ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 328

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 62
18 декември 2019 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2019/2160 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на експозициите под формата на покрити облигации ( 1 )

1

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза ( 2 )

7

 

*

Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС ( 2 )

29

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2163 на Комисията от 17 декември 2019 година за определяне на критичните обеми за 2020 и 2021 г., за целите на евентуалното прилагане на допълнителни вносни мита върху някои плодове и зеленчуци

58

 

*

Регламент за Изпълнение (ЕС) 2019/2164 на Комисията от 17 декември 2019 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола ( 2 )

61

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2165 на Комисията от 17 декември 2019 година за разрешаване, в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета, на промяна в спецификациите на новата храна масло от семена на кориандър, получено от Coriandrum sativum, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията ( 2 )

81

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение за Изпълнение (ЕС) 2019/2166 на Комисията от 16 декември 2019 година за изменение на Решение за изпълнение 2014/908/ЕС по отношение на включването на Сърбия и Южна Корея в списъците на трети държави и територии, чиито надзорни и регулаторни изисквания се считат за равностойни за целите на третирането на експозиции в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 )

84

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2167 на Комисията от 17 декември 2019 година за одобряване на стратегическия план за мрежата във връзка с мрежовите функции за управление на въздушното движение в единното европейско небе за периода 2020—2029 г.

89

 

*

Решение за изпълнение (EC) 2019/2168 на Комисията от 17 декември 2019 година относно назначаването на председателя, на членовете и на техните заместници в управителния съвет на мрежата, както и на членовете и на техните заместници в европейското звено за координация при кризи в авиацията за мрежовите функции за управление на въздушното движение за третия референтен период 2020—2024 г.

90

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2169 на Комисията от 17 декември 2019 година за изменение на приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки (нотифицирано под номер C(2019) 9369)  ( 2 )

97

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 година за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (Регламент за IМSOC) ( OB L 261, 14.10.2019 г. )

120

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

 

(2)   текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

18.12.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2160 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 ноември 2019 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на експозициите под формата на покрити облигации

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) предоставя преференциално третиране за покритите облигации при определени условия. В Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят основните елементи на покритите облигации и се предвижда общо определение за тях.

(2)

На 20 декември 2013 г. Комисията отправи искане към Европейския надзорен орган (Европейския банков орган), („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6), за представяне на становище относно уместността на рисковите тегла за покритите облигации, определени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно становището на ЕБО от 1 юли 2014 г. преференциалното третиране чрез рискови тегла, предвиденo в Регламент (ЕС) № 575/2013, представлява по принцип уместно пруденциално третиране. ЕБО препоръча обаче да се обсъди допълнително допълването на изискванията за приемливост за преференциалното третиране чрез рискови тегла, за да бъдат обхванати поне областите на редуцирането на ликвидния риск, свръхобезпечеността, ролята на компетентните органи, както и доразвиването на съществуващите изисквания за оповестяване на информация пред инвеститорите.

(3)

Предвид становището на ЕБО е целесъобразно да се приемат допълнителни изисквания за покритите облигации, като по този начин се подобри качеството на покритите облигации, приемливи за благоприятно капиталово третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4)

Компетентните органи могат да предоставят частично освобождаване от прилагането на изискването експозициите към кредитни институции в рамките на пула от обезпечения да отговарят на първа степен на кредитно качество и вместо това да разрешат експозициите в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на институцията емитент да отговарят на втора степен на кредитно качество. Такова частично освобождаване обаче се прилага само след предварителна консултация с ЕБО и само при условие че могат да се документират проблеми във връзка със значителна потенциална концентрация в съответните държави членки, дължащи се на прилагането на изискването за първа степен на кредитно качество. Тъй като изискванията експозициите да отговарят на първа степен на кредитно качество, определена от агенциите за външна кредитна оценка, се спазват все по-трудно в повечето държави членки както в еврозоната, така и извън нея, прилагането на такова частично освобождаване от изискванията бе счетено за необходимо от държавите членки с най-големите пазари на покрити облигации. С цел да се опрости използването на експозиции към кредитни институции като обезпечение за покрити облигации и да се преодолеят проблемите във връзка с потенциалната концентрация, е необходимо да се измени Регламент (ЕС) № 575/2013, като се въведе правило, с което да се разрешава експозициите към кредитни институции в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на институцията емитент да отговарят на втора степен на кредитно качество вместо на първа степен на кредитно качество, без да е необходима консултация с ЕБО. Необходимо е да се разреши използването на трета степен на кредитно качество за краткосрочните депозити и дериватите в определени държави членки, когато би било твърде трудно да се спази изискването за първа или втора степен на кредитно качество. С цел преодоляване на проблемите във връзка с потенциалната концентрация компетентните органи, определени съгласно Директива (ЕС) 2019/2162, следва да могат да разрешат използването на трета степен на кредитно качество за договори за деривати след консултация с ЕБО.

(5)

Заемите, обезпечени с първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, са приемливи активи, които могат да се използват като обезпечение за покрити облигации в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации (наричан по-долу „прага от 10 %“). С член 496 от Регламент (ЕС) № 575/2013 обаче на компетентните органи се дава възможност да освобождават от прилагането на прага от 10 %. Освен това, с член 503, параграф 4 от посочения регламент от Комисията се изисква да направи преглед на целесъобразността на дерогацията, с която на компетентните органи се дава възможност да освобождават от прилагането на прага от 10 %. На 22 декември 2013 г. Комисията поиска от ЕБО да представи становище по този въпрос. В становището си ЕБО заяви, че използването като обезпечение на първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, би породило опасения от пруденциално естество поради двупластовата структура на програмата за покрити облигации, обезпечени със секюритизиращи дялове, и по този начин би довело до недостатъчна прозрачност по отношение на кредитното качество на пула от обезпечения. По тази причина ЕБО препоръча дерогацията от прага от 10 % за първостепенните дялове, определена понастоящем в член 496 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъде отменена след 31 декември 2017 г.

(6)

Само в някои държави нормативната уредба на покритите облигации позволява включването на ценни книжа, обезпечени с ипотека върху жилищен или търговски имот. Използването на такива структури намалява, като се счита, че то добавя излишна сложност в програмите за покрити облигации. По тази причина е целесъобразно използването на такива структури като приемливи активи изобщо да се премахне.

(7)

Вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, също са използвани като приемливо обезпечение. Вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации не създават допълнителни рискове от пруденциално естество, тъй като не пораждат същите опасения за сложност като използването на заеми, обезпечени с първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти. Съгласно становището на ЕБО обезпечаването на покрити облигации със вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации следва да бъде разрешено без ограничения, свързани с текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент. Поради това следва да се премахне изискването за прилагане на ограничението от 15 % или 10 % спрямо експозициите към кредитни институции във вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации. Тези вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации са уредени от Директива (ЕС) 2019/2162

(8)

Принципите за оценка на недвижими имоти, служещи за обезпечаване на покрити облигации, се прилагат по отношение на покритите облигации, за да може тези облигации да отговарят на изискванията за преференциално третиране. Изискванията за приемливост на активите, служещи за обезпечаване на покрити облигации, се отнасят до общите характеристики за качество, с които се осигурява устойчивостта на пула от обезпечения, и поради това следва да бъдат уредени Директива (ЕС) 2019/2162 Съответно разпоредбите относно методологията за оценяване следва да бъдат предвидени в посочената директива, а регулаторните технически стандарти за оценка на ипотечната заемна стойност не следва да се прилагат по отношение на критериите за приемливост на покритите облигации.

(9)

Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението са необходими за гарантиране на кредитното качество на покритите облигации. В член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са посочени ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението за ипотека и залог върху кораби, но не се уточнява начинът на прилагането им. Това може да създаде несигурност. Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението следва да се прилагат като незадължителни ограничения на обезпечението. Това означава, че макар да няма ограничения за размера на даден базов заем, този заем може да послужи за обезпечение само в рамките на наложените за активите ограничения за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението. Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението определят процентния дял от заема, който се взема предвид във връзка с изискването за обезпечаване на задълженията. Поради това е целесъобразно да се уточни, че ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението определят дела от заема, който се взема предвид във връзка с обезпечаването на покритите облигации.

(10)

С цел осигуряване на по-голяма яснота ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението следва да се прилагат през целия срок до падежа на заема. Действителните ограничения за това съотношение не следва да се променят, а да останат на равнището 80 % от стойността на жилищния имот за жилищните заеми, 60 % от стойността на търговския недвижим имот за търговските заеми с възможност за увеличение до 70 % от тази стойност и 60 % от стойността на корабите. Понятието „търговски недвижим имот“ следва да се разбира в съответствие с общото разбиране, че този вид имот е „нежилищен“ недвижим имот, включително когато се притежава от организации с нестопанска цел.

(11)

С цел допълнително подобряване на качеството на покритите облигации, за които се предоставя преференциално третиране, това преференциално третиране следва да зависи от наличието на минимално равнище на свръхобезпеченост, което означава равнище на обезпечение, надхвърлящо изискванията за покритие по Директива (ЕС) 2019/2162 Такова изискване би смекчило най-относимите рискове в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента. Когато държавите членки решат да прилагат по-високо минимално равнище на свръхобезпеченост към покритите облигации, емитирани от кредитни институции, намиращи се на тяхна територия, това не следва да възпрепятства кредитните институции да инвестират в други покрити облигации с по-ниско минимално равнище на свръхобезпеченост, които са в съответствие с настоящия регламент, и да се възползват от неговите разпоредби.

(12)

Кредитните институции, които инвестират в покрити облигации, трябва да получават определена информация относно покритите облигации най-малко на полугодишна база. Изискванията за прозрачност са неразделна част от покритите облигации, като с тях се гарантира единно ниво за оповестяване и се дава възможност на инвеститорите да извършат необходимата оценка на риска, с което се подобряват съпоставимостта, прозрачността и стабилността на пазара. Поради това е целесъобразно да се гарантира, че изискванията за прозрачност се прилагат за всички покрити облигации чрез включването на тези изисквания в Директива (ЕС) 2019/2162 Съответно тези изисквания следва да бъдат заличени от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(13)

Покритите облигации са инструменти за дългосрочно финансиране и поради това се емитират с предвиден срок до падежа от няколко години. По тази причина е необходимо да се гарантира, че покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г. или преди 8 юли 2022 г., не са засегнати от настоящия регламент. За тази цел покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г., следва да продължат да бъдат освободени от изискванията съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с приемливите активи, свръхобезпечеността и заместващите активи. Освен това другите покрити облигации, които отговарят на изискванията по Регламент (ЕС) № 575/2013 и са емитирани преди 8 юли 2022 г., следва да бъдат освободени от изискванията за свръхобезпеченост и заместващи активи и да продължат да са приемливи за преференциалното третиране съгласно посочения регламент до падежа им.

(14)

Настоящият регламент следва да се прилага във връзка с разпоредбите на националното право за транспониране на Директива (ЕС) 2019/2162 С цел да се гарантира съгласуваното прилагане на новата законодателна рамка за определяне на структурните характеристики на емитирането на покрити облигации и на изменените изисквания за преференциално третиране, прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено, за да съвпадне с датата, от която държавите членки трябва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на посочената директива.

(15)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

1)

Член 129 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

първата алинея се изменя, както следва:

уводната част се заменя със следното:

„За да бъдат приемливи за преференциално третиране съгласно параграфи 4 и 5 от настоящия член, покритите облигации, определени в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета (*1), трябва да отговарят на изискванията в параграфи 3, 3а и 3б от настоящия член и да са обезпечени с някой от следните приемливи активи:

буква в) се заменя със следното:

„в)

експозиции към кредитни институции, които отговарят на първа или втора степен на кредитно качество, или експозиции към кредитни институции, които отговарят на трета степен на кредитно качество, ако те са под формата на:

i)

краткосрочни депозити с първоначален падеж, който не надхвърля 100 дни, когато депозитите са използвани за покриване на изискването за ликвиден буфер на пула от обезпечения съгласно член 16 от Директива (ЕС) 2019/2162; или

ii)

договори за деривати, които отговарят на изискванията на член 11, параграф 1 от посочената директива, ако компетентните органи са дали разрешение за това;“,

буква г) се заменя със следното:

„г)

заеми, обезпечени с жилищни имоти до по-ниската стойност от размера на главницата на съответните ипотеки, заедно с всички предходни ипотеки, и 80 % от стойността на предоставения като обезпечение имот;“,

буква е) се заменя със следното:

„е)

заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти до по-ниската стойност от размера на главницата на съответните ипотеки, заедно с всички предходни ипотеки, и 60 % от стойността на предоставения като обезпечение имот. Приемливи са заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, когато съотношението на размера на заема към стойността на недвижимия имот от 60 % е превишено до максимум 70 %, ако стойността на всички активи, предоставени като обезпечение за покритите облигации, превишава номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации най-малко с 10 %, а вземанията на притежателите на облигациите отговорят на изискванията за правна сигурност, предвидени в глава 4. Вземанията на притежателите на облигации са с предимство пред всички други вземания по обезпечението;“

ii)

втората алинея се заменя със следното:

„За целите на параграф 1а при изчислението на посочените в същия параграф ограничения не се включват експозициите, възникнали вследствие на прехвърлянето и управлението на плащанията от длъжниците по заеми, обезпечени с имоти, предоставени като обезпечение по дългови ценни книжа, или вследствие на прехвърлянето и управлението на постъпления от осребряване на имуществото във връзка с тези заеми.“;

iii)

третата алинея се заличава;

б)

вмъкват се следните параграфи:

„1a.   За целите на параграф 1, първа алинея, буква в) се прилага следното:

a)

за експозициите към кредитни институции, които отговарят на първа степен на кредитно качество, размерът на експозицията не може да превишава 15 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент;

б)

за експозициите към кредитни институции, които отговарят на втора степен на кредитно качество, размерът на експозицията не може да превишава 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент;

в)

за експозициите към кредитни институции, които отговарят на трета степен на кредитно качество под формата на краткосрочни депозити с падеж, както е посочено в параграф 1, първа алинея, буква в), точка i) от настоящия член, или под формата на договори за деривати, както е посочено в параграф 1, първа алинея, буква в), точка ii) от настоящия член, общата експозиция не може да превишава 8 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент; след като се консултират с ЕБО, компетентните органи, определени съгласно член 18, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/2162 могат да разрешат експозиции към кредитни институции, които отговарят на трета степен на кредитно качество, под формата на договори за деривати, при условие че могат да бъдат документирани проблеми във връзка със значителна потенциална концентрация в съответните държави членки поради прилагането на изискванията за първа и втора степен на кредитно качество, посочени в настоящия параграф;

г)

общата експозиция към кредитни институции, която отговаря на първа, втора или трета степен на кредитно качество, не може да превишава 15 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент, а общата експозиция към кредитни институции, която отговаря на втора или трета степен на кредитно качество, не може да превишава 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент.

1б.   Параграф 1а от настоящия член не се прилага спрямо използването на покрити облигации като приемливо обезпечение, разрешено съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2019/2162

1в.   За целите на параграф 1, първа алинея, буква г) ограничението от 80 % се прилага на база всеки отделен заем, определя дела от заема, който се взема предвид за обезпечаването на задълженията, свързани с покритата облигация, и се прилага през целия срок до падежа на заема.

1г.   За целите на параграф 1, първа алинея, букви е) и ж) ограничението от 60 % или 70 % се прилага на база всеки отделен заем, определя дела от заема, който се взема предвид за обезпечаването на задълженията, свързани с покритата облигация, и се прилага за целия срок до падежа на заема.“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Изискванията съгласно член 208 трябва да бъдат изпълнени за недвижимите имоти и корабите, обезпечаващи покрити облигации, които са в съответствие с настоящия регламент. Наблюдението на стойността на имотите в съответствие с член 208, параграф 3, буква а) се извършва периодично и най-малко веднъж годишно за всички недвижими имоти и кораби.“;

г)

вмъкват се следните параграфи:

„3a.   Освен че трябва да бъдат обезпечени с изброените в параграф 1 от настоящия член приемливи активи, спрямо покритите облигации се прилага изискването за минимално равнище на свръхобезпеченост от 5 %, определено в член 3, точка 14 от Директива (ЕС) 2019/2162

За целите на първата алинея от настоящия параграф общата номинална стойност на всички покриващи активи съгласно определението в член 3, точка 4 от посочената директива трябва да бъде най-малко равна на общата номинална стойност на текущия размер на покритите облигации („принцип на номиналната стойност“) и да се състои от приемливите активи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Държавите членки могат да определят по-ниско минимално равнище на свръхобезпеченост за покритите облигации или да разрешат на компетентните си органи да определят такова равнище, ако:

a)

изчисляването на равнището на свръхобезпеченост или се основава на формализиран подход, при който се взема предвид базисният риск на активите или оценката на активите зависи от ипотечната заемна стойност; и

б)

минималното равнище на свръхобезпеченост не е по-ниско от 2 % въз основа на принципа на номиналната стойност, посочен в член 15, параграфи 6 и 7 от Директива (ЕС) 2019/2162

Ограниченията за размера на експозицията, посочени в параграф 1а, не се прилагат спрямо активите, които се вземат предвид за минималното равнище на свръхобезпеченост, и тези активи не се включват при изчисляването на тези ограничения.

3б.   Приемливите активи, посочени в параграф 1 от настоящия член, могат да бъдат включени в пула от обезпечения като заместващи активи съгласно определението в член 3, точка 13 от Директива (ЕС) 2019/2162, като се прилагат ограниченията за кредитното качество и размера на експозицията, посочени в параграфи 1 и 1а от настоящия член.“;

д)

параграфи 6 и 7 се заменят със следното:

‘6.   Изискванията по параграфи 1, 1а, 3, 3а и 3б не се прилагат за покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г. Те са приемливи за преференциално третиране съгласно параграфи 4 и 5 до падежа им.

7.   Изискванията, посочени в параграфи 3а и 3б, не се прилагат за покритите облигации, емитирани преди 8 юли 2022 г., които към датата на емитирането си отговарят на изискванията на настоящия регламент, приложим към датата на емитирането им. Те могат да бъдат третирани преференциално съгласно параграфи 4 и 5 до падежа им.“

2)

В член 416, параграф 2, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

те са покрити облигации съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162, различни от посочените в подточка i) от настоящата буква;“.

3)

В член 425 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Институциите отчитат входящите ликвидни потоци. Входящите ликвидни потоци трябва да бъдат ограничени до 75 % от размера на изходящите ликвидни потоци. Институциите могат да изключат от прилагането на посоченото ограничение входящите ликвидни потоци от влогове в други институции, които отговарят на условията за прилагане на третирането по член 113, параграф 6 или 7 от настоящия регламент.

Институциите могат да изключат от прилагането на посоченото ограничение входящите ликвидни потоци от суми, дължими от кредитополучатели и инвеститори в облигации, когато тези входящи потоци са свързани с ипотечно кредитиране, финансирано чрез облигации, които отговарят на условията за прилагане на третирането, посочено в член 129, параграф 4, 5 или 6 от настоящия регламент, или чрез покрити облигации съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162 Институциите могат да изключат от прилагането на посоченото ограничение входящите потоци по насърчителни заеми, по които са посредник. След предварително одобрение от компетентния орган, който отговаря за надзора на индивидуална основа, институцията може да изключи напълно или частично от прилагането на това ограничение входящите потоци, когато ликвидният доставчик е институцията майка или дъщерна институция на институцията, инвестиционен посредник майка на институцията или друго дъщерно предприятие на същата институция майка или инвестиционен посредник майка или е свързан с институцията, както е посочено в член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС.“

4)

В член 427, параграф 1, буква б) подточка x) се заменя със следното:

„х)

задължения, които произтичат от емитирани ценни книжа, които отговарят на условията за прилагане на третирането, предвидено в член 129, параграф 4 или 5 от настоящия регламент, или от покрити облигации съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162;“.

5)

В член 428, параграф 1, буква з) подточка iii) се заменя със следното:

„iii)

предмет на съчетано (посредническо) финансиране чрез облигации, които отговарят на условията за прилагане на третирането, предвидено в член 129, параграф 4 или 5 от настоящия регламент, или чрез покрити облигации съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162;“.

6)

Член 496 се заличава.

7)

В приложение III, точка 6 буква в) се заменя със следното:

„в)

те са покрити облигации съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162, различни от посочените в буква б) от настоящата точка.“

Член 2

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 8 юли 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 27 ноември 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLIT.

За Съвета

Председател

TUPPURAINEN


(1)  ОВ C 382, 23.10.2018 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 56.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 18 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2019 г.

(4)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(5)  Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС (вж. страница 2019/2162 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  Регламент (ЕС) №1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стp. 12).


ДИРЕКТИВИ

18.12.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/7


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/2161 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 ноември 2019 година

за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът трябва да допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани съгласно член 114 от ДФЕС. Член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) предвижда, че в политиките на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на защита на потребителите.

(2)

Правото в областта на защитата на потребителите следва да се прилага ефективно в целия Съюз. Изчерпателната проверка за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара, извършена от Комисията през 2016 и 2017 г. в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (наричана по-нататък „REFIT“), обаче заключи, че ефективността на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите е отслабена поради липсата на осведоменост, както на търговците, така и на потребителите и че съществуващите средства за защита биха могли да се използват по-често.

(3)

Съюзът вече предприе редица мерки за подобряване на осведомеността на потребителите, търговците и практикуващите юристи относно правата на потребителите и за подобряване на прилагането на правата на потребителите и средствата за защита. Все още обаче има пропуски в националното право по отношение на наистина ефективни и пропорционални санкции за възпиране и санкциониране на нарушенията в рамките на Съюза, недостатъчни индивидуални правни средства за защита на потребителите, претърпели вреди от нарушаването на националното законодателство, транспониращо Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), и недостатъците по отношение на производството във връзка с искове за преустановяване на нарушения съгласно Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Преразглеждането на производството във връзка с исковете за преустановяване на нарушенията следва да бъде осъществено чрез отделен инструмент за изменение и замяна на Директива 2009/22/ЕО.

(4)

Директиви 98/6/ЕО (5), 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС (6) на Европейския парламент и на Съвета включват изисквания за държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, насочени към нарушенията на националните разпоредби, транспониращи тези директиви. Освен това, с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (7) се изисква държавите членки да предприемат правоприлагащи мерки, включително налагане на санкции, по ефективен, ефикасен, и координиран начин, за да се преустановят или забранят широко разпространените нарушения или широко разпространените нарушения със съюзно измерение.

(5)

Настоящите национални правила относно санкциите значително се различават в рамките на Съюза. В частност, не всички държави членки гарантират, че могат да бъдат налагани ефективни, пропорционални и възпиращи глоби на търговците, отговорни за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Следователно съществуващите правила относно санкциите съгласно Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се подобрят и едновременно с това да се въведат нови правила относно санкциите в Директива 93/13/ЕИО на Съвета (8).

(6)

Държавите членки следва да продължат да могат да избират вида на санкцията и да предвидят в своето национално право съответните процедури за налагането на санкции в случай на нарушения на директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС, изменени с настоящата директива.

(7)

За да улесни по-последователното прилагане на санкциите, по-специално в случай на нарушения в рамките на Съюза, широко разпространени нарушения и широко разпространени нарушения със съюзно измерение, съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/2394, в директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС следва да бъдат включени общи неизчерпателни и примерни критерии за налагането на санкции. Тези критерии следва да включват например естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението, както и всяко средство за защита, предоставено от търговеца на потребителите за причинената вреда. Наличието на повторни нарушения от един и същ извършител показва склонност към извършване на такива нарушения и поради това е съществен показател за тежестта на поведението и съответно необходимостта от увеличаване на размера на санкцията, за да се постигне ефективно възпиране. Финансовите ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението следва да бъдат вземани под внимание, ако са налице съответните данни. Други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, също могат да се вземат под внимание.

(8)

Тези общи неизчерпателни и примерни критерии за налагане на санкциите може да не са приложими при вземане на решения относно санкциите за всяко нарушение, особено по отношение на маловажните нарушения. Държавите членки следва да вземат предвид и други общи принципи на правото, приложими при налагането на санкции, какъвто е например принципът на non bis in idem (забрана за повторно осъждане или наказание).

(9)

В съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи на държавите членки, които координираното действие касае, трябва да предприемат всички необходими правоприлагащи мерки срещу търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, за да се постигне преустановяването или забраната на това нарушение. Когато е целесъобразно, те трябва да налагат санкции, например глоби или периодични наказателни плащания на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Правоприлагащите мерки трябва да се предприемат по ефективен, ефикасен и координиран начин, за да се преустанови или забрани широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Компетентните органи, които координираното действие касае, трябва да се стремят да предприемат правоприлагащи мерки едновременно в държавите членки, засегнати от това нарушение.

(10)

За да се гарантира, че органите на държавите членки могат да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по отношение на широко разпространените нарушения и на широко разпространените нарушения със съюзно измерение, които са предмет на мерки за координирано разследване и прилагане на законодателството в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2394, глобите за такива нарушения трябва да бъдат въведени като елемент от санкциите. С цел да се гарантира, че глобите имат възпиращо действие, държавите членки следва да въведат в своето национално право максимални глоби за такива нарушения в размер на не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. В определени случаи търговецът може да е група от дружества.

(11)

Както е предвидено в членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2017/2394, при налагането на санкции следва да се обърне надлежно внимание, в зависимост от случая, на естеството, тежестта и продължителността на съответното нарушение. Налагането на санкции следва да е пропорционално и в съответствие с правото на Съюза и националното право, включително с приложимите процесуални гаранции, и с принципите, залегнали в Хартата. Накрая, наложените санкции следва да съответстват на естеството и цялостната действителна или вероятна вреда от нарушението на правото на Съюза за защита на интересите на потребителите. Правомощието за налагане на санкции трябва да се упражнява пряко от компетентните органи въз основа на собствената им компетентност или, когато е целесъобразно — чрез прибягване до други компетентни органи или други публични органи, или чрез даване на указания на определените органи, ако е приложимо, или чрез сезиране на съдилища, от чиято компетентност е да издадат необходимото решение, включително, когато е подходящо, чрез обжалване, в случай че заявлението за издаване на необходимото решение не е уважено.

(12)

Когато, в резултат от координираното действие по Регламент (ЕС) 2017/2394, един компетентен орган по смисъла на посочения регламент, налага глоба на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, той следва да може да наложи глоба в размер на не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца във всички държави членки, засегнати от координираното действие по правоприлагане.

(13)

Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да поддържат или да въвеждат в националното си право по-високи максимални глоби, основани на оборота, за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Държавите членки следва също така да имат възможност да основат тези глоби на световния оборот на търговеца или да разширят правилата относно глобите, така че да се включат и други нарушения, които не са обхванати от разпоредбите на настоящата директива във връзка с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394. Изискването за определяне на размер на глобата от не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца не следва да се прилага към допълнителните правила на държавите членки относно периодичните наказателни плащания, например ежедневни глоби, за неспазване на всяко решение, заповед, временна мярка, ангажимент на търговеца или друга мярка, с цел преустановяване на нарушението.

(14)

В Директива 93/13/ЕИО следва да се включат правила относно санкциите с оглед на засилването на нейния възпиращ ефект. Държавите членки са свободни да вземат решения относно административните или съдебните производства за прилагане на санкции за нарушенията на посочената директива. По-специално административните органи или националните съдилища биха могли да налагат санкции, когато установят несправедливия характер на договорни клаузи, включително въз основа на съдебни производства, образувани от административен орган. Санкциите биха могли да бъдат налагани и от административните органи или националните съдилища, когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, които при всички обстоятелства изрично се определят като несправедливи в националното право, както и когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, считани за несправедливи по силата на окончателно обвързващо решение. Държавите членки биха могли да решат административните органи също така да имат правото да установяват несправедливия характер на договорни клаузи. Административните органи или националните съдилища биха могли също така да налагат санкция чрез същото решение, с което е установена несправедливостта на договорните клаузи. Държавите членки биха могли и да установят подходящи механизми за координиране на действия на национално равнище по отношение на индивидуалните средства за защита и санкции.

(15)

При разпределянето на приходите от глоби държавите членки следва да вземат предвид засилването на защитата на общия интерес на потребителите, както и на други защитени обществени интереси.

(16)

Държавите членки следва да гарантират, че са налице правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, с цел да се премахнат всички последици от тези нелоялни практики. Една ясна рамка за индивидуални правни средства за защита ще улесни правоприлагането от страна на частноправни субекти. Потребителят следва да има достъп до обезщетение за вреди и, когато е уместно – до намаляване на цената или прекратяване на договора, по пропорционален и ефективен начин. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да поддържат или въвеждат права за други правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, например ремонт или замяна, с цел да се гарантира пълното отстраняване на последствията от такива практики. Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да определят условията за прилагането и последиците от правните средства за защита на потребителите. При прилагането на правните средства за защита може да се вземат предвид, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, претърпените от потребителя вреди и други съответни обстоятелства, като например неправомерни действия или нарушаване на договора от страна на търговеца.

(17)

Проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара и паралелното оценяване на Директива 2011/83/ЕС идентифицираха и редица области, където съществуващите правила на Съюза за защита на потребителите следва да се модернизират. Предвид непрекъснатото разработване на цифрови инструменти е необходимо адаптиране на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите.

(18)

По-предното класиране или всяко приоритетно позициониране на търговски оферти сред резултатите от онлайн търсене от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, оказва голямо въздействие върху потребителите.

(19)

Класирането се отнася до относителната приоритетна позиция на предложенията на търговци или значимостта на представените резултати от търсенето, организирани или съобщени от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, включително в резултат от използването на алгоритмична последователност, механизъм за класиране или механизъм за оценка, визуално осветяване или други средства за подчертаване, или комбинация от тях.

(20)

Във връзка с това приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва да бъде изменено, за да се уточни, че практики, при които търговец предоставя информация на потребител под формата на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребителя, без да се посочва ясно наличието на платени реклами или плащания специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите сред резултатите от търсенето, следва да бъдат забранени. Когато търговецът пряко или непряко е платил на доставчика на функционалността за онлайн търсене за да получи по-предно класиране на даден продукт сред резултатите от търсенето, доставчикът на функционалността за онлайн търсене следва да уведоми потребителите за този факт в сбита, лесно достъпна и разбираема форма. Непрякото плащане би могло да е под формата на приемане от страна на търговеца на допълнителни задължения към доставчика на функционалността за онлайн търсене без значение тяхното естество конкретно с цел по-предно класиране. Непрякото плащане би могло да се състои от по-висока комисиона на операция, както и от различни схеми за обезщетение, които водят конкретно до по-предно класиране. Плащания за общи услуги, например комисиона за включване в списък или абонаменти за членство, които включват широк спектър от функционалности, предлагани от доставчика на функционалността за онлайн търсене на търговеца, не следва да се считат за плащане специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите, при условие че тези плащания не са предназначени за постигането на по-предно класиране. Функционалността за онлайн търсене може да се предоставя от различни видове онлайн търговци, включително посредници, като например онлайн места за търговия, търсачки и уебсайтове за сравняване.

(21)

Изискванията за прозрачност по отношение на основните параметри, определящи класирането, се уреждат също с Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (9). Изискванията за прозрачност съгласно посочения регламент обхващат широк спектър от онлайн посредници, включително онлайн местата за търговия, но се прилагат само между търговци и онлайн посредници. Поради това в Директива 2005/29/ЕО следва да се въведат подобни изисквания за прозрачност, с които да се гарантира подходяща прозрачност спрямо потребителите, с изключение на случаите на доставчици на онлайн търсачки, за които в посочения регламент вече се изисква да определят основните параметри, които поотделно или съвместно са най-важни при определяне на класирането, както и относителната важност на тези основни параметри, като на търсачката на тези доставчици се публикува описание на посочените параметри, до което е осигурен лесен и публичен достъп и чийто текст е на ясен и разбираем език.

(22)

Търговците, предоставящи възможност на потребителите за търсене на стоки и услуги, например пътуване, настаняване и развлекателни дейности, предлагани от различни търговци или от потребители, следва да уведомяват потребителите за основните параметри по подразбиране, определящи класирането на офертите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри. Тази информация следва да е кратка и с лесен, приоритетен и пряк достъп. Параметри, определящи класирането, означава всички общи критерии, процеси и конкретни сигнали, включени в алгоритмите или другите механизми за промяна или поставяне на по-задно място в класирането.

(23)

Изискването за информация по отношение на основните параметри, определящи класирането не засяга Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (10). От търговците не следва да се изисква да разкриват подробното функциониране на техните механизми за класиране, включително алгоритмите. Търговците следва да предоставят общо описание на основните параметри, определящи класирането, в което се обясняват основните параметри по подразбиране, използвани от търговеца, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри, но това описание не е необходимо да бъде представяно по персонализиран начин за всяка отделна заявка за търсене.

(24)

Когато продуктите се предлагат на потребители на онлайн места за търговия, предоставянето на преддоговорна информация съгласно изискванията на Директива 2011/83/ЕС става с участието както на доставчика на мястото за онлайн търговия, така и на доставчика трета страна. В резултат от това потребителите, които използват онлайн места за търговия, могат да не разбират добре кои са техните договорни партньори и по какъв начин са засегнати техните права и задължения.

(25)

Онлайн местата за търговия следва да се определят за целите на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по начин, подобен на този в Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (12). Определението за „онлайн места за търговия“ следва обаче да бъде актуализирано и формулирано така, че да бъде по-неутрално от технологична гледна точка, с цел да се обхванат новите технологии. Поради това е удачно вместо понятието „уебсайт“, да се използва софтуер, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управлявано от търговеца или от негово име, в съответствие с понятието „онлайн интерфейс“, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2017/2394 и Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(26)

Следователно в директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се предвидят специфични изисквания за информация за онлайн местата за търговия, с цел да се информират потребителите, които ги използват, относно основните параметри, определящи класирането на офертите и дали сключват договор с търговец или с лице, различно от търговец, като например друг потребител.

(27)

Доставчиците на онлайн места за търговия следва да уведомяват потребителите дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или лице, различно от търговец, въз основа на направеното до тях заявление от третата страна. Когато третата страна, която предлага стоките, услугите или цифровото съдържание, заяви, че статутът ѝ е на лице, различно от търговец, доставчиците на онлайн места за търговия следва да предоставят кратко изявление, че правата на потребителите, произтичащи от правото на Съюза в областта на защитата на потребителите, не се прилагат за сключения договор. Освен това потребителите следва да бъдат информирани за това как се разпределят свързаните с договора задължения между третите страни, предлагащи стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчиците на онлайн места за търговия. Информацията следва да се предостави по ясен и разбираем начин, а не само в стандартните общи условия или в подобни договорни документи. Изискванията за предоставяне на информация от страна на доставчиците на онлайн места за търговия следва да бъдат пропорционални. Необходимо е тези изисквания да постигат баланс между висока степен на защита на потребителите и конкурентоспособността на доставчиците на онлайн места за търговия. От доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да посочват конкретните потребителски права, когато ги информират за тяхната неприложимост. Това не засяга изискванията за предоставяне на информация на потребителите, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, и по-специално в член 6, параграф 1 от нея. Информацията относно отговорността за гарантирането на правата на потребителите, която трябва да се предостави, зависи от договорните споразумения между доставчиците на места за онлайн търговия и съответните търговци трети страни. Доставчикът на онлайн място за търговия може да посочи, че търговецът трета страна, е единственият, който отговаря за гарантирането на правата на потребителите, или да опише своите конкретни отговорности, когато този доставчик поема отговорност за определени аспекти на договора, например доставка или упражняване на правото на отказ.

(28)

В съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), от доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да проверяват правния статут на доставчиците трети страни. Вместо това доставчиците на онлайн места за търговия следва да изискват от доставчици трети страни на онлайн места за търговия да посочват своя статут на търговци или на лица, различни от търговци, за целите на правото в областта на защита на потребителите и да предоставят тази информация на доставчика на онлайн мястото за търговия.

(29)

Като се има предвид бързото технологично развитие по отношение на онлайн местата за търговия и необходимостта от гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, държавите членки следва да могат да приемат или да поддържат конкретни допълнителни мерки за тази цел. Тези разпоредби следва да са пропорционални, недискриминационни и да не нарушават Директива 2000/31/ЕО.

(30)

Определенията за „цифрово съдържание“ и „цифрови услуги“ в Директива 2011/83/ЕС следва да се приведат в съответствие с определенията в Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (15). Цифровото съдържание, обхванато от Директива (ЕС) 2019/770, включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Елементът на непрекъснато предоставяне не следва непременно да изисква дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет (уебстрийминг) на видеоклипове следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудиовизуалния файл. Поради това може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги, тъй като и двете могат да включват непрекъснато предоставяне от търговеца през целия период на договора. Примери за цифрови услуги са услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак. Непрекъснатото участие на доставчика на услуги обосновава прилагането на правилата за право на отказ, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, която ефективно позволява на потребителите да тестват услугата и да решат, в рамките на 14-дневен срок от сключване на договора, дали желаят да я ползват и занапред или не. Много договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, се характеризират с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на определен елемент или елементи от цифрово съдържание, например определени музикални или видео файлове. Договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, остават предмет на изключение от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС, в която се предвижда, че потребителят губи правото си на отказ след започване на изпълнението на договора, например при изтегляне или стрийминг на съдържанието, в случай че потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока на отказ и е потвърдил, че по този начин е изгубил правото си на отказ. При съмнение дали договорът представлява договор за услуга или договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, следва да се прилагат правилата за правото на отказ при услугите.

(31)

Цифровото съдържание и цифровите услуги често се предоставят онлайн по силата на договори, съгласно които потребителят не плаща цена, но предоставя лични данни на търговеца. Директива 2011/83/ЕС вече се прилага за договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя върху материален носител (а именно предоставяне на онлайн цифрово съдържание), независимо от това дали потребителят плаща парична цена или предоставя лични данни. Въпреки това посочената директива се прилага само за договори за услуги, включително договори за цифрови услуги, съгласно които потребителите плащат или се задължават да платят дадена цена. Следователно посочената директива не се прилага за договори за цифрови услуги, при които потребителят предоставя лични данни на търговеца без да заплаща цена. Като се имат предвид техните прилики и взаимозаменяемостта на платените цифрови услуги и цифровите услуги, предоставени в замяна на лични данни, те следва да се уреждат от същите правила съгласно посочената директива.

(32)

Следва да се гарантира съгласуваност между приложното поле на Директива 2011/83/ЕС и Директива (ЕС) 2019/770, която се прилага за договори за предоставяне на цифрово съдържание или на цифрови услуги, при които потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца.

(33)

Следователно приложното поле на Директива 2011/83/ЕС следва да бъде разширено, за да обхване и договорите, при които търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни. Подобно на договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, посочената директива следва да се прилага всеки път когато потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца, освен когато личните данни, предоставени от потребителя, са обработени изключително от търговеца с цел предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга и търговецът не обработва тези данни с никаква друга цел. Всяка обработка на лични данни следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(34)

За да се гарантира пълно съответствие с Директива (ЕС) 2019/770, в случаите, когато цифровото съдържание и цифровите услуги не се предоставят срещу цена, Директива 2011/83/ЕС също така не следва да се прилага за ситуации, при които търговецът събира лични данни с единствената цел да изпълни законовите изисквания, които са приложими спрямо него. Такива ситуации могат да включват например случаите, когато регистрацията на потребителя се изисква съгласно приложимите закони за целите на сигурността и идентификацията.

(35)

Директива 2011/83/ЕС също така не следва да се прилага за ситуации, при които търговецът събира само метаданни, например информация за устройството на потребителя или неговата история на сърфиране, освен когато това се счита за договор съгласно националното право. Тя също така не следва да се прилага за ситуации, при които потребителят, без да е сключил договор с търговеца, е обект на реклами, което е с цел единствено да получи достъп до цифрово съдържание или цифрова услуга. Държавите членки следва обаче да са свободни да разширят приложението на посочената директива, за да включат, или по някакъв друг начин да уредят, и ситуациите, които са изключени от обхвата на същата директива.

(36)

Понятието за функционалност следва да бъде разбирано като отнасящо се до начините, по които цифрово съдържание или цифрова услуга могат да бъдат използвани. Например липсата или наличието на технически ограничения, като защита чрез цифрово управление на правата или регионално кодиране, може да окажат въздействие върху способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да изпълняват всички свои функции с оглед на целта, за която са предназначени. Понятието за оперативна съвместимост показва дали и до каква степен цифровото съдържание или цифровата услуга може да функционира с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обичайно се използват цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид. Успешното функциониране би могло да включва, например, способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да обменят информация с друг такъв софтуер или хардуер и да използват обменената информация. Понятието за съвместимост е определено в Директива (ЕС) 2019/770.

(37)

Съгласно член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от Директива 2011/83/ЕС от търговците се изисква, съответно за договорите извън търговския обект и за договорите от разстояние, да получат предварителното изрично съгласие на потребителя, за да започнат изпълнението преди изтичане на срока за отказ. Член 14, параграф 4, буква а) от посочената директива предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно че потребителят не трябва да плаща за предоставените услуги. Изискването за получаване на предварителното изрично съгласие на потребителя съответно се отнася само за услугите, включително и за цифрови услуги, които се предоставят срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се изменят член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, за да се уточни, че изискването за търговците да изискват предварителното изрично съгласие на потребителите се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да плати.

(38)

В член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС се предвижда изключение от правото на отказ по отношение на цифровото съдържание, което не се предоставя на материален носител, ако потребителят е дал предварително изрично съгласие изпълнението да започне преди изтичане на срока за отказ и е потвърдил, че знае, че по този начин губи правото си на отказ. В член 14, параграф 4, буква б) от посочената директива се предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно потребителят не трябва да плаща за използваната цифрова услуга. Изискването за получаване на предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя съответно се отнася само за услугите за цифрово съдържание, което се предоставя срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се измени член 16, първа алинея, буква м), за да се уточни, че изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителите се прилага само за договори, които задължават потребителя да плати.

(39)

Член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО определя изискванията за предоставяне на информация относно „офертата за покупка“ на продукт на определена цена. Тези изисквания за предоставяне на информация вече се прилагат на етапа на рекламиране, докато Директива 2011/83/ЕС налага същите и други изисквания за по-подробна информация на по-късен етап преди сключване на договора (а именно непосредствено преди потребителят да сключи договора). Следователно от търговците може да се изисква да предоставят същата информация на етапа на рекламиране (например онлайн реклама на медиен уебсайт) и на етапа преди сключване на договора (например на страниците на своите онлайн магазини).

(40)

Изискванията за предоставяне на информация съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО включват информиране на потребителя относно политиката на търговеца за разглеждане на жалби. Изводите от проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара показват, че тази информация е най-важна на етапа преди сключване на договора, който се урежда от Директива 2011/83/ЕС. Поради тази причина изискването за предоставяне на тази информация в офертите за покупка на етапа на рекламиране съгласно Директива 2005/29/ЕО следва да се заличи.

(41)

Член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83/ЕС изисква от търговците да предоставят на потребителите преддоговорна информация относно правото на отказ, включително стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б към посочената директива. Член 8, параграф 4 от същата директива предвижда по-опростени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, ако договорът се сключва чрез средство за комуникация от разстояние, което позволява ограничено място или време за предоставяне на информацията, например по телефона, чрез гласово управляеми продавач-консултанти или чрез SMS съобщение. Задължителната преддоговорна информация, която да се предостави на или чрез това конкретно средство за комуникация от разстояние, включва предоставянето на информация, която се отнася до правото на отказ, посочено в член 6, параграф 1, буква з). В съответствие с това тя включва и предоставянето на стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б. Предоставянето на формуляра за отказ обаче е невъзможно, когато договорът е сключен чрез средство като телефон или гласово управляем продавач-консултант и може да не е технически осъществимо по удобен начин чрез други средства за комуникация от разстояние, обхванати от член 8, параграф 4. Затова е целесъобразно да се изключи предоставянето на стандартния формуляр за отказ от информацията, която търговците трябва да предоставят във всички случаи на или чрез конкретните средства за комуникация от разстояние, използвани за сключване на договора по член 8, параграф 4.

(42)

Член 16, първа алинея, буква а) от Директива 2011/83/ЕС предвижда изключение от правото на отказ по отношение на договорите за услуги, които са изцяло изпълнени, ако изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя и с потвърждение, че той ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изцяло изпълнен от търговеца. От друга страна член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от посочената директива, в които се уреждат задълженията на търговеца в ситуации, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичането на срока на право на отказ, изискват от търговеца само да получи предварителното изрично съгласие на потребителя, но не и потвърждение, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора. За да се гарантира съгласуваност между тези разпоредби, в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 е необходимо да се добави задължение за търговеца да получи и потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора, ако потребителят е задължен да плати съгласно договора. В допълнение формулировката на член 16, първа алинея, буква а) следва да се измени, за да се вземат предвид промените в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, съгласно които изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да плати. Държавите членки обаче следва да може да избират да не прилагат изискването за получаване на потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде загубено след пълното изпълнение по отношение на договори за услуги, при които потребителят изрично е поискал посещение от страна на търговеца с цел извършване на дейности по ремонт. В член 16, първа алинея, буква в) от посочената директива се предвижда изключение от правото на отказ в случай на договори за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани. Това изключение обхваща например изработването и монтажа на мебели по поръчка в дома на потребителя, когато това се извършва в рамките на един договор за продажба.

(43)

Изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква б) от Директива 2011/83/ЕС, следва да се счита, че се прилага и за договори за отделни доставки на несвързана с мрежата енергия, тъй като нейната цена зависи от колебанията на стоковите пазари или на енергийните пазари, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ.

(44)

В член 14, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС се определят условията, при които, в случай на упражняване на правото на отказ, потребителят не поема разходите за извършване на услугите, предоставяне на комунални услуги и предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител. Когато някое от тези условия е изпълнено, потребителят няма задължението да плати цената за услугата, комуналните услуги или цифровото съдържание, получени преди упражняване на правото на отказ. Що се отнася до цифровото съдържание, едно от тези некумулативни условия, a именно това по член 14, параграф 4, буква б), точка iii), е липсата на потвърждение на договора, което включва потвърждение за предварителното изрично съгласие на потребителя за това да започне изпълнението на договора преди изтичане на срока за отказ и потвърждение, че в резултат от това правото на отказ се губи. Това условие обаче не е включено сред условията за загубване на правото на отказ в член 16, първа алинея, буква м) от посочената директива, което създава несигурност по отношение на възможността за потребителите да се позоват на член 14, параграф 4, буква б), точка iii), когато другите две условия, предвидени в член 14, параграф 4, буква б), са изпълнени и в резултат на това правото на отказ е загубено в съответствие с член 16, първа алинея, буква м). Следователно условието, предвидено в член 14, параграф 4, буква б), точка iii), следва да бъде добавено към член 16, първа алинея, буква м), за да се даде възможност на потребителя да упражни правото си на отказ, когато това условие не е изпълнено, и съответно да претендира за правата, уредени в член 14, параграф 4.

(45)

Търговците могат да индивидуализират цената в офертите си за конкретни потребители или категории потребители въз основа на автоматизирано вземане на решение и профилиране на поведението на потребителите, което позволява на търговците да преценят покупателната способност на потребителите. Поради това потребителите следва да са ясно информирани, когато цената, която им се представя, е индивидуализирана въз основа на автоматизирано решение, за да могат да вземат под внимание потенциалните рискове при своето решение за покупка. Следователно към Директива 2011/83/ЕС следва да се добави специфично изискване за предоставяне на информация на потребителите, когато цената е индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения. Това изискване за предоставяне на информация не следва да се прилага за техники като „динамично“ ценообразуване или образуване на цената „в реално време“, които са свързани с промяна на цената по изключително гъвкав и бърз начин в отговор на търсенето на пазара, когато тези техники не включват индивидуализиране въз основа на автоматизирано вземане на решения. Изискванията за предоставяне на информация не засягат Регламент (ЕС) 2016/679, в който се предвижда, наред с другото, правото на физическите лица да не бъдат обект на автоматизирано вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

(46)

Предвид технологичното развитие е необходимо да се премахне посочването на номер на факс в списъка със средствата за комуникация в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС, тъй като понастоящем факсът се използва рядко и е до голяма степен остаряло средство.

(47)

Потребителите все повече разчитат на отзиви и препоръки от други потребители, когато вземат решения за покупка. Поради това, когато търговците предоставят достъп до потребителски отзиви за продукти, те следва да информират потребителите за наличието на процеси или процедури, с които се гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продуктите. При наличието на такива процеси или процедури, търговците следва да предоставят информация за начина, по който се извършват проверките, както и ясна информация на потребителите за това как се обработват отзивите, например дали се публикуват всички отзиви – както положителните, така и отрицателните, или дали тези отзиви са били спонсорирани или повлияни от договорно отношение с търговец. Нещо повече, поради това следва да се счита, че е нелоялна търговска практика да бъдат заблуждавани потребителите, като се твърди, че отзивите за даден продукт са били предоставени от потребители, които действително са го използвали или закупили, когато не са предприети разумни и пропорционални мерки, за да се гарантира, че отзивите са от такива потребители. Такива стъпки биха могли да включват технически средства за проверка на надеждността на лицето, което публикува отзив, например като се изисква информация, с която да се потвърди, че потребителят действително е използвал или закупил продукта.

(48)

Разпоредбите на настоящата директива относно потребителските отзиви и препоръки не засягат обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално.

(49)

На търговците следва също така да бъде забранено да дават фалшиви потребителски отзиви и препоръки, като например „харесвания“ в социалните медии, или да упълномощават други лица да правят това, за да рекламират продуктите си, както и да им бъде забранено да манипулират потребителските отзиви и препоръки, като например се публикуват само положителни отзиви и се заличават отрицателните. Такава практика може да се получи и чрез екстраполация на социални препоръки, когато положителното взаимодействие на ползвателя с определено онлайн съдържание се свързва или прехвърля към различно, но свързано съдържание, като се създава впечатление, че ползвателят изразява положителна позиция и спрямо свързаното съдържание.

(50)

На търговците следва да бъде забранено да препродават на потребителите билети за културни и спортни прояви, които са придобили чрез използване на софтуер като „ботове“, който им дава възможност да купуват билети в количество, надвишаващо техническите ограничения, наложени от първичния продавач на билети, или да заобиколят всички други технически средства, въведени от първичния продавач, за да гарантира достъп до билетите за всички лица. Тази забрана не засяга други национални мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да защитят законните интереси на потребителите и да осигурят провеждането на политиката в областта на културата и широк достъп на всички лица до културни и спортни събития, като например регулират цената за препродажба на билетите.

(51)

Член 16 от Хартата гарантира свободата на стопанска инициатива в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Предлагането в държавите членки на стоки като идентични една с друга, когато всъщност между техния състав или характеристики има значителна разлика, обаче може да въведе потребителите в заблуждение и да ги подтикне да вземат решение за сделка, което в противен случай не биха взели.

(52)

Такава практика може да бъде разглеждана като противоречаща на Директива 2005/29/ЕО въз основа на оценка на относимите елементи за всеки конкретен случай. За да се улесни прилагането на съществуващото право на Съюза от органите за защита на потребителите и органите по храните в държавите членки, в Известието на Комисията от 29 септември 2017 г. относно „прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите спрямо проблеми, свързани с разлики в качеството на продуктите – специфичният случай с храните“, бяха предоставени указания за прилагането на действащите правила на Съюза при ситуации на разлики в качеството на храните. В този контекст Съвместният изследователски център на Комисията представи на 25 април 2018 г.„Рамка за подбор и тестване на храните с цел оценка на свързани с качеството характеристики: обща методика за тестване на ЕС“.

(53)

При липсата на изрична разпоредба обаче опитът от прилагането показва, че потребителите, търговците и компетентните национални органи може да не са наясно с това кои търговски практики може да са в противоречие с Директива 2005/29/ЕО. Поради това посочената директива следва да бъде изменена, за да се гарантира правната сигурност както за търговците, така и за правоприлагащите органи, като се разгледа изрично въпросът за предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара на други държави членки, когато тази стока се различава значително по състав и характеристики. Компетентните органи следва да оценяват и разглеждат подобни практики според всеки конкретен случай в съответствие с Директива 2005/29/ЕО, изменена с настоящата директива. При извършване на оценката компетентният орган следва да вземе под внимание дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, правото на търговеца да адаптира стоки от една и съща марка спрямо различните географски пазари заради законосъобразни и обективни фактори, например национално право, наличност или сезонност на суровини или доброволни стратегии за подобряване на достъпа до здравословни и питателни храни, както и правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните географски пазари. Компетентните органи следва да оценят дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, като проверят наличието и адекватността на информацията. Важно е потребителите да са информирани за наличието на разлика в стоките поради законосъобразни и обективни фактори. Търговците следва да са свободни да предоставят тази информация по различни начини, които осигуряват на потребителите достъп до необходимата информация. Търговците по принцип би следвало да предпочитат алтернативни начини за предоставянето на информация от този за предоставяне на информация върху етикета на стоките. Следва да се спазват съответните действащи в Съюза секторни правила и правила за свободно движение на стоки.

(54)

Въпреки че продажбите извън търговски обект представляват законосъобразен и трайно установен канал за продажби, като продажбите в търговските обекти на търговеца и продажбите от разстояние, някои особено агресивни или заблуждаващи практики на предлагане или продажба, свързани с посещенията на дома на потребителя или по време на екскурзии, посочени в член 2, параграф 8 от Директива 2011/83/ЕС, могат да поставят потребителите под натиск да закупят стоки или услуги, които в противен случай не биха купили или да извършат покупки на завишени цени, често включващи незабавно плащане. Такива практики често са насочени към по-възрастните или други уязвими потребители. Някои държави членки считат тези практики за нежелани и смятат за необходимо да ограничат определени форми и аспекти на продажби извън търговски обект по смисъла на Директива 2011/83/ЕС като агресивни и заблуждаващи практики на предлагане или продажби на продукти чрез нежелани посещения в дома на потребителя или екскурзии. Когато тези ограничения са приети от съображения, различни от защитата на потребителите, например обществения интерес или зачитане на личния живот на потребителите, защитени от член 7 от Хартата, те не попадат в приложното поле на Директива 2005/29/ЕО.

(55)

В съответствие с принципа на субсидиарност и за да се улесни прилагането, следва да се поясни, че Директива 2005/29/ЕО не нарушава свободата на държавите членки да приемат национални разпоредби, за да защитят допълнително законните интереси на потребителите срещу нелоялни търговски практики, свързани с нежелани посещения от търговци в личните им домове с цел предлагане или продажба на продукти, или по отношение на екскурзии, организирани от търговец с цел или ефект рекламиране или продажба на продукти на потребителите, когато тези разпоредби са обосновани от мотиви за защита на потребителите. Всички такива разпоредби следва да бъдат пропорционални и недискриминационни, както и да не забраняват тези канали за продажби като такива. В националните разпоредби, приети от държавите членки, би могло например да се определя времето през деня, когато посещения в домовете на потребителите, без изрично искане от тяхна страна, не се допускат, или да се забранят подобни посещения, когато потребителят ясно е заявил, че подобни посещения са неприемливи, или да се предвиди процедурата на плащане. Освен това чрез подобни разпоредби биха могли да се установят повече правила за защита на потребителите в областите, хармонизирани от Директива 2011/83/ЕС. Поради това Директива 2011/83/ЕС следва да се измени, за да позволи на държавите членки да приемат национални мерки за предоставяне на по-дълъг срок за отказ, както и дерогация от специфичните изключения от правото на отказ. От държавите членки се изисква да уведомят Комисията за всички национални разпоредби, които са приети във връзка с това, за да може Комисията да предостави тази информация на всички заинтересовани страни и да следи за пропорционалния характер и законността на тези мерки.

(56)

По отношение на агресивни и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от търговския обект, Директива 2005/29/ЕО не засяга условията за установяване или разрешителните режими, които държавите членки могат да наложат на търговците. Освен това посочената директива не засяга националното договорно право, и по-специално правилата относно валидността на договора, сключването му или последиците от него. Агресивните и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от търговските обекти, могат да бъдат забранени въз основа на оценка на всеки отделен случай съгласно членове 5—9 от посочената директива. В допълнение в приложение I към посочената директива се съдържа обща забрана на практики, при които търговецът създава впечатление, че не действа за цели, свързани с неговата дейност, както и практики, с които се създава впечатление, че потребителят не може да напусне обекта, докато не се изготви договор. Комисията следва да оцени дали с настоящите правила се осигурява подходящо равнище на защита на потребителите, както и удачни инструменти, с които държавите членки да се справят ефективно с тези практики.

(57)

Настоящата директива не следва да засяга аспекти на националното договорно право, които не са уредени от нея. По тази причина настоящата директива не следва да засяга националното договорно право, уреждащо например сключването или валидността на договор в случаи като липса на съгласие или неразрешена търговска дейност.

(58)

За да се гарантира, че гражданите имат достъп до актуална информация относно потребителските си права и извънсъдебно уреждане на спорове, онлайн порталът за достъп, който предстои да бъде разработен от Комисията, доколкото е възможно, следва да бъде лесен за използване, да подлежи на адаптация, да бъде лесно достъпен и използваем от всички, включително и от хората с увреждания (с „универсален дизайн“).

(59)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (17), държавите членки се ангажираха, в случаите, когато има основание за това, да придружат уведомлението за мерките за транспониране с един или повече документи, които обясняват връзката между компонентите на директивата и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(60)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно по-добро прилагане и модернизиране на правото в областта на защита на потребителите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради естеството на проблема, който обхваща целия Съюз, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменениe на Директива 93/13/ЕИО

В Директива 93/13/ЕИО се добавя следният член:

„Член 8б

1.   Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Държавите членки могат да ограничат тези санкции до ситуации, при които договорните клаузи изрично се определят като неравноправни при всички обстоятелства в националното право или когато даден продавач или доставчик продължава да употребява договорни клаузи, които са обявени за неравноправни в окончателно решение, взето в съответствие с член 7, параграф 2.

3.   Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а)

естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)

предприетите от продавача или доставчика действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)

всякакви предходни нарушения на продавача или доставчика;

г)

придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от продавача или доставчика вследствие на нарушението, ако има съответни данни за това;

д)

санкциите, наложени на продавача или доставчика за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*1);

е)

всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

4.   Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4 % от годишния оборот на продавача или доставчика в съответната държава членка или държави членки.

5.   За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 4, но не е налична информация за годишния оборот на продавача или доставчика, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

6.   Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 2

Изменения на Директива 98/6/ЕО

Директива 98/6/ЕО се изменя, както следва:

1)

Вмъква се следният член:

„Член 6а

1.   При всяко обявяване на намаляване на цената се посочва предишната цена, прилагана от търговеца за определен период от време преди въвеждането на намалението на цената.

2.   „Предишна цена“ означава най-ниската цена, прилагана от търговеца за период от време не по-кратък от 30 дни преди въвеждането на намалението на цената.

3.   Държавите членки могат да предвидят различни правила за стоки, чието качество подлежи на бързо влошаване или които имат кратък срок на годност.

4.   Когато продуктът е на пазара от по-малко от 30 дни, държавите членки могат също така да предвидят по-кратък период от време от периода, посочен в параграф 2.

5.   Държавите членки могат да предвидят, че при прогресивно намаляване на цената предишната цена е цената без намалението ѝ преди първото въвеждане на намалението на цената.“

2)

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

1.   Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а)

естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)

предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)

всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)

придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца в следствие на нарушението, ако има съответни данни за това;

д)

санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*2)“;

е)

всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3.   Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.“

(*2)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1)."

Член 3

Изменения на Директива 2005/29/ЕО

Директива 2005/29/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 2 първа алинея се изменя, както следва:

а)

буква в) се заменя със следното:

„в)

„продукт“ означава всяка стока или услуга, включително недвижимо имущество, цифрова услуга и цифрово съдържание, както и права и задължения;“;

б)

добавят се следните букви:

„м)

„класиране“ означава относителната приоритетна позиция на представените продукти, организирани или съобщени от търговеца, независимо от използваните технологични средства за това представяне, организиране или съобщаване;

н)

„онлайн място за търговия“ означава услуга, която чрез използване на софтуер, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управлявани от търговеца или от негово име, позволява на потребителите да сключват договори от разстояние с други търговци или потребители.“;

2)

В член 3 параграфи 5 и 6 се заменят със следното:

„5.   Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да приемат разпоредби за защита на законните интереси на потребителите по отношение на агресивни или заблуждаващи практики на предлагане или продажби чрез нежелани посещения на търговеца в дома на потребителя или чрез екскурзии, организирани от търговеца с цел или с ефект на рекламиране или продажба на продукти на потребителите. Тези разпоредби са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.

6.   Държавите членки нотифицират незабавно на Комисията всички национални разпоредби, приети въз основа на параграф 5, както и всякакви последващи промени. Комисията осигурява лесен достъп до тази информация за потребителите и търговците на специализиран уебсайт.“;

3)

В член 6, параграф 2 се добавя следната буква:

„в)

Всяко предлагане на стока в една държава членка като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави членки, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори.“;

4)

Член 7 се изменя, както следва:

а)

параграф 4 се изменя, както следва:

i)

буква г) се заменя със следното:

„г)

условията на плащане, доставка и изпълнение, ако те се отклоняват от изискванията за дължимата професионална грижа;“;

ii)

добавя се следната буква:

„е)

за продукти, предлагани на онлайн места за търговия – дали третата страна, предлагаща продуктите, е търговец или не, въз основа на заявеното от тази трета страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„4а.   Когато на потребителите се дава възможност да търсят продукти, предлагани от различни търговци или от потребители, въз основа на заявка за търсене под формата на ключова дума, фраза или други въведени данни, независимо къде в крайна сметка се извършват операциите, общата информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, налична в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени резултатите от заявката, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри се считат за съществени. Този параграф не се прилага за доставчици на онлайн търсачки съгласно определението в член 2, точка 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

(*3)  Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).“;"

в)

добавя се следният параграф:

„6.   Когато даден търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукти, информацията за това дали и по какъв начин търговецът гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, се счита за съществена.“;

5)

Вмъква се следният член:

„Член 11а

Средства за защита

1.   Потребители, пострадали от нелоялни търговски практики, имат достъп до пропорционални и ефективни правни средства за защита, включително обезщетение за претърпени от потребителя вреди, и когато е уместно – до намаляване на цената или прекратяване на договора. Държавите членки могат да определят условията за прилагането и последиците от тези правни средства за зашита. Държавите членки могат да вземат под внимание, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, претърпените от потребителя вреди и други относими обстоятелства.

2.   Тези правни средства за защита не засягат прилагането на други такива, предоставени на потребителите съгласно правото на Съюза или съгласно националното право.“;

6)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Санкции

1.   Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а)

естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)

предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)

всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)

придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;

д)

санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*4);

е)

всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3.   Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. Без да се засяга посоченият регламент, по национални конституционни причини държавите членки могат да ограничат налагането на глоби до:

а)

нарушения на членове 6, 7, 8, 9 и на приложение I към настоящата директива; и

б)

продължаващо прилагане от търговеца на търговска практика, която е счетена за нелоялна от компетентния национален орган или съда, когато търговската практика не съставлява нарушение по буква а).

4.   В случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

5.   Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

(*4)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).“;"

7)

Приложение I се изменя, както следва:

а)

вмъква се следната точка:

„11а.

Предоставяне на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребител без ясно оповестяване на платена реклама или плащане специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите сред резултатите от търсенето.“;

б)

вмъкват се следните точки:

„23а.

Препродажба на потребители на билети за прояви, ако търговецът ги е придобил чрез използване на автоматизирани средства за заобикаляне на всяко наложено ограничение на броя на билетите, които дадено лице може да закупи, или на всички други приложими правила за закупуване на билети.

23б.

Посочване, че отзивите за даден продукт са представени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без предприемане на разумни и пропорционални мерки за проверка, че те са направени от такива потребители.

23в.

Представяне на фалшиви потребителски отзиви или препоръки или упълномощаване на друго юридическо или физическо лице да представи такива отзиви, или невярно представяне на потребителски отзиви или социални препоръки, с цел да се рекламират продукти.“

Член 4

Изменения на Директива 2011/83/ЕС

Директива 2011/83/ЕС се изменя, както следва:

1)

В член 2 първа алинея се изменя, както следва:

а)

точка 3 се заменя със следното:

„3.

„стоки“ означава стоки съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета (*5);

(*5)  Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28).“;"

б)

вмъква се следната точка:

„4а.

„лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (*6);

(*6)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).“;"

в)

точки 5 и 6 се заменят със следното:

„5.

„договор за продажба“ означава всеки договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, включително всеки договор, чийто предмет са както стоки, така и услуги;

6.

„договор за услуга“ означава всеки договор, който не е договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави на потребителя услуга, включително цифрова услуга;“;

г)

точка 11 се заменя със следното:

„11.

„цифрово съдържание“ означава цифрово съдържание съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (*7);

(*7)  Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1).“;"

д)

добавят се следните точки:

„16.

„цифрова услуга“ означава цифрова услуга съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2019/770;

17.

„онлайн място за търговия“ означава услуга, която чрез използване на софтуер, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управляван от търговеца или от негово име, позволява на потребителите да сключват договори от разстояние с други търговци или потребители;

18.

„доставчик на онлайн място за търговия“ означава всеки търговец, който предоставя онлайн място за търговия на потребители;

19.

„съвместимост“ означава съвместимостта съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива (ЕС) 2019/770;

20.

„функционалност“ означава функционалността съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива (ЕС) 2019/770;

21.

„оперативна съвместимост“ означава оперативната съвместимост съгласно определението в член 2, точка 12 от Директива (ЕС) 2019/770.“;

2)

Член 3 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към всички договори, сключени между търговец и потребител, по силата на които даден потребител заплаща или се задължава да заплати цената. Тя се прилага за договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително от публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят на договорна основа.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„1а.   Настоящата директива се прилага също, когато търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, или цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца, освен когато личните данни, предоставени от потребителя, се обработват от търговеца изключително с цел предоставяне на цифровото съдържание, което не се предоставя на материален носител, или на цифровата услуга в съответствие с настоящата директива или за да позволи на търговеца да изпълни приложимите към него правни изисквания, като търговецът не обработва тези данни за каквито и да било други цели.“;

в)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)

буква к) се заменя със следното:

„к)

за услуги за превоз на пътници, с изключение на член 8, параграф 2 и членове 19, 21 и 22;“;

ii)

добавя се следната буква:

„н)

за всички стоки, продавани при принудително изпълнение или чрез други съдебни мерки.“;

3)

В член 5 параграф 1 се изменя, както следва:

а)

буква д) се заменя със следното:

„д)

в допълнение към напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, цифровото съдържание и цифровите услуги, наличието на извънгаранционно обслужване и на търговски гаранции, когато е приложимо, както и условията по тях;“;

б)

букви ж) и з) се заменят със следното:

„ж)

когато е приложимо, функционалността, включително приложимите мерки за техническа защита, на стоките с цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги,;

з)

когато е приложимо, всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни.“;

4)

Член 6 се изменя както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

буква в) се заменя със следното:

„в)

географски адрес, на който търговецът е установен, както и телефонния номер на търговеца и адреса на електронната му поща; в допълнение, когато търговецът предоставя други средства за онлайн комуникация, които гарантират, че потребителят може да съхранява всяка писмена кореспонденция с търговеца, включително датата и часа на тази кореспонденция, на траен носител, информацията съдържа и подробности за тези други средства; всички тези средства за комуникация, предоставени от търговеца, дават възможност на потребителя бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него; когато е приложимо, търговецът предоставя географския адрес и самоличността на търговеца, от чието име действа.“;

ii)

вмъква се следната точка:

„да)

когато е приложимо – че цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения;“;

iii)

буква л) се заменя със следното:

„л)

напомняне за наличието на правна гаранция за съответствие на стоките, цифровото съдържание и цифровите услуги;“;

iv)

букви с) и т) се заменят със следното:

„с)

когато е приложимо, функционалността, включително приложимите мерки за техническа защита, на стоките с цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги;

т)

когато е приложимо, всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни.“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Информацията, посочена в параграф 1, букви з), и) и й) от настоящия член може да се предоставя посредством стандартните указания за отказ, посочени в приложение I, част А. Търговецът е изпълнил изискванията за предоставяне на информация, установени в параграф 1, букви з), и) и й) от настоящия член, ако е предоставил тези указания на потребителя коректно попълнени. Позоваванията на 14-дневния срок за отказ в стандартните указания за отказ, посочени в приложение I, част А, се заменят с позовавания на 30-дневен срок в случаите, когато държавите членки са приели правила в съответствие с член 9, параграф 1а.“;

5)

Вмъква се следният член:

„Член 6а

Допълнителни специфични изисквания за предоставяне на информация за договори, сключени в онлайн места за търговия

1.   Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или съответно предложение от онлайн място за търговия, доставчикът на онлайн мястото за търговия, без да се засяга Директива 2005/29/ЕО, трябва да предостави на потребителя следната допълнителна информация ясно и разбираемо и по начин, съобразен със средствата за комуникация от разстояние:

а)

обща информация, налична в специален раздел на онлайн интерфейса, до която има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени офертите, относно основните параметри, определящи класирането, съгласно определението в член 2, параграф 1, буква м) от Директива 2005/29/ЕО, на офертите, представени на потребителя в резултат на заявката за търсене, и относителната важност на тези параметри в сравнение с други параметри;

б)

дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или не, въз основа на заявеното от тази трета страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия;

в)

когато третата страна, която предлага стоките, услугите или цифровото съдържание, не е търговец – че за договора не се прилагат правата на потребителите, произтичащи от правото на Съюза в областта на защитата на потребителите;

г)

когато е приложимо – как се разпределят свързаните с договора задължения между третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчика на онлайн мястото за търговия като тази информация не засяга отговорността, която доставчикът на онлайн мястото за търговия или търговецът трето лице носят във връзка с договора съгласно друга разпоредба на правото на Съюза или на националното право.

2.   Без да се засяга Директива 2000/31/ЕО, настоящият член не възпрепятства държавите членки да налагат допълнителни изисквания за предоставяне на информация за доставчиците на онлайн места за търговия. Тези разпоредби трябва да са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.“;

6)

В член 7 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Когато потребителят желае предоставянето на услугите или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление да започне по време на срока за отказ, предвиден в член 9, параграф 2, и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът изисква от потребителя да направи изрично искане върху траен носител и да потвърди, че след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца, потребителят повече няма да има право на отказ.“;

7)

Член 8 се изменя, както следва:

а)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Ако договорът е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за показване на информацията, търговецът предоставя на или чрез това конкретно средство преди сключването на договора най-малко преддоговорната информация относно основните характеристики на стоките или услугите, самоличността на търговеца, общата цена, правото на отказ, срока на договора и ако договорът е безсрочен – условията за прекратяване на договора, посочени съответно в член 6, параграф 1, букви а), б), д), з) и о), с изключение на стандартния формуляр за отказ, предвиден в приложение I, част Б и посочен в буква з). Търговецът предоставя на потребителя останалата информация, посочена в член 6, параграф 1, включително стандартния формуляр за отказ, по подходящ начин в съответствие с параграф 1 от настоящия член.“;

б)

параграф 8 се заменя със следното:

„8.   Когато потребителят желае предоставянето на услуги или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, или за централно отопление да започне по време на срока за отказ, предвиден в член 9, параграф 2, и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът изисква от потребителя да направи изрично искане и да потвърди, че след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца, потребителят повече няма да има право на отказ.“;

8)

Член 9 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„1а.   С цел защита на законните интереси на потребителите по отношение на агресивни или заблуждаващи практики на предлагане или продажба държавите членки могат да приемат правила, според които 14-дневният срок за отказ, посочен в параграф 1, се удължава на 30 дни за договорите, сключени чрез нежелани посещения на търговеца в дома на потребителя или чрез екскурзии, организирани от търговеца с цел или ефект на рекламиране или продажба на продукти на потребителите. Тези правила трябва да са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.“;

б)

в параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„2.   Без да се засяга член 10, срокът за отказ, посочен в параграф 1 от настоящия член, изтича след 14 дни или в случаите, когато държавите членки са приели правила в съответствие с параграф 1а от настоящия член, след 30 дни, считано от:“;

9)

В член 10 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Ако търговецът е предоставил на потребителя информацията, предвидена в параграф 1 от настоящия член в срок от 12 месеца, считано от деня, посочен в член 9, параграф 2, срокът за отказ изтича след 14 дни или в случаите, когато държавите членки са приели правила в съответствие с член 9, параграф 1а, след 30 дни след деня, в който потребителят е получил тази информация.“;

10)

В член 13 се добавят следните параграфи:

„4.   По отношение на личните данни на потребителя търговецът се съобразява с приложимите задължения съгласно Регламент (ЕС) 2016/679.

5.   Търговецът се въздържа от използване на съдържание, различно от лични данни, което е предоставено или създадено от потребителя при използването на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца, освен когато такова съдържание:

а)

няма приложение извън контекста на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца;

б)

се отнася само до дейността на потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца;

в)

е било обобщено заедно с други данни от търговеца и не може да бъде отделено или може да бъде отделено само при полагането на непропорционални усилия; или

г)

е било създадено съвместно от потребителя и от други лица и други потребители могат да продължат да използват съдържанието.

6.   Освен в случаите, посочени в параграф 5, буква а), б) или в), при поискване от потребителя търговецът предоставя на потребителя всяко съдържание, различно от лични данни, предоставено или създадено от потребителя при използването на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца.

7.   Потребителят има право да извлича това цифрово съдържание безплатно, без да бъде възпрепятстван от търговеца, в разумен срок и в широко използван и машинночетим формат.

8.   В случай на отказ от договора търговецът може да възпрепятства по-нататъшно използване на цифровото съдържание или цифровата услуга от потребителя, по-специално като направи цифровото съдържание или цифровата услуга недостъпни за потребителя или като блокира потребителския акаунт на потребителя, без да се засяга параграф 6.“;

11)

Член 14 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„2а.   В случай на отказ от договора потребителят се въздържа от използване на цифровото съдържание или цифровата услуга и от предоставянето им на трети страни.“;

б)

в параграф 4 буква б), точка i) се заменя със следното:

„i)

потребителят не е дал предварителното си изрично съгласие за започване на изпълнението преди изтичането на 14-дневния или 30-дневния срок, посочен в член 9;“;

12)

Член 16 се изменя, както следва:

а)

първа алинея се изменя, както следва:

i)

буква а) се заменя със следното:

„а)

договори за предоставяне на услуга, при които услугата е напълно изпълнена, но, в случай че договорът предвижда задължение за потребителя да плати, само когато изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изцяло изпълнен от търговеца;“;

ii)

буква м) се заменя със следното:

„м)

договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, когато изпълнението е започнало и ако договорът задължава потребителя да плати, когато:

i)

потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока за отказ;

ii)

потребителят е потвърдил, че по този начин ще загуби правото си на отказ; и

iii)

търговецът е предоставил потвърждение в съответствие с член 7, параграф 2 или член 8, параграф 7.“;

б)

добавят се следните алинеи:

„С цел защита на законните интереси на потребителите по отношение на агресивни или заблуждаващи практики на предлагане или продажба държавите членки могат да приемат дерогация от изключенията от правото на отказ, посочени в първа алинея, букви а), б), в) и д), за договори, сключени чрез нежелани посещения на търговеца в дома на потребителя или чрез екскурзии, организирани от търговеца с цел или ефект на рекламиране или продажба на продукти на потребителите. Тези разпоредби трябва да са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.

В случай на договор за услуга, който задължава потребителя да плати, когато потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на дейности по ремонт, държавите членки могат да предвидят, че потребителят загубва правото на отказ след като услугата е напълно изпълнена, ако изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя.“;

13)

Член 24 се заменя със следното:

„Член 24

Санкции

1.   Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а)

естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)

предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)

всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)

придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;

д)

санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*8);

е)

всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3.   Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки.

4.   За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

5.   Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

(*8)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).“;"

14)

В член 29 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато държава членка използва една от възможностите за избор на нормативна уредба, посочени в член 3, параграф 4, член 6, параграф 7, член 6, параграф 8, член 7, параграф 4, член 8, параграф 6, член 9, параграф 1а, член 9, параграф 3 и член 16, втора и трета алинеи, тя информира Комисията за това до 28 ноември 2021 г., както и за всякакви последващи промени.“;

15)

Приложение I се изменя, както следва:

а)

част А се изменя, както следва:

i)

третият параграф под „Право на отказ“ се заменя със следното:

„За да упражните правото си на отказ, трябва да ни уведомите [2] за решението си да се откажете от договора с недвусмислено заявление (например писмо, изпратено по пощата или на електронната поща). Можете да използвате приложения стандартен параграф 4 за отказ, но това не е задължително. [3]“;

ii)

Точка 2 в „Указания за попълване“ се заменя със следното:

„[2.] Попълнете Вашето име, географски адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща.“;

б)

в част Б първото тире се заменя със следното:

„До [името на търговеца, географски адрес и адрес на електронната поща се попълват от търговеца]:“.

Член 5

Информация относно правата на потребителите

Комисията гарантира, че гражданите, търсещи информация за своите потребителски права или за извънсъдебно решаване на спорове, имат на разположение онлайн портал за достъп чрез единната цифрова платформа, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (18), която им дава възможност за:

а)

достъп до актуална информация относно потребителските им права в Съюза по ясен, разбираем и леснодостъпен начин; и

б)

подаване на жалба посредством платформата за онлайн решаване на спорове, създадена съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013, и до компетентния европейски потребителски център, в зависимост от участващите страни.

Член 6

Докладване от Комисията и преглед

В срок до 28 май 2024 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива. Този доклад включва по-специално оценка на разпоредбите на настоящата директива по отношение на:

а)

проявите, организирани на места, различни от търговските обекти на търговеца; и

б)

случаите със стоки, предлагани на пазара като идентични, но различаващи се значително по състав и характеристики, включително дали тези случаи следва да са обект на по-строги изисквания, включително забраната, посочена в приложение I към Директива 2005/29/ЕО, и дали са необходими по-подробни разпоредби относно информацията за разграничаването на стоките.

Този доклад се придружава, ако е необходимо, от законодателно предложение.

Член 7

Транспониране

1.   До 28 ноември 2021 г. държавите членки приемат и публикуват, разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 28 май 2022 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 27 ноември 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

T. TUPPURAINEN


(1)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2019 г.

(3)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(4)  Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(5)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(6)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(7)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(8)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(9)  Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10)  Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).

(12)  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60 I, 2.3.2018 г., стр. 1).

(14)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(15)  Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(17)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(18)  Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).


18.12.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/29


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/2162 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 ноември 2019 година

относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

В член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) са установени изисквания за структурните елементи на покритите облигации, които са твърде общи. Те са ограничени до необходимостта покритите облигации да бъдат емитирани от кредитна институция със седалище в държава членка и да са обект на специален публичен надзор и механизъм за двоен иск. В уредбата на отделните държави членки в областта на покритите облигации тези аспекти са уредени много по-подробно. В нея се предвиждат и други структурни разпоредби, по-специално относно състава на пула от обезпечения, критериите за приемливост на активите, възможността за групиране на активи, задълженията за прозрачност и отчетност, както и правилата относно редуцирането на ликвидния риск. Подходите по отношение на регулирането на държавите членки се различават също по същество. В няколко държави членки отсъства специална уредба в областта на покритите облигации. В следствие на това изискванията за основните структурни елементи, на които емитираните в Съюза покрити облигации трябва да отговарят, все още не са уредени в правото на Съюза.

(2)

В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) са добавени допълнителни условия към посочените в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО за ползването на преференциално третиране по отношение на капиталовите изисквания, което позволява на инвестиращите в покрити облигации кредитни институции да поддържат по-малко капитал, отколкото при инвестиране в други активи. Макар че тези допълнителни изисквания допринасят за хармонизацията на уредбата за покритите облигации в рамките на Съюза, тяхната конкретна цел е определяне на условията, които инвеститорите в покрити облигации трябва да спазват, за да получат посоченото преференциално третиране, поради което те не са приложими извън обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)

Други правни актове на Съюза, като делегирани регламенти (ЕС) 2015/35 (5) и (ЕС) 2015/61 (6), и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), също препращат към определението в Директива 2009/65/ЕО, за да се идентифицират покритите облигации, за които инвеститорите в покрити облигации съгласно тези актове могат да се ползват от преференциалното третиране. В тях обаче са заложени различни формулировки в зависимост от целта и предмета на тези актове и поради това липсва последователност при употребата на термина „покрита облигация“.

(4)

Като цяло третирането на покрити облигации може да се счита за хармонизирано що се отнася до условията за инвестиране в покрити облигации. Условията за емитирането на покрити облигации обаче не са хармонизирани в рамките на Съюза и това води до няколко последствия. Първо, предоставя се еднакво преференциално третиране за инструменти, които се различават по своята същност, както и по своето равнище на риск и ниво на защита на инвеститорите. Второ, различията в националните уредби или отсъствието на подобни уредби и отсъствието на общоприето определение на понятието „покрита облигация“ могат да възпрепятстват развитието на един истински интегриран единен пазар на покрити облигации. Трето, различията в защитата, предвидена в националните правила, могат да породят риск за финансовата стабилност, тъй като в рамките на целия Съюз е възможно да се закупят покрити облигации с различни нива на защита на инвеститорите, които могат да се ползват от преференциално третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и други правни актове на Съюза.

(5)

Хармонизирането на определени аспекти на националните уредби въз основа на някои най-добри практики следва да осигури гладкото и непрекъснато развитие на добре функциониращи пазари на покрити облигации в Съюза и да ограничи потенциалните рискове и уязвимости за финансовата стабилност. Подобна основана на принципи хармонизация следва да допринесе за изграждането на обща основа за емитирането на всички покрити облигации в Съюза. За целите на хармонизацията е необходимо всички държави членки да разработят уредба за покритите облигации, което на свой ред следва да улесни развитието на пазарите на покрити облигации в държавите членки, в които няма пазар за тези инструменти. Наличието на такъв пазар би осигурило стабилен източник на финансиране за кредитните институции, които на тази основа биха били в по-добра позиция да предоставят на потребителите и бизнеса ипотечни заеми на достъпни цени и да предлагат алтернативни сигурни инвестиции на инвеститорите.

(6)

В своята препоръка от 20 декември 2012 г. относно финансирането на кредитните институции (8) Европейският съвет за системен риск („ЕССР“) прикани националните компетентни органи и Европейския надзорен орган (наричан по-нататък „Европейския банков орган“) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), да набележат най-добрите практики в областта на покритите облигации и да насърчават хармонизирането на националните уредби. Той препоръча също така ЕБО да координира действията на националните компетентни органи, по-специално във връзка с качеството и отделянето на пуловете от обезпечения, защитата на инвеститорите в покрити облигации при несъстоятелност, свързаните с активите и задълженията рискове, които засягат пуловете от обезпечения, както и оповестяването на техния състав. В препоръката също така се призовава в продължение на две години ЕБО да наблюдава функционирането на пазара на покрити облигации, като направи съпоставка спрямо най-добрите набелязани от него практики, за да прецени необходимостта от законодателни действия и да докладва съответно на ЕССР и на Комисията.

(7)

През декември 2013 г. Комисията поиска становище от ЕБО в съответствие с член 503, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8)

В доклада, придружаващ становището му от 1 юли 2014 г. в отговор на препоръката на ЕССР от 20 декември 2012 г. и искането на Комисията за становище от декември 2013 г., ЕБО отправи препоръка за по-голяма съгласуваност на националните правни, регулаторни и надзорни уредби в областта на покритите облигации, така че по-нататък да се подкрепи единното преференциално третиране на покритите облигации в Съюза чрез рискови тегла.

(9)

Съобразно препоръката на ЕССР в продължение на две години ЕБО проследи функционирането на пазара на покрити облигации, като го съпостави с най-добрите практики, посочени в препоръката. Въз основа на това проследяване, на 20 декември 2016 г. ЕБО представи на ЕССР, Съвета и Комисията второ становище и доклад относно покритите облигации (10). В него се прави заключението, че е необходима допълнителна хармонизация, за да се постигне повече последователност по отношение на определенията и регулаторното третиране на покритите облигации в Съюза. Също така в него се стига до извода, че за основа на хармонизацията следва да послужат вече съществуващи добре функциониращи пазари в някои държави членки.

(10)

Покритите облигации традиционно се емитират от кредитни институции. Покритите облигации имат за цел да финансират кредитирането, а широкомащабното кредитиране е една от основните дейности на кредитните институции. Поради това, за да бъдат покритите облигации третирани преференциално съгласно правото на Съюза, е необходимо да бъдат емитирани от кредитни институции.

(11)

Чрез свеждането на емитентите на покритите облигации само до кредитни институции се гарантира, че емитентите притежават знанията, които са им необходими за управлението на кредитния риск, свързан със заемите в пула от обезпечения. Гарантира се също така, че за емитента се прилагат капиталовите изисквания, които защитават инвеститорите по силата на механизъм за двоен иск, който на свой ред предоставя на инвеститора, както и на контрагента по договор за деривати, право да предяви вземане както към емитента на покритите облигации, така и към покриващите активи. Поради това чрез свеждането на емитентите на покрити облигации само до кредитни институции се гарантира, че покритите облигации ще продължат да бъдат сигурен и ефикасен инструмент за финансиране, допринасяйки по този начин за защитата на инвеститорите и за финансовата стабилност, които са важни цели на публичната политика от общ интерес. Това е в съответствие и с подхода, характерен за добре функциониращите национални пазари, на които единствено кредитните институции имат право да емитират покрити облигации.

(12)

Поради това е целесъобразно само кредитните институции, определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да имат право да емитират покрити облигации съгласно правото на Съюза. За специализираните институции за ипотечно кредитиране е характерно, че не привличат влогове, а по-скоро други възстановими средства от граждани, и като такива те попадат в определението за „кредитна институция“, установено в Регламент (ЕС) № 575/2013. Без да се засягат спомагателните дейности, допустими съгласно приложимото национално право, специализираните институции за ипотечно кредитиране са институции, които извършват само ипотечно кредитиране и кредитиране на публичния сектор, включително финансиране на кредити, откупени от други кредитни институции. Основната цел на настоящата директива е да се регламентират условията, при които кредитните институции могат да емитират покрити облигации като инструмент за финансиране, като се определят изисквания относно продукта и се установява специфичният надзор по отношение на продукта, приложим за кредитната институция, за да се постигне високо ниво на защита на инвеститорите.

(13)

Наличието на механизъм за двоен иск е основополагащ принцип и елемент, залегнал в много от националните уредби за покрити облигации. Механизмът също така е съществена характеристика на покритите облигации, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Следователно е необходимо това понятие да бъде уточнено, за да се гарантира, че инвеститорите и контрагентите по договори за деривати в Съюза имат право да предявят вземане при хармонизирани условия както към емитента на покритите облигации, така и към покриващите активи.

(14)

Защитата на инвеститорите при несъстоятелност също следва да бъде една от важните характеристики на покритите облигации, за да се гарантира, че те ще получат вземанията си на падежа на облигацията. Автоматичната предсрочна изискуемост в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента може да наруши позицията на инвеститорите в покрити облигации в реда на удовлетворяване на вземанията. Поради това е важно да се гарантира, че инвеститорите в покрити облигации получават вземанията си съгласно договорената схема на погасяване дори в случай на неплатежоспособност или преструктуриране. Ето защо защитата на инвеститорите при несъстоятелност е пряко свързана с механизма за двоен иск и поради това следва да бъде един от основните елементи, присъстващи в уредбата на покритите облигации.

(15)

Друг основен принцип в действащите национални уредби на покритите облигации е изискването покриващите активи да бъдат с много високо качество, за да се гарантира стабилността на пула от обезпечения. Покриващите активи се отличават със специфични характеристики, свързани с правата на вземане и активите, служещи за обезпечение, които обезпечават тези покриващи активи. Поради това е целесъобразно да се определят общите характеристики за качество на приемливите покриващи активи.

(16)

Активите, изброени в член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да бъдат приемливите покриващи активи съгласно уредбата в областта на покритите облигации. Покриващите активи, които вече не отговарят на изискванията, посочени в член 129, параграф 1 от посочения регламент, следва да продължават да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква б) от настоящата директива, при условие че изпълняват изискванията на настоящата директива. Други покриващи активи със сходно високо качество също могат да бъдат приемливи по силата на настоящата директива, при условие че отговарят на изискванията на настоящата директива, включително изискванията към активите, служещи за обезпечение, които обезпечават вземането. За материалните активи, служещи за обезпечение, собствеността следва да се вписва в публичен регистър, за да се осигури изпълнението. Когато не съществува публичен регистър, следва да бъде възможно държавите членки да предвидят алтернативна форма на удостоверяване на собствеността и вземанията, която да е сравнима на осигуряваната чрез вписването в публичен регистър на обременения с тежести материален актив. Когато държавите членки използват подобна алтернативна форма на удостоверяване, те следва да предвидят също така процедура за внасяне на промени в регистрираните собственост и вземания. Експозициите към кредитните институции следва да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква а) или б) от настоящата директива в зависимост от това дали отговарят на изискванията на член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Експозициите към застрахователните дружества също следва да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква б) от настоящата директива. Заеми, които са предназначени за или гарантирани от публични предприятия съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията (11), могат да бъдат приемливи покриващи активи, при условие че публичните предприятия предоставят съществени обществени услуги за поддръжката на основни обществени услуги.

В допълнение тези публични предприятия следва да предоставят услугите си съгласно договор за концесия или въз основа на разрешение от публичен орган, да подлежат на публичен надзор и да разполагат с достатъчен капацитет за генериране на приходи, за да се осигури тяхната платежоспособност. Когато държавите членки вземат решение да разрешат в своята национална уредба активи под формата на заеми, които са предназначени за или гарантирани от публични предприятия, те следва надлежно да вземат под внимание възможното въздействие върху конкуренцията от разрешаването на такива активи. Независимо от вида собственост кредитните институции и застрахователните дружества следва да не се считат за публични предприятия. Освен това държавите членки следва да могат да изключват някои активи по силата на националната си нормативна уредба. За да могат инвеститорите в покрити облигации да оценяват по-добре риска, свързан с дадена програма за покрити облигации, държавите членки следва да предвидят също така правила относно диверсификацията на риска във връзка със степента на еднородност и съществената концентрация, относно броя кредити или експозиции в пула от обезпечения и относно броя контрагенти. Държавите членки следва да могат да вземат решение относно подходящата степен на еднородност и съществена концентрация, изисквани съгласно националното им право.

(17)

Покритите облигации притежават специфични структурни характеристики, предназначени да осигурят защита на инвеститорите във всеки един момент. Те включват изискването инвеститорите в покрити облигации да могат да предявят вземане не само към емитента, но и към активите в пула от обезпечения. Тези свързани с продукта структурни изисквания се различават от пруденциалните изисквания, приложими за кредитните институции, емитиращи покрити облигации. Целта им би следвало да бъде не толкова насочена към осигуряването на добро пруденциално състояние на емитиращата институция, а по-скоро към защитата на инвеститорите чрез налагане на специални изисквания за самите покрити облигации. За да се подсили защитата на инвеститорите, в допълнение към специалното изискване за използване на висококачествени покриващи активи е целесъобразно също така да се регламентират общите изисквания по отношение на характеристиките на този пул от обезпечения. Тези изисквания следва да включват специални разпоредби за защита на пула от обезпечения, например правила относно отделянето на покриващите активи. Отделянето може да се осъществява по различни начини, например в счетоводния баланс, посредством дружества със специална цел или по друг начин. Въпреки това целта на отделянето на покриващите активи е законно ограничаване на достъпа до тях от кредитори, различни от инвеститорите в покрити облигации.

(18)

Местонахождението на активите, служещи за обезпечение, също следва да бъде уредено, за да се гарантира упражняването на правата на инвеститорите. От съществено значение е за държавите членки да определят също правила относно състава на пула от обезпечения. Освен това изискванията относно покритието следва да бъдат определени в настоящата директива, без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат различни възможности за редуциране на рисковете, като валутните и лихвените. Следва да се определят изискванията за изчисляване на покритието, както и условията, при които договорите за деривати могат да бъдат включени в пула от обезпечения, за да се гарантира, че в целия Съюз за пуловете от обезпечения се прилагат еднакви стандарти за високо качество. Изчисляването на покритието по отношение на главницата следва да бъде съобразно принципа на номиналната стойност. Държавите членки следва да могат да използват метод на изчисление, различен от принципа на номиналната стойност, при условие че другият метод е по-благоразумен, а именно не води до по-висок коефициент на покритие, при което покриващите активи са числителят, а задълженията по покритите облигации — знаменателят. Държавите членки следва да могат да изискат равнище на свръхобезпеченост на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в съответната държава членка, което е по-високо от изискването за покритие, установено в настоящата директива.

(19)

Няколко държави членки вече са въвели изискване за определяне на наблюдател на пула от обезпечения, който изпълнява специфични функции, свързани с качеството на приемливите активи, и гарантира спазването на националните изисквания за покритие. Ето защо, за да се хармонизира третирането на покритите облигации в целия Съюз, е важно ясно да се определят задачите и отговорностите на този наблюдател, в случай че е предвиден такъв в съответната национална уредба. Наличието на наблюдател на пула от обезпечения не отменя отговорностите на националните компетентни органи по отношение на публичния надзор на покритите облигации, особено що се отнася до спазването на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

(20)

В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са определени условията, на които покритите облигации, обезпечени от дружества за секюритизация, трябва да отговарят. Едно тях е свързано с това доколко този вид покриващи активи могат да бъдат използвани, като използването на подобни структури се ограничава до 10 % от текущия размер на покритите облигации. В съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 компетентните органи могат да отменят това условие. Комисията направи преглед на целесъобразността на тази възможност за отмяна и стигна до заключението, че използването на секюритизиращи инструменти или покрити облигации като покриващи активи при емитирането на покрити облигации следва да бъде разрешено единствено по отношение на други покрити облигации („вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации“) и да е без ограничение, що се отнася до текущия размер на покритите облигации. За да се гарантира оптимално равнище на прозрачност, пуловете от обезпечения за външно емитираните покрити облигации не следва да включват вътрешно емитирани покрити облигации от различни кредитни институции в рамките на една и съща група. Освен това тъй като вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации осигуряват освобождаване от ограниченията на експозициите на кредитните институции, които са установени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се изисква вътрешно и външно емитираните покрити облигации да отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 в момента на емитирането или, в случай на последваща промяна на степента на кредитно качество и при условие че бъде получено одобрението на компетентните органи, степен на кредитно качество 2. Когато вътрешно или външно емитираните покрити облигации престанат да изпълняват това изискване, вътрешно емитираните покрити облигации престават да бъдат приемливи активи съгласно член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в резултат на това външно емитираните покрити облигации от съответния пул от обезпечения нe се ползват от освобождаване съгласно член 129, параграф 1б от посочения регламент.

Когато тези вътрешно емитирани покрити облигации престанат да изпълняват съответните изисквания относно степента на кредитно качество, те все пак следва да останат приемливи покриващи активи за целите на настоящата директива, при условие че изпълняват всички изисквания, установени в настоящата директива, а външно емитираните покрити облигации, обезпечени от тези вътрешно емитирани покрити облигации или други активи, които са в съответствие с настоящата директива, следва съответно също да могат да използват знака за „европейскa покритa облигация“. Държавите членки следва да имат възможността да допускат използването на подобни структури,. От това следва, че за да бъде тази възможност действително на разположение на кредитните институции, принадлежащи към група, разположена в различни държави членки, всички съответни държави членки следва да са използвали тази възможност и да са транспонирали съответната разпоредба в своето право.

(21)

Малките кредитни институции срещат трудности при емитирането на покрити облигации, тъй като програмите за покрити облигации често са свързани с високи първоначални разходи. Ликвидността на пазарите на покрити облигации, която до голяма степен зависи от обема на текущия размер на облигациите, също е от определящо значение. Следователно е целесъобразно да се предвидят разпоредби за съвместно финансиране от две или повече кредитни институции, за да се даде възможност на по-малките кредитни институции също да емитират покрити облигации. Това би означавало обединяване на покриващи активи от няколко кредитни институции като покриващи активи за покритите облигации, емитирани от една-единствена кредитна институция, и би улеснило емитирането на покрити облигации в държавите членки, в които понастоящем няма достатъчно добре развит пазар на покрити облигации. В изискванията за използването на споразумения за съвместно финансиране следва да се предвиди, че покриващите активи, които са продадени или, когато дадена държава членка е допуснала тази възможност – прехвърлени посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12) на кредитните институции, които емитират покритите облигации, отговарят на изискванията за приемливост и за отделяне на покриващите активи в съответствие с правото на Съюза.

(22)

Прозрачността на пула от обезпечения на покритите облигации е от съществено значение при този вид финансови инструменти, тъй като подобрява съпоставимостта и дава на инвеститорите възможност да извършат нужната оценка на риска. В правото на Съюза са определени разпоредби за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да се публикува при публичното предлагане на ценни книжа или при допускането им за търгуване на регулиран пазар, който е разположен или е действащ в държава членка. Национални законодателни органи и участници на пазара разработиха няколко допълващи това право на Съюза инициативи по отношение на информацията, която следва да се оповестява на инвеститорите в покрити облигации. Необходимо е обаче минималната обща информация, до която инвеститорите следва да имат достъп преди или по време на закупуването на покрити облигации, да бъде определена в правото на Съюза. Държавите членки следва да могат да допълнят тези минимални изисквания с допълнителни разпоредби.

(23)

Основен елемент на защитата на инвеститорите в покрити облигации е редуцирането на ликвидния риск на инструмента. Това е от основно значение за навременното изплащане на задълженията по покритите облигации. Поради това е целесъобразно да се въведе ликвиден буфер за пула от обезпечения с оглед на рисковете от недостиг на ликвидност, като например несъответствия между падежите и лихвените проценти, прекъсване на плащанията, смесване на рисковете, задълженията за изплащане по договори за деривати и другите оперативни задължения с падеж в рамките на програмата за покрити облигации. Кредитната институция може да се окаже в ситуации, при които става трудно да се изпълни изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения, например при сътресения, когато буферът се използва за покриване на изходящи потоци. Компетентните органи, които са определени по силата на настоящата директива, следва да следят за изпълнението на изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения и ако е необходимо – да вземат мерки за гарантиране, че кредитната институция спазва изискването за буфер. Ликвидният буфер за пула от обезпечения се различава от налаганите върху кредитните институции общи изисквания за ликвидност в съответствие с други правни актове на Съюза, тъй като той е пряко свързан с пула от обезпечения и има за цел да редуцира ликвидните рискове, които са специфични за него. За да се сведе до минимум регулаторната тежест, държавите членки следва да могат да предвидят възможност за подходящо съчетаване с изисквания за ликвидност, установени в други правни актове на Съюза, които имат различна цел от ликвидния буфер за пула от обезпечения. Следователно държавите членки следва да могат да решат, че до датата, на която тези правни актове на Съюза бъдат изменени, изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения се прилага единствено ако няма друго изискване за ликвидност, наложено на кредитната институция по силата на правото на Съюза през периода, обхванат от съответните други изисквания.

Подобни решения следва да избягват налагането на задължение на кредитните институции да покрият същите изходящи потоци с различни ликвидни активи за същия период от време. Възможността държавите членки да вземат решение да не прилагат ликвидния буфер за пула от обезпечения следва да бъде преразгледана в контекста на бъдещи промени в изискванията за ликвидност за кредитните институции съгласно правото на Съюза, включително приложимия делегиран регламент, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ликвидните рискове биха могли да бъдат преодолявани по друг начин вместо осигуряването на ликвидни активи, например чрез емитирането на покрити облигации, за които се прилагат структури с възможност за удължаване на срока до падежа, при които активиращи събития са недостиг на ликвидност или сътресения. В такива случаи държавите членки следва да могат да разрешават ликвидният буфер да се изчислява въз основа на окончателния падеж на покритата облигация, като се вземе предвид възможното удължаване на срока до падежа, при което активиращо събитие са ликвидните рискове. Освен това държавите членки следва да могат да разрешават изискванията относно ликвидния буфер за пула от обезпечения да не се прилагат по отношение на покрити облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране, когато входящите плащания стават договорно изискуеми преди изходящите плащания и са пласирани междувременно във високоликвидни активи.

(24)

С оглед на потенциалните ликвидни рискове, включително несъответствията между падежите, в редица държави членки са разработени иновативни структури на падежните профили. Тези структури включват възможност за удължаване на срока до падежа на покритата облигация за определен период от време или възможност паричните потоци от покриващите активи да се прехвърлят директно на инвеститорите в покрити облигации. За хармонизацията на структурите с възможност за удължаване на срока до падежа в рамките на Съюза е от съществено значение да се установят условията, при които държавите членки могат да предвидят използването на такива структури, да се гарантира, че те не са прекалено сложни и не излагат инвеститорите на повишен риск. Важен елемент на тези условия е също така да се гарантира, че кредитната институция не може да удължи срока до падежа единствено по своя преценка. Удължаване на срока до падежа следва да се допуска само когато са настъпили или в близко бъдеще се очаква да настъпят обективни и ясно определени активиращи събития, определени в националното право. Подобни активиращи събития следва да целят предотвратяване на неизпълнение, например чрез овладяване на недостиг на ликвидност, неефективност на пазара или смущения на пазара. Удължаването би могло също така да улесни нормалната ликвидация на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, така че да може да се удължи срокът в случай на неплатежоспособност или преструктуриране, за да се избегне принудителна продажба на активи.

(25)

В съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО наличието на специална уредба за публичен надзор е един от определящите елементи на покритите облигации. В Директивата обаче не са определени естеството и съдържанието на този надзор, нито органите, които следва да отговарят за неговото упражняване. Поради това е от съществено значение да се хармонизират съставните елементи на публичния надзор върху покритите облигации, а задачите и отговорностите на националните компетентни органи, които го осъществяват, да бъдат ясно определени.

(26)

Тъй като публичният надзор върху покритите облигации се различава от надзора върху кредитните институции в Съюза, държавите членки следва да могат да определят национални компетентни органи, които да осъществяват публичен надзор върху покритите облигации, които са различни от компетентните органи, които осъществяват общ надзор върху кредитната институция. За да се гарантира обаче последователност при осъществяването на публичния надзор върху покритите облигации в целия Съюз, е необходимо да се въведе изискване за тясно сътрудничество на компетентните органи, които осъществяват публичен надзор върху покритите облигации, с органите, които осъществяват общия надзор върху кредитните институции, както и с органа за преструктуриране, когато е приложимо.

(27)

Част от публичния надзор върху покритите облигации следва да бъде предоставянето на разрешение на кредитните институции за емитиране на покрити облигации. Тъй като само кредитните институции следва да имат това право, лицензът за кредитна институция следва да бъде предварително условие за получаване на разрешението. Като се има предвид, че в държавите членки, които участват в единния надзорен механизъм, Европейската централна банка има задачата да издава лицензи на кредитните институции в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (13), единствено органите, които са определени съгласно настоящата директива, следва да имат правомощието да дават разрешение за емитирането на покрити облигации и да упражняват публичен надзор над покритите облигации. Поради тази причина в настоящата директива следва да се установят условията, при които лицензираните съгласно правото на Съюза кредитни институции могат да получат разрешение за емитиране на покрити облигации.

(28)

Обхватът на разрешението следва да е свързан с програмата за покрити облигации. По отношение на тази програма следва да се упражнява надзор съгласно настоящата директива. Кредитните институции могат да имат повече от една програма за покрити облигации. В този случай се изисква отделно разрешение за всяка от програмите. Всяка програма за покрити облигации може да включва един или повече пулове от обезпечения. Множеството пулове от обезпечения или различните емисии (различни международни идентификационни номера на ценните книжа – ISIN номера) по една и съща програма за покрити облигации не означава непременно съществуването на множество отделни програми за покрити облигации.

(29)

От съществуващите програми за покрити облигации следва да не се изисква да получат ново разрешение, след като започнат да се прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива. По отношение на покритите облигации, емитирани по съществуващи програми за покрити облигации след датата на прилагане на разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, кредитните институции следва обаче да спазват всички изисквания, установени в настоящата директива. Спазването следва да се контролира от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива, като част от публичен надзор върху покритите облигации. Държавите членки могат да дават насоки в рамките на националното право за процедурата по оценка на спазването след датата, от която държавите членки трябва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива. Компетентните органи следва да могат да осъществят преглед на дадена програма за покрити облигации и да оценят необходимостта от промяна на разрешението за тази програма. Необходимостта от промяна може да се дължи на съществена промяна на бизнес модела на кредитната институции, емитираща покрити облигации, например след промяна на националната уредба във връзка с покритите облигации или взети от кредитната институция решения. Подобни промени могат да се считат за съществени, когато налагат преоценка на условията, при които е било предоставено разрешението за емитиране на покрити облигации.

(30)

В случаите, в които държавите членки предвиждат назначаването на извънреден управител, те следва да могат да определят правила относно правомощията му и оперативните изисквания към него. Правилата биха могли да изключват възможността извънредният управител да привлича влогове или други възстановими средства от клиенти или инвеститори на дребно и да допускат привличането на влогове или други възстановими средства само от професионални инвеститори.

(31)

За да се осигури спазването на задълженията, наложени на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, и с цел да се гарантира еднакво третиране и изпълнение на изискванията в рамките на целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции и други административни мерки. Държавите членки следва също така да могат да предвидят наказателноправни санкции вместо административни санкции. Държавите членки, които изберат да предвидят наказателноправни санкции следва да нотифицират на Комисията съответните наказателноправни разпоредби.

(32)

Предвидените от държавите членки административни санкции и други административни мерки следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на адресатите на тези санкции или мерки, критериите, които да се вземат предвид при тяхното налагане, задълженията за публикуване от страна на компетентните органи, извършващи публичен надзор върху покритите облигации, правомощията за налагане на санкциите и размера на административните имуществени санкции, които могат да бъдат налагани. Преди вземането на решение за налагане на административни санкции или други административни мерки на адресата следва да бъде предоставена възможността да бъде изслушан. Държавите членки следва обаче да могат да предвиждат изключения от правото на изслушване по отношение на административни мерки, различни от административните санкции. Изключенията следва да се ограничават до случаи на непосредствена опасност, при които е необходимо да се предприемат спешни действия с цел предотвратяване на значителни загуби за трети лица, като инвеститорите в покрити облигации, или с цел предотвратяване или отстраняване на значителни вреди за финансовата система. В такива случаи на адресата следва да се даде възможност да бъде изслушан след налагане на мярката.

(33)

От държавите членки следва да се изисква да гарантират, че когато компетентните органи, осъществяващи публичен надзор върху покритите облигации, определят вида на тези административни санкции или други административни мерки, както и техния размер, те вземат предвид всички относими обстоятелства, за да осигурят последователно прилагане на административните санкции или другите административни мерки в целия Съюз. Държавите членки могат да включат административни мерки във връзка с удължаване на срока до падежа в рамките на структури с възможност за удължаване на срока до падежа. В случаите, в които държавите членки предвиждат подобни мерки, тези мерки биха могли да дадат възможност на компетентните органи да отменят дадено удължаване на срока до падежа и биха могли да определят условията за подобна отмяна с цел предприемане на действия при ситуация, при която дадена кредитна институция удължава срока до падежа в нарушение на обективните активиращи събития, посочени в националното право, не настъпват, или с цел да се гарантират финансовата стабилност и защитата на инвеститорите.

(34)

С оглед на разкриването на потенциални нарушения на изискванията за емитиране и предлагане на покрити облигации, компетентните органи, осъществяващи публичен надзор върху тях, следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, както и с ефективни механизми, насърчаващи подаването на сигнали за евентуални или действителни нарушения. Тези механизми следва да не засягат правото на защита на физическите или юридическите лица, които са засегнати неблагоприятно от прилагането на тези правомощия и механизми.

(35)

Компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху покритите облигации, следва също така да разполагат с правомощие за налагане на административни санкции и приемане на други административни мерки, за да се разшири възможно най-много обхватът на действие в случай на нарушения, както и да се предотврати възникването им, независимо дали съгласно националното право тези мерки се считат за административна санкция или за друга административна мярка. Държавите членки следва да могат да предвидят санкции в допълнение към определените в настоящата директива.

(36)

Действащите национални правни уредби за покритите облигации се характеризират с факта, че тези инструменти са подробно уредени на национално равнище и върху емисиите и програмите за покрити облигации се осъществява надзор с цел да се гарантира, че правата на инвеститорите в покрити облигации са защитени във всеки един момент. Този надзор включва непрекъснат мониторинг на елементите на програмата, изискванията за покритие и качеството на пула от обезпечения. Един от основните елементи на защитата на инвеститорите е те да получават адекватна информация относно уредбата, регламентираща емитирането на покрити облигации. Следователно е целесъобразно да се гарантира, че компетентните органи публикуват редовно информация относно разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива и начина, по който осъществяват публичния надзор върху покритите облигации.

(37)

Понастоящем покритите облигации се предлагат в Съюза с национални наименования и знаци, някои от които са вече утвърдени, докато други не са. Следователно изглежда целесъобразно да се даде възможност на кредитните институции, емитиращи покрити облигации в Съюза, да използват специфичен знак за „европейска покрита облигация“ при предлагането на тези облигации на инвеститори както от Съюза, така и от трети държави, при условие че облигациите отговарят на изискванията в настоящата директива. Ако тези покрити облигации отговарят и на изискванията, посочени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, кредитните институции следва да могат да използват знака за „европейска покрита облигация (премиум)“. Този знак, указващ изпълнението на конкретни допълнителни изисквания вследствие на повишено и добре познато качество, може да бъде привлекателен дори в държави членки с утвърдени национални знаци. Целта на знаците за „европейска покрита облигация“ и за „европейска покрита облигация (премиум)“ е да могат инвеститорите по-лесно да оценяват качеството на покритите облигации и по този начин да ги превърнат в по-привлекателна инвестиция както в Съюза, така и извън него. Използването на тези два знака обаче следва да е доброволно, а държавите членки следва да могат да запазят националната си рамка за наименования и знаци успоредно с тези два знака.

(38)

За да оцени прилагането на настоящата директива, Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да наблюдава развитието при използването на покрити облигации в Съюза и да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на защита на инвеститорите и развитието на пазарите на покрити облигации. В доклада следва също да се отразят развитията по отношение на активите, обезпечаващи емитирането на покрити облигации. Тъй като използването на структури с възможност за удължаване на срока до падежа нараства, Комисията следва също да докладва на Европейския парламент и на Съвета за функционирането на покрити облигации с възможност за удължаване на срока до падежа и за риска и ползите от емитирането на такива покрити облигации.

(39)

С цел финансиране на реалната икономика участници на пазара и други предложиха като допълнителен инструмент за банките нов клас финансови инструменти, наречени „европейски обезпечени ценни книжа“, обезпечени с активи, които са по-рискови от публичните експозиции и ипотеките и които не са приемливи покриващи активи съгласно настоящата директива. На 3 октомври 2017 г. Комисията проведе консултации с ЕБО с цел оценка на степента, в която европейските обезпечени ценни книжа биха могли да използват „най-добрите практики“, определени от ЕБО за традиционните покрити облигации, подходящото третиране на риска на европейските обезпечени ценни книжа и възможните последици от емитирането на европейски обезпечени ценни книжа за равнището на обременяване с тежести в банковите счетоводни баланси. В отговор на това на 24 юли 2018 г. ЕБО представи доклад. Паралелно с доклада на ЕБО на 12 октомври 2018 г. Комисията публикува проучване. В проучването на Комисията и в доклада на ЕБО се заключава, че е необходима допълнителна оценка, например на регулаторното третиране. По тази причина Комисията следва да продължи да прави оценка на целесъобразността на евентуална законодателна уредба за европейските обезпечени ценни книжа и да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета за своите констатации, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(40)

Понастоящем не съществува режим на еквивалентност с оглед на признаването от Съюза на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в трети държави, с изключение на случаите, в които поради пруденциални съображения и при определени условия може да се предостави преференциално третиране по отношение на ликвидността за някои облигации от трети държави. Затова Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да прецени доколко въвеждането на режим на еквивалентност по отношение на емитентите и инвеститорите в покрити облигации от трети държави е необходимо и целесъобразно. Комисията следва не по-късно от две години след датата, от която държавите членки следва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета по този въпрос, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(41)

Покритите облигации имат предварително определен падеж, който е няколко години. Затова е необходимо да се предвидят преходни мерки, за да се гарантира, че покритите облигации, които са емитирани преди 8 юли 2022 г., не са засегнати. Поради това покритите облигации, емитирани преди тази дата, следва да продължават да отговарят текущо на изискванията съгласно член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО и да бъдат освободени от повечето нови изисквания, посочени в настоящата директива. Тези покрити облигации следва да могат да продължат да бъдат определяни като покрити облигации, при условие че по отношение на това дали отговарят на изискванията на член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО, приложим към датата на тяхното емитиране, и на приложимите към тях изисквания на настоящата директива, се осъществява надзор от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива. Надзорът не следва да обхваща изисквания съгласно настоящата директива, от които въпросните покрити облигации са освободени. В някои държави членки ISIN номерата се отварят за по-дълъг период от време, благодарение на което покрити облигации могат да се емитират непрекъснато под съответния номер с цел повишаване на обема (размер на емисията) на покритата облигация (продължаващи емисии). Преходните мерки следва да обхванат постоянните емисии на покрити облигации по ISIN номера, отворени преди 8 юли 2022 г., като се прилагат известни ограничения.

(42)

В резултат на установяването на единна уредба за покритите облигации следва тяхното описание в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО да бъде изменено. Определението за покритите облигации в Директива 2014/59/ЕС препраща към член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Тъй като това определение следва да се измени, Директива 2014/59/ЕС също следва да бъде изменена. Освен това, за да не бъдат засегнати покритите облигации, емитирани в съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО преди 8 юли 2022 г., те следва да продължат да се считат за покрити облигации до настъпването на техния падеж. Поради това директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС следва да бъдат съответно изменени.

(43)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (14) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателите считат, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(44)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се установи обща уредба за покритите облигации, за да се гарантира, че структурните характеристики на покритите облигации в целия Съюз съответстват на по-ниския рисков профил, обосноваващ преференциалното третиране в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но поради необходимостта от допълнително развитие на пазара на покрити облигации и подкрепа на трансграничните инвестиции в Съюза може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(45)

Бяха проведени консултации с Европейската централна банка, която представи становището си на 22 август 2018 г.

(46)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (15) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на 12 октомври 2018 г.

(47)

Кредитните институции, които емитират покрити облигации, обработват значителен обем лични данни. Обработването им следва винаги да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16). По същия начин обработването на лични данни от ЕБО в случаите, когато съгласно изискванията на настоящата директива той поддържа централна база данни относно административните санкции и другите административни мерки, за които му се съобщава от националните компетентни органи, следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (17),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват следните разпоредби за защита на инвеститорите по отношение на:

1)

изискванията за емитиране на покрити облигации;

2)

структурните характеристики на покритите облигации;

3)

публичния надзор върху покритите облигации;

4)

изискванията за публично оповестяване на информация за покритите облигации.

Член 2

Обхват

Настоящата директива се прилага за покритите облигации, емитирани от установени в Съюза кредитни институции.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„покрита облигация“ означава дългов инструмент емитиран от кредитна институция в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на задължителните изисквания на настоящата директива, и който е обезпечен чрез покриващи активи, които са директно изискуеми за удовлетворяване на инвеститорите в покрити облигации в качеството им на привилегировани кредитори;

2)

„програма за покрити облигации“ означава структурните характеристики на емисия на покрити облигации, които са определени от законови разпоредби и договорни условия, в съответствие с разрешението, предоставено на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

3)

„пул от обезпечения“ означава ясно определен набор от активи, обезпечаващи задълженията за плащания по покрити облигации, които са отделени от останалите активи, държани от кредитната институция, емитираща покритите облигации;

4)

„покриващи активи“ означава активи, включени в пул от обезпечения;

5)

„активи, служещи за обезпечение“ означава материални активи и активи под формата на експозиции, които обезпечават покриващите активи;

6)

„отделяне“ означава действията, изпълнявани от кредитна институция, емитираща покритите облигации, за да определи покриващите активи и за да ограничи достъпа до тях на кредитори, различни от инвеститорите в покрити облигации и контрагентите по договори за деривати;

7)

„кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8)

„специализирана институция за ипотечно кредитиране“ означава кредитна институция, която финансира заеми единствено или основно чрез емитирането на покрити облигации и по закон има право да извършва само ипотечно кредитиране и кредитиране на публичния сектор, без да може да привлича влогове, но привлича други възстановими средства от граждани;

9)

„автоматична предсрочна изискуемост“ означава положение, при което дадена покрита облигация автоматично става незабавно изискуема и дължима в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента, и за която инвеститорите са предявили вземане, което подлежи на изпълнение по-рано от първоначалния падеж;

10)

„пазарна стойност“ по отношение на недвижимите имоти означава пазарната стойност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 76 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

11)

„ипотечна заемна стойност“ по отношение на недвижимите имоти означава ипотечната заемна стойност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 74 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

12)

„първични активи“ означава покриващи активи, които определят характера на пула от обезпечения;

13)

„заместващи активи“ означава покриващи активи, различни от първичните активи, които допринасят за изпълнението на изискванията за покритие;

14)

„свръхобезпеченост“ означава съвкупността от законоустановения, договорния или доброволния размер на обезпечението, надхвърляща изискуемото равнище, посочено в член 15;

15)

„изисквания за съчетано финансиране“ означава изисквания за съчетаване на падежите на паричните потоци между изискуемите задължения и активи, като в договорните условия се гарантира, че плащанията от кредитополучателите и от контрагентите по договори за деривати стават изискуеми, преди да се извършат плащанията в полза на инвеститорите в покрити облигации и контрагентите по договори за деривати, както и че получените средства са най-малкото равни по стойност на плащанията, дължими на инвеститорите и на контрагентите по договори за деривати, а също и че получените от кредитополучателите и контрагентите по договори за деривати средства са включени в пула от обезпечения съгласно член 16, параграф 3, докато не станат изискуеми плащанията към инвеститорите в покрити облигации и контрагентите по договори за деривати;

16)

„нетни изходящи ликвидни потоци“ означава всички изходящи потоци от плащания с падеж в един ден, включително плащанията за погасяване на главници и лихви, както и плащанията по договори за деривати в рамките на програмата за покрити облигации, след приспадане на входящите потоци от плащания с падеж в същия ден за вземанията, свързани с покриващите активи;

17)

„структура с възможност за удължаване на срока до падежа“ означава механизъм, който осигурява възможност предварително определеният срок до падежа на покритите облигации да бъде удължен за предварително определен период от време и при настъпването на конкретно активиращо събитие;

18)

„публичен надзор върху покритите облигации“ означава надзор, осъществяван по отношение на програмите за покрити облигации, който осигурява спазването и изпълняването на изискванията, приложими за емитирането на покрити облигации;

19)

„извънреден управител“ означава физическото или юридическото лице, определено да управлява програма за покрити облигации в случай на несъстоятелност на кредитна институция, емитираща покритите облигации в рамките на програмата, или когато тази кредитна институция е определена като проблемна или е вероятно да стане проблемна съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, или, при извънредни обстоятелства, когато съответният компетентен орган определи, че правилното функциониране на тази кредитна институция е сериозно застрашено;

20)

„преструктуриране“ означава преструктуриране съгласно определението по член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/59/ЕС;

21)

„група“ означава група съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 138 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

22)

„публични предприятия“ означава публични предприятия съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията.

ДЯЛ II

СТРУКТУРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОКРИТИТЕ ОБЛИГАЦИИ

Глава 1

Механизъм за двоен иск и защита при несъстоятелност

Член 4

Механизъм за двоен иск

1.   Държавите членки определят разпоредби, които дават право на инвеститорите в покрити облигации и на контрагентите по договори за деривати, които спазват член 11, да предявят следните вземания:

a)

вземане към кредитната институция, емитирала покритите облигации;

б)

в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на кредитната институция, емитирала покритите облигации – привилегировано вземане срещу главницата и по всички начислени и бъдещи лихви по покриващите активи;

в)

в случай на несъстоятелност на кредитната институция, емитирала покритите облигации, и в случай че привилегированото вземане по буква б) не може да бъде удовлетворено изцяло – предявяване на вземане за удовлетворяване от масата на несъстоятелността на кредитната институция при равни условия спрямо обикновените кредитори на кредитната институция с необезпечени вземания, определени в съответствие с националното право, уреждащо реда на удовлетворяване на вземанията при производства по несъстоятелност.

2.   Вземанията по параграф 1 са ограничени до пълния размер на задълженията за плащания по покритите облигации.

3.   За целите на параграф 1, буква в) от настоящия член в случай на несъстоятелност на специализирана институция за ипотечно кредитиране държавите членки могат да определят разпоредби, предоставящи на инвеститорите в покрити облигации и на контрагентите по договори за деривати, които спазват член 11, право на вземания, които са привилегировани спрямо необезпечените вземания на обикновените кредитори на специализираната институция за ипотечно кредитиране, определени в съответствие с националното право, уреждащо реда на удовлетворяване на вземанията на кредиторите при обичайните производства по несъстоятелност, но които са подчинени спрямо вземанията на всички останали привилегировани кредитори.

Член 5

Защита на инвеститорите в покрити облигации при несъстоятелност

Държавите членки гарантират, че задълженията за погасителни плащания по покритите облигации не подлежат на автоматична предсрочна изискуемост в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитиралите ги кредитни институции.

Глава 2

Пул от обезпечения и покритие

Раздел I

Приемливи активи

Член 6

Приемливи покриващи активи

1.   Държавите членки изискват покритите облигации да бъдат обезпечени във всеки един момент с:

a)

активи, които са приемливи съгласно член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при положение че кредитната институция, емитираща покритите облигации, изпълнява изискванията на член 129, параграфи 1а—3 от посочения регламент;

б)

висококачествени покриващи активи, които гарантират, че кредитната институция, емитираща покритите облигации, има вземане, както е посочено в параграф 2 и са обезпечени от активи, служещи за обезпечение, както е посочено в параграф 3; или

в)

активи под формата на заеми към или гарантирани от публични предприятия, при спазване на условията на параграф 4 от настоящия член.

2.   За правото на вземане, посочено в параграф 1, буква б), се прилагат следните правни изисквания:

a)

активът представлява право на вземане, което има минимална стойност, която може да бъде определена във всеки един момент, което е правно валидно и подлежи на изпълнение, което не е обвързано с условия, различни от условието падежът му да настъпи на бъдеща дата и което да бъде обезпечено с ипотека, тежест, залог или друга гаранция;

б)

върху тях е учреден(а) подлежащ(а) на изпълнение ипотека, тежест, залог или друга гаранция, обезпечаващ(а) вземането;

в)

изпълнени са всички правни изисквания за учредяването на тази ипотека, тежест, залог или друга гаранция, обезпечаващи вземането;

г)

ипотеката, тежестта, залогът или другата гаранция, обезпечаващи вземането, дават възможност на кредитната институция, емитираща покритите облигации, да възстанови стойността на вземането без излишно забавяне.

Държавите членки изискват кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да оценяват възможността за изпълнение на вземанията и способността за реализация на активите, служещи за обезпечение, преди да ги включат в пула от обезпечения.

3.   Посочените в параграф 1, буква б) активи, служещи за обезпечение, отговарят на едно от изброените по-долу изисквания:

a)

за материалните активи, служещи за обезпечение, съществуват стандарти за оценка, които по принцип се приемат от експертите и са подходящи за съответния физически актив, като съществува публичен регистър, в който се вписват собствеността и вземанията по отношение на тези материални активи, служещи за обезпечение; или

б)

за активи под формата на експозиции – сигурността и надеждността на експозицията към контрагента се определя въз основа на неговите данъчни правомощия или на факта, че оперативната стабилност и финансовата платежоспособност на контрагента подлежат на текущ публичен надзор.

Материалните активи, служещи за обезпечение, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, допринасят за обезпечаването на свързаните с покритата облигация задължения до по-ниската от следните две стойности – размерът на сумата на съответните залози, заедно с всички предходни залози и 70% от стойността на материалните активи, служещи за обезпечение. За материалните активи, служещи за обезпечение, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, които обезпечават активи по параграф 1, буква а), не се изисква спазване на ограничението от 70% или на ограниченията по член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Когато за целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф не съществува публичен регистър за определен материален актив, служещ за обезпечение, държавите членки могат да предвидят алтернативна форма на удостоверяване на собствеността и вземанията по отношение на този материален актив, служещ за обезпечение, доколкото тази форма на удостоверяване предоставя защита, която е съпоставима със защитата, осигурявана от публичен регистър, в смисъл че позволява на заинтересованите трети страни, в съответствие с правото на съответната държава членка, да имат достъп до информация във връзка с идентифицирането на обременения с тежести материален актив, служещ за обезпечение, с определянето на собствеността, с документацията и идентифицирането на тежестите, и с възможността за изпълнение на обезпечените интереси.

4.   За целите на параграф 1, буква в) за покритите облигации, обезпечени със заеми към или гарантирани от публични предприятия като първични активи, се прилага изискването за минимално равнище от 10 % на свръхобезпеченост и всяко едно от следните условия:

a)

публичните предприятия предоставят основни обществени услуги въз основа на лиценз, концесионен договор или друга форма на възлагане от публичен орган;

б)

публичните предприятия подлежат на публичен надзор;

в)

публичните предприятия разполагат с достатъчно капацитет за генериране на приходи, който е гарантиран от факта, че такива публични предприятия:

i)

разполагат с достатъчна гъвкавост за събиране и за увеличаване на таксите, комисионните и вземанията за предоставяната услуга, за да се гарантира тяхната финансова стабилност и платежоспособност,

ii)

получават достатъчно субсидии на законова основа, за да се гарантира тяхната финансова стабилност и платежоспособност в замяна на предоставянето на основни обществени услуги, или

iii)

са сключили споразумение за прехвърляне на печалби и загуби с публичен орган.

5.   Държавите членки определят разпоредби за методиката и процеса на оценяване на материалните активи, служещи за обезпечение, които обезпечават активи по параграф 1, букви а) и б). Правилата гарантират най-малко следното:

a)

за всеки материален актив, служещ за обезпечение, към момента на включване на покриващия актив в пула от обезпечения съществува текуща оценка, равна на или по-малка от пазарната стойност или ипотечната заемна стойност;

б)

оценката се извършва от оценител, притежаващ необходимите квалификации, умения и опит; и

в)

оценителят е независим от процеса по вземане на решения за кредитиране, не взема предвид спекулативни елементи при оценката на стойността на материалния актив, служещ за обезпечение, и документира стойността на материалния актив, служещи за обезпечение, по прозрачен и ясен начин.

6.   Държавите членки изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да въведат процедури, чрез които да следят дали материалните активи, служещи за обезпечение, които обезпечават активи по параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, са застраховани по подходящ начин срещу риск от щети, и дали застрахователното вземане е отделено в съответствие с член 12.

7.   Държавите членки изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да документират покриващите активи, посочени в параграф 1, букви а) и б), както и съответствието на кредитните си политики с разпоредбите от националното право за транспониране на настоящия член.

8.   Държавите членки определят правила, с които се гарантира диверсификация на риска в пула от обезпечения във връзка със степента на еднородност и съществената концентрация за активите, които не са приемливи съгласно параграф 1, буква а).

Член 7

Активи, служещи за обезпечение, намиращи се извън Съюза

1.   Държавите членки могат да предвидят възможността кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да включат в пула от обезпечения активи, които са обезпечени от активи, служещи за обезпечение, намиращи се извън Съюза, при условие че са спазени разпоредбите на параграф 2.

2.   Когато държавите членки предвиждат възможността за включване на активите, посочени в параграф 1, те гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции да проверят дали тези активи, служещи за обезпечение, отговарят на всички изисквания по член 6. Държавите членки гарантират, че тези активи, служещи за обезпечение, предлагат ниво на сигурност, сходно с това за активите, служещи за обезпечение, които се намират в Съюза, както и гарантират, че от правна гледна точка реализацията на тези активи на практика би било еквивалентно с реализацията на активи, намиращи се в Съюза.

Член 8

Вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации

Държавите членки могат да определят разпоредби за използването на вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации, при които покрити облигации, емитирани от кредитна институция, принадлежаща към дадена група („вътрешно емитирани покрити облигации“), се използват като покриващи активи за външно емитиране на покрити облигации от друга кредитна институция, принадлежаща към същата група („външно емитирани покрити облигации“). Тези разпоредби включват най-малко следните изисквания:

a)

вътрешно емитираните покрити облигации са продадени на кредитната институция, която извършва външното емитиране на покрити облигации;

б)

вътрешно емитираните покрити облигации се използват като покриващи активи в пула от обезпечения за външно емитираните покрити облигации и се вписват в счетоводния баланс на кредитната институция, която извършва външното емитиране на покрити облигации;

в)

пулът от обезпечения за външно емитираните покрити облигации включва единствено вътрешно емитирани покрити облигации от една кредитна институция в рамките на групата;

г)

кредитната институция, емитираща външно емитираните покрити облигации, възнамерява да ги продаде на инвеститори в покрити облигации извън групата;

д)

както вътрешно емитираните, така и външно емитираните покрити облигации отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 съгласно част трета, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в момента на емитирането и са обезпечени с приемливи покриващи активи, посочени в член 6 от настоящата директива;

е)

в случая на трансгранични вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации, покриващите активи на вътрешно емитираните покрити облигации отговарят на изискванията за приемливост и покритие на външно емитираните покрити облигации.

За целите на първа алинея, буква д) от настоящия член определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи могат да разрешат покритите облигации, които отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 2, след промяна, която води до по-ниска степен на кредитно качество на покритите облигации, да продължат да бъдат част от вътрешногрупова структура от обединени покрити облигации, при условие че тези компетентни органи констатират, че промяната в степента на кредитно качество не се дължи на нарушение на изискванията за разрешение, установени в разпоредбите на националното право, с което се транспонира член 19, параграф 2. Впоследствие определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи уведомяват ЕБО за всяко решение в съответствие с настоящата алинея.

Член 9

Съвместно финансиране

1.   Държавите членки разрешават използването на приемливи покриващи активи, инициирани от дадена кредитна институция, които са били закупени от кредитна институция, емитираща покрити облигации, за да бъдат използвани като покриващи активи за емитирането на покрити облигации.

Държавите членки регулират тези покупки, за да гарантират, че са спазени изискванията, посочени в членове 6 и 12.

2.   Без да се засяга изискването, посочено в параграф 1, втора алинея от настоящия член, държавите членки могат да разрешат прехвърляния посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО.

3.   Без да се засяга изискването, посочено в параграф 1, втора алинея, държавите членки могат също да разрешат активи, инициирани от предприятие, което не е кредитна институция, да бъдат използвани като покриващи активи. Когато държавите членки използват тази възможност, те изискват кредитната институция, емитираща покрити облигации, да оцени стандартите за кредитиране на предприятието, от което закупува покриващите активи, или сама да извърши задълбочена оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Член 10

Състав на пула от обезпечения

Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като определят правила за състава на пуловете от обезпечения. Когато е целесъобразно, в тези правила се посочват условията, при които кредитните институции, емитиращи покритите облигации, включват първични активи, които притежават различаващи се характеристики по отношение на структурни черти, жизнен цикъл или рисков профил в пула от обезпечения.

Член 11

Договори за деривати в пула от обезпечения

1.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като разрешават включването на договори за деривати в пула от обезпечения само когато са спазени най-малко следните изисквания:

a)

включените в пула от обезпечения договори за деривати са предназначени изключително за хеджиране на риска, техният обем се коригира в случай на намаляване на хеджирания риск и те се изключват, когато хеджираният риск престане да съществува;

б)

договорите за деривати са достатъчно добре документирани;

в)

договорите за деривати са отделени в съответствие с член 12;

г)

договорите за деривати не могат да бъдат прекратени при неплатежоспособност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покрити облигации;

д)

договорите за деривати отговарят на изискванията, определени в съответствие с параграф 2.

2.   За да се гарантира спазването на изискванията по параграф 1, държавите членки определят разпоредби относно договорите за деривати, включени в пула от обезпечения. Тези разпоредби уточняват:

a)

критериите за приемливост по отношение на контрагентите при хеджирането;

б)

необходимата документация, която трябва да се представи във връзка с договорите за деривати.

Член 12

Отделяне на покриващите активи

1.   Държавите членки определят разпоредби, които регулират отделянето на покриващите активи. Тези разпоредби включват най-малко следните изисквания:

a)

всички покриващи активи могат да бъдат идентифицирани във всеки момент от кредитната институция, емитираща покритите облигации;

б)

покриващите активи са предмет на правно обвързващо и подлежащо на изпълнение отделяне от кредитната институция, емитираща покритите облигации;

в)

всички покриващи активи са защитени спрямо предявяване на всякакви вземания от трети страни и никой от тях не е част от масата на несъстоятелността на кредитната институция, емитирала покритите облигации, преди удовлетворяване на привилегированото вземане, посочено в член 4, параграф 1, буква б).

За целите на първата алинея покриващите активи включват обезпеченията, получени във връзка с позиции по договори за деривати.

2.   Отделянето на покриващите активи по параграф 1 се прилага и в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покрити облигации.

Член 13

Наблюдател на пула от обезпечения

1.   Държавите членки могат да изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да назначат наблюдател, който да извършва текущо наблюдение на пула от обезпечения във връзка с изискванията, посочени в членове 6—12 и членове 14—17.

2.   Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, те определят разпоредби относно най-малко следните аспекти:

a)

назначаването и освобождаването от длъжност на наблюдателя на пула от обезпечения;

б)

критериите за приемливост, на които наблюдателят на пула от обезпечения трябва да отговаря;

в)

ролята и задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения, включително в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

г)

задължението за отчетност пред компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2;

д)

правото на достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения.

3.   Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, наблюдателят на пула от обезпечения действа отделно и независимо от кредитната институция, емитираща покрити облигации, и от нейния одитор.

Държавите членки обаче могат да предвидят възможност наблюдателят на пула от обезпечения да не действа отделно от кредитната институцията („вътрешен наблюдател на пула от обезпечения“) в случаите, когато:

a)

вътрешният наблюдател на пула от обезпечения е независим от процеса по вземане на решения за кредитиране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

б)

без да се засяга параграф 2, буква а), държавите членки гарантират, че вътрешният наблюдател на пула от обезпечения не може да бъде отстранен от функцията на наблюдател на пула от обезпечения без предварителното одобрение на ръководния орган в контролната му функция на кредитната институция, емитираща покритите облигации; и

в)

когато е необходимо, вътрешният наблюдател на пула от обезпечения разполага с пряк достъп до ръководния орган в контролната му функция.

4.   Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, те уведомяват ЕБО за това.

Член 14

Информация за инвеститорите

1.   Държавите членки гарантират, че информацията относно програмите за покрити облигации, предоставяна от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, е достатъчно подробна, така че инвеститорите да могат да направят оценка на характеристиките на програмата и свързаните с нея рискове и да извършат комплексна проверка.

2.   За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че информацията се предоставя на инвеститорите най-малко на тримесечна база и включва най-малко следната информация за портфейла:

a)

стойността на пула от обезпечения и на текущия размер на покритите облигации;

б)

списък с международните идентификационни номера на ценни книжа (ISIN номерата) за всички емисии на покрити облигации по тази програма, за които има ISIN номер;

в)

географското разпределение и вида на покриващите активи, съответния размер на заемите и оценъчен метод;

г)

информация за пазарния риск, включително лихвения и валутния риск, както и кредитния и ликвидния риск;

д)

падежната структура на покриващите активи и на покритите облигации, включително преглед на активиращите събития за удължаване на срока до падежа, ако е приложимо;

е)

равнищата на изискваното и наличното покритие, както и равнищата на законоустановената, договорната и доброволната свръхобезпеченост;

ж)

процентния дял на заемите, за които се счита, че е настъпило неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и при всички случаи, когато заемите са просрочени от повече от 90 дни.

Държавите членки гарантират, че за външно емитираните покрити облигации в рамките на вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации, посочени в член 8, на инвеститорите се предоставя информацията, посочена в настоящия параграф, първа алинея, или връзка към нея, по отношение на всички вътрешно емитирани покрити облигации на групата. Държавите членки гарантират, че тази информация се предоставя на инвеститорите поне в обобщен вид.

3.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да публикуват на своите уебсайтове информацията, предоставена на инвеститорите в съответствие с параграфи 1 и 2. Държавите членки не изискват от кредитните институции да публикуват тази информация на хартиен носител.

Раздел II

Изисквания за покритие и ликвидност

Член 15

Изисквания за покритие

1.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват програмите за покрити облигации да отговарят във всеки един момент най-малко на изискванията за покритие, установени в параграфи 2—8.

2.   Всички задължения по покритите облигации се покриват от вземанията под формата на плащане по покриващите активи.

3.   Посочените в параграф 2 задължения включват:

a)

задълженията за изплащане на главницата по текущия размер на покритите облигации;

б)

задълженията за изплащане на всякакви лихви по текущия размер на покритите облигации;

в)

задълженията за изплащане по договори за деривати, държани в съответствие с член 11; и

г)

очакваните разходи по обслужването и управлението на ликвидацията на програмата за покрити облигации.

За целите на първа алинея, буква г) държавите членки могат да разрешат изчисляване на еднократна сума.

4.   Изискването за покритие се изпълнява посредством следните покриващи активи:

a)

първични активи;

б)

заместващи активи;

в)

ликвидни активи, държани в съответствие с член 16; и

г)

вземанията под формата на плащане по договори за деривати, държани в съответствие с член 11.

В покритието не участват необезпечени вземания, за които се счита, че е настъпило неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

5.   За целите на параграф 3, първа алинея, буква в) и параграф 4, първа алинея, буква г) държавите членки определят разпоредби за оценяване на договорите за деривати.

6.   При изчисляването на изискваното покритие се гарантира, че сумарният размер на главницата за всички покриващи активи е равен на или надхвърля сумарния размер на главницата за текущия размер на покритите облигации („принцип на номиналната стойност“);

Държавите членки могат да предвидят използването и на други принципи на изчисляване, при условие че полученото равнище на покритие е не по-високо от изчисленото съгласно принципа на номиналната стойност.

Държавите членки определят правила за изчисляването на всички дължими лихви по отношение на текущия размер на покритите облигации и на всички лихви, начислени по отношение на покриващите активи, които отразяват надежните пруденциални принципи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.

7.   Чрез дерогация от параграф 6, първа алинея държавите членки могат, по начин, който отразява надежните пруденциални принципи, и в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, да предвидят възможност за вземане под внимание на лихвите, които предстоят да бъдат начислени по покриващия актив след приспадане на бъдещите дължими лихви по съответната покрита облигация, за да се балансира евентуален недостиг по отношение на покритието на задължението за изплащане на главницата по покритата облигация, когато е налице близко съответствие, както е определено в приложимия делегиран регламент, приет съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при спазване на следните условия:

a)

плащанията, получени по време на жизнения цикъл на покриващия актив и необходими за покритие на задълженията за погасителни плащания по съответната покрита облигация, се отделят в съответствие с член 12 или се включват в пула от обезпечения под формата на покриващи активи, посочени в член 6, докато плащанията станат изискуеми; и

б)

предплащане по покриващия актив е възможно единствено като се използва опцията за доставка, както е определено в приложимия делегиран регламент, приет съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или, в случай на покрити облигации с опция за обратно изкупуване по номинална стойност от кредитната институция, емитираща покритите облигации, като заемополучателят по покриващия актив изплаща най-малко размера на номиналната стойност на обратно изкупуваната покрита облигация.

8.   Държавите членки гарантират, че изчисляването на покриващите активи и задълженията се основава на една и съща методика. Държавите членки могат да предвидят различни методики за изчисляване на покриващите активи, от една страна, и на задълженията, от друга страна, при условие че при използването на такива различни методики полученото равнище на покритие не надвишава това, изчислено като се използва една и съща методика за изчисляване както на покриващите активи, така и на задълженията.

Член 16

Изискване за ликвиден буфер за пула от обезпечения

1.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват пулът от обезпечения във всеки един момент да включва ликвиден буфер, състоящ се от ликвидни активи, с които могат да бъдат покрити нетните изходящи ликвидни потоци по програмата за покрити облигации.

2.   Ликвидният буфер за пула от обезпечения покрива максималния общ размер на нетните изходящи ликвидни потоци за следващите 180 дни.

3.   Държавите членки гарантират, че ликвидният буфер за пула от обезпечения по параграф 1 от настоящия член се състои от следните видове активи, отделени в съответствие с член 12 от настоящата директива:

a)

активи от ниво 1, ниво 2А или ниво 2Б съгласно приложимия делегиран регламент, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които са оценени в съответствие с посочения делегиран регламент и които не са емитирани от кредитната институция, емитираща покритите облигации, от нейното предприятие майка, различно от субект от публичния сектор, което не е кредитна институция, от нейно дъщерно предприятие или друго дъщерно предприятие на нейното предприятие майка или от дружество със специална цел — секюритизация, с което кредитната институция има тесни връзки;

б)

краткосрочни експозиции към кредитни институции, които отговарят на степен на кредитно качество 1 или 2, или краткосрочни депозити в кредитни институции, които отговарят на степен на кредитно качество 1, 2 или 3, в съответствие с член 129, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Държавите членки могат да ограничат видовете ликвидни активи, използвани за целите на първа алинея, букви а) и б).

Държавите членки гарантират, че необезпечените вземания по експозициите, за които се счита, че са в неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013, не могат да участват в ликвидния буфер за пула от обезпечения.

4.   Когато за кредитните институции, емитиращи покрити облигации, се прилагат изисквания за ликвидност, установени в други законодателни актове на Съюза, което води до припокриване с ликвидния буфер за пула от обезпечения, държавите членки могат да решат да не прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на параграфи 1—3 за периода, посочен в тези законодателни актове на Съюза. Държавите членки могат да използват тази възможност само до датата, на която започва да се прилага изменението на тези законодателни актове на Съюза, за да се премахне припокриването, и информират Комисията и ЕБО, когато използват тази възможност.

5.   Държавите членки могат да предвидят възможността главницата при структурите с възможност за удължаване на срока до падежа да се изчислява въз основа на окончателния падеж в съответствие с условията по покритата облигация.

6.   Държавите членки могат да предвидят възможността параграф 1 да не се прилага за покритите облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране.

Член 17

Условия за използване на структури с възможност за удължаване на срока до падежа

1.   Държавите членки могат да предвидят разпоредби за емитиране на покрити облигации със структури с възможност за удължаване на срока до падежа, когато защитата на инвеститорите е гарантирана най-малко по следните начини:

a)

срокът до падежа може да бъде удължен само при наличието на обективни активиращи събития, установени в националното законодателство, а не по преценка на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

б)

акитвиращите събития за удължаване на срока до падежа, са определени в договорните условия на покритата облигация;

в)

предоставената на инвеститорите информация за падежната структура е достатъчна, за да могат да определят риска по покритата облигация, и включва подробно описание на:

i)

активиращите събития за удължаването на срока до падежа;

ii)

последиците в случай на удължаване на срока до падежа от несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

iii)

функциите на компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2, и според случая – на извънредния управител, по отношение на удължаването на срока до падежа;

г)

окончателният падеж на покритата облигация може да бъде определен във всеки един момент;

д)

в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации, удължаванията на срока до падежа не засягат реда на удовлетворяване на вземанията на инвеститорите в покритите облигации, нито последователността в първоначалната падежна структура на програмата за покрити облигации;

е)

удължаването на срока до падежа не променя структурните характеристики на покритите облигации, що се отнася до механизма за двоен иск, предвиден в член 4, и защитата при несъстоятелност, предвидена в член 5.

2.   Държавите членки, които са предвидили разпоредби за емитиране на покрити облигации със структури с възможност за удължаване на срока до падежа, уведомяват съответно ЕБО.

ДЯЛ III

ПУБЛИЧЕН НАДЗОР ВЪРХУ ПОКРИТИТЕ ОБЛИГАЦИИ

Член 18

Публичен надзор върху покритите облигации

1.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като приемат разпоредби за публичен надзор върху емитирането на покрити облигации.

2.   За целите на публичния надзор върху покритите облигации по параграф 1 държавите членки определят един или повече компетентни органи. Държавите членки уведомяват Комисията и ЕБО за определените компетентни органи и посочват разпределението на техните функции и задължения.

3.   Държавите членки гарантират, че определените по силата на параграф 2 компетентни органи наблюдават емитирането на покритите облигации, за да преценят дали се спазват изискванията, предвидени в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

4.   Държавите членки гарантират, че кредитните институции, емитиращи покрити облигации, регистрират всички свои сделки по програмата за покрити облигации и разполагат с адекватни и подходящи системи и процедури за документиране.

5.   Държавите членки гарантират също така, че са въведени подходящи мерки, които дават възможност на компетентните органи, определени по силата на параграф 2 от настоящия член, да получават необходимата информация, за да преценят дали се спазват изискванията в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, да разследват евентуални нарушения на тези изисквания и да налагат административни санкции и други административни мерки в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 23.

6.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи, определени по силата на параграф 2, разполагат с експертните познания, ресурсите, оперативния капацитет, правомощията и независимостта, които са им необходими за изпълнението на функциите по публичен надзор върху покритите облигации.

Член 19

Разрешение за програми за покрити облигации

1.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват преди емитирането на покрити облигации по дадена програма за покрити облигации да бъде получено разрешение за нея. Държавите членки предоставят правомощието за предоставяне на такива разрешения на компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2.

2.   Държавите членки определят изискванията, на които трябва да отговаря разрешението по параграф 1, които включват най-малко следното:

a)

подходяща програма за дейността, включваща емитирането на покрити облигации;

б)

подходящи политики, процедури и методики за одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на заемите, включени в пула от обезпечения, които осигуряват защита на инвеститорите;

в)

управленски персонал и служители, на които са възложени специални функции във връзка с програмата за покрити облигации и които притежават подходяща квалификация и знания, свързани с емитирането на покрити облигации и администрирането на програмата за покрити облигации;

г)

административна структура на пула от обезпечения и неговото наблюдение, която отговаря на приложимите изисквания в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

Член 20

Публичен надзор върху покритите облигации в случай на неплатежоспособност или преструктуриране

1.   В случай на преструктуриране на кредитна институция, емитираща покрити облигации, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат с органа за преструктуриране, за да се гарантира защитата на правата и интересите на инвеститорите в покрити облигации най-малко чрез проверка на непрекъснатостта и надежността на управлението на програмата за покрити облигации през периода на процеса по преструктуриране.

2.   Държавите членки могат да предвидят назначаването на извънреден управител, за да се гарантира защитата на правата и интересите на инвеститорите в покрити облигации най-малко чрез извършването на проверка на непрекъснатостта и надеждността на управлението на програмата за покрити облигации за необходимия период.

В случаите, в които държавите членки използват тази възможност, те могат да изискат от своите компетентни органи, определени по силата на член 18, параграф 2, да одобрят назначаването и освобождаването от длъжност на извънредния управител. Държавите членки, които използват тази възможност, изискват поне провеждането на консултация с компетентните органи относно назначаването и освобождаването от длъжност на извънредния управител.

3.   В случаите, в които държавите членки предвиждат назначаването на извънреден управител в съответствие с параграф 2, те приемат разпоредби за определяне на неговите задачи и отговорности най-малко по отношение на:

a)

погасяването на задълженията по покритите облигации;

б)

управлението и реализацията на покриващите активи, включително тяхното прехвърляне, заедно със задълженията по покритите облигации, към друга кредитна институция, емитираща покрити облигации;

в)

извършването на правни сделки, необходими за правилното администриране на пула от обезпечения, текущото наблюдение на покритието на задълженията по покритите облигации, откриването на производство за връщане на активи в пула от обезпечения, както и за прехвърлянето на остатъчните активи към масата на несъстоятелността на кредитната институция, емитирала покритите облигации, след погасяването на всички задължения по покритите облигации.

За целите на първа алинея, буква в) държавите членки може да предвидят, в случай на несъстоятелност на кредитната институция, емитираща покритите облигации, извънредният управител да извършва дейност съгласно лиценза, получен от тази кредитна институция, при спазване на същите оперативни изисквания.

4.   Държавите членки гарантират, че в случай на неплатежоспособност или преструктуриране се осъществяват необходимата координация и обмен на информация между определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи, извънредния управител, ако такъв е бил назначен, и в случай на преструктуриране органа за преструктуриране.

Член 21

Отчетност пред компетентните органи

1.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да представят на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи отчетност относно информацията за програмите за покрити облигации по параграф 2. Тази отчетност се представя редовно, както и при поискване от тези компетентни органи. Държавите членки определят разпоредби относно честотата на редовната отчетност.

2.   В задълженията за отчетност, които трябва да се определят по силата на параграф 1, се изисква предоставяната информация да включва информация най-малко относно следното:

а)

приемливостта на активите и изискванията за пула от обезпечения в съответствие с членове 6—11;

б)

отделянето на покриващите активи в съответствие с член 12;

в)

когато е приложимо, дейността на наблюдателя на пула от обезпечения в съответствие с член 13;

г)

изискванията за покритие в съответствие с член 15;

д)

ликвидния буфер за пула от обезпечения в съответствие с член 16;

е)

когато е приложимо, условията за използване на структури с възможност за удължаване на срока до падежа в съответствие с член 17.

3.   Държавите членки предвиждат разпоредби относно информацията, която трябва да се представи по параграф 2 от страна на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, пред определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на кредитна институция, емитираща покрити облигации.

Член 22

Правомощия на компетентните органи за целите на публичния надзор върху покритите облигации

1.   Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като предоставят на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи всички правомощия за надзор, разследване и налагане на санкции, които са им необходими за осъществяването на публичния надзор върху покритите облигации.

2.   Правомощията по параграф 1 съдържат най-малко следното:

a)

правомощие за предоставяне или отказ за предоставяне на разрешение по силата на член 19;

б)

правомощие за редовен преглед на програмата за покрити облигации с цел оценка на спазването на разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива;

в)

правомощие за извършване на дистанционни проверки и проверки на място;

г)

правомощие за налагане на административни санкции и други административни мерки в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 23;

д)

правомощие за приемане и изпълнение на надзорни насоки за емитирането на покрити облигации.

Член 23

Административни санкции и други административни мерки

1.   Без да се засяга правото им да определят наказателноправни санкции, държавите членки определят разпоредби за установяването на подходящи административни санкции и други административни мерки, които се прилагат най-малко в следните ситуации:

a)

кредитна институция е получила разрешение за програма за покрити облигации въз основа на неверни данни или чрез други неправомерни средства;

б)

кредитна институция вече не отговаря на условията, при които е предоставено разрешението за програма за покрити облигации;

в)

кредитна институция емитира покрити облигации без да е получила разрешение в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 19;

г)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 4;

д)

кредитна институция емитира покрити облигации, които не отговарят на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 5;

е)

кредитна институция емитира покрити облигации, които не са обезпечени в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 6;

ж)

кредитна институция емитира покрити облигации, които са обезпечени с намиращи се извън Съюза активи, в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 7;

з)

кредитна институция обезпечава покритите облигации във вътрешногрупова структура от обединени покрити облигации, в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 8;

и)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва условията за съвместно финансиране, определени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 9;

й)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията за състава на пула от обезпечения, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 10;

к)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията за договорите за деривати в пула от обезпечения, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 11;

л)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията за отделяне на покриващите активи в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 12;

м)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, не отчита изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация в нарушение на разпоредбите на националното право за транспониране на член 14;

н)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, многократно или системно не успява да поддържа ликвиден буфер за пула от обезпечения в нарушение на разпоредбите на националното право за транспониране на член 16;

o)

кредитна институция, емитираща покрити облигации със структури с възможност за удължаване на срока до падежа, не спазва условията за използване на структури с възможност за удължаване на срока до падежа, определени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 17;

п)

кредитна институция, емитираща покрити облигации, не отчита изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация относно задълженията си в нарушение на разпоредбите на националното право за транспониране на член 21, параграф 2.

Държавите членки могат да решат да не предвиждат административни санкции или други административни мерки за нарушения, които подлежат на наказателноправни санкции съгласно националното право. В тези случаи държавите членки съобщават на Комисията съответните разпоредби от наказателното право.

2.   Санкциите и мерките по параграф 1 трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да включват най-малко следното:

a)

отнемане на разрешението за програма за покрити облигации;

б)

публично изявление, в което се посочват самоличността на физическото лице или данните на юридическото лице и естеството на нарушението в съответствие с член 24;

в)

разпореждане, с което от физическото или юридическото лице се изисква да преустанови това поведение и да не извършва повторно нарушение;

г)

административни имуществени санкции.

3.   Държавите членки гарантират също така, че посочените в параграф 1 санкции и мерки се изпълняват ефективно.

4.   Държавите членки гарантират, че когато определят вида на административните санкции или другите административни мерки, както и размера на административните имуществени санкции, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи отчитат всички изброени по-долу обстоятелства, според случая:

a)

тежестта и продължителността на нарушението;

б)

степента на отговорност на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението;

в)

финансовото състояние на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението, включително общия оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;

г)

големината на печалбата, която е получило отговорното за нарушението физическо или юридическо лице в резултат на нарушението, както и на загубите, които е избегнало, доколкото тези печалби или загуби могат да се определят;

д)

загубите, понесени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да се определят;

е)

доколко отговорното за нарушението физическо или юридическо лице оказва съдействие на компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2;

ж)

всички предишни нарушения на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението;

з)

действителните или евентуалните системни последици от нарушението.

5.   Когато разпоредбите по параграф 1 се прилагат по отношение на юридически лица, държавите членки гарантират също така, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи прилагат административните санкции и другите административни мерки по параграф 2 от настоящия член спрямо членовете на ръководния орган, а също така и спрямо други физически лица, които носят отговорност за нарушението съгласно националното право.

6.   Държавите членки гарантират, че преди да вземат решение за налагане на административните санкции или другите административни мерки по параграф 2, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи дават възможност на съответното физическо или юридическо лице да бъде изслушано. В случаите, когато е необходимо да се предприемат спешни действия за предотвратяване на значителни загуби за трети страни или значителни вреди за финансовата система, могат да се прилагат изключения от правото на изслушване по отношение на приемането на другите административни мерки. В такива случаи на засегнатото лице се предоставя възможност да бъде изслушано възможно най-скоро след приемане на административните мерки и когато е необходимо, мярката се преразглежда.

7.   Държавите членки гарантират, че решенията за налагане на административните санкции или другите административни мерки по параграф 2 са надлежно мотивирани и могат да бъдат обжалвани.

Член 24

Публикуване на административните санкции и другите административни мерки

1.   Държавите членки гарантират, че в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива са предвидени правила, с които се изисква административните санкции и другите административни мерки да бъдат публикувани без излишно забавяне на официалните уебсайтове на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи. Същите задължения се прилагат, когато дадена държава членка реши да предвиди наказателноправни санкции съгласно член 23, параграф 1, втора алинея.

2.   Правилата, приети по силата на параграф 1, изискват най-малко публикуването на всяко решение, което не може или повече не може да бъде обжалвано, което е наложено поради нарушение на разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

3.   Държавите членки гарантират, че при публикуването се посочват видът и естеството на нарушението, както и самоличността на физическото лице или данните на юридическото лице, на което е наложена санкцията или мярката. При спазване на разпоредбите на параграф 4, държавите членки гарантират също така, че тази информация се публикува без излишно забавяне, след като адресатът е уведомен за тази санкция или мярка, както и за публикуването на решението, налагащо тази санкция или мярка, на официалните уебсайтове на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи.

4.   Когато държавите членки допускат публикуването на решение за налагане на санкции или други мерки, които са в процес на обжалване, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи също без излишно забавяне публикуват на официалните си уебсайтове информация за обжалването и резултата от него.

5.   Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи публикуват решението за налагане на санкциите или мерките, без да разкриват кои са нарушителите и в съответствие с националното право, във всеки от следните случаи:

a)

когато наказанието или мярката е наложено(а) на физическо лице и е установено, че публикуването на лични данни е непропорционално;

б)

когато публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или текущо наказателно разследване;

в)

когато публикуването би причинило, доколкото това може да се установи, непропорционални щети на засегнатите кредитни институции или физически лица.

6.   В случай че държава членка публикува решение за налагане на санкция или мярка, без да се разкрива кой е нарушителят, държавата членка може да предвиди възможността публикуването на съответните данни да се отложи.

7.   Държавите членки гарантират, че всички окончателни съдебни решения за отмяна на решение за налагане на санкция или мярка също се публикуват.

8.   Държавите членки гарантират, че информацията, публикувана по силата на параграфи 2—6, се съхранява на официалните уебсайтове на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи за срок от най-малко пет години от датата на публикуването ѝ. Публикуваните лични данни се съхраняват на официалния уебсайт само за необходимия срок и в съответствие с приложимите правила за защита на личните данни. Този срок на съхраняване се определя, като се вземат предвид давностните срокове, предвидени в правото на съответните държави членки, но във всички случаи не може да бъде по-дълъг от десет години.

9.   Определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи информират ЕБО за всички наложени административни санкции и други административни мерки, включително, когато е приложимо, за всички обжалвания и резултата от тях. Държавите членки гарантират, че тези компетентни органи получават информацията и пълните данни за всички окончателни съдебни решения за наложени наказателноправни санкции, които тези компетентни органи предават също така на ЕБО.

10.   ЕБО поддържа централна база данни за административните санкции и другите административни мерки, за които е уведомен. Достъп до тази база данни имат само определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи и тя се актуализира въз основа на информацията, предоставена от тези компетентни органи в съответствие с параграф 9 от настоящия член.

Член 25

Задължения за сътрудничество

1.   Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат тясно с компетентните органи, осъществяващи общия надзор върху кредитните институции в съответствие с приложимото за тях право на Съюза, и с органа за преструктуриране в случай на преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации.

2.   Държавите членки гарантират също, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат тясно помежду си. Това сътрудничество включва взаимно предоставяне на всякаква информация, имаща отношение към упражняването на надзорните функции на други органи съгласно разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

3.   За целите на параграф 2, второто изречение от настоящия член държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи съобщават:

a)

цялата относима информация при поискване от друг компетентен орган, определен по силата на член 18, параграф 2; и

б)

по собствена инициатива всякаква важна информация на други компетентни органи, определени по силата на член 18, параграф 2, в други държави членки.

4.   Държавите членки също така гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат с ЕБО, или когато е целесъобразно, с Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (18), за целите на настоящата директива.

5.   За целите на настоящия член информацията се счита за важна, ако може съществено да повлияе върху оценката на емитирането на покрити облигации в друга държава членка.

Член 26

Изисквания за оповестяване на информация

1.   Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи публикуват на официалните си уебсайтове следната информация:

a)

текстовете на националните законови, подзаконови и административни разпоредби и общите насоки, приети във връзка с емитирането на покрити облигации;

б)

списък на кредитните институции, които имат разрешение да емитират покрити облигации;

в)

списък на покритите облигации, които имат право да използват знака за „европейска покрита облигация“, и списък на покритите облигации, които имат право да използват знака за „европейска покрита облигация (премиум)“.

2.   Публикуваната в съответствие с параграф 1 информация трябва да бъде достатъчна, за да даде възможност за рационално съпоставяне на подходите, възприети от определените по силата на член 8, параграф 2 компетентни органи на различните държави членки. Тази информация се актуализира с цел отразяване на евентуални промени.

3.   Определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи ежегодно уведомяват ЕБО за списъка на кредитните институции, посочен в член 1, буква б) и за списъците на покритите облигации, посочени в член 1, буква в).

ДЯЛ IV

ПОСТАВЯНЕ НА ЗНАК

Член 27

Поставяне на знак

1.   Държавите членки гарантират, че знакът за „европейска покрита облигация“ и неговият превод на всички официални езици на Съюза се използва само за покрити облигации, които отговарят на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

2.   Държавите членки гарантират, че знакът за „европейска покрита облигация (премиум)“ и неговият официален превод на всички официални езици на Съюза се използва само за покрити облигации, които отговарят на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, и които покриват изискванията съгласно член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, така както е изменен с Регламент (ЕС) 2019/2160 на Европейския парламент и на Съвета (19).

ДЯЛ V

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДРУГИ ДИРЕКТИВИ

Член 28

Изменение на Директива 2009/65/ЕО

Член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО се изменя, както следва:

1)

Първата алинея се заменя със следното:

„4.

Държавите членки могат да завишат ограничението от 5%, предвидено в параграф 1, първа алинея, най-много до 25% в случаите, в които облигациите са емитирани преди 8 юли 2022 г. и са отговаряли на изискванията по настоящия параграф, приложим към датата на тяхното емитиране, или в случаите, в които облигациите попадат в обхвата на определението за покрити облигации в член 3, точка 1) от Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета (*1).

(*1)  Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС (ОВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 29).“"

2)

Третата алинея се заличава.

Член 29

Изменение на Директива 2014/59/ЕС

В член 2, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС точка 96 се заменя със следното:

„96)

„покрита облигация“ означава покрита облигация съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета (*2) или, по отношение на инструмент, емитиран преди 8 юли 2022 г., облигация съгласно посоченото в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*3), както е приложимо към датата на емитирането;

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Преходни разпоредби

1.   Държавите членки гарантират, че за покритите облигации, емитирани преди 8 юли 2022 г., които отговарят на изискванията, определени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО, както е приложимо към датата на емитирането им, не се прилагат изискванията, установени в членове 5—12 и членове 15, 16, 17 и 19 от настоящата директива, но могат да продължат да се смятат за покрити облигации в съответствие с настоящата директива до настъпването на техния падеж.

Държавите членки гарантират, че компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2 от настоящата директива, следят дали покритите облигации, емитирани преди 8 юли 2022 г., отговарят на изискванията, определени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО, приложими към датата на емитирането им, както и на изискванията на настоящата директива, доколкото те са приложими съгласно първата алинея от настоящия параграф.

2.   Държавите членки могат да прилагат параграф 1 за продължаващи емисии на покрити облигации, за които се отваря ISIN номер преди 8 юли 2022 г. за период до 24 месеца след тази дата, при условие че тези емисии спазват всяко от следните изисквания:

a)

датата на падежа на покритата облигация настъпва до 8 юли 2027 г.;

б)

общият размер на продължаващите емисии, направени след 8 юли 2022 г., не надхвърля двукратно общия текущ размер на емисията покрити облигации към тази дата;

в)

общият размер на емисията на покритата облигация към датата на падежа не надвишава 6 000 000 000 EUR или еквивалентната сума в местна валута;

г)

активите, служещи за обезпечение, се намират в държавата членка, която прилага параграф 1 за продължаващи емисии на покрити облигации.

Член 31

Преглед и докладване

1.   В срок до 8 юли 2024 г. Комисията, в тясно сътрудничество с ЕБО, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, заедно със законодателно предложение, по целесъобразност, относно възможността за въвеждане на режим на еквивалентност по отношение на кредитни институции, емитиращи покрити облигации, и инвеститори в тези облигации от трети държави, и ако е така, начина, по който може да стане това, при отчитане на международните развития в областта на покритите облигации, и по-специално промените в нормативната среда в трети държави.

2.   В срок до 8 юли 2025 г. Комисията, в тясно сътрудничество с ЕБО, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива по отношение на нивото на защита на инвеститорите и относно развитията в областта на покритите облигации в Съюза. Докладът включва евентуални препоръки за бъдещи действия. Докладът включва информация за:

a)

броя на разрешенията за емитиране на покрити облигации;

б)

броя на покритите облигации, емитирани в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива и член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

активите, обезпечаващи емитираните покрити облигации;

г)

равнището на свръхобезпеченост;

д)

трансграничните инвестиции в покрити облигации, включително входящите инвестиции от и изходящите инвестиции към трети държави;

е)

развитията по отношение на емитирането на покрити облигации със структури с възможност за удължаване на срока до падежа;

ж)

развитията по отношение на рисковете и ползите, свързани с използването на експозициите, посочени в член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

з)

функционирането на пазарите на покрити облигации.

3.   До 8 юли 2024 г. държавите членки предават информацията по въпросите, посочени в параграф 2, на Комисията.

4.   В срок до 8 юли 2024 г. Комисията, след възлагането и получаването на проучване за оценка на рисковете и ползите, произтичащи от покритите облигации с възможност за удължаване, и след като се консултира с ЕБО, приема доклад и представя проучването и доклада на Европейския парламент и на Съвета, заедно със законодателно предложение, по целесъобразност.

5.   В срок до 8 юли 2024 г. Комисията приема доклад относно възможността за въвеждане на инструмент за двоен иск, наречен „европейски обезпечени ценни книжа“. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно със законодателно предложение, по целесъобразност.

Член 32

Транспониране

1.   Държавите членки приемат и публикуват до 8 юли 2021 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби най-късно от 8 юли 2022 г..

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 33

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 34

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 27 ноември 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

T TUPPURAINEN


(1)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 56.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 18 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2019 г.

(3)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(4)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(5)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).

(6)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(7)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(8)  Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 20 декември 2012 г. относно финансирането на кредитните институции (ЕССР/2012/2) (ОВ C 119, 25.4.2013 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стp. 12).

(10)  Доклад на ЕБО относно покритите облигации – препоръки за хармонизация на нормативната уредба за покритите облигации в ЕС, (2016 г.), EBA-Op-2016-23.

(11)  Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (ОВ L 318, 17.11.2006 г., стр. 17).

(12)  Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43).

(13)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(14)  OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(15)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(18)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(19)  Регламент (ЕС) 2019/2160на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на експозициите под формата на покрити облигации (вж. страница328 от настоящия брой на Официалент вестник).


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

18.12.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/58


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2163 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2019 година

за определяне на критичните обеми за 2020 и 2021 г., за целите на евентуалното прилагане на допълнителни вносни мита върху някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 183, първа алинея, буква б) от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 39 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 на Комисията (2) се предвижда, че върху продуктите и през периодите, фигуриращи в приложение VII към посочения регламент за изпълнение, може да бъде приложено допълнително вносно мито, предвидено в член 182, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това допълнително вносно мито трябва да се прилага, ако количеството на който и да е продукт, допуснат за свободно обращение за някой от периодите на прилагане, посочени в същото приложение, надвишава праговия (критичен) обем на вноса на този продукт за период от една година. Допълнителни вносни мита не се налагат, когато е малко вероятно вносът да предизвика смущения на пазара на Съюза или когато последиците от тях ще бъдат несъразмерни спрямо поставената цел.

(1)

В съответствие с член 182, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1308/2013 критичните обеми на вноса за евентуалното прилагане на допълнителни вносни мита върху някои плодове и зеленчуци се основават на данни за вноса и данни за вътрешното потребление през предходните три години. Критичните обеми за някои плодове и зеленчуци за 2020 и 2021 г. следва да бъдат определени въз основа на данните, предоставени от държавите членки за 2016, 2017 и 2018 г.

(2)

Като се има предвид, че периодът на прилагане на евентуалните допълнителни вносни мита, както е посочено в приложение VII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892, за редица продукти започва на 1 януари, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2020 г. и затова следва да влезе в сила възможно най-скоро,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

За 2020 и 2021 г. критичните обеми, посочени в член 182, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, за продуктите, изброени в приложение VII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892, са посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2020 г.

Срокът му на действие изтича на 30 юни 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 на Комисията от 13 март 2017 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 138, 25.5.2017 г., стр. 57).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Критични обеми за продуктите и периодите, посочени в приложение VII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892, за евентуалното прилагане на допълнителни вносни мита

Без да се засягат правилата за тълкуване на Комбинираната номенклатура, описанието на продуктите се разглежда като имащо само указателно значение. За целите на настоящото приложение приложното поле на допълнителните вносни мита е определено от обхвата на кодовете по КН — такива, каквито са в момента на приемането на настоящия регламент.

Пореден номер

Код по КН

Описание на продуктите

Период на прилагане

Критичен обем (в тонове)

2020 г.

2021 г.

78.0020

0702 00 00

Домати

от 1 юни до 30 септември

 

54 848

78.0015

от 1 октомври

до 31 май

578 315

78.0065

0707 00 05

Краставици

от 1 май до 31 октомври

 

62 171

78.0075

от 1 ноември

до 30 април

48 583

78.0085

0709 91 00

Артишок

от 1 ноември

до 30 юни

8 244

78.0100

0709 93 10

Тиквички

от 1 януари до 31 декември

 

94 081

78.0110

0805 10 22

0805 10 24

0805 10 28

Портокали

от 1 декември

до 31 май

466 660

78.0120

0805 22 00

Клементинки

от 1 ноември

до края на февруари

241 919

78.0130

0805 21

0805 29 00

Мандарини (включително тангерини и сатсумаси); wilkings и подобни цитрусови хибриди

от 1 ноември

до края на февруари

96 897

78.0160

0805 50 10

Лимони

от 1 януари до 31 май

 

351 591

78.0155

от 1 юни до 31 декември

 

621 073

78.0170

0806 10 10

Трапезно грозде

от 16 юли до 16 ноември

 

214 307

78.0175

0808 10 80

Ябълки

от 1 януари до 31 август

 

595 028

78.0180

от 1 септември до 31 декември

 

1 154 623

78.0220

0808 30 90

Круши

от 1 януари до 30 април

 

141 496

78.0235

от 1 юли до 31 декември

 

106 940

78.0250

0809 10 00

Кайсии

от 1 юни до 31 юли

 

7 166

78.0265

0809 29 00

Череши, различни от вишните

от 16 май до 15 август

 

104 573

78.0270

0809 30

Праскови, включително брюнони и нектарини

от 16 юни до 30 септември

 

3 482

78.0280

0809 40 05

Сливи

от 16 юни до 30 септември

 

204 681


18.12.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/61


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2164 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2019 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (1), и по-специално член 16, параграф 1 и параграф 3, буква а), и член 21, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

По силата на член 16, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 834/2007, няколко държави членки предоставиха на Комисията и на останалите държави членки документация за определени вещества, които да бъдат разрешени и включени в приложения I, II, VI и VIII към Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (2). Документацията беше разгледана от експертната група за технически консултации в областта на биологичното производство и от Комисията.

(2)

В препоръките си относно торовете (3) експертната група наред с другото заключи, че веществата „биовъглища“, „отпадъци от мекотели и яйчни черупки“ и „хуминова и фулвинова киселини“ отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение I към Регламент (ЕО) № 889/2008. Експертната група също така препоръча да се изясни определението на „калциев карбонат“, посочено в същото приложение.

(3)

В препоръките си относно продуктите за растителна защита (4) експертната група наред с другото заключи, че веществата „малтодекстрин“, „водороден пероксид“, „терпени (евгенол, гераниол и тимол)“, „натриев хлорид“, „церевизан“ и пиретрините от растенията, които не са Chrysanthemum cinerariaefolium, отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение II към Регламент (ЕО) № 889/2008. Експертната група отправи препоръки и за структурата на посоченото приложение.

(4)

В препоръките си относно фуражите (5) експертната група наред с другото заключи, че веществата „гума гуар“ – като фуражна добавка, „екстракт от сладък кестен“ – като сензорна добавка и „безводен бетаин“ – за едностомашни животни и единствено от естествен или биологичен произход отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение VI към Регламент (ЕО) № 889/2008. В същото приложение някои добавки за силаж са посочени неясно и за да се избегне объркване е необходимо преформулиране.

(5)

В препоръките си относно храните (6) експертната група наред с другото заключи, че веществата „глицерол“ – като влагозадържащ агент в капсули и покрития на таблетки, „бентонит“ – като спомагателно вещество, „L(+) млечна киселина и натриев хидроксид“ – като спомагателно вещество за извличане на растителен белтък, „гума тара на прах“ – като сгъстител и „екстракт от хмел и екстракт от борова смола“ – в производството на захар отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение VIII към Регламент (ЕО) № 889/2008. Освен това експертната група препоръча за гума тара на прах, лецитините, глицерола, гума локуст бийн, гума джелан, гума арабика, гума гуар и карнаубовия восък да се изиска да бъдат произвеждани по биологичен начин. С цел стопанските субекти да разполагат с достатъчно време да се адаптират към новото изискване, следва да им се предостави тригодишен преходен период.

(6)

В приложение VIIIa към Регламент (ЕО) № 889/2008 някои наименования на добавките са посочени неясно и за да се избегне объркване е необходимо преформулиране.

(7)

Поради това Регламент (ЕО) № 889/2008 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по биологично производство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 889/2008 се изменя, както следва:

1)

Приложение I се заменя с текста на приложение I към настоящия регламент;

2)

Приложение II се заменя с текста на приложение II към настоящия регламент.

3)

Приложение VI се заменя с текста на приложение III към настоящия регламент;

4)

Приложение VIII се заменя с текста на приложение IV към настоящия регламент;

5)

Приложение VIIIa се заменя с текста на приложение V към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1).

(3)  Окончателен доклад за торовете III https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/food-farming-fisheries/farming/documents/final-report-egtop-fertilizers-iii_en.pdf.

(4)  Окончателен доклад за продуктите за растителна защита IV https://ec.europa.eu/info/publications/egtop-reports-organic-production_en.

(5)  Окончателен доклад за фуражите III и храните V https://ec.europa.eu/info/publications/egtop-reports-organic-production_en.

(6)  Окончателен доклад за храните IV и окончателен доклад за фуражите III и храните V https://ec.europa.eu/info/publications/egtop-reports-organic-production_en.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Торове, подобрители на почвата и хранителни вещества, посочени в член 3, параграф 1 и член 6г, параграф 2

Забележка:

A: разрешени съгласно Регламент (ЕИО) № 2092/91, като разрешението е продължено с член 16, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 834/2007

Б: разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007.

Разрешение

Наименование

Съставни продукти или продукти, съдържащи само материалите, изброени по-долу

Описание, изисквания към състава, условия за употреба

A

Оборски тор

Продукт, включващ смес от животински екскременти и растителни съставки (постеля за животни)

Забранен е произходът от интензивни животновъдни стопанства

A

Изсушен оборски тор и изсушен тор от домашни птици

Забранен е произходът от интензивни животновъдни стопанства

A

Компост от твърди животински екскременти, включително птичи тор и компостиран оборски тор

Забранен е произходът от интензивни животновъдни стопанства

A

Течни животински екскременти

Използва се след контролирана ферментация и/или подходящо разтваряне

Забранен е произходът от интензивни животновъдни стопанства

Б

Компостирана или ферментирала смес от битови отпадъци

Продукт, получен от сортирани при източника битови отпадъци, подложени на компостиране или анаеробна ферментация за производство на биогаз

Само растителни и животински битови отпадъци

Само когато са произведени в затворена и наблюдавана система за събиране, призната от държавата членка

Максимална концентрация в mg/kg сухо вещество:

кадмий:. 0,7; мед: 70; никел: 25; олово: 45; цинк: 200; живак:

0,4; хром (общо): 70; хром (VI): да не се установява

A

Торф

Ограничено използване в градинарството (за производство на зеленчуци, цветя в овощарството и разсадниците)

A

Компост от гъбарници

Първоначалният състав е ограничен до посочените в настоящото приложение продукти

A

Изпражнения от червеи (ломбрикомпост) и насекоми

 

A

Гуано

 

A

Компостирана или ферментирала смес от растителни елементи

Продукт, получен от смеси на зеленчукови елементи, предадени за компостиране или за анаеробна ферментация за производство на биогаз

Б

Остатъчни вещества, получени при добива на биогаз, съдържащи странични животински продукти, разградени съвместно с материали от растителен или животински произход, изброени в настоящото приложение

Странични животински продукти (включително странични продукти от диви животни) от категория 3 и съдържимо от хранопровод от категория 2 (категории 2 и 3, както са определени в Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета  (1)) не трябва да бъдат с произход от интензивни животновъдни стопанства.

Процесите трябва да бъдат в съответствие с Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията.

Да не се прилагат върху ядивните части на културата.

Б

Продукти или субпродукти от животински произход като:

 

кръвно брашно

 

брашно от копита

 

брашно от рога

 

дежелатинирано костно брашно

 

рибно брашно

 

месокостно брашно

 

брашно от пера, косми и парченца кожа

 

вълна

 

кожа (1)

 

козина

 

млечни продукти

 

хидролизирани протеини (2)

(1)

Максимална концентрация на хром (VI) в mg/kg сухо вещество: да не се установява

(2)

Да не се прилагат върху ядивните части на културата.

A

Продукти и субпродукти от растителен произход за торове

Примери: брашно от слънчогледов шрот, черупки от какао, малцови стъбла

Б

Хидролизирани протеини от растителен произход

 

A

Водорасли и водораслови продукти

Ако са получени пряко чрез:

i)

физическа обработка, включваща дехидратация, замразяване и смилане;

ii)

екстракция с вода или с водни кисели и/или алкални разтвори;

iii)

ферментация

A

Дървени стърготини и отпадъци

Дървесина, която не е третирана с химически вещества след отсичането

A

Компостирана дървесна кора

Дървесина, която не е третирана с химически вещества след отсичането

A

Дървесна пепел

От дървесина, която не е третирана с химически вещества след отсичането

A

Мек естествен фосфат

Продукт, определен в точка 7 от приложение IA.2 към Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета  (2)

Съдържание на кадмий по-ниско или равно на 90 mg/kg P205

A

Алуминокалциев фосфат

Продукт, определен в точка 6 от приложение IA.2 към Регламент (ЕО) № 2003/2003

Съдържание на кадмий по-ниско или равно на 90 mg/kg P205

Употребата е ограничена само за алкални почви (pH > 7,5)

A

Отпадъци от дефосфорация

Продукти, определени в точка 1 от приложение IA.2 към Регламент (ЕО) № 2003/2003

A

Сурова калиева сол или каинит

Продукти, определени в точка 1 от приложение IA.3 към Регламент (ЕО) № 2003/2003

A

Калиев сулфат, вероятно съдържащ магнезиева сол

Продукт, получен от сурова калиева сол чрез физическа екстракция, вероятно съдържащ магнезиеви соли

A

Винаса (винена кал) или екстракти от винаса

С изключение на амонячна винаса

A

Калциев карбонат, например: креда, мергел, смлян варовик, варовикови водорасли, (маерл), фосфатна креда

Само от естествен произход

Б

Отпадъци от мекотели

Само от устойчива риболовна дейност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1380/2013 или от биологични аквакултури

Б

Яйчни черупки

Забранен е произходът от интензивни животновъдни стопанства.

A

Магнезиев и калциев карбонат

Само от естествен произход

т.е. магнезиева креда, смлян магнезий, варовик

A

Магнезиев сулфат (киезерит)

Само от естествен произход

A

Разтвор на калциев хлорид

Листно третиране на ябълки след доказване на калциев недостиг

A

Калциев сулфат (гипс)

Продукти, определени в точка 1 от приложение ID. към Регламент (ЕО) № 2003/2003

Само от естествен произход

А, Б

Индустриален варовик от производство на захар

Страничен продукт от производство на захар от захарно цвекло и захарна тръстика

A

Индустриален варовик от вакуум производство на сол

Вторичен продукт при вакуум производство на сол от солена луга от планините

A

Елементарна сяра

Продукти, определени в приложение ID.3 към Регламент (ЕО) № 2003/2003

A

Микроелементи

Неорганични микроелементи, изброени в част Д от приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003

A

Натриев хлорид

 

A

Скален прах и глини

 

Б

Леонардит (сурова биологична утайка, богата на хуминови киселини)

Само ако е получен като страничен продукт при миннодобивни дейности

Б

Хуминови и фулвинови киселини

Само ако са получени от неорганични соли/разтвори, с изключение на амониеви соли, или от пречистване на питейна вода

Б

Ксилит

Само ако е получен като страничен продукт при миннодобивни дейности (напр. страничен продукт от добива на кафяви въглища)

Б

Хитин (полизахарид, получен от черупките на ракообразни)

Само ако е получен от устойчива риболовна дейност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1380/2013 на Съвета или от биологични аквакултури

Б

Биологична богата на вещества утайка от сладководни организми, формирала се при липсата на кислород

(напр. сапропел)

Само биологични утайки, които са странични продукти от процеси на управление на сладководни басейни или извлечени от някогашни сладководни области.

Когато е приложимо, екстракцията се извършва по начин, който оказва минимално въздействие върху водната система.

Само утайки, получени от източници, незасегнати от замърсявания с пестициди, устойчиви органични замърсители и нефтоподобни вещества.

Максимална концентрация в mg/kg сухо вещество: кадмий: 0,7; мед: 70; никел: 25; олово: 45; цинк: 200; живак: 0,4; хром (общо): 70; хром (VI): да не се установява

Б

Биовъглища — продукт на пиролизата, който се приготвя от широка гама органични суровини от растителен произход и се използва като подобрител на почвата

Единствено от растителни материали, необработени или обработени с продукти, включени в приложение II.

Максимална стойност от 4 mg полициклични ароматни въглеводороди (PAH) на килограм сухо вещество (СВ). Тази стойност се преразглежда на всеки две години, като се взима предвид рискът от натрупване в резултат на многобройни заявления


(1)  Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете (ОВ L 304, 21.11.2003 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

Пестициди — продукти за растителна защита, посочени в член 5, параграф 1

Минималното изискване за веществата, изброени в настоящото приложение, е да отговарят на условията за употреба, посочени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (1). По-ограничителни условия за употреба за биологично производство са уточнени във втората колонка на всяка таблица.

1.   Вещества от растителен или животински произход

Наименование

Описание, изисквания към състав, условия за употреба

Allium sativum (екстракт от чесън)

 

Азадирахтин, извлечен от Azadirachta indica (дърво ним)

 

Пчелен восък

Само като агент, подпомагащ окастрянето/продукт за наранени дървета.

COS-OGA

 

Хидролизирани протеини с изключение на желатин

 

Ламинарин

Пепелта от морски водорасли се произвежда биологично в съответствие с член 6г или се добива по устойчив начин в съответствие с член 6в.

Малтодекстрин

 

Феромони

Единствено при капани и дозатори.

Растителни масла

Всички видове употреба, с изключение на употреба като хербицид.

Пиретрини

само от растителен произход

Квасия, извлечена от Quassia amara

Единствено като инсектицид, репелент.

Обонятелни репеленти от животински или растителен произход/овча лой

Само върху неядивните части на културите и когато културата не се поема от овце или кози

Salix spp. Кортекс (известен също като кора на бяла върба)

 

Терпени (евгенол, гераниол и тимол)

 

2.   Основни вещества

Основни вещества при храни (включително: лецитини, захароза, фруктоза, оцет, суроватка, хитозанхидрохлорид (2), Equisetum arvense и др.)

Само тези основни вещества по смисъла на член 23 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 (3), които са храни съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и са от растителен или животински произход.

Вещества, които да не се използват като хербициди.

3.   Микроорганизми или вещества, произведени или получени от микроорганизми

Наименование

Описание, изисквания към състав, условия за употреба

Микроорганизми

Които не са с произход от ГМО

Спинозад

 

Церевизан

 

4.   Вещества, различни от посочените в раздели 1, 2 и 3

Наименование

Описание, изисквания към състав, условия или ограничения за употреба

Алуминиев силикат (каолин)

 

Калциев хидроксид

Когато се използва като фунгицид, само при овощни култури, включително в маточници, за контрол на Nectria galligena.

Въглероден диоксид

 

Медни съединения под формата на: меден хидроксид, меден оксихлорид, меден оксид, бордолезов разтвор и триосновен меден сулфат

 

Диамониев фосфат

Само като примамка при капани

Етилен

 

Мастни киселини

Всички видове употреба, с изключение на употреба като хербицид

Железен фосфат (железен (III) ортофосфат)

Препарати за повърхностно разпръскване между култивираните растения

Водороден пероксид

 

Кизелгур (инфузорна пръст)

 

Калциев полисулфид

 

Парафиново масло

 

Калиев и натриев хидроген карбонат (известен също като калиев/ натриев бикарбонат)

 

Пиретроиди (само делтаметрин или ламбда-цихалотрин)

Единствено при капани със специфични примамки; единствено срещу Bactrocera oleae и Ceratitis capitata Wied.

Кварцов пясък

 

Натриев хлорид

Всички видове употреба, с изключение на употреба като хербицид

Сяра

 


(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).

(2)  Получен от устойчива риболовна дейност или биологични аквакултури.

(3)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

„ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Фуражни добавки, използвани при храненето на животни съгласно член 22, буква ж), член 24, параграф 2 и член 25м, параграф 2

Фуражните добавки, изброени в настоящото приложение, трябва да бъдат одобрени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета.

1.   ТЕХНОЛОГИЧНИ ДОБАВКИ

a)   Консерванти

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

 

E 200

Сорбинова киселина

 

 

E 236

Мравчена киселина

 

 

E 237

Натриев формат

 

 

E 260

Оцетна киселина

 

 

E 270

Млечна киселина

 

 

E 280

Пропионова киселина

 

 

E 330

Лимонена киселина

 

б)   Антиоксиданти

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

 

1b306(i)

Екстракти на токоферол, получени от растителни масла

 

 

1b306(ii)

Токофероли — обогатени екстракти, получени от растителни масла (делта обогатяване)

 

в)   Емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи агенти

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

 

1c322

Лецитини

Само ако са получени от биологични суровини.

 

 

 

Разрешена употреба само при фуражи за аквакултури.

г)   Свързващи вещества и антислепващи агенти

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

 

E 412

Гума гуар

 

 

E 535

Натриев фероцианид

Максимална доза от 20 mg/kg NaCl, изчислена като фероцианиден анион

 

Е 551b

Колоидален силициев диоксид

 

 

Е 551c

Кизелгур (диатомитна пръст, пречистена)

 

 

1m558i

Бентонит

 

 

E 559

Каолинови глини, без азбест

 

 

E 560

Естествени смеси от стеатити и хлорит

 

 

E 561

Вермикулит

 

 

E 562

Сепиолит

 

 

E 566

Натролит-фонолит

 

 

1g568

Клиноптилолит с утаечен произход

 

 

E 599

Перлит

 

д)   Добавки за силаж

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

1k

1k236

Ензими, микроорганизми

Мравчена киселина

Разрешена употреба само при производството на силаж, когато климатичните условия не позволяват адекватна ферментация.

Употребата, при производството на силаж, на мравчена и пропионова киселина, както и на техните натриеви соли се разрешава само ако климатичните условия не позволяват адекватна ферментация.

1k237

Натриев формат

1k280

Пропионова киселина

1k281

Натриев пропионат

2.   СЕНЗОРНИ ДОБАВКИ

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

2b

Ароматизиращи вещества

Само екстракти от селскостопански продукти

 

Castanea sativa Mill.: кестенов екстракт

 

3.   ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ

a)   Витамини, провитамини и химически добре дефинирани вещества, които имат подобен ефект

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

3a

Витамини и провитамини

Получени от селскостопански продукти.

Ако са получени по синтетичен път, единствено тези, идентични на витамини, получени от селскостопански продукти, могат да бъдат използвани за едностомашни животни и аквакултури.

Ако са получени по синтетичен път, единствено витамини A, D и E, идентични на витамини, получени от селскостопански продукти, могат да бъдат използвани за преживни животни, като употребата им подлежи на предварително разрешение от държавите членки въз основа на оценката на възможността отглежданите по биологичен начин преживни животни да получат необходимите количества от гореспоменатите витамини чрез хранителните си дажби.

3a920

Безводен бетаин

Само за едностомашни животни

Само от естествен произход и когато има – от биологичен произход.

б)   Съединения на микроелементи

 

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

 

E1 Желязо

 

 

 

3b101

железен(II) карбонат (сидерит)

 

 

3b103

железен(II) сулфат монохидрат

 

 

3b104

железен(II) сулфат хептахидрат

 

 

3b201

калиев йодид

 

 

3b202

калциев йодат, безводен

 

 

3b203

покрит гранулиран калциев йодат, безводен

 

 

3b301

кобалтов(II) ацетат тетрахидрат

 

 

3b302

кобалтов(II) карбонат

 

 

3b303

монохидрат на кобалтов(II) хидроксид карбонат (2:3)

 

 

3b304

монохидрат на покрит гранулиран кобалтов(II) хидроксид карбонат (2:3)

 

 

3b305

кобалтов(II) сулфат хептахидрат

 

 

3b402

меден(II) карбонат дихидрокси монохидрат

 

 

3b404

меден(II) оксид

 

 

3b405

меден(II) сулфат пентахидрат

 

 

3b409

димеден хлорид трихидроксид

 

 

3b502

манганов(II) оксид

 

 

3b503

манганов сулфат, монохидрат

 

 

3b603

цинков оксид

 

 

3b604

цинков сулфат хептахидрат

 

 

3b605

цинков сулфат монохидрат

 

 

3b609

цинков хидроксид хлорид монохидрат

 

 

3b701

натриев молибдат дихидрат

 

 

3b801

натриев селенит

 

 

3b810, 3b811, 3b812,

3b813 и 3b817

инактивирани дрожди, обогатени със селен

 

4.   ЗООТЕХНИЧЕСКИ ДОБАВКИ

Идентификационен номер или функционални групи

Вещество

Описание, условия за употреба

4a, 4b, 4c и 4d

Ензими и микроорганизми от категорията „Зоотехнически добавки

 


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

„ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Употреба на някои продукти и вещества в производството на преработени биологични храни, дрожди и продукти от дрожди (по член 27, параграф 1, буква а) и член 27а, буква а)

РАЗДЕЛ А — ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО НОСИТЕЛИ

За да се извърши изчисляването, посочено в член 23, параграф 4, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 834/2007, хранителните добавки, отбелязани със звездичка в колоната с кодовия номер, се изчисляват като съставки от земеделски произход.

Код

Наименование

Подготовка на храни от

Специални условия и ограничения в допълнение към Регламент (ЕО) № 1333/2008

растителен произход

животински произход

E 153

Растителен въглен

 

X

Пепеляво козе сирене

Сирене „Morbier“

E 160b*

Анато, биксин, норбиксин

 

X

Червено сирене „Leicester“

Сирене „Double Gloucester“

Сирене „Cheddar“

Сирене „Mimolette“

E 170

Калциев карбонат

X

X

Да не се използва като оцветител или за калциево обогатяване на продуктите.

E 220

Серен диоксид

X

X (само за медовина)

В плодовите вина (вино, произведено от плодове, различни от грозде, в т.ч. ябълково вино (cider) и крушово вино (perry) и медовина със и без добавка на захар: 100 mg/l (максимални нива, налични от всички източници, изразени като SO2 в mg/l)

E 223

Натриев метабисулфит

 

X

Ракообразни

E 224

Калиев метабисулфит

X

X (само за медовина)

В плодовите вина (вино, произведено от плодове, различни от грозде, в т.ч. ябълково вино (cider) и крушово вино (perry) и медовина със и без добавка на захар: 100 mg/l (максимални нива, налични от всички източници, изразени като SO2 в mg/l)

E250

Натриев нитрит

 

X

За месни продукти. Тази добавка може да се използва само ако на компетентния орган са били представени достатъчно доказателства, че няма технологична алтернатива със същите гаранции и/или позволяваща да се съхранят специфичните качества на продукта. Не в комбинация с E252. Индикативно количество за влагане, изразено като NaNO2: 80 mg/kg, максимално остатъчно количество, изразено като NaNO2: 50 mg/kg

E252

Калиев нитрат

 

X

За месни продукти. Тази добавка може да се използва само ако на компетентния орган са били представени достатъчно доказателства, че няма технологична алтернатива със същите гаранции и/или позволяваща да се съхранят специфичните качества на продукта. Не в комбинация с E250. Индикативно количество за влагане, изразено като NaNO3: 80 mg/kg, максимално остатъчно количество, изразено като NaNO3: 50 mg/kg

E 270

Млечна киселина

X

X

 

E 290

Въглероден диоксид

X

X

 

E 296

Ябълчна киселина

X

 

 

E 300

Аскорбинова киселина

X

X

При храните от животински произход: месни продукти

E 301

Натриев аскорбат

 

X

При храните от животински произход: месни продукти във връзка с нитрати или нитрити

E 306(*)

Богати на токоферол Екстракт

X

X

Антиоксидант

E 322(*)

Лецитини

X

X

При храните от животински произход: млечни продукти.

Само ако са получени в резултат на биологично производство. Прилага се от 1 януари 2022 г. До тази дата – само ако са получени от биологични суровини.

E 325

Натриев лактат

 

X

Продукти на основата на мляко или месни продукти

E 330

Лимонена киселина

X

X

 

E 331

Натриеви цитрати

X

X

 

E 333

Калциеви цитрати

X

 

 

E 334

Винена киселина (L(+)-)

X

X (само за медовина)

При храните от животински произход: медовина

E 335

Натриеви тартарати

X

 

 

E 336

Калиеви тартарати

X

 

 

E 341 (i)

Монокалциев фосфат

X

 

Набухвателен агент за самонабухващо брашно

E 392*

Екстракти от розмарин

X

X

Само ако са получени в резултат на биологично производство.

E 400

Алгинова киселина

X

X

При храните от животински произход: млечни продукти

E 401

Натриев алгинат

X

X

При храните от животински произход: млечни продукти

E 402

Калиев алгинат

X

X

При храните от животински произход: млечни продукти

E 406

Агар

X

X

При храните от животински произход: млечни и месни продукти

E 407

Карагенан

X

X

При храните от животински произход: млечни продукти

E 410*

Гума локуст бийн

X

X

Само ако е получена в резултат на биологично производство. Прилага се от 1 януари 2022 г.

E 412*

Гума гуар

X

X

Само ако е получена в резултат на биологично производство. Прилага се от 1 януари 2022 г.

E 414*

Гума арабика

X

X

Само ако е получена в резултат на биологично производство. Прилага се от 1 януари 2022 г.

E 415

Ксантанова гума

X

X

 

E 417

Гума тара на прах

X

X

Сгъстител

Само ако е получена в резултат на биологично производство. Прилага се от 1 януари 2022 г.

E 418

Гума джелан

X

X

Само с ацилови групи

Само ако е получен/а в резултат на биологично производство. Прилага се от 1 януари 2022 г.

E 422

Глицерол

X

X

Само от растителен произход.

Само ако е получен в резултат на биологично производство. Прилага се от 1 януари 2022 г.

За растителни екстракти и ароматизанти, влагозадържащ агент в капсули и покрития на таблетки

E 440 (i)*

Пектин

X

X

При храните от животински произход: млечни продукти

E 464

Хидроксипропилметилцелулоза

X

X

Капсулиращ материал за капсули

E 500

Натриеви карбонати

X

X