19.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 156/1

(1)

Европейският съвет, в своите заключения от 23—24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г., одобри обвързваща цел за намаление с най-малко 40 % в цялата икономика на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г., като тази цел беше препотвърдена в заключенията на Европейския съвет от 17—18 март 2016 г.

(2)

В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. се заявява, че целта за намаление на емисиите с най-малко 40 % следва да бъде постигната колективно от Съюза възможно най-ефективно по отношение на разходите, като намаленията в системата за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС), установена в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и в секторите извън СТЕ възлязат съответно на 43 % и 30 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г., а усилията се разпределят на базата на относителния БВП на глава от населението.

(3)

Настоящият регламент е част от изпълнението на ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение (5), прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Парижкото споразумение беше сключено от името на Съюза на 5 октомври 2016 г. с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета (6). Ангажиментът на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика е изложен в планирания национално определен принос, представен с оглед на Парижкото споразумение от Съюза и неговите държави членки на секретариата на РКООНИК на 6 март 2015 г. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Съюзът следва да продължи да намалява емисиите си на парникови газове и да увеличава поглъщанията в съответствие с Парижкото споразумение.

(4)

Парижкото споразумение определя, inter alia, дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 oС над прединдустриалните равнища. Горите, земеделските земи и влажните зони ще играят централна роля за постигането на тази цел. В Парижкото споразумение страните признават и основния приоритет — гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада в контекста на устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата, при същевременно насърчаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и развитието при ниски емисии на парникови газове по начин, който да не застрашава производството на храни. За да се постигнат целите на Парижкото споразумение, страните следва да увеличат колективните си усилия. Страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.

(5)

Секторът „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ (ЗПЗГС) има потенциал да осигурява дългосрочни ползи за климата, а оттук и да допринася за постигането на целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, както и на дългосрочните цели на Парижкото споразумение в областта на климата. Освен това секторът на ЗПЗГС осигурява биоматериали, които могат да заместят изкопаемите материали или материалите с висок въглероден интензитет и поради това играе важна роля в прехода към икономика с ниски равнища на емисии на парникови газове. Тъй като поглъщанията чрез ЗПЗГС са обратими, те следва да се разглеждат като отделен стълб в рамката за политиката на Съюза в областта на климата.

(6)

В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. се заявява, че следва да се вземат под внимание многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на ЗПЗГС в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.

(7)

Практиките на устойчиво управление в сектора на ЗПЗГС могат да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата по различни начини, по-специално чрез намаляване на емисиите, както и чрез запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерод, от решаващо значение е дългосрочната стабилност и приспособяемост на въглеродните депа. В допълнение, практиките на устойчиво управление могат да поддържат производителността, капацитета за възстановяване и жизнеността на сектора на ЗПЗГС и по този начин насърчават икономическото и социалното развитие, като същевременно се намаляват въглеродният и екологичният отпечатък на сектора.

(8)

Развитието на устойчиви и новаторски практики и технологии, включително в агроекологията и агролесовъдството, може да повиши ролята на сектора на ЗПЗГС за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях, както и за подобряване на производителността и устойчивостта на този сектор. Тъй като секторът на ЗПЗГС се характеризира с дълги срокове на възвръщаемост, дългосрочните стратегии са важни за увеличаването на финансирането на изследванията с оглед на развитието на устойчиви и новаторски практики и технологии и инвестирането в тях. Инвестициите в превантивни действия, например практики на устойчиво управление, могат да намалят рисковете, свързани с естествени смущения.

(9)

В заключенията си от 22—23 юни 2017 г. Европейският съвет отново потвърди ангажираността на Съюза и неговите държави членки с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, чиято цел, inter alia, е да се гарантира устойчиво управление на горите.

(10)

Важно е да се предприемат действия за намаляване на обезлесяването и влошаването на състоянието на горите и за насърчаване на устойчивото управление на горите в развиващите се страни. Във връзка с това в заключенията си от 21 октомври 2009 г. и 14 октомври 2010 г. Съветът припомни целите на Съюза за намаляване на общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50 % спрямо сегашните равнища и за прекратяване на глобалната загуба на горско покритие най-късно до 2030 г.

(11)

Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика, която доведе до включването на сектора на ЗПЗГС в поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, като от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС не генерира нетни емисии и допринася за целта за увеличаване на поглътителите в дългосрочен план. Решението не следва да определя каквито и да е задължения за отчитане или докладване за частни субекти, в това число земеделски и горски стопани.

(12)

Секторът на ЗПЗГС, включително земеделските земи, оказва пряко и значително въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Поради тази причина, важна цел за политиките, засягащи този сектор, е да се гарантира, че е налице съгласуваност с целите на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие. Следва да се предприемат действия за изпълнение и подкрепа на дейности в този сектор, свързани както със смекчаването на последиците от изменението на климата, така и с адаптирането към тях. Следва също така да се осигури съгласуваност между общата селскостопанска политика и настоящия регламент. Всички сектори трябва да дадат своя справедлив дял по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове.

(13)

Влажните зони са ефективни екосистеми за съхраняването на въглерод. Следователно защитата и възстановяването на влажните зони би могло да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове в сектора на ЗПЗГС. В този контекст следва да се вземе предвид усъвършенстването на ръководствата на Междуправителствения комитет по изменение на климата („МКИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове относно влажните зони.

(14)

За да се осигури приносът на сектора на ЗПЗГС за постигането на целите на Съюза за намаляване на емисиите с най-малко 40 % и за дългосрочната цел на Парижкото споразумение, е необходима солидна система за отчитане. С цел да се получат точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. („ръководствата на МКИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за посочения в ръководствата на МКИК период от 20 години. Държавите членки следва да могат да се отклоняват от този посочен период единствено за залесени площи и само при ограничени обстоятелства, обосновани според ръководствата на МКИК. Промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, следва да бъдат отразени, по целесъобразност, в изискванията за докладване съгласно настоящия регламент.

(15)

В международно приетите ръководства на МКИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да бъдат отчетени като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчетени в сектора на ЗПЗГС. В Съюза емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат понастоящем като нулеви съгласно член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (9) и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с ръководствата на МКИК е тези емисии да бъдат отразени прецизно в настоящия регламент.

(16)

Емисиите и поглъщанията от горски площи зависят от редица природни фактори, динамични характеристики, свързани с възрастта на горите, както и от минали и настоящи практики на управление, които се различават значително между държавите членки. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането през отделните години на емисиите и поглъщанията. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. Референтните нива за горите следва да отчитат всяка небалансирана възрастова структура на горите и следва да не ограничават ненужно интензивността на бъдещото управление на горите, така че дългосрочните поглътители на въглерод да бъдат запазени и увеличени. Като се има предвид историческата ситуация на Хърватия, нейното референтно ниво за горите може да отчита и окупацията на нейната територия и военните и следвоенните обстоятелства, които оказаха влияние върху управлението на горите през референтния период. Съответните правила за отчитане вземат под внимание и принципите за устойчиво управление на горите, както са приети на Министерските конференции за защита на горите в Европа („Forest Europe“).

(17)

Държавите членки следва да предоставят на Комисията националните отчетни планове за горите, включително референтните нива за горите. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в категорията „управлявана горска площ“.

(18)

Когато Комисията прави оценка на националните отчетни планове за горите, включително предложените в тях референтни нива за горите, тя следва да се основава на добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на експерти от държавите членки. Комисията следва да гарантира, че експерти от държавите членки участват в техническата оценка дали предложените референтни нива за горите са определени в съответствие с критериите и изискванията, посочени в настоящия регламент. Резултатите от техническата оценка следва да се предават за сведение на Постоянния комитет по горите, създаден с Решение 89/367/ЕИО на Съвета (10). Комисията следва също така да се консултира със заинтересованите страни и гражданското общество. Националните отчетни планове за горите следва да са обществено достъпни съгласно приложимото законодателство.

(19)

Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите чрез ефекта на заместване и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно и прозрачно в техните ЗПЗГС отчети промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се признае и стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по въпроси, свързани с методологията относно отчитането за продукти от добита дървесина.

(20)

Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като такова обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, с настоящия регламент следва да се гарантира, че причинените от човека обратни ефекти от поглъщанията са винаги точно отразени в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.

(21)

В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за изпълнение на своите ангажименти в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за балансиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021—2030 г. Прехвърлянията на други държави членки следва да продължи да бъде на разположение като допълнителна възможност и държавите членки следва да могат да използват годишните квоти за емисии, установени съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (11), за постигане на съответствие съгласно настоящия регламент. Използването на възможностите за гъвкавост, посочени в настоящия регламент, няма да застраши цялостното равнище на амбиция на целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове.

(22)

Горите, управлявани по устойчив начин, обикновено са поглътители, което допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата. През референтия период 2000—2009 г. докладваните средни поглъщания по поглътители от горска площ възлизат на 372 милиона тона CO2 еквивалент годишно за Съюза като цяло. Държавите членки следва да гарантират, че поглътителите и резервоарите, включително горите, са съхранени и, ако е целесъобразно, увеличени, с оглед на постигането на целта на Парижкото споразумение и изпълнението на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове на Съюза до 2050 г.

(23)

Поглъщанията от управлявани горски площи следва да бъдат отчитани въз основа на ориентирано към бъдещето референтно ниво за горите. Прогнозираните бъдещи поглъщания от поглътители следва да се основават на екстраполация на практиките при управлението на горите и интензитета за даден референтен период. Намаляването на даден поглътител, свързано с референтното ниво, следва да се отчита като емисии. Специфичните национални условия и практики, например по-ниската интензивност на дърводобива в сравнение с обичайната или стареенето на горите по време на референтния период, следва да се вземат предвид.

(24)

На държавите членки следва да се предостави известна гъвкавост временно да увеличават интензивността на дърводобива в съответствие с практиките за устойчиво управление на горите, които са в съответствие с целта, посочена в Парижкото споразумение, при условие че в рамките на Съюза общите емисии не надхвърлят общите поглъщания в сектора на ЗПЗГС. Съгласно такава възможност за гъвкавост на всички държави членки следва да бъде предоставена компенсация с основен размер, изчислен въз основа на фактор, който се изразява като процент от докладваните от тях поглътители в периода 2000—2009 г., като компенсация за отчетените от тях емисии от управлявани горски площи. Следва да се гарантира, че държавите членки могат да бъдат компенсирани само до равнището, на което техните гори престават да бъдат поглътители.

(25)

Държавите членки с много голямо горско покритие в сравнение със средното за Съюза и по-специално по-малките държави членки с много голямо горско покритие зависят повече от други държави членки от управляваните горски площи, за да балансират емисиите в други отчетни категории площи и поради това биха били засегнати в по-голяма степен и биха имали ограничен потенциал за увеличаване на горското си покритие. Поради това компенсационният фактор следва да бъде увеличен въз основа на горското покритие и земната площ, така че държавите членки с много малка земна площ и много голямо горско покритие в сравнение със средното за Съюза да получат най-голям компенсационен фактор за референтния период.

(26)

В заключенията си от 9 март 2012 г. Съветът взе под внимание особеностите на гъсто залесените страни. Тези особености засягат най-вече ограничените възможности за постигане на баланс между емисиите и поглъщанията. Като се има предвид, че е най-гъсто залесената държава членка и предвид нейните специфични географски характеристики, Финландия среща особени трудности в това отношение. Следователно на Финландия следва да се предостави ограничена допълнителна компенсация.

(27)

За целите на наблюдението на напредъка на държавите членки при изпълнението на техните ангажименти съгласно настоящия регламент и за да се гарантира, че информацията относно емисиите и поглъщанията е прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима, държавите членки следва да предоставят на Комисията съответните данни от инвентаризациите на парникови газове в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013 и прилагането на проверките съгласно настоящия регламент следва да отчете тези данни. Ако дадена държава членка възнамерява да приложи възможността за гъвкавост по отношение на управлявани горски площи, посочена в настоящия регламент, тя следва да включи в доклада за съответствието размера на компенсацията, която възнамерява да използва.

(28)

Европейската агенция за околна среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната работна програма на агенцията, по отношение на системата за годишно докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове, оценката на информация относно политики, мерки и национални прогнози, оценката на планираните допълнителни политики и мерки, и проверките на съответствието, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент.

(29)

С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, както и за да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определенията, включително минималните стойности за определението за горите, списъците на парникови газове и въглеродни депа, определящи референтните нива за горите за държавите членки за периода съответно от 2021 до 2025 г. и от 2026 до 2030 г., добавянето на нови категории продукти от добита дървесина, преразглеждането на методиката и изискванията за информация по отношение на естествените смущения, което да отрази промените в ръководствата на МКИК, и отчитането на трансакции посредством регистъра на Съюза. Необходимите разпоредби относно отчитането на трансакциите следва да се съдържат в един-единствен инструмент, обединяващ на едно място разпоредбите относно отчетността, съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент (ЕС) 2018/842, настоящия регламент и Директива 2003/87/ЕО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(30)

Като част от редовното докладване съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 Комисията следва също да изготви оценка на резултатите от диалога за улесняване през 2018 г. съгласно РКООНИК („диалога Таланоа“). Настоящият регламент следва да бъде преразгледан през 2024 г. и на всеки пет години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При прегледа следва да се вземат предвид резултатите от диалога Таланоа и глобалния преглед съгласно Парижкото споразумение. Рамката за периода след 2030 г. следва да бъде в съответствие с дългосрочните цели и ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение.

(31)

С цел да се осигурят наличието на ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение на разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и докладване на каквато и да е друга информация, необходима за оценката на спазването на ангажиментите, поети от държавите членки в Регламент (ЕС) № 525/2013, следва да бъдат включени изисквания за докладване.

(32)

С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на Съюза за събиране на данни. За събирането на данни следва да се използват по най-добрия начин съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително рамковото изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS), Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“ и европейската система за спътникова навигация „Галилео“. Управлението на данните, включително споделянето на данни при докладване, за повторно използване и за разпространение, следва да съответства на изискванията, предвидени в Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13).

(33)

Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен.

(34)

Решение № 529/2013/ЕС следва да продължи да се прилага по отношение на задълженията за отчитане и докладване за отчетния период от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. За отчетните периоди от 1 януари 2021 г. следва да се прилага настоящият регламент.

(35)

Решение № 529/2013/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(36)

Доколкото целите на настоящия регламент, по-специално за определяне на ангажиментите на държавите членки относно сектора на ЗПЗГС, които допринасят за постигане на целите на Парижкото споразумение и за изпълнение на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2021—2030 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и въздействие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

а)

през периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.:

i)   „залесена площ“: земеползване, докладвано като обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи, които са преобразувани в горска площ;

ii)   „обезлесена площ“: земеползване, докладвано като горска площ, преобразувана в обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи;

iii)   „управлявана обработваема площ“: земеползване, докладвано като:

iv)   „управлявано пасище“: земеползване, докладвано като:

v)   „управлявана горска площ“: земеползване, докладвано като горска площ, запазваща се като горска площ;

б)

считано от 2026 г., „управлявана влажна зона“: земеползване, докладвано като:

1)

„поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

2)

„източник“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

3)

„въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

4)

„въглероден запас“ означава масата на въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо;

5)

„продукт от добита дървесина“ означава всеки продукт от дърводобива, който е напуснал съответния дърводобивен обект;

6)

„гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата, и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж, както е определено за всяка държава членка в приложение II. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесните корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, както е определено в приложение II, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

7)

„референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност, изразенa в тонове CO2 еквивалент годишно, на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски площи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. въз основа на критериите, определени в настоящия регламент;

8)

„период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, до половината от първоначалната му стойност;

9)

„естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии в гори, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка, и чийто ефект върху емисиите държавата членка обективно няма възможност да ограничи значително, дори и след тяхната поява;

10)

„незабавно окисление“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива.

а)

влажна зона, запазваща се като влажна зона,

б)

населено място, или друга площ, преобразувана във влажна зона, или

в)

влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.

а)

хартия;

б)

дървени плоскости;

в)

нарязана дървесина.

а)

предоставя на Комисията информация за фоновото ниво за отчетните категории площи, определени в параграф 1, и за данните и методиките, използвани в съответствие с приложение VI; и

б)

изключва до 2030 г. от отчитането всички последващи поглъщания, свързани със земя, засегната от естествени смущения.

а)

общите възможности за гъвкавост по член 12; и

б)

за да спази ангажимента по член 4, възможността за гъвкавост за управлявани горски площи по член 13.

а)

в своята стратегия, представена в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 525/2013, държавата членка е включила текущите или планираните специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори; и

б)

в рамките на Съюза общите емисии не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2 от настоящия член, за периода, за който държавата членка възнамерява да използва компенсацията. Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2018/842.

а)

поглъщания, отчетени като емисии съгласно нейното референтно ниво за горите; и

б)

до посочения в приложение VII максимален размер на компенсацията за тази държава членка за периода 2021—2030 г.

1)

Член 7, параграф 1 се изменя, както следва:

2)

В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка:

3)

В член 14, параграф 1 се вмъква следната буква:

4)

Вмъква се следното приложение:

1)

В член 3, параграф 2, първа алинея се заличава.

2)

В член 6 параграф 4 се заличава.

19.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 156/26

(1)

В заключенията си от 23—24 октомври 2014 г. относно рамката на политиката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Европейският съвет одобри задължителна цел за постигане към 2030 г. на най-малко 40-процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо равнищата от 1990 г., като тази цел беше потвърдена в заключенията на Европейския съвет от 17—18 март 2016 г.

(2)

В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. се заявява, че целта за намаление на емисиите с най-малко 40 % следва да бъде постигната колективно от Съюза при възможно най-голяма разходна ефективност, като намаленията в рамките на системата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), установена в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и секторите извън СТЕ възлизат съответно на 43 % и 30 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 2005 г. Всички икономически сектори следва да допринесат за постигането на тези намаления на емисиите на парникови газове и всички държави членки следва да участват в тези усилия, като се намери баланс между съображенията за справедливост и солидарност. Методиката за определяне на националните цели за намаляване на емисиите за секторите извън СТЕ с всички елементи, прилагани в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), следва да продължи да се прилага до 2030 г., като усилията се разпределят на базата на относителния дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Всички държави членки следва да допринесат за цялостното намаление в Съюза към 2030 г., като целите са в диапазона от 0 % до – 40 % в сравнение с равнищата от 2005 г. Националните цели в рамките на групата от държави членки с БВП на глава от населението над средната стойност за Съюза следва да претърпят относителна корекция, така че да отразяват разходната ефективност по справедлив и балансиран начин. Постигането на тези намаления на емисиите на парникови газове следва да способства за повишаване на ефективността и за разгръщане на иновациите в икономиката на Съюза, и по-специално следва да насърчава подобренията, особено в секторите на сградния фонд, селското стопанство, управлението на отпадъците и транспорта, доколкото те попадат в обхвата на настоящия регламент.

(3)

Настоящият регламент е част от изпълнението на задълженията на Съюза по Парижкото споразумение (6), прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Парижкото споразумение бе сключено от името на Съюза на 5 октомври 2016 г. с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета (7). Задължението на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове от цялата икономика бе предвидено в планирания национално определен принос, представен с оглед на Парижкото споразумение от Съюза и неговите държави членки на Секретариата на РКООНИК на 6 март 2015 г. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. и с него се замени възприетият в рамките на Протокола от Киото от 1997 г. подход, чието прилагане ще бъде прекратено след 2020 г.

(4)

Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. В него се подчертава и значението на адаптирането към неблагоприятните последици от изменението на климата и на съответствието между капиталовите потоци и целите за намаляване на емисиите на парникови газове и за постигане на развитие, устойчиво на климатичните изменения. Парижкото споразумение призовава и за постигане на баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове през втората половина на този век и приканва страните да предприемат действия за опазване и, при необходимост, за увеличаване на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.

(5)

В заключенията си от 29—30 октомври 2009 г. Европейският съвет изрази подкрепа за цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. с 80—95 % в сравнение с равнищата от 1990 г. в рамките на необходимите намаления, които съгласно Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) трябва да се постигнат от развитите държави като група.

(6)

Национално определените приноси на страните по Парижкото споразумение трябва да отразяват възможно най-високо равнище на амбиция и да нарастват прогресивно във времето. Освен това страните по Парижкото споразумение следва да се стремят да изготвят и оповестят дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове, като вземат под внимание целите на Парижкото споразумение. В заключенията на Съвета от 13 октомври 2017 г. се отчита важната роля на дългосрочните цели и петгодишните цикли за преглед на изпълнението на Парижкото споразумение и се подчертават значението на дългосрочните стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове като политически инструмент за разработване на надеждни пътища за развитие и дългосрочните промени в политиката, необходими за постигане на целите на Парижкото споразумение.

(7)

Преходът към чиста енергия изисква промени в начина на инвестиране, както и стимули в целия спектър на политиките. Ключов приоритет на Съюза е създаването на устойчив енергиен съюз, който да осигурява на неговите граждани сигурно, трайно и конкурентоспособно снабдяване с енергия на достъпни цени. За постигането на тази цел е необходимо да продължат амбициозните действия в областта на климата съгласно настоящия регламент и да се постигне напредък по останалите аспекти на енергийния съюз, очертани в Съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“.

(8)

Редица мерки на Съюза подобряват способността на държавите членки за спазване на ангажиментите им, свързани с климата, и са от съществено значение за постигане на необходимите намаления на емисиите на парникови газове в секторите, обхванати от настоящия регламент. Тези мерки включват законодателството относно флуорираните парникови газове, намалението на емисиите на CO2 от пътни превозни средства, енергийната ефективност на сградите, енергията от възобновяеми източници и кръговата икономика, а също така инструментите за финансиране на Съюза, предназначени за инвестиции, свързани с климата.

(9)

В заключенията на Европейския съвет от 19—20 март 2015 г. е отбелязано, че Съюзът е поел ангажимент за изграждането на енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата въз основа на рамковата стратегия на Комисията, чиито пет измерения са тясно свързани и взаимно укрепващи се. Постигането на по-умерено енергийно потребление е едно от петте измерения на тази стратегия за енергиен съюз. Подобряването на енергийната ефективност може да доведе до значителни намаления на емисиите на парникови газове. Освен това то може да има ползи за околната среда и здравето, да подобри енергийната сигурност, да намали разходите за енергия на домакинствата и предприятията, да спомогне за облекчаване на енергийната бедност и да доведе до създаване на повече работни места и стопанска активност в цялата икономика. Мерките, които допринасят за усиленото въвеждане на енергоспестяващи технологии в сградния фонд, промишлеността и транспорта, биха могли да бъдат разходоефективен начин за подпомагане на държавите членки да постигнат целите си по настоящия регламент.

(10)

Внедряването и разработването на устойчиви и новаторски практики и технологии може да укрепят ролята на селскостопанския сектор във връзка със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, по-специално чрез намаляване на емисиите на парникови газове и запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За намаляването на въглеродния и екологичния отпечатък на селскостопанския сектор, като при това се запазват неговата производителност, капацитет за възстановяване и жизненост, е важно да се засилят действията за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и финансирането за научни изследвания за разработването на устойчиви и новаторски практики и технологии и инвестициите в тях.

(11)

Селскостопанският сектор има пряко и значително въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемите. Поради това е важно да се гарантира съгласуваност между целта на настоящия регламент и други политики и цели на Съюза, например общата селскостопанска политика и целите, свързани със стратегията за биологичното разнообразие, стратегията за горите и стратегията за кръговата икономика.

(12)

На транспортния сектор се дължат близо една четвърт от емисиите на парникови газове на Съюза. Следователно е важно да се намалят емисиите на парникови газове и рисковете, свързани със зависимостта от изкопаеми горива в транспортния сектор, чрез всеобхватен подход за насърчаване и след 2020 г. на намаляването на емисиите на парникови газове и енергийната ефективност в транспорта, за електрически транспорт, преход към други видове транспорт, когато това представлява по-устойчивото решение, и за устойчиви възобновяеми източници на енергия в транспорта. Преходът към мобилност с ниски емисии като част от по-общия преход към безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика може да бъде улеснен от въвеждането на подходящи условия и силни стимули, както и дългосрочни стратегии, които могат да засилят инвестициите.

(13)

Последиците от националните политики и политиките на Съюза и мерките за прилагане на настоящия регламент следва да се оценяват в съответствие със задълженията за мониторинг и докладване съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(14)

Без да се засягат правомощията на бюджетния орган, методологията за интегриране на политиките, прилагана към многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г., следва, когато е целесъобразно, да продължи да се прилага и да бъде подобрена, за да се отговори на предизвикателствата и потребностите от инвестиции, свързани с действията в областта на климата за периода след 2021 г. Финансирането на Съюза следва да съответства на целите на рамката на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката към 2030 г. и на дългосрочните цели, отразени в Парижкото споразумение, с цел да се гарантира ефективността на публичните разходи. Комисията следва да изготви доклад относно въздействието на финансирането на Съюза, предоставено от бюджета на Съюза или по друг начин съгласно правото на Съюза в областта на емисиите на парникови газове в секторите, попадащи в обхвата на настоящия регламент или на Директива 2003/87/ЕО.

(15)

В обхвата на настоящия регламент следва да бъдат включени емисиите на парникови газове от следните категории съгласно МКИК: енергетика, промишлени процеси и използване на продуктите, селско стопанство и отпадъци, определени съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013, с изключение на емисиите на парникови газове от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО.

(16)

Данните, които понастоящем се докладват в националните инвентаризации на парниковите газове, както и в националните регистри и в регистрите на Съюза, не са достатъчни, за да се определят на равнището на държавите членки емисиите на CO2 от гражданското въздухоплаване в национален мащаб, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. При приемането на задължения за докладване Съюзът следва да не налага на държавите членки или на малките и средните предприятия (МСП) тежест, която е несъразмерна с поставените цели. Емисиите на CO2 от полети, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, представляват само много малка част от общите емисии на парникови газове и създаването на система за докладване на тези емисии би представлявало неоправдана тежест, като се имат предвид съществуващите изисквания за сектора в по-широк смисъл съгласно Директива 2003/87/ЕО. Ето защо емисиите на CO2 от категорията източници „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК следва да се приемат за равни на нула за целите на настоящия регламент.

(17)

Намалението на емисиите на парникови газове за всяка държава членка към 2030 г. следва да се определи спрямо равнището на нейните преразгледани емисии на парникови газове за 2005 г., обхванати от настоящия регламент, с изключение на проверените емисии на парникови газове от инсталации, които са били в експлоатация през 2005 г. и са били включени в СТЕ на ЕС едва след 2005 г. Годишно разпределените количества емисии за периода 2021—2030 г. следва да се определят въз основа на данните, предоставени от държавите членки, на които Комисията е извършила преглед.

(18)

Подходът на годишни обвързващи национални пределни стойности, възприет в Решение № 406/2009/ЕО, следва да бъде запазен и в периода 2021—2030 г. Правилата за определяне на годишно разпределените количества емисии за всяка държава членка, предвидени в настоящия регламент, следват същата методика като използваната за държавите членки с отрицателни пределни стойности съгласно посоченото решение, но с начало на траекторията на пет дванадесети от разстоянието от 2019 г. до 2020 г. или през 2020 г., въз основа на средната стойност на емисиите на парникови газове за периода 2016—2018 г., а с край на траекторията — пределната стойност за 2030 г. за всяка държава членка. За да се гарантира подходящ принос към целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2021—2030 г., началната дата за траекторията следва да бъде определена за всяка държава членка в зависимост от това използването на коя от тези дати ще доведе до по-ниски разпределени количества. Следва да се предвиди корекция на годишно разпределените количества емисии през 2021 г. за държавите членки, които имат едновременно положителна пределна стойност в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО и увеличение на годишно разпределените количества емисии в интервала между 2017 г. и 2020 г., определени в съответствие с Решение 2013/162/ЕС на Комисията (9) и Решение за изпълнение 2013/634/ЕС на Комисията (10), за да се отрази капацитетът за увеличаване на емисиите на парникови газове през посочените години.

Следва да бъде предвидена допълнителна корекция за някои държави членки, с което да се отчете тяхното необичайно положение, при което имат едновременно положителна пределна стойност в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО и най-ниски емисии на парникови газове на глава от населението в съответствие със същото решение или най-нисък дял на емисиите на парникови газове от секторите, които не попадат в обхвата на посоченото решение, в сравнение с общите им емисии на парникови газове. Тази допълнителна корекция следва да обхваща само част от намаленията на емисиите на парникови газове, необходими през периода 2021—2029 г. за запазването на стимули за допълнителни намаления на емисиите на парникови газове, и да не оказва влияние върху постигането на целта за 2030 г., като се взема предвид използването на други корекции и възможностите за гъвкавост, предвидени в настоящия регламент.

(19)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на разпоредбите на настоящия регламент за определяне на годишно разпределените количества емисии, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(20)

В заключенията си от 23—24 октомври 2014 г. Европейският съвет заяви, че наличието на инструменти за осигуряване на гъвкавост и използването на съществуващите такива в секторите извън обхвата на СТЕ следва да бъдат подобрени значително, за да се гарантира разходната ефективност на колективните усилия на Съюза и сближаването на стойностите на емисиите на парникови газове на глава от населението до 2030 г. Като средство за повишаване на цялостната разходна ефективност на общите намаления на емисиите държавите членки следва да имат възможност да заделят и да заемат част от своите годишно разпределени количества емисии. Освен това те следва да могат да прехвърлят част от своето годишно разпределено количество емисии на други държави членки. Прозрачността на подобни прехвърляния следва да бъде гарантирана и те би трябвало да бъдат осъществявани по начин, удовлетворяващ и двете страни, включително чрез търг, чрез използване на пазарни посредници, действащи като представители, или чрез двустранни договорености. Такова прехвърляне може да бъде резултат от проект или програма за смекчаване на последиците, свързани с парниковите газове, изпълнявани в продаващата държава членка и финансирани от получаващата държава членка. Освен това държавите членки следва да могат да насърчават създаването на публично-частни партньорства за проекти съгласно член 24а, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО.

(21)

Следва да се предвиди еднократна възможност за гъвкавост, за да могат държавите членки, чиито национални цели за намаляване на емисиите значително надвишават както средната стойност на това намаление за Съюза, така и техния потенциал за разходно ефективно намаляване на емисиите, както и държавите членки, които не са разпределили безплатни квоти по СТЕ на ЕС на промишлени инсталации през 2013 г., да постигнат по-лесно своите цели. За да се запази предназначението на резерва за стабилност на пазара, създаден с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета (12), а именно преодоляването на структурните дисбаланси между търсене и предлагане в рамките на СТЕ на ЕС, квотите по СТЕ на ЕС, взети предвид за целите на еднократната възможност за гъвкавост, следва да се считат за квоти по СТЕ на ЕС в обращение при определянето на общите квоти по СТЕ на ЕС в обращение за дадена година. При първия си преглед съгласно посоченото решение Комисията следва да проучи въпроса дали да запази този начин на отчитане като квоти по СТЕ на ЕС в обращение.

(22)

Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (13) установява правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Дейностите, попадащи в обхвата на посочения регламент, не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент. Предвид обстоятелството, че екологичните резултати от настоящия регламент, що се отнася до постигнати нива на намаляване на емисиите на парникови газове, се влияят от отчитането на количество, максимално равняващо се на сумата от общите нетни поглъщания и общите нетни емисии от залесените площи, обезлесените площи, управляваните обработваеми площи, управляваните пасища и — при определени условия —управляваните горски площи, както и когато това е задължително съгласно Регламент (ЕС) 2018/841 — управляваните влажни зони по смисъла на посочения регламент, при необходимост, като допълнителна възможност за държавите членки за изпълнение на ангажиментите им по настоящия регламент следва да се предвиди използването на възможност за гъвкавост за ЗПЗГС, съответстваща на максимално количество от 280 милиона тона еквивалент на CO2 от тези поглъщания, разпределени между държавите членки. Това общо количество и разпределението му между държавите членки следва да са съобразени с по-ниския потенциал на сектора на селското стопанство и земеползването за смекчаване на последиците от изменението на климата и с подходящ принос на сектора за улавянето на парникови газове и смекчаване на последиците, свързани с тях. Освен това доброволното заличаване годишно разпределени количества емисии съгласно настоящия регламент следва да даде възможност тези количества да бъдат взети предвид при оценката на постигнатото съответствие от страна на държавите членки с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/841.

(23)

На 30 ноември 2016 г. Комисията представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на енергийния съюз (наричано по-долу „предложението за управление“), съдържащо изискването държавите членки да изготвят интегрирани национални планове за енергетиката и климата в контекста на стратегическото планиране в областта на политиките за енергетиката и климата за всички пет ключови измерения на енергийния съюз. В съответствие с предложението за управление националните планове за периода 2021—2030 г. следва да имат основно значение за планирането на държавите членки във връзка със спазването от тяхна страна на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) 2018/841. За тази цел държавите членки трябва да определят политиките и мерките, целящи изпълнението на задълженията съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2018/841, като отчитат дългосрочната цел за постигане на баланс между емисиите на парникови газове и поглъщанията в съответствие с Парижкото споразумение. Тези планове също така следва да съдържат оценка на въздействието от планираните политики и мерки, целящи постигането на целите. Съгласно предложението за управление Комисията следва да може да посочи в препоръките си относно проектите за национални планове доколко е подходящо равнището на амбиция и последващото изпълнение на политиките и мерките. Евентуалното използване на възможността за гъвкавост за ЗПЗГС с цел спазване на настоящия регламент следва да се вземе предвид при изготвянето на тези планове.

(24)

Европейската агенция за околната среда има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя своевременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на лицата, определящи политиките, на публичните институции и на обществеността. Европейската агенция за околната среда следва да подпомага Комисията, доколкото това е целесъобразно, в съответствие с годишната работна програма на агенцията.

(25)

Всяко адаптиране на обхвата съгласно членове 11, 24, 24а и 27 от Директива 2003/87/ЕО следва да бъде съпътствано от съответно адаптиране на максималните количества емисии на парникови газове, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Поради това, когато държави членки включват в ангажиментите си по настоящия регламент допълнителни емисии на парникови газове от инсталации, които преди това са попадали в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, тези държави членки следва да въведат допълнителни политики и мерки в секторите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, с цел намаляване на тези емисии на парникови газове.

(26)

Като признание за предходните усилия, положени от 2013 г. насам от държавите членки с БВП на глава от населението под средното за Съюза през 2013 г., е целесъобразно да се установи ограничен предпазен резерв със специално предназначение, съответстващ на до 105 милиона тона еквивалент на CO2, като същевременно се запази екологосъобразността на настоящия регламент, както и стимули за действия на държавите членки, които да надхвърлят минималния принос съгласно настоящия регламент. Предпазният резерв следва да бъде от полза за държавите членки, чийто БВП на глава от населението е бил под средния за Съюза през 2013 г., чиито емисии остават под техните годишно разпределени количества емисии на парникови газове през периода 2013—2020 г. и за които е проблематично да достигнат целевите стойности на емисиите на парникови газове за 2030 г. въпреки използването на други възможности за гъвкавост, предвидени в настоящия регламент. Предпазен резерв от такъв мащаб би покрил значителна част от планирания колективен дефицит на отговарящите на условията държави членки в периода 2021—2030 г., без допълнителни политики, като същевременно се запазят стимулите за допълнителни действия. Предпазният резерв следва да бъде на разположение на тези държави членки през 2032 г., при определени условия и ако използването му не засяга постигането на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с 30 % към 2030 г. в секторите, обхванати от настоящия регламент.

(27)

С цел да отразяване на промените в рамките на Регламент (ЕС) 2018/841 и осигуряване на правилното отчитане съгласно настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на допускането на използването на отчетни категории за площи, които са управлявани горски площи или управлявани влажни зони, по възможността за гъвкавост за ЗПЗГС и по отношение на отчитането на трансакциите съгласно настоящия регламент — включително използването на възможностите за гъвкавост, прилагането на проверките за съответствие и правилното функциониране на предпазния резерв — чрез регистъра, създаден съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013 (наричан по-долу „регистърът на Съюза“). Информацията относно отчитането съгласно настоящия регламент следва да бъде достъпна за обществеността. Необходимите разпоредби за отчитане на трансакциите следва да се съдържат само в един инструмент, обединяващ на едно място разпоредбите относно отчетността, предвидени в Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент (ЕС) 2018/841, настоящия регламент и Директива 2003/87/ЕО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (14). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(28)

Настоящият регламент следва да бъде подложен на преглед през 2024 г. и на всеки пет години след това с цел да се оцени цялостното му действие, по-специално по отношение на необходимостта от по-строги политики и мерки на Съюза. При прегледа следва да се вземат предвид, наред с другото, промяната в обстоятелствата на национално равнище и резултатите от Диалога за улесняване от 2018 г. съгласно РКООНИК (наричан по-долу „диалогът от Таланоа“), както и глобалният преглед, предвиден в Парижкото споразумение. Освен това, като част от прегледа, следва да се разгледа и балансът между търсенето и предлагането на годишно разпределени количества емисии, за да се гарантира, че установените в настоящия регламент задължения са подходящи. В допълнение, като част от редовното докладване по Регламент (ЕС) № 525/2013, Комисията следва до 31 октомври 2019 г. да направи оценка на резултатите от диалога от Таланоа. Прегледът за периода след 2030 г. следва да е в съответствие с дългосрочните цели и задължения, поети съгласно Парижкото споразумение, и за тази цел в него следва да намери отражение постигнатият с времето напредък.

(29)

С цел да се осигури ефикасност, прозрачност и разходна ефективност на докладването и проверката на емисиите на парникови газове и на останалата информация, необходима за оценяване на постигнатия напредък във връзка с годишно разпределените количества емисии на държавите членки, изискванията за годишно отчитане и оценка съгласно настоящия регламент следва да бъдат включени в съответните членове на Регламент (ЕС) № 525/2013. Посоченият регламент следва също така да гарантира, че напредъкът на държавите членки по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове продължава да бъде оценяван ежегодно, като се вземат предвид постигнатият напредък в рамките на политиките и мерките на Съюза и информацията, предоставяна от държавите членки. На всеки две години оценката следва да включва очаквания напредък на Съюза по изпълнението на неговите цели за намаляване на емисиите и тези на държавите членки по изпълнението на техните задължения. Въпросът за прилагането на приспаданията обаче следва да се разглежда само веднъж на всеки пет години, за да може да бъде взет предвид потенциалният принос на залесените площи, обезлесените площи, управляваните обработваеми площи и управляваните пасища в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841. Това не засяга задължението на Комисията да осигури спазването на задълженията на държавите членки, произтичащи от настоящия регламент, нито правомощието на Комисията да започне процедура за нарушение за тази цел.

(30)

Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен.

(31)

Доколкото целите на настоящия регламент, и по-специално установяването на задължения за държавите членки по отношение на минималния им принос за периода 2021—2030 г. за постигане на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове и допринасяне за постигането на целите по Парижкото споразумение, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради неговия обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(32)

Настоящият регламент не засяга евентуалните по-строги национални цели,

1)

„емисии на парникови газове“ означава емисиите, изразени в тонове еквивалент на CO2, на въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоровъглероди (HFC), перфлуоровъглероди (PFC), азотен трифлуорид (NF3) и серен хексафлуорид (SF6), определени съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 и попадащи в обхвата на настоящия регламент;

2)

„годишно разпределени количества емисии“ означава максимално разрешените емисии на парникови газове за всяка година между 2021 г. и 2030 г., определени съгласно член 4, параграф 3 и член 10;

3)

„квота по СТЕ на ЕС“ означава „квота“ по смисъла на определението в член 3, буква а) от Директива 2003/87/ЕО.

а)

по отношение на 2021 г. — да задели този излишък от годишно разпределеното ѝ количество емисии за следващите години до 2030 г.; и

б)

по отношение на годините в периода 2022—2029 г. — да задели излишъка от годишно разпределеното ѝ количество емисии в размер до 30 % от годишно разпределените ѝ количества емисии до тази година за следващите години до 2030 г.

а)

съвкупното количество, взето предвид за тази държава членка за всички години в периода 2021—2030 г., не надхвърля максималното количество на всички нетни поглъщания, установено в приложение III към настоящия регламент за тази държава членка;

б)

това количество надхвърля изискванията за тази държава членка съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841;

в)

държавата членка не е получила от други държави членки повече нетни поглъщания съгласно Регламент (ЕС) 2018/841, отколкото е прехвърлила;

г)

държавата членка спазва Регламент (ЕС) 2018/841; и

д)

държавата членка е представила описание на предвидената употреба на възможността за гъвкавост, предоставена по настоящия параграф, съгласно член 7, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 525/2013.

а)

отрази приноса на отчетната категория „управлявани горски площи“, като същевременно зачита максималното количество на всички нетни поглъщания за всяка държава членка, посочено в приложение III към настоящия регламент, когато бъдат приети делегираните актове за установяване на референтните нива за горите съгласно член 8, параграф 8 или 9 от Регламент (ЕС) 2018/841; и

б)

отрази приноса на отчетната категория „управлявани влажни зони“, като същевременно зачита максималното количество на всички нетни поглъщания за всяка държава членка, посочено в приложение III към настоящия регламент, когато от всички държави членки се изисква да отчитат тази категория съгласно Регламент (ЕС) 2018/841.

а)

допълнителните действия, които държавата членка трябва да предприеме, за да изпълни конкретните си задължения съгласно член 4 от настоящия регламент, чрез националните политики и мерки и чрез изпълнение на действието на Съюза;

б)

стриктен график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък по изпълнението.

а)

към стойността на емисиите на парникови газове на държавата членка за следващата година се добавя стойност, равняваща се на количеството, изразено в тонове еквивалент на CO2, на превишаващите емисии на парникови газове, умножено по коефициент 1,08, в съответствие с мерките, приети съгласно член 12; и

б)

временно се забранява на държавата членка да прехвърля на друга държава членка каквато и да е част от годишно разпределеното ѝ количество емисии, докато не изпълни изискванията по член 4.

а)

корекциите в броя квоти по СТЕ на ЕС, издадени съгласно член 11 от Директива 2003/87/ЕО, които са довели до промяна в обхвата на източниците съгласно същата директива, в съответствие с решенията на Комисията, приети съгласно посочената директива, относно окончателното одобряване на националните планове за разпределение за периода 2008—2012 г.;

б)

корекциите в броя квоти или кредити по СТЕ на ЕС, издадени съответно съгласно членове 24 и 24а от Директива 2003/87/ЕО по отношение на намаленията на емисиите на парникови газове в дадена държава членка; и

в)

корекциите в броя квоти по СТЕ на ЕС за емисии на парникови газове от инсталации, изключени от СТЕ на ЕС в съответствие с член 27 от Директива 2003/87/ЕО, за времето, през което са изключени.

а)

нейният БВП на глава от населението по пазарни цени през 2013 г., публикуван от Евростат през април 2016 г., е бил под средния за Съюза;

б)

общото ѝ количество емисии на парникови газове за годините в периода 2013—2020 г. в секторите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, е по-ниско от общите ѝ годишно разпределени количества емисии за годините в периода 2013—2020 г.; и

в)

нейните емисии на парникови газове надвишават годишно разпределените ѝ количества през периода 2026—2030 г., въпреки че тя:

а)

годишно разпределените количества емисии;

б)

възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 5, 6 и 7;

в)

проверките за съответствие съгласно член 9;

г)

корекциите съгласно член 10; и

д)

предпазния резерв съгласно член 11.

1)

В член 7 параграф 1 се изменя, както следва:

2)

В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка:

3)

В член 14, параграф 1 се добавя следната буква:

4)

В член 21, параграф 1 се добавя следната буква:

19.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 156/43

(1)

Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (4) представлява основният правен инструмент за предотвратяване използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С тази директива, чийто краен срок за транспониране е 26 юни 2017 г., се установява ефикасна и всеобхватна правна рамка за справяне с набирането на парични средства или имущество за терористични цели, като от държавите членки се изисква да установяват, разбират и ограничават рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(2)

Скорошните терористични атаки изведоха на показ появата на нови тенденции, по-специално във връзка с начина, по който терористичните групи финансират и провеждат своите операции. Някои услуги, свързани със съвременните технологии, стават все по-популярни като алтернативни финансови системи, като по този начин остават извън обхвата на правото на Съюза или се ползват от изключения от правните изисквания, които може вече да не са оправдани. С цел да не се изостава от променящите се тенденции следва да се предприемат допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на финансовите сделки, на корпоративните и други правни образувания, както и на доверителната собственост и правните форми, имащи структура и функции, сходни с доверителна собственост (наричани по-долу „сходни правни форми“), за да се подобри съществуващата рамка за превенция и за да се противодейства по-ефективно на финансирането на тероризма. Важно е да се отбележи, че предприетите мерки следва да бъдат пропорционални на рисковете.

(3)

Организацията на обединените нации (ООН), Интерпол и Европол докладват за нарастващото сближаване между организираната престъпност и тероризма. Връзката между организираната престъпност и тероризма и връзките между престъпните и терористичните групи представляват растяща заплаха за сигурността на Съюза. Предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или на финансирането на тероризма е неделима част от всяка стратегия за справяне с тази заплаха.

(4)

Въпреки значителния напредък по отношение на приемането и прилагането на стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF) и подкрепата от страна на държавите членки за дейността на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в областта на прозрачността през последните години, съществува ясна необходимост от допълнително повишаване на цялостната прозрачност на икономическата и на финансовата среда в Съюза. Предотвратяването на изпирането на пари и на финансирането на тероризма не може да бъде ефективно, освен когато средата е враждебна към престъпниците, търсещи убежище за своите финансови средства посредством непрозрачни структури. Целостта на финансовата система на Съюза зависи от прозрачността на корпоративните и други правни образувания, доверителна собственост и сходни правни форми. Настоящата директива има за цел не само разкриване и разследване на изпирането на пари, но също така и предотвратяване на неговата поява. Повишаването на прозрачността би могло да има силен възпиращ ефект.

(5)

Макар че следва да се запази стремежът към постигане на целите на Директива (ЕС) 2015/849 и измененията ѝ следва да съответстват на текущите действия на Съюза в областта на борбата с тероризма и финансирането на тероризма, тези изменения следва да бъдат направени, като се отчита надлежно основното право на защита на личните данни, както и при спазване и прилагане на принципа на пропорционалност. В съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска програма за сигурност“, се посочва необходимостта от мерки за борба с финансирането на тероризма по по-ефективен и всеобхватен начин, като се подчертава, че проникването на финансовите пазари създава възможност за финансиране на тероризма. В заключенията на Европейския съвет от 17—18 декември 2015 г. също се подчертава необходимостта бързо да се предприемат допълнителни действия срещу финансирането на тероризма във всички области.

(6)

В съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „План за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма“, се подчертава необходимостта от адаптиране към нови заплахи и от съответно изменение на Директива (ЕС) 2015/849.

(7)

Мерките на Съюза следва също така да отразяват точно промените и ангажиментите, поети на международно равнище. Поради това следва да бъдат взети предвид Резолюция 2195(2014) относно заплахите за международния мир и сигурността и резолюции 2199(2015) и 2253(2015) относно заплахите за международния мир и сигурността, предизвикани от терористичните актове на Съвета за сигурност на ООН. Тези резолюции на Съвета за сигурност на ООН имат за предмет съответно връзките между тероризма и международната организирана престъпност, възпрепятстването на терористичните групи да получат достъп до международни финансови институции и разширяването на режима за санкции така, че да обхване Ислямска държава в Ирак и Леванта.

(8)

Доставчиците, участващи в предоставянето на услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие (т.е. монети и банкноти, определени като законно платежно средство, и електронни пари на дадена държава, които се приемат като средство за обмяна в издаващата държава), както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, не са задължени от Съюза да идентифицират съмнителни дейности. Следователно за терористичните групи може да съществува възможност да прехвърлят парични средства във финансовата система на Съюза или в рамките на мрежи за виртуални валути, като прикриват преводите или като се възползват от наличието на известна степен на анонимност на тези платформи. Поради това е от съществено значение да се разшири обхватът на Директива (ЕС) 2015/849 така, че да се включат доставчиците, участващи в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. За целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, компетентните органи следва да бъдат в състояние чрез задължените субекти да наблюдават използването на виртуалните валути. Такова наблюдение би осигурило балансиран и пропорционален подход, като се гарантират техническият напредък и придобитата висока степен на прозрачност в областта на алтернативните финанси и социалното предприемачество.

(9)

Анонимността на виртуалните валути позволява евентуални злоупотреби с тях за престъпни цели. Включването на доставчиците, участващи в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, няма да реши изцяло въпроса с анонимния характер на сделките с виртуални валути, тъй като голяма част от средата, в която се използват виртуални валути, ще остане анонимна, тъй като ползвателите могат да сключват сделки и без такива доставчици. За целите на борбата с рисковете, свързани с анонимността, националните звена за финансово разузнаване (ЗФР) следва да бъдат в състояние да получат информация, която да им позволи да свържат адресите на виртуални валути със самоличността на собственика на виртуална валута. В допълнение към това следва допълнително да се проучи възможността на ползвателите да се позволи доброволно да направят лична декларация пред определените органи.

(10)

Виртуалните валути следва да се отличават от електронните пари по смисъла на определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), от по-широкото понятие за „средства“ по смисъла на определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (6), както и от паричната стойност, съхранявана в ползващите се с изключение инструменти, посочени в член 3, букви к) и л) от Директива (ЕС) 2015/2366, и от валути за електронни игри, които могат да бъдат използвани само в контекста на конкретни игри. Въпреки че виртуалните валути често може да се използват като платежно средство, те могат да бъдат използвани и за други цели и да намерят по-широко приложение като средства за обмяна, инвестиции, продукти за съхраняване на стойност или използване в онлайн казина. Целта на настоящата директива е да обхване всички възможни приложения на виртуалните валути.

(11)

Местните валути, наричани също допълнителни валути, които се използват в изключително ограничени мрежи, като например даден град или регион, или между малък брой ползватели, следва да не бъдат считани за виртуални валути.

(12)

Деловите взаимоотношения или сделките, включващи високорискови трети държави, следва да бъдат ограничени, ако бъдат установени съществени слабости в режима за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в засегнатите трети държави, освен ако не се прилагат адекватни допълнителни мерки за ограничаване на риска или ответни мерки. Когато са изправени пред подобни случаи, характеризиращи се с висока степен на риск, и пред такива делови взаимоотношения или сделки, държавите членки следва да изискват от задължените субекти да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента с цел управление и ограничаване на тези рискове. Тогава всяка държава членка определя на национално равнище вида на мерките за разширена комплексна проверка, които следва да се предприемат по отношение на високорискови трети държави. Тези различни подходи между държавите членки създават слабости в управлението на деловите взаимоотношения с набелязани от Комисията високорискови трети държави. Важно е да се подобри ефективността на списъка с високорискови трети държави, изготвен от Комисията, като се предвиди хармонизирано третиране на тези държави на равнището на Съюза. Този хармонизиран подход следва да бъде насочен основно към мерки за разширена комплексна проверка на клиента, когато такива мерки все още не се изискват съгласно националното право. В съответствие с международните задължения държавите членки следва да могат да изискват от задължените субекти, когато е приложимо, да прилагат допълнителни мерки за ограничаване на риска в допълнение към мерките за разширена комплексна проверка на клиента, в съответствие с основан на риска подход и като се вземат предвид конкретните обстоятелства на деловите взаимоотношения или сделките. Международните организации и определящите стандартите органи, компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, могат да призоват за прилагане на подходящи ответни мерки за защита на международната финансова система от съществуващите и значителни рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се пораждат от определени държави.В допълнение държавите членки следва да изискват от задължените субекти да прилагат допълнителни мерки за ограничаване на риска във връзка с високорисковите трети държави, набелязани от Комисията, като вземат предвид призивите за предприемане на ответни мерки и препоръки, например отправените от страна на FATF, и отговорностите, произтичащи от международни споразумения.

(13)

Предвид променящото се естество на заплахите и на степента на уязвимост, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, Съюзът следва да приеме интегриран подход относно съответствието на националните режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма с изискванията на равнището на Съюза, като се вземе предвид оценката на ефективността на тези национални режими. С цел наблюдение на правилното въвеждане на изискванията на Съюза в националните режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, ефективното прилагане на тези изисквания и способността на тези режими за изграждане на ефективна рамка за превенция, Комисията следва да основава оценката си на националните режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, което следва да не засяга оценките, провеждани от международни организации и определящи стандартите органи, компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, като например FATF или Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(14)

Предплатените карти с общо предназначение имат законосъобразно приложение и представляват инструмент, който допринася за социалното и финансовото приобщаване. При все това анонимните предплатени карти лесно могат да се използват за финансиране на терористични атаки и за логистични цели. Поради това от съществено значение е да не се позволява на терористите да използват този начин за финансиране на своите операции, като допълнително се намалят праговете и максималните суми, под които е допустимо задължените субекти да не прилагат определени мерки за комплексна проверка на клиента, предвидени в Директива (ЕС) 2015/849. Следователно, като надлежно се отчитат нуждите на потребителите за използване на предплатени инструменти с общо предназначение и не се препятства използването на тези инструменти за насърчаване на социалното и финансовото приобщаване, от съществено значение е да се намалят настоящите прагове за анонимните предплатени карти с общо предназначение и да се идентифицира клиентът при дистанционни платежни сделки, при които сумата по сделката надвишава 50 EUR.

(15)

Макар че използването на анонимни предплатени карти, издадени в Съюза, по същество е ограничено единствено до територията на Съюза, ситуацията при сходни карти, издадени в трети държави, невинаги е същата. Поради това е важно да се гарантира, че анонимните предплатени карти, издадени извън Съюза, могат да се използват в Съюза само когато се счита, че отговарят на изисквания, които са еквивалентни на установените в правото на Съюза. Това правило следва да се прилага при пълно спазване на задълженията на Съюза по отношение на международната търговия, и по-специално разпоредбите на Общото споразумение по търговията с услуги.

(16)

ЗФР имат важни функции при идентифицирането на финансовите операции на терористичните мрежи, особено презграничните, и при разкриването на техните финансови поддръжници. Финансовото разузнаване може да бъде от основно значение за разкриване на подпомагането на терористични престъпления и на мрежите и схемите на терористичните организации. Поради липсата на задължителни международни стандарти продължават да съществуват значителни различия във функциите, компетентността и правомощията на ЗФР. Държавите членки следва да се стремят да осигурят по-ефективен и координиран подход по отношение на финансовите разследвания, свързани с тероризъм, включително тези, които са свързани със злоупотребата с виртуални валути. Съществуващите различия обаче следва да не засягат дейността на ЗФР, и по-специално техния капацитет да изготвят превантивни анализи в помощ на всички органи, които отговарят за разузнаването, разследването и съдебните действия, както и международното сътрудничество. При изпълнението на своите задачи ЗФР следва да разполагат с достъп до информация и да бъдат в състояние да я обменят безпрепятствено, включително чрез подходящо сътрудничество с правоприлагащите органи. Във всички случаи на съмнения за престъпна дейност, и по-специално в случаи на финансиране на тероризъм, информацията следва да се препраща директно и бързо, без необосновано забавяне. Поради това е изключително важно да се повишат допълнително ефективността и ефикасността на ЗФР чрез изясняване на правомощията и сътрудничеството между ЗФР.

(17)

ЗФР следва да бъдат в състояние да получат от всеки задължен субект цялата необходима информация, свързана с техните функции. Техният безпрепятствен достъп до информация е от изключително значение, за да се гарантира, че паричните потоци могат да бъдат правилно проследени и че незаконните мрежи и потоци могат да бъдат разкрити на ранен етап. Нуждата на ЗФР да получат допълнителна информация от задължените субекти, основаваща се на съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма, може да е породена от предходен доклад за съмнителна сделка, подаден до ЗФР, но да има и други източници, като например собствен анализ на ЗФР, разузнавателни данни, предоставени от компетентните органи, или информация, с която разполага друго ЗФР. Поради това при изпълнение на техните функции ЗФР следва да бъдат в състояние да получат информация от всеки задължен субект, дори без да има подаден предходен доклад. Това не включва безразборни искания за информация, отправени към задължените субекти в контекста на дейността на ЗФР по извършване на анализи, а само искания за информация въз основа на достатъчно ясно определени условия. Дадено ЗФР следва също така да е в състояние да получи такава информация по искане на друго ЗФР в Съюза и да обмени информацията с отправилото искане ЗФР.

(18)

Предназначението на ЗФР е да събират и анализират получената от тях информация, за да установят връзките между съмнителни сделки и стоящата в тяхната основа престъпна дейност с цел предотвратяване и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и разпространяване на резултатите от техния анализ, както и допълнителна информация до компетентните органи, когато са налице основания за съмнения за изпиране на пари, съответни предикатни престъпления или финансиране на тероризма. Дадено ЗФР следва да не се въздържа или да отказва да обмени на информация с друго ЗФР, по собствена инициатива или при поискване, поради причини като липса на установени съответни предикатни престъпления, характерни особености на националното наказателно право и различия в определенията за свързано предикатно престъпление или липсата на посочване на конкретни съответни предикатни престъпления. Също така, дадено ЗФР следва да даде своето предварително съгласие на друго ЗФР за предаване на информацията на компетентните органи, независимо от вида на евентуалните съответни предикатни престъпления, за да се осигури възможност за ефективно изпълнение на функцията за разпространяване на информацията. ЗФР съобщават за трудности при обмена на информация поради различия в определенията в националното право за някои предикатни престъпления, като например данъчните престъпления, които не са хармонизирани от правото на Съюза. Такива трудности следва да не възпрепятстват взаимния обмен, разпространяването на информация към компетентните органи и използването на тази информация по определения в настоящата директива начин. ЗФР следва бързо, конструктивно и ефективно да осигурят възможно най-широкото международно сътрудничество със ЗФР на трети държави по отношение на изпирането на пари, съответните предикатни престъпления и финансирането на тероризма в съответствие с препоръките на FATF и принципите на Групата „Egmont“ за обмена на информация между звената за финансово разузнаване.

(19)

Информацията от пруденциален характер, свързана с кредитните и финансовите институции, като например информацията, свързана с пригодността и поведението на директорите и акционерите, с механизмите за вътрешен контрол, с управлението или със спазването на правилата и управлението на риска, често е крайно необходима за упражняването на подходящ надзор над тези институции по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Информацията за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е също така важна за пруденциалния надзор над тези институции. Ето защо обменът на поверителна информация и сътрудничеството между компетентните в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма органи, които упражняват надзор над кредитни и финансови институции, и органите за пруденциален надзор следва да не бъдат възпрепятствани поради правна несигурност, която може да произтича от липсата на изрични разпоредби в тази област. Изясняването на правната рамка е дори още по-важно, тъй като в редица случаи пруденциалният надзор е поверен на органи, които не упражняват надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като Европейската централна банка (ЕЦБ).

(20)

Забавеният достъп на ЗФР и други компетентни органи до информация за самоличността на титуляри на банкови и платежни сметки и на притежатели на банкови сейфове, особено ако те са анонимни, затруднява разкриването на преводи на средства, свързани с тероризъм. Националните данни, които позволяват идентифициране на банкови и платежни сметки и банкови сейфове, принадлежащи на едно лице, са разпокъсани и поради това не са достъпни своевременно за ЗФР и други компетентни органи. Поради това е изключително важно да се създадат централизирани автоматизирани механизми като регистър или система за извличане на данни във всички държави членки като ефективен начин за получаване на своевременен достъп до информация за самоличността на титулярите на банкови и платежни сметки и на притежателите на банкови сейфове, техните пълномощници и действителните собственици. При прилагането на разпоредбите за достъп е целесъобразно да се използват вече съществуващите механизми, при условие че националните ЗФР могат да получат достъп до данните, във връзка с които са отправили запитване, незабавно и в нефилтриран вид. Държавите членки следва да разгледат възможността да предоставят на такива механизми друга информация, която се счита за необходима и пропорционална за по-ефективното ограничаване на рисковете, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Следва да се осигури пълна поверителност по отношение на такива запитвания и искания за съответна информация от страна на ЗФР и на компетентните органи, различни от органите, отговарящи за наказателното преследване.

(21)

С цел зачитане на неприкосновеността на личния живот и защита на личните данни необходимият минимум от данни за провеждане на разследвания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да бъде съхраняван в централизирани автоматизирани механизми за банкови и платежни сметки, като регистри или системи за извличане на данни. Следва да бъде възможно за държавите членки да определят какви данни е полезно и пропорционално да бъдат събирани, като се вземат предвид съществуващите системи и правни традиции, за да се даде възможност за достатъчно подробно идентифициране на действителните собственици. При транспонирането на разпоредбите, свързани с тези механизми, държавите членки следва да определят срокове за съхраняване, равни на срока за съхраняване на документацията и информацията, получени при прилагането на мерките за комплексна проверка на клиента. Следва да бъде възможно за държавите членки да удължат срока за съхраняване на общо основание със закон, без да се вземат решения за всеки отделен случай. Допълнителният срок за съхраняване следва да не надвишава пет години. Този срок следва да не засяга националното право, установяващо други изисквания за съхраняване на данните, които допускат вземането на решение във всеки отделен случай с цел улесняване провеждането на наказателни или административни производства. Достъпът до тези механизми следва да бъде съгласно принципа „необходимост да се знае“.

(22)

Точното идентифициране и проверката на данните на физически и юридически лица са от първостепенно значение за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Най-новите технически достижения в цифровизацията на сделките и плащанията позволяват сигурна дистанционна или електронна идентификация. Средствата за идентификация, определени в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да се вземат предвид, по-специално по отношение на схемите за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, и начините за осигуряване на трансгранично правно признаване, които осигуряват надеждни инструменти на високо равнище и еталон, с който може да се сравнят въведените на национално равнище методи за идентификация. Освен това може да се вземат предвид други сигурни процедури за дистанционна или електронна идентификация, които са регулирани, признати, одобрени или приети на национално равнище от националния компетентен орган. Когато е целесъобразно, признаването на електронните документи и удостоверителните услуги съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 също следва да бъде взето предвид в рамките на процедурата за идентификация. При прилагането на настоящата директива следва да се има предвид принципът за технологична неутралност.

(23)

За определянето на видните политически личности в Съюза държавите членки следва да изготвят списъци, указващи специалните функции, определени за важни обществени функции в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби. Държавите членки следва да изискват от международните организации със седалище на тяхната територия да изготвят и актуализират списъка с важни обществени функции в рамките на съответната международна организация.

(24)

Подходът за преглед на съществуващите клиенти в настоящата рамка е основан на риска. При все това с оглед на повишения риск от изпиране на пари, финансиране на тероризма и съответните предикатни престъпления, свързани с някои посреднически структури, е възможно този подход да не позволява своевременно разкриване и оценка на рисковете. Поради това е важно да се гарантира, че се осъществява редовно наблюдение над някои ясно определени категории съществуващи клиенти.

(25)

Понастоящем държавите членки са длъжни да гарантират, че установените на тяхната територия корпоративни и други правни образувания получават и разполагат с подходяща, точна и актуална информация за своите действителни собственици. Необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик е ключов фактор при проследяването на престъпници, които в противен случай биха могли да скрият своята самоличност зад корпоративна структура. Глобално взаимосвързаната финансова система прави възможно укриването и прехвърлянето на средства по целия свят и лицата, участващи в изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и други престъпници все повече се възползват от тази възможност.

(26)

Следва да се поясни конкретният фактор, с който се установява коя държава членка отговаря за наблюдението и вписването в регистрите на информация за действителните собственици на доверителна собственост и сходни правни форми. Поради различия между правните системи на държавите членки някои видове доверителна собственост и сходни правни форми не подлежат на наблюдение или не се регистрират никъде в Съюза. Информация за действителните собственици на доверителна собственост и сходни правни форми следва да се регистрира на мястото, на което доверителните собственици на доверителна собственост и лицата, заемащи еквивалентна длъжност в сходни правни форми, са установени или където пребивават. С цел да се гарантира ефективно наблюдение и вписване в регистрите на информацията за действителните собственици на доверителна собственост и сходни правни форми е необходимо и сътрудничество между държавите членки. Взаимното свързване на регистрите на държавите членки на действителни собственици на доверителна собственост и сходни правни форми би направило тази информация достъпна и също така би спомогнало да се предотврати многократната регистрация на една и съща доверителна собственост и сходни правни форми в рамките на Съюза.

(27)

Правилата, които се прилагат за доверителна собственост и сходни правни форми по отношение на достъпа до информация, свързана с техните действителни собственици, следва да бъдат сравними със съответните правила, които се прилагат по отношение на корпоративни и други правни образувания. Поради широкия спектър от видове доверителна собственост, които съществуват понастоящем в Съюза, както и дори по-голямото разнообразие от сходни правни форми, решението дали дадена доверителна собственост или сходна правна форма е сходна в сравнителен план с корпоративните и другите правни образувания, следва да се взема от държавите членки. Целта на националното право за транспониране на посочените разпоредби следва да бъде предотвратяването на използването на доверителна собственост или сходни правни форми за целите на изпирането на пари, финансирането на тероризма или съответните предикатни престъпления.

(28)

С оглед на различните характеристики на доверителната собственост и на сходните правните форми държавите членки следва да могат, съгласно националното право и в съответствие с правилата за защита на данните, да определят равнището на прозрачност по отношение на доверителната собственост и сходните правни форми, които не са съпоставими с корпоративни и други правни образувания. Свързаните с това рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма може да се различават в зависимост от характеристиките на вида доверителна собственост или сходна правна форма и разбирането за тези рискове може да се промени с течение на времето, например в резултат оценки на риска, извършени на национално или наднационално равнище. Поради това следва да е възможно държавите членки да предвидят по-широк достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост и сходните правни форми, ако този достъп представлява необходима и пропорционална мярка със законна цел за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. Когато се определя равнището на прозрачност на информацията за действителните собственици на такава доверителна собственост или сходни правни форми, държавите членки следва да вземат надлежно предвид защитата на основните права на лицата, в частност правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Достъпът до информация за действителните собственици на доверителна собственост или сходни правни форми следва да се предоставя на всяко лице, което може да докаже законен интерес. Достъп следва да се предоставя и на всяко лице, което подаде писмено искане във връзка с доверителна собственост или сходна правна форма, което държи или притежава контролен дял в корпоративно или друго правно образувание, регистрирано извън Съюза, чрез пряко или косвено притежаване, включително чрез акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства. Критериите и условията за предоставяне на достъп по искания за информация за действителните собственици на доверителна собственост и сходни правни форми следва да бъдат достатъчно точни и да съответстват на целите на настоящата директива. Следва да е възможно за държавите членки да постановят отказ по писмено искане, когато са налице разумни основания да се предполага, че писменото искане не е в съответствие с целите на настоящата директива.

(29)

С цел да се осигурят правна сигурност и условия на равнопоставеност е от основно значение ясно да се определи кои правни форми, установени в рамките на Съюза, следва да се считат за сходни с доверителна собственост поради своите функции или структура. Поради това от всяка държава членка следва да се изисква да определи видовете доверителна собственост, ако са признати от националното право, и други сходни правни форми, които могат да бъдат създадени съгласно нейната национална правна уредба или обичай и които имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост, като например възможност за разделяне или отделяне на законния и действителния собственик на активите. След това държавите членки следва да съобщят на Комисията категориите, описанието на характеристиките, имената и, когато е приложимо, правното основание на съответните видове доверителна собственост и сходни правни форми с оглед на тяхното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, за да се даде възможност за тяхното идентифициране от страна на другите държави членки. Следва да се има предвид, че видовете доверителна собственост и сходни правни форми могат да имат различни правни характеристики в рамките на Съюза. В случаите, когато характеристиките на доверителна собственост или сходна правна форма са съпоставими по структура или функции с характеристики на корпоративни и други правни образувания, публичният достъп до информация за действителните собственици би допринесъл за борбата със злоупотребите с доверителна собственост и сходни правни форми, подобно на начина, по който публичният достъп може да допринесе за предотвратяване на злоупотребите с корпоративни и други правни образувания за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(30)

Публичният достъп до информация за действителните собственици позволява засилен контрол на информацията от страна на гражданското общество, включително от страна на печатните издания или на организациите на гражданското общество, и допринася за съхраняване на доверието в почтеността на търговските сделки и финансовата система. Той може да допринесе за борбата със злоупотребата с корпоративни и други правни образувания и правни форми за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както чрез подпомагане на разследванията, така и чрез въздействие върху репутацията, тъй като на всяко лице, което би могло да извърши сделки с тях, ще е известна самоличността на действителните собственици. Освен това така се улеснява навременната и ефективна достъпност на информация за финансовите институции и органи, включително органите на трети държави, които участват в борбата с тези престъпления. Достъпът до тази информация би помогнал също така при разследванията във връзка с изпирането на пари, съответните предикатни престъпления и финансирането на тероризма.

(31)

Доверието на инвеститорите и широката общественост във финансовите пазари зависи до голяма степен от наличието на точен режим за разкриване на информация, който осигурява прозрачност по отношение на действителния собственик и контролните структури на дружествата. Това е особено вярно за системите за корпоративно управление, които се характеризират с концентрирана собственост, както например е в Съюза. От една страна, големите инвеститори със значителни права на глас и значителни права във връзка с паричните потоци могат да насърчат растежа и резултатите на дружествата в дългосрочен план. От друга страна обаче, за контролиращите действителни собственици с големи пакети от гласове може да съществуват стимули да отклоняват корпоративни активи и възможности за лична изгода за сметка на миноритарните инвеститори. Възможното повишаване на доверието във финансовите пазари следва да бъде разглеждано като положителен страничен ефект, а не като цел на повишаването на прозрачността, като последното означава създаването на среда, която е по-малко вероятно да бъде използвана за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(32)

Доверието на инвеститорите и широката общественост във финансовите пазари зависи до голяма степен от наличието на точен режим за разкриване на информация, който осигурява прозрачност по отношение на действителния собственик и контролните структури на корпоративните и други правни образувания, както и определени видове доверителна собственост и сходни правни форми. Поради това държавите членки следва да разрешават достъп до информация за действителните собственици по достатъчно съгласуван и координиран начин, чрез въвеждането на ясни правила за публичен достъп, така че трети лица да имат възможност да проверяват в рамките на целия Съюз кои са действителните собственици на корпоративни и други правни образувания, както и някои видове доверителна собственост и сходни правни форми.

(33)

Поради това държавите членки следва да разрешават достъп до информация за действителните собственици на корпоративни и други правни образувания по достатъчно съгласуван и координиран начин чрез централните регистри, които съдържат информация за действителните собственици, посредством въвеждането на ясни правила за публичния достъп, така че трети лица навсякъде в Съюза да бъдат в състояние да установят кои са действителните собственици на корпоративни и други правни образувания. От съществено значение е също така да се създаде съгласувана правна рамка, която осигурява по-добър достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост и сходни правни форми, след като те бъдат регистрирани в Съюза. Правилата, които се прилагат за доверителна собственост и сходни правни форми по отношение на достъпа до информация, свързана с техните действителни собственици, следва да бъдат съпоставими със съответните правила, които се прилагат по отношение на корпоративни и други правни образувания.

(34)

Във всички случаи, по отношение както на корпоративни и други правни образувания, така и на доверителна собственост и сходни правни форми, следва да се търси справедлив баланс, по-специално между интересите на широката общественост, свързани с предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и основните права на субектите на данни. Наборът от данни, който следва да бъде предоставен на обществеността, следва да бъде ограничен, ясно и изчерпателно определен и от общ характер, за да се сведе до минимум евентуалното засягане на действителните собственици. Същевременно предоставената на обществеността информация не следва да се различава значително от събираната понастоящем информация. С цел да се ограничи намесата в правото на неприкосновеност на личния им живот като цяло, и конкретно защитата на личните им данни, тази информация следва да е свързана най-вече със статута на действителни собственици на корпоративни и други правни образувания и на доверителна собственост и сходни правни форми и следва да засяга изключително сферата на икономическа дейност, в която са ангажирани действителните собственици. Когато висшият ръководен служител е идентифициран като действителният собственик само ex officio, а не чрез притежавано дялово участие или контрол, упражняван чрез други средства, това следва да бъде ясно обозначено в регистрите. По отношение на информацията за действителните собственици държавите членки могат да предвидят включването на информация за гражданство в централния регистър, по-специално за чуждестранните действителни собственици. С цел да се улеснят свързаните с регистрите процедури и тъй като по-голямата част от действителните собственици ще се окажат граждани на държавата, поддържаща централния регистър, държавите членки могат да допуснат, че действителният собственик е гражданин на съответната държава, когато не е вписана информация в противен смисъл.

(35)

Засиленият обществен контрол ще допринесе за предотвратяването на злоупотреби с правни образувания и правни форми, включително избягване на данъци. Поради това е изключително важно информацията за действителния собственик да остане достъпна чрез националните регистри и чрез системата за взаимно свързване на регистрите за срок от най-малко пет години, след като са отпаднали основанията на вписване в регистрите на информацията за действителния собственик на доверителната собственост или сходна правна форма. При все това държавите членки следва да могат да предвидят със закон обработването на информацията за действителните собственици, включително лични данни, за други цели, ако това обработване отговаря на цел от обществен интерес и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за постигане на преследваната законна цел.

(36)

Освен това, с цел да се осигури пропорционален и балансиран подход и да се гарантират правата на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, държавите членки следва да могат да предвидят изключения от изискванията за разкриване чрез регистрите на информация за действителните собственици и от достъпа до такава информация при изключителни обстоятелства, когато информацията би изложила действителния собственик на непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване. За държавите членки следва да е възможно също така да изискват регистрация онлайн с цел да се идентифицира всяко лице, което изисква информация от регистъра, както и заплащане на такса за достъп до информацията в регистъра.

(37)

Взаимното свързване на централните регистри на държавите членки, съдържащи информация за действителните собственици, чрез европейската централна платформа, създадена с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета (8), налага координирането на националните системи, които имат различни технически характеристики. Това предполага приемането на технически мерки и спецификации, които трябва да са съобразени с различията между регистрите. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел справяне с такива технически и оперативни проблеми. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9). Във всеки случай участието на държавите членки във функционирането на цялата система следва да бъде осигурено посредством редовен диалог между Комисията и представителите на държавите членки по въпросите, засягащи експлоатацията на системата и нейното бъдещо развитие.

(38)

По отношение на обработването на лични данни съгласно настоящата директива се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (10). Поради това физически лица, чиито лични данни се съхраняват в националните регистри като информация в качеството им на действителни собственици, следва да бъдат съответно информирани. Освен това следва да се предоставя достъп само до лични данни, които са актуални и се отнасят до действителния собственик, а бенефициерите следва да бъдат информирани относно своите права съгласно действащата правна уредба на Съюза за защита на данните, установена в Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (11), и относно приложимите процедури за упражняване на тези права. Освен това, за да се предотвратят злоупотреби с информацията, съдържаща се в регистрите, и да се постигне баланс с правата на действителните собственици, държавите членки могат да счетат за уместно да разгледат възможността да предоставят на разположение на действителния собственик информация за лицето, отправило искането, и за правното основание за искането.

(39)

Когато докладването на несъответствия от страна на ЗФР и компетентните органи би застрашило текущо разследване, ЗФР или компетентните органи следва да забавят докладването на несъответствието до момента, в който не отпаднат основанията да не се докладва. Освен това ЗФР и компетентните органи следва да не докладват дадено несъответствие, когато това би било в противоречие с дадена разпоредба на националното право относно поверителността или би представлявало незаконосъобразно тайно осведомяване.

(40)

Настоящата директива не засяга защитата на лични данни, обработвани от компетентните органи в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680.

(41)

Достъпът до информацията и определянето на законния интерес следва да се уреждат от правото на държавата членка, в която е установен или пребивава доверителният собственик на доверителна собственост или лице, заемащо еквивалентна длъжност в сходна правна форма. Когато доверителният собственик на доверителна собственост или лицето, заемащо еквивалентна длъжност в сходна правна форма, не са установени или не пребивават в никоя от държавите членки, достъпът до информацията и определянето на законния интерес следва да се уреждат от правото на държавата членка, в чиито регистри в съответствие с разпоредбите на настоящата директива е вписана информацията за действителния собственик на доверителна собственост или сходна правна форма.

(42)

Държавите членки следва да определят законния интерес — като общо понятие и като критерий за достъп до информация за действителните собственици — в националното си право. По-специално, тези определения следва да не ограничават понятието за законен интерес до случаите на висящо административно или съдебно производство и следва да осигуряват възможност за отчитане на превантивната дейност в областта на борбата с изпирането на пари, финансирането на тероризма и съответните предикатни престъпления, предприета от неправителствени организации и разследващи журналисти, когато е целесъобразно. След като бъде постигнато взаимното свързване на централните регистри на действителните собственици в държавите членки, националният и презграничният достъп до регистъра на всяка държава членка следва да се предоставя въз основа на определението за законен интерес на държавата членка, в чиито регистри в съответствие с разпоредбите на настоящата директива е вписана информацията, свързана с действителните собственици на доверителната собственост или сходната правна форма, въз основа на решение, взето от компетентните органи на съответната държава членка. По отношение на техните регистри на действителните собственици за държавите членки следва също така да е възможно да установят механизми за обжалване на решения, с които се предоставя или се отказва достъп до информация за действителните собственици. С цел да се осигурят последователни и ефикасни вписване в регистрите и обмен на информация, държавите членки следва да гарантират, че техният орган, отговарящ за регистъра, създаден за целите на информацията за действителните собственици на доверителна собственост и сходни правни форми, си сътрудничи със съответните му органи в други държави членки, като обменя информация относно доверителната собственост и сходни правни форми, които се уреждат от правото на една държава членка и се управляват в друга държава членка.

(43)

Презграничните кореспондентски отношения с институция респондент от дадена трета държава, се характеризират с трайност и повторяемост. Съответно, когато държавите членки изискват приемането на мерки за разширена комплексна проверка в този конкретен контекст, те следва да имат предвид, че кореспондентските отношения не включват еднократни операции или просто обмен на капацитет за съобщения. Освен това, като се признава, че не всички презгранични кореспондентски банкови услуги се характеризират с една и съща степен на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, интензитетът на мерките, предвидени в настоящата директива, може да се определи чрез прилагане на принципите на основан на риска подход и не предопределя равнището на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, с което се характеризира финансовата институция респондент.

(44)

Важно е да се гарантира правилното прилагане на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от задължените субекти. В този контекст държавите членки следва да засилят ролята на публичните органи, които функционират като компетентни органи със специални отговорности за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма, включително ЗФР, органите с функции по разследване или наказателно преследване на изпирането на пари, съответните предикатни престъпления и финансирането на тероризма, проследяване и изземване или замразяване и конфискуване на активи от престъпна дейност, органите, които получават доклади относно презгранично пренасяне на валута и прехвърляеми ценни книжа на приносител, и органите с отговорности за надзор или наблюдение, чиято цел е да се гарантира спазване на задълженията от страна на задължените субекти. Държавите членки следва да засилят ролята на други имащи отношение органи, включително органите за борба с корупцията и данъчните органи.

(45)

Държавите членки следва да осигурят ефективен и безпристрастен надзор на всички задължени субекти, по възможност от публичните органи чрез отделен и независим национален регулаторен или упражняващ надзор орган.

(46)

С цел да не бъдат разкрити престъпниците прехвърлят незаконните приходи през множество финансови посредници. Поради това е важно да се разреши на кредитните и финансовите институции да обменят информация не само между членовете на групата, но и с други кредитни и финансови институции, като се вземат надлежно предвид правилата за защита на данните, предвидени в националното право.

(47)

Компетентните органи, които упражняват надзор за спазването на настоящата директива над задължените субекти, следва да имат възможност да си сътрудничат и да обменят поверителна информация, независимо от своя характер или статут. За целта тези компетентни органи следва да имат подходящо правно основание за обмен на поверителна информация, а сътрудничеството между компетентните в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма надзорни органи и органите, упражняващи пруденциален надзор, следва да не бъде неволно възпрепятствано от правна несигурност, която може да произтича от липсата на изрични разпоредби в тази област. Надзорът над ефективното прилагане на политиката на групата в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да се извършва в съответствие с принципите и условията на консолидиран надзор, определени в приложимото европейско секторно законодателство.

(48)

Обменът на информация и оказването на помощ между компетентните органи на държавите членки са от основно значение за постигането на целите на настоящата директива. Следователно държавите членки следва да не забраняват и да не въвеждат неразумни или неоснователно ограничителни условия пред обмена на информация и оказването на помощ.

(49)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (12) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(50)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно защитата на финансовата система посредством предотвратяване, разкриване и разследване на случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като индивидуалните мерки, предприети от държавите членки за защита на техните финансови системи, може да не са съобразени с функционирането на вътрешния пазар и с изискванията на принципите на правовата държава и обществен ред на Съюза, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(51)

Настоящата директива съблюдава основните права и принципите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), а именно правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7 от Хартата), правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата) и свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата).

(52)

При изготвянето на доклад за оценка на прилагането на настоящата директива Комисията следва да отдели дължимото внимание на зачитането на основните права и принципи, признати в Хартата.

(53)

Предвид необходимостта от неотложно прилагане на приетите мерки с цел засилване на съществуващия режим на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и с оглед на поетите от държавите членки ангажименти за бързо транспониране на Директива (ЕС) 2015/849, измененията на Директива (ЕС) 2015/849 следва да бъдат транспонирани до 10 януари 2020 г. Държавите членки следва да създадат регистри на действителните собственици за корпоративни и други правни образувания до 10 януари 2020 г., а за доверителна собственост и сходни правни форми — до 10 март 2020 г. Централните регистри следва да бъдат свързани чрез европейската централна платформа до 10 март 2021 г. Държавите членки следва да създадат централизирани автоматизирани механизми, позволяващи определянето на самоличността на титулярите на банкови и платежни сметки и на притежателите на банкови сейфове, до 10 септември 2020 г.

(54)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 2 февруари 2017 г. (14)

(55)

Поради това Директива (ЕС) 2015/849 следва да бъде съответно изменена,

1)

В член 2, параграф 1 точка 3 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

Член 6 се изменя, както следва:

4)

Член 7 се изменя, както следва:

5)

Член 9 се изменя, както следва:

6)

В член 10 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки забраняват на своите кредитни институции и финансови институции да поддържат анонимни сметки, анонимни банкови книжки или анонимни банкови сейфове. Държавите членки изискват във всички случаи по отношение на титулярите и бенефициерите по съществуващите анонимни банкови сметки, анонимни банкови книжки или анонимни банкови сейфове да бъдат приложени мерки за комплексна проверка на клиента не по-късно от 10 януари 2019 г. и във всеки случай преди такива сметки, банкови книжки или банкови сейфове да бъдат използвани по някакъв начин.“

7)

Член 12 се изменя, както следва:

8)

член 13 параграф 1 се изменя, както следва:

9)

Член 14 се изменя, както следва:

10)

Член 18 се изменя, както следва:

11)

Вмъква се следният член:

„Член 18а

1.   По отношение на делови взаимоотношения или сделки, включващи високорискови трети държави, определени като такива съгласно член 9, параграф 2, държавите членки изискват от задължените субекти да прилагат следните мерки за разширена комплексна проверка на клиента:

Държавите членки могат да изискват от задължените субекти да гарантират, когато е приложимо, че първото плащане се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, за която се прилагат стандарти за комплексна проверка на клиента, които не са по-малко строги от предвидените в настоящата директива.

2.   В допълнение към мерките, предвидени в параграф 1, и в съответствие с международните задължения на Съюза държавите членки изискват от задължените субекти да прилагат, когато е приложимо, една или повече допълнителни мерки за ограничаване на риска към физически лица и правни образувания, извършващи сделки, включващи високорискови трети държави, определени като такива съгласно член 9, параграф 2. Тези мерки се изразяват в една или повече от следните мерки:

3.   В допълнение към мерките, предвидени в параграф 1, държавите членки прилагат, когато е приложимо, една или няколко от следните мерки по отношение на високорискови трети държави, определени като такива съгласно член 9, параграф 2, в съответствие с международните задължения на Съюза:

4.   При приемането или прилагането на мерките, предвидени в параграфи 2 и 3, държавите членки отчитат, когато е целесъобразно, съответните оценки или доклади, изготвени от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, във връзка с рисковете, породени от отделни трети държави.

5.   Държавите членки уведомяват Комисията преди приемането или прилагането на мерките, посочени в параграфи 2 и 3.“

12)

В член 19 уводната част се заменя със следното:

„По отношение на презграничните кореспондентски отношения, включващи плащания с институции респонденти от трети държави, държавите членки, в допълнение към установените в член 13 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от своите кредитни институции и финансови институции, когато встъпят в делово взаимоотношение:“.

13)

Вмъква се следният член:

„Член 20а

1.   Всяка държава членка изготвя и актуализира списък, указващ точните функции, които съгласно националните законови, подзаконови и административни разпоредби се определят като важни обществени функции за целите на член 3, параграф 9. Държавите членки изискват от всяка международна организация със седалище на тяхна територия да изготви и актуализира списък на важните обществени функции в тази международна организация за целите на член 3, параграф 9. Тези списъци се изпращат на Комисията и може да бъдат оповестени публично.

2.   Комисията изготвя и поддържа актуален списък на точните функции, които се определят като важни обществени функции на равнището на институциите и органите на Съюза. Този списък включва също така всички функции, които може да бъдат възложени на представители на трети държави или на международни организации, акредитирани на равнището на Съюза.

3.   Комисията съставя, въз основа на списъците, предвидени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, единен списък на всички важни обществени функции за целите на член 3, точка 9. Този единен списък се оповестява публично.

4.   Функциите, включени в списъка по параграф 3 от настоящия член, се третират в съответствие с условията, предвидени в член 41, параграф 2.“

14)

В член 27 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти, към които е насочен клиентът, вземат подходящи мерки, за да гарантират, че при поискване третото лице незабавно препраща съответните копия от данните за идентификация и проверка, включително, когато има такива, данните, получени чрез средствата за електронна идентификация, съответните удостоверителни услуги, определени в Регламент (ЕС) № 910/2014, или всякакви други сигурни дистанционни или електронни процедури за идентификация, които са регулирани, признати, одобрени или приети от съответните национални органи.“

15)

Член 30 се изменя, както следва:

16)

Член 31 се изменя, както следва:

17)

Вмъква се следният член:

„Член 31а

Актове за изпълнение

Когато е необходимо, в допълнение към актовете за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с член 24 от Директива (ЕС) 2017/1132 и в съответствие с обхвата на членове 30 и 31 от настоящата директива, Комисията приема чрез актове за изпълнение техническите спецификации и процедури, необходими за свързването на централните регистри на държавите членки, посочени в член 30, параграф 10 и член 31, параграф 9, по отношение на:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 64а, параграф 2.

В актовете за изпълнение Комисията се стреми да използва отново изпитани технологии и съществуващи практики. Комисията гарантира, че системите, които трябва да бъдат разработени, не пораждат по-големи разходи от абсолютно необходимото за изпълнението на настоящата директива. Актовете за изпълнение на Комисията се характеризират с прозрачност и обмен на опит и информация между Комисията и държавите членки.“

18)

В член 32 се добавя следният параграф:

„9.   Без да се засяга член 34, параграф 2, в рамките на своите функции всяко ЗФР може да изисква, получава и използва информация от всеки задължен субект за целта, определена в параграф 1 от настоящия член, дори ако не е бил подаден предходен доклад съгласно член 33, параграф 1, буква а) или член 34, параграф 1.“

19)

Вмъква се следният член:

„Член 32а

1.   Държавите членки създават централизирани автоматизирани механизми, като например централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни, които позволяват своевременна идентификация на всички физически или юридически лица, които притежават или контролират платежни сметки и банкови сметки, обозначени с IBAN по смисъла на Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (*7), и банкови сейфове, държани от кредитна институция на тяхната територия. Държавите членки уведомяват Комисията за характеристиките на тези национални механизми.

2.   Държавите членки гарантират, че информацията, която се съхранява в централизираните механизми, посочени в параграф 1 от настоящия член, е пряко достъпна по непосредствен начин и в нефилтриран вид за националните ЗФР. Тази информация трябва да е достъпна и за националните компетентни органи с цел изпълнение на техните задължения съгласно настоящата директива. Държавите членки гарантират, че всяко ЗФР може своевременно да предостави информация, съхранявана в централизираните механизми, посочени в параграф 1 от настоящия член, на всяко друго ЗФР в съответствие с член 53.

3.   Следната информация е достъпна и позволява лесно търсене чрез централизираните механизми, посочени в параграф 1:

—

—

—

—

20)

Вмъква се следният член:

„Член 32б

1.   Държавите членки предоставят на ЗФР и на компетентните органи достъп до информацията, която дава възможност да се идентифицира своевременно всяко физическо или юридическо лице, което притежава недвижимо имущество, включително чрез регистри или електронни системи за извличане на данни, когато има такива регистри или системи.

2.   До 31 декември 2020 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ оценка на въпроса доколко е необходимо и пропорционално да се хармонизира информацията, включена в регистрите, както и оценка на необходимостта от взаимно свързване на посочените регистри. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.“

21)

В член 33, параграф 1 буква б) се заменя със следното:

22)

В член 34 се добавя следният параграф:

„3.   Саморегулиращите се органи, определени от държавите членки, публикуват годишен доклад, който съдържа информация относно:

23)

Член 38 се заменя със следното:

„Член 38

1.   Държавите членки гарантират, че физическите лица, включително служители и представители на задължения субект, които подават сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма, вътрешно или до ЗФР, са правно защитени от излагането им на заплахи, репресивни или враждебни действия, и особено от неблагоприятни или дискриминационни действия в областта на заетостта.

2.   Държавите членки гарантират, че физически лица, които са изложени на заплахи, репресивни или враждебни действия или неблагоприятни или дискриминационни действия в областта на заетостта заради подаване на сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма, вътрешно или до ЗФР, имат право без опасения да подадат жалба до съответните компетентни органи. Без да се засяга поверителният характер на информацията, събирана от ЗФР, държавите членки също така гарантират, че тези физически лица имат право на ефективни правни средства за защита за гарантирането на техните права съгласно настоящия параграф.“

24)

В член 39 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Забраната, предвидена в параграф 1 от настоящия член, не препятства разкриването на информация между кредитни институции и финансови институции от държавите членки, при условие че принадлежат към една и съща група, или между тези институции и техните клонове и мажоритарно притежаваните дъщерни предприятия, установени в трети държави, при условие че тези клонове и мажоритарно притежавани дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите на групата като цяло, включително процедурите за обмен на информация в рамките на групата, в съответствие с член 45, и че политиките и процедурите на групата като цяло отговарят на изискванията, установени в настоящата директива.“

25)

В член 40 параграф 1 се изменя, както следва:

26)

Член 43 се заменя със следното:

„Член 43

Обработването на лични данни въз основа на настоящата директива за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както е посочено в член 1, се счита за въпрос от обществен интерес съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (*8).

(*8)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).“"

27)

Член 44 се заменя със следното:

„Член 44

1.   За да подпомогнат изготвянето на оценката на риска съгласно член 7, държавите членки гарантират, че са в състояние да направят преглед на ефективността на своите системи за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма, като поддържат изчерпателни статистически данни по въпросите, свързани с ефективността на тези системи.

2.   Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват:

3.   Държавите членки осигуряват ежегодното публикуване на консолидиран преглед на статистическите им данни.

4.   Държавите членки изпращат ежегодно на Комисията посочените в параграф 2 статистически данни. Комисията публикува годишен доклад, в който се обобщават и разясняват статистическите данни, посочени в параграф 2, който се помества на нейния уебсайт.“

28)

В член 45 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Държавите членки и ЕНО се информират взаимно за случаите, в които правото на трета държава не позволява провеждането на политиките и процедурите, изисквани съгласно параграф 1. В тези случаи могат да се предприемат координирани действия за намиране на решение. При преценката по въпроса кои трети държави не разрешават провеждането на политиките и процедурите, изисквани съгласно параграф 1, държавите членки и ЕНО вземат предвид всички правни ограничения, които могат да възпрепятстват правилното провеждане на тези политики и процедури, включително изискванията за опазване на тайна, защитата на личните данни и други предписания, ограничаващи обмена на информация, които може да са от значение за тази цел.“

29)

В член 47 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че доставчиците на услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, са регистрирани, че бюрата за обмяна на валута и за осребряване на чекове и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление подлежат на лицензиране или регистрация, а доставчиците на услуги в областта на хазарта са обект на регулиране.“

30)

Член 48 се изменя, както следва:

31)

Член 49 се заменя със следното:

„Член 49

Държавите членки гарантират, че лицата, определящи политиката, ЗФР, упражняващите надзор органи и другите компетентни органи, които участват в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и данъчните органи и правоохранителните органи, когато действат в рамките на обхвата на настоящата директива, разполагат с ефективни механизми, позволяващи им да си сътрудничат и да координират на местно равнище дейността си по отношение на разработването и прилагането на политики и дейности за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително с оглед на изпълнението на задължението им по член 7.“

32)

в глава VI, раздел 3 се вмъква следният подраздел:

„Подраздел IIa

Сътрудничество между компетентните органи на държавите членки

Член 50а

Държавите членки не забраняват и не въвеждат неразумни или необосновано ограничителни условия относно обмена на информация или оказването на помощ между компетентните органи за целите на настоящата директива. По-специално държавите членки гарантират, че компетентните органи не отхвърлят искане за помощ на основание, че:

33)

Член 53 се изменя, както следва:

34)

В член 54 се добавя следната алинея:

„Държавите членки гарантират, че ЗФР определят най-малко едно лице или звено за контакт, които да отговарят за получаването на исканията за информация, постъпили от страна на ЗФР в други държави членки.“

35)

В член 55 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите членки гарантират, че ЗФР, към което е отправено искането, дава на компетентните органи бързо и във възможно най-голяма степен предварителното си съгласие за разкриване на информацията, независимо от вида на съответните предикатни престъпления. ЗФР, към което е отправено искането, не трябва да отказва да даде съгласието си за подобно разкриване, освен когато това би попаднало извън обхвата на правилата му в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма, би могло да навреди на дадено разследване или по друг начин би било в несъответствие с основните принципи на националното право на тази държава членка. Всеки подобен отказ за даване на съгласие се обяснява надлежно. Тези изключения се уточняват по начин, който предотвратява злоупотребите с разкриването на информация пред компетентните органи и ненужните ограничения по отношение на разкриването.“

36)

Член 57 се заменя със следното:

„Член 57

Различията между определенията в националното право на предикатните престъпления, посочени в член 3, точка 4, не препятстват способността на ЗФР да оказват помощ на друго ЗФР и не ограничават обмена, разкриването и използването на информацията съгласно членове 53, 54 и 55.“

37)

В глава VI, раздел 3 се добавя следният подраздел:

„Подраздел IIIa

Сътрудничество между компетентните органи, упражняващи надзор върху кредитните и финансовите институции, и други органи, обвързани от задължението за професионална тайна

Член 57а

1.   Държавите членки изискват всички лица, които работят или са работили за компетентните органи, упражняващи надзор върху кредитните и финансовите институции във връзка със спазването от тяхна страна на настоящата директива, както и одиторите или експертите, действащи от името на такива компетентни органи, да са обвързани със задължение за опазване на професионалната тайна.

Без да се засягат случаите, попадащи в приложното поле на наказателното право, поверителната информация, която лицата, посочени в първа алинея, получават при изпълнение на служебните си задължения съгласно настоящата директива, може да се разкрива единствено в съкратена или обобщена форма, по такъв начин, че да не могат да се идентифицират отделните кредитни и финансови институции.

2.   Параграф 1 не възпрепятства обмена на информация между:

До 10 януари 2019 г. компетентните органи, упражняващи надзор върху кредитните и финансовите институции в съответствие с настоящата директива, и ЕЦБ, която действа в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 56, първа алинея, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*10), сключват, с подкрепата на ЕНО, споразумение относно практическите ред и условия за обмен на информация.

3.   Упражняващите надзор върху кредитните и финансовите институции компетентни органи, които получават поверителна информация съгласно параграф 1, използват тази информация само при:

4.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи, упражняващи надзор върху кредитните и финансовите институции, си сътрудничат помежду си за целите на настоящата директива във възможно най-голяма степен, независимо от техния характер или статут. Това сътрудничество също така включва способността да се провеждат, в рамките на правомощията на получилия искането компетентен орган, разследвания от името на отправилия искането компетентен орган и последващ обмен на информация, получена чрез такива разследвания.

5.   Държавите членки могат да разрешат на своите национални компетентни органи, упражняващи надзор върху кредитните и финансовите институции, да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи сътрудничество и обмен на поверителна информация със съответните им компетентни органи на трети държави. Споразуменията за сътрудничество се сключват при условията на взаимност и само ако разкриваната информация е гарантирана чрез изисквания за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото еквивалентни на посочените в параграф 1. Поверителната информация, която се обменя съгласно посочените споразумения за сътрудничество, се използва за целите на изпълнение на задачата за упражняване на надзор от страна на тези органи.

Когато информацията, която се обменя, произхожда от друга държава членка, тя може да бъде разкривана само с изричното съгласие на компетентния орган, който я е споделил и — когато е приложимо, единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

Член 57б

1.   Независимо от член 57а, параграфи 1 и 3 и без да се засяга член 34, параграф 2, държавите членки могат да разрешат обмена на информация, в същата държава членка или в различни държави членки, между компетентните органи и органите, на които е възложен надзорът върху субектите от финансовия сектор и физическите или юридическите лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, и органите, които отговарят по закон за надзора върху финансовите пазари, при изпълнението на техните съответни надзорни функции.

Във всички случаи по отношение на получената информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото еквивалентни на посочените в член 57а, параграф 1.

2.   Независимо от член 57а, параграфи 1 и 3, държавите членки могат, въз основа на разпоредби в националното си право, да разрешат разкриването на определена информация на други национални органи, отговорни по закон за надзора върху финансовите пазари, или със специални отговорности в областта на борбата или разследването на изпирането на пари, съответните предикатни престъпления и финансирането на тероризма.

Поверителната информация, която се обменя съгласно настоящия параграф 2, обаче се използва единствено за целите на изпълнението на задачите от правен характер на съответните органи. По отношение на лицата, които имат достъп до такава информация, се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото еквивалентни на посочените в член 57а, параграф 1.

3.   Държавите членки могат да разрешат разкриването на определена информация, свързана с надзора върху кредитните институции с цел спазване на разпоредбите на настоящата директива, пред парламентарни анкетни комисии, пред сметните палати и пред други субекти, натоварени с извършването на проверки в държавите членки, при следните условия:

(*9)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63)."

(*10)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).“"

38)

В член 58, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Държавите членки гарантират също така, че когато компетентните им органи установят нарушения, за които се налагат наказателноправни санкции, те информират своевременно правоохранителните органи.“

39)

Член 61 се изменя, както следва:

40)

Вмъква се следният член:

„Член 64а

1.   Комисията се подпомага от Комитета за предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма („комитетът“), посочен в член 23 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета (*11). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*12).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*11)  Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1)."

(*12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

41)

Член 65 се заменя със следното:

„Член 65

1.   До 11 януари 2022 г. и на всеки три години след това Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива и го представя на Европейския парламент и на Съвета.

Посоченият доклад съдържа по-специално:

Първият доклад, който се публикува до 11 януари 2022 г., се придружава, ако е необходимо, от подходящи законодателни предложения, включително, когато е целесъобразно — по отношение на виртуалните валути — за правомощия за създаване и поддържане на централна база данни, достъпна за ЗФР, в която се регистрират самоличността на ползвателите и адресите на портфейлите, както и за формуляри за лична декларация, предназначени за ползвателите на виртуални валути, и за подобряване на сътрудничеството между службите за събиране на вземания на държавите членки и за основано на риска прилагане на мерките, посочени в член 20, буква б).

2.   До 1 юни 2019 г. Комисията оценява рамката за сътрудничество на ЗФР с трети държави и пречките и възможностите за подобряване на сътрудничеството между ЗФР в Съюза, включително възможността за създаване на механизъм за координиране и подкрепа.

3.   Ако е целесъобразно, Комисията изготвя доклад за Европейския парламент и Съвета с цел оценка на необходимостта и пропорционалността на понижаването на процента за идентифицирането на действителните собственици на правни образувания с оглед на препоръките, отправени в тази връзка от международни организации и определящи стандартите органи, компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, в резултат на нова оценка, и ако е целесъобразно, представя законодателно предложение.“

42)

В член 67 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 26 юни 2017 г.

Държавите членки прилагат член 12, параграф 3, считано от 10 юли 2020 г.

Държавите членки създават централните регистри на действителните собственици, посочени в член 30, до 10 януари 2020 г., регистрите, посочени в член 31, до 10 март 2020 г., и централизираните автоматизирани механизми, посочени в член 32а, до 10 септември 2020 г.

Комисията осигурява взаимното свързване на регистрите, посочени в членове 30 и 31, в сътрудничество с държавите членки, до 10 март 2021 г.

Държавите членки незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите, посочени в настоящия параграф.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.“

43)

В приложение II, точка 3 уводната част се заменя със следното:

44)

Приложение III се изменя, както следва:

„iv)

органите, отговорни за надзора върху задължените субекти, изброени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (*13), за целите на спазването на посочената директива;

„ж)

органите, които отговарят за надзора върху задължените субекти, изброени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (*14), за целите на спазването на посочената директива.

19.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 156/75

(1)

Европейският съюз се ангажира да разработи устойчива, конкурентоспособна, сигурна и декарбонизирана енергийна система. Енергийният съюз и рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. определят за Съюза амбициозни ангажименти за по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г., за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението и за икономии на енергия в съответствие с амбициите на равнище на Съюза, и за подобряване на европейската енергийна сигурност, конкурентоспособност и устойчивост.

(2)

За да бъдат постигнати тези цели, прегледът на законодателството за енергийната ефективност на Съюза от 2016 г. обединява повторната оценка на целта за енергийната ефективност на Съюза за 2030 г. съгласно поисканото в заключенията на Европейския съвет от 2014 г., преглед на основните разпоредби на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), както и укрепването на финансова рамка, включително на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), което в крайна сметка ще подобри финансовите условия на пазара за инвестиции в областта на енергийната ефективност.

(3)

В Директива 2010/31/ЕС се изисква до 1 януари 2017 г. Комисията да извърши преглед на въпросната директива, като вземе предвид придобития опит и постигнатия напредък по време на нейното прилагане и, ако е необходимо, да направи предложения.

(4)

В рамките на подготовката за този преглед Комисията предприе поредица от стъпки, за да събере факти за това как Директива 2010/31/ЕС се прилага в държавите членки, като се съсредоточи върху това какво работи добре и какво може да се подобри.

(5)

Резултатите от прегледа и оценката на въздействието на Комисията сочат, че са необходими ред изменения, за да се укрепят действащите разпоредби на Директива 2010/31/ЕС и да се опростят някои аспекти.

(6)

Съюзът се ангажира с разработването на устойчива, конкурентоспособна, сигурна и декарбонизирана енергийна система до 2050 г.. За да постигнат тази цел, държавите членки и инвеститорите се нуждаят от мерки, насочени към постигане на дългосрочната цел за намаляване на емисиите на парникови газове и декарбонизиране на сградния фонд, на който се дължат приблизително 36 % от всички емисии на CO2 в Съюза, до 2050 г. Държавите членки следва да се стремят към икономически ефективно равновесие между декарбонизиране на енергийните доставки и намаляване на крайното потребление на енергия. За тази цел държавите членки и инвеститорите се нуждаят от ясна визия, която да насочва техните политики и инвестиционни решения и която да включва индикативни национални етапни цели и действия за енергийна ефективност с цел постигане на краткосрочните (2030 г.), средносрочните (2040 г.) и дългосрочните (2050 г.) цели. Като се вземат предвид тези цели и се отчитат цялостните амбиции на Съюза по отношение на енергийната ефективност, от съществено значение е държавите членки да определят очакваните резултати от техните дългосрочни стратегии за саниране и да проследяват развитието посредством определянето на национални показатели за напредъка, съобразени с националните условия и развитие.

(7)

Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата вследствие от 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) стимулира усилията на Съюза да декарбонизира сградния си фонд. Като се отчита, че почти 50 % от крайното енергопотребление на Съюза се използват за отопление и охлаждане, от които 80 % се използват в сградите, постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата е свързано с усилията на Съюза за саниране на сградния фонд посредством извеждане в приоритет на енергийната ефективност, прилагане на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и вземане предвид на използването на възобновяеми източници.

(8)

Разпоредбите относно дългосрочните стратегии за саниране, предвидени в Директива 2012/27/ЕС, следва да бъдат преместени в Директива 2010/31/ЕС, където те се вписват по-добре. Държавите членки следва да могат да използват дългосрочните си стратегии за саниране, за да обърнат надлежно внимание на пожарната безопасност и на рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, засягащи санирането с цел подобряване на енергийната ефективност, както и жизнения цикъл на сградите.

(9)

За да се постигне високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд и за да се гарантира, че дългосрочните стратегии за саниране ще доведат до нужния напредък към трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, в частност чрез увеличаване на основното саниране, държавите членки следва да предвидят ясни насоки и да очертаят измерими и целенасочени действия, както и да насърчат равен достъп до финансиране, включително за сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, за потребителите, намиращи се в състояние на енергийна бедност, за социалното жилищно настаняване и за домакинствата, изправени пред дилемата на несъвместимите стимули, като вземат предвид достъпността. За да окажат допълнителна подкрепа на необходимите подобрения в техния национален фонд за отдаване под наем, държавите членки следва да обмислят въвеждането или продължаване на прилагането на изисквания за определено ниво на енергийни характеристики за имоти, отдавани под наем, в съответствие със сертификатите за енергийни характеристики.

(10)

Съгласно изготвената от Комисията оценка на въздействието ще бъде необходимо саниране в размер средно на 3 % годишно, за да бъдат изпълнени амбициите на Съюза в областта на енергийната ефективност по икономически ефективен начин. Като се има предвид, че всяко увеличение с 1 % в икономиите на енергия намалява вноса на газ с 2,6 %, става видно, че ясните амбиции за саниране на наличния сграден фонд са изключително важни. Следователно усилията за подобряване на енергийните характеристики на сградите ще допринесат активно за енергийната независимост на Съюза и освен това имат голям потенциал за създаване на работни места в Съюза, особено в малките и средните предприятия. В този контекст държавите членки следва да вземат под внимание необходимостта от ясна връзка между техните дългосрочни стратегии за саниране и подходящи инициативи за насърчаване на развиването на уменията и образованието в секторите на строителството и енергийната ефективност.

(11)

Следва да се вземе предвид необходимостта да се намали енергийната бедност в съответствие с критериите, определени от държавите членки. При очертаване в стратегиите за саниране на националните действия, които допринасят за намаляване на енергийната бедност, държавите членки имат правото да определят какви действия считат за подходящи.

(12)

В своите дългосрочни стратегии за саниране и при планирането на действия и мерки държавите членки биха могли да използват понятия като „момент за интервенция в жизнения цикъл на сградите“, което означава подходящ момент, например от гледна точка на разходната ефективност или прекъсването за извършване на саниране с цел подобряване на техните енергийни характеристики.

(13)

В насоките на Световната здравна организация от 2009 г. се посочва, че по отношение на качеството на вътрешния въздух сградите с по-добри характеристики осигуряват по-високи равнища на комфорт и благосъстояние на своите обитатели и подобряват здравето. Топлинните мостове, неправилната изолация и непланираните въздушни потоци могат да доведат до повърхностни температури под температурата на оросяване на въздуха и до влага. Поради това е от съществено значение да се гарантира пълна и хомогенна изолация на сградата, включително на балконите, пространствата между прозорците, покривите, стените, вратите и подовете, като специално внимание следва да се отдели на това температурата на която и да е вътрешна повърхност на сградата да не пада под температурата на оросяване.

(14)

Държавите членки следва да подкрепят подобряването на енергийните характеристики на съществуващите сгради, което допринася за постигане на здравословна среда в помещенията, включително чрез отстраняване на азбест и други вредни вещества, предотвратяване на незаконното отстраняване на вредни вещества и улесняване на спазването на действащите законодателни актове като директиви 2009/148/ЕО (6) и (ЕС) 2016/2284 (7) на Европейския парламент и на Съвета.

(15)

Важно е да се гарантира, че мерките за подобряване на енергийните характеристики на сградите не акцентират единствено върху външните ограждащи елементи на сградата, а включват всички съответни компоненти и технически инсталации в сградата, като например пасивните компоненти, които участват в пасивни техники, насочени към намаляване на енергийните нужди за отопление или охлаждане и ползването на енергия за осветление и вентилация, които по този начин подобряват температурния и зрителния комфорт.

(16)

Финансовите механизми, стимулите и мобилизирането на финансови институции за саниране на сградите с цел подобряване на енергийната ефективност следва да играят централна роля в националните дългосрочни стратегии за саниране и активно да се насърчават от държавите членки. Тези мерки следва да включват насърчаване на енергийно ефективни ипотечни кредити за сертифицирано енергийно ефективно саниране на сгради, поощряване на инвестиции на публичните органи в енергийно ефективен сграден фонд, например чрез публично-частни партньорства или сключване по желание на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, намаляване на възприемания риск от инвестициите, осигуряване на достъпни и прозрачни инструменти за консултиране и помощ, като например обслужване на едно гише за предоставяне на интегрирани услуги за енергийно саниране, както и изпълнение на други мерки и инициативи, като например посочените в инициативата на Комисията за интелигентно финансиране на интелигентни сгради.

(17)

Природосъобразните решения като удачно проектирано улично озеленяване, зелени покриви и фасади, които осигуряват изолация и сянка за сградите, допринасят за намаляване на енергийните потребности, като ограничават нуждата от отопление и охлаждане и подобряват енергийните характеристики на сградите.

(18)

Необходимо е да се насърчава изследването и изпробването на нови решения за подобряване на енергийните характеристики на историческите сгради и обекти, като същевременно се защитава и опазва културното наследство.

(19)

За новите сгради и сградите, по които се извършват основни ремонти, държавите членки следва да насърчават алтернативните високоефективни инсталации, ако това е технически, функционално и икономически осъществимо, и същевременно вземат предвид здравословния вътрешен микроклимат, противопожарната безопасност и рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, в съответствие с националните норми за безопасност.

(20)

За да бъдат постигнати целите на политиката относно енергийната ефективност на сградите, прозрачността на сертификатите за енергийните характеристики следва да бъде подобрена, като се гарантира, че всички необходими параметри за изчисляване както за целите на сертифицирането, така и за целите на минималните изисквания за енергийните характеристики са определени и се прилагат последователно. Държавите членки следва да приемат подходящи мерки, за да гарантират например, че характеристиките на монтирани, подменени, или модернизирани технически сградни инсталации за отопление на помещения, климатични инсталации или осигуряване на топла вода се документират с оглед на сертифицирането на сгради и проверката на съответствието.

(21)

Монтирането на устройства за саморегулиране в съществуващите сгради за отделно регулиране на температурата във всяка стая или, при обосновани случаи, в определена отопляема зона от сградната единица, следва да се разглежда, когато е икономически осъществимо, например когато разходите за това представляват по-малко от 10 % от общите разходи за подмяна на топлогенераторите.

(22)

Иновациите и новите технологии дават възможност и сградите да допринасят за общата декарбонизация на икономиката, включително транспортния сектор. Например сградите могат да бъдат използвани за развитието на инфраструктурата, необходима за „интелигентното“ зареждане на електрически превозни средства, и също да осигурят основа за използването на автомобилните акумулатори като източник на енергия в държавите членки, ако последните го пожелаят.

(23)

В съчетание с увеличения дял производство на енергия от възобновяеми източници, електрическите превозни средства генерират по-малко въглеродни емисии и това води до по-добро качество на въздуха. Електрическите превозни средства са важен компонент на прехода към чиста енергия, основан на мерки за енергийна ефективност, алтернативни горива, енергия от възобновяеми източници и новаторски решения за управление на енергийната гъвкавост. Строителните норми могат да бъдат ефективно използвани за въвеждането на целенасочени изисквания в подкрепа на внедряването на инфраструктура за презареждане на паркинги в жилищни и нежилищни сгради. Държавите членки следва така да предвидят мерки за опростяване на внедряването на инфраструктура за презареждане с оглед премахване на пречки от типа на несъвместимите стимули и административните усложнения, с които отделните собственици се сблъскват при опита за инсталиране на зарядни точки на своите места за паркиране.

(24)

Тръбопроводната инфраструктура създава необходимите условия за бързо разполагане на зарядни точки, ако и където са необходими. Държавите членки следва да гарантират развитието на електромобилността по балансиран и икономически ефективен начин. По-специално, когато се извършва основен ремонт, свързан с електрическата инфраструктура, след него следва да бъде добавено подходящо изграждане на тръбопроводна инфраструктура. При въвеждането на изисквания относно електромобилността в националното законодателство държавите членки следва надлежно да отчитат потенциално различните условия, като например собственост на сградите и прилежащите им паркинги, обществени паркинги, управлявани от частни субекти, и сгради, които имат едновременно жилищни и нежилищни функции.

(25)

Вече наличната инфраструктура ще доведе до намаляване на разходите за инсталиране на зарядни точки за отделните собственици и ще гарантира достъп на потребителите на електрически превозни средства до зарядни точки. Установяването на изисквания за електромобилността на равнището на Съюза относно предварителното оборудване на местата за паркиране и инсталирането на зарядни точки е ефективен начин за насърчаване на използването на електрически превозни средства в близко бъдеще, като същевременно дава възможност за бъдещо развитие с намалени разходи в средносрочен до дългосрочен план.

(26)

Когато държавите членки установяват техните изисквания за инсталирането на минимален брой зарядни точки за нежилищни сгради с повече от 20 паркоместа, които да се прилагат от 2025 г., те следва да вземат предвид съответните национални, регионални и местни условия, както и евентуални различни потребности и обстоятелства според района, типа сграда, достъпа до обществен транспорт и други имащи отношение критерии, за да се гарантира пропорционално и подходящо разполагане на зарядните точки.

(27)

При това обаче е възможно някои географски райони със специфични уязвимости да бъдат изправени пред конкретни трудности при изпълнението на изискванията за електромобилността. Такъв би могъл да е случаят с най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), поради тяхната отдалеченост, островен характер, малка площ, труден релеф и климат, както и изолираните микросистеми, чиито електропреносни мрежи може да се наложи да претърпят еволюция, за да се справят с бъдеща електрификация на местния транспорт. В такива случаи държавите членки следва да имат правото да не прилагат изискванията за електромобилността. Независимо от тази дерогация електрификацията на транспорта може да е мощен инструмент за справянето с проблеми като качеството на въздуха или сигурността на доставките, пред които тези региони и системи често са изправени.

(28)

Когато прилагат изискванията за инфраструктура за електромобилността, предвидени в измененията на Директива 2010/31/ЕС, както е уредено в настоящата директива, държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от цялостно и съгласувано градоустройствено планиране, както и насърчаване на алтернативни, безопасни и устойчиви видове транспорт и помощната инфраструктура за тях, например чрез специална инфраструктура с паркоместа за електрически велосипеди и за превозни средства за лица с намалена подвижност.

(29)

Програмите на цифровия единен пазар и енергийния съюз следва да бъдат съгласувани и следва да служат на постигането на общи цели. Цифровите технологии бързо променят енергийната система — от включването на възобновяеми източници до интелигентните енергийни мрежи и сградите, подготвени за интелигентно управление. За да се проправи пътят за цифровите технологии в сградния сектор, целите за свързаност на Съюза и амбициите му за разгръщане на комуникационни мрежи с висок капацитет са важни за изграждането на интелигентни домове и добре свързани общности. Следва да се въведат целенасочени стимули за насърчаване на използването на инсталации, подготвени за интелигентно управление, и цифрови решения в сградната среда. Това предлага нови възможности за икономии на енергия, като се предоставя по-точна информация на потребителите относно техните модели на потребление и като се дава възможност на системния оператор да управлява мрежата по-ефективно.

(30)

Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да се използва за измерване на степента, в която дадена сграда може да използва Информационни и комуникационни технологии и електронни системи за адаптиране на функционирането на сградите към потребностите на обитателите и мрежата, и за подобряване на енергийната ефективност и цялостните характеристики на сградите. Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да повиши осведомеността на собствениците и обитателите на сгради за ценността на сградната автоматизация и електронното наблюдение на техническите сградни инсталации и следва да даде увереност на обитателите относно реалните икономии, дължащи се на тези нови допълнителни функции. Използването на схемата за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление следва да бъде незадължително за държавите членки.

(31)

С цел Директива 2010/31/ЕС да бъде адаптирана към техническия прогрес, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на посочената директива чрез установяването на определение за показател за подготвеност за интелигентно управление и на методика за неговото изчисляване. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (8).По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(32)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на Директива 2010/31/ЕС, така както е изменена с настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия относно реда и условията за прилагане на незадължителна обща схема на Съюза за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(33)

За да се гарантира, че финансовите мерки, свързани с енергийната ефективност, се прилагат по най-добрия възможен начин при санирането на сгради, те следва да са обвързани с качеството на ремонтните работи в контекста на целеви или постигнати икономии на енергия. Ето защо тези мерки следва да бъдат обвързани с характеристиките на оборудването или материалите, използвани при санирането, с нивото на сертификация или квалификация на монтажника, с енергиен одит или с подобрението, постигнато в резултат на санирането, което следва да се оцени чрез сравняване на сертификатите за енергийните характеристики, издадени преди и след санирането, чрез използване на стандартни стойности или по друг прозрачен и пропорционален метод.

(34)

Настоящите системи за независим контрол на сертификатите за енергийните характеристики могат да се използват за проверка на съответствието и следва да бъдат засилени, за да се гарантира, че сертификатите са с добро качество. Когато системите за независим контрол на сертификатите за енергийните характеристики са допълнени от незадължителни бази данни, с което се надхвърлят изискванията на Директива 2010/31/ЕС, така както е изменена с настоящата директива, те могат да се използват за проверка на съответствието и за изготвяне на статистически данни за регионалния или националния сграден фонд. Необходими са висококачествени данни за сградния фонд и те биха могли отчасти да бъдат извлечени от базите данни за сертификатите за енергийните характеристики, които понастоящем се разработват и експлоатират в почти всички държави членки.

(35)

В оценката на въздействието на Комисията беше констатирано, че разпоредбите относно инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации не са ефективни, тъй като не осигуряват в достатъчна степен първоначалното постигане и непрекъснатото поддържане на желаните характеристики на тези технически инсталации. Дори и евтини технически решения за енергийна ефективност с много кратки срокове на възвръщаемост, като например хидравличното балансиране на отоплителната инсталация и монтирането или подмяната на термостатични вентили, не са обхванати в достатъчна степен понастоящем. Разпоредбите относно инспекциите следва да бъдат изменени, за да се гарантира по-добър резултат от инспекциите. Тези изменения следва да поставят акцента на инспекциите върху централните отоплителни инсталации и климатичните инсталации, включително когато тези инсталации са в комбинация с вентилационни инсталации. Тези изменения следва да изключват малките отоплителни системи, например електрически отоплителни уреди и печки на дърва, когато те са под праговете за инспекция съгласно Директива 2010/31/ЕС, така както е изменена от настоящата директива.

(36)

При извършване на инспекции и за да се осъществят на практика планираните подобрения на енергийните характеристики на сградите, целта следва да бъде подобряване на реалните енергийни характеристики на отоплителните, климатичните и вентилационните инсталации в реални условия на използване. Реалните характеристики на такива инсталации се определят от енергията, използвана при динамично редуване на типични или усреднени условия на експлоатация. Такива условия в повечето случаи изискват само част от номиналната мощност и поради това инспекциите на отоплителните инсталации, климатичните инсталации и вентилационните инсталации следва да включват оценка на съответния капацитет на оборудването за подобряване на характеристиките на инсталацията при променящи се условия, като например условия на експлоатация при частично натоварване.

(37)

Сградната автоматизация и електронното наблюдение на техническите сградни инсталации са доказали, че ефективно заместват инспекциите, особено при големи инсталации, и притежават голям потенциал да осигурят разходно ефективни и значителни икономии на енергия както за потребителите, така и за предприятията. Монтирането на такова оборудване следва да се разглежда като икономически най-ефективната алтернатива на инспекциите в големите нежилищни сгради и сградите с множество апартаменти с достатъчен размер, позволяващ съответните инвестиции да се изплатят за по-малко от три години, тъй като то позволява да бъде предприето действие въз основа на предоставената информация, като по този начин дава възможност за постигането на икономии на енергия с течение на времето. При малки инсталации документирането на характеристиките на системата от монтажниците следва да подпомогне проверката на спазването на минималните изисквания, определени за всички технически сградни инсталации.

(38)

Съществуващата понастоящем възможност за държавите членки да изберат мерки, свързани с предоставянето на съвет като алтернатива на инспекциите на отоплителните инсталации, климатичните инсталации, комбинираните отоплителни и вентилационни инсталации и комбинираните климатични и вентилационни инсталации, трябва да се запази, при условие че е било документирано чрез представяне на доклад до Комисията преди прилагането на тези мерки, че цялостният ефект от алтернативните мерки е равностоен на ефекта от инспекциите.

(39)

Прилагането на схемите за редовни инспекции на отоплителните и климатичните инсталации съгласно Директива 2010/31/ЕС изискваше значителни административни и финансови инвестиции от страна на държавите членки и частния сектор, включително за обучение и акредитиране на експерти, осигуряване на качество и контрол, както и на разходите за инспекциите. Държавите членки, които са приели необходимите мерки за провеждане на редовни инспекции и са въвели ефективни схеми за инспекции, могат да счетат за целесъобразно тези схеми да продължат да функционират, включително за по-малки отоплителни и климатични инсталации. В такива случаи държавите членки следва да не са задължени да съобщават за тези по-строги изисквания на Комисията.

(40)

Без да се засяга правото на избор на държавите членки дали да използват набора от стандарти, свързани с енергийна ефективност на сградите, разработени с мандат M/480 на Комисията до Европейския комитет за стандартизация (CEN), признаването и утвърждаването на тези стандарти сред държавите членки би оказало положително въздействие върху прилагането на Директива 2010/31/ЕС, така както е изменена с настоящата директива.

(41)

В Препоръка (ЕС) 2016/1318 на Комисията (10) за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия се описва как с прилагането на Директива 2010/31/ЕС би могло едновременно да се гарантира трансформирането на сградния фонд и преминаването към по-устойчиво доставяне на енергия, което подкрепя също стратегията за отопление и охлаждане. За да се гарантира правилното прилагане, общата рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите следва да се актуализира, а подобряването на характеристиките на външните ограждащи елементи на сградата следва да се насърчава, с помощта на извършеното от CEN по силата на мандат M/480 от Комисията. Държавите членки могат да изберат да допълнят това чрез задаване на допълнителни цифрени показатели, например за общото енергопотребление на цялата сграда или емисиите на парникови газове.

(42)

Настоящата директива следва да не възпрепятстват държавите членки да определят по-амбициозни изисквания за енергийните характеристики за сградите и сградните компоненти, стига тези изисквания да са съвместими с правото на Съюза. Не е в противоречие с целите на настоящата директива и тези на директиви 2010/31/ЕС и 2012/27/ЕС, че тези изисквания могат при определени обстоятелства да ограничават инсталирането или използването на продукти, които са предмет на друго хармонизиращо законодателство на Съюза, при условие че подобни изисквания не представляват необоснована пазарна пречка.

(43)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно намаляването на енергията, необходима за удовлетворяване на енергийните потребности, свързани с типичното използване на сградите, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради необходимостта от гарантиране на съгласуваност на общите цели, разбирателство и политическа воля може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(44)

Настоящата директива изцяло зачита националните особености и различия между държавите членки и техните сфери на компетентност в съответствие с член 194, параграф 2 от ДФЕС. Освен това целта на настоящата директива е да се даде възможност за обмен на най-добри практики, за да се улесни преходът към високо енергийно ефективен сграден фонд в Съюза.

(45)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (11) държавите членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, разясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(46)

Поради това директиви 2010/31/ЕС и 2012/27/ЕС следва да бъдат съответно изменени,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

Дългосрочна стратегия за саниране:

1.   Всяка държава членка установява дългосрочна стратегия за саниране в подкрепа на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., улеснявайки разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия. Всяка дългосрочна стратегия за саниране се представя в съответствие с приложимите задължения за планиране и докладване и обхваща:

2.   В своята дългосрочна стратегия за саниране всяка държава членка определя пътна карта с мерки и национално определени измерими показатели за напредъка, с оглед на дългосрочната цел за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза с 80-95 % спрямо нивата от 1990 г., за да се осигури високо енергийно ефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и за да се улесни разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия. Пътната карта включва индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. и посочва как те допринасят за постигането на целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС.

3.   За да подпомогнат мобилизирането на инвестиции в санирането, необходимо за изпълнение на посочените в параграф 1 цели, държавите членки улесняват достъпа до подходящи механизми за:

4.   Комисията събира и разпространява, поне до публичните органи, най-добри практики за успешни публични и частни схеми за финансиране относно саниране с цел подобряване на енергийната ефективност, както и информация относно схеми за обединяването на малки проекти за саниране с цел подобряване на енергийната ефективност. Комисията набелязва и разпространява най-добри практики относно финансовите стимули за саниране от гледна точка на потребителите, като се отчитат различията между държавите членки по отношение на разходната ефективност.

5.   За да подпомогне разработването на дългосрочната си стратегия за саниране, всяка държава членка провежда обществена консултация относно дългосрочната си стратегия за саниране преди предаването ѝ на Комисията. Всяка държава членка прилага обобщение на резултатите от обществената консултация към своята дългосрочна стратегия за саниране.

Всяка държава членка определя реда за провеждане на приобщаващи консултации по време на изпълнението на дългосрочната си стратегия за саниране.

6.   Всяка държава членка прилага подробностите относно изпълнението на най-актуалната си дългосрочна стратегия за саниране към дългосрочната си стратегия за саниране, включително планираните политики и действия.

7.   Всяка държава членка може да използва дългосрочната си стратегия за саниране за да обърне надлежно внимание на пожарната безопасност и на рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, засягащи санирането с цел подобряване на енергийната ефективност, както и жизнения цикъл на сградите.“

3)

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Нови сгради

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че новите сгради отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, установени в съответствие с член 4.

2.   При нови сгради държавите членки гарантират, че техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативните високоефективни инсталации, ако такива са налични, е взета под внимание преди започване на строежа.“

4)

В член 7, пета алинея се заменя със следното:

„По отношение на сградите, по които се извършва основен ремонт, държавите членки насърчават алтернативните високоефективни инсталации, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо, и обръщат надлежно внимание на здравословния вътрешен микроклимат, противопожарната безопасност и рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност.“

5)

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Технически сградни инсталации, електромобилност и показател за подготвеност за интелигентно управление

1.   С оглед на оптимизирането на потреблението на енергия на техническите сградни инсталации държавите членки определят изисквания относно инсталациите по отношение на енергийните характеристики като цяло, правилното монтиране и подходящите оразмеряване, настройка и контрол на техническите сградни инсталации, които са монтирани в съществуващите сгради. Държавите членки могат да прилагат тези изисквания относно инсталациите и по отношение на нови сгради.

Определят се изисквания за нови технически сградни инсталации, за подмяна и модернизация на такива, като тези изисквания се прилагат, доколкото това е технически, икономически и функционално осъществимо.

Държавите членки изискват новите сгради, ако това е технически и икономически осъществимо, да бъдат оборудвани с устройства за саморегулиране за отделно регулиране на температурата във всяка стая или, когато е оправдано, в специално определен отоплен участък на обособената част на сградата. В съществуващи сгради монтирането на тези устройства за саморегулиране се изисква, когато се подменят топлогенераторите, ако това е технически и икономически осъществимо.

2.   Що се отнася до новите нежилищни сгради и нежилищните сгради, подложени на основен ремонт, с повече от десет паркоместа, държавите членки гарантират инсталирането на най-малко една зарядна точка по смисъла на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*3) и на тръбопроводна инфраструктура, а именно тръби за електрическите кабели, на най-малко едно на всеки пет места за паркиране, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства, когато:

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 1 януари 2023 г. относно възможността политиката на Съюза в областта на сградния фонд да допринесе за насърчаване на електрическата мобилност и предлага мерки в тази насока.

3.   До 1 януари 2025 г. държавите членки определят изискванията за инсталирането на минимален брой зарядни точки за всички нежилищни сгради с повече от двадесет паркоместа.

4.   Държавите членки могат да решат да не определят или да не прилагат изискванията, посочени в параграфи 2 и 3, за сградите, притежавани и ползвани от малки и средни предприятия съгласно определенията в дял I от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (*4).

5.   Що се отнася до новите жилищни сгради и жилищните сгради, подложени на основен ремонт, с повече от десет паркоместа, държавите членки гарантират инсталирането на тръбопроводна инфраструктура, а именно тръби за електрически кабели на всяко място за паркиране, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства, когато:

6.   Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 2, 3 и 5 за конкретни категории сгради, когато:

7.   Държавите членки предвиждат мерки за опростяване на внедряването на зарядни точки в нови и съществуващи жилищни и нежилищни сгради и за премахване на евентуални регулаторни бариери, включително свързани с процедурите за разрешаване и одобряване, без да се засягат законите за собствеността и наемните правоотношения на държавите членки.

8.   Държавите членки вземат предвид необходимостта от съгласувани политики за сградния фонд, за мека и екологосъобразна мобилност и за градско планиране.

9.   Държавите членки гарантират, че когато се монтира, подменя или модернизира дадена техническа сградна инсталация, се извършва оценка на цялостните енергийни характеристики на изменената част или по целесъобразност — на цялата изменена система. Резултатите биват документирани и предавани на собственика на сградата, така че да бъдат винаги на разположение и да могат да се използват за проверка за установяване на съответствието спрямо минималните изисквания, определени съгласно параграф 1 от настоящия член, и за издаването на сертификати за енергийни характеристики. Без да се засяга член 12, държавите членки решават дали да изискат издаването на нов сертификат за енергийни характеристики.

10.   До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за допълване на настоящата директива чрез създаване на незадължителна обща схема на Съюза за определяне на подготвеността на сградите за интелигентно управление. Определянето се основава на оценка на способностите на сграда или обособена част от сграда да адаптира своето функциониране към потребностите на обитателя и на енергийната мрежа и да подобрява своята енергийна ефективност и цялостни характеристики.

В съответствие с приложение Ia незадължителната обща схема на Съюза за определяне на подготвеността на сградите за интелигентно управление:

11.   До 31 декември 2019 г. и след като проведе консултации с имащите отношение заинтересовани страни, Комисията приема акт за изпълнение, в който се посочват подробно техническите условия за ефективното прилагане на схемата, посочена в параграф 10 от настоящия член, включително график за необвързващ изпитателен период на национално равнище, и за поясняване на допълващата връзка на схемата със сертификатите за енергийни характеристики, посочени в член 11.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 3.

(*3)  Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1)."

(*4)  Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).“"

6)

В член 10 параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Държавите членки обвързват своите финансови мерки за подобряване на енергийната ефективност при саниране на сградите с целевите или постигнатите енергоспестявания, определени от един или няколко от следните критерии: