1.   Европейското интегрирано управление на границите се състои от следните компоненти:

2.   Основните права, образованието и обучението, както и научните изследвания и иновациите са първостепенните компоненти при осъществяването на европейското интегрирано управление на границите.

1.   Агенцията се урежда с настоящия регламент.

2.   Агенцията включва Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана (наричан по-долу „постоянният корпус“), посочен в член 54, с капацитет до 10 000 души оперативен персонал в съответствие с приложение I.

3.   За да се осигури съгласувано европейско интегрирано управление на границите, Агенцията улеснява и увеличава ефективността на прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници, и по-специално Регламент (ЕС) 2016/399, и на мерките на Съюза, свързани с връщането.

4.   Агенцията допринася за непрекъснатото и еднакво прилагане по външните граници на правото на Съюза, включително достиженията на правото на Съюза в областта на основните права, по-специално Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“). Този принос включва обмен на добри практики.

1.   Европейската гранична и брегова охрана прилага европейското интегрирано управление на границите в условията на споделена отговорност на Агенцията и на националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото изпълнява операции за наблюдение на морските граници и всякакви други задачи по граничен контрол. Държавите членки запазват основната отговорност за управлението на своите участъци от външните граници.

2.   Агенцията предоставя техническа и оперативна помощ при изпълнението на мерки, свързани с връщането, съгласно член 48 от настоящия регламент, по искане на засегнатата държава членка или по собствена инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка. Държавите членки запазват цялата отговорност за приемане на решенията за връщане и на мерките във връзка със задържането на подлежащи на връщане лица в съответствие с Директива 2008/115/ЕО.

3.   Държавите членки гарантират управлението на външните си граници и изпълнението на решенията за връщане, в тясно сътрудничество с Агенцията, в свой интерес и в общия интерес на всички държави членки, при пълно спазване на правото на Съюза, включително на основните права, и в съответствие с цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, посочен в член 8.

4.   Агенцията оказва подкрепа за прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници и изпълнението на решенията за връщане, чрез укрепване, оценяване и координиране на действията на държавите членки и чрез предоставяне на техническа и оперативна помощ при изпълнението на тези мерки и по въпроси в областта на връщането. Агенцията не оказва подкрепа за изпълнението на мерки и не участва в дейности, свързани с контрола по вътрешните граници. Агенцията носи пълна отговорност и се отчита за взетите от нея решения и дейностите, за които единствена носи отговорност съгласно настоящия регламент.

5.   Държавите членки могат да си сътрудничат на оперативно ниво с други държави членки или с трети държави, когато такова сътрудничество е съвместимо със задачите на Агенцията. Държавите членки се въздържат от всякаква дейност, която би могла да застраши функционирането на Агенцията или постигането на нейните цели. Държавите членки докладват на Агенцията за посоченото оперативно сътрудничество с други държави членки или с трети държави по външните граници и в областта на връщането. Изпълнителният директор информира управителния съвет по тези въпроси редовно и най-малко веднъж годишно.

1.   Комисията и европейската гранична и брегова охрана гарантират ефективността на европейското интегрирано управление на границите посредством цикъл на многогодишната стратегическа политика, който се приема в съответствие с процедурата, посочена в параграф 4.

2.   В многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите се посочват възможностите за справяне с предизвикателствата в областта на управлението на границите и връщането по последователен, интегриран и систематичен начин. В нея се посочват приоритетите на политиката и се предвиждат стратегически насоки за петгодишен период по отношение на компонентите, посочени в член 3.

3.   Цикълът на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите се състои от четирите етапа, посочени в параграфи 4—7.

4.   Въз основа на стратегическия анализ на риска за европейското интегрирано управление на границите, посочен в член 29, параграф 2, Комисията подготвя документ за политиката, с който се разработва многогодишна стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета този документ за политиката за обсъждане. След обсъждането Комисията приема съобщение за утвърждаване на многогодишна стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите.

5.   С цел изпълнението на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите с решение на управителния съвет, прието въз основа на предложение от изпълнителния директор, което се изготвя в тясно сътрудничество с държавите членки и Комисията, Агенцията утвърждава техническа и оперативна стратегия за европейско интегрирано управление на границите. Когато това е обосновано, Агенцията взема предвид особеното положение на държавите членки, по-специално географското им положение. Техническата и оперативна стратегия е в съответствие с член 3 и с многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. С нея се насърчава и подкрепя прилагането на европейското интегрирано управление на границите във всички държави членки.

6.   С цел изпълнението на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите държавите членки изготвят национални стратегии за европейско интегрирано управление на границите чрез тясно сътрудничество между всички национални органи, които отговарят за управлението на външните граници и връщането. Тези национални стратегии са в съответствие с член 3, с многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите и с техническата и оперативна стратегия.

7.   Четири години след приемането на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите Комисията извършва задълбочена оценка на нейното изпълнение. Резултатите от тази оценка се вземат предвид при подготовката на следващия цикъл на многогодишната стратегическа политика. Държавите членки и Агенцията своевременно предоставят на Комисията необходимата информация за извършването на тази оценка. Комисията съобщава резултатите от тази оценка на Европейския парламент и Съвета.

8.   Когато ситуацията по външните граници или в областта на връщането изисква промяна на приоритетите на политиката, Комисията изменя многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите или съответни части от нея в съответствие с процедурата, предвидена в параграф 4.

Когато Комисията изменя многогодишната стратегическа политика съгласно първа алинея, техническата и оперативната стратегия и националните стратегии се адаптират, ако е необходимо.

1.   Въз основа на цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, посочен в член 8, европейската гранична и брегова охрана установява процес за интегрирано планиране за управлението на границите и връщането, включително процеси за оперативно планиране, планиране на действия при извънредни ситуации и планиране за развитието на способностите. Процесът за интегрирано планиране се установява в съответствие с параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

2.   Държавите членки и Агенцията приемат оперативни планове за управлението на границите и връщането. Оперативните планове на държавите членки, свързани с участъци от границите с високи и критични степени на въздействие, се координират със съседните държави членки и с Агенцията с оглед изпълнението на необходимите трансгранични мерки и оказването на подкрепа от страна на Агенцията. За дейностите на Агенцията процесите за оперативно планиране за следващата година се посочват в приложение към единния програмен документ, посочен в член 102. За всяка конкретна оперативна дейност процесите за оперативно планиране трябва да имат за резултат посочените в член 38 и член 74, параграф 3 оперативни планове. Оперативните планове или части от тях могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 92, когато е целесъобразно.

3.   Всяка държава членка приема план за действие при извънредни ситуации за управлението на своите граници и връщането. В съответствие с националните стратегии за интегрирано управление на границите в плановете за действие при извънредни ситуации се описват всички необходими мерки и ресурси за евентуално укрепване на способностите, включително логистиката и подкрепата както на национално равнище, така и от страна на Агенцията.

Частта от плановете за действие при извънредни ситуации, която изисква допълнителна подкрепа от европейската гранична и брегова охрана, се изготвя съвместно от засегнатата държава членка и Агенцията, в тясно сътрудничество със съседните държави членки.

4.   Държавите членки приемат национални планове за развитие на способностите за управлението на границите и за връщането в съответствие със своите национални стратегии за интегрирано управление на границите. В националните планове за развитие на способностите се описва средносрочното и дългосрочното развитие на националните способности за управление на границите и за връщане.

Националните планове за развитие на способностите са насочени към развитието на всеки от компонентите на европейското интегрирано управление на границите, по-специално към политиката за набиране и обучение на гранични служители и специалисти в областта на връщането, придобиването и поддръжката на оборудването, необходимо за научноизследователски и развойни дейности, както и съответните условия и източници на финансиране.

5.   Плановете за действие при извънредни ситуации и националните планове за развитие на способностите, посочени в параграфи 3 и 4, се основават на сценарии, извлечени чрез анализ на риска. Тези сценарии отразяват възможното развитие на ситуацията по външните граници и в областта на незаконната имиграция, както и предизвикателствата, набелязани в цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. Тези сценарии се посочват в плановете за действие при извънредни ситуации и националните планове за развитие на способностите, с които те са свързани.

6.   Методологията и процедурата за утвърждаване на плановете, посочени в параграфи 3 и 4, се приемат от управителния съвет, след консултация с държавите членки, въз основа на предложение на изпълнителния директор.

7.   Агенцията изготвя обобщение на националните планове за развитие на способностите и многогодишна стратегия за придобиването на оборудването на Агенцията, посочено в член 63, както и многогодишното планиране на профилите на персонала за създаването на постоянния корпус.

Агенцията изпраща това обобщение на държавите членки и Комисията с цел набелязване на възможни полезни взаимодействия и възможности за сътрудничество в различните области, обхванати от националните планове за развитие на способностите, включително съвместно възлагане на обществени поръчки. Въз основа на набелязаните полезни взаимодействия Агенцията може да покани държавите членки да участват в последващи действия за сътрудничество.

8.   Управителният съвет заседава най-малко веднъж годишно, за да обсъди и одобри пътната карта за способностите на европейската гранична и брегова охрана. Пътната карта за способностите се предлага от изпълнителния директор въз основа на обобщението на националните планове за развитие на способностите, като се вземат предвид, inter alia, резултатите от анализа на риска и оценките на уязвимостта, извършени в съответствие с членове 29 и 32, и собствените многогодишни планове на Агенцията. След като пътната карта за способностите бъде одобрена от управителния съвет, тя се добавя като приложение към техническата и оперативна стратегия, посочена в член 8, параграф 5.

1.   Агенцията изпълнява следните задачи:

2.   Агенцията осъществява комуникационни дейности по въпросите, попадащи в рамките на нейния мандат. Тя предоставя на обществеността точна, подробна, навременна и изчерпателна информация относно своите дейности.

Тези комуникационни дейности не трябва да препятстват изпълнението на задачите, посочени в параграф 1 на настоящия член, и по-специално не водят до разкриването на оперативна информация, която, ако бъде оповестена публично, би застрашила постигането на целта на операциите. Агенцията осъществява комуникационните дейности, без да се засяга член 92 и в съответствие със съответните планове за комуникационни дейности и разпространение на информация, приети от управителния съвет, и в тясно сътрудничество с други органи, служби и агенции, когато е целесъобразно.

1.   С цел изпълнение на задачите, които са им възложени с настоящия регламент, Агенцията, националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, и националните органи, които отговарят за връщането, споделят по навременен и точен начин цялата необходима информация в съответствие с настоящия регламент и други приложими актове на правото на Съюза и националното право относно обмена на информация.

2.   Агенцията предприема целесъобразни мерки за улесняване на обмена с Комисията и държавите членки на информация, която е от значение за нейните задачи.

При наличието на информация от значение за нейните задачи Агенцията обменя с други съответни органи, служби и агенции на Съюза тази информация за целите на анализа на риска, събирането на статистически данни, оценката на ситуацията в трети държави, обучението и подкрепата за държавите членки във връзка с планирането на действия при извънредни ситуации. За тази цел между органите, службите и агенциите на Съюза се разработват необходимите инструменти и структури.

3.   Агенцията предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена на информация, която е от значение за нейните задачи, с Ирландия и Обединеното кралство, когато тази информация е свързана с дейности, в които те участват в съответствие с член 70 и член 100, параграф 5.

1.   Всяка държава членки определя национално звено за контакт, което осъществява комуникация с Агенцията по всички въпроси, отнасящи се до дейностите на Агенцията, без да се засягат функциите на националните координационни центрове. С националните звена за контакт може да бъде осъществена връзка по всяко време и те осигуряват навременното разпространение на цялата информация от Агенцията до всички съответни органи в съответната държава членка, по-специално до членовете на управителния съвет и националния координационен център.

2.   Държавите членки могат да определят до двама служители, представляващи техните национални звена за контакт, които да бъдат разпределени към Агенцията като служители за връзка. Служителите за връзка улесняват комуникацията между националните звена за контакт и Агенцията и могат, ако е необходимо, да присъстват на съответните заседания.

3.   Агенцията предоставя на служителите за връзка необходимите помещения в своята централа и подходяща подкрепа за изпълнението на техните задължения. Всички други разходи, които възникват във връзка с разполагането на служители за връзка, се поемат от държавата членка. Управителният съвет установява правилата и условията за разполагането, както и правилата относно подходящата подкрепа, която трябва да бъде предоставена.

1.   Агенцията създава и поддържа комуникационна мрежа, за да осигури комуникационните дейности и аналитичните инструменти и да позволи обмена на чувствителна некласифицирана информация и класифицирана информация по сигурен начин и в почти реално време с националните координационни центрове и между тях.

Всяка система или приложение, които използват комуникационната мрежа, трябва да съответстват на правото на Съюза в областта на защита на данните през целия им експлоатационен цикъл.

Комуникационната мрежа функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата и позволява:

2.   Агенцията предоставя техническа подкрепа и гарантира, че комуникационната мрежа работи постоянно и може да поддържа комуникационните и информационните системи, управлявани от Агенцията.

1.   Агенцията може да предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена на информация от значение за нейните задачи с Европейския парламент, Съвета, Комисията, държавите членки и, когато е целесъобразно, с други институции на Съюза, с органите, службите и агенциите на Съюза, с международните институции, изброени в член 68, параграф 1 и с трети държави съгласно член 71.

2.   Агенцията разработва, внедрява и управлява информационна система, посредством която е възможен обменът на класифицирана и чувствителна некласифицирана информация с участниците, посочени в параграф 1 от настоящия член, както и обменът на лични данни по членове 86 – 91 в съответствие с член 92.

3.   Агенцията внедрява информационните системи, посочени в параграф 2 от настоящия член, в комуникационната мрежа, посочена в член 14, когато това е целесъобразно.

1.   Eurosur се използва за граничните проверки на определените гранични контролно-пропускателни пунктове и за наблюдение на сухоземните, водни и въздушни граници, включително за наблюдението, откриването, идентифицирането, проследяването, предотвратяването и разкриването на случаи на неразрешено преминаване на границите за целите на разкриването, предотвратяването и борбата с незаконната имиграция и трансграничните престъпления и допринасянето за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигранти.

2.   Eurosur не се използва за правни или административни мерки, предприети след като компетентните органи на дадена държава членка са установили трансгранични престъпни дейности или неразрешени преминавания от лица на външните граници.

1.   Държавите членки и Агенцията използват Eurosur за обмена на информация и за сътрудничеството в областта на граничния контрол, като вземат предвид съществуващите механизми за обмен на информация и за сътрудничество. Eurosur е съставена от следните компоненти:

2.   Националните координационни центрове предоставят на Агенцията — чрез комуникационната мрежа, посочена в член 14, и съответните системи — информацията от своите национални картини на състоянието и, ако е приложимо, от специални картини на състоянието, която е необходима за създаването и поддържането на европейската картина на състоянието.

3.   Агенцията предоставя на националните координационни центрове чрез комуникационната мрежа неограничен достъп двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, до специални картини на състоянието и до европейската картина на състоянието.

1.   Всяка държава членка определя, управлява и поддържа национален координационен център, който координира и обменя информация между всички органи, които отговарят за контрола на външните граници на национално равнище, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията. Всяка държава членка уведомява Комисията за създаването на своя национален координационен център, а Комисията незабавно информира останалите държави членки и Агенцията за това.

2.   Без да се засяга член 13 и в рамката на Eurosur, националният координационен център е единственото звено за контакт за целите на обмена на информация и на сътрудничеството с другите национални координационни центрове и с Агенцията.

3.   Националният координационен център:

4.   Държавите членки могат да възложат на регионални, местни, функционални или други органи, които са в състояние да вземат оперативни решения, да осигурят осведомеността за състоянието и способността за реагиране в техните съответни области на компетентност, включително задачите и правомощията, изброени в параграф 3, букви в), д) и е).

5.   Решението на държава членка за възлагане на задачи в съответствие с параграф 4 не засяга възможността националният координационен център да сътрудничи и да обменя информация с други национални координационни центрове и с Агенцията.

6.   В предварително определени случаи, установени на национално равнище, даден национален координационен център може да оправомощи орган, посочен в параграф 4, да осъществява комуникация и да обменя информация с регионалните органи или с националния координационен център на друга държава членка или с компетентните органи на трета държава, при условие че този оправомощен орган редовно информира своя национален координационен център относно подобна комуникация и обмен на информация.

7.   Националният координационен център функционира двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

1.   Комисията, в тясно сътрудничество с Агенцията и с всеки друг съответен орган, служба или агенция на Съюза, приема и осигурява практически наръчник за прилагане и управление на Eurosur (наричан по-долу „наръчникът за Eurosur“). В наръчника за Eurosur се съдържат технически и оперативни указания, препоръки и добри практики, включително във връзка със сътрудничеството с трети държави. Комисията приема наръчника за Eurosur под формата на препоръка.

2.   След консултации с държавите членки и с Агенцията Комисията може да реши да обозначи части от наръчника за Eurosur като класифицирани с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, в съответствие с правилата, установени в процедурния правилник на Комисията.

1.   Агенцията и държавите членки осигуряват въвеждането на процедури за мониторинг на техническото и оперативното функциониране на Eurosur съобразно с целите за постигане на адекватна осведоменост за състоянието и способност за реагиране по външните граници.

2.   Агенцията извършва постоянен мониторинг за качеството на услугата, предлагана от комуникационната мрежа, посочена в член 14, както и за качеството на данните, споделяни в европейската картина на състоянието.

3.   Агенцията предава информацията, събрана по време на мониторинга по параграф 2, на националните координационни центрове и съответните структури за командване и контрол, използвани за операциите на Агенцията, като част от услугите на Eurosur за обединяване на данни. Тази информация е с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

1.   Националните картини на състоянието, европейската картина на състоянието и специалните картини на състоянието се създават чрез събиране, оценка, съпоставяне, анализ, тълкуване, създаване, визуализация и разпространение на информация.

Картините на състоянието, посочени в първа алинея, се състоят от следните информационни категории:

2.   Картините на състоянието, посочени в параграф 1, дават възможност за идентифициране и проследяване на събития, операции и съответен анализ, свързани със ситуации, при които е застрашен човешки живот.

3.   Комисията приема акт за изпълнение за конкретизиране на информационните категории на картините на състоянието и установяване на правилата за създаване на специални картини на състоянието. В акта за изпълнение се посочват видът информация, която трябва да се предостави, субектите, които отговарят за събирането, обработването, архивирането и предаването на конкретна информация, както и максималните срокове за докладване, правилата за сигурност и защита на данните и свързаните с тях механизми за контрол на качеството. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 122, параграф 2.

1.   Всеки национален координационен център създава и поддържа национална картина на състоянието, за да осигурява за всички органи, които отговарят за контрола на външните граници на национално ниво, ефективна, точна и навременна информация.

2.   Националната картина на състоянието е съставена от информация, събрана от следните източници:

3.   Всеки национален координационен център определя само една индикативна степен на въздействие — от „ниска“ и „средна“ до „висока“ и „много висока“, за всеки от инцидентите в категорията на събитията на националната картина на ситуацията. Всички инциденти се съобщават на Агенцията.

4.   Всеки национален координационен център може да реши, по искане на компетентния национален орган, да ограничи достъпа до информацията, свързана с националната сигурност, включително с военни активи, въз основа на принципа „необходимост да се знае“.

5.   Националните координационни центрове на съседни държави членки могат да споделят помежду си непосредствено и в почти реално време картината на състоянието за съседни участъци от външните граници, включително разположението, състоянието и вида на собствените активи, действащи в съседни участъци от външните граници.

1.   Агенцията създава и поддържа европейска картина на състоянието, за да осигурява на националните координационни центрове и на Комисията ефективна, точна и навременна информация и анализ, обхващащи външните граници, предграничната зона и неразрешените вторични движения.

2.   Европейската картина на състоянието е съставена от информация, събрана от следните източници:

3.   Категорията на събитията в европейската картина на състоянието включва информация относно:

4.   Оперативната категория на европейската картина на състоянието съдържа информация за координираните от Агенцията съвместни операции и бърза намеса и за зоните на гореща точка, и включва мандат на мисията, местоположение, състояние, продължителност, информация за държавите членки и другите участници, ежедневни и седмични доклади за състоянието, статистически данни и информационни пакети за средствата за масово осведомяване.

5.   Информацията за собствените активи от оперативната категория на европейската картина на състоянието може, когато е целесъобразно, да е с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

6.   В европейската картина на състоянието Агенцията взема предвид степените на въздействие, които са били определени от националните координационни центрове за конкретни инциденти от националните картини на състоянието. За всеки инцидент в предграничната зона Агенцията определя само една индикативна степен на въздействие и информира националните координационни центрове за това.

1.   Агенцията и държавите членки могат да създават и поддържат специални картини на състоянието с цел подкрепа на конкретни оперативни дейности по външните граници или обмен на информация с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и с международните организации, изброени в член 68, параграф 1, или с трети държави, както е предвидено в член 75.

2.   Специалните картини на състоянието се състоят от подкатегория на информацията от националните картини на състоянието и европейската картина на състоянието.

3.   Подробните правила за създаване и споделяне на специалните картини на състоянието се установяват в оперативен план за съответните оперативни дейности и в двустранно или многостранно споразумение, когато специалната картина на състоянието е създадена в рамките на двустранно или многостранно сътрудничество с трети държави. Всяко споделяне на информация съгласно настоящия параграф се извършва в съответствие с принципа на съгласие на създателя на информацията.

1.   Агенцията координира услугите на Eurosur за обединяване на данни, за да предоставя редовно, надеждно и по ефективен от гледна точка на разходите начин на националните координационни центрове, на Комисията и за свои нужди информация за външните граници и за предграничната зона.

2.   При поискване от тяхна страна Агенцията предоставя на националните координационни центрове информация за външните граници на държавата членка, към която спадат, и за предграничната зона, като тази информация може да е получена от:

3.   Агенцията може да откаже да изпълни искане на национален координационен център по технически, финансови или оперативни причини. Агенцията уведомява своевременно националния координационен център относно причините за такъв отказ.

4.   Агенцията може да използва по своя инициатива средствата за наблюдение, посочени в параграф 2, за събиране на информация относно предграничната зона, която е от значение за целите на европейската картина на състоянието.

1.   Агенцията извършва мониторинг на тенденциите, обема и маршрутите при миграционните потоци към и в рамките на Съюза, както и на тенденциите или други възможни предизвикателства по външните граници и във връзка с връщането. За тази цел Агенцията, с решение на управителния съвет въз основа на предложение от изпълнителния директор, утвърждава общ модел за интегриран анализ на риска, който се прилага от Агенцията и от държавите членки. Общият интегриран модел за анализ на риска се утвърждава и актуализира, когато е необходимо, въз основа на резултатите от оценката на изпълнението на цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, посочен в член 8, параграф 7.

2.   Агенцията изготвя обобщени годишни анализи на риска и ги представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията, като прилага правилата за безопасност, приети в съответствие с член 92, както и специализирани анализи на риска за оперативните дейности. На всеки две години Агенцията, в тясно сътрудничество с държавите членки, изготвя и представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията стратегически анализ на риска за европейското интегрирано управление на границите. Този стратегически анализ на риска се взема предвид при подготовката на цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. Агенцията изготвя обобщените годишни анализи на риска и стратегическите анализи на риска въз основа на получената информация, включително от държавите членки. В резултатите от тези анализи на риска личните данни се анонимизират.

3.   Посоченият в параграф 2 анализ на риска обхваща всички аспекти от значение за европейското интегрирано управление на границите с оглед на разработването на механизъм за ранно предупреждение.

4.   Агенцията публикува изчерпателна информация за общия интегриран модел за анализ на риска.

5.   Държавите членки предоставят на Агенцията цялата необходима информация относно ситуацията, тенденциите и възможните заплахи по външните граници и в областта на връщането. Държавите членки — редовно или по искане на Агенцията, предоставят цялата необходима информация, като например статистически и оперативни данни, събрани във връзка с европейското интегрирано управление на границите, която е включена в списъка на задължителните информация и данни, които трябва да бъдат обменяни с Агенцията съгласно член 100, параграф 2, буква д), както и информация, получена от аналитичните категории в националните картини на състоянието, посочени в член 25.

6.   Резултатите от анализа на риска се представят на управителния съвет и се споделят с компетентните органи на държавите членки по навременен и точен начин.

7.   Държавите членки вземат предвид резултатите от анализа на риска при планирането на операциите и дейностите си по външните граници, както и дейностите си по отношение на връщането.

8.   Агенцията отчита резултатите от даден общ модел за интегриран анализ на риска при изготвянето на общите основни учебни програми за обучение, посочени в член 62.

1.   Агенцията осигурява редовния мониторинг на управлението на външните граници и връщането във всички държави членки чрез своите служители за връзка.

Агенцията може да вземе решение служител за връзка да отговаря за най-много четири държави членки, разположени в географска близост.

2.   Изпълнителният директор назначава експерти от редовния персонал, които се разполагат като служители за връзка. Изпълнителният директор представя, въз основа на анализ на риска и като се консултира със съответните държави членки, предложение относно естеството и условията на разполагането, държавата членка или региона, в която/който може да бъде разположен служител за връзка, и евентуалните задачи, които не са обхванати от параграф 3. Предложението на изпълнителния директор се одобрява от управителния съвет. Изпълнителният директор уведомява съответната държава членка за назначаването и заедно с нея определя мястото на разполагане.

3.   Служителите за връзка действат от името на Агенцията и тяхната задача е да насърчават сътрудничеството и диалога между Агенцията и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, както и националните органи, които отговарят за връщането. По-специално служителите за връзка:

4.   Ако докладите на служителя за връзка, посочени в параграф 3, буква и), пораждат опасения за един или повече от аспектите от значение за съответната държава членка, изпълнителният директор без забавяне информира тази държава членка.

5.   За целите на параграф 3 служителят за връзка, в съответствие с националните правила и правилата на Съюза за сигурност и защита на данните:

6.   Докладът на служителя за връзка, посочен в параграф 3, буква в) от настоящия член, се включва в оценката на уязвимостта съгласно член 32. Докладът се предава на съответната държава членка.

7.   При изпълнението на задълженията си служителите за връзка приемат указания единствено от Агенцията.

1.   С решение на управителния съвет, прието въз основа на предложение от изпълнителния директор, Агенцията установява обща методология за оценка на уязвимостта, изготвена в тясно сътрудничество с държавите членки и с Комисията. Тази методология включва обективни критерии, съгласно които Агенцията извършва оценката на уязвимостта, честотата на оценките, начините на извършване на последователни оценки на уязвимостта и правилата за ефективна система за мониторинг на изпълнението на препоръките на изпълнителния директор, посочени в параграф 7.

2.   Агенцията извършва мониторинг и оценка на наличието в държавите членки на техническо оборудване, системи, способности, ресурси, инфраструктура и персонал, притежаващ подходящи умения и преминал съответно обучение, необходими за граничния контрол съгласно член 3, параграф 1, буква а). Във връзка с това Агенцията оценява националните планове за развитие на способностите, посочени в член 9, параграф 4, от гледна точка на капацитета за упражняване на граничен контрол, като отчита, че някои национални способности могат да бъдат частично използвани за цели, различни от граничен контрол. За целите на бъдещото планиране Агенцията извършва такива мониторинг и оценка като превантивна мярка, въз основа на анализи на риска, изготвени в съответствие с член 29, параграф 2. Агенцията извършва тези мониторинг и оценка най-малко веднъж годишно, освен ако изпълнителният директор не реши друго въз основа на анализи на риска или предходна оценка на уязвимостта. При всички случаи всяка държава членка подлежи на мониторинг и оценка най-малко веднъж на всеки три години.

3.   Без да се засяга член 9, държавите членки предоставят по искане на Агенцията информация относно техническото оборудване, персонала и, доколкото е възможно, финансовите ресурси, които са на разположение на национално равнище за упражняване на граничен контрол. Държавите членки представят също така по искане на Агенцията информация относно плановете си за действие при извънредни ситуации във връзка с управлението на границите.

4.   Целта на оценката на уязвимостта е Агенцията да оцени капацитета и готовността на държавите членки да се справят с настоящи и бъдещи предизвикателства по външните граници, да идентифицира, особено по отношение на държавите членки, които са изправени пред конкретни и прекомерни предизвикателства, възможните непосредствени последици по външните граници и по-нататъшните последици за функционирането на Шенгенското пространство; да оцени капацитета им за участие в постоянния корпус и във фонда от техническо оборудване, включително фонда за оборудване за бързо реагиране; както и да оцени капацитета на държавите членки за прием за целите на подкрепата от европейската гранична и брегова охрана в съответствие с член 9, параграф 3. Тази оценка не засяга механизма за оценка по Шенген.

5.   В оценката на уязвимостта Агенцията оценява, в качествено и количествено отношение, капацитета на държавите членки за изпълнение на всички задачи във връзка с управлението на границите, включително капацитета за справяне с възможното пристигане на голям брой лица на тяхна територия.

6.   Предварителните резултати от оценката на уязвимостта се представят на съответните държави членки. Съответните държави членки могат да представят коментари по оценката.

7.   Когато е необходимо, изпълнителният директор, след консултация със съответната държава членка, отправя препоръка, в която се определят необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети от тази държава членка, както и срокът за изпълнението им. Изпълнителният директор приканва съответните държави членки да вземат необходимите мерки въз основа на план за действие, изготвен от държавата членка след консултация с изпълнителния директор.

8.   Изпълнителният директор основава мерките, които препоръчва на съответните държави членки, на резултатите от оценката на уязвимостта, като взема предвид анализа на риска на Агенцията, коментарите на съответната държава членка и резултатите от механизма за оценка по Шенген.

Препоръчаните мерки са насочени към отстраняване на слабостите, установени при оценката, с цел да се повиши готовността на държавите членки да се справят с настоящи и бъдещи предизвикателства по външните им граници чрез укрепване или подобряване на техния капацитет, техническо оборудване, системи, ресурси и планове за действие при извънредни ситуации. Изпълнителният директор може да предложи на държавите членки техническия опит на Агенцията в подкрепа на изпълнението на препоръчаните мерки.

9.   Изпълнителният директор извършва мониторинг на изпълнението на препоръчаните мерки посредством редовни доклади, които се представят от държавите членки въз основа на плановете за действие, посочени в параграф 7.

Когато съществува риск, че държава членка няма да изпълни препоръчаната мярка в рамките на определения в съответствие с параграф 7 срок, изпълнителният директор незабавно уведомява за това члена на управителния съвет от съответната държава членка и Комисията. След консултация с члена на управителния съвет от съответната държава членка, изпълнителният директор отправя запитване до съответните органи на тази държава членка относно причините за забавянето и предлага подкрепата на Агенцията за улесняване на изпълнението на мярката.

10.   Когато някоя държава членка не изпълни необходимите мерки, посочени в препоръката, в рамките на срока, определен в съответствие с параграф 7 от настоящия член, изпълнителният директор отнася въпроса до управителния съвет и уведомява Комисията. По предложение на изпълнителния директор управителният съвет приема решение, в което се определят необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети от съответната държава членка, както и срокът за изпълнението им. Решението на управителния съвет е задължително за държавата членка. Ако държавата членка не изпълни мерките в рамките на срока, определен в решението, управителният съвет уведомява Съвета и Комисията, като могат да се предприемат допълнителни действия в съответствие с член 42.

11.   Оценката на уязвимостта, включително подробно описание на резултата от оценката на уязвимостта, мерките, предприети от държавите членки в отговор на оценката на уязвимостта, както и информация за напредъка по изпълнението на предходни препоръчани мерки се предават, редовно и най-малко веднъж годишно, на Европейския парламент, Съвета и Комисията в съответствие с член 92.

1.   Полезното взаимодействие между оценката на уязвимостта и механизма за оценка по Шенген се увеличава максимално с цел създаване на подобрена картина на състоянието на функционирането на Шенгенското пространство, като се избягва, доколкото е възможно, дублирането на усилия от страна на държавите членки и се гарантира по-добре координирано използване на съответните финансови инструменти на Съюза в подкрепа на управлението на външните граници.

2.   За целите, посочени в параграф 1, Комисията и Агенцията установяват необходимите договорености, за да споделят помежду си по редовен, сигурен и навременен начин цялата информация, свързана с резултатите от оценките на уязвимостта и резултатите от оценките, извършени в рамките на механизма за оценка по Шенген в областта на управлението на границите. Този механизъм за обмен обхваща докладите за оценките на уязвимостта и посещенията за оценка по Шенген, последващите препоръки, плановете за действие и всички актуализации на изпълнението на плановете за действие, представени от държавите членки.

3.   За целите на механизма за оценка по Шенген, доколкото той се отнася до управлението на външните граници, Комисията споделя резултатите от оценките на уязвимостта с всички членове на екипите за оценка по Шенген, участващи в оценката на съответната държава членка. Тази информация се счита за чувствителна по смисъла на Регламент (ЕС) № 1053/2013 и се третира по съответния начин.

4.   Договореностите, посочени в параграф 2, обхващат резултатите от оценките, извършени в рамките на механизма за оценка по Шенген в областта на връщането, за да се гарантира пълната осведоменост на Агенцията относно установените недостатъци, която да ѝ позволи да предложи подходящи мерки в подкрепа на съответните държави членки в това отношение.

1.   Въз основа на извършените от Агенцията анализ на риска и оценка на уязвимостта и след постигане на съгласие със съответната държава членка, Агенцията определя или променя за всеки от участъците от външните граници на държавите членки следните степени на въздействие:

2.   С цел бързо справяне с кризисни ситуации в определен граничен участък, когато анализът на риска на Агенцията показва, че инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранични престъпления в района на съответния участък от външната граница, имат решаващо въздействие върху сигурността на границите до такава степен, че излагат на риск функционирането на Шенгенското пространство, Агенцията със съгласието на съответната държава членка определя временно „критична“ степен на въздействие за този участък от външната граница.

3.   Когато между съответната държава членка и Агенцията не бъде постигнато съгласие във връзка с определянето на степента на въздействие на участък от външната граница, степента на въздействие, която е била определена за този участък от границата, не се променя.

4.   Националният координационен център, в тясно сътрудничество с други компетентни национални органи, оценява постоянно дали е необходимо да се промени степента на въздействие на някой от участъците от външните граници, като взема предвид информацията, която се съдържа в националната картина на състоянието, и информира Агенцията за това.

5.   Агенцията посочва степените на въздействие, определени за участъците от външните граници, в европейската картина на състоянието.

1.   Държавите членки гарантират, че граничният контрол на участъците от външните граници съответства на определените степени на въздействие, както следва:

2.   Националните координационни центрове редовно информират Агенцията за мерките, предприети на национално равнище съгласно параграф 1, букви в) и г).

3.   Когато е определена средна, висока или критична степен на въздействие за участък от външната граница, който е съседен на участък от границата на друга държава членка или трета държава, с която има споразумения, договорености или регионални мрежи съгласно членове 72 и 73, националният координационен център се свързва с националния координационен център на съседната държава членка или с компетентния орган на съседната трета държава и се стреми да координира заедно с Агенцията необходимите трансгранични мерки.

4.   Съвместно с държавите членки Агенцията оценява определянето на степените на въздействие и на съответните мерки, предприети на национално равнище и на равнището на Съюза. Тази оценка се използва за целите на оценката на уязвимостта, която се изготвя от Агенцията в съответствие с член 32.

1.   Държава членка може да поиска помощ от Агенцията при изпълнението на задълженията си за контрол на външните граници. Освен това Агенцията изпълнява мерки в съответствие с членове 41 и 42.

2.   Агенцията организира оказването на подходяща оперативна и техническа помощ за приемащата държава членка и може, като действа в съответствие с приложимото право на Съюза и приложимото международно право, включително принципа на забрана за връщане, да предприеме една или повече от следните мерки:

3.   Агенцията финансира или съфинансира дейностите, посочени в параграф 2, от своя бюджет в съответствие с приложимите към нея финансови правила.

4.   При възникване на значителни допълнителни финансови потребности за Агенцията поради ситуация по външните граници тя без забавяне информира Европейския парламент, Съвета и Комисията за това.

1.   Държава членка може да поиска от Агенцията да започне съвместни операции за справяне с нововъзникващи предизвикателства, включително с незаконна имиграция, настоящи и бъдещи заплахи по нейните външни граници или трансгранични престъпления, или да предостави увеличена оперативна и техническа помощ при изпълнението на задълженията ѝ по отношение на контрола на външните граници. Като част от искането държавата членка може също така да посочи профилите на оперативния персонал, нужен за съвместната операция, включително на персонала с изпълнителни правомощия, ако е приложимо.

2.   По искане на държава членка, изправена пред ситуация на конкретни и прекомерни предизвикателства, особено когато на места по външните граници пристигат голям брой граждани на трети държави, които се опитват да влязат без разрешение на територията на посочената държава членка, Агенцията може да осъществи бърза гранична намеса за ограничен срок на територията на приемащата държава членка.

3.   Изпълнителният директор оценява, одобрява и координира направените от държавите членки предложения за съвместни операции или бърза гранична намеса. Съвместните операции и бързата гранична намеса се предшестват от задълбочен, надежден и актуален анализ на риска, който дава възможност на Агенцията да подреди по приоритет предложените съвместни операции и бърза гранична намеса, като отчита степените на въздействие, определени за участъците от външните граници в съответствие с член 34, и наличието на ресурси.

4.   Целите на съвместна операция или бърза гранична намеса могат да бъдат постигнати като част от многоцелева операция. Тези операции може да включват функции за брегова охрана и предотвратяване на трансгранични престъпления, като се обръща особено внимание на борбата срещу незаконното превеждане на мигранти през граница или трафика на хора, както и управление на миграцията, като се обръща особено внимание на установяването на самоличност, регистрацията, събирането на информация и връщането.

1.   При подготовката на съвместна операция изпълнителният директор, в сътрудничество с приемащата държава членка, изготвя списък на необходимото техническо оборудване, персонал и профили на персонала — включително, ако е приложимо, на персонала, на когото трябва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия в съответствие член 82, параграф 2. Списъкът се изготвя, като се вземат предвид наличните ресурси на приемащата държава членка и искането на приемащата държава членка съгласно член 37. Въз основа на тези елементи Агенцията определя пакет от мерки за техническо и оперативно подкрепление, както и дейности за изграждане на капацитет, които да бъдат включени в оперативния план.

2.   Изпълнителният директор изготвя оперативен план за съвместни операции по външните граници. Изпълнителният директор и приемащата държава членка, като се консултират своевременно и в тясно сътрудничество с участващите държави членки, постигат съгласие по оперативния план, в който подробно се описват организационните и процедурните аспекти на съвместната операция.

3.   Оперативният план е задължителен за Агенцията, приемащата държава членка и участващите държави членки. Той обхваща всички аспекти, които се считат за необходими за провеждането на съвместната операция, включително:

4.   Всякакви изменения или адаптации на оперативния план изискват съгласието на изпълнителния директор и на приемащата държава членка, като се провежда консултация с участващите държави членки. Агенцията изпраща незабавно екземпляр от изменения или адаптирания оперативен план на участващите държави членки.

5.   Настоящият член се прилага mutatis mutandis за всички операции на Агенцията.

1.   Искането на държава членка за започване на бърза гранична намеса включва описание на ситуацията, възможните цели и очакваните нужди, както и необходимите профили на персонала, включително на персонала с изпълнителни правомощия, когато е приложимо. Ако е необходимо, изпълнителният директор може незабавно да изпрати експерти от Агенцията, които да оценят ситуацията по външните граници на засегнатата държава членка.

2.   Изпълнителният директор незабавно уведомява управителния съвет за постъпило искане от държава членка за започване на бърза гранична намеса.

3.   Когато взема решение относно искането на държава членка, изпълнителният директор отчита констатациите от анализа на риска на Агенцията и аналитичната категория в европейската картина на състоянието, както и резултатите от оценката на уязвимостта, посочена в член 32, а също и всяка друга информация, предоставена от засегнатата държава членка или от друга държава членка.

4.   Изпълнителният директор незабавно оценява възможностите за пренасочване на наличните членове на екипи в рамките на постоянния корпус, по-специално на намиращия се в други оперативни зони редовен персонал и персонал, командирован към Агенцията от държавите членки. Изпълнителният директор също така оценява допълнителната нужда от разполагане на оперативен персонал в съответствие с член 57, а при изчерпване на този персонал в рамките на изискваните профили— от задействане на резерва за бързо реагиране в съответствие с член 58.

5.   Изпълнителният директор взема решение относно искането за започване на бърза гранична намеса в рамките на два работни дни от датата на получаване на искането. Изпълнителният директор уведомява писмено едновременно засегнатата държава членка и управителния съвет за взетото решение. В решението се посочват основните мотиви, на които то се основава.

6.   При вземането на решението, посочено в параграф 5 от настоящия член, изпълнителният директор информира държавите членки за възможността да бъде поискан допълнителен оперативен персонал в съответствие с член 57 и, когато е приложимо, член 58, като посочва възможния брой и профили на персонала, който трябва да бъде осигурен от всяка държава членка.

7.   Ако изпълнителният директор вземе решение за започване на бърза гранична намеса, той разполага наличните екипи за управление на границите от постоянния корпус и оборудване от фонда от техническо оборудване в съответствие с член 64, а когато е необходимо — взема решение за незабавното подкрепление с един или няколко екипа за управление на границите в съответствие с член 57.

8.   Незабавно и във всеки случай не по-късно от три работни дни, считано от датата на решението, изпълнителният директор изготвя и постига съгласие с приемащата държава членка по оперативен план съгласно член 38, параграф 2.

9.   След постигане на съгласие по оперативния план и представянето му на държавите членки изпълнителният директор незабавно разполага наличния оперативен персонал чрез пренасочване от други оперативни зони или от други задължения.

10.   Успоредно с разполагането на персонал, посочено в параграф 9, и когато това е необходимо, за да се гарантира незабавното подкрепление на екипите за управление на границите, преразпределени от други зони или от други задължения, изпълнителният директор отправя искане до държавите членки, в което посочва броя и профилите на допълнителния персонал, който трябва да бъде разположен допълнително от техните национални списъци за краткосрочно разполагане, посочени в член 57.

11.   Ако възникне ситуация, в която екипите за управление на границите, посочени в параграф 7, и персоналът, посочен в параграф 10 от настоящия член, са недостатъчни, изпълнителният директор може да задейства резерва за бързо реагиране, като отправи до всяка държава членка искане с броя и профилите на допълнителния персонал, който да бъде разположен съгласно член 58.

12.   Информацията, посочена в параграфи 10 и 11, се предоставя писмено на националните звена за контакт и включва датата, на която ще се осъществи разполагането. На националните звена за контакт се предоставя и копие от оперативния план.

13.   Държавите членки гарантират, че на Агенцията незабавно се предоставя нужният брой персонал със съответните профили, за да се осигури пълно разполагане в съответствие с член 57 и, когато е приложимо, член 58.

14.   Разполагането на първите екипи за управление на границите, преразпределени от други зони и от други задължения, се осъществява не по-късно от пет работни дни след датата, на която е постигнато съгласие по оперативния план между изпълнителния директор и приемащата държава членка. Когато е необходимо, допълнителни екипи за управление на границите се разполагат не по-късно от 12 работни дни след датата, на която е постигнато съгласие по оперативния план.

15.   При предприемането на бърза гранична намеса изпълнителният директор, след консултация с управителния съвет, незабавно съобразява приоритетите от гледна точка на текущите и планираните съвместни операции на Агенцията по други външни граници, за да осигури евентуално преразпределяне на ресурси към зони по външните граници, където има най-голяма нужда от засилено разполагане на ресурси.

1.   Когато държава членка е изправена пред прекомерни миграционни предизвикателства в определени зони на горещи точки по външните си граници, характеризиращи се с голям приток на смесени миграционни потоци, тя може да поиска техническо и оперативно подкрепление от екипи за съдействие в управлението на миграцията, съставени от експерти от съответните органи, служби и агенции на Съюза, които действат в съответствие с техния мандат.

Държавата членка представя на Комисията искане за подкрепление и оценка на нуждите. Въз основа на оценката на нуждите на Комисията предава искането на Агенцията, на EASO, на Европол и на други компетентни органи, служби и агенции на Съюза, в зависимост от случая.

2.   Съответните компетентни органи, служби и агенции на Съюза разглеждат —в съответствие със своя мандат — искането на държавата членка за подкрепление и оценката на нейните нужди с цел да се подготви мащабен пакет за подкрепление, състоящ се от различни дейности, координирани от съответните органи, служби и агенции на Съюза, който да бъде одобрен от засегнатата държава членка. Комисията координира този процес.

3.   Комисията, в сътрудничество с приемащата държава членка и компетентните органи, служби и агенции на Съюза, в съответствие с техния мандат, определя условията за сътрудничеството в зоната на гореща точка и отговаря за координирането на дейностите на екипите за съдействие в управлението на миграцията.

4.   Техническото и оперативното подкрепление, което се осигурява при пълно зачитане на основните права от постоянния корпус в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, може да включва предоставянето на:

5.   При необходимост екипите за съдействие в управлението на миграцията включват служители с експертен опит в областта на закрилата на децата, трафика на хора, защитата срещу основано на пола насилие или на основите права.

1.   Въз основа на резултатите от оценката на уязвимостта или когато за един или няколко участъка от външните граници е определена критична степен на въздействие и като се вземат предвид съответните елементи в плановете за действие при извънредни ситуации на държавата членка, в анализа на риска на Агенцията и в аналитичната категория в европейската картина на състоянието, изпълнителният директор препоръчва на засегнатата държава членка да поиска от Агенцията да започне, да проведе или да адаптира съвместни операции, бърза гранична намеса или всякакви други подходящи действия от страна на Агенцията, предвидени в член 36.

2.   Засегнатата държава членка отговаря на препоръката на изпълнителния директор, посочена в параграф 1, в срок от шест работни дни. В случай на отрицателен отговор на препоръката, държавата членка обосновава своя отговор. Изпълнителният директор без забавяне уведомява управителния съвет и Комисията за препоръчаните действия и обосновката на отрицателния отговор, за да се прецени дали може да се поиска предприемането на спешни действия в съответствие с член 42.

1.   Когато контролът на външните граници стане неефективен до степен, при която възниква риск да бъде изложено на опасност функционирането на Шенгенското пространство, тъй като:

Съветът, въз основа на предложение от Комисията, може да приеме без забавяне чрез акт за изпълнение решение, в което се набелязват мерките за смекчаване на тези рискове, които трябва да бъдат изпълнени от Агенцията, и в което се изисква от засегнатата държава членка да си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на тези мерки. Преди да изготви предложението си, Комисията провежда консултация с Агенцията.

2.   При възникване на ситуация, изискваща спешни действия, Европейският парламент се информира без забавяне за тази ситуация, както и за последващите мерки и решения, взети в отговор на тази ситуация.

3.   За да се намали рискът от излагане на опасност на Шенгенското пространство, в решението на Съвета, посочено в параграф 1, се предвижда Агенцията да предприеме една или повече от следните мерки:

4.   В рамките на два работни дни, считано от датата на приемане на решението на Съвета, посочено в параграф 1, изпълнителният директор:

5.   Изпълнителният директор и засегнатата държава членка постигат съгласие по оперативния план, посочен в параграф 4, буква б), в рамките на три работни дни след датата на представянето му.

6.   Агенцията разполага, без забавяне и във всеки случай в рамките на пет работни дни от утвърждаването на оперативния план, необходимия оперативен персонал от постоянния корпус за целите на практическото изпълнение на мерките, набелязани в решението на Съвета, посочено в параграф 1. Допълнителни екипи се разполагат на втори етап, доколкото е необходимо, и във всеки случай в рамките на 12 работни дни след утвърждаването на оперативния план.

7.   Агенцията и държавите членки изпращат на мястото на разполагането необходимото техническо оборудване и компетентния персонал за практическото изпълнение на мерките, набелязани в решението на Съвета, посочено в параграф 1, без забавяне и във всеки случай в рамките на 10 работни дни след утвърждаването на оперативния план.

Допълнително оборудване се разполага на втори етап, доколкото е необходимо, съгласно член 64.

8.   Засегнатата държава членка се съобразява с решението на Съвета, посочено в параграф 1. За тази цел тя незабавно започва да си сътрудничи с Агенцията и предприема необходимите действия с цел да улесни изпълнението на решението и практическото изпълнение на мерките, определени в същото решение и в оперативния план, по който е постигнато съгласие с изпълнителния директор, по-специално като изпълнява задълженията, предвидени в членове 43, 82 и 83.

9.   В съответствие с член 57 и, когато е приложимо, с член 39, държавите членки осигуряват оперативния персонал, определен от изпълнителния директор в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

10.   Комисията извършва мониторинг на изпълнението на мерките, набелязани в решението на Съвета, посочено в параграф 1, както и на действията, които Агенцията предприема за тази цел. Ако в срок от 30 дни засегнатата държава членка не се съобрази с решението на Съвета, посочено в параграф 1 от настоящия член, и не започне да си сътрудничи с Агенцията в съответствие с параграф 8 от настоящия член, Комисията може да започне процедурата, предвидена в член 29 от Регламент (ЕС) 2016/399.

1.   По време на разполагането на екипи за управление на границите, екипи за връщане и екипи за съдействие в управлението на миграцията, приемащата държава членка или, в случай на сътрудничество с трета държава съгласно споразумение за статута, засегнатата трета държава дава указания на екипите в съответствие с оперативния план.

2.   Агенцията, чрез своя координиращ служител, може да съобщи на приемащата държава членка своето мнение относно указанията, дадени на екипите. В този случай приемащата държава членка взема предвид това мнение и се съобразява с него, доколкото е възможно.

3.   Когато указанията, дадени на екипите, не са в съответствие с оперативния план, координиращият служител незабавно докладва на изпълнителния директор, който може, ако е целесъобразно, да предприеме действия в съответствие с член 46, параграф 3.

4.   Когато изпълняват своите задачи и упражняват правомощията си, членовете на екипите зачитат изцяло основните права, включително достъпа до процедури за предоставяне на убежище, и човешкото достойнство и обръщат специално внимание на уязвимите лица. Всички мерки, предприемани при изпълнението на техните задачи и упражняването на техните правомощия, трябва да са пропорционални на преследваните с мерките цели. Когато изпълняват своите задачи и упражняват правомощията си, членовете на екипите не дискриминират лицата въз основа на признаци като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, в съответствие с разпоредбите на член 21 от Хартата.

5.   За членовете на екипите, които не са част от редовния персонал, остават приложими дисциплинарните мерки на тяхната изпращаща държава членка. Изпращащата държава членка предвижда подходящи дисциплинарни или други мерки в съответствие със своето национално право при нарушения на основните права или на задълженията за международна закрила, които са извършени в хода на оперативната дейност на Агенцията.

6.   По отношение на членовете на редовния персонал, разположени като членове на екипите, могат да се прилагат дисциплинарни мерки, предвидени в Правилника за длъжностните лица и Условията за работа, и на мерки с дисциплинарен характер, предвидени в надзорния механизъм, посочен в член 55, параграф 5, буква а).

1.   Агенцията осигурява оперативното изпълнение на всички организационни аспекти на съвместни операции, пилотни проекти или бърза гранична намеса, включително присъствието на членове на редовния персонал.

2.   Без да се засяга член 60, изпълнителният директор назначава един или повече експерти от редовния персонал, които се разполагат като координиращи служители за всяка съвместна операция или бърза гранична намеса. Изпълнителният директор уведомява приемащата държава членка за назначението.

3.   Координиращият служител действа от името на Агенцията във всички аспекти на разполагането на екипите. Задачата на координиращия служител е да насърчава сътрудничеството и координацията между приемащата и участващите държави членки. Координиращият служител се подпомага и консултира от най-малко един наблюдател на основните права. Координиращият служител по-специално:

4.   В контекста на съвместни операции или бърза гранична намеса изпълнителният директор може да упълномощи координиращия служител да подпомага уреждането на разногласия във връзка с изпълнението на оперативния план и разполагането на екипите.

1.   Агенцията покрива изцяло следните разходи, извършени от държавите членки при осигуряване на членове на техен персонал с цел краткосрочното им разполагане като членове на екипите към държавите членки и към трети държави в съответствие с член 57 или към държавите членки чрез резерва за бързо реагиране в съответствие с член 58:

2.   Въз основа на предложение на изпълнителния директор управителният съвет приема подробни правила за възстановяването на разходите, направени от персонала, разположен за кратък срок в съответствие с членове 57 и 58, и ги актуализира при необходимост. За да се осигури спазване на приложимата правна уредба, изпълнителният директор прави предложение след получаването на положително становище от Комисията. Подробните правила се основават, доколкото е възможно, на опростени варианти за разходите в съответствие с член 125, параграф 1, букви в), г) и д) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Когато е целесъобразно, управителният съвет се стреми да осигури съгласуваност с правилата, приложими за разходите за командировки на редовния персонал.

1.   Изпълнителният директор прекратява всяка дейност на Агенцията, за която вече не са изпълнени условията за нейното провеждане. Преди прекратяването на дейности изпълнителният директор уведомява засегнатата държава членка за това.

2.   Държавите членки, които участват в оперативна дейност на Агенцията, могат да поискат от изпълнителния директор да прекрати съответната оперативна дейност. Изпълнителният директор уведомява управителния съвет за това искане.

3.   Изпълнителният директор може, след като информира засегната държава членка, да оттегли финансирането на дейност, да я спре или прекрати, ако приемащата държава членка не спазва оперативния план.

4.   След консултация със служителя по въпросите на основните права и след като бъде информирана засегнатата държава членка, изпълнителният директор оттегля финансирането за всяка дейност на Агенцията или спира или прекратява, изцяло или частично, всяка дейност на Агенцията, ако счете, че във връзка с тази дейност са налице нарушения на основни права или задължения за международна закрила, които са сериозни или има вероятност да продължат.

5.   Изпълнителният директор, след като се консултира със служителя по въпросите на основните права, решава да не започва дейност на Агенцията, за която счита, че още при започване на дейността ще бъдат налице сериозни основания за нейното спиране или прекратяване, защото тя би могла да доведе до сериозни нарушения на основни права или задължения за международна закрила. Изпълнителният директор информира засегнатата държава членка за това решение.

6.   Решенията по параграфи 4 и 5 се основават на надлежно обосновани съображения. Когато взема тези решения, изпълнителният директор отчита съответната информация, като например броя и съдържанието по същество на регистрираните жалби, които не са уредени от националните компетентни органи, докладите за сериозни инциденти, докладите от координиращи служители, съответни международни организации и институции, органи, служби и агенции на Съюза в областите, обхванати от настоящия регламент. Изпълнителният директор уведомява управителния съвет за тези решения и ги обосновава.

7.   Когато изпълнителният директор реши да спре или да прекрати разполагането от Агенцията на екип за съдействие в управлението на миграцията, той информира за решението си другите съответни органи, служби и агенции, които осъществяват дейност в зоната на гореща точка.

1.   Без да разглежда по същество решенията за връщане, които остават от изключителната компетентност на държавите членки, и при зачитане на основните права, общите принципи на правото на Съюза и международното право, включително международната закрила, зачитането на принципа на забрана за връщане и правата на детето, във връзка с връщането, Агенцията:

2.   Техническата и оперативната помощ, посочена в параграф 1, буква б), включва дейности за подпомагане на държавите членки при провеждането на процедури по връщане от страна на компетентните национални органи, като по-специално се предоставят:

3.   Агенцията се стреми да постигне полезни взаимодействия и да свърже финансираните от Съюза мрежи и програми в областта на връщането, в тясно сътрудничество с Комисията и с подкрепата на съответните заинтересовани страни, включително Европейската мрежа за миграцията.

1.   Агенцията управлява и доразвива в съответствие с член 48, параграф 1 платформа за управление на незаконната миграция за обработване на информацията, включително лични данни, предавана от системите за управление на връщането на държавите членки, която е необходима на Агенцията за предоставяне на техническа и оперативна помощ. Личните данни включват само биографични данни или списъци на пътниците. Личните данни се предават само когато са необходими на Агенцията за подпомагане на координирането или организирането на операции по връщане в трети държави, независимо от вида на транспортното средство. Тези лични данни се предават на платформата само след като е взето решение за започване на операция по връщане и се заличават веднага след прекратяването на операцията.

Биографичните данни се предават на платформата само ако те не са достъпни за членовете на екипите в съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета (39).

Агенцията може също така да използва платформата за сигурно предаване на биографични или биометрични данни, включително всички видове документи, които могат да се считат за доказателство или prima facie доказателство за гражданството на гражданите на трети държави, по отношение на които е прието решение за връщане, когато предаването на такива лични данни е необходимо, за да може Агенцията да предостави помощ по искане от държава членка за потвърждаване на самоличността и гражданството на граждани на трети държави в отделни случаи. Такива данни не се съхраняват на платформата и се заличават незабавно след потвърждението за получаването им.

2.   Агенцията разработва, внедрява и управлява информационни системи и софтуерни приложения, позволяващи обмен на информация за целите на връщането в рамките на европейската гранична и брегова охрана и за целите на обмена на лични данни.

3.   Личните данни се обработват в съответствие с членове 86, 87, 88 и 91, в зависимост от случая.

1.   Без да разглежда по същество решенията за връщане, които остават от изключителната компетентност на държавите членки, Агенцията предоставя на държавите членки техническа и оперативна помощ и осигурява координирането или организирането на операциите по връщане, включително чрез наемане на самолети за целите на такива операции и организиране на връщания чрез редовни полети или чрез всяко друго транспортно средство. Агенцията може, по собствена инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка, да координира или организира операции по връщане.

2.   Държавите членки предоставят оперативни данни за връщането, необходими за оценяване на нуждите от връщане от страна на Агенцията, като използват посочената в член 49, параграф 1 платформа, и информират Агенцията за своето предварително планиране от гледна точка на брой на подлежащи на връщане лица и трети държави на връщане във връзка със съответните национални операции по връщане, както и за своите нужди от съдействие или координация от страна на Агенцията. Агенцията изготвя и поддържа текущ оперативен план за предоставяне на необходимата оперативна помощ и подкрепление на нуждаещите се държави членки, включително и чрез техническо оборудване. Агенцията може по собствена инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка или по искане на държава членка, да включи в текущия оперативен план датите и местоназначенията на операциите по връщане, които счита за необходими, въз основа на оценка на нуждите. Управителният съвет взема решение относно начина на действие по текущия оперативен план въз основа на предложение на изпълнителния директор. Засегнатата държава членка потвърждава пред Агенцията, че по отношение на всички подлежащи на връщане лица, включени в операция по връщане, организирана или координирана от Агенцията, е взето подлежащо на изпълнение решение за връщане.

При разполагането на членове на екипите те правят справка в Шенгенската информационна система преди връщането на подлежащо на връщане лице, за да проверят дали изпълнението на решението за връщане, прието по отношение на това лице, не е спряно или отложено.

В текущия оперативен план се съдържат елементите, необходими за провеждането на операция по връщане, включително елементи, отнасящи се до зачитането на основните права, и се посочват, inter alia, съответните кодекси за поведение и процедури за мониторинг, докладване и механизъм за жалби.

3.   Агенцията може да предостави техническа и оперативна помощ на държавите членки и може също така, по своя инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка или по искане на участващите държави членки, да осигури координирането или организирането на операции по връщане, при които транспортните средства и ескортиращите лица при принудително връщане са осигурени от трета държава на връщане (наричани по-долу „операции по връщане, осъществявани от държавата на произход“). Участващите държави членки и Агенцията гарантират зачитането на основните права и на принципа на забрана за връщане, пропорционалното използване на принудителни средства и достойнството на подлежащото на връщане лице по време на цялата операция по връщане. Най-малко един представител на държавата членка и едно наблюдаващо лице при принудително връщане от резерва, създаден съгласно член 51, или от системата за наблюдение на участващата държава членка присъстват по време на цялата операция по връщане до пристигането в третата държава на връщане.

4.   Изпълнителният директор без забавяне изготвя план за връщане за операциите по връщане, осъществявани от държавата на произход. Изпълнителният директор и участващите държави членки постигат съгласие по плана, в който подробно се описват организационните и процедурните аспекти на операцията по връщане, осъществявана от държавата на произход, като се отчитат последиците за основните права и рисковете, свързани с такива операции. Всяко изменение или адаптиране на този план изисква съгласието на страните, посочени в параграф 3 и в настоящия параграф.

Планът за връщане за операциите по връщане, осъществявани от държавата на произход, е задължителен за Агенцията и участващите държави членки. Той обхваща всички необходими мерки за провеждането на операциите по връщане, осъществявани от държавата на произход.

5.   Всяка операция по връщане, организирана или координирана от Агенцията, подлежи на наблюдение съгласно член 8, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО. Наблюдението на операциите по принудително връщане се извършва от наблюдаващото лице при принудително връщане въз основа на обективни и прозрачни критерии и обхваща цялата операция по връщане от етапа преди заминаването до предаването на подлежащите на връщане лица на третата държава на връщане. Наблюдаващото лице при принудително връщане представя доклад относно всяка операция по принудително връщане на изпълнителния директор, служителя по въпросите на основните права и компетентните национални органи на всички държави членки, които участват в съответната операция. При необходимост се осигуряват подходящи последващи действия съответно от изпълнителния директор и компетентните национални органи.

6.   Ако Агенцията има опасения по отношение на основните права на някой етап от операция по връщане, тя ги съобщава на участващите държави членки и на Комисията.

7.   Изпълнителният директор оценява резултатите от операциите по връщане и на всеки шест месеца предава на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на управителния съвет подробен доклад за оценка, обхващащ всички операции по връщане, извършени през предходното шестмесечие, който е придружен от бележките на служителя по въпросите на основните права. Изпълнителният директор извършва цялостен сравнителен анализ на тези резултати с цел подобряване на качеството, съгласуваността и ефективността на бъдещите операции по връщане. Изпълнителният директор включва този анализ в годишния доклад за дейността на Агенцията.

8.   Агенцията финансира или съфинансира операциите по връщане от своя бюджет съгласно приложимите към нея финансови правила, като дава приоритет на операциите, провеждани от повече от една държава членка или от зони на горещи точки.

1.   Агенцията, като взема надлежно предвид становището на служителя по въпросите на основните права, създава резерв от наблюдаващи лица при принудително връщане от компетентните органи на държавите членки, които провеждат операции по връщане в съответствие с изискванията, посочени в член 8, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО, и които са обучени в съответствие с член 62 от настоящия регламент.

2.   Управителният съвет, въз основа на предложение на изпълнителния директор, определя профила и броя на наблюдаващите лица при принудително връщане, които да бъдат осигурени за този резерв. Същата процедура се прилага при последващи промени в профилите и общия брой.

Държавите членки отговарят за своето участие в резерва чрез определяне на наблюдаващи лица при принудително връщане, които отговарят на определения профил, без да се засяга независимостта на тези наблюдаващи лица съгласно националното право, когато националното право го предвижда. Агенцията също участва, като предоставя за този резерв наблюдатели на основните права съгласно член 110. В резерва се включват наблюдаващи лица при принудително връщане, които имат конкретен опит в областта на закрилата на децата.

3.   Участието на държавите членки с техни наблюдаващи лица при принудително връщане в операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането за следващата година се планира въз основа на ежегодни двустранни преговори и споразумения между Агенцията и държавите членки. В съответствие с тези споразумения държавите членки осигуряват наблюдаващи лица при принудително връщане за разполагането им по искане на Агенцията, освен ако не са изправени пред извънредна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи. Това искане се подава най-малко 21 работни дни преди предвиденото разполагане или пет работни дни в случай на бърза намеса в областта на връщането.

4.   При поискване Агенцията осигурява на участващите държави членки наблюдаващите лица при принудително връщане за осъществяване от тяхно име на наблюдение на правилното провеждане на операциите по връщане и действията за намеса в областта на връщането през цялата им продължителност. Тя осигурява наблюдаващи лица при принудително връщане, които имат конкретен опит в областта на закрилата на децата, за всички операции по връщане, включващи деца.

5.   По време на операции по връщане или на действия за намеса в областта на връщането за наблюдаващите лица при принудително връщане остават приложими дисциплинарните мерки на изпращаща държава членка. За членовете на редовния персонал, разположени като наблюдаващи лица при принудително връщане, се прилагат дисциплинарните мерки, предвидени в Правилника за длъжностните лица и Условията за работа.

1.   Агенцията може да разполага екипи за връщане по своя собствена инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка или по искане на тази държава членка. Агенцията може да разполага екипите за връщане по време на действия за намеса в областта на връщането, в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията или при необходимост от осигуряване на допълнителна техническа и оперативна помощ в областта на връщането. Когато е необходимо, екипите за връщане се състоят от служители с конкретен експертен опит в областта на закрилата на децата.

2.   Член 40, параграфи 2—5 и членове 43, 44 и 45 се прилагат mutatis mutandis към екипите за връщане.

1.   Когато държава членка е изправена пред затруднения при изпълнението на задължението за връщане на лица, подлежащи на връщане, Агенцията предоставя подходяща техническа и оперативна помощ под формата на действие за намеса в областта на връщането, по своя инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка или по искане на тази държава членка. Това действие за намеса може да се състои в разполагането на екипи за връщане в приемащата държава членка, които осигуряват при прилагането на процедурите за връщане и при организирането на операции по връщане от приемащата държава членка.

Член 50 се прилага и за операции по връщане, организирани или координирани от Агенцията в рамките на действия за намеса в областта на връщането.

2.   Когато държава членка е изправена пред конкретни и прекомерни предизвикателства във връзка с изпълнението на задължението за връщане на подлежащи на връщане лица, Агенцията предоставя съответната техническа и оперативна помощ под формата на бърза намеса в областта на връщането, по своя инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка или по искане на тази държава членка. Бързата намеса в областта на връщането може да се състои в бързото разполагане на екипи за връщане в приемащата държава членка, които осигуряват помощ при прилагането на процедурите за връщане и при организирането на операции по връщане от приемащата държава членка.

3.   В рамките на действие за намеса в областта на връщането изпълнителният директор без забавяне изготвя оперативен план, като постига съгласие с приемащата държава членка и участващите държави членки. Разпоредбите на член 38 се прилагат mutatis mutandis.

4.   Изпълнителният директор взема решение относно оперативния план във възможно най-кратък срок, а в посочения в параграф 2 случай — в срок от пет работни дни. Решението се съобщава незабавно в писмен вид на съответните държави членки и на управителния съвет.

5.   Агенцията финансира или съфинансира от своя бюджет действията за намеса в областта на връщането съгласно приложимите към нея финансови правила.

1.   Постоянният корпус на европейската гранична и брегова охрана с капацитета, определен в приложение I, е част от Агенцията. Постоянният корпус се състои от следните четири категории оперативен персонал в съответствие със схемата за годишна наличност, съдържаща се в приложение I:

2.   Агенцията разполага членовете на постоянния корпус като членове на екипите за управление на границите, екипите за съдействие в управлението на миграцията и екипите за връщане при съвместни операции, бърза гранична намеса, действия за намеса в областта на връщането, както и всяка друга оперативна дейност в държавите членки или в трети държави. Тези дейности могат да се извършват само с разрешение на засегнатата държава членка или на трета държава. Действителният брой на разположения персонал от постоянния корпус зависи от оперативните нужди.

Разполагането на персонал от постоянния корпус има допълнителен характер спрямо усилията, предприети от държавите членки.

3.   Когато предоставят подкрепа на държава членка, членовете на постоянния корпус, разположени като членове на екипи, могат да осъществяват граничен контрол или задачи, свързани с връщането, включително задачи, за които са необходими изпълнителни правомощия, предвидени в съответното национално право, или — за редовния персонал — задачите, изискващи изпълнителни правомощия, предвидени в член 55, параграф 7.

Членовете на постоянния корпус отговарят на изискванията за специализирано обучение и професионализъм, предвидени в член 16, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕС) 2016/399 или други приложими актове.

4.   По предложение на изпълнителния директор, като взема предвид анализа на риска на Агенцията, резултатите от оценката на уязвимостта и цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите и като се основава на броя и профилите на персонала, с които Агенцията разполага под формата на редовен персонал и текущо командировани членове на персонала, до 31 март всяка година управителният съвет приема решение:

5.   Екипът за работа с техническото оборудване, осигурено в съответствие с член 64, се отчита в рамките на приноса за целите на краткосрочното разполагане, предоставен от държавите членки съгласно член 57 за следващата година. С цел изготвяне на съответното решение на управителния съвет, посочено в параграф 4 от настоящия член, съответната държава членка уведомява Агенцията за намерението си да разположи техническото оборудване със съответния екип до края на януари всяка година.

6.   За целите на член 73 Агенцията разработва и осигурява структури за командване и контрол за ефективното разполагане на постоянния корпус на територията на трети държави.

7.   Агенцията може да наема достатъчен брой редовен персонал, който може да достигне до 4 % от общия брой служители на постоянния корпус, определен в приложение I, за помощни или наблюдателни функции за създаването на постоянния корпус, за планиране и управление на неговите операции и за придобиване на собственото оборудване на Агенцията.

8.   Членове на персонала, посочен в параграф 7, и на персонала, отговарящ за функционирането на централното звено на ETIAS, не се разполагат като членове на екипите, но независимо от това се считат за персонал от категория 1 за целите на приложение I.

1.   Агенцията допринася към постоянния корпус с членове на редовния си персонал (категория 1) за разполагане в оперативните области като членове на екипите със задачи и правомощия, предвидени в член 82, включително задачата за експлоатация на собственото оборудване на Агенцията.

2.   При набирането на персонал Агенцията гарантира, че се избират само кандидати, които показват високо ниво на професионализъм, придържат се към високи етични норми и притежават подходящи езикови умения.

3.   В съответствие с член 62, параграф 2 след назначаването си членовете на редовния персонал, които ще бъдат разположени като членове на екипите, преминават необходимото обучение по гранична охрана или по въпросите, свързани с връщането, включително в областта на основните права, когато е целесъобразно, в зависимост от профилите на персонала, определени от управителния съвет в съответствие с член 54, параграф 4, като се вземат предвид техните придобити преди това квалификации и професионален опит в съответните области.

Обучението, посочено в първа алинея, се провежда в рамките на специални програми за обучение, разработени от Агенцията, и въз основа на споразумения с избрани държави членки, прилагани в техните специализирани институции за обучение и образование, включително в партньорските академии на Агенцията в държавите членки. След набирането на всеки служител се изготвя подходящ за него учебен план, който гарантира, че е винаги професионално квалифициран да изпълнява задачи, свързани с гранична охрана, или задачи, свързани с връщането. Учебните планове се актуализират редовно. Агенцията покрива всички разходи по обучението.

Редовният персонал, който действа като технически екип за работа със собственото оборудване на Агенцията, не е необходимо да преминава през пълното обучение по гранична охрана или по въпросите, свързани с връщането.

4.   Агенцията гарантира, че по време на службата членовете на нейния редовен персонал изпълняват своите задължения като членове на екипите в съответствие с най-високите стандарти и при пълно зачитане на основните права.

5.   Въз основа на предложение на изпълнителния директор управителният съвет:

Комисията представя становище относно съответствието на правилата, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, с Правилника за длъжностните лица и Условията за работа в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. По предложение на изпълнителния директор се провежда консултация със служителя по въпросите на основните права във връзка с тези правила.

6.   Персонал на Агенцията, който не е квалифициран да изпълнява функции на гранична охрана или задачи, свързани с връщането, се разполага само по време на съвместни операции за координация, мониторинг на основните права и други свързани с това задачи. Той не е част от екипите.

7.   Членовете на редовния персонал, които се разполагат като членове на екипите, може да изпълняват в съответствие с член 82 следните задачи, изискващи изпълнителни правомощия, в съответствие с профилите на персонала и съответното обучение:

1.   Държавите членки допринасят за постоянния корпус чрез командироване на оперативен персонал в Агенцията като членове на екипите (категория 2). Продължителността на отделните командировки е 24 месеца. Със съгласието на изпращащата държава и Агенцията отделни командировки могат да бъдат удължавани с 12 или 24 месеца. С цел да се улесни прилагането на системата за финансова подкрепа, посочена в член 61, по правило командировките започват в началото на календарната година.

2.   Всяка държава членка отговаря за осигуряване на непрекъснатия принос под формата на оперативен персонал, командирован като членове на екипите в съответствие с приложение II. Разходите, направени от персонала, разположен съгласно настоящия член, се възстановяват в съответствие с правилата, приети съгласно с член 95, параграф 6.

3.   Оперативният персонал, командирован към Агенцията, има задачите и правомощията на членовете на екипите в съответствие с член 82. Държавата членка, командировала оперативния персонал, се счита за негова изпращаща държава членка. По време на командировката местата на разполагане и продължителността на разполагането на командированите членове на екипите се определят от изпълнителния директор в съответствие с оперативните нужди. Агенцията осигурява непрекъснатото обучение на оперативния персонал по време на командироването му.

4.   До 30 юни всяка година всяка държава членка посочва кандидатите за командироване сред оперативния си персонал в съответствие с конкретния брой и профили на персонала, определени от управителния съвет за следващата година съгласно член 54, параграф 4. Агенцията проверява дали предложеният от държавите членки оперативен персонал съответства на определените профили на персонала и притежава необходимите езикови умения. До 15 септември всяка година Агенцията приема предложените кандидати или — в случаи на несъответствие с изискваните профили, недостатъчни езикови умения, неправомерно поведение или нарушение на приложимите правила при предходно разполагане — отхвърля кандидатите и изисква от държавата членка да предложи други кандидати за командироване.

5.   Когато поради непреодолима сила член на оперативния персонал не може да бъде командирован или не може да продължи командировката си, съответната държава членка осигурява замяната на му с друг член на оперативния персонал с необходимия профил.

1.   В допълнение към командировките съгласно член 56 до 30 юни всяка година държавите членки допринасят към постоянния корпус, като предлагат гранични служители и други компетентни служители в предварителния национален списък на оперативния персонал, който е на разположение за краткосрочно разполагане (категория 3), в съответствие с предвидения в приложение III принос и с конкретните брой и профили на персонала, определени от управителния съвет за следващата година съгласно член 54, параграф 4. Предварителните национални списъци на предложения оперативен персонал се изпращат на Агенцията. Окончателният състав на годишния списък се потвърждава на Агенцията след приключването на ежегодните двустранни преговори до 1 декември на същата година.

2.   Всяка държава членка гарантира, че предложеният оперативен персонал е разположение при искане на Агенцията в съответствие с правилата, установени в настоящия член. Всеки член на персонала е на разположение за срок до четири месеца в рамките на една календарна година. Държавите членки обаче могат да решат да разположат отделен член на персонала за повече от четири месеца. Това удължаване се отчита като отделен принос на тази държава членка за същия или за друг необходим профил, ако съответният член на персонала притежава необходимите умения. Разходите, направени от персонала, разположен съгласно настоящия член, се възстановяват в съответствие с правилата, приети съгласно член 45, параграф 2.

3.   Оперативният персонал, разположен съгласно настоящия член, има задачите и правомощията на членовете на екипите в съответствие с член 82.

4.   Агенцията може да провери дали оперативният персонал, предложен от държавите членки за краткосрочно разполагане, съответства на определените профили на персонала и притежава необходимите езикови умения. Агенцията отхвърля предложения оперативен персонал в случаи на недостатъчни езикови умения, неправомерно поведение или нарушение на приложимите правила при предходно разполагане. Агенцията също така отхвърля предложен оперативен персонал в случай на несъответствие с необходимите профили, освен ако съответният член на оперативния персонал не отговаря на условията за друг профил, разпределен на тази държава членка. Ако член на персонала бъде отхвърлен от Агенцията, съответната държава членка осигурява замяната му с друг член на оперативния персонал с необходимия профил.

5.   До 31 юли всяка година Агенцията изисква държавите членки да допринесат с конкретни отделни членове на оперативния персонал за разполагане като част от съвместни операции през следващата година в рамките на необходимия брой и необходимите профили. Сроковете за разполагането на отделните членове на персонала се определят в рамките на ежегодните двустранни преговори и споразумения между Агенцията и държавите членки.

6.   След ежегодните двустранни преговори държавите членки осигуряват оперативния персонал от националните списъци, посочени в параграф 1, за конкретно разполагане в рамките на броя и профилите, посочени в искането на Агенцията.

7.   Когато поради непреодолима сила член на оперативния персонал не може да бъде командирован в съответствие със споразуменията, съответната държава членка осигурява замяната му с друг член на персонала от списъка, притежаващ необходимия профил.

8.   В случай на увеличена нужда от подкрепление за текуща съвместна операция, необходимост от бърза гранична намеса или от започване на нова съвместна операция, която не е посочена в приложимата годишна работна програма или в съответния резултат от ежегодните двустранни преговори, разполагането се извършва в рамките на приноса, посочен в приложение III. Изпълнителният директор без забавяне информира държавите членки за допълнителните нужди, като посочва възможните брой и профили на оперативния персонал, който трябва да бъде осигурен от всяка държава членка. След като изпълнителният директор и приемащата държава членка постигнат съгласие по изменен оперативен план или, в зависимост от случая, по нов оперативен план, изпълнителният директор изготвя официално искане за броя и профилите на оперативния персонал. Членовете на екипите се разполагат от всяка държава членка в срок от 20 работни дни след официалното искане, без да се засяга член 39.

9.   Ако анализът на риска или наличните оценки на уязвимостта показват, че държава членка се намира в ситуация, която би засегнала в значителна степен изпълнението на националните ѝ задачи, тази държава членка допринася с оперативен персонал в съответствие с исканията, посочени в параграф 5 или 8 от настоящия член. Сумарно този принос обаче не може да надвишава половината от приноса на тази държава членка, определен за съответната година в приложение III. Когато някоя държава членка се позове на наличието на подобна извънредна ситуация, тя представя писмено на Агенцията подробна обосновка и информация относно ситуацията, чието съдържание се включва в доклада, посочен в член 65.

10.   Продължителността на разполагането за конкретна операция се определя от изпращащата държава членка, но в никакъв случай не е по-малко от 30 дни, освен когато операцията, от която разполагането е част, е с продължителност по-кратка от 30 дни.

11.   Техническият екип, отчетен в приноса на държавите членки в съответствие с член 54, параграф 5, се разполага само в съответствие със споразуменията, произтичащи от ежегодните двустранни преговори за съответните елементи на техническото оборудване, посочено в член 64, параграф 9.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, държавите членки включват посочения в първа алинея от настоящия параграф технически екип в годишните си списъци само след приключването на ежегодните двустранни преговори. Държавите членки могат да коригират съответните годишни списъци при промени на техническия екип през съответната година. Държавите членки уведомяват Агенцията за тези промени.

Проверката, посочена в параграф 4 от настоящия член, не засяга компетентността за работа с техническото оборудване.

Членовете на екипите, които имат само технически задължения, се посочват в националните годишни списъци само по функция.

Продължителността на разполагането на техническите екипи се определя в съответствие с член 64.

1.   Държавите членки допринасят с оперативен персонал за постоянния корпус чрез резерв за бързо реагиране (категория 4), който се задейства за бързи гранични намеси в съответствие с член 37, параграф 2 и член 39, при условие че оперативният персонал от категории 1, 2 и 3 вече е изцяло разположен за целите на съответната бърза гранична намеса.

2.   Всяка държава членка отговаря за осигуряването на оперативен персонал, който отговаря на броя и профилите, определени от управителния съвет за следващата година, както е посочено в член 54, параграф 4, при поискване от Агенцията в рамките, посочени в приложение IV, и в съответствие с правилата, установени в настоящия член. Всеки член на оперативния персонал остава на разположение за срок до четири месеца в рамките на една календарна година.

3.   Конкретното разполагане в рамките на бързата гранична намеса от резерва за бързо реагиране се извършва в съответствие с член 39, параграфи 11 и 13.

1.   До 31 декември 2023 г. въз основа по-специално на докладите, посочени в член 62, параграф 10 и член 65, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета преглед на общия брой и състава на постоянния корпус, обхващащ размера на приноса на отделните държави членки към постоянния корпус, както и експертния опит и професионализма на членовете на постоянния корпус и обучението, което те получават. В прегледа се разглежда и въпросът дали е необходимо да се запази резервът за бързо реагиране като част от постоянния корпус.

В прегледа се описват и отчитат съществуващите и потенциалните оперативни нужди за постоянния корпус, включващи капацитета за бързо реагиране, значителните обстоятелства, които засягат способността на държавите членки да допринасят към постоянния корпус и промените в редовния персонал във връзка с приноса на Агенцията към постоянния корпус.

2.   До 29 февруари 2024 г. Комисията внася, когато е необходимо, подходящи предложения за изменение на приложения I, II, III и IV. Когато Комисията не внесе предложение, тя обяснява основанията за това.

1.   Със съгласието на приемащата държава членка или изричното включване на тази възможност в споразумението за статута, сключено с приемащата трета държава, Агенцията може да създава местни офиси на територията на тази държава членка или трета държава с цел улесняване и подобряване на координацията на оперативните дейности, включително в областта на връщането, организирани от Агенцията в тази държава членка, в съседния регион или в третата държава, и с цел осигуряване на ефективното управление на човешките и техническите ресурси на Агенцията. Местните офиси се създават в зависимост от оперативните нужди за срока, необходим на Агенцията за провеждане на значими оперативни дейности в тази конкретна държава членка, в съответния съседен регион или в съответната трета държава. Този срок може да бъде удължен, ако това е необходимо.

Преди създаването на местен офис се прави внимателна оценка, включително в цифрово изражение, на всички бюджетни последици и съответните суми се вписват предварително в бюджета.

2.   Агенцията и приемащата държава членка или приемащата трета държава, в която е създаден местен офис, предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможно най-добрите условия, необходими за изпълнение на задачите, възложени на местния офис. Мястото на работа на персонала, работещ в местните офиси, се определя в съответствие с член 95, параграф 2.

3.   Когато е приложимо, местните офиси:

4.   Всеки местен офис се управлява от представител на Агенцията, назначен от изпълнителния директор за ръководител на местния офис. Ръководителят на местния офис следи цялостната работа на офиса и действа като единствено звено за контакт с централата на Агенцията.

5.   Въз основа на предложение от изпълнителния директор управителният съвет взема решение относно създаването, състава, продължителността на работата и в съответните случаи – евентуалното удължаване на продължителността на работата на местния офис, като взема предвид становището на Комисията и съгласието на приемащата държава членка или на приемащата трета държава.

6.   Приемащата държава членка подпомага на Агенцията с цел осигуряването на оперативен капацитет.

7.   Изпълнителният директор докладва на управителния съвет за дейността на местните офиси на всеки три месеца. Дейностите на местните офиси се описват в отделен раздел на годишния доклад за дейността.

1.   Държавите членки имат право да получават средства под формата на финансиране на годишна основа, което не е свързано с разходи, с цел да се подпомогне развитието на човешките ресурси, за да се осигури техният принос към постоянния корпус, определен в приложения II, III и IV, в съответствие с член 125, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Това финансиране е платимо след края на съответната година и при изпълнение на условията, предвидени в параграфи 3 и 4 от настоящия член. Това финансиране се основава на референтната сума, посочена в параграф 2 от настоящия член, и когато е приложимо, се определя по следния начин:

2.   Референтната сума е равна на основната годишна заплата на договорно нает служител във функционална група III, степен 8, стъпка 1, определена в член 93 от Условията за работа, и за нея се прилага корекционният коефициент, приложим в съответната държава членка.

3.   Годишното плащане на сумата, посочена в параграф 1, буква а) от настоящия член, става дължимо само при условие че държавите членки увеличат общия брой на своите национални гранични служители по съответния начин чрез набирането на нови служители през съответния период. Съответната информация за целите на докладването се предоставя на Агенцията в рамките на ежегодните двустранни преговори и се проверява чрез оценката на уязвимостта през следващата година. Годишното плащане на сумата, посочена в параграф 1, буква б) от настоящия член, се дължи в пълен размер по отношение на броя на персонала, ефективно разположен за последователен или непоследователен период от четири месеца в съответствие с член 57, в рамките, определени в приложение III, и в съответствие с член 58, в рамките, определени в приложение IV. За ефективното разполагане, посочено в параграф 1, буква б) от настоящия член, плащанията се изчисляват пропорционално спрямо референтния период от четири месеца.

Агенцията отпуска авансово плащане, свързано с годишните плащания на сумите, посочени в параграф 1, букви а) и б от настоящия член, в съответствие с акта за изпълнение, посочен в параграф 4 от настоящия член, след подаване на конкретно и обосновано искане от участващата с принос държава членка.

4.   Комисията приема акт за изпълнение за установяване на подробните правила за годишното плащане и мониторинг на изпълнението на приложимите условия, предвидени в параграф 3 от настоящия член. Тези правила включват правилата за авансови плащания при изпълнение на условията, определени в параграф 3 от настоящия член, както и правилата за пропорционални изчисления, включително в случаите, в които разполагането на технически екипи би превишило по изключение максималния размер на националния принос, определен в приложение III. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 122, параграф 2.

5.   При усвояването на финансовата подкрепа по настоящия член Агенцията и държавите членки осигуряват спазването на принципите на съфинансиране и избягване на двойното финансиране.

(1)   Като взема предвид пътната карта за способностите, посочена в член 9, параграф 8, когато е изготвена такава, и в сътрудничество със съответните органи за обучение на държавите членки и когато е целесъобразно — с EASO, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) и Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), Агенцията разработва специфични средства за обучение, включително специално обучение в областта на закрилата на децата и на други уязвими лица. Съдържанието на обучението е съобразено с относими резултати от научни изследвания и най-добри практики. Агенцията осигурява на граничните служители, специалистите в областта на връщането, ескортиращите лица при връщане и другите компетентни служители, които са членове на постоянния корпус, както и на наблюдаващите лица при принудително връщане и наблюдателите на основните права специализирано обучение, свързано с техните задачи и правомощия. Агенцията провежда редовни учения с тези гранични служители и с други членове на екипите в съответствие с графика за специализирано обучение, посочен в годишната работна програма на Агенцията.

2.   Агенцията гарантира, че в допълнение на обучението, посочено в член 55, параграф 3, всички членове на редовния персонал на постоянния корпус, които се очаква да бъдат разположени като членове на екипите, са преминали подходящо обучение по съответното право на Съюза и международно право, включително в областта на основните права, достъпа до международна закрила, насоки с цел установяване на самоличността на лица, търсещи закрила, и насочването им към подходящи процедури, насоки за посрещане на специалните нужди на децата, включително на непридружените малолетни и непълнолетни лица, на жертвите на трафик на хора, на хората, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, и на други особено уязвими лица, а когато се предвижда да участват в морски операции - търсене и спасяване, преди първоначалното им разполагане за оперативни дейности, организирани от Агенцията.

Това обучение включва и употребата на сила в съответствие с приложение V.

3.   За целта по параграф 2 Агенцията, въз основа на споразумения с избрани държави членки, прилага необходимите програми за обучение в специализираните институции за обучение и образование на държавите членки, включително в партньорските академии на Агенцията в държавите членки. Агенцията гарантира, че обучението следва общия учебен план и че е хармонизирано и насърчава взаимното разбирателство и споделена култура, основана на ценностите, залегнали в Договорите. Агенцията покрива изцяло разходите за обучение.

Агенцията може, с одобрението на управителния съвет, да създаде център за обучение на Агенцията с цел допълнително улесняване на включването на общоевропейски културни елементи в предоставяното обучение.

4.   Агенцията предприема необходимите инициативи, за да гарантира, че преди участието си в оперативни дейности, организирани от Агенцията, всички членове на персонала от държавите членки, които участват в екипите от постоянния корпус, са преминали обучението, посочено в параграф 2, първа алинея.

5.   Агенцията предприема необходимите инициативи, за да осигури обучение за персонала, който изпълнява задачи в областта на връщането, разпределен в постоянния корпус или в резерва посочен в член 51. Агенцията гарантира, че преди да започне участието си в оперативни дейности, организирани от нея, собственият ѝ редовен персонал, както и целият персонал, който участва в операции по връщане или в действия за намеса в областта на връщането, е преминал обучение по съответното право на Съюза и международно право, включително в областта на основните права, достъпа до международна закрила и насочването на уязвими лица.

6.   Агенцията изготвя и доразвива общи основни учебни програми за обучението на граничните служители и предоставя обучение на европейско равнище за инструкторите на националните гранични служители на държавите членки, включително и обучение в областта на основните права, достъпа до международна закрила и приложимото морско право, както и общи учебни програми за обучение на персонала, който изпълнява задачи в областта на връщането. Общите основни учебни програми имат за цел да насърчават най-високите стандарти и най-добрите практики при прилагането на правото на Съюза относно управлението на границите и връщането. Агенцията изготвя общите основни учебни програми след консултация с посочения в член 108 консултативен форум (наричан по-долу „консултативният форум“) и служителя по въпросите на основните права. Държавите членки включват общите основни учебни програми в обучението, което осигуряват на своите национални гранични служители и на персонала, който изпълнява задачи в областта на връщането.

7.   Агенцията предлага също така на служителите от компетентните служби на държавите членки и когато е целесъобразно — на трети държави, допълнителни учебни курсове и семинари по теми, свързани с контрола по външните граници и връщането на граждани на трети държави.

8.   Агенцията може да организира обучителни дейности в сътрудничество с държавите членки и с трети държави на тяхна територия.

9.   Агенцията установява обменна програма, която дава възможност на граничните служители, участващи в екипите ѝ, и на персонала, участващ в екипите за намеса в областта на връщането, да придобиват знания или специфично ноу-хау от опита и добрите практики в чужбина, като работят заедно с гранични служители и персонал, който изпълнява задачи в областта на връщането, в държава членка, различна от тяхната собствена.

10.   Агенцията създава и доразвива вътрешен механизъм за контрол на качеството, за да гарантира високото равнище на обучението, експертния опит и професионализма на редовния персонал и по-специално на редовния персонал, който участва в оперативните дейности на Агенцията. Въз основа на прилагането на механизма за контрол на качеството Агенцията изготвя годишен доклад за оценка, който се прилага към годишния доклад за дейността.

1.   Агенцията може да придобива, самостоятелно или в съсобственост с държава членка, или да наема техническо оборудване за разполагане по време на съвместни операции, пилотни проекти, бърза гранична намеса, дейности в областта на връщането, включително операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането, разполагане на екипи за съдействие в управлението на миграцията или проекти за техническа помощ в съответствие с финансовите правила, приложими за Агенцията.

2.   Въз основа на предложение от изпълнителния директор управителният съвет приема всеобхватна многогодишна стратегия за начина, по който трябва да се разработват собствените технически способности на Агенцията, като се взема предвид цикълът на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, включително пътната карта за способностите, посочена в член 9, параграф 8, когато е изготвена такава, както и бюджетните средства, осигурени за тази цел в многогодишната финансова рамка. За да се осигури спазване на приложимата нормативна, финансова и политическа рамка, изпълнителният директор прави предложението си само след получаването на положително становище от Комисията.

Многогодишната стратегия се придружава от подробен план за изпълнение, в който се посочват графикът за придобиването или наемането, планирането на поръчките и намаляването на риска. Ако управителният съвет реши да се отклони от становището на Комисията, когато приема стратегията и плана, той предоставя на Комисията обосновка за това. След приемането на многогодишната стратегия планът за изпълнение става част от компонента на многогодишното програмиране на единния програмен документ, посочен в член 100, параграф 2, буква к).

3.   Агенцията може да придобива техническо оборудване с решение на изпълнителния директор, взето в консултация с управителния съвет, в съответствие с приложимите правила за възлагане на поръчки. Преди придобиването или наемането на оборудване, свързано със значителни разходи за Агенцията, се прави задълбочен анализ на потребностите и на разходите спрямо ползите. Всеки свързан с токова придобиване или наемане разход се предвижда в бюджета на Агенцията, който се приема от управителния съвет.

4.   Когато Агенцията придобива или наема голямо техническо оборудване, като въздухоплавателни средства, служебни превозни средства или плавателни съдове, се прилагат следните условия:

5.   Въз основа на типово споразумение, изготвено от Агенцията и одобрено от управителния съвет, държавата членка, в която е регистрирано оборудването, и Агенцията постигат съгласие относно условията, осигуряващи оперативността на оборудването. В случай на съвместно притежавани активи условията обхващат и периодите на пълен достъп до съвместно притежаваното оборудване за Агенцията и уреждат употребата на тези активи, включително специалните разпоредби за бързо разполагане при бърза гранична намеса, и финансирането на тези активи.

6.   Когато Агенцията не разполага с изисквания квалифициран редовен персонал, държавата членка, в която е регистрирано оборудването, или доставчикът на техническото оборудване осигуряват необходимите експерти и технически персонал, който да работи с техническото оборудване по законосъобразен и безопасен начин в съответствие с типовото споразумение, посочено в параграф 5 от настоящия член, и съгласно планирането въз основа на годишните двустранни преговори и споразумения, посочени в член 64, параграф 9. В този случай техническото оборудване, което е изключителна собственост на Агенцията, се предоставя на Агенцията по нейно искане, а държавата членка, в която е регистрирано оборудването, не може да се позовава на извънредната ситуация, посочена в член 64, параграф 9.

Когато Агенцията отправя искане дадена държава членка да предостави техническо оборудване и персонал, тя взема предвид конкретните оперативни предизвикателства, пред които е изправена тази държава членка в момента на искането.

1.   Агенцията създава и поддържа централизиран регистър на техническото оборудване във фонд от техническо оборудване, състоящ се от техническото оборудване, притежавано от държавите членки или от Агенцията, както и от оборудването, притежавано съвместно от държавите членки и Агенцията, за нейните оперативни дейности.

2.   Оборудването, което е изключителна собственост на Агенцията, е достъпно за разполагане по всяко време.

3.   Оборудването, на което Агенцията е съсобственик с дял над 50 %, също е достъпно за разполагане в съответствие със споразумение между съответната държава членка и Агенцията, сключено в съответствие с член 63, параграф 5.

4.   Агенцията гарантира съвместимост и оперативна съвместимост на оборудването, включено във фонда от техническо оборудване.

5.   За целите на параграф 4, Агенцията, в тясно сътрудничество с държавите членки и Комисията, определя техническите стандарти за оборудването, което се разполага при дейностите на Агенцията, когато е необходимо. Оборудването, което е придобито от Агенцията самостоятелно или в съсобственост, и оборудването, собственост на държавите членки, което е включено във фонда от техническо оборудване, трябва да отговаря на тези стандарти.

6.   Въз основа на предложение на изпълнителния директор и като се вземат предвид анализът на риска на Агенцията и резултатите от оценките на уязвимостта, управителният съвет определя до 31 март всяка година минималния брой единици техническо оборудване, необходими за посрещане на нуждите на Агенцията през следващата година, по-специално по отношение на провеждането на съвместни операции, разполагането на екипи за съдействие в управлението на миграцията, бърза гранична намеса, дейности в областта на връщането, включително операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането. Собственото оборудване на Агенцията се включва в минималния брой единици техническо оборудване. С решението се установяват правила, свързани с разполагането на техническо оборудване при оперативните дейности.

Ако минималният брой единици техническо оборудване е недостатъчен за изпълнението на оперативния план, по който е постигнато съгласие във връзка с тези дейности, Агенцията преразглежда минималния брой въз основа на обоснованите нужди и въз основа на споразумение с държавите членки.

7.   Фондът от техническо оборудване съдържа минималния брой единици оборудване, който Агенцията е определила като необходим, по вид техническо оборудване. Включеното в този фонд оборудване се разполага по време на съвместни операции, разполагане на екипи за съдействие в управлението на миграцията, пилотни проекти, бърза гранична намеса, операции по връщане или действия за намеса в областта на връщането.

8.   Фондът от техническо оборудване включва фонд от оборудване за бързо реагиране, съдържащ ограничен брой единици оборудване, необходимо за евентуална бърза гранична намеса. Приносът на държавите членки към този фонд се планира в съответствие с ежегодните двустранни преговори и споразуменията, посочени в параграф 9 от настоящия член. Във връзка с оборудването, включено в списъка на единиците оборудване от фонда, държавите членки не могат да се позовават на извънредната ситуация, посочена в параграф 9 от настоящия член.

Съответната държава членка изпраща оборудването, включено в този списък, заедно с необходимите експерти и технически екип на местоназначението за разполагане възможно най-скоро и при всички случаи не по-късно от 10 дни след датата, на която е постигнато съгласие по оперативния план.

Агенцията участва в този фонд с оборудване, което е на разположение на Агенцията съгласно член 63, параграф 1.

9.   Държавите членки участват във фонда от техническо оборудване. Приносът на държавите членки във фонда и разполагането на техническото оборудване за конкретни операции се планира въз основа на ежегодни двустранни преговори и споразумения между Агенцията и държавите членки. В съответствие с тези споразумения и дотолкова, доколкото то е част от минималния брой единици техническо оборудване за дадена година, държавите членки предоставят на разположение свое техническо оборудване с цел то да бъде разположено по искане на Агенцията, освен ако не са изправени пред извънредна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи. Ако дадена държава членка се позове на подобна извънредна ситуация, тя представя писмено на Агенцията подробна обосновка и информация относно ситуацията, чието съдържание се включва в доклада, посочен в член 65, параграф 1. Агенцията отправя своето искане най-малко 45 дни преди предвиденото разполагане на голямо техническо оборудване и най-малко 30 дни преди предвиденото разполагане на друго оборудване. Всяка година се прави преглед на приноса във фонда от техническо оборудване.

10.   Въз основа на предложение на изпълнителния директор управителният съвет ежегодно взема решение относно правилата за техническото оборудване, включително относно необходимия минимален брой единици по вид техническо оборудване и условията за разполагане и за възстановяване на разходите, както и относно ограничения брой единици техническо оборудване за фонда от оборудване за бързо реагиране. Поради свързани с бюджета съображения управителният съвет взема това решение до 31 март всяка година.

11.   При бърза гранична намеса се прилага съответно член 39, параграф 15.

12.   В случай че след определянето на минималния брой единици техническо оборудване възникнат неочаквани нужди от техническо оборудване за съвместна операция или бърза гранична намеса и тези нужди не могат да бъдат задоволени от фонда от техническо оборудване или от фонда от оборудване за бързо реагиране, държавите членки, доколкото е възможно, осигуряват на ad hoc основа на Агенцията по нейно искане необходимото техническо оборудване за разполагане.

13.   Изпълнителният директор докладва редовно на управителния съвет за състава и разполагането на оборудването, което е част от фонда от техническо оборудване. Когато не е достигнат минималният брой единици техническо оборудване, необходимо за фонда, изпълнителният директор незабавно уведомява управителния съвет за това. Управителният съвет взема спешно решение за приоритетното разполагане на техническото оборудване и предприема необходимите действия за отстраняване на недостига. Управителният съвет уведомява Комисията за недостига и за действията, които е предприел. Впоследствие Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за това, като представя и собствената си оценка.

14.   Държавите членки регистрират във фонда от техническо оборудване всички транспортни средства и оперативно оборудване, закупени в рамките на специфичните действия по фонд „Вътрешна сигурност“ в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета (42) или, когато е приложимо, чрез друго бъдещо специално предназначено финансиране от Съюза, предоставено на държавите членки с ясната цел за повишаване на оперативния капацитет на Агенцията. Посоченото техническо оборудване представлява част от минималния брой единици техническо оборудване за дадена година.

По искане от страна на Агенцията в рамките на ежегодните двустранни преговори държавите членки съфинансират техническото оборудване по специфичните действия по фонд „Вътрешна сигурност“ или по друго бъдещо специално предназначено финансиране от Съюза съгласно първа алинея от настоящия параграф, предназначено за целите на разполагането му към Агенцията. Всяка единица оборудване се предоставя за срок от до четири месеца, съгласно планираното в рамките на ежегодните двустранни преговори. Държавите членки могат да решат да разположат единица оборудване за повече от четири месеца. В случай на оперативна дейност, посочена в член 39 или 42 от настоящия регламент, държавите членки не могат да се позовават на извънредната ситуация, посочена в параграф 9 от настоящия член.

15.   Агенцията води регистър на фонда от техническо оборудване, като извършва следните дейности:

16.   Агенцията финансира изцяло разполагането на техническото оборудване, което е част от минималния брой единици техническо оборудване, предоставено от дадена държава членка за дадена година. Разполагането на техническо оборудване, което не е част от минималния брой единици техническо оборудване, се съфинансира от Агенцията, като съфинансирането е до 100 % от допустимите разходи, като се вземат предвид конкретните обстоятелства в държавите членки, които разполагат това техническо оборудване.

1.   Въз основа на предложение на изпълнителния директор управителният съвет приема и представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията годишен доклад относно прилагането на членове 51, 55, 56, 57, 58, 63 и 64 (наричан по-долу „годишният доклад относно прилагането“).

2.   Годишният доклад относно прилагането включва по-специално:

3.   Годишният доклад относно прилагането съдържа списък на държавите членки, които са се позовавали на извънредната ситуация, посочена в член 57, параграф 9 и член 64, параграф 9, през предходната година, както и обосновката и информацията, предоставени от съответната държава членка.

4.   За да се гарантира прозрачност, изпълнителният директор информира управителният съвет на всеки три месеца относно изброените в параграф 2 елементи във връзка с текущата година.

1.   Агенцията активно извършва мониторинг и допринася за провеждането на научни изследвания и иновации, които са от значение за европейското интегрирано управление на границите, включително употребата на съвременни технологии за граничен контрол, като взема предвид пътната карта за способностите, посочена в член 9, параграф 8. Агенцията разпространява резултатите от тези научни изследвания до Европейския парламент, държавите членки и Комисията в съответствие с член 92. Когато е целесъобразно, тя може да използва тези резултати в съвместни операции, при бърза гранична намеса, в операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането.

(2)   Като взема предвид пътната карта за способностите, посочена в член 9, параграф 8, Агенцията подпомага държавите членки и Комисията при набелязването на ключови научноизследователски теми. Агенцията подпомага държавите членки и Комисията при изготвянето и изпълнението на съответните рамкови програми на Съюза за научни изследвания и иновации.

3.   Агенцията изпълнява частите от рамковата програма за научни изследвания и иновации, които са свързани със сигурността по границите. За тази цел и когато Комисията е делегирала на Агенцията съответните правомощия, Агенцията има следните задачи:

4.   Агенцията може да планира и да осъществява пилотни проекти в областите, които се уреждат от настоящия регламент.

5.   Агенцията оповестява публично информацията за своите научноизследователски проекти, включително демонстрационните проекти, участващите в сътрудничеството партньори и бюджета на проектите.

1.   Агенцията си сътрудничи с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и може да си сътрудничи с международните организации в рамките на съответните им правни рамки и използва съществуващата информация, ресурси и системи, които са на разположение в рамките на Eurosur.

В съответствие с първа алинея Агенцията си сътрудничи по-специално със:

Агенцията може също така да си сътрудничи във връзка със своите задачи със следните международни организации в рамките на съответните им правни рамки:

2.   Сътрудничеството по параграф 1 се осъществява в рамките на работни договорености, сключени с образуванията, посочени в параграф 1. Тези договорености подлежат на предварително одобрение от Комисията. Агенцията информира Европейския парламент и Съвета за всяка такава договореност.

3.   По отношение на обработването на класифицирана информация работните договорености, посочени в параграф 2 предвиждат съответните органи, служби или агенции на Съюза или международни организации да спазват правила и стандарти за сигурност, равностойни на прилаганите от Агенцията. Преди сключването на всяка договореност се провежда посещение за оценка, като Комисията се уведомява за резултата от посещението за оценка.

4.   Въпреки че попадат извън обхвата на настоящия регламент, Агенцията сътрудничи и с Комисията и когато е приложимо — с държавите членки и с ЕВСД в дейности, свързани с митническата област, включително управлението на риска, когато от тези дейности може да се извлече взаимна полза. Това сътрудничество не засяга съществуващите правомощия на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

5.   Посочените в параграф 1 институции, органи, служби и агенции на Съюза и международни организации използват получената от Агенцията информация само в рамките на своята компетентност и доколкото се зачитат основните права, включително изискванията за защита на данните.

Всяко предаване на лични данни, обработени от Агенцията, на други институции, органи, служби и агенции на Съюза съгласно член 87, параграф 1, букви в) и г) се урежда от специални работни договорености относно обмена на лични данни.

Работните договорености, посочени във втора алинея, включват разпоредба, която гарантира, че личните данни, предадени от Агенцията на органи, служби и агенции на Съюза, могат да бъдат обработвани за друга цел само ако има разрешение за това от Агенцията и ако обработката е съвместима с първоначалната цел, за която данните са били събрани и предадени от Агенцията. Органите, службите и агенциите на Съюза поддържат писмени записи за оценката на съвместимостта за всеки отделен случай.

Всяко предаване на лични данни от страна на Агенцията на международните организации съгласно член 87, параграф 1, буква в) се извършва в съответствие с разпоредбите относно защитата на данните, предвидени в глава IV, раздел 2.

Агенцията гарантира по-специално, че работните договорености, сключени с международните организации във връзка с обмена на лични данни съгласно член 87, параграф 1, буква в), са съобразени с глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725 и че за сключването им е необходимо разрешение на Европейския надзорен орган по защита на данните, когато това е предвидено в посочения регламент.

Агенцията гарантира, че личните данни, предавани на международни организации, се обработват само за целите, за които са били предадени.

6.   Обменът на информация между Агенцията и органите, службите и агенциите на Съюза и международните организации, посочени в параграф 1, се осъществява чрез комуникационната мрежа, посочена в член 14, или чрез други акредитирани системи за обмен на информация, които отговарят на критериите за наличност, поверителност и неприкосновеност.

1.   Без да се засяга Eurosur, Агенцията подпомага, в сътрудничество с EFCA и ЕАМБ, националните органи, които изпълняват функции за брегова охрана на национално равнище и на равнището на Съюза, както и ако е целесъобразно, на международно равнище, чрез:

2.   Конкретните форми на сътрудничество между Агенцията, EFCA и ЕАМБ по отношение на функциите за брегова охрана се определят в работна договореност в съответствие със съответните им мандати и с финансовите правила, които са приложими за тези агенции. Тази договореност се одобрява от управителните съвети на Агенцията и на ЕАМБ, както и от административния съвет на EFCA. Агенцията, EFCA и ЕАМБ използват информацията, получена в контекста на тяхното сътрудничество, само при спазване на ограниченията на своята правна рамка и на основните права, включително изискванията за защита на данните.

3.   Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, Агенцията, EFCA и ЕАМБ, изготвя практическо ръководство относно европейското сътрудничество по отношение на функциите за брегова охрана. Това ръководство съдържа насоки, препоръки и най-добри практики за обмен на информация. Комисията приема ръководството под формата на препоръка.

1.   Агенцията улеснява оперативното сътрудничество на държавите членки с Ирландия и Обединеното кралство по отношение на конкретни дейности.

2.   За целите на Eurosur обменът на информация и сътрудничеството с Ирландия и Обединеното кралство могат да се осъществяват въз основа на двустранни или многостранни споразумения, съответно между Ирландия или Обединеното кралство и една или повече съседни държави членки, или чрез регионални мрежи, основани на тези споразумения. Националните координационни центрове са звеното за контакт за обмен на информация със съответните органи на Ирландия и Обединеното кралство в рамките на Eurosur.

3.   Посочените в параграф 2 споразумения се ограничават до следния обмен на информация между националния координационен център и Ирландия или Обединеното кралство;

4.   Информацията, предоставена в контекста на Eurosur от Агенцията или от държава членка, която не е страна по споразумение, посочено в параграф 2, не се споделя с Ирландия или Обединеното кралство без предварителното одобрение на Агенцията или на държавата членка. Държавите членки и Агенцията са обвързани от отказа за споделяне на тази информация с Ирландия или Обединеното кралство.

5.   Забранява се последващото предаване или друго съобщаване на информация, която се обменя съгласно настоящия член, на трети държави или трети страни.

6.   Споразуменията, посочени в параграф 2, включват разпоредби относно финансовите разходи, произтичащи от участието на Ирландия или Обединеното кралство в прилагането на тези споразумения.

7.   Подкрепата, която Агенцията предоставя съгласно член 10, параграф 1, букви н), о) и п), включва организацията на операции по връщане, провеждани от държавите членки, в които участват и Ирландия или Обединеното кралство.

8.   Прилагането на настоящия регламент спрямо границите на Гибралтар се отлага до датата, на която се постигне споразумение относно обхвата на мерките, свързани с преминаването на лица през външните граници.

1.   Държавите членки и Агенцията си сътрудничат с трети държави за целите на европейското интегрирано управление на границите и миграционната политика в съответствие с член 3, параграф 1, буква ж).

2.   Въз основа на приоритетите на политиката, определени в съответствие с член 8, параграф 4, Агенцията предоставя техническа и оперативна помощ на трети държави в рамките на политиката на Съюза в областта на външната дейност, включително по отношение на защитата на основните права и личните данни и на принципа на забрана за връщане.

3.   Агенцията и държавите членки спазват правото на Съюза, включително норми и стандарти, които са част от достиженията на правото на Съюза, включително когато сътрудничеството с трети държави се осъществява на територията на тези трети държави.

4.   Установяването на сътрудничество с трети държави служи за популяризиране на стандартите на европейското интегрирано управление на границите.

1.   Държавите членки могат да си сътрудничат на оперативно равнище с една или повече трети държави в областите, обхванати от настоящия регламент. Това сътрудничество може да включва обмен на информация и може да се осъществява въз основа на двустранни или многостранни споразумения или други форми на договорености или чрез регионални мрежи, създадени съгласно тези споразумения.

2.   При сключването на двустранните и многостранните споразумения, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки могат да включват разпоредби относно обмена на информация и сътрудничеството за целите на Eurosur в съответствие с членове 75 и 89.

3.   Двустранните и многостранните споразумения и другите форми на договорености, посочени в параграф 1, трябва да бъдат съобразени с правото на Съюза и международното право относно основните права и международната закрила, включително Хартата, Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г., и по-специално принципа на забрана за връщане. При прилагането на тези споразумения и договорености държавите членки редовно оценяват и отчитат общата ситуация в третата държава и вземат предвид член 8.

1.   Доколкото това се изисква за изпълнението на задачите ѝ, Агенцията може да си сътрудничи с органите на трети държави, компетентни по въпросите, които са обхванати от настоящия регламент. Агенцията спазва правото на Съюза, включително нормите и стандартите, които са част от достиженията на правото на Съюза, включително когато сътрудничеството с трети държави се осъществява на територията на тези трети държави.

2.   При сътрудничеството с органи на трети държави съгласно параграф 1 от настоящия член Агенцията действа в рамките на политиката на Съюза в областта на външните отношения, включително по отношение на защитата на основните права и личните данни, принципа на забрана за връщане, забраната на произволното задържане и забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, като се ползва с подкрепата и в координация с делегациите на Съюза и когато е приложимо — с мисиите и операциите по линия на ОПСО, в съответствие с член 68, параграф 1, втора алинея, буква й).

3.   При обстоятелства, които изискват разполагането на екипи за управление на границите от постоянния корпус в трета държава, в която членовете на екипите ще упражняват изпълнителни правомощия, Съюзът, въз основа на член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), сключва споразумение за статута със съответната трета държава, изготвено въз основа на образеца на споразумение за статута, посочен в член 76, параграф 1. Споразумението за статута обхваща всички аспекти, необходими за провеждане на действията. По-специално то включва описание на обхвата на операцията, разпоредби относно гражданската и наказателната отговорност, задачите и правомощията на членовете на екипите, мерките, свързани със създаването на местен офис, и практическите мерки, свързани със зачитането на основните права. Споразумението за статута гарантира, че основните права се зачитат напълно по време на тези операции и предвижда механизъм за жалби. Ако разпоредбите на споразумението за статута, свързани с прехвърлянето на данни, се различават съществено от образеца на споразумение за статута, се провежда консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните относно тези разпоредби.

4.   Когато съществуват работни договорености, сключени с органите на трети държави, посочени в параграф 1 от настоящия член, съгласно правото и политиката на Съюза, Агенцията действа и в рамките на тези работни договорености в съответствие с член 76, параграф 4.

В работните договорености, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се конкретизират обхватът, естеството и целта на сътрудничеството и те са свързани с управлението на оперативното сътрудничество. Тези работни договорености могат да включват разпоредби относно обмена на чувствителна некласифицирана информация и сътрудничеството в рамките на Eurosur в съответствие с член 74, параграф 3.

Агенцията гарантира, че третите държави, на които е предадена информацията, обработват тази информация само за целите, за които е била предадена. Всички работни договорености за обмен на класифицирана информация се сключват в съответствие с член 76, параграф 4 от настоящия регламент. Агенцията отправя до Европейския надзорен орган по защита на данните искане за предварително разрешение, когато тези работни договорености предвиждат прехвърляне на лични данни и когато това е предвидено в Регламент (ЕС) 2018/1725.

5.   Агенцията допринася за прилагането на външната политика на Съюза относно връщането и обратното приемане в рамките на политиката на Съюза в областта на външната дейност и в областите, обхванати от настоящия регламент.

6.   Агенцията може да получава финансиране от Съюза в съответствие с разпоредбите на съответните инструменти, чрез които се оказва подкрепа на трети държави или свързани с тях дейности. Тя може да започва и финансира проекти за техническа помощ в трети държави по въпроси, обхванати от настоящия регламент, и в съответствие с приложимите за нея финансови правила. Тези проекти се включват в единния програмен документ, посочен в член 102.

7.   Агенцията информира Европейския парламент, Съвета и Комисията относно дейностите, провеждани съгласно настоящия член, и по-специално относно дейностите, свързани с техническата и оперативната помощ в областта на управлението на границите и връщането в трети държави и разполагането на служители за връзка, и им предоставя подробна информация относно зачитането на основните права. Агенцията оповестява публично споразуменията, работните договорености, пилотните проекти и проектите за техническа помощ с трети държави в съответствие с член 114, параграф 2.

8.   Агенцията включва в своите годишни доклади и оценка на сътрудничеството с трети държави.

1.   Агенцията може да координира оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави и да предоставя техническа и оперативна помощ на трети държави в контекста на европейското интегрирано управление на границите.

2.   Агенцията може да извършва действия, свързани с европейското интегрирано управление на границите, на територията на трета държава, като е необходимо и съгласието на тази трета държава.

3.   Операциите на територията на трета държава се включват в годишната работна програма, приета от управителния съвет в съответствие с член 102, и се извършват въз основа на оперативен план, съгласуван между Агенцията и съответната трета държава, и след консултация с участващите държави членки. Когато държава членка (държави членки) е(са) съседна(съседни) на оперативната зона на третата държава, оперативният план и всички негови изменения се одобряват от тази държава членка (тези държави членки). Членове 38, 43, 46, 47 и 54 – 57 се прилагат mutatis mutandis за разполагането в трети държави.

4.   Изпълнителният директор осигурява сигурността на персонала, разположен в трети държави.

За целите на първа алинея държавите членки информират изпълнителния директор за евентуални проблеми със сигурността на техните граждани, ако те са разположени на територията на определени трети държави.

Когато сигурността на персонал, разположен в трети държави, не може да бъде осигурена, изпълнителният директор предприема подходящи мерки, като спира или прекратява съответните аспекти на техническата и оперативната помощ, предоставяна от Агенцията на тази трета държава.

5.   Без да се засяга разполагането на членовете на постоянния корпус в съответствие с членове 54 – 58, участието на държавите членки в операции на територията на трети държави е доброволно.

В допълнение към съответния механизъм, посочен в член 57, параграф 9 и в параграф 4 от настоящия член, когато сигурността на участващия персонал не може да бъде осигурена по удовлетворителен за държавата членка начин, тази държава членка може да се откаже от съответния си принос за операцията в съответната трета държава. Когато дадена държава членка се позове на наличието на подобна извънредна ситуация, тя представя на Агенцията в писмен вид подробна обосновка и информация относно ситуацията, чието съдържание се включва в доклада, посочен в член 65. Тази обосновка и информация се представят в рамките на годишните двустранни преговори или не по-късно от 21 дена преди разполагането. Разполагането на персонал, командирован в съответствие с член 56, се извършва със съгласието на изпращащата държава членка, което се изпраща след уведомлението от Агенцията и не по-късно от 21 дена преди разполагането.

6.   Посочените в параграф 3 оперативни планове могат да включват разпоредби относно обмена на информация и сътрудничеството за целите на Eurosur в съответствие с членове 75 и 89.

1.   Националните координационни центрове и когато е приложимо — Агенцията, са звената за контакт за обмен на информация и сътрудничество с трети държави за целите на Eurosur.

2.   В разпоредбите относно обмена на информация и сътрудничеството за целите на Eurosur, съдържащи се в двустранните или многостранните споразумения, посочени в член 72, параграф 2, се уреждат:

3.   Информацията, предоставена в контекста на Eurosur от Агенцията или от държава членка, която не е страна по споразумение по член 72, параграф 1, не се споделя с трета държава съгласно такова споразумение без предварителното одобрение на Агенцията или на съответната държава членка. Държавите членки и Агенцията са обвързани от отказа за споделяне на такава информация със съответната трета държава.

1.   Комисията, след като се консултира с държавите членки, Агенцията, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския надзорен орган по защита на данните, изготвя образец на споразумение за статута за действията, осъществявани на територията на трети държави.

2.   В сътрудничество с държавите членки и с Агенцията Комисията изготвя образец на разпоредби за обмена на информация в рамките на Eurosur, в съответствие с член 70, параграф 2 и член 72, параграф 2.

След като се консултира с Агенцията и други съответни органи, служби или агенции на Съюза, включително Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския надзорен орган по защита на данните, Комисията изготвя образец на работните договорености, посочени в член 73, параграф 4. Този образец включва разпоредби относно основните права и гаранции за защита на данните, свързани с практическите мерки.

3.   Преди да бъде сключено ново двустранно или многостранно споразумение съгласно член 72, параграф 1, съответните държави членки съобщават на Комисията проекта на разпоредбите, свързани с управлението на границите и връщането.

Съответните държави членки съобщават на Комисията свързаните с управлението на границите и връщането разпоредби на действащите и новите двустранни или многостранни споразумения, а Комисията информира Съвета и Агенцията за тях.

4.   Преди управителният съвет да одобри сключването на работни договорености между Агенцията и компетентните органи на трети държави, Агенцията съобщава тези договорености на Комисията, която трябва да даде предварителното си одобрение. Преди сключването на работни договорености Агенцията предоставя на Европейския парламент подробна информация за страните по работните договорености и предвиденото им съдържание.

5.   Агенцията съобщава на Комисията оперативните планове, посочени в член 74, параграф 3. За вземането на решение за разполагане на служители за връзка в трети държави в съответствие с член 77 е необходимо получаването на предварително становище от Комисията. Европейският парламент без забавяне се информира изчерпателно за тези дейности.

1.   Агенцията може да разполага експерти от своя редовен персонал и други експерти, като служители за връзка, които следва да се ползват с възможно най-високата степен на защита при изпълнението на задълженията си в трети държави. Те са част от местните или регионалните мрежи за сътрудничество на служителите за връзка по въпросите на имиграцията и експертите по сигурността на Съюза и на държавите членки, включително от мрежата, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1240. С решение на управителния съвет Агенцията може да определи конкретните профили на служителите за връзка, в зависимост от оперативните нужди по отношение на съответната трета държава.

2.   В рамките на политиката на Съюза в областта на външната дейност при разполагането на служители за връзка се дава приоритет на третите държави, за които при анализ на риска е установено, че представляват държави на произход или държави на транзитно преминаване от гледна точка на незаконната имиграция. Агенцията може да приеме служители за връзка, изпратени от тези трети държави, на основа на реципрочност. Въз основа на предложение на изпълнителния директор управителният съвет ежегодно приема списък с приоритетите. Разполагането на служителите за връзка се одобрява от управителния съвет след получаване на становището на Комисията.

3.   Задачите на служителите за връзка на Агенцията включват установяване и поддържане на контакти с компетентните органи на третата държава, в която са разпределени, като целта е да допринесат за предотвратяването на незаконната миграция и борбата с нея и връщането на подлежащи на връщане лица, включително като предоставят техническа помощ за установяването на самоличността на граждани на трети държави и получаването на пътни документи. Тези задачи се изпълняват при спазване на правото на Съюза и при зачитане на основните права. Служителите за връзка на Агенцията координират тясно дейността си с делегациите на Съюза, с държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1240 и когато е приложимо — с мисиите и операциите по линия на ОПСО съгласно член 68, параграф 1, втора алинея, буква й). Когато е възможно, техните офиси се намират в сградите, в които се намират офисите на делегациите на Съюза.

4.   В трети държави, в които Агенцията не е разположила служители за връзка по въпросите на връщането, Агенцията може да подкрепи разполагането на служител за връзка по въпросите на връщането от държава членка с оглед на предоставяне на подкрепа на държавите членки, както и на подкрепа за дейностите на Агенцията, в съответствие с член 48.

1.   Агенцията може, със съгласието на засегнатите държави членки, да кани наблюдатели от институции, органи, служби и агенции на Съюза или на международни организации, както и от мисии и операции по линия на ОПСО, посочени в член 68, параграф 1, втора алинея, буква й), да участват в дейностите ѝ, и по-специално в съвместни операции и пилотни проекти, анализ на риска и обучение, доколкото тяхното присъствие съответства на целите на тези дейности, може да допринесе за подобряване на сътрудничеството и обмена на най-добри практики и не засяга сигурността и безопасността на дейностите като цяло. Тези наблюдатели могат да участват в анализа на риска и обучението само със съгласието на засегнатите държави членки. По отношение на съвместните операции и пилотните проекти участието на наблюдателите зависи от съгласието на приемащата държава членка. В оперативния план се включват подробни правила за участието на наблюдатели. Преди началото на участието си те преминават подходящо обучение, осигурено от Агенцията.

2.   Агенцията може, със съгласието на засегнатите държави членки, да кани наблюдатели от трети държави да участват в дейностите ѝ по външните граници, в операциите по връщане, в действията за намеса в областта на връщането и в обучението, посочено в член 62, доколкото тяхното присъствие съответства на целите на тези дейности, може да допринесе за подобряване на сътрудничеството и обмена на най-добри практики и не засяга безопасността на дейностите като цяло, нито безопасността на гражданите на трети държави. В оперативния план се включват подробни правила за участието на наблюдатели. Преди началото на участието си те преминават подходящо обучение, осигурено от Агенцията. От тях се изисква да спазват кодексите на поведение на Агенцията по време на участието си в нейните дейности.

3.   Агенцията гарантира, че присъствието на наблюдатели не поражда рискове за зачитането на основните права.

1.   Европейската гранична и брегова охрана осигурява защитата на основните права при изпълнението на своите задачи съгласно настоящия регламент в съответствие с приложимото право на Съюза, и по-специално Хартата, и приложимото международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., протокола към нея от 1967 г., Конвенцията за правата на детето и задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, и по-специално принципа на забрана за връщане.

За тази цел Агенцията, въз основа на приноса и с одобрението на служителя по въпросите на основните, изготвя, прилага и доразвива стратегия и план за действие за основните права, включително ефективен механизъм за наблюдение на зачитането на основните права във всички дейности на Агенцията.

2.   При изпълнението на своите задачи европейската гранична и брегова охрана гарантира, че никое лице не се сваля на брега на държава, не се принуждава да влезе в държава, не се отвежда в държава и не се предава или връща по друг начин на нейните органи в нарушение на принципа на забрана за връщане, ако съществува, inter alia, сериозен риск да му бъде наложено смъртно наказание, да бъде подложено на изтезания, преследване или друго нечовешко или унизително отношение или наказание или ако съществува заплаха за живота или свободата му поради неговата раса, вероизповедание, гражданство, сексуална ориентация, принадлежност към определена социална група или политически възгледи, нито на държава, от която съществува риск да бъде експулсирано, преместено, екстрадирано или върнато в друга държава в нарушение на принципа на забрана за връщане.

3.   При изпълнението на своите задачи европейската гранична и брегова охрана взема предвид особените потребности на децата, непридружените малолетни и непълнолетни лица, лицата с увреждания, жертвите на трафика на хора, лицата, нуждаещи се от медицинска помощ, лицата, нуждаещи се от международна закрила, бедстващите в морето лица и други особено уязвими лица и посреща тези потребности съобразно своя мандат. Европейската гранична и брегова охрана обръща специално внимание на правата на детето и осигурява зачитането на висшия интерес на детето във всички свои дейности.

4.   При изпълнението на своите задачи, в своите отношения с държавите членки и в сътрудничеството си с трети държави Агенцията взема предвид докладите на консултативния форум, посочен в член 108, и докладите на служителя по въпросите на основните права.

1.   Агенцията, в сътрудничество с консултативния форум, изготвя и доразвива кодекс на поведение, който се прилага по отношение на всички операции по граничен контрол, координирани от Агенцията, и по отношение на всички лица, които участват в дейностите на Агенцията. В кодекса на поведение се предвиждат процедури, предназначени да гарантират принципите на правовата държава и зачитането на основните права, като се обръща особено внимание на уязвимите лица, включително децата, непридружените малолетни и непълнолетни лица и други уязвими лица, както и на лицата, търсещи международна закрила.

2.   Агенцията, в сътрудничество с консултативния форум, изготвя и доразвива кодекс на поведение за операциите по връщане и действията за намеса в областта на връщането, като този кодекс се прилага при всички операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането, координирани или организирани от Агенцията. В кодекса на поведение се описват общи стандартизирани процедури, чрез които се опростява организацията на операциите по връщане и действията за намеса в областта на връщането и се гарантира, че връщането се извършва по хуманен начин и при пълно зачитане на основните права, и по-специално на принципите на човешко достойнство, забраната на изтезанията и на нечовешко или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност и правото на защита на личните данни и недискриминация.

3.   В кодекса на поведение за връщането се обръща по-специално внимание на задължението на държавите членки за създаване на ефективна система за наблюдение на принудителното връщане, установено в член 8, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО, и на стратегията за основните права.

1.   Членовете на екипите трябва да са способни да изпълняват задачите и да упражняват правомощията за граничен контрол и връщане, както и тези, необходими за постигане на целите на регламенти (ЕС) № 656/2014 и (ЕС) 2016/399 и Директива 2008/115/ЕО.

2.   За изпълнението на задачите и упражняването на правомощията от членовете на екипите, и по-специално на онези, за които са необходими изпълнителни правомощия, е необходимо разрешението на приемащата държава членка на нейна територия и се прилага приложимото право на Съюза, национално или международно право, и по-специално Регламент (ЕС) № 656/2014, както е описано в оперативните планове, посочени в член 38.

3.   При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си членовете на екипите осигуряват пълно зачитане на основните права и спазват правото на Съюза и международното право, както и националното право на приемащата държава членка.

4.   Без да се засяга член 95, параграф 1 във връзка с редовния персонал, членовете на екипите изпълняват задачи и упражняват правомощия единствено съгласно указанията и, като общо правило, в присъствието на гранични служители или персонал, който изпълнява задачи в областта на връщането, на приемащата държава членка. Приемащата държава членка може да оправомощи членовете на екипите да действат от нейно име.

5.   Приемащата държава членка може да докладва инциденти, свързани с отклонение от оперативния план от страна на членове на екипи, включително във връзка с основните права, на Агенцията чрез координиращия служител с цел възможни последващи действия, които могат да включват дисциплинарни мерки.

6.   Членовете на редовния персонал, които са членове на екипите носят униформата на постоянния корпус при изпълнение на своите задачи и упражняване на своите правомощия. Членовете на екипи, които са дългосрочно командировани от държавите членки или които са краткосрочно разположени, носят собствената си униформа при изпълнение на своите задачи и упражняване на своите правомощия.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, в решението на управителния съвет, посочено в член 54, параграф 4, буква а), се указват профилите, за които задължението да се носи униформа не се прилага поради специфичния характер на оперативната дейност.

Всички членове на екипите носят видими лични идентификационни знаци, както и синя лента на ръкава на униформата с отличителните знаци на Съюза и на Агенцията, с които се идентифицират като участници в съвместна операция, разполагане на екипи за съдействие в управлението на миграцията, пилотен проект, бърза гранична намеса, операция по връщане или действие за намеса в областта на връщането. За удостоверяване на самоличността си пред националните органи на приемащата държава членка членовете на екипите носят винаги документ за акредитация, който представят при поискване.

Моделът и спецификациите за униформите на редовния персонал се утвърждават с решение на управителния съвет въз основа на предложение на изпълнителния директор, представено след получаване на становище от Комисията.

7.   По отношение на възможността да се носят и използват служебни оръжия, боеприпаси и оборудване от членове на персонала, които са краткосрочно командировани в Агенцията или краткосрочно разположени от държава членка, се прилага националното право на изпращащата държава членка.

По отношение на възможността да се носят и използват служебни оръжия, боеприпаси и оборудване от членове на редовния персонал, разположени като членове на екипите, се прилагат рамката и подробните правила, предвидени в настоящия член и в приложение V.

За целите на прилагането на настоящия параграф изпълнителният директор може да разреши на редовния персонал да носи и използва оръжия съгласно правилата, приети от управителния съвет в съответствие с член 55, параграф 5, буква б).

8.   Приемащата държава членка разрешава за съответните профили на членовете на екипи, включително на редовния персонал, да изпълняват задачи по време на разполагане, за което е необходима употребата на сила, включително носенето и употребата на служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, със съгласието на изпращащата държава членка или за редовния персонал – на Агенцията. Употребата на сила, включително носенето и употребата на служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, трябва да е в съответствие с националното право на приемащата държава членка и в присъствието на нейни гранични служители. Със съгласието на изпращащата държава членка или, ако е приложимо — на Агенцията, приемащата държава членка може да разреши на членовете на екипи да използват сила на нейна територия в отсъствието на нейни гранични служители.

Приемащата държава членка може да забрани носенето на някои служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, ако в нейното право е предвидена подобна забрана спрямо граничните ѝ служители или персонал, които изпълняват задачи в областта на връщането. Преди разполагането на членовете на екипи приемащата държава членка уведомява Агенцията за разрешените служебни оръжия, боеприпаси и оборудване и за условията за тяхната употреба. Агенцията предоставя достъп до тази информация на държавите членки.

9.   Служебните оръжия, боеприпаси и оборудване могат да се използват при законна самоотбрана и при законна отбрана на членовете на екипите или на други лица в съответствие с националното право на приемащата държава членка, при спазване на приложимите принципи на международното право в областта на правата на човека и Хартата.

10.   За целите на настоящия регламент приемащата държава членка разрешава на членовете на екипите да правят справки в базите данни на Съюза, когато това е необходимо за изпълнението на определени в оперативния план оперативни цели за граничните проверки, наблюдение на границите и във връзка с връщането, чрез националните интерфейси или друга форма на достъп, предвидена в правните актове на Съюза за създаване на такива бази данни, доколкото са приложими. Приемащата държава членка може също така да разреши на членовете на екипите да правят справки в нейните национални бази данни, когато това е необходимо за същата цел. Държавите членки предприемат необходимите действия за осигуряването на такъв достъп до базите данни по ефикасен и ефективен начин. Членовете на екипите правят справки само с данните, които са строго необходими за изпълнение на задачите им и упражняване на правомощията им. Преди разполагането на членовете на екипите приемащата държава членка уведомява Агенцията за националните бази данни и базите данни на Съюза, в които може да се прави справка. Агенцията предоставя достъп до тази информация на всички държави членки, участващи в разполагането.

Посочените справки се извършват при спазване на правото на Съюза в областта на защитата на данните и националното право на приемащата държава членка в тази област.

11.   Решенията за отказ на достъп в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399 и решенията за отказ на визи на границата в съответствие с член 35 от Регламент (ЕО) № 810/2009 се вземат само от гранични служители на приемащата държава членка или от членовете на екипите, ако приемащата държава членка ги е оправомощила да действат от нейно име.

1.   Агенцията, като си сътрудничи с приемащата държава членка, издава на членовете на екипите документ за удостоверяване на самоличността и като доказателство за техните правомощия да изпълняват задачите и да упражняват правомощията по член 82, който е съставен на официалния език на приемащата държава членка и на друг официален език на институциите на Съюза. Този документ включва следните данни за всеки член на екипите:

2.   Документът се връща на Агенцията в края на съвместната операция, разполагането на екипи за съдействие в управлението на миграцията, пилотния проект, бързата гранична намеса, операцията по връщане или намесата в областта на връщането.

1.   Без да се засяга член 95, когато членове на екипи изпълняват операции в приемаща държава членка, тази държава членка отговаря в съответствие с националното си право за всяка вреда, причинена от тях по време на техните операции.

2.   При причиняване на вреди вследствие на груба небрежност или на умишлено нарушение от страна на командированите или разположени от държавите членки членове на екипи приемащата държава членка може да поиска от изпращащата държава членка да ѝ възстанови всички суми, които приемащата държава членка е изплатила като обезщетение на пострадалите или на лица, имащи право да получат такова обезщетение за пострадалите.

При причиняване на вреди вследствие на груба небрежност или на умишлено нарушение от страна на редовния персонал на приемащата държава членка може да поиска от Агенцията да ѝ възстанови сумите, които приемащата държава членка е изплатила като обезщетение на пострадалите или на лица, имащи право да получат такова обезщетение за пострадалите. Това не засяга евентуални искове пред Съда на Европейския съюз (наричан по-долу „Съдът на ЕС“) срещу Агенцията в съответствие с член 98.

3.   Без да се засяга упражняването на нейните права спрямо трети лица, всяка държава членка се отказва от всички свои претенции към приемащата държава членка или всяка друга държава членка във връзка с претърпените от нея вреди, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение.

4.   Всеки спор между държавите членки или между държава членка и Агенцията във връзка с прилагането на параграфи 2 и 3 от настоящия член, който не може да бъде решен чрез преговори между тях, се отнася от тях до Съда на ЕС.

5.   Без да се засяга упражняването на нейните правомощия спрямо трети лица, Агенцията поема разходите за вреди, причинени на нейно оборудване по време на разполагане, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение.

1.   При обработването на лични данни Агенцията прилага Регламент (ЕС) 2018/1725.

2.   Управителният съвет приема вътрешни правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1725 от Агенцията, включително правила относно служителя по защита на данните на Агенцията.

В съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) 2018/1725 Агенцията може да приеме вътрешни правила за ограничаване на прилагането на членове 14 – 22, 35 и 36 от посочения регламент. По-специално, във връзка с изпълнението на задачите си в областта на връщането Агенцията може да предвиди вътрешни правила за ограничаване на прилагането на посочените разпоредби след преценка на всеки отделен случай, доколкото прилагането им би могло да застраши провеждането на процедурите за връщане. Тези ограничения трябва да са съобразени със същността на основните права и свободи, да са необходими и пропорционални с оглед на поставените цели и да съдържат специални разпоредби, когато е целесъобразно, съгласно посоченото в член 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725.

3.   Агенцията може да предава личните данни, посочени в членове 49, 88 и 89, на трета държава или на международна организация в съответствие с глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Агенцията. Агенцията гарантира, че личните данни, които се предават на трета държава или на международна организация, се обработват само за целите, за които са били предоставени. Към момента на предаване на лични данни на трета държава или на международна организация Агенцията посочва евентуалните общи или специални ограничения за достъпа или за ползването на тези данни, включително във връзка с предаването, заличаването или унищожаването. Когато след предаването на лични данни стане ясно, че са необходими такива ограничения, Агенцията информира третата държава или международната организация за това. Агенцията гарантира, че съответната трета държава или международна организация спазва тези ограничения.

4.   Предаването на лични данни на трети държави не засяга правата на кандидатите за международна закрила и на лицата, ползващи се от такава закрила, по-специално по отношение на принципа на забрана за връщане, както и забраната за разкриване или получаване на информация, предвидена в член 30 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (43).

5.   Държавите членки и Агенцията, в зависимост от случая, гарантират, че информацията, която се предава или разкрива на трети държави съгласно настоящия регламент, не се предава впоследствие към други трети държави или трети страни. Разпоредби във връзка с това се включват във всяко споразумение или договореност, сключени с трета държава, в които се предвижда обмен на информация.

1.   Агенцията може да обработва лични данни само за следните цели:

2.   Държавите членки и техните правоприлагащи органи, Комисията, ЕСВД и органите, службите и агенциите на Съюза и международните организации, посочени в параграф 1, букви в) и г), които предоставят на Агенцията лични данни, определят целта или целите, за които ще се обработват данните, съгласно посоченото в параграф 1. Агенцията може да вземе решение да обработва такива лични данни с различна цел, която също попада в обхвата на параграф 1, само след преценка на всеки отделен случай и след като е установила, че обработването им е съвместимо с първоначалната цел, за която са събрани данните, и ако има разрешение за това от предоставилия личните данни. Агенцията поддържа писмени записи за оценката на съвместимостта за всеки отделен случай.

3.   В момента на прехвърлянето на личните данни Агенцията, държавите членки и техните правоприлагащи органи, Комисията, ЕСВД и органите, службите и агенциите на Съюза и международните организации, посочени в параграф 1, букви в) и г), могат да посочат възможни ограничения за достъпа до тези данни или за ползването на тези данни, при общи или специални условия, включително във връзка с предаването, заличаването или унищожаването на данните. Когато след предаването на лични данни стане ясно, че са необходими такива ограничения, те информират получателите за това. Получателите трябва да спазват тези ограничения.

1.   Преди всяка съвместна операция, операция по връщане, действие за намеса в областта на връщането, пилотен проект, бърза гранична намеса или разполагане на екипи за съдействие в управлението на миграцията Агенцията и приемащата държава членка определят съобразно принципа на прозрачност отговорността за спазване на задълженията за защита на данните. Когато целите и средствата на обработката се определят съвместно от Агенцията и от приемащата държава членка, те стават съвместни администратори, като сключват споразумение помежду си.

За целите, посочени в член 87, параграф 1, букви а), б), в), д) и е), Агенцията обработва само следните категории лични данни, събрани от държавите членки, от членовете на екипи, от собствения ѝ персонал или от EASO, които са ѝ били предадени в контекста на съвместни операции, операции по връщане, действия за намеса в областта на връщането, пилотни проекти, действия за бърза гранична намеса и разполагане на екипи за съдействие в управлението на миграцията:

2.   Посочените в параграф 1 лични данни могат да се обработват от Агенцията в следните случаи:

1.   Когато за националната картина на състоянието се изисква обработване на лични данни, тези данни се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и когато е приложимо – Директива (ЕС) 2016/680. Всяка държава членка определя органа, който да се счита за администратор по смисъла на член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 3, точка 8 от Директива (ЕС) 2016/680, в зависимост от случая, и който да носи основната отговорност за обработването на лични данни от тази държава членка. Всяка държава членка съобщава на Комисията данните на този орган.

2.   Идентификационните номера на корабите и въздухоплавателните средства са единствените лични данни, до които се предоставя достъп в европейските картини на състоянието и специални картини на състоянието и в услугите на Eurosur за обединяване на данни.

3.   Когато обработването на информация в Eurosur по изключение налага обработването на лични данни, различни от идентификационните номера на корабите и въздухоплавателните средства, това обработване е строго ограничено до необходимото за целите на Eurosur в съответствие с член 18.

4.   Обменът на лични данни с трети държави в рамките на Eurosur е строго ограничен до абсолютно необходимото за целите на настоящия регламент. Той се извършва от Агенцията в съответствие с глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725 и от държавите членки в съответствие с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679, с глава V от Директива (ЕС) 2016/680, в зависимост от това кои са приложимите разпоредби, и със съответните национални разпоредби относно защитата на данни, транспониращи посочената директива.

5.   Забранява се обменът на информация съгласно член 72, параграф 2, член 73, параграф 3 и член 74, параграф 3, при който на трета държава се предоставят данни, които биха могли да се използват за установяването на самоличността на лица или групи от лица, чието искане за достъп до международна закрила е в процес на разглеждане или за които съществува сериозен риск да бъдат подложени на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание или на друго нарушение на основните им права.

6.   Държавите членки и Агенцията поддържат записи за дейностите по обработване в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 24 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 31 от Регламент (ЕС) 2018/1725, в зависимост от случая.

1.   Когато Агенцията, при изпълнението на своята задача съгласно член 10, параграф 1, буква р) от настоящия регламент, обработва лични данни, които са събрани в процеса на мониторинг на миграционните потоци, при анализ на риска или по време на нейните операции за установяване на самоличността на лица, заподозрени в извършването на трансгранични престъпления, тя обработва тези лични данни в съответствие с глава IX от Регламент (ЕС) 2018/1725. Личните данни, обработвани за тази цел, включително регистрационни номера на превозни средства, идентификационни номера на превозни средства, телефонни номера, идентификационни номера на кораби или въздухоплавателни средства, които са свързани с тези лица, са свързани с физически лица за които компетентните органи на държавите членки, Европол, Евроюст, или Агенцията имат основателните причини да подозират, че участват в извършването на трансгранични престъпления. Тези лични данни могат да включват лични данни на пострадалите или свидетелите, когато тези лични данни допълват личните данни на заподозрените лица, обработвани от Агенцията в съответствие с настоящия член.

2.   Агенцията обменя лични данни съгласно параграф 1 от настоящия член само със:

1.   Агенцията заличава личните данни веднага след предаването им на компетентните органи на държавите членки, други органи, служби и агенции на Съюза, по-специално EASO, или след предаването им на трети държави или на международни организации, или след използването им за изготвянето на анализи на риска. Срокът на съхранение във всеки случай не надвишава 90 дни след датата на събиране на посочените данни. Данните се анонимизират в резултатите от анализа на риска.

2.   Личните данни, които са обработени за целите на изпълнението на задачи в областта на връщането, се заличават веднага след постигането на целта, за която са били събрани, и се заличават не по-късно от 30 дни след приключването на тези задачи.

3.   Оперативните лични данни, които са обработени за целите на член 90, се заличават веднага след постигането от Агенцията на целта, за която са били събрани. Агенцията прави непрекъснато преглед на необходимостта от съхранение на подобни данни, и особено на личните данни на пострадалите и свидетелите. При всички случаи Агенцията прави преглед на необходимостта от съхранение на подобни данни не по-късно от три месеца след започването на първоначалното обработване на подобни данни и на всеки шест месеца след това. Агенцията взема решение относно непрекъснатото съхранение на лични данни, и особено на личните данни на пострадалите и свидетелите, до следващия преглед само ако съхранението им продължава да бъде необходимо за изпълнението на задачите на Агенцията съгласно член 90.

4.   Настоящият член не се прилага за лични данни, събрани в контекста на системата FADO.

1.   Агенцията приема свои собствени правила за сигурност, които се основават на принципите и правилата, предвидени в правилата за сигурност на Комисията, отнасящи се до защитата на класифицираната информация на Европейския съюз (КИЕС) и чувствителната некласифицирана информация, включително, inter alia, разпоредби относно обмена на такава информация с трети държави и обработването и съхранението на такава информация, предвидени в решения (ЕС, Евратом) 2015/443 (44) и (ЕС, Евратом) 2015/444 (45) на Комисията. Всяка административна договореност относно обмена на класифицирана информация с компетентните органи на трета държава или, ако няма такава договореност, всяко извънредно предоставяне ad hoc на КИЕС на такива органи е необходимо предварителното одобрение от Комисията.

2.   Управителният съвет приема правилата за сигурност на Агенцията след одобрение от Комисията. При преценката на предложението за правила за сигурност Комисията гарантира, че те са съвместими с решения (ЕС, Евратом) 2015/443 и (ЕС, Евратом)2015/444.

3.   Класификацията не е пречка за предоставяне на информацията на Европейския парламент. При предаването и обработването на информацията и документите, предадени на Европейския парламент съгласно настоящия регламент, се спазват приложимите между Европейския парламент и Комисията правила относно предаването и обработването на класифицирана информация.

1.   Агенцията е орган на Съюза. Тя има правосубектност.

2.   Във всяка от държавите членки Агенцията се ползва от най-широката правоспособност, която се предоставя на юридическите лица съгласно тяхното право. Тя може по-специално да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество, както и да бъде страна в съдебни производства.

3.   Агенцията е независима по отношение на изпълнението на техническия и оперативния си мандат.

4.   Агенцията се представлява от своя изпълнителен директор.

5.   Седалището на Агенцията е във Варшава, Полша.

1.   Агенцията и държавата членка, в която се намира седалището на Агенцията, сключват споразумение за седалището, в което се установяват необходимите договорености относно разполагането на Агенцията в тази държава членка и относно съоръженията, които да ѝ бъдат предоставени от тази държава членка, както и специалните правила, приложими в тази държава членка спрямо изпълнителния директор, заместник изпълнителните директори, членовете на управителния съвет, персонала на Агенцията и членовете на техните семейства.

2.   Споразумението за седалището се сключва след получаване на одобрение от управителния съвет.

3.   Държавата членка, в която се намира седалището на Агенцията, осигурява възможно най-добрите условия, които гарантират добрата работа на Агенцията, включително многоезично училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.

1.   По отношение на редовния персонал се прилагат Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа, както и правилата, приети чрез споразумение между институциите на Съюза за прилагането на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа.

2.   Мястото на работа по принцип е в държавата членка, в която се намира седалището на Агенцията.

3.   Членовете на редовния персонал, по отношение на които се прилагат Условията за работа, по принцип се назначават първоначално за срок от пет години. Техните договори могат по принцип да се подновяват само веднъж, за срок до пет години. Всяко допълнително подновяване е за неопределено време.

4.   За целите на прилагането на членове 31 и 44 само членове на редовния персонал, спрямо които се прилагат Правилникът за длъжностните лица или дял II от Условията за работа, могат да бъдат назначавани като служители за връзка или координиращи служители. За целите на прилагането на член 55 само членове на редовния персонал, спрямо които се прилагат Правилникът за длъжностните лица или Условията за работа, могат да бъдат разполагани като членове на екипите.

5.   Управителният съвет приема правила за прилагане на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа, като постига съгласие с Комисията, съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

6.   След предварително одобрение от Комисията управителният съвет приема правила относно персонала от държавите членки, който се командирова към Агенцията съгласно член 56, и при необходимост ги актуализира. Тези правила включват по-специално финансовите правила във връзка с командировките, включително застраховки и обучението. Тези правила трябва да са съобразени с факта, че членовете на персонала са командировани с цел да бъдат разположени като членове на екипите и имат задълженията и правомощията, предвидени в член 82. В тези правила се съдържат разпоредби относно условията на разполагане. Когато е приложимо, управителният съвет се стреми да гарантира съгласуваност с правилата, приложими по отношение на възстановяването на разходите за командировки на редовния персонал.

1.   Без да се засягат членове 84 и 85, Агенцията носи отговорност за всички дейности, предприети от нея в съответствие с настоящия регламент.

2.   Договорната отговорност на Агенцията се урежда от правото, приложимо към съответния договор.

3.   Съдът на ЕС е компетентен да се произнася с решение съгласно арбитражна клауза, съдържаща се в сключен от Агенцията договор.

4.   В случай на извъндоговорна отговорност Агенцията, в съответствие с основните принципи, които са общи за правото на държавите членки, поправя вредите, причинени от нейните отдели или нейния персонал при изпълнението на техните задължения, включително свързаните с упражняването на изпълнителни правомощия.

5.   Съдът на ЕС е компетентен да разглежда споровете относно обезщетения за вредите, посочени в параграф 4.

6.   Личната отговорност на редовния персонал към Агенцията се урежда от разпоредбите, съдържащи се в Правилника за длъжностните лица и Условията за работа, които се прилагат по отношение на този персонал.

1.   Съдът на ЕС може да бъде сезиран с иск за отмяна на актове на Агенцията, които имат за цел да породят правни последици по отношение на трети страни, в съответствие с член 263 ДФЕС, и в случай на бездействие, в съответствие с член 265 ДФЕС, за извъндоговорна отговорност за причинени от Агенцията вреди и съгласно арбитражна клауза – за договорна отговорност за причинени от действия на Агенцията вреди, в съответствие с член 340 ДФЕС.

2.   Агенцията взема всички необходими мерки, за да изпълни решенията на Съда на ЕС.

1.   Управителният съвет е отговорен за вземането на стратегическите решения на Агенцията в съответствие с настоящия регламент.

2.   Управителният съвет:

3.   За всяко предложение за решение на управителния съвет, посочено в параграф 2, свързано с конкретни дейности на Агенцията, които ще се извършват по външните граници на определена държава членка или в непосредствена близост до тези граници, или свързано с работни договорености с трети държави, посочени в член 73, параграф 4, е нужно членът на управителния съвет, който е представител съответно на конкретната държава членка или на държавата членка, която е съседна на третата държава, да гласува в подкрепа на решението.

4.   Управителният съвет може да консултира изпълнителния директор по всички въпроси, свързани с развитието на оперативното управление на външните граници и обучението, включително по дейностите, свързани с научни изследвания.

5.   Управителният съвет взема решение по исканията за участие в конкретни дейности от страна на Ирландия или Обединеното кралство.

Управителният съвет взема отделно решение за всеки конкретен случай. За целта той проверява дали участието на Ирландия или Обединеното кралство допринася за изпълнението на съответната дейност. В решенията се определя размерът на финансовия принос на Ирландия или Обединеното кралство за дейността, която е предмет на искането за участие.

6.   Управителният съвет предава ежегодно на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу „бюджетният орган“) цялата информация за резултатите от процедурите за оценка, проведени от Агенцията.

7.   Управителният съвет може да създаде изпълнително бюро, съставено от най-много четирима представители на управителния съвет, включително неговия председател, и от представител на Комисията, което да подпомага както него, така и изпълнителния директор при изготвянето на решенията, програмите и дейностите, които трябва да се приемат от управителния съвет, и когато е необходимо, да приема временни неотложни решения от негово име. Изпълнителното бюро не може да взема решения, за които се изисква мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет. Управителният съвет може да делегира определени ясно формулирани задачи на изпълнителното бюро, по-специално ако това подобрява ефикасността на Агенцията. Той не може да делегира на изпълнителното бюро задачи, свързани с решения, за които се изисква мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет.

8.   На основание член 2, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 6 от Условията за работа, управителният съвет приема в съответствие с член 110 от Правилника за длъжностните лица решение за делегиране на изпълнителния директор на съответните правомощия на органа по назначаването и за определяне на условията, при които делегираните правомощия могат да бъдат отнети. Изпълнителният директор има правото, от своя страна, да делегира тези правомощия на други лица.

Когато извънредни обстоятелства налагат това, управителният съвет може с решение да отнеме правомощията на органа по назначаването, делегирани на изпълнителния директор, както и правомощията, които последният е делегирал на други лица. След това управителният съвет може да ги упражнява пряко или да ги делегира на някой от членовете си или на друг член на редовния персонал, различен от изпълнителния директор.

1.   Без да се засяга параграф 3, управителният съвет се състои от по един представител от всяка държава членка и от двама представители на Комисията, като всички имат право на глас. За целта всяка държава членка определя един член на управителния съвет и един заместник, който замества титуляря в случай на отсъствие. Комисията определя двама членове и двама заместници. Срокът на мандата е четири години. Мандатът може да се подновява.

2.   Членовете на управителния съвет се назначават въз основа на степента на техните относими значителни опит и експертни познания в областта на оперативното сътрудничество по управлението на границите и връщането и на техните съответни ръководни, административни и бюджетни умения. Държавите членки и Комисията се стремят да постигнат балансирано представителство на половете в състава на управителния съвет.

3.   Държавите, които са асоциирани към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, участват в Агенцията. Всяка от тях има по един представител и един заместник в управителния съвет. В договореностите, изготвени съгласно съответните разпоредби от споразуменията им за асоцииране, се конкретизират естеството и обхватът на участието на тези държави в работата на Агенцията, както и подробните правила за това участие, включително разпоредби за финансовия принос и персонала.

1.   До 30 ноември всяка година управителният съвет приема единен програмен документ, съдържащ inter alia и многогодишното програмиране, и годишното програмиране на Агенцията за следващата година, въз основа на проект, представен от изпълнителния директор и одобрен от управителния съвет. Единният програмен документ се приема, като се взема предвид положителното становище на Комисията, а относно многогодишното програмиране — след провеждането на консултация с Европейския парламент и със Съвета. Ако управителният съвет реши да не взема предвид елементи от становището на Комисията, той представя подробна обосновка. Задължението за подробна обосновка се прилага и по отношение на елементите, посочени от Европейския парламент и от Съвета по време на консултацията. Управителният съвет без забавяне предава документа на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

2.   Документът, посочен в параграф 1, става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет. Ако е необходимо, документът се коригира съответно.

3.   В съответствие с цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, в многогодишното програмиране се определя общото стратегическо програмиране в средносрочен и дългосрочен план, което включва целите, очакваните резултати, показателите за изпълнението и планирането на ресурсите, включително многогодишния бюджет, персонала и развиването на собствения капацитет на Агенцията, включително индикативно многогодишно планиране на профилите на персонала за постоянния корпус. В многогодишното програмиране се определят стратегическите области за намеса и необходимите за постигането на целите мерки. То включва стратегически действия за прилагане на стратегията за основните права, посочена в член 80, параграф 1, и стратегия за отношенията с трети държави и международни организации, както и действия, свързани с тази стратегия.

4.   Многогодишното програмиране се изпълнява посредством годишни работни програми и когато е целесъобразно, се актуализира с оглед на резултатите от оценките, извършвани съгласно член 121. Когато е целесъобразно, заключенията от тези оценки се отразяват и в годишната работна програма за следващата година.

5.   Годишната работна програма съдържа описание на дейностите, които трябва да бъдат финансирани, включващо подробно описани цели и очаквани резултати, включително показатели за изпълнението. В нея също така се посочват финансовите и човешките ресурси, разпределени за всяка дейност, в съответствие с принципите на бюджетирането и управлението по дейности. Годишната работна програма е съобразена с многогодишното програмиране. В нея се посочват ясно добавените, променените или отпадналите задачи в сравнение с предходната финансова година.

6.   Годишната работна програма се приема в съответствие със законодателната програма на Съюза в съответните области на управлението на външните граници и връщането.

7.   Ако след приемането на годишната работна програма бъде възложена нова задача на Агенцията, управителният съвет изменя годишната работна програма.

8.   Всяко съществено изменение на годишната работна програма, и особено промяна, водеща до преразпределяне на бюджетни ресурси, надвишаващи 2 % от годишния бюджет, се приема съгласно процедурата, приложима към приемането на първоначалната годишна работна програма. Управителният съвет може да делегира на изпълнителния директор правомощието за внасяне на несъществени изменения в годишната работна програма.

1.   Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове с право на глас. Председателят и заместник-председателят се избират с мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет с право на глас. Заместник-председателят замества по право председателя, когато последният е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.

2.   Мандатите на председателя и на заместник-председателя изтичат при прекратяване на тяхното членство в управителния съвет. При спазване на настоящата разпоредба, продължителността на мандата на председателя и на заместник-председателя е четири години. Тези мандати могат да бъдат подновени еднократно.

1.   Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател.

2.   Изпълнителният директор участва в разискванията без право на глас.

3.   Управителният съвет провежда най-малко две редовни заседания годишно. Той също така заседава по инициатива на председателя, по искане на Комисията или по искане на най-малко една трета от членовете на управителния съвет. Когато е необходимо, управителният съвет може да провежда съвместни заседания с управителните съвети на EASO и Европол.

4.   Към Ирландия се отправя покана за участие в заседанията на управителния съвет.

5.   Към Обединеното кралство се отправя покана за участие в заседанията на управителния съвет, които се провеждат преди датата, на която Договорите престават да се прилагат за Обединеното кралство съгласно член 50, параграф 3 ДЕС.

6.   Представители на EASO и Европол се канят да участват в заседанията на управителния съвет. Представител на Агенцията на Европейския съюз за основните права се кани да участва в заседанията на управителния съвет, когато в дневния ред са включени точки от значение за защитата на основните права.

7.   Председателят на управителния съвет може също така да покани експерт на Европейския парламент да участва в заседанията на управителния съвет. Управителният съвет може да покани и представители на други съответни институции, органи, служби и агенции на Съюза. Управителният съвет може, в съответствие с процедурния си правилник, да покани за участие в заседанията в качеството на наблюдател и всяко друго лице, чието становище представлява интерес.

8.   Членовете на управителния съвет могат, при спазване на разпоредбите на неговия процедурен правилник, да бъдат подпомагани от съветници или експерти.

9.   Секретариатът на управителния съвет се осигурява от Агенцията.

1.   Без да се засягат член 100, параграф 2, букви в), г), к) и м), член 103, параграф 1 и член 107, параграфи 2 и 4, управителният съвет взема решенията си с абсолютно мнозинство от своите членове с право на глас.

2.   Всеки член има един глас. При отсъствието на някой от членовете неговият заместник може да упражни неговото право на глас. Изпълнителният директор не участва в гласуването.

3.   В процедурния правилник се определят по-подробни правила относно гласуването. В правилата се включват условията, при които един от членовете може да действа от името на друг член, както и изискванията за кворум.

4.   Представителите на държавите, които са асоциирани към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, имат ограничени права на глас, отразяващи съответните им договорености. С цел да се позволи на асоциираните държави да упражняват своето право на глас Агенцията изготвя дневния ред, като посочва по кои точки е предоставено ограничено право на глас.

1.   Агенцията се управлява от своя изпълнителен директор, който е напълно независим при изпълнението на задълженията си. Без да се засяга съответната компетентност на институциите на Съюза и на управителния съвет, изпълнителният директор не може да иска, нито да получава указания от никое правителство или друг орган.

2.   Европейският парламент или Съветът могат да поканят изпълнителния директор да докладва за изпълнението на своите задължения. Това включва докладване относно дейностите на Агенцията, изпълнението и мониторинга на стратегията за основните права, годишния доклад за дейността на Агенцията за предходната година, работната програма за предстоящата година и многогодишното програмиране на Агенцията и всякакви други въпроси, свързани с дейностите на Агенцията. Изпълнителният директор прави също така изявление пред Европейския парламент при поискване и отговаря писмено на всички отправени от член на Европейския парламент въпроси в срок от 15 календарни дни от получаването на въпроса. Изпълнителният директор докладва редовно пред съответните органи и комисии на Европейския парламент.

3.   Освен когато в настоящия регламент са предвидени конкретни срокове, изпълнителният директор се уверява, че докладите се предават на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията във възможно най-кратък срок и при всички случаи до шест месеца от края на отчетния период, освен ако изпълнителният директор надлежно не обоснове закъснението в писмен вид.

4.   Изпълнителният директор отговаря за подготовката и изпълнението на стратегическите решения, взети от управителния съвет, както и за вземането на решения, свързани с оперативните дейности на Агенцията в съответствие с настоящия регламент. Изпълнителният директор има следните функции и правомощия:

5.   Изпълнителният директор отговаря за своите дейности пред управителния съвет.

6.   Изпълнителният директор е законният представител на Агенцията.

1.   Комисията предлага най-малко трима кандидати за длъжността изпълнителен директор и за длъжностите на всеки от заместник изпълнителните директори въз основа на списък, който се изготвя след публикуването на обява за длъжността в Официален вестник на Европейския съюз и, ако е целесъобразно, в други печатни средства или на интернет сайтове.

2.   Въз основа на предложението на Комисията съгласно параграф 1 управителният съвет назначава изпълнителния директор с оглед на неговите качества и удостоверени с документи значителни административни и ръководни умения, включително съответен професионален опит като компетентен висш служител в областта на управлението на външните граници и връщането. Преди да бъде назначен изпълнителният директор, предложените от Комисията кандидати се поканват да направят изявление пред компетентната(ите) комисия(и) на Европейския парламент и да отговорят на въпросите, поставени от членовете на комисията(ите).

След изявленията Европейският парламент приема становище, в което се излагат неговите виждания, и може да се посочи предпочитан кандидат.

Управителният съвет назначава изпълнителния директор, като взема предвид тези виждания. Управителният съвет взема своето решение с мнозинство от две трети от членовете с право на глас.

В случай че управителният съвет вземе решение да назначи кандидат, различен от кандидата, който Европейският парламент е посочил, че предпочита, управителният съвет информира Европейския парламент и Съвета писмено относно начина, по който становището на Европейския парламент е било взето предвид.

Управителният съвет има правомощието да освободи от длъжност изпълнителния директор въз основа на предложение на Комисията.

3.   Изпълнителният директор се подпомага от трима заместник изпълнителни директори. На всеки заместник изпълнителен директор се възлага конкретна област на компетентност. Когато изпълнителният директор отсъства или е възпрепятстван, той се замества от един от заместник изпълнителните директори.

4.   Въз основа на предложение на Комисията съгласно параграф 1 управителният съвет назначава заместник изпълнителните директори с оглед на техните качества и наличието на подходящи административни и ръководни умения, включително съответен професионален опит в областта на управлението на външните граници и връщането. Изпълнителният директор участва в процеса на подбор. Управителният съвет взема своето решение с мнозинство от две трети от членовете с право на глас.

Управителният съвет има правомощието да освободи от длъжност заместник изпълнителните директори в съответствие с предвидената в първа алинея процедура.

5.   Мандатът на изпълнителния директор е пет години. Преди изтичането на този срок Комисията прави оценка, при която взема предвид оценката на резултатите от работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред Агенцията.

6.   По предложение на Комисията, в което се взема предвид оценката, посочена в параграф 5, управителният съвет може еднократно да поднови мандата на изпълнителния директор за максимален срок от пет години.

7.   Мандатът на заместник изпълнителните директори е пет години. Управителният съвет може по предложение на Комисията да поднови този мандат еднократно за максимален срок от пет години.

8.   Изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори се назначават като срочно наети служители на Агенцията съгласно член 2, буква а) от Условията за работа.

1.   Агенцията създава консултативен форум, който да я подпомага, като предоставя независими консултации по въпросите на основните права. Изпълнителният директор и управителният съвет, в координация със служителя по въпросите на основните права, могат да се консултират с консултативния форум по всички въпроси, свързани с основните права.

2.   Агенцията отправя покана към EASO, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Върховния комисар на ООН за бежанците и други заинтересовани организации да участват в консултативния форум. Въз основа на предложение на служителя по въпросите на основните права, направено след консултация с изпълнителния директор, управителният съвет взема решение за състава на консултативния форум и условията на предаване на информация на консултативния форум. Консултативният форум определя своите методи на работа и изготвя работната си програма, след консултация с управителния съвет и изпълнителния директор.

3.   С консултативния форум се провеждат консултации относно по-нататъшното развитие и прилагане на стратегията за основните права, функционирането на механизма за жалби, кодексите на поведение и общите основни учебни програми. Агенцията информира консултативния форум относно последващите действия по неговите препоръки.

4.   Консултативният форум изготвя ежегоден доклад за своите дейности. Този доклад се оповестява публично.

5.   Без да се засягат задачите на служителя по въпросите на основните права, на консултативния форум се предоставя реален достъп, по навременен и ефективен начин, до цялата информация относно зачитането на основните права, включително чрез извършване на посещения на място при съвместни операции или действия за бърза гранична намеса със съгласието на приемащата държава членка или на третата държава, в зависимост от случая, до зони на горещи точки и до операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането, включително в трети държави. Когато приемащата държава членка не е съгласна с посещение на консултативния форум на място при съвместна операция или при бърза гранична намеса, извършвана на нейна територия, тя излага пред Агенцията в писмен вид надлежно обосновани причини за това.

1.   Управителният съвет назначава служител по въпросите на основните права въз основа на списък с трима кандидати, след консултация с консултативния форум. Служителят по въпросите на основните права трябва да притежава необходимата квалификация, експертни познания и професионален опит в областта на основните права.

2.   Служителят по въпросите на основните права изпълнява следните задачи:

Секретариатът, посочен в първа алинея, буква з), получава указания непосредствено от консултативния форум.

3.   За целите на параграф 2, първа алинея, буква й) служителят по въпросите на основните права по-специално:

Изпълнителният директор отговаря на служителя по въпросите на основните права какви действия са предприети за справяне с опасенията за нарушения на основните права, посочени в първа алинея, буква д).

Служителят по въпросите на основните права може да възложи някоя от задачите, предвидени в параграф 2, първа алинея, букви а) – и) и к), на един от наблюдателите на основните права.

4.   Управителният съвет определя специални правила, приложими за служителя по въпросите на основните права, за да се осигури независимостта на служителя по въпросите на основните права и неговите служители при изпълнението на техните задължения. Служителят по въпросите на основните права докладва непосредствено на управителния съвет и си сътрудничи с консултативния форум. Управителният съвет осигурява предприемането на действия по препоръките на служителя по въпросите на основните права. Освен това служителят по въпросите на основните права публикува годишни доклади относно своята дейност и относно степента, в която в дейностите на Агенцията се зачитат основните права. Тези доклади включват информация за механизма за жалби и за изпълнението на стратегията за основните права.

5.   Агенцията гарантира, че служителят по въпросите на основните права може да действа самостоятелно и да е независим при изпълнението на своите задължения. Служителят по въпросите на основните права трябва да разполага с достатъчни и подходящи човешки и финансови ресурси, необходими за изпълнението на неговите задачи.

Служителят по въпросите на основните права подбира своите служители и тези служители докладват единствено на него.

6.   Служителят по въпросите на основните права се подпомага от заместник-служител по въпросите на основните права. Управителният съвет назначава заместник-служителя по въпросите на основните права от списък с най-малко трима кандидати, представен от служителя по въпросите на основните права. Заместник-служителят по въпросите на основните права трябва да притежава необходимата квалификация и опит в областта на основните права и да е независим при изпълнението на своите задължения. Ако служителят по въпросите на основните права отсъства или е възпрепятстван, заместник-служителят по въпросите на основните права поема задълженията и функциите на служителя по въпросите на основните права.

7.   Служителят по въпросите на основните права има достъп до цялата информация, отнасяща се до зачитането на основните права при всички дейности на Агенцията.

1.   Наблюдателите на основните права, наети като редовен персонал, оценяват постоянно съответствието на оперативните дейности с основните права, предоставят консултации и помощ в това отношение и допринасят за налагането на основните права като част от европейското интегрирано управление на границите.

2.   Наблюдателите на основните права имат следните задачи:

За целите на първа алинея, буква а) наблюдателите на основните права, по-специално:

3.   Без да се засяга параграф 4, служителят по въпросите на основните права определя най-малко един наблюдател на основните права за всяка операция. Служителят по въпросите на основните права също така може да вземе решение за определяне на наблюдатели, които да наблюдават всяка друга оперативна дейност, при която счита това от значение.

Наблюдателите на основните права имат достъп до всички зони, в които се провеждат оперативни дейности на Агенцията, и до всички нейни документи от значение за изпълнението на тези дейности.

4.   Наблюдателите на основните права могат да бъдат определени от служителя в областта на основните права като наблюдаващи лица при принудително връщане за целите на резерва, посочен в член 51. Когато наблюдателите на основните права действат като наблюдаващи лица при принудително връщане, член 50, параграф 5 и член 51 се прилагат mutatis mutandis.

5.   Служителят по въпросите на основните права назначава наблюдателите на основните права и те са под негов йерархичен надзор. Наблюдателите на основните права са независими при изпълнението на своите задължения. Когато присъстват в оперативна зона, наблюдателите на основните права носят отличителни знаци, които ясно позволяват идентифицирането им като наблюдатели на основните права.

6.   До 5 декември 2020 г. Агенцията осигурява назначаването на най-малко 40 наблюдатели на основните права. Изпълнителният директор оценява ежегодно необходимостта от увеличаване на броя на наблюдателите на основните права, като се консултира със служителя в областта на основните права. Предвид тази оценка изпълнителният директор предлага, когато е необходимо, увеличение на броя на наблюдателите на основните права за следващата година в зависимост от оперативните нужди.

7.   След като бъдат назначени, наблюдателите на основните права преминават задълбочено обучение в областта на основните права, като се вземат предвид придобитите преди това квалификации и професионален опит в съответните области. Агенцията гарантира, че по време на своята служба наблюдателите на основните права изпълняват своите задължения в съответствие с най-високите стандарти. За всички наблюдатели на основните права се изготвят подходящи карти на обучението, които осигуряват непрекъснатото им професионално развитие, за да могат да изпълняват функциите си на наблюдатели на основните права.

1.   В сътрудничество със служителя по въпросите на основните права Агенцията предприема необходимите мерки за създаването и усъвършенстването на независим и ефективен механизъм за жалби в съответствие с настоящия член, за да наблюдава и гарантира зачитането на основните права при всички дейности на Агенцията.

2.   Всяко лице, което е пряко засегнато от действията или бездействието от страна на членове на персонала, участващи в съвместна операция, пилотен проект, бърза гранична намеса, разполагане на екипи за съдействие в управлението на миграцията, операция по връщане, действие за намеса в областта на връщането или оперативно действие на Агенцията в трета държава, и което счита, че в резултат на тези действия или бездействие са били нарушени основните му права, или лице, което представлява това лице, може да подаде писмена жалба до Агенцията.

3.   Допускат се само жалби, които са обосновани и са свързани с конкретни нарушения на основните права.

4.   Служителят по въпросите на основните права отговаря за разглеждането на жалбите, получени от Агенцията, в съответствие с правото на добра администрация. За тази цел служителят по въпросите на основните права разглежда допустимостта на жалбата, регистрира допустимите жалби, препраща всички регистрирани жалби до изпълнителния директор и препраща жалбите, засягащи членове на екипи, до изпращащата държава членка, включително до съответния орган или структура, компетентни по въпросите на основните права в държава членка, за предприемане на действия в съответствие с техния мандат. Служителят по въпросите на основните права също така регистрира и гарантира предприемането на последващи действия от страна на Агенцията или на държавата членка.

5.   В съответствие с правото на добра администрация, ако жалбата е допустима, жалбоподателят се информира, че жалбата е регистрирана, че започва разглеждането ѝ и че може да очаква отговор веднага след като такъв бъде изготвен. Ако жалба бъде препратена на национални органи или структури, на жалбоподателя се предоставят данните за контакт с тях. Ако жалбата е обявена за недопустима, жалбоподателят се уведомява за мотивите и ако е възможно, получава информация относно други начини за решаване на оплакванията му.

Агенцията предвижда подходяща процедура в случаите, когато дадена жалба е обявена за недопустима или неоснователна.

Всички решения са в писмена форма и са мотивиран. Ако жалбоподателят предостави нови доказателства по случай, в който жалбата е била обявена за недопустима или неоснователна, служителят по въпросите на основните права преразглежда жалбата.

6.   В случай на регистрирана жалба, отнасяща се до член на персонала на Агенцията, служителят по въпросите на основните права препоръчва на изпълнителния директор подходящи последващи мерки, включително дисциплинарни мерки, и когато е целесъобразно — препращане за започване на производство от граждански или наказателен съд в съответствие с настоящия регламент и националното право. Изпълнителният директор осигурява предприемането на подходящи последващи мерки и докладва на служителя по въпросите на основните права, в рамките на определен срок и ако е необходимо – на определени интервали от време след това, за направените констатации, прилагането на дисциплинарни мерки и последващите действия, предприети от Агенцията в отговор на жалбата.

Ако жалбата е свързана с въпроси, свързани със защитата на данните, изпълнителният директор се консултира с длъжностното лице по защита на данните на Агенцията, преди да вземе решение по жалбата. Служителят по въпросите на основните права и длъжностното лице по защита на данните изготвят в писмен вид меморандум за разбирателство, в който се конкретизира разпределението на задачите и сътрудничеството между тях по отношение на получените жалби.

7.   В случай на регистрирана жалба, отнасяща се до член на екипите от приемаща държава членка или от друга участваща държава членка, включително командирован член на екипите или командирован национален експерт, изпращащата държава членка гарантира предприемането на подходящи последващи действия, включително дисциплинарни мерки, започване на производство от граждански или наказателен съд, ако е необходимо, и други мерки в съответствие с националното право. Съответната държава членка докладва впоследствие на служителя по въпросите на основните права в рамките на определен срок относно констатациите и последващите действия във връзка с жалбата и ако е необходимо – на определени интервали от време след това. Агенцията проследява развитието на въпроса, ако не бъде получен доклад от съответната държава членка.

Когато в рамките на определения срок съответната държава членка не докладва или предостави само неокончателен отговор, служителят по въпросите на основните права информира изпълнителния директор и управителния съвет.

8.   Ако се установи, че член на екипите е нарушил основни права или задължения за международна закрила, Агенцията изисква от държавата членка да отстрани незабавно този член от дейността на Агенцията или от постоянния корпус.

9.   Служителят по въпросите на основните права включва информация относно механизма за жалби в годишния си доклад съгласно член 109, параграф 4, включително конкретни препратки към констатациите на Агенцията и държавите членки и последващите действия по жалбите.

10.   След като се консултира с консултативния форум и в съответствие с параграфи 1—9, служителят по въпросите на основните права изготвя стандартен формуляр за жалба, в който се изисква подробна и конкретна информация относно твърдяното нарушение на основните права. Служителят по въпросите на основните права изготвя и допълнителни подробни правила, ако е необходимо. Служителят по въпросите на основните права предава този формуляр и допълнителните подробни правила на изпълнителния директор и на управителния съвет.

Агенцията гарантира, че информацията относно възможността и процедурата за подаване на жалба е леснодостъпна, включително за уязвими лица. Стандартният формуляр за жалба се осигурява на уебсайта на Агенцията и на хартиен носител при всички провеждани дейности на Агенцията, на езиците, които гражданите на трети държави разбират или за които с основание може да се предполага, че разбират. Стандартният формуляр е лесно достъпен, включително на мобилни устройства. Агенцията гарантира, че на жалбоподателите се предоставят допълнителни насоки и съдействие относно процедурата за разглеждане на жалби. Служителят по въпросите на основните права разглежда жалбите дори когато не са подадени чрез стандартния формуляр за жалба.

11.   Всички лични данни, съдържащи се в жалбата, се третират и обработват от Агенцията, включително от служителя по въпросите на основните права, в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725, а от държавите членки — в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680.

Счита се, че с подаването на жалбата жалбоподателят се съгласява неговите лични данни да бъдат обработвани от Агенцията и служителя по въпросите на основните права по смисъла на член 5, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1725.

За да се защитят интересите на жалбоподателите, жалбите се обработват поверително от служителя по въпросите на основните права в съответствие с националното право и правото на Съюза, освен ако жалбоподателят не се откаже изрично от своето право на поверителност. Счита се, че жалбоподателите, които се отказват от своето право на поверителност, се съгласяват служителят по въпросите на основните права или Агенцията да разкрие тяхната самоличност на компетентните органи или структури във връзка с предмета на жалбата, когато е необходимо.

1.   С цел да се отчете специфичният характер на европейската гранична и брегова охрана, която е съставена от национални органи и Агенцията, и да се гарантира, че контролните функции от страна на Европейския парламент върху Агенцията и от страна на националните парламенти върху съответните национални органи се осъществяват ефективно, както е предвидено в Договорите и в националното право, Европейският парламент и националните парламенти могат да си сътрудничат в рамките на член 9 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС.

2.   По покана от Европейския парламент и от националните парламенти, заседаващи в контекста на параграф 1, на тези заседания присъстват изпълнителният директор и председателят на управителния съвет.

3.   Агенцията предава годишния си доклад за дейността на националните парламенти.

1.   По отношение на Агенцията се прилага Регламент № 1 (46).

2.   Без да се засягат решенията, приети на основание член 342 ДФЕС, годишният доклад за дейността и работната програма се изготвят на всички официални езици на Съюза.

3.   Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Агенцията, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз.

1.   Агенцията действа съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 при обработването на молби за достъп до документите, с които тя разполага.

2.   Агенцията информира по собствена инициатива по теми, попадащи в областта на нейната компетентност. Тя оповестява публично съответната информация, включително годишния доклад за дейността, годишната работна програма, кодекса на поведение, стратегическите анализи на риска и изчерпателна информация за минали и настоящи съвместни операции, бързи гранични намеси, пилотни проекти, проекти за техническа помощ с трети държави, разполагане на екипи за съдействие в управлението на миграцията, операции по връщане или действия за намеса в областта на връщането, включително в трети държави, и работни договорености, и по-специално гарантира, без да се засяга член 92, че обществеността и всяко заинтересовано лице получават бързо обективна, изчерпателна, подробна, надеждна и лесно разбираема информация относно нейната дейност. При това Агенцията не разкрива оперативна информация, която, ако бъде оповестена публично, би застрашила постигането на целите на операциите.

3.   Управителният съвет предвижда реда и условията за прилагане на параграфи 1 и 2.

4.   Всяко физическо или юридическо лице има право да се обърне писмено към Агенцията на всеки от официалните езици на Съюза. Това лице има право да получи отговор на същия език.

5.   Решенията, приети от Агенцията съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да станат основание за подаване на жалба до Европейския омбудсман или на иск до Съда на ЕС при условията, предвидени съответно в член 228 и член 263 ДФЕС.

1.   Без да се засягат други видове доходи, приходите на Агенцията се състоят от:

2.   Разходите на Агенцията включват нейните административни, инфраструктурни, оперативни и свързани с персонала разходи.

3.   Изпълнителният директор изготвя проект на разчет на приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година, включващ щатното разписание, и го предава на управителния съвет.

4.   Приходите и разходите трябва да са балансирани.

5.   Въз основа на изготвения от изпълнителния директор проект на разчет на приходите и разходите управителният съвет приема предварителен проект на разчет на приходите и разходите на Агенцията, включващ предварителното щатно разписание. Управителният съвет ги предава на Европейския парламент, Съвета и Комисията до 31 януари всяка година, като част от проекта на единен програмен документ.

6.   До 31 март всяка година управителният съвет изпраща на Комисията окончателния проект на разчет на приходите и разходите на Агенцията, включващ проекта на щатно разписание, и съпътстващата го предварителна работна програма.

7.   Разчетът се предава от Комисията на бюджетния орган заедно с проекта на общия бюджет на Европейския съюз.

8.   Въз основа на разчета Комисията вписва в проекта на общия бюджет на Европейския съюз прогнозите, които счита за необходими за щатното разписание, и размера на приноса за сметка на общия бюджет, който Комисията представя пред бюджетния орган в съответствие с членове 313 и 314 ДФЕС.

9.   Бюджетният орган разрешава бюджетните кредити за приноса за Агенцията.

10.   Бюджетният орган приема щатното разписание на Агенцията.

11.   Управителният съвет приема бюджета на Агенцията. Бюджетът става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост в него се внасят съответните корекции.

12.   Всички изменения на бюджета, включително на щатното разписание, се извършват по същата процедура.

13.   За всички строителни проекти, които биха могли да имат значително отражение върху бюджета на Агенцията, се прилагат разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията (47).

14.   За финансиране на разполагането при бърза гранична намеса и на действия за намеса в областта на връщането приетият от управителният съвет бюджет на Агенцията включва финансов оперативен резерв в размер на най-малко 2 % от средствата, предвидени общо за съвместните операции по външните граници и оперативните дейности в областта на връщането. След края на всеки месец изпълнителният директор може да реши да преразпредели сума, равна на една дванадесета от бюджетните кредити на резерва, за други оперативни дейности на Агенцията. В такъв случай изпълнителният директор информира управителния съвет.

15.   Бюджетните задължения за действия, които надхвърлят една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни траншове.

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   Счетоводителят на Агенцията предава на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата междинните счетоводни отчети за финансовата година N до 1 март на финансова година N + 1. Счетоводителят на Комисията консолидира междинните финансови отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 245 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

3.   До 31 март на година N + 1 Агенцията изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата доклад за бюджетното и финансовото управление за година N.

4.   До 31 март на година N + 1 счетоводителят на Комисията изпраща на Сметната палата междинните счетоводни отчети на Агенцията за година N, консолидирани със счетоводните отчети на Комисията.

5.   След като получи забележките на Сметната палата по междинните отчети на Агенцията за година N съгласно член 246 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, изпълнителният директор изготвя окончателните отчети на Агенцията на своя отговорност и ги препраща на управителния съвет за становище.

6.   Управителният съвет дава становище по окончателните отчети на Агенцията за година N.

7.   До 1 юли на година N + 1 изпълнителният директор изпраща окончателните отчети, придружени от становището на управителния съвет, на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата.

8.   Окончателните отчети за година N се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз до 15 ноември на година N + 1.

9.   Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки до 30 септември на година N + 1. Той изпраща този отговор и на управителния съвет.

10.   Изпълнителният директор предоставя на Европейския парламент, по негово искане, всякаква информация, необходима за гладкото прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N, в съответствие с член 261, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

11.   По препоръка на Съвета, който взема решение с квалифицирано мнозинство, до 15 май на година N + 2 Европейският парламент освобождава изпълнителния директор от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N.

1.   За целите на борбата с измамите, корупцията и другите незаконни дейности се прилагат без ограничение разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013. Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и без забавяне приема съответните разпоредби, приложими към целия персонал на Агенцията, като използва образеца, съдържащ се в приложението към посоченото споразумение.

2.   Сметната палата има правомощия да извършва одити по документи и проверки на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства на Съюза от Агенцията.

3.   OLAF може да извършва административни разследвания, включително проверки и проверки на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (48), с оглед установяване дали е налице измама, корупция или каквато и да било друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран от Агенцията.

4.   В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, съгласно Директива (ЕС) 2017/1371.

5.   Без да се засягат параграфи 1—4, работните договорености с трети държави и с международни организации, споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, решенията за отпускане на безвъзмездни средства и договорите на Агенцията съдържат разпоредби, с които Сметната палата, OLAF и Европейската прокуратура изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания съобразно своята съответна компетентност.

1.   Без да се засяга член 59, до 5 декември 2023 г. и на всеки четири години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент. При нея се оценяват по-специално:

Оценката съдържа специален анализ на начина, по който при прилагането на настоящия регламент се спазват Хартата и други приложими правни актове на Съюза.

2.   В оценката също така се разглежда привлекателността на Агенцията като работодател за набирането на редовен персонал с оглед гарантиране на качеството на кандидатите и географския баланс.

3.   При извършването на оценката Комисията търси информация от съответните заинтересовани страни, включително консултативния форум и Агенцията на Европейския съюз за основните права.

4.   Комисията изпраща докладите за оценка заедно със своите заключения по тях до Европейския парламент, Съвета и управителния съвет. Управителният съвет може да отправи до Комисията препоръки относно изменения в настоящия регламент. Докладите за оценка и заключенията по тях се оповестяват публично. Държавите членки и Агенцията предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на докладите за оценка. При необходимост докладите за оценка се придружава от законодателни предложения.

5.   До 1 декември 2021 г., а след това — на всеки две години, Агенцията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно работата на Eurosur.

Държавите членки предоставят на Агенцията информацията, необходима за изготвянето на тези доклади.

6.   В рамките на оценката, посочена в параграф 1, Комисията представя цялостна оценка на Eurosur, която при необходимост се придружава от подходящи предложения за подобряване на работата ѝ.

Държавите членки и Агенцията предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвяне на цялостната оценка, посочена в първа алинея.

При извършването на цялостната оценка, посочена в първа алинея, Комисията търси информация от съответните заинтересовани страни, включително консултативния форум и Агенцията на Европейския съюз за основните права.

1.   Комисията се подпомага от комитет (Комитет за европейската гранична и брегова охрана). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Регламент (ЕС) № 1052/2013 се отменя с изключение на член 9, параграфи 3, 5 и 7 – 10 и член 10, параграфи 5 и 7 от него, които се отменят, считано от деня на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в член 24, параграф 3 от настоящия регламент.

2.   Регламент (ЕС) 2016/1624 се отменя, с изключение на членове 20, 30 и 31 от него, които се отменят, считано от 1 януари 2021 г.

3.   Разполагането на персонал съгласно членове 55 – 58 се извършва, считано от 1 януари 2021 г.

4.   За целите на разполагането на персонал през 2021 г. управителният съвет приема до 31 март 2020 г. решенията, посочени в член 54, параграф 4 и член 64, параграф 6.

5.   С цел оказване на подкрепа за развитието на човешките ресурси за осигуряване на приноса на държавите членки за постоянния корпус, държавите членки имат право да получат през 2020 г. финансиране в съответствие с член 61, параграф 1, буква а). Стойностите в приложение III за 2022 г. се използват като референтни стойности за съответното финансиране през 2020 г.

6.   С цел да се допринесе ефективно с необходимия брой редовен персонал за първото разполагане на постоянния корпус и за създаването на централното звено на ETIAS Агенцията започва необходимата подготовка, включително за набиране на персонал и за обучение, считано от 4 декември 2019 г. и в съответствие с бюджетните правила.

7.   До 5 декември 2021 г. държавите членки могат доброволно да предоставят информация на Eurosur относно граничните проверки и наблюдението на въздушните граници.

8.   Позоваванията на отменените актове се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, съдържаща се в приложение VI към настоящия регламент.

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Член 79 започва да се прилага от датата на ефективното прехвърляне на системата, посочена в посочения член.

3.   Доколкото член 12, параграф 3, член 70 и член 100, параграф 5 са приложими за сътрудничеството с Обединеното кралство, те се прилагат до датата, на която Договорите престават да се прилагат за Обединеното кралство съгласно член 50, параграф 3 ДЕС или – ако към тази дата е влязло в сила споразумение, сключено между Съюза и Обединеното кралство в съответствие с член 50, параграф 2 ДЕС — до датата на изтичането на определения в това споразумение преходен период.