1.2.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 31/1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/157 НА КОМИСИЯТА

от 6 ноември 2018 година

за изменение на приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 относно работната програма за системно проучване на всички съществуващи активни вещества, съдържащи се в биоциди, посочени в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (1), и по-специално член 89, параграф 1, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

В приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията (2), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2017/698 на Комисията (3), се установява списък на съществуващите към 3 февруари 2017 г. комбинации активно вещество/продуктов тип, включени в програмата за преглед на съществуващите активни вещества в биоцидите.

(2)

Идентичността на някои активни вещества, включени в приложение II, които могат да бъдат генерирани in situ, беше отново определена в съответствие с член 13 от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 с цел да бъдат уточнени активните вещества и техните прекурсори, които понастоящем попадат в обхвата на работната програма за системно проучване.

(3)

Всяко лице, което има съответния интерес, имаше възможност да представи нотификация за комбинация от активно вещество и неговите прекурсори, които все още не попадат в обхвата на новата идентичност. Комбинациите активно вещество/продуктов тип, за които е представена нотификация по член 14, параграф 1, буква б) и които Европейската агенция по химикали („Агенцията“) е счела за съответстващи на разпоредбите на член 17, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014, следва да бъдат включени в приложение II към посочения регламент в съответствие с член 18 от него.

(4)

След получаването на декларациите по член 16, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 беше публикувана покана, даваща възможност на лицата, които имат съответния интерес, да представят нотификация за активни вещества от продуктов тип 19, които са се ползвали с дерогацията за храни и фуражи по член 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (4). Комбинациите активно вещество/продуктов тип, за които е представена нотификация по член 16, параграф 5 и които Агенцията е счела за съответстващи на разпоредбите на член 17, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014, следва да бъдат включени в приложение II към посочения регламент в съответствие с член 18 от него.

(5)	Целесъобразно е да се посочат държавите членки, чиито компетентни органи следва да направят оценка на комбинациите активно вещество/продуктов тип, които ще бъдат добавени в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014.

(6)	Комбинациите активно вещество/продуктов тип, за които е прието решение за одобрение или неодобрение след 3 февруари 2017 г., вече не следва да са включени в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014.

(7)	С цел да се отрази настоящата ситуация и от съображения за правна сигурност е целесъобразно да се изготви списък на комбинациите активно вещество/продуктов тип, включени в програмата за преглед на съществуващите активни вещества, съдържащи се в биоциди, към деня на приемане на настоящия регламент.

(8)	Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 6 ноември 2018 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.

(2) Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията от 4 август 2014 г. относно работната програма за системно проучване на всички съществуващи активни вещества, съдържащи се в биоциди, посочени в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 294, 10.10.2014 г., стр. 1).

(3) Делегиран регламент (ЕС) 2017/698 на Комисията от 3 февруари 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 относно работната програма за системно проучване на всички съществуващи активни вещества, съдържащи се в биоциди, посочени в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета, относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 103, 19.4.2017 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (ОВ L 325, 11.12.2007 г., стр. 3).

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОМБИНАЦИИ ВЕЩЕСТВО/ПРОДУКТОВ ТИП, ВКЛЮЧЕНИ В ПРОГРАМАТА ЗА ПРЕГЛЕД КЪМ 6 НОЕМВРИ 2018 Г.

Комбинации активно вещество/продуктов тип, поддържани към 6 ноември 2018 г., с изключение на всякакви други наноматериали, различни от изрично посочените във вписвания 1017 и 1023, и с изключение на генериране in situ на активното вещество, освен когато е изрично посочено с препратката към поддържания прекурсор или прекурсори.

Номер на вписването

Наименование на веществото

Докладваща държава членка

EO номер

CAS номер

Формалдехид

200-001-8

50-00-0

Бронопол

200-143-0

52-51-7

Етанол

200-578-6

64-17-5

Мравчена киселина

200-579-1

64-18-6

1025

Пермравчена киселина, получена от мравчена киселина и водороден пероксид

Салицилова киселина

200-712-3

69-72-7

Етиленов оксид

200-849-9

75-21-8

Гликолова киселина

201-180-5

79-14-1

1026

Пероцетна киселина, получена от тетраацетилетиледиамин (TAED) и водороден пероксид

1027

Пероцетна киселина, получена от 1,3-диацетилоксипропан-2-илов ацетат и водороден пероксид

1028

Пероцетна киселина, получена от тетраацетилетилендиамин (TAED) и натриев перборат монохидрат

1029

Пероцетна киселина, получена чрез перхидролиза на N-ацетилкапролактам с водороден пероксид в алкална среда

L-(+)-млечна киселина

201-196-2

79-33-4

(2R,6aS,12aS)-1,2,6,6a,12,12a-Хексахидро-2-изопропенил-8,9-диметоксихромено[3,4-b]фуро[2,3-h]хромен-6-он (ротенон)

201-501-9

83-79-4

Симклозен

201-782-8

87-90-1

Бифенил-2-ол

201-993-5

90-43-7

113

3-фенилпропен-2-ал (канелен алдехид)

203-213-9

104-55-2

117

Гераниол

203-377-1

106-24-1

122

Глиоксал

203-474-9

107-22-2

133

Хекса-2,4-диенова киселина (сорбинова киселина)

203-768-7

110-44-1

154

Хлорофен

204-385-8

120-32-1

171

2-феноксиетанол

204-589-7

122-99-6

1072

Въглероден диоксид

204-696-9

124-38-9

179

Въглероден диоксид, получен от пропан, бутан или смес от двете чрез изгаряне

180

Натриев диметиларсинат (натриев какодилат)

204-708-2

124-65-2

185

Тoзилхлорамид натрий (хлорамин Т)

204-854-7

127-65-1

187

Калиев диметилдитиокарбамат

204-875-1

128-03-0

188

Натриев диметилдитиокарбамат

204-876-7

128-04-1

195

Натриев 2-бифенилат

205-055-6

132-27-4

206

Тирам

205-286-2

137-26-8

210

Метам-натрий

205-293-0

137-42-8

227

2-тиазол-4-ил-1H-бензоимидазол (тиабендазол)

205-725-8

148-79-8

235

Диурон

206-354-4

330-54-1

239

Цианамид

206-992-3

420-04-2

253

3,5-диметилтетрахидро-1,3,5-тиадиазин-2-тион (дазомет)

208-576-7

533-74-4

283

Тербутрин

212-950-5

886-50-0

292

(1,3-диоксо-1,3,4,5,6,7-Хексахидро-2Н-изоиндол-2-ил)метилов (1R-транс)-2,2-диметил-3-(2-метилпроп-1-енил)циклопропанкарбоксилат (d-тетраметрин)

214-619-0

1166-46-7

321

Монолинурон

217-129-5

1746-81-2

330

N-(3-Аминопропил)-N-додецилпропан-1,3-диамин (диамин)

219-145-8

2372-82-9

336

2,2′-Дитиобис[N-метилбензамид] (DTBMA)

219-768-5

2527-58-4

339

1,2-Бензизотиазол-3(2H)-он (BIT)

220-120-9

2634-33-5

341

2-метил-2H-изотиазол-3-он (MIT)

220-239-6

2682-20-4

346

Натриев дихлороизоцианурат дихидрат

220-767-7

51580-86-0

345

Натриев троклозен

220-767-7

2893-78-9

348

Мецетрониев етилсулфат

221-106-5

3006-10-8

359

Формалдехид, освободен от (Етилендиокси)диметанол (реакционни продукти от етиленгликол с параформалдехид (EGForm)

222-720-6

3586-55-8

365

Натриева сол на пиридин-2-тиол-1-оксид (натриев пиритион)

223-296-5

3811-73-2

368

Метенамин 3-хлороалилохлорид (CTAC)

223-805-0

4080-31-3

377

2,2′,2″-(Хексахидро-1,3,5-триазин-1,3,5- триил)триетанол (HHT)

225-208-0

4719-04-4

382

Тетрахидро-1,3,4,6-тетракис(хидроксиметил)имидазо[4,5-d]имидазол- 2,5(1Н,3Н)-дион (TMAD)

226-408-0

5395-50-6

392

Метиленов дитиоцианат

228-652-3

6317-18-6

393

5,5-диметил-1,3-бис(хидроксиметил)имидазолидин-2,4-дион (DMDMH)

229-222-8

6440-58-0

397

Дидецилдиметиламониев хлорид (DDAC)

230-525-2

7173-51-5

401

Сребро

231-131-3

7440-22-4

1023

Сребро като наноматериал

231-131-3

7440-22-4

405

Серен диоксид, получен от сяра чрез изгаряне

424

Активен бром, получен от натриев бромид и натриев хипохлорит

1030

Активен бром, получен от натриев бромид и калциев хипохлорит

1031

Активен бром, получен от натриев бромид и хлор

1032

Активен бром, получен от натриев бромид чрез електролиза

1033

Активен бром, получен от хипобромиста киселина и уреа и бромоуреа

1034

Активен бром, получен от натриев хипобромит и N-бромосулфамат и сулфаминова киселина

1035

Активен бром, получен от озон и бромид от вода от природни източници и натриев бромид

434

Тетраметрин

231-711-6

7696-12-0

439

Водороден пероксид

231-765-0

7722-84-1

1036

Водороден пероксид, освободен от натриев перкарбонат

444

7а-Етилдихидро-1Н,3Н,5Н-оксазоло[3,4-c]оксазол (EDHO)

231-810-4

7747-35-5

450

Сребърен нитрат

231-853-9

7761-88-8

453

Динатриев пероксодисулфат

231-892-1

7775-27-1

432

Активен хлор, освободен от натриев хипохлорит

455

Активен хлор, освободен от калциев хипохлорит

457

Активен хлор, освободен от хлор

458

Монохлорамин, получен от амониев сулфат и източник на хлор

1016

Сребърен хлорид

232-033-3

7783-90-6

473

Пиретрини и пиретроиди

232-319-8

8003-34-7

491

Хлорен диоксид

233-162-8

10049-04-4

1037

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорит чрез електролиза

1038

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорит чрез повишаване на киселинността

1039

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорит чрез окисляване

1040

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорат и водороден пероксид при наличие на силна киселина

1041

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорид чрез електролиза

1042

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорит и натриев бисулфат и солна киселина

1043

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорит и натриев бисулфат

1044

Хлорен диоксид, получен от натриев хлорит и натриев персулфат

494

2,2-Дибромо-2-цианоацетамид (DBNPA)

233-539-7

10222-01-2

501

Карбендазим

234-232-0

10605-21-7

1022

Диалуминиев хлорид пентахидроксид

234-933-1

12042-91-0

515

Активиран с бромид хлорамин (BAC), получен от прекурсорите амониев бромид и натриев хипохлорит

522

Цинков пиритион

236-671-3

13463-41-7

524

Додецилгуанидинмонохидрохлорид

237-030-0

13590-97-1

529

Активен бром, получен от бромен хлорид

531

(Бензилокси)метанол

238-588-8

14548-60-8

550

D-глюконова киселина, свързана с N,N″-бис(4-хлорофенил)-3,12-диимино- 2,4,11,13-тетраазатетрадекандиамидин (2:1) (CHDG)

242-354-0

18472-51-0

554

р-[(Дийодометил)сулфонил]толуен

243-468-3

20018-09-1

559

(Бензотиазол-2-илтио)метилов тиоцианат (TCMTB)

244-445-0

21564-17-0

562

2-метил-4-оксо-3-(проп-2-инил)циклопент-2-ен-1-илов 2,2-диметил-3-(2-метилпроп-1-енил)циклопропанкарбоксилат (пралетрин)

245-387-9

23031-36-9

563

Калиев (E,E)-хекса-2,4-диеноат (калиев сорбат)

246-376-1

24634-61-5

566

Реакционни продукти на параформалдехид и 2-хидроксипропиламин (отношение 1:1) (HPT)

571

2-октил-2H-изотиазол-3-он (OIT)

247-761-7

26530-20-1

577

Диметилоктадецил[3-(триметоксисилил)пропил]амониев хлорид

248-595-8

27668-52-6

588

Бромо-5,5-диметилхлороимидазолидин-2,4-дион (BCDMH)

251-171-5

32718-18-6

590

3-(4-Изопропилфенил)-1,1-диметилуреа (изопротурон)

251-835-4

34123-59-6

597

1-[2-(Алилокси)-2-(2,4-дихлорофенил)етил]-1H-имидазол (имазалил)

252-615-0

35554-44-0

599

S-[(2-оксооксазоло-6-хлоро[4,5-b]пиридин-3(2H)-ил)метил]-O,O-диметилтиофосфат (азаметифос)

252-626-0

35575-96-3

608

Диметилтетрадецил[3-(триметоксисилил)пропил]амониев хлорид

255-451-8

41591-87-1

1045

Масло от Eucalyptus citriodora, хидратирано, циклизирано

1245629-80-4

1046

Масло от Cymbopogon winterianus, фракционирано, хидратирано, циклизирано

Не е налично

1047

Масло от Eucalyptus citriodora и цитронелал, хидратирано, циклизирано

Не е налично

609

2-Хидрокси-α,α,4-триметилциклохексанметанол

255-953-7

42822-86-6

619

3-йодо-2-пропинилбутилкарбамат (IPBC)

259-627-5

55406-53-6

620

Тетракис(хидроксиметил)фосфониев сулфат(2:1) (THPS)

259-709-0

55566-30-8

648

2-октил-4,5-дихлороизотиазол-3(2H)-он; 2-октил-4,5-дихлоро-2H-изотиазол-3-он (DCOIT))

264-843-8

64359-81-5

656

Реакционни продукти на параформалдехид и 2-хидроксипропиламин (отношение 3:2) (MBO)

667

Алкил(C12-18)диметилбензиламониев хлорид (ADBAC (C12-18))

269-919-4

68391-01-5

671

Алкил(C12-16)диметилбензиламониев хлорид (ADBAC (C12-C16))

270-325-2

68424-85-1

673

Дидецилдиметиламониев хлорид (DDAC (C8-10))

270-331-5

68424-95-3

690

Четвъртични амониеви съединения, бензил-C12-18-алкилдиметил, соли с 1,2-бензизотиазол-3(2H)-он-1,1-диоксид (1:1) (ADBAS)

273-545-7

68989-01-5

691

Натриев N-(хидроксиметил)глицинат

274-357-8

70161-44-3

692

C10-16-Алкилдиметиламини, N-оксиди

274-687-2

70592-80-2

693

Пентакалиев бис(пероксимоносулфат) бис(сулфат) (KPMS)

274-778-7

70693-62-8

939

Активен хлор, получен от натриев хлорид чрез електролиза

1048

Активен хлор, освободен от хипохлориста киселина

1049

Активен хлор, получен от натриев хлорид и пентакалиев бис(пероксимоносулфат) бис(сулфат)

1050

Активен хлор, получен от морска вода (натриев хлорид) чрез електролиза

1051

Активен хлор, получен от магнезиев хлорид хексахидрат и калиев хлорид чрез хидролиза

1052

Активен хлор, получен от магнезиев хлорид хексахидрат чрез електролиза

1053

Активен хлор, получен от калиев хлорид чрез електролиза

1054

Активен хлор, получен от натриев N-хлорсулфамат

1055

Активен хлор, получен от натриев хлорид и пентакалиев бис(пероксимоносулфат) бис(сулфат) и сулфаминова киселина

1056

Активен хлор, получен от солна киселина чрез електролиза

701

Диводороден бис[монопероксифталато(2–)-O1,OO1]магнезат(2–) (MMPP)

279-013-0

84665-66-7

1024

Студено пресовано масло от екстракт от маргоза от ядките на Azadirachta indica, извлечено със суперкритичен въглероден диоксид

724

Алкил(C12-C14)диметилбензиламониев хлорид (ADBAC (C12-C14))

287-089-1

85409-22-9

725

Алкил(C12-C14)диметил(етилбензил)амониев хлорид (ADBAC (C12-C14))

287-090-7

85409-23-0

731

Chrysanthemum cinerariaefolium, екстракт

289-699-3

89997-63-7

1057

Екстракт от Chrysanthemum cinerariaefolium от разтворени и напълно развити цветове от Tanacetum cinerariifolium, извлечен с въглеводороден разтворител

1058

Екстракт от Chrysanthemum cinerariaefolium от разтворени и напълно развити цветове от Tanacetum cinerariifolium, извлечен със свръхкритичен въглероден диоксид

744

Лавандула, Lavandula hybrida, екстракт/лавандиново масло

294-470-6

91722-69-9

779

Реакционни продукти на: глутаминова киселина и N-(C12-C14-алкил)пропилендиамин (глукопротамин)

403-950-8

164907-72-6

785

6-(Фталимидо)пероксихексанова киселина (PAP)

410-850-8

128275-31-0

791

2-бутилбензо[d]изотиазол-3-он (BBIT)

420-590-7

4299-07-4

792

Хлорен диоксид, получен от тетрахлородекаоксид комплекс (TCDO) чрез повишаване на киселинността

811

Водороден натриев сребърен циркониев фосфат

422-570-3

265647-11-8

794

втор-Бутилов 2-(2-хидроксиетил)пиперидин-1-карбоксилат (икаридин)

423-210-8

119515-38-7

797

цис-1-(3-Хлороалил)-3,5,7-триаза-1-азониаадамантанов хлорид (cis CTAC)

426-020-3

51229-78-8

813

Пероксиоктанова киселина

33734-57-5

1014

Зеолит със сребро

Не е налично

152

Реакционни продукти от 5,5-диметилхидантоин, 5-етил-5-метилхидантоин с бром и хлор (DCDMH)

Не е налично

459

Реакционна маса на титанов диоксид и сребърен хлорид

Не е налично

777

Реакционни продукти от 5,5-диметилхидантоин, 5-етил-5-метилхидантоин с хлор (DCEMH)

Не е налично

810

Стъкло със сребърен фосфат

Не е налично

308069-39-8

824

Зеолит със сребро и цинк

Не е налично

130328-20-0

1013

Зеолит със сребро и мед

Не е налично

130328-19-7

1017

Сребро, адсорбирано върху силициев диоксид (като наноматериал под формата на стабилен агрегат с първични частици в рамките на наномащаба)

Не е налично

854

(RS)-3-Алил-2-метил-4-оксоциклопент-2-енилов (1R,3R;1R,3S)-2,2-диметил-3-(2-метилпроп-1-енил)-циклопропанкарбоксилат (смес от 4 изомера 1R транс,1R: 1R транс,1S: 1R цис,1R: 1R цис,1S 4:4:1:1) (d-алетрин)

Продукт за растителна защита

231937-89-6

855

(RS)-3-Алил-2-метил-4-оксоциклопент-2-енилов (1R,3R)-2,2-диметил-3-(2-метилпроп-1-енил)циклопропанкарбоксилат (смес от 2 изомера 1R транс: само 1R/S 1:3) (есбиотрин)

Продукт за растителна защита

260359-57-7

843

4-Бромо-2-(4-хлорофенил)-1-етоксиметил-5-трифлуорометилпирол-3-карбонитрил (хлорфенапир)

Продукт за растителна защита

122453-73-0

859

Полимер на N-метилметанамин (EINECS 204-697-4) и (хлорометил)оксиран (EINECS 203-439-8)/полимерен четвъртичен амониев хлорид

Полимер

25988-97-0

868

Полихексаметиленбигуанидхидрохлорид със средно бройно молекулно тегло (Mn) 1415 и среднa полидисперсност (PDI) 4,7 (PHMB (1415; 4,7))

Полимер

32289-58-0 и 1802181-67-4

869

алфа-[2-(Дидецилметиламонио)етил]-омега-хидрокси-поли(окси-1,2-етандиил)пропаноат (сол) (Bardap 26)

Полимер

94667-33-1

872

N-Дидецил-N-диполиетоксиамониев борат/дидецилполиоксетиламониев борат (полимерен бетаин)

Полимер

214710-34-6

1059

Масла-смоли, извлечени от растения от род Capsicum

Извлеци и техните физично модифицирани производни. Това е продукт, който може да съдържа киселини на смоли и техни естери, терпени и продукти на окислението или полимеризацията на тези терпени. (Capsicum frutescens, Solanaceae)

Не е налично

8023-77-6

1060

Capsicum annuum, екстракт

Извлеци и техните физично модифицирани производни, като тинктури, конкрети, абсолю, етерични масла, масла-смоли, терпени, фракции без терпени, дестилати, остатъци и др., получени от Capsicum annuum, Solanaceae.

283-403-6

84625-29-6

1061

Реакционна маса на (6E)-N-(4-хидрокси-3-метокси-2-метилфенил)-8-метилнон-6-енамид и N-(4-хидрокси-3-метокси-2-метилфенил)-8-метилнонанамид

Не е налично

1062

D-фруктоза

200-333-3

57-48-7

1063

Мед

8028-66-8

1064

Малц, екстракт

232-310-9

8002-48-0

1065

Оцет

(хранителен клас, съдържащ максимум 10 % оцетна киселина)

Не е налично

8028-52-2

1066

Сирене

Не е налично

1067

Яйца на прах

Не е налично

1068

Saccharomyces cerevisiae

Не е налично

68876-77-7

1069

Концентриран ябълков сок

Не е налично

1070

Портокал, сладък — екстракт

232-433-8

8028-48-6

1071

Чесън, екстракт

232-371-1

8008-99-9

“

1.2.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 31/27

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/159 НА КОМИСИЯТА

от 31 януари 2019 година

за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос (1), и по-специално член 16 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/755 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно общия режим за внос от някои трети държави (2), и по-специално член 13 от него,

като има предвид, че:

1. ПРОЦЕДУРА

1.1. Временни мерки

(1)	На 18 юли 2018 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията (3) бяха наложени временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти („регламент за временните мерки“).

(2)

Разследването беше започнато ex officio на 26 март 2018 г. („известието за започване“) (4) по отношение на 26 различни категории стоманени продукти в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета и член 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 на Европейския парламент и на Съвета.

(3)	На 28 юни 2018 г. Комисията разшири продуктовия обхват на разследването с оглед налагане на защитни мерки, за да включва два допълнителни продукта („известието за разширяване на обхвата“) (5).

(4)	Както е посочено в съображение 20 от регламента за временните мерки, разследването обхвана периода от 2013 г. до 2017 г. („разглеждания период“).

1.2. Справедливо производство

(5)	Комисията получи 452 отговора на въпросника от заинтересовани страни в рамките на настоящото разследване.

(6)	Освен това Комисията получи значителен брой писмени коментари по констатациите, съдържащи се в регламента за временните мерки, от производители от Съюза, производители износители, вносители, ползватели, сдружения и органи на трети държави.

(7)

След приемането на временните мерки Комисията се ангажира да провери по-задълбочено информацията (включително най-новите данни), предоставена от производителите от Съюза за целите на определянето на окончателните мерки. Предвид големия брой оказали съдействие производители от ЕС, беше практически невъзможно да бъдат извършени контролни посещения в помещенията на всеки един производител от Съюза. Поради това Комисията избра да провери качеството и надеждността на данните, като провери данните на определен брой производители, които бяха избрани така, че да покриват достатъчно голям производствен обем и възможно най-широка гама от категориите продукти, предмет на разследването. Въз основа на това Комисията провери отговорите на въпросника при посещения в помещенията на десет производители от Съюза, които представляват над 15 % от общите продажби в Съюза през 2017 г. на продукта, предмет на разследването.

(8)

От юни до септември 2018 г. бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните производители от Съюза:

—	ArcelorMittal Poland S.A., Полша,

—	Compañía Española de Laminación, S.L (CELSA), Испания,

—	Mannesmann Precision Tubes GmbH, (Salzgitter Group), Германия,

—	Mannesmann Stainless Tubes GmbH, (Salzgitter Group), Германия,

—	Marcegaglia Carbon steel Spa, Италия,

—	Marcegaglia Specialties Spa, Италия,

—	Riva Stahl GmbH, Германия,

—	SIJ Acroni d.o.o., Словения,

—	U. S. Steel Košice, s.r.o., Словакия, както и

—	Ugitech SA, Франция.

(9)	За да получи най-новата информация за целите на определянето на окончателните мерки, на 7 септември 2018 г. Комисията поиска от сдруженията на производителите от Съюза да представят актуализиран набор от данни относно категориите продукти, предмет на разследването.

(10)

В съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 на всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани в рамките на определения срок, беше предоставена такава възможност. На 12, 13 и 14 септември и 1 октомври 2018 г. Комисията организира 93 индивидуални изслушвания, по време на които становищата си изразиха 150 заинтересовани страни.

(11)	Коментарите на заинтересованите страни, предоставени писмено или устно по време на изслушванията в рамките на срока, бяха надлежно разгледани и взети предвид, когато е уместно.

2. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ИЛИ ПРЯКО КОНКУРЕНТЕН ПРОДУКТ

(12)

Разглежданият продукт са някои стоманени продукти, принадлежащи към 28-те категории стоманени продукти, определени в горепосоченото известие за започване, изменено с известието за разширяване на обхвата, взети заедно. Тези категории продукти са предмет на налаганите от САЩ митнически мерки по силата на раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. („мерките на САЩ по раздел 232“).

2.1. Определение на една група

(13)

Комисията определи продуктовия обхват на разследването с оглед налагане на защитни мерки в съображения 11—17 от регламента за временните мерки, където тя представи подробна обосновка в подкрепа на цялостния анализ в контекста на силната взаимовръзка между всички категории продукти, предмет на разследването.

(14)

След публикуването на регламента за временните мерки няколко заинтересовани страни заявиха, че разглежданите продукти са няколко, а не само един. Тези страни отбелязаха, че в известието за започване не се посочва само един разглеждан продукт, а в някои пасажи се използва множествено число и се говори за „разглеждани продукти“.

(15)

Същите страни заявиха, че подходът, приложен от Комисията в текущото разследване, е в противоречие с решението на Апелативния орган (АО) по спора „САЩ — защитни мерки по отношение на стоманата“ (6). В този случай АО е постановил, че прилагането на всеобхватен подход към изчисляването на „непредвидено развитие на обстоятелствата“ би могло да доведе до прилагането на „защитни мерки спрямо широка категория продукти дори ако вносът на един или повече от тези продукти не се е увеличил и не се дължи на „непредвидено развитие на обстоятелствата““, и няма да отговаря на изискването на член XIX от ГАТТ. Тези страни посочиха също, че в рамките на разследването относно защитните мерки по отношение на стоманата от 2002 г. (7) Комисията е извършила отделен анализ на всяка категория продукти, поради което в настоящия случай следва отново да се извърши същата индивидуална оценка.

(16)

На последно място, няколко заинтересовани страни оспориха взаимовръзката и взаимообвързаността между категориите продукти, които Комисията е изтъкнала като обосновка за извършването на само един анализ. Макар че признаха, че такива връзки действително съществуват между определени категории продукти, въпросните страни изразиха становището, че тези връзки не съществуват между всички категории, например между категорията на въглеродните стомани и категорията на неръждаемите стомани или между плоските продукти, дългите продукти и тръбите.

(17)

Комисията анализира тези твърдения и ги отхвърли с изложените по-долу мотиви. На първо място, в известието за започване ясно, многократно и без съмнение е посочено, че 28-те категории продукти, предмет на разследването, се третират като една група продукти за целите на анализа на това дали условията за приемане на защитни мерки са обезпечени. Всъщност в регламента за временните мерки 28-те категории продукти са наричани „разглежданият продукт“ или „разглежданите категории продукти“ (вж. съображение 11 от регламента за временните мерки) и анализът в него е извършен въз основа на 28-те разглеждани категории продукти, взети заедно (вж. съображение 22 от регламента за временните мерки). Следователно позоваването на „разглежданите продукти“ следва да се разбира като категориите продукти, разглеждани заедно, като част от един разглеждан продукт.

(18)

На второ място, Споразумението на СТО за защитните мерки не налага никакви конкретни задължения по отношение на определението или обхвата на продукта, предмет на разследването, и не съдържа каквито и да е насоки по този въпрос, както е потвърдено от специализирана група на СТО. Защитната мярка може да се прилага спрямо продукт, чийто внос се е увеличил; не се изисква обаче разбит по продукти анализ за всички случаи, в които определението на продукта, предмет на разследването, обхваща повече от един продукт. Съответно разследващият орган определя продукта, предмет на разследването, както и начина, по който съответните данни следва да бъдат анализирани в рамките на разследването (8). Освен това не е представено никакво твърдение, което да обяснява как при обстоятелствата на настоящия случай съвместното разглеждане на категориите продукти би могло да се отрази на анализа, извършен от Комисията, и/или да доведе до неправилно определяне на увеличението на вноса през разследвания период. На последно място и между другото, Комисията отбелязва също така, че решението на Апелативния орган, цитирано от страните, се отнася до анализа на непредвиденото развитие на обстоятелствата, а не до самия въпрос дали съгласно Споразумението на СТО за защитните мерки се допуска цялостен анализ.

(19)

Трето, въпреки че при определянето на окончателните мерки Комисията отново изложи и потвърди необходимостта от извършване в настоящия случай на цялостен анализ на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се наложат защитни мерки, с цел да проучи допълнително връзката между определени категории, както беше заявено от някои заинтересовани страни, Комисията реши допълнително да разгледа 28-те категории продукти, предмет на разследването, които формално се третират като една група, а също и като три „семейства“ стоманени продукти. Това решение е взето с цел допълнително да се проучи дали констатациите за въпросната една група се потвърждават на равнище по-детайлна разбивка, както и да се разсеят всякакви съмнения относно надеждността на заключенията, достигнати на обединено равнище. При определянето на трите семейства стоманени продукти определени категории продукти се прегрупират, при което са видни дори още повече общи елементи между тях.

(20)

В сектора на стоманодобивната промишленост обикновено се използват три семейства стоманени продукти, а именно: плоски продукти, дълги продукти и тръби. В контекста на настоящото разследване с оглед налагане на защитни мерки се смята, че в рамките на всяко от тези семейства продуктите имат сходни характеристики, нерядко се обработват по сходни производствени процеси, често са суровини за други продукти надолу по веригата в рамките на семейството, имат общи ползватели или клиенти във веригата на доставки, поради което тяхната заменяемост по отношение на предлагането и търсенето и конкуренция в рамките на „семейството“ са по-силно изразени, отколкото биха били, ако всички категории стоманени продукти се разглеждат заедно в една група.

(21)

Трите „семейства продукти“ са определени, както следва:

Таблица 1

Семейства продукти

Семейство продукти	Категория продукти
1 Плоски продукти	1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11
2 Дълги продукти	12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 27, 28
3 Тръби	20, 21, 22, 23, 24, 25, 26

(22)	В съответствие с това Комисията ще разгледа коментарите на някои заинтересовани страни по отношение на широкото определение на разглеждания продукт, като допълни цялостната оценка на 28-те категории продукти, предмет на разследването, с анализ на всяко от семействата продукти, определени по-горе.

2.2. Искания относно специфични категории продукти

(23)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че определени специфични категории продукти следва да бъдат изключени от обхвата на разглеждания продукт поради твърдяна липса или ограничена наличност на производство на Съюза. Тези твърдения се отнасят по-специално за следните категории продукти:

—	ламарини от изотропна електротехническа (магнитна) стомана, използвани в производството на двигатели и генератори (попадащи в категория продукти 3),

—	стоманени части, използвани като входящи материали в автомобилната промишленост (попадащи в категория продукти 4),

—	продукти от бяла ламарина (попадащи в категория продукти 6).

(24)

Комисията анализира внимателно тези твърдения и стигна до заключението, че всъщност в Съюза се произвеждат сходни или пряко конкурентни категории продукти от промишлеността на Съюза. Освен това, както ще бъде подробно изложено по-долу в раздела относно интереса на Съюза, Комисията е структурирала защитните мерки по такъв начин, че да се гарантират минимални смущения във вноса и запазване на традиционните нива на внос от търговските партньори. Поради това твърдението за вероятен недостиг на някои категории продукти е необосновано, като се вземат предвид и корекциите и съображенията, посочени в анализа на интереса на Съюза.

(25)	Поради това Комисията заключи, че искането за изключване на определени категории продукти следва да бъде отхвърлено.

(26)	Поради липсата на други коментари относно разглеждания продукт и сходния или пряко конкурентния продукт заключенията в съображения 11—17 от регламента за временните мерки се потвърждават.

3. УВЕЛИЧЕНИЕ НА ВНОСА

(27)

В съображения 20—29 от регламента за временните мерки Комисията направи цялостен анализ на увеличението на вноса за 28-те разглеждани категории продукти за периода 2013—2017 г. Още при този цялостен анализ бяха изключени категории продукти, при които не е било наблюдавано увеличение на вноса на индивидуално равнище.

(28)	При определянето на окончателните мерки Комисията приложи същия подход, но както беше обяснено по-горе, допълни анализа си, като разгледа развитието на вноса за всяко от трите семейства продукти, определени в раздел 2.2, за да потвърди основателността на заключенията, изведени на цялостно равнище.

(29)

В анализа си Комисията използва най-новите статистически данни, а именно данните за вноса, обхващащи първото шестмесечие на 2018 г. За да осигури съпоставимост на данните с предходни целогодишни периоди, Комисията определи допълнителен ad-hoc 12-месечен период, състоящ се от последните шест месеца на 2017 г. и първите шест месеца на 2018 г. (наричан по-долу „последният разгледан период“ или „ПРП“). Комисията също така коригира някои незначителни технически грешки в данните, използвани при налагането на временните мерки.

(30)

Освен това в своята оценка на промените във вноса Комисията не е взела предвид обема на вноса от редица държави, които следва да бъдат изключени от обхвата на окончателните мерки, и по-специално: държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и някои държави, с които Съюзът е подписал споразумение за икономическо партньорство, което понастоящем е в сила и което изрично предвижда изключване от обхвата на многостранните защитни мерки (9).

(31)

Макар че на етапа на временните мерки беше установено, че за 5 категории продукти (10) вносът не се е увеличил, прегледът на най-новите данни за вноса показа, че при само 2 от 28-те категории продукти не е налице увеличение на вноса, а именно при категориите продукти 11 и 23. Поради това Комисията реши да изключи тези две категории продукти от обхвата на окончателния си анализ. Индивидуалното развитие на вноса за всяка категория продукти е представено в приложение II.

(32)

Що се отнася до анализа на вноса като цяло, вносът на останалите 26 категории продукти, предмет на оценката, показва следните тенденции:

Таблица 2

Обем на вноса (след изключване на определени държави и продукти) и пазарен дял

	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	ПРП
Внос (в хил. тонове)	18 329	21 868	26 552	29 141	30 094	31 314
индекс 2013 г. = 100	100	119	145	159	164	171
Пазарен дял	12,7 %	14,4 %	16,9 %	17,9 %	18,1 %	18,8 %
Източник: Евростат и отговори на въпросника от промишлеността на Съюза.

(33)

През анализирания период вносът е нараснал в абсолютно изражение със 71 %, както и в относително изражение, като пазарните дялове са нараснали от 12,7 % на 18,8 %. Най-значително увеличение е реализирано през периода 2013—2016 г. След това вносът е продължил да нараства с по-ниски темпове, преди отново да се засили през ПРП, когато влизат в сила мерките на САЩ по раздел 232. Гореописаната тенденция се потвърждава и от огромната част от отговорите на въпросника, получени от производители, установени в основните държави износителки (11).

(34)

За да допълни анализа на вноса като цяло, Комисията извърши проверка на промените във вноса за всяко от трите семейства продукти, определени по-горе: плоски продукти, дълги продукти и тръби. Въз основа на това обемът на вноса и съответните пазарни дялове претърпяха следното развитие:

Таблица 3

Обем на вноса (след изключване на определени държави и продукти) и пазарен дял — по семейство продукти

	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	ПРП
Плоски продукти
Внос (в хил. тонове)	12 327	14 215	18 391	20 281	20 299	20 202
индекс 2013 г. = 100	100	115	149	164	164	164
Пазарен дял	14,2 %	15,8 %	19,4 %	20,7 %	20,9 %	20,9 %
Дълги продукти
Внос (в хил. тонове)	4 001	5 258	6 028	6 550	6 465	7 901
индекс 2013 г. = 100	100	131	151	164	162	197
Пазарен дял	8,6 %	10,6 %	11,8 %	12,4 %	11,8 %	14,0 %
Тръби
Внос (в хил. тонове)	2 001	2 396	2 134	2 310	3 330	3 212
индекс 2013 г. = 100	100	120	107	115	166	160
Пазарен дял	20,4 %	20,8 %	19,9 %	20,1 %	25,3 %	25,7 %
Източник: Евростат и отговори на въпросника от промишлеността на Съюза.

(35)

Статистическите данни показват, че и при трите семейства продукти (плоски продукти, дълги продукти и тръби) е отбелязан увеличение в абсолютно изражение съответно с 64 %, 97 % и 60 % през периода 2013 г.—ПРП. През същия период вносът е нараснал и в относително изражение, като пазарните дялове са нараснали съответно от 14,2 % на 20,9 %; от 8,6 % на 14,0 % и от 20,4 % на 25,7 %.

(36)

Най-значителното увеличение при плоските продукти, както в абсолютно, така и в относително изражение, е настъпило през периода 2013—2016 г. След това вносът се е запазил относително стабилен, но на много по-високо равнище, отколкото през периода 2013—2015 г. При дългите продукти най-значителното увеличение както в абсолютно, така и в относително изражение, е настъпило през периода 2013—2016 г., преди рязко да се ускори през ПРП. Що се отнася до тръбите, през периода 2013—2016 г. вносът постепенно е нараствал, преди рязко да се увеличи, както в абсолютно, така и в относително изражение, през периода 2016 г.—ПРП.

(37)

По отношение на коментарите, получени от Комисията, една заинтересована страна заяви, че две категории продукти от общо петте, които са били изключени от обхвата на временните мерки, а именно категории продукти 10 и 19, следва да бъдат обхванати от окончателните мерки, тъй като последните статистически данни показват увеличение на вноса. Друга страна отправи подобно твърдение по отношение на категория продукти 24. Тези твърдения бяха приети, тъй като, както беше обяснено по-горе, статистическите данни за вноса, отнасящи се до категории продукти 10, 19 и 24, действително показват общо увеличение на вноса през периода от 2013 г. до ПРП. В допълнение обемът на вноса за тези три категории продукти също се е увеличил през периода 2017 г.—ПРП. Освен това, както е посочено в съображение 34, тези продукти принадлежат към семейства продукти, при които също се наблюдава увеличение през периода 2013 г.—ПРП.

(38)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че не е налице внезапно, рязко, значително и скорошно увеличение на вноса и се позоваха на доклада на Апелативния орган по спора „Аржентина — обувки“ (12), както и на други дела, разглеждани от СТО, като например „САЩ — пшеничен глутен“ (13), „Украйна — леки автомобили“ (14), „САЩ — защитни мерки по отношение на стоманата“ (15). В обобщение, в тази съдебна практика се предвижда, че не е достатъчно разследването да докаже само, че вносът е нараснал през даден петгодишен период. Увеличението трябва да бъде достатъчно скорошно, внезапно и значително, както в количествено, така и в качествено изражение, за да причинява или да заплашва да причини сериозна вреда. В тази съдебна практика се изяснява и значението на понятието „рязко“ („свързано с внезапна промяна на посоката; стремително, прекомерно“) и „внезапно“ („което се случва или настъпва ненадейно; неочаквано“, или „стремително, рязко“). Други страни също така заявиха, че увеличението на вноса е било стабилно, или че вносът се е увеличавал до 2015 г., без оттогава да е наблюдавано рязко, внезапно или значително увеличение.

(39)

В тази връзка на първо място се припомня, че Комисията проведе задълбочен анализ на обема на вноса на 28-те категории продукти за периода 2013—2017 г. (като взе предвид тенденциите при вноса през разследвания период, вместо просто да сравни крайните резултати) и че анализира и развитието на вноса през ПРП. На тази основа тя в самото начало изключи определени категории продукти, при които не се наблюдаваше увеличение през периода 2013 г.—ПРП. Освен това, както е обяснено в съображения 33, 35 и 36, Комисията заключи, че вносът е нараснал в абсолютно изражение със 71 % като цяло, а когато се групира в семейства продукти — с между 60 % и 97 %, през периода 2013 г.—ПРП. В допълнение статистическите данни на Евростат показват също, че вносът е нараснал с 45 % между 2013 г. и 2015 г. и че това рязко увеличение е продължило до последния разглеждан период, като е достигнало 71 % като цяло. Подобна тенденция се наблюдава и по отношение на относителното увеличение на вноса. Въз основа на това се потвърждава, че увеличението на вноса е било рязко и внезапно, както е разяснено в съдебната практика. Като се има предвид величината на увеличението, потвърждава се и това, че увеличението е значително. По отношение на въпроса дали увеличението е скорошно, Комисията отбелязва, че няма конкретна съдебна практика относно това как следва да се тълкува понятието „скорошно“. Апелативният орган просто е тълкувал изискването даден член на СТО да прилага защитна мярка само ако продуктът „се внася“ в увеличени количества, в смисъл, че увеличението на вноса трябва да бъде достатъчно „скорошно“, за да причинява или да заплашва да причини сериозна вреда (16). Комисията потвърди, че увеличението на вноса, с оглед на развитието през периода 2013 г.—ПРП, и дори 2015 г.—ПРП, е било достатъчно скорошно, за да причинява или да заплашва да причини сериозна вреда. Поради това Комисията отхвърли посочените по-горе твърдения относно липсата на увеличение на вноса, което отговаря на критериите.

(40)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че анализът на Комисията на крайните резултати в началото и в края на периода на обобщено равнище е недостатъчен и че Комисията е следвало също така да анализира и наблюдаваните тенденции през периода 2013—2017 г., в съответствие със съдебната практика на СТО, например по споровете „САЩ — защитни мерки по отношение на стоманата“ (17) и „Украйна — леки автомобили“ (18). Според тази съдебна практика анализът не може да стъпва на сравнение на крайните резултати в началото и в края на анализирания период, тъй като това може да доведе до манипулирани резултати в случаите, в които няма ясна и непрекъсната тенденция на увеличение в обема на вноса. В съдебната практика се предвижда също така разследващият орган да изложи обосновано и адекватно обяснение относно развитието на вноса между началото и края на периода.

(41)

Комисията счита, че тя е направила не само анализ на крайните резултати в началото и в края на периода, понеже, както е посочено по-горе в съображения 33—36, тя е анализирала и наблюдаваните тенденции, а също е извършила адекватен и обоснован анализ на тенденциите при вноса. Поради това съответните твърдения са отхвърлени.

(42)

Някои заинтересовани страни посочиха, че анализът на промените във вноса през периода 2013—2017 г. е подвеждащ, тъй като равнището на вноса през 2013 г. е било необичайно ниско в резултат на световната икономическа криза, а увеличението през следващия период представлява просто възстановяване на обичайното състояние.

(43)

Във връзка с това Комисията прецени, че приемането на 2013 г. като отправна точка за анализа не е повлияло на този анализ. Макар че потреблението на стомана в ЕС действително е нараснало с 14 % през периода 2013—2017 г. (вж. таблица 4 по-долу), това увеличение се е формирало постепенно през целия период. За разлика от това, през същия период вносът е нараснал много повече от търсенето в ЕС, а именно с 64 %, и с много по-бързи темпове от потреблението в ЕС. Вследствие на това за периода 2013—2017 г. пазарният дял на вноса се е увеличил с 5,4 процентни пункта (от 12,7 % на 18,1 %). Въз основа на това твърдението беше отхвърлено.

(44)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че вносът от страна на промишлеността на Съюза е следвало да бъде изключен от анализа на обема на вноса. Във връзка с това следва да се отбележи, че няма правно изискване за такова изключване. Във всеки случай въз основа на отговорите на въпросника, получени от производителите от Съюза, този внос се е запазил стабилен през периода 2013—2017 г. и съставлява едва незначителна част от общия внос (от порядъка на 0,3—0,7 % от общия внос). Поради това горното твърдение беше отхвърлено.

(45)

Една заинтересована страна заяви, че вносът под режим активно усъвършенстване е следвало да бъде изключен от анализа на обема на вноса като цяло, както и конкретно за категория продукти 25. В това отношение следва да се отбележи, че за всички категории продукти, различни от категория 25, наблюдаваната тенденция при обема на вноса не се променя, ако от анализа се изключи режим активно усъвършенстване. В конкретния случай на категория продукти 25 не е била реализирана продажба от производител от Съюза в полза на производител износител на пазара на трета държава. Вследствие на това беше счетено за целесъобразно въпросните обеми да бъдат включени в оценката на увеличението на вноса, за да се отрази пълното въздействие на вноса от трети държави. Въз основа на това посоченото твърдение беше отхвърлено.

(46)

Някои заинтересовани страни заявиха, че през периода 2016—2017 г. обемът на вноса и съответният пазарен дял за категории продукти 1, 6, 7, 17 и 28 са намалели. В тази връзка Комисията отбелязва, че при определянето на окончателните мерки тя е взела предвид и развитието на вноса през последния разгледан период и на тази база вносът се е увеличил за всички тези категории, с изключение на категория 7. Дори и при тази категория обаче вносът по време на ПРП е бил значително по-висок в сравнение с периода 2013—2014 г. В допълнение Комисията извърши цялостен анализ за всички стоманени продукти, както и отделно за всяко от установените три семейства продукти, и заключи, че вносът като цяло се е увеличавал през целия анализиран период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(47)

В съответствие с това Комисията стига до заключението, че е имало внезапно, рязко и значително увеличение на вноса както в абсолютно, така и в относително изражение за разглеждания продукт, предмет на оценката. Тази констатация се потвърждава и от данните на равнището на всяко от трите семейства продукти, предмет на оценката.

4. НЕПРЕДВИДЕНО РАЗВИТИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

(48)

Както е подробно обяснено в съображения 30—36 от регламента за временните мерки, Комисията предварително е заключила, че посоченото по-горе увеличение на вноса на някои стоманени продукти в Съюза е било в резултат от непредвидено развитие на обстоятелствата, обосновано от редица фактори, които са създали и задълбочили дисбалансите в международната търговия с разглеждания продукт.

(49)

Тези фактори се състоят в безпрецедентен свръхкапацитет за производство на стомана, който продължава да е налице, въпреки значителния брой мерки, приети в световен мащаб за намаляването му, засилен от нарушаващи конкуренцията субсидии и правителствени мерки за подкрепа, които са довели до спад на цените, засилено използване на ограничаващи търговията практики, инструменти за търговска защита, както и до мерките на САЩ по раздел 232, приети през март 2018 г.

(50)

Няколко заинтересовани страни посочиха, че непредвиденото развитие на обстоятелствата следва да бъде доказано за всяка категория продукти. Комисията изразява несъгласие с тези становища и смята, че предвид силната взаимовръзка и взаимообвързаност между категориите продукти, обяснена в раздел 2.1, е достатъчно да се докаже наличието на непредвидено развитие на обстоятелствата като цяло. Въз основа на това твърдението беше отхвърлено.

(51)

Що се отнася до свръхкапацитета, няколко заинтересовани страни заявиха, че свръхкапацитетът е добре известен на Комисията и не може да се счита за непредвидено развитие на обстоятелствата. Те заявиха също, че Комисията по-рано е свързвала вредата, понесена от промишлеността на Съюза, с дъмпингов или субсидиран внос, и че връзката между увеличението на вноса и непредвиденото развитие на обстоятелствата по отношение на свръхкапацитета за производство на стомана не е била установена.

(52)

В това отношение следва първо да се отбележи, че както е посочено на фигура 2.3 от доклада на организацията Global Trade Alert „Going Spare: Steel, Excess Capacity, and Protectionism“ (19) („Излишно производство: стомана, свръхкапацитет и протекционизъм“), между 2009 г. и 2011 г. световният свръхкапацитет за производство на необработена стомана е намалял, преди да се прояви противоположна тенденция през периода 2011—2016 г. Като се има предвид, че през 2011 г. общият свръхкапацитет за производство на необработена стомана вече е надхвърлял значително общото производство през същата година, се е очаквало общият капацитет за производство на необработена стомана да намалее или поне да се запази непроменен, за да се подобрят използването на капацитета и ефикасността на разходите. Общият капацитет за производство на необработена стомана обаче неочаквано е продължил да се увеличава след 2011 г., което е довело до натрупване на допълнителен световен свръхкапацитет, както е потвърдено от Комисията в нейното съобщение „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“ (20). Като се има предвид моментът във времето на описаните по-горе събития и по-конкретно фактът, че свръхкапацитетът за производство се е увеличил в момент, когато икономическата логика е предполагала спад, се стига до заключението, че свръхкапацитетът за производство на стомана следва да се разглежда като непредвидено развитие на обстоятелствата.

(53)

По отношение на причинно-следствената връзка, установена при предишни разследвания във връзка с нелоялни търговски практики, се цитира горепосоченото съобщение, което предвижда, че тези разследвания се считат за „мерки, предназначени да смекчат последиците от свръхкапацитета“. Въз основа на това става ясно, че по своята същност свръхкапацитетът е тясно свързан с дъмпинговия и субсидирания внос. Въпреки това в рамките на антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания свръхкапацитетът в стоманодобивния сектор не се разглежда като непредвидено развитие на обстоятелствата, тъй като това изискване не е включено в оценката, въз основа на която се налагат тези инструменти за преодоляване на проблемите в търговията.

(54)

Що се отнася до връзката между непредвиденото развитие на свръхкапацитета за производство на стомана и увеличаването на вноса, е ясно, че производителите износители имат интерес да увеличат максимално използването на капацитета си. В ситуации, в които след снабдяването на вътрешния пазар остава наличен свободен капацитет, те ще търсят други възможности за стопанска дейност на експортните пазари и по този начин ще генерират увеличение на обема на вноса на тези пазари. Въз основа на това гореизложените твърдения трябва да бъдат отхвърлени.

(55)

Що се отнася до засиленото приемане на ограничаващи търговията мерки, няколко страни заявиха, че те не могат да бъдат признати за непредвидено развитие на обстоятелствата, тъй като представляват признати изключения от общите правила на СТО, както и че броят на мерките за търговска защита, наложени през 2017 г., е намалял. Те твърдят също, че връзката между увеличението на вноса и непредвиденото разгръщане на ограничаващи търговията мерки не е била установена.

(56)

Комисията не е съгласна с тези твърдения, тъй като фактът, че ограничаващите търговията действия се предприемат в рамките на правилата на СТО, не означава, че те не могат да бъдат считани за непредвидено развитие на обстоятелствата. Комисията не оспорва правото на държавите да предприемат антидъмпингови или антисубсидийни мерки съгласно съответните правила на СТО. Разглежданият въпрос обаче е безпрецедентният и повишен брой такива мерки, предприети от трети държави, които са породили отклоняване на търговията, довело до увеличаване на вноса в ЕС. Припомня се, че в съображение 34 от регламента за временните мерки Комисията отбеляза, че въз основа на статистическите данни на СТО, докато през периода 2011—2013 г. годишно са започвали средно 77 свързани със стоманата разследвания, през периода 2015—2016 г. този среден брой се е увеличил до 117. Нито една от страните не е поставила под въпрос тези цифри, които показват непредвидено развитие на обстоятелствата, водещо до установеното по-горе увеличение на вноса. Поради това горните твърдения бяха отхвърлени.

(57)

Що се отнася до мерките на САЩ по раздел 232, няколко заинтересовани страни заявиха, че тези мерки не могат да се считат за непредвидено развитие на обстоятелствата, което предизвиква увеличение на вноса, тъй като те са наложени след периода 2013—2017 г. Други заинтересовани страни посочиха, че дори вносът, който се е осъществил от януари до март 2018 г., не е засегнат от мерките на САЩ по раздел 232.

(58)

В тази връзка трябва първо да се отбележи, че макар и мерките на САЩ по раздел 232 да са въведени ефективно на 8 март 2018 г., разследването, довело до приемането им, е започнало още през април 2017 г., а докладът, въз основа на който е взето решението за налагането им, е с дата 11 януари 2018 г. Дори и да се твърди, че мерките на САЩ по раздел 232 не биха могли да окажат въздействие върху вноса преди приемането им, самото започване на разследването несъмнено е създало несигурност на пазара и е дало отражение върху търговските потоци на стоманени продукти. Освен това, както допълнително се потвърждава по-долу, след приемането на мерките на САЩ по раздел 232 Комисията прие, че вече е налице отклоняване на търговията по отношение на някои категории продукти.

(59)

В това отношение следва да се отбележи също, че мерките на САЩ по раздел 232 са ускорили увеличението на вноса, като са добавили допълнителни отклоняващи търговията потоци към вече съществуващата и засилваща се тенденция на увеличение. Както е отчетено в таблица 14, наличните статистически данни показват, че с изключение на април 2018 г. месечният внос на стомана в САЩ винаги е бил по-нисък от съответния обем на вноса през 2017 г. Това съвпада с противоположна тенденция на увеличение на вноса, наблюдавана в Съюза, където месечният обем на вноса винаги е бил по-висок, отколкото през предходната година, както е отбелязано в таблица 12.

(60)

Други заинтересовани страни посочиха, че въздействието на мерките по раздел 232 следва да се пренебрегне или да не се надценява, тъй като те са предмет на много изключения за определени продукти. В същия контекст беше заявено, че корейският износ не е от значение, тъй като Корея си е обезпечила достатъчен обем на експортната квота от администрацията на САЩ.

(61)

В това отношение следва да се отбележи, че единствено Австралия е била безусловно освободена от мерките по раздел 232 и че вносът ѝ на разглежданите продукти е възлизал на около 1 % от общия обем на вноса от САЩ през 2017 г. (21) Други държави, като Аржентина, Бразилия и Южна Корея, са получили безмитна тарифна квота, но не са били освободени от мерките. По отношение на тези държави следва да се отбележи, че броят на отпуснатите нулеви квоти се е увеличил, а много квоти са били изчерпани още при разпределянето (22). Въз основа на това се счита, че разпределените квоти не гарантират, че са достатъчен механизъм за предотвратяване на отклоняването на търговията. Освен това въз основа на наличните статистически данни изглежда, че тези три държави са формирали под 20 % от общия обем на вноса за 2017 г. Поради това съответните твърдения относно квотите бяха отхвърлени.

(62)	С оглед на гореизложеното се потвърждава, че непредвиденото развитие на обстоятелствата, описано в съображение 49, е довело и ще продължи да води до явно увеличение на вноса на стомана в Съюза.

5. ОПАСНОСТ ОТ СЕРИОЗНА ВРЕДА

(63)

В съответствие с всеобхватния подход относно продуктовия обхват, определен в настоящото разследване, на етапа на определяне на временните мерки беше направен и цялостен анализ на вредата. В отделни случаи в регламента за временните мерки е илюстрирано, че заключенията относно вредата, изведени при цялостния анализ, са потвърдени също и на равнище категория продукти посредством примери.

(64)

Аналогично, оценката на вредата на етапа на окончателните мерки е извършена на цялостно равнище, а именно за разглеждания продукт, предмет на оценката, и съответно обхваща 26-те категории продукти, при които Комисията констатира увеличение на вноса. И тук, както при промените във вноса обаче, Комисията допълни своя анализ с оценка за всяко от трите семейства продукти, посочени в съображение 21 по-горе.

(65)

Анализът на вредата по-долу се основава на отговорите на въпросника, предоставени от промишлеността на Съюза. След получаване на по-актуална информация и проверка на данните показателите за вредата, описани на етапа на временните мерки, бяха актуализирани, когато е уместно, за да бъдат включени най-новите данни (от 2018 г.).

5.1. Цялостно развитие на състоянието на стоманодобивната промишленост на Съюза

5.1.1. Потребление, продажби на вътрешния пазар и пазарни дялове

(66)

Комисията определи потреблението на Съюза, като сумира продажбите в Съюза на производителите от Съюза с вноса от всички държави, с изключение на вноса от държавите от ЕИП и от някои държави, с които Съюзът е подписал споразумение за икономическо партньорство, което понастоящем е в сила (вж. съображение 30 по-горе).

(67)

Въз основа на това потреблението на Съюза, продажбите на производителите от Съюза и съответният пазарен дял са се променяли, както следва:

Таблица 4

Потребление на Съюза, продажби на вътрешния пазар и пазарен дял

(в хил. тонове)	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Потребление (всички)	148 455	155 730	160 742	166 375	169 350
индекс 2013 г. = 100	100	105	108	112	114
Продажби на вътрешния пазар (всички)	129 592	133 285	133 575	136 586	138 636
индекс 2013 г. = 100	100	103	103	105	107
Пазарен дял (всички)	87,3 %	85,6 %	83,1 %	82,1 %	81,9 %
Източник: Евростат и данни на промишлеността.

(68)

През периода 2013—2017 г. общото потребление на съответните 26 категории продукти е нараствало постоянно, като общото увеличение е с 14 %. Обемът на продажбите на производителите от Съюза се е увеличил през този период, но в много по-малка степен, отколкото потреблението на Съюза, т.е. само със 7 %. Следователно през разглеждания период общият пазарен дял на промишлеността на Съюза постоянно е намалявал, като намалението е с 5,4 процентни пункта.

5.1.2. Производство, производствен капацитет, степен на използване на капацитета и запаси

(69)

Производството, производственият капацитет и степента на използване на капацитета и запасите са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет, използване на капацитета, запаси

(в хил. тонове)	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Производство (всички)	243 945	249 855	248 763	249 204	254 925
индекс 2013 г. = 100	100	102	102	102	105
Производствен капацитет (всички)	337 010	334 545	332 427	333 179	335 358
индекс 2013 г. = 100	100	99	99	99	100
Използване на капацитета (всички)	72 %	75 %	75 %	75 %	76 %
Запаси (всички)	11 883	12 734	13 159	12 974	14 140
индекс 2013 г. = 100	100	107	111	109	119
Източник: данни от промишлеността и отговори на въпросника.

(70)

През разглеждания период обемът на производството за разглеждания продукт, предмет на оценката, се е увеличил като цяло с 5 %. През периода 2013—2017 г. производственият капацитет се е запазил стабилен и поради това използването на капацитета се е увеличило като цяло с 4 процентни пункта. През периода 2013—2017 г. запасите, държани от оказалите съдействие производители от Съюза, са нараснали като цяло с 19 %.

5.1.3. Единични продажни цени, рентабилност и парични потоци

(71)

Единичните продажни цени, рентабилността и паричните потоци са се променяли, както следва:

Таблица 6

Единична продажна цена, рентабилност, паричен поток

	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Единична продажна цена (евро/тон)	693,6	673,4	636,6	591,0	697,7
индекс 2013 г. = 100	100	97	92	85	101
Рентабилност (% от оборота)	– 0,9 %	0,8 %	0,6 %	2,1 %	5,6 %
Паричен поток (в милиони евро)	3 721	4 975	6 461	5 508	6 201
индекс 2013 г. = 100	100	134	174	148	167
Източник: отговори на въпросника.

(72)

Проверените и актуализирани данни потвърждават тенденцията, установена в регламента за временните мерки. До 2016 г. за всички продукти се наблюдава значителен спад на цените на пазара на Съюза. След това цените се възстановяват до равнището си от 2013 г. Като цяло и въпреки значителното понижение на цените, промишлеността на Съюза е успяла да намали производствените си разходи, за да постигане незначително равнище на печалба през 2016 г. и да го увеличи до по-устойчиво равнище през 2017 г. (5,6 %). Като цяло от 2013 г. до 2017 г. паричният поток на промишлеността на Съюза се е увеличил с 67 %.

5.1.4. Заетост

(73)

По отношение на заетостта от 2013 г. до 2017 г. промишлеността на Съюза е загубила 9 208 работни места, както е показано в таблицата по-долу.

Таблица 7

Заетост

(в ЕПРВ)	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Заетост (всички)	225 607	220 429	218 010	217 460	216 399
индекс 2013 г. = 100	100	98	97	96	96
Източник: данни от промишлеността и отговори на въпросника.

5.2. Анализ на състоянието на стоманодобивната промишленост на Съюза за трите семейства продукти

5.2.1. Потребление, продажби на вътрешния пазар и пазарни дялове

(74)

За всяко от трите семейства продукти потреблението, продажбите на вътрешния пазар и пазарните дялове са се променяли, както следва:

Таблица 8

Потребление, продажби на вътрешния пазар и пазарен дял, по семейство продукти

(в хил. тонове)	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Потребление (плоски продукти)	87 679	90 729	95 598	98 749	98 124
индекс 2013 г. = 100	100	103	109	113	112
Потребление (дълги продукти)	50 829	53 333	54 160	55 890	57 921
индекс 2013 г. = 100	100	105	107	110	114
Потребление (тръби)	9 947	11 667	10 985	11 735	13 305
индекс 2013 г. = 100	100	117	110	118	134

Продажби на вътрешния пазар (плоски продукти)	75 212	76 365	77 020	78 274	77 601
индекс 2013 г. = 100	100	102	102	104	103
Продажби на вътрешния пазар (дълги продукти)	46 461	47 679	47 757	48 935	51 095
индекс 2013 г. = 100	100	103	103	105	110
Продажби на вътрешния пазар (тръби)	7 920	9 241	8 799	9 377	9 940
индекс 2013 г. = 100	100	117	111	118	126

Пазарен дял (плоски продукти)	86 %	84 %	81 %	79 %	79 %
Пазарен дял (дълги продукти)	91 %	89 %	88 %	88 %	88 %
Пазарен дял (тръби)	80 %	79 %	80 %	80 %	75 %
Източник: Евростат и данни на промишлеността.

(75)

През 2016 г. потреблението на плоски продукти е достигнало връхна точка, след което през 2017 г. незначително е намаляло, като е отбелязало общо увеличение с 12 %. Потреблението на дълги продукти и тръби е нараствало непрекъснато до края на 2017 г., което е довело до общо увеличение съответно с 14 % и 34 %.

(76)

През периода 2013—2017 г. продажбите на всички стоманени продукти са нараснали като цяло със 7 %. През същия период и при трите семейства продукти се е наблюдавало подобно увеличение, но по-слабо изразено в сравнение с увеличението на потреблението: продажбите на производителите от промишлеността на Съюза на плоски продукти са нараснали с 3 %, продажбите на дълги продукти — с 10 %, а продажбите на тръби — с 26 %.

(77)	Тенденцията на общия пазар на промишлеността на Съюза (намаление с 5 процентни пункта) беше потвърдена при отделния анализ на плоски продукти (намаление със 7 процентни пункта), дълги продукти (намаление с 3 процентни пункта) и тръби (намаление с 5 процентни пункта).

5.2.2. Производство, производствен капацитет, степен на използване на капацитета и запаси

(78)

За всяко от трите семейства продукти производството, производственият капацитет, степента на използване на капацитета и запасите са се променяли, както следва:

Таблица 9

Производство, производствен капацитет, използване на капацитета и запаси, по семейство продукти

(в хил. тонове)	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Производство (плоски продукти)	172 873	177 224	176 567	177 247	180 986
индекс 2013 г. = 100	100	103	102	103	105
Производство (дълги продукти)	59 082	59 535	60 079	59 706	60 572
индекс 2013 г. = 100	100	101	102	101	103
Производство (тръби)	11 991	13 096	12 116	12 251	13 366
индекс 2013 г. = 100	100	109	101	102	111

Производствен капацитет (плоски продукти)	234 615	233 689	230 216	230 921	232 220
индекс 2013 г. = 100	100	100	98	98	99
Производствен капацитет (дълги продукти)	80 833	78 244	79 455	79 736	81 806
индекс 2013 г. = 100	100	97	98	99	101
Производствен капацитет (тръби)	24 053	25 482	27 721	27 255	24 224
индекс 2013 г. = 100	100	106	115	113	101

Използване на капацитета (плоски продукти)	74 %	76 %	77 %	77 %	78 %
Използване на капацитета (дълги продукти)	73 %	76 %	76 %	75 %	74 %
Използване на капацитета (тръби)	50 %	51 %	44 %	45 %	55 %
Запаси (плоски продукти)	7 573	8 171	8 386	8 098	8 623
индекс 2013 г. = 100	100	108	111	107	114
Запаси (дълги продукти)	3 449	3 430	3 722	3 740	3 877
индекс 2013 г. = 100	100	99	108	108	112
Запаси (тръби)	861	1 132	1 050	1 137	1 639
индекс 2013 г. = 100	100	132	122	132	190
Източник: данни от промишлеността и отговори на въпросника.

(79)

При трите семейства продукти развитието на производството е било различно. В рамките на целия разглеждан период производството на плоски продукти е нараснало с 5 %, производството на дълги продукти е нараснало с 3 %, докато това на тръбите е намаляло с 11 %. Във всеки случай колебанията в производството могат да се считат за доста равномерни.

(80)

Общият производствен капацитет е останал на постоянно равнище. Тази тенденция е систематично потвърдена при анализа на всяко семейство продукти през разглеждания период: за плоските продукти (намаление с 1 %), дългите продукти (увеличение с 1 %) и тръбите (увеличение с 1 %). Използването на капацитета се е увеличило като цяло за всяко семейство продукти (плюс 4 процентни пункта при плоските продукти, плюс 1 процентен пункт при дългите продукти и плюс 5 процентни пункта при тръбите).

(81)	През периода 2013—2017 г. запасите при плоските и дългите продукти са се увеличили, достигайки сходни равнище, докато при тръбите те почти са се удвоили. Следователно проверените и актуализирани данни потвърждават тенденцията, установена в регламента за временните мерки.

5.2.3. Единични продажни цени, рентабилност и паричен поток

(82)

За всяко от трите семейства продукти единичните продажни цени, рентабилността и паричния поток са се променяли, както следва:

Таблица 10

Единична продажна цена, рентабилност и паричен поток, по семейство продукти

(евро/тон)	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Единична продажна цена (евро/тон, плоски продукти)	711,3	689,3	659,8	612,8	744,3
индекс 2013 г. = 100	100	97	93	86	105
Единична продажна цена (евро/тон, дълги продукти)	607,0	591,3	546,4	509,1	584,4
индекс 2013 г. = 100	100	97	90	84	96
Единична продажна цена (евро/тон, тръби)	1 093,9	1 063,5	1 013,9	913,2	949,3
индекс 2013 г. = 100	100	97	93	83	87
Рентабилност (% от оборота, плоски продукти)	– 1,9 %	0,2 %	0,5 %	2,5 %	7,7 %
Рентабилност (% от оборота, дълги продукти)	0,7 %	2,1 %	1,7 %	2,1 %	3,1 %
Рентабилност (% от оборота, тръби)	1,3 %	0,4 %	– 3,4 %	– 1,2 %	– 1,7 %
Паричен поток (в млн. евро, плоски продукти)	2 309	3 997	5 209	4 235	5 177
индекс 2013 г. = 100	100	173	226	183	224
Паричен поток (в млн. евро, дълги продукти)	820	1 156	1 534	1 473	1 159
индекс 2013 г. = 100	100	141	187	180	141
Паричен поток (в млн. евро, тръби)	592	– 178	– 283	– 200	– 135
индекс 2013 г. = 100	100	– 30	– 48	– 34	– 23
Източник: отговори на въпросника.

(83)

Продажните цени за плоски продукти са намалели с 14 % до 2016 г., а след това през 2017 г. се възстановили, надхвърляйки равнището си от 2013 г. (+ 5 %). Единичната продажна цена за дълги продукти и тръби също е намаляла значително до 2016 г. (съответно с 16 % и 17 %), а след това през 2017 г. отново леко се е увеличила. Като цяло цените за тези продукти са намалели съответно с 4 % и 13 %.

(84)

Що се отнася до рентабилността, i) през 2016 г. промишлеността на Съюза е успяла да постигне незначително равнище на печалба за плоските продукти (след загуби и равнище на прага на рентабилност през предходните години), а през 2017 г. е увеличила рентабилността си до 7,7 %; ii) рентабилността на дългите продукти е достигнала 2,1 % през 2014 г. и се е запазила на приблизително същото равнище до 2017 г., когато е нараснала до 3,1 %; iii) рентабилността на тръбите е намаляла значително от 1,3 % през 2013 г. до – 3,4 % през 2015 г. и е останала отрицателна през 2016 г. и 2017 г. (съответно – 1,2 % и – 1,7 %).

(85)

Състоянието на паричния поток при плоските и дългите продукти се е подобрило (той се е увеличил със 124 % при плоските продукти и в доста по-малка степен при дългите продукти, т.е. само с 41 %), докато при тръбите през 2014 г. паричният поток е намалял значително, със 130 %, и се е запазил отрицателен до края на 2017 г.

5.2.4. Заетост

(86)

Що се отнася до заетостта, производителите на плоски продукти са били засегнати в особено голяма степен, тъй като през този период са загубили почти 8 600 работни места. В процентно изражение най-тежкото състояние е това на промишлеността за производство на тръби, при която загубите на работни места през разглеждания период са възлезли на 12 %.

Таблица 11

Заетост, по семейство продукти

(в ЕПРВ)	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Заетост (плоски продукти)	134 720	129 256	127 743	126 300	126 124
индекс 2013 г. = 100	100	96	95	94	94
Заетост (дълги продукти)	49 545	49 662	51 288	53 946	53 943
индекс 2013 г. = 100	100	100	104	109	109
Заетост (тръби)	41 342	41 511	38 978	37 214	36 333
индекс 2013 г. = 100	100	100	94	90	88
Източник: данни от промишлеността и отговори на въпросника.

5.3. Заключение относно състоянието на промишлеността на Съюза и най-новите промени

(87)

Разгледаният по-горе анализ показва, че промишлеността на Съюза — както като цяло, така и за всяко от трите семейства продукти — е била в затруднено икономическо състояние до 2016 г. и само частично се е възстановила през 2017 г. Следователно състоянието на промишлеността все още е нестабилно и уязвимо.

(88)	През септември 2018 г. Комисията поиска от отрасловите сдружения на Съюза да предоставят икономически данни за първото полугодие на 2018 г., за да проучи как се е развило състоянието след разследвания период, обхващащ годините 2013—2017.

(89)

Не беше възможно да се провери получената от Комисията информация. Освен това, тъй като Комисията не разполагаше с данни за първото полугодие на 2017 г. (информацията беше предоставена на база цялата 2017 година), тя не можа да достигне до надеждно заключение относно състоянието на промишлеността през първото полугодие на 2018 г. Независимо от това, въз основа на въпросните данни от 2018 г. беше възможно да се потвърди тенденцията за 2017 г., а именно частично възстановяване на промишлеността. Следва да се отбележи обаче, както е илюстрирано в таблица 12 по-долу, че месечният внос в Съюза е започнал да се увеличава в най-голяма степен от юни 2018 г. нататък. Освен това от третото тримесечие на 2018 г. цените на стоманата в Съюза са започнали да следват тенденция на спад. Поради това не е възможно да се наблюдава въздействието на този внос и на развитието на цените върху състоянието на промишлеността на Съюза през първото полугодие на 2018 г. Ето защо новите данни потвърдиха деликатното състояние на промишлеността на Съюза и опасността, породена от най-скорошното увеличение на вноса.

5.4. Опасност от сериозна вреда

(90)

В регламента за временните мерки Комисията направи заключението, че състоянието на промишлеността на Съюза се е влошило значително през периода 2013—2016 г. и е постигнато частично възстановяване през 2017 г. Комисията обаче е счела, че въпреки временното подобрение, промишлеността на Съюза продължава да бъде в нестабилно състояние и изложена на опасност от сериозна вреда, ако тенденцията на увеличение на вноса продължи, водейки до спад на цените и намаляване на рентабилността под устойчивите равнища.

(91)	Тази предварителна констатация може да бъде потвърдена и на окончателния етап с оглед на описания по-горе актуализиран анализ на развитието на показателите за вредата както като цяло, така и на равнището на трите семейства продукти (плоски продукти, дълги продукти и тръби).

(92)

Актуализираните показатели за вредата включват данните от три категории продукти, които преди това са били изключени от обхвата на етапа на временните мерки. Анализирани са най-новите данни, когато има на разположение такива, и този цялостен анализ потвърждава основните констатации, изведени на етапа на временните мерки.

(93)

На етапа на временните мерки елемент с критично значение при определянето на опасността от вреда беше прогнозата, че значителното увеличение на вноса, наблюдавано от 2013 г. насам, няма да престане, а ще продължи да нараства и при липса на коригиращи действия ще достигне до сериозни вредоносни равнища. Тази очаквана тенденция вече е в ход, както показва най-актуалният набор от данни (вж. раздел 5.6 по-долу).

5.5. Коментари, получени след налагането на временните мерки

(94)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че промишлеността на Съюза не е в уязвимо или нестабилно състояние, тъй като през разглеждания период повечето от показателите са се подобрили; така например, през 2017 г. тя на практика е постигнала рентабилност от 6,2 % (както е посочено в регламента за временните мерки), а между 2016 г. и 2017 г. продажните цени са нараснали с почти 20 %. Беше посочено също така, че от самото сдружение Eurofer са обявили, че перспективата за промишлеността на Съюза е положителна. В същия дух тези страни заявиха още, че стандартът за установяване на сериозна вреда е много висок и е много по-висок от стандарта за съществена вреда, заложен в Антидъмпинговото споразумение и Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (СИМ), тъй като сериозната вреда трябва да бъде очевидна и неизбежна и настъпването ѝ непосредствено да предстои.

(95)

В регламента за временните мерки Комисията заключи, че промишлеността на Съюза се намира в нестабилно състояние и се възстановява от период, през който състоянието ѝ се е влошило значително. Това възстановяване беше приписано, inter alia, на ефективността на различните мерки за търговска защита, които бяха приети, по-специално от 2016 г. насам. Тъй като Комисията не можа да установи наличието на сериозна вреда, тя оцени опасността от това. В този контекст Комисията потвърди, че текущата тенденция за временно възстановяване може бързо да бъде обърната, ако вносът продължи да се увеличава в бъдеще. Както беше установено по-горе, подобно допълнително увеличение на вноса вероятно ще се изостри в резултат на мерките на САЩ по раздел 232. Поради това Комисията заключи, че фактът, че през 2017 г. се наблюдава подобрение в състоянието на промишлеността на Съюза в сравнение с предходните години, не е в противоречие с констатациите за наличието на опасност от сериозна вреда. Тези констатации бяха потвърдени от горепосочения анализ и поради това твърдението се отхвърля.

(96)

Що се отнася до равнището на рентабилност на промишлеността на Съюза, няколко заинтересовани страни заявиха, че в редица случаи, свързани с търговска защита в стоманодобивния сектор, Комисията е преценила, че печалба между 3 и 7 % може да се счита за подходяща. Следователно обща рентабилност от 6,2 %, каквато беше установена на етапа на временните мерки, следва да бъде достатъчна, за да може промишлеността на Съюза да запази своята жизнеспособност и силна конкурентоспособност.

(97)

Както е обяснено в съображения 90—93, въпреки факта, че през 2017 г. равнищата на рентабилност значително са се подобрили в сравнение с предходните години (когато промишлеността на Съюза е била или на загуба, или на прага на рентабилност), това състояние би могло бързо да претърпи развие в обратна посока, ако вносът продължи да се увеличава (или внезапно нарасне в резултат, inter alia, на мерките на САЩ по раздел 232). Всъщност в ситуация на опасност от сериозна вреда анализът задължително трябва да съдържа елементи, свързани с бъдещото развитие. В този контекст установеният риск от отклоняване на търговията е ключов елемент, който би повлиял отрицателно на настоящото икономическо състояние на промишлеността на Съюза, ако не бъдат предприети мерки. Следователно равнищата на рентабилност, постигнати от промишлеността през 2017 г., не могат да бъдат разглеждани изолирано и не обезсилват констатацията за наличие на опасност от сериозна вреда. Поради това горното твърдение се отхвърля.

5.6. Анализ на данните след 2017 г.

(98)

В контекста на анализа на опасността от сериозна вреда е необходимо да се извърши проучване на бъдещото развитие с оглед на това, че за анализирания период се счита, че не е налице положение на сериозна вреда. По-специално, съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 се изисква — в случаи на опасност от вреда — проучване на размера на увеличаване на износа към Съюза и на вероятността наличният капацитет да бъде използван за износ в Съюза.

(99)

Въпреки че размерът на увеличаване на износа вече беше разгледан по-горе, Комисията извърши по-точен анализ на вероятността от по-нататъшно увеличаване на износа въз основа на анализ на най-новите налични данни, по-конкретно за периода януари—септември 2018 г. Този актуализиран набор от данни позволи на Комисията да потвърди констатациите, направени на етапа на временните мерки, по-специално по отношение на тенденциите при вноса и риска от отклоняване на търговията.

(100)

Както показват статистическите данни в таблиците по-долу, тенденцията на нарастване на вноса е продължила и през месеците след влизането в сила на мерките на САЩ по раздел 232 вече се наблюдават първите признаци на отклоняване на търговията, като вносът в САЩ постепенно намалява, а вносът в Съюза се увеличава (23). Според Комисията поради причините, изложени по-долу, тази тенденция на увеличение ще стане по-изразена в бъдеще, ако не бъдат приети окончателни мерки.

5.6.1. Развитие на вноса в Съюза

(101)

Анализираният период по отношение на развитието на вноса беше удължен, като беше добавено първото полугодие на 2018 г. Актуализираният анализ показва, че като цяло вносът на продукта, предмет на оценката, допълнително се е увеличил на годишна база. Увеличението на вноса през периода юли 2017 г. — юни 2018 г. спрямо периода януари 2017 г. — декември 2017 г. се обяснява с относително високото равнище на вноса през първото полугодие на 2018 г., когато общият обем на вноса на продуктите, предмет на оценката, е възлязъл на 17,4 милиона метрични тона в сравнение с 15,4 милиона метрични тона през първото полугодие на 2017 г. и 14,5 милиона метрични тона през второто полугодие на 2017 г. Следователно тези по-нови данни потвърждават оценката на Комисията на етапа на временните мерки, че след 2017 г. вносът вероятно ще се увеличи.

(102)

Мерките на САЩ по раздел 232 бяха наложени на 8 март 2018 г. Следователно е уместно обемът на вноса през 2018 г. да се оцени на месечна база, като се направи сравнение със същия период през предходната година (2017 г.). Това сравнение показва, че за всеки месец на 2018 г. обемът на вноса в Съюза през 2018 г. е бил по-висок от обема на вноса през 2017 г. Разликите са били по-съществени през юни и юли 2018 г., няколко месеца след налагането на мерките на САЩ по раздел 232. През август и септември 2018 г. увеличението все още е било значително, но по-слабо изразено в сравнение с предходните два месеца, вероятно с оглед на временните защитни мерки, наложени на 18 юли 2018 г.

(103)

И двата анализа показват ясна тенденция на непрекъснато увеличение на вноса в Съюза и съответно потвърждават оценката на Комисията на етапа на временните мерки.

Таблица 12

Внос в Съюза на месечна база

ЕС (в хил. тонове)	Януари	Февруари	Март	Април	Май	Юни	Юли	Август	Септември
Внос за 2017 г. (всички)	2 737	2 464	2 914	2 648	2 984	2 512	2 315	2 308	2 339
Внос за 2018 г. (всички)	3 080	2 490	2 934	3 033	2 999	2 940	2 828	2 414	2 587
Увеличение през 2018 г. спрямо 2017 г.	+ 13 %	+ 1 %	+ 1 %	+ 15 %	+ 1 %	+ 17 %	+ 22 %	+ 5 %	+ 11 %
Източник: Евростат.

5.6.2. Развитие на вноса в САЩ

(104)

По време на изслушванията, упоменати в съображение 10, няколко заинтересовани страни заявиха, че след налагането на мерките на САЩ по раздел 232 цените на вноса в САЩ са нараснали рязко до равнище, което въпреки митото със ставка 25 %, ще позволи на тези дружества да реализират печалба. Поради това, с оглед на това положение, няма да има никакъв стимул за пренасочване на техните продажби в САЩ към други пазари, като например този на Съюза. Беше заявено също така, че поради това тези мерки едва ли са засегнали равнището на вноса в САЩ.

(105)

Комисията събра статистически данни на месечна база по отношение на вноса в САЩ на продуктите, предмет на оценката, през 2018 г.:

Таблица 13

Внос в САЩ през 2018 г. на месечна база

	Януари	Февруари	Март	Април	Май	Юни	Юли	Август	Септември
Обем на вноса (всички) (в хил. тонове)	2 087	1 800	2 218	2 585	2 192	1 666	1 969	1 848	1 689
индекс януари 2018 г. = 100	100	86	106	124	105	80	94	89	81
Източник: национални статистически данни на САЩ.

(106)

Данните показват, че вносът в САЩ на 26-те продукта, предмет на оценката, рязко е намалял, и особено след налагането на мерките на САЩ по раздел 232. През септември 2018 г. равнището на вноса е било с 35 % по-ниско от равнището на вноса през април 2018 г. Като цяло намалението на вноса от януари до септември 2018 г. е 19 %.

(107)

Следва да се отбележи също така, че през 2018 г. голям брой производители от САЩ на продукти, обхванати от мерките на САЩ по раздел 232, са обявили планове за значително разширяване на производството (24). Макар че в краткосрочен план може да няма или да има малко алтернативни източници на вносните продукти, изглежда очевидно, че в средносрочен план промишлеността на САЩ се готви да снабдява пазара на САЩ в много по-голям мащаб, за сметка на вноса. Следователно пазарът на САЩ вече няма да може да усвоява и увеличеното вътрешно производство, и същото равнище на внос, както преди. Вследствие на това производителите износители ще трябва да търсят алтернативни пазари, а пазарът на Съюза, с оглед на неговия размер, е идеален заместващ пазар. Тенденцията на увеличаване на вноса в Съюза, която се дължи отчасти на въздействието на мерките на САЩ по раздел 232, вече се проявява, както е описано в глава 5.6.1 по-горе. Затова в близко бъдеще тази тенденция ще стане още по-изразена, ако не бъдат взети мерки.

(108)

Комисията анализира също така обема на вноса в САЩ през 2018 г. на месечна база в сравнение със същия период през 2017 г.

(109)

Таблица 14 потвърждава тенденцията, илюстрирана в таблицата в съображение 105 по-горе.

Таблица 14

Внос в САЩ на месечна база

САЩ (в хил. тонове)	Януари	Февруари	Март	Април	Май	Юни	Юли	Август	Септември
Внос за 2017 г. (всички)	2 088	1 893	2 284	2 259	2 345	2 684	2 614	2 220	2 259
Внос за 2018 г. (всички)	2 087	1 800	2 218	2 585	2 192	1 666	1 969	1 848	1 689
Намаление през 2018 г. спрямо 2017 г.	0 %	– 5 %	– 3 %	14 %	– 7 %	– 38 %	– 25 %	– 17 %	– 25 %
Източник: национални статистически данни на САЩ.

Следователно, независимо от вида на извършеното сравнение, резултатите систематично показват, че при вноса в САЩ е налице ясна и устойчива тенденция на намаление на този внос. Това постепенно намаление вече води и ще продължи да води до отклоняване на търговията, което може да ускори тенденцията на увеличение на вноса в Съюза.

5.7. Заключение

(110)

Поради това, с оглед на актуализирания анализ на състоянието на промишлеността на Съюза, задълбочения анализ на коментарите, получени след разгласяването на временните мерки и по време на изслушванията, както и подробния анализ на най-новите статистически данни, Комисията заключи, че стоманодобивната промишленост на Съюза е в положение на опасност от сериозна вреда по отношение на разглеждания продукт, включително 26-те категории продукти, предмет на оценката. Поради това съображения 58—69 от регламента за временните мерки се потвърждават.

6. ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(111)

В съображения 70—77 от регламента за временните мерки Комисията е стигнала до заключението, че е налице причинно-следствена връзка между увеличаването на вноса на продукта, предмет на оценката, и уязвимото положение и опасността от сериозна вреда за промишлеността на Съюза, тъй като стоманените продукти, произвеждани от производителите от Съюза, са обикновено сходни или пряко конкурентни на разглежданите стоманени продукти.

6.1. Коментари, получени след налагането на временните мерки

(112)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че не съществува причинно-следствена връзка между увеличението на вноса и състоянието на промишлеността на Съюза, тъй като увеличението на вноса през разглеждания период е вървяло ръка за ръка с увеличение на рентабилността и обема на производството и продажбите.

(113)

Като начало Комисията желае да изясни, че тя е установила опасност от сериозна вреда, ако вносът продължи да се увеличава. Комисията не е установила вреда по време на разследването, дължаща се на увеличението на вноса през разглеждания период.

(114)

По същество, по отношение на това твърдение е важно да се подчертае, че действително през 2017 г. промишлеността на Съюза е постигнала рентабилни равнища на производство, които са безспорно по-високи от постигнатите през всички други години от разглеждания период, когато тя е била близо едва до прага на рентабилност. Като цяло обаче най-голямото увеличение на вноса през този период е било между 2014 г. и 2015 г. (вж. таблица 2 по-горе), а успоредният спад в рентабилността през същия период (спад от 0,8 % на 0,6 %, вж. таблица 6 по-горе) показва, че съществува несъмнена връзка между увеличението на вноса и състоянието на промишлеността на Съюза. Освен това, както е обяснено в съображение 45 от регламента за временните мерки, постигнатата през 2017 г. рентабилност следва да се счита за временна при текущите обстоятелства на тенденция на непрекъснато увеличение на вноса и изключително благоприятни продажни цени на пазара през този период. Въпреки това дори равнище на печалба от 5,6 % е ниско в този капиталоемък отрасъл. Всъщност то е по-ниско от регламентираното минимално равнище на целевата печалба за всички промишлени отрасли, което се прилага в разследвания в областта на търговската защита, провеждани от Комисията (25). Поради това Комисията счете, че промишлеността на Съюза ще се окаже в уязвимо и критично положение, ако вносът продължи да се увеличава. Поради това твърдението се отхвърля.

(115)

Също така различни заинтересовани страни заявиха, че при предишни антидъмпингови и антисубсидийни разследвания по отношение на същите продукти Комисията е твърдяла, че спадът на цените и вредата са били причинени от предполагаемия дъмпинг или субсидиране, а не просто от увеличението на вноса. Според тези заинтересовани страни дъмпинговият или субсидираният внос вече е бил преодолян успешно чрез приемането на антидъмпингови и антисубсидийни мерки в резултат на тези разследвания, поради което сега Комисията не трябва да твърди, че същата вреда е причинена от нещо друго, т.е. от увеличението на вноса.

(116)

По отношение на това твърдение е важно да се подчертае, че антидъмпинговите и антисубсидийните мерки не следват същата логика като защитните мерки. Всъщност те имат различни цели. Някои от най-драстичните и значими разлики са, както следва: например както антидъмпинговите, така и антисубсидийните мерки се прилагат конкретно спрямо ограничен продуктов обхват и разглеждат проблема с нелоялната конкуренция, чрез дъмпинг или субсидиране, по отношение на вноса с определен произход (от определена държава), като по правило те се прилагат за срок от пет години с възможност за удължаване на този срок, ако са изпълнени определени условия. За разлика от тях защитните мерки са насочени към общото увеличение на вноса, без да се прави разграничение по отношение естеството на конкуренцията или произхода (т.е. те не се прилагат „sui generis“ към определен вид внос), и обикновено са с ограничен срок. Освен това и по-конкретно, антидъмпинговите и антисубсидийните мерки, посочени във въпросното твърдение, засягат само няколко от категориите продукти, обхванати от текущото разследване, и само онези, с произход от определени държави. Независимо от налагането на тези мерки Комисията констатира значително, внезапно и рязко цялостно увеличение на вноса и установи свързана с това опасност от вреда. Съответно това твърдение се отхвърля.

(117)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е извършила т. нар. анализ за установяване на вредите, които не могат да бъдат приписани на увеличението на вноса, за да отчете други фактори, които може да са причинили вредата, по-специално по отношение развитието на разходите за суровини, намаляващото равнище на износа, както и вноса, извършен от производителите от Съюза. Комисията желае да изясни, че действително на етапа на временните мерки тя не е оценила всички фактори, които биха могли да допринесат за сериозната вреда, която промишлеността на Съюза би понесла, ако не бъдат предприети мерки, тъй като поради критичните обстоятелства е било необходимо незабавно да се приемат и наложат временни мерки. След налагането на временните мерки Комисията е оценила въздействието на тези три фактора върху състоянието на промишлеността на Съюза и съответно възможния им принос към възникването на опасност от сериозна вреда.

(118)

По отношение на развитието на разходите за суровини няколко страни като цяло отбелязаха, че Комисията следва да разгледа този елемент, а една заинтересована страна заяви, че предполагаемата ситуация на пазара, свързана с по-евтините суровини в световен мащаб, е причинила трудностите, налични съгласно „твърденията“ на Комисията.

(119)

Данните, предоставени от промишлеността на Съюза, показват, че производствените разходи за разглеждания продукт са се променяли, както следва:

Таблица 15

Производствени разходи

	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Производствени разходи (EUR/тон)	700	668	633	579	661
индекс 2013 г. = 100	100	95	90	83	94
Източник: отговори на въпросника.

(120)

Тенденцията, илюстрирана по-горе, е подобна на тенденцията при продажните цени, описана в точка 5.1.3 по-горе, с изключение на 2017 г., през която, както беше обяснено, продажните цени са били изключително благоприятни в сравнение с разходите, което е довело до относително високи печалби (макар и все още под равнището на целевата печалба). Тази тенденция не разкрива конкретна връзка между разходите за суровини и развитието на рентабилността, дори само защото през годината, когато печалбата на промишлеността на Съюза е намаляла най-значително в сравнение с предходната година, т.е. през 2015 г. (спад с 25 %), това е станало въпреки значителното намаление на производствените разходи. Следователно няма основания да се заключи, че развитието на цените на суровините, било то нагоре или надолу, представлява опасност от вреда. Поради това горното твърдение беше отхвърлено.

(121)

Заинтересованите страни също така отправиха твърдението, че равнището на износа на промишлеността на Съюза се е понижавало. Те основаха твърденията си на изявления на Eurofer, както и на предположението или вероятността износът за САЩ и Турция да намалее с оглед на мерките на САЩ по раздел 232 и турското разследване с оглед налагане на защитни мерки.

(122)

Анализът на равнището на износа от промишлеността на Съюза по отношение на разглеждания продукт е направен въз основа на данни на Евростат:

Таблица 16

Износ на промишлеността на Съюза

	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Обем на износа (в хил. тонове)	31 181	31 599	29 449	27 578	27 603
индекс 2013 г. = 100	100	101	94	88	89
Експортна цена (евро/тон)	962	931	934	850	953
индекс 2013 г. = 100	100	97	97	88	99
Източник: Евростат.

(123)

Таблицата по-горе илюстрира две неща. На първо място, обемът, изнасян от промишлеността на Съюза през разглеждания период, е относително малък в сравнение с обема, продаван на пазара на Съюза — в зависимост от съответната година, той съставлява едва 17—19 % от обема на продажбите на промишлеността на Съюза. На второ място, през разглеждания период развитието на експортните цени е било по-скоро в застой, с изключение на 2016 г., когато експортните цени са били като цяло значително по-ниски в сравнение с останалите години (през 2016 г. и производствените разходи са били на ниско равнище). Въз основа на обема на експортните продажби, развитието на тези обеми през разглеждания период и експортните продажни цени Комисията не е намерила основания да приеме, че равнището на експортните продажби на промишлеността на Съюза поражда значителна опасност от сериозна вреда за промишлеността на Съюза.

(124)

Що се отнася до ролята на вноса от производители от Съюза или свързани с тях търговци/дистрибутори, както е описано в съображение 44 по-горе, през разглеждания период този внос е бил незначителен и относително стабилен, като в зависимост от съответната година съставлява между 0,3 % и 0,7 % от общия внос. Този внос не е дал отражение върху тенденциите при вноса, поради което твърдението беше отхвърлено.

(125)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е оценила условията на конкуренция между вносните продукти и местните продукти, тъй като — както се твърди — тя е пренебрегнала широкия обхват и хетерогенността на различните категории продукти, обхванати от разследването с оглед налагане на защитни мерки, като вместо това тя е извела заключения съвкупно за всички категории продукти. В същия дух няколко заинтересовани страни заявиха, че за всяка от категориите продукти Комисията е трябвало да извърши отделен анализ на причинно-следствената връзка.

(126)

Както беше обяснено в раздел 2.1, Комисията е счела, че с оглед на високата степен на взаимовръзка между категориите продукти, съставляващи разглеждания продукт, вносният продукт и продуктът от Съюза са „сходни или пряко конкурентни“. Признаването, че има основания за цялостен анализ предвид силната взаимовръзка между всички категории продукти, предмет на разследването, означава също така, че най-подходящият начин да се извърши анализът на причинно-следствената връзка е чрез обобщаване на трите семейства продукти, които в някои части на цялостния анализ са били разграничени. На това основание искането беше отхвърлено.

6.2. Заключение

(127)

Кумулативният анализ за установяване на другите фактори, на които може да се припише вредата — в съображения 79 и 80 от регламента за временните мерки и в раздел 6.1 по-горе — показа, че другите фактори, както поотделно, така и когато са взети заедно, не са намалили причинно-следствената връзка между увеличението на вноса и опасността от сериозна вреда за промишлеността на Съюза. Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 70—81 от регламента за временните мерки се потвърждава.

7. ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(128)

С въвеждането на защитни мерки се цели да се отстрани или предотврати сериозната вреда, която е настъпила в резултат на увеличение на вноса. В съответствие с член 16 от Регламент 2015/478 Комисията проучи също така дали са налице наложителни икономически причини, които биха могли да доведат до заключението, че налагането на мерки не е в интерес на Съюза.

(129)

За тази цел въздействието на евентуалните мерки върху всички производители, вносители и ползватели от Съюза на разглеждания продукт, както и възможните последствия от предприемането или непредприемането на мерките, бяха разгледани въз основа на наличните доказателства. За случаите, в които това беше необходимо, Комисията създаде механизъм, който да предотвратява настъпването на сериозна вреда, като същевременно да позволява традиционните търговски потоци да се реализират по начин, който е съвместим с непрекъснатото конкурентно функциониране на пазара на стомана.

7.1. Интерес на производителите от Съюза

(130)

Стигна се до предварителното заключение, че налагането на защитни мерки би било в интерес на производителите от Съюза, тъй като би предотвратило причиняването на сериозна вреда поради допълнително и значително увеличение на вноса. След налагането на временните мерки Комисията не получи коментари от страна на производителите от Съюза, които противоречат на това становище. Поради това предварителните заключения бяха потвърдени.

7.2. Интерес на вносителите и ползвателите от Съюза

(131)

Комисията изпрати въпросници на известните вносители и ползватели, за да оцени техния интерес.

(132)

Тя получи 61 отговора от вносители и 70 отговора от ползватели, различни от онези, които са свързани с вносителите. Също така вносителите и ползвателите изложиха своите становища и устно, и писмено.

(133)

Няколко вносители и ползватели от Съюза заявиха, че налагането на защитните мерки не е в интерес на Съюза, тъй като ще увеличи цените на вноса и ще ограничи конкуренцията на пазара на Съюза. Те заявиха и че налагането на мерките би довело до недостиг на предлагането, тъй като се предполага, че производителите от Съюза не произвеждат всички видове стоманени продукти или поне не в достатъчни количества, за да удовлетворят търсенето в Съюза. Те твърдят, че тази ситуация се изостря допълнително от факта, че достъпността на някои продукти в Съюза е ограничена, тъй като те са предмет на антидъмпингови или антисубсидийни мерки.

(134)

След налагането на временните мерки няколко ползватели и вносители от Съюза представиха твърдението, че ако следва да се предприемат окончателни мерки, трябва да се вземат предвид следните елементи:

—	равнището на квотата, определено въз основа на средното равнище за последните три години, следва да бъде увеличено с 10 %, както е направено при защитните мерки на ЕС по отношение на стоманата през 2002 г., за да се съобрази с вероятното нарастване на търсенето в секторите надолу по веригата,

—

квотите следва да бъдат разпределени за всяка конкретна държава доставчик, вместо по реда на постъпване, за да се поддържат традиционните търговски потоци и да се избегне възможността определени държави доставчици да се възползват от географското си положение или от капацитета си за износ, за да запълнят бързо квотата и да изтласкат други традиционни държави доставчици,

—

следва да се гарантира икономическа сигурност, като се създаде квотна система, основана на лицензи. Това би осигурило непрекъснатост на доставките и би гарантирало обработването на пратките по безмитната тарифна квота в момента, когато напуснат държавата износител. От друга страна се твърди, че годишната квота следва да се определя на база тримесечие, за да се избегне масовият внос в началото на годината, който би бил в ущърб на ползвателите, които не са в състояние да трупат запаси и имат нужда от редовни доставки през цялата година,

—

някои видове продукти следва да подлежат на отделни квоти поради характеристиките си в сравнение с други видове продукти, които попадат в същата категория. Квотите за тези продукти следва редовно да бъдат допълнително увеличавани, за да се отразява очакваното значително нарастване на търсенето на пазара на Съюза през следващите години.

(135)

Комисията подробно разгледа тези твърдения и стигна до следните заключения.

(136)

На първо място, както вече беше установено в регламента за временните мерки, Комисията изразява съгласие с факта, че традиционните търговски потоци следва да се запазят, доколкото е възможно. Въз основа на посочените по-горе заключения за наличието на опасност от сериозна вреда, само вносът, надвишаващ тези традиционни търговски потоци, би причинил сериозна вреда на промишлеността на Съюза. Комисията счита, че с наложените защитни мерки под формата на тарифна квота ефективната конкуренция между вноса и промишлеността на Съюза ще се запази и че рискът от общо увеличение на цената и от какъвто и да е недостиг е малко вероятен. Всъщност се очаква, че при мерки под такава форма вносът ще продължи да се осъществява на традиционните невредоносни равнища, а защитните мерки ще се прилагат само ако и когато квотата се изчерпи и опасността стане реална.

(137)

Освен това производителите от Съюза заявиха, че са в състояние да произвеждат всички видове стоманени продукти. Във всеки случай вносът ще се запази — без налагането на мерки — на традиционните равнища и въпреки че е предмет на защитни мерки, все пак е възможно да се осъществява над квотата.

(138)

Що се отнася до наличието на антидъмпингови или антисубсидийни мерки, с тяхното налагане се цели да се преодолеят нелоялните търговски практики. Въпреки че тези мерки могат да окажат въздействие върху равнището на износа от някои държави доставчици, това не засяга равнището на вноса на справедливи цени, който би навлязъл на пазара на Съюза в отсъствието на вредоносни дъмпингови или субсидийни практики. Този въпрос, и по-специално комбинирането на защитни мерки с антидъмпингови или антисубсидийни мерки, е разгледан в съображение 186.

(139)

Поради изложените по-горе причини твърденията на страните, посочени в съображение 133, се отхвърлят.

(140)

Що се отнася до твърденията относно формата и равнището на мерките, Комисията разгледа описаните по-долу елементи.

Равнище на тарифната квота

(141)

Макар че ползвателите и вносителите считат, че всяка тарифна квота следва да бъде определена на равнище, надвишаващо с 10 % средния внос през последните три години, тъй като потреблението на стомана в Съюза за определени категории продукти вероятно ще отбележи двуцифрени темпове на растеж, производителите от Съюза заявиха, че потреблението на стомана в Съюза ще се запази относително непроменено през идните години.

(142)

Съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/478 по принцип равнището на всяка квота следва да бъде на средното равнище на вноса, осъществен през трите последни представителни години. Тази разпоредба обаче се прилага, в случай че мерките са под формата на квота. Както е потвърдено от съответната съдебна практика (26), тарифната квота не представлява количествено ограничение съгласно Споразумението на СТО за защитните мерки и поради това Комисията не е длъжна да определи равнището на тарифната квота в този конкретен случай на равнище, което стриктно съответства на средния внос през последните три години.

(143)

С оглед на твърденията, изложени в съображение 141 по-горе, и в съответствие със значителната свобода на икономическа, политическа и правна преценка, предоставена на Комисията съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 13 от Регламент (ЕС) 2015/755, Комисията счете, че е необходимо равнището на тарифната квота да се регулира над средното равнище на вноса за последните три години, за да се вземат предвид конкурентните интереси между ползвателите и вносителите, от една страна, и промишлеността на Съюза, от друга. В тази връзка, както е видно в съображение 32, Комисията отбелязва, че вносът на разглежданите категории продукти е нараснал с 4 % от 2017 г. до ПРП, без да се нанесе сериозна вреда. Следователно перспективата за бъдещ, макар и по-слаб, растеж на вноса при нормални пазарни условия, в съчетание с икономическите и политическите интереси на промишлеността на Съюза като цяло, обосновава налагането на количествено равнище на тарифната квота, което леко надхвърля средното равнище на вноса през периода от 2017 г. до ПРП.

(144)

Въз основа на това и за да се ограничи увеличението на вноса до равнище, което е малко вероятно да нанесе сериозна вреда на промишлеността на Съюза, като същевременно се гарантира, че традиционните търговски потоци се запазват и съществуващите ползватели и вносители са подкрепени в достатъчна степен, Комисията счита, че количественото равнище на тарифната квота следва да се основава на средното равнище на вноса за периода 2015—2017 г., като се добавят 5 %.

Разпределение на тарифните квоти

(145)

Почти всички заинтересовани страни, включително промишлеността на Съюза, изразиха подкрепа за разпределяне на тарифни квоти за конкретни държави доставчици, вместо обща квотна система, каквато беше създадена на етапа на налагане на временните мерки.

(146)

Комисията изрази съгласие, че системата за конкретна за всяка държава тарифна квота е най-подходяща, за да се гарантират традиционните търговски потоци. При нея обаче съществуват някои ограничения. На първо място, броят на държавите доставчици е значителен за всяка категория продукти. Не е разумно осъществимо да се разпределят тарифни квоти за всяка една от тях. На второ място, Комисията счита, че за извършването на подходящо разпределение на тарифни квоти е необходимо да се вземат под внимание специални фактори, които ще окажат въздействие върху търговията с разглежданите продукти. За редица продукти, попадащи в приложното поле на настоящото разследване, Съюзът наскоро е въвел антидъмпингови мерки/изравнителни мита по отношение на някои държави износителки. През последната година това често е довеждало до значително намаление на вноса от тези държави и през периода на налагане на мерките този ефект ще продължи. Поради това повече от вероятно е конкретната за всяка държава тарифна квота да бъде използвана в незначителна степен, тъй като равнището на тарифната квота се основава на средното равнище на вноса през периода 2015—2017 г., т.е. включително периода, когато все още не са се прилагали антидъмпинговите мерки/изравнителните мита, а равнището на вноса е било значително поради нелоялни търговски практики. Следователно при тези обстоятелства не би било в интерес на Съюза да се разпределя конкретна за всяка държава тарифна квота, тъй като равнището на бъдещия внос неизбежно би било под традиционните нива на търговия.

(147)

Комисията достигна до заключението, че предвид горепосочените обстоятелства най-подходящ би бил смесен подход. На първо място, за държавите, които имат значителен интерес от доставки, следва да се разпредели конкретна за всяка държава тарифна квота въз основа на вноса им през последните три години. За целите на настоящия регламент се счита, че държавите, които имат дял на вноса, по-голям от 5 %, за разглежданата категория продукти, имат значителен интерес от доставки. За всички други държави доставчици следва да бъде разпределена обща тарифна квота („остатъчната квота“) въз основа на средното равнище на оставащия внос през последните три години.

(148)

За онези държави обаче, чието равнище на износ — за всяка разглеждана категория продукти — значително е намаляло в близкото минало заради действащите антидъмпингови мерки/изравнителни мита, не следва да се разпределя конкретна за всяка държава тарифна квота поради горепосочените причини. Тези държави следва да попадат в обхвата на остатъчната тарифна квота.

(149)

В конкретния случай на категория продукти 1 (горещовалцовани рулони) Комисията счита, че тъй като близо 60 % от вноса понастоящем е обхванат от антидъмпингови мерки, най-подходящо е да има обща квота, а не да се разпределя конкретна за всяка държава тарифна квота.

(150)

На последно място, Комисията счита, че от интерес за Съюза е също тогава, когато дадена държава доставчик изчерпи конкретната си тарифна квота, да ѝ бъде предоставен достъп до остатъчната тарифна квота. Тази възможност обаче следва да се използва само по време на последното тримесечие от периода, за да се постигне баланс между интересите на държавите, на които е била предоставена конкретна за всяка държава тарифна квота, и държавите, които се ползват от общата тарифна квота. Това не само би гарантирало запазването на традиционните търговски потоци, но също би позволило, според случая, да се избегне неусвояването на част от остатъчната тарифна квота.

Предвидимост на тарифната квота във времето

(151)

Комисията счита, че за да се гарантира предвидимост, не е необходимо въвеждането на система за лицензиране.

(152)

На първо място, данните относно развитието на вноса, обхванат от тарифната квота, и използването на безмитна квота са публично достъпни и се актуализират ежедневно. Данните относно използването на тарифната квота могат да бъдат намерени на следния електронен адрес:

http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/taric/quota_consultation.jsp

(153)

Освен това разпределянето на конкретна за всяка държава тарифна квота следва да гарантира и допълнителна степен на предвидимост за традиционните доставчици и ползватели. В допълнение, когато конкретната за всяка държава тарифна квота се изчерпи, въпросната държава ще бъде в състояние да изнася чрез наличната остатъчна квота, макар и само през последното тримесечие от периода, което е най-критичният период по отношение на наличността на квоти.

(154)

И накрая, Комисията счита, че остатъчната тарифна квота следва да се раздели на тримесечна база, за да се гарантира равномерното разпределение на вноса през годината и да се предотврати натрупването на значителен внос на стандартни продукти в началото на периода с цел избягване на евентуални мита. Разпределените на тримесечна база тарифни квоти, които са неизползвани, също така ще се прехвърлят автоматично към следващия период.

Класификация на продуктите

(155)

Комисията проучи исканията на ползвателите и вносителите за създаване на специфични подкатегории за техните продукти. По-конкретно, Комисията установи, че две категории продукти, а именно категории 3 и 4, притежават отличителни характеристики, поради които исканията за тях са приемливи.

(156)

В категория 4 — устойчиви на корозия листове — са включени както продукти, произвеждани специално за автомобилната промишленост въз основа на точни спецификации на продукта и на базата на дългосрочни договори, така и други стандартни продукти. За първите продукти доставчиците трябва първо да получат необходимия сертификат, за да снабдяват промишлеността за дълъг период от време, въз основа на системата „точно навреме“. Комисията признава, че при тази категория продукти съществува риск някои конкретни видове продукти да бъдат изтласкани от безмитната квота от стандартни продукти, които могат да бъдат доставени и натрупани в големи количества в началото на годината.

(157)

Освен това стандартните видове продукти, които попадат в тази категория продукти, понастоящем са обект на антидъмпингови мита, които, както беше обяснено по-горе, също както разпределението на квотите имат въздействие върху бъдещото развитие на вноса. Фактът, че тези по-специализирани продукти не са били включени в искането на промишлеността за антидъмпингови мерки, също е признак, че тези продукти следва да се разглеждат отделно от стандартните видове продукти.

(158)

Що се отнася до категория 3 — ламарини от електротехническа (магнитна) стомана — съответните предприятия ползватели също така твърдят, че някои специализирани продукти, а именно ламарините от изотропна електротехническа (магнитна) стомана (27), следва да бъдат отделени от другите продукти в тази категория. Това твърдение е основано на факта, че тези видове продукти са стратегически за икономиката на Съюза, тъй като се използват в новите сектори на енергетиката/мобилността (например превозни средства, използващи нови енергийни източници, вятърни турбини). Ползвателите и вносителите твърдят, че тези продукти са специални продукти с висока стойност, като съществува риск те да бъдат изтласкани от стандартните продукти, които са включени в същата категория продукти. Освен това ползвателите също така заявиха, че в близкото бъдеще търсенето в ЕС вероятно ще нарасне значително и че в бъдеще специалната квота следва да бъде съответно увеличена. Въпреки че последното твърдение не беше надлежно подкрепено от никакви доказателства, отделна квота за тези продукти би позволила разглеждането на по-нататъшни надлежно обосновани искания в бъдеще.

(159)

Освен това Комисията счита, че без да се подкопава по никакъв начин коригиращият ефект на мярката, е възможно да се създадат подгрупи от продукти в рамките на тези две съществуващи категории продукти, на които съответно ще бъде разпределена тяхна собствена квота.

(160)

Въз основа на гореизложеното Комисията прие исканията за разделяне на категория продукти 4 (ламарини с метално покритие) и категория продукти 3 (ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES) на две подкатегории.

Клауза за преглед

(161)

На последно място, Комисията счита, че въз основа на интереса на Съюза може да се наложи тя да коригира равнището или разпределението на тарифната квота, както е определено в приложения IV.1 и IV.2, в случай на промени в обстоятелствата през периода на налагане на мерките. Този преглед може да се отнася до всяка категория продукти, предмет на мерките, включително (но не само) категориите продукти 3, 4, 6 и 16, за които бяха подадени подробни и обосновани изявления по време на разследването, както и в рамките на двустранните консултации, проведени от Комисията. Промяна в обстоятелства би могла да възникне например в случай на общо увеличение или свиване на търсенето в Съюза за някои категории продукти, което би изисквало преоценка на равнището на тарифната квота, налагане на антидъмпингови или антисубсидийни мерки, които могат да окажат значително въздействие върху бъдещото развитие на вноса, или дори всяка промяна на мерките на САЩ по раздел 232, която може да окаже пряко въздействие върху заключенията на настоящото разследване, а именно по отношение на отклоняването на търговията. Комисията може също да проучи при прегледа дали действието на мерките би могло да окаже отрицателно въздействие върху постигането на целите за интеграция, преследвани с преференциалните търговски партньори, като напр. да изложи на сериозен риск на тяхното стабилизиране или икономическо развитие. Комисията редовно и най-малко в края на всяка година от налагането на мерките ще извършва оценка на ситуацията. Комисията ще започне първото разследване в рамките на прегледа не по-късно от 1 юли 2019 г.

7.3. Заключение относно интереса на Съюза

(162)

Въз основа на горепосочените съображения и след внимателно разглеждане на въпросните различни интереси Комисията заключи, че интересът на Съюза изисква приемането на окончателни защитни мерки под формата на тарифна квота, за да се предотврати по-нататъшно влошаване на състоянието на производителите от Съюза.

8. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(163)

Извежда се заключението, че стоманодобивната промишленост на Съюза е в положение на опасност от причиняване на сериозна вреда за 26-те категории продукти и че при липсата на защитни мерки е вероятно положението да доведе до причиняването на действителна сериозна вреда в обозримо бъдеще. Заключава се също така, че би било в интерес на Съюза да се предприемат подходящи мерки, за да се избегне допълнително увеличение на вноса.

8.1. Форма и равнище на мерките

(164)

На етапа на временните мерки Комисията установи, че мярка под формата на тарифна квота е най-добрият начин за съгласуване на интересите на производителите и на ползвателите на стомана от Съюза. Ако се регулира по подходящ начин, мярка под такава форма би позволила увеличаването на вноса временно да бъде сведено до равнище, което е невредоносно за стоманодобивната промишленост на Съюза, като в същото време се запази подходящ избор на източници на доставки за нейните клиенти по начин, който е съвместим с непрекъснатото конкурентно функциониране на пазара на стомана.

(165)

Въз основа на горепосочения анализ на интереса на Съюза Комисията счита, че тарифната квота е най-добрата форма на мярка за постигане на баланс между въпросните различни интереси, а именно предотвратяването на сериозна вреда и гарантирането на запазване на традиционните търговски потоци.

(166)

В коментарите, получени от Комисията след налагането на временните мерки, мнозинството от ползвателите на стомана оспорват приемането им, но те също така предоставят и полезни предложения за регулирането им и свеждането до минимум на отрицателното им въздействие върху пазара.

(167)

Много малко от получените коментари се отнасят до микроикономическите симулации и макроикономическия търговски модел, представени от Комисията за проверка на пропорционалността на равнището на тарифата, приложима извън квотата.

(168)

Що се отнася до макроикономическия модел, от сдружение на износителите в трета държава са отправили критика, че еластичностите, използвани при модела „Armington“ за общия набор от категории продукти, се различават от тези, използвани в определени по-подробни проучвания на конкретни категории стоманени продукти; тези страни обаче не са предложили алтернативни равнища за общото изчисление. От същото сдружение са заявили и че Комисията е пренебрегнала значителното увеличение на равнищата на цените на пазара на САЩ, което продължава да привлича внос въпреки мерките по раздел 232. По отношение на микроикономическите симулации сдружение на ползвателите от Съюза и няколко износители са заявили, че сравнителният анализ на микроикономическите симулации е бил извършен само по отношение на ограничен брой категории продукти, докато мерките обхващат по-широк набор от продукти; те също така са отправили критика, че според сведенията изчисленията са основани на разходите на китайските производители, които не биха могли да се считат за представителни за всички източници на внос. Няколко износители са заявили, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен използването на посочените по-горе модели и че определянето въз основа на тях на приложима извън квотата тарифа в размер на 25 % е произволно.

(169)

Комисията счита, че микроикономическите симулации и макроикономическият търговски модел наподобяват реалността в опростен вид, но противно на някои коментари, това са средства, които позволяват техническа дискусия на алтернативни сценарии за вземане на политическо решение, основано по-скоро на факти, отколкото на произволни решения.

(170)

Комисията желае да подчертае, че определената от нея на етапа на временните мерки тарифа в размер на 25 %, приложима извън квотата, има за цел справяне със значителното увеличение на вноса на стомана в Съюза, което през последния разгледан период се е ускорило в резултат на общата тарифа от 25 %, която САЩ са наложили върху вноса на стомана (с ограничен брой изключения за определени държави на произход, спрямо които са наложени много ограничителни квоти), и тарифата от 50 % върху турския внос. Изричната цел на мерките, наложени от САЩ, е да се постигне целта на промишлената политика за изкуствено намаляване на равнището на вноса на стомана с 13,3 милиона метрични тона, което на свой ред ще позволи на стоманодобивната промишленост на САЩ да използва капацитета си на 80 %.

(171)

Противно на становищата на няколко заинтересовани страни, в този контекст равнището от 25 % на тарифата на Съюза, приложима извън квотата, не е произволно, а изглежда напълно пропорционална мярка и напълно съответства на целта пазарът на стомана в Съюза да бъде защитен от увеличението на вноса, което през последния период произтича в голяма степен от отклоняването на търговията, предизвикано от протекционистките мерки на САЩ. Всъщност износителите на стомана в световен мащаб, които са изправени пред тарифа от 25 % и 50 % или пред ограничителни квоти в САЩ, биха могли да пренасочат износа си към Съюза над равнището на традиционните си продажби и да причинят вреда на стоманодобивната промишленост на Съюза, ако не съществува достатъчно възпиращо ограничение в Съюза, когато вносът започне да надхвърля традиционните си равнища.

(172)

Тук е важно отново да се подчертае, че докато тарифите по силата на мерките по раздел 232 се налагат още от първия внос и следователно сериозно нарушават търговските потоци на вноса в посока намаляване, тарифната квота на Съюза позволява вносът от всякакъв произход да продължи без допълнителни ограничения и оказва въздействие само ако се превишат съответните квоти, които представляват традиционният поток на вноса от всякакъв произход, по-специално заради отклоняването на търговията, породено от мерките на САЩ.

(173)

При тези обстоятелства, освен ако Съюзът наложи за съответния внос на стомана тарифа върху вноса извън квотата в размер, най-малко равен на тарифата, прилагана от САЩ, износителят в САЩ ще получи допълнителен марж или ще сведе до минимум съответната загуба, като пренасочи продажбите към ЕС. Този анализ показва, че долната граница за равнището на тарифата, приложима извън квотата, която може да гарантира минимална защита на Съюза срещу отклоняването на търговията, следва да бъде най-малко 25 %. Това равнище обаче няма да спре отклоняването на търговията. Тъй като протекционистките мерки оказват натиск за увеличаване на цените на вноса в САЩ, важен дял от производството на стомана в САЩ, който преди това е бил икономически неизгоден, става рентабилен, като измества вноса и отклонява търговията към други пазари, като най-привлекателната алтернативна дестинация е пазарът на Съюза.

(174)

В този контекст микроикономическите симулации за определяне на маржа на приноса на вноса при разтоварване в Съюза, предложени от промишлеността на Съюза и представени от Комисията на етапа на временните мерки, са от ключово значение за обсъждане на търговското поведение на износителите, които са изправени пред горепосочения избор да продават на пазара в САЩ, след като платят тарифите по раздел 232, или като алтернатива, да изнасят за Съюза, като постепенно увеличават износа си, надхвърляйки традиционните си продажби, за да избегнат това плащане.

(175)

Противно на коментарите на някои страни, допусканията в симулациите са реалистични и консервативни. Те не се основават основно на разходите на китайските производители. Най-важният компонент на разходите, използвани в симулациите, е кошница от суровини, оценени по международни цени. Китайските референтни показатели са използвани само за относително малък дял от съпътстващите променливи разходи в допълнение към разходите за суровини, с оглед на това, че Китай е един от най-значимите износители във всички категории продукти. На последно място, изборът да се използват разходи за навло от Китай до Съюза за изчисляване на разходите при разтоварване в Съюза е много консервативно допускане, тъй като ако се използват по-ниски разходи за навло, маржът на приноса ще бъде по-висок.

(176)

Тези симулации позволяват да се изчисли действителното равнище на тарифата, приложима извън квотата, която може да възпира отклоняването на търговията. Както е обяснено в регламента за временните мерки, тези симулации показват, че приносът на продажбите към маржа за износителите на стомана за Съюза в много от най-представителните категории стоманени продукти, предмет на разследването, надхвърля 30 %, с медиана от 34 %. Само тарифи върху вноса извън квотата на горепосочените равнища биха могли напълно да компенсират приноса към маржа на съответния внос на стомана за пазара на Съюза и по този начин да се премахне стимулът за износителите в САЩ да пренасочат отклонените продажби към пазара на Съюза, тъй като при тази тарифа те стават икономически неизгодни.

(177)

В този контекст Съюзът е избрал да приеме най-малко смущаващото равнище на тарифата извън квотата, а именно 25 %, което е долната граница в диапазона от възможности, обсъждани по-горе. Както беше обяснено, това равнище на тарифата извън квотата не предоставя пълна защита, която изцяло да предпазва Съюза от отклоняване на търговията. Напротив, то не само ще позволи свободния поток на традиционния внос, но освен това споменатите равнища на тарифата извън квотата ще позволят, въпреки плащането на тарифата, да се запази възможността ограничен дял от отклонените продажби да достигат до пазара на Съюза дори при превишаване на традиционните равнища на търговия, за да се задоволи очакваното нарастващо търсене.

(178)

По отношение на коментарите на заинтересованите страни относно използването на само един макроикономически модел, обхващащ всички категории продукти, вместо в модела да се използва по-обособен по продукти анализ, Комисията счита, както е обяснено на етапа на временните мерки и в раздел 2 по-горе, че предвид високата степен на взаимосвързаност между категориите продукти от гледна точка на предлагането и търсенето, тази цялостна оценка е напълно подходяща, особено ако се използват консервативни стойности на еластичностите.

(179)

В регламента за временните мерки Комисията заяви, че преди да приеме окончателна позиция, тя ще следи отблизо промените във вноса. Статистическите данни на САЩ и Съюза за вноса на категориите стоманени продукти, предмет на разследването, показват, че въпреки значителното увеличение на цените на пазара в САЩ, породено от мерките по раздел 232, през последните шест месеца от май 2018 г. насам съществува значителен траен спад на вноса в САЩ, който съответства на устойчиво нарастване на вноса в Съюза на същите категории стоманени продукти през същия период. От май до септември 2018 г. вносът в САЩ на категориите продукти, предмет на разследването, е намалял с 2,6 милиона тона спрямо същия период през 2017 г., докато вносът в ЕС на същите продукти е нараснал значително — с 2 милиона тона (77 % от спада в САЩ) за същия период. Това представлява ясна възходяща тенденция. Тези данни видимо показват, че предвижданите въздействия от протекционистките мерки на САЩ по раздел 232, с които се цели намаление на вноса на стомана в размер на 13,3 милиона метрични тона спрямо равнищата от 2017 г., вече са осезаеми. Поради това наблюдаваните най-нови тенденции при вноса изглежда не противоречат на допусканията, направени в модела, за вероятна степен на отклоняване на търговията от около 70 %, която мерките на САЩ биха могли да постигнат в крайна сметка, след като с течение на времето разгърнат пълното си протекционистко въздействие. Това не противоречи и на следващата от това необходимост от налагане на тарифа извън квотата, надхвърляща 30 %, за да се защити в пълна степен пазарът на Съюза от тяхното вторично въздействие. Това равнище съвпада и с посочения по-горе резултат от микроикономическите симулации.

(180)

Съответно Комисията реши да потвърди тарифа извън квотата в размер на 25 %, представляваща долната граница и най-малко смущаващата възможност за коригиране на отклоняването на търговията, породено от мерките на САЩ по раздел 232.

8.2. Управление на тарифните квоти

(181)

Както беше обяснено по-горе, въз основа на съображения, свързани с интереса на Съюза, и за да се запазят доколкото е възможно традиционните търговски потоци, най-добрият начин за гарантиране на оптималното използване на тарифните квоти е те да се разпределят между държавите, които имат значителен интерес от доставките на разглеждания продукт, а за останалите — по хронологичния ред на датите на приемане на декларациите за допускане за свободно обращение, както е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (28). Този метод на управление изисква тясно сътрудничество между държавите членки и Комисията.

(182)

Допустимостта на внасяните от развиващите се държави стоки за изключване от тарифните квоти зависи от произхода на стоките. Следва да се прилагат критериите за определяне на непреференциален произход, които понастоящем са в сила в Съюза.

(183)

За целите на окончателните мерки — за да се даде възможност на традиционните търговски потоци да продължат — за всяка от категориите продукти, за които с настоящия регламент се налагат окончателни мерки, ще бъде определена конкретна квота.

8.3. Приложими антидъмпингови и антисубсидийни мерки

(184)

След налагането на временните мерки няколко ползватели и вносители повториха твърдението си, че производителите от Съюза не се нуждаят от допълнителна защита поради съществуващите антидъмпингови и антисубсидийни мерки и че при всички случаи защитните мерки и антидъмпинговите/антисубсидийните мерки не следва да бъдат комбинирани.

(185)

Комисията припомня, че антидъмпинговите и изравнителните мита нямат за цел затваряне на пазара на Съюза, а единствено преодоляване на вредоносните търговски практики. По своята същност тези мерки са насочени към конкретни за дадена държава ситуации на дъмпинг и субсидиране, имат различно приложно поле и цел от защитната мярка, наложена чрез настоящия регламент, и не са взаимно изключващи се.

(186)

Въпреки това, както е посочено в съображение 117 от регламента за временните мерки, Комисията признава, че комбинирането на антидъмпинговите/антисубсидийните мерки със защитните мерки може да доведе до по-голям ефект, отколкото е желателно. Тъй като въпросът относно комбинирането би могъл да възникне само след като бъдат достигнати таваните на тарифните квоти, Комисията ще проучи необходимостта от разглеждане на въпроса на по-късен етап и своевременно. В този контекст, за да се избегне налагането на „двойна защита“, когато тарифната квота бъде надвишена, Комисията може да счете за необходимо да отмени или да намали равнището на съществуващите антидъмпингови и изравнителни мита, за да се гарантира, че комбинираният ефект от тези мерки не превишава най-високото равнище на защитните мерки или на действащите антидъмпингови/изравнителни мита.

8.4. Срок на действие

(187)

Комисията счита, че мерките следва да бъдат въведени за период от три години (включително периода на налагане на временните мерки), който ще изтече на 30 юни 2021 г. Тарифната квота следва да бъде открита за периода от 2 февруари 2019 г. до 30 юни 2019 г., след това за периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г., а след това — за периода от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г., както е посочено в приложение IV за всяка разглеждана категория продукти.

(188)

Тъй като срокът на действие на мерките надхвърля една година, мерките трябва да бъдат постепенно либерализирани през редовни интервали от време през срока на прилагане. Комисията счита, че най-подходящият начин за либерализиране на мерките е равнището на безмитната квота да се увеличава с 5 % след всяка година. Това следва да включва периода на прилагане на временните мерки, което означава, че първата либерализация ще се осъществи на 1 юли 2019 г., а втората — на 1 юли 2020 г. Последващите либерализации ще следват същия модел.

8.5. Наблюдение на стоманените продукти

(189)

Мерките за наблюдение на стоманените продукти, предмет на настоящото разследване, бяха въведени през април 2016 г., след като се появиха признаци, че тенденциите при вноса заплашват да причинят сериозна вреда. Предвид констатациите от настоящото разследване и налагането на окончателни защитни мерки, Комисията счита, че системата за наблюдение на стоманените продукти, предмет на защитни мерки, следва да бъде прекратена по време на налагането на защитни мерки.

9. ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НЯКОИ ДЪРЖАВИ ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ОКОНЧАТЕЛНИТЕ МЕРКИ

(190)

В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478 и с международните задължения на Съюза временните мерки не следва да се прилагат по отношение на продукти с произход от развиваща се държава — членка на СТО, доколкото нейният дял във вноса на този продукт в Съюза не надхвърля 3 % и при условие че развиващите се държави — членки на СТО, с дял във вноса, който е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Съюза на разглеждания продукт.

(191)

Окончателното определяне от страна на Комисията показва, че разглежданите категории продукти, произхождащи от някои развиващи се държави, отговарят на изискванията, за да се ползват от горепосочената дерогация. В приложение III.2 (Списък на категориите продукти с произход от развиващите се държави, към които се прилагат окончателните мерки) се посочват развиващите се държави за целите на настоящия регламент. В него също така се посочват за всяка от 26-те категории продукти развиващите се държави, към които се прилагат временните мерки. Комисията счита, че е целесъобразно да се изчисли обемът на вноса от развиващите се държави въз основа на наличните статистически данни през последния разгледан период за всяка категория продукти, тъй като и тарифната квота се определя, като се вземат под внимание традиционните търговски потоци за всяка категория поотделно.

(192)

Тъй като изключването на развиващите се държави — членки на СТО, следва да се прилага, доколкото техният дял във вноса в Съюза не надвишава 3 %, Комисията редовно и най-малко в края на всяка година от налагането на мерките ще извършва оценка на ситуацията, за да провери дали някоя държава е надвишила посочения по-горе праг и евентуално следва да бъде включена в приложното поле на защитните мерки.

(193)

Както е посочено в съображение 80 от регламента за временните мерки, предвид тясната интеграция на пазарите с членовете на ЕИП, общите стойности на вноса от тези държави и ниския риск от отклоняване на търговията, Комисията счита, че продуктите, предмет на оценката, с произход от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. Освен това, с цел спазване на двустранните задължения, някои държави, с които Съюзът е подписал споразумение за икономическо партньорство, което понастоящем е в сила (29), също следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. След налагането на временните мерки Комисията не получи никакви коментари, които биха довели до промяна в тези заключения, които поради това се потвърждават.

10. ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ДВУСТРАННИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ МЕЖДУ СЪЮЗА И ТРЕТИ ДЪРЖАВИ.

(194)

Комисията проследи защитните мерки, предприети по силата на настоящия регламент, да са в съответствие и със задълженията, произтичащи от двустранните споразумения, подписани с някои трети държави.

(195)

В това отношение следва да се отбележи, че беше установено, че по време на разследвания период вносът от бившата югославска република Македония в Съюза значително се е увеличил и е допринесъл за опасността от сериозна вреда, на която е била изложена стоманодобивната промишленост на Съюза. Поради това този внос отговаря на условията, необходими за предприемане на защитни мерки по силата на член 37, параграф 1 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено между Европейските общности и техните държави членки и бившата югославска република Македония (30).

(196)

Като се имат предвид обхватът и заключенията на разследването, също така се смята, че в стоманодобивния сектор има сериозни смущения и поради това защитните мерки са обосновани и съгласно член 26 от Споразумението, сключено между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария през 1972 г. (31).

(197)

На последно място, вносът с произход от Турция също отговаря на условията по член 12 от Споразумението, сключено между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция, относно търговията с продукти, влизащи в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (32), и по член 60 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (33).

11. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(198)

Като се има предвид съдебната практика на Съда (34), е целесъобразно да се предвиди размер на лихва за забава, която да се заплаща в случай на потенциално възстановяване на окончателни мита, тъй като съответните действащи разпоредби относно митата не предвиждат такъв лихвен процент, а прилагането на националните правила би довело до ненужно нарушаване на конкуренцията между икономическите оператори в зависимост от това коя държава членка е избрана за митническо оформяне.

(199)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по защитните мерки, създаден съответно съгласно член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. При спазване на членове 6 и 7 се открива тарифна квота във връзка с вноса в Съюза на всяка от 26-те разглеждани категории продукти (определени чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в приложение I) и за всеки от периодите, посочени в приложения IV.1 и IV.2.

2. За всяка от разглежданите категории продукти, с изключение на категория продукти 1, част от всяка тарифна квота се разпределя на държавите, посочени в приложение IV.

3. Оставащата част от всяка тарифна квота, както и тарифната квота за категория продукти 1, се разпределят по реда на постъпване въз основа на тарифна квота, определена поравно за всяко тримесечие от периода на налагане.

4. Усвояването на количества от всяка тримесечна квота се прекратява на двадесетия работен ден на Комисията след края на тримесечния период. В края на всяко тримесечие неизползваният остатък от тарифната квота автоматично се прехвърля към следващото тримесечие. Не се прехвърля неизползван остатък в края на последното тримесечие на всяка година от прилагането на окончателната тарифна квота.

5. Когато съответната квота по параграф 2 е изчерпана за някоя конкретна държава, вносът от тази държава може да бъде осъществен в рамките на оставащата част от тарифната квота за същата категория продукти. Тази разпоредба се прилага само през последното тримесечие на всяка година от прилагането на окончателната тарифна квота.

6. Когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение IV.1, се налага допълнително мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване.

Член 2

1. Произходът на всеки продукт, за който се прилага настоящият регламент, се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход.

2. Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане. Лихвата за забава, която трябва да бъде заплатена в случай на възстановяване, което е основание за изплащане на лихви за забава, е лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка по отношение на нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз, влязъл в сила на първия календарен ден от месеца, през който се пада крайният срок, увеличен с един процентен пункт.

Член 3

Тарифните квоти, посочени в член 1, се управляват от Комисията и от държавите членки в съответствие със системата за управление на тарифни квоти, предвидена в членове 49—54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията.

Член 4

Държавите членки и Комисията си сътрудничат тясно, за да гарантират спазването на настоящия регламент.

Член 5

1. При спазване на параграф 2, по отношение на вноса на 26-те категории продукти, посочени в приложение IV, с произход от някоя от държавите, посочени в приложение III, не се прилагат мерките, предвидени в член 1.

2. За всяка една от 26-те категории продукти, посочени в приложение IV, в приложение III.2 се определя спрямо кои държави, от които произхождат продуктите, се прилагат мерките, предвидени в член 1.

Член 6

1. Мерките, предвидени в член 1, не се прилагат по отношение на продуктите с произход от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

2. Мерките, предвидени в член 1, не се прилагат и по отношение на следните държави: Ботсуана, Гана, Есватини, Камерун, Кот д'Ивоар, Лесото, Мозамбик, Намибия, Фиджи, Южна Африка.

Член 7

По време на налагането на защитните мерки, предвидени в член 1, по отношение на продуктите, посочени в приложение IV, спират да се прилагат мерките за предварително наблюдение, които са в сила съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/670 на Комисията (35).

Член 8

По време на периода, предвиден в приложения IV.1 и IV.2, Комисията може да подлага на преглед мерките в случай на промяна на обстоятелствата.

Член 9

Всички платени суми за допълнителните мита, наложени съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013, във връзка с продуктите, посочени в приложение IV към настоящия регламент, се събират окончателно в размера, определен в член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013.

Член 10

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 31 януари 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 16.

(2) ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 33.

(3) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията от 17 юли 2018 г. за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 181, 18.7.2018 г., стр. 39).

(4) Известие за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки по отношение на вноса на стоманени продукти (ОВ C 111, 26.3.2018 г., стр. 29).

(5) Известие за изменение на известието за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки по отношение на вноса на стоманени продукти (ОВ C 225, 28.6.2018 г., стр. 54).

(6) Доклад на Апелативния орган на СТО, US – Definitive Safeguard Measures on Imports of Certain Steel Products („САЩ — окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти“), WT/DS259/AB/R, точка 319.

(7) Регламент (ЕО) № 1694/2002 на Комисията (ОВ L 261, 28.9.2002 г., стр. 1).

(8) Доклад на специализираната група на СТО, Dominican Republic — Safeguard Measures on Imports of Polypropylene Bags and Tubular Fabric (Доминиканска република — защитни мерки относно вноса на полипропиленови торби и тръбовиден текстил), WT/DS415/R, WT/DS416/R, WT/DS417/R, WT/DS418/R, точки 7.177 и 7.236.

(9) Ботсуана, Гана, Есватини, Камерун, Кот д'Ивоар, Лесото, Мозамбик, Намибия, Фиджи, Южна Африка.

(10) Това бяха категории продукти 10, 11, 19, 24 и 27.

(11) Бивша югославска република Македония, Индия, Китайска народна република, Русия, Турция и Южна Корея.

(12) Доклад на Апелативния орган на СТО, Argentina – Safeguard Measures on Imports of Footwear („Аржентина — защитни мерки относно вноса на обувки“), WT/DS121/9, точка 131

(13) Доклад на специализираната група на СТО, US – Definitive Safeguard Measures on Imports of Wheat Gluten from the European Communities („САЩ — окончателни защитни мерки срещу вноса на пшеничен глутен от Европейските общности“), WT/DS166/R, точка 8.31.

(14) Доклад на специализираната група на СТО, Ukraine – Definitive Safeguard Measures on Passenger Cars („Украйна — окончателни защитни мерки относно леки автомобили“), WT/DS468/R, доклад на специализираната група от 26 юни 2015 г., точка 7.146.

(15) Доклад на специализираната група на СТО, US – Definitive Safeguard Measures on Imports of Certain Steel Products („САЩ — окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти“), WT/DS259/R, точка 10.168.

(16) Доклад на Апелативния орган на СТО, Argentina – Safeguard Measures on Imports of Footwear („Аржентина — защитни мерки относно вноса на обувки“), приет на 12 януари 2000 г., WT/DS121/AB/R, точка 130.

(17) Доклад на специализираната група на СТО, US – Definitive Safeguard Measures on Imports of Certain Steel Products („САЩ — окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти“), WT/DS259/R, бележка под линия 17, точка 374.

(18) Доклад на специализираната група на СТО, US – Definitive Safeguard Measures on Imports of Certain Steel Products („САЩ — окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти“), WT/DS259/R, точка 10.168, бележка под линия 16, точка 7.132.

(19) https://www.globaltradealert.org/reports/download/44, стр. 11

(20) СОМ(2016) 155 final, 16 март 2016 г.

(21) Източник: Атлас на световната търговия (Global Trade Atlas)

(22) https://www.cbp.gov/trade/quota/bulletins/qb-18-126-absolute-quota-aluminum-products-argentina-brazil-south-korea

(23) Мерките на САЩ по раздел 232 влязоха в сила на 8 март 2018 г., а Комисията анализира данни до септември 2018 г.

(24) Дружество и дата(и) на обявлението(ята), млн. къси тона: Big River, 25.4.2018 г. и 29.6.2018 г., 3,2; US Steel, 5.3.2018 г., 2,8; JSW Steel, 26.3.2018 г. и 21.6.2018 г., 2,5; Nucor, 10.1.2018 г., 2.3.2018 г., 11.5.2018 г. и 7.9.2018 г., 2,25; North Star Bluescope, 13.8.2018 г., 0,7—1,0; Liberty Steel Group, 26.6.2018 г., 0,75; Republic Steel Group, 12.3.2018 г. и 19.7.2018 г., 0,66; Steel Dynamics, 26.6.2018 г., 0,4. Общото планирано разширяване на капацитета, обявено в този неизчерпателен списък на прессъобщения от 2018 г. (предимно предназначени за медиите съобщения дружествата), е 13,5 милиона къси тона, което се равнява на около 12 милиона метрични тона.

(25) Член 7, параграф 2в от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2018/825 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. (ОВ L 143, 7.6.2018 г., стр. 6).

(26) Доклад на Апелативния орган на СТО, US- Line Pipe („САЩ — магистрални тръби“), WT/DS202, точка 235.

(27) Кодове по КН 7225 19 90, 7226 19 80.

(28) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).

(29) Ботсуана, Гана, Есватини, Камерун, Кот д'Ивоар, Лесото, Мозамбик, Намибия, Фиджи, Южна Африка.

(30) ОВ L 84, 20.3.2004 г., стр. 13.

(31) ОВ L 300, 31.12.1972 г., стр. 189.

(32) ОВ L 227, 7.9.1996 г., стр. 3.

(33) ОВ L 293, 29.12.1972 г., стр. 3.

(34) Решение на Съда (трети състав) от 18 януари 2017 г. по дело Wortmann срещу Hauptzollamt Bielefeld, C-365/15, EU:C:2017:19, точки 35—39.

(35) Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/670 на Комисията от 28 април 2016 г. за въвеждане на предварително наблюдение от страна на Съюза върху вноса на някои железни и стоманени продукти от някои трети държави (ОВ L 115, 29.4.2016 г., стр. 37).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Разглеждан продукт

Номер на продукта	Категория на продукта	Кодове по КН
1	Горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани	7208 10 00 , 7208 25 00 , 7208 26 00 , 7208 27 00 , 7208 36 00 , 7208 37 00 , 7208 38 00 , 7208 39 00 , 7208 40 00 , 7208 52 10 , 7208 52 99 , 7208 53 10 , 7208 53 90 , 7208 54 00 , 7211 13 00 , 7211 14 00 , 7211 19 00 , 7212 60 00 , 7225 19 10 , 7225 30 10 , 7225 30 30 , 7225 30 90 , 7225 40 15 , 7225 40 90 , 7226 19 10 , 7226 91 20 , 7226 91 91 , 7226 91 99
2	Студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани	7209 15 00 , 7209 16 90 , 7209 17 90 , 7209 18 91 , 7209 25 00 , 7209 26 90 , 7209 27 90 , 7209 28 90 , 7209 90 20 , 7209 90 80 , 7211 23 20 , 7211 23 30 , 7211 23 80 , 7211 29 00 , 7211 90 20 , 7211 90 80 , 7225 50 20 , 7225 50 80 , 7226 20 00 , 7226 92 00
3	Ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES)	7209 16 10 , 7209 17 10 , 7209 18 10 , 7209 26 10 , 7209 27 10 , 7209 28 10 , 7225 19 90 , 7226 19 80
4	Ламарини с метално покритие	7210 20 00 , 7210 30 00 , 7210 41 00 , 7210 49 00 , 7210 61 00 , 7210 69 00 , 7210 90 80 , 7212 20 00 , 7212 30 00 , 7212 50 20 , 7212 50 30 , 7212 50 40 , 7212 50 61 , 7212 50 69 , 7212 50 90 , 7225 91 00 , 7225 92 00 , 7225 99 00 , 7226 99 10 , 7226 99 30 , 7226 99 70
5	Ламарини с органично покритие	7210 70 80 , 7212 40 80
6	Продукти от бяла ламарина	7209 18 99 , 7210 11 00 , 7210 12 20 , 7210 12 80 , 7210 50 00 , 7210 70 10 , 7210 90 40 , 7212 10 10 , 7212 10 90 , 7212 40 20
7	Валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани	7208 51 20 , 7208 51 91 , 7208 51 98 , 7208 52 91 , 7208 90 20 , 7208 90 80 , 7210 90 30 , 7225 40 12 , 7225 40 40 , 7225 40 60
8	Горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана	7219 11 00 , 7219 12 10 , 7219 12 90 , 7219 13 10 , 7219 13 90 , 7219 14 10 , 7219 14 90 , 7219 22 10 , 7219 22 90 , 7219 23 00 , 7219 24 00 , 7220 11 00 , 7220 12 00
9	Студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана	7219 31 00 , 7219 32 10 , 7219 32 90 , 7219 33 10 , 7219 33 90 , 7219 34 10 , 7219 34 90 , 7219 35 10 , 7219 35 90 , 7219 90 20 , 7219 90 80 , 7220 20 21 , 7220 20 29 , 7220 20 41 , 7220 20 49 , 7220 20 81 , 7220 20 89 , 7220 90 20 , 7220 90 80
10	Горещовалцовани върху четирите си страни ламарини от неръждаеми стомани	7219 21 10 , 7219 21 90
11	Ламарина от електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирана структура (GOES)	7225 11 00 , 7226 11 00
12	Пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани	7214 30 00 , 7214 91 10 , 7214 91 90 , 7214 99 31 , 7214 99 39 , 7214 99 50 , 7214 99 71 , 7214 99 79 , 7214 99 95 , 7215 90 00 , 7216 10 00 , 7216 21 00 , 7216 22 00 , 7216 40 10 , 7216 40 90 , 7216 50 10 , 7216 50 91 , 7216 50 99 , 7216 99 00 , 7228 10 20 , 7228 20 10 , 7228 20 91 , 7228 30 20 , 7228 30 41 , 7228 30 49 , 7228 30 61 , 7228 30 69 , 7228 30 70 , 7228 30 89 , 7228 60 20 , 7228 60 80 , 7228 70 10 , 7228 70 90 , 7228 80 00
13	Арматурен прокат	7214 20 00 , 7214 99 10
14	Пръти и леки профили от неръждаема стомана	7222 11 11 , 7222 11 19 , 7222 11 81 , 7222 11 89 , 7222 19 10 , 7222 19 90 , 7222 20 11 , 7222 20 19 , 7222 20 21 , 7222 20 29 , 7222 20 31 , 7222 20 39 , 7222 20 81 , 7222 20 89 , 7222 30 51 , 7222 30 91 , 7222 30 97 , 7222 40 10 , 7222 40 50 , 7222 40 90
15	Валцдрат от неръждаема стомана	7221 00 10 , 7221 00 90
16	Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани	7213 10 00 , 7213 20 00 , 7213 91 10 , 7213 91 20 , 7213 91 41 , 7213 91 49 , 7213 91 70 , 7213 91 90 , 7213 99 10 , 7213 99 90 , 7227 10 00 , 7227 20 00 , 7227 90 10 , 7227 90 50 , 7227 90 95
17	Профили от желязо или от нелегирани стомани	7216 31 10 , 7216 31 90 , 7216 32 11 , 7216 32 19 , 7216 32 91 , 7216 32 99 , 7216 33 10 , 7216 33 90
18	Шпунтови прегради	7301 10 00
19	Елементи за железопътни линии	7302 10 22 , 7302 10 28 , 7302 10 40 , 7302 10 50 , 7302 40 00
20	Тръби от видовете, използвани за газопроводи	7306 30 41 , 7306 30 49 , 7306 30 72 , 7306 30 77
21	Кухи профили	7306 61 10 , 7306 61 92 , 7306 61 99
22	Безшевни тръби от неръждаема стомана	7304 11 00 , 7304 22 00 , 7304 24 00 , 7304 41 00 , 7304 49 10 , 7304 49 93 , 7304 49 95 , 7304 49 99
23	Лагерни тръби	7304 51 12 , 7304 51 18 , 7304 59 32 , 7304 59 38
24	Други безшевни тръби	7304 19 10 , 7304 19 30 , 7304 19 90 , 7304 23 00 , 7304 29 10 , 7304 29 30 , 7304 29 90 , 7304 31 20 , 7304 31 80 , 7304 39 10 , 7304 39 52 , 7304 39 58 , 7304 39 92 , 7304 39 93 , 7304 39 98 , 7304 51 81 , 7304 51 89 , 7304 59 10 , 7304 59 92 , 7304 59 93 , 7304 59 99 , 7304 90 00
25	Заварени тръби с големи диаметри	7305 11 00 , 7305 12 00 , 7305 19 00 , 7305 20 00 , 7305 31 00 , 7305 39 00 , 7305 90 00
26	Други заварени тръби	7306 11 10 , 7306 11 90 , 7306 19 10 , 7306 19 90 , 7306 21 00 , 7306 29 00 , 7306 30 11 , 7306 30 19 , 7306 30 80 , 7306 40 20 , 7306 40 80 , 7306 50 20 , 7306 50 80 , 7306 69 10 , 7306 69 90 , 7306 90 00
27	Завършени чрез студена обработка пръти от нелегирани и други легирани стомани	7215 10 00 , 7215 50 11 , 7215 50 19 , 7215 50 80 , 7228 10 90 , 7228 20 99 , 7228 50 20 , 7228 50 40 , 7228 50 61 , 7228 50 69 , 7228 50 80
28	Телове от нелегирани стомани	7217 10 10 , 7217 10 31 , 7217 10 39 , 7217 10 50 , 7217 10 90 , 7217 20 10 , 7217 20 30 , 7217 20 50 , 7217 20 90 , 7217 30 41 , 7217 30 49 , 7217 30 50 , 7217 30 90 , 7217 90 20 , 7217 90 50 , 7217 90 90

ПРИЛОЖЕНИЕ II

II.1 — Увеличение на вноса за 26-те категории продукти (в тонове)

Номер на продукта	Категория на продукта	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	ПРП	Увеличение през ПРП в сравнение с 2013 г.
1	Горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани	4 867 242	5 263 815	7 854 395	8 610 847	7 048 217	7 209 718	48 %
2	Студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани	1 837 875	1 906 067	2 761 337	2 007 299	2 463 937	2 463 941	34 %
3	Ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES)	266 355	284 376	279 777	312 647	377 744	433 526	63 %
4	Ламарини с метално покритие	1 855 325	2 203 135	2 688 830	3 924 906	5 019 132	4 637 052	150 %
5	Ламарини с органично покритие	681 646	725 004	622 482	730 619	919 000	937 693	38 %
6	Продукти от бяла ламарина	549 941	660 743	634 722	754 638	616 810	735 928	34 %
7	Валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани	1 439 430	1 968 634	2 573 220	2 834 744	2 549 694	2 374 170	65 %
8	Горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана	157 197	213 885	247 090	326 631	407 886	408 468	160 %
9	Студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана	645 004	954 179	697 199	753 058	869 091	972 415	51 %
10	Горещовалцовани върху четирите си страни ламарини от неръждаеми стомани	26 799	34 700	31 586	25 995	27 704	28 677	7 %
12	Пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани	942 999	1 265 397	1 233 328	1 429 511	1 419 973	1 792 392	90 %
13	Арматурен прокат	528 702	972 572	1 430 000	1 292 936	1 191 379	1 755 338	232 %
14	Пръти и леки профили от неръждаема стомана	114 638	149 670	144 875	149 499	161 973	184 811	61 %
15	Валцдрат от неръждаема стомана	52 068	71 209	57 542	58 659	63 022	69 786	34 %
16	Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани	1 107 169	1 267 308	1 694 707	2 001 322	2 093 877	2 354 164	113 %
17	Профили от желязо или от нелегирани стомани	222 797	274 863	267 851	387 353	262 759	373 732	68 %
18	Шпунтови прегради	15 871	16 497	14 051	36 683	84 549	83 502	426 %
19	Елементи за железопътни линии	14 587	25 532	23 202	12 494	18 232	23 013	58 %
20	Тръби от видовете, използвани за газопроводи	275 378	349 078	314 471	354 261	401 410	445 569	62 %
21	Кухи профили	485 038	578 426	602 190	757 274	862 889	956 360	97 %
22	Безшевни тръби от неръждаема стомана	42 417	55 590	54 948	51 614	49 593	49 781	17 %
24	Други безшевни тръби	440 696	509 052	448 761	448 333	410 822	480 600	9 %
25	Заварени тръби с големи диаметри	295 502	418 808	218 549	171 512	1 053 049	720 886	144 %
26	Други заварени тръби	462 137	484 915	494 914	526 634	551 764	558 457	21 %
27	Завършени чрез студена обработка пръти от нелегирани и други легирани стомани	446 086	514 066	479 271	454 924	454 921	501 232	12 %
28	Телове от нелегирани стомани	555 798	700 560	683 041	726 158	714 480	762 600	37 %

II.2 — Увеличение на вноса за 2-те категории продукти (в тонове)

Номер на продукта	Категория на продукта	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	ПРП	Увеличение през ПРП в сравнение с 2013 г.
11	Ламарина от електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирана структура (GOES)	114 388	112 258	101 737	109 518	99 917	106 570	– 7 %
23	Лагерни тръби	7 475	8 998	8 337	7 035	6 137	6 265	– 16 %

ПРИЛОЖЕНИЕ III

III.1 — Списък на развиващите се държави — членки на СТО

Албания, Ангола, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Афганистан, Бангладеш, Барбадос, Бахрейн, Белиз, Бенин, бивша югославска република Македония, Боливия, Ботсуана, Бразилия, Бруней Даруссалам, Буркина Фасо, Бурунди, Вануату, Венесуела, Виетнам, Габон, Гамбия, Гана, Гвиана, Гватемала, Гвинея, Гвинея Бисау, Гренада, Грузия, Демократична република Конго, Джибути, Доминика, Доминиканска република, Египет, Еквадор, Ел Салвадор, Есватини, Замбия, Зимбабве, Индия, Индонезия, Йемен, Йордания, Кабо Верде, Казахстан, Камбоджа, Камерун, Катар, Кения, Киргизка република, Китай, Колумбия, Конго, Коста Рика, Кот д'Ивоар, Куба, Кувейт, Лаоска народнодемократична република, Лесото, Либерия, Мавритания, Мавриций, Мадагаскар, Макао, Малави, Малайзия, Малдивски острови, Мали, Мароко, Мексико, Мианмар/Бирма, Мозамбик, Молдова, Монголия, Намибия, Непал, Нигер, Нигерия, Никарагуа, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Панама, Папуа-Нова Гвинея, Парагвай, Перу, Руанда, Самоа, Саудитска Арабия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшелски острови, Сенегал, Сиера Леоне, Соломонови острови, Суринам, Таджикистан, Тайланд, Танзания, Того, Тонга, Тринидад и Тобаго, Тунис, Турция, Уганда, Украйна, Уругвай, Фиджи, Филипини, Хаити, Хондурас, Хонконг, Централноафриканска република, Чад, Черна гора, Чили, Шри Ланка, Южна Африка, Ямайка.

III.2 – Списък на категориите продукти с произход от развиващите се държави, към които се прилагат окончателните мерки

Държава/Група продукти

Бразилия

Китай

Египет

Бивша югославска република Македония

Индия

Индонезия

Малайзия

Мексико

Молдова

Тайланд

Турция

Украйна

Обединени арабски емирства

Виетнам

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

IV.1 – Обеми на тарифните квоти

Номер на продукта	Категория на продукта	Кодове по КН	Разпределение по държави (когато е приложимо)	От 2.2.2019 г. до 30.6.2019 г.	От 1.7.2019 г. до 30.6.2020 г.	От 1.7.2020 г. до 30.6.2021 г.	Допълнителна митническа ставка	Поредни номера
Номер на продукта	Категория на продукта	Кодове по КН	Разпределение по държави (когато е приложимо)	Обем на тарифната квота (в нетни тонове)	Обем на тарифната квота (в нетни тонове)	Обем на тарифната квота (в нетни тонове)	Допълнителна митническа ставка	Поредни номера
1	Горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани	7208 10 00 , 7208 25 00 , 7208 26 00 , 7208 27 00 , 7208 36 00 , 7208 37 00 , 7208 38 00 , 7208 39 00 , 7208 40 00 , 7208 52 10 , 7208 52 99 , 7208 53 10 , 7208 53 90 , 7208 54 00 , 7211 13 00 , 7211 14 00 , 7211 19 00 , 7212 60 00 , 7225 19 10 , 7225 30 10 , 7225 30 30 , 7225 30 90 , 7225 40 15 , 7225 40 90 , 7226 19 10 , 7226 91 20 , 7226 91 91 , 7226 91 99	Всички трети държави	3 359 532,08	8 641 212,54	9 073 273,16	25 %	(1)
2	Студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани	7209 15 00 , 7209 16 90 , 7209 17 90 , 7209 18 91 , 7209 25 00 , 7209 26 90 , 7209 27 90 , 7209 28 90 , 7209 90 20 , 7209 90 80 , 7211 23 20 , 7211 23 30 , 7211 23 80 , 7211 29 00 , 7211 90 20 , 7211 90 80 , 7225 50 20 , 7225 50 80 , 7226 20 00 , 7226 92 00	Индия	234 714,39	603 720,07	633 906,07	25 %	09.8801
			Република Корея	144 402,99	371 425,82	389 997,11	25 %	09.8802
			Украйна	102 325,83	263 197,14	276 357,00	25 %	09.8803
			Бразилия	65 398,61	168 214,89	176 625,64	25 %	09.8804
			Сърбия	56 480,21	145 275,43	152 539,20	25 %	09.8805
			Други държави	430 048,96	1 106 149,42	1 161 456,89	25 %	(2)
3.A	Ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES)	7209 16 10 , 7209 17 10 , 7209 18 10 , 7209 26 10 , 7209 27 10 , 7209 28 10	Република Корея	1 923,96	4 948,72	5 196,15	25 %	09.8806
			Китай	822,98	2 116,84	2 222,68	25 %	09.8807
			Русия	519,69	1 336,71	1 403,54	25 %	09.8808
			Ислямска република Иран	227,52	585,21	614,47	25 %	09.8809
			Други държави	306,34	787,96	827,35	25 %	(3)
3.Б		7225 19 90 , 7226 19 80	Русия	51 426,29	132 276,00	138 889,80	25 %	09.8811
			Република Корея	31 380,40	80 715,02	84 750,77	25 %	09.8812
			Китай	24 187,01	62 212,57	65 323,20	25 %	09.8813
			Тайван	18 144,97	46 671,54	49 005,12	25 %	09.8814
			Други държави	8 395,39	21 594,19	22 673,90	25 %	(4)
4.A (5)	Ламарини с метално покритие	Кодове по ТАРИК: 7210410020 , 7210490020 7210610020 , 7210690020 , 7212300020 , 7212506120 , 7212506920 , 7225920020 , 7225990011 , 7225990022 , 7225990040 , 7225990091 , 7225990092 , 7226993010 , 7226997011 , 7226997091 , 7226997094	Република Корея	69 571,10	178 947,15	187 894,51	25 %	09.8816
			Индия	83 060,42	213 643,66	224 325,84	25 %	09.8817
			Други държави	761 518,93	1 958 739,13	2 056 676,09	25 %	(6)
4.Б (7)		Кодове по КН: 7210 20 00 , 7210 30 00 , 7210 90 80 , 7212 20 00 , 7212 50 20 , 7212 50 30 , 7212 50 40 , 7212 50 90 , 7225 91 00 , 7226 99 10 Кодове по ТАРИК: 7210410080 , 7210490080 , 7210610080 , 7210690080 , 7212300080 , 7212506180 , 7212506980 , 7225920080 , 7225990025 , 7225990095 , 7226993090 , 7226997019 , 7226997096	Китай	204 951,07	527 164,42	553 522,64	25 %	09.8821
			Република Корея	249 533,26	641 836,39	673 928,21	25 %	09.8822
			Индия	118 594,25	305 041,91	320 294,00	25 %	09.8823
			Тайван	49 248,78	126 675,12	133 008,88	25 %	09.8824
			Други държави	125 598,05	323 056,72	339 209,55	25 %	(8)
5	Ламарини с органично покритие	7210 70 80 , 7212 40 80	Индия	108 042,36	277 900,89	291 795,94	25 %	09.8826
			Република Корея	103 354,11	265 842,04	279 134,14	25 %	09.8827
			Тайван	31 975,79	82 246,46	86 358,79	25 %	09.8828
			Турция	21 834,45	56 161,42	58 969,49	25 %	09.8829
			Бивша югославска република Македония	16 331,15	42 006,13	44 106,44	25 %	09.8830
			Други държави	43 114,71	110 897,39	116 442,26	25 %	(9)
6	Продукти от бяла ламарина	7209 18 99 , 7210 11 00 , 7210 12 20 , 7210 12 80 , 7210 50 00 , 7210 70 10 , 7210 90 40 , 7212 10 10 , 7212 10 90 , 7212 40 20	Китай	158 139,17	406 757,31	427 095,17	25 %	09.8831
			Сърбия	30 545,88	78 568,52	82 496,95	25 %	09.8832
			Република Корея	23 885,70	61 437,55	64 509,42	25 %	09.8833
			Тайван	21 167,00	54 444,65	57 166,88	25 %	09.8834
			Бразилия	19 730,03	50 748,55	53 285,98	25 %	09.8835
			Други държави	33 167,30	85 311,19	89 576,75	25 %	(10)
7	Валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани	7208 51 20 , 7208 51 91 , 7208 51 98 , 7208 52 91 , 7208 90 20 , 7208 90 80 , 7210 90 30 , 7225 40 12 , 7225 40 40 , 7225 40 60	Украйна	339 678,24	873 702,59	917 387,71	25 %	09.8836
			Република Корея	140 011,38	360 129,93	378 136,43	25 %	09.8837
			Русия	115 485,12	297 044,77	311 897,01	25 %	09.8838
			Индия	74 811,09	192 425,17	202 046,43	25 %	09.8839
			Други държави	466 980,80	1 201 143,58	1 261 200,76	25 %	(11)
8	Горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана	7219 11 00 , 7219 12 10 , 7219 12 90 , 7219 13 10 , 7219 13 90 , 7219 14 10 , 7219 14 90 , 7219 22 10 , 7219 22 90 , 7219 23 00 , 7219 24 00 , 7220 11 00 , 7220 12 00	Китай	87 328,82	224 622,62	235 853,75	25 %	09.8841
			Република Корея	18 082,33	46 510,43	48 835,95	25 %	09.8842
			Тайван	12 831,07	33 003,41	34 653,58	25 %	09.8843
			Съединени американски щати	11 810,30	30 377,84	31 896,74	25 %	09.8844
			Други държави	10 196,61	26 227,19	27 538,55	25 %	(12)
9	Студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана	7219 31 00 , 7219 32 10 , 7219 32 90 , 7219 33 10 , 7219 33 90 , 7219 34 10 , 7219 34 90 , 7219 35 10 , 7219 35 90 , 7219 90 20 , 7219 90 80 , 7220 20 21 , 7220 20 29 , 7220 20 41 , 7220 20 49 , 7220 20 81 , 7220 20 89 , 7220 90 20 , 7220 90 80	Република Корея	70 813,18	182 141,97	191 249,07	25 %	09.8846
			Тайван	65 579,14	168 679,23	177 113,19	25 %	09.8847
			Индия	42 720,54	109 883,53	115 377,71	25 %	09.8848
			Съединени американски щати	35 609,52	91 592,94	96 172,59	25 %	09.8849
			Турция	29 310,69	75 391,41	79 160,98	25 %	09.8850
			Малайзия	19 799,24	50 926,57	53 472,90	25 %	09.8851
			Виетнам	16 832,28	43 295,10	45 459,86	25 %	09.8852
			Други държави	50 746,86	130 528,43	137 054,85	25 %	(13)
10	Горещовалцовани върху четирите си страни ламарини от неръждаеми стомани	7219 21 10 , 7219 21 90	Китай	6 765,50	17 401,86	18 271,95	25 %	09.8856
			Индия	2 860,33	7 357,20	7 725,06	25 %	09.8857
			Тайван	1 119,34	2 879,11	3 023,06	25 %	09.8858
			Други държави	1 440,07	3 704,07	3 889,27	25 %	(14)
12	Пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани	7214 30 00 , 7214 91 10 , 7214 91 90 , 7214 99 31 , 7214 99 39 , 7214 99 50 , 7214 99 71 , 7214 99 79 , 7214 99 95 , 7215 90 00 , 7216 10 00 , 7216 21 00 , 7216 22 00 , 7216 40 10 , 7216 40 90 , 7216 50 10 , 7216 50 91 , 7216 50 99 , 7216 99 00 , 7228 10 20 , 7228 20 10 , 7228 20 91 , 7228 30 20 , 7228 30 41 , 7228 30 49 , 7228 30 61 , 7228 30 69 , 7228 30 70 , 7228 30 89 , 7228 60 20 , 7228 60 80 , 7228 70 10 , 7228 70 90 , 7228 80 00	Китай	166 217,87	427 536,89	448 913,74	25 %	09.8861
			Турция	114 807,87	295 302,79	310 067,93	25 %	09.8862
			Русия	94 792,44	243 820,15	256 011,16	25 %	09.8863
			Швейцария	73 380,52	188 745,54	198 182,81	25 %	09.8864
			Беларус	57 907,73	148 947,24	156 394,60	25 %	09.8865
			Други държави	76 245,19	196 113,88	205 919,57	25 %	(15)
13	Арматурен прокат	7214 20 00 , 7214 99 10	Турция	117 231,80	301 537,50	316 614,37	25 %	09.8866
			Русия	94 084,20	241 998,46	254 098,38	25 %	09.8867
			Украйна	62 534,65	160 848,36	168 890,77	25 %	09.8868
			Босна и Херцеговина	39 356,10	101 229,71	106 291,20	25 %	09.8869
			Молдова	28 284,59	72 752,14	76 389,74	25 %	09.8870
			Други държави	217 775,50	560 150,74	588 158,28		(16)
14	Пръти и леки профили от неръждаема стомана	7222 11 11 , 7222 11 19 , 7222 11 81 , 7222 11 89 , 7222 19 10 , 7222 19 90 , 7222 20 11 , 7222 20 19 , 7222 20 21 , 7222 20 29 , 7222 20 31 , 7222 20 39 , 7222 20 81 , 7222 20 89 , 7222 30 51 , 7222 30 91 , 7222 30 97 , 7222 40 10 , 7222 40 50 , 7222 40 90	Индия	44 433,00	114 288,24	120 002,65	25 %	09.8871
			Швейцария	6 502,75	16 726,03	17 562,33	25 %	09.8872
			Украйна	5 733,50	14 747,41	15 484,78	25 %	09.8873
			Други държави	8 533,24	21 948,75	23 046,19	25 %	(17)
15	Валцдрат от неръждаема стомана	7221 00 10 , 7221 00 90	Индия	10 135,23	26 069,31	27 372,78	25 %	09.8876
			Тайван	6 619,68	17 026,79	17 878,13	25 %	09.8877
			Република Корея	3 300,07	8 488,26	8 912,67	25 %	09.8878
			Китай	2 216,86	5 702,09	5 987,20	25 %	09.8879
			Япония	2 190,40	5 634,03	5 915,73	25 %	09.8880
			Други държави	1 144,43	2 943,64	3 090,82	25 %	(18)
16	Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани	7213 10 00 , 7213 20 00 , 7213 91 10 , 7213 91 20 , 7213 91 41 , 7213 91 49 , 7213 91 70 , 7213 91 90 , 7213 99 10 , 7213 99 90 , 7227 10 00 , 7227 20 00 , 7227 90 10 , 7227 90 50 , 7227 90 95	Украйна	149 009,10	383 273,39	402 437,06	25 %	09.8881
			Швейцария	141 995,22	365 232,67	383 494,31	25 %	09.8882
			Русия	122 883,63	316 074,84	331 878,59	25 %	09.8883
			Турция	121 331,08	312 081,44	327 685,51	25 %	09.8884
			Беларус	97 436,46	250 620,96	263 152,01	25 %	09.8885
			Молдова	73 031,65	187 848,18	197 240,59	25 %	09.8886
			Други държави	122 013,20	313 835,96	329 527,76	25 %	(19)
17	Профили от желязо или от нелегирани стомани	7216 31 10 , 7216 31 90 , 7216 32 11 , 7216 32 19 , 7216 32 91 , 7216 32 99 , 7216 33 10 , 7216 33 90	Украйна	42 915,19	110 384,21	115 903,42	25 %	09.8891
			Турция	38 465,03	98 937,73	103 884,61	25 %	09.8892
			Република Корея	10 366,76	26 664,84	27 998,09	25 %	09.8893
			Русия	9 424,08	24 240,12	25 452,12	25 %	09.8894
			Бразилия	8 577,95	22 063,74	23 166,93	25 %	09.8895
			Швейцария	6 648,01	17 099,66	17 954,65	25 %	09.8896
			Други държави	14 759,92	37 964,70	39 862,93	25 %	(20)
18	Шпунтови прегради	7301 10 00	Китай	12 198,24	31 375,68	32 944,46	25 %	09.8901
			Обединени арабски емирства	6 650,41	17 105,84	17 961,13	25 %	09.8902
			Други държави	480,04	1 234,73	1 296,46	25 %	(21)
19	Елементи за железопътни линии	7302 10 22 , 7302 10 28 , 7302 10 40 , 7302 10 50 , 7302 40 00	Русия	2 147,19	5 522,90	5 799,05	25 %	09.8906
			Китай	2 145,07	5 517,42	5 793,30	25 %	09.8907
			Турция	1 744,68	4 487,58	4 711,96	25 %	09.8908
			Украйна	657,60	1 691,46	1 776,03	25 %	09.8909
			Други държави	1 010,85	2 600,06	2 730,07	25 %	(22)
20	Тръби от видовете, използвани за газопроводи	7306 30 41 , 7306 30 49 , 7306 30 72 , 7306 30 77	Турция	88 914,68	228 701,68	240 136,77	25 %	09.8911
			Индия	32 317,40	83 125,12	87 281,37	25 %	09.8912
			Бивша югославска република Македония	9 637,48	24 789,01	26 028,46	25 %	09.8913
			Други държави	22 028,87	56 661,52	59 494,59	25 %	(23)
21	Кухи профили	7306 61 10 , 7306 61 92 , 7306 61 99	Турция	154 436,15	397 232,59	417 094,22	25 %	09.8916
			Русия	35 406,28	91 070,18	95 623,68	25 %	09.8917
			Бивша югославска република Македония	34 028,95	87 527,48	91 903,85	25 %	09.8918
			Украйна	25 240,74	64 922,92	68 169,06	25 %	09.8919
			Швейцария	25 265,29	57 369,40	60 237,87	25 %	09.8920
			Беларус	20 898,79	53 754,78	56 442,52	25 %	09.8921
			Други държави	25 265,29	64 986,05	68 235,36	25 %	(24)
22	Безшевни тръби от неръждаема стомана	7304 11 00 , 7304 22 00 , 7304 24 00 , 7304 41 00 , 7304 49 10 , 7304 49 93 , 7304 49 95 , 7304 49 99	Индия	8 315,90	21 389,71	22 459,20	25 %	09.8926
			Украйна	5 224,94	13 439,33	14 111,29	25 %	09.8927
			Република Корея	1 649,31	4 242,27	4 454,39	25 %	09.8928
			Япония	1 590,45	4 090,86	4 295,41	25 %	09.8929
			Съединени американски щати	1 393,26	3 583,68	3 762,86	25 %	09.8930
			Китай	1 299,98	3 343,74	3 510,92	25 %	09.8931
			Други държави	2 838,17	7 300,20	7 665,21	25 %	(25)
24	Други безшевни тръби	7304 19 10 , 7304 19 30 , 7304 19 90 , 7304 23 00 , 7304 29 10 , 7304 29 30 , 7304 29 90 , 7304 31 20 , 7304 31 80 , 7304 39 10 , 7304 39 52 , 7304 39 58 , 7304 39 92 , 7304 39 93 , 7304 39 98 , 7304 51 81 , 7304 51 89 , 7304 59 10 , 7304 59 92 , 7304 59 93 , 7304 59 99 , 7304 90 00	Китай	49 483,75	127 279,51	133 643,48	25 %	09.8936
			Украйна	36 779,89	94 603,32	99 333,49	25 %	09.8937
			Беларус	19 655,31	50 556,35	53 084,17	25 %	09.8938
			Япония	13 766,04	35 408,29	37 178,71	25 %	09.8939
			Съединени американски щати	12 109,53	31 147,50	32 704,87	25 %	09.8940
			Други държави	55 345,57	142 356,97	149 474,82	25 %	(26)
25	Заварени тръби с големи диаметри	7305 11 00 , 7305 12 00 , 7305 19 00 , 7305 20 00 , 7305 31 00 , 7305 39 00 , 7305 90 00	Русия	140 602,32	361 649,91	379 732,41	25 %	09.8941
			Турция	17 543,40	45 124,22	47 380,43	25 %	09.8942
			Китай	14 213,63	36 559,56	38 387,54	25 %	09.8943
			Други държави	34 011,86	87 483,52	91 857,70	25 %	(27)
26	Други заварени тръби	7306 11 10 , 7306 11 90 , 7306 19 10 , 7306 19 90 , 7306 21 00 , 7306 29 00 , 7306 30 11 , 7306 30 19 , 7306 30 80 , 7306 40 20 , 7306 40 80 , 7306 50 20 , 7306 50 80 , 7306 69 10 , 7306 69 90 , 7306 90 00	Швейцария	64 797,98	166 669,96	175 003,46	25 %	09.8946
			Турция	60 693,64	156 113,01	163 918,66	25 %	09.8947
			Обединени арабски емирства	18 676,40	48 038,46	50 440,38	25 %	09.8948
			Китай	18 010,22	46 324,96	48 641,20	25 %	09.8949
			Тайван	14 374,20	36 972,56	38 821,19	25 %	09.8950
			Индия	11 358,87	29 216,69	30 677,53	25 %	09.8951
			Други държави	36 898,57	94 908,57	99 653,99	25 %	(28)
27	Завършени чрез студена обработка пръти от нелегирани и други легирани стомани	7215 10 00 , 7215 50 11 , 7215 50 19 , 7215 50 80 , 7228 10 90 , 7228 20 99 , 7228 50 20 , 7228 50 40 , 7228 50 61 , 7228 50 69 , 7228 50 80	Русия	117 519,41	302 277,28	317 391,14	25 %	09.8956
			Швейцария	27 173,22	69 893,54	73 388,22	25 %	09.8957
			Китай	20 273,26	52 145,82	54 753,12	25 %	09.8958
			Украйна	15 969,02	41 074,67	43 128,40	25 %	09.8959
			Други държави	17 540,47	45 116,69	47 372,52	25 %	(29)
28	Телове от нелегирани стомани	7217 10 10 , 7217 10 31 , 7217 10 39 , 7217 10 50 , 7217 10 90 , 7217 20 10 , 7217 20 30 , 7217 20 50 , 7217 20 90 , 7217 30 41 , 7217 30 49 , 7217 30 50 , 7217 30 90 , 7217 90 20 , 7217 90 50 , 7217 90 90	Беларус	88 294,51	227 106,51	238 461,84	25 %	09.8961
			Китай	66 719,82	171 613,24	180 193,90	25 %	09.8962
			Русия	41 609,21	107 025,04	112 376,29	25 %	09.8963
			Турция	40 302,46	103 663,89	108 847,08	25 %	09.8964
			Украйна	26 755,09	68 818,05	72 258,95	25 %	09.8965
			Други държави	39 770,29	102 295,06	107 409,81	25 %	(30)

IV.2 – Обеми на тарифните квоти по тримесечие

		ГОДИНА 1		ГОДИНА 2				ГОДИНА 3
Номер на продукта		От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г.	От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г.	От 1.7.2019 г. до 30.9.2019 г.	От 1.10.2019 г. до 31.12.2019 г.	От 1.1.2020 г. до 31.3.2020 г.	От 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г.	От 1.7.2020 г. до 30.9.2020 г.	От 1.10.2020 г. до 31.12.2020 г.	От 1.1.2021 г. до 31.3.2021 г.	От 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.
1	Други държави	1 307 737,32	2 051 794,76	2 172 108,07	2 172 108,07	2 148 498,20	2 148 498,20	2 286 962,00	2 286 962,00	2 237 245,44	2 262 103,72
2	Други държави	167 401,61	262 647,35	278 048,49	278 048,49	275 026,22	275 026,22	292 750,78	292 750,78	286 386,63	289 568,70
3A	Други държави	119,25	187,09	198,07	198,07	195,91	195,91	208,54	208,54	204,01	206,27
3Б	Други държави	3 268,01	5 127,39	5 428,05	5 428,05	5 369,05	5 369,05	5 715,07	5 715,07	5 590,82	5 652,94
4A	Други държави	296 430,19	465 088,74	492 360,66	492 360,66	487 008,91	487 008,91	518 395,07	518 395,07	507 125,61	512 760,34
4Б	Други държави	48 890,51	76 707,53	81 205,51	81 205,51	80 322,84	80 322,84	85 499,39	85 499,39	83 640,71	84 570,05
5	Други държави	16 782,91	26 331,80	27 875,85	27 875,85	27 572,85	27 572,85	29 349,83	29 349,83	28 711,79	29 030,81
6	Други държави	12 910,76	20 256,54	21 444,34	21 444,34	21 211,25	21 211,25	22 578,25	22 578,25	22 087,42	22 332,83
7	Други държави	181 777,76	285 203,04	301 926,80	301 926,80	298 644,99	298 644,99	317 891,70	317 891,70	310 981,01	314 436,35
8	Други държави	3 969,15	6 227,46	6 592,63	6 592,63	6 520,97	6 520,97	6 941,22	6 941,22	6 790,33	6 865,78
9	Други държави	19 753,81	30 993,05	32 810,42	32 810,42	32 453,79	32 453,79	34 545,33	34 545,33	33 794,35	34 169,84
10	Други държави	560,56	879,51	931,08	931,08	920,96	920,96	980,31	980,31	959,00	969,65
12	Други държави	29 679,33	46 565,85	49 296,38	49 296,38	48 760,55	48 760,55	51 903,01	51 903,01	50 774,69	51 338,85
13	Други държави	84 771,67	133 003,83	140 802,92	140 802,92	139 272,45	139 272,45	148 248,11	148 248,11	145 025,33	146 636,72
14	Други държави	3 321,66	5 211,58	5 517,17	5 517,17	5 457,20	5 457,20	5 808,90	5 808,90	5 682,62	5 745,76
15	Други държави	445,48	698,95	739,93	739,93	731,89	731,89	779,06	779,06	762,12	770,59
16	Други държави	47 495,07	74 518,13	78 887,73	78 887,73	78 030,25	78 030,25	83 059,05	83 059,05	81 253,42	82 156,24
17	Други държави	5 745,47	9 014,45	9 543,04	9 543,04	9 439,31	9 439,31	10 047,64	10 047,64	9 829,22	9 938,43
18	Други държави	186,86	293,18	310,37	310,37	306,99	306,99	326,78	326,78	319,68	323,23
19	Други държави	393,49	617,37	653,57	653,57	646,46	646,46	688,13	688,13	673,17	680,65
20	Други държави	8 575,00	13 453,88	14 242,79	14 242,79	14 087,97	14 087,97	14 995,90	14 995,90	14 669,90	14 832,90
21	Други държави	9 834,81	15 430,48	16 335,29	16 335,29	16 157,73	16 157,73	17 199,05	17 199,05	16 825,16	17 012,10
22	Други държави	1 104,79	1 733,38	1 835,02	1 835,02	1 815,08	1 815,08	1 932,05	1 932,05	1 890,05	1 911,05
24	Други държави	21 543,91	33 801,65	35 783,72	35 783,72	35 394,77	35 394,77	37 675,84	37 675,84	36 856,80	37 266,32
25	Други държави	13 239,52	20 772,34	21 990,39	21 990,39	21 751,37	21 751,37	23 153,17	23 153,17	22 649,84	22 901,51
26	Други държави	14 363,20	22 535,37	23 856,80	23 856,80	23 597,48	23 597,48	25 118,27	25 118,27	24 572,22	24 845,24
27	Други държави	6 827,84	10 712,64	11 340,81	11 340,81	11 217,54	11 217,54	11 940,47	11 940,47	11 680,90	11 810,68
28	Други държави	15 481,05	24 289,24	25 713,51	25 713,51	25 434,02	25 434,02	27 073,16	27 073,16	26 484,61	26 778,88

(1) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8601.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8602.

(2) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8603.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8604.

(3) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8605.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8606.

(4) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8607.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8608.

(5) Продукти, предмет на антидъмпингови мита

(6) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8609.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8610.

(7) Продукти, които не са предмет на антидъмпингови мита (включително автомобилния сектор)

(8) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8611.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8612.

(9) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8613.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8614.

(10) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8615.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8616.

(11) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8617.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8618.

(12) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8619.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8620.

(13) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8621.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8622.

(14) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8623.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8624.

(15) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8625.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8626.

(16) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8627.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8628.

(17) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8629.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8630.

(18) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8631.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8632.

(19) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8633.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8634.

(20) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8635.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8636.

(21) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8637.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8638.

(22) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8639.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8640.

(23) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8641.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8642.

(24) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8643.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8644.

(25) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8645.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8646.

(26) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8647.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8648.

(27) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8649.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8650.

(28) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8651.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8652.

(29) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8653.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8654.

(30) От 2.2.2019 г. до 31.3.2019 г., от 1.7.2019 г. до 31.3.2020 г. и от 1.7.2020 г. до 31.3.2021 г.: 09.8655.

От 1.4.2019 г. до 30.6.2019 г., от 1.4.2020 г. до 30.6.2020 г. и от 1.4.2021 г. до 30.6.2021 г.: 09.8656.

1.2.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 31/77

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/161 НА КОМИСИЯТА

от 31 януари 2019 година

за изменение на приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки

(нотифицирано под номер C(2019) 821)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните проверки, приложими при търговията в Съюза с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване на изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,

като взе предвид Директива 2002/99/EО на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (3), и по-специално член 4, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

С Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията (4) се определят мерки за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки, където са били потвърдени случаи на болестта при домашни или диви свине („засегнатите държави членки“). В части I—IV от приложението към посоченото решение за изпълнение се изброяват определени области в засегнатите държави членки, разграничени в зависимост от степента на риска въз основа на епидемиологичната обстановка по отношение на тази болест, и се определят техните граници. Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС е изменяно неколкократно, за да бъдат взети предвид промените в епидемиологичната обстановка във връзка с африканската чума по свинете в Съюза, които е необходимо да бъдат отразени в посоченото приложение. Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС бе последно изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/122 на Комисията (5) след неотдавнашни случаи на африканска чума по свинете в Румъния.

(2)

Рискът от разпространение на африканската чума по свинете при дивите животни е свързан с естествено бавното разпространение на болестта сред популациите от диви свине, а също и с дейността на човека, както е видно от последните промени в епидемиологичната обстановка в Съюза във връзка с тази болест и е документирано от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в научното становище на Експертната група по въпросите на здравето на животните и хуманното отношение към тях, публикувано на 14 юли 2015 г.; в научния доклад на ЕОБХ относно епидемиологичния анализ на африканската чума по свинете в прибалтийските държави и в Полша, публикуван на 23 март 2017 г.; в научния доклад на ЕОБХ относно епидемиологичния анализ на африканската чума по свинете в прибалтийските държави и в Полша, публикуван на 8 ноември 2017 г.; и в научния доклад на ЕОБХ относно епидемиологичния анализ на африканската чума по свинете в Европейския съюз, публикуван на 29 ноември 2018 г. (6)

(3)	След датата на приемане на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/122 бяха констатирани нови случаи на африканска чума по свинете при домашни свине в Румъния, които също трябва да бъдат отразени в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС.

(4)

През януари 2019 г. бяха констатирани два случая на африканска чума по свинете при домашни свине в окръзите Arad и Timiș в Румъния, извън областите, включени в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. Тези случаи на африканска чума по свинете при домашни свине представляват повишено ниво на риска, което следва да бъде отразено в посоченото приложение. Поради това тези области в Румъния, засегнати от африканската чума по свинете, следва да бъдат включени в списъка в част III от приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС.

(5)

С цел да бъдат взети под внимание най-актуалните промени в епидемиологичната обстановка по отношение на африканската чума по свинете в Съюза и да се предприемат изпреварващи мерки за ограничаване на рисковете, свързани с разпространението на болестта, следва да се определят границите на нови, достатъчно големи по обхват области в Румъния, които са изложени на повишен риск, и тези области да бъдат надлежно включени в части I и III от приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. Поради това приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(6)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС се заменя с текста на приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 31 януари 2019 година.

За Комисията

Vytenis ANDRIUKAITIS

Член на Комисията

(1) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.

(2) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(3) ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11.

(4) Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията от 9 октомври 2014 г. относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки и за отмяна на Решение за изпълнение 2014/178/ЕС (ОВ L 295, 11.10.2014 г., стр. 63).

(5) Решение за изпълнение (ЕС) 2019/122 на Комисията от 25 януари 2019 г. за изменение на приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки (ОВ L 24, 28.1.2019 г., стр. 31).

(6) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015;13(7):4163; EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2017;15(3):4732; EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2017;15(11):5068; EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018;16(11):5494.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ I

1. Белгия

Следните области в Белгия:

в провинция Luxembourg:

—

областта е очертана по посока на часовниковата стрелка:

—	границата с Франция,

—	Rue Mersinhat,

—

N818,

—	N83: Le Buisson des Cailles,

—	Rue des Sources,

—	Rue Antoine,

—	Rue de la Cure,

—	Rue du Breux,

—	Rue Blondiau,

—	Nouvelle Chiyue,

—	Rue de Martué,

—	Rue du Chêne,

—	Rue des Aubépines,

—	N85: Rue des Iles,

—	N894: Rue de Chiny, Rue de la Fontenelle, Rue du Millénaire, Rue de la Goulette, Pont saint Nicolas, Rue des Combattants, Rue du Pré au bois,

—	N801: Rue Notre-Dame,

—	N894: Rue des Combattants, Rue des Tilleuls, Naleumont, Rue de Rindchay, Rue de la Distillerie,

—	N40: Rue de Luxembourg, Rue Ranci, Rue de la Chapelle,

—	Rue du Tombois,

—	Rue Du Pierroy,

—	Rue Saint-Orban,

—	Rue Saint-Aubain,

—	Rue des Cottages,

—	Rue de Relune,

—	Rue de Rulune,

—	Route de l'Ermitage,

—	N87: Route de Habay,

—	Chemin des Ecoliers,

—

Le Routy,

—	Rue Burgknapp,

—	Rue de la Halte,

—	Rue du Centre,

—	Rue de l'Eglise,

—	Rue du Marquisat,

—	Rue de la Carrière,

—	Rue de la Lorraine,

—	Rue du Beynert,

—

Millewée,

—	Rue du Tram,

—

Millewée,

—	N4: Route de Bastogne, Avenue de Longwy, Route de Luxembourg,

—	the border with the Grand Duchy of Luxembourg,

—	the border with France,

—	La N87 jusque son intersection avec la N871 au niveau de Rouvroy,

—	La N871 jusque son intersection avec la N88,

—	La N88 jusque son intersection avec la N883 au niveau d'Aubange,

—	La N883 jusque son intersection avec la N81 au niveau d'Aubange,

—	La N81 jusque son intersection avec la E25-E411,

—	La E25-E411 jusque son intersection avec la N897,

—	La N897 jusque son intersection avec la N879,

—	La N879 jusque son intersection avec la N891,

—	La N891 jusque son intersection avec la N83,

—	La N83 jusque son intersection avec la N85,

—	La N85 jusque son intersection avec la frontière avec la France,

—	границата с Франция.

2. България

Следните области в България:

в област Силистра:

цялата община Главиница,

цялата община Тутракан,

цялата община Дулово,

в община Ситово:

Босна,

Гарван,

Ирник,

Искра,

Нова Попина,

Поляна,

Попина,

Ситово,

Ястребна,

в област Добрич:

цялата община Балчик,

цялата община Генерал Тошево,

цялата община Добрич,

цялата община Добрич—селска (Добричка),

в община Крушари:

Северняк,

Абрит,

Добрин,

Александрия,

Полковник Дяково,

Поручик Кърджиево,

Загорци,

Земенци,

Коритен,

Крушари,

Бистрец,

Ефрейтор Бакалово,

Телериг,

Лозенец,

Крушари,

Северняк,

Северци,

в община Каварна:

Крупен,

Белгун,

Било,

Септемврийци,

Травник,

цялата община Тервел, с изключение на Брестница и Коларци, и

в област Русе:

в община Сливо поле:

Бабово,

Бръшлен,

Голямо Враново,

Малко Враново,

Ряхово,

Сливо поле,

Борисово,

в община Русе:

Сандрово,

Просена,

Николово,

Мартен,

Долно Абланово,

Русе,

Червена вода,

Басарбово,

в община Иваново:

Красен,

Божичен,

Пиргово,

Мечка,

Тръстеник,

в община Борово:

Батин,

Горно Абланово,

Екзарх Йосиф,

Обретеник,

Батин,

в община Ценово:

Кривина,

Беляново,

Новград,

Джулюница,

Белцов,

Ценово,

Пиперково,

Караманово,

в област Велико Търново:

в община Свищов:

Совата,

Вардим,

Свищов,

Царевец,

Българско Сливово,

Ореш,

в област Плевен:

в община Белене:

Деков,

Белене,

Кулина вода,

Бяла вода,

в община Никопол:

Лозица,

Драгаш войвода,

Любеново,

Никопол,

Дебово,

Евлогиево,

Муселиево,

Жернов,

Черковица,

в община Гулянци:

Сомовит,

Долни вит,

Милковица,

Шияково,

Ленково,

Крета,

Гулянци,

Брест,

Дъбован,

Загражден,

Гиген,

Искър,

в община Долна Митрополия:

Комарево,

Байкал,

Славовица,

Брегаре,

Ореховица,

Крушовене,

Ставерци,

Гостиля,

в област Враца:

в община Оряхово:

Долни Вадин,

Горни Вадин,

Остров,

Галово,

Лесковец,

Селановци,

Оряхово,

в община Мизия:

Сараево,

Мизия,

Войводово,

Софрониево,

в община Козлодуй:

Хърлец,

Гложене,

Бутан,

Козлодуй,

в област Монтана:

в община Вълчедръм:

Долни Цибър,

Горни Цибър,

Игнатово,

Златия,

Разград,

Ботево,

Вълчедръм,

Мокреш,

в община Лом:

Ковачица,

Станево,

Лом,

Замфир,

Долно Линево,

Трайково,

Сталийска махала,

Орсоя,

Сливата,

Добри дол,

в община Брусарци:

Василовци,

Дондуково,

в област Видин:

в община Ружинци:

Динково,

Тополовец,

Дреновец,

в община Димово:

Арчар,

Септемврийци,

Ярловица,

Воднянци,

Шипот,

Извор,

Мали Дреновец,

Лагошевци,

Държаница,

в община Видин:

Въртоп,

Ботево,

Гайтанци,

Цар Симеоново,

Ивановци,

Жеглица,

Синаговци,

Дунавци,

Буковец,

Бела Рада,

Слана бара,

Новоселци,

Рупци,

Акациево,

Видин,

Иново,

Капитановци,

Покрайна,

Антимово,

Кутово,

Сланотрън,

Кошава,

Гомотарци.

3. Чешка република

Следните области в Чешката република:

—	okres Uherské Hradiště,

—	okres Kroměříž,

—	okres Vsetín,

—

katastrální území obcí v okrese Zlín:

—

Bělov,

—	Biskupice u Luhačovic,

—	Bohuslavice nad Vláří,

—

Brumov,

—

Bylnice,

—

Divnice,

—	Dobrkovice,

—	Dolní Lhota u Luhačovic,

—	Drnovice u Valašských Klobouk,

—	Halenkovice,

—

Haluzice,

—	Hrádek na Vlárské dráze,

—	Hřivínův Újezd,

—	Jestřabí nad Vláří,

—	Kaňovice u Luhačovic,

—

Kelníky,

—	Kladná-Žilín,

—

Kochavec,

—	Komárov u Napajedel,

—

Křekov,

—

Lipina,

—	Lipová u Slavičína,

—	Ludkovice,

—	Luhačovice,

—

Machová,

—	Mirošov u Valašských Klobouk,

—	Mysločovice,

—	Napajedla,

—

Návojná,

—

Nedašov,

—	Nedašova Lhota,

—

Nevšová,

—	Otrokovice,

—	Petrůvka u Slavičína,

—	Pohořelice u Napajedel,

—

Polichno,

—	Popov nad Vláří,

—

Poteč,

—	Pozlovice,

—	Rokytnice u Slavičína,

—

Rudimov,

—

Řetechov,

—

Sazovice,

—

Sidonie,

—

Slavičín,

—

Smolina,

—	Spytihněv,

—	Svatý Štěpán,

—

Šanov,

—

Šarovy,

—	Štítná nad Vláří,

—

Tichov,

—	Tlumačov na Moravě,

—	Valašské Klobouky,

—	Velký Ořechov,

—	Vlachova Lhota,

—	Vlachovice,

—

Vrbětice,

—

Žlutava.

4. Естония

Следните области в Естония:

—	Hiiu maakond.

5. Унгария

Следните области в Унгария:

—

Borsod-Abaúj-Zemplén megye 651100, 651300, 651400, 651500, 651610, 651700, 651801, 651802, 651803, 651900, 652000, 652200, 652300, 652400, 652500, 652601, 652602, 652603, 652700, 652800, 652900, 653000, 653100, 653200, 653300, 653401, 653403, 653500, 653600, 653700, 653800, 653900, 654000, 654201, 654202, 654301, 654302, 654400, 654501, 654502, 654600, 654700, 654800, 654900, 655000, 655100, 655200, 655300, 655500, 655600, 655700, 655800, 655901, 655902, 656000, 656100, 656200, 656300, 656400, 656600, 657300, 657400, 657500, 657600, 657700, 657800, 657900, 658000, 658100, 658201, 658202, 658403, 659220, 659300, 659400, 659500, és 659602 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—

Hajdú-Bihar megye 900750, 900850, 900860, 900930, 900950, 901050, 901150, 901250, 901260, 901270, 901350, 901450, 901551, 901560, 901570, 901580, 901590, 901650, 901660, 901750, 901950, 902050, 902150, 902250, 902350, 902450, 902850, 902860, 902950, 902960, 903050, 903150, 903250, 903350, 903360, 903370, 903450, 903550, 904450, 904460, 904550, 904650, 904750, 904760, 905450 és 905550 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—	Heves megye 702350, 702450, 702550, 702750, 702850, 703350, 703360, 703450, 703550, 703610, 703750, 703850, 703950, 704050, 704150, 704250, 704350, 704450, 704550, 704650, 704750, 704850, 704950, 705050, 705250, 705350, és 705610 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—	Jász-Nagykun-Szolnok megye 750150, 750160, 750250, 750260, 750350, 750450, 750460, 750550, 750650, 750750, 750850, 750950, 751150, 752150 és 755550 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—

Nógrád megye 550710, 550810, 551450, 551460, 551550, 551650, 551710, 552010, 552150, 552250, 552350, 552360, 552450, 552460, 552520, 552550, 552610, 552620, 552710, 552850, 552860, 552950, 552960, 552970, 553050, 553110, 553250, 553260, 553350, 553650, 553750, 553850, 553910 és 554050 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—	Pest megye 571250, 571350, 571550, 571610, 571750, 571760, 572250, 572350, 572550, 572850, 572950, 573360, 573450, 580050 és 580450 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—

Szabolcs-Szatmár-Bereg megye 850650, 850850, 851851, 851852, 851950, 852350, 852450, 852550, 852750, 853560, 853650, 853751, 853850, 853950, 853960, 854050, 854150, 854250, 854350, 855250, 855350, 855450, 855460, 855550, 855650, 855660, 855750, 855850, 855950, 855960, 856012, 856050, 856150, 856260, 857050, 857150, 857350 és 857450 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe.

6. Латвия

Следните области в Латвия:

—	Aizputes novada Aizputes, Cīravas, Lažas, Kazdangas pagasts un Aizputes pilsēta,

—	Alsungas novads,

—	Durbes novada Dunalkas un Tadaiķu pagasts,

—	Kuldīgas novada Gudenieku pagasts,

—	Pāvilostas novada Sakas pagasts un Pāvilostas pilsēta,

—	Stopiņu novada daļa, kas atrodas uz rietumiem no autoceļa V36, P4 un P5, Acones ielas, Dauguļupes ielas un Dauguļupītes,

—	Ventspils novada Jūrkalnes pagasts,

—	Grobiņas novada Bārtas un Gaviezes pagasts,

—	Rucavas novada Dunikas pagasts.

7. Литва

Следните области в Литва:

—	Jurbarko rajono savivaldybė: Smalininkų ir Viešvilės seniūnijos,

—

Kelmės rajono savivaldybė: Kelmės, Kelmės apylinkių, Kražių, Kukečių, Liolių, Pakražančio seniūnijos, Tytyvėnų seniūnijos dalis į vakarus ir šiaurę nuo kelio Nr. 157 ir į vakarus nuo kelio Nr. 2105 ir Tytuvėnų apylinkių seniūnijos dalis į šiaurę nuo kelio Nr. 157 ir į vakarus nuo kelio Nr. 2105, ir Vaiguvos seniūnijos,

—	Mažeikių rajono savivaldybė: Sedos, Šerkšnėnų ir Židikų seniūnijos,

—	Pagėgių savivaldybė,

—	Plungės rajono savivaldybė,

—	Raseinių rajono savivaldybė: Girkalnio ir Kalnūjų seniūnijos dalis į šiaurę nuo kelio Nr A1, Nemakščių, Paliepių, Raseinių, Raseinių miesto ir Viduklės seniūnijos,

—	Rietavo savivaldybė,

—	Skuodo rajono savivaldybė: Barstyčių ir Ylakių seniūnijos,

—	Šilalės rajono savivaldybė,

—	Šilutės rajono savivaldybė: Juknaičių, Kintų, Šilutės ir Usėnų seniūnijos,

—	Tauragės rajono savivaldybė: Lauksargių, Skaudvilės, Tauragės, Mažonų, Tauragės miesto ir Žygaičių seniūnijos.

8. Полша

Следните области в Полша:

w województwie warmińsko-mazurskim:

gmina Ruciane – Nida i część gminy Pisz położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 58 oraz miasto Pisz w powiecie piskim,

gmina Miłki, część gminy Ryn położona na południe od linii kolejowej łączącej miejscowości Giżycko i Kętrzyn, część gminy wiejskiej Giżycko położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 59 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Giżycko, na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od południowej granicy gminy do granicy miasta Giżycko i na południe od granicy miasta Giżycko w powiecie giżyckim,

gminy Mikołajki, Piecki, część gminy Sorkwity położona na południe od drogi nr 16 i część gminy wiejskiej Mrągowo położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 16 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Mrągowo oraz na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 59 biegnącą od wschodniej granicy gminy do granicy miasta Mrągowo w powiecie mrągowskim,

gminy Dźwierzuty i Świętajno w powiecie szczycieńskim.

część gminy wiejskiej Lidzbark Warmiński położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 513 biegnącą od wschodniej granicy gminy do wschodniej granicy miasta Lidzbark Warmiński oraz na południowy wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 51 i część gminy Kiwity położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 513 w powiecie lidzbarskim,

gminy Elbląg, Gronowo Elbląskie, Markusy, Rychliki i część gminy Tolkmicko niewymieniona w części II załącznika w powiecie elbląskim oraz strefa wód przybrzeżnych Zalewu Wiślanego i Zatoki Elbląskiej,

powiat miejski Elbląg,

gminy Barczewo, Biskupiec, Dobre Miasto, Jeziorany i Świątki w powiecie olsztyńskim,

gminy Miłakowo, Małdyty i część gminy Morąg położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 519 biegnącą od zachodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 527 i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 527 biegnącą od skrzyżowania z drogą nr 519 do południowo - wschodniej granicy gminy w powiecie ostródzkim;

w województwie podlaskim:

gminy Rudka, Wyszki, część gminy Brańsk położona na północ od linii od linii wyznaczonej przez drogę nr 66 biegnącą od wschodniej granicy gminy do granicy miasta Brańsk i miasto Brańsk w powiecie bielskim,

gmina Perlejewo w powiecie siemiatyckim,

gminy Kolno z miastem Kolno, Mały Płock i Turośl w powiecie kolneńskim,

gmina Poświętne w powiecie białostockim,

gminy Kołaki Kościelne, Rutki, Szumowo, część gminy Zambrów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr S8 i miasto Zambrów w powiecie zambrowskim,

gminy Kulesze Kościelne, Nowe Piekuty, Szepietowo, Klukowo, Ciechanowiec, Wysokie Mazowieckie z miastem Wysokie Mazowieckie, Czyżew w powiecie wysokomazowieckim,

gminy Miastkowo, Nowogród i Zbójna w powiecie łomżyńskim;

w województwie mazowieckim:

gminy Ceranów, Kosów Lacki, Sabnie, Sterdyń, część gminy Bielany położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 i część gminy wiejskiej Sokołów Podlaski położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 w powiecie sokołowskim,

gminy Grębków, Korytnica, Liw, Łochów, Miedzna, Sadowne, Stoczek, Wierzbno i miasto Węgrów w powiecie węgrowskim,

gminy Rzekuń, Troszyn, Lelis, Czerwin i Goworowo w powiecie ostrołęckim,

powiat miejski Ostrołęka,

powiat ostrowski,

gminy Karniewo, Maków Mazowiecki, Rzewnie i Szelków w powiecie makowskim,

gmina Krasne w powiecie przasnyskim,

gminy Mała Wieś i Wyszogród w powiecie płockim,

gminy Ciechanów z miastem Ciechanów, Glinojeck, Gołymin – Ośrodek, Ojrzeń, Opinogóra Górna i Sońsk w powiecie ciechanowskim,

gminy Baboszewo, Czerwińsk nad Wisłą, Naruszewo, Płońsk z miastem Płońsk, Sochocin i Załuski w powiecie płońskim,

gminy Gzy, Obryte, Zatory, Pułtusk i część gminy Winnica położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Bielany, Winnica i Pokrzywnica w powiecie pułtuskim,

gminy Brańszczyk, Długosiodło, Rząśnik, Wyszków, Zabrodzie i część gminy Somianka położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 62 w powiecie wyszkowskim,

gminy Jadów, Klembów, Poświętne, Strachówka i Tłuszcz w powiecie wołomińskim,

gminy Dobre, Jakubów, Kałuszyn, Stanisławów, część gminy Cegłów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od zachodniej granicy gminy łączącą miejscowości Wiciejów, Mienia, Cegłów i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Cegłów, Skwarne i Podskwarne biegnącą do wschodniej granicy gminy i część gminy Mińsk Mazowiecki położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 92 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Mińsk Mazowiecki i na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy miasta Mińsk Mazowiecki łączącą miejscowości Targówka, Budy Barcząckie do wschodniej granicy gminy w powiecie mińskim,

gmina Żelechów w powiecie garwolińskim,

gminy Garbatka Letnisko, Gniewoszów i Sieciechów w powiecie kozienickim,

gminy Baranów i Jaktorów w powiecie grodziskim,

powiat żyrardowski,

gminy Belsk Duży, Błędów, Goszczyn i Mogielnica w powiecie grójeckim,

gminy Białobrzegi, Promna, Stara Błotnica, Wyśmierzyce i część gminy Stromiec położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 48 w powiecie białobrzeskim,

gminy Jedlińsk, Jastrzębia i Pionki z miastem Pionki w powiecie radomskim,

gminy Iłów, Nowa Sucha, Rybno, Teresin, część gminy wiejskiej Sochaczew położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 92 biegnącą od wschodniej granicy gminy do granicy miasta Sochaczew oraz na południowy zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 50 biegnącą od północnej granicy gminy do granicy miasta Sochaczew i część miasta Sochaczew położona na południowy zachód od linii wyznaczonej przez drogi nr 50 i 92 w powiecie sochaczewskim,

gmina Policzna w powiecie zwoleńskim,

gmina Solec nad Wisłą w powiecie lipskim;

w województwie lubelskim:

gminy Bełżyce, Borzechów, Niedrzwica Duża, Jabłonna, Krzczonów, Jastków, Konopnica, Wólka, Głusk, Strzyżewice i Wojciechów w powiecie lubelskim,

gminy Miączyn, Nielisz, Sitno, Stary Zamość, Komarów-Osada i część gminy wiejskiej Zamość położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 74 w powiecie zamojskim,

powiat miejski Zamość,

gminy Jeziorzany i Kock w powiecie lubartowskim,

gminy Adamów i Serokomla w powiecie łukowskim,

gminy Kłoczew, Nowodwór, Ryki, Ułęż i miasto Dęblin w powiecie ryckim,

gminy Janowiec, i część gminy wiejskiej Puławy położona na zachód od rzeki Wisły w powiecie puławskim,

gminy Chodel, Karczmiska, Łaziska, Opole Lubelskie, Poniatowa i Wilków w powiecie opolskim,

gminy Mełgiew, Rybczewice, miasto Świdnik i część gminy Piaski położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od wschodniej granicy gminy Piaski do skrzyżowania z drogą nr S12 i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od skrzyżowania dróg nr 17 i nr S12 przez miejscowość Majdan Brzezicki do północnej granicy gminy w powiecie świdnickim;

gminy Gorzków, Rudnik i Żółkiewka w powiecie krasnostawskim,

gminy Bełżec, Jarczów, Lubycza Królewska, Rachanie, Susiec, Ulhówek i część gminy Łaszczów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 852 w powiecie tomaszowskim,

gminy Łukowa i Obsza w powiecie biłgorajskim,

powiat miejski Lublin,

gminy Kraśnik z miastem Kraśnik, Szastarka, Trzydnik Duży, Urzędów, Wilkołaz i Zakrzówek w powiecie kraśnickim,

gminy Modliborzyce i Potok Wielki w powiecie janowskim;

w województwie podkarpackim:

gminy Horyniec-Zdrój, Narol, Stary Dzików, Wielkie Oczy i część gminy Oleszyce położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy gminy przez miejscowość Borchów do skrzyżowania z drogą nr 865 w miejscowości Oleszyce, a następnie na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 865 biegnącą w kierunku północno-wschodnim do skrzyżowania z drogą biegnąca w kierunku północno-zachodnim przez miejscowość Lubomierz - na południe od linii wyznaczonej przez tę drogę do skrzyżowania z drogą łączącą miejscowości Uszkowce i Nowy Dzików – na zachód od tej drogi w powiecie lubaczowskim,

gminy Laszki i Wiązownica w powiecie jarosławskim,

gminy Pysznica, Zaleszany i miasto Stalowa Wola w powiecie stalowowolskim,

gmina Gorzyce w powiecie tarnobrzeskim;

w województwie świętokrzyskim:

gminy Tarłów i Ożarów w powiecie opatowskim,

gminy Dwikozy, Zawichost i miasto Sandomierz w powiecie sandomierskim.

9. Румъния

Следните области в Румъния:

—	Județul Alba,

—	Restul județului Argeș care nu a fost inclus în partea III,

—	Județul Brașov,

—	Județul Cluj,

—	Județul Covasna,

—	Județul Harghita,

—	Județul Hunedoara,

—	Județul Iași,

—	Județul Neamț,

—	Județul Vâlcea,

—

Restul județului Mehedinți care nu a fost inclus în Partea III cu următoarele comune:

—	Comuna Garla Mare,

—

Hinova,

—	Burila Mare,

—

Gruia,

—

Pristol,

—

Dubova,

—	Municipiul Drobeta Turnu Severin,

—

Eselnița,

—

Salcia,

—

Devesel,

—

Svinița,

—

Gogoșu,

—

Simian,

—

Orșova,

—	Obârșia Closani,

—	Baia de Aramă,

—

Bala,

—

Florești,

—

Broșteni,

—

Corcova,

—

Isverna,

—

Balta,

—

Podeni,

—

Cireșu,

—

Ilovița,

—	Ponoarele,

—

Ilovăț,

—

Patulele,

—

Jiana,

—	Iyvoru Bârzii,

—

Malovat,

—	Bălvănești,

—	Breznița Ocol,

—

Godeanu,

—	Padina Mare,

—

Corlățel,

—	Vânju Mare,

—

Vânjuleț,

—	Obârșia de Câmp,

—

Vânători,

—

Vladaia,

—

Punghina,

—

Cujmir,

—

Oprișor,

—

Dârvari,

—	Căzănești,

—	Husnicioara,

—	Poroina Mare,

—

Prunișor,

—

Tămna,

—

Livezile,

—

Rogova,

—

Voloiac,

—

Sisești,

—

Sovarna,

—

Bălăcița,

—	Județul Gorj,

—	Județul Suceava,

—	Județul Mureș,

—	Județul Sibiu,

—	Județul Caraș-Severin.

ЧАСТ II

1. Белгия

Следните области в Белгия:

в провинция Luxembourg:

—

областта е очертана по посока на часовниковата стрелка:

—	Границата с Франция,

—	La N85 jusque son intersection avec la N83 au niveau de Florenville,

—	La N83 jusque son intersection avec la N891,

—	La N891 jusque son intersection avec la N879 au niveau de Marbehan,

—	La N879 jusque son intersection avec la N897 au niveau de Marbehan,

—	La N897 jusque son intersection avec la E25 - E411,

—	La E25 - E411 jusque son intersection avec la N81 au niveau de Weyler,

—	La N81 jusque son intersection avec la N883 au niveau d'Aubange,

—	La N883 jusque son intersection avec la N88 au niveau d'Aubange,

—	La N88 jusque son intersection avec la N871,

—	La N871 jusque son intersection avec la N87 au niveau de Rouvroy,

—	La N87 jusque son intersection avec la frontière avec la France,

—	Границата с Франция.

2. България

Следните области в България:

в област Силистра:

в община Кайнарджа:

Войново,

Кайнарджа,

Краново,

Зарник,

Добруджанка,

Голеш,

Светослав,

Полковник Чолаково,

Каменци,

Господиново,

Давидово,

Средище,

Стрелково,

Попрусаново,

Посев,

в община Алфатар:

Алфатар,

Алеково,

Бистра,

Кутловица,

Цар Асен,

Чуковец,

Васил Левски,

в община Силистра:

Главан,

Силистра,

Айдемир,

Бабук,

Попкралево,

Богорово,

Брадвари,

Срацимир,

Българка,

Ценович,

Сърпово,

Сребърна,

Смилец,

Професор Иширково,

Полковник Ламбриново,

Калипетрово,

Казимир,

Йорданово,

в община Ситово:

Добротица,

Любен,

Слатина,

в област Добрич:

в община Крушари:

Капитан Димитрово,

Огняново,

Зимница,

Габер,

в община Тервел:

Брестница,

Коларци,

в община Шабла:

Шабла,

Тюленово,

Божаново,

Горун,

Горичане,

Пролез,

Езерец,

Захари Стояново,

Ваклино,

Граничар,

Дуранкулак,

Крапец,

Смин,

Стаевци,

Твърдица,

Черноморци,

в община Каварна:

Българево,

Божурец,

Вранино,

Видно,

Иречек,

Каварна,

Камен бряг,

Могилище,

Нейково,

Поручик Чунчево,

Раковски,

Свети Никола,

Селце,

Топола,

Травник,

Хаджи Димитър,

Челопечене.

3. Чешка република

Следните области в Чешката република:

—

katastrální území obcí v okrese Zlín:

—	Bohuslavice u Zlína,

—	Bratřejov u Vizovic,

—	Březnice u Zlína,

—	Březová u Zlína,

—

Březůvky,

—	Dešná u Zlína,

—	Dolní Ves,

—

Doubravy,

—

Držková,

—

Fryšták,

—	Horní Lhota u Luhačovic,

—	Horní Ves u Fryštáku,

—	Hostišová,

—	Hrobice na Moravě,

—

Hvozdná,

—	Chrastěšov,

—	Jaroslavice u Zlína,

—	Jasenná na Moravě,

—	Karlovice u Zlína,

—

Kašava,

—

Klečůvka,

—	Kostelec u Zlína,

—

Kudlov,

—	Kvítkovice u Otrokovic,

—	Lhota u Zlína,

—	Lhotka u Zlína,

—

Lhotsko,

—	Lípa nad Dřevnicí,

—

Loučka I,

—	Loučka II,

—	Louky nad Dřevnicí,

—	Lukov u Zlína,

—	Lukoveček,

—

Lutonina,

—	Lužkovice,

—	Malenovice u Zlína,

—

Mladcová,

—

Neubuz,

—	Oldřichovice u Napajedel,

—

Ostrata,

—	Podhradí u Luhačovic,

—	Podkopná Lhota,

—	Provodov na Moravě,

—

Prštné,

—	Příluky u Zlína,

—

Racková,

—

Raková,

—	Salaš u Zlína,

—	Sehradice,

—

Slopné,

—	Slušovice,

—

Štípa,

—

Tečovice,

—	Trnava u Zlína,

—

Ublo,

—	Újezd u Valašských Klobouk,

—

Velíková,

—	Veselá u Zlína,

—

Vítová,

—

Vizovice,

—

Vlčková,

—

Všemina,

—	Vysoké Pole,

—	Zádveřice,

—

Zlín,

—	Želechovice nad Dřevnicí.

4. Естония

Следните области в Естония:

—	Eesti Vabariik (välja arvatud Hiiu maakond).

5. Унгария

Следните области в Унгария:

—

Heves megye 700150, 700250, 700260, 700350, 700450, 700460, 700550, 700650, 700750, 700850, 700860, 700950, 701050, 701111, 701150, 701250, 701350, 701550, 701560, 701650, 701750, 701850, 701950, 702050, 702150, 702250, 702260, 702950, 703050, 703150, 703250, 703370, 705150, 705450 és 705510 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—

Szabolcs-Szatmár-Bereg megye 850950, 851050, 851150, 851250, 851350, 851450, 851550, 851560, 851650, 851660, 851751, 851752, 852850, 852860, 852950, 852960, 853050, 853150, 853160, 853250, 853260, 853350, 853360, 853450, 853550, 854450, 854550, 854560, 854650, 854660, 854750, 854850, 854860, 854870, 854950, 855050, 855150, 856250, 856350, 856360, 856450, 856550, 856650, 856750, 856760, 856850, 856950, 857650, valamint 850150, 850250, 850260, 850350, 850450, 850550, 852050, 852150, 852250 és 857550 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—	Nógrád megye 550110, 550120, 550130, 550210, 550310, 550320, 550450, 550460, 550510, 550610, 550950, 551010, 551150, 551160, 551250, 551350, 551360, 551810 és 551821 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—

Borsod-Abaúj-Zemplén megye 650100, 650200, 650300, 650400, 650500, 650600, 650700, 650800, 650900, 651000, 651200, 652100, 655400, 656701, 656702, 656800, 656900, 657010, 657100, 658310, 658401, 658402, 658404, 658500, 658600, 658700, 658801, 658802, 658901, 658902, 659000, 659100, 659210, 659601, 659701, 659800, 659901, 660000, 660100, 660200, 660400, 660501, 660502, 660600 és 660800 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe,

—	Hajdú-Bihar megye 900150, 900250, 900350, 900450, 900550, 900650, 900660, 900670 és 901850 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe.

6. Латвия

Следните области в Латвия:

—	Ādažu novads,

—	Aizputes novada Kalvenes pagasts,

—	Aglonas novads,

—	Aizkraukles novads,

—	Aknīstes novads,

—	Alojas novads,

—	Alūksnes novads,

—	Amatas novads,

—	Apes novads,

—	Auces novads,

—	Babītes novads,

—	Baldones novads,

—	Baltinavas novads,

—	Balvu novads,

—	Bauskas novads,

—	Beverīnas novads,

—	Brocēnu novada Blīdenes pagasts, Remtes pagasta daļa uz austrumiem no autoceļa 1154 un P109,

—	Burtnieku novads,

—	Carnikavas novads,

—	Cēsu novads,

—	Cesvaines novads,

—	Ciblas novads,

—	Dagdas novads,

—	Daugavpils novads,

—	Dobeles novads,

—	Dundagas novads,

—	Durbes novada Durbes un Vecpils pagasts,

—	Engures novads,

—	Ērgļu novads,

—	Garkalnes novads,

—	Gulbenes novads,

—	Iecavas novads,

—	Ikšķiles novads,

—	Ilūkstes novads,

—	Inčukalna novads,

—	Jaunjelgavas novads,

—	Jaunpiebalgas novads,

—	Jaunpils novads,

—	Jēkabpils novads,

—	Jelgavas novads,

—	Kandavas novads,

—	Kārsavas novads,

—	Ķeguma novads,

—	Ķekavas novads,

—	Kocēnu novads,

—	Kokneses novads,

—	Krāslavas novads,

—	Krimuldas novads,

—	Krustpils novads,

—	Kuldīgas novada Ēdoles, Īvandes, Padures, Rendas, Kabiles, Rumbas, Kurmāles, Pelču, Snēpeles, Turlavas, Laidu un Vārmes pagasts, Kuldīgas pilsēta,

—	Lielvārdes novads,

—	Līgatnes novads,

—	Limbažu novads,

—	Līvānu novads,

—	Lubānas novads,

—	Ludzas novads,

—	Madonas novads,

—	Mālpils novads,

—	Mārupes novads,

—	Mazsalacas novads,

—	Mērsraga novads,

—	Naukšēnu novads,

—	Neretas novads,

—	Ogres novads,

—	Olaines novads,

—	Ozolnieku novads,

—	Pārgaujas novads,

—	Pļaviņu novads,

—	Preiļu novads,

—	Priekules novads,

—	Priekuļu novads,

—	Raunas novads,

—	republikas pilsēta Daugavpils,

—	republikas pilsēta Jelgava,

—	republikas pilsēta Jēkabpils,

—	republikas pilsēta Jūrmala,

—	republikas pilsēta Rēzekne,

—	republikas pilsēta Valmiera,

—	Rēzeknes novads,

—	Riebiņu novads,

—	Rojas novads,

—	Ropažu novads,

—	Rugāju novads,

—	Rundāles novads,

—	Rūjienas novads,

—	Salacgrīvas novads,

—	Salas novads,

—	Salaspils novads,

—	Saldus novada Novadnieku, Kursīšu, Zvārdes, Pampāļu, Šķēdes, Nīgrandes, Zaņas, Ezeres, Rubas, Jaunauces un Vadakstes pagasts,

—	Saulkrastu novads,

—	Sējas novads,

—	Siguldas novads,

—	Skrīveru novads,

—	Skrundas novads,

—	Smiltenes novads,

—	Stopiņu novada daļa, kas atrodas uz austrumiem no autoceļa V36, P4 un P5, Acones ielas, Dauguļupes ielas un Dauguļupītes,

—	Strenču novads,

—	Talsu novads,

—	Tērvetes novads,

—	Tukuma novads,

—	Vaiņodes novads,

—	Valkas novads,

—	Varakļānu novads,

—	Vārkavas novads,

—	Vecpiebalgas novads,

—	Vecumnieku novads,

—	Ventspils novada Ances, Tārgales, Popes, Vārves, Užavas, Piltenes, Puzes, Ziru, Ugāles, Usmas un Zlēku pagasts, Piltenes pilsēta,

—	Viesītes novads,

—	Viļakas novads,

—	Viļānu novads,

—	Zilupes novads.

7. Литва

Следните области в Литва:

—	Alytaus rajono savivaldybė: Alovės, Butrimonių, Daugų, Krokialaukio, Miroslavo, Nemunaičio, Pivašiūnų Simno ir Raitininkų seniūnijos,

—	Anykščių rajono savivaldybė,

—	Biržų miesto savivaldybė,

—	Biržų rajono savivaldybė,

—	Druskininkų savivaldybė,

—	Elektrėnų savivaldybė,

—	Ignalinos rajono savivaldybė,

—	Jonavos rajono savivaldybė,

—	Joniškio rajono savivaldybė: Kepalių, Kriukų, Saugėlaukio ir Satkūnų seniūnijos,

—	Jurbarko rajono savivaldybė: Eržvilko, Jurbarko miesto ir Jurbarkų seniūnijos,

—	Kaišiadorių miesto savivaldybė,

—	Kaišiadorių rajono savivaldybė,

—	Kalvarijos savivaldybė,

—	Kauno miesto savivaldybė,

—	Kauno rajono savivaldybė,

—	Kazlų Rūdos savivaldybė,

—	Kelmės rajono savivaldybė: Tytuvėnų seniūnijos dalis į rytus ir pietus nuo kelio Nr. 157 ir į rytus nuo kelio Nr. 2105 ir Tytuvėnų apylinkių seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. 157 ir į rytus nuo kelio Nr. 2105, Užvenčio ir Šaukėnų seniūnijos,

—	Kėdainių rajono savivaldybė,

—	Kupiškio rajono savivaldybė,

—	Lazdijų rajono savivaldybė: Būdveičių, Kapčiamiesčio, Krosnos, Kūčiūnų ir Noragėlių seniūnijos,

—	Marijampolės savivaldybė: Igliaukos, Gudelių, Liudvinavo, Sasnavos, Šunskų seniūnijos,

—	Mažeikių rajono savivaldybė: Šerkšnėnų, Židikų ir Sedos seniūnijos,

—	Molėtų rajono savivaldybė,

—	Pakruojo rajono savivaldybė,

—	Panevėžio rajono savivaldybė,

—	Pasvalio rajono savivaldybė,

—

Radviliškio rajono savivaldybė: Aukštelkų seniūnija, Baisogalos seniūnijos dalis į vakarus nuo kelio Nr. 144, Radviliškio, Radviliškio miesto seniūnija, Šeduvos miesto seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. A9 ir į vakarus nuo kelio Nr. 3417,Tyrulių, Pakalniškių, Sidabravo, Skėmių, Šeduvos miesto seniūnijos dalis į šiaurę nuo kelio Nr. A9 ir į rytus nuo kelio Nr. 3417, ir Šiaulėnų seniūnijos,

—	Prienų miesto savivaldybė,

—	Prienų rajono savivaldybė: Ašmintos, Balbieriškio, Išlaužo, Naujosios Ūtos, Pakuonio, Šilavoto ir Veiverių seniūnijos,

—	Raseinių rajono savivaldybė: Ariogalos, Betygalos, Pagojukų, Šiluvos, Kalnųjų seniūnijos ir Girkalnio seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. A1,

—	Rokiškio rajono savivaldybė,

—	Šakių rajono savivaldybė,

—	Šalčininkų rajono savivaldybė,

—	Šilutės rajono savivaldybė: Rusnės seniūnija,

—	Širvintų rajono savivaldybės,Švenčionių rajono savivaldybė,

—	Tauragės rajono savivaldybė: Batakių ir Gaurės seniūnijos,

—	Telšių rajono savivaldybė: Degaičių, Gadūnavo, Luokės, Nevarėnų, Ryškėnų, Telšių miesto, Upynos, Varnių, Viešvėnų ir Žarėnų seniūnijos,

—	Trakų rajono savivaldybė,

—	Ukmergės rajono savivaldybė,

—	Utenos rajono savivaldybė,

—	Varėnos rajono savivaldybė,

—	Vilniaus miesto savivaldybė,

—	Vilniaus rajono savivaldybė,

—	Vilkaviškio rajono savivaldybė,

—	Visagino savivaldybė,

—	Zarasų rajono savivaldybė.

8. Полша

Следните области в Полша:

w województwie warmińsko-mazurskim:

Gminy Kalinowo, Prostki, Stare Juchy i gmina wiejska Ełk w powiecie ełckim,

gminy Godkowo, Milejewo, Młynary, Pasłęk i część obszaru lądowego gminy Tolkmicko położona na południe od linii brzegowej Zalewu Wiślanego i Zatoki Elbląskiej do granicy z gminą wiejską Elbląg w powiecie elbląskim,

gminy Kruklanki, Wydminy, część gminy Ryn położona na północ od linii kolejowej łączącej miejscowości Giżycko i Kętrzyn i część gminy wiejskiej Giżycko położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 59 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Giżycko, na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od południowej granicy gminy do granicy miasta Giżycko i na północ od granicy miasta Giżycka i miasto Giżycko w powiecie giżyckim,

gmina Gołdap, Dubeninki i część gminy Banie Mazurskie położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 w powiecie gołdapskim,

gmina Pozezdrze i część gminy Węgorzewo położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od południowo-wschodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 650, a następnie na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 biegnącą od skrzyżowania z drogą nr 63 do skrzyżowania z drogą biegnącą do miejscowości Przystań i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Przystań, Pniewo, Kamionek Wielki, Radzieje, Dłużec w powiecie węgorzewskim,

powiat olecki,

gminy Orzysz, Biała Piska i część gminy Pisz położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 58 w powiecie piskim,

gminy Górowo Iławeckie z miastem Górowo Iławeckie, Bisztynek, część gminy wiejskiej Bartoszyce położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 51 biegnącą od północnej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 57 i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 57 biegnącą od skrzyżowania z drogą nr 51 do południowej granicy gminy i miasto Bartoszyce w powiecie bartoszyckim,

gmina Kolno w powiecie olsztyńskim,

powiat braniewski,

gminy Kętrzyn z miastem Kętrzyn, Reszel i część gminy Korsze położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy łączącą miejscowości Krelikiejmy i Sątoczno i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Sątoczno, Sajna Wielka biegnącą do skrzyżowania z drogą nr 590 w miejscowości Glitajny, a następnie na wschód od drogi nr 590 do skrzyżowania z drogą nr 592 i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 592 biegnącą od zachodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 590 w powiecie kętrzyńskim,

gminy Lubomino, Orneta, część gminy Kiwity położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 513, część gminy wiejskiej Lidzbark Warmiński położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 51 biegnącą od południowo - zachodniej granicy gminy do południowo - zachodniej granicy miasta Lidzbark Warmiński i na północ od granic miasta Lidzbark Warmiński oraz linii wyznaczonej przez drogę nr 513 biegnącą od wschodniej granicy gminy do wschodniej granicy miasta Lidzbark Warmiński w powiecie lidzbarskim,

część gminy Sorkwity położona na północ od drogi nr 16 i część gminy wiejskiej Mrągowo położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 16 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Mrągowo oraz na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 59 biegnącą od wschodniej granicy gminy do granicy miasta Mrągowo w powiecie mrągowskim;

w województwie podlaskim:

powiat grajewski,

powiat moniecki,

powiat sejneński,

gminy Łomża, Piątnica, Śniadowo, Jedwabne, Przytuły i Wizna w powiecie łomżyńskim,

powiat miejski Łomża,

gminy Mielnik, Nurzec – Stacja, Grodzisk, Drohiczyn, Dziadkowice, Milejczyce i Siemiatycze z miastem Siemiatycze w powiecie siemiatyckim,

powiat hajnowski,

gminy Kobylin-Borzymy i Sokoły w powiecie wysokomazowieckim,

część gminy Zambrów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr S8 w powiecie zambrowskim,

gminy Grabowo i Stawiski w powiecie kolneńskim,

gminy Czarna Białostocka, Dobrzyniewo Duże, Gródek, Juchnowiec Kościelny, Łapy, Michałowo, Supraśl, Suraż, Turośń Kościelna, Tykocin, Wasilków, Zabłudów, Zawady i Choroszcz w powiecie białostockim,

gminy Boćki, Orla, Bielsk Podlaski z miastem Bielsk Podlaski i część gminy Brańsk położona na południe od linii od linii wyznaczonej przez drogę nr 66 biegnącą od wschodniej granicy gminy do granicy miasta Brańsk w powiecie bielskim,

powiat suwalski,

powiat miejski Suwałki,

powiat augustowski,

powiat sokólski,

powiat miejski Białystok;

w województwie mazowieckim:

gminy Korczew, Kotuń, Paprotnia, Przesmyki, Wodynie, Skórzec, Mokobody, Mordy, Siedlce, Suchożebry i Zbuczyn i część gminy Kotuń położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Nowa Dąbrówka, Pieróg, Kotuń wzdłuż ulicy Gorzkowskiego i Kolejowej do przejazdu kolejowego łączącego się z ulicą Siedlecką, Broszków, Żuków w powiecie siedleckim,

powiat miejski Siedlce,

gminy Repki, Jabłonna Lacka, część gminy Bielany położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 i część gminy wiejskiej Sokołów Podlaski położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 w powiecie sokołowskim,

powiat łosicki,

gminy Brochów, Młodzieszyn, część gminy wiejskiej Sochaczew położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 92 biegnącą od wschodniej granicy gminy do granicy miasta Sochaczew oraz na północny wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 50 biegnącą od północnej granicy gminy do granicy miasta Sochaczew i część miasta Sochaczew położona na północny wschód od linii wyznaczonej przez drogi nr 50 i 92 w powiecie sochaczewskim,

powiat nowodworski,

gminy Joniec i Nowe Miasto w powiecie płońskim,

gminy Pokrzywnica, Świercze i część gminy Winnica położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Bielany, Winnica i Pokrzywnica w powiecie pułtuskim,

gminy Dąbrówka, Kobyłka, Marki, Radzymin, Wołomin, Zielonka i Ząbki w powiecie wołomińskim,

część gminy Somianka położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 62 w powiecie wyszkowskim,

gminy Dębe Wielkie, Halinów, Latowicz, Mrozy, Siennica, Sulejówek, część gminy Cegłów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od zachodniej granicy gminy łączącą miejscowości Wiciejów, Mienia, Cegłów i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Cegłów, Skwarne i Podskwarne biegnącą do wschodniej granicy gminy, część gminy Mińsk Mazowiecki położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 92 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Mińsk Mazowiecki i na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy miasta Mińsk Mazowiecki łączącą miejscowości Targówka, Budy Barcząckie do wschodniej granicy gminy i miasto Mińsk Mazowiecki w powiecie mińskim,

gminy Borowie, Wilga, Garwolin z miastem Garwolin, Górzno, Łaskarzew z miastem Łaskarzew, Maciejowice, Parysów, Pilawa, Miastków Kościelny, Sobolew i Trojanów w powiecie garwolińskim,

powiat otwocki,

powiat warszawski zachodni,

powiat legionowski,

powiat piaseczyński,

powiat pruszkowski,

gminy Chynów, Grójec, Jasieniec, Pniewy i Warka w powiecie grójeckim,

gminy Milanówek, Grodzisk Mazowiecki, Podkowa Leśna i Żabia Wola w powiecie grodziskim,

gminy Grabów nad Pilicą, Magnuszew, Głowaczów, Kozienice w powiecie kozienickim,

część gminy Stromiec położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 48 w powiecie białobrzeskim,

powiat miejski Warszawa;

w województwie lubelskim:

gminy Borki, Czemierniki, Kąkolewnica, Komarówka Podlaska, Wohyń i Radzyń Podlaski z miastem Radzyń Podlaski w powiecie radzyńskim,

gminy Stoczek Łukowski z miastem Stoczek Łukowski, Wola Mysłowska, Trzebieszów, Krzywda, Stanin, część gminy wiejskiej Łuków położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od północnej granicy gminy do granicy miasta Łuków i na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 806 biegnącą od wschodniej granicy miasta Łuków do wschodniej granicy gminy wiejskiej Łuków i miasto Łuków w powiecie łukowskim,

gminy Janów Podlaski, Kodeń, Tuczna, Leśna Podlaska, Rossosz, Łomazy, Konstantynów, Piszczac, Rokitno, Biała Podlaska, Zalesie, Terespol z miastem Terespol, Drelów, Międzyrzec Podlaski z miastem Międzyrzec Podlaski w powiecie bialskim,

powiat miejski Biała Podlaska,

gmina Łęczna i część gminy Spiczyn położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 829 w powiecie łęczyńskim,

część gminy Siemień położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 815 i część gminy Milanów położona na zachód od drogi nr 813 w powiecie parczewskim,

gminy Niedźwiada, Ostrówek, Abramów, Firlej, Kamionka, Michów i Lubartów z miastem Lubartów, w powiecie lubartowskim,

gminy Niemce i Garbów w powiecie lubelskim,

część gminy Piaski położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od wschodniej granicy gminy Piaski do skrzyżowania z drogą nr S12 i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od skrzyżowania dróg nr 17 i nr S12 przez miejscowość Majdan Brzezicki do północnej granicy gminy w powiecie świdnickim;

gmina Fajsławice, Izbica, Kraśniczyn, część gminy Krasnystaw położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od północno – wschodniej granicy gminy do granicy miasta Krasnystaw, miasto Krasnystaw i część gminy Łopiennik Górny położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 w powiecie krasnostawskim,

gminy Dołhobyczów, Mircze, Trzeszczany, Werbkowice i część gminy wiejskiej Hrubieszów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 844 oraz na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 74 i miasto Hrubieszów w powiecie hrubieszowskim,

gmina Telatyn, Tyszowce i część gminy Łaszczów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 852 w powiecie tomaszowskim,

część gminy Wojsławice położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy przez miejscowość Wojsławice do południowej granicy gminy w powiecie chełmskim,

gmina Grabowiec i Skierbieszów w powiecie zamojskim,

gminy Markuszów, Nałęczów, Kazimierz Dolny, Końskowola, Kurów, Wąwolnica, Żyrzyn, Baranów, część gminy wiejskiej Puławy położona na wschód od rzeki Wisły i miasto Puławy w powiecie puławskim,

gminy Annopol, Dzierzkowice i Gościeradów w powiecie kraśnickim,

gmina Józefów nad Wisłą w powiecie opolskim,

gmina Stężyca w powiecie ryckim;

w województwie podkarpackim:

gminy Radomyśl nad Sanem i Zaklików w powiecie stalowowolskim.

9. Румъния

Следните области в Румъния:

—

Restul județului Maramureș care nu a fost inclus în Partea III cu următoarele comune:

—	Comuna Vișeu de Sus,

—	Comuna Moisei,

—	Comuna Borșa,

—	Comuna Oarța de Jos,

—	Comuna Suciu de Sus,

—	Comuna Coroieni,

—	Comuna Târgu Lăpuș,

—	Comuna Vima Mică,

—	Comuna Boiu Mare,

—	Comuna Valea Chioarului,

—	Comuna Ulmeni,

—	Comuna Băsești,

—	Comuna Baia Mare,

—	Comuna Tăuții Magherăuș,

—	Comuna Cicărlău,

—	Comuna Seini,

—	Comuna Ardusat,

—	Comuna Farcasa,

—	Comuna Salsig,

—	Comuna Asuaju de Sus,

—	Comuna Băița de sub Codru,

—	Comuna Bicaz,

—	Comuna Grosi,

—	Comuna Recea,

—	Comuna Baia Sprie,

—	Comuna Sisesti,

—	Comuna Cernesti,

—	Copalnic Mănăstur,

—	Comuna Dumbrăvița,

—	Comuna Cupseni,

—	Comuna Șomcuța Mare,

—	Comuna Sacaleșeni,

—	Comuna Remetea Chioarului,

—	Comuna Mireșu Mare,

—	Comuna Ariniș,

—	Județul Bistrița-Năsăud.

—	Județul Botoșani.

ЧАСТ III

1. Латвия

Следните области в Латвия:

—	Brocēnu novada Cieceres un Gaiķu pagasts, Remtes pagasta daļa uz rietumiem no autoceļa 1154 un P109, Brocēnu pilsēta,

—	Saldus novada Saldus, Zirņu, Lutriņu un Jaunlutriņu pagasts, Saldus pilsēta.

2. Литва

Следните области в Литва:

—	Akmenės rajono savivaldybė,

—	Alytaus miesto savivaldybė,

—	Alytaus rajono savivaldybė: Alytaus, Punios seniūnijos,

—	Birštono savivaldybė,

—	Jurbarko rajono savivaldybė: Girdžių, Juodaičių, Raudonės, Seredžiaus,Skirsnemunės, Šimkaičiųir Veliuonos seniūnijos,

—	Joniškio rajono savivaldybė: Gaižaičių, Gataučių, Joniškio, Rudiškių, Skaistgirio, Žagarės seniūnijos,

—	Lazdijų rajono savivaldybė: Lazdijų miesto, Lazdijų, Seirijų, Šeštokų, Šventežerio, Teizių ir Veisiejų seniūnijos,

—	Marijampolės savivaldybė:Degučių, Mokolų, Narto, Marijampolės seniūnijos,

—	Mažeikių rajono savivaldybės: Laižuvos, Mažeikių apylinkės, Mažeikių, Reivyčių, Tirkšlių ir Viekšnių seniūnijos,

—	Prienų rajono savivaldybė: Jiezno ir Stakliškių seniūnijos,

—	Radviliškio rajono savivaldybė: Baisogalos seniūnijos dalis į rytus nuo kelio Nr. 144, Grinkiškio ir Šaukoto seniūnijos,

—	Raseinių rajono savivaldybė: Kalnųjų seniūnijos ir Girkalnio seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. A1,

—	Šiaulių miesto savivaldybė,

—	Šiaulių rajono savivaldybė,

—	Telšių rajono savivaldybė: Tryškių seniūnija,

3. Полша

Следните области в Полша:

w województwie warmińsko-mazurskim:

gmina Sępopol i część gminy wiejskiej Bartoszyce położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 51 biegnącą od północnej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 57 i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 57 biegnącą od skrzyżowania z drogą nr 51 do południowej granicy gminy w powiecie bartoszyckim,

gminy Srokowo, Barciany i część gminy Korsze położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy łączącą miejscowości Krelikiejmy i Sątoczno i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Sątoczno, Sajna Wielka biegnącą do skrzyżowania z drogą nr 590 w miejscowości Glitajny, a następnie na zachód od drogi nr 590 do skrzyżowania z drogą nr 592 i na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 592 biegnącą od zachodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 590 w powiecie kętrzyńskim,

gmina Budry i część gminy Węgorzewo położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od południowo-wschodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 650, a następnie na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 biegnącą od skrzyżowania z drogą nr 63 do skrzyżowania z drogą biegnącą do miejscowości Przystań i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Przystań, Pniewo, Kamionek Wielki, Radzieje, Dłużec w powiecie węgorzewskim,

część gminy Banie Mazurskie położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 w powiecie gołdapskim,

w województwie mazowieckim:

gminy Domanice i Wiśniew w powiecie siedleckim,

w województwie lubelskim:

gminy Białopole, Dubienka, Chełm, Leśniowice, Wierzbica, Sawin, Ruda Huta, Dorohusk, Kamień, Rejowiec, Rejowiec Fabryczny z miastem Rejowiec Fabryczny, Siedliszcze, Żmudź i część gminy Wojsławice położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy do miejscowości Wojsławice do południowej granicy gminy w powiecie chełmskim,

powiat miejski Chełm,

gmina Siennica Różana część gminy Łopiennik Górny położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 i część gminy Krasnystaw położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od północno – wschodniej granicy gminy do granicy miasta Krasnystaw w powiecie krasnostawskim,

gminy Hanna, Hańsk, Wola Uhruska, Urszulin, Stary Brus, Wyryki i gmina wiejska Włodawa w powiecie włodawskim,

gminy Cyców, Ludwin, Puchaczów, Milejów i część gminy Spiczyn położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 829 w powiecie łęczyńskim,

gmina Trawniki w powiecie świdnickim,

gminy Jabłoń, Podedwórze, Dębowa Kłoda, Parczew, Sosnowica, część gminy Siemień położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 815 i część gminy Milanów położona na wschód od drogi nr 813 w powiecie parczewskim,

gminy Sławatycze, Sosnówka, i Wisznice w powiecie bialskim,

gmina Ulan Majorat w powiecie radzyńskim,

gminy Ostrów Lubelski, Serniki i Uścimów w powiecie lubartowskim,

gmina Wojcieszków i część gminy wiejskiej Łuków położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od północnej granicy gminy do granicy miasta Łuków, a następnie na północ, zachód, południe i wschód od linii stanowiącej północną, zachodnią, południową i wschodnią granicę miasta Łuków do jej przecięcia się z drogą nr 806 i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 806 biegnącą od wschodniej granicy miasta Łuków do wschodniej granicy gminy wiejskiej Łuków w powiecie łukowskim,

gminy Horodło, Uchanie i część gminy wiejskiej Hrubieszów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 844 biegnącą od zachodniej granicy gminy wiejskiej Hrubieszów do granicy miasta Hrubieszów oraz na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 74 biegnącą od wschodniej granicy miasta Hrubieszów do wschodniej granicy gminy wiejskiej Hrubieszów w powiecie hrubieszowskim,

w województwie podkarpackim:

gminy Cieszanów, Lubaczów z miastem Lubaczów i część gminy Oleszyce położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy gminy przez miejscowość Borchów do skrzyżowania z drogą nr 865 w miejscowości Oleszyce, a następnie na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 865 biegnącą w kierunku północno-wschodnim do skrzyżowania z drogą biegnąca w kierunku północno-zachodnim przez miejscowość Lubomierz - na północ od linii wyznaczonej przez tę drogę do skrzyżowania z drogą łączącą miejscowości Uszkowce i Nowy Dzików – na wschód od tej drogi w powiecie lubaczowskim.

4. Румъния

Следните области в Румъния:

—	Zona orașului București,

—	Județul Constanța,

—	Județul Satu Mare,

—	Județul Tulcea,

—	Județul Bacău,

—	Județul Bihor,

—	Județul Brăila,

—	Județul Buzău,

—	Județul Călărași,

—	Județul Dâmbovița,

—	Județul Galați,

—	Județul Giurgiu,

—	Județul Ialomița,

—	Județul Ilfov,

—	Județul Prahova,

—	Județul Sălaj,

—	Județul Vaslui,

—	Județul Vrancea,

—	Județul Teleorman,

—

Partea din județul Maramureș cu următoarele delimitări:

—	Comuna Petrova,

—	Comuna Bistra,

—	Comuna Repedea,

—	Comuna Poienile de sub Munte,

—	Comuna Vișeu e Jos,

—	Comuna Ruscova,

—	Comuna Leordina,

—	Comuna Rozavlea,

—	Comuna Strâmtura,

—	Comuna Bârsana,

—	Comuna Rona de Sus,

—	Comuna Rona de Jos,

—	Comuna Bocoiu Mare,

—	Comuna Sighetu Marmației,

—	Comuna Sarasau,

—	Comuna Câmpulung la Tisa,

—	Comuna Săpânța,

—	Comuna Remeti,

—	Comuna Giulești,

—	Comuna Ocna Șugatag,

—	Comuna Desești,

—	Comuna Budești,

—	Comuna Băiuț,

—	Comuna Cavnic,

—	Comuna Lăpuș,

—	Comuna Dragomirești,

—	Comuna Ieud,

—	Comuna Saliștea de Sus,

—	Comuna Săcel,

—	Comuna Călinești,

—	Comuna Vadu Izei,

—	Comuna Botiza,

—	Comuna Bogdan Vodă,

—	Localitatea Groșii Țibileșului, comuna Suciu de Sus,

—	Localitatea Vișeu de Mijloc, comuna Vișeu de Sus,

—	Localitatea Vișeu de Sus, comuna Vișeu de Sus.

—

Partea din județul Mehedinți cu următoarele comune:

—	Comuna Strehaia,

—	Comuna Greci,

—	Comuna Brejnita Motru,

—	Comuna Butoiești,

—	Comuna Stângăceaua,

—	Comuna Grozesti,

—	Comuna Dumbrava de Jos,

—	Comuna Băcles,

—	Comuna Bălăcița,

—

Partea din județu Arges cu următoarele comune:

—	Comuna Bârla,

—	Comuna Miroși,

—	Comuna Popești,

—	Comuna Ștefan cel Mare,

—	Comuna Slobozia,

—	Comuna Mozăceni,

—	Comuna Negrași,

—	Comuna Izvoru,

—	Comuna Recea,

—	Comuna Căldăraru,

—	Comuna Ungheni,

—	Comuna Hârsești,

—	Comuna Stolnici,

—	Comuna Vulpești,

—	Comuna Rociu,

—	Comuna Lunca Corbului,

—	Comuna Costești,

—	Comuna Mărăsești,

—	Comuna Poiana Lacului,

—	Comuna Vedea,

—	Comuna Uda,

—	Comuna Cuca,

—	Comuna Morărești,

—	Comuna Cotmeanaâ,

—	Comuna Răchițele de Jos,

—	Comuna Drăganu-Olteni,

—	Comuna Băbana,

—	Comuna Bascov,

—	Comuna Moșoaia,

—	Municipiul Pitești,

—	Comuna Albota,

—	Comuna Oarja,

—	Comuna Bradu,

—	Comuna Suseni,

—	Comuna Căteasca,

—	Comuna Rătești,

—	Comuna Teiu,

—	Județul Olt,

—	Județul Dolj,

—	Județul Arad,

—	Județul Timiș.

ЧАСТ IV

Италия

Следните области в Италия:

—	tutto il territorio della Sardegna.

“

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 31

Издание на български език	Законодателство	Година 62 1 февруари 2019 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2019/157 на Комисията от 6 ноември 2018 година за изменение на приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 относно работната програма за системно проучване на всички съществуващи активни вещества, съдържащи се в биоциди, посочени в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 )	1
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/158 на Комисията от 31 януари 2019 година за подновяване на одобрението на активното вещество метоксифенозид като кандидат за замяна в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 ( 1 )	21
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти	27
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2019/160 на Комисията от 24 януари 2019 година за временна дерогация от условията, на които трябва да отговарят сертифицираните семена, предвидени в директиви 66/401/ЕИО и 66/402/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер С(2019) 305) ( 1 )	75
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2019/161 на Комисията от 31 януари 2019 година за изменение на приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки (нотифицирано под номер C(2019) 821) ( 1 )	77

	Поправки
*	Поправка на Регламент (ЕС) 2017/2196 на Комисията от 24 ноември 2017 г. за установяване на Мрежов кодекс относно извънредните ситуации и възстановяването на електроснабдяването ( ОВ L 312, 28.11.2017 г. )	108
*	Поправка на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености ( ОВ L 139, 5.6.2018 г. )	108