ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 284

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 61
12 ноември 2018 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2018/1670 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за изменение на Регламент (ЕО) № 110/2008 по отношение на номиналните количества за пускането на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония

1

 

*

Регламент (ЕС) 2018/1671 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за изменение на Регламент (ЕС) 2017/825 с цел увеличаване на финансовия пакет на Програмата за подкрепа на структурните реформи и адаптиране на общата ѝ цел

3

 

*

Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005

6

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред

22

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2018/1674 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за изменение на Решение 2003/17/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани във Федеративна република Бразилия, на посевите за производство на семена от фуражни култури и на посевите за производство на семена от зърнени култури и на еквивалентността на семената от фуражни култури и семената от зърнени култури, произведени във Федеративна република Бразилия, както и по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани в Република Молдова, на посевите за производство на семена от зърнени култури, посевите за производство на семена от зеленчукови култури и посевите за производство на семена от маслодайни и влакнодайни култури и на еквивалентността на семената от зърнени култури, зеленчукови култури и маслодайни и влакнодайни култури, произведени в Република Молдова

31

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2018/1675 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Нидерландия — EGF/2018/001 NL/Предоставяне на финансови услуги

36

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) ( ОВ L 243, 15.9.2009 г. )

38

 

*

Поправка на Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) ( ОВ L 218, 13.8.2008 г. )

39

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1670 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2018 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 110/2008 по отношение на номиналните количества за пускането на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

На 29 ноември 2012 г. Съветът прие решение за упълномощаване на Комисията да започне преговори с Япония относно споразумение за свободна търговия.

(2)

Преговорите за Споразумение между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство („Споразумението“) приключиха успешно и Споразумението беше подписано на 17 юли 2018 г.

(3)

В приложение 2-Г към Споразумението се предвижда еднократно дестилирано шочу, както е определено в член 3, алинея 10 от японския Закон за данъка върху алкохола (Закон № 6 от 1953 г.), произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония, да може да се пуска на пазара в Съюза в традиционни бутилки от четири го (

Image

) и едно шо (

Image

), които отговарят на номинални количества съответно от 720 ml и 1 800 ml, при условие че са изпълнени другите приложими правни изисквания на Съюза.

(4)

В Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) се предвижда, че предварително опаковани продукти може да се пускат на пазара в Съюза само ако са предварително опаковани в номиналните количества, посочени в точка 1 от приложението към същата директива. За спиртните напитки в точка 1 от приложението към Директива 2007/45/ЕО се посочват девет номинални количества в интервала от 100 ml до 2000 ml. Тези номинални количества не включват количества от 720 ml и 1 800 ml — номиналните количества, в които еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд, се бутилира и предлага на пазара в Япония.

(5)

Поради това е необходима дерогация от номиналните количества, определени за спиртните напитки в приложението към Директива 2007/45/ЕО, за да се гарантира, че еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония, може да се пуска на пазара в Съюза, както е предвидено в приложение 2-Г на Споразумението, в бутилки от 720 ml и 1 800 ml, които отговарят на традиционните японски бутилки с вместимост съответно четири го (

Image

) и едно шо (

Image

).

(6)

Дерогацията от Директива 2007/45/ЕО следва да се въведе чрез изменение на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), за да се гарантира, че при влизането в сила на Споразумението еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония, може да се пусне едновременно на пазара във всички държави членки.

(7)

Поради това Регламент (ЕО) № 110/2008 следва да бъде съответно изменен.

(8)

За да се осигури прилагането на Споразумението по отношение на пускането на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония, настоящият регламент следва да се прилага от датата на влизане в сила на Споразумението,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В глава IV от Регламент (ЕО) № 110/2008 се вмъква следният член:

„Член 24a

Дерогация от изискванията за номинални количества в Директива 2007/45/ЕО

Чрез дерогация от член 3 от Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*1) и от шестия ред от точка 1 от приложението към посочената директива, еднократно дестилирано шочу  (*2), произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония, може да се пуска на пазара в Съюза в номинални количества от 720 ml и 1 800 ml.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от датата на влизане в сила на Споразумението.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 23 октомври 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

K. EDTSTADLER


(1)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 119.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 9 октомври 2018 г.

(3)  Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за определяне на правила за номиналните количества за предварително опаковани продукти, за отмяна на директиви 75/106/ЕИО и 80/232/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 76/211/ЕИО на Съвета (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 17).

(4)  Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).


12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1671 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2018 година

за изменение на Регламент (ЕС) 2017/825 с цел увеличаване на финансовия пакет на Програмата за подкрепа на структурните реформи и адаптиране на общата ѝ цел

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 175, трета алинея и член 197, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът може да подкрепи усилията на държавите членки, при искане от тяхна страна, за подобряване на техния административен капацитет за прилагане на правото на Съюза.

(2)

Програмата за подкрепа на структурните реформи („Програмата“) беше създадена с цел укрепване на капацитета на държавите членки за изготвяне и изпълнение на административни и стимулиращи растежа структурни реформи от интерес за Съюза, включително чрез предоставяне на помощ за ефикасното и ефективно използване на фондовете на Съюза. Подкрепата по Програмата се предоставя от Комисията по искане на дадена държава членка и може да обхваща политики в широк кръг области. Развитието на устойчиви икономики и на устойчиво общество, изградени върху стабилни икономически, социални и териториални структури, които позволяват на държавите членки ефикасно да понасят сътресения и да се възстановяват бързо след тях, допринася за икономическото и социалното сближаване и отключва потенциал за растеж. Държавите членки следва да насърчават, в съответствие със своята правна уредба, подходящи принос и участие на националната и регионалната публична администрация и на заинтересованите страни. Изпълнението на институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи, които са важни за държавите членки, и ангажираността на местно равнище по отношение на структурните реформи от интерес за Съюза са важни средства за постигането на такива развития.

(3)

Ефективната комуникация относно действията и дейностите по Програмата и резултатите от тях на равнището на Съюза на национално и регионално равнище, в зависимост от случая, е от съществено значение за повишаване на осведомеността относно постиженията на Програмата, за осигуряване на видимост и за предоставяне на информация за въздействието ѝ на местно равнище.

(4)

Като се има предвид, че търсенето на подкрепа би могло да превиши финансирането по Програмата, исканията следва да бъдат приоритизирани, когато е целесъобразно, от съответната държава членка по време на процедурата по искане за подкрепа. В този контекст следва да се отдели внимание на исканията за подкрепа, които са свързани с европейския семестър и с области на политиките, свързани със сближаването, иновациите, заетостта и интелигентния и устойчив растеж. Програмата следва да допълва други инструменти, за да се избегнат припокривания.

(5)

Като се има предвид, че Програмата не предоставя финансиране на държавите членки, а само техническа подкрепа, тя не се стреми да замени или да замества финансирането от националните бюджети.

(6)

Държавите членки търсят все по-често подкрепа по линия на Програмата, като надхвърлят първоначалните очаквания. Въз основа на оценъчната им стойност, исканията за подкрепа, получени от Комисията по време на цикъла за 2017 г., значително надвишават наличните годишни средства. Що се отнася до цикъла за 2018 г., прогнозната стойност на получените искания е пет пъти по-висока от наличните за тази година финансови ресурси. Почти всички държави членки поискаха подкрепа по Програмата, а исканията бяха разпределени между всички области на политиките, обхванати от Програмата.

(7)

Укрепването на икономическото и социалното сближаване чрез структурни реформи, които носят ползи за Съюза и са в съответствие с принципи и ценности на Съюза, е от решаващо значение за подкрепата на икономическата устойчивост, както и за успешното участие и засиленото действително сближаване в Икономическия и паричен съюз и осигурява дългосрочната стабилност и просперитет на Съюза. Това е от особено значение еднакво за държавите членки, чиято парична единица не е еврото, в подготовката им за присъединяване към еврозоната и за държавите членки от еврозоната.

(8)

Поради това е целесъобразно да се подчертае в общата цел на Програмата — в рамките на нейния принос към преодоляването на икономическите и социалните предизвикателства, че насърчаването на икономическото и социалното сближаване, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж, създаването на работни места, инвестициите и социалното приобщаване би могло да допринесе и за подготовката за бъдещо участие в еврозоната на онези държави членки, чиято парична единица не е еврото.

(9)

С оглед на постигане на общите и на специфичните цели и в рамките на допустимите действия, които ще се финансират от Програмата, следва да се посочи, че действията и мерките по Програмата следва да могат да подкрепят и реформи, които да подпомогнат на държавите членки в подготовката им за присъединяване към еврозоната, при зачитане на принципа на равно третиране на всички държави членки.

(10)

С оглед на задоволяване на нарастващото търсене на подкрепа от страна на държавите членки, както и поради необходимостта от подпомагане на изпълнението на структурните реформи от интерес за Съюза, включително в държавите членки, чиято парична единица не е еврото, в подготовката им за присъединяване към еврозоната, разпределените за Програмата финансови средства следва да се увеличат до достатъчно високо ниво, позволяващо на Съюза да предоставя подкрепа, която отговаря на нуждите на отправилите искане държави членки, и която се използва в съответствие с принципа на добро финансово управление. Това увеличение не следва да има отрицателно въздействие върху другите приоритети на политиката на сближаване. Освен това държавите членки не следва да бъдат задължавани да прехвърлят националното и регионалното си финансиране, получено от европейските структурни и инвестиционни фондове.

(11)

За да може да бъде предоставена качествена подкрепа във възможно най-кратки срокове, Комисията следва да може да използва част от финансовия пакет и за покриване на разходите за дейности в подкрепа на Програмата, като разходи, свързани с контрола на качеството и мониторинга и оценката на проектите на място. Тези дейности са важни за осигуряване на ефикасното изпълнение на проектите.

(12)

Поради това Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета (4) следва да бъде съответно изменен.

(13)

С цел да се създадат условия за незабавното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) 2017/825 се изменя, както следва:

1)

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Обща цел

Общата цел на Програмата е да допринесе за институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи в държавите членки, като предоставя подкрепа на националните органи за мерки, насочени към реформирането и укрепването на институциите, управлението, публичната администрация и икономическите и социалните сектори в отговор на икономическите и социалните предизвикателства с цел увеличаване на сближаването, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж, създаването на работни места, инвестициите и социалното приобщаване и с цел допринасяне за действително сближаване в Съюза, което също така може да подготви за участие в еврозоната, по-специално в контекста на процедурите за икономическо управление, включително чрез подкрепа за ефикасното, ефективно и прозрачно използване на фондовете на Съюза.“

2)

Вмъква се следният член:

„Член 5a

Подкрепа за подготовката за членство в еврозоната

С оглед на постигането на целите, посочени в членове 4 и 5, и в рамките на допустимите действия, посочени в член 6, по Програмата могат да бъдат финансирани действия и мерки в подкрепа и на реформите, които могат да подпомогнат държавите членки в подготовката им за присъединяване към еврозоната.“

3)

Член 10 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Размерът на финансовия пакет за изпълнение на Програмата се определя на 222 800 000 EUR по текущи цени.“;

б)

в параграф 2 се добавя следното изречение:

„Разходите могат да покриват и разходите за други дейности за подкрепа, като контрол на качеството и мониторинг на място на проектите за подкрепа.“

4)

В член 16, параграф 2 се добавя следната буква:

„е)

прилагане на мерки за подкрепа.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 23 октомври 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

K. EDTSTADLER


(1)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 53.

(2)  ОВ C 247, 13.7.2018 г., стр. 54.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 9 октомври 2018 г.

(4)  Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (ОВ L 129, 19.5.2017 г., стр. 1).


12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/6


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1672 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2018 година

относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 33 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Насърчаването на хармоничното, устойчиво и приобщаващо развитие на вътрешния пазар като пространство, в което стоките, хората, услугите и капиталите могат да се движат свободно и сигурно, е един от приоритетите на Съюза.

(2)

Повторното въвеждане в икономиката на приходи от незаконни дейности и отклоняването на средства за финансиране на незаконни дейности създават дисбаланс и несправедливо поставят в неравностойно конкурентно положение спазващите закона граждани и дружества и поради това представляват заплаха за функционирането на вътрешния пазар. В допълнение към това тези практики подпомагат престъпните и терористичните дейности, които застрашават сигурността на гражданите на Съюза. Във връзка с това Съюзът предприе действия, за да се защити.

(3)

Един от основните стълбове на действията, предприети от Съюза, бе Директива 91/308/ЕИО на Съвета (3), която установява редица мерки и задължения за финансовите институции, юридическите лица и определени професии по отношение на, inter alia, прозрачността и воденето на отчетност, както и разпоредбите за разпознаване на „клиента“, и която установява задължение за докладване на съмнителни сделки пред националните звена за финансово разузнаване (ЗФР). ЗФР бяха създадени като центрове за извършване на оценка на такива сделки, за взаимодействие със звена с подобни функции в други държави и при необходимост — за осъществяване на връзка със съдебните органи. Впоследствие Директива 91/308/ЕИО бе изменена и заменена с последващи мерки. Разпоредбите за предотвратяването на изпирането на пари са понастоящем определени в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(4)

С оглед на риска, че прилагането на Директива 91/308/ЕИО може да доведе до увеличение на движенията на парични средства за незаконни цели, които могат да представляват заплаха за финансовата система и вътрешния пазар, посочената директива беше допълнена с Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета (5). Посоченият регламент има за цел да предотвратява и разкрива случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като установява система за контрол, приложим към физическите лица, които влизат в Съюза или излизат от него с парични средства или прехвърляеми инструменти на приносител в размер на 10 000 EUR или повече или тяхната равностойност в други валути. Понятието „които се внасят в Съюза или се изнасят от него“ следва да се определи спрямо територията на Съюза, така както е определена в член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да се гарантира, че настоящият регламент има възможно най-широко приложно поле и че няма да има зони, които да бъдат освободени от неговото прилагане и да представят възможности за заобикаляне на приложимия контрол.

(5)

С Регламент (ЕО) № 1889/2005 в рамките на Общността бяха въведени международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, изготвени от Специалната група за финансови действия (FATF).

(6)

FATF, създадена на срещата на върха на Г7, проведена в Париж през 1989 г., е междуправителствен орган, който определя стандарти и насърчава ефективното прилагане на правни, регулаторни и оперативни мерки за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и други свързани с тях заплахи за интегритета на международната финансова система. Няколко държави членки са членове на FATF или се представляват във FATF чрез регионални органи. Съюзът се представлява от Комисията в рамките на FATF и е поел ангажимент за ефективно прилагане на препоръките на FATF. В препоръка 32 на FATF относно куриерите, пренасящи парични средства, се уточнява, че следва да бъдат налице мерки по отношение на подходящия контрол върху презграничното движение на парични средства.

(7)

В Директива (ЕС) 2015/849 са посочени и описани редица престъпни дейности, приходите от които могат да бъдат предмет на изпиране на пари или могат да бъдат използвани за финансиране на тероризма. Приходите от тези престъпни дейности често се пренасят през външните граници на Съюза с цел да бъдат използвани за изпиране на пари или за финансиране на тероризма. Настоящият регламент следва да вземе това предвид и да установи система от правила, които в допълнение към нейния принос за предотвратяването на изпирането на пари, и особено на предикатни престъпления като данъчните престъпления, както са определени в националното право, и на финансирането на тероризма, да улесняват предотвратяването, разкриването и разследването на престъпните дейности, определени в Директива (ЕС) 2015/849.

(8)

Беше постигнат напредък по отношение опознаване на механизмите, използвани за пренасяне на незаконно придобита парична стойност през границите. В резултат на това бяха актуализирани препоръките на FATF, Директива (ЕС) 2015/849 въведе промени в правната уредба на Съюза и бяха разработени нови най-добри практики. Предвид това развитие и въз основа на оценка на действащото законодателство на Съюза е необходимо Регламент (ЕО) № 1889/2005 да бъде изменен. Като се има предвид обаче широкият обхват на измененията, които са необходими, Регламент (ЕО) № 1889/2005 следва да бъде отменен и заменен с нов регламент.

(9)

Настоящият регламент не засяга възможността за държавите членки да предвиждат съгласно националното си право допълнителен национален контрол по отношение на движението на парични средства в рамките на Съюза, при условие че този контрол е в съответствие с основните свободи на Съюза, по-специално с членове 63 и 65 ДФЕС.

(10)

Наличието на набор от правила на равнището на Съюза, които да позволят сравним контрол на парични средства в рамките на Съюза, би улеснило значително усилията за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(11)

Настоящият регламент не засяга мерките, предприети от Съюза или държавите членки съгласно член 66 ДФЕС, които ограничават движението на капитали, което причинява или заплашва да причини сериозни затруднения за функционирането на икономическия и паричния съюз, или съгласно член 143 — 144 ДФЕС в резултат на внезапна криза в платежния баланс.

(12)

Като се имат предвид разполагането им по външните граници на Съюза, техният експертен опит при извършването на контрол по отношение на пътници и товари, преминаващи през външните граници, и придобитият опит от прилагането на Регламент (ЕО) № 1889/2005, митническите органи следва да продължат да действат в качеството си на компетентни органи за целите на настоящия регламент. В същото време държавите членки следва да продължат да имат възможността да определят други национални органи, разположени по външните граници, които да действат като компетентни органи. Държавите членки следва да продължат да предоставят необходимото обучение на митническите служители и на други национални органи при извършването на контрола на преноса на парични средства, включително при тяхното използване за изпирането на пари.

(13)

Едно от основните понятия, използвани в настоящия регламент, е „парични средства“, което следва да бъде определено като обхващащо четири категории: валута, прехвърляеми инструменти на приносител, стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност, и някои видове предплатени карти. Предвид своите характеристики някои прехвърляеми инструменти на приносител, стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност, и предплатени карти, които не са свързани с банкова сметка и които могат да съхраняват суми, които трудно могат да бъдат установени, е вероятно да бъдат използвани вместо валута като анонимно средство за пренасяне на парична стойност през външните граници, по начин, който не може да бъде проследен с помощта на класическата система за надзор от страна на публичните органи. Поради това в настоящия регламент следва да се определят основните съставни части на определението на „парични средства“, като в същото време се даде възможност на Комисията да изменя несъществени съставни части на настоящия регламент в отговор на опитите на престъпниците и на техните съучастници да заобиколят дадена мярка, с която се упражнява контрол само върху един вид високоликвидни средства за съхраняване на стойност, като пренасят друг вид средство през външните граници. Ако има данни за наличие на такова поведение от значителен мащаб, от съществено значение е да се предприемат бързо мерки за подобряване на положението. Въпреки високата степен на риск, породен от виртуалните валути, както беше посочено в доклада на Комисията от 26 юни 2017 г. относно оценката на рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които засягат вътрешния пазар и се отнасят до трансгранични дейности, митническите органи не са компетентни да ги наблюдават.

(14)

Прехвърляемите инструменти на приносител дават възможност на притежателя им да получи сума, без да подлежи на регистрация или да е упоменат поименно. Те могат лесно да бъдат използвани за прехвърляне на значителна по размер стойност и имат съществени прилики с валутата от гледна точка на ликвидността, анонимността и рисковете за злоупотреба.

(15)

Стоките, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност, са с голямо съотношение между тяхната стойност и техния обем, за тях има лесно достъпен международен пазар, което позволява те да бъдат превръщани във валута при сравнително ниски трансакционни разходи. Тези стоки обикновено са представени в стандартен вид, който дава възможност за бърза проверка на тяхната стойност.

(16)

Предплатените карти са непоименни карти, които съхраняват или предоставят достъп до парична стойност или средства, които могат да се използват за платежни операции, за придобиване на стоки или услуги или за обратно изкупуване на валута. Те не са свързани с банкова сметка. Предплатените карти обхващат анонимните предплатени карти, посочени в Директива (ЕС) 2015/849. Те се използват широко за редица законни цели и някои от тези инструменти са от очевиден социален интерес. Такива предплатени карти се пренасят лесно и могат да се използват за прехвърляне на значителна стойност през външните граници. Ето затова е необходимо предплатените карти да се включат в определението за парични средства, особено ако могат да бъдат закупени без процедури за комплексна проверка на клиент. Това ще даде възможност контролът на някои видове предплатени карти да бъде разширен, като се взема в предвид наличната технология, ако данните обосновават това, при условие че този контрол се разширява при надлежно отчитане на пропорционалността и практическата приложимост.

(17)

За да се предотвратят изпирането на пари и финансирането на тероризма, на физическите лица, които влизат в Съюза или излизат от него, следва да се наложи задължение за деклариране на парични средства. С цел да не се ограничава неправомерно свободното движение или да не се обременяват прекомерно с административни формалности гражданите и органите, за това задължение следва да бъде предвиден праг от 10 000 EUR. То следва да се прилага по отношение на приносители, пренасящи такива суми в себе си, в своя багаж или в превозното средство, с което преминават външните граници. От тях следва да се изисква да предоставят паричните средства на разположение на компетентните органи за извършване на контрол и при необходимост да ги представят на тези органи. Определението за „приносител“ следва да бъде тълкувано като изключващо тези превозвачи, които извършват професионален пренос на стоки или хора.

(18)

По отношение на движенията на непридружени парични средства, например парични средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него в пощенски пратки, куриерски пратки, като непридружен багаж или товар в контейнери, компетентните органи следва да разполагат с правомощия да изискват от изпращача или получателя, или от техен представител да представи декларация за оповестяване, систематично или за всеки отделен случай в съответствие с националните процедури. Оповестяването следва да обхваща редица елементи, които не са включени в обичайните документи, представяни пред митническите органи, като транспортните документи и митническите декларации. Тези елементи са произходът, местоназначението, икономическият произход и предназначението на паричните средства. Задължението за оповестяване на непридружени парични средства следва да бъде обвързано с праг, който е идентичен с прага за паричните средства, пренасяни от приносители.

(19)

Редица стандартизирани данни, свързани с пренасянето на парични средства, като личните данни на декларатора, собственика или получателя, икономическия произход и предназначението на паричните средства, следа да се записват, за да се постигнат целите на настоящия регламент. По-специално е необходимо деклараторът, собственикът или получателят да предоставят личните си данни, както са посочени в документите им за самоличност, с цел намаляване до минимум на риска от грешки относно тяхната самоличност и до забавяне, дължащи се на евентуалната необходимост от последваща проверка.

(20)

Що се отнася до задължението за деклариране на придружени парични средства и задължението за оповестяване на непридружени парични средства, компетентните органи следва да разполагат с правомощието да извършват целия необходим контрол по отношение на лицата, техния багаж, превозното средство, използвано за преминаване на външната граница, и всяка непридружена пратка или контейнер, пренасяни през границата, които може да съдържат парични средства, или на транспортното средство, на които се намират. В случай на неспазване на тези задължения компетентните органи следва да съставят служебна декларация за последващо предаване на съответната информация на други органи.

(21)

С цел да се гарантира еднаквото му прилагане от страна на компетентните органи, контролът следва да се основава преди всичко на анализ на риска с цел идентифициране и оценка на рисковете и разработване на необходимите мерки за противодействие.

(22)

Установяването на обща рамка за управление на риска не следва да възпрепятства компетентните органи да извършват проверки на случаен принцип или спонтанен контрол във всички случаи, когато сметнат за необходимо.

(23)

При установяване на парични средства в размер под прага, но са налице признаци, че паричните средства могат да бъдат свързани с престъпна дейност, попадаща в обхвата на настоящия регламент, компетентните органи следва да са в състояние да запишат, в случай на придружени парични средства, информацията за приносителя, собственика и по целесъобразност предвидения получател на паричните средства, включително пълно име, данни за контакт, данни за вида и размера или стойността на паричните средства, икономическия им произход и предвиденото им предназначение.

(24)

В случай на непридружени парични средства компетентните органи следва да могат да запишат информация за декларатора, собственика, изпращача и получателя или предвидения получател на паричните средства, която включва пълно име, данни за контакт, данни за вида и размера или стойността на паричните средства, икономическия им произход и предвиденото им предназначение.

(25)

Тази информация следва да се предава на ЗФР на въпросната държава членка, която следва да гарантира, че ЗФР предава съответната информация, по своя инициатива или при поискване, на ЗФР на другата държава членка. Тези звена са определени като централни звена в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, които получават и обработват информация от различни източници, например финансови институции, и я анализират с цел да се установи дали са налице основания за по-нататъшно разследване, което може да не е очевидно за компетентните органи, които съхраняват декларациите и извършват контрол по силата на настоящия регламент. За да се гарантира ефективен информационен поток, всички ЗФР следва да бъдат свързани с митническата информационна система (МИС), създадена с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (6), и данните, получени или обменени между компетентните органи и ЗФР, следва да бъдат съвместими и съпоставими.

(26)

Следва да се признае, че за успешни последващи действия във връзка с настоящия регламент е важно да има ефективен обмен на информация между компетентните органи, включително ЗФР, в рамките на правната рамка, обхващаща тези субекти, и е необходимо да се засили сътрудничеството между ЗФР в рамките на Съюза, като Комисията следва да направи оценка до 1 юни 2019 г. на възможността за създаване на общ механизъм за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(27)

Установяването на суми от парични средства в размер, по-нисък от определения праг, в случаи, в които има признаци за престъпна дейност, е изключително важно в този контекст. Поради това, при наличие на признаци за престъпна дейност, следва да бъде възможно да се осъществи обмен на информация с компетентните органи в другите държави членки във връзка със суми в размер, по-нисък от определения праг.

(28)

Като се има предвид, че движенията на паричните средства, които подлежат на контрол в съответствие с настоящия регламент, се осъществяват през външните граници и предвид трудността да се действа, след като паричните средства са напуснали граничния пункт на влизане или излизане, както и на свързания с това риск, ако дори малки количества се използват незаконно, компетентните органи следва да имат възможност временно да задържат парични средства при определени обстоятелства при спазване на принципите за взаимозависимост и взаимоограничаване: на първо място, когато задължението за деклариране или за оповестяване на паричните средства не е било изпълнено, и на второ място, когато има признаци за престъпна дейност, независимо от размера на паричните средства и независимо дали са придружени или непридружени парични средства. С оглед на естеството на временното задържане и на въздействието, което то може да окаже върху свободата на движение и правото на собственост, срокът на задържане следва да бъде ограничен до абсолютния минимум, който е необходим на други компетентни органи, за да установят дали са налице основания за последваща намеса, като разследвания или задържане на паричните средства на основание на други правни инструменти. Всяко решение за временно задържане на парични средства съгласно настоящия регламент следва да се придружава от изложение на мотивите и подходящо описание на специфичните фактори, които са породили необходимостта от действие. Следва да е възможно да се удължи срокът на временно задържане на паричните средства в специфични и надлежно оценени случаи, например когато компетентните органи срещат трудности при получаването на информация за евентуална престъпна дейност, inter alia, когато се изисква обмен на информация с трета държава, когато документите трябва да бъдат преведени или когато е трудно да се идентифицира изпращачът или получателят в случаите на непридружени парични средства. Ако в края на периода на задържане не е взето решение за последваща намеса или ако компетентният орган реши, че няма основания за по-нататъшно задържане на паричните средства, те следва незабавно да се върнат, според случая, на лицето, от което са задържани временно паричните средства, приносителя или собственика.

(29)

С цел да се повиши осведомеността относно настоящия регламент, държавите членки, в сътрудничество с Комисията, изготвят подходящи материали относно задължението за деклариране или оповестяване на паричните средства.

(30)

От изключителна важност е компетентните органи, които събират информация съгласно настоящия регламент, да я предават своевременно на националното ЗФР, така че то да може да анализира допълнително и да сравни информацията с други данни, както е предвидено в Директива (ЕС) 2015/849.

(31)

За целите на настоящия регламент в случаите, когато компетентните органи установяват неспазване на задължението за деклариране или оповестяване на парични средства или има признаци за престъпна дейност, те следва бързо да обменят тази информация с компетентните органи на други държави членки по подходящи канали. Такъв обмен на данни би бил пропорционален, като се има предвид, че лицата, които са нарушили задължението за деклариране или оповестяване на парични средства, заловени в една държава членка, вероятно биха избрали друга държава членка на влизане или излизане, където компетентните органи няма да са запознати с предишните им нарушения. Обменът на такава информация следва да е задължителен, за да се гарантира последователно прилагане на настоящия регламент във всички държави членки. Когато има признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност, която може да засегне неблагоприятно финансовите интереси на Съюза, тази информация следва също да се предоставя на Комисията, на Европейската прокуратура, създадена с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (7) — от държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество съгласно посочения регламент, както и на Европол, създаден с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета (8). С цел да се постигнат целите на настоящия регламент за предотвратяване и възпиране избягването на задължението за деклариране или оповестяване на парични средства, между държавите членки и с Комисията следва да се обменя задължително и анонимизирана информация за риска и резултати от анализите на риска в съответствие със стандартите, установени в актовете за изпълнение, които ще бъдат приети съгласно настоящия регламент.

(32)

Следва да е възможен обмен на информация между компетентен орган на държава членка или на Комисията и органите на трета държава, при условие че са налице подходящи предпазни мерки за защита. Този обмен следва да е допустим само когато съответните национални разпоредби и разпоредби на Съюза относно основните права и прехвърлянето на лични данни са спазени след разрешение от компетентните органи, които първоначално са получили информацията. Комисията следва да бъде информирана за всяко предприемане на обмен на информация с трети държави в съответствие с настоящия регламент и следва да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно това.

(33)

Като се имат предвид естеството на събраната информация и оправданите правни очаквания на приносителите и деклараторите, че личните им данни и информацията относно стойността на паричните средства, които са внесени в Съюза или са изнесени от него, ще бъдат третирани поверително, компетентните органи следва да предоставят достатъчно гаранции за спазването на професионалната тайна от страна на служителите, които изискват достъп до информацията, и да защитават тази информация по подходящ начин от нерегламентиран достъп, употреба или съобщаване. Освен ако в настоящия регламент или в националното законодателство, по-специално в контекста на съдебното производство, е предвидено друго, тази информация не трябва да бъде разкривана без разрешение от страна на органа, който я е получил.

Обработването на данни съгласно настоящия регламент може да обхваща и лични данни и следва да бъде извършвано в съответствие с правото на Съюза. Държавите членки и Комисията следва да обработват лични данни само по начин, който е в съответствие с целите на настоящия регламент. Всяко събиране, разкриване, предаване, съобщаване и друга обработка на лични данни, попадащи в обхвата на настоящия регламент, следва да бъде предмет на разпоредбите на регламенти (ЕО) № 45/2001 (9) и (ЕС) 2016/679 (10) на Европейския парламент и на Съвета. При обработването на лични данни за целите на настоящия регламент следва да се спазва и основното право на зачитане на личния и семейния живот, признато в член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа, както и правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни, признати съответно в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).

(34)

За целите на анализа, извършван от ЗФР, и с цел да се позволи на органите на други държави членки да упражняват контрол и да привеждат в изпълнение задължението за деклариране на паричните средства, по-специално по отношение на лицата, които преди това са извършвали нарушения на това задължение, е необходимо данните от декларациите, подадени съгласно настоящия регламент, да се съхраняват за достатъчно дълъг срок. С цел ефективно извършване на анализите на ЗФР и упражняване на контрол и ефективно привеждане в изпълнение от страна на компетентните органи на задължението за деклариране или оповестяване на парични средства, срокът на съхранение на данните от декларациите, подадени съгласно настоящия регламент, следва да не надвишава пет години, с възможност за допълнително удължаване след задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на такова по-нататъшно съхраняване, което не следва да надвишава три години.

(35)

С цел да насърчат спазването на законодателството и да предотвратят заобикалянето му, държавите членки следва да предвидят санкции за неспазване на задълженията за деклариране или оповестяване на парични средства. Тези санкции следва да се прилагат само при неспазване на задължението за деклариране или оповестяване на парични средства съгласно настоящия регламент и не следва да вземат предвид потенциална престъпната дейност, свързана с паричните средства, която може да бъде предмет на допълнително разследване и мерки, попадащи извън обхвата на настоящия регламент. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и следва да не надхвърлят това, което е необходимо за насърчаване на спазването на законодателството. Санкциите, въведени от държавите членки, следва да имат равностоен възпиращ ефект в целия Съюз за извършено нарушение на настоящия регламент.

(36)

Макар и повечето държави членки вече да използват хармонизиран формуляр на ЕС за деклариране на парични средства (EU-CDF) — на доброволна основа, за да се гарантират еднакви условия на прилагане на контрола и ефективно обработване, предоставяне и анализ на декларациите от компетентните органи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема образците на формулярите на декларацията и формулярите за оповестяване на информация, да определя критериите за обща рамка за управление на риска, да установява техническите правила за обмен на информация и образците на формуляри, които да се използват за предоставяне на информация, и да определя правилата и формàта за предоставянето на статистическа информация на Комисията. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(37)

За да се подобри настоящото положение, при което има ограничен достъп до статистическа информация и са налице само признаци за незаконно пренасяне на парични средства през външните граници на Съюза от престъпници, следва да бъде въведено по-ефективно сътрудничество чрез обмен на информация между компетентните органи и с Комисията. С цел да се гарантира, че този обмен на информация е ефективен и ефикасен, Комисията следва да извърши преглед на това дали установената система изпълнява целта или дали са налице пречки пред своевременния и директен обмен на информация. Освен това Комисията следва да публикува статистическата информация на своя уебсайт.

(38)

За да може бързо да бъдат взети предвид бъдещите изменения на международните стандарти, като стандартите, установени от FATF, или за да се противодейства на заобикалянето на настоящия регламент чрез използване на стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност или на предплатени карти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на измененията на приложение I от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки и техните експерти следва да получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(39)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради транснационалния мащаб на изпирането на пари и финансирането на тероризма и особеностите на вътрешния пазар и неговите основни свободи, които могат да бъдат напълно осъществени само като се гарантира, че паричните средства, които се пренасят през външните граници на Съюза, не са подложени на прекомерно неравно третиране въз основа на националното законодателство, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(40)

Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава принципите, които са признати в член 6 от ДЕС и отразени в Хартата, и по-специално дял II от нея.

(41)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

В настоящия регламент се предвижда система за контрол по отношение на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, която да допълни правната уредба за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, установена в Директива (ЕС) 2015/849.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„парични средства“ означава:

i)

валута;

ii)

прехвърляеми инструменти на приносител;

iii)

стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност;

iv)

предплатени карти;

б)

„които се внасят в Съюза или се изнасят от него“ или „които влизат в Съюза или излизат от него“ означава пристигащи от територия, която е извън територията, обхваната от член 355 ДФЕС, на територията, обхваната от посочения член, или напускащи територията, обхваната от посочения член;

в)

„валута“ означава банкноти и монети, които са в обращение като средство за обмяна или които са били в обращение като средство за обмяна и все още могат да бъдат обменени чрез финансовите институции или централните банки срещу банкноти и монети, които са в обращение като средство за обмяна;

г)

„прехвърляеми инструменти на приносител“ означава инструменти, различни от валута, които дават право на притежателя им да претендира за парична сума при представяне на инструмента, без да е необходимо да доказва своята самоличност или право на тази сума. Тези инструменти са:

i)

пътнически чекове; и

ii)

чекове, записи на заповед или парични нареждания, които са или във формата на инструмент на приносител, подписани са, но не е посочено името на получателя, предвидена е възможност за джиросване без ограничение, издадени са в полза на фиктивен получател или са в друга форма, която позволява да бъдат прехвърлени с предаването;

д)

„стока, използвана като високоликвидно средство за съхраняване на стойност“ означава стока, посочена в приложение I, точка 1, с голямо съотношение между нейните стойност и обем, която лесно може да бъде превърната във валута на достъпни пазари при ниски трансакционни разходи;

е)

„предплатена карта“ означава непоименна карта, посочена в приложение I, точка 2, за съхраняване на или за предоставяне на достъп до парична стойност или средства, която може да се използва за платежни операции, за придобиване на стоки или услуги или за обратно изкупуване на валута, когато тази карта не е свързана с банкова сметка;

ж)

„компетентни органи“ означава митническите органи на държавите членки и всякакви други органи, които са оправомощени от държавите членки да прилагат настоящия регламент;

з)

„приносител“ означава всяко физическо лице, което влиза в Съюза или излиза от него, като пренася парични средства в себе си, в своя багаж или в своето превозно средство;

и)

„непридружени парични средства“ означава парични средства, съставляващи част от пратка без приносител;

й)

„престъпна дейност“ означава всяка една от дейностите, изброени в член 3, точка 4 от Директива (ЕС) 2015/849;

к)

„звено за финансово разузнаване (ЗФР)“ означава образувание, създадено в държава членка за целите на прилагането на член 32 от Директива (ЕС) 2015/849.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15 от настоящия регламент във връзка с изменение на приложение I към настоящия регламент, за да се вземат предвид новите тенденции в изпирането на пари по смисъла на член 1, параграфи 3 и 4 от Директива (ЕС) 2015/849 или финансирането на тероризма по смисъла на член 1, параграф 5 от посочената директива или да се вземат предвид най-добрите практики за предотвратяване на изпирането на пари или финансирането на тероризма, или за да се предотврати използването от престъпниците на стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност, и на предплатени карти с цел заобикаляне на задълженията, предвидени в членове 3 и 4 от настоящия регламент.

Член 3

Задължение за деклариране на придружени парични средства

1.   Всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол. Задължението за деклариране на парични средства не се счита за изпълнено, ако предоставената информация е невярна или непълна или ако паричните средства не се предоставят на разположение за контрол.

2.   В декларацията по параграф 1 се предоставят данни за:

а)

приносителя, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност;

б)

собственика на паричните средства, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато собственикът е физическо лице, или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен — идентификационния номер по ДДС, когато собственикът е юридическо лице;

в)

предвидения получател на паричните средства, когато данните са налични, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато предвиденият получател е физическо лице, или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен — идентификационен номер по ДДС, когато предвиденият получател е юридическо лице;

г)

вида и размера или стойността на паричните средства;

д)

икономическия произход на паричните средства;

е)

предназначението на паричните средства;

ж)

транспортния маршрут; и

з)

транспортното средство.

3.   Данните, изброени в параграф 2 от настоящия член, се предоставят в писмен вид или по електронен път, като се използва формулярът за декларация, посочен в член 16, параграф 1, буква а). При поискване на декларатора се предоставя заверено копие от декларацията.

Член 4

Задължение за оповестяване на непридружени парични средства

1.   Когато непридружени парични средства на стойност 10 000 EUR или повече се внасят в Съюза или се изнасят от него, компетентните органи на държавата членка, през която се внасят или изнасят паричните средства, могат да изискат съответно от изпращача или от получателя на паричните средства, или от техен представител да представи декларация за оповестяване в срок до 30 дни. Компетентните органи могат да задържат паричните средства, докато изпращачът или получателят, или неговият представител представи декларация за оповестяване. Задължението за оповестяване на непридружени парични средства не се счита за изпълнено, когато декларацията не е представена преди изтичането на срока, предоставената информация е невярна или непълна или паричните средства не са предоставени на разположение за контрол.

2.   В декларацията за оповестяване се предоставят подробни данни за следното:

а)

декларатора, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност;

б)

собственика на паричните средства, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато собственикът е физическо лице, или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен — идентификационен номер по ДДС, когато собственикът е юридическо лице;

в)

изпращача на паричните средства, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато изпращачът е физическо лице, или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен — идентификационен номер по ДДС, когато изпращачът е юридическо лице;

г)

получателя или предвидения получател на паричните средства, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато получателят или предвиденият получател е физическо лице, или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен — идентификационен номер по ДДС, когато получателят или предвиденият получател е юридическо лице;

д)

вида и размера или стойността на паричните средства;

е)

икономическия произход на паричните средства; и

ж)

предназначението на паричните средства.

3.   Данните, посочени в параграф 2 от настоящия член, се предоставят в писмен вид или по електронен път, като се използва формулярът за оповестяване, посочен в член 16, параграф 1, буква а). При поискване на декларатора се предоставя заверено копие от декларацията.

Член 5

Правомощия на компетентните органи

1.   С цел да проверят спазването на задължението за деклариране на паричните средства по член 3 компетентните органи разполагат с правомощието да извършват контрол върху физическите лица, техния багаж и техните транспортни средства, в съответствие с условията, предвидени в националното право.

2.   За целите на изпълнение на задължението за оповестяване на непридружени парични средства по член 4 компетентните органи разполагат с правомощието да извършват контрол върху всякакви пратки, контейнери или транспортни средства, които е възможно да съдържат непридружени парични средства, в съответствие с условията, предвидени в националното право.

3.   Ако задължението за деклариране на придружени парични средства по член 3 или задължението за оповестяване на непридружени парични средства по член 4 не е било изпълнено, компетентните органи съставят служебна декларация в писмена или в електронна форма, която съдържа, доколкото е възможно, данните, изброени в член 3, параграф 2 или в член 4, параграф 2, в зависимост от случая.

4.   Контролът се основава главно на анализ на риска, имащ за цел идентифициране и оценка на рисковете и разработване на необходимите мерки за противодействие, и се упражнява като част от една обща рамка за управление на риска в съответствие с критериите, посочени в член 16, параграф 1, буква б), при което следва също така да се вземат под внимание оценките на риска, установени от Комисията и ЗФР по Директива (ЕС) 2015/849.

5.   За целите на член 6 компетентните органи изпълняват също правомощията, които са им предоставени съгласно настоящия член.

Член 6

Суми в размер, по-нисък от определения праг, за които има подозрение, че са свързани с престъпна дейност

1.   Когато компетентните органи установят приносител с парични средства в размер, по-нисък от прага, посочен в член 3, и че има признаци паричните средства да са свързани с престъпна дейност, те записват тази информация и данните, предвидени в член 3, параграф 2.

2.   Когато компетентните органи констатират, че непридружени парични средства в размер, по-нисък от прага по член 4, се внасят в Съюза или се изнасят от него и че има признаци паричните средства да са свързани с престъпна дейност, те записват тази информация и данните, предвидени в член 4, параграф 2.

Член 7

Временно задържане на парични средства от компетентните органи

1.   Компетентните органи могат временно да задържат парични средства по силата на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното право, когато:

а)

задължението за деклариране на придружени парични средства по член 3 или задължението за оповестяване на непридружени парични средства по член 4 не е спазено; или

б)

са налице признаци, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност.

2.   Административното решение, посочено в параграф 1, е предмет на ефективни правни средства за защита в съответствие с процедурите, предвидени в националното право. Компетентните органи съобщават мотивите за административното решение на:

а)

лицето, от което се изисква да представи декларация в съответствие с член 3 или декларация за оповестяване в съответствие с член 4; или

б)

лицето, от което се изисква да предостави информация в съответствие с член 6, параграф 1 или параграф 2.

3.   Срокът на временно задържане е строго ограничен съгласно националното право до времето, необходимо на компетентните органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават по-нататъшно задържане. Срокът на временно задържане не може да надхвърли 30 дни. След като компетентните органи извършат задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно временно задържане, те могат да вземат решение за удължаване на срока на временно задържане най-много до 90 дни.

Ако в рамките на този срок не се вземе решение за по-нататъшно задържане на паричните средства или ако се вземе решение, че обстоятелствата по случая не оправдават тяхното по-нататъшно задържане, паричните средства незабавно се предоставят на:

а)

лицето, от което са задържани временно парични средства в ситуациите, посочени в член 3 или 4; или

б)

лицето, от което са задържани временно парични средства в ситуациите, посочени в член 6, параграф 1 или параграф 2.

Член 8

Информационни кампании

Държавите членки гарантират, че лицата, които влизат или излизат от Съюза, или лицата, които изпращат непридружени парични средства от Съюза или получават непридружени парични средства в Съюза, са информирани за своите права и задължения съгласно настоящия регламент, и в сътрудничество с Комисията изготвят подходящи материали, насочени към тези лица.

Държавите членки гарантират, че се предоставя достатъчно финансиране за тези информационни кампании.

Член 9

Предоставяне на информация на ЗФР

1.   Компетентните органи записват информацията, получена съгласно член 3 или 4, член 5, параграф 3 или член 6, и я предават на ЗФР на държавата членка, в която тя е била получена, в съответствие с техническите правила, посочени в член 16, параграф 1, буква в).

2.   Държавите членки гарантират, че ЗФР на въпросната държава членка обменя такава информация със съответните ЗФР на останалите държави членки в съответствие с член 53, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849.

3.   Компетентните органи предават информацията по параграф 1 във възможно най-кратък срок и при всички случаи не по-късно от 15 работни дни след датата, на която информацията е била получена.

Член 10

Обмен на информация между компетентните органи и с Комисията

1.   Компетентният орган на всяка държава членка предава с помощта на електронни средства следната информация на компетентните органи на останалите държави членки:

а)

служебните декларации, съставени съгласно член 5, параграф 3;

б)

информацията, получена съгласно член 6;

в)

декларациите, получени съгласно член 3 или член 4, когато са налице признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност;

г)

анонимизирана информация за риска и резултатите от анализа на риска.

2.   Когато има признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност, която може да засегне неблагоприятно финансовите интереси на Съюза, информацията по параграф 1 се предава също така на Комисията, на Европейската прокуратура — от държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, и когато Европейската прокуратура разполага с правомощия за действия съгласно член 22 от посочения регламент, и на Европол, когато Европол разполага с правомощия за действия съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2016/794.

3.   Компетентният орган предава информацията по параграфи 1 и 2 в съответствие с техническите правила, посочени в член 16, параграф 1, буква в), и като се използва формулярът, посочен в член 16, параграф 1, буква г).

4.   Информацията по параграф 1, букви а), б) и в) и параграф 2 се предава във възможно най-кратък срок и при всички случи не по-късно от 15 работни дни след датата, на която тя е била получена.

5.   Информацията и резултатите, посочени в параграф 1, буква г), се предават на всеки шест месеца.

Член 11

Обмен на информация с трети държави

1.   За целите на настоящия регламент държавите членки или Комисията могат, в рамките на административната взаимопомощ, да предоставят следната информация на трета държава, при условие че е налице писменото съгласие на компетентния орган, който е получил първоначално информацията, в съответствие с приложимите национални и съюзни разпоредби относно предоставянето на лични данни на трети държави:

а)

служебните декларации, съставени съгласно член 5, параграф 3;

б)

информацията, получена съгласно член 6;

в)

декларациите, получени съгласно член 3 или член 4, когато са налице признаци, че паричните средства са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията за всяко предаване на информация съгласно параграф 1.

Член 12

Професионална тайна и поверителност и сигурност на данните

1.   Компетентните органи гарантират сигурността на данните, получени в съответствие с членове 3 и 4, член 5, параграф 3 и член 6.

2.   Цялата информация, получена от компетентните органи, е обект на задължението за опазване на професионалната тайна.

Член 13

Защита на личните данни и срокове на съхранение

1.   Компетентните органи действат като администратори на личните данни, получени от тях при прилагането на членове 3 и 4, член 5, параграф 3 и член 6.

2.   Обработването на лични данни въз основа на настоящия регламент се извършва единствено за целите на предотвратяването и борбата с престъпни дейности.

3.   Достъп до личните данни, получени при прилагането на членове 3 и 4, член 5, параграф 3 и член 6, имат само надлежно оправомощени служители на компетентните органи и тези данни се защитават по подходящ начин срещу нерегламентиран достъп или предаване. Освен ако в членове 9, 10 и 11 е предвидено друго, те не могат да разкриват или предават данните без изричното разрешение на компетентния орган, който ги е получил първоначално. Това разрешение обаче не е необходимо, когато компетентните органи са задължени да разкрият или предават тези данни по силата на действащото национално право във въпросната държава членка, по-специално във връзка със съдебно производство.

4.   Компетентните органи и ЗФР съхраняват лични данни, получени при прилагането на членове 3 и 4, член 5, параграф 3 и член 6, за срок от пет години, считано от датата, на която данните са били получени. При изтичането на този срок личните данни се заличават.

5.   Срокът на съхранение може да бъде удължен еднократно със срок, който не надвишава три години, ако:

а)

след като е направило задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно съхраняване и го счита за обосновано с цел изпълнение на своите задачи по отношение на борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма, ЗФР установи, че е необходимо по-нататъшно съхраняване; или

б)

след като са направили задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно съхраняване и го считат за обосновано с цел изпълнение на своите задачи във връзка с осигуряването на ефективен контрол по отношение на задължението за деклариране на придружени парични средства или задължението за оповестяване на непридружени парични средства, компетентните органи установят, че е необходимо по-нататъшно съхраняване.

Член 14

Санкции

Всяка държава членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране на придружени парични средства по член 3 или на задължението за оповестяване на непридружени парични средства по член 4. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 15

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 2 декември 2018 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 16

Актове за изпълнение

1.   Комисията приема чрез актове за изпълнение следните мерки за гарантиране на еднаквото прилагане на контрола от компетентните органи:

а)

образеца на формуляра за декларация, посочен в член 3, параграф 3, и образеца на формуляра за оповестяване, посочен в член 4, параграф 3;

б)

критериите по отношение на общата рамка за управление на риска, посочена в член 5, параграф 4, и по-конкретно критериите за риск, стандарти и приоритетни области за контрол въз основа на информацията, която се обменя съгласно член 10, параграф 1, буква г), и политиките и най-добрите практики на Съюза и на международно равнище;

в)

техническите правила за ефективния обмен на информация съгласно член 9, параграфи 1 и 3 и член 10 от настоящия регламент посредством МИС, създадена с член 23 от Регламент (ЕО) № 515/97;

г)

образеца на формуляра за предаване на информация, посочен в член 10, параграф 3; и

д)

правилата и формàта, които да се използват от държавите членки за предоставяне на Комисията на анонимна статистическа информация за декларациите и нарушенията в съответствие с член 18.

2.   Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

Член 17

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитет за контрол на паричните средства. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 18

Предоставяне на информация във връзка с прилагането на настоящия регламент

1.   В срок до 4 декември 2021 г. държавите членки предават следната информация на Комисията:

а)

списъка на компетентните органи;

б)

подробни данни за санкциите, въведени съгласно член 14;

в)

анонимизирани статистически данни по отношение на декларациите, контрола и нарушенията, като се използва формàтът, посочен в член 16, параграф 1 буква д).

2.   Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията по параграф 1, букви а) и б) в срок най-късно един месец след влизането в сила на тези промени.

Информацията, посочена в параграф 1, буква в), се предоставя на Комисията поне на всеки шест месеца.

3.   Комисията предоставя информацията по параграф 1, буква а) и всички последващи промени в тази информация съгласно параграф 2 на разположение на всички други държави членки.

4.   Комисията публикува ежегодно на своя уебсайт информацията, посочена в параграф 1, букви а) и в), и всички последващи промени на тази информация съгласно параграф 2 и осведомява ясно ползвателите за контрола по отношение на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него.

Член 19

Оценка

1.   В срок до 3 декември 2021 г. и на всеки пет години след това, въз основа на регулярно получаваната от държавите членки информация Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия регламент.

Докладът, посочен в първа алинея, оценява по-специално дали:

а)

други активи следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент;

б)

процедурата за оповестяване на непридружени парични средства е ефективна;

в)

прагът за непридружени парични средства следва да бъде преразгледан;

г)

информационните потоци в съответствие с членове 9 и 10, и по-специално използването на МИС, са ефективни и дали са налице пречки пред своевременния и директен обмен на съвместима и сравнима информация между компетентните органи и ЗФР; и

д)

санкциите, налагани от страна на държавите членки, са ефективни, пропорционални и възпиращи и в съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, както и дали те имат равностоен възпиращ ефект в целия Съюз за нарушение на настоящия регламент.

2.   Когато тази информация е налична, докладът, посочен в параграф 1, включва:

а)

получената от държавите членки информация по отношение на парични средства, свързани с престъпна дейност, които се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на Съюза; и

б)

информация относно обмена на информация с трети държави.

Член 20

Отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005

Регламент (ЕО) № 1889/2005 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение II.

Член 21

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 3 юни 2021 г. Член 16 обаче се прилага от 2 декември 2018 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 23 октомври 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

K. EDTSTADLER


(1)  ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 22.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 9 октомври 2018 г.

(3)  Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари (ОВ L 166, 28.6.1991 г., стр. 77).

(4)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(5)  Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 9).

(6)  Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стp. 1).

(8)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(9)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(12)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност, и предплатени карти, които се считат за парични средства в съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточки iii) и iv)

1.

Стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност:

а)

монети със съдържание на злато от най-малко 90 %; и

б)

злато под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато от най-малко 99,5 %.

2.

Предплатени карти: P.M.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 1889/2005

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

Член 3

Член 4

Член 4, параграф 1

Член 5

Член 5, параграф 2

Член 6

Член 4, параграф 2

Член 7

Член 8

Член 5, параграф 1

Член 9

Член 6

Член 10

Член 7

Член 11

Член 8

Член 12

Член 13

Член 9

Член 14

Член 15

Член 16

Член 17

Член 18

Член 10

Член 19

Член 20

Член 11

Член 21

Приложение I

Приложение II


ДИРЕКТИВИ

12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/22


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1673 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2018 година

за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 83, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Изпирането на пари и свързаните с него финансиране на тероризма и организирана престъпност продължават да бъдат значителни проблеми на равнището на Съюза, което се отразява неблагоприятно на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор и застрашава вътрешния пазар и вътрешната сигурност на Съюза. За преодоляване на тези проблеми и за допълване и укрепване на прилагането на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (2) целта на настоящата директива е да противодейства по наказателноправен ред на изпирането на пари, като предоставя възможност за по-ефикасно и по-бързо трансгранично сътрудничество между компетентните органи.

(2)

Мерките, приети единствено на национално равнище или дори на равнището на Съюза, без да се вземат предвид международната координация и сътрудничество, биха имали много ограничено въздействие. Ето защо мерките за противодействие на изпирането на пари, приети от Съюза, следва да бъдат съвместими с останалите действия, предприети в рамките на международни форуми, и поне също толкова строги.

(3)

Действията на Съюза следва да продължат да вземат под специално внимание препоръките на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и на инструментите на други международни организации и органи, действащи в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Относимите правни актове на Съюза следва, когато е уместно, да бъдат допълнително съгласувани с Международните стандарти за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от FATF през февруари 2012 г. („ревизираните препоръки на FATF“). Като страна по Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, Съюзът следва да транспонира изискванията на тази конвенция в своя правен ред.

(4)

С Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета (3) се определят изискванията относно криминализирането на изпирането на пари. Посоченото рамково решение обаче не е достатъчно всеобхватно и настоящото криминализиране на изпирането на пари не е достатъчно последователно, за да противодейства ефективно на изпирането на пари в целия Съюз и води до пропуски в правоприлагането и до пречки пред сътрудничеството между компетентните органи в различните държави членки.

(5)

Определянето на престъпните дейности, които представляват предикатни престъпления спрямо изпирането на пари, следва да бъде достатъчно уеднаквено във всички държави членки. Държавите членки следва да гарантират, че всички престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, съгласно посоченото в настоящата директива, се считат за предикатни престъпления спрямо изпирането на пари. Освен това, доколкото това не е вече постигнато с прилагането на тези прагове на наказанията, държавите членки следва да включат определен кръг от престъпления в рамките на всяка от категориите престъпления, изброени в настоящата директива. В този случай държавите членки следва да могат да решат по какъв начин да определят кръга от престъпления в рамките на всяка категория. Когато определена категория престъпления, като например тероризмът или престъпленията против околната среда, включва престъпления, определени в правните актове на Съюза, настоящата директива следва да се позовава на тези правни актове. Държавите членки следва обаче да разглеждат всяко престъпление, определено в тези правни актове, като съставляващо предикатно престъпление спрямо изпирането на пари. Всеки вид криминализирано съгласно националното право наказуемо участие в извършването на предикатно престъпление също следва да се разглежда като престъпна дейност за целите на настоящата директива. В случаите, когато правото на Съюза позволява на държавите членки да предвидят санкции, различни от наказателноправните санкции, настоящата директива следва да не задължава държавите членки да определят престъпленията в тези случаи като предикатни престъпления за целите на настоящата директива.

(6)

Използването на виртуални валути предполага нови рискове и предизвикателства от гледна точка на борбата с изпирането на пари. Държавите членки следва да гарантират, че по отношение на тези рискове се предприемат подходящи действия.

(7)

Предвид въздействието върху публичната сфера и върху почтеността на публичните институции на престъпленията по изпиране на пари, когато са извършени от лица, заемащи публична длъжност, държавите членки следва да могат да предвидят по-строги наказания за лица, заемащи публична длъжност, в националната си уредба и в съответствие със своите правни традиции.

(8)

Данъчните престъпления, свързани с преки и непреки данъци, следва да бъдат обхванати от определението на престъпна дейност в съответствие с ревизираните препоръки на FATF. Определенията на данъчните престъпления в националното право би могло да се различават, като се има предвид, че има различия между отделните държави членки по отношение на това кои данъчни престъпления могат да представляват престъпна дейност, наказуема със санкциите, посочени в настоящата директива. Въпреки това с настоящата директива не се цели хармонизиране на определенията на данъчни престъпления в националното право.

(9)

В рамките на наказателните производства относно изпирането на пари, държавите членки следва взаимно да си предоставят възможно най-всеобхватна помощ и да гарантират, че информацията се обменя ефективно и своевременно в съответствие с националното право и действащата правна уредба на Съюза. Различията между определенията за предикатни престъпления в националното право не следва да възпрепятстват международното сътрудничество по наказателни производства относно изпиране на пари. Следва да се активизира сътрудничеството с трети държави, по-специално чрез насърчаване и подкрепа за създаването на ефективни мерки и механизми за противодействие на изпирането на пари и чрез осигуряване на по-добро международно сътрудничество в тази област.

(10)

Настоящата директива не се прилага за изпирането на пари по отношение на имуществото, придобито от престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, които са предмет на специални правила, установени в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (4). Това не засяга възможността държавите членки да транспонират настоящата директива и Директива (ЕС) 2017/1371 посредством единна и всеобхватна уредба на национално равнище. Съгласно член 325, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) държавите членки трябва да приемат същите мерки за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамите, засягащи собствените им финансови интереси.

(11)

Държавите членки следва да гарантират, че определени видове дейности по изпиране на пари са наказуеми и когато са извършени от извършителя на престъпната дейност, от която е получено съответното имущество („самоизпиране“). В такива случаи, когато дейността по изпирането на пари не се ограничава до самото притежаване или използване на имущество, а включва също така прехвърляне, преобразуване, укриване или прикриване на имущество и води до допълнителни вреди извън вредите, които вече са причинени от престъпната дейност, например като се пуска в обращение полученото от престъпната дейност имущество и по този начин се прикрива незаконният му произход, тази дейност по изпиране на пари следва да бъде наказуема.

(12)

За да може наказателноправните мерки да противодействат ефективно на изпирането на пари, следва да е възможно осъждане, без да е необходимо да се установява точно от коя престъпна дейност е придобито имуществото или да е налице предходно или едновременно осъждане за тази престъпна дейност, като същевременно се вземат предвид всички относими обстоятелства и доказателства. Държавите членки следва да могат, в съответствие със своите национални правни системи, да гарантират това чрез средства, различни от законодателството. Освен това наказателното преследване на изпирането на пари не следва да се възпрепятства от факта, че престъпната дейност е осъществена в друга държава членка или в трета държава, при спазване на установените в настоящата директива условия.

(13)

Настоящата директива има за цел да криминализира изпирането на пари, когато е извършено умишлено и със знанието, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В този контекст настоящата директива не следва да прави разграничение между случаи, при които имуществото е придобито пряко от престъпна дейност и случаи, при които то е придобито непряко от престъпна дейност, в съответствие с широкото определение за „облаги“, установено в Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5). Във всеки случай, когато се преценява дали имуществото е придобито от престъпна дейност и дали лицето е знаело това, следва да се вземат предвид специфичните обстоятелства по случая, като например обстоятелството, че стойността на имуществото е непропорционална на законните доходи на обвиняемия и че престъпната дейност и придобиването на имущество са станали в рамките на един и същ период. Умисълът и знанието могат да бъдат установени въз основа на обективни фактически обстоятелства. Тъй като настоящата директива предвижда минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на изпирането на пари, държавите членки са свободни да приемат или оставят в сила по-строги наказателни разпоредби в тази област. Държавите членки следва да могат например да предвидят разпоредби, съгласно които изпирането на пари, което е извършено при самонадеяност или в резултат от груба небрежност, представлява престъпление. Позоваванията в настоящата директива на изпирането на пари, извършено по непредпазливост, следва да са приложими за държавите членки, които криминализират това деяние.

(14)

С цел да се предотврати изпирането на пари в целия Съюз, държавите членки следва да гарантират, че то се наказва с лишаване от свобода с максимален срок от най-малко четири години. Това задължение не засяга индивидуализацията и налагането на наказанията и изпълнението на присъдите в съответствие с конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Държавите членки следва също така да предвидят допълнителни наказания или мерки, като например глоби, временно или постоянно лишаване от достъп до публично финансиране, включително до процедури за възлагане на обществени поръчки, безвъзмездно отпускане на средства и отдаване на концесии, временно лишаване от право на упражняване на търговска дейност или временна забрана за кандидатиране за избираема или обществена длъжност. Посоченото задължение не засяга правото на преценка на съдията или съда да реши дали да наложи допълнителни санкции или мерки, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретното дело.

(15)

Въпреки че няма задължение за налагане на по-тежко наказание, държавите членки следва да гарантират, че при постановяването на присъдата на нарушителите съдията или съдът може да вземе предвид посочените в настоящата директива отегчаващи вината обстоятелства. Съдията или съдът запазва свободата си на преценка дали да наложи по-тежко наказание поради специфичните отегчаващи вината обстоятелства, като се вземат предвид всички факти по конкретното дело. Когато престъпленията, посочени в Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета (6) или престъпленията, извършени от физически лица, действащи в качеството на задължени субекти в изпълнение на професионалните си дейности, са наказуеми по националното право като самостоятелни престъпления и това може да доведе до по-строги наказания, държавите членки следва да не бъдат задължени да предвиждат отегчаващи вината обстоятелства.

(16)

Мерките за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност премахват финансовите стимули, които са двигател на престъпността. Директива 2014/42/ЕС установява минимални правила относно обезпечаването и конфискацията на средства и облаги от престъпна дейност в наказателноправната област. Посочената директива също така изисква Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно нейното изпълнение и да направи подходящи предложения, ако това е необходимо. Държавите членки следва, като минимум, да гарантират обезпечаването и конфискацията на средствата и облагите от престъпна дейност във всички случаи, предвидени в Директива 2014/42/ЕС. Държавите членки следва също така активно да обмислят възможността за конфискация във всички случаи, по които не може да бъде образувано или приключено наказателно производство, включително в случаите, когато извършителят е починал. Както беше поискано от Европейския парламент и от Съвета в изявлението, придружаващо Директива 2014/42/ЕС, Комисията ще представи доклад, в който се анализират осъществимостта и възможните ползи от въвеждането на допълнителни общи правила за конфискация на имущество, придобито от дейности с престъпен характер, включително когато няма присъда срещу конкретно лице или лица за тези дейности. Посоченият анализ ще отчита различията между правните традиции и системи на държавите членки.

(17)

Предвид мобилността на извършителите на престъпления и на облагите, придобити чрез престъпна дейност, както и сложността на трансграничните разследвания, необходими за борбата с изпирането на пари, всички държави членки следва да установят своята компетентност, за да могат компетентните органи да разследват и преследват по съдебен ред такава дейност. Поради това държавите членки следва да гарантират, че тяхната компетентност обхваща и случаи, в които престъплението е извършено посредством информационни и комуникационни технологии от тяхната територия, независимо дали тези технологии са установени на тяхна територия или не.

(18)

Съгласно Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета (7) и Решение 2002/187/ПВР на Съвета (8), компетентните органи на две или повече държави членки, провеждащи едновременно наказателни производства по отношение на същите факти и същото лице, трябва, със съдействието на Евроюст, да започнат преки консултации помежду си, по-специално за да гарантират, че всички престъпления, обхванати от настоящата директива, са обект на наказателно преследване.

(19)

За да се осигури успешното разследване и наказателно преследване на престъпленията по изпиране на пари, лицата, отговарящи за разследването или за наказателното преследване на тези престъпления, следва да разполагат с възможността да използват ефективни способи за разследване, като тези, които се използват в борбата с организираната престъпност или с други тежки престъпления. Поради това следва да се гарантира наличието на достатъчен персонал и целенасочено обучение, ресурси и модерен технологичен капацитет. Използването на тези способи, в съответствие с националното право, следва да е целенасочено и да е съобразено с принципа на пропорционалност и с естеството и тежестта на разследваните престъпления и следва да зачита правото на защита на личните данни.

(20)

Настоящата директива заменя някои разпоредби на Рамково решение 2001/500/ПВР по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива.

(21)

Настоящата директива зачита принципите, признати в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), зачита основните права и свободи и спазва принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително тези, посочени в дялове II, III, V и VI от нея, които включват, наред с другото, правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни, принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието, които обхващат и изискването за точност, яснота и предвидимост в наказателното право, презумпцията за невиновност, както и правото на заподозрените лица и на обвиняемите на достъп до адвокат, правото на лицата да не се самоуличават и правото на справедлив съдебен процес. Настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи, като се вземат предвид също Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права и другите задължения в областта на правата на човека съгласно международното право.

(22)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да предвиди ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции за изпирането на пари във всички държави членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на настоящата директива може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(23)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(24)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Рамково решение 2001/500/ПВР продължава да бъде обвързващо за Дания и да се прилага спрямо нея,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящата директива се установяват минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на изпирането на пари.

2.   Настоящата директива не се прилага за изпирането на пари относно имущество, придобито от престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, което е предмет на специални правила, предвидени в Директива (ЕС) 2017/1371.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„престъпна дейност“ означава всяка форма на престъпно участие в извършването на всяко престъпление, което съгласно националното законодателство се наказва с лишаване от свобода или по отношение на което се прилага мярка, изискваща задържане за максимален срок повече от една година или — по отношение на държавите членки, в чиито правни системи има минимален праг на наказанията за престъпления — всяко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за минимален срок повече от шест месеца. Във всеки случай престъпленията в рамките на следните категории се считат за престъпна дейност:

а)

участие в организирана престъпна група и рекет, включително всяко престъпление, посочено в Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета;

б)

тероризъм, включително всяко престъпление, посочено в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (9);

в)

трафик на хора и контрабанда на мигранти, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2011/36/ЕС (10) и Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета (11);

г)

сексуална експлоатация, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12);

д)

незаконен трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции, включително всяко от престъпленията, посочени в Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета (13);

е)

незаконен трафик на оръжия;

ж)

незаконен трафик на откраднати и други стоки;

з)

корупция, включително всяко от престъпленията, посочени в Конвенцията, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз (14), и в Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета (15);

и)

измама, включително всяко от престъпленията, посочени в Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета (16);

й)

подправяне на парични знаци, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2014/62/ЕС (17);

к)

подправяне и пиратство на изделия;

л)

престъпления срещу околната среда, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18) или в Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19);

м)

убийство, тежка телесна повреда;

н)

отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;

о)

грабеж или кражба;

п)

контрабанда;

р)

данъчни престъпления по отношение на преки и косвени данъци, както са установени в националното право;

с)

изнудване,

т)

подправяне на документи;

у)

пиратство;

ф)

злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (20);

х)

киберпрестъпност, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21);

2)

„имущество“ означава всякакъв вид активи, изразяващи се във вещи или права, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, доказващи правото на собственост или други права върху такива активи;

3)

„юридическо лице“ означава образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации.

Член 3

Престъпления по изпиране на пари

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния са наказуеми като престъпления:

а)

преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;

б)

укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението или движението на имущество, правата по отношение на това имущество или собствеността върху него със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност;

в)

придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност.

2.   Държавите членки могат да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, са наказуеми като престъпления, когато извършителят е подозирал или е трябвало да знае, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

3.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)

предходното или едновременното осъждане за престъпната дейност, от която е придобито имуществото, не е условие за осъждане за престъпленията, посочени в параграфи 1 и 2;

б)

осъждане за посочените в параграфи 1 и 2 престъпления е възможно, когато е установено, че имуществото е било придобито от престъпна дейност, без да е необходимо да се установяват всички фактически елементи или всички обстоятелства, свързани с тази престъпна дейност, включително самоличността на извършителя;

в)

посочените в параграфи 1 и 2 престъпления обхващат и имущество, придобито от дейност, извършена на територията на друга държава членка или на трета държава, когато деянието би представлявало престъпна дейност, ако е било извършено на тяхна територия.

4.   В случая на параграф 3, буква в) от настоящия член държавите членки могат да въведат допълнително изискване съответното деяние да представлява престъпление съгласно националното право на другата държава членка или на третата държава, в която е извършено деянието, освен когато това деяние представлява едно от престъпленията, посочени в член 2, точка 1, букви от а) до д) и буква з) и съгласно определението в приложимото право на Съюза.

5.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, букви а) и б), са наказуеми като престъпления, когато са извършени от лица, които са извършили или са участвали в престъпната дейност, от която е получено имуществото.

Член 4

Помагачество, подбудителство и опит

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помагачеството, подбудителството и опитът за извършване на престъпление, посочено в член 3, параграфи 1 и 5, са наказуеми като престъпления.

Член 5

Наказания за физически лица

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

2.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5, се наказват с лишаване от свобода с максимален срок от най-малко четири години.

3.   Също така, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на физическите лица, които са извършили престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се налагат допълнителни наказания или мерки, когато това е необходимо.

Член 6

Отегчаващи вината обстоятелства

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, следните обстоятелства се считат за отегчаващи вината обстоятелства:

а)

престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР; или

б)

извършителят е задължен субект по смисъла на член 2 от Директива (ЕС) 2015/849 и е извършил престъплението при упражняване на професионалната си дейност.

2.   Държавите членки могат да предвидят, че по отношение на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, следните обстоятелства се считат за отегчаващи вината обстоятелства:

а)

имуществото, предмет на изпиране е със значителна стойност; или

б)

имуществото, предмет на изпиране, е придобито чрез едно от престъпленията, посочени в член 2, точка 1, букви от а) до д) и з).

Член 7

Отговорност на юридическите лица

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за всяко от престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на някое от следните:

а)

пълномощие да представлява юридическото лице;

б)

правомощие да взема решения от името на юридическото лице; или

в)

правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, е направила възможно извършването в полза на това юридическо лице на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, от страна на негово подчинено лице.

3.   Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член не изключва наказателното преследване срещу физически лица, които са извършители, подбудители или помагачи в някое от престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4.

Член 8

Санкции за юридическите лица

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност по силата на член 7, се наказва с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които включват наказателноправни или друг вид имуществени санкции и могат да включват други санкции, като:

а)

лишаване от правото да се ползва от публични облаги или помощи;

б)

временно или постоянно лишаване от достъп до публично финансиране, включително процедури за възлагане на обществени поръчки, безвъзмездно предоставяне на средства и отдаване на концесии;

в)

временно или постоянно лишаване от правото да се упражнява търговска дейност;

г)

поставяне под съдебен надзор;

д)

прекратяване по решение на съда;

е)

временно или постоянно закриване на обекти, използвани за извършване на престъплението.

Член 9

Конфискация

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, когато е уместно, че техните компетентни органи налагат обезпечителни мерки или конфискуват, в съответствие с Директива 2014/42/ЕС, придобитото имущество и средствата, които са използвани или са били предназначени за използване при извършването или съучастието в извършването на престъпленията, посочени в настоящата директива.

Член 10

Компетентност

1.   Всяка държава членка предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато:

а)

престъплението е извършено изцяло или частично на нейна територия;

б)

извършителят на престъплението е неин гражданин.

2.   Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, които са били извършени извън нейната територия, когато:

а)

извършителят има обичайно местопребиваване на нейна територия;

б)

престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейната територия.

3.   Когато престъпление, посочено в членове 3 и 4, попада в компетентността на повече от една държава членка и когато всяка от засегнатите държави членки е компетентна да проведе наказателно преследване на основание на същите факти, заинтересованите държави членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу извършителя на престъплението, с цел производството да се води централизирано само в една държава членка.

Вземат се под внимание следните фактори:

а)

територията на държавата членка, на която е извършено престъплението;

б)

гражданството или местопребиваването на извършителя на престъплението;

в)

държавата на произход на жертвата или жертвите; и

г)

територията, на която е открит извършителят на престъплението.

Въпросът се отнася до Евроюст, когато е уместно, и в съответствие с член 12 от Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета.

Член 11

Способи за разследване

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, звената или службите, отговарящи за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, разполагат с ефективни способи за разследване като тези, използвани за противодействие на организираната престъпност или на други тежки престъпления.

Член 12

Замяна на някои разпоредби на Рамково решение 2001/500/ПВР

Член 1, буква б) и член 2 от Рамково решение 2001/500/ПВР се заменят по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на сроковете за транспониране на посоченото рамково решение в националното право.

За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на разпоредбите на Рамково решение 2001/500/ПВР, посочено в първа алинея, се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 13

Транспониране

1.   Държавите членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до 3 декември 2020 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Докладване

До 3 декември 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива.

До 3 декември 2023 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на добавената стойност на настоящата директива, по отношение на борбата с изпирането на пари, както и въздействието ѝ върху основните права и свободи. Въз основа на посочения доклад Комисията при необходимост представя законодателно предложение за изменение на настоящата директива. Комисията взема предвид информацията, предоставена от държавите членки.

Член 15

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на 23 октомври 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

K. EDTSTADLER


(1)  Позиция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 октомври 2018 г.

(2)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(3)  Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност (ОВ L 182, 5.7.2001 г., стр. 1).

(4)  Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(5)  Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39).

(6)  Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност (ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 42).

(7)  Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства (ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 42).

(8)  Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност (ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1).

(9)  Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(10)  Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

(11)  Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой (ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 1).

(12)  Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(13)  Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 г. за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (ОВ L 335, 11.11.2004 г., стр. 8).

(14)  Акт на Съвета от 26 май 1997 г. за съставяне на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз на Конвенция за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ C 195, 25.6.1997 г., стр. 1).

(15)  Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. относно борбата с корупцията в частния сектор (ОВ L 192, 31.7.2003 г., стр. 54).

(16)  Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой (ОВ L 149, 2.6.2001 г., стр. 1).

(17)  Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (ОВ L 151, 21.5.2014 г., стр. 1).

(18)  Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28).

(19)  Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ L 280, 27.10.2009 г., стр. 52).

(20)  Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 179).

(21)  Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8).


РЕШЕНИЯ

12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/31


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2018/1674 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2018 година

за изменение на Решение 2003/17/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани във Федеративна република Бразилия, на посевите за производство на семена от фуражни култури и на посевите за производство на семена от зърнени култури и на еквивалентността на семената от фуражни култури и семената от зърнени култури, произведени във Федеративна република Бразилия, както и по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани в Република Молдова, на посевите за производство на семена от зърнени култури, посевите за производство на семена от зеленчукови култури и посевите за производство на семена от маслодайни и влакнодайни култури и на еквивалентността на семената от зърнени култури, зеленчукови култури и маслодайни и влакнодайни култури, произведени в Република Молдова

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Решение 2003/17/ЕО на Съвета (3) предвижда, че при определени условия полските инспекции, извършвани върху определени посеви за производството на семена във включените в списъка трети страни, трябва да се считат за еквивалентни на полските инспекции, извършвани в съответствие с правото на Съюза, и че при определени условия семената от някои видове фуражни култури, зърнени култури, цвекло, маслодайни и влакнодайни култури, произведени в тези държави, трябва да се считат за еквивалентни на семената, произведени в съответствие с правото на Съюза.

(2)

Федеративна република Бразилия („Бразилия“) подаде искане до Комисията за признаване на еквивалентността на своята система за полски инспекции на посеви за производство на семена от фуражни култури и на посеви за производство на семена от зърнени култури, както и на произведените и сертифицирани в Бразилия семена от фуражни и зърнени култури.

(3)

Комисията проучи съответното законодателство на Бразилия и, въз основа на одит, извършен през 2016 г., на системата за официален контрол и за сертифициране на семената от фуражни и зърнени култури в Бразилия, както и на степента ѝ на еквивалентност с изискванията на Съюза, публикува констатациите си в доклад, озаглавен „Окончателен доклад за одита, проведен в Бразилия от 11 април 2016 г. до 19 април 2016 г. с цел оценка на системата за официален контрол и за сертифициране на семена, както и на степента ѝ на еквивалентност с изискванията на Европейския съюз“.

(4)

След одита беше заключено, че полските инспекции на културите за производство на семена, вземането на проби, изпитването и официалният последващ контрол на семената от фуражни и зърнено-житни култури се извършват правилно и отговарят на условията, изложени в приложение II към Решение 2003/17/ЕО, и съответните изисквания на директиви 66/401/ЕИО (4) и 66/402/ЕИО (5) на Съвета. Освен това беше направено заключението, че националните органи, отговарящи за сертифицирането на семена в Бразилия, са компетентни и работят правилно.

(5)

Република Молдова подаде искане до Комисията за признаване на еквивалентността на своята система за полски инспекции на посевите за производство на семена от зърнени, зеленчукови, маслодайни и влакнодайни култури, както и на произведените и сертифицирани в Република Молдова семена от зърнени, зеленчукови, маслодайни и влакнодайни култури.

(6)

Комисията проучи съответното законодателство на Република Молдова и въз основа на одит, извършен през 2016 г., на системата за официален контрол и за сертифициране на семената от зърнени, зеленчукови, маслодайни и влакнодайни култури в Република Молдова, както и на степента ѝ на еквивалентност с изискванията на Съюза, публикува констатациите си в доклад, озаглавен „Окончателен доклад за одита, проведен в Република Молдова от 14 юни 2016 г. до 21 юни 2016 г. с цел оценка на системата за официален контрол и за сертифициране на семена, както и на степента ѝ на еквивалентност с изискванията на Европейския съюз“.

(7)

След одита беше заключено, че полските инспекции на посевите за производство на семена, вземането на проби, изпитването и официалният последващ контрол на семената от зърнени, зеленчукови, маслодайни и влакнодайни култури се извършват правилно и отговарят на условията, установени в приложение II към Решение 2003/17/ЕО и съответните изисквания, изложени в директиви 66/402/ЕИО, 2002/55/ЕО (6) и 2002/57/ЕО (7) на Съвета. Освен това беше направено заключението, че националните органи, отговарящи за сертифицирането на семена в Република Молдова, са компетентни и работят правилно.

(8)

Поради това е целесъобразно да се признае еквивалентността на извършваните полски инспекции по отношение на посевите за производство на семена от фуражни и зърнени култури в Бразилия и по отношение на семената от фуражни и зърнени култури, произведени в Бразилия и официално сертифицирани от нейните органи.

(9)

Поради това също така е целесъобразно да се признае еквивалентността на извършваните полски инспекции по отношение на посевите за производство на семена от зърнени, зеленчукови, маслодайни и влакнодайни култури в Република Молдова и по отношение на семената от зърнени, зеленчукови, маслодайни и влакнодайни култури, произведени в Република Молдова и официално сертифицирани от нейните органи.

(10)

В Съюза има търсене на внос на зеленчукови семена от трети страни, включително от Република Молдова. Поради това Решение 2003/17/ЕО следва да обхваща официално сертифицираните семена от зеленчукови култури, посочени в Директива 2002/55/ЕО, с цел да се отговори на търсенето на такива семена с произход от Република Молдова, както и от други трети страни в бъдеще.

(11)

Като вземат предвид приложимите правила на Международната асоциация за изпитване на семена (ISTA), е целесъобразно съответната трета страна да представи официално изявление, че от семената са взети проби и те са изпитани в съответствие с разпоредбите, определени в Международните правила на ISTA за изпитване на семена („правилата на ISTA“) по отношение на оранжев международен партиден сертификат, и че партидите семена се придружават от такъв сертификат.

(12)

С оглед на изтичането на „Експеримента по изключение относно вземането на проби от семена и анализа на семена“, включен в приложение V(А) към Решението, прието от Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 28 септември 2000 г. относно схемите на ОИСР за сертифициране на сортове семена на растения, които са в обращение на международния пазар, всяка препратка към този експеримент следва да бъде заличена.

(13)

Всяко споменаване на Хърватия като трета страна следва да бъде заличено с оглед на приемането ѝ в Съюза през 2013 г.

(14)

Поради това Решение 2003/17/ЕО следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения на Решение 2003/17/ЕО

Решение 2003/17/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 1 уводната част се заменя със следното:

„Полските инспекции на посевите за производство на семена от видовете, посочени в приложение I към настоящото решение, извършвани в третите страни, включени в посоченото приложение, се считат за еквивалентни на полските инспекции, извършвани съгласно директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО и 2002/57/ЕО и Директива 2002/55/ЕО на Съвета (*1), при условие че:

(*1)  Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 33).“"

2)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Семената от видовете, посочени в приложение I към настоящото решение, произведени в третите страни, включени в посоченото приложение, и официално сертифицирани от органите, включени в същото приложение, се считат за еквивалентни на семената, които съответстват на директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО и 2002/57/ЕО, ако отговарят на условията, установени в приложение II, буква Б към настоящото решение.“

3)

Член 3 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато еквивалентни семена се „етикетират и запечатват отново“ в Общността по смисъла на схемите на ОИСР за сертифициране на сортови семена, които са в обращение на международния пазар, разпоредбите на директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО и 2002/57/ЕО относно повторното затваряне на опаковки, произведени в Общността, се прилагат по аналогия.

Първата алинея не засяга правилата на ОИСР, приложими за такива операции.“;

б)

в параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)

за малки опаковки на ЕО по смисъла на директиви 66/401/ЕИО, 2002/54/ЕО или 2002/55/ЕО.“

4)

Приложенията към Решение 2003/17/ЕО се изменят в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 23 октомври 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

K. EDTSTADLER


(1)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 76.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 9 октомври 2018 г.

(3)  Решение 2003/17/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно еквивалентността на полските инспекции на посеви за производство на семена, извършвани в трети страни, и относно еквивалентността на семената, произведени в трети страни (ОВ L 8, 14.1.2003 г., стр. 10).

(4)  Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298/66).

(5)  Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2309/66).

(6)  Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 33).

(7)  Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 74).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения I и II към Решение 2003/17/ЕО се изменят, както следва:

1)

Приложение I се изменя, както следва:

a)

в таблицата се вмъкват по азбучен ред следните вписвания:

„BR

Министерство на земеделието, животновъдството и продоволствието

Esplanada dos Ministérios, bloco D

70.043-900 Brasilia-DF

66/401/ЕИО

66/402/ЕИО“

„MD

Национална агенция за безопасност на храните (ANSA)

str. Mihail Kogălniceanu 63,

MD-2009, Chisinau

66/402/ЕИО

2002/55/ЕО

2002/57/ЕО“

б)

в бележката под линия към таблицата, посочена в буква а), се вмъкват по азбучен ред следните термини: „BR – Бразилия“, „MD – Република Молдова“;

в)

в бележката под линия терминът „HR – Хърватия“ се заличава.

2)

Приложение II се изменя, както следва:

a)

в буква А, параграф 1 се добавя следното тире:

„—

зеленчукови семена, в случай на видовете, посочени в Директива 2002/55/ЕО.“;

б)

буква Б се изменя, както следва:

i)

в параграф 1, първа алинея се добавя следното тире:

„—

зеленчукови семена, в случай на видовете, посочени в Директива 2002/55/ЕО.“;

ii)

в параграф 2.1 след третото тире се вмъква следното тире:

„—

Директива 2002/55/ЕО, приложение II,“;

iii)

параграф 2.2 се заменя със следното:

„2.2

За целите на прегледа за проверка дали условията, посочени в параграф 2.1, са били изпълнени, се вземат официално проби в съответствие с правилата на ISTA, като теглото им съответства на теглото, определено чрез подобни методи, като се вземат предвид теглилките, посочени в следните директиви:

Директива 66/401/ЕИО, приложение III, колони 3 и 4,

Директива 66/402/ЕИО, приложение III, колони 3 и 4,

Директива 2002/54/ЕО, приложение II, втори ред,

Директива 2002/55/ЕО, приложение III,

Директива 2002/57/ЕО, приложение III, колони 3 и 4,“;

iv)

параграф 2.3 се заменя със следното:

„2.3

Прегледът се извършва официално или под официално наблюдение в съответствие с правилата на ISTA.“;

v)

параграф 2.4 се заличава;

vi)

в параграф 3.1 второто тире се заменя със следното:

„—

декларация, че от семената е взета проба и тя е изпитана в съответствие със съществуващите в момента международни методи: „Тествано и анализирано в съответствие с разпоредбите, определени в Международните правила на ISTA по отношение на оранжев международен партиден сертификат от … (наименование или членски код на станцията на ISTA за изпитване на семена)“,“;

vii)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.

Партидите на семената се придружават от оранжев международен партиден сертификат на ISTA, който съдържа информацията по отношение на условията в параграф 2.“


II Незаконодателни актове

РЕШЕНИЯ

12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/36


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2018/1675 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 2 октомври 2018 година

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Нидерландия — EGF/2018/001 NL/Предоставяне на финансови услуги

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 (1), и по-специално член 15, параграф 4 от него,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (2), и по-специално точка 13 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е създаден с цел оказване на подкрепа на съкратени работници и самостоятелно заети лица, чиято дейност е прекратена в резултат на големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, в резултат на продължаване на световната финансова и икономическа криза или в резултат на нова световна финансова и икономическа криза, както и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда.

(2)

В съответствие с предвиденото в член 12 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) ЕФПГ не може да надхвърля максимален годишен размер от 150 милиона евро (по цени от 2011 г.).

(3)

На 23 февруари 2018 г. Нидерландия подаде заявление за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка със съкращения в 20 предприятия, извършващи дейност в сектора на финансовите услуги в следните региони: Friesland, Drenthe и Overijssel в Нидерландия. Към него беше предоставена допълнителна информация, както е предвидено в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1309/2013. Заявлението отговаря на изискванията за определяне на финансово участие от ЕФПГ, установени в член 13 от Регламент (ЕС) № 1309/2013.

(4)

Поради това, за да бъде удовлетворено подаденото от Нидерландия заявление, следва да бъдат мобилизирани средства за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ в размер на 1 192 500 EUR.

(5)

За да се сведе до минимум времето за мобилизиране на средства от ЕФПГ, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В рамките на общия бюджет на Съюза за финансовата 2018 година от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията се мобилизират средства за предоставяне на сумата от 1 192 500 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от 2 октомври 2018 г.

Съставено в Страсбург на 2 октомври 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

J. BOGNER-STRAUSS


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(2)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(3)  Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).


Поправки

12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/38


Поправка на Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)

( Официален вестник на Европейския съюз L 243 от 15 септември 2009 г. )

На страница 8, член 13, параграф 4

вместо:

„4.   В съответствие с член 9, параграф 5 от Регламента за ВИС снимката, приложена към всяко заявление, […]“

да се чете:

„4.   В съответствие с член 9, точка 5 от Регламента за ВИС снимката, приложена към всяко заявление, […]“.

На страница 11, член 19, параграф 2, втора алинея

вместо:

„Данните се въвеждат във ВИС единствено от надлежно упълномощени консулски служители в съответствие с член 6, параграф 1, член 7 и член 9, параграфи 5 и 6 от Регламента за ВИС.“

да се чете:

„Данните се въвеждат във ВИС единствено от надлежно упълномощени консулски служители в съответствие с член 6, параграф 1, член 7 и член 9, точки 5 и 6 от Регламента за ВИС.“

На страница 23, член 54, точка 3, буква б)

вместо:

„б)

параграф 4 се изменя, както следва:“

да се чете:

„б)

точка 4 се изменя, както следва:“.


12.11.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 284/39


Поправка на Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС)

( Официален вестник на Европейския съюз L 218 от 13 август 2008 г. )

На страници 64 и 65, член 5, параграф 1

вместо:

„1.   Единствено следните категории данни се записват във ВИС:

а)

буквено-цифрови данни относно кандидата и подадени заявления за визи, издадени, отказани, анулирани, отменени или продължени визи по член 9, параграфи 1 — 4 и членове 10 — 14;

б)

снимки по член 9, параграф 5;

в)

пръстови отпечатъци по член 9, параграф 6;

г)

връзки към други заявления за подаване на виза по член 8, параграфи 3 и 4.“

да се чете:

„1.   Единствено следните категории данни се записват във ВИС:

а)

буквено-цифрови данни относно кандидата и подадени заявления за визи, издадени, отказани, анулирани, отменени или продължени визи по член 9, точки 1 — 4 и членове 10 — 14;

б)

снимки по член 9, точка 5;

в)

пръстови отпечатъци по член 9, точка 6;

г)

връзки към други заявления за подаване на виза по член 8, параграфи 3 и 4.“

На страница 68, член 15, параграф 2, буква г)

вместо:

„г)

фамилия, името и адреса на физическото лице или наименование и адрес на дружеството/друга организация, съгласно член 9, параграф 4, буква е);“

да се чете:

„г)

фамилия, името и адреса на физическото лице или наименование и адрес на дружеството/друга организация, съгласно член 9, точка 4, буква е);“.

На страница 69, член 17, точки 12, 13 и 14

вместо:

„12.

случаи, при които данните по член 9, параграф 6 не могат фактически да бъдат предоставени, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5;

13.

случаи, при които данните по член 9, параграф 6 не се изискват поради правни съображения, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5;

14.

случаи, при които лице, което не би могло фактически да предостави данните по член 9, параграф 6, е получило отказ за издаване на виза, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5.“

да се чете:

„12.

случаи, при които данните по член 9, точка 6 не могат фактически да бъдат предоставени, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5;

13.

случаи, при които данните по член 9, точка 6 не се изискват поради правни съображения, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5;

14.

случаи, при които лице, което не би могло фактически да предостави данните по член 9, точка 6, е получило отказ за издаване на виза, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5.“

На страница 70, член 19, параграф 2, буква а):

вместо:

„а)

данните за състоянието на визата и данните, взети от заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, параграфи 2 и 4;“

да се чете:

„а)

данните за състоянието на визата и данните, взети от заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, точки 2 и 4;“.

На страница 70, член 20, параграф 1, втора алинея:

вместо:

„Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да бъдат използвани или когато търсенето по пръстови отпечатъци не даде резултат, то може да се осъществи посредством данните по член 9, параграф 4, букви а) и/или в). Търсенето може да се извърши съвместно с данните по член 9, параграф 4, буква б).“

да се чете:

„Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да бъдат използвани или когато търсенето по пръстови отпечатъци не даде резултат, то може да се осъществи посредством данните по член 9, точка 4, букви а) и/или в). Търсенето може да се извърши съвместно с данните по член 9, точка 4, буква б).“

На страница 70, член 20, параграф 2, буква б)

вместо:

„б)

данните, взети от заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, параграф 4;“

да се чете:

„б)

данните, взети от заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, точка 4;“.

На страници 70 и 71, член 21:

вместо:

„Член 21

Достъп до данни за определяне на отговорността за разглеждане на заявленията за искане на убежище

1.   Единствено с цел определяне на отговорната държава-членка за разглеждане на заявлението за искане на убежище, съгласно членове 9 и 21 от Регламент (ЕО) № 343/2003, компетентните органи за предоставяне на убежище имат достъп до търсене с помощта на пръстовите отпечатъци на лицето, търсещо убежище.

Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да се използват или търсенето по пръстовите отпечатъци не е успешно, търсенето се извършва с помощта на данните по член 9, параграф 4, буква а) и/или в). Търсенето може да се извърши в комбинация с данните по член 9, параграф 4, буква б).

2.   Ако при търсенето с помощта на данните, посочени в параграф 1, се окаже, че е вписана във ВИС виза с дата на изтичане не повече от шест месеца преди датата на заявлението за искане на убежище и/или удължена виза с дата на изтичане не повече от шест месеца преди датата на заявлението за искане на убежище, на компетентния орган за предоставяне на убежище се дава достъп за справка със следните данни от досието на заявлението за издаване на виза, както и данните на съпруга(та) и децата, посочени в буква ж), съгласно член 8, параграф 4, единствено за целта, посочена в параграф 1:

а)

номера на заявлението и органа, който е издал или удължил визата и дали този орган я е издал от името на друга държава-членка;

б)

данните, взети от формуляра на заявлението, посочени в член 9, параграф 4, букви а) и б);

в)

вида виза;

г)

срок на валидност на визата;

д)

продължителност на планирания престой;

е)

снимки;

ж)

данните на съпруга(та) и децата от свързаното(ите) досие(та) със заявлението, посочени в член 9, параграф 4, букви а) и б).

3.   Справките във ВИС съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член се извършват само от посочените национални органи, посочени в член 21, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 343/2003.“

да се чете:

„Член 21

Достъп до данни за определяне на отговорността за разглеждане на заявленията за искане на убежище

1.   Единствено с цел определяне на отговорната държава-членка за разглеждане на заявлението за искане на убежище, съгласно членове 9 и 21 от Регламент (ЕО) № 343/2003, компетентните органи за предоставяне на убежище имат достъп до търсене с помощта на пръстовите отпечатъци на лицето, търсещо убежище.

Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да се използват или търсенето по пръстовите отпечатъци не е успешно, търсенето се извършва с помощта на данните по член 9, точка 4, буква а) и/или в). Търсенето може да се извърши в комбинация с данните по член 9, точка 4, буква б). L 218/70 BG Официален вестник на Европейския съюз 13.8.2008 г.

2.   Ако при търсенето с помощта на данните, посочени в параграф 1, се окаже, че е вписана във ВИС виза с дата на изтичане не повече от шест месеца преди датата на заявлението за искане на убежище и/или удължена виза с дата на изтичане не повече от шест месеца преди датата на заявлението за искане на убежище, на компетентния орган за предоставяне на убежище се дава достъп за справка със следните данни от досието на заявлението за издаване на виза, както и данните на съпруга(та) и децата, посочени в буква ж), съгласно член 8, параграф 4, единствено за целта, посочена в параграф 1:

а)

номера на заявлението и органа, който е издал или удължил визата и дали този орган я е издал от името на друга държава-членка;

б)

данните, взети от формуляра на заявлението, посочени в член 9, точка 4, букви а) и б);

в)

вида виза;

г)

срок на валидност на визата;

д)

продължителност на планирания престой;

е)

снимки;

ж)

данните на съпруга(та) и децата от свързаното(ите) досие(та) със заявлението, посочени в член 9, точка 4, букви а) и б).

3.   Справките във ВИС съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член се извършват само от посочените национални органи, посочени в член 21, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 343/2003.“

На страница 71, член 22, параграф 1, втора алинея

вместо:

„Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да се използват или търсенето по пръстовите отпечатъци не е успешно, търсенето се извършва с помощта на данните по член 9, параграф 4, буква а) и/или в); търсенето може да се извърши в комбинация с данните по член 9, параграф 4, буква б).“

да се чете:

„Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да се използват или търсенето по пръстовите отпечатъци не е успешно, търсенето се извършва с помощта на данните по член 9, точка 4, буква а) и/или в); търсенето може да се извърши в комбинация с данните по член 9, точка 4, буква б).“

На страница 71, член 22, параграф 2, буква б)

вместо:

„б)

данните, взети от формуляра на заявлението, посочени в член 9, параграф 4, букви а), б) и в);“

да се чете:

„б)

данните, взети от формуляра на заявлението, посочени в член 9, точка 4, букви а), б) и в);“.

На страница 71, член 22, параграф 2, буква д)

вместо:

„д)

данните на съпруга(та) и децата от свързаното(ите) досие(та) със заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, параграф 4, букви а) и б).“

да се чете:

„д)

данните на съпруга(та) и децата от свързаното(ите) досие(та)със заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, точка 4, букви а) и б).“

На страница 74, член 31, параграф 2

вместо:

„2.   Чрез дерогация от параграф 1, данните по член 9, параграф 4, букви а), б), в), к) и м) могат, при необходимост, […]“

да се чете:

„2.   Чрез дерогация от параграф 1, данните по член 9, точка 4, букви а), б), в), к) и м) могат, при необходимост, […]“.

На страница 76, член 37

вместо:

„Член 37

Право на информация

1.   Кандидатите за виза и лицата, посочени в член 9, параграф 4, буква е), се информират за следното от отговорната държава-членка:

а)

самоличността на проверяващия, посочен в член 41, параграф 4, включително неговите данни за връзка;

б)

целите, за които данните ще бъдат обработени във ВИС;

в)

категориите получатели на данните, включително органите, посочени в член 3;

г)

срок за съхранение на данни;

д)

факта, че събирането на данни е задължително за разглеждането на заявлението;

е)

правото на достъп до свързани с тях данни и правото да се изиска корекция на свързани с тях неточни данни или заличаване на незаконно обработени свързани с тях данни, включително правото за получаване на информация относно процедурите за упражняване на тези права и данните за връзка на националните надзорни органи по член 41, параграф 1, които разглеждат искове относно защитата на лични данни.

2.   Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя в писмена форма на кандидатстващия за виза, когато са събрани данните от заявлението за издаване на виза, снимката и данните от пръстовите отпечатъци, посочени в член 9, параграфи 4, 5 и 6.

3.   Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя на лицата, посочени в член 9, параграф 4, буква е) във формулярите, които се подписват от лицата, предоставили доказателство за покана, спонсорство и настаняване.

Когато не съществува подобен формуляр, подписан от тези лица, информацията се предоставя в съответствие с член 11 от Директива 95/46/ЕО.“

да се чете:

„Член 37

Право на информация

1.   Кандидатите за виза и лицата, посочени в член 9, точка 4, буква е), се информират за следното от отговорната държава-членка:

а)

самоличността на проверяващия, посочен в член 41, параграф 4, включително неговите данни за връзка;

б)

целите, за които данните ще бъдат обработени във ВИС;

в)

категориите получатели на данните, включително органите, посочени в член 3;

г)

срок за съхранение на данни;

д)

факта, че събирането на данни е задължително за разглеждането на заявлението;

е)

правото на достъп до свързани с тях данни и правото да се изиска корекция на свързани с тях неточни данни или заличаване на незаконно обработени свързани с тях данни, включително правото за получаване на информация относно процедурите за упражняване на тези права и данните за връзка на националните надзорни органи по член 41, параграф 1, които разглеждат искове относно защитата на лични данни.

2.   Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя в писмена форма на кандидатстващия за виза, когато са събрани данните от заявлението за издаване на виза, снимката и данните от пръстовите отпечатъци, посочени в член 9, точки 4, 5 и 6.

3.   Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя на лицата, посочени в член 9, точка 4, буква е) във формулярите, които се подписват от лицата, предоставили доказателство за покана, спонсорство и настаняване.

Когато не съществува подобен формуляр, подписан от тези лица, информацията се предоставя в съответствие с член 11 от Директива 95/46/ЕО.“