(1)

На 18 декември 2014 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 1352/2014 (2).

(2)

На 25 февруари 2020 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) прие Резолюция 2511 (2020).

(3)

В Резолюция 2511 (2020) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН) се подчертава, че е важно да се улесни предоставянето на хуманитарна помощ. Освен това в Резолюция 2511 (2020) на СС на ООН се предвижда, че комитетът, създаден съгласно точка 19 от Резолюция 2140 (2014) на СС на ООН, може, след преценка на всеки отделен случай, да разрешава дейности, които са необходими за улесняване на работата на ООН и други хуманитарни организации в Йемен или за всяка друга цел, съответстваща на целите на резолюции 2140 (2014) и 2216 (2015) на СС на ООН.

(4)

В Резолюция 2511 (2020) на СС на ООН се посочва също така, че сексуалното насилие при въоръжен конфликт и вербуването или използването на деца във въоръжен конфликт в нарушение на международното право са действия, подлежащи на санкции.

(5)

На 2 април 2020 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2020/490 (3), с което Решение 2014/932/ОВППС се изменя в съответствие с Резолюция 2511 (2020) на СС на ООН.

(6)

Някои от измененията попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз и следователно за тяхното прилагане са необходими нормативни разпоредби на равнището на Съюза, по-специално с цел да се осигури еднаквото прилагане от икономическите оператори във всички държави членки.

(7)

Поради това Регламент (ЕС) № 1352/2014 на Съвета следва да бъде съответно изменен,

(1)

В член 3 параграф 1 се заменя със следното:

(2)

Добавя се следният член:

(3)

В член 13, параграф 1, буква а) се заменя със следното:

(1)

От решаващо значение е да се засили ангажираността на Съюза във връзка с нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово (*1), както и ангажираността на Съюза в региона на Западните Балкани.

(2)

Специален представител на Европейския съюз (СПЕС) следва да бъде назначен за диалога Белград – Прищина и други регионални въпроси за Западните Балкани за срок от 12 месеца.

(3)

СПЕС ще изпълнява мандата в обстановка, която може да се влоши и да възпрепятства постигането на целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора,

а)

на първо място и с най-голямо значение, постигане на цялостно нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, което е от ключово значение за европейския път на всяка от тях;

б)

подобряване на добросъседските отношения, както и насърчаване на помирението;

в)

засилване на видимостта и ефективността на Съюза чрез публична дипломация;

г)

допринасяне за единство, съгласуваност и ефикасност на действията на Съюза в региона на Западните Балкани, когато е уместно.

а)

по отношение на ключовите аспекти на мандата, от името на ВП да съдейства за воденето на диалога Белград – Прищина в тясно сътрудничество с държавите членки, да работи за цялостното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово чрез сключването на правно обвързващо споразумение, в което се засягат всички нерешени въпроси между страните в съответствие с международното право и което допринася за регионална стабилност, и да наблюдава и подпомага при необходимост работата на страните по изпълнението на предишни споразумения, постигнати в рамките на диалога, воден със съдействието на ЕС;

б)

в допълнение, когато е уместно, да работи за подобряване на добросъседските отношения и за помирение между партньорите в региона на Западните Балкани, с което да се спомогне за преодоляване на наследството от миналото;

в)

активно да работи за засилване на ефективността и видимостта на Съюза в региона на Западните Балкани чрез публична дипломация, както и да разпространява и популяризира ценностите на Съюза и програмата на Съюза в региона в по-широк план, когато е уместно, като допринася за по-широко разбиране и подкрепа за въпроси, свързани със Съюза;

г)

да работи координирано и последователно с всички усилия на Съюза и цялостните политики на Съюза спрямо региона, както и с делегациите и службите на Съюза, и по-специално с други СПЕС в региона на Западните Балкани, както и да поддържа тясна връзка с държавите членки;

д)

да подпомага работата на ВП и дейностите на Съюза в региона.

а)

изготвя конкретен план за сигурността въз основа на насоки от страна на ЕСВД, който включва конкретни физически, организационни и процедурни мерки за сигурност, уреждащи управлението на безопасното придвижване на персонала към и в рамките на района, за който отговаря, както и управлява инциденти, свързани със сигурността, и изготвя план на мисията за действие при извънредни обстоятелства и за евакуация;

б)

гарантира, че целият персонал, разположен извън Съюза, е застрахован за висок риск в съответствие с условията на района, за който отговаря;

в)

гарантира, че всички членове на персонала на СПЕС, които се разполагат извън Съюза, включително местно наетият персонал, са преминали подходящо обучение за сигурност преди или непосредствено след пристигането си в района, за който СПЕС отговаря, въз основа на степента на риск, определена от ЕСВД за този район;

г)

гарантира, че се изпълняват всички приети препоръки, направени в резултат на извършените редовни оценки на сигурността, и представя на ВП, Съвета и Комисията писмени доклади относно тяхното изпълнение, както и относно други свързани със сигурността въпроси, в рамките на докладите за напредъка и докладите за изпълнението на мандата.

(1)

На 18 декември 2014 г. Съветът прие Решение 2014/932/ОВППС (1) относно ограничителни мерки с оглед на положението в Йемен.

(2)

На 25 февруари 2020 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2511 (2020), в която се изразява загриженост по отношение на текущите предизвикателства в областта на политиката, сигурността, икономиката и хуманитарната помощ в Йемен, и отново призовава всички страни в Йемен да преодолеят различията си чрез диалог и консултации.

(3)

В Резолюция 2511 (2020) на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) се подчертава, че е важно да се улесни предоставянето на хуманитарна помощ, и се предвижда комитетът, създаден съгласно точка 19 от Резолюция 2140 (2014) на СС на ООН, да може, след преценка на всеки отделен случай, да освобождава всяка дейност от санкционните мерки, наложени от Съвета за сигурност в резолюции 2140 (2014) на СС на ООН и 2216 (2015) на СС на ООН, ако комитетът прецени, че такова освобождаване е необходимо, за да се улесни работата на ООН и на други хуманитарни организации в Йемен или за всяка друга цел, съответстваща на целите на тези резолюции.

(4)

В Резолюция 2511 (2020) на Съвета за сигурност на ООН също така се потвърждава, че сексуалното насилие при въоръжени конфликти или вербуването или използването на деца във въоръжен конфликт в нарушение на международното право може да представлява действие, посочено в точка 18, буква в) от Резолюция 2140 (2014) на СС на ООН, и следователно е подлежащ на санкции акт за осъществяване или предоставяне на подкрепа за действия, застрашаващи мира, сигурността или стабилността на Йемен, както е описано в точка 17 от същата резолюция.

(5)

Необходими са допълнителни действия на Съюза с оглед на изпълнението на някои от мерките в настоящото решение.

(6)

Поради това Решение 2014/932/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

1)

В член 2а, параграф 1, буква в) се заменя със следното:

2)

В член 2б, параграф 1, буква в) се заменя със следното:

3)

Вмъква се следният член: