(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 изпратеното до Комисията на 5 октомври 2010 г. заявление на Дания за регистриране на наименованието „Havarti“ като защитено географско указание бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)

Германия, Испания, U.S. Dairy Export Council съвместно с National Milk Producers Federation и International Dairy Foods Association, Службата на търговския представител на Съединените щати, Министерството на външните работи и търговията на Нова Зеландия, Dairy Companies Association of New Zealand (DCANZ) и Dairy Australia Limited, с подкрепата на австралийското правителство, възразиха срещу регистрацията в съответствие с член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Въпросните възражения бяха счетени за допустими.

(3)

В Комисията постъпиха също така две уведомления за възражение от „Camara Nacional de Productores de Leche“ от Коста Рика и от „Asociación de Desarollo Lácteo“ (ASODEL) на Гватемала. Не бяха получени обаче мотивирани уведомления за възражение в съответствие с член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(4)

Комисията прикани заинтересованите страни, предявили допустимите възражения, да започнат подходящи консултации. По искане на Дания, в съответствие с член 51, параграф 3, последната алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012, с писма от 5 август 2014 г. и 22 септември 2014 г. Комисията удължи срока за всяка от текущите консултации с допълнителни три месеца.

(5)

Предвид обстоятелството, че не бе постигнато съгласие в рамките на предвидения срок, Комисията следва да приеме акт за изпълнение за вземане на решение относно регистрацията в съответствие с процедурата, посочена в член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(6)

Вносителите на възраженията твърдят, че „Havarti“ не притежава специфично качество, репутация или други характеристики, които могат да бъдат отдадени на географския произход. Те считат, че регистрацията на наименованието би могла да подведе потребителите по отношение на истинската идентичност на продукта, предвид репутацията и известността на съществуваща марка. По тяхно мнение регистрацията би застрашила също така съществуването на идентично наименование, марки и продукти, които са били законно на пазара в продължение на поне 5 години. Освен това те твърдят, че въпросното наименование по презумпция се е превърнало в родово поради следните причини: спрямо „Havarti“ се прилага стандарт от Кодекс алиментариус от 1966 г. насам; „Havarti“ е включено в приложение Б към Конвенцията от Стреза от 1951 г. и за него има отделна тарифна линия. „Havarti“ се произвежда и консумира в няколко държави от ЕС и извън ЕС, като някои от тях имат специален правен стандарт за него.

(7)

Комисията извърши оценка на аргументите, изложени в мотивираните възражения, с оглед на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012, като взе предвид резултатите от съответните консултации, проведени между заявителя и вносителите на възраженията, и стигна до заключението, че наименованието „Havarti“ следва да бъде регистрирано.

(8)

Във връзка с твърдението, че наименованието „Havarti“ не отговаря на изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, следва да се отбележи, че регистрацията на „Havarti“ като защитено географско указание е заявена въз основа на репутацията на продукта, която се отдава на неговия географски произход, по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(9)

Дания представи няколко специализирани публикации и справочни материали, които ясно показват съществуването на основаваща се на репутацията връзка между Дания и „Havarti“. Това сирене е получило множество отличия и награди на различни национални и международни форуми. Репутацията на продукта се основава и на неговия специфичен метод на производство и на натрупаното с годините „ноу-хау“ в тази връзка.

(10)

В хода на процедурата за предявяване на възражения датските органи направиха уточнението и че репутацията на „Havarti“ е плод на законодателни инициативи и на продължила повече от 100 години качествена работа.

(11)

Що се отнася до територията на ЕС, „Havarti“ се произвежда главно в Дания. Към датата на подаване на заявлението Испания, Германия, Полша, Финландия и Естония също са произвеждали ограничени количества. Производството на „Havarti“ в тези държави членки само по себе си не може да постави под въпрос връзката на „Havarti“ с Дания. Количествата са твърде ограничени в сравнение с общото производство в Дания. По-специално, производството на сирене с етикета „Havarti“ в Испания е започнало едва през 2010 г. и е нараснало по-чувствително едва след като Дания е подала до Комисията заявлението си за регистрация на наименованието „Havarti“ като ЗГУ.

(12)

Дания представи доказателства за това, че преобладаващата част от датските потребители действително признават трайната връзка на „Havarti“ с Дания. Резултатите от извършено проучване позволяват да се направи заключението, че огромното мнозинство от датските потребители познават „Havarti“ и го свързват с Дания. „Havarti“ е твърде слабо познато извън Дания.

(13)

Испания също представи резултатите от проучване в рамките на допитване, проведено в Испания, по въпроса познават ли потребителите сиренето „Havarti“ и неговия произход. Резултатите от това проучване не са убедителни. На практика делът на лицата, непознаващи този продукт и неговия датски произход, е висок. Потребителите посочват няколко различни страни на произход на „Havarti“. Подобно непознаване на продукта и на неговия датски произход не може да се разглежда като категорично потвърждение за наличието на осведоменост за евентуалния родов характер на наименованието.

(14)

Вносителите на възраженията освен това заявиха, че наименованието не трябва да бъде регистрирано, тъй като би могло да подведе потребителите по отношение на истинската идентичност на продукта, предвид репутацията и известността на съществуваща марка. Репутацията или известността на която и да било относима марка обаче не бе доказана. Не бе обяснено и как именно потребителите биха били подведени.

(15)

Освен това вносителите на възражения от трети държави считат, че регистрацията на „Havarti“ като защитено географско указание би застрашила съществуването на идентичното наименование „Havarti“ на марки и продукти, които законно са произвеждани и предлагани на пазара в продължение на повече от 5 години, като това е едно от основанията за възражение, предвидени в член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(16)

Изглежда, че вносителите на възражения от трети държави, предявени в рамките на настоящата процедура за предявяване на възражение, не са предлагали сирене, носещо наименованието „Havarti“, на пазара на ЕС. Поради това съществуването на продукт, носещ наименованието „Havarti“ и произвеждан в тези трети държави, не е засегнато от регистрацията на „Havarti“ като защитено географско указание в ЕС.

(17)

Регламент (ЕС) № 1151/2012 не се прилага на територията на трети държави. Поради това регистрацията на „Havarti“ като защитено географско указание в съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012 не е в състояние да накърни използването на наименованието „Havarti“ на пазарите на трети държави.

(18)

Що се отнася до марките, които вече са регистрирани, за които има подадено заявление или които са се наложили в резултат на добросъвестна употреба на територията на ЕС преди датата, на която е подадено заявлението на Дания за регистрация на наименованието „Havarti“, в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 те не са засегнати от регистрацията на защитено географско указание.

(19)

Испания и Германия заявиха, че произвеждат сирене, което се нарича „Havarti“. Поради това регистрацията на „Havarti“ като защитено географско указание в съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012 би трябвало да застраши съществуването на наименованието „Havarti“, отнасящо се за продукта, изработен в Испания и Германия, което е идентично с наименованието, за чиято регистрация е подадено заявление на 5 октомври 2010 г.

(20)

От предоставената на Комисията информация, съдържаща се в уведомленията за възражение на Германия и Испания, става видно, че през 2010 г. в Испания е започнало производството на сирене, носещо наименованието „Havarti“, като то е достигнало 5100 тона през 2014 г. В Германия са налични данни само за производството през 2012 г. (2571 тона), като е направено уточнението, че Германия произвежда сирене, носещо наименованието „Havarti“, в продължение на повече от 20 години. С оглед на гореизложеното, в съответствие с член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 следва да се предвиди прилагането на преходни периоди за операторите в Испания и Германия, които са започнали да предлагат на пазара сирене, носещо наименованието „Havarti“, преди датата на подаване на заявлението на Дания до Комисията, за да им се даде възможност да продължат да използват застрашеното от регистрацията наименование, докато тече адаптирането на продукцията им на пазара. Целесъобразно е да се предвиди период от 5 години за германските и испанските производители.

(21)

На последно място, вносителите на възражения представиха няколко доказателства, които според тях свидетелстват за родовия характер на въпросното наименование. Наличието на конкретен стандарт на Кодекс Алиментариус, също както включването на „Havarti“ в приложение Б към Конвенцията от Стреза, обаче не предполага непременно, че посоченото наименование е станало родово. Тарифните кодове са свързани с митническите въпроси и поради това не са релевантни за правата върху интелектуална собственост. Родовият статут в ЕС може да се прецени само през призмата на възприятието на потребителите на територията на ЕС.

(22)

Що се отнася до данните за производството и възприемането на „Havarti“ в рамките на ЕС, което беше оценено по повод твърдението за липса на връзка между продукта и географския район, следва да се заключи, че наименованието „Havarti“ не е станало родово в рамките на ЕС.

(23)

Предоставените данни във връзка с производството и предлагането на пазара на „Havarti“ извън ЕС не са релевантни, предвид принципа на териториалност, присъщ за правата върху интелектуална собственост като цяло и по-специално за Регламент (ЕС) № 1151/2012, по силата на който е целесъобразно да се оцени възможният родов характер на дадено наименование по отношение на територията на ЕС. Възприемането на този термин извън ЕС и възможното съществуване на свързани с него регулаторни производствени стандарти в трети държави не се считат за релевантни за настоящото решение, независимо дали с въпросните стандарти се установяват или не права за използване на обозначения при етикетиране.

(24)

Предложението на вносителите на възражения като алтернативно решение да се регистрира наименованието „Danish Havarti“ не може да бъде прието, тъй като то няма да отговаря на условията, предвидени в член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(25)

С цел да се даде възможност за изчерпване на вече произведените или пуснати на пазара стокови наличности началото на прилагане на настоящия регламент следва да се отложи.

(26)

С оглед на гореизложеното наименованието „Havarti“ следва да бъде вписано в „Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“.

(27)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по качеството на селскостопанските продукти,

(1)

В съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852 държавите членки са длъжни до 1 януари 2020 г. и на подходящи интервали от време след това да представят на Комисията и публикуват в интернет доклад с информация, отнасяща се до изпълнението на посочения регламент, както и някои други видове информация, изброени в същата разпоредба.

(2)

Въпросниците, които ще се използват от държавите членки при представянето на докладите в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852, следва да бъдат изготвени по такъв начин, че да подпомагат Комисията при представянето на доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането и прегледа на посочения регламент съгласно член 19, параграф 2 от него. Те също така следва да предоставят възможност на Съюза да изпълнява задължението си за докладване съгласно член 21 от Конвенцията Минамата относно живака (наричана по-нататък „конвенцията“), приета на 10 октомври 2013 г. година в Кумамото (Япония).

(3)

Въпреки че в съответствие с член 18, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/852 въпросниците за докладване, предвидени в същия регламент, не трябва да дублират задълженията за докладване на страните по конвенцията, както са определени в Решение MC-1/8, прието на първото заседание (2) на Конференцията на страните по конвенцията, е целесъобразно въпросниците да обхващат някои елементи на докладването, определени в Решение MC-1/8, така че изискваната информация да бъде разяснена по-подробно и да се подпомогне ефективното оценяване на изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/852.

(4)

Информацията относно вноса на живак и на смеси на живака, при които концентрацията на живак е най-малко 95 тегловни процента, следва да бъде докладвана ежегодно, тъй като неподходящото управление на това вещество има силно потенциално въздействие върху околната среда и общественото здраве. Въпреки това, с оглед облекчаване на административната тежест, задължението за представяне на такава информация следва да не се прилага, когато държава членка представи на Комисията копие от формуляра (или формулярите), използван за даване или отказване на писмено съгласие за внос в съответствие с член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/852.

(5)

Когато информацията, която ще бъде докладвана, е свързана с географското местоположение на стопански субекти, като например промишлени инсталации и обекти, тя следва да се докладва в съответствие с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).

(6)

Въпросниците следва да обхващат основните разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/852, включително относно постепенното прекратяване на производствените процеси, включващи употребата на живак или живачни съединения, дейностите, свързани с ръчен и дребномащабен добив и преработка на злато, използването на дентална амалгама, като и наличието на съществени затруднения при изпълнението на други разпоредби от същия регламент. Те също така следва да изискват представянето на информация по ключовите показатели за изпълнението, включително данни относно търговията с живак и относно съхраняваните и обезврежданите количества живак.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852,