17.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 344/1

(1)

През последните 20 години в Съюза бе постигнат значителен напредък в областта на антропогенните емисии в атмосферата и на качеството на въздуха по-специално чрез специална политика на Съюза, включваща съобщението на Комисията от 21 септември 2005 г., озаглавено „Тематична стратегия относно замърсяването на въздуха“ (ТСЗВ). Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) спомогна за този напредък чрез определянето на тавани от 2010 г. нататък за общите годишни емисии на държавите членки на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) и амоняк (NH3). В резултат на това в Съюза между 1990 г. и 2010 г. емисиите на серен диоксид бяха намалени с 82 %, на азотни оксиди — с 47 %, на неметанови летливи органични съединения — с 56 % и на амоняк — с 28 %. При все това, както беше посочено в съобщението на Комисията от 18 декември 2013 г., озаглавено „Програма за чист въздух за Европа“ (наричана по-долу „преработената ТСЗВ“), остават значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда.

(2)

В Седмата програма за действие за околната среда (5) се потвърждава дългосрочната цел на Съюза за политика за въздуха — постигане на нива на качество на въздуха, които не пораждат значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда, и за тази цел се призовава за пълно спазване на действащото законодателство на Съюза за качеството на въздуха, за стратегически цели и действия след 2020 г., за по-големи усилия в области, в които населението и екосистемите са изложени на голяма концентрация на замърсители на въздуха, и укрепване на полезните взаимодействия между законодателството за качеството на въздуха и набелязаните цели на политиката на Съюза, по-специално относно изменението на климата и биологичното разнообразие.

(3)

В преработената ТСЗВ се определят нови стратегически цели за периода до 2030 г. с оглед на по-нататъшен напредък към постигането на дългосрочната цел на Съюза за качеството на въздуха.

(4)

Държавите членки и Съюзът са в процес на ратификация на Конвенцията от Минамата относно живака от 2013 г. по програмата на ООН за околната среда, чиято цел е защитата на човешкото здраве и опазването на околната среда чрез намаление на емисиите на живак от съществуващи и нови източници, с оглед на влизането ѝ в сила през 2017 г. Докладваните емисии на този замърсител следва да подлежат на преглед от Комисията.

(5)

Държавите членки и Съюзът са страни по Конвенцията на Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ на ООН) за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. (КТЗВДР) и по няколко от протоколите към нея, включително Протокола за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1999 г., който бе преразгледан през 2012 г. (наричан по-долу „преразгледаният Гьотеборгски протокол“).

(6)

Що се отнася до 2020 г. и след нея, в преразгледания Гьотеборгски протокол се определят нови задължения за всяка страна за намаляване спрямо базовата 2005 г. на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици, насърчава се намаляването на емисиите на сажди и се призовава за събиране и поддържане на информация относно неблагоприятното въздействие на концентрацията и отлагането на замърсители на въздуха върху човешкото здраве и околната среда, както и за участие в програми по КТЗВДР, насочени срещу това въздействие.

(7)

Поради това режимът на национални тавани за емисии, установен с Директива 2001/81/ЕО, следва да бъде изменен, за да се приведе в съответствие с международните задължения на Съюза и на държавите членки. За тази цел националните задължения за намаляване на емисиите за всяка година от 2020 г. до 2029 г. в настоящата директива са еднакви с установените в преразгледания Гьотеборгски протокол.

(8)

Държавите членки следва да изпълняват настоящата директива така, че да допринасят ефективно за постигането на дългосрочната цел на Съюза за качеството на въздуха, подкрепена от насоките на Световната здравна организация, и на целите на Съюза в областта на биологичното разнообразие и защитата на екосистемите чрез намаляване на концентрацията и отлагането на причиняващи подкиселяване, еутрофикация и озониране замърсители на въздуха под критичните натоварвания и нива, установени в КТЗВДР.

(9)

Настоящата директива следва също така да допринесе за постигане — по икономически ефективен начин — на целите за качеството на въздуха, установени в законодателството на Съюза, и за ограничаване на въздействието на изменението на климата в допълнение към подобряването на качеството на въздуха в световен мащаб, както и към подобряването на полезните взаимодействия с политиките на Съюза в областта на климата и на енергетиката, като същевременно се избягва дублирането на действащото законодателство на Съюза.

(10)

Настоящата директива допринася и за намаляване на разходите за здравеопазване в Съюза, свързани със замърсяването на въздуха, чрез подобряване на благосъстоянието на гражданите на Съюза, както и за насърчаване на прехода към екологична икономика.

(11)

Настоящата директива следва да допринася за постепенното намаляване на замърсяването на въздуха, като се основава на намаленията, постигнати посредством законодателството на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника, което урежда емисиите на определени вещества.

(12)

Законодателството на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника следва реално да води до очакваните намаления на емисии. Набелязването и предприемането на ранен етап на мерки по отношение на неефективното законодателство за контрол на замърсяването на въздуха при източника е от съществено значение за постигане на по-общите цели за качеството на въздуха, за което свидетелства несъответствието между реалните и тестовите емисии на азотни оксиди от дизелови автомобили, отговарящи на изискванията на Евро 6.

(13)

Държавите членки следва да спазват установените в настоящата директива задължения за намаляване на емисиите от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък. За да гарантират осезаем напредък по отношение на задълженията за 2030 г., държавите членки следва да определят индикативни нива на емисиите за 2025 г., които да са технически изпълними и да не водят до непропорционални разходи, и следва да се стремят да спазват тези нива. Когато емисиите за 2025 г. не могат да бъдат ограничени в съответствие с определения курс на намаляване държавите членки следва да обяснят причините за това отклонение, както и мерките за връщане към следвания от тях курс в последващите си доклади, изготвени съгласно настоящата директива.

(14)

Националните задължения за намаляване на емисиите, установени в настоящата директива за периода от 2030 г. нататък, се основават на прогнозирания потенциал за намаляване на всяка държава членка, посочен в Доклад № 16 за тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха от януари 2015 г. (ТСЗВ 16), на техническото разглеждане на разликите между прогнозите на национално равнище и тези в ТСЗВ 16, както и на политическата цел да се запази намаляването на въздействието върху здравето като цяло до 2030 г. (в сравнение с 2005 г.) възможно най-близко до това в предложението на Комисията за настоящата директива. За постигане на по-голяма прозрачност Комисията следва да публикува основните допускания, които се съдържат в ТСЗВ 16.

(15)

Спазването на националните задължения за намаляване на емисиите следва да се оценява спрямо конкретната методология към момента на определяне на задължението.

(16)

Изискванията за докладване и задълженията за намаляване на емисиите следва да се основават на националното енергопотребление и количествата продадени горива. Някои държави членки обаче могат — съгласно КТЗВДР — да изберат да използват като основа за преценка на спазването във връзка със сектора на автомобилния транспорт общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива. Тази възможност следва да се запази в настоящата директива, за да се гарантира съгласуваност между международното право и правото на Съюза.

(17)

За да се отстранят някои неопределености, характерни за установяването на националните задължения за намаляване на емисиите, преразгледаният Гьотеборгски протокол съдържа възможности за гъвкавост, които следва да бъдат включени в настоящата директива. По-специално, преразгледаният Гьотеборгски протокол въвежда механизъм за коригиране на националните инвентаризации на емисии и за осредняване на националните годишни емисии за не повече от три години, когато са спазени определени условия. Освен това в настоящата директива следва да се предвидят възможности за гъвкавост, когато с нея се налага задължение за намаляване, което надвишава икономически ефективното намаляване, определено в ТСЗВ 16, както и за да се съдейства на държавите членки в случай на внезапни и извънредни събития, свързани с производството или доставката на енергия, ако са изпълнени определени условия. Използването на посочените възможности за гъвкавост следва да се наблюдава от Комисията, като се вземат предвид ръководствата, разработени съгласно КТЗВДР. За целите на оценяването на заявленията за коригиране следва да се счита, че задълженията за намаляване на емисиите за периода от 2020 г. до 2029 г. са били установени на 4 май 2012 г. — датата, на която е преразгледан Гьотеборгският протокол.

(18)

Всяка държава членка следва да изготви, приеме и прилага национална програма за контрол на замърсяването на въздуха с цел спазване на задълженията си за намаляване на емисиите и осигуряване на реален принос за постигането на целите на Съюза за качеството на въздуха. За тази цел държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от намаляване на емисиите, по-специално на азотни оксиди и фини прахови частици, в зони и агломерации, засегнати от прекомерни концентрации на замърсители на въздуха и/или в такива зони и агломерации, които допринасят значително за замърсяването на въздуха в други зони и агломерации, включително в съседни държави. За тази цел националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да допринасят за успешното изпълнение на плановете за качеството на въздуха, утвърдени съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(19)

За да се намалят емисиите от антропогенни източници, националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да предвиждат мерки, приложими към всички сектори от значение, включително селското стопанство, енергетиката, промишлеността, автомобилния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища, битовото отопление и използването на извънпътната подвижна техника и на разтворители. Държавите членки обаче следва да имат право да решават какви мерки да предприемат за спазването на задълженията за намаляване на емисиите, установени в настоящата директива.

(20)

При изготвянето на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха държавите членки следва да вземат предвид най-добрите практики за справяне, inter alia, с най-вредните замърсители, попадащи в обхвата на настоящата директива, по отношение на чувствителните групи от населението.

(21)

Селското стопанство допринася съществено за емисиите в атмосферата на амоняк и фини прахови частици. С цел намаляване на тези емисии националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да включват мерки, приложими към селскостопанския сектор. Тези мерки следва да бъдат икономически ефективни и да се основават на конкретна информация и данни, като се отчитат научният прогрес и предходните мерки, предприети от държавите членки. Общата селскостопанска политика осигурява на държавите членки възможността да допринесат за качеството на въздуха чрез предприемане на конкретни мерки. Извършването на оценка в бъдеще ще покаже по-ясно въздействието на посочените мерки.

(22)

Подобряването на качеството на въздуха следва да бъде постигнато чрез пропорционални мерки. При предприемането на мерки, включени в националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, приложими за селскостопанския сектор, държавите членки следва да гарантират, че тяхното въздействие върху малките стопанства е взето изцяло предвид, за да се ограничат във възможно най-голяма степен евентуалните допълнителни разходи.

(23)

Когато се допуска финансово подпомагане за определени мерки, предприети в рамките на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха с цел предотвратяване на емисиите в селскостопанския сектор, особено мерки на селски стопанства, изискващи съществени промени на практиките или значителни инвестиции, Комисията следва да улесни достъпа до това финансово подпомагане и друго налично финансиране от Съюза.

(24)

С цел да намалят емисиите държавите членки следва да разгледат възможността да подкрепят пренасочването на инвестиции към чисти и ефикасни технологии. Иновациите могат да спомогнат за повишаване на устойчивостта и за решаване на проблемите при източника чрез подобряване на ответните мерки в отделните сектори по отношение на предизвикателствата, свързани с качеството на въздуха.

(25)

Националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, включително анализът в помощ на установяването на политики и мерки, следва да бъдат актуализирани редовно.

(26)

С оглед изготвянето на добре обосновани национални програми за контрол на замърсяването на въздуха и на техни съществени актуализации, държавите членки следва да се допитват относно тези програми и актуализации с обществеността и с компетентните органи на всички равнища и по време, когато все още са възможни всички варианти по отношение на политиките и мерките. Държавите членки следва да участват в трансгранични консултации, когато изпълнението на тяхната програма би могло да окаже въздействие върху качеството на въздуха в друга държава членка или в трета държава, в съответствие с изискванията, установени в законодателството на Съюза и в международното право, включително в Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст от 1991 г. (наричана по-долу „Конвенцията от Еспо“) и Протокола за стратегическа екологична оценка към нея от 2003 г.

(27)

Целта на настоящата директива е, наред с другото, защитата на човешкото здраве. Както Съдът многократно е посочвал, би било несъвместимо с обвързващия характер на директивите, предвиден в трета алинея на член 288, от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се изключи по принцип възможността заинтересованите лица да се позовават на наложено с директива задължение. Това съображение важи с особена сила за директива, чиято цел е да бъде поставено под контрол и намалено атмосферното замърсяване и която следователно е насочена към защита на човешкото здраве.

(28)

Държавите членки следва да изготвят и докладват национални инвентаризации и прогнози на емисиите, както и информационни доклади за инвентаризацията за всички замърсители на въздуха, попадащи в обхвата на настоящата директива, които впоследствие следва да дадат възможност на Съюза да спази своите задължения за докладване съгласно КТЗВДР и протоколите към нея.

(29)

С оглед запазване на общата съгласуваност за Съюза като цяло държавите членки следва да гарантират, че докладването им пред Комисията за техните национални инвентаризации и прогнози на емисиите, както и информационните доклади за инвентаризацията напълно съответства на докладването им съгласно КТЗВДР.

(30)

С цел да се оцени ефективността на националните задължения за намаляване на емисиите, предвидени в настоящата директива, държавите членки следва също така да извършват мониторинг на въздействието от замърсяването на въздуха за сухоземните и водните екосистеми и да докладват за това въздействие. За да се осигури икономически ефективен подход, държавите членки следва да имат възможност да използват незадължителните показатели за мониторинг, посочени в настоящата директива, и следва да осигурят координация с други програми за мониторинг, утвърдени съгласно свързани с нея директиви и — когато е приложимо, съгласно КТЗВДР.

(31)

Следва да бъде създаден Европейски форум „Чист въздух“, в който да участват всички заинтересовани страни, включително компетентните органи на държавите членки на всички съответни равнища, за да се обменят опит и добри практики, по-специално с цел да се допринесе за изготвяне на насоки и улесняване на координираното прилагане на законодателството и политиките на Съюза, свързани с подобряването на качеството на въздуха.

(32)

В съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) държавите членки следва да гарантират активното и системно разпространяване на информация чрез електронни средства.

(33)

Необходимо е да се измени Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) с оглед да се осигури съгласуваност на посочената директива с Конвенцията на ИКЕ на ООН относно достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 1998 г. (наричана по-долу „Орхуската конвенция“).

(34)

С цел да се вземе предвид техническото и международното развитие на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на приложение I, както и на част 2 от приложение III и приложение IV, с оглед на адаптирането им към новостите в КТЗВДР, и във връзка с изменението на приложение V с оглед на адаптирането му към техническия и научния прогрес и новостите в КТЗВДР. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(35)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на възможностите за гъвкавост и на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха по настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(36)

Държавите членки следва да установят система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(37)

Предвид естеството и степента на измененията, които следва да бъдат внесени в Директива 2001/81/ЕО, посочената директива следва да бъде заменена, за да се повиши правната сигурност, яснотата и прозрачността, както и с цел опростяване на законодателството. С цел да се осигури непрекъснатост на процеса на подобряване на качеството на въздуха държавите членки следва да спазват националните тавани за емисии, предвидени в Директива 2001/81/ЕО, докато през 2020 г. станат приложими новите национални задължения за намаляване на емисиите, предвидени в настоящата директива.

(38)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве и опазване на околната среда в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза поради трансграничния характер на замърсяването на въздуха, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейски съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(39)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (11) държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано по отношение на настоящата директива,

а)

целите за качеството на въздуха, установени в законодателството на Съюза, и напредък по отношение на дългосрочната цел на Съюза за постигане на нива на качество на въздуха, съответстващи на насоките относно качеството на въздуха, публикувани от Световната здравна организация;

б)

целите на Съюза в областта на биологичното разнообразие и екосистемите в съответствие със Седмата програма за действие за околната среда;

в)

засилено полезно взаимодействие между политиката за качеството на въздуха и други относими политики на Съюза, по-специално политиките в областта на климата и енергетиката.

1)

„емисия“ означава отделянето на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата;

2)

„антропогенни емисии“ означава емисиите в атмосферата на замърсители, свързани с човешка дейност;

3)

„прекурсори на озона“ означава азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан и въглероден оксид;

4)

„цели за качеството на въздуха“ означава пределно допустимите стойности, целевите стойности и задълженията във връзка с концентрациите на експозицията за качеството на въздуха, установени в Директива 2008/50/ЕО и Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12);

5)

„серен диоксид“ или „SO2“ означава всички серни съединения, изразени като серен диоксид, включително серен триоксид (SO3), сярна киселина (H2SO4) и редуцирани серни съединения като сероводорд (H2S), меркаптани и диметилсулфиди;

6)

„азотни оксиди“ или „NОх“ означава азотен оксид и азотен диоксид, изразени като азотен диоксид;

7)

„неметанови летливи органични съединения“ или „НМЛОС“ означава всички органични съединения, различни от метана, които са в състояние да произвеждат фотохимични оксиданти чрез реакция с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина;

8)

„фини прахови частици“ или „ПЧ2,5“ означава частици с аеродинамичен диаметър, равен на или по-малък от 2,5 микрометра (μm);

9)

„сажди“ означава въглеродни прахови частици, които поглъщат светлината;

10)

„национално задължение за намаляване на емисиите“ означава задължението на държавите членки за намаляване на общия размер на емисиите на дадено вещество; то определя минималното намаление на емисиите, което трябва да бъде постигнато през целевата календарна година, като процент от общия размер на емисиите, изпуснати през базовата година (2005 г.);

11)

„цикъл на излитане и кацане“ означава цикъл, включващ рулиране, излитане, набиране на височина, снижаване, кацане и всички други действия на въздухоплавателно средство, които протичат на височина под 3 000 фута;

12)

„международно морско корабоплаване“ означава пътувания в морето и в крайбрежни води на плавателни съдове, плаващи под всякакво знаме, освен риболовните кораби, които заминават от територията на една държава и пристигат на територията на друга държава;

13)

„зона за контрол на замърсяването“ означава морска зона, простираща се до не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, установена от дадена държава членка за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването от кораби в съответствие с приложимите международни норми и стандарти;

14)

„законодателство на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника“ означава законодателството на Съюза, което има за цел намаляване на емисиите от замърсители на въздуха, обхванати от настоящата директива, чрез предприемане на мерки за намаляването им при източника.

а)

емисиите от въздухоплавателни средства извън цикъла на излитане и кацане;

б)

емисиите от националното морско корабоплаване до и от териториите, посочени в член 2, параграф 2;

в)

емисиите от международното морско корабоплаване;

г)

емисиите на азотни оксиди и на неметанови летливи органични съединения от дейности, попадащи в предвидената в КТЗВДР номенклатура за докладване (NFR)(2014), категории 3B (обработка на естествени торове) и 3D (селскостопански почви).

а)

след като вземе предвид заключенията на националните програми за инспекции и прилагане, посредством които се извършва мониторинг на ефективността на законодателството на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника, съответната държава членка представя доказателства, че емисионните фактори, показващи значителни различия, не са породени от прилагането или изпълнението на това законодателство на национално равнище;

б)

съответната държавата членка е информирала Комисията за значителните различия в емисионните фактори, при което Комисията проучва нуждата от допълнителни действия съгласно член 11, параграф 2.

а)

съответната държава членка е доказала, че са положени всички усилия в рамките на разумното, включително прилагането на нови мерки и политики, за да се гарантира спазване, и че такива усилия ще продължат да се полагат, за да се ограничи възможно най-много периодът на неспазване; и

б)

съответната държава членка е доказала, че прилагането на допълнителни мерки и политики, освен посочените в буква а), ще доведе до непропорционално големи разходи, ще застраши значително националната енергийна сигурност или ще доведе до съществен риск от енергийна бедност за значителна част от населението.

а)

оценяват до каква степен националните източници на емисии биха могли да окажат въздействие върху качеството на въздуха на тяхната територия и в съседните държави членки, като използват, когато е целесъобразно, данни и методологии, разработени в рамките на Европейската програма за мониторинг и оценка (ЕПМО) съгласно Протокола към КТЗВДР за дългосрочно финансиране на Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха в Европа;

б)

вземат предвид необходимостта от намаляване на емисиите от замърсители на въздуха с оглед да се постигне съответствие с целите за качеството на въздуха на тяхната територия и, когато е приложимо, в съседни държави членки;

в)

приоритетно предприемат мерки за намаляване на емисиите на сажди, когато вземат мерки за изпълнение на своите национални задължения за намаляване на емисиите на фини прахови частици;

г)

гарантират съгласуваност с други приложими планове и програми, изготвени в изпълнение на изискванията, установени в националното законодателство или в законодателството на Съюза.

а)

Рамковата програма за научни изследвания и иновации;

б)

европейските структурни и инвестиционни фондове, включително съответно финансиране в рамките на общата селскостопанска политика;

в)

инструменти за финансиране на действията в областта на околната среда и климата като програма LIFE;

а)

проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;

б)

проверки за установяване на случаите, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не е в съответствие с изискванията, установени в международното право, по-специално в КТЗВДР;

в)

изчисляване, ако това е целесъобразно, на произтичащите необходими технически корекции след консултация със съответната държава членка.

а)

до 1 юли 2018 г. и на всеки четири години след това — местоположението на станциите за мониторинг и съответните показатели, използвани за мониторинг на въздействията на замърсяването на въздуха; и

б)

до 1 юли 2019 г. и на всеки четири години след това — данните от мониторинга по член 9.

а)

напредъка по отношение на:

б)

определянето на допълнителни мерки, необходими на равнището на Съюза и на държавите членки за постигане на целите, посочени в буква а);

в)

използването на фондовете на Съюза за подпомагане на мерките, предприети с оглед постигане на съответствие с целите на настоящата директива;

г)

резултатите от проверката на Комисията на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха и техните актуализации съгласно член 10, параграф 1, трета алинея;

д)

оценката на въздействието на настоящата директива върху здравето, околната среда и в социално-икономически план.

а)

най-новите научни данни;

б)

актуализациите на ръководството на ИКЕ на ООН за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници от 2014 г. (наричано по-долу „Ръководство за амоняка“) (15), Рамковия кодекс на ИКЕ на ООН за добра земеделска практика (16) за намаляване на емисиите на амоняк, последно преразгледан през 2014 г.;

в)

актуализациите на най-добрите налични техники, както са определени в член 3, точка 10 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17);

г)

агроекологичните мерки в рамките на общата селскостопанска политика.

а)

националните програми за контрол на замърсяването на въздуха и всички техни актуализации;

б)

националните инвентаризации на емисиите (включително, когато е приложимо, коригираните национални инвентаризации на емисиите), националните прогнози за емисиите, информационните доклади за инвентаризацията, както и допълнителните доклади и информацията, представени на Комисията в съответствие с член 10.

а)

основните допускания, взети предвид за всяка държава членка при определянето на националния ѝ потенциал за намаляване на емисиите, използвани за изготвянето на ТСЗВ 16.

б)

списъка на съответното законодателство на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника; както и

в)

резултатите от проверката, посочена в член 10, параграф 1, трета алинея.

а)

членове 1 и 4 от Директива 2001/81/ЕО и приложение I към нея продължават да се прилагат до 31 декември 2019 г.;

б)

членове 7 и 8 от Директива 2001/81/ЕО и приложение III към нея се отменят, считано от 31 декември 2016 г.

17.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 344/32

(1)

В член 43, параграф 3 от Договора се предвижда, че Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) се изисква приемането на мерки за опазване, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително — когато е целесъобразно — докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3)

Задължение на Съвета е да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително при необходимост на някои функционално свързани с тях условия. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка от тях относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството, формулирани в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

Възможностите за риболов на дълбоководните видове, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2347/2002 (2) на Съвета, се установяват на всеки две години.

(5)

Общият допустим улов („ОДУ“) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се вземат предвид биологичните и социално-икономическите аспекти и се гарантира справедливото третиране на различните сектори на рибарството, и като се отчитат становищата, изразени по време на консултацията със заинтересованите страни, и по-специално със съответните консултативни съвети.

(6)

Възможностите за риболов следва да са съобразени с международните споразумения и принципи, като например Споразумението на ООН от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (3) и на подробните принципи на управление, изложени в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., съгласно които регулаторът трябва да прояви допълнителна предпазливост, когато данните са несигурни, ненадеждни или неподходящи. Липсата на подходящи научни данни не следва да се използва като основание да се отлагат или да не се вземат мерки за опазване и управление.

(7)

Най-новите научни становища на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на НТИКР показват, че уловът на повечето дълбоководни запаси все още се извършва по неустойчив начин и че за да се осигури тяхната устойчивост е необходимо свързаните с тях възможности за риболов да бъдат допълнително намалени до появата на положителна тенденция в развитието на запасите.

(8)

Предвид становището на ICES, уместно е за ОДУ за северен пагел в северозападните води да се определи ОДУ само за прилова.

(9)

Значителните количества улов на северен пагел се приспадат от съответните зони на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF) и Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), граничещи с подзона IX на ICES. Според данни на ICES за тези съседни зони, обхватът на ОДУ е непълен и следва да остане ограничен в рамките на подзона IX на ICES. Независимо от това, с оглед на изготвянето на бъдещите управленски решения, следва да се предвидят разпоредби за докладване на данни за тези съседни райони.

(10)

ICES препоръчва да не се допуска улов на атлантически големоглав до 2020 г. В миналото беше определян ОДУ за атлантически големоглав (от 2010 г. тези равнища на ОДУ са определени на нула). Тъй като запасът от атлантически големоглав е изчерпан и не се възстановява, е целесъобразно да се въведе забрана за извършване на риболов по отношение на този вид, както и за неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване. ICES отбелязва, че от 2010 г. насам в североизточната част на Атлантическия океан не е извършван целеви риболов на атлантически големоглав от страна на Съюза.

(11)

В съответствие със становището на ICES, проведени на борда ограничени наблюдения показват, че количествата дългоопашата риба са по-малко от 1 % от докладвания улов на гренадир. Въз основа на тези съображения ICES препоръчва да не се извършва целеви риболов на дългоопашата риба и приловът да се приспада от ОДУ за гренадир, така че да се сведе до минимум възможността за погрешно докладване на видовете. Както посочва ICES, налице са значителни разлики — повече от един порядък (над десет пъти), между относителните дялове на гренадир и на дългоопашата риба, декларирани в официалните разтоварвания, и наблюдавания улов и проведените научни изследвания в зоните, където се извършва понастоящем риболов на дългоопашата риба. Наличните данни за този вид са силно ограничени, а част от отчетените разтоварвания се считат от ICES за погрешно докладване на вида. В резултат на това не е възможно да се установят точна исторически данни за улова на дългоопашата риба. Следователно всеки прилов на дългоопашата риба следва да се ограничи до 1 % от квотата за гренадир на всяка държава членка и да се приспада от тази квота, в съответствие с научните становища.

(12)

ICES препоръчва целевият улов на дълбоководни акули да бъде определен на нула. При все това ICES информира още, че приложимите понастоящем стриктни ограничения за улова водят до погрешното докладване на неизбежен прилов на дълбоководни акули. По-специално целевият непромишлен дълбоководен риболов на афанопус с парагади води до неизбежния прилов на дълбоководни акули, които понастоящем се изхвърлят мъртви. С оглед на посочените факти и с цел събиране на научна информация относно дълбоководните акули следва за 2017 и 2018 г. да се въведе пробно ограничителна квота за прилова, като се разрешат ограничени количества за разтоварване на неизбежния прилов на дълбоководни акули при целеви непромишлен риболов на афанопус с парагади. Парагадата се счита за селективен риболовен уред при този вид риболов. Засегнатите държавите членки следва да разработят мерки за регионално управление на риболова на афанопус и да въведат специфични мерки за събиране на данни за дълбоководните акули, така че да се гарантира стриктно наблюдение на запасите. Определянето на квота на Съюза за прилов на дълбоководните акули във води на Съюза и международни води от подзони V, VI, VII, VIII и IX на ICES, във води на Съюза и международни води от подзона X на ICES и във води на Съюза от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на CECAF не засяга принципа на относителната стабилност по отношение на дълбоководните акули в тези зони.

(13)

Съгласно Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (4) следва да бъдат определени запасите, за които се прилагат различните посочени в него мерки. По отношение на запасите, за които няма научнообоснована оценка на възможностите за риболов конкретно за годината, за която ще се определя ОДУ, следва да се прилага предпазен ОДУ; в останалите случаи следва да се прилага аналитичен ОДУ. С оглед на становищата на ICES и НТИКР относно дълбоководните запаси, по отношение на тези от тях, за които няма научнообоснована оценка на съответните възможности за риболов следва да се прилага предпазен ОДУ.

(14)

В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 847/96 на 15 септември 2016 г. Португалия представи до Комисията искане за увеличен на 15 000 тона ОДУ на хамсия за 2016 г. в подзони IX и X на ICES и води на Съюза от CECAF 34.1.1. В становището си от 21 октомври 2016 г. ICES потвърди изключително доброто състояние на този запас от хамсия и факта, че улов от 15 000 тона през 2016 г. може да се счита за устойчив. Във връзка с това Регламент (ЕС) 2016/72 на Съвета (5) следва да бъде съответно изменен.

(15)

Възможностите за риболов на хамсия в подзони IX и X на ICES и във води на Съюза от CECAF 34.1.1, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/72, се прилагат от 1 януари 2016 г. Изменението, предвидено в настоящия регламент, също следва да се прилага от тази дата. Това прилагане с обратно действие не засяга принципите за правна сигурност и оправдани правни очаквания, тъй като съответните възможности за риболов се увеличават в сравнение с определените в Регламент (ЕС) 2016/72.

(16)

С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности и за да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2017 г. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

а)

„риболовен кораб на Съюза“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава членка и регистриран в Съюза;

б)

„води на Съюза“ означава водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите членки с изключение на водите, които граничат с териториите, посочени в приложение II към Договора;

в)

„общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от всеки рибен запас, което може да се улови и разтовари всяка година;

г)

„квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза или на държава членка;

д)

„международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава.

а)

зоните на ICES (Международен съвет за изследване на морето) са географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6);

б)

зоните на CECAF (Комитет по риболова в централната източна част на Атлантическия океан) са географските зони, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7).

а)

размените, извършвани съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)

приспаданията и преразпределенията, извършвани съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (8);

в)

преразпределенията, извършвани съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (9);

г)

допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96;

д)

количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96;

е)

приспаданията, извършвани съгласно членове 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

17.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 344/46

(1)

Съгласно Регламент (ЕС) № 531/2012 доставчиците на роуминг не налагат на роуминг клиенти никаква надценка в допълнение към националната цена на дребно в която и да е държава членка за изходящи или входящи регулирани роуминг повиквания, за изпратени регулирани SMS съобщения при роуминг или за използвани регулирани услуги за роуминг на данни, включително MMS съобщения, които са предмет на „политика за справедливо ползване“. Тази разпоредба се прилага от 15 юни 2017 г., при условие че към тази дата е станал приложим законодателният акт, приет в резултат на предложението относно пазара на роуминг на едро, посочено в член 19, параграф 2 от същия регламент.

(2)

В Регламент (ЕС) № 531/2012 се предвижда, че при специфични и изключителни обстоятелства доставчикът на роуминг може да поиска от своя национален регулаторен орган разрешение да прилага надценка за своите роуминг клиенти. Всяко такова искане за разрешение трябва да се придружава от цялата информация, необходима за да се докаже, че при липса на надценки за роуминг на дребно доставчикът не може да възстанови своите разходи за предоставяне на регулирани роуминг услуги на дребно, поради което устойчивостта на неговия модел на национално таксуване е застрашена.

(3)

С оглед да се гарантира съгласуваното прилагане в целия Съюз на всяка политика, която има за цел да предотврати злоупотребата или неправомерното ползване на роуминг услуги („политика за справедливо ползване“) и на разрешенията за прилагане на надценка, е необходимо да се определят подробни правила относно прилагането на политиката за справедливо ползване и относно методиката за оценяване на устойчивостта на премахването на надценките на дребно за роуминг, както и относно заявлението, което се подава от доставчика на роуминг за целите на тази оценка.

(4)

Съгласно Регламент (ЕС) № 531/2012 целта на политиката за справедливо ползване е да се избегне злоупотребата или неправомерното ползване от роуминг клиенти на регулирани роуминг услуги на дребно на приложимата национална цена, като ползване на такива услуги за цели, различни от периодични пътувания — например постоянно ползване. Мерките за изпълнение следва да гарантират, че възможността за прилагането на политика за справедливо ползване на роуминг в преследване на тази цел не се експлоатира от доставчиците на роуминг за други цели в ущърб на роуминг клиенти, осъществяващи периодични пътувания от всякакъв вид.

(5)

С премахването на надценките на дребно за роуминг в Съюза тарифните условия за ползването на мобилни услуги при роуминг в чужбина в рамките на Съюза стават същите, както у дома (т.е. в държавата, в която клиентът е абонат на мобилна мрежа). Регламент (ЕС) № 531/2012 има за цел да премахне разликите между националните цени и цените за роуминг при периодични пътувания в рамките на Съюза, така че да се осъществи направлението „роуминг както у дома“. Въпреки това неговите разпоредби не са предназначени да осигуряват постоянен роуминг в целия Съюз, т.е. ситуацията клиент в дадена държава членка с по-високи цени на мобилните услуги на националния пазар да купува такива услуги от оператори, установени в държави членки, където тези цени са по-ниски, но в които клиентът нито пребивава обичайно, нито има други стабилни връзки с тях, водещи до често и продължително присъствие на тяхната територия, с оглед постоянно да ползва роуминг в първата държава членка.

(6)

Има вероятност постоянното ползване на регулирани роуминг услуги на дребно на приложимата национална цена за цели, различни от периодични пътувания, да наруши конкуренцията, да окаже натиск за повишаване на цените на местните пазари и да породи риск за инвестиционните стимули както на местните, така и на посещаваните пазари. На посещавания пазар посещаваните оператори ще трябва да се конкурират пряко с национални доставчици на услуги от други държави членки, в които цените, разходите, регулаторните и конкурентните условия могат да бъдат много различни, при това въз основа на условия за роуминг на едро, определени да се доближават до разходите, с единствената цел да се улесни периодичният роуминг. За местния оператор постоянното ползване на национални тарифи при роуминг може да доведе до отказ или ограничаване от посещаваните оператори на роуминг услугите на едро, до предоставяне от местния оператор на ограничен обем услуги на националния пазар или до прилагане на по-високи национални цени с последващо въздействие върху способността на местния оператор да обслужва своите обичайни национални клиенти както у дома, така и в чужбина.

(7)

Необходимо е въз основа на ясни и общоприложими принципи да се определят правила за прилагане, които да могат да обхванат множеството разнообразни модели на периодични пътувания на роуминг клиенти, за да се гарантира, че политиката за справедливо ползване не действа като пречка за пълноценното ползване на направлението „роуминг както у дома“ от такива клиенти. За целите на прилагането от доставчик на роуминг на политика за справедливо ползване, даден клиент следва по принцип да се счита за периодично пътуващ в чужбина в рамките на Съюза, когато този клиент пребивава обичайно в държавата членка, в която е установен доставчикът на роуминг, или има стабилни връзки със същата държава членка, които водят до често и продължително присъствие на нейна територия, и ползва регулирани роуминг услуги на дребно във всяка друга държава членка.

(8)

В Регламент (ЕС) № 531/2012 се предвижда, че политиката за справедливо ползване трябва да дава възможност на клиентите на доставчика на роуминг да ползват обеми регулирани роуминг услуги на дребно по приложимата национална цена на дребно, които да съответстват на техните съответни национални тарифни планове.

(9)

Настоящият регламент следва да не засяга възможността доставчиците на роуминг да предлагат, а роуминг клиентите съзнателно да избират алтернативна тарифа за роуминг в съответствие с член 6д, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 531/2012, която може да включва договорни условия за ползване, попадащи извън обхвата на политиката за справедливо ползване, установена в съответствие с настоящия регламент.

(10)

С оглед да се гарантира, че услугите за роуминг на дребно не са подложени на злоупотреба или неправомерно ползване, несвързано с периодични пътувания извън държавата членка, в която пребивава клиентът или с която той има стабилни връзки, водещи до често и продължително присъствие на нейна територия, за доставчиците на роуминг може да бъде необходимо да установяват обичайното местопребиваване на своите роуминг клиенти или съществуването на стабилни връзки. Като взема предвид начините за доказване, които са обичайни в съответните държави членки, и възприеманото ниво на риск от злоупотреба или неправомерно ползване, доставчикът на роуминг следва да може да определя, под контрола на националния регулаторен орган, разумни доказателства за местопребиваването пропорционално на общите документални изисквания и тяхната уместност в национален контекст. Такива доказателства по отношение на индивидуалните потребители биха могли да включват декларация от клиента, представяне на валиден документ, потвърждаващ държавата членка на пребиваване, посочване на пощенския адрес или адреса на фактуриране на клиента за други услуги, предоставяни в държавата членка, в която е установен доставчикът на роуминг, декларация от висше учебно заведение за записване за редовно следване, доказателство за регистрация в списъци за местни избори или за плащане на местни/поголовни данъци. В случай на бизнес клиенти тези доказателства могат да включват документация относно мястото на вписване или на учредяване на корпоративния субект, мястото на ефективно изпълнение на основната му икономическа дейност или основното място, където служителите, посочени като използващи дадена SIM карта, изпълняват своите задачи. Стабилни връзки с определена държава членка, водещи до често и продължително присъствие на нейна територия, могат да възникнат от дълготрайно трудово правоотношение на пълно работно време, включително при погранични работници; дълготрайни договорни отношения, водещи до подобна степен на физическо присъствие на самостоятелно заето лице, участие в присъствени периодични курсове на обучение; или от други ситуации, като например тези на командированите работници или пенсионерите, когато те са свързани с подобна степен на физическо присъствие на съответната територия.

(11)

Доставчиците на роуминг следва да ограничат исканията за представяне на доказателство за обичайно пребиваване в държавата членка или за други стабилни връзки, които водят до често и продължително присъствие на нейна територия, след сключването на конкретен договор единствено до обстоятелства, при които данните, събрани за целите на фактурирането, изглежда да сочат за злоупотреба или неправомерно ползване, несвързано с периодични пътувания. Поисканото доказателство следва да съдържа само това, което е абсолютно необходимо и пропорционално, за да се потвърди връзката на клиента с държавата членка, в която е установен доставчикът на роуминг. На клиентите не следва да се налагат изисквания за документални доказателства с цел проверка дали отговарят на условията по политиката за справедливо ползване, ако горните основания липсват. По-специално не следва да се изисква периодично представяне на такива документални доказателства, без това да е обосновано от основана на риска оценка на вероятността за злоупотреба или неправомерно ползване.

(12)

С цел да се даде възможност на потребителите да ползват обеми регулирани роуминг услуги на дребно по приложимата национална цена на дребно, които да съответстват на техните тарифни планове на националния пазар, доставчикът на роуминг следва по принцип да не налага ограничение за обемите на мобилните услуги, предоставяни на роуминг клиента, различно от ограничението за националния пазар, когато този клиент периодично пътува в рамките на Съюза. Това ограничение за националния пазар следва да отразява всяка приложима политика за справедливо ползване по отношение на ползването на тарифния план в рамките на собствената държава.

(13)

При определени национални тарифни планове, описани по-долу като отворени пакети за данни, потреблението на данни може да бъде неограничено или те могат да предоставят обеми данни на ниска имплицитна национална единична цена спрямо регулираната максимална цена за роуминг на едро, посочена в член 12 от Регламент (ЕС) № 531/2012. При отсъствието на каквато и да била защита срещу прекомерен обем специално за такива отворени пакети за данни, е по-вероятно те, а не други тарифни планове, да бъдат обект на организирана препродажба на лица, които не пребивават в държавата членка, където е установен доставчикът на роуминг, или нямат стабилни връзки, водещи до често и продължително присъствие в нея. Освен това подобно неправомерно ползване или злоупотреба с отворени пакети за данни при роуминг може да доведе до изчезването на такива тарифни планове от националните пазари или до ограничаване на роуминга с такива тарифни планове, в ущърб на местните потребители и в противоречие с целта на Регламент (ЕС) № 531/2012. Този риск е значително по-малък за гласовите повиквания и SMS услугите, тъй като тези услуги подлежат на по-големи физически или времеви ограничения и начините на действителното им ползване са стабилни или намаляващи през последните години. Това не засяга правото на операторите да предприемат мерки за справяне с много нетипични начини на ползване на гласови услуги или SMS услуги при роуминг, които произтичат от измамни дейности. Въпреки че е необходимо да се предвидят допълнителни защитни мерки срещу такива увеличени рискове от злоупотреба с регулирани услуги на дребно за роуминг на данни на приложимата национална цена на дребно по отворени пакети за данни, местният потребител, който периодично пътува в Съюза, следва да бъде в състояние да ползва тези услуги в обеми на дребно, равностойни на двукратните обеми, които могат да се закупят на тавана на цената на едро за роуминг на данни за парична сума, равна на общата национална цена на дребно без ДДС на съставния елемент за мобилни услуги на тарифния план на националния пазар за целия въпросен период на фактуриране. Този обем съответства на въпросния тарифен план на националния пазар, тъй като се адаптира към националната цена на дребно съгласно въпросния тарифен план и следователно може да се прилага за отворени пакети за данни, включително в пакет с други мобилни услуги на дребно. С умножаването по две адекватно се отразява фактът, че операторите често договарят цени на едро за роуминг на данни под приложимите тавани, а клиентите често не потребяват целия обем данни, предоставен от тарифния им план. Прозрачността за клиентите в това отношение ще бъде осигурена чрез съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 531/2012, съгласно който доставчикът на роуминг уведомява роуминг клиента, когато приложимият обем за справедливо ползване на регулирани услуги за роуминг на данни е консумиран изцяло, и посочва надценката, която ще се прилага за допълнителното потребление от роуминг клиента на регулирани услуги за роуминг на данни.

(14)

С цел да се противодейства на риска предплатени абонаменти, които не водят до дългосрочен ангажимент, да се използват само с цел постоянен роуминг, доставчикът на роуминг следва да има право, като алтернатива на изискването да се представи доказателство за пребиваване в държавата членка на този доставчик или за стабилни връзки, водещи до често и продължително присъствие на нейна територия, да ограничи ползването на регулирани услуги на дребно за роуминг на данни на приложимата национална цена на дребно при предплатен абонамент до обемите, които може да се закупят на тавана на цената на едро за роуминг на данни с оставащата на разположение парична сума без ДДС по съответния предплатен абонамент към момента на ползването на роуминг.

(15)

Доставчикът на роуминг следва да е в състояние да предприема мерки за откриване и предотвратяване на злоупотреба или неправомерно ползване на регулирани роуминг услуги на дребно по цени на националния пазар за цели, различни от периодични пътувания. Същевременно роуминг клиентите следва да бъдат защитени от всякакви мерки, които могат да накърнят по някакъв начин възможностите им да ползват регулирани роуминг услуги на дребно на цените на националния пазар, когато периодично пътуват в чужбина в рамките на Съюза. Мерките за разкриване и предотвратяване на злоупотребата или неправомерното ползване на регулирани роуминг услуги на дребно на цените на националния пазар следва да бъдат опростени и прозрачни, като свеждат до минимум административната тежест за роуминг клиентите, както и прекомерните или ненужните предупреждения. В съответствие с изискването за пребиваване или стабилни връзки, водещи до често и продължително присъствие в държавата на доставчика на роуминг, показателите, сочещи вероятност от злоупотреба или неправомерно ползване, следва да се основават на обективни критерии, обвързани с моделите на трафика, които показват липса на преобладаващо присъствие на клиента в държавата на доставчика на роуминг или на преобладаващо ползване на мобилни услуги в тази държава. По принцип стойностите на такива обективни показатели трябва да бъдат установени за определен период от време. Този период следва да бъде достатъчно дълъг — най-малко четири месеца, за да могат роуминг клиентите да ползват роуминг услуги на дребно на цените на националния пазар, докато периодично извършват предвидими видове пътувания в рамките на Съюза. Показателите за присъствие в държавата на доставчика на роуминг не трябва да бъдат отрицателно засегнати от неосъзнато използване на роуминг в гранични райони. В това отношение следва да бъде взето предвид както неосъзнатото използване на роуминг, така и положението на пограничните работници, като се приеме, че регистрацията в която и да е точка от мрежата на доставчика на роуминг в даден ден означава присъствие в този ден в съответната държава за целите на прилагането на обективните показатели. В съответствие с Регламент (ЕС) № 531/2012 доставчиците на роуминг следва също така да предоставят подходяща информация, за да дават възможност на своите клиенти активно да се предпазват от случаи на неосъзнато използване на роуминг. Присъствието и потреблението извън Съюза не следва да се отразяват отрицателно на възможностите на роуминг клиента да се възползва от „роуминг както у дома“ в рамките на Съюза, тъй като те не могат да бъдат разглеждани като показатели за риск от възползване на клиента от роуминг на приложимата национална цена в държавата членка на доставчика на роуминг за цели, различни от периодични пътувания. Във връзка с това за такова присъствие и потребление следва да се счита, че то е в рамките на съответната държава, за целите на прилагането на обективните показатели. Доставчикът на роуминг може да разчита и на други ясни доказателства за злоупотреба или неправомерно ползване на регулирани роуминг услуги на дребно на цените на националния пазар — например абонамент, който почти не се ползва в държавата членка на доставчика на роуминг, а главно при роуминг, или последователното ползване на няколко абонамента от един и същ клиент при роуминг.

(16)

В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 531/2012, с оглед на гарантирането на прозрачност в ползването на роуминг услуги и в съответствие с правилата за договорите в сектора на електронните съобщения, договорните клаузи за прилагане на политика за справедливо ползване следва да бъдат ясно съобщени на клиентите, преди те да станат приложими. Политиките за справедливо ползване, прилагани от даден доставчик на роуминг в съответствие с настоящия регламент, следва да бъдат нотифицирани от доставчика на роуминг пред националния регулаторен орган.

(17)

Обработването на данни за трафик и местонахождение е предмет на разпоредбите на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2). По-специално член 6 позволява на доставчика на роуминг да обработва данни за трафика, необходими за целите на изготвяне на сметката на абоната и плащанията при взаимна връзка. Прилагането от доставчика на роуминг на мерки за разкриване и предотвратяване на злоупотребата или неправомерното ползване на регулирани роуминг услуги на дребно на цените на националния пазар не следва да води до съхраняването и автоматизираното обработване на данни, позволяващи идентифициране на самоличността на клиентите, включително данни за местонахождението им и за трафика от и към тях, които не са свързани с целта за разкриване и предотвратяване на злоупотреба или неправомерно ползване или са непропорционални спрямо тази цел.

(18)

По-специално, доставчикът на роуминг следва да може да открива и предотвратява случаи, в които в нарушение на договорни условия за продажба на едро или на дребно трети страни използват трафика по направлението „роуминг както у дома“ за ценови арбитраж, с цел да получат икономическо предимство чрез продажби на клиенти, които не пребивават обичайно в държавата членка, в която е установен доставчикът на роуминг, или нямат други стабилни връзки с нея. Когато операторът установи с обективни и конкретни доказателства наличието на такава системна злоупотреба, той следва да уведоми националния регулаторен орган за тези доказателства, характеризиращи системната злоупотреба, и за мерките, предприети за спазване на всички условия по съответния договор, не по-късно от момента, в който са предприети мерките.

(19)

В специфични случаи, когато операторът има конкретно доказателство за начините на ползване от даден роуминг клиент, показващи вероятност за злоупотреба или неправомерно потребление на регулирани роуминг услуги на дребно на равнището на цените на националния пазар за цели, различни от периодични пътувания, въпреки представеното от същия клиент документално доказателство за пребиваване или за други стабилни връзки, операторът следва първо да предупреди клиента за риска от прилагане на надценки за роуминг. Обективните критерии, служещи като показатели, доказващи вероятността за злоупотреба или неправомерно ползване, следва предварително да бъдат подробно описани в договора.

(20)

Възможността за доставчика на роуминг да прилага надценки не засяга пропорционалните мерки, които могат да бъдат предприети съгласно националното право в съответствие с правото на Съюза, в случай че клиентът действително предостави невярна информация, за да си осигури съответствие с всички условия по съответния договор.

(21)

Доставчиците на роуминг, които прилагат политика за справедливо ползване, следва да въведат прозрачни, опростени и ефикасни процедури за разглеждане на жалби на клиенти, свързани с прилагането на тази политика. В съответствие с член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 531/2012 роуминг клиентите следва да имат при всички случаи достъп до компетентния орган за извънсъдебно решаване на спорове, който справедливо и бързо да урежда нерешени спорове между клиентите и доставчиците на роуминг, произтичащи от прилагането на политика за справедливо ползване в съответствие с член 34 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).

(22)

В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 531/2012 националните регулаторни органи трябва да осъществяват стриктно наблюдение и надзор върху прилагането от страна на местните доставчици на политиката за справедливо ползване, за да се гарантира, че тя не накърнява наличието на направлението „роуминг както у дома“ за клиента. Ако национален регулаторен орган констатира нарушение на задълженията по Регламента за роуминга, националният орган е оправомощен да изиска незабавното преустановяване на това нарушение.

(23)

Настоящият регламент не следва да засяга съществуващите права и задължения съгласно правото на Съюза или националното право в съответствие с правото на Съюза. Това включва по-специално правото на крайните потребители да се възползват от мобилни електронни съобщителни мрежи и услуги във всяка държава членка независимо от своята националност или местопребиваване в Съюза; националните правила, съгласно които се изисква документ за самоличност или друго документално доказателство, за да се придобие SIM карта или друг вид абонамент за такива мрежи или услуги; националните мерки по отношение на непрекъснатостта на услугата или на предплатен кредит с определен номер или SIM карта; и правото на доставчиците на електронни съобщителни услуги да прилагат адекватни мерки, в съответствие с националното законодателство, с оглед на борбата срещу измамите.

(24)

Тъй като начините на ползване на роуминг се изменят в течение на годината, заявленията за разрешение да се прилага надценка за роуминг, подадени от доставчик на роуминг съгласно член 6в, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 531/2012, с оглед да се осигури устойчивостта на неговия национален модел на таксуване, следва да се оценяват въз основа на данни за трафика, обхващащи най-малко 12 месеца. С оглед изчисляване на обема на трафика през годината, следва да се разрешава на доставчика на роуминг да показва прогнози за трафика. Тези прогнози следва да се основават на действителни данни — например за действителното ползване на роуминг, екстраполации за действителното национално ползване спрямо ползването на роуминг, екстраполации за действителното ползване на роуминг от значителна част от роуминг клиентите, ползващи тарифни планове по направлението „роуминг както у дома“, спрямо всички роуминг клиенти по правилата „роуминг както у дома“, в съответствие с член 6а от Регламент (ЕС) № 531/2012. При разглеждането на заявленията от различни заявители за дерогация с оглед на устойчивостта националните регулаторни органи следва да осигурят съгласуваността на допусканията, използвани от всеки един от тях за получаване на прогнозни обеми, след като надлежно вземат предвид съответните различия в търговското позициониране и базите от клиенти.

(25)

Данните за разходите и приходите в подкрепа на заявлението за разрешение да се прилага надценка за роуминг, подадено от доставчик на роуминг съгласно член 6в, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 531/2012, с оглед да се осигури устойчивостта на неговия национален модел на таксуване, следва да са въз основа на финансови отчети, които могат да бъдат коригирани съобразно прогнози за обема на трафика. Отклонения от прогнозите за разходите, изготвени въз основа на финансовите отчети, следва да бъдат разрешавани единствено ако бъдат подкрепени от доказателства за финансови задължения, които са били вече поети към момента на подаване на заявлението.

(26)

Следва да се предвиди хармонизирана методика за определяне на разходите и приходите от предоставяне на регулирани роуминг услуги на дребно, с оглед да се гарантира съгласувана оценка на заявленията за разрешение за прилагане на надценка, подадени от доставчик на роуминг съгласно член 6в, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 531/2012, с оглед да се осигури устойчивостта на неговия национален модел на таксуване.

(27)

Предоставянето на регулирани роуминг услуги на дребно води до две общи категории разходи: разходи за закупуване от посещаваните мрежи на роуминг достъп на едро за небалансиран трафик и други специфични разходи по роуминга. В съответствие с Регламент (ЕС) № 531/2012 разходите за закупуване от посещаваните мрежи на роуминг достъп на едро за небалансиран трафик се покриват от действащите такси за роуминг на едро, прилагани към обемите, с които изходящият роуминг трафик на доставчика на роуминг надхвърля неговия входящ роуминг трафик. Ако доставчик на роуминг закупи на националния пазар достъп на едро от друг доставчик на роуминг (например оператор на мобилна виртуална мрежа), разходите му за роуминг достъп на едро може да са по-големи отколкото на последния, когато операторът на националната хост мрежа таксува доставчика на роуминг, закупил национален достъп на едро, на по-висока цена за роуминг достъп на едро от тази, която си е осигурил от операторите на посещаваните мрежи за себе си и/или за предоставянето на свързани услуги. Поради такива високи разходи за роуминг достъп на едро е по-вероятно доставчиците на роуминг, закупили достъп на едро на националния пазар, да искат разрешение за прилагане на надценка за роуминг и националните регулаторни органи следва надлежно да вземат предвид този аспект при разглеждането на подобни заявления.

(28)

Другите специфични за роуминга разходи за предоставянето на регулирани роуминг услуги на дребно са общи за предоставянето на роуминг услуги в рамките на Съюза и в държави извън ЕС, а някои са общи за предоставянето на роуминг услуги както на едро, така и на дребно. За целите на заявлението за разрешение за прилагане на надценка, подадено от доставчик на роуминг съгласно член 6в, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 531/2012, с оглед да се осигури устойчивостта на неговия национален модел на таксуване, тези общи разходи следва да бъдат разпределени към предоставянето на роуминг услуги на дребно в рамките на Съюза, а общите разходи за предоставянето на роуминг услуги както на едро, така и на дребно — съгласно общото съотношение по приходи между входящия и изходящия роуминг.

(29)

Разходите за предоставяне на регулирани роуминг услуги на дребно могат да бъдат изчислени и като включващи пропорционална част от съвместните и общите разходи, направени за предоставяне на мобилни услуги на дребно като цяло, при условие че изчислението отразява съотношението, използвано за разпределянето по такива услуги на приходите от предоставянето на всички други мобилни услуги на дребно.

(30)

При определянето на приходите от предоставянето на регулирани роуминг услуги на дребно в заявлението за разрешение за прилагане на надценка, подадено от доставчик на роуминг съгласно член 6в, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 531/2012, с оглед да се осигури устойчивостта на неговия национален модел на таксуване, следва изцяло да се вземат предвид всички пряко фактурирани приходи от предоставяне на мобилни услуги на дребно с произход от посещавана държава членка, като например приходите за трафик свръх обемите по политиката за справедливо ползване или от алтернативни регулирани роуминг услуги, както и всякакви други единични такси или други плащания, породени от ползването на мобилни услуги на дребно в посещавана държава членка.