29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/1

(1)

На 25 юни 2012 г. Съветът упълномощи Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да започнат преговори за рамково споразумение с Нова Зеландия, което да замени Съвместната декларация за връзки и сътрудничество между Европейския съюз и Нова Зеландия от 21 септември 2007 г.

(2)

Преговорите за Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Нова Зеландия, от друга страна („споразумението“) приключиха успешно на 30 юли 2014 г. Споразумението отразява историческите тесни взаимоотношения и все по-силни връзки между страните, както и тяхното желание да укрепят и разширят отношенията си по амбициозен и новаторски начин.

(3)

В член 58 от споразумението се предвижда, че Съюзът и Нова Зеландия могат до влизането му в сила, временно да прилагат някои разпоредби от споразумението, определени съвместно от двете страни.

(4)

Следователно споразумението следва да се подпише от името на Съюза и някои от разпоредбите му следва да се прилагат временно до приключване на процедурите, необходими за сключването на споразумението,

—

Член 3 (Диалог),

—

Член 4 (Сътрудничество в регионални и международни организации),

—

Член 5 (Политически диалог),

—

Член 53 (Съвместен комитет) с изключение на параграф 3, букви ж) и з), и

—

Дял X (Заключителни разпоредби) с изключение на член 57 и член 58, параграфи 1 и 3, доколкото е необходимо за целта да се гарантира временното прилагане на разпоредбите от споразумението, посочени в настоящия член.

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/3

а)

срещи на равнище ръководители, които се провеждат редовно, когато страните го сметнат за необходимо;

б)

консултации и посещения на равнище министри, които се провеждат по поводи и на места, определени от страните;

в)

консултации на равнище министри на външните работи, които се провеждат редовно, ако е възможно, всяка година;

г)

срещи на равнище висши служители за консултации по въпроси от взаимен интерес или брифинги и сътрудничество във връзка с основните национални или международни събития;

д)

секторни диалози по въпроси от общ интерес; както и

е)

обмен на делегации между Европейския парламент и парламента на Нова Зеландия.

а)

да насърчават основните принципи по отношение на демократичните ценности, правата на човека и принципите на правовата държава, включително в рамките на многостранни форуми; както и

б)

да си сътрудничат и когато е целесъобразно — да координират помежду си практическото подпомагане на демократичните принципи, правата на човека и принципите на правовата държава, включително в трети държави.

а)

предприемат стъпки, по целесъобразност, за подписване, ратифициране или присъединяване към всички други имащи отношение международни инструменти и за цялостното им прилагане;

б)

поддържат ефективна система за контрол на националния износ, чрез контрол на износа и транзита на стоки, свързани с ОМУ, включително контрол за ОМУ във връзка с крайната употреба на технологиите с възможна двойна употреба, както и чрез наличието на ефективни санкции за нарушаване на контрола на износа.

а)

да предприемат стъпки за прилагане на Римския статут на Международния наказателен съд (наричан по-долу „Римският статут“) и по целесъобразност — на свързаните с него инструменти;

б)

да обменят опит с регионални партньори при приемането на правните изменения, изисквани с оглед ратифицирането и прилагането на Римския статут; както и

в)

да си сътрудничат за постигане на напредък по целта за универсалността и целостта на Римския статут.

а)

в рамката на изпълнението в пълна степен на Резолюции 1267, 1373 и 1540 на Съвета за сигурност на ООН и други приложими резолюции на ООН и международни актове;

б)

като обменят информация за терористичните групи и техните мрежи за подкрепа в съответствие с приложимото международно и национално право;

в)

като обменят становища относно:

г)

като си сътрудничат с цел задълбочаване на международния консенсус относно борбата срещу тероризма и нормативната му рамка и като работят за постигане в най-кратки срокове на съгласие по Всеобхватната конвенция за борба срещу международния тероризъм, за да допълнят съществуващите актове на ООН за борба с тероризма; и

д)

като насърчават сътрудничеството между държавите — членки на ООН, за ефективно изпълнение на глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма чрез всички подходящи средства.

а)

да обменят становища и когато е уместно, да координират позициите си по отношение на въпросите, свързани с развитието, в рамките на регионалните и международните форуми, за да насърчават приобщаващ и устойчив растеж за човешко развитие; и

б)

да обменят информация относно съответните си програми за развитие и когато е уместно, да координират ангажираността си в конкретните държави, за да се увеличи въздействието от тези програми върху устойчивото развитие и премахването на бедността.

а)

годишен диалог по въпросите на търговската политика на равнище висши служители, допълван от срещи на равнище министри по въпросите на търговията, когато са определени от страните;

б)

годишен диалог по въпросите на селскостопанската търговия; както и

в)

друг, определен от страните, диалог по сектори.

а)

обмен на информация;

б)

прилагане на изисквания за внос на цялата територия на другата страна;

в)

извършване на проверка на всички или на част от системите за инспекция и сертификация на органите на другата страна в съответствие с приложимите международни стандарти на Codex Alimentarius, OIE и IPPC относно оценката на тези системи; и

г)

признаване на статут на райони, свободни от вредители и болести, и на райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести.

а)

въпроси, свързани с предлагането и търсенето, двустранната търговия и инвестициите, както и въпроси от общ интерес, произтичащи от международната търговия;

б)

тарифните и нетарифните пречки пред суровините, свързаните с тях услуги и инвестиции;

в)

съответните регулаторни рамки на страните; и

г)

най-добрите практики във връзка с устойчивото развитие на минната промишленост, включително политиката за полезните изкопаеми, планирането на земеползването и процедурите за издаване на разрешение.

а)

упражняването, насърчаването, разпространението, рационализирането, управлението, хармонизирането, закрилата и ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост;

б)

предотвратяването на нарушения на правата върху интелектуалната собственост;

в)

борбата срещу фалшифицирането и пиратството чрез подходящи форми на сътрудничество; и

г)

функционирането на органите, отговарящи за закрила и прилагане на правата върху интелектуална собственост.

а)

Нова Зеландия приема обратно всички свои граждани, незаконно пребиваващи на територията на държава членка, по искане на последната и без допълнителни формалности; и

б)

всяка държава членка приема обратно всички свои граждани, незаконно пребиваващи на територията на Нова Зеландия, по искане на Нова Зеландия и без допълнителни формалности.

а)

обмена на мнения по различни аспекти на информационното общество, по-специално разгръщането на високоскоростен широколентов достъп, политиките и регулирането на електронните комуникации, включително предоставянето на универсална услуга, лицензирането и общите разрешителни, защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни, електронното управление и откритото управление, сигурността на интернет и независимостта и ефикасността на регулаторните органи;

б)

взаимосвързаността и оперативната съвместимост на научноизследователските мрежи и на инфраструктурите и услугите за изчисления и научни данни, включително в регионален контекст;

в)

стандартизацията, сертифицирането и разпространението на нови информационни и комуникационни технологии;

г)

сигурността, надеждността и аспектите на информационните и комуникационните технологии и услуги, свързани с неприкосновеността на личния живот, включително насърчаването на безопасността в интернет, борбата срещу злоупотребите с информационни технологии и всички видове електронни медии и обмена на информация; и

д)

обмена на становища относно мерките за преодоляване на проблема с международните цени на роуминга.

а)

сътрудничество относно мобилност с учебна цел на гражданите чрез насърчаване и улесняване на обмена на студенти, научни работници, преподаватели и административен персонал от висши учебни заведения и на учители;

б)

съвместни проекти за сътрудничество между институции за образование и обучение в Съюза и Нова Зеландия с оглед насърчаване на разработването на учебни планове, съвместни учебни програми и образователни степени и мобилността на персонала и студентите;

в)

институционално сътрудничество, връзки и партньорства с цел укрепване на образователния елемент на триъгълника на знанието и за насърчаване на обмена на опит и ноу-хау; и

г)

подкрепа за реформа на политиката чрез изследвания, конференции, семинари, работни групи, провеждане на бенчмаркинг и обмен на информация и добри практики, особено с оглед на процесите от Болоня и Копенхаген и на въведените инструменти и принципи, които повишават прозрачността и иновациите в образованието.

а)

защита на здравето;

б)

наблюдение на заразните болести (например грип и огнища на остри заболявания) и други дейности в обхвата на международните здравни правила (2005 г.), включително действия за подготвеност срещу значителни трансгранични заплахи, по-специално планиране на подготвеността и оценка на риска;

в)

сътрудничество в областта на стандартите и оценка на съответствието, за да се управляват нормативната уредба и рискът, свързан с продуктите (включително фармацевтични продукти и медицински изделия);

г)

въпроси, свързани с прилагането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация („СЗО“); както и

д)

въпроси, свързани с прилагането на Световния кодекс на СЗО на практиките при международно назначаване на здравни работници.

а)

прехода към икономики с ниски емисии на парникови газове чрез подходящи национални стратегии и действия за смекчаване на последиците, включително стратегии за „зелен“ растеж;

б)

разработване, въвеждане и осъществяване на пазарни механизми, и по-специално на схеми за търговия с въглеродни емисии;

в)

инструменти от публичния и частния сектор за финансиране на действия в областта на климата;

г)

научни изследвания, разработване и внедряване на технологии за ниски емисии на парникови газове; и

д)

мониторинг на парниковите газове и анализ на въздействието им, включително разработване и прилагане на стратегии за адаптиране в съответните случаи.

а)

разработване на политики за увеличаване на енергийната сигурност;

б)

насърчаване на световната търговия и инвестиции в областта на енергетиката;

в)

подобряване на конкурентоспособността;

г)

подобряване на функционирането на световните енергийни пазари;

д)

обмен на информация и опит от политиките чрез съществуващите многостранни форуми в областта на енергетиката;

е)

насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, както и на разработване и внедряване на чисти, разнообразни и устойчиви енергийни технологии, включително технологии от възобновяеми енергийни източници и енергийни технологии с ниски емисии;

ж)

постигане на рационално използване на енергията, за което да допринасят и търсенето, и предлагането, като се насърчава енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия;

з)

изпълнение на съответните си международни задължения за рационализиране и поетапно спиране в средносрочен план на неефективните субсидии за изкопаеми горива, които насърчават разхитителното потребление; и

и)

обмен на най-добри практики в проучването и производството на енергия.

а)

обмен на информация относно съответните им политики и практики;

б)

укрепване на отношенията в областта на въздухоплаването между Съюза и Нова Зеландия с оглед на:

в)

целите за неограничен достъп до международните морски пазари и търговия въз основа на лоялна конкуренция на търговска основа; и

г)

взаимно признаване на свидетелствата за управление на сухопътни моторни превозни средства.

а)

гарантиране, чрез ефективно управление от страна на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан и въз основа на най-добрите налични научни данни, на дългосрочното опазване и устойчивото използване на далекомигриращите рибни запаси в прилежащия им район в Западния и Централния Тихи океан, включително чрез пълно признаване, в съответствие със съответните конвенции на ООН и други международни инструменти, на специалните изисквания на малките островни развиващи се държави и територии и осигуряване на прозрачен процес на вземане на решения;

б)

гарантиране на опазването и рационалното използване на живите морски ресурси в зоната на компетентност на Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси, включително усилията за борба с дейностите по ННН риболов в района, за който се прилага Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика;

в)

осигуряване на приемането и прилагането на ефективни мерки за опазване и управление на запасите в зоната на компетентност на РОУР в южната част на Тихия океан; и

г)

улесняване на присъединяването към РОУР, когато една от страните е член, а другата страна е присъединяваща се страна.

а)

да насърчава ефективното прилагане на настоящото споразумение;

б)

да наблюдава развитието на цялостните отношения между страните;

в)

при необходимост да иска информация от комитети или други органи, създадени по силата на други специални споразумения между страните, попадащи в общата институционална рамка в съответствие с член 52, параграф 1, и да разглежда всички доклади, изпратени от тях;

г)

да обменя становища и да прави предложения по всички въпроси от общ интерес, включително бъдещите действия и наличните за тяхното осъществяване ресурси;

д)

да определя приоритетите в съответствие с целите на настоящото споразумение;

е)

да търси подходящи методи за предотвратяване на проблеми, които биха могли да възникнат в областите, обхванати от настоящото споразумение;

ж)

да се стреми се да разрешава всички спорове, възникващи при прилагането или тълкуването на настоящото споразумение;

з)

да проверява информацията, представена от някоя страна в съответствие с член 54; и

и)

да прави препоръки и да приема решения, когато е уместно, за привеждане в действие на конкретни аспекти на настоящото споразумение.

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/31

Приложение 6, нова обяснителна бележка 0.42а:

Добавя се нова обяснителна бележка към член 42а, която да се чете, както следва:

Приложение 2, член 4, параграф 2, подточка i):

Съществуващият текст се заменя със следния:

Приложение 2, член 4, параграф 2, подточка iii)

Съществуващият текст се заменя със следния:

Приложение 2, нов член 5:

След изменения член 4 се вмъква:

Приложение 2, скица № 9:

Съществуващата скица № 9 се заменя със следната:

„Скица № 9

ПРИМЕР ЗА КОНСТРУКЦИЯТА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО С ПЛЪЗГАЩИ СЕ ПОКРИВАЛА

Скица № 9, продължение:

Скица № 9, продължение:

“

Приложение 2, нова скица № 10:

След новата скица № 9 се вмъква:

„Скица № 10

ПРИМЕР ЗА КОНСТРУКЦИЯТА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО С ПОДВИЖЕН ПОКРИВ С ПОКРИВАЛО

Скица № 10, продължение:

Скица № 10, продължение:

“

Приложение 7, част I, член 5, параграф 2, подточка i):

Съществуващият текст се заменя със следния:

Приложение 7, част I, член 5, параграф 2, подточка iii):

Съществуващият текст се заменя със следния:

Приложение 7, част I, нов член 6:

След изменения член 5 се вмъква:

Приложение 7, част 1 скица № 9:

Съществуващата скица № 9 се заменя със следната:

„Скица № 9

ПРИМЕР ЗА КОНСТРУКЦИЯТА НА КОНТЕЙНЕР С ПЛЪЗГАЩИ СЕ ПОКРИВАЛА

Скица № 9, продължение:

Скица № 9, продължение:

“

Приложение 7, част I, нова скица № 10:

След новата скица № 9 се вмъква:

„Скица № 10

ПРИМЕР ЗА КОНСТРУКЦИЯТА НА КОНТЕЙНЕР С ПОДВИЖЕН ПОКРИВ С ПОКРИВАЛО

Скица № 10, продължение:

Скица № 10, продължение:

“

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/45

(1)

Предвид настоящото положение на пазара на обезмаслено мляко на прах по отношение на възстановяването на цените и с оглед на високото ниво на интервенционните запаси е целесъобразно да се открие тръжна процедура за продажба на обезмаслено мляко на прах от запаси за публична интервенция в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1240.

(2)

С цел да се осигури адекватно управление на продажбите от интервенционни запаси е необходимо да се определи датата, преди която предлаганото за продажба обезмаслено мляко на прах трябва да е постъпило в запасите за публична интервенция.

(3)

Съгласно член 28, параграф 4, букви б), в) и г) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240 е необходимо да бъдат определени периодите за подаване на тръжни предложения, минималното количество, за което могат да се подават тръжни предложения, и размерът на обезпечението, което се внася при подаване на тръжно предложение.

(4)

За целите на член 31, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240 е необходимо да бъдат определени сроковете, в които държавите членки уведомяват Комисията за всички допустими тръжни предложения.

(5)

В интерес на ефикасното администриране държавите членки следва да подават своите уведомления до Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 792/2009 на Комисията (3).

(6)

Комитетът за общата организация на селскостопанските пазари не представи становище в срока, определен от неговия председател,

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/48

(1)

На 18 април 2012 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 325/2012 на Съвета (2) („оспорвания регламент“) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на оксалова киселина с произход от Индия и Китайската народна република със ставка от 14,6 % до 52,2 % в резултат на проведено антидъмпингово разследване съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (3).

(2)

С решение от 20 май 2015 г. (4) Общият съд отмени оспорвания регламент в частта, засягаща Yuanping Changyuan Chemicals Co. Ltd, оказал съдействие китайски производител износител. Общият съд прие, че мотивите на Съвета във връзка с два от въпросите при определянето на равнището на отстраняване на вредата не са в съответствие с член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3)

В резултат на решението на Общия съд Комисията публикува известие, с което съобщи, че е решила да възобнови антидъмпинговото разследване във връзка с вноса на оксалова киселина с цел изпълнение на решението по отношение на Yuanping Changyuan Chemicals Co. Ltd.

(4)

Както е посочено в съображения 66 и 83 от оспорвания регламент, Yuanping Changyuan Chemicals Co. Ltd. заяви, че Комисията не е включила изцяло надбавка от 6,5 %, съответстваща на обикновеното мито, при изчислението на маржа на вредата.

(5)

В първоначалното разследване Комисията установи, че твърдението е обосновано, и преразгледа изчисленията по отношение на маржа на вредата, както следва: крайната среднопретеглена цена на вноса беше изчислена, като към среднопретеглената експортна цена CIF на границата на Съюза на Yuanping Changyuan Chemicals Co. Ltd. за двата типа оксалова киселина (рафинирана и нерафинирана) бяха прибавени първо 6,5 % за мита, а след това фиксирана сума от 10 EUR/тон за разходите след вноса.

(6)

Резултатът беше намаляване на маржа на вредата за Yuanping Changyuan Chemicals Co. Ltd на 18,7 %. Въпреки това, както вече бе посочено в съображения 83 и 87 от оспорвания регламент, намаленият марж на вредата остава над дъмпинговия марж, установен за Yuanping Changyuan Chemicals Co. Ltd. (14,6 %), което е основание за наложеното антидъмпингово мито.

(7)

Както е посочено в съображения 142 и 143 от Регламент (ЕС) № 1043/2011 на Комисията (5) за налагане на временни мерки, в настоящия случай — и както бе потвърдено с оспорвания регламент — печалбата, използвана за изчисляване на равнището на отстраняване на вредата, е 8 % от оборота, и това се счита за печалбата, която промишлеността на Съюза би могла да очаква да реализира при нормални условия на конкуренция при липсата на вредоносен дъмпинг. Съображенията за използването на тази стойност са разгледани по-долу.

(8)

При разследването, довело до приемането на оспорвания регламент, беше установено, че през разглеждания период промишлеността на Съюза е била на загуба или е имала много ограничена печалба. Тази печалба е била недостатъчна, за да се поддържа производството в средносрочен план. Освен това по време на разглеждания период в рамките на първоначалното разследване е имало значителни количества внос при ценови равнища, които като цяло са били по-ниски от цените, за които през първоначалния период на разследване бе установено, че са дъмпингови. Този внос с ниски цени е оказал отрицателно въздействие върху икономическото състояние на промишлеността на Съюза. Поради това действително реализираната печалба от промишлеността на Съюза през разглеждания период не може да се счита за печалбата, която промишлеността на Съюза би могла да очаква да реализира при нормални условия на конкуренция.

(9)

Освен това по време на първоначалното разследване Комисията не е събирала данни за печалбата на промишлеността на Съюза през период преди разглеждания период. Следователно не са налице данни за печалбата на промишлеността на Съюза за период непосредствено преди разглеждания период, които биха могли да бъдат използвани като разумен марж на печалбата за изчислението на маржа на вредата. След оповестяването Yuanping заяви, че службите на Комисията е трябвало да използват информация за периоди извън разглеждания период, за да направят подходяща оценка за определяне на целевата печалба.

(10)

Този аргумент не беше приет. Съдът на ЕС признава на Комисията широко право на преценка за периода, който следва да се вземе предвид за целите на определянето на вредата (6). В началото на първоначалното разследване Комисията е определила период за събиране на данни за оценката на вредата, т.е. разглеждания период (от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2010 г.), и не е събирала данни за периоди извън този период. Освен това, както е обяснено в съображение 23 по-долу, в обхвата на настоящото възобновяване на разследването Комисията трябва да разчита само на информацията, която е била на разположение по време на първоначалното разследване.

(11)

Поради това Комисията извърши анализ на целевата печалба, предложена от жалбоподателя в рамките на разследването, довело до приемането на оспорвания регламент. В жалбата бе предложен целеви марж на печалбата от 10 % за изчисляване на маржа на вредата. В това отношение Комисията отбеляза, че маржът на печалбата, използван от Съвета при предишното разследване във връзка с вноса на оксалова киселина с произход от Индия и Китайската народна република през 1991 г., е бил 10 % (7). Жалбоподателят обосновава посочената стойност с довода, че това равнище на рентабилност е можело да се постигне, ако е произвеждал при пълно използване на капацитета. При все това маржът на печалбата, предложен от жалбоподателя, не се отнася до действителните данни за печалбата, реализирана при липсата на дъмпингов внос при нормални условия на конкуренция, а до теоретична ситуация на пълно използване на капацитета. Като се има предвид, че жалбоподателят не е доказал, че пълното използване на капацитета, на което се основава предложената целева печалба, е било или би могло да бъде постигнато при нормални пазарни условия без дъмпингов внос, твърдяната целева печалба не може да се използва за тази цел.

(12)

При тези обстоятелства Комисията провери маржа на печалбата, установен при други разследвания в областта на химическата промишленост, а именно по отношение на отрасли, които също като производството на оксалова киселина са капиталоемки и имат сходни производствени процеси.

(13)

По отношение на маржовете на печалба, използвани при предходни разследвания в областта на химическата промишленост (8) (включително маржа на печалбата, използван в предишното разследване по отношение на оксаловата киселина), беше установено, че средно марж на печалбата от около 8 % се счита за разумна печалба, която промишлеността на Съюза би могла да постигне при нормални пазарни условия в отсъствието на вредоносен дъмпинг.

(14)

Освен това Комисията разгледа използвания марж на печалбата при разследвания, свързани с други капиталоемки сектори също като химическата промишленост. В това отношение Комисията установи, че маржът на печалбата, използван при тези разследвания (9), е бил в съответствие със средния марж на печалбата, установен за химическия сектор, включително за производството на оксалова киселина.

(15)

Въз основа на съображенията, посочени по-горе, и при отсъствие на актуални данни за нивото на рентабилност, което би могло да бъде постигнато от промишлеността на Съюза по време на разследвания период при нормални условия и при липсата на вредоносен дъмпинг, Комисията установи, че е целесъобразно да се определи разумен марж на печалбата въз основа на средния марж на печалбата, установен при антидъмпингови разследвания за други химически отрасли и други отрасли с подобни характеристики, като например капиталоемкост. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че 8 % е марж на печалбата, който промишлеността на Съюза основателно би могла да очаква да реализира при нормални условия на конкуренция, т.е. в отсъствието на дъмпингов внос, и този марж на печалбата следва да се използва за изчисляване на равнището на отстраняване на вредата.

(16)

Комисията оповести фактите и съображенията, посочени по-горе, на 29 юни 2016 г. На Yuanping Changyuan Chemicals Co. Ltd и на промишлеността на Съюза беше дадена възможност да представят своите коментари.

(17)

В определения срок бяха получени коментари, които бяха надлежно взети предвид. Освен това на 11 август 2016 г. бе проведено изслушване между службите на Комисията и Yuanping.

(18)

Вследствие на коментарите, получени от заинтересованите страни, бяха направени някои промени спрямо първоначалния документ за оповестяване от 29 юни 2016 г. Поради това на 24 август 2016 г. Комисията оповести отново горепосочените факти и съображения на заинтересованите страни.

(19)

След оповестяването дружеството Oxaquim изтъкна, че не е ясно дали твърденията на Yuanping, посочени в съображение 4 по-горе, са основателни изцяло, или само частично. В това отношение Комисията потвърждава, че твърденията са основателни изцяло. В действителност, както е обяснено подробно в съображения 5 и 6 по-горе, коригираното изчисление, извършено от Комисията в първоначалното разследване, напълно отразява коментарите, направени от Yuanping по време на първоначалното разследване.

(20)

От своя страна Yuanping изтъкна, че при изпълнението на решението на Съда Комисията е извършила последващ анализ, за да обоснове констатациите от първоначалното разследване. Според Yuanping това се доказва от факта, че Комисията се е основала на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1138/2011 на Съвета (10), който е бил публикуван след оценката на целевата печалба в рамките на настоящата процедура. Yuanping посочи, че такъв последващ анализ не може да се използва, за да се обосноват първоначалните констатации. Това твърдение е неправилно и беше отхвърлено поради посочените по-долу причини.

(21)

На първо място, що се отнася до случаите, посочени при оценката на целевата печалба (като само на някои от тях е извършено позоваване в регламента), твърдението на Yuanping е фактологически погрешно. Целевата печалба във всички тези случаи, включително в посочения по-горе от Yuanping регламент, е била временно или окончателно установена преди определянето на целевата печалба в първоначалното разследване.

(22)

На второ място, за да изпълни решението на Съда в съответствие с член 266 от ДФЕС, Комисията трябва да представи изложение на мотивите в съответствие с член 296 от ДФЕС, за тези констатации, направени в първоначалното разследване, за които Съдът приема, че е налице непълнота на мотивите. При това Комисията трябва да разчита на информацията, която е била на разположение към момента на първоначалното разследване.

(23)

Следователно Комисията мотивира тези констатации, например използването на стойността от 8 % като целева печалба, като използва само информация, на която се е позовавала преди това по време на първоначалното разследване.

(24)

Освен това цялата информация, представена от Комисията в настоящия регламент, вече е била посочена в преписката за първоначалното разследване и/или е била обществено достъпна по това време. Тази информация отново бе предоставена на Yuanping във връзка с настоящото разследване, което показва, че Комисията не е използвала никакви нови доказателства в коригираното изложение на мотивите.

(25)

Yuanping твърди също така, че не е достатъчно провеждането на административно производство, за да се коригират грешките, констатирани от Съда.

(26)

Този довод бе отхвърлен. Съдът не е установил, че констатациите на Комисията са неправилни фактически или по същество. Вместо това Съдът е установил, че в някои случаи в оспорвания регламент е налице непълнота на мотивите. Предоставянето на коригирано изложение на мотивите в настоящия регламент в съответствие с член 296 от ДФЕС е подходящо средство, за да се осигури съобразяване с решението на Съда.

(27)

Накрая, Yuanping заяви, че стойността, използвана от Комисията за оценяване на разходите след вноса, т.е. 10 EUR/тон, е била твърде ниска. В подкрепа на това твърдение Yuanping предостави на Комисията доказателства под формата на няколко фактури от 2016 г., в които разходите след вноса според дружеството са били по-високи.

(28)

Това твърдение бе отхвърлено. Данните за разходите след вноса, използвани от Комисията в първоначалното разследване, са в резултат на проверена информация от оказалите съдействие несвързани вносители. В това отношение Yuanping не успя да аргументира защо Комисията следва да преизчисли тази стойност, като използва непроверени данни от период извън първоначалния разследван период.

(29)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009,

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/53

(1)

На 10 ноември 2008 г. Съветът прие Съвместно действие 2008/851/ОВППС (1) за създаване на военната операция на ЕС Atalanta (наричана по-долу „Atalanta“).

(2)

На 21 ноември 2014 г. с Решение 2014/827/ОВППС на Съвета (2) Съвместно действие 2008/851/ОВППС беше изменено, а срокът на Atalanta — удължен до 12 декември 2016 г.

(3)

При стратегическия преглед на Atalanta за 2016 г. се стигна до заключението, че мандатът на Atalanta следва да бъде удължен до декември 2018 г.

(4)

Съвместно действие 2008/851/ОВППС следва да бъде съответно изменено.

(5)

В съответствие с член 5 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Дания не участва в изпълнението на настоящото решение и поради това не участва във финансирането на операцията,

1)

В член 14 се добавя следният параграф:

„5.   Референтната сума за общите разходи на военната операция на ЕС за периода от 13 декември 2016 г. до 31 декември 2018 г. е 11 064 000 EUR. Процентът от референтната сума, посочен в член 25, параграф 1 от Решение (ОВППС) 2015/528 на Съвета (*1), е 0 %.

(*1)  Решение (ОВППС) 2015/528 на Съвета от 27 март 2015 г. за създаване на механизъм за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни последици или последици в областта на отбраната (Athena) и за отмяна на Решение 2011/871/ОВППС (ОВ L 84, 28.3.2015 г., стр. 39).“"

2)

В член 16 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Военната операция на ЕС приключва на 31 декември 2018 г.“.

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/55

(1)

На 22 юли 2014 г. Съветът прие Решение 2014/486/ОВППС (1) относно консултативна мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine).

(2)

Решение 2014/486/ОВППС, изменено с Решение (ОВППС) 2015/2249 (2), предвижда за EUAM Ukraine референтна сума за периода до 30 ноември 2016 г. и мандат до 30 ноември 2017 г.

(3)

На 12 май 2016 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2016/712 (3) за адаптиране на референтната сума за периода до 30 ноември 2016 г.

(4)

Следва да се предвиди референтна сума за периода от 1 декември 2016 г. до 30 ноември 2017 г. и следователно Решение 2014/486/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

1)

Член 14, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EUAM Ukraine разходи до 30 ноември 2014 г., е в размер на 2 680 000 EUR. Референтната сума, предвидена за покриване на свързаните с EUAM Ukraine разходи за периода от 1 декември 2014 г. до 30 ноември 2015 г., е в размер на 13 100 000 EUR. Референтната сума, предвидена за покриване на свързаните с EUAM Ukraine разходи за периода от 1 декември 2015 г. до 30 ноември 2016 г., е в размер на 17 670 000 EUR. Референтната сума, предвидена за покриване на свързаните с EUAM Ukraine разходи за периода от 1 декември 2016 г. до 30 ноември 2017 г., е в размер на 20 800 000 EUR. Решението за размера на референтната сума за следващите периоди се взема от Съвета.“;

2)

В член 17 се вмъква следният параграф:

„1а.   ВП е упълномощен да предоставя на Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Frontex“) класифицирана информация и документи на ЕС, създадени за целите на EUAM Ukraine, до ниво на класификация, определено от Съвета в съответствие с Решение 2013/488/ЕС. За тази цел се изготвят договорености между ВП и Frontex.“.

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/57

(1)

С електронно уведомление от 9 януари 2014 г. италианските органи уведомиха, в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за допълнителната компенсация, присъдена от Регионалния административен съд на Пиемонт на дружество Arfea — Aziende Riunite Filovie ed Autolinee („Arfea“), за предоставянето на пътнически транспортни услуги с автобус въз основа на концесии, предоставени от регион Пиемонт в Италия (наричан по-долу „региона“) през периода 1997—1998 г. (наричан по-долу „разглеждания период“).

(2)

Уведомлението бе заведено като дело с номер SA.38132. След искане за информация, изпратено от Комисията на 7 февруари 2014 г. за изясняване дали допълнителната компенсация вече е била платена, регионът потвърди на 11 март 2014 г., че вече е платил допълнителната компенсация на Arfea на 7 февруари 2014 г., т.е. след като италианското правителство е уведомило Комисията за мярката. Мярката следователно се третира като мярка, за която не е подадено уведомление.

(3)

Допълнителна информация беше предоставена от италианските органи на 7 април 2014 г. и 21 май 2014 г., а след искане за информация, изпратено от Комисията на 24 юли 2014 г., нова допълнителна информация беше предоставена от италианските органи на 20 август 2014 г.

(4)

С писмо от 23 февруари 2015 г. Комисията уведоми Италия, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „ДФЕС“), по отношение на помощта. Италианските органи представиха своите коментари относно решението за откриване на процедурата с писмо от 16 април 2015 г.

(5)

В решението си за откриване на процедурата, което беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2), Комисията прикани всички заинтересовани страни да представят коментарите си относно мярката.

(6)

Единствената трета страна, която представи своите коментари в отговор на решението за откриване на процедурата, беше Arfea, бенефициерът на мярката. Неговото писмо беше получено на 30 юли 2015 г. и беше изпратено на Италия на 18 август 2015 г., като ѝ бе дадена възможност за отговор. Коментарите на Италия бяха получени с писмо от 24 септември 2015 г.

(7)

Arfea е частно дружество, предоставящо услуги за местен обществен транспорт въз основа на концесии, както и частни услуги за търговски транспорт. По-конкретно, според италианските органи Arfea е управлявало мрежа от автобусни връзки като концесионер в провинция Алесандрия и провинция Асти (наричани по-долу „провинциите“) през целия разглеждан период (1997 г. и 1998 г.). Дружеството също така е предоставяло и други частни услуги, като туристически услуги и автобуси под наем.

(8)

Според информацията, предоставена от италианските органи, регионът вече е предоставил публично финансиране на Arfea за посочените по-горе услуги през периода 1997—1998 г. съгласно Рамково решение на регионалното правителство (Delibera della Giunta Regionale или D.G.R.) № 658-2041 от 16 февруари 1984 г. („Рамковото решение от 1984 г.“) за прилагане на Закон № 151/1981 (3) и Регионален закон № 16/1982 (4). В тези закони са установени правилата за предоставяне на публично финансиране за инвестиции и оперативни дефицити на субекти или предприятия, предоставящи пътнически транспортни услуги. Съгласно член 1 от Регионален закон № 16/82, такива услуги са тези, които „обикновено са предвидени за колективен транспорт на хора или стоки и са предоставяни непрекъснато или периодично с тарифи, графици, честоти и предварително определени маршрути и недиференцирана оферта“. През 1997 г. Arfea също е поискало и получило допълнително публично финансиране от региона съгласно член 12 от Закон № 472/1999 за 1997 г. Тъй като това публично финансиране е било предоставено на Arfea повече от десет години преди Комисията да изпрати първото си искане за информация до италианската държава, това финансиране няма да бъде предмет на оценка в настоящото решение.

(9)

През 2007 г., след решение на Consiglio di Stato (Върховния административен съд на Италия) за пряко предоставяне на компенсация с обратна сила за обществени услуги на доставчик на транспортни услуги съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета (5), в допълнение към компенсацията, която дружество Arfea вече е било получило съгласно националното законодателство (6), то е поискало от региона допълнителна компенсация за предоставянето на обществена услуга въз основа на този регламент за икономическите неизгоди, които е понесло в резултат на задълженията за обществена услуга („ЗОУ“), за които твърди, че са му били наложени съответно през 1997 г. и 1998 г. Според Arfea размерът на получената от него компенсация, изчислен съгласно националното законодателство, не е позволил пълно компенсиране на неговите неизгоди при изпълнението на ЗОУ. Това искане е било отхвърлено от региона с известия от 14 май 2007 г. и 25 януари 2008 г. С обжалвания № 913/2007 и № 438/2008 Arfea и други доставчици на услуги са оспорили тези известия за отхвърляне на исканията им за допълнителна компенсация.

(10)

С решения от 18 февруари 2010 г. (Sentenze № 976 и № 977/2010) Регионалният административен съд на Пиемонт („Регионалният административен съд“) е уважил жалбите на Arfea и е заключил, че дружеството е имало право да получи допълнителна компенсация за извършваната от него обществена услуга в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(11)

В тези решения Регионалният административен съд е постановил, че на предприятие, което извършва обществена услуга, не може да се отхвърли искането му за възстановяване на разходите, понесени ефективно при извършването на тази услуга. Недостатъчното ниво на финансово участие от страна на Италия би представлявало неоправдана неизгода за концесионера. Регионалният административен съд освен това е счел, че Arfea е имало правото да получи компенсация за извършването на обществена услуга, дори и при отсъствието на предварително искане за премахване на ЗОУ. Според Регионалния административен съд точната сума на допълнителната компенсация, дължима на Arfea, е трябвало да се определи от региона въз основа на надеждни данни, взети от сметките на дружеството, показващи разликата между разходите, отдавани на частта от дейностите на Arfea, свързани със ЗОУ, и съответните приходи. Регионът обаче не е изчислил размера на компенсацията, която е трябвало да бъде платена на Arfea, както е било разпоредено от Регионалния административен съд.

(12)

Със заповеди (ordinanze istruttorie) № 198 и № 199 от 14 февруари 2013 г. Регионалният административен съд е назначил експерт (наричан по-долу „експертът“) да изпълни задачата да провери дали сумите, предявени от Arfea (1 446 526 EUR за 1997 г. и 421 884 EUR за 1998 г.) са били изчислени в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1191/1969 и точки 87—95 от решението по делото Altmark  (7). От решенията на Регионалния административен съд (giudizio per l'ottemperanza) № 1070 и № 1071/2013 от 10 октомври 2013 г. се вижда, че експертът е потвърдил, че икономическата неизгода под формата на недостатъчна компенсация, понесена от Arfea, е била в размер на 1 196 780 EUR за 1997 г. и 102 814 EUR за 1998 г. Регионалният административен съд съответно е изчислил сумите на допълнителната компенсация, която регионът е бил задължен да плати на Arfea, и е наредил плащането на тези суми да се извърши до 7 февруари 2014 г. Италианските органи потвърдиха, че тези суми са били платени от региона на Arfea на 7 февруари 2014 г.

(13)

Именно плащането на тези допълнителни компенсации от региона на Arfea, като следствие от съдебните решения № 1070 и № 1071/2013, представлява мерките, за които не е подадено уведомление и които са предмет на настоящото решение.

(14)

Както е обяснено в предходния раздел, Регионалният административен съд е назначил експерт, който да определи допълнителната компенсация, дължима на Arfea от региона. На 17 юни 2013 г. експертът е представил два доклада, един за 1997 г. и един за 1998 г. Експертът е направил счетоводни корекции в изчислението на сумата на компенсацията, направено от консултантите на Arfea, но е потвърдил, че методологията, използвана за изчисляване на допълнителната компенсация, е била в съответствие с членове 10 и сл. от Регламент (ЕИО) № 1191/69 и точки 87—95 от решението по делото Altmark. Използваната от експерта методология е била следната:

(15)

В своите доклади експертът обяснява, че използваните за проверката данни са сертифицирани от региона. Противно на твърдението на италианските органи, експертът счита, че е възможно да се определи, въз основа на сметките на Arfea, кои разходи са били направени за изпълнението на задълженията за обществена услуга, за които се твърди, че са били наложени от регион Пиемонт. Според експерта някои разходи могат да бъдат пряко отнесени, докато други общи разходи могат да се отнесат чрез непряко приписване на тези разходи на публичните и частните дейности на Arfea. Непрякото отнасяне на общи разходи е направено въз основа на параметрите, посочени в така наречения „базов модел“ (modelli base), изготвен от дружеството Arfea, според твърдяното от него въз основа на указанията, предоставени от региона (т.нар. „Указания 97“). Тези параметри са показали процента на дейността за градски и междуградски обществени услуги, извършени в региона, както и процента на другите частни дейности (напр. автобуси под наем). Експертът е приложил тези проценти към общите разходи, за които се твърди, че не е било възможно да се водят отделни сметки.

(16)

По отношение на спазването на решението по делото Altmark, експертът не заема позиция дали на Arfea действително са били възложени ясно определени ЗОУ, тъй като това не е в рамките на неговия мандат. Той потвърждава, че параметрите за изчислението на публичното финансиране са били установени с Рамковото решение от 1984 г. и че допълнителната компенсация, потвърдена в неговите доклади, не превишава необходимото за покриването на всички или част от разходите, направени при изпълнението на ЗОУ, като се вземат под внимание съответните постъпления и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.

(17)

Експертът е съгласен с изчисленията, направени от консултантите на Arfea, относно разумната печалба, която се определя като средното възнаграждение за капитала въз основа на следните предположения:

(18)

И накрая, експертът твърди, че единичните разходи на Arfea през 1997 г. и 1998 г. са в съответствие с тези на типично добре управлявано предприятие, предоставящо подобни услуги на пазара.

(19)

В резултат на това допълнителните компенсации за 1997 г. и 1998 г. (1 196 780 EUR за 1997 г. и 102 814 EUR за 1998 г.) биха съответствали на разликата между потвърдения дефицит и нетния финансов ефект, минус публичното финансиране, вече платено от региона.

(20)

Италианските органи предоставиха препис на 28 концесии (disciplinari di concessione), предоставени от провинциите на дружество Arfea за извършване на услуги по 27 регионални маршрута и един междурегионален маршрут с различни срокове на действие. Някои от концесиите очевидно са били в сила по време на разглеждания период, докато за други няма доказателства за подновяване, а само за последващи изменения:

(21)

Всички концесии са годишни концесии, като условие за подновяването им е било подаването на искане за подновяване най-малко един месец преди изтичането на концесията, както и заплащането на концесионна такса. Всички те предвиждат, че предприятието поема изцяло риска за извършване на услугите. Няколко концесии се позовават на регионални таблици за определяне на тарифите. Пет концесии показват, че предоставянето на услугата не поражда никакво право на субсидия или компенсация от какъвто и да е вид. Останалите 23 концесии показват, че достъпът до публично финансиране е подчинен на спазването на разпоредбите на концесиите и че съответните изчисления се извършват въз основа на Рамковото решение от 1984 г. (10)

(22)

Както беше обяснено в решението за откриване, Комисията хранеше различни съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар.

(23)

Първо, Комисията постави под въпрос дали четирите условия, определени от Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) в неговата съдебна практика по делото Altmark, са били изпълнени.

(24)

Второ, Комисията хранеше съмнения дали разглежданата мярка е била освободена от задължението за уведомяване съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. По-специално Комисията изрази съмнения, първо, дали всяко ЗОУ е било едностранно наложено на Arfea от региона и, второ, дали разглежданата компенсация е отговаряла на всички изисквания на Регламент (ЕИО) № 1191/69. Ако нито едно от тези условия не е било изпълнено, съвместимостта на мярката, за която беше подадено уведомление, е трябвало да бъде оценена съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007.

(25)

Трето, Комисията хранеше съмнения относно съвместимостта на разглежданата мярка съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007. Комисията постави под въпрос дали Arfea е било натоварено с изпълнение на задължения за обществени услуги (ЗОУ) по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 чрез обществена поръчка за услуги или чрез позоваване на общи правила. Също така, до степента, в която споразуменията за концесиите могат да се считат за обществени поръчки за услуги, Комисията изрази съмнение, че тези споразумения са отговаряли на изискванията на член 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, в който се установява задължителното съдържание на обществените поръчки за услуги. Комисията също така хранеше съмнения дали изчисляването на компенсацията, предоставена на Arfea, е отговаряло на изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 1370/2007, за да се избегне свръхкомпенсиране.

(26)

Четвърто, Комисията хранеше съмнения относно точното естество на разглежданата мярка. По-специално, Комисията постави под съмнение това дали разглежданата мярка би могла, вместо като предоставяне на компенсация за извършването на обществена услуга, да се разглежда като предоставянето на обезщетение за неправомерно действие, което не представлява предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(27)

В представените от тях мнения италианските органи посочиха, че мярката, за която е подадено уведомление, е представлявала държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, по-специално защото не е отговаряла на всички условия, определени от Съда на Европейския съюз в неговото решение по делото Altmark. Италианските органи също така счетоха, че предоставената от региона компенсация не е била в съответствие нито с Регламент (ЕИО) № 1191/69, нито с Регламент (ЕО) № 1370/2007. В тази връзка Италия по същество представи следните аргументи.

(28)

Италианските органи подчертаха, че не е съществувало нито едностранно, нито договорно налагане на задължение за обществени услуги за предоставянето на автобусни услуги през въпросния период. Първо, Италия твърди, че Arfea е работило въз основа на концесии, които е трябвало да бъдат подновявани ежегодно по искане на дружеството. Тези концесии (28 общо, посочени в съображение 19 по-горе) са включвали задължение за използване на тарифна система, одобрена от региона за предварително определен график в замяна на изключителното право да предоставят съответните услуги, но не са определяли никакви конкретни ЗОУ по смисъла на член 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. По същия начин според италианските органи тези концесии не са указвали параметри за компенсация, установени предварително и отнасящи се до конкретни ЗОУ. Предоставянето на последваща компенсация чрез съдебно решение от национален съд би било несъвместимо с това изискване.

(29)

Второ, във всички документи относно концесиите се посочва, че „предприятието поема изцяло риска за извършване на услугите“ и че разходите трябва да се поемат изцяло от доставчика на услугата. Независимо от факта, че предоставените от италианските органи концесии са предвиждали, че предприятието поема изцяло риска за извършване на услугите, Arfea многократно е искало удължаването на тези концесии.

(30)

Трето, документите относно концесиите също така показват, че маршрутите, обслужвани от автобусите на дружеството, са били променяни няколко пъти по искане на дружеството, и следователно може да се изключи твърдението, че са били наложени задължения за обществени услуги, дори и имплицитно, от възлагащия регионален или провинциален орган.

(31)

Освен това италианските органи обясниха, че в замяна на изключителното право да предоставят транспортните услуги при условията и с промените, направени по негово искане, дружеството е получило оперативното финансиране, предвидено в италианското право като възнаграждение за предоставяните услуги, въз основа на стандартните разходи, изчислени на базата на Рамковото решение от 1984 г. Стандартните разходи за услугата са изчислени в съответствие със законодателството, което е било в сила по онова време (Закон № 151/81 и Регионален закон № 16/82) и което е предвиждало финансиране на част от разходите за предоставяне на местни услуги за обществен транспорт въз основа на стандартни допустими разходи. Целта е била да се покрие изцяло оперативният дефицит на дружеството. Съгласно италианското законодателство такова оперативно финансиране е имало за цел да позволи на доставчика на услуги да постигне икономически баланс, докато всеки по-нататъшен дефицит е трябвало да бъде приписан на неефективно управление от страна на доставчика. Съответно е било изрично предвидено, че всеки такъв дефицит трябва да се поема от дружеството на основание, че то не е приело всички необходими мерки за намаляване на разходите и за увеличаване на приходите.

(32)

Италианските органи също така твърдят, че направеното от назначения от съда експерт последващо изчисление на допълнителната компенсация е в очевидно нарушение на изискванията на общата процедура за компенсиране, определена в членове 10 и сл. от Регламент (ЕИО) № 1191/69. Според италианските органи експертът на съда просто е анализирал разходите и приходите, представени от консултанта на дружеството, които са били последващо определени и то в отсъствието на необходимото разделяне на сметките. След това той е заключил, че с изключение на няколко позиции, при които са констатирани несъответствия, полученият резултат е бил по същество правилен.

(33)

Италианските органи освен това считат, че компенсацията не отговаря и на изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007. По-специално изчислението на размера на компенсацията не следва метода, изложен в приложение от Регламент (ЕО) № 1370/2007 за изчисляване на нетния финансов ефект от спазването на ЗОУ.

(34)

И накрая, италианските органи твърдят, че с решенията на Регионалния административен съд е наредено да се плати на Arfea финансова компенсация за изпълнението на задължения за услуга през 1997 г. и 1998 г., но не е било присъдено обезщетение за вреди, възникнали в резултат на непредоставянето на това финансиране. Италианските органи обясниха, че на 6 юни 2014 г. Arfea е подало заявление за предоставяне на обезщетение за вреди в допълнение към компенсацията, присъдена вече от Регионалния административен съд. Според италианските органи това показва, че компенсацията, която е предоставена на Arfea от Регионалния административен съд и която е предмет на настоящото решение, не представлявала присъждане на обезщетение.

(35)

Единствената заинтересована страна, която представи своите коментари в отговор на решението за откриване на процедурата, беше Arfea, дружеството бенефициер на мярката. В своите коментари Arfea изразява несъгласие с предварителните позиции, заети от Комисията в решението за откриване на процедурата.

(36)

Arfea твърди първо, че съвместимостта и законността на разглежданата мярка следва да се оценяват от Комисията единствено съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69, а не съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007. Според Arfea Регламент (ЕО) № 1370/2007 не може да се прилага за ситуации, които са възникнали преди неговото влизане в сила, т.е. 3 декември 2009 г., както е потвърдено от Общия съд в неговото решение от 20 март 2013 г. по делото Andersen, T-92/11. Независимо от това, Arfea твърди, че във всички случаи предоставените му компенсации отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007.

(37)

Второ, Arfea твърди, че е било натоварено със задължения за обществени услуги по смисъла на член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. Според Arfea услуги за местен обществен транспорт са обществени услуги. В Италия тези услуги са се възлагали чрез административни концесии, а задълженията за обществени услуги, свързани с предоставянето на тези услуги, са се определяли в споразуменията за концесиите, както и в споразуменията и наредбите, приложени към тези споразумения за концесии. В случая на Arfea тези задължения за обществени услуги са се отнасяли до програми за експлоатация, автобусни линии, спирки и тарифи. По отношение на факта, че в концесиите е било посочено, че дружеството поема риска за извършване на услугите, Arfea твърди, че това се отнася до рисковете за безопасността на пътниците и на трети страни, а не до общия стопански риск.

(38)

Трето, Arfea твърди, че неподаването на искане за прекратяване на тези ЗОУ, както се изисква съгласно член 4 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, не го лишава от правото му на компенсация съгласно посочения регламент. Според Arfea процедурата, наложена с член 4 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, не се прилага за ЗОУ, които са били наложени на предприятие след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 1191/69. Това тълкуване на член 4 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 според Arfea е подкрепено от решението на Съда на Европейския съюз от 3 март 2014 г. по дело CTP, C-518/12.

(39)

Четвърто, що се отнася до изчисляването на размера на компенсацията, предоставена му от Регионалния административен съд на регион Пиемонт, Arfea твърди, че докладът на назначения от съда експерт не може да бъде поставян под съмнение от Комисията, тъй като той представлява техническа дейност в рамките на разследване и попада сред изключителните компетенции на националните съдилища. Във всеки случай според Arfea параметрите за изчислението на компенсацията са предварително определени в решението на Регионалния съвет от 16 февруари 1984 г. и то не е получило свръхкомпенсация. Разглежданите компенсации следователно отговарят на изискванията, определени в тази връзка в Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(40)

Пето, според Arfea аргументите, обобщени в съображения 37—39 по-горе, също така биха били приложими и за оценката на съвместимостта на разглежданата компенсация с изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007. Въпреки това, по отношение на съответствието на тези компенсации с формалните изисквания, наложени с посочения регламент, цитирани от Комисията в съображение 64 и следващите съображения в решението ѝ за откриване на процедурата, Arfea твърди, че те не следва да се прилагат в разглеждания случай. Според Arfea би било законово и логически невъзможно да се докаже съответствие с тези изисквания, тъй като разглежданата ситуация предшества с много години влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007.

(41)

И накрая, Arfea твърди, че компенсациите, присъдени му от Регионалния административен съд на регион Пиемонт, отговарят на четирите условия по делото Altmark. Първо, Arfea е билo натоваренo с ясно определени задължения за обществени услуги в съответствие с първото условие по делото Altmark. Второ, параметрите за компенсацията са били определени предварително по прозрачен и обективен начин в решението на Регионалния съвет от 16 февруари 1984 г. в съответствие с второто условие по делото Altmark. Трето, в доклада на експерта е било установено, че компенсацията не е надхвърляла разходите за изпълнение на задълженията за обществена услуга, с включена разумна печалба, в съответствие с третото условие по делото Altmark. И накрая, Arfea е било квалифицирано като типично и добре управлявано предприятие по смисъла на четвъртото условие по делото Altmark, както се вижда от факта, че неговите средни разходи на километър са били под стандартните регионални разходи.

(42)

В своите забележки относно мнението на Arfea италианските органи потвърждават отново позицията си, изразена в тяхното мнение относно решението за откриване на процедурата, без допълнителни коментари.

(43)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(44)

Съответно, за да може една мярка за подкрепа да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тя трябва кумулативно да отговаря на следните условия:

(45)

Комисията отбелязва, че решенията на Регионалния административен съд изискват от региона да плати допълнителна компенсация на Arfea във връзка с предоставянето на редовни автобусни услуги през 1997 г. и 1998 г., отнасящи се до регионални линии. Експертът потвърди, че Arfea е претърпяло икономическа неизгода под формата на недостатъчна компенсация в размер на 1 196 780 EUR за 1997 г. и 102 814 EUR за 1998 г., в резултат на предполагаемото му налагане на ЗОУ. На 7 февруари 2014 г. регионът ефективно е платил тази сума на Arfea, за да изпълни съдебните решения.

(46)

Фактът, че регионът е задължен от национален съд да плати компенсация на предприятие, не отменя приписването на отговорност на региона, изпълняващ това съдебно решение, тъй като националните съдилища на дадената държава следва да се разглеждат като органи на тази държава и следователно са обвързани със задължението за лоялно сътрудничество (11).

(47)

Следователно мярката може да се припише на държавата и ресурсите, с които тази компенсация е платена, са държавни ресурси.

(48)

Комисията от самото начало отбелязва, че Arfea осъществява икономическа дейност, а именно пътнически транспорт срещу възнаграждение. Следователно Arfea следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(49)

Предоставянето на мярката също следва да се счита за избирателно, тъй като то носи ползи само на Arfea.

(50)

По отношение на предоставянето на икономическо предимство, от решението по делото Altmark следва, че компенсацията, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси на предприятия срещу наложени им ЗОУ, не предоставя такова предимство на съответните предприятия и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, при условие че са изпълнени четири кумулативни условия:

(51)

Решението по делото Altmark изисква всички четири условия да са изпълнени кумулативно, за да се изключи наличието на икономическо предимство, когато на предприятия се предоставя компенсация срещу наложени им задължения за обществени услуги.

(52)

По отношение на първото условие по делото Altmark Комисията на първо място отбелязва, че задължение на държавите членки е да покажат, че на дадено предприятие са възложени задължения за обществени услуги и че налагането на такива задължения за обществени услуги е обосновано от съображения за общ интерес (12). Италианските органи обаче не обясниха какви задължения за обществени услуги, обосновани от съображения за общ интерес, са били наложени на Arfea. Напротив, те твърдяха, че на Arfea не е било възложено никакво задължение за обществена услуга.

(53)

Второ, Комисията отбелязва, че понятието за задължение за обществена услуга се отнася до условия, наложени на оператор, които този оператор, ако е изхождал от своя собствен търговски интерес, не би поел или не би поел в същата степен без възнаграждение. Освен това тези условия трябва да бъдат ясно определени от органа в акт за възлагане. В тази връзка Arfea не беше в състояние да обясни точно какви задължения за обществени услуги са му били наложени, нито да докаже, че тези ЗОУ са били ясно определени в акт за възлагане. Освен това, поради причините, обяснени в съображения 77—82 по-долу, Комисията счита, че са налице сериозни индикации, че никакви такива ясно определени задължения за обществени услуги не са били наложени на Arfea.

(54)

По отношение на второто условие по делото Altmark Комисията отбелязва, че параметрите за изчислението на компенсацията, присъдена на Arfea с решенията на Регионалния административен съд, не са били определени предварително. Те са били определени единствено въз основа на последващо изчисление, направено от експерта на базата на различни предположения, които не са били добре обяснени, както и при отсъствието на разделение на сметките.

(55)

Противно на твърдяното от Arfea, не може да се счита, че параметрите за изчислението на тези компенсации са били установени в решението на Регионалния съвет от 16 февруари 1984 г. И действително, компенсациите, присъдени на Arfea от Регионалния административен съд, са допълнителни компенсации, целта на които е била именно да покрият финансовата тежест на ЗОУ, за които се твърди, че са наложени на Arfea, които не биха били напълно покрити от компенсациите, които вече са му били предоставени в изпълнение на решението на Регионалния съвет от 16 февруари 1984 г.

(56)

Подобен подход е в противоречие с второто условие по делото Altmark и всяка компенсация, предоставена на тази основа, представлява държавна помощ. Съдът действително изясни в решението си по делото Altmark, че „следователно в случаите, когато впоследствие се окаже, че предоставянето на определени услуги във връзка с изпълнението на задължението за обществени услуги е било икономически неизгодно, изплащането от държавата членка на компенсация за понесените от предприятието загуби при липса на предварително установени параметри за такава компенсация представлява финансова мярка, която попада в определението за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора“ (13).

(57)

Поради това Комисията заключава, че мярката, за която е подадено уведомление, не отговаря на второто условие по делото Altmark.

(58)

По отношение на третото условие по делото Altmark Комисията на първо място счита, че когато едно предприятие извършва едновременно дейности, които са предмет на ЗОУ, и дейности, които не са предмет на ЗОУ, не е възможно да се определи точно какви са разходите, направени при изпълнението на ЗОУ, при отсъствието на подходящо разделяне на сметките между различните дейности на доставчика.

(59)

В настоящия случай италианските органи твърдят, че Arfea не е извършило необходимото разделяне на сметките между своите дейности, за които твърди, че са предмет на наложени от регион Пиемонт ЗОУ, и другите си дейности. Комисията също така изрази съмнения дали Arfea е въвело такова разделение на сметките, но Arfea не предостави никакви коментари по този въпрос. Освен това извлеченията от сметките на Arfea, които назначенията от съда експерт е използвал, за да определи размера на компенсациите, не показват разделение на сметките между различните дейности на Arfea. Разпределението на разходите, извършено от назначения от съда експерт, е направено последващо, на основата на базовия модел, изготвен от консултантите на Arfea, с който са били определени процентите от разходите, които да бъдат разпределени между различните дейности на Arfea.

(60)

Второ, Комисията счита, че равнищата на печалба, взети под внимание от експерта за изчисляване размера на компенсацията, са били по-високи от това, което може да се счита за разумна печалба по смисъла на третото условие по делото Altmark.

(61)

Експертът е счел, че норма на възвръщаемост на инвестирания капитал в размер на 12,89 % за 1997 г. и 10,81 % за 1998 г. е била разумна норма на печалба; тези проценти са основани на дохода на 10-годишните италиански държавни облигации (6,8 % за 1997 г.) плюс средна рискова премия (4,8 % за 1997 г.), с корекция нагоре за отчитане на собственото финансово положение на Arfea (с 1,28 за 1997 г.).

(62)

В тази връзка Комисията отбелязва, че определената от експерта рискова премия е особено висока, като се има предвид че рискът, на който Arfea е било изложено, е бил доста ограничен. И действително, Arfea е управлявало концесиите въз основа на изключителни права, които са го защитавали от конкуренция от други оператори, а определената от експерта компенсация е компенсирала предполагаемите пълни разходи, направени при изпълнение на задълженията за обществена услуга.

(63)

Освен това, Комисията отбелязва, че макар и експертът да е посочил, че транспортният сектор е изложен на среден риск под пазарния, той е коригирал рисковата премия нагоре, за да се отчете собствената финансова експозиция на Arfea, която е била по-висока от средната стойност за сектора. По този начин експертът следователно не е отчел риска на едно типична транспортна дружество, а собствения риск на Arfea, който е бил по-висок от средния за сектора.

(64)

Като взема предвид горепосоченото, Комисията счита, че третото условие по делото Altmark не е изпълнено.

(65)

Като се има предвид кумулативният характер на условията по делото Altmark и фактът, че разглежданата мярка не отговаря на първите три условия по делото Altmark, няма нужда Комисията да проучва дали четвъртото условие по делото Altmark е изпълнено.

(66)

Въз основа на горепосоченото Комисията счита, че допълнителната компенсация, изплатена на Arfea за услугите, извършени по време на разглеждания период, не отговаря на четирите кумулативни условия по делото Altmark и следователно предоставя на това дружество избирателно икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(67)

Първо, Комисията отбелязва, че разглежданите компенсации са били присъдени на Arfea с две решения на Регионалния административен съд на Пиемонт от 10 октомври 2013 г. и са били платени от регион Пиемонт на 7 февруари 2014 г., т.е. дълго след като пазарът за автобусен превоз на пътници е бил отворен за конкуренция в ЕС.

(68)

Във връзка с това Съдът на ЕС отбеляза в своето съдебно решение по делото Altmark, че след 1995 г. няколко държави членки са започнали да отварят определени транспортни пазари за конкуренция от предприятия, установени в други държави членки, така че редица предприятия вече са предлагали своите градски, крайградски или регионални транспортни услуги в държави членки, различни от тяхната държава на произход, преди този момент във времето.

(69)

Поради това следва да се счита, че всички предоставени на Arfea компенсации е възможно да нарушат конкуренцията на пазара за пътнически транспортни услуги с автобус и могат да засегнат търговията между държавите членки до степен, която оказва отрицателно въздействие върху способността на транспортните предприятия, установени в други държави членки, да предлагат своите услуги в Италия и засилва пазарната позиция на Arfea, като го освобождава от разходи, които в противен случай то би трябвало да плаща в хода на своите ежедневни бизнес операции.

(70)

Комисията също така отбелязва, че Arfea осъществява дейност на други пазари, например предоставя частни транспортни услуги, и по този начин се конкурира с други дружества в рамките на Съюза на тези пазари. Всички предоставени на Arfea компенсации крият риска от нарушаване на конкуренцията, а също и от засягане на търговията между държавите членки на тези пазари.

(71)

Във връзка с това Комисията стига до заключението, че мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки.

(72)

С оглед на изложеното по-горе, Комисията стига до заключението, че мярката представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(73)

За да може Регионалният административен съд да отсъди, че Arfea е имало право на допълнителна компенсация за ЗОУ съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69, Arfea е трябвало да е придобило правото на допълнителна компенсация в момента, когато е извършило тези услуги, и тези компенсационни плащания е трябвало да са били освободени от процедурата за задължително уведомление съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. В противен случай, до степента, в която компенсацията представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, неподаването на уведомление за компенсацията би направило тази компенсация неправомерна в съответствие с член 108 от ДФЕС. Това е така, защото в съответствие с член 17, параграф 2 от посочения регламент, компенсацията, платена съгласно този регламент, е освободена от процедурата за предварително информиране, предвидена в член 108, параграф 3 от ДФЕС, и по този начин от задължението за уведомление.

(74)

Във връзка с това от решението по делото Combus следва, че понятието „компенсация за обществена услуга“ съгласно тази разпоредба трябва да се тълкува в много тесен смисъл (14). Освобождаването от задължението за уведомяване, предвидено в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, обхваща само компенсации за ЗОУ, наложени едностранно на предприятие съгласно член 2 от този регламент, които се изчисляват с помощта на метода, описан в членове 10—13 от посочения регламент (обща процедура за компенсиране). Това обаче не се прилага за обществените поръчки за услуги, определени в член 14. Комисията трябва да бъде уведомена за всяка компенсация, платима съгласно обществена поръчка за услуги, както е определено в член 14 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, която предполага държавна помощ, преди тя да влезе в сила. Ако това не бъде направено, тази компенсация ще се счита за неправомерно приведена в действие помощ в съответствие с член 108 от Договора.

(75)

Въпросът дали в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 италианските органи действително се освобождават от задължението за предварително уведомление в настоящия случай следователно зависи, на първо място, от това дали ЗОУ действително е било наложено на Arfea едностранно от региона и, на второ място, от това дали платената съгласно това задължение компенсацията е в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1191/69. Комисията от своя страна ще разгледа и двата въпроса.

(76)

Според Arfea регионът Пиемонт му е наложил задължения за обществени услуги, които са били определени в споразуменията за концесии за предоставянето на автобусни транспортни услуги, както и в споразуменията и наредбите, приложени към тези споразумения за концесии. Тези задължения за обществени услуги биха засегнали оперативните програми, автобусните линии, автобусните спирки и тарифите.

(77)

Комисията отбелязва преди всичко, че споразуменията за концесии ясно са предвиждали, че срокът им на действие е за една година, и е можело да бъдат подновени по искане на доставчика на транспортни услуги при заплащане на концесионна такса. От това следва, че тези концесии са формирали основата за договорни отношения между Arfea и региона Пиемонт, в които Arfea е участвало доброволно.

(78)

Следователно не може да се счита, че задълженията за обществена услуга по смисъла на Регламент (ЕИО) № 1191/69 са били едностранно наложени на Arfea въз основа на тези споразумения. Като е напомнено от Общия съд в решението му от 3 март 2016 г. по делото Simet, T-15/14, доброволното ангажиране с отношение от договорен вид е различно от едностранното налагането на ЗОУ и не поражда задължение за компенсация съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69 (15).

(79)

Второ, Комисията отбелязва, че Arfea не е посочило ясно споразуменията и наредбите, приложени към споразуменията за концесии, които му налагат задължения за обществени услуги. Комисията обаче разбира, че Arfea се позовава на споразуменията относно автобусните линии и графици, които са били приложени към споразуменията за концесиите, и на таблиците за установяване на регионални тарифи, към които в някои от споразуменията за концесии има препратки.

(80)

По отношение на споразуменията относно автобусните линии и графици Комисията отбелязва, че не може да се счита, че те едностранно налагат ЗОУ на Arfea. И действително, също както и самите споразумения за концесии, те са били сключени доброволно от Arfea. Освен това, съдържанието на тези споразумения, напр. автобусните линии, е било изменено по искане на Arfea за няколко концесии. Следователно не може да се счита, че те са наложили едностранно задължения за обществени услуги по смисъла на член 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(81)

По отношение на таблиците за установяване на регионални тарифи, в които се определят максимални тарифи за всички пътници, Комисията отбелязва, че Общият съд ясно е обяснил в решението си от 3 март 2016 г. по делото Simet, T-15/14, че тези общи правила за тарифите не налагат ЗОУ по смисъла на член 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. И действително, според Съда понятието за тарифни задължения по смисъла на тази разпоредба е ограничено до максималните тарифи, налагани за определена категория пътници или продукти, и не обхваща общите мерки на ценовата политика (16).

(82)

И накрая, Комисията отбелязва, че във всеки случай фактът, че Arfea е поискалo подновяването на концесиите и дори е платилo концесионна такса за това, едва ли е съвместим с налагането на каквито и да е задължения за обществени услуги по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. Действително, съгласно тази разпоредба, задължението за обществена услуга „означава задължения, които въпросните транспортни предприятия, ако изхождат само от своите търговски интереси, не биха поели или не биха поели в същата степен или при същите условия“. Както е отбелязано от Общия съд в решението му от 3 март 2016 г. по делото Simet T-15/14, трудно е да се приеме, че дадено предприятие ще поиска подновяването на концесия, като се имат предвид задълженията, с които тя е свързана, ако в същото време изпълнението на тази концесия не е в негов търговски интерес.

(83)

Дори ако е било доказано, че ЗОУ са били наложени едностранно на Arfea в настоящия случай, какъвто не е случаят, компенсацията за тези услуги все пак би трябвало да е в съответствие с общата процедура за компенсиране (раздел IV), посочена в Регламент (ЕИО) № 1191/69, за да бъде то освободено от задължението за предварително уведомление съгласно член 17, параграф 2 от този регламент. Комисията не счита, че случаят е такъв.

(84)

Във връзка с това Комисията припомня първо, че от членове 10 и 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 следва, че компенсацията не може да е по-висока от финансова тежест, понесена от дадено предприятие в резултат от налагането му на задължения за обществени услуги. Освен това в член 1, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, във версията му, прилагана от 1 юли 1992 г., се предвижда, че: „Когато транспортно предприятие осъществява не само услуги, предмет на задължения за обществени услуги, но се занимава и с други дейности, обществените услуги трябва да бъдат осъществявани като специални отделения, отговарящи поне на следните условия:

[…]“.

(85)

Второ, Комисията припомня, че в член 13 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 се изисква администрацията да определи размера на компенсацията предварително.

(86)

В настоящия случай Комисията счита, че присъдените на Arfea компенсации не отговарят на тези изисквания.

(87)

Първо, Комисията отбелязва, както е посочено в съображение 59 по-горе, че не е доказано, че Arfea е приложило необходимото разделяне на сметките между своите дейности, за които се твърди, че са предмет на ЗОУ, и другите си дейности, както се изисква в член 1, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1191/69. Точно обратното, извлеченията от сметките на Arfea за 1997 и 1998 г., които назначеният от съда експерт е използвал, за да определи размера на компенсациите, по-скоро показват, че разходите не са били разделени по дейности.

(88)

Второ, Комисията отбелязва, че в противоречие с член 13 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 присъдената на Arfea компенсация не е била определена предварително, а е била определена въз основа на последваща оценка, както е предписано от Регионалния административен съд.

(89)

С оглед на тези констатации Комисията заключава, че допълнителните компенсации, присъдени от Регионалния административен съд на Пиемонт на Arfea, не са били освободени от задължителното предварително уведомление въз основа на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(90)

Тъй като не е доказано, че разглежданата мярка е била освободена от задължението за предварително уведомяване съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, съвместимостта на тези плащания с вътрешния пазар трябва да бъде проверена, тъй като се счита, че те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, както е обяснено в раздел 6.1.

(91)

Във връзка с това член 93 от Договора съдържа правила за съвместимостта на държавната помощ в областта на координацията на транспорта и ЗОУ в областта на транспорта и представлява lex specialis по отношение на член 107, параграф 3, както и член 106, параграф 2, тъй като съдържа специални правила относно съвместимостта на държавната помощ. Съдът на ЕС е постановил, че тази разпоредба „признава, че помощта за транспорта е съвместима с вътрешния пазар само в строго определени случаи, които не застрашават общите интереси на [Съюза]“ (17).

(92)

На 3 декември 2009 г. Регламент (ЕО) № 1370/2007 влезе в сила и отмени Регламент (ЕИО) № 1191/69 и Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (18). Регламент (ЕО) № 1370/2007 се прилага за компенсации за ЗОУ по отношение на обществени услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт.

(93)

Комисията счита, че проверката на съвместимостта на мярката, за която не е подадено уведомление, следва да се извърши съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007, тъй като това е действащото законодателство по времето, когато е прието настоящото решение. Комисията също така отбелязва, че допълнителната компенсация, присъдена на Arfea от Регионалния административен съд, е била платена на 7 февруари 2014 г. (19)

(94)

В член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 се посочва, че „[к]омпенсацията за обществени услуги за извършването на услуги за пътнически превоз или за съобразяване с установени чрез общи правила тарифни задължения, която се изплаща в съответствие с настоящия регламент, е съвместима с [вътрешния]пазар. Тази компенсация е освободена от изискването за предварително нотифициране, установено в член [108, параграф 3] от Договора“.

(95)

Поради изложените по-долу причини Комисията счита, че компенсацията, за която не е подадено уведомление, не отговаря на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007, така че тя не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 9, параграф 1 от този регламент.

(96)

Първо, Комисията отбелязва, че споразуменията за концесии не отговарят на изискванията на член 4 от този регламент, в който се установява задължителното съдържание на общите правила и обществените поръчки за услуги, установяващи задължения за обществени услуги:

(97)

Второ, Комисията отбелязва, че разглежданата мярка не отговаря на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 1370/2007 относно изчисляването на размера на компенсацията.

(98)

В член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 се предвижда, че когато обществените поръчки за услуги се възлагат пряко, компенсацията трябва да е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и с разпоредбите на приложението, за да се гарантира, че компенсацията не надвишава необходимото за изпълнението на задължението за обществена услуга.

(99)

В точка 2 от приложението към Регламент (ЕО) № 1370/2007 се предвижда, че компенсацията не може да надвишава финансовата сума, съставена от следните фактори: разходи, направени във връзка със ЗОУ, минус приходите от билети, минус всякакви положителни финансови резултати, реализирани в рамките на мрежата, експлоатирана съгласно въпросното задължение за извършване на обществени услуги, плюс разумна печалба. В точка 4 от това приложение се изисква приходите и разходите да се изчисляват в съответствие с действащите счетоводни и данъчни правила. В точка 5 от приложението се предвижда, че: „в случай че даден оператор извършва не само компенсирани услуги в изпълнение на задължения за обществени превозни услуги, но развива и други дейности, счетоводството за посочените обществени услуги трябва да бъде отделено, така че да отговаря поне на следните условия:

(100)

Въпреки това, както вече беше посочено в съображение (59), Arfea не е приложило необходимото разделяне на сметките между своите дейности, за които твърди, че са предмет на ЗОУ, и другите си дейности, както се изисква в точка 5 от приложението към Регламент (ЕО) № 1370/2007. Ето защо е невъзможно да се докаже, че каквато и компенсация да е присъдена в крайна сметка, тя не надвишава сума, съответстваща на нетния финансов ефект, който се равнява на сбора от последиците — положителни или отрицателни — от изпълнението на задължението за обществени услуги върху приходите и разходите на оператора на обществени услуги (точка 2 от приложението към Регламент (ЕО) № 1370/2007). Освен това, при липсата на предварително определени параметри на компенсацията, всяко изчисляване на компенсацията трябва непременно да се извършва последващо въз основа на произволни предположения, както е направено от консултантите на Arfea и експерта, назначен от Регионалния административен съд на Пиемонт. И накрая, както е обяснено в съображения 60—63, равнищата на печалба, взети под внимание от експерта за изчисляване на размера на компенсацията, са били по-високи от това, което може да се счита за разумна печалба.

(101)

Трето, Комисията отбелязва, че самото дружество Arfea е признало, че изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 не са били изпълнени в настоящия случай, чрез аргумента си, че такова съответствие би било законово и логически невъзможно, тъй като разглежданата ситуация предшества с много години влизането в сила на посочения регламент.

(102)

Съобразно с това Комисията счита, че допълнителната компенсация, наредена от Регионалния административен съд, не е била платена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 и следователно тя е несъвместима с вътрешния пазар.

(103)

В решението за откриване на процедурата Комисията прикани заинтересованите страни да коментират въпроса дали решенията на Регионалния административен съд се отнасят за присъждане на обезщетение за предполагаемо нарушение на закона или за присъждане на компенсация за обществена услуга въз основа на приложимите разпоредби на Съвета. Само италианските органи представиха коментари във връзка с това, като твърдяха, че разглежданата мярка е представлявала присъждане на компенсация за извършването на ЗОУ, а не присъждане на обезщетение за вреди.

(104)

Комисията отбелязва в тази връзка, че при определени обстоятелства компенсации за нанесени вреди поради неправилно действие или друго поведение на националните органи (20) не представляват предимство и следователно не следва да се считат за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (21). Целта на обезщетението за понесени вреди е различна от тази на държавната помощ, тъй като то цели да възстанови потърпевшата страна в положението, в което се е намирала преди съответното увреждащо действие все едно последното не е било извършено.

(105)

Въпреки това, за да попадне извън правилата за държавна помощ, обезщетението за вреди трябва да се основава на общо правило за компенсация (22). Освен това, в своето решение по делото Lucchini, Съдът на ЕС е постановил, че национален съд е възпрепятстван от прилагането на национален закон, когато ефектът от прилагането на този закон би довел до „възпрепятстване приложението на общностното право, доколкото би направило невъзможно възстановяването на държавна помощ, отпусната в нарушение на това право“ (23). Основополагащият принцип за това произнасяне е, че норма на националното право не може да се прилага, когато такова прилагане би възпрепятствало правилното прилагане на правото на Съюза. (24) В тази връзка Общият съд постанови в решението си от 3 март 2016 г. по делото Simet, T-15/14, че присъждането на обезщетение, което би се състояло в обезщетение за вреда, понесена в резултат на налагането на задължения за обществени услуги, не може да избегне определението „държавна помощ“ единствено поради това, че се е състояло в присъждането на обезщетение, тъй като това би позволило заобикалянето на членове 107 и 108 от Договора (25).

(106)

По отношение на допълнителните компенсации, присъдени на Arfea от Регионалния административен съд, Комисията отбелязва преди всичко, че решенията на Регионалния административен съд се отнасят за правото на Arfea да получи суми като компенсация съгласно членове 6, 10 и 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, които трябва да бъдат определени от администрацията въз основа на надеждни данни. Това показва, че правото на Arfea на допълнителна компенсация произтича, според Регионалния административен съд, не от общо правило за обезщетение за вреди в резултат от неправомерно действие или друго поведение на националните органи, а от права, за които се предполага, че произтичат от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(107)

Второ, Комисията отбелязва, че Arfea е подало на 6 юни 2014 г. заявление до италианските съдилища с искане за изплащане на обезщетение от регион Пиемонт в допълнение към компенсациите, които вече са му били присъдени от Регионалния административен съд. Arfea твърди в своето заявление, че е понесло вреди в резултат на късното признаване и плащане на компенсациите, дължими на дружеството за годините 1997 и 1998 г. от региона. Това показва, че самото дружество Arfea не счита, че компенсациите, вече присъдени му от Регионалния административен съд, представляват присъждане на обезщетение.

(108)

Трето, Комисията счита, че във всеки случай присъждането на обезщетение в полза на Arfea за компенсиране на финансовата тежест, произтичаща от предполагаемото незаконно едностранно налагане на ЗОУ от италианските органи, би било в нарушение на членове 107 и 108 от Договора.

(109)

Това е така, защото такова присъждане би имало точно същия резултат за Arfea като присъждането на компенсация за обществени услуги за разглеждания период, независимо от факта, че споразуменията за концесиите, уреждащи въпросните услуги, не са били нито освободени от задължението за предварително уведомление, нито са отговаряли на съществените изисквания на Регламент (ЕИО) № 1191/69 или на Регламент (ЕО) № 1370/2007, както е показано по-горе.

(110)

Следователно наличието на такова присъждане ефективно би позволило заобикалянето на правилата за държавна помощ, както и на условията, определени от законодателния орган на Съюза, съгласно които компетентните органи, когато налагат или договарят ЗОУ, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи в замяна на изпълнението на ЗОУ. И действително, едно присъждане на обезщетение, равно на сбора от сумите на помощта, които са били предвидени да бъдат предоставени, би представлявало непряко предоставяне на държавна помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар (26). Като беше припомнено по-горе, Общият съд ясно е заявил, че при тези обстоятелства правилата за държавна помощ не могат да се заобиколят само защото разглежданата мярка би се изразявала в присъждането на обезщетение за вреди (27).

(111)

Следователно Комисията не счита, че решението на Административния регионален съд представлява присъждане на обезщетение за вреди, понесени от Arfea в резултат на неправомерно действие или друго поведение на националните органи, а по-скоро е предоставяне на незаконна и несъвместима държавна помощ, което е забранено съгласно член 107, параграф 1 от Договора.

(112)

С оглед на гореизложеното, Комисията стига до заключението, че мярката, за която не е подадено уведомление, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, която е несъвместима с вътрешния пазар.

(113)

Съгласно Договора и установената съдебна практика на Съда Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (28). Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава членка да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, цели да възстанови съществувалото преди това положение (29).

(114)

В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (30).

(115)

В съответствие със съдебната практика член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2015/1589 на Съвета (31) гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя […]“.

(116)

Следователно, предвид факта, че разглежданите мерки са били приложени в нарушение на член 108 от Договора и трябва да се считат за неправомерна и несъвместима помощ, средствата трябва да бъдат възстановени, за да се възстанови положението, съществувало на пазара преди тяхното предоставяне. Възстановяването следва да обхване периода от момента, в който предимството е било предоставено на Arfea, т.е. когато помощта е била предоставена на негово разположение (т.е. 7 февруари 2014 г.), до момента на действителното ѝ възстановяване, като подлежащите на възстановяване суми следва да включват начислените лихви до действителното възстановяване,

а)

общата сума (главница и лихви върху сумата за възстановяване), която следва да бъде възстановена от получателя;

б)

подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.

—

разходи, извършени във връзка със задължението за извършване на обществени услуги или група задължения за извършване на обществени услуги, наложени от компетентния/те орган/и и съдържащи се в обществена поръчка за услуги и/или в общо правило,

—

минус всякакви положителни финансови резултати, реализирани в рамките на мрежата, експлоатирана съгласно въпросното/ите задължение/я за извършване на обществени услуги,

—

минус тарифните приходи или всякакви други постъпления, реализирани при изпълнение на въпросното/ите задължение/я за извършване на обществени услуги,

—

плюс разумна печалба,

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/76

(1)

Инфлуенцата по птиците е инфекциозно вирусно заболяване при птиците, включително домашните птици. Заразяването на домашни птици с вируси на инфлуенцата по птиците причинява две основни форми на тази болест, които се различават по своята вирулентност. Нископатогенната форма обикновено причинява само леки симптоми, а високопатогенната форма води до много високи нива на смъртност при повечето видове домашни птици. Болестта може да има сериозни последици за рентабилността на птицевъдството.

(2)

Инфлуенцата по птиците засяга главно птиците, но при някои обстоятелства може да настъпи заразяване и при хората, макар че обикновено рискът е много малък.

(3)

В случай на поява на огнище на инфлуенца по птиците съществува риск болестотворният агент да се разпространи към други стопанства, в които се отглеждат домашни или други видове птици, отглеждани в затворени помещения. По този начин той може да се разпространи от една държава членка в други държави членки или в трети държави посредством търговията с живи птици или продукти от тях.

(4)

С Директива 2005/94/ЕО на Съвета (3) се определят някои превантивни мерки, свързани с надзора и ранното откриване на инфлуенцата по птиците, както и минималните мерки за борба, които следва да се прилагат при поява на огнище на инфлуенца по домашните птици или други птици, отглеждани в затворени помещения. С посочената директива се предвижда създаването на предпазни и надзорни зони в случай на поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците.

(5)

Нидерландия уведоми Комисията за огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в едно стопанство на своята територия, в което се отглеждат домашни или други видове птици, отглеждани в затворени помещения, и предприе незабавно необходимите мерки съгласно Директива 2005/94/ЕО, включително създаване на предпазни и надзорни зони.

(6)

Комисията разгледа внимателно посочените мерки съвместно с Нидерландия и е удовлетворена от факта, че границите на предпазните и надзорните зони, създадени от компетентния орган в посочената държава членка, са на достатъчно разстояние от конкретното стопанство, в което е потвърдено огнището на болестта.

(7)

С цел да се предотврати излишно затрудняване на търговията в рамките на Съюза и да се избегне рискът от налагането от трети държави на необосновани бариери за търговията, е необходимо на равнището на Съюза предпазните и надзорните зони, създадени в Нидерландия във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците, да бъдат описани възможно най-скоро.

(8)

Съответно до следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите в приложението към настоящото решение следва да бъдат посочени предпазните и надзорните зони в Нидерландия, в които се прилагат определените в Директива 2005/94/ЕО мерки за контрол на здравето на животните, както и продължителността на това разделяне на зони.

(9)

Настоящото решение предстои да бъде разгледано на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

29.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 321/80

(1)

Инфлуенцата по птиците е инфекциозно вирусно заболяване при птиците, включително домашните птици. Заразяването на домашни птици с вируси на инфлуенцата по птиците причинява две основни форми на тази болест, които се различават по своята вирулентност. Нископатогенната форма обикновено причинява само леки симптоми, а високопатогенната форма води до много високи нива на смъртност при повечето видове домашни птици. Болестта може да има сериозни последици за рентабилността на птицевъдството.

(2)

Инфлуенцата по птиците засяга главно птиците, но при някои обстоятелства може да настъпи заразяване и при хората, макар че обикновено рискът е много малък.

(3)

В случай на поява на огнище на инфлуенца по птиците съществува риск болестотворният агент да се разпространи към други стопанства, в които се отглеждат домашни или други видове птици, отглеждани в затворени помещения. По този начин той може да се разпространи от една държава членка в други държави членки или в трети държави посредством търговията с живи птици или продукти от тях.

(4)

С Директива 2005/94/ЕО на Съвета (3) се определят някои превантивни мерки, свързани с надзора и ранното откриване на инфлуенцата по птиците, както и минималните мерки за борба, които следва да се прилагат при поява на огнище на инфлуенца по домашните птици или други птици, отглеждани в затворени помещения. С посочената директива се предвижда създаването на предпазни и надзорни зони в случай на поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците.

(5)

Швеция уведоми Комисията за огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в едно стопанство на своята територия, в което се отглеждат домашни или други видове птици, отглеждани в затворени помещения, и предприе незабавно необходимите мерки съгласно Директива 2005/94/ЕО, включително създаване на предпазни и надзорни зони.

(6)

Комисията разгледа внимателно посочените мерки съвместно с Швеция и е удовлетворена от факта, че границите на предпазните и надзорните зони, създадени от компетентния орган в посочената държава членка, са на достатъчно разстояние от конкретното стопанство, в което е потвърдено огнището на болестта.

(7)

С цел да се предотврати излишно затрудняване на търговията в рамките на Съюза и да се избегне рискът от налагането от трети държави на необосновани бариери за търговията, е необходимо на равнището на Съюза предпазните и надзорните зони, създадени в Швеция във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците, да бъдат описани възможно най-скоро.

(8)

Съответно до следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите в приложението към настоящото решение следва да бъдат посочени предпазните и надзорните зони в Швеция, в които се прилагат определените в Директива 2005/94/ЕО мерки за контрол на здравето на животните, както и продължителността на това разделяне на зони.

(9)

Настоящото решение предстои да бъде разгледано на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,