25.2.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 55/1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/320 НА КОМИСИЯТА

от 12 декември 2018 година

за допълнение на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на съществените изисквания, посочени в член 3, параграф 3, буква ж) от посочената директива, за да се гарантира определянето на местоположението на лицата, които осъществяват спешни повиквания от мобилни устройства

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (1), и по-специално член 3, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Както е посочено в съображение 14 от Директива 2014/53/ЕС, радиосъоръженията може да спомогнат за осигуряване на достъп до службите за спешно реагиране и поради това в съответните случаи следва да се проектират така, че да притежават характеристиките, необходими за достъп до тези служби.

(2)

Системата, създадена по програма „Галилео“ въз основа на Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2), представлява глобална навигационна спътникова система (ГНСС), изцяло притежавана и контролирана от Съюза, която осигурява изключително точна услуга за позициониране под граждански контрол. Системата „Галилео“ може да се използва в комбинация с други ГНСС.

(3)	В Космическата стратегия за Европа (3), приета през 2016 г., се обявяват мерки за въвеждане на използването на услугите за позициониране и навигация на „Галилео“ в мобилните телефони.

(4)

В заключенията си от 5 декември 2017 г. (4) Съветът подкрепя развитието на силен пазар на космически приложения и услуги надолу по веригата и подчертава, че следва да бъдат взети адекватни мерки, в т.ч. по целесъобразност регулаторни мерки, за да се постигне пълна съвместимост на продаваните устройства в Съюза със системата „Галилео“ и да се насърчи въвеждането на световния пазар на устройства, готови за работа с „Галилео“.

(5)

В Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) се предвижда въвеждането на единния европейски номер за спешни повиквания („112“) в целия Съюз и държавите членки се задължават да гарантират, че предприятията, които предоставят на крайните потребители електронна съобщителна услуга, позволяваща да се извършват повиквания към номер или номера в националния номерационен план, предоставят на службите за спешни повиквания информация за местоположението на лицето, което осъществява повикване поне на единния европейски номер за спешни повиквания „112“.

(6)	Мобилните телефони с повишени изчислителни възможности („мобилни устройства“) представляват категорията далекосъобщително радиосъоръжение, което най-често се използва в Съюза за осъществяване на повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“.

(7)

Степента на прецизност при определяне на местоположението на радиосъоръжението, което осъществява достъп до службите за спешно реагиране, играе ключова роля, за да се гарантира, че изискваният достъп до тези служби е ефективен. Понастоящем местоположението на лицето, което осъществява спешно повикване от мобилно устройство, се установява като се използва идентификационния номер на клетката въз основа на зоната на покритие на базовата станция, обслужваща мобилното устройство. Зоната на покритие на една базова станция варира от 100 метра до няколко километра. В някои случаи, по-специално в планините, градовете и големите сгради, това може да доведе до значителни грешки при определяне на местоположението на лицата, които осъществяват повикване при спешни случаи.

(8)

Идентифициране на местоположението на лицето, което осъществява повикване, въз основа на идентификационния номер на клетката, допълнено с информация от безжичните локални мрежи и ГНСС, позволява много по-точно определяне на неговото местоположение и позволява предприемане на по-бързи и по-ефективни спасителни действия, както и оптимизиране на ресурсите.

(9)	Решения за определяне на местоположението на лице, което осъществява повикване, основаващи се на позициониране чрез ГНСС, вече бяха въведени в осем държави членки и някои трети държави.

(10)	Що се отнася до бордовите системи eCall, основаващи се на услугата 112, Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета (6) вече изисква приемниците в тези системи да бъдат съвместими с услугите за позициониране, предоставяни от системите „Галилео“ и EGNOS.

(11)

Поради изложените причини мобилните устройства следва също така да попадат в категорията на радиосъоръженията, които поддържат определени характеристики, осигуряващи достъп до службите за спешно реагиране, посочени в член 3, параграф 3, буква ж) от Директива 2014/53/ЕС. Новите мобилни устройства следва да могат да предоставят достъп до информация за местоположението от безжичните локални мрежи и ГНСС в случай на спешни повиквания, а функционалността за определяне на местоположението следва да е съвместима с услугите, предоставяни от програмата „Галилео“, и да си взаимодейства с тях.

(12)

Директива 2014/53/ЕС се ограничава до определяне на съществените изисквания. С цел улесняване на оценяването на съответствието с тези изисквания в нея се предвижда презумпция за съответствие на радиосъоръженията, които изпълняват изискванията на доброволните хармонизирани стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7) с цел определяне на подробни технически спецификации по отношение на тези изисквания.

(13)	Европейският комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) бяха приканени да изготвят хармонизирани стандарти за радиосъоръженията (М/536) (8) в подкрепа на прилагането на член 3 от Директива 2014/53/ЕС.

(14)

На икономическите оператори следва да се предостави достатъчно време, за да извършат необходимите адаптирания на мобилните устройства, които възнамеряват да пускат на пазара. Нищо в настоящия регламент не следва да се тълкува като възпрепятстващо икономическите оператори да го спазват от датата на влизането му в сила.

(15)	Комисията проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, по време на подготвителната работа по мерките, изложени в настоящия регламент, и се консултира с експертната група по космическата политика по време на нейните заседания на 14 ноември 2017 г. и 14 март 2018 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Съществените изисквания, посочени в член 3, параграф 3, буква ж) от Директива 2014/53/ЕС, се прилагат за мобилни телефони с характеристики, подобни на тези на компютър по отношение на способността им да обработват и съхраняват данни.

2. Съответствието с параграф 1 се гарантира чрез технически решения за приемането и обработването на данни от безжични локални мрежи (Wi-Fi) и данни от глобални навигационни спътникови системи, които са съвместими, включително на оперативно ниво, най-малко със системата „Галилео“, посочена в Регламент (ЕС) № 1285/2013, както и за предоставянето на тези данни с цел тяхното предаване в случай на спешни повиквания.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 17 март 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2018 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62.

(2) Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1).

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Космическа стратегия за Европа (COM(2016) 705 final).

(4) Заключения на Съвета от 5 декември 2017 г. относно „Междинна оценка на програмите „Галилео“ и EGNOS и на дейността на Европейската агенция за ГНСС“, 15435/17.

(5) Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51).

(6) Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 77).

(7) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).

(8) Решение за изпълнение C(2015) 5376 final на Комисията от 4 август 2015 г. относно искане за стандартизация до Европейския комитет за стандартизация в електротехниката и до Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията по отношение на радиосъоръженията в подкрепа на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

25.2.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 55/7

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/322 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 31 януари 2019 година

за делегирането на правомощието за приемане на решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ЕЦБ/2019/4)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (1), и по-специално член 4, параграф 1, букви г) и д), член 4, параграф 3 и член 9, параграф 1 от него,

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/933 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. относно общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения по отношение на правните инструменти във връзка с надзорните задачи (ЕЦБ/2016/40) (2), и по-специално член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

На основание член 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 Европейската централна банка (ЕЦБ) изпълнява изключителната задача да упражнява надзор върху кредитните институции с цел да осигури последователното прилагане на надзорните стандарти, да насърчава финансовата стабилност и да осигури равнопоставеност.

(2)	Съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 ЕЦБ трябва да прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспонирането им.

(3)

Съгласно член 9, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1024/2013 с оглед на изпълнението на възложените ѝ задачи ЕЦБ има всички правомощия и задължения, изложени в Регламент (ЕС) № 1024/2013, и всички правомощия и задължения, които компетентните органи имат съгласно приложимото право на Съюза. Компетентността на ЕЦБ обхваща упражняването на надзорни правомощия, предоставени на основание националното право, които не са изрично предвидени в правото на Съюза, доколкото те попадат в рамките на задачите по член 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и служат за изпълнението на надзорна функция. В качеството си на компетентен орган всяка година ЕЦБ трябва да приема значителен брой решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право.

(4)

С цел да се улесни процесът на вземане на решения, е необходимо решение за делегиране на приемането на тези решения. Съдът на Европейския съюз приема, че делегирането на власт е необходимо, за да може институцията, която трябва да приема значителен брой решения, да изпълнява задачите си. В същия дух Съдът признава необходимостта от създаването на условия, които позволяват на органите за вземане на решения да изпълняват функциите си, за принцип, присъщ на всички институционални системи (3).

(5)	Делегирането на правомощия за вземане на решения следва да бъде ограничено и пропорционално, а обхватът му — ясно определен.

(6)

В Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) са уредени процедурата за приемане на решения за делегиране в областта на надзора и лицата, на които могат да бъдат делегирани правомощия за вземане на решения. Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) не засяга упражняваните от ЕЦБ надзорни задачи и компетентността на Надзорния съвет да предлага на Управителния съвет цялостни проекти на решения.

(7)

Ако посочените в настоящото решение критерии за приемане на делегирани решения не са изпълнени, решенията следва да бъдат приемани съгласно процедурата при липса на възражения, посочена в член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2 (4). Освен това процедурата при липса на възражения следва да се използва и ако ръководителите на работни звена имат опасения относно изпълнението на критериите за оценка за решенията за упражняване на национални правомощия поради сложността на оценката.

(8)

Надзорните решения на ЕЦБ могат да бъдат предмет на административен преглед по член 24 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и съобразно предвиденото в Решение ЕЦБ/2014/16 (5). В случай на административен преглед Надзорният съвет следва да вземе предвид становището на Административния съвет за преглед и представя на Управителния съвет нов проект на решение за приемане съгласно процедурата при липса на възражения,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1)	„решения за упражняване на национални правомощия“ са решенията, взети от ЕЦБ при упражняването на надзорните ѝ правомощия, предоставени на основание националното право, които не са изрично предвидени в правото на Съюза;

„придобиване на дялово участие“ е придобиването на пряко или непряко капиталово участие или права на глас в друго дружество, включително в резултат от създаването на ново дружество, което не представлява придобиване на квалифицирано дялово участие по смисъла на член 22 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6);

„сливане“ е: а) операция, при която едно или повече дружества при прекратяването на дейността си със или без ликвидация прехвърлят всичките си активи и пасиви на съществуващо дружество или на ново дружество срещу емитирането в полза на акционерите на ценни книжа или акции, представляващи капитала на съществуващото дружество или на новото дружество; или б) друга сделка, която представлява сливане съгласно приложимото национално право;

4)	„отделяне“ е: а) операция, при която едно или повече дружества отделят част от активите и пасивите си и образуват ново дружество, което притежава тези активи и пасиви; или б) всяка друга сделка, която представлява отделяне съгласно приложимото националното право;

5)	„трета държава или територия“ е държава или територия извън Европейското икономическо пространство;

6)	„свързано лице“ е физическо лице, което е свързано с кредитна институция или близък член на семейството му, или юридическо лице, което е свързано с кредитна институция в съответствие с приложимото национално право;

7)	„решение от ПНПО“ означава решението, което е прието от ЕЦБ въз основа на член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 след годишния процес за надзорен преглед и оценка по смисъла на член 97 от Директива 2013/36/ЕС;

8)	„отношение на ликвидно покритие“ (ОЛП) е отношението, описано в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (7);

„равностойни надзорни и регулаторни стандарти“ са надзорните и регулаторни изисквания или мерки, прилагани от трета държава или територия, признати от Европейската комисия за равностойни на прилаганите в Съюза в съответствие с член 107, параграф 4 и член 114, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8). Третите държави и територии са посочени в приложения I и IV към Решение за изпълнение на Комисията 2014/908/ЕС (9);

10)	„решение за делегиране“ и „делегирано решение“ имат същото значение, както в член 3, съответно точки 2 и 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40);

11)	„ръководители на работни звена“ са ръководителите на работни звена в ЕЦБ, на които е делегирано правомощието да приемат решения за упражняване на национални правомощия;

12)	„процедура при липса на възражения“ е процедурата, посочена в член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2;

13)

„отрицателно решение“ е решение, което не предоставя или не предоставя напълно разрешението, поискано от значимо поднадзорно лице. Решение с допълнителни разпоредби, като например условия или задължения, се счита за отрицателно решение, освен ако допълнителните разпоредби: а) осигуряват, че поднадзорното лице изпълнява изискванията на съответното национално право, и са договорени писмено; или б) само потвърждават едно или повече от съществуващите изисквания, на които институцията трябва да отговаря съгласно съответните разпоредби на националното право, или с тях се изисква информация относно изпълнението на едно или повече от тези изисквания;

14)	„значимо поднадзорно лице“ е значимо поднадзорно лице съгласно определението в член 2, точка 16 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (10);

15)	„клон“ е клонът съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 17 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

16)	„представителство“ е офис, който насърчава или подпомага дейността на поднадзорното лице, но не осъществява дейност на кредитна институция;

17)	„неосновни спомагателни услуги“ са административни услуги, услуги по обслужване на клиентите, услуги по събиране на дългове, услуги във връзка с електронни подписи или други подобни услуги във връзка с осъществяването на дейността на кредитна институция;

18)	„ръководство на ЕЦБ“ е всеки документ, приет от Управителния съвет по предложение на Надзорния съвет и публикуван на страницата на ЕЦБ, който предоставя насоки във връзка с начина, по който ЕЦБ тълкува правните изисквания.

Член 2

Предмет и приложно поле

1. С настоящото решение се определят критериите, съгласно които на ръководителите на работни звена в ЕЦБ се делегират правомощия за вземане на решения във връзка с приемането на решения за упражняване на национални правомощия.

2. Делегирането на правомощия за вземане на решения не засяга надзорната оценка, която ще се извърши за целите на вземането на решения за упражняване на национални правомощия.

Член 3

Делегиране на решения за упражняване на национални правомощия

1. В съответствие с член 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) Управителният съвет делегира на ръководителите на работни звена в ЕЦБ, определени от Изпълнителния съвет съгласно член 5 от посоченото решение, правомощието да приемат решения за упражняване на национални правомощия във връзка със следното: а) придобиване на дялови участия; б) придобиване на активи или пасиви; в) продажба на дялови участия; г) продажба на активи или пасиви; д) сливане; е) отделяне; ж) операции в трети държави или територии; з) възлагане на услуги на външни изпълнители; и) изменения на учредителни актове; й) назначаване на външни одитори; к) предоставяне на кредити на свързани лица.

2. Решенията за упражняване на национални правомощия, посочени в параграф 1, се приемат с делегирано решение, ако са изпълнени критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 4—14.

3. Не се допуска приемането на решения за упражняване на национални правомощия посредством делегирано решение, ако съгласно националното право се изисква надзорно одобрение на стратегическите мерки на кредитните институции или ако сложността на оценката налага те да бъдат приети съгласно процедурата при липса на възражения.

4. Делегирането на правомощия за вземане на решения се прилага при приемането на надзорни решения и при одобрението на положителните оценки от ЕЦБ в случаите, в които съгласно националното право не се изисква надзорно решение.

5. Не се допуска приемането на отрицателни решения посредством делегирани решения.

6. В случаите, в които не се допуска решението да бъде прието посредством делегирано решение, то се приема съответствие с процедурата при липса на възражения.

Член 4

Критерии за приемане на делегирани решения за придобиване на дялово участие

1. Решенията за одобрение на придобиването на дялово участие от значимо поднадзорно лице в кредитни институции или некредитни институции се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)

въздействието върху собствения капитал на придобиващото значимо поднадзорно лице е ограничено, което означава, че:

след придобиването собственият капитал надвишава и се очаква да продължава да надвишава съвкупността от изискванията, установени в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, собствения капитал, който се изисква да бъде държан в съответствие с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС и насоките за капитала по стълб 2, посочени в последното налично решение от ПНПО; и

ii)	въздействието на намаляването върху съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капитала от първи ред и съотношението на обща капиталова адекватност е под 100 базисни пункта;

б)

въздействието върху ликвидността на придобиващото значимо поднадзорно лице е ограничено, което означава, че:

i)	ОЛП продължава да бъде над 110 % и е над ликвидните изисквания, посочени в последното налично решение от ПНПО, ако те са по-високи от изискуемото минимално ОЛП;

ii)	на консолидирано равнище ОЛП не намалява с повече от 50 %;

в)	лицето, в което се придобива дяловото участие, се намира в държава — членка на Съюза или на Европейското икономическо пространство, или в трета държава или територия с равностойни надзорни и регулаторни стандарти.

2. Оценката на придобиването на дялово участие се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 5

Критерии за приемане на делегирани решения за придобиване на активи или пасиви

1. Решенията за одобрение на придобиването на активи или пасиви от значимо поднадзорно лице в кредитни институции или некредитни институции се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)

въздействието върху собствения капитал на придобиващото значимо поднадзорно лице в резултат от придобиването е ограничено, което означава, че:

ii)	въздействието на намаляването върху съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капитала от първи ред и съотношението на обща капиталова адекватност е под 100 базисни пункта;

б)

въздействието върху ликвидността на придобиващото значимо поднадзорно лице в резултат от придобиването е ограничено, което означава, че:

i)	ОЛП продължава да бъде над 110 % и е над ликвидните изисквания, посочени в последното налично решение от ПНПО, ако те са по-високи от изискуемото минимално ОЛП; и

ii)	на консолидирано равнище ОЛП не намалява с повече от 50 %;

в)	стойността на активите и пасивите, които се придобиват, не надхвърля 25 % от общите активи на придобиващото значимо поднадзнорно лице на индивидуално равнище.

2. Оценката на придобиването на активи или пасиви се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 6

Критерии за приемане на делегирани решения за продажба на дялово участие

1. Решенията за одобрение на продажбата на дялово участие от значимо поднадзорно лице се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)

въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице – продавач е ограничено, което означава, че:

след продажбата собственият капитал надвишава и се очаква да продължава да надвишава съвкупността от изискванията, установени в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, собствения капитал, който се изисква да бъде държан в съответствие с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС и насоките за капитала по стълб 2, посочени в последното налично решение от ПНПО; и

ii)	въздействието на намаляването върху съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капитала от първи ред и съотношението на обща капиталова адекватност е под 100 базисни пункта;

б)

въздействието върху ликвидността на значимото поднадзорно лице – продавач е ограничено, което означава, че:

i)	ОЛП продължава да бъде над 110 % и е над ликвидните изисквания, посочени в последното налично решение от ПНПО, ако те са по-високи от изискуемото минимално ОЛП; и

ii)	на консолидирано равнище ОЛП не намалява с повече от 50 %.

2. Оценката на продажбата на дялово участие се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 7

Критерии за приемане на делегирани решения за продажба на активи или пасиви

1. Решенията за одобрение на продажбата на активи или пасиви от значимо поднадзорно лице се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)

въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице – продавач в резултат от продажбата на активи или пасиви е ограничено, което означава, че:

ii)	въздействието на намаляването върху съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капитала от първи ред и съотношението на обща капиталова адекватност е под 100 базисни пункта;

б)

въздействието върху ликвидността на значимото поднадзорно лице – продавач в резултат от продажбата на активи или пасиви е ограничено, което означава, че:

i)	ОЛП продължава да бъде над 110 % и е над ликвидните изисквания, посочени в последното налично решение от ПНПО, ако те са по-високи от изискуемото минимално ОЛП; и

ii)	на консолидирано равнище ОЛП не намалява с повече от 50 %;

в)	стойността на активите или пасивите, които се продават, не надхвърля 25 % от общите активи на значимото поднадзорно лице – продавач на индивидуално равнище.

2. Оценката на продажбата на активи или пасиви се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 8

Критерии за приемане на делегирани решения за сливане

1. Решенията за одобрение на сливане, в което участва поне едно значимо поднадзорно лице, се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)

въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице, създадено в резултат от сливането, е ограничено, което означава, че:

след сливането собственият капитал надвишава и се очаква да продължава да надвишава съвкупността от изискванията, установени в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, собствения капитал, който се изисква да бъде държан в съответствие с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС и, ако е приложимо, насоките за капитала по стълб 2, посочени в последното налично решение от ПНПО; и

ii)	въздействието на намаляването върху съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капитала от първи ред и съотношението на обща капиталова адекватност е под 100 базисни пункта;

б)

въздействието върху ликвидността на значимото поднадзорно лице, създадено в резултат от сливането, е ограничено, което означава, че:

i)	ОЛП продължава да бъде над 110 % и е над ликвидните изисквания, посочени в последното налично решение от ПНПО, ако те са по-високи от изискуемото минимално ОЛП; и

ii)	на консолидирано равнище ОЛП не намалява с повече от 50 %;

в)	структурата на управление на значимото поднадзнорно лице, създадено в резултат от сливането, не поражда опасения от надзорна гледна точка.

2. Делегирането на правомощия за вземане на решения на ръководителите на работни звена е недопустимо в следните случаи:

а)	сливане между едно значимо поднадзорно лице и друго лице, което не принадлежи към групата на значимото поднадзорно лице; или

б)	трансгранично сливане между значими поднадзорни лица, които принадлежат към същата група.

3. Оценката на сливането се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 9

Критерии за приемане на делегирани решения за отделяне

1. Решенията за одобрение на отделяне, в което участва поне едно значимо поднадзорно лице, се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)

въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице или значимите поднадзорни лица, създадени в резултат от отделянето, е ограничено, което означава, че:

след отделянето собственият капитал надвишава и се очаква да продължава да надвишава съвкупността от изискванията, установени в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, собствения капитал, който се изисква да бъде държан в съответствие с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС и, ако е приложимо, насоките за капитала по стълб 2, посочени в последното налично решение от ПНПО; и

ii)	въздействието на намаляването върху съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капитала от първи ред и съотношението на обща капиталова адекватност е под 100 базисни пункта;

б)

въздействието върху ликвидността на значимото поднадзорно лице или значимите поднадзорни лица, създадени в резултат от отделянето, е ограничено, което означава, че:

i)	ОЛП продължава да бъде над 110 % и е над ликвидните изисквания, посочени в последното налично решение от ПНПО, ако те са по-високи от изискуемото минимално ОЛП; и

ii)	на консолидирано равнище ОЛП не намалява с повече от 50 %;

в)	структурата на управление на значимото поднадзнорно лице или значимите поднадзорни лица, създадени в резултат от отделянето, не поражда опасения от надзорна гледна точка.

а)	отделяне, което води до създаването на друго лице, което не принадлежи към групата на значимото поднадзорно лице; или

б)	отделяне, което води до създаването на лице в друга държава или територия, различна от тази, в която е установено значимото поднадзорно лице.

3. Оценката на отделянето се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 10

Критерии за приемане на делегирани решения за операции в трети държави или територии

1. Решенията за одобрение на откриване на клон от значимо поднадзорно лице в трета държава или територия се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)	клонът е открит в трета държава или територия с равностойни надзорни и регулаторни стандарти;

б)	общите активи на клона съгласно прогнозата в програмата за дейност не надхвърлят 10 % от общите активи на значимото поднадзорно лице; и

в)	клонът извършва сделки, които се изпълняват предимно в третата държава или територия, в която той е открит.

2. С делегирано решение се вземат решения за следните операции на значимото поднадзорно лице:

а)	закриване на клон;

б)	промяна в структурата на клон;

в)	откриването или закриването на представителство; и

г)	предоставянето на банкови услуги в трета държава или територия без установяването на физическо присъствие там под формата на клон или дъщерно дружество,

освен ако съответните операции са предприети в държава от списъка в приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията (11).

3. Оценката на операциите в трети държави или територии се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 11

Критерии за приемане на делегирани решения за възлагане на услуги на външни изпълнители

1. Решенията за одобрение на възлагането на услуги на външни изпълнители от значимо поднадзорно лице се вземат с делегирано решение, ако е изпълнен поне един от следните критерии:

а)	доставчикът на услугите е част от същата група като значимото поднадзорно лице (вътрешногрупово възлагане на услуги на външни изпълнители) и е установен в Съюза; или

б)	доставчикът на услугите е поднадзорно лице, което е установено в Съюза и има разрешение за извършване на услуги като външен изпълнител; или

в)	предмет на възлагането са неосновни спомагателни услуги и доставчикът е установен в Съюза или в Европейското икономическо пространство.

2. Оценката на проектите за възлагане на услуги на външни изпълнители се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 12

Критерии за приемане на делегирани решения за изменение на учредителни актове

1. Решенията за одобрение на изменения на учредителните актове на значимо поднадзорно лице се вземат с делегирано решение в следните случаи:

а)	изменения с чисто формален характер, включително промени на наименованието и адреса;

б)	изменения, с които само се транспонират законови изисквания със законодателен или регулаторен характер;

в)	изменения, с които се изпълнява съдебно или административно решение, или които са направени по искане на ЕЦБ;

г)	изменения на акционерния капитал на значимото поднадзорно лице, ако решението относно собствения капитал, например за класификацията на капиталовите инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред или намаляването на собствения капитал, също е делегирано;

д)	изменения на учредителните актове на дъщерното дружество с оглед на привеждането им в съответствие с учредителните актове на предприятието – майка, ако измененията в последните вече са одобрени от ЕЦБ.

2. Оценката на изменението на учредителните актове се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 13

Критерии за приемане на делегирани решения за назначаване или промяна на външни одитори

1. Решенията за назначаване или промяна на външни одитори на значимо поднадзорно лице се вземат с делегирано решение, ако според приложимото национално право чрез тях се упражнява пруденциален надзор съгласно член 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

2. Делегирането на правомощия за вземане на решения на ръководителите на работни звена е недопустимо в следните случаи: а) решения за замяната на един външен одитор с друг, назначен от компетентния надзорен орган, или б) решения за назначаването на външен одитор по указание на компетентния надзорен орган.

3. Оценката на годността на външните одитори се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 14

Критерии за приемане на делегирани решения за предоставяне на кредити на свързани лица

1. Решенията за одобрение на предоставянето на кредити от значимо поднадзорно лице на свързани лица се вземат с делегирано решение, ако едновременно са изпълнени следните критерии:

а)	общата стойност на експозициите на значимото поднадзорно лице към свързаното лице не надхвърля 5 милиона евро; и

б)

условията, приложими за предоставянето на кредити, не са по-благоприятни от условията, по които се предоставят кредити на клиентите, които не са свързани лица, или поне са сходни с условията, приложими за същия тип сделки, сключени със служителите, които не са свързани лица по отношение на значимото поднадзорно лице.

2. Оценката на предоставянето на кредити на свързани лица се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ и/или становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.

Член 15

Преходна разпоредба

Настоящото решение не се прилага в случаите, в които заявлението за одобрение на действията, посочени в член 3, параграф 1, е подадено до ЕЦБ преди влизането в сила на настоящото решение.

Член 16

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено във Франкфурт на Майн на 31 януари 2019 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI

(1) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(2) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(3) Вж. например решения на Съда от 23 септември 1986 г., AKZO Chemie/Комисия, C-5/85, ECLI:EU:C:1986:328, т. 37 и от 26 май 2005 г., Carmine Salvatore Tralli/Европейска централна банка, C-301/02 P, ECLI: EU:C:2005:306, т. 59.

(4) Решение ЕЦБ/2004/2 от 19 февруари 2004 г. за приемане на Процедурния правилник на Европейската централна банка (ОВ L 80, 18.3.2004 г., стр. 33).

(5) Решение ЕЦБ/2014/16 от 14 април 2014 г. относно създаването на Административен съвет за преглед и установяването на оперативните му правила (ОВ L 175, 14.6.2014 г., стр. 47).

(6) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(7) Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г. (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(9) Решение за изпълнение на Комисията 2014/908/ЕС от 12 декември 2014 г. относно равностойността на надзорните и регулаторните изисквания на някои трети държави и територии за целите на третирането на експозиции съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 155).

(10) Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).

(11) Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (ОВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1).

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 55

Издание на български език	Законодателство	Година 62 25 февруари 2019 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2019/320 на Комисията от 12 декември 2018 година за допълнение на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на съществените изисквания, посочени в член 3, параграф 3, буква ж) от посочената директива, за да се гарантира определянето на местоположението на лицата, които осъществяват спешни повиквания от мобилни устройства	1
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/321 на Комисията от 18 февруари 2019 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1232	4
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2019/322 на Европейската централна банка от 31 януари 2019 година за делегирането на правомощието за приемане на решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ЕЦБ/2019/4)	7
	*	Решение (ЕС) 2019/323 на Европейската централна банка от 12 февруари 2019 година за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ЕЦБ/2019/5)	16