ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 25

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 62
29 януари 2019 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2019/131 на Съвета от 15 октомври 2018 година за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции

1

 

*

Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции

3

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/132 на Съвета от 28 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 101/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис

12

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/133 на Комисията от 28 януари 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/640 по отношение на въвеждането на нови допълнителни спецификации за летателна годност

14

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2019/134 на Съвета от 21 януари 2019 година за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет на ЕИП във връзка с изменение на приложение IX (Финансови услуги) към Споразумението за ЕИП ( 1 )

19

 

*

Решение (ОВППС) 2019/135 на Съвета от 28 януари 2019 година за изменение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис

23

 

*

Решение (ЕС) 2019/136 на Съвета от 28 януари 2019 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Работната група по лозаро-винарските продукти, създадена със Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство, по отношение на формулярите, които трябва да бъдат използвани като сертификати за вноса в Европейския съюз на лозаро-винарски продукти с произход от Япония, и на условията за прилагане на самостоятелно сертифициране

25

 

*

Решение (ЕС) 2019/137 на Европейската централна банка от 23 януари 2019 година относно подбора на доставчици на мрежови услуги за единния портал на пазарните инфраструктури на Евросистемата (ESMIG) (ЕЦБ/2019/2)

34

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/1


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/131 НА СЪВЕТА

от 15 октомври 2018 година

за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 41, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията (2) продукти, получени в Норвегия, Швейцария или Турция, с вложени материали, които не са изцяло получени там, се считат с произход от държава бенефициер, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 45 от посочения делегиран регламент.

(2)

В съответствие с член 54 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/2446 системата за кумулация се прилага, при условие че Швейцария предоставя реципрочно същото третиране на продуктите с произход от държавите бенефициери, в които са вложени материали с произход от Съюза.

(3)

Що се отнася до Швейцария, системата на кумулация първоначално беше въведена чрез споразумение под формата на размяна на писма между Съюза и Швейцария. Размяната на на писма се състоя на 14 декември 2000 г. след одобрение от Съвета с Решение 2001/101/ЕО (3).

(4)

Швейцария измени своите правила за произход по общата система за преференции (ОСП), за да гарантира, че прилага концепция за произход, съответстваща на тази, определена в правилата за произход по ОСП на Съюза. Следователно е необходимо споразумението под формата на размяна на писма между Съюза и Швейцария да се преразгледа.

(5)

Системата за взаимно приемане на заместващи сертификати за произход — формуляр А, от Съюза, Норвегия и Швейцария следва да продължи да се прилага в рамките на преработената размяна на писма и да се прилага под условие от Турция с цел да се улесни търговията между Съюза, Норвегия, Швейцария и Турция.

(6)

Освен това променените през 2010 г. правила за произход по ОСП на Съюза предвиждат въвеждането на нова система за установяване на доказателствата за произход от страна на регистрираните износители, която да се прилага от 1 януари 2017 г. В тази връзка също трябва да бъдат направени изменения в размяната на писма.

(7)

Като подготовка за прилагането на тази нова система и свързаните с нея правила, на 8 март 2012 г. Съветът упълномощи Комисията да договори споразумение с Швейцария под формата на размяна на писма относно взаимното приемане на заместващи сертификати за произход — формуляр А, или на заместващи изявления за произход, предвиждащо продукти със съдържание с произход от Норвегия, Швейцария или Турция да се третират при пристигането им на митническата територия на Съюза като продукти със съдържание с произход от Съюза.

(8)

Комисията проведе преговори с Швейцария, които приключиха със споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции („Споразумението“).

(9)

Споразумението следва да се одобри,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции се одобрява от името на Съюза.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета извършва нотификацията, предвидена в параграф 18 от споразумението, от името на Съюза (4).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Люксембург на 15 октомври 2018 година.

За Съвета

Председател

E. KÖSTINGER


(1)  Одобрение все още непубликувано в Официален вестник.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1).

(3)  Решение 2001/101/ЕО на Съвета от 5 декември 2000 г. относно одобряването на Споразумение под формата на размяна на писма между Общността и всяка от страните от Европейската асоциация за свободна търговия, която предоставя тарифни преференции в съответствие с Общата система за преференции (Норвегия и Швейцария), като предвижда стоки с норвежки или швейцарски произход да се разглеждат при тяхното пристигане на митническата територия на Общността като стоки с произход от Общността (реципрочно споразумение) (ОВ L 38, 8.2.2001 г., стр. 24).

(4)  Датата на влизане в сила на споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от генералния секретариат на Съвета.


29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/3


СПОРАЗУМЕНИЕ

под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции

А.   Писмо от Съюза

Уважаеми господине,

1.   

Европейският съюз („Съюзът“) и Конфедерация Швейцария („Швейцария“) в качеството си на страни по настоящото споразумение признават, че за целите на общата система за преференции (ОСП) двете страни прилагат сходни правила за произход със следните общи принципи:

а)

определяне на понятието за продукти с произход, основаващо се на еднакви критерии;

б)

разпоредби за регионална кумулация на произход;

в)

разпоредби за прилагане на кумулация по отношение на материали с произход от Съюза, Швейцария, Норвегия или Турция по смисъла на техните правила за произход по ОСП;

г)

разпоредби за общо допустимо отклонение за материали без произход;

д)

разпоредби за непромяна на продукти от държавата бенефициер;

е)

разпоредби за издаване или изготвяне на заместващи доказателства за произход;

ж)

изискване за административно сътрудничество с компетентните органи в държавите бенефициери по въпроса на доказателствата за произход.

2.   

Съюзът и Швейцария признават, че материали с произход от Съюза, Швейцария, Норвегия или Турция по смисъла на съответните им правила за произход по ОСП придобиват произход от държава бенефициер по схемата ОСП на която и да е от страните, ако те бъдат подложени в тази държава бенефициер на обработка или преработка, надхвърляща обхвата на операциите, считани за недостатъчна обработка или преработка за придобиване на статут на продукти с произход. Настоящата алинея се прилага по отношение на материали с произход от Норвегия и Турция, след като бъдат изпълнени условията, определени съответно в параграфи 15 и 16.

Митническите органи на държавите — членки на Съюза, и на Швейцария си оказват необходимото административно сътрудничество, по-специално за целите на последваща проверка на доказателствата за произход по отношение на материалите, посочени в първата алинея. Прилагат се разпоредбите относно административното сътрудничество, установени в Протокол № 3 към Споразумението от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария.

Настоящият параграф не се прилага за продукти от глави 1—24 на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, приета от организацията, учредена съгласно подписаната в Брюксел на 15 декември 1950 г. Конвенция, с която се създаде Съвет за митническо сътрудничество.

3.   

Съюзът и Швейцария се задължават да приемат заместващи доказателства за произход под формата на заместващи сертификати за произход — формуляр А („заместващи сертификати“), издадени от митническите органи на другата страна, както и заместващи изявления за произход, изготвени от регистрираното за целта лице, извършващо повторна експедиция, на другата страна.

Всяка една от страните може да направи оценка на допустимостта, в съответствие със собственото си законодателство, на преференциалното третиране на продуктите, обхванати от заместващи доказателства за произход.

4.   

Преди да издаде или да изготви заместващо доказателство за произход всяка от страните гарантира, че са спазени следните условия:

а)

заместващи доказателства за произход се издават или изготвят само, ако първоначалните доказателства за произход са били издадени или изготвени в съответствие с приложимото законодателство на Съюза или на Швейцария;

б)

доказателството за произход или заместващото доказателство за произход може да бъде заместено с едно или повече заместващи доказателства за произход с цел изпращане от тази страна на другата страна на всички или на някои от продуктите, обхванати от първоначалното доказателство за произход, само в случаите, когато продуктите не са пуснати в свободно обращение в една от страните;

в)

продуктите са останали под митнически надзор в страната, извършваща повторна експедиция, и не са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от необходимите за запазването им в съответното им състояние („принцип за непромяна на продуктите“);

г)

когато продуктите са придобили статут на продукти с произход по силата на дерогация от правилата за произход, предоставена от едната от страните, заместващи доказателства за произход не се издават или изготвят, ако продуктите се експедират повторно към другата страна;

д)

заместващите доказателства за произход може да се издават от митническите органи или да се изготвят от лицата, извършващи повторна експедиция, когато продуктите, които се експедират повторно към територията на другата страна, са придобили статут на продукт с произход чрез регионална кумулация;

е)

заместващите доказателства за произход може да се издават от митническите органи или да се изготвят от лицата, извършващи повторна експедиция, ако продуктите, които се експедират повторно към територията на другата страна, не се ползват от преференциално третиране от страната, извършваща повторна експедиция.

5.   

За целите на параграф 4, буква в) се прилага следното:

а)

Когато има основания за съмнение по отношение на спазването на принципа на непромяна на продуктите, митническите органи на страната на крайното местоназначение може да поискат от декларатора да представи доказателство за спазването на този принцип, което може да бъде направено по всякакъв начин;

б)

При поискване от лицето, извършващо повторна експедиция, митническите органи на страната, извършваща повторна експедиция, удостоверяват, че продуктите са останали под митнически надзор по време на престоя им на територията на тази страна и че по време на съхранението им на територията на страната митническите органи не са издавали разрешение за промяна, трансформация по какъвто и да било начин или подлагане на операции, различни от необходимите за тяхното запазването в съответното им състояние;

в)

Когато заместващото доказателство е заместващ сертификат, митническите органи на страната на крайното местоназначение няма да изискват сертификат за липса на манипулация за времето, през което продуктите са били в другата страна.

6.   

Всяка от страните гарантира, че:

а)

Когато заместващите доказателства за произход съответстват на първоначалните доказателства за произход, издадени или изготвени в държава бенефициер по схемата ОСП на Съюза и тази на Швейцария, митническите органи на държавите — членки на Съюза, и на Швейцария си оказват необходимото административно сътрудничество за целите на последваща проверка на тези заместващи доказателства за произход. По искане от страната на крайното местоназначение митническите органи на страната, която извършва повторна експедиция, прилагат и проследяват процедурата за последваща проверка на съответните първоначални доказателства за произход;

б)

когато заместващите доказателства за произход съответстват на първоначалните доказателства за произход, издадени или изготвени в дадена държава — изключителен бенефициер по схемата на ОСП на страната на крайното местоназначение, тази страна извършва процедурата за последваща проверка на първоначалните доказателства за произход в сътрудничество с държавата бенефициер. Митническите органи на страната, извършваща повторна експедиция, предоставят на митническите органи на страната на крайното местоназначение първоначалните доказателства за произход, съответстващи на проверяваните заместващи доказателства, или по целесъобразност копията на първоначалните доказателства за произход, съответстващи на проверяваните заместващи доказателства, с цел митническите органи на страната на крайното местоназначение да могат да извършат процедурата за последваща проверка.

7.   

Всяка от страните гарантира, че:

а)

в горната дясна клетка на заместващия сертификат се посочва името на междинната страна, извършваща повторно експедиране, в която той е издаден;

б)

клетка 4 съдържа думите „Replacement certificate“ или „Certificat de remplacement“, както и датата на издаване на първоначалния сертификат за произход — формуляр А, и неговия сериен номер;

в)

в клетка 1 се вписва името на лицето, извършващо повторна експедиция;

г)

в клетка 2 се вписва името на крайния получател;

д)

в клетки 3 до 9 се указват всички данни за повторно изпращаните продукти, които се съдържат в първоначалния сертификат;

е)

в клетка 10 може да се включат препратки към фактурата на лицето, извършващо повторна експедиция;

ж)

митническият орган, който е издал заместващия сертификат, заверява клетка 11. Отговорността на този орган е ограничена до издаването на заместващия сертификат. Данните от клетка 12 относно страната на произход и страната на крайното местоназначение се вземат от първоначалния сертификат за произход — формуляр А. Лицето, извършващо повторна експедиция, полага подписа си в клетка 12 върху сертификата за произход. Лицето, извършващо повторна експедиция, което добросъвестно подписва клетка 12, не носи отговорност за точността на данните, вписани в първоначалния сертификат за произход — формуляр A;

з)

митническият орган, получил искане да издаде заместващия сертификат, отбелязва върху първоначалния сертификат за произход — формуляр А, теглото, броя и естеството на изпращаните продукти и посочва поредните номера на съответния заместващ сертификат. Той запазва искането за издаване на заместващ сертификат, както и първоначалния сертификат за произход — формуляр А, в продължение на поне три години;

и)

заместващите сертификати за произход се изготвят на английски или френски език.

8.   

Всяка от страните гарантира, че:

а)

лицето, извършващо повторна експедиция, посочва следното върху заместващото изявление за произход:

1)

всички данни за повторно изпращаните продукти, взети от първоначалното доказателство за произход;

2)

датата, на която първоначалното доказателство за произход е било изготвено;

3)

данните от първоначалното доказателство за произход, включително по целесъобразност информация за кумулация, прилагана за стоките, обхванати от изявлението за произход;

4)

името, адреса и номера на регистриран износител на лицето, извършващо повторна експедиция;

5)

името и адреса на получателя в Съюза или в Швейцария;

6)

датата и мястото на изготвяне на изявлението за произход или на издаването на сертификата за произход;

б)

върху всяко заместващо изявление за произход се отбелязва „Replacement statement“ или „Attestation de remplacement“;

в)

заместващи изявления за произход се изготвят от лицето, извършващо повторна експедиция, регистрирано в електронната система за удостоверяване на произхода от страна на износителите, а именно система за регистрирани износители (REX), независимо от стойността на продуктите с произход, които се съдържат в първоначалната пратка;

г)

когато доказателство за произход е заместено, лицето, извършващо повторна експедиция, посочва следното върху първоначалното доказателство за произход:

1)

датата на изготвяне на заместващото(ите) изявление(я) за произход и количествата стоки, обхванати от заместващото(ите) изявление(я) за произход;

2)

името и адреса на лицето, извършващо повторна експедиция на продуктите;

3)

името и адреса на получателя (получателите) в Съюза или в Швейцария;

д)

върху първоначалното изявление за произход се отбелязва „Replaced“ или „Remplacé“;

е)

заместващото изявление за произход е валидно за срок от дванадесет месеца от датата на изготвянето му;

ж)

заместващите изявления за произход се изготвят на английски или френски език.

9.   

Първоначалните доказателства за произход и копията на заместващи доказателства за произход се съхраняват от лицето, извършващо повторна експедиция, в продължение на най-малко три години, считано от края на календарната година, през която са издадени или изготвени заместващите доказателства за произход.

10.   

Страните се договарят да си поделят разходите за системата REX в съответствие с реда и условията на сътрудничество, които ще бъдат установени между компетентните органи на страните.

11.   

Всякакви различия между страните, произтичащи от тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, се уреждат единствено чрез двустранни преговори между тях. Ако различията могат да засегнат интересите на Норвегия и/или Турция, се провежда консултация с тях.

12.   

Страните могат да изменят настоящото споразумение по всяко време по взаимно съгласие в писмена форма. По искане на една от страните двете страни започват консултации във връзка с евентуални изменения на настоящото споразумение. Ако промените могат да засегнат интересите на Норвегия и/или Турция, се провежда консултация с тях. Промените влизат в сила на взаимно договорена дата, след като двете страни са се нотифицирали взаимно за изпълнението на съответните им вътрешни изисквания.

13.   

В случай на сериозни съмнения относно правилното прилагане на настоящото споразумение всяка страна може да спре неговото изпълнение, при условие че другата страна е била уведомена писмено три месеца предварително.

14.   

Настоящото споразумение може да бъде прекратено от всяка от страните, при условие че другата страна е била уведомена писмено три месеца предварително.

15.   

Първата алинея на параграф 2 се прилага по отношение на материали с произход от Норвегия само ако страните са сключили подобно споразумение с Норвегия и са се уведомили взаимно за изпълнението на това условие.

16.   

Първата алинея на параграф 2 се прилага по отношение на материали с произход от Турция (1) само ако страните са сключили подобно споразумение с Турция и са се уведомили взаимно за изпълнението на това условие.

17.   

Считано от влизането в сила на споразумение между Швейцария и Турция в съответствие с параграф 2, първа алинея от настоящото споразумение и при условията на реципрочност от страна на Турция, всяка от страните може да предвиди, че в страните могат да бъдат издавани или изготвяни заместващи доказателства за произход на продукти с вложени материали с произход от Турция, които са били преработени по двустранна кумулация в държавите — бенефициери по ОСП.

18.   

Настоящото споразумение влиза в сила на взаимно договорена дата, след като Съюзът и Швейцария са се нотифицирали взаимно за приключването на задължителните вътрешни процедури за неговото приемане. От тази дата то заменя Споразумението под формата на размяна на писма между Общността и всяка от страните от ЕАСТ, която предоставя тарифни преференции в съответствие с общата система за преференции (Норвегия и Швейцария), предвиждащо стоки със съдържание с произход от Норвегия или Швейцария да се третират при тяхното пристигане на митническата територия на Общността като стоки със съдържание с произход от Общността, подписано на 14 декември 2000 г. (2)

Ще ви бъда благодарен, ако потвърдите, че Вашето правителство е съгласно с гореизложеното.

Имам честта да предложа, в случай че гореизложеното е приемливо за Вашето правителство, настоящото писмо и Вашето потвърждение да представляват заедно сключване на споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария.

Моля, приемете, Уважаеми господине, моите най-дълбоки почитания.

Съставено в Брюксел на

Hecho en Bruselas, el

V Bruselu dne

Udfærdiget i Bruxelles, den

Geschehen zu Brüssel am

Brüssel,

Έγινε στις Βρυξέλλες, στις

Done at Brussels,

Fait à Bruxelles, le

Sastavljeno u Bruxellesu

Fatto a Bruxelles, addì

Briselē,

Priimta Briuselyje,

Kelt Brüsszelben,

Magħmul fi Brussell,

Gedaan te Brussel,

Sporządzono w Brukseli, dnia

Feito em Bruxelas,

Întocmit la Bruxelles,

V Bruseli

V Bruslju,

Tehty Brysselissä

Utfärdat i Bryssel den

Image

За Европейския съюз

Рог la Unión Europea

Za Evropskou unii

For Den Europæiske Union

Für die Europäische Union

Euroopa Liidu nimel

Για την Ευρωπαϊκή Ένωση

For the European Union

Pour l'Union européenne

Za Europsku uniju

Per l'Unione europea

Eiropas Savienības vārdā –

Europos Sąjungos vardu

Az Európai Unió részéről

Għall-Unjoni Ewropea

Voor de Europese Unie

W imieniu Unii Europejskiej

Pela União Europeia

Pentru Uniunea Europeană

Za Európsku úniu

Za Evropsko unijo

Euroopan unionin puolesta

För Europeiska unionen

Image

Б.   Писмо от Конфедерация Швейцария

Уважаема госпожо,

Имам честта да потвърдя получаването на Вашето писмо с днешна дата, което гласи:

„1.

Европейският съюз („Съюзът“) и Конфедерация Швейцария („Швейцария“) в качеството си на страни по настоящото споразумение признават, че за целите на общата система за преференции (ОСП) двете страни прилагат сходни правила за произход със следните общи принципи:

а)

определяне на понятието за продукти с произход, основаващо се на еднакви критерии;

б)

разпоредби за регионална кумулация на произход;

в)

разпоредби за прилагане на кумулация по отношение на материали с произход от Съюза, Швейцария, Норвегия или Турция по смисъла на техните правила за произход по ОСП;

г)

разпоредби за общо допустимо отклонение за материали без произход;

д)

разпоредби за непромяна на продукти от държавата бенефициер;

е)

разпоредби за издаване или изготвяне на заместващи доказателства за произход;

ж)

изискване за административно сътрудничество с компетентните органи в държавите бенефициери по въпроса на доказателствата за произход.

2.

Съюзът и Швейцария признават, че материали с произход от Съюза, Швейцария, Норвегия или Турция по смисъла на съответните им правила за произход по ОСП придобиват произход от държава бенефициер по схемата ОСП на която и да е от страните, ако те бъдат подложени в тази държава бенефициер на обработка или преработка, надхвърляща обхвата на операциите, считани за недостатъчна обработка или преработка за придобиване на статут на продукти с произход. Настоящата алинея се прилага по отношение на материали с произход от Норвегия и Турция, след като бъдат изпълнени условията, определени съответно в параграфи 15 и 16.

Митническите органи на държавите — членки на Съюза, и на Швейцария си оказват необходимото административно сътрудничество, по-специално за целите на последваща проверка на доказателствата за произход по отношение на материалите, посочени в първата алинея. Прилагат се разпоредбите относно административното сътрудничество, установени в Протокол № 3 към Споразумението от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария.

Настоящият параграф не се прилага за продукти от глави 1—24 на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, приета от организацията, учредена съгласно подписаната в Брюксел на 15 декември 1950 г. Конвенция, с която се създаде Съвет за митническо сътрудничество.

3.

Съюзът и Швейцария се задължават да приемат заместващи доказателства за произход под формата на заместващи сертификати за произход — формуляр А („заместващи сертификати“), издадени от митническите органи на другата страна, както и заместващи изявления за произход, изготвени от регистрираното за целта лице, извършващо повторна експедиция, на другата страна.

Всяка една от страните може да направи оценка на допустимостта, в съответствие със собственото си законодателство, на преференциалното третиране на продуктите, обхванати от заместващи доказателства за произход.

4.

Преди да издаде или да изготви заместващо доказателство за произход всяка от страните гарантира, че са спазени следните условия:

а)

заместващи доказателства за произход се издават или изготвят само, ако първоначалните доказателства за произход са били издадени или изготвени в съответствие с приложимото законодателство на Съюза или на Швейцария;

б)

доказателството за произход или заместващото доказателство за произход може да бъде заместено с едно или повече заместващи доказателства за произход с цел изпращане от тази страна на другата страна на всички или на някои от продуктите, обхванати от първоначалното доказателство за произход, само в случаите, когато продуктите не са пуснати в свободно обращение в една от страните;

в)

продуктите са останали под митнически надзор в страната, извършваща повторна експедиция, и не са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от необходимите за запазването им в съответното им състояние („принцип за непромяна на продуктите“);

г)

когато продуктите са придобили статут на продукти с произход по силата на дерогация от правилата за произход, предоставена от едната от страните, заместващи доказателства за произход не се издават или изготвят, ако продуктите се експедират повторно към другата страна;

д)

заместващите доказателства за произход може да се издават от митническите органи или да се изготвят от лицата, извършващи повторна експедиция, когато продуктите, които се експедират повторно към територията на другата страна, са придобили статут на продукт с произход чрез регионална кумулация;

е)

заместващите доказателства за произход може да се издават от митническите органи или да се изготвят от лицата, извършващи повторна експедиция, ако продуктите, които се експедират повторно към територията на другата страна, не се ползват от преференциално третиране от страната, извършваща повторна експедиция.

5.

За целите на параграф 4, буква в) се прилага следното:

а)

Когато има основания за съмнение по отношение на спазването на принципа на непромяна на продуктите, митническите органи на страната на крайното местоназначение може да поискат от декларатора да представи доказателство за спазването на този принцип, което може да бъде направено по всякакъв начин;

б)

При поискване от лицето, извършващо повторна експедиция, митническите органи на страната, извършваща повторна експедиция, удостоверяват, че продуктите са останали под митнически надзор по време на престоя им на територията на тази страна и че по време на съхранението им на територията на страната митническите органи не са издавали разрешение за промяна, трансформация по какъвто и да било начин или подлагане на операции, различни от необходимите за тяхното запазването в съответното им състояние;

в)

Когато заместващото доказателство е заместващ сертификат, митническите органи на страната на крайното местоназначение няма да изискват сертификат за липса на манипулация за времето, през което продуктите са били в другата страна.

6.

Всяка от страните гарантира, че:

а)

Когато заместващите доказателства за произход съответстват на първоначалните доказателства за произход, издадени или изготвени в държава бенефициер по схемата ОСП на Съюза и тази на Швейцария, митническите органи на държавите — членки на Съюза, и на Швейцария си оказват необходимото административно сътрудничество за целите на последваща проверка на тези заместващи доказателства за произход. По искане от страната на крайното местоназначение митническите органи на страната, която извършва повторна експедиция, прилагат и проследяват процедурата за последваща проверка на съответните първоначални доказателства за произход;

б)

когато заместващите доказателства за произход съответстват на първоначалните доказателства за произход, издадени или изготвени в дадена държава — изключителен бенефициер по схемата на ОСП на страната на крайното местоназначение, тази страна извършва процедурата за последваща проверка на първоначалните доказателства за произход в сътрудничество с държавата бенефициер. Митническите органи на страната, извършваща повторна експедиция, предоставят на митническите органи на страната на крайното местоназначение първоначалните доказателства за произход, съответстващи на проверяваните заместващи доказателства, или по целесъобразност копията на първоначалните доказателства за произход, съответстващи на проверяваните заместващи доказателства, с цел митническите органи на страната на крайното местоназначение да могат да извършат процедурата за последваща проверка.

7.

Всяка от страните гарантира, че:

а)

в горната дясна клетка на заместващия сертификат се посочва името на междинната страна, извършваща повторно експедиране, в която той е издаден;

б)

клетка 4 съдържа думите „Replacement certificate“ или „Certificat de remplacement“, както и датата на издаване на първоначалния сертификат за произход — формуляр А, и неговия сериен номер;

в)

в клетка 1 се вписва името на лицето, извършващо повторна експедиция;

г)

в клетка 2 се вписва името на крайния получател;

д)

в клетки 3 до 9 се указват всички данни за повторно изпращаните продукти, които се съдържат в първоначалния сертификат;

е)

в клетка 10 може да се включат препратки към фактурата на лицето, извършващо повторна експедиция;

ж)

митническият орган, който е издал заместващия сертификат, заверява клетка 11. Отговорността на този орган е ограничена до издаването на заместващия сертификат. Данните от клетка 12 относно страната на произход и страната на крайното местоназначение се вземат от първоначалния сертификат за произход — формуляр А. Лицето, извършващо повторна експедиция, полага подписа си в клетка 12 върху сертификата за произход. Лицето, извършващо повторна експедиция, което добросъвестно подписва клетка 12, не носи отговорност за точността на данните, вписани в първоначалния сертификат за произход — формуляр A;

з)

митническият орган, получил искане да издаде заместващия сертификат, отбелязва върху първоначалния сертификат за произход — формуляр А, теглото, броя и естеството на изпращаните продукти и посочва поредните номера на съответния заместващ сертификат. Той запазва искането за издаване на заместващ сертификат, както и първоначалния сертификат за произход — формуляр А, в продължение на поне три години;

и)

заместващите сертификати за произход се изготвят на английски или френски език.

8.

Всяка от страните гарантира, че:

а)

лицето, извършващо повторна експедиция, посочва следното върху заместващото изявление за произход:

1)

всички данни за повторно изпращаните продукти, взети от първоначалното доказателство за произход;

2)

датата, на която първоначалното доказателство за произход е било изготвено;

3)

данните от първоначалното доказателство за произход, включително по целесъобразност информация за кумулация, прилагана за стоките, обхванати от изявлението за произход;

4)

името, адреса и номера на регистриран износител на лицето, извършващо повторна експедиция;

5)

името и адреса на получателя в Съюза или в Швейцария;

6)

датата и мястото на изготвяне на изявлението за произход или на издаването на сертификата за произход;

б)

върху всяко заместващо изявление за произход се отбелязва „Replacement statement“ или „Attestation de remplacement“;

в)

заместващи изявления за произход се изготвят от лицето, извършващо повторна експедиция, регистрирано в електронната система за удостоверяване на произхода от страна на износителите, а именно система за регистрирани износители (REX), независимо от стойността на продуктите с произход, които се съдържат в първоначалната пратка;

г)

когато доказателство за произход е заместено, лицето, извършващо повторна експедиция, посочва следното върху първоначалното доказателство за произход:

1)

датата на изготвяне на заместващото(ите) изявление(я) за произход и количествата стоки, обхванати от заместващото(ите) изявление(я) за произход;

2)

името и адреса на лицето, извършващо повторна експедиция на продуктите;

3)

името и адреса на получателя (получателите) в Съюза или в Швейцария;

д)

върху първоначалното изявление за произход се отбелязва „Replaced“ или „Remplacé“;

е)

заместващото изявление за произход е валидно за срок от дванадесет месеца от датата на изготвянето му;

ж)

заместващите изявления за произход се изготвят на английски или френски език.

9.

Първоначалните доказателства за произход и копията на заместващи доказателства за произход се съхраняват от лицето, извършващо повторна експедиция, в продължение на най-малко три години, считано от края на календарната година, през която са издадени или изготвени заместващите доказателства за произход.

10.

Страните се договарят да си поделят разходите за системата REX в съответствие с реда и условията на сътрудничество, които ще бъдат установени между компетентните органи на страните.

11.

Всякакви различия между страните, произтичащи от тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, се уреждат единствено чрез двустранни преговори между тях. Ако различията могат да засегнат интересите на Норвегия и/или Турция, се провежда консултация с тях.

12.

Страните могат да изменят настоящото споразумение по всяко време по взаимно съгласие в писмена форма. По искане на една от страните двете страни започват консултации във връзка с евентуални изменения на настоящото споразумение. Ако промените могат да засегнат интересите на Норвегия и/или Турция, се провежда консултация с тях. Промените влизат в сила на взаимно договорена дата, след като двете страни са се нотифицирали взаимно за изпълнението на съответните им вътрешни изисквания.

13.

В случай на сериозни съмнения относно правилното прилагане на настоящото споразумение всяка страна може да спре неговото изпълнение, при условие че другата страна е била уведомена писмено три месеца предварително.

14.

Настоящото споразумение може да бъде прекратено от всяка от страните, при условие че другата страна е била уведомена писмено три месеца предварително.

15.

Първата алинея на параграф 2 се прилага по отношение на материали с произход от Норвегия само ако страните са сключили подобно споразумение с Норвегия и са се уведомили взаимно за изпълнението на това условие.

16.

Първата алинея на параграф 2 се прилага по отношение на материали с произход от Турция (3) само ако страните са сключили подобно споразумение с Турция и са се уведомили взаимно за изпълнението на това условие.

17.

Считано от влизането в сила на споразумение между Швейцария и Турция в съответствие с параграф 2, първа алинея от настоящото споразумение и при условията на реципрочност от страна на Турция, всяка от страните може да предвиди, че в страните могат да бъдат издавани или изготвяни заместващи доказателства за произход на продукти с вложени материали с произход от Турция, които са били преработени по двустранна кумулация в държавите — бенефициери по ОСП.

18.

Настоящото споразумение влиза в сила на взаимно договорена дата, след като Съюзът и Швейцария са се нотифицирали взаимно за приключването на задължителните вътрешни процедури за неговото приемане. От тази дата то заменя Споразумението под формата на размяна на писма между Общността и всяка от страните от ЕАСТ, която предоставя тарифни преференции в съответствие с общата система за преференции (Норвегия и Швейцария), предвиждащо стоки със съдържание с произход от Норвегия или Швейцария да се третират при тяхното пристигане на митническата територия на Общността като стоки със съдържание с произход от Общността, подписано на 14 декември 2000 г. (4).

Ще ви бъда благодарен, ако потвърдите, че Вашето правителство е съгласно с гореизложеното.

Имам честта да предложа, в случай че гореизложеното е приемливо за Вашето правителство, настоящото писмо и Вашето потвърждение да представляват заедно сключване на споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария.“

Мога да Ви уведомя, че моето правителство приема изложеното във Вашето писмо.

Моля, приемете, уважаема госпожо, моите най-дълбоки почитания.

Geschehen zu Brüssel am

Fait à Bruxelles, le

Fatto a Bruxelles, addì

Съставено в Брюксел на

Hecho en Bruselas, el

V Bruselu dne

Udfærdiget i Bruxelles, den

Brüssel,

Έγινε στις Βρυξέλλες, στις

Done at Brussels,

Sastavljeno u Bruxellesu

Briselē,

Priimta Briuselyje,

Kelt Brüsszelben,

Magħmul fi Brussell,

Gedaan te Brussel,

Sporządzono w Brukseli, dnia

Feito em Bruxelas,

Întocmit la Bruxelles,

V Bruseli

V Bruslju,

Tehty Brysselissä

Utfärdat i Bryssel den

Image

Für die Schweizerische Eidgenossenschaft

Pour la Confédération suisse

Per la Confederazione Svizzera

За Конфедерация Швейцария

Por la Confederación Suiza

Za Švýcarskou konfederaci

For Det Schweiziske Forbund

Šveitsi Konföderatsiooni nimel

Για την Ελβετική Συνομοσπονδία

For the Swiss Confederation

Za Švicarsku Konfederaciju

Šveices Konfederācijas vārdā –

Šveicarijos Konfederacijos vardu

A Svájci Államszövetség részéről

Għall-Konfederazzjoni Svizzera

Voor de Zwitserse Bondsstaat

W imieniu Konfederacji Szwajcarskiej

Pela Confederação Suíça

Pentru Confederația Elvețiană

Za Švajčiarsku konfederáciu

Za Švicarsko konfederacijo

Sveitsin valaliiton puolesta

För Schweiziska edsförbundet

Image


(1)  Съюзът изпълни това условие чрез публикуване на известие на Комисията съгласно член 85 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, чрез който се прилагат разпоредбите на Митническия кодекс на Общността, за включване на Турция в системата за двустранна кумулация, установена с посочения член (ОВ C 134, 15.4.2016 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 38, 8.2.2001 г., стр. 25.

(3)  Съюзът изпълни това условие чрез публикуване на известие на Комисията съгласно член 85 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, чрез който се прилагат разпоредбите на Митническия кодекс на Общността, за включване на Турция в системата за двустранна кумулация, установена с посочения член (ОВ C 134, 15.4.2016 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 38, 8.2.2001 г., стр. 25.


РЕГЛАМЕНТИ

29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/12


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/132 НА СЪВЕТА

от 28 януари 2019 година

за прилагане на Регламент (ЕС) № 101/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 101/2011 на Съвета от 4 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис (1), и по-специално член 12 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)

На 4 февруари 2011 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 101/2011.

(2)

Въз основа на преглед на списъка, посочен в приложение I към Регламент (ЕС) № 101/2011 вписването за едно лице следва да бъде заличено.

(3)

Поради това приложение I към Регламент (ЕС) № 101/2011 следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕС) № 101/2011 се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2019 година.

За Съвета

Председател

P. DAEA


(1)  ОВ L 31, 5.2.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Регламент (ЕС) № 101/2011 вписване 28 (Mohamed Marwan Ben Ali Ben Mohamed MABROUK) се заличава.


29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/14


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/133 НА КОМИСИЯТА

от 28 януари 2019 година

за изменение на Регламент (ЕС) 2015/640 по отношение на въвеждането на нови допълнителни спецификации за летателна годност

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 216/2008 (1), и по-специално член 17, параграф 1, буква з) от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2015/640 на Комисията (2) се посочват допълнителни изисквания за летателната годност на въздухоплавателните средства, чиито проекти вече са сертифицирани. Тези допълнителни изисквания за летателна годност са необходими, за да се подпомогне поддържането на летателната годност и подобряването на безопасността. Причината е, че когато сертификационните спецификации („CS“), издадени от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (по-долу „Агенцията“) по силата на член 76, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1139, се актуализират от Агенцията с цел гарантиране на тяхната целесъобразност, за конструирането или експлоатацията на въздухоплавателни средства, чийто проект вече е бил сертифициран, не се изисква съобразяване с актуализираните сертификационни спецификации.

(2)

Затова — с оглед поддържане на високо равнище на авиационна безопасност и на изискванията за опазване на околната среда в Европа — може да се окаже необходимо дадено въздухоплавателно средство да бъде съобразено с допълнителни изисквания за летателна годност, каквито не са били отправени от Агенцията при сертифицирането на проекта, защото не са били включени в актуалните по това време сертификационни спецификации. Настоящото изменение на Регламент (ЕС) 2015/640 се отнася до три стадия на CS.

(3)

Първо, през 1989 г. Обединените авиационни власти (JAA) въведоха нови стандарти за проектиране с оглед на динамичното състояние на местата в големите самолети, заемани от пътниците и екипажа, осигурявайки по-голяма защита на заемащите ги. Целта на тези стандарти бе да се намали рискът от нараняване или смърт в случай на аварийно кацане. Те бяха пренесени в сертификационните спецификации на Агенцията за големи самолети (CS-25), но се прилагат само за големи самолети, чийто проект е предложен за сертифициране след 1989 г. Предвид вероятността някои големи самолети да не отговарят на посочените стандарти, следва да бъдат въведени допълнителни спецификации за летателна годност. При обстойно отчитане на естеството на експлоатацията на големи самолети и риска при тях, като същевременно се поддържа висока и еднаква степен на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европейския съюз, изглежда рационално и икономически ефективно тези допълнителни спецификации за летателна годност да бъдат въведени само за новопроизведените големи самолети, конструирани въз основа на вече сертифициран от Агенцията проект. Те не следва да се прилагат за местата в пилотската кабина, предвидени за екипажа, или за тези в самолетите с малко пътници, изпълняващи нередовни търговски въздухоплавателни операции при поискване, защото не се счита за рационално и икономически ефективно.

(4)

Второ, през 2009 г. Агенцията въведе в сертификационните спецификации за големите самолети (CS-25, изменение 6) нови стандарти за запалимост за материалите за топлинна или звукова изолация с цел подобряване на определени характеристики на изолационните материали, използвани във фюзелажа, за да се предотврати разпространение и проникване на пламъка. Тези нови стандарти за запалимост се прилагат единствено за големите самолети, чийто проект е предложен за сертифициране след 2009 г. Доколкото някои големи самолети може да не отговарят на тези стандарти, следва да бъдат въведени допълнителни спецификации за летателна годност. При обстойно отчитане на естеството на експлоатацията на големи самолети и риска при тях, като същевременно се поддържа висока и еднаква степен на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европейския съюз, изглежда рационално и икономически ефективно допълнителните спецификации за летателна годност, свързани с риска от разпространение на пламъка по време на полет, да бъдат въведени за новопроизведени големи самолети, конструирани въз основа на вече сертифициран от Агенцията проект. Те следва да се прилагат и за големите самолети в експлоатация, когато се подменят материалите за топлинна или звукова изолация. На последно място, допълнителните спецификации за летателна годност, свързани с риска от проникване на пламък в самолета след произшествие, следва да бъдат въведени за големите самолети с пътнически капацитет от 20 или повече души и да се прилагат само за новопроизведени самолети, конструирани въз основа на вече сертифициран от Агенцията проект.

(5)

Трето, за да се намали постепенно въздействието на халона в противопожарното оборудване върху околната среда, Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), изменяйки приложение 6 на ИКАО, публикува нови стандарти, приложими от 15 декември 2011 г. За да отговарят на тези стандарти новопроизведените големи самолети и големи хеликоптери, чиито проекти вече са сертифицирани от Агенцията въз основа на сертификационните спецификации, позволяващи употребата на халон като подходящо противопожарно средство, за тях следва да бъдат въведени допълнителни спецификации за летателна годност.

(6)

Поради това Регламент (ЕС) 2015/640 на Комисията следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, се основават на становището, дадено от Агенцията в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1139.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 127, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1139,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) 2015/640 се изменя, както следва:

1)

Член 2 се изменя, както следва:

а)

буква б) се заменя със следното:

„б)

„голям самолет“ означава самолет, в чието основание за сертифициране се съдържат сертификационните спецификации за големи самолети „CS-25“ или еквивалентни на тях спецификации“;

б)

добавят се следните букви в) и г):

„в)

„голям хеликоптер“ означава хеликоптер, в чието основание за сертифициране се съдържат сертификационните спецификации за големи витлокрили „CS-29“ или еквивалентни на тях спецификации;

г)

„самолет с малко пътници“ означава самолет с максимална оперативна конфигурация на пътническите места:

1)

до 19 места включително; или

2)

до една трета включително от максималния пътнически седалков капацитет на самолета с типов сертификат, както е посочено в набора от данни на типовия сертификат (TCDS), при условие че са спазени следните две условия:

а)

общият брой на пътническите места, одобрени да бъдат заети по време на рулиране, излитане и кацане, да не надхвърля 100 на палуба;

б)

по време на рулиране, излитане и кацане максималната оперативна конфигурация на пътническите места във всяка отделна зона между двойките аварийни изходи (или всяка зона между двойка аварийни изходи и преграда в пътническия салон) да не надвишава една трета от сумарния брой на позволените пътнически места за двойките аварийни изходи, ограждащи тази зона (като се взема позволеният брой пътнически места за всяка двойка аварийни изходи, зададен в основанието за сертифициране на самолета). За да се определи дали това ограничение по зони е спазено, при самолетите с деактивирани аварийни изходи се приема, че функционират всички аварийни изходи.“

2)

Приложение I (част-26) се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 212, 22.8.2018 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) 2015/640 на Комисията от 23 април 2015 г. относно допълнителни спецификации за летателна годност за даден тип експлоатация и за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 (ОВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 18).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I се изменя, както следва:

1)

Съдържанието се заменя със следното:

„СЪДЪРЖАНИЕ

ПОДЧАСТ А — ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

26.10 Компетентен орган

26.20 Временно неизправно оборудване

26.30 Доказване на изпълнение

ПОДЧАСТ Б — ГОЛЕМИ САМОЛЕТИ

26.50 Седалки, легла, предпазни колани и раменни колани

26.60 Аварийно кацане — динамично състояние

26.100 Разположение на аварийните изходи

26.105 Достъп до аварийните изходи

26.110 Маркировки на аварийните изходи

26.120 Вътрешно аварийно осветление и функциониране на аварийното осветление

26.150 Пътнически салон и пилотска кабина

26.155 Запалимост на обшивките на багажните помещения

26.156 Материали за топлинна и звукова изолация

26.160 Противопожарно обезопасяване на тоалетните

26.170 Пожарогасители

26.200 Звуково предупреждение за колесника

26.250 Системи за задвижване на вратата на пилотската кабина — загуба на работоспособност на един член на полетния екипаж

ПОДЧАСТ В — ГОЛЕМИ ХЕЛИКОПТЕРИ

26.400 Пожарогасители“

2)

Вмъква се следната точка 26.60:

26.60 Аварийно кацане — динамично състояние

Операторите на големи самолети за търговски въздушен транспорт на пътници, сертифицирани на или след 1 януари 1958 г., чието първоначално индивидуално удостоверение за летателна годност е издадено на или след 18 февруари 2021 г., доказват, че пътниците, заемащи всяко едно от одобрените за заемане при рулиране, излитане и кацане места, са защитени при излагане на натоварване в условията на аварийно кацане. За доказателство се приема едно от следните:

а)

успешно преминати динамични изпитвания;

б)

гарантиращ същата безопасност рационален анализ, основан на динамични изпитвания на седалки с подобна конструкция.

Задължението, посочено в първа алинея, не се прилага за следните места:

а)

местата в пилотската кабина, предвидени за екипажа,

б)

местата в самолетите с малко пътници, изпълняващи нередовни търговски въздухоплавателни операции при поискване“.

3)

Вмъква се следната точка 26.156:

26.156 Материали за топлинна и звукова изолация

Операторите на големи самолети за търговски въздушен транспорт, сертифицирани на или след 1 януари 1958 г., гарантират, че:

а)

за самолетите, чийто първи индивидуален сертификат за летателна годност е издаден преди 18 февруари 2021 г. — при подмяна на материалите за топлинна и звукова изолация на или след 18 февруари 2021 г. новите материали имат огнеупорни свойства, предотвратяващи или намаляващи риска от разпространение на пламъка в самолета;

б)

за самолетите, чийто първи индивидуален сертификат за летателна годност е издаден на или след 18 февруари 2021 г. — материалите за топлинна и звукова изолация имат огнеупорни свойства, предотвратяващи или намаляващи риска от разпространение на пламъка в самолета;

в)

при самолетите, чийто първи индивидуален сертификат за летателна годност е издаден на или след 18 февруари 2021 г., с пътнически капацитет от 20 или повече души — монтираните в долната половина на самолета материали за топлинна и звукова изолация (в т.ч. средствата за прикрепяне на материалите към фюзелажа) имат огнеупорни свойства, които предотвратяват или намаляват риска от проникване на пламъка в самолета след произшествие и осигуряват условия за оцеляване в кабината за времето, необходимо за евакуацията на самолета.“

4)

Вмъква се следната точка 26.170:

26.170 Пожарогасители

Операторите на големи самолети гарантират, че не използват халон като пожарогасително средство в следните видове пожарогасители:

а)

вградените пожарогасители във всички контейнери за кърпи, хартия или отпадъци в тоалетните на големи самолети, чийто първи индивидуален сертификат за летателна годност е издаден на или след 18 февруари 2020 г.;

б)

преносимите пожарогасители в големите самолети, чийто първи индивидуален сертификат за летателна годност е издаден на или след 18 май 2019 г.“.

5)

Добавя се следната подчаст В:

ПОДЧАСТ В — ГОЛЕМИ ХЕЛИКОПТЕРИ

26.400 Пожарогасители

Операторите на големи хеликоптери гарантират, че не използват халон като пожарогасително средство в следните видове пожарогасители:

а)

вградените пожарогасители за всеки контейнер за кърпи, хартия или отпадъци в тоалетните на големи хеликоптери, чийто първи индивидуален сертификат за летателна годност е издаден на или след 18 февруари 2020 г.;

б)

преносимите пожарогасители в големите хеликоптери, чийто първи индивидуален сертификат за летателна годност е издаден на или след 18 май 2019 г.“.


РЕШЕНИЯ

29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/19


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/134 НА СЪВЕТА

от 21 януари 2019 година

за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет на ЕИП във връзка с изменение на приложение IX (Финансови услуги) към Споразумението за ЕИП

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2894/94 на Съвета от 28 ноември 1994 г. относно условията за прилагане на Споразумението за Европейското икономическо пространство (1), и по-специално член 1, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (2) („Споразумението за ЕИП“) влезе в сила на 1 януари 1994 г.

(2)

Съгласно член 98 от Споразумението за ЕИП Съвместният комитет на ЕИП може да реши да измени, inter alia, приложение IX към посоченото споразумение, което съдържа разпоредби относно финансовите услуги.

(3)

Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3) трябва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(4)

Поради това приложение IX към Споразумението за ЕИП трябва да бъде съответно изменено.

(5)

Следователно позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет на ЕИП следва да се основава на приложения проект на решение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвместния комитет на ЕИП във връзка с предложеното изменение на приложение IX (Финансови услуги) към Споразумението за ЕИП, се основава на проекта на решение на Съвместния комитет на ЕИП, приложен към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 21 януари 2019 година.

За Съвета

Председател

F. MOGHERINI


(1)  ОВ L 305, 30.11.1994 г., стр. 6.

(2)  ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(3)  Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).


ПРОЕКТ НА

РЕШЕНИЕ НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ НА ЕИП № …

от …

за изменение на приложение IX (Финансови услуги) към Споразумението за ЕИП

СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ НА ЕИП,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално член 98 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (1), поправен с ОВ L 349, 21.12.2016 г., стр. 8, трябва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(2)

Поради това приложение IX към Споразумението за ЕИП следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение IX към Споразумението за ЕИП се изменя, както следва:

1.

В точка 16б (Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета) и в точка 31ба (Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета) се добавя следното тире:

„—

32014 R 0909: Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1), поправен с ОВ L 349, 21.12.2016 г., стр. 8.“

2.

В точка 29е (Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета) се добавя следното:

„, изменен със:

32014 R 0909: Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1), поправен с ОВ L 349, 21.12.2016 г., стр. 8.“

3.

След точка 31бда (Регламент за изпълнение (ЕС) № 594/2014 на Комисията) се вмъква следната точка:

„31бе.

32014 R 0909: Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1), поправен с ОВ L 349, 21.12.2016 г., стр. 8.

За целите на настоящото споразумение разпоредбите на регламента се четат със следните адаптации:

а)

Независимо от разпоредбите на Протокол 1 към настоящото споразумение и освен ако в настоящото споразумение е предвидено друго, в допълнение към значението си в регламента понятията „държава(и) членка(и)“ и „компетентни органи“ включват съответно държавите от ЕАСТ и техните компетентни органи.

б)

В допълнение към значението на съответните понятия в регламента позоваванията на „членове на ЕСЦБ“ и „централни банки“ включват и националните централни банки на държавите от ЕАСТ.

в)

Лихтенщайн може да позволи на ЦДЦК от трети държави, които вече предоставят услуги, посочени в член 25, параграф 2, на финансови посредници в Лихтенщайн или които вече са създали клон в Лихтенщайн, да продължат да предоставят услугите, посочени в член 25, параграф 2, за срок, не по-дълъг от 5 години след датата на влизане в сила на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № …/… от … [настоящото решение].

г)

В член 1, параграф 3 думите „правото на Съюза“ се заменят с думите „Споразумението за ЕИП“.

д)

В член 12, параграф 3 думите „валутите в ЕС“ се заменят с думите „официалните валути на договарящите се страни по Споразумението за ЕИП“.

е)

В член 13 и в член 14, параграф 1, първа алинея след думите „съответните органи“ се поставя запетая и се вмъкват думите „Надзорният орган на ЕАСТ“.

ж)

В член 19, параграф 3, член 33, параграф 3, член 49, параграф 4, член 52, параграф 2 и член 53, параграф 3 думите „ЕОЦКП, който“ се заменят с думите „ЕОЦКП. ЕОЦКП или, според случая, Надзорният орган на ЕАСТ“.

з)

В член 24, параграф 5:

i)

в първа и втора алинея след думата „ЕОЦКП“ се вмъкват думите „и, по отношение на държавите от ЕАСТ, Надзорният орган на ЕАСТ“;

ii)

в третата алинея думите „ЕОЦКП, който“ се заменят с думите „ЕОЦКП. ЕОЦКП или, според случая, Надзорният орган на ЕАСТ“.

и)

В член 34, параграф 8 думите „правилата на Съюза в областта на конкуренцията“ се заменят с думите „приложимите правила в областта на конкуренцията съгласно Споразумението за ЕИП“.

й)

В член 38, параграф 5, думите „17 септември 2014 г.“ се заменят с думите „датата на влизане в сила на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № …/… от … г. [настоящото решение]“.

к)

В член 49, параграф 1, по отношение на държавите от ЕАСТ думите „до 18 декември 2014 г.“ се четат „в срок от три месеца от датата на влизане в сила на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № …/… от … г. [настоящото решение]“.

л)

В член 55:

i)

в параграфи 5 и 6 думите „правото на Съюза“ се заменят с думите „Споразумението за ЕИП“;

ii)

в параграф 6 след думата „ЕОЦКП“ се вмъкват думите „или, според случая, Надзорният орган на ЕАСТ“.

м)

В член 58, параграф 3 и член 69, параграф 1, по отношение на държавите от ЕАСТ думите „До 16 декември 2014 г.“ се четат „В срок от три месеца от датата на влизане в сила на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № …/… от … г. [настоящото решение]“.

н)

В член 61, параграф 1, по отношение на държавите от ЕАСТ думите „До 18 септември 2016 г.“ се четат „В срок от една година от датата на влизане в сила на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № …/… от … г. [настоящото решение]“.

о)

В член 69, параграфи 2 и 5, по отношение на държавите от ЕАСТ след думите „влизане в сила“ се вмъкват думите „в ЕИП“.

п)

В член 76, по отношение на държавите от ЕАСТ:

i)

в параграфи 4, 5 и 6 след думите „влизане в сила на“ се вмъкват думите „решението на Съвместния комитет на ЕИП, съдържащо“;

ii)

в параграф 5 думите „до 13 юни 2017 г.“ се заменят с думите „в срок от шест месеца от датата на влизане в сила на решение на Съвместния комитет на ЕИП, съдържащо Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 600/2014“;

iii)

в параграф 7 думите „3 януари 2017 г.“ се четат „прилагането на тези актове в ЕИП“.“

Член 2

Текстовете на Регламент (ЕС) № 909/2014, поправен с ОВ L 349, 21.12.2016 г., стр. 8, на исландски и норвежки език, които ще бъдат публикувани в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз, са автентични.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на […] г., при условие че са внесени всички нотификации, предвидени в член 103, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (*1).

Член 4

Настоящото решение се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на

За Съвместния комитет на ЕИП

Председател

Секретари на Съвместния комитет на ЕИП


(1)  ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1.

(*1)  [Без отбелязани конституционни изисквания.] [С отбелязани конституционни изисквания.]


29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/23


РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2019/135 НА СЪВЕТА

от 28 януари 2019 година

за изменение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)

На 31 януари 2011 г. Съветът прие Решение 2011/72/ОВППС (1) относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис.

(2)

Въз основа на преглед на Решение 2011/72/ОВППС срокът на прилагане на ограничителните мерки следва да бъде удължен до 31 януари 2020 г. и вписването за едно лице следва да бъде заличено.

(3)

Поради това Решение 2011/72/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 2011/72/ОВППС се изменя, както следва:

1)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Настоящото решение се прилага до 31 януари 2020 г. То подлежи на постоянен преглед. Решението може да бъде подновено или изменено при необходимост, ако Съветът прецени, че целите му не са били постигнати.“

2)

Приложението се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2019 година.

За Съвета

Председател

P. DAEA


(1)  Решение 2011/72/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 28, 2.2.2011 г., стр. 62).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложението към Решение 2011/72/ОВППС вписване 28 (Mohamed Marwan Ben Ali Ben Mohamed MABROUK) се заличава.


29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/25


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/136 НА СЪВЕТА

от 28 януари 2019 година

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Работната група по лозаро-винарските продукти, създадена със Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство, по отношение на формулярите, които трябва да бъдат използвани като сертификати за вноса в Европейския съюз на лозаро-винарски продукти с произход от Япония, и на условията за прилагане на самостоятелно сертифициране

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, алинея първа във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство (1) (наричано по-нататък „споразумението“) беше сключено от Съюза с Решение (ЕС) 2018/1907 на Съвета (2). То влиза в сила на 1 февруари 2019 г.

(2)

Съгласно член 2.28, параграф 1 от споразумението сертификат, чиято автентичност е удостоверена в съответствие със законовите и подзаконовите актове на Япония, включително самостоятелно издаден сертификат от производител, оторизиран от компетентния орган на Япония, се счита за достатъчен доказателствен документ за изпълнението на посочените в член 2.25, 2.26 или 2.27 от споразумението изисквания за вноса и продажбата в Съюза на лозаро-винарски продукти с произход от Япония.

(3)

Съгласно член 2.28, параграф 2 от споразумението Работната група по лозаро-винарските продукти трябва да приеме с решение условията за прилагането на параграф 1 от посочения член, и по-специално формулярите, които трябва да бъдат използвани, както и информацията, която трябва да бъде посочена в сертификата.

(4)

В член 2.35, параграф 2, буква а) от споразумението се предвижда, че Работната група по лозаро-винарските продукти трябва да приеме условията относно самостоятелното сертифициране.

(5)

Съгласно член 2.35, параграф 3 от споразумението Работната група по лозаро-винарските продукти трябва да проведе първото си заседание в деня на влизане в сила на това споразумение.

(6)

По време на първото си заседание на 1 февруари 2019 г. Работната група по лозаро-винарските продукти трябва да приеме решение относно формулярите, които трябва да бъдат използвани като сертификати за вноса в Европейския съюз на лозаро-винарски продукти с произход от Япония, и относно условията относно самостоятелното сертифициране, така че да се благоприятства ефективното прилагане на споразумението и, съответно — да се улесни вносът на лозаро-винарски продукти с произход от Япония. Предвидените формуляри и условия относно самостоятелното сертифициране са в съответствие с политиките на Европейския съюз за улесняване на търговията и сътрудничество в областта на предотвратяването на измамите с трети държави, които са сключили споразумения със Съюза.

(7)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Работната група по лозаро-винарските продукти.

(8)

Поради това позицията на Съюза в рамките на Работната група по лозаро-винарските продукти следва да се основава на приложения проект на решение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Работната група по лозаро-винарските продукти на нейното първо заседание, се основава на проекта на решение, приложен към настоящето решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2019 година.

За Съвета

Председател

P. DAEA


(1)  ОВ L 330, 27.12.2018 г., стр. 3.

(2)  Решение (ЕС) 2018/1907 на Съвета от 20 декември 2018 г. за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство (ОВ L 330, 27.12.2018 г., стр. 1).


ПРОЕКТ НА

РЕШЕНИЕ № 1/2019 НА РАБОТНАТА ГРУПА ПО ЛОЗАРО-ВИНАРСКИТЕ ПРОДУКТИ ЕС—ЯПОНИЯ

от …

за приемане на формулярите, които трябва да бъдат използвани като сертификати за вноса в Европейския съюз на лозаро-винарски продукти с произход от Япония, и на условията за прилагане на самостоятелно сертифициране

РАБОТНАТА ГРУПА ПО ЛОЗАРО-ВИНАРСКИТЕ ПРОДУКТИ,

като взе предвид Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство, и по-специално членове 2.28 и 2.35 от него,

като има предвид, че:

(1)

Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство (наричано по-нататък „споразумението“) влиза в сила на 1 февруари 2019 г.

(2)

С член 22.4 от споразумението се създава Работна група по лозаро-винарските продукти, която, наред с другите си функции, е отговорна за ефективното прилагане и изпълнение на раздел В и приложение 2-Д към споразумението.

(3)

Съгласно член 2.28, параграф 1 от споразумението сертификат, чиято автентичност е удостоверена в съответствие със законовите и подзаконовите актове на Япония, включително самостоятелно издаден сертификат от производител, оторизиран от компетентния орган на Япония, се счита за достатъчен доказателствен документ за изпълнението на посочените в член 2.25, 2.26 или 2.27 от споразумението изисквания за вноса и продажбата в Европейския съюз на лозаро-винарски продукти с произход от Япония.

(4)

Съгласно член 2.28, параграф 2, буква а) от споразумението формулярите, които трябва да бъдат използвани като сертификати, и информацията, която трябва да бъде посочена в сертификатите, се приемат с решение на Работната група по лозаро-винарските продукти, създадена по силата на член 22.4 от споразумението.

(5)

Съгласно член 2.35, параграф 2, буква а) от споразумението условията относно самостоятелното сертифициране следва да бъдат приети от Работната група по лозаро-винарските продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Формулярът, който трябва да бъде използван за сертификатите, чиято автентичност е удостоверена в съответствие със законовите и подзаконовите актове на Япония, се съдържа в приложение I към настоящото решение.

2.   Формулярът, който трябва да бъде използван за самостоятелно издаден сертификат от производител, оторизиран от компетентния орган на Япония, се съдържа в приложение II към настоящото решение.

3.   Условията относно самостоятелното сертифициране от производители, оторизирани от компетентния орган на Япония, се съдържат в приложение III към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

За Работната група по лозаро-винарските продукти

[…]


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Image

Текст на изображението

Image

Текст на изображението

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Текст на изображението

Image

Текст на изображението

Image

Текст на изображението

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Условия относно самостоятелното сертифициране

1.

Националния изследователски институт по пивоварство, под надзора на Министерство на финансите на Япония:

а)

индивидуално определя производителите в Япония, оторизирани самостоятелно да издават сертификати, посочени в член 2.28 от Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство;

б)

осъществява надзор и проверка на оторизираните производители; и

в)

уведомява Европейския съюз:

два пъти годишно — през януари и през юли — за наименованията, адресите и официалните регистрационни номера на оторизираните производители, и

незабавно за всяка промяна в наименованията и адресите или за оттегляне на оторизиран производител.

2.

Европейския съюз незабавно публикува и актуализира наименованията и адресите на оторизираните производители в списък, озаглавен „Компетентни органи, определени лаборатории, оторизирани производители на лозаро-винарски продукти и преработватели от трети държави за изготвянето на документи VI-1 за внос на вина в ЕС“, който е достъпен на официалната уебсайт на Европейската комисия:

ec.europa.eu/agriculture/sites/agriculture/files/wine/lists/06.pdf


29.1.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 25/34


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/137 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 23 януари 2019 година

относно подбора на доставчици на мрежови услуги за единния портал на пазарните инфраструктури на Евросистемата (ESMIG) (ЕЦБ/2019/2)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 3.1 и 12.1, както и членове 17, 18 и 22 от него,

като има предвид, че:

(1)

Единният портал на пазарните инфраструктури на Евросистемата (ESMIG) е техническият компонент, част от проекта за консолидация на T2-T2S, с който се консолидира достъпът на пряко свързаните пазарни участници до всички пазарни инфраструктури, предоставяни от Евросистемата. Чрез ESMIG на тези участници се предоставя един и съща техническа система за достъп до TARGET2 (T2), включително услугата „сетълмент на незабавни плащания в TARGET“ (услугата TIPS), TARGET2-Securities (T2S), системата за управление на обезпеченията на Евросистемата и евентуално други услуги и приложения на пазарните инфраструктури на Евросистемата.

(2)

На заседанието си на 23 и 24 април 2018 г. Съветът за пазарна инфраструктура реши, че Deutsche Bundesbank, Banco de España, Banque de France и Banca d'Italia (наричани по-долу „НЦБ – доставчици“) ще извършат подготвителните действия, за да осигурят най-много три доставчика на мрежови услуги, които ще предоставят услуги за свързаност на ESMIG, и че Banca d'Italia ще ръководи процедурата за подбор.

(3)

На същото заседание Съветът за пазарна инфраструктура освен това реши, че Banca d'Italia ще е оперативното звено на Евросистемата, чрез което ще се проведе процедурата за подбор. Реши се също, че Съветът за пазарна инфраструктура ще определя членовете на комисията за подбор, тъй като централните банки от Евросистемата ще отговарят за критериите за подбор и за резултата от решението на комисията за подбор, което се основава на критериите за подбор. Banca d'Italia ще отговаря за правилното провеждане на процедурата за подбор и конкретната ѝ отговорност във връзка с посочената процедура е различна от отговорността на НЦБ – доставчици съгласно споразумението между ниво 2 и ниво 3.

(4)

Целта на процедурата за подбор е да се възложи на доставчиците на мрежови услуги предоставянето на набор от предварително определени услуги за свързаност, на базата на които доставчиците на мрежови услуги за ESMIG разработват, прилагат, въвеждат и поддържат решения за свързаност, предназначени за сигурен обмен на работна информация между директно свързаните пазарни участници и пазарните инфраструктури на Евросистемата чрез ESMIG.

(5)

Процедурата за подбор на доставчици на мрежови услуги за ESMIG попада в приложното поле на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1) по начина, по който тя е транспонирана в националното право на държавата членка на оправомощената централна банка.

(6)

Управителният съвет избра Banca d'Italia да проведе процедурата за подбор на доставчици на мрежови услуги за ESMIG.

(7)

Banca d'Italia прие избора и потвърди готовността си да действа в съответствие с настоящото решение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)

„Съвет за пазарна инфраструктура“ е управителният орган, чиято функция е да подпомага Управителния съвет, като гарантира, че пазарните инфраструктури и платформи на Евросистемата в областта на паричния сетълмент, сетълмента на ценни книжа и управлението на обезпечения се поддържат и разработват в съответствие с целите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) съгласно Договора, нуждите, произтичащи от дейността на ЕСЦБ, технологичния прогрес, както и в съответствие с приложимите регулаторни и надзорни изисквания;

б)

„доставчик на мрежови услуги за ESMIG“ е доставчикът на мрежови услуги, подписал договор за концесия за предоставяне на услуги за свързаност;

в)

„услуги за свързаност“ са директната мрежова връзка с ESMIG, която директно свързан пазарен участник изисква от доставчик на мрежови услуги за ESMIG, за да ползва услугите на пазарните инфраструктури на Евросистемата или да изпълнява задачите и задълженията, свързани с тях;

г)

„концесия“ е правото, предоставено от централните банки от Евросистемата на доставчика на мрежови услуги да предоставя на директно свързаните пазарни участници набор от предварително определени услуги за свързаност, на базата на които доставчикът на мрежови услуги за ESMIG разработва, прилага, въвежда и поддържа решения за свързаност, предназначени за сигурен обмен на електронни данни между директно свързаните пазарни участници и пазарните инфраструктури на Евросистемата чрез ESMIG;

д)

„комисия за подбор“ е комисия от трима експерти, включваща двама представители от оправомощената централна банка (включително председателя), както и един представител от централна банка от Евросистемата, всеки един от които е определен от Съвета за пазарна инфраструктура и е официално назначен от оправомощената централна банка;

е)

„централна банка от Евросистемата“ е или Европейската централна банка (ЕЦБ), или национална централна банка на държава членка, чиято парична единица е еврото;

ж)

„споразумение между ниво 2 и ниво 3“ е споразумението за доставка и обслужване, което е договорено между Съвета за пазарна инфраструктура и НЦБ – доставчици, одобрено от Управителния съвет и впоследствие подписано от централните банки от Евросистемата и НЦБ – доставчици. То съдържа допълнителните подробности относно задачите и отговорностите на НЦБ – доставчици, Съвета за пазарна инфраструктура и централните банки от Евросистемата;

з)

„директно свързан пазарен участник“ означава лице, което е оправомощено да обменя електронни данни с пазарна инфраструктура на Евросистемата;

и)

„оправомощена централна банка“ означава национална централна банка на държава членка, чиято парична единица е еврото, избрана от Управителния съвет да проведе процедурата за подбор на доставчици на мрежови услуги за ESMIG и оправомощена от централните банки от Евросистемата да подпише договор за концесия с всеки един от избраните участници от името и в интерес на централните банки от Евросистемата;

й)

„услуги на пазарните инфраструктури на Евросистемата“ са услугите, предоставяни от пазарните инфраструктури на централните банки от Евросистемата, които се състоят от услугите TARGET (включително услугата T2, услугата „сетълмент на незабавни плащания в TARGET“ (услугата TIPS), услугата ТARGET2 — Securities (услугата T2S), системата за управление на обезпеченията на Евросистемата и други услуги, които се предоставят от пазарните инфраструктури, платформи и приложения на Евросистемата в областта на паричния сетълмент, сетълмента на ценни книжа и управлението на обезпеченията;

к)

„договор за концесия“ означава договор, който се урежда от националното право на държавата членка на оправомощената централна банка, предложен от Съвета за пазарна инфраструктура и одобрен от Управителния съвет, в който се определят взаимните права и задължения на централните банки от Евросистемата и на съответния доставчик на мрежови услуги за ESMIG;

л)

„избран участник“ означава участник в процедурата за подбор на доставчици на мрежови услуги за ESMIG, на който е възложен договор за концесия;

м)

„известие за обществена поръчка“ означава съобщението за процедурата за подбор, което се публикува от оправомощената централна банка в съответствие с член 3, параграф 2, буква д);

н)

„правила за възлагане“ са подробните правила, уреждащи процедурата за подбор, които са съставна част от подлежащите на публикуване документи във връзка с подбора;

о)

„документи във връзка с подбора“ са обявлението за възлагане, известието за обществена поръчка, правилата за възлагане, както и анексите и приложенията към тях;

п)

„тест за приемливостта на мрежата“ е тестът, който се извършва от доставчика на мрежови услуги за ESMIG след подписването на договора за концесия с цел проверка на съответствието на предложеното от него решение с основните изисквания за функционалност, устойчивост и сигурност;

р)

„начална дата“ е датата, на която първата пазарна инфраструктура на Евросистемата започне да използва услугите за свързаност в ежедневната си дейност.

Член 2

Оправомощена централна банка

1.   Banca d'Italia е централната банка от Евросистемата, избрана от Управителния съвет, която ще проведе процедурата за подбор на доставчици на мрежови услуги за ESMIG и ще подпише договорите за концесия с избраните участници в съответствие с настоящото решение.

2.   Оправомощената централна банка извършва следното в полза на централните банки от Евросистемата:

а)

планира процедурата за подбор и изготвя документите във връзка с подбора и друга относима документация в съответствие с член 3, параграф 2, буква б);

б)

провежда процедурата за подбор на доставчици на мрежови услуги за ESMIG в пълно сътрудничество с комисията за подбор, от свое име и в свой интерес, както и в интерес на централните банки от Евросистемата, като осигурява необходимите материални и човешки ресурси, за да гарантира, че процедурата за подбор съответства на националното право на нейната държава членка;

в)

в съответствие с решението на комисията за подбор, подписва всеки договор за концесия, като доставчиците на мрежови услуги за ESMIG във всеки един момент не може да бъдат повече от трима в съответствие с член 4, параграф 1;

г)

представлява централните банки от Евросистемата в отношенията им с доставчиците на мрежови услуги за ESMIG и с трети лица и изпълнява договорите за концесия в съответствие с член 4, параграф 5.

Член 3

Условия за подбор и възлагане

1.   Оправомощената централна банка провежда процедурата за подбор на доставчиците на мрежови услуги за ESMIG в съответствие с Директива 2014/23/ЕС по начина, по който тя е транспонирана в националното право на държавата членка на оправомощената централна банка. Доставчиците на мрежови услуги за ESMIG във всеки един момент не може да бъдат повече от трима.

2.   При провеждане на процедурата за подбор оправомощената централна банка по-специално съблюдава следните условия:

а)

оправомощената централна банка провежда открита процедура за възлагане на концесии, в която всеки заинтересован икономически оператор може да подаде оферта;

б)

всички документи във връзка с подбора се изготвят съвместно от централните банки от Евросистемата и оправомощената централна банка и се одобряват от Съвета за пазарна инфраструктура;

в)

доставчиците на мрежови услуги за ESMIG се избират въз основа на най-ниската максимална цена за стандартен набор от услуги, които се предоставят на кръга от директно свързани пазарни участници съобразно одобрения от Съвета за пазарна инфраструктура модел; всички документи във връзка с подбора се публикуват на английски език. Оправомощената централна банка може да публикува известието за обществена поръчка и на официалния си език. Участниците в процедурата за подбор подават офертите си и всички допълнителни документи на английски език;

г)

оправомощената централна банка посочва в известието за обществена поръчка, че процедурата за подбор се провежда от нейно име и в неин интерес, както и в интерес на централните банки от Евросистемата;

д)

оправомощената централна банка публикува известието за обществена поръчка поне в: а) Официален вестник на Европейския съюз; б) националния официален вестник на държавата членка на оправомощената централна банка; в) два национални вестника; г) Financial Times и The Economist. Документите във връзка с подбора се публикуват на уебсайта на оправомощената централна банка. Известието за обществена поръчка се публикува и на уебсайта на ЕЦБ с връзка към уебсайта на оправомощената централна банка, за да се осигури достъп до всички документи във връзка с подбора;

е)

оправомощената централна банка отговаря на искания за изясняване на процедурата за подбор, изпратени на посочения в известието за обществена поръчка имейл. Отговорите от общ интерес се публикуват от оправомощената централна банка и ЕЦБ на уебсайтовете им;

ж)

членовете на комисията за подбор се определят от Съвета за пазарна инфраструктура и се назначават официално от оправомощената централна банка веднага след изтичането на срока за подаване на оферти;

з)

членовете на комисията за подбор са длъжни да подпишат декларация за отсъствие на конфликт на интереси, одобрена от Съвета за пазарна инфраструктура;

и)

оправомощената централна банка поема оперативните аспекти на процедурата за подбор;

й)

комисията за подбор проучва, inter alia, административната документация и взема решения за отстраняването от процедурата за подбор на участниците, които не отговарят на изискванията за участие. Комисията за подбор оценява необичайно ниските оферти съобразно правилата, предвидени в документите във връзка с подбора. Комисията за подбор класира участниците, които не са отстранени от процедурата за подбор, по възходящ ред на икономическите им оферти;

к)

оправомощената централна банка уведомява официално заинтересованите участници за всички решения на комисията за подбор чрез сигурни и бързи средства за писмена комуникация.

3.   След като комисията за подбор класира участниците съгласно параграф 3, буква й) (предложение за възлагане), оправомощената централна банка, на своя отговорност, извършва вътрешна проверка за законосъобразност, за да се увери в надлежното провеждане на процедурата за подбор. Ако резултатите от проверката са положителни, оправомощената централна банка обявява окончателното възлагане и проверява дали всеки един от избраните участници отговаря на изискванията за участие и дали декларациите им са достоверни. Ако резултатите от проверката за законосъобразност са отрицателни, окончателното възлагане се отлага и оправомощената централна банка предприема необходимите действия съгласно националното право на нейната държава членка, за да гарантира, че нередовността ще бъде отстранена и че ще се извърши нова проверка за законосъобразност, резултатите от която ще са положителни. Без да се засяга независимостта на оправомощената централна банка в качеството ѝ на възлагащ орган съгласно националното право на нейната държава членка, тя може да проведе консултация със Съвета за пазарна инфраструктура по въпроси, свързани с политиката, която се прилага за отстраняването на нередовности.

4.   Оправомощената централна банка действа от свое име и в свой интерес, както и в интерес на централните банки от Евросистемата по отношение на правата и задълженията, произтичащи от процедурата за подбор. Тя се отчита пред Съвета за пазарна инфраструктура за прогреса на процедурата за подбор и, без да се засяга независимостта ѝ в качеството ѝ на възлагащ орган съгласно националното право на нейната държава членка, тя провежда консултации със Съвета за пазарна инфраструктура при възникването на обстоятелство, което има неблагоприятно въздействие върху плана за проекта.

5.   Оправомощената централна банка сама покрива разходите си, свързани с провеждането на процедурата за подбор.

Член 4

Договори за концесия

1.   След като приключи процедурата за подбор и процедурата за възлагане при посочените по-горе условия, оправомощената централна банка предприема всички необходими подготвителни мерки, за да сключи договор за концесия с всеки един от избраните участници от името и в интерес на централните банки от Евросистемата. За тази цел централните банки от Евросистемата предоставят на оправомощената централна банка правото да подпише договора за концесия чрез отделно пълномощно за извършване на действия от името и в интерес на централните банки от Евросистемата (чрез явно представителство).

2.   След подписването на договора за концесия доставчикът на мрежови услуги за ESMIG прави тест за приемливостта на мрежата. Ако доставчикът на мрежови услуги за ESMIG не премине теста, договорът за концесия се прекратява. В този случай оправомощената централна банка възлага концесията на участника, класирал се непосредствено след избраните участници, при условията на първоначалния договор за концесия и въз основа на офертата, представена от този участник по време на процедурата за подбор.

3.   Без да се засягат следващите параграфи, концесията, възложена въз основа на процедурата за подбор, е за срок от десет години след началната дата, за да се позволи на доставчика на мрежови услуги за ESMIG да си възвърне направените инвестиции в поддържането на услугите заедно с възвръщаемост на инвестирания капитал, като се вземат предвид инвестициите, необходими за постигането на конкретните договорни цели.

4.   Ако договорът за концесия с доставчик на мрежови услуги за ESMIG бъде прекратен преди изтичането на срока му, но след преминаването на теста за приемливостта на мрежата, Съветът за пазарна инфраструктура по свое усмотрение може или да не възложи заместващ договор за концесия, или да го предложи на участника в процедурата за подбор, класирал се непосредствено след избраните участници, или, ако класирането не позволява това, да възложи нов договор за концесия на друг доставчик на мрежови услуги, след като оправомощената централна банка проведе нова процедура за подбор. Новият договор за концесия е за срок от десет години.

5.   Оправомощената централна банка има право да представлява централните банки от Евросистемата в отношенията им с доставчиците на мрежови услуги за ESMIG и с трети лица във връзка с услугите за свързаност, както и да изпълнява договорите за концесия от името и в интерес на централните банки от Евросистемата чрез, inter alia, упражняването на правата и изпълнението на задълженията на централните банки от Евросистемата, включително в съдебни производства, в това число, но не само, във връзка с договорно неизпълнение, вреди, прекратяване, искове или други договорни изменения. Оправомощената централна банка се отчита за това пред Съвета за пазарна инфраструктура и изпълнява указанията му.

6.   Оправомощената централна банка предприема всички необходими мерки за изпълнението на произтичащите от договорите за концесия задължения на централните банки от Евросистемата и, ако има такива, на оправомощената централна банка, като се отчита за това пред Съвета за пазарна инфраструктура и спазва всички дадени от него указания.

7.   Оправомощената централна банка получава всички съобщения, декларации и преписи от искови молби, включително призовките, във връзка с даден договор за концесия, за да може да упражнява правата и изпълнява задълженията на централните банки от Евросистемата и, ако има такива, на оправомощената централна банка, във връзка с договора за концесия.

8.   Без да се засяга член 5, централните банки от Евросистемата възстановяват на оправомощената централна банка всички оправдани разходи, извършени от нея във връзка с изпълнението на договорите за концесия и контрола върху тях съгласно параграфи 5—7.

Член 5

Искания за обезщетение

1.   Оправомощената централна банка носи отговорност пред централните банки от Евросистемата без ограничение за всяка загуба или вреда, породена от измама или умишлено нарушение при упражняването на правата и изпълнението на задълженията си по силата на настоящото решение. Тя носи отговорност пред централните банки от Евросистемата за всяка загуба или вреда, породена от грубата ѝ небрежност при изпълнението на задълженията ѝ по силата на настоящото решение, като в този случай отговорността ѝ се ограничава до максималната обща сума от 2 000 000 EUR за календарна година.

2.   Ако трето лице претърпи загуби или вреди в резултат на измама или умишлено нарушение от страна на оправомощената централна банка при изпълнението на задълженията ѝ по силата на настоящото решение, оправомощената централна банка носи отговорност за обезщетението, което трябва да се плати на третото лице.

3.   Ако трето лице претърпи загуби или вреди в резултат на груба небрежност или непредпазливост от страна на оправомощената централна банка при изпълнението на задълженията ѝ по силата на настоящото решение, оправомощената централна банка носи отговорност за обезщетението, което трябва да се плати на третото лице. Централните банки от Евросистемата възстановяват на оправомощената централна банка всяко обезщетение, което надвишава максималната обща сума от 2 000 000 EUR за календарна година, на основание на съдебно решение или извънсъдебно споразумение между оправомощената централна банка и съответното трето лице, при условие че извънсъдебното споразумение е предварително одобрено от Съвета за пазарна инфраструктура.

4.   Централните банки от Евросистемата възстановяват на оправомощената централна банка напълно и незабавно всяко платено от нея обезщетение на трети лица, когато то произтича от: а) изискванията за участие и критериите за възлагане; б) решение на комисията за подбор, взето въз основа на изискванията за участие и критериите за възлагане; в) неправилно поведение на комисията за подбор, освен ако същата е действала съобразно писменото становище на оправомощената централна банка или не е получила предварително адекватно писмено становище от оправомощената централна банка по съответния въпрос, при условие че то е поискано в писмена форма с достатъчно предизвестие; г) решение или събитие извън контрола на оправомощената централна банка, включително решения или събития, които могат да засегнат ефективността на предоставените концесии.

5.   Централните банки от Евросистемата не възстановяват на оправомощената централна банка платени на трети лица обезщетения в резултат от оперативни дейности и други процедурни действия, които са в рамките на нейната отговорност, освен ако оправомощената централна банка, в разрез със собственото си становище, е действала съобразно указанията на Съвета за пазарна инфраструктура съгласно член 3, параграф 5.

6.   Ако трети лица предприемат съдебни действия, свързани с действия или бездействия във връзка с процедурата за подбор, за които централните банки от Евросистемата носят изключителна отговорност, централните банки от Евросистемата, след консултация с оправомощената централна банка, дават своевременно указания на същата относно мерките, които да предприеме, например представителство от външен правен консултант или от вътрешния правен отдел на оправомощената централна банка. След като се вземе решение относно курса на действие в такива производства, съдебните разноски и такси, произтичащи от производството, се поемат от централните банки от Евросистемата.

7.   Централните банки от Евросистемата носят отговорност за действията и бездействията на отделните членове на комисията за подбор във връзка с процедурата за подбор.

8.   Ако трети лица предприемат съдебни действия, свързани с действия или бездействия във връзка с процедурата за подбор, за които оправомощената централна банка носи изключителна отговорност, оправомощената централна банка определя в тясно сътрудничество с централните банки от Евросистемата мерките, които трябва да предприеме, например представителство от външен правен консултант или от нейния вътрешен правен отдел, и поема последващите разходи.

9.   Ако централните банки от Евросистемата и оправомощената централна банка носят солидарна отговорност за загубите или вредите, претърпени от трето лице, те си поделят разходите.

Член 6

Заключителни разпоредби

1.   Оправомощаването по силата на настоящото решение е за срок от десет години от началната дата.

2.   Изтичането на срока на конкретно оправомощаване не засяга прилагането на съответните договори за концесия.

Член 7

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на 25 януари 2019 г.

Съставено във Франкфурт на Майн на 23 януари 2019 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).