21.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 133/1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/807 НА КОМИСИЯТА

от 13 март 2019 година

за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (1), и по-специално член 26, параграф 2, четвърта алинея от нея,

като има предвид, че:

(1)

С цел да се реши проблемът с непреките промени в земеползването („НПЗ“), в Директива (ЕС) 2018/2001 от Комисията се изисква да приеме делегиран акт, с който да се въведат разпоредби за установяване на критерии за определяне на суровините с висок риск от НПЗ, при които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от НПЗ. Тези разпоредби следва да придружават доклада относно състоянието на разширяването на производството на съответните суровини по света („доклад относно разширяването на суровините“), представен на Европейския парламент и на Съвета на същата дата.

(2)

НПЗ може да възникне, когато терен, който преди е служил за производството на храни или фуражи, се преобразува за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. В този случай търсенето на храни и фуражи все така ще трябва да бъде задоволявано и това може да доведе до разширяване на обработваемите земи, така че да обхванат райони с високи въглеродни запаси като гори, влажни зони и торфища, което да доведе до допълнителни емисии на парникови газове.

(3)	Критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) и в Директива (ЕС) 2018/2001, не отчитат емисиите вследствие на НПЗ.

(4)

Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета (3) не само отчита наличието на емисии от НПЗ, но също така признава, че количеството на тези емисии, въпреки несигурността при изчисляването му, може да доведе до частично или пълно неутрализиране на намалението на емисиите на парникови газове за отделните биогорива, така както са определени в посочената директива, и за течните горива от биомаса. Поради това директивата въведе общо ограничение по отношение на количеството на такива горива, произведени от зърнени култури и други богати на скорбяла култури, захарни и маслодайни култури и от култури, отглеждани като основни главно за производство на енергия върху земеделска земя, които могат да се отчитат с оглед на целите, поставени в Директива 2009/28/ЕО. Това ограничение се състои в максимален принос в размер на 7 % на тези горива към крайното потребление на енергия в железопътния и автомобилния транспорт във всяка държава членка.

(5)

Директива (ЕС) 2018/2001 запазва ограничението по отношение на биогоривата и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури и използвани в транспорта, и го засилва чрез въвеждането на специфични национални ограничения за общото участие на тези горива в постигането на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници. Тези ограничения се определят от националния дял на тези горива в крайното потребление на енергия в железопътния и автомобилния транспорт до 2020 г. във всяка държава членка, като е възможно те да бъдат увеличени с един процентен пункт, до не повече от 7 %.

(6)

Освен това Директива (ЕС) 2018/2001 призовава за конкретна пределна стойност по отношение на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с висок риск от НПЗ, произведени от хранителни и фуражни култури, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район на суровините в терени с високи въглеродни запаси, в равнището на потреблението на такива горива във всяка държава членка през 2019 г. Считано от 31 декември 2023 г., техният принос следва постепенно да бъде намален до 0 % най-късно до 2030 г.

(7)

Въпреки общопризнатото наличие на рискове, произтичащи от НПЗ във връзка с използването на хранителни и фуражни култури за производството на горива, научната литература показва, че нивото на емисиите вследствие на НПЗ зависи от различни фактори, включително от вида на суровините, използвани за производството на възобновяеми горива, равнището на допълнително търсене на суровини, предизвикано от използването на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, и степента, до която терените с високи въглеродни запаси са защитени в целия свят.

(8)

Освен това научната литература показва, че въздействието на НПЗ върху потенциала на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса за постигане на целите за намаление на емисиите на парникови газове е особено изразено при маслодайните култури. Поради това е общоприето, че възобновяемите горива, произведени от такива суровини, водят до по-висок риск вследствие на НПЗ. Това е отразено в приложение VIII, част А от Директива 2009/28/ЕО и Директива (ЕС) 2018/2001. В доклада относно разширяването на производството на суровините, който отразява най-новите налични научни данни относно разширяването на производствените райони на хранителни и фуражни култури в терени с високи въглеродни запаси по света, се потвърждава, че тези култури са причина и за по-голямата част от наблюдаваното в световен мащаб разширяване на производствените райони на хранителни и фуражни култури в терени с високи въглеродни запаси.

(9)

В доклада относно разширяването на суровините също така се подчертава, че въздействието на разширяването на производствения район на маслодайни култури в терени с високи въглеродни запаси върху потенциала на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса за постигане на целите за намаление на емисиите на парникови газове зависи от няколко фактора. Сред тях абсолютната и относителната величина на разширяването върху нови терени, считано от определена референтна година спрямо общия производствен район на съответната култура, делът на това разширяване в терени с високи въглеродни запаси, както и видът на въглеродните запаси играят ключова роля при определянето на значимостта на подобно разширяване за целите на Директива (ЕС) 2018/2001. Ето защо тези фактори, както и специфичните коефициенти на производителност за всяка група култури, следва да бъдат взети предвид при посочването на критериите за определяне на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса с висок риск от НПЗ, произведени от хранителни и фуражни култури, при които се наблюдава значително разширяване на района на производство на суровини върху терени с високи въглеродни запаси.

(10)

Като се вземат предвид всички гореизложени съображения, включително всички съответни научни данни и изследвания, разликите между отделните видове суровини, глобалният характер на различните стокови пазари и начина им на функциониране, свързаният риск или нежеланите или контрапродуктивни ефекти на изкривяване или отклоняване, сравнително високото наличие на пълни данни и периодичният им и редовен преглед, както и съответните международни задължения на Европейския съюз, най-подходящата, обективна и справедлива методика на този етап на регулаторния процес се счита методиката, основана на цялостно глобално становище по отношение на всяка конкретна суровина, а не подход, който прави разлика между отделните държави. Това представлява най-добрият възможен регулаторен подход, който взема предвид конкуриращите се, но и взаимно допълващи се цели, преследвани с настоящия регламент. Подобен подход е съответно балансиран от възможността за сертифициране на нисък риск от НПЗ.

(11)

В съответствие с член 26, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001, от държавите членки се изисква да прилагат установените в настоящия регламент критерии за определяне на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси. Те следва да правят това въз основа на информацията, включена в приложение, което ще се преразгледа в съответствие с настоящия регламент. Комисията следва да извършва редовен преглед на доклада относно разширяването на суровините, за да се вземат предвид променящите се обстоятелства и най-новите налични научни данни. Приложението следва да бъде изменяно по целесъобразност.

(12)

При определени обстоятелства свързаните с НПЗ въздействия на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, които като цяло се считат за биогорива с висок риск от НПЗ, могат да бъдат избегнати и отглеждането на съответната суровина може дори да се окаже полезно за съответните производствени райони. В такива случаи е необходимо да се определят критерии, които да позволят установяването и сертифицирането на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса като горива с нисък риск от НПЗ. Биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, които са сертифицирани като горива с нисък риск от НПЗ, следва да бъдат освободени от пределната стойност и постепенното намаляване за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с висок риск от НПЗ, произведени от хранителни и фуражни култури, при условие че удовлетворяват съответните критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001.

(13)

Биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса следва да се считат за биогорива с нисък риск от НПЗ само ако суровината, използвана за производството им, се отглежда в резултат на прилагането на мерки за повишаване на производителността над увеличенията, които биха били постигнати в рамките на обичайната практика, които могат да бъдат надлежно проверени. Освен това тези мерки следва да гарантират устойчивост на суровините с оглед на всички изисквания, определени с Директива 2009/28/ЕО или Директива (ЕС) 2018/2001 във връзка с целите за енергията възобновяеми източници.

(14)

Като допълнителна гаранция на положителното въздействие на сертифицирането за нисък риск от НПЗ, допълнителните суровини, които се използват за горива с нисък риск от НПЗ, следва да бъдат отчитани само ако произтичат от ограничена категория от мерки. По-специално, следва да се разглеждат само мерки, които са финансово привлекателни, защото позволяват да се получат финансови поощрения, произтичащи от такова сертифициране, по аналогия с критериите за финансова допълняемост, прилагани в рамките на Механизма за чисто развитие на Протокола от Киото.

(15)

Освен това е целесъобразно критерият за финансова допълняемост да не се прилага към допълнителните суровини, произведени върху изоставени земи или земи със силно влошено качество, нито към независими малки земеделски стопани. На практика това ще представлява неприемлива административна тежест предвид значителния потенциал за повишаване на производителността и пречките пред финансирането на необходимите инвестиции. Следователно мерките върху изоставени земи или земи със силно влошено качество, или мерките, предприети от независими малки земеделски стопани следва да бъдат освободени от задължението за доказване на съответствие с критериите за финансова допълняемост, без да се засяга изискването за произвеждане на допълнителни суровини и за спазване на критериите за устойчивост. Предвид статистическата работа, извършена в няколко анализа, включително профила от данни на малките земеделски стопани, изготвен от ФАО, стопанствата под 2 хектара следва да бъдат считани за малки в този контекст.

(16)

Следва да се вземат предвид само действителните увеличения на производителността в съществуващи или нови проекти, произтичащи от мерки, които имат за цел постигането на допълнителни добиви. Поради това периодът за сертифициране следва да бъде разумно ограничен, така че да позволява пълната амортизация на съответните инвестиции и наличието на надеждни процедури за наблюдение на ефективността на сертифицирането.

(17)

За да се гарантира безпрепятствен процес на сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от НПЗ, икономическите оператори следва да могат да разчитат на солидни и надеждни правила за сертифициране. Тези правила следва да вземат под внимание ролята на доброволните национални или международни схеми в съответствие с преработения текст на член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, които подсилват надеждността на проверката, която са натоварени да извършат, в сравнение със съответните разпоредби на Директива 2009/28/ЕО. В допълнение към националните схеми, признати от Комисията съгласно член 30, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, доброволните схеми могат да сертифицират биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от НПЗ по начина, по който удостоверяват съответствието с критериите за устойчивост, посочени в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001.

(18)

С цел да се гарантира, че предоставената от икономическите оператори информация е прозрачна, точна, надеждна и защитена от измами, следва да бъдат въведени всеобхватни правила за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването, които да осигуряват подходящ стандарт за независимо одитиране на исканията, подадени от икономическите оператори, Такива правила, включително тези за групово сертифициране, може допълнително да се уточнят и хармонизират чрез приемането на актове за изпълнение в съответствие с член 30, параграф 8 от Директива (ЕС) 2018/2001,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват критериите за определяне на суровините с висок риск от НПЗ, при които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, както и за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от НПЗ.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„маслодайни култури“ означава хранителни и фуражни култури като рапица, палмово масло, соя и слънчоглед, които не са богати на скорбяла култури, нито захарни култури, които обикновено се използват като суровини за производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса;

„неизползвана земя“ означава земя, която за период от най-малко 5 последователни години преди началото на отглеждането на суровините, използвани за производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, не е била използвана за отглеждане на хранителни и фуражни култури, други енергийни култури, нито на значително количество фураж за тревопасни животни;

3)	„изоставена земя“ означава неизползвана земя, която е била използвана в миналото за отглеждане на хранителни и фуражни култури, но в която отглеждането на хранителни и фуражни култури е било спряно поради биофизични или социално-икономически ограничения;

4)	„земя със силно влошено качество“ означава земя, както е определено в точка 9 от приложение V, част В от Директива (ЕС) 2018/2001;

„мярка за допълняемост“ означава всяко подобрение на селскостопанските практики, водещо по устойчив начин до увеличаване на добивите на хранителни и фуражни култури върху земя, която вече се използва за отглеждане на хранителни и фуражни култури, както и всяко действие, което дава възможност за отглеждане на хранителни и фуражни култури върху неизползвана земя, включително върху изоставена земя, за производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса;

6)	„допълнителна суровина“ означава допълнително количество хранителна или фуражна култура, произведено в ясно определен район, сравнено с динамичната базова линия на добива, което е пряк резултат от прилагането на мярка за допълняемост;

„динамична базова линия на добива“ означава средния добив от определения район, където се прилага мярка за допълняемост, изчислен за 3-годишния период, непосредствено предшестващ годината на прилагане на такава мярка, като се вземе предвид средното увеличение на добива, наблюдавано при тази суровина през предходното десетилетие и кривите на добива в целия жизнен цикъл при трайните насаждения, и като се изключат колебанията в добивите;

8)	„терен с високи въглеродни запаси“ означава влажни зони, включително торфища, и трайно залесени райони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001;

„малки земеделски стопани“ означава земеделски стопани, които осъществяват независима селскостопанска дейност в дадено стопанство със земеделска площ под 2 хектара, за която имат права на собственост, владение или други равностойни права, които им предоставят контрол върху земята, и които не са наети на работа от дружество, с изключение на кооперации, в които членуват заедно с други малки стопани, ако тези кооперации не се контролират от трета страна;

10)	„трайни насаждения“ означава култури, за които не се прилага сеитбооборот, различни от постоянно затревени площи и постоянни пасища, които заемат земята в продължение на пет или повече години и дават реколта многократно.

Член 3

Критерии за определяне на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси

За целите на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, при които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, се прилагат следните кумулативни критерии:

а)	средното годишно разширяване на общия производствен район на суровината от 2008 г. насам е по-голямо от 1 % и засяга повече от 100 000 хектара;

б)

делът на това разширяване в терени с високи въглеродни запаси е по-висок от 10 %, в съответствие със следната формула:

където

xhcs = дял на разширяването в терени с високи въглеродни запаси;

xf = дял на разширяването в терените, посочени в член 29, параграф 4, букви б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001;

xp = дял на разширяването в терените, посочени в член 29, параграф 4, буква а) от Директива (ЕС) 2018/2001, включително торфища;

PF = коефициент на производителност.

PF е равен на 1,7 за царевица, 2,5 за палмово масло, 3,2 за захарно цвекло, 2,2 за захарна тръстика и 1 за всички останали култури.

Прилагането на критериите по букви а) и б) по-горе се основава на информацията, включена в приложението, преразгледана в съответствие с член 7.

Член 4

Общи критерии за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването

1. Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса могат да бъдат сертифицирани като горива с нисък риск от непреки промени в земеползването само ако са изпълнени следните критерии:

а)	биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса съответстват на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б)	биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса са произведени от допълнителна суровина, получена чрез мерки за допълняемост, които отговарят на специфичните критерии, определени в член 5;

в)	доказателствата, необходими за установяване на допълнителните суровини и обосноваване на твърденията относно производството на допълнителни суровини, са надлежно събрани и подробно документирани от съответните икономически оператори.

2. Данните по параграф 1, буква в) включват най-малко информация относно мерките за допълняемост, предприети за производството на допълнителна суровина, определените райони, в които тези мерки са приложени, и средния добив, получен от земята, където тези мерки са били приложени, през 3-годишния период, непосредствено предхождащ годината, през която е приложена мярката за допълняемост.

Член 5

Мерки за допълняемост

а)

мерките за допълняемост, необходими за производството на допълнителна суровина, отговарят на най-малко едно от следните условия:

стават привлекателни от финансова гледна точка или прилагането им няма да бъде възпрепятствано единствено поради факта, че биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от допълнителната суровина, могат да се отчитат за постигането на целите за енергията от възобновяеми източници, поставени в Директива 2009/28/ЕО или Директива (ЕС) 2018/2001;

ii)	дават възможност за отглеждане на хранителни и фуражни култури върху изоставена земя или върху земя със силно влошено качество;

iii)	прилагат се от малки земеделски стопани;

б)	мерките за допълняемост се предприемат не по-дълго от 10 години преди сертифицирането на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса като горива с нисък риск от непреки промени в земеползването.

Член 6

Изисквания за одит и проверка за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса като горива с нисък риск от непреки промени в земеползването

1. За целите на сертифицирането на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса като горива с нисък риск от непреки промени в земеползването, икономическите оператори:

а)	представят надеждна информация в подкрепа на исканията си, като гарантират, че са надлежно изпълнени всички изисквания, посочени в членове 4 и 5;

б)	гарантират подходящ стандарт за независим одит на предоставената информация и достатъчно ниво на прозрачност, което отразява необходимостта от обществен контрол на одиторския подход; както и

в)	предоставят доказателства за извършване на одити.

2. При одитирането следва да се проверява дали подадената от икономическите оператори информация е точна, надеждна и защитена срещу измами.

3. С цел да докажат, че дадена партида следва да се разглежда като биогориво, течно гориво от биомаса или газообразно и твърдо гориво от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването, икономическите оператори използват системата за масов баланс, посочена в член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001. Доброволните схеми могат да бъдат използвани за доказване на съответствие с критериите, определени в членове 4—6, в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Член 7

Наблюдение и преразглеждане

До 30 юни 2021 г. Комисията прави преглед на всички съответни аспекти на доклада относно разширяването на производството на суровини, по-специално на данните за разширяването на това производство, както и данните за факторите, обосноваващи разпоредбата за малките земеделски стопани в член 5, параграф 1, и ако е целесъобразно, изменя настоящия регламент. Този преработен доклад се представя на Европейския парламент и на Съвета и служи като основа за прилагането на критериите, посочени в член 3.

След това Комисията извършва преглед на данните, включени в доклада, с оглед на променящите се обстоятелства и най-новите налични научни данни.

Член 8

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 март 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82.

(2) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

(3) Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

	Средно годишно разширяване на производствените райони от 2008 г. насам (хил. ha)	Средно годишно разширяване на производствените райони от 2008 г. насам (%)	Дял на разширяването в терените, посочени в член 29, параграф 4, букви б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001	Дял на разширяването в терените, посочени в член 29, параграф 4, буква а) от Директива (ЕС) 2018/2001
Зърнени култури
Пшеница	– 263,4	– 0,1 %	1 %	—
Царевица	4 027,5	2,3 %	4 %	—
Захарни култури
Захарна тръстика	299,8	1,2 %	5 %	—
Захарно цвекло	39,1	0,9 %	0,1 %	—
Маслодайни култури
Рапица	301,9	1,0 %	1 %	—
Палмово масло	702,5	4,0 %	45 %	23 %
Соя	3 183,5	3,0 %	8 %	—
Слънчоглед	127,3	0,5 %	1 %	—

21.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 133/13

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/812 НА СЪВЕТА

от 14 май 2019 година

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC) и на Срещата на страните по Споразумението за Международната програма за опазване на делфините, и за отмяна на Решението от 12 юни 2014 г. относно позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на IATTC

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

С Решение 2006/539/ЕО на Съвета (1) Съюзът сключи Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена с Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. („Конвенцията от Антигуа“) (2), с която беше учредена Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC).

(2)

IATTC отговаря за управлението и опазването на рибните ресурси в зоната на конвенцията. Този орган приема мерки за опазване и управление, чиято цел е да се осигурят дългосрочното опазване и устойчивото използване на рибните запаси в зоната на конвенцията. Мерките могат да придобият обвързващ характер по отношение на Съюза.

(3)

С Решение 2005/938/ЕО на Съвета (3) Съюзът одобри Споразумението за Международната програма за опазване на делфините (Споразумението за IDCP) (4), с което беше учредена Срещата на страните по AIDCP. Съгласно член XIV от Конвенцията от Антигуа IATTC изпълнява основните функции по координиране на прилагането на AIDCP и изпълнението на мерките, приемани в рамките на AIDCP. Функциите на секретариат за това споразумение се изпълняват от IATTC.

(4)

Срещата на страните по АIDCP е органът, учреден с АIDCP, който полага усилия за постепенното намаляване на случайната смъртност на делфини при улова на риба тон с мрежи гъргър в зоната на Конвенцията от Антигуа до нива, близки до нулата. Срещата на страните по АIDCP приема решения, с които се осигурява дългосрочната устойчивост на морските биологични ресурси, свързани с улова на риба тон с мрежи гъргър в зоната на Конвенцията от Антигуа. Мерките могат да придобият обвързващ характер по отношение на Съюза.

(5)

В Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) се предвижда задължение за Съюза да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване. В него също така се посочва, че Съюзът трябва да прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството, като целта е да се гарантира, че експлоатацията на морските биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов. Наред с това в регламента се предвижда задължение за Съюза да предприема мерки за опазване и управление въз основа на най-добрите налични научни становища, да оказва подкрепа при развитието на научните познания и становища, постепенно да премахне изхвърлянето на улов и да насърчава методи за риболов, които допринасят за по-селективен риболов, за избягване и, доколкото е възможно, за намаляване на нежелания улов, както и за риболов, който има слабо въздействие върху морските екосистеми и рибните ресурси. Освен това Регламент (ЕС) № 1380/2013 изрично предвижда, че Съюзът трябва да прилага тези цели и принципи при осъществяването на своите външни отношения в областта на рибарството.

(6)

Както се посочва в съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия, озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“, и в заключенията на Съвета във връзка с това съвместно съобщение, насърчаването на мерките за подкрепа и повишаване на ефективността на регионалните организации за управление на рибарството и, когато е уместно, за подобряване на тяхното управление са в центъра на действието на ЕС в рамките на тези форуми.

(7)

В съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“, се посочват конкретни мерки за намаляване на отпадъците от пластмаси и замърсяването на морската среда, както и за ограничаване на случаите на загуба или изоставяне на риболовни уреди в морето.

(8)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на заседанията на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за IDCP за периода 2019—2023 г., тъй като мерките на IATTC за опазване и изпълнение и решенията на Срещата на страните по Споразумението за IDCP ще бъдат обвързващи за Съюза и могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на неговото законодателство, а именно: регламенти на Съвета (ЕО) № 1005/2008 (6), (ЕО) № 1224/2009 (7) и Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(9)

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на заседанията на IATTC, понастоящем е установена с Решението на Съвета от 12 юни 2014 г. относно позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на IATTC. Целесъобразно е това решение да се отмени и да се замени с ново решение, което да включва периода 2019—2023 г.

(10)

Предвид изменящия се характер на рибните ресурси в зоната на Конвенцията от Антигуа и произтичащата от това необходимост в позицията на Съюза да бъдат взети под внимание някои нови обстоятелства, включително новата научна и друга важна информация, представена преди или по време на заседанията на IATTC и на Срещата на страните по АIDCP, следва да бъдат установени процедури във връзка с ежегодното уточняване на позицията на Съюза за периода 2019—2023 г., които са съобразени с принципа на лоялно сътрудничество между институциите на Съюза, залегнал в член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на заседанията на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC) и на Срещата на страните по Споразумението за Международната програма за опазване на делфините (Споразумението за АIDCP), е определена в приложение I.

Член 2

Ежегодното уточняване на позицията на Съюза, която трябва да се заеме на заседанията на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за АIDCP, се извършва в съответствие с приложение II.

Член 3

Позицията на Съюза, определена в приложение I, се оценява и при необходимост се преразглежда от Съвета по предложение на Комисията най-късно за годишното заседание на IATTC през 2024 г.

Член 4

Решението на Съвета от 12 юни 2014 г. относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC), се отменя.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел 14 май 2019 година.

За Съвета

Председател

P. DAEA

(1) Решение 2006/539/ЕО на Съвета от 22 май 2006 г. за сключване, от името на Европейската общност на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена от Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 22).

(2) ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 24.

(3) Решение 2005/938/ЕО на Съвета от 8 декември 2005 г. за одобряване от името на Европейската общност на споразумението по Международната програма за опазване на делфините (ОВ L 348, 30.12.2005 г., стр. 26).

(4) ОВ L 348, 30.12.2005 г., стр. 28.

(5) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(6) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1).

(7) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 81).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза в Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC) и на Срещата на страните по Споразумението за Международната програма за опазване на делфините (Споразумението за IDCP)

1. ПРИНЦИПИ

В рамките на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за IDCP Съюзът:

а)

действа в съответствие с целите и принципите, които си е поставил в рамките на общата политика в областта на рибарството, по-специално чрез подхода на предпазливост и целите, свързани с постигането на максимален устойчив улов, както е посочено в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, така че да се насърчи прилагането на екосистемен подход към управлението на рибарството, да се предотврати и намали, доколкото е възможно, нежеланият улов и постепенно да се премахне изхвърлянето на улов, да се сведе до минимум въздействието на риболовните дейности върху морските екосистеми и техните местообитания, както и да се осигури — посредством насърчаване на икономически жизнеспособен и конкурентоспособен сектор на рибарството в Съюза — справедлив жизнен стандарт за хората, чийто поминък зависи от риболовните дейности, при отчитане на интересите на потребителите;

б)

се стреми да осигури подходящо участие на заинтересованите страни в подготвителния етап на мерките на IATTC и Споразумението за IDCP и да гарантира, че мерките, приети в рамките на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за IDCP, са съобразени съответно с целите на Конвенцията от Антигуа и на Споразумението за IDCP;

в)

гарантира, че мерките, приети в рамките на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за IDCP, са съгласувани с международното право, и по-специално с разпоредбите на Конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право, Споразумението на ООН от 1995 г., свързано с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, и Споразумението от 1993 г. за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море; и Споразумението на Организацията за прехрана и земеделие от 2009 г. за мерките на пристанищната държава;

г)	насърчава позициите, съответстващи на най-добрите практики на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) в съответната зона;

д)

се стреми към съгласуваност и полезно взаимодействие с провежданата от него политика в рамките на двустранните му отношения в областта на рибарството с трети държави и гарантира съгласуваност с другите си политики — по-специално в областта на външните отношения, заетостта, околната среда, търговията, развитието, научните изследвания и иновациите;

е)	гарантира спазването на своите международни ангажименти;

ж)	се придържа към заключенията на Съвета от 19 март 2012 г. във връзка със Съобщението на Комисията относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (1);

з)	се стреми да създава равноправни условия за флота на Съюза в зоната на Конвенцията IATTC въз основа на същите принципи и стандарти като тези, приложими съгласно правото на Съюза, и да насърчава еднаквото прилагане на тези принципи и стандарти;

и)

се придържа към заключенията на Съвета (2) във връзка със съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия, озаглавено Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните (3), и насърчава мерките за подпомагане и повишаване на ефективността на ICCAT и Споразумението за IDCP и когато е уместно, за подобряване на нейното управление и постиганите от нея резултати (по-специално по отношение на науката, спазването на приложимите разпоредби, прозрачността и вземането на решения) като принос към устойчивото управление на океаните във всичките му измерения;

й)	насърчава координацията между РОУР и регионалните морски конвенции, както и — когато е целесъобразно — сътрудничеството със световни организации в рамките на техните мандати;

к)	насърчава координацията и сътрудничеството с други РОУР, отговарящи за улова на риба тон, по въпроси от общ интерес — по-специално чрез възобновяването на т.нар. „процес от Кобе“ по отношение на РОУР за рибата тон и разширяването му, така че да обхване всички РОУР.

2. НАСОКИ

При необходимост Съюзът се стреми да подкрепя предприемането на следните действия от страна на IATTC и на Споразумението за IDCP:

а)

мерки за опазване и управление на рибните ресурси в зоната на Конвенцията от Антигуа въз основа на най-добрите налични научни становища, включително общ допустим улов и квоти или регулиране на риболовното усилие по отношение на живите морски биологични ресурси, регулирани от ICCAT, които мерки ще доведат до постигането или до запазването на устойчива експлоатация на нивата, на които се получава максималният устойчив улов, най-късно до 2020 г. При необходимост тези мерки за опазване и управление трябва да включват специални мерки за запасите, които са подложени на прекомерен улов, за да се гарантира, че риболовното усилие отговаря на наличните възможности за риболов;

б)	мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в зоната на конвенцията, включително списък на корабите, извършващи такъв риболов;

в)	мерки за укрепване на събирането на научни данни в областта на рибарството и за насърчаване на по-добро сътрудничество между промишлеността и академичния свят;

г)	мерки за наблюдение, контрол и надзор в зоната на Конвенцията от Антигуа, в това число приемане на мерки на пристанищната държава и укрепване на системите за наблюдение на корабите, с цел да се осигури ефективност на контрола и спазване на мерките, приети в рамките на IATTC;

д)

мерки за максимално ограничаване на отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морското биологично разнообразие и морските екосистеми и техните местообитания, включително мерки за намаляване на замърсяването на морската среда и предотвратяване на изхвърлянето на пластмаси в морето, както и за намаляване на въздействието на намиращите се в морето пластмаси върху морското биологично разнообразие и екосистемите, мерки за защита на уязвимите морски екосистеми в зоната на Конвенцията от Антигуа в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН и мерки за избягване и намаляване, доколкото е възможно, на нежелания улов, включително и по-специално на уязвимите морски видове, и мерки за постепенно премахване на изхвърлянето на улов;

е)

мерки за управление на използването на устройства за привличане на рибата — по-специално за подобряване на събирането на данни, за точното количествено определяне, проследяване и наблюдение на използването на такива устройства, за намаляване на въздействието върху уязвимите запаси от риба тон, за смекчаване на потенциалното им въздействие върху целевите и нецелевите видове и върху екосистемите;

ж)	мерки за намаляване на въздействието на изоставените, изгубени или изхвърлени по друг начин риболовни уреди в океаните и за улесняване на идентифицирането и прибирането на тези уреди, и за намаляване на приноса към морските отпадъци;

з)	мерки, с които се укрепва системата за контрол на спазването на правилата в организацията и се осигурява ефективно проследяване на предприеманите от държавите на знамето действия за разрешаване на проблемите, свързани с неспазването на правилата;

и)	мерки, с които се забранява риболовът, извършван единствено с цел добиване на перки от акули, и с които се изисква всички акули да бъдат разтоварвани с всичките си естествено прикрепени към трупа перки;

й)	разработване, когато е целесъобразно, на съвместни подходи с други РОУР — по-специално с тези от тях, които участват в управлението на рибарството в същата зона;

к)	допълнителни технически мерки въз основа на становищата, предоставяни от органите и работните групи на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за IDCP;

л)	постепенно намаляване на случайната смъртност при улова на риба тон с мрежи гъргър до нива, близки до нулата, и извършване на редовни оценки на популацията на делфините;

м)	препоръки — когато е целесъобразно и дотолкова, доколкото е разрешено по силата на съответните учредителни документи — които насърчават прилагането на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова на Международната организация на труда;

н)	мерки, с които се осигурява ефективността на организацията, в това число извършване на редовни прегледи на постигнатите резултати.

(1) Док. 7087/12 REV 1 ADD 1 COR 1.

(2) Док. 7348/1/17 REV 1, 24.3.2017 г.

(3) JOIN(2016) 49 final, 10.11.2016 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Ежегодно уточняване на позицията на Съюза, която трябва да се заеме на заседанията на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон и на Срещата на страните по Споразумението за Международната програма за опазване на делфините

Преди всяко заседание на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за IDCP, когато тези органи имат за задача да приемат решения с правно действие за Съюза, трябва да бъдат предприети необходимите действия, така че в позицията, която ще бъде изразена от името на Съюза, да бъде взета под внимание най-актуалната научна и друга важна информация, предадена на Европейската комисия, в съответствие с принципите и насоките, определени в приложение I.

За тази цел и въз основа на посочената информация Комисията представя на Съвета достатъчно рано преди всяко заседание на IATTC и на Срещата на страните по Споразумението за IDCP писмен документ, съдържащ елементите във връзка с предложеното уточняване на позицията, която трябва да бъде изразена от името на Съюза, за обсъждане и одобряване на детайлите по нея.

Ако по време на заседание на IATTC или на Срещата на страните по Споразумението за IDCP не е възможно да се постигне споразумение — включително на място — позволяващо отразяването на нови елементи в позицията на Съюза, въпросът трябва да бъде отнесен до Съвета или до подготвителните му органи.

21.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 133/20

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/814 НА СЪВЕТА

от 17 май 2019 година

за даване на разрешение на Италия да прилага в определени географски райони намалени данъчни ставки за газьола и втечнения нефтен газ, използвани за отопление, в съответствие с член 19 от Директива 2003/96/ЕО

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (1), и по-специално член 19, параграф 1 от нея,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 19, параграф 1 от Директива 2003/96/ЕО Италия получи разрешение да прилага в определени географски райони в особено неблагоприятно положение намалени акцизни ставки за газьола и втечнения нефтен газ (ВНГ), използвани за отопление. Последното разрешение беше предоставено за срок до 31 декември 2018 г. с Решение за изпълнение 2014/695/ЕС на Съвета (2).

(2)

С писмо от 31 октомври 2018 г. италианските органи поискаха разрешение да прилагат в определени географски райони в особено неблагоприятно положение намалени данъчни ставки за газьола и ВНГ, използвани за отопление, продължавайки практиката, следвана съгласно Решение 2014/695/ЕС в някои райони, преди да изтече срокът на действие на това решение. Италианските органи поискаха разрешение за срок от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2024 г. На 14 декември 2018 г. италианските органи представиха допълнителни сведения и разяснения.

(3)	Италия има много разнородна територия с разнообразни климатични и географски условия. Отчитайки особеностите на своята територия, Италия въведе намалени данъчни ставки за газьола и ВНГ с цел да компенсира частично прекомерно високите разходи за отопление на жителите в определени географски райони.

(4)

Използването на различни данъчни ставки се основава на обективни критерии и има за цел — като се намалят прекалено високите разходи за отопление, които се дължат на сурови климатични условия или на затруднения в снабдяването с гориво в сравнение с останалата част от територията на Италия — за населението от отговарящите на критериите райони да се създадат условия, близки до тези на останалото население на страната.

(5)

Намалените данъчни ставки се прилагат в географски райони, отговарящи на един от следните критерии: а) много сурови климатични условия на територията на Италия, т.е. общини, които попадат в зона F, определена с Президентски указ № 412 от 26 август 1993 г. (3); б) сурови климатични условия в комбинация със затруднения в снабдяването с гориво, т.е. общини, които попадат в зона Е, определена с Президентски указ № 412 от 26 август 1993 г.; и в) географска изолация в комбинация с трудно и скъпоструващо снабдяване с гориво, т.е. Сардиния и малките острови. Намалените данъчни ставки следва да се прилагат само до завършването на мрежата за природен газ във въпросните общини.

(6)

Комисията направи преглед на исканата мярка и счете, че тя не нарушава конкуренцията, не възпрепятства функционирането на вътрешния пазар и не се смята за несъвместима с политиката на Съюза за околната среда, енергетиката и транспорта. Намалената данъчна ставка както за газьола, така и за ВНГ, остава по-висока от минималните равнища на данъчно облагане в ЕС, определени в Директива 2003/96/ЕО, и само частично компенсира допълнителните разходи за отопление в съответните географски райони.

(7)

Поради това съгласно член 19, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО на Италия следва да се разреши до 31 декември 2024 г. да прилага в определени географски райони намалени данъчни ставки за газьола и ВНГ, използвани за отопление. Според тази разпоредба всяко разрешение, предоставено по силата на същия член, трябва да е строго ограничено във времето.

(8)

За да се обезпечи достатъчна степен на сигурност за съответните географски райони, разрешението следва да се даде за срок от шест години. За да не бъде застрашено обаче бъдещото общо развитие на действащата нормативна уредба, е подходящо да се предвиди, че ако Съветът, като действа на основание член 113 от Договора, въведе изменена обща система за данъчно облагане на енергийните продукти, с която настоящото разрешение няма да е съобразено, срокът на действие на настоящото решение следва да изтече на датата, на която започнат да се прилагат тези разпоредби за изменение на системата.

(9)	За да може мярката да се прилага без прекъсване спрямо разрешението за прилагане на намалени акцизни ставки, предоставено с Решение 2014/695/ЕС, чийто срок на действие изтече на 31 декември 2018 г., е уместно настоящото решение да се прилага от 1 януари 2019 г.

(10)	Настоящото решение не засяга прилагането на разпоредбите на Съюза относно държавните помощи,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. На Италия се разрешава да прилага намалени данъчни ставки за газьола и ВНГ, използвани за отопление, в следните географски райони в неблагоприятно положение:

а)	общините, които попадат в климатична зона F, определена с Президентски указ № 412 от 26 август 1993 г.;

б)	общините, които попадат в климатична зона Е, определена с Президентски указ № 412 от 26 август 1993 г.;

в)	общините на остров Сардиния и на малките острови, т.е. всички италиански острови с изключение на Сицилия.

2. С цел да се избегне каквото и да било свръхкомпенсиране, намалението не превишава допълнителните разходи за отопление в съответните райони. Следователно в конкретния случай на районите, попадащи в обхвата на параграф 1, буква в), намалението на данъка не води до падане на цената под цената на същите горива в континенталната част на Италия.

3. Намалената ставка трябва да е в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 2003/96/ЕО, и по-специално с минималните равнища на данъчно облагане, предвидени в член 9 от нея.

Член 2

Допустимостта на географските райони, посочени в член 1, параграф 1, букви б) и в), зависи от липсата на мрежа за природен газ в съответните общини.

Член 3

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2024 г.

Ако обаче Съветът, като действа на основание член 113 от Договора, въведе изменена обща система за данъчно облагане на енергийните продукти, с която разрешението, предоставено по силата на член 1 от настоящото решение, няма да е съобразено, срокът на действие на настоящото решение ще изтече на датата, на която започнат да се прилагат тези разпоредби за изменение на системата.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Съставено в Брюксел на 17 май 2019 година.

За Съвета

Председател

E.O. TEODOROVICI

(1) ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51.

(2) Решение за изпълнение 2014/695/ЕС на Съвета от 29 септември 2014 г. за даване на разрешение на Италия да прилага в определени географски зони намалени ставки при данъчното облагане на газьол и втечнен нефтен газ (ВНГ), използвани за отопление, в съответствие с член 19 от Директива 2003/96/ЕО (ОВ L 291, 7.10.2014 г., стр. 16).

(3) Президентски указ № 412 от 26 август 1993 г. разделя територията на Италия на шест климатични зони (от A до F). Класификацията се основава на единицата мярка „градуси на ден“, която представлява броят дни в годината, в които външната температура се различава от оптималната температура от 20 °C и следователно е необходимо отопление.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 133

Издание на български език	Законодателство	Година 62 21 май 2019 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията от 13 март 2019 година за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването	1
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/808 на Комисията от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак	8
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2019/809 на Съвета от 13 май 2019 година за назначаване на заместник-член, предложен от Кралство Испания, в Комитета на регионите	10
	*	Решение (ЕС) 2019/810 на Съвета от 13 май 2019 година за назначаване на член, предложен от Кралство Швеция, в Комитета на регионите	11
	*	Решение (ЕС) 2019/811 на Съвета от 13 май 2019 година за назначаване на член, предложен от Италианската република, в Комитета на регионите	12
	*	Решение (ЕС) 2019/812 на Съвета от 14 май 2019 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC) и на Срещата на страните по Споразумението за Международната програма за опазване на делфините, и за отмяна на Решението от 12 юни 2014 г. относно позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на IATTC	13
	*	Решение (ЕС) 2019/813 на Съвета от 17 май 2019 година за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Международния съвет по зърното по отношение на удължаването на срока на действие на Конвенцията за търговията със зърно от 1995 г.	19
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2019/814 на Съвета от 17 май 2019 година за даване на разрешение на Италия да прилага в определени географски райони намалени данъчни ставки за газьола и втечнения нефтен газ, използвани за отопление, в съответствие с член 19 от Директива 2003/96/ЕО	20