ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 150

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 61
14 юни 2018 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета

1

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива (ЕС) 2018/849 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на директиви 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване ( 1)

93

 

*

Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци ( 1)

100

 

*

Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците ( 1)

109

 

*

Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки ( 1)

141

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2018/853 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1257/2013, директиви 94/63/ЕО и 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 86/278/ЕИО и 87/217/ЕИО на Съвета по отношение на процедурните правила при докладването в областта на околната среда и за отмяна на Директива 91/692/ЕИО на Съвета

155

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

14.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/848 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 2018 година

относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1)

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Биологичното производство е цялостна система за управление на селското стопанство и производството на храни, в която се съчетават най-добри практики по отношение опазването на околната среда и действията в областта на климата, висока степен на биологично разнообразие, опазване на природните ресурси и прилагане на високи стандарти за хуманно отношение към животните и високи стандарти за производство, съобразени с търсенето от все по-голям брой потребители на продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и процеси. По този начин биологичното производство изпълнява двойна обществена роля, като, от една страна, обезпечава един специфичен пазар, отговарящ на търсенето на потребителите на биологични продукти, а, от друга страна, предоставя обществено достъпни блага, които допринасят за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, както и за развитие на селските райони.

(2)

Спазването на високи стандарти в областта на здравето, околната среда и хуманното отношение към животните при производството на биологични продукти е съществено за постигането на високото качество на тези продукти. Както се подчертава в съобщението на Комисията от 28 май 2009 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти, биологичното производство представлява част от схемите на Съюза за качество на селскостопанските продукти, заедно с географските указания и храните с традиционно специфичен характер в съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) и продуктите от най-отдалечените райони на Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5). В този смисъл в рамките на Общата селскостопанска политика („ОСП“) биологичното производство има същите цели, които са присъщи на всички схеми на Съюза за качество на селскостопанските продукти.

(3)

По-специално целите на политиката в областта на биологичното производство са част от целите на ОСП, като гарантират, че земеделските стопани получават справедливи приходи за това, че спазват правилата за биологично производство. Освен това растящото търсене от потребителите на биологични продукти създава условия за по-нататъшно развитие и разрастване на пазара на тези продукти и по този начин за увеличаване на приходите на земеделските стопани, които са заети с биологично производство.

(4)

Освен това биологичното производство е система, която допринася за интегрирането на изискванията за опазване на околната среда в ОСП и насърчава устойчивото селскостопанско производство. Поради това в рамките на ОСП, и по-конкретно съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6), бяха въведени мерки за финансово подпомагане на биологичното производство, които бяха засилени по-специално с реформата на нормативната уредба на политиката за развитие на селските райони, установена с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(5)

Биологичното производство допринася също така за постигане на целите на политиката на Съюза за опазване на околната среда, и по-специално на целите, посочени в съобщения на Комисията: от 22 септември 2006 г., озаглавено „Тематичната стратегия за опазване на почвите“, от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и от 6 май 2013 г., озаглавено „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“ и законодателството в областта на околната среда като директиви 2000/60/ЕО (8), 2001/81/ЕО (9), 2009/128/ЕО (10) и 2009/147/ЕО (11) на Европейския парламент и на Съвета и директиви 91/676/ЕИО (12) и 92/43/ЕИО (13) на Съвета.

(6)

С оглед на целите на политиката на Съюза за биологично производство нормативната уредба, създадена за привеждане в действие на тази политика, следва да бъде насочена към осигуряване на лоялна конкуренция и правилно функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти, запазване и оправдаване на доверието на потребителите по отношение на продуктите, обозначени като биологични и осигуряване на условия, при които политиката да може да се развива в съответствие с развитието на производството и пазара.

(7)

Приоритетите на политиката в стратегията „Европа 2020“, както е посочено в съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, включват изграждане на конкурентна икономика, основаваща се на знания и иновации, за стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване, както и за подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите. Следователно политиката за биологичното производство следва да осигури на операторите най-подходящите инструменти за по-добро идентифициране и представяне на техните продукти, като същевременно ги защитава от нелоялни практики.

(8)

През последните години секторът на биологичното земеделие в Съюза се разви бързо, не само по отношение на площта, използвана за биологично земеделие, но и по отношение на броя на стопанствата и на общия брой биологични оператори, регистрирани в Съюза.

(9)

Предвид динамичното развитие на сектора на биологичното производство, в Регламент (ЕО) № 834/2007 (14) на Съвета се посочва необходимостта от бъдещ преглед на правилата на Съюза в областта на биологичното производство, като се взема предвид натрупаният при прилагането на тези правила опит. Резултатите от проведения от Комисията преглед показват, че нормативната уредба на Съюза за биологичното производство следва да бъде подобрена, за да се предвидят правила, които отговарят на високите очаквания на потребителите и които гарантират достатъчна яснота за тези, за които са предназначени. Следователно Регламент (ЕО) № 834/2007 следва да бъде отменен и заменен с нов регламент.

(10)

Натрупаният досега опит при прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 показва, че е необходимо да се изясни по отношение на кои продукти се прилага настоящият регламент. На първо място, той следва да обхваща продукти от земеделски произход, включително аквакултури и пчеларство, посочени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това той следва да обхваща преработените селскостопански продукти, които се използват за храна или фураж, тъй като пускането на такива продукти на пазара като биологични продукти осигурява важен пазар за селскостопанските продукти и гарантира, че потребителите са запознати с биологичния характер на селскостопанските продукти, от които се преработват. Наред с това настоящият регламент следва да обхваща някои други продукти, които са също толкова тясно свързани със селскостопанските продукти както преработените селскостопански продукти за използване като храна и фуражи, тъй като тези други продукти или представляват важна възможност за реализация на селскостопанските продукти, или са неразделна част от процеса на производство. И накрая, в обхвата на настоящия регламент следва да бъде включена и морската сол и другите видове сол, използвани за храна и фураж, тъй като те могат да се произвеждат чрез прилагане на естествени техники за производство и тъй като тяхното производство допринася за развитието на селските райони и следователно попада сред целите на настоящия регламент. С оглед на яснотата, такива други продукти, които не са посочени в приложение I към ДФЕС, следва да бъдат посочени в приложение към настоящия регламент.

(11)

С цел допълнение или изменение на определени несъществени елементи от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (15). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(12)

С цел да се вземат предвид нови методи на производство, нови материали или международни ангажименти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове с оглед разширяването на списъка на други продукти, тясно свързани със селското стопанство, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(13)

Продуктите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, но които са с произход от риболов или лов на диви животни, не следва да се считат за биологични, тъй като техният производствен процес не може да бъде изцяло контролиран.

(14)

Поради местния характер на заведенията за обществено хранене, приетите от държавите членки мерки и частните схеми в тази област се считат за достатъчни, за да се гарантира функционирането на единния пазар. Следователно храните, приготвени в помещенията на заведения за обществено хранене, не следва да бъдат предмет на настоящия регламент и поради това не следва да бъдат етикетирани или рекламирани с логото за биологично производство на Европейския съюз.

(15)

Научноизследователски проекти показаха, че доверието на потребителите е от решаващо значение на пазара за биологични храни. В дългосрочен план правила, които не са надеждни, могат да застрашат общественото доверие и да доведат до неефективност на пазара. Поради това устойчивото развитие на биологичното производство в Съюза следва да се основава на стабилни правила за производство, които са хармонизирани на равнището на Съюза и които отговарят на очакванията на операторите и потребителите по отношение на качеството на биологичните продукти и спазването на принципите и правилата, определени в настоящия регламент.

(16)

Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга свързаното с въпроса законодателство, по-специално в областта на безопасността на хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията, растителния репродуктивен материал, етикетирането и околната среда.

(17)

Настоящият регламент следва да предостави основата за устойчиво развитие на биологичното производство и неговото положително въздействие върху околната среда, като същевременно гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти и лоялна конкуренция, като по този начин способства земеделските стопани да получат справедливи доходи, гарантира доверието на потребителите, защитава потребителските интереси и насърчава кратките дистрибуторски вериги и местното производство. Тези цели следва да бъдат постигнати в съответствие с общите и специфичните принципи и на общите и подробните правила за производство, приложими за биологичното производство.

(18)

С оглед на особеностите на биологичните производствени системи, изборът на растителни видове следва да се съсредоточи върху селскостопанските добиви, генетичното разнообразие, устойчивостта на болести, продължителността на живота им и адаптирането към различни местни почвени и климатични условия и следва да зачита естествените пречки за кръстосването.

(19)

В земеделски стопанства, включващи единици, които не се управляват съгласно правилата за биологично производство, рискът от несъответствие с тези правила се счита за по-висок. Поради това след подходящ преходен период всички земеделски стопанства в Съюза, които имат за цел да станат биологични, следва да бъдат управлявани изцяло в съответствие с изискванията, приложими за биологичното производство. Въпреки това стопанствата, включващи едновременно единици, които се управляват съгласно правилата за биологично производство и единици, които се управляват съгласно правилата за небиологично производство, следва да бъдат разрешени при определени условия, включващи по-конкретно условието за ясно и ефективно отделяне на биологичните и небиологичните производствени единици и производствените единици в преход към биологично производство, както и на продуктите, произведени от тези единици.

(20)

Тъй като използването на външни ресурси в биологичното производство следва да бъде ограничено, следва да бъдат установени определени цели, във връзка с които често се използват продукти и вещества в производството на селскостопански продукти или преработени селскостопански продукти. При обичайната им употреба за тези цели, употребата на продукти или вещества следва да бъде позволено само когато последните са били разрешени в съответствие с настоящия регламент. Такова разрешение обаче следва да бъде валидно само доколкото използването на такива външни ресурси в небиологичното производство не е забранено по силата на правото на Съюза или на националното право, основано на правото на Съюза. Употребата на продукти или вещества, които продуктите за растителна защита съдържат или от които се състоят, различни от активните вещества, следва да бъде позволено в биологичното производство, при условие че тяхната употреба е разрешена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (16) и доколкото пускането на пазара и употребата на тези продукти за растителна защита не са забранени от държавите членки в съответствие с посочения регламент.

(21)

Когато цялото стопанство или части от стопанството са предназначени за производството на биологични продукти, те следва да преминат през преходен период, през който се управляват по правилата за биологично производство, но не могат да произвеждат биологични продукти. Продуктите следва да могат да се пускат на пазара като биологични продукти едва след изтичане на преходния период. Този период следва да започне едва след като земеделският стопанин или операторът, които произвеждат водорасли или аквакултурни животни, са нотифицирали прехода към биологично производство на компетентните органи на държавата членка, където се намира стопанството и където съответно то подлежи на системата за контрол, която трябва да бъде създадена от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (17) и настоящия регламент. Компетентните органи следва да са в състояние да признаят със задна дата периоди преди датата на уведомяването като преходни периоди само ако в стопанството или съответните части от него са били предприети агроекологични мерки, подкрепени от фондове на Съюза, или ако те са представлявали природни или земеделски площи, които за период от най-малко три години не са били третирани с продукти или вещества, неразрешени за употреба в биологично производство.

(22)

За да се гарантират качеството, проследимостта, съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното производство и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове с оглед на допълнителните правила относно разделянето на стопанствата на биологични производствени единици, производствени единици в преход към биологично производство и небиологични производствени единици.

(23)

Използването на йонизиращо лъчение, клонирането на животни и отглеждането на изкуствено индуцирани полиплоиди или генетично модифицирани организми („ГМО“), както и продукти, получени от или чрез ГМО, е несъвместимо с концепцията за биологично производство и възприятието на потребителите за биологични продукти. Поради това те следва да бъдат забранени в биологичното производство.

(24)

С оглед подпомагането и улесняването на спазването на настоящия регламент, операторите следва да предприемат превантивни мерки на всички етапи на производството, обработката и разпространението, когато е уместно, за да се гарантират опазването на биологичното разнообразие и качеството на почвата, за да се предотвратят и контролират вредителите и болестите и за да се избегнат отрицателните последици за околната среда, здравето на животните и растенията. Освен това те следва да предприемат по целесъобразност пропорционални предпазни мерки, които са под техен контрол, за избягване на замърсяването с продукти или вещества, които не са разрешени за използване в биологичното производство в съответствие с настоящия регламент, и за избягване на смесването на биологични продукти, продукти, произведени в преход към биологично производство, и небиологични продукти.

(25)

Продукти, произведени през периода на преход към биологично производство, следва да не се пускат на пазара като биологични продукти. Освен това, за да се избегне рискът от объркване и подвеждане на потребителите, тези продукти следва да не бъдат пускани на пазара и като продукти, произведени при преход към биологично производство, освен в случаите на растителен репродуктивен материал, хранителни продукти от растителен произход и фуражни продукти от растителен произход, които имат само една съставка от земеделски произход, във всички случаи при условие че е спазен преходен период от най-малко 12 месеца преди събирането на реколтата.

(26)

За да се гарантира качеството, проследимостта, съответствието с настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с правилата за преход за други животински видове.

(27)

Следва да се изготвят подробни правила за производство по отношение на растениевъдството, животновъдството и производството на аквакултури, включително правила за събирането на диворастящи растения и водорасли, както и по отношение на производството на преработени храни и фуражи, а също и на вино и дрожди, използвани като храна или фуражи, за да се гарантира хармонизация и спазване на целите и принципите на биологичното производство.

(28)

Тъй като биологичното растениевъдство се основава на храненето на растения основно чрез почвената екосистема, растенията следва да се отглеждат върху и в жива почва, свързана с подпочвените пластове и основната скала. Следователно хидропонното производство не следва да бъде разрешено, както и отглеждането на растенията в контейнери, торби или лехи, когато корените не са в контакт с жива почва.

(29)

Следва обаче да бъдат разрешени определени практики за отглеждане, които не са свързани с почвата, като производството на покълнали семена или глави цикория и производството на декоративни растения и билки в саксии, които се продават в саксии на потребителите, за които принципът на свързаното с почвата отглеждане на култури не е адаптирано, или за които не съществува риск потребителят да бъде подведен относно метода на производство. С цел да се улесни биологичното производство на по-ранен етап на отглеждане на растенията, отглеждането на посадъчен материал или разсад в контейнери за последващо разсаждане също следва да бъде разрешено.

(30)

Принципът на свързано със земята отглеждане на култури и хранене на растенията основно чрез почвената екосистема, беше създаден с Регламент (ЕО) № 834/2007. Някои оператори обаче развиха стопанска дейност чрез отглеждане на растения в повдигнати лехи, които бяха сертифицирани като биологични продукти от техните национални органи съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007. На 28 юни 2017 г. беше постигнато споразумение в рамките на обикновената законодателна процедура, че биологичното производство следва да се основава на хранене на растенията основно чрез почвената екосистема и да бъде свързано с почвата, и че отглеждането на растения в повдигнати лехи следва да не бъде разрешавано повече, считано от тази дата. За да се даде възможност на операторите, които до тази дата са развивали подобна стопанска дейност, да се адаптират, следва да им се разреши да запазят производствените си площи, ако са сертифицирани като биологични по силата на Регламент (ЕО) № 834/2007 от националните им органи преди тази дата за още десет години, считано от датата на прилагане на настоящия регламент. Въз основа на информацията, предоставена на Комисията от държавите членки, такава дейност е била разрешена в Съюза преди 28 юни 2017 г. само във Финландия, Швеция и Дания. Използването на повдигнати лехи в биологичното земеделие следва да зависи от доклад на Комисията, който следва да се публикува пет години след датата на прилагане на настоящия регламент.

(31)

Биологичното растениевъдство следва да включва използването на техники за производство, които предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което води до замърсяване на околната среда.

(32)

Докато небиологичното земеделие има повече външни средства за адаптиране към околната среда за постигането на оптимален растеж на културите, системите на биологичното растениевъдство се нуждаят от растителен репродуктивен материал, който е в състояние да се адаптира към устойчивостта на болести, различните местни почвени и климатични условия, както и към специфичните практики за отглеждане в биологичното земеделие, допринасящи за развитието на сектора на биологичното производство. Поради това е важно да се развива биологичен растителен репродуктивен материал, който е подходящ за биологично земеделие.

(33)

По отношение на управлението на почвите и торенето следва да бъдат определени позволените в биологичното растениевъдство практики за отглеждане и следва да бъдат установени условия за използването на торове и подобрители на почвата.

(34)

Употребата на продукти за растителна защита следва да бъде значително ограничена. Следва да се отдаде предпочитание на мерки, които предотвратяват нанасянето на щети от вредители и плевели, чрез техники, които не включват използването на продукти за растителна защита, като например сеитбооборот. Наличието на вредители и плевели следва да бъде наблюдавано, за да се прецени дали дадена намеса е икономически и екологично обоснована. При все това използването на определени продукти за растителна защита следва да бъде разрешено, ако тези техники не предоставят достатъчна защита и само ако тези продукти за растителна защита са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като са установени като съвместими с целите и принципите на биологичното производство, включително когато тези продукти са разрешение при ограничителните условия за употреба, и следователно са разрешени съгласно настоящия регламент.

(35)

За да се гарантират качеството, проследимостта, спазването на настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с някои дерогации, използването на небиологичен или на произведен в преход към биологично производство растителен репродуктивен материал, споразумения между оператори на земеделски стопанства, допълнителни мерки, свързани с борбата с вредителите и плевелите, и допълнителни подробни правила, както и практики за отглеждане за специфични растения и специфично растениевъдство.

(36)

Научните изследвания в Съюза относно растителния репродуктивен материал, който не отговаря на определението за сорт по отношение на хомогенността, показват, че би могло да има ползи от използването на този разнообразен материал, по-специално що се отнася до биологичното производство, например за ограничаване на разпространението на болести, за подобряване на устойчивостта, както и за повишаване на биологичното разнообразие.

(37)

При това положение растителен репродуктивен материал, който не принадлежи към даден сорт, но принадлежи към една растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон с високо равнище на генетично и фенотипно разнообразие между отделните репродуктивни единици, следва да бъде на разположение за използване в биологичното производство.

Поради това на операторите следва да бъде разрешено да пускат на пазара растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, без да спазват изискванията за регистрация и без да спазват изискванията за категориите за сертифициране на предбазов, базов и сертифициран материал, нито изискванията за други категории, определени в директиви 66/401/ЕИО (18), 66/402/ЕИО (19), 68/193/ЕИО (20), 98/56/ЕО (21), 2002/53/ЕО (22), 2002/54/ЕО (23), 2002/55/ЕО (24), 2002/56/ЕО (25), 2002/57/ЕО (26), 2008/72/ЕО (27) и 2008/90/ЕО (28) на Съвета, или в актове, приети съгласно тези директиви.

Това пускане на пазара следва да се направи след нотификация до компетентните органи, посочени в тези директиви, и след като Комисията приеме хармонизирани изисквани за такъв материал, при условие че той е в съответствие с тези изисквания.

(38)

За да се гарантират качеството, проследимостта, спазването на настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с установяването на определени правила за производството и пускането на пазара на растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал от конкретни родове или видове.

(39)

С оглед да се отговори на нуждите на производителите на биологични продукти, да се насърчават научните изследвания и да се развиват биологични сортове, подходящи за биологично производство, като се вземат предвид специфичните нужди и цели на биологичното земеделие, като засилено генетично разнообразие, устойчивост или поносимост на болести и адаптиране към разнообразни местни почвени и климатични условия, следва да се организира провеждането на временен експеримент в съответствие с директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 68/193/ЕИО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО, 2002/56/ЕО, 2002/57/ЕО, 2008/72/ЕО и 2008/90/ЕО. Този временен експеримент следва да се проведе за период от седем години, да включва достатъчно количество от растителния репродуктивен материал и за него следва ежегодно да се изготвя доклад. Той следва да служи за установяване на критерии за описанието на характеристиките на този материал и за определяне на условията за производство и пускане на пазара за този материал.

(40)

Тъй като животновъдството естествено включва управлението на земеделски площи, където за подхранване на растителните култури се използва оборски тор, отглеждането на животни без използване на земя следва да бъде забранено, с изключение на пчеларството. При избора на породи следва да се насърчават изборът на характеристиките, които са важни за биологичното земеделие, като високата степен на генетично разнообразие, способността за адаптиране към местните условия и устойчивостта към болести.

(41)

Животните, отглеждани по биологичен начин, не са винаги на разположение в достатъчно количество и качество, за да отговорят на нуждите на земеделските стопани, които желаят да сформират стадо или ято за първи път или да увеличат броя на животните или да ги обновят. Поради това при определени условия следва да е възможно в единица за биологично производство да се въвеждат животни, отгледани по небиологичен начин.

(42)

Животните следва да бъдат хранени с фуражни суровини, произведени в съответствие с правилата за биологично производство, за предпочитане от собственото стопанство на земеделския стопанин, като се вземат предвид физиологичните им нужди. Земеделските стопани следва обаче при определени условия да имат възможност да използват фураж от собствените си стопанства, произведен при преход към биологично производство. Освен това, за да се осигури задоволяването на основните хранителни нужди на животните, на земеделските стопани следва да е позволено използването на определени фуражни суровини с микробен или минерален произход или определени фуражни добавки и технологични спомагателни вещества при добре определени условия.

(43)

Управлението на здравето на животните следва да се основава предимно на принципа на профилактика на заболяванията. Освен това следва да се прилагат специални мерки за почистване и дезинфекция. Превантивната употреба на синтезирани по химически път алопатични медицински продукти, включително антибиотици, следва да не се разрешава в биологичното производство. В случай на заболяване или нараняване на животно, което се нуждае от незабавно лечение, употребата на тези продукти следва да се ограничава до минимума, необходим за възстановяването на доброто състояние на животното. В такива случаи, за да се гарантира биологичният характер на производството за потребителите, официалният карентен срок след употребата на такива медицински продукти, както е посочено в съответното законодателство на Съюза, следва да бъде двоен на нормалния карентен срок и да има минимална продължителност от 48 часа.

(44)

Условията за биологично животновъдство и животновъдните практики следва да задоволяват поведенческите нужди на животните и следва да гарантират високо равнище на хуманно отношение към животните, определени аспекти от които следва да надвишават стандартите на Съюза за хуманно отношение към животните, които се прилагат най-общо в животновъдството. В повечето случаи животните следва да имат постоянен достъп до открити пространства за раздвижване. Страданията, болката или стресът следва да се избягват или да се свеждат до минимум на всички етапи от живота на животните. Връзването и осакатяването, като например подрязването на опашката при овцете, подрязването на човката през първите три дни от живота и отстраняването на роговите израстъци, следва да са възможни само ако са разрешени от компетентните органи и само при определени условия.

(45)

Тъй като биологичното производство е най-развито за едрия рогат добитък, овцете, козите, еднокопитните животни, животните от семейство еленови, свинете, както и за домашните птици, зайците и пчелите, за тези видове следва да се прилагат допълнителни подробни правила за производството. За тези видове е необходимо Комисията да установи определени изисквания, които са важни за производството на тези животни, като изисквания за гъстотата на животните, минималните повърхности и характеристиките, както и техническите изисквания за помещенията за отглеждане. Определянето на подобни изисквания за други видове следва се извършва, когато към тези видове започнат да се прилагат допълнителни подробни правила за производството.

(46)

За да се гарантира качеството, проследимостта, съответствието с настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с намаляването на дерогациите относно произхода на животните, пределната стойност на органичния азот, свързана с общата гъстота на животните, подхранването на пчелните семейства, приемливите лечения за дезинфекция на пчелини, методи и лечения за борба с Varroa destructor и подробните правила относно животновъдството за други видове.

(47)

В настоящия регламент са взети предвид целите на новата обща политика в областта на рибарството по отношение на аквакултурите, която има особено важно значение за осигуряване на устойчива дългосрочна продоволствена сигурност, както и растеж и заетост, като в същото време се намалява натискът върху свободно обитаващите рибни запаси предвид нарастващото търсене на морски храни в световен мащаб. В съобщението на Комисията от 29 април 2013 г. относно „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на Съюза“ се подчертават основните предизвикателства, пред които е изправена аквакултурата в Съюза, и нейният потенциал за растеж. В това съобщение биологичната аквакултура се определя като особено обещаващ сектор и се подчертават конкурентните предимства на биологичното сертифициране.

(48)

Биологичната аквакултура е сравнително нова област на биологичното производство в сравнение с биологичното земеделие, където има дългогодишен опит на равнището на стопанствата. Като се има предвид растящият интерес на потребителите към продуктите на биологичната аквакултура, може да се очаква, че броят на единиците, заети с аквакултура, в преход към биологично производство ще продължи да нараства. Това ще доведе до по-голям опит, техническо познание и развитие с усъвършенстване на биологичната аквакултура, което следва да бъде отразено в правилата за производство.

(49)

Биологичното производство на аквакултури следва да се основава на отглеждането на зарибителен материал с произход от единици за биологично производство. Отгледаните по биологичен начин аквакултурни животни за целите на развъждането или угояването не са винаги на разположение в достатъчно количество и качество, за да отговорят на нуждите на операторите, които произвеждат аквакултурни животни. При определени условия следва да е възможно в единица за биологично производство да бъдат въведени уловени диви животни или отгледани по небиологичен начин аквакултурни животни.

(50)

За да се гарантират качеството, проследимостта, спазването на настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с фуражите за аквакултурните животни и ветеринарното лечение на тези животни и във връзка с подробните условия за управление на разплодници, развъждане и производство на ювенилни екземпляри.

(51)

Операторите, произвеждащи биологични храни или фуражи, следва да се придържат към подходящи процедури, основани на систематично идентифициране на критичните етапи на преработка, с цел да се гарантира, че преработените продукти отговарят на правилата за биологично производство. Преработените биологични продукти следва да се произвеждат, като се използват методи на преработка, които гарантират, че биологичните характеристики и качества на продуктите се запазват на всички етапи от биологичното производство.

(52)

Следва да се определят разпоредби относно състава на преработените биологични храни и фуражи. По-специално, такива храни следва да се произвеждат главно от съставки от биологичен земеделски произход или от други съставки, попадащи в обхвата на настоящия регламент, които са биологични, с ограничена възможност да се използват някои небиологични съставки от земеделски произход, определени в настоящия регламент. Освен това в производството на преработени биологични храни и фуражи следва да бъдат използвани само определени продукти и вещества, разрешени съгласно настоящия регламент.

(53)

За да се гарантира качеството, проследимостта, съответствието с настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с предпазните и превантивни мерки, които да се предприемат от операторите, които произвеждат преработени храни или фуражи, по отношение на вида и състава на продуктите и веществата, разрешени за употреба в преработените храни, както и условията за употреба както и по отношение на изчисляването на процентното съдържание на съставките със земеделски произход, включително определянето на добавки, разрешени за използване в биологичното производство, които се считат за съставки със земеделски произход с цел изчисляване на процента, който трябва да се постигне, за да се опише продуктът като биологичен в търговското описание.

(54)

Биологичните вина следва да са обект на съответните правила относно преработените биологични храни. Тъй като обаче виното е специфична и важна категория на биологичните продукти, за биологичните вина следва да се определят специално допълнителни подробни правила за производство. Биологичните вина следва да се произвеждат изцяло от биологични суровини и следва да могат да се добавят само определени продукти и вещества, разрешени съгласно настоящия регламент. При производството на биологични вина следва да бъдат забранени определени енологични практики, процеси и обработки. Други практики, процеси и обработки следва да бъдат разрешени при ясно формулирани условия.

(55)

За да се гарантира качеството, проследимостта, съответствието с настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на допълнителни забранени енологични практики, процеси и обработки, и с изменението на списъка на разрешените енологични практики, процеси и обработки.

(56)

Първоначално, съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, дрождите не се смятаха за съставка от земеделски произход и следователно не можеха да бъдат част от земеделския състав на биологичните продукти. С Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (29) обаче, считано от 31 декември 2013 г., се въведе задължението за отчитане на дрождите и продуктите от дрожди като съставки от земеделски произход за целите на биологичното производство. Следователно, считано от 1 януари 2021 г., в производството на биологични дрожди за употреба като храни и фуражи следва да се използват само субстрати, произведени по биологичен начин. Освен това, само определени продукти и вещества следва да са разрешени за използване в тяхното производство, смеси и формулации.

(57)

За да се гарантира качеството, проследимостта, съответствието с настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с допълнителните подробни правила за производство на дрожди.

(58)

Въпреки че настоящият регламент следва да хармонизира правилата за биологично производство в Съюза за всички продукти, които попадат в неговия обхват, и да определи подробни правила за производство за различни категории продукти, едва на по-късен етап ще бъде възможно да се приемат някои правила за производство, като например допълнителни подробни правила за производството на други животински видове или за продукти, които не попадат в категориите, за които са установени подробни правила за производство в настоящия регламент. Докато липсват тези правила за производство на равнището на Съюза, държавите членки следва все още да разполагат с възможността да установят национални правила за своето собствено производство, при условие че тези правила не са в противоречие с настоящия регламент. Държавите членки следва да не прилагат тези национални правила спрямо продукти, произведени или пускани на пазара в други държави членки, когато тези продукти отговарят на изискванията на настоящия регламент. При липсата на подобни подробни правила операторите следва да спазват най-малко общите правила за производство и принципите за биологично производство — доколкото те се отнасят до съответните продукти, когато пускат на пазара такива продукти с термини, отнасящи се до биологичното производство.

(59)

С цел да се вземе предвид възможна бъдеща необходимост от изготвяне на специални правила за производство на продукти, чието производство не попада в обхвата на нито една от категориите на специалните правила за производство, определени в настоящия регламент, както и за да се гарантира качеството, проследимостта, съответствието с настоящия регламент и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на подробни правила за производство, както и на правила относно задължението за преобразуване, по отношение на такива продукти.

(60)

Изключения от правилата за биологично производство следва да са предвидени само в случаи на бедствия. За да се даде възможност биологичното производство да бъде продължено или подновено в такива случаи, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с установяването на критериите за определяне на дадена ситуация като бедствие, както и специални правила, включително евентуална дерогация от настоящия регламент, относно начините, по които държавите членки трябва да се справят с такива случаи на бедствия, и относно необходимите изисквания за наблюдение и докладване в подобни случаи.

(61)

При определени условия биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство, и небиологичните продукти могат да се събират и транспортират едновременно. С цел надлежното отделяне на биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство, и небиологичните продукти по време на операции и избягването на всякакво смесване между тях, следва да се установят специални разпоредби.

(62)

За да се гарантират биологичният характер на производството и адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с правилата за пакетиране и транспортиране на биологични продукти.

(63)

Използването в биологичното производство на определени продукти или вещества като активни вещества за употреба в продукти за растителна защита, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1107/2009, на торове, подобрители на почвата, хранителни вещества, небиологични компоненти с различен произход, използвани при храненето на животни, фуражни добавки, спомагателни вещества и продукти за почистване и дезинфекция, следва да бъде ограничено до минимум и да бъде в съответствие със специалните условия, определени в настоящия регламент. Същият подход следва да се възприеме и по отношение на използването на продукти и вещества като хранителни добавки и спомагателни вещества и по отношение на използването на небиологичните земеделски съставки в производството на преработени биологични храни. Поради това следва да се определи евентуалното използване на такива продукти и вещества в биологичното производство като цяло, и по-специално в производството на преработени биологични храни, при условие че са спазени принципите, установени в настоящия регламент, както и определени критерии.

(64)

За да се гарантират качеството, проследимостта и спазването на настоящия регламент по отношение на биологичното производство като цяло, и по-специално на производството на преработени биологични храни, както и да се гарантира адаптирането към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с допълнителни критерии за даване на разрешение за продукти и вещества, предназначени за използване в биологичното производство като цяло, и по-специално в производството на преработени биологични храни, както и критерии за отнемане на такива разрешения.

(65)

За да се осигури достъп до земеделски съставки, които не са налични в биологична форма в достатъчно количество за производството на преработени биологични храни, държавите членки следва също така да имат възможността да позволяват използването на небиологични земеделски съставки при определени условия и за ограничен период.

(66)

С цел стимулиране на биологичното производство и с оглед да се отговори на необходимостта от надеждни данни трябва да се събират информация и данни за наличността на пазара на биологичен или произведен при преход към биологично производство растителен репродуктивен материал, за отглеждани по биологичен начин животни и за ювенилни екземпляри от биологични аквакултури, и да се разпространяват сред земеделските стопани и операторите. За тази цел държавите членки следва да гарантират, че на тяхна територия се създават редовно актуализирани бази данни и системи с такава информация, а Комисията следва да оповестява публично тази информация.

(67)

За да се гарантира спазването на изискванията за биологично производство и доверието на потребителите в този производствен метод, е необходимо операторите да информират компетентните органи или, когато е уместно, контролните или надзорните органи, за случаи на съмнение за несъответствие с настоящия регламент, което е обосновано или не може да бъде изключено, относно продукти, които те произвеждат, обработват, внасят или получават от други оператори. Подобно съмнение може да възникне, inter alia, поради наличието на продукт или вещество, което не е разрешено за употреба в биологичното производство, в продукт, който е предназначен за използване или пускане на пазара като биологичен продукт или като продукт, произведен при преход към биологично производство. Операторите следва да информират компетентните органи, когато те са в състояние да обосноват съмнение за несъответствие, или когато не могат да изключат такова съмнение. В такива случаи съответните продукти следва да не се пускат на пазара като биологични продукти или като продукти, произведени при преход към биологично производство, докато не бъде изключено съмнението за несъответствие. Операторите следва да си сътрудничат с компетентните органи и, когато е уместно, с контролните или надзорните органи при установяването и проверките на причините за такива случаи на несъответствие.

(68)

За да се избегне замърсяване на биологичното производство с продукти или вещества, които не са разрешени от Комисията за употреба в биологичното производство за определени цели, операторите следва да приемат пропорционални и подходящи мерки, които са под техен контрол, за да установят и да избегнат рискове от подобно замърсяване. Тези мерки следва да бъдат редовно преразглеждани и коригирани, ако е необходимо.

(69)

За да се гарантира хармонизиран подход в целия Съюз по отношение на мерките, които следва да се предприемат в случай на съмнение за несъответствие, когато такова съмнение се дължи на наличието на неразрешени продукти и вещества в биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, и за да се избегне несигурността за операторите, компетентните органи или по целесъобразност контролните или надзорните органи следва да извършат официално разследване в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625, за да проверят съответствието с изискванията за биологично производство. В конкретния случай на съмнение за несъответствие, което се дължи на наличието на неразрешени продукти или вещества, разследването следва да служи за определяне на източника и причината за наличието на подобни продукти или вещества, за да се гарантира, че операторите спазват изискванията за биологично производство, по-специално че не са използвали продукти или вещества, които не са разрешени за употреба в биологичното производство, и да се гарантира, че тези оператори са предприели пропорционални и подходящи предпазни мерки за избягване на замърсяването на биологичното производство с подобни продукти и вещества. Подобни разследвания следва да са пропорционални спрямо несъответствието, за което има съмнение, поради което следва да приключват възможно най-бързо и в рамките на разумен срок, като се взема предвид трайността на продукта и сложността на случая. Те биха могли да включват всякакви методи и техники за официален контрол, които се считат за подходящи, за да се изключи или да се потвърди, ефикасно и без ненужно забавяне, всякакво съмнение за несъответствие с настоящия регламент, включително използването на всякаква имаща отношение информация, която би дала възможност да се изключи или да се потвърди всякакво съмнение за несъответствие без инспекция на място.

(70)

Случаите на наличие на продукти или вещества, които не са разрешени за употреба в биологично производство, в продукти, които се предлагат на пазара като биологични продукти или като продукти, произведени при преход към биологично производство, както и мерките, предприети в това отношение, следва да са обект на по-нататъшно наблюдение от страна на държавите членки и на Комисията. Поради това Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета четири години след датата на прилагане на настоящия регламент въз основа на информацията, събрана от държавите членки, за случаите, в които неразрешени продукти и вещества в биологичното производство са били разследвани. По целесъобразност този доклад може да бъде придружен от законодателно предложение за допълнително хармонизиране.

(71)

При липсата на такова допълнително хармонизиране държавите членки, които са разработили подходи, за да избегнат пускането на пазара като биологични или произведени при преход към биологично производство на продукти, съдържащи определено равнище продукти или вещества, които не са разрешени за употреба в биологичното производство за определени цели, следва да имат възможността да продължат да прилагат тези подходи. Въпреки това, за да се гарантира свободното движение на биологични и на произведени при преход към биологично производство продукти на вътрешния пазар на Съюза, тези подходи следва да не забраняват, ограничават или пречат на пускането на пазара на продукти, произведени в други държави членки, в съответствие с настоящия регламент. Следователно подобни подходи следва да се прилагат само за продукти, произведени на територията на държавата членка, която избира да продължи да прилага такъв подход. Държавите членки, които решат да използват тази възможност, следва незабавно да уведомят Комисията.

(72)

В допълнение към задълженията относно мерките, които трябва да бъдат предприети от операторите, които произвеждат, обработват, внасят или използват биологични и произведени при преход към биологично производство продукти, и от компетентните органи или по целесъобразност контролните или надзорните органи, определени в настоящия регламент, с цел да се избегне замърсяването на биологични или произведени при преход към биологично производство продукти, с продукти или вещества, които не са разрешени за употреба в биологично производство, държавите членки следва да имат възможността да предприемат и други мерки на своя територия, които са подходящи, за да се избегне случайното наличие на неразрешени продукти и вещества в биологичното земеделие. Държавите членки, които решат да използват тази възможност, следва да уведомят незабавно Комисията и другите държави членки.

(73)

Етикетирането на селскостопански продукти и храни следва да бъде предмет на общите правила, предвидени в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (30), и по-специално на разпоредбите, насочени към предотвратяване на етикетиране, което може да обърка или подведе потребителите. Освен това в настоящия регламент следва да бъдат определени специални разпоредби, свързани с етикетирането на биологични продукти и продукти, произведени при преход към биологично производство. Те следва да защитават както интересите на операторите продуктите им да бъдат правилно идентифицирани на пазара и те да извършват дейността си в условията на лоялна конкуренция, така и интересите на потребителите — да могат да правят информиран избор.

(74)

Поради това следва да се предотврати употребата на термините, с които се обозначават биологичните продукти, за етикетирането на небиологични продукти в рамките на Съюза, независимо от използвания език. Тази защита следва да се прилага и за обичайните производни или съкратени форми на тези термини, както при самостоятелната, така и при комбинираната им употреба.

(75)

Преработените храни следва да се етикетират като биологични само когато всички или почти всички съставки от земеделски произход са биологични. За да се стимулира използването на биологични съставки, следва също така да се предвиди възможността биологичното производство да се посочва само в списъка на съставките на преработени храни, когато са изпълнени определени условия, по-специално при условие че въпросната храна е в съответствие с определени правила за биологично производство. Следва също така да бъдат изготвени специални разпоредби относно етикетирането, така че да се даде възможност на операторите да посочват биологичните съставки, използвани в продукти, които се състоят основно от една съставка, произлизаща от лов или риболов.

(76)

Преработените фуражи следва да се етикетират като биологични само когато всички или почти всички съставки от земеделски произход са биологични.

(77)

С оглед на осигуряването на яснота за потребителите на целия пазар на Съюза, използването на логото на Европейския съюз за биологично производство следва да стане задължително за всички предварително опаковани биологични храни, произведени в рамките на Съюза. Това лого следва да може също така да се използва доброволно за неопаковани предварително биологични продукти, произведени в рамките на Съюза, и за биологични продукти, внасяни от трети държави, както и за предоставяне на информация и за образователни цели. Образецът на логото на Европейския съюз за биологично производство следва да бъде определен.

(78)

За да не бъдат подведени потребителите относно биологичния характер на целия продукт обаче, се смята за целесъобразно да се ограничи използването на това лого само за продукти, които съдържат изключително или почти изключително биологични съставки. Следователно не трябва да се разрешава то да се използва при етикетирането на продукти, произведени при преход към биологично производство, или на преработени продукти, при които по-малко от 95 тегловни % от съставките от земеделски произход са биологични.

(79)

За да се избегне евентуално объркване сред потребителите по отношение на това дали даден продукт е с произход от Съюза или извън Съюза, при всяко използване на логото на Европейския съюз за биологично производство потребителите следва да бъдат информирани за мястото, където са произведени земеделските суровини, от които е съставен продуктът. В този контекст следва да бъде разрешено върху етикета на продукти от биологична аквакултура да бъде посочено аквакултура вместо земеделие.

(80)

За да се осигури яснота за потребителите и за да се гарантира, че им се съобщава необходимата информация, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове за определяне на допълнителни правила относно етикетирането на биологични продукти и за изменение на списъка с термините по настоящия регламент, отнасящи се до биологичното производство, на логото на Европейския съюз за биологично производство и на правилата, свързани с него.

(81)

Определени продукти или вещества, използвани в продукти за растителна защита или като торове, следва да не попадат в обхвата на настоящия регламент и поради това следва по принцип да не подлежат на разпоредбите на настоящия регламент, включително правилата относно етикетирането. Тъй като обаче тези продукти и вещества играят важна роля в биологичното земеделие и използването им в биологичното производство подлежи на одобрение съгласно настоящия регламент, при прилагането на практика възникна известна несигурност относно етикетирането им, по-специално що се отнася до използването на термини, отнасящи се до биологичното производство. Следва да се уточни, че когато такива продукти или вещества са разрешени за употреба в биологичното производство в съответствие с настоящия регламент, те могат да бъдат етикетирани по съответния начин.

(82)

Биологичното производство е надеждно единствено ако е съпроводено от ефективна проверка и контрол на всички етапи на производството, преработката и разпространението.

(83)

Следва да се определят конкретни изисквания за операторите, за да се гарантира спазването на настоящия регламент. По-специално следва да се предвидят разпоредби за уведомяване на компетентните органи за дейностите на операторите и за система за сертифициране, за да се определят операторите, които спазват правилата, приложими за биологичното производство и етикетиране на биологични продукти. Тези разпоредби по принцип следва също да се прилагат и за подизпълнителите на съответните оператори, освен ако подизпълнителската дейност е изцяло интегрирана в основната дейност на оператора, възлагащ подизпълнителската дейност, и е контролирана в този контекст. Прозрачността на системата за сертифициране следва да се гарантира, като от държавите членки се изисква да публикуват списъците на операторите, които са уведомили за своите дейности, и всички такси, които могат да бъдат събрани във връзка с проверката на съответствието с правилата, приложими за биологично производство.

(84)

Малките магазини за продажба на дребно, които не продават други биологични продукти, освен предварително опаковани биологични продукти, и които поради това представляват сравнително малък риск що се отнася до несъответствие с правилата за биологично производство, да бъдат изправени пред непропорционална тежест за продажбата на биологични продукти. Поради това те следва да не подлежат на задълженията за уведомяване и сертифициране, но следва да продължат да подлежат на официален контрол, извършван за проверка на съответствието с правилата, приложими за биологично производство и етикетиране на биологични продукти. Също така, малките магазини за продажба на дребно, които продават непакетирани биологични продукти, следва да подлежат на официален контрол, но с оглед улесняване на пускането на пазара на биологични продукти държавите членки следва да имат възможността да освобождават тези магазини от задължението за сертифициране на дейността им.

(85)

Отделните дребни земеделски стопани и оператори, които произвеждат водорасли или аквакултурни животни в Съюза, са изправени поотделно пред сравнително високите разходи за инспекция и административната тежест, свързани със сертифицирането за биологично производство. С оглед намаляване на разходите за инспекции и сертифициране и на свързаната с това административна тежест, укрепване на местните мрежи, създаване на по-добри пазарни ниши и осигуряване на условия на равнопоставеност с операторите в трети държави, следва да се предвиди система за групово сертифициране. Поради тези причини следва да се въведе и да се даде определение на понятието „група от оператори“ и следва да се установят правила, които отразяват потребностите и ресурсния капацитет на малките земеделски стопани и оператори.

(86)

За да се гарантира ефективността, ефикасността и прозрачността на биологичното производство и на етикетирането на биологичните продукти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с изискванията за водене на документация от оператори или групи от оператори и с образеца на сертификат за съответствие.

(87)

За да се гарантира ефективното и ефикасно извършване на сертифициране на група от оператори, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с отговорностите на отделните членове на дадена група от оператори, критериите за определяне на географската близост на членовете на групата и създаването и функционирането на техните системи за вътрешен контрол.

(88)

Биологичното производство подлежи на официален контрол и други официални дейности, извършвани в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 за проверка на съответствието с правилата за биологично производство и етикетиране на биологични продукти. Въпреки това, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, за биологичното производство следва да се прилагат допълнителни правила освен установените в посочения регламент по отношение на официалния контрол и действията на компетентните органи и по целесъобразност на контролните и надзорните органи, по отношение на действията, които трябва да се предприемат от оператори и групи от оператори, по отношение на делегирането на определени задачи, свързани с официалния контрол или на определени задачи, свързани с другите официални дейности и техния надзор, както и по отношение на действията в случаи на съмнение за несъответствие или на установено несъответствие, включително забраната за пускане на пазара на продукти като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, когато установеното несъответствие засяга биологичния характер на тези продукти.

(89)

С оглед осигуряване на единен подход на тяхната територия, единствено компетентните органи следва да могат да предоставят каталог от мерки за случаи на предполагаемо или установено несъответствие.

(90)

В настоящия регламент следва да бъдат установени разпоредби относно обмена на определена релевантна информация между компетентните органи, контролните органи, надзорните органи и определени други органи и относно действията на тези органи, в допълнение към разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/625.

(91)

С цел подкрепа за извършването на официален контрол и други официални дейности за проверка на съответствието с настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка със специалните критерии и условия за извършването на официален контрол, който има за цел да се гарантира проследимостта на всички етапи на производството, обработката и разпространението, както и спазването на настоящия регламент, и във връзка с допълнителни елементи, основани на практически опит, които да се вземат предвид при определянето на вероятността за несъответствие.

(92)

С цел подкрепа за извършването на официален контрол и други официални дейности за проверка на съответствието с настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с условията за делегиране на задачи, свързани с официалния контрол, и задачи, свързани с други официални дейности на контролните органи, в допълнение към предвидените в настоящия регламент условия.

(93)

Опитът с режима за внос на биологични продукти в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 показва, че съществува необходимост от преразглеждане на този режим, с цел да се отговори на очакванията на потребителите внесените биологични продукти да съответстват на стандарти, които са не по-ниски от тези на Съюза, както и за да се гарантира по-добре достъпът на биологичните продукти на Съюза до международния пазар. Освен това е необходимо да се осигури яснота относно правилата, приложими по отношение на износа на биологични продукти, по-специално чрез издаване на сертификати за износ на биологични продукти.

(94)

Разпоредбите, уреждащи вноса на продукти, които отговарят на правилата на Съюза за производство и етикетиране във връзка с които операторите са подложени на контрол от контролните и надзорните органи, признати от Комисията да извършват контрол и сертифициране в областта на биологичното производство в трети държави, следва да бъдат допълнително затвърдени. По-специално следва да се определят изисквания относно органите за акредитация, които акредитират надзорните органи за целите на вноса на отговарящи на изискванията биологични продукти в Съюза, с оглед на осигуряването на равностойни условия за надзор над надзорните органи от страна на Комисията. Освен това е необходимо да се предвиди възможността Комисията да контактува пряко с органите за акредитация и компетентните органи в трети държави за повишаване на ефективността на надзора съответно над контролните и надзорните органи. В случай на продукти, внесени от трети държави или от определени най-отдалечени региони на Съюза, където са налице специфични климатични и местни условия, е целесъобразно да се предвиди възможността Комисията да даде специални разрешения за използването на продукти и вещества в биологичното производство.

(95)

Следва да се запази възможността биологични продукти, които не отговарят на правилата на Съюза относно биологичното производство, но които идват от трети държави, чието биологично производство и системи за контрол са признати за равностойни на тези на Съюза, да получат достъп до пазара на Съюза. Признаването на равностойността на трети държави съгласно предвиденото в Регламент (ЕО) № 834/2007 обаче следва да се осигурява единствено посредством международно споразумение между Съюза и тези трети държави, като за Съюза се търси и реципрочно признаване на равностойността.

(96)

Трети държави, признати за целите на равностойността съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, следва да продължат да се признават като такива по силата на настоящия регламент за ограничен период, необходим за осигуряване на гладко преминаване към схемата за признаване посредством международно споразумение, при условие че те продължават да гарантират равностойността на своето биологично производство и правила за контрол спрямо съответните действащи правила на Съюза, както и че отговарят на всички изисквания, свързани с надзора над тяхното признаване от страна на Комисията. Надзорът би следвало да се основава по-специално на годишните доклади, които тези признати трети държави изпращат на Комисията.

(97)

Опитът със схемата за контролни и надзорни органи, признати от Комисията да извършват контрол и да издават сертификати в трети държави за целите на вноса на продукти, което предоставя равностойни гаранции, показва, че правилата, прилагани от тези органи, са различни и на практика е трудно тези правила да се считат за равностойни на съответните правила на Съюза. Освен това увеличаването на броя на стандартите за контролни и надзорни органи затруднява адекватния надзор от страна на Комисията. Поради това тази схема за признаване на равностойност следва да бъде премахната. На тези контролни и надзорни органи обаче следва да бъде предоставено достатъчно време, така че да могат да се подготвят, за да бъдат признати за целите на вноса на продукти, отговарящи на правилата на Съюза. Освен това, новите правила за признаването на контролните и надзорните органи за целите на вноса на отговарящи на изискванията продукти следва вече да се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент с цел да се предостави възможност Комисията да подготви признаването на тези контролни и надзорни органи, считано от датата на прилагане на настоящия регламент.

(98)

Пускането на продукт на пазара като биологичен продукт, когато този продукт е бил внесен в Съюза съгласно която и да е от разпоредбите за внос, предвидени в настоящия регламент, следва да бъде поставено в зависимост от наличието на информацията, необходима за гарантиране на проследимостта на продукта по хранителната верига.

(99)

За да се гарантира лоялна конкуренция между операторите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с документите, предназначени за митническите органи в трети държави, по-специално сертификат за износ на биологични продукти.

(100)

За да се гарантира прозрачността на процедурата по признаване и надзор на контролните и надзорните органи в контекста на вноса на отговарящи на изискванията биологични продукти, и ефективността, ефикасността и прозрачността на контрола на внасяните продукти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с допълнителни критерии за признаване на контролните и надзорните органи в контекста на вноса на отговарящи на изискванията на настоящия регламент биологични продукти, както и на критерии за оттегляне на такова признаване, във връзка с упражняването на надзора на контролните и надзорните органи, признати от Комисията, и във връзка с контрола и другите дейности, които контролните и надзорните органи трябва да извършват за тази цел.

(101)

При откриването на сериозни или повтарящи се нарушения по отношение на сертифицирането или контрола и действията, в съответствие с настоящия регламент, и когато въпросният контролен или надзорен орган не предприеме подходящи и своевременни коригиращи действия в отговор на искане от Комисията, признаването на този контролен или надзорен орган се оттегля незабавно.

(102)

С цел да се гарантира управлението на списъка на третите държави, признати за целите на равностойността съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с информацията, която трябва да бъде изпратена от тези признати трети държави, необходима за надзора на тяхното признаване и за упражняването на този надзор от страна на Комисията.

(103)

Следва да се приеме разпоредба, с която да се гарантира, че движението на биологични продукти, които съответстват на настоящия регламент и които са били подложени на контрол в една държава членка, не може да бъде ограничено в друга държава членка.

(104)

С цел получаване на надеждна информация за прилагането на настоящия регламент, държавите членки следва да предоставят редовно на Комисията необходимата информация. За по-голяма яснота и прозрачност държавите членки следва да водят актуализирани списъци на компетентните, контролните и надзорните органи. Списъците на контролните и надзорните органи следва да бъдат оповестени от държавите членки и да бъдат публикувани от Комисията.

(105)

С оглед на премахването на дерогациите за използването на небиологичен растителен репродуктивен материал, отгледани по небиологичен начин домашни птици и отгледани по небиологичен начин животни за целите на развъждането, Комисията следва да разгледа наличността на такъв биологичен материал на пазара на Съюза. За тази цел и въз основа на данните относно наличността на биологичен материал, събирани чрез базата данни и системите, създадени от държавите членки, пет години след датата на прилагане на настоящия регламент Комисията следва да представи доклад до Европейския парламент и до Съвета относно наличността и причините за евентуално ограничения достъп на операторите в сектора на биологичното производство до такъв материал.

(106)

С оглед на премахването на дерогациите по отношение на използването на небиологични протеинови фуражи за домашни птици и свине и въз основа на данните, предоставяни всяка година от държавите членки, относно наличността на пазара на Съюза на такива протеинови фуражи в биологична форма, пет години след датата на прилагане на настоящия регламент Комисията следва да представи доклад до Европейския парламент и до Съвета относно наличността и причините за възможен ограничен достъп на биологични оператори до такива биологични протеинови фуражи.

(107)

За да се вземе предвид развитието на наличността на пазара на биологичен растителен репродуктивен материал, животни, отглеждани по биологичен начин, и биологични протеинови фуражи за домашни птици и свине, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с прекратяване или удължаване срока на дерогациите и разрешенията относно използването на небиологичен растителен репродуктивен материал, животни, отглеждани по небиологичен начин, и небиологични протеинови фуражи за домашни птици и свине.

(108)

Необходимо е да се установят мерки за гарантиране на плавен преход към нормативната уредба, уреждаща вноса на биологични продукти и продукти, произведени при преход към биологично производство, в Съюза, съгласно въведените с настоящия регламент изменения.

(109)

Освен това следва да се определи краен срок за изтичане на признаването на контролните и надзорните органи за целите на равностойността, предоставена съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и да се въведат разпоредби, уреждащи положението до изтичането на тяхното признаване. Следва също така да бъдат определени разпоредби относно заявления от трети държави за признаване за целите на равностойността, които са подадени съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и които са в процес на разглеждане към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(110)

За да се гарантира управлението на списъка на контролните и надзорните органи, признати за целите на равностойността съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с информацията, която следва да бъде изпратена от тези контролни и надзорни органи за целите на надзора на тяхното признаване, и във връзка с упражняването на този надзор от страна на Комисията.

(111)

За улесняване на приключването на разглеждането на заявленията от трети държави за признаване за целите на равностойността, по които няма взето окончателно решение към датата на влизане в сила на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с процедурните правила, необходими за проверка на заявленията от трети държави, които са в процес на разглеждане.

(112)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на документите, които трябва да бъдат представени с цел признаването на предишен период като част от преходния период, във връзка с минималния период за хранене на бозаещите животни с майчино мляко и някои технически правила за помещенията за отглеждане на животните и животновъдните практики, във връзка с подробните правила за отделни видове или групи от видове водорасли и аквакултурни животни относно гъстотата на животните и относно специфичните характеристики на производствените системи и садковите системи, във връзка с техниките, разрешени при преработката на хранителни и фуражни продукти, във връзка с издаването на разрешение за продукти и вещества, които могат да се използват в биологичното производство като цяло и по-специално в производството на преработени биологични храни, както и с отнемането на такова разрешение, и във връзка с процедурите за разрешение и списъците на тези продукти и вещества, и, по целесъобразност, тяхното описание, изискванията за състава им и условията за употреба на такива продукти.

(113)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с техническите подробности за създаването и поддържането на базите данни, които включват наличния биологичен или произведения при преход към биологично производство растителен репродуктивен материал, получен чрез метода на биологично производство, във връзка с техническите подробности за създаването и поддържането на системите за предоставяне на данни за биологичния или произведения при преход към биологично производство растителен репродуктивен материал или за отглежданите по биологичен начин животни или ювенилните екземпляри от биологични аквакултури, и със спецификациите за събирането на данни за тази цел, във връзка с режима на участие на операторите в тези системи, и във връзка с подробностите относно информацията, която трябва да бъде предоставена от държавата членка относно дерогациите по отношение на използването на биологичния растителен репродуктивен материал, отглежданите по биологичен начин животни и биологичните фуражи, и във връзка с наличността на пазара на някои биологични продукти.

(114)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с мерките, които трябва да се приемат и да се преразглеждат от операторите за установяване и избягване на риска от замърсяване на биологичното производство и биологичните продукти с неразрешени продукти и вещества, във връзка с процедурните стъпки, които трябва да се предприемат в случай на съмнение за несъответствие и съответните документи във връзка с методиката за откриване и оценка на наличието на неразрешени продукти и вещества, и във връзка с подробните данни и формата на информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите членки на Комисията и другите държави членки относно резултатите от разследването относно наличието на неразрешени продукти или вещества.

(115)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с подробните изисквания за етикетирането и рекламирането на определени продукти, произведени при преход към биологично производство, и във връзка с практическите аспекти относно използването, представянето, състава и размера на обозначенията, отнасящи се до кодовите номера на контролните и надзорните органи и използването, представянето, състава и размера на посочването на мястото, където са отгледани земеделските суровини, предоставянето на кодови номера за контролните и надзорните органи и обозначението на мястото, където са отгледани земеделските суровини.

(116)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с подробностите и спецификациите относно формата и техническите средства за уведомлението от страна на операторите и групите от оператори за тяхната дейност до компетентните органи, начините на публикуване на списъци на такива оператори и групи от оператори и процедурите относно начините на публикуване на таксите, които могат да се събират за контрол, във връзка с подробностите и спецификациите относно формата на сертификата за операторите и групите от оператори и техническите средства, с които той е издаден, във връзка със състава и размера на дадена група от оператори, съответните документи и системи за отчитане, във връзка със системата за вътрешна проследимост и списъка на операторите, както и във връзка с обмена на информация между групите от оператори и компетентните органи, контролните или надзорните органи и обмена на информация между държавите членки и Комисията.

(117)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с минималния процент на всички видове официален контрол, който се извършва без предварително известие, и минималния процент на видовете допълнителен контрол, както и във връзка с минималния брой на пробите, които трябва да бъдат взети, и операторите, които трябва да бъдат контролирани в рамките на дадена група от оператори, във връзка с документацията за доказване на спазването на изискванията, във връзка с декларациите и други съобщения, необходими за официалния контрол, във връзка със съответните практически мерки за осигуряване на спазването на изискванията, във връзка с единните правила за случаите, в които компетентните органи трябва да предприемат мерки по отношение на предполагаемо или установено несъответствие, във връзка с информацията, която трябва да се предостави в случай на предполагаемо или установено несъответствие, във връзка с получателите на тази информация и във връзка с процедурите за предоставяне на такава информация, включително функционалните характеристики на компютърната система.

(118)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка със съдържанието на сертификатите за инспекция, издадени от трети държави, във връзка с процедурата, която трябва да се следва за тяхното издаване и проверката на тези сертификати, във връзка с техническите средства, чрез които се издават тези сертификати, във връзка с признаването на контролните и надзорните органи, компетентни да извършват контрол и да издават сертификати за биологично производство в трети държави, както и с оттеглянето на това признаване, във връзка със съставянето на списъка на тези контролни и надзорни органи, във връзка с правилата за гарантиране на прилагането на мерки при случаи на предполагаемо или установено несъответствие, по-специално тези случаи, които засягат биологичния характер на внесените биологични продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, във връзка със съставянето на списък на третите държави, признати съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, и изменението на този списък, както и във връзка с правилата за гарантиране на прилагането на мерки при случаи на предполагаемо или установено несъответствие, по-специално тези, засягащи биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, внесени от тези държави.

(119)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка със системата, която трябва да се използва за предаване на необходимата информация за изпълнението и наблюдението на настоящия регламент, във връзка с подробностите относно информацията, която трябва да се предава, и датата, до която трябва да се предава тази информация, както и във връзка със съставянето на списъка на контролните и надзорните органи, признати съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, и изменението на този списък.

(120)

Изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (31).

(121)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато при надлежно обосновани случаи, отнасящи се до нелоялни практики или практики, несъвместими с принципите и правилата за биологично производство, до защитата на доверието на потребителите или защитата на лоялната конкуренция между операторите, поради наложителни причини за спешност е необходимо да се гарантира прилагането на мерки при случаи на предполагаемо или установено несъответствие, в рамките на контрола на признатите контролни или надзорни органи.

(122)

Следва да се предвиди разпоредба, даваща възможност за изчерпване на запасите от продукти след датата на прилагане на настоящия регламент, произведени в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007, преди посочената дата.

(123)

Доколкото целите на настоящия регламент, по-специално в областта на лоялната конкуренция и правилното функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти, както и спечелването на доверието на потребителите в тези продукти и в логото на Европейския съюз за биологично производство, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от самите държави членки, а поради изискваното за хармонизиране на правилата за биологично производство могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(124)

Целесъобразно е да се предвиди дата на прилагане на настоящия регламент, която да даде възможност на операторите да се приспособят към новите изисквания,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват принципите на биологичното производство и се определят правилата за биологичното производство, свързаното с него сертифициране и използването на обозначения, отнасящи се за биологичното производство при етикетиране и реклама, както и правилата за контрол в допълнение към предвидените в Регламент (ЕС) 2017/625.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за следните продукти от земеделски произход, включително аквакултури и пчеларство, изброени в приложение I към ДФЕС, и за продукти с произход от такива продукти, когато тези продукти са или е предвидено да бъдат произведени, обработени, етикетирани, разпространени, пуснати на пазара, внесени или изнесени от Съюза:

а)

живи или непреработени земеделски продукти, включително семена и друг растителен репродуктивен материал;

б)

преработени земеделски продукти, предназначени за храна;

в)

фуражи,

Настоящият регламент се прилага и за някои други продукти, тясно свързани със земеделието и изброени в приложение I към настоящия регламент, когато те са или е предвидено да бъдат произведени, обработени, етикетирани, разпространени, пуснати на пазара, внесени или изнесени от Съюза.

2.   Настоящият регламент се прилага за всеки оператор, участващ на всеки етап от производството, обработката и разпространението в дейности, свързани с продуктите, посочени в параграф 1.

3.   Дейностите, свързани с обществено хранене, извършвани от заведение за обществено хранене съгласно определението в член 2, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 1169/2011, не попадат в обхвата на настоящия регламент, с изключение на посоченото в настоящия параграф.

Държавите членки могат да прилагат национални правила или при липсата на такива — частни стандарти относно производството, етикетирането и контрола на продукти, произхождащи от заведения за обществено хранене. Логото на Европейския съюз за биологично производство не се използва при етикетирането, представянето или рекламирането на такива продукти и не се използва за реклама на заведения за обществено хранене.

4.   Освен когато не е предвидено друго, настоящият регламент се прилага, без да се засяга свързаното законодателство на Съюза, по-специално законодателството в областта на безопасността на хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал.

5.   Настоящият регламент се прилага, без да се засягат други специални разпоредби на Съюза, свързани с пускането на продукти на пазара, и по-специално свързаните с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (32) и с Регламент (ЕС) № 1169/2011.

6.   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на списъка на продуктите, посочени в приложение I, като добавя допълнителни продукти към списъка или като изменя тези добавени вписвания. Единствено продукти, които са тясно свързани със земеделските продукти, могат да бъдат включвани в този списък.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„биологично производство“ означава използване, включително по време на прехода към биологично производство, посочен в член 10, на методи на производство, които са в съответствие с настоящия регламент, на всички етапи на производство, обработка и разпространение;

2)

„биологичен продукт“ означава продукт, получен от биологично производство, различен от продукт, произведен по време на прехода към биологично производство, посочен в член 10. Продуктите от риболов или лов на диви животни не се считат за биологични продукти;

3)

„земеделска суровина“ означава земеделски продукт, който не е подлаган на каквато и да е операция за съхранение или преработка;

4)

„превантивни мерки“ означава мерки, които трябва да бъдат взети от операторите на всеки етап на производство, обработка и разпространение, за да се гарантират опазването на биологичното разнообразие и качеството на почвата, мерки за превенцията и контролът на вредителите и болестите, както и мерки, които трябва да бъдат взети, за да се избегнат отрицателните последици за околната среда, здравето на животните и здравето на растенията;

5)

„предпазни мерки“ означава мерки, които трябва да бъдат взети от операторите на всеки етап на производство, обработка и разпространение, за предотвратяване на замърсяването с продукти или вещества, които не са разрешени за използване в биологичното производство в съответствие с настоящия регламент, и за избягване на смесването на биологични продукти с небиологични продукти;

6)

„преход“ означава преминаване от небиологично към биологично производство в рамките на определен период, по време на който се прилагат разпоредбите на настоящия регламент относно биологичното производство;

7)

„продукт, произведен при преход към биологично производство“ означава продукт, произведен по време на прехода към биологично производство, посочен в член 10;

8)

„стопанство“ означава всички производствени единици, експлоатирани при единно управление с цел производство на живи или непреработени селскостопански продукти, включително продукти, получени от аквакултури и пчеларство, както е посочено в член 2, параграф 1, буква а), или за продуктите, изброени в приложение I, с изключение на етерични масла и дрожди;

9)

„производствена единица“ означава всички активи на дадено стопанство, например помещения за първично производство, земеделски парцели, пасища, открити пространства, сгради за отглеждане на животни или части от тях, кошери, рибовъдни басейни, садкови системи и обекти за производство на водорасли или аквакултурни животни, единици за отглеждане, концесии на брега или на морското дъно, и помещения за складиране на реколтата, на растителни продукти, на продукти от водорасли, на животински продукти, на суровини и други необходими ресурси, описани в точка 10, точка 11 или точка 12;

10)

„единица за биологично производство“ означава производствена единица, с изключение на преходния период, посочен в член 10, която се управлява в съответствие с приложимите за биологичното производство изисквания;

11)

„производствена единица в преход към биологично производство“ означава производствена единица, по време на преходния период, посочен в член 10, която се управлява в съответствие с изискванията, приложими за биологичното производство; тя може да се състои от земеделски парцели или други активи, за които преходният период, посочен в член 10, започва в различни моменти във времето;

12)

„единица за небиологично производство“ означава производствена единица, която не се управлява в съответствие с изискванията, приложими за биологично производство;

13)

„оператор“ означава физическо или юридическо лице, отговорно за спазването на настоящия регламент в рамките на всички контролирани от него етапи на производство, обработка и разпространение;

14)

„земеделски стопанин“ означава физическо или юридическо лице, или група от физически или юридически лица, независимо от правния статут на тази група и на нейните членове по националното право, които упражняват селскостопанска дейност;

15)

„земеделска площ“ означава земеделска площ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

16)

„растения“ означава растения съгласно определението в член 3, точка 5 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

17)

„растителен репродуктивен материал“ означава растения и всичките им части, включително семената, на всеки етап от техния растеж, които са в състояние и са предвидени да станат цели растения;

18)

„биологичен хетерогенен материал“ означава растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон от най-ниската известна степен, която:

а)

демонстрира общи фенотипни характеристики;

б)

се характеризира с високо ниво на генетично и фенотипно разнообразие между отделните репродуктивни единици, така че тази растителна съвкупност се представлява от материала като цяло, а не от малък брой отделни единици;

в)

не е сорт по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2100/94 (33) на Съвета;

г)

не е смес от сортове; и

д)

е била произведена в съответствие с настоящия регламент;

19)

„биологичен сорт, подходящ за биологично производство“ означава сорт, съгласно определението в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета, който:

а)

се характеризира с високо ниво на генетично и фенотипно разнообразие между отделните репродуктивни единици; и

б)

е получен в резултат на биологични развъдни дейности, посочени в приложение II, част I, точка 1.8.4 към настоящия регламент;

20)

„майчино растение“ означава идентифицирано растение, от което е взет растителен репродуктивен материал за възпроизвеждане на нови растения;

21)

„поколение“ означава група от растения, съставляващи едно стъпало в наследствената линия на растенията;

22)

„растениевъдство“ означава производство на селскостопански растителни продукти, включително събиране на диви растителни продукти със стопанска цел;

23)

„растителни продукти“ означава растителни продукти съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

24)

„вредител“ означава вредител съгласно определението в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета (34);

25)

„биодинамични препарати“ означава смеси, традиционно използвани в биодинамичното земеделие;

26)

„продукти за растителна защита“ означава продуктите, посочени в член 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

27)

„животновъдство“ означава отглеждане на домашни или опитомени сухоземни животни, включително насекоми;

28)

„веранда“ означава допълнителна, покрита, неизолирана външна част на сграда, предназначена за домашни птици, чиято най-дълга страна обикновено е оборудвана с телена ограда или мрежа, т.е. не е защитена от външните температурни условия, с естествено и, когато е уместно, изкуствено осветление и застлан под;

29)

„ярки“ означава млади животни от вида Gallus gallus, които са на възраст под 18 седмици;

30)

„кокошки носачки“ означава животни от вида Gallus gallus, които са предназначени за производство на яйца за консумация и са на възраст поне 18 седмици;

31)

„използваема площ“ означава използваема площ съгласно определението в член 2, параграф 2, буква г) от Директива 1999/74/ЕО на Съвета (35);

32)

„аквакултура“ означава аквакултура съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (36);

33)

„продукти от аквакултури“ означава продукти от аквакултури съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 34 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

34)

„рециркулационно съоръжение за аквакултура от затворен тип“ означава съоръжение на сушата или върху плавателен съд, в което производството на аквакултури се осъществява в затворена среда, включващо рециркулация на водата и зависещо от постоянното подаване на енергия от външен източник за стабилизирането на околната среда за аквакултурните животни;

35)

„енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници (вятърна, слънчева, геотермална, вълнова, от приливи и отливи, хидроенергия, от газ от сметища, от газ от инсталации за третиране на отпадни води и от биогазове);

36)

„люпилня“ означава място за развъждане, излюпване и отглеждане през ранните жизнени стадии на аквакултурни животни, по-специално на същински риби и черупчести;

37)

„развъдник“ означава място, където се прилага система за междинно отглеждане на аквакултурни животни между етапа на излюпване и етапа на угояване. Етапът на отглеждане в развъдник приключва в рамките на първата третина от производствения цикъл, с изключение на видовете, които са в процес на адаптиране за живот в солена вода;

38)

„замърсяване на водата“ означава замърсяване, съгласно определението в член 2, точка 33 от Директива 2000/60/ЕО и в член 3, точка 8 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (37), във водите, за които всяка от тези директиви се отнася;

39)

„поликултурно отглеждане“ означава съвместното аквакултурно отглеждане на два или повече вида, обикновено от различни трофични нива, в единица за развъждане, предназначена за една и съща култура;

40)

„производствен цикъл“ означава жизненият цикъл на аквакултурно животно или водорасло от най-ранния жизнен стадий (оплодените яйца при аквакултурните животни) до добива;

41)

„местно отглеждани видове“ означава аквакултурни видове, които не са нито чуждоземни, нито неприсъстващи в района по смисъла на член 3, съответно точки 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета (38), както и видовете, изброени в приложение IV към посочения регламент;

42)

„ветеринарно лечение“ означава всички курсове на оздравително или превантивно лечение срещу изолиран случай на конкретно заболяване;

43)

„ветеринарен лекарствен продукт“ означава ветеринарен лекарствен продукт съгласно определението в член 1, точка 2 от Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (39);

44)

„обработка“ означава операции за съхранение или преработка на биологични продукти или на продукти, произведени при преход към биологично производство, или всяка друга операция, извършвана по отношение на непреработен продукт, без да се променя първоначалният продукт, например умъртвяване, разфасоване, почистване или смилане, както и пакетиране, етикетиране или промени в етикетирането, свързани с биологичното производство;

45)

„храна“ означава храна съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (40);

46)

„фураж“ означава фураж съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

47)

„фуражни суровини“ означава фуражни суровини съгласно определението в член 3, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета (41);

48)

„пускане на пазара“ означава пускане на пазара съгласно определението в член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

49)

„проследимост“ означава способността за проследяване на дадена храна, фураж или друг продукт, посочен в член 2, параграф 1, и на вещество, което е предназначено за влагане или може да бъде вложено в храна или фураж или друг продукт, посочен в член 2, параграф 1, през всички етапи на производство, обработка и разпространение;

50)

„етап на производство, обработка и разпространение“ означава всеки етап от първичното производство на даден биологичен продукт до неговото складиране, преработка, транспортиране, и продажба или доставка до крайния потребител, включително когато е целесъобразно — етикетиране, рекламиране, внос, износ и дейности на подизпълнители;

51)

„съставка“ означава съставка съгласно определението в член 2, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 или — за продуктите, различни от храни — вещества или продукти, използвани при производството или обработката на продукти и все още налични в крайния продукт, дори и в изменен вид;

52)

„етикетиране“ означава всички текстове, означения, търговски марки и наименования, изображения или знаци, свързани с даден продукт, които са нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или увивна лента, които придружават даден продукт или се отнасят до него;

53)

„рекламиране“ означава всяко представяне на продукти пред обществеността с всякакви средства, различни от етикетиране, което цели или има вероятност да повлияе и да формира отношение, мнение и поведение с оглед пряко или непряко насърчаване на продажбите на продукти;

54)

„компетентни органи“ означава компетентни органи съгласно определението в член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2017/625;

55)

„контролен орган“ означава орган за биологичен контрол съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 или орган, признат от Комисията или от трета държава, призната от Комисията за извършване на контрол в трети държави на вноса на биологични и в преход към биологично производство продукти в Съюза;

56)

„надзорен орган“ означава орган с делегирани правомощия съгласно определението в член 3, точка 5 от Регламент (ЕС) 2017/625, или орган, признат от Комисията или от трета държава, призната от Комисията за извършване на контрол в трети държави на вноса на биологични продукти и продукти, произведени при преход към биологично производство, в Съюза;

57)

„несъответствие“ означава несъответствие с настоящия регламент или несъответствие с делегираните актове или актовете за изпълнение, приети в съответствие с настоящия регламент;

58)

„генетично модифициран организъм“ или „ГМО“ означава генетично модифициран организъм съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (42), който не е получен чрез техниките за генетична модификация, изброени в приложение I.Б към посочената директива;

59)

„произведен от ГМО“ означава получен изцяло или частично от ГМО, но несъдържащ или несъстоящ се от ГМО;

60)

„произведен чрез ГМО“ означава получен чрез използване на ГМО като последен жив организъм в производствения процес, но несъдържащ или несъстоящ се от ГМО, нито произведен от ГМО;

61)

„добавка в храна“ означава добавка в храната съгласно определението в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета (43);

62)

„фуражни добавки“ означава фуражни добавки съгласно определението в член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (44);

63)

„специално създаден наноматериал“ означава специално създаден наноматериал съгласно определението в член 3, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета (45);

64)

„равностойност“ означава постигане на едни и същи цели и принципи чрез прилагане на правила, които осигуряват една и съща степен на гарантиране на съответствието;

65)

„спомагателно вещество“ означава спомагателно вещество съгласно определението в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1333/2008 за храните и в член 2, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕО) № 1831/2003 за фуражите;

66)

„хранителен ензим“ означава ензим в храна съгласно определението в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета (46);

67)

„йонизиращо лъчение“ означава йонизиращо лъчение съгласно определението в член 4, точка 46 от Директива 2013/59/Евратом на Съвета (47);

68)

„предварително опакована храна“ означава предварително опакована храна съгласно определението в член 2, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

69)

„птичарник“ означава фиксирана или мобилна сграда за ята от домашни птици, всичките повърхности на която са покрити с покрив, включително верандата; сградата може да бъде разделена допълнително на отделни помещения, във всяко от които се помещава отделно ято птици;

70)

„свързано с почвата отглеждане на култури“ означава производство в жива почва или в почва, смесена или наторена с материали и продукти, позволени в биологичното производство, свързано с подпочвените пластове и основната скала;

71)

„непреработени продукти“ означава непреработени продукти съгласно определението в член 2, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (48), независимо от операциите по опаковане или етикетиране;

72)

„преработени продукти“ означава преработени продукти съгласно определението в член 2, параграф 1, буква о) от Регламент (ЕО) № 852/2004, независимо от операциите по опаковане или етикетиране;

73)

„преработка“ означава преработка съгласно определението в член 2, параграф 1, буква м) от Регламент (ЕО) № 852/2004; това включва използването на веществата, посочени в членове 24 и 25 от настоящия регламент, но не включва операциите по опаковане или етикетиране;

74)

„биологичен характер на продуктите от биологично производство или произведени при преход към биологично производство“ означава, че продуктът не показва несъответствие, което:

а)

на всеки етап от производството, обработката и разпространението засяга биологичните характеристики на продукта или съответно характеристиките на произведени при преход към биологично производство продукти; или

б)

е повтарящо се или преднамерено;

75)

„бокс“ означава оградено място, включващо част, в която животните имат възможност за подслон от неблагоприятни атмосферни условия.

ГЛАВА II

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ НА БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Член 4

Цели

Биологичното производство преследва следните общи цели:

а)

принос за опазването на околната среда и климата;

б)

запазване на дългосрочното плодородие на почвите;

в)

принос за висока степен на биологично разнообразие;

г)

съществен принос за нетоксична околна среда;

д)

принос за високи стандарти за хуманно отношение към животните, и по-специално за задоволяване на специфичните поведенчески потребности на животните съобразно техния вид;

е)

благоприятстване на кратките дистрибуторски вериги и местното производство на територията на Съюза;

ж)

насърчаване на опазването на застрашени от изчезване редки и местни породи;

з)

принос за развитието на предлагането на растителен генетичен материал, приспособен към специфичните нужди и цели на биологичното земеделие;

и)

принос за висока степен на биологично разнообразие, по-специално като се използва разнообразен растителен генетичен материал, например биологичен хетерогенен материал и биологични сортове, подходящи за биологично производство;

й)

насърчаване на развитието на дейности за биологично отглеждане на растения с цел принос за благоприятни икономически перспективи на сектора на биологичното производство.

Член 5

Общи принципи

Биологичното производство е устойчива система за управление, която се основава на следните общи принципи:

а)

съобразяване със системите и циклите в природата и запазване и подобряване на състоянието на почвата, водата и въздуха, на здравето на растенията и животните, и на равновесието между тях;

б)

запазване на елементите на природния ландшафт, например „обекти на природното наследство“;

в)

използване по отговорен начин на енергията и природните ресурси като вода, почва, органична материя и въздух;

г)

производство на голямо разнообразие от висококачествени храни и други селскостопански и аквакултурни продукти, които отговарят на потребителското търсене на стоки, произведени чрез прилагане на процеси, които не вредят на околната среда, човешкото здраве, здравето на растенията или здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях;

д)

гарантиране на биологичния характер на производството на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храни и фуражи;

е)

адекватно разработване и управление на биологични процеси, основани на екологичните системи и използващи вътрешни за управленските системи природни ресурси чрез методи, които:

i)

използват живи организми и механични производствени методи;

ii)

упражняват свързано с почвата отглеждане на култури и свързано със земята животновъдство или практикуват аквакултура, която съответства на принципа за устойчива експлоатация на водните ресурси;

iii)

изключват използването на ГМО, продукти, произведени от ГМО и продукти, произведени чрез ГМО, различни от ветеринарни лекарствени продукти;

iv)

се основават на оценка на риска, както и на използване на предпазни мерки и превантивни мерки, когато е целесъобразно;

ж)

ограничаване на използването на външни ресурси; когато са необходими външни ресурси или когато не съществуват подходящите управленски практики и методи, посочени в буква е), външните ресурси се свеждат до:

i)

ресурси от биологично производство, като при растителния репродуктивен материал се дава предимство на сортове, селектирани поради способността им да отговорят на специфичните нужди и цели на биологичното земеделие;

ii)

естествени или получени по естествен път вещества;

iii)

слаборазтворими минерални торове;

з)

приспособяване на производствения процес, при необходимост, и в рамките на настоящия регламент, като се вземат под внимание здравният статус, регионалните различия в екологичното равновесие, климатичните и местните условия, етапите на развитие и специфичните животновъдни практики;

и)

изключване от цялата биологична хранителна верига на клонирането на животни, на отглеждането на изкуствено индуцирани полиплоиди и на йонизиращо лъчение;

й)

спазване на високо равнище на хуманно отношение към животните, като се отчитат специфичните за съответния вид потребности.

Член 6

Специфични принципи, приложими към селскостопанските дейности и аквакултурата

По отношение на селскостопанските дейности и аквакултурата, биологичното производство се основава по-специално на следните специфични принципи:

а)

поддържане и засилване на биологичната активност и естественото плодородие на почвата, на нейната устойчивост, на задържането на водата в почвата и биоразнообразието на почвата; предотвратяване и борба с изчезването на органичните вещества от почвата, с уплътняването и ерозията на почвата; и хранене на растенията основно чрез почвената екосистема;

б)

ограничаване на използването на невъзобновяеми ресурси и външни ресурси;

в)

рециклиране на отпадъците и страничните продукти от растителен и животински произход като ресурс в растениевъдството и животновъдството;

г)

запазване на здравето на растенията чрез превантивни мерки, по-специално избор на подходящи видове, сортове или хетерогенен материал, устойчиви на вредители и болести, подходящ сеитбооборот, механични и физически методи и защита на естествените неприятели на вредителите;

д)

използване на семена и животни с висока степен на генетично разнообразие, устойчивост на заболявания и дълголетие;

е)

подбиране на растителни сортове, съобразено с особеностите на специфичните биологични производствени системи, с акцент върху селскостопанските добиви, устойчивостта на болести, адаптирането към различни местни почвени и климатични условия и зачитането на естествените пречки за кръстосване;

ж)

използване на биологичен растителен репродуктивен материал, например растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, и на биологични сортове, подходящи за биологично производство;

з)

производство на биологични сортове чрез естествената репродуктивна способност и с акцент върху ограничаване в рамките на естествените пречки за кръстосване;

и)

без да се засягат член 14 от Регламент (ЕО) № 2100/94 и националната правна закрила на сортовете растения, предоставена от правото на държавите членки, възможност земеделските стопани да използват растителен репродуктивен материал, получен от собственото им стопанство, с цел стимулиране на генетични ресурси, приспособени към специфичните условия на биологичното производство;

й)

подбиране на животински породи, съобразено с висока степен на генетично разнообразие, със способността на животните да се приспособяват към местните условия, с развъдната им стойност, с продължителността на живота им, с жизнеспособността им и с устойчивостта им спрямо болести или здравословни проблеми;

к)

прилагане на животновъдство, приспособено към мястото и свързано със земята;

л)

прилагане на животновъдни практики, които укрепват имунната система и засилват естествените защитни сили срещу болести, и които включват редовно движение и достъп до открити пространства и пасища;

м)

хранене на животните с биологичен фураж, съставен от земеделски съставки, произлезли от биологичното производство и от естествени вещества от неземеделски произход;

н)

произвеждане на продукти на биологични животински продукти от животни, които през целия си живот от раждането или излюпването си са отглеждани в стопанства с биологично производство;

о)

постоянно поддържане на здравето на водната среда и качеството на околните водни и сухоземни екосистеми;

п)

хранене на водните организми с фураж от устойчива експлоатация на рибните ресурси съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 или с биологичен фураж, съставен от земеделски съставки от биологично производство, включително биологична аквакултура, и от естествени вещества от неземеделски произход;

р)

избягване на застрашаване на видове, чието опазване представлява интерес, което би могло да възникне в резултат на биологично производство.

Член 7

Специфични принципи, приложими към преработката на биологични храни

Производството на преработени биологични храни по-специално се основава на следните конкретни принципи:

а)

производство на биологични храни от биологични съставки от земеделски произход;

б)

ограничаване на използването на хранителни добавки, на небиологични съставки с предимно технологични и органолептични функции, както и на микроелементи и спомагателни вещества, така че то да се сведе до минимум и да се прилага само в случай на съществена технологична необходимост или поради специални хранителни цели;

в)

изключване на вещества и методи на преработка, които биха могли да се окажат подвеждащи по отношение на истинския характер на продукта;

г)

грижливо преработване на биологичните храни, за предпочитане чрез използване на биологични, механични и физически методи;

д)

изключване на храни, съдържащи или състоящи се от специално създадени наноматериали.

Член 8

Специфични принципи, приложими към преработката на биологични фуражи

Производството на преработени биологични фуражи по-специално се основава на следните специфични принципи:

а)

производство на биологични фуражи от биологични фуражни суровини;

б)

ограничаване на използването на фуражни добавки и спомагателни вещества, така че то да се сведе до минимум, като се прилага само в случай на съществена технологична или зоотехническа необходимост или поради специални хранителни цели;

в)

изключване на вещества и методи на преработка, които биха могли да се окажат подвеждащи по отношение на истинския характер на продукта;

г)

грижливо преработване на биологичните фуражи, за предпочитане чрез използване на биологични, механични и физически методи.

ГЛАВА III

ПРАВИЛА ЗА ПРОИЗВОДСТВО

Член 9

Общи правила за производство

1.   Операторите спазват общите правила за производство, предвидени в настоящия член.

2.   Цялото стопанство се управлява в съответствие с приложимите за биологичното производство изисквания в настоящия регламент.

3.   За целите и употребите, посочени в членове 24 и 25 и в приложение II, само продукти и вещества, разрешени в съответствие с тези разпоредби, могат да се използват в биологичното производство, при условие че използването им в небиологично производство е също така разрешено съгласно съответните разпоредби на правото на Съюза и, когато е приложимо, съгласно националните разпоредби, основани на правото на Съюза.

Следните продукти и вещества, посочени в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са разрешени за използване в биологичното производство, при условие че са разрешени съгласно посочения регламент:

а)

антидоти, синергисти и коформуланти в състава на продукти за растителна защита;

б)

адюванти за смесване с продукти за растителна защита.

Употребата в биологичното производство на продукти и вещества за цели, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, са разрешени, при условие че при използването им се спазват принципите, установени в глава II.

4.   Забранява се използването на йонизиращо лъчение за третиране на биологични храни или фуражи и за третиране на суровини, използвани в биологичните храни или фуражи.

5.   Забранява се клонирането на животни и отглеждането на изкуствено индуцирани полиплоиди.

6.   На всеки етап на производството, обработката и разпространението се предприемат по целесъобразност превантивни и предпазни мерки.

7.   Независимо от разпоредбите на параграф 2, дадено стопанство може да се раздели на ясно и ефективно обособени производствени единици за биологично производство, за преход към биологично производство и за небиологично производство, при условие че по отношение на производствените единици за небиологично производство:

а)

отглежданите животни са от различни видове;

б)

растенията са от различни, лесно разграничими сортове.

Водораслите и аквакултурните животни може да са от едни и същи видове, при условие че производствените обекти или единици са ясно и ефективно обособени.

8.   Чрез дерогация от параграф 7, буква б), при многогодишни култури, за които е нужен период на отглеждане най-малко три години, е възможно да се включат различни сортове, които не са лесно разграничими, при условие че въпросното производство е в контекста на плана за преход към биологично производство и че преходът към биологично производство на последната част от площта, свързана със съответното производство, започва възможно най-скоро и завършва в рамките на не повече от пет години.

В такива случаи:

а)

земеделският стопанин уведомява компетентния орган или, когато е целесъобразно, контролният или надзорният орган за започването на събирането на реколтата от всеки един от съответните продукти най-малко 48 часа предварително;

б)

при приключване на събирането на реколтата земеделският стопанин информира компетентния орган или, когато е целесъобразно, контролния или надзорния орган, относно точните събрани количества от съответните единици и относно предприетите мерки за отделяне на продуктите;

в)

планът за преход към биологично производство и мерките, които трябва да бъдат предприети за гарантиране на ефективно и ясно разграничение се потвърждават всяка година от компетентния орган или, когато е целесъобразно, от контролния или надзорния орган, след започване на изпълнението на плана за преход към биологично производство.

9.   Изискванията, отнасящи се за различни видове и сортове, установени в параграф 7, букви а) и б), не се прилагат по отношение на научноизследователски и образователни центрове, разсадници, мултипликатори на семена, както и на дейности по развъждане.

10.   Ако в случаите, посочени в параграфи 7, 8 и 9 не всички производствени единици на дадено стопанство се управляват съгласно правилата за биологично производство, операторите:

а)

държат продуктите, използвани за биологично производство и производство в преход към биологично производство, отделно от продуктите, използвани за небиологичните производствени единици;

б)

държат отделно продуктите, произведени от биологични производствени единици, от производствени единици в преход към биологично производство и от небиологични производствени единици;

в)

водят подходяща документация, за да се докаже ефективното отделяне на производствените единици и на продуктите.

11.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, в съответствие с член 54, за изменение на параграф 7 от настоящия член, чрез добавяне на допълнителни правила за разделяне на стопанството на биологични производствени единици, производствени единици в преход към биологично производство и небиологични производствени единици, по-специално във връзка с продуктите, изброени в приложение I, или чрез изменение на тези добавени правила.

Член 10

Преход към биологично производство

1.   Земеделските стопани и операторите, които произвеждат водорасли или аквакултурни животни, спазват период на преход към биологично производство. По време на целия период на преход те прилагат всички правила за биологично производство, изложени в настоящия регламент, по-специално правилата, приложими към прехода към биологично производство, които са определени в настоящия член и в приложение II.

2.   Периодът на преход започва най-рано след като земеделският стопанин или операторът, който произвежда водорасли или аквакултурни животни, е уведомил компетентните органи за дейността си, в съответствие с член 34, параграф 1 в държавата членка, в която се осъществява дейността и в която стопанството на този земеделски стопанин или оператор е обект на системата за контрол.

3.   Предишни периоди не могат да бъдат признати със задна дата като част от периода на преход към биологично производство, освен когато:

а)

земеделските парцели на оператора са били обект на мерки, определени в програма, изпълнявана в съответствие с Регламент (ЕС) № 1305/2013, с цел да се гарантира, че никакви продукти или вещества освен разрешените за употреба в биологично производство, не са използвани на тези земеделски парцели; или

б)

операторът може да представи доказателство, че земеделските парцели са били природни или земеделски площи и, че най-малко през последните три години, не са третирани с продукти или вещества, неразрешени за употреба в биологично производство.

4.   Продукти, произведени по време на прехода към биологично производство, не се пускат на пазара като биологични продукти или като продукти, произведени при преход към биологично производство.

При все това следните продукти, произведени по време на прехода към биологично производство и в съответствие с параграф 1, могат да бъдат пуснати на пазара като продукти, произведени при преход към биологично производство:

а)

растителен репродуктивен материал, при условие че е спазен период на преход към биологично производство от най-малко 12 месеца;

б)

хранителни продукти от растителен произход и фуражни продукти от растителен произход, при условие че продуктът съдържа само една съставка от земеделски произход и е спазен период на преход към биологично производство от най-малко 12 месеца преди събирането на реколтата.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема, в съответствие с член 54, делегирани актове за изменение на точка 1.2.2 от приложение II, част II, чрез добавяне на правила за преход към биологично производство за видове, различни от регламентираните в приложение II, част II, на 17 юни 2018 г. или чрез изменение на тези добавени правила.

6.   Когато е целесъобразно Комисията приема актове за изпълнение за определяне на документите, които да бъдат предоставени с цел признаването на предишен период със задна дата, в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 11

Забрана за използване на ГМО

1.   В биологичното производство не се използват ГМО, продукти, произведени от ГМО и продукти, произведени чрез ГМО, в храни или фуражи или за храни, фуражи, спомагателни вещества, продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата, растителен репродуктивен материал, микроорганизми или животни.

2.   За целите на забраната, установена в параграф 1, по отношение на ГМО и произведени от ГМО продукти, предназначени за храна или фураж, операторите използват етикетите на даден продукт, приложен или предоставен съгласно Директива 2001/18/ЕО, Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (49) или Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета (50), или всеки друг придружаващ документ, предоставен съгласно тези актове.

3.   Операторите могат да приемат, че в производството на закупени храни и фуражи не са използвани ГМО или произведени от ГМО продукти, когато такива продукти нямат приложен или предоставен етикет или не са придружени от документ, предоставен съгласно посочените в параграф 2 правни актове, освен ако не са получили друга информация, указваща, че етикетирането на съответните продукти не е в съответствие с тези правни актове.

4.   За целите на установената в параграф 1 забрана по отношение на продукти, които не са обхванати от параграфи 2 и 3, операторите, използващи небиологични продукти, закупени от трети страни, изискват от продавача потвърждение, че тези продукти не са произведени от ГМО или произведени чрез ГМО.

Член 12

Правила относно растениевъдството

1.   Операторите, произвеждащи растения или растителни продукти, спазват по-специално подробните правила, определени в приложение II, част I.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на:

а)

точки 1.3 и 1.4 от приложение II, част I, що се отнася до дерогациите;

б)

точка 1.8.5 от приложение II, част I по отношение на използването на небиологичен и на произведен при преход към биологично производство растителен репродуктивен материал;

в)

точка 1.9.5 от приложение II, част I чрез добавяне на допълнителни разпоредби относно споразуменията между оператори на земеделски стопанства, или чрез изменение на тези добавени разпоредби;

г)

точка 1.10.1 от приложение II, част I чрез добавяне на допълнителни мерки, свързани с борбата с вредители и плевели, или чрез изменение на тези добавени мерки;

д)

приложение II, част I чрез добавяне на допълнителни подробни правила и практики на отглеждане за специфични растения и растителни продукти, включително правила за покълнали семена, или чрез изменение на тези добавени правила.

Член 13

Специални разпоредби за предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал

1.   Растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал може да се предлага на пазара, без да отговаря на изискванията за регистрация и без да отговаря на категориите за сертифициране — предбазов, базов и сертифициран материал, нито на изискванията за други категории, определени в директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 68/193/ЕИО, 98/56/ЕО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО, 2002/56/ЕО, 2002/57/ЕО, 2008/72/ЕО и 2008/90/ЕО, или в актовете, приети в съответствие с тези директиви.

2.   Растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, съгласно посоченото в параграф 1, може да се предлага на пазара след изпратено уведомление за биологичния хетерогенен материал от доставчика до отговорните официални органи, посочени в директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 68/193/ЕИО, 98/56/ЕО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО, 2002/56/ЕО, 2002/57/ЕО, 2008/72/ЕО и 2008/90/ЕО, чрез досие, съдържащо:

а)

данните за контакт на заявителя;

б)

вида и наименованието на биологичния хетерогенен материал;

в)

описание на основните агрономически и фенотипни характеристики, които са общи за тази растителна съвкупност, включително методи на размножаване, налични резултати от изпитвания на тези характеристики, държава на производство и използван родителски материал;

г)

декларация на заявителя във връзка с верността на елементите в букви а), б) и в); и

д)

представителна извадка.

Това уведомление се изпраща с препоръчано писмо или чрез други средства за комуникация, приети от официалните органи, с обратна разписка.

Три месеца след датата, посочена на обратната разписка, и при условие че не е била поискана допълнителна информация или доставчикът не е бил уведомен за официален отказ поради съображения за непълнотата на досието или несъответствие, съгласно определеното в член 3, параграф 57, се смята, че отговорният официален орган е получил уведомлението и е запознат с неговото съдържание.

След изричното или мълчаливото признаване на уведомлението отговорният официален орган може да пристъпи към вписване на биологичния хетерогенен материал, за който е бил уведомен. Това вписване се извършва безплатно за доставчика.

На компетентните органи на другите държави членки и на Комисията се изпраща съобщение относно вписването на биологичен хетерогенен материал.

Такъв биологичен хетерогенен материал отговаря на изискванията, посочени в делегираните актове, приети в съответствие с параграф 3.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, в съответствие с член 54, за допълване на настоящия регламент, чрез определяне на правила, приложими за производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал от конкретни родове или видове, по отношение на:

а)

описанието на биологичния хетерогенен материал, включително съответните методи на развъждане и производство и използвания родителски материал;

б)

минималните изисквания за качество на партидите семена, включително идентичност, специфична чистота, проценти на кълняемост и санитарно качество;

в)

етикетиране и опаковане;

г)

информация и образци от продукцията, които да се съхраняват от професионалните оператори;

д)

когато е приложимо, поддръжка на биологичния хетерогенен материал.

Член 14

Правила относно животновъдството

1.   Операторите в областта на животновъдството спазват по-специално подробните правила за производство, определени в приложение II, част II, и във всички актове за изпълнение, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на:

а)

точки 1.3.4.2, 1.3.4.4.2 и 1.3.4.4.3 от приложение II, част II, чрез намаляване на процентите по отношение на произхода на животните, след установяването на достатъчната наличност на пазара на Съюза на животни, отглеждани по биологичен начин;

б)

точка 1.6.6 от приложение II, част II, по отношение на пределната стойност на органичен азот, свързана с общата гъстота на животните;

в)

точка 1.9.6.2, буква б) от приложение II, част II по отношение на подхранването на пчелните семейства;

г)

точка 1.9.6.3, букви б) и д) от приложение II, част II по отношение на приемливите лечения за дезинфекция на пчелини и методите и леченията за борба с Varroa destructor;

д)

приложение II, част II чрез добавяне на подробни правила относно животновъдство за видове, различни от уредените в тази част на 17 юни 2018 г., или чрез изменение на тези добавени правила по отношение на:

i)

дерогациите по отношение на произхода на животните;

ii)

храненето;

iii)

помещенията за отглеждане и животновъдните практики;

iv)

здравните грижи;

v)

хуманното отношение към животните.

3.   Когато е целесъобразно, Комисията приема актове за изпълнение във връзка с приложение II, част II, като предвижда правила относно:

а)

минималния период, който трябва да се спазва за хранене на бозаещите животни с майчино мляко, посочен в точка 1.4.1, буква ж);

б)

гъстотата на животните и минималната повърхност на закритите и откритите площи, които трябва да се спазват за специфични животински видове, за да се гарантира, че са удовлетворени потребностите, свързани с развитието, физиологичните и етологичните потребности на животните, в съответствие с точки 1.6.3, 1.6.4 и 1.7.2,

в)

характеристиките и техническите изисквания по отношение на минималната повърхност на закритите и откритите площи;

г)

характеристиките и техническите изисквания на сгради и кошари за всички животински видове различни от пчелите, за да се гарантира, че са удовлетворени потребностите, свързани с развитието, физиологичните и етологичните потребности на животните, в съответствие с точка 1.7.2;

д)

изисквания по отношение на растителността и характеристики на защитните съоръжения и откритите площи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 15

Правила за производство на водорасли и аквакултурни животни

1.   Операторите, произвеждащи водорасли и аквакултурни животни, спазват по-специално подробните правила за производство, определени в приложение II, част III, и във всички актове за изпълнение, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2.   На Комисията се предоставя пълномощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на:

а)

точка 3.1.3.3 от приложение II, част III по отношение на фуражите за хищни аквакултурни животни;

б)

точка 3.1.3.4 от приложение II, част III чрез добавяне на допълнителни конкретни правила относно фуражите за определени аквакултурни животни, или чрез изменение на тези добавени правила;

в)

точка 3.1.4.2 от приложение II, част III по отношение на ветеринарни лечения за аквакултурни животни;

г)

приложение II, част III чрез добавяне на допълнителни подробни условия по видове за управление на разплодници, развъждане и производство на ювенилни екземпляри, или чрез изменение на тези добавени подробни условия.

3.   Когато е целесъобразно Комисията приема актове за изпълнение за определяне на подробни правила за всеки вид или група видове относно гъстотата на животните и специфичните характеристики за производствените системи и садковите системи с цел да се гарантира, че са удовлетворени конкретните нужди на видовете.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

4.   За целите на настоящия член и приложение II, част III, „гъстота на животните“ означава живото тегло на аквакултурните животни на кубичен метър вода във всеки момент по време на етапа на угояване, а при отглеждане на писиеви риби и скариди — теглото на квадратен метър от повърхността;

Член 16

Правила за производство на преработени храни

1.   Операторите, произвеждащи преработени храни, спазват по-специално подробните правила за производство, определени в приложение II, част IV, и във всички актове за изпълнение, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2.   На Комисията се предоставя пълномощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на:

а)

точка 1.4 от приложение II, част IV по отношение на предпазните мерки и превантивните мерки, които да се предприемат от операторите;

б)

точка 2.2.2 от приложение II, част IV по отношение на вида и състава на продуктите и веществата, разрешени за употреба в преработени храни, както и условията за употребата им;

в)

точка 2.2.4 от приложение II, част IV по отношение на изчисляването на процента на земеделските съставки, посочени в член 30, параграф 5, буква а), подточка ii) и буква б), подточка i), включително хранителните добавки, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24, които се считат за земеделски съставки за целите на тези изчисления.

Тези делегирани актове не включват възможността за използване на ароматични вещества или ароматични препарати, които не са нито естествени, по смисъла на член 16, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета (51), нито биологични.

3.   Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на техниките, разрешени при преработката на хранителни продукти.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 17

Правила за производство на преработени фуражи

1.   Операторите, произвеждащи преработени фуражи, спазват по-специално подробните правила за производство, определени в приложение II, част V, и във всички актове за изпълнение, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, в съответствие с член 54, за изменение на точка 1.4 от приложение II, част V чрез добавяне на допълнителни предпазни и превантивни мерки, които да се предприемат от операторите, или чрез изменение на тези добавени мерки.

3.   Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на техниките, разрешени за употреба при преработката на фуражни продукти.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 18

Правила за производство на вино

1.   Операторите, които произвеждат продукти от лозаро-винарския сектор, спазват по-специално подробните правила за производство, определени в приложение II, част VI.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на:

а)

точка 3.2 от приложение II, част VI чрез добавяне на допълнителни енологични практики, процеси и обработки, които са забранени, или чрез изменение на тези добавени елементи;

б)

точка 3.3 от приложение II, част VI.

Член 19

Правила за производство на дрожди, използвани за храна или фураж

1.   Оператори, които произвеждат дрожди, използвани за храна или фураж, спазват по-специално подробните правила за производство, определени в приложение II, част VII.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на точка 1.3 от приложение II, част VII чрез добавяне на допълнителни подробни правила за производство на дрожди или чрез изменение на тези добавени правила.

Член 20

Липса на определени правила за производство на специфични животински видове и видове аквакултурни животни

В очакване на приемането на:

а)

допълнителни общи правила за други животински видове, различни от регламентираните в приложение II, част II, точка 1.9, в съответствие с член 14, параграф 2, буква д);

б)

актовете за изпълнение, посочени в член 14, параграф 3 за животинските видове; или

в)

актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3 за видовете или групите видове аквакултурни животни,

държавите членки може да прилагат подробни национални правила за производство на конкретни видове или групи видове животни по отношение на елементите, които трябва да бъдат обхванати от мерките, посочени в букви а), б) и в), при условие че тези национални правила са в съответствие с настоящия регламент и че те не забраняват, ограничават или пречат на пускането на пазара на продукти, които са произведени извън тяхната територия, и които отговарят на настоящия регламент.

Член 21

Правила за производство на продукти, които не попадат в категориите продукти, посочени в членове 12—19

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на приложение II чрез добавяне на подробни правила за производство, както и на правила относно задължението за преобразуване по отношение на продукти, които не попадат в категориите продукти, посочени в членове 12—19, или чрез изменение на тези добавени правила.

Тези делегирани актове се основават на целите и принципите на биологичното производство, залегнали в глава II, и спазват общите правила за производство, предвидени в членове 9, 10 и 11, както и съществуващите подробни правила за производство, установени за сходни продукти в приложение II. В тях се определят изисквания по отношение по-конкретно на разрешените или забранените лечения, практики и ресурси или периоди на преход към биологично производство за съответните продукти:

2.   При липсата на подробните правила за производство, посочени в параграф 1:

а)

операторите, по отношение на посочените в параграф 1 продукти, спазват принципите, установени в членове 5 и 6, mutatis mutandis с принципите, установени в член 7, и с общите правила за производство, предвидени в членове 9—11;

б)

държавите членки може, по отношение на посочените в параграф 1 продукти, да прилагат подробни национални правила за производство, при условие че тези правила са в съответствие с настоящия регламент и че те не забраняват, ограничават или пречат на пускането на пазара на продукти, които са били произведени извън тяхната територия, и които отговарят на настоящия регламент.

Член 22

Приемане на изключения от правилата за производство

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54, които допълват настоящия регламент, чрез установяването на:

а)

критерии за определяне на дадена ситуация като бедствие, произтичащи от „неблагоприятно климатично явление“, „болести по животните“, „екологична катастрофа“, „природно бедствие“ или „катастрофично събитие“ съгласно определението съответно в член 2, параграф 1, букви з), и), й), к) и л) от Регламент (ЕС) № 1305/2013, или друго сходно положение;

б)

специфични правила, включително евентуална дерогация от настоящия регламент относно начините, по които държавите членки трябва да се справят с такива случаи на бедствия, ако решат да прилагат настоящия член; както и

в)

специфични правила относно наблюдението и докладването в такива случаи.

Тези критерии и правила са в съответствие с принципите на биологичното производство, определени в глава II.

2.   Когато държава членка официално е признала дадено събитие за природно бедствие, както е посочено в член 18, параграф 3 или в член 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, и това събитие води до невъзможност да се спазят правилата за производство, установени в настоящия регламент, съответната държава членка може да предостави дерогации от правилата за производство за ограничен период до момента, в който биологичното производство може да бъде възстановено, при условие че са спазени принципите, определени в глава II, и всички делегирани актове, приети в съответствие с параграф 1.

3.   Държавите членки могат да приемат мерки в съответствие с делегирания акт, посочен в параграф 1, за да се даде възможност за продължаване или възобновяване на биологичното производство в случай на бедствие.

Член 23

Събиране, опаковане, транспортиране и складиране

1.   Операторите гарантират, че биологични продукти и продукти, произведени при преход към биологично производство, се събират, опаковат, транспортират и складират в съответствие с правилата, посочени в приложение III.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на:

а)

приложение III, раздел 2;

б)

приложение III, раздели 3, 4 и 6, чрез добавяне на допълнителни специални правила за транспорт и приемане на съответните продукти, или чрез изменение на тези добавени правила.

Член 24

Разрешаване на продукти и вещества за употреба в биологичното производство

1.   Комисията може да разреши употребата на определени продукти и вещества в биологичното производство и включва всички такива разрешени продукти и вещества в списъци под ограничителен режим на ползване за следните цели:

а)

като активни вещества, които да бъдат използвани в продукти за растителна защита;

б)

като торове, подобрители на почвата и хранителни вещества;

в)

като небиологични фуражни суровини от растителен, водораслов, животински или дрождов произход или като фуражни суровини от микробен или минерален произход;

г)

като фуражни добавки и спомагателни вещества;

д)

като продукти за почистване и дезинфекция на водоеми, клетки, резервоари, канали, сгради или съоръжения за животновъдство;

е)

като продукти за почистване и дезинфекциране на сгради и съоръжения, използвани в растениевъдството, включително при съхранение, в земеделско стопанство;

ж)

продукти за почистване и дезинфекция в преработвателни и складови съоръжения.

2.   В допълнение към продуктите и веществата, разрешени в съответствие с параграф 1, Комисията може да разреши употребата на определени продукти и вещества в производството на преработени биологични храни и дрожди, използвани като храна или фураж, и включва всички такива разрешени продукти и вещества в списъци под ограничителен режим на ползване за следните цели:

а)

като хранителни добавки и спомагателни вещества;

б)

като небиологични растителни съставки, които да се използват за производство на преработени биологични храни;

в)

като спомагателни вещества за производството на дрожди и продукти от дрожди.

3.   Разрешението за използване в биологичното производство на продуктите и веществата, посочени в параграф 1, се издава при условие че са спазени принципите, определени в глава II, и следните критерии, които се оценяват като цяло:

а)

те са от съществено значение за устойчивото производство и за употребата, за която са предназначени;

б)

всички съответни продукти и вещества са от растителен, водораслов, животински, микробен или минерален произход, освен в случаите когато продукти или вещества от такива източници не са достъпни в достатъчни количества или с достатъчно качество или когато няма алтернативи;

в)

по отношение на продуктите, посочени в параграф 1, буква а):

i)

употребата им е от първостепенно значение в борбата срещу вредители, за които няма алтернативни биологични, физически или селекционни решения, практики за отглеждане или други ефективни управленски практики;

ii)

ако такива продукти не са от растителен, водораслов, животински, микробен или минерален произход и не са идентични с естествената си форма, условията за тяхната употреба изключват пряк контакт с ядивните части на културите;

г)

по отношение на продуктите, посочени в параграф 1, буква б), тяхната употреба е от съществено значение за осигуряването или поддържането на плодородието на почвата или за удовлетворяването на специфичните хранителни нужди на растенията, или за конкретни цели във връзка с подобряването на почвата;

д)

по отношение на продуктите, посочени в параграф 1, букви в) и г):

i)

тяхното използване е необходимо за поддържане на здравето, благосъстоянието и жизнеспособността на животните и допринася за постигане на подходящ хранителен режим, удовлетворяващ физиологичните и поведенческите потребности на съответните видове, или тяхното използване е необходимо, за да се произвеждат или съхраняват фуражи, тъй като производството или съхраняването на фуражи не е възможно без да се прибегне към такива вещества;

ii)

фуражите с минерален произход, микроелементите, витамините или провитамините са с естествен произход, освен в случаите когато продукти или вещества от такива източници не са достъпни в достатъчни количества или с достатъчно качество, или когато няма алтернативи;

iii)

употребата на небиологични фуражни суровини от растителен или животински произход е необходима, защото фуражни суровини от растителен или животински произход, произведени в съответствие с правилата за биологично производство, не са налице в достатъчни количества;

iv)

употребата на небиологични подправки, билки и меласа е необходима, защото такива продукти са налични в биологична форма; тези продукти са произведени или приготвени без химични разтворители и използването на тези продукти се ограничава до 1 % от фуражната дажба за даден вид, която се изчислява ежегодно като процент от сухото вещество във фуража от земеделски произход.

4.   Разрешението за използване в производството на преработени биологични храни или за производството на дрожди, използвани като храна или фураж, на продуктите и веществата, посочени в параграф 2, се издава, при условие че са спазени принципите, определени в глава II, и следните критерии, които се оценяват като цяло:

а)

няма разрешени алтернативни продукти или вещества съгласно настоящия член или техники, които са в съответствие с настоящия регламент;

б)

без да се прибегне до тези продукти и вещества е невъзможно да се произвеждат или съхраняват храните или да се изпълняват дадени изисквания към хранителния режим, предвидени въз основа на законодателство на Съюза;

в)

те се намират в природата и може да са претърпели единствено механична, физическа, биологична, ензимна или микробна обработка, освен когато такива продукти или вещества от такива източници не са достъпни в достатъчни количества или с достатъчно качество;

г)

биологичната съставка не е достъпна в достатъчно количество.

5.   Разрешаването на употребата на синтезирани по химичен път продукти и вещества в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член, е строго ограничено до случаи, при които използването на външните ресурси, посочени в член 5, буква ж), ще допринесе за неприемливи въздействия върху околната среда.

6.   На Комисията се предоставя пълномощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на параграфи 3 и 4 от настоящия член чрез добавяне на допълнителни критерии за издаване на разрешението за продукти и вещества, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, за използване в биологичното производство като цяло, и по-специално при производството на преработени биологични храни, както и допълнителни критерии за отнемане на такива разрешения, или чрез изменение на тези добавени критерии.

7.   Когато държава членка смята, че даден продукт или вещество следва да бъдат включени или изключени от списъците на разрешените продукти и вещества, посочени в параграфи 1 и 2, или че спецификациите за употребата, посочени в правилата за производство, следва да се изменят, тя прави необходимото да се изпрати официално до Комисията и до държавите членки документация, съдържаща мотивите за включването, изключването или други изменения, и тя да бъде публично достъпна, при спазване на законодателството на Съюза и на националното законодателство за защита на данните.

Комисията публикува всички посочени в настоящия параграф искания.

8.   Комисията редовно преразглежда списъците, посочени в настоящия член.

Списъкът на небиологичните съставки, посочен в параграф 2, буква б), се преразглежда най-малко веднъж годишно.

9.   Комисията приема актове за изпълнение за издаване или отнемане на разрешение за продукти и вещества, в съответствие с параграфи 1 и 2, които могат да се използват в биологичното производство като цяло, и по-специално в производството на преработени биологични храни, и за определяне на процедурите, които да бъдат следвани за получаване на такива разрешения, както и на списъците на такива продукти и вещества, и ако е уместно — тяхното описание, изискванията за състава им и условията за употреба.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 25

Разрешаване на небиологични земеделски съставки за преработени биологични храни от държавите членки

1.   Когато е необходимо с цел осигуряване на достъп до някои земеделски съставки и когато тези съставки не са налични в биологична форма в достатъчно количество, държава членка може по искане на даден оператор временно да разреши на своята територия употребата на небиологични земеделски съставки за производството на преработени биологични храни за максимален период от шест месеца. Това разрешение се отнася за всички оператори в тази държава членка.

2.   Държавата членка незабавно уведомява Комисията и другите държави членки чрез компютърна система, която дава възможност за електронен обмен на документи и информация, предоставяни от Комисията, за всяко разрешение, издадено за нейната територия, в съответствие с параграф 1.

3.   Държавата членка може да удължи разрешението, предвидено в параграф 1, не повече от два пъти за по шест месеца, при условие че никоя друга държава членка не е повдигнала възражения, като е посочила, чрез споменатата в параграф 2 система, че е налице достатъчно количество от такива съставки в биологична форма.

4.   Контролният или надзорен орган, признат в съответствие с член 46, параграф 1, може да предостави за максимален срок от 6 месеца временно разрешение, съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член, на оператори в трети държави, които искат такова разрешение и които са обект на контрол от този контролен или надзорен орган, в случай че условията на посочения параграф са изпълнени в съответната трета държава. Разрешението може да бъде удължено не повече от два пъти за по шест месеца.

5.   Ако след две удължавания на временното разрешение дадена държава членка счете, въз основа на обективна информация, че наличието на такива съставки в биологична форма продължава да е незадоволително от гледна точка на качествените и количествените потребности на операторите, тя може да отправи искане до Комисията в съответствие с член 24, параграф 7.

Член 26

Събиране на данни относно наличието на пазара на биологичен растителен репродуктивен материал и растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство, на отглеждани по биологичен начин животни и ювенилни екземпляри от биологични аквакултури

1.   Всяка държава членка прави необходимото да се създаде редовно актуализирана база данни за списъците на биологичен растителен репродуктивен материал и растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство, с изключение на посадъчен материал, но включващ посадъчен материал за картофи, който е наличен на нейна територия.

2.   Държавите членки разполагат със системи, даващи възможност на операторите, които предлагат на пазара биологичен растителен репродуктивен материал или растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство, животни, отглеждани по биологичен начин, и ювенилни екземпляри от биологични аквакултури, и които могат да ги доставят в достатъчни количества и в рамките на разумен срок, да оповестяват публично на доброволна основа и безплатно, заедно с имената си и данните си за контакт, информация относно следното:

а)

наличния биологичен растителен репродуктивен материал и растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство, като растителен репродуктивен материал от биологичен хетерогенен материал, или от биологични сортове, подходящи за биологично производство, с изключение на посадъчен материал, но включващ посадъчен материал за картофи; количеството в тегло на този материал и периода от годината на неговото наличие; такъв материал се записва в списъка най-малко с латинското си научно наименование;

б)

отглежданите по биологичен начин животни, за които може да се предостави дерогация съгласно приложение II, част II, точка 1.3.4.4; броя на наличните животни, категоризирани по пол; информация, ако е приложимо, свързана с различните видове животни по отношение на наличните породи и генетични линии; породите животни, възрастта на животните и всякаква друга имаща отношение информация;

в)

ювенилните екземпляри от биологични аквакултури на разположение в стопанството им и техния здравен статус в съответствие с Директива 2006/88/ЕО на Съвета (52) и производствения капацитет за всички видове аквакултури.

3.   Държавите членки могат също така да създават системи, даващи възможност на операторите, които търгуват с породи и генетични линии, адаптирани към биологичното производство в съответствие с приложение II, част II, точка 1.3.3, или биологични ярки, и които могат да предоставят тези животни в достатъчни количества и в рамките на разумен срок, да оповестят публично съответната информация на доброволна основа и безплатно, заедно с името и данните си за контакт.

4.   Операторите, които изберат да включат информация за растителни репродуктивни материали или животни или ювенилни екземпляри от аквакултури в системите, посочени в параграфи 2 и 3, гарантират, че информацията се актуализира редовно и че информацията се изважда от списъците, след като растителните репродуктивни материали или животните или ювенилните екземпляри от аквакултури вече не са на разположение.

5.   За целите на параграфи 1, 2 и 3 държавите членки могат да продължат да използват относими вече съществуващи информационни системи.

6.   Комисията публично оповестява връзката към всяка от националните бази данни или системи в специален уебсайт на Комисията, като по този начин дава възможност за достъп на потребителите до тези данни или системи в рамките на Съюза.

7.   Комисията може да приеме актове за изпълнение за предоставяне на:

а)

технически подробности за създаване и поддържане на базите данни, посочени в параграф 1, и системите, посочени в параграф 2;

б)

спецификации по отношение на събирането на информацията, посочена в параграфи 1 и 2;

в)

спецификации по отношение на режима на участие в базите данни, посочени в параграф 1, и в системите, посочени в параграфи 2 и 3; както и

г)

подробности по отношение на информацията, която трябва да се предостави от държавите членки в съответствие с член 53, параграф 6.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 27

Задължения и действия в случай на съмнение за несъответствие

Ако даден оператор има съмнение, че даден продукт, който той е произвел, обработил, внесъл или получил от друг оператор, не е в съответствие с настоящия регламент, операторът, при спазване на член 28, параграф 2:

а)

идентифицира и обособява съответния продукт;

б)

проверява дали съмнението за несъответствие може да бъде обосновано;

в)

не пуска въпросния продукт на пазара като биологичен продукт или като продукт, произведен при преход към биологично производство, и не го използва в биологично производство, освен ако съмнението за несъответствие може да бъде изключено;

г)

когато съмнението за несъответствие е обосновано или не може да бъде изключено, незабавно информира съответния компетентен орган или когато е целесъобразно съответния контролен или надзорен органи му предоставя наличните елементи, когато е уместно;

д)

сътрудничи изцяло със съответния компетентен орган или, когато е целесъобразно, със съответния контролен или надзорен орган при проверката и определянето на причините за предполагаемото несъответствие.

Член 28

Предпазни мерки за избягване на наличието на неразрешени продукти и вещества

1.   С цел да се избегне замърсяването с продукти или вещества, които не са разрешени в съответствие с член 9, параграф 3, първа алинея за използване в биологичното производство, операторите предприемат следните предпазни мерки на всеки етап на производството, обработката и разпространението:

а)

въвеждат и поддържат пропорционални и подходящи мерки за определяне на рисковете от замърсяване на биологичното производство и биологичните продукти с неразрешени продукти или вещества, включително систематично определяне на ключови процедурни стъпки;

б)

въвеждат и поддържат пропорционални и подходящи мерки, за да се избегнат рискове от замърсяване на биологичното производство и биологичните продукти с неразрешени продукти или вещества;

в)

редовно преразглеждат и адаптират тези мерки; както и

г)

спазват други приложими изисквания на настоящия регламент, с които се гарантира отделянето на биологични, произведени при преход към биологично производство и небиологични продукти.

2.   Ако оператор има съмнение, поради наличието на продукт или вещество, които не са разрешени в съответствие с член 9, параграф 3, първа алинея за използване в биологичното производство, в продукт, който е предназначен да се използва или да се предлага на пазара като биологичен продукт или продукт, произведен при преход към биологично производство, че този продукт не съответства на настоящия регламент, операторът:

а)

идентифицира и обособява съответния продукт;

б)

проверява дали съмнението може да бъде обосновано;

в)

не предлага съответния продукт на пазара като биологичен продукт или продукт, произведен при преход към биологично производство, и не го използва в биологично производство, освен в случай, че съмнението може да бъде изключено;

г)

когато съмнението е обосновано или не може да бъде изключено, незабавно информира съответния компетентен орган или по целесъобразност съответния контролен или надзорен орган и му предоставя наличните елементи, когато е приложимо;

д)

оказва пълно съдействие на съответния компетентен орган или, по целесъобразност, съответните контролен или надзорен орган при идентифицирането и проверяването на причините за наличие на неразрешени продукти или вещества.

3.   Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на единни правила, уточняващи:

а)

процедурните стъпки, които трябва да бъдат следвани от операторите, в съответствие с параграф 2, букви а)—д), и съответните документи, които трябва да бъдат предоставени от тях;

б)

пропорционалните и подходящи мерки, които трябва да бъдат приети и преразгледани от операторите, за да се идентифицират и избегнат рискове от замърсяване, в съответствие с параграф 1, букви а, б) и в).

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 29

Мерки, които трябва да бъдат предприети при наличие на неразрешени продукти или вещества

1.   Когато компетентният орган или когато е уместно — контролен или надзорен орган, получи обоснована информация относно наличието на продукти или вещества, които не са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 9, параграф 3, първа алинея, или е информиран от оператора в съответствие с член 28, параграф 2, буква г), или открие такива продукти или вещества в биологичен продукт или в продукт, произведен при преход към биологично производство:

а)

той незабавно провежда официално разследване в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625, с оглед определянето на източниците и причината за проверката на съответствието с член 9, параграф 3, първа алинея и член 28, параграф 1; такова разследване трябва да приключи възможно най-бързо, в рамките на разумен срок, като се вземат предвид трайността на продукта и сложността на случая;

б)

той временно забранява пускането на пазара на съответните продукти като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, както и тяхното използване в биологично производство, в очакване на резултатите от разследването, посочено в буква а).

2.   Съответните продукти не се предлагат на пазара като биологични или като продукти, произведени при преход към биологично производство, когато компетентният орган или, по целесъобразност, контролен или надзорен орган, е установил, че съответният оператор:

а)

е използвал продукти или вещества, които не са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 9, параграф 3, първа алинея;

б)

не е взел предпазните мерки, посочени в лен 28, параграф 1; или

в)

не е взел мерки в отговор на имащи отношение предишни искания на компетентните органи, контролните органи или надзорните органи,

3.   На съответния оператор се дава възможност да коментира резултатите от разследването, посочени в параграф 1, буква а). Компетентният орган или по целесъобразност — контролният или надзорният орган — води документация за проведените разследвания.

Когато е наложително, съответният оператор предприема необходимите коригиращи мерки, за да избегне замърсяване в бъдеще.

4.   До 31 декември 2024 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящия член, относно наличието на продукти и вещества, които не са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 9, параграф 3, първа алинея, и относно оценката на националните правила, посочени в параграф 5 от настоящия член. По целесъобразност докладът може да бъде придружен от законодателно предложение за допълнително хармонизиране.

5.   Държавите членки, въвели правила, в които се предвижда, че продуктите, съдържащи над определено равнище продукти или вещества, неразрешени за употреба в биологичното производство, съгласно член 9, параграф 3, първа алинея, не могат да бъдат пуснати на пазара като биологични продукти, могат да продължат да прилагат тези правила, при условие че те не забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на продуктите, произведени в други държави членки като биологични продукти, когато тези продукти са били произведени в съответствие с настоящия регламент. Държавите членки, които прилагат настоящия параграф, незабавно уведомяват Комисията.

6.   Компетентните органи документират резултатите от изследванията, посочени в параграф 1, както и всички мерки, взети с оглед формулирането на най-добри практики и допълнителни мерки за предотвратяване на наличието на продукти и вещества, които не са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 9, параграф 3, първа алинея.

Държавите членки предоставят тази информация на разположение на останалите държави членки и Комисията чрез компютърна система, която подобрява електронния обмен на документи и информация, предоставяни от Комисията.

7.   Държавите членки могат да предприемат подходящи мерки на своя територия, за да избегнат случайното наличие в биологичното земеделие на продукти и вещества, неразрешени за употреба в биологичното производство, съгласно член 9, параграф 3, първа алинея. Тези мерки не забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на продуктите, произведени в други държави членки като биологични продукти или като продукти в преход към биологично производство на продукти, когато тези продукти са били произведени в съответствие с настоящия регламент. Държавите членки, които прилагат настоящия параграф, незабавно уведомяват Комисията и другите държави членки.

8.   Комисията приема актове за изпълнение за определяне на единни правила, уточняващи:

а)

методиката за откриване и оценка на наличието на продукти и вещества, неразрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 9, параграф 3, първа алинея, която трябва да се прилага от компетентните органи или, когато е уместно, от контролните или надзорните органи;

б)

подробните данни и формата на информацията, която трябва да се предостави от държавите членки на Комисията и на останалите държави членки, съгласно параграф 6 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

9.   До 31 март всяка година държавите членки представят по електронен път на Комисията съответната информация относно случаи на замърсяване с неразрешени продукти или вещества в предходни години, включително информация от граничните контролни пунктове относно характера на установено замърсяване, и по-специално причината, източника и степента на замърсяването, както и обема и характера на замърсените продукти. Тази информация се събира от Комисията чрез компютърната система, предоставена от Комисията, и се използва за улесняване на формулирането на най-добри практики с цел предотвратяване на замърсяването.

ГЛАВА IV

ЕТИКЕТИРАНЕ

Член 30

Използване на термини, отнасящи се до биологичното производство

1.   За целите на настоящия регламент даден продукт се смята, че съдържа термини, отнасящи се до биологично производство, ако в етикетирането, рекламните материали или търговските документи продуктът, неговите съставки или фуражни суровини, използвани за производството му, са характеризирани с термини, които указват на купувача, че продуктът, съставките или фуражните суровини са произведени в съответствие с настоящия регламент. По-специално термините, посочени в приложение IV и техните производни и съкратени форми, като „био“ и „еко“, самостоятелно или в комбинация, могат да се използват в целия Съюз и на всеки език, описан в посоченото приложение, за етикетиране и рекламиране на продуктите, посочени в член 2, параграф 1, които са в съответствие с настоящия регламент.

2.   Що се отнася до продуктите, посочени в член 2, параграф 1, термините, посочени в параграф 1 от настоящия член, не трябва да се използват никъде в Съюза на език, включен в приложение IV, за етикетиране, рекламиране и търговска документация на продукт, който не отговаря на изискванията на настоящия регламент.

Освен това, не се употребяват термини, включително термини, използвани в търговски марки или фирмените наименования, или практики за етикетиране или рекламиране, ако могат да подведат купувача или потребителя, като създадат впечатлението, че даден продукт или съставките му са в съответствие с настоящия регламент.

3.   Продукти, произведени през периода на преход, не се етикетират или рекламират като биологични продукти или като продукти при преход към биологично производство.

Растителният репродуктивен материал обаче, хранителните продукти от растителен произход и фуражните продукти от растителен произход, произведени през периода на преход към биологично производство, които са в съответствие с член 10, параграф 4, могат да бъдат етикетирани и рекламирани като продукти, произведени при преход към биологично производство, като се използва терминът „преход към биологично производство“ или друг съответен термин, заедно с термините, посочени в параграф 1.

4.   Термините, посочени в параграфи 1 и 3, не се използват за продукт, за който в съответствие с изискванията на правото на Съюза, при етикетирането или рекламата, трябва да се укаже, че съдържа ГМО, състои се от ГМО или е произведен от ГМО.

5.   Що се отнася до преработените храни, термините, посочени в параграф 1, могат да се използват:

а)

в търговското описание и в списъка на съставките, когато такъв списък е задължителен съгласно законодателството на Съюза, при условие че:

i)

преработените храни са в съответствие с правилата за производство, определени в приложение II, част IV, и с правилата, установени съгласно член 16, параграф 3;

ii)

най-малко 95 тегловни % от земеделските съставки на продукта са биологични; и

iii)

в случай на ароматизанти, те се използват само за естествени ароматични вещества и естествени ароматични препарати, етикетирани в съответствие с член 16, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1334/2008, и когато всички техни ароматични компоненти и носители на ароматични компоненти в съответния ароматизант са биологични;

б)

само в списъка на съставките, при положение че:

i)

по-малко от 95 тегловни % от земеделските съставки на продукта са биологични и при условие че тези съставки отговарят на правилата за производство, определени в настоящия регламент; и

ii)

преработените храни са в съответствие с правилата за производство, определени в приложение II, част IV, точка 1.5, точка 2.1, букви а) и б) и точка 2.2.1, и с правилата, установени в съответствие с член 16, параграф 3;

в)

в търговското описание и в списъка на съставките, при положение че:

i)

основната съставка е продукт от лов или риболов;

ii)

терминът, посочен в параграф 1, е ясно свързан в търговското описание с друга съставка, която е биологична и е различна от основната съставка;

iii)

всички останали земеделски съставки са биологични; и

iv)

храните са в съответствие с приложение II, част IV, точка 1.5, точка 2.1, букви а) и б) и точка 2.2.1, и с правилата, установени в съответствие с член 16, параграф 3.

В списъка на съставките, посочен в първа алинея, букви а), б) и в), се указва кои съставки са биологични. Позоваването на биологичното производство е позволено само по отношение на биологичните съставки.

В списъка на съставките, посочен в първа алинея, букви б) и в), е отбелязан общият процент биологични съставки спрямо общото количество земеделски съставки.

Термините посочени в параграф 1, когато са използвани в списъка на съставките, посочени в първа алинея, букви а), б) и в) от настоящия параграф, и процентът, посочен в трета алинея от настоящия параграф, се отбелязват с един и същ цвят, с еднаква големина и вид на шрифта като другите обозначения от списъка на съставките.

6.   По отношение на преработените фуражи, термините, посочени в параграф 1, могат да се използват в търговското описание и в списъка на съставките при положение че:

а)

преработените фуражи са в съответствие с правилата за производство, определени в приложение II, части II, III и V, и със специалните правила, установени в съответствие с член 16, параграф 3;

б)

всички съставки от земеделски произход, които се съдържат в преработените фуражи, са биологични; и

в)

най-малко 95 % от сухото вещество на продукта е с биологичен произход.

7.   На Комисията се предоставя пълномощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на:

а)

настоящия член чрез добавяне на допълнителни правила относно етикетирането на продуктите, изброени в приложение I, или чрез изменение на тези добавени правила; и

б)

списъка на термините, посочен в приложение IV, като се взема предвид езиковото развитие в рамките на държавите членки.

8.   Комисията може да приема актове за изпълнение, с които определя подробни изисквания за прилагането на параграф 3 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 31

Етикетиране на продукти и вещества, използвани в производството на култури

Независимо от обхвата на настоящия регламент, установен в член 2, параграф 1, продукти и вещества, използвани в продукти за растителна защита или като торове, подобрители на почвата или хранителни вещества, разрешени в съответствие с членове 9 и 24, могат да носят указание, че тези продукти или вещества са разрешени за употреба в биологичното производство в съответствие с настоящия регламент.

Член 32

Задължителни обозначения

1.   Когато продуктите са обозначени с термини, посочени в член 30, параграф 1, включително продукти с етикет, указващ, че са продукти, произведени при преход към биологично производство в съответствие с член 30, параграф 3:

а)

на етикета е изписан също така кодовият номер на контролния орган или на надзорния орган, които инспектират оператора, извършил последната операция за производство или обработка; и

б)

в случай на предварително пакетирани храни, на опаковката се отбелязва също така логото на Европейския съюз за биологично производство, посочено в член 33, освен в случаите, посочени в член 30, параграф 3 и член 30, параграф 5, букви б) и в).

2.   Когато се използва логото на Европейския съюз за биологично производство, се изписва и обозначение за мястото, където са отгледани земеделските суровини в състава на продукта, в същото зрително поле като логото, по един от следните начини:

а)

„Земеделие от ЕС“, когато земеделските суровини са отгледани в Съюза;

б)

„Земеделие извън ЕС“, когато земеделските суровини са отгледани в трети държави;

в)

„Земеделие от/извън ЕС“, когато част от земеделските суровини са отгледани в Съюза и част от тях са отгледани в трети държави.

За целите на първа алинея, когато е целесъобразно, думата „земеделие“ може да бъде заменена с „аквакултура“ и думите „от ЕС“ и „извън ЕС“ могат да се заменят или допълнят с името на държавата или с името на държавата и на региона, ако всички земеделски суровини в състава на продукта са отгледани в тази държава и, ако е приложимо, в този регион.

За обозначението на мястото, където са отгледани земеделските суровини, от които е съставен продуктът, както е посочено в първа и трета алинея, могат да се пренебрегнат съставки в малки тегловни количества, стига общото количество на пренебрегнатите съставки да не надхвърля 5 тегловни % от общото количество на земеделските суровини.

Думите „от ЕС“ или „извън ЕС“ като цвят, големина и вид на шрифта не изпъкват пред наименованието на продукта.

3.   Обозначенията, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 33, параграф 3, се поставят на видно място по такъв начин, че да бъдат лесно забележими, ясно четливи и незаличими.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на параграф 2 от настоящия член и член 33, параграф 3, чрез добавянето на допълнителни правила относно етикетирането или чрез изменение на тези добавени правила.

5.   Комисията приема актове за изпълнение във връзка със:

а)

практическите аспекти във връзка с използването, представянето, състава и размера на обозначенията, посочени в параграф 1, буква а) и параграф 2 от настоящия член и в член 33, параграф 3;

б)

предоставянето на кодови номера на контролните и на надзорните органи;

в)

обозначението за мястото, където са отгледани земеделските суровини, в съответствие с параграф 2 от настоящия член и член 33, параграф 3.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 33

Лого на Европейския съюз за биологично производство

1.   Логото на Европейския съюз за биологично производство може да се използва при етикетирането, представянето и рекламирането на продукти, които са в съответствие с настоящия регламент.

Логото на Европейския съюз за биологично производство може да се използва също така за предоставяне на информация и за образователни цели, свързани със съществуването и рекламата на самото лого, при условие че такава употреба не може да подведе потребителя по отношение на биологичното производство на специфични продукти и при условие че логото е възпроизведено в съответствие с правилата, посочени в приложение V. В такъв случай изискванията съгласно член 32, параграф 2 и по приложение V, точка 1.7 не се прилагат.

Логото на Европейския съюз за биологично производство не се използва за преработени храни, посочени в член 30, параграф 5, букви б) и в), и за продукти, произведени при преход към биологично производство, посочени в член 30, параграф 3.

2.   Освен когато се използва в съответствие с параграф 1, втора алинея, логото на Европейския съюз за биологично производство е официално удостоверение в съответствие с член 86 и член 91 от Регламент (ЕС) 2017/625.

3.   Използването на логото на Европейския съюз за биологично производство не е задължително за продукти, внесени от трети държави. Когато логото е поставено на етикета на такива продукти, обозначението, посочено в член 32, параграф 2, също се поставя на етикета.

4.   Логото на Европейския съюз за биологично производство следва модела, определен в приложение V, и съответства на правилата, определени в същото приложение.

5.   При етикетирането, представянето и рекламирането на продуктите, които са в съответствие с настоящия регламент, може да се използва лого с национален или частен характер.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на приложение V по отношение на логото на Европейския съюз за биологично производство и правилата, отнасящи се до него.

ГЛАВА V

СЕРТИФИКАЦИЯ

Член 34

Схеми за сертификация

1.   Преди пускането на пазара на продукти като „биологични“ или като продукти, „произведени при преход към биологично производство“, или преди периода на преход към биологично производство операторите и групите от оператори, посочени в член 36, които произвеждат, обработват, разпространяват или складират биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, които внасят такива продукти от трета държава или изнасят такива продукти за трета държава или които пускат на пазара такива продукти, уведомяват за своята дейност компетентните органи на държавата членка, в която се осъществява дейността им и в която стопанството им е обект на системата за контрол.

В случай че компетентните органи са възложили отговорностите си или са делегирали определени задачи за официален контрол или определени задачи, свързани с други официални дейности на повече от един контролен или надзорен орган, операторите или групите от оператори посочват в уведомлението по първа алинея контролния или надзорния орган, който проверява съответствието на дейността им с настоящия регламент и издава сертификата, посочен в член 35, параграф 1.

2.   Операторите, които продават предварително опаковани биологични продукти директно на крайния потребител или ползвател са освободени от задължението за уведомяване, посочено в параграф 1 от настоящия член, както и от задължението да разполагат със сертификат, посочено в член 35, параграф 2, при условие че не произвеждат, обработват, складират, освен във връзка с мястото на продажба, или внасят такива продукти от трета държава или възлагат тези дейности на друг оператор.

3.   Когато оператор или групи от оператори възлагат за подизпълнение някоя от своите дейности на трети страни, както операторът или групите от оператори, така и третите страни, на които са възложени дейностите, спазват условията по параграф 1, освен в случаите, когато операторът или групите от оператори заявят в уведомлението съгласно параграф 1, че отговорността по отношение на биологичното производство продължава да се носи от оператора или групите от оператори и не е прехвърлена на подизпълнителя. В такива случаи компетентният орган, или когато е целесъобразно контролния или надзорния орган, проверява дали възложените дейности съответстват на настоящия регламент в контекста на контрола на операторите или групите от оператори, които са възложили своите дейности.

4.   Държавите членки могат да посочват органа или да одобряват структура за приемане на уведомленията, посочени в параграф 1.

5.   Операторите, групите от оператори и подизпълнителите водят документация в съответствие с настоящия регламент за различните дейности, в които участват.

6.   Държавите членки поддържат актуални списъци с имената и адресите на операторите и групите от оператори, които са уведомили за своите дейности в съответствие с параграф 1, и оповестяват пред обществеността по подходящ начин, в т.ч. чрез посочване на връзки към единен интернет уебсайт, всеобхватен списък с тези данни, заедно с информацията, свързана със сертификатите, предоставени на тези операторите и групи от оператори, в съответствие с член 35, параграф 1. Държавите членки спазват изискванията за защита на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (53).

7.   Държавите членки гарантират, че всеки оператор или група оператори, които спазват настоящия регламент, и които, ако се събира такса в съответствие с членове 78 и 80 от Регламент (ЕС) 2017/625, плащат разумна такса, покриваща разходите за контрол, имат право да бъдат включени в обхвата на системата за контрол. Държавите членки гарантират, че таксите, които могат да се събират, се оповестяват публично.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на приложение II по отношение на изискванията за водене на документация.

9.   Комисията може да приема актове за изпълнение, за да предостави подробности и спецификации относно:

а)

формата и техническите средства за уведомлението, посочено в параграф 1;

б)

реда и условията на публикуването на списъците, посочени в параграф 6; и

в)

процедурите и реда и условията на публикуването на таксите, посочени в параграф 7.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 35

Сертификат

1.   Компетентните органи или, когато е уместно, контролните или надзорните органи, издават сертификат на всеки оператор или група от оператори, които са подали уведомление за дейността си в съответствие с член 34, параграф 1 и спазват настоящия регламент. Сертификатът:

а)

се издава в електронен вид, когато това е възможно;

б)

позволява най-малкото да бъдат идентифицирани операторът или групата от оператори, като включва списък на членовете ѝ, категорията продукти, попадащи в обхвата на сертификата, и неговия срок на валидност;

в)

удостоверява, че дейността, за която е постъпило уведомление, съответства на настоящия регламент; и

г)

се издава съгласно образеца, посочен в приложение VI.

2.   Без да се засяга параграф 8 от настоящия член и член 34, параграф 2, операторите и групите от оператори трябва да притежават сертификат, съгласно посоченото в параграф 1, преди пускането на пазара на продуктите, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия член, като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство.

3.   Сертификатът, посочен в настоящия член, е официален сертификат по смисъла на член 86, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/625.

4.   Оператор или група от оператори нямат право да получават сертификат от повече от един надзорен орган във връзка с дейности, извършвани в една и съща държава членка, по отношение на една и съща категория продукти, включително случаите, в които този оператор или група от оператори участват в различни етапи на производство, обработка и разпространение.

5.   Членовете на група от оператори нямат право да им се предоставя отделен сертификат за нито една от дейностите, обхванати от сертификата на групата от оператори, към която принадлежат.

6.   Операторите проверяват сертификатите на тези оператори, които са техни доставчици.

7.   За целите на параграфи 1 и 4 от настоящия член продуктите се класифицират съгласно следните категории:

а)

непреработени растения и растителни продукти, включително семена и друг растителен репродуктивен материал;

б)

домашни животни и непреработени животновъдни продукти;

в)

водорасли и непреработени продукти от аквакултури;

г)

преработени селскостопански продукти, включително аквакултурни продукти, предназначени за ядене;

д)

фуражи;

е)

вина;

ж)

други продукти, изброени в приложение I към настоящия регламент или необхванати от посочените по-горе категории.

8.   Държавите членки могат да освободят от задължението за притежание на сертификат, предвидено в параграф 2, операторите, които продават директно на крайния потребител непакетирани биологични продукти, различни от фуражи, при условие че тези оператори не произвеждат, обработват, складират, освен във връзка с мястото на продажба, или внасят такива продукти от трета държава или възлагат тези дейности на трета страна, и при условие че:

а)

такива продажба не надвишават до 5 000 kg годишно;

б)

такива продажба, които представляват годишен оборот по отношение на непакетирани биологични продукти, не надхвърлят 20 000 EUR; или

в)

потенциалните разходи за сертифициране на оператора, превишават 2 % от общия оборот на непакетирани биологични продукти, продадени от оператора.

В случай че държавите членки решат да освободят операторите, посочени в първа алинея, те могат да определят по-строги пределни стойности от посочените в първа алинея.

Държавите членки информират Комисията и останалите държави членки за решението си да освободят операторите, съгласно първа алинея, и за пределните стойности, до които тези оператори са освободени.

9.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на образеца за сертификата, посочен в приложение VI.

10.   Комисията приема актове за изпълнение, за да предостави подробности и спецификации относно формата на сертификата, посочен в параграф 1, и техническите средства, чрез които е издаден.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 36

Група от оператори

1.   Всяка група от оператори:

а)

е съставена единствено от членове, които са земеделски стопани или оператори, произвеждащи водорасли или аквакултурни животни и които в допълнение могат да участват в преработката, обработката или пускането на пазара на храни или фуражи;

б)

е съставена единствено от членове:

i)

за които отделните разходи за сертифициране представляват повече от 2 % от оборота на всеки член или стандартна продукция на биологичното производство и чийто годишен оборот от биологично производство не е повече от 25 000 EUR или чиято стандартна продукция на биологичното производство не е повече от 15 000 EUR годишно; или

ii)

които имат стопанства от максимум:

пет хектара,

0,5 хектара, в случая на оранжерии, или

15 хектара, изключително в случая на постоянни пасища;

в)

е установена в държава членка или в трета държава;

г)

има юридическа правосубектност;

д)

е съставена единствено от членове, чиито производствени дейности се извършват в географска близост една с друга;

е)

създава съвместна система за предлагане на пазара на произведените от групата продукти; и

ж)

създава система за вътрешен контрол, която се състои от документиран набор от дейности и процедури по контрол, в съответствие с които определено лице или орган е отговорно за извършване на проверка на спазването на настоящия регламент от всеки член на групата.

2.   Компетентните органи или по целесъобразност контролните или надзорните органи отнемат посочения в член 35 сертификат на цялата група, когато пропуските в структурата или функционирането на системата за вътрешен контрол, посочена в параграф 1, по-специално по отношение на неустановяването или несправянето с несътветствието от отделни членове на групата от оператори, засяга биологичния характер на биологичните продукти и продуктите, произведени при преход към биологично производство.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за изменение на параграфи 1 и 2 от настоящия член чрез добавяне на разпоредби, или чрез изменение на тези добавени разпоредби, по-специално по отношение на:

а)

отговорностите на отделните членове на групата от оператори;

б)

критериите за определяне на географската близост на членовете на групата, например съвместното ползване на съоръжения или обекти;

в)

структурата и функционирането на системата за вътрешен контрол, включително обхвата, съдържанието и честотата на извършване на контрола и критериите за установяване на пропуските в структурата или функционирането на системата за вътрешен контрол.

4.   Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на специфични правила относно:

а)

състава и размера на групата от оператори;

б)

документите и системите за водене на документация, системата за вътрешна проследимост и списъка на операторите;

в)

обмена на информация между групата от оператори и компетентния орган или органи, контролните или надзорните органи и между държавите членки и Комисията.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

ГЛАВА VI

ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ

Член 37

Връзка с Регламент (ЕС) 2017/625 и допълнителни правила за официалния контрол и други официални дейности във връзка с биологичното производство и етикетирането на биологични продукти

Специфичните правила от настоящата глава се прилагат в допълнение към правилата, посочени в Регламент (ЕС) 2017/625, освен ако не е предвидено друго в член 40, параграф 2 от настоящия регламент, и в допълнение към член 29 от настоящия регламент, освен ако не е предвидено друго в член 41, параграф 1 от настоящия регламент, по отношение на официалния контрол и други официални дейности, извършвани за да се провери, на всеки етап от производството, обработката и разпространението през целия процес, дали продуктите, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, са били произведени в съответствие с настоящия регламент.

Член 38

Допълнителни правила за официалния контрол и за действията, които да се предприемат от компетентните органи

1.   Официалният контрол, извършван в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2017/625 за проверката на съответствието с настоящия регламент, включва по-специално:

а)

проверката на прилагането от операторите на превантивни и предпазни мерки, съгласно посоченото в член 9, параграф 6, и в член 28 от настоящия регламент, на всеки етап от производството, обработката и разпространението;

б)

в случаите, когато стопанството включва небиологични производствени единици или производствени единици за преход към биологично производство, проверката на документацията и на мерките или процедурите, или механизмите, въведени с оглед да гарантират ясното и ефективно отделяне на биологичните производствени единици, производствените единици за преход към биологично производство и небиологичните производствени единици, както и на съответните продукти, произведени от тези единици, и на веществата и продуктите, използвани за биологични производствени единици, производствени единици за преход към биологично производство и небиологични производствени единици; тази проверка включва проверки на парцелите, за които предходен период е бил признат с обратна сила като част от периода на преход, както и проверки на небиологичните производствени единици;

в)

в случаите, когато биологични продукти, продукти, произведени при преход към биологично производство и небиологични продукти се събират едновременно от операторите, се обработват или съхраняват в една и съща производствена единица, зона или помещения, се транспортират до други оператори или единици, проверката на документацията и на мерките, процедурите или механизмите, въведени, за да гарантират, че операциите се извършват отделно по място или време, че се прилагат подходящи мерки за почистване и, по целесъобразност, мерки за предотвратяване на замяната на продукти, че биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство и небиологичните продукти са идентифицирани по всяко време и че са складирани, преди и след операциите по тяхната обработка, отделно по място или по време едни от други;

г)

проверката на структурата и функционирането на системата за вътрешен контрол на групите от оператори;

д)

когато операторите са освободени от задължението за уведомяване в съответствие с член 34, параграф 2 от настоящия регламент или от задължението за притежание на сертификат, в съответствие с член 35, параграф 8 от настоящия регламент, проверката дали са спазени изискванията за освобождаването и проверката на продуктите, продавани от тези оператори.

2.   Официалният контрол, извършван в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2017/625 за проверка на съответствието с настоящия регламент, се прилага през целия процес на всички етапи на производство, обработка и разпространение въз основа на вероятността за несъответствие, съгласно определението в член 3, точка 57 от настоящия регламент, което се установява като се вземат предвид, в допълнение към елементите, посочени в член 9 от Регламент (ЕС) 2017/625, по-специално следните елементи:

а)

видът, размерът и структурата на операторите и групите от оператори;

б)

периодът, през който операторите и групите оператори осъществяват биологично производство, обработка и разпространение;

в)

резултатите от контрола, извършен в съответствие с настоящия член;

г)

периодът във времето, който е от значение за извършваните дейности;

д)

категориите продукти;

е)

видът, количеството и стойността на продуктите и развитието на продуктите във времето;

ж)

възможността за смесване на продукти или замърсяване с неразрешени продукти или вещества;

з)

прилагането на дерогации или изключения от правилата от страна на оператори и групи от оператори;

и)

критичните точки по отношение на несъответствието и вероятността за несъответствие на всеки етап от производството, обработката и разпространението;

й)

подизпълнителските дейности.

3.   Във всеки случай, всички оператори и групи от оператори, с изключение на посочените в член 34, параграф 2 и член 35, параграф 8, подлежат на проверка на съответствието най-малко веднъж годишно.

Проверката на съответствието включва физическа инспекция на място, освен когато са спазени следните условия:

а)

предишният контрол на съответните оператори или групи оператори не е разкрил несъответствие, което засяга биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, в рамките на най-малко три поредни години; и

б)

съответният оператор или група от оператори са били оценени въз основа на елементите, посочени в параграф 2 от настоящия член и в член 9 от Регламент (ЕС) 2017/625 като характеризиращи се с ниска вероятност за несъответствие.

В този случай периодът между две физически инспекции на място не надвишава 24 месеца.

4.   Официалният контрол, извършван в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2017/625 за проверката на съответствието с настоящия регламент:

а)

се извършва в съответствие с член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625, като същевременно гарантира, че минимален процент от всички официални проверки на оператори или група от оператори се извършват без предварително уведомление;

б)

гарантира извършването на минимален процент допълнителни проверки, освен посочените в параграф 3 от настоящия член;

в)

се извършва въз основа на минимален брой проби, взети в съответствие с член 14, буква з) от Регламент (ЕС) 2017/625;

г)

гарантира, че минимален брой оператори, които са членове на група от оператори, са обект на контрол във връзка с проверката на съответствието с разпоредбите, посочена в параграф 3 от настоящия член.

5.   Издаването или подновяването на сертификата, посочен в член 35, параграф 1, се основава на резултатите от проверката на съответствието, посочени в параграфи 1 до 4 от настоящия член.

6.   Писменият протокол, който трябва да се изготвя за всеки официален контрол, извършван с цел да се провери съответствието с настоящия регламент, в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 се приподписва от оператора или групата от оператори за потвърждаване на получаването на този писмен протокол.

7.   Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 не се прилага по отношение на одитите и инспекциите, извършени от компетентните органи в контекста на надзорните им дейности спрямо надзорните органи, на които са делегирани определени задачи, свързани с официалния контрол, или определени задачи, свързани с други официални дейности.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54:

а)

за допълване на настоящия регламент чрез установяване на специфични критерии и условия за извършването на официален контрол с цел гарантиране на проследимостта на всички етапи от производството, обработката и разпространението, както и съответствието с настоящия регламент относно:

i)

проверки на документалната отчетност;

ii)

проверки, извършени по отношение на специфични категории оператори;

iii)

по целесъобразност периода, в рамките на който трябва да се извършат проверките, предвидени в настоящия регламент, включително физическата инспекция на място, посочена в параграф 3 от настоящия член и конкретното помещение или площ, на които те трябва да се извършат;

б)

за изменение на параграф 2 от настоящия член чрез добавяне на допълнителни елементи въз основа на практическия опит или чрез изменение на тези добавени елементи.

9.   Комисията може да приеме актове за изпълнение за уточняване на:

а)

минималния процент на всички официални проверки на операторите или групите от оператори, които трябва да се извършат без предварително уведомление, съгласно посоченото в параграф 4, буква а);

б)

минималния процент допълнителни проверки, посочени в параграф 4, буква б);

в)

минималния брой проби, посочени в параграф 4, буква в);

г)

минималния брой оператори, които са членове на група от оператори, посочени в параграф 4, буква г).

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 39

Допълнителни правила относно действия, които трябва да бъдат предприети от операторите или групите от оператори

1.   В допълнение към задълженията, установени в член 15 от Регламент (ЕС) 2017/625, оператори и групи от оператори:

а)

водят документация за доказване на съответствието с на настоящия регламент;

б)

изготвят всички декларации и други съобщения, необходими за официалния контрол;

в)

предприемат подходящи практически мерки за осигуряване на съответствието с настоящия регламент;

г)

предоставят под формата на декларация, която да бъде подписана и при необходимост актуализирана:

i)

пълното описание на биологичната производствена единица или производствената единица за преход към биологично производство, както и на дейностите, които трябва да бъдат извършени в съответствие с настоящия регламент;

ii)

подходящите практически мерки, които да се предприемат за осигуряване на съответствието с настоящия регламент;

iii)

предприятието:

да информира писмено и без излишно забавяне купувачите на продуктите и да обменя съответната информация с компетентния орган или, когато е целесъобразно, с контролния или надзорния орган, в случай че е обосновано несъответствие, че съмнение за несъответствие не може да бъде изключено или, че е установено несъответствие, засягащо биологичния характер на въпросните продукти;

да приема предаването на контролната документация в случай на промяна на контролния или надзорния орган или, в случай на оттегляне от биологично производство, да съхранява контролната документация, изготвена от последния контролен или надзорен орган, за период от най-малко пет години;

незабавно да информира компетентния орган или органите, определени в съответствие с член 34, параграф 4, в случай на оттегляне от биологично производство; и

да приема обмена на информация между тези орган, в случай че подизпълнителите се контролират от различни контролни или надзорни органи.

2.   Комисията може да приема актове за изпълнение, за да предостави подробности и спецификации относно:

а)

документацията за доказване на съответствието с настоящия регламент;

б)

декларации и други съобщения, необходими за официалния контрол;

в)

подходящите практически мерки за осигуряване на съответствието с настоящия регламент.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 40

Допълнителни правила относно делегирането на задачи, свързани с официалния контрол, и на задачи, свързани с други официални дейности

1.   Компетентните органи могат да делегират на надзорните органи определени задачи, свързани с официалния контрол, и определени задачи, свързани с други официални дейности само ако са изпълнени следните условия, в допълнение към условията, посочени в глава III от Регламент (ЕС) 2017/625:

а)

делегирането съдържа подробно описание на делегираните задачи по официалния контрол и задачите, свързани с другите официални дейности, включително задълженията за докладване и другите специфични задължения, и на условията, при които надзорният орган може да ги извършва. По-конкретно, надзорният орган представя на компетентните органи за предварително одобрение следното:

i)

своята процедура за оценка на риска, която трябва да определи по-специално основата за интензивността и честотата на проверката на съответствието на операторите и групите оператори, която трябва да бъде установена въз основа на елементите, посочени в член 9 от Регламент (ЕС) 2017/625 и член 38 от настоящия регламент, и която трябва да се следва при официалния контрол на операторите и групите от оператори;

ii)

действащата стандартна процедура за контрол, в която се съдържа подробно описание на контролните мерки, които надзорният орган предприема спрямо подлежащите на контрола му оператори и групи от оператори;

iii)

списък с мерки, в съответствие с общия каталог, съгласно посоченото в член 41, параграф 4, които да се прилагат спрямо операторите и групите от оператори в случай на предполагаемо или установено несъответствие;

iv)

механизмите за ефективен мониторинг относно задачи, свързани с официалния контрол, и задачи, свързани с други официални дейности, извършвани по отношение на операторите и групите от оператори и механизмите за докладване относно задачи и дейностите.

Надзорният орган съобщава всяко последващо изменение на елементите, посочени в подточки i)—iv) на компетентния орган;

б)

компетентните органи въвеждат процедури и договорености, за да гарантират надзора на контролните органи, включително проверката дали делегираните задачи са извършени ефективно, независимо и обективно, по-специално по отношение на интензивността и честотата на проверките за съответствие.

Поне веднъж годишно компетентните органи организират одити, съгласно член 33, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/625, на надзорните органи, на които са делегирали задачи, свързани с официалния контрол, или задачи, свързани с други официални дейности.

2.   Чрез дерогация от член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625 компетентните органи могат да делегират на надзорен орган вземането на решение във връзка със задачите, предвидени в член 138, параграф 1, буква б), и в член 138, параграфи 2 и 3 от същия регламент.

3.   За целите на член 29, буква б), подточка iv) от Регламент (ЕС) 2017/625 стандартът за делегиране на определени задачи, свързани с официалния контрол, и определени задачи, свързани с други официални дейности с цел да се провери съответствието с настоящия регламент, което е релевантно за обхвата на настоящия регламент, е последната нотифицирана версия на международния хармонизиран стандарт „Оценка на съответствието — Изисквания към органите, сертифициращи продукти, процеси и услуги“, чиито референтни данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

4.   Компетентните органи не делегират следните задачи, свързани с официалния контрол и задачи, свързани с други официални дейности на надзорните органи:

а)

надзора и одита на други контролни или надзорни органи;

б)

правомощието за предоставяне на дерогации, различни от дерогациите за използването на растителен репродуктивен материал, който не е получен от биологично производство;

в)

правомощието да получава уведомления за дейностите на операторите или групите от оператори съгласно член 34, параграф 1 от настоящия регламент;

г)

оценката на вероятността за несъответствие с настоящия регламент, определящи честотата на физическите проверки, които трябва да се извършват на пратки на биологични продукти преди допускането им за свободно обращение в Съюза в съответствие с член 54 от Регламент (ЕС) 2017/625;

д)

създаването на общ каталог от мерки, съгласно посоченото в член 41, параграф 4 от настоящия регламент.

5.   Компетентните органи не делегират на физически лица задачи, свързани с официалния контрол, или задачи, свързани с други официални дейности.

6.   Компетентните органи гарантират, че информацията, получена от надзорните органи съгласно член 32 от Регламент (ЕС) 2017/625, и информацията относно мерките, които се прилагат от надзорните органи в случай на установено или вероятно несъответствие, се събира и използва от компетентните органи с оглед надзор на дейностите на тези надзорни органи.

7.   В случай на пълно или частично оттегляне на делегирането на определени задачи, свързани с официалния контрол, или задачи, свързани с други официални дейности в съответствие с член 33, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/625, компетентният орган взема решение относно валидността на сертификатите, издадени от съответните надзорни органи преди датата на това частично или пълно оттегляне, и информира засегнатите от решението оператори.

8.   Без да се засяга член 33, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/625, преди пълното или частичното оттегляне на делегирането на задачи, свързани с официалния контрол, или задачи, свързани с други официални дейности, в случаите, посочени в тази буква, компетентните органи могат изцяло или частично да спрат делегирането:

а)

за срок, който не надвишава 12 месеца, по време на който надзорният орган трябва да отстрани слабостите, установени по време на одитите и инспекциите, или за отстраняване на несъответствията, за които се обменя информация с други контролни и надзорни органи, с компетентните органи, както и с Комисията, съгласно член 43 от настоящия регламент; или

б)

за срока, за който е спряно действието на акредитацията, съгласно посоченото в член 29, буква б), подточка iv) от Регламент (ЕС) 2017/625, във връзка с член 40, параграф 3 от настоящия регламент.

В случай на спиране на делегирането на задачи, свързани с официалния контрол или задачи, свързани с други официални дейности, съответните надзорни органи не издават сертификати, посочени в член 35, за частите, за които делегирането е било спряно. Компетентните органи вземат решение дали сертификатите, издадени от съответните надзорни органи преди датата на частичното или пълното спиране, остават валидни и уведомява съответните оператори за това решение.

Без да се засяга член 33 от Регламент (ЕС) 2017/625, компетентните органи отменят спирането на делегирането на задачи, свързани с официалния контрол или задачи, свързани с други официални дейности във възможно най-кратки срокове, когато надзорният орган е отстранил пропуските или несъответствията, съгласно посоченото в първа алинея, буква а), или когато органът по акредитация е отменил спирането на действието на акредитацията, съгласно посоченото в първа алинея, буква б).

9.   Когато даден надзорен орган, на когото компетентните органи са делегирали определени задачи, свързани с официален контрол или определени задачи, свързани с други официални дейности, е признат и от Комисията в съответствие с член 46, параграф 1 от настоящия регламент за извършване на контролни дейности в трети държави, и Комисията планира да оттегли или е оттеглила признаването на този контролен орган, компетентните органи организират одити или инспекции на надзорния орган по отношение на неговите дейности в засегнатата(ите) държава(и) членка(и), в съответствие с член 33, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/625.

10.   Надзорните органи представят на компетентните органи:

а)

списък на операторите, които са били обект на техния контрол към 31 декември предходната година — до 31 януари всяка година;

б)

информация относно официалния контрол и другите официални дейности, извършени през предходната година в подкрепа на подготовката на частта относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти на годишния доклад, посочен в член 113 от Регламент (ЕС) 2017/625— до 31 март всяка година.

11.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за допълване на настоящия регламент по отношение на условията за делегирането на задачи, свързани с официалния контрол и задачи, свързани с други официални дейности на надзорните органи, в допълнение към посочените в параграф 1 от настоящия член условия.

Член 41

Допълнителни правила за действие в случай на несъответствие

1.   При спазване на член 29, когато компетентен орган или, когато е уместно — контролен или надзорен орган, има съмнение или получи обоснована информация, включително информация от друг компетентен орган, или когато е уместно — от друг контролен или надзорен орган, че даден оператор планира да използва или да пусне на пазара продукт, който може да не съответства на настоящия регламент, но е обозначен с термини, отнасящи се за биологично производство, или когато такъв компетентен, контролен или надзорен орган е информиран от оператор за съмнение за несъответствие съгласно член 27:

а)

той провежда незабавно официално разследване в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 с оглед проверката на съответствието с настоящия регламент; това разследване трябва да приключи възможно най-бързо, в рамките на разумен срок, като се вземат предвид трайността на продукта и сложността на случая;

б)

той временно забранява пускането на пазара на съответните продукти като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, както и тяхното използване в биологично производство, в очакване на резултатите от разследването, посочено в буква а). Преди да вземе такова решение компетентният орган или, когато е уместно — контролният или надзорният орган, дава възможност на оператора да направи коментар.

2.   Когато резултатите от разследването, посочено в параграф 1, буква а), не показват несъответствие, което засяга биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, операторът може да използва въпросните продукти или да ги пусне на пазара като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство.

3.   Държавите членки предприемат всички мерки и предвиждат необходими санкции за предотвратяване на злоупотреба с указанията, посочени в глава IV от настоящия регламент.

4.   Компетентните органи предоставят общ каталог от мерки за случаите на предполагаемо несъответствие и установено несъответствие, който да се използва на тяхна територия, включително от страна на контролните и надзорните органи.

5.   Комисията може да приема актове за изпълнение за уточняване на единни правила за случаите, когато компетентните органи трябва да предприемат мерки във връзка с предполагаемо или установено несъответствие.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 42

Допълнителни правила в случай на несъответствие

1.   В случай на несъответствие, което засяга биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, на всички етапи от производството, обработката и разпространението, например поради използване на неразрешени продукти, вещества или техники, или смесване с небиологични продукти, компетентните органи и, когато е целесъобразно, контролните и надзорните органи, гарантират, в допълнение към мерките, които трябва да се предприемат в съответствие с член 138 от Регламент (ЕС) 2017/625, че няма позоваване на биологично производство при етикетирането и рекламирането на цялата засегната партида или продукция.

2.   В случай на сериозно, повтарящо се или продължително несъответствие компетентните органи и когато е уместно — контролните и надзорните органи, гарантират, че на съответните оператори или групи от оператори, в допълнение към мерките, посочени в параграф 1, и всички целесъобразни мерки, предприети по-специално в съответствие с член 138 от Регламент (ЕС) 2017/625, им се забранява да пускат на пазара продукти с позоваване на биологично производство за определен период, и че техният сертификат, посочен в член 35, се спира или отнема, което от двете е целесъобразно.

Член 43

Допълнителни правила относно обмена на информация

1.   В допълнение към задълженията, посочени в член 105, параграф 1 и член 106, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625, компетентните органи незабавно обменят информация с други компетентни органи, както и с Комисията, относно всяко съмнение за несъответствие, засягащо биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство.

Компетентните органи обменят тази информация с останалите компетентни органи и Комисията чрез компютърна система, която дава възможност за електронен обмен на документи и информация, предоставяни от Комисията.

2.   В случай на предполагаемо или установено несъответствие, идентифицирано по отношение на продукти, които са обект на контрол от други контролни или надзорни органи, контролните или надзорните органи уведомяват незабавно тези други контролни или надзорни органи.

3.   Контролните и надзорните органи обменят друга имаща отношение информация с други контролни и надзорни органи.

4.   При получаване на искане, което е обосновано от необходимостта да се гарантира, че даден продукт е бил произведен в съответствие с настоящия регламент, контролните и надзорните органи обменят с други компетентни органи, както и с Комисията, информация относно резултатите от техния контрол.

5.   Компетентните органи обменят информация относно надзора на надзорните органи с националните органи по акредитация, както е посочено в член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (54).

6.   Компетентните органи предприемат необходимите мерки и установяват документирани процедури, за да се гарантира, че информацията относно резултатите от контрола се съобщава на разплащателната агенция в съответствие с нуждите ѝ за целите на член 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (55) и на актовете, приети въз основа на посочения член.

7.   Комисията може да приема актове за изпълнение за уточняване на информацията, която трябва да бъде предоставена от компетентните органи, контролните и надзорните органи, отговарящи за официалния контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия член, съответните получатели на тази информация и процедурите, чрез които тази информация трябва да се предоставя, включително функционалните характеристики на компютърната система, посочена в параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

ГЛАВА VII

ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Член 44

Износ на биологични продукти

1.   Даден продукт може да бъде изнесен от Съюза като биологичен и може да носи логото на Европейския съюз за биологично производство, ако е в съответствие с правилата за биологичното производство съгласно настоящия регламент.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за допълване на настоящия регламент във връзка с документите, предназначени за митническите власти в трети държави, по-специално във връзка с издаването на сертификата за износ на биологични продукти, по възможност в електронен вид, който гарантира, че изнесените биологични продукти са в съответствие с настоящия регламент.

Член 45

Внос на биологични и произведени при преход към биологично производство продукти

1.   Даден продукт може да бъде внесен от трета държава с цел да бъде пуснат на пазара на Съюза като биологичен продукт или като продукт, произведен при преход към биологично производство, ако са изпълнени следните три условия:

а)

продуктът е продукт съгласно посоченото в член 2, параграф 1;

б)

прилага се едно от следните:

i)

продуктът отговаря на изискванията в глави II, III и IV от настоящия регламент и всички оператори и групи от оператори, съгласно посоченото в член 36, включително износители в съответната трета държава, са били подложени на контрол от страна на контролните или надзорните органи, признати в съответствие с член 46, и са получили от тези органи сертификат, потвърждаващ, че всички оператори, групи от оператори или износители спазват настоящия регламент;

ii)

в случай, когато продуктът произхожда от трета държава, която е призната в съответствие с член 47, този продукт отговаря на условията, предвидени в съответното търговско споразумение; или

iii)

в случай, когато продуктът произхожда от трета държава, която е призната в съответствие с член 48, този продукт съответства на равностойните правила за производство и контрол на тази трета държава и се внася със сертификат за инспекция, издаден от компетентните органи, контролните или надзорните органи на тази трета държава, в който се потвърждава това съответствие; и

в)

операторите в трети държави са в състояние да предоставят по всяко време на вносителите и националните органи в Съюза и в тези трети държави информация, която дава възможност за определянето на операторите, които са техни доставчици, и на контролните и надзорните органи на тези доставчици, с оглед да се гарантира проследимостта на съответния биологичен или произведен при преход към биологично производство продукт. Тази информация се предоставя също на контролните или надзорните органи на вносителите.

2.   Комисията може, в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 9, да издава специални разрешения за използване на продукти и вещества в трети държави и в най-отдалечените региони на Съюза, като се вземат предвид разликите в екологичното равновесие при растителната или животинската продукция, специфичните климатични условия, традициите и местните условия в тези области. Такива специални разрешения могат да се издават за период от две години, който може да се поднови, и към тях се прилагат принципите, посочени в глава II, и критериите, установени в посочени в член 24, параграфи 3 и 6.

3.   Когато предвижда критерии за определяне на дадена ситуация като бедствие, и определя специфични правила за справяне с тези бедствия в съответствие с член 22, Комисията взема предвид разликите в екологичното равновесие, климатичните и местните условия в трети държави и в най-отдалечените региони на Съюза.

4.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на специфични правила относно съдържанието на сертификатите, посочени в параграф 1, буква б), процедурата, която да се следва за тяхното издаване, тяхната проверка и техническите средства, чрез които се издава сертификатът, по-специално във връзка с ролята на компетентните органи, контролните и надзорните органи, с цел гарантиране проследимостта и съответствието на внесените продукти, предназначени за пускане на пазара на Съюза като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, съгласно посоченото в параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

5.   Спазването на условията и мерките за вноса в Съюза на посочените в параграф 1 биологични продукти и продукти, произведени при преход към биологично производство, се установява на граничните контролни пунктове в съответствие с член 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625. Честотата на физическите проверки, посочени в член 49, параграф 2 от същия регламент, зависи от вероятността за несъответствие съгласно определението в член 3, точка 57 от настоящия регламент.

Член 46

Признаване на контролните и надзорните органи

1.   Комисията може да приема актове за изпълнение с оглед признаване на контролни и надзорни органи, компетентни да извършват контрол и да издават сертификати за биологично производство в трети държави, оттегляне на признаването на такива контролни и надзорни органи, и съставяне на списък на признати контролни и надзорни органи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

2.   Контролните или надзорните органи се признават, в съответствие с параграф 1 от настоящия член, за целите на вноса на категориите продукти, посочени в член 35, параграф 7, ако изпълняват следните критерии:

а)

законно са установени в държава членка или трета държава;

б)

в състояние са да извършват контрол с цел да се гарантира, че условията, посочени в член 45, параграф 1, буква а), буква б), подточка i) и буква в) и в настоящия член, са спазени по отношение на биологичните продукти и продуктите, произведени при преход към биологично производство, предназначени за внос в Съюза;

в)

предлагат подходящи гаранции за обективността и безпристрастността и нямат никакви конфликти на интереси по отношение на упражняването на техните задачи по контрол;

г)

в случая с контролните органи — акредитирани са по съответния хармонизиран стандарт „Оценка на съответствието — Изисквания към органите, сертифициращи продукти, процеси и услуги“, чийто референтен номер е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз;

д)

притежават експертен опит, оборудване и инфраструктура, необходими за изпълняване на задачите по контрол, както и достатъчен на брой подходящ квалифициран и опитен персонал; и

е)

изпълняват всички допълнителни критерии, които могат да се установят в делегиран акт, приет съгласно параграф 7.

3.   Акредитацията, посочена в параграф 2, буква г), може да се предоставя единствено от:

а)

национален орган по акредитация в Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008; или

б)

орган по акредитация извън Съюза, който е страна по многостранно споразумение за признаване под егидата на Международния форум за акредитация.

4.   Контролните и надзорните органи представят на Комисията заявление за признаване. Такова заявление се състои от техническо досие, което съдържа цялата необходима информация, за да се гарантира, че са изпълнени критериите, посочени в параграф 2.

Контролните органи предоставят последния доклад за оценка, издаден от компетентния орган, а надзорните органи предоставят сертификата за акредитация, издаден от органа по акредитация. Ако е целесъобразно, контролните или надзорните органи предоставят последните доклади относно редовната оценка на място, надзора и многогодишната периодична оценка на техните дейности.

5.   Въз основа на информацията, посочена в параграф 4, и на всякаква друга имаща отношение информация, свързана с контролния или надзорния орган, Комисията гарантира подходящ надзор на признатите контролни и надзорни органи чрез редовен преглед на тяхната дейност и признаване. За целите на този надзор Комисията може да изиска допълнителна информация от органите по акредитация или от компетентните органи, когато е уместно.

6.   Естеството на надзора, посочен в параграф 5, се определя въз основа на оценка на вероятността за несъответствие, като се вземат предвид по-специално дейността на контролния или надзорния орган, видът продукти и операторите под негов контрол и промените в производствените правила и мерките за контрол.

Признаването на контролните или надзорните органи, посочени в параграф 1, по-специално се отнема незабавно в съответствие с процедурата, посочена в този параграф, когато са били открити сериозни или повтарящи се нарушения по отношение на сертифицирането или контрола и действията, предвидени в съответствие с параграф 8, и когато съответният контролен или надзорен орган не предприеме подходящи и своевременни коригиращи действия в отговор на искане от Комисията в срок, определен от Комисията. Този период се определя в зависимост от сериозността на проблема и по правило не може да бъде по-кратък от 30 дни.

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54:

а)

за изменение на параграф 2 от настоящия член чрез добавяне на допълнителни критерии към установените в него за признаването на контролните и надзорните органи, посочени в параграф 1 от настоящия член и за оттеглянето на това признаване, или чрез изменение на тези добавени критерии;

б)

за допълване на настоящия регламент по отношение на:

i)

упражняването на надзора на контролните и надзорните органи, признати от Комисията в съответствие с параграф 1, включително чрез проверки на място; и

ii)

контрола и други дейности, които трябва да се извършват от тези контролни и надзорни органи.

8.   Комисията може да приема актове за изпълнение, за да се гарантира прилагането на мерки, които трябва да бъдат предприети при случаи на предполагаемо или установено несъответствие, по-специално тези, засягащи биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, внесени съгласно признаването, предвидено в настоящия член. Такива мерки могат да включват по-специално проверка на биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, преди пускането на продуктите на пазара на Съюза и, когато е целесъобразно — спиране на разрешението за пускане на пазара на Съюза на такива продукти като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

9.   По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с нелоялни практики или практики, които са несъвместими с принципите и правилата за биологично производство, запазването на доверието на потребителите или защитата на лоялната конкуренция между операторите, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 55, параграф 3, за да предприеме мерките, посочени в параграф 8 от настоящия член, или за да вземе решение за оттегляне на признаването на контролните и надзорните органи, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 47

Равностойност съгласно търговско споразумение

Призната трета държава, посочена в член 45, параграф 1, буква б), подточка ii), е трета държава, която Съюзът е признал съгласно търговско споразумение като разполагаща със система за производство, която отговаря на същите цели и принципи, като се прилагат правила, които осигуряват същото равнище на гарантиране на съответствие като тези на Съюза.

Член 48

Равностойност съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007

1.   Призната трета държава, посочена в член 45, параграф 1, буква б), подточка iii), е трета държава, която е призната за целите на равностойността съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, включително признатите по преходната мярка, предвидена в член 58 от настоящия регламент.

Това признаване изтича на 31 декември 2025 г.

2.   Въз основа на годишните доклади, които посочените в параграф 1 трети държави трябва да изпращат на Комисията до 31 март всяка година във връзка с прилагането и изпълнението на установените от тях мерки за контрол, и с оглед на всяка други получена информация, Комисията гарантира подходящ надзор на признатите трети държави чрез редовен преглед на тяхното признаване. За тази цел Комисията може да поиска съдействие от държавите членки. Естеството на надзора се определя въз основа на оценка на вероятността за несъответствие, като се взема предвид по-специално обемът на износа в Съюза от въпросната трета държава, резултатите от дейностите по наблюдение и надзор, извършвани от компетентния орган, и резултатите от предишния контрол. Комисията докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета за резултатите от своя преглед.

3.   Чрез акт за изпълнение Комисията съставя списък на третите държави, посочени в параграф 1, и може да изменя този списък чрез актове за изпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за допълване на настоящия регламент по отношение на информацията, която трябва да се изпраща от третите държави от списъка съгласно параграф 3 от настоящия член и която е необходима за надзора на тяхното признаване от страна на Комисията, както и упражняването на този надзор от страна на Комисията, включително чрез проверка на място.

5.   Комисията може да приема актове за изпълнение, за да се гарантира прилагането на мерки при случаи на предполагаемо или установено несъответствие, по-специално тези засягащи биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, внесени от третите държави, посочени в настоящия член. Такива мерки могат да включват по-специално проверка на биологичния характер на биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, преди пускането им на пазара на Съюза и, когато е целесъобразно — спиране на разрешението за пускане на пазара на Съюза на такива продукти като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 49

Доклад на Комисията за прилагането на членове 47 и 48

До 31 декември 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно състоянието на прилагането на членове 47 и 48, и по-специално по отношение на признаването на трети държави за целите на равностойността.

ГЛАВА VIII

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Свободно движение на биологични продукти и на продукти, произведени при преход към биологично производство

Член 50

Липса на забрана и липса на ограничения за пускането на пазара на биологични продукти и на продукти, произведени при преход към биологично производство

Компетентните, контролните и надзорните органи не забраняват, нито ограничават — на основания, свързани с производството, етикетирането или представянето на продуктите— пускането на пазара на биологични продукти или на продукти, произведени при преход към биологично производство, контролирани от друг компетентен, контролен или надзорен орган, намиращ се в друга държава членка, ако тези продукти са в съответствие с настоящия регламент. По-специално, не се извършват официален контрол и други официални дейности, освен предвидените в Регламент (ЕС) 2017/625, и не се събират такси за официален контрол и други официални дейности, освен предвидените в глава VI на посочения регламент.

РАЗДЕЛ 2

Информация, докладване и свързани с това дерогации

Член 51

Информация, свързана със сектора на биологичното производство и търговия

1.   Всяка година държавите членки предават на Комисията информацията, необходима за изпълнението и наблюдението на прилагането на настоящия регламент. Доколкото е възможно, тази информация се основава на доказани източници на данни. Комисията взема предвид нуждата от данни и единодействието между потенциалните източници на данни, особено използването им за статистически цели, когато е целесъобразно.

2.   Комисията приема актове за изпълнение по отношение на системата, която трябва да бъде използвана за предаване на информацията, посочена в параграф 1, подробната информация, която трябва да бъде предадена, и датата, до която тази информация трябва да бъде предадена.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

Член 52

Информация относно компетентните, контролните и надзорните органи

1.   Държавите членки водят редовно актуализиран списък с:

а)

наименованията и адресите на компетентните органи; и

б)

имената, адресите и кодовите номера на контролните и на надзорните органи.

Държавите членки изпращат тези списъци и всички промени в тях на Комисията и ги правят обществено достояние, освен когато това изпращане и публикуване е било направено в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625.

2.   Въз основа на информацията, посочена в параграф 1 Комисията редовно публикува в интернет актуализиран списък на контролните и надзорните органи, посочени в параграф 1, буква б).

Член 53

Дерогации, разрешения и доклад

1.   Дерогациите за използването на биологичен растителен репродуктивен материал и използването на биологични животни за разплод, предвидени в приложение II, част I, точка 1.8.5 и приложение II, част II, точки 1.3.4.3 и 1.3.4.4, с изключение на приложение II, част II, точка 1.3.4.4.2, изтичат на 31 декември 2035 г.

2.   Считано от 1 януари 2028 г., въз основа на заключенията относно наличието на биологичен растителен репродуктивен материал и животни за разплод, които заключения се съдържат в доклада, предвиден в параграф 7 от настоящия член, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 54 за изменението на настоящия регламент, както следва:

а)

приключване на дерогациите, посочени в приложение II, част I, точка 1.8.5 и приложение II, част II, точки 1.3.4.3 и 1.3.4.4, с изключение на приложение II, част II, точка 1.3.4.4.2, на по-ранна дата от 31 декември 2035 г. или удължаване на срока им след тази дата; или

б)

приключване на дерогацията, посочена в приложение II, част II, точка 1.3.4.4.2.

3.   Считано от 1 януари 2026 г., на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 54 за изменение на член 26, параграф 2, буква б) с цел разширяване на обхвата на информационната система, посочена в член 26, параграф 2, така че да включва и ярките, и на приложение II, част II, точка 1.3.4.3, така че дерогациите за ярките да се основават на данните, събирани в съответствие с тази система.

4.   Считано от 1 януари 2025 г., на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 54 въз основа на информацията за наличието на биологични протеинови фуражи за птици и свине, предоставяна от държавите членки в съответствие с параграф 6 от настоящия член или представена в доклада, посочен в параграф 7 от настоящия член, за приключване на разрешенията за използване на небиологични протеинови фуражи за храненето на птици и свине, посочени в приложение II, част II, точки 1.9.3.1, буква в) и 1.9.4.2, буква в) на по-ранна дата от 31 декември 2025 г., или удължаване на срока им след тази дата.

5.   Когато удължава дерогациите или разрешенията, посочени в параграфи 2, 3 и 4 Комисията прави това единствено доколкото разполага с информация, по-специално информация предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 6, която потвърждава липсата на наличност на пазара на Съюза на съответния растителен репродуктивен материал, животни или фураж.

6.   До 30 юни всяка година държавите членки предоставят на Комисията и останалите държави членки:

а)

информация, включена в базата данни, посочена в член 26, параграф 1, и в системите, посочени в член 26, параграф 2, и ако е приложимо – в системите, посочени в член 26, параграф 3;

б)

информация за дерогациите, предоставени в съответствие с приложение II, част I, точка 1.8.5 и приложение II, част II, точки 1.3.4.3 и 1.3.4.4; и

в)

информация за наличието на пазара на Съюза на биологични протеинови фуражи за птици и свине и за разрешенията, предоставени съгласно приложение II, част II, точка 1.9.3.1, буква в) и точка 1.9.4.2, буква в).

7.   До 31 декември 2025 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за наличието на пазара на Съюза и ако е приложимо – за причините за ограничен достъп до:

а)

биологичен растителен репродуктивен материал;

б)

животни, отглеждани по биологичен начин, обхванати от дерогациите, посочени в приложение II, част II, точки 1.3.4.3 и 1.3.4.4;

в)

биологични протеинови фуражи, предназначени за хранене на птици и свине, подлежащи на разрешенията, посочени в приложение II, част II, точка 1.9.3.1, буква в) и точка 1.9.4.2, буква в).

При изготвянето на този доклад Комисията взема предвид по-специално данните, събрани в съответствие с член 26, и информацията, свързана с дерогациите и разрешенията, посочени в параграф 6 от настоящия член.

ГЛАВА IX

ПРОЦЕДУРНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Процедурни разпоредби

Член 54

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 6, член 9, параграф 11, член 10, параграф 5, член 12, параграф 2, член 13, параграф 3, член 14, параграф 2, член 15, параграф 2, член 16, параграф 2, член 17, параграф 2, член 18, параграф 2, член 19, параграф 2, член 21, параграф 1, член 22, параграф 1, член 23, параграф 2, член 24, параграф 6, член 30, параграф 7, член 32, параграф 4, член 33, параграф 6, член 34, параграф 8, член 35, параграф 9, член 36, параграф 3, член 38, параграф 8, член 40, параграф 11, член 44, параграф 2, член 46, параграф 7, член 48, параграф 4, член 53, параграфи 2, 3 и 4, член 57, параграф 3 и член 58, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 януари 2021 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на 5-годишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 6, член 9, параграф 11, член 10, параграф 5, член 12, параграф 2, член 13, параграф 3, член 14, параграф 2, член 15, параграф 2, член 16, параграф 2, член 17, параграф 2, член 18, параграф 2, член 19, параграф 2, член 21, параграф 1, член 22, параграф 1, член 23, параграф 2, член 24, параграф 6, член 30, параграф 7, член 32, параграф 4, член 33, параграф 6, член 34, параграф 8, член 35, параграф 9, член 36, параграф 3, член 38, параграф 8, член 40, параграф 11, член 44, параграф 2, член 46, параграф 7, член 48, параграф 4, член 53, параграфи 2, 3 и 4, член 57, параграф 3 и член 58, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 6, член 9, параграф 11, член 10, параграф 5, член 12, параграф 2, член 13 параграф 3, член 14, параграф 2, член 15, параграф 2, член 16, параграф 2, член 17, параграф 2, член 18, параграф 2, член 19, параграф 2, член 21, параграф 1, член 22, параграф 1, член 23, параграф 2, член 24, параграф 6, член 30, параграф 7, член 32, параграф 4, член 33, параграф 6, член 34, параграф 8, член 35, параграф 9, член 36, параграф 3, член 38, параграф 8, член 40, параграф 11, член 44, параграф 2, член 46, параграф 7, член 48, параграф 4, член 53, параграфи 2, 3 и 4, член 57, параграф 3 и член 58, параграф 2 влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 55

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет за биологичното производство“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

4.   Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

РАЗДЕЛ 2

Отмяна и преходни и заключителни разпоредби

Член 56

Отмяна

Регламент (ЕО) № 834/2007 се отменя.

Посоченият регламент обаче продължава да се прилага с цел приключването на разглеждането на заявления от трети държави, които са в процес на разглеждане, както е предвидено в член 58 от настоящия регламент.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 57

Преходни мерки, свързани с контролните и надзорните органи, признати съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007

1.   Признаването на контролните и надзорните органи, предоставено съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, изтича най-късно до 31 декември 2023 г.

2.   Чрез акт за изпълнение Комисията съставя списък на контролните и надзорните органи, признати съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, и може да изменя този списък чрез актове за изпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 2.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за допълване на настоящия регламент по отношение на информацията, която трябва да се изпраща от контролните и надзорните органи, посочени в параграф 2 от настоящия член, и която е необходима за целите на надзора на тяхното признаване от страна на Комисията, както и упражняването на този надзор от страна на Комисията, включително чрез проверка на място.

Член 58

Преходни мерки, свързани със заявленията от трети държави, подадени съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007

1.   Комисията приключва разглеждането на заявленията от трети държави, подадени съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, които са в процес на разглеждане на 17 юни 2018 г. Посоченият регламент се прилага по отношение на разглеждането на такива заявления.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 54 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на процедурните правила, необходими за разглеждането на заявленията, посочени в параграф 1 от настоящия член, включително по отношение на информацията, която трябва да бъде предоставена от третите държави.

Член 59

Преходни мерки във връзка с първото признаване на контролните и надзорните органи

Чрез дерогация от датата на прилагане, посочена в член 61, втора алинея, член 46 се прилага от 17 юни 2018 г., доколкото това е необходимо, за да се даде възможност за своевременното признаване на контролните и надзорните органи.

Член 60

Преходни мерки за наличности на биологични продукти, произведени в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007

Продуктите, произведени в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007 преди 1 януари 2021 г., могат да бъдат пускани на пазара след тази дата до изчерпване на наличните количества.

Член 61

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

Л. ПАВЛОВА


(1)  ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 75.

(2)  ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 84.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 май 2018 г.

(4)  Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета (ОВ L 78, 20.3.2013 г., стр. 23).

(6)  Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

(7)  Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(8)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(9)  Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22).

(10)  Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(11)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(12)  Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

(13)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(14)  Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1).

(15)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(16)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(18)  Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298).

(19)  Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2309).

(20)  Директива 68/193/ЕИО на Съвета от 9 април 1968 г. относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози (ОВ L 93, 17.4.1968 г., стр. 15).

(21)  Директива 98/56/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно търговията с посадъчен материал на декоративни растения (ОВ L 226, 13.8.1998 г., стр. 16).

(22)  Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1).

(23)  Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 12).

(24)  Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 33).

(25)  Директива 2002/56/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията с посадъчен материал от картофи (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 60).

(26)  Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 74).

(27)  Директива 2008/72/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. относно търговията със зеленчуков размножителен и посадъчен материал, различен от семена (ОВ L 205, 1.8.2008 г., стр. 28).

(28)  Директива 2008/90/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 г. относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове (ОВ L 267, 8.10.2008 г., стр. 8).

(29)  Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1).

(30)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(31)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(32)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(33)  Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1).

(34)  Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (ЕС) № 228/2013, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/ЕИО, 74/647/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО, 2000/29/ЕО, 2006/91/ЕО и 2007/33/ЕО на Съвета (ОВ L 317, 23.11.2016 г., стр. 4).

(35)  Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53).

(36)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(37)  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(38)  Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета от 11 юни 2007 година относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове (ОВ L 168, 28.6.2007 г., стр. 1).

(39)  Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1).

(40)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(41)  Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1).

(42)  Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

(43)  Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

(44)  Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).

(45)  Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (ОВ L 327, 11.12.2015 г., стр. 1).

(46)  Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 7).

(47)  Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 13, 17.1.2014 г., стр. 1).

(48)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(49)  Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).

(50)  Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24).

(51)  Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).

(52)  Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14).

(53)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(54)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(55)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДРУГИ ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1

Дрожди, използвани за храна или фураж,

мате, сладка царевица, лозови листа, сърцевина от палмово дърво, хмелови леторасли и други подобни годни за консумация части от растения и продукти, произведени от тях,

морска сол и други видове сол, предназначени за храна и фураж,

пашкули от копринени буби, годни за свилоточене,

естествени клейове и смоли,

пчелен восък,

етерични масла,

коркови тапи от естествен корк, неагломерирани и без свързващи вещества,

памук, некардиран, нито пениран,

вълни, нещрайхгарни, нито камгарни,

сурови и необработени кожи;

традиционни билкови продукти на растителна основа.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОДРОБНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРАВИЛА, ПОСОЧЕНИ В ГЛАВА III

Част I: Правила относно растениевъдството

В допълнение към производствените правила, предвидени в членове 9—12, за биологичното растениевъдство се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1.   Общи изисквания

1.1.   Биологичните култури, с изключение на тези, които растат естествено във вода, се отглеждат в жива почва или в жива почва, смесена или наторена с материали и продукти, разрешени в биологичното производство, свързано с подпочвените пластове и основната скала.

1.2.   Забранява се хидропонното производство, което представлява метод за отглеждане на растения, които при естествени условия не растат във вода, при който корените им растат само в разтвор от хранителни вещества или в инертна среда, към която е добавен разтвор от хранителни вещества.

1.3.   Чрез дерогация от точка 1.1 се разрешават производството на кълнове чрез овлажняването на семена и получаването на салати тип цикория, включително чрез потапяне в чиста вода.

1.4.   Чрез дерогация от точка 1.1 се допускат следните практики:

а)

отглеждането на растения за производството на украшения и на билки в саксии, които да се продават заедно със саксията на крайния потребител;

б)

отглеждането на посадъчен материал и на разсад в контейнери за последващо разсаждане.

1.5.   Чрез дерогация от точка 1.1, отглеждането на култури в повдигнати лехи се разрешава единствено за площите, които са сертифицирани като биологични за тази практика преди 28 юни 2017 г. във Финландия, Швеция и Дания. Не се разрешава увеличението на тези площи.

Настоящата дерогация изтича на 31 декември 2030 г.

До 31 декември 2025 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за използването на повдигнатите лехи в биологичното земеделие. Ако е необходимо, този доклад може да бъде придружен от законодателно предложение за използването на повдигнатите лехи в биологичното земеделие.

1.6.   Използваните техники за растениевъдство предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което допринася за замърсяване на околната среда.

1.7.   Преход към биологично производство

1.7.1.

За да се считат растенията и растителните продукти за биологични продукти, правилата за производство, определени в настоящия регламент, трябва да са били прилагани върху земеделските площи в продължение на преходен период от най-малко две години преди сеитба или — при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — за период от най-малко две години преди употребата им като биологичен фураж, или при многогодишни култури, различни от фуражните — за период от най-малко три години преди първата реколта на биологични продукти.

1.7.2.

В определени случаи, когато земята или един или няколко парцела са били замърсени с неразрешени за използване в биологично производство продукти или вещества, компетентният орган може да реши да удължи преходния период за въпросната земя или съответните парцели след периода, посочен в точка 1.7.1.

1.7.3.

При третиране с неразрешен за използване в биологично производство продукт или вещество, компетентният орган изисква нов преходен период в съответствие с точка 1.7.1.

Този период може да бъде съкратен в следните два случая:

а)

третиране с неразрешен за използване в биологично производство продукт или вещество като част от задължителна мярка за контрол на вредители или плевели, в това число карантинни организми или инвазивни видове, наложена от компетентния орган на съответната държава членка;

б)

третиране с неразрешен за използване в биологично производство продукт или вещество като част от научни изследвания, одобрени от компетентния орган на съответната държава членка.

1.7.4.

В случаите, посочени в точки 1.7.2 и 1.7.3, продължителността на преходния период се определя, като се отчитат следните изисквания:

а)

в края на преходния период процесът на разграждане на съответния продукт или вещество за растителна защита трябва да гарантира незначително ниво на остатъчни вещества в почвата, а ако се касае за многогодишна култура — в растението;

б)

реколтата, получена след третирането, не може да бъде пускана на пазара като биологични продукти или като продукти, произведени при преход към биологично производство.

1.7.4.1.

Държавите членки информират Комисията и останалите държави членки за всяко взето от тях решение, с което се определят задължителни мерки, свързани с третирането с продукт или вещество, който не е разрешен за използване в биологично производство.

1.7.4.2.

При третиране с продукт или вещество, който не е разрешен за използване в биологично производство, не се прилага точка 1.7.5, буква б).

1.7.5.

В случай на земя във връзка с биологичното животновъдство:

а)

Правилата за преход се прилагат за целия район на производствената единица, върху която се произвежда фураж за животните.

б)

Независимо от буква а) преходният период може да бъде намален на една година за пасищата и откритите пространства, използвани от нетревопасните видове.

1.8.   Произход на растения, включително растителен репродуктивен материал

1.8.1.

За производството на растения и растителни продукти, различни от растителен репродуктивен материал, се използва само биологичен растителен репродуктивен материал.

1.8.2.

За получаването на биологичен растителен репродуктивен материал, който да се използва за производството на продукти, различни от растителен репродуктивен материал, майчиното растение и, когато е приложимо, други растения, предназначени за производството на растителен репродуктивен материал, са отгледани в съответствие с настоящия регламент от поне едно поколение или – при многогодишните култури – от поне едно поколение в продължение на два вегетационни периода.

1.8.3.

При избора на биологичен растителен репродуктивен материал операторите отдават предпочитание на биологичния растителен репродуктивен материал, който е подходящ за биологично земеделие.

1.8.4.

Що се отнася до производството на биологични сортове, подходящи за биологично производство, биологичните развъдни дейности се провеждат в биологични условия и се съсредоточават върху засилването на генетичното разнообразие, използване на естествената репродуктивна способност, както и върху агрономическите резултати, устойчивостта на заболявания и адаптирането към различните местни почвени и климатични условия.

Всички размножителни практики, с изключение на меристемните култури, се управляват от сертифицирана система за биологичното производство.

1.8.5.

Използване на небиологичен растителен репродуктивен материал и на такъв, произведен при преход към биологично производство.

1.8.5.1.

Чрез дерогация от точка 1.8.1, когато данните, събрани в базата данни, посочена в член 26, параграф 1 или системата, посочена в член 26, параграф 2, буква а), показват, че количествените или качествените нужди на оператора от даден биологичен растителен репродуктивен материал, с изключение на посадъчен материал, не са задоволени, компетентните органи могат да разрешат използването на растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство, или небиологичен такъв при условията, определени в точки 1.8.5.3, 1.8.5.4 и 1.8.5.5.

Преди да поиска такава дерогация, операторът прави справка в базата данни, посочена в член 26, параграф 1 или системата, посочена в член 26, параграф 2, буква а), за да провери дали искането му е основателно.

1.8.5.2.

Контролните или надзорните органи, признати в съответствие с член 46, параграф 1, могат да разрешат на оператори в трети държави да използват растителен репродуктивен материал, произведен в преход към биологично производство, или небиологичен такъв в рамките на единица за биологично производство, ако на територията на третата държава, в която се намира операторът, няма наличие на биологичен растителен репродуктивен материал в достатъчно количество или с достатъчно качество, и при условията, определени в точки 1.8.5.3, 1.8.5.4 и 1.8.5.5.

1.8.5.3.

Небиологичният растителен репродуктивен материал не се третира с продукти за растителна защита, с изключение на разрешените за третиране на семена в съответствие с член 24, параграф 1 от настоящия регламент, освен ако химическото третиране не е предписано в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/2031 за фитосанитарни цели от компетентния орган на съответната държава членка за всички сортове от определен вид в района, където ще се използва растителният репродуктивен материал.

1.8.5.4.

Разрешението да използват растителен репродуктивен материал, произведен в преход към биологично производство, или на небиологичен такъв, трябва да бъде получено преди засяването на културата.

1.8.5.5.

Разрешението да използват растителен репродуктивен материал, произведен в преход към биологично производство, или на небиологичен такъв, се дава единствено на отделни потребители за един сезон, като компетентният орган, отговарящ за разрешенията, съставя списък на количествата разрешен растителен репродуктивен материал.

1.9.   Управление на почвата и торене

1.9.1.

В биологичното растениевъдство се използват практики за обработка и отглеждане, които поддържат или увеличават съдържанието на органични вещества в почвата, повишават нейната устойчивост и биологично разнообразие и предотвратяват уплътняването и ерозията ѝ.

1.9.2.

Плодородието и биологичната активност на почвата се поддържат и увеличават:

а)

с изключение на ливадите или площите с многогодишни фуражни култури, чрез използване на многогодишна ротация на културите, включваща задължително бобови култури като основни или покривни насаждения за ротация на културите и други култури, подходящи за зелено торене;

б)

при оранжерийни или многогодишни култури, различни от фуражните, чрез използване на краткосрочни култури, подходящи за зелено торене, и бобови култури, както и чрез използването на растително разнообразие; както и

в)

във всички случаи – чрез използване на оборски тор или органична материя, и двете за предпочитане компостирани, получени в резултат на биологично производство.

1.9.3.

Когато хранителните нужди на растенията не могат да се покрият с помощта на мерките, предвидени в точки 1.9.1 и 1.9.2, може да се използват само торове и подобрители на почвата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24, и само до необходимата степен. Операторите водят документация за използването на тези продукти.

1.9.4.

Общото количество оборски тор, както е определено в Директива 91/676/ЕИО, използвано в производствените единици в преход към биологично производство и в единиците за биологично производство, не надвишава 170 kg азот на година/хектар използвана земеделска площ. Този лимит се прилага само при използването на оборски тор, изсушен оборски тор и дехидратиран птичи тор, компост от животински екскременти, включително птичи тор, компостиран оборски тор и течни животински екскременти.

1.9.5.

Операторите на земеделски стопанства могат да сключват писмени споразумения за сътрудничество единствено с операторите на други земеделски стопанства и предприятия, които спазват правилата за биологично производство, с цел разпръскване на излишъците от тор от единиците за биологично производство. Максималният лимит, посочен в точка 1.9.4, се изчислява въз основа на всички единици за биологично производство, включени в подобно сътрудничество.

1.9.6.

Препарати от микроорганизми могат да се използват за подобряване на цялостното състояние на почвата или за подобряване на наличието на хранителни вещества в почвата или в растителните култури.

1.9.7.

За активиране на компост могат да се използват подходящи препарати от растения и от микроорганизми.

1.9.8.

Не се използват минерални азотни торове.

1.9.9.

Могат да се използват биодинамични препарати.

1.10.   Борба с вредители и плевели

1.10.1.

За предотвратяването на щети, причинени от вредители и плевели, се разчита предимно на защита чрез:

естествени неприятели;

избора на видовете, сортовете и хетерогенния материал;

сеитбооборот;

агротехнически методи, като например биофумигация, механични и физически методи, и

термични процеси, като соларизация, а при защитените култури — повърхностно пропарване на почвата (до максимум 10 cm дълбочина).

1.10.2.

Когато растенията не могат да бъдат адекватно защитени от вредители посредством мерките, предвидени в точка 1.10.1, или в случай на установена опасност за дадена култура, се използват единствено продукти и вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24, и само в рамките на необходимото. Операторите водят документация, доказваща необходимостта от използването на тези продукти.

1.10.3.

По отношение на продуктите и веществата, използвани в капани или дозатори на продукти и вещества, различни от феромони, капаните или дозаторите предотвратяват изпускането на продуктите и веществата в околната среда, както и контакта между веществата и отглежданите култури. Всички капани, включително капаните с феромони, се събират след употреба и се обезвреждат по безопасен начин.

1.11.   Продукти за почистване и дезинфекция

За целта се използват само продуктите за почистване и дезинфекция в растениевъдството, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

1.12.   Задължение за водене на документация

Операторите водят документация за съответните парцели и количеството реколта.

1.13.   Обработка на непреработени продукти

Ако растения се подлагат на операции по обработка, различни от преработване, към такива операции се прилагат mutatis mutandis общите изисквания, посочени в част IV, точки 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 2.2.3.

2.   Подробни правила за конкретни растения и растителни продукти

2.1.   Правила за отглеждането на гъби

За отглеждането на гъби могат да се използват субстрати, ако са съставени само от следните компоненти:

а)

оборски тор и животински екскременти:

i)

или от единици за биологично производство, или от единици в преход към биологично производство в тяхната втора година на преход; или

ii)

посочените в точка 1.9.3, само когато продуктът, посочен в подточка i), не е наличен, при условие че този оборски тор и тези животински екскременти не надвишават 25 % от теглото на всички компоненти на субстрата преди компостирането, като се изключи опаковъчният материал и евентуално добавената вода;

б)

продукти от земеделски произход, различни от посочените в буква а), от единици за биологично производство;

в)

торф, който не е третиран с химични продукти;

г)

дървен материал, който не е третиран с химични продукти след отсичането на дърветата;

д)

минерални продукти, посочени в точка 1.9.3, вода и почва.

2.2.   Правила относно събирането на диворастящи растения

Събирането на диворастящи растения и части от тях, които растат естествено в природни територии, гори и земеделски райони, се счита за биологично производство, при условие че:

а)

най-малко три години преди събирането тези райони не са били третирани с продукти или вещества, различни от разрешените за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24;

б)

събирането им не засяга устойчивостта на естественото местообитание, нито опазването на видовете в района на събиране.

Част II: Правила относно животновъдството

В допълнение към правилата за производство, предвидени в членове 9, 10, 11 и 14, за биологичното животновъдство се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1.   Общи изисквания

1.1.   С изключение на пчеларството, забранява се отглеждането на животни без използване на земя, когато земеделският стопанин, който възнамерява да отглежда животни по биологичен начин, не стопанисва земеделска земя и не е установил писмено споразумение за сътрудничество с друг земеделски стопанин относно използването на единици за биологично производство или на производствени единици в преход към биологично производство във връзка с въпросните селскостопански животни.

1.2.   Преход към биологично производство

1.2.1.   В случай на едновременно начало на прехода към биологично производство на производствената единица, в т.ч. пасбищата или земя, използвана за фураж за животните, и на животните, налични в тази производствена единица в началото на преходния период за производствената единица, посочен в част I, точка 1.7.1 и точка 1.7.5, буква б), животните и животинските продукти могат да се считат за биологични в края на преходния период за производствената единица, дори ако преходният период по точка 1.2.2 от настоящата част за съответния вид животно е по-дълъг от преходния период за производствената единица.

Чрез дерогация от точка 1.4.3.1, по време на преходния период за производствената единица животните, налични в тази производствена единица от началото на преходния период, може да бъдат хранени с фуражи, произведени от производствената единица в преход към биологично производство през първата година на прехода, и/или с фуражи в съответствие с точка 1.4.3.1, и/или с биологични фуражи.

Отглежданите по небиологичен начин животни могат да бъдат въведени в производствена единица в преход към биологично производство, след началото на преходния период в съответствие с точка 1.3.4.

1.2.2.   Преходните периоди за съответните видове животни са следните:

а)

12 месеца за едър рогат добитък и еднокопитни животни, използвани за производство на месо, и във всеки случай не по-малко от три четвърти от жизнения цикъл на животните;

б)

6 месеца за овце, кози, свине и животни, използвани за добив на мляко;

в)

10 седмици за домашни птици, използвани за производство на месо, с изключение на пекинските патици, ако са влезли в стопанството преди да навършат три дни;

г)

седем седмици за пекинските патици, ако са влезли в стопанството преди да навършат три дни;

д)

шест седмици за домашните птици, използвани за производство на яйца, ако са влезли в стопанството преди да навършат три дни;

е)

12 месеца за пчелите.

По време на преходния период восъкът се заменя с восък от биологичното пчеларство.

Въпреки това може да се използва и небиологичен восък:

i)

ако на пазара не се предлага восък от биологичното пчеларство;

ii)

ако е доказано, че той не е замърсен с продукти или вещества, които не са разрешени за използване в биологично производство; и

iii)

ако е събран от восъчните запечатки;

ж)

три месеца за зайците;

з)

12 месеца за животните от семейство еленови.

1.3.   Произход на животните

1.3.1.   Без да се засягат правилата за прехода към биологично производство, биологично отглежданите животни се раждат или излюпват и биват отглеждани в единици за биологично производство.

1.3.2.   По отношение на развъждането на биологично отглежданите животни:

а)

при размножаването се използват естествени методи; допуска се и изкуствено осеменяване;

б)

размножаването не се индуцира или възпрепятства чрез третиране с хормони или други вещества с подобен ефект освен като форма на терапевтично ветеринарно лечение на отделно животно;

в)

не се използват други форми на изкуствено размножаване, като клониране и трансфер на ембриони;

г)

изборът на породи трябва да съответства на принципите на органично производство, да осигурява висок стандарт на хуманно отношение към животните и да допринася за предотвратяването на страдания и за избягването на необходимостта от осакатяване на животните.

1.3.3.   При избора на породи или генетични линии операторите разглеждат възможността да дадат предимство на породите и генетичните линии с висока степен на генетично разнообразие, на способността на животните да се приспособяват към местните условия, тяхната размножителна стойност, продължителността на живота им, тяхната жизненост и устойчивостта им на заболявания или здравни проблеми, всичко това, без да се пречи на хуманното отношение към тях. Освен това породите или генетичните линии на животните се подбират така, че да се избягват определени заболявания или здравни проблеми, свързани с конкретни породи или генетични линии, които се използват често в интензивното производство, например стрес синдромът при свинете, който може да доведе до бледо-меко-воднисто месо, внезапна смърт, спонтанен аборт и трудни раждания, изискващи цезарово сечение. Предимство се дава на местни породи и генетични линии.

За избора на породи и генетични линии в съответствие с първа алинея операторите използват информацията в системите, посочени в член 26, параграф 3.

1.3.4.   Използване на отглеждани по небиологичен начин животни

1.3.4.1.   Чрез дерогация от точка 1.3.1, за целите на развъждането животни, отгледани по небиологичен начин, могат да се въвеждат в единици за биологично производство, когато породата е застрашена от изчезване в животновъдството, както е посочено в член 28, параграф 10, буква б) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и актовете, приети въз основа на него. В такъв случай не е необходимо животните от тези породи да бъдат раждали.

1.3.4.2.   Чрез дерогация от точка 1.3.1, при подновяването на пчелните семейства в биологичните пчелини 20 % годишно от пчелите майки и пчелните семейства могат да се подменят с пчели майки и пчелни семейства, отгледани по небиологичен начин, ако пчелите майки и пчелните семейства се поставят в кошери с пити или восъчни основи, произхождащи от единици за биологично производство. Във всеки случай годишно с небиологично пчелно семейство или небиологична пчела майка може да се замени едно пчелно семейство или една пчела майка.

1.3.4.3.   Чрез дерогация от точка 1.3.1, при първоначалното създаване или подновяването или възстановяването на ято от домашни птици, когато качествените и количествените нужди на земеделските стопани не могат да бъдат удовлетворени, компетентният орган може да реши, че отгледани по небиологичен начин домашни птици могат да бъдат въведени в производствена единица за биологично отглеждане на птици, ако ярките за производство на яйца и птиците за производство на месо са на не повече от три дни. Получените от тях продукти могат да се считат за биологични единствено при условие че е спазен преходният период, посочен в точка 1.2.

1.3.4.4.   Чрез дерогация от точка 1.3.1, когато данните, събирани съгласно системата, посочена в член 26, параграф 2, буква б), показват, че качествените или количествените нужди на земеделския стопанин във връзка с отглежданите по биологичен начин животни не са удовлетворени, компетентните органи могат да разрешат въвеждането в единица за биологично производство на отгледани по небиологичен начин животни, ако са спазени условията, предвидени в точки 1.3.4.4.1—1.3.4.4.4.

Преди да поиска подобна дерогация, земеделският стопанин преглежда събраните данни в системата, както е посочено в член 26, параграф 2, буква б), за да се провери дали искането му е основателно.

За оператори в трети държави контролните и надзорните органи, признати в съответствие с член 46, параграф 1, могат да разрешат въвеждането в единица за биологично производство на отгледани по небиологичен начин животни, ако на територията на държавата, в която се намира операторът, няма достатъчно качество или количество животни, отгледани по биологичен начин.

1.3.4.4.1.

За целите на развъждането, млади екземпляри, отгледани по небиологичен начин могат да бъдат въведени при първоначалното създаване на стадото или ятото. Те се отглеждат съгласно правилата за биологичното производство веднага след отделянето им от родителите. Освен това към датата на въвеждането на тези животни в стадото или ятото се прилагат следните ограничения:

а)

едрият рогат добитък, еднокопитните и животните от семейство еленови са на по-малко от шест месеца;

б)

овцете и козите са на по-малко от 60 дни;

в)

прасетата тежат под 35 kg;

г)

зайците са на по-малко от три месеца.

1.3.4.4.2.

За целите на развъждането отгледани по небиологичен начин възрастни мъжки и отгледани по небиологичен начин нераждали женски екземпляри могат да бъдат въведени за подновяване на стадото или ятото. По-нататък те се отглеждат съгласно правилата за биологичното производство. Освен това броят на женските екземпляри подлежи на следните годишни ограничения:

а)

до максимум 10 % от възрастните еднокопитни животни или възрастните екземпляри едър рогат добитък и 20 % от възрастните свине, овце, кози, зайци или животни от семейство еленови могат да бъдат въведени за подновяване;

б)

за единици с по-малко от 10 екземпляра еднокопитни, животни от семейство еленови или едър рогат добитък, или зайци, или с по-малко от пет екземпляра свине, овце или кози, всяко такова подновяване се ограничава до максимум едно животно на година.

1.3.4.4.3.

Процентите, посочени в точка 1.3.4.4.2, могат да бъдат увеличени до 40 %, ако компетентният орган потвърди, че е изпълнено всяко от следните условия:

а)

предприето е значително разширяване на стопанството;

б)

дадена порода e била заменена с друга;

в)

започнала е нова животновъдна специализация;

1.3.4.4.4.

В случаите, посочени в точки 1.3.4.4.1, 1.3.4.4.2 и 1.3.4.4.3, отгледаните по небиологичен начин животни могат да се считат за биологични единствено ако е спазен преходният период, посочен в точка 1.2. Преходният период, посочен в точка 1.2.2, започва най-рано тогава, когато животните се въвеждат в производствената единица в преход към биологично производство.

1.3.4.4.5.

В случаите, посочени в точки 1.3.4.4.1—1.3.4.4.4, отглежданите по небиологичен начин животни се държат отделно от другите животни или могат да се идентифицират до края на преходния период, посочен в точка 1.3.4.4.4.

1.4.   Хранене

1.4.1.   Общи изисквания по отношение на храненето

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)

фуражите за животните се набавят основно от земеделското стопанство, където се отглеждат животните, или се набавят от единици за биологично производство или от такива в преход към биологично производство, принадлежащи на други стопанства в същия район;

б)

животните се хранят с биологични фуражи или с фуражи, произведени при преход към биологично производство, които отговарят на хранителните нужди на животните на различните етапи от тяхното развитие; не се разрешава използването на ограничено хранене в животновъдството освен ако не е оправдано по причини от ветеринарно естество;

в)

животните не се държат при условия или подлагането им на хранителни режими, които могат да предизвикат анемия;

г)

методите за угояване винаги съответстват на нормалните модели на хранене за всеки вид и на хуманното отношение към животните на всеки етап от процеса на отглеждане; забранява се насилственото хранене;

д)

с изключение на свинете, домашните птици и пчелите, животните имат постоянен достъп до пасища, когато условията позволяват, или имат постоянен достъп до груб фураж;

е)

не се използват растежни стимулатори и синтетични аминокиселини;

ж)

бозаещите животни се хранят за предпочитане с майчино мляко за минимален период, определен от Комисията съгласно член 14, параграф 3, буква а); през този период не се използват заместители на млякото, съдържащи химически синтезирани съставки или такива с растителен произход;

з)

фуражните суровини с произход от растения, водорасли, животни или дрожди са произведени по биологичен начин;

и)

небиологични фуражни суровини с произход от растения, водорасли, животни или дрожди, фуражни суровини с микробен или минерален произход, фуражни добавки и технологични спомагателни вещества могат да се използват само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

1.4.2.   Паша

1.4.2.1.   Паша на обработвана по биологичен начин земя

Без да се засяга точка 1.4.2.2, животните, отглеждани по биологичен начин, пасат на обработвана по биологичен начин земя. Същевременно животните, отглеждани по небиологичен начин, могат да използват биологични пасища за ограничен период всяка година, при условие че са отглеждани по екологосъобразен начин върху земя, по отношение на която се предоставя подпомагане съгласно членове 23, 25, 28, 30, 31 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и те не се намират на обработваната по биологичен начин земя едновременно с животни, отглеждани по органичен начин.

1.4.2.2.   Паша на обща мера и смяна на пасищата

1.4.2.2.1.

Животните, отглеждани по биологичен начин, могат да пасат на обща мера при следните условия:

а)

общата мера в продължение на най-малко три години да не е третирана с продукти или вещества, които не са разрешени за използване в биологичното производство;

б)

всички животни, отглеждани по небиологичен начин, които ползват обща мера, да са отглеждани по екологосъобразен начин върху земя, по отношение на която се предоставя подпомагане съгласно членове 23, 25, 28, 30, 31 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

в)

животинските продукти от животни, отглеждани по биологичен начин, произведени по времето, когато тези животни пасат на обща мера, не се считат за биологични продукти, докато не бъде доказано, че въпросните животни са били надлежно отделени от животните, отглеждани по небиологичен начин.

1.4.2.2.2.

При преместването на животните, отглеждани по биологичен начин, от едно пасище на друго те могат да пасат на обработвана по биологичен начин земя, когато преминават през нея. През този период отглежданите по биологичен начин животни се държат отделно от другите животни. Приемането на небиологичен фураж под формата на трева и друга растителност, която животните пасат, се разрешава:

а)

за максимум 35 дни, в т.ч. пътят за отиване и връщане; или

б)

до максимум 10 % от общата годишна фуражна дажба, изчислени като процент от сухото вещество на храните със земеделски произход.

1.4.3.   Фураж, произведен при преход към биологично производство

1.4.3.1.   За земеделските стопанства, които отглеждат животни по биологичен начин:

а)

средно до 25 % от фуражната смес на дажбите може да съдържа фураж, произведен при преход към биологично производство, считано от втората година на прехода. Този процент може да бъде увеличен до 100 %, когато този фураж, произведен при преход към биологично производство, произхожда от стопанството, където се отглеждат животните; както и

б)

до 20 % от общото средно количество на фуража, използван за храна на селскостопанските животни, може да произхожда от паша или коситба на постоянни пасища, парцели с многогодишни фуражни култури или протеинови култури, засети съгласно принципите на биологичното управление върху земи, намиращи се в първата година от своя преход, ако тези земи са част от самото земеделско стопанство.

Когато за хранене се използват и двата вида фуражи, произведени при преход към биологично производство, посочени в букви а) и б), общият комбиниран процентен дял на тези два вида фуражи не надвишава процента, определен в буква а).

1.4.3.2.   Стойностите, посочени в точка 1.4.3.1, се изчисляват всяка година като процент на сухото вещество във фуража с растителен произход.

1.5.   Грижи за здравето

1.5.1.   Профилактика на заболяванията

1.5.1.1.   Профилактиката на заболяванията се извършва чрез селекция на породи и генетични линии, прилагане на управленски практики в животновъдството, осигуряване на висококачествен фураж, движение, подходяща гъстота на животните и подходящи помещения с добре поддържана хигиена.

1.5.1.2.   Може да се използват имунологични ветеринарни лекарствени продукти.

1.5.1.3.   Не се използват с цел профилактика синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици и болуси от синтезирани алопатични химически молекули.

1.5.1.4.   Не се използват вещества, стимулиращи растежа или продуктивността (включително антибиотици, кокцидиостатици и други изкуствени помощни вещества, стимулиращи растежа) и хормони или сходни субстанции с цел контролиране на размножаването или за други цели (например индукция или синхронизиране на разгонването).

1.5.1.5.   Когато животните се взимат от небиологични производствени единици, в зависимост от местните обстоятелства се прилагат специални мерки като скрининг тестове или периоди на карантина.

1.5.1.6.   За целта се използват единствено тези продукти за почистване и дезинфекция на сградите и инсталациите за животните, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

1.5.1.7.   Помещенията, оборите, оборудването и инструментите са добре почистени и дезинфекцирани, за да се предотврати появата на инфекции и натрупването на болестотворни организми. Изпражненията, урината и недоизяденият или разпръснат фураж се отстраняват толкова често, колкото е необходимо, за да се намалят миризмите и да се предотврати привличането на насекоми или гризачи. Родентицидите, които трябва да се използват само в капани, продукти и вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24, могат да бъдат използвани за унищожаването на насекоми и други вредители в сградите и другите инсталации, където се държат животни.

1.5.2.   Ветеринарно лечение

1.5.2.1.   Ако някое животно се разболее или получи нараняване, въпреки превантивните мерки за осигуряване на здравето на животните, то незабавно се подлага на лечение.

1.5.2.2.   Заболяванията се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното. При необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти е неподходяща, може да се използват синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици, при спазване на строги условия и на отговорността на ветеринарния лекар. По-специално се определят ограничения по отношение на курсовете на лечение и карентните срокове.

1.5.2.3.   Използването на фуражни суровини от минерален произход, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24, на хранителни добавки, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24 и на фитотерапевтични и хомеопатични продукти е за предпочитане пред ветеринарното лечение със синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти включително антибиотици, при условие че тяхното лечебно въздействие е ефикасно за вида на животното и за състоянието, за което е предназначено лечението.

1.5.2.4.   С изключение на ваксините, обработките срещу паразити и задължителните схеми за ликвидиране, когато животно или група животни получат повече от три курса на лечение със синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици в рамките на 12 месеца, или повече от един курс на лечение, ако производственият им жизнен цикъл продължава по-малко от година, съответните животни или продуктите, получени от тях, не могат да бъдат продавани като биологични продукти и спрямо животните се прилагат преходните периоди, посочени в точка 1.2.

1.5.2.5.   Карентният период между последното даване на дадено животно на синтезиран по химичен път алопатичен ветеринарен лекарствен продукт, включително антибиотик, при нормални условия на употреба и производството на произведени по биологичен метод храни от такова животно е двойно по-голям от карентния период, посочен в член 11 от Директива 2001/82/ЕО, и е най-малко 48 часа.

1.5.2.6.   Разрешено е лечение, наложено въз основа на законодателството на Съюза, с оглед на опазването на човешкото здраве и здравето на животните.

1.6.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

1.6.1.   Изолацията, отопляването и вентилацията на сградата осигуряват поддържане на въздушната циркулация, нивото на праха, температурата, относителната влажност на въздуха и концентрацията на газовете в определени граници, с които се гарантира хуманното отношение към животните. Сградата позволява навлизането на обилно количество светлина и естествена вентилация.

1.6.2.   Осигуряването на помещения за отглеждането на животните не е задължително в районите с подходящи климатични условия, които позволяват на животните да живеят на открито. В такъв случай, животните имат достъп до заслони или сенчести места, за да се предпазват от неблагоприятни атмосферни условия.

1.6.3.   Гъстотата на животните в сградите е такава, че да осигурява удобството, доброто състояние и задоволяването на специфичните за вида на животните нужди и по-специално зависи от вида, породата и възрастта на животните. Вземат се предвид и поведенческите нужди на животните, които зависят, по-специално, от размера на групата и от пола на животните. С оптималната гъстота се цели да се осигури хуманно отношение към животните, като им се предоставя достатъчно място, където да могат да стоят нормално, да се движат, да им е лесно да лягат, да се обръщат, да се почистват, да заемат всички естествени пози и да правят всички естествени движения, като протягане и пляскане с крила.

1.6.4.   Спазват се изискванията за минимални повърхности на закритите и откритите площи, както и техническите подробности, свързани с помещенията, установени и в актовете за изпълнение, посочени в член 14, параграф 3.

1.6.5.   Откритите пространства могат да бъдат частично покрити. Помещенията тип веранда не се считат за открити пространства.

1.6.6.   Общата гъстота на животните не превишава границата от 170 kg органичен азот на година и на хектар земеделска площ.

1.6.7.   С цел определяне на подходящата гъстота на животните, посочена в точка 1.6.6, компетентният орган определя животинските единици, равностойни на пределната стойност, посочена в точка 1.6.6., като спазва стойностите, определени във всяко от специфичните изисквания според вида животновъдство.

1.6.8.   Клетки, боксове и платформи за отглеждане на животни не се използват за никой животински вид.

1.6.9.   Когато дадено животно бива лекувано индивидуално по ветеринарни съображения, то се държи на места с твърд под и му се осигурява слама или подходяща настилка за лягане. Животното трябва да може да се обръща лесно и да лежи удобно в цял ръст.

1.6.10.   Биологични животни не могат да бъдат отглеждани в заграждения върху много мокри или блатисти почви.

1.7.   Хуманно отношение към животните

1.7.1.   Всички лица, участващи в отглеждането на животни, както и в транспортирането и клането на животни, притежават необходимите основни знания и умения по отношение на нуждите, свързани със здравето на животните и доброто отношение към тях, и са преминали подходящо обучение, както се изисква по-специално в Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета (1) и Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета (2), с цел да се гарантира надлежното прилагане на правилата, предвидени в настоящия регламент.

1.7.2.   Животновъдните практики, включително гъстотата на животните и условията в помещенията, гарантират задоволяването на нуждите, свързани с развитието, физиологичните и етологичните потребности на животните.

1.7.3.   Животните имат постоянен достъп до открити пространства, което да им позволява да се раздвижват, по възможност пасища, винаги когато метеорологичните и сезонните условия, както и състоянието на почвата го позволяват, освен когато не са наложени ограничения и задължения, свързани с опазването на човешкото здраве и здравето на животните въз основа на законодателството на Съюза.

1.7.4.   Броят на животните се ограничава с оглед на свеждането до минимум на изтощаването на пасищата, отъпкването на почвата, ерозията и замърсяването, причинени от животните или от разнасянето на техния тор.

1.7.5.   Забранява се връзване или изолиране на животните, освен по отношение на отделни животни за ограничен период и доколкото това е обосновано по причини от ветеринарно естество. Изолирането на животните може да се разреши единствено за ограничен период и единствено когато е застрашена безопасността на работниците или по съображения, свързани с хуманното отношение към животните. Компетентните органи могат да разрешат връзване на едрия рогат добитък в стопанства с най-много 50 животни (без младите екземпляри), ако не е възможно животните да бъдат държани на групи, отговарящи на поведенческите им изисквания, при условие че имат достъп до пасища през периода на паша и че най-малко два пъти седмично имат достъп до открити пространства, когато пашата не е възможна.

1.7.6.   Продължителността на транспортирането на животните се свежда до минимум.

1.7.7.   Страданията, болката и стресът се избягват и се свеждат до минимум през целия живот на животното, включително при умъртвяване.

1.7.8.   Без да се засяга развитието в законодателството на Съюза относно хуманното отношение към животните, подрязването на опашката при овцете, подрязването на човката, когато се извършва в първите три дни от живота, отстраняването на рогата могат по изключение да бъдат разрешени единствено в отделни случаи, когато подобряват здравето, благосъстоянието или хигиената на животните или когато е застрашена безопасността на работниците. Отстраняването на роговите израстъци може да бъде разрешено единствено в отделни случаи, когато подобрява здравето, благосъстоянието или хигиената на животните или когато е застрашена безопасността на работниците. Компетентният орган разрешава такива операции само когато операторът надлежно е обосновал причините за тях и е уведомил въпросния компетентен орган и когато операцията се извършва от квалифициран персонал.

1.7.9.   Страданието на животните се намалява до минимум чрез употребата на адекватна анестезия и/или аналгезия и посредством извършването на всяка операция само в най-подходящата възраст и от квалифициран персонал.

1.7.10.   Физическата кастрация на животните с цел запазване на качеството на продуктите и съхранение на традиционните производствени практики се разрешава, но само при условията, посочени в точка 1.7.9.

1.7.11.   Животните се товарят и разтоварват без използване на електрически или други причиняващи болка стимулатори за придвижването им със сила. Забранява се използването на алопатични успокоителни преди или по време на транспортиране.

1.8.   Обработка на непреработени продукти

Ако животните се подлагат на операции по обработка, различни от преработване, към тези операции се прилагат mutatis mutandis общите изисквания, посочени в част IV, точки 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 2.2.3.

1.9.   Допълнителни общи правила

1.9.1.   За едър рогат добитък, овце, кози и еднокопитни животни

1.9.1.1.   Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)

Най-малко 60 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район. Този процент се увеличава на 70 % от 1 януари 2023 г.;

б)

животните имат достъп до пасище, за да пасат винаги когато условията позволяват това;

в)

независимо от буква а), мъжките екземпляри при едрия рогат добитък, които са по-възрастни от една година, имат достъп до пасище или до открито пространство;

г)

когато животните имат достъп до пасище по време на паша и когато организацията на отглеждането през зимата позволява свободното движение на животните, задължението да се осигури открито пространство през зимните месеци може да не се прилага;

д)

системите за отглеждане се основават на максималното използване на пашата от пасищата в зависимост от наличието на условия за паша през различните периоди от годината;

е)

най-малко 60 % от сухото вещество в дневните дажби се състои от груб фураж, пресен или изсушен фураж, или силаж. Този процент може да се намали до 50 % при животните в млекопроизводството за максимален период от три месеца в началния период на лактация.

1.9.1.2.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)

Помещенията за животните имат гладки, но не хлъзгави подове;

б)

помещенията разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се предоставят достатъчно широки сухи постели, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всякакви минерални продукти, като тор или подобрители на почвата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

в)

независимо от член 3, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/119/ЕО на Съвета (3), разполагането на телета в индивидуални боксове е забранено след навършването на една седмица, освен на отделни животни за ограничен период и доколкото това е обосновано по причини от ветеринарно естество.

г)

когато телето се лекува индивидуално по ветеринарни съображения, то се държи на места с твърд под и му се осигурява постелка от слама. Телето трябва да може да се обръща лесно и да лежи удобно в цял ръст.

1.9.2.   За животните от семейство еленови

1.9.2.1.   Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)

Най-малко 60 % от фуража произхожда от самото стопанство или, ако когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район. Този процент се увеличава на 70 %, считано от 1 януари 2023 г.

б)

животните имат достъп до пасище, за да пасат винаги когато условията позволяват това;

в)

когато животните имат достъп до пасище по време на паша и когато организацията на отглеждането през зимата позволява на животните да се движат свободно, задължението да се осигури открито пространство през зимните месеци може да не се прилага;

г)

системите за отглеждане се основават на максималното използване на пашата от пасищата в зависимост от наличието на условия за паша през различните периоди от годината;

д)

най-малко 60 % от сухата маса в дневните дажби се състои от груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж. Този процент може да се намали до 50 % при женските екземпляри от семейство еленови в млекопроизводството за максимален период от три месеца в началния период на лактация;

е)

осигурява се естествено пашуване в заграждение през вегетационния период. Не се допускат заграждения, в които не може да се осигури паша през вегетационния период;

ж)

фуражно хранене се разрешава единствено в случай на недостиг на паша поради лоши метеорологични условия;

з)

за животните, отглеждани в заграждение, се осигурява чиста и прясна вода. Ако не е наличен естествен воден източник, който е лесно достъпен за животните, се осигуряват места за водопой.

1.9.2.2.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)

животните от семейство еленови разполагат с убежища, заслони и огради, които не вредят на животните;

б)

в загражденията за благороден елен животните трябва да имат възможност да се въргалят в кал, за да се осигури поддържане на кожата и регулиране на телесната температура;

в)

помещенията за отглеждане на животни са с гладки, но не хлъзгави подове;

г)

всички помещения разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се осигуряват достатъчно широки сухи площи за лягане, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба съгласно член 24 като тор или подобрител на почвата в биологичното производство;

д)

хранилките се разполагат на места, защитени от лошото време, и достъпни както за животните, така и за персонала, който се грижи за тях. Почвата, върху която са разположени местата за хранене, е консолидирана и хранилките са оборудвани с покрив;

е)

ако не може да бъде гарантиран постоянен достъп до храна, местата за хранене се проектират така, че всички животни да могат да се хранят едновременно.

1.9.3.   За свинете

1.9.3.1.   Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)

Най-малко 30 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район;

б)

към дневната дажба се добавя груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж;

в)

Ако земеделските стопани не могат да набавят протеинови фуражи изключително от биологичното производство и компетентният орган е потвърдил, че няма достатъчни количества биологични протеинови фуражи, може да се използват небиологични протеинови фуражи до 31 декември 2025 г., при условие че са изпълнени следните условия:

i)

не са налични в биологична форма;

ii)

произведени са или са приготвени без химични разтворители;

iii)

използването им е ограничено до хранене на прасенца до 35 kg с конкретни протеинови съставки; както и

iv)

максималният процент, разрешен за период от 12 месеца за тези животни, не надвишава 5 %. Изчислява се процентното съдържание на сухото вещество във фуража със земеделски произход.

1.9.3.2.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)

помещенията за отглеждане са с гладки, но не хлъзгави подове;

б)

помещенията за отглеждане разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се осигуряват достатъчно широки сухи площи за лягане, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба съгласно член 24 като тор или подобрител на почвата в биологичното производство;

в)

задължително трябва да има постеля, съставена от слама или друг подходящ материал, която да е достатъчно голяма, за да могат всички свине в едно заграждение да лежат едновременно без никакви пространствени ограничения;

г)

женските екземпляри се държат на групи, освен в последните стадии на бременността и по време на периода на кърмене, когато женските трябва да могат да се движат свободно в своите заграждения и движението им бива ограничавано единствено за кратко време;

д)

Без да се засягат допълнителните изисквания за слама, няколко дни преди предвиденото раждане на женските екземпляри се осигурява достатъчно количество слама или друг подходящ естествен материал, за да могат да си направят гнездо;

е)

площите за раздвижване трябва да позволяват на свинете да отделят изпражнения и да ровят. С оглед на ровенето могат да бъдат използвани различни видове субстрати.

1.9.4.   За домашните птици

1.9.4.1.   Произход на животните

С цел предотвратяване на употребата на интензивни методи на отглеждане домашните птици се отглеждат до достигане на минимална възраст или в противен случай произхождат от генетични линии за бавнорастящи домашни птици, приспособени за отглеждане на открито.

Компетентният орган определя критериите за бавнорастящите генетични линии или съставя списък от тези линии и предоставя тази информация на операторите, другите държави членки и Комисията.

Когато земеделският стопанин не използва бавнорастящи генетични линии домашни птици, минималната възраст за клане е както следва:

а)

81 дни за пилетата;

б)

150 дни за скопените петли;

в)

49 дни за пекинските патици;

г)

70 дни за женските мускусни патици;

д)

84 дни за мъжките мускусни патици;

е)

92 дни за зеленоглавите патици;

ж)

94 дни за токачките;

з)

140 дни за мъжките пуйки и за гъските, предназначени за печене; и

и)

100 дни за женските пуйки.

1.9.4.2.   Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)

Най-малко 30 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район;

б)

към дневната дажба се добавя груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж;

в)

Ако земеделските стопани не могат да набавят протеинови фуражи за видовете домашни птици изключително от биологичното производство и компетентният орган е потвърдил, че няма достатъчни количества биологични протеинови фуражи, може да се използват небиологични протеинови фуражи до 31 декември 2025 г., при условие че са изпълнени следните условия:

i)

не са налични в биологична форма;

ii)

произведени са или са приготвени без химични разтворители;

iii)

използването им се ограничава до храненето на младите екземпляри с конкретни протеинови съставки; както и

iv)

максималният процент, разрешен за период от 12 месеца за тези животни, не надвишава 5 %. Изчислява се процентното съдържание на сухото вещество във фуража със земеделски произход.

1.9.4.3.   Хуманно отношение към животните

Забранява се скубането на живи домашни птици.

1.9.4.4.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)

поне една трета от подовата площ е плътна, т.е. не се състои от летви или решетки, и е покрита с постелъчен материал като слама, талаш, пясък или чимове;

б)

достатъчно голяма част от подовата площ, която се намира на разположение на кокошките в кокошарниците за кокошки носачки, е свободна за събиране на изпражненията;

в)

в сградите няма птици в периодите между отглеждането на всяка една партида птици. През тези периоди сградите и оборудването се почистват и дезинфекцират. Освен това, когато отглеждането на всяка партида птици приключи, откритите заградени площи се оставят празни за период, определен от държавите членки, за да се възстанови растителността. Тези изисквания не се прилагат за местата, където птиците не се отглеждат на партиди, не се гледат в открити заградени площи и могат да се движат свободно през целия ден;

г)

домашните птици имат достъп до открито пространство поне за една трета от своя живот. Кокошките носачки и домашните птици обаче имат достъп до открито пространство поне за една трета от своя живот, освен когато са наложени временни ограничения въз основа на законодателството на Съюза;

д)

през деня се предоставя непрекъснат достъп до открити пространства от толкова ранна възраст, колкото е практически възможно и когато физиологичните и физическите условия позволяват това, освен когато са наложени временни ограничения въз основа на законодателството на Съюза;

е)

чрез дерогация от точка 1.6.5, при птици за разплод и ярки под 18 седмици, когато условията, посочени в точка 1.7.3 по отношение на наложените въз основа на законодателството на Съюза ограничения и задължения, свързани с опазването на човешкото здраве и здравето на животните, са изпълнени и не допускат достъпа на птици за разплод и ярки под 18 седмици до открити пространства, помещенията тип веранда се считат за открити пространства и в такъв случай са снабдени с телена ограда, която да не допуска вътре други птици;

ж)

откритите пространства за домашните птици осигуряват на птиците лесен достъп до достатъчен брой поилки;

з)

откритите пространства за домашни птици са покрити основно с растителност;

и)

при условия, когато фуражът от прилежащата зона е ограничен, например поради дълго задържала се снежна покривка или поради засушаване, в хранителния режим на домашните птици се включва допълнително хранене с груб фураж;

й)

когато домашните птици са държани в затворени помещения поради ограничения или задължения, наложени въз основа на законодателството на Съюза, птиците имат постоянен достъп до достатъчно количество груб фураж и до материал, подходящ за задоволяване на етологичните им нужди;

к)

водните птици имат достъп до поток или до изкуствено езеро, естествено езеро или басейн, когато климатичните и хигиенните условия позволяват това, с цел да бъдат задоволени специфичните за вида им нужди и да бъдат спазени изискванията за хуманно отношение към животните; когато климатичните условия не позволяват такъв достъп, птиците имат такъв достъп до вода, който им дава възможност да потапят глави, за да почистват оперението си;

л)

естествената светлина може да бъде допълнена с изкуствено осветление, за да се осигурява светлина максимум 16 часа дневно с постоянен период за нощна почивка от поне осем часа без изкуствена светлина;

м)

общата използваема площ от птичарниците, която служи за угояване на домашни птици във всяка производствена единица, не надвишава 1 600 m2;

н)

В едно отделение на птичарника не могат да се държат повече от 3 000 кокошки носачки.

1.9.5.   За зайците

1.9.5.1.   Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)

най-малко 70 % от фуража произхожда от самото стопанство или, когато това не е осъществимо или такъв фураж не е наличен, се произвежда в сътрудничество с други единици за биологично производство или производствени единици в преход към биологично производство и фуражни оператори, използващи фураж и фуражни суровини от същия район;

б)

зайците имат достъп до пасище, за да пасат винаги когато условията го позволяват;

в)

системите за отглеждане се основават на максималното използване на пашата от пасищата в зависимост от наличието на условия за паша през различните периоди от годината;

г)

когато тревата не е достатъчна, се осигурява храна, богата на влакна, като слама или сено. Фуражът съставлява най-малко 60 % от хранителния режим;

1.9.5.2.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

По отношение на съоръженията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)

помещенията разполагат с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане или почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се предоставят достатъчно широки сухи постели, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба съгласно член 24 като тор или подобрител на почвата в биологичното производство;

б)

зайците се държат на групи;

в)

в зайчарниците се използват издръжливи породи, приспособени към външните условия;

г)

зайците имат достъп до:

i)

покрит заслон, включително тъмни убежища;

ii)

открито място с растителност, за предпочитане пасище;

iii)

издигната платформа, върху която могат да седят, отвън или вътре;

iv)

материал за котила за всички кърмещи женски.

1.9.6.   За пчелите

1.9.6.1.   Произход на животните

В пчеларството предпочитание се отдава на европейските разновидности на Apis mellifera и техните местни ековидове.

1.9.6.2.   Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)

в края на производствения сезон на пчелните семейства се оставят достатъчни запаси от мед и полен за пчелите, за да преживеят зимата;

б)

пчелните семейства могат да се подхранват само в случаите, когато оцеляването на пчелното семейство е застрашено поради климатични условия. В такива случай, пчелните семейства се подхранват с биологичен мед, биологични захарни сиропи или биологична захар.

1.9.6.3.   Грижи за здравето

По отношение на грижите за здравето се прилагат следните правила:

а)

за целите на защита на рамките, кошерите и питите, особено за защита от вредители, се разрешават само родентициди, които да се използват в капани, и подходящи продукти и вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24;

б)

за дезинфекция на пчелини се разрешава физическата обработка, като например излагането на водна пара или пряк пламък;

в)

практиката на унищожаване на мъжкото потомство се разрешава само ако се налага да бъде спряно нашествието на Varroa destructor;

г)

ако въпреки всички превантивни мерки пчелните семейства се разболеят или бъдат нападнати от паразити, те незабавно се подлагат на лечение и при необходимост могат да се разположат в изолаторни пчелини;

д)

в случаите на нашествия на Varroa destructor могат да се използват мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина и оксалова киселина, както и ментол, тимол, евкалиптол или камфор;

е)

ако бъде приложено лечение със синтезирани по химически път алопатични продукти, включително антибиотици, различни от продуктите и веществата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24, по време на това лечение, подложените на лечение пчелни семейства се преместват в изолаторни пчелини, а целият восък се заменя с восък, произхождащ от биологичното пчеларство. Впоследствие за тези пчелни семейства се прилага 12-месечният преходен период, определен в точка 1.2.2.

1.9.6.4.   Хуманно отношение към животните

По отношение на пчеларството се прилагат следните допълнителни общи правила:

а)

забранява се унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на пчелни продукти;

б)

забранява се осакатяването, като например рязане на крилата на пчелите майки.

1.9.6.5.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)

пчелините се разполагат в райони, съдържащи източници на нектар и полен, състоящи се предимно от биологично отглеждани култури или по целесъобразност – от естествена растителност или гори или култури, управлявани по небиологичен начин, обработвани единствено чрез методи със слабо екологично въздействие;

б)

пчелините се разполагат на достатъчно разстояние от източници, които могат да причинят замърсяване на пчелните продукти или увреждане на здравето на пчелите;

в)

пчелините се разполагат така, че в радиус от 3 km от площадката на пчелина източниците на нектар и полен да се състоят предимно от биологично отглеждани култури или естествена растителност или култури, обработвани чрез методи със слабо екологично въздействие, равностойни на тези, предвидени в членове 28 и 30 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, които не могат да окажат влияние върху квалифицирането на пчеларската продукция като произведена по биологичен начин. Това изискване не се прилага, ако няма цъфтящи растения, или когато пчелните семейства са в латентно състояние;

г)

кошерите и материалите, използвани в пчеларството, са основно от естествени материали, които не крият риск от замърсяване на околната среда или на пчеларските продукти;

д)

пчелният восък за поставяне на нови основи произхожда от единици за биологично производство;

е)

в кошерите могат да бъдат използвани само естествени продукти като прополис, восък и растителни масла;

ж)

не се използват синтетични химически средства против насекоми по време на извличането на меда;

з)

не се използват пити с пчелно пило за извличането на пчелен мед;

и)

пчеларството не се счита за биологично, когато се практикува в региони или области, определени от държавите членки като региони или области, в които не е възможно практикуването на биологично пчеларство.

Част III: Правила за производство на водорасли и аквакултурни животни

1.   Общи изисквания

1.1.   Дейностите се разполагат на места, които не се замърсяват от неразрешени за употреба в биологичното производство продукти или вещества или от замърсители, които биха изложили на риск биологичния характер на продуктите.

1.2.   Производствените единици за биологично и небиологично производство се отделят по подходящ начин и в съответствие с минималните отстояния, определени от държавите членки, когато е приложимо. Мерките за отделяне се основават на естественото местоположение, отделните водоразпределителни системи, отстоянията, височината на прилива и разполагането на единицата за биологично производство по течението или срещу течението. Производството на водорасли и аквакултури не се счита за биологично, когато се практикува на места или в райони, посочени от органите на държава членка като места или райони, които са неподходящи за такива дейности.

1.3.   За всички нови оператори, кандидатстващи за биологично производство и произвеждащи повече от 20 тона продукти от аквакултури годишно, се изисква съответстваща на производствената единица оценка на въздействието върху околната среда с цел установяване на условията на производствената единица и на нейната непосредствена заобикаляща среда, както и на вероятните последици от нейната експлоатация. Операторът предоставя оценката на въздействието върху околната среда на надзорния или контролния орган. Съдържанието на оценката за въздействието върху околната среда е въз основа на приложение IV към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4). Ако производствената единица вече е била обект на еквивалентна оценка, оценката може да се използва за тази цел.

1.4.   Не се разрешава унищожаването на мангрови дървета.

1.5.   Операторът предоставя план за устойчиво управление, съответстващ на производствената единица за събиране на аквакултури и водорасли.

1.6.   Планът се актуализира всяка година и в него подробно се описват ефектите от дейността върху околната среда и екологичният мониторинг, който трябва да се предприеме, и се изброяват мерки, които да се предприемат, за да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху заобикалящата водна или земна среда, включително, когато е приложимо, освобождаването на хранителни вещества в околната среда за един производствен цикъл или за една година. В плана се отбелязват прегледите и ремонтът на техническото оборудване.

1.7.   Защитните и превантивните мерки, предприети срещу хищници в съответствие с Директива 92/43/ЕИО и с националните правила, се отбелязват в плана за устойчиво управление.

1.8.   Когато е приложимо, при съставянето на плана за управление се осъществява координация със съседните оператори.

1.9.   Операторите на стопанства за аквакултури и водорасли съставят като част от плана за устойчиво управление график за намаляване на отпадъците, който се спазва от момента на започване на дейностите. Когато е възможно, използването на остатъчна топлина се ограничава до енергия от възобновяеми източници.

1.10.   Обработка на непреработени продукти

Ако водорасли и аквакултурни животни се подлагат на операции по обработка, различни от преработване, към тези операции се прилагат mutatis mutandis общите изисквания, посочени в част IV, точки 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 2.2.3.

2.   Изисквания за водораслите

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 10, 11 и 15 и, когато е приложимо, в раздел 1 от настоящата част правилата, предвидени в настоящия раздел, се прилагат за биологичното събиране и производство на водорасли. Тези правила се прилагат mutatis mutandis към производството на фитопланктон.

2.1.   Преход към биологично производство

2.1.1.   Преходният период за производствената единица за събиране на водорасли е шест месеца.

2.1.2.   Преходният период за производствената единица за отглеждане на водорасли е шест месеца или един пълен производствен цикъл, което от двете е с по-голяма продължителност.

2.2.   Правила за производството на водорасли

2.2.1.   Събирането на диви водорасли и части от тях се счита за биологично производство, при условие че:

а)

районите на отглеждане са подходящи от здравословна гледна точка и са в отлично екологично състояние съгласно определението в Директива 2000/60/ЕО или са с качество, равностойно на:

производствените райони от клас А и Б в Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5) до 13 декември 2019 г., или

съответните класификационни райони, посочени в актовете за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с член 18, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/625, считано от 14 декември 2019 г.;

б)

събирането им не засяга съществено устойчивостта на естествената екосистема, нито опазването на вида в района на събиране;

2.2.2.   За да се счита за биологично, отглеждането на водорасли се осъществява в районите, чиито екологични и здравни показатели са поне равностойни на посочените в точка 2.2.1, буква а). Освен това се прилагат и следните производствени правила:

а)

на всички етапи на производство — от събирането на ювенилни водорасли до събирането на реколтата — се прилагат устойчиви практики;

б)

за да се гарантира поддържането на богат генетичен фонд, редовно се извършва събиране на диворастящи ювенилни водорасли с цел поддържане и увеличаване на разнообразието на наличния запас от култури, отглеждани на закрито;

в)

не се използват торове, освен в закрити съоръжения и само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

2.3.   Отглеждане на водорасли

2.3.1.   При отглеждането на водорасли в морето се използват само хранителни вещества, естествено срещащи се в заобикалящата среда или произхождащи от биологичното производство на аквакултурни животни, за предпочитане разположено наблизо като част от система за поликултурно отглеждане.

2.3.2.   При разположените на сушата съоръжения, където се използват външни източници на хранителни вещества, равнището на хранителните вещества в отпадните води е проверимо същото или по-ниско от това в постъпващата вода. Могат да се използват само хранителни вещества от растителен или минерален произход, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

2.3.3.   Посадката или интензивността на експлоатация се документират и чрез тях се поддържа екологичната цялост на водната среда, като се гарантира, че не се надвишава максималното количество водорасли, което околната среда може да поеме без отрицателни последствия.

2.3.4.   Използваните за отглеждане на водорасли въжета и друго оборудване се използват повторно или се рециклират, когато е възможно.

2.4.   Устойчиво събиране на диворастящи водорасли

2.4.1.   В самото начало на събирането на водорасли се прави еднократна оценка на биомасата.

2.4.2.   В производствената единица или в стопанството се води документална отчетност, която дава възможност на оператора да установи, а на контролния или надзорния орган – да провери, че събиращите водорасли лица са доставили само диворастящи водорасли, събрани в съответствие с настоящия регламент.

2.4.3.   Събирането на реколтата се извършва по такъв начин, че събраните количества да не оказват значително въздействие върху състоянието на околната водна среда. Вземат се мерки за осигуряване на възстановяването на водораслите и за предотвратяване на прилова, като например техника на събиране на реколтата, минимални размери, възрастови групи, репродуктивни цикли или размери на оставащите водорасли.

2.4.4.   Ако водораслите се събират от съвместно използван или общ район на събиране, се изисква наличието на документация, издадена от съответния компетентен орган, определен от дадената държава членка, и доказваща, че цялата реколта отговаря на изискванията на настоящия регламент.

3.   Изисквания за аквакултурните животни

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 10, 11, 15 и когато е приложимо в раздел 1 от настоящата част, правилата, предвидени в настоящия раздел, се прилагат за биологичното производство на видовете риби, ракообразни, бодлокожи и мекотели. Тези правила също се прилагат mutatis mutandis за производството на зоопланктона, микроскопичните ракообразни, ротаториите, червеите и останалите водни животни, използвани като фураж.

3.1.   Общи изисквания

3.1.1.   Преход към биологично производство

Следните преходни периоди за производствени единици за аквакултури се прилагат за следните видове съоръжения за аквакултури, включително съществуващите аквакултурни животни:

а)

за съоръжения, които не могат да бъдат източени, почистени или дезинфекцирани, преходният период е 24 месеца;

б)

за съоръжения, които са източени или са преминали период на некултивиране, преходният период е 12 месеца;

в)

за съоръжения, които са източени, почистени или дезинфекцирани, преходният период е шест месеца;

г)

за съоръженията в открити води, включително съоръженията за отглеждане на двучерупчести мекотели, преходният период е три месеца.

3.1.2.   Произход на аквакултурните животни

3.1.2.1.   По отношение на произхода на аквакултурните животни се прилагат следните правила:

а)

биологичното производство на аквакултури се извършва чрез отглеждане на зарибителен материал с произход от биологични разплодници и от единици за биологично производство;

б)

използват се местно отглеждани видове и при развъждането се цели да се получат генетични линии, които са по-добре приспособени към условията на отглеждане, като се гарантира доброто здраве на животните, хуманно отношение към тях и добро усвояване на хранителните ресурси. На компетентния орган или по целесъобразност на контролния и на надзорния орган се предоставят писмени доказателства за произхода на животните и за тяхното лечение;

в)

избират се видове, които са издръжливи и могат да се отглеждат, без да се причиняват значителни вреди на дивите популации;

г)

за целите на развъждането уловени диви животни или отгледани по небиологичен начин аквакултурни животни могат да бъдат въведени в стопанството само в надлежно обосновани случаи, при липса на биологични породи или когато нов генетичен материал за развъдни цели е въведен в производствената единица, след като е получено разрешение от компетентния орган, с оглед на подобряването на пригодността на генетичния материал. Такива животни се отглеждат съгласно принципите на биологичното производство в продължение на най-малко три месеца преди да бъдат използвани за развъдни цели. За животните, включени в червения списък на IUCN на застрашените видове, разрешение за използване на уловени диви екземпляри може да се предоставя единствено в рамките на програми за опазване, признати от съответния публичен орган, отговарящ за действията за опазване.

д)

събирането на диви ювенилни екземпляри от аквакултури с цел угояване се ограничава до следните специални случаи:

i)

естествено навлизане на личинки и ювенилни екземпляри от риба или ракообразни при пълненето на басейни, садкови системи и заграждения;

ii)

зарибяване с диви ювенилни екземпляри или ларви на ракообразни от видове, които не са в червения списък на IUCN на застрашените видове, при екстензивно отглеждане на аквакултури във влажните зони, като например басейни с бракична вода, приливно-отливни зони и крайбрежни лагуни, при условие че:

зарибяването е в съответствие с мерките за управление, одобрени от съответните органи, за да се гарантира устойчивата експлоатация на съответните видове, и

животните се хранят само с естествена храна, намираща се в заобикалящата среда;

Чрез дерогация от буква а) държавите членки могат да разрешават въвеждането в единица за биологично производство с цел развъждане на максимум 50 % небиологични ювенилни екземпляри от видове, които не са били отглеждани като биологични в Съюза към 1 януари 2021 г., ако поне последните две трети от производствения цикъл са били управлявани съгласно принципите на биологичното производство. Тази дерогация може да бъде предоставяна за максимален срок от две години и не може да се подновява.

За аквакултурнитe стопанства, разположени извън Съюза, такава дерогация може да се предостави само от контролните или надзорните органи, признати в съответствие с член 46, параграф 1 за видове, които не са били отглеждани като биологични нито на територията на държавата, в която се намира стопанството, нито в Съюза. Тази дерогация може да бъде предоставяна за максимален срок от две години и не може да се подновява.

3.1.2.2.   По отношение на развъждането се прилагат следните правила:

а)

не се използват хормони и производни на хормони;

б)

не се прилага изкуствено индуциране на полиплоидност, изкуствена хибридизация, клониране и получаване на еднополови генетични линии, освен чрез ръчно сортиране;

в)

избират се подходящите генетични линии;

3.1.3.   Хранене

3.1.3.1.   По отношение на фуражите за риби, ракообразни и бодлокожи се прилагат следните правила:

а)

животните се хранят с фуражи, които удовлетворяват хранителните им нужди по време на различните етапи от тяхното развитие;

б)

режимите на хранене се съставят при спазване на следните приоритети:

i)

здравеопазване и хуманно отношение към животните;

ii)

високо качество на продуктите, включително от гледна точка на хранителния състав на продукта, който трябва да осигурява високо качество на крайния продукт за консумация;

iii)

слабо екологично въздействие;

в)

растителният елемент във фуражите е биологичен, а фуражният елемент, получен от водни организми, произхожда от биологични аквакултури или от рибарска дейност, сертифицирана като устойчива по схема, призната от компетентния орган в съответствие с принципите, установени в Регламент (ЕС) № 1380/2013;

г)

небиологични фуражни суровини с произход от растения, животни, водорасли или дрожди, фуражни суровини с минерален или микробен произход, фуражни добавки и технологични спомагателни вещества се използват само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно настоящия регламент;

д)

не се използват растежни стимулатори и синтетични аминокиселини.

3.1.3.2.   По отношение на двучерупчестите мекотели и други видове, които не се хранят от човека, а се хранят с естествен планктон, се прилагат следните правила:

а)

тези животни, хранещи се чрез филтриране на водата, задоволяват всичките си хранителни нужди от природата, освен ювенилните екземпляри, отглеждани в люпилни и развъдници;

б)

районите на отглеждане са подходящи от здравословна гледна точка и са в добро екологично състояние съгласно определеното в Директива 2000/60/ЕО или в добро състояние на околната среда съгласно определението в Директива 2008/56/ЕО, или са с качество, равностойно на:

производствените райони от клас А в Регламент (ЕО) № 854/2004 до 13 декември 2019 г., или

съответните класификационни райони, посочени в актовете за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с член 18, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/625, считано от 14 декември 2019 г.

3.1.3.3.   Специални правила относно фуражите за хищни аквакултурни животни

При храненето на хищните аквакултурни животни се спазват следните приоритети относно източниците на фураж:

а)

биологични фуражи с аквакултурен произход;

б)

рибено брашно и рибено масло от остатъци от биологична аквакултура с произход от риба, ракообразни или мекотели;

в)

рибено брашно и рибено масло и фуражни суровини с рибен произход, получени от остатъци от рибa, ракообразни или мекотели за консумация от човека, вече уловени от устойчиво експлоатирани рибни ресурси;

г)

рибено брашно и рибено масло и фуражни суровини с рибен произход, получени от цели риби, ракообразни или мекотели, които са уловени от устойчиво експлоатирани рибни ресурси и не се използват за консумация от човека;

д)

биологични фуражни суровини с растителен или животински произход; като цяло растителният материал не надвишава 60 % от общия състав.

3.1.3.4.   Специални правила относно фуражите за някои аквакултурни животни

Във фазата на угояване рибите във вътрешни води, белите скариди и сладководните скариди и тропическите сладководни риби се хранят, както следва:

а)

хранят се с естествен фураж, намиращ се във водоемите и езерата;

б)

при липса на достатъчни количества естествен фураж, посочен в буква а), могат да се използват биологичен фураж от растителен произход, за предпочитане отгледан в самото стопанство, или водорасли. Операторите съхраняват писмени доказателства за необходимостта от използване на допълнителен фураж;

в)

когато естественият фураж се допълва в съответствие с буква б):

i)

фуражната дажба на скаридите и сладководните скариди (Macrobrachium spp.) може да включва най-много 25 % рибено брашно и 10 % рибено масло, получени в рамките на устойчив риболов;

ii)

фуражната дажба на сиамския пангасий (Pangasius spp.) може да включва най-много 10 % рибено брашно или рибено масло, получени рамките на устойчив риболов.

3.1.4.   Грижи за здравето

3.1.4.1.   Профилактика на заболяванията

По отношение на профилактиката на заболяванията се прилагат следните правила:

а)

профилактиката на заболяванията се извършва чрез отглеждане на животните в оптимални условия чрез подходящо разположение, като се вземат предвид, наред с другото, изискванията на видовете по отношение на доброто качество, приток и обмен на водата, оптималното проектиране на стопанствата, прилагането на добри животновъдни и управленски практики, включително редовно почистване и дезинфекциране на помещенията, висококачествени фуражи, подходяща гъстота на животните и селекция на породи и генетични линии;

б)

може да се използват имунологични ветеринарномедицински препарати;

в)

в план за управление на здравето на животните се описват подробно практиките за биосигурност и профилактика на заболяванията, включително писмено споразумение за ветеринарномедицински консултации, съответстващи на производствената единица, с квалифицирани служби по здравето на аквакултурни животни, които служби посещават стопанството не по-малко от веднъж годишно или, при двучерупчестите, не по-малко от веднъж на две години;

г)

контейнерите, оборудването и съдовете щателно се почистват и дезинфекцират;

д)

причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват само с физически средства или ръчно и когато е уместно, се връщат в морето на разстояние от стопанството;

е)

за почистване и дезинфекциране на оборудването и съоръженията могат да бъдат използвани само вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24;

ж)

по отношение на некултивирането се прилагат следните правила:

i)

компетентният орган или по целесъобразност контролният или надзорният орган определя дали некултивирането е необходимо, както и определя подходящата продължителност, която се прилага и документира след всеки производствен цикъл в садковите системи в открити води в морето;

ii)

то не е задължително при отглеждането на двучерупчести мекотели;

iii)

през периода на некултивиране клетката или другата конструкция, използвана за производство на аквакултурни животни, се изпразва, дезинфекцира и оставя празна преди повторното ѝ използване;

з)

когато е приложимо, недоизяденият рибен фураж, изпражненията и мъртвите животни се отстраняват незабавно, за да се избегне рискът от значителни екологични щети по отношение на качеството на водата, да се намали рискът от заболявания и да се предотврати появата на насекоми или гризачи;

и)

ултравиолетова светлина и озон могат да се използват само в люпилни и развъдници;

й)

за биологична борба с ектопаразитите се предпочита използването на риби чистачи и на прясна вода, морска вода и разтвори на натриев хлорид.

3.1.4.2.   Ветеринарно лечение

По отношение на ветеринарното лечение се прилагат следните правила:

а)

заболяванията се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти е неподходяща, може да се използват синтезирани по химически път алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици, при спазване на строги условия и на отговорността на ветеринарен лекар. Когато е подходящо, се определят ограничения по отношение на курсовете на лечение и карентните срокове;

б)

разрешено е лечението с оглед опазване на човешкото здраве и здравето на животните, наложено въз основа на законодателството на Съюза;

в)

когато въпреки профилактичните мерки за осигуряване на доброто здравно състояние на животните, посочени в точка 3.1.4.1 възникне здравен проблем, може да се прилага ветеринарно лечение за предпочитане в следния ред:

i)

вещества от растения, животни или минерали в хомеопатичен разтвор;

ii)

растения и екстракти от тях без упойващ ефект; и

iii)

вещества, като олигоелементи, метали, естествени имуностимулатори или разрешени пробиотици;

г)

прилагането на алопатично лечение се ограничава до два курса на лечение годишно, с изключение на ваксинациите и задължителните схеми за ликвидиране. При все това при производствен цикъл, по-кратък от една година, се прилага ограничение на алопатичното лечение до един курс. При надвишаване на посочените ограничения на алопатичното лечение съответните аквакултурни животни не могат да бъдат продавани като биологични продукти;

д)

използването на обработки срещу паразити, с изключение на задължителните контролни схеми, прилагани от държавите членки, се ограничава до два пъти годишно или до един път годишно, когато производственият цикъл е по-кратък от 18 месеца;

е)

карентният срок при алопатичното ветеринарно лечение и обработките срещу паразити съгласно буква г), включително обработките в рамките на задължителните схеми за контрол и ликвидиране, е двойно по-дълъг от карентния срок, посочен в член 11 от Директива 2001/82/ЕО или, когато такъв срок не е посочен – 48 часа;

ж)

всяка употреба на ветеринарни лекарствени продукти се декларира пред компетентния орган или по целесъобразност, контролния или надзорния орган, преди животните да се продават като биологично произведени. Третираните животни трябва да могат да бъдат точно идентифицирани.

3.1.5.   Условия в помещенията за отглеждане и животновъдни практики

3.1.5.1.   Затвореният тип рециркулационни съоръжения за отглеждане на аквакултурни животни са забранени, освен в люпилни и развъдници или съоръженията за производството на видове, предназначени за фураж на отглеждани по биологичен начин животни.

3.1.5.2.   Изкуственото загряване или охлаждане на водата е разрешено само в люпилни и развъдници. На всички етапи от производството може да се използва природна вода от сондажи за загряване или охлаждане на водата.

3.1.5.3.   Окръжаващата среда при отглеждането на аквакултурните животни се проектира по такъв начин, че аквакултурните животни, в съответствие със специфичните за съответния вид нужди:

а)

разполагат с достатъчно пространство за осигуряване на доброто им състояние и да имат съответната гъстота на животните, установена в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3;

б)

се отглеждат във вода с добро качество, която — наред с останалото — е с подходящ дебит и подходяща скорост на обмен на водата, с достатъчно съдържание на кислород и с поддържане на ниско равнище на метаболитите;

в)

се отглеждат при температурен и светлинен режим, отговарящ на изискванията на вида и съобразен с географското местоположение.

При разглеждане на влиянието на гъстотата на отглеждане върху доброто състояние на произвежданата риба се наблюдават и отчитат състоянието на рибата (като повреди по перките, други наранявания, темп на растеж, изразено поведение и общо здравословно състояние) и качеството на водата.

При сладководните риби материалът на дъното е възможно най-близък до естествените условия.

При шарана и подобните му видове:

дъното е естествено;

наторяването с органични и минерални торове във водоемите и езерата се извършва само с торове и подобрители на почвата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24 при максимална доза от 20 kg азот/ha;

забранява се обработката, включваща синтетични химични вещества за борба с хидрофитите и растителната покривка в производствените води.

3.1.5.4.   Видът и конструкцията на водните садкови системи осигуряват скорост на потока и физикохимични показатели, които позволяват да се запази здравето и доброто състояние на животните и задоволяват поведенческите им нужди.

Специфичните характеристики за производствените и садковите системи за видовете или групите видове, установени в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3, се спазват.

3.1.5.5.   Разположените на сушата единици за отглеждане на животни отговарят на следните условия:

а)

проточните системи да позволяват следене и регулиране на скоростта на потока и качеството на входящата и изходящата вода;

б)

върху най-малко 10 % от периметърната („границата суша-вода“) площ да има естествена растителност.

3.1.5.6.   Разположените в морето садкови системи отговарят на следните условия:

а)

разполагат се на места, където водният поток, дълбочината и скоростта на обмен на водните маси са достатъчни за намаляване до минимум на въздействието върху морското дъно и върху околните водни маси;

б)

трябва да имат подходящи клетки, чийто вид, конструкция и поддържане са съобразени с работната среда.

3.1.5.7.   Садковите системи се проектират, разполагат и експлоатират по такъв начин, че да се сведе до минимум рискът от инциденти, свързани с изпускане на животни.

3.1.5.8.   В случай на изпускане на риба или ракообразни се вземат подходящи мерки за намаляване на въздействието върху местната екосистема, включително повторно улавяне, когато е уместно. Съхранява се документация.

3.1.5.9.   При производството на аквакултурни животни в рибовъдни басейни, резервоари или канали стопанствата се оборудват с легла от естествени филтри, утаителни басейни, биологични или механични филтри за събиране на отпадните хранителни вещества, или се използват водорасли или животни (двучерупчести), които допринасят за подобряване на качеството на отпадната вода. Когато е уместно, се извършва редовен мониторинг на отпадните води.

3.1.6.   Хуманно отношение към животните

3.1.6.1.   Персоналът, който се грижи за аквакултурните животни, трябва да притежава необходимите основни знания и умения за задоволяване на потребностите, свързани със здравето и благосъстоянието на животните.

3.1.6.2.   Манипулациите с аквакултурните животни се свеждат до минимум и се извършват най-внимателно. Използват се подходящо оборудване и протоколи, за да се избегне свързаният с манипулациите стрес и физическото нараняване. С животните за разплод се извършват манипулации по такъв начин, че да се намали до минимум физическото нараняване и стресът, при необходимост се извършват с прилагане на упойващи средства. Операциите по сортиране се свеждат до минимално необходимите и се използват единствено, когато е необходимо да се гарантира хуманно отношение към рибата.

3.1.6.3.   По отношение на използването на изкуствено осветление се прилагат следните ограничения:

а)

за удължаване на светлата част на денонощието не може да се надвишава максималната продължителност, която отговаря на етологичните нужди, географските условия и общото здравно състояние на животните, като тази максимална продължителност не може да надвишава 14 часа дневно, освен когато е необходимо за целите на размножаването;

б)

избягват се резки промени в светлинния интензитет при смяната на светлината, като се използват лампи с регулиране на светлинния поток или фоново осветление.

3.1.6.4.   Разрешава се аерация с цел да се гарантира опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях, при условие че механичните аератори се захранват за предпочитане от възобновяеми енергийни източници.

3.1.6.5.   Кислород може да се използва само за приложения, свързани с изисквания с цел опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях, и в критични периоди в производството или транспорта, и само в следните случаи:

а)

изключителни случаи на промяна на температурата, понижение на атмосферното налягане или случайно замърсяване на водите;

б)

отделни процедури по управление на запаса, като вземане на проби и сортиране;

в)

с цел да се осигури оцеляването на отглеждания запас.

3.1.6.6.   Вземат се подходящи мерки, за да се сведе до минимум продължителността на транспортирането на аквакултурните животни.

3.1.6.7.   Всяко страдание се свежда до минимум по време на целия живот на животното, включително при умъртвяване.

3.1.6.8.   Отстраняването на очното стълбче, в т.ч. всички подобни практики като лигиране, разрязване и прищипване, се забраняват.

3.1.6.9.   Техниките за умъртвяване трябва да привеждат рибата незабавно в безсъзнание и да я правят нечувствителна към болка. Манипулациите преди умъртвяване се осъществяват по начин, при който се избягват нараняванията, като същевременно се свеждат до минимум страданието и стресът. При избор на оптимални методи за умъртвяване се вземат предвид разликите в големината на уловената риба, вида на рибата и характеристиките на производствените обекти.

3.2.   Подробни правила за мекотелите

3.2.1.   Произход на индивидите за разплод

По отношение на произхода на индивидите за разплод се прилагат следните правила:

а)

за двучерупчестите може да се използват индивиди за разплод от естествената среда извън границите на производствената единица, при условие че не се нанасят значителни щети на околната среда, при условие че това е разрешено от местното законодателство и при условие че индивидите за разплод от естествената среда произхождат от:

i)

колонии, за които е малко вероятно да преживеят зимата или са в количества, надхвърлящи необходимото; или

ii)

естествени колонии от черупчести индивиди за разплод, намиращи се върху колектори;

б)

при тихоокеанската стрида, Crassostrea gigas, се отдава предпочитание на материал, който е резултат на селективно развъждане, за да се намали хвърлянето на хайвер в дивата среда;

в)

води се документация за начина, мястото и времето на събиране на индивидите за разплод от естествената среда, за да се гарантира възможността за проследяването им до района на събиране;

г)

Индивиди за разплод от естествената среда могат да бъдат събирани само след като компетентният орган е дал разрешение за това.

3.2.2.   Помещения за отглеждане и животновъдни практики

По отношение на помещенията за отглеждане и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)

производството може да се извършва в същата водна зона като биологичното производство на костни риби и водорасли, в рамките на система за поликултурно отглеждане, която се документира в плана за устойчиво управление. Отглеждането на двучерупчести мекотели може да се извършва и в поликултура с коремоноги мекотели, например морски охлюви;

б)

биологичното производство на двучерупчести мекотели се извършва в райони, чиито граници се обозначават с пилони, поплавъци или други ясни означения, и при необходимост се задържат на едно място с помощта на мрежести торби, клетки или други изкуствени средства;

в)

стопанствата за биологично отглеждане на черупчести свеждат до минимум рисковете по отношение на видовете, чието опазване представлява интерес. Ако се използват мрежи срещу хищници, конструкцията на мрежите не позволява увреждане на гмуркащите се птици.

3.2.3.   Отглеждане

По отношение на отглеждането се прилагат следните правила:

а)

отглеждането върху въжета за миди и другите методи, изброени в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3, могат да се използват за биологично производство;

б)

дънното отглеждане на мекотели е разрешено единствено когато не води до значително въздействие върху околната среда на местата за събиране и отглеждане. Операторът добавя към плана за устойчиво управление като отделна глава проучване и доклад в подкрепа на доказателствата за минимално въздействие върху околната среда и ги представя на компетентния орган или по целесъобразност на контролния или надзорния орган преди започването на дейностите.

3.2.4.   Управление

По отношение на управлението се прилагат следните правила:

а)

при производството се прилага посадка, която не надвишава посадката, прилагана при небиологично отглежданите мекотели в района. В зависимост от биомасата и с цел гарантиране на хуманното отношение към животните и високото качество на продукта се извършва сортиране, разреждане и коригиране на посадката;

б)

причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват механично или ръчно и в зависимост от случая се връщат в морето далеч от стопанствата за отглеждане на мекотели. Мекотелите могат да се третират с варов разтвор еднократно по време на производствения цикъл с цел ограничаване на конкурентните обрастващи организми.

3.2.5.   Специални правила за отглеждане на стриди

Разрешава се отглеждането в торби върху опорни конструкции. Тези или други конструкции, в които се намират стридите, се разполагат така, че да се избягва образуването на непрекъсната преграда по протежение на бреговата линия. Материалът се поставя внимателно върху леглата с оглед на приливните и отливните течения, за да се постигне оптимално производство. Производството отговаря на изискванията, предвидени в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 3.

Част IV: Производствени правила за преработените храни

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 11 и 16, правилата, предвидени в настоящата част, се прилагат за биологичното производство на преработени храни.

1.   Общи изисквания за производството на преработени храни.

1.1.   По отношение на добавките в храните, спомагателните вещества и другите вещества и съставки, използвани за преработка на храни, и на всички прилагани преработвателни практики, като например опушване, се спазват принципите на добрата производствена практика (6).

1.2.   Операторите, които произвеждат преработени храни, установяват и актуализират съответните процедури въз основа на системното идентифициране на критичните етапи от процедурата за преработка.

1.3.   С прилагането на процедурите, посочени в точка 1.2, се гарантира, че произведените преработени продукти са в съответствие с настоящия регламент по всяко време.

1.4.   Операторите спазват и прилагат процедурите, посочени в точка 1.2, и без да се засяга член 28, по-специално:

а)

вземат предпазни мерки;

б)

прилагат подходящи мерки за почистване, наблюдават тяхната ефективност и документират тези операции;

в)

гарантират, че небиологичните продукти не се пускат на пазара с означение, указващо биологично производство.

1.5.   Обработката на преработени биологични продукти, на преработени продукти при преход към биологично производство и на небиологични продукти се извършва отделно една от друга по време или място. Когато в съответната единица за обработка се обработват или съхраняват биологични продукти, продукти при преход към биологично производство и небиологични продукти, във всякаква комбинация, операторът:

а)

информира съответно компетентния орган или по целесъобразност контролния или надзорния орган;

б)

извършва операциите непрекъснато до завършване на производствения цикъл, разделени по място или време от аналогичните операции, извършвани върху всеки друг вид продукт (биологичен, при преход към биологично производство или небиологичен);

в)

съхранява биологичните продукти, продуктите в преход към биологично производство и небиологичните продукти преди и след операциите, разделени едни от други по място или по време;

г)

поддържа актуализиран регистър за всички операции и преработени количества;

д)

предприема необходимите мерки за осигуряване идентифицирането на партидите и за избягване на смесването и обмена между биологичните продукти, продуктите при преход към биологично производство и небиологичните продукти;

е)

извършва операции върху биологични продукти или продукти в преход към биологично производство само след подходящо почистване на производственото оборудване.

1.6.   Не се използват продукти, вещества и технологии, които възстановяват свойства, загубени при преработката и съхранението на биологични храни, които коригират последствията от небрежна преработка на биологични храни или които иначе могат да бъдат подвеждащи по отношение на истинския вид на продуктите, предназначени за пускане на пазара като биологични храни.

2.   Подробни изисквания за производството на преработени храни

2.1.   Към състава на преработените биологични храни се прилагат следните условия:

а)

продуктът се произвежда главно от съставки със земеделски произход или продукти, предназначени за употреба като храна, изброени в приложение I; при определянето дали даден продукт е произведен главно от тези продукти, добавянето на вода и сол не се взема предвид;

б)

съставка, произведена по биологичен начин, не се комбинира със същата съставка в небиологичен вид;

в)

съставка, произведена при преход към биологично производство, не се комбинира със същата съставка в биологичен или небиологичен вид.

2.2.   Използване на някои продукти и вещества в преработката на храни

2.2.1.

Само онези хранителни добавки, спомагателни вещества и съставки от небиологичното земеделие, които са разрешени за използване в биологичното производство съгласно член 24 или член 25, и продуктите и веществата, посочени в точка 2.2.2, могат да се използват при преработката на храни, с изключение на продуктите и веществата от лозаро-винарския сектор, за които се прилага част VI, точка 2, и с изключение на дрождите, за които се прилага част VII, точка 1.3.

2.2.2.

При преработката на храни могат да се използват следните продукти и вещества:

а)

препарати от микроорганизми и хранителни ензими, които обикновено се използват при преработката на храни; при условие че хранителните ензими, които могат да се използват като хранителни добавки, са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24;

б)

веществата и продуктите, определени в член 3, параграф 2, буква в) и буква г), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1334/2008, етикетирани като естествени ароматични вещества или естествени ароматични препарати в съответствие с член 16, параграфи 2, 3 и 4 от посочения регламент;

в)

оцветители за поставяне на печат върху месо и яйца в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1333/2008;

г)

естествени оцветители и естествени гланциращи вещества за традиционното декоративно оцветяване на черупката на варени яйца, произведени с намерението да бъдат пуснати на пазара в определен период от годината;

д)

питейна вода и произведена по биологичен или небиологичен начин сол (с натриев или калиев хлорид като основна съставка), които се използват обикновено при преработката на храни;

е)

минерали (включително микроминерали), витамини, аминокиселини и микроелементи, при условие че:

i)

употребата им в храни за нормална консумация „се изисква пряко от закона“, т.е. се изисква пряко съгласно разпоредби на правото на Съюза или разпоредби на националното право, съвместими с правото на Съюза, вследствие на което дадената храна по никакъв начин не може да бъде пусната на пазара като храна за нормална консумация, ако не се добавят тези минерали, витамини, аминокиселини или микроелементи; или

ii)

по отношение на храните, пуснати на пазара като имащи характеристики или последици във връзка със здравето или храненето или във връзка с потребностите на конкретни групи потребители:

в продуктите, посочени в член 1, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), тяхната употреба е разрешена от посочения регламент и от актовете, приети въз основа на член 11, параграф 1 от посочения регламент за въпросните продукти, или

в продуктите, уредени от Директива 2006/125/ЕО на Комисията (8), тяхната употреба е разрешена от посочената директива.

2.2.3.

За целта се използват само продуктите за почистване и дезинфекция, разрешени за употреба в преработката съгласно член 24.

2.2.4.

За целите на изчислението, посочено в член 30, параграф 5, се прилагат следните правила:

а)

определени хранителни добавки, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24, се изчисляват като съставки със земеделски произход;

б)

препаратите и веществата, посочени в точка 2.2.2, букви а), в), г), д) и е), не се изчисляват като съставки със земеделски произход;

в)

дрождите и продуктите от дрожди се изчисляват като съставки със земеделски произход.

Част V: Правила за производството на преработените фуражи

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 11 и 17, за биологичното производство на преработени храни се прилагат правилата, предвидени в настоящата част.

1.   Общи изисквания за производството на преработени фуражи

1.1.

По отношение на фуражните добавки, спомагателните вещества и другите вещества и съставки, използвани за преработката на фуражи, и на всички използвани преработвателни практики, като например опушване, се спазват принципите на добрата производствена практика.

1.2.

Операторите, които произвеждат преработени фуражи, установяват и актуализират съответните процедури въз основа на системното идентифициране на критичните етапи от процедурата за преработка.

1.3.

С прилагането на процедурите, посочени в точка 1.2, се гарантира, че произведените преработени продукти са в съответствие с настоящия регламент по всяко време.

1.4.

Операторите спазват и прилагат процедурите, посочени в точка 1.2, и без да се засяга член 28, по-специално:

а)

вземат предпазни мерки;

б)

прилагат подходящи мерки за почистване, наблюдават тяхната ефективност и документират тези операции;

в)

гарантират, че небиологичните продукти не се пускат на пазара с означение, указващо биологично производство.

1.5.

Обработката на преработени биологични продукти, на преработени продукти, произведени при преход към биологично производство и на преработени небиологични продукти се извършва отделно една от друга по време или място. Когато в съответната единица за обработка се обработват или съхраняват биологични продукти, продукти, произведени при преход към биологично производство и небиологични продукти, във всякаква комбинация, операторът:

а)

информира съответния контролен или надзорен орган;

б)

извършва операциите непрекъснато до завършване на производството, разделени по място или време от аналогичните операции, извършвани върху всеки друг продукт (биологичен, произведен при преход към биологично производство или небиологичен);

в)

съхранява биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство и небиологичните продукти преди и след операциите, разделени едни от други по място или по време;

г)

поддържа актуализиран регистър за всички операции и преработени количества;

д)

предприема необходимите мерки за осигуряване идентифицирането на партидите и за избягване на смесването и обмена между биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство и небиологичните продукти;

е)

извършва операции върху биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство само след подходящо почистване на производственото оборудване.

2.   Подробни изисквания за производството на преработени фуражи

2.1.

Биологичните фуражни суровини или фуражните суровини, произведени при преход към биологично производство, не влизат в състава на биологичните фуражни продукти едновременно със същите фуражни суровини, произведени по небиологичен начин.

2.2.

Всички фуражни суровини, използвани или преработвани в биологично производство, не трябва да са били преработвани с помощта на синтезирани по химически път разтворители.

2.3.

За преработката на фуражи могат да се използват само небиологични фуражни суровини с растителен произход, произход от водорасли, животински произход или произход от дрожди, фуражни суровини с минерален произход и фуражни добавки и спомагателни вещества, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

2.4.

За целта се използват само продуктите за почистване и дезинфекция, разрешени за употреба в преработката съгласно член 24.

Част VI: Вина

1.   Приложно поле

1.1.

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 10, 11, 16 и 18, правилата, предвидени в настоящата част, се прилагат за биологичното производство на продуктите от лозаро-винарския сектор, както е посочено в член 1, параграф 2, буква л) от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

1.2.

Прилагат се регламенти (ЕО) № 606/2009 (9) и (ЕО) № 607/2009 (10) на Комисията, с изключение на случаите, когато в настоящата част изрично е предвидено друго.

2.   Използване на някои продукти и вещества

2.1.

Продуктите от лозаро-винарския сектор се произвеждат от биологични суровини.

2.2.

Само продукти и вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24, могат да се използват за производството на продукти от лозаро-винарския сектор, включително по време на енологичните практики, процеси и обработки, при спазване на условията и ограниченията, посочени в Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕО) № 606/2009, и по-специално в приложение I А към последния регламент.

3.   Енологични практики и ограничения

3.1.

Без да се засягат разпоредбите на раздели 1 и 2 от настоящата част, и специалните забрани и ограничения, предвидени в точки 3.2, 3.3 и 3.4, се разрешават само тези енологични практики, процеси и обработки, включително ограниченията, предвидени в член 80 и член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, в член 3, членове 5—9 и членове 11—14 от Регламент (ЕО) № 606/2009 и в приложенията към посочените регламенти, които са били използвани преди 1 август 2010 г.

3.2.

Забранява се използването на следните енологични практики, процеси и обработки:

а)

частична концентрация посредством охлаждане в съответствие с част I, раздел Б.1, буква в) от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013;

б)

десулфитиране чрез физични методи в съответствие с точка 8 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

в)

обработка с електродиализа за осигуряване на тартаратна стабилност на виното в съответствие с точка 36 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

г)

частично намаляване на алкохолното съдържание на виното в съответствие с точка 40 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

д)

обработка с катионообменители за осигуряване на тартаратна стабилност на виното в съответствие с точка 43 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009.

3.3.

Използването на следните енологични практики, процеси и обработки е разрешено при посочените по-долу условия:

а)

термични обработки в съответствие с точка 2 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009, при условие че температурата не превишава 75 °C;

б)

центрофугиране и филтриране със или без спомагателен инертен материал в съответствие с точка 3 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009, при условие че големината на порите не е по-малка от 0,2 микрометра.

3.4.

Всяко изменение, направено след 1 август 2010 г. по отношение на енологичните практики, процеси и обработки, предвидени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 или Регламент (ЕО) № 606/2009, може да се прилага за биологичното производство на вино единствено след като въпросните мерки бъдат включени като разрешени в настоящия раздел и, ако е необходимо, след оценка в съответствие с член 24 от настоящия регламент.

Част VII: Дрожди, използвани за храна или фураж

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 9, 11, 16, 17 и 19, правилата, предвидени в настоящата част, се прилагат за биологичното производство на дрожди, използвани за храна или фураж.

1.   Общи изисквания

1.1.

За производството на биологични дрожди се използват само субстрати, произведени по биологичен начин. Въпреки това, до 31 декември 2023 г. се позволява добавянето на максимум 5 % екстракт от небиологични дрожди или автолизат към субстрата (изчислени като тегло сухо вещество) за производството на биологични дрожди, в случай че операторите не могат да получат екстракт от дрожди или автолизат от биологичното производство.

1.2.

Биологичните дрожди не присъстват в биологични храни или фуражи едновременно с небиологични дрожди.

1.3.

Следните продукти и вещества могат да бъдат използвани в производството, смесването и съставянето на биологични дрожди:

а)

спомагателните вещества, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24;

б)

продуктите и веществата, посочени в част IV, точка 2.2.2, букви а), б) и д).

1.4.

За целта се използват само продуктите за почистване и дезинфекция, разрешени за употреба в преработката съгласно член 24.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1).

(3)  Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (ОВ L 10, 15.1.2009 г., стр. 7).

(4)  Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206).

(6)  Добри производствени практики (ДПП), както са определени в член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 2023/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. относно добра производствена практика за материали и предмети, предназначени за контакт с храни (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 75).

(7)  Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35).

(8)  Директива 2006/125/ЕО на Комисията от 5 декември 2006 г. относно преработени храни на зърнена основа и детски храни за кърмачета и малки деца (ОВ L 339, 6.12.2006 г., стр. 16).

(9)  Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията от 10 юли 2009 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения (ОВ L 193, 24.7.2009 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, 24.7.2009 г., стр. 60).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СЪБИРАНЕ, ОПАКОВАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОДУКТИТЕ

1.   Събиране и транспорт на продукти до единиците за обработка

Операторите могат да извършват едновременно събиране на биологични продукти, продукти, произведени при преход към биологично производство, и небиологични продукти само когато са взети подходящи мерки за предотвратяване на всякакво смесване или замяна между биологични продукти, продукти, произведени при преход към биологично производство, и небиологични продукти и за гарантиране на идентифицирането на биологичните продукти и продуктите, произведени при преход към биологично производство. Операторът съхранява информацията, отнасяща се за дните, часовете, маршрута на събиране и датата и часа на получаване на продуктите, за да бъде на разположение на контролния или надзорния орган.

2.   Пакетиране и транспорт на продукти до други оператори или единици

2.1.

Операторите гарантират, че биологичните продукти и продуктите, произведени при преход към биологично производство, се транспортират до други оператори или единици, включително до търговци на едро и търговци на дребно, само в подходящи опаковки, контейнери или превозни средства, затворени по такъв начин, че заместването на съдържанието не може да бъде постигнато без манипулиране или повреждане на печата, и са снабдени с етикет, на който са обозначени, без да се засягат другите означения, изисквани съгласно правото на Съюза:

а)

името и адресът на оператора и ако е различен, на собственика или продавача на продукта;

б)

наименованието на продукта или в случая на комбинирани фуражи — тяхното описание, придружено с указване на биологично производство;

в)

името или кодовият номер на контролния орган или на надзорния орган, който отговаря за оператора; и

г)

ако е приложимо, маркировката за определяне на партидата в съответствие със системата за маркиране — или одобрена на национално ниво, или съгласувана с контролния или надзорния орган, която позволява да се направи връзка между партидата и документацията, посочена в член 34, параграф 5.

Информацията, посочена в букви от а) до г), може също да се представи върху придружителен документ, ако този документ може безспорно да се свърже с опаковката, контейнера или превозното средство на продукта. Този придружителен документ включва информация за доставчика или превозвача.

2.2.

Затваряне на опаковката, контейнерите или превозните средства не се изисква, когато:

а)

се извършва директно транспортиране между двама оператори, като и двамата се подчиняват на системата за контрол върху биологичното производство;

б)

транспортирането включва само биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство;

в)

продуктите се съпровождат от документ, съдържащ информацията, изисквана съгласно точка 2.1; и

г)

и изпращащият, и получаващият оператор водят документация за тези транспортни операции, който е на разположение на контролния или надзорния орган.

3.   Специални правила за транспортиране на фуражи до други производствени единици, единици за обработка или складови помещения.

При транспортирането на фуражи до други производствени единици, единици за обработка или складови помещения операторите гарантират, че са изпълнени следните условия:

а)

по време на транспортирането биологично произведеният фураж, фуражът, произведен при преход към биологично производство, и небиологичният фураж са действително физически отделени един от друг;

б)

превозните средства или контейнерите, в които са били транспортирани небиологични продукти, се използват за транспортиране на биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, само ако:

i)

преди началото на транспортирането на биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, са предприети подходящи мерки за почистване, чиято ефективност е изпитана, и операторите документират тези операции;

ii)

се прилагат всички подходящи мерки в зависимост от рисковете, преценени в съответствие с разпоредбите за контрол, и при необходимост, операторите гарантират, че небиологичните продукти не могат да бъдат пуснати на пазара с означение, указващо биологично производство;

iii)

операторът води документация за подобни транспортни операции, който е на разположение на контролния или надзорния орган;

в)

транспортирането на готов биологичен фураж или на фураж, произведен при преход към биологично производство, се отделя физически или във времето от транспортирането на други готови продукти;

г)

по време на транспортиране се записва количеството на продуктите в началото на курса и количеството на всяка отделна междинна доставка.

4.   Транспорт на жива риба

4.1.

Живата риба се транспортира в подходящи резервоари с чиста вода, която удовлетворява физиологичните нужди на рибата по отношение на температурата и разтворения кислород.

4.2.

Преди транспортиране на биологично произведена риба и рибни продукти резервоарите цялостно се почистват, дезинфекцират и изплакват.

4.3.

Вземат се предпазни мерки за намаляване на стреса. Гъстотата по време на транспорта се поддържа под равнището, при което може да се навреди на дадения вид.

4.4.

За операциите, посочени в точки 4.1, 4.2 и 4.3, се води документация.

5.   Получаване на продукти от други оператори на единици

При получаване на биологичен продукт или на продукт, произведен при преход към биологично производство, операторът проверява дали опаковката, контейнерът или превозното средство са добре затворени, когато това се изисква, а също и наличието на означенията, предвидени в раздел 2.

Операторът сверява информацията върху етикета, посочена в раздел 2, с информацията в придружителните документи. Резултатът от тези проверки се посочва изрично в документацията, посочена в член 34, параграф 5.

6.   Специални правила за получаване на продукти от трета държава

Когато биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, се внасят от трета държава, те се транспортират в подходящи опаковки или в контейнери, затворени по начин, който да възпрепятства смяна на съдържанието, и снабдени с идентификация на износителя и с всякакви други маркировки и номера, които служат за идентифициране на партидата, и се придружават от сертификата за контрол на вноса от трети държави, в зависимост от случая.

При получаване на внесен от трета държава биологичен продукт или продукт, произведен при преход към биологично производство, физическото или юридическото лице, на което се доставя внесената пратка и което я получава с цел по-нататъшна обработка или предлагане на пазара, проверява затварянето на опаковката или на контейнера и в случай на продукти, внесени в съответствие с член 45, параграф 1, буква б), подточка iii), проверява дали сертификатът за инспекция, посочен във въпросния член, обхваща вида продукт, съдържащ се в пратката. Резултатът от тази проверка се посочва изрично в документацията, посочена в член 34, параграф 5.

7.   Съхранение на продуктите

7.1.

За целите на съхранението на продукти местата за съхранение се управляват така, че да се осигури идентификация на партидите и да не се допуска смесване или замърсяване от продукти или вещества, които не отговарят на правилата за биологично производство. Биологичните продукти и продуктите, произведени при преход към биологично производство, могат да бъдат ясно идентифицирани по всяко време.

7.2.

В производствените единици за биологично растениевъдство и животновъдство или за растениевъдство и животновъдство в преход към биологично производство се забранява съхранението на суровини или вещества, различни от разрешените за употреба в биологичното производство съгласно членове 9 и 24.

7.3.

Алопатични ветеринарни лекарствени продукти, включително антибиотици, могат да се съхраняват в земеделски и животновъдни стопанства за аквакултури, при условие че са били предписани от ветеринар във връзка с лечението, посочено в приложение II, част II, точка 1.5.2.2 и част III, точка 3.1.4.2, буква а), че се съхраняват на място под наблюдение и че са вписани в документацията, посочена в член 34, параграф 5.

7.4.

Когато операторите боравят с биологични продукти, продукти, произведени при преход към биологично производство или небиологични продукти, във всякаква комбинация от трите и биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, се съхраняват в складови съоръжения, в които се съхраняват и други селскостопански продукти или храни:

а)

биологичните продукти или продуктите, произведени при преход към биологично производство, се държат отделно от другите селскостопански продукти или храни;

б)

предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на идентифицирането на партидите и за избягване на смесване или замяна между биологичните продукти, продуктите, произведени при преход към биологично производство и небиологичните продукти;

в)

преди съхранението на биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, се предприемат подходящи мерки за почистване, чиято ефективност е изпитана, и операторите документират тези операции.

7.5.

За целта се използват само продуктите за почистване и дезинфекция, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 24.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТЕРМИНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 30

BG

:

биологичен.

ES

:

ecológico, biológico, orgánico.

CS

:

ekologické, biologické.

DA

:

økologisk.

DE

:

ökologisch, biologisch.

ET

:

mahe, ökoloogiline.

EL

:

βιολογικό.

EN

:

organic.

FR

:

biologique.

GA

:

orgánach.

HR

:

ekološki.

IT

:

biologico.

LV

:

bioloģisks, ekoloģisks.

LT

:

ekologiškas.

LU

:

biologesch, ökologesch.

HU

:

ökológiai.

MT

:

organiku.

NL

:

biologisch.

PL

:

ekologiczne.

PT

:

biológico.

RO

:

ecologic.

SK

:

ekologické, biologické.

SL

:

ekološki.

FI

:

luonnonmukainen.

SV

:

ekologisk.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЛОГО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО И КОДОВИ НОМЕРА

1.   Лого

1.1.

Логото на Европейския съюз за биологично производство следва модела, посочен по-долу:

Image

1.2.

Референтният цвят съгласно цветовия модел на Pantone е Green Pantone № 376 и Green (50 % Cyan + 100 % Yellow), ако се използва четирицветен процес.

1.3.

Логото за биологично производство на Европейския съюз може да се използва също и като черно-бяло изображение, както е показано, но само когато не е възможно да се представи в цвят:

Image

1.4.

Когато цветът на фона на опаковката или на етикета е тъмен, символите могат да се използват в негатив, като за фон служи цветът на опаковката или на етикета.

1.5.

Когато логото се използва като цветно изображение върху цветен фон, поради което разграничаването му е затруднено, около него може да се постави ограничителен външен контур, за да се увеличи контрастът спрямо фоновите цветове.

1.6.

Когато на опаковката са нанесени обозначения в един определен цвят, логото за биологично производство на Европейския съюз може да се използва в същия този цвят.

1.7.

Логото за биологично производство на Европейския съюз е с височина най-малко 9 mm и широчина най-малко 13,5 mm; съотношението височина/широчина винаги е 1:1,5. В изключителни случаи минималната височина може да бъде намалена до 6 mm за много малки опаковки.

1.8.

Логото за биологично производство на Европейския съюз може да бъде свързвано с графични или текстови елементи, указващи биологично производство, при условие че те не изменят или променят естеството на логото за биологично производство на Европейския съюз, нито пък обозначенията, определени в съответствие с член 32. Когато логото за биологично производство на Европейския съюз се свързва с национални или частни знаци, използващи зелен цвят, различен от референтния цвят, предвиден в точка 1.2, логото може да се представя в този различен от референтния цвят.

2.   Кодови номера

Принципният формат на кодовите номера е следният:

AB-CDE-999

където:

а)

„АВ“ е кодът по ISO на държавата, в която се осъществява контролът;

б)

„CDE“ е термин, зададен с три букви, който се определя от Комисията или от всяка държава членка (например „bio“ или „öko“ или „org“, или „еко“) и с който се установява връзка с биологичното производство; и

в)

„999“ е референтният номер, състоящ се от максимум три цифри, който се дава:

i)

от компетентния орган на всяка държава членка на контролните или надзорните органи, на които той е делегирал дейности по контрол;

ii)

от Комисията:

на контролните и надзорните органи, признати от Комисията съгласно член 46,

на компетентните органи на трети държави, признати от Комисията съгласно член 48.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ

Образец на сертификата съгласно член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти

Image

Текст на изображението

1. Номер на документа:

2. (отбележете съответната клетка)

Оператор

Група оператори – вж. приложението

3. Име и адрес на оператора или групата оператори:

4. Дейност(и) на оператора или групата оператори (отбележете):

Земеделско производство

Обработка

Дистрибуция

Съхранение

Внос

Износ

Пускане на пазара

5. Име, адрес и кодов номер на контролния или надзорния орган на оператора или групата оператори:

6. Категория(и) продукти съгласно член 35, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 и методи на производство (отбележете):

непреработени растения и растителни продукти, включително семена и друг растителен репродуктивен материал

Производствен метод:

биологично производство, с изключение на преходния период

производство през преходния период

биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара)

Срок на валидност на сертификата от … до …

домашни животни и непреработени животински продукти

Производствен метод:

биологично производство, с изключение на преходния период

производство през преходния период

биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара)

Срок на валидност на сертификата от … до …

водорасли и непреработени продукти от аквакултури

Производствен метод:

биологично производство, с изключение на преходния период

производство през преходния период

биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара)

Срок на валидност на сертификата от … до …

Image

Текст на изображението

преработени селскостопански продукти, включително продукти от аквакултури, предназначени за употреба като храна

Производствен метод:

производство на биологични продукти

производство на продукти при преход към биологично производство

биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара)

Срок на валидност на сертификата от … до …

фуражи

Производствен метод:

производство на биологични продукти

производство на продукти при преход към биологично производство

биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара)

Срок на валидност на сертификата от … до …

вина

Производствен метод:

производство на биологични продукти

производство на продукти при преход към биологично производство

биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара)

Срок на валидност на сертификата от … до …

други продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2018/848 или необхванати от предходните категории (моля уточнете):

Производствен метод:

производство на биологични продукти

производство на продукти при преход към биологично производство

биологично производство с небиологично производство (съгласно член 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/848 или при обработка, дистрибуция, съхранение, внос, износ, пускане на пазара)

Срок на валидност на сертификата от … до …

Настоящият документ е издаден в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 с цел да удостовери, че операторът или групата оператори (изберете подходящото) отговаря на изискванията на посочения регламент.

Дата, място:

Подпис от името на издаващия контролен или надзорен орган:

Приложение — списък на членовете на група оператори съгласно определението в член 36 от Регламент (ЕС) 2018/848

Име на члена

Адрес

 

 

 

 

 

 


ДИРЕКТИВИ

14.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/93


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/849 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 2018 година

за изменение на директиви 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Управлението на отпадъците в Съюза следва да се усъвършенства с цел да се опазва, съхранява и подобрява качеството на околната среда, да се опазва човешкото здраве, да се гарантира разумното, ефективно и рационално използване на природните ресурси и да се насърчават принципите на кръговата икономика.

(2)

За да се намали регулаторната тежест за малките организации или предприятия, следва да се опростят изискванията във връзка с издаването на разрешения и с регистрирането, прилагани по отношение на малките организации или предприятия.

(3)

Докладите за прилагането, които държавите членки изготвят на всеки три години, не се оказаха ефективен инструмент за проверка на съответствието или за гарантиране на правилното им прилагане и пораждат ненужна административна тежест. По тази причина е целесъобразно да се отменят разпоредбите, съгласно които държавите членки трябва да изготвят такива доклади. Вместо това, мониторингът на спазването на разпоредбите следва да се основава изключително на данните, които държавите членки докладват всяка година на Комисията.

(4)

Данните, докладвани от държавите членки, са от основно значение за Комисията при оценката на спазването на правото на Съюза в областта на отпадъците от държавите членки. Качеството, надеждността и съпоставимостта на данните следва да се подобрят чрез въвеждането на единна входна точка за всички данни за отпадъците, отмяната на неактуалните изисквания за докладване на данни, сравнителното оценяване на националните методики за докладване на данни и въвеждането на доклад за проверка на качеството на данните.

(5)

Надеждността на докладването на данните относно управлението на отпадъците е от основно значение за ефективното прилагане и за осигуряването на съпоставимост на данните между държавите членки. Поради това, при докладване относно съответствието с целите, установени в директиви 2000/53/ЕО (4), 2006/66/ЕО (5) и 2012/19/ЕС (6) на Европейския парламент и на Съвета, държавите членки следва да използват най-актуалните правила, разработени от Комисията и методиките, разработени от съответните национални компетентни органи, отговарящи за изпълнението на посочените директиви.

(6)

Йерархията на отпадъците, установена в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), се прилага като ред на приоритетите в законодателството на Съюза за предотвратяване и управление на отпадъците. Когато гарантират съответствието с целите на настоящата директива, държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да вземат предвид реда на приоритетите на йерархията на отпадъците и да осигурят практическото прилагане на тези приоритети.

(7)

В контекста на ангажимента на Съюза за преход към кръгова икономика директиви 2000/53/ЕО, 2006/66/ЕО и 2012/19/ЕС следва да бъдат преразгледани и при необходимост – изменени, като се вземе предвид тяхното изпълнение и като се обърне внимание, inter alia, на осъществимостта на определянето на цели за конкретни материали, съдържащи се в съответните потоци от отпадъци. При прегледа на Директива 2000/53/ЕО следва също така да се отдели внимание на проблема с излезлите от употреба превозни средства, които не се отчитат, включително превоза на употребявани превозни средства, за които има съмнения, че са излезли от употреба превозни средства, и на прилагането на Насоки № 9 на кореспондентите относно превоза на отпадъци от превозни средства. При прегледа на Директива 2006/66/ЕО следва да бъде взето под внимание също така техническото разработване на нови видове батерии, в които не се използват опасни вещества.

(8)

С цел изменение и допълване на Директива 2000/53/ЕО и изменение на Директива 2012/19/ЕС на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 2, буква б), член 5, параграф 5, член 6, параграф 6 и член 8, параграф 2 от Директива 2000/53/ЕО, така както са изменени с настоящата директива и член 19 от Директива 2012/19/ЕС, така както е изменен с настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (8). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(9)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Директива 2000/53/ЕО във връзка с член 7, параграф 2 и член 9, параграф 1г от нея, така както са изменени с настоящата директива, и за изпълнението на Директива 2012/19/ЕС във връзка с член 16, параграф 9 от нея, така както е изменен с настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(10)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно усъвършенстване на управлението на отпадъците в Съюза, като така се допринесе за опазването, съхранението и подобряването на качеството на околната среда и за разумното и рационално използване на природните ресурси, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от мерките могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(11)

Поради това директиви 2000/53/ЕО, 2006/66/ЕО и 2012/19/ЕС следва да бъдат съответно изменени.

(12)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (10), държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменение на Директива 2000/53/ЕО

Директива 2000/53/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 4, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за редовно изменение на приложение II във връзка с адаптирането му към техническия и научния прогрес с цел:

i)

установяване според необходимостта на максимални стойности на концентрация, до които се допуска наличие на веществата, посочени в буква а) от настоящия параграф, в специфични материали и компоненти на превозните средства;

ii)

изключване на определени материали и компоненти на превозните средства от буква а) от настоящия параграф, ако употребата на веществата, посочени в същата буква, не може да бъде избегната;

iii)

изключване на материали и компоненти на превозните средства от приложение II, ако употребата на веществата, посочени в буква а) от настоящия параграф, може да бъде избегната;

iv)

в съответствие с подточки i) и ii) определяне на тези материали и компоненти на превозните средства, които могат да бъдат отделени преди по-нататъшното третиране, и изискване те да се етикетират или идентифицират по друг подходящ начин.

Комисията приема отделен делегиран акт във връзка с всяко съответно вещество, материал или компонент, за които се отнасят съответно подточки i) – iv).“

2)

В член 5 параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че техните компетентни органи взаимно признават и приемат сертификатите за унищожаване, издадени в други държави членки, в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за допълване на настоящата директива чрез определяне на минимални изисквания относно сертификата за унищожаване.“

3)

Член 6 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички излезли от употреба превозни средства се складират (дори временно) и се третират в съответствие с йерархията на отпадъците и общите изисквания, посочени в член 4 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*1), и в съответствие с минималните технически изисквания, посочени в приложение I към тази директива, без да се нарушават националните здравни и екологични разпоредби.

(*1)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).“;"

б)

параграф 6 се заменя със следния текст:

„6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за изменение на приложение I във връзка с адаптирането му към техническия и научния прогрес.“

4)

В член 7, параграф 2 третата алинея се заменя със следното:

„Комисията може да приема актове за изпълнение относно подробните правила, необходими за контрол на спазването от държавите членки на целите, установени в първа алинея от настоящия параграф. Когато подготвя такива правила, Комисията взема предвид всички относими фактори, inter alia, наличността на данни и въпроса за износа и вноса на излезли от употреба превозни средства. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.“

5)

В член 8 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за допълване на настоящата директива чрез определяне на стандартите, посочени в параграф 1 от настоящия член. Когато подготвя такива стандарти, Комисията взема предвид работата на съответните международни форуми в тази област. Комисията допринася за тази работа по целесъобразност.“

6)

Член 9 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заличава;

б)

вмъкват се следните параграфи:

„1а.   Държавите членки докладват на Комисията данните относно прилагането на член 7, параграф 2 за всяка календарна година.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 1г. от настоящия член.

Първият период на докладване започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 1г от настоящия член, и обхваща данните за този период на докладване.

1б.   Данните, докладвани от държавите членки в съответствие с параграф 1а, се придружават от доклад за проверка на качеството.

1в.   Комисията прави преглед на данните, докладвани в съответствие с параграф 1а, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните, на източниците на данните и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се включват специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя след първото докладване на данни от държавите членки и след това на всеки четири години.

1г.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за докладване на данните, посочени в параграф 1а от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.“

7)

Вмъква се следният член:

„Член 9а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 2, буква б) и член 5, параграф 5, член 6, параграф 6 и член 8, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 2, буква б) и член 5, параграф 5, член 6, параграф 6 и член 8, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*2).

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 2, буква б), член 5, параграф 5, член 6, параграф 6 и член 8, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(*2)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“"

8)

Вмъква се следният член:

„Член 10а

Преглед

До 31 декември 2020 г. Комисията прави преглед на настоящата директива и за тази цел представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.“

9)

Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

Член 2

Изменение на Директива 2006/66/ЕО

Директива 2006/66/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 10 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Държавите членки осъществяват наблюдение над коефициентите на събираемост всяка година в съответствие с програмата, изложена в приложение I към настоящата директива. Без да се нарушават разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета (*4), държавите членки предават по електронен път отчети до Комисията в срок от 18 месеца от края на годината на отчитане, за която се събират данните. В тези отчети се посочва как са получени данните, необходими за изчисляване на коефициента на събираемост.

(*4)  Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2002 г. относно статистиката на отпадъците (ОВ L 332, 9.12.2002 г., стр. 1).“"

2)

В член 12 параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Държавите членки докладват за степента на рециклиране, постигната през всяка съответна календарна година, и за това дали ефективността на рециклиране, посочена в приложение III, част Б, е постигната. Те представят данните по електронен път на Комисията в срок от 18 месеца от края на годината на отчитане, за която се събират данните.“

3)

Член 22 се заличава.

4)

Вмъква се следният член:

„Член 22а

Стимули за прилагането на йерархията на отпадъците

За да се допринесе за постигането на целите, установени в настоящата директива, държавите членки могат да използват икономически инструменти и други мерки за осигуряване на стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, като посочените в приложение IVa към Директива 2008/98/ЕО или други подходящи инструменти и мерки.“

5)

Член 23 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   До 31 декември 2018 г. Комисията изготвя доклад за изпълнението на настоящата директива и произтичащите от това последици за околната среда и за функционирането на вътрешния пазар.“;

б)

в параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„2.   В доклада си Комисията включва оценка на следните аспекти на настоящата директива:“.

Член 3

Изменение на Директива 2012/19/ЕС

Директива 2012/19/ЕС се изменя, както следва:

1)

Член 16 се изменя, както следва:

а)

параграф 5 се заличава;

б)

добавят се следните параграфи:

„6.   Държавите членки докладват на Комисията данните относно прилагането на параграф 4 за всяка календарна година.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията съгласно параграф 9.

Първият период на докладване започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 9, и обхваща данните за този период на докладване.

7.   Данните, докладвани от държавите членки в съответствие с параграф 6, се придружават от доклад за проверка на качеството.

8.   Комисията прави преглед на данните, докладвани в съответствие с параграф 6, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните, източниците на данните и методиката, използвана в държавите членки, както и пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя след първото докладване на данните от държавите членки и след това на всеки четири години.

9.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за докладване на данните, посочени в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.“

2)

Вмъква се следният член:

„Член 16а

Стимули за прилагането на йерархията на отпадъците

За да се допринесе за постигането на целите, посочени в настоящата директива, държавите членки могат да използват икономически инструменти и други мерки за осигуряване на стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, като посочените в приложение IVa към Директива 2008/98/ЕО или други подходящи инструменти и мерки.“

3)

В член 19 първата алинея се заменя със следното:

„На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 от настоящата директива във връзка с измененията, необходими за адаптирането към научния и техническия прогрес на приложения IV, VII, VIII и IХ към настоящата директива. Комисията приема отделен делегиран акт във връзка с всяко приложение, което трябва да бъде изменено. При изменението на приложение VII към настоящата директива се вземат предвид освобождаванията от изискванията, които са предоставени съгласно Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*5).

(*5)  Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 88).“"

Член 4

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 5 юли 2020 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира за това останалите държави членки.

Член 5

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 6

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

Л. ПАВЛОВА


(1)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98.

(2)  ОВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 май 2018 г.

(4)  Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).

(5)  Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1).

(6)  Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).

(7)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(8)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(9)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(10)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.


14.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/100


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/850 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 2018 година

за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Управлението на отпадъците в Съюза следва да се усъвършенства с цел да се опазва, съхранява и подобрява качеството на околната среда, да се опазва човешкото здраве, да се гарантира разумното, ефективно и рационално използване на природните ресурси, да се насърчават принципите на кръговата икономика, както и да се увеличава енергийната ефективност и да се намалява зависимостта на Съюза от вносни ресурси.

(2)

Целите, определени в Директива 1999/31/ЕО на Съвета (4), с които се налагат ограничения за депониране, следва да бъдат засилени, за да отразяват по-добре стремежа на Съюза към преминаване към кръгова икономика и постигане на напредък по изпълнението на съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г. озаглавено „Инициатива за суровините — посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“, като постепенно се намали до минимум депонирането на отпадъците, предназначени за депа за неопасни отпадъци. Комисията и държавите членки следва да гарантират, че подобно намаляване се вписва в интегрирана политика, която осигурява добро прилагане на йерархията на отпадъците, засилва прехода към предотвратяване, включително повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, и предотвратява преминаването от депониране към изгаряне.

(3)

За да се осигури по-голяма съгласуваност в правото на Съюза относно отпадъците, определенията в Директива 1999/31/ЕО следва да се уеднаквят, когато е приложимо, с тези в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).

(4)

Съществуващото определение на „изолирано селище“ е необходимо да се адаптира, що се касае до най-отдалечените региони, с цел да се вземат предвид специфичните характеристики на такива селища, които повдигат съществено различни опасения от гледна точка на околната среда, в сравнение с други региони.

(5)

Обхватът на Директива 1999/31/ЕО следва да бъде приведен в съответствие с този на Директива № 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) и следва да продължи да обхваща депонирането на отпадъци от миннодобивните индустрии, които не са обхванати от Директива 2006/21/ЕО.

(6)

Категорични екологични, икономически и социални ползи биха произтекли от допълнително ограничаване на депонирането, като се започне с тези потоци от отпадъци, при които се прилага разделно събиране, като пластмаса, метали, стъкло, хартия и биоотпадъци. При прилагането на тези ограничения за депониране следва да се вземе предвид осъществимостта от техническа, екологична или икономическа гледна точка на рециклирането или друго оползотворяване на остатъчните отпадъци, получавани от разделно събирани отпадъци.

(7)

Биоразградимите битови отпадъци представляват значителна част от битовите отпадъци. Депонирането на нетретирани биоразградими отпадъци има сериозни отрицателни екологични последици от гледна точка на емисиите на парникови газове и на замърсяването на повърхностните и подпочвените води, на почвата и въздуха. Въпреки, че в Директива 1999/31/ЕО вече са определени цели за предотвратяване на депонирането на биоразградими отпадъци, целесъобразно е да се въведат допълнителни ограничения за депонирането на биоразградими отпадъци, които се събират разделно за рециклиране в съответствие с Директива 2008/98/ЕО.

(8)

За да гарантира правилното прилагане на йерархията на отпадъците е необходимо да се вземат подходящи мерки за прилагане, считано от 2030 г., на ограничения върху депонирането на всички отпадъци, които са подходящи за рециклиране или друг вид оползотворяване на материали или енергия. Тези ограничения не следва да се прилагат, ако може да се докаже, че отпадъците не са годни за рециклиране или друго оползотворяване и че депонирането би дало най-добри цялостни резултати за околната среда в съответствие с йерархията на отпадъците, определена в Директива 2008/98/ЕО.

(9)

Много държави членки все още не са изградили изцяло необходимата инфраструктура за управление на отпадъците. Определянето на цели за ограничаване на депонирането ще изисква мащабни промени в управлението на отпадъците в много държави членки и ще улесни по-нататъшния напредък и инвестициите в разделното събиране, сортирането и рециклирането на отпадъците и да се избегне блокирането на рециклируеми материали в долната част на йерархията на отпадъците.

(10)

Необходимо е постепенно намаляване на депонирането, за да се предотвратят отрицателни въздействия върху човешкото здраве и върху околната среда, както и за да се гарантира, че икономически ценните отпадъчни материали се оползотворяват във все по-голяма степен и ефективно чрез подходящо управление на отпадъците и в съответствие с йерархията на отпадъците, както е посочено в Директива 2008/98/ЕО. Чрез това намаляване следва да се избегне изграждането на прекомерен капацитет за третиране в съоръженията за остатъчни отпадъци, например чрез оползотворяване на енергия или чрез нискокачествено механично-биологично третиране на нетретираните битови отпадъци, тъй като това би могло да застраши постигането на дългосрочните цели на Съюза за подготовка за повторна употреба и за рециклиране, както са посочени в Директива 2008/98/ЕО. По сходни причини, за да се предотвратят отрицателни въздействия върху човешкото здраве и върху околната среда, държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че се депонират единствено отпадъци, които са били третирани, спазването на това задължение не следва да води до създаването на свръхкапацитет във връзка с третирането на остатъчни битови отпадъци. Освен това, с цел да се осигури съответствието между целите, посочени в Директива 2008/98/ЕО, и целта за ограничаване на депонирането, установена в Директива 1999/31/ЕО, така както е изменена с настоящата директива, както и за да се осигури координирано планиране на необходимите за постигането на тези цели инфраструктура и инвестиции, на държавите членки, които по данни, събрани въз основа на съвместния въпросник на ОИСР и Евростат, са депонирали повече от 60 % от битовите си отпадъци през 2013 г., следва да бъде разрешено да вземат решение за удължаване на срока за постигането на определената за 2035 г. цел относно депонирането.

(11)

С оглед гарантирането на надеждността на данните е важно да се определят по-точни правила, съгласно които държавите членки следва да докладват количеството битови отпадъци, които са депонирани. Докладването следва да се базира на количеството на депонираните битови отпадъци след действията по третирането за подготовка на такива отпадъци за последващо депониране, като например стабилизирането на биоразградимите битови отпадъци, както и на количеството отпадъци при дейностите по обезвреждане чрез изгаряне. Що се отнася до битови отпадъци, постъпващи за обработка чрез дейности по третиране преди рециклирането и оползотворяването на отпадъци, като например сортиране и механично обработване, получените в резултат на тези операции отпадъци, които в крайна сметка биват депонирани, също трябва да бъдат отчетени за целите на изчисляването на целта за депонирането.

(12)

При прилагането на задължението, установено в Директива 1999/31/ЕО за осигуряване на третирането на отпадъците преди депонирането му, държавите членки следва да прилагат най-подходящото третиране, включително стабилизирането на органичния дял от отпадъците, с цел намаляване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие на депонирането на тези отпадъци върху околната среда и човешкото здраве. При оценяване на целесъобразността на третирането, държавите членки следва да вземат предвид мерките, които вече са въведени, за да намалят тези неблагоприятни последици, по-специално, разделянето на биологичните отпадъци и разделното събиране на хартия и картон.

(13)

За да се осигури по-добро, по-своевременно и по-уеднаквено прилагане на настоящата директива и с оглед на проактивното установяване на всички слабости при прилагането, следва да се създаде система за доклади за ранно предупреждение, с помощта на която да се откриват пропуските и да се предприемат действия преди настъпването на сроковете за изпълнение на целите.

(14)

За да помогне за постигането на целите на Директива 1999/31/ЕО и за насърчаването на прехода към кръгова икономика Комисията следва да поощрява координацията и обмена на информация и най-добри практики между държавите членки и между различните отрасли на икономиката.

(15)

Докладите за прилагането, които държавите членки изготвят на всеки три години, не се оказаха ефективен инструмент за проверка на спазването на разпоредбите или за гарантиране на правилното им прилагане и пораждат ненужни административни тежести. По тази причина е целесъобразно да се отменят разпоредбите, съгласно които държавите членки трябва да изготвят такива доклади. Вместо това, мониторингът на спазването на разпоредбите следва да се основава изключително на данните, които държавите членки докладват всяка година на Комисията.

(16)

Данните, докладвани от държавите членки, са от основно значение за Комисията при оценката на спазването на правото на Съюза в областта на отпадъците от държавите членки. Качеството, надеждността и съпоставимостта на данните следва да се подобрят чрез въвеждането на единна входна точка за всички данни за отпадъците, отмяната на неактуалните изисквания за докладване на данни, сравнителното оценяване на националните методики за докладване на данни и въвеждането на доклад за проверка на качеството на данните. Надеждността на докладването на данните относно управлението на отпадъците е от основно значение за ефективното прилагане, разумното планиране на съоръженията за третиране на отпадъците и за осигуряването на съпоставимост на данните между държавите членки. Поради това, при докладване относно постигането на целите, установени в Директива 1999/31/ЕО, така както е изменена с настоящата директива, държавите членки следва да използват най-актуалните правила, разработени от Комисията и методиките, разработени от съответните компетентни национални органи на държавите членки, отговарящи за изпълнението на настоящата директива.

(17)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Директива 1999/31/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с член 5а, параграф 4, член 15, параграф 5, член 15б и член 15в от нея, така както са изменени с настоящата директива. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(18)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно усъвършенстване на управлението на отпадъците в Съюза, като така се допринесе за опазването, съхранението и подобряването на качеството на околната среда и за разумното и рационално използване на природните ресурси, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от мерките могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(19)

Поради това Директива 1999/31/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(20)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (8), държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения

Директива 1999/31/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 1, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   С оглед подкрепата на прехода на Съюза към кръгова икономика и изпълнението на изискванията на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*1), и по-специално членове 4 и 12 от нея, настоящата директива има за цел да гарантира постепенното намаляване на депонирането на отпадъци, по-специално на отпадъци, които са подходящи за рециклиране или друго оползотворяване и, чрез строги експлоатационни и технически изисквания относно отпадъците и депата, да предвиди мерки, процедури и насоки за предотвратяване или ограничаване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие върху околната среда, и по-специално замърсяването на повърхностните и подпочвените води, почвата, въздуха, на околната среда като цяло, включително парниковия ефект, както и всеки произтичащ от това риск за здравето на човека, през целия жизнен цикъл на депото.

(*1)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).“"

2)

Член 2 се изменя, както следва:

а)

буква а) се заменя със следното:

„а)

прилагат се определенията за „отпадък“, „опасни отпадъци“, „неопасни отпадъци“, „битови отпадъци“, „причинител на отпадъци“, „притежател на отпадъци“, „управление на отпадъци“, „разделно събиране“, „оползотворяване“, „подготовка за повторна употреба“, „рециклиране“ и „обезвреждане“, установени в член 3 от Директива 2008/98/ЕО;“

б)

букви б), в), г) и н) се заличават;

в)

в буква с) се добавя следната алинея:

„В най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от Договора, държавите членки могат да решат да прилагат следното определение:

„изолирано селище“ означава:

селища с не повече от 2 000 жители на селище с не повече от пет жители на квадратен километър; или селище с повече от 2 000, но по-малко от 5 000 жители на селище и с не повече от пет жители на квадратен километър, и чието производство на отпадъци не надвишава 3 000 тона годишно; и

селище, при което разстоянието до най-близкото градско населено място с най-малко двеста и петдесет жители на квадратен километър е не по-малко от 100 km и без шосеен достъп.“

3)

Член 3 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2, последното тире се заличава;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Управлението на отпадъците от наземни миннодобивни индустрии, т.е. отпадъците, генерирани от проучването, извличането (включително предпроизводствения етап на развитие), обработването и складирането на минерални ресурси и от дейността на кариери, се изключва от обхвата на настоящата директива, когато попада в обхвата на други законодателни актове на Съюза.“

4)

Член 5 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 се заличава следната алинея:

„Две години след датата, посочена в буква в), Съветът преразглежда горепосочената цел въз основа на доклада на Комисията за придобития от държавите членки практически опит в преследването на целите, определени в букви а) и б), по целесъобразност придружен от предложение за утвърждаване или изменение и допълнение на посочената цел, за да се обезпечи високо ниво на опазване на околната среда.“;

б)

в параграф 3 се добавя следната буква:

„е)

отпадъците, които се събират разделно с цел подготвянето им за повторна употреба и рециклиране съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО и член 22 от посочената директива, с изключение на отпадъците от последващите действия по третирането на разделно събраните отпадъци, за които депонирането дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с член 4 от посочената директива.“;

в)

вмъква се следният параграф:

„3а.   Държавите членки полагат усилия да гарантират, че от 2030 г. нататък всички отпадъци, годни за рециклиране или друго оползотворяване, по-специално в рамките на битовите отпадъци, не се приемат в депото за отпадъци с изключение на отпадъци, за които депонирането дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с член 4 от Директива 2008/98/ЕО.

Държавите членки включват информация за предприетите от тях мерки съгласно настоящия параграф в плановете за управление на отпадъците, посочени в член 28 от Директива 2008/98/ЕО, или в други стратегически документи, обхващащи цялата територия на съответната държава членка.“;

г)

добавят се следните параграфи:

„5.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят до 2035 г. количеството на депонираните битови отпадъци да бъде намалено до 10 % или по-малко от общото количество образувани битови отпадъци (по тегло).

6.   Държава членка може да отложи срока за постигане на целта по параграф 5 до пет години, при условие че тази държава членка:

а)

е депонирала повече от 60 % от битовите си отпадъци, генерирани през 2013 г., съгласно докладваното в рамките на съвместния въпросник на ОИСР и Евростат; и

б)

най-късно 24 месеца преди срока, посочен в параграф 5 от настоящия член, уведомява Комисията за намерението си да отложи срока и представя план за изпълнение в съответствие с приложение IV към настоящата директива. Този план може да бъде обединен с план за изпълнение, представен съгласно член 11, параграф 3, буква б) от Директива 2008/98/ЕО.

7.   В срок от три месеца от получаването на плана за изпълнение, представен съгласно параграф 6, буква б), Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа този план, ако Комисията счете, че планът не отговаря на изискванията на приложение IV. Съответната държава членка представя преразгледан план в срок от три месеца от датата на получаване на искането на Комисията.

8.   В случай на отлагане на срока в съответствие с параграф 6 държавите членки предприемат необходимите мерки, за да намалят до 2035 г. количеството на депонираните битови отпадъци до 25 % или по-малко от общото количество образувани битови отпадъци (по тегло).

9.   До 31 декември 2024 г. Комисията прави преглед на целта, посочена в параграф 5, с цел да запази или по целесъобразност да определи по-ниска стойност, да обмисли количествена цел на глава от населението за депониране и да въведе ограничения относно депонирането на неопасни отпадъци, различни от битови отпадъци. За тази цел Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.“

5)

Вмъкват се следните членове:

„Член -5a

Правила относно изчисляването на степента на постигане на целите

1.   За целите на изчисляването на това дали са постигнати целите, установени в член 5, параграфи 5 и 6:

а)

теглото на битовите отпадъци, образувани и предназначена за депониране, се изчислява за дадена календарна година;

б)

теглото на отпадъците от действия по третиране преди рециклирането или друго оползотворяване на битови отпадъци, като например сортиране или механично биологично третиране, които впоследствие се депонират, се включва в теглото на битовите отпадъци, докладвани като депонирани;

в)

теглото на битовите отпадъци, които влизат в дейности по обезвреждане чрез изгаряне, и теглото на отпадъците, образувани при дейности по стабилизиране на биоразградимата част от битовите отпадъци, за да бъдат впоследствие депонирани, се докладва като депониране;

г)

теглото на отпадъците, образувани по време на дейности по рециклиране или други дейности по оползотворяване на битови отпадъци, които впоследствие се депонират, не се включва в теглото на битовите отпадъци, докладвани като депонирани.

2.   Държавите членки създават ефективна система за качествен контрол и проследимост на депонираните битови отпадъци, за да гарантират, че са спазени посочените в параграф 1 от настоящия член условия. За тази цел те могат да използват системата, създадена в съответствие с член 11а, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО.

3.   Когато в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (*2) битовите отпадъци се изпращат в друга държава членка или се изнасят от Съюза за целите на депонирането, те се включват в съответствие с параграф 1 в общото количество на всички депонирани отпадъци от страна на държавата членка, в която са събрани отпадъците.

4.   За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията приема в срок до 31 март 2019 г. актове за изпълнение за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

Член 5б

Доклад за ранно предупреждение

1.   Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклад относно напредъка във връзка с постигането на целите, определени в член 5, параграфи 5 и 6, не по-късно от три години преди всеки от посочените в тези разпоредби срокове.

2.   Докладите по параграф 1 включват:

а)

оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б)

списък на държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава от подходящи препоръки към съответните държави членки;

в)

примери за най-добри практики, които се използват в целия Съюз и които биха могли да предоставят насоки за напредък в посока към постигане на целите.

Член 5в

Обмен на информация и най-добри практики.

Комисията организира редовен обмен на информация и споделяне на най-добри практики между държавите членки, включително, когато е целесъобразно, с регионалните и местните органи, относно практическото прилагане на изискванията на настоящата директива.

(*2)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).“"

6)

В член 6, буква а) се добавя следното изречение:

„Държавите членки гарантират, че мерките, предприети в съответствие с настоящата буква, не излагат на риск постигането на целите на Директива 2008/98/ЕО, по-специално относно йерархията на отпадъците и увеличаването на подготовката за повторна употреба и на рециклирането съгласно посоченото в член 11 от същата директива.“

7)

В член 11 параграф 2, втора алинея се заличава.

8)

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Докладване на данни

1.   Държавите членки докладват на Комисията данните относно прилагането на член 5, параграфи 2, 5 и 6 за всяка календарна година.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 5 от настоящия член.

Първият период на докладване относно прилагането на член 5, параграфи 5 и 6, започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване на данни в съответствие с параграф 5 от настоящия член, и обхваща данните от този период на докладване.

2.   Държавите членки докладват данните относно изпълнението на член 5, параграф 2, до 1 януари 2025 г.

3.   Данните, докладвани от държавите членки в съответствие с настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството.

4.   Комисията прави преглед на данните, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните, на източниците на данните и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя след първото докладване на данни от държавите членки и след това на всеки четири години.

5.   До 31 март 2019 г. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за докладване на данните, посочен в параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.“

9)

Вмъкват се следните членове:

„Член 15а

Средства за насърчаване на прехода към по-висока степен на кръгова икономика

С цел да се допринесе за целите, посочени в настоящата директива, държавите членки използват икономически инструменти и други мерки, за да предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците. Такива инструменти и мерки могат да включват посочените в приложение IVa към Директива 2008/98/ЕО или други подходящи инструменти и мерки.

Член 15б

Определяне на коефициента на пропускливост на депата

Комисията приема актове за изпълнение, за да определи метода, който да се използва за определянето на коефициента на пропускливост на депата в областта и в целия обсег на депото. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

Член 15в

Стандарт на Съюза за вземане на проби от отпадъци

Комисията приема актове за изпълнение с цел разработване на стандарт за вземане на проби от отпадъци. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2. До приемането на посочените актове за изпълнение държавите членки могат да прилагат национални стандарти и процедури.“

10)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Преглед на приложенията

Комисията прави преглед на приложенията и при необходимост представя подходящи законодателни предложения.“

11)

Член 17 се заменя със следното:

„Член 17

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

12)

В приложение I, точка 3.5 се заличава.

13)

В приложение II точка 5 се заличава.

14)

В приложение III, точка 2 първа алинея се заличава.

15)

Приложение IV се добавя, както е установено в приложението към настоящата директива.

Член 2

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 5 юли 2020 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира за това останалите държави членки.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

Л. ПАВЛОВА


(1)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98.

(2)  ОВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 май 2018 г.

(4)  Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(5)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(6)  Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15).

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Добавя се следното приложение:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДСТАВИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 6

Планът за изпълнение, който трябва да се представи съгласно член 5, параграф 6, съдържа следното:

1.

оценка на минали, настоящи и прогнозни проценти на рециклиране, депониране и други видове третиране на битовите отпадъци и на потоците, от които се състоят;

2.

оценка на прилагането на плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци в съответствие с членове 28 и 29 от Директива 2008/98/ЕО;

3.

причините, поради които държавата членка счита, че не би могла да постигне съответната цел, посочена в член 5, параграф 5, в рамките на определения в тази разпоредба срок, и оценка на допълнителния срок, необходим за постигането на тази цел;

4.

мерките, необходими за постигане на целите, посочени в член 5, параграф 8 настоящата директива, приложими за държавата членка в рамките на допълнителния срок, включително подходящи икономически инструменти и други мерки, за да се предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, както е посочено в член 4, параграф 1 и приложение IVа към Директива 2008/98/ЕО;

5.

график за изпълнението на мерките, определени в точка 4, определяне на органа, компетентен за тяхното изпълнение, и оценка на индивидуалния им принос за постигането на целите, приложими в случай на удължаване на срока;

6.

информация относно финансирането за управлението на отпадъците в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

7.

мерки за подобряване на качеството на данните, когато е целесъобразно, с оглед на по-добро планиране и мониторинг на изпълнението в сферата на управление на отпадъците.“


14.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/109


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/851 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 2018 година

за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Управлението на отпадъците в Съюза следва да се усъвършенства и да се превърне в устойчиво управление на материалите, с цел да се опазва, съхранява и подобрява качеството на околната среда, да се опазва човешкото здраве, да се гарантира разумното, ефективното и рационалното използване на природните ресурси, да се насърчават принципите на кръговата икономика, да се увеличава използването на енергия от възобновяеми източници, да се повишава енергийната ефективност и да се намалява зависимостта на Съюза от вносни ресурси, като по този начин се осигуряват нови икономически възможности и дългосрочна конкурентоспособност. За да стане икономиката действително кръгова, е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за устойчиво производство и потребление, чрез поставяне на акцент върху целия жизнен цикъл на продуктите по начин, който да позволява опазване на ресурсите и затваряне на кръга. По-ефективното използване на ресурсите би довело също така до значителни нетни икономии за предприятията, публичните органи и потребителите в рамките на Съюза, като същевременно се намаляват общите годишни емисии на парникови газове.

(2)

Подобряването на ефективността при използването на ресурсите и гарантирането, че отпадъците се оценяват като ресурс може да допринесе за намаляване на зависимостта на Съюза от внос на суровини и да улесни прехода към по-устойчиво управление на материалите и към модел на кръгова икономика. Този преход следва да допринесе за постигането на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, посочени в стратегията „Европа 2020“, и да разкрие съществени възможности пред местните икономики и заинтересовани страни, подпомагайки същевременно увеличаването на полезните взаимодействия между кръговата икономика и политиките в областта на енергетиката, климата, селското стопанство, промишлеността и научноизследователската дейност, както и носейки ползи за околната среда, от гледна точка на емисиите на парникови газове, и за икономиката.

(3)

Целите, установени в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) за подготовката за повторна употреба и рециклирането на отпадъците, следва да се увеличат, за да отразяват по-добре стремежа на Съюза към преминаване към кръгова икономика.

(4)

Трябва да се гарантира съгласуваност между Директива 2008/98/ЕО и свързаните с нея законодателни актове на Съюза, като например Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) и Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(5)

Много държави членки все още не са доизградили необходимата инфраструктура за управление на отпадъците. Поради това е от основно значение да се определят ясни дългосрочни цели на политиката, за да се насочват мерките и инвестициите, по-специално като се предотвратява създаването на структурен свръхкапацитет за третиране на остатъчни отпадъци и блокирането на рециклируеми материали на по-ниските равнища на йерархията на отпадъците.

(6)

Битовите отпадъци представляват около 7 – 10 % от общия обем на отпадъците, образувани в Съюза. Въпреки това, този поток от отпадъци е един от най-сложните за управление, а начинът, по който се управлява, като цяло е добър показател за качеството на цялата система за управление на отпадъците в дадена държава. Предизвикателствата с оглед на управлението на битовите отпадъци произтичат от техния твърде сложен и смесен състав, непосредствената близост на образуваните отпадъци до гражданите, много голямата видимост в рамките на обществото, както и от тяхното въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Вследствие на това, управлението на битови отпадъци изисква много сложна система, включваща ефикасна система за събиране, ефективна система за сортиране и подходящо проследяване на потоците от отпадъци, активно участие на гражданите и предприятията, инфраструктура, адаптирана към конкретния състав на отпадъците, и добре изградена система за финансиране. Като цяло държавите, които са разработили ефикасни системи за управление на битовите отпадъци, отбелязват по-добри резултати в цялостното управление на отпадъците, включително по отношение на постигането на целите за рециклиране.

(7)

Опитът показва, че независимо от разпределението на отговорностите за управлението на отпадъците между публичните и частните организации, системите за управление на отпадъците могат да допринесат за постигането на кръгова икономика и че решението относно разпределянето на отговорностите често зависи от географските и структурните условия. Правилата, установени в настоящата директива, позволяват съществуването както на системи за управление на отпадъците, при които общините носят общата отговорност за събиране на битовите отпадъци, така и на системи, при които тези услуги се възлагат на частни оператори, или всякакъв друг вид разпределение на отговорностите между обществени и частни организации. Изборът на система или евентуалната ѝ смяна остава отговорност на държавите членки.

(8)

Веществата на растителна основа от хранително-вкусовата промишленост и вече негодните за консумация от човека храни от неживотински произход, които ще се използват за хранене на животни през устата, следва, с цел избягване на дублиране на правилата, да не попадат в обхвата на Директива 2008/98/ЕО, ако съответстват напълно на законодателството на Съюза в областта на фуражите. Поради това Директива 2008/98/ЕО следва да не се прилага за тези продукти и вещества, когато са използвани като фуражи, и е необходимо обхватът на посочената директива да бъде пояснен съответно. Без да се засягат други разпоредби на Съюза, прилагани в областта на храненето на животните, страничните животински продукти, предназначени за употреба като фуражни суровини в съответствие с Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7), вече са изключени от приложното поле на Директива 2008/98/ЕО, доколкото попадат в обхвата на друго законодателство на Съюза.

(9)

В Директива 2008/98/ЕО следва да се включат определения за „неопасни отпадъци“, „битови отпадъци“, „отпадъци от строителство и разрушаване“, „хранителни отпадъци“, „оползотворяване на материали“, „насипване“ и „схема за разширена отговорност на производителя“, за да се внесе яснота относно обхвата на тези понятия.

(10)

За да се гарантира, че целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране се основават на надеждни и съпоставими данни и да се даде възможност за по-ефективен мониторинг на напредъка към постигането на тези цели, определението за битови отпадъци в Директива 2008/98/ЕО следва да съответства на определението, използвано за статистически цели от Евростат и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), въз основа на което от няколко години държавите членки съобщават данни. Битовите отпадъци се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата. Следователно битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах. Държавите членки трябва да гарантират, че отпадъците от големи търговски или промишлени предприятия, които не са сходни с домакинските отпадъци, не се включват в обхвата на битовите отпадъци. Отпадъците от производство, селско стопанство, горско стопанство, риболов, строителство и разрушаване, септични ями и канализационната система, третирането на отпадъчните води и излезли от употреба превозни средства са изключени от обхвата на битовите отпадъци. Битовите отпадъци трябва да се разглеждат като отпадъци, съответстващи на видовете отпадъци, включени в глава 15 01 и глава 20, с изключение на кодове 20 02 02, 20 03 04 и 20 03 06 от списъка на отпадъците, установени с Решение 20143/955/ЕС на Комисията (8) в редакцията, която е в сила към 4 юли 2018 г. Отпадъци, попадащи в обхвата на други глави от този списък, не трябва да се разглеждат като битови отпадъци, освен в случаите, когато битовите отпадъци се третират и получават кодове, посочени в глава 19 от този списък. Държавите членки могат да използват съответните категории от този списък за статистически цели. Определението за битови отпадъци в настоящата директива се въвежда с цел определяне на обхвата на прилагане на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране и правилата за изчисляването им. То е неутрално по отношение на публичноправния или частноправния статус на оператора, който управлява отпадъците, и следователно включва отпадъци от домакинства и други източници, които се управляват от или от името на общините или пряко от частни оператори.

(11)

Тъй като определението за отпадъци от строителни дейности и разрушаване се отнася до отпадъци, които произтичат от строителство и разрушаване по принцип, то обхваща и отпадъците от строителни и ремонтни дейности от типа „направи си сам“ в частни домакинства. Отпадъците от строителство и разрушаване следва да се разглеждат като отпадъци, съответстващи на видовете отпадъци, включени в глава 17 от списъка на отпадъците, установен с Решение 2014/955/ЕС в редакцията, която е в сила към 4 юли 2018 г.

(12)

Следва да се въведе определение за „оползотворяване на материали“, което да обхваща форми на оползотворяване, различни от оползотворяването на енергия и различни от преработването на отпадъци в материали, които се използват като горива или други средства за генериране на енергия. То включва подготовката за повторна употреба, рециклирането и насипването и други форми на оползотворяване на материалите, като например преработването на отпадъци във вторични суровини за инженерни цели при строителството на пътища или друга инфраструктура. В зависимост от конкретните фактически обстоятелства, преработването може да отговаря на определението за рециклиране, ако използването на материалите се основава на надлежен контрол на качеството и отговаря на всички съответни стандарти, норми, спецификации и екологични и свързани със защитата на човешкото здраве изисквания при конкретната употреба.

(13)

Следва да се въведе определение за „насипване“, за да се изясни, че става въпрос за дейност по оползотворяване на подходящи неопасни отпадъци за целите на възстановяване в изкопни зони или за инженерни цели в ландшафтното устройство. Отпадъците, използвани за насипване, следва да бъдат строго ограничени до количеството, което е действително необходимо за постигането на тези цели.

(14)

Следва да се въведе определение за „схема за разширена отговорност на производителя“, за да се изясни, че става въпрос за набор от мерки, предприети от държавите членки, с които производителите се задължават да поемат финансова или финансова и организационна отговорност за управлението на отпадъци като етап от жизнения цикъл на продукта, включително за операциите по събиране, сортиране и третиране. Това задължение може да включва и организационна отговорност и отговорност за допринасяне за предотвратяването на образуването на отпадъци, както и за многократната употреба и рециклиране на продуктите. Производителите на продукти могат да изпълняват задълженията съгласно режима на разширена отговорност на производителя самостоятелно или колективно.

(15)

С цел постигане на целите, установени в Директива 2008/98/ЕО, държавите членки следва да използват икономически инструменти и други мерки за създаването на стимули за прилагане на йерархията на отпадъците, като посочените в приложение IVa, които включват, наред с другото, такси за депониране и изгаряне, схеми за принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, улесняване на даряването на храни, стимули за местните органи или други подходящи инструменти или мерки.

(16)

С цел насърчаване на устойчивото използване на ресурсите и промишлената симбиоза, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за улесняване на признаването като страничен продукт на дадено вещество или предмет, които са резултат от производствен процес, чиято основна цел не е производството на това вещество или предмет, ако са спазени хармонизираните условия, определени на равнището на Съюза. На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема актове за изпълнение за определяне на подробни критерии във връзка с прилагането на статуса на страничен продукт, като се дава приоритет на съществуващи и възпроизводими практики на промишлена симбиоза.

(17)

За да се предостави по-голяма сигурност на операторите, действащи на пазарите на вторични суровини, при определянето дали веществата или предметите са със статус на отпадък или не и за да се насърчават еднакви условия на конкуренция, е важно държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че отпадъците, които са преминали през дейност по оползотворяване, престават да се считат за отпадъци, ако отговарят на всички условия, установени в член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, изменена с настоящата директива. Тези мерки могат да включват приемането на законодателство за транспониране на тези условия, подкрепено от процедури за тяхното изпълнение, като например установяване на материални и специфични за съответното приложение критерии за определяне на статус „край на отпадъка“, документи с насоки, решения за всеки конкретен случай и други процедури за специфично прилагане на хармонизираните условия, установени на равнището на Съюза. Тези мерки следва да включват разпоредби за прилагане с цел удостоверяване, че отпадъците, които вече не се считат за отпадъци в резултат на оползотворяване, отговарят на изискванията на правото на Съюза в областта на отпадъците, химическите продукти и продуктите, като се дава по-специално приоритет на потоците от отпадъци, които представляват по-висок риск за човешкото здраве и за околната среда поради своя характер и обем, на тези отпадъци, които подлежат на иновативни процеси на възстановяване, или на отпадъците, които се оползотворяват за по-нататъшна употреба в други държави членки. Мерките могат също да включват определянето на изискване към операторите, оползотворяващи отпадъци или притежаващи оползотворени отпадъчни материали, за доказване на спазването на условията, установени в член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, изменена с настоящата директива. За да се предотврати незаконен превоз на отпадъци и да се повиши осведомеността сред държавите членки и икономическите оператори, трябва да има повече прозрачност относно подхода на държавите членки към статуса за край на отпадъка, по-специално за техните решения за всеки конкретен случай и резултата от проверката от страна на компетентните органи, както и за конкретните опасения на държавите членки или компетентните органи, относно определени потоци от отпадъци. Държавата членка продължава да бъде единствено отговорна за окончателното определяне на това дали са изпълнени условията, установени в член 5 или член 6 от Директива 2008/98/ЕО, изменена с настоящата директива, въз основа на цялата относима информация, предоставена от притежателя на материалите или отпадъците.

(18)

На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на подробни критерии относно прилагането на статуса за край на отпадъка. В този контекст следва да се разгледат специфични критерии за край на отпадъка, най-малкото за инертни материали, хартия, автомобилни гуми и текстил.

(19)

Прилагането на правилата относно страничните продукти или относно статуса за край на отпадъка не следва да засяга други разпоредби на правото на Съюза, и по-специално членове 28 и член 50, параграфи 4а и 4б от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (9) относно превози на отпадъци, законодателството относно химикалите и законодателството относно пускането на пазара на определени продукти. Статусът за край на отпадъка може да бъде постигнат само ако веществата или предметите отговорят на съответните изисквания, приложими към продуктите. Правила относно край на отпадъка могат да бъдат установени в специфично за продукта законодателство.

(20)

Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за насърчаване на разработването, производството, предлагането на пазара и използването на продукти и компоненти на продукти, които са подходящи за многократна употреба, съдържат рециклирани материали, устойчиви са от техническа гледна точка и могат лесно да бъдат ремонтирани, и които, след като са станали отпадъци, са подходящи за подготовка за повторна употреба и рециклиране, с цел да се улесни правилното прилагане на йерархията на отпадъците, като не се компрометира свободното движение на стоки на вътрешния пазар. При тези мерки следва да се отчита въздействието на продуктите през целия им жизнен цикъл, йерархията на отпадъците и, когато е целесъобразно, потенциалът за многократно рециклиране.

(21)

Схемите за разширена отговорност на производителя са основна част от ефикасното управление на отпадъците. Въпреки това тяхната ефективност и резултатност се различават значително в отделните държави членки. Поради това е необходимо да се определят минимални изисквания относно функционирането на подобни схеми за разширена отговорност на производителя и да се изясни, че тези изисквания се прилагат и по отношение на схемите за разширена отговорност на производителя, въведени съгласно други законодателни актове на Съюза, по-специално директиви 2000/53/ЕО (10), 2006/66/ЕО (11) и 2012/19/ЕС (12) на Европейския парламент и на Съвета, в допълнение към вече предвидените в тях изисквания, освен ако изрично е посочено друго. Необходимо е да се прави разлика между общите минимални изисквания, които се прилагат за всички схеми, и тези, които се прилагат само към организации, изпълняващи задължения, произтичащи от разширена отговорност на производителя, от името на производителите на продукти. Освен ако държавите членки не решат друго, общите минимални изисквания по отношение на схемите за разширена отговорност на производителя не се прилагат за схеми, които не отговарят на определението за схема за разширена отговорност на производителя.

(22)

Общите минимални изисквания следва да позволят да се намалят разходите и да се подобрят резултатите, както и да се осигурят еднакви условия на конкуренция, включително за малките и средните предприятия, както и за предприятията за електронна търговия, и да се предотвратят пречки пред безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. Те следва също така да допринесат за включването в цената на продукта на разходите, свързани с края на жизнения му цикъл, и да създадат стимули за производителите да отделят по-голямо внимание при разработването на продуктите на тяхната пригодност за рециклиране, повторна употреба, ремонтиране, и на наличието на опасни вещества. Като цяло, тези изисквания следва да подобрят управлението и увеличат прозрачността на схемите за разширена отговорност на производителя и да намалят възможностите за конфликти на интереси, възникващи между организациите, изпълняващи задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, от името на производителите на продукти, и операторите, действащи в областта на отпадъците, с които тези организации сключват договор. Изискванията следва да се прилагат както за новите, така и за съществуващите схеми за разширена отговорност на производителя. Необходим обаче е преходен период за съществуващите схеми за разширена отговорност на производителя, за да се адаптират техните структури и процедури към новите изисквания.

(23)

Публичните органи играят важна роля в организацията на събирането и третирането на битови отпадъци и свързаната с това комуникация с гражданите. Разпоредбите, свързани с финансовата отговорност на производителите на продукти, въведени като част от общите минимални изисквания за схемите за разширена отговорност на производителя, следва да се прилагат, без да се засягат правомощията на публичните органи по отношение на събирането и третирането на битови отпадъци.

(24)

В случаите, когато публичните органи отговарят за организирането на оперативните аспекти на управлението на отпадъци от продукти, предмет на схеми за разширена отговорност на производителя, тези услуги следва да се предоставят по разходоефективен начин и финансовата отговорност на производителите на продукти не следва да превишава разходите, необходими за предоставянето на тези услуги. Такива разходи следва да се определят по прозрачен начин между съответните участници, включително производителите на продукти, техните организации и публичните органи.

(25)

За да се гарантира правилното управление на отпадъците, когато производителите на продукти или организациите, изпълняващи задължения, произтичащи от разширена отговорност на производителя от тяхно име, са отговорни за управлението на отпадъците от продуктите, които те пускат на пазара, те следва да осигурят непрекъснатост на услугите по управление на отпадъците през цялата година, дори ако целите и задачите, приложими към тях, са изпълнени. Те също така не следва да ограничават тези услуги по отношение на обхвата на дейността от географска гледна точка и от гледна точка на продуктите и материалите до тези места, където събирането и управлението на отпадъци носи най-големи ползи.

(26)

Производителите на продукти следва да поемат разходите, необходими за постигане на целите в областта на управлението на отпадъците и други цели, включително за предотвратяване на отпадъците, определени за съответната схема за разширена отговорност на производителя. При строго определени условия, тези разходи могат да се споделят с първоначалните производители или дистрибутори, когато това е оправдано от необходимостта да се гарантира доброто управление на отпадъците и икономическата жизнеспособност на схемата за разширена отговорност на производителя.

(27)

Комисията следва да приеме насоки за модулация на финансовите вноски на производителите на продукти в схеми за разширена отговорност на производителя, за да подпомогне държавите членки при прилагането на настоящата директива с цел улесняване на функционирането на вътрешния пазар. За да се осигури съгласуваност в рамките на вътрешния пазар, Комисията следва също така да може да приема хармонизирани критерии за тази цел чрез актове за изпълнение.

(28)

Упълномощените представители, учредени с цел изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите на продукти, могат да бъдат предмет на изисквания, позволяващи на държавата членка, на чиято територия те са установени, да извършва наблюдение и да проверява изпълнението на тези задължения. Тези изисквания обаче не следва да надхвърлят изискванията, които са приложими към производителите на продукти и организациите, изпълняващи задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя от тяхно име, установени в тази държава членка.

(29)

Предотвратяването на отпадъци е най-ефикасният начин за подобряване на ресурсната ефективност и за намаляване на въздействието на отпадъците върху околната среда. Поради това е важно държавите членки да предприемат подходящи мерки за предотвратяване образуването на отпадъци, да наблюдават и оценяват напредъка в прилагането на такива мерки. Като част от тези мерки държавите членки следва да подпомагат новаторските модели на производство, търговия и потребление, които намаляват наличието на опасни вещества в материалите и продуктите, които насърчават увеличаването на продължителността на живота на продуктите и повторната им употреба, включително чрез създаване и подкрепа на мрежи за повторна употреба и за ремонт, като тези, организирани от предприятията на социалната икономика и схемите за обратно изкупуване и връщане за повторно пълнене, както и като стимулират повторното производство, обновяването и, по целесъобразност, повторната употреба на продуктите и платформите за споделяне. За да се осигури еднакво измерване на общия напредък, постигнат в прилагането на мерките за предотвратяване на отпадъци, следва да се определят общи показатели и цели.

(30)

Насърчаването на устойчивостта при производството и потреблението може да допринесе съществено за предотвратяването на образуването на отпадъци. Държавите членки следва да предприемат мерки, за да осведомят потребителите за този принос и да ги насърчават да допринасят по-активно за подобряване на ресурсната ефективност. Като част от мерките за намаляване на образуването на отпадъци, държавите членки следва да включат постоянни комуникационни и образователни инициативи за повишаване на осведомеността по въпросите на предотвратяването на образуването на отпадъци и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, както и използването на схеми за обратно изкупуване и поставянето на количествени цели и, по целесъобразност, предоставянето на подходящи икономически стимули за производителите.

(31)

Държавите членки следва да предприемат мерки, за да насърчават предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) на 25 септември 2015 г., и по-специално с поставената в нея цел за намаляване наполовина на хранителните отпадъци на глава от населението в световен мащаб при търговията на дребно и потребителите, както и за намаляване на загубите на храни по веригите на производство и доставки до 2030 г. Тези мерки следва да са насочени към предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци в първичното производство, преработването и промишленото производство, при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата. За да допринесат за постигането на напредък по изпълнението на целта на ООН за устойчиво развитие и за да гарантират този напредък, държавите членки следва да се стремят към постигане на целта за намаляване на хранителните отпадъци на територията на целия Европейски съюз с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г. Като се вземат предвид екологичните, социалните и икономическите ползи от предотвратяването на хранителните отпадъци, държавите членки следва да въведат конкретни мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци, включително информационни кампании, които показват начините за предотвратяване на хранителните отпадъци, в своите програми за предотвратяване на отпадъците. Държавите членки следва да измерват напредъка в намаляването на хранителните отпадъци. С цел измерване на този напредък и улесняване обмена на добри практики в рамките на Съюза — както между държавите членки, така и между стопанските субекти в областта на храните — следва да се установи обща методика за такова измерване. Въз основа на тези методики докладването на данните за равнищата на хранителните отпадъци следва да се осъществява на годишна основа.

(32)

За предотвратяване на хранителните отпадъци държавите членки следва да предвидят стимули за събиране на непродадените хранителни продукти на всички етапи от веригата на доставка на храни, както и за тяхното безопасно преразпределяне, включително на благотворителни организации. С цел намаляване на хранителните отпадъци следва също така да се повиши информираността на потребителите относно значението на датата на трайност („годно до“ и „най-добър до“).

(33)

Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, независимо дали в градовете, на сушата, в реките и моретата или на друго място, има преки и косвени отрицателни последици за околната среда, благосъстоянието на гражданите и икономиката, и разходите за почистването им представляват ненужна икономическа тежест за обществото. Държавите членки следва да предприемат мерки, насочени към предотвратяване на всички форми на изоставяне, изхвърляне и неконтролирано управление или други форми на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Държавите членки следва също така да вземат мерки за почистването на отпадъците, намиращи се в околната среда, независимо от източника или размера и независимо от това, дали отпадъците са били изхвърлени умишлено или по небрежност. Мерките за предотвратяване и намаляване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци от продукти, които са основни източници на замърсяване на околната среда с отпадъци, включително в морската среда, биха могли да включват, наред с другото, подобряване на инфраструктурата и практиките за управление на отпадъците, икономически инструменти и кампании за повишаване на осведомеността. При разглеждането на мярка, която има ограничаващ ефект върху търговията в рамките на Съюза, държавите членки следва да могат да демонстрират, че въпросната мярка е подходяща за постигането на целта за предотвратяване и намаляване на замърсяването на природната и морската среда с отпадъци, че тя не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тази цел и не представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничаване на търговията между държавите членки.

(34)

Борбата с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци следва да бъде споделено усилие на компетентните органи, производителите и потребителите. Потребителите следва да бъдат стимулирани да променят поведението си, включително чрез образование и повишаване на осведомеността, а производителите следва да насърчават устойчивото използване и да допринасят за подходящото управление на излезлите от употреба свои продукти.

(35)

Нерегламентирано изхвърлените в морската среда отпадъци са особено сериозен проблем и държавите членки следва да предприемат мерки, насочени към спиране на образуването на морски отпадъци в Съюза, като по този начин допринесат за целта на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., за предотвратяване и значително намаляване до 2025 г. на замърсяването на морската среда от всякакъв вид, по-специално от наземни дейности, включително с морски отпадъци и хранителни отпадъци. Тъй като отпадъците в морето, по-специално пластмасовите отпадъци, произтичат до голяма степен от наземни дейности и са резултат главно от лоши практики на управление на твърдите отпадъци и лоша инфраструктура, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци от граждани и липса на обществена осведоменост, трябва да бъдат предвидени конкретни мерки в програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци и плановете за управление на отпадъците. Тези мерки следва да допринесат за изпълнението на целта за постигане на „добро състояние на околната среда“ в морската среда до 2020 г., както е предвидено в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13). В съответствие с посочената директива държавите членки трябва да приемат конкретни стратегии и мерки и да ги актуализират на всеки шест години. Те трябва също така редовно да докладват, считано от 2018 г., за постигнатия напредък по отношение на поддържането или постигането на целта за добро състояние на околната среда. Следователно мерките за справяне с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци съгласно Директива 2008/98/ЕО следва да бъдат координирани с мерките, които се изискват съгласно Директива 2008/56/ЕО и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14).

(36)

Някои суровини са от голямо значение за икономиката на Съюза и снабдяването с тях е свързано с голям риск. С оглед на сигурността на доставките на тези суровини и в съответствие с инициативата за суровините, установена от Комисията, в нейното съобщение от 4 ноември 2008 г. относно „Инициатива за суровините: посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ и целите и целевите стойности на Европейското партньорство за иновации в областта на суровините, държавите членки следва да предприемат мерки за насърчаване на повторната употреба на продукти, съдържащи значително количество суровини от изключителна важност, с цел предотвратяване на превръщането на тези материали в отпадъци. В тази връзка Комисията изготви списък на тези суровини за Съюза в нейното съобщение от 13 септември 2017 г. относно „списъка на суровините от изключителна важност за ЕС — 2017 г.“ и този списък подлежи на редовен преглед.

(37)

За да подпомагат в по-голяма степен ефективното изпълнение на инициативата за суровините, държавите членки следва също така да предприемат мерки за постигане на възможно най-добро управление на отпадъците, съдържащи значително количество суровини от изключителна важност, като вземат предвид осъществимостта от икономическа и технологична гледна точка и ползите за околната среда и здравето. Те следва също така да включват в плановете си за управление на отпадъците целесъобразни на национално равнище мерки относно събирането, сортирането и оползотворяването на отпадъци, съдържащи значително количество от тези суровини. Мерките следва да бъдат включени в плановете за управление на отпадъците при първото актуализиране на плановете след влизането в сила на настоящата директива. Комисията следва да предостави информация относно съответните групи продукти и потоци от отпадъци на равнището на Съюза. Предоставянето на тази информация не изключва обаче възможността държавите членки да предприемат мерки по отношение на други суровини, считани за важни за съответната национална икономика.

(38)

Когато продуктите, материалите и веществата се превърнат в отпадъци, наличието на опасни вещества може да направи тези отпадъци неподходящи за рециклиране или производство на висококачествени вторични суровини. Следователно, в съответствие със Седмата програма за действие за околната среда, която призовава за развитието на нетоксични цикли на материалите, е необходимо да се насърчават мерки за намаляване на съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите, включително рециклираните материали, както и да се гарантира предоставянето на достатъчно информация относно наличието на опасни вещества, и по-специално да се съобщава за вещества, пораждащи сериозно безпокойство, през целия жизнен цикъл на продуктите и материалите. За да бъдат постигнати тези цели, е необходимо да се подобри съгласуваността между правото на Съюза относно отпадъците, относно химикалите и относно продуктите и да се предвиди роля за Европейската агенция по химикали, с цел да се гарантира предоставяне на информация за наличието на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, през целия жизнен цикъл на продуктите и материалите, включително на етапа на образуването на отпадъци.

(39)

По-доброто използване на ресурсите може да осигури значителни нетни икономии за предприятията, публичните органи и потребителите в Съюза, като в същото време се намалят общите годишни емисии на парникови газове. Поради тази причина, до края на 2018 г. Комисията следва да предложи водещ показател и таблица от подпоказатели за ефективно използване на ресурсите с цел мониторинг на напредъка към постигане на целта за увеличаване на ресурсната ефективност на равнището на Съюза.

(40)

Насърчаването на устойчива биоикономика може да допринесе за намаляване на зависимостта на Съюза от вносни суровини. Рециклируемите продукти на биологична основа и компостируемите биоразградими продукти следователно биха могли да осигурят възможност за допълнително стимулиране на научните изследвания и иновациите и за замяна на суровините на базата на изкопаеми горива с възобновяеми източници на енергия.

(41)

С цел да се избегне третирането на отпадъци, при което се задържат ресурси на по-ниските нива на йерархията на отпадъците, да се увеличат процентите на подготовка за повторна употреба и рециклиране, да се осигурят възможности за висококачествено рециклиране и да се насърчи усвояването на качествени вторични суровини, държавите членки следва да гарантират по-добро изпълнение на задължението за разделно събиране на отпадъците, както е предвидено в член 10, параграф 2 и член 11, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, включително задължението за въвеждане на разделно събиране най-малкото за отпадъците от хартия, метал, пластмаса и стъкло, което държавите членки трябваше да изпълнят до 2015 г., както и следва да въведат разделно събиране за биологичните отпадъци, опасните отпадъци, образувани от домакинства, и текстилните отпадъци. Когато е целесъобразно, опасните биологични отпадъци и отпадъците от опаковки, съдържащи опасни вещества, следва да бъдат предмет на специални изисквания за събиране.

(42)

Разделното събиране на отпадъците може да се извършва чрез събиране от врата на врата, чрез системи за донасяне и приемане или други начини за събиране на отпадъците. Задължението за разделно събиране на отпадъците изисква разделянето по вид и естество на отпадъците, но някои видове отпадъци следва да могат да се събират общо, при условие че това не пречи на качественото рециклиране или друго оползотворяване на отпадъците в съответствие с йерархията на отпадъците. Държавите членки следва също така да могат да се отклоняват от общото задължение за разделно събиране на отпадъците в други надлежно обосновани случаи, например когато разделното събиране на специфични потоци от отпадъци в отдалечени и слабо населени райони причинява неблагоприятни последици за околната среда, превишаващи общите екологични ползи или водещи до несъразмерни икономически разходи. При оценката на евентуални случаи на непропорционални икономически разходи държавите членки следва да вземат предвид общите икономически ползи от разделното събиране на отпадъците, включително избягването на преки разходи и разходи по събирането и третирането на смесени отпадъци с неблагоприятни последици за околната среда и здравето, приходите от продажбата на вторични суровини и възможностите за развитието на пазари за тези материали, както и вноските, плащани от причинителите на отпадъци и производителите на продукти, които биха могли да подобрят допълнително икономическата ефективност на системите за управление на отпадъците.

(43)

Целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци следва да бъдат завишени, за да се извлекат съществени екологични, икономически и социални ползи и да се ускори преходът към кръгова икономика.

(44)

Чрез постепенно завишаване на съществуващите цели за подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци следва да се гарантира, че икономически ценните отпадъчни материали се подготвят за повторна употреба или се рециклират ефективно, като същевременно се осигурява високо равнище на защита за човешкото здраве и околната среда, и че икономически ценните материали в отпадъците се насочват обратно към европейската икономика, като така се осъществява напредък по изпълнението на инициативата за суровините и към създаването на кръгова икономика.

(45)

Съществуват големи разлики между държавите членки във връзка с постигнатите от тях резултати в управлението на отпадъците, особено по отношение на рециклирането на битовите отпадъци. За да се вземат предвид тези разлики, следва на държавите членки, които през 2013 г. са подготвили за повторна употреба и са рециклирали по-малко от 20 % от битовите си отпадъци или са депонирали повече от 60 % от битовите си отпадъци, съгласно данните, докладвани в съответствие със съвместния въпросник на ОИСР и Евростат, да бъде разрешено да вземат решение за удължаване на срока за постигането на определените за 2025, 2030 и 2035 г. цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране. С оглед на средните годишни темпове на напредък, наблюдавани в държавите членки през последните 15 години, въпросните държави членки би трябвало да увеличат капацитета си за рециклиране до нива, които далеч надхвърлят предходните средни стойности, за да могат да изпълнят посочените цели. За да се гарантира, че се постига стабилен напредък към изпълнението на целите и че пропуските в изпълнението своевременно се отстраняват, държавите членки, които се ползват от допълнително време, следва да постигат междинни цели и въз основа на подробни критерии да изготвят план за изпълнение.

(46)

С цел да се гарантира надеждността на данните, е важно да се определят по-точно правилата, съгласно които държавите членки следва да съобщават количествата, които са действително рециклирани и подготвени за повторна употреба и може да бъдат взети предвид с оглед на постигането на целите. Изчисляването на целите за рециклиране следва да се основава на теглото на битовите отпадъци, които постъпват за рециклиране. По принцип действителното измерване на теглото на битовите отпадъци, които се отчитат като рециклирани, следва да се извършва на мястото, където битовите отпадъци постъпват за рециклиране. Независимо от това, с цел да се ограничи административната тежест, следва на държавите членки да се позволи, при спазването на строги условия и чрез дерогация от общото правило, да определят теглото на рециклираните битови отпадъци въз основа на измерване на изходните материали от всички дейности по сортиране. Загубите на материали, които са възникнали преди постъпването на отпадъците за рециклиране, например поради сортиране или други предварителни дейности, не следва да бъдат включвани в количеството на отпадъците, които се отчитат като рециклирани. Тези загуби могат да бъдат определени въз основа на електронни регистри, технически спецификации, подробни правила за изчисляване на средните проценти на загуба за различните потоци от отпадъци или други еквивалентни мерки. Държавите членки следва да докладват относно тези мерки в докладите за проверка на качеството, придружаващи данните за рециклирането на отпадъци, които те докладват на Комисията. Препоръчително е средните проценти на загуба да се определят индивидуално за отделните съоръжения за сортиране и да бъдат свързани с различните основни видове отпадъци, различните източници (като битови или търговски), различните схеми за събиране и различните видове процеси на сортиране. Средните проценти на загуба следва да се използват само в случаите, когато не са налични други надеждни данни, по-специално по отношение на превоза и износа на отпадъци. От теглото на отчетените като рециклирани отпадъци следва да не се приспада загубата на тегло на материалите или веществата, дължаща се на процеси на физическа или химическа преработка, присъщи на дейностите по рециклиране, при които отпадъчните материали реално се преработват в продукти, материали или вещества.

(47)

С уеднаквяването на определенията в Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15), Директива 2000/53/ЕО, Директива 2006/66/ЕО, Директива 2008/98/ЕО и Директива 2012/19/ЕС вече няма нужда от разпоредбите на член 6 от Директива 2008/98/ЕО относно разглеждането на отпадъците, които престават да бъдат отпадъци за целите на оползотворяването и рециклирането, посочени в тези директиви. Материалите, които престават да бъдат отпадъци вследствие на дейности по оползотворяване или рециклиране, трябва да бъдат взети предвид във връзка с постигането на съответните цели за оползотворяване или рециклиране, установени в посочените директиви, в съответствие с приложимите методи на изчисление. Когато отпадъците престават да бъдат отпадъци в резултат на евентуална подготвителна операция преди действителната им преработка, тези материали могат да се отчитат като рециклирани, ако са предназначени за последваща преработка в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. Престанали да бъдат отпадъци материали, които са предназначени за използване като гориво или други средства за получаване на енергия, за насипване или обезвреждане, или които са предназначени за употреба при дейности със същата цел като оползотворяването на отпадъци, различни от подготовката за повторна употреба и рециклирането, не следва да се вземат предвид при оценката за постигането на целите на рециклирането.

(48)

При изчисляване на процента на рециклиране за аеробното или анаеробното третиране на биоразградимите отпадъци, количествата отпадъци, които постъпват за аеробно или анаеробно третиране, могат да се отчитат като рециклирани, при условие че това третиране води до изходни материали, които се използват като рециклирани продукти, материали или вещества. Изходните материали от това третиране най-често са компост или ферментационни продукти, но биха могли да се вземат предвид и някои други изходни материали, ако те съдържат сравними количества рециклирано съдържание, в зависимост от количеството на третираните биоразградими отпадъци. В други случаи, в съответствие с определението за рециклиране, преработката на биоразградими отпадъци в материали, предназначени да бъдат използвани като гориво или други средства за получаване на енергия, за обезвреждане или които са предназначени за употреба при дейности със същата цел като оползотворяването на отпадъци, различни от подготовката за повторна употреба и рециклирането, не следва да се вземат предвид за постигането на целите за рециклиране.

(49)

За целите на изчисляването на това дали са постигнати целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране, държавите членки следва да могат да вземат предвид рециклирането на метали, отделени след изгаряне на битови отпадъци. За да се осигури еднакъв подход при изчисляването на тези данни, Комисията следва да приеме подробни правила относно критериите за качество за рециклираните метали и относно изчисляването, проверката и докладването на данните.

(50)

При износ на отпадъци от Съюза с цел подготовка за повторна употреба или рециклиране, държавите членки следва да използват ефективно правомощията за инспекции, предвидени в член 50, параграф 4в от Регламент (ЕО) № 1013/2006, като изискват писмени доказателства, за да проверят дали товарът е предназначен за дейности по оползотворяване, които съответстват на изискванията по член 49 от посочения регламент, и следователно дали този товар се управлява по екологосъобразен начин в съоръжение, функциониращо съгласно стандарти за защита на човешкото здраве и околната среда, които са приблизително равностойни на стандартите, определени в законодателството на Съюза. При изпълнението на тази задача държавите членки могат да си сътрудничат с други заинтересовани страни, като например компетентни органи в държавата на местоназначение, контролни органи на независима трета страна или организации, изпълняващи задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя от името на производителите на продукти, създадени съгласно схемите за разширена отговорност на производителя, които могат да извършват физически и други проверки на съоръжения в трети държави. В доклада за проверка на качеството, придружаващ данните относно постигането на целите, държавите членки следва да докладват относно мерките за изпълнение на задължението за гарантиране, че отпадъците, изнесени от Съюза се третират при приблизително равностойни условия като тези, изисквани от съответното право на Съюза в областта на околната среда.

(51)

За да се осигури по-добро, по-своевременно и по-уеднаквено прилагане на настоящата директива и за да могат да бъдат предвидени всякакви слабости при прилагането, следва да се създаде система за доклади за ранно предупреждение, с помощта на която да се откриват пропуските и да се предприемат действия преди настъпването на сроковете за изпълнение на целите.

(52)

Промишлените отпадъци, определени части от отпадъците от търговски дейности и миннодобивните отпадъци се различават изключително много от гледна точка на състава и обема си и зависят много от икономическата структура на съответната държава членка, от структурата на промишления или търговски отрасъл, образуващ отпадъците, и от развитието на промишлеността или търговията в дадена географска зона. Поради това един секторен подход, при който при разглеждането на конкретните въпроси във връзка с управлението на даден вид отпадъци се използват референтни документи за най-добрите налични техники и подобни инструменти, се разглежда като подходящо решение за повечето промишлени и миннодобивни отпадъци. Промишлените и търговските отпадъци от опаковки следва да продължат обаче да са в обхвата на изискванията по директиви 94/62/ЕО и 2008/98/ЕО, включително съответните им изменения. С оглед допълнително проучване на потенциала за засилване на подготовката за повторна употреба и рециклиране на търговските отпадъци, неопасните промишлени отпадъци и други основни потоци от отпадъци, Комисията следва да разгледа определянето на цели за тези потоци от отпадъци.

(53)

С оглед да се гарантира, че целите на правото на Съюза в областта на отпадъците продължават да се изпълняват, е важно Комисията да преразглежда дейностите по обезвреждане, посочени в приложение I към Директива 2008/98/ЕО. Това преразглеждане следва да се извършва съгласно разпоредбите на член 13 от посочената директива, като същевременно се взема предвид съответната информация, като например развитието на международно ниво, по-специално във връзка с Базелската конвенция от 22 март 1989 г. за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (16).

(54)

Опасните отпадъци, образувани от домакинствата, като например опасните отпадъци от бои, лакове, разтворители или почистващи препарати, също следва да се събират разделно, за да се избегне замърсяването на битовите отпадъци с фракции от опасни отпадъци, което би могло да намали качеството на рециклирането, и следва да се гарантира екологосъобразно управление на опасните отпадъци. В това отношение вече са въведени специални задължения за събирането на отпадъците от електрическо и електронно оборудване и отпадъците от батерии и акумулатори, образувани от домакинствата.

(55)

Разделното събиране на отработените масла и предотвратяването на смесването им с други видове отпадъци или вещества е важно, за да се гарантира, че при третирането им се обезпечават най-добри цялости резултати за околната среда. При третирането на отработените масла следва да се отдава приоритет на регенерирането или като алтернатива – на други дейности по рециклиране, чрез които се постигат равностойни или по-добри цялостни резултати за околната среда спрямо регенерирането. С оглед на по-нататъшно подобряване на управлението на отработените масла, Комисията следва да разгледа, и ако е целесъобразно, да предложи мерки за подобряване на третирането на отработените масла, включително количествени цели за тяхното регенериране. При преразглеждането следва да се обърне внимание на възможностите за третиране във връзка с регенерирането на отработените масла, както и на качеството и крайната употреба на регенерираните или рециклираните продукти.

(56)

С цел да се избегне третирането на отпадъци, при което се задържат ресурси на по-ниските нива на йерархията на отпадъците, да се осигурят възможности за висококачествено рециклиране и да се насърчи усвояването на качествени вторични суровини, държавите членки следва да гарантират, че биологичните отпадъците се събират разделно и се подлагат на рециклиране по начин, осигуряващ висока степен на защита на околната среда, като резултатите от прилагането му отговарят на съответните стандарти за високо качество.

(57)

С настоящата директива се определят дългосрочни цели за управлението на отпадъците в Съюза и се предоставят ясни насоки на икономическите оператори и държавите членки за инвестициите, необходими за постигането на тези цели. При разработването на националните си планове за управление на отпадъците и при планирането на инвестициите в инфраструктура за управление на отпадъците, държавите членки следва да правят оценка и да вземат предвид необходимите инвестиции и други финансови средства, включително за местните органи. Тази оценка следва да бъде включена в план за управление на отпадъците или други стратегически документи. В този контекст държавите членки следва да използват по разумен начин инвестициите, включително чрез фондовете на Съюза, като се отдава приоритет на предотвратяването, включително повторната употреба, подготовката за повторна употреба и рециклиране, в съответствие с йерархията на отпадъците. Комисията следва да подпомага компетентните органи при изготвянето на ефективна финансова рамка, включително чрез използване на фондовете на Съюза, по целесъобразност, за изпълнение на изискванията на настоящата директива, в съответствие с йерархията на отпадъците, както и за подкрепа на иновациите в областта на технологиите и управлението на отпадъците.

(58)

Правилното управление на опасните отпадъци все още представлява проблем в Съюза и част от данните за третирането им липсват. По тази причина е необходимо да се усъвършенстват механизмите за документиране и проследяване чрез създаване на електронни регистри за опасните отпадъци в държавите членки. Събирането на електронни данни следва да се разшири и към други видове отпадъци, когато това е целесъобразно, за да се улеснят предприятията и администрациите при документирането и за да се подобри мониторингът на потоците от отпадъци в Съюза.

(59)

Докладите за прилагането, които държавите членки изготвят на всеки три години, не се оказаха ефективен инструмент за проверка на съответствието или за гарантиране на правилното им прилагане, и пораждат ненужна административна тежест. По тази причина е целесъобразно да се отменят разпоредбите, съгласно които държавите членки трябва да изготвят такива доклади. Вместо това мониторингът на спазването на разпоредбите следва да се основава изключително на данните, които държавите членки докладват всяка година на Комисията.

(60)

Данните, докладвани от държавите членки, са от основно значение за Комисията при оценката на спазването на правото на Съюза в областта на отпадъците от държавите членки. Качеството, надеждността и съпоставимостта на данните следва да се подобрят чрез въвеждането на единна входна точка за всички данни за отпадъците, отмяната на неактуалните изисквания за докладване, сравнителното оценяване на националните методики за докладване и въвеждането на доклад за проверка на качеството на данните. Поради това, при докладване относно постигането на целите, установени в законодателни актове на Съюза в областта на отпадъците, държавите членки следва да използват най-актуалните правила, разработени от Комисията и методиките, разработени от съответните национални компетентни органи, отговарящи за изпълнението на настоящата директива.

(61)

За да се улесни правилното тълкуване и прилагане на изискванията на Директива 2008/98/ЕО, е целесъобразно да се разработят насоки във връзка с тези изисквания, които периодично да се преразглеждат, и да се гарантира обменът на информация и споделянето на добри практики между държавите членки относно практическото прилагане и изпълнение на тези изисквания. Тези насоки, обмен на информация и споделяне на добри практики следва, наред с другото, да улесняват общото разбиране и практическото прилагане на определението за „отпадъци“, включително понятието „изхвърляне“, и следва да вземат предвид стопанските модели на кръговата икономика, при които, например, дадено вещество или предмет се прехвърлят от един притежател на друг, без намерение да се изхвърлят.

(62)

С цел да се допълни или измени Директива 2008/98/ЕО, съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове във връзка с член 7, параграф 1, член 9, параграф 8, член 11а, параграф 10, член 27, параграфи 1 и 4, член 38, параграфи 2 и 3 от посочената директива, така както са изменени с настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, установени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (17). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(63)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на Директива 2008/98/ЕО, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 8, параграф 5, член 9, параграф 7, член 11а, параграф 9, член 33, параграф 2, член 35, параграф 5 и член 37, параграф 7 от нея, така както са изменени с настоящата директива. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (18).

(64)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно усъвършенстване на управлението на отпадъците в Съюза и като така се допринесе за опазването, съхранението и подобряването на качеството на околната среда, на доброто състояние на океаните и на безопасността на морските храни чрез намаляване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци в морето и за разумното и рационално използване на природните ресурси в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от мерките могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(65)

Поради това Директива 2008/98/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(66)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (19) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(67)

Настоящата директива е приета, като се отчитат ангажиментите, посочени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество, и следва да бъде изпълнявана и прилагана в съответствие с насоките, съдържащи се в посоченото споразумение,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения

Директива 2008/98/ЕО се изменя, както следва:

1)

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

Предмет и обхват

Настоящата директива определя мерките за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и на неблагоприятните последици от образуването и управлението на отпадъците, и посредством ограничаване на цялостното въздействие от използването на ресурсите и повишаване на ефективността от това използване, което е от изключително значение за прехода към кръгова икономика и за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност на Съюза.“

2)

В член 2, параграф 2 се добавя следната буква:

„д)

вещества, които са предназначени за употреба като фуражни суровини, съгласно определението в член 3, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета (*1) и които не се състоят от или съдържат странични животински продукти.

(*1)  Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1).“"

3)

Член 3 се изменя, както следва:

а)

вмъкват се следните точки:

„2а.

„неопасни отпадъци“ са отпадъци, които не попадат в приложното поле на точка 2;

2б.

„битови отпадъци“ са:

а)

смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от домакинства, включително хартия и картон, стъкло, метали, пластмаса, биологични отпадъци, дървесина, текстил, опаковки, отпадъци от електрическо и електронно оборудване, отпадъци от батерии и акумулатори, както и обемни отпадъци, включително дюшеци и мебели;

б)

смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от други източници, когато тези отпадъци са сходни по естество и състав с отпадъците от домакинства;

Битовите отпадъци не включват отпадъците от производството, селското стопанство, горското стопанство, рибарството, септичните ями и канализационната система и от третирането на отпадъчните води, включително утайки от пречистване на отпадъчни води, излезли от употреба моторни превозни средства или отпадъци от строителство и разрушаване.

Това определение не засяга разпределението на отговорностите за управлението на отпадъците между публичните и частните субекти.

2в.

„отпадъци от строителство и разрушаване“ означава отпадъци, образувани в резултат на дейности по строителство и разрушаване;“

б)

точка 4 се заменя със следното:

„4.

„биологични отпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, офисите, ресторантите, търговията на едро, столовете, заведенията за обществено хранене и търговските обекти за търговия на дребно, както и подобните отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост;“

в)

вмъква се следната буква:

„4а.

„хранителни отпадъци“ са всички храни, съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (*2), които са се превърнали в отпадъци;

(*2)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).“;"

г)

точка 9 се заменя със следното:

„9.

„управление на отпадъци“ означава събирането, превозването, оползотворяването (включително сортирането), и обезвреждането на отпадъци, включително надзора върху тези дейности и следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер;“

д)

точка 12, буква в) се заменя със следното:

„в)

съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите;“

е)

вмъква се следната точка:

„15а.

„оползотворяване на материали“ е всяка дейност по оползотворяване, с изключение на оползотворяването на енергия и преработването в материали, които ще се използват като горива или други средства за получаване на енергия. То включва, наред с другото, подготовката за повторна употреба, рециклирането и насипването;“

ж)

вмъква се следната точка:

„17б.

„насипване“ е дейност по оползотворяване, при която подходящи неопасни отпадъци се използват за целите на възстановяване в изкопните зони или за инженерни цели в ландшафтното устройство. Отпадъците, използвани за насипване, трябва да заместват неотпадъчни материали, да са подходящи за гореспоменатите цели и да се ограничават до количеството, което е абсолютно необходимо за постигане на тези цели;“

з)

добавя се следната буква:

„21.

„схема за разширена отговорност на производителя“ означава набор от мерки, предприети от държавите членки, с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък.“

4)

В член 4 се добавя следният параграф:

„3.   Държавите членки използват икономически инструменти и други мерки, за да предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, като например посочените в приложение IVa или други подходящи инструменти и мерки.“

5)

Член 5 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 уводната част се заменя със следното:

„1.   Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че вещество или предмет, които са резултат от производствен процес, чиято основна цел не е производството на това вещество или предмет, не се считат за отпадъци, а за странични продукти, ако са спазени следните условия:“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Комисията може да приема актове за изпълнение, за да определя подробни критерии относно единното прилагане на условията, установени в параграф 1 по отношение на конкретни вещества или предмети.

Тези подробни критерии гарантират високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве и улесняват разумното и рационално използване на природните ресурси.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2. При приемането на тези актове за изпълнение Комисията се базира на най-строгите и екологосъобразни критерии, приети от държавите членки в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и отдава приоритет на възпроизводимите практики на промишлена симбиоза при разработването на подробните критерии.“;

в)

добавя се следният параграф:

„3.   Когато не са определени критерии на равнището на Съюза по параграф 2, държавите членки могат да определят подробни критерии за прилагането на предвидените в параграф 1 условия по отношение на конкретни вещества или предмети.

Държавите членки нотифицират Комисията за тези подробни критерии, приети по силата на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (*3), когато това се изисква от разпоредбите на посочената директива.

(*3)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).“"

6)

Член 6 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

уводната част и буква а) се заменят със следното:

„1.   Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че отпадъците, които са подложени на рециклиране или на друга дейност по оползотворяване, престават да се считат за отпадъци, ако отговарят на следните условия:

а)

веществото или предметът трябва да се използва за специфични цели;“

ii)

втората алинея се заличава;

б)

параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното:

„2.   Комисията следи изготвянето на националните критерии за отпадъци, които са престанали да бъдат такива в държавите членки и прави оценка на необходимостта от разработване на общоевропейски критерии на Съюза на тази основа. За тази цел и когато е уместно, Комисията приема актове за изпълнение, за да определя подробни критерии относно единното прилагане на условията по параграф 1 по отношение на някои видове отпадъци.

Тези подробни критерии гарантират високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве и улесняват разумното и рационално използване на природните ресурси. Те включват:

а)

допустими отпадъци, използвани като суровини за дейностите по оползотворяване;

б)

разрешени процеси и техники на обработка;

в)

критерии за качество на престаналите да бъдат отпадъци материали, получени от дейности по оползотворяване, в съответствие с приложимите стандарти за продуктите, включително пределно допустими стойности за замърсителите, когато това е необходимо;

г)

изисквания по отношение на системите за управление за доказване на съответствие с критериите за край на отпадъка, включително за контрола на качеството, самонаблюдението и акредитацията, когато е уместно; и

д)

изискване за декларация за съответствие.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

При приемането на тези актове за изпълнение Комисията взема предвид относимите критерии, установени от държавите членки в съответствие с параграф 3, и се базира на най-строгите и екологосъобразни критерии.

3.   Когато не са определени критерии на равнището на Съюза съгласно параграф 2, държавите членки могат да установят подробни критерии за прилагането на условията, предвидени в параграф 1, по отношение на някои видове отпадъци. Тези подробни критерии вземат предвид евентуалните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, произтичащи от веществото или предмета, и отговарят на изискванията, установени в параграф 2, букви а) – д).

Държавите членки нотифицират Комисията за тези критерии, приети по силата на Директива (ЕС) 2015/1535, когато това се изисква от разпоредбите на посочената директива.

4.   Когато на равнището на Съюза или на национално равнище не са определени критерии по параграф 2 или 3 съответно, дадена държава членка може да взема решение за всеки конкретен случай или да предприема подходящи мерки за проверка дали определени отпадъци са престанали да се считат за отпадъци въз основа на условията, предвидени в параграф 1 и, когато е необходимо, да отчита изискванията, установени в параграф 2, букви а) – д) и да взема под внимание пределно допустимите стойности за замърсителите и вероятните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Не се изисква такива решения за всеки конкретен случай да се нотифицират на Комисията в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535.

Държавите членки могат да публикуват по електронен път информацията за решенията за всеки конкретен случай, както и за резултатите от проверката на компетентните органи.“;

в)

добавя се следният параграф:

„5.   Всяко физическо или юридическо лице, което:

а)

употребява за пръв път материал, който е престанал да бъде отпадък и не е бил пуснат на пазара; или

б)

пуска материал на пазара за пръв път, след като той е престанал да бъде отпадък,

гарантира, че материалът отговаря на съответните изисквания съгласно приложимото законодателство относно химичните вещества и продукти. Условията по параграф 1 трябва да бъдат изпълнени, преди законодателството относно химичните вещества и продукти да е станало приложимо по отношение на материала, който е престанал да бъде отпадък.“

7)

Член 7 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да допълва настоящата директива чрез изготвяне и преразглеждане в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член на списък на отпадъците.“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държава членка може да счита даден отпадък за опасен, дори и той да не е включен като опасен в списъка на отпадъците, в случаите, когато проявява едно или повече от посочените в приложение III свойства. Държавата членка незабавно нотифицира Комисията за всеки такъв случай и предоставя на Комисията цялата относима информация. Списъкът се преразглежда, като се вземат предвид получените нотификации, за да се вземе решение относно неговото адаптиране.“;

в)

параграф 5 се заличава.

8)

Член 8 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавят следните алинеи:

„Когато тези мерки включват създаването на схеми за разширена отговорност на производителя, се прилагат общите минимални изисквания, установени в член 8а.

Държавите членки могат да вземат решение, че производителите на продукти, които по своя инициатива поемат финансови или финансови и организационни задължения във връзка с управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък, следва да прилагат някои или всички общи минимални изисквания, установени в член 8а.“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите членки могат да предприемат подходящи мерки за насърчаване на разработването на продукти и компоненти на продукти, за да се намали въздействието им върху околната среда и образуването на отпадъци в процеса на производство и последваща употреба на продуктите, както и за да се гарантира, че оползотворяването и обезвреждането на продуктите, които са се превърнали в отпадъци, се извършват в съответствие с членове 4 и 13.

С тези мерки може да се насърчават, наред с другото, разработването, производството и предлагането на пазара на продукти и компоненти на продукти, които са подходящи за многократна употреба, съдържат рециклирани материали, са устойчиви от техническа гледна точка и могат лесно да бъдат ремонтирани и които, след като са станали отпадъци, са подходящи за подготовка за повторна употреба и рециклиране, за да се улесни доброто прилагане на йерархията на отпадъците. При тези мерки се отчита въздействието на продуктите през целия им жизнен цикъл, йерархията на отпадъците и, когато е целесъобразно, потенциалът за многократно рециклиране.“;

в)

добавя се следният параграф:

„5.   Комисията организира обмен на информация между държавите членки и лицата, участващи в схеми за разширена отговорност на производителя, относно практическото прилагане на общите минимални изисквания, установени в член 8а. Това включва, наред с другото, обмен на информация относно най-добрите практики за осигуряване на подходящо управление, трансгранично сътрудничество в областта на схемите за разширена отговорност на производителя и гладко функциониране на вътрешния пазар, относно организационните характеристики и мониторинга на организациите, изпълняващи задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя от името на производителите на продукти, относно модулацията на финансовите вноски, относно подбора на операторите по управление на отпадъците и относно предотвратяването на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Комисията публикува резултатите от обмена на информация и може да предоставя насоки относно тези или други приложими аспекти.

В консултация с държавите членки Комисията публикува насоки относно трансграничното сътрудничество във връзка със схемите за разширена отговорност на производителя и относно модулацията на финансовите вноски, посочени в член 8а, параграф 4, буква б).

Когато е необходимо, за да се избегне изкривяване на вътрешния пазар, Комисията може да приема актове за изпълнение, за да въведе критерии с оглед на единното прилагане на член 8а, параграф 4, буква б), с изключение на конкретното определяне на размера на вноските. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.“

(9)

Вмъква се следният член:

„Член 8а

Общи минимални изисквания по отношение на схемите за разширена отговорност на производителя

1.   Когато са въведени схеми за разширена отговорност на производителя в съответствие с член 8, параграф 1, включително в съответствие с други законодателни актове на Съюза, държавите членки:

а)

дефинират ясно ролите и отговорностите на всички заинтересовани участници, в това число производителите на продукти, които пускат продукти на пазара на държавата членка, на организациите, изпълняващи задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя от тяхно име, на частните или публични оператори, действащи в областта на отпадъците, на местните органи и когато е целесъобразно, на операторите, осъществяващи повторна употреба и подготовка за повторна употреба, както и на предприятията от социалната икономика;

б)

в съответствие с йерархията на отпадъците поставят цели за управлението на отпадъците, с които се цели постигането най-малко на количествените цели, относими за схемата за разширена отговорност на производителя, съгласно установеното в настоящата директива, в Директива 94/62/ЕО, Директива 2000/53/ЕО, Директива 2006/66/ЕО и Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*4), и поставят други количествени и/или качествени цели, които се считат за относими за схемата за разширена отговорност на производителя;

в)

гарантират, че е въведена система за докладване, за да се събират данни за продуктите, пускани на пазара на държавата членка от производителите на продукти, които подлежат на разширена отговорност на производителя, и данните относно събирането и третирането на отпадъците от тези продукти, като се уточняват, когато е целесъобразно, потоците от отпадъчни материали, както и други данни, които са относими за целите на буква б);

г)

гарантират еднакво третиране на производителите на продукти, независимо от техния произход или размер, без да се създава непропорционална регулаторна тежест за производителите, включително малките и средните предприятия, произвеждащи малки количества продукти.

2.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че притежателите на отпадъци, за които се отнасят схемите за разширена отговорност на производителя, въведени в съответствие с член 8, параграф 1, са информирани за мерките за предотвратяване на отпадъци, центровете за повторна употреба и подготовка за повторна употреба, системите за обратно изкупуване и за събиране на отпадъци и предотвратяването на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Държавите членки предприемат също така необходимите мерки, за да създадат стимули за притежателите на отпадъци на отпадъци да поемат отговорност за предаването на техните отпадъци на системи за разделно събиране, по-специално чрез икономически стимули или нормативни разпоредби, когато е уместно.

3.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки производител на продукти или всяка организация, изпълняваща задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя от името на производителите на продукти:

а)

има ясно дефиниран обхват на дейността от географска гледна точка и от гледна точка на продуктите и материалите, без тези области да се ограничават до тези, в които събирането и управлението на отпадъци е най-рентабилно;

б)

осигурява подходяща наличност на системи за събиране на отпадъци в районите, посочени в параграф 3, буква а);

в)

разполага с необходимите финансови средства или финансови и организационни средства, за да изпълнява своите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя;

г)

въвежда подходящ механизъм за самоконтрол, подкрепен, когато е относимо, от редовни независими одити, за оценяване на:

i)

неговото финансово управление, включително спазването на изискванията, посочени в параграф 4, букви а) и б);

ii)

качеството на данните, събирани и съобщавани в съответствие с параграф 1, буква в) от настоящия член и с изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006;

д)

прави публично достояние информация относно постигането на целите за управление на отпадъците, посочени в параграф 1, буква б), както и, в случай на колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, информация относно:

i)

режима на собственост и членството,

ii)

финансовите вноски, плащани от производителите за продадена единица или за тон продукти, пуснати на пазара,

iii)

процедурата по подбор на операторите по управление на отпадъците.

4.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че финансовите вноски, плащани от производителя на продукта за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя:

а)

покриват следните разходи по управлението на отпадъците от продуктите, които производителят пуска на пазара в съответната държава членка:

разходите във връзка с дейностите по разделно събиране на отпадъци и тяхното последващо превозване и третиране, включително третирането, което се изисква с оглед постигането на целите на Съюза за управлението на отпадъците, както и разходите, които се изискват с оглед постигането на посочените в параграф 1, буква б) цели, при отчитане на приходите от повторната употреба, от продажбата на вторичните суровини от тези продукти и от непотърсени депозитни такси,

разходите по предоставянето на подходяща информация на притежателите на отпадъци в съответствие с параграф 2,

разходите по събирането на информация и докладването на данни в съответствие с параграф 1, буква в).

Настоящата буква не се прилага към схемите за разширена отговорност на производителя, въведени съгласно директиви 2000/53/ЕО, 2006/66/ЕО или 2012/19/ЕС;

б)

в случай на колективно изпълнение на задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, са модулирани, по възможност, по отношение на отделните продукти или групи от сходни продукти, по-специално като се отчита тяхната устойчивост, пригодност за ремонтиране, пригодност за повторна употреба и рециклиране, както и наличието на опасни вещества, като така се възприема подход, основан на жизнения цикъл и в съответствие с изискванията, установени от относимото законодателство на Съюза, и въз основа на хармонизирани критерии, при наличието на такива, за да се осигури гладко функциониране на вътрешния пазар; и

в)

не надвишават разходите, необходими за предоставяне на услугите по управление на отпадъците по разходно-ефективен начин. Тези разходи се определят по прозрачен начин между всички заинтересовани лица.

Когато това е обосновано от необходимостта за осигуряване на правилно управление на отпадъците и на икономическата жизнеспособност на схемата за разширена отговорност на производителя, държавите членки могат да се отклоняват от разпределението на финансовите отговорности, предвидени в буква а), при условие че:

i)

в случай на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени за постигането на целите за управление на отпадъците и на целите, определени съгласно законодателните актове на Съюза, производителите на продукти поемат най-малко 80 % от необходимите разходи;

ii)

в случай на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени на или след 4 юли 2018 г. за постигането на целите за управление на отпадъците и на целите, определени единствено в законодателството на дадена държава членка, производителите на продукти поемат най-малко 80 % от необходимите разходи;

iii)

в случай на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени преди 4 юли 2018 г. за постигането на целите за управление на отпадъците и на целите, определени единствено в законодателството на дадена държава членка, производителите на продукти поемат най-малко 50 % от необходимите разходи;

и при условие че останалите разходи се поемат от първоначалните производители или дистрибутори на отпадъците.

Настоящата дерогация не може да се използва за намаляване на дела на разходите, поемани от производителите на продукти по силата на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени преди 4 юли 2018 г.

5.   Държавите членки създават подходяща нормативна уредба за мониторинг и правоприлагане, за да се гарантира, че производителите на продукти, както и организациите, изпълняващи от тяхно име задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, изпълняват своите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, включително при продажби от разстояние, че финансовите средства са правилно използвани и че всички действащи лица, участващи в изпълнението на схемите за разширена отговорност на производителя, докладват надеждни данни.

Когато на територията на държава членка няколко организации изпълняват от името на производителите на продукти задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, въпросната държава членка определя най-малко един независим от частни интереси орган или предоставя мандат на публичен орган, който да осъществява надзор над изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

Всяка държава членка разрешава на производителите на продукти, установени в друга държава членка, които пускат продукти на пазара на нейна територия, да назначат юридическо или физическо лице, установено на нейна територия, в качеството му на упълномощен представител за целите на изпълнението на задълженията на производителите, произтичащи от схемите за разширена отговорност на производителя, приложими на нейна територия.

За целите на наблюдението и проверката за спазване на задълженията на производителите на продукти, произтичащи от схемата за разширена отговорност на производителя, държавите членки могат да въвеждат изисквания, като например за регистрация, предоставяне на информация и докладване, на които да отговаря юридическото или физическото лице, за да може да бъде назначено за упълномощен представител на тяхна територия.

6.   Държавите членки гарантират провеждането на редовен диалог между заинтересованите страни, участващи в изпълнението на схемите за разширената отговорност на производителя, включително производителите и дистрибуторите, частните или публичните оператори, действащи в областта на отпадъците, местните органи, организациите на гражданското общество и ако е приложимо, организациите, развиващи дейност в социалната икономика, мрежите за повторна употреба и за ремонт, както и операторите, осъществяващи подготовка за повторна употреба.

7.   Държавите членки предприемат мерки, за да осигурят схемите за разширена отговорност на производителя, установени преди 4 юли 2018 г., да съответстват на настоящия член до 5 януари 2023 г.

8.   Предоставянето на информация на обществеността съгласно настоящия член не засяга запазването на поверителността на чувствителната в търговско отношение информация, в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и национално законодателство.

(*4)  Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).“"

10)

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Предотвратяване на отпадъците

1.   Държавите членки предприемат мерки за предотвратяване образуването на отпадъци. С тези мерки най-малко:

а)

се насърчават и подпомагат устойчивите модели на производство и потребление;

б)

се насърчават проектирането, производството и използването на продукти, които позволяват ефективно използване на ресурсите и които са трайни (включително по отношение на жизнения цикъл и липсата на планирано остаряване), могат да бъдат ремонтирани, повторно употребявани и актуализирани;

в)

се набелязват продукти, съдържащи суровини с критично значение, така че да се предотврати превръщането на тези материали в отпадъци;

г)

се насърчава повторната употреба на продукти и създаването на системи за популяризиране на дейностите по ремонт и повторна употреба, включително и по-специално на електрическо и електронно оборудване, текстил, мебели, опаковки, както и строителни материали и продукти;

д)

се насърчава, когато е целесъобразно, и без да се засягат правата върху интелектуалната собственост, наличността на резервни части, инструкции за използване, техническа информация или други инструменти, оборудване или софтуер, даващи възможност за ремонт и повторна употреба на продуктите, без да се излагат на риск качеството и безопасността им;

е)

се намалява образуването на отпадъци при процеси, свързани с промишленото производство, добива на минерали, производството, строителството и разрушаването, като се отчитат най-добрите налични техники;

ж)

се намалява образуването на хранителни отпадъци в първичното производство, преработването и промишленото производство, при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата, като принос към Целта за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации за намаляване с 50 % на разхищението на храни на глава от населението в световен мащаб при търговията на дребно и потреблението, както и намаляване на загубите на храни по веригите за производство и доставки до 2030 г.;

з)

се насърчава даряването на храни и други форми на преразпределение на продукти за консумация от човека, като се дава приоритет на храните за употреба от хората пред фуражните продукти и преработката в нехранителни продукти;

и)

се насърчава намаляването на съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите, без да се засягат хармонизираните законови изисквания във връзка с тези материали и продукти, определени на равнището на Съюза, и се гарантира, че всеки доставчик на изделие съгласно определението в член 3, точка 33 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (*5), предоставя на Европейската агенция по химикали информацията по член 33, параграф 1 от посочения регламент, считано от 5 януари 2021 г.;

й)

се намалява образуването на отпадъци, по-специално на такива, които не са пригодни за подготовка за повторна употреба или рециклиране;

к)

се идентифицират продуктите, които са основни източници на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, по-специално в природната и морската среда, и се предприемат подходящи мерки за предотвратяване и намаляване на изхвърлянето на такива продукти; когато държавите членки решат да изпълнят това задължение чрез пазарни ограничения, те гарантират, че тези ограничения са пропорционални и недискриминационни;

л)

се цели спиране на образуването на морски отпадъци като принос към Целта за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации за предотвратяване и значително намаляване на всякакъв вид замърсяване на морската среда; и

м)

се разработват и подпомагат информационни кампании за повишаване на осведомеността относно предотвратяването и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.

2.   Европейската агенция по химикали създава база данни за данните, които ѝ се предоставят по силата на параграф 1, буква и) до 5 януари 2020 г. и я поддържа. Европейската агенция по химикали предоставя достъп до тази база данни на операторите, осъществяващи третиране на отпадъци. При поискване тя предоставя достъп до тази база данни и на потребителите.

3.   Държавите членки упражняват мониторинг и оценяват прилагането на мерките за предотвратяване на отпадъци. За тази цел те трябва да използват подходящи качествени или количествени показатели и цели, и по-точно относно количеството образувани отпадъци.

4.   Държавите членки упражняват мониторинг и оценяват прилагането на своите мерки относно повторната употреба на отпадъците, като я измерват въз основа на обща методика, въведена с акта за изпълнение, посочен в параграф 7, считано от първата пълна календарна година след приемането на посочения акт за изпълнение.

5.   Държавите членки осъществяват мониторинг и оценяват прилагането на своите мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци, като измерват нивата на хранителните отпадъци въз основа на методиката, установена с делегирания акт, посочен в параграф 8, считано от първата пълна календарна година след приемането на посочения делегиран акт.

6.   До 31 декември 2023 г. Комисията проучва данните за разхищаването на храни, предоставяни от държавите членки в съответствие с член 37, параграф 3, с цел да прецени дали е удачно да се определи обща за целия Съюз цел за намаляване на хранителните отпадъци, която да бъде постигната до 2030 г., въз основа на данните, докладвани от държавите членки в съответствие с общата методика, установена съгласно параграф 8 от настоящия член. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

7.   Комисията приема актове за изпълнение за определяне на показатели за измерване на общия напредък в прилагането на мерките за предотвратяване на отпадъци и до 31 март 2019 г. приема акт за изпълнение за въвеждането на обща методика за докладване относно повторната употреба на продуктите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

8.   До 31 март 2019 г. Комисията, въз основа на резултатите от работата на Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни, приема делегиран акт в съответствие с член 38а за допълване на настоящата директива чрез въвеждане на обща методика и минимални изисквания за качеството с оглед на еднаквото измерване на нивата на хранителните отпадъци.

9.   До 31 декември 2024 г. Комисията проучва данните за повторната употреба, предоставени от държавите членки в съответствие с член 37, параграф 3, с цел да прецени дали могат да се приложат мерки за насърчаване на повторната употреба на продукти, включително определянето на количествени цели. Комисията следва също така да проучи дали могат да бъдат въведени други мерки за предотвратяване на отпадъците, включително цели за намаляване на отпадъците. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

(*5)  Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).“"

11)

Член 10 се заменя със следното:

„Член 10

Оползотворяване

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците преминават през дейности по подготовка за повторна употреба, рециклиране или други дейности по оползотворяване в съответствие с членове 4 и 13.

2.   Когато е необходимо за спазването на параграф 1 и за да се улесни или подобри подготовката за повторна употреба, рециклирането или други дейности по оползотворяване, отпадъците се събират разделно и не се смесват с други отпадъци или други материали с различни свойства.

3.   Държавите членки могат да разрешават дерогации от параграф 2, при условие че е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а)

съвместното събиране на някои видове отпадъци не засяга техния потенциал да бъдат подложени на подготовка за повторна употреба, рециклиране или други дейности по оползотворяване в съответствие с член 4 и след приключване на тези дейности води до резултати с подобно качество на това, което се постига при разделното събиране;

б)

разделното събиране на отпадъци не дава най-благоприятните за околната среда резултати, като се има предвид цялостното въздействие върху околната среда от управлението на съответните потоци от отпадъци;

в)

разделното събиране не е технически осъществимо, като се имат предвид добрите практики при събирането на отпадъците;

г)

разделното събиране би довело до несъразмерни икономически разходи, като се имат предвид: разходите във връзка с вредните въздействия върху околната среда и човешкото здраве вследствие на смесеното събиране и третиране на отпадъците; потенциалът за подобрения на ефикасността при събирането и третирането на отпадъците; приходите от продажбата на вторични суровини; както и прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и разширената отговорност на производителя.

Държавите членки преразглеждат редовно дерогациите съгласно настоящия параграф, като вземат предвид добрите практики при разделното събиране на отпадъците и други развития в управлението на отпадъците.

4.   Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че отпадъците, които се събират разделно с цел тяхната подготовка за повторна употреба и рециклиране съгласно член 11, параграф 1 и член 22, не се изгарят, с изключение на отпадъците от последващите действия по третирането на разделно събраните отпадъци, за които изгарянето дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с член 4.

5.   Когато е необходимо за спазването на параграф 1 от настоящия член и за да се улесни или подобри оползотворяването, държавите членки предприемат преди или по време на оползотворяването на отпадъците необходимите мерки за премахване на опасните вещества, смеси и компоненти от опасни отпадъци с оглед на тяхното третиране в съответствие с членове 4 и 13.

6.   До 31 декември 2021 г. държавите членки представят на Комисията доклад относно прилагането на настоящия член по отношение на битовите отпадъци и биологичните отпадъците, включително обхвата на разделното събиране от гледна точка на материалите и от географска гледна точка и евентуалните дерогации по параграф 3.“

12)

Член 11 се изменя, както следва:

а)

заглавието се заменя със следното:

„Подготовка за повторна употреба и рециклиране“;

б)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки предприемат мерки за популяризиране на дейности по подготовка за повторна употреба, по-специално чрез насърчаване създаването на мрежи за подготовка за повторна употреба и ремонт и оказването на подкрепа за такива мрежи, чрез улесняване, когато е съвместимо с правилното управление на отпадъците, на техния достъп до отпадъци, съхранявани в схеми или инсталации за събиране, които са пригодни за подготовка за повторна употреба, но не са предназначени за подготовка за повторна употреба в тези схеми или инсталации, и чрез популяризиране използването на икономически инструменти, критерии за обществени поръчки, количествени цели или други мерки.

Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на висококачествено рециклиране и за тази цел, при спазване на член 10, параграфи 2 и 3, въвеждат разделно събиране на отпадъци.

При спазване на член 10, параграфи 2 и 3, държавите членки въвеждат разделно събиране най-малкото за хартия, метал, пластмаса и стъкло, а от 1 януари 2025 г. и за текстил.

Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделянето и безопасното третиране на опасните вещества и да се улесни повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали, както и да се гарантира създаването на системи за сортиране за отпадъците от строителство и разрушаване и най-малко за дървесина, минерални съставки (бетон, тухли, плочки и керамични изделия, камъни), метали, стъкло, пластмаса и гипс.“;

в)

параграф 2 се изменя, както следва:

i)

уводната част се заменя със следното:

„2.   За постигане на съответствие с целите на настоящата директива и за преминаването към европейска кръгова икономика с високо ниво на ресурсна ефективност, държавите членки предприемат необходимите мерки, насочени към постигането на следните цели:“;

ii)

добавят се следните букви:

„в)

до 2025 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 55 % от теглото;

г)

до 2030 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 60 % от теглото;

д)

до 2035 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 65 % от теглото;“

г)

параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:

„3.   Държава членка може да отложи сроковете за постигане на целите, посочени в параграф 2, букви в), г) и д) до пет години, при условие че съответната държава членка:

а)

е подготвила за повторна употреба и е рециклирала по-малко от 20 % или е депонирала повече от 60 % от своите битови отпадъци, генерирани през 2013 г. съгласно докладваното в съответствие със съвместния въпросник на ОИСР и Евростат; и

б)

най-късно 24 месеца преди съответния срок, установен в параграф 2, буква в), буква г) или буква д), нотифицира Комисията за намерението си да отложи съответния срок и представи план за прилагане в съответствие с приложение IVб.

4.   В срок от три месеца от получаването на плана за изпълнение, представен съгласно параграф 3, буква б), Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа този план, ако Комисията счете, че планът не отговаря на изискванията, установени в приложение IVб. Съответната държава членка представя преразгледан план в срок от три месеца от датата на получаване на искането на Комисията.

5.   В случай на отлагане на постигането на целите в съответствие с параграф 3 съответната държава членка предприема необходимите мерки, за да се увеличат подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци:

а)

най-малко до 50 % до 2025 в случай на отлагане на срока за постигане на целта по параграф 2, буква в);

б)

най-малко 55 % до 2030 г. в случай на отлагане на срока за постигане на целта по параграф 2, буква г);

в)

най-малко 60 % до 2035 г. в случай на отлагане на срока за постигане на целта по параграф 2, буква д).“;

д)

добавят се следните параграфи:

„6.   „До 31 декември 2024 г. Комисията разглежда възможността за определянето на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъците от строителство и разрушаване и техните фракции от специфични материали, текстилните отпадъци, отпадъците от търговски дейности, неопасните промишлени отпадъци и други потоци от отпадъци, както и на цели за подготовката за повторна употреба на битовите отпадъци и цели за рециклиране на битовите биологични отпадъци. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

7.   До 31 декември 2028 г. Комисията извършва преглед на целта по параграф 2, буква д). За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

Комисията оценява технологията за едновременна преработка, която дава възможност за включването на минерали в процеса на съвместно изгаряне на битовите отпадъци. В случай че може да бъде намерена надеждна методика, в рамките на този преглед Комисията разглежда въпроса дали тези минерали могат да бъдат отчетени при изпълнението на целите за рециклиране.“

13)

Вмъкват се следните членове:

„Член 11а

Правила относно изчисляването на степента на постигане на целите

„1.   За целите на изчисляването на това дали са постигнати целите по член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и член 11, параграф 3:

а)

държавите членки изчисляват теглото на образуваните битови отпадъци, които са подготвени за повторна употреба или са рециклирани през дадена календарна година;

б)

теглото на подготвените за повторна употреба битови отпадъци се изчислява като теглото на продуктите или компонентите на продукти, които са се превърнали в битови отпадъци и са били подложени на всички необходими дейности по проверка, почистване или ремонт, така че повторната им употреба да е възможна без допълнително сортиране или предварителна обработка;

в)

теглото на рециклираните битови отпадъци се изчислява като теглото на отпадъците, които, след като са били подложени на всички необходими дейности по проверка, сортиране и други предварителни дейности по отстраняване на отпадъчни материали, които не са обект на по-нататъшно преработване, и за да се гарантира висококачествено рециклиране, се включват в процес на рециклиране, при което отпадъчните материали фактически се преработват в продукти, материали или вещества.

2.   За целите на параграф 1, буква в), теглото на рециклираните битови отпадъци се измерва при включването на отпадъците в процеса на рециклиране.

Чрез дерогация от първа алинея теглото на рециклираните битови отпадъци може да бъде измерено при изходните материали от каквато и да е дейност по сортиране, при условие че:

а)

тези изходни отпадъци са рециклирани впоследствие;

б)

теглото на материалите или веществата, които са отстранени от процесите по други дейности, предхождащи дейността по рециклиране, и не са рециклирани впоследствие, не се включва в теглото на отпадъците, отчитани като рециклирани.

3.   Държавите членки създават ефективна система за качествен контрол и проследимост на битовите отпадъци, за да се гарантира спазването на условията, установени в параграф 1, буква в) от настоящия член и параграф 2 от настоящия член. За да се гарантират надеждността и точността на събраните данни относно рециклираните отпадъци, системата може да се състои в електронни регистри, създадени съгласно член 35, параграф 4, в технически спецификации за изискванията относно качеството на сортираните отпадъци или в процент на средни загуби при сортирането на отпадъците, който варира съответно за различните видове отпадъци и различните практики по управление на отпадъците. Процентът на средни загуби се прилага само когато надеждни данни не могат да бъдат получени по друг начин и се изчислява въз основа на правилата за изчисляване, които са определени в делегирания акт, приет съгласно параграф 10 от настоящия член.

4.   За изчисляването на това дали са постигнати целите по член 11, параграф 2, букви в) и г) и д) и член 11, параграф 3, количеството биоразградими битови отпадъци, подложени на аеробно или анаеробно третиране, може да се отчита като рециклирано, когато от това третиране се образуват компост, ферментационни продукти или други изходни материали, с подобно количество рециклирано съдържание спрямо входящите отпадъци, и които предстои да бъдат използвани като рециклиран продукт, материал или вещество. Когато изходните материали се използват върху земна повърхност, държавите членки могат да ги считат за рециклирани само ако от тях произтичат ползи за селското стопанство или подобряване на екологичното състояние.

Считано от 1 януари 2027 г., държавите членки могат да отчитат като рециклирани битовите биологичните отпадъци, включвани в процес на аеробно или анаеробно третиране, само ако в съответствие с член 22 се събират разделно или се разделят при източника.

5.   За изчисляването на това дали са постигнати целите, посочени в член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и в член 11, параграф 3, количеството на отпадъчните материали, които са престанали да бъдат отпадъци в резултат на подготвителни дейности, преди да бъдат преработени, може да се отчита като рециклирано, стига тези материали да са предназначени за последваща преработка в продукти, материали или вещества, които да бъдат използвани за първоначалната им цел или за други цели. Въпреки това престаналите да бъдат отпадъци материали, предназначени да бъдат използвани като гориво или други средства за получаване на енергия или за изгаряне, насипване или депониране, не се отчитат за постигане на целите на рециклирането.

6.   За изчисляване на това дали са постигнати целите по член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и член 11, параграф 3, държавите членки може да вземат предвид рециклирането на метали, отделени след изгаряне на битови отпадъци, при условие че рециклираните метали отговарят на определени критерии за качество, приети в акта за изпълнение, посочен в параграф 9 на настоящия член.

7.   Отпадъците, изпращани към друга държава членка за целите на подготовка за повторна употреба, рециклиране или насипване във въпросната друга държава членка, се вземат предвид с оглед на постигането на целите по член 11, параграфи 2 и 3 само от страна на държавата членка, в която отпадъците са събрани.

8.   Отпадъците, изнасяни извън Съюза за подготовка за повторна употреба или рециклиране, се вземат предвид с оглед на постигането на целите по член 11, параграфи 2 и 3 от настоящата директива страна на държавата членка, в която отпадъците са събрани, само ако са изпълнени изискванията по параграф 4 от настоящия член и ако, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006, износителят може да докаже, че при превоза на отпадъците са спазени изискванията на посочения регламент и че третирането на отпадъците извън Съюза е било извършено при условия, които са приблизително равностойни на изискванията на съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда.

9.   За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия член, до 31 март 2019 г., Комисията приема актове за изпълнение за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни, по-конкретно относно:

а)

обща методика за изчисляването на теглото на металите, рециклирани в съответствие с параграф 6, включително критерии за качество за рециклираните метали, и

б)

биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника.

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

10.   До 31 март 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 38а, за да допълни настоящата директива чрез установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни за теглото на материалите или веществата, които са отстранени след дейности по сортиране и които не са рециклирани впоследствие, въз основа на средните проценти на загуба за сортираните отпадъци.

Член 11б

Доклад за ранно предупреждение

1.   Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклади относно напредъка във връзка с постигането на целите по член 11, параграф 2, букви в) и г) и д) и член 11, параграф 3 не по-късно от три години преди всеки от посочените в тези разпоредби срокове.

2.   Докладите по параграф 1 включват:

а)

оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б)

списък на държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава от подходящи препоръки към съответните държави членки;

в)

примери за най-добри практики, които се използват в целия Съюз, които биха могли да дадат насоки за стъпките към постигане на целите.“

14)

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Обезвреждане

1.   Държавите членки гарантират, че когато не е предприето оползотворяване на отпадъците в съответствие с член 10, параграф 1, отпадъците преминават през дейности по безопасно обезвреждане в съответствие с разпоредбите на член 13 относно опазването на човешкото здраве и околната среда.

2.   До 31 декември 2024 г. Комисията следва да извърши оценка на дейностите по обезвреждане, изброени в приложение I, по-специално с оглед на член 13, и да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, с оглед регулирането на дейностите по обезвреждане, включително чрез възможни ограничения, както и отчитането на целта за намаляване на обезвреждането, за да се гарантира екологосъобразно управление.“

15)

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

Разходи

1.   В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, разходите за управление на отпадъците, включително за необходимата инфраструктура и за нейното функциониране, се поемат от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците.

2.   Без да се засягат член 8 и член 8а, държавите членки могат да решат, че разходите за управление на отпадъците ще се поемат частично или изцяло от производителя на продукта, от който произтичат отпадъците, както и че дистрибуторите на такъв продукт могат да поделят помежду си тези разходи.“

16)

В член 18 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Когато опасни отпадъци са смесени по незаконен начин, в нарушение на настоящия член, държавите членки гарантират, без да се засягат разпоредбите на член 36, че се извършва разделяне на отпадъците, когато това е технически възможно и необходимо за спазване на член 13.

Когато съгласно първа алинея от настоящия параграф разделянето не е необходимо, държавите членки гарантират, че смесените отпадъци се третират в съоръжение, което е получило разрешение в съответствие с член 23 за третиране на такава смес.“

17)

Член 20 се заменя със следното:

„Член 20

Опасни отпадъци, образувани от домакинствата

1.   До 1 януари 2015 г. държавите членки въвеждат разделно събиране за фракциите от опасните отпадъци, образувани от домакинствата, за да гарантират, че те се третират в съответствие с член 4 и член 13 и не замърсяват други потоци от битови отпадъци;

2.   Членове 17, 18, 19 и 35 не се прилагат за смесени отпадъци, образувани от домакинства.

3.   Членове 19 и 35 не се прилагат за отделни фракции от опасни отпадъци, образувани от домакинства, до приемането им за събиране, обезвреждане или оползотворяване от организация или предприятие, което е получило разрешение или е регистрирано съгласно членове 23 или 26.

4.   До 5 януари 2020 г. Комисията изготвя насоки за подпомагане и улесняване на държавите членки при разделното събиране на фракциите от опасни отпадъци, образувани от домакинствата.“

18)

Член 21 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 букви а), б) и в) се заменят със следното:

„а)

отработените масла се събират отделно, освен ако разделното събиране не е технически осъществимо, като се вземат предвид добрите практики;

б)

отработените масла се третират, като се дава приоритет на регенерирането или като алтернатива на други дейности по рециклиране, чрез които се постига равностоен или по-добър цялостен резултат за околната среда от регенерирането, в съответствие с членове 4 и 13;

в)

не се смесват отработени масла с различни характеристики и отработени масла не се смесват с други видове отпадъци или вещества, ако такова смесване затруднява регенерирането им или друга дейност по рециклиране, чрез която се постига равностоен или по-добър цялостен резултат за околната среда от регенерирането.“;

б)

добавя се следният параграф:

„4.   До 31 декември 2022 г. Комисията следва да проучи данните относно отработените масла, предоставени от държавите членки в съответствие с член 37, параграф 4, с цел разглеждане на възможностите за приемането на мерки за третиране на отработените масла, включително количествени цели за регенерирането на отработените масла и всякакви допълнителни мерки за насърчаване на регенерирането на отработени масла. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.“

19)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Биологични отпадъци

1.   Държавите членки гарантират, че, до 31 декември 2023 г. и при спазване на член 10, параграфи 2 и 3, биологичните отпадъци се разделят и рециклират при източника, или се събират разделно и не се смесват с други видове отпадъци.

Държавите членки могат да разрешат отпадъци със сходни свойства по отношение на биоразградимост и компостируемост, които съответстват на приложимите европейски стандарти, както и на равностойните им национални стандарти за опаковките, подлежащи на рециклиране чрез компостиране и биологично разграждане, да се събират заедно с биологичните отпадъци.

2.   Държавите членки предприемат мерки съгласно членове 4 и 13, за да:

а)

насърчават рециклирането, включително компостиране, и разграждането на биологичните отпадъци по начин, който осигурява високо равнище на опазване на околната среда и води до резултати, отговарящи на съответните стандарти за високо качество;

б)

насърчават домашното компостиране; и

в)

насърчават използването на безопасни материали, произведени от биологични отпадъци.

3.   До 31 декември 2018 г. Комисията отправя искане към европейските организации по стандартизация да разработят европейски стандарти за биологичните отпадъци, включвани в процесите на органично рециклиране, за компоста и ферментационните продукти, въз основа на най-добрите налични практики.“

20)

Член 27 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

„1.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 38а за допълване на настоящата директива чрез определяне на минималните технически стандарти за дейностите по третиране, включително за сортиране и рециклиране на отпадъците, за които се които изисква разрешение съгласно член 23, когато е установено, че такива минимални стандарти ще са от полза за опазването на човешкото здраве и на околната среда.“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 38а за допълване на настоящата директива чрез определяне на минималните стандарти за дейностите, за които се които изисква регистрация съгласно член 26, букви а) и б), когато е установено, че такива минимални стандарти ще са от полза за опазването на човешкото здраве и на околната среда или за предотвратяването на сътресения на вътрешния пазар.“

21)

Член 28 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)

букви б) и в) се заменят със следното:

„б)

съществуващите основни инсталации за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални разпоредби за отработени масла, опасни отпадъци, отпадъци, съдържащи значително количество критични суровини, или потоци от отпадъци, уредени със специфично законодателство на Съюза;

в)

оценка на необходимостта от закриване на съществуващи инсталации и за изграждане на допълнителна инфраструктура от инсталации за отпадъци в съответствие с член 16.

Държавите членки осигуряват извършването на оценка на инвестициите и други финансови средства, включително по отношение на местните органи, от които се изисква да удовлетворят тези потребностите. Тази оценка се включва в съответните планове за управление на отпадъците или в други стратегически документи, обхващащи цялата територия на съответната държава членка;“

ii)

вмъкват се следните точки:

„ва)

информация относно мерките за постигането на целите, установени в член 5, параграф 3а на Директива 1999/31/ЕО или в други стратегически документи, обхващащи цялата територия на съответната държава членка;

вб)

оценка на съществуващите схеми за събиране на отпадъци, включително материалното и териториалното покритие на разделното събиране и мерки за подобряване на неговото функциониране, на всички предоставени дерогации в съответствие с член 10, параграф 3, и на необходимостта от нови схеми за събиране.“;

iii)

добавят се следните точки:

„е)

мерки за борба с и предотвратяване на всички форми на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и за почистване на всички видове нерегламентирано изхвърлени отпадъци.

ж)

подходящи качествени или количествени показатели и цели, включително относно количеството образувани отпадъци и тяхното третиране и относно битовите отпадъци, обезвредени или подложени на оползотворяване на енергия.“;

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Плановете за управление на отпадъците трябва да са в съответствие с изискванията към планирането на отпадъците по член 14 от Директива 94/62/ЕО, с целите по член 11, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и с изискванията, установени член 5 от Директива 1999/31/ЕО, а за целите на предотвратяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци – с изискванията, установени в член 13 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*6) и на член 11 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*7).

(*6)  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19)."

(*7)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).“"

22)

Член 29 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки разработват програми за предотвратяване на отпадъци, в които определят най-малкото мерките за предотвратяване на отпадъците, предвидени в член 9, параграф 1 в съответствие с членове 1 и 4.

Такива програми се включват, по целесъобразност, или в изискваните съгласно член 28 планове за управление на отпадъците, или в други програми по политиката в областта на околната среда, или функционират като отделни програми. Ако такава програма бъде включена в плана за управление на отпадъците или в тези други програми, целите и мерките за предотвратяване на отпадъците следва да бъдат ясно определени.“;

б)

в параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

„2.   При създаването на такива програми държавите членки, когато е относимо, описват приноса на инструментите и мерките, изброени в приложение IVа, за предотвратяването на отпадъци и правят оценка на ползата от посочените в приложение IV примерни мерки или от други подходящи мерки. В програмите се описват също съществуващите мерки за предотвратяване на отпадъците и техния принос за предотвратяване на отпадъците.“;

в)

вмъква се следният параграф:

„2а.   Държавите членки приемат специфични национални програми за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци в рамките на националните си програми за предотвратяване на отпадъците.“;

г)

параграфи 3 и 4 се заличават.

23)

В член 30 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Веднъж на всеки две години Европейската агенция за околна среда публикува доклад, съдържащ преглед на постигнатия напредък по изпълнението и прилагането на програмите за предотвратяване на отпадъците, включително оценка на напредъка по отношение на предотвратяването на образуването на отпадъци за всяка държава членка и за Съюза като цяло, както и по отношение на прекъсването на връзката между образуването на отпадъци и икономическия растеж и във връзка с прехода към кръгова икономика.“

24)

В член 33 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за нотифициране на информацията относно приемането и съществените изменения на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.“

25)

Член 35 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

„1.   Организациите и предприятията, посочени в член 23, параграф 1, причинителите на опасни отпадъци и организациите и предприятията, които по занятие събират или превозват опасни отпадъци или извършват дейност като търговци и брокери на опасни отпадъци, водят документация с хронологична информация за:

а)

количеството, естеството и произхода на тези отпадъци и количеството на продуктите и материалите, получени от подготовката за повторна употреба, рециклирането или други дейности по оползотворяване; и

б)

когато е целесъобразно, предназначението, периодичността на събиране, начина на превоз и предвидените методи за третиране на отпадъците.

Те предоставят тези данни на разположение на компетентните органи чрез електронен регистър (или регистри), който следва да се създаде съгласно параграф 4 от настоящия член.“;

б)

добавят се следните параграфи:

„4.   Държавите членки създават електронен регистър или свързани регистри за документиране на данните за опасните отпадъци, посочени в параграф 1, като се обхваща цялата географска територия на съответната държава членка. Държавите членки може да създават такива регистри за други потоци от отпадъци, по-специално за тези потоци от отпадъци, за които са определени цели в законодателните актове на Съюза. Държавите членки използват данните относно отпадъците, които са съобщени от промишлените оператори в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (*8).

5.   Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на минимални условия за дейността на такива регистри. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

(*8)  Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).“"

26)

В член 36 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци, включително нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.“

27)

Член 37 се заменя със следното:

„Член 37

Докладване

1.   Държавите членки докладват на Комисията данните относно изпълнението на член 11, параграф 2, букви а) — д) и член 11, параграф 3, за всяка календарна година.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца, считано от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

Първият период на докладване започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

2.   За целите на проверката на спазването на член 11, параграф 2, буква б) държавите членки отчитат количеството отпадъци, използвани за насипване и за други операции по оползотворяване на материали отделно от количеството отпадъци, подготвени за повторна употреба или рециклирани. Държавите членки отчитат преработването на отпадъци в материали, които ще бъдат използвани за дейности по насипване като насипване.

За целите на проверката на спазването на член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и на член 11, параграф 3, държавите членки отчитат количеството отпадъци, подготвени за повторна употреба, отделно от количеството рециклирани отпадъци.

3.   Държавите членки съобщават на Комисията данните относно изпълнението на член 9, параграфи 4 и 5 на Комисията за всяка година.

Те съобщават тези данни по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се съобщават във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

Първият период на докладване на данни започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Държавите членки докладват на Комисията данните за всяка календарна година относно минерални или синтетични смазочни или промишлени масла, пуснати на пазара, и относно разделно събираните и третирани отработени масла.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 7.

Първият период на докладване на данни започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 7.

5.   Данните, докладвани от държавите членки съгласно настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството и доклад относно мерките, предприети съгласно член 11а, параграфи 3 и 8, включително подробна информация относно процента на средни загуби, когато е приложимо. Тази информация се докладва във формàта за докладване, определен от Комисията в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

6.   Комисията подлага на преглед данните, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът включва оценка на организацията на събирането на данните, на източниците на данните и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя слез първото докладване на данните от държавите членки и след това на всеки четири години.

7.   До 31 март 2019 г. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта, в който се докладват данните, посочени в параграфи 1, 3, 4 и 5 от настоящия член. За целите на докладването на данни относно прилагането на член 11, параграф 2, букви а) и б) държавите членки използват формàта, установен в Решение за изпълнение на Комисията от 18 април 2012 г. относно въпросника към докладите на държавите членки за прилагането на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците. За целите на докладването на данни относно хранителните отпадъци, при разработването на формàта за докладване на данни се вземат предвид методиката, разработена в съответствие с член 9, параграф 8. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2 от настоящата директива.“

28)

Член 38 се заменя със следното:

„Член 38

Обмен на информация и споделяне на най-добри практики, тълкуване и адаптиране към техническия прогрес

1.   Комисията организира редовен обмен на информация и споделяне на най-добри практики между държавите членки, включително, когато е целесъобразно, с регионалните и местните органи, относно практическото прилагане и изпълнението на изискванията на настоящата директива, в това число относно:

а)

прилагането на правилата за изчисляване, посочени в член 11а, както и разработването на мерки и системи за проследяване на потоците от битови отпадъци от сортирането до рециклирането;

б)

подходящото управление, изпълнение, трансгранично сътрудничество;

в)

иновациите в областта на управлението на отпадъците;

г)

националните критерии за страничен продукт и за край на отпадъка, съгласно член 5, параграф 3 и в член 6, параграфи 3 и 44, улеснени чрез електронен регистър за целия Съюз, който следва да бъде създаден от Комисията;

д)

икономическите инструменти и другите мерки, използвани в съответствие с член 4, параграф 3, за да се ускори постигането на целите, установени в посочения член;

е)

мерките, установени в член 8, параграфи 1 и 2;

ж)

предотвратяването на отпадъците и създаването на системи, насърчаващи дейностите по повторна употреба и удължаване на живота на продуктите;

з)

изпълнението на задълженията по отношение на разделното събиране;

и)

инструментите и стимулите за постигане на целите, установени в член 11, параграф 2, букви в), г)и д);

Комисията предоставя публичен достъп до резултатите от обмена на информация и споделяне на най-добри практики.

2.   Комисията може да разработи насоки за тълкуване на изискванията, посочени в настоящата директива, включително относно определението за отпадъците, предотвратяването, повторната употреба, подготовката за повторна употреба, оползотворяването, рециклирането, обезвреждането, както и относно прилагането на правилата за изчисляване, посочени в член 11а.

Комисията разработва насоки относно определенията за битови отпадъци и дейност по насипване.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а за изменение на настоящата директива, за да се уточни прилагането на формулата за инсталациите за изгаряне, посочена в точка R1 от приложение II. Могат да се вземат предвид местните климатични условия, като например интензитета на студа и необходимостта от отопление, доколкото те оказват отражение върху количеството енергия, което може да се използва технически или да се произведе под формата на електричество, отопление, охлаждане или технологична пара. Местните условия в най-отдалечените региони съгласно член 349, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в териториите, посочени в член 25 от Акта за присъединяване от 1985 г., могат също да се вземат предвид.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да изменя приложения IV и V с оглед на научно-техническия прогрес.“

29)

Вмъква се следният член:

„Член 38а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 1, член 9, параграф 8„ член 11а, параграф 10, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощието не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 1, член 9, параграф 8, член 11а, параграф 10, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*9).

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 1, член 9, параграф 8, член 11а, параграф 10, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент, и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(*9)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“"

30)

Член 39 се заменя със следното:

„Член 39

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*10).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, алинея 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*10)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

31)

В приложение II, дейности R 3, R 4 и R 5 се заменят със следното:

„R 3

Рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители (включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация) (*11)

R 4

Рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения (*12)

С 5

Рециклиране или възстановяване на други неорганични материали (*13)

(*11)  Това включва подготовка за повторна употреба, газификация и пиролиза чрез използване на компоненти като химични вещества и оползотворяване на органичните материали под формата на насипване."

(*12)  Това включва подготовка за повторна употреба."

(*13)  Това включва подготовка за повторна употреба, рециклиране на неорганични строителни материали, оползотворяване на неорганични материали под формата на насипване и почистване на почвата, водещо до оползотворяване на почвата.“"

32)

Текстът от приложението към настоящата директива се вмъква като приложения IVa и VIб.

Член 2

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до 5 юли 2020 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира за това останалите държави членки.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

Л. ПАВЛОВА


(1)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98.

(2)  ОВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 май 2018 г.

(4)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(5)  Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

(6)  Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1).

(8)  Решение 2014/955/ЕС на Комисията от 18 декември 2014 г. за изменение на Решение 2000/532/ЕО, отнасящо се за списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 370, 30.12.2014 г., стр. 44).

(9)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).

(10)  Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).

(11)  Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1).

(12)  Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).

(13)  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(14)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(15)  Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

(16)  ОВ L 39, 16.2.1933 г., стр. 3.

(17)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(18)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(19)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Вмъкват се следните приложения:

ПРИЛОЖЕНИЕ IVа

ПРИМЕРИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И ДРУГИ МЕРКИ, ПРЕДОСТАВЯЩИ СТИМУЛИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЙЕРАРХИЯТА НА ОТПАДЪЦИТЕ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 3 (1)

1.

Такси и ограничения за депонирането и изгарянето на отпадъци, които стимулират предотвратяването и рециклирането на отпадъците, като депонирането на отпадъци се запазва като най-малко предпочитаният вариант за управление на отпадъците;

2.

Схеми „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, при които причинителите на отпадъци плащат в зависимост от действителното количество на образуваните отпадъци и предоставят стимули за разделяне при източника на рециклируемите отпадъци и за намаляване на смесените отпадъци;

3.

Данъчни стимули за даряването на стоки, и по-специално храни;

4.

Схеми за разширена отговорност на производителя за различните видове отпадъци и мерки за увеличаване на тяхната ефективност, ефективността на разходите и управлението;

5.

Схеми за обратно изкупуване и други мерки за насърчаване на ефективното събиране на използвани продукти и материали;

6.

Добро планиране на инвестициите в инфраструктура за управление на отпадъците, включително чрез фондовете на Съюза;

7.

Устойчиво възлагане на обществени поръчки за насърчаване на по-добро управление на отпадъците и на използването на рециклирани продукти и материали;

8.

Премахване на субсидиите, които не са в съответствие с йерархията на отпадъците;

9.

Използване на данъчни мерки или други средства за насърчаване на използването на продукти и материали, годни за повторна употреба или рециклиране;

10.

Подкрепа за научни изследвания и иновации в авангардни технологии за рециклиране и преработване;

11.

Използване на най-добрите съществуващи техники за третирането на отпадъци;

12.

Икономически стимули за регионалните и местните органи, по-специално с цел насърчаване на предотвратяването на отпадъците и по-широкото използване на схеми за разделно събиране, като се избягва подкрепата за депониране и изгаряне;

13.

Кампании за повишаване на обществената осведоменост, по-специално по отношение на разделното събиране, предотвратяването на отпадъците и ограничаване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, и включване на тези въпроси в областта на образованието и обучението;

14.

Системи за координация, включително с цифрови средства, между всички компетентни публични органи, участващи в управлението на отпадъците;

15.

Насърчаване на постоянен диалог и сътрудничество между всички заинтересовани лица при управлението на отпадъците и насърчаване на доброволните споразумения и докладването на данни от страна на дружествата относно отпадъците.

ПРИЛОЖЕНИЕ IVб

ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОЙТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕДСТАВИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 11, ПАРАГРАФ 3

Планът за изпълнение, които следва да се представи съгласно член 11, параграф 3, съдържа следното:

1.

оценка на минали, настоящи и прогнозни проценти на рециклиране, депониране и други видове третиране на битовите отпадъци и на потоците, от които се състоят;

2.

оценка на прилагането на плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци в съответствие с членове 28 и 29;

3.

причините, поради които държавата членка счита, че не би могла да постигне съответната цел, установена в член 11, параграф 2, в рамките на определения в тази разпоредба срок, и оценка на удължаването на срока, необходим за постигането на тази цел;

4.

мерките, необходими за постигане на целите, установени в член 11, параграфи 2 и 5, приложими за съответната държава членка в рамките на удължения срок, включително подходящи икономически инструменти и други мерки, за да се предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, както е посочено в член 4, параграф 1 и в приложение IVа;

5.

график за прилагането на мерките, определени в точка 4, определянето на орган, компетентен за тяхното изпълнение, и оценка на индивидуалния им принос за постигането на целите, приложими в случай на удължаване на срока;

6.

информация относно финансирането за управлението на отпадъците в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

7.

мерки за подобряване на качеството на данните, когато е целесъобразно, с оглед на по-добро планиране и мониторинг на изпълнението в сферата на управление на отпадъците.


(1)  Въпреки че тези инструменти и мерки могат да предоставят стимули за предотвратяване на отпадъците, което е най-високият ранг в йерархията на отпадъците, изчерпателен списък на по-конкретни примери за мерки за предотвратяване на отпадъците се съдържа в приложение IV.


14.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/141


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/852 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 2018 година

за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Управлението на отпадъците в Съюза следва да се усъвършенства, с цел да се опазва, съхранява и подобрява качеството на околната среда, да се опазва човешкото здраве, да се гарантира разумното, ефективно и рационално използване на природните ресурси, да се насърчават принципите на кръговата икономика, да се засилва употребата на енергията от възобновяеми източници, да се увеличава енергийната ефективност, да се намалява зависимостта на Съюза от вносни ресурси, да се предоставят нови икономически възможности и да се допринася за дългосрочна конкурентоспособност. По-ефективното използване на ресурсите би довело също така до значителни нетни икономии за предприятията, публичните органи и потребителите в рамките на Съюза, като същевременно се намаляват общите годишни емисии на парникови газове.

(2)

Целите, установени в Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) за оползотворяването и рециклирането на опаковки и отпадъци от опаковки, следва да бъдат изменени чрез увеличаване на рециклирането на отпадъците от опаковки, за да отразяват по-добре стремежа на Съюза за преминаване към кръгова икономика.

(3)

Освен това, за да се осигури по-голяма съгласуваност в правото на Съюза в областта на отпадъците, определенията в Директива 94/62/ЕО следва да се уеднаквят, когато е приложимо, с тези от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), която се прилага по отношение на отпадъците като цяло.

(4)

Предотвратяването на отпадъци е най-ефективният начин за подобряване на ресурсната ефективност и за намаляване на въздействието на отпадъците върху околната среда. Поради това е важно държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да насърчават увеличаването на дела на опаковките за многократна употреба, пуснати на пазара, и повторната употреба на опаковките. Тези мерки могат да включват използването на схеми за връщане на депозит и други стимули, като например определянето на количествени цели, вземането предвид на повторната употреба за постигането на целите за рециклиране и диференцирани финансови вноски за опаковките за многократна употреба съгласно схемите на разширена отговорност на производителя по отношение на опаковките. Държавите членки следва да предприемат мерки за стимулиране на използването на опаковки за многократна употреба и за постигане на намаляване на потреблението на опаковки, които не са рециклируеми, и на прекомерното опаковане.

(5)

Тъй като повторната употреба води до избягване на пускането на нови опаковки на пазара и на повишаването на количествата на генерираните отпадъци от опаковки, опаковките за многократна употреба, които се пускат на пазара за първи път, и дървените опаковки, които се поправят за повторна употреба, следва да се вземат предвид във връзка с постигането на съответните цели за рециклиране на опаковки.

(6)

Държавите членки следва да въведат подходящи стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, включително икономически инструменти и други мерки. Подобни мерки следва да са насочени към свеждане до минимум на въздействието на опаковките и отпадъците от опаковки върху околната среда от гледна точка на жизнения цикъл, като се вземат предвид, по целесъобразност, ползите от използването на материали на биологична основа и на материали, подходящи за многократно рециклиране. Мерките за повишаване на обществената осведоменост относно предимствата, произтичащи от опаковките, изработени от рециклирани материали, може да допринесат за разширяване на сектора за рециклиране на отпадъците от опаковки. Когато е използването на опаковки за еднократна употреба е наложително, за да се гарантират хигиената на храните и здравето и безопасността на потребителите, държавите членки следва да предприемат мерки за осигуряване на рециклирането на тези опаковки.

(7)

Насърчаването на устойчива биоикономика може да допринесе за намаляване на зависимостта на Съюза от вносни суровини. Подлежащите на рециклиране опаковки на биологична основа и подлежащите на компостиране биоразградими опаковки може да представляват възможност за стимулиране на възобновяемите източници за производство на опаковки, когато е доказано, че те са от полза от гледна точка на жизнения цикъл.

(8)

Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, независимо дали в градовете, на сушата, в реките и моретата, или на друго място, има преки и косвени отрицателни последици за околната среда, благосъстоянието на гражданите и икономиката, и разходите за почистването им представляват ненужна икономическа тежест за обществото. Много от най-често намираните на плажовете предмети включват отпадъци от опаковки и имат дългосрочно въздействие върху околната среда, като същевременно засягат туризма и общественото ползване на тези природни зони. Освен това наличието на отпадъци от опаковки в морската околна среда нарушава приоритетния ред в йерархията на отпадъците, по-специално чрез избягване на повторната употреба, рециклирането и друго оползотворяване.

(9)

Категорични екологични, икономически и социални ползи биха произтекли от допълнителното завишаване на целите, установени в Директива 94/62/ЕО, във връзка с рециклирането на отпадъци от опаковки. Следва да се гарантира, че икономически ценните отпадъчни материали се оползотворяват във все по-голяма степен и ефективно чрез подходящо управление на отпадъците и в съответствие с йерархията на отпадъците, както е установено в Директива 2008/98/ЕО и че те постъпват обратно в европейската икономика, като така се осъществява напредък по отношение на изпълнението на съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г. относно „Инициатива за суровините — посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ и към създаването на кръгова икономика.

(10)

Много държави членки все още не са създали изцяло необходимата инфраструктура за управление на отпадъците. Ето защо е от основно значение да се определят ясни дългосрочни цели на политиката, за да се избегне блокирането на рециклируеми материали на по-ниските нива на йерархията на отпадъците.

(11)

С настоящата директива се определят дългосрочни цели за управлението на отпадъците в Съюза и се предоставят ясни насоки на икономическите оператори и държавите членки за инвестициите, необходими за постигането на тези цели. При разработването на националните си планове за управление на отпадъците и при планирането на инвестициите в инфраструктура за управление на отпадъците, държавите членки следва да използват по разумен начин инвестициите, включително чрез фондовете на Съюза, като дават предимство на предотвратяването, включително повторната употреба и рециклирането, в съответствие с йерархията на отпадъците.

(12)

В резултат на комбинирането на целите за рециклирането и ограниченията за депонирането, установени в Директива 2008/98/ЕО и Директива 1999/31/ЕО на Съвета (6), повече няма да е необходимо да се определят цели за оползотворяването на енергия и максимални цели за рециклирането на отпадъци от опаковки.

(13)

Отделни цели следва да се определят за рециклирането на черни метали и алуминий, за да се постигнат значителни икономически и екологични ползи, тъй като по-голямото количество рециклиран алуминий би довело до значителни икономии на енергия и намаляване на емисии от въглероден диоксид. Съществуващата цел за рециклирането на металните опаковки следва да се раздели на отделни цели за тези два вида отпадъци.

(14)

Целите за рециклиране за 2030 г. по отношение на опаковките следва да бъдат разгледани с оглед на тяхното запазване или, по целесъобразност, увеличаване. При това преразглеждане следва да се обърне внимание и на конкретни потоци на отпадъци от опаковки, като например битови, търговски и промишлени отпадъци от опаковки, както и на отпадъци от смесени опаковки.

(15)

Изчисляването на целите за рециклиране следва да се основава на теглото на отпадъците от опаковки, които постъпват за рециклиране. По принцип действителното измерване на теглото на отпадъците от опаковки, които се отчитат като рециклирани, следва да се извършва на мястото, където отпадъците от опаковки постъпват за рециклиране. Въпреки това, с цел да се ограничи административната тежест, следва на държавите членки да се позволи, при спазването на строги условия и чрез дерогация от общото правило, да определят теглото на рециклираните отпадъци от опаковки въз основа на измерване на изходните материали от всички дейности по сортиране. Загубите на материали, които възникват преди постъпването на отпадъците за рециклиране, например поради сортиране или други предварителни дейности, не следва да бъдат включвани в количеството на отпадъците, които се отчитат като рециклирани. Тези загуби могат да бъдат определени въз основа на електронни регистри, технически спецификации, подробни правила за изчисляване на средните проценти на загуба за различните потоци от отпадъци или други еквивалентни мерки. Държавите членки следва да докладват относно тези мерки в докладите за проверка на качеството, придружаващи данните, които те докладват на Комисията относно рециклирането на отпадъци. Препоръчително е средните проценти на загуба да се определят индивидуално за отделните съоръжения за сортиране и да бъдат свързани с различните основни видове отпадъци, различните източници (като битови или търговски), различните схеми за събиране и различните видове процеси на сортиране. Средните проценти на загуба следва да се използват само в случаите, когато не са налични други надеждни данни, по-специално по отношение на превоза и износа на отпадъци. От теглото на отчетените като рециклирани отпадъци следва да не се приспада загубата на тегло на материалите или веществата, дължаща се на процеси на физическа или химическа преработка, присъщи на дейностите по рециклиране, при които отпадъците от опаковки реално се преработват в продукти, материали или вещества.

(16)

Когато отпадъчните материали от опаковки престават да бъдат отпадъци в резултат на евентуална подготвителна операция преди действителната им преработка, тези материали могат да се отчитат като рециклирани, ако са предназначени за последваща преработка в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. Крайните отпадъчни материали, които са предназначени за използване като гориво или други средства за получаване на енергия, за насипване или обезвреждане или за употреба при дейности със същата цел като оползотворяването на отпадъци, различни от рециклирането, следва да не се вземат предвид при оценката за постигането на целите на рециклирането.

(17)

При изчисляване на процента на рециклиране за аеробното или анаеробното третиране на биоразградимите отпадъци от опаковки, количеството отпадъци, което постъпва за аеробно или анаеробно третиране, може да се отчита като рециклирано, при условие че това третиране води до изходни материали, които се използват като рециклирани продукти, материали или вещества. Изходните материали от това третиране най-често са компост или ферментационни продукти, но биха могли да се вземат предвид и някои други изходни материали, ако те съдържат сравними количества рециклирано съдържание, в зависимост от количеството на третираните биоразградими отпадъци от опаковки. В други случаи, в съответствие с определението за рециклиране, преработката на биоразградими отпадъци от опаковки в материали, предназначени да бъдат използвани като гориво или други средства за получаване на енергия, да бъдат обезвредени или да бъдат използвани при дейности със същата цел като оползотворяването на отпадъци освен рециклирането, следва да не се вземат предвид при оценката за постигането на целите на рециклирането.

(18)

При износ на отпадъци от опаковки от Съюза за рециклиране, държавите членки следва да използват ефективно правомощията за извършване на проверки, предвидени в член 50, параграф 4в от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (7), като изискват доказателствени документи, за да проверят дали товарът е предназначен за дейности по оползотворяване, които са в съответствие с член 49 от посочения регламент, и следователно дали този товар се управлява по екологосъобразен начин в съоръжение, функциониращо съгласно стандарти за защита на човешкото здраве и околната среда, които са приблизително равностойни на стандартите, определени в законодателството на Съюза. При изпълнението на тази задача държавите членки могат да си сътрудничат с други заинтересовани страни, като например компетентни органи в държавата на местоназначение, контролни органи на независима трета страна или организации, упражняващи задълженията за разширена отговорност на производителя от името на производителите на продукти, създадени съгласно схемите на разширена отговорност на производителя, които могат да извършват физически и други проверки на съоръжения в трети държави. В доклада за проверка на качеството, придружаващ данните относно постигането на целите, държавите членки следва да докладват за мерките за изпълнение на задължението да се гарантира, че отпадъците изнесени от Съюза се третират при условия, които до голяма степен са равностойни на тези, изисквани в съответното право на Съюза в областта на околната среда.

(19)

За да се осигури по-добро, по-своевременно и по-уеднаквено прилагане на настоящата директива и с оглед на проактивното установяване на всички слабости при прилагането, следва да се създаде система за доклади за ранно предупреждение, с помощта на която да се откриват пропуските и да се предприемат действия преди настъпването на сроковете за изпълнение на целите.

(20)

Тъй като количеството и вида на използваните опаковки обикновено зависи по-скоро от избора на производителя, отколкото на потребителя, следва да бъдат създадени схеми за разширена отговорност на производителя. Наличието на ефективни схеми на разширена отговорност на производителя може да има положително въздействие върху околната среда чрез намаляване на образуването на отпадъци от опаковки и увеличаване на разделното събиране и рециклирането. Въпреки че схеми на разширена отговорност на производителите по отношение на опаковките вече съществуват в повечето държави членки, съществуват големи различия в начина, по който те са организирани, тяхната ефективност и в обхвата на отговорността на производителите. Поради това правилата относно разширената отговорност на производителя, установени в Директива 2008/98/ЕО следва да се прилагат по отношение на схемите на разширена отговорност на производителите на опаковки.

(21)

С цел да се повиши предотвратяването на отпадъци от опаковки, да се намали тяхното въздействие върху околната среда и да се насърчават висококачествени рециклирани материали, като същевременно се гарантира функционирането на вътрешния пазар, избягват се пречки пред търговията и се избягват нарушения и ограничения на конкуренцията в рамките на Съюза, основните изисквания на Директива 94/62/ЕО и на приложение II към нея следва да бъдат преразгледани, и ако е необходимо – изменени, за да бъдат засилени изискванията с оглед на подобряване на проектирането за повторна употреба и висококачественото рециклиране на опаковките.

(22)

Данните, докладвани от държавите членки, са от основно значение за Комисията при оценката на спазването на правото на Съюза в областта на отпадъците от държавите членки. Качеството, надеждността и съпоставимостта на данните следва да се подобрят чрез въвеждането на единна входна точка за всички данни за отпадъците, отмяната на неактуалните изисквания за докладване на данни, сравнителното оценяване на националните методики за докладване на данни и въвеждането на доклад за проверка на качеството на данните.

(23)

Докладите за прилагането, които държавите членки изготвят на всеки три години, не се оказаха ефективен инструмент за проверка на спазването на разпоредбите или за гарантиране на правилното им прилагане и пораждат ненужни административни тежести. По тази причина е целесъобразно да се отменят разпоредбите, съгласно които държавите членки трябва да изготвят такива доклади. Вместо това мониторингът на спазването на разпоредбите следва да се основава изключително на данните, които държавите членки докладват всяка година на Комисията.

(24)

Надеждността на докладването на данните относно управлението на отпадъците е от основно значение за ефективното прилагане и за осигуряването на съпоставимост на данните между държавите членки. Поради това, при докладване относно постигането на целите, установени в Директива 94/62/ЕО, така както е изменена с настоящата директива, държавите членки следва да използват най-актуалните правила, разработени от Комисията и методиките, разработени от съответните компетентни национални органи, отговарящи за изпълнението на настоящата директива.

(25)

С цел допълване или изменение на Директива 94/62/ЕО на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20 от посочената директива, така както са изменени с настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (8). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(26)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Директива 94/62/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на член 5, параграф 4, член 6а, параграф 9, член 12, параграф 3г и член 19, параграф 1 от нея, така както са изменени с настоящата директива. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(27)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно, от една страна, да се предотврати евентуално въздействие на опаковките и отпадъците от опаковки върху околната среда или такова въздействие да се намали, като по този начин се предостави високо ниво на опазване на околната среда и от друга страна, да се осигури функционирането на вътрешния пазар и да се предотвратят пречки пред търговията, нарушаването и ограничаването на конкуренцията в ЕС, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от мерките могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(28)

Поради това Директива 94/62/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(29)

Съгласно междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове (10), техниката на преработване е подходящо средство за гарантиране на четливостта на законодателството на Съюза на постоянна и обща основа, като не позволява разпространяването на изолирано изменение на актове, което често прави правните актове трудни за разбиране. Освен това в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество трите институции потвърдиха своя ангажимент да използват законодателната техника на преработването във връзка с изменението на действащото законодателство по-често. Следователно, с оглед на факта, че Директива 94/62/ЕО вече беше изменена шест пъти, би било целесъобразно тази директива да бъде преработена в близко бъдеще.

(30)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (11), държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения

Директива 94/62/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 1, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   За тази цел настоящата директива установява мерки, насочени приоритетно към предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и като допълнителни основни принципи, към повторна употреба на опаковките, към рециклиране и други форми на оползотворяване на отпадъците от опаковки, и следователно към намаляване на окончателното обезвреждане на такива отпадъци, с цел да се спомогне за прехода към кръгова икономика.“

2)

Член 3 се изменя, както следва:

а)

в точка 1 се заличава следният текст:

„Ако е целесъобразно, Комисията разглежда и, когато е необходимо, преразглежда обяснителните примери за определението за опаковка, посочени в приложение I. Като приоритет се разглеждат следните артикули: CD- и видео кутии, саксии за цветя, тръби и цилиндри, около които се навиват еластични материали, хартия за самозалепващи се етикети и опаковъчна хартия. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.“;

б)

точка 2 се заменя със следното:

„2.

„отпадъци от опаковки“ означава всяка опаковка или опаковъчен материал, обхванат от определението за отпадъци, установено в член 3 от Директива 2008/98/ЕИО, с изключение на производствени отпадъци;“

в)

вмъкват се следните точки:

„2а.

„опаковки за многократна употреба“ означава опаковки, създадени, проектирани и пуснати на пазара с цел да претърпят в рамките на своя жизнен цикъл многократни промени или преобразуване, като се пълнят отново или се използват за същата цел, за която са били създадени;

2б.

„смесени опаковки“ означава опаковки, произведени от два или повече слоя от различни материали, които не могат да бъдат разделени ръчно и образуват една съставна единица, състояща се от вътрешна приемна част и външна обвивка, която се пълни, съхранява, транспортира и изпразва като такава;

2в.

прилагат се определенията за „отпадък“, „управление на отпадъци“, „събиране“, „разделно събиране“, „предотвратяване“, „повторна употреба“, „третиране“, „оползотворяване“, „рециклиране“, „обезвреждане“ и „схема на разширена отговорност на производителя“, установени в член 3 от Директива 2008/98/ЕО.“;

г)

точки 3 — 10 се заличават.

3)

Член 4 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки осигуряват, в допълнение към мерките, предприети в съответствие с член 9, прилагането на други превантивни мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и за свеждане до минимум на въздействието на опаковките върху околната среда.

Такива други превантивни мерки могат да се състоят в национални програми, в стимули, предоставяни чрез схемите на разширена отговорност на производителя за намаляване до минимум на въздействието на опаковките върху околната среда или в други подобни действия, които се приемат, ако е целесъобразно, след консултации със стопанските субекти, организации на потребителите и екологични организации и са предназначени за обобщаване и възползване от опита от многобройните инициативи, подети в държавите членки, в областта на предотвратяването.

Държавите членки използват икономически инструменти и други мерки, за да предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, като например посочените в приложение IVa към Директива 2008/98/ЕС, или други подходящи инструменти и мерки.“;

б)

параграф 3 се заличава.

4)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Повторна употреба

1.   В съответствие с йерархията на отпадъците, установена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО, държавите членки предприемат мерки за насърчаване на увеличаването на дела на опаковките за многократна употреба, пуснати на пазара, и на системите за повторна употреба на опаковките по безопасен за околната среда начин и в съответствие с Договора, без да се излагат на риск хигиената на храните или безопасността на потребителите. Тези мерки могат да включват, inter alia:

а)

използването на схеми за връщане на депозит;

б)

определянето на качествени или количествени цели;

в)

използването на икономически стимули;

г)

установяване на минимален процент за опаковките за многократна употреба, пускани на пазара всяка година, за всеки поток от опаковки.

2.   Държавите членки могат да решат да постигнат коригирано равнище на целите, посочени в член 6, параграф 1, букви е) — и), за дадена година, като вземат предвид средния дял на търговските опаковки за многократна употреба, пуснати на пазара за първи път и повторно използвани като част от система за повторна употреба на опаковките през предходните три години.

Коригираното равнище се изчислява чрез изваждане:

а)

от целите, посочени в член 6, параграф 1, букви е) и з), на дела на търговските опаковки за многократна употреба, посочени в първата алинея от настоящия параграф, от общия брой на търговските опаковки, пуснати на пазара, и

б)

от целите, посочени в член 6, параграф 1, букви ж) и и), на дела на търговските опаковки за многократна употреба, посочени в първата алинея от настоящия параграф, направени от съответния опаковъчен материал, от общия брой на търговските опаковки от този материал, пуснати на пазара.

При изчисляването на съответното коригирано равнище на целите могат да се вземат предвид не повече от пет процентни пункта от този дял.

3.   Държавите членки могат да вземат предвид количествата дървени опаковки, поправени с цел повторна употреба, при изчисляването на целите, посочени в член 6, параграф 1, буква е), буква ж), подточка ii), буква з) и буква и), подточка ii).

4.   За да се гарантират еднакви условия за прилагането на параграфи 2 и 3 от настоящия член, Комисията приема в срок до 31 март 2019 г. актове за изпълнение за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни, и за изчисляване на целите съгласно параграф 3 от настоящия член. Посочените актове за изпълнение се приемат. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

5.   Не по-късно от 31 декември 2024 г. Комисията проучва данните относно опаковките за многократна употреба, предоставени от държавите членки в съответствие с член 12 и приложение III, с цел разглеждане на възможностите за въвеждането на количествени цели за повторната употреба на опаковки, включително правилата за изчисление, и всякакви допълнителни мерки за насърчаване на повторната употреба на опаковки. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.“

5)

Член 6 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавят следните букви:

„е)

не по-късно от 31 декември 2025 г. минимум 65 % от теглото на всички отпадъци от опаковки ще бъдат рециклирани;

ж)

не по-късно от 31 декември 2025 г. ще бъдат изпълнени следните минимални цели, изразени в тегловни проценти, за рециклирането по отношение на долупосочените специфични материали, които се съдържат в отпадъците от опаковки:

i)

50 % за пластмасата;

ii)

25 % за дървесината;

iii)

70 % за черните метали;

iv)

50 % за алуминия;

v)

70 % за стъклото;

vi)

75 % за хартията и картона;

з)

не по-късно от 31 декември 2030 г. минимум 70 % от теглото на всички отпадъци от опаковки ще се рециклират;

и)

не по-късно от 31 декември 2030 г. ще бъдат изпълнени следните минимални цели, изразени в тегловни проценти, за рециклирането по отношение на следните специфични материали, които се съдържат в отпадъците от опаковки:

i)

55 % за пластмасата;

ii)

30 % за дървесината;

iii)

80 % за черните метали;

iv)

60 % за алуминия;

v)

75 % за стъклото;

vi)

85 % за хартията и картона.“;

б)

вмъкват се следните параграфи:

„1а.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, букви е) и з), държава членка може да отложи сроковете за постигане на целите, посочени в параграф 1, буква ж), подточки i)—vi) и параграф 1, буква и), подточки i)—vi), до пет години при следните условия:

а)

дерогацията е ограничена до най-много 15 процентни пункта от една цел или се разделя между две цели,

б)

процентът на рециклиране за една цел не намалява под 30 % в резултат от дерогацията,

в)

процентът на рециклиране за една от целите, посочени в параграф 1, буква ж), подточки v) и vi) и параграф 1, буква и), подточки v) и vi), не намалява под 60 % в резултат от дерогацията, и

г)

най-късно 24 месеца преди съответния срок, установен в параграф 1, буква ж) или буква и) от настоящия член, държавата членка уведомява Комисията за намерението си да отложи съответния срок и представи план за изпълнение в съответствие с приложение IV към настоящата директива. Държавите членки могат да съчетаят този план с план за изпълнение, представен съгласно член 11, параграф 3, буква б) от Директива 2008/98/ЕО.

1б.   В срок от три месеца от получаването на плана за изпълнение, представен съгласно параграф 1а, буква г), Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа този план, ако Комисията счете, че планът не отговаря на изискванията, установени в приложение IV. Съответната държава членка представя преразгледан план в срок от три месеца от датата на получаване на искането на Комисията.

1в.   Най-късно до 31 декември 2024 г. Комисията прави преглед на целите, установени в параграф 1, букви з) и и), с оглед на поддържането или, по целесъобразност, на увеличаването на целите. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.“;

в)

параграфи 2, 3, 5, 8 и 9 се заличават.

6)

Вмъква се следният член:

„Член 6а

Правила относно изчисляването на степента на постигане на целите

„1.   За целите на изчисляването на това дали са постигнати целите, установени в член 6, параграф 1, букви е)—и):

а)

държавите членки изчисляват теглото на образуваните и рециклираните отпадъци от опаковки през дадена календарна година. Образуваните отпадъци от опаковки в дадена държава членка могат да се считат за равни на количеството на опаковките, пуснати на пазара през същата година в тази държава членка;

б)

теглото на рециклираните отпадъци от опаковки се изчислява като теглото на опаковките, превърнали се в отпадъци, които, след като са били подложени на всички необходими дейности по проверка, сортиране и други предварителни дейности по отстраняване на отпадъчни материали, които не са обект на по-нататъшно преработване, и за да се гарантира висококачествено рециклиране, се включват в процес на рециклиране, при което отпадъчните материали фактически се преработват в продукти, материали или вещества.

2.   За целите на параграф 1, буква а), теглото на рециклираните отпадъци от опаковки се измерва при включването на отпадъците в процеса на рециклиране.

Чрез дерогация от първа алинея, теглото на рециклираните отпадъците от опаковки може да бъде измерено след каквато и да е дейност по сортиране, при условие че:

а)

тези изходни отпадъци са рециклирани впоследствие;

б)

теглото на материалите или веществата, които са отстранени от процесите по други дейности, предхождащи дейността по рециклиране, и не са рециклирани впоследствие, не се включва в теглото на отпадъците, отчитани като рециклирани.

3.   Държавите членки създават ефективна система за качествен контрол и проследимост на отпадъците от опаковки, за да се гарантира спазването на условията по параграф 1, буква а) от настоящия член и параграф 2, букви а) и б) от настоящия член. За да се гарантират надеждността и точността на събраните данни относно рециклираните отпадъци от опаковки, системата може да се състои от електронни регистри, създадени съгласно член 35, параграф 4 от Директива 2008/98/ЕО, от технически спецификации за изискванията относно качеството на сортираните отпадъци или в процент на средни загуби при сортирането на отпадъците, който варира съответно за различните видове отпадъци и различните практики по управление на отпадъците. Процентът на средни загуби се прилага само когато не могат да бъдат получени надеждни данни по друг начин и се изчислява въз основа на правилата за изчисление, които са определени в приетия съгласно член 11а, параграф 10 от Директива 2008/98/ЕО делегиран акт.

4.   За да се изчисли дали целите по член 6, параграф 1, букви е)—и) са постигнати, количеството биоразградими отпадъци от опаковки, подложени на аеробно или анаеробно третиране, може да се отчита като рециклирано, когато от това третиране се образуват компост, ферментационни продукти или други изходни материали, при които теглото на рециклираните отпадъци е подобно на теглото на входящите отпадъци, и които предстои да бъдат използвани като рециклиран продукт, материал или вещество. Когато изходните материали се използват върху земна повърхност, държавите членки могат да ги считат за рециклирани само ако тяхното използване води до ползи за селското стопанство или до подобряване на екологичното състояние.

5.   Количеството отпадъчни материали от опаковки, които са престанали да бъдат отпадъци в резултат на евентуална подготвителна операция преди действителната им преработка, могат да се отчитат като рециклирани, ако тези материали са предназначени за последваща преработка в продукти, материали или вещества, които да бъдат използвани за първоначалната им цел или за други цели. Въпреки това крайните отпадъчни материали, предназначени да бъдат използвани като гориво или други средства за получаване на енергия, или за изгаряне, насипване или депониране, не се отчитат във връзка с постигането на целите на рециклирането.

6.   За да се изчисли дали целите по член 6, параграф 1, букви е)—и) са постигнати, държавите членки може да вземат предвид рециклирането на метали, разделени след изгаряне на отпадъци, в съотношение, съответстващо на дяла на изгорените опаковки от отпадъци, при условие че рециклираните метали отговарят на определени критерии за качество, посочени в акта за изпълнение, приет съгласно член 11а, параграф 9 от Директива 2008/98/ЕО.

7.   Отпадъците от опаковки, изпращани към друга държава членка за целите на рециклиране в съответната друга държава членка, се вземат предвид с оглед на постигането на целите по член 6, параграф 1, букви е) — и) само от страна на държавата членка, в която отпадъците от опаковки са събрани.

8.   Отпадъците от опаковки, изнасяни извън Съюза, се вземат предвид с оглед на постигането на целите по член 6, параграф 1 от настоящата директива отстрана на държавата членка, в която те са събрани, само ако са изпълнени изискванията по параграф 3 от настоящия член и ако, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (*1), износителят може да докаже, че при превоза на отпадъци са спазени изискванията на посочения регламент и че третирането на отпадъците от опаковки извън Съюза е било извършено при условия, които са равностойни в голяма степен на изискванията на съответното право на Съюза в областта на околната среда.

9.   За да се гарантират еднакви условия за прилагането на параграфи 1—5 от настоящия член, Комисията приема в срок до 31 март 2019 г. актове за изпълнение за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни, по-специално относно теглото на образуваните отпадъци от опаковки. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

(*1)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).“"

7)

Вмъква се следният член:

„Член 6б

Доклад за ранно предупреждение

1.   Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклади относно напредъка във връзка с постигането на целите, определени в член 6, параграф 1, букви е—и), не по-късно от три години преди всеки от посочените в тези разпоредби срокове.

2.   Докладите по параграф 1 включват:

а)

оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б)

списък на държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава от подходящи препоръки към съответните държави членки;

в)

примери за най-добри практики, които се използват в целия Съюз, които биха могли да дадат насоки за стъпките към постигане на целите.“

8)

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Системи за връщане, събиране и оползотворяване

1.   За да постигнат определените в настоящата директива цели, държавите членки предприемат необходимите мерки за гарантиране, че системите са създадени, за да осигурят:

а)

връщане и/или събиране на използвани опаковки и/или отпадъци от опаковки от потребителя, различен от крайния потребител, или от потока отпадъци, за да се насочат те към най-подходящите алтернативи за управление на отпадъците;

б)

повторна употреба или оползотворяване, включително рециклиране на опаковки и/или събрани отпадъци от опаковки.

Тези системи са отворени за участието на стопанските субекти в засегнатите сектори и за участието на компетентните държавни органи. Системите се отнасят също и за внесени продукти съгласно недискриминиращи условия, включително и подробни мерки и митнически тарифи, наложени за достъп до системите, и са създадени така, че да не поставят пречки пред търговията или да нарушават конкуренцията в съответствие с Договора.

2.   Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2024 г. се установяват схеми на разширена отговорност на производителя за всички опаковки съгласно членове 8 и 8а от Директива 2008/98/ЕО.

3.   Мерките, посочени в параграфи 1 и 2, представляват част от политиката за опаковките и отпадъците от опаковки и отчитат по-специално изискванията относно опазването на околната среда и здравето на потребителя, сигурността и хигиената, защитата на качеството, автентичността и техническите характеристики на опакованите стоки и използваните материали, както и защитата на права във връзка с индустриалната и търговската собственост.

4.   Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на висококачествено рециклиране на отпадъците от опаковки и изпълнение на необходимите стандарти за качество за съответните рециклиращи сектори. За тази цел член 11, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО се прилага за отпадъците от опаковки, включително от композитни опаковки.“

9)

В член 9 се добавя следният параграф:

„5.   До 31 декември 2020 г. Комисията проучва възможността за засилване на основните изисквания с цел, inter alia, подобряване на проектирането за повторна употреба и насърчаване на висококачествено рециклиране, както и укрепване на тяхното прилагане. За тази цел Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.“

10)

Член 11 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 21а, за допълване на настоящата директива чрез определяне на условията, при които нивата на концентрация, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се прилагат за рециклирани материали и за обвързани продукти, които са в затворена и контролирана верига, както и за да определя видовете опаковки, които са освободени от изискването по параграф 1, трето тире от настоящия член.“

11)

Член 12 се изменя, както следва:

а)

заглавието се заменя с „Информационни системи и докладване на данни“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Посочените в параграф 1 бази данни включват данните въз основа на приложение III, и предоставят по-специално информация за големината, характеристиките и еволюцията на потоците опаковки и отпадъци от опаковки на равнище отделни държави членки, включително информация за токсичността или опасността, произтичаща от опаковъчните материали и компонентите, използвани при производството им.“;

в)

параграф 3 се заличава;

г)

вмъкват се следните параграфи:

„3а.   Държавите членки докладват на Комисията данните относно изпълнението на член 6, параграф 1, букви а)—и), и данните относно опаковките за многократна употреба за всяка календарна година.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията въз основа на приложение III в съответствие с параграф 3г от настоящия член.

Първият период на докладване относно целите, определени в член 6, параграф 1, букви e)—и), и на данни относно опаковките за многократна употреба започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се определя формàтът за докладване в съответствие с параграф 3г от настоящия член, и обхваща данните за този период на докладване.

3б.   Данните, докладвани от държавите членки в съответствие с настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството и от доклад за предприетите мерки съгласно член 6а, параграфи 3 и 8, включително подробна информация относно средните проценти на загуба, когато е приложимо.

3в.   Комисията прави преглед на данните, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните, на източниците на данните и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя след първото докладване на данните от държавите членки и след това на всеки четири години.

3г.   До 31 март 2019 г., Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за докладване на данните в съответствие с параграф 3а от настоящия член. За целите на докладването на данни относно прилагането на член 6, параграф 1, букви а)—д) от настоящата директива, държавите членки използват формàта, определен в Решение 2005/270/ЕО на Комисията (*2). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2 от настоящата директива.

(*2)  Решение 2005/270/ЕО на Комисията от 22 март 2005 г. за установяване на формати, свързани със системата от база данни съгласно Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 86, 5.4.2005 г., стр. 6).“;"

д)

параграф 5 се заличава.

12)

Член 17 се заличава.

13)

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Адаптиране към научно-техническия прогрес

1.   Комисията приема актовете за изпълнение, необходими за адаптиране към научно-техническия прогрес на системата за идентификация по член 8, параграф 2 и член 10, втора алинея, шесто тире. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21а, за да изменя обяснителните примери за определянето на опаковките, посочени в приложение I.“

14)

Член 20 се заменя със следното:

„Член 20

Специфични мерки

На Комисията се предоставя правомощието да приема, в съответствие с член 21а, делегирани актове за допълване на настоящата директива, необходими за преодоляване на трудностите при прилагане на разпоредбите на настоящата директива, по-специално по отношение на инертните опаковъчни материали, пуснати на пазара в много малки количества (т.е. приблизително 0,1 % от теглото) в Съюза, първичните опаковки за медицински изделия и фармацевтични продукти, малките и луксозните опаковки.“

15)

Член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

16)

Вмъква се следният член:

„Член 21а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*4).

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(*4)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“"

17)

Приложения II и III се изменят, както е установено в приложението към настоящата директива.

18)

Приложение IV се добавя, както е установено в приложението към настоящата директива.

Член 2

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 5 юли 2020 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира за това останалите държави членки.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

Л. ПАВЛОВА


(1)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98.

(2)  ОВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 май 2018 г.

(4)  Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

(5)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(6)  Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).

(8)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(9)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(10)  ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

(11)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.


ПРИЛОЖЕНИЕ

1)   

Приложение II се изменя, както следва:

а)

в точка 1, второто тире се заменя със следното:

„—

Опаковката е направена, произведена и пусната в търговски оборот по такъв начин, че да позволи повторната употреба или оползотворяване, включително рециклиране, в съответствие с йерархията на отпадъците, и да се намали до минимум въздействието ѝ върху околната среда, когато се обезвреждат отпадъци от опаковки или остатъчни вещества от операции с такива отпадъци.“;

б)

в точка 3 букви в) и г) се заменят със следното:

„в)

Опаковки, възстановими за друга употреба под формата на тор от отпадъци

Отпадъците от опаковки, обработени с цел получаване на тор, са от такова биоразграждащо се естество, което не пречи на отделното събиране и на процеса или дейността за биоразграждане, в които се въвежда.

г)

Биоразграждащи се опаковки

Биоразграждащите се отпадъци от опаковки са от такова естество, че са в състояние да претърпят физично, химично, термично или биологично разлагане от вид, при който по-голямата част от крайната получена тор в крайна сметка се разлага на въглероден двуокис, биомаса и вода. Разградимите чрез окисляване пластмасови опаковки не се считат за биоразграждащи се опаковки.“

2)   

Приложение III се изменя, както следва:

а)

в таблици 1 и 2 всеки от редовете със заглавие „Метал“ се заменя с два реда със заглавия съответно „Черни метали“ и „Алуминий“;

б)

таблица 2 се изменя както следва:

i)

заглавието на втората колона „Количество използвани опаковки“ се заменя с „Количество опаковки, пуснати на пазара за пръв път“;

ii)

заглавието на третата колона „Опаковки за многократна употреба“ се заменя с „Опаковки за многократна употреба“;

iii)

след третата колона се добавя следното:

„Търговски опаковки за многократна употреба

Количество

Проценти“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в)

в таблици 3 и 4 всеки от редовете със заглавие „Метални опаковки“ се заменя с два реда със заглавия съответно „Опаковки от черни метали“ и „Алуминиеви опаковки“.

3)   

Добавя се следното приложение:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДСТАВИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 6, ПАРАГРАФ 1А, БУКВА Г)

Планът за изпълнение, който следва да се представи съгласно член 6, параграф 1а, буква г), съдържа следното:

1.

оценка на минали, настоящи и прогнозни проценти на рециклиране, депониране и други видове третиране на отпадъци от опаковки и на потоците, от които се състоят;

2.

оценка на прилагането на плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци в съответствие с членове 28 и 29 от Директива 2008/98/ЕО;

3.

причините, поради които държавата членка счита, че не би могла да постигне съответната цел, посочена в член 6, параграф 1, букви ж) и и), в рамките на определения за нея срок, и оценка на допълнителния срок, необходим за постигането на тази цел;

4.

мерките, необходими за постигане на целите, посочени в член 6, параграф 1, букви ж) и и) от настоящата директива, приложими за държавата членка в рамките на допълнителния срок, включително подходящи икономически инструменти и други мерки, за да се предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, както е определено в член 4, параграф 1 от и приложение IVа към Директива 2008/98/ЕО;

5.

график за изпълнението на мерките, определени в точка 4, определяне на органа, компетентен за тяхното изпълнение, и оценка на индивидуалния им принос за постигането на целите, приложими в случай на удължаване на крайния срок;

6.

информация относно финансирането за управлението на отпадъците в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

7.

мерки за подобряване на качеството на данните, когато е целесъобразно, с оглед на по-добро планиране и мониторинг на изпълнението в сферата на управление на отпадъците.“


РЕШЕНИЯ

14.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/155


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2018/853 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 2018 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 1257/2013, директиви 94/63/ЕО и 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 86/278/ЕИО и 87/217/ЕИО на Съвета по отношение на процедурните правила при докладването в областта на околната среда и за отмяна на Директива 91/692/ЕИО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директиви 86/278/ЕИО (3) и 87/217/ЕИО (4) на Съвета се основават на членове 100 и 235 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, понастоящем членове 115 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Въведените с настоящото решение изменения на тези директиви са свързани с политиката на Съюза в областта на околната среда и са пряка последица от отмяната на Директива 91/692/ЕИО на Съвета (5) въз основа на член 192, параграф 1 ДФЕС. Поради това е целесъобразно тези изменения да се основават на член 192, параграф 1 ДФЕС.

(2)

Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) се основава на член 100а от Договора за създаване на Европейската общност, понастоящем член 114 ДФЕС. Въведените с настоящото решение изменения на тази директива са свързани с политиката на Съюза в областта на околната среда и са пряка последица от отмяната на Директива 91/692/ЕИО въз основа на член 192, параграф 1 ДФЕС. Поради това е целесъобразно тези изменения да се основават на член 192, параграф 1 ДФЕС.

(3)

Директива 91/692/ЕИО беше приета, за да се рационализират и подобрят на секторна основа разпоредбите за предаването на информация и публикуването на доклади относно някои директиви, свързани с опазването на околната среда. С оглед постигане на тази цел с Директива 91/692/ЕИО се измениха няколко директиви, като се въведоха единни изисквания за докладване.

(4)

Изпълнението на изискванията за докладване, въведени с Директива 91/692/ЕИО, стана трудно и неефективно. В допълнение много актове на Съюза, изменени с Директива 91/692/ЕИО, бяха заменени и вече не съдържат изискванията за докладване, въведени с посочената директива. Например Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) отменя седем акта на Съюза в областта на политиката за водите, без да възприема системата за докладване, въведена с Директива 91/692/ЕИО. Освен това в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) не се съдържа позоваване на Директива 91/692/ЕИО, а вместо това се предвижда отделна система за докладване.

(5)

В Директива 91/692/ЕИО не се предвижда използването на електронни инструменти. С успешното развитие на системата Reportnet на Европейската агенция за околната среда и секторните инициативи за рационализиране на докладването, като Европейската информационна система за водите, все повече се поставя под въпрос необходимостта и ефективността на хоризонтален инструмент за докладването. И на последно място, с приемането на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) и свързаното с това разработване на Общата информационна система за околната среда се въведе по-съвременен и по-ефективен хоризонтален подход към управлението на информацията и докладването, свързани с политиката на Съюза в областта на околната среда.

(6)

Поради това Директива 91/692/ЕИО следва да бъде отменена.

(7)

По-голямата част от директивите, изменени с Директива 91/692/ЕИО, вече не са в сила. Директиви 86/278/ЕИО и 87/217/ЕИО обаче все още са в сила.

(8)

Съгласно Директива 86/278/ЕИО от държавите членки се изисква да представят доклад относно прилагането на посочената директива въз основата на въпросник или схематичен план, съставен от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 91/692/ЕИО. С цел да се избегне правен вакуум вследствие на отмяната на Директива 91/692/ЕИО е необходимо да се замени позоваването на Директива 91/692/ЕИО с позоваване на процедурата, посочена в Директива 86/278/ЕИО.

(9)

След приемането на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (10), в който се предвижда постепенното преустановяване на производството и използването в Съюза на азбест и на продукти, съдържащи азбест, вече не е необходимо докладване от страна на държавите членки по Директива 87/217/ЕИО. Поради това е целесъобразно да отпаднат изискванията за докладване, предвидени в посочената директива.

(10)

След влизането в сила на Директива 91/692/ЕИО в следните регламенти и директиви беше включено позоваване на нея: Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), Директива 94/63/ЕО, Директива 1999/31/ЕО на Съвета (12), Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15), Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16) и Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(11)

Като част от план за действие на ЕС за кръговата икономика Комисията предложи да се изменят директиви 94/62/ЕО, 1999/31/ЕО, 2000/53/ЕО и 2008/98/ЕО, за да се замени позоваването на Директива 91/692/ЕИО.

(12)

С цел да се гарантира, че някои разпоредби на приложенията към Директива 86/278/ЕИО са актуални, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с адаптирането на тези разпоредби към научния и техническия прогрес. Също така, с цел да се гарантира, че приложенията към Директива 2009/31/ЕИО са актуални, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с адаптирането на тези приложения към научния и техническия прогрес. Адаптирането на приложенията към Директива 2009/31/ЕО не следва да води до понижаване на нивото на безопасност или до отслабване на принципите за мониторинг, предвидени в съдържащите се в тези приложения критерии. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (18). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(13)

Член 21, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1257/2013 съдържа позоваване на Директива 91/692/ЕИО, която трябва да бъде отменена. Съгласно тази разпоредба първият период на докладване трябва да започне на началната дата на прилагане на Регламент (ЕС) № 1257/2013. На 19 декември 2016 г. с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2323 (19) Комисията утвърди първата версия на европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби (наричан по-долу „европейският списък“). В съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 държавите членки могат да разрешават рециклирането на кораби в съоръженията за рециклиране на кораби, включени в европейския списък, преди началната дата на прилагане на посочения регламент. В такива случаи Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (20) не се прилага. С цел да се избегне прекъсване, през което не се събира информация нито съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006, нито съгласно Регламент (ЕС) № 1257/2013, е целесъобразно да се въведе преходен период на докладване между датата на първото очаквано разрешение съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 в дадена държава членка и началната дата на прилагане на посочения регламент за всяка държава членка, която реши да използва преходния период, предвиден в посочения член. За да се ограничи свързаната с това административна тежест за всяка такава държава членка, не е необходимо информацията, събрана по време на този преходен период, да служи за основа на отделен доклад. Вместо това следва да е достатъчно тази информация да бъде включена или да е част от първия редовен доклад, обхващащ тригодишния период, считано от началната дата на прилагане на Регламент (ЕС) № 1257/2013.

(14)

Изискването за докладване, посочено в Директива 94/63/ЕО, вече не е необходимо за целите на мониторинга на изпълнението на тази директива. Поради това съответната разпоредба следва да бъде заличена.

(15)

Доколкото целта на настоящото решение, а именно да се изменят или отменят правни актове на Съюза относно докладването в областта на околната среда, които вече не са приложими или относими, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя характер може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(16)

Поради това Регламент (ЕС) № 1257/2013 и директиви 94/63/ЕО, 2009/31/ЕО, 86/278/ЕИО и 87/217/ЕИО следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения на Директива 2009/31/ЕО

Директива 2009/31/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 27 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   На всеки три години държавите членки представят на Комисията доклад за изпълнението на настоящата директива, включително и за регистъра, посочен в член 25, параграф 1, буква б). Първият доклад се изпраща на Комисията не по-късно от 30 юни 2011 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или схематичен план, които се приемат от Комисията под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2. Въпросникът или схематичният план се изпраща на държавите членки най-малко шест месеца преди изтичането на крайния срок за представяне на доклада.“

2)

Член 29 се заменя със следното:

„Член 29

Изменения на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 29а, за да изменя приложенията с цел адаптирането им към научния и техническия прогрес. Това адаптиране не може да води до понижаване на нивото на безопасност, осигурено чрез съдържащите се в приложение I критерии, или до отслабване на принципите за мониторинг, съдържащи се в приложение II.“

3)

Вмъква се следният член:

„Член 29а

Упражняване на делегираните правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 29, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 29, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*1).

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 29, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(*1)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“"

4)

Член 30 се заменя със следното:

„Член 30

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*2). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*2)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13)."

(*3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

Член 2

Изменения на Директива 86/278/ЕИО

Директива 86/278/ЕИО се изменя, както следва:

1)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15а, за да изменя приложенията с цел адаптирането им към научния и техническия прогрес.

Първа алинея не се прилага за параметрите и стойностите, изброени в приложения I A, I Б и I B, за фактори, които може да се отразят на измерването на стойностите, и за параметрите за анализ, посочени в приложения II A и II Б.“

2)

Член 14 се заличава;

3)

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*4). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*4)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3)."

(*5)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

4)

Вмъква се следният член:

„Член 15а

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*6).

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(*6)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“"

5)

В член 17 параграф 1 се заменя със следното:

„На интервали от три години държавите членки изпращат на Комисията информация за прилагането на настоящата директива под формата на секторен доклад, който обхваща и други директиви на Общността в същата област. Секторните доклади се изготвят въз основа на въпросник или схематичен план, който се приема от Комисията под формата на акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2. Въпросникът или схематичният план се изпраща на държавите членки шест месеца преди началото на периода, обхванат от доклада. Докладът се изпраща на Комисията в срок от девет месеца от края на тригодишния период, за който се отнася.“

Член 3

Изменение на Директива 87/217/ЕИО

В член 13 от Директива 87/217/ЕИО параграф 1 се заличава.

Член 4

Изменение на Регламент (ЕС) 1257/2013

В член 21 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Всеки доклад обхваща три години и се предава в електронен вид на Комисията не по-късно от девет месеца след края на тригодишния период, за който се отнася.

Първият електронен доклад обхваща тригодишния период, който започва да тече от началната дата на прилагане на настоящия регламент в съответствие с член 32, параграф 1. Когато дадена държава членка разреши в съответствие с член 26 рециклирането на кораби в съоръженията за рециклиране на кораби, които са включени в европейския списък, преди началната дата на прилагане на настоящия регламент, първият електронен доклад на тази държава членка обхваща и периода от датата на разрешението до началната дата на прилагане на настоящия регламент.

Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент не по-късно от девет месеца след получаване на докладите от държавите членки.“

Член 5

Изменения на Директива 94/63/ЕО

Директива 94/63/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 4, параграф 4 втора алинея се заменя със следното:

„Държавите членки информират Комисията за терминалите, за които се прилага дерогация.“

2)

В член 6, параграф 4, втора алинея се заменя със следното:

„Държавите членки информират Комисията за областите, в които възнамеряват да предоставят такава дерогация, а впоследствие — за всички промени в тези области.“

3)

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Мониторинг и докладване

Комисията се приканва да представи заедно със своите доклади, когато е целесъобразно, предложения за изменение на настоящата директива, включително по-специално разширяването на приложното ѝ поле с оглед включването на системите за ограничаване и регенерация на парите в инсталации за товарене и разтоварване и на корабите.“

Член 6

Отмяна на Директива 91/692/ЕИО

Директива 91/692/ЕИО се отменя.

Член 7

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

Л. ПАВЛОВА


(1)  ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 82.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 май 2018 г.

(3)  Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6).

(4)  Директива 87/217/ЕИО на Съвета от 19 март 1987 г. относно предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда с азбест (ОВ L 85, 28.3.1987 г., стр. 40).

(5)  Директива 91/692/ЕИО на Съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизиране и рационализиране на докладите за прилагане на някои директиви, свързани с околната среда (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(6)  Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливите органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24).

(7)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(8)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(9)  Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(11)  Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

(12)  Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(13)  Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).

(14)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(15)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(16)  Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).

(17)  Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1).

(18)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(19)  Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2323 на Комисията от 19 декември 2016 г. за установяване на европейски списък на съоръженията за рециклиране на кораби в съответствие с Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно рециклирането на кораби (ОВ L 345, 20.12.2016 г., стр. 119).

(20)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).