30.10.2018

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1618 НА КОМИСИЯТА

от 12 юли 2018 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 по отношение на задълженията на депозитаря по съхранение

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (1), и по-специално член 21, параграф 17 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Поради различаващите се, нехармонизирани на равнището на Съюза, национални закони в областта на ценните книжа и несъстоятелността съществуват различни нива на защита от рисковете от несъстоятелност при финансовите инструменти, държани на отговорно пазене от трети страни за клиентите на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ). С цел да се осигури надеждна защита на активите на клиентите, както е предвидено в Директива 2011/61/ЕС, и да бъдат спазени по-стриктните изисквания на националното законодателство по отношение на тези нехармонизирани области е необходимо да се изяснят определените в Директива 2011/61/ЕС задължения за отговорно пазене на активи.

(2)

Понастоящем компетентните органи и секторът прилагат по различен начин определените в Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията (2) изисквания за отделяне на активи. Макар депозитарите, които са в началото на веригата от услуги по отговорно пазене, да са задължени да водят по отделна сметка финансовите инструменти за всеки техен клиент — АИФ, е необходимо да се поясни, че когато функцията по отговорно пазене е делегирана на трета страна, тя следва да може да държи по обща („омнибус“) сметка активите на клиентите на един депозитар, включително и активите, държани за АИФ и предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК). В тази обща сметка не трябва никога да попадат собствените активи на депозитаря и собствените активи на третата страна, както и активите, принадлежащи на други клиенти на третата страна. Съответно в случаите, когато функцията по отговорно пазене бъде впоследствие делегирана, подпопечителят следва да може да държи по обща сметка активи на клиентите на делегиращия попечител. В тази обща сметка не трябва никога да попадат собствените активи на подпопечителя и собствените активи на делегиращия попечител, както и активите, принадлежащи на други клиенти на подпопечителя. Това е необходимо, за да се постигне подходящият баланс между пазарна ефективност и защита на инвеститорите.

(3)

За да се сведе до минимум рискът от загуба на активи, държани по общи сметки за финансови инструменти, водени от трети страни, на които е била делегирана функцията по отговорно пазене, честотата на равнение между, от една страна, сметките за финансови ценни книжа и регистрите на депозитаря, чийто клиент е АИФ, а от друга — тези на третата страна, или между тези на третите страни, когато функцията по отговорно пазене е била делегирана надолу по веригата от услуги по отговорно пазене, следва да гарантира своевременното предаване на съответната информация на депозитаря. Освен това честотата на тези равнения следва да зависи от всяко движение по тази обща сметка, включително при сделки, свързани с активите, принадлежащи на други клиенти на депозитаря, които се съхраняват в същата обща сметка както активите на АИФ.

(4)

Депозитарят следва да може да продължи да изпълнява задълженията си ефективно, когато отговорното пазене на активите, принадлежащи на неговите клиенти — АИФ, е делегирано на трета страна. Поради това е необходимо депозитарят да бъде задължен да поддържа регистър по сметките за финансови инструменти, които е открил на името на свой клиент — АИФ, или на името на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, удостоверяващ, че държаните на отговорно пазене от третата страна активи принадлежат на въпросния АИФ.

(5)

За да се укрепят правомощията на депозитарите по отношение на третите страни, на които е делегирано отговорното пазене, техните взаимоотношения следва да бъдат регламентирани чрез писмен договор за делегиране. Този договор следва да позволява на депозитаря да предприеме всички необходими стъпки, гарантиращи че държаните на отговорно пазене активи са надлежно защитени и че третата страна спазва във всеки един момент договора за делегиране и изискванията на Директива 2011/61/ЕС и Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013. Освен това депозитарят и третата страна следва официално да договорят дали третата страна има право да делегира впоследствие функциите по отговорно пазене. В този случай споразумението или договорът между делегиращата трета страна и третата страна, на която са делегирани впоследствие функциите по отговорно пазене, следва да са предмет на права и задължения, равностойни на установените между депозитаря и делегиращата трета страна.

(6)

За да могат депозитарите да изпълняват своите функции, е необходимо да се разшири надзорът, който упражняват върху третите страни, независимо дали тези трети страни се намират в Съюза, или извън него. От депозитарите следва да се изисква да проверяват дали финансовите инструменти на АИФ са заведени правилно в счетоводните книги на третата страна и дали водените регистри са достатъчно точни, за да е възможно да се установят характерът, местоположението и собствеността върху държаните на отговорно пазене активи. За да могат депозитарите да изпълняват ефективно задълженията си, третите страни следва да им предоставят отчет за всяка промяна, засягаща активите, държани на отговорно пазене за АИФ, които са клиенти на депозитаря.

(7)

Като част от задълженията си да полага грижи и внимание при делегиране на функциите по отговорно пазене, депозитарят, преди да делегира тези функции на трета страна, намираща се извън Съюза, следва да получи независимо правно становище, в което се оценява законодателството в областта на несъстоятелността на третата държава, в която се намира тази трета страна, включително оценка на степента на защита, предоставена от отделните сметки за финансови инструменти във въпросната юрисдикция. Становище, предоставено за дадена юрисдикция от съответните браншови сдружения или адвокатски кантори, следва да може да бъде ползвано за повече от един депозитар. Освен това депозитарят следва да гарантира, че третата страна, която се намира извън Съюза, го информира за всяка промяна в обстоятелствата или в законодателството на съответната трета държава в областта на несъстоятелността, която промяна може да засегне статута на активите на АИФ, които са клиенти на депозитаря.

(8)	За да се осигури време на депозитарите да се адаптират към новите изисквания, съдържащи се в настоящия регламент, началната дата на неговото прилагане следва да бъде отложена с осемнадесет месеца след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

(9)	Мерките, въведени с настоящия регламент, са в съответствие със становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари (3).

(10)	Мерките, въведени с настоящия регламент, са в съответствие със становището на експертната група на Европейския комитет по ценни книжа,

(11)	Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 се изменя, както следва:

член 89 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

буква в) се заменя със следното:

„в)	равнението между вътрешните сметки и документацията на депозитаря и тези на всяка трета страна, на която са делегирани функции по отговорно пазене в съответствие с член 21, параграф 11 от Директива 2011/61/ЕС, се прави толкова често, колкото е необходимо.“;

ii)

добавя се следната втора алинея:

„Във връзка с първа алинея, буква в) честотата на равненията се определя въз основа на следното:

а)	обичайната дейност по търгуване на АИФ;

б)	всяка сделка, която се осъществява извън обичайната дейност по търгуване;

в)	всяка сделка, извършвана от името на друг клиент, чиито активи се държат от третата страна по същата сметка за финансови инструменти както активите на АИФ.“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Изискванията на параграф 1, букви а)—д) от настоящия член продължават да се прилагат по отношение на депозитар, който е делегирал функциите по отговорно пазене на трета страна в съответствие с член 21, параграф 11 от Директива 2011/61/ЕС. Той следва също да гарантира, че третата страна изпълнява изискванията на параграф 1, букви б)—ж) и задълженията за отделяне, посочени в член 99.“;

в член 98 се вмъква следният параграф 2а:

„2а. Договорът, по силата на който депозитар възлага на трета страна да държи на отговорно пазене активи на АИФ, които са негови клиенти, съдържа най-малко следните разпоредби:

а)

гаранция за правото на депозитаря да получава информация, да извършва проверки и да има достъп до съответните регистри и сметки на третата страна, държаща активите на отговорно пазене, за да може депозитарят да изпълнява своите задължения по надзор и надлежна проверка, и по-специално позволяваща на депозитаря:

i)	да идентифицира всички субекти по веригата от услуги по отговорно пазене;

ii)

да провери дали количеството на идентифицираните финансови инструменти, заведени по сметките за финансови инструменти, открити в счетоводните книги на депозитаря на името на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, съответства на количеството на идентифицираните финансови инструменти, държани на отговорно пазене от третата страна за този АИФ, заведени по сметките за финансови инструменти, открити в счетоводните книги на третата страна;

iii)

да провери дали количеството на идентифицираните финансови инструменти, които са регистрирани и държани по сметка за финансови инструменти, открита при централния депозитар на ценни книжа (ЦДЦК) или негов агент на името на третата страна, действаща от името на своите клиенти, съответства на количеството на идентифицираните финансови инструменти, заведени по сметките за финансови инструменти, открити в счетоводните книги на депозитаря на името на всеки негов клиент — АИФ, или на името на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ;

б)	подробна информация относно равностойните права и задължения, договорени между третата страна и друга трета страна, когато функциите по отговорно пазене са били впоследствие делегирани.“;

член 99 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато функциите по съхранение са делегирани изцяло или частично на трета страна, депозитарят гарантира, че третата страна, на която са делегирани функции по съхранение в съответствие с член 21, параграф 11 от Директива 2011/61/ЕС, действа в съответствие със задължението за отделяне на активите, предвидено в член 21, параграф 11, буква г), подточка iii) от посочената директива, като гарантира и проверява дали третата страна:

а)

завежда точно всички идентифицирани финансови инструменти по сметката за финансови инструменти, която е открита в счетоводните книги на третата страна във връзка с държаните на отговорно пазене финансови инструменти на клиентите на депозитаря и която не включва собствени активи на депозитаря и на третата страна, както и на други клиенти на третата страна, за да може депозитарят да провери съответствието на количеството на идентифицираните финансови инструменти, заведени по сметките, открити в счетоводните книги на депозитаря на името на всеки негов клиент — АИФ, или на името на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ;

б)

води всички необходими регистри и сметки за финансови инструменти, за да може депозитарят по всяко време и незабавно да разграничи активите на своите клиенти от собствените активи на третата страна, от активите на другите клиенти на третата страна, както и от активите, държани за собствена сметка на депозитаря;

в)

поддържа регистрите и сметките за финансови инструменти по начин, осигуряващ тяхната точност, и по-специално тяхното съответствие с активите, съхранявани за клиентите на депозитаря, които са АИФ, така че депозитарят да може по всяко време да установи точния характер и местоположение на тези активи, както и правата на собственост върху тях;

г)	редовно — и при всяка настъпила промяна в обстоятелствата — предоставя на депозитаря отчет, в който подробно се описват активите на клиентите на депозитаря, които са АИФ;

д)

извършва толкова често, колкото е необходимо, равнение на неговите сметки и вътрешни регистри на финансови инструменти с тези на третата страна, на която е делегирал функции по съхранение в съответствие с член 21, параграф 11 от Директива 2011/61/ЕС.

Честотата на равнението се определя в съответствие с член 89, параграф 1;

е)

въвежда подходящи организационни мерки, за да се сведе до минимум рискът от загуба или намаляване на финансовите инструменти или на правата във връзка с тези финансови инструменти в резултат на злоупотреба с финансовите инструменти, измама, лошо управление, неподходящо водена отчетност или небрежност;

ж)

когато третата страна е субект, посочен в член 18, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2006/73/ЕО, който подлежи на ефективно пруденциално регулиране и надзор, които имат същите последици както правото на Съюза и се прилагат ефективно, депозитарят взема необходимите мерки, за да гарантира, че паричните средства на АИФ се държат в сметка или сметки в съответствие с член 21, параграф 7 от Директива 2011/61/ЕС.“;

б)

вмъква се следният параграф 2a:

„2а. Когато в съответствие с член 21, параграф 11 от Директива 2011/61/ЕС депозитарят делегира своите функции по отговорно пазене на трета страна, намираща се в трета държава, в допълнение към изискванията по параграф 1 от настоящия член той гарантира следното:

а)

депозитарят получава — от независимо физическо или юридическо лице, правно становище, потвърждаващо че приложимото право в областта на несъстоятелността признава следното:

i)	отделянето на активите на клиентите на депозитаря от собствените активи на третата страна, от активите на другите клиенти на третата страна и от активите, държани от третата страна за собствена сметка на депозитаря;

ii)	в случай на несъстоятелност активите на клиентите на депозитаря, които са АИФ, не са част от масата на несъстоятелността на третата страна;

iii)	активите на клиентите на депозитаря, които са АИФ, не могат да бъдат разпределени между — или реализирани в полза на — кредитори на третата страна, на която са делегирани функции по съхранение в съответствие с член 21, параграф 11 от Директива 2011/61/ЕС;

б)

третата страна предприема следните стъпки:

i)	гарантира, че посочените в буква а) условия са изпълнени както при сключването на споразумението за делегиране, така и текущо за цялата продължителност на делегирането;

ii)	незабавно уведомява депозитаря, ако някое от условията по подточка i) вече не е изпълнено;

iii)	уведомява депозитаря за всяка промяна в приложимото право в областта на несъстоятелността и в неговото ефективно прилагане.“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„Параграфи 1, 2 и 2а се прилагат mutatis mutandis, когато третата страна, на която са делегирани функции по съхранение в съответствие с член 21, параграф 11 от Директива 2011/61/ЕС, е решила по силата на член 21, параграф 11, трета алинея от Директива 2011/61/ЕС да делегира всички или част от своите функции по съхранение на друга трета страна.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 април 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 12 юли 2018 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010, (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(2) Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите, ливъриджа, прозрачността и надзора (ОВ L 83, 22.3.2013 г., стр. 1).

(3) Становище на ЕОЦКП, 20.7.2017 г., 34 45 277.

30.10.2018

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/6

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1619 НА КОМИСИЯТА

от 12 юли 2018 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/438 по отношение на задълженията на депозитаря по съхранение

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (1), и по-специално член 26б от нея,

като има предвид, че:

(1)

Поради различаващите се, нехармонизирани на равнището на Съюза, национални закони в областта на ценните книжа и несъстоятелността съществуват различни нива на защита от рисковете от несъстоятелност при финансовите инструменти, държани на отговорно пазене от трети лица за клиентите на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК). С цел да се осигури надеждна защита на активите на клиентите, както е предвидено в Директива 2009/65/ЕО, и да бъдат спазени по-стриктните изисквания на националното законодателство по отношение на тези нехармонизирани области е необходимо да се изяснят определените в Директива 2009/65/ЕО задължения за отговорно пазене на активи.

(2)

Понастоящем компетентните органи и секторът прилагат по различен начин определените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/438 на Комисията (2) изисквания за отделяне на активи. Макар депозитарите, които са в началото на веригата от услуги по отговорно пазене, да са задължени да водят по отделна сметка финансовите инструменти за всеки техен клиент — ПКИПЦК, е необходимо да се поясни, че когато функцията по отговорно пазене е делегирана на трето лице, последното следва да може да държи по обща („омнибус“) сметка активите на клиентите на един депозитар, включително и активите, държани за ПКИПЦК и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ). В тази обща сметка не трябва никога да попадат собствените активи на депозитаря и собствените активи на третото лице, както и активите, принадлежащи на други клиенти на третото лице. Съответно в случаите, когато функцията по отговорно пазене бъде впоследствие делегирана, подпопечителят следва да може да държи по обща сметка активи на клиентите на делегиращия попечител. В тази обща сметка не трябва никога да попадат собствените активи на подпопечителя и собствените активи на делегиращия попечител, както и активите, принадлежащи на други клиенти на подпопечителя. Това е необходимо, за да се постигне подходящият баланс между пазарна ефективност и защита на инвеститорите.

(3)

За да се сведе до минимум рискът от загуба на активи, държани по общи сметки за финансови инструменти, водени от трети лица, на които е била делегирана функцията по отговорно пазене, честотата на равнение между, от една страна, сметките за финансови ценни книжа и регистрите на депозитаря, чийто клиент е ПКИПЦК, а от друга — тези на третото лице, или между тези на третите лица, когато функцията по отговорно пазене е била делегирана надолу по веригата от услуги по отговорно пазене, следва да гарантира своевременното предаване на съответната информация на депозитаря. Освен това честотата на тези равнения следва да зависи от всяко движение по тази обща сметка, включително при сделки, свързани с активите, принадлежащи на други клиенти на депозитаря, които се съхраняват в същата обща сметка както активите на ПКИПЦК.

(4)

Депозитарят следва да може да продължи да изпълнява задълженията си ефективно, когато отговорното пазене на активите, принадлежащи на неговите клиенти — ПКИПЦК, е делегирано на трето лице. Поради това е необходимо депозитарят да бъде задължен да поддържа регистър по сметките за финансови инструменти, които е открил на името на свой клиент — ПКИПЦК, или на името на управляващото дружество, действащо от името на ПКИПЦК, удостоверяващ, че държаните на отговорно пазене от третото лице активи принадлежат на въпросния ПКИПЦК.

(5)

За да се укрепят правомощията на депозитарите по отношение на третите лица, на които е делегирано отговорното пазене, техните взаимоотношения следва да бъдат регламентирани чрез писмен договор за делегиране. Този договор следва да позволява на депозитаря да предприеме всички необходими стъпки, гарантиращи че държаните на отговорно пазене активи са надлежно защитени и че третото лице спазва във всеки един момент договора за делегиране и изискванията на Директива 2009/65/ЕО и Делегиран регламент (ЕС) 2016/438. Освен това депозитарят и третото лице следва официално да договорят дали третото лице има право да делегира впоследствие функциите по отговорно пазене. В този случай договорът между делегиращото трето лице и третото лице, на което са делегирани впоследствие функциите по отговорно пазене, следва да е предмет на права и задължения, равностойни на установените между депозитаря и делегиращото трето лице.

(6)

За да могат депозитарите да изпълняват своите функции, е необходимо да се разшири надзорът, който упражняват върху третите лица, независимо дали тези трети лица се намират в Съюза, или извън него. От депозитарите следва да се изисква да проверяват дали финансовите инструменти на ПКИПЦК са заведени правилно в счетоводните книги на третите лица. Водените от трети лица регистри следва да бъдат достатъчно точни, за да е възможно да се установят характерът, местоположението и собствеността върху активите. За да могат депозитарите да изпълняват ефективно задълженията си, третите лица следва да им предоставят отчет за всяка промяна, засягаща активите, държани на отговорно пазене за ПКИПЦК, които са клиенти на депозитаря.

(7)	За да се подобрят яснотата и правната сигурност на Делегиран регламент (ЕС) 2016/438, е необходимо да се изменят някои неточни вътрешни препратки. Следователно Делегиран регламент (ЕС) 2016/438 следва да бъде съответно изменен.

(8)	За да се осигури време на депозитарите да се адаптират към тези нови изисквания, датата на прилагане следва да бъде отложена с осемнадесет месеца след публикуването на настоящия регламент в Официален вестник на Европейския съюз.

(9)	Мерките, въведени с настоящия регламент, са в съответствие със становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари (3).

(10)	Мерките, въведени с настоящия регламент, са в съответствие със становището на експертната група на Европейския комитет по ценни книжа,

(11)	Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2016/438 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Делегиран регламент (ЕС) 2016/438 се изменя, както следва:

член 13 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

буква в) се заменя със следното:

„в)	вътрешните сметки и документацията на депозитаря, от една страна, и от друга — тези на всяко трето лице, на което в съответствие с член 22а от Директива 2009/65/ЕО са делегирани функции по съхранение, се равняват толкова често, колкото е необходимо;“

ii)

добавя се следната втора алинея:

„Във връзка с първа алинея, буква в) честотата на равненията се определя въз основа на следното:

а)	обичайната дейност по търгуване на ПКИПЦК;

б)	всяка сделка, която се осъществява извън обичайната дейност по търгуване;

в)	всяка сделка, извършвана от името на друг клиент, чиито активи се държат от третото лице по същата сметка за финансови инструменти както активите на ПКИПЦК.“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Във връзка с отговорното пазене изискванията на параграф 1, букви а) — д) продължават да се прилагат към депозитар, който в съответствие с член 22а от Директива 2009/65/ЕО е делегирал на трето лице функции по съхранение. Депозитарят се уверява, че третото лице изпълнява изискванията на параграф 1, букви б) — ж).“;

в член 15 се вмъква следният параграф 2a:

„2а. Договорът, по силата на който депозитар възлага на трето лице да държи на отговорно пазене активи на ПКИПЦК, които са негови клиенти, съдържа най-малко следните разпоредби:

а)

гаранция за правото на депозитаря да получава информация, да извършва проверки и да има достъп до съответните регистри и сметки за финансови инструменти на третото лице, държащо активите на отговорно пазене, за да може депозитарят да изпълнява своите задължения по надзор и надлежна проверка, и по-специално позволяваща на депозитаря:

i)	да идентифицира всички субекти по веригата от услуги по отговорно пазене;

ii)

да провери дали количеството на идентифицираните финансови инструменти, заведени по сметките за финансови инструменти, открити в счетоводните книги на депозитаря на името на ПКИПЦК или на управляващото дружество, действащо от името на ПКИПЦК, съответства на количеството на идентифицираните финансови инструменти, държани на отговорно пазене от третото лице за този ПКИПЦК, заведени по сметките за финансови инструменти, открити в счетоводните книги на третото лице;

iii)

да провери дали количеството на идентифицираните финансови инструменти, които са регистрирани и държани по сметка за финансови инструменти, открита при централния депозитар на ценни книжа (ЦДЦК) или негов агент на името на третото лице, действащо от името на своите клиенти, съответства на количеството на идентифицираните финансови инструменти, заведени по сметките за финансови инструменти, открити в счетоводните книги на депозитаря на името на всеки негов клиент — ПКИПЦК, или на името на управляващото дружество, действащо от името на ПКИПЦК;

б)	подробна информация относно равностойните права и задължения, договорени между третото лице и други трето лице, когато функциите по отговорно пазене са били впоследствие делегирани.“;

в член 16 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато функциите по съхранение са възложени изцяло или частично на трето лице, депозитарят се уверява, че третото лице, на което в съответствие с член 22а от Директива 2009/65/ЕО са делегирани функции по съхранение, действа в съответствие със задължението за отделяне на активите, предвидено в член 22а, параграф 3, буква в) от посочената директива, като гарантира и проверява дали това трето лице:

а)

завежда точно всички идентифицирани финансови инструменти по сметката за финансови инструменти, която е открита в счетоводните книги на третото лице във връзка с държаните на отговорно пазене финансови инструменти на клиентите на депозитаря и която не включва собствени активи на депозитаря и на третото лице, както и на други клиенти на третото лице, за да може депозитарят да провери съответствието на количеството на идентифицираните финансови инструменти, заведени по сметките, открити в счетоводните книги на депозитаря на името на всеки негов клиент — ПКИПЦК, или на името на управляващото дружество, действащо от името на ПКИПЦК;

б)

води всички необходими регистри и сметки за финансови инструменти, за да може депозитарят по всяко време и незабавно да разграничи активите на своите клиенти от собствените активи на третото лице, от активите на другите клиенти на третото лице, както и от активите, държани за собствена сметка на депозитаря;

в)

поддържа регистрите и сметките за финансови ценни книжа по начин, осигуряващ тяхната точност, и по-специално тяхното съответствие с активите, съхранявани за клиентите на депозитаря, които са ПКИПЦК, така че депозитарят да може по всяко време да установи точния характер и местоположение на тези активи, както и правата на собственост върху тях;

г)	редовно — и при всяка настъпила промяна в обстоятелствата — предоставя на депозитаря отчет, в който подробно се описват активите на клиентите на депозитаря, които са ПКИПЦК;

д)

извършва толкова често, колкото е необходимо, равнение на неговите сметки и вътрешни регистри на финансови инструменти с тези на третото лице, на което е делегирал функции по отговорно пазене в съответствие с член 22а, параграф 3, буква в) от Директива 2009/65/ЕО.

Честотата на равнението се определя в съответствие с член 13, параграф 1;

е)

ж)

държи паричните средства на ПКИПЦК по сметка или сметки в централната банка на трета държава или в лицензирана в трета държава кредитна институция, при условие че, в съответствие с член 22, параграф 4, буква в) от Директива 2009/65/ЕО, надзорните и нормативните изисквания към кредитните институции в тази трета държава се разглеждат от компетентните органи на държавите членки по произход на ПКИПЦК като най-малко равностойни на прилаганите в Съюза.“;

член 17 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 буква а) се заменя със следното:

„получава правно становище от независимо физическо или юридическо лице, в което се потвърждава, че действащото право в областта на несъстоятелността признава отделянето на активите на клиентите на депозитаря от собствените активи на третото лице, от активите на останалите клиенти на третото лице и от активите, държани от третото лице за собствена сметка на депозитаря, както и че ако изпадне в несъстоятелност, активите на клиентите ПКИПЦК на депозитаря не представляват част от имуществото на третото лице, на което в съответствие с член 22а от Директива 2009/65/ЕО са делегирани функции по отговорно пазене, и не могат да бъдат разпределени между кредиторите на третото лице или реализирани в тяхна полза;“

б)	в параграф 2 букви г) и д) се заличават;

в)	параграф 3 се заличава;

в член 22 параграф 3 се заменя със следното:

„Управляващото или инвестиционното дружество обосновава пред компетентния орган на държавата членка по произход на ПКИПЦК удовлетвореността си от определянето на депозитаря, както и че това определяне е единствено в интерес на ПКИПЦК и на инвеститорите в ПКИПЦК. Управляващото или инвестиционното дружество предоставя документалните доказателства по параграф 2 на компетентния орган на държавата членка по произход на ПКИПЦК.“

Член 2

Той се прилага от 1 април 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 12 юли 2018 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.

(2) Делегиран регламент (ЕС) 2016/438 на Комисията от 17 декември 2015 г. за допълнение на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията на депозитарите (ОВ L 78, 24.3.2016 г., стр. 11).

(3) Становище на ЕОЦКП, 20.7.2017 г., 34 45 277.

30.10.2018

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/10

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1620 НА КОМИСИЯТА

от 13 юли 2018 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 460 от него,

като има предвид, че:

(1)	Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (2) следва да бъде изменен с оглед на по-доброто му съгласуване с международните стандарти и осигуряване на възможност за по-ефективно управление на ликвидността от страна на кредитните институции.

(2)

По-специално, за да бъдат отчетени по подходящ начин дейностите, извършвани от кредитни институции извън Съюза, следва да се отменят изискванията за минимален размер на емисията, приложими за ликвидните активи, държани от дъщерно предприятие в трета държава, така че тези активи да могат да бъдат признати за целите на консолидацията. В противен случай това би могло да доведе на консолидирано равнище до недостиг на ликвидни активи за институцията майка, тъй като изискването за ликвидност за дъщерното предприятие в трета държава, би било включено в консолидираното изискване за ликвидност, а активите, държани от това дъщерно предприятие с оглед на изискваната от него в тази трета държава ликвидност, биха били изключени от консолидираното изискване за ликвидност. Активите на дъщерното предприятие в трета държава следва обаче да бъдат признати само до размера на произтичащите от това дъщерно предприятие нетни изходящи ликвидни потоци под напрежение, които са във валутата на активите. Освен това всякакви други активи от трета държава следва да бъдат признати само ако отговарят на критериите за ликвидни активи съгласно националното законодателство на съответната трета държава.

(3)

Централните банки могат да предоставят ликвидност в емитираната от тях валута, а техният кредитен рейтинг е по-важен от гледна точка на платежоспособността, отколкото на ликвидността. Следователно и за по-добро съгласуване на разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 с международните стандарти, както и за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за кредитните институции, осъществяващи международна дейност, резервите, държани от дъщерно предприятие в трета държава или от клон на кредитна институция от Съюза в централната банка на трета държава, на която не е присъдена кредитна оценка от най-малко първа степен на кредитно качество от одобрена агенция за външна кредитна оценка, следва, когато са изпълнени определени условия, да се считат за допустими ликвидни активи от ниво 1. По-специално тези резерви следва да бъдат допустими, когато на кредитната институция е позволено да ги изтегли по всяко време през периоди на напрежение и същевременно условията на изтегляне са уточнени в споразумение между надзорния орган на третата държава и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава. Тези резерви обаче следва да могат да бъдат признати като активи от ниво 1 само за покриване на нетните изходящи ликвидни потоци под напрежение, които са във валутата на резервите.

(4)

Целесъобразно е Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (3) да бъде взет под внимание. В посочения регламент се съдържат критерии, чрез които се определя дали дадена секюритизация е опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС). Тези критерии гарантират, че ОПС секюритизации са с високо качество поради което, когато се определя кои секюритизации се считат за висококачествени ликвидни активи за целите на изчисляването на изискването за ликвидно покритие, следва да бъдат използвани именно те. Поради това, ако секюритизациите удовлетворяват не само определените в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 критерии за характеристиките по отношение на ликвидността, а и всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) 2017/2402, следва да бъдат допустими като активи от ниво 2Б за целите на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61.

(5)

Прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 не следва да възпрепятства ефективното въздействие на паричната политика върху икономиката. Сделките с Европейската централна банка (ЕЦБ) или с централната банка на държава членка е вероятно да бъдат подновени в ситуация на сериозно напрежение. Поради това компетентните органи следва да могат да освобождават от механизма на обратните операции, прилаган във връзка с изчисляването на ликвидния буфер, обезпечените сделки с ЕЦБ или централната банка на държава членка, които включват висококачествени ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката и чийто падеж настъпва през следващите 30 календарни дни. Преди да разрешат това освобождаване обаче, компетентните органи следва да бъдат задължени да се консултират с централната банка — контрагент по сделката, както и с ЕЦБ, ако централната банка е член на Евросистемата. Освен това, за да се избегнат евентуалните възможности за арбитраж или нежелани стимули за кредитните институции, това освобождаване следва да бъде обвързано с подходящи предпазни мерки. Накрая, за по-добро съгласуване на нормите на Съюза с международния стандарт на Базелския комитет по банков надзор (БКБН), от механизма на обратните операции следва да се изключат обезпеченията, получени посредством сделки с деривати.

(6)

Освен това третирането на ставките за изходящите и входящите потоци по споразумения за обратно изкупуване (репо сделки), споразумения за обратна продажба и обратно изкупуване (обратни репо сделки) и операции по замяна на обезпечения следва да бъдат изцяло приведени в съответствие с подхода, установен от БКБН в международния стандарт за отношението на ликвидно покритие. По-специално, изчисляването на изходящите парични потоци следва да бъде пряко обвързано с равнището на продължаване на трансакцията (адаптирано спрямо процентното намаление на предоставеното обезпечение, прилагано към паричните задължения, както е в стандарта на БКБН), а не с ликвидната стойност на базисното обезпечение.

(7)

С оглед на появилите се различни тълкувания е важно да се изяснят някои разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61, особено по отношение на изпълнението на изискването за ликвидно покритие; допускането в буфера на активи, включени в група за получаване на финансиране по линии, за които не е поето задължение, управлявани от централната банка, на ПКИ и на влогове и друго финансиране в кооперативни мрежи и институционални защитни схеми; изчисляването на допълнителните изходящи ликвидни потоци за други продукти и услуги; предоставянето на преференциално третиране на вътрешногруповите кредитни и ликвидни улеснения; третирането на къси позиции; както и признаването на вземанията по ценни книжа с падеж през следващите 30 календарни дни,

(8)	Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 се изменя, както следва:

в член 2, параграф 3 буква а) се заменя със следното:

„а)

активи от трети държави, държани от дъщерно предприятие в трета държава, могат да бъдат признати за ликвидни активи за целите на консолидацията, когато отговарят на критериите за ликвидни активи съгласно националното законодателство на тази трета държава, в което е определено изискването за ликвидно покритие, и изпълняват едно от следните условия:

i)	активите отговарят на всички изисквания, предвидени в дял II от настоящия регламент;

ii)	активите не отговарят на специфичните изисквания за размер на емисията, предвидени в дял II от настоящия регламент, но отговарят на всички други изисквания, предвидени в него.

Активите, които могат да бъдат признати по подточка ii), се признават само до размера на произтичащите от това дъщерно предприятие нетни изходящи ликвидни потоци под напрежение, които са във валутата на активите;“

член 3 се изменя, както следва:

а)	точки 8 и 9 се заличават;

б)

точка 11 се заменя със следното:

„11.

„напрежение“ е внезапно или сериозно влошаване на платежоспособността или ликвидността на кредитна институция поради промени в пазарните условия или специфични за институцията фактори, в резултат на което съществува значителен риск кредитната институция да не успее да изпълни задълженията си, когато същите станат изискуеми в рамките на следващите 30 календарни дни;“

член 4 се изменя, както следва:

а)

параграф 5 се заменя със следното:

„5. Кредитните институции изчисляват и наблюдават своето отношение на ликвидно покритие в отчетната валута за всички позиции, независимо от тяхната номинална валута.

Освен това, за определени позиции кредитните институции изчисляват и наблюдават отделно своето отношение на ликвидно покритие, както следва:

а)	за позициите, които подлежат на отделно отчитане във валута, различна от отчетната валута, в съответствие с член 415, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, кредитните институции изчисляват и наблюдават отделно своето отношение на ликвидно покритие в тази различна валута;

б)

за позициите в отчетната валута, когато размерът на съвкупните задължения във валути, различни от отчетната, възлиза на 5 % или повече от общия размер на задълженията на кредитната институция, с изключение на елементите на регулаторния капитал и задбалансовите позиции, кредитните институции изчисляват и наблюдават отделно своето отношение на ликвидно покритие в отчетната валута.

Кредитните институции отчитат пред своя компетентен орган отношението на ликвидно покритие в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията.“;

б)	добавя се следният параграф 6: „6. Кредитните институции избягват двойното отчитане на ликвидните активи, както и на изходящите и входящите потоци.“;

член 7 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Активите представляват свободно от тежести имущество, право или участие, притежавано от кредитната институция или включено в група съгласно посоченото в буква а). Съответно за свободен от тежести се счита този актив, който не е обект на законово, договорно, регулаторно или друго ограничение, което да не дава право на кредитната институция да ликвидира, продава, прехвърля, отнася или като цяло да се разпорежда с актива чрез окончателна продажба или репо сделка в рамките на следващите 30 календарни дни. Следните активи се считат за свободни от тежести:

а)

включени в група активи, които са достъпни за незабавно ползване като обезпечение за получаване на допълнително финансиране в рамките на налични за институцията кредитни линии, за които е поето задължение, но още не са финансирани, или ако групата се управлява от централна банка — в рамките на налични за институцията кредитни линии, за които не е поето задължение и все още не са финансирани. Тук се включват активите, депозирани от кредитната институция в централната институция, в кооперативна мрежа или в институционална защитна схема. Кредитните институции допускат, че активите в групата са обременени с тежести във възходящ ред въз основа на класификацията на активите по ликвидност в глава 2, като се започва с активите, които не отговарят на изискванията за включване в ликвидния буфер;

б)	активи, получени от кредитната институция като обезпечение с цел редуциране на кредитния риск в рамките на обратни репо сделки и сделки, финансирани чрез ценни книжа, и с които кредитната институция може да се разпорежда.“;

б)

параграф 4 се изменя, както следва:

буква а) се заменя със следното:

„а)

друга кредитна институция, освен когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

i)	емитентът е субект от публичния сектор, посочен в член 10, параграф 1, буква в) или в член 11, параграф 1, буква а) или б);

ii)	активът е покрита облигация, посочена в член 10, параграф 1, буква е), в член 11, параграф 1, букви в) и г) или в член 12, параграф 1, буква д);

iii)	активът принадлежи към категорията, посочена в член 10, параграф 1, буква д);“

ii)

буква ж) се заменя със следното:

„ж)	друг субект, който извършва като основна дейност една или повече от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС. За целите на настоящия член ДСИЦС не се считат за включени в категорията на субектите, посочени в настоящата буква.“;

в)

в параграф 7 се вмъква следната буква aa):

„аа)	експозиции към централни правителства, посочени в член 10, параграф 1, буква г);“

член 8 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, втора алинея, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)	експозиции към централни банки, посочени в член 10, параграф 1, букви б) и г);“

б)

в параграф 3 буква б) се заменя със следното:

„б)

установяването на вътрешни системи и мерки за контрол, за да се осигури по всяко време през периода на напрежение от 30 календарни дни ефективен оперативен контрол на звеното за управление на ликвидността за осребряване на ликвидните активи и да се получи достъп до условно финансиране без пряко противоречие със съществуващите търговски стратегии или стратегии за управление на риска. В частност в ликвидния буфер не се включват активите, чието осребряване без подмяна през периода на напрежение от 30 календарни дни би отменило хеджиране, което би създало открита рискова позиция, надхвърляща вътрешните лимити на кредитната институция;“

член 10 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, буква б) подточка iii) се заменя със следното:

„iii)

резерви, които кредитната институция държи в централна банка по подточка i) или ii), ако кредитната институция има разрешение да ги изтегли по всяко време през периоди на напрежение и условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентния орган на кредитната институция и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава.

За целите на настоящата подточка се прилага следното:

—

когато резервите се държат от дъщерно предприятие — кредитна институция, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между държавата членка или органа на третата държава, компетентен по отношение на дъщерното предприятие — кредитна институция, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава, в зависимост от случая,

—	когато резервите се държат от клон, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентния орган на държавата членка или на третата държава, в която се намира клонът, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава, в зависимост от случая;“

б)

в параграф 1 буква г) се заменя със следното:

„г)

следните активи:

i)	активи, които представляват вземания към или гарантирани от централното правителство или централната банка на трета държава, на която не е присъдена кредитна оценка от първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ii)

резерви, които кредитната институция държи в централна банка по подточка i), ако кредитната институция има разрешение да ги изтегли по всяко време през периоди на напрежение и условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентните органи на тази трета държава и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на тази трета държава.

За целите на подточка ii) се прилага следното:

—

когато резервите се държат от дъщерно предприятие — кредитна институция, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между органа на третата държава, компетентен по отношение на дъщерното предприятие — кредитна институция, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава,

—	когато резервите се държат от клон, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентния орган на третата държава, в която се намира клонът, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава.

Размерът на съвкупните активи, попадащи в обхвата на подточки i) и ii) от първата алинея в дадена валута, които кредитната институция може да признае като активи от ниво 1, не надхвърля размера на нетните изходящи ликвидни потоци под напрежение на кредитната институция в същата валута.

Освен това, когато част или всички активи, попадащи в обхвата на подточки i) и ii) от първата алинея, са във валута, която не е местната валута на съответната трета държава, кредитната институция може да признае тези активи като активи от ниво 1 единствено до размера на своите нетни изходящи ликвидни потоци под напрежение в тази чуждестранна валута, който съответства на размера на операциите на кредитната институция в юрисдикцията, в която е поет ликвидният риск;“;

в)

в параграф 1, буква е) подточка ii) се заменя със следното:

„експозициите към институциите в групата обезпечения отговарят на условията, определени в член 129, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, а когато компетентният орган е разрешил частичното освобождаване, посочено в последната алинея на член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 — на условията в същата алинея;“

г)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Пазарната стойност на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в параграф 1, буква е), подлежи на процентно намаление от най-малко 7 %. Върху стойността на оставащите активи от ниво 1 не се налага процентно намаление, освен както е посочено по отношение на акциите и дяловете в ПКИ в член 15, параграф 2, букви б) и в).“;

член 11 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1), буква в) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

експозициите към институциите в групата обезпечения отговарят на условията, определени в член 129, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 или, когато компетентният орган е разрешил частичното освобождаване, посочено в последната алинея на член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, на условията, посочени в тази алинея;“

б)

в параграф 1), буква г) подточка iv) се заменя със следното:

„iv)

експозициите към институциите в групата обезпечения отговарят на условията, определени в член 129, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, а когато компетентният орган е разрешил частичното освобождаване, посочено в последната алинея на член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 — на условията в същата алинея;“

член 13 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Посочените в член 12, параграф 1, буква а) експозиции под формата на обезпечени с активи ценни книжа се приемат за секюритизации от ниво 2Б, когато са удовлетворени следните условия:

а)	в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*1), за секюритизациите е разрешено да се използва — и се използва — обозначението „ОПС“ („опростени, прозрачни и стандартизирани“) или обозначение, което пряко или косвено се отнася до тези термини;

б)	спазени са критериите по параграф 2 и параграфи 10 — 13 от настоящия член.

(*1) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).“;"

б)

параграф 2 се изменя, както следва:

букви а) и б) се заменят със следното:

„а)	на позицията е присъдена кредитна оценка от първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 264 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или равностойна степен на кредитно качество в случай на краткосрочна кредитна оценка;

б)

позицията е в най-първостепенния транш (или траншове) на дадена секюритизация и във всеки момент по време на срока на валидност на сделката има най-високия ранг. За тези цели даден транш се счита за най-първостепенен, ако след представяне на съобщение за погасяване и, когато е приложимо, на съобщение за предсрочно погасяване, той не е подчинен на други траншове от същата секюритизационна сделка или схема с оглед на получаването на плащанията на главницата и лихвите, без да се взимат предвид сумите, дължими по договори за лихвени или валутни деривати, дължимите такси или другите подобни плащания в съответствие с член 242, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013;“

ii)	букви в) — е) и букви з) — к) се заличават;

iii)

буква ж) се изменя, както следва:

а)	уводната част се заменя със следното: „секюритизиращата позиция е обезпечена с група базисни експозиции, всички от които принадлежат към само една от следните подкатегории или които се състоят от комбинация от жилищните заеми по подточка i), и жилищните заеми по подточка ii):“;

б)

точка iv) се заменя със следното:

„iv)

заеми и лизинги за автомобили за заемополучатели или лизингополучатели, установени или пребиваващи в държава членка. За тези цели заеми за покупка и лизинг на превозно средство включват заеми или лизинги за финансирането на придобиването на моторните превозни средства или ремаркетата, определени в член 3, точки 11 и 12 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*2), селскостопанските или горските трактори, посочени в Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*3), двуколесните мотоциклети или триколесните моторни превозни средства, посочени в Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*4), или превозните средства с гъсенични вериги, посочени в член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2007/46/ЕО. Такива заеми или лизинги могат да включват допълнителни застрахователни и обслужващи продукти или допълнителни части на превозното средство, а при лизингите — остатъчната стойност на отдадения на лизинг автомобил. Всички заеми и лизинги в групата се обезпечават с първа по ред тежест или обезпечение върху превозното средство или подходяща гаранция в полза на ДСИЦС, като например клауза за запазване на правото на собственост;

(*2) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1)."

(*3) Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 1)."

(*4) Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).“;"

в)	параграфи 3—9 се заличават;

член 15 се изменя, както следва:

а)

в параграф 3 буква б) се заменя със следното:

„б)

когато кредитната институция не знае кои са базисните експозиции на ПКИ, при определяне на ликвидното ниво на базисните активи и на подходящото за тях процентно намаление тя допуска, че ПКИ инвестира в максималната степен, разрешена от неговия мандат, в ликвидни активи, следвайки същата възходяща последователност както при класифицирането на тези активи за целите на параграф 2, като започва във възходящ ред с посочените в параграф 2, буква з) активи до достигане на максималния общ инвестиционен лимит;“

б)	в параграф 4 се добавя следната алинея: „Точността на изчисленията, направени от депозитарната институция или управляващото дружество на ПКИ при определяне на пазарната стойност и процентните намаления за акциите или дяловете в ПКИ, се потвърждава от външен одитор най-малко веднъж годишно.“;

10)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Влогове и друго финансиране в кооперативни мрежи и институционални защитни схеми

1. Когато кредитната институция е член на институционална защитна схема от вида, описан в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, член на мрежа, за която се прилага освобождаването по член 10 от посочения регламент, или член на кооперативна мрежа в държава членка, безсрочните влогове, които кредитната институция поддържа при централната институция, могат да се третират като ликвидни активи освен ако получаващата влоговете централна институция ги третира като оперативни влогове. Третирането на влоговете като ликвидни активи става в съответствие с една от следните разпоредби:

а)

когато съгласно националното законодателство или правнообвързващи документи, уреждащи схемата или мрежата, централната институция е длъжна да държи или инвестира влоговете в ликвидни активи от определено ниво или категория, влоговете се третират съгласно настоящия регламент като ликвидни активи от същото ниво или категория;

б)	когато централната институция не е длъжна да държи или инвестира влоговете в ликвидни активи от определено ниво или категория, влоговете се третират като ликвидни активи от ниво 2Б в съответствие с настоящия регламент и остатъчната им сума подлежи на минимално процентно намаление от 25 %.

2. Когато съгласно законодателството на държава членка или правно обвързващите документи, уреждащи мрежите или схемите по параграф 1, кредитната институция има достъп в рамките на 30 календарни дни до неусвоено ликвидно финансиране от централната институция или от друга институция в същата мрежа или схема, такова финансиране се третира като актив от ниво 2Б, доколкото не е обезпечено с ликвидни активи и не се разглежда в съответствие с разпоредбите на член 34. Към неусвоената сума на главницата на ликвидното финансиране, за която е поето задължение, се прилага минимално процентно намаление от 25 %.“;

11)

член 17 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Изискванията по параграф 1 се прилагат, след като бъде отчетено въздействието върху ликвидните активи на обезпеченото финансиране, обезпечените кредитни сделки или операциите по замяна на обезпечения с използване на ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката, когато падежът на тези операции настъпва в рамките на 30 календарни дни, след приспадане на приложимите процентни намаления и при условие че кредитната институция изпълнява оперативните изисквания по член 8.“;

б)

добавя се следният параграф 4:

„4. Компетентният орган може във всеки отделен случай да отмени изцяло или частично прилагането на параграфи 2 и 3 по отношение на една или повече обезпечени сделки по финансиране, обезпечени кредитни сделки или операции по замяна на обезпечения с използване на ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)	контрагентът по сделките или операциите е ЕЦБ или централната банка на държава членка;

б)	съществуват извънредни обстоятелства, представляващи системен риск, който засяга банковия сектор на една или повече държави членки;

в)	преди да разреши освобождаването, компетентният орган се консултира с централната банка, която е контрагент по сделката или сделките, както и с ЕЦБ, ако централната банка е част от Евросистемата.“;

в)

добавя се следният параграф 5:

„5. До 19 ноември 2020 г. ЕБО представя доклад до Комисията за техническата пригодност на посочения в параграфи 2—4 механизъм на обратните операции и за вероятността той да окаже отрицателно въздействие върху дейността и рисковия профил на кредитните институции, установени в Съюза, върху стабилността и обичайното функциониране на финансовите пазари, както и върху икономиката или ефективното въздействие на паричната политика върху икономиката. В този доклад се оценява възможността за изменение на посочения в параграфи 2—4 механизъм на обратните операции, а ако ЕБО установи, че действащият механизъм на обратните операции е технически неподходящ или че оказва отрицателно въздействие, ЕБО следва да препоръча алтернативни решения и да оцени тяхното въздействие.

Когато по силата на правомощието по член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013 Комисията изготвя следващи делегирани актове тя взима предвид доклада на ЕБО, посочен в предходната алинея.“;

12)

член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Нетиране на сделки с деривати

1. Кредитните институции изчисляват изходящите и входящите ликвидни потоци, очаквани за период от 30 календарни дни, по договорите, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013, и за кредитните деривати на нетна основа по контрагенти, при наличието на двустранни споразумения за нетиране, отговарящи на условията по член 295 от посочения регламент.

2. Чрез дерогация от параграф 1 кредитните институции изчисляват изходящите и входящите парични потоци, произтичащи от сделки с деривати в чужда валута, които включват пълна обмяна на главниците — едновременно или в рамките на същия ден, на нетна основа дори когато тези сделки не са обхванати от двустранно споразумение за нетиране.

3. За целите на настоящия член „отчитане на нетна основа“ означава отчитане след приспадане на обезпеченията, които ще бъдат получени или предоставени през следващите 30 календарни дни. Когато обаче обезпечението трябва да бъде получено през следващите 30 календарни дни, „отчитане на нетна основа“ означава отчитане след приспадане на това обезпечение единствено ако са изпълнени следните две условия:

а)	когато бъде получено, обезпечението ще отговаря на критериите за ликвидни активи съгласно дял II от настоящия регламент;

б)	кредитната институция ще има законното право и оперативната възможност да използва повторно това обезпечение, когато бъде получено.“;

13)

член 22 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 букви а) и б) се заменят със следното:

„а)	текущата остатъчна сума по стабилни влогове на дребно и други влогове на дребно, определени в съответствие с членове 24 и 25;

б)

текущите непогасени суми по други задължения, чийто падеж настъпва и чието плащане може да бъде поискано от емитента или от доставчика на финансирането или които са свързани с очакване на доставчика на финансирането, че кредитната институция ще изплати задължението си през следващите 30 календарни дни съгласно членове 27, 28 и член 31а;“

б)	добавя се следният параграф 3: „3. При изчисляването на изходящите ликвидни потоци в съответствие с параграф 1 се взема под внимание всяко приспадане на взаимозависими входящи потоци, одобрено съгласно член 26.“;

14)

в член 23 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институциите редовно оценяват вероятността за възникване и потенциалния размер на изходящите ликвидни потоци през следващите 30 календарни дни във връзка с продуктите или услугите, които не са обхванати от членове 27—31а и които тези кредитни институции предлагат или за които са спонсор или които потенциалните купувачи биха приели за свързани с тези кредитни институции. Тези продукти или услуги включват, наред с другото:

а)	други задбалансови и условни задължения за финансиране, в т.ч. възможности за финансиране, за които не е поето задължение;

б)	неусвоени кредити и аванси към контрагенти на едро;

в)	ипотечни заеми, които са одобрени, но още не са усвоени;

г)	кредитни карти;

д)	овърдрафти;

е)	планирани изходящи потоци, свързани с подновяването на съществуващи кредити на дребно или на едро или предоставянето на нови кредити на дребно или на едро;

ж)	задължения по договори за деривати, различни от изброените в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 договори и кредитни деривати;

з)	продукти за търговско финансиране, водещи до задбалансови позиции.“;

15)

в член 25, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)	влогът е по сметка, достъпна само по интернет;“

16)	в края на член 26 се добавя следната алинея: „Компетентните органи информират ЕБО кои институции приспадат по силата на настоящия член взаимозависимите входящи потоци от изходящите потоци. ЕБО може да изиска подкрепяща документация.“;

17)

член 28 се изменя, както следва:

а)

параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Кредитните институции умножават задълженията, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни и които произтичат от обезпечени кредитни сделки или обусловени от капиталовия пазар сделки по смисъла на съответно член 192, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, по:

а)

0 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 10 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 1, посочени в член 10, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в член 10, параграф 1), буква е);

б)	7 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 10 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от категорията, посочена в член 10, параграф 1), буква е);

в)	15 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 11 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2А, посочени в член 11;

г)

25 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), ii) или iv);

д)	30 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на съгласно членове 7 и 12 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от категорията активи от ниво 2Б, посочена в член 12, параграф 1), буква д);

е)

35 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка iii) или v);

ж)

50 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 12 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 12, параграф 1), буква б), в) или е);

з)

минималното процентно намаление, определено в съответствие с член 15, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент, когато те са обезпечени с акции или дялове в ПКИ, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 15, на критериите за ликвидни активи със същото ниво на ликвидност като базисните ликвидни активи;

и)	100 %, когато са обезпечени с активи, които не са посочени в букви а) — з) от настоящата алинея.

Чрез дерогация от първа алинея, когато контрагентът по обезпечена кредитна сделка или сделка, обусловена от капиталовия пазар, е местната централна банка на кредитната институция, ставката за изходящите потоци е 0 %. Когато обаче сделката се извършва чрез клон с централната банка на държавата членка или на третата държава, в която се намира клонът, ставката от 0 % за изходящите потоци се прилага само ако клонът има същия достъп до предоставяната от централната банка ликвидност, включително през периоди на напрежение, каквато имат кредитните институции, учредени в тази държава членка или трета държава.

Чрез дерогация от първа алинея, при обезпечените кредитни сделки и обусловените от капиталовия пазар сделки, за които съгласно посочената първа алинея изискваната ставка за изходящите потоци е по-висока от 25 % и контрагентът по които е допустим, тази ставка се определя на 25 %.

4. Операциите по замяна на обезпечения, както и другите сделки със сходен формат, чийто падеж настъпва в рамките на следващите 30 дни, водят до изходящ поток, когато съгласно глава 2 процентното намаление по получения в заем актив е по-ниско от това по отдадения в заем актив. Изходящият поток се изчислява, като пазарната стойност на получения в заем актив се умножава по разликата между ставката за изходящите потоци, приложима за отдадения в заем актив, и ставката за изходящите потоци, приложима за получения в заем актив, определен в съответствие с посочените в параграф 3 ставки. При това изчисление се прилага намаление от 100 % за активи, които не отговарят на критериите за ликвидни активи.

Чрез дерогация от първа алинея, когато контрагентът по операция по замяна на обезпечения или друга сделка със сходен формат е местната централна банка на кредитната институция, ставката за изходящите потоци, която се прилага към пазарната стойност на получения в заем актив, е 0 %. Когато обаче сделката се извършва чрез клон с централната банка на държавата членка или на третата държава, в която се намира клонът, ставката от 0 % за изходящите потоци се прилага само ако клонът има същия достъп до предоставяната от централната банка ликвидност, включително през периоди на напрежение, каквато имат кредитните институции, учредени в тази държава членка или трета държава.

Чрез дерогация от първа алинея, при операции по замяна на обезпечения и други сделки със сходен формат, за които съгласно посочената първа алинея изискваната ставка за изходящите потоци е по-висока от 25 % и контрагентът по които е допустим, ставката за изходящите потоци, която се прилага към пазарната стойност на получения в заем актив, е 25 %.“;

б)

добавят се следните параграфи 7, 8 и 9:

„7. Приема се, че получените в заем без предоставяне на обезпечение активи, чийто падеж настъпва в рамките на следващите 30 календарни дни, се изтеглят изцяло, което води до 100 % изходящи ликвидни активи, освен ако кредитната институция не притежава получените в заем активи и те не са част от ликвидния буфер на кредитната институция.

8. За целите на настоящия член „местна централна банка“ е всяка от следните:

а)	централна банка от Евросистемата, когато държавата членка по произход на кредитната институция е приела еврото за своя валута;

б)	националната централна банка на държавата членка по произход на кредитната институция, която не е приела еврото за своя валута;

в)	централната банка на третата държава, в която е учредена кредитната институция.

9. За целите на настоящия член „допустим контрагент“ е всеки от следните:

а)	централното правителство, субект от публичния сектор, регионално правителство или местен орган на властта на държавата членка по произход на кредитната институция;

б)	централното правителство, субект от публичния сектор, регионално правителство или местен орган на властта на държавата членка или на третата държава, в която е учредена кредитната институция, за сключените от тази кредитна институция сделки;

в)	многостранна банка за развитие.

Субекти от публичния сектор, регионални правителства и местни органи на властта се считат обаче за допустим контрагент само когато им е присъдено рисково тегло, по-малко или равно на 20 %, в съответствие с член 115 или член 116 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая.“;

18)

в член 29 параграф 2 се изменя, както следва:

а)

буква а) се заменя със следното:

„а)	след прилагането на по-ниската ставка за изходящите потоци, предложена съгласно параграф 1, и прилагането на ставката за входящите потоци, посочена в буква в) от същия параграф, степента на ликвидния риск при доставчика и получателя на ликвидност е по-ниска;“

б)

буква в) се заменя със следното:

„в)	степента на ликвидния риск на получателя на ликвидност се взема под внимание при управлението на ликвидния риск на доставчика на ликвидност.“;

19)

член 30 се изменя, както следва:

а)

параграфи 2—5 се заменят със следното:

„2. Кредитната институция изчислява и уведомява компетентния орган за допълнителните изходящи потоци за всички сключени от нея договори, чиито условия пораждат допълнителни изходящи ликвидни потоци или потребност от обезпечения в рамките на 30 календарни дни след съществено влошаване на кредитното качество на кредитната институция. Кредитната институция уведомява компетентния орган за тези изходящи потоци не по-късно от подаването на отчета по член 415 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ако счита подобни изходящи потоци за значими спрямо потенциалните изходящи ликвидни потоци на кредитната институция, компетентният орган изисква от нея да добави за тези договори допълнителен изходящ поток, отговарящ на потребността от допълнителни обезпечения или парични потоци, която би възникнала при съществено влошаване на кредитното качество на кредитната институция, съответстващо на понижаване на външната ѝ кредитна оценка с най-малко три степени. Кредитната институция прилага към това допълнително обезпечение или изходящи парични потоци ставка от 100 %. Кредитната институция редовно преразглежда степента на това съществено влошаване в контекста на съответните клаузи на сключените от нея договори и уведомява компетентния орган за резултатите от прегледа.

3. Ако потребността от обезпечение, която би възникнала в резултат на реализиране на сценарий на неблагоприятно развитие на пазарните условия върху сключените от кредитната институция сделки с деривати, е съществена, кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на тази потребност. Това изчисление се извършва в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/208 на Комисията (*5).

4. Изходящите и входящите потоци, очаквани в срок от 30 календарни дни по договорите от приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 и от кредитни деривати, се отчитат на нетна основа в съответствие с член 21 от настоящия регламент. В случай на нетен изходящ поток кредитната институция умножава резултата по ставка от 100 % за изходящите потоци. Кредитните институции изключват от тези изчисления онези изисквания за ликвидност, които възникват в резултат на прилагането на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член.

5. Когато има къса позиция, която е покрита с необезпечен заем на ценни книжа, кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на 100 % от пазарната стойност на продаваните чрез къси продажби ценни книжа или други активи, освен ако кредитната институция не ги е получила в заем при условия, налагащи връщането им едва след изтичането на 30 календарни дни. Когато късата позиция е покрита с обезпечена сделка по финансиране с ценни книжа, кредитната институция приема, че късата позиция ще се поддържа през целия период от 30 календарни дни и ще получи ставка от 0 % за изходящите потоци.

(*5) Делегиран регламент (ЕС) 2017/208 на Комисията от 31 октомври 2016 година за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета с регулаторни технически стандарти за допълнителните изходящи ликвидни потоци, съответстващи на потребност от обезпечение в резултат на въздействието на сценарий на неблагоприятно развитие на пазарните условия върху сключените от дадена институция сделки с деривати (ОВ L 33, 8.2.2017 г., стр. 14).“;"

б)

параграф 7 се заменя със следното:

„7. Влоговете, получени като обезпечение, не се разглеждат като задължения за целите на член 24, 25, 27, 28 или 31а, но за тях се прилагат съответно разпоредбите на параграфи 1—6 от настоящия член. Размерът на получените парични средства, надвишаващ размера на паричните средства, получени като обезпечение, се третира като влог в съответствие с член 24, 25, 27, 28 или 31а.“;

в)	параграф 11 се заличава;

г)

параграф 12 се заменя със следното:

„12. При предоставяне на основни посреднически услуги, когато кредитната институция покрива късите продажби на клиент, като вътрешно ги съчетава с активите на друг клиент, а самите активи не отговарят на критериите за ликвидни активи, тези сделки подлежат на ставка за изходящите потоци от 50 % за условните задължения.“;

20)

член 31 се изменя, както следва:

а)

параграф 6 се заменя със следното:

„6. Неусвоеният размер, за който е поето задължение, на ликвидно улеснение, предоставено на ДСИЦС, с оглед да се даде възможност на това ДСИЦС да придобие активи, различни от ценни книжа, от клиенти, които не са финансови клиенти, се умножава по 10 %, доколкото той надвишава размера на закупуваните понастоящем активи от клиенти и ако максималната сума, която може да бъде усвоена, е договорно ограничена до размера на закупуваните понастоящем активи.“;

б)

в параграф 9 втора алинея се заменя със следното:

„Чрез дерогация от член 32, параграф 3, буква ж), ако тези насърчителни заеми са отпуснати посредством друга кредитна институция, действаща като посредник, последната може да приложи симетричен входящ и изходящ поток. Този входящ и изходящ поток се изчислява, като към получените и отпуснати неусвоени кредитни или ликвидни улеснения, за които е поето задължение, се прилага ставката, приложима за това улеснение по силата на първата алинея от настоящия параграф, при спазване на иначе приложимите за него условия и изисквания по настоящия параграф.“;

в)	параграф 10 се заличава;

21)

вмъква се следният член 31а:

„Член 31а

Изходящи потоци от пасиви и поети задължения, които не са обхванати от други разпоредби на настоящата глава

1. Кредитните институции умножават със ставка за изходящите потоци от 100 % всички поети задължения, различни от задълженията по членове 24—31, които стават дължими в рамките на 30 календарни дни.

2. Когато общият размер на всички договорно поети задължения за предоставяне на финансиране за нефинансови клиенти в рамките на 30 календарни дни, различни от задълженията по членове 24—31, надвишава размера на входящите потоци от тези нефинансови клиенти, изчислен в съответствие с член 32, параграф 3, буква а), спрямо превишението се прилага ставка за изходящите потоци от 100 %. За целите на настоящия параграф нефинансови клиенти са, наред с другото, физически лица, МСП, дружества, централни правителства, многостранни банки за развитие и субекти от публичния сектор, като тук не попадат финансови клиенти и централни банки.“;

22)

член 32 се изменя, както следва:

а)

параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Кредитните институции прилагат ставка за входящите потоци от 100 % за входящите потоци, посочени в параграф 1, включително по-специално следните входящи потоци:

а)	вземания към централни банки и финансови клиенти с остатъчен срок до падежа от не повече от 30 календарни дни;

б)	вземания по операциите по търговско финансиране, посочени в член 162, параграф 3, втора алинея, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, с остатъчен срок до падежа от не повече от 30 календарни дни;

в)	вземания по ценни книжа с падеж в рамките на 30 календарни дни;

г)

вземания по позиции в инструменти, включени в основни индекси за капиталови инструменти, при условие че няма двойно отчитане на ликвидните активи. Тези суми включват договорно установените вземания със срок до 30 календарни дни, като например парични дивиденти от тези основни индекси и парични вземания по тези капиталови инструменти, които са продадени, но все още не е извършен сетълмент по тях, ако те не са признати за ликвидни активи в съответствие с дял II.

3. Чрез дерогация от параграф 2 входящите потоци, посочени в настоящия параграф, подлежат на следните изисквания:

а)

вземанията към нефинансови клиенти с остатъчен срок до падежа от не повече от календарни 30 дни, с изключение на вземанията от тези клиенти по операции по търговско финансиране или по ценни книжа с настъпващ падеж, се намаляват за целите на плащането по главницата с 50 % от стойността им. За целите на настоящия параграф понятието „нефинансови клиенти“ има значението, предвидено в член 31а, параграф 2. Действащите като посредници кредитни институции, към които е поето задължение съгласно посоченото в член 31, параграф 9, втора алинея от кредитна институция, създадена и подкрепяна финансово от централното или регионално правителство на поне една държава членка, за да могат да предоставят насърчителни заеми на крайни получатели, или към които е поето подобно задължение от многостранна банка за развитие или субект от публичния сектор, могат да отчетат входящ поток до размера на изходящия поток, който прилагат към съответното задължение за предоставяне на тези насърчителни заеми;

б)

вземанията по обезпечени кредитни сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар по смисъла на съответно член 192, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, с остатъчен срок до падежа от по-малко от 30 календарни дни се умножават по:

0 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли съгласно членове 7 и 10 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 1, посочени в член 10, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в член 10, параграф 1), буква е);

ii)	7 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 10 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от категорията, посочена в член 10, параграф 1), буква е);

iii)	15 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 11 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2А, посочени в член 11;

iv)

25 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), ii) или iv);

v)	30 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 12 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от категорията активи от ниво 2Б, посочена в член 12, параграф 1), буква д);

vi)

35 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка iii) или v);

vii)

50 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 12 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 12, параграф 1, буква б), в) или е);

viii)

размера на минималното процентно намаление, определено в съответствие с член 15, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент, ако те са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 15 на критериите за акции или дялове в ПКИ от същото ниво, както базисните ликвидни активи;

ix)	100 %, когато са обезпечени с активи, които не са посочени в подточки i) — viii) от настоящия параграф.

Не се признават обаче никакви входящи потоци, когато кредитната институция използва обезпечението за покриване на къса позиция в съответствие с второто изречение на член 30, параграф 5;

в)

за вземанията по договорни маржин заеми с падеж през следващите календарни 30 дни, предоставени срещу обезпечение с неликвидни активи, може да се приложи ставка от 50 % за входящите потоци. Тези входящи потоци могат да бъдат отчетени само когато кредитната институция не използва обезпечението, което е получила първоначално срещу заемите, за покриване на къси позиции;

г)

вземанията, които кредитната институцията длъжник третира съгласно член 27, с изключение на влоговете в централната институция, посочена в член 27, параграф 3, се умножават по съответната ставка за симетричен входящ поток. Ако съответната ставка не може да бъде определена, се прилага ставка от 5 % за входящия поток;

д)

операциите по замяна на обезпечения, както и другите сделки със сходен формат, чийто падеж настъпва в рамките на следващите календарни 30 дни, водят до входящ поток, когато съгласно глава 2 процентното намаление по отдадения в заем актив е по-ниско от това по получения в заем актив. Входящият поток се изчислява, като пазарната стойност на отдадения в заем актив се умножава по разликата между ставката за входящите потоци, приложима за получения в заем актив, и ставката за входящите потоци, приложима за отдадения в заем актив в съответствие с посочените в буква б) ставки; При това изчисление се прилага намаление от 100 % за активи, които не отговарят на критериите за ликвидни активи;

е)

когато обезпечението, получено чрез обратни репо сделки, вземания на ценни книжа в заем, операции по замяна на обезпечения, както и други сделки със сходен формат, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни, се използва за покриване на къси позиции, които могат да излязат извън рамките на 30 календарни дни, кредитната институция приема, че тези обратни репо сделки, вземания на ценни книжа в заем, операции по замяна на обезпечения, както и други сделки със сходен формат, ще бъдат подновени и няма да доведат до входящи парични потоци, което отразява необходимостта тя да продължи да покрива късата позиция или да изкупи обратно съответните ценни книжа. Късите позиции включват както случаите, в които при уравновесен портфейл банката е извършила окончателна къса продажба на ценна книга като част от търговска стратегия или хеджиране, така и случаите, в които при уравновесен портфейл кредитната институция е взела ценна книга в заем за определен период и е предоставила ценната книга в заем за по-дълъг период;

ж)	като входящ поток не се отчитат неусвоените кредитни или ликвидни улеснения, включително предоставените от централни банки неусвоени ликвидни улеснения, и всякакви други получени задължения, различни от посочените в член 31, параграф 9, втора алинея и в член 34;

з)	вземанията по ценни книжа, издадени от самата кредитна институция или от ДСИЦС, с което кредитната институция има тесни връзки, се отчитат на нетна основа, като ставката за входящите потоци се прилага въз основа на ставката за входящите потоци, приложима за базисните активи съгласно настоящия член;

и)	заемите без определена крайна договорна дата се отчитат с 20 % ставка за входящия поток, при условие че договорът позволява на кредитната институция да се откаже от договора или да поиска плащане в рамките на 30 календарни дни.“;

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5. Изходящите и входящите потоци, очаквани в срок от 30 календарни дни по договорите, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013, и от кредитни деривати се изчисляват на нетна основа в съответствие с член 21 и се умножават по ставка за входящия поток от 100 %, ако резултатът е нетен входящ поток.“;

23)

член 34, параграф 2 се изменя, както следва:

а)

буква а) се заменя със следното:

„а)	след прилагането на по-високата ставка за входящи потоци, предложена съгласно параграф 1, и прилагането на ставката за изходящите потоци, посочена в буква в) от същия параграф, степента на ликвидния риск на доставчика и получателя на ликвидност е по-ниска;“

б)

буква в) се заменя със следното:

„в)	степента на ликвидния риск на получателя на ликвидност се взема под внимание при управлението на ликвидния риск на доставчика на ликвидност.“;

24)

приложение I се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.

„Размер на превишението на ликвидните активи“: той се състои от определените по-долу елементи:

а)

коригирания размер на актива от ниво 1 без покритите облигации, който е равен на стойността след процентните намаления на всички ликвидни активи от ниво 1, с изключение на покритите облигации от ниво 1, които кредитната институция би притежавала след извършване на обратната операция по всяка обезпечена сделка по финансиране, обезпечена кредитна сделка или операция по замяна на обезпечения с падеж до 30 календарни дни от датата на изчислението, и когато кредитната институция и контрагентът обменят ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката;

б)

коригирания размер на покритите облигации от ниво 1, който е равен на стойността след процентните намаления на всички покрити облигации от ниво 1, които кредитната институция би притежавала след извършване на обратната операция по всяка обезпечена сделка по финансиране, обезпечена кредитна сделка или операция по замяна на обезпечения с падеж до 30 календарни дни от датата на изчислението, и когато кредитната институция и контрагентът обменят ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката;

в)

коригирания размер на активите от ниво 2А, който е равен на стойността след процентните намаления на всички активи от ниво 2А, които кредитната институция би притежавала след извършване на обратната операция по всяка обезпечена сделка по финансиране, обезпечена кредитна сделка или операция по замяна на обезпечения с падеж до 30 календарни дни от датата на изчислението, и когато кредитната институция и контрагентът обменят ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката; както и

г)

коригирания размер на активите от ниво 2Б, който е равен на стойността след процентните намаления на всички активи от ниво 2Б, които кредитната институция би притежавала след извършване на обратната операция по всяка обезпечена сделка по финансиране, обезпечена кредитна сделка или операция по замяна на обезпечения с падеж до 30 календарни дни от датата на изчислението, и когато кредитната институция и контрагентът обменят ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката.“;

б)	параграф 5 се заличава.

Член 2

Той се прилага от 30 април 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2018 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2) Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(3) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 271

Издание на български език	Законодателство	Година 61 30 октомври 2018 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2018/1618 на Комисията от 12 юли 2018 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 по отношение на задълженията на депозитаря по съхранение ( 1 )	1
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2018/1619 на Комисията от 12 юли 2018 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/438 по отношение на задълженията на депозитаря по съхранение ( 1 )	6
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2018/1620 на Комисията от 13 юли 2018 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции ( 1 )	10
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1621 на Комисията от 26 октомври 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2080 по отношение на датата на постъпване на склад на обезмасленото мляко на прах, продавано чрез тръжна процедура	25
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение за изпълнение (EC) 2018/1622 на Комисията от 29 октомври 2018 година за неодобряване на определени активни вещества в състава на биоциди в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 )	26
	*	Решение за изпълнение (EC) 2018/1623 на Комисията от 29 октомври 2018 година на основание член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно комарите, изкуствено заразени с бактериите Wolbachia и използвани за контрол на векторите ( 1 )	30