ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 195

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 62
23 юли 2019 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Информация относно влизането в сила на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагането му и размяната на писма, придружаваща споразумението

1

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1248 на Комисията от 22 юли 2019 година за установяване на мерки за облекчаване на сериозна заплаха за опазването на запаса от атлантическа треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море

2

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1249 на Комисията от 22 юли 2019 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009 за прилагане на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход ( 1 )

5

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1250 на Комисията от 22 юли 2019 година за въвеждане на регистрационен режим за вноса на някои тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия след възобновяване на разследването с цел изпълнение на решенията от 10 април 2019 г. по дела T-300/16 и T-301/16 във връзка с регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/387 и (ЕС) 2016/388 на Комисията за налагане на окончателно изравнително мито и на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия

13

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (EC) 2019/1251 на Съвета от 15 юли 2019 година за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Международния съвет по захарта във връзка с продължаването на срока на действие на Международното споразумение за захарта от 1992 г.

18

 

*

Решение (ЕС) 2019/1252 на Комисията от 19 септември 2018 година относно предварителни данъчни становища SA.38945 (2015/C) (ex 2015/NN) (ex 2014/CP), предоставени от Люксембург на McDonald's Europe (нотифицирано под номер С(2018) 6076)  ( 1 )

20

 

*

Решение за изпълнение (EC) 2019/1253 на Комисията от 22 юли 2019 година относно пилотен проект за прилагане, посредством Информационната система за вътрешния пазар, на разпоредбите за административно сътрудничество, съдържащи се в Решение 2001/470/ЕО на Съвета за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела

40

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1254 на Комисията от 22 юли 2019 година относно хармонизираните стандарти за безопасността на детските играчки, изготвени в подкрепа на Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

43

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/1


Информация относно влизането в сила на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагането му и размяната на писма, придружаваща споразумението

След подписването на 14 януари 2019 г. Европейският съюз и Кралство Мароко уведомиха, съответно на 4 март 2019 г. и 18 юли 2019 г., че са приключили вътрешните си процедури за сключване на споразумението.

Следователно Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство, протоколът за прилагането му и размяната на писма, придружаваща споразумението, влизат в сила на 18 юли 2019 г. в съответствие с член 17 от споразумението.


РЕГЛАМЕНТИ

23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/2


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1248 НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 2019 година

за установяване на мерки за облекчаване на сериозна заплаха за опазването на запаса от атлантическа треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 12, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда възможността Комисията да приема спешни мерки по надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси. С цел облекчаване на заплахата Комисията може — по мотивирано искане на държава членка или по своя собствена инициатива — да приема такива спешни мерки под формата на актове за изпълнение с незабавно приложение за максимален срок от шест месеца.

(2)

Наред с това в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета (2) се предвижда задължението за приемане на коригиращи мерки, когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас на даден рибен запас, обхванат от посочения регламент, е под референтната стойност, под която е вероятно да настъпи спад на възпроизводителната способност. Целта на коригиращите мерки е да се осигури своевременното възстановяване на засегнатия запас до равнища над тези, позволяващи постигането на максимален устойчив улов.

(3)

В научното становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) се посочва, че запасът от атлантическа треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море се характеризира с неустойчиво ниски равнища на биомаса, които се дължат на съвкупност от фактори, свързани с недостатъчното попълване на запаса, състоянието на околната среда и промените в екосистемата, водещи до висока естествена смъртност и прекомерна смъртност от риболов предвид състоянието на запаса. Запасът е подложен на стрес и се предполага, че репродуктивният му потенциал е намален. През 2017 г. стойностите на попълване на запаса отбелязаха най-ниската точка в динамичния ред на ICES, като е възможно показателите за 2018 г. да са били още по-ниски. Биомасата на репродуктивния запас е на едно от най-ниските наблюдавани до момента равнища, като понастоящем биомасата на атлантическата треска с търговски размер е на най-ниското ниво, наблюдавано от 1950 г. насам. Наред с това ICES прогнозира, че в средносрочен план биомасата ще остане под референтната точка за устойчивост дори и да не се извършва никакъв риболов. Поради това в становището си относно конкретния запас за 2020 г. ICES препоръчва нулев улов.

(4)

Опазването на запаса от атлантическа треска в източната част на Балтийско море е силно застрашено поради риска от сериозно увреждане на неговата възпроизводителна способност вследствие на резкия спад на биомасата на репродуктивния запас. ICES също така е на мнение, че риболовът — независимо от неговото равнище — ще бъде насочен към оставащото ограничено количество атлантическа треска с търговски размери, поради което ще доведе до още по-сериозно влошаване на структурата на запаса и намаляване на репродуктивния му потенциал, който и без това е рекордно нисък. Също така следва да се има предвид, че пикът на размножителния период на атлантическата треска в източната част на Балтийско море обхваща месеците от май до август. Съответно са налице надлежно обосновани наложителни причини за приемането на спешни мерки, тъй като, на първо място, биомасата на атлантическата треска в източната част на Балтийско море е на толкова опасно ниско равнище, че запасът вече не е в състояние да се самовъзстановява и съществува риск от неговото изчерпване, на второ място, този риск от изчерпване се повишава от евентуалното продължаване на риболова на посочения запас и, на трето място, в момента е пикът на размножителния период.

(5)

Спешните мерки, предприети от държавите членки съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, не биха били достатъчни за разрешаване на ситуацията, тъй като те не гарантират единен подход във всички зони, в които се среща запасът. Също така към момента не всички държави членки са приели или възнамеряват да приемат такива мерки. Освен това на проведеното на 4 юни 2019 г. заседание на групата на държавите членки от Балтийския регион (BaltFish) не беше постигнато споразумение за прилагането на общ подход.

(6)

При липсата на достатъчно държави членки, които са предприели необходимите мерки, и с оглед на спешната необходимост от действия за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на структурата на запаса и намаляване на репродуктивния му потенциал е целесъобразно да се предвидят коригиращи мерки на равнището на Съюза въз основа на член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(7)

Зоната на управление на запаса от атлантическа треска в източната част на Балтийско море обхваща подучастъци 25—32 на ICES. Макар в подучастък 24 на ICES да се срещат запаси на атлантическа треска както от източната, така и от западната част на Балтийско море, преобладаващата част от улова произхожда от запаса от източната част. За да се осигури подходяща защита на запаса в източната част на Балтийско море и да се избегне концентриране на улова на този запас в подучастък 24 на ICES, от значение е спешните мерки да обхващат подучастък 24 на ICES.

(8)

В контекста на научните становища е целесъобразно да се въведе забрана за риболов на атлантическа треска в източната част на Балтийско море до края на годината. Същевременно обаче е необходимо тази мярка да бъде пропорционална на целта си.

(9)

Според ICES числеността и уловът на атлантическа треска в подучастъци 27—32 на ICES са на много ниски равнища. Тъй като изпълнението на мерките по настоящия регламент ще доведе до значителни усложнения както за администрацията, така и за рибарите, би било непропорционално той да обхваща и зоните, в които почти не се среща атлантическа треска от източната част на Балтийско море.

(10)

Целесъобразно е също така корабите с дължина под 12 m, които използват пасивни съоръжения, да бъдат освободени от забраната за риболов на атлантическа треска в подучастък 24 до шест морски мили от брега в зоните, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 m, тъй в плитките крайбрежни райони на подучастък 24 се среща предимно атлантическа треска от западната част на Балтийско море.

(11)

Освен това, предвид потенциално сериозните социално-икономически последици от евентуалната цялостна забрана за риболов, е целесъобразно мерките да се насочат към целевия риболов на атлантическа треска, като например целевия риболов с дънни траулери, който обхваща преобладаващата част от атлантическата треска от източната част на Балтийско море в подучастъци 24, 25 и 26. Би било уместно обаче от забраната да се изключи приловът, добит при риболовните дейности, които не целят улова на атлантическа треска и които се извършват в подучастъци 24, 25 и 26 с активни риболовни уреди, при които размерът на отвора на мрежата не превишава 45 mm, или от кораби с дължина под 12 m, извършващи риболов с пасивни уреди в подучастъци 25—26 или в подучастък 24 до шест морски мили от брега в зоните, в които дълбочината на водата е над 20 m и — независимо от дълбочината на водата — на повече от шест морски мили от брега, с оглед на ограничената роля на тези риболовни дейности в общите равнища на улова на атлантическа треска и предвид трудностите, свързани с риболова на всички запаси в контекста на смесен риболов при спазване на максималния устойчив улов. По приблизителни изчисления на ICES първата от посочените дейности генерира около 1,5 % от общото годишно разтоварено количество атлантическа треска от източната част на Балтийско море. Количеството на разтоварения прилов при втората посочена дейност е ниско, но тъй като не е известно с точност, приловът следва да е ограничен до 10 % от разтоварванията за всеки риболовен рейс.

(12)

Броят на корабите с дължина под 12 m, използващи пасивни риболовни уреди и извършващи прилов на атлантическа треска, не следва да се увеличи спрямо показателите от периода от 1 януари 2018 г. до 30 юни 2019 г. Тъй като корабите на Съюза, извършващи риболов с тралове, датски грибове или подобни уреди, при които размерът на отвора на мрежата не превишава 45 mm, не могат да извършват целеви риболов на атлантическа треска, не е необходимо ограничаване на техния брой.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, ще бъдат представени за становище на Комитета по рибарство и аквакултури.

(14)

От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват спешни мерки за облекчаване на сериозната заплаха за запаса от атлантическа треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море.

Член 2

Спешни мерки

1.   На риболовните кораби на Съюза се забранява да извършват риболов на атлантическа треска в подучастъци 24, 25 и 26 на ICES, както и да задържат на борда, трансбордират, прехвърлят, обработват на борда и разтоварват атлантическа треска и продукти от риболова на атлантическа треска, уловена в тази зона.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 забраната за риболов на атлантическа треска не се прилага по отношение на риболовните кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, или с кърмаци, парагади (с изключение на плаващи парагади), въдици без дръжка, джиг глави или подобни пасивни уреди в подучастък 24 до шест морски мили, измерени от изходните линии, в зоните, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи.

3.   Посочените в параграф 2 кораби трябва да гарантират, че извършваната от тях риболовна дейност може да бъде наблюдавана по всяко време. Извършваният от тях улов на атлантическа треска се регистрира, разтоварва и приспада от съответната квота в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

4.   Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава изтеглянето и задържането на борда на целия прилов на атлантическа треска за следните риболовни кораби на Съюза:

а)

кораби на Съюза, извършващи риболов в подучастъци 24, 25 и 26 с тралове, датски грибове или подобни уреди, при които размерът на отвора на мрежата не превишава 45 mm;

б)

риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, или с кърмаци, парагади (с изключение на плаващи парагади), въдици без дръжка, джиг глави или подобни пасивни уреди:

i)

в подучастъци 25—26; или

ii)

в подучастък 24 до шест морски мили, измерени от изходните линии в зоните, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи, и — независимо от дълбочината на водата — на повече от шест морски мили, измерени от изходните линии.

5.   Посочените в параграф 4, буква б) кораби трябва да гарантират, че извършваната от тях риболовна дейност може да бъде наблюдавана по всяко време. Извършеният от тези кораби случаен прилов на атлантическа треска не може да представляват повече от 10 % от общия улов в живо тегло на всички морски биологични ресурси, разтоварени след всеки риболовен рейс.

6.   Дерогацията, посочена в параграф 4, буква б), се прилага само по отношение на риболовните кораби на Съюза, които са регистрирали улов на атлантическа треска през периода от 1 януари 2018 г. до 30 юни 2019 г. В случай на замяна на риболовен кораб на Съюза, обхванат от посочената дерогация, държавите членки могат да разрешат прилагане на дерогацията спрямо друг риболовен кораб на Съюза, който отговаря на изискванията по точка 4, буква б), при условие че това не води до увеличаване на броя на обхванатите от дерогацията риболовни кораби на Съюза и общия им риболовен капацитет.

7.   Приловът, посочен в параграф 4, се регистрира, разтоварва и приспада от съответната квота в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Член 3

Влизане в сила и период на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага до 31 декември 2019 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

(2)  Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).


23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/5


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1249 НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 2019 година

за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009 за прилагане на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (1), и по-специално член 15, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията (2) се определят правила относно засиления официален контрол, който следва да се упражнява върху вноса на фуражите и храните от неживотински произход, изброени в приложение I към посочения регламент („списъка“), на определените гранични пунктове на териториите, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 882/2004.

(2)

В член 2 от Регламент (ЕО) № 669/2009 се предвижда списъкът да се преразглежда редовно — поне веднъж на три месеца, като се вземат под внимание най-малко източниците на информация, посочени в същия член.

(3)

Настъпването и значимостта на неотдавнашните инциденти с храни, нотифицирани чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, установена с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3), информацията относно официалния контрол, извършван от държавите членки по отношение на фуражите и храните от неживотински произход, както и двугодишните доклади относно пратките с фуражи и храни от неживотински произход, които държавите членки представят на Комисията в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 669/2009, сочат, че списъкът следва да бъде изменен.

(4)

По-конкретно, по отношение на пратките с плодове от хлебно дърво (Artocarpus heterophyllus) от Малайзия, данните от сигнали, получени чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи и информацията относно официалния контрол, провеждан от държавите членки, сочат възникването на нови рискове за човешкото здраве, дължащи се на евентуалното замърсяване с остатъчни вещества от пестициди, което налага въвеждането на засилен официален контрол. В допълнение към това, за фъстъци от Съединените американски щати данните от сигнали, получени чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, сочат рискове за човешкото здраве, дължащи се на евентуално замърсяване с афлатоксини, което налага въвеждането на засилен официален контрол. Поради това в списъка следва да бъдат добавени вписвания за посочените пратки.

(5)

С Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (4) се определят максимално допустимите количества циановодородна киселина (цианид) в непреработени цели, раздробени, смлени, разцепени, нарязани кайсиеви ядки, пуснати на пазара за крайния потребител. Освен това в Регламент (ЕС) 2017/1237 на Комисията (5) се предвижда, че оператор, който пуска на пазара непреработени цели, раздробени, смлени, разцепени, нарязани кайсиеви ядки за крайния потребител предоставя, при искане от компетентния орган, доказателства за съответствието на търгувания продукт с максимално допустимото количество. За пратките с непреработени кайсиеви ядки от Турция, предназначени за пускане на пазара за крайния потребител, данните от сигнали, получени чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, показва появата на нови рискове за човешкото здраве поради наличието на циановодородна киселина (цианид), което налага въвеждането на засилен официален контрол. Поради това в списъка следва да бъде вмъкнато вписване относно посочените пратки.

(6)

Освен това, поради зачестилите случаи на неспазване на приложимите изисквания на законодателството на Съюза, които бяха установени по време на официалните проверки, извършвани от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 669/2009, е целесъобразно да се увеличи честотата на проверките за идентичност и физическите проверки по отношение на чай и годжи бери от Китай и пиперки и аспержов боб от Доминиканската република. Поради това списъкът, в който се изброяват въпросните пратки, следва да бъде изменен.

(7)

Също така списъкът следва да бъде изменен, като се намали честотата на проверките за идентичност и физическите проверки по отношение на кайсии от Турция поради ниската честота на несъответствие с приложимите изисквания на законодателството на Съюза, които бяха установени по време на официалните проверки, извършвани от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 669/2009. Поради това списъкът, в който се изброяват въпросните пратки, следва да бъде изменен.

(8)

Съгласно съществуващото вписване относно годжи бери от Китай в списъка компетентните органи са задължени да изпитват тази стока за специфични пестициди, несъдържащи никотин. Докладвани бяха редица случаи на наличие на никотин в годжи бери от Китай. Поради това е целесъобразно съществуващото вписване относно годжи бери от Китай в приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009 да бъде изменено с добавяне на изискването компетентните органи да подлагат тази стока на изпитвания за наличие на никотин.

(9)

Ряпата (Brassica rapa spp. Rapa) от Ливан и от Сирия, приготвена или консервирана със саламура или с лимонена киселина, представлява същия риск като вписаната понастоящем стока от Ливан и от Сирия. Поради това списъкът следва да бъде изменен, като в него бъде включена ряпа, приготвена или консервирана със саламура или с лимонена киселина, от Ливан и от Сирия.

(10)

С цел да се гарантират яснота и последователност е целесъобразно приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009 да бъде заменено изцяло.

(11)

Поради това Регламент (ЕС) № 669/2009 следва да бъде съответно изменен.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009 се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход и за изменение на Решение 2006/504/ЕО (ОВ L 194, 25.7.2009 г., стр. 11).

(3)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5).

(5)  Регламент (ЕС) 2017/1237 на Комисията от 7 юли 2017 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1881/2006 по отношение на максимално допустимото количество циановодородна киселина в непреработени цели, раздробени, смлени, разцепени, нарязани кайсиеви ядки, пуснати на пазара за крайния потребител (ОВ L 177, 8.7.2017 г., стр. 36).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Фуражи и храни от неживотински произход, подлежащи на засилен официален контрол на определените гранични пунктове

Фуражи и храни

(предвидена употреба)

Код по КН (1)

Подразделение по ТАРИК

Държава на произход

Опасност

Честота на физическите проверки и на проверките за идентичност (%)

Фъстъци, с черупки

1202 41 00

 

Боливия (BO)

Афлатоксини

50

Фъстъци, без черупки

1202 42 00

Фъстъчено масло

2008 11 10

Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

(Фуражи и храни)

2008 11 91 ;

2008 11 96 ;

2008 11 98

Черен пипер (Piper)

(Храни — нестрити, нито смлени)

ex 0904 11 00

10

Бразилия (BR)

Салмонела  (2)

20

Годжи бери (мерджан/лиций) (Lycium barbarum L.)

(Храни — пресни, охладени или сушени)

ex 0813 40 95 ;

ex 0810 90 75

10

10

Китай (CN)

Остатъци от пестициди (3)  (4)  (5)

20

Сладки пиперки (Capsicum annuum)

(Храни — стрити или смлени)

ex 0904 22 00

11

Китай (CN)

Салмонела  (2)

20

Чай, дори ароматизиран

(Храни)

0902

 

Китай (CN)

Остатъци от пестициди (3)  (6)

20

Патладжани (Solanum melongena)

(Храни — пресни или охладени)

0709 30 00

 

Доминиканска република (DO)

Остатъчни вещества от пестициди (3)

20

Сладки пиперки (Capsicum annuum)

0709 60 10 ;

0710 80 51

 

Доминиканска република (DO)

Остатъци от пестициди (3)  (7)

50

Пиперки (различни от сладки) (Capsicum spp.)

ex 0709 60 99 ;

ex 0710 80 59

20

20

Аспержов боб

(Vigna unguiculata ssp. sesquipedalis, vigna unguiculata ssp. unguiculata)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0708 20 00 ;

ex 0710 22 00

10

10

Сладки пиперки (Capsicum annuum)

0709 60 10 ;

0710 80 51

 

Египет (EG)

Остатъци от пестициди (3)  (8)

20

Пиперки (различни от сладки) (Capsicum spp.)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 60 99 ;

ex 0710 80 59

20

20

Семена от сусам

(Храни — пресни или охладени)

1207 40 90

 

Етиопия (ET)

Салмонела  (2)

50

Лешници, с черупки

0802 21 00

 

Грузия (GE)

Афлатоксини

50

Лешници, без черупки

0802 22 00

 

Брашна, грис и смлени на прах лешници

ex 1106 30 90

40

Лешници, приготвени или консервирани по друг начин

(Храни)

ex 2008 19 19 ;

ex 2008 19 95 ;

ex 2008 19 99

30

20

30

Палмово масло

(Храни)

1511 10 90 ;

1511 90 11 ;

 

Гана (GH)

Oцветители тип „Судан“ (9)

50

ex 1511 90 19 ;

90

1511 90 99

 

Бамя

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 99 90 ;

ex 0710 80 95

20

30

Индия (IN)

Остатъци от пестициди (3)  (10)

10

Пиперки (различни от сладки) (Capsicum spp.)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 60 99 ;

ex 0710 80 59

20

20

Индия (IN)

Остатъци от пестициди (3)  (11)

20

Фасул (Vigna spp., Phaseolus spp.)

(Храни — пресни или охладени)

0708 20

 

Кения (КЕ)

Остатъци от пестициди (3)

5

Китайска целина (Apium graveolens)

(Храни — пресни или охладени билки)

ex 0709 40 00

20

Камбоджа (KH)

Остатъци от пестициди (3)  (12)

50

Аспержов боб

(Vigna unguiculata ssp. sesquipedalis, vigna unguiculata ssp. unguiculata)

(Храни — пресни, охладени или замразени зеленчуци)

ex 0708 20 00 ;

ex 0710 22 00

10

10

Камбоджа (KH)

Остатъци от пестициди (3)  (13)

50

Ряпа (Brassica rapa ssp. rapa)

(Храни — приготвени или консервирани с оцет или с оцетна киселина)

ex 2001 90 97 ;

11 ; 19

Ливан (LB)

Родамин B

50

Ряпа (Brassica rapa ssp. rapa)

(Храни — приготвени или консервирани със саламура или с лимонена киселина, незамразени)

ex 2005 99 80

93

Ливан (LB)

Родамин B

50

Пиперки (сладки и различни от сладки) (Capsicum spp.)

(Храни — сушени, печени, стрити или смлени)

0904 21 10 ;

 

Шри Ланка (LK)

Афлатоксини

50

ex 0904 21 90 ;

20

ex 0904 22 00 ;

11 ; 19

ex 2008 99 99

79

Фъстъци, с черупки

1202 41 00

 

Мадагаскар (MG)

Афлатоксини

50

Фъстъци, без черупки

1202 42 00

Фъстъчено масло

2008 11 10

Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

(Фуражи и храни)

2008 11 91 ;

2008 11 96 ;

2008 11 98

Плодове от хлебно дърво (Artocarpus heterophyllus)

(Храни — пресни)

ex 0810 90 20

20

Малайзия (MY)

Остатъчни вещества от пестициди (3)

20

Семена от сусам

(Храни — пресни или охладени)

1207 40 90

 

Нигерия (NG)

Салмонела (2)

50

Пиперки (различни от сладки) (Capsicum spp.)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 60 99 ;

ex 0710 80 59

20

20

Пакистан (PK)

Остатъчни вещества от пестициди (3)

20

Малини

(Храни — замразени)

ex 0811 20 11 ;

ex 0811 20 19 ;

0811 20 31

10

10

Сърбия (RS)

Норовирус

10

Семена от сусам

(Храни — пресни или охладени)

1207 40 90

 

Судан (SD)

Салмонела (2)

50

Семки от диня (Egusi, Citrullus spp.) и производни продукти от тях

(Храни)

ex 1207 70 00 ;

ex 1208 90 00 ;

ex 2008 99 99

10

10

50

Сиера Леоне (SL)

Афлатоксини

50

Фъстъци, с черупки

1202 41 00

 

Сенегал (SN)

Афлатоксини

50

Фъстъци, без черупки

1202 42 00

Фъстъчено масло

2008 11 10

Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

(Фуражи и храни)

2008 11 91 ;

2008 11 96 ;

2008 11 98

Ряпа (Brassica rapa ssp. rapa)

(Храни — приготвени или консервирани с оцет или с оцетна киселина)

ex 2001 90 97 ;

11 ; 19

Сирия (SY)

Родамин B

50

Ряпа (Brassica rapa spp. rapa)

(Храни — приготвени или консервирани със саламура или с лимонена киселина, незамразени)

ex 2005 99 80

93

Сирия (SY)

Родамин B

50

Пиперки (различни от сладки) (Capsicum spp.)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 60 99 ;

ex 0710 80 59

20

20

Тайланд (TH)

Остатъци от пестициди (3)  (14)

10

Сушени кайсии

0813 10 00

 

Турция (TR)

Сулфити (16)

10

Кайсии, приготвени или консервирани по друг начин (15)

(Храни)

2008 50 61

Сушено грозде (в т.ч. сушено грозде, нарязано или раздробено на паста без по-нататъшна обработка)

(Храни)

0806 20

 

Турция (TR)

Охратоксин А

5

Лимони (Citrus limon, Citrus limonum)

(Храни — пресни, охладени или сушени)

0805 50 10

 

Турция (TR)

Остатъчни вещества от пестициди (3)

10

Нар

(Храни — пресни или охладени)

ex 0810 90 75

30

Турция (TR)

Остатъци от пестициди (3)  (17)

10

Сладки пиперки (Capsicum annuum)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

0709 60 10 ;

0710 80 51

 

Турция (TR)

Остатъци от пестициди (3)  (18)

10

Непреработени цели, раздробени, смлени, разцепени, нарязани кайсиеви ядки, пуснати на пазара за крайния потребител (19)  (20)

(Храни)

ex 1212 99 95

20

Турция (TR)

Цианид

50

Пиперки (различни от сладки) (Capsicum spp.)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 60 99

ex 0710 80 59

20

20

Уганда (UG)

Остатъчни вещества от пестициди (3)

20

Семена от сусам

(Храни — пресни или охладени)

1207 40 90

 

Уганда (UG)

Салмонела (2)

50

Фъстъци, с черупки

1202 41 00

 

Съединени щати (US)

Афлатоксини

10

Фъстъци, без черупки

1202 42 00

Фъстъчено масло

2008 11 10

Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

(Фуражи и храни)

2008 11 91 ;

2008 11 96 ;

2008 11 98

Шам фъстък, с черупки

0802 51 00

 

Съединени щати (US)

Афлатоксини

10

Шам фъстък, без черупки

0802 52 00

Шам фъстък, печен

(Храни)

ex 2008 19 13 ;

ex 2008 19 93

20

20

Сушени кайсии

0813 10 00

 

Узбекистан (UZ)

Сулфити (16)

50

Кайсии, приготвени или консервирани по друг начин (15)

(Храни)

2008 50 61

Листа от кориандър

ex 0709 99 90

72

Виетнам (VN)

Остатъци от пестициди (3)  (21)

50

Босилек (индийски, обикновен)

ex 1211 90 86

20

Мента

ex 1211 90 86

30

Магданоз

(Храни — пресни или охладени билки)

ex 0709 99 90

40

Бамя

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 99 90

ex 0710 80 95

20

30

Виетнам (VN)

Остатъци от пестициди (3)  (21)

50

Пиперки (различни от сладки) (Capsicum spp.)

(Храни — пресни, охладени или замразени)

ex 0709 60 99 ;

ex 0710 80 59

20

20

Виетнам (VN)

Остатъци от пестициди (3)  (21)

50


(1)  Когато се изисква да се подложат на проверка само някои продукти от даден код по КН, кодът по КН се отбелязва с „ex“.

(2)  Референтен метод EN/ISO 6579-1 или метод, валидиран спрямо него съгласно протокола, описан в стандарт EN ISO 16140-2.

(3)  Остатъчни вещества поне от пестицидите, изброени в програмата за контрол, приета в съответствие с член 29, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1), които могат да бъдат анализирани посредством методи за многокомпонентен анализ GC-MS и LC-MS (пестициди, които се подлагат на мониторинг само във/върху продукти от растителен произход).

(4)  Остатъчни вещества от амитраз.

(5)  Остатъчни вещества от никотин.

(6)  Остатъчни вещества от толфенпирад.

(7)  Остатъчни вещества от ацефат, алдикарб (сума от алдикарб, неговия сулфоксид и неговия сулфон, изразена като алдикарб), амитраз (амитраз, включително метаболитите, съдържащи частта 2,4-диметиланилин, изразени като амитраз), диафентиурон, дикофол (сума от изомерите p, p′ и o,p′), дитиокарбамати (дитиокарбамати, изразени като CS2, включително манеб, манкозеб, метирам, пропинеб, тирам и цирам) и метиокарб (сума от метиокарб и метиокарб сулфоксид и сулфон, изразена като метиокарб).

(8)  Остатъчни вещества от дикофол (сума от изомерите p, p′ и o,p′), динотефуран, фолпет, прохлораз (сума от прохлораз и неговите метаболити, съдържащи частта 2,4,6-трихлорофенол, изразена като прохлораз), тиофанат-метил и трифорин.

(9)  За целите на настоящото приложение оцветители тип „Судан“ се отнася за следните химични вещества: i) Судан I (CAS № 842-07-9); ii) Судан II (CAS № 3118-97-6); iii) Судан III (CAS № 85-86-9); iv) аленочервено; или Судан IV (CAS № 85-83-6).

(10)  Остатъчни вещества от диафентиурон.

(11)  Остатъчни вещества от карбофуран.

(12)  Остатъчни вещества от фентоат.

(13)  Остатъчни вещества от хлорбуфам.

(14)  Остатъчни вещества от форметанат (сума от форметанат и неговите соли, изразена като форметанат (хидрохлорид)), протиофос и трифорин.

(15)  Проверките за идентичност и физическите проверки могат да се извършват от компетентния орган по местоназначение, както е посочено в общия документ за влизане в съответствие с член 9, параграф 2 от настоящия регламент.

(16)  Референтни методи: EN 1988-1:1998, EN 1988-2:1998 или ISO 5522:1981.

(17)  Остатъчни вещества от прохлораз.

(18)  Остатъчни вещества от диафентиурон, форметанат (сума от форметанат и неговите соли, изразена като форметанат (хидрохлорид)) и тиофанат-метил.

(19)  „Непреработени продукти“, както са определени в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(20)  „Пускане на пазара“ и „краен потребител“, както са определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(21)  Остатъчни вещества от дитиокарбамати (дитиокарбамати, изразени като CS2, включително манеб, манкозеб, метирам, пропинеб, тирам и цирам), фентоат и хиналфос.


23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/13


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1250 НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 2019 година

за въвеждане на регистрационен режим за вноса на някои тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия след възобновяване на разследването с цел изпълнение на решенията от 10 април 2019 г. по дела T-300/16 и T-301/16 във връзка с регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/387 и (ЕС) 2016/388 на Комисията за налагане на окончателно изравнително мито и на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1), и по-специално член 14 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (2), и по-специално член 24 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

На 18 септември 2015 г. Европейската комисия („Комисията“) наложи временно антидъмпингово мито върху вноса в Съюза на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия („засегнатата държава“) с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1559 на Комисията (3) („регламента за временните мерки“).

(2)

На 17 март 2016 г. Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (4) („разглеждания продукт“), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1369 на Комисията (5) („разглеждания антидъмпингов регламент“).

(3)

На същата дата Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (6) („разглеждания антисубсидиен регламент“).

(4)

Jindal Saw Limited (производителят износител) и Jindal Saw Italia SpA (свързаният с него вносител) (наричани заедно „заявителите“) обжалваха разглеждания антисубсидиен регламент и разглеждания антидъмпингов регламент пред Общия съд („Общия съд“). На 10 април 2019 г. Общият съд постанови решенията си по дела T-300/16 (7) и T-301/16 (8) съответно относно антисубсидийния регламент и антидъмпинговия регламент.

(5)

По дело T-300/16 Общият съд е установил, че в разглеждания антисубсидиен регламент изчисляването на размера на ползата, произтичаща от установените въведени целеви ограничения на износа във връзка с желязната руда, що се отнася до Jindal Saw Limited („Jindal Saw“), е извършено в нарушение на член 6, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/1037 относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз („основния антисубсидиен регламент“). По-специално Общият съд е приел, че действително направените от Jindal Saw транспортни разходи от мината до фабриката му в Индия са били по-високи от разходите, които са били взети предвид от Комисията като средна стойност и са били използвани при изчисляването на средната покупна цена на желязната руда в Индия. Според Общия съд тази разлика в транспортните разходи означава, че цената, на която Jindal Saw се е снабдявало с желязна руда на индийския пазар, в действителност е била по-висока от средната покупна цена, използвана от Комисията, за да определи размера на възнаграждението, и това неизбежно е оказало влияние върху ползата, която би могла да бъде предоставена на съответния производител износител. В резултат на това Съдът е приел, че Комисията е нарушила член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от основния антисубсидиен регламент, тъй като тя неправилно е избрала произволно някои елементи от разходите за доставка на Jindal Saw за изчисляването на стандартните средни транспортни разходи, както и член 15, параграф 1, трета алинея от основния антисубсидиен регламент, тъй като тя е фиксирала изравнителното мито на равнище, което надхвърля субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки.

(6)

В двете дела T-300/16 и T-301/16 Общият съд прави констатации и по отношение на изчисленията на подбиването на цените, извършени от Комисията в разглеждания антисубсидиен регламент и в разглеждания антидъмпингов регламент. По-специално Общият съд е установил, че тъй като Комисията е използвала цените на продажбите, реализирани от свързаните с основния производител от Съюза дружества за продажба, за да определи цената на сходния продукт на промишлеността на Съюза, но не е взела предвид продажните цени на дружествата за продажба на Jindal Saw за определяне на цената на разглеждания продукт, произведен от Jindal Saw, не може да се приеме, че изчислението на подбиването на цените е било извършено чрез сравняване на цените на едно и също ниво на търговия. Според Общия съд допуснатата от Комисията грешка при изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт по отношение на продуктите на Jindal Saw се е изразила в отчитането на подбиването на посочената цена, чийто размер, и дори наличие не е било надлежно установено.

(7)

В резултат на това Общият съд е установил, че Комисията е нарушила съответно член 8, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз („основния антидъмпингов регламент“). Тъй като подбиването на цените, изчислено в разглеждания антисубсидиен регламент и в разглеждания антидъмпингов регламент, е основа за заключението, че вносът на разглеждания продукт е причинил вредата за промишлеността на Съюза, Общият съд е установил, че наличието на причинно-следствена връзка между субсидирания и дъмпинговия внос и вредата за промишлеността на Съюза като необходимо условие за налагането на изравнително мито в съответствие с член 1, параграф 1 и член 8, параграф 5 от основния антисубсидиен регламент и на антидъмпингово мито в съответствие с член 1, параграф 1 и член 3, параграф 6 от основния антидъмпингов регламент, би могло също да е опорочено.

(8)

Освен това Общият съд е установил, че не може да се изключи възможността, в случай че подбиването на цените е било изчислено правилно, че маржът на вредата за промишлеността на Съюза би могъл да бъде определен на равнище, което е по-ниско съответно от това на процента на субсидията и на дъмпинговия марж. В този случай в съответствие с член 15, параграф 1, трета алинея от основния антисубсидиен регламент размерът на изравнителното мито следва да се намали до процент, който е достатъчен, за да се отстрани посочената вреда. По сходен начин в съответствие с член 9, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент размерът на антидъмпинговото мито следва да се намали до процент, който е достатъчен, за да се отстрани посочената вреда.

(9)

В резултат от тези решения антидъмпинговите и изравнителните мерки, наложени с разглеждания антидъмпингов регламент и с разглеждания антисубсидиен регламент, в частта, в която се отнасят до Jindal Saw Limited, не се събират, като се вземат предвид резултатите от преразглеждането, които на този етап не са известни.

(10)

След решенията на Общия съд Комисията реши с известие (9) („известието за възобновяване“) да възобнови частично антисубсидийното разследване и антидъмпинговото разследване по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), които доведоха до приемането на разглеждания антисубсидиен регламент и разглеждания антидъмпингов регламент, и тези разследвания да бъдат възобновени на етапа, в който е възникнала нередността. Обхватът на възобновените разследвания е ограничен до изпълнението на решенията на Общия съд по отношение на Jindal Saw Limited.

2.   ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(11)

Комисията направи анализ дали е целесъобразно спрямо вноса на разглеждания продукт да бъде въведен регистрационен режим. В този контекст Комисията взе предвид следните съображения.

(12)

Съгласно член 266 от ДФЕС институциите са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията на Съда. В случай на отмяна на акт, приет от институциите в рамките на административна процедура, като например антидъмпингово или антисубсидийно разследване, изпълнението на решението на Съда се изразява в замяна на отменения акт с нов, в който е отстранена установената от Съда незаконосъобразност (10).

(13)

Съгласно практиката на Съда процедурата за замяна на отменения акт може да се възобнови непосредствено на етапа, в който е възникнала незаконосъобразността (11). Това предполага по-специално, че ако актът, приет за приключване на административна процедура, бъде отменен, тази отмяна не засяга непременно подготвителните актове, като например отнасящите се до започването на процедурата. В случай че даден регламент за налагане на окончателни мерки за търговска защита бъде отменен, това означава, че вследствие на отмяната процедурата остава открита, тъй като актът, приет за приключване на процедурата, се заличава от правния ред на Съюза (12), с изключение на случаите, при които незаконосъобразността е възникнала на етапа на започване на процедурата.

(14)

Както е обяснено в известието за възобновяване, тъй като незаконосъобразността не е възникнала на етапа на започване на процедурата, а на етапа на разследването, Комисията взе решение да възобнови антисубсидийното разследване и антидъмпинговото разследване в частта, в която се отнасят до Jindal Saw Limited, като това възобновяване се извършва на етапа, в който е възникнала нередността, т.е. в рамките на първоначалното установяване на наличието на вреда, отнасящо се за периода от 1 октомври 2013 г. до 30 септември 2014 г.

(15)

Съгласно практиката на Съда възобновяването на административната процедура и евентуалното повторно налагане на мита не може да се счита за противоречащо на правилото за недопускане на прилагане с обратна сила (13). В известието за възобновяване заинтересованите страни, включително вносителите, се информират, че евентуалните бъдещи задължения ще зависят от констатациите от преразглеждането.

(16)

Въз основа на резултата от възобновените разследвания, който на този етап не е известен, Комисията ще приеме регламенти за коригиране на установените от Съда грешки и за повторно налагане, когато е обосновано, на приложимите митнически ставки. Тези евентуални установени нови ставки ще породят действие от датата на влизане в сила на разглеждания антисубсидиен регламент и на разглеждания антидъмпингов регламент.

(17)

Що се отнася до минали или бъдещи задължения за плащане на антидъмпингови или антисубсидийни мита, следва да се отбележи посоченото по-долу.

(18)

Тъй като размерът на задължението, произтичащо от преразглеждането, е неопределен, в известието за възобновяване Комисията изиска от националните митнически органи да изчакат резултата от преразглеждането, преди да вземат решение по искания за възстановяване на антидъмпингови и/или изравнителни мита, отменени от Общия съд по отношение на Jindal Saw Limited. По този начин на митническите органи се възлага да задържат всички искания за възстановяване на платени мита, които са били отменени, до публикуването в Официален вестник на резултата от преразглеждането.

(19)

Освен това ако възобновяването на разследванията доведе до повторно налагане на изравнителни и антидъмпингови мита, е необходимо тези мита също да бъдат събрани за периода на провеждане на възобновените разследвания. Счита се, че е от съществено значение да се гарантира ефективното прилагане на обоснованите от правна гледна точка мерки по време на техния срок на действие, без да се прави разлика въз основа на момента, в който се осъществява вносът, т.е. преди или след възобновяването на разследванията.

(20)

В това отношение Комисията отбелязва, че този регистрационен режим е инструмент, предвиден в член 14, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент и в член 24, параграф 5 от основния антисубсидиен регламент, така че мерките могат впоследствие да се прилагат спрямо вноса от датата на въвеждане на регистрационния режим. Такъв е случаят например с обезпечаване на плащането при налагане с обратна сила на мита или при процедури срещу заобикаляне на мерките. В настоящия случай Комисията счита за целесъобразно да въведе регистрационен режим за вноса по отношение на Jindal Saw Limited с цел да се улесни събирането на антидъмпинговите и изравнителните мита след възобновяването на разследванията, ако има основания за това.

(21)

В съответствие с практиката на Съда (14) следва да се отбележи, че за разлика от регистрационния режим, прилаган в периода преди приемането на временните мерки, условията по член 10, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и член 16, параграф 4 от основния антисубсидиен регламент не са приложими към разглеждания случай. В действителност целта на регистрационния режим в контекста на разследванията при прилагане на решенията на Съда не е да се позволи евентуалното събиране с обратна сила на суми по мерки за търговска защита, както е предвидено в тези разпоредби. По-скоро, както бе припомнено по-горе, причините за въвеждане на регистрационния режим са, че за да се гарантира ефективността на мерките, е целесъобразно да се гарантира в рамките на възможното, че спрямо вноса се прилага точното задължение под формата на антидъмпингови и антисубсидийни мита без необосновано прекъсване от датата на влизане в сила на разглеждания антидъмпингов регламент и разглеждания антисубсидиен регламент до повторното налагане на евентуалните коригирани мита.

(22)

С оглед на горепосочените съображения Комисията счете, че са налице основания за въвеждане на регистрационен режим в съответствие с член 14, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент и член 24, параграф 5 от основния антисубсидиен регламент.

3.   РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(23)

В съответствие с член 14, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент и член 24, параграф 5 от основния антисубсидиен регламент се въвежда регистрационен режим по отношение на вноса на разглеждания продукт, произведен от Jindal Saw под допълнителен код по ТАРИК С054, за да се гарантира, че ако в резултат от разследванията се реши повторно налагане на мерките, върху този внос да могат да бъдат наложени антидъмпингови и изравнителни мита в подходящ размер.

(24)

Както е посочено в известието за възобновяване, окончателното задължение за плащане на евентуални антидъмпингови и изравнителни мита от датата на влизане в сила на разглеждания антидъмпингов регламент и на разглеждания антисубсидиен регламент ще зависи от констатациите от преразглеждането. За периода между 21 юни 2019 г. и датата на влизане в сила на резултатите от възобновените разследвания обаче няма да се събират мита, които са по-високи от митата, установени в разглеждания антидъмпингов регламент и в разглеждания антисубсидиен регламент. Действащото изравнително мито, приложимо за Jindal Saw Limited, е 8,7 %, а действащото антидъмпингово мито, приложимо за същото дружество, е 14,1 %,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   В съответствие с член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 и член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/1037 митническите органи предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим за вноса в Съюза на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие („непокрити тръби“), понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 и ex 7303 00 90 (кодове по ТАРИК 7303001010 и 7303009010), с произход от Индия, произведени от Jindal Saw Limited (допълнителен код по ТАРИК C054).

2.   Срокът на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.   Ставките на антидъмпинговите и изравнителните мита, които могат да бъдат събирани върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие („непокрити тръби“), понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 и ex 7303 00 90 (кодове по ТАРИК 7303001010 и 7303009010), с произход от Индия, произведени от Jindal Saw Limited (допълнителен код по ТАРИК C054), през периода от възобновяването на разследванията до датата на влизане в сила на резултатите от възобновените разследвания, не надхвърлят ставките, наложени с Регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/387 и (ЕС) 2016/388.

4.   Националните митнически органи изчакват публикуването на съответния регламент за изпълнение на Комисията за повторно налагане на митата, преди да вземат решение по искане за възстановяване и опрощаване на антидъмпингови и/или изравнителни мита по отношение на вноса във връзка с Jindal Saw Limited.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21, последно изменен с Регламент (ЕС) 2018/825 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юни 2018 г.

(2)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55, последно изменен с Регламент (ЕС) 2018/825 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юни 2018 г.

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1559 на Комисията от 18 септември 2015 г. за налагане на временно антидъмпингово мито по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 244, 19.9.2015 г., стр. 25).

(4)  ОВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 53.

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1369 на Комисията от 11 август 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 217, 12.8.2016 г., стр. 4).

(6)  ОВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 1.

(7)  ECLI:EU:T:2019:235.

(8)  ECLI:EU:T:2019:234.

(9)  ОВ C 209, 20.6.2019 г., стр. 35.

(10)  Решение от 26 април 1988 г. по съединени дела 97, 193, 99 и 215/86, Asteris AE и други и Република Гърция/Комисия (Recueil 1988 г., стр. 2181, т. 27 и 28).

(11)  Решение от 12 ноември 1998 г. по дело C-415/96, Испания/Комисия (Recueil 1998 г., стр. I-6993, т. 31); решение от 3 октомври 2000 г. по дело C-458/98 P, Industrie des Poudres Sphériques/Съвет (Recueil 2000 г., стр. I-8147, т. 80—85); решение от 9 юли 2008 г. по дело T-301/01, Alitalia/Комисия (Сборник 2008 г., стр. II-1753, т. 99 и 142); решение от 12 май 2011 г. по съединени дела T-267/08 и T-279/08, Région Nord-Pas de Calais/Комисия (Сборник 2011 г., стр. II-0000, т. 83).

(12)  Решение от 26 април 1988 г. по съединени дела 97, 193, 99 и 215/86, Asteris AE и други и Република Гърция/Комисия (Recueil 1988 г., стр. 2181, т. 27 и 28). Решение от 12 ноември 1998 г. по дело C-415/96, Испания/Комисия (Recueil 1998 г., стр. I-6993, т. 31); решение от 3 октомври 2000 г. по дело C-458/98 P, Industrie des Poudres Sphériques/Съвет (Recueil 2000 г., стр. I-8147, т. 80—85); решение от 9 юли 2008 г. по дело T-301/01, Alitalia/Комисия (Сборник 2008 г., стр. II-1753, т. 99 и 142); решение от 12 май 2011 г. по съединени дела T-267/08 и T-279/08, Région Nord-Pas de Calais/Комисия (Сборник 2011 г., стр. II-0000, т. 83).

(13)  Решение от 15 март 2018 г. по дело C-256/16, Deichmann SE/Hauptzollamt Duisburg, т. 79, и решение от 19 юни 2019 г. по дело C-612/16, C & J Clark International Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs, т. 58.

(14)  Решение от 15 март 2018 г. по дело C-256/16, Deichmann SE/Hauptzollamt Duisburg, т. 79, и решение от 19 юни 2019 г. по дело C-612/16, C & J Clark International Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs, т. 58.


РЕШЕНИЯ

23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/18


РЕШЕНИЕ (EC) 2019/1251 НА СЪВЕТА

от 15 юли 2019 година

за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Международния съвет по захарта във връзка с продължаването на срока на действие на Международното споразумение за захарта от 1992 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия:

като има предвид, че:

(1)

Международното споразумение за захарта от 1992 г. (1) („споразумението“) бе сключено с Решение 92/580/ЕИО на Съвета (2) и влезе в сила на 1 януари 1993 г. Споразумението бе сключено за срок от три години – до 31 декември 1995 г., като оттогава бе редовно продължавано за допълнителни периоди от по две години. Последно срокът на споразумението бе продължен с решение на Международния съвет по захарта през декември 2017 г. и остава в сила до 31 декември 2019 г.

(2)

Съгласно член 45, параграф 2 от споразумението Международният съвет по захарта може да продължава срока на действие на споразумението с последователни периоди, всеки от които не превишава две години.

(3)

По време на 55-ото си заседание, което ще се проведе на 19 юли 2019 г., Международният съвет по захарта се очаква да вземе решение за продължаване до 31 декември 2021 г. на срока на действие на споразумението.

(4)

В рамките на своето 55-то заседание и преди да вземе решение за продължаване на срока на действие на споразумението, Международният съвет по захарта ще гласува и по представено от Съюза предложение за изменение на споразумението във връзка с правилата относно финансовите вноски за Международната организация за захарта. Това предложение е резултат от преговорите, водени от Комисията в съответствие разрешение от Съвета за започване на преговори от името на Съюза, а именно Решение (ЕС) 2017/2242 на Съвета (3).

(5)

Евентуално отхвърляне на предложението за изменение на споразумението би било в разрез с целите на Съюза за модернизиране на споразумението и би поставило под въпрос ползата от продължаване на срока му на действие.

(6)

Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза рамките на Международния съвет по захарта във връзка с продължаването на срока на действие на споразумението. Продължаването на срока на действие на споразумението е в интерес на Съюза, ако се приеме и изменението на споразумението,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да заеме от името на Съюза рамките на Международния съвет по захарта, е да се гласува в подкрепа на продължаването на срока на действие на Международното споразумение за захарта от 1992 г. за допълнителен срок до две години – до 31 декември 2021 г.

Въпреки това, Комисията ще се противопостави на взимането с консенсус на решение за продължаване на срока на действие на Международното споразумение за захарта от 1992 г. и ще се въздържи от последващо гласуване по този въпрос, освен ако Международният съвет по захарта не е гласувал в подкрепа на предложението на Съюза за изменение на споразумението във връзка с правилата относно финансовите вноски за Международната организация за захарта.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 15 юли 2019 година.

За Съвета

Председател

J. LEPPÄ


(1)  ОВ L 379, 23.12.1992 г., стр. 16.

(2)  Решение 92/580/ЕИО на Съвета от 13 ноември 1992 г. относно подписването и сключването на Международното споразумение за захарта от 1992 г. (ОВ L 379, 23.12.1992 г., стр. 15).

(3)  Решение (ЕС) 2017/2242 на Съвета от 30 ноември 2017 г. за разрешаване на започването на преговори за изменение на Международното споразумение за захарта от 1992 г. (ОВ L 322, 7.12.2017 г., стр. 29).


23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/20


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/1252 НА КОМИСИЯТА

от 19 септември 2018 година

относно предварителни данъчни становища SA.38945 (2015/C) (ex 2015/NN) (ex 2014/CP), предоставени от Люксембург на McDonald's Europe

(нотифицирано под номер С(2018) 6076)

(само текстът на френски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-долу разпоредби (1) и като взе предвид тези мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

С писмо от 19 юни 2013 г. Комисията изпрати на Великото херцогство Люксембург искане за информация, с което се искат подробни данни относно неговата практика на предварителни данъчни становища (2).

(2)

С писмо от 24 юни 2014 г. Комисията изпрати до люксембургските органи ново искане за сведения относно групата McDonald's. Тя поиска от Люксембург наред с друго да предостави всички предварителни данъчни становища, издадени от неговата данъчна администрация в полза на групата McDonald's.

(3)

На 4 август 2014 г. люксембургските органи отговориха на искането за сведения на Комисията от 24 юни 2014 г. Те предоставиха по-специално две предварителни данъчни становища, изпратени на McD Europe Franchising S.à.r.l. (наричано по-нататък „McD Europe“) съответно на 30 март 2009 г. (наричано по-нататък „първоначалното предварително данъчно становище“) и на 17 септември 2009 г. (наричано по-нататък „преразгледаното предварително данъчно становище“) (наричани заедно по-нататък „оспорваните предварителни данъчни становища“). Люксембургските органи изпратиха освен това няколко други предварителни данъчни становища, които данъчната администрация е издала в полза на дружества от групата McDonald's (3).

(4)

В отговора си от 4 август 2014 г. люксембургските органи описват също така практиката на Люксембург за предварителни данъчни становища и обясняват защо считат, че издадените в полза на групата McDonald's предварителни данъчни становища не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „Договорът“).

(5)

С писмо от 23 март 2015 г. Комисията поиска от люксембургските органи да изразят мнение относно информацията, получена от обединение на професионални съюзи (4) (наричано по-нататък „обединението“) във връзка с държавна помощ, която люксембургските органи били предоставили на McDonald's.

(6)

На 23 април 2015 г. люксембургските органи отговориха на искането за сведения на Комисията от 23 март 2015 г.

(7)

С писмо от 18 май 2015 г. Комисията поиска от люксембургските органи, наред с другото, да ѝ предоставят всички документи, предоставени от McD Europe от датата на първоначалното предварително данъчно становище, с които се обосновава наложеното им задължение в това първоначално предварително данъчно становище да докажат, че печалбите на американския и на швейцарския клон на McD Europe са били декларирани и обложени с данък съответно в САЩ и в Швейцария.

(8)

С писмо от 9 юни 2015 г. люксембургските органи отговориха на тези искания и посочиха (като предоставиха исканите документи), че на американския клон на McD Europe е направен данъчен одит през 2014 г. в САЩ от американската данъчна администрация (Internal Revenue Service, наричана по-нататък „IRS“) за финансовите години 2009 и 2010, при който е потвърдено, че не следва да се прави промяна в подадените в САЩ от американския клон на McD Europe данъчни декларации.

(9)

На 3 декември 2015 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 от Договора по отношение на оспорваните предварителни данъчни становища с мотива, че те може да представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, която може да е несъвместима с вътрешния пазар (наричано по-нататък „решение за откриване на процедурата“).

(10)

С писмо от 4 февруари 2016 г. люксембургските органи представиха мнението си относно решението за откриване на процедурата.

(11)

На 15 юли 2016 г. решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (5). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно мярката. Обединението представи мнението си с писмо от 5 август 2016 г. С писмо от 9 август 2016 г. Комисията получи мнението на McDonald's.

(12)

С писмо от 30 септември 2016 г. люксембургските органи представиха коментарите си относно получените от Комисията мнения на трети страни в отговор на решението за откриване на процедурата.

(13)

С писмо от 23 ноември 2016 г. Комисията изпрати до люксембургските органи допълнително искане за информация

(14)

Те отговориха на това искане на Комисията на 14 декември 2016 г. и на 12 януари 2017 г.

2.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА ЗА ПОМОЩ

2.1.   Описание на получателя

(15)

McDonald's Corporation е акционерно дружество, регистрирано в Делауеър, чието основно седалище се намира в Oak Brook, щата Илинойс, САЩ. Акциите му се търгуват на Нюйоркската фондова борса. Дружеството е учредено на 21 декември 1964 г., като управлява и осъществява франчайзинг на ресторантите McDonald's, в които се предлага пригоден на местно равнище асортимент от храни и напитки (6).

(16)

Дружеството осъществява дейност в следните сектори: САЩ, водещите международни пазари (Германия, Австралия, Канада, Франция и Обединеното кралство), бързо развиващите се пазари (Китай, Корея, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Русия и Швейцария) и в сектора „Foundational Markets and Corporate“ (7). Измежду съществуващите в повече от 100 държави 37 241 ресторанта около 34 108 се управляват под формата на франчайзинг, а 3 133 се управляват пряко от предприятието (8). По времето на оспорваните предварителни данъчни становища от съществуващите в целия свят 31 677 ресторанта McDonald's 21 183 са били управлявани от франчайзополучатели, 3 855 от свързани дружества и 6 639 от McDonald's Corporation и дъщерните му предприятия (9). Следователно McDonald's Corporation е основно франчайзодател, тъй като 80 % от ресторантите McDonald's се държат и управляват от независими франчайзополучатели (10). През 2017 г. McDonald's Corporation е имало около 400 дъщерни предприятия с назначени 235 000 служители.

(17)

През 2017 г. McDonald's е регистрирало общ оборот от 22,8 милиарда щатски долара, от които 12,7 милиарда щатски долара с произход от продажби, осъществени в управляваните пряко от предприятието ресторанти, и 10,1 милиарда доходи от франчайзинг. По времето на оспорваните предварителни данъчни становища общият оборот на McDonald's е възлизал на 26,216 милиарда щатски долара и дружеството е управлявало 32 478 ресторанта (11).

(18)

От всички продажби, осъществени в управляваните пряко от предприятието ресторанти, 3,260 милиарда щатски долара са от продажби в САЩ, 4,080 милиарда щатски долара са от продажби на водещите международни пазари (12), 4,592 милиарда щатски долара са от продажби на бързо развиващите се пазари (13) и 0,787 милиарда щатски долара са от сектора „Foundational Markets & Corporate“ (14).

(19)

Извън САЩ McDonald's Corporation и американското му дъщерно предприятие McDonald's International Property Company (наричано по-нататък „MIPCO“) предоставят с лиценз на всеки пазар правото за разработване и управление на ресторанти McDonald's на предприятия, които на повечето големи пазари са преки или непреки дъщерни дружества на McDonald's Corporation.

(20)

Според предоставената от люксембургските органи информация, през декември 2013 г. групата McDonald's е контролирала пет дружества в Люксембург: i) McD Europe; ii) McD Europe Holdings S.à.r.l.; iii) Luxembourg McD Investments S.à.r.l.; iv) Lux MC Holdings S.à.r.l.; и v) McD Luxembourg Holdings S.à.r.l.

(21)

McD Europe Holding S.à.r.l., Luxembourg McD Investments S.à.r.l. и Lux MC Holdings S.à.r.l. са притежавали дялови участия в други дъщерни предприятия на McDonald's в Европа и в САЩ, докато McD Luxembourg Holdings S.à.r.l. е предоставяло правна помощ за дейностите по централизиране на паричните наличности съгласно сключен с външна банка договор. Luxembourg McD Investments S.à.r.l. е притежавало дялове и в американското дружество Golden Arches UK LLC, което е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Делауеър.

(22)

Разследването на Комисията и настоящото решение са съсредоточени върху McD Europe, което по времето на издаването на оспорваните предварителни данъчни становища е било данъчен субект в Люксембург и е притежавало един американски и един швейцарски клон. Както е обяснено в исканията за предварителни данъчни становища, McD Europe е платило такса за влизане, за да получи определени права за франчайзинг (съществуващи или бъдещи), разработени и притежавани от McDonald's Corporation и MIPCO. Вследствие на това McD Europe е придобило действителната собственост на определен брой нематериални активи под формата на права за франчайзинг (наричани по-нататък „правата за франчайзинг“) (15). Впоследствие McD Europe е предоставило правата за франчайзинг, както и свързаните с тях договорни задължения, на американския си клон. В резултат на това всички дължими такси, събирани преди това от McDonald's Corporation, вече се удържат от McD Europe през американския му клон, който се намира в Oak Brook, щата Илинойс. Намиращият се в Женева швейцарски клон отстъпва своя лиценз за правата за франчайзинг на франчайзодатели в различни европейски държави и предоставя различни услуги във връзка с правата за франчайзинг. Срещу това американският клон плаща на швейцарския комисиона за услуга, равняваща се на разходите на швейцарския клон, завишени с определен марж. По времето на оспорваните предварителни данъчни становища в швейцарския клон са били наети [0 – 10] служители, което представлява [0 – 10] служители на пълно работно време. McD Europe и американският клон не са имали нито един служител. През 2014 г. McD Europe е имало [0 – 10] служители на пълно работно време, швейцарският клон е имал [10 – 20] служители на пълно работно време, а американският клон не е имал нито един служител.

(23)

През 2015 г. McDonald's обявява значителна реорганизация на дейността си, като държавите по целия свят се групират по общи характеристики на техните пазари вместо въз основа на географската близост. През декември 2016 г. McDonald's обявява решението си да създаде нова структура на интегрирано предприятие под формата на нова международна холдингова структура, с цел да се адаптира и да подкрепи новата организация на дейностите си.

(24)

Това преструктуриране води до създаването на единна структура, разположена в Обединеното кралство, която е натоварена със задачата да предоставя под формата на лиценз повечето от правата върху интелектуалната собственост на предприятието на световно равнище извън САЩ. Тя се състои от различни британски дружества, регистрирани в Обединеното кралство, както и от американски дружества, които продължават да са регистрирани в САЩ. Тези американски дружества са също и данъчни субекти в Обединеното кралство. Промяната води до прекратяване на дейността на дружеството в Женева. Другият швейцарски офис на предприятието продължава да действа, а офисът в Люксембург запазва отговорността за люксембургските ресторанти (16).

2.2.   Оспорваните предварителни данъчни становища

(25)

Настоящото решение се отнася за две предварителни данъчни становища, издадени през 2009 г. от люксембургската данъчна администрация на McD Europe, а именно първоначалното предварително данъчно становище и преразгледаното предварително данъчно становище, като и двете засягат данъчния статут на McD Europe в Люксембург.

(26)

Първоначалното предварително данъчно становище е издадено от люксембургската данъчна администрация на 30 март 2009 г. след искане от McDonald's за предварително данъчно становище, отправено на 11 февруари 2009 г., допълнено с други документи, представени на 10 март 2009 г. В отговор на първоначалното предварително данъчно становище данъчният консултант на McD Europe (наричан по-нататък „данъчният консултант“) е внесъл на 27 юли 2009 г. пред люксембургската данъчна администрация искане за преразгледано предварително данъчно становище. Това искане е довело до преразгледаното предварително данъчно становище, издадено от люксембургската данъчна администрация на 17 септември 2009 г.

2.2.1.   Първоначалното предварително данъчно становище

2.2.1.1.   Организационна структура на McDonald's, описана в искането за първоначално предварително данъчно становище

(27)

В искането на McDonald's за първоначалното предварително данъчно становище от 11 февруари 2009 г. се описва структурата на групата McDonald's и нейното присъствие в Люксембург. В него се описва също и преструктурирането на правата за франчайзинг на McDonald's Corporation и на двата клона на McD Europe съответно в САЩ и в Швейцария. Освен това в него се описват данъчните последствия за Люксембург от това преструктуриране въз основа на прилагането на люксембургското данъчно законодателство и на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Люксембург и Съединените щати (наричана по-нататък „СИДДО Люксембург – САЩ“) (17).

(28)

В искането за предварително данъчно становище се обяснява по-специално, че с цел централизиране на контрола и управлението на европейските права за франчайзинг в рамките на McD Europe същото е сключило с McDonald's Corporation и MIPCO договор от типа „Buy-in Agreement“ (в който се предвижда плащане на такса за влизане) и споразумение от типа „Qualified Cost Sharing Arrangement“ (за споделяне на разходите, които отговарят на предварително определени критерии, наричано по-нататък „споразумението QCS“). Според договора Buy-in Agreement McD Europe плаща такса за влизане, за да получи определени права за франчайзинг (съществуващи или бъдещи), разработени и притежавани от McDonald's Corporation и MIPCO (18). Вследствие на това McD Europe придобива действителната собственост върху тези права. Впоследствие McD Europe е предоставило правата за франчайзинг, както и свързаните с тях договорни задължения, на американския си клон съгласно декларация, подписана от McD Europe и американския му клон. Така всички дължими такси, събирани от McDonald's Corporation, вече се удържат от McD Europe през американския му клон. И накрая, според искането за първоначалното предварително данъчно становище всички необходими етапи, свързани с преструктурирането на правата за франчайзинг на McDonald's за европейския регион, следва да бъдат изпълнени най-късно до 1 март 2009 г.

(29)

Според искането за първоначалното предварително данъчно становище седалището на американския клон на McD Europe е в Oak Brook, щата Илинойс, Съединени американски щати. Този клон поема различни икономически рискове, свързани с развитието на правата за франчайзинг, както и съответните разходи. С поемането на тези разходи американският клон участва ефективно – както се твърди в искането за предварително данъчно становище – в споразумението QCS с McDonald's Corporation и MIPCO. Свързаните дейности на McDonald's Corporation (или на неговите дъщерни предприятия), средствата за които се възстановяват от американския клон, се ръководят и упражняват от служители в рамките на McDonald's Corporation.

(30)

Американският клон осъществява дейностите си в САЩ и се контролира от управител на клона (19), установен в САЩ, който осъществява надзор на определени дейности, свързани с правата за франчайзинг (20), и който е командирован от McDonald's Corporation на непълно работно време по договор за предоставяне на услуги срещу възнаграждение, основано на увеличените разходи, както е определено в договора за предоставяне на услуги. Услугите по управление на американския клон са услуги, свързани с неговото ежедневно управление (21), за което американският клон плаща ежегодно [10 000 – 20 000] щатски долара на McDonald's Corporation.

(31)

Според искането за първоначалното предварително данъчно становище седалището на швейцарския клон на McD Europe е в Женева. Този клон отстъпва с лиценз правата за франчайзинг на франчайзодатели от различни европейски държави (22) (наричани по-нататък „основни франчайзодатели“), получава доходите от плащаните от основните франчайзодатели такси и предоставя услуги по управление, подкрепа, развитие и други подобни или сродни услуги, свързани с правата за франчайзинг (23). Срещу това американският клон предоставя на швейцарския комисиона за услуга, равняваща се на разходите на швейцарския клон, завишени с марж от [0 – 10] процента (24).

(32)

Основните лица, които са наети, командировани или ангажирани по договор от швейцарския клон, са част от „Key European Management“. Въпреки че швейцарският клон поема свързаните с тези лица разходи, а именно разходите за заплати и бонуси, според искането за първоначалното предварително данъчно становище тези разходи в крайна сметка се поемат от американския клон посредством намаляване на таксите, плащани от швейцарския клон на американския.

(33)

И накрая, според искането за първоначалното предварително данъчно становище McD Europe, чието основно седалище е в Люксембург, ще предоставя по време на срещите на ръководството общи и административни услуги, както и други помощни услуги, а също така ще изготвя търговски стратегии. За тези услуги американският клон ще трябва да плаща на McD Europe ежегодно комисиона от [400 000 – 500 000] евро (25).

2.2.1.2.   Данъчни последствия за Люксембург, описани в искането за първоначално предварително данъчно становище

(34)

Според данъчния консултант McD Europe трябва да се разглежда като данъчно задължено лице в Люксембург в съответствие с член 159, параграф 1 от люксембургския закон за данъка върху дохода (26) (наричан по-нататък „LIR“). Следователно McD Europe изцяло подлежи на облагане с люксембургския корпоративен данък. Като данъчно задължено лице в Люксембург обаче McD Europe се ползва от всички разпоредби, съдържащи се в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени от Люксембург.

(35)

Освен това според данъчния консултант, съгласно член 5 от СИДДО Люксембург – САЩ дейностите на американския клон се считат за осъществявани в САЩ. Следователно генерираните от американския клон печалби потенциално подлежат на облагане само в САЩ и са освободени от корпоративен данък в Люксембург съгласно членове 7 и 25 от СИДДО Люксембург – САЩ.

(36)

По същия начин, според данъчния консултант упражняваните от швейцарския клон дейности, а именно предоставянето на подлицензи за правата за франчайзинг на основните франчайзодатели, се считат за упражнявани в Швейцария съгласно член 5 от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Люксембург и Швейцария (27) („СИДДО Люксембург – Швейцария“). Следователно генерираните от швейцарския клон печалби подлежат на облагане само в Швейцария и са освободени от корпоративен данък в Люксембург съгласно членове 7 и 25 от СИДДО Люксембург – Швейцария.

(37)

В заключение в искането за първоначалното предварително данъчно становище от люксембургската данъчна администрация се иска да потвърди, че споделя тълкуването на данъчния консултант по отношение на данъчните последици в Люксембург от описаните в искането сделки.

2.2.1.3.   Потвърждение от люксембургската данъчна администрация

(38)

В писмо от 30 март 2009 г. (първоначалното предварително данъчно становище) люксембургската данъчна администрация потвърждава, че McD Europe се счита за данъчно задължено лице в Люксембург и като такова може да се ползва от действащите в Люксембург спогодби в областта на двойното данъчно облагане. Освен това люксембургската данъчна администрация потвърждава, че с оглед на предоставените в искането за първоначалното предварително данъчно становище обяснения, швейцарският и американският клон изглежда представляват „място на стопанска дейност“. Поради това люксембургската данъчна администрация приема, че печалбите на McD Europe, които може да се припишат на тези два клона, подлежат на облагане в съответните им държави и са освободени от корпоративен данък в Люксембург. Следователно в първоначалното предварително данъчно становище се прави следното заключение: „За да се ползва от тези освобождавания в Люксембург, дружеството [McD Europe] трябва ежегодно да представя доказателство, че тези доходи и имущество са декларирани и обложени с данък съответно в Швейцария и в САЩ (28).

2.2.2.   Преразгледаното предварително данъчно становище

2.2.2.1.   Искане за преразгледано предварително данъчно становище

(39)

В отговор на първоначалното предварително данъчно становище данъчният консултант е предоставил на люксембургската данъчна администрация подробен анализ за определяне дали американският клон подлежи на облагане в САЩ и дали представлява „място на стопанска дейност“ от американска гледна точка.

(40)

Що се отнася до въпроса дали доходите на американския клон подлежат на облагане в САЩ, данъчният консултант обяснява, че за да подлежи един чуждестранен субект (а именно McD Europe) на облагане в САЩ, той трябва да осъществява промишлена или търговска дейност в САЩ. Такъв е случаят, в който чуждестранният субект се счита за получаващ доходи, които са действително свързани с търговска или промишлена дейност и подлежат на облагане в САЩ. Според данъчния консултант: „…за да има действително свързани доходи, които подлежат на облагане в САЩ, един чуждестранен субект трябва да осъществява промишлена или търговска дейност в САЩ и да има доходи, които са действително свързани с тази дейност“. По-нататък данъчният консултант твърди, че осъществяваната в САЩ дейност не представлява промишлена или търговска дейност в САЩ: „въпреки че клонът а) притежава правата за франчайзинг, свързани с европейския регион на групата, б) поема различни икономически рискове, свързани с развитието и поддържането на придобитите права за франчайзинг, и в) осъществява определени дейности, свързани с правата за франчайзинг, разглеждана общо организацията McDonald's счита, че основните търговски операции се осъществяват чрез други членове на групата, и тя не счита, че дейностите на клона представляват промишлена или търговска дейност в САЩ“ (29).

(41)

Що се отнася до въпроса дали американският клон представлява „място на стопанска дейност“ по смисъла на член 5 от СИДДО Люксембург – САЩ от американска гледна точка, данъчният консултант обяснява, че „за да се определи дали даден субект действително има място на стопанска дейност по смисъла на [СИДДО Люксембург – САЩ], следва да се направи справка с американското национално право“. Макар че американският клон има установено място на стопанска дейност, чрез което управителят на клона осъществява определени дейности, данъчният консултант обяснява, че за да представлява място на стопанска дейност „търговските дейности в държавата на данъчно облагане [следва да бъдат] достатъчно значими, за да представляват място на стопанска дейност или установени бази“. Следователно американското национално право изисква дейностите на американския клон „да превишават определен праг“, който според заключението на данъчния консултант в конкретния случай не е преминат.

(42)

Що се отнася до анализа за определяне дали американският клон представлява място на стопанска дейност от гледна точка на люксембургското данъчно облагане, данъчният консултант обяснява, че „анализът, който има за цел да се определи дали американският клон на McD Europe представлява място на стопанска дейност от гледна точка на люксембургското данъчно облагане, в крайна сметка зависи от квалифицирането или не на дейностите на клона като „дейности“ по смисъла на люксембургското национално право“ (30). След като в СИДДО Люксембург – САЩ няма определение за термина „дейности“, в член 3, параграф 2 от СИДДО Люксембург – САЩ се посочва, че следва да се направи позоваване на значението, което му се дава в националното право на договарящата държава, която прилага спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, а именно люксембургското национално право. Данъчният консултант на McD Europe обяснява също така, че ако дейностите на американския клон произтичат от определението за „дейност“ или за „място на стопанска дейност“ според люксембургското национално право, „то тогава Люксембург би очаквал доходите да бъдат облагани в САЩ, тъй като клонът може да се разглежда като място на стопанска дейност от гледна точка на люксембургското данъчно облагане. Нищо обаче не задължава другата договаряща държава (САЩ) да обложи действително тези доходи. В член 25, параграф 2, буква а) от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане се посочва, че Люксембург ще освободи от данък доходите, които „подлежат на данъчно облагане в САЩ“.“ Според данъчния консултант „нищо не указва, че се изисква действително облагане с данък“ (31).

(43)

Освен това, за да подкрепи становището си, данъчният консултант се позовава на решение на Административния съд на Люксембург по делото La Coasta (наричано по-нататък „решение по делото La Coasta“) (32), което се отнася за различните тълкувания на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Люксембург и Франция (33) и които в крайна сметка водят до двойно данъчно необлагане. Според данъчния консултант Административният съд е потвърдил, че „липсата на място на стопанска дейност от френска гледна точка не е от значение и следователно Люксембург не може да възстанови правото си да облага доходите само защото Франция не ги счита за подлежащи на данъчно облагане“.

(44)

След това данъчният консултант на McD Europe прави анализ за определяне дали съгласно люксембургското данъчно право дейностите на американския клон представляват „дейности“. Въз основа на фактите и обстоятелствата в конкретния случай данъчният консултант прави заключение, че американският клон осъществява трайно търговска дейност чрез установено място и представлява място на стопанска дейност съгласно люксембургското право. По-конкретно, според данъчния консултант, съгласно параграф 16 от Steueranpassungsgesetz (закона за уредбата на данъчното облагане или „StAnpG“) дейностите на американския клон представляват трайно търговски дейности, които се осъществяват чрез установено място (34). Те се състоят в „дейности, свързани с интелектуалната собственост“ на американския клон, и по-специално: i) притежаването на активи; ii) отговорността, свързана с определени рискове, а именно икономическите рискове, свързани с развитието и поддържането на правата за франчайзинг, за които поема съответните разходи, като по този начин участва ефективно в споразумението QCS с McDonald's Corporation; iii) надзора на правата за франчайзинг, а именно координирането на споразумението QCS, контрола на възстановяването на направените от „Key European Management“ разходи; iv) счетоводни функции. Според данъчния консултант, от гледна точка на Люксембург и във връзка с тълкуването на СИДДО Люксембург – САЩ „следва да се направи заключение, че [американският клон] осъществява дейности, свързани с интелектуалната собственост, чрез американско място на стопанска дейност в съответствие с член 5 от спогодбата САЩ – Люксембург“ (35).

(45)

Накрая в анализа на данъчния консултант от люксембургската данъчна администрация се иска да потвърди, че тя споделя това заключение. В заключителния текст на анализа се заявява, че: „това писмо ще замени писмото Ви за потвърждение от 30 март 2009 г. Следователно ще оценим високо, ако в това писмо може също така да потвърдите нашето тълкуване на данъчните последици за Люксембург, както са заявени в писмото ни от 11 февруари 2009 г.“ (36).

2.2.2.2.   Преразгледано предварително данъчно становище, издадено от люксембургската данъчна администрация

(46)

С писмо от 17 септември 2009 г. люксембургската данъчна администрация потвърждава, че споделя тълкуването на СИДДО Люксембург – САЩ на данъчния консултант, изложено в искането за преразгледано предварително данъчно становище, що се отнася до данъчното третиране съгласно люксембургското право на генерираните в САЩ печалби от американския клон на McD Europe.

3.   ОПИСАНИЕ НА ПРИЛОЖИМАТА ПРАВНА УРЕДБА

(47)

Основните правила в областта на данъчното облагане в Люксембург са изложени в LIR. В член 159, алинея 1 от LIR се посочва: „корпоративният данък засяга всички доходи на данъчно задълженото лице“. В член 160 от LIR се посочва: „на облагане с корпоративен данък подлежат дружествата за техните местни доходи по смисъла на член 156, колективните образувания съгласно член 159, на които нито седалището, нито централното управление се намират на територията на Великото херцогство“.

(48)

В член 163 от LIR се посочва, че люксембургският корпоративен данък се начислява върху облагаемите доходи, реализирани от данъчно задълженото лице през дадена година (37). Преди 2013 г. върху облагаемите доходи на всички подлежащи на данъчно облагане в Люксембург дружества е бил събиран данък по стандартната ставка от 28,80 % (38). От 2013 г. стандартната данъчна ставка е 29,22 %.

(49)

Включването в люксембургското право на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се основава на член 134 и член 162 от LIR в комбинация с постановлението на Великия херцог от 3 декември 1969 г.

(50)

По отношение на физическите лица в член 134 от LIR се посочва: „[к]огато местно данъчно задължено лице има освободени доходи въз основа на клауза за прогресивност, предвидена в международна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или друга междудържавна спогодба, тези доходи въпреки това се включват във фиктивна облагаема основа, за да се определи общата данъчна ставка, приложима за коригирания облагаем доход съгласно член 126“.

(51)

Също така, въз основа на член 162 от LIR (39) и на постановлението на Великия херцог от 3 декември 1969 г. (40) член 134 от LIR става приложим за предприятията, които подлежат на облагане с люксембургския корпоративен данък („КД“).

(52)

В параграф 16 от StAnpG се определя понятието „място на стопанска дейност“ съгласно люксембургското данъчно право и в тази връзка се прави позоваване на всяко оборудване или установено място, което служи за осъществяване на трайна „промишлена“ или „търговска“ дейност (41).

(53)

На 3 април 1996 г. Люксембург и САЩ са подписали спогодба за избягване на двойното данъчно облагане: Спогодба между правителството на Великото херцогство Люксембург и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на данъчни измами в областта на данъка върху дохода и върху имуществото (42). Тя е приведена в изпълнение в люксембургското националното право със закона от 5 март 1999 г. (43) и е влязла в сила в двете договарящи държави на 20 декември 2000 г. с действие от 1 януари 2001 г.

(54)

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане представляват международни договори между суверенни държави (44). Повечето спогодби във връзка с двойното данъчно облагане са двустранни, но съществуват също и многостранни такива, като например Многостранната конвенция за административна взаимопомощ по данъчни въпроси (45).

(55)

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане имат за цел подобряване на трансграничната търговия и на международните инвестиции, като се премахнат или се намалят данъчните бариери за предприятията и физическите лица, които търгуват или инвестират в две договарящи държави. Ако едни и същи доходи, получени от трансгранични операции, се облагат и от двете държави, това би могло да застраши развитието на търговията или да възпре инвестициите между две суверенни държави. Следователно най-важната цел на една спогодба в областта на двойното данъчно облагане е да се избегне или да се премахне двойното данъчно облагане, когато има такова (46).

(56)

Общото приложно поле на СИДДО Люксембург – САЩ се определя в член 1, параграф 1, който гласи следното: „Настоящата спогодба се прилага само за лицата, които са установени в една от договарящите държави или и в двете, освен ако в спогодбата не е посочено друго.“

(57)

В член 3, параграф 2 от СИДДО Люксембург – САЩ в раздела „Общи определения“ се посочва следното: „За прилагането на спогодбата от договаряща държава всеки израз, който не е определен в нея, има смисъла, който му се дава от правото на тази държава във връзка с данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго тълкуване или ако компетентните органи не се договорят в съответствие с разпоредбите на член 27 (Процедура за взаимно споразумение) за общо значение.“

(58)

В член 5, параграф 1 от СИДДО Люксембург – САЩ се определя понятието „място на стопанска дейност“: „По смисъла на настоящата спогодба изразът „място на стопанска дейност“ означава установено място на стопанска дейност, чрез което едно предприятие осъществява цялата или част от своята дейност.“

(59)

По отношение на облагането с данък на печалбата на предприятията, в член 7, параграф 1 от СИДДО Люксембург – САЩ се посочва: „Печалбата на предприятие от една от договарящите държави подлежи на облагане с данък само в тази държава, освен ако предприятието не осъществява дейността си в другата договаряща държава чрез намиращо се в нея място на стопанска дейност. Ако предприятието осъществява дейността си по този начин, печалбата му подлежи на облагане с данък в другата държава, но единствено ако тази печалба може да се припише на това място на стопанска дейност.“

(60)

В член 25 от СИДДО Люксембург – САЩ, озаглавен „Премахване на двойното данъчно облагане“, се съдържа параграф 2, който гласи: „В Люксембург двойното данъчно облагане се премахва по следния начин:“а) когато установено в Люксембург лице получава доходи или притежава имущество, които съгласно разпоредбите на настоящата спогодба подлежат на облагане в САЩ, Люксембург освобождава от данък тези доходи или това имущество при условията на разпоредбите на букви б) и в), но за изчисляване на размера на данъка върху останалите доходи или имущество на лицето може да приложи същите данъчни ставки, както ако доходите или елементите на имуществото не са освободени.“

4.   ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(61)

Комисията реши да открие официалната процедура по разследване, защото първоначално е счела, че оспорваните предварителни данъчни становища представляват държавна помощ в полза на McD Europe по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и е изразила съмненията си относно съвместимостта на оспорваните фискални мерки с вътрешния пазар.

(62)

Съмненията на Комисията се отнасяха по-специално до неправилното прилагане в предварителното данъчно становище на член 25, параграф 2 от СИДДО Люксембург – САЩ, като по този начин на McD Europe се предоставя избирателно предимство.

(63)

Комисията приложи тест в три етапа, за да определи дали преразгледаното предварително данъчно становище е на пръв поглед избирателно. На първо място Комисията счита, че референтната система е общата люксембургска система за корпоративно данъчно облагане, чиято цел е облагане на печалбата на всички дружества, подлежащи на данъчно облагане в Люксембург. Тя също така счита, че люксембургската система за корпоративно данъчно облагане обхваща спогодбите за избягване на двойното данъчно облагани, по които Люксембург е страна.

(64)

На второ място, Комисията разгледа дали преразгледаното предварително данъчно становище води до дерогация от референтната система, в резултат на което има благоприятно третиране на McD Europe спрямо икономически оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение. Комисията счете, че по принцип McD Europе подлежи на облагане с люксембургския корпоративен данък що се отнася до печалбата на дружеството в световен план, освен ако не се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, с която печалбата на чуждестранните клонове се освобождава от корпоративен данък в Люксембург. Комисията изрази съмнения по отношение на спазването в преразгледаното предварително данъчно становище на членове 7 и 25 от СИДДО Люксембург – САЩ, както и на люксембургското право, с което тази спогодба се транспонира в националното право и което според ръководния си принцип изисква облагане с данък на печалбата в световен план.

(65)

В член 25 от СИДДО Люксембург – САЩ се определя, че когато установено в Люксембург лице получава доходи от чужбина, които „съгласно разпоредбите на настоящата спогодба подлежат на облагане в САЩ“, Люксембург освобождава изцяло тези доходи от облагане. За да се определи дали доходите „подлежат на облагане в САЩ“„съгласно разпоредбите на настоящата спогодба“, следва да се направи справка с член 7 от СИДДО Люксембург – САЩ.

(66)

Комисията отбеляза, че според член 7 от СИДДО Люксембург – САЩ, САЩ (държавата източник) „може“ да обложи с данък съответните доходи (а именно генерираната от американския клон на McD Europe печалба, получена от използването на правата за франчайзинг) само доколкото съществува място на стопанска дейност, на което може да се припише тази печалба. В противен случай тази печалба подлежи на облагане само в Люксембург. След това Комисията отбеляза, че приписаната на американския клон печалба не може да бъде обложена с данък в САЩ, тъй като този клон не представлява „място на стопанска дейност“ по смисъла на американското данъчно право. С други думи не е възможно тази печалба да „подлежи на облагане“ в САЩ по смисъла на член 25, параграф 2 от СИДДО Люксембург – САЩ. Като се има предвид, че люксембургските данъчни органи са били напълно наясно с невъзможността за такова облагане с данък, Комисията заявява, че те не би следвало да приемат освобождаване от люксембургски корпоративен данък на доходите, които се приписват на американския клон.

(67)

Следователно Комисията счете, че за да се избегне предоставянето на избирателно предимство, люксембургската данъчна администрация би трябвало да приеме освобождаване на тези доходи от корпоративния данък само ако те са могли да бъдат обложени с данък в САЩ в съответствие с разпоредбите на СИДДО Люксембург – САЩ. Според изразеното от Комисията мнение в решението за откриване на процедурата фактът, че люксембургската данъчна администрация е била напълно наясно в момента на издаването на преразгледаното предварително данъчно становище, че американският клон не представлява място на стопанска дейност по смисъла на американското данъчно право, означава, че тя също така е знаела съответно и че съгласно СИДДО Люксембург – САЩ получената от неговите дейности печалба не може да бъде обложена в САЩ, и че следователно потвърждаването от люксембургските данъчни органи на освобождаването от люксембургски корпоративен данък на въпросните доходи съгласно член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ се основава на неправилно прилагане на тази разпоредба.

(68)

Предвид липсата на основание за избирателното третиране на McD Europe, довело до преразгледаното предварително данъчно становище, и като се има предвид, че са изпълнени всички други условия за наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, Комисията стигна до предварителното заключение, че преразгледаното предварително данъчно становище, издадено от люксембургската данъчна администрация в полза на McD Europe, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Освен това, тъй като изпълнява условията да бъде разглеждана като оперативна помощ, Комисията имаше съмнения за съвместимостта на оспорваните мерки с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграфи 2 или 3 от Договора.

5.   МНЕНИЕ НА ЛЮКСЕМБУРГСКИТЕ ОРГАНИ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(69)

Люксембургските органи представиха мнението си относно решението за откриване на процедурата на 4 февруари 2016 г. На първо място люксембургските органи твърдят, че Комисията не е определила правилно правната уредба; след това те заявяват, че обосновката на Комисията в решението за откриване на процедурата се основава на погрешни твърдения; и накрая – че Комисията не е доказала наличието на избирателно предимство.

5.1.   Мнение на люксембургските органи относно правната уредба

(70)

Люксембургските органи най-напред описват целта и съдържанието на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, а именно разпределяне на правото на облагане с данък с цел да се предотвратят ситуации (реални или потенциални) на двойно данъчно облагане, а не да се гарантира действителното облагане с данък на данъчно задълженото лице от едната или другата договаряща държава или от трета държава. Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не води до облагане с данък, ако националното право не го предвижда. Упражняването на правото за облагане с данък е от изключителна компетентност на договарящата държава, която има правото за облагане в съответствие с предвиденото в спогодбата разпределение. При липсата на switch-over-clause (47) или на методиката на облагане (48), едната договаряща държава не може да разреши едностранно проблем с липсата на данъчно облагане, когато другата държава не упражни правото си на облагане с данък. Според люксембургските органи единственият възможен начин за разрешаване на ситуации с липсата на данъчно облагане е изменение на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.

(71)

Люксембургските органи обясняват също така, че една спогодба за избягване на двойното данъчно облагане се тълкува самостоятелно от всяка от договарящите държави. Следователно от Люксембург не може да се иска да тълкува СИДДО Люксембург – САЩ по отношение на американското право.

(72)

По отношение на националното право и съдебната практика на Люксембург люксембургските органи обясняват, че нито в СИДДО Люксембург – САЩ, нито в правните текстове за транспониране на спогодбата в люксембургското право, както и в никой друг законодателен текст на люксембургското национално право, се определя принцип за действително облагане с данък. След това те се позовават на решението по делото La Coasta (49), в което се признава, че двойно данъчно необлагане може да се случи въпреки правилното прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като всяка договаряща държава е независима от другата при тълкуването на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.

(73)

В разглеждания случай люксембургските органи обясняват, че липсата на данъчно облагане на американския клон в САЩ се дължи на прилагането на националното американско право и на понятието „действително свързани доходи“. Липсата на данъчно облагане в САЩ произтича от факта, че тази държава не се ползва от предоставеното ѝ от СИДДО Люксембург – САЩ право за облагане с данък – нещо, което Люксембург не може да оспорва. Освен това според Люксембург Комисията не е компетентна да прави (ново) тълкуване на международна спогодба и да нарушава членове 4 и 5 от Договора за Европейския съюз, като се произнася относно „правилното“ тълкуване на двустранна международна спогодба между държава членка и трета държава.

5.2.   Мнение на люксембургските органи относно обосновката на Комисията

(74)

Люксембургските органи считат, че обосновката на Комисията се основава на две твърдения, които са погрешни. На първо място, твърдението на Комисията, според което на датата на предварителното данъчно становище люксембургските данъчни органи са знаели или е трябвало да знаят, че американският клон не подлежи на данъчно облагане съгласно американското право. На второ място е фактът, че Комисията счита, че ако люксембургските данъчни органи са знаели, че съгласно американското данъчно право американският клон не подлежи на данъчно облагане в САЩ, те са имали задължението да обложат с данък McD Europe.

(75)

Що се отнася до първото твърдение на Комисията, люксембургските органи заявяват, че не са компетентни да оценяват и тълкуват данъчното право на чужда държава. Освен това люксембургските данъчни органи не са могли да знаят дали американският клон ще бъде действително обложен с данък, като се има предвид че първо, не са получили никакъв документ или информация от американската данъчна администрация с искане за предварително данъчно становище, и второ, че субективното мнение на частен данъчен консултант не може да се приравнява на изразяването на становище от американските данъчни органи.

(76)

Що се отнася до второто твърдение на Комисията, люксембургските органи заявяват, че ако от гледна точка на люксембургското право McD Europe не подлежи на данъчно облагане, без значение е дали това данъчно задължено лице подлежи или не на данъчно облагане според американското право, тъй като Люксембург не си възстановява правото за облагане с данък. Разпределянето на правата за облагане с данък е безусловно и окончателно.

5.3.   Мнение на люксембургските органи относно направения от Комисията анализ въз основа на член 107 от Договора

(77)

Люксембургските органи не са съгласни с правния анализ на Комисията, с който се установява наличието на избирателно предимство. Що се отнася до определянето на референтната система, тя се състои единствено от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, както и от правилата и практиката на Люксембург в областта на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане по принцип, както са тълкувани от люксембургските съдилища.

(78)

Освен това люксембургските органи обръщат внимание, че в решението си за откриване на процедурата Комисията се позовава единствено на член 159 от LIR, докато правилното позоваване във връзка с данъчното облагане в световен план на дружествата, които подлежат на корпоративно данъчно облагане, изисква прилагането и на член 160 от LIR. Освен това, включването в люксембургското право на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се основава на член 134 от LIR, във връзка с член 162 от LIR, в комбинация с постановлението на Великия херцог от 3 декември 1969 г. Въпреки това в решението си за откриване на процедурата Комисията не се позовава на тях. Според люксембургските органи такава липса на яснота противоречи на изискванията на член 107, параграф 1 от Договора.

(79)

Според люксембургските органи Комисията също така не е доказала каквото и да е отклонение от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и/или на правото, както се тълкува от съдилищата, или от люксембургската практика.

(80)

И накрая, люксембургските органи не са съгласни с констатацията на Комисията за наличието на предимство. На първо място, въпросът за предимството трябва да се разглежда независимо от решението на американските органи да обложат или да не обложат с данък предприятието. На второ място, дори да се приеме тезата, че Люксембург има задължение да обложи с данък, за да се избегне ситуация на двойно освобождаване, наличието на предимство може да се приеме само ако липсата на действително облагане с данък на американския клон от американските органи е била известна със сигурност на люксембургските данъчни органи на датата на преразгледаното предварително данъчно становище. Американските данъчни органи обаче са изразили становище относно облагането с данък на американския клон в САЩ едва в рамките на извършен от IRS одит през 2014 г., т.е. почти 5 години след предварителното данъчно становище. В момента на издаването на оспорваните предварителни данъчни становища люксембургските данъчни органи не са могли да знаят за това. На трето място, според люксембургските данъчни органи Комисията никога не би оспорила основателността на предварителните данъчни становище, ако IRS не беше стигнала до заключение в своя одит, че американският клон подлежи на данъчно облагане в САЩ. След като САЩ прилагат система на данъчно облагане в световен план, доходите на McD Europe биха били обложени с данък веднага щом бъдат върнати в САЩ. От това следователно произтича единствено отсрочване на облагането с данък. Поради това именно необлагането с данък на доходите на американския клон от американските данъчни органи след издаването на оспорваните предварителни данъчни становища е довело според Комисията до предимство за McD Europe.

6.   МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

6.1.   Мнение на McD Europe

(81)

McD Europe уведоми за мнението си на 9 август 2016 г. На първо място McD Europe оспорва компетентността на Комисията да тълкува международните и националните данъчни правила; на второ място, дружеството изтъква определени пропуски в тълкуването от Комисията на СИДДО Люксембург – САЩ; на трето място то твърди, че Комисията не е доказала наличието на държавна помощ в полза на McD Europe.

6.1.1.   Мнение на McD Europe относно компетентността на Комисията да тълкува международните и националните данъчни правила

(82)

McD Europe твърди, че съгласно членове 113, 114 и 115 от Договора единствено държавите членки са компетентни да определят системите си за корпоративно данъчно облагане и за сключване на международни спогодби. Следователно опитът на Комисията да наложи собственото си тълкуване на спогодба като СИДДО Люксембург – САЩ представлява нарушение на данъчния суверенитет на Люксембург. По-специално, според McD Europe Комисията пренебрегва тълкуването (правилно), което правят люксембургските данъчни органи на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, като счита, че i) условията за наличие на място на стопанска дейност, предвидено от СИДДО, е трябвало да се анализира с оглед на американското право, и ii) данъчното облагане в САЩ на доходите на американския клон е трябвало да бъде разгледано от люксембургските данъчни органи преди да вземат решение, че тези доходи не трябва да се облагат с данък в Люксембург.

6.1.2.   Мнение на McD Europe относно тълкуването от Комисията на СИДДО Люксембург – САЩ

(83)

McD Europe твърди, че направеното от Комисията тълкуване на СИДДО Люксембург – САЩ е погрешно, доколкото i) в направеното от Комисията тълкуване на понятието „място на стопанска дейност“ се пренебрегва начинът, по който по принцип се тълкуват/прилагат спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, и че то противоречи на разпоредбите на Договора, ii) Комисията въвежда в СИДДО необходимостта доходите на американския клон да подлежат на облагане с данък в САЩ; iii) Комисията се позовава на разпоредбите на модела на данъчна конвенция на ОИСР (50), които не се прилагат за СИДДО Люксембург – САЩ и/или не са валидни в разглеждания случай.

(84)

Що се отнася до първата точка, McD Europe твърди, че една спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не създава сама по себе си право за облагане с данък, ако в националното право не съществува право за облагане с данък. Също така, всяка договаряща държава е независима от другата при тълкуването на СИДДО. Освен това, тълкуването, което може да се направи на дадено понятие според американското право, не е валидно за Люксембург, дори ако различаващите се тълкувания в договарящите държави може да доведат до двойно необлагане. Според McD Europe единственият начин за коригиране на тази ситуация на двойно необлагане е договарянето на изменение на СИДДО.

(85)

Що се отнася до тълкуването на понятието „място на стопанска дейност“, McD Europe изтъква, че формулировката на СИДДО Люксембург – САЩ, и по-специално на член 3 от нея, потвърждава, че договарящата държава, която прилага СИДДО, трябва да го тълкува, като се позовава на собствената си правна система. Следователно в конкретния случай люксембургската данъчна администрация е трябвало да тълкува СИДДО Люксембург – САЩ, като се позовава на собствената си правна система, и да приеме, че за целите на СИДДО американският клон представлява място на стопанска дейност. Заключението на направения през 2014 г. от IRS одит е без значение, като се има предвид, че в момента на издаването на предварителните данъчни становища през 2009 г. люксембургските данъчни органи не са могли да бъдат в течение на тази позиция на IRS и че тя не би могла да засегне с обратно действие предварителните данъчни становища.

(86)

На второ място, в член 7, параграф 2 и член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ не се изисква доходите на мястото на стопанска дейност да подлежат на данъчно облагане в САЩ. Според McD Europe при правилен прочит на СИДДО се стига до заключение, че фактът че договарящата държава, която съгласно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане може да обложи с данък (в случая САЩ), по-късно счете съгласно националното си право, че доходите не подлежат на данъчно облагане, е без значение за другата договаряща държава (Люксембург), която съгласно СИДДО губи правото си да облага с данък доходите.

(87)

На трето място, направеното от Комисията позоваване на въведен през 2000 г. коментар на ОИСР в подкрепа на заключението ѝ, според което предвид факта, че доходите на американския клон не подлежат на облагане в САЩ, люксембургските данъчни органи е трябвало да ги обложат с данък, е неуместно, като се има предвид, че въпросната разпоредба не е съществувала, когато през 1996 г. е сключена спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Нов прочит на коментарите на ОИСР, с който се променя значението на член 23А от модела на данъчна конвенция на ОИСР, може да се прилага само за спогодбите, сключени след въпросното преразглеждане на модела на данъчна конвенция на ОИСР от 2000 г. McD Europe подчертава освен това, че моделът на данъчна конвенция на ОИСР не е правно обвързващ, а се счита по-скоро за препоръчителен.

6.1.3.   Мнение на McD Europe относно направения от Комисията анализ въз основа на член 107 от Договора

(88)

Според McD Europe обосновката на Комисията се основава на погрешното твърдение, че предварителното данъчно становище включва държавни средства. На второ място, McD Europe не се е ползвало от никакво предимство, като се има предвид, че люксембургските данъчни органи не биха могли да обложат с данък приписваните на американския клон доходи. На трето място, Комисията не е доказала, че McD Europe е било единственото предприятие, възползвало се от прилагането на СИДДО, а още по-малко, че е било част от избирателна група предприятия.

(89)

Що се отнася до втората точка, McD Europe твърди, че предварителните данъчни становища не представляват държавна помощ, ако се касае за обикновено тълкуване и практики за прилагане на общите данъчни правила в конкретни случаи. Становищата може да представляват държавна помощ само ако се отклоняват от общите правила за упражняване на дискреционни административни правомощия. В разглеждания случай целта на предварителните данъчни становища е била да се потвърди липсата на данъчно облагане в Люксембург на приписваните на американския клон доходи в съответствие със СИДДО Люксембург – САЩ. С предварителното данъчно становище не е намалена данъчната тежест на McD Europe, тъй като при липсата на това становище McD Europe би било подложено на същата данъчна тежест в Люксембург. Предварителното данъчно становище нито променя, нито подобрява данъчното положение на McD Europe.

(90)

На второ място, според McD Europe Комисията погрешно е направила заключение, че люксембургските данъчни органи са приложили неправилно СИДДО Люксембург – САЩ, и на тази основа е констатирала наличието на предимство за McD Europe. Освен това фактът, че САЩ в крайна сметка са решили да не облагат с данък свързаните с възнагражденията доходи в съответствие с американската данъчна уредба, не може да се приравни на държавна помощ съгласно правото на Съюза. Люксембург не си е възстановил правото да обложи с данък американския клон само поради факта, че същите доходи не подлежат на данъчно облагане в САЩ. Подобно на люксембургските органи и McD Europe цитира решението по делото La Coasta в подкрепа на принципа, според който люксембургските данъчни органи не могат да държат сметка за направеното от другата договаряща държава тълкуване. Все пак, дори да се следва обосновката на Комисията, потенциалното предимство, получено от McD Europe от люксембургските данъчни органи, всъщност би произтичало от решение, взето от IRS през 2014 г. да не се облагат с данък доходите на американския клон. Евентуалното наличие на предимство не може обаче да зависи от отношението на трета държава.

(91)

Що се отнася до избирателността, и по-специално въпроса за дерогацията, McD Europe твърди, че според оповестената публично информация благодарение на LuxLeaks (51) става ясно, че от същото третиране като това на McD Europe са се ползвали многобройни предприятия. Това не е изненадващо, като се има предвид, че тълкуването на СИДДО Люксембург – САЩ в предварителното данъчно становище е в пълно съответствие с прилагането на люксембургското право. Другите разкрити от LuxLeaks предварителни данъчни становища показват, че люксембургските органи са прилагали последователно тълкуване на СИДДО за всички данъчно задължени лица, намиращи се в сходно положение в рамките на същата референтна система. В никое от тези други предварителни данъчни становища не се налага условие за облагане с данък на печалбите на равнището на мястото на стопанска дейност.

(92)

И накрая McD Europe твърди, че избирателното предимство може да се счита за основателно с оглед на избягването на двойно данъчно облагане и поради това мярката не представлява държавна помощ.

6.2.   Мнения на други заинтересовани страни

(93)

Обединението представи на 5 август 2016 г. своето мнение, в което изразява подкрепата си за разследването.

(94)

То твърди, че предвид господстващото положение на McDonald's в Европа, всяка помощ за McD Europe би могла да наруши конкуренцията и да засегне търговията в рамките на Съюза. Според обединението мотивите за измененията в структурата на предприятието на McDonald's, направени в края на 2008 г. и в началото на 2009 г., последвани от искания за предварителни данъчни становища, са били поради данъчни съображения и са имали за цел постигането на двойно необлагане с данък в Люксембург и в САЩ, което дава на дружеството конкурентно предимство спрямо неговите конкуренти.

(95)

Според обединението тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, което води до двойно необлагане с данък, не следва да се счита като съответстващо на буквата и духа на тези спогодби.

(96)

И накрая, обединението призовава държавите членки, които разполагат с правила срещу злоупотреби, да разследват McDonald's заради оптимизиране на данъчната структура на предприятието с цел избягване плащането на данъци. Според обединението случаят McDonald's показва необходимостта данъчните администрации да обменят информация относно данъчното третиране на многонационалните компании и да въведат публични декларация за всяка отделна държава.

7.   МНЕНИЕ НА ЛЮКСЕМБУРГСКИТЕ ОРГАНИ ОТНОСНО МНЕНИЯТА НА ТРЕТИТЕ СТРАНИ

(97)

Люксембургските органи представиха на 30 септември 2016 г. мнение относно мнението на McD Europe и на обединението във връзка с решението за откриване на процедурата.

(98)

Люксембургските органи заявяват, че анализът на McD Europe съвпада до голяма степен с техния собствен анализ.

(99)

Те считат, че в представеното от обединението мнение не се засяга въпросът дали на McD Europe е била предоставена държавна помощ, а се разглеждат основно практиките на McDonald's на световно равнище и се отправя критика към данъчните и социалните политики и политиката за трудовите възнаграждения на дружеството.

(100)

Люксембургските органи отбелязват, че противно на това, което твърди обединението, целта на една спогодба в областта на двойното данъчно облагане е това двойно облагане да се премахне, а не е да се гарантира действително данъчно облагане. Разпределението на правата за данъчно облагане между двете договарящи държави, произтичащо от спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, е окончателно и безусловно. Следователно, ако люксембургските данъчни органи се откажат по договора от своите права за облагане с данък, те не си възстановяват тези права само поради факта, че другата договаряща държава не облага действително с данък съответните доходи.

(101)

Що се отнася до призива на обединението за укрепване на механизмите за борба с избягването на данъци, люксембургските органи заявяват, че изцяло се придържат към тази цел и че всяка мярка, свързана с прозрачността и обмена на информация между държавите членки, следва да бъде разгледана и приета в подходяща форма и в съответствие с приложимите процедури.

8.   ОЦЕНКА

(102)

При задълбочено разследване и след като разгледа внимателно изразените мнения в отговор на решението за откриване на процедурата, Комисията счита, че изразените в това решение съмнения не водят до заключение, че с оспорваните предварителни данъчни становища е предоставена държавна помощ.

8.1.   Наличие на помощ

(103)

Съгласно разпоредбите на член 107, параграф 1 от Договора всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. В този смисъл е добре установено, че за да може една мярка да бъде квалифицирана като държавна помощ, на първо място трябва да става дума за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата; на второ място, тази намеса трябва да може да засяга търговията между държавите членки; на трето място, тя трябва да предоставя избирателно предимство на дадено предприятие; и на четвърто място, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (52).

(104)

Квалифицирането като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора изисква да бъдат изпълнени всички условия, посочени в тази разпоредба (53). По-нататък Комисията ще съсредоточи оценката си върху въпроса дали оспорваните предварителни данъчни становища са предоставили избирателно предимство на McD Europe. При липсата на избирателно предимство Комисията не следва да прави оценка дали са изпълнени другите условия, като се има предвид че не би имало наличие на държавна помощ по смисъла на член 107 от Договора

8.2.   Наличие на избирателно предимство за McD Europe

(105)

Когато приетата от държавата мярка подобрява нетното финансово състояние на дадено предприятие, е налично предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (54). За да се установи наличието на предимство, следва да се разгледа въздействието на самата мярка (55). Що се отнася до фискалните мерки, предимство може да бъде предоставено, като се намалява по различни начини данъчната тежест за едно предприятие, и по-специално като се намалява облагаемата данъчна основа или размерът на дължимия данък (56).

(106)

За целите на анализа за избирателност Съдът на Европейския съюз е определил тест в три етапа, за да се определи дали дадена фискална мярка е избирателна (57). Първият етап от този тест се състои в определяне на общия или обичайния данъчен режим, който се прилага в държавата членка: „референтната система“. На второ място следва да се определи дали въпросната данъчна мярка представлява дерогация от системата, доколкото с нея се въвежда разграничение между икономически оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение по отношение на присъщите на системата цели. Ако мярката представлява дерогация от референтната система, на следващия трети етап се определя дали тази мярка е обоснована от естеството и структурата на въпросната обща система. Мярка, която представлява дерогация от прилагането на референтната система, може да бъде обоснована, ако съответната държава членка може да докаже, че мярката произтича пряко от основните или ръководните принципи на тази данъчна система (58). Ако случаят е такъв, то данъчната мярка не е избирателна. Що се отнася до този трети етап, тежестта за доказване е на държавата членка.

(107)

Следва да се подчертае, че изразените в решението за откриване на процедурата съмнения почиват на предварително определение за референтната система, съответстваща на общата люксембургска система за корпоративния данък, включително спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, по които Люксембург е страна. Комисията считаше, че избирателно предимство за McD Europe е било възможно поради факта на неправилно прилагане на СИДДО Люксембург – САЩ. Комисията по-специално считаше, че потвърждаването от люксембургските данъчни органи на освобождаването от корпоративен данък в Люксембург на доходите, свързани с дейностите на американския клон на McD Europe, въз основа на член 5, член 7 и член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ, може да е в резултат от неправилното прилагане на тези разпоредби. В решението за откриване на процедурата не е разглеждан друг вид дискриминация или неправилно прилагане.

(108)

Анализът, който следва, разглежда основно изразените в решението за откриване на процедурата съмнения поради факта, че мненията на Люксембург и на другите заинтересовани страни, както и събраната по време на разследването информация, не са довели до удължаване от Комисията на официалната процедура за конкретния случай, която се ограничава до издадените в полза на McD Europe предварителни данъчни становища и до евентуално неправилно прилагане на член 5, член 7 и член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ. Следва също така да се има предвид, че тежестта за доказване на наличието на избирателно предимство е за Комисията (с изключение на обосновката на мярката с основните ръководни принципи на данъчната система).

(109)

Не е установено, че оспорваните предварителни данъчни становища представляват дерогация от предвидените в СИДДО Люксембург – САЩ правила. Такава дерогация би имало, ако оспорваните предварителни данъчни становища прилагат неправилно разпоредба от СИДДО (т.е. ако се отклоняват от нея), като по този начин се намалява изискуемият от McD Europe данък и следователно се получава дискриминация между McD Europe и другите предприятия в сходно положение от фактическа и правна гледна точка.

(110)

McD Europe е данъчен субект в Люксембург. Съгласно членове 159 и 160 от LIR McD Europe по принцип следва да бъде обложено с люксембургски корпоративен данък върху световната печалба на дружеството. Що се отнася обаче до доходите, приписвани на неговия американски клон, се прилага СИДДО Люксембург – САЩ, транспонирана в люксембургското право в съответствие с членове 134 и 162 от LIR в комбинация с постановлението на Великия херцог от 3 декември 1969 г. СИДДО Люксембург – САЩ ограничава правата на Люксембург за облагане с данък в смисъл, че определени доходи, приписвани на място на стопанска дейност в САЩ, въз основа на тази спогодба подлежат на данъчно облагане в САЩ, а не в Люксембург.

(111)

С член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ от данък се освобождават „тези доходи […], които съгласно разпоредбите на настоящата спогодба подлежат на данъчно облагане в САЩ“. С цел да се определят доходите, които „подлежат на данъчно облагане в САЩ“, в член 7, параграф 1 от СИДДО Люксембург – САЩ се казва, че генерираната в дадена държава печалба на едно предприятие подлежи на данъчно облагане в тази държава, освен ако е реализирана от място на стопанска дейности или ако може да се припише на място на стопанска дейност, намиращо се в другата договаряща държава. В такъв случай първата договаряща държава може да приеме, че печалбата, която може да се припише на това място на стопанска дейност, подлежи на данъчно облагане в другата договаряща държава и следователно да освободи тази печалба от данък, за да се избегне възможно двойно данъчно облагане.

(112)

Следователно фактът да се разбере дали американският клон на McD Europe представлява място на стопанска дейност в САЩ, в което се генерира освободена от данък в Люксембург печалба, е определящ в рамките на СИДДО Люксембург – САЩ. В член 5, параграф 1 от СИДДО Люксембург – САЩ „място на стопанска дейност“ се определя като „установено място на стопанска дейност, чрез което едно предприятие осъществява цялата или част от своята дейност“. Ако обаче в СИДДО Люксембург – САЩ има определение за „място на стопанска дейност“, то за термина „дейност“ няма такова. В член 7 от СИДДО Люксембург – САЩ е включено също и понятието „печалба на предприятията“, за което няма определение.

(113)

В тази ситуация, в член 3, параграф 2 от СИДДО Люксембург – САЩ се приема, че всеки израз, за който няма определение, има значението, което му се придава от правото на държавата, която прилага спогодбата, а именно в конкретния случай – Люксембург. Както е обяснено по-подробно в съображения (119) – (121) и противно на това, което Комисията твърди в решението си за откриване на процедурата, в случай на разлики в тълкуването или оценката на фактите между договарящите държави, за целите на прилагането на СИДДО от Люксембург не е достатъчно американският клон да представлява място на стопанска дейност съгласно националното американско право (59) и не е достатъчно също така люксембургските данъчни органи да са знаели за необлагането на доходите на клона в САЩ (60). Ако американският клон представлява място на стопанска дейност, което осъществява дейност в САЩ съгласно люксембургското национално данъчно право, и следователно има печалба, която може да му се припише, то тази печалба е освободена от данъчно облагане според люксембургското данъчно право въз основа на член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ.

(114)

Що се отнася до люксембургското данъчно право, в параграф 16 от StAnpG се определя понятието „място на стопанска дейност“ и в тази връзка се прави позоваване на всяко оборудване или установено място, което служи за осъществяване на трайна „промишлена“ или „търговска“ дейност. В искането за предварително данъчно становище данъчният консултант прилага критериите от параграф 16 на StAnpG за характеристиките на дейността, осъществявана от американския клон (61), и прави заключение, че тези критерии са изпълнение. Поради това, от гледна точка на данъчната система на Люксембург „следва да се направи заключение, че [американският клон] осъществява дейности, свързани с интелектуалната собственост, чрез американско място на стопанска дейност в съответствие с член 5 от спогодбата САЩ – Люксембург“ (62).

(115)

В съответствие с получените мнения на люксембургските органи и на McD Europe в отговор на решението за откриване на процедурата (63) Комисията не вижда никаква причина да не се съгласи с оценката на данъчния консултант, според която американският клон представлява място на стопанска дейност съгласно параграф 16 от StAnpG. От гледна точка на люксембургското право съществува място на стопанска дейност в САЩ и не е установено, че люксембургските данъчни органи са приложили неправилно СИДДО, като са счели, че доходите на американския клон „подлежат на облагане“ в САЩ в съответствие с член 7, параграф 1 и член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ.

(116)

Що се отнася до люксембургската национална съдебна практика, данъчният консултант, както и Люксембург и McDonald's в техните мнения относно решението за откриване на процедурата (64), се позовават на решението по делото La Coasta, в което се разглеждат различията при тълкуването на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Люксембург и Франция. В това решение Административният съд на Люксембург признава, че двойно данъчно необлагане може да се случи въпреки правилното прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като всяка договаряща държава е независима от другата при тълкуването на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Основната цел на една спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е да се премахне реално или потенциално двойно данъчно облагане. С нея невинаги се гарантира реално данъчно облагане (65).

(117)

Липсата на данъчно облагане в разглеждания случай произтича основно от факта, че САЩ не използват правото за облагане с данък, което им се дава от СИДДО, поради тълкуването в американското право на термина „дейности“. В решението си за откриване на процедурата Комисията изказа съмнения относно факта, че двойното необлагане на доходите от франчайзинг на McD Europe се дължи на разлика в тълкуването между Люксембург и САЩ или на противоречие в квалификацията в рамките на прилагането на СИДДО Люксембург – САЩ. По-специално, формулировката на член 25, параграф 2, буква а) от СИДДО Люксембург – САЩ („в Люксембург двойното данъчно облагане се премахва по следния начин:“) изглежда сочи, че Люксембург е задължен да освобождава доходите от данък единствено за избягване на двойното данъчно облагане (66).

(118)

Също така, по време на предварителното разследване беше поставен въпросът дали при липсата на ситуация на виртуално двойно данъчно облагане (67) двойното необлагане в този случай се е дължало на противоречие в квалификацията и дали Люксембург може въз основа на такова противоречие да си възстанови правото за данъчно облагане. Позоваването в решението за откриване на процедурата на коментарите във връзка с модела на данъчна конвенция на ОИСР що се отнася до противоречията в квалификацията, и по-специално параграф 32.6 (68), трябва следователно да се включи в този контекст.

(119)

С противоречие в квалификацията се обозначава ситуация, при която договарящите държави прилагат различни членове от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане в зависимост от взаимодействието между тяхното национално право и спогодбата (69). Според коментарите на ОИСР, в случай на противоречие в квалификацията държавата на пребиваване (Люксембург) трябва да вземе предвид квалификацията на държавата на източника (САЩ) (70). С други думи, когато от гледна точка на държавата на източника тя няма право да облага с данък елемент от дохода съгласно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, държавата на пребиваване не е длъжна да освободи дохода от данък (71).

(120)

Тъкмо обратното, разликите в тълкуването или фактическата оценка препращат към начина, по който договарящите държави тълкуват спогодбата или я прилагат към даден набор от факти, без връзка с националното право. Ситуациите с разлики в тълкуването са довели до включването на член 23А, параграф 4 в модела на данъчна конвенция на ОИСР, за да се коригират тези случаи на двойно необлагане (72).

(121)

Както е обяснено в съображения 112 – 117, в хода на официалното разследване Комисията не откри факти, които може да потвърдят съмненията относно възможността в конкретния случай да е налице противоречие в квалификацията. Различното тълкуване на термина „дейности“ в люксембургското данъчно право и в данъчното право на САЩ не е довело до прилагането от Люксембург и САЩ на различни разпоредби от спогодбата, а до различно тълкуване на една и съща разпоредба, а именно член 5 от СИДДО Люксембург – САЩ. В случай на различия при тълкуването, в доклада от 1999 г. се уточнява, че държавата на пребиваване (Люксембург) не е длъжна да приеме предложеното от държавата на източника (САЩ) тълкуване (73). Също така, в случай на различия в тълкуването и при липсата в СИДДО на разпоредба, която съответства на член 23А, параграф 4 от модела на данъчна конвенция на ОИСР (какъвто е случаят със СИДДО Люксембург – САЩ), съществува възможност за двойно необлагане. Такова двойно необлагане, произтичащо от разминаването в тълкуването на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, може да бъде разрешено чрез договаряне на допълнително споразумение към нея (74) или като се използва процедурата за взаимно споразумение, предвидена в член 27 от посочената спогодба.

(122)

Комисията отбелязва освен това, че липсата на данъчно облагане на доходите на американския клон може да бъде разрешена и с изменение на член 16 от StAnpG, в който понастоящем не се предвиждат ситуации, при които дейностите на предприятието се считат съгласно люксембургското право за относими към място на стопанска дейност, но не са достатъчни за достигането на прага, при който предприятието ще бъде считано за място на стопанска дейност съгласно американското право [вж. съображение 41].

(123)

И накрая, както изтъква McDonald's в мнението си относно решението за откриване на процедурата (75), анализът на други предварителни данъчни становища, предоставени от Люксембург и оповестени публично по случая Luxleaks (76), показва, че оспорваните предварителни данъчни становища не се отклоняват от получените от други данъчно задължени лица в съответствие с това тълкуване и прилагане на СИДДО от Люксембург. Анализът на 25 други предварителни данъчни становища (77) показва, че люксембургските данъчни органи са давали последователно тълкуване на СИДДО, прилагано към всички данъчно задължени лица, които се намират в сходно положение. В СИДДО не е предвидено никакво действително облагане с данък и предварителните данъчни становища не налагат такова условия, доколкото не е изрично включено в приложимата спогодба.

8.2.1.   Заключение

(124)

Въз основа на този анализ Комисията стигна до заключението, че в разглеждания случай не е установено, че люксембургските данъчни органи са приложили неправилно СИДДО Люксембург – САЩ. Следователно, предвид изразените в решението за откриване на процедурата съмнения и определянето на референтната система, Комисията не може да установи, че оспорваните предварителни данъчни становища са предоставили избирателно предимство на McD Europe поради неправилно прилагане на СИДДО Люксембург – САЩ.

(125)

Поради това, че критериите, които дават възможност да се направи заключение за наличието на държавна помощ въз основа на член 107, параграф 1 от Договора, са кумулативни, не е необходимо да се разглеждат другите критерии.

9.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО НАЛИЧИЕТО НА ПОМОЩ

(126)

С оглед на гореизложеното Комисията прави заключение, че оспорваните предварителни данъчни становища, издадени от люксембургските данъчни органи в полза на McD Europe Franchising S.à.r.l., не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предвид това, че Люксембург не е приложил погрешно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане Люксембург – САЩ при оспорваните предварителни данъчни становища, издадени от люксембургските данъчни органи на 30 март 2009 г. и на 17 септември 2009 г. в полза на McD Europe Franchising S.à.r.l., тези предварителни данъчни становища не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Великото херцогство Люксембург.

Съставено в Брюксел на 19 септември 2018 година.

За Комисията

Margrethe VESTAGER

Член на Комисията


(1)  ОВ C 258, 15.7.2016 г., стр. 11.

(2)  Това писмо е изпратено с референцията НТ.4020 – Практики в областта на данъчните становища.

(3)  Настоящото разследване все пак се ограничава до оспорваните предварителни данъчни становища и не засяга оценката на другите предварителни данъчни становища, издадени от люксембургската данъчна администрация в полза на групата McDonald's и на нейни дъщерни предприятия.

(4)  Въпросните професионални съюзи са следните: European Public Service Union (EPSU), European Federation of Food, Agriculture and Tourism Trade Unions (EFFAT) и Service Employees International Union (SEIU).

(5)  ОВ C 258, 15.7.2016 г., стр. 11.

(6)  Доклад „Формуляр 10-K“, представен от McDonald's Corporation на Федералната комисия по ценни книжа и фондови борси (US Securities and Exchange Commission) за 2017 г., стр. 1.

(7)  Доклад „Формуляр 8-K“, представен от McDonald's Corporation на Федералната комисия по ценни книжа и фондови борси на 18 септември 2015 г., стр. 2.

(8)  Доклад „Формуляр 10-K“, представен от McDonald's Corporation на Федералната комисия по ценни книжа и фондови борси за 2017 г., стр. 13.

(9)  Искане за първоначално предварително данъчно становище, стр. 1.

(10)  В рамките на стандартен договор за франчайзинг McDonald's Corporation притежава терена и сградата или гарантира дългосрочен договор за наем за мястото на ресторанта, а франчайзополучателят плаща материалната база, рекламните пана, местата и обзавеждането.

(11)  Доклад „Формуляр 10-K“, представен от McDonald's Corporation на Федералната комисия по ценни книжа и фондови борси за 2009 г.

(12)  Установени пазари, включващи Германия, Австралия, Канада, Франция, Обединеното кралство и свързаните пазари.

(13)  Пазари, които според предприятието имат относително по-голям потенциал за разрастване и отдаване на франчайзинг, включително Китай, Корея, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Русия, Швейцария и свързаните пазари.

(14)  Става въпрос за наименованието на другите пазари в системата на McDonald's, по-голямата част от които функционират въз основа на до голяма степен франчайзингов модел.

(15)  Нематериалните активи, свързани с правата за франчайзинг, се отнасят за следните елементи: развитието и позиционирането на марката, маркетинга и рекламата, проектирането и техническите спецификации на ресторантите, преобзавеждането на ресторантите, разработването на храната и менюто, веригата на доставки, платформата и оперативните системи (включително нематериалните активи, свързани със създаването), пускането в действие на системите, администрацията на франчайзинговите предприятия, анализа на дейността, контрола на качеството, човешките ресурси, правната помощ.

(16)  Източник: писмен отговор на McDonald's на въпросите на комисията TAX3 на Европейския парламент от 18 юни 2018 г.

(17)  Спогодба между правителството на Великото херцогство Люксембург и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на данъчни измами в областта на данъка върху дохода и върху имуществото, подписана в Люксембург на 3 април 1996 г.

(18)  Териториите, за които се отнасят договорът Buy-in Agreement и споразумението QCS, са следните: […].

(19)  Според сведенията, предоставените от люксембургските органи на Комисията, в американския клон няма пряко назначени служители.

(20)  Като например да координира споразумението QCS между McD Europe и McDonald's Corporation, което обхваща свързаните с европейския регион права за франчайзинг на McDonald's, и да осигурява функционирането на кредитните и дебитните сметки на клона, като ги поддържа в рамките на общоприетите счетоводни принципи на САЩ (US GAAP).

(21)  Приложение № 4 от искането за първоначалното предварително данъчно становище.

(22)  [Списък на франчайзодателите от различни европейски държави.]

(23)  Предвижда се по-специално, че тези услуги включват стратегическа помощ и помощ за управлението, свързана с финансовите операции, управление на оперативните платформи, проектирането на веригата на доставки, развитието на сградния фонд, проектирането на ресторантите, управлението на менюто, анализа на тенденциите на местните пазари, човешките ресурси, контрола на качеството и маркетинга; всичко това в рамките на дейностите в Европа.

(24)  Приложение № 8 от искането за първоначалното предварително данъчно становище.

(25)  Приложение № 6 от искането за първоначалното предварително данъчно становище.

(26)  Изменен закон от 4 декември 1967 г. относно данъка върху дохода.

(27)  Спогодба между правителството на Великото херцогство Люксембург и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане в областта на данъка върху дохода и върху имуществото, подписана в Берн на 21 януари 1993 г.

(28)  Оригинален текст.

(29)  Точка 3 от искането за преразгледано предварително данъчно становище.

(30)  Точка 3 от искането за преразгледано предварително данъчно становище.

(31)  Точка 4 от искането за преразгледано предварително данъчно становище.

(32)  Решение на Административния съд на Великото херцогство Люксембург от 3 декември 2001 г., № 12831 по описа, последвано от решение на Върховния административния съд на Великото херцогство Люксембург от 23 април 2002 г., № 14442с по описа.

(33)  Спогодба между Франция и Великото херцогство Люксембург за избягване на двойното данъчно облагане и за определяне на правила за реципрочна административна помощ в областта на данъка върху дохода и върху имуществото от 1 април 1958 г.

(34)  За да направи заключението, че американският клон осъществява установена дейност чрез установен клон, освен на описанието на дейността данъчният консултант се позовава и на следните критерии: клонът наема пространство за офиси, което му дава възможност да осъществява дейностите си благодарение на установено място на стопанска дейност; клонът има достъп до услугите, до управител и „други служители“; клонът има официално право да използва помещенията; предвидено е пространството за офиси да бъде на разположение на клона за дълъг период; клонът плаща ежегодно възнаграждение на наемодателя; клонът е официално регистриран в САЩ; той притежава собствена банкова сметка и McD Europe води отделни финансови отчети за американския клон; персоналът осъществява работата си основно в помещенията на клона; клонът има собствена бланка; клонът плаща ежегодно възнаграждение за услугите на своя управител; всички горепосочени разходи са включени в отчетите на клона.

(35)  Точка 8 от искането за преразгледано предварително данъчно становище.

(36)  Точка 8 от искането за преразгледано предварително данъчно становище.

(37)  Член 163, параграф 1 от LIR: „Корпоративният данък се начислява върху облагаемите доходи, реализирани от данъчно задълженото лице през календарната година“.

(38)  Люксембургският корпоративен данък представлява данък върху печалбата („корпоративен данък“ или „КД“) със ставка 21 %, и – за установените в град Люксембург предприятия – търговски данък върху печалбата („търговски данък“) със ставка 6,75 %. Освен това данъчната ставка от 21 % се увеличава с 5 % за фонд за заетост, изчислено върху КД. През 2012 г. този данък за солидарност се увеличава от 5 % на 7 %, считано от финансовата 2013 г. С въведените за финансовата 2013 г. изменения общата ставка на данъка върху дохода се увеличава от 28,80 % на 29,22 % за установените в град Люксембург предприятия. Освен това люксембургските предприятия се облагат с годишен данък върху имуществото, начисляван при ставка 0,5 % от нетната стойност на активите на предприятието в световен план към 1 януари всяка година.

(39)  В член 162 от LIR се посочва: „1. Разпоредбите от раздел I от настоящия закон се прилагат за определяне на облагаемия доход и на нетните доходи, които го съставляват, за определяне на печалбата от прехвърляне или ликвидация и за декларирането, установяването и събирането на данъка, освен ако по-нататък не е предвидено друго или ако прилагането на тези разпоредби не е оправдано с оглед на особения характер на колективните образувания. 2. В изпълнение на предходната алинея, в постановление на Великия херцог ще бъдат уточнени разпоредбите, приложими към колективните образувания.“

(40)  В постановлението на Великия херцог от 3 декември 1969 г. относно изпълнението на член 162 се определя, че: „разпоредбите от раздел I от закона от 4 декември 1967 г. относно данъка върху дохода, които се прилагат в съответствие с член 162 от същия закон за облагане с данък на колективните образувания, посочени в раздел II от закона, са изброени в приложения списък към настоящото постановление, от което той е неразделна част“.

(41)  Steueranpassungsgesetz vom 16. Oktober 1934, Rgesetzbl. I S. 925). В оригиналната му версия (на немски език) член 16, параграф 1 гласи следното: „Betriebsstätte im Sinn der Steuergesetze ist jede feste örtliche Anlage oder Einrichtung, die der Ausübung des Betriebs eines stehenden Gewerbes dient.

(42)  Спогодба между правителството на Великото херцогство Люксембург и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на данъчни измами в областта на данъка върху дохода и върху имуществото, подписана в Люксембург на 3 април 1996 г.

(43)  Закон от 5 март 1999 г. за одобряване на Спогодбата между правителството на Великото херцогство Люксембург и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на данъчни измами в областта на данъка върху дохода и върху имуществото, подписана в Люксембург на 3 април 1996 г., с изменението след размяната на писма между двете правителства от 28 август 1996 г., Официален вестник на Великото херцогство Люксембург, 16 март 1999 г., А – № 25. Законът е изменен през 2010 г. със закона от 31 март 2010 г. за одобряване на данъчните спогодби и за определяне на процедурата, която да се прилага във връзка с тях при обмена на сведения при поискване, Официален вестник на Великото херцогство Люксембург, А – № 51, 6 април 2010 г.

(44)  Често те се наричат още и „данъчни спогодби“ или „договори във връзка с двойното данъчно облагане“.

(45)  ОИСР, Съвет на Европа, Многостранна конвенция за административна взаимопомощ по данъчни въпроси, 2011 г.

(46)  Има два основни модела на данъчни спогодби, които дават възможност на договарящите държави да договорят точните условия и разпоредби на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане: моделът на данъчна конвенция на ООН и моделът на данъчна конвенция на ОИСР (наричан по-нататък „МДК на ОИСР“). Първият МДК на ОИСР е публикуван през 1958 г. и оттогава редовно се преразглежда и актуализира. МДК на ОИСР се допълва от коментарите по членовете на модела на данъчна конвенция, в които се обясняват и тълкуват разпоредбите на МДК на ОИСР и които редовно се актуализират. В коментарите на ОИСР се предоставят също и мнения на определени държави относно специфични аспекти на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и за начина, по който тези държави тълкуват определени членове от спогодбите във връзка с двойното данъчно облагане в собственото си национално право.

(47)  Клаузата от типа „switch-over-clause“ дава възможност на една договаряща държава да измени едностранно методиката, която позволява избягване на двойното данъчно облагане, ако другата договаряща държава прилага спогодбата или своето национално данъчно законодателство, за да освободи от облагане определени доходи или капитали, или ако прилага намалени ставки за удържане на данък при източника върху дивиденти, лихви или възнаграждения.

(48)  Основният елемент на методиката на облагане, независимо дали се прилага едностранно или чрез двустранна данъчна спогодба, е че държавата на пребиваване третира данък върху получен от чужбина доход, платен от установените в нея лица в държавата на произход, в определени регулаторни граници като данък върху дохода, платен на самата нея. Когато ставката на облагане в чужбина е по-ниска от националната, на държавата на пребиваване се дължи само превишението на националния данък над данъка в чужбина. Когато данъкът в чужбина е по-висок, държавата на пребиваване на удържа никакъв данък. Действителната обща данъчна тежест е по-високата от двете – националната и тази в чужбина.

(49)  Вж. съображение 43. На първо място, в решение на френския Държавен съвет от 18 март 1994 г. на Франция е отказано правото да облага с данък реализираните от люксембургско дружество капиталови печалби от прехвърлянето на намиращ се във Франция недвижим имот с мотива, че само притежаването на недвижим имот не представлява място на стопанска дейност във Франция и че търговските доходи подлежат на облагане във Франция само ако може да се припишат на място на стопанска дейност във Франция. Вследствие на това решение в Люксембург е направен опит доходите и капиталовите печалби от недвижими имоти с произход от Франция на люксембургските дружества да бъдат обложени с данък в Люксембург. В решението си по делото La Coasta Административният съд на Люксембург обаче е счел противното, като е решил, че данъчната спогодба между Франция и Люксембург приписва правата за облагане с данък на държавата, където се намират тези недвижими имоти – в случая Франция.

(50)  Моделът на данъчна конвенция на ОИСР е за държавите, които сключват двустранни данъчни спогодби, и играе съществена роля за премахването на данъчните бариери пред трансграничната търговия и инвестиции. Този модел е основата за договарянето и прилагането на двустранните данъчни спогодби между държавите и има за цел да се помогне на предприятията, като същевременно се допринесе за избягване на укриването на данъци и на данъчните измами. Моделът на данъчна конвенция на ОИСР предоставя също така и средство за еднакво уреждане на най-актуалните проблеми, които възникват в областта на международното двойно данъчно облагане.

(51)  През есента на 2014 г. изтича информация за повече от 500 получени предварителни данъчни становища, по-специално от PwC, и те са публикувани в интернет (случаят LuxLeaks).

(52)  Вж. решението по дело C-399/08 P, Комисия/Deutsche Post, ECLI:EU:C:2010:481, точка 39 и цитираната в него съдебна практика.

(53)  Вж. решението по дело C-399/08 P, Комисия/Deutsche Post, ECLI:EU:C:2010:481, точка 38 и цитираната в него съдебна практика.

(54)  Вж. Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Известие относно понятието за държавна помощ“), (ОВ C 262, 19.7.2016 г., стр. 1), точка 67 и цитираната съдебна практика.

(55)  Дело 173/73 Италия/Комисия, ECLI:EU:C:1974:71, точка 13.

(56)  Вж. дело C-66/02, Италия/Комисия, ECLI:EU:C:2005:768, точка 78; решение по дело C-222/04, Cassa di Risparmio di Firenze и др., ECLI:EU:C:2006:8, точка 132; и по дело C-522/13, Ministerio de Defensa et Navantia, ECLI:EU:C:2014:2262, точки 21 – 31.

(57)  Вж. съединени дела C-78/08 – C-80/08, Paint Graphos и др., ECLI:EU:C:2011:550.

(58)  Вж. съединени дела C-78/08 – C-80/08, Paint Graphos и др., ECLI:EU:C:2011:550, точка 65.

(59)  Съображение 84 от решението за откриване на процедурата.

(60)  Съображение 91 от решението за откриване на процедурата.

(61)  Вж. съображение 44.

(62)  Точка 8 от искането за преразгледано предварително данъчно становище.

(63)  Вж. съображения 70, 71, 76 и 92.

(64)  Вж. съображение 92.

(65)  Вж. съображение 72.

(66)  Вж. ОИСР, Прилагане на модела на данъчна конвенция на ОИСР за персоналните дружества (L'application du Modèle de Convention fiscale de l'OCDE aux sociétés de personnes), Въпроси в областта на международните данъци, № 6 (1999 г.) (наричан по-нататък „докладът от 1999 г.), параграф 116.

(67)  Виртуалното двойно данъчно облагане възниква в ситуации, при които държавата източник има ясно правото да обложи с данък даден елемент от дохода съгласно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, но избира да не упражни това право въз основа на националното си данъчно право.

(68)  В параграф 32.6 от коментарите относно модела на данъчна конвенция на ОИСР (2000 г.) се уточнява, че „думите „в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция подлежат на данъчно облагане“ трябва да се тълкуват също и във връзка с възможни случаи на двойно освобождаване от данък, които биха могли да възникнат от прилагането на член 23. Когато държавата на източника счита, че разпоредбите на конвенцията ѝ забраняват да облага с данък даден елемент от дохода или имуществото, който обикновено би имала право да обложи, държавата на пребиваване трябва – за прилагането на член 23А, параграф 1 – да счете, че този елемент от дохода не подлежи на облагане с данък от държавата на източника в съответствие с разпоредбите на конвенцията, дори ако би приложила конвенцията по различен начин, така че да има право да обложи с данък този доход, ако беше държавата на източника. Следователно параграф 1 не задължава държавата на пребиваване да освободи от данък елемента на дохода и този резултат е в съответствие с основната функция на член 23, която е премахване на двойното данъчно облагане“.

(69)  Доклад от 1999 г., точка 94.

(70)  Доклад от 1999 г., точка 105.

(71)  Доклад от 1999 г., точка 109, която гласи следното: „[к]огато държавата на източника счита, че разпоредбите на спогодбата ѝ забраняват да облага с данък даден елемент от дохода, който обикновено би обложила, държавата на пребиваване […] следователно не е длъжна съгласно параграф 1 [от член 23а] да освободи дохода от данък.“

(72)  В член 23А, параграф 4 от данъчната конвенция на ОИСР се определя, че: „Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за получения доход или притежаваното имущество от установено в договаряща държава лице, когато другата договаряща държава прилага разпоредбите на спогодбата, за да освободи от данък този доход или това имущество, или когато прилага към този доход разпоредбите на член 10, параграф 2 или на член 11.“

(73)  Доклад от 1999 г., точка 108.

(74)  Вж. съображение 70.

(75)  Вж. съображение 91.

(76)  През есента на 2014 г. изтича информация за повече от 500 получени предварителни данъчни становища, по-специално от PwC, и те са публикувани в интернет.

(77)  McDonald's са прегледали оповестените в този контекст предварителни данъчни становища и предоставиха на Комисията 25 случая, в които люксембургските данъчни органи са потвърдили, че печалбата на предприятието, приписвана на място на стопанска дейност, не подлежи на данъчно облагане в Люксембург съгласно приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Местата на стопанска дейност са се намирали в следните държави: Германия, САЩ, Франция, Хонконг, Ирландия, Исландия, Япония, Нидерландия, Обединеното кралство, Швейцария и Виетнам. В никое от тези предварителни данъчни становища не се налага условие за облагане с данък на печалбите на предприятията на равнището на мястото на стопанска дейност.


23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/40


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EC) 2019/1253 НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 2019 година

относно пилотен проект за прилагане, посредством Информационната система за вътрешния пазар, на разпоредбите за административно сътрудничество, съдържащи се в Решение 2001/470/ЕО на Съвета за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за ИСВП“) (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Информационната система за вътрешния пазар („ИСВП“), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012, е софтуерно приложение, достъпно по интернет, разработено от Комисията в сътрудничество с държавите членки, с цел те да бъдат подпомогнати при практическото изпълнение на изискванията за информационен обмен, установени в актовете на Съюза, чрез осигуряването на централизиран механизъм за комуникация, с който да се улесни трансграничният обмен на информация и взаимната помощ.

(2)

С Решение 2001/470/ЕО на Съвета (2) се определят задължения за сътрудничество за звената за контакт, определени от държавите членки. От звената за контакт се изисква да използват най-подходящите технологични средства, които са предоставени на тяхно разположение, за да отговорят по най-ефикасния и бърз начин на исканията за сътрудничество.

(3)

Съгласно член 8, параграф 3 от Решение 2001/470/ЕО Комисията поддържа защитéн електронен регистър с ограничен достъп въз основа на информацията, предоставена от звената за контакт. ИСВП позволява изпълнението на това задължение, като дава възможност на компетентните органи да обработват исканията за сътрудничество и отговорите на такива искания. Исканията се отнасят до достъпа до чуждо право и до инструментите на Съюза, свързани със сътрудничеството по граждански и търговски дела във връзка със събиране на доказателства и връчване на документи.

(4)

ИСВП би могла да бъде ефективен инструмент за прилагане на разпоредбите относно сътрудничеството, установени в Решение 2001/470/ЕО. Поради това е необходимо да се осъществи пилотният проект съгласно посоченото в член 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2012.

(5)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не взе участие в приемането на Решение 2001/470/ЕО и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. По тази причина терминът „държава членка“ следва да се разбира като всички държави членки с изключение на Дания.

(6)

В съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2012 Комисията трябва да представи оценка на крайния ефект от пилотния проект на Европейския парламент и на Съвета. Целесъобразно е да се предвиди дата, до която следва да се представи такава оценка.

(7)

Информацията относно статистическите данни, свързани с исканията за сътрудничество и отговорите, предоставяни от Комисията в съответствие с член 8, параграф 4 от Решение 2001/470/ЕО, следва да обхваща използването на ИСВП в пилотния проект.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 24 от Регламент (ЕС) № 1024/2012,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Пилотен проект

Член 5, параграф 2, букви б) — д) и член 8 от Решение 2001/470/ЕО трябва да бъдат обект на пилотен проект за оценка на това дали Информационната система за вътрешния пазар („ИСВП“) би била ефективен инструмент за прилагане на разпоредбите относно административното сътрудничество, установени в посочените членове.

Член 2

Компетентни органи

За целите на пилотния проект за компетентни органи се считат посочените в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2001/470/ЕО звена за контакт.

За целите на настоящото решение терминът „държава членка“ означава всички държави членки с изключение на Дания.

Член 3

Административно сътрудничество между компетентните органи

За целите на сътрудничеството по смисъла на член 5, параграф 2, букви б) — д) и член 8 от Решение 2001/470/ЕО ИСВП трябва да осигурява следните основни технически функционални възможности:

а)

изпращане на искания за информацията, необходима за доброто сътрудничество;

б)

предоставяне на отговори на искания;

в)

улесняване на координацията на дейностите по обработване на исканията за сътрудничество в съответната държава членка.

Член 4

Роля на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела

Комисията се консултира с Европейската съдебна мрежа във връзка със следното:

а)

инструментите на Съюза, свързани със сътрудничеството по граждански и търговски дела, по отношение на които се обменя информация в рамките на пилотния проект;

б)

структурата на данните и категориите данни, които се обменят в рамките на пилотния проект;

в)

формулярите, които трябва да се използват в ИСВП за искания за информация и за съответните отговори;

г)

оценяването на пилотния проект преди представянето му на Европейския парламент и на Съвета.

Член 5

Споделяне на статистически данни

За целите на настоящото решение Комисията предоставя на Европейската съдебна мрежа статистически данни и информация за използването на ИСВП и функционирането на пилотния проект.

Член 6

Оценка

Оценката на резултата от пилотния проект, посочена в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2012, се представя на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2023 г.

Член 7

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1.

(2)  Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25).


23.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/43


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1254 НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 2019 година

относно хармонизираните стандарти за безопасността на детските играчки, изготвени в подкрепа на Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално член 10, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 13 от Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) се счита, че детските играчки, които са в съответствие с хармонизирани стандарти или части от такива стандарти, чиито данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, са в съответствие с изискванията, обхванати от тези стандарти или части от стандарти и определени в член 10 и приложение II към същата директива.

(2)

С писмо M/445 от 9 юли 2009 г. Комисията отправи искане до Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) за изготвянето на нови и за преразглеждането на съществуващите хармонизирани стандарти в подкрепа на Директива 2009/48/ЕО. В част I, точка 11 от приложение II към Директива 2009/48/ЕО се предвиждат специфични изисквания за безопасност по отношение на играчките за стимулиране на определена активност.

(3)

Батутите са играчки за домашна употреба, при които подкрепящата структура остава неподвижна по време на извършване на дейността и които са предназначени основно за това децата да извършват дейността скачане. Поради това те са играчки за стимулиране на определена активност по смисъла на точка 21 от член 3 на Директива 2009/48/ЕО.

(4)

Въз основа на искане M/445 от 9 юли 2009 г. CEN преработи хармонизиран стандарт EN 71-14:2014+A1:2017 относно батутите за употреба в домашни условия, чиито данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (3), за да се гарантира безопасността на вкопаните на нивото на земята („вградени“) батути, които все по-често се пускат на пазара. Това доведе до приемането на хармонизиран стандарт EN 71-14:2018 относно батутите за употреба в домашни условия.

(5)

Съвместно със CEN Комисията оцени дали хармонизиран стандарт EN 71-14:2018 относно батутите за употреба в домашни условия, изготвен от CEN, е в съответствие с искане M/445 от 9 юли 2009 г.

(6)

Хармонизиран стандарт EN 71-14:2018 отговаря на изискванията, които искането има за цел да обхване и които са определени в Директива 2009/48/ЕО. Следователно е целесъобразно да се публикуват данните на този стандарт в Официален вестник на Европейския съюз.

(7)

Хармонизиран стандарт EN 71-14:2018 заменя хармонизиран стандарт EN 71-14:2014+A1:2017. Следователно е необходимо данните за този стандарт в Официален вестник на Европейския съюз да се оттеглят от там. За да се предостави на производителите на играчки достатъчно време, за да приспособят своите продукти към преразгледаните спецификации в хармонизирания стандарт EN 71-14:2018, е необходимо оттеглянето на данните на хармонизиран стандарт EN 71-14: 2014 + A1: 2017 да се отложи.

(8)

Съответствието с хармонизиран стандарт осигурява презумпция за съответствие със съответните съществени изисквания, определени в законодателството на Съюза за хармонизация, считано от датата на публикуване на данните за този стандарт в Официален вестник на Европейския съюз. Поради това настоящото решение следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Данните за изготвения в подкрепа на Директива 2009/48/ЕО хармонизиран стандарт относно безопасността на детските играчки, които са посочени в приложение I към настоящото решение, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 2

Данните за изготвения в подкрепа на Директива 2009/48/ЕО хармонизиран стандарт относно безопасността на детските играчки, които са посочени в приложение II към настоящото решение, се оттеглят от Официален вестник на Европейския съюз, считано от посочената в същото приложение дата.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12.

(2)  Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, 30.6.2009 г., стр. 1).

(3)  ОВ C 282, 10.8.2018 г., стр. 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Данни на стандарта

1.

EN 71-14:2018 Безопасност на играчки — Част 14: Батути за употреба в домашни условия


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Данни на стандарта

Дата на оттеглянето

1.

EN 71-14:2014+A1:2017 Безопасност на играчки — Част 14: Батути за употреба в домашни условия

22 януари 2020 г.