15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/1

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/2

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 има за цел постeпенно да бъде премахнато изхвърлянето на улов при всички риболовни дейности в ЕС, като се въведе задължение за разтоварване по отношение на улова от видовете, за които се прилагат ограничения на улова.

(2)

С член 15, параграф 6 от посочения регламент на Комисията се предоставя правомощието чрез делегирани актове да приема планове за премахване на изхвърлянето на улов за период до три години, които се основават на съвместни препоръки, изготвени от държавите членки след допитване до съответните консултативни съвети.

(3)

Белгия, Дания, Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство имат пряк управленски интерес в областта на рибарството в Северно море. След като се допитаха до Консултативния съвет за Северно море, на 3 юни 2016 г. посочените държави членки представиха на Комисията съвместна препоръка относно нов план за премахване на изхвърлянето на улов за определени видове дънен риболов в Северно море. Съответните научни организации представиха също така становища, които бяха разгледани от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). На 14 юли се проведе заседание на експертна група, състояща се от представители на 28 държави членки и на Комисията, с участието на Европейския парламент като наблюдател, на което бяха обсъдени съответните мерки.

(4)

Мерките, включени в съвместната препоръка, са в съответствие с член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(5)

За целите на посочения регламент се приема, че Северно море обхваща зони IIIa и IV на ICES. Тъй като някои запаси от дънни видове, свързани с предложения план за премахване на изхвърлянето на улов, се намират и във водите на Съюза от участък IIa на ICES, съответните държави членки препоръчват участък IIa на ICES също да бъде включен в плана за премахване на изхвърлянето на улов.

(6)

Що се отнася до Северно море, в съответствие с член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1380/2013, задължението за разтоварване се прилага най-късно от 1 януари 2016 г. по отношение на:

В съответствие с член 15, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, в Делегиран регламент (ЕС) 2015/2440 на Комисията (3) се определят видовете, които от 1 януари 2016 г. подлежат на разтоварване. Тези видове са сайда, пикша, норвежки омар, обикновен морски език, писия, мерлуза и северна скарида. С Делегиран регламент (ЕС) 2015/2440 на Комисията се определя също така задължението за разтоварване на прилова на северна скарида. Настоящият регламент следва да възстанови разпоредбите от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2440 по отношение на видовете, които подлежат на разтоварване, и в него следва да се посочат допълнителни видове и риболовни дейности, за които за 2017 г. и 2018 г. се прилага задължението за разтоварване.

(7)

Заинтересованите държави членки изтъкват, че правилата за риболовното усилие, установени в глава III от Регламент (ЕО) № 1342/2008 на Съвета (4), представляват пречка за успешното изпълнение на задължението за разтоварване на треска поради факта, че определеният в посочената глава режим на риболовното усилие ще възпрепятства проявяването на гъвкавостта, необходима за адаптиране на риболовните модели, като например избор на зона и на уреди, след като бъде въведено задължението за разтоварване. Понастоящем Регламент (ЕО) № 1342/2008 е в процес на преразглеждане от съзаконодателите. За да се предотврати едновременното прилагане на режима на риболовното усилие и на задължението за разтоварване на треска, задължението за разтоварване на този вид следва да се приложи едва след като режимът на риболовното усилие престане да се прилага.

(8)

С Делегиран регламент (ЕС) 2015/2440 се въвежда изключение от задължението за разтоварване на целия улов за видовете, които според научните данни са с висок процент на оцеляване („изключение въз основа на висока способност за оцеляване“), по отношение на улова на норвежки омар в участък IIIa на ICES, при условие че се използват винтери или дънни тралове. С посочения делегиран регламент от държавите членки с пряк управленски интерес по отношение на Северно море се изисква да представят на Комисията допълнителни научни данни в подкрепа на посочените изключения за дънни тралове. Тази информация беше предоставена и НТИКР заключи, че тя е достатъчна. Следователно посоченото изключение следва да бъде част от новия план за премахване на изхвърлянето на улов.

(9)

В съвместната препоръка се предвижда изключение въз основа на висока способност за оцеляване по отношение на улова на норвежки омар в подзона IV на ICES с някои уреди, при условие че се използва устройство за селективност с мрежова решетка (netgrid).

(10)

В съвместната препоръка се предвижда изключение въз основа на висока способност за оцеляване по отношение на улова на обикновен морски език в подзона IV на ICES с някои уреди и при определени условия, които благоприятстват способността за оцеляване на този вид.

(11)

Въз основа на научните доказателства, представени в съвместната препоръка и прегледани от НТИКР, и като се вземат предвид характеристиките на риболовните уреди, на риболовните практики и на екосистемата, тези изключения следва да бъдат включени в настоящия регламент за 2017 г. Държавите членки следва да представят допълнителни данни, за да може НТИКР да направи допълнителна оценка на процента на оцеляване на норвежкия омар и на обикновения морски език, уловени със съответните тралове в подзона IV на ICES, както и да се даде възможност на Комисията да преразгледа съответното изключение.

(12)

С Делегиран регламент (ЕС) 2015/2440 бяха въведени минимални изключения за

В съвместната препоръка се предлага прилагането на посочените изключения да продължи. Поради това те следва да бъдат включени в новия план за премахване на изхвърлянето на улов.

(13)

В съвместната препоръка се предвижда минимално изключение за обикновен морски език, пикша и меджид, комбиниран улов с някои дънни тралове в участък IIIa на ICES, минимално изключение за морски език, пикша и меджид, комбиниран улов с кеп в участък IIIa на ICES, а за 2018 г. — минимално изключение за меджид, уловен с дънни тралове в участък IVc на ICES.

(14)

Въз основата на предоставените от държавите членки убедителни доказателства във връзка с посочените изключения — които според НТИКР съдържат обосновани аргументи, че по-нататъшното повишаване на селективността е трудно да се постигне и/или предполага несъразмерно високи разходи за обработка на нежелания улов — Комисията счита, че е целесъобразно да се установят минимални изключения в съответствие с предложеното в съвместната препоръка процентно равнище в рамките на ограниченията, определени в член 15, параграф 5, буква в) от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(15)

С член 18а от Регламент (ЕО) № 850/98 Комисията се оправомощава да определи, за целите на приемането на планове за премахване на изхвърлянето на улов и относно видовете, за които се прилага задължението за разтоварване, минимален референтен размер за опазване с цел да се осигури защита на младите екземпляри морски организми. Когато е целесъобразно, по отношение на тези минимални референтни размери за опазване може да се прилагат дерогации от размерите, определени в приложение XII към Регламент (ЕО) № 850/98. За норвежкия омар в участък IIIa на ICES е целесъобразно да се запазят минималните референтни размери за опазване, посочени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/2440, т.е. обща дължина 105 mm и дължина на черупката 32 mm. Следва да бъде добавен критерий за минимална дължина на опашката от 59 mm въз основа на общата препоръка и на оценката на НТИКР, в която се посочва, че тази дължина на опашката съответства на съществуващите стойности за общата дължина и дължината на черупката.

(16)

Плановете за премахване на изхвърлянето на улов могат също така да включват технически мерки за риболовни дейности или видове, обхванати от задължението за разтоварване. С цел да се повиши селективността на риболовните уреди и да се намали нежеланият улов в Скагерак, е целесъобразно да се запазят редица технически мерки, договорени между Съюза и Норвегия през 2011 г. (5) и 2012 г. (6)

(17)

С цел да се осигури подходящ контрол, следва да се установят конкретни изисквания по отношение на съставянето от държавите членки на списъци на корабите, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(18)

Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му, тъй като предвидените в него мерки оказват пряко въздействие върху икономическите дейности и планирането на риболовния сезон на корабите на Съюза. Той следва да се прилага от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2018 г. с цел да се спазят сроковете, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013,

1)

„Стена селтра“ означава устройство за селективност, което се състои от горна стена с размер на окото на мрежата от минимум 270 mm (ромбоидно око), поставена в участък с четири стени и закачена при съотношение три очи с размер 90 mm всяко към едно око с размер 270 mm, или от горна стена с размер на окото минимум 140 mm (квадратно око). Стената е дълга най-малко 3 метра, разположена е на не повече от 4 метра от въжето за затягане на торбата и съответства на цялата ширина на горната част на трала (т.е. от ива до ива).

2)

„Устройство за селективност с мрежова решетка (netgrid)“ означава устройство за селективност, състоящо се от участък с четири стени, поставен в двустенен трал с наклонена стена с ромбовидно око с размер на мрежата най-малко 200 mm, която води към отвор за излизане в горната част на трала.

а)

улов с винтери (FPO (7));

б)

улов в участък IIIa на ICES с дънни тралове (OTB, TBN) с размер на окото минимум 70 mm, снабдени със селективна по отношение на видовете решетка с разстояние между пръчките на скарата максимум 35 mm;

в)

улов в участък IIIa на ICES с дънни тралове (OTB, TBN) с размер на окото минимум 90 mm, снабдени със стена селтра;

г)

през 2017 г. — улов в участък IV на ICES с дънни тралове (OTB, TBN) с размер на окото минимум 80 mm, снабдени с устройство за селективност тип мрежова решетка (netgrid).

а)

за обикновен морски език — до не повече от 3 % от общия годишен улов на този вид от кораби, използващи тристенни и хрилни мрежи (GN, GNS, GND, GNC, GTN, GTR, GEN, GNF) в участък IIIa на ICES, подзона IV на ICES, както и във водите на Съюза от участък IIa на ICES;

б)

за обикновен морски език под минималния референтен размер за опазване — за 2017 г. до не повече от 7 %, а за 2018 г. — 6 % от общия годишен улов на този вид от кораби, използващи бим тралове (TBB) с размер на окото 80—119 mm, с увеличен размер на окото в разширението на бим траловете в подзона IV на ICES;

в)

за норвежки омар под минималния референтен размер за опазване — до максимум 6 % от общия годишен улов на този видове от кораби, използващи дънни тралове (OTB, TBN, OTT, TB) с размер на окото 80—99 mm в подзона IV на ICES и във водите на Съюза от участък IIa на ICES;

г)

общо за обикновен морски език и пикша под минималния референтен размер за опазване — за 2017 г. до не повече от 2 % от общия годишен улов на норвежки омар, обикновен морски език, пикша и северна скарида при улова на норвежки омар от кораби, използващи дънни тралове (OTB, TBN) с размер на окото 70 mm или повече, и снабдени със селективна по отношение на видовете решетка с разстояние между пръчките на скарата максимум 35 mm в участък IIIa на ICES;

д)

общо за обикновен морски език, пикша и меджид под минималния референтен размер за опазване — за 2018 г. до не повече от 4 % от общия годишен улов на норвежки омар, обикновен морски език, пикша, меджид и северна скарида при улова на норвежки омар от кораби, използващи дънни тралове (OTB, TBN) с размер на окото 70 mm или повече, и снабдени със селективна по отношение на видовете решетка с разстояние между пръчките на скарата максимум 35 mm в участък IIIa на ICES;

е)

общо за обикновен морски език, пикша и меджид под минималния референтен размер за опазване — до не повече от 1 % от общия годишен улов на норвежки омар, обикновен морски език, пикша, меджид и северна скарида при улова на северна скарида от кораби, използващи дънни тралове (OTB) с размер на окото 35 mm или повече, и снабдени със селективна по отношение на видовете решетка с разстояние между пръчките на скарата максимум 19 mm и с неблокиран изход за рибите, в участък IIIa на ICES;

ж)

общо за обикновен морски език, пикша и меджид — до не повече от 0,5 % от общия годишен улов на норвежки омар, обикновен морски език, пикша, меджид и северна скарида при улова на норвежки омар, извършен с кеп (FPO) в участък IIIa на ICES;

з)

за меджид — за 2018 г. до не повече от 7 % от общия годишен улов на норвежки омар, пикша, морски език, северна скарида, меджид, писия, сайда и треска при смесен улов на морски език, меджид и видове, за които няма ограничения на улова, от кораби, използващи дънни тралове (OTB, OTT) с размер на окото 70—99 mm, в участък IVc на ICES.

а)

обща дължина — 105 mm;

б)

дължина на опашката — 59 mm;

в)

дължина на черупката — 32 mm.

а)

тралове с размер на окото минимум 90 mm, при условие че са оборудвани със селтра панел или сортираща решетка с разстояние между пръчките на скарата не повече от 35 mm;

б)

тралове с размер на окото минимум 70 mm (квадратно око), оборудвани със сортираща решетка с разстояние между пръчките на скарата не повече от 35 mm;

в)

тралове с минимален размер на окото под 70 mm при риболов на пелагични или промишлени видове, при условие че поне 80 % от улова се състои от един или повече пелагични или промишлени видове;

г)

тралове с размер на окото минимум 35 mm при риболов на скариди от вида Pandalus, при условие че са снабдени със сортираща решетка с разстояние между пръчките на скарата не повече от 19 mm.

—

изградено с горна стена с квадратно око на мрежата с размер минимум 120 mm;

—

с дължина минимум 3 метра; както и

—

с ширина поне равна на тази на сортиращата решетка.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/9

(1)

Контрагентите са задължени да се защитават от кредитни експозиции от контрагенти по деривати, като събират допълнителни обезпечения, когато за тези договори не е извършен клиринг чрез централен контрагент. С настоящия регламент се установяват стандартите за навременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения. Тези стандарти следва да се прилагат задължително за обезпеченията, които контрагентите са задължени да събират или предоставят съгласно настоящия регламент. Въпреки това контрагентите, които приемат да съберат или предоставят обезпечения, надхвърлящи изискванията на настоящия регламент, следва да могат да изберат дали да осъществят размяна на тези обезпечения или не в съответствие с настоящите стандарти.

(2)

Контрагентите, които са задължени да изпълняват изискванията, предвидени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, следва да вземат под внимание различните рискови профили на нефинансовите контрагенти, които не надвишават клиринговия праг, посочен в член 10 от този регламент, когато определят процедурите си за управление на риска за договори за извънборсови деривати (OTC), сключени с такива образувания. Следователно е целесъобразно на контрагентите да бъде дадена възможност да определят дали нивото на кредитен риск от тези нефинансови контрагенти, което не надвишава посочения клирингов праг, трябва да бъде намалено посредством размяна на обезпечения или не. Тъй като може да се допусне, че установените в трета държава нефинансови контрагенти, които биха били под клиринговия праг, ако бяха установени в Съюза, имат същия рисков профил като ненадвишаващите клиринговия праг нефинансови контрагенти, установени в Съюза, то и към двата вида образувания следва да се прилага един и същ подход, за да се предотврати регулаторен арбитраж.

(3)

Контрагентите по договори за извънборсови деривати, които не подлежат на централен клиринг, трябва да бъдат защитени от риска от евентуално неизпълнение от страна на другия контрагент. Следователно са необходими два вида обезпечения под формата на маржини, за да се управляват надлежно рисковете, на които са изложени тези контрагенти. Първият вид е вариационен маржин, който защитава контрагентите срещу експозиции, свързани с текущата пазарна стойност на техните договори за извънборсови деривати. Вторият вид е първоначален маржин, който защитава контрагентите срещу евентуални загуби, които биха могли да произтекат от колебания в пазарната стойност на дериватните позиции, случили се в периода от последната размяна на вариационен маржин преди неизпълнението от страна на контрагент до момента, в който договорите за извънборсови деривати бъдат подменени или съответният риск бъде хеджиран.

(4)

Тъй като на централните контрагенти може да бъде разрешено да работят като кредитна институция съгласно законодателството на Съюза, е необходимо извънборсовите дериватни договори, които не преминават през централен клиринг и които ЦК сключват при процедура за управление на неизпълнение, да не бъдат обхванати от изискванията на настоящия регламент, тъй като тези договори вече са в приложното поле на Делегиран регламент (ЕС) № 153/2013 на Комисията (2) и следователно не са обхванати от разпоредбите на настоящия регламент.

(5)

При договори за извънборсови деривати, за които не се извършва централен клиринг и които включват предварително плащане на премия с цел гарантиране на изпълнението на договора, контрагентът, получаващ плащането на премията („продавач на опция“), няма настояща или потенциална бъдеща експозиция към контрагента. Освен това ежедневната пазарна стойност на такива договори вече е обезпечена от плащането на тази премия. Следователно, когато нетиращата съвкупност се състои от такива позиции с опции, продавачът на опция следва да може да избере да не събере първоначални или вариационни маржини за тези видове извънборсови деривати, щом не е изложен на никакъв кредитен риск. Контрагентът, който плаща премията обаче („купувач на опция“), следва да събере както първоначални, така и вариационни маржини.

(6)

Макар процесите за уреждане на спорове, съдържащи се в двустранните споразумения между контрагентите, да са полезни за свеждане до минимум на продължителността и честотата на споровете, контрагентите следва на първо място да съберат поне неоспорваната сума, в случай че сумата на изискване за допълване на маржин депозита се оспорва. По този начин ще се намали рискът, породен от оспорваните сделки, и следователно ще се гарантира, че договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, са обезпечени до възможната степен.

(7)

За да се гарантира равнопоставеност сред юрисдикциите, когато установен в Съюза контрагент сключи договор за извънборсови деривати, при който не е извършен централизиран клиринг, с контрагент, установен в трета държава, следва да се разменят първоначални и вариационни маржини и в двете посоки. Установените в Съюза контрагенти, които осъществяват сделки с установени в трети държави контрагенти, следва да останат обект на задължението за оценяване на правната изпълнимост на двустранните споразумения и ефективността на споразуменията за отделяне.

(8)

Целесъобразно е, когато контрагентите разменят обезпечения, да им бъде позволено да прилагат минимален размер на прехвърляемите средства, за да се намали оперативната тежест от размяната на ограничени суми при малки колебания в експозициите. Следва обаче да се гарантира, че този минимален размер на прехвърляемите средства се използва като оперативен инструмент, а не с оглед да служи като необезпечена кредитна линия между контрагентите. Следователно трябва да се определи максимално равнище за този минимален размер на прехвърляемите средства.

(9)

По оперативни съображения в някои случаи може да е по-целесъобразно да се определят отделни минимални размери на прехвърляемите средства за първоначалния и за вариационния маржин. В тези случаи следва да е възможно контрагентите да се договорят за отделни минимални размери на прехвърляемите средства за вариационния и за първоначалния маржин. При все това сборът на отделните минимални размери на прехвърляемите средства не трябва да надвишава определеното максимално равнище на минималния размер на прехвърляемите средства. По съображения от практическо естество следва да е възможно минималният размер на прехвърляемите средства да се определи във валутата, в която обикновено се разменят маржините и която може да не е евро.

(10)

Някои юрисдикции на трети държави може да определят различно приложно поле от това на Регламент (ЕС) № 648/2012 за целите на изискванията си при размяна на обезпечения във връзка с договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг. Следователно, ако в настоящия регламент се изисква единствено договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 648/2012, да бъдат включени в изчисленията на допълнителни обезпечения за трансгранични нетиращи съвкупности, би се наложило контрагентите в различни юрисдикции евентуално да дублират изискуемите изчисления, за да вземат предвид различните определения или приложни полета на продуктите, обект на съответните изисквания за допълнително обезпечение. Това би могло да доведе до изопачени изчисления на допълнителните обезпечения. В допълнение това вероятно би увеличило риска от спорове. Следователно допускането на използване на по-широк набор от продукти в трансграничните нетиращи съвкупности, който включва всички договори за извънборсови деривати, обект на размяна на обезпечения в едната или в другата юрисдикция, би способствало за по-гладко протичане на процеса на събиране на допълнителни обезпечения. Този подход е в съответствие с предвидената в Регламент (ЕС) № 648/2012 цел за намаляване на системния риск, тъй като по-широка гама продукти би била обект на изискванията за допълнително обезпечение.

(11)

Контрагентите могат да изберат да съберат първоначалните маржини в парични средства, като в този случай обезпечението не би следвало да бъде обект на каквито и да било процентни намаления, при условие че валутата на обезпечението съвпада с тази, която се използва в сключения договор. Когато обаче първоначалните маржини са събрани в парични средства във валута, различна от тази, която се използва в сключения договор, валутното несъответствие може да породи валутен риск. Поради тази причина спрямо събраните първоначални маржини в парични средства в друга валута следва да се приложи процентно намаление за валутно несъответствие. В съответствие с Рамката на БКБН и МОКЦК при събраните в парични средства вариационни маржини не е необходимо процентно намаление дори когато плащането е извършено във валута, различна от тази на договора.

(12)

При определянето на изискванията за първоначалния маржин Базелският комитет по банков надзор и Съвета на Международната организация на комисиите за ценни книжа изрично вземат под внимание два аспекта, така, както е отразено в тяхната рамка „Изисквания относно допълнителните обезпечения за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг“ (рамката BCBS-IOSCO). Първият аспект е наличието на високо кредитно качество и ликвидни активи, които да обезпечават изискванията за първоначален маржин. Вторият е принципът на пропорционалност, тъй като по-малките финансови и нефинансови контрагенти може да бъдат засегнати по непропорционален начин от изискванията за първоначален маржин. За да се поддържа равнопоставеност, в настоящия регламент следва да се въведе праг, който съвпада изцяло с посочения в Рамката на БКБН и МОКЦК и под който два контрагента не са задължени да разменят първоначален маржин. По този начин следва значително да се намалят разходите и оперативната тежест за по-малките участници и да се обърне внимание на безпокойството относно наличието на високо кредитно качество и ликвидни активи, без да се засягат общите цели на Регламент (ЕС) № 648/2012.

(13)

Въпреки че праговете винаги следва да се изчисляват на равнище група, инвестиционните фондове следва да се третират като специален случай, тъй като могат да се ръководят от единично лице, управляващо инвестициите, и да се разглеждат като единична група. Въпреки това, когато фондовете са обособени пулове от активи и не са обезпечени, гарантирани или подпомогнати от други инвестиционни фондове или от самото лице, управляващо инвестициите, те са сравнително отдалечени като риск от останалата част от групата. Следователно, когато се изчисляват праговете, такива инвестиционни фондове следва да се третират като отделни образувания в съответствие с Рамката на БКБН и МОКЦК.

(14)

По отношение на първоначалния маржин, изискванията на настоящия регламент вероятно ще имат съществено въздействие върху пазарната ликвидност, тъй като предоставените като обезпечение активи не могат да бъдат ликвидирани или използвани повторно по друг начин за срока на договора за извънборсови деривати, при който не е извършен централизиран клиринг. Тези изисквания представляват значителна промяна в пазарната практика и пораждат определени оперативни и практически предизвикателства, които ще се наложи да бъдат управлявани с влизането в сила на новите изисквания. Предвид факта, че вариационният маржин вече обезпечава реализиралите се колебания в стойността на договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, до момента на неизпълнение, за пропорционално се счита спрямо прилагането на изискванията за първоначален маржин съгласно настоящия регламент да се приложи праг от 8 милиарда евро в брутни условни стойности на действащите договори. Този праг се прилага на равнище група или, ако контрагентът не е част от група, на равнището на единичното образувание. Сумарната брутна условна стойност на действащите договори следва да се използва като адекватна референтна стойност, предвид това, че е подходящ показател за определяне на размера и сложността на портфейл от договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг. Тя е също така референтна стойност, която се следи и отчита лесно. Тези прагове са в съответствие и с Рамката на БКБН и МОКЦК относно извънборсовите договори за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, и следователно отговарят на международните стандарти.

(15)

Експозициите, произтичащи от договори от контрагенти, които са трайно или временно освободени изцяло или частично от допълнителни обезпечения, също следва да бъдат включени в изчислението на сумарната брутна условна стойност. Това се дължи на факта, че всички договори допринасят за определянето на размера и сложността на портфейла на даден контрагент. Следователно договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, и които може да са освободени от предвидените в настоящия регламент изисквания, също са относими за определяне на размера, мащаба и сложността на портфейла на контрагента и затова трябва също да бъдат включени в изчислението на праговете.

(16)

Целесъобразно е да се предвидят специални процедури за управление на риска за определени видове договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, които имат особени рискови профили. По-специално размяната на вариационен маржин без първоначален маржин следва, съгласно Рамката на БКБН и МОКЦК, да се счита за подходяща размяна на обезпечения за договори за валута със сетълмент с физическа доставка. По същия начин, тъй като валутните суапове могат да бъдат разложени на поредица от валутни форуърди, единствено лихвеният компонент следва да бъде обезпечен с първоначален маржин.

(17)

Следва да бъдат взети предвид пречките, пред които са изправени емитентите на обезпечени облигации или гарантираните фондове, при предоставянето на обезпечение. Следователно при специален набор от условия емитентите на обезпечени облигации или гарантираните фондове не следва да бъдат задължавани да предоставят обезпечения. Това би следвало да позволи известна гъвкавост за емитентите на обезпечени облигации или гарантираните фондове, като същевременно се гарантира, че рисковете за техните контрагенти са ограничени. Емитентите на обезпечени облигации или гарантираните фондове може да бъдат изправени пред правни пречки относно предоставянето и събирането на непарични обезпечения за първоначален или вариационен маржин или относно предоставянето на вариационен маржин в парични средства, тъй като вариационният маржин може да бъде счетен за претенция, която е от по-висок ранг спрямо претенциите на държателя на облигации, което може да доведе до правна пречка. Аналогично, възможността за замяна или изтегляне на първоначален маржин може да бъде счетена за претенция, която е от по-висок ранк спрямо претенциите на държателя на облигации, който е изправен пред същия тип ограничения. Няма обаче ограничения върху това емитент на обезпечени облигации или гарантиран фонд да върне като вариационен маржин събрани преди това парични средства. Следователно контрагентите на емитенти на обезпечени облигации или на гарантирани фондове следва да бъдат задължени да предоставят вариационен маржин в парични средства и следва да имат правото да го получат обратно частично или изцяло, а емитентите на обезпечени облигации или гарантираните фондове следва да бъдат задължени да предоставят вариационен маржин единствено за получената преди това сума в парични средства.

(18)

Контрагентите винаги следва да оценяват правната изпълнимост на споразуменията си за нетиране и отделяне. Когато тези оценки се окажат отрицателни съгласно правната уредба на трета държава, контрагентите следва да разчитат на договорености, различни от двупосочната размяна на допълнителни обезпечения. С оглед да се осигури последователност спрямо международните стандарти, да се избегне положение, в което става невъзможно контрагенти от Съюза да търгуват с контрагенти в тези юрисдикции, и да се гарантира равнопоставеност за контрагентите от Съюза, е целесъобразно да се определи минимален праг, под който контрагентите могат да търгуват с установени в тези юрисдикции контрагенти, без да разменят първоначални или вариационни маржини. Когато контрагентите имат възможност да събират допълнителни обезпечения и могат да гарантират, че за събраните обезпечения, противно на предоставените обезпечения, разпоредбите на настоящия регламент могат да бъдат спазени, контрагентите от Съюза следва винаги да бъдат задължени да събират обезпечения. Експозиции от договори с установени в юрисдикции на трети държави контрагенти, които не са обезпечени с никаква размяна на обезпечения поради правните пречки в тези юрисдикции, следва да бъдат ограничени посредством определяне на лимит, тъй като капиталът не се счита за равностоен на размяната на допълнителни обезпечения във връзка с експозициите, произтичащи от договори за извънборсови деривати, зпри които не е извършен централизиран клиринг, и не всички контрагенти, обект на изискванията за допълнително обезпечение съгласно настоящия регламент, са обект и на капиталови изисквания. Този лимит следва да бъде определен по начин, който го прави лесен за изчисление и проверка. За да се избегне натрупването на системен риск и да се предотврати създаването на възможност за заобикаляне на разпоредбите на настоящия регламент поради това специфично третиране, следва да бъде зададено консервативно равнище на лимита. Тези третирания биха били счетени за достатъчно благоразумни, тъй като са налице и други техники за намаляване на риска като алтернатива на допълнителните обезпечения.

(19)

С цел предпазване от случаи, в които обезпечението не може да бъде ликвидирано незабавно след неизпълнението от страна на контрагент, е необходимо при изчисляването на първоначалния маржин да се вземе предвид периодът от последната размяна на обезпечение по определена нетираща съвкупност от договори с изпаднал в неизпълнение контрагент до момента, в който договорите се ликвидират и остатъчният пазарен риск се хеджира отново. Този период е известен като „рисков маржин период“ („РМП“) и е същият инструмент като използваният в член 272, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) по отношение на кредитния риск от контрагента за кредитните институции. Въпреки това, тъй като целите на двата регламента са различни и Регламент (ЕС) № 575/2013 определя правила за изчисляване на РМП единствено за целите на изискванията за собствен капитал, в настоящия регламент следва да се включат конкретни правила относно РМП, които да са задължителни в контекста на процедурите за управление на риска при извънборсовите договори за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг. При РМП следва да се вземат предвид изискуемите съгласно настоящия регламент процеси за размяна на допълнителни обезпечения.

(20)

Първоначалният и вариационният маржин следва по принцип да се разменят не по-късно от края на работния ден след деня на изпълнение. Разрешава се обаче удължаване на срока за размяна на вариационен маржин, когато се компенсира от подходящо изчисляване на РМП. Другият възможен вариант, при който не се прилагат изисквания за първоначален маржин, удължаване на срока следва да се допусне, ако бъде събран допълнителен вариационен маржин в подходящ размер.

(21)

Когато разработват модели за първоначален маржин и когато изчисляват подходящия РМП, контрагентите следва да вземат предвид необходимостта да се създадат модели, които отчитат ликвидността на пазара, броя на участниците на този пазар и обема на относимите договори за извънборсови деривати. В същото време съществува необходимостта да се разработи модел, който и двете страни могат да разберат, възпроизведат и на който могат да разчитат при разрешаването на спорове. Следователно на контрагентите трябва да бъде позволено да калибрират модела и да изчисляват РМП единствено в зависимост от пазарните условия, без да е необходимо да внасят корекции в преценките си спрямо характеристиките на конкретни контрагенти. Това на свой ред предполага, че контрагентите може да изберат да възприемат различни модели за изчисляване на стойностите на първоначалния маржин, който да бъде разменен помежду им, и че тези стойности на първоначалния маржин може да не са симетрични.

(22)

Макар да е налице необходимост от повторно калибриране на модела за първоначален маржин с достатъчна честота, новото калибриране може да доведе до неочаквани равнища на изисквания за допълнително обезпечение. Поради тази причина следва да се установи подходящ период от време, в който допълнителни обезпечения все още могат да се разменят въз основа на предходното калибриране. Това би следвало да даде на контрагентите достатъчно време, за да изпълнят изискванията за допълване на маржин депозита, възникнали вследствие от повторното калибриране.

(23)

Обезпеченията следва да се считат за свободно прехвърлими, ако в случай на неизпълнение от страна на предоставящия обезпечението контрагент няма регулаторни или правни пречки или претенции на трети страни, в това число претенции на попечителя — трета страна. Определени претенции обаче, като разходите и разноските по прехвърлянето на обезпечението под формата на залози, които обичайно се налагат при всички прехвърляния на ценни книжа, не следва да се считат за пречка, тъй като това би довело до положение, в което винаги ще бъде откривана такава.

(24)

Контрагентът, който събира обезпечението, следва да има оперативната способност да го ликвидира в случай на неизпълнение от страна на контрагента, който го предоставя. Контрагентът, който събира обезпечението, следва също така да е способен да използва паричните постъпления от ликвидирането, за да сключи еквивалентен договор с друг контрагент или да хеджира произтеклия риск. Следователно достъпът до пазара трябва да е предпоставка за контрагента, който събира обезпечението, за да може той да го продаде или да сключи репо сделка за него в рамките на разумен период от време. Тази способност следва да е независима от контрагента, който предоставя обезпечението.

(25)

Събраното обезпечение трябва да е с достатъчно висока ликвидност и кредитно качество, за да позволи на контрагента, който го събира, да ликвидира позициите, без да понесе загуба поради значителни промени в стойността, в случай че другият контрагент изпадне в неизпълнение. Кредитното качество на обезпечението следва да се оценява, като се разчита на признати методики, като рейтинги от агенции за външна кредитна оценка. За да намали риска от механистично разчитане на външни рейтинги обаче следва да се въведат няколко допълнителни предпазни мерки. Тези предпазни мерки следва да включват възможността за използване на одобрен вътрешнорейтингов модел („ВРМ“) и възможността да се отложи във времето замяната на обезпечение, което е станало недопустимо поради понижаване на рейтинга, с оглед да се смекчи умело потенциалният „ефект на срутване“, който може да произтече от прекомерното доверие във външни кредитни оценки.

(26)

Макар процентните намаления на стойността на събраните обезпечения да смекчават риска от това те да се окажат недостатъчни за покриване на маржовите нужди в момент на финансов стрес, са необходими и други средства за намаляване на риска, когато се приема непарично обезпечение, за да се гарантира, че то може да бъде ликвидирано ефективно. По-специално контрагентите следва да гарантират, че събраното обезпечение е достатъчно диверсифицирано по отношение на отделните емитенти, видовете емитенти и класовете активи.

(27)

Въздействието върху финансовата стабилност на ликвидирането на обезпечения, предоставени от контрагенти, които не са от системно значение, е ограничено. Освен това границите на концентрация върху първоначалния маржин може да бъдат натоварващи за контрагенти с малки портфейли от извънборсови деривати, тъй като те може да разполагат само с ограничен набор от допустими обезпечения, които са на разположение за предоставяне. Следователно, макар диверсифицирането на обезпеченията да е валидно средство за намаляване на риска, контрагентите, които не са от системно значение, не следва да бъдат задължавани да диверсифицират обезпеченията. От друга страна, системно значимите финансови институции и други контрагенти с големи портфейли от извънборсови деривати, които търгуват помежду си, следва да прилагат границите на концентрация поне спрямо първоначалните маржини, в това число по отношение на допустимите обезпечения, включващи емитираните от държавите членки дългови ценни книжа. Тези контрагенти са достатъчно усъвършенствани, за да преобразуват обезпечения или да използват достъп до множество пазари и емитенти, за да диверсифицират в достатъчна степен предоставеното обезпечение. В член 131 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) се предвижда идентифицирането на институции като системно значими съгласно правото на Съюза. Въпреки това, предвид широкото приложно поле на Регламент (ЕС) № 648/2012, следва да се въведе количествен праг, за да може изискванията за граници на концентрация да се прилагат и спрямо контрагенти, които може да не попадат в тези съществуващи класификации на системно значимите институции, но които при все това следва да бъдат обект на граници на концентрация поради размера на портфейлите си от извънборсови деривати.

(28)

Пенсионните планове са обект на изисквания за двустранно обезпечение. Важно е обаче да се избягва тези изисквания да носят прекомерна тежест върху очакваното изпълнение на онези планове, а оттук — и на пенсионните доходи на бъдещите пенсионери. Задълженията на пенсионните планове към пенсионерите са деноминирани в местни валути и следователно инвестициите им трябва да бъдат деноминирани в същата валута, за да се избегнат разходи и рискове, свързани с несъответствия в чуждестранните валути. Следователно е целесъобразно да се предвиди границите на концентрация да не се прилагат спрямо пенсионните планове по същия начин както спрямо другите контрагенти. Важно е обаче да са налице подходящи процедури за управление на риска, за да се наблюдават и преодоляват потенциални рискове от концентрация, произтичащи от този специален режим. Прилагането на тези разпоредби по отношение на пенсионните планове следва да се проследява и преразглежда във връзка с промените на пазара.

(29)

Трудностите при отделянето на парични обезпечения следва да се признаят, като се позволи на контрагентите да предоставят ограничен размер на първоначален маржин под формата на парични средства и като се разреши на попечителите да реинвестират това парично обезпечение. Парични средства, които се държат от попечител обаче, представляват задължение на попечителя към предоставящия обезпечението контрагент, което създава кредитен риск за този контрагент. Следователно, за да се намали системния риск, използването на парични средства като първоначален маржин следва да е обект на изисквания за диверсификация поне за системно значимите институции. Системно значимите институции следва да бъдат задължени да ограничат размера на събрания първоначален маржин в парични средства или да диверсифицират експозициите, като използват повече от един попечител.

(30)

Стойността на обезпечението не би следвало да проявява значима положителна корелация с кредитоспособността на предоставящия го контрагент или със стойността на базовия портфейл от деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, тъй като това би засегнало ефективността на предлаганата от събраното обезпечение защита. Следователно ценните книжа, емитирани от предоставящия обезпечението контрагент или от свързаните с него образувания, не следва да се приемат като обезпечение. Контрагентите следва също така да бъдат задължени да следят за това събраното обезпечение да не бъде обект на други форми на утежняващ риск.

(31)

Би следвало за изправния контрагент да е възможно да ликвидира активите, събрани като обезпечение под формата на първоначален или вариационен маржин, в достатъчно кратък срок, за да се защити от загуби по договори за извънборсови договори за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, в случай на неизпълнение от страна на другия контрагент. Следователно тези активи трябва да бъдат високо ликвидни и да не бъдат изложени на прекомерен кредитен, пазарен или валутен риск. До степента, до която стойността на обезпечението е изложена на тези рискове, следва да се приложат подходящи чувствителни към риска процентни намаления.

(32)

За да се гарантира своевременното прехвърляне на обезпечения, контрагентите следва да разполагат с ефективни оперативни процеси. Това изисква процесите за двустранна размяна на обезпечения да са достатъчно подробни, прозрачни и надеждни. Неуспех на контрагентите да договорят и установят оперативна рамка за ефективно изчисляване, съобщаване и финализиране на изискванията за допълване на маржин депозита може да доведе до спорове и неуспешни размени на обезпечения, вследствие от което са налице необезпечени експозиции по договори за извънборсови деривати. В резултат от това е особено важно контрагентите да определят ясни вътрешни политики и стандарти по отношение на прехвърлянията на обезпечения. Всяко отклонение от тези политики следва да се преглежда стриктно от всички относими вътрешни заинтересовани страни, от които се изисква да разрешават тези отклонения. Освен това всички приложими условия по отношение на оперативната размяна на обезпечения следва да бъдат надлежно записани в подробен, надежден, своевременен и систематичен вид.

(33)

Между контрагентите по договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, следва да се сключи споразумение за размяна на обезпечения, за да се предостави правна сигурност. В резултат от това споразумението за размяна на обезпечения следва да включва всички съществени права и задължения на контрагентите, приложими спрямо договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг.

(34)

Обезпечението защитава събиращия го контрагент в случай на неизпълнение от страна на предоставящия го контрагент. И двамата контрагенти обаче са задължени да гарантират, че начинът, по който се държи събраното обезпечение, не увеличава риска за предоставящия контрагент от загуба на излишък по предоставеното обезпечение в случай на неизпълнение от страна на събиращия контрагент. Поради тази причина двустранното споразумение между контрагентите следва да позволява и на двамата контрагенти да осъществяват своевременен достъп до обезпечението, когато имат право на това, откъдето възниква необходимостта от правила относно отделянето и правила, които предвиждат оценка на ефективността на споразумението в това отношение, като се вземат предвид правните ограничения и пазарните практики на всяка юрисдикция.

(35)

Реипотекирането, повторното залагане или използване на събраното под формата на първоначални маржини обезпечение биха създали нови рискове за контрагентите поради претенции на трети страни по отношение на активите в случай на неизпълнение. Правни и оперативни усложнения биха могли да забавят или дори да направят невъзможно връщането на обезпечението в случай на неизпълнение от страна на контрагента, който го е събрал първоначално, или на третата страна. Следователно, за да се запази ефективността на рамката и да се гарантира надлежно смекчаване на кредитните рискове от контрагента, не следва да се допускат реипотекиране, повторно залагане или използване на обезпечения, събрани под формата на първоначален маржин.

(36)

Предвид трудностите при отделянето на парични средства, настоящите практики за размяна на обезпечения в парични средства в определени юрисдикции и необходимостта да се разчита на парични средства вместо на ценни книжа при определени обстоятелства, когато прехвърлянето на ценни книжа може да е възпрепятствано от оперативни ограничения, паричните обезпечения, които се събират под формата на първоначален маржин, следва винаги да се държат от централна банка или кредитна институция — трета страна, тъй като това гарантира отделянето от двамата контрагенти по договора. За да се гарантира такова отделяне, кредитната институция — трета страна, не трябва да принадлежи към една и съща група с който и да било от двамата контрагенти.

(37)

Когато контрагент уведомява съответния компетентен орган относно намерението си да се възползва от освобождаването за вътрешногрупови транзакции, за да може компетентният орган да вземе решение дали са изпълнени условията за освобождаването, контрагентът следва да предостави пълно досие, включващо цялата относима информация, необходима на компетентния орган, за да извърши оценката си.

(38)

За да може за дадена група да се счита, че има достатъчно стабилни и надеждни процедури за управление на риска, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Групата следва да осигурява редовно наблюдение на вътрешногруповите експозиции, а своевременният сетълмент на задълженията, произтичащи от вътрешногруповите договори за извънборсови деривати, следва да се гарантира въз основа на инструментите за наблюдение и ликвидност на равнище група, които са в съответствие със сложността на вътрешногруповите транзакции.

(39)

За да бъде приложимо освобождаването за вътрешногрупови транзакции, трябва да е сигурно, че не съществуват законодателни, регулаторни, административни или други задължителни разпоредби на приложимото право, които биха могли по законен начин да попречат на вътрешногруповите контрагенти да изпълнят задълженията си по прехвърляне на суми или изплащане на задължения или ценни книжа съгласно условията по вътрешногруповите транзакции. По същия начин не трябва да съществуват оперативни или бизнес практики на вътрешногруповите контрагенти или на групата, които биха могли да доведат до липса на налични средства за посрещане на ежедневните задължения за плащания, когато същите станат изискуеми, или до невъзможност за осъществяване на бързи електронни преводи на средства.

(40)

Настоящият регламент включва няколко подробни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може дадена група да бъде освободена от предоставяне на допълнително обезпечение за вътрешногрупови транзакции. В допълнение към тези изисквания, когато единият от двамата контрагенти в групата е със седалище в трета държава, за която все още не е предоставено определяне за еквивалентност съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, групата трябва да размени вариационни и подходящо отделени първоначални маржини за всички вътрешногрупови транзакции с дъщерните дружества в тези трети държави. За да се избегне непропорционално приложение на изискванията за допълнителни обезпечения и като се вземат предвид сходните изисквания за задължения за клиринг, настоящият регламент следва да предвиди отложено изпълнение на това конкретно изискване. По този начин ще се даде достатъчно време за приключване на процеса по определяне на еквивалентност, като същевременно няма да се изисква неефективно разпределение на ресурсите в групите, които имат дъщерни дружества със седалища в трети държави.

(41)

Предвид принципа на пропорционалност, контрагентите, които имат по-малки портфейли и следователно като цяло по-ограничена дейност, следва да получат повече време, за да пригодят вътрешните си системи и процеси така, че да съответстват на изискванията на настоящия регламент. За да се постигне подходящо равновесие между намаляването на рисковете, произтичщи от извънборсовите деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, и пропорционалното приложение на настоящия регламент, както и за да се постигне последователност в международен мащаб и да се сведат до минимум възможностите за регулаторен арбитраж с оглед избягване на смущения на пазара, е необходим период на поетапно въвеждане на изискванията. Периодът на поетапно въвеждане на предвидените в настоящия регламент изисквания е съобразен с договорения график в Рамката на БКБН и МОКЦК, който е установен въз основа на проучване на количественото въздействие с участието на кредитни институции в Съюза.

(42)

Делегиран регламент на Комисията (*1) посочва определението на валутни форуърди със сетълмент с физическа доставка в рамките на Съюза. Към настоящия момент обаче, това определение не е приложимо и тези продукти са дефинирани по нееднороден начин в Съюза. Следователно, за да се избегне създаването на неравнопоставеност в рамките на Съюза, е необходимо прилагането на съответните техники за намаляване на риска, да бъдат синхронизирани към датата на прилагане на относимия делегиран акт. Определя се конкретна дата, на която съответните изисквания се прилагат във всички случаи, за да се избегне прекомерно забавяне във въвеждането на техники за намаляване на риска.

(43)

За да се избегне разпокъсаност на пазара и да се гарантира равнопоставеност за установените в Съюза контрагенти на световно равнище, като същевременно се признава фактът, че в някои юрисдикции размяната на вариационен и първоначален маржин за опции върху единични акции и опции върху капиталови индекси не е обект на еквивалентни изисквания за допълнително обезпечение, третирането на тези продукти следва да се въвежда поетапно. Този период на поетапно въвеждане ще осигури време за наблюдение на регулаторните развития в други юрисдикции и ще гарантира, че в Съюза са налице подходящи изисквания за намаляване на кредитния риск на контрагента по отношение на такива договори, докато същевременно се избягва вероятността от регулаторен арбитраж.

(44)

За целите на правната сигурност, както и за да се избегнат потенциални смущения на финансовите пазари, е уместно да се изясни третирането на съществуващите договори.

(45)

Настоящият регламент се основава на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.

(46)

Европейският банков орган, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за ценни книжа и пазари проведоха открити обществени консултации относно проектите на регулаторни технически стандарти, на които се основава настоящият регламент, анализираха свързаните с тях възможни разходи и ползи и поискаха становищата на Групата на участниците от банковия сектор, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), на Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове, създадени съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6), и на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7),

(47)

В съответствие с процедурата, установена в член 10, параграф 1, пета, шеста и седма алинея от Регламент (ЕС) № 1093/2010, в член 10, параграф 1, пета, шеста и седма алинея от Регламент (ЕС) № 1095/2010, в член 10, параграф 1, пета, шеста и седма алинея от Регламент (ЕС) № 1094/2010, настоящият регламент включва изменения на проектите за регулаторни технически стандарти, повторно представени под формата на официално становище на Комисията от Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари, въз основа на предложените изменения от страна на Комисията,

1)

„първоначален маржин“ означава обезпечението, събрано от контрагент, за да покрие настоящата си и потенциална бъдеща експозиция в периода от време от последното събиране на маржин до ликвидирането на позициите или хеджирането на пазарния риск след неизпълнение от страна на другия контрагент;

2)

„вариационен маржин“ означава обезпечението, събрано от контрагент като отражение на резултатите от ежедневното оценяване на пазарната стойност или оценяването на базата на модели на действащите договори, както е посочено в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

3)

„нетираща съвкупност“ означава група договори за извънборсови деривати, за които не е извършен централизиран клиринг между двама контрагенти, която е обект на правно изпълнимо двустранно споразумение за нетиране.

а)

допустимостта на обезпеченията за договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, в съответствие с раздел 2;

б)

изчисляването и събирането на маржин за договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, в съответствие с раздел 3;

в)

управлението и отделянето на обезпеченията за договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, в съответствие с раздел 5;

г)

изчисляването на коригираната стойност на обезпеченията в съответствие с раздел 6;

д)

обмена на информация между контрагентите и разрешаването и документирането на евентуални изключения от процедурите за управление на риска, както е посочено в параграф 1;

е)

докладването на предвидените в глава II изключения на висшето ръководство;

ж)

условията на всички необходими споразумения, които ще бъдат сключени от контрагентите най-късно в момента, в който е сключен договор за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, включително условията на споразумението за размяна на обезпечения в съответствие с член 3.

з)

периодичната проверка на ликвидността на обезпеченията, които се разменят;

и)

своевременното възстановяване на обезпечението на предоставилия го контрагент от контрагента, който го е събрал, в случай на неизпълнение; и

й)

редовното наблюдение на експозициите, произтичащи от договорите за извънборсови деривати, които представляват вътрешногрупови транзакции, и своевременния сетълмент на задълженията по тези договори.

а)

всякакви задължения за плащане, възникнали между контрагентите;

б)

условия за нетиране на задълженията за плащане;

в)

събития, свързани с възникването на неизпълнение, или други събития, водещи до прекратяване, във връзка с договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг;

г)

всички методи за изчисление, използвани във връзка със задълженията за плащане;

д)

условия за нетиране на задълженията за плащане при прекратяване;

е)

прехвърляне на права и задължения при прекратяване;

ж)

приложимо право за трансакциите на договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг.

а)

нивата и видовете необходими обезпечения;

б)

споразуменията за отделяне;

в)

нетиращата съвкупност, към която се отнася размяната на обезпечения;

г)

процедурите за съобщаване, потвърждаване и коригиране на изискванията за допълване на маржин депозита;

д)

процедурите за сетълмент на изискванията за допълване на маржин депозита за всеки вид допустимо обезпечение;

е)

процедурите, методите, сроковете и разпределението на отговорностите за изчисляване на маржините и оценка на обезпеченията;

ж)

събитията, които се считат за неизпълнение, или събитията, които водят до прекратяване;

з)

правото, приложимо спрямо договора за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг; и

и)

правото, приложимо спрямо споразумението за размяна на обезпечения.

а)

парични средства под формата на пари, кредитирани по сметка независимо в каква валута, или друго подобно парично вземане, като депозити на паричния пазар;

б)

злато под формата на кюлчета от чисто злато с признат валиден стандарт;

в)

дългови ценни книжа, емитирани от централните правителства или централните банки на държавите членки;

г)

дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт на държавите членки, чиито експозиции се третират като експозиции към централното правителство на съответната държава членка съгласно член 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор на държавите членки, чиито експозиции се третират като експозиции към централното правителство, регионалните правителства или местни органи на власт на съответната държава членка съгласно член 116, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

е)

дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт на държавите членки, различни от посочените в буква г);

ж)

дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор на държавите членки, различни от посочените в буква д);

з)

дългови ценни книжа, емитирани от многостранните банки за развитие, изброени в член 117, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

и)

дългови ценни книжа, емитирани от международните организации, изброени в член 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

й)

дългови ценни книжа, емитирани от правителствата или централните банки на трети държави;

к)

дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт на трети държави, които отговарят на изискванията на букви г) и д);

л)

дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт на трети държави, различни от посочените в букви г) и д);

м)

дългови ценни книжа, емитирани от кредитни институции или инвестиционни посредници, в това число облигациите, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8);

н)

корпоративни облигации;

о)

най-първостепенния транш на секюритизация съгласно определението в член 4, параграф 61 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който не е пресекюритизация съгласно определението в член 4, параграф 63 от същия регламент;

п)

конвертируеми облигации, при условие че могат да бъдат преобразувани само в капиталови инструменти, включени в индекс, определен съгласно член 197, параграф 8, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

р)

капиталови инструменти, включени в индекс, определен съгласно член 197, параграф 8, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

с)

дялове или акции в предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), ако са изпълнени условията, предвидени в член 5.

а)

активите не са емитирани от предоставящия обезпечението контрагент;

б)

активите не са емитирани от субекти, които са част от групата, към която принадлежи предоставящият обезпечението контрагент;

в)

активите не са обект по друг начин на какъвто и да е значителен утежняващ риск съгласно определенията в член 291, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

за дяловете или акциите се определят ежедневни борсови котировки;

б)

ПКИПЦК са ограничени да инвестират в активи, които са допустими в съответствие с член 4, параграф 1;

в)

ПКИПЦК отговарят на критериите, предвидени в член 132, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

вътрешните рейтинги, посочени в параграф 3, на събиращия обезпечението контрагент;

б)

вътрешните рейтинги, посочени в параграф 3, на предоставящия обезпечението контрагент, когато той е установен в Съюза, или в трета държава, в която предоставящият обезпечението контрагент е обекта на консолидиран надзор, считан за еквивалентен на този по законодателството на Съюза в съответствие с член 127 от Директива 2013/36/ЕС;

в)

оценка на кредитното качество, направена от призната агенция за външна кредитна оценка (АВКО) съгласно определението в член 4, параграф 98 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или оценка на кредитното качество на агенция за експортно кредитиране, както е посочено в член 137 от същия регламент.

а)

степен 4 или повече за активите, посочени в параграф 1;

б)

повече от степен 4 за активите, посочени в параграф 2.

а)

забраняват на контрагентите да разменят допълнителни активи, които са оценени с кредитно качество, посочено в параграф 3;

б)

установяват график, по който активите, оценени с кредитно качество, посочено в параграф 3, и вече разменени като обезпечения, се заменят в рамките на период от време, ненадвишаващ два месеца;

в)

определят степен на кредитно качество, която изисква незабавната замяна на активите, посочени в параграф 3;

г)

позволяват на контрагентите да повишават процентните намаления върху съответните обезпечения, в случай че не са заменени в съответствие с посочения в буква б) график.

а)

сборът от стойностите на първоначалния маржин, събрани от класовете активи, посочени в член 4, параграф 1, букви б), е), ж) и л)—с), емитирани от един емитент или от субекти, които принадлежат към една и съща група, не надвишава по-голямата от следните стойности:

б)

сборът от стойностите на първоначалния маржин, събрани от класовете активи, посочени в член 4, параграф 1, букви о), п) и р), когато класовете активи, посочени в букви п) и р) от този член, са емитирани от институции, определени в Регламент (ЕС) № 575/2013, не надвишава по-голямата от следните стойности:

а)

сборът от стойностите на първоначалния маржин, събран от класовете активи, посочени в член 4, параграф 1, букви в)—л) и емитирани от един емитент или от емитенти със седалище в една и съща държава, не надвишава 50 % от първоначалния маржин, събрано от този контрагент;

б)

Когато първоначалният маржин се събира в парични средства, в границата за концентрация от 50 %, посочена в буква а), също се вземат под внимание рисковите експозиции, произтичащи от държатели или попечители — трети страни, които държат тези парични средства.

а)

институции, определени като Г-СЗИ в съответствие с член 131 от Директива 2013/36/ЕС;

б)

институции, определени като Д-СЗИ в съответствие с член 131 от Директива 2013/36/ЕС;

в)

контрагенти, които не са образувание, управляващо пенсионни планове, и за когото сборът от стойностите на обезпеченията, които следва да се съберат, надвишава 1 милиард евро.

а)

сключване или добавяне към нетиращата съвкупност на нов договор за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг;

б)

изтичане на срока или премахване от нетиращата съвкупност на съществуващ договор за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг;

в)

задействане от страна на съществуващ договор за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, на плащане или доставка, различни от предоставянето и събирането на допълнителни обезпечения;

г)

изчисляване на първоначалния маржин в съответствие с посочения в член 11, параграф 1 стандартизиран подход и прекласифициране на съществуващ договор по отношение на категорията активи, посочени в приложение IV, параграф 1, в резултат от намален срок до падежа;

д)

неизвършване на изчисляване през предходните десет работни дни.

а)

когато двама контрагенти се намират в един и същ часови пояс, изчисляването се основава на нетиращата съвкупност за предходния работен ден;

б)

когато двама контрагенти не се намират в един и същ часови пояс, изчисляването се основава на сделките в нетиращата съвкупност, сключени преди 16:00 часа на предходния работен ден в часовия пояс, в който 16:00 часа настъпи първо.

а)

в рамките на работния ден на датата за изчисляване, определена в съответствие с член 9, параграф 3;

б)

когато са изпълнени условията по параграф 2, в рамките на два работни дни от датата за изчисляване, определена в съответствие с член 9, параграф 3.

а)

нетиращи съвкупности, обхващащи всички договори за деривати, които не са обект на изисквания за първоначален маржин в съответствие с настоящия регламент, когато предоставящият обезпечението контрагент е предоставил на датата за изчисляване на вариационния маржин или преди нея авансова сума за допустимо обезпечение, изчислено по същия начин като този, приложим спрямо първоначалните маржини в съответствие с член 15, за които събиращият обезпечението контрагент е използвал рисков маржин период („РМП“), който е поне равен на броя дни между и включително датата за изчисляване и датата за събиране;

б)

нетиращи съвкупности обхващащи договори за деривати, които са обект на изисквания за първоначален маржин в съответстие с настоящия регламент, когато първоначалният маржин е бил коригиран по един от следните начини:

а)

моделът включва рисковите фактори, съответстващи на отделните валути, в които са деноминирани тези договори в нетиращата съвкупност;

б)

моделът включва лихвените рискови фактори, съответстващи на отделните валути, в които са деноминирани договорите:

в)

кривата на доходността се разделя на най-малко шест матуритетни съвкупности за експозиции към лихвен риск в основните валути и на основните пазари;

г)

моделът обхваща риска от движения между различните криви на доходност и между различните матуритетни съвкупности;

д)

моделът включва отделни рискови фактори най-малко за всеки капиталов инструмент, индекс върху капиталови инструменти, стока или индекс върху стоки, които са значими за тези договори;

е)

моделът обхваща риска от нисколиквидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност в рамките на реалистични пазарни сценарии;

ж)

моделът обхваща риска, който не е обхванат под една или друга форма в други негови части, който произтича от договори за деривати, когато базовият клас активи е кредит;

з)

моделът обхваща риска от движения между подобни, но нееднакви базови рискови фактори и експозицията към промените на стойностите, възникващи от несъответствия на матуритетите;

и)

моделът обхваща основни нелинейни зависимости;

й)

моделът включва методики, използвани за бек-тестване, които съдържат статистически тестове за функционалността на модела;

к)

моделът определя кои събития задействат промяна, калибриране или друго коригиращо действие в него.

а)

периода, който може да измине от последната размяна на допълнителни обезпечения под формата на вариационен маржин до неизпълнението от страна на контрагента;

б)

прогнозния период, необходим за замяна на всеки от договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, в рамките на нетиращата съвкупност или за хеджиране на произтичащите от тях рискове, като се вземе предвид нивото на ликвидност на пазара, където се търгуват тези видове договори, общият обем на договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, на този пазар и броят на участниците в него.

а)

наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната променливост на договор за извънборсови деривати или на портфейл от договори за извънборсови деривати в рамките на нетиращата съвкупност;

б)

приближенията водят до консервативно равнище на маржините.

а)

лихвени проценти, валута и инфлация;

б)

капиталови инструменти;

в)

кредит;

г)

стоки и злато;

д)

друго.

а)

първоначално утвърждаване на модела от лица с подходяща квалификация, които са независими от лицата, които го разработват;

б)

последващо утвърждаване всеки път, когато се прави значителна промяна в модела за първоначален маржин, и не по-малко от веднъж годишно;

в)

редовен одитен процес с цел оценка на следното:

а)

позволява на осведомена трета страна да разбере структурата и функционалните характеристики на модела за първоначален маржин;

б)

съдържа ключовите допускания и ограниченията на модела за първоначален маржин;

в)

определя обстоятелствата, при които допусканията на модела за първоначален маржин престават да бъдат валидни.

а)

ежедневна оценка на обезпечението, държано в съответствие с раздел 6;

б)

правните договорености и структура за държане на обезпеченията, които допускат достъп до полученото обезпечение, когато то се държи от трета страна;

в)

когато първоначалният маржин е държан от предоставящия обезпечението, това обезпечение се държи в попечителски сметки извън обхвата на неплатежоспособността;

г)

поддържане на непаричния първоначален маржин в съответствие с параграфи 3 и 4;

д)

поддържане на събраните като първоначален маржин парични средства в парични сметки в централни банки или кредитни институции, които отговарят на всички посочени по-долу условия:

е)

наличността на неизползваното обезпечение за ликвидатора или друго длъжностно лице по несъстоятелността на изпадналия в неизправност контрагент;

ж)

свободната своевременна прехвърлимост на първоначалния маржин към предоставящия го контрагент в случай на неизпълнение от страна на събиращия го контрагент;

з)

прехвърлимостта на непаричните обезпечения без каквито и да било регулаторни или правни ограничения или претенции на трети страни, в това число на ликвидатора на събиращия обезпечението контрагент или попечител — трета страна, с изключение на залозите за такси и разноски при предоставянето на попечителските сметки и на залозите, които обичайно се налагат върху всички ценни книжа в система за клиринг, в която могат да се държат такива обезпечения;

и)

връщането в пълен размер на всякакви неизползвани обезпечения на предоставилия ги контрагент с изключение на разходите и разноските, понесени в процеса на събиране и държане на обезпеченията.

а)

замяната се прави в съответствие с условията на посоченото в член 3 споразумение между контрагентите;

б)

алтернативното обезпечение е допустимо съгласно раздел 2;

в)

стойността на алтернативното обезпечение е достатъчна за изпълняване на всички изисквания за допълнително обезпечение, след като се приложат евентуалните относими процентни намаления.

а)

в счетоводни книги и записи на попечител или друг държател — трета страна;

б)

чрез други правно обвързващи споразумения;

а)

когато обезпечението се държи от сбиращия го контрагент като негова собственост, то се отделя от останалите активи, собственост на този контрагент;

б)

когато обезпечението се държи от предоставящия го контрагент не като негова собственост, то се отделя от останалите активи, собственост на този контрагент;

в)

когато обезпечението се държи в книгите и записите на попечител или друг държател — трета страна, то се отделя от активите, собственост на този държател — трета страна или попечител.

а)

интегрирането на оценките в процеса по управление на риска на контрагента, което се осъществява най-малко веднъж годишно;

б)

отразяването на прогнозните процентни намаления в ежедневния процес по управление на риска;

в)

утвърждаването на всяка значителна промяна в процеса за изчисляване на оценките;

г)

проверката на последователността, актуалността и надеждността на източниците на данни, използвани за изчисляване на оценките;

д)

точността и целесъобразността на допусканията за променливост.

а)

изискуемия вариационен маржин след последното му събиране, изчислен в съответствие с член 10, в това число всякакъв евентуален излишък по обезпечението;

б)

изискуемия първоначален маржин след последното му събиране, изчислен в съответствие с член 11, в това число всякакъв евентуален излишък по обезпечението.

а)

извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, които са обект на изисквания за допълнително обезпечение съгласно настоящия регламент;

б)

договори, които отговарят едновременно на двете посочени по-долу условия:

а)

договори за извънборсови деривати със сетълмент с физическа доставка, които се състоят единствено в обмена на две различни валути на конкретна бъдеща дата при фиксиран курс, договорен на датата на сключване на договора за съответния обмен („валутни форуърди“);

б)

договори за извънборсови деривати със сетълмент с физическа доставка, които се състоят единствено в обмен на две различни валути на конкретна дата при фиксиран курс, който е договорен на датата на сключване на договора за съответния обмен, и обратен обмен на двете валути на по-късна дата и при фиксиран курс, който също е договорен на датата на сключване на договора за съответния обмен („валутни суапове“);

в)

размяна на плащания по главница на договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, при които контрагентите разменят единствено плащания по главницата и евентуални лихви в една валута за главницата, както и евентуални лихви в друга валута в конкретни моменти във времето съгласно определена формула („паричен суап“).

а)

фондовете са отделни обособени пулове от активи за целите на неплатежоспособността или несъстоятелността на фонда;

б)

отделните пулове от активи не са обезпечени, гарантирани или по друг начин подкрепени финансово от други инвестиционни фондове или от управляващите ги лица.

а)

нито един от контрагентите не принадлежи към каквато и да било група;

б)

контрагентите са от различни групи;

в)

и двамата контрагенти принадлежат към една и съща група.

а)

фондовете са отделни обособени пулове от активи за целите на неплатежоспособността или несъстоятелността на фонда;

б)

отделните пулове от активи не са обезпечени, гарантирани или по друг начин подкрепени финансово от други инвестиционни фондове или от управляващите ги лица.

а)

вариационен маржин не се предоставя от емитента на обезпечени облигации или от гарантирания фонд, а се взема от неговия контрагент в парични средства и се връща на неговия контрагент, когато стане изискуем;

б)

първоначален маржин не се предоставя или събира.

а)

договорът за извънборсови деривати не се прекратява в случай на преструктуриране или несъстоятелност на емитента на обезпечените облигации или на гарантирания фонд;

б)

контрагентът по извънборсовите деривати, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации, има ранг, който е най-малкото равностоен с този на притежателите на обезпечени облигации, освен когато е в неизпълнение, е засегнатата страна или се отказва от равностойния ранг;

в)

договорът за извънборсови деривати е регистриран или вписан в гарантирания фонд за обезпечени облигации в съответствие с националното законодателство в тази област;

г)

договорът за извънборсови деривати се използва само за хеджиране на лихвени или валутни несъответствия на гарантирания фонд във връзка с обезпечените облигации;

д)

нетиращата съвкупност не включва договори за извънборсови деривати, които не са свързани с гарантирания фонд за обезпечени облигации;

е)

обезпечените облигации, с които е свързан договорът за извънборсови деривати, отговарят на изискванията на член 129, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ж)

гарантираният фонд за обезпечени облигации, с който е свързан договорът за извънборсови деривати, е предмет на регулаторно изискване за обезпеченост от най-малко 102 %.

а)

посоченият в член 2, параграф 3 правен преглед потвърждава, че правната изпълнимост на споразумението за нетиране и, когато е изполазвано, споразумението за размяна на обезпечения не може да бъде гарантирана със сигурност по всяко време;

б)

посоченият в член 19, параграф 6 правен преглед потвърждава, че посочените в член 19, параграфи 3, 4 и 5 изисквания за отделяне не могат да бъдат изпълнени.

а)

важи параграф 1, буква а), а където е приложимо — и буква б);

б)

посочените в параграф 1, букви а) и б) правни прегледи потвърждават, че събирането на обезпечение в съответствие с настоящия регламент не е възможно дори и на брутна основа;

в)

изчисленото съгласно параграф 3 съотношение е по-малко от 2,5 %.

а)

сборът на условните стойност на всички действащи договори за извънборсови деривати на групата, към която принадлежи контрагентът, които са били сключени след влизането в сила на настоящия регламент и за които не са събирани допълнителни обезпечения от контрагентите, установени в трета държава, за която важи параграф 2, буква б);

б)

сборът на условните стойност на всички действащи договори за извънборсови деривати на групата, към която принадлежи контрагентът, с изключение на договорите за извънборсови деривати, които представляват вътрешногрупови транзакции.

а)

цялата информация, необходима да се прецени дали са изпълнени приложимите според случая условия, посочени в член 11, съответно параграфи 6, 7, 8, 9 или 10 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

б)

информацията и документите, посочени в член 18, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (10).

а)

дали освобождаването е пълно или частично;

б)

в случай на частично освобождаване, ясно определение на ограниченията на освобождаването.

а)

условията на член 11, съответно параграфи 6, 7, 8, 9 или 10 от Регламент (ЕС) № 648/2012, които не са изпълнени;

б)

резюме на мотивите, поради които е преценено, че тези условия не са изпълнени.

а)

паричен и валутен контрол;

б)

регулаторна, административна, правна или договорната рамка, която възпрепятства взаимната финансова помощ или засяга значително трансфера на капитал вътре в групата;

в)

изпълнено е някое от условията за ранна намеса, възстановяване и преструктуриране, посочени в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11), в резултат от което компетентният орган предвижда пречка за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения;

г)

наличието на малцинствени участия, които ограничават правомощията за вземане на решения в рамките на образуванията, които формират групата;

д)

естеството на правната структура на контрагента така, както е определена в неговия устав, учредителни актове и вътрешни правилници.

а)

недостатъчно свободни от тежести или ликвидни активи на разположение на съответния контрагент, когато станат изискуеми;

б)

пречки от оперативно естество, които действително забавят или възпрепятстват тези трансфери или изплащания, когато станат изискуеми.

а)

един месец след датата на влизане в сила на настоящия регламент, когато и двамата контрагенти имат или принадлежат към групи, всяка от които има обща средна условна стойност на деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, над 3 трилиона евро;

б)

от 1 септември 2017 г. при контрагенти, като и двамата имат или принадлежат към групи, всяка от които има обща средна условна стойност на деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, над 2,25 трилиона евро;

в)

от 1 септември 2018 г. при контрагенти, като и двамата имат или принадлежат към групи, всяка от които има обща средна условна стойност на деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, над 1,5 трилиона евро;

г)

от 1 септември 2019 г. при контрагенти, като и двамата имат или принадлежат към групи, всяка от които има обща средна условна стойност на деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, над 750 милиарда евро;

д)

от 1 септември 2020 г. при контрагенти, като и двамата имат или принадлежат към групи, всяка от които има обща средна условна стойност на деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, над 8 милиарда евро.

а)

три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент, когато не е прието решение за еквивалентност съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 за целите на член 11, параграф 3 от същия регламент по отношение на съответната трета държава;

б)

по-късната от посочените по-долу дати, когато е прието решение за еквивалентност съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 за целите на член 11, параграф 3 от същия регламент по отношение на съответната трета държава:

а)

единият контрагент е установен в трета държава, а другият — в Съюза;

б)

установеният в трета държава контрагент е или финансов, или нефинансов;

в)

установеният в Съюза контрагент попада в някоя от следните категории:

г)

и двамата контрагенти са обект на една и съща пълна консолидация в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

д)

и двамата контрагенти подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска;

е)

изпълнени са изискванията на глава III.

а)

един месец след датата на влизане в сила на настоящия регламент при контрагенти, от които и двамата имат или принадлежат към групи, всяка от които има обща средна условна стойност на извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, над 3 трилиона евро;

б)

от по-късната от следните дати — 1 март 2017 г. или един месец от датата на влизане в сила на настоящия регламент, за други контрагенти.

а)

31 декември 2018 г., при условие че посоченият в буква б) регламент още не е започнал да се прилага;

б)

по-късната от следните дати — датата, от която се прилага Делегиран регламент (*2), в който се уточняват някои технически елементи, свързани с определението за финансови инструменти във връзка валутни форуърди със сетълмент с физическа доставка, или датата, определена съгласно параграф 1.

а)

записана е в последния работен ден на март, април и май 2016 г., по отношение на контрагентите, посочени в член 36, параграф 1, буква а);

б)

записана е в последния работен ден на март, април и май от годината, посочена във всяка от буквите от член 36, параграф 1;

в)

включва всички образувания в групата;

г)

включва всички договори на групата за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг;

д)

включва всички вътрешногрупови договори на групата за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, като всеки от тях се брои по веднъж.

а)

фондовете са отделни обособени пулове от активи за целите на неплатежоспособността или несъстоятелността на фонда;

б)

отделните пулове от активи не са обезпечени, гарантирани или по друг начин подкрепени финансово от други инвестиционни фондове или от управляващите ги лица.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/47

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Oliva di Gaeta“, подадено от Италия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Oliva di Gaeta“ следва да се регистрира,

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/48

(1)

С Решение (ЕС) 2016/1623 от 1 юни 2016 г. (2) Съветът разреши подписването и временното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (3) („Споразумението“).

(2)

В Споразумението се предвижда, че митата върху вноса в Съюза на стоки с произход от държавите по СИП ЮАОР се намаляват или премахват в съответствие с графика за премахване на митата в приложение I към Споразумението. В приложение I е предвидено, че за някои стоки с произход от Южна Африка намаляването или премахването на митата се разрешава в рамките на тарифни квоти.

(3)

В част 1, раздел Б от приложение I към Споразумението е предвидено, че Съюзът управлява тези тарифни квоти в съответствие с хронологичния ред на постъпване на съответните заявления. Комисията управлява тези тарифни квоти в съответствие с правилата за управление на тарифните квоти, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (4).

(4)

В протокол 4 към Споразумението е предвидено, че в случай на временно прилагане на Споразумението от страна на ЕС и ратификация от Южна Африка прилагането на членовете на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество с Южна Африка (5), съдържащи се в дял II относно търговията, в дял III относно свързаните с търговията въпроси и в съответните приложения и протоколи, с изключение на член 31 относно морския транспорт, се спира. Поради това Регламент (ЕО) № 2793/1999 на Съвета (6) следва да спре да се прилага, считано от датата на временното прилагане на Споразумението.

(5)

Съгласно член 16 от протокол 3 към Споразумението отстъпките, свързани с достъпа до земеделските пазари, се предоставят само на страната, която подава уведомлението по член 3, параграф 3 от посочения протокол, считано от първо число на месеца, следващ получаването на уведомлението от другата страна. Тъй като такова уведомление беше получено през октомври 2016 г., свързаните с него отстъпки следва да бъдат предоставени, считано от 1 ноември 2016 г.

С цел да се гарантират ефективното прилагане и управление на тарифните квоти, предоставени съгласно Споразумението, които Комисията ще управлява в съответствие с хронологичния ред на постъпване на съответните заявления, настоящият регламент следва да се прилага от 1 ноември 2016 г.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/57

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/59

(1)

Съгласно член 8, параграф 2 от Решение (ОВППС) 2016/610 Съветът оправомощи Комитета за политика и сигурност да взема съответните решения относно приемането на предложения принос от трети държави за военната мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО за обучение в Централноафриканската република (EUTM RCA).

(2)

В съответствие с препоръката на командващия мисията на ЕС EUTM RCA относно предложения принос на Република Сърбия и становището във връзка с него на Военния комитет на Европейския съюз, приносът на Република Сърбия следва да бъде приет и да се счита за съществен.

(3)

В съответствие с член 5 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Следователно Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/60

(1)

Прехвърлянето на кандидати за международна закрила към Гърция съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламентът от Дъблин“) бе спряно от държавите членки от 2011 г. насам вследствие на две решения на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз (2), установяващи системни недостатъци в гръцката система за предоставяне на убежище, които създават риск от нарушение на основните права на кандидатите за международна закрила, прехвърляни от държавите членки в Гърция по силата на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета (3).

(2)

След постановяването през 2011 г. на решението на Европейския съд по правата на човека по делото M.S.S с/у Белгия и Гърция Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдава положението в Гърция въз основа на доклади за напредъка, които Гърция трябва да представя като доказателство за изпълнението на съдебното решение, и въз основа на данни от НПО и международни организации, като например Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), осъществяващи дейност в Гърция. По искане на Гърция, внесено през юни 2016 г., Комитетът на министрите се съгласи да отложи процедурата за оценка въз основа на аргумента, че в момента Гърция е под значителен миграционен натиск и че положението е извънредно, нестабилно и различно от това, по време на което е било постановено решението по делото M.S.S преди пет години.

(3)

Вследствие на решението по делото M.S.S Гърция се ангажира да реформира своята система за предоставяне на убежище въз основа на национален план за действие за реформа на системата за предоставяне на убежище и за управление на миграцията, представен през август 2010 г. и преработен през януари 2013 г. (наричан по-нататък „планът за действие на Гърция“). На 1 октомври 2015 г. Гърция представи на Съвета пътна карта за изпълнението на схемата за преместване и за подхода на „горещите точки“, в която се очертават определени действия, на които трябва да се отдаде приоритет, за да се гарантира изпълнението на договорените непредприети действия в областта на убежището и приемането.

(4)

Същевременно сегашната бежанска и миграционна криза продължава да оказва натиск върху системите за убежище и миграция на Гърция, която е основната държава на първо влизане по маршрута през Източното Средиземноморие. В периода между януари и 4 декември 2016 г. в Гърция незаконно са пристигнали 171 909 мигранти (4). Макар изявлението на ЕС и Турция (5) да доведе до значително намаляване на броя пристигащи лица на ден в Гърция от Турция (6), същевременно то наложи нови отговорности на гръцките органи. В периода от началото на август 2016 г. броят на пристигащи лица в Гърция средно на ден нарасна още повече в сравнение с периода между 1 май и 31 юли 2016 г. (7) Ситуацията в Гърция се промени значително след фактическото затваряне на маршрута през Западните Балкани, поради което гражданите на трети държави не могат да продължат пътя си по-нататък. В резултат на това в момента в Гърция се намират повече от 62 000 незаконно пристигнали граждани на трети държави (8). Същевременно схемата за спешно преместване, основана на две решения (9) (наричани по-долу „Решения за преместване“), показва положителна тенденция, особено в Гърция, където трансферите във връзка с преместването се увеличиха и понастоящем са около 1 000 на месец. Необходими са обаче повече усилия от всички държави членки за облекчаване на натиска върху Гърция. За тази цел Комисията призовава всички държави членки да поемат ангажиментите си и да извършват премествания на месечна основа, за да се достигнат поне 2 000 премествания на месец, считано от декември 2016 г., и постепенно да се увеличи броят на тези премествания (10).

(5)

На 10 февруари и на 15 юни 2016 г. Комисията отправи до Република Гърция съответно две препоръки относно спешните мерки, които Гърция трябва да предприеме с цел възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин (11). В тези препоръки се стига до заключението, че все още е необходимо значително подобрение на положението в Гърция, преди Комисията да може отново да прецени дали е възможно възобновяване на прехвърлянията в Гърция съгласно Регламента от Дъблин. На 28 септември 2016 г. Комисията отправи до Република Гърция трета препоръка относно конкретните спешни мерки, които Гърция трябва да предприеме с цел да бъдат възобновени прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин (12) (наричана по-нататък „третата препоръка“). В третата препоръка се стига до заключението, че Гърция все още е изправена пред трудна ситуация по отношение на големия брой нови кандидати за убежище, породена най-вече от прилагането на т. нар. мярка за предварителна регистрация, както и от неспиращите пристигания на незаконни мигранти. Същевременно имаше и други важни стъпки, които трябва да бъдат предприети за отстраняване на оставащите системни недостатъци в гръцката система за предоставяне на убежище, по-конкретно поради недостига на капацитет. Въз основа на постигнатия допълнителен напредък при всяко бъдещо възобновяване на прехвърлянията в Гърция съгласно Регламента от Дъблин следва в съответствие с третата препоръка да се вземе под внимание отражението, което тази трудна ситуация оказва върху цялостното функциониране на системата за предоставяне на убежище, и поради това прехвърлянията следва да започнат постепенно и с оглед на всеки отделен случай.

(6)

С писмо от 22 ноември 2016 г. Гърция предостави допълнителна информация на Комисията относно актуалното положение на кандидатите за убежище в Гърция и постигнатия напредък във връзка с реформата на нейната система за предоставяне на убежище. Гърция изрази загриженост относно перспективата за евентуално възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин, като се вземе предвид броят на мигрантите в Гърция, отбелязвайки огромната тежест върху страната, която е непропорционална спрямо големината ѝ, и води до положение, при което капацитетът за предоставяне на убежище и за прием е достигнал лимита си. Гърция посочи също така, че броят на преместванията от Гърция в други държави членки остава доста под равнището, предвидено в Решенията за преместване. Гърция подчерта обаче, че не се стреми към постоянно изключване от дъблинската система, и помоли за проявя на истинска солидарност и подкрепа, докато положението в Гърция не бъде напълно уредено.

(7)

Според гръцките данни към 22 ноември 2016 г. около 39 000 молби за убежище са били подадени до гръцката Служба по предоставяне на убежище от 1 януари 2016 г. Към 30 септември висящите дела, които се разглеждат на първа инстанция, са били повече от 17 000. Съгласно гръцките органи до края на 2016 г. ще бъдат подадени като цяло максимум 50 000 молби за убежище (13). Поради уреждането на положението в Гърция и подобряването на достъпа до процедурата за предоставяне на убежище, наред с други фактори, натоварването, свързано с молбите за убежище, пред което е изправена гръцката Служба по предоставяне на убежище, е значително по-голямо спрямо предходни години.

(8)

В предходните препоръки Комисията отбеляза направените от Гърция подобрения на законодателната ѝ уредба, за да гарантира транспонирането на новите разпоредби на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) (преработената директива относно процедурите по предоставяне на убежище) и на част от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15) (преработената директива относно условията за приемане в националното законодателство. На 3 април 2016 г. гръцкият парламент прие нов закон (Закон 4375/2016) (16). На 22 юни 2016 г. Парламентът одобри изменение на Закон 4375/2016, с което, наред с другото, бяха изменени съставът на апелативните комитети и правото на търсещите убежище на устно изслушване пред тях (17). На 31 август 2016 г. гръцкият парламент прие също така закон относно пребиваващите в Гърция деца бежанци в училищна възраст (18).

(9)

По отношение на капацитета за прием през последната година Гърция значително увеличи цялостния си капацитет за прием на незаконни мигранти и на кандидати за международна закрила. Според ежедневната информация, предоставена от гръцките органи на 6 декември 2016 г., в центровете за временен прием, включително и местата за настаняване, предоставени от ВКБООН (вж. съображение 11) в Гърция, има 71 539 свободни места за настаняване на незаконни мигранти и на кандидати за международна закрила в Гърция (19). Въпреки това съществуват сериозни предизвикателства по отношение на капацитета на островите в Егейско море, които са пренаселени: максималният капацитет за прием продължава да бъде 8 200, въпреки че към 5 декември 2016 г. общият брой на регистрираните на островите мигранти е бил 16 295 (20).

(10)

Гърция увеличи също така местата за настаняване за уязвими кандидати и най-вече на непридружени ненавършили пълнолетие лица. На 17 ноември 2016 г. бяха предоставени 1 191 места в приюти за непридружени ненавършили пълнолетие лица, независимо дали търсят убежище, или не. До края на 2016 г. се предвижда осигуряването на 130 допълнителни места за непридружени ненавършили пълнолетие лица. Въпреки това капацитетът за уязвимите кандидати все още далеч не е достатъчен, като в момента местата в структурите са запълнени и има списък с чакащи за 1 199 непридружени ненавършили пълнолетие лица, които трябва да бъдат настанени в подходящи структури (21). Следователно напредъкът в тази област е много бавен и е ясно, че Гърция трябва да положи повече усилия, за да гарантира наличието на достатъчно на брой места за приемане на непридружени ненавършили пълнолетие лица за справяне с търсенето на такива места за настаняване.

(11)

През януари 2016 г. Комисията и ВКБООН подписаха споразумение за делегиране на обща стойност от 80 милиона евро за откриването на 20 000 места в отворени структури за настаняване (схеми за наем на апартаменти, ваучери за хотели и програми за приемни семейства), които да се ползват основно от кандидати за международна закрила, отговарящи на условията за преместване. Споразумението за делегиране беше преразгледано през юли 2016 г., за да може в схемата за настаняване да бъде включена също така възможността за създаване на свободни места в центровете за преместване, управлявани от ВКБООН, и за да стане по-ясно в текста, че целевата група на схемата за настаняване включва не само кандидати за преместване, но и други лица, търсещи убежище, по-специално кандидати за събиране на семейството в рамките на дъблинската система, както и групи уязвими лица, включително непридружени и отделени от родителите деца, хора с увреждания, възрастни хора и самотни родители, хронично болни, бременни жени и други. От септември насам наличните места в схемите за настаняване бяха значително увеличени (с около 8 100). През декември 2015 г. ВКБООН се ангажира да създаде 20 000 места за кандидати, които отговарят на критериите за преместване в рамките на схемата за наемане на жилища, и от 6 декември бяха предоставени 20 145 места, включително 6 344 места в хотели/цели сгради, 11 711 места в апартаменти, 484 места в приемни семейства, 960 — в центрове за преместване, и 646 места в специални структури за непридружени ненавършили пълнолетие лица (22). Тъй като срокът на настоящото споразумение за делегиране изтича на 31 декември 2016 г., Комисията започна дискусии с ВКБООН за удължаването на срока на действие на схемата през 2017 г. въз основа на актуализирана оценка на нуждите на Гърция в областта на приемането.

(12)

Що се отнася до качеството, много от съоръженията за приемане в Гърция все още не съответстват на изискванията, посочени в Директива 2013/33/ЕС за условията на приемане на лица, търсещи международна закрила, по-специално на островите и в някои от временните съоръжения в континенталната част на страната. Съоръженията на „горещите точки“ на островите са не само пренаселени, но предлагат материални условия, които не отговарят на нормите за канализация и хигиена, достъп до основни услуги, като здравеопазване, по-специално за уязвимите групи. Сигурността е недостатъчна и напрежението между различните националности продължава. В континенталната част на страната по схемата на ВКБООН са осигурени подходящи условия за настаняване, но голяма част от останалия капацитет за прием се състои от лагери (понастоящем се ползват 53 такива) и временни структури за спешни случаи, предлагащи силно вариращи и често незадоволителни стандарти както по отношение на материалните условия, така и на сигурността. Затварянето за зимния период на някои от тези съоръжения започна вече, но напредъкът е бавен. Дори и да бъдат направени подобрения, превръщането на някои лагери в подходящи постоянни центрове за прием ще бъде трудно и може да се наложи да бъдат закрити, като същевременно други бъдат подсилени.

(13)

Освен това цялостната координация на организирането на приема в Гърция, изглежда, е недостатъчна поради липсата на ясна правна уредба и на система за мониторинг, като Министерството на миграцията управлява ad hoc някои лагери, а Службата за прием и установяване на самоличността управлява други такива. Все още не е взето решение относно това, кои центрове следва да се превърнат в постоянни. Службата за прием е все още в процес на изграждане на капацитет.

(14)

От гореизложеното следва, че Гърция все още трябва да постигне напредък по отношение на създаването на достатъчен и подходящ постоянен специализиран отворен капацитет за приемане на кандидати за убежище, който следва изцяло да бъде с подходящо качество в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Това следва да включва централизирано управление на всички структури за приемане, както и система за постоянно наблюдение на качеството на материалните стандарти на тези структури и на услугите, предоставяни в тях. Някои временни съоръжения следва да бъдат преобразувани в постоянни, но следва да се поддържа достатъчен капацитет от временни структури за поемане на евентуален недостиг при неочаквани вълни от мигранти. Освен това, както вече бе поискано в третата препоръка, от изключително значение е гръцките органи да представят по-точни данни относно капацитета за прием, както и изчерпателна и постоянно актуализирана оценка на потребностите по отношение на общия капацитет за прием и естеството на този капацитет.

(15)

В предишните препоръки бяха установени значителни подобрения по отношение на изграждането на регионалните служби по предоставяне на убежище. В гръцкото законодателство е предвидено създаването на регионални служби по предоставяне на убежище в областите Атика, Солун, Тракия, Епир, Тесалия, Западна Гърция, Крит, Лесбос, Хиос, Самос, Лерос и Родос (23). С решение на директора на Службата по предоставяне на убежище е възможно също така създаването на автономни бюра по предоставяне на убежище с цел да се удовлетворят нарасналите нужди на Службата по предоставяне на убежище. Според информацията, предоставена от Гърция в писмото от 22 ноември 2016 г., до момента са започнали работа седем регионални служби в регионите Атика, Тракия, Солун, Лесбос, Самос, Родос и Патра. Освен това девет автономни бюра по предоставяне на убежище функционират в Пирея, Еврос, Ксанти, Лерос, Кос, Коринт и център за преместване в Алимос. Според посоченото в закона още три регионални служби по предоставяне на убежище трябва да започнат да функционират в областта на Кос, Епир (Йоанина), о-в Крит (Ираклион) и Тесалия (Волос).

(16)

Гръцката Служба по предоставяне на убежище в момента увеличава своя капацитет. Понастоящем в Службата по предоставяне на убежище работят 478 служители (24). Този брой обхваща длъжностите в централната администрация, както и в установените регионални служби и автономни бюра по предоставяне на убежище. Националният бюджет покрива 250 работни места, докато останалата част се финансира от различни източници на ЕС и ЕИП. До края на годината се предвижда персоналът да се увеличи до 659 души. Те се добавят към срочно наетия от ВКБООН персонал, както и членовете на персонала на EASO и експертите от държавите членки, изпратени временно от EASO в гръцката Служба по предоставяне на убежище. Намерението на гръцките органи е да се заменят всички договорно наети лица с постоянен персонал до края на 2017 г. и капацитетът да бъде увеличен допълнително; гръцката Служба по предоставяне на убежище посочи на службите на Комисията, че не е възможно по-бързо набиране на допълнителен персонал поради липсата на опитни служители, които да обучават, наставляват и контролират новоназначените такива. Тъй като през 2016 г. персоналът на Службата по предоставяне на убежище беше утроен, тя посочи, че трябва спешно да консолидира и най-вече да изгради средно управленско равнище и квалификация на персонала.

(17)

Предвид мащаба на увеличението на броя на молбите за убежище в Гърция, все още не е ясно дали настоящата и планираната численост на персонала на Службата по предоставяне на убежище е достатъчна, за да могат да бъдат разгледани своевременно и по подходящ начин настоящите и вероятните бъдещи молби. Един от основните приоритети на Службата по предоставяне на убежище следва да бъде намаляването на времето между изготвянето и подаването на молбата за убежище, което понастоящем е често твърде дълго и се отразява на възможността на кандидатите за убежище да ползват правата си, и води до разочарование сред засегнатите лица. То следва да бъде намалено в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите за предоставяне на убежище, в която се изисква лицето, което е подало молба за убежище, да разполага с действителна възможност да внесе молбата „във възможно най-кратък срок“. От съществено значение е също така, веднъж подадена, молбата да бъде обработена в сроковете, определени в директивата, което обикновено е в рамките на 6 месеца. Понастоящем обработването на подадена молба за убежище отнема в най-добрия случай няколко месеца, с изключение на случаите на преместване, които се обработват по-бързо, и е налице значителна несигурност относно скоростта, с която натрупаните за разглеждане молби ще бъдат разгледани. Комисията обаче взема надлежно под внимание опасенията, изразени в писмото на Гърция от 22 ноември 2016 г., съгласно което още по-бързото увеличаване на персонала на Службата за убежище ще заплаши последователността и качеството на решенията.

(18)

Спешно трябва да се прецени дали увеличението на човешките ресурси на Службата по предоставяне на убежище до този момент е достатъчно, както и по какъв начин Комисията, съответните агенции на ЕС и държавите членки могат най-добре да подпомогнат Гърция за разглеждането на тези молби в по-кратък срок. Трябва да се извършва обстойна и постоянно осъвременявана оценка на потребностите, при която да се отчита броят на молбите за предоставяне на убежище, които са в процес на разглеждане и които се очаква да бъдат обработени от гръцката Служба по предоставяне на убежище във всеки един момент, както и броят на наличния персонал, който е необходим или вероятно ще бъде необходим за обработката на тези молби. Този персонал може да се състои от допълнителни ресурси, които да се предоставят от самата Гърция, и чрез разполагането на експерти на държавите членки под формата на екип за подкрепа на EASO. Като се поддържа качеството, следва да се проучи как да се рационализират методите на работа и да се подобри ефективността им за ускоряване на интервютата и процедурите с помощта на EASO, когато това е целесъобразно.

(19)

Търсещите убежище лица трябва да имат ефективен достъп до правни средства за защита при отрицателни решения по молбите им за предоставяне на убежище. Вече е постигнат важен напредък в това отношение. Със Закон 4375/2016, приет през април 2016 г., бяха създадени Апелативен орган и апелативни комитети. Със Закон 4399/2016, приет през юни 2016 г., се създават нови апелативни комитети. Те отговарят за разглеждането на всички жалби срещу решенията на гръцката Служба по предоставяне на убежище, подадени от 20 юли 2016 г. насам. Като приоритет апелативните комитети ще се съсредоточат основно върху молби, подадени на гръцките острови, така че да се допринесе за изпълнението на набелязаните в изявлението на ЕС и Турция действия. Понастоящем има шест апелативни комитета. На 21 юли беше създаден също така един апелативен комитет, който да замества постоянните такива (25). С цел справяне с нарастващия брой молби и разглеждане на неприключените дела Гърция възнамерява да създаде още седем комитета, които се очаква да започнат да функционират до края на декември 2016 г., с което до края на февруари 2017 г. общият им брой ще стане 20.

(20)

Със Закон 4399/2016 беше изменена също така структурата на тези комитети, които понастоящем се състоят от трима членове: двама съдии от административния съд и един гръцки гражданин със съответните умения и опит, който се предлага от Върховния комисариат на ООН за бежанците или от Националната комисия по правата на човека.

(21)

Според информацията, предоставена от гръцките органи в писмото от 22 ноември 2016 г., считано от 21 юли 2016 г. насам в апелативните комитети са били внесени 2 347 жалби, но постановените решения са били само 573.

(22)

Първоначално на предходните апелативни комитети, създадени, за да разглеждат натрупаните висящи жалби в Гърция, бе възложен допълнителен мандат да разглеждат освен жалбите по същество срещу решения на първа инстанция, и жалбите срещу решения, постановени на основание допустимост като част от изявлението на ЕС и Турция. Съгласно информацията, предоставена от гръцките органи на 22 ноември, до апелативните комитети, занимаващи се с натрупаните висящи жалби, са били внесени повече от 2 000 жалби, подадени в периода между април и 20 юли 2016 г. Със създаването на 24 юни 2016 г. на нови апелативни комитети (26) бе намалено натоварването на 20-те апелативни комитета, занимаващи се с натрупаните висящи жалби, което ще им позволи да ускорят хода на производството по неприключените дела за обжалване.

(23)

Бе отбелязан по-голям напредък във връзка с предходните натрупани жалби съгласно „старата процедура“, уредена с Президентски указ 114/2010. Приблизителният брой на натрупаните към 22 ноември 2016 г. висящи дела е около 6 589 (спад спрямо общо около 51 000 дела, смятани за част от висящите дела в началото на 2013 г., и около 8 075 дела през септември 2016 г.). Гръцките органи предоставиха разрешителни за хуманитарни цели на лица, които от дълго време имат висящи молби за предоставяне на убежище и отговарят на условията за получаване на разрешително за пребиваване на основание хуманитарни съображения или други извънредни обстоятелства съгласно гръцкия Закон 4375/2016. Разрешителните за пребиваване се издават за период от две години и могат да се подновяват (27). Те предоставят на получателите същите права и предимства като тези на лицата, получили статут на субсидиарна закрила в Гърция (28), вследствие на което тези лица вече не се считат за кандидати за убежище. Някои от висящите жалби обаче се разглеждат по същество. Въпреки постигнатия значителен напредък от предишните препоръки насам Гърция следва да продължи усилията, за да наваксва по висящите жалби в това отношение, като гарантира, че кандидатите с висящи жалби имат възможност да упражнят правото си на достъп до ефективни правни средства за защита.

(24)

Имайки предвид увеличението на броя молби, подадени в Гърция от влизането в действие на изявлението на ЕС и Турция, е още по-важно да има апелативен орган, който да разполага с достатъчно персонал за обработването на очакваното увеличение на броя обжалвания. Като се поддържа качеството и без да се засяга независимостта на членовете на комитета, следва да бъде подобрена ефективността на комитетите. Това би могло да включва по-специално по-чести заседания на апелативните комитети, използването на правна помощ при изготвянето на решения и специализация на комитетите, както и участието на пълно работно време на членовете. Също така следва да бъде назначен допълнителен помощен персонал (29). Постоянната оценка на нуждите следва да се извършва въз основа на броя обжалвания, които са висящи в момента пред различните апелативни органи и които те вероятно ще трябва да разгледат с цел да се прецени дали броят на комитетите е достатъчен и дали работните методи са подходящи.

(25)

Осигуряването на безплатна правна помощ за кандидатите на етап обжалване е включено в новия закон (Закон 4375/2016). Все още обаче не са предприети всички мерки за прилагането на този закон на практика. Министерско решение за прилагане на разпоредбата за правна помощ по Закон 4375/2016, приет на 9 септември 2016 г. Финансирането за безплатната правна помощ бе осигурено посредством гръцката национална програма по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ). Освен това на ВКБООН бе отпуснато субсидиране на обща стойност 30 милиона евро от средствата за спешна помощ на ФУМИ (30). Средствата ще бъдат използвани от ВКБООН, наред с други неща, и за предоставянето на безплатна правна помощ на кандидатите за международна закрила на етап обжалване до началото на 2017 г., когато се очаква да заработи системата за безплатна правна помощ на гръцките органи. Два проекта се изпълняват в партньорство с неправителствени организации (Metaction и гръцкия Съвет за бежанците): единият на островите, обхващащ изцяло всички жалби, а другият на континента, само с частично покритие, за жалбите, подадени в Атина и Солун, а не за задържаните лица, търсещи убежище. На 19 септември Гърция информира Комисията, че до началото на 2017 г. ще бъде създаден регистър на адвокатите, който трябва да се поддържа от Службата по предоставяне на убежище. Гърция незабавно следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира правото на безплатна правна помощ за всички кандидати за убежище, подаващи жалби.

(26)

Продължава да е налице сериозна загриженост по отношение на защитата на уязвими кандидати, сред които непридружени ненавършили пълнолетие лица, в частност поради липсата на правилно функционираща система за настойничество, както и на недостатъците по отношение на подходящи места за настаняване и общи опасения по отношение на тяхната сигурност. В новия Закон 4375/2016 е предвидена нова дирекция за приемане и дирекция за социална интеграция, които имат специализирани отдели за приемане и интеграция на непридружени ненавършили пълнолетие лица към Министерството на вътрешните работи и административната реформа, включително осигуряването на процесуално представителство. Въпреки това гръцките органи все още не са предприели мерки за изпълнение с цел реално осигуряване на необходимите процесуални гаранции и условия за приемане на непридружените ненавършили пълнолетие лица. Все още предстои да бъде приета нова правна уредба, в която следва да бъдат включени разпоредби за ефективна система за настойничество. Гръцките органи потвърдиха, че Министерството на труда и социалната солидарност (MoL), което отговаря за непридружените ненавършили пълнолетие лица, подготвя нов закон за настойничеството, който трябва да бъде готов преди края на 2016 г. Съгласно този закон следва да бъде създадена нова служба или вероятно департамент, отговарящ за системата за настойничество. Въпреки че гръцкото правителство прие министерско решение за определянето на възрастта на непридружените ненавършили пълнолетие лица, търсещи убежище (31), все още се съобщава за опасения, свързани с прилагането на практика на оценката поради липсата на установяване на самоличността и липсата на правно средство за защита по отношение на оценката на възрастта, извършвана от полицията.

(27)

Значителен напредък бе постигнат в достъпа до образование. Закон 4415/2016 през август 2016 г. има за цел, inter alia, да осигури психологическа подкрепа и образование на децата на търсещите убежище лица, както и плавна интеграция в гръцката образователна система на онези, които ще останат в Гърция след подготвителен преходен период. Въпреки местната съпротива гръцките органи предприемат значителни мерки за пълното и ефективно прилагане на тази нормативна уредба.

(28)

Според редица заинтересовани страни положението на непридружените ненавършили пълнолетие лица е все още като цяло несигурно и са налице множество опасения по отношение на тяхната сигурност в центровете за приемане в континенталната част на страната и на островите, като някои от тях посочват, че все още се извършва задържане или настаняване на деца в „защитени“ зони в отворените центрове за приемане през продължителни периоди от време в пренаселени и нехигиенични условия, без представител или достъп до правна помощ, докато бъде намерено подходящо настаняване за тях (32). Както е посочено в съображение 10, липсата на подходящи места за настаняване на ненавършили пълнолетие лица е важен проблем, който трябва да бъде спешно разрешен.

(29)

Европейската комисия е предоставила значително финансиране на Гърция в подкрепа на усилията на държавата да подобри системата за управление на убежището в съответствие със стандартите за ЕС. От началото на 2015 г. на Гърция беше отпусната спешна помощ в размер на над 352 милиона евро чрез фондовете в областта на вътрешните работи (фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) — пряко на гръцките органи или чрез агенции на Европейския съюз и международни организации, работещи в Гърция. От тази сума около 90 милиона евро бяха отпуснати пряко на гръцките органи през юли 2016 г. за засилване на капацитета им с цел подобряване на условията на живот и предоставяне на първични здравни услуги в бежанските центрове за настаняване, както и за осигуряване на приема и здравното обслужване на мигрантите. Чрез наскоро създадения инструмент за спешна помощ също бе предоставено значително финансиране (около 198 милиона евро) на хуманитарни партньорски организации с цел удовлетворяване на основните хуманитарни нужди на мигрантите и на бежанците. Това финансиране подпомага прилагането на плана за спешно реагиране, разработен съвместно от Комисията, гръцките органи и/или съответните заинтересовани страни с цел справяне с текущото хуманитарно положение на място и/или в помощ на изпълнението на набелязаните в изявлението на ЕС и Турция действия.

(30)

Тази спешна помощ допълва вече отпуснатите на Гърция за периода 2014 — 2020 г. 509 милиона евро по националните ѝ програми в рамките на ФУМИ и ФВС, като така Гърция става първият бенефициер на фондове на ЕС в областта на вътрешните работи сред държавите членки на ЕС.

(31)

Гърция следва да гарантира, че тези финансови средства незабавно ще бъдат използвани по възможно най-ефикасен и ефективен начин. За тази цел националните програми на Гърция по линия на фондовете в областта на вътрешните работи (ФУМИ, ФВС) са в процес на преразглеждане, за да бъдат адаптирани към новите приоритети. Преразглеждането на националната програма по ФУМИ приключи, а преразглеждането на националната програма по ФВС е на заключителен етап и би трябвало да приключи скоро. Освен това, макар официалното определяне на нов отговорен орган да е приключило, в съответствие с изискванията от правното основание все още трябва да бъдат оптимизирани процедурите и оперативните мерки, за да се гарантира, че гръцките органи ще започнат да мобилизират напълно наличните средства по националните програми с цел да се удовлетворят спешните нужди, особено в областта на приемането, както и да се предоставят други услуги за мигранти, блокирани в страната.

(32)

Както бе посочено в съобщението на Комисията от 4 март 2016 г. относно „Завръщането към Шенгенската система“ (33), обезпечаването на напълно функционираща дъблинска система е неизменна част от по-мащабните усилия, необходими за стабилизирането на политиката в областта на убежището, миграцията и границите. Тези усилия за нормализиране на функционирането на дъблинската система следва на свой ред да доведат до възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство. Стимулите за лицата, търсещи убежище, пристигащи незаконно в Гърция, да се преместят в други държави членки, които стимули са породени от прекратяването от 2011 г. насам на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин към Гърция, е един от факторите, довели до вторичните движения, които възпрепятстват правилното функциониране на Шенгенската система. Поради това е важно Гърция да предприеме незабавно оставащите мерки, посочени в настоящата препоръка. Същевременно приоритет следва да бъде и реформирането на правилата съгласно Регламента от Дъблин, въз основа на целите за солидарност и справедливо разпределяне на тежестта между държавите членки, както беше предложено от Комисията (34). Преговорите относно това предложение продължават.

(33)

Комисията отчита значителния напредък, постигнат от Гърция, подпомагана от Комисията, EASO, държавите членки и международни и неправителствени организации, за подобряване на функционирането на гръцката система за предоставяне на убежище след решението по делото M.S.S през 2011 г. Въпреки това Гърция все още е изправена пред трудна ситуация по отношение на големия брой нови кандидати за убежище, свързан най-вече с прилагането на мярката за предварителна регистрация, продължаващото пристигане на незаконни мигранти, макар и в по-малка степен, отколкото през периода преди март 2016 г., и отговорностите по изпълнението на набелязаните в изявлението на ЕС и Турция действия. Същевременно има и други важни стъпки, които трябва да бъдат предприети за отстраняване на оставащите недостатъци в гръцката система за убежище, особено по отношение на качеството на центровете за приемане, третирането на уязвимите кандидати и скоростта, с която молбите за убежище се регистрират, подават и разглеждат в двете инстанции. С цел да се вземе предвид въздействието на настоящата трудна ситуация върху цялостното функциониране на системата за предоставяне на убежище и за да се избегне поставянето на прекомерна тежест върху Гърция, все още не е възможно да се препоръча пълно възобновяване на прехвърлянията в Гърция съгласно Регламента от Дъблин, макар то да остава крайната цел.

(34)

Все пак Гърция постигна значителен напредък при въвеждането на основните институционални и правни структури за една добре функционираща система за предоставяне на убежище и има добри перспективи в близко бъдеще да бъде въведена напълно функционираща система за предоставяне на убежище, след като всички оставащи недостатъци бъдат отстранени, по-специално що се отнася до условията за приемане и третиране на уязвими лица, включително на непридружените ненавършили пълнолетие лица. Следователно е целесъобразно да се препоръча прехвърлянията да бъдат възобновени постепенно и въз основа на индивидуални уверения, като се вземе предвид капацитетът за приемане и обработка на заявления в съответствие с приложимото законодателство на ЕС и като се вземе предвид неадекватното понастоящем третиране на някои категории лица, по-специално на уязвими кандидати, включително на непридружените непълнолетни лица. Възобновяването освен това не следва да се прилага с обратно действие, а да засяга кандидатите за убежище, за които отговаря Гърция, считано от определена дата нататък, за да се избегне стоварването на непосилна тежест върху Гърция. Следва да се препоръча тази дата да бъде 15 март 2017 г.

(35)

Въз основа на горното в настоящата препоръка се определят мерките, които гръцките органи трябва да предприемат или подсилят с оглед на възобновяването на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин по отношение на кандидатите за убежище, които са влезли незаконно в Гърция през външните граници от 15 март 2017 г. нататък или за които Гърция е компетентна съобразно критериите, различни от глава III, член 13 от Регламент (ЕС) № 604/2013, считано от тази дата. За тази цел Гърция следва спешно да предприеме всички мерки, посочени в настоящата препоръка. В съответствие с принципа на солидарност и справедливото поделяне на отговорността другите държави членки следва също да допринесат за постигането на тази цел, по-специално като предоставят експерти, които да съдействат на гръцките органи да отговорят на различните призиви на EASO, както и да спазват изцяло техните задължения по преместването, произтичащи от Решенията за преместване.

(36)

В настоящата препоръка се определят също условията за възобновяване на прехвърлянията, които следва да включват тясно сътрудничество между гръцките органи и органите на предаващата държава членка при индивидуални случаи на трансфер, въз основа на задължението за лоялно сътрудничество между държавите членки, включително за да се гарантира, че лицето ще бъде настанено по подходящ начин в съответствие със стандартите, определени в Директива 2013/33/ЕС, както и че неговата молба ще бъде обработена съгласно Директива 2013/32/ЕС. Това налага на Гърция да предостави конкретни уверения по отношение на всяко лице, което ще бъде прехвърлено, относно начина, по който то ще бъде третирано. Освен това следва да се създаде механизъм за подкрепа и докладване, състоящ се от екип на EASO с експерти от държавите членки, който да съдейства за гарантирането, че тези стандарти се прилагат на практика по отношение на прехвърлените лица.

(37)

От съществено значение е Гърция да докладва редовно относно постигнатия напредък в осъществяването на тези действия, за да се гарантира, че тази препоръка се прилага напълно. Както е посочено в настоящата препоръка, Гърция следва да представи първия доклад до 15 февруари 2017 г., в който следва да се съдържа описание на това, по какъв начин гръцките органи въвеждат процедурата за предоставяне на уверение по индивидуални случаи на прехвърляне при спазване на приложимото законодателство на ЕС. След това Гърция следва да докладва на всеки два месеца за изпълнението на настоящата препоръка.

(38)

Въз основа на тези доклади и на всяка друга полезна информация, с която разполага, или друго развитие Комисията редовно ще докладва за напредъка, постигнат при изпълнението на настоящата препоръка и ще актуализира, когато това е необходимо, препоръките, съдържащи се в нея.

(39)

Отговорността за вземането на решения относно възобновяването на прехвърлянията носят изключително държавите членки, действащи под контрола на съдилищата, които могат да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на Регламента от Дъблин,

1.

Гърция следва да продължи да полага усилия, за да гарантира, че центровете за приемане разполагат с достатъчно свободни места за настаняването на всички лица, търсещи международна закрила на нейна територия, и че условията на приемане във всички тези центрове отговарят на стандартите, определени в законодателството на ЕС. Като първостепенен приоритет Гърция следва:

Гърция следва да гарантира също, че освен постоянните центрове са на разположение или могат бързо да бъдат намерени подходящ брой временни отворени центрове за приемане, за да се даде възможност за настаняване на неочакван приток кандидати за международна закрила и на лица на тяхна издръжка в подходящи условия.

Гръцките органи следва да извършат обстойна оценка на нуждите по отношение на общия необходим капацитет за приемане и на неговото естество, както и постоянно да актуализират тази оценка предвид развитието на ситуацията.

2.

Гърция следва да продължи да полага усилия за гарантирането на ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище на всички кандидати за международна закрила, по-специално като:

Оценката на потребностите по буква а) следва да бъде постоянно актуализирана и да съдържа информация за броя на наетия персонал.

3.

Гърция следва да продължи да полага усилия, за да се гарантира, че всички лица, търсещи международна закрила, имат достъп до ефективни средства за защита, по-специално като осигури:

Въз основата на цялостна и постоянна оценка на потребностите гръцките органи следва да определят броя на апелативните комитети към новия Апелативен орган, които са необходими за разглеждането на всички жалби, подадени от кандидати за международна закрила, броя на човешките ресурси, необходими за запазването на безпроблемното функциониране на тези комитети, както и всякакви други мерки, например промени в работните методи, които може да са необходими. Това следва да включва по-специално оценка на това, дали ще са достатъчни 20-те апелативни комитета, които да бъдат създадени до края на февруари 2017 г.

4.

Гърция следва да гарантира, че нормативната уредба относно достъпа до безплатна правна помощ функционира ефективно и че всички кандидати за убежище получават необходимата правна помощ при съдебния контрол на административни решения по молби за международна закрила. По-специално Гърция следва:

5.

Гърция следва да гарантира създаването на подходящи структури и да предприеме подходящи мерки за идентификация и третиране на уязвими кандидати, включително непридружени ненавършили пълнолетие лица. По-специално Гърция следва:

6.

Гърция следва да гарантира цялостното използване на същественото финансиране от ЕС, по-специално чрез спешното мобилизиране на наличните ресурси по националните ѝ програми по ФУМИ и ФВС, и като проучи възможностите за допълнително финансиране по линия на структурните фондове. В този контекст Гърция следва да предприеме необходимите мерки за пълно мобилизиране на наличното финансиране по националните програми с цел да отговори на спешните нужди, особено в областта на приемането, и другите услуги за мигранти, блокирани в Гърция, по-специално като подобри координацията между съответните заинтересовани страни, укрепи оперативния капацитет и подобри механизма на изпълнение.

7.

Държавите членки се приканват да предоставят допълнителна подкрепа за Гърция, като посочат експерти в отговор на различните призиви на EASO, като изпратят тези експерти за по-дълги мисии, както и като определят старши служители и специализирани профили.

8.

Препоръчва се прехвърлянето на кандидати за убежище в Гърция съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 да бъде възобновено по реда и условията, посочени в точки 9 и 10.

9.

Възобновяването на прехвърлянията следва да се прилага спрямо кандидатите за убежище, които са влезли в Гърция незаконно през външните граници, от 15 март 2017 г. нататък, или спрямо други лица, за които Гърция отговаря съгласно критерии, различни от глава III, член 13 от Регламент (ЕС) № 604/2013, считано от тази дата постепенно, в зависимост от капацитета за приемане и третиране на лицата, търсещи убежище в Гърция в съответствие с директиви 2013/32/ЕС и 2013/33/ЕС. Уязвимите лица, търсещи убежище, в това число непридружените непълнолетни лица, не следва да бъдат прехвърляни в Гърция за момента.

10.

Преди да прехвърлят кандидат към Гърция, държавите членки се приканват да работят в тясно сътрудничество с гръцките органи, за да се гарантира, че са изпълнени условията, посочени в точка 9, и по-специално че кандидатът ще бъде приет в център за приемане, който отговаря на стандартите, определени в законодателството на ЕС, по-специално в Директива 2013/33/ЕС за условията на приемане, и че молбата му ще бъде разгледана в сроковете, определени в Директива 2013/32/ЕС за процедурите за убежище, както и за това, че той ще бъде третиран в съответствие със законодателството на ЕС, приложимо във всички други отношения, които са от значение. Гръцките органи се приканват да съдействат напълно при предоставянето на такива уверения на другите държави членки.

11.

EASO следва да създаде екип от експерти от държавите членки, които да бъдат изпратени в Гърция, със задачата да подпомагат сътрудничеството между държавите членки и да докладват дали лицата, прехвърлени обратно към Гърция по Регламента от Дъблин, се третират в съответствие с посочените в точка 10 гаранции, които трябва да бъдат предоставени от Гърция.

12.

Гърция се приканва да представи до 15 февруари 2017 г. доклад за напредъка, постигнат по изпълнението на настоящата препоръка. Този доклад следва да включва по-специално описание на действията, предприети за преодоляване на оставащите недостатъци, посочени в настоящата препоръка, включително как гръцките органи са използвали или планират да използват необходимите човешки и материални ресурси, посочени в точки 1—5 от настоящата препоръка, както и описание на постоянните оценки на нуждите, посочени в точки от 1—3 от настоящата препоръка. Освен това в него следва да бъде описано подробно как гръцките органи възнамеряват да приложат процедурата за предоставяне на уверения по индивидуалните случаи, посочени в точка 10.

13.

Докладът следва да включва и следната информация:

14.

След 15 февруари 2017 г. от Гърция се иска да докладва на всеки два месеца за изпълнението на настоящата препоръка.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/72