7.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 259/2

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1798 НА КОМИСИЯТА

от 2 юни 2017 година

за допълване на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава на заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и предоставянето на информация за тях

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (1), и по-специално член 11, параграф 1, букви а), в) и г) от него,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 96/8/ЕО на Комисията (2) се определят хармонизирани правила за храните, предназначени за използване при нискокалорични хранителни режими за намаляване на телесното тегло, като в нейното приложно поле са включени продукти, които съгласно определението в Регламент (ЕС) № 609/2013 представляват заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.

(2)

С Регламент (ЕС) № 609/2013 се отменя Директива 96/8/ЕО и се установяват общи изисквания за състава на различни категории храни и за информацията за тях, в т.ч. за продукти, определени като заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. За да може Комисията да изпълни задължението си да приеме специфични изисквания за състава на продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, и за информацията за тях е целесъобразно да се надгражда върху разпоредбите на Директива 96/8/ЕО, тъй като с тях се предоставят задоволителни гаранции за свободното движение на храните, представяни като заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, като в същото време се осигурява високо равнище на защита на общественото здраве.

(3)

Заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло представляват сложни продукти, които са специално създадени за възрастни лица с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване, които имат за цел да намалят своето телесно тегло. При нискокалорични хранителни режими за намаляване на телесното тегло основният състав на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, трябва да отговаря на дневните хранителни потребности на възрастни лица с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване, които са в добро здраве, съгласно установеното въз основа на общоприети научни данни.

(4)

С цел да се гарантира безопасността и пригодността на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, следва да се установят подробни изисквания за техния състав, включително изисквания за енергийната стойност и съдържанието на макро- и микроелементи. Тези изисквания следва да се основават на най-новите научни становища на Европейския орган за безопасност на храните („Органът“) (3) по въпроса.

(5)

С цел да се насърчат иновациите и разработването на продукти следва да бъде осигурена възможност за влагане по желание в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, на съставки, които не са обхванати от специфичните изисквания в настоящия регламент, като се обръща специално внимание на хранителните влакнини. Всички съставки, използвани при производството на продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, следва да бъдат подходящи за здрави възрастни лица с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване, а пригодността им следва при необходимост да е била доказана със съответните проучвания. Доказването на тяхната пригодност е отговорност на стопанските субекти в областта на храните, а националните компетентни органи следва да установят дали това е така при всеки отделен случай.

(6)

Продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4). За да се вземе под внимание специфичното естество на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, следва да се определят допълненията и изключенията от споменатите общи правила, когато това е целесъобразно.

(7)

От съществено значение е хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, да бъде обявена, за да може да се гарантира, че тя се използва по целесъобразност както от здравите възрастни лица с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване, така и от медицинските специалисти, които могат да дадат съвет дали тя е подходяща в определени случаи. По тази причина и с цел да се предостави по-пълна информация обявяването на хранителната стойност следва да включва повече данни от изискваните съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011. Освен това обявяването на хранителната стойност следва да бъде задължително за всички продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, независимо от размера на опаковката или на контейнера, поради което изключението, предвидено в точка 18 от приложение V към Регламент (ЕС) № 1169/2011, следва да не се прилага.

(8)

С цел да се предостави подходяща информация и да се улесни сравняването на продуктите обявяването на хранителната стойност за продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, следва да бъде изразено в порции и/или в единици за консумация, както и за пълния дневен хранителен прием. Също така тази информация следва да се отнася за готовия за използване продукт след неговото приготвяне съгласно инструкциите на производителя.

(9)

В член 30, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 са изброени ограничен брой хранителните вещества, които могат да бъдат включени по желание в обявяването на хранителната стойност на храните. В приложението към Регламент (ЕС) № 609/2013 са изброени редица вещества, които могат да бъдат влагани в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, като някои от тях не са включени в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. С цел да се осигури правна яснота следва изрично да бъде предвидено, че такива вещества могат да бъдат включвани в обявяването на хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Освен това в някои случаи за потребителите и медицинските специалисти би могла да бъде от полза по-подробна информация относно съдържанието на въглехидрати и мазнини в продукта. Поради това следва да се разреши на стопанските субекти в областта на храните да предоставят тази информация по желание.

(10)

Здравите възрастни лица с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване могат да имат различни хранителни потребности от населението като цяло. Освен това заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло представляват храни, които изцяло заместват целодневния хранителен прием. Поради тези причини изразяването на хранителната информация за енергийната стойност и количеството на хранителните съставки в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, като процент от дневните референтни количества за прием, предвидени в Регламент (ЕС) № 1169/2011 за населението като цяло, би заблудило потребителите и затова не следва да се разрешава.

(11)

Обозначенията за „много ниско“ или „ниско“ съдържание на калории в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, могат да предоставят ценна информация на потребителите. Поради това е целесъобразно да се определят правила за такива обозначения, използвани по желание.

(12)

Хранителните и здравните претенции са насърчителни инструменти, които се използват по желание в търговски съобщения от стопанските субекти в областта на храните в съответствие с правилата, определени в Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5). С оглед на специфичната роля на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, в хранителния режим на лицата, които ги консумират, използването на хранителни и здравни претенции за тези продукти следва да не се разрешава. Предвид обстоятелството обаче, че информацията относно наличието на хранителни влакнини в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, може да бъде от полза за потребителите, следва да се предвиди разпоредба, с която да се разреши използването при определени условия на хранителни претенции относно влагането на хранителни влакнини.

(13)

С Директива 96/8/ЕО се изисква в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, да се влагат хранителни влакнини. Поради липсата на научни сведения по този въпрос в последното си становище Органът не бе в състояние да определи минимално съдържание на хранителни влакнини. Поради това е целесъобразно да се запази изискваното съгласно Директива 96/8/ЕО минимално количество хранителни влакнини, влагани в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.

(14)

В член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6) от държавите членки се изисква да прилагат законодателството в областта на храните, както и да следят и проверяват дали стопанските субекти в областта на храните и фуражите спазват изискванията на всички етапи на производство, преработка и разпространение. В този контекст, за да се улесни ефективният официален контрол на храните — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, стопанските субекти, които пускат на пазара такива продукти, следва да предоставят на националните компетентни органи образец на използвания етикет и цялата съответна информация, която компетентните органи считат за необходима за проверка на съответствието с настоящия регламент, освен когато държавите членки разполагат с друга ефективна система за контрол.

(15)

С цел да се даде възможност на стопанските субекти в областта на храните да се адаптират към новите изисквания, които биха могли да изискват техническо приспособяване на производствения процес на съответните продукти, настоящият регламент следва да се прилага от дата, която е пет години след влизането му в сила,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват специфични изисквания по отношение на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло:

а)	изисквания за състава;

б)	изисквания за етикетирането, представянето и рекламирането;

в)	изисквания за уведомяване при пускане на продукта на пазара.

Член 2

Пускане на пазара

1. Наименованието на продукта, под което се продават храните по смисъла на член 2, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕС) № 609/2013, е „заместител на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“.

2. Продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, могат да бъдат пускани на пазара само ако отговарят на разпоредбите на настоящия регламент.

Член 3

Изисквания за състава

1. Продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, трябва да отговарят на изискванията за състава, посочени в приложение I, като се вземат предвид спецификациите от приложение II.

2. Изискванията за състава, посочени в приложение I, се прилагат за храни, готови за употреба, продавани като такива или след приготвяне съгласно инструкциите на производителя.

3. Продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, могат да съдържат други съставки, различни от веществата, изброени в приложение I, само ако тяхната пригодност е била установена въз основа на общоприети научни данни.

Член 4

Специфични изисквания по отношение на информацията за храните

1. Освен задължителните данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, за продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, следва да се предоставят и следните допълнителни задължителни данни:

а)	обозначение, че продуктът е предназначен единствено за здрави възрастни лица с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване, които имат за цел да намалят своето телесно тегло;

б)	обозначение, че продуктът не трябва да се използва от бременни жени и кърмачки, подрастващи и лица, страдащи от заболяване, без консултация с медицински специалист;

в)	обозначение, че е важно да се запази приемът на подходящо количество течности на ден;

г)	обозначение, че когато се използва съгласно инструкциите за употреба, продуктът осигурява подходящи дневни количества от всички основни хранителни вещества;

д)	обозначение, че здрави възрастни лица с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване не трябва да използват продукта в продължение на повече от осем седмици, нито многократно за по-кратки периоди, без да се консултират с медицински специалист;

е)	инструкции за подходящия начин на приготвяне, когато е необходимо, както и обозначение, че е важно тези инструкции да бъдат спазвани;

ж)	ако при употребата на даден продукт съгласно инструкциите на производителя дневният прием на полиоли надвишава 20 g — обозначение, че храната може да има слабително действие;

з)	ако в продукта не са вложени хранителни влакнини — обозначение, че трябва да се направи консултация с медицински специалист във връзка с възможността за допълнителен прием на хранителни влакнини.

2. При изписването на посочените в параграф 1 задължителни данни върху опаковката или върху прикрепения към нея етикет те се посочват по такъв начин, че да отговарят на изискванията от член 13, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

3. При етикетирането, представянето и рекламирането на продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, не се посочва по никакъв начин намалението на телесното тегло, изразено в процент или в абсолютна стойност, което ще бъде постигнато в резултат от тяхната употреба.

Член 5

Специфични изисквания по отношение на обявяването на хранителната стойност

1. В допълнение към информацията, посочена в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, задължителното обявяване на хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, включва количествата на всяко минерално вещество и всеки витамин, посочени в приложение I към настоящия регламент и присъстващи в състава на продукта.

Задължителното обявяване на хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, включва и наличното количество холин, както и количеството хранителни влакнини, ако са вложени такива.

2. В допълнение към информацията, посочена в член 30, параграф 2, букви а) — д) от Регламент (ЕС) № 1169/2011, задължителното обявяване на хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, може да включва също:

а)	количествата на компонентите от мазнини и въглехидрати;

б)	количеството на всяко от веществата, изброени в приложението към Регламент (ЕС) № 609/2013, когато посочването на някое от тези вещества не попада в обхвата на параграф 1;

в)	количеството на всяко от веществата, влагани в продукта в съответствие с член 3, параграф 3.

3. Чрез дерогация от член 30, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията, включена в задължителното обявяване на хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, не се повтаря върху етикета.

4. Обявяването на хранителната стойност е задължително за продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, независимо от размера на най-голямата повърхност на опаковката или контейнера.

5. Всички хранителни вещества, включени в обявяването на хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, трябва да отговарят на изискванията от членове 31 — 35 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

6. Чрез дерогация от член 31, параграф 3, член 32, параграф 2 и член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, енергийната стойност и количествата на хранителните вещества в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, се изразяват за пълния дневен хранителен прием, както и в порции и/или в единици за консумация от храната, готова за употреба след приготвяне съгласно инструкциите на производителя. По целесъобразност може да се посочи информация и за 100 g или 100 ml от храната във вида, в който се продава.

7. Чрез дерогация от член 32, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 енергийната стойност и количеството на хранителните съставки на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, не се изразява като процент от референтните количества за прием, определени в приложение XIII към посочения регламент.

8. Данните, включени в обявяването на хранителната стойност на продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, които не са изброени в приложение XV към Регламент (ЕС) № 1169/2011, се представят след най-важното вписване от посоченото приложение, към което принадлежат или на което са компоненти.

Данните, които не са посочени в приложение XV към Регламент (ЕС) № 1169/2011 и не попадат в нито едно от вписванията от посоченото приложение, нито са негови компоненти, се представят в обявяването на хранителната стойност след последното вписване от посоченото приложение.

Количеството натрий се посочва заедно с другите минерали и може да бъде посочено повторно до указанието за съдържанието на сол, както следва: „Сол: X g (от които натрий: Y mg)“.

9. Обозначението „много нискокалоричен хранителен режим“ може да се използва за продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, при условие че енергийната стойност на продукта е под 3 360 kJ/ден(800 kcal/ден).

10. Обозначението„нискокалоричен хранителен режим“ може да се използва за продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, при условие че енергийната стойност на продукта е между 3 360 kJ/ден(800 kcal/ден) и 5 040 kJ/ден (1 200 kcal/ден).

Член 6

Хранителни и здравни претенции

1. Не е разрешено използването на хранителни и здравни претенции за продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.

2. Чрез дерогация от параграф 1 за продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, може да се използва хранителната претенция „вложени влакнини“, при условие че съдържанието на хранителни влакнини в продукта е не по-малко от 10 g.

Член 7

Уведомяване

При пускане на пазара на продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, стопанският субект в областта на храните уведомява компетентния орган на всяка държава членка, в която съответният продукт се пуска на пазара, относно посочената върху етикета информация, като му предоставя образец на етикета, използван за продукта, и всяка друга информация, която компетентният орган може основателно да поиска с цел проверка на съответствието с изискванията на настоящия регламент, освен ако дадена държава членка не освобождава стопанския субект в областта на храните от това задължение в рамките на национална система, която гарантира ефективен официален контрол на съответния продукт.

Член 8

Позовавания на Директива 96/8/ЕО

Позоваванията на Директива 96/8/ЕО в други актове се тълкуват като позовавания на настоящия регламент.

Член 9

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 27 октомври 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 2 юни 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35.

(2) Директива 96/8/ЕО на Комисията от 26 февруари 1996 г. относно храни, предназначени за използване при нискокалорични хранителни режими за намаляване на телесното тегло (ОВ L 55, 6.3.1996 г., стр. 22).

(3) Експертна група на ЕОБХ по диетични храни, хранене и алергии, 2015 г. Научно становище относно основния състав на заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2015;13(1):3957, и Експертна група на ЕОБХ по диетични храни, хранене и алергии, 2016 г. Научно становище относно референтните стойности за хранителния режим за холин, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2016; 14(8): 4484.

(4) Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(5) Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).

(6) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изисквания за състава, посочени в член 3

1. ЕНЕРГИЯ

Енергията, осигурявана чрез продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, е не по-малко от 2 510 kJ (600 kcal) и не повече от 5 020 kJ (1 200 kcal) за пълния дневен хранителен прием.

2. БЕЛТЪЦИ

2.1. Белтъците, които се съдържат в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, са не по-малко от 75 g и не повече от 105 g за пълния дневен хранителен прием.

2.2. За целите на точка 2.1 „белтъци“ означава белтъци с аминокиселинен показател, коригиран за смилаемост на белтъка, равен на 1,0 при сравняването им с референтния белтък съгласно посоченото в приложение II.

2.3. Влагането на аминокиселини се разрешава единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъците, съдържани в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, и само в необходимите за тази цел пропорции.

3. ХОЛИН

Холинът, който се съдържа в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, е не по-малко от 400 mg за пълния дневен хранителен прием.

4. ЛИПИДИ

4.1. Линолова киселина

Линоловата киселина, която се съдържа в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, е не по-малко от 11 g за пълния дневен хранителен прием.

4.2. Алфа-линоленова киселина

Алфа-линоленовата киселина, която се съдържа в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, е не по-малко от 1,4 g за пълния дневен хранителен прием.

5. ВЪГЛЕХИДРАТИ

Въглехидратите, които се съдържат в продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, са не по-малко от 30 g за пълния дневен хранителен прием.

6. ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ

Продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, осигуряват за пълния дневен хранителен прием най-малко количествата витамини и минерали, посочени в таблица 1.

Продуктите — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, съдържат не повече от 250 mg магнезий за пълния дневен хранителен прием.

Таблица 1

Витамин А	(μg RE (1))	700
Витамин D	(μg)	10
Витамин E (2)	(mg)	10
Витамин C	(mg)	110
Витамин K	(μg)	70
Тиамин	(mg)	0,8
Рибофлавин	(mg)	1,6
Ниацин	(mg-NE (3))	17
Витамин B6	(mg)	1,6
Фолат	(μg-ХФЕ (4))	330
Витамин B12	(μg)	3
Биотин	(μg)	40
Пантотенова киселина	(mg)	5
Калций	(mg)	950
Фосфор	(mg)	730
Калий	(g)	3,1
Желязо	(mg)	9
Цинк	(mg)	9,4
Мед	(mg)	1,1
Йод	(μg)	150
Молибден	(μg)	65
Селен	(μg)	70
Натрий	(mg)	575
Магнезий	(mg)	150
Манган	(mg)	3
Хлорид	(mg)	830

(1) Ретинол еквиваленти.

(2) Активност на (R,R,R)-алфа-токоферол като витамин Е.

(3) Ниацин еквиваленти.

(4) Хранителни фолат еквиваленти: 1 μg ХФЕ = 1 μg фолат от храната = 0,6 μg фолиева киселина от заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Структура на нуждите от аминокиселини (1)

	g/100g белтък
Цистин + метионин	2,2
Хистидин	1,5
Изолевцин	3,0
Левцин	5,9
Лизин	4,5
Фенилаланин + тирозин	3,8
Треонин	2,3
Триптофан	0,6
Валин	3,9

(1) Световна здравна организация/Организацията на ООН за прехрана и земеделие/Университет на ООН), 2007. Protein and amino acid requirements in human nutrition (Потребности от белтъци и аминокиселини в храненето на човека). Доклад от съвместна експертна консултация на СЗО/ФАО/Университета на ООН. (WHO Technical Report Series, 935, стр. 284).

7.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 259/11

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1799 НА КОМИСИЯТА

от 12 юни 2017 година

за допълване на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаването на централните банки на някои трети държави при осъществяването на паричната политика, валутната политика и политиката в областта на финансовата стабилност от изискванията за прозрачност преди и след сключването на сделките

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 1, параграф 9 от него,

като има предвид, че:

(1)

Сделките, при които контрагентите са членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), са освободени от изискванията за прозрачност в съответствие с член 1, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 600/2014, доколкото тези сделки се сключват при осъществяването на паричната политика, валутната политика или политиката в областта на финансовата стабилност.

(2)

В съответствие с член 1, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 600/2014 обхватът на посоченото освобождаване от изискванията на Регламент (ЕС) № 600/2014 може да бъде разширен, така че да обхване централни банки на трети държави, които отговарят на приложимите изисквания, както и Банката за международни разплащания, която в съответствие с член 1, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 600/2014 се счита за сходна с централна банка на трета държава за целите на освобождаването. За тази цел Комисията подготви и представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се оценява международното третиране на централните банки в трети държави. Докладът включва анализ на третирането на централните банки, включително членовете на ЕСЦБ, в рамките на нормативната уредба на третите държави, както и потенциалното въздействие, което регулаторните изисквания за оповестяване в рамките на Съюза може да окажат върху сделките с централните банки на трети държави. Според заключението от анализа е необходимо някои централни банки на трети държави да бъдат освободени от предвидените в Регламент (ЕС) № 600/2014 задължения за прозрачност, поради което в доклада се налага изводът, че разширяването на обхвата му, за да бъдат включени и тези централни банки, също е целесъобразно.

(3)

Съдържащият се в настоящия регламент списък на освободените централни банки на трети държави следва да бъде преразглеждан по целесъобразност, включително с цел обхватът му да бъде разширен, когато е уместно, така че да обхване и други централни банки на трети държави, които все още не са включени в списъка, или с цел заличаването на такива публични субекти от този списък.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на експертната група на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Освободени централни банки на трети държави

(член 1, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 600/2014)

Член 1, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 600/2014 се прилагат за Банката за международни разплащания и централните банки на трети държави, изброени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 12 юни 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Австралия:

—	Централна банка на Австралия.

Бразилия:

—	Централна банка на Бразилия.

Канада:

—	Централна банка на Канада.

Специален административен район Хонконг:

—	Хонконгски орган по паричната политика.

Индия:

—	Централна банка на Индия.

Япония:

—	Централна банка на Япония.

Мексико:

—	Централна банка на Мексико.

Република Корея:

—	Централна банка на Корея.

Сингапур:

—	Орган по паричната политика на Сингапур.

10.

Швейцария:

—	Централна банка на Швейцария.

11.

Турция:

—	Централна банка на Република Турция.

12.

Съединени американски щати:

—	Система на Федералния резерв на САЩ.

13.	Банка за международни разплащания.

7.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 259/14

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1800 НА КОМИСИЯТА

от 29 юни 2017 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013 за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (1), и по-специално член 81, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

Прилагането на Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013 (2) показа, че липсата на конкретни стандарти за достъпа до данни и тяхното обобщаване и сравняване води до структурни недостатъци. Липсата на стандартизирани данни, еднообразни функционални възможности и стандартизиран формат за съобщения е попречила на предоставянето на пряк и незабавен достъп до данни и съответно е възпрепятствала субектите, посочени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, да направят ефективна оценка на системния риск, а по този начин — и на изпълнението на съответните задължения и правомощия.

(2)

За да се отстранят тези пречки, е необходимо да се измени Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013 чрез допълнително уточняване на оперативните стандарти, необходими за обобщаване и сравняване на данните между регистрите на трансакции, за да се гарантира, че субектите, посочени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, имат достъп до информацията, необходима за изпълнението на съответните им отговорности и правомощия.

(3)

С цел да се даде възможност за ефективно и ефикасно съпоставяне и обобщаване на данните в различните регистри на трансакции, следва да се използват образци в XML формат и XML съобщения, разработени в съответствие с методиката по ISO 20022 във връзка с достъпа до данни, както и за комуникация между субектите, посочени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, и на регистрите на трансакции. Това не следва да изключва възможността регистрите на трансакции и съответните субекти да договарят помежду си предоставяне на достъп или комуникиране в друг формат в допълнение към XML.

(4)

Образците в XML формат следва да се използват за предоставяне на данни на съответните субекти по начин, който улеснява тяхното обобщаване, докато XML съобщенията трябва да се използват за стандартизиране на процеса на обмен на данни между регистрите на трансакции и съответните субекти. Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013 не изключва възможността за използване на допълнителни отделни образци, които не са в XML формат, като например файлове във формат „CSV“ (Comma Separated Values) (стойности с разделителна запетая) или текстови (txt) файлове, доколкото те позволяват на съответните органи да изпълняват своите отговорности и да упражняват своите правомощия. На регистрите на трансакции следва да бъде разрешено да продължат да използват тези формати в допълнение към образците във формат XML, а не като техен заместител. Като минимум, образците в XML формат и XML съобщенията въз основа на методиката ISO 20022 следва да се използват за всички изходящи доклади и за обмена с цел да се осигури съпоставимост и възможност за обобщаване на данните между регистрите на трансакции.

(5)

Субектите, изброени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, са в състояние да делегират задачи и задължения на ЕОЦКП съгласно член 28 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 (3), включително предоставяне на достъп до данни, отчитани пред регистрите на трансакции. Използването на такова делегиране не следва по никакъв начин да засяга задължението на регистрите на трансакции да предоставят на изброените в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 субекти пряк и незабавен достъп до тези данни.

(6)

С цел осигуряване на поверителност всички видове обмен на данни между регистрите на трансакции и съответните субекти следва да се извършват посредством защитена междумашинна връзка чрез използване на протоколи за криптиране на данни. С цел осигуряване на минимални общи стандарти за регистрите на трансакции и субектите, изброени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, следва да се използва протоколът SSH File Transfer Protocol (SFTP). Това не трябва да изключва възможността регистрите на трансакции и съответните субекти да се договарят помежду си да установят сигурна междумашинна връзка, като използват допълнителен канал, отделно от SFTP. На регистрите на трансакции следва да бъде разрешено да продължат да използват други сигурни междумашинни връзки в допълнение към SFTP, но не и като негов заместител.

(7)	Най-актуалните данни за откритите позиции в договори за деривати е от съществено значение за мониторинга на финансовата стабилност и системния риск. Поради това съответните субекти следва да имат достъп до тези данни.

(8)

От съществено значение е да се улесни прекият и незабавен достъп до специфични набори от данни и следователно да се създаде серия от позволяващи комбиниране помежду си ad hoc искания относно страните по сделката, икономическите параметри, класифицирането и идентифицирането на дадения договор за деривати, времевия хоризонт за изпълнението му, неговото отчитане и падеж, както и относно операциите с ценни книжа и събитията, свързани с жизнения цикъл.

(9)

Сроковете, в които регистрите на трансакции предоставят данните на съответните субекти, следва да бъдат хармонизирани с цел подобряване на прекия и незабавен достъп до данните, съхранявани в регистри на трансакции, и да позволят на съответните дружества и регистри на трансакции да подобрят планирането на своите вътрешни процедури за обработка на данни.

(10)	Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013 следва да бъде изменен с оглед на допълнителното уточняване и усъвършенстване на оперативната рамка за достъпа, обобщаването и сравняването на данните между регистрите на трансакции.

(11)	Прилагането на разпоредбите, съдържащи се в настоящия делегиран регламент, следва да бъде отложено, за да се улеснят регистрите на трансакции в приспособяването на системите си към спецификациите, формулирани в настоящия делегиран регламент.

(12)	Настоящият регламент се основава на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

(13)

В съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, на които се основава настоящият регламент, и анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи. Тези обществени консултации дадоха възможност на ЕОЦКП да получи становищата на съответните органи и членовете на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), които бяха представени от Европейската централна банка (ЕЦБ). В допълнение към това ЕОЦКП поиска становището на създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 Група на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013

1. Член 4 се изменя, както следва:

а)

Параграф 1 се заменя със следното:

„1. Регистрите на трансакции предоставят на изброените в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 субекти пряк и незабавен достъп, включително когато е налице делегиране по член 28 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, до подробности относно договорите за деривати в съответствие с членове 2 и 3 от настоящия регламент.

За целите на първа алинея, регистрите на трансакции използват формат XML и образец, разработен в съответствие с методиката на ISO 20022. Регистърът на трансакции може също така, със съгласието на съответния субект, да предостави достъп до информация за договорите за деривати в друг съвместно договорен формат.“

б)	Параграф 2 се заличава.

2. В член 5 се добавят следните параграфи 3—9:

„3. Регистърът на трансакции установява и поддържа необходимите технически мерки, за да позволи на изброените в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 субекти да се свързват чрез сигурен интерфейс за междумашинен обмен, за да подават искания за данни и да получават данни.

За целите на първа алинея регистрите на трансакции използват протокол за трансфер на файлове ОХН (ОХН File Transfer Protocol). Когато комуникира чрез този интерфейс регистърът на трансакции използва стандартизирани съобщения XML, разработени в съответствие с методиката на ISO 20022. Регистърът на трансакции може също така, със съгласието на съответния субект, да установява връзка посредством друг съвместно договорен протокол.

2.4. В съответствие с членове 2 и 3 от настоящия регламент, регистърът на трансакции предоставя на субектите, изброени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, достъп до следната информация:

а)	всички отчетени договори за деривати;

б)	най-актуалните данни за договорите за деривати, чийто падеж още не е настъпил или за които няма доклад с действие от тип „Е“, „С“, „Р“или „Z“, както е посочено в поле 93 от таблица 2 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1247/2012 на Комисията (*1).

5. Регистърът на трансакции създава и поддържа необходимите технически условия, за да могат субектите, изброени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, да отправят предварително определени периодични искания за достъп до информация за договорите за деривати, както е определено в параграф 4, които искания са им необходими, за да изпълняват своите отговорности и правомощия.

2.6. При поискване, регистърът на трансакции предоставя на субектите, изброени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, достъп до информация за договорите за деривати при която и да било комбинация от следните полета, както е посочено в приложението към Регламент (ЕС) № 1247/2012:

а)	дата и час на доклада;

б)	идентификационен код на отчитащия се контрагент;

в)	идентификационен код на другия контрагент;

г)	корпоративен сектор на отчитащия се контрагент;

д)	естество на отчитащия се контрагент;

е)	идентификационен код на брокера;

ж)	идентификационен код на подаващия отчета субект;

з)	идентификационен код на бенефициера;

и)	клас на активите;

й)	класификация на продукта;

к)	идентификация на продукта;

л)	идентификация на базовия актив;

м)	място на изпълнение;

н)	дата и час на изпълнението;

о)	дата на падежа;

п)	датата на прекратяване:

р)	ЦК; както и

с)	вид действие

2.7. Регистърът на трансакции създава и поддържа технически условия за предоставяне на пряк и незабавен достъп до подробности относно договорите за деривати, необходими на субектите, изброени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, да изпълняват своите задължения и правомощия. Този достъп се предоставя, както следва:

а)

когато субект по член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 иска достъп до информация за неуредени договори за деривати или за договори за деривати с настъпил падеж или за които са били съставени доклади с вид дейности „E“, „С“, „Z“ или „P“, както е посочено в поле 93 от таблица 2 от приложението към Регламент (ЕС) № 1247/2012, преди да е изтекла една година от датата, на която е подадено искането, регистърът на трансакции отговаря на това искане не по-късно от 12:00 ч. координирано универсално време на първия календарен ден, следващ деня, в който е подадено то.

б)

когато субект по член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 иска достъп до информация за договори за деривати с настъпил падеж или за които са били съставени доклади с вид дейности „E“, „С“, „Z“ или „P“, както е посочено в поле 93 от таблица 2 от приложението към Регламент (ЕС) № 1247/2012, след като е изтекла над една година от датата, на която е подадено искането, регистърът на трансакции отговаря на това искане не по-късно от три работни дни след подаването му.

в)

когато искане за достъп до данни от субект, посочен в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, се отнася за договорите за деривати, попадащи в обхвата както на буква а), така и на буква б), регистърът на трансакции предоставя информация за тези договори за деривати не по-късно от три работни дни след подаването на това искане за достъп.

8. Регистърът на трансакции потвърждава получаването и проверява точността и пълнотата на всяко искане за достъп до данни, подадени от субектите, посочени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Той уведомява тези субекти за резултата от тази проверка не по-късно от шестдесет минути след подаване на искането.

9. Регистрите на трансакции използват електронен подпис и протоколи за криптиране на данни, за да се осигури поверителност, неприкосновеност и защита на данните, предоставяни на субектите, изброени в член 81, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

Член 2

Влизане в сила и прилагане

Той се прилага от 1 ноември 2017 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 29 юни 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(2) Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции по отношение на регулаторните технически стандарти, определящи данните, които се публикуват и предоставят от регистрите на трансакции, и оперативните стандарти за обобщаване, сравняване и достъп до данните (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 33).

(3) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

7.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 259/21

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2017/1803 НА КОМИСИЯТА

от 3 октомври 2017 година

относно увеличаването на законните пътища за лицата, нуждаещи се от международна закрила

(нотифицирано под номер С(2017) 6504)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

Презаселването е важен инструмент, с който се предлага закрила на принудително разселените лица и ясно се демонстрира глобална солидарност с трети държави, за да им се помогне да се справят с голям брой лица, бягащи от война или преследване. Като заменя опасните и незаконни миграционни потоци към Съюза с безопасни и законни пътища, презаселването помага за спасяването на човешки живот, способства за намаляване на незаконната миграция и за управление на миграционния натиск и противодейства на посланието на мрежите за контрабанда на мигранти. Ето защо презаселването е също така важен елемент от цялостната политика на ЕС в областта на убежището и миграцията.

(2)

През септември 2015 г. в резултат на кризата в Средиземноморието институциите на Съюза веднага отчетоха извънредната ситуация, породена от изключително големите миграционни потоци в региона, и призоваха за приемането на краткосрочни и дългосрочни мерки — от предприемането на действия за справяне с миграционните потоци извън ЕС до осигуряването на ефективен контрол на външните ни граници и укрепването на политиката на връщане на ЕС, като в същото време се реформира общата европейска система за убежище (ОЕСУ) и се предоставят по-големи възможности за безопасно и законно влизане в ЕС.

(3)

Като част от незабавните мерки и с цел да се предприемат всеобхватни действия за справяне с миграционната криза и да се демонстрира солидарност с третите държави, които понасят основната тежест на световната бежанска криза, на 8 юни 2015 г. Комисията препоръча схема за целия ЕС за презаселването в рамките на две години на 20 000 лица, нуждаещи се от международна закрила (1). На 20 юли 2015 г. държавите членки, заедно с асоциираните държави по Регламента „Дъблин“, се споразумяха да презаселят 22 504 лица, нуждаещи се от международна закрила, от Близкия изток, Африканския рог и Северна Африка (2).

(4)

С цел да се противодейства на мрежите за контрабанда на мигранти и да се предложи на мигрантите алтернатива, за да не излагат на опасност живота си, на 18 март 2016 г. ЕС и Турция взеха решение за спиране на неконтролирания приток на мигранти, водещ до хуманитарна криза, и постигнаха съгласие по редица действия, включително презаселването в държавите членки на сирийци, които се нуждаят от международна закрила.

(5)

След Изявлението на ЕС и Турция Съветът измени Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета (3), за да се позволи на държавите членки да изпълнят своите задължения за преместване по отношение на 54 000 кандидати посредством презаселване, хуманитарен прием или други форми на законен прием на сирийци, нуждаещи се от международна закрила, от Турция съгласно техните национални и многостранни схеми.

(6)

В Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от 19 септември 2016 г., приета от всички 193 държави — членки на ООН, беше отправен призив за по-справедливо поделяне на тежестта и отговорността за приемането и подпомагането на бежанците по света. Държавите — членки на ООН, изразиха намерението си да увеличат броя и обхвата на законните пътища за приемане или презаселване на бежанците в трети държави (4).

(7)	До 20 септември 2017 г. над 23 000 души са били презаселени по схемата, одобрена на 20 юли 2015 г., и по линия на Изявлението на ЕС и Турция. Държавите членки също така са презаселили още лица, нуждаещи се от международна закрила, посредством собствените си национални схеми.

(8)

Само през 2016 г. държавите членки са презаселили 14 205 бежанци, което представлява значително увеличение спрямо 8 155-те лица, презаселени през 2015 г., 6 550 през 2014 г. и между 4 000 и 5 000 годишно в периода 2010—2013 г. Това увеличение показва добавената стойност и потенциала на сътрудничеството и координацията на равнище ЕС в областта на презаселването. То показва също така значението на подходящото финансиране за презаселването от бюджета на ЕС, от който бяха отпуснати 293,3 милиона евро за периода 2014—2017 г.

(9)

Държавите членки, които все още не са изпълнили своите поети ангажименти в рамките на сега действащите схеми, следва незабавно да го направят. Всички ангажименти, останали неизпълнени след изтичането на срока на действие на двете схеми, следва да бъдат прехвърлени към следващото поемане на ангажименти за презаселване и да бъдат в допълнение към новите ангажименти, които държавите членки ще поемат.

(10)

ЕС трябва да премине от ad hoc схеми за презаселване и за хуманитарен прием към стабилна рамка за презаселване в ЕС. Ето защо в рамките на цялостната реформа на системата за убежище на ЕС Комисията представи предложение за рамка на Съюза за презаселване (5), с която да се осигурят безопасни и законни начини за получаване на международна закрила от нуждаещите се. Бързото приемане на предложението е от голямо значение за установяването на по-ефикасна, справедлива и устойчива европейска политика в областта на убежището и миграцията.

(11)

С цел да се продължи презаселването до въвеждането на рамка на Съюза за презаселване, на състоялия се на 4 юли 2017 г. 8-и форум по въпросите на презаселването и преместването Комисията прикани държавите членки да представят амбициозни ангажименти за презаселване въз основа на договорените приоритети за този период и съобразно с прогнозите за глобалните нужди за 2018 г., очертани от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).

(12)

Целта на настоящата препоръка е да се гарантира, че усилията за презаселване ще могат да продължат в периода между края на настоящите схеми на ЕС за презаселване и привеждането в действие на рамката на Съюза за презаселване, както и да се предприемат последващи действия относно стартиралия на 4 юли 2017 г. период за поемане на ангажименти с оглед на новите допълнителни нужди, очертани в прогнозите за глобалните нужди от презаселване за 2018 г. на ВКБООН.

(13)

С препоръката се цели да се подпомогнат продължаващите усилия на държавите членки за осигуряване на законни и безопасни канали за достъп за хората, които се нуждаят от международна закрила, и за тяхното подобряване. Чрез действията на държавите членки съгласно настоящата препоръка ще се прояви солидарност с третите държави, в които се намират голям брой разселени лица, нуждаещи се от международна закрила, и ще се допринесе за международните инициативи за презаселване, както и за по-доброто цялостно управление на миграционната обстановка. Следователно целите на настоящата препоръка са в съответствие с предложението за рамка на Съюза за презаселване.

(14)

Изборът на приоритетни региони се основава на необходимостта от по-нататъшно прилагане на изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г., в това число чрез бъдещата доброволна схема за хуманитарно приемане (ДСХП), от продължаване на презаселването от Йордан и Ливан, както и от предприемане на последващи действия във връзка с презаселването от ключови африкански държави, разположени по или водещи до централносредиземноморския миграционен маршрут, включително Либия, Нигер, Чад, Египет, Етиопия и Судан, обявено в Плана за действие относно мерки в подкрепа на Италия, за намаляване на натиска по маршрута през Централното Средиземноморие и за по-голяма солидарност (6).

(15)

Към 20 септември в рамките на започналата на 4 юли 2017 г. кампания за поемане на ангажименти държавите членки поеха ангажименти за около 14 000 места. Необходима е по-голяма ангажираност от страна на всички държави членки, за да се допринесе за общите усилия за спасяване на човешки живот и осигуряване на надеждни алтернативи на незаконните движения.

(16)

В световен мащаб трябва да бъдат презаселени 1,2 милиона лица и ВКБООН многократно е призовавал всички страни постепенно да увеличат размера на своите програми за презаселване в съответствие с намеренията, изразени в Декларацията от Ню Йорк за бежанците. В този контекст и въз основа на напредъка, постигнат от 2015 г. насам, Съюзът следва да предложи най-малко 50 000 места за презаселване за приемането до 31 октомври 2019 г. на лица, нуждаещи се от международна закрила, от трети държави.

(17)

За да се подпомогнат държавите членки в изпълнението на тази цел, от бюджета на Съюза следва да бъдат предоставени 500 милиона евро. При спазване на условията на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) държавите членки могат да получат еднократна сума от 10 000 EUR за всяко презаселено лице от приоритетните региони.

(18)

ВКБООН планира временен механизъм за спешно евакуиране на най-уязвимите групи мигранти от Либия. Заедно с други глобални участници, ЕС следва да допринесе за този механизъм, за да може той да има реално въздействие за осигуряването на достъп до възможности за презаселване на най-уязвимите лица, нуждаещи се от международна закрила, които в момента се намират в Либия. Незаконната миграция ще спре само ако има реална алтернатива на опасните пътувания. Ето защо, когато обмислят ангажиментите си за презаселване, държавите членки следва да вземат предвид и да подкрепят и тази инициатива на ВКБООН.

(19)

В съвместно изявление от 28 август 2017 г. относно посрещането на предизвикателствата, свързани с миграцията и убежището, представителите на Франция, Германия, Италия и Испания и върховният представител/заместник-председател на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, заедно с представителите на Нигер и Чад, както и председателят на Президентския съвет на Либия отчетоха необходимостта успоредно с намаляването на генерираната от контрабандистите миграция да се организира презаселването на лицата, нуждаещи се от международна закрила, които са особено уязвими.

(20)

С предоставянето на поне 50 000 места за презаселване, които следва да бъдат осигурени от Съюза за приоритетните региони, ще се допринесе към глобалните инициативи за солидарност, имащи за цел да се увеличат законните пътища за миграция, в това число отправения наскоро от ВКБООН глобален призив за осигуряване на 40 000 места за презаселване от държавите по маршрута през Централното Средиземноморие през 2018 г.

(21)	За да се осигури наблюдение на изпълнението, държавите членки следва да докладват ежемесечно на Комисията за лицата, презаселени на тяхна територия в съответствие с поетите ангажименти, като посочват страната, от която е презаселено лицето.

(22)

Комисията следва да извърши преглед на напредъка по изпълнението на настоящата препоръка до 31 октомври 2018 г. Въз основа на този преглед и при отчитане на цялостната миграционна обстановка в ЕС и в световен план, държавите членки могат да бъдат приканени допълнително да преразгледат своите ангажименти.

(23)	Адресати на настоящата препоръка следва да са държавите членки. Асоциираните държави се приканват да допринесат за общите европейски усилия за презаселване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

УВЕЛИЧАВАНЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ ЗА ПРЕЗАСЕЛВАНЕ

Въз основа на опита, постигнат при изпълнението на настоящите схеми на ЕС за презаселване, и с цел да се осъществи преходът между тези схеми и рамката на Съюза за презаселване, държавите членки следва да предложат най-малко 50 000 места за презаселване за приемането до 31 октомври 2019 г. на лица, нуждаещи се от международна закрила, от трети държави.

Държавите членки, които все още не са представили своите ангажименти в рамките на кампанията за поемане на ангажименти за презаселване, стартирана от Комисията на 4 юли 2017 г., следва да направят това най-късно до 31 октомври 2017 г., а тези, които вече са го направили, следва да обмислят възможността за увеличаване на ангажиментите си с оглед на постигането на целта.

Държавите членки следва да съсредоточат своите ангажименти върху следното:

а)

да се осигури продължаване на презаселването от Турция на сирийски граждани, граждани на трети държави и лица без гражданство, разселени поради конфликта в Сирия, с цел да се подкрепи изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г., в това число чрез бъдещата доброволна схема за хуманитарно приемане (ДСХП);

б)	да се осигури продължаване на презаселването от Ливан и Йордания;

в)

да се допринесе за стабилизиране на обстановката в Централното Средиземноморие чрез презаселването на лица, нуждаещи се от закрила, от Либия, Нигер, Чад, Египет, Етиопия и Судан, включително чрез подкрепа за временния механизъм на ВКБООН за спешно евакуиране на най-уязвимите групи мигранти от Либия.

Държавите членки се приканват да извършат презаселванията в изпълнение на ангажиментите си във възможно най-кратък срок, в тясно сътрудничество с ВКБООН и с подкрепата на EASO, когато това е целесъобразно.

НАБЛЮДЕНИЕ

Държавите членки следва да докладват ежемесечно на Комисията за броя на лицата, презаселени на тяхна територия в изпълнение на поетите от тях ангажименти, като посочват страната, от която е презаселено лицето.

ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА

Държавите членки следва да използват в пълна степен финансовата подкрепа в размер на 500 милиона евро, предоставена чрез фонд „Убежище, миграция и интеграция“ за изпълнението на ангажиментите за презаселване, посочени в настоящата препоръка.

ПРЕГЛЕД

Комисията ще извърши преглед по настоящата препоръка до 31 октомври 2018 г. След извършването от Комисията на прегледа на изпълнението на настоящата препоръка и като се вземе предвид цялостната миграционна обстановка в ЕС и в световен план, държавите членки могат да бъдат приканени допълнително да преразгледат своите ангажименти според нуждите.

АДРЕСАТИ

Адресати на настоящата препоръка са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 3 октомври 2017 година.

За Комисията

Dimitris AVRAMOPOULOS

Член на Комисията

(1) Препоръка на Комисията от 8 юни 2015 г. за Европейска схема за презаселване, C(2015) 3560 final.

(2) Заключения на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 20 юли 2015 г.

(3) Решение (ЕС) 2016/1754 на Съвета от 29 септември 2016 г. за изменение на Решение (ЕС) 2015/1601 за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (ОВ L 268, 1.10.2016 г., стр. 82).

(4) Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите може да бъде намерена на адрес: http://www.unhcr.org/new-york-declaration-for-refugees-and-migrants.html.

(5) COM(2016) 468 final.

(6) SEC(2017) 339.

7.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 259/25

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2017/1804 НА КОМИСИЯТА

от 3 октомври 2017 година

относно прилагането на разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници за временно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници в Шенгенското пространство

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

В пространството без граничен контрол по вътрешните граници може да се вземе решение за временно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници само при изключителни обстоятелства с цел да се реагира на ситуации, които засягат сериозно обществения ред или вътрешната сигурност на това пространство, на части от него или на една или повече държави членки. Като се има предвид въздействието, което подобно повторно въвеждане на граничния контрол може да окаже върху всички лица и стоки, които имат право да се движат свободно в рамките на пространството без граничен контрол по вътрешните граници, това повторно въвеждане може да бъде само крайна мярка при строги условия по отношение на обхвата и продължителността му.

(2)

Действащите разпоредби на Кодекса на шенгенските граници предвиждат възможността за бързо повторно въвеждане на временен граничен контрол по вътрешните граници за максимален срок от 2 месеца (член 28) в случаите, когато поради сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност се налагат незабавни действия в държава членка. Кодексът предвижда също така възможност за повторно въвеждане на граничния контрол за максимален срок от 6 месеца (член 25) при сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност в случай на предвидими събития. Комбинираното прилагане на членове 28 и 25 от Кодекса на шенгенските граници позволява запазването на граничния контрол за общ период до осем месеца. Освен това всяка нова заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност води до ново прилагане на тези правила (с което продължителността на периода на граничния контрол се изчислява отново).

(3)

С член 29 от Кодекса на шенгенските граници се установява извънредна процедура, позволяваща повторното въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници за срок до 2 години, когато цялостното функциониране на пространството без граничен контрол по вътрешните граници е застрашено поради трайни и сериозни недостатъци, свързани с контрола на външните граници, установени при оценка по Шенген. След приемането на Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (1) за европейската гранична и брегова охрана тази процедура може да се използва също и в случай че дадена държава членка не предприеме необходимите действия след оценка на уязвимостта или не сътрудничи на Агенцията, когато ситуацията по външните граници изисква спешни действия.

(4)

Въпреки че в повечето случаи сроковете, които понастоящем са в сила, са достатъчни, скорошни събития показаха, че някои сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност, като например терористичните заплахи или масовите неконтролирани вторични движения в рамките на Съюза, могат да продължат много по-дълго от горепосочените срокове.

(5)

Комисията прие предложение за изменение на съответните разпоредби от Кодекса на шенгенските граници във връзка с бъдещите действия спрямо тези продължаващи заплахи. С предложението се променят установените в член 25 от Кодекса на шенгенските граници срокове за предвидими събития, с което се признава, че удължаването на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници отвъд понастоящем определените срокове може да бъде обосновано за максимален срок до две години. Освен това в предложението се предвижда също и възможност за допълнително удължаване на граничния контрол по вътрешните граници, когато конкретната заплаха за вътрешната сигурност или обществения ред се запазва дори и след този срок.

(6)

Тези нови срокове са придружени от допълнителни процедурни изисквания, които държавите членки трябва изпълнят, преди да пристъпят към повторното въвеждане или удължаването на граничния контрол по вътрешните граници. По-специално, от държавите членки се изисква да прилагат към своите нотификации оценка на риска, с която се доказва, че планираното повторно въвеждане или удължаване на граничния контрол по вътрешните граници е крайна мярка и в която се обяснява как граничният контрол по вътрешните граници ще допринесе за справянето с установената заплаха. Към това се прибавя и изискването Комисията да представя становище всеки път, когато граничният контрол по вътрешните граници надхвърля шест месеца. Разпоредбите относно „процедурата на консултация“ след становището на Комисията също са изменени, така че да се отрази новата роля на Европейската гранична и брегова охрана и Европол и да се гарантира, че резултатите от тази консултация, по-специално що се отнася до участието на съседни държави членки, са надлежно взети предвид. Всички тези промени имат за цел да гарантират, че повторното въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници се използва само когато и докато това е необходимо и оправдано.

(7)

Предложените изменения на Кодекса на шенгенските граници се основават на действащите разпоредби. До приемането на изменението на Кодекса на шенгенските граници, както е описано по-горе, е от основно значение всички държави членки, които възнамеряват да въведат отново временен граничен контрол по вътрешните граници, да спазват изцяло изискванията на действащите разпоредби на Кодекса на шенгенските граници, които вече налагат на държавите членки, възнамеряващи да използват тази мярка, първо да обмислят мерки, различни от въвеждането на граничен контрол, и да си сътрудничат със съседните държави членки.

(8)

Съгласно член 26 от Кодекса на шенгенските граници, преди да вземе решение за повторно въвеждане или за удължаване на временния граничен контрол на вътрешните граници, съответната държава членка следва да оцени степента, в която тази мярка би могла адекватно да отстрани заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, както и пропорционалността на мярката спрямо въпросната заплаха, като отчита, наред с другото, вероятното въздействие на тази мярка за свободното движение на хора в пространството без граничен контрол по вътрешните граници. Извършването на целеви проверки, основани на постоянно актуализиран анализ на риска и на разузнавателни данни, ще спомогне за оптимизирането на ползите от граничния контрол и за ограничаването на отрицателното му въздействие върху свободното движение.

(9)

На държавите членки, засегнати от повторното въвеждане на граничен контрол по съответните гранични участъци, следва да бъде предоставена възможност редовно да изразяват своето мнение относно необходимостта от този контрол с цел да се организира взаимното сътрудничество между всички засегнати държави членки и да се подлага на редовен преглед пропорционалността на мерките спрямо събитията, довели до повторното въвеждане на граничния контрол, и заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност. Държавата от Шенгенското пространство, решила да въведе повторно такъв контрол, следва да вземе под внимание тези мнения, когато преценява и прави преглед на тяхната необходимост, с цел постоянното им адаптиране спрямо обстоятелствата.

(10)

Съгласно член 27, параграф 1, буква д) от Кодекса на шенгенските граници, държавата членка, която въвежда повторно или удължава контрола по вътрешните граници, следва да предоставя, наред с другото, информация относно мерките, които други държави членки следва да предприемат в контекста на планирания граничен контрол. Освен това съгласно член 27, параграф 5 от Кодекса на шенгенските граници, държавата членка, която планира да въведе повторно граничен контрол на вътрешните граници, останалите държави членки, особено пряко засегнатите от тези мерки, и Комисията могат да провеждат съвместни срещи, за да се организира по целесъобразност съвместно сътрудничество между държавите членки. Подобни контакти със съседните държави членки следва да бъдат използвани, за да се ограничи въздействието върху свободното движение.

(11)

Тъй като временното повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници може да се използва само при извънредни обстоятелства и като крайна мярка, държавите членки следва първо да преценят дали за ефективното премахване на установената заплаха не биха могли да се използват други мерки, различни от граничния контрол, и да вземат решение за повторно въвеждане на граничния контрол по съответните вътрешни граници само като крайна мярка, когато другите мерки, които са по-малко ограничителни за трансграничния трафик, не могат в достатъчна степен да отговорят на установените заплахи. В своите нотификации по член 27, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници съответните държави членки следва да уведомят за резултата от тази преценка и за основанията за повторното въвеждане на граничен контрол.

(12)	В това отношение държавите членки следва да полагат всички необходими усилия, за да продължи цялостното прилагане на Препоръката на Комисията от 12 май 2017 г. (C(2017) 3349 final) относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство.

(13)	Настоящата препоръка следва да се изпълни при пълно зачитане на основните права.

(14)	Настоящата препоръка следва да бъде отправена до всички държави от Шенген, които са обвързани от дял III на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ

За да се постигне точният баланс между необходимостта от защита на обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки и ползите от пространството без граничен контрол по вътрешните граници, държавите членки, които възнамеряват да въведат отново временен граничен контрол по вътрешните граници, следва внимателно да отчитат и редовно да оценяват следните аспекти, когато в съответствие с член 26 от Кодекса на шенгенските граници преценяват необходимостта и пропорционалността на всяко временно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници в изпълнение на членове 25 и 28 от Кодекса на шенгенските граници:

а)	вероятното въздействие на такова повторно въвеждане върху свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници;

б)	вероятното въздействие на такова повторно въвеждане върху вътрешния пазар.

За тази цел държавите членки, които възнамеряват да въведат отново временен граничен контрол по вътрешните граници, следва да уведомят в нотификацията по член 27, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници за резултата от своята оценка на въздействието на планираното повторно въвеждане или удължаване на граничния контрол по вътрешните граници върху свободното движение и вътрешния пазар.

Държавите членки, които възнамеряват да въведат отново временен граничен контрол по вътрешните граници, следва да се въздържат от всякакви мерки, които не биха били оправдани от установената сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност. Те следва, например, да ограничат участъците, на които е въведен временен граничен контрол по вътрешните граници, до строго необходимото за справянето с идентифицираната заплаха.

СПОДЕЛЕНА ОТГОВОРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

С оглед на целта да се ограничи въздействието върху свободното движение, държавите членки, които възнамеряват да въведат отново временен граничен контрол на вътрешните граници, следва:

а)	да се консултират предварително с държавите членки, засегнати от планираното повторно въвеждане;

б)	да поддържат тясно и постоянно сътрудничество, което дава възможност за постоянен преглед и адаптиране на контрола, така че той да отговаря на променящите се нужди и въздействието на място;

в)	да са готови да си съдействат с оглед на ефективното осъществяване на граничния контрол, когато е необходимо и оправдано.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ МЕРКИ

С цел да се гарантира, че временното повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници е крайна мярка, използвана само когато установената сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност не може да бъде преодоляна ефективно с други средства, държавите членки следва да изпълнят изцяло Препоръката на Комисията от 12 май 2017 г. (C(2017) 3349 final) относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство.

Съставено в Брюксел на 3 октомври 2017 година.

За Комисията

Dimitris AVRAMOPOULOS

Член на Комисията

(1) Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).

7.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 259/28

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2017/1805 НА КОМИСИЯТА

от 3 октомври 2017 година

за професионализация на обществените поръчки

Изграждане на архитектура за професионализацията на обществените поръчки

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

Обществените поръчки са средство за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Това средство би могло да окаже значително икономическо въздействие (1), допринасяйки за изпълнението на плановете на Комисията за растежа, заетостта и презграничната търговия. Ефикасните и ефективни обществени поръчки в условия на конкуренция са както мерило за добрата работа на единния пазар, така и основен канал за европейските инвестиции (2).

(2)

Директивите за обществените поръчки, приети през 2014 г. (3), осигуряват набор от средства, с чиято помощ държавите членки могат да използват по-ефикасно и стратегически обществените поръчки. Обществените поръчки са изправени пред нови предизвикателства и от тях все повече се очаква: да осигуряват най-доброто съотношение качество/цена за публичните разходи в условията на нарастващи бюджетни ограничения; да използват възможностите на цифровизацията и променящите се пазари; да допринасят стратегически за хоризонталните политически цели и общностните ценности, като новаторството, социалното приобщаване, икономическата и екологичната устойчивост; да максимизират достъпността и да осигуряват отговорно отношение на участниците с цел минимизиране на неефективността, излишните разходи, нередностите, измамите и корупцията, както и изграждане на вериги на доставките с висока степен на отговорност.

(3)

Необходимо е осигуряването на ефикасно прилагане на разпоредбите за обществените поръчки на всички равнища, така щото да се извлекат възможно най-големи ползи от този основен лост за европейските инвестиции, както е подчертано в Плана за инвестиции за Европа (4), и да се изгради по-силен единен пазар, за което се призовава в речта за състоянието на Съюза, произнесена през 2017 г. от председателя Юнкер. Ефикасността е и сред областите за подобрение на обществените поръчки, определени в рамките на процедурата на европейския семестър.

(4)

Следователно трябва да се осигури възможно най-ефикасно използване на публичните средства, а публичните купувачи трябва да бъдат в състояние да възлагат поръчки, спазвайки най-високите норми за професионализъм. Повишаването и поддържането на професионализма сред лицата, които се занимават с възлагане на обществени поръчки, може да допринесе за засилване на въздействието на обществените поръчки в цялата икономика (5).

(5)

Целта на професионализацията на обществените поръчки в по-широк смисъл е да доведе до общо подобрение на цялата гама от професионални умения и компетентности, знания и опит на хората, които ръководят или участват в изпълнението на задачи във връзка с обществените поръчки (6). Тя обхваща и техническите средства и подпомагането, както и ведомствената архитектура в съответната област, които са необходими за ефективно извършване на работата и постигане на резултати (7). Затова, за да бъде ефективна политиката на професионализация, тя следва да се провежда въз основа на общ стратегически подход, като се преследват и три допълнителни цели:

Разработване на подходяща политическа архитектура за професионализацията: за да има реално въздействие, всяка политика на професионализация следва да разчита на политическа подкрепа на високо равнище. Това означава ясно определяне на отговорностите и задачите на ведомствата на централно политическо равнище, подкрепа на усилията на местно, регионално и отраслово равнище, осигуряване на приемственост през различните политически цикли, при необходимост използване на ведомствените структури за насърчаване на специализацията, окрупняването и споделянето на знания.

II.

Човешки ресурси — подобряване на обучението и кариерното управление на лицата, които работят в областта на обществените поръчки: тези лица, т.е. лицата, които участват във възлагането на поръчки за стоки, услуги и строителство, както и одиторите и длъжностните лица, отговарящи за преразглеждането на споровете във връзка с обществените поръчки, трябва да имат подходяща квалификация, обучение, умения и опит, които са необходими за равнището им на отговорност. Това означава, че трябва да се осигурят опитни и мотивирани служители с нужните умения, като се предлага необходимото обучение и непрекъснато професионално развитие. Необходимо е също така да се разработят кариерна структура и поощрения, които да направят работата в областта на обществените поръчки привлекателна и да мотивират служителите да постигат стратегически резултати.

III.

Системи — осигуряване на технически средства и методики за подпомагане на професионалното възлагане на обществени поръчки: лицата, които работят в областта на обществените поръчки, трябва да разполагат с подходящите средства и подпомагане, за да действат ефикасно и да постигат най-доброто съотношение качество/цена при всяка покупка. Това означава да се осигурят средства и процедури за „умни“ обществени поръчки, например: средства за електронно възлагане на обществени поръчки, насоки, наръчници, образци и средства за сътрудничество, със съответното обучение, подпомагане и експертни знания, обобщаване на знанията и обмен на добри практики.

(6)

С настоящата препоръка (8) се насърчава разработването и провеждането на политика на професионализация в държавите членки, като се представя примерна рамка (9). Предназначението на тази инициатива е да се помогне на държавите членки да разработят политиката на професионализация с цел повишаване на значимостта, влиянието, въздействието и репутацията на обществените поръчки за постигане на обществените цели.

(7)

Настоящата препоръка се отправя към държавите членки и органите на публичната им администрация, най-вече на национално равнище. Независимо от това, в рамките на своите централизирани или децентрализирани системи за възлагане на обществени поръчки, държавите членки следва допълнително да насърчават и подпомагат възлагащите органи и възложителите при осъществяването на инициативите им за професионализация. Поради това държавите членки следва да привлекат към настоящата препоръка вниманието на органите и организациите, които отговарят за обществените поръчки на всички равнища, както и органите и организациите, които се занимават с обучението на одиторите и длъжностните лица, отговарящи за преразглеждането на споровете във връзка с обществените поръчки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

I. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛИТИКАТА НА ПРОФЕСИОНАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Държавите членки следва да разработят и прилагат дългосрочни стратегии за професионализация на обществените поръчки, които да бъдат приспособени към техните потребности, ресурси и административна структура, самостоятелно или като част от по-широкообхватна политика на професионализация на публичната администрация. Целта е да се привлекат, развият и поддържат умения, вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и стратегическите резултати и да се извлече възможно най-много от наличните технически средства и методи. Тези стратегии следва:

а)	да се отнасят до всички засегнати участници в процеса на възлагане и да бъдат разработени чрез приобщаващ процес на национално, регионално и местно равнище;

б)	да се прилагат съгласувано с другите политики в целия обществен сектор; както и

в)	да отчитат промените в другите държави членки и на международно равнище.

Държавите членки следва също така да насърчават и подпомагат възлагащите органи и възложителите при прилагане на националните стратегии за професионализация, като разработват инициативи за професионализация и подходяща ведомствена архитектура, както и чрез сътрудничество за по-съгласувани, ефикасни и стратегически обществени поръчки въз основа на (неизчерпателен списък):

а)	засилено сътрудничество между съответните служби и между възлагащите органи/възложителите; както и

б)	експертните знания и подкрепата на обучаващите ведомства, централните органи за покупки и професионалните организации, ориентирани към обществените поръчки.

II. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ — ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО И КАРИЕРНОТО УПРАВЛЕНИЕ

Държавите членки следва да установят и определят основните умения и компетентности, които всяко лице, работещо в областта на обществените поръчки, следва да притежава вследствие на обучение, като вземат предвид мултидисциплинарното естество на проектите в обществените поръчки, както за специално назначените длъжностни лица по обществените поръчки и служителите на свързани с тях длъжности, така и за съдиите и одиторите, например:

а)	рамки за уменията и компетентностите за подпомагане на процеса на набиране на служители и кариерно управление и при определяне на програмите за обучение; както и

б)	обща рамка за компетентностите за обществените поръчки на европейско равнище.

Държавите членки следва да разработват подходящи програми за обучение — начално и през целия живот — въз основа на оценка на данните и потребностите, както и на наличните рамки за компетентностите, например:

а)	разработване и/или подпомагане за разработването на началното предлагане на обучение, на равнище бакалавърска, магистърска и по-висока степен и друго обучение в началото на кариерата;

б)	осигуряване и/или подпомагане за осигуряването на цялостно, целенасочено и достъпно предлагане на обучение и учене през целия живот;

в)	увеличаване на предлагането на обучение чрез новаторски интерактивни решения или средства за електронно обучение, както и чрез схеми, които могат да бъдат използвани като образци; както и

г)	извличане на ползи от академичното сътрудничество и научните изследвания с цел създаване на стабилна теоретична основа за решенията в обществените поръчки.

Държавите членки следва също така да подготвят и подкрепят внедряването от страна на възлагащите органи/възложителите на разумно управление на човешките ресурси, кариерно планиране и мотивационни схеми, пригодени към функциите във връзка с обществените поръчки, така щото в тази област да се привличат и задържат квалифицирани служители, които да бъдат поощрявани да постигат по-високо качество и да прилагат по-стратегически подход в обществените поръчки, например:

а)	схеми за признаване и/или удостоверяване, с които правилно се определят функциите във връзка с обществените поръчки и се възнаграждава изпълнението им;

б)	кариерни структури, ведомствени поощрения и политическа подкрепа за постигане на стратегически резултати; както и

в)	награди за високи резултати с цел насърчаване на добрите практики в области като новаторството, екологосъобразните и социалноотговорните обществени поръчки и противодействието на корупцията.

III. СИСТЕМИ — ОСИГУРЯВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА И МЕТОДИКИ

Държавите членки следва да насърчават и подпомагат разработването и внедряването на достъпни информационнотехнологични (ИТ) средства, с които може да се опрости и подобри работата на системите за възлагане на обществени поръчки, например:

а)	осигуряване на достъп до информация чрез създаване на единни портали в режим „на линия“;

б)	разработване на ИТ средства и съответното обучение (например за икономиите от мащаба, енергийната ефективност или работата в екип) или подпомагане на съответстващите пазарни решения; както и

в)

насърчаване на възприемането на стратегически подход към цифровизацията чрез стандартизация, споделяне, повторна употреба и оперативна съвместимост на стоките и услугите, особено чрез използване на съществуващите ИТ решения, налични на равнище ЕС (10), както и допринасяне за разработването на средства като каталога в режим „на линия“ на стандартите за информационнотехнологичните и комуникационните (ИКТ) технологии в обществените поръчки (11).

Държавите членки следва да подкрепят и насърчават почтеността на лично и ведомствено равнище като неделима част от професионалното поведение, предоставяйки средства за осигуряване на спазване на изискванията и прозрачност, както и насоки за предотвратяване на нередностите, например:

а)	създаване на етични правилници и харти за почтеност;

б)	използване на данни за нередностите (12) като основа за подготовка на съответните обучения и насоки, както и за насърчаване на самостоятелното отстраняване на нередностите; както и

в)	изготвяне на конкретни насоки за предотвратяване на измамите и корупцията, в т.ч. чрез канали за подаване на сигнали за нарушения.

Държавите членки следва да предоставят насоки, чието предназначение е, от една страна, да създадат правна сигурност относно националното право и правото на ЕС или изискванията, произтичащи от международните задължения на ЕС, а от друга страна, да улеснят и поощрят стратегическото мислене, търговските преценки и разумното/информираното вземане на решения, например:

а)	целенасочени указания, методически наръчници и хранилища на добрите практики и най-честите грешки; те трябва да бъдат актуални, удобни за ползване и леснодостъпни и да стъпват върху опита на лицата, които работят в областта на обществените поръчки; както и

б)	стандартизирани образци и средства за различни процедури, напр. критериите за екологосъобразност на обществените поръчки.

Държавите членки следва да насърчават обмена на добри практики и да подпомагат лицата, които работят в областта на обществените поръчки, така щото тези лица професионално да прилагат процедурите за възлагане, да работят в сътрудничество и да споделят експертните си знания, например:

а)	предоставяне на техническо съдействие чрез бюра за справки и помощ, горещи линии и/или служби за връзка по електронната поща;

б)	организиране на семинари и работни срещи за споделяне на сведения за новите изменения в областта на правото, политическите приоритети и добрите практики; както и

в)	поощряване на общностите на лица, които работят в областта на обществените поръчки, чрез интернет форуми в режим „на линия“ и професионални социални мрежи.

IV. ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА — ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И НАБЛЮДЕНИЕ

10.

Препоръчва се държавите членки да осведомяват Комисията за действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, когато предоставят информация по силата на член 83 от Директива 2014/24/ЕС, член 45 от Директива 2014/23/ЕС и член 99 от Директива 2014/25/ЕС.

Съставено в Страсбург на 3 октомври 2017 година.

За Комисията

Elżbieta BIEŃKOWSKA

Член на Комисията

(1) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията (COM(2015) 550 final).

(2) Почти половината от средствата за финансиране на сближаването се предоставят чрез обществените поръчки. През периода 2014—2020 г. ЕС ще инвестира 325 милиарда евро — почти една трета от общия бюджет на ЕС — в регионите на Европа чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, чието предназначение е насърчаване на икономическия растеж, създаване на работни места, повишаване на конкурентоспособността и намаляване на различията в развитието.

(3) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65) („Класическата директива“), Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1) („Директивата за концесиите“) и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243) („Директивата за доставчиците на комунални услуги“), и по-специално член 83, параграф 4, член 45, параграф 4 и член 99, параграф 4 съответно.

(4) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: План за инвестиции за Европа (COM(2014) 903).

(5) Според разчетите в работния документ на службите (SWD/2015/202), придружаващ стратегията за единния пазар, потенциалните икономически ползи от разрешаването на различни проблеми чрез професионализация са над 80 милиарда евро.

(6) Тук се включва целият обхват на работа на служителите по обществените поръчки, които участват на всички етапи от процеса на възлагане — от определянето на потребностите до контрола по договорите — независимо дали са в централна или децентрализирана администрация или ведомство, с функции, които са изрично определени като свързани с обществените поръчки, или просто имат отговорности за изпълнението на някои задачи във връзка с обществените поръчки.

(7) Необходимостта от създаването на кадри в областта на обществените поръчки, които са в състояние да осигуряват постоянно високо качество от изразходваните средства, се подчертава и в Препоръката на ОИСР от 2015 г. относно обществените поръчки: http://www.oecd.org/gov/ethics/OECD-Recommendation-on-Public-Procurement.pdf

(8) Комисията не възнамерява да предпише определен модел, а да прикани държавите членки и съответните администрации да предприемат действия по проблемите. Признава се фактът, че всички са на различни етапи от пътя си в тази посока. Въпреки това с новите директиви от държавите членки се изисква: а) да осигурят безплатно информация и насоки за тълкуването и прилагането на законодателството на ЕС за обществените поръчки, така че да подпомогнат възлагащите органи и икономическите оператори, особено МСП; б) да осигурят помощ за възлагащите органи при планирането и провеждането на процедурите за възлагане.

(9) Заедно с настоящата препоръка ще бъде издаден и сборник на добрите практики на държавите членки.

(10) Няколко примера: единният цифров портал и градивните елементи на инфраструктурата за цифровите услуги в рамките на Механизма за свързване на Европа — електронно идентифициране (eIdentity), електронен подпис (eSignature), електронна доставка (eDelivery), електронно фактуриране (eInvoicing).

(11) https://joinup.ec.europa.eu/community/european_catalogue/

(12) При спазване на законодателството за защита на личните данни и основното право на такава защита.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 259

Издание на български език	Законодателство	Година 60 7 октомври 2017 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
	*	Известие относно временното прилагане на Споразумението за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна	1
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798 на Комисията от 2 юни 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава на заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и предоставянето на информация за тях ( 1 )	2
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2017/1799 на Комисията от 12 юни 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаването на централните банки на някои трети държави при осъществяването на паричната политика, валутната политика и политиката в областта на финансовата стабилност от изискванията за прозрачност преди и след сключването на сделките ( 1 )	11
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2017/1800 на Комисията от 29 юни 2017 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 151/2013 за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 )	14
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2017/1801 на Комисията от 13 юли 2017 година за поправка на някои езикови версии на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2250 за установяване на план за премахване на изхвърлянето на улов за определени видове дънен риболов в Северно море и във водите на Съюза от участък IIa на ICES	18
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ОВППС) 2017/1802 на Комитета по политика и сигурност от 28 септември 2017 година за назначаване на ръководител на полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии (EUPOL COPPS) (EUPOL COPPS/1/2017)	20
		ПРЕПОРЪКИ
	*	Препоръка (ЕС) 2017/1803 на Комисията от 3 октомври 2017 година относно увеличаването на законните пътища за лицата, нуждаещи се от международна закрила (нотифицирано под номер С(2017) 6504)	21
	*	Препоръка (ЕС) 2017/1804 на Комисията от 3 октомври 2017 година относно прилагането на разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници за временно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници в Шенгенското пространство	25
	*	Препоръка (ЕС) 2017/1805 на Комисията от 3 октомври 2017 година за професионализация на обществените поръчки — Изграждане на архитектура за професионализацията на обществените поръчки ( 1 )	28