23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/1

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) изисква дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, да са екологично устойчиви в дългосрочен план и да се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване. Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) следва да прилага както подход на предпазливост, така и екосистемен подход към управлението на рибарството, за да гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема се свежда до минимум, и да се стреми да гарантира, че риболовните дейности избягват влошаването на морската среда. В този контекст от особено значение са и член 2, параграф 2 и членове 7, 20 и 22 от посочения регламент.

(2)

Съюзът се ангажира да изпълни резолюциите, приети от Общото събрание на ООН, по-специално резолюции 61/105 и 64/72, с които се призовават държавите и регионалните организации за управление на рибарството да осигурят закрилата на уязвимите дълбоководни морски екосистеми от разрушителното въздействие на дънните риболовни уреди, както и устойчивата експлоатация на дълбоководните рибни запаси.

(3)

Комисията направи оценка на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (4) и заключи по-специално, че обхватът на съответния флот е твърде голям, че липсват указания за контрола в определените пристанища и за програмите за вземане на проби, както и че качеството на докладването от страна на държавите членки на равнищата на риболовното усилие е твърде променливо. Освен това в оценката на Комисията се стига до заключението, че пределните граници на капацитета, приложими от 2002 г. насам, и състоящи се от общия капацитет на всички кораби, уловили общо количество от различни дълбоководни видове, надвишаващо 10 тона, през която и да е от годините между 1998 и 2000 г., не са довели до съществен положителен ефект. Режимът на пределните граници на капацитета следва да бъде актуализиран като част от мерките за отстраняване на недостатъците, установени в посочения Регламент.

(4)

С цел запазване на необходимите намаления на риболовния капацитет при дълбоководния риболов и с оглед получаването на по-пълна информация за дълбоководните риболовни дейности и тяхното въздействие върху морската среда риболовът на дълбоководни видове следва да подлежи на разрешение за риболов. Всяко заявление за разрешение за риболов следва да се придружава от подробно описание на зоната на планираните риболовни дейности, включително подзони, участъци и подучастъци на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF), както и вида уреди, планирания дълбочинен обхват, предвидената честота и продължителност на риболовната дейност и конкретните дълбоководни видове, които ще бъдат обект на риболов.

Системата на разрешенията за риболов следва да допринесе и за ограничаване на капацитета на корабите, които имат право да извършват риболов на дълбоководни видове. С оглед на това мерките за управление да се концентрират върху частта от флота, която е най-тясно свързана с дълбоководния риболов, разрешенията за риболов следва да се издават в зависимост от това дали имат връзка с целевия риболов или прилова. Прилагането на задължението за разтоварване на сушата, установено в Регламент (ЕС) № 1380/2013 следва обаче да не представлява пречка корабите, които улавят малко количество дълбоководни видове и които понастоящем не подлежат на разрешителен режим за дълбоководен риболов, да продължат традиционните си риболовни дейности.

(5)

Титулярите на разрешение за риболов, позволяващо улова на дълбоководни видове, следва да си сътрудничат в научноизследователските дейности, за да подобрят оценката на дълбоководните запаси и изследването на дълбоководните екосистеми.

(6)

С оглед допълнително да се подобри защитата на морската среда е подходящо да се даде възможност за целеви риболовни дейности единствено в тези зони, в които е извършвана дълбоководна риболовна дейност през референтния период 2009—2011 г. Въпреки това, за целите на проучвателния риболов, за корабите за целеви риболов на дълбоководни видове следва да бъде възможно да извършват риболов извън съществуващата риболовна зона, при условие че според оценка на въздействието, направена в съответствие с насоките на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), разширяването на риболовната зона не носи значителен риск от отрицателно въздействие върху уязвимите морски екосистеми (УМЕ).

(7)

Дълбоководният риболов с дънни тралове носи по-висок риск за УМЕ спрямо различните използвани уреди и при него се отчита най-големият размер на непреднамерен улов на дълбоководни видове. За да се сведе до минимум отрицателното въздействие на тези дълбоководни риболовни дейности върху морската екосистема, риболовът с дънни тралове следва да се ограничи до води над определена дълбочина, а риболовът с дънни уреди следва да подлежи на специфични изисквания за опазване на УМЕ. Поради това използването на дънни уреди следва да подлежи на допълнителна оценка след 13 януари 2021 г. Освен това използването на дънни хрилни мрежи за дълбоководен риболов понастоящем е ограничено с Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета (5).

(8)

С цел да се смекчи потенциалното вредно въздействие на дънните тралове е целесъобразно да се разреши риболовът с дънни тралове единствено на дълбочина до 800 метра. Това ограничение се основава на съществуващите доброволни мерки по инициатива на сектора, които се прилагат във водите на Съюза, и отчита особеностите на дълбоководния риболов във водите на Съюза.

(9)

За да се сведе до минимум въздействието на риболовните дейности в дълбоки води върху УМЕ, е целесъобразно да се предвиди набор от мерки за намаляване на случаите на откриване на УМЕ. По-специално, в случай на откриване на УМЕ следва да се прилага правилото за отдалечаване (move-on) и задължението за докладване. Освен това следва да се състави списък на зони, в които съществуват или е възможно да съществуват УМЕ, в които риболовът с дънни уреди е забранен.

(10)

Като се има предвид, че биологичната информация може да се събира най-успешно посредством хармонизирани стандарти за биологични данни, е целесъобразно събирането на данни за дълбоководните риболовни дейности да се интегрира в общата рамка за събиране на научни данни, като се осигури предоставянето на допълнителна информация, необходима за разбирането на динамиката на риболова. Финансиране за целите на събирането на данни съгласно настоящия регламент се предоставя съгласно условията и принципите на рамката за събиране на данни, предвидена в Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета (6).

(11)

С Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (7) се установяват по-строги изисквания за контрол и правоприлагане, които се прилагат при конкретни обстоятелства. Риболовът на дълбоководни видове, които по природа са уязвими при риболов, следва поради това да бъде обект на по-висок контрол. Целесъобразно е също така да се предвидят конкретни случаи на нарушаване на правилата на ОПОР, което следва да води до оттеглянето на разрешение за риболов.

(12)

Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан бе одобрена с Решение 81/608/ЕИО на Съвета (8) и влезе в сила на 17 март 1982 г. Тази конвенция предвижда подходяща рамка за многостранно сътрудничество относно рационалното опазване и управление на рибните ресурси в международните води от североизточната част на Атлантическия океан. Мерките за управление, приети в Комисията за риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC), обхващат конкретна система от мерки за опазване на УМЕ в регулаторната зона на NEAFC. Въпреки това, за да се гарантира последователността на сегашния начин на действие на риболовните кораби на Съюза във водите на NEAFC, приложимите понастоящем правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 2347/2002 относно разрешителните за дълбоководен риболов, определените пристанища и съобщаването на информация от държави членки, следва да продължат да се прилагат за дълбоководните риболовни дейности в регулаторната зона на NEAFC. Освен това, за да продължи подобряването на научните познания за тези запаси и тъй като приложимите мерки на NEAFC не включват присъствие на наблюдатели, е подходящо същият обхват на наблюдение да се приложи във всички зони в Северно море и всички зони на CECAF, в които се извършва риболов на дълбоководни видове.

(13)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на списъка на индикаторните видове за УМЕ, който се съдържа в приложение III, с цел привеждане в съответствие на този списък с последните научни становища. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(14)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с определянето на съществуващите риболовни зони и съставянето и адаптирането на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(15)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с одобряването на проучвателен дълбоководен риболов и с адаптирането на съществуващите дълбоководни риболовни зони с цел включване на местоположението на риболовните дейности, които се извършват с разрешение за риболов, издадено в съответствие с настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани, без да се прилага Регламент (ЕС) № 182/2011.

(16)

Следователно е необходимо да се създадат нови правила за регулиране на риболова на дълбоководни запаси във водите на Съюза в североизточната част на Атлантическия океан и в международните води в зоната на компетентност на CECAF,

а)

подобряване на научните знания за дълбоководните видове и техните местообитания;

б)

предотвратяване на значителни неблагоприятни последици за УМЕ в рамките на дълбоководния риболов и гарантиране на дългосрочното опазване на дълбоководните рибни запаси;

в)

гарантиране на съответствието на мерките на Съюза, с цел устойчиво управление на дълбоководните рибни запаси, с резолюциите, приети от Общото събрание на ООН, по-специално резолюции 61/105 и 64/72.

а)

от риболовни кораби на Съюза и риболовни кораби на трета държава във водите на Съюза в Северно море, северозападните води и югозападните води, както и във водите на Съюза в зона IIa на ICES;

б)

от риболовни кораби на Съюза в международните води от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на CECAF.

а)

„зони на ICES“ означава зоните, определени в Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (12);

б)

„зони на CECAF“ означава зоните, определени в Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (13);

в)

„регулаторна зона на NEAFC“ означава водите, обхванати от Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан, които се намират извън риболовната юрисдикция на договарящите страни по конвенцията;

г)

„най-уязвими видове“ означава дълбоководните видове, посочени в третата колона „Най-уязвим вид (x)“ от таблицата в приложение I;

д)

„риболовна дейност“ означава риболовни дейности, имащи за цел улова на определени видове с определени риболовни уреди в определен район;

е)

„дълбоководна риболовна дейност“ означава дейност, насочена към дълбоководни видове в съответствие с указанията, които се съдържат в член 5, параграф 2;

ж)

„център за наблюдение на рибарството“ означава оперативен център, създаден от държава членка на знамето и оборудван с компютърен хардуер и софтуер, позволяващи автоматично приемане, обработка и електронно изпращане на данните;

з)

„откриване“ означава улов на такива количества индикаторни видове за УМЕ, които са над праговете, определени в приложение IV;

и)

„непреднамерен улов“ означава случаен улов на морски организми, които съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 трябва да бъдат разтоварени на сушата и приспаднати от квотите или поради факта, че са под минималния референтен размер за опазване, или защото количеството им надвишава разрешените количества съгласно правилата за състава на улова и за прилова;

й)

„индикаторни видове за УМЕ“ означава видовете, включени в приложение III;

к)

„съществуващи дълбоководни риболовни зони“ означава участъкът от зоната, посочена в член 2, параграф 1,буква а), в която в миналото са се извършвали дълбоководни риболовни дейности и която е определена съгласно член 7.

а)

са уловили 10 или повече тона дълбоководни видове през някоя от трите календарни години в периода 2009—2011 г., като се избира годината, през която стойността е най-голяма; и

б)

са регистрирани в някой от най-отдалечените региони, по смисъла на член 349 от ДФЕС, на тази държава членка и когато уловът на дълбоководни видове от всеки кораб през някоя от трите календарни години в периода между 2009—2011 г., представлява най-малко 10 % от общия им годишен улов, като се избира годината, през която стойността е най-голяма.

а)

зоната на проучвателния риболов;

б)

максималния брой кораби и максималния капацитет;

в)

продължителността на този риболов, която не надвишава една година и може да бъде подновена еднократно;

г)

максималния процент от общия допустим улов на дълбоководни видове, който може да бъде уловен при проучвателния риболов; и

д)

мерките за смекчаване на въздействието, които трябва да бъдат изготвени с цел опазване на УМЕ.

а)

вписват нов ред в корабния дневник на хартиен носител след всяко изтегляне; или

б)

ако трябва да използват системата за електронно записване и отчитане, правят отделен запис след всяко изтегляне.

а)

неспазване на условията, определени в разрешението за риболов, по отношение на ограниченията за използване на уредите, разрешените зони на експлоатация или ограниченията на улова относно разрешените целеви видове; или

б)

недопускане на присъствието на научен наблюдател на борда или на вземането на проби от улова с научна цел, както е посочено в член 16 от настоящия регламент.

а)

използването на всички видове риболовни уреди със специално внимание към въздействието върху най-уязвимите видове и върху УМЕ;

б)

корабите, които са преминали към използване на уреди с намалено въздействие върху морското дъно, и напредък по отношение на предотвратяването, свеждането до минимум и — когато е възможно — премахването на непреднамерен улов;

в)

обхвата на операциите на участващите кораби за всички дълбоководни риболовни дейности;

г)

пълнотата и надеждността на данните, които държавите членки предоставят на научни органи с цел оценка на запасите или на Комисията в отговор на конкретни искания за данни;

д)

запасите от дълбоководни видове, за които качеството на научните становища се е подобрило;

е)

ефективността на съпътстващите мерки за преустановяване на изхвърлянето на улов и за намаляване на улова на най-уязвимите видове;

ж)

качеството на оценките на въздействието, извършвани съгласно член 8;

з)

броя на корабите и пристанищата на Съюза, пряко засегнати от прилагането на настоящия регламент;

и)

ефективността на въведените мерки за гарантиране на дългосрочната устойчивост на дълбоководните рибни запаси и за предотвратяване на прилова на нецелеви видове, по-специално прилова на най-уязвимите видове;

й)

степента, до която УМЕ са ефективно защитени чрез ограничаване на разрешените риболовни дейности в съществуващите дълбоководни риболовни зони, правилото за отдалечаване и/или чрез други мерки;

к)

прилагане на ограничението за дълбочина до 800 метра.

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/20

(1)

С Регламент (ЕИО) № 1192/69 на Съвета (4) се предоставя възможност на държавите членки да изплащат компенсации на 40 изброени в него железопътни предприятия за изплащането на задължения, които предприятията, предлагащи други видове транспортни услуги, не трябва да извършват. При правилното прилагане на правилата за нормализиране държавите членки са освободени от задължението за нотифициране за държавни помощи.

(2)

Бяха приети редица правни актове на Съюза, които отвориха пазарите на железопътния превоз на товари и на международния железопътен превоз на пътници за конкуренция и установиха — в случая с Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) — някои основни принципи, които включват: че железопътните предприятия трябва да се управляват в съответствие с принципите, които се прилагат спрямо търговските дружества; че структурите, които отговарят за разпределянето на капацитета и събирането на такси за железопътната инфраструктура, трябва да са отделени от тези, които извършват железопътни услуги, и че трябва да се води разделно счетоводство; че за всички железопътни предприятия, лицензирани в съответствие с критериите на Съюза, трябва да има достъп до железопътната инфраструктура на справедлива и недискриминационна основа; както и че управителите на инфраструктура могат да получават финансова подкрепа от държавата.

(3)

Регламент (ЕИО) № 1192/69 не е в съответствие и е несъвместим със законодателни мерки, които понастоящем са в сила. По-специално, в контекста на либерализирания пазар, на който железопътните предприятия са в пряка конкуренция с изброените железопътни предприятия, вече не е уместно посочените две групи да бъдат третирани по различен начин

(4)

Поради това, за да се отстранят несъответствия в правния ред на Съюза и с оглед да се допринесе за опростяване чрез премахването на законодателен акт, който вече е загубил актуалност, е целесъобразно да се отмени Регламент (ЕИО) № 1192/69.

(5)

Държавите членки могат да плащат компенсации за разходи за прелези въз основа на член 8 от Директива 2012/34/ЕС. Те все пак могат да се нуждаят от време, за да внесат изменения в националното си законодателство и административните си разпоредби, така че да се вземе предвид отмяната на Регламент (ЕИО) № 1192/69. Вследствие на това тази отмяна не следва да влиза незабавно в действие за случаите, обхванати от приложение IV към Регламент (ЕИО) № 1192/69,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/22

(1)

Железопътният транспорт разполага с потенциал да отбележи растеж и увеличи относителния си дял в общия обем на превозите, както и да играе основна роля в една устойчива система на транспорт и мобилност, като създава нови инвестиционни възможности и работни места. Ръстът на услугите за пътнически превоз с железопътен транспорт обаче изостава в сравнение с развитието на други видове транспорт.

(2)

Пазарът на Съюза на услуги за международен пътнически превоз с железопътен транспорт е отворен за конкуренция от 2010 г. Освен това някои държави членки отвориха за конкуренция вътрешните си услуги за превоз на пътници чрез въвеждането на права за свободен достъп или тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги, или чрез двете. Отварянето на пазара на вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници следва да окаже положително въздействие върху функционирането на единното европейско железопътно пространство, което ще доведе до подобряване на услугите за ползвателите.

(3)

В своята Бяла книга за транспортната политика от 28 март 2011 г. Комисията обяви намерението си да завърши изграждането на вътрешния пазар на железопътни услуги, като премахне техническите, административните и правните пречки, затрудняващи навлизането на железопътния пазар.

(4)

Завършването на единното европейско железопътно пространство следва да допринесе за развитието на железопътния транспорт като надеждна алтернатива на другите видове транспорт, inter alia, по отношение на цената и качеството.

(5)

Настоящият регламент има за специфична цел подобряването на качеството, прозрачността, ефикасността и изпълнението на обществените услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт.

(6)

Услугите на трансгранично равнище, предоставяни съгласно обществена поръчка за услуги, включително обществените транспортни услуги, които задоволяват местни и регионални транспортни нужди, следва да подлежат на одобрение от страна на компетентните органи на държавите членки, на чиято територия се предоставят.

(7)

Компетентните органи следва да определят спецификациите на задълженията за извършване на обществени услуги в обществения пътнически транспорт. Тези спецификации следва да са съгласувани с целите на политиката, посочени в документите за политиката в областта на обществения транспорт в държавите членки.

(8)

Спецификациите на задълженията за извършване на обществени услуги в обществения пътнически транспорт следва, когато е възможно, да доведе до положителни мрежови ефекти, inter alia, по отношение на подобреното качество на обслужването, социалното и териториално сближаване или общата ефективност на системата на обществения транспорт.

(9)

Задълженията за извършване на обществени услуги следва да са съгласувани с политиката в областта на обществения транспорт. Това обаче не дава право на компетентните органи да получават специално финансиране.

(10)

При изготвянето на документите за политиката в областта на обществения транспорт следва да се извърши консултация със съответните заинтересовани страни съгласно националното право. Тези заинтересовани страни могат да включват транспортни оператори, управители на инфраструктура, организации на работниците, както и представители на ползвателите на обществени транспортни услуги.

(11)

При обществените поръчки за услуги, които не са възложени въз основа на конкурентна тръжна процедура, изпълнението на задълженията за обществена услуга от страна на операторите на обществени услуги следва да бъде компенсирано по подходящ начин, с цел да се осигури дългосрочната финансова устойчивост на обществените услуги за пътнически превоз в съответствие с изискванията, установени в рамките на политиката за обществения транспорт. По-специално, чрез тези компенсации следва да се насърчават поддържането или развитието на ефективно управление от страна на оператора на обществени услуги и предоставянето на услуги за пътнически превоз с достатъчно високо качество.

(12)

При изграждането на единното европейско железопътно пространство държавите членки следва да осигурят адекватно равнище на социална закрила за персонала на операторите на обществени услуги.

(13)

С цел социалните и трудовите изисквания да се интегрират по подходящ начин в процедурите за възлагане на обществени поръчки за обществени услуги за пътнически превоз, операторите на обществени услуги следва при изпълнението на обществената поръчка за услуги да спазват задълженията в областта на социалното и трудовото право, които се прилагат в държавата членка, в която е възложена обществената поръчка за услуги, и които произтичат от закони, подзаконови актове и решения както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, както и от приложимите колективни трудови договори, при условие че тези национални правила и тяхното прилагане са в съответствие с правото на Съюза.

(14)

Когато държавите членки изискват работниците и служителите, наети от предишния оператор, да бъдат прехвърлени към новоизбран оператор на обществени услуги, следва на тези работници и служители да бъдат предоставени правата, с които те биха се ползвали в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО на Съвета (4). Държавите членки следва да бъдат свободни да приемат такива разпоредби.

(15)

Компетентните органи следва да предоставят на всички заинтересовани страни съответната информация за изготвянето на оферти в рамките на конкурентна тръжна процедура, като същевременно осигуряват законната защита на поверителната търговска информация.

(16)

Задължението на компетентния орган да предостави на всички заинтересовани страни основна информация за изготвянето на оферта в рамките на конкурентна тръжна процедура не следва да обхваща създаването на допълнителна информация, когато такава не съществува.

(17)

С цел да бъде отчетено многообразието на териториалната и политическата организация на държавите членки обществена поръчка за услуги може да бъде възложена от компетентен орган, който представлява група от публични органи. В такъв случай ролята на всеки от тях в процеса на възлагане на обществената поръчка за услуги следва да се определи с ясни правила.

(18)

Като се има предвид многообразието на административните структури в държавите членки, при обществените поръчки за предоставяне на обществени услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт, възлагани пряко от група компетентни местни органи, определянето на това кои от тези местни органи са компетентни за „градските агломерации“ и кои — за „селските райони“ остава да бъде по преценка държавите членки.

(19)

Обществените поръчки за услуги за предоставяне на обществени услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт следва да бъдат възлагани въз основа на конкурентна тръжна процедура, с изключение на случаите, посочени в настоящия регламент.

(20)

Конкурентните тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги следва да бъдат открити за всички оператори, да са справедливи и да спазват принципите на прозрачност и недискриминация.

(21)

При изключителни обстоятелства, когато обществените поръчки за обществени услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт се възлагат въз основа на конкурентна тръжна процедура, новите поръчки могат временно да бъдат възлагани пряко, за да се гарантира, че услугите се предоставят по най-ефективния от гледна точка на разходите начин. Тези поръчки не следва да бъдат подновявани с цел покриване на същите или подобни задължения за извършване на обществени услуги.

(22)

Когато към оповестяването на намерението за организиране на конкурентна тръжна процедура бъде проявен интерес само от един оператор, компетентните органи могат да започнат преговори с този оператор, за да възложат поръчката, без по-късно да публикуват информация за открита тръжна процедура.

(23)

Минималните прагове за пряко възлагане на обществени поръчки за услуги следва да се адаптират към по-големите обеми и по-високите единични цени при обществените услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт в сравнение с други видове транспорт, обхванати от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (5). По-високи прагове следва да се прилагат и за обществените услуги за пътнически превоз, при които железопътният транспорт представлява повече от 50 % от стойността на услугата.

(24)

Създаването на единното европейско железопътно пространство изисква наличието на общи правила за възлагането на обществени поръчки за услуги в този сектор, като същевременно се отчитат специфичните условия във всяка държава членка.

(25)

В случай че са изпълнени определени условия по отношение на естеството и структурата на железопътния пазар или железопътната мрежа, компетентните органи следва да разполагат с правомощието да възлагат пряко обществени поръчки за обществени услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт, когато обществената поръчка би довела до подобряване на качеството на услугите или ефективността на разходите, или и двете.

(26)

Компетентните органи могат да вземат мерки за увеличаване на конкуренцията между железопътните предприятия чрез ограничаване на броя на поръчките, които възлагат на едно железопътно предприятие.

(27)

Държавите членки следва да гарантират, че правните им системи предвиждат възможността независим орган да прави оценка на решенията на компетентния орган да възлага пряко обществени поръчки за обществени услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт чрез основан на резултатите подход. Това може да става в рамките на съдебен контрол.

(28)

При подготовката на конкурентни тръжни процедури компетентните органи следва да правят оценка на необходимостта от мерки за осигуряване на ефективен и недискриминационен достъп до подходящ подвижен състав. Компетентните органи следва да оповестят публично доклада за оценка.

(29)

Необходимо е някои от основните характеристики на предстоящи конкурентни тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги да бъдат напълно прозрачни, за да се даде възможност за по-организирана реакция от страна на пазара.

(30)

Регламент (ЕО) № 1370/2007 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 1, параграф 2 се добавя следната алинея:

„При одобрение от страна на компетентните органи на държавите членки, на чиято територия се предоставят услугите, задълженията за извършване на обществени услуги могат да се отнасят до обществени транспортни услуги на трансгранично равнище, включително тези за задоволяване на местни и регионални транспортни нужди.“;

2)

В член 2 се вмъква следната буква:

3)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

Спецификация на задълженията за извършване на обществени услуги

1.   Компетентният орган определя спецификациите на задълженията за извършване на обществени услуги при предоставянето на обществените услуги за пътнически превоз и обхвата на тяхното прилагане в съответствие с член 2, буква д). Това включва възможността за групиране на разходопокривни услуги с такива, при които няма покриване на разходите.

При определянето на тези спецификации и обхвата на тяхното прилагане, компетентният орган надлежно спазва принципа на пропорционалност в съответствие с правото на Съюза.

Спецификациите трябва да бъдат в съответствие с целите на политиката, посочени в документите на политиката за обществения транспорт в държавите членки.

Съдържанието и формата на документите на политиката за обществения транспорт и процедурите за консултация със съответните заинтересовани страни се определят в съответствие с националното право.

2.   Спецификациите на задълженията за извършване на обществени услуги и съответната компенсация за нетния финансов ефект от задълженията за извършване на обществени услуги трябва:

4)

Член 4 се изменя, както следва:

5)

Член 5 се изменя, както следва:

6)

Вмъква се следният член 5а:

„Член 5а

Железопътен подвижен състав

1.   С оглед провеждането на конкурентна тръжна процедура, компетентните органи правят оценка на необходимостта от мерки, които да осигурят ефективен и недискриминационен достъп до подходящ подвижен състав. Тази оценка взема предвид наличието на съответния пазар на лизингови дружества за подвижен състав или на други участници на пазара за лизинг на подвижния състав. Докладът за оценка се оповестява публично.

2.   Компетентните органи могат да решат, в съответствие с националното право и при спазване на правилата за държавната помощ, да предприемат подходящи мерки за осигуряване на ефективен и недискриминационен достъп до подходящ подвижен състав. Тези мерки могат да включват:

3.   Ако подвижният състав се предоставя на нов оператор на обществен превоз, компетентният орган включва в тръжната документация наличната информация за разходите за поддръжка на подвижния състав и за неговото техническо състояние.“;

7)

В член 6 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всяка компенсация, свързана с общо правило или обществена поръчка за услуги, трябва да е в съответствие с член 4, независимо от начина, по който е възложена поръчката. Всички компенсации от какъвто и да е характер във връзка с обществена поръчка за услуги, която не е възложена съгласно член 5, параграф 1, 3 или 3б, или във връзка с общо правило, трябва също да са в съответствие с разпоредбите в приложението.“;

8)

Член 7 се изменя, както следва:

9)

Член 8 се изменя, както следва:

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/32

(1)

С оглед на улесняването на търговските потоци, член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) изключва прилагането на някои разпоредби на същия регламент по отношение на стоки, които временно са напуснали митническата територия на Съюза, докато са се движили между две пристанища или летища в Съюза, без спиране извън митническата територия на Съюза. Тези разпоредби уреждат задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане, задължението за уведомяване за пристигането на плавателен съд или въздухоплавателно средство, задължението за превозване на стоки до определени места и тяхното представяне на митницата на мястото, в което те са разтоварени или прехвърлени, и временното складиране.

(2)

В резултат от това изключване не съществува правно основание за изискването стоките, които се разтоварват или претоварват да бъдат представени в точката, където те се въвеждат повторно на митническата територия на Съюза, след като временно са я били напуснали. Без това представяне може да се окаже по-трудно за митническите органи да гарантират надзора на съответните стоки; освен това съществува риск както вносните мита и другите такси да не бъдат правилно събирани, така и неданъчните мерки, като например ветеринарни и фитосанитарни проверки, да не бъдат прилагани правилно.

(3)

Поради това член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да бъде съответно изменен, за да се вземе предвид различното положение на несъюзните и съюзните стоки.

(4)

С цел да се гарантира ефективен митнически надзор за несъюзните стоки, разпоредбите относно задължението стоките да се превозват до определени места, да се представят на митницата при разтоварване или претоварване и да се изчака за разрешение преди разтоварване или претоварване, както и разпоредбите, отнасящи се до временното складиране, следва да продължат да се прилагат за несъюзните стоки. Поради това член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да бъде изменен, за да предвижда, че по отношение на несъюзните стоки са изключени единствено правилата, уреждащи задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане и задължението за уведомяване за пристигането на плавателен съд или въздухоплавателно средство.

(5)

С цел да се гарантира ефективен надзор на съюзните стоки, с член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да се направи разграничение между положението на съюзните стоки, чийто статус подлежи на доказване съгласно член 153, параграф 2 от посочения регламент, и съюзните стоки, които са запазили статуса си на основание член 155, параграф 2 от посочения регламент.

(6)

По отношение на съюзните стоки, чийто статус подлежи на доказване съгласно член 153, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъде изключено само прилагането на правилата, уреждащи задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане и задължението за уведомяване за пристигането на плавателен съд или въздухоплавателно средство, което дава възможност за подходящ митнически надзор.

(7)

Правилата, установени в член 139 от Регламент (ЕС) № 952/2013, които уреждат задължението за представяне на стоките на митницата при разтоварване или претоварване и задължението, предвидено в член 140 от посочения регламент, да се изчака за разрешение преди разтоварване или претоварване на стоки, следва да не се прилагат и за съюзните стоки, които са запазили статуса си по силата на член 155, параграф 2 от посочения регламент, предвид факта, че дори стоките временно да са напуснали митническата територия на Съюза, техният статус не е бил променен и не е необходимо да бъде доказван.

(8)

Позоваванията в член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на член 135, параграф 1 и член 137 от посочения регламент следва да се заличат, за да се задължи лицето, въвеждащо стоки на митническата територия на Съюза, да ги превози на място, определено от митническите органи, така че да даде възможност на тези органи при необходимост да проверяват дали стоките са съюзни или несъюзни.

(9)

Позоваването в член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на член 141 от посочения регламент следва да се заличи, така че да става ясно, че член 141, параграф 1 от посочения регламент, който изключва прилагането на някои разпоредби за стоки, придвижвани под режим транзит, се прилага и когато стоките се въвеждат повторно на митническата територия на Съюза, след като са я били напуснали временно по море или по въздух по директен маршрут.

(10)

Позоваването в член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на членове 144—149 от посочения регламент по отношение на временното складиране следва също да бъде заличено. Въпреки че правилата, предвидени в посочените членове, не се прилагат за съюзни стоки, те следва да се прилагат за несъюзни стоки. С оглед на това член 136 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да бъде съответно изменен.

(11)

Настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-скоро, за да се осигури ефективен надзор на стоки без по-нататъшно забавяне,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/35

(1)

С Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2) бяха въведени редица мерки за подобряване на защитата на инвеститорите и възстановяване на доверието на потребителите в сектора на финансовите услуги чрез повишаване на прозрачността на пазара за инвестиционни продукти на дребно. С него се въвежда задължението създателите на пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти да изготвят основен информационен документ („ОИД“).

(2)

С Регламент (ЕС) № 1286/2014 се предоставят правомощия на Европейския надзорен орган (Европейския банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3); на Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4) и на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), да изготвят регулаторни технически стандарти, с които се уточняват елементите на ОИД.

(3)

На 30 юни 2016 г. Комисията прие делегиран регламент за допълване на Регламент (ЕС) № 1286/2014 (6) („делегираният регламент“), в който се определя представянето и съдържанието на ОИД и неговия стандартизиран формат, методиката, залегнала в основата на представянето на риска и възвръщаемостта и изчисляването на разходите, условията и минималната честота на преразглеждане на информацията, която се съдържа в ОИД и условията за изпълнението на изискването за предоставяне на ОИД на инвеститорите на дребно.

(4)

На 14 септември 2016 г. Европейският парламент възрази срещу делегирания регламент, приет от Комисията на 30 юни 2016 г., и призова, както и мнозинството от държавите членки, за отлагане на датата на прилагане на Регламент (ЕС) № 1286/2014.

(5)

Отлагането с дванадесет месеца ще даде допълнително време на засегнатите лица да се подготвят за спазването на новите изисквания. С оглед на извънредните обстоятелства е подходящо и обосновано Регламент (ЕС) № 1286/2014 да бъде съответно изменен.

(6)

Предвид много краткия период, оставащ до началната дата на прилагане на разпоредбите, предвидена в Регламент (ЕС) № 1286/2014, настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно.

(7)

Следователно в този случай е оправдано да се приложи изключението за неотложни случаи, предвидено в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/37

(1)

Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) е била неколкократно и съществено изменяна (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Във вътрешния пазар институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) следва да имат възможност да развиват дейност в други държави членки, като същевременно гарантират високо ниво на защита и сигурност на членовете и бенефициерите на схемите за професионално пенсионно осигуряване.

(3)

Настоящата директива има за цел да постигне минимална хармонизация и затова следва да не пречи на държавите членки да запазят или да въведат допълнителни разпоредби, за да защитят членовете и бенефициерите на схемите за професионално пенсионно осигуряване, при условие че тези разпоредби са в съответствие със задълженията на държавите членки съгласно правото на Съюза. Настоящата директива не засяга въпроси, свързани с националното социално, трудово, фискално право или облигационно право, нито адекватността на разпоредбите за пенсионно осигуряване в държавите членки.

(4)

За да се улесни допълнително мобилността на работниците между държавите членки, настоящата директива цели да гарантира добро управление, предоставяне на информация за членовете на схемите, прозрачност и безопасност на професионалното пенсионно осигуряване.

(5)

Начинът, по който ИППО са организирани и регулирани, варира значително между държавите членки. Както ИППО, така и животозастрахователните предприятия управляват схеми за професионално пенсионно осигуряване. Поради това не е целесъобразно приемането на уеднаквен подход по отношение на ИППО. Комисията и Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (наричан по-нататък „ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), следва да отчитат различните традиции на държавите членки в тяхната дейност и следва да действат, без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово законодателство при определяне на организацията на ИППО.

(6)

Директива 2003/41/ЕО представлява първата законодателна стъпка към създаването на вътрешен пазар за професионално пенсионно осигуряване, организиран на равнището на Съюза. От основно значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Съюза, както и за справяне с предизвикателството от застаряващото общество е наличието на истински вътрешен пазар за професионално пенсионно осигуряване. Посочената директива, която датира от 2003 г., не е изменяна по същество с оглед въвеждане на модерна система на управление, основана на риска, за институциите за ИППО. Подходящата нормативна уредба и надзорът на равнището на Съюза и на национално равнище продължават да бъдат важни за развитието на безопасно и сигурно професионално пенсионно осигуряване във всички държави членки.

(7)

Като общ принцип ИППО следва, когато това е приложимо, да вземат предвид целта за гарантиране на баланс между поколенията в схемите за професионално пенсионно осигуряване, като се стремят към постигане на справедливо разпределение на рисковете и ползите между поколенията при професионалното пенсионно осигуряване.

(8)

Необходими са подходящи действия за по-нататъшно подобряване на допълнителни частни пенсионни спестявания, като например професионалните пенсионни схеми. Това е важно, тъй като системите за социална сигурност са подложени на нарастващ натиск, което означава, че се разчитат все повече на професионалните пенсии като допълнение към друго пенсионно осигуряване. ИППО играят важна роля за дългосрочното финансиране на икономиката на Съюза и за осигуряването на сигурни пенсионни доходи. Те са изключително важна част от икономиката на Съюза, тъй като държат активи на стойност 2,5 билиона евро от името на около 75 милиона членове и бенефициери. Професионалните пенсии следва да бъдат подобрени, без все пак да се поставя под съмнение основополагащото значение на пенсионните системи за социална сигурност като средство за сигурна, трайна и ефикасна социална закрила, която следва да гарантира задоволителен жизнен стандарт в напреднала възраст и затова следва да бъде в основата на целта за укрепване на европейските социални модели.

(9)

С оглед на демографските промени в Съюза и на състоянието на националните бюджети, професионалното пенсионно осигуряване е ценна добавка към социалноосигурителните пенсионни системи. Устойчивата пенсионна система включва широк набор от продукти, многообразие на институции, както и ефективни и ефикасни надзорни практики.

(10)

Държавите членки следва да защитават работниците от бедност в напреднала възраст и да насърчават допълнителни пенсионни схеми, свързани с трудови договори, като допълнително пенсионно покритие за публичните пенсии.

(11)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на колективно договаряне и действия и правото на висока степен на защита на потребителите, по-специално чрез осигуряване на по-високо равнище на прозрачност при пенсионното осигуряване, на информирано индивидуално финансово и пенсионно планиране, както и улесняване на трансграничната дейност на ИППО и трансграничното прехвърляне на пенсионни схеми. Настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(12)

По-специално улесняването на трансграничната дейност на ИППО и трансграничното прехвърляне на пенсионни схеми чрез изясняване на съответните процедури и премахване на ненужни пречки могат да имат положително въздействие върху заинтересованите предприятия и техните служители, независимо в коя държава членка развиват дейност, чрез централизиране на управлението на пенсионните услуги.

(13)

Трансграничната дейност на ИППО следва да не засяга националното социално и трудово законодателство в областта на професионалните пенсионни схеми на приемащата държава членка, приложимо в отношенията между предприятието, предлагащо пенсионната схема („предприятието осигурител“) и членовете и бенефициерите. Трансграничната дейност и трансграничното прехвърляне на пенсионни схеми са самостоятелни и следва да бъдат уреждани чрез различни разпоредби. Ако трансгранично прехвърляне на пенсионна схема води до трансгранична дейност, следва да се прилагат разпоредби за трансгранична дейност.

(14)

Когато предприятието осигурител и ИППО са установени в една и съща държава членка, самият факт, че членовете или бенефициерите на дадена пенсионна схема имат местопребиваване в друга държава членка, сам по себе си не представлява трансгранична дейност.

(15)

Държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от защита на пенсионните права на работниците, които са временно изпратени на работа в друга държава членка.

(16)

Въпреки влизането в сила на Директива 2003/41/ЕО, трансграничната дейност е ограничена поради различията в националното, социалното и трудовото право. Освен това продължават да съществуват значителни пречки пред пруденциалния надзор, които оскъпяват трансграничното управление на пенсионни схеми за ИППО. В допълнение към това, настоящото минимално равнище на закрила за членовете и бенефициерите трябва да бъде подобрено. Това е от все по-голямо значение, тъй като дълголетието и пазарните рискове все повече се понасят от членовете и бенефициерите, отколкото от ИППО или от предприятието осигурител. В допълнение към това, трябва да бъде разширен настоящият минимален обхват на предоставяната на членовете и бенефициерите информация.

(17)

Пруденциалните правила, изложени в настоящата директива, целят както да гарантират едно високо ниво на сигурност за всички бъдещи пенсионери, като налагат строги стандарти за надзор, така и да спомогнат за доброто, разумно и ефективно управление на професионалните пенсионни схеми.

(18)

ИППО следва да се разграничават напълно от което и да е предприятие осигурител и да действат въз основа на принципа на финансирането чрез капитализация с цел да предоставят пенсионни обезщетения. ИППО, които действат с тази единствена цел следва да се ползват от свободата на предоставяне на услуги и от свободата на инвестиране, при единственото условие да спазват съгласуваните пруденциални изисквания, независимо от това дали тези ИППО се разглеждат като правни субекти или не.

(19)

В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки следва да носят пълната отговорност за организирането на своите пенсионни системи, както и правото да взимат решения относно ролята на всеки един от трите „стълба“ на системата за пенсиониране в отделните държави членки. По отношение на втория стълб те следва да носят също пълната отговорност за ролята и функциите на различните институции, които предоставят обезщетения в областта на професионалното пенсионно осигуряване, като например отрасловите пенсионни фондове, пенсионните каси към предприятията или животозастрахователните дружества. Настоящата директива не цели да постави под въпрос този прерогатив на държавите членки, а по-скоро да ги насърчи да изграждат адекватно, сигурно и устойчиво професионално пенсионно осигуряване и да улесняват трансграничната дейност.

(20)

Като се вземе предвид необходимостта от допълнително подобряване на пенсионното осигуряване, Комисията следва да осигури значима добавена стойност на равнище Съюз, като предприеме допълнителни стъпки, с които да подпомага сътрудничеството на държавите членки със социалните партньори при подобряването на пенсионни схеми по втория стълб, и като създаде група на високо равнище от експерти, която да подсили пенсионните спестявания по втория стълб в държавите членки, включително насърчаването на обмен на най-добри практики между държавите членки, в частност по отношение на трансграничната дейност.

(21)

В националните правила относно участието на самостоятелно заетите лица в ИППО има различия. В някои държави членки ИППО могат да действат въз основа на споразумения с даден отрасъл или с отраслови сдружения, чиито членове имат качеството на самостоятелно заети лица, или направо със самостоятелно заети и със заети лица. В някои държави членки едно самостоятелно заето лице може да членува в ИППО, когато то действа в качеството си на работодател или когато предоставя професионални услуги на дадено предприятие. В някои държави членки самостоятелно заетите лица не могат да членуват в ИППО, освен ако са изпълнени определени условия, включително тези, предвидени в социалното и в трудовото законодателство.

(22)

Институции, управляващи системи за социална сигурност, които вече са постигнали координация на нивото на Съюза, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Важно е обаче да се отчете спецификата на ИППО, които в една държава членка управляват едновременно схеми за социална сигурност и професионални пенсионни схеми.

(23)

Институциите, развиващи дейност на принципа на капиталово финансиране като част от задължителни схеми за социално осигуряване, не са обхванати от настоящата директива.

(24)

Финансовите институции, които вече прилагат нормативна база на Съюза, следва като цяло да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Независимо от това, тъй като тези институции могат също в някои случаи да предлагат услуги за професионално пенсионно осигуряване, важно е да се гарантира, че настоящата директива няма да доведе до нарушения на конкуренцията. Такива нарушения могат да бъдат избегнати, като се прилагат пруденциалните изисквания съгласно настоящата директива по отношение на услугите за професионално пенсионно осигуряване, предоставяни от животозастрахователните дружества съгласно член 2, параграф 3, буква а), подточки i)—iii) и буква б), подточки ii)—iv) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). Комисията следва също така да следи внимателно положението на пазара на професионалните пенсии и да прецени възможността да разшири прилагането по избор на настоящата директива по отношение на други финансови институции, които са поднадзорни лица.

(25)

Тъй като ИППО имат за цел да осигуряват финансова сигурност през пенсионната възраст, пенсионните обезщетения, отпускани от тях, следва по принцип да бъдат под формата на пожизнени плащания, плащания за ограничен период, изплащане на еднократна сума или каквато и да е комбинация от тях.

(26)

Важно е да се гарантира, че възрастните хора и хората с увреждания не са изложени на риск от бедност и че могат да имат задоволителен жизнен стандарт. Подходящото покриване на биометричните рискове в рамките на системите за професионално пенсионно осигуряване е един важен аспект от борбата с бедността и с несигурността при възрастните хора. При установяването на пенсионната схема работодателите и работниците и служителите или техните съответни представители следва да разгледат възможностите за включване в пенсионната схема на разпоредби, предвиждащи покриване на риска от дълголетие и от инвалидност поради професионална болест, както и плащания за наследниците.

(27)

Ако бъде дадена възможност на държавите членки да изключат от приложното поле на националното право ИППО, които управляват схеми, обхващащи най-много сто осигурени лица, това може да улесни надзора в тези държави членки, без да засегне доброто функциониране на вътрешния пазар в тази област. Все пак това не следва да ограничава правото на тези ИППО да възлагат управлението на своя инвестиционен портфейл на администратори на инвестиции, които са установени и надлежно лицензирани в друга държава членка, и на пазители или депозитари, установени в друга държава членка и надлежно упълномощени за отговорното пазене на техните активи,. Във всеки случай държавите членки следва да прилагат определени разпоредби относно инвестиционните правила и системата на управление спрямо ИППО, които управляват пенсионни схеми, включващи общо повече от 15 членове.

(28)

От приложното поле на настоящата директива следва да се изключат институции като „Unterstützungskassen“ в Германия, чиито членове нямат законно право на обезщетения в определен размер и в които техните интереси са защитени от задължителна застраховка срещу риск от неплатежоспособност.

(29)

От гледна точка защитата на интересите на членовете и бенефициерите би било добре ИППО да ограничат дейностите си до дейностите, посочени в настоящата директива, и до дейностите, които произтичат от тях.

(30)

В случай на несъстоятелност на предприятие осигурител членуващите осигурени лица рискуват да загубят едновременно своята работа и правата на пенсия, които са придобили. Ето защо е важно да се следи за ясно разграничение между това предприятието осигурител и ИППО и да се определят минимални пруденциални стандарти, за да бъде гарантирана закрилата на членовете. Достъп на ИППО до механизми за защита на пенсиите или други подобни механизми, които защитават натрупаните индивидуални права на членовете и бенефициерите срещу риска от неизпълнение на предприятието осигурител, следва да се взема под внимание, когато се предвиждат и определят тези стандарти.

(31)

Дейността и надзора над ИППО се различават чувствително в различните държави членки. В някои държави членки надзорът може да се упражнява не само спрямо самата ИППО, но също и спрямо структурите или дружествата, на които е разрешено да управляват такива ИППО. Държавите членки трябва да могат да отчитат тази особеност, при условие че всички изисквания, установени в настоящата директива, бъдат реално изпълнени. Държавите членки следва също да бъдат в състояние да разрешават на застрахователни предприятия и на други финансови структури да управляват ИППО.

(32)

ИППО са пенсионни институции със социална цел, които предоставят финансови услуги. Те отговарят за осигуряването на професионални пенсии, поради което следва да отговарят на някои минимални пруденциални стандарти, що се отнася до техните дейности и условията на функционирането им, като се вземат под внимание националните разпоредби и традиции. Въпреки това тези институции не следва да се разглеждат единствено като доставчици на финансови услуги. Тяхната социална функция и тристранните отношения между работник, работодател и ИППО следва да бъдат признати в достатъчна степен и поддържани като ръководни принципи на настоящата директива.

(33)

Когато, в съответствие с националното законодателство, ИППО управляват пенсионни фондове, които нямат правосубектност и се състоят от пенсионни схеми на отделните членове, чиито активи са отделени от активите на ИППО, следва да бъде възможно държавите членки да разглеждат всеки пенсионен фонд като единна пенсионна схема по смисъла на настоящата директива.

(34)

Значителният брой на ИППО в някои държави членки налага да се намери прагматично решение на въпроса за предварителното лицензиране на ИППО. Все пак, когато една ИППО желае да управлява пенсионна схема в друга държава членка, следва да се изисква предварително разрешение от страна на компетентния орган на държавата членка по произход.

(35)

Без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово право в областта на пенсионноосигурителните системи, включително задължителното членство и разпоредбите, приети в резултат на договарянето на колективните трудови договори, ИППО следва да имат възможност да предоставят услугите си в други държави членки след получаване на разрешение от страна на компетентния орган в държавата членка по произход на ИППО. ИППО следва да могат да приемат средства от предприятия, установени на територията на която и да било държава членка, и да управляват пенсионни схеми с членове в повече от една държава членка. Това би могло да допринесе за реализиране на съществени икономии от мащаба за такива ИППО, да подобри конкурентоспособността на икономиката на Съюза и да улесни мобилността на работната ръка.

(36)

Правото на ИППО, установена в една държава членка, да управлява професионална пенсионна схема, договорена в друга държава членка, следва да се упражнява при пълно спазване на разпоредбите на социалното и трудовото законодателство, които са в сила в приемащата държава членка, доколкото то се отнася до професионалните пенсионни схеми, например до определянето и изплащането на пенсионните обезщетения и до условията за прехвърляемост на пенсионните права. Обхватът на пруденциалните правила следва да бъде пояснен с цел да се осигури правна сигурност за трансграничните дейности на ИППО.

(37)

ИППО следва да могат да прехвърлят пенсионни схеми към други ИППО зад граница в рамките на Съюза, с оглед да се улесни организацията на професионалното пенсионно осигуряване на равнището на Съюза. Прехвърлянията следва да бъдат предмет на разрешение от страна на компетентния орган в държавата членка по произход на приемащата ИППО, след като съответният компетентен орган е получил съгласието на компетентния орган на държавата членка по произход на ИППО, прехвърляща пенсионната схема. Прехвърлянето и условията по него следва да подлежат на предварително одобрение от мнозинството от членове и мнозинството от засегнатите бенефициери или, когато е приложимо, от мнозинството на техните представители, като например управителите на доверителни схема.

(38)

В случай на прехвърляне на част от пенсионната схема следва да се гарантира жизнеспособността както на прехвърлената, така и на оставащата част от пенсионната схема и след прехвърлянето правата на всички членове и бенефициери следва да бъдат защитени по подходящ начин, като се изисква и прехвърлящата, и приемащата ИППО да разполагат с достатъчно и подходящи активи, които да покрият техническите резерви за прехвърлената част и останалата част от схемата.

(39)

За да улеснява координирането на надзорните практики, ЕОЗППО може да изисква информация от компетентните органи в съответствие с правомощията, предоставени му по силата на Регламент (ЕС) № 1094/2010. Освен това, в случай на пълно или частично трансгранично прехвърляне на дадена пенсионна схема, в случай на несъгласие между съответните компетентни органи, ЕОЗППО следва да разполага с възможността за провеждане на медиация.

(40)

Изчисляването на техническите резерви съгласно пруденциалните изисквания е основно условие за гарантиране на изпълнението на задълженията за плащане на пенсионните обезщетения както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Техническите резерви следва да се изчисляват на основата на признати актюерски методи и да бъдат заверени от актюер или друг специалист в тази област. Максималният лихвен процент следва да бъде избран разумно, в съответствие с приложимите национални правила. Минималният размер на техническите резерви следва едновременно да бъде достатъчен, за да може обезщетенията, които вече се изплащат на бенефициерите, да продължат да се изплащат, и да отразява задълженията, които произтичат от натрупаните от членовете права на пенсия. Актюерската дейност следва да се извършва от лица, имащи познания в областта на актюерската и финансовата математика, съизмерими с размера, естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейностите на ИППО, и които са способни да докажат своя съответен опит в областта на приложимите професионални квалификации или други стандарти.

(41)

Рисковете, покрити от ИППО, се различават чувствително в различните държави членки. Поради това държавите членки по произход следва да могат да въвеждат по отношение на изчисляването на техническите резерви допълнителни по-подробни правила от изложените в настоящата директива.

(42)

Следва да се изисква притежаването на достатъчно и подходящи активи за покриване на техническите резерви, за да се защитят интересите на членовете и бенефициерите на пенсионната схема в случаите, когато предприятието осигурител стане неплатежоспособно.

(43)

За да се насърчават еднакви условия на конкуренция между националните и трансграничните ИППО, държавите членки следва да вземат предвид изискванията за финансиране за националните и трансграничните ИППО.

(44)

В много случаи е възможно предприятието осигурител, а не самата ИППО, да покрива биометричните рискове или да гарантира някои обезщетения или възвръщаемост от инвестицията. Случва се обаче самата ИППО да предоставя това покритие или тези гаранции и задълженията на предприятията осигурители да се сведат основно до плащането на необходимите осигурителни вноски. При това положение ИППО следва да разполагат със собствени средства, основани на стойността на техническите резерви и рисковия капитал.

(45)

ИППО са много дългосрочни инвеститори. Обратното изкупуване на активите, с които ИППО разполагат по начало, не може да има друга цел освен предоставянето на пенсионни обезщетения. Освен това, за да защитят както следва правата на членовете и на бенефициерите, ИППО следва да могат да изберат разпределение на активите си, което да отговаря на точното естество и продължителност на техните пасиви. Това поражда необходимостта от ефикасен надзор и от подход спрямо правилата за инвестиране, който да предоставя на ИППО достатъчна гъвкавост при взимане на решения относно най-сигурната и най-ефикасната инвестиционна политика и да ги задължава да действат предпазливо. Спазването на принципа на консервативния инвеститор предполага следователно инвестиционна политика, която да бъде приспособена към членската структура на всяка ИППО.

(46)

С установяването на принципа на консервативния инвеститор като основен принцип в областта на инвестирането на капитали и като се дава възможност на ИППО да действат трансгранично, се стимулира пренасочването на спестяванията към сектора на професионалното пенсионно осигуряване, като по този начин се допринася за икономическия и социален напредък.

(47)

Методите и практиките в областта на надзора са различни в държавите членки. Ето защо е добре държавите членки да разполагат с известна свобода на действие при определянето на точните правила за инвестиране, които те биха искали да наложат на ИППО, установени на тяхна територия. Все пак тези правила следва да не нарушават принципа на свободно движение на капитали, без това да е оправдано от гледна точка на предпазливостта.

(48)

Настоящата директива следва да гарантира подходящо равнище на инвестиционна свобода за ИППО. Като много дългосрочни инвеститори, изложени на риск от ниска ликвидност, ИППО са в състояние да инвестират в разумни граници в неликвидни активи, като например в акции и в други инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, многостранни системи за търговия (МСТ) или организирани системи за търговия (ОСТ) в разумни граници. Те могат също да се възползват от възможностите за диверсификация на международно равнище. Следователно инвестициите в акции в национални валути, различни от валутите, в които са техните пасиви, както и в други инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, МСТ или ОСТ, не следва да бъдат ограничавани, в съответствие с принципа на консервативния инвеститор, така че да бъде защитен интересът на членовете и бенефициерите, освен по съображения за предпазливост.

(49)

Понятието за инструменти с дългосрочен икономически профил е широко. Посочените инструменти представляват непрехвърляеми ценни книжа и по тази причина нямат достъп до ликвидността на вторичните пазари. Те често изискват ангажименти с фиксиран срок, които ограничават тяхната пазарна реализируемост и следва да се приеме, че включват участия и дългови инструменти в предприятия, и заеми, отпуснати на такива предприятия, които не са регистрирани на фондовата борса. Предприятията, които не са регистрирани на фондовата борса, включват инфраструктурни проекти, дружества, стремящи се към растеж, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и инвестиции в недвижими имоти или други реални активи, които биха могли да са подходящи с цел дългосрочна инвестиция. Инфраструктурните проекти с ниски въглеродни емисии и устойчивите към изменението на климата инфраструктурни проекти често представляват активи, които не се търгуват на фондовата борса, и разчитат на дългосрочни кредити за финансиране на проекта.

(50)

На ИППО следва да бъде разрешено да инвестират в други държави членки в съответствие с правилата на техните държави членки по произход, така че да намалят разходите си за трансгранична дейност. Поради това държавата членка по произход не следва да има право да налага допълнителни инвестиционни изисквания на ИППО, установени в други държави членки.

(51)

Физическите лица трябва да получат ясна представа за натрупаните си пенсионни права, произтичащи от задължителни и професионални пенсионни схеми, по-специално когато тези права са натрупани в повече от една държава членка. Такава представа би могло да се добие посредством създаването на системи за пенсионно проследяване на цялата територия на ЕС, подобни на тези, които вече бяха създадени в някои държави членки вследствие Бялата книга на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавена „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“, която насърчава развитието на такива услуги.

(52)

Някои рискове не могат да бъдат намалени чрез количествени изисквания, отразени в техническите резерви, и чрез изисквания по отношение на финансирането; те могат да бъдат регулирани единствено посредством изисквания по отношение на управлението. Ето защо осигуряването на ефективна система на управление е от първостепенно значение за правилното управление на риска и за защита на членовете и бенефициерите. Тези системи следва да бъдат съобразени с размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО.

(53)

Политиката за определяне на възнагражденията, която насърчава поемането на прекомерни рискове, може да повлияе отрицателно върху ефективното управление на риска от страна на ИППО. Приложимите към други финансови институции в Съюза принципи и изисквания за оповестяване във връзка с политиката за определяне на възнагражденията следва да се прилагат и към ИППО, като все пак се има предвид специфичната структура на управление на ИППО в сравнение с другите финансови институции, както и необходимостта от отчитане на размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО.

(54)

Ключовата функция представлява капацитет за изпълнение на конкретни управленски задачи. ИППО следва да разполагат с достатъчен капацитет, за да имат функция по управление на риска, функция по вътрешен одит и, когато е приложимо, актюерска функция. Освен ако в настоящата директива не е посочено друго идентификацията на някоя конкретна ключова функция не следва да пречи на ИППО свободно да решава как да организира тази ключова функция на практика. Това не следва да води до неоснователно обременителни изисквания, тъй като следва да бъдат отчетени размера, естеството, мащабът и сложността на дейностите на ИППО.

(55)

Лицата, които ефективно ръководят ИППО, следва заедно да отговарят на изискванията за квалификация и надеждност и лицата, които изпълняват ключови функции, следва да разполагат с подходящи знания и опит и когато е приложимо, с адекватни професионални квалификации. Само обаче титулярите на ключови функции следва да подлежат на изискванията за уведомяване на компетентния орган.

(56)

С изключение на функцията по вътрешен одит, следва да бъде възможно едно и също лице или организационна единица да изпълнява повече от една ключова функция. При все това лицето или организационната единица, изпълняващи дадена ключова функция, следва да бъдат различни от лицето или единицата, изпълняващи сходна ключова функция в предприятието осигурител. Държавите членки следва да могат да разрешават на ИППО да извършва ключови функции чрез същото лице или организационна единица като предприятието осигурител, при условие че ИППО обяснява как тя предотвратява или управлява всички конфликти на интереси с предприятието осигурител.

(57)

От изключителна важност е ИППО да подобрят своето управление на риска, като се отчита целта за справедливо разпределение на рисковете и ползите между поколенията в професионалното пенсионно осигуряване, така че потенциалните слабости във връзка с устойчивостта на пенсионната схема да бъдат правилно разбрани и обсъдени със съответните компетентни органи. Като част от своята система за управление на риска ИППО следва да изготвят оценка на риска за дейностите, свързани с пенсиите Тази оценка на риска следва да бъде предоставена на разположение и на компетентните органи и по целесъобразност следва да включва, наред с другото, рисковете, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите, околната среда, социалните рискове и рисковете, свързани с амортизацията на активите поради регулаторна промяна („блокирани активи“).

(58)

Екологичните, социални и управленски фактори, както е посочено в Принципите на ООН за отговорно инвестиране, са важни за инвестиционната политика и системите за управление на риска на ИППО. Държавите членки следва да изискват от ИППО да обявяват изрично при какви обстоятелства тези фактори се вземат предвид при вземането на инвестиционни решения и по какъв начин те са част от тяхната система за управление на риска. Уместността и степента на същественост на екологичните, социални и управленски фактори за инвестициите на дадена схема, както и начинът, по който те са взети предвид, следва да бъде част от информацията, предоставена от дадена ИППО по силата на настоящата директива. Това не означава, че дадена ИППО не изпълнява изискването, когато заявява в тази информация, че екологичните, социалните и управленските фактори не са отчетени в нейната инвестиционна политика или че разходите за система за мониторинг на релевантността и състоятелността на тези фактори и начините, по които те се вземат под внимание, не са пропорционални на размера, естеството, мащаба и сложността на нейните дейности.

(59)

Всяка държава членка следва да задължи всяка ИППО, установена на нейната територия, да изготвя годишен счетоводен отчет и годишен доклад, като отчита всяка пенсионна схема, управлявана от ИППО, и по целесъобразност, годишни счетоводни отчети и годишни доклади за всяка пенсионна схема. Тези годишни счетоводни отчети и годишни доклади, даващи вярна и точна картина на активите, пасивите и финансовото положение на ИППО, отчитащи всяка пенсионна схема, управлявана от дадена ИППО, и надлежно одобрени от оправомощено лице, са източник на съществена информация едновременно за членовете и бенефициерите на дадена схема и за компетентните органи. Те позволяват на последните да контролират финансовата стабилност на дадена ИППО и да преценят дали ИППО може да се справи с всички свои договорни задължения. Годишните счетоводни отчети и годишните доклади следва да бъдат оповестявани публично, когато това е възможно, на уебсайт или чрез други средства, като например предоставяне на копия при поискване.

(60)

Инвестиционната политика на една ИППО е решаващ фактор както за сигурността, така и за дългосрочната икономическа устойчивост на професионалните пенсионни схеми. Ето защо ИППО следва да изготвят декларация за принципите, на които се основава тяхната инвестиционна политика, и поне на всеки три години да я преразглеждат. Декларацията на тези принципи следва да бъде предоставяна на разположение на компетентния орган и при поискване — на членовете и бенефициерите на всяка пенсионна схема.

(61)

ИППО следва да могат да поверяват всякакви дейности, в т.ч. ключови функции, изцяло или отчасти, на доставчици на услуги, действащи от тяхно име. ИППО следва да запазят цялата отговорност за изпълнението на всички свои задължения по настоящата директива, когато възлагат на външни изпълнители ключови функции или всякакви други дейности. ИППО следва да сключват писмено споразумение с доставчика на услуги при възлагането на всяка дейност на външни изпълнители. За целите на настоящата директива това не включва споразумения за услуги от оперативно естество, като например за сигурност или за персонал по поддръжката.

(62)

Държавите членки следва да могат да изискват назначаването на депозитар във връзка с доверително съхранение на активите на ИППО.

(63)

Като отчитат естеството на създадената пенсионна схема и съответната административна тежест, ИППО следва да предоставят ясна и адекватна информация на потенциалните членове, на членовете и на бенефициерите, която да ги подпомогне при вземането на решение за тяхното пенсиониране, и да осигурят висока степен на прозрачност при различните етапи на схемата, а именно преди включването в схемата, по време на членството (включително преди пенсиониране) и след пенсиониране. По-конкретно следва да бъде давана информация за размера на натрупаните пенсионни права, предвижданите равнища на пенсионни обезщетения, рисковете и гаранциите и информация за разходите. Когато предвижданите равнища на пенсионни обезщетения се основават на икономически сценарии, тази информация следва да включва също така неблагоприятен сценарий, който следва да бъде краен, но реалистичен. Когато членовете носят инвестиционен риск, от ключово значение е и предоставянето на допълнителна информация за инвестиционния профил, всякакви възможни варианти и резултати от минали периоди. Информацията следва да бъде подходяща за нуждите на ползвателя и да взема предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по-специално във връзка с достъпността и достъпа до информация, както е предвидено съответно в членове 3 и 21 от нея. Държавите членки могат да решат да уточнят допълнително кой може да предоставя информацията, която трябва да бъде давана на потенциални членове, членове и бенефициери, включително чрез услуги за проследяване на пенсиите.

(64)

Като се имат предвид особеностите на схемите, които предвиждат определено равнище на обезщетения, тези обезщетения, освен при изключителни обстоятелства, не биват засягани от резултатите за минали периоди или от структурата на разходите. Поради това информация по тези въпроси следва да бъде предоставяна само по отношение на схеми, при които членовете носят инвестиционния риск или могат да вземат инвестиционни решения.

(65)

Преди да се включат в дадена схема, потенциалните членове следва да получат цялата необходима информация, за да направят информиран избор. Когато потенциалните членове нямат избор и биват записвани автоматично в дадена пенсионна схема, ИППО следва да им предоставя ключовата информация, отнасяща се до тяхното членство, веднага след записването.

(66)

За членовете ИППО следва да изготвят извлечение от индивидуалната пенсионна партида, в което се съдържа важна лична и обща информация за пенсионната схема. Извлечението от индивидуалната пенсионна партида следва да бъде ясно и разбираемо и да съдържа релевантна и целесъобразна информация, за да улесни проследяването на пенсионните права във времето и в различните схеми и да благоприятства мобилността на работната сила.

(67)

В разумен срок преди пенсионирането на своите членове ИППО следва да ги информират за възможностите за изплащане на пенсиите. Когато пенсионните обезщетения не се изплащат като пожизнен анюитет, членовете, на които предстои скорошно пенсиониране, следва да получат информация за наличните продукти за изплащане на натрупаните средства с цел да се улеснят финансовите им планове за пенсиониране.

(68)

По време на етапа на изплащане на пенсионните обезщетения бенефициерите следва да продължат да получават информация за притежаваните от тях средства и за съответните варианти за тяхното изплащане. Това е от особено значение, когато на етапа на изплащането значителна част от инвестиционния риск се носи от бенефициерите. Бенефициерите следва също да бъдат уведомявани за всяко намаляване на размера на дължимите обезщетения преди прилагането на подобно намаление, след като решение, което води до намаление, бъде взето. Като най-добра практика на ИППО се препоръчва да се консултират с бенефициерите предварително за всяко такова решение.

(69)

Компетентният орган следва да упражнява своите правомощия, като основните му цели следва да бъдат закрилата на правата на членовете и бенефициерите и стабилността и доброто състояние на ИППО.

(70)

Обхватът на пруденциалния надзор е различен в отделните държави членки. Това може да създаде проблеми, когато дадена ИППО трябва да се придържа към изискванията на пруденциалното регулиране в своята държава членка по произход, като едновременно с това спазва социалното и трудовото законодателство на своята приемаща държава членка. Правната несигурност и свързаните с нея трансакционни разходи ще бъдат намалени чрез изясняване на областите, за които се приема, че подлежат на пруденциален надзор за целите на настоящата директива.

(71)

За да има вътрешен пазар за ИППО, е необходимо взаимно признаване на пруденциалните стандарти. Спазването на тези стандарти от страна на ИППО следва да бъде под надзора на компетентните органи на държавата членка по произход на ИППО. Държавите членки следва да дадат на компетентните органи необходимите правомощия да използват превантивни или коригиращи мерки, ако ИППО нарушат някое от изискванията на настоящата директива.

(72)

С цел да се осигури ефективен надзор на дейностите, възложени на външни изпълнители, включително всички дейности, възложени впоследствие на външни изпълнители по веригата, от съществено значение е компетентните органи да имат достъп до всякаква необходима информация, притежавана от доставчиците на услуги, на които са били възложени дейности, независимо от това дали тези доставчици са поднадзорни лица или не, както и да имат право да извършват проверки на място. С цел да се отчете развитието на пазара и да се гарантира непрекъснато спазване на условията за възлагане на дейности на външни изпълнители, компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия да изискват информация от ИППО и от доставчиците на услуги относно всички дейности, възложени на външни изпълнители.

(73)

Следва да се предвиди разпоредба за обмен на информация между компетентните органи, други органи и структурите, натоварени с повишаване на стабилността на финансовата система и с прекратяването на пенсионните схеми. Поради това е необходимо да се определят условията, при които този обмен на информация следва да бъде възможен. Освен това в случаите, когато информацията може да бъде оповестена само с изричното съгласие на компетентните органи, същите следва да могат, когато е необходимо, да дадат съгласието си при спазването на строги условия.

(74)

Всяка обработка на лични данни, извършвана в съответствие с настоящата директива, като например обмен или предаване на лични данни от страна на компетентните органи, следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7), и всеки обмен или предаване на информация от Европейските надзорни органи съгласно настоящата директива следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(75)

За да се гарантира безпроблемното функциониране на вътрешния пазар за професионално пенсионно осигуряване, организиран на равнище на Съюза, Комисията следва, след консултация с ЕОЗППО, да прегледа и да изготви доклад за прилагането на настоящата директива, и следва да представи този доклад на Европейския парламент и на Съвета в срок до 13 януари 2023 г.

(76)

С цел да се гарантира лоялната конкуренция между институциите, следва преходният период, позволяващ на застрахователните дружества, чиято дейност попада в обхвата на Директива 2009/138/ЕО, да управляват своята стопанска дейност по професионално пенсионно осигуряване съгласно правилата, посочени в член 4 от настоящата директива, да бъде удължен до 31 декември 2022 г. Поради това Директива 2009/138/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(77)

По-нататъшното разработване на модели за платежоспособност на равнището на Съюза, като например на модела за цялостен баланс (HBS), не е реалистично от практическа гледна точка и не е ефективно с оглед на разходите и ползите, особено предвид разнообразието на ИППО във и между държавите членки. Съответно на равнище на Съюза не следва да се разработват количествени капиталови изисквания като „Платежоспособност II“ или производни модели за цялостен баланс по отношение на ИППО, тъй като тези изисквания евентуално биха могли да намалят готовността на работодателите да предоставят професионални пенсионни схеми.

(78)

Тъй като целта на предложеното действие, а именно създаването на законова рамка на Съюза, обхващаща ИППО, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите членки и може следователно, поради обхвата и последиците на предвидената дейност, да бъде по-добре осъществено на равнището на Съюза, Съюзът може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за ЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е посочен в цитирания член, настоящата директива не надхвърля границите на необходимото за постигането на тази цел.

(79)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(80)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до онези разпоредби, които представляват съществено изменение в сравнение с предишните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(81)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение I, част Б,

а)

институциите, които управляват системите за социална сигурност, попадащи в приложното поле на Регламенти (ЕО) № 883/2004 (9) и (ЕО) № 987/2009 (10) на Европейския парламент и на Съвета;

б)

институциите, които попадат в приложното поле на директиви 2009/65/ЕО (11), 2009/138/ЕО, 2011/61/ЕС (12), 2013/36/ЕС (13) и 2014/65/ЕС (14) на Европейския парламент и на Съвета;

в)

институциите, които действат на разходопокривен принцип;

г)

институциите, в които работниците и служителите на предприятия осигурители нямат законно право на обезщетения и в които предприятието осигурител може във всеки момент да изиска обратно активите, без да е задължително да изпълни задълженията си за изплащане на пенсионни обезщетения;

д)

дружествата, които използват схеми с пенсионни резерви, с оглед изплащането на пенсионни обезщетения на своите работници и служители.

1)

„институция за професионално пенсионно осигуряване“ или „ИППО“ означава институция, независимо от правната ѝ форма, която функционира въз основа на принципа на финансирането чрез капитализация и която е създадена отделно от всякакво предприятие осигурител или организация с цел да предоставя пенсионни обезщетения, свързани с професионална дейност, въз основа на споразумение или на договор, сключен:

и която извършва дейности, които произтичат пряко от тази цел;

2)

„пенсионна схема“ означава договор, споразумение или фидуциарен акт или правила, установяващи това какви пенсионни обезщетения се предоставят и при какви условия;

3)

„предприятие осигурител“ означава всяко предприятие или всяка друга организация, независимо дали включва или се състои от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател или като самостоятелно заето лице, или съчетава тези две качества и която предлага пенсионна схема или плаща вноски на ИППО;

4)

„пенсионни обезщетения“ означава обезщетения, предоставяни във връзка с достигането или с оглед на очакването за достигане на пенсионна възраст или когато те се получават като допълнение на цитираните обезщетения и се предоставят като допълнение под формата на плащане в случай на смърт, инвалидност, преустановяване на трудовата дейност, или под формата на помощи или на услуги в случай на болест, на бедност или на смърт. За да допринесат за гарантирането на финансовата сигурност през пенсионния период, тези обезщетения могат да бъдат под формата на пожизнени плащания, плащания за ограничен период, плащания под формата на еднократна сума, или каквато и да е комбинация от тях;

5)

„член“ означава лице, което не е бенефициер или потенциален член, чиято минала или настояща професионална дейност дава или ще даде право на пенсионни обезщетения в съответствие с разпоредбите на пенсионната схема;

6)

„бенефициер“ означава лице, което получава пенсионни обезщетения;

7)

„потенциален член“ означава лице, което има право да се присъедини към пенсионна схема;

8)

„компетентен орган“ означава национален орган, определен да осъществява функциите, предвидени в настоящата директива;

9)

„биометрични рискове“ означава рисковете, свързани със смърт, с увреждане и дълголетие;

10)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която ИППО е регистрирана или лицензирана и в която се намира главното ѝ управление, в съответствие с член 9;

11)

„приемаща държава членка“ означава държавата членка, чието социално и трудово законодателство в областта на професионалните пенсионни схеми се прилага в отношенията между предприятието осигурител и членовете или бенефициерите;

12)

„прехвърляща ИППО“ означава ИППО, която прехвърля целите или част от пасивите на пенсионната схема, технически резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричната им равностойност, на ИППО, регистрирана или лицензирана в друга държава членка;

13)

„приемаща ИППО“ означава ИППО, която приема целите или част от пасивите на пенсионната схема, технически резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричната им равностойност, от ИППО, регистрирана или лицензирана в друга държава членка;

14)

„регулиран пазар“ означава регулиран пазар съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС;

15)

„многостранна система за търговия“ или „МСТ“ означава многостранна система за търговия или „МСТ“ по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 22 от Директива 2014/65/ЕС;

16)

„организирана система за търговия“ или „ОСТ“ означава организирана система за търговия или „ОСТ“ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 23 от Директива 2014/65/ЕС;

17)

„траен носител“ означава инструмент, който дава възможност на член или бенефициер да съхранява информацията, адресирана лично до този член или бенефициер, по начин, който е достъпен за бъдеща справка и за период от време, отговарящ на целите на информацията, и който позволява точното възпроизвеждане на съхранената информация;

18)

„ключова функция“ в рамките на система на управление означава капацитет за изпълнение на практически задачи, включващ функцията по управление на риска, функцията по вътрешен одит и актюерската функция.

19)

„трансгранична дейност“ означава управление на пенсионна схема, когато отношенията между предприятието осигурител и членовете и бенефициерите е уредена от социалното и трудовото право в областта на схемите за професионално пенсионно осигуряване на държава членка, различна от държавата членка по произход.

а)

ИППО е въвела надлежно установени правила относно функционирането на всяка пенсионна схема;

б)

когато предприятието осигурител гарантира плащането на пенсионните обезщетения, то се задължава да осигури редовно финансиране.

а)

наименованието на приемащата(ите) държава(и) членка(и), която(които), когато е приложимо, се определя(т) от предприятието осигурител;

б)

наименованието и мястото на установяване на главното управление на предприятието осигурител;

в)

основните характеристики на пенсионната схема, която се управлява за предприятието осигурител.

а)

мнозинството на членовете и от мнозинството на засегнатите бенефициери или, когато е приложимо, от мнозинството на техните представители. Мнозинството се определя в съответствие с националното право. Прехвърлящата ИППО своевременно предоставя на засегнатите членове и бенефициери или, когато е уместно — на техните представители, информация относно условията по прехвърлянето, преди да бъде подадено заявлението по параграф 4; както и

б)

предприятието осигурител, когато е приложимо.

а)

писменото споразумение между прехвърлящата и приемащата ИППО, в което се определят условията за прехвърлянето;

б)

описание на основните характеристики на пенсионната схема;

в)

описание на пасивите или техническите резерви, които ще бъдат прехвърлени, и други задължения и права, както и съответните активи или паричните им еквиваленти;

г)

наименованията и местоположенията на главните управления на прехвърлящата и приемащата ИППО и държавите членки, в които е регистрирана или разрешена всяка ИППО;

д)

местоположението на главното управление на предприятието осигурител и наименованието на предприятието осигурител;

е)

доказателства за предварително одобрение в съответствие с параграф 3;

ж)

когато е приложимо, наименованията на държавите членки, чието социално и трудово право в областта на професионалните пенсионни схеми се прилага към съответната пенсионна схема.

а)

цялата информация, посочена в параграф 5, е предоставена от приемащата ИППО;

б)

административната структура, финансовото състояние на приемащата ИППО и добрата репутация или професионалната квалификация или опитът на лицата, ръководещи приемащата ИППО, са съвместими с предложеното прехвърляне;

в)

дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите на приемащата ИППО и прехвърлената част от схемата са защитени по подходящ начин по време на и след прехвърлянето;

г)

техническите резерви на приемащата ИППО се финансират изцяло към датата на прехвърлянето, когато прехвърлянето води до трансгранична дейност; и

д)

активите, които ще бъдат прехвърлени, са достатъчни и подходящи за покриване на пасивите, техническите резерви и други задължения и права, които ще бъдат прехвърлени, в съответствие с приложимите правила в държавата членка по произход на приемащата ИППО.

а)

в случай на частично прехвърляне на пасивите на пенсионната схема, техническите резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричните им еквиваленти, дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите на останалата част от схемата са защитени по подходящ начин;

б)

индивидуалните права на членовете и бенефициерите се запазват след прехвърлянето;

в)

активите, отговарящи на пенсионната схема, които ще бъдат прехвърлени, са достатъчни и подходящи за покриване на пасивите, техническите резерви и други задължения и права, които ще бъдат прехвърлени, в съответствие с приложимите правила в държавата членка по произход на прехвърлящата ИППО.

а)

минималният размер на техническите резерви се изчислява посредством достатъчно предпазлива актюерска оценка, която отчита всички поети от институцията ангажименти по отношение на обезщетенията и на вноските, съответстващи на пенсионноосигурителните договорености на ИППО. Той следва да бъде достатъчен за изпълнението на две цели: за да продължи изплащането към бенефициерите на текущо обслужваните пенсии и обезщетения и за да се отразят задълженията, които произтичат от натрупаните пенсионни права на членовете. Възприетите за оценка на задълженията икономически и актюерски допускания също се избират предпазливо, като се отчита по целесъобразност подходящ марж за неблагоприятните колебания;

б)

използваните максимални лихвени проценти се избират предпазливо и се определят съгласно съответните правила на държавата членка по произход. Тези предпазливо избрани лихвени проценти се определят като се държи сметка за:

в)

биометричните таблици, използвани за изчисляването на техническите резерви, се основават на принципите на предпазливостта, като държат сметка за основните характеристики на групата на членовете и пенсионните схеми, по-специално на очакваните изменения на съответните рискове;

г)

методът и основата на изчисляването на тези технически резерви остават поначало постоянни от една финансова година до друга. Все пак е възможно да се наложат корекции поради промяна в юридическите, демографските или икономическите данни, на които се основават допусканията.

а)

ИППО изработва конкретен и осъществим план за възстановяване на изисквания размер на активите, за да се покрият изцяло техническите резерви в необходимия срок. Този план се поставя на разположение на членовете или по целесъобразност на техните представители и/или се представя за одобрение на компетентните органи на държавата членка по произход;

б)

при изработването на плана се държи сметка за конкретното положение на ИППО, по-специално за структурата на нейните активи и пасиви, за нейния профил на риска, нейния план за ликвидност, за възрастовия профил на нейните членове, имащи право на пенсионни обезщетения, спецификата на системите, които са в начален стадий, и на системите, които преминават от положение на несъществуващо или частично покритие към положение на пълно покритие;

в)

в случай на приключване на пенсионната схема през периода, посочен в първото изречение на настоящия параграф, ИППО уведомява за това компетентните органи на държавата членка по произход. ИППО установява процедура, даваща възможност да се прехвърлят активи и съответстващите им пасиви на тази схема към друга ИППО, застрахователно предприятие или друга подходяща организация. Тази процедура се съобщава на компетентните органи на държавата членка по произход и общите насоки на процедурата се предоставят на разположение на членовете или по целесъобразност на техните представители при спазване на принципа на поверителност.

а)

изцяло внесения дялов капитал или, в случая на ИППО под формата на взаимозастрахователно предприятие, действителните първоначални средства плюс всички сметки на членовете на взаимозастрахователното предприятие, които изпълняват следните критерии:

б)

резервите (законови и свободни), несъответстващи на застрахователните задължения;

в)

печалбата или загубата, пренесени след приспадането на дължимите дивиденти; и

г)

дотолкова доколкото е разрешено от националното право, резервите от печалби в баланса, когато могат да бъдат използвани за покриване на всякакви загуби, които могат да възникнат, и когато не са оставени за разпределение между членовете и бенефициерите.

а)

съвкупния привилегирован акционерен капитал и подчинения заемен капитал до 50 % от по-малката стойност на една от следните две величини: наличната граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, не повече от 25 % от която се състои от подчинени кредити с фиксиран падеж или съвкупен привилегирован акционерен капитал с фиксиран срок, при условие че съществуват обвързващи споразумения, съгласно които в случай на несъстоятелност или ликвидация на ИППО подчиненият заемен капитал или привилегированият акционерен капитал се нарежда след вземанията на всички други кредитори и не се изплаща, докато не бъдат уредени всички други неуредени дългове;

б)

ценни книжа без определена дата на падежа и други инструменти, включително кумулативни привилегировани акции, различни от посочените в буква а), до максимално 50 % от по-малката стойност на една от следните две величини: наличната граница на платежоспособност или изискваната граница на платежоспособност, за сумата от такива ценни книжа и подчинения заемен капитал, посочен в буква а), при условие че изпълняват следните задължителни условия:

За целите на буква а) подчиненият заемен капитал отговаря също и на следните условия:

а)

когато не се практикува цилмериране или в случай че се практикува, ако то е по-малко от разходите за придобиване, включени в премията, разликата между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и математическия резерв, цилмериран с квота, равна на включената в премията добавка за разходи за придобиване;

б)

всякакви скрити нетни резерви, резултат от оценката на активите, доколкото такива скрити нетни резерви не са от необичайно естество;

в)

половината от невнесения акционерен или учредителен капитал, ако внесената част се равнява на 25 % от този акционерен или учредителен капитал, до 50 % от по-малката от следните две величини: наличната и изискваната граница на платежоспособност.

а)

първи резултат:

сума, която отговаря на 4 % от математическите резерви за пряката дейност и активното презастраховане, без да се приспадат презастрахователните цесии, се умножава по съотношението, което не може да бъде под 85 %, валидно за последната финансова година, между математическите резерви, нетни от презастрахователните цесии, и брутната сума на математическите резерви;

б)

втори резултат:

за полици, при които рисковият капитал не е отрицателна величина, сума, която отговаря на 0,3 % от този капитал, записан от ИППО, се умножава по съотношението, което не може да бъде под 50 %, валидно за последната финансова година, между общия рисков капитал, поддържан като пасив на ИППО след презастрахователни цесии и ретроцесии, и общия рисков капитал, без приспадане на делът на презастраховането;

За временна застраховка при смърт с максимален срок три години частта е 0,1 %. За такава застраховка със срок над три години, но не повече от пет, частта е 0,15 %.

а)

доколкото ИППО носи инвестиционен риск, 4 % от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а);

б)

доколкото ИППО не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление е фиксирана за период, превишаващ пет години, 1 % от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а);

в)

доколкото ИППО не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление не е фиксирана за период, превишаващ пет години, сума в размер до 25 % от нетните административни разходи по този вид застраховки и операции за предходната финансова година;

г)

доколкото ИППО покрива риска от смърт, 0,3 % от рисковия капитал, изчислен в съответствие с параграф 2, буква б).

Сумите на застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на пряка дейност (без приспадане на застрахователните обезщетения за сметка на презастрахователи и ретроцесионери) през периодите, посочени в параграф 1, се агрегират.

Към тази сума се добавя сумата на застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на приети презастраховки или ретроцесии през същите периоди, както и сумата на провизиите за неуредени застрахователни претенции, установени в края на предходната финансова година, както за пряка дейност, така и за приемане на презастраховки.

Впоследствие от тази сума се приспада сумата на застрахователните обезщетения, изплатени през периодите, посочени в параграф 1.

От така получената сума се приспада сумата на провизиите за неуредени застрахователни претенции, установени в началото на втората финансова година, предшестваща последната финансова година, за която има счетоводни отчети, както за пряката дейност, така и за приемането на презастраховки.

Една трета от така получената сума се разделя на две части, първата — в размер до 35 000 000 EUR, а втората представлява разликата; 26 % от първата част и 23 % от втората част се събират.

Така получената сума се умножава по съществуващото съотношение за предишните три финансови години между сумата на останалите застрахователни претенции, предявени спрямо ИППО след приспадане на възстановимите суми по презастраховане и сумата на брутните застрахователни претенции. Това съотношение не може да бъде под 50 %.

а)

активите се инвестират най-добре от гледна точка на дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите като цяло. В случай на потенциален конфликт на интереси ИППО или структурата, която управлява нейния портфейл, следи инвестициите да бъдат направени единствено в интерес на членовете и бенефициерите;

б)

в рамките на „принципа на консервативния инвеститор“ (prudent person rule) държавите членки позволяват на ИППО да вземат предвид потенциалното дългосрочно въздействие на решенията относно инвестициите върху факторите, свързани с околната среда, социалните въпроси и управлението;

в)

активите се инвестират така, че да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и рентабилността на портфейла като цяло;

г)

активите се инвестират основно на регулирани пазари. Инвестициите в активи, които не се търгуват на регулиран финансов пазар, трябва при всички положения да се задържат на разумно равнище;

д)

инвестициите в дериватни инструменти са възможни, доколкото тези инструменти допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефикасното управление на портфейла. Те трябва да бъдат оценявани предпазливо, като се държи сметка за базовия актив и да бъдат включени в оценяването на активите на ИППО. ИППО следва, освен това да избягва прекомерна рискова експозиция към един единствен контрагент и към други операции с дериватни инструменти;

е)

активите се диверсифицират правилно, за да се избегне прекомерна зависимост по отношение на един актив, на един емитент или на отделна група предприятия, както и натрупване на рискове в целия портфейл.

Инвестициите в активи, издадени от един и същи емитент или от емитенти от една и съща група, не следва да излагат ИППО на прекомерна концентрация на рисковете;

ж)

инвестициите в инструменти, издавани от предприятие осигурител, не надвишават 5 % от целия портфейл и когато предприятието осигурител принадлежи към група, инвестициите в предприятията, принадлежащи към същата група като предприятието осигурител, не надвишават 10 % от портфейла.

Когато ИППО приема средства от няколко предприятия осигурители, инвестициите в тези предприятия се правят разумно, като се отчита необходимостта от подходяща диверсификация.

а)

да инвестират до 70 % от активите, представляващи техническите резерви или от целия портфейл за схеми, при които инвестиционният риск се носи от членовете, в акции, в търгуеми ценни книжа, приравнени на акции и в корпоративни облигации, които се търгуват на регулирани пазари, или чрез МСТ или ОСТ, и да решават сами за относителната тежест на тези ценни книжа в инвестиционния портфейл. Ако обаче това е оправдано от гледна точка на предпазливостта, държавите членки може да прилагат долна граница, не по-ниска от 35 %, по отношение на ИППО, които управляват пенсионни схеми с гарантиран в дългосрочен план лихвен процент, понасят сами инвестиционния риск и сами осигуряват гаранцията;

б)

да инвестират до 30 % от активите, покриващи техническите резерви, в активи, деноминирани във валути, различни от тези, в които са изразени пасивите;

в)

да инвестират в инструменти, които имат дългосрочен инвестиционен хоризонт и не се търгуват на регулирани пазари, МСТ или ОСТ;

г)

да инвестират в инструменти, които са издадени или гарантирани от ЕИБ, предоставени в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции, европейските фондове за дългосрочни инвестиции, европейските фондове за социално предприемачество и европейските фондове за рисков капитал.

а)

изискването за квалификация:

б)

изискването за надеждност: да имат добра репутация и да са почтени.

а)

политиката за определяне на възнагражденията се установява, прилага и поддържа в съответствие с дейностите, рисковия профил, целите и дългосрочните интереси, финансова стабилност и резултати на ИППО като цяло и подкрепя разумното, предпазливо и ефективно управление на ИППО;

б)

политиката за определяне на възнагражденията е в съответствие с дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите на пенсионните схеми, управлявани от ИППО;

в)

в политиката за определяне на възнагражденията се включват мерки, целящи да предотвратят конфликтите на интереси;

г)

политиката за определяне на възнагражденията е в съответствие с разумното и ефективно управление на риска и не поощрява поемането на рискове, които не са съобразени с рисковите профили и правилата на ИППО;

д)

политиката за определяне на възнагражденията се прилага към ИППО и към доставчиците на услуги, посочени в член 31, параграф 1, освен в случаите, когато тези доставчици на услуги са обхванати от директивите, посочени в член 2, параграф 2, буква б);

е)

ИППО определя общите принципи на политиката за определяне на възнагражденията, подлага я на преглед и я актуализира най-малко на всеки три години, и отговаря за нейното прилагане;

ж)

по отношение на възнагражденията и надзора върху тях е налице ясно, прозрачно и ефективно управление.

а)

когато лицето или организационната единица, изпълняваща ключовата функция, са установили, че има значителен риск ИППО да не спази съществено законово изискване и са докладвали за това на административния, управителния или надзорния орган на ИППО и когато това би могло да има значително въздействие върху интересите на членовете и бенефициерите; или

б)

когато лицето или организационната единица, изпълняваща ключовата функция, са станали свидетели на съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приложими за ИППО и нейните дейности в областта на ключовата функция на това лице или организационна единица, и са докладвали за това на административния, управителния или надзорния орган на ИППО.

а)

подписваческа дейност и формиране на резерви;

б)

управление на активите и пасивите;

в)

инвестиции, по-специално в деривати, секюритизации и сходни задължения;

г)

управление на ликвидни и концентрационни рискове;

д)

управление на операционния риск;

е)

застраховане и други техники за намаляване на риска;

ж)

екологичните, социалните и управленските рискове, свързани с инвестиционния портфейл и неговото управление.

а)

координира и контролира изчисляването на техническите резерви;

б)

оценява пригодността на използваните методологии и базови модели при изчисляване на техническите резерви, както и допусканията, направени за тази цел;

в)

оценява достатъчността и качеството на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви;

г)

сравнява допусканията, които са в основата на изчисляването на техническите резерви, с практическите резултати;

д)

информира административния, управителния или надзорния орган на ИППО за надеждността и адекватността на изчисляването на техническите резерви;

е)

изразява мнение относно общата подписваческа политика, в случай че ИППО има такава политика;

ж)

изразява мнение относно адекватността на застрахователните договорености, в случай че ИППО има такива договорености; и

з)

допринася за ефективното прилагане на системата за управление на риска.

а)

описание на начина, по който собствената оценка на риска се интегрира в процеса на управление и в процесите на вземане на решения на ИППО;

б)

оценка на ефективността на системата за управление на риска;

в)

описание на начина, по който ИППО предотвратява конфликтите на интереси с предприятието осигурител, в случай че ИППО е възложила ключови функции на предприятието осигурител в съответствие с член 24, параграф 3;

г)

оценка на цялостните нужди от финансиране на ИППО, включително описание на плана за възстановяване, когато е приложимо;

д)

оценка на рисковете за членовете и бенефициерите във връзка с изплащането на техните пенсионни обезщетения и ефективността на всяко коригиращо действие, като се вземат под внимание, когато е приложимо:

е)

качествена оценка на механизмите за защита на пенсионните обезщетения, включително, ако е приложимо, гаранции, конвенти или всякакъв друг вид финансова подкрепа от страна на предприятието осигурител, застрахователно или презастрахователно предприятие, попадащо в обхвата на Директива 2009/138/ЕО, или обхванати от механизъм за защита на пенсиите в полза на ИППО или на членовете и бенефициерите;

ж)

качествена оценка на операционните рискове;

з)

когато при вземането на инвестиционните решения се разглеждат екологични, социални и свързани с управлението фактори, оценка на новите и нововъзникващите рискове, в това число рискове, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите и околната среда, социалните рискове и рисковете, свързани с амортизацията на активите поради регулаторна промяна.

а)

нарушаване на качеството на системата на управление на съответната ИППО;

б)

неоснователно нарастване на операционния риск;

в)

нарушаване на способността на компетентните органи да следят за това, дали ИППО спазва задълженията си;

г)

нарушаване на непрекъснатото и удовлетворително обслужване на членовете и бенефициерите.

а)

гарантират, че финансовите инструменти са предмет на надлежна грижа и защита;

б)

водят отчети, които позволяват на ИППО по всяко време и незабавно да идентифицира всички активи;

в)

предприемат необходимите мерки, за да избегнат конфликт на интереси във връзка с доверително съхранение на активите;

г)

при поискване информират компетентните органи за начина, по който се съхраняват активите.

а)

изпълнява указанията на ИППО, освен когато те противоречат на националното законодателство или правилника на ИППО;

б)

гарантира, че при сделки с активи на дадена ИППО, свързани с пенсионна схема, всички плащания се превеждат на ИППО в обичайните срокове; и

в)

гарантира, че приходите от активи се разпределят в съответствие с правилата на ИППО.

а)

потенциалните членове поне информацията, посочена в член 41;

б)

настоящите членове поне информацията, посочена в членове 37—40, 42 и 44; и

в)

бенефициерите поне информацията, посочена в членове 37, 43 и 44.

а)

се актуализира редовно;

б)

е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако тя може да бъде заместена с общоразбираеми понятия;

в)

не е подвеждаща и се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието;

г)

се представя по начин, който е лесен за четене;

д)

се предоставя на официалния език на държавата членка, чието социално и трудово законодателство, свързано със схемите за професионално пенсионно осигуряване, се прилага за съответната пенсионна схема; и

е)

се предоставя на потенциалните членове и бенефициерите безплатно по електронен път, включително на траен носител или на уебсайт, или на хартиен носител.

а)

наименованието на ИППО, държавата членка, в която ИППО е регистрирана или лицензирана, както и наименованието на нейния компетентен орган;

б)

правата и задълженията на заинтересованите страни по пенсионната схема;

в)

информация относно инвестиционния профил;

г)

естеството на финансовите рискове, поети от членовете и бенефициерите;

д)

условията относно пълните или частичните гаранции съгласно пенсионната схема или на определено равнище на обезщетения, или — когато не се предвижда никаква гаранция по пенсионната схема, декларация в този смисъл;

е)

механизмите за защита на натрупаните права или механизмите за намаляване на обезщетението, ако има такива;

ж)

когато членовете носят инвестиционен риск или могат да вземат инвестиционни решения, информация за резултатите от минали периоди на инвестиции, свързани с пенсионната схема в продължение на най-малко пет години, или за всички години, в които схемата функционира, когато този срок е по-кратък от пет години;

з)

структурата на разходите, които се поемат от членовете и бенефициерите на схеми, които не предвиждат определено равнище на обезщетения;

и)

вариантите, които са на разположение на членовете и на бенефициерите при получаване на техните пенсионни обезщетения;

й)

в случай че даден член има право да прехвърля пенсионни права, допълнителна информация относно условията за такова прехвърляне.

а)

личните данни на члена, включително ясно посочване на законоустановената пенсионна възраст, пенсионната възраст, предвидена в пенсионна схема или очаквана от ИППО, или пенсионната възраст, определена от члена, според случая;

б)

наименованието на ИППО и нейния адрес за връзка и идентификация на пенсионната схема на члена;

в)

когато е приложимо, информация относно пълните или частичните гаранции съгласно пенсионната схема и ако е приложимо, къде може да се намери повече информация;

г)

информация за прогнозите за пенсионните обезщетения, основани на пенсионна възраст, както е посочено в буква а), и уточнение, че тези прогнози може да се различават от крайната стойност на получените обезщетения. Ако прогнозите за пенсионното обезщетение се основават на икономическите сценарии, тази информация включва и най-добър сценарий, и неблагоприятен сценарий, като се отчита специфичното естество на пенсионната схема;

д)

информация за натрупаните обезщетения или събрания капитал, като се отчита специфичното естество на пенсионната схема;

е)

информация относно размера на вноските, платени от предприятието осигурител и от дадения член в пенсионната схема, поне през последните дванадесет месеца; като се отчита специфичното естество на пенсионната схема;

ж)

разбивка на разходите, приспаднати от ИППО най-малко през последните дванадесет месеца;

з)

информация относно равнището на финансиране на пенсионната схема като цяло.

а)

допълнителна практическа информация за вариантите, които се предоставят на члена съгласно пенсионната схема;

б)

информацията, посочена в членове 29 и 30;

в)

където е приложимо, информация относно допусканията, използвани за изчисляване на сумите, изразени в анюитети, по-специално по отношение на лихвения процент, използван при преобразуването на еднократно обезщетение в месечен анюитет, вида на доставчика и продължителността на периода на изплащане на обезщетенията;

г)

информация относно равнището на обезщетенията в случай на преустановяване на трудовото правоотношение.

а)

всички съответни варианти, които са им предоставени, включително инвестиционни варианти;

б)

съответните характеристики на пенсионната схема, включително вида на обезщетенията;

в)

информация за това дали и как в инвестиционния подход са отразени факторите в областта на околната среда, климата и социалното и корпоративно управление; и

г)

къде е предоставена допълнителна информация.

а)

всички съответни варианти, които са им предоставени, включително инвестиционни възможности;

б)

съответните характеристики на пенсионната схема, включително вида на обезщетенията;

в)

информация за това дали и как в инвестиционния подход са отразени факторите в областта на околната среда, климата, социалните и корпоративните фактори и факторите, свързани с управлението; и

г)

къде е предоставена допълнителна информация.

а)

годишните счетоводни отчети и годишните доклади за дейността, посочени в член 29, или когато една ИППО отговаря за повече от една схема — отчетите и докладите, свързани със съответната пенсионна схема;

б)

декларацията за принципите, на които се основава инвестиционната политика, така, както е посочена в член 30;

в)

всяка допълнителна информация относно допусканията, използвани при изготвянето на прогнозите, посочени в член 39, параграф 1, буква г).

а)

условията за извършване на дейност;

б)

техническите резерви;

в)

финансирането на техническите резерви;

г)

нормативно определените собствени средства;

д)

наличната граница на платежоспособност;

е)

изискваната граница на платежоспособност;

ж)

инвестиционните правила;

з)

управлението на инвестициите;

и)

системата на управление; и

й)

информацията, която се предоставя на членовете и бенефициерите.

а)

ИППО не е осигурила достатъчни технически резерви с оглед на цялостната ѝ дейност или разполага с активи, недостатъчни да покрият нейните технически резерви;

б)

ИППО не притежава изискуемите собствени средства.

а)

ИППО не защитава по подходящ начин интересите на членовете и бенефициерите на схемата;

б)

ИППО е престанала да отговаря на условията, уреждащи дейността ѝ;

в)

ИППО нарушава сериозно своите задължения според правилата, на които тя е подчинена;

г)

в случай на трансгранична дейност ИППО не спазва изискванията на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава членка в областта на професионалните пенсионни схеми.

а)

оценка на качествените изисквания по отношение на системата на управление;

б)

оценка на рисковете, пред които е изправена ИППО;

в)

оценка на способността на ИППО да оценява и управлява тези рискове.

а)

изискват от ИППО, от административния, управителния или надзорния орган на ИППО, или лицата, които ефективно управляват ИППО или изпълняват ключови функции, да предоставят по всяко време сведения за всички въпроси, свързани с тяхната дейност, или да предават всеки документ относно дейността им;

б)

упражняват надзор спрямо отношенията между ИППО и други предприятия или между ИППО, когато ИППО възлагат на външни изпълнители ключови функции или други дейности на тези други предприятия или ИППО, и всякакво последващо повторно възлагане на външни изпълнители, които имат влияние върху финансовото положение на ИППО или които имат съществено значение за ефикасността на надзора;

в)

получават следните документи: собствената оценка на риска, декларацията за принципите на инвестиционната политика, годишните счетоводни отчети и годишните доклади за дейността, както и всички други документи, необходими за упражняване на надзора;

г)

определят кои документи са необходими за целите на надзора, включително:

д)

извършват проверки на място в помещенията на ИППО и по целесъобразност, при възложени на външни изпълнители дейности и при последващо възлагане на външни изпълнители по веригата, за да проверяват дали дейностите се упражняват в съответствие с правилата за надзор;

е)

изискват по всяко време информация от ИППО за възлагане на дейности на външни изпълнители и за последващо възлагане на дейности на външни изпълнители по веригата.

а)

текстовете на законовите и подзаконовите разпоредби, административните правила и общите указания в областта на схемите за професионално пенсионно осигуряване и информация за това, дали дадена държава членка решава да прилага настоящата директива, в съответствие с членове 4 и 5;

б)

информация относно надзорния преглед, уреден в член 49;

в)

обобщени статистически данни за важните аспекти от прилагането на уредбата за пруденциалния надзор;

г)

основната цел на пруденциалния надзор и информация за основните функции и дейности на компетентните органи;

д)

правилата по отношение на административните санкции и другите мерки, които са приложими при нарушения на приетите в съответствие с настоящата директива национални разпоредби.

а)

да проверят дали преди да започнат да упражняват дейността си ИППО са изпълнили условията за дейност за предоставяне на професионално пенсионно осигуряване;

б)

да улеснят наблюдението на дейностите на ИППО, включително мониторинга на техническите резерви, платежоспособността, системата на управление и информацията, предоставяна на членовете и бенефициерите;

в)

да налагат коригиращи мерки, включително административни санкции;

г)

да публикуват, ако това е разрешено от националното право, ключови показатели за ефективност за всички отделни ИППО, които могат да помогнат на членовете и бенефициерите за вземането на финансови решения, свързани с пенсиите им;

д)

при обжалване на решения на компетентните органи, взети в съответствие с разпоредбите, транспониращи настоящата директива;

е)

в съдебни производства по отношение на разпоредби, транспониращи настоящата директива.

а)

обмен на информация между компетентните органи в една и съща държава членка при изпълнението на техните надзорни функции;

б)

обмен на информация между компетентните органи в различни държави членки при изпълнението на техните надзорни функции;

в)

обмен на информация между компетентните органи и някой от следните субекти, намиращи се в същата държава членка, при изпълнение на техните надзорни функции:

г)

разкриване пред органите, които администрират прекратяването на пенсионна схема, на информация, необходима за изпълнението на техните задължения.

а)

органите, отговорни за надзора върху органите, участващи в прекратяването на пенсионни схеми и други подобни процедури;

б)

органите, отговорни за надзора върху лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на ИППО, застрахователните предприятия и други финансови институции;

в)

независими актюери на ИППО, които извършват надзор върху тези ИППО, и органите, отговорни за надзора върху тези актюери.

а)

централни банки и други органи с подобна функция в качеството им на органи, отговарящи за паричната политика;

б)

други публични органи, отговорни за надзора върху платежните системи, когато е уместно;

в)

Европейския съвет за системен риск, ЕОЗППО, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (16) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17).

а)

структурите имат правомощията съгласно националното законодателство да разследват или да проучват дейностите на органите, отговарящи за надзора върху ИППО или за законодателството в областта на този надзор;

б)

информацията е строго необходима за изпълнението на правомощията, посочени в буква а);

в)

по отношение на лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изисквания за професионална тайна съгласно националното право, които са най-малко равностойни на предвидените в настоящата директива;

г)

ако информацията е с произход от друга държава членка, тази информация се разкрива само с изричното съгласие на компетентните органи, от които произхожда информацията, и единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

а)

информацията се обменя, предава или разкрива за целите на извършването на надзор или проверка;

б)

по отношение на получената информация се прилага задължението за спазване на професионална тайна, предвидено в член 52.

в)

когато информацията е с произход от друга държава членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентния орган, от който тя произхожда, и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

а)

информацията трябва да бъде предназначена за целите на разкриването, разследването и проучването, посочено в член 57, параграф 2, буква а);

б)

по отношение на получената информация трябва да се прилага задължението за спазване на професионална тайна, предвидено в член 52;

в)

когато информацията е с произход от друга държава членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентния орган, от който тя произхожда, и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

а)

адекватността на настоящата директива от пруденциална и управленска гледна точка;

б)

трансграничната дейност;

в)

опита, придобит при прилагането на настоящата директива, както и нейното въздействие върху стабилността на ИППО;

г)

извлечението от индивидуалната пенсионна партида.

1)

В член 13, точка 7 се заменя със следното:

(*1)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37)“."

2)

В член 308б параграф 15 се заменя със следното:

„15.   Когато при влизане в сила на настоящата директива държавите членки по произход прилагат разпоредбите, посочени в член 4 от Директива (ЕС) 2016/2341, тези държави членки по произход могат да продължат да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са били приети от тях с оглед спазване на членове 1—19, членове 27—30, членове 32—35 и членове 37—67 от Директива 2002/83/ЕО, както е в сила към 31 декември 2015 г., за преходен период, изтичащ на 31 декември 2022 г.

Ако дадена държава членка по произход продължи да прилага тези законови, подзаконови и административни разпоредби, застрахователните предприятия в тази държава членка по произход изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност като сбора от следните елементи:

До 31 декември 2017 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно това, дали посоченият в първа алинея срок следва да бъде удължен, като се вземат предвид промените в законодателството на Съюза или в националното право, произтичащи от настоящата директива.“