ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 328

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 60
12 декември 2017 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2017/2278 на Комисията от 4 септември 2017 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз

1

 

*

Регламент (ЕС) 2017/2279 на Комисията от 11 декември 2017 година за изменение на приложения II, IV, VI, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара и употребата на фуражи ( 1 )

3

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2280 на Комисията от 11 декември 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета относно създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз

12

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2281 на Комисията от 11 декември 2017 година за разрешаване на повишаването на граничните стойности за обогатяване на вино, произведено от грозде, набрано през 2017 година в някои лозарски райони на Германия и във всички лозарски райони на Дания, Нидерландия и Швеция

17

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ОВППС) 2017/2282 на Съвета от 11 декември 2017 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго

19

 

*

Решение (ОВППС) 2017/2283 на Съвета от 11 декември 2017 година за подкрепа на глобален механизъм за докладване относно незаконни малки оръжия и леки въоръжения и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси, с цел намаляване на риска за незаконна търговия с тях (iTrace III)

20

 

*

Решение (ЕС) 2017/2284 на Съвета от 11 декември 2017 година за предоставяне на подкрепа за държавите от регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн за участие в консултативния процес на експертната подготвителна група на високо равнище относно договор за забрана на разпадащи се материали

32

 

*

Решение (ЕС) 2017/2285 на Комисията от 6 декември 2017 година за изменение на ръководството за потребителя, посочващо необходимите стъпки за участие в EMAS съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (нотифицирано под номер С(2017) 8072)  ( 1 )

38

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2286 на Комисията от 6 декември 2017 година относно признаването на изискванията па системата за управление по околна среда Eco-Lighthouse като съответстващи на съответните изисквания на Схемата за управление по околна среда и одит (EMAS) в съответствие с член 45 от Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (нотифицирано под номер С(2017) 8082)  ( 1 )

87

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2287 на Комисията от 8 декември 2017 година определяне на формулярите, които трябва да се използват във връзка с вноса на живак и на някои смеси на живака съгласно Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета относно живака (нотифицирано под номер С(2017) 8190)  ( 1 )

118

 

*

Решение за изпълнение (EC) 2017/2288 на Комисията от 11 декември 2017 година за определяне на технически спецификации в областта на информационните и комуникационните технологии, които да служат за посочване като еталон при обществените поръчки ( 1 )

123

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2289 на Комисията от 11 декември 2017 година за изменение на приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2017/247 относно защитните мерки във връзка с огнищата на високопатогенна инфлуенца по птиците в някои държави членки (нотифицирано под номер С(2017) 8631)  ( 1 )

126

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Решение № 52/2017 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението за взаимно признаване между Европейската общност и Съединените американски щати от 24 ноември 2017 година за включване на органи за оценяване на съответствието в Секторното приложение относно електромагнитната съвместимост [2017/2290]

136

 

*

Решение № 53/2017 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението за взаимно признаване между Европейската общност и Съединените американски щати от 24 ноември 2017 година за включване на органи за оценяване на съответствието в Секторното приложение относно електромагнитната съвместимост [2017/2291]

138

 

*

Решение № 54/2017 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението за взаимно признаване между Европейската общност и Съединените американски щати от 24 ноември 2017 година за включване на органи за оценяване на съответствието в Секторното приложение относно електромагнитната съвместимост [2017/2292]

140

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2278 НА КОМИСИЯТА

от 4 септември 2017 година

за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз (1), и по-специално член 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1217/2009 съдържа списък на районите по системата за земеделска счетоводна информация („районите по СЗСИ“) по държави членки.

(2)

В съответствие с посоченото приложение Германия е разделена на 16 района. За целите на Регламент (ЕО) № 1217/2009 Германия отправи искане районите по СЗСИ Шлезвиг-Холщайн и Хамбург да бъдат слети в един район по СЗСИ — Шлезвиг-Холщайн/Хамбург.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1217/2009 следва да бъде съответно изменен.

(4)

Актуализираният списък на районите по СЗСИ, предвиден в настоящия регламент, следва да се прилага от отчетната 2018 година,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1217/2009 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от отчетната 2018 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 4 септември 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 27.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Регламент (ЕО) № 1217/2009, списъкът на районите по СЗСИ по отношение на Германия се заменя със следното:

„Германия

1.

Schleswig-Holstein/Hamburg

2.

Niedersachsen

3.

Bremen

4.

Nordrhein-Westfalen

5.

Hessen

6.

Rheinland-Pfalz

7.

Baden-Württemberg

8.

Bayern

9.

Saarland

10.

Berlin

11.

Brandenburg

12.

Mecklenburg-Vorpommern

13.

Sachsen

14.

Sachsen-Anhalt

15.

Thüringen“


12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2279 НА КОМИСИЯТА

от 11 декември 2017 година

за изменение на приложения II, IV, VI, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара и употребата на фуражи

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (1), и по-специално член 20, параграф 2 и член 27, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

За да може етикетирането да е съдържателно, на няколко езика на Съюза се допускат специални изрази за храни за домашни любимци. Нови тенденции в сектора на храните за домашни любимци в две държави членки водят до заключението, че и на езиците и на тези държави членки може да се използват специални изрази за храни за домашни любимци.

(2)

Поради това приложение II към Регламент (ЕО) № 767/2009 следва да бъде съответно изменено.

(3)

Отклоненията за аналитичните съставки и за фуражните добавки във фуражните суровини и комбинираните фуражи следва да бъдат преразгледани, като се отчитат технологичният напредък в областта на анализите и опитът с добрата лабораторна практика. Поради това приложение IV към Регламент (ЕО) № 767/2009 следва да бъде съответно изменено.

(4)

Във все по-голям брой разрешителни за фуражни добавки съгласно Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (2) се установяват максимални количества за съдържанието на добавки в комбинираните фуражи и фуражните суровини, за които такива не са били определени преди това, а в други е въведена новата концепция за препоръчително максимално съдържание на дадена добавка в пълноценните фуражи. Освен това производствената технология на фуражите може да доведе до намаляване на добавените количества фуражни добавки, например витамини, които биха могли и естествено да присъстват в крайния продукт. На практика това може да доведе до неясноти, ако операторът трябва да посочи върху етикета добавеното количество, а контролният орган може да анализира и провери само количеството в крайния продукт. С цел да се вземат предвид тези тенденции и да се осигури балансирано, подходящо и съдържателно етикетиране на фуражните суровини и комбинираните фуражи, приложения VI и VII към Регламент (ЕО) № 767/2009 следва съответно да бъдат изменени.

(5)

Технологичното развитие позволява храната, която вече не е предназначена за консумация от човека, да бъде в по-голяма степен използвана за фураж. В Регламент (ЕС) № 68/2013 на Комисията (3) такива „продукти, които вече не се използват за храна“, се посочват като фуражни суровини. Тъй като в някои случаи обаче качеството на такива продукти, които вече не се използват за храна, може да не отговаря на изискванията за фуражите, при етикетирането на тези продукти следва да се посочи, че използването им като фуражи е разрешено само след преработка. Поради това приложение VIII към Регламент (ЕО) № 767/2009 следва да бъде съответно изменено.

(6)

Тъй като няма съображения във връзка с безопасността, които да налагат незабавното прилагане на измененията на приложенията, е целесъобразно да се предвидят преходни мерки, позволяващи постепенното въвеждане на измененията на етикетирането, за да се избегнат излишно възпрепятстване на нормалния ход на търговската дейност и излишна административна тежест за операторите.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения II, IV, VI, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 767/2009 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

1.   Фуражните суровини и комбинираните фуражи, които са били етикетирани преди 1 януари 2019 г. в съответствие с правилата, приложими преди 1 януари 2018 г., могат да продължат да се пускат на пазара и да се употребяват до изчерпване на складовите наличности, ако са предназначени за животни, отглеждани за производство на храни.

2.   Фуражните суровини и комбинираните фуражи, които са били етикетирани преди 1 януари 2020 г. в съответствие с правилата, приложими преди 1 януари 2018 г., могат да продължат да се пускат на пазара и да се употребяват до изчерпване на складовите наличности, ако са предназначени за животни, които не се отглеждат за производство на храни.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 11 декември 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).

(3)  Регламент (ЕС) № 68/2013 на Комисията от 16 януари 2013 г. относно каталога на фуражните суровини (ОВ L 29, 30.1.2013 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

1)

Приложение II се изменя, както следва:

В точка 3 буква б) се заменя със следното:

„б)

в обозначението на храни за домашни любимци се допускат следните изрази: на български — „храна“, на испански — „alimento“, на чешки език обозначението „kompletní krmná směs“ може да се замени с „kompletní krmivo“, а обозначението „doplňková krmná směs“ може да се замени с „doplňkové krmivo“, на английски — „pet food“, на италиански — „alimento“, на унгарски — „állateledel“, на нидерландски — „samengesteld voeder“, на полски — „karma“, на словенски — „hrane za hišne živali“, на фински — „lemmikkieläinten ruoka“; на естонски — „lemmikloomatoit“; на хърватски „hrana za kućne ljubimce“.“

2)

Приложение IV се изменя, както следва:

Част А се заменя със следното:

„Част А: Отклонения за аналитичните съставки, определени в приложения I, V, VI и VII

1.

Допустимите отклонения, определени в настоящата част, включват технически и аналитични отклонения. След като аналитичните допустими отклонения, отнасящи се до неточностите в измерването и разликите в процедурите, се определят на равнището на Съюза, предвидените в точка 2 стойности трябва да се адаптират съответно, така че да обхванат само техническите допустими отклонения.

2.

Когато се установи, че съставът на фуражната суровина или комбинирания фураж се отклонява от етикетираната стойност на аналитичните съставки, определени в приложения I, V, VI и VII, са допустими следните отклонения:

Съставка

Посочено съдържание на съставката

Отклонение (1)

 

[%]

под етикетираната стойност

над етикетираната стойност

Сурови мазнини

< 8

1

2

8—24

12,5 %

25 %

> 24

3

6

Сурови мазнини, фуражи за животни, които не се отглеждат за производство на храни

< 16

2

4

16—24

12,5 %

25 %

> 24

3

6

Суров протеин

< 8

1

1

8—24

12,5 %

12,5 %

> 24

3

3

Суров протеин, фуражи за животни, които не се отглеждат за производство на храни

< 16

2

2

16—24

12,5 %

12,5 %

> 24

3

3

Сурова пепел

< 8

2

1

8—32

25 %

12,5 %

> 32

8

4

Сурови влакнини

< 10

1,75

1,75

10—20

17,5 %

17,5 %

> 20

3,5

3,5

Захар

< 10

1,75

3,5

10—20

17,5 %

35 %

> 20

3,5

7

Скорбяла

< 10

3,5

3,5

10—20

35 %

35 %

> 20

7

7

Калций

< 1

0,3

0,6

1—5

30 %

60 %

> 5

1,5

3

Магнезий

< 1

0,3

0,6

1—5

30 %

60 %

> 5

1,5

3

Натрий

< 1

0,3

0,6

1—5

30 %

60 %

> 5

1,5

3

Общо фосфор

< 1

0,3

0,3

1—5

30 %

30 %

> 5

1,5

1,5

Пепел, неразтворима в солна киселина

< 1

няма определени граници

0,3

1—< 5

30 %

> 5

1,5

Калий

< 1

0,2

0,4

1—5

20 %

40 %

> 5

1

2

Влага

< 2

няма определени граници

0,4

2—< 5

20 %

5—12,5

1

> 12,5

8 %

Енергийна стойност (2)

 

5 %

10 %

Протеинова стойност (2)

 

10 %

20 %

3)

Приложение VI се заменя със следното:

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Данни при етикетиране за фуражни суровини и комбиниран фураж за животни, отглеждани за производство на храни

Глава I: Задължително и незадължително етикетиране на фуражни добавки съгласно член 15, буква е) и член 22, параграф 1

1.

Следните добавки се изброяват с тяхното специфично наименование, идентификационен номер, добавено количество и наименование на функционалната група съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 1831/2003 или категорията съгласно член 6, параграф 1 от същия регламент:

а)

добавки, за които е определено максимално съдържание за поне едно животно, отглеждано за производство на храни;

б)

добавки, които принадлежат към категориите „зоотехнически добавки“ и „кокцидиостатици и хистомоностатици“;

в)

добавки, за които препоръчителното максимално съдържание, определено в правния акт за разрешаване на фуражната добавка, се превишава.

Данните върху етикетите се посочват в съответствие с правния акт за разрешаване на съответната фуражна добавка.

Добавеното количество, посочено в точка 1, се изразява като количество на фуражната добавка, освен ако в колона „минимално/максимално съдържание“ от правния акт за разрешаване на съответната фуражна добавка е посочено вещество. Във втория случай добавеното количество се изразява като количество на посоченото вещество.

2.

При фуражните добавки от функционална група „Витамини, провитамини и химически добре дефинирани вещества, които имат подобен ефект“, които трябва да бъдат изброени съгласно точка 1, при етикетирането може да се посочи общият размер, гарантиран през целия срок на трайност, под надпис „Аналитични съставки“, вместо да се посочи добавеното количество под надпис „Добавки“.

3.

Наименованията на функционалните групи, посочени в точки 1, 4 и 6, може да бъдат заменени със следните съкращения, ако не е определено съответно съкращение в приложение I към Регламент (ЕО) № 1831/2003:

Функционална група

Наименование и описание

Съкратено име

Вещества за контрол на радиоизотопното замърсяване: вещества, които премахват абсорбирането на радиоизотопи или насърчават тяхното изхвърляне

Свързващи вещества на радиоизотопи

Вещества за намаляване на замърсяването на фуражите с микотоксини: вещества, които могат да предотвратят или намалят абсорбирането на микотоксини, да насърчат тяхното изхвърляне или да изменят начина им на действие

Редуктори на микотоксини

Подобрители на хигиенните условия: вещества или — когато е приложимо — микроорганизми, които имат благоприятен ефект върху хигиенните характеристики на фуража чрез намаляване на специфично микробиологично замърсяване

Подобрители на хигиената

Ароматизиращи вещества: вещества, включването на които във фуражите увеличава мириса или апетитността на храната

Ароматизанти

3a

Витамини, провитамини и химически добре дефинирани вещества, които имат подобен ефект

Витамини

Съединения на микроелементи

Микроелементи

Аминокиселини, техните соли и аналози

Аминокиселини

Уреа и нейните деривати

Уреа

Вещества, които оказват благоприятно влияние върху околната среда

Подобрители на околната среда

4.

Фуражните добавки, чието наличие е подчертано върху етикета с думи, изображения или графики, се посочват съгласно точка 1 или 2, според случая.

5.

При поискване от страна на купувача лицето, което отговаря за етикетирането, му посочва наименованията, идентификационния номер и функционалната група на фуражните добавки, които не са посочени в точки 1, 2 и 4. Настоящата разпоредба не се прилага за ароматизиращи вещества.

6.

На фуражните добавки, които не са посочени в точки 1, 2 и 4, може доброволно да бъдат посочени поне наименованията или — в случай на ароматизиращите вещества — поне функционалната група.

7.

Без да се засяга точка 6, ако дадена сензорна или хранителна фуражна добавка е етикетирана доброволно, нейното добавеното количество се посочва съгласно точка 1 или 2, според случая.

8.

Ако дадена добавка принадлежи към повече от една функционална група, се посочва функционалната група или категорията, която отговаря на нейната основна функция в конкретния случай.

9.

Посочват се данните при етикетиране, отнасящи се до правилната употреба на фуражните суровини и комбинираните фуражи, както са определени в правния акт за разрешаване на съответната фуражна добавка.

Глава II: Етикетиране на аналитични съставки, посочено в член 17, параграф 1, буква е) и член 22, параграф 1

1.

Аналитичните съставки на комбинираните фуражи за животни, отглеждани за производство на храни, се посочват върху етикета, предхождани от надпис „Аналитични съставки“ (3), както следва:

Комбинирани фуражи

Целеви видове

Аналитични съставки и съдържания

Пълноценни фуражи

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Свине и домашни птици

Свине и домашни птици

Суров протеин

Сурови влакнини

Сурови мазнини

Сурова пепел

Калций

Натрий

Фосфор

Лизин

Метионин

Допълващ фураж — минерален

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Свине и домашни птици

Свине и домашни птици

Преживни животни

Калций

Натрий

Фосфор

Лизин

Метионин

Магнезий

Допълващ фураж — друг

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Свине и домашни птици

Свине и домашни птици

Преживни животни

Суров протеин

Сурови влакнини

Сурови мазнини

Сурова пепел

Калций ≥ 5 %

Натрий

Фосфор ≥ 2 %

Лизин

Метионин

Магнезий ≥ 0,5 %

2.

Посочените под настоящия надпис вещества, които допълнително са сензорни или хранителни добавки, се посочват с общото си количество.

3.

Ако се посочат енергийната и/или протеиновата стойност, това обозначаване се извършва в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

4)

Приложение VII се заменя със следното:

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Данни при етикетиране за фуражни суровини и комбиниран фураж за животни, които не се отглеждат за производство на храни

Глава I: Задължително и незадължително етикетиране на фуражни добавки съгласно член 15, буква е) и член 22, параграф 1

1.

Следните добавки се изброяват с тяхното специфично наименование и/или идентификационен номер, добавено количество и наименование на функционалната група съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 1831/2003, или категорията съгласно член 6, параграф 1 от същия регламент:

а)

добавки, за които е определено максимално съдържание за поне едно животно, което не се отглежда за производство на храни;

б)

добавки, които принадлежат към категориите „зоотехнически добавки“ и „кокцидиостатици и хистомоностатици“;

в)

добавки, за които препоръчителното максимално съдържание, определено в правния акт за разрешаване на фуражната добавка, се превишава.

Данните върху етикетите се посочват в съответствие с правния акт за разрешаване на съответната фуражна добавка.

Добавеното количество, посочено в точка 1, се изразява като количество на фуражната добавка, освен ако в колона „минимално/максимално съдържание“ от правния акт за разрешаване на съответната фуражна добавка е посочено вещество. Във втория случай добавеното количество се изразява като количество на посоченото вещество.

2.

При фуражните добавки от функционална група „Витамини, провитамини и химически добре дефинирани вещества, които имат подобен ефект“, които трябва да бъдат изброени съгласно точка 1, при етикетирането може да се посочи общият размер, гарантиран през целия срок на трайност, под надпис „Аналитични съставки“, вместо да се посочи добавеното количество под надпис „Добавки“.

3.

Наименованията на функционалните групи, посочени в точки 1, 5 и 7, може да бъдат заменени със съкращенията, посочени в таблицата в приложение VI, точка 3, ако не е определено съответно съкращение в приложение I към Регламент (ЕО) № 1831/2003.

4.

Фуражните добавки, чието наличие е подчертано върху етикета с думи, изображения или графики, се посочват съгласно точка 1 или 2, според случая.

5.

Чрез дерогация от точка 1 за добавките от функционалните групи „консерванти“, „антиоксиданти“, „оцветители“ и „ароматизиращи вещества“ може да бъде посочена единствено съответната функционална група. В този случай при поискване от страна на купувача лицето, което отговаря за етикетирането, му предоставя информацията съгласно точки 1 и 2.

6.

При поискване от страна на купувача лицето, което отговаря за етикетирането, му посочва наименованията, идентификационния номер и функционалната група на фуражните добавки, които не са посочени в точки 1, 2 и 4. Настоящата разпоредба не се прилага за ароматизиращи вещества.

7.

На фуражните добавки, които не са посочени в точки 1, 2 и 4, може доброволно да бъдат посочени поне наименованията или — в случай на ароматизиращите вещества — поне функционалната група.

8.

Ако доброволно се посочи дадена сензорна или хранителна фуражна добавка, нейното добавено количество се посочва съгласно точка 1 или 2, според случая.

9.

Ако дадена добавка принадлежи към повече от една функционална група, се посочва функционалната група или категорията, която отговаря на нейната основна функция в конкретния случай.

10.

Посочват се данните при етикетиране, отнасящи се до правилната употреба на фуражните суровини и комбинираните фуражи, както са определени в правния акт за разрешаване на съответната фуражна добавка.

Глава II: Етикетиране на аналитични съставки, посочено в член 17, параграф 1, буква е) и член 22, параграф 1

1.

Аналитичните съставки на комбинираните фуражи за животни, които не се отглеждат за производство на храни, се изброяват под надпис „Аналитични съставки“ (4) и се етикетират, както следва:

Комбинирани фуражи

Целеви видове

Аналитични съставки

Пълноценни фуражи

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Суров протеин

Сурови влакнини

Сурови мазнини

Сурова пепел

Допълващ фураж — минерален

Всички видове

Всички видове

Всички видове

Калций

Натрий

Фосфор

Допълващ фураж — друг

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Котки, кучета и животни с ценна кожа

Суров протеин

Сурови влакнини

Сурови мазнини

Сурова пепел

2.

Посочените под настоящия надпис вещества, които допълнително са сензорни или хранителни добавки, се посочват с общото си количество.

3.

Ако се посочат енергийната и/или протеиновата стойност, това обозначаване се извършва в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

5)

Приложение VIII се изменя, както следва:

а)

Изменението на точка 1 не се отнася за версията на български език и текстът остава същият:

„1.

Върху етикета на замърсените суровини се посочва „фураж с превишено съдържание на … (посочва(т) се нежеланото(ите) вещество(а) в съответствие с приложение I към Директива 2002/32/ЕО), да се използва само след детоксикация от одобрени предприятия“. Одобрението за тези предприятия е в съответствие с член 10, параграф 2 или 3 от Регламент (ЕО) № 183/2005.“

б)

Добавя се следната точка:

„3.

Без да се засягат разпоредбите в точки 1 и 2, продукти, които вече не се използват за храна и които трябва да преминат преработка, преди да може да се използват за фураж, се етикетират, както следва: „продукт, който вече не се използва за храна и може да се използва за фуражна суровина само след … (наименование на съответния процес в съответствие с част Б от приложението към Регламент (ЕС) № 68/2013)“.“


(1)  Отклоненията се посочват като абсолютна процентна стойност (тази стойност трябва да се извади от / да се добави към посоченото съдържание) или като относителна стойност, обозначена със знака „%“ след стойността (този процент трябва да се приложи към посоченото съдържание, за да се изчисли допустимото отклонение).

(2)  Тези отклонения са приложими, когато не са определени допустими отклонения съгласно метод на ЕС или съгласно официален национален метод в държавата членка, в която фуражът се пуска на пазара, или съгласно метод, приет от Европейския комитет за стандартизация. (https://standards.cen.eu/dyn/www/f?p=204:32:0::::FSP_ORG_ID,FSP_LANG_ID:6308,25&cs=1C252307F473504B6354F4EE56B99E235).“

(3)  На немски език „analytische Bestandteile“ може да се замени с „Inhaltsstoffe“. На шведски език „Analytiska beståndsdelar“ може да се замени с „Analyserat innehåll“.

(4)  На немски език „analytische Bestandteile“ може да се замени с „Inhaltsstoffe“. На шведски език „Analytiska beståndsdelar“ може да се замени с „Analyserat innehåll“.


12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/12


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/2280 НА КОМИСИЯТА

от 11 декември 2017 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета относно създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз (1), и по-специално член 5а, параграф 2, член 8, параграф 3, трета и четвърта алинея и член 19, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията (2) се определя броят на отчетните стопанства по държави членки и по райони в системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ). В Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 се предвижда, че държавите членки трябва да уведомят Комисията за план, изготвен за подбор на отчетни стопанства, който чрез счетоводната информация да осигурява представителна извадка за полето на изследване, преди началото на отчетната година, за която се отнася планът.

(2)

Вследствие на искането на Германия за сливане на районите Шлезвиг-Холщайн и Хамбург в един район, наречен Шлезвиг-Холщайн/Хамбург, и исканията на Гърция, Унгария, Румъния и Финландия да се промени броят на отчетните стопанства или прагът на икономическия размер поради структурни промени в селското стопанство, е целесъобразно да се разреши на тези държави членки да преразгледат своите планове за подбор и/или праг на икономическия размер за отчетната 2018 година и да преразпределят или коригират броя на отчетните стопанства по съответния начин.

(3)

Предвид нарастващото значение на по-ранната наличност и по-високото качество на счетоводните данни, Комисията насърчава държавите членки да положат допълнителни усилия от организационен характер, позволяващи подобрена пълнота на данните и даващи възможност земеделските статистически отчети да бъдат представени преди крайните срокове, определени в член 10 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220.

(4)

С цел да се подкрепи по-ранната наличност, пълнотата и по-високото качество на счетоводните данни, предоставяни от държавите членки, крайните срокове за предаване на данните и процедурата във връзка с плащането на фиксираното възнаграждение следва да се преразгледат и да бъдат свързани с графика за предаването и с пълнотата на данните от СЗСИ, предадени на Комисията.

(5)

В член 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 следва да бъде включена преходна разпоредба за бюджетната наличност за отчетната 2018 година.

(6)

В приложение VIII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 се определят форматът и оформлението на счетоводните данни, съдържащи се в земеделските статистически отчети. За по-голяма яснота в приложение VIII следва да се предвиди допълнителна информация по отношение на представянето на тези данни.

(7)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Предложените изменения следва да се прилагат от отчетната 2018 година.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по системата за земеделска счетоводна информация,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 се изменя, както следва:

1)

В член 3, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Германия, Гърция, Унгария, Румъния и Финландия преразглеждат съответните планове за подбор за отчетната 2018 година, за които са уведомили Комисията. Те уведомяват Комисията относно съответните си преразгледани планове за подбор за посочената отчетна година до 31 март 2018 г.“.

2)

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

Размер на фиксираното възнаграждение

1.   Фиксираното възнаграждение, посочено в член 19, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1217/2009, се определя на 160 EUR за всеки земеделски статистически отчет.

2.   Ако прагът от 80 %, определен в член 19, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1217/2009, не е достигнат нито на равнище район по СЗСИ, нито на равнище съответната държава членка, предвиденото в посочената разпоредба намаление се прилага само на национално равнище.

3.   При условие че по отношение на даден район по СЗСИ или на дадена държава членка е изпълнено задължението за спазване на прага от 80 %, посочен в член 19, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1217/2009, фиксираното възнаграждение се увеличава със:

а)

5 EUR, когато държавата членка представи счетоводните данни, посочени в член 9 от настоящия регламент, не по-късно от един месец преди съответния краен срок, посочен в член 10, параграф 3; или

б)

7 EUR през отчетната 2018 година и 10 EUR от отчетната 2019 година нататък, когато държавата членка представи счетоводните данни, посочени в член 9 от настоящия регламент, не по-късно от два месеца преди съответния краен срок, посочен в член 10, параграф 3.

4.   Към увеличението на фиксираното възнаграждение, посочено в параграф 3, букви а) и б), могат да бъдат добавени 2 EUR за отчетната 2018 година и 5 EUR от отчетната 2019 година нататък, когато счетоводните данни са били проверени от Комисията в съответствие с член 13, първа алинея, буква б) от настоящия регламент и се смята, че са надлежно попълнени в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1217/2009, или в момента на представянето им на Комисията, или в срок от два месеца от датата, на която Комисията е уведомила представящата държава членка, че представените счетоводни данни не са надлежно попълнени.“

3)

Приложения I, II и VIII се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от отчетната 2018 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 11 декември 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 27.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията от 3 февруари 2015 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета относно създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз (ОВ L 46, 19.2.2015 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения I, II и VIII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 се изменят, както следва:

1)

В приложение I:

вписването за Румъния се заменя със следното:

„Румъния

4 000 “

2)

Приложение II се изменя, както следва:

а)

вписванията за Германия в таблицата относно броя на отчетните стопанства се заменят със следното:

„Референтен номер

Наименование на района по СЗСИ

Брой на отчетните стопанства за отчетна година

 

ГЕРМАНИЯ

015

Schleswig-Holstein/Hamburg

662

030

Niedersachsen

1 307

040

Bremen

050

Nordrhein-Westfalen

1 010

060

Hessen

558

070

Rheinland-Pfalz

887

080

Baden-Württemberg

1 190

090

Bayern

1 678

100

Saarland

90

110

Berlin

112

Brandenburg

284

113

Mecklenburg-Vorpommern

268

114

Sachsen

313

115

Sachsen-Anhalt

270

116

Thüringen

283

 

Общо Германия

8 800 “

б)

вписванията за Гърция в таблицата относно броя на отчетните стопанства се заменят със следното:

„Референтен номер

Наименование на района по СЗСИ

Брой на отчетните стопанства за отчетна година

 

ГЪРЦИЯ

450

Μακεδονία — Θράκη (Македония-Тракия)

1 700

460

Ήπειρος — Πελοπόννησος — Νήσοι Ιονίου (Епир-Пелопонес-Йонийски острови)

1 150

470

Θεσσαλία (Тесалия)

600

480

Στερεά Ελλάς — Νήσοι Αιγαίου — Κρήτη (Sterea Ellas, Егейски острови, Крит)

1 225

 

Общо Гърция

4 675 “

в)

вписванията за Унгария в таблицата относно броя на отчетните стопанства се заменят със следното:

„Референтен номер

Наименование на района по СЗСИ

Брой на отчетните стопанства за отчетна година

 

УНГАРИЯ

767

Alföld

1 144

768

Dunántúl

733

764

Észak-Magyarország

223

 

Общо Унгария

2 100 “

г)

вписванията за Румъния в таблицата относно броя на отчетните стопанства се заменят със следното:

„Референтен номер

Наименование на района по СЗСИ

Брой на отчетните стопанства за отчетна година

 

РУМЪНИЯ

840

Nord-Est

724

841

Sud-Est

913

842

Sud-Muntenia

857

843

Sud-Vest-Oltenia

519

844

Vest

598

845

Nord-Vest

701

846

Centru

709

847

București-Ilfov

79

 

Общо Румъния

5 100 “

д)

вписванията за Финландия в таблицата относно броя на отчетните стопанства се заменят със следното:

„Референтен номер

Наименование на района по СЗСИ

Брой на отчетните стопанства за отчетна година

 

ФИНЛАНДИЯ

670

Etelä-Suomi

420

680

Sisä-Suomi

169

690

Pohjanmaa

203

700

Pohjois-Suomi

108

 

Общо Финландия

900“

3)

Приложение VIII се изменя, както следва:

а)

таблица D се изменя, както следва:

i)

във втората таблица вписването за категория „2010. Биологични активи — растения“ се заменя със следното:

„Код (*)

Описание на категориите

OV

AD

DY

IP

S

SA

CV

2010

Биологични активи — растения

 

 

 

 

 

 

ii)

вписването за категорията активи „2010. Биологични активи — растения“ се заменя със следното:

„2010.   Биологични активи — растения

Стойността на всички растения, които все още не са събрани (всички постоянни или продадени на зелено култури). Натрупана амортизация (D.AD) и Амортизация за текущата година (D.DY) трябва да се отчитат само за постоянните култури.“

iii)

таблицата с методите за оценяване се заменя със следната таблица:

„Справедлива стойност с приспаднати оценени разходи в момента на продажба

сума, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив да бъде погасен в рамките на сделка между осведомени и съгласни страни при справедливи пазарни условия, от която са приспаднати оценените разходи по продажбата

3010 , 5010 , 7010

Историческа стойност

номиналната или първоначалната стойност на актив в момента на придобиване

2010 , 3020 , 3030 , 4010 , 7020

Балансова стойност

стойност, с която даден актив се отчита в счетоводния баланс

1010 , 1020 , 1030 , 1040 , 8010 “

б)

в таблица H четвъртата алинея се заменя със следното:

„Когато посочените разходи са за общото „потребление“ на вложени ресурси по време на отчетната година, но не съответстват на производството през същата година, промените в запасите на ресурсите (включително разходите, свързани с отглежданите култури), следва да се посочат в таблица D по код 1040. Материални запаси.“

в)

в таблица М,

в раздел „AI Административна информация“ третата алинея се заменя със следното:

„Предоставянето на данните, посочени в колона „Брой основни единици (N)“, не е задължително за отчетни години 2015—2017 г. за кодове от 10300 до 10319.“


12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/17


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/2281 НА КОМИСИЯТА

от 11 декември 2017 година

за разрешаване на повишаването на граничните стойности за обогатяване на вино, произведено от грозде, набрано през 2017 година в някои лозарски райони на Германия и във всички лозарски райони на Дания, Нидерландия и Швеция

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 91 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно част I, точка А.3 от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013 в години с изключително неблагоприятни климатични условия държавите членки могат да поискат граничните стойности за повишаване на естественото алкохолно съдържание по обем (обогатяване) на виното да бъдат повишени с до 0,5 %.

(2)

Дания, Германия, Нидерландия и Швеция поискаха такова повишаване на граничните стойности за обогатяване на виното, произведено от грозде, набрано през 2017 г., тъй като климатичните условия по време на вегетативния сезон са били изключително неблагоприятни. Дания, Нидерландия и Швеция отправиха подобно искане за всичките си лозарски райони. Германия отправи искане за повишаване на граничните стойности за обогатяване само за виното от винен сорт лози Dornfelder в районите Ahr, Mittelrhein, Mosel, Nahe, Pfalz и Rheinhessen.

(3)

Поради изключително неблагоприятните атмосферни условия през 2017 г. граничните стойности за повишаване на естественото алкохолно съдържание, предвидени в част I, точка А.2 от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, не позволяват производството на вино с подходящо общо алкохолно съдържание от всички или от някои сортове лози в някои лозарски райони или части от тях, за които обикновено има търсене на пазара.

(4)

Следователно е целесъобразно да се разреши повишаването на граничните стойности за обогатяване на вино, произведено от всички или от конкретни винени сортове лози, набрано през 2017 г. в лозарски райони на Дания, Германия, Нидерландия и Швеция.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Чрез дерогация от част I, точка A.2 от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013 повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем за прясното грозде, набрано през 2017 г., гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, новото вино в процес на ферментация и виното, произведено от грозде, набрано през 2017 г. в лозарските райони, изброени в приложението към настоящия регламент, или в части от тях, и за всички или конкретни винени сортове лози, съгласно посоченото приложение, не надвишава 3,5 об. %.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 11 декември 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Винарски сортове лози и лозарски райони или части от тях, за които е разрешено повишаване на граничната стойност за обогатяване съгласно член 1

Държава членка

Лозарски райони или части от тях (лозарска зона)

Сортове

Дания

Всички лозарски райони (зона А)

Всички одобрени сортове лози

Германия

Лозарския район в Ahr (зона А)

Dornfelder

Лозарския район в Mittelrhein (зона А)

Лозарския район в Mosel (зона А)

Лозарския район в Nahe (зона А)

Лозарския район в Pfalz (зона А)

Лозарския район в Rheinhessen (зона А)

Нидерландия

Всички лозарски райони (зона А)

Всички одобрени сортове лози

Швеция

Всички лозарски райони (зона А)

Всички одобрени сортове лози


РЕШЕНИЯ

12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/19


РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2017/2282 НА СЪВЕТА

от 11 декември 2017 година

за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)

На 20 декември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/788/ОВППС (1) относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ДРК).

(2)

На 12 декември 2016 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2016/2231 (2) в отговор на възпрепятстването на избирателния процес и свързаните с това нарушения на човешките права в ДРК. С Решение (ОВППС) 2016/2231 беше изменено Решение 2010/788/ОВППС и бяха въведени автономни ограничителни мерки по силата на член 3, параграф 2 от него.

(3)

Въз основа на преглед на мерките, посочени в член 3, параграф 2 от Решение 2010/788/ОВППС, срокът на действие на ограничителните мерки следва да бъде удължен до 12 декември 2018 г.

(4)

Решение 2010/788/ОВППС на Съвета следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В член 9 от Решение 2010/788/ОВППС параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Мерките, посочени в член 3, параграф 2, се прилагат до 12 декември 2018 г. Действието на тези мерки се удължава или изменя по целесъобразност, ако Съветът прецени, че целите им не са постигнати.“

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 11 декември 2017 година.

За Съвета

Председател

F. MOGHERINI


(1)  Решение 2010/788/ОВППС на Съвета от 20 декември 2010 г. относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго и за отмяна на Обща позиция 2008/369/ОВППС (ОВ L 336, 21.12.2010 г., стр. 30).

(2)  Решение (ОВППС) 2016/2231 на Съвета от 12 декември 2016 г. за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 336, 12.12.2016 г., стр. 7).


12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/20


РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2017/2283 НА СЪВЕТА

от 11 декември 2017 година

за подкрепа на глобален механизъм за докладване относно незаконни малки оръжия и леки въоръжения и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси, с цел намаляване на риска за незаконна търговия с тях („iTrace III“)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 28, параграф 1 и член 31, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)

В Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г. за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз („Глобалната стратегия на ЕС“) се изтъква, че Съюзът ще утвърждава мира и ще гарантира сигурността на своите граждани и своята територия и ще увеличи приноса си за колективната сигурност.

(2)

Незаконното производство, трансфер и движение на конвенционално оръжие, включително малки оръжия и леки въоръжения („МОЛВ“), както и прекаленото им натрупване и безконтролно разпространение, са в основата на това предизвикателство както в Европа, така и в чужбина. Тези незаконни дейности подклаждат несигурност в Европа и съседнитe ѝ региони, както и в много други региони по света, като изострят конфликтите и подкопават възстановяването на мира след приключването на конфликта и по този начин създават сериозна заплаха за мира и сигурността в Европа.

(3)

В Стратегията на ЕС от 16 декември 2005 г. за борба с незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леки въоръжения („Стратегията на ЕС за МОЛВ“) и боеприпаси за тях, която задава насоки за действията на Съюза по отношение на МОЛВ, се подчертава, че МОЛВ допринасят за засилването на тероризма и организираната престъпност и са основен фактор за пораждане и разпространение на конфликти, както и за рухването на държавните структури.

(4)

Освен това в Стратегията на ЕС за МОЛВ се заявява, че Съюзът ще засилва и подкрепя съвкупността от механизми за наблюдение на санкциите и ще подкрепя засилването на контрола върху износа, както и утвърждаването на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета (1), като, наред с другото, насърчава мерките за подобряване на прозрачността.

(5)

С приетата на 20 юли 2001 г. Програма за действие на ООН за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с МОЛВ във всичките ѝ аспекти („Програма за действие на ООН“) всички държави — членки на ООН, се ангажираха да предотвратяват незаконната търговия с МОЛВ или пренасочването им към получатели, които нямат разрешение за това, и по-специално да отчитат риска от пренасочване на МОЛВ към незаконна търговия, когато оценяват заявленията за разрешения за износ.

(6)

На 8 декември 2005 г. Общото събрание на ООН прие Международен инструмент, позволяващ на държавите своевременно и надеждно да идентифицират и проследяват незаконните МОЛВ.

(7)

На Втората конференция за преглед на Програмата за действие на ООН през 2012 г. всички държави — членки на ООН, отново потвърдиха ангажимента си за предотвратяване на незаконния трафик на МОЛВ, включително тяхното пренасочване към получатели, които нямат разрешение за това, както и залегналите в Програмата за действие на ООН свои ангажименти, свързани с оценката на заявленията за разрешения за износ.

(8)

На 24 декември 2014 г. влезе в сила Договорът за търговията с оръжие (ДТО). Предмет на ДТО е установяването на възможно най-строги общовалидни международни стандарти, с които да се регламентира международната търговия с конвенционално оръжие или да се усъвършенства нормативната уредба в тази област, както и да се предотврати и пресече незаконната търговия с конвенционално оръжие и да се попречи на неговото пренасочване. Съюзът следва да подкрепя всички държави — членки на ООН, за въвеждането на ефективен контрол върху трансфера на оръжия, за да се гарантира, че ДТО ще бъде възможно най-ефективен, по-специално по отношение на прилагането на член 11 от него.

(9)

С Решение 2013/698/ОВППС на Съвета (2) и Решение (ОВППС) 2015/1908 на Съвета (3) (iTrace I и II) Съюзът вече подкрепи Организацията за изследване на оръжия в райони на конфликт (Conflict Armament Research Ltd. — CAR).

(10)

Съюзът желае да финансира iTrace III — третата фаза на този глобален механизъм за докладване относно незаконни МОЛВ и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси. Това ще доведе до намаляване на риска от незаконна търговия с тях и ще допринесе за постигане на описаните по-горе цели, включително като на съответните национални органи за контрол на износа на оръжие се предоставя своевременно относима информация относно незаконния трафик на оръжия, така че да се допринесе за колективната сигурност в Европа в съответствие с Глобалната стратегия на ЕС

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С оглед на изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС и на Стратегията на ЕС за МОЛВ и на утвърждаването на мира и сигурността, Съюзът ще подкрепя дейности по проекти, които имат следните конкретни цели:

непрекъснато поддържане на лесна за ползване глобална система за управление на информацията относно МОЛВ, които са пренасочени или са обект на трафик, и други конвенционални оръжия и боеприпаси, които са пренасочени или са обект на трафик („iTrace“), и които са документирани в засегнати от конфликти райони, така че на разработващите политиките лица, експертите в областта на контрола върху конвенционалните оръжия и служителите по контрола върху износа на конвенционални оръжия да се предоставя относима информация с цел разработване на ефективни, основани на доказателства стратегии и проекти за борба с незаконното разпространение на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси,

обучение и менторство на националните органи в засегнати от конфликти държави с цел разработване на устойчив национален капацитет за идентифициране и проследяване на незаконни оръжия, насърчаване на устойчивото сътрудничество с проекта „iTrace“, по-добро определяне на приоритетите в областта на физическата сигурност и управлението на запасите, съчетаване на изискванията на националния контрол върху оръжията и съдействието в областта на правоприлагането (по-специално финансирани от ЕС инициативи като iARMS) и засилване на диалога с мисии и инициативи на ЕС,

повишена честота и продължителност на проучванията на място относно МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси, разпространявани незаконно в засегнати от конфликти райони с цел генериране на данни в iTrace в отговор на изрични искания, отправени от държави членки, и делегации на Съюза,

пряка помощ за органите за контрол на износа на оръжие и за лицата, разработващи политиките в областта на контрола на оръжията, на държавите членки, включително повторни консултативни посещения от персонал на проекта iTrace в столиците на държавите членки, 24-часова служба за техническа помощ, която да предоставя незабавно съвети относно оценката на риска и стратегиите за борба с пренасочването, разработване на сигурни стационарни и мобилни приложения с цел предоставяне на незабавна нотификация при пренасочване след износ, и извършване за държавите членки, при поискване, на проверка след извършване на доставката от персонала на проекта iTrace,

повишаване на осведомеността чрез информационна кампания относно констатациите по проекта, като се насърчават целта и наличните функции на системата iTrace за разработващите политиките лица на международно и национално равнище, експертите в областта на контрола върху конвенционалните оръжия и органите, отговарящи за лицензиране на износа на оръжие, и укрепване на международния капацитет за наблюдение на незаконното разпространение на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси, както и за подпомагане на разработващите политиките лица да набележат приоритетни области за международна помощ и сътрудничество и да намалят риска от пренасочване на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси,

представяне на доклади по ключови въпроси на политиките въз основа на данни от разследвания на място, представени в системата iTrace, относно конкретни райони, заслужаващи международно внимание, включително основни схеми за трафик на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси, и регионалното разпределение на оръжия и боеприпаси, които са обект на трафик.

Съюзът финансира този проект, подробна информация за който се съдържа в приложението към настоящото решение.

Член 2

1.   Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП) отговаря за изпълнението на настоящото решение.

2.   Техническото изпълнение на проекта по член 1 се осъществява от Организацията за изследване на оръжия в райони на конфликт (Conflict Armament Research Ltd. — „CAR“).

3.   CAR изпълнява задачите си под ръководството на ВП. За тази цел ВП встъпва в необходимите договорености с CAR.

Член 3

1.   Референтната сума за изпълнението на проекта, посочен в член 1, е 3 474 322,77EUR. Общият прогнозен бюджет на цялостния проект възлиза на 3 993 676,97EUR, които се осигуряват чрез съвместно финансиране от страна на Федералното външно министерство на Германия.

2.   Разходите, които се финансират от сумата по параграф 1, се управляват в съответствие с процедурите и правилата, приложими за общия бюджет на Съюза.

3.   Комисията упражнява надзор върху правилното управление на референтната сума, посочена в параграф 1. За тази цел тя сключва необходимото споразумение с CAR.В споразумението се предвижда, че CAR трябва да осигурява видимост на участието на Съюза, съответстваща на неговия размер.

4.   Комисията полага усилия да сключи споразумението, посочено в параграф 3, възможно най-скоро след влизането в сила на настоящото решение. Тя информира Съвета за евентуални трудности в хода на този процес, както и за датата на сключване на споразумението.

Член 4

1.   ВП докладва на Съвета за изпълнението на настоящото решение въз основа на редовни описателни доклади, изготвяни от CAR на всеки три месеца. Тези доклади представляват основа за оценката, извършвана от Съвета. С цел да се подпомогне Съветът в неговата оценка на резултатите от настоящото решение на Съвета, външен орган извършва оценка на проекта.

2.   Комисията докладва за финансовите аспекти на проекта, посочен в член 1.

Член 5

1.   Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

2.   Срокът на действие на настоящото решение изтича 24 месеца след датата на сключване на споразумението, посочено в член 3, параграф 3. Действието на решението обаче изтича шест месеца след датата на влизането му в сила, ако в рамките на този срок не бъде сключено споразумение.

Съставено в Брюксел на 11 декември 2017 година.

За Съвета

Председател

F. MOGHERINI


(1)  Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г. определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (ОВ L 335, 13.12.2008 г., стp. 99).

(2)  Решение 2013/698/ОВППС на Съвета от 25 ноември 2013 г. в подкрепа на глобален механизъм за докладване относно незаконни малки оръжия и леки въоръжения и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси с цел намаляване на риска от незаконна търговия с тях (ОВ L 320, 30.11.2013 г., стр. 34).

(3)  Решение (ОВППС) 2015/1908 на Съвета от 22 октомври 2015 г. в подкрепа на глобален механизъм за докладване относно незаконни малки оръжия и леки въоръжения и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси с цел намаляване на риска от незаконна търговия с тях („iTrace II“) (ОВ L 278, 23.10.2015 г., стр. 15).


ПРИЛОЖЕНИЕ

iTrace — глобален механизъм за докладване относно МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси

1.   Контекст и обосновка на подкрепата по линия на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

1.1.

Настоящото решение се основава на поредни решения на Съвета за борба с дестабилизиращото въздействие на пренасочването и трафика на МОЛВ и други конвенционални оръжия, и по-конкретно на Решение 2013/698/ОВППС на Съвета от 25 ноември 2013 г. (1) и Решение (ОВППС) 2015/1908 на Съвета от 22 октомври 2015 г. (2), с които беше създаден и укрепен глобалният механизъм iTrace за докладване относно незаконни МОЛВ и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси.

Незаконното разпространение на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси е основен фактор за подкопаването на държавната стабилност и изострянето на конфликтите, който представлява сериозна заплаха за мира и сигурността. Както се посочва в Стратегията на ЕС за борба с незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях („Стратегия на ЕС за МОЛВ“), незаконните оръжия и боеприпаси допринасят за засилването на тероризма и организираната престъпност и са основен фактор за пораждане и разпространение на конфликти, както и за рухването на държавните структури. Неотдавнашните констатации от проекта iTrace в Ирак, Либия, Сирия и други сложни конфликти в близост до външните граници на Съюза потвърждават заключенията в Стратегията на ЕС за МОЛВ.

С дейностите, извършвани съгласно Решение (ОВППС) 2015/1908, беше установена iTrace — глобална инициатива за наблюдение на използваните в конфликти оръжия. Тя действа в 27 държави, засегнати от конфликт, включително в Африка, Близкия Изток, Южна и Източна Азия, а отскоро и в Латинска Америка; iTrace е най-големият в света публичен регистър на пренасочени конвенционални оръжия с цел подкрепа за държавите в усилията им да разкриват случаите на пренасочване на оръжия и да предприемат мерки спрямо тях в съответствие с ангажиментите съгласно член 11 от Договора за търговията с оръжие („ДТО“) и критерий 7 от Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета (3). iTrace осигурява точно докладване относно доставките на оръжия и боеприпаси за въоръжени въстанически и терористични сили, които представляват заплаха за сигурността на Съюза, включително Ал-Кайда в ислямския Магреб и Даиш или „Ислямска държава“; iTrace изпраща сигнали до органите за контрол на износа на държавите членки, своевременно и в условията на поверителност, за рискове от пренасочване след износа; iTrace предоставя важна информация в реално време на делегациите на Съюза и дипломатическите мисии на държавите членки в засегнати от конфликти региони относно трафика на оръжие и динамиката на конфликтите; и редовно осведомява относно контрола върху оръжията и мерките за борба с пренасочването чрез засилено медийно присъствие на световно равнище със силно въздействие.

1.2.

Проектът iTrace обаче е изправен пред все повече призиви от държави членки, да се предоставя пряка лична информация на националните органи за лицензиране на износа на оръжие (включително чести посещения в столиците), както по-широк набор от ресурси за лицата, разработващи политиките за контрол върху износа на оръжие.

Следователно настоящото решение има за цел да продължи и засили работата на проекта по линия на Решение (ОВППС) 2015/1908, като предоставя и занапред на разработващите политиките лица от Съюза, на експертите в областта на контрола на оръжията и на служителите по контрола върху износа на оръжие системно събирана, относима информация, която да ги подпомага при разработването на ефективни, основани на доказателства стратегии за борба с пренасочването и незаконното разпространение на конвенционални оръжия и боеприпаси за тях с цел повишаване на международната и регионалната сигурност. По този начин те ще продължат да получават подкрепа за съчетаването на успешна стратегия за противодействие с подходящи превантивни действия за борба с незаконното търсене и предлагане и за осигуряване на ефективен контрол върху конвенционалните оръжия в трети държави.

1.3.

Настоящото решение предвижда непрекъснато поддържане и по-нататъшно усъвършенстване на публично достъпната онлайн система iTrace. Проектите, изброени в Решение (ОВППС) 2015/1908, ще бъдат укрепени чрез: 1) увеличаване на честотата и продължителността на мисиите за събиране на данни относно доставките нанезаконни конвенционални оръжия в засегнати от конфликти региони; 2) предоставяне на индивидуализирана подкрепа за държавите членки, включваща преки консултации, индивидуализирани данни и доклади, 24-часова служба за техническа помощ и проверка след доставката; и 3) обучение и менторство на националните органи в засегнати от конфликти държави с цел изграждане на капацитет за борба с пренасочването на оръжие, подобряване на управлението на оръжия и подобряване на събирането на данни iTrace.

2.   Общи цели

Описаното по-долу действие ще подпомага в още по-голяма степен международната общност в борбата с дестабилизиращото въздействие на пренасочването и трафика на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси. То ще продължи да предоставя на разработващите политиките лица, на експертите в областта на контрола на оръжията и на служителите по контрола върху износа на оръжие относима информация, която ще ги подпомогне да разработват ефективни, основани на доказателства стратегии за борба с пренасочването и незаконното разпространение на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси с цел повишаване на международната и регионалната сигурност. По-конкретно в рамките на действието:

а)

ще се предоставя конкретна информация за трафика на МОЛВ и други конвенционални оръжия, необходима за по-ефективно наблюдение на изпълнението на Програмата за действие на ООН относно незаконната търговия с МОЛВ;

б)

ще се засилва прилагането на международния инструмент за проследяване;

в)

ще се разкриват основните маршрути и структури, участващи в пренасочването на конвенционални оръжия и боеприпаси към засегнати от конфликт региони или за международни терористични организации, и ще се предоставят доказателства за групи или отделни лица, участващи в незаконна търговия, в подкрепа на национални правни производства;

г)

ще се засилва сътрудничеството между съответните органи и мисии на ООН и други международни организации в областта на проследяването на МОЛВ и други конвенционални оръжия и на прякото предоставяне на информация в подкрепа на съществуващите механизми за наблюдение, включително системата на Интерпол за управление на регистрите и проследяване на незаконните оръжия (iARMS), която допълва iTrace и с която ще бъде осигурена непрекъсната координация;

д)

ще се предоставя относима информация за определяне на приоритетните области за международно сътрудничество и помощ с оглед ефективна борба с пренасочването и трафика на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси, например финансиране на проекти, свързани със сигурността на запасите или управлението на границите;

е)

ще се осигурява механизъм, който да подпомага наблюдението на изпълнението на ДТО, по-специално с цел откриване на пренасочването на трансфера на конвенционални оръжия, както и за подпомагане на правителствата при оценката на риска от пренасочване преди износа на конвенционални оръжия, по-конкретно на риска от пренасочване в рамките на държавата на получателя или от реекспорт при нежелани условия; и

ж)

ще се предоставя съобразена с нуждите подкрепа на държавите членки, с цел съдействие при оценката и намаляването на риска от пренасочване.

3.   Устойчивост на проекта в дългосрочен план и резултати

Чрез действието ще се предостави устойчива рамка за постоянно наблюдение на незаконното разпространение на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси. Очаква се то да увеличи значително обема на съществуващата информация за оръжията и да окаже съществена подкрепа за целевото разработване на ефективен контрол на конвенционалните оръжия и на политиките за контрол върху износа на оръжие. По-специално в рамките на проекта:

а)

ще продължи да се захранва системата за управление на информацията iTrace, която да осигури дългосрочно събиране и анализ на данните относно незаконните конвенционални оръжия;

б)

на разработващите политиките лица в областта на контрола на конвенционалните оръжия, както и на експертите, ще се предостави инструмент за определяне на по-ефективни стратегии и приоритетни области за съдействие и сътрудничество (напр. чрез набелязване на механизми за подрегионално или регионално сътрудничество, механизми за координация и обмен на информация, които трябва да бъдат създадени или укрепени, чрез идентифициране на необезопасени национални запаси, неадекватно управление на запасите, маршрути за незаконен трансфер, слабости в граничния контрол и недостатъчен капацитет в областта на правоприлагането);

в)

ще се осигури гъвкавост за предоставяне на свързана с политиката информация, независимо от бързо променящите се изисквания на политиката;

г)

ще се повиши в значителна степен ефикасността на международните организации за наблюдение на оръжията, както и на отделните лица, чрез предоставяне на механизъм за обмен на информация с постоянно разширяващ се обхват; и

д)

ще се изгражда устойчив национален капацитет в засегнати от конфликт държави с цел идентифициране и проследяване на незаконни оръжия и по-ефективно участие в международните процеси на контрол на оръжията и правоприлагането.

4.   Описание на действието

4.1.   Проект 1: Обучение и менторство на националните органи в засегнати от конфликти държави при идентификацията и международното проследяване на оръжия.

4.1.1.   Цел на проекта

Проектът ще предостави обучение „при поискване“ относно идентификацията, проследяването и управлението на оръжия за местните партньори и, когато е необходимо, служителите за подкрепа на мира (включително мисиите и групите или експертните групи за наблюдение на санкциите на ООН и на Съюза). Това обучение ще се основава на набор от услуги, предлагани от CAR от 2014 г. насам — макар и те да са включени в бюджета извън проектите iTrace I и II, което се оказа от решаващо значение за изпълнението на проектите.

4.1.2.   Дейности по проекта

По проекта ще се изпратят служители от екипи за разследване на място, които да дават насоки на все по-високо техническо равнище, което включва:

а)

въведение в събирането на данни за оръжия, с позоваване на конкретни случаи;

б)

основни техники за идентификация на оръжия и за ефективна документация на оръжия;

в)

стандартни оперативни процедури за събиране на доказателства и доказателствената верига за проследяване;

г)

изискванията относно разследвания от разстояние и регионални и международни разследвания;

д)

прилагането на Международния инструмент за проследяване;

е)

международно проследяване на оръжия и системи за проследяване на оръжия (по-специално Интерпол и Европол);

ж)

използването на „големи информационни масиви“ и анализ на тенденциите; и

з)

възможности за техническа помощ (в международен план) и за намеса на правоприлагащите органи.

Тези дейности ще се провеждат успоредно с разследванията на място на iTrace, включително съвместни разследвания (менторство), осъществявани заедно с националните държавни органи.

4.1.3.   Резултати от проекта

Проектът:

а)

ще насърчава националните органи да предоставят по-голям достъп на екипите за разследване на място на iTrace, като по този начин се отговори на многократните призиви тези екипи да предоставят техническа помощ и съвместен капацитет за разследване, което е равностойно на увеличаване на данните, подавани в iTrace;

б)

ще предоставя конкретна помощ за изграждането на капацитет на националните правителства, които, въпреки че понасят последиците от пренасочването на оръжия, не разполагат с инструменти за идентифициране и докладване на оръжия, пренасочени от конфликти — това често е предпоставка за по-ефективно управление на оръжията във вътрешен план и като такова подпомага прилагането на Договора за търговията с оръжия, международния инструмент за проследяване и Програмата за действие на ООН и програмирането по линия на физическа сигурност и управление на запасите от оръжия (ФСУЗ) и връзката с международните правоприлагащи органи, включително Интерпол (iARMS) и Европол;

в)

ще подкрепя засиления диалог, по-специално като се идентифицират ключови заинтересовани страни за други инициативи, подкрепяни от Съюза (напр. отношения на мисиите на Съюза с правителствата на приемащите държави), и се лансират инициативи като програмирането по ФСУЗ (напр. подкрепяни от Съюза проекти за управление на запасите от оръжие).

4.1.4.   Показатели за изпълнението на проекта

До 30 посещения на място за обучение и менторство с акцент върху повторните посещения за подкрепа на националните органи в изграждането на капацитет за проследяване.

Проектът ще се изпълнява в рамките на целия двегодишен период на проекта iTrace.

4.1.5.   Бенефициери на проекта

Дейностите за обучение и менторство в рамките на iTrace ще донесат преки ползи за националните заинтересовани страни в държавите, засегнати от конфликти, включително правоприлагащите органи и прокуратурата. Програмата ще подкрепя косвено националния диалог с инициативи, финансирани от Съюза и други инициативи за контрол на оръжията, като насърчава използването на международни механизми за проследяване (включително системата iARMS на Интерпол и Европол) и улеснява ангажирането с подкрепяни от Съюза проекти за управление на запасите и други проекти за контрол върху МОЛВ.

4.2.   Проект 2: Задълбочаване на разследванията на място, необходими за по-нататъшното снабдяване на системата iTrace с документални данни в реално време относно пренасочването и трафика на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси и друга, свързана с това информация.

4.2.1.   Цел на проекта

Проектът ще повиши честотата и ще увеличи продължителността на изследванията на място на движението на МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси в засегнати от конфликти райони. Ще бъде отдаден приоритет на държави, които пораждат особено безпокойство у държавите членки, включително наред с други Ирак, Либия, Мали, Южен Судан, Сомалия, Сирия и Йемен.

Дейността по проекта ще бъде улеснена от установяването на официални споразумения за информационен обмен с мисиите на Съюза и ООН и с различни организации, както и селективното изпращане на официални искания за проследяване до национални правителства. Освен това проектът ще продължи да извършва анализ и проверка (чрез анализ на място) на налична информация относно съответните трансфери, събрана от организации, различни от CAR, която да бъде включена в системата iTrace.

4.2.2.   Дейности по проекта

В рамките на проекта ще бъдат предприети следните дейности:

а)

разполагане на квалифицирани експерти в областта на оръжията, които да извършват анализ на място на незаконни МОЛВ и други конвенционални оръжия, боеприпаси и свързани с тях материали, иззети от засегнати от конфликт държави;

б)

анализ, преглед и проверка на документирани данни за незаконни МОЛВ и други незаконни конвенционални оръжия, боеприпаси и ползвателите им, включително, наред с другото: снимки на оръжия, техни компоненти и вътрешни и външни маркировки, опаковки, свързана с тях документация за доставянето им и резултати от разследванията на място (ползватели, доставчици и пътища на трансфер);

в)

преглед и проверка на допълнителни нови данни за незаконни МОЛВ и други конвенционални оръжия и боеприпаси, събрани от организации, различни от CAR, включително доклади на групите на ООН за наблюдение на санкциите, организации от гражданското общество и международните новинарски медии;

г)

въвеждане на всички събрани и прегледани данни в системата iTrace за управление на информацията и онлайн портала за картографиране;

д)

идентифициране и подпомагане на местни партньори с цел осигуряване на устойчиво събиране на данни в подкрепа на iTrace през целия период на предложеното действие и след него;

е)

непрекъсната връзка с националните правителства на държавите за предварително определяне на национални точки за контакт, както и на координационен механизъм, с цел ясно очертаване на обхвата на изследванията на CAR и преодоляване на евентуални конфликти на интереси преди започване на разследванията.

Проектът ще бъде прилаган постепенно в рамките на целия двегодишен период на проекта iTrace.

4.2.3.   Резултати от проекта

Проектът:

а)

ще документира на място физическите доказателства за конвенционални оръжия и боеприпаси, които са пренасочени или са обект на незаконен трафик, в засегнати от конфликти региони;

б)

ще проверява и разследва случаи на незаконен трафик въз основа на данни, събрани от CAR, от организации, които имат постоянни споразумения за обмен на информация с CAR, и по целесъобразност други организации, за пренасочване или трафик на конвенционални оръжия и боеприпаси във всички региони;

в)

ще предоставя конкретни нагледни доказателства за пренасочени конвенционални оръжия и боеприпаси или такива, които са обект на незаконен трафик, включително снимки на оръжия, серийни номера, фабрични марки, кутии, описи на пратки, документация за доставките и удостоверяване на крайните ползватели;

г)

ще предоставя текстови отчети за незаконна дейност, включително пътища на трафика, участници в пренасочването или незаконния трансфер и оценка на благоприятстващите незаконната дейност фактори (включително неефективно управление и необезопасеност на запасите и предумишлено създадени мрежи за незаконни доставки, ръководени от държави);

д)

ще въвежда посочените по-горе доказателства в системата за управление на информацията и онлайн портала за картографиране на iTrace за пълно публично разпространение и в системите на държавите членки, посредством сигурни настолни и мобилни платформи.

4.2.4.   Показатели за изпълнението на проекта

До 50 разполагания на място (включително разширено разполагане, където е необходимо) в рамките на двегодишен период с цел представяне на доказателства за въвеждане в системата iTrace за управление на информацията и онлайн портала за картографиране.

Проектът ще се изпълнява в рамките на целия двегодишен период на проекта iTrace.

4.2.5.   Бенефициери на проекта

Системата iTrace ще продължи да предоставя все по-всеобхватна информация, изрично насочена преди всичко към лицата, определящи политиката на държавите членки в областта на националния контрол върху оръжията и към органите за лицензиране на износа на оръжие, както и към институциите, агенциите и мисиите на Съюза. Тези бенефициери от Съюза ще разполагат и с достъп до поверителна информация посредством сигурни настолни и мобилни платформи, предоставени от iTrace.

Публичната информация ще продължи да бъде достъпна за всички бенефициери от Съюза, както и за тези извън Съюза, по-специално за лицата, определящи политиката в областта на контрола върху оръжията и органите за лицензиране на износа на оръжие на трети държави. Тя ще бъде достъпна и за регионалните и международните организации (включително групите на ООН за наблюдение на санкциите, мироопазващите мисии на ООН, UNODC, UNODA и Интерпол); неправителствените научноизследователски организации (включително Международния център за конверсия в Бон (BICC), Групата по научни изследвания и информация в областта на мира (GRIP), Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), проекта „Преглед на малокалибрените оръжия“); предоставящите защита организации (включително Amnesty International и Human Rights Watch) и международните новинарски медии.

4.3.   Проект 3: Пряка подкрепа за органите на държавите членки, за контрол върху износа на оръжие и за лицата, определящи политиките в областта на контрола върху оръжията.

4.3.1.   Цел на проекта

Персоналът на проекта iTrace ще работи в тясно сътрудничество с националните органи за лицензиране на износа на оръжие на държавите членки. Информацията, предоставяна от националните органи за лицензиране на износа на оръжие на държавите на държавите членки, ще бъде обработвана с необходимото зачитане и поверителност. Освен това iTrace ще продължи да поддържа контакт и с редица органи за лицензиране на износа на оръжие на трети държави. Тези отношения ще подкрепят няколко ключови аспекта на международните усилия за предотвратяване на пренасочването и трафика на конвенционални оръжия и ще укрепят международните мерки за борба с пренасочването, включително като:

а)

предоставят на органите за лицензиране на износа на оръжие подробни данни и доказателства за документирано пренасочване

б)

подкрепят или осигуряват на държавите членки, по официално искане на националните органи за лицензиране на износа на оръжие на държавите членки, капацитет, за проверка след извършване на доставката.

4.3.2.   Дейности по проекта

В рамките на проекта ще бъдат предприети следните дейности:

а)

екипите на iTrace, изпратени на повторни посещения в съответните органи в столиците на държавите членки, ще предоставят информация относно борбата с пренасочването и ще докладват по международни разследвания;

б)

бюро за помощ с денонощен режим на работа за незабавно консултиране относно борбата с пренасочването или за потенциално негативни твърдения в пресата, произтичащи от непроверено докладване от трети страни;

в)

разработване на онлайн табла, пригодени за органите за лицензиране на износа на оръжие на държавите членки, на които ще се излъчват сигурни данни от системата iTrace, с предупредително обозначаване на страни, които в миналото са извършвали пренасочване на оръжие, профилиране на дестинации с висок риск и докладване в реално време за пренасочване на оръжия, произведени в съответната страна; и

г)

подпомагане или предоставяне на държавите членки, след официално искане от националните органи за лицензиране на износа на оръжие на държавите членки, на проверки (удостоверяване), извършени от екипите за разследване на място на iTrace, на крайната употреба след доставка.

Проектът ще се изпълнява в рамките на целия двегодишен период на проекта iTrace.

4.3.3.   Резултати от проекта

Проектът:

а)

ще подпомага органите за лицензиране на износа на оръжие на държавите членки, по тяхно искане, да идентифицират пренасочване след износ;

б)

ще предоставя информация за подпомагане на пълен анализ на риска от пренасочване от страна на органите за лицензиране на износа на оръжие на държавите членки (в съответствие с ДТО и с Обща позиция 2008/944/ОВППС), преди предоставянето на лицензи за износ;

в)

ще осигурява на органите за лицензиране на износа на оръжие на държавите членки, по тяхно искане, капацитет за проверка след извършване на доставка;

г)

ще подкрепят лицата, определящи политиките на държавите членки, в областта на контрола върху оръжията, като им предоставят информация в реално време относно тенденциите в пренасочването и трафика, което да способства за национално ангажиране в международните политически процеси; и

д)

ще подпомага националните правоприлагащи органи на държавите членки, при наказателни разследвания, когато е приложимо и по тяхно искане.

4.3.4.   Показатели за изпълнението на проекта

Проектиране и разработване от проектанти на действащата система iTrace на специални настолни и мобилни табла, които ще излъчват на живо информация от сигурни подразделения на системата iTrace до националните органи на държавите членки. Бюро за помощ, обслужвано от персонала на проекта iTrace, което ще подкрепя изцяло органите за контрол върху износа на оръжие и лицата, определящи политиките в областта на контрола върху оръжията в държавите членки. До 30 посещения в столиците на държавите членки, при поискване.

Проектът ще се изпълнява в рамките на целия двегодишен период на проекта iTrace.

4.3.5.   Бенефициери на проекта

Всички заинтересовани държави членки, с посещения в столицата и мисии за проверка след доставка, провеждани при поискване.

4.4.   Проект 4: Информационна дейност за заинтересованите страни и международна координация

4.4.1.   Цел на проекта

Проектът ще демонстрира ползите от iTrace за лицата, определящи политиките в международен и национален мащаб, експертите в областта на контрола върху конвенционалните оръжия и органите за лицензиране на износа на оръжие. Ще бъдат предприети и инициативи за информационна кампания за по-нататъшно съгласуване на обмена на информация и изграждане на устойчиви партньорства с физически лица и организации, годни да произвеждат информация, която може да бъде въведена в системата iTrace.

4.4.2.   Дейности по проекта

В рамките на проекта ще бъдат предприети следните дейности, като се следи по-специално за избягване на дублиране на дейности по друга линия, например в работата за популяризиране по линия на ДТО:

а)

презентации от членове на персонала на iTrace на съответните международни конференции по въпросите на незаконната търговия с конвенционални оръжия във всичките ѝ аспекти. Презентациите от членове на персонала ще имат за цел да представят iTrace с акцент върху: 1) конкретните ползи от системата за подпомагане на наблюдението на изпълнението на Програмата за действие на ООН, на ДТО и други имащи отношение международни инструменти; 2) ползата от нея при набелязването на приоритетни области за международна помощ и сътрудничество; и 3) ползата от системата като инструмент за оценка и профилиране на риска за органите, лицензиращи износа на оръжие;

б)

презентации от членове на персонала на iTrace пред национални правителства и мироопазващи операции. Целта на презентациите от служителите ще бъде да представят iTrace на съответните отдели по мисиите, да насърчават и развиват официални споразумения за обмен на информация, способни да произвеждат информация, която да се въвежда в системата iTrace, както и да подпомогнат лицата, определящи политиките, в набелязването на приоритетни области за международна помощ и сътрудничество.

Проектът ще се изпълнява в рамките на целия двегодишен период на проекта iTrace.

4.4.3.   Резултати от проекта

Проектът:

а)

ще демонстрира ползата от iTrace и концепцията за документирането, събирането и обмена на данни относно пренасочването, за лицата, определящи политиките в международен и национален мащаб, които работят по прилагането на споразумения за контрол на конвенционалните оръжия и на износа на оръжие (Програмата за действие на ООН, ДТО и други имащи отношение международни инструменти) и оценяват тяхното изпълнение;

б)

ще предостави съответната информация за подпомагане на лицата, определящи политиките, и експертите в областта на контрола на конвенционалните оръжия да набележат приоритетни области за международна помощ и сътрудничество и да изготвят ефективни стратегии за борба с пренасочването на оръжие;

в)

ще предостави на органите за лицензиране на износа на оръжие задълбочена информация относно iTrace и ползата от нея при оценката на риска в допълнение към предоставената възможност за по-нататъшна обратна връзка и укрепване на системата;

г)

ще улесни обмена на информация между националните правителства и мироопазващите операции на ООН, включително обработката на данни и анализ чрез използване на системата iTrace;

д)

ще подпомогне свързването в мрежа на разширяващата се група от експерти в областта на контрола на конвенционалните оръжия, които участват в провеждането на разследвания на място по отношение на пренасочването и трафика на конвенционални оръжия и боеприпаси;

е)

ще повиши обществената осведоменост относно проследяването на конвенционалните оръжия и боеприпаси като средство за подпомагане на наблюдението на изпълнението на Програмата за действие на ООН, Инструмента за международно проследяване, ДТО и други международни и регионални инструменти за контрол на оръжията и на износа на оръжие.

4.4.4.   Показатели за изпълнението на проекта

До 20 конференции с участието на служители на iTrace. Всички конференции ще включват презентации за iTrace. Дневният ред на конференциите и кратки обобщения ще бъдат включени в окончателния доклад.

Проектът ще се изпълнява в рамките на целия двегодишен период на проекта iTrace.

4.4.5.   Бенефициери на проекта

Вж. раздел 4.2.5 по-горе за пълния списък на бенефициерите, който съвпада със списъка на бенефициерите на настоящия проект.

4.5.   Проект 5: доклади на iTrace за политиката

4.5.1.   Цел на проекта

Проектът ще предоставя доклади по ключови въпроси на политиката въз основа на данните от разследванията на място, които са представени в системата iTrace. Докладите ще бъдат изготвяни с цел акцентиране върху конкретни области, будещи загриженост у международната общност, включително основни схеми за трафик на конвенционални оръжия и боеприпаси, регионално разпределение на оръжията и боеприпасите, които са обект на трафик, и приоритетни области, изискващи внимание на международно равнище.

4.5.2.   Дейности по проекта

Задълбочени анализи, които ще доведат до изготвяне, преглед, редактиране и публикуване на до 10 доклада на iTrace за политиката.

4.5.3.   Резултати от проекта

Проектът:

а)

ще изготви до 10 доклада, всеки от които ще представя отделен въпрос от международно значение;

б)

ще осигури разпространението на докладите на iTrace за политиката във всички държави членки;

в)

ще разработи целева информационна стратегия, за да се гарантира максимален обхват на световно равнище;

г)

ще поддържа видимостта на действието на политическата сцена и в международните новинарски медии чрез представяне, inter alia, на актуална информация относно незаконните оръжия, на свързани с политиката анализи в подкрепа на текущи процеси на контрол на оръжията и изготвяне на подходящи доклади с цел привличане на възможно най-голямо отразяване от международните новинарски медии.

4.5.4.   Показатели за изпълнението на проекта

До 10 онлайн доклада на iTrace за политиката в рамките на предложеното действие, които ще бъдат разпространени в световен мащаб.

4.5.5.   Бенефициери на проекта

Вж. раздел 4.2.5 по-горе за пълния списък на бенефициерите, който съвпада с бенефициерите на настоящия проект.

5.   Местонахождения

Проекти 1 и 2 ще изискват широко разполагане на място на експерти в областта на конвенционалните оръжия в регионите, засегнати от конфликти. Това разполагане на експерти ще бъде преценявано за всеки отделен случай в зависимост от сигурността, достъпа и наличността на информация. CAR вече е установила връзка или работи по текущи проекти в много от съответните държави. Проект 3 ще се осъществява в столиците на държавите членки, (с други пътувания вътре в страната в зависимост от изискванията на държавите членки). Проект 4 ще се осъществява, в координация с националните правителства и съответните организации, в рамките на международни конференции в целия свят с цел да се осигури максимална видимост на проекта. Проект 5 ще бъде подготвен в Белгия, Италия, Франция и Обединеното кралство.

6.   Продължителност

Общата прогнозирана продължителност на всички проекти е 24 месеца.

7.   Изпълнителен орган и публичност за дейността на Съюза

CAR включва малки екипи за разследване на място с местните сили в областта на отбраната и сигурността, мироопазващ или мироподдържащ персонал и други участници с мандат в областта на сигурността. Когато тези сили или мисии поемат контрола върху оръжия или обекти за събиране на данни, екипите на CAR събират всички налични доказателства относно оръжията, свързания с тях материал и групите потребители. След това CAR пристъпва към проследяване на всички еднозначно определими обекти и провежда разследвания с широк обсег относно трансфера на оръжие, доставката на военно оборудване и подкрепата за страни, които заплашват мира и стабилността.

В сътрудничество с националните органи за лицензиране на износа на оръжие, CAR възпроизвежда веригите на доставка, които са отговорни за предоставянето на оръжие за въоръжени конфликти, като по този начин идентифицира незаконната дейност и пренасочването на оръжие от законния към незаконния пазар. CAR регистрира цялата информация в своята глобална система за наблюдение на оръжията iTrace, която със своите над 100,000 вписвания на оръжия от конфликти е най-големият регистър в света на данни за оръжия от конфликти.

CAR използва тази информация, за да a) предупреди държавите членки за пренасочване на оръжие и боеприпаси и, б) да позволи осъществяването на целенасочени инициативи за борба с пренасочването, включително преразглеждане на мерките за контрол на износа на оръжие и международни дипломатически действия.

Това е доказана методология за почти незабавно откриване на пренасочване, като екипите на CAR на място са уведомявали държавите членки, за пренасочено оръжие, докато все още са били разположени в зони, засегнати от конфликт (напр. докато са били на място в Мосул, Ирак). В някои случаи екипите на CAR са разкривали нерегламентирани повторни трансфери в рамките на два месеца, след като оръжията са напуснали производствения цех.

На 22 октомври 2015 г. Решение (ОВППС) 2015/1908 даде подкрепа за CAR в това да продължи и да разшири проекта iTrace, създаден с Решение 2013/698/ОВППС. Проектите, обозначени съответно iTrace I и II, категорично утвърдиха iTrace като значима инициатива за наблюдение на оръжия от конфликти в световен мащаб и предоставиха пряка подкрепа за органите за лицензиране на износа на оръжие и за лицата, определящи политиката в областта на контрола върху оръжията на държавите членки.

Наред с това в приетия на 2 декември 2015 г. план за действие на Съюза относно незаконния трафик и използване на огнестрелни оръжия и взривни вещества беше отправен призив за „по-широко използване на iTrace“ и препоръка всеки национален правоприлагащ орган, който разкрие пренасочване на оръжие и боеприпаси, да прави справка за това в регистрите на iTrace.

CAR предприема всички подходящи мерки за популяризиране на факта, че действието е финансирано от Съюза. Тези мерки се осъществяват в съответствие с Наръчника за комуникацията и визуалната идентификация при външните дейности на ЕС, изготвен и публикуван от Комисията.

CAR следователно ще осигури видимостта на приноса на Съюза с използване на подходяща запазена марка и методи за популяризиране, изтъкване на ролята на Съюза, осигуряване на прозрачност на неговите дейности и повишаване на осведомеността за основанията на решението, както и за подкрепата на решението от страна на Съюза и за резултатите от тази подкрепа. Знамето на Съюза ще присъства на видно място в изготвените материали в рамките на проекта в съответствие с насоките на Съюза за точното използване и възпроизвеждане на знамето.

8.   Докладване

CAR ще изготвя редовни описателни доклади на всеки три месеца.


(1)  Решение 2013/698/ОВППС на Съвета от 25 ноември 2013 г. в подкрепа на глобален механизъм за докладване относно незаконни малки оръжия и леки въоръжения и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси с цел намаляване на риска от незаконна търговия с тях (ОВ L 320, 30.11.2013 г., стp. 34).

(2)  Решение (ОВППС) 2015/1908 на Съвета от 22 октомври 2015 г. в подкрепа на глобален механизъм за докладване относно незаконни малки оръжия и леки въоръжения и други незаконни конвенционални оръжия и боеприпаси с цел намаляване на риска от незаконна търговия с тях („iTrace II“) (ОВ L 278, 23.10.2015 г., стp. 15).

(3)  Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г. определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (ОВ L 335, 13.12.2008 г., стp. 99).


12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/32


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/2284 НА СЪВЕТА

от 11 декември 2017 година

за предоставяне на подкрепа за държавите от регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн за участие в консултативния процес на експертната подготвителна група на високо равнище относно договор за забрана на разпадащи се материали

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 28, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 12 декември 2003 г. Европейският съвет прие Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (наричана по-долу „Стратегията“), в глава II от която са изброени мерки, които да бъдат приложени за ефективен многостранен подход, който е крайъгълният камък на европейската стратегия за борба срещу разпространението на оръжия за масово унищожение. В нея, inter alia, се посочва, че ЕС е ангажиран със системата от многостранни договори, която осигурява правната и нормативна база за всички действия в областта на неразпространението, както и че политиката на ЕС е насочена към постигането на международно споразумение за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства.

(2)

ЕС изпълнява активно Стратегията и привежда в действие мерките, изброени в глава III от нея, по-специално чрез отпускане на финансови средства в подкрепа на конкретни проекти, насочени към укрепването на многостранната система за неразпространение и многостранните мерки за изграждане на доверие.

(3)

На 8 декември 2008 г. Съветът прие заключенията си и документ, озаглавен „Нови насоки за действие от страна на Европейския съюз в борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и системите за тяхната доставка“. В документа се посочва, inter alia, че ЕС се ангажира да продължи и засили действието „в полза на започване на преговори по Договор за забрана на разпадащи се материали“.

(4)

Въз основа на документ CD/1299 и съдържащия се в него мандат ЕС нееднократно е призовавал за незабавното започване и бързото приключване на преговорите по договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства. В същия дух ЕС насърчава всички членове на Конференцията по разоръжаване (КР) да положат максимални усилия за постигане на решение в рамките на КР и да приемат цялостна и балансирана работна програма, която включва незабавното започване на преговори по договор за забрана на разпадащи се материали (ДЗРМ).

(5)

През 2013 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ОС на ООН) прие резолюция, с която се създаде група от правителствени експерти (ГПЕ), подбрани от 25 държави, която да изготви препоръки относно аспектите, които евентуално биха допринесли за договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства, но не и за преговорите по него. ГПЕ представи доклада си пред Първия комитет (Разоръжаване) на ОС на ООН през 2015 г.

(6)

През 2016 г. ОС на ООН прие Резолюция 71/259, озаглавена „Договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства“. В Резолюция 71/259 се призовава генералния секретар да създаде експертна подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ, която да обмисли и отправи препоръки по съществените елементи на бъдещ недискриминационен, многостранен и подлежащ на ефективна международна проверка договор, забраняващ производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други взривни устройства. В експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ ще членуват 25 държави и тя ще проведе две неформални консултативни срещи, отворени за всички държави — членки на ООН, за да се даде възможност за участие на всички държави в процеса по ДЗРМ. Очаква се работата, извършена от подготвителната група, да доведе до преговори по този важен въпрос с оглед постигането на допълнителен напредък в ядреното разоръжаване и неразпространение.

(7)

Всички държави — членки на ЕС, гласуваха в подкрепа на Резолюция 71/259 на ОС на ООН от 2016 г. относно ДЗРМ, която беше представена от Канада, Германия и Нидерландия. Резолюцията предвижда процес с широко участие посредством организирането на неформални консултативни срещи с всички държави — членки на ООН,и с председателя на експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ. Няколко държави — членки на ЕС, ще участват в работата на експертната подготвителна група на високо равнище, чийто мандат е да изготви препоръки по съществените елементи за бъдещ договор, без да се засягат националните позиции при бъдещи преговори.

(8)

Експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ ще има конкретен принос към усилията за ядрено разоръжаване и неразпространение. Групата от правителствени експерти (1) и двата доклада на генералния секретар по този въпрос (2) очертаха сложността на въпроса, както и темите, които заслужават допълнителен анализ и разглеждане от държавите — членки на ООН. Експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ ще докладва пред ОС на ООН на неговата 73-та сесия (през 2018 г.).

(9)

В по-общ план разпадащите се материали (например високо обогатен уран или плутоний), които могат да доведат до взривна верижна ядрена реакция на делене, са основна съставка на ядрените оръжия. За ЕС незабавното започване и бързото приключване на преговорите в рамките на КР относно договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства е дългогодишен приоритет.

(10)

Договорът за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства би могъл да представлява съществена стъпка към създаването на условия за свят без ядрени оръжия. ДЗРМ се счита за многостранен инструмент, който трябва да бъде договорен в областта на ядреното разоръжаване като допълнение към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   В съответствие със стратегията на ЕС, която определя целта за поддържане, прилагане и укрепване на многостранните договори и споразумения за разоръжаване и неразпространение, Съюзът предоставя подкрепа за държавите от регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн за участие в консултативния процес на експертната подготвителна група на високо равнище относно договор за забрана на разпадащи се материали.

2.   Проектите, осигуряващи подкрепа за държавите от регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн за участие в консултативния процес на експертната подготвителна група на високо равнище относно договор за забрана на разпадащи се материали, които отговарят на мерките в съответствие със Стратегията на ЕС, се състоят в подрегионални семинари, експертни срещи, значителни дейности за подкрепа, предоставена на държавите — членки на ООН, създаването на регистър със съответна информация и публикации.

3.   Целта на проектите е:

улесняване на диалога на регионално равнище между държавите в регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн;

развиване на чувство на ангажираност по въпроса сред държавите в тези региони;

определяне на националните нужди и приоритети на политиката на държавите в тези региони;

участие на съответните регионални организации в обсъжданията във връзка с договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства, който да бъде договорен в рамките на Конференцията по разоръжаване;

оценка на последиците от този процес на регионално равнище и на мястото, което съответните регионални и международни организации могат да заемат в този процес;

сравнителен анализ на последиците от процеса за всеки регион;

улесняване на предаването на знания относно разпадащите се материали между академичните среди, организациите на гражданското общество и държавите членки.

4.   В приложението се съдържа подробно описание на проектите.

Член 2

1.   За изпълнението на настоящото решение отговаря върховният представител (ВП).

2.   Техническото изпълнение на проектите, посочени в член 1, параграф 2, се осъществява от Службата на Организацията на обединените нации по въпросите на разоръжаването (UNODA) чрез нейния клон в Женева и отдела за регионално разоръжаване, трите регионални центъра за мир и разоръжаване — в Африка (UNREC), в Азия и Тихоокеанския басейн (UNRCPD) и в Латинска Америка и Карибския басейн (UNLIREC). UNODA изпълнява тази функция под ръководството на ВП. За тази цел ВП постига необходимите договорености с UNODA.

Член 3

1.   Референтната сума за изпълнението на проектите, посочени в член 1, параграф 2, е в размер на 1 220 880,51 EUR.

2.   Разходите, финансирани чрез посочената в параграф 1 сума, се управляват в съответствие с процедурите и правилата, приложими към общия бюджет на Съюза.

3.   Комисията упражнява надзор върху правилното управление на разходите, посочени в параграф 1. За тази цел след приемането на настоящото решение на Съвета тя сключва споразумение за финансиране с UNODA за референтната сума. В споразумението се предвижда, че UNODA осигурява видимост на приноса на Съюза, съответстваща на неговия размер.

4.   Комисията полага усилия да сключи посоченото в параграф 3 споразумение за финансиране във възможно най-кратък срок след влизането в сила на настоящото решение. Тя информира Съвета за възникнали трудности в този процес, както и за датата на сключване на споразумението за финансиране.

Член 4

1.   ВП докладва на Съвета за изпълнението на настоящото решение въз основа на редовни доклади, изготвяни от UNODA. Тези доклади представляват основа за оценката, извършвана от Съвета.

2.   Комисията предоставя информация относно финансовите аспекти на проектите, посочени в член 1, параграф 2.

Член 5

1.   Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

2.   Срокът на действие на настоящото решение изтича 36 месеца след датата на сключване на споразумението за финансиране, посочено в член 3, параграф 3. Срокът на действие обаче изтича шест месеца след влизането на решението в сила, ако дотогава не е сключено споразумение за финансиране.

Съставено в Брюксел на 11 декември 2017 година.

За Съвета

Председател

F. MOGHERINI


(1)  A/70/81, доклад на групата от правителствени експерти за изготвяне на препоръки относно аспектите, които евентуално биха допринесли за договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства, но не и за преговорите по него.

(2)  A/68/154, A/68/154/Add.1, A/71/140/Rev.1 и A/71/140/Rev.1/Add.1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ЦЕЛ

Необходимо е на ранен етап от процеса държавите изцяло да разберат последиците от бъдещ договор и връзката му с регионалните инструменти в областта на свободни от ядрени оръжия зони, с Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), както и с други инструменти. Следователно общата цел на новото решение на Съвета следва да бъде предоставянето на финансиране за осигуряване на широка база знания относно договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства или относно договор за забрана на разпадащи се материали (ДЗРМ) сред международната общност, за да се гарантира, че всички държави — членки на ООН, са в състояние да вземат пълноценно участие в процеса на консултации, както и във всички бъдещи преговори за такъв договор в рамките на Конференцията по разоръжаване.

Ангажирането на държавите — членки на ООН, на регионално равнище ще допълни неформалните консултативни срещи, които ще се провеждат от председателя на експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ в Ню Йорк, и по този начин ще се подобри количественото и качественото участие на държавите и ще се укрепи приобщаващият характер на бъдещите преговори по такъв договор в рамките на Конференцията по разоръжаване.

Организирането на поредица от (под)регионални семинари ще даде възможност за обмен на знания и информация в рамките на регионите, както и между регионите. Семинарите ще включват комбинация от технически брифинги и обсъждания относно последиците и значението на тези бъдещи договори за съществуващите регионални договорености. На водените от съответните експерти технически брифинги ще бъдат разгледани подробно съществените въпроси, свързани с ДЗРМ, докато обсъжданията ще насочат участниците към разглеждането на регионалните последици и значението на евентуален договор.

Експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ ще докладва пред ОС на ООН на неговата 73-та сесия (през 2018 г.). ОС на ООН може да реши да предприеме по-нататъшни действия по този въпрос. За да се подкрепи участието на държавите — членки на ООН, в обсъждането на въпроса, проектът ще продължи до края на редовната сесия на 74-ата сесия на ОС на ООН (декември 2019 г.).

Службата на ООН по въпросите на разоръжаването (UNODA) чрез своя клон в Женева и отдела си за регионално разоръжаване, който включва Регионалния център на ООН за мир и разоръжаване (UNREC) в Ломе, Того, Регионалния център на ООН за мир, разоръжаване и развитие в Азия и Тихоокеанския басейн (UNRCPD) в Катманду, Непал, и Регионалния център на ООН за мир, разоръжаване и развитие в Латинска Америка и Карибския басейн (UNLIREC) в Лима, Перу, разполагат с дълъг опит при оказване на подкрепа на държавите и поощряване на диалога в съответните им региони в областта на ядреното разоръжаване и неразпространението на оръжия.

Ще бъдат подбрани експерти от няколко държави, на широка географска основа, от правителства, регионални организации, както и от организации на гражданското общество, например Международната експертна група по разпадащи се материали (IPFM), Центърът за научни изследвания за проверка, обучение и информация (VERTIC), Институтът за изследване на сигурността (ISS), както и представители на академичните среди.

В цел 16.8 от целите за устойчиво развитие на ООН се отчита необходимостта да се разшири и засили участието на развиващите се държави в институциите на глобално управление. Следователно предвидените по този проект дейности биха могли да допринесат за постигането на тази цел.

2.   ДЕЙНОСТИ

2.1.   Цели на дейностите

Улесняване на диалога на регионално и подрегионално равнище сред държавите от регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн;

Привличане на съответните регионални организации за участие в обсъжданията за ДЗРМ;

Създаване на ангажираност за бъдещ ДЗРМ сред всички държави;

Улесняване на предаването и прилагането на знания между академичните среди, организациите на гражданското общество и държавите членки по въпроси от значение за забраната на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства.

2.2.   Описание на дейностите

Всички дейности ще бъдат организирани от UNODA чрез нейния клон в Женева и отдела ѝ за регионално разоръжаване, включително UNREC, със седалище в Ломе, Того, UNRCPD, със седалище в Катманду, Непал, както и UNLIREC, със седалище в Лима, Перу.

а)

подрегионални семинари в Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн

UNODA ще организира до шест подрегионални семинара в регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн. UNODA ще организира един или два двудневни подрегионални семинара във всеки един от регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн. При подрегионалните семинари вниманието ще е насочено към съответните региони.

Семинарите ще включват експерти от столиците на държавите от съответните подрегиони, както и експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ, експерти от Европейския съюз и представители на гражданското общество и академичните среди.

Тези семинари ще допълнят отворените неформални консултативни срещи, провеждани от председателя на експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ в Ню Йорк в съответствие с Резолюция 71/259 на ОС на ООН, и ще улеснят участието на експерти от държавите — членки на ООН, в столицата при бъдещи преговори по ДЗРМ.

б)

Експертни срещи с експерти от регионалните организации

UNODA ще организира три експертни срещи със съответни регионални организации в регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн, включително ABACC, AFCONE, OPANAL и Регионалния форум на АСЕАН, с цел да се съберат членовете на експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ, експерти от регионални организации и експерти от организации на гражданското общество, включително Консорциума на ЕС по неразпространението, VERTIC, IPFM, ISS, с оглед подготовката на бъдещите преговори по ДЗРМ и улесняването на ползването на регионални експертни знания и опит за тези преговори.

в)

Съществена подкрепа за държавите членки

UNODA ще предприеме действия в отговор на до шест искания за съществена подкрепа от държавите членки от Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн при последващите действия във връзка със семинарите, като се отчита географският баланс.

г)

Хранилище на ресурсните материали и публикуване на резултатите

През периода на проекта UNODA ще разработи и поддържа специален уебсайт, съдържащ съответните ресурсни материали, който да подпомага държавите в подготовката им за бъдещ ДЗРМ и да служи като ресурсно хранилище за държавите, регионалните организации, организациите на гражданското общество и научните работници и да улеснява междурегионалното общуване.

UNODA ще публикува до два специални документа на UNODA относно резултатите от регионалните семинари и експертните срещи с регионални организации.

2.3.   Въздействие на дейностите

Улеснява се участието на държавите от Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн в бъдещите преговори по ДЗРМ;

Съществуващите регионални познания и експертен опит в областта на забраната на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства се използват в преговорите за бъдещия ДРЗМ;

На разположение на бъдещите преговарящи и експерти от държавите, регионалните организации, организациите на гражданското общество и академичните среди се предоставят съответни ресурсни материали.

3.   ПАРТНЬОРИ ЗА МЕРКИТЕ

Системата на ООН: UNODA чрез своя клон в Женева и отдела си за регионално разоръжаване, който включва три регионални центъра за мир и разоръжаване —в Африка (UNREC), в Азия и Тихоокеанския басейн (UNRCPD) и в Латинска Америка и Карибския басейн (UNLIREC);

регионални и подрегионални организации: ABACC, AFCONE, OPANAL, Регионален форум на АСЕАН;

неправителствени организации: Консорциум на ЕС по неразпространението, VERTIC, IPFM, ISS.

4.   ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С УСИЛИЯТА НА СЪЮЗА

Въз основа на редовната обратна информация от UNODA за нейните дейности, Съюзът може да реши да допълни тези усилия чрез целеви дипломатически действия, насочени към повишаване на осведомеността относно значението на преодоляването на дългогодишния застой в рамките на Конференцията по разоръжаване и за незабавното започване и бързото приключване на преговорите в рамките на Конференцията по разоръжаване относно договор за забрана на производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства (ДЗРМ), въз основа на документ CD/1299 и съдържащия се в него мандат.

5.   БЕНЕФИЦИЕРИ НА ДЕЙНОСТИТЕ

Държави в регионите на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн и Латинска Америка и Карибския басейн;

Членове на експертната подготвителна група на високо равнище относно ДЗРМ;

Групата от правителствените експерти по проверка на ядреното разоръжаване;

Организации на гражданското общество от Африка, Азия и Тихоокеанския басейн и Латинска Америка и Карибския басейн, работещи по въпросите на ядреното разоръжаване и неразпространение.

6.   МЯСТО

Подрегионалните семинари ще бъдат организирани по седалището на регионален център или на регионална служба на ООН в съответния подрегион с цел да се улесни участието на национални експерти от столиците.

Експертните срещи ще се провеждат по седалището на регионалните организации или седалището на регионалните центрове.

Ще бъде предоставена значителна подкрепа на държавите членки в столиците.

7.   ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

Общата планирана продължителност на проекта е 36 месеца.


12.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/38


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/2285 НА КОМИСИЯТА

от 6 декември 2017 година

за изменение на ръководството за потребителя, посочващо необходимите стъпки за участие в EMAS съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS)

(нотифицирано под номер С(2017) 8072)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (1), и по-специално член 46, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

Целта на EMAS е да насърчава непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организациите чрез въвеждане и прилагане на система за управление по околна среда, оценка на показателите на подобна система, предоставяне на информация относно екологичните резултати, открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, както и активно участие на служителите.

(2)

Заинтересованите организации следва да получават допълнителна информация и насоки относно необходимите стъпки за участие в EMAS. Тази информация и тези насоки следва да се актуализират въз основа на придобития опит при функционирането на EMAS и в отговор на установени допълнителни нужди от насоки.

(3)

Бяха установени допълнителни нужди от насоки във връзка с: определянето на географския район в контекста на определянето на обект, начина, по който следва да се вземат предвид секторните референтни документи, както и използването на извадков метод за проверка на организации с множество обекти,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение 2013/131/ЕС на Комисията (2) се заменя с текста, съдържащ се в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 6 декември 2017 година.

За Комисията

Karmenu VELLA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1.

(2)  Решение 2013/131/ЕС на Комисията от 4 март 2013 г. за създаване на ръководство за потребителя, посочващо необходимите стъпки за участие в EMAS съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (ОВ L 76, 19.3.2013 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

Една от целите на политиката на ЕС в областта на околната среда е да насърчава всички видове организации да използват системи за управление по околна среда и да намаляват своето въздействие върху околната среда. Системите за управление по околна среда са един от възможните инструменти, с които дружества и други организации могат да подобрят своите екологични резултати, като същевременно икономисват енергия и други ресурси. ЕС би желал по-специално да насърчи организациите да участват в Схемата за управление по околна среда и одит (EMAS), която представлява средство за управление, предназначено за дружества и други организации, с оглед извършването на оценка, докладването и подобряването на техните екологични резултати.

EMAS е създадена през 1993 г., като с течение на времето се развива. Регламентът относно EMAS (1) осигурява правното основание за схемата, като последното му преразглеждане е извършено през 2009 г.

Настоящото ръководство за потребителя на EMAS е изготвено в съответствие с изискванията на член 46, параграф 5 от Регламента относно EMAS. Целта на настоящия документ е да предостави ясни и прости указания на организациите, които се интересуват от EMAS. Предназначението му е да предложи подробни инструкции, които лесно могат да се следват. В ръководството са очертани основните елементи и стъпки, които следва да бъдат предприети от дадена организация, за да участва в схемата. Целта на документа е да увеличи общото възприемане на системата за управление по EMAS, като се улесни включването на организации в схемата. Важно е също така да се има предвид общата цел на споменатия регламент, а именно — да се хармонизира прилагането във всички държави членки и да се създаде обща законодателна рамка. За конкретни глобални въпроси, свързани с EMAS, читателят се приканва да се обърне към Решение 2011/832/ЕС на Комисията (2).

II.   КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СХЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ОДИТ (EMAS)?

EMAS е доброволен инструмент, който е на разположение на всяка организация, осъществяваща дейност в който и да било сектор на икономиката в рамките на Европейския съюз или извън него, която желае:

да поема екологична и икономическа отговорност;

да подобрява своите екологични резултати;

да оповестява своите екологични резултати на обществото и на заинтересованите лица като цяло.

Следва подробно представяне на стъпките, необходими за регистриране по схемата и за въвеждането ѝ.

Организациите, които се регистрират по EMAS, трябва:

да докажат спазване на законодателството в областта на околната среда;

да поемат ангажимент непрекъснато да подобряват своите екологични резултати;

да покажат, че поддържат открит диалог с всички заинтересовани страни;

да включат служителите в подобряването на екологичните резултати на организацията;

да публикуват и актуализират заверена по EMAS екологична декларация за публично съобщаване на информация.

Има и някои допълнителни изисквания. Организациите трябва:

да извършват екологичен преглед (включително идентифициране на всички преки и непреки екологични аспекти);

да бъдат регистрирани при компетентен орган след успешна проверка на тяхната организация.

След като бъдат регистрирани, организациите имат право да използват логото на EMAS.

III.   РАЗХОДИ И ПОЛЗИ, СВЪРЗАНИ С ВЪВЕЖДАНЕТО НА EMAS

Като цяло системите за управление по околна среда, като EMAS, помагат на организациите да подобрят ефективното използване на ресурсите, да намалят рисковете и да дадат пример с публичното обявяване на добрата си практика. Разходите за въвеждане на схемата са по-ниски в сравнение с икономиите.

Ползи

За разходите и ползите, свързани с регистрирането по EMAS, беше извършено проучване (3). Участниците в проучването бяха помолени да изберат от предложен списък положителните въздействия, на които дават най-висока оценка. На първо място бяха посочени „икономиите на енергия и ресурси“ (21 %), както е показано на фигура 1. След тях се нареждат „намаляването на отрицателните инциденти“ (18 %) и „подобрените взаимоотношения със заинтересованите страни“ (17 %).

Фигура 1

Ползи от въвеждането на EMAS (процент от всички отговори)

Image

По-големи икономии, свързани с ефикасността

Ползата „икономии на енергия и ресурси“ зае първо място. Имаше доказателства за организации с всякакви размери, че само икономиите на енергия превишават годишните разходи, свързани с поддържането на EMAS. Това предполага, че по-големите организации би трябвало лесно да могат да си възстановят разходите за въвеждането на EMAS.

По-малко отрицателни инциденти

Тази полза се нареди на второ място. Това се дължи на няколко фактора, като по-малкото на брой нарушения на законодателството в областта на околната среда. Това очевидно е свързано с ползите от гледна точка на подобрени взаимоотношения с регулаторните органи.

По-добри взаимоотношения със заинтересованите страни

Организациите посочиха по-добрите взаимоотношения със заинтересованите страни като основна полза, по-специално в случая на публичните администрации и дружествата за услуги.

Повече пазарни възможности

Регистрирането по EMAS може да подобри дейността. То може да спомогне за задържане на съществуващите клиенти и за разширяване на дейността. Наличието на система за управление по околна среда по EMAS може да е предимство във връзка с обществените поръчки. Макар че свързаните с обществените поръчки организации не могат изрично да изискват участниците в процедурите да са регистрирани по EMAS, регистрираните дружества могат да използват това, за да покажат, че разполагат с технически средства за изпълнение на договорните изисквания във връзка с управлението по околна среда.

Освен това организациите могат да насърчават своите доставчици да въведат система за управление по околна среда като част от собствената си политика в областта на околната среда. Регистрацията по EMAS може да улесни вътрешните процедури между предприятията и за двете страни.

Регулаторни облекчения

Регистрираните по EMAS организации могат да имат право на регулаторни облекчения. Дружествата, които осъществяват дейност в производствените сектори, могат да извлекат ползи, включващи предимства според законодателството за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (4).

Няколко държави членки предлагат също така предимства за регистрирани по EMAS организации по отношение на националните и регионалните законови и подзаконови актове в областта на околната среда. Тези ползи могат да включват например опростени задължения за докладване, по-малко инспекции, по-ниски такси за отпадъци и по-дълги периоди между подновяването на разрешения.

Примерите включват: намаление от 50 % на таксата за отпадъци, намаление от 20—30 % на таксите за лицензионни процедури, намаление до 100 % на таксите за наблюдение и изпълнение съгласно националното право, намаление от 30 % на таксите за обществени услуги, предоставяни от държавни агенции, намаление от 30 % на таксите за лицензионни процедури за повърхностни води, разрешения за добив на подземни води и за лицензионни процедури за депа за отпадъци. Има предимства така също от гледна точка на администрирането на наблюдението и работата с опасни химични вещества, задълженията за обезвреждане на отпадъци (като не е необходимо да се демонстрират мерките за технически надзор) и наблюдението на парниковите газове.

Разходи и ползи

Предприятията следва да разглеждат регистрирането по EMAS като инвестиция. Въвеждането на EMAS изисква вътрешни и външни разходи, като консултантско подпомагане, човешки ресурси за въвеждането и проследяването на мерките, инспекции, регистрационни такси и т.н.

Действителните разходи и ползи варират значително в зависимост, например, от размера и дейностите на организацията, актуалното състояние на практиките за управление по околна среда, конкретната държава и т.н. Като цяло обаче EMAS води до значителни икономии. Различни проучвания показват, че организациите си възстановяват разходите по въвеждането чрез повишаване на приходите в относително кратки срокове — в повечето случаи между една и две години (5)  (6)  (7)  (8)  (9).

Таблица 1

Разходи и потенциални годишни икономии, свързани с ефикасността, в EMAS  (10)

(ЕUR)

Размер на организацията (11)

Потенциални годишни икономии, свързани с ефикасността

Разходи през първата година на въвеждане (12) на EMAS

Годишни разходи по EMAS (13)

Микропредприятия

3 000 — 10 000

22 500

10 000

Малки предприятия

20 000 — 40 000

38 000

22 000

Средни предприятия

до 100 000

40 000

17 000

Големи предприятия

до 400 000

67 000

39 000

Данните за потенциалните годишни икономии, свързани с ефикасността, се базират само на икономиите на енергия. За икономиите от ефективно използване на ресурсите няма налични данни.

 

 

Източник:„Разходи и ползи, свързани с EMAS, за регистрираните организации“ (Costs and Benefits of EMAS to Registered Organisations), изследване, възложено от Европейската комисия, 2009 г.

„Наборът от инструменти за малки предприятия“ (14) по EMAS предоставя множество други примери за икономии, свързани със съотношението между разходите и ползите.

Като цяло микропредприятията и малките организации се сблъскват с пропорционално по-високи фиксирани и външни разходи, отколкото средните или големите организации, тъй като последните имат възможност да реализират икономии от мащаба, като по-голям дял от разходите се поемат вътрешно от отделите по околната среда, а външните разходи са по-ниски, защото при тях нуждата от консултанти не е толкова голяма. Дори на много големите организации обаче се препоръчва да проучат подробно разходите по въвеждането.

EMAS и системите за енергийно управление, като EN 16001 и ISO 50001, са доста сходни. Тъй като управлението на използването на енергия е част от EMAS, регистрираните по EMAS организации вече подобряват своята енергийна ефективност, а оттам и изпълняват повечето изисквания на EN 16001 и ISO 50001. Следователно това също може да доведе до намаляване на разходите.

Организациите, в които се обмисля регистриране по EMAS, следва да имат предвид също така техническото и финансовото подпомагане или субсидии, предлагани от държавите членки, националните, регионалните или местните органи и компетентните органи по EMAS.

IV.   РЕГЛАМЕНТЪТ ОТНОСНО EMAS

Схемата EMAS е създадена с Регламент (ЕО) № 1221/2009 (известен и като EMAS III) и е пряко приложима във всички държави членки.

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   ОБХВАТ

От 2001 г. насам всяка публична или частна организация може да въведе EMAS. Благодарение на EMAS III схемата е на разположение също така на организации извън ЕС или европейски дружества, извършващи дейност в държави извън ЕС. Относно последния въпрос са изготвени конкретни насоки за корпоративна регистрация в ЕС, регистрация в трета държава и глобална регистрация.

„„Организация“ означава дружество, корпорация, компания, предприятие, орган или институция, разположени във или извън Общността, или част или комбинация от тях, регистрирани или не като юридическо лице, публични или частни, които имат собствени функции и администрация.“

EMAS може да се въведе в един, няколко или всички обекти, принадлежащи на частни или публични организации в който и да било сектор на дейност (15). Най-малката единица, която може да бъде регистрирана, е обект.

„„Обект“ означава точно определен географски район, който се намира под управленския контрол на дадена организация, обхващащ дейност, продукти и услуги, включително цялата инфраструктура, оборудване и материали; обектът е най-малката единица, която може да бъде регистрирана.“

Под „определен географски район“ следва да се разбира следното:

„Физическа непрекъснатост от земя, сгради, оборудване или инфраструктури, евентуално прекъсвана от външни елементи, при условие че е осигурена функционална и организационна непрекъснатост на дейностите.“

1.2.   ИЗИСКВАНИЯ

Общата процедура за въвеждане на EMAS може да бъде обобщена по следния начин:

(1)

Организацията следва да започне с екологичен преглед — първоначален анализ на всички извършвани от нея дейности — с цел да установи съответните преки и непреки екологични аспекти и приложимото законодателство в областта на околната среда.

(2)

След това трябва да бъде въведена система за управление по околна среда в съответствие с изискванията на EN ISO 14001 (приложение II към Регламента относно EMAS).

(3)

Системата трябва да бъде проверена посредством извършването на вътрешни одити и преглед от ръководството.

(4)

Организацията изготвя екологична декларация по EMAS.

(5)

Екологичният преглед и системата за управление по околна среда се проверяват и декларацията се заверява от акредитиран или лицензиран проверяващ по EMAS.

(6)

След като организацията бъде проверена, тя подава заявление за регистрация до компетентния орган.

В съответствие с член 46 от Регламента относно EMAS Европейската комисия разработва „секторни референтни документи“ (16) (СРД) за редица приоритетни сектори, като се консултира с държавите членки и останалите заинтересовани страни.

Всеки документ включва следните елементи:

най-добрата практика за управление по околна среда;

показатели за екологични резултати за съответните специфични сектори;

където е уместно — еталони за отлични постижения и рейтингови системи, определящи равнището на постигнатите екологични резултати.

Когато за техния специфичен сектор има секторни референтни документи, регистрираните по EMAS организации са длъжни да се съобразяват с тях на две различни равнища:

1.

когато разработват и въвеждат своята система за управление по околна среда с оглед на екологичните прегледи (член 4, параграф 1, буква б);

2.

когато изготвят екологичната декларация (член 4, параграф 1, буква г) и член 4, параграф 4).

Участието в EMAS е дълготраен процес. Винаги, когато дадена организация извършва преглед на екологичните си резултати и планира подобрения, тя трябва да прави справка по конкретни теми в секторните референтни документи (ако има такива), за да прецени в каква последователност да подхожда към отделните въпроси.

Фигура 2

Обща схема за въвеждане на EMAS

Image

Таблица 2

Примерен график за въвеждане на EMAS. Времето, което е необходимо за всяка дейност, е средно, като може да е по-кратко или по-дълго според държавата членка, размера на организацията и т.н.

EMAS

Месец 1

Месец 2

Месец 3

Месец 4

Месец 5

Месец 6

Месец 7

Месец 8

Месец 9

Месец 10

Екологичен преглед

X

X

 

 

 

 

 

 

 

 

Система за управление по околна среда

 

X

X

X

X

X

X

 

 

 

Общи изисквания

 

Х

 

 

 

 

 

 

 

 

Политика в областта на околната среда

 

Х

 

 

 

 

 

 

 

 

Планиране: Екологични цели и задачи

 

Х

 

 

 

 

 

 

 

 

Планиране: Екологична програма

 

 

Х

Х

Х

 

 

 

 

 

Въвеждане и функциониране: Ресурси, роли, отговорност и правомощия

 

 

 

 

Х

 

 

 

 

 

Въвеждане и функциониране: Компетентност на персонала, обучение и осведоменост, включително участие на работниците и служителите

 

 

 

 

Х

 

 

 

 

 

Въвеждане и функциониране: Съобщаване на информация (вътрешно или публично)

 

 

 

 

 

Х

 

 

 

 

Въвеждане и функциониране: Документация и контрол на документите

 

Х

Х

Х

Х

Х

 

 

 

 

Въвеждане и функциониране: Оперативен контрол

 

 

 

 

 

Х

Х

 

 

 

Въвеждане и функциониране: Планове за действие при извънредни ситуации

 

 

 

 

 

 

Х

 

 

 

Проверка: Наблюдение и измерване, оценка на съответствието, несъответствие, корективни и превантивни действия, контрол на досиетата

 

 

 

 

Х

Х

Х

 

 

 

Проверка: Вътрешен одит

 

 

 

 

 

 

Х

Х

 

 

Преглед от ръководството

 

 

 

 

 

 

 

Х

 

 

Екологична декларация по EMAS

 

 

 

 

 

 

 

 

Х

 

Проверка и заверяване

 

 

 

 

 

 

 

 

Х

 

Регистрация

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Х

2.   КАК СЕ ВЪВЕЖДА EMAS

2.1.   ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД

Първата стъпка за правилното въвеждане на EMAS е извършването на задълбочен анализ на вътрешната структура и на дейностите на организацията. Целта е да бъдат установени екологичните аспекти (както е определено по-долу), свързани с въздействия върху околната среда. Това е основата за създаването на официална система за управление по околна среда.

„„Екологичен преглед“ означава първоначален подробен анализ на екологичните аспекти, въздействието върху околната среда и екологичните резултати, свързани с дейността, продуктите или услугите на дадена организация.“

Анализът трябва да включва:

правни изисквания, които се прилагат по отношение на организацията;

установяване на преките и непреките екологични аспекти;

критерии за оценка на съществеността на екологичните аспекти;

проучване на всички съществуващи практики и процедури за управление по околна среда;

оценка на обратната връзка след разследване на инциденти в миналото.

„„Екологичен аспект“ означава елемент от дейността, продуктите или услугите на дадена организация, който има или може да оказва въздействие върху околната среда.“ Екологичните аспекти може да са свързани с влаганите материали (например потребление на суровини и енергия) или с продукцията (емисии в атмосферата, образуване на отпадъци и т.н.).

Фигура 3

Връзка между дейностите, екологичните аспекти и въздействията върху околната среда

Image

Организацията има нужда от процедури, за да гарантира надлежното последващо проследяване на дейностите, които са определени за съществени по време на първия екологичен преглед. Екологичните аспекти и свързаните въздействия, както и дейностите на организацията могат да се променят. Ако промените са съществени, може да е необходимо да се актуализира екологичният преглед. Дадената организация следва да се осведомява така също за новите тенденции, техники, научноизследователски резултати и т.н., за да може да преоценява съществеността на своите екологични аспекти и възможната нужда от извършване на нов екологичен преглед, ако дейностите бъдат съществено изменени.

Каква е процедурата за извършване на екологичен преглед?

Организациите трябва:

да определят екологичните аспекти, произтичащи от техните производствени процеси, от дейностите или услугите им; и

да установят критерии за оценка на съществеността на тези аспекти. Критериите трябва да са подробни и да е възможно да им бъде направена независима проверка.

Организацията следва да има предвид, че ще трябва да уведоми външните заинтересовани страни за установените екологични аспекти и за резултатите от оценката.

Как следва да се определят екологичните аспекти?

Трябва да се събере цялата необходима информация.

Това може да означава:

да бъдат посетени обекти за проверка на влаганите материали в процесите и продукцията от тях (водене на бележки, при нужда изготвяне на чертежи);

да бъдат събрани карти и снимки на района;

да бъде определено съответното законодателство в областта на околната среда;

да бъдат събрани всички екологични разрешителни, лицензи и сходни документи;

да бъдат проверени всички източници на информация (входящи фактури, устройства за измерване и отчитане, данни за оборудването и т.н.);

да бъде проверено използването на продукти (често полезна отправна точка са отделите по снабдяване и продажби);

да бъдат определени основните лица (ръководство и работници). Трябва да се поиска мнението на работниците, които участват във всички вътрешни системи;

да бъде изискана информация от подизпълнители, които може да имат значително влияние върху екологичните резултати на организацията;

да бъдат взети предвид предишни инциденти, резултатите от наблюдението и инспекциите; и

да бъдат определени ситуациите при пускания и спирания и установените рискове.

Необходимо е да се вземат предвид както преките, така и непреките екологични аспекти, като дефинициите по-долу следва да са от полза за определянето им:

 

„„пряк екологичен аспект“ означава екологичен аспект, свързан с дейностите, продуктите и услугите на самата организация, върху които тя има пряк управленски контрол“;

 

„„непряк екологичен аспект“ означава екологичен аспект, който може да възникне от взаимодействие на дадена организация с трети страни и който в разумна степен може да бъде повлиян от организацията“.

Изключително важно е да бъдат взети предвид непреките аспекти. Това важи както за частния, така и за публичния сектор, затова местните органи, дружествата за услуги или финансовите институции например трябва да разширят своя преглед отвъд аспектите за дадения обект.

Организациите трябва да могат да покажат, че са установили съществените екологични аспекти, свързани с техните процедури за снабдяване, както и че са взели под внимание в системата си за управление свързаните с тези аспекти съществени въздействия върху околната среда.

Таблица 3

Примери за преки и непреки аспекти

Екологични аспекти

Преки аспекти

Непреки аспекти

емисии в атмосферата

изпускане във води

отпадъци

използване на суровини и природни ресурси

местни въпроси (шум, вибрации, мирис)

земеползване

емисии в атмосферата, свързани с транспорта

рискове от екологични инциденти и извънредни ситуации

въпроси, свързани с жизнения цикъл на продуктите

капиталови инвестиции

застрахователни услуги

административни и планови решения

екологични резултати на изпълнители, подизпълнители и доставчици

избор и състав на услугите, напр. превоз, кетъринг и т.н.

Преките екологични аспекти трябва да включват свързаните правни изисквания и ограничения на разрешителните, напр. ако за определени замърсители са въведени гранични стойности на емисиите или други изисквания, тези емисии следва да се считат за преки екологични аспекти.

Оценка на екологичните аспекти

Следващата стъпка е свързване на аспектите с техните ефекти или въздействия върху околната среда. В таблица 4 е даден пример за такива връзки.

Таблица 4

Примери за екологични аспекти и въздействия върху околната среда

Дейност

Екологичен аспект

Въздействие върху околната среда

Транспорт

използвани масла за машини

емисии на въглероден диоксид от камиони и машини

замърсяване на почвата, водата, въздуха

парников ефект

Строителство

емисии в атмосферата, шум, вибрации и т.н. от строителни машини

земеползване

шум, замърсяване на почвата, водата, въздуха

унищожаване на земната покривка

загуба на биологично разнообразие

Канцеларски услуги

използване на материали, като хартия, тонери и т.н.

потребление на електроенергия (водещо до непреки емисии на CO2)

замърсяване със смесени битови отпадъци

парников ефект

Химическа промишленост

отпадъчни води

емисии на летливи органични съединения

емисии на озоноразрушаващи вещества

замърсяване на водите

фотохимичен озон

изтъняване на озоновия слой

Следващата стъпка след установяването на аспектите и на техните въздействия е да се направи подробна оценка на всеки от тях, за да бъдат определени съществените екологични аспекти.

„„Съществен екологичен аспект“ е екологичен аспект, който оказва или може да окаже съществено въздействие върху околната среда.“

При оценяване на съществеността следва да се вземат предвид следните въпроси:

i)

вероятност от причиняване на вреда върху околната среда;

ii)

уязвимост на местната, регионалната и глобалната околна среда;

iii)

размер, брой, честота и обратимост на аспекта или въздействието;

iv)

наличие и изисквания на съответното законодателство за околната среда;

v)

значение за заинтересованите страни и служителите на организацията.

Въз основа на тези критерии организацията може да създаде вътрешна процедура или да използва други инструменти за оценка на съществеността на екологичните аспекти. Малките и средните предприятия (МСП) ще открият много полезна информация в Набора от инструменти за МСП по EMAS (17).

При оценяването на съществеността на екологичните аспекти е важно да се вземат предвид не само условията на нормална работа, но също така условията при пускания и спирания, както и аварийните условия. Необходимо е да се вземат предвид всички действия — миналите, настоящите и планираните.

За всеки екологичен аспект следва да се определи съответното въздействие според:

величина — равнище на емисиите, потребление на енергия и вода и т.н.;

сериозност — опасности, токсичност и т.н.;

честота/вероятност;

загриженост от страна на заинтересованите страни;

правни изисквания.

Таблица 5

Оценка на екологичните аспекти

Критерии за оценка

Пример

Кои продукти или дейности на организацията могат да окажат отрицателно въздействие върху околната среда?

Отпадъци: смесени битови отпадъци, отпадъци от опаковки, опасни отпадъци

Величина на аспектите, които могат да окажат въздействие върху околната среда

Количество на отпадъците: голямо, средно, малко

Сериозност на аспектите, които могат да окажат въздействие върху околната среда

Опасен характер на отпадъците, токсичност на материалите: голяма, средна, малка

Честота на аспектите, които могат да окажат въздействие върху околната среда

Голяма, средна, малка

Осведоменост на обществеността и на служителите за свързаните с организацията аспекти

Жалби: сериозни, някакви, никакви

Дейности на организацията, които са регламентирани от законодателството в областта на околната среда

Разрешително съгласно законодателството за отпадъците, задължения за наблюдение

Забележка: Би било полезно критериите и общата същественост на отделните аспекти да бъдат определени количествено.

Как се проверява спазването на правните изисквания

„„Спазване на правните изисквания“ означава пълно изпълнение на приложимите правни изисквания, включително условия за разрешителни, отнасящи се до околната среда.“

Държавите членки са длъжни да гарантират достъпа на организациите до информация и съдействието най-малко по следните въпроси:

информация относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда; и

определяне на компетентните контролни органи за конкретни правни изисквания, свързани с околната среда.

Контролните органи трябва да отговарят на исканията за информация — поне от малки организации — относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, както и за информация относно начините, по които организациите могат да изпълнят тези правни изисквания.

Определянето на всички приложими правни изисквания означава да се вземат предвид, по целесъобразност, различните равнища на законодателството в областта на околната среда, като национални, регионални или местни изисквания, включително разрешителни и лицензи.

Организацията трябва да вземе предвид така също други относими изисквания, например в условията за снабдяване, деловите договори, доброволните споразумения, които организацията е подписала или към които се е присъединила, и т.н.

Изключително важно е на този етап да бъдат установени правните изисквания, за да може организацията точно да определи тези, които може да не бъдат изпълнени. Ако е необходимо, дадена организация трябва да вземе мерки за спазване на цялото относимо законодателство в областта на околната среда (вж. 2.2.5.2 за оценка на спазването на правните изисквания).

2.2.   СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНА СРЕДА

„„Система за управление по околна среда“ означава частта от общата система за управление, която включва организационната структура, дейностите по планиране, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за разработване, прилагане, постигане, преразглеждане и поддържане на политиката в областта на околната среда и за управление по екологичните аспекти.“

2.2.1.    Общи изисквания

Като начало организацията трябва да определи и документира обхвата на своята система за управление по околна среда.

Всеки обект, който се предвижда да бъде включен в регистрация по EMAS, трябва да отговаря на всички изисквания на EMAS.

Организацията трябва да създаде, документира, въведе и поддържа система за управление по околна среда в съответствие с раздел 4 от EN ISO 14001. Ако организацията е въвела система за управление по околна среда (различна от ISO 14001), която е призната от Комисията (18), при изпълнението на изискванията по EMAS не е необходимо да повтаря позициите, които вече са били официално признати.

2.2.2.    Политика в областта на околната среда

„„Политика в областта на околната среда“ означава общите цели и посока на развитие на дадена организация по отношение на нейните екологични резултати, официално заявени от висшето ръководство (…). Тя осигурява рамка за действие и определяне на екологични цели и задачи.“

Политиката в областта на околната среда трябва да включва следните елементи:

ангажимент за спазване на правните и другите изисквания, свързани с нейните екологични аспекти;

ангажимент за предотвратяване на замърсяването;

ангажимент за непрекъснато подобряване на екологичните резултати.

Политиката в областта на околната среда представлява рамка за действие и за определяне на стратегическите екологични цели и задачи (вж. по-долу). Тя трябва да бъде ясна и да взема под внимание основните приоритети, според които могат допълнително да бъдат определени конкретни цели и задачи.

2.2.3.    Планиране

След като основните гореописани въпроси бъдат обхванати, процесът преминава към планиране.

2.2.3.1.   Екологични цели и задачи

„„Екологична цел“ означава обща екологична цел, произтичаща от политиката в областта на околната среда, която дадена организация иска да постигне и която по възможност е количествено определена.“

„„Екологична задача“ означава приложимо за дадена организация или за части от нея подробно изискване за резултати, което произтича от екологичните цели и трябва да се определи и изпълни, за да могат да се постигнат тези цели.“

Дадена организация трябва да изготви и документира целите и подробните задачи за всеки от съответните аспекти в организацията в съответствие с нейната политика в областта на околната среда.

Следващата стъпка след определянето на целите е залагането на подходящи задачи във връзка с тях. По отношение на задачите е възможно да бъдат планирани конкретни действия, които да бъдат извършени с цел постигането на добро управление по околна среда.

Фигура 4

Връзка между целите, задачите и действията

Image

Пример:

Екологична цел

Свеждане до минимум на образуването на опасни отпадъци

Задача

Намаляване на използването на органични разтворители в процеса с 20 % в рамките на 3 години

Действие

По възможност повторно използване на разтворителите

Рециклиране на органични разтворители

По възможност целите и задачите следва да са измерими и да отговарят на политиката на организацията в областта на околната среда. От полза са критериите SMART (Specific, Measurable, Achievable, Realistic, Time-bound — конкретни, измерими, постижими, реалистични, ограничени във времето):

конкретни — всяка задача следва да решава конкретен въпрос;

измерими — всяка задача следва да е изразена количествено;

постижими — следва да е възможно задачите да бъдат изпълнени;

реалистични — задачите следва да са трудни и да изискват непрекъснато подобрение, но да не са прекалено амбициозни. След като бъдат изпълнени, те винаги могат да бъдат преразгледани;

ограничени във времето — за изпълнението на всяка задача следва да се определи краен срок.

Когато за техния специфичен сектор има секторни референтни документи, предвидени в член 46 от Регламента относно EMAS, организациите следва да използват относимите елементи от тези документи. Те следва да се използват при определянето и прегледа на екологичните задачи и цели на организацията съгласно съответните екологични аспекти, набелязани в екологичния преглед. Постигането на определените еталони за отлични постижения обаче не е задължително, тъй като EMAS предоставя на организациите възможност сами да преценят осъществимостта на еталоните и въвеждането на най-добрите практики от гледна точка на разходите и ползите.

2.2.3.2.   Екологична програма

„„Екологична програма“ означава описание на предприетите или предвидените мерки, отговорности и средства за постигането на цели и задачи в областта на околната среда и съответните крайни срокове за постигане на целите и задачите в областта на околната среда.“

Екологичната програма е инструмент за подпомагане на организацията в ежедневното планиране и въвеждане на подобрения. Тя следва да се актуализира постоянно и да е достатъчно подробна, за да дава представа за напредъка по изпълнението на задачите. В програмата следва да се посочи кой е отговорен за изпълнението на целите и задачите, както и информация за съответните ресурси и срокове. Самите ресурси (напр. финансови, технически или средства, свързани с персонала) не могат да бъдат екологични цели.

В практиката програмата често се изготвя в табличен вид, като се обхваща следното:

екологични цели, свързани с преките и непреките аспекти;

конкретни задачи за постигане на целите; и

действия, отговорности, средства и срок за всяка задача:

описание на действието(ята),

отговорник за задачата,

състояние в началото на въвеждането,

необходими средства за изпълнение на задачите,

честота на наблюдение на напредъка по изпълнението на задачата,

краен резултат, който следва да бъде постигнат, включително краен срок,

за гореописания процес трябва да се водят записи.

При изготвянето на програмата следва да се вземат предвид както преките, така и непреките аспекти. Организацията следва да се ангажира непрекъснато да подобрява своите екологични резултати.

Когато решават какви действия да въведат, за да подобрят екологичните си резултати, организациите следва да вземат предвид относимите елементи от секторните референтни документи, предвидени в член 46 от Регламента относно EMAS, ако за техния сектор има такива документи.

Те следва да вземат предвид по-специално относимите най-добри практики за управление по околна среда и еталони за отлични постижения (които дават информация за равнището на екологичните резултати, постигнато от най-добрите в сектора), за да набележат мерките и действията и евентуално да определят приоритетите за (по-нататъшно) подобряване на екологичните си резултати.

Въвеждането на най-добрите практики за управление по околна среда или постигането на определените еталони за отлични постижения обаче не е задължително, тъй като EMAS предоставя на организациите възможност сами да преценят осъществимостта на еталоните и въвеждането на най-добрите практики от гледна точка на разходите и ползите.

2.2.4.    Въвеждане и функциониране

2.2.4.1.   Ресурси, роли, отговорност и правомощия

За успеха на EMAS е важно висшето ръководство да е склонно да осигури ресурсите и организационните структури, които са необходими за подпомагане на системата. Те включват човешки ресурси и специализирани умения на персонала, организационна инфраструктура, технологии, както и финансови ресурси.

В хода на екологичния преглед трябва да е направена оценка на съществуващата организационна инфраструктура, управленските практики и процедури. На този етап, ако е необходимо, е време да бъдат приспособени и вътрешните структури и процедури.

Висшето ръководство на организацията трябва да назначи представител на ръководството, т.е. лице, което носи основната отговорност за системата за управление по околна среда. Неговата роля е да осигури наличието на всички изисквания за системата за управление по околна среда, тяхното функциониране и актуализиране, както и редовно да уведомява екипа, отговорен за общото управление, за действието на системата. Това лице следва да докладва за нейните силни и слаби страни и за нужните подобрения.

Представителят следва да бъде квалифициран и опитен по отношение на въпросите в областта на околната среда, свързаните с околната среда правни изисквания, управленските аспекти, да има умения за работа в група, както и лидерски умения и умения за координиране. Организацията трябва да гарантира наличието на всички тези умения в редиците си.

Компетентност, обучение и осведоменост

Организацията следва да определи опита и познанията, които трябва да притежава персоналът за постигането на добри резултати в управлението по околна среда.

Тя трябва да изготви, въведе и поддържа процедура за определяне на нуждите от обучение и да прави нужното, за да се осигури, че персоналът, който се занимава със системата за управление по околна среда, разполага с подходящи познания относно:

политиката на организацията в областта на околната среда;

правните изисквания и другите изисквания, свързани с околната среда, които са приложими към организацията;

заложените цели и задачи за организацията като цяло и за конкретните си работни области;

екологичните аспекти и въздействията върху околната среда, както и методиката за наблюдението им;

своите роли и отговорности в рамките на системата за управление по околна среда.

Всички лица, които работят за организацията или от нейно име, следва да са осведомени за своите задължения в рамките на EMAS и за екологичните ползи от системата. Те следва да получават обучение или най-малкото достъп до обучение за осведоменост по въпросите, свързани с околната среда, и относно системата на организацията за управление по околна среда.

Фигура 5

Схема за обучението в рамките на системата за управление по околна среда

Image

Осведомеността по въпросите на околната среда може да се постигне чрез обучение или други дейности, като информационни кампании, проучвания и т.н.

Активно участващите служители са движещата сила за непрекъснатото успешно подобрение, като те спомагат за утвърждаването на EMAS в рамките на организацията. Те могат да бъдат ангажирани например чрез комитет по околната среда, работни групи, системи за предложения, програми за стимулиране или други дейности.

Необходимо е да има задължения за служителите на различни равнища в разработването и въвеждането на системата. Те биха могли да участват например във:

определянето на екологичните аспекти;

изготвянето и преразглеждането на процедури и/или инструкции;

предлагането на екологични цели и задачи;

процеса на вътрешен одит;

изготвянето на екологичната декларация по EMAS.

Ръководството трябва редовно да предоставя обратна връзка на служителите и да търси такава от тях.

2.2.4.2.   Обмен на информация

Добрият вътрешен и външен двупосочен обмен на информация е от съществено значение за успешното въвеждане на регистрирана по EMAS система за управление по околна среда. Организацията трябва да отчете необходимостта от обмен на информация със заинтересованите страни по въпросите в областта на околната среда и колко важно е това. Нейно задължение е публично да оповести екологичната декларация, като трябва да определи какво и на кого да съобщи. Освен това ще трябва да следи резултатите от своята комуникация и да определи дали е била ефективна.

Необходимо е вътрешният обмен на информация да бъде двупосочен (от ръководството към служителите и обратно). Това може да се постигне с използването на интранет, брошури, вътрешни публикации, бюлетини, кутии за предложения, срещи, табла за съобщения и т.н.

Примери за външния обмен на информация са екологичната декларация по EMAS, интернет, дни за действие, съобщения за медиите, брошури и използването на логото на EMAS, ако това е възможно и разрешено (19).

2.2.4.3.   Документация и контрол на документите

Необходимо е да бъде съставена документация за системата за управление по околна среда, която да обхваща следното:

политика в областта на околната среда;

екологични цели и задачи;

описание на обхвата на системата за управление по околна среда;

описание на основните елементи на системата за управление по околна среда;

роли, отговорности и правомощия;

процедура за управленски оперативен контрол;

оперативни процедури;

работни инструкции.

Документацията следва да е ясна и кратка, за да се избегне объркване или погрешно разбиране.

Документите по EMAS могат да бъдат включени в други системи за управление (качество, енергия, здраве, безопасност и т.н.) или обратно — с цел да бъдат оптимизирани, да се избегне дублиране и да се намали бюрокрацията.

МСП следва да се стремят да предлагат на персонала си ясна, проста и лесна за употреба документация.

Ръководство за управление по околна среда

Това ръководство обхваща политиката в областта на околната среда, както и екологичните протоколи и дейности. То следва да бъде включено в годишния план за управление на организацията. Не е необходимо да бъде дълго и сложно. Целта му е да помогне на персонала да разбере как организацията е създала и структурирала своята система за управление по околна среда, каква е взаимовръзката между различните части на системата за управление по околна среда и какви са ролите на отделните лица в рамките на схемата. Това ръководство не е задължително, макар че повечето организации избират да имат такова.

Процедури

В документите относно процедурите се описва КАК, КОГА и от КОГО трябва да се извършват конкретните действия.

Примери са процедурите за:

определяне и оценка на съществени аспекти;

управление на спазването на правните изисквания;

управление на установените съществени екологични аспекти;

управление на наблюдението и измерванията;

управление на готовността за действие при извънредни ситуации;

управление на несъответствията, превантивните и корективните действия;

установяване и управление на уменията, обучението и осведомеността;

управление на обмена на информация;

управление на документите;

управление на досиетата;

управление на вътрешните одити.

Работни инструкции

Работните инструкции трябва да са ясни и лесни за разбиране. В тях следва да се обясняват значението на дадена дейност, свързаният с нея риск за околната среда, специалното обучение за персонала, който отговаря за извършването ѝ, и как ще бъде контролирана. Може да е целесъобразно за илюстрация да се използват снимки, пиктограми или други начини, с които да се гарантира, че всички служители могат лесно да разберат инструкциите.

Управление на документите

Организацията трябва да създаде, въведе и поддържа процедура за управление на документите, които се изготвят за системата за управление по околна среда. Специално внимание следва да се обърне на досиетата (вж. 2.2.5.4).

За тази цел е необходима процедура за:

Фигура 6

Процес на управление на документите в рамките на системата за управление по околна среда

Image

Системата следва да гарантира, че различните версии на документите остават на разположение и че документите ще остават четливи и могат лесно да бъдат идентифицирани.

Могат да бъдат включени документи от външни източници, тъй като те често са съществено важни за осигуряване на правилното функциониране на системата за управление по околна среда. Тези документи могат да включват информация от местни органи и публични администрации, ръководства за използване на оборудване, информационни листове за здравето и безопасността и т.н.

2.2.4.4.   Оперативен контрол

Оперативният контрол включва определяне и планиране на дейности, които са свързани със съществените екологични аспекти, отговарящи на политиката, целите и задачите (вж. фигура 7). Той може да обхваща също така дейности като поддръжка на оборудването, пускания и спирания, управление на изпълнителите на място и на услугите, предоставяни от доставчици или търговци. Необходимо е да има процедури за справяне с установените рискове, за определяне на задачите и за измерване на екологичните резултати (за предпочитане по ясни екологични показатели). В процедурите се определят нормалните условия. Освен това се определят и описват и необичайните условия и извънредните ситуации. Процедурите за оперативен контрол следва да са добре документирани и да се подлагат на вътрешни одити.

Фигура 7

Оперативен контрол

Image

2.2.4.5.   Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

Организацията трябва да създаде, въведе и поддържа процедури за определяне на потенциалните извънредни ситуации и потенциалните инциденти, с цел:

да бъде избегнат рискът от инцидент;

да бъде описано как организацията реагира при инциденти;

да бъдат предотвратени или смекчени свързаните неблагоприятни въздействия върху околната среда.

Планът за действие при извънредни ситуации е съществено важен в промишлеността и в организациите, които се занимават с потенциално рискови дейности.

Организацията трябва периодично да преразглежда своята готовност за действие при извънредни ситуации (включително подходящото обучение) и своите процедури за реагиране. При нужда те следва да бъдат променени, по-специално след извънредни ситуации или инциденти. Процедурите също така следва да бъдат периодично изпитвани.

Фигура 8

Планове за действие при извънредни ситуации

Image

2.2.5.    Проверка

2.2.5.1.   Наблюдение и измервания

Организацията трябва да създаде, въведе и поддържа процедура за редовно наблюдение и измерване на съществените параметри, като емисии в атмосферата, отпадъци, вода и шум, за да се извлече добавена стойност от констатациите. Докладването на основните показатели за резултатите е задължително (вж. 2.3.2).

Необходимо е да се вземат предвид правните изисквания за наблюдението, а критериите за наблюдение, като честота на инспекциите и методика, трябва да съответстват на тях. Информацията относно тези елементи се използва, за да се гарантират:

спазването на правните изисквания и разпоредби;

точната оценка на екологичните резултати;

пълната и прозрачна декларация по EMAS.

В зависимост от нуждите на организацията могат да бъдат измервани и наблюдавани така също и други фактори:

съществени екологични аспекти;

политика в областта на околната среда и екологични цели;

равнище на осведоменост на служителите и т.н.

Измервателното оборудване трябва редовно да се калибрира, за да се спазва законодателството и да се получават точни резултати.

2.2.5.2.   Оценка на спазването на правните изисквания

Спазването на правните изисквания е основно задължение по Регламента относно EMAS, без което дадена организация не може да се регистрира; ето защо тя трябва да разполага с процедура, по която редовно да прави преглед и оценка на спазването на тези изисквания.

Най-добре това може да се направи чрез изготвянето на списък на всички относими законодателни разпоредби и конкретни изисквания, който след това да бъде съпоставен с конкретните обстоятелства в организацията (вж. таблица 6). За по-големите, по-сложни организации може да е наложително да използват бази данни или да потърсят съдействие отвън.

Ако проверяващият констатира случаи на неспазване, които не са били коригирани, той няма право да завери екологичната декларация или да подпише окончателната декларация (приложение VII).

Таблица 6

Пример за проста оценка на спазването на правните изисквания

Приложимо законодателство в областта на околната среда

Конкретно изискване

Състояние в организацията

Резултат

Закон за отпадъците

Разрешително за образуване на отпадъци

Управление на отпадъците

Остаряло разрешително

Управлението на отпадъците е под контрол

Получаване на актуализирано разрешително

Закон за емисиите в атмосферата

Ограничения за емисиите (NOx, SOx, частици и др.)

Разрешително за котли

Под ограниченията

Актуализирано разрешително

OK

Закон за шума

Ограничение за шум в района

Под разрешеното равнище

OK

Закон за пречистването на водата

Специфично пречистване (премахване на P и N)

Ограничения за отпадъчните води

Разрешително за заустване във водно течение

Все още не е въведено

Не съответства изцяло

Разрешителното не е актуализирано

Коригиране на положението

Закони за парниковите газове

Определени ограничения за парниковите газове

Под ограничението

ОК. Възможно е да бъдат продадени определени квоти за емисии.

2.2.5.3.   Несъответствие, корективни и превантивни действия

Организацията трябва да създаде, въведе и поддържа процедура за справяне със случаи и потенциални случаи на несъответствие с изискванията по EMAS.

Процедурата трябва да включва начини за:

установяване и коригиране на случая;

изследване на причините за случая и на неговите въздействия;

оценяване на необходимостта от действие за избягване на повторното му възникване;

записване на резултатите от предприетите корективни действия;

оценяване на необходимостта от мерки за предотвратяване на случаи на несъответствие;

прилагане на подходящи превантивни действия за избягване на такива случаи; и

преглед на ефективността на корективните и превантивните действия.

Несъответствие означава всякакъв вид неизпълнение на основните изисквания, предвидени в процедурите и техническите инструкции.

Несъответствията могат да бъдат в резултат на човешка грешка или грешка при въвеждането. Възможно най-скоро трябва да се правят промени за коригирането им или за избягване на повторното им възникване.

Несъответствията могат да бъдат открити чрез:

оперативен контрол;

вътрешен/външен одит;

преглед от ръководството; или

като част от ежедневната дейност.

Корективни и превантивни действия

Представителят на ръководството, отговорен за EMAS, трябва да бъде уведомен за несъответствията, за да може, по целесъобразност, да взема решения относно предприемането на корективни действия.

Когато бъдат установени потенциални несъответствия, представителят на ръководството, отговорен за EMAS, трябва да бъде уведомен, за да може, по целесъобразност, да взема решения за предприемането на превантивни действия.

Необходимо е да се записват както корективните, така и превантивните действия. В резултат на това може да е необходимо да се измени документацията на системата за управление по околна среда.

2.2.5.4.   Контрол на досиетата

Организацията трябва да създаде система за поддържане на досиетата, за да демонстрира съответствието си с изискванията на своята система за управление по околна среда.

Организацията трябва да създаде, въведе и поддържа процедура за управление на своите досиета. Тя следва да обхваща въпроси като идентифициране, съхранение, защита, достъпност, срок на съхранение и унищожаване на досиетата.

Досиетата трябва да са и да останат с възможност за идентифициране, четливи, актуализирани и проследими.

Примери за досиета:

потребление на електроенергия, вода и суровини;

генерирани отпадъци (опасни и неопасни отпадъци);

емисии на парникови газове (ПГ);

инциденти, злополуки и жалби;

правни изисквания;

доклади от одити и прегледи от ръководството;

доклади от инспекции;

съществени екологични аспекти;

несъответствия, корективни и превантивни действия;

обмен на информация и обучение;

предложения от персонала; и

обучение и семинари.

2.2.6.    Вътрешен одит

В EMAS особено внимание на вътрешния одит се обръща в приложение III.

„„Вътрешен екологичен одит“ означава системна, документирана, периодична и обективна оценка на екологичните резултати на дадена организация, система за управление и процеси, които са предназначени да опазват околната среда.“

Организацията трябва да създаде процедура за вътрешен одит като част от системата за управление. Тази процедура трябва да включва отговорностите и изискванията за планиране и провеждане на одити, докладване на резултатите и водене на досиетата, определянето на критериите, обхвата, честотата и методите за провеждане на одита.

Целта на вътрешния одит е да се определи:

дали системата за управление по околна среда отговаря на изискванията на Регламента относно EMAS;

дали е била правилно въведена и поддържана;

да се гарантира, че ръководството на организацията получава информацията, от която има нужда за прегледа на екологичните резултати на организацията;

ефективността на системата за управление по околна среда.

Одитът трябва да се извършва обективно от независим персонал. Вътрешният одитор може да е обучен член на персонала или външно лице или екип.

Общи правила

създаване на одитна програма;

определяне на обхвата на одита. Той зависи от размера и вида на организацията. В обхвата трябва да се посочат включените тематични области, дейностите, които ще бъдат обект на одит, екологичните критерии, които следва да бъдат взети предвид, и периодът, който следва да бъде обхванат от одита;

уточняване на ресурсите, които са необходими за извършването на одита, например добре обучен персонал с широки знания за дейността, техническите аспекти, екологичните аспекти, правните изисквания;

проверка дали всички дейности в организацията се извършват в съответствие с предварително определените процедури; и

определяне на потенциални нови проблеми и създаване на мерки за предотвратяване на възникването им.

Стъпки при вътрешния одит

Фигура 9

Стъпки при вътрешния одит

Image

2.2.6.1.   Одитна програма и честота на одитиране

Програмата трябва да включва:

конкретни цели на вътрешния одит;

как да се провери дали системата за управление по околна среда е съвместима с програмата на организацията и отговаря на политиката ѝ и дали изпълнява изискванията по EMAS;

съответствие с приложимите нормативни изисквания в областта на околната среда.

Организацията трябва всяка година да извършва вътрешни одити с оглед на надлежното наблюдение на съществените си екологични аспекти. Одитният цикъл, който обхваща всички дейности в организацията, трябва да бъде приключен в рамките на три години. Малките организации могат да удължат този период до четири години.

Честотата, с която се одитира всяка конкретна дейност, е различна в зависимост от:

естеството, мащаба и сложността на съответните дейности;

съществеността на съответните въздействия върху околната среда;

важността и спешността на установените при предишни одити проблеми; и

историята на екологичните проблеми.

По правило сложните дейности с по-съществено въздействие върху околната среда трябва да се одитират по-често.

За постигането на задоволителни резултати целият персонал, който участва в даден вътрешен одит, трябва да има ясна представа за екологичните цели на дейността и за конкретните роли на всеки от участниците (директори, управители, служители, одитори и т.н.).

2.2.6.2.   Дейности по вътрешния одит

Важно е вътрешният одит да бъде подготвен предварително. Първо, необходимо е да се определи одиторът/одитният екип. За одитори организацията може да използва членове на собствения си персонал или да наеме външни одитори. Те трябва да са обективни и безпристрастни и да разполагат с необходимите умения и обучение. Одиторът/одитният екип следва:

да изготви добър план на одита, като събере информация относно неговата цел, обхват, място и дата, уговорени с организацията;

да предостави плана за одит на организацията в разумен срок преди започването му;

да състави контролни списъци;

да разпредели задачите в рамките на одитния екип.

За да има смисъл от даден одит, одитният екип трябва да провери съответствието със законодателството в областта на околната среда, както и дали са изпълнени целите и задачите и дали системата за управление е ефективна и адекватна.

Процесът на одит трябва да включва следните стъпки:

разбиране на системата за управление;

оценка на силните и слабите страни на системата;

събиране на съответните сведения (напр. данни, досиета, документи);

оценка на констатациите от одита;

подготовка на заключенията от одита; и

докладване на констатациите и заключенията от одита.

2.2.6.3.   Докладване на констатациите и заключенията от одита

Целта на одитния доклад е да предостави на ръководството:

писмени сведения за обхвата на одита;

информация за степента на изпълнение на целите;

информация дали целите отговарят на политиката на организацията в областта на околната среда;

информация относно надеждността и ефективността на системата за наблюдение;

предложения за корективни действия, ако са необходими.

Докладът трябва да бъде представен на представителя на ръководството, отговорен за EMAS, който окончателно одобрява корективните действия, ако са установени несъответствия (включително случаи на неспазване, ако има такива).

2.2.7.    Преглед от ръководството

Висшето ръководство трябва редовно да прави преглед на системата за управление (най-малко веднъж годишно), за да се гарантират нейната целесъобразност и ефективност. Прегледът от ръководството трябва да бъде документиран и записите да се съхраняват.

Съдържание на прегледа от ръководството

Входни данни:

резултати от вътрешни одити, включително оценка на спазването на правните изисквания;

външен обмен на информация;

жалби;

степен на изпълнение на целите и задачите;

състояние на корективните и превантивните действия;

последващи действия след предишните прегледи от ръководството;

промени в обстоятелствата, напр. промени в нормативната уредба, екологични промени;

препоръки за подобрение.

Резултатите включват всички решения и дейности, промени в политиката в областта на околната среда, целите, задачите и други аспекти на системата за управление по околна среда.

2.3.   ЕКОЛОГИЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО EMAS

„„Екологична декларация“ означава пълната информация за обществеността и други заинтересовани страни относно следните характеристики на дадена организация: структура и дейности; политика в областта на околната среда и система за управление по околна среда; екологични аспекти и въздействия; екологични програма, цели и задачи; екологични резултати и спазване на приложимите правни задължения, свързани с околната среда.“

Декларацията е една от уникалните характеристики на EMAS в сравнение с други системи за управление по околна среда.

По отношение на обществеността тя потвърждава ангажимента на организацията да работи за опазването на околната среда.

За организацията тя е добра възможност да оповести какво прави за подобряването на околната среда.

EMAS определя известни минимални изисквания за декларацията, но организацията може да реши доколко желае да навлиза в подробности, както и относно структурата и оформлението, като съдържанието следва да бъде ясно, надеждно, достоверно и вярно. Организацията решава дали желае да включи своята екологична декларация в годишния си доклад или в други доклади, например за корпоративната социална отговорност.

2.3.1.    Минимално съдържание на екологичната декларация по EMAS

(1)   Ясно и недвусмислено описание на организацията, която се регистрира по EMAS, и обобщено описание на нейните дейности, продукти и услуги, както и на връзките ѝ с евентуални организации майки, в зависимост от случая.

За илюстриране на съдържанието се включват диаграми, карти, схеми, въздушни снимки и т.н. Като описание на дейностите следва да бъдат посочени така също кодовете по NACE.

(2)   Политика в областта на околната среда и кратко описание на системата на организацията за управление по околна среда.

Правилното описание на системата е важно, за да се добие ясна представа за работната структура. Трябва да бъде включена така също политиката в областта на околната среда.

(3)   Описание на всички съществени преки и непреки екологични аспекти, които обуславят наличието на съществени въздействия на организацията върху околната среда, и обяснение на естеството на въздействията във връзка с тези аспекти (приложение I, точка 2 от Регламента относно EMAS).

Преките и непреките екологични аспекти следва да бъдат представени поотделно. Необходимо е да се посочат въздействията и от двата вида екологични аспекти, като се използват таблици или диаграми.

(4)   Описание на екологичните цели и задачи във връзка със съществените екологични аспекти и въздействия върху околната среда.

Използват се списъци със задачи и цели, както и показатели за оценка на напредъка към подобряване на резултатите. Включва се екологичната програма и се споменават конкретни предприети или планирани мерки за подобряване на резултатите.

(5)   Обобщение на наличните данни за резултатите на организацията във връзка с нейните екологични цели и задачи по отношение на съществените ѝ въздействия върху околната среда. Докладва се за основните показатели и други относими съществуващи показатели за екологични резултати, както са посочени в раздел В от приложение IV към Регламента относно EMAS.

Основните показатели са съсредоточени върху шест главни области: енергия, материали, вода, отпадъци, биологично разнообразие (чрез земеползването) и емисии (вж. 2.3.2.2).

Организацията трябва да докладва също така относно своите резултати в съответствие с други по-конкретни показатели, свързани със съществените екологични аспекти, които са посочени в екологичния преглед (вж. 2.3.2.3). Ако не са налице количествени данни, които да се докладват във връзка със съществените преки или непреки екологични аспекти, организациите трябва да докладват своите резултати въз основа на качествени показатели.

Ако за дадения сектор има секторни референтни документи, предвидени в член 46 от Регламента относно EMAS, организациите следва да вземат предвид посочените в тези документи относими специфични за сектора показатели за екологични резултати, когато избират показателите (20), които да използват при докладването на екологичните си резултати.

(6)   Други фактори, касаещи екологичните резултати, включително изпълнението на законови разпоредби във връзка със съществените въздействия върху околната среда.

Използват се таблици и/или графики, съпоставящи правните референтни ограничения с измерените и/или изчислените от организацията ограничения.

Невинаги е възможно екологичните резултати да бъдат измерени с данни. Значение имат и нематериални фактори, които могат да включват промени в поведението, подобрения на процесите и други мерки, предприети за подобряване на екологичните резултати.

Когато докладва за тези други фактори, организацията следва да има предвид относимите секторни референтни документи, предвидени в член 46 от Регламента относно EMAS. Поради това тя трябва да посочи в екологичната си декларация как е използвала относимите най-добри практики за управление по околна среда и — ако има такива — еталоните за отлични постижения, за да набележи мерките и действията и евентуално да определи приоритетите за (по-нататъшно) подобряване на екологичните си резултати.

Организацията следва да прецени доколко най-добрите практики за управление по околна среда и еталоните за отлични постижения са относими и приложими, като изхожда от съществените екологични аспекти, посочени в екологичния ѝ преглед, както и от технически и финансови аспекти.

Тя следва да не докладва и да не описва в екологичната декларация елементите на секторните референтни документи (показатели, най-добри практики за управление по околна среда или еталони за отлични постижения), които не счита за относими към съществените екологични аспекти, посочени в екологичния ѝ преглед.

(7)   Посочване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

По EMAS се изисква спазване на правните изисквания. Екологичната декларация е възможност за организацията да представи как постига това.

Макар че регистрираните по EMAS организации следва да разполагат със списък с всички относими правни изисквания за вътрешно ползване, не е задължително всички те да бъдат включени в екологичната декларация. В този контекст е достатъчно само да бъдат набелязани.

(8)   Име и акредитационен номер или номер на лиценза на проверяващия по околна среда, както и дата на заверяване.

Ако организацията публикува своята екологична декларация като част от друг доклад, тя следва да обозначи декларацията като такава и да укаже, че е била заверена от проверяващ по околната среда. Макар че не е задължително декларацията, посочена в член 25, параграф 9, да се прилага към екологичната декларация по EMAS, това се счита за най-добра практика.

2.3.2.    Основни показатели и други относими съществуващи показатели за екологични резултати

2.3.2.1.   Основни показатели

Организациите трябва да докладват по основните показатели за екологични резултати (известни също така като ключови показатели за резултати), свързани с преките екологични аспекти на организацията. Те следва да докладват също така по други показатели за резултати, свързани с по-конкретни екологични аспекти. Следва да вземат предвид секторните референтни документи, когато има такива на разположение.

Основните показатели се отнасят за всички видове организации. С тях се измерват резултатите в следните ключови области:

енергия;

материали;

води;

отпадъци;

земеползване с оглед на биологичното разнообразие;

емисии.

Всеки основен показател е съставен от число А (входен елемент), число Б (изходен елемент) и число на съотношението С = А/Б.

i)   Число А (входен елемент):

Входният елемент (число А) се докладва по следния начин:

Енергия:

а)

съвкупно годишно потребление на енергия, изразено в MWh или GJ;

б)

процент от а), произведен от организацията от възобновяеми енергийни източници.

Показателят б) представя процента на годишното потребление на енергия от възобновяеми източници, която действително е произведена от организацията. Енергията, закупена от доставчици на енергия, не се включва в този показател и може да се счита за част от мерките за екологосъобразно снабдяване.

Материали:

Годишен масов разход на различните използвани материали, изразен в тонове, с изключение на енергоносителите и водата.

Годишният масов разход на различните материали може да бъде разделен в съответствие с употребата, в която те са вложени. Те биха могли да включват например суровини, като метали, дърво или химикали, или междинни продукти, в зависимост от дейностите в организацията.

Вода:

Съвкупно годишно потребление на вода, изразено в m3.

Този показател изисква докладване на общото годишно количество вода, която организацията потребява.

От полза е да се определят различните типове потребление на вода и потреблението да се докладва в съответствие с източника на водата, напр. повърхностна вода, подземна вода.

Другата полезна информация може да включва количеството на отпадъчните води, на пречистените и използвани повторно отпадъчни води, на дъждовната вода и на рециклирането на домакински битови отпадъчни води.

Отпадъци:

Тук се включва съвкупното годишно генериране на:

отпадъци (разделени по видове), изразени в тонове,

опасни отпадъци, изразени в тонове или килограми.

Съгласно Регламента относно EMAS докладването относно отпадъците и опасните отпадъци е задължително. Добра практика е отпадъците да бъдат класифицирани по тип и за двата вида. За основа следва да бъдат взети резултатите от екологичния преглед, включително съответните правни задължения за докладване относно отпадъците. По-подробно докладване може да се извършва в съответствие с националната система за класификация на отпадъците, която прилага Европейския списък на отпадъците.

Докладването на дълги списъци с видове отпадъци може да има обратен ефект и да е объркващо от гледна точка на обмена на информация, затова възможен вариант е „групирането“ на информацията в съответствие с Европейския списък. След това отпадъците могат да се документират според теглото или обема за различните видове, като метали, пластмаси, хартия, шлам, пепел и т.н. От полза може да бъде така също добавянето на информация относно количеството отпадъци, които са оползотворени, рециклирани, използвани за производството на енергия или депонирани.

Земеползване с оглед на биологичното разнообразие:

Използването на земи, изразено в m2 застроена площ.

Биологичното разнообразие е сложен и относително нов въпрос сред основните показатели. Някои от факторите, водещи до загуба на биологично разнообразие (изменение на климата, емисии/замърсяване), вече са обхванати в екологичните аспекти и съответните показатели в Регламента относно EMAS, включително потреблението на енергия и вода, емисиите, отпадъците и т.н.

Не всички показатели за биологично разнообразие са от значение за всички сектори/организации и не всички могат да бъдат прилагани направо, когато се започва с управлението на тази аспекти. Екологичният преглед следва да дава добра представа за съответните фактори. Организацията следва да вземе предвид не само местните въздействия, но също така преките и непреките въздействия върху биологичното разнообразие в по-широк смисъл, напр. добив на суровини, снабдяване/верига на доставки, производство и продукт, транспорт и логистика, маркетинг и обмен на информация. Няма единен показател, който да е подходящ за всички организации.

За общ стандарт може да се счита основаният на използването на земи показател за биологично разнообразие, предвиден в приложение IV към Регламента относно EMAS. Той обхваща само помещенията на организацията от гледна точка на застроена площ. Горещо се препоръчва обаче в показателя за земеползването да бъдат включени така също запечатаните площи.

Емисии:

а)

съвкупни годишни емисии на парникови газове (CO2, CH4, N2O, HFC, PFC, SF6), изразени в тонове еквивалент на CO2;

б)

съвкупни годишни емисии в атмосферата (включващи поне емисиите на SO2, NOx, PM), изразени в килограми или тонове.

Забележка: Тъй като въздействията на тези вещества са различни, те следва да не се сумират.

Необходимо е да бъде разяснен подходът към количественото определяне на емисиите, особено парниковите газове и замърсителите на въздуха (21). Като отправна точка организациите трябва да вземат предвид съществуващите правни изисквания. Определено такъв е случаят при организации, чиито инсталации попадат в обхвата на Схемата на ЕС за търговия с емисии или Регламента за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители. В други случаи могат да се прилагат европейски, световно признати или национални/регионални общи методики, когато такива има на разположение.

Макар че докладването относно основните показатели е задължително само за преките аспекти, дадена организация трябва да вземе предвид всички съществени екологични аспекти — преки и непреки. Затова е най-добре да се докладват значителните непреки емисии на парникови газове, за предпочитане отделно от преките емисии.

ii)   Число Б (изходен елемент):

Общото годишно количество на изходния елемент (число Б) е едно и също за всички области, но е пригодено за различните типове организации:

а)

производствен сектор (промишленост): посочва се общата брутна добавена стойност, изразена в милиони евро, или общата годишна действителна продукция, изразена в тонове. Малките организации могат да посочат общия годишен оборот или броя на служителите;

б)

непроизводствен сектор (услуги, администрация): посочва се броят на служителите.

2.3.2.2.   Основни показатели и свързани с тях елементи за гъвкавост — обосновка

Важно е да бъдат добре разбрани причините за формулирането на показателите и елементите за гъвкавост, предвидени в Регламента относно EMAS (приложение IV към Регламента относно EMAS).

В приложение IV, част В, раздел 1 е посочено, че показателите трябва:

а)

да дават точна оценка на екологичните резултати на организацията;

б)

да са разбираеми и недвусмислени;

в)

да позволяват сравнение година за година, за оценяване развитието на екологичните резултати на организацията;

г)

да позволяват сравнение с отраслови, национални или регионални еталони, според случая;

д)

да позволяват сравнение с регулаторните изисквания, според случая.

Това са основните функции на ключовите показатели за резултати.

Предвидена е обаче известна гъвкавост по отношение на използването на показателите, ако това спомага за постигането на тяхната функция.

Това включва:

условия за използване на клаузата за поверителност, предвидена в приложение IV, част В, раздел 1 — „в случай че оповестяването би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху поверителността на търговска или промишлена информация (…), на организацията може да бъде разрешено да индексира тази информация в своите доклади, например чрез установяване на базисна година (с индексна формула 100), от която би станало известно развитието на действителното потребление/въздействие“. Позоваване на тази клауза може да се прави, ако чрез използването на даден показател биха могли да бъдат разкрити чувствителни данни, които да дадат възможност на определен конкурент да изчисли средната производствена цена;

условия да НЕ се докладва по конкретен основен показател, предвидени в приложение IV — приложение IV, част В, раздел 2, букви а) и б) относно основните показатели гласи, че „[к]огато дадена организация стигне до заключението, че един или повече основни показатели не са съществени за нейния значителен пряк екологичен аспект, тази организация може да не докладва относно тези основни показатели. За тази цел организацията представя обосновка с позоваване на своя екологичен преглед“. С оглед на прозрачността тази обосновка следва да бъде спомената в екологичната декларация. Тъй като всеки основен показател се състои от число А за входния елемент, Б за изходния елемент и С за съотношението А/Б, този елемент на гъвкавост се прилага за целия основен показател като такъв, включително конкретното съотношение А/Б;

условия за докладване чрез друг показател (А/Б) ВМЕСТО конкретен основен показател, както е предвидено в приложение IV — ако дадена организация реши да не докладва по буква а) конкретен(тни) показател(и), както е предвидено в приложение IV, а вместо него(тях) избере друг, въпросният показател също трябва да предвижда входен елемент А и изходен елемент Б. Използването на тази възможност за гъвкавост следва винаги да се обосновава по отношение на екологичния преглед, като се покаже по какъв начин избраният вариант спомага за по-доброто указване на съответните резултати. Що се отнася до тази конкретна разпоредба, следва да се вземе предвид секторният референтен документ по EMAS, ако такъв съществува за разглеждания сектор. Например вместо „брой на служителите“, дадена служба за туристическо настаняване може да избере „брой на нощувките“, дадено училище може да избере „брой на учениците“, дадена организация за управление на отпадъци може да избере „количество управлявани отпадъци, в тонове“, а дадена болница може да предпочете „брой хоспитализирани пациенти с пренощуване“ и т.н.;

условия за използване на други елементи за изразяване на входен елемент (А) и изходен елемент (Б) В ДОПЪЛНЕНИЕ към конкретните основни показатели, предвидени в приложение IV — дадена организация може да използва също така други елементи за изразяване на общото годишно количество на входния елемент/въздействието в дадена област и общото годишно количество на изходния елемент. Например дадена организация за услуги може да докладва посредством мярка за изходния елемент (Б) „брой на служителите“ за своя административен компонент и различна мярка за изходния елемент по отношение на конкретната предоставяна услуга;

измервателни единици — ако посочените в приложение IV към Регламента относно EMAS единици не отразяват ясно екологичните резултати на дадена организация и не предоставят ясна представа за целите на обмена на информация, тогава могат да бъдат използвани алтернативи, ако организацията може да обоснове това. Трябва да е възможно единиците да се преобразуват в посочените в регламента единици. В най-добрия случай следва да се добави бележка под линия с преобразуването;

валути за изразяване на брутната добавена стойност или общия годишен оборот, различни от евро — макар че в Регламента относно EMAS се говори за „милиони евро“ като мярка за изходния елемент за брутната добавена стойност, организациите, намиращи се в държави, които не са част от еврозоната, могат да използват своята национална валута.

2.3.2.3.   Други относими показатели за екологични резултати

Организацията трябва да докладва също така относно своите резултати в съответствие с други относими показатели, свързани със съществените екологични аспекти, които са посочени в екологичния преглед.

Ако за специфичния сектор има секторни референтни документи, предвидени в член 46 от Регламента относно EMAS, при оценката на екологичните резултати на организацията трябва да вземе предвид относимия документ.

Поради това тя следва да вземе предвид посочените в този документ относими специфични за сектора показатели за екологични резултати, когато избира показателите (22), които да използва при докладването на екологичните си резултати. Тя следва да вземе предвид показателите, предложени в съответния секторен референтен документ, както и доколко тези показатели са относими към съществените екологични аспекти, посочени в екологичния ѝ преглед. Показателите следва да се вземат предвид само когато са относими към екологичните аспекти, счетени за най-съществени в екологичния преглед.

2.3.2.4.   Местна отчетност

Местната отчетност е важна за EMAS. По тази причина всички организации, регистрирани по EMAS, следва да докладват за съществените въздействия върху околната среда на всеки обект, както е описано в приложение IV към Регламента.

Във всеки случай на равнище обект следва да се предостави информация относно тенденциите в емисиите в атмосферата и водата, потреблението на вода, използването на енергия и количеството на отпадъците. Когато се прилага процедурата за проверка на множество обекти, описана в раздел 2.4.3 от настоящото ръководство за потребителя, тази информация може да се предостави на равнище групи обекти, при условие че тези данни отразяват точно тенденциите, които се наблюдават на равнище обект.

Организацията има право да индексира информацията само при наличието на въпроси, свързани с поверителността (вж. 2.3.2.2).

Освен това следва да се вземе предвид фактът, че текущи подобрения могат да бъдат постигнати в постоянни, но не и във временни обекти. Ако възникне такъв въпрос, той следва да бъде посочен в екологичния преглед. Следва да се вземе предвид възможността за използване на алтернативни мерки, включително например други нематериални (качествени) показатели. Във всеки случай, що се отнася до секторите, които са обхванати от секторни референтни документи по EMAS, може да се разгледа информация относно временни обекти.

Таблица 7

Пример за използването на основни показатели за резултати в организации от сектора на публичната администрация

Основен показател

Годишно количество на входния елемент/въздействие (А)

Общо годишно количество на изходния елемент на организацията (Б)

Съотношение А/Б

Енергия

Годишно потребление в MWh, GJ

Брой на служителите (непроизводствен сектор)

MWh/човек и/или KWh/човек

Материали

Годишно потребление на хартия в тонове

Брой на служителите (непроизводствен сектор)

тонове/човек и/или брой листове хартия/човек/ден

Вода

Годишно потребление в m3

Брой на служителите (непроизводствен сектор)

m3/човек и/или l/човек

Отпадъци

Годишно генериране на отпадъци в тонове

Брой на служителите (непроизводствен сектор)

тонове отпадъци/човек и/или kg/човек

Годишно генериране на опасни отпадъци в килограми

kg опасни отпадъци/човек

Земеползване с оглед на биологичното разнообразие

Използване на земи, m2 застроена площ (включително запечатана площ)

Брой на служителите (непроизводствен сектор)

m2 застроена площ/човек и/или m2 запечатана площ/човек

Емисии на парникови газове

Годишни емисии на парникови газове в тонове CO2e (CO2e = еквивалент на CO2)

Брой на служителите (непроизводствен сектор)

тонове CO2e/човек и/или

kg CO2e/човек


Таблица 8

Пример за използването на основни показатели за резултати в производствения сектор

Основен показател

Годишно количество на входния елемент/въздействие (А)

Общо годишно количество на изходния елемент на организацията (Б)

Съотношение А/Б

Енергия

Годишно потребление в MWh, GJ

Обща годишна брутна добавена стойност (милиони евро) (*1)

или

обща годишна действителна продукция (тонове)

MWh/милион евро

или

MWh/тон продукт

Материали

Годишен масов разход на различните използвани материали, в тонове

Обща годишна брутна добавена стойност (милиони евро) (*1)

или

обща годишна действителна продукция (тонове)

За всеки един от различните използвани материали:

материал в тонове/милион евро

или

материал в тонове/тон продукт

Вода

Годишно потребление в m3

Обща годишна брутна добавена стойност (милиони евро) (*1)

или

обща годишна действителна продукция (тонове)

m3/милион евро

или

m3/тон продукт

Отпадъци

Годишно генериране на отпадъци в тонове

Обща годишна брутна добавена стойност (милиони евро) (*1)

или

обща годишна действителна продукция (тонове)

тонове отпадъци/милион евро

или

тонове отпадъци/тон продукт

Годишно генериране на опасни отпадъци в тонове

тонове опасни отпадъци/милион евро

или

тонове опасни отпадъци/тон продукт

Земеползване с оглед на биологичното разнообразие

Използване на земи, m2 застроена площ (включително запечатана площ)

Обща годишна брутна добавена стойност (милиони евро) (*1)

или

обща годишна действителна продукция (тонове)

m2 застроена площ и/или

m2 запечатана площ/милион евро

или

m2 застроена площ и/или

m2 запечатана площ/тон продукт

Емисии на парникови газове

Годишни емисии на парникови газове в тонове CO2e

Обща годишна брутна добавена стойност (милиони евро) (*1)

или

обща годишна действителна продукция (тонове)

тонове еквивалент на CO2/милион евро

или

тонове еквивалент на CO2/тон продукт

2.4.   ПРОЦЕДУРА НА ПРОВЕРКА И ЗАВЕРЯВАНЕ

„„Проверка“ означава процесът на оценка на съответствието, извършен от проверяващ по околна среда, за да се докаже дали екологичният преглед на дадена организация, нейната политика в областта на околната среда, система за управление по околна среда и вътрешен екологичен одит и изпълнението ѝ удовлетворяват изискванията на настоящия регламент.“

„„Заверяване“ означава потвърждаване от проверяващия по околна среда, извършил проверката, че информацията и данните в екологичната декларация и актуализираната екологична декларация са надеждни, достоверни и верни и отговарят на изискванията на настоящия регламент.“

2.4.1.    Кой има право да проверява и заверява по EMAS?

Тези задачи могат да извършват единствено акредитирани или лицензирани проверяващи по околна среда.

„„Проверяващ по околна среда“ означава: орган за оценяване на съответствието, определен в Регламент (ЕО) № 765/2008 [на Европейския парламент и на Съвета] (23), или сдружение или група от такива органи, получили акредитация в съответствие с настоящия регламент; или физическо или юридическо лице или сдружение или група от такива лица, получили лиценз за извършване на проверка и заверяване в съответствие с настоящия регламент.“ (24)

Организацията може да се свърже с компетентния орган по EMAS в своята държава членка или с органа по акредитация или лицензиращия орган по EMAS, отговарящ за акредитацията на проверяващи по EMAS, за информация по отношение на акредитираните проверяващи по околна среда. Ако дадена организация желае информация относно проверяващи, които работят в нейния сектор, от държави членки, различни от нейната, тя може да получи тази информация чрез регистъра по EMAS на ЕС (25).

Обхватът на даден акредитиран или лицензиран проверяващ по околна среда се определя в съответствие с кодовете по NACE — класификацията на икономическите дейности, посочена в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (26). Когато дадена организация сключва договор с проверяващ по околна среда, организацията трябва да се увери, че проверяващият е акредитиран или лицензиран за конкретния код по NACE, съответстващ на дейността на организацията.

След като проверяващият бъде акредитиран или лицензиран в една държава членка, той може да извършва дейност във всички държави — членки на ЕС (27).

Информация относно акредитираните или лицензираните проверяващи може да се получи от уебсайта за EMAS на Комисията или чрез съответните органи в държавите членки.

Забележка: От полза би било организацията да провери дали проверяващият е съобщил информацията, предвидена в член 24 от Регламента относно EMAS, на съответния орган по акредитация или лицензиращ орган най-малко четири седмици преди проверката, за да може да упражни надзор органът по акредитация или лицензиращият орган на държавата членка, в която организацията желае да извършва дейност. При липса на надзор компетентният орган може да откаже да регистрира организацията.

2.4.2.    Какви са задачите на проверяващите по околна среда?

(1)

Проверка дали организацията изпълнява всички изисквания на Регламента относно EMAS по отношение на първоначалния екологичен преглед, системата за управление по околна среда, екологичния одит и резултатите от него, както и екологичната декларация.

(2)

Проверка дали организацията спазва приложимите общностни, национални, регионални и местни правни изисквания, свързани с околната среда.

Забележка 1: Проверяващият трябва да провери дали организацията е създала, въвела и поддържа процедура(и) за периодична оценка на спазването на приложимите правни изисквания (28). Проверяващият извършва задълбочена проверка на спазването на правните изисквания от страна на дружеството. Част от тази задача включва проверка на получените веществени доказателства, че няма нарушаване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда (29). Проверяващите могат да използват констатациите на контролните органи. Ако не открият доказателства за несъответствие, това се посочва в екологичната декларация и се подписва от проверяващия. Задължението на проверяващия обаче е да провери посредством обичайните одитни техники дали изискванията на Регламента са удовлетворени. Това означава, че той няма да може да провери спазването на правните изисквания по същия начин, по който го правят контролните органи.

Забележка 2: Ако проверяващият установи случай на несъответствие или неспазване през периода между две регистрации, на разположение са следните варианти: Той може да докладва на компетентния орган, че въпросната организация трябва да бъде заличена от регистъра по EMAS. Като алтернатива, ако организацията е демонстрирала, че е предприела своевременни мерки в сътрудничество с контролните органи за възстановяване на спазването на правните изисквания, проверяващият може да подпише декларацията за дейностите по проверка и заверяване съгласно приложение VII към Регламента.

(3)

Проверка на непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организацията.

(4)

Проверка на надеждността, достоверността и точността на данните, включени и използвани в екологичната декларация по EMAS, и цялата екологична информация, която следва да бъде заверена.

(5)

Посещение на организацията или обекта. Процедурите за организации с един обект и с множество обекти са различни и е важно да се подчертаят разликите в съответните подходи. С Регламента относно EMAS (член 25, параграф 4) се изисква посещаване на всяка организация всеки път, когато трябва да се направи заверяване/проверка:

а)

В случай на организации с един обект това означава, че проверяващият трябва да посещава обекта всяка година.

б)

В случай на малки организации с един обект и ако може да се приложи дерогацията за малки организации (член 7), дейностите по заверяване/проверка трябва да се извършват след две и четири години, като проверяващият е задължен да посети обекта след две и четири години.

в)

Но за регистрирани организации с множество обекти, по член 25, параграф 4 отново се изисква посещаване на организацията при всяка дейност по проверка/заверяване. Следователно от правна гледна точка това задължение може да се разглежда като изпълнено, ако проверяващият всяка година посещава организацията (може да посещава един обект, може да посещава различни обекти).

Като се имат предвид обаче задачите на проверяващия и неговата декларация относно спазването на правните изисквания, програмата за посещение трябва да гарантира, че всеки обект, включен в регистрационния номер на въпросната организация с множество обекти, е посетен поне веднъж (напълно проверен) в рамките на 36-месечен цикъл. Без да е проверил изцяло всеки включен обект най-малко веднъж в рамките на този цикъл, проверяващият не би изпълнил своите задачи според изискванията на Регламента относно EMAS III. Това означава също така, че преди първата регистрация на дадена организация проверяващият по околна среда трябва да посети всички обекти на съответната организация с множество обекти.

Като изключение от това общо правило, за проверката на организации с множество обекти може да се използва извадкова методика. Ако се спазват определени условия, проверяващите може да посетят в рамките на 36-месечен цикъл избрани обекти, които са представителни за дейностите на организацията, и да представят надеждна и достоверна оценка на цялостните екологични резултати на организацията и спазването на изискванията на Регламента относно EMAS.

Извадковата методика може да се използва само по взаимно съгласие с проверяващия по околна среда и при условие че са спазени изискванията, определени в раздел 2.4.3, и насоките за въвеждане, определени в раздел 2.4.4 от настоящото ръководство за потребителя.

Ето защо когато дадена организация поиска да прилага извадковия метод, проверителят трябва да провери долуизброените елементи, за да реши дали е целесъобразно да се използва този метод:

дали организацията отговаря на изискванията, посочени в раздел 2.4.3 от настоящото ръководство за потребителя;

дали са спазени насоките за въвеждане, определени в раздел 2.4.4.

Освен това проверяващият по околна среда може да реши да ограничи използването на извадка, ако поради конкретни факти използването на извадка на равнище обект не е подходящо за придобиването на достатъчна увереност в ефективността на системата за управление. Проверяващите по околна среда следва да определят тези ограничения с оглед на:

екологичните условия или други относими съображения, свързани с контекста на организацията;

различията в местното въвеждане на системата за управление, с цел да вземат предвид особеностите на отделните обекти;

данните за това как организацията спазва изискванията (напр. подкрепени със записи на контролните органи във връзка със случаи на неспазване, брой на жалбите и оценка на корективните действия).

В такъв случай проверяващият следва да документира конкретните причини, които ограничават допустимостта на организацията да използва извадка.

Проверяващият по околна среда трябва също така да направи оценка на прозрачността на групирането на сходни обекти, което се изисква съгласно раздел 2.4.3.2, и на въздействието на това групиране върху съдържанието на екологичната декларация и цялостните екологични резултати на организацията. Резултатите и констатациите от тази оценка трябва да се документират в доклада за проверката.

Проверяващият по околна среда е длъжен да съхранява подробна документация за всяко заявление за използване на извадка при множество обекти, в която се обосновават извадковата методика и използваните критерии/параметри и се демонстрира, че използването на извадката се извършва в съответствие с настоящия документ.

(6)

Ако при процеса на проверка в организация с множество обекти, в която е приложен извадковият метод, се установят случаи на неизпълнение или неспазване, проверяващият е длъжен:

да проучи до каква степен това неизпълнение или неспазване е свързано с конкретен обект или дали може да са засегнати и други обекти;

да изиска от организацията да посочи всички обекти, които може да са засегнати, да предприеме необходимите корективни действия в тези обекти и да адаптира системата за управление, ако той разполага със сведения, че неизпълнението и неспазването може да сочат за недостатък в цялостната система за управление, който евентуално би могъл да засегне други обекти. В случай на неизпълнение или неспазване, което не може да се коригира чрез своевременно предприемане на корективни действия, проверяващият следва да докладва на компетентния орган, че регистрацията на въпросната организация в регистъра по EMAS трябва да бъде суспендирана или заличена;

да изиска доказателства за тези действия и да провери тяхната ефективност, като увеличи размера на извадката, така че да обхване допълнителни обекти, след като бъдат предприети корективни действия; и

да завери екологичната декларация и да подпише декларацията за дейностите по проверка и заверяване, както е посочено в приложение VII към Регламента, само ако е удовлетворен от доказателствата, че всички обекти отговарят на изискванията на Регламента относно EMAS, както и на всички правни изисквания, свързани с околната среда.

(7)

Когато извършва първата проверка, проверяващият е длъжен да провери най-малко дали организацията отговаря на следните изисквания:

а)

въведена е напълно функционираща система за управление по околна среда;

б)

създадена е изцяло планирана програма за одит;

в)

извършен е преглед от ръководството;

г)

ако организацията желае да използва извадков метод за проверка на своите обекти, са спазени разпоредбите на глави 2.4.3 и 2.4.4 от настоящото ръководство за потребителя; и

д)

изготвена е екологичната декларация по EMAS, като секторните референтни документи са взети предвид, ако такива има на разположение.

2.4.3.    Изисквания за използване на извадков метод за проверка на организации с повече от един обект

2.4.3.1.   Общи принципи

При организациите с множество обекти може да е целесъобразно да се прилага извадков метод, за да се адаптират усилията по проверката, без да се излагат на риск увереността в спазването на правните изисквания и пълното въвеждане на системата за управление, така че на всеки обект, включен в обхвата на регистрацията по EMAS, да се реализират постоянни подобрения в екологичните резултати.

Когато това е целесъобразно съгласно критериите, определени в раздел 2.4.3.2, и по искане на организацията, проверяващият по околна среда може да се съгласи да използва извадков метод за проверка на организации с множество обекти.

2.4.3.2.   Критерии за допустимост за организации

а)

Процедурите за извадки при организация с множество обекти може да се прилагат само към групи сходни обекти.

б)

Обектите се определят като сходни, ако са разположени в една и съща държава членка, извършват един и същ вид дейности, спазват едни и същи процедури, подлежат на едни и същи правни изисквания, имат сходни екологични аспекти и въздействия, съпоставима същественост на екологичните въздействия и сходни практики за управление по околна среда и контрол.

в)

Групата (групите) сходни обекти се определя(т) като част от системата за управление по околна среда и по взаимно съгласие с проверяващия по околна среда. Тези групи се отразяват във вътрешните одити и прегледа от ръководството и се посочват в екологичната декларация.

г)

Всички обекти, които не са включени в група поради липса на сходство, се изключват от обхвата на извадката и се проверяват индивидуално.

д)

Всички обекти, обхванати от регистрацията по EMAS, трябва да се намират под прекия контрол и управление на организацията.

е)

Системата за управление по околна среда трябва да се контролира и администрира централно и да подлежи на преглед от централното ръководство. Всички обекти, обхванати от регистрацията по EMAS, трябва да са предмет на екологичния преглед на организацията и на програма за вътрешен одит, както и да са преминали през вътрешен одит (включително одит на спазването на правните изисквания) преди първата регистрация.

Освен това организацията трябва да демонстрира своите правомощия и способността си да започне организационна промяна във всички обекти, включени в регистрацията по EMAS, ако това е необходимо за постигане на екологичните цели. Организацията трябва също така да демонстрира способността си да събира и анализира данни (които включват, но не се ограничават до изброените по-долу елементи) от всички обекти, в това число и седалището.

всички елементи, включени в екологичния преглед, определени в приложение I към Регламента относно EMAS (Регламент (ЕО) № 1221/2009), което включва, наред с останалото, определянето на приложимите правни изисквания, екологичните аспекти или съответните въздействия, както и практиката и процедурата за управление по околна среда;

документация на системата за управление по околна среда и промени в системата;

вътрешен одит и оценка на резултатите, включително оценка на спазването на правните изисквания във връзка с околната среда;

преглед от ръководството;

екологични резултати;

жалби; и

оценка на корективните действия.

ж)

Използването на извадка не се прилага за:

организации, на които се предоставени стимули въз основа на изискването всички обекти да се проверяват в рамките на един цикъл на проверка;

обекти, които се намират в трети държави;

обекти, в които дейността се осъществява съгласно коренно различни правни изисквания във връзка с околната среда;

обекти, които са предмет на законодателни разпоредби относно емисиите на замърсители, опасните отпадъци или използването или съхранението на опасни вещества (напр. Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (30) (ДЕП) или Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (31) (Севезо);

обекти, чиито съществени екологични аспекти включват риск от екологичен инцидент.

Тези обекти се изключват от обхвата на извадковия метод и се проверяват индивидуално.

з)

Организацията трябва да извършва дейност в икономическите сектори, за които съгласно раздел 2.4.3.3 се разрешава да се използва извадков метод.

2.4.3.3.   Икономически сектори, в които може да се позволи използването на извадков метод:

а)

Проверката на организации с множество обекти чрез използване на извадков метод се позволява в следните сектори:

Таблица 9

Икономически сектори, в които се позволява използването на извадков метод

Икономически сектор

Код по NACE

Предоставяне на финансови услуги, без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване

64

Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване

65

Юридически и счетоводни дейности

69

Консултантски дейности в областта на управлението

70.2

Дейности по наемане и предоставяне на работна сила (напр. дейности във връзка с човешките ресурси, предоставяне на работна сила за временна заетост, посредническа дейност по наемане на работа)

78

Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации

79

Административни и спомагателни офис дейности

82.1

Предучилищно образование и начално образование

85.1 и 85.2

Дейност на библиотеки и архиви

91

б)

Държавите членки имат право да изпълняват пилотни проекти в други сектори, посочени в таблица 10, за да натрупат познания във връзка с използването на извадков метод. За тази цел те са длъжни да съобщят на Европейската комисия следната информация:

ясно и недвусмислено описание на организацията, която се регистрира по EMAS, включително кратко описание на контекста на организацията и обобщено описание на нейните дейности, продукти и услуги, както и на връзките ѝ с евентуални организации майки, в зависимост от случая;

списък на обектите, за които следва да се приложи извадков метод;

групите обекти, включително методиката за формиране на групите;

обектите, по отношение на които използването на извадков метод е ограничено, както и причината за ограничението;

описание на всички съществени преки и непреки екологични аспекти, които обуславят наличието на съществени въздействия на организацията върху околната среда, включително обяснение на това как естеството на въздействията се отнася към съществените преки и непреки аспекти и към определянето на съществените екологични аспекти, свързани с обектите, за които следва да се приложи извадков метод;

потенциалните рискове, свързани с тези екологични аспекти;

политика в областта на околната среда и кратко описание на системата за управление по околна среда на организацията, включително нейните цели и задачи във връзка със съществените екологични аспекти и въздействия; ако организацията все още не разполага със система за управление по околна среда, тя следва да опише предвидената такава система и нейните основни задачи;

посочване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

След като получи тази информация, Европейската комисия уведомява комитета по EMAS за планирания пилотен проект и дава становище по неговата целесъобразност. Ако мнозинството от членовете на комитета по EMAS не възразят в срок от два месеца, пилотният проект може да започне съгласно следните правила:

организацията спазва всички изисквания на Регламента относно EMAS във връзка с регистрацията или подновяването на регистрацията;

извадковият метод следва да се устaнови в съответствие с насоките за въвеждане, описани в раздел 2.4.4 от настоящото ръководство за потребителя.

Времетраенето на тези пилотни проекти не може да надвишава три години. След като пилотният проект бъде изпълнен успешно, като в това число получи положителен резултат от проверката, който потвърждава, че организацията отговаря на всички изисквания по Регламента относно EMAS, организацията и нейните обекти може да се регистрират по EMAS за срок от три години или — ако се прилага дерогация от член 7 — за срок от четири години.

На комитета по EMAS се представя оценка за всеки проект.

Въз основа на оценката на пилотния проект комитетът по EMAS може да препоръча секторът да бъде включен в списъка от сектори, в които се позволява използването на извадков метод (таблица 9).

Таблица 10

Икономически сектори, в които може да се позволи използването на извадков метод в пилотни проекти

Икономически сектор

Код по NACE

Събиране, пречистване и доставяне на води

36

Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води

37

Следните дейности, които са част от търговията на дребно

Търговия на дребно в неспециализирани магазини (напр. супермаркети)

47.1

Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия

47.2

Търговия на дребно в специализирани магазини с текстил и галантерийни стоки

47.51

Търговия на дребно в специализирани магазини със стоки, предназначени за свободното време

47.6

Търговия на дребно в специализирани магазини с облекло

47.71

Търговия на дребно в специализирани магазини с обувки и кожени изделия

47.72

Търговия на дребно в специализирани магазини с парфюмерийни и козметични стоки и тоалетни принадлежности

47.75

Търговия на дребно в специализирани магазини с часовници и бижутерия

47.77

Следните дейности, които са част от хотелиерството и ресторантьорството

Хотели и подобни места за настаняване

55.1

Туристическо и друго краткосрочно настаняване

55.2

Дейност на ресторанти (без мобилни услуги в областта на ресторантьорството)

56.1

Дейност на питейни заведения

56.3

Дейности в областта на информационните технологии

62

Операции с недвижими имоти: покупка, продажба и даване под наем на недвижими имоти (с изключение на експлоатация на недвижими имоти)

68

Рекламна дейност и проучване на пазари

73

Други професионални, научни и технически дейности

74

Общофункционално управление на държавата на централно и местно равнище

84.11

Прогимназиално (втори етап на основното образование) и средно образование; образование след завършено средно образование; други образователни дейности

85.3 , 85.4 , 85.5 , 85.6

Медико-социални грижи с настаняване

87

Социална работа без настаняване

88

Артистична и творческа дейност

90

Дейност на музеи и други дейности в областта на културата

91

Дейности в областта на спорта

93.1

Дейности на организации с нестопанска цел

94

2.4.4.    Насоки за въвеждане във връзка с използването на извадков метод за проверка на организации с множество обекти

2.4.4.1.   Общи принципи

а)

Организацията изготвя ясно описание на обхвата, който се предлага за прилагането на извадковия метод (брой на обектите, списък на всички обхванати обекти, кратко описание на техните дейности, както и посочване на обектите, които са изключени от извадката).

б)

Обектите, които организацията предлага да бъдат включени в извадковия метод, се групират в една или повече групи сходни обекти, както е посочено в раздел 2.4.3.2, буква в) от настоящото ръководство за потребителя. Степента на сходство в дадена група обекти трябва да гарантира, че проверката на извадка от обекти е в значителна степен представителна за цялата група. Както е посочено в раздел 2.4.3.2, буква г), всички обекти, които не са включени в група поради липса на сходство, се изключват от обхвата на извадката и се проверяват индивидуално.

в)

Проверяващият приема предложения обхват, определя характера на всяка група обекти и изготвя план за проверката, който включва описание на методиката и критериите, използвани за определяне на групите обекти, метода, който ще се използва за подбор на обектите (както за частта, която се подбира на случаен принцип, така и за частта, която се подбира на неслучаен принцип), и графика на проверката. Планът за проверката включва също така основните дейности и процеси на всяка група обекти, съществените екологични аспекти, свързани с всяка група обекти, и прогноза за свързаните с тези аспекти равнища на риска от екологични инциденти.

2.4.4.2.   Извадков метод

Извадковият метод за подбор на обекти за посещения на място в рамките на различните групи обекти трябва да отговаря на следните изисквания:

а)

От всяка група сходни обекти се формира представителна извадка.

б)

Извадката се формира отчасти чрез избирателен подбор въз основа на факторите, изброени по-долу, и отчасти — чрез неизбирателен подбор (на случаен принцип), и трябва да отразява представителен диапазон от различни обекти.

в)

Във всяка група най-малко 50 % от извадката от обекти (закръглено до най-близкото по-голямо цяло число) се формира на случаен принцип (неизбирателен подбор). Проверяващият по околна среда е длъжен да документира процедурата, използвана за извършването на случайния подбор.

г)

Методиката за останалата част от извадката, която се формира чрез избирателен подбор, трябва да е съобразена с разпоредбите, посочени по-долу. Методиката трябва да гарантира, че разликите между подбраните обекти са възможно най-големи, и да включва най-малко следните аспекти:

резултати от екологичния преглед и вътрешните одити на обекта или от предходни проверки;

записи за инциденти, жалби и други относими аспекти на корективните и превантивните действия;

значителни различия в размера на обектите;

разлики в системите за управление и в тяхната сложност, както и в процесите, които се извършват на обектите;

изменения след последната проверка;

степен на зрялост на системата за управление и познания за организацията;

различия в културата, езика и регулаторните изисквания; и

географско разпределение.

Като взема предвид тези аспекти, проверяващият трябва да се стреми да включи в извадката колкото се може повече обекти, които все още не са проверявани.

д)

Минималният брой обекти, които следва да се включат в извадката, формирана от всяка група обекти, се изчислява по следната формула:

За първоначална регистрация по EMAS и за подновяване на регистрацията броят се равнява на корен квадратен от броя на обектите, включени във всяка група, умножен по 2, като полученото се закръглява към най-близкото по-голямо цяло число (напр. за група от 100 обекта: √100 × 2 = 20).

е)

Размерът на извадката следва да се увеличи, когато анализът на обектите, включени в регистрацията по EMAS, който прави проверяващият по околна среда, покаже специални обстоятелства по отношение на фактори като:

размер на обектите и брой на служителите (напр. над 50 служители на обект);

сложност и риск при групи несходни обекти;

различия в екологичните резултати;

различия в работните практики и в докладването за въздействията върху околната среда;

различия в предприетите дейности;

същественост и степен на екологичните аспекти и на съответните въздействия върху околната среда;

записи за жалби и други относими аспекти на корективните и превантивните действия; и

резултати от вътрешни одити и преглед от ръководството.

Пример за проверка на организация с множество обекти чрез използване на извадков метод:

Да вземем като пример дружество, което извършва дейност в сектора на търговията на дребно с облекла:

100 магазина > 150m2

400 магазина < 150m2

3 склада с различни размери и съдържание

1 седалище

1.

Групиране на обектите за прилагане на извадковия метод:

група 1: 100 магазина > 150m2

група 2: 400 магазина < 150m2

индивидуални обекти:

3 склада

1 седалище

2.

Проверка преди първата регистрация:

всички индивидуални обекти (3 склада, 1 седалище)

група 1: най-малко √100 магазина × 2 = 20 магазина

група 2: най-малко √400 магазина × 2 = 40 магазина

3.

Проверка преди подновяването на регистрацията:

следва да се посетят всички индивидуални обекти

група 1: най-малко √100 магазина × 2 = 20 магазина

група 2: най-малко √400 магазина × 2 = 40 магазина

2.4.5.    Документиране в екологичната декларация на обосновката на размера на извадката и методите за нейното формиране

Регистрираните по EMAS организации, за които проверяващият по околна среда е използвал план за извадка/проверка, както е посочено в раздел 2.4.3 от настоящото ръководство за потребителя, следва да документират този план за извадка в своята екологична декларация. В екологичната декларация следва да се изложи (накратко) обосновката за метода, използван за групирането на обектите, и за размера на подбраната извадка. Екологичната декларация трябва да съдържа списък на всички обекти, като трябва да се направи ясно разграничение между обектите, които са посетени, и обектите, които не са.

2.5.   ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ

В Регламента относно EMAS III са предвидени някои общи правила по регистрацията. Държавите членки могат да ги адаптират в своето собствено законодателство в областта на околната среда.

След като системата бъде въведена и проверена и екологичната декларация по EMAS бъде заверена, следващата стъпка на организацията е да подаде заявление за регистрация до компетентния орган.

2.5.