(1)

Научният комитет по безопасност на потребителите (НКБП) заключи в становището си от 30 юли 2018 г. (2) („становището на НКБП“), че Phenylene Bis-Diphenyltriazine е безопасен за употреба като UV-филтър в слънцезащитни продукти и други козметични продукти при максимална концентрация 5 %, както и че употребата му е безопасна само в продукти за прилагане върху кожата, но не и в продукти, които могат да доведат до експозиция чрез вдишване.

(2)

С оглед на становището на НКБП и с цел да бъде отчетен научният и техническият напредък употребата на Phenylene Bis-Diphenyltriazine като UV-филтър в козметични продукти следва да бъде разрешена при максимална концентрация 5 %, с изключение на приложения, които могат да доведат до експозиция на белите дробове на крайния ползвател чрез вдишване.

(3)

Поради това приложение VI към Регламент (ЕО) № 1223/2009 следва да бъде съответно изменено.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по козметичните продукти,

(1)

Веществото 2-Chloro-p-Phenylenediamine, включително неговите сулфати и дихидрохлориди, се използва в препарати за боядисване на вежди и мигли в максимална концентрация от 4,6 %. Научният комитет по безопасност на потребителите (НКБП) заяви в становището си от 19 септември 2013 г. (2) (наричано по-нататък „становището на НКБП“), че не може да се изведе достатъчна граница на безопасност за употребата на 2-Chloro-p-Phenylenediamine в препарати за боядисване на коса с окислител, предназначени за вежди и мигли, в концентрация от максимум 4,6 %. НКБП заяви също така, че въз основа на наличните данни и поради липсата на подходящо in vivo изпитване за индуциране на генна мутация не е възможно да се направи заключение относно генотоксичния потенциал на 2-Chloro-p-Phenylenediamine. Поради това НКБП не счете, че употребата на 2-Chloro-p-Phenylenediamine е безопасна за потребителите. НКБП впоследствие уточни, че становището му е, че със сулфатите и дихидрохлоридите на 2-Chloro-p-Phenylenediamine следва да се борави със същата предпазливост като с 2-Chloro-p-Phenylenediamine, докато бъде доказано, че са безопасни, тъй като имат еднаква основна структура с 2-Chloro-p-Phenylenediamine, включително генотоксичен потенциал. Освен това НКБП поясни, че обхватът на становището на НКБП и заключението в него може да бъде разширен така, че да се отнася и до косата на главата (3).

(2)

Предвид становището на НКБП и последвалото уточнение от страна на НКБП, съществува потенциален риск за здравето на човека, произтичащ от употребата на 2-Chloro-p-Phenylenediamine и неговите сулфати и дихидрохлориди в продуктите за боядисване на вежди и мигли. По отношение на продуктите за боядисване на косата на главата експозицията на веществото е дори още по-висока, тъй като тези продукти се нанасят върху по-голяма повърхност от тялото. Въз основа на това и предвид уточнението от страна на НКБП, съществува и потенциален риск за здравето на човека, произтичащ от употребата на 2-Chloro-p-Phenylenediamine и неговите сулфати и дихидрохлориди в продукти за боядисване на косата на главата. Поради това 2-Chloro-p-Phenylenediamine и неговите сулфати и дихидрохлориди следва да бъдат забранени в продуктите за боядисване на косата, включително продуктите за боядисване на вежди и продукти за боядисване на мигли, и да бъдат добавени в списъка на забранените вещества в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009.

(3)

Целесъобразно е да бъдат предвидени разумни срокове с цел промишлеността да се приспособи към новата забрана. При определянето на продължителността на тези срокове интересите на икономическите оператори следва да бъдат балансирани с установените специфични рискови фактори за здравето.

(4)

Поради това Регламент (ЕО) № 1223/2009 следва да бъде съответно изменен.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по козметичните продукти,

(1)

На 6 юни 2013 г. Съветът упълномощи Комисията да участва от името на Съюза в преговорите по осъвременяването на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108) („Конвенция № 108“) и по условията и начините за присъединяване на Съюза към изменената Конвенция № 108.

(2)

Протоколът за изменение на Конвенция № 108 („протокол за изменение“) беше приет от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 18 май 2018 г.

(3)

Протоколът за изменение има за цел да се разшири обхватът, да се увеличи равнището и да се подобри ефективността на защитата на данните, предоставена съгласно Конвенция № 108.

(4)

Разпоредбите на изменената Конвенция № 108 обхващат както дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, така и дейности, излизащи извън неговото приложно поле, като национална сигурност и отбрана.

(5)

Разпоредбите на изменената Конвенция № 108, доколкото се прилагат за обработването на лични данни в контекста на дейностите, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, могат да засегнат общи правила или да променят техния обхват по смисъла на член 3, параграф 2 от Договора, тъй като тези разпоредби са основани на същите принципи както в Регламент (ЕС) 2016/679 (1) и в Директива (ЕС) 2016/680 (2) на Европейския парламент и на Съвета.

(6)

Като се има предвид, че изменената Конвенция № 108 ще съдържа гаранции, основани на същите принципи както тези, посочени в Регламент (ЕС) 2016/679 и в Директива (ЕС) 2016/680, влизането ѝ в сила ще допринесе за популяризиране на стандартите на Съюза за защита на данните в световен мащаб, ще улесни потоците от данни между Съюза и страните по Конвенция № 108 извън Съюза, ще гарантира спазването от страна на държавите членки на техните международни задължения съгласно Конвенция № 108 и ще позволи бъдещото присъединяване на Съюза към Конвенция № 108.

(7)

Съюзът не може да подпише или да ратифицира протокола за изменение, тъй като в Конвенция № 108 е предвидено, че страни по нея могат да бъдат само държави.

(8)

Следователно държавите членки следва да бъдат упълномощени да ратифицират протокола за изменение, като действат съвместно в интерес на Съюза, доколкото разпоредбите на посочения протокол попадат в рамките на изключителната компетентност на Съюза,

(1)

Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасността, сигурността и обслужването по време на футболни срещи и други спортни прояви (наричана по-долу „конвенцията“) е съставена в Сен Дени на 3 юли 2016 г. и е открита за подписване и ратифициране от същата дата.

(2)

Конвенцията има за цел да осигури безопасна, сигурна и гостоприемна среда по време на футболни срещи и други спортни прояви.

(3)

Член 11, параграфи 2, 3 и 4 от конвенцията, който има за предмет националните футболни информационни звена, може да засегне общите правила или да промени техния обхват по смисъла на член 3, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като тези разпоредби съвпадат с някои от задълженията, съдържащи се в Решение 2002/348/ПВР на Съвета (2).

(4)

Подкрепата на Съюза за конвенцията е важна за борбата с насилието, свързано със спортни прояви, и ще допълни вече положените усилия в тази област чрез подкрепата на проекти в рамките на посветената на спорта глава от програма „Еразъм+“, създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(5)

Съюзът не може да стане страна по конвенцията, тъй като страни по нея могат да бъдат само държави.

(6)

Поради това държавите членки следва да бъдат оправомощени да подпишат и ратифицират конвенцията, като действат съвместно в интерес на Съюза, по отношение на частите на конвенцията, попадащи в изключителната компетентност на Съюза.

(7)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани с Решение 2002/348/ПВР и поради това вземат участие в приемането на настоящото решение.

(8)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 се предвижда механизъм за гарантиране на съгласуваност между установените от Съюза правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби и тези на трети държави в приложното поле на посочения регламент. Комисията е оправомощена да приема решения за еквивалентност, с които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Чрез предоставянето на статут на еквивалентност се избягва прилагането на дублиращи се или противоречащи си правила. Освен това предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигане на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

С член 11, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), се установяват правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейл и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените параграфи се определят задълженията за оценка и разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е равностойна на предвидената в този регламент; освен това правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби следва да се изпълняват ефективно и да се прилагат по справедлив и ненарушаващ конкуренцията начин, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава. Поради това целта на настоящата оценка на еквивалентността е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Япония гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-високо равнище на риска и следователно не създават неприемливи равнища на системен риск за Съюза.

(4)

На 1 септември 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари („ЕОЦКП“) относно правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби в Япония (4) включително, наред с другото, приложимите техники за намаляване на операционния риск за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК. В своето техническо становище ЕОЦКП установи, че няма правно обвързващи изисквания по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договор за извънборсови деривати, условията за извършване на съгласуване на портфейл, извършването на компресиране на портфейл, оценката на портфейл и задължението за разрешаване на спорове или за размяна на обезпечения между контрагентите по договори за извънборсови деривати в Япония. ЕОЦКП също така отбеляза, че еквивалентността между режимите за двустранни допълнителни обезпечения не е могла да бъде оценена своевременно, тъй като по това време все още не са били разработени техническите стандарти, с които се установяват правилата относно двустранните допълнителни обезпечения в Съюза.

(5)

При своята оценка Комисията взе под внимание техническото становище на ЕОЦКП, както и междувременно настъпилите промени в нормативната уредба. Настоящото решение се основава не само на сравнителен анализ на приложимите в Япония правни, надзорни и правоприлагащи изисквания, но и на оценка на резултатите от тези изисквания, както и на тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Приложимите в Япония правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби за договорите за извънборсови деривати са изложени в Закона за финансовите инструменти и фондовата борса, № 25 от 1948 г. („FIEA“), и се прилагат за работещите с финансови инструменти бизнес оператори („FIBO“) и регистрираните финансови институции („RFI“), които включват регулирани банки, кооперации, застрахователни дружества, пенсионни фондове и инвестиционни фондове. Японската агенция по финансовите услуги („JFSA“) има широки правомощия за прилагане на FIEA и разполага с Наредба на Министерския съвет, Насоки за надзор и Публични уведомления (наричани заедно „правилата на Япония за извънборсовите деривати“). JFSA разполага с компетентност по отношение на извънборсовите деривати по смисъла на член 2, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с изключение на извънборсовите деривати върху стоки, които са под юрисдикцията на японското Министерство на икономиката, търговията и промишлеността („METI“) и японското Министерство на земеделието, горското стопанство и рибарството („MAFF“).

(7)

Предвидените в правилата на Япония за извънборсовите деривати техники за намаляване на операционния риск за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, продължават да бъдат недостатъчни в сравнение със задълженията, предвидени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013, по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договор за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейл и условията, при които портфейлите се съгласуват. Поради това настоящото решение следва да обхваща само правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби относно задълженията за оценка и разрешаване на спорове, предвидени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013, както и разпоредбите относно изискванията за допълнително обезпечение, предвидени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251.

(8)

По отношение на изискванията за оценка на трансакциите и за разрешаване на спорове, приложими за извънборсовите деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, правилата на Япония за извънборсовите деривати съдържат подобни задължения като предвидените в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012. По-специално, раздел IV-2-4 от Насоките за надзор съдържа конкретни изисквания за разрешаването на спорове, приложими по отношение на договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, а в член 123 от Наредбата на Министерски съвет се определят изискванията за извършване на ежедневни оценки за целите на размяната на допълнителни обезпечения.

(9)

Що се отнася до допълнителните обезпечения за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, правно обвързващите изисквания на Япония се състоят от набор от приети от JFSA окончателни разпоредби, публикувани на 31 март 2016 г. и влезли в сила на 1 септември 2016 г. Тези разпоредби се състоят от Наредба № 52 на Министерския съвет от 6 август 2007 г. относно работещите с финансови инструменти предприятия, включително допълнителните разпоредби, Съобщения № 15, 16 и 17 от 31 март 2016 г. и № 33 от 25 август 2017 г. на Агенцията по финансовите услуги, преразгледаните Цялостни насоки за надзора на големите банки и др., преразгледаните Цялостни насоки за надзора на малките, средните и регионалните финансови институции, преразгледаните Цялостни насоки за надзора на кооперативните банки, преразгледаните Цялостни насоки за надзора на работещите с финансови инструменти бизнес оператори и др., преразгледаните Цялостни насоки за надзора на застрахователните дружества и преразгледаните Цялостни насоки за надзора на дружествата за доверително управление и др. Правилата, приложими за извънборсовите деривати върху стоки под юрисдикцията на METI и MAFF, възпроизвеждат набора от приети от JFSA окончателни разпоредби (наричани заедно „правилата на Япония за допълнителното обезпечение“).

(10)

Както е посочено в правилата на Япония за допълнителното обезпечение, финансовите институции, които за определен период от време имат обща условна стойност на главницата по извънборсови деривати, не по-малка от 300 млрд. JPY, трябва да разменят ежедневно вариационен маржин съгласно FIEA, докато финансовите институции под този праг трябва да разменят вариационен маржин „достатъчно често“. Тъй като в Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква всички контрагенти по трансакции с извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, да разменят вариационен маржин ежедневно, настоящото решение следва да се обвърже с условието за ежедневна размяна на вариационен маржин за трансакции, извършени с FIBO и RFI, чиято средна обща условна стойност на главницата по извънборсови деривати за едногодишен период, от месец април две години преди годината, през която се изисква изчислението (или една година, ако изчислението е през декември), е под 300 млрд. JPY.

(11)

Подобно на изискванията, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, съгласно правилата на Япония за допълнителното обезпечение всички финансови институции, които обобщават условните стойности на извънборсовите деривати, за които не е извършен клиринг, извънборсовите деривати върху стоки, за които не е извършен клиринг, и валутните форуърди и валутните суапове със сетълмент с физическа доставка на консолидирана група, с изключение на вътрешногруповите трансакции, за месеците март, април и май една година преди годината, през която изчислението надвишава 1.1 трилиона JPY, трябва да разменят подробна информация за първоначалния маржин. Правилата на Япония за допълнителното обезпечение предвиждат също така комбиниран минимален размер на прехвърляемите средства за първоначалните и вариационните маржини от 70 млн. JPY, докато прагът по член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 е 500 000 EUR. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези валути, тези размери следва да се считат за еквивалентни.

(12)

Правилата на Япония за допълнителното обезпечение се прилагат за почти всички договори за извънборсови деривати в съответствие с определението в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с изключение на валутните форуърди и валутните суапове със сетълмент с физическа доставка, за които липсват изисквания по правилата на Япония за допълнителното обезпечение. Валутните трансакции, свързани с размяна на плащания по главница посредством кръстосани валутни суапове, са освободени от изискванията за първоначален маржин. Освен това правилата на Япония за допълнителното обезпечение не предвиждат каквото и да било специално третиране за структурирани продукти, включително покрити облигации и секюритизации. Съгласно условията по Регламент (ЕС) № 648/2012 само валутните суапове и валутните форуърди са освободени от изискванията за първоначален маржин, а само дериватите, свързани с покрити облигации за целите на хеджирането, са освободени от всички изисквания за допълнително обезпечение. Поради това настоящото решение следва да се прилага само за договорите за извънборсови деривати, които подлежат на изискванията за допълнително обезпечение по Регламент (ЕС) № 648/2012 и правилата на Япония за допълнителното обезпечение.

(13)

Изискванията в правилата на Япония за допълнителното обезпечение по отношение на изчисляването на първоначалния маржин са еквивалентни на изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012. Подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, определен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, правилата на Япония за допълнителното обезпечение позволяват използването на стандартизиран модел, еквивалентен на определения в горепосоченото приложение. Като алтернатива, за целите на изчисляването на първоначалния маржин могат да бъдат използвани вътрешни модели или модели на трета страна, ако тези модели съдържат някои специфични параметри, включително минималните доверителни интервали и рисковите маржин периоди, както и някои данни за минали периоди, включително кризисни периоди. Контрагентите трябва да уведомят JFSA, METI или MAFF, в зависимост от случая, за намерението си да използват тези вътрешни модели или модели на трети страни и да оповестяват всички необходими допускания, хипотези и промени в тях.

(14)

Изискванията в правилата на Япония за допълнителното обезпечение по отношение на допустимото обезпечение и на начините, по които обезпечението се държи и отделя, са еквивалентни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Правилата на Япония за допълнителното обезпечение съдържат и еквивалентен списък с допустими обезпечения и изискват от FIBO и RFI да диверсифицират в разумна степен обезпечението, което събират, включително чрез ограничаване на ценните книжа с ниска ликвидност, за да се избегне концентрация на обезпечението. Изискванията в правилата на Япония за допълнителното обезпечение, които са приложими по отношение на оценката на обезпечението, са подобни на изискванията, определени в член 19 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251.

(15)

По отношение на еквивалентното равнище на защита на професионалната тайна в Япония съхраняваната от JFSA информация е подчинена на политиката на JFSA за информационна сигурност, а за служителите на JFSA се прилага Законът за националната публична служба, който забранява на служителите да разкриват информация, която им е станала известна при изпълнението на задълженията им. Следователно както Законът за националната публична служба, така и политиката на JFSA за информационна сигурност дават гаранции за запазването на професионалната тайна, включително за защитата на търговски тайни, споделени от компетентните органи с трети страни, като тези гаранции са еквивалентни на посочените в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това следва да се счита, че Законът за националната публична служба заедно с политиката на JFSA за информационна сигурност осигуряват еквивалентно равнище на защита по отношение на професионалната тайна като предвиденото в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

На последно място, по отношение на ефективното изпълнение и правоприлагане по справедлив и ненарушаващ конкуренцията начин с цел да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава, JFSA разполага с широки правомощия за разследване и надзор, за да оцени спазването на изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК. JFSA може да предприеме широк набор от надзорни мерки, за да предотврати нарушение на приложимите изисквания, като например нареждане за подобряване на дейността въз основа на член 51 от FIEA и други надзорни мерки въз основа на член 52 от FIEA. Поради това следва да се счита, че тези мерки осигуряват по справедлив и ненарушаващ конкуренцията начин ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно правилата на Япония за извънборсовите деривати, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане.

(17)

Настоящото решение се основава на свързаните с договорите за извънборсови деривати правно обвързващи изисквания, приложими към момента на приемането му. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, следва да продължи редовно да наблюдава развитието на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и тяхното последователно и ефективно прилагане по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. Това не следва да засяга възможността за отделен преглед по всяко време от страна на Комисията, когато съответните промени налагат тя да преразгледа предоставения с настоящото решение статут на еквивалентност. Това преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(18)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

(1)

Общата сума на годишните надзорни такси, налагани съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1163/2014 (ЕЦБ/2014/41), следва да покрива, но без да надхвърля, направените от Европейската централна банка (ЕЦБ) разноски, свързани с надзорните ѝ задачи, през съответния период на таксуване. Тези разноски се състоят от разходи, които са пряко свързани с надзорните задачи на ЕЦБ, като например разходи за прекия надзор над значимите лица, наблюдението на надзора над по-малко значимите лица и осъществяването на хоризонталните задачи и специализираните услуги. Те също така включват разходи, които не са пряко свързани с надзорните задачи на ЕЦБ, като например разходи за услугите, предоставени от подпомагащите структурни звена на ЕЦБ, включително сграден фонд, управление на човешките ресурси, административни услуги, бюджетиране и контрол, счетоводство, правни услуги, услуги в областта на комуникациите и превода, вътрешен одит, услуги в областта на статистиката и информационните технологии.

(2)

За да се изчислят годишните надзорни такси, дължими по отношение на значимите поднадзорни лица и значимите поднадзорни групи, както и по отношение на по-малко значимите поднадзорни лица и по-малко значимите поднадзорни групи, общата сума на разходите следва да се раздели въз основа на разпределението на разноските към съответните функционални звена, които извършват прекия надзор над значимите поднадзорни лица и значимите поднадзорни групи и непрекия надзор над по-малко значимите поднадзорни лица и по-малко значимите поднадзорни групи.

(3)

Общата сума на годишните надзорни такси за 2019 г. следва да се изчисли като сбор от: а) прогнозните годишни разходи по надзорните задачи за 2019 г., изчислени въз основа на одобрения бюджет на ЕЦБ за 2019 г., и като се вземат предвид всякакви известни към момента на приемане на решението промени в прогнозните годишни разходи, които се очаква да бъдат направени от ЕЦБ; и б) излишъка или дефицита за 2018 г.

(4)

Излишъкът или дефицитът следва да се определи чрез приспадане на действителните годишни разходи по надзорните задачи, направени през 2018 г., както са отразени в годишния отчет за 2018 г. (3), от прогнозните годишни разходи, заложени за 2018 г., както са изложени в приложението към Решение (ЕС) 2018/667 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2018/12) (4).

(5)

В съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1163/2014 (ЕЦБ/2014/41) в прогнозните годишни разходи по надзорните задачи за 2019 г. следва да бъдат взети предвид и сумите от такси, отнасящи се до предходни периоди на таксуване, които не са били събираеми, получените плащания за лихви в съответствие с член 14 и сумите, получени или възстановени в съответствие с член 7, параграф 3 от същия регламент, ако има такива,