване; и

в)	координиране на комуникацията между компетентните органи.

Преди да издадат разрешителното компетентните органи обменят информация относно условията, посочени в член 6, параграф 3, със звеното за контакт в държавата членка, в която се предвижда използването на допълнително пречистените отпадъчни води.

2. Държавите членки отговарят на исканията за съдействие без ненужно забавяне.

Член 9

Информиране и повишаване на осведомеността

Пестенето на водни ресурси в резултат на повторното използване на водата са предмет на общи кампании за повишаване на осведомеността в държавите членки, в които допълнително пречистените отпадъчни води се използват за напояване в селското стопанство. Такива кампании може да включват популяризиране на ползите от безопасното повторно използване на водата.

Тези държави членки могат също така да организират информационни кампании за крайните ползватели, за да се гарантира оптималното и безопасно използване на допълнително пречистените отпадъчни води, като по този начин се гарантира високо ниво на защита на околната среда и на здравето на хората и на животните.

Държавите членки могат да адаптират тези информационни кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността към мащаба на повторното използване на водата.

Член 10

Информация за обществеността

1. Без да се засягат директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО, държавите членки, в които се използват допълнително пречистени отпадъчни води за напояване в селското стопанство, както е посочено в приложение I, раздел 1 към настоящия регламент, гарантират, че за обществеността е достъпна адекватна и актуална информация относно повторното използване на водата, предоставена онлайн или чрез други средства. Тази информация включва следното:

а)	количеството и качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, доставени в съответствие с настоящия регламент;

б)	процента на доставените в съответствие с настоящия регламент допълнително пречистените отпадъчни води в държавата членка в сравнение с общия обем на пречистените градски отпадъчни води, при условие че такива данни са налични;

в)	издадените или изменените разрешителни в съответствие с настоящия регламент, включително условията, определени от компетентните органи в съответствие с член 6, параграф 3 от настоящия регламент;

г)	резултатите от всяка проверка на съответствието, извършена в съответствие с член 7, параграф 1 от настоящия регламент;

д)	звената за контакт, определени в съответствие с член 8, параграф 1 от настоящия регламент.

2. Посочената в параграф 1 информация се актуализира на всеки две години.

3. Държавите членки гарантират, че всяко решението, взето в съответствие с член 2, параграф 2, е достъпно за обществеността онлайн или чрез други средства.

Член 11

Информация относно мониторинга на изпълнението

1. Без да се засягат разпоредбите на директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО, държавите членки, в които се използват допълнително пречистени отпадъчни води за напояване в селското стопанство, както е посочено в приложение I, раздел 1 към настоящия регламент, със съдействието на Европейската агенция за околна среда:

а)

създават и публикуват в срок до 26 юни 2026 г. и впоследствие актуализират на всеки шест години масиви от данни, съдържащ информация относно резултатите от проверката на съответствието, извършена в съответствие с член 7, параграф 1 от настоящия регламент, и друга информация, която трябва да бъде предоставена онлайн или чрез други средства на обществеността в съответствие с член 10 от настоящия регламент;

б)

създават, публикуват и впоследствие ежегодно актуализират масив от данни, съдържащи информация относно случаите на несъответствие с определените в разрешителното условия, които са събрани в съответствие с член 7, параграф 1 от настоящия регламент, а също и информация относно предприетите мерки в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент.

2. Държавите членки гарантират, че Комисията, Европейската агенция за околна среда и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията имат достъп до масивите от данни, посочени в параграф 1.

3. Въз основа на масивите от данни, посочени в параграф 1, Европейската агенция за околна среда, след като се консултира с държавите членки, изготвя, публикува и редовно или по искане на Комисията актуализира общ за Съюза преглед. Този преглед по целесъобразност, включва показатели за осъществените дейности, резултатите и въздействието от настоящия регламент, карти и доклади за държавите членки.

4. Комисията може с актове за изпълнение да определи подробни правила по отношение на формата и представянето на информацията, която трябва да бъде предоставена в съответствие с параграф 1, както и подробни правила по отношение на формата и представянето на общия за Съюза преглед, посочен в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14.

5. В срок до 26 юни 2022 г. Комисията, след като се консултира с държавите членки, определя насоки за подпомагане на прилагането на настоящия регламент.

Член 12

Оценка и преглед

1. В срок до 26 юни 2028 г. Комисията извършва оценка на настоящия регламент. Оценката се основава най-малко на следното:

а)	опита, събран при изпълнението на настоящия регламент;

б)	масивите от данни, създадени от държавите членки в съответствие с член 11, параграф 1, и общите за Съюза прегледи, изготвени от Европейската агенция за околна среда в съответствие с член 11, параграф 3;

в)	имащите отношение научни, аналитични и епидемиологични данни;

г)	техническите и научните знания;

д)	препоръките на СЗО, когато има такива, или други международни насоки или стандарти на ISO.

2. При извършването на оценката Комисията обръща особено внимание на следните аспекти:

а)	минималните изисквания, установени в приложение I;

б)	ключовите елементи на управлението на риска, установени в приложение II;

в)	допълнителните изисквания, определени от компетентните органи в съответствие с член 6, параграф 3, букви в) и г);

г)	въздействието от повторното използване на водата върху околната среда и върху здравето на хората и на животните, включително въздействието на веществата, които пораждат нови опасения.

3. Като част от оценката Комисията оценява осъществимостта на:

а)	разширяването на обхвата на настоящия регламент, така че той да включва допълнително пречистени отпадъчни води, предназначени за допълнителни специфични видове използване, включително повторно използване за промишлени цели;

б)	разширяването на изискванията на настоящия регламент, така че той да обхване непрякото използване на пречистени отпадъчни води.

4. Въз основа на резултатите от оценката или когато се налага поради новите научни и технически познания, Комисията може да проучи необходимостта от преразглеждане на минималните изисквания, посочени в приложение I, раздел 2.

5. Когато е целесъобразно, Комисията представя законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.

Член 13

Упражняване на делегирането

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 5, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 25 юни 2020 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 14

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с Директива 2000/60/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 15

Санкции

Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на разпоредби на настоящия регламент, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В срок до 26 юни 2024 г. държавите членки нотифицират на Комисията тези разпоредби и мерки, и я нотифицират за всяко последващо изменение, което ги засягат.

Член 16

Влизане в сила и прилагане

Прилага се от 26 юни 2023 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 25 май 2020 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. METELKO-ZGOMBIĆ

(1) ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 94.

(2) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 353.

(3) Позиция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. (все още непубликуванa в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 7 април 2020 г. (ОВ C 147, 4.5.2020 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 13 май 2020 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(5) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).

(6) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 33.

(7) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(8) Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6).

(9) Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.).

(10) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (ОВ L 35, 8.2.2005 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(15) Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37).

(16) Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19).

(17) Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84).

(18) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

(19) Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 22.12.2005 г., стр. 1).

(20) Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5).

(21) Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1).

(22) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

(23) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.

(24) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(25) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(26) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВИДОВЕ ИЗПОЛЗВАНЕ И МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел 1

Видове използване на допълнително пречистени отпадъчни води

Напояване в селското стопанство

Напояване в селското стопанство означава напояване на следните типове култури:

—	хранителни култури, които се консумират сурови, което означава култури, предназначени за консумация от човека в суров или непреработен вид;

—	преработени хранителни култури, което означава култури, предназначени за консумация от човека след процес на обработка (т.е. сготвени или преминали през промишлена преработка);

—	нехранителни култури, което означава култури, непредназначени за консумация от човека (например пасищни култури и фуражни, влакнодайни, за декоративни цели, за семена, за производство на енергия и за тревни площи).

Без да се засяга друго приложимо право на Съюза в областта на околната среда и на здравето, държавите членки могат да използват допълнително пречистени отпадъчни води за допълнителни видове използване, като:

—	повторно използване на вода за промишлени цели; и

—	за благоустройствени и екологични цели.

Раздел 2

Минимални изисквания

Минимални изисквания, приложими към допълнително пречистените отпадъчни води, предназначени за напояване в селското стопанство

Класовете на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води и разрешените видове използване и методи за напояване за всеки клас са посочени в таблица 1. Минималните изисквания за качеството на водата са посочени в буква а), таблица 2. Минималната честота и целите за ефективност на мониторинга на допълнително пречистените отпадъчни води са посочени в буква б), таблица 3 (регулярен мониторинг) и в таблица 4 (мониторинг за валидиране).

Културите, които спадат към дадена категория, се напояват с допълнително пречистени отпадъчни води от съответния минимален клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, съгласно посоченото в таблица 1, освен ако се използват подходящи допълнителни бариери, посочени в член 5, параграф 4, буква в), в резултат на което се постигат изискванията за качество, посочени в буква а), таблица 2. Тези допълнителни бариери могат да се основават на индикативен списък от превантивни мерки, посочени в приложение II, точка 7, или на всички други равностойни национални или международни стандарти, например стандарта ISO 16075-2.

Таблица 1 – Класове на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, разрешени за използване в селското стопанство, и методи за напояване

Минимален клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води	Категория култура (*1)	Метод за напояване
А	Всички хранителни култури, които се консумират сурови, при които годната за консумация част влиза в пряк контакт с допълнително пречистените отпадъчни води, и кореноплодни култури, които се консумират сурови	Всички методи за напояване
Б	Хранителни култури, които се консумират сурови и при които годната за консумация част е над земята и не влиза в пряк контакт с допълнително пречистените отпадъчни води, преработени хранителни култури и нехранителни култури, включително култури използвани за хранене на животни, отглеждани за производство на мляко или месо	Всички методи за напояване
В	Хранителни култури, които се консумират сурови и при които годната за консумация част е над земята и не влиза в пряк контакт с допълнително пречистените отпадъчни води, преработени хранителни култури и нехранителни култури, включително култури, използвани за хранене на животни, отглеждани за производство на мляко или месо	Капково напояване (*2) или друг метод за напояване, при който няма пряк контакт с годната за консумация част на хранителната култура
Г	Индустриални, енергийни и семенни култури	Всички методи за напояване (*3)

а) Минимални изисквания за качеството на водата

Таблица 2 – Изисквания за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води	Индикативна технологична цел	Изисквания за качество
	Индикативна технологична цел	E. coli (брой/100 ml)	БПК5 (mg/l)	Неразтворени вещества (mg/l)	Мътност (NTU)	Друго
А	Вторично пречистване, филтруване и дезинфекция	≤ 10	≤ 10	≤ 10	≤ 5	Legionella spp.: < 1 000 cfu/l, когато съществува риск от аерозолизация Чревни нематоди (яйца на хелминти): ≤ 1 яйце/l за напояване на пасищни или фуражни култури
Б	Вторично пречистване и дезинфекция	≤ 100	В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, таблица 1)	В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, таблица 1)	-
В	Вторично пречистване и дезинфекция	≤ 1 000			-
Г	Вторично пречистване и дезинфекция	≤ 10 000			-

Допълнително пречистените отпадъчни води се считат за отговарящи на изискванията, посочени в таблица 2, когато измерванията за тези допълнително пречистени отпадъчни води отговарят на всеки един от следни критерии:

—

посочените стойности за E. coli, Legionella spp. и чревни нематоди са спазени в 90 % или повече от пробите; нито една от стойностите в пробите не надхвърля максималното отклонение с 1 логаритмична единица от посочената стойност за E. coli и Legionella spp. и 100 % от посочената стойност за чревни нематоди;

—	посочените стойности за БПК5 (биологична потребност от кислород), неразтворени вещества и мътност в клас А са спазени в 90 % или повече от пробите; нито една от стойностите в пробите не надхвърля максималното отклонение от 100 % от посочената стойност.

б) Минимални изисквания за мониторинг

Операторите на съоръжения за допълнително пречистване извършват редовен мониторинг, за да проверят дали допълнително пречистените отпадъчни води отговарят на минималните изисквания за качеството на водата, посочени в буква а). Редовният мониторинг е включен в процедурите за проверка на системата за повторно използване на водата.

Пробите, които се използват за проверка на съответствието с микробиологичните параметри на мястото на установяване на съответствието се вземат в съответствие със стандарт EN ISO 19458 или с други национални или международни стандарти, които гарантират еквивалентно качество.

Таблица 3 – Минимална честота на регулярния мониторинг на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

	Минимална честота на мониторинга
Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води	E. coli	БПК5	Неразтворени вещества	Мътност	Legionella spp. (когато е приложимо)	Чревни нематоди (когато е приложимо)
А	Веднъж седмично	Веднъж седмично	Веднъж седмично	Непрекъснато	Два пъти месечно	Два пъти месечно, както е определено от оператора на съоръжението за допълнително пречистване, в съответствие с броя яйца в отпадъчните води, постъпващи в съоръжението за допълнително пречистване
Б	Веднъж седмично	В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, раздел Г)	В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, раздел Г)	-
В	Два пъти месечно			-
Г	Два пъти месечно			-

Мониторинг за валидиране се извършва преди въвеждането в експлоатация на дадено ново съоръжение за допълнително пречистване.

Съоръженията за допълнително пречистване обаче, които вече функционират и които изпълняват изискванията за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, посочени в буква а), таблица 2 на 25 юни 2020 г., са освободени от това задължение за мониторинг за валидиране.

Мониторинг за валидиране се извършва във всички случаи при модернизиране на оборудването и при добавянето на ново оборудване или процеси.

Извършва се мониторинг за валидиране за класа, за който се прилагат най-строгите изисквания за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води— клас А, за да се оцени дали се спазват целите за ефективност (намаляване в log10). Мониторингът за валидиране включва мониторинг на индикаторните микроорганизми, свързани с всяка група патогенни организми, а именно бактерии, вируси и протозои. Подбраните индикаторни микроорганизми са E. coli за патогенни бактерии, F-специфични колифаги, соматични колифаги или колифаги за патогенни вируси, както и спори на Clostridium perfringens или спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии за протозои. Целите за ефективност (намаляване в log10) по отношение на мониторинга за валидиране на подбраните индикаторни микроорганизми са посочени в таблица 4 и са изпълнени на мястото на определяне на съответствието, като се вземат предвид концентрациите в непреработените отпадъчни води, постъпващи в пречиствателната станция за градски отпадъчни води. Най-малко 90 % от пробите за валидиране достигат или надвишават целите за ефективност.

Ако даден биологичен индикатор не е наличен в такова количество в непреработените отпадъчни води, че да достигне намаляването, изразено в log10, отсъствието на този биологичен индикатор в допълнително пречистените отпадъчни води означава, че изискванията за валидиране са спазени. Съответствието с целите за ефективност може да бъде установено чрез аналитичен контрол посредством добавяне на ефективността, отредена на всеки отделен етап от пречистването въз основа на научни доказателства за стандартни утвърдени процеси, като например публикувани данни от доклади за изпитания или проучвания на конкретни случаи, или изпитано в лаборатория при контролирани условия за новаторските методи за пречистване.

Таблица 4 – Мониторинг за валидиране на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води	Индикаторни микроорганизми (*4)	Цели за ефективност на веригата на пречистване (намаляване в log10)
А	E. coli	≥ 5,0
	Общо количество колифаги/F-специфични колифаги/ соматични колифаги/колифаги (*5)	≥ 6,0
	Спори на Clostridium perfringens/спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии (*6)	≥ 4,0 (в случай на спори на Clostridium perfringens) ≥ 5,0 (в случай на спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии)

Методите на анализ за целите на мониторинга се валидират и документират в съответствие с EN ISO/IEC-17025 или други национални или международни стандарти, които осигуряват равностойно качество.

(*1) Ако един и същи тип напоявана култура попада в повече от една категория от таблица 1, се прилагат изискванията на най-строгата категория.

(*2) Капковото напояване (наричано също така микрооросяване) е система за микронапояване, която е в състояние да отвежда водни капки или тънки струйки до растенията, като водата капе върху почвата или директно под повърхността много бавно (2—20 литра на час) от система с пластмасови тръби с малък диаметър с поставени изводи, които се наричат капкообразуватели или дюзи.

(*3) В случаите на напоителни методи, които имитират дъжд, следва да се обърне специално внимание на опазването на здравето на работниците или намиращите се в близост лица. За тази цел се прилагат подходящи превантивни мерки.

(*4) Референтните патогенни организми Campylobacter, Rotavirus и Cryptosporidium могат също така да бъдат използвани за целите на мониторинга за валидиране вместо предложените индикаторни микроорганизми. В такъв случай се прилагат следните цели за ефективност на намаляването, изразено в log10: Campylobacter (≥ 5,0), Rotavirus (≥ 6,0) и Cryptosporidium (≥ 5,0).

(*5) Общото количество колифаги е избрано като най-подходящия показател за вируси. Ако обаче анализът на общото количество колифаги не е осъществим, се анализира поне един вид колифаги (F-специфични или соматични колифаги).

(*6) Спорите на Clostridium perfringens са избрани като най-подходящия показател за протозои. Същевременно спорообразуващите сулфат-редуциращи бактерии са възможна алтернатива, ако концентрацията на спори на Clostridium perfringens не позволява валидиране на исканото отстраняване в log10.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

А)

Ключови елементи на управлението на риска

Управлението на риска обхваща идентифицирането и управлението на рисковете по проактивен начин, така че да се гарантира безопасното използване и управлението на допълнително пречистените отпадъчни води, както и отсъствието на рискове за околната среда или за здравето на хората или на животните. За тези цели всеки план за управлението на риска от повторното използване на водата се изготвя въз основа на следните елементи:

Описание на цялата система за повторно използване на водата – от постъпването на отпадъчните води в пречиствателната станция за градски отпадъчни води до точката на използване, включително източниците на отпадъчни води, етапите и технологиите на пречистване в съоръжението за допълнително пречистване, инфраструктурата за снабдяване, разпределение и съхранение, предвиденото използване, мястото и периода на използване (например временно или ad hoc), метода за напояване, типа на културата, други водоизточници, ако е предвидено смесване, и количеството допълнително пречистени отпадъчни води, които ще се доставят.

2.	Идентифициране на всички страни, участващи в системата за повторно използване на водата, и ясно дефиниране на техните роли и отговорности.

3.	Определяне на потенциалните опасности, по-специално наличието на замърсители и патогенни организми, и на вероятността за настъпването на опасни събития, като например нарушаване на пречистването или непредвидени течове или замърсяване на системата за повторно използване на водата.

Определяне на местата и популациите, изложени на риск и на пътищата на експозиция на идентифицираните потенциални опасности, като се вземат предвид специфични фактори на околната среда като местните хидрогеоложки условия, топография, типове почви и екология, както и фактори, свързани с типовете култури и земеделските и напоителните практики. Трябва да бъдат отчетени и възможните необратими или дълготрайни отрицателни въздействия върху околната среда и здравето от дейностите по допълнително пречистване на водата, подкрепени от научни доказателства.

Оценка на рисковете за околната среда и за здравето на хората и животните, която отчита естеството на идентифицираните потенциални опасности, продължителността на предвидените видове използване, идентифицираните места и популации, изложени на риск от експозиция на тези опасности, и тежестта на възможните последици от опасностите предвид принципа на предпазливост, както и цялото съответно законодателство на Съюза и национално законодателство, документи с насоки и минимални изисквания във връзка с храните, фуражите и безопасността на работниците. Оценката на риска може да се основава на преглед на наличните научни изследвания и данни.

Оценката на риска се състои от следните елементи:

а)

оценка на рисковете за околната среда, която включва всяко едно от следните действия:

i)	потвърждение на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, прогнозната им недействаща концентрация;

ii)	оценка на потенциалния обхват на експозицията;

iii)	характеризиране на рисковете;

б)

оценка на рисковете за здравето на хората и животните, която включва всяко едно от следните действия:

i)	потвърждаване на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, зависимостта „концентрация—ефект“;

ii)	оценка на потенциалния обхват на концентрацията или експозицията;

iii)	характеризиране на рисковете.

Управлението на риска може да се извършва посредством качествена или полуколичествена оценка на риска. Количествената оценка на риска се използва, когато има достатъчно подкрепящи данни или в проекти с потенциално висок риск за околната среда или общественото здраве.

Като минимум в оценката на риска се отчитат следните изисквания и задължения:

а)	изискването за намаляване и предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати в съответствие с Директива 91/676/ЕИО;

б)	задължението защитените територии за водите, предназначени за консумация от човека, да отговарят на изискванията на Директива 98/83/ЕО;

в)	изискването за изпълнение на екологичните цели, определени в Директива 2000/60/ЕО;

г)	изискването за предотвратяване на замърсяването на подземните води в съответствие с Директива 2006/118/ЕО;

д)	изискването за спазване на стандартите за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, определени в Директива 2008/105/ЕО;

е)	изискването за спазване на екологичните качествени стандарти за замърсители от национално значение, а именно специфични замърсители на речните басейни, определени в Директива 2000/60/ЕО;

ж)	изискването за спазване на стандартите за качество на водите за къпане, определени в Директива 2006/7/ЕО;

з)	изискванията за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието в съответствие с Директива 86/278/ЕИО;

и)	изискванията относно хигиената на храните, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и насоките, съдържащи се в Известието на Комисията относно Ръководство за справяне с микробиологичните рискове по отношение на пресните плодове и зеленчуци при първичното производство посредством добра хигиена;

й)	изискванията за хигиена на фуражите, определени в Регламент (ЕО) № 183/2005;

к)	изискването за спазване на съответните микробиологични критерии, посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005;

л)	изискванията относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните, посочени в Регламент (ЕО) № 1881/2006;

м)	изискванията относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи, посочени в Регламент (ЕО) № 396/2005;

н)	изискванията относно здравето на животните, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕС) № 142/2011.

Б)

Условия във връзка с допълнителните изисквания

Отчитане на изискванията за качеството и мониторинга на водата, които са допълнителни или по-строги от посочените в приложение I, раздел 2, или и двете заедно, когато е необходимо и целесъобразно да се гарантира подходяща защита на околната среда и здравето на хората и животните, по-специално когато има недвусмислени научни доказателства, че рисковете произтичат от допълнително пречистените отпадъчни води, а не от други източници.

В зависимост от резултата от оценката на риска, посочена в точка 5, такива допълнителни изисквания може по-специално да се отнасят до:

а)	тежки метали;

б)	пестициди;

в)	странични продукти от дезинфекция;

г)	лекарствени продукти;

д)	други вещества, които пораждат нови опасения, включително микрозамърсители и микропластмаси;

е)	антимикробна резистентност.

В)

Превантивни мерки

Определяне на превантивните мерки, които вече са въведени или следва да бъдат предприети с цел ограничаване на рисковете, така че всички идентифицирани рискове да могат да се управляват по подходящ начин. Обръща се специално внимание на водните обекти, използвани за извличане на вода, предназначена за консумация от човека, и на съответните охранителни зони.

Такива превантивни мерки може да включват:

а)	контрол на достъпа;

б)	допълнителни мерки за дезинфекция или отстраняване на замърсители;

в)	специфични технологии за напояване, с които се намалява рискът от образуване на аерозоли (например капково напояване);

г)	специфични изисквания за напояване чрез дъждуване (например максимална скорост на вятъра, разстояния между пръскачките и чувствителните зони);

д)	специфични изисквания за земеделските площи (например наклон, насищане с вода на площта и карстови зони);

е)	подпомагане на унищожаването на патогенните организми преди прибиране на реколтата;

ж)	установяване на минимални безопасни отстояния (например от повърхностни води, включително места за водопой на животни, за дейности като аквакултури, рибовъдство, аквакултури с черупкови организми, за плуване и други водни дейности);

з)	сигнализация в напоителните площадки, указваща, че се използват допълнително пречистени отпадъчни води и че те не са годни за пиене.

Конкретните превантивни мерки, които могат да бъдат приложени, са определени в таблица 1.

Таблица 1 – Конкретни превантивни мерки

Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води

Конкретни превантивни мерки

—	Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

—	Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

—	Недопускане на дойни млекодайни крави на пасището до изсъхването му.

—	Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му.

—	Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

—	Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

—	Недопускане на пасищни животни на пасището в продължение на пет дни след последното напояване.

—	Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му.

—	Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

—	Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

Подходящи системи и процедури за контрол на качеството, включително мониторинг на допълнително пречистените отпадъчни води по съответните параметри, както и подходящи програми за поддръжка на оборудването.

Препоръчва се операторът на съоръжението за допълнително пречистване да установи и поддържа система за управление на качеството, сертифицирана по ISO 9001 или равностоен стандарт.

9.	Системи за мониторинг на околната среда, с цел да се осигури предоставянето на обратна информация от мониторинга, както и че всички процеси и процедури се валидират и документират по подходящ начин.

10.

Подходящи системи за управление на инциденти и извънредни ситуации, включително процедури за информиране на всички съответни страни по подходящ начин за такива събития и редовно актуализиране на плана за спешно реагиране.

Държавите членки биха могли да използват наличните международни насоки и стандарти като ISO 20426:2018 – „Насоки за оценка и управление на риска за здравето за повторното използване на непитейна вода“, ISO 16075:2015 – „Насоки за използване на пречистени отпадъчни води за проекти за напояване“ или други еквивалентни на тях международни стандарти или насоките на СЗО като инструменти за систематична идентификация на опасности и оценка и управление на рисковете посредством подход, основан на приоритетите, прилаган към цялата верига (от пречистването на градски отпадъчни води за повторно използване до разпределението и използването им за напояване в селското стопанство и контролиране на последиците) и към оценките на специфичните рискове на място.

11.	Да се осигури създаването на механизми за координация между различните участници, така че да се гарантира безопасното производство и използване на допълнително пречистени отпадъчни води.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 177

Издание на български език	Законодателство	Година 63 5 юни 2020 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (EС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009	1
	*	Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 година относно минималните изисквания за повторното използване на водата ( 1 )	32

	II Незаконодателни актове
	МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
*	Решение (ЕС) 2020/742 на Съвета от 29 май 2020 година относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания относно удължаването на изтичащия на 15 ноември 2019 г. срок на действие на Протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Ислямска република Мавритания	56

		Поправки
	*	Поправка на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/730 на Съвета от 3 юни 2020 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/1509 за ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република ( OB L 172 I, 3.6.2020 г. )	58