ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 282

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 59
19 октомври 2016 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 година за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

1

 

 

Парижко споразумение

4

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1842 на Комисията от 14 октомври 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1235/2008 по отношение на електронния сертификат за инспекция на вносните биологични продукти и някои други елементи и на Регламент (ЕО) № 889/2008 по отношение на изискванията към консервираните или преработени биологични продукти и предаването на информация ( 1 )

19

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1843 на Комисията от 18 октомври 2016 година относно преходни мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на акредитирането на официалните лаборатории, които извършват официални изследвания за Trichinella  ( 1 )

38

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1844 на Комисията от 18 октомври 2016 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

40

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1845 на Комисията от 18 октомври 2016 година за определяне на коефициента на разпределение, който трябва да се приложи по отношение на заявленията за помощ за намаляване на производството на мляко в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1612

42

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2016/1846 на Комисията от 4 юли 2016 година относно мярка SA.41187 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването (нотифицирано под номер С(2016) 4049)  ( 1 )

43

 

*

Решение (ЕС) 2016/1847 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.41612 — 2015/C (ex SA.33584 (2013/C) (ex 2011/NN), приведена в действие от Нидерландия в полза на професионален футболен клуб MVV в Maastricht (нотифицирано под номер С(2016) 4053)  ( 1 )

53

 

*

Решение (ЕС) 2016/1848 на Комисията от 4 юли 2016 година относно мярка SA.40018 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с изменението от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига (нотифицирано под номер С(2016) 4056)  ( 1 )

63

 

*

Решение (ЕС) 2016/1849 на Комисията от 4 юли 2016 година относно мярка SA.41613 — 2015/C (ex SA.33584 — 2013/C (ex 2011/NN)), приведена в действие от Нидерландия в полза на професионален футболен клуб PSV в Eindhoven (нотифицирано под номер С(2016) 4093)  ( 1 )

75

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/1


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/1841 НА СЪВЕТА

от 5 октомври 2016 година

за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

На 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), състояла се в Париж от 30 ноември до 12 декември 2015 г., беше приет текстът на споразумение относно засилването на глобалните действия в отговор на изменението на климата.

(2)

Парижкото споразумение беше подписано на 22 април 2016 г. в съответствие с Решение (ЕС) 2016/590 на Съвета (2).

(3)

Парижкото споразумение ще влезе в сила на 30-ия ден след датата, на която най-малко 55 страни по РКООНИК с изчислен общ дял от най-малко 55 % от общите емисии на парникови газове са депозирали своите инструменти за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване. Страните по РКООНИК включват Съюза и неговите държави членки. В заключенията си от 18 март 2016 г. Европейският съвет подчерта необходимостта Съюзът и неговите държави членки да сключат Парижкото споразумение възможно най-скоро и навреме, за да бъдат страни по него към момента на влизането му в сила.

(4)

Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в Протокола от Киото от 1997 г.

(5)

Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна задача в съответствие с целта повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се полагат усилия то да се задържи на 1,5 °С над тези равнища. За да се постигне тази цел, страните ще подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси.

(6)

Съгласно Парижкото споразумение от 2023 г. нататък страните ще трябва да предприемат на всеки пет години глобален преглед въз основа на най-новите научни постижения и изпълнението до момента, за да проследяват напредъка и да обмислят намаляването на емисиите, адаптирането и предоставената подкрепа, като всеки следващ национално определен принос на дадена страна трябва да представлява напредък спрямо нейния валиден към съответния момент национално определен принос и да отразява най-амбициозните ѝ очаквания.

(7)

В заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г. беше приета обвързваща цел за намаление с най-малко 40 % на вътрешните емисии на парникови газове във всички сектори на икономиката до 2030 г. в сравнение с 1990 г. На 6 март 2015 г. Съветът прие този принос на Съюза и неговите държави членки като техен планиран национално определен принос, който беше представен на секретариата на РКООНИК.

(8)

В съобщението си, придружаващо предложението за подписване на Парижкото споразумение от страна на Съюза, Комисията подчерта, че преходът към чиста енергия в световен мащаб изисква промени в начина на инвестиране и стимули в целия спектър на политиките. Ключов приоритет на Съюза е създаването на устойчив енергиен съюз, който да осигурява на гражданите сигурно, устойчиво развито, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване. За постигането на тази цел е необходимо да продължи амбициозната дейност в областта на климата и да бъде постигнат напредък по останалите аспекти на енергийния съюз.

(9)

В заключенията си от 18 септември 2015 г. Съветът потвърди, че Съюзът и неговите държави членки възнамеряват да действат съвместно при прилагането на Парижкото споразумение, и приветства намерението на Норвегия и Исландия да участват в това съвместно действие.

(10)

Съвместното действие на Съюза и неговите държави членки ще бъде договорено своевременно и ще обхваща съответното равнище на емисии, разпределено на Съюза и на неговите държави членки.

(11)

В член 4, параграф 16 от Парижкото споразумение се изисква секретариатът да бъде уведомен за съвместното действие, включително за равнището на емисии, разпределено на всяка от страните в рамките на съответния срок.

(12)

Парижкото споразумение съответства на целите на Съюза за опазване на околната среда, посочени в член 191 от Договора, а именно опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда; защита на здравето на хората; както и насърчаване на мерки на международно равнище за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

(13)

Поради това Парижкото споразумение и Декларацията за компетентност следва да бъдат одобрени от името на Съюза,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Парижкото споразумение по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, прието на 12 декември 2015 г., се одобрява от името на Съюза.

Текстът на Парижкото споразумение е приложен към настоящото решение.

Декларацията за компетентност, приложена към настоящото решение, също се одобрява от името на Съюза.

Член 2

Председателят на Съвета посочва лицата, упълномощени да депозират от името на Съюза инструмента за ратификация пред генералния секретар на Организацията на обединените нации в съответствие с член 20, параграф 1 от Парижкото споразумение, заедно с Декларацията за компетентност.

Член 3

1.   Държавите членки полагат усилия да предприемат необходимите стъпки с цел депозиране на своите инструменти за ратификация едновременно с депозирането на инструментите на Съюза или възможно най-скоро след това.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията за своите решения да ратифицират Парижкото споразумение или, в зависимост от обстоятелствата, за вероятната дата на приключване на необходимите процедури.

Член 4

Настоящото решение влиза в сила в деня след приемането му.

Съставено в Брюксел на 5 октомври 2016 година.

За Съвета

Председател

M. LAJČÁK


(1)  Одобрение от 4 октомври 2016 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Решение (ЕС) 2016/590 на Съвета от 11 април 2016 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 103, 19.4.2016 г., стр. 1).


19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/4


ПРЕВОД

ПАРИЖКО СПОРАЗУМЕНИЕ

СТРАНИТЕ ПО НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,

КАТО страни по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, наричана по-нататък „Конвенцията“,

КАТО СЕ ОСНОВАВАТ на Платформата от Дърбан за засилено действие, създадена с Решение 1/CP. 17, прието от Конференцията на страните по Конвенцията на нейната седемнадесета сесия,

КАТО ПРЕСЛЕДВАТ целта на Конвенцията и се ръководят от нейните принципи, включително принципа на равенството и на общите, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности, предвид на различните национални обстоятелства,

КАТО ПРИЗНАВАТ необходимостта от ефективен и прогресивен отговор на непосредствената заплаха от изменението на климата въз основа на най-добрите налични научни познания,

КАТО ОТЧИТАТ СЪЩО ТАКА специфичните нужди и особеното положение на страните, които са развиващи се държави, и по-специално на тези, които са особено уязвими от неблагоприятните въздействия от изменението на климата, както е предвидено в Конвенцията,

КАТО ИЗЦЯЛО ОТЧИТАТ специфичните нужди и особеното положение на най-слаборазвитите страни по отношение на финансирането и трансфера на технологии,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че страните могат да бъдат засегнати не само от изменението на климата, но и от въздействието на мерките, предприети в отговор на това изменение,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ присъщата взаимовръзка на действията срещу изменението на климата и тяхното въздействие с равноправния достъп до устойчиво развитие и премахване на бедността,

КАТО ПРИЗНАВАТ основния приоритет за гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата,

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД изискванията на справедливия преход на работната сила и създаването на достойни условия на труд и качествени работни места в съответствие с определените на национално ниво приоритети за развитие,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че изменението на климата е обща грижа за човечеството, при предприемането на действия в отговор на изменението на климата страните следва да зачитат, насърчават и вземат предвид своите съответни задължения в областта на правата на човека, правото на здравеопазване, правата на коренните населения, местните общности, мигрантите, децата, хората с увреждания и хората в уязвимо положение и правото на развитие, както и равенството между половете, овластяването на жените и равнопоставеността на поколенията,

КАТО ПРИЗНАВАТ значението на опазването и — ако е целесъобразно — увеличаването на поглътителите и резервоарите на парникови газове, посочени в Конвенцията,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ важността при предприемането на действия в отговор на изменението на климата да се гарантира целостта на всички екосистеми, включително океаните, както и опазването на биологичното разнообразие, признато от някои култури като майката Земя, и като отбелязват важността на понятието за „справедливост в областта на климата“ за някои при предприемането на мерки за борба с изменението на климата,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ значението на образованието, обучението, осведомеността и участието на обществеността, публичния достъп до информация и сътрудничеството на всички равнища по разгледаните в настоящото споразумение въпроси,

КАТО ПРИЗНАВАТ ЗНАЧЕНИЕТО на ангажимента на всички управленски равнища и различни участници, съгласно съответните национални законодателства на страните, в борбата с изменението на климата,

КАТО ПРИЗНАВАТ СЪЩО ТАКА, че устойчивите начини на живот и устойчивите модели на потребление и производство, при които страните, които са развити държави, поемат инициативата, играят важна роля в борбата с изменението на климата,

СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

За целите на настоящото споразумение се прилагат определенията, съдържащи се в член 1 от Конвенцията. Освен това:

а)

„Конвенция“ означава Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, приета в Ню Йорк на 9 май 1992 г.;

б)

„Конференция на страните“ означава конференцията на страните по конвенцията;

в)

„Страна“ означава страна по настоящото споразумение.

Член 2

1.   Настоящото споразумение има за цел, чрез подобряването на прилагането на Конвенцията, включително нейната цел, да укрепва глобалния отговор на заплахата от изменението на климата в контекста на устойчивото развитие и усилията за премахване на бедността, включително чрез:

а)

задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, като се признава, че това ще доведе до значително намаляване на рисковете и въздействието на изменението на климата;

б)

повишаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата, увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и насърчаване на развитие при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни; и

в)

привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие.

2.   Настоящото споразумение ще се прилага, за да се отразят равенството и принципът на общите, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности, предвид на различните национални обстоятелства.

Член 3

За постигане на посочената в член 2 цел на настоящото споразумение всички страни следва да предприемат и обявят амбициозни усилия, описани в членове 4, 7, 9, 10, 11 и 13, като свой национално определен принос за глобалния отговор на изменението на климата. Усилията на всички страни ще нарастват прогресивно във времето, като се признава, че страните, които са развиващи се държави, се нуждаят от подкрепа за ефективното прилагане на настоящото споразумение.

Член 4

1.   За постигането на посочената в член 2 дългосрочна цел по отношение на температурата страните се стремят възможно най-скоро световните емисии на парникови газове да достигнат своята връхна точка, като се отчита, че на страните, които са развиващи се държави, този процес ще отнеме повече време, и след това да предприемат бързо намаляване на тези емисии в съответствие с най-добрите налични научни познания, така че през втората половина на нашия век да се постигне баланс между антропогенните емисии от източници на парникови газове и отстраняването на такива газове от поглътители въз основа на равенството и в контекста на устойчивото развитие и на усилията за премахване на бедността.

2.   Всяка страна разработва, обявява и поддържа последователни национално определени приноси, които възнамерява да постигне. Страните предприемат вътрешни мерки за намаляване, за да постигнат целите на тези приноси.

3.   Всеки следващ национално определен принос на дадена страна ще представлява напредък спрямо нейния валиден към съответния момент национално определен принос и отразява най-високите ѝ амбиции предвид нейните общи, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности, предвид на различните национални обстоятелства.

4.   Страните, които са развити държави, следва да продължат да играят водеща роля, като се задължават да постигнат абсолютни цели за намаляване на емисиите в цялата си икономика. Страните, които са развиващи се държави, следва да продължат да увеличават своите усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата и се насърчават с течение на времето да преминават — предвид на различните национални обстоятелства — към цели за намаляване или ограничаване на емисиите в цялата си икономика.

5.   На страните, които са развиващи се държави, се предоставя подкрепа за прилагане на настоящия член в съответствие с членове 9, 10 и 11, като се признава, че засилената подкрепа за тези държави ще им даде възможност за по-амбициозни действия.

6.   Най-слаборазвитите страни и развиващите се малки островни държави могат да изготвят и обявят стратегии, планове и мерки за развитие при ниски емисии на парникови газове, които отразяват техните конкретни обстоятелства.

7.   Съпътстващите ползи от смекчаването на последиците от изменението на климата, произтичащи от мерките за адаптацията и/или плановете за икономическа диверсификация, може да допринесат за резултатите на намаляването съгласно настоящия член.

8.   При обявяването на своите национално определени приноси всички страни предоставят необходимата информация за яснота, прозрачност и разбиране в съответствие с Решение 1/CP.21 и всички съответни решения на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение.

9.   На всеки пет години всяка страна обявява национално определен принос в съответствие с Решение 1/CP.21 и всички съответни решения на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, и ползва резултатите от глобалния преглед, посочен в член 14, като информационна основа.

10.   На първата си сесия Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, разглежда общи графици за национално определените приноси.

11.   В съответствие с насоките, приети от Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, дадена страна може по всяко време да промени своя съществуващ национално определен принос, за да повиши равнището си на амбиция.

12.   Национално определените приноси, обявени от страните, се записват в публичен регистър, поддържан от секретариата.

13.   Страните дават отчет за своите национално определени приноси. В съответствие с насоките, приети от Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, при отчитането на антропогенните емисии и поглъщанията съгласно национално определените приноси страните насърчават екологосъобразността, прозрачността, точността, изчерпателността, съпоставимостта и последователността и гарантират избягването на двойното отчитане.

14.   Във връзка със своите национално определени приноси, при признаването и изпълнението на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата по отношение на антропогенните емисии и поглъщанията страните следва да вземат предвид, когато е целесъобразно, съществуващите в рамките на Конвенцията методи и насоки в светлината на разпоредбите на параграф 13 от настоящия член.

15.   При изпълнението на настоящото споразумение страните вземат предвид загрижеността на онези страни, чиито икономики са най-силно засегнати от въздействието на ответните мерки, преди всичко страните, които са развиващи се държави.

16.   Страните, включително регионалните организации за икономическа интеграция и техните държави членки, които са постигнали споразумение да действат съвместно при изпълнение на параграф 2 от настоящия член, уведомяват секретариата заедно с обявяването на национално определените приноси и за условията на споменатото споразумение, включително за равнището на емисии, разпределено на всяка от страните в рамките на съответния срок. Секретариатът на свой ред информира страните и подписалите конвенцията за условията на споразумението.

17.   В съответствие с параграфи 13 и 14 от настоящия член и членове 13 и 15 всяка страна по такова споразумение отговаря за своето равнище на емисии, определено в посоченото в параграф 16 от настоящия член споразумение.

18.   Ако страни действат съвместно в рамките на организация за регионална икономическа интеграция, която също е страна по това споразумение, и заедно с нея, в съответствие с параграфи 13 и 14 от настоящия член и членове 13 и 15 всяка държава членка на организацията за регионална икономическа интеграция отговаря поотделно и заедно с организацията за регионална икономическа интеграция за своето равнище на емисии, посочено в посоченото съгласно параграф 16 от настоящия член споразумение.

19.   Вземайки предвид член 2 и своите общи, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности, предвид на различните национални обстоятелства, всички страни следва да се стремят да разработят и съобщят дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове.

Член 5

1.   Страните следва да предприемат действия за опазване и — ако е целесъобразно — увеличаване на поглътителите и резервоарите на парникови газове, посочени в член 4, параграф 1, буква г) от Конвенцията, включително горите.

2.   Страните се насърчават да предприемат действия, включително чрез основани на резултати плащания, за изпълнение и подкрепа на съществуващата рамка, създадена със съответните насоки и решения, които вече са договорени съгласно Конвенцията, по отношение на подходите на политиката и положителните стимули за действия за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите и засилване на ролята на опазването, устойчивото управление на горите и на увеличаване на запасите от въглерод в горите в развиващите се страни, както и по отношение на алтернативни подходи на политиката, като например съвместни подходи към смекчаване и адаптация за цялостно и устойчиво управление на горите, като се припомня, че е важно да се стимулират, когато е уместно, ползите на горите извън функцията им за съхранение на въглерод, които са свързани с тези подходи.

Член 6

1.   Страните признават, че някои страни избират да сътрудничат доброволно при изпълнението на своите национално определени приноси, за да могат да си поставят по-амбициозни цели за своите дейности за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него и да насърчават устойчивото развитие и екологосъобразността.

2.   Когато страните участват на доброволна основа в съвместни подходи, които включват използването на международно прехвърлени резултати от намаляването за постигане на национално определените приноси, те насърчават устойчивото развитие и гарантират екологосъобразността и прозрачността, включително в управлението, и прилагат надеждни счетоводни практики в съответствие с насоките, приети от Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, за да се гарантира, inter alia, избягването на двойното отчитане.

3.   Използването на международно прехвърлени резултати от намаляването за постигане на национално определените приноси по настоящото споразумение е доброволно и се одобрява от участващите страни.

4.   По този начин се създава механизъм, който да допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове и да подпомогне устойчивото развитие, който функционира под ръководството и управлението на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, и който може да бъде използван от страните на доброволна основа. Той се контролира от орган, определен от Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, и има за цел:

а)

да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове, като същевременно се поощрява устойчивото развитие;

б)

да стимулира и улеснява участието на публични и частни образувания, одобрени от дадена страна, в намаляването на емисиите на парникови газове;

в)

да допринесе за намаляване на равнищата на емисиите в приемащата страна, която ще се възползва от дейностите по смекчаване, водещи до намаления на емисиите, които могат да се използват и от друга страна за изпълнение на нейния национално определен принос; и

г)

да постигне цялостно намаляване на емисиите в световен мащаб.

5.   Намаленията на емисиите, произтичащи от посочения в параграф 4 от настоящия член механизъм, не бива да се използват за доказателство за постигането на национално определения принос на приемащата страна, ако се използват от друга страна за доказателство за постигането на нейния национално определен принос.

6.   Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, гарантира, че част от приходите от дейностите на посочения в параграф 4 от настоящия член механизъм се използва за покриване на административни разходи, както и за подпомагане на страните, които са развиващи се държави и особено уязвими от неблагоприятните въздействия от изменението на климата, да покрият разходите за адаптиране.

7.   На първата си сесия Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, приема правилата, условията и процедурите за посочения в параграф 4 от настоящия член механизъм.

8.   Страните признават значението на интегрирани, цялостни и балансирани непазарни подходи, които да ги подпомогнат координирано и ефективно в изпълнението на техните национално определени приноси в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността, включително чрез, inter alia, смекчаване на последиците, адаптация, финансиране, трансфер на технологии и изграждане на капацитет, когато това е целесъобразно. Тези подходи имат за цел:

а)

да насърчат амбицията за смекчаване на последиците и адаптацията;

б)

да подобрят участието на публичния и частния сектор в изпълнението на национално определените приноси; и

в)

да създадат възможност за съгласуване между отделните инструменти и съответните институционални договорености.

9.   По този начин се определя рамка за непазарни подходи към устойчивото развитие, която да насърчава непазарните подходи, посочени в параграф 8 от настоящия член.

Член 7

1.   С настоящото страните установяват глобалната цел за адаптацията чрез повишаване на адаптивната способност, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта от изменението на климата, за да допринесат за устойчивото развитие и да осигурят подходяща реакция в областта на адаптацията във връзка с посочената в член 2 цел по отношение на температурата.

2.   Страните признават, че адаптацията е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички и което има местни, поднационални, национални, регионални и международни измерения, че тя като ключов елемент допринася за дългосрочния глобален отговор на изменението на климата с цел да се защитят хората, прехраната и екосистемите, като се отчитат спешните и непосредствени потребности на тези страни, които са развиващи се държави и особено уязвими от неблагоприятните въздействия от изменението на климата.

3.   Усилията за адаптацията на страните, които са развиващи се държави, се признават в съответствие с условията, които трябва да се приемат от Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, на първата ѝ сесия.

4.   Страните признават, че сегашната необходимост от адаптация е значителна, че по-високи нива на намаляване на емисиите може да намалят необходимостта от допълнителни усилия за адаптацията и че по-голямата необходимост от адаптация може да доведе до по-високи разходи за адаптацията.

5.   Страните потвърждават, че мерките за адаптацията трябва да следват напълно прозрачен подход на участието, направляван от държавите и основан на равенството на половете, като се вземат предвид уязвимите групи, общности и екосистеми, и че тези мерки следва да се основават на най-добрите налични научни данни и, ако е целесъобразно, традиционни познания, знанията на местното население и местните системи на знания, както и да бъдат насочени към такива данни и знания, за да бъде адаптацията включена в съответните социално-икономически и свързани с околната среда политики и мерки, когато това е целесъобразно.

6.   Страните признават значението на подкрепата и международното сътрудничество за усилията за адаптацията, както и колко е важно да се вземат предвид нуждите на страните, които са развиващи се държави, и по-специално на тези, които са особено уязвими от неблагоприятните въздействия от изменението на климата.

7.   Страните следва да укрепят сътрудничеството си за засилване на усилията за адаптацията, като вземат предвид Рамката за приспособяване от Канкун, включително по отношение на:

а)

обмена на информация, добри практики, опит и извлечени поуки, включително, по целесъобразност, когато те са свързани с планирането, политиките и изпълнението на мерки за адаптацията, както и с науката в тази област;

б)

укрепването на институционалните договорености, включително тези по Конвенцията, които служат на настоящото споразумение, за да се подпомогне синтезирането на съответната информация и знания, както да се улесни предоставянето на техническа помощ и указания на страните;

в)

подобряването на научните знания за климата, включително научните изследвания, систематичните наблюдения на климатичната система и системите за ранно предупреждение, по начин, който е полезен за услугите във връзка с климата и подпомага вземането на решения;

г)

подпомагането на страните, които са развиващи се държави, при установяването на ефективни практики за адаптацията, необходимостта от адаптация, приоритетите, предоставената и получената подкрепа за мерки и усилия за адаптацията, както и на предизвикателствата и пропуските, по начин, който е в съответствие с насърчаването на добри практики; и

д)

подобряването на ефективността и дълготрайността на мерките за адаптацията.

8.   Специализираните организации и агенциите на ООН се насърчават да подкрепят усилията на страните за изпълнение на посочените в параграф 7 от настоящия член действия, като се вземат предвид разпоредбите на параграф 5 от настоящия член.

9.   Всяка от страните участва по целесъобразност в процеси на планиране на адаптацията и в изпълнението на мерки, включително разработването или подобряването на съответните планове, политики и/или приноси, които могат да включват следното:

а)

изпълнението на мерки, проекти и/или усилия за адаптацията;

б)

процеса на разработване и прилагане на национални планове за адаптацията;

в)

оценката на въздействието на изменението на климата и уязвимостта от него, за да се разработят национално определените приоритетни действия, като се вземат предвид уязвимите хора, места и екосистеми;

г)

наблюдението и оценката на плановете, политиките, програмите и мерките за адаптацията и извличането на съответните поуки; и

д)

изграждането на устойчивостта на социално-икономическите и екологичните системи, включително чрез икономическа диверсификация и устойчиво управление на природните ресурси.

10.   Всяка страна следва да представи и периодично да актуализира, ако е целесъобразно, съобщение за адаптацията, което може да съдържа нейните приоритети, нуждите ѝ от прилагане и подкрепа, плановете и действията ѝ, без това да създава допълнителна тежест за страните, които са развиващи се държави.

11.   Съобщението за адаптацията, посочено в параграф 10 от настоящия член, се представя и периодично се актуализира, по целесъобразност, като съставна част или във връзка с други съобщения или документи, включително национален план за адаптацията, национално определен принос съгласно член 4, параграф 2 и/или национално съобщение.

12.   Съобщенията за адаптацията, посочени в параграф 10 от настоящия член, се записват в публичен регистър, поддържан от секретариата.

13.   В съответствие с членове 9, 10 и 11 на страните, които са развиващи се държави, се предоставя постоянна и разширена международна подкрепа за прилагане на параграфи 7, 9, 10 и 11 от настоящия член.

14.   С глобалния преглед, посочен в член 14, inter alia,

а)

се признават усилията за адаптацията, полагани от страните, които са развиващи се държави;

б)

се подобрява изпълнението на мерките за адаптацията, като се вземат под внимание посочените в параграф 10 съобщения за адаптацията;

в)

се извършва преглед на адекватността и ефективността на адаптацията, както и на предоставената за нея подкрепа; и

г)

се извършва преглед на цялостния напредък, отбелязан при постигането на глобалната цел за адаптацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Член 8

1.   Страните признават значението на избягване, свеждане до минимум и преодоляване на загуби и вреди, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата, включително екстремни метеорологични явления и постепенно настъпващи събития, както и ролята на устойчивото развитие за намаляването на риска от загуба и щети.

2.   Варшавският международен механизъм относно загубите и щетите, свързани с последиците от изменението на климата, функционира под ръководството и управлението на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, и може да бъде подобрен и засилен съгласно определеното от Конференцията.

3.   Страните следва да подобрят разбирането, действията и подкрепата по отношение на загубите и вредите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата, чрез сътрудничество и улесняване — евентуално и в рамките на Варшавския международен механизъм.

4.   Следователно сътрудничеството и улесняването с цел по-добро разбиране, действия и подкрепа може да включват следните области:

а)

системи за ранно предупреждение;

б)

аварийна готовност;

в)

постепенно настъпващи събития;

г)

събития, които може да доведат до трайни и необратими загуби и щети;

д)

всеобхватна оценка и управление на риска;

е)

условия за застраховане срещу рискове, групиране на рискове, свързани с климата и други застрахователни решения;

ж)

нестопански загуби; и

з)

устойчивост на общностите, начините на прехраната и екосистемите.

5.   Варшавският международен механизъм си сътрудничи с вече съществуващите въз основа на споразумението органи и експертни групи, както и със съответни организации и експертни органи извън рамките на споразумението.

Член 9

1.   В изпълнение на своите задължения, произтичащи от Конвенцията, страните, които са развити държави предоставят финансови средства за оказване на съдействие на страните, които са развиващи се държави, както по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, така и по отношение на адаптацията към тях.

2.   Другите страни се насърчават да предоставят или да продължат да предоставят такава доброволна подкрепа.

3.   В рамките на глобалните усилия страните, които са развити държави, следва да продължат да играят водеща роля в мобилизирането на средства за финансиране на борбата с изменението на климата от широк набор от източници, финансови инструменти и канали, имайки предвид значителната роля на публичните средства, чрез различни мерки, включително подкрепата за направлявани от държавите стратегии, като вземат предвид нуждите и приоритетите на страните, които са развиващи се държави. Това мобилизиране на средства за финансиране на борбата с изменението на климата следва да представлява увеличение спрямо досегашните усилия.

4.   Чрез предоставянето на допълнителни финансови средства следва да се постигне балансирано съотношение между мерките за адаптацията и смекчаване на последиците от изменението на климата, като се вземат предвид направляваните от държавите стратегии и нуждите и приоритетите на страните, които са развиващи се държави, и по-специално на тези, които са особено уязвими от неблагоприятните въздействия от изменението на климата и имат значително ограничени капацитети, като например най-слаборазвитите страни и развиващите се малки островни държави, и като се взема предвид също така необходимостта от публични и безвъзмездни средства за адаптацията.

5.   На всеки две години страните, които са развити държави, съобщават ориентировъчна количествена и качествена информация във връзка с параграфи 1 и 3 от настоящия член, ако е приложимо, включително очакваните равнища на публични средства (ако има такива), които се предоставят на страните, които са развиващи се държави. Останалите страни, които предоставят ресурси, се насърчават да съобщават тази информация на всеки две години на доброволна основа.

6.   Глобалният преглед, посочен в член 14, взема предвид съответната информация, предоставена от страните, които са развити държави, и/или органите по споразумението относно усилията, свързани с финансирането на борбата с изменението на климата.

7.   На всеки две години страните, които са развити държави, съобщават прозрачна и последователна информация относно предоставената и мобилизираната чрез публични действия подкрепа за страните, които са развиващи се държави, в съответствие с условията, процедурите и насоките, които Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, следва да приеме на първата си сесия съгласно член 13, параграф 13. Останалите страни се насърчават да направят същото.

8.   Финансовият механизъм на Конвенцията, включително неговите оперативни структури, служи като финансов механизъм на настоящото споразумение.

9.   Институциите, които служат на настоящото споразумение, включително оперативните структури на финансовия механизъм на Конвенцията, се стремят да гарантират ефикасен достъп до финансови ресурси чрез опростени процедури за одобрение и засилена подкрепа за готовността за действие на страните, които са развиващи се държави, по-специално на най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави, в контекста на техните национални стратегии и планове за действие в областта на климата.

Член 10

1.   Страните споделят дългосрочна визия за значението на пълноценното използване на потенциала на разработването и трансфера на технологии, за да се подобри устойчивостта спрямо изменението на климата и да се намалят емисиите на парникови газове.

2.   Като отбелязват значението на технологиите за изпълнението на дейностите за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него в рамките на настоящото споразумение и като признават полаганите понастоящем усилия за внедряване и разпространение на технологиите, страните засилват съвместните действия за разработването и трансфера на технологии.

3.   Механизмът за технологии, установен въз основа на Конвенцията, служи на настоящото споразумение.

4.   По този начин се създава технологична рамка, която предоставя принципни насоки за работата на механизма за технологии при насърчаването и улесняването на засилени мерки за разработването и трансфера на технологии, за да се подкрепи изпълнението на настоящото споразумение, както се осъществява дългосрочната визия, посочена в параграф 1 от настоящия член.

5.   Ускоряването, насърчаването и създаването на условия за иновации е от решаващо значение за ефективен и дългосрочен глобален отговор на изменението на климата и за насърчаването на икономическия растеж и устойчивото развитие. Ако е целесъобразно, тези усилия трябва да бъдат подкрепени, включително чрез механизма за технологии и с финансови средства чрез финансовия механизъм на Конвенцията, за да се поощрят съвместни подходи към научно-изследователската и развойната дейност и да се улесни достъпът до технологии, по-специално на ранните етапи на технологичния цикъл, за страните, които са развиващи се държави.

6.   На страните, които са развиващи се държави, се предоставя подкрепа, в това число финансова, за прилагане на настоящия член, включително за засилване на съвместните действия за развитието и трансфера на технологии на отделните етапи на технологичния цикъл, за да се постигне балансирано съотношение между мерките за адаптацията и смекчаване на последиците от изменението на климата. Глобалният преглед, посочен в член 14, взема предвид наличната информация за усилията, свързани с подкрепата в областта на разработването и трансфера на технологии за страните, които са развиващи се държави.

Член 11

1.   Изграждането на капацитет в рамките на настоящото споразумение следва да подобри капацитета и способността на страните, които са развиващи се държави, особено на тези с най-малък капацитет, като например най-слаборазвитите страни, и тези, които са особено уязвими от неблагоприятните въздействия от изменението на климата, като например развиващите се малки островни държави, да предприемат ефективни мерки в борбата с изменението на климата, включително, inter alia, за изпълнение на дейности за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, и следва да улесни разработването, разпространението и внедряването на технологии, достъпа до финансиране на борбата с изменението на климата, съответните аспекти на образованието, обучението и осведомеността на обществеността, както и прозрачното, навременно и точно съобщаване на информация.

2.   Изграждането на капацитет следва да се направлява от държавите, да се основава на националните нужди и да се съобразява с тях, както и да насърчава ангажираността на страните, по-специално на страните, които са развиващи се държави, включително на национално, поднационално и местно равнище. То следва да се ръководи от извлечените поуки, включително тези от дейностите за изграждане на капацитет въз основа на Конвенцията, и да бъде ефективен, непрекъснат и интердисциплинарен процес на участието, основан на равенството на половете.

3.   Всички страни следва да си сътрудничат, за да се засили капацитетът на страните, които са развиващи се държави, за изпълнение на настоящото споразумение. Страните, които са развити държави, следва да засилят подкрепата за мерки за изграждане на капацитет в страните, които са развиващи се държави.

4.   Всички страни, които засилват капацитета на страните, които са развиващи се държави, за изпълнение на настоящото споразумение, включително чрез регионални, двустранни и многостранни подходи, съобщават редовно за тези действия или мерки за изграждане на капацитет. Страните, които са развиващи се държави, следва редовно да съобщават за постигнатия напредък в изпълнението на плановете, политиките, действията или мерките за изграждане на капацитет за изпълнение на настоящото споразумение.

5.   Дейностите за изграждане на капацитет се засилват от подходящи институционални договорености за подкрепа на изпълнението на настоящото споразумение, включително подходящите институционални договорености, установени съгласно Конвенцията, които служат на настоящото споразумение. На първата си сесия Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, разглежда и приема решение относно първоначалните институционални договорености за изграждане на капацитет.

Член 12

Доколкото е целесъобразно, страните си сътрудничат при предприемането на мерки за подобряване на образованието, обучението, осведомеността и участието на обществеността и публичния достъп до информация в областта на изменението на климата, като признават значението на тези стъпки за подобряването на мерките съгласно настоящото споразумение.

Член 13

1.   С цел да се изгради взаимно доверие и да се насърчи ефективното изпълнение, с настоящото се създава рамка за осигуряване на по-голяма прозрачност за действие и подкрепа, чиято вградена гъвкавост отчита различните способности на страните и се основава на колективен опит.

2.   Рамката за прозрачност предоставя гъвкавост в прилагането на разпоредбите на настоящия член за онези страни, които са развиващи се държави и се нуждаят от нея предвид на капацитета си. Условията, процедурите и насоките, посочени в параграф 13 от настоящия член, отразяват тази гъвкавост.

3.   Рамката за прозрачност се опира на договореностите за прозрачност съгласно Конвенцията и ги подобрява, като се признават конкретните обстоятелства на най-слаборазвитите страни и развиващите се малки островни държави; тя се прилага чрез улесняване, без налагане на ограничения и наказания, като се зачита националният суверенитет и се избягва създаването на прекалени тежести за страните.

4.   Договореностите за прозрачност съгласно Конвенцията, включително националните съобщения, двугодишните доклади и актуализираните двугодишни доклади, международната оценка и преглед и международната консултация и анализ, представляват част от опита, който се използва за разработването на условията, процедурите и насоките, посочени в параграф 13 от настоящия член.

5.   Целта на рамката за прозрачност на мерките е да се даде ясна представа за действията в борбата с изменението на климата в светлината на целта на Конвенцията, посочена в нейния член 2, включително чрез изясняване и проследяване на напредъка към постигането на отделните национално определени приноси на страните съгласно член 4, както и за мерките за адаптацията съгласно член 7, включително добрите практики, приоритетите, нуждите и пропуските — за да се допринесе за глобалния преглед, посочен в член 14.

6.   Целта на рамката за прозрачност на подкрепата е да се предоставят ясни данни за подкрепата, предоставена и получена от съответните отделни страни в рамките на мерките борбата с изменението на климата по членове 4, 7, 9, 10 и 11, и, доколкото е възможно, да са предостави пълен преглед на общо предоставената финансова подкрепа — за да се допринесе за глобалния преглед, посочен в член 14.

7.   Всяка страна редовно предоставя следната информация:

а)

национален доклад за инвентаризацията на антропогенните емисии на парникови газове по източници и отстраняването на такива газове чрез поглътители, изготвен с помощта на методите на добрите практики, приети от Междуправителствения комитет по изменение на климата и одобрени от конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение; и

б)

информация, необходима за проследяване на напредъка, отбелязан в изпълнението и постигането на своя национално определен принос по член 4.

8.   Всяка страна следва, ако е целесъобразно, да предостави и информация за последиците от изменението на климата и адаптацията към тях.

9.   Страните, които са развити държави, съобщават информация за подкрепата, която са предоставили съгласно членове 9, 10 и 11 под формата на финансови средства, трансфер на технологии и изграждане на капацитет на страните, които са развиващи се държави, а останалите страни, които предоставят такава подкрепа, следва да съобщават такава информация.

10.   Страните, които са развиващи се държави, следва да съобщават информация за подкрепата, от която са имали нужда и която са получили съгласно членове 9, 10 и 11 под формата на финансови средства, трансфер на технологии и изграждане на капацитет.

11.   Информацията, представена от всяка страна съгласно параграфи 7 и 9 от настоящия член, се подлага на техническо проучване от експерти в съответствие с Решение 1/CP.21. За тези страни, които са развиващи се държави и се нуждаят от това предвид на капацитета си, проучването обхваща и помощ за определянето на нуждите от изграждане на капацитет. Освен това всяка страна участва в многостранно обсъждане на напредъка, което има улесняващ характер, с оглед на усилията по член 9 и съответното изпълнение и постигането на национално определения принос на страната.

12.   Посоченото в настоящия параграф техническо проучване от експерти се състои в преценка на предоставената от страната подкрепа, според случая, и нейното изпълнение и постигането на нейния национално определен принос. Проучването идентифицира също така областите, в които страната може да постигне подобрения, и включва проверка на съответствието на информацията с условията, процедурите и насоките, посочени в параграф 13 от настоящия член, като се вземе предвид гъвкавостта, предоставяна на страната съгласно параграф 2 от настоящия член. При проучването се обръща специално внимание на съответните национални възможности и обстоятелства на страните, които са развиващи се държави.

13.   На първата си сесия Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, приема съвместни условия, процедури и насоки, според случая, за прозрачността на мерките и на подкрепата, като се основава на опита от договореностите относно прозрачността по Конвенцията и като доразвива разпоредбите в настоящия член.

14.   На страните, които са развиващи се държави, се предоставя подкрепа за изпълнение на настоящия член.

15.   Освен това на страните, които са развиващи се държави, се предоставя непрекъсната подкрепа за изграждане на капацитет, свързан с прозрачността.

Член 14

1.   Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, периодично прави преглед на неговото изпълнение, за да оцени съвместния напредък при постигането на общата цел на настоящото споразумение и неговите дългосрочни цели (наричан „глобален преглед“). Тя извършва този преглед по всеобхватен и улесняващ начин, като взема предвид смекчаването, адаптацията и средствата за изпълнение и подкрепа, и в светлината на равенството и най-добрите налични научни данни.

2.   Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, провежда първия си глобален преглед през 2023 г. и след това на всеки пет години, освен ако не реши друго.

3.   Резултатите от глобалния преглед служат за информиране на страните с оглед на актуализирането и засилването на мерките и подкрепата, за които се решава на национално равнище, съгласно съответните разпоредби на настоящото споразумение, както и с оглед на укрепването на международното сътрудничество в борбата с изменението на климата.

Член 15

1.   С настоящото се създава механизъм за улесняване на изпълнението и насърчаване на спазването на разпоредбите на настоящото споразумение.

2.   Посоченият в параграф 1 от настоящия член механизъм се състои от комитет, съставен от експерти, който функционира чрез улесняване, неконфронтационно и без налагане на наказания. Комитетът обръща специално внимание на съответните национални възможности и обстоятелства на страните.

3.   Комитетът действа в съответствие с условията и процедурите, приети от Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, на първата ѝ сесия, и ежегодно изготвя доклад до нея.

Член 16

1.   Конференцията на страните — върховният орган на Конвенцията, изпълнява функциите на събрание на страните по настоящото споразумение.

2.   Страните по Конвенцията, които не са страни по настоящото споразумение, могат да участват като наблюдатели в обсъжданията на всички сесии на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение. Когато Конференцията на страните изпълнява функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, решенията по споразумението се взимат само от страните по него.

3.   Когато Конференцията на страните изпълнява функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, всеки член на Бюрото на Конференцията на страните, който представлява страна по Конвенцията, но в този момент не представлява страна по настоящото споразумение, се замества от допълнителен член, който се избира от и измежду страните по настоящото споразумение.

4.   Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, извършва редовен преглед на изпълнението на настоящото споразумение и в рамките на мандата си взема необходимите решения за насърчаване на ефективното му изпълнение. Тя изпълнява функциите, които са ѝ възложени от настоящото споразумение, и:

а)

създава необходимите за изпълнението на настоящото споразумение спомагателни органи; и

б)

изпълнява всички други функции, необходими за изпълнението на настоящото споразумение.

5.   Процедурните правила на Конференцията на страните и приложимите финансови процедури по Конвенцията се прилагат mutatis mutandis към настоящото споразумение, освен ако Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, не реши друго с консенсус.

6.   Първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, се свиква от секретариата заедно с първата сесия на Конференцията на страните, която е планирана след датата на влизане в сила на настоящото споразумение. След това редовните сесии на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, се провеждат едновременно с редовните сесии на Конференцията на страните, освен ако Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, не реши друго.

7.   Извънредните сесии на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, се провеждат тогава, когато Конференцията, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, счете за необходимо или по писмено искане на която и да е страна, при условие че в срок от шест месеца след като секретариатът е уведомил страните за искането, то се подкрепя от най-малко една трета от страните.

8.   Организацията на обединените нации, нейните специализирани агенции и Международната агенция по атомна енергия, както и всяка друга държава членка или наблюдател в тях, които не са страни по Конвенцията, могат да бъдат представени като наблюдатели на сесиите на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение. Всички органи или агенции, национални или международни, правителствени или неправителствени, които са квалифицирани по въпросите, обхванати от настоящото споразумение, и които са информирали секретариата за своето желание да бъдат представени като наблюдатели на дадена сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, могат да бъдат допуснати, освен ако най-малко една трета от присъстващите страни не възразят. Допускането и участието на наблюдатели подлежат на процедурните правила, посочени в параграф 5 от настоящия член.

Член 17

1.   Секретариатът, създаден съгласно член 8 на Конвенцията, служи като секретариат на настоящото споразумение.

2.   Член 8, параграф 2 от Конвенцията относно функциите на секретариата и член 8, параграф 3 от Конвенцията относно договореностите за неговото функциониране се прилагат mutatis mutandis към настоящото споразумение. Освен това секретариатът изпълнява функциите, които са му възложени въз основа на настоящото споразумение и от Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение.

Член 18

1.   Спомагателният орган за научно-технически консултации и спомагателният орган по изпълнението, създадени по силата на членове 9 и 10 от Конвенцията, служат респективно като спомагателен орган за научно-технически консултации и спомагателен орган по изпълнението на настоящото споразумение. Разпоредбите на Конвенцията, свързани с функционирането на тези два органа, се прилагат mutatis mutandis към настоящото споразумение. Заседанията на спомагателния орган за научно-технически консултации и спомагателния орган по изпълнението на настоящото споразумение се провеждат заедно със срещите съответно на спомагателния орган за научно-технически консултации и спомагателния орган по изпълнението на Конвенцията.

2.   Страните по Конвенцията, които не са страни по настоящото споразумение, могат да участват като наблюдатели при провеждането на всички заседания на спомагателните органи. Когато спомагателните органи служат като спомагателни органи по настоящото споразумение, решенията по настоящото споразумение се взимат само от страните по него.

3.   Когато спомагателните органи, създадени въз основа на членове 9 и 10 от Конвенцията, упражняват своите функции по въпроси, отнасящи се до настоящото споразумение, всеки член на бюрата на тези спомагателни органи, който представлява страна по Конвенцията, но в този момент не представлява страна по настоящото споразумение, се замества от допълнителен член, който се избира от и измежду страните по настоящото споразумение.

Член 19

1.   Спомагателните органи или другите институционални договорености, създадени по силата или в рамките на Конвенцията, които не са посочени в настоящото споразумение, служат на настоящото споразумение по решение на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение. Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, определя функциите, които трябва да се упражняват от тези спомагателни органи или договорености.

2.   Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по настоящото споразумение, може да предоставя допълнителни насоки на тези спомагателни органи и институционални договорености.

Член 20

1.   Настоящото споразумение е открито за подписване и подлежи на ратификация, приемане или одобрение от държавите и регионалните организации за икономическа интеграция, които са страни по Конвенцията. То е открито за подписване в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк от 22 април 2016 г. до 21 април 2017 г. После, от деня след датата на закриването му за подписване, то ще бъде открито за присъединяване. Документите за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване се предават за съхранение на депозитаря.

2.   Всяка организация за регионална икономическа интеграция, която става страна по настоящото споразумение, без никоя от членуващите в нея държави да е страна, е обвързана с всички задължения, произтичащи от настоящото споразумение. Когато една или повече държави членки на дадена организация за регионална икономическа интеграция са страни по настоящото споразумение, организацията и нейните държави членки взимат решение относно съответните си отговорности за изпълнение на задълженията си по настоящото споразумение. В такива случаи организацията и нейните държави членки нямат право да упражняват едновременно правата по настоящото споразумение.

3.   В документите си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване организациите за регионална икономическа интеграция декларират обхвата на своята компетентност по отношение на разглежданите в настоящото споразумение въпроси. Тези организации също така информират депозитаря, който на свой ред информира страните, за всяка съществена промяна в обхвата на тяхната компетентност.

Член 21

1.   Настоящото споразумение влиза в сила на тридесетия ден след датата, на която поне 55 страни по Конвенцията с оценен общ дял от най-малко 55 % в общите световни емисии на парникови газове са депозирали своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

2.   Единствено за ограничената цел на параграф 1 от настоящия член „общи световни емисии на парникови газове“ означава най-актуалното количество, съобщено от страните по Конвенцията на или преди датата на приемането на настоящото споразумение.

3.   За всяка държава или организация за регионална икономическа интеграция, която ратифицира, приеме или одобри настоящото споразумение или се присъедини към него, след като са изпълнени условията за влизане в сила, посочени в параграф 1 от настоящия член, настоящото споразумение влиза в сила на тридесетия ден след датата, на която съответната държава или организация за регионална икономическа интеграция е депозирала своя документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

4.   За целите на параграф 1 от настоящия член инструмент, депозиран от организация за регионална икономическа интеграция, не се смята за допълнителен към онези, депозирани от нейните държави членки.

Член 22

Разпоредбите на член 15 от Конвенцията относно приемането на изменения към Конвенцията се прилагат mutatis mutandis към настоящото споразумение.

Член 23

1.   Разпоредбите на член 16 от Конвенцията относно приемането и изменянето на приложения към Конвенцията се прилагат mutatis mutandis към настоящото споразумение.

2.   Приложенията към настоящото споразумение съставляват неразделна част от него и освен ако изрично не е предвидено друго, всяко позоваване на настоящото споразумение представлява едновременно и позоваване на приложенията към него. Такива приложения се ограничават до списъци, формуляри и каквито и да са други описателни материали, които са с научен, технически, процедурен или административен характер.

Член 24

Разпоредбите на член 14 от Конвенцията относно разрешаването на спорове се прилагат mutatis mutandis към настоящото споразумение.

Член 25

1.   Всяка страна има един глас, освен в случаите, предвидени в параграф 2 от настоящия член.

2.   По въпроси от тяхната компетентност организациите за регионална икономическа интеграция упражняват правото си на глас с брой гласове, равен на броя на техните държави членки, които са страни по настоящото споразумение. Такава организация не упражнява правото си на глас, ако някоя от нейните държави членки упражнява своето право, и обратно.

Член 26

Депозитар на настоящото споразумение е Генералният секретар на Организацията на обединените нации.

Член 27

Настоящото споразумение не допуска никакви резерви.

Член 28

1.   По всяко време след три години от датата, на която настоящото споразумение е влязло в сила за дадена страна, тази страна може да се оттегли от споразумението, като отправи писмено уведомление до депозитаря.

2.   Всяко такова оттегляне влиза в сила след изтичане на една година от датата, на която депозитарят е получил уведомлението за оттегляне, или на друга по-късна дата, посочена в уведомлението за оттегляне.

3.   Всяка страна, която се оттегли от Конвенцията, се счита за оттеглила се и от настоящото споразумение.

Член 29

Оригиналът на настоящото споразумение, чийто текст на английски, арабски, китайски, френски и руски език са с еднаква сила, е депозиран при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

СЪСТАВЕНО в Париж на дванадесетия ден от декември две хиляди и петнадесета година.

В УВЕРЕНИЕ НА ТОВА долуподписаните, надлежно упълномощени за целта, подписаха настоящото споразумение.


Декларация на Съюза, направена в съответствие с член 20, параграф 3 от Парижкото споразумение

Към момента членки на Европейския съюз са следните държави: Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Европейският съюз декларира, че съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 191 и член 192, параграф 1 от него, той разполага с компетентност за сключване на международни споразумения и за изпълнение на задълженията, произтичащи от тях, с което допринася за постигане на следните цели:

опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

защита на здравето на хората;

разумно и рационално използване на природните ресурси;

както и насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

Европейският съюз декларира, че задълженията, които се съдържат в неговия планиран национално определен принос, представен на 6 март 2015 г., ще бъдат изпълнени чрез съвместни действия на Съюза и неговите държави членки в рамките на съответната им компетентност.

Европейският съюз ще продължи да предоставя редовно информация относно всички съществени изменения на обхвата на своята компетентност, в съответствие с член 20, параграф 3 от споразумението.


РЕГЛАМЕНТИ

19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/19


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1842 НА КОМИСИЯТА

от 14 октомври 2016 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1235/2008 по отношение на електронния сертификат за инспекция на вносните биологични продукти и някои други елементи и на Регламент (ЕО) № 889/2008 по отношение на изискванията към консервираните или преработени биологични продукти и предаването на информация

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (1), и по-специално член 38, букви а), г) и д) от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕО) № 1235/2008 на Комисията (2) се определят подробни правила за вноса на биологични продукти от трети държави.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1235/2008 е предвиден срок, в който контролните и надзорните органи да изпращат заявленията си за признаване за целите на съответствието съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 834/2007. Тъй като оценката на прилагането на разпоредбите относно вноса на отговарящите на изискванията продукти все още не е приключила, а съответните указания, образци и въпросници и необходимата система за предаване на данни по електронен път са в процес на разработка, срокът за подаване на заявления от страна на контролните и надзорните органи следва да бъде удължен.

(3)

Опитът показа, че има различия в практиките на държавите членки по отношение на проверката на пратките с биологични продукти преди допускането им за свободно обращение в Съюза. С цел съгласуван и ефективен контрол следва да бъдат уточнени видовете проверки, необходими за проверка на пратките, с оглед на оценката на риска, която трябва да се извършва в съответствие с член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007. Целесъобразно е също да се преформулира определението за органи, отговарящи за проверка на пратките и заверяване на сертификатите за инспекция, за да се уточни, че тези органи са компетентен орган, който отговаря за организацията на официалния контрол в областта на биологичното производство и е определен по член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007.

(4)

Забелязани са и различия в практиките на контролните и надзорните органи по отношение на класирането на предназначените за внос продукти в рамките на продуктовите категории, посочени в приложения III и IV към Регламент (ЕО) № 1235/2008. Поради това, за по-уеднаквено класиране в рамките на тези продуктови категории следва да бъдат установени някои определения в интерес на яснотата и правната сигурност за операторите, така че да се осигури еднакво прилагане на правилата от страна на контролните и надзорните органи и да се улесни надзорът от страна на компетентните органи.

(5)

При продуктовите категории, в които става въпрос за непреработен или преработен, тези термини следва да имат същото значение, както в определенията за преработени и непреработени продукти от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3), с оглед на опростяването и съгласуваността с хигиенните правила. Следва да се уточни обаче, че операциите по етикетиране и опаковане не са от значение за определянето на продукта като непреработен или преработен.

(6)

Двете схеми за внос, предвидени в член 33, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, са по принцип взаимно изключващи се. Ако дадена трета държава е призната за равностойна по член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, не е необходимо да се признава надзорен или контролен орган за тази държава по член 33, параграф 3. Затова съгласно член 10, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1235/2008 даден надзорен или контролен орган може да бъде признат по член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007 само за държава, която не е призната по член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007. За да се избегнат обаче пречките пред вноса на биологични продукти, контролните и надзорните органи следва да могат да бъдат признавани за призната трета държава, когато признаването на тази трета държава не обхваща продукта, който ще се внася. Поради това съществуващата дерогация в член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1235/2008 следва да се преформулира, така че да се вземе предвид въведената практика, като се посочат продуктите, а не категорията на продуктите.

(7)

На основание Регламент (ЕО) № 834/2007 продуктите, внесени от трета държава, може да се пускат на пазара на Съюза като биологични продукти, ако по-специално са включени в сертификат за инспекция, издаден от компетентните, надзорните или контролните органи на призната трета държава или от признат надзорен или контролен орган.

(8)

В съответствие с действие 12 от Плана за действие за бъдещето на биологичното производство в Европейския съюз (4) Комисията разработи система за електронно сертифициране на вноса на биологични продукти като модул, интегриран в електронната интегрирана компютризирана ветеринарна система (TRACES), предвидена в Решение 2003/24/ЕО на Комисията (5).

(9)

Необходимо е някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1235/2008 да бъдат изменени, за да се въведе електронната система за сертифициране и да се осигури правилното функциониране на тази система. Затова следва да се уточнят правилата за допускане за свободно обращение от страна на съответния митнически орган на държавата членка и работния процес за издаване и заверяване на сертификата за инспекция, включително проверката на връзката между сертификата за инспекция и митническата декларация. Във връзка с това следва да се уточни и работният процес за издаване и заверяване на сертификата за инспекция при специалните митнически режими. С оглед на правилното функциониране на електронната система е целесъобразно да се посочат адресите за електронна поща на признатите контролни и надзорни органи.

(10)

С цел да се гарантира биологичният характер на внасяните в Съюза биологични продукти, е необходимо да се уточни, че по правило контролен или надзорен орган, издаващ сертификата за инспекция, е контролният или надзорният орган, който сертифицира производителя или преработвателя на продукта. В случай че операторът, извършващ последната операция за целите на обработката съгласно определението в член 2, буква и) от Регламент (ЕО) № 834/2007, е различен от първоначалния производител или преработвател на продукта, сертификатът за инспекция следва да е издаден от контролния или надзорния орган, който е проверил последната операция. Освен това е необходимо да се уточни, че контролните или надзорните органи, включени в списъка от приложение III към Регламент (ЕО) № 1235/2008, могат да издават сертификати за инспекция само в съответствие с условията на признаването си, а органите, които са включени в списъка от приложение IV към същия регламент, могат да издават сертификати за инспекция само за продуктите и произходите, за които са включени в списъка.

(11)

Опитът показа, че има различия в практиките по отношение на проверките, които трябва да се извършват от контролния или надзорния орган, издаващ сертификата за инспекция. Затова е необходимо да се уточнят проверките, които трябва да се извършват преди издаването на сертификата. Контролните или надзорните органи следва да издават сертификата за инспекция едва след пълна проверка по документи и при необходимост, в зависимост от извършената от тях оценка на риска, след физически проверки на съответните продукти. При преработените селскостопански продукти контролните и надзорните органи, включени в списъка от приложение III към Регламент (ЕО) № 1235/2008, следва да проверяват дали всички съставки на продуктите са преминали през система за контрол съгласно условията на признаване на съответната трета държава, а контролните и надзорните органи, включени в списъка от приложение IV към същия регламент, следва да проверяват дали съставките са били контролирани и сертифицирани от контролни или надзорни органи, признати съгласно законодателството на Съюза, или са били произведени в Съюза. Аналогично е необходимо да се уточнят проверките, които трябва да се извършват от контролните или надзорните органи, включени в списъка от приложение IV към Регламент (ЕО) № 1235/2008, които сертифицират оператори в крайните етапи на производствената верига, като например операторите, извършващи само операции по етикетиране или опаковане. В такива случаи следва да се провери дали съответните продукти са били контролирани и сертифицирани от контролни или надзорни органи, включени в списъка от посоченото приложение и признати за съответната държава и продуктова категория.

(12)

Следва да бъдат посочени идентификационните данни на органите, които отговарят за предоставяне и актуализиране на правата на достъп до TRACES за целите на електронното сертифициране на инспекциите. Освен това следва да бъдат определени правила, за да може TRACES да гарантира автентичността, целостта и четливостта във времето на информацията и на свързаните с нея метаданни през целия период, през който те трябва да бъдат съхранявани.

(13)

Следва да се предвиди също така ефективен и ефикасен обмен на информация между органите на държавите членки в случай на открити нередности, по-специално когато продуктите са етикетирани като биологични, но не се придружават от сертификат за инспекция.

(14)

Тъй като срокът на действие на последните разрешения за внос, издадени от държавите членки, изтече на 30 юни 2015 г., от Регламент (ЕО) № 1235/2008 следва да се заличат всички позовавания на разрешения за внос.

(15)

Операторите и държавите членки следва да имат време да приспособят процедурите си към електронния сертификат за инспекция, предоставян от TRACES. Затова е необходимо да се предвиди преходен период, през който да продължава да е възможно издаването и заверяването на сертификата за инспекция на хартиен носител.

(16)

С цел да се осигури правилното функциониране на електронния сертификат за инспекция, и по-специално да се уточни, че продуктите от преход към биологично производство са изключени от признаванията, предоставени на трети държави, да се хармонизира формулировката относно произхода на продуктите от признати трети държави и да се промени продуктовата категория C, така че да обхваща и водораслите, включително микроводораслите, е целесъобразно да се изменят някои елементи от приложения III и IV към Регламент (ЕО) № 1235/2008, без да се променя обхватът на признаванията, предоставени преди това на трети държави или на контролни и надзорни органи.

(17)

Според предоставената от Съединените щати информация, третирането на ябълките и крушите с антибиотици за борба с огнения пригор не е разрешено в тази трета държава от октомври 2014 г. Поради това е обосновано да се премахне съответното ограничение за продуктовите категории A и D от приложение III към Регламент (ЕО) № 1235/2008.

(18)

С оглед на придобития опит при въвеждането на системата за равностойност е необходимо да се адаптират образецът на сертификата за инспекция и образецът на извлеченията от него, съдържащи се в приложения V и VI към Регламент (ЕО) № 1235/2008, за да се даде информация за производителя или преработвателя на продукта, както и за съответната държава на произход, когато тя е различна от държавата на износ на продукта.

(19)

В Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (6) се определят подробни правила във връзка с биологичното производство, етикетирането и контрола.

(20)

Тъй като новите определения за „преработен“ и „непреработен“, вмъкнати в Регламент (ЕО) № 1235/2008, биха означавали, че някои от операциите, включени в определението за обработка в член 2, буква и) от Регламент (ЕО) № 834/2007, не следва да се считат за операции, свързани с преработка, това би внесло неяснота в посочените в член 26 от Регламент (ЕО) № 889/2008 разпоредби за производството на преработен фураж и храни. Затова разпоредбите относно превантивните мерки, които трябва да се предприемат, за да се избегне рискът от замърсяване с неразрешени вещества или продукти, или смесването и обменът с небиологични продукти, следва да се преформулират с цел да се изясни, че те се прилагат, когато е необходимо, по отношение на операторите, извършващи дейности по консервиране. За тази цел е целесъобразно също да се включат определения на термините „консервиране“ и „преработка“.

(21)

Предаването на информация относно внесените пратки в съответствие с Регламент (ЕО) № 889/2008 следва да се извършва също чрез TRACES.

(22)

Правилното функциониране на електронната система за сертифициране изисква информацията относно компетентните органи и контролните или надзорните органи, съобщавана от държавите членки на Комисията, да включва адреси за електронна поща и уебсайтове в интернет. Целесъобразно е да се определи нова крайна дата за съобщаването на тази информация.

(23)

Поради това регламенти (ЕО) № 1235/2008 и (ЕО) № 889/2008 следва да бъдат съответно изменени.

(24)

С цел да се осигури плавен преход към новата електронна система за сертифициране, настоящият регламент следва да започне да се прилага шест месеца след публикуването му. Въпреки това изменението на продуктовата категория C с цел обхващане на водораслите, включително микроводораслите, следва да се прилага от датата на прилагане на съответната разпоредба от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/673 на Комисията (7) за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за разрешаване на употребата на микроводораслите като храна.

(25)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по биологично производство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменение на Регламент (ЕО) № 1235/2008

Регламент (ЕО) № 1235/2008 се изменя, както следва:

1)

Член 2 се изменя, както следва:

а)

точки 5 и 6 се заменят със следното:

„5.

„проверка на пратката“ означава проверката, извършвана от съответния компетентен орган на държавата членка в рамките на официалния контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (*), на изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008 и настоящия регламент чрез систематични проверки по документи, проверки за идентичност на случаен принцип и при необходимост, в зависимост от извършената от органа оценка на риска — чрез физически проверки, преди допускането на пратката за свободно обращение в Съюза съгласно член 13 от настоящия регламент;

6.

„съответен компетентен орган на държавата членка”: означава митническият орган, органът за безопасност на храните или други органи, определени от държавите членки съгласно член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007, отговарящи за проверка на пратките и за заверяване на сертификатите за инспекция;

(*)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).“;"

б)

добавят се следните точки 8—11:

„8.

„продукти от аквакултури“ означава продукти от аквакултури съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 34 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (**);

9.

„непреработен“ означава непреработен по смисъла на определението за непреработени продукти в член 2, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (***), независимо от операциите по опаковане или етикетиране;

10.

„преработен” означава преработен по смисъла на определението за преработени продукти в член 2, параграф 1, буква о) от Регламент (ЕО) № 852/2004, независимо от операциите по опаковане или етикетиране;

11.

„пункт на въвеждане” означава мястото на допускане за свободно обращение.

(**)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22)."

(***)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).“"

2)

В член 4 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   При получаването от представителя на съответния контролен или надзорен орган на съответно заявление, изготвено съгласно предоставения от Комисията в съответствие с член 17, параграф 2 образец, Комисията преценява дали да признае и включи въпросния контролен или надзорен орган в списъка, предвиден в член 3. За изготвянето на първия списък се вземат под внимание само пълни комплекти заявления, получени преди 31 октомври 2017 г.“.

3)

В член 7, параграф 2, букви д) и е) се заменят със следното:

„д)

наименованието, адреса, адреса за електронна поща, интернет адреса и кодовия номер на надзорния орган или органи и на контролния орган или органи, признати от посочения в буква г) компетентен орган да провеждат инспекции;

е)

наименованието, адреса, адреса за електронна поща, интернет адреса и кодовия номер на органа или органите и на контролния орган или органи, отговарящи в третата държава за издаването на сертификати с оглед осъществяването на внос в Съюза;“.

4)

В член 9, параграф 1, буква а) се заменя със следното:

„а)

ако след включването на дадена трета държава в списъка бъдат направени някакви промени в действащите разпоредби в третата държава или в тяхното прилагане, и по-специално по отношение на системата за контрол, съответната трета държава незабавно уведомява Комисията за това; всички промени в информацията, посочена в член 7, параграф 2, букви г), д) и е), се съобщават незабавно на Комисията чрез компютърната система, посочена в член 94, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008;“.

5)

В член 10 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Чрез дерогация от параграф 2, буква б) продуктите с произход от призната трета държава, включена в списъка в съответствие с член 7, но необхванати от предоставеното на тази трета държава признаване, могат да бъдат включени в списъка, предвиден в настоящия член.“

6)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Сертификат за инспекция

1.   За допускането за свободно обращение в Съюза на пратка продукти, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и внесени в съответствие с член 33 от същия регламент, се изисква:

а)

представяне на оригинален сертификат за инспекция на съответния компетентен орган на държавата членка;

б)

проверка на пратката и заверяване на сертификата за инспекция от съответния компетентен орган на държавата членка, и

в)

указване на номера на сертификата за инспекция в митническата декларация за допускане за свободно обращение, посочена в член 158, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (****).

Проверката на пратката и заверяването на сертификата за инспекция се извършват от съответния компетентен орган на държавата членка в тази държава членка, в която пратката се допуска за свободно обращение в Съюза.

Държавите членки определят пунктовете на въвеждане на своята територия и уведомяват Комисията за определените пунктове на въвеждане.

2.   Сертификатът за инспекция се издава от съответния надзорен или контролен орган, заверява се от съответния компетентен орган на държавата членка и се попълва от първия получател съгласно образеца и обяснителните бележки в приложение V, като се използва електронната интегрирана компютризирана ветеринарна система (TRACES), създадена с Решение 2003/24/ЕО на Комисията (*****).

Оригиналният сертификат за инспекция е разпечатан и ръчно подписан екземпляр от попълнения електронен сертификат в TRACES или алтернативно сертификат за инспекция, подписан в TRACES с усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (******) или с електронен подпис, който предлага еквивалентни гаранции относно характеристиките, присъщи на подпис, като се прилагат същите правила и условия, като тези, определени в разпоредбите на Комисията относно електронните и цифровизираните документи, посочени в приложението към Решение 2004/563/ЕО, Евратом на Комисията (*******).

Когато оригиналният сертификат за инспекция е разпечатан и ръчно подписан екземпляр от попълнения електронен сертификат в TRACES, надзорните органи, контролните органи, съответните компетентни органи на държавата членка и първият получател проверяват на всеки етап от издаването, заверяването и приемането на сертификата за инспекция дали този екземпляр отговаря на информацията, посочена в TRACES.

3.   За да бъде приет за заверяване, сертификатът за инспекция трябва да е издаден от надзорния орган или контролния орган на производителя или преработвателя на съответния продукт или — когато операторът, извършващ последната операция за целите на обработката, е различен от производителя или преработвателя на продукта — от надзорния орган или контролния орган на оператора, извършващ последната операция за целите на обработката съгласно определението в член 2, буква и) от Регламент (ЕО) № 834/2007.

Посоченият надзорен орган или контролен орган е:

а)

надзорен орган или контролен орган, включен в списъка от приложение III към настоящия регламент, за съответните продукти и за третата държава, която е държава на произход на продуктите или, когато е приложимо, в която е извършена последната операция за целите на обработката, или

б)

надзорен орган или контролен орган, включен в списъка от приложение IV към настоящия регламент, за съответните продукти и за третата държава, която е държава на произход на продуктите или в която е извършена последната операция за целите на обработката.

4.   Надзорният орган или контролният орган, издаващ сертификата за инспекция, издава този сертификат и подписва декларацията в клетка 18 от сертификата едва след като извърши проверка по документи въз основа на всички необходими документи за инспекция, в това число по-специално програмата за производство на съответния продукт, транспортните и търговските документи и при необходимост, в зависимост от извършената от него оценка на риска — след като извърши физическа проверка на пратката.

При преработените продукти обаче, ако надзорният орган или контролният орган, издаващ сертификата за инспекция, е надзорен орган или контролен орган, включен в списъка от приложение III, той издава сертификата за инспекция и подписва декларацията в клетка 18 от сертификата едва след като провери дали всички биологични съставки на продукта са били контролирани и сертифицирани от надзорен орган или контролен орган, признат от съответната трета държава, включена в списъка от посоченото приложение, или, ако издаващият надзорен орган или контролен орган е надзорен орган или контролен орган, включен в списъка от приложение IV, той издава сертификата за инспекция и подписва декларацията в клетка 18 от сертификата едва след като провери дали всички биологични съставки на тези продукти са били контролирани и сертифицирани от надзорен орган или контролен орган, включен в списъка от приложение III или IV, или са били произведени и сертифицирани в Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007.

Когато операторът, извършващ последната операция за целите на обработката, е различен от производителя или преработвателя на продукта, надзорният орган или контролният орган, издаващ сертификата за инспекция и включен в списъка от приложение IV, издава сертификата за инспекция и подписва декларацията в клетка 18 от сертификата едва след като извърши проверка по документи въз основа на всички необходими документи за инспекция, в това число транспортните и търговските документи, след като провери дали производството или преработката на съответния продукт са били контролирани и сертифицирани от контролен орган или надзорен орган, признат за съответните продукти и съответната държава съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, и след като извърши при необходимост, в зависимост от извършената от него оценка на риска, физическа проверка на пратката.

По искане на Комисията или на компетентния орган на дадена държава членка надзорният орган или контролният орган, издаващ сертификата за инспекция в съответствие с втора и трета алинея, предоставя незабавно списъка на всички оператори в биологичната производствена верига и на надзорните органи или контролните органи, под чийто надзор въпросните оператори извършват дейността си.

5.   Сертификатът за инспекция се изготвя в един оригинален екземпляр.

Първият получател или, според случая, вносителят може да направи копие от сертификата за инспекция, за да информира надзорните и контролните органи в съответствие с член 83 от Регламент (ЕО) № 889/2008. Всяко направено копие следва да носи надпис „КОПИЕ”, напечатан или положен с клеймо.

6.   При проверка на дадена пратка съответният компетентен орган на държавата членка заверява оригинала на сертификата за инспекция в клетка 20 и го връща на лицето, представило сертификата.

7.   При получаване на пратката първият получател попълва клетка 21 на сертификата за инспекция, за да удостовери, че пратката е получена съгласно член 34 от Регламент (ЕО) № 889/2008.

След това за целите на член 33, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 834/2007 първият получател предава оригинала на сертификата на вносителя, посочен в клетка 11 от сертификата.

(****)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1)."

(*****)  Решение 2003/24/ЕО на Комисията от 30 декември 2002 г. относно разработването на интегрирана компютризирана ветеринарна система (ОВ L 8, 14.1.2003 г., стр. 44)."

(******)  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73)."

(*******)  Решение 2004/563/ЕО, Евратом на Комисията от 7 юли 2004 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 251, 27.7.2004 г., стр. 9).“"

7)

Вмъкват се следните членове 13а—13г:

„Член 13а

Непреодолима сила или извънредни обстоятелства

1.   В случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, пречещи на работата на електронната система, и по-специално при неизправности в системата или липса на непрекъсната връзка, сертификатите за инспекция и извлеченията от тях могат да се издават и заверяват съгласно член 13, параграфи 3—7, без да се използва TRACES в съответствие с параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член и съгласно образците и обяснителните бележки в приложение V или VI. Компетентните органи, надзорните органи, контролните органи и операторите уведомяват незабавно Комисията и въвеждат в TRACES всички необходими данни в срок от десет календарни дни след възстановяване на работата на системата.

2.   Когато сертификатът за инспекция се издава, без да се използва TRACES, той се изготвя на един от официалните езици на Съюза и се попълва, с изключение на печатите и подписите, или ръкописно само с главни букви, или напечатано.

Сертификатът за инспекция се изготвя на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на оформяне. При необходимост съответните компетентни органи на държавата членка могат да поискат превод на сертификата за инспекция на официалния език на държавата членка или на един от официалните ѝ езици.

Незаверени промени и зачерквания правят сертификата невалиден.

3.   Надзорният орган или контролният орган, издаващ сертификата за инспекция, дава пореден номер на всеки издаден сертификат и води регистър на издадените сертификати в хронологичен ред, като в последващата кореспонденция използва поредния номер, даден от TRACES.

4.   Когато сертификатът за инспекция се издава и заверява, без да се използва TRACES, член 15, параграф 1, втора и трета алинея и член 15, параграф 5 не се прилагат.

Член 13б

Вносител

Вносителят посочва номера на сертификата за инспекция в митническата декларация за допускане за свободно обращение, посочена в член 158, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Член 13в

Права на достъп

Комисията отговаря за предоставяне и актуализиране на правата на достъп до TRACES на компетентните органи съгласно определението в член 2, буква н) от Регламент (ЕО) № 834/2007, на компетентните органи на третите държави, признати в съответствие с член 33, параграф 2 от същия регламент, и на надзорните органи и контролните органи, включени в списъка от приложение III или IV към настоящия регламент. Преди да предостави права на достъп до TRACES, Комисията проверява идентификационните данни на съответните компетентни, надзорни и контролни органи.

Компетентните органи съгласно определението в член 2, буква н) от Регламент (ЕО) № 834/2007 отговарят за предоставяне и актуализиране на правата на достъп до TRACES на операторите, надзорните и контролните органи в Съюза. Преди да предоставят права на достъп до TRACES, компетентните органи проверяват идентификационните данни на съответните оператори, надзорни и контролни органи. Държавите членки определят единен орган, отговарящ за координиране на сътрудничеството и контактите с Комисията в тази област.

Компетентните органи съобщават на Комисията предоставените права на достъп. Комисията активира тези права на достъп в TRACES.

Член 13г

Цялост и четливост на информацията

TRACES защитава целостта на въведената информация в съответствие с настоящия регламент.

По-специално системата TRACES предоставя следните гаранции:

а)

позволява всеки ползвател да бъде еднозначно идентифициран и включва ефективни мерки за контрол на правата на достъп с цел защита от нелегален, злонамерен или неразрешен достъп, изтриване, изменяне или преместване на информацията, файловете и метаданните;

б)

оборудвана е със системи за физическа защита срещу намеса и екологични катастрофи и със защита на компютърните програми срещу кибератаки;

в)

съхранява данните в среда, която е сигурна както физически, така и по отношение на програмите;

г)

предотвратява с различни средства неразрешените изменения и включва механизми за запазване на целостта, с които може да се провери дали информацията е била изменена във времето;

д)

съхранява одитна следа (възможност за проследяване) за всеки съществен етап на процедурата;

е)

предоставя надеждни процедури за преобразуване на формата и миграция, за да се гарантира, че информацията е четлива и достъпна през целия период, през който трябва да бъде съхранявана;

ж)

има достатъчно подробна и актуална функционална и техническа документация за функционирането и характеристиките на системата, като тази документация е винаги достъпна за организационните структури, отговарящи за функционалните и/или техническите спецификации.“

8)

Член 14 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато пратка от трета държава е поставена под режим митническо складиране или активно усъвършенстване съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) № 952/2013 и следва да бъде подложена на една или няколко обработки по втора алинея, съответният компетентен орган на държавата членка извършва проверката на пратката, посочена в член 13, параграф 1, първа алинея, буква б) от настоящия регламент, преди да бъде извършена първата обработка. Референтният номер на митническата декларация, с която стоките са декларирани за режим митническо складиране или активно усъвършенстване, се посочва в клетка 19 от сертификата за инспекция.

Обработката се ограничава до следните видове операции:

а)

опаковане или преопаковане, или

б)

етикетиране с указание за метода на биологично производство.

След тази обработка и преди допускането на пратката за свободно обращение, по отношение на пратката се прилагат мерките, посочени в член 13, параграф 1 от настоящия регламент.

След приключването на този режим оригиналът на сертификата за инспекция се връща, когато е приложимо, за целите на член 33, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 834/2007, на посочения в клетка 11 на сертификата вносител на пратката.“;

б)

параграф 2 се изменя, както следва:

i)

втора алинея се заменя със следното:

„За всяка от партидите, получени след извършеното разделяне, вносителят, посочен в клетка 11 на сертификата за инспекция, предоставя чрез TRACES извлечение от сертификата за инспекция на съответния компетентен орган на държавата членка съобразно образеца и обяснителните бележки в приложение VI. След проверка на партидата съответният компетентен орган на държавата членка заверява извлечението от сертификата за инспекция в клетка 13 с цел допускане за свободно обращение. Проверката на партидата и заверяването на извлечението от сертификата за инспекция се извършват от съответния компетентен орган на държавата членка в тази държава членка, в която партидата се допуска за свободно обращение в Съюза.“,

ii)

четвърта алинея се заличава.

9)

Член 15 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавят следните втора и трета алинея:

„Когато в резултат на проверката на дадена пратка от съответен компетентен орган на държава членка бъде открито нарушение или нередност, даващи основание да бъде отказано заверяването на сертификата и допускането за свободно обращение на продуктите, този орган незабавно уведомява чрез TRACES Комисията и другите държави членки за съответното нарушение или нередност.

Държавите членки гарантират ефективна и ефикасна координация между компетентните органи, извършващи официален контрол, с оглед на незабавния обмен на информация относно откриването на пратки от продуктите, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, обозначени с термини, отнасящи се до биологичния метод на производство, но недекларирани като предназначени за внос в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007. Съответният компетентен орган на държавата членка незабавно уведомява чрез TRACES Комисията и другите държави членки за тези констатации.“;

б)

добавя се следният параграф 5:

„5.   Вносителят, първият получател или техният надзорен или контролен орган изпращат информацията относно нарушенията или нередностите във връзка с внесените продукти на компетентните органи на съответните държави членки с помощта на компютърната система, посочена в член 94, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008, чрез TRACES.“

10)

В член 17 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Предвидената в параграф 1 компютърна система трябва да е в състояние да събира при необходимост посочените в настоящия регламент заявления, документация и информация.“

11)

В член 18 втора алинея се заменя със следното:

„Първият списък от признати държави включва Аржентина, Австралия, Коста Рика, Индия, Израел (********), Нова Зеландия и Швейцария. В него не се включват кодовите номера, посочени в член 7, параграф 2, буква е) от настоящия регламент. Посочените кодови номера се добавят преди 1 юли 2010 г. при актуализирането на списъка в съответствие с член 17, параграф 2.

(********)  Под Израел по-долу се разбира Държавата Израел, като се изключват териториите, които са под израелско управление от юни 1967 г., а именно Голанските възвишения, ивицата Газа, Източен Йерусалим и останалата част от Западния бряг.“"

12)

Член 19 се заличава.

13)

Вмъква се следният член 19а:

„Член 19а

Преходни разпоредби относно използването на сертификати за инспекция, които не са издадени в TRACES

До 19 октомври 2017 г. сертификатите за инспекция, посочени в член 13, параграф 1, буква а), и извлеченията от тях, посочени в член 14, параграф 2, могат да се издават и заверяват съгласно член 13, параграфи 3—7, без да се използва TRACES в съответствие с член 13а, параграфи 1, 2 и 3 и съгласно образците и обяснителните бележки в приложение V или VI.“

14)

Приложение III се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

15)

В приложение IV в списъка на продуктовите категории „C: Продукти от аквакултури и водорасли“ се заменя с „C: Непреработени продукти от аквакултури и водорасли“.

16)

Приложение V се заменя с текста на приложение II към настоящия регламент.

17)

Приложение VI се заменя с текста на приложение III към настоящия регламент.

Член 2

Изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008

Регламент (ЕО) № 889/2008 се изменя, както следва:

1)

В член 2 се добавят следните букви у) и ф):

„у)

„консервиране“ означава всяко действие, различно от отглеждане за селскостопански цели и прибиране на реколтата, което се извършва върху продукти, но което не отговаря на определението за преработка по смисъла на буква ф), включително всички действия, посочени в член 2, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (*********), и с изключение на опаковането и етикетирането на продукта;

ф)

„преработка” означава всяко действие, посочено в член 2, параграф 1, буква м) от Регламент (ЕО) № 852/2004, включително използването на веществата, посочени в член 19, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 834/2007. Операциите по опаковане или етикетиране не се считат за преработка.

(*********)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).“"

2)

Заглавието на дял II се заменя със следното:

„ДЯЛ II

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО, КОНСЕРВИРАНЕТО, ПРЕРАБОТКАТА, ПАКЕТИРАНЕТО, ТРАНСПОРТА И СЪХРАНЕНИЕТО НА БИОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ“

3)

Заглавието на глава 3 в дял II се заменя със следното:

„ГЛАВА 3

Консервирани и преработени продукти“

4)

Член 26 се заменя със следното:

„Член 26

Разпоредби за консервирането на продукти и за производството на преработен фураж и храни

1.   Операторите, които консервират продукти или произвеждат преработени фуражи или храни, установяват и осъвременяват подходящи процедури, основани върху систематично идентифициране на критичните етапи от процедурата за преработка.

С прилагането на посочените процедури се гарантира по всяко време, че консервираните или преработени продукти са в съответствие с разпоредбите за биологично производство.

2.   Операторите спазват и прилагат процедурите, посочени в параграф 1. По-специално операторите:

а)

предприемат превантивни мерки, за да избягват риска от замърсяване с неразрешени вещества или продукти;

б)

прилагат подходящи мерки за почистване, наблюдават тяхната ефективност и записват тези мерки;

в)

гарантират, че небиологичните продукти не се пускат на пазара с означение, посочващо метод на биологично производство.

3.   Когато в съответната обработваща единица се обработват или съхраняват и небиологични продукти, операторът:

а)

извършва операциите непрекъснато до завършване на цикъла, разделени по място или време от аналогичните операции, извършвани върху небиологични продукти;

б)

складира биологичните продукти, преди и след операциите, разделени по място или по време от небиологичните продукти;

в)

информира надзорния или контролния орган за операциите, посочени в букви а) и б), и води актуален регистър за всички операции и преработени количества;

г)

предприема необходимите мерки за осигуряване на идентифицирането на партидите и за избягване на смесването и обмена с небиологичните продукти;

д)

извършва операции върху биологични продукти само след подходящо почистване на производственото оборудване.

4.   По отношение на добавките, технологичните спомагателни вещества и другите вещества и съставки, използвани за преработка на фуражи или храни, и на всички прилагани преработвателни практики, като опушването, се спазват принципите на добрата производствена практика.“

5)

В член 84 се добавя следната трета алинея:

„Вносителят предава информацията, посочена в първа и втора алинея, като използва електронната интегрирана компютризирана ветеринарна система (TRACES), създадена с Решение 2003/24/ЕО на Комисията (**********).

(**********)  Решение 2003/24/ЕО на Комисията от 30 декември 2002 г. относно разработването на интегрирана компютризирана ветеринарна система (ОВ L 8, 14.1.2003 г., стр. 44).“"

6)

Член 94, параграф 1 се изменя, както следва:

а)

букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

до 30 юни 2017 г. — информацията, посочена в член 35, буква а) от Регламент (ЕО) № 834/2007, включително адрес за електронна поща и интернет адрес, и всички последващи настъпили промени в тази информация;

б)

до 30 юни 2017 г. — информацията, посочена в член 35, буква б) от Регламент (ЕО) № 834/2007, включително адрес, адрес за електронна поща и интернет адрес, и всички последващи настъпили промени в тази информация;“

б)

добавя се следната буква д):

„д)

до 30 юни 2017 г. — име, адрес, адрес за електронна поща и интернет адрес на съответните компетентни органи на държавата членка съгласно определението в член 2, точка 6 от Регламент (ЕО) № 1235/2008, и всички последващи настъпили промени в тази информация.“

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 19 април 2017 г. Въпреки това член 1, точка 2 се прилага от датата на влизане в сила на настоящия регламент, а член 1, точка 15 се прилага от 7 май 2017 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 октомври 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1235/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета по отношение на режима за внос на биологични продукти от трети държави (ОВ L 334, 12.12.2008 г., стр. 25).

(3)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(4)  COM(2014)179 final.

(5)  Решение 2003/24/ЕО на Комисията от 30 декември 2002 г. относно разработването на интегрирана компютризирана ветеринарна система (ОВ L 8, 14.1.2003 г., стр. 44).

(6)  Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1).

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/673 на Комисията от 29 април 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 116, 30.4.2016 г., стр. 8).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение III към Регламент (ЕО) № 1235/2008 се изменя, както следва:

1)

След заглавието „СПИСЪК С ТРЕТИТЕ ДЪРЖАВИ И СЪОТВЕТНИТЕ ПАРАМЕТРИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 7“ се вмъква следната бележка:

Бележка: Съгласно член 17, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 834/2007 животните и животинските продукти, произведени през преходния период към биологичното производство, не се пускат на пазара в Съюза с указаните в членове 23 и 24 от същия регламент обозначения, използвани при етикетиране и рекламиране на продукти. Следователно тези продукти са също изключени от признаванията по отношение на продуктовите категории B и D за всички трети държави, включени в списъка от настоящото приложение.“

2)

Във вписванията, отнасящи се до Аржентина, Австралия, Коста Рика, Индия, Израел, Япония, Швейцария, Тунис и Нова Зеландия, бележката под линия „(1) Не се включват водорасли“ се заличава.

3)

Вписването, отнасящо се до Аржентина, се изменя, както следва:

а)

ограниченията за продуктовите категории B и D в точка 1 се заличават;

б)

точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A, B и F, които са отгледани в Аржентина, и продуктите от категория D, преработени в Аржентина с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Аржентина.“

4)

Във вписването, отнасящо се до Австралия, точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A и F, които са отгледани в Австралия, и продуктите от категория D, преработени в Австралия с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Австралия.“

5)

Вписването, отнасящо се до Коста Рика, се изменя, както следва:

а)

[това изменение не засяга текста на български език];

б)

точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A и F, които са отгледани в Коста Рика, и продуктите от категория D, преработени в Коста Рика с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Коста Рика.“

6)

Във вписването, отнасящо се до Израел, точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A и F, които са отгледани в Израел, и продуктите от категория D, преработени в Израел с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Израел или са внесени в Израел:

от Съюза,

или от трета държава в рамките на режим, който е признат за равностоен в съответствие с член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007.“

7)

Във вписването, отнасящо се до Япония, точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A и F, които са отгледани в Япония, и продуктите от категория D, преработени в Япония с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Япония или са внесени в Япония:

от Съюза,

или от трета държава, за която Япония е признала, че в тази трета държава продуктите са произведени и контролирани в съответствие с правила, равностойни на предвидените в японското законодателство.“

8)

Вписването, отнасящо се до Швейцария, се изменя, както следва:

а)

ограничението за продуктовата категория B в точка 1 се заличава;

б)

точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A и F, които са отгледани в Швейцария, и продуктите от категории D и E, преработени в Швейцария с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Швейцария или са внесени в Швейцария:

от Съюза,

или от трета държава, за която Швейцария е признала, че в тази трета държава продуктите са произведени и контролирани в съответствие с правила, равностойни на предвидените в швейцарското законодателство.“

9)

Във вписването, отнасящо се до Тунис, точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A и F, които са отгледани в Тунис, и продуктите от категория D, преработени в Тунис с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Тунис.“

10)

Във вписването, отнасящо се до Съединените щати, ограниченията за продуктовите категории A и D в точка 1 се заличават.

11)

Вписването, отнасящо се до Нова Зеландия, се изменя, както следва:

а)

ограниченията за продуктовите категории B и D в точка 1 се заличават;

б)

точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категории A, B и F, които са отгледани в Нова Зеландия, и продуктите от категория D, преработени в Нова Зеландия с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Нова Зеландия или са внесени в Нова Зеландия:

от Съюза,

или от трета държава в рамките на режим, който е признат за равностоен в съответствие с член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007,

или от трета държава, чиито правила за производство и инспекция са признати за равностойни на MAF Official Organic Assurance Programme (Програма за гарантиране на качеството на биологичните храни на Министерството на земеделието и горите (MAF) въз основа на гаранции и информация, предоставени от компетентния орган на съответната държава, съгласно разпоредбите, приети от MAF, и при условие че се внасят само биологично произведени съставки, предназначени за влагане, до максимум 5 % продукти от земеделски произход, в продукти от категория D, обработени в Нова Зеландия.“

12)

Във вписването, отнасящо се до Република Корея, точка 2 се заменя със следното:

„2.

Произход: продуктите от категория D, преработени в Република Корея с биологично отгледани съставки, които са отгледани в Република Корея или са внесени в Република Корея:

от Съюза,

или от трета държава, за която Република Корея е признала, че в тази трета държава продуктите са произведени и контролирани в съответствие с правила, равностойни на предвидените в законодателството на Република Корея.“.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ V

Image Текст на изображението Image Текст на изображението Image Текст на изображението

ПРИЛОЖЕНИЕ III

„ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Image Текст на изображението Image Текст на изображението

19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/38


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1843 НА КОМИСИЯТА

от 18 октомври 2016 година

относно преходни мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на акредитирането на официалните лаборатории, които извършват официални изследвания за Trichinella

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (1), и по-специално член 63, параграф 1, втора алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 882/2004 се предвиждат значителни промени в правилата и процедурите за извършването на официалния контрол. Той се прилага от 1 януари 2006 г. Прилагането обаче на известен брой правила и процедури с незабавно действие от посочената дата би породило трудности от практическо естество в определени случаи.

(2)

С Регламент (ЕО) № 882/2004 се изисква лабораториите, които извършват анализ на проби, взети по време на официален контрол, да бъдат акредитирани в съответствие с посочените в него определени европейски стандарти. С Регламент за изпълнение (ЕС) № 702/2013 на Комисията (2) обаче се установяват някои преходни мерки, в т.ч. дерогация от посоченото изискване към лабораториите, с цел да се позволи плавен преход към цялостното изпълнение на новите правила и процедури. Регламент за изпълнение (ЕС) № 702/2013 се прилага до 31 декември 2016 г.

(3)

Докладът на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 28 юли 2009 г. относно придобития опит от прилагането на регламенти (ЕО) № 852/2004, (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. (3) в областта на хигиената на храните „има за цел да представи с факти придобития опит, включително изпитаните затруднения, в хода на прилагането на пакета за хигиената от всички заинтересовани субекти през 2006, 2007 и 2008 г.“ („докладът“).

(4)

Докладът включва натрупания опит по прилагането на преходните мерки, включително и на предвидените в Регламент (ЕО) № 882/2004. Докладът показва, че все още съществуват трудности във връзка с акредитацията на вътрешни лаборатории в кланиците.

(5)

На 6 май 2013 г. Комисията прие предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, продуктите за растителна защита (4). В посоченото предложение се предвижда отмяна на Регламент (ЕО) № 882/2004 и се създава възможност за дерогация от акредитирането на официалните лаборатории, чиято единствена дейност е откриването на Trichinella в месото.

(6)

Съответно с настоящия регламент следва да бъдат предвидени допълнителни преходни разпоредби до приемането на новия регламент от Европейския парламент и от Съвета.

(7)

Поради това следва да се предвиди допълнителен преходен период, през който да продължи прилагането на преходните мерки, установени понастоящем в Регламент за изпълнение (ЕС) № 702/2013.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящия регламент се определят преходни разпоредби за прилагането на Регламент (ЕО) № 882/2004 за преходен период от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г.

Член 2

Чрез дерогация от член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004 компетентният орган може да определи лаборатория, извършваща официални изследвания за Trichinella и разположена в кланица или в обект за обработка на дивеч, при условие че, макар да не е акредитирана в съответствие с европейския стандарт, посочен в буква а) от същия параграф, лабораторията предостави на компетентния орган достатъчно гаранции за това, че са налице схеми за контрол на качеството за анализите на проби, които тя извършва за целите на официалния контрол.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 октомври 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 702/2013 на Комисията от 22 юли 2013 г. относно преходни разпоредби за прилагането на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на акредитирането на официалните лаборатории, които извършват официалните тестове за Trichinella, и за изменение на Регламент (ЕО) № 1162/2009 на Комисията (ОВ L 199, 24.7.2013 г., стр. 3).

(3)  COM(2009) 403 окончателен.

(4)  COM(2013) 265 final.


19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/40


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1844 НА КОМИСИЯТА

от 18 октомври 2016 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 октомври 2016 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

MA

133,9

ZZ

133,9

0707 00 05

TR

145,2

ZZ

145,2

0709 93 10

TR

154,9

ZZ

154,9

0805 50 10

AR

91,3

CL

95,5

TR

85,9

UY

51,6

ZA

73,6

ZZ

79,6

0806 10 10

BR

278,4

EG

169,2

TR

151,7

ZZ

199,8

0808 10 80

AR

191,8

AU

196,9

BR

124,9

CL

154,2

NZ

137,0

ZA

117,5

ZZ

153,7

0808 30 90

CN

75,0

TR

134,9

ZZ

105,0


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕC) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/42


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1845 НА КОМИСИЯТА

от 18 октомври 2016 година

за определяне на коефициента на разпределение, който трябва да се приложи по отношение на заявленията за помощ за намаляване на производството на мляко в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1612

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2016/1612 на Комисията от 8 септември 2016 г. за предоставяне на помощ за намаляване на производството на мляко (2), и по-специално член 4, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Делегиран регламент (ЕС) 2016/1612 се предвижда помощ за производителите на мляко, които поемат ангажимент да намалят своите доставки на краве мляко за период от три месеца. Тази помощ се изплаща въз основа на заявления за помощ. Когато общият обем, обхванат от допустимите и правдоподобни заявления, за които има уведомление, надвишава общото максимално количество, посочено в член 1, параграф 1 от същия регламент, държавите членки следва да приложат коефициент на разпределение за количеството, обхванато от всяко заявление за помощ.

(2)

Количествата, обхванати от заявленията за помощ, подадени за месеците ноември и декември 2016 г. и януари 2017 г., надвишават общия максимален обем. Поради това е необходимо да бъде определен коефициент на разпределение.

(3)

С цел бързо прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1612 настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Коефициентът на разпределение, който се прилага за количествата, обхванати от заявленията за помощ за намаляване на доставките на краве мляко през ноември и декември 2016 г. и януари 2017 г. в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1612, е 0,12462762.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 октомври 2016 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 242, 9.9.2016 г., стр. 4.


РЕШЕНИЯ

19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/43


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/1846 НА КОМИСИЯТА

от 4 юли 2016 година

относно мярка SA.41187 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването

(нотифицирано под номер С(2016) 4049)

(само текстът на унгарски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с горепосочените разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

През март 2015 г. Комисията бе уведомена за съществуването на нов данък „здравеопазване“, наложен от Унгария на предприятията от тютюневата промишленост. С писмо от 13 април 2015 г. Комисията изпрати до Унгария искане за информация относно тази мярка, с което също така информира унгарските органи, че ще обмисли вземането на решение за издаване на разпореждане за преустановяване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (2).

(2)

С писмо от 12 май 2015 г. Унгария отговори на това искане за информация. Тя обаче не представи мнение относно възможността за издаване на разпореждане за преустановяване от страна на Комисията.

(3)

На 15 юли 2015 г. Комисията уведоми Унгария, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „Договорът“) по отношение на данък „здравеопазване“, наложен на предприятията от тютюневата промишленост („решението за откриване на процедурата“). В решението за откриване на процедурата Комисията също така разпореди незабавното преустановяване на мярката.

(4)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). С това решение Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мярката.

(5)

Комисията получи мнения от две заинтересовани страни. На 20 октомври 2015 г. Комисията препрати тези мнения на Унгария, на която предостави възможност за отговор. Унгария не представи отговор по тези мнения.

2.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

(6)

На 16 декември 2014 г. унгарският парламент е одобрил закон XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването („Законът“). С този закон се въвежда данък, наричан данък „здравеопазване“, който се събира от годишния оборот от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария и се прилага в допълнение към съществуващите данъци за предприятията в Унгария, по-специално корпоративния данък. Данъкът се събира от лицензираните складодържатели, вносителите и регистрираните търговци на тютюневи изделия. Посочената цел на Закона е да бъдат събрани средства за финансирането на здравната система с цел повишаване на качеството на здравните услуги.

(7)

Данъкът „здравеопазване“ се дължи върху годишния оборот от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария, генериран в годината, предхождаща данъчната година, при условие че оборотът от тези дейности съставлява поне 50 % от общия годишен оборот на предприятието. Не се предвижда приспадане на разходите, освен разходите за определени инвестиции през данъчната година. Данъкът „здравеопазване“ е с прогресивен характер. Приложимият данък зависи от годишния оборот на данъкоплатеца, както следва:

за частта от оборота между 30 милиона и 30 милиарда унгарски форинта: 0,2 %,

за частта от оборота между 30 милиарда и 60 милиарда унгарски форинта: 2,5 %,

за частта от оборота, надвишаваща 60 милиарда унгарски форинта: 4,5 %.

(8)

Съгласно раздел 6, параграф 6 от Закона данъчните задължения, произтичащи от данък „здравеопазване“, могат да бъдат намалени с до 80 % от дължимата по данъка сума, ако предприятието осъществи инвестиции, които отговарят на определението, посочено в член 3, параграф 4, точка 7 от Закон C от 2000 г. относно счетоводството (4). Намалението е равно на положителната разлика между 30 % от сумата, отчетена като инвестиции през данъчната година, и размера на държавната или европейската субсидия, използвани за изпълнението на инвестиционния проект.

(9)

В Закона се предвижда данъчната декларация да бъде подадена до 30 юни 2015 г., а крайният срок за плащането на данък „здравеопазване“ е 30 дни след тази дата.

(10)

Законът е влязъл в сила на 1 февруари 2015 г. и според първоначалната му версия е трябвало да се прилага временно до 31 декември 2015 г. На 24 юни 2015 г. в Държавен вестник на Унгария е било публикувано изменение на Закона, с което данък „здравеопазване“ е станал постоянен.

3.   ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

3.1.   Основания за откриване на официалната процедура по разследване

(11)

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като достигна до първоначалното заключение, че прогресивната структура на данък „здравеопазване“ (ставки и категории обороти) и разпоредбите за намаляване на данъчните задължения, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции (наричани заедно по-нататък „оспорваните мерки“), представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ.

(12)

Комисията е на мнение, че с прогресивните данъчни ставки, посочени в Закона, се прави разграничение между предприятия въз основа на техния оборот и се предоставя избирателно предимство на предприятията с малък оборот и съответно на по-малките предприятия. Комисията не е убедена, че предприятията със значителен оборот са способни да повлияят на продуктовия пазар и да породят по-големи отрицателни последици за здравето от тютюнопушенето до такава степен, че да бъде обосновано прилагането на силно прогресивни данъчни ставки, както твърдят унгарските органи.

(13)

По същия начин Комисията е на мнение, че възможността за намаляване на данъчните задължения на данъкоплатците, при условие че бъдат осъществени инвестиции, предоставя избирателно предимство на предприятията, които са осъществили подобни инвестиции. В допълнение към това Комисията установи, че възможността за намаляване на данъчните задължения в случай на инвестиции, с което се цели увеличаване на производствения и търговския капацитет на предприятиято, не съответства на посочената цел на данък „здравеопазване“, а именно създаване на фондове за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги, предвид факта, че тютюнопушенето има съществена роля за развитието на множество заболявания и значително допринася за увеличените здравни разходи.

(14)

Следователно Комисията достигна до предварителното заключение, че оспорваните мерки не изглеждат обосновани от естеството или общата схема на данъчната система, нито са съвместими с вътрешния пазар.

3.2.   Мнения на заинтересованите страни

(15)

Комисията получи мнения от две заинтересовани страни, които приветстваха решението за откриване на процедурата и се съгласиха с предварителната оценка на Комисията за наличие на държавна помощ. Те изразиха опасенията си относно възможните изменения на Закона и други подобни мерки, които могат да бъдат приети от унгарските органи.

(16)

Една от заинтересованите страни подчерта, че намаляването на данъчното задължение в случай на определени инвестиции ще се прилага изключително за инвестиции в Унгария, тъй като според унгарските разпоредби в областта на акцизите, за да бъде едно дружество лицензирано да продава или произвежда тютюневи изделия в Унгария, то трябва да бъде учредено в Унгария и да има седалище на управлението там. Следователно инвестициите, които се вземат предвид за целите на Закона, са инвестиции, осъществени в Унгария от унгарски дружества, притежавани от местни лица, или от дъщерни дружества на чуждестранни многонационални предприятия със седалище в Унгария.

3.3.   Позиция на унгарските органи

(17)

Унгарските органи не са съгласни с констатациите на Комисията, че оспорваните мерки представляват държавна помощ. По същество те твърдят, че мерките не са избирателни. По отношение на прогресивността на данъчните ставки унгарските органи твърдят, че в случай на публични тежести референтната рамка се определя едновременно от данъчната основа и данъчната ставка (включително система от прогресивни данъчни ставки) и дружествата, които се намират в същото фактическо положение, са онези, чийто оборот е еднакъв. В този смисъл съгласно прогресивната система от ставки, чрез която се прилагат данъчните интервали, дружествата със същата прогнозна данъчна основа подлежат на същата ставка и изчисленият размер на данъка е идентичен. Следователно унгарските органи са на мнение, че прогресивната система от данъчни ставки не създава разграничаване, тъй като дружествата в едно и също правно и фактическо положение подлежат на същата данъчна ставка, поради което тя не е избирателна.

(18)

Що се отнася до намаляването на данъчното задължение в случай на инвестиции, унгарските органи твърдят, че в Закона не се прави разлика по отношение на вида или размера на инвестицията и не се прави разлика между операторите, осъществяващи инвестициите. Предприятията, осъществяващи инвестиция на същата стойност, се намират в едно и също правно и фактическо положение. Те подчертават, че намаляването не се прилага изключително за инвестиции, които са осъществени в Унгария, и че стойността на всички инвестиции може да бъде взета предвид при изчисляването. Унгарските органи отбелязват също, че изчисляването на стойността на инвестицията е обвързано от определението за инвестиция, а изчисляването на стойността на инвестицията съгласно Закона за счетоводството не попада в обхвата на Зкона за приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването.

3.4.   Коментари от Унгария относно мненията на заинтересованите страни

(19)

Унгария не представи отговор по мненията на заинтересованите страни, които ѝ бяха препратени с писмо от 20 октомври 2015 г.

4.   ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА

4.1.   Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС

(20)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора „освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(21)

Следователно класификацията на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да е финансирана чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на своя получател; iii) предимството трябва да е избирателно; и iv) мярката трябва да нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

4.1.1.   Държавни ресурси и приписване на държавата

(22)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде финансирана чрез държавни ресурси и да може да бъде приписана на държава членка.

(23)

Тъй като оспорваните мерки произтичат от закон на унгарския парламент, те ясно могат да бъдат приписани на унгарската държава.

(24)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, при което резултатът от мярката е, че държавата пропуска приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, това условие също е изпълнено (5). В настоящия случай унгарската държава се отказва от ресурси, които в противен случай би трябвало да събере от предприятия с по-ниско равнище на оборота (и съответно на по-малките предприятия), ако са били обложени със същия данък „здравеопазване“ като предприятията с по-високо равнище на оборота (и съответно на по-големите предприятия).

4.1.2.   Предимство

(25)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителни ползи, но и мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (6). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест на предприятието, и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка, данъчна основа или размера на дължимия данък (7). Въпреки че дадена мярка за намаляване на данъка не включва положително прехвърляне на ресурси от държавата, тя поражда предимство поради факта, че поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци и води до загуба на приходи за държавата (8).

(26)

Законът определя прогресивни данъчни ставки, които се прилагат към годишния оборот от производство и търговия с тютюневи изделия в Унгария в зависимост от категориите, в които попада оборотът на предприятието. Прогресивният характер на тези ставки води до това, че процентът на данъка, налаган върху оборота на дадено предприятие, се увеличава прогресивно в зависимост от броя на категориите, в които попада оборотът. В резултат на това предприятията с малък оборот (по-малки предприятия) се облагат със значително по-ниска ставка от предприятията с голям оборот (по-големи предприятия). Облагането с тази значително по-ниска средна данъчна ставка намалява разходите, които предприятията с малък оборот трябва да понесат в сравнение с предприятията с голям оборот, и следователно представлява предимство в полза на по-малките предприятия спрямо по-големите предприятия за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(27)

Съответно възможността за намаляване съгласно Закона на данъчните задължения на предприятията с до 80 % в случай на инвестиции, осъществени през данъчната година, представлява предимство за предприятията, които са осъществили подобни инвестиции, тъй като намалява тяхната данъчна основа и по този начин и данъчната им тежест в сравнение с предприятията, които не могат да се възползват от това намаляване.

4.1.3.   Избирателност

(28)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна, ако поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. По отношение на фискалните схеми Съдът е постановил, че избирателността на мярката по принцип следва да се оценява чрез триетапен анализ (9). Първо се определя общият или обичайният данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтна система“. Второ, следва да се определи дали дадена мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничение между икономически оператори, които с оглед на присъщите за системата цели се намират в сходно фактическо или правно положение. Ако въпросната мярка не представлява дерогация от референтната система, тя не е избирателна. Ако мярката представлява дерогация (и следователно е prima facie избирателна), на третия етап от анализа трябва да се установи дали мярката, представляваща дерогация, е обоснована от естеството или общата схема на референтната данъчна система (10). Ако prima facie избирателната мярка е обоснована от естеството или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в обхвата на член 107, парагаф 1 от Договора.

4.1.3.1.   Референтна система

(29)

В настоящия случай референтната система е прилагането на специален данък „здравеопазване“ върху предприятията във връзка с оборота им от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария. Комисията не счита, че структурата с прогресивни ставки на данък „здравеопазване“ може да представлява част от тази референтна система.

(30)

Както Съдът (11) е установил, невинаги е достатъчно анализът на избирателността да бъде сведен до това, дали дадена мярка представлява дерогация от референтната система, определена от държавата членка. Необходимо е също така да се оцени дали границите на тази система са били замислени от държавата членка по последователен начин, или напротив, по очевидно произволен или тенденциозен начин, така че да облагодетелстват някои предприятия за сметка на други. В противен случай вместо да определя общи правила, приложими за всички предприятия, от които се прави дерогация в полза на някои предприятия, държавата членка може да постигне същия резултат, заобикаляйки правилата за държавна помощ, като приспособи и комбинира своите правила по такъв начин, че самото им прилагане да води до различна тежест за различните предприятия (12). В това отношение е много важно да се припомни, че според постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 от Договора не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (13).

(31)

Като се има предвид, че прилагането на плосък данък върху годишния оборот от производството и търговията с тютюневи изделия в Унгария е подходящо средство за събиране на средства за финансиране на здравната система, прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, изглежда като целенасочено проектирана от Унгария с цел да облагодетелства определени предприятия за сметка на други. Съгласно прогресивната данъчна структура, въведена със Закона, преприятията, които подлежат на облагане с данъка, са обект на различни данъчни ставки, нарастващи прогресивно до 4,5 % в зависимост от категориите, в които попада техният оборот. Следователно се прилага различна средна данъчна ставка за предприятията, облагани с данък „здравеопазване“, в зависимост от равнището на техния оборот (дали надхвърля определените в Закона прагове).

(32)

Тъй като всяко дружество се облага по различна ставка, не е възможно Комисията да определи една-единствена референтна ставка за данък „здравеопазване“. Унгария също не е представила конкретна ставка като референтна или „обичайна“ и освен това не е обяснила защо по-високата ставка би била обоснована с извънредни обстоятелства за предприятията с високо равнище на оборота, нито защо следва да се прилагат по-ниски ставки за предприятия с по-ниски равнища на оборота.

(33)

Следователно ефектът от структурата с прогресивни ставки, въведена със Закона, е, че различните предприятия плащат съгласно различни нива на данъчно облагане (изразени като процент от техния общ годишен оборот) в зависимост от техния размер, тъй като размерът на реализирания от дадено предприятие оборот е свързан в известна степен с размера на това предприятие. Все пак посочената цел на данък „здравеопазване“ е събране на средства за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги в Унгария с оглед на факта, че тютюнопушенето има съществена роля за развитието на множество заболявания и значително допринася за увеличените здравни разходи. Комисията счита, че структурата с прогресивни ставки на данък „здравеопазване“ не отразява връзката между генерирането на отрицателни последици за здравето от страна на търговците и производителите на тютюневи изделия и техния оборот.

(34)

С оглед на посочената цел Комисията счита, че всички оператори, които подлежат на облагане с данък „здравеопазване“, са в сходно фактическо или правно положение, независимо от равнището на оборота им, като Унгария не е представила убедителна обосновка за дискриминацията между тези видове предприятия при облагането с данък „здравеопазване“. В това отношение Комисята посочва съображения 42—48 по долу. Следователно Унгария целенасочено е проектирала данък „здравеопазване“ по такъв начин, че произволно да облагодетелства някои предприятия с по-ниско равнище на оборота (и съответно по-малките предприятия) в ущърб на други, а именно по-големите предприятия (14).

(35)

Следователно референтната система е избирателна по своя замисъл по начин, който не е обоснован от гледна точка на целта на данък „здравеопазване“, а именно да бъдат събрани средства за унгарската здравна система. Следователно в настоящия случай подходящата референтна система е налагането на данък „здравеопазване“ на предприятия, осъществяващи дейност в Унгария, въз основа на техния оборот, без структурата с прогресивните данъчни ставки да бъде част от тази система.

4.1.3.2.   Дерогация от референтната система

(36)

Като втора стъпка е необходимо да се определи дали мярката представлява дерогация от референтната система в полза на някои предприятия, намиращи се в сходно фактическо или правно положение от гледна точка на присъщата на референтната система цел.

(37)

Както е обяснено в съображение 33, присъщата цел на данък „здравеопазване“ е събиране на средства за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги в Унгария. Както допълнително е обяснено в съображение 34, всички оператори, участващи в производството и търговията с тютюневи изделия, следва да се считат за намиращи се в сходно правно и фактическо положение от гледна точка на тази цел, независимо от техния размер и равнището на техния оборот.

(38)

Следователно прогресивността на структурата на ставките на данък „здравеопазване“ води до разграничаване между предприятията, осъществяващи дейност, свързана с производството и търговията на тютюневи изделия в Унгария, въз основа на техния размер.

(39)

В действителност поради прогресивния характер на ставките, определени със Закона, предприятията с оборот, попадащ в по-ниска категория, подлежат на значително по-ниско данъчно облагане от предприятията с оборот, попадащ в по-висока категория. В резултат на това предприятията с по-малък оборот поделжат както на значително по-ниска пределна данъчна ставка, така и на значително по-ниска средна данъчна ставка в сравнение с предприятията с високи равнища на оборота и следователно на значително по-ниско данъчно облагане за същите дейности. Поради това Комисията счита, че прогресивната структура на ставките, въведена със Закона, представлява дерогация от референтната система, състояща се в налагането на данък „здравеопазване“ на всички оператори, участващи в производството и търговията на тютюневи изделия в Унгария, в полза на предприятия с по-малък оборот.

(40)

По същия начин, в съответствие със Закона, с възможността за намаляване на данъчните задължения на дадено предприятие с до 80 % в случай на инвестиции се въвежда разграничение между предприятията, които са осъществили инвестиции, и преприятията, които не са осъществили инвестиции. Въпреки това с оглед на присъщата цел на данък „здравеопазване“, определена по-горе, предприятията, които са осъществили инвестиции, и предприятията, които не са осъществили инвестиции, се намират в сходно фактическо и правно положение, тъй като фактът, че дадено предприятие осъществява инвестиции, не допринася по никакъв начин за намаляването на вторичните ефекти от тютюнопушенето. Напротив, възможността за намаляване на данъчните задължения на дадено предприятие в случай на инвестиции, с което се цели повишаване на производствения търговския капацитет на предприятието, изглежда не съотвества на присъщата цел на данък „здравеопазване“. Поради това Комисията счита, че с разпоредбите на Закона, които предвиждат намаляване на данъчните задължения в случай на инвестиции, се прави разграничение между предприятия, които се намират в сходно фактическо или правно положение с оглед на присъщата цел на данък „здравеопазване“, и така се създава дерогация от референтната система.

(41)

Следователно Комисията счита, че мерките са prima facie избирателни.

4.1.3.3.   Обосновка

(42)

Мярка, която представлява дерогация от референтната система, не е избирателна, ако е обоснована от естеството или общата схема на тази система. Такъв е случаят, когато тя е резултат от вътрешноприсъщи механизми, които са необходими за функционирането и ефективността на системата (15). Държавата членка е тази, която трябва да представи такава обосновка. В това отношение държавите членки не могат да се позовават на цели на външната политика — като например цели на регионалната, екологичната или промишлената политика — за да обосноват различното третиране на предприятията съгласно определен режим.

(43)

Унгарските органи твърдят, че данък „здравеопазване“ се дължи по отношение на производството и търговията с изделия, които носят риск за здравето, и не е свързан с печалбата на икономическите оператори, като данъчната ставка се определя в зависимост от капацитета за поемане на тежест на данъчнозадължените лица. Според унгарските органи платежоспособността и равнището на риска, генерирани от предприятията, се определят от техния пазарен дял и от водещите им позиции на пазара и съответно от тяхната роля в процеса на определяне на цените, а не от тяхната рентабилност. Като основа за данъка печалбата е най-неподходящият фактор за вземане предвид на увреждането на здравето, причинено от дейността на данъчнозадължените лица. Освен това в сравнение с предприятията с малък оборот предприятията с по-значителен оборот и пазарен дял в по-голяма степен са в състояние да повлияят на пазара на даден продукт, отколкото разликата между равнищата на техния оборот. Следователно, като се взема предвид целта на данъка, това ще означава, че икономически оператор, който постига по-голям оборот на пазара на тютюневи изделия, експоненциално ще генерира по-големи отрицателни последици за здравето, свързани с тютюнопушенето.

(44)

В настоящия случай, като се има предвид значителното относително нарастване на прогресивната данъчна ставка, Комисията не счита, че платежоспособността може да послужи за ръководен принцип за данъчното облагане на оборота. За разлика от данъците, основаващи се на печалбата (16), при данъците върху оборота не се вземат предвид разходите, възникнали при реализирането на този оборот. Следователно поради липсата на конкретни доказателства за противното, изглежда малко вероятно самият размер на оборота, генериран като такъв — независимо от направените разходи — да отразява платежоспособността на предприятието. Освен това Комисията не е убедена, че в сравнение с предприятията с по-малък оборот предприятията със значителен оборот са способни да повлияят на продуктовия пазар и да породят по-големи отрицателни последици за здравето от тютюнопушенето до такава степен, че да обосноват прилагането на силно прогресивна данъчна ставка по отношение на оборота, както е прието в Закона.

(45)

Във всеки случай Комисията счита, че дори ако платежоспособността и отрицателните последици за здравето могат да бъдат считани за вътрешноприсъщи принципи на основания на оборота данък „здравеопазване“, те биха обосновали само линейна данъчна ставка, освен ако не се докаже, че платежоспособността и генерирането на отрицателни последици за здравето нарастват прогресивно с увеличаването на оборота. Комисията счита, че прогресивните ставки за данъците върху оборота могат да бъдат обосновани само ако конкретната цел, преследвана с данъка, действително изисква прогресивни ставки, например ако се докаже, че вторичните ефекти, произтичащи от дадена дейност, които се очаква да бъдат преодолени с данъка, също нарастват прогресивно. Моделът на прогресивността също трябва да бъде обоснован. По-специално трябва да бъде обяснено защо оборот над 60 милиарда унгарски форинта има 22 пъти по-големи последици за здравето от оборот под 30 милиарда унгарски форинта. Такава обосновка не беше представена от страна на Унгария.

(46)

Комисията не е убедена, че вредата за здравето, причинена от производството и търговията с тютюневи изделия, би нараснала прогресивно с генерирания оборот и в зависимост от увеличенията на данъчната ставка, приложими съгласно мярката. Освен това условието, че оборотът от производството и търговията с тютюневи изделия трябва да представлява поне 50 % от общия годишен оборот, генериран от предприятието, за да подлежи на данък „здравеопазване“, също изглежда, че противоречи на обосновката за прогресивността на данъка, основана на последиците от тютюневите изделия за здравето. С оглед на целта на данъка това изискване би означавало, че тютюневите изделия, продавани от дружества, чийто оборот от производството и търговията с тютюневи изделия възлиза на по-малко от 50 %, нямат отрицателни последици за здравето като изделията, продавани от дружества, в чийто оборот тютюневите изделия имат по-висок дял. Следователно това изискване не съотвества на предполагаемата цел на мярката.

(47)

Що се отнася до намаляването на данъчното задължение в случай на инвестиции, то не може да бъде обосновано от естеството и общата схема на данъчната система. Комисията счита, че възможността за намаляване на данъчните задължения с до 80 % в случай на инвестиции не съответства на присъщата цел на данък „здравеопазване“. Целта на данък „здравеопазване“ е създаване на фондове за здравната система и повишаване на качеството на здравните услуги предвид факта, че тютюнопушенето има съществена роля за развитието на множество заболявания и значително допринася за увеличените здравни разходи. Ето защо Комисията счита, че възможността за намаляване на данъчните задължения в случай на инвестиции, с което се цели увеличаване на производствения и търговския капацитет на предприятието, не съотвества на тази цел, тъй като, както вече беше посочено в съображение 40, подобни инвестиции по-скоро биха увеличили производствения и търговския капацитет на предприятието и по този начин вторичните ефекти, които данък „здравеопазване“ има за цел да преодолее. Освен това, след като данъкът се основава на данъчно облагане на оборота, разходите не следва да се вземат предвид.

(48)

Съответно Комисията не счита, че мерките са обосновани от естеството и общата схема на данъчната система. Поради това мерките следва да се считат за предоставящи избирателно предимство на тютюневите предприятия с по-ниско равнище на оборота (и съответно по-малките предприятия) и на предприятия, които са осъществили инвестиции, отговарящи на условията за намаляване на техните данъчни задължения съгласно данък „здравеопазване“.

4.1.4.   Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията в рамките на Съюза

(49)

В съотвествие с член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията в рамките на Съюза, за да представлява държавна помощ. Мерките се прилагат за всички предприятия, чийто оборот е свързан с производството и търговията на тютюневи изделия в Унгария. Унгарската тютюнева промишленост е отворена за конкуренция и се характеризира с наличието на оператори от други държави членки, както и на международни оператори, така че всяка помощ в полза на някои промишлени оператори е в състояние да засегне търговията в рамките на Съюза. Доколкото мярката освобождава предприятията с по-ниски равнища на оборота и предприятията, които са осъществили отговарящи на условията инвестиции, от данъчни задължения, които иначе биха били длъжни да платят, ако подлежаха на същия данък „здравеопазване“ като предприятията с високо равнище на оборота и предприятията, които не са осъществили инвестиции, помощта, предоставена съгласно тези мерки, представлява оперативна помощ, тъй като освобождава тези предприятия от такса, която обичайно би трябвало да понесат при извършването на своите ежедневни управленски или обичайни дейности. Според постоянната практика на Съда оперативната помощ нарушава конкуренцията (17), затова всяка помощ, предоставена на тези предприятия, следва да се счита за нарушаваща или заплашваща да наруши конкуренцията чрез укрепване на финансовото им положение на унгарския пазар на тютюневи изделия. Ето защо мерките нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и засягат търговията в рамките на Съюза.

4.1.5.   Заключение

(50)

Тъй като всички условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора, са изпълнени, Комисията счита, че данъкът „здравеопазване“ за предприятията от тютюневата промишленост, който определя прогресивна данъчна структура за предприятията, и намаляването на данъчното задължение, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, представляват държавна помощ по смисъла на тази разпоредба.

4.2.   Съвместимост на помощта с вътрешния пазар

(51)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 2 от Договора (18), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако Комисията установи, че попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 3 от Договора (19). Въпреки това държавата членка, която предоставя помощта, е тази, която носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или 3 от Договора (20).

(52)

Комисията отбелязва, че унгарските органи не са представили аргументи защо мерките може да са съвместими с вътрешния пазар, и че Унгария не е представила мнение относно изразените в решението за откриване на процедурата съмнения по отношение на съвместимостта на мярката. Комисията счита, че не се прилага нито едно от изключенията, предвидени в горепосочените разпоредби от Договора, тъй като не изглежда, че мерките са насочени към постигането на някоя от целите, изброени в тези разпоредби. Следователно мерките не могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

4.3.   Възстановяване на помощта

(53)

Законът за приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването никога не е бил нотифициран или обявен от Комисията за съвместим с вътрешния пазар. Тъй като прогресивната структура на данък „здравеопазване“ и разпоредбите за намаляване на данъчните задължения, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (21), която е въведена в действие в нарушение на задължението за отлагане, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора, тези мерки представляват и неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(54)

Като последица от констатацията, че мерките представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ, последната трябва да бъде възстановена от нейните получатели в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(55)

В резултат на разпореждането за преустановяване обаче, издадено от Комисията в решението за откриване на процедурата, Унгария потвърди, че е преустановила прилагането на данък „здравеопазване“ за предприятията от тютюневата промишленост.

(56)

Следователно не е налице ефективно предоставена държавна помощ по мерките. Поради тази причина не е необходимо възстановяване.

5.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(57)

Комисията счита, че данъкът „здравеопазване“ за предприятията от тютюневата промишленост, който определя прогресивна данъчна структура за предприятията от тютюневата промишленост, и намаляването на данъчното задължение, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и че Унгария неправомерно е въвела въпросната помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(58)

Настоящото решение не засяга евентуални разследвания относно съответствието на мерките с основните свободи, предвидени в Договора, по-специално свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Прогресивната структура на данъчните ставки за предприятията от тютюневата промишленост и разпоредбите относно намаляването на данъчното задължение, при условие че бъдат осъществени определени инвестиции, въведени от Унгария чрез Закон XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването, представляват държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и са неправомерно приведени в действие от Унгария в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

Член 2

Индивидуалната помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (22) или Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета (23), който е приложим към момента на предоставянето на помощта.

Член 3

Индивидуалната помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет в съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2015/1588, или всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощта, приложим за този вид помощ.

Член 4

Унгария отменя всички дължими плащания на помощ по схемата, посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 5

Унгария осигурява изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

Член 6

1.   В срок от два месеца след уведомяването за настоящото решение Унгария представя подробно описание на вече предприетите и планирани мерки за изпълнение на настоящото решение.

2.   Унгария информира Комисията за напредъка на националните мерки, предприети за изпълнението на настоящото решение. В отговор на обикновено искане от Комисията Унгария представя незабавно информация за вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение.

Член 7

Адресат на настоящото решение е Унгария.

Съставено в Брюксел на 4 юли 2016 година.

За Комисията

Margrethe VESTAGER

Член на Комисията


(1)  ОВ C 277, 21.8.2015 г., стр. 24.

(2)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).

(3)  Вж. бележка под линия 1.

(4)  Съгласно този закон „инвестиция“ включва закупуването или създаването на дълготрайни материални активи, производството на дълготрайни материални активи от самото предприятие, дейността, извършвана за инсталирането или използването дълготрайния материален актив, закупен по предназначение, до неговото инсталиране или първа нормална употреба (транспорт, митническо оформяне, посредническа дейност, полагане на основи, инсталиране и всяка дейност, свързана със закупуването на дълготрайни материални активи, включително проектиране, производство, разполагане, получаване на заем и застраховане); инвестициите включват също така дейности, свързани с модернизирането на съществуващ дълготраен материален актив, промяната на предназначението му, неговото преобразуване или прякото увеличаване на полезния му живот или капацитет, заедно с другите дейности, изброени по-горе и свързани с такава дейност.

(5)  Решение по дело C-83/98 P, Франция/Ladbroke Racing Ltd и Комисия, EU:C:2000:248, точки 48—51. Също така може да представлява държавна помощ мярка, предоставяща на определени предприятия намаление на дължимия данък или отсрочено плащане на обичайно дължимия данък, вж. решение по съединени дела C-78/08—C-80/08, Paint Graphos и други, точка 46.

(6)  Решение по дело C-143/99, Adria-Wien Pipeline, EU: C: 2001:598, точка 38.

(7)  Вж. решение по дело C-66/02, Италия/Комисия, EU: C: 2005:768, точка 78; решение по дело C-222/04, Cassa di Risparmio di Firenze и други, EU: C: 2006:8, точка 132; решение по дело C-522/13, Ministerio de Defensa и Navantia, EU: C: 2014:2262, точки 21—31. Вж. също и точка 9 от Известието на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3).

(8)  Решение по съединени дела C-393/04 и C-41/05, Air Liquide Industries Belgium, EU: C: 2006:403 и EU: C: 2006:216, точка 30, и решение по дело C-387/92, Banco Exterior de España, EU: C: 1994:100, точка 14.

(9)  Вж. например решение по дело C-279/08 P, Комисия/Нидерландия (NOx), EU:C:2011:551; решение по дело C-143/99, Adria-Wien Pipeline, EU: C: 2001:598; решение по съединени дела C-78/08—C-80/08, Paint Graphos и други, EU:C:2011;550, решение по дело C-308/01, GIL Insurance, EU:C:2004:252.

(10)  Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества.

(11)  Решение по съединени дела C-106/09 P и C-107/09 P, Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, EU:C:2011:732.

(12)  Вж. точка 92 от горното.

(13)  Решение по дело C-487/06 P, British Aggregates/Комисия, EU:C:2008:757, точки 85 и 89 и цитираната съдебна практика, и решение по дело C-279/08 P, Комисия/Нидерландия (NOx), EU:C:2011:551, точка 51.

(14)  Решение по съединени дела C-106/09 P и C-107/09 P, Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, EU:C:2011:732. По аналогия вж. също решение по дело C-385/12, Hervis Sport- és Divatkereskedelmi Kft., EU:C:2014:47, в което Съдът постанови, че: „членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка за данък върху оборота от търговия на дребно в търговски обекти, задължаваща данъчнозадължените лица, които в рамките на група от дружества са „свързани предприятия“ по смисъла на тази правна уредба, да сумират оборота си за целите на прилагането на силно прогресивна ставка и след това да разпределят помежду си размера на така получения данък пропорционално на техните реални обороти, при положение че — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери — данъчнозадължените лица, които са част от група от дружества и подлежат на облагане по най-високата ставка на специалния данък, в повечето случаи са „свързани“ с дружества със седалище в друга държава членка.“

(15)  Вж. например решение по дело C-78/08—C-80/08, Paint Graphos и други EU:C:2011;550, точка 69.

(16)  Вж. Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества, точка 24. Изявлението относно целта за преразпределение, която може да обоснове прогресивната данъчна ставка, е направено изключително само по отношение на данъци върху печалба или (нетни) приходи, а не по отношение на данъци върху оборота.

(17)  Решение по дело C-172/03, Heiser EU:C:2005:130, точка 55. Вж. също решение по дело C-494/06 P, Комисия/Италия и Wam, EU:C:2009:272, точка 54 и цитираната съдебна практика и решение по дело C-271/13 P, „Русе Индърстри“/Комисия, EU:C:2014:175, точка 44. Решение по съединени дела C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, Comitato „Venezia vuole vivere“ и други/Комисия, EU:C:2011:368, точка 136. Вж. също решение по дело C-156/98, Германия/Комисия, EU:C:2000:467, точка 30 и цитираната съдебна практика.

(18)  Изключенията, предвидени в член 107, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отнасят до: а) помощи със социален характер, предоставени на отделни потребители; б) помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития; и в) помощи, предоставени на отделни региони на Федерална република Германия.

(19)  Изключенията, предвидени в член 107, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отнасят до: а) помощи за насърчаване на развитието на определени региони; б) помощи за някои важни проекти от общоевропейски интерес или за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държавата членка; в) помощи за развитието на някои икономически дейности или региони; г) помощи за насърчаване на културата и опазване на наследството; и д) помощи, определени с решение на Съвета.

(20)  Решение по дело T-68/03, Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, EU:T:2007:253, точка 34.

(21)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

(22)  Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1).

(23)  Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз за към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 1).


19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/53


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/1847 НА КОМИСИЯТА

от 4 юли 2016 година

относно държавна помощ SA.41612 — 2015/C (ex SA.33584 (2013/C) (ex 2011/NN), приведена в действие от Нидерландия в полза на професионален футболен клуб MVV в Maastricht

(нотифицирано под номер С(2016) 4053)

(само текстът на нидерландски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с член 108, параграф 2 от Договора (1) и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

През 2010 г. Комисията беше информирана, че Нидерландия е въвела мярка за помощ в полза на професионалния футболен клуб MVV в Maastricht. През 2010 и през 2011 г. Комисията получи също така жалби във връзка с мерки в полза на други професионални футболни клубове в Нидерландия, а именно Willem II в Tilburg, FC Den Bosch в 'sHertogenbosch, PSV в Eindhoven и NEC в Nijmegen. С писмо от 2 септември 2011 г. Нидерландия предостави на Комисията информация относно мярката, засягаща MVV.

(2)

С писмо от 6 март 2013 г. Комисията уведоми Нидерландия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, във връзка с мерките в полза на Willem II, NEC, MVV, PSV и FC Den Bosch.

(3)

Решението на Комисията да открие процедурата (наричано по-нататък: „решение за откриване“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросните мерки.

(4)

Нидерландия представи становища в рамките на процедурата, засягаща мярката в полза на MVV, с писма от 31 май 2013 г. и 12 ноември 2013 г. С писмо от 26 март 2014 г. Нидерландия отговори и на искане за допълнителна информация. На 13 юни 2014 г. се проведе среща между службите на Комисията и община Maastricht, която беше последвана от писмо, изпратено от Нидерландия на 30 юли 2014 г.

(5)

Комисията не получи становища на заинтересовани страни във връзка с мярката в полза на MVV.

(6)

Вследствие на решението за откриване и със съгласието на Нидерландия разследванията за различните клубове бяха проведени поотделно. Разследването във връзка с MVV беше регистрирано под номер SA.41612.

2.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

2.1.   Мярката и нейният получател

(7)

Националната футболна федерация KoninklijkeNederlandseVoetbalBond (наричана по-нататък: „KNVB“) е ресорната организация в областта на професионалните и любителските футболни състезания. Професионалният футбол в Нидерландия е организиран в двудивизионна система. През сезон 2014—2015 г. тя включва 38 клуба, 18 от които играят в първа дивизия (eredivisie) и 20 във втора дивизия (eerstedivisie).

(8)

MaastrichtseVoetbalVereniging, който от 2010—2011 г. е бил известен под името MaatschappelijkeVoetbalVerenigingMaastricht (наричан по-нататък: „MVV“), е създаден през 1908 г. и играе домакинските си мачове на футболния стадион De Geusselt в Maastricht. През 2000 г. MVV е отпаднал от първа във втора дивизия. MVV не е играл в европейски първенства от 1970 г. насам.

(9)

От правна гледна точка MVV е структуриран като фондация, Stichting MVV. Съгласно подадената от Нидерландия информация MVV е малко предприятие (3). През сезон 2009—2010 г. в него са работили 38 служители и през сезон 2010—2011 г. — 35 служители. И през двете години неговият общ оборот и счетоводният му баланс са били доста под 10 милиона евро.

(10)

През първото тримесечие на 2010 г. община Maastricht (наричана по-нататък: „общината“) е разбрала, че MVV е изправен пред сериозни финансови затруднения. Задълженията му са нараснали до 6,5 милиона евро; като 1,7 милиона от тази сума са представлявали дълг към самата община под формата на подчинен заем. През април 2010 г. поддръжници, предприятия и спонсори са стартирали инициатива за предотвратяване на фалита на MVV („Initatiefgroup MVV Maastricht“). Инициативата е довела до изготвянето на бизнес план за оздравяване на финансовото положение на MVV и за превръщането му в жизнеспособен професионален футболен клуб. Общината се е присъединила към плана. През май 2010 г., като част от споразумение между кредиторите, но не в рамките на официална процедура по спиране на плащания, общината е отписала свои вземания на стойност 1,7 милиона евро. Тя също така е купила стадиона и тренировъчните игрища, които са били използвани само от MVV, но чиято икономическа собственост е принадлежала на трета страна (фондациятаStichtingStadionGeusselt), въз основа на сделка за дългосрочен договор за наем на стойност 1,85 милиона евро. Цената се била основана на външен доклад за оценка.

(11)

Нидерландия не е уведомила Комисията в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора за намерението си да отпише вземане от MVV в размер на 1,7 милиона евро и да купи футболния стадион и тренировъчните игрища за 1,85 милиона евро.

2.2.   Основания за откриване на процедурата

(12)

В решението за откриване Комисията достигна до предварителното заключение, че общината е предоставила избирателно предимство на MVV, като е използвала държавни ресурси, и следователно е предоставила помощ на футболния клуб. Комисията счита, че решенията за двете мерки са били взети едновременно и са тясно свързани. Комисията застъпи мнението, че мерките за помощ за професионални футболни клубове могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Що се отнася до опрощаването на дълг от страна на общината, въз основа на наличната информация Комисията не беше в състояние да направи заключение дали поведението на общината е било в съответствие с това на типичен кредитор в условията на пазарна икономика. Що се отнася до закупуването на стадиона и на тренировъчните игрища, при липсата на надежден стопански план, изготвен преди покупката, Комисията не можа да стигне до заключение дали поведението на общината е било в съответствие с това на типичен инвеститор в условията на пазарна икономика. И накрая, Комисията поиска подробна информация относно изявленията, направени пред общинския съвет, че приходите от покупката на стадиона ще бъдат прехвърлени от третата страна (фондация Stadium De Geusselt) за покриване на преференциалните дългове на MVV, например вноски за пенсии и данъци.

(13)

Комисията отбелязва, че MVV е бил в затруднено финансово положение няколко години преди 2010 г. През сезон 2007—2008 г. той е реализирал загуба в размер на 0,15 милиона евро и има отрицателен собствен капитал (минус 2,7 милиона евро). През сезон 2008—2009 г. MVV е реализирал загуба в размер на 1,1 милиона евро и собственият му капитал е бил минус 3,8 милиона евро. През март 2010 г. допълнителните загуби са били в размер на 1,3 милиона евро и собственият капитал е намалял до минус 5,17 милиона евро. През април 2010 г. MVV вече не е бил в състояние да плаща заплати и други текущи разходи и в действителност е бил на прага на фалита.

(14)

Въз основа на това в решението за откриване Комисията отбеляза, че към момента на предоставяне на помощта MVV е бил в затруднено финансово положение. С цел да се оцени съвместимостта на помощта с Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (4) от 2004 г. (наричани по-нататък: „Насоките“), Комисията поиска информация относно спазването на всички изисквания, посочени в Насоките.

(15)

Комисията не е била в състояние да провери изпълнението на условията в точки 34 — 37 от Насоките относно естеството и изпълнението на план за преструктуриране. Комисията също така не е могла да провери дали са били взети адекватни компенсаторни мерки по смисъла на точки 38 — 42 от Насоките. Освен това е трябвало да се докаже, че помощта е била ограничена до необходимия минимум, че бенефициерът е имал достатъчен собствен принос за преструктурирането си и че принципът „един път — последен път“ е бил спазен.

3.   МНЕНИЯ НА НИДЕРЛАНДИЯ

(16)

Що се отнася до мерките в полза на MVV, Нидерландия не е съгласна, че те представляват държавна помощ. Нидерландия счита, че общината, която има подчинено вземане от дружество, намиращо се пред изпадане в несъстоятелност, е действала в съответствие с принципа на кредитора в условията на пазарна икономика, като е отписала вземанията си през 2010 година. Тя заяви, че официална молба или искане за обявяване в несъстоятелност от страна на кредитор биха довели до незабавно започване на производство по обявяване в несъстоятелност. Нидерландия счита, че при евентуално обявяване на MVV в несъстоятелност общината вероятно така или иначе е нямало да получи нищо от своя подчинен заем. Вземането е било подчинено и следователно от по-нисък ред в сравнение с вземания на обща стойност около 3 милиона евро (както преференциални (preferente), така и необезпечени („concurrente“) на други кредитори). Нидерландия твърди, че по тази причина общината не е имала шанс да получи каквато и да било компенсация от размера на кредита дори при условие че преференциалните и конкурентните кредитори биха били готови да отпишат своите вземания като част от общия план за преструктуриране. В същото време, ако през май 2010 г. общината не е била отписала вземанията си и така е предизвикала откриването на официално производство по несъстоятелност, MVV е щял да бъде изложен на риск да загуби лиценза си да играе професионален футбол в съответствие с правилата на KNVB. Прехвърлянето на лиценза на друг клуб не би било възможно.

(17)

Що се отнася до придобиването на стадиона De Geusselt и на тренировъчните игрища, използвани от MVV, Нидерландия твърди, че това придобиване е станало наопределено от външен експерт стойност и следователно е било в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика. Оценката се е състояла в оценяване на правото на дългосрочно отдаване под наеми на стойността на сградите върху терена. Нидерландия подчерта също така стратегическото местоположение на стадиона в Maastricht и интереса на общината към съществено преработване/разработване на зона De Geusselt, в която се намират стадионът и тренировъчните игрища.

(18)

В допълнение Нидерландия твърди, че дори ако би могло да се приеме, че мярката предоставя избирателно предимство на MVV, тя не би нарушила конкуренцията, нито би засегнала търговията между държавите членки. Нидерландия изтъкна слабата позиция на MVV в националния професионалния футбол, което прави участието му в състезания на европейско равнище много малко вероятно. Заявено беше също, че Комисията не е успяла да докаже, че помощта за MVV би нарушила конкуренцията или би засегнала търговията на кой да е от пазарите, посочени в решението за откриване.

(19)

Като допълнителен аргумент Нидерландия заяви, че дори ако мерките биха могли да се счетат за държавна помощ, те биха били съвместими с вътрешния пазар. Тези аргументи се основават, на първо място, на Насоките и, на второ място, на оценка на съвместимостта въз основа на член 107, параграф 3, букви в) и г) от Договора.

4.   ОЦЕНКА НА МЯРКАТА

4.1.   Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора

(20)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора държавна помощ е помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки. Условията, посочени в член 107, параграф 1 от Договора, са кумулативни и следователно, за да може дадена помощ да бъде квалифициранакато държавна помощ, трябва да са изпълнени всички условия.

(21)

Въз основа на решението за откриване, Комисията оцени решението на общината от 25 май 2010 г. да отпише подчинено вземане от MVV в размер на 1,7 милиона евро и да закупи стадион De Geusselt и тренировъчните съоръжения на MVV за сума от 1,85 милиона евро. Нидерландия твърди, че двете мерки спазват принципа на оператора в условията на пазарна икономика, така че те не следва да бъдат квалифицирани като водещи до държавна помощ.

(22)

Комисията счита — в съответствие с относимата съдебна практика (5) — че между двете мерки съществува необходима и неразривна връзка. За да достигне до това заключение, Комисията е взела предвид хронологията на въпросните мерки, тяхната цел и положението на MVV към момента, в който общината е взела решение да подкрепи MVV (6). Комисията отбелязва, първо, че и двете мерки са били представени заедно и решенията за тях са взети на едно и също заседание на общинския съвет на 25 май 2010 г. Целта на двете мерки е била да се гарантира оздравяването на MVV в близко бъдеще и двете са били обсъдени — в рамките на едно предложение — като част от позицията на общината във връзка с плана за оздравяване на инициативната група „Initiatiefgroep MVV Maastricht“. Поради това Комисията стига до извода, че мерките са тясно свързани от гледна точка на своята цел и на положението на MVV към онзи момент, и по-специално да се гарантира оздравяването на MVV предвид очевидното му несигурно финансово положение.

(23)

И двете мерки са били предприети с решение на общината и имат преки финансови последици за нея (в размер на 3,55 милиона евро). Следователно те включват ресурси на държавата — заключение, което Нидерландия не оспорва. Прехвърлянето на държавни ресурси може да приема различни форми, например преки субсидии, заеми, гаранции, преки инвестиции в капитала на предприятия и обезщетения в натура. Отказът на държавата от вземания и инвестициите при условия, различни от пазарните, също представляват прехвърляне на държавни ресурси.

(24)

Освен това Нидерландия и общината твърдят, че общината е действала в съответствие с принципа на кредитора в условията на пазарна икономика по отношение на отписването на вземания и в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика по отношение на придобиването на стадиона и тренировъчните съоръжения и, следователно, не е предоставила неправомерно икономическо предимство на MVV. Комисията не е съгласна с това становище по няколко причини.

(25)

Всеки път, когато финансовото положение на дадено предприятие се подобрява в резултат на намесата на държавата, е налице предимство. За да се оцени дали това предимство е неправомерно, финансовото положение на предприятието след предоставянето на мярката следва да се сравни с неговото финансово положение, ако мярката не е била предоставена. Безспорно е, че мерките, които са предмет на разследването, са подобрили значително финансовото положение на MVV.

4.1.1.   Отписване на подчинен заем/вземане

(26)

Мерките, приети от общината и от други важни кредиторите, са позволили на MVV да изчисти баланса си. Комисията отбелязва, че другите големи кредитори на MVV, т.е. тези, чиито вземания надвишават 150 000 EUR, също са отписали вземанията си, както и че по-малките кредитори са отписали част от вземанията си. Тези действия, водещи до отписване на вземания в размер на 2,25 милиона евро от страна на частни лица, както и действията от страна на общината, не са се случили в рамките на официална процедура по спиране на плащанията. Липсата на официална рамка обяснява защо в крайна сметка миноритарни кредитори с вземания в размер на 145 347 EUR не са участвали в отписването, въпреки че някои от тях са се ангажирали да го направят. Комисията също така взема под внимание факта, че някои от отписаните вземания не са били с подчинен характер, като тези на общината. Нидерландия счита, че липсата на официалнапроцедура не води досъществена разлика в смисъл, че резултатът от решението на общината за дълга би бил идентичен с този в рамките на официална процедура по спиране на плащанията в съответствие с националното законодателство в областта на обявяването в несъстоятелност, т.е. евентуално принудително присъединяване на останалите кредитори към споразумението, което, що се отнася до общината, във всички случаи би довело до загуба на (подчинения) заем в пълния му размер.

(27)

Въпреки това, както вече беше споменато в решението за откриване, Комисията отбелязва, че трима от кредиторите не са отписали изцяло вземанията си, а са ги трансформирали във вземане върху възможни бъдещи трансферни плащания, преведени на MVV във връзка с напускащи клуба играчи. Във връзка с това Нидерландия изтъкна, че тези трима кредитори са имали преференциални и обезпечени вземания на стойност 1,135 милиона евро. Следователно те биха имали по-добър шанс да възстановят поне някаква част от вземанията си в рамките на официално производство по обявяване в несъстоятелност в сравнение с други кредитори с необезпечени вземания, а още повече с общината с нейното подчинено вземане. Комисията счита, че въпреки че заемът от общината не е бил предоставен при същите условия, частен инвеститор никога не би отписал напълно вземането си или поне би си осигурил — или би се опитал да осигури — някакъв вид (възможно) обезпечение за отписването на такава значителна заемна сума дори при слаби шансове за възстановяване. Освен това Комисията отбелязва, че общината е можела да обезпечи полза за себе си от останалите кредитори, ако спасителният план наистина е зависел от участието на общината. Поради това Комисията счита, че пълното отписване на заема от страна на общината, без никакви условия или обезпечение, не е в съответствие с принципа на кредитора в условията на пазарна икономика.

(28)

Що се отнася до решението за участие в споразумение между кредиторите извън официална процедура по спиране на плащания, Нидерландия посочи, че при официално спиране на плащанията KNVB е щяла да отнеме лиценза на MVV да играе професионален футбол. Следователно е било преценено, че официалното спиране на плащанията не е в интерес на общината и на по-голямата част от останалите кредитори. С други думи по този аспект позицията на общината не се е различавала от тази на останалите кредитори.

(29)

В тази връзка нидерландските органи се позовават на частта в решението за откриване, в която Комисията е стигнала до заключението, че мерките на община Arnhem в полза на футболен клуб Vitesse не представляват държавна помощ: принципът на равно третиране изисква ситуацията да бъде оценена по същия начин като тази на община Arnhem, т.е. като съответстваща на член 107, параграф 1 от Договора, тъй като решенията на общината /биха били в съответствие с принципа на частния кредитор. В тази връзка Комисията отбелязва, че всеки случай трябва да бъде оценяван въз основа на индивидуалните му особености. В случая с Arnhem/Vitesse, съгласно условията по споразумението между кредиторите, съответните позиции на общината и останалите кредитори са били напълно приравнени (всеки от тях е щял да получи 12 % от дължимите им вземания), което не е така в случая с Maastricht/MVV: в замяна на отписването на своите вземания останалите (преференциални) кредитори са можели да се възползват от възможен приход от трансферни такси за играчите, докато при община Maastricht това не е било така.

(30)

Другите причини, изтъкнати от Нидерландия във връзка със социално-икономическите последици от фалита на MVV, не могат да бъдат взети предвид в рамките на оценката на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика.

(31)

На първо място, социално-икономическите последствия от евентуален фалит на MVV са свързани с ролята на общината като публичен орган, а не с положението ѝ на частен инвеститор. Въпреки че общината може да е била в позицията на инвеститор в зоната De Geusselt, както е посочено в протокола от заседанието на общинския съвет от 25 май 2010 г., тези интереси са част от по-широк интерес в областта на други общи цели на политиката, като развитието на инфраструктурата и икономиката на района, спортната политика на общината и нейното общинско партньорство. Следователно отписването на кредита — към момента на предоставянето му — не е било или е било само частично свързано с частния търговски интерес на общината в качеството ѝ на собственик на земята или на предприятие. Ако изобщо са съществували търговски интереси, Нидерландия не е представила подробности в какво са се състояли те. На второ място, следва да се отбележи, че отписването на заема само по себе си не би предотвратило изпадането на MVV в несъстоятелност: били са необходими още мерки за подпомагане, като закупуването на стадиона и тренировъчните игрища, за което Комисията счита, че не е било в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика. Както е посочено по-горе, мерките трябва да бъдат оценявани едновременно.

(32)

Поради тези причини Комисията стига до заключението, че общината, когато през май 2010 г. е взела решение да отпише вземания на стойност 1,7 милиона евро, не е действала като оператор в условията на пазарна икономика. Този извод се основава също и на факта, че отписването на заема трябва да се оценява съвместно с покупката на тренировъчните игрища и на стадиона, което според заключението на Комисията не съответства на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, както е обяснено по-долу.

4.1.2.   Закупуване на тренировъчните игрища и на стадиона

(33)

Общината не само е отписала подчинено вземане от MVV, а също така е закупила стадион De Geusselt и тренировъчните съоръжения на клуба Klein Geusselt, покупка, която също е била част от цялостния план за оздравяване и преструктуриране на MVV. Нидерландия твърди, че сделката не представлява държавна помощ, защото е била извършена при пазарни условия. Аргументът се основава на Съобщението на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (7) (наричано по-нататък: „Съобщение относно продажбите на земя“), както и на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, съгласно който за финансови действия на държавни органи по отношение на дадено предприятие, които биха били приемливи за други оператори при идентичниусловия, не можеда се счита, че предоставят предимство на дадено предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Що се отнася до Съобщението относно продажбите на земя, Нидерландия признава, че съобщението се отнася до продажбата на земя, а не до закупуване на недвижими имоти, но счита, че може да бъдеприложено по аналогия.

(34)

Комисията отбелязва, че покупната цена от 1,85 милиона евро е била определена въз основа на външен експертен доклад, който е бил предоставен на Комисията (геодезистки доклад на VanDerHorstTaxateurs, юни 2010 г.). Комисията отбелязва също, че общината вече е била собственик на земята, върху която е изграден стадионът. Тя е закупила стадиона и останалите активи, но също и правото за дългосрочно отдаване под наем на земята (recht van erfpacht). […] (*) В цената от 1,85 милиона евро са били включени и тренировъчните съоръжения, които не част от експертния доклад. Отбелязано е, че в експертния доклад самоличността на купувача не е уточнена.

(35)

Комисията отбелязва, на първо място, че мотивите на общината да закупи стадиона са включвали съображения, свързани с „общественото здраве“ и „социалното сближаване“, предвид факта, че тя е искала да запази и развива „спортна зона“ в района на De Geusselt  (8). Подобни цели на политиката не биха били част от инвестиционно решение на пазарен инвеститор и по тази причина общината не може да се приравни с оператор в условията на пазарна икономика. На второ място, Комисията не е съгласна, че оператор в условията на пазарна икономика би бил склонен да закупи футболния стадион на неговата възстановителна стойност. За разлика от земята или друг вид стоки, футболният стадион е производствен актив, който може да се използва, за да генерира приходи, но който също така води до разходи за поддръжка. Оператор в условията на пазарна икономика би закупил такъв стадион само въз основа на бизнес план, доказващ голяма вероятност за достатъчно рентабилна експлоатация. Такъв бизнес план би определил и цената, на която даден инвеститор би бил готов да закупи стадиона. Общината не е разполагала с подобен бизнес план нито преди покупката, нито когато е взела решението да закупи стадиона. В действителност, през май 2010 г. общинският съвет е бил информиран от общинската власт, че предстои да бъде изготвен план за бъдещата експлоатация на стадиона като многофункционално съоръжение. Такъв план действително е представен на съвета, но през декември 2010 г. Комисията отбелязва, че през май 2010 г., когато е било взето решението за закупуване на стадиона, общината е изчислила, че годишните разходи за поддръжката на стадиона ще възлязат на 380 000 EUR, докато годишният наем на MVV е бил 75 000 EUR (9). Разликата в размер на 305 000 EUR е щяла да бъде финансирана от приходи от наем от други събития или е трябвало да бъде покривана от общината. Предвид факта, че покупната цена е била определена въз основа на потенциалните загуби в резултат на ниския наем, плащан от MVV, не може да се заключи, че частен оператор в условията на пазарна икономика би сключил договор, който предполага установен голям риск от загуби. В доклада, представен на общинския съвет през декември 2010 г., се потвърждава, че „в сегашната ситуация търговска или разходопокривна експлоатация на стадиона не е възможна“. През юни 2012 г. в доклад, изготвен от общинската сметната палата (10) е констатирано, че експлоатацията на стадиона продължава да носи загуби.

(36)

Освен това, при спешна продажба, каквато се явява свързаната с MVV, би могло да се очаква пазарен оператор да използва фактора време като възможност да получи по-добра цена в сравнение с очакваната експертна оценка. Общината не е постъпила така, като просто е приела предложената от експерта стойност за „реалистична“.

(37)

Специфичният интерес на общината във връзка с плановете за развитие на района De Geusselt не променят този извод. В плана за оздравяване от 2010 г. Нидерландия не е посочила план за закупуването, нито изчисляване във връзка с потенциална покупка от страна на общината преди юни 2010 г. Подобна оценка преди покупка обаче е нещо, което може да се очаква от пазарен инвеститор.

(38)

Поради всички тези причини Комисията стига до заключението, че през 2010 г., когато взема решение да предприеме мерки за закупуването на стадиона и тренировъчните игрища, общината не е действала като оператор в условията на пазарна икономика.

4.1.3.   Въздействие на помощта върху MVV

(39)

Предимството за MVV се е състоялопърво в това, че клубът е бил освободен от дълговото си бреме и второ, че е можел да продължи да играе футбол на своя стадион De Geusselt. Месечният наем за неизключително използване на двете съоръжения след закупуването им от общината е възлизал на 3 % от бюджета на MVV, или по-малко от 75 000 EUR (11). Комисията също така отбелязва, че в съответствие с условията на договора за покупка платената от общината сума от 1,85 милиона евро ще бъде използвана от продавача, третата страна StichtingStadion De Geusselt  (12), за покриване на дълговете на MVV за данъци, заплати на играчи и задължения по пенсионни осигуровки; тези дългове не са били обхванати от споразумението между кредиторите. В действителност, сума от 1,85 милиона евро е била вписана като извънреден приход в отчетите на MVV за сезон 2009—2010 г. с коментар „принос на Maastricht“ (Bijdrage Gemeente Maastricht). Постъпленията от продажбата, начислени в полза на StichtingStadion De Geusselt, действително са били използвани за облекчаване на задължения и преструктуриране на MVV (вж. писмо от фондацията до общината от 9 юни 2010 г.).

(40)

Нидерландия е разгледала въздействието на евентуалната помощ върху вътрешния пазар на клубове, които не играят футбол на европейско равнище, и по-специално върху MVV. В тази връзка Комисията посочва, че MVV е потенциален участник в европейските футболни турнири. Дори и като втородивизионен клуб по принцип той е в състояние да повлияе на първенството за националната купа по футбол и да го спечели, което би му позволило през следващата година да играе за Европейската купа. В рамките на кратък период от време дори футболен клуб, който заема ниско място в класирането, може да се издигне до по-високо ниво (13). В допълнение Комисията отбелязва, че професионалните футболни клубове извършват стопанска дейност на няколко пазара, различни от участието във футболни състезания, например на пазара за трансфер на професионални играчи, на пазара на реклама, спонсорство, мърчандайзинг дейности или медийно отразяване. Помощ за професионален футболен клуб укрепва неговата позиция на всеки един от тези пазари, повечето от които обхващат няколко държави членки. Следователно, ако държавни ресурси се използват за предоставяне на избирателно предимство на професионален футболен клуб, вероятно е тази помощ да има потенциал да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (14). По-конкретно що се отнася до MVV, през 2010 г. няколко играчи на MVV са граждани на други държави членки, по-специално на Белгия.

(41)

С оглед на гореизложеното Комисията стига до заключението, че отписването на заема и покупката на тренировъчните игрища и на стадиона (на обща стойност от 3,55 милиона евро) представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Тяхната съвместимост с вътрешния пазар ще бъде оценена по-долу.

4.2.   Оценка в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от Договора

(42)

Комисията трябва да прецени дали мярката за помощ в полза на MVV може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. В съответствие със съдебната практика държавата членка може да се позове на възможните основания за съвместимост и да докаже изпълнението на условията за подобна съвместимост (15).

(43)

Нито една от дерогациите по член 107, параграф 2 от Договора не е приложима по отношение на разглежданата мярка. Нидерландия също не претендира за това.

(44)

Що се отнася до дерогациите, предвидени в член 107, параграф 3 от Договора, Комисията отбелязва, че нито един от регионите в Нидерландия не попада в обхвата на дерогацията по член 107, параграф 3, буква а) от Договора. Също така въпросната мярка за помощ не насърчава важен проект от общоевропейски интерес, нито пък служи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на Нидерландия по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) от Договора.

(45)

Що се отнася до дерогацията по член 107, параграф 3, буква в) от Договора, т.е. помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, Нидерландия твърди, че дерогацията би могла да се приложи, ако Комисията констатира, че въпросните мерки представляват държавна помощ. В тази връзка Нидерландия твърди също така, че в анализа на Комисията следва да бъде взет под внимание член 107, параграф 3, буква г) от Договора относно помощи за насърчаване на културата или опазване на наследството, в комбинация с член 165 от Договора.

(46)

В своята оценка на понятието „развитие на икономическите дейности“ в областта на спорта, Комисията взема надлежно превид член 165, параграф 1 от Договора, както и член 165, параграф 2, последно тире от Договора, в които се предвижда, че Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция. Договорът обаче прави разлика между понятията спорт и култура; следователно член 107, параграф 3, буква г) от Договора не може да служи за основа на оценката на съвместимостта на помощта за MVV.

(47)

Във връзка с оценката на мерките за помощ по член 107, параграф 3, буква в) от Договора Комисията е издала редица регламенти, рамки, насоки и съобщения, засягащи формата на помощта и хоризонталните или секторните цели, за които е отпусната помощта. Като се има предвид, че в момента, когато са били предприети мерките, MVV е бил изправен пред финансови затруднения, и че помощта е била предоставена от общината с цел справяне с тези трудности, Комисията счита, че е уместно да се направи оценка дали определените в Насоките (16) критерии се прилагат и са изпълнени. В тази връзка Комисията отбелязва, че Насоките не изключват професионалната футболна дейност. Следователно тази стопанска дейност попада в обхвата на Насоките.

(48)

През юли 2014 г. Комисията публикува нови насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (17). Те обаче не са приложими за тази отпусната през 2010 г. помощ, за която не е изпратено уведомление. В съответствие с точка 137 от новите насоки, те биха били приложими само за предоставена без разрешение помощ за оздравяване или преструктуриране, ако част от помощта или цялата помощ е предоставена след публикуване на насоките в Официален вестник на Европейския съюз. В съответствие с точка 138 от новите насоки, във всички останали случаи Комисията ще извършва проверката в съответствие с насоките, които са се прилагали към момента на предоставянето на помощта. Следователно, в конкретния случай Комисията ще извърши своя анализ въз основа на Насоките от 2004 г. (вж. съображение 14 по-горе).

(49)

В съответствие с точка 11 от Насоките едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение, като –нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите. В крайни случаи предприятието може вече да е неплатежоспособно или да е обект на производство по обявяване в несъстоятелност съгласно вътрешното законодателство. Както е посочено в съображение 13 по-горе, считано от сезон 2007—2008 г. MVV е имал отрицателен собствен капитал и през първото тримесечие на 2010 г. собственият капитал е достигнал минус 5,1 милиона евро, докато задълженията на MVV са били на обща стойност от 6,4 милиона евро. Както отбелязва Нидерландия, през пролетта на 2010 г. MVV е бил почти в несъстоятелност. Следователно MVV очевидно е бил дружество в затруднение по смисъла на насоките. Нидерландия не оспорва този факт. Следователно съвместимостта на държавната помощ за MVV трябва да бъде оценена в съответствие с Насоките.

(50)

В раздел 3.2 от Насоките се изисква помощта да се предоставя при условие че съществува план за преструктуриране. В съответствие с точка 59 от Насоките обаче планът за преструктуриране на МСП (какъвто е случаят с MVV) не се нуждае от одобрението на Комисията, въпреки че той трябва да отговаря на изискванията в точки 35, 36 и 37 от Насоките, за да бъде одобрен от съответната държава членка и да бъде съобщен на Комисията. Комисията отбелязва, че Нидерландия е съобщила план за преструктуриране, който засяга условията, посочени в точки 34 — 37 от Насоките. Общите разходи за преструктуриране са възлизали на около 6 милиона евро. В тази връзка Комисията отбелязва, че решението на общината да отпусне помощ на MVV е било подчинено на редица условия. Тези условия са били отразени в бизнес плана от 2010 г., посочен в съображение 10.

(51)

В това отношение Комисията отбелязва, че решението на общината да отпише заема си и да плати за De Geusselt е било взето след анализ на характера и причините за трудностите на MVV. Сделката се е основавала на редица условия, които са били насочени към възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на клуба в рамките на разумен период от време от три години и към изпълнение на изискванията на KNVB за продължаване на лиценза на MVV за участие в професионални състезания. Планът за преструктуриране е довел до ново управление, съкращения на персонала и на групата на играчите. Планът за преструктуриране не разчита на външни фактори, които MVV може да преследва, но не и изцяло да контролира, като например намиране на нови спонсори и увеличаване на броя на зрителите. Планира се устойчиво подобряване на финансовото положение на клуба, както и продължаване на дейността му като професионален футболен клуб. Както е посочено в съображението по-долу, развитието показва, че планът действително е бил реалистичен.

(52)

Взетите мерки са били необходими за възстановяване на жизнеспособността на MVV. Финансовото здраве на клуба действително е било възстановено. В резултат на тези мерки за целия сезон 2009—2010 г. MVV е реализирал печалба в размер на 3,9 милиона евро и за първи път от няколко години е отчел положителен собствен капитал от 0,051 милиона евро. През следващия сезон 2010—2011 г. той е реализирал печалба в размер на 0,021 милиона евро и собственият му капитал е достигнал 0,072 милиона евро. През 2011 — 2012 е бил постигнат баланс. В началото на сезон 2011—2012 г. KNVB е повишила финансовия статус на MVV от категория 1 (незадоволителен статус) до категория 3 (добър статус).

4.2.1.   Компенсаторни мерки

(53)

В точки 38 — 42 от Насоките се изисква получателят да предприеме компенсаторни мерки, за да се минимизират изкривяващото въздействие на помощта и нейните неблагоприятни ефекти по отношение условията на търговия. В съответствие с точка 41 от Насоките обаче това условие не важи за малките предприятия като MVV.

4.2.2.   Помощ, ограничена до минимум

(54)

Комисията също така отбелязва, че планът за преструктуриране е финансиран в значителна степен от външни частни субекти в допълнение към реализираните вътрешни икономии, в съответствие с точки 43 и 44 от Насоките. Няколко частни субекта също са се съгласили да отпишат своите вземания. Общият принос на кредиторите и на общината за рефинансирането на MVV е възлязъл на около 5,8 милиона евро (отписване на задължения и закупуване и дългосрочно отдаване на стадиона). Приносът от отписване на задължения от частни субекти, различни от държавата, е възлязъл на 2,25 милиона евро, което надвишава необходимите 25 % за малките предприятия.

(55)

Размерът на помощта е бил необходим. В съответствие с плана за преструктуриране тя би следвало да доведе до по-малки загуби през сезони 2011—2012 г. и 2012—2013 г. и до умерени положителни резултати на по-късен етап. Тя не би позволила на MVV да купува нови играчи или да ги привлича с по-високи заплати.

(56)

Планът е бил разработен така, чеда се даде възможност на потъващия MVV да започне от начало, като се освободи от дъговото си бреме и изгради нова структура. Мерките е трябвало да доведат до оздравяване на финансовото положение на MVV и да му позволят да изпълни изискванията на KNVB. В тази връзка Комисията припомня, че всеки нидерландски професионален футболен клуб получава лиценз от KNVB, по силата на който трябва да изпълнява редица задължения. Едно от задълженията е свързано с финансовата устойчивост на клуба. Всеки сезон клубовете са длъжни да подават финансови отчети до 1 ноември, 1 март и 15 юни, в които, наред с другото, се описва финансовото им положение, както и бюджетът за следващия сезон. Въз основа на тези отчети клубовете се разпределят в три категории (1: незадоволителен статус, 2: задоволителен статус, 3: добър статус). Клубовете в категория 1 могат да бъдат задължени да представят план за подобряване, за да достигнат категории 2 или 3. Ако даден клуб не успее да изпълни плана, KNVB може да наложи санкции, включително официално предупреждение, намаляване на състезателни точки и — като крайната санкция — отнемане на лиценза. В Нидерландия професионален футболен клуб, който е обявен в несъстоятелност, губи своя лиценз. Ако се създаде наследник на клуба, той не би бил допуснат директно до професионалните футболни дивизии, а трябва да започне от втора аматьорска дивизия.

(57)

Планът за преструктуриране е довел до ново управление, нова структура, ново име, намаления на заплати и на персонал, включително на отбора от играчи. Няколко играчи са преминали в други клубове, съществуващи договори или са били прекратени, или продължени при по-ниско заплащане, нови договори са били сключени без заплащане на трансферни такси или са наемани играчи от други клубове, сключени са няколко аматьорски договора; това е довело до намаляване на разходите за персонал и играчи с 40 %. Както е описано в съображения 26 и следващи, кредитори, различни от общината, са отписали вземания от MVV на обща стойност 2,25 милиона евро. По този начин MVV почти изцяло се е освободил от дълговото си бреме.

(58)

Комисията констатира, че планът за преструктуриране търси решение на причините за финансовите затруднения на MVV, и по-специално разходите за играчи под формата на възнаграждения и трансферни такси. От професионален футболен клуб не може да се очаква да разнообразява дейността си на други пазари по смисъла на Насоките. Може обаче да се очаква той да спестява от основната си дейности и MVV е направил точно това. Също така Нидерландия представи списък на мерките, предприети от MVV за съкращаване на други разходи във връзка с експлоатацията на клуба. Планът за преструктуриране не разчита на външни фактори, които MVV може да преследва, но не и изцяло да контролира, като например намиране на нови спонсори и увеличаване на броя на зрителите. Поради това Комисията счита, че изпълнението на плана позволява на MVV да продължи да извършва дейност на здравословна основа като нидерландски професионален футболен клуб, както е признато също и от KNVB, която му е присъдила статус по категория 3. Комисията също така отбелязва, че планът за преструктуриране е финансиран в значителна степен от външни частни субекти в допълнение към реализираните вътрешни икономии. С това е изпълнено изискването по точка 44 от Насоките, че за малко предприятие като MVV най-малко 25 % от разходите за преструктуриране следва да бъдат изпълнени от собствения принос на получателя, включително външно финансиране, чрез което се демонстрира вяра в жизнеспособността на получателя.

(59)

Освен това Нидерландия е предоставила информация за допълнителните дейности на преструктурирания клуб MVV в полза на обществото, включително редица школи в Maastricht и в Euregio. За тези дейности може да се каже, че допринасят за социалната и възпитателната функция на спорта, както е посочено в член 165 от Договора.

Наблюдение и годишен доклад и принципът на еднократната помощ

(60)

В точка 49 от Насоките се изисква държавата членка да съобщава относно правилното прилагане на плана за преструктуриране, като изпраща редовни и подробни доклади. В точка 51 се определят по-малко строги изисквания за малки и средни предприятия, за които годишното представяне на копие от баланса и на сметките за приходи и разходи на предприятието обикновено се счита за достатъчно. Нидерландия се е ангажирала да представи тези доклади. В съответствие с Насоките Нидерландия се ангажира да изпрати окончателен доклад относно изпълнението на плана за преструктуриране.

(61)

Точки 72 — 77 от Насоките се отнасят до принципа „един път — последен път“, съгласно който помощ за преструктуриране следва да се отпуска само веднъж за период от десет години. Нидерландия уточни, че MVV не е получавал помощ за оздравяване или преструктуриране в последните 10 години, предшестващи предоставянето на помощта. Също така тя се ангажира да не предоставя нова помощ за оздравяване или преструктуриране на MVV през следващите десет години.

5.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(62)

Комисията заключи, че Нидерландия не е изпълнила задълженията си по член 108, параграф 3 от Договора, като не е изпратила предварително уведомление за държавна помощ в размер на 3,55 милиона евро, отпусната на MVV през 2010 г., когато клубът е бил в затруднено финансово положение. Помощта обаче може да се счита за съвместима с вътрешния пазар като помощ за преструктуриране по смисъла на Насоките, тъй като всички посочени в Насоките условия за подобна помощ са изпълнени,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Мярката, която Нидерландия е въвела в полза на футболен клуб MVV в Maastricht, на стойност 3,55 милиона евро, е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия.

Съставено в Брюксел на 4 юли 2016 година.

За Комисията

Margrethe VESTAGER

Член на Комисията


(1)  Решение на Комисията по дело SA.33584 (2013/C) (ex 2011/NN) — Помощ за някои професионални нидерландски футболни клубове в периода 2008—2011 г. — Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 116, 23.4.2013 г., стр. 19).

(2)  Вж. бележка под линия 1.

(3)  В член 2, параграф 2 от приложението към Препоръката на Комисията 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. година относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36), малко предприятие се дефинира като предприятие, което наема под 50 души и чийто годишен оборот не надхвърля 10 милиона евро.

(4)  Съобщение на Комисията — Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2). Действието на насоките е удължено по силата на Съобщение на Комисията относно удължаване на прилагането на насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1 октомври 2004 г. (ОВ C 296, 2.10.2012 г., стр. 3).

(5)  Дело T-1/12, Франция/Комисия, точка 37 и следващи и цитираната в него съдебна практика (Дело T-11/95, BP Chemicals/ Комисия).

(6)  Дело BP Chemicals, точка 171.

(7)  ОВ C 209, 10.7.1997 г., стр. 3.

(*)  Поверителна информация.

(8)  Протокол от заседание на общинския съвет от 25 май 2010 г., точка 10. Също така в точка 5, въпреки че общината е предвидила като основание за закупуване на стадиона обезпечаване на позициите ѝ в областта на недвижимите имоти, се посочват и други икономически и социални ефекти, които тя желае да постигне.

(9)  Нов договор за наем е бил сключен с MVV на 21 юни 2010 г.

(10)  RekenkamerMaastricht: De relatietussendegemeenteMaastrichten MVV.

(11)  Новият наем е бил обвързан с оборота на MVV при минимален праг от 75 000 EUR; при добро развитие на MVV, наемът е щял да расте. Приходите от отдаването под наем на стадиона за други цели също се получават от общината.

(12)  Фондация, която според Нидерландия е независима както от MVV, така и от община Maastricht.

(13)  Това на практика е доказано от друг нидерландски професионален футболен клуб, PEC Zwolle, който също играе във втора дивизия през 2010—2011 г. PEC преминава в първа дивизия през 2012—2013 г. и през 2013—2014 г. печели купата на страната, което му дава право да играе на европейско равнище през 2014—2015 г.

(14)  Решения на Комисията, засягащи Германия, от 20 март 2013 г. относно MultifunktionsarenaderStadtErfurt (Дело SA.35135 (2012/N), точка 12, и MultifunktionsarenaderStadtJena (Дело SA.35440 (2012/N), откъси в ОВ C 140, 18.5.2013 г., стр. 1, и от 2 октомври 2013 г. относно FußballstadionChemnitz (Дело SA.36105 (2013/N), откъс в ОВ C 50, 21.2.2014 г., стр. 1.

(15)  Дело С-364/90, Италия/Комисия, ECLI:EU:C:1993:157, точка 20.

(16)  Вж. бележка под линия 4.

(17)  Съобщение на Комисията — Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 31.7.2014 г., стр. 1).


19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/63


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/1848 НА КОМИСИЯТА

от 4 юли 2016 година

относно мярка SA.40018 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с изменението от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига

(нотифицирано под номер С(2016) 4056)

(само текстът на унгарски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с горепосочените разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

От статии в печата, публикувани през декември 2014 г., Комисията узна за изменението от 2014 г. в унгарския Закон за хранителната верига от 2008 г., с който се урежда таксата за инспекция на хранителната верига. С писмо от 17 март 2015 г. Комисията изпрати искане за информация до унгарските органи, които отговориха с писмо от 16 април 2015 г.

(2)

С писмо от 15 юли 2015 г. Комисията уведоми Унгария за решението си да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „Договорът“) по отношение на мярката за помощ („решението за откриване на процедурата“). Освен това в решението за откриване на процедурата Комисията разпореди незабавното преустановяване на мярката в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (2).

(3)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на мярката за помощ.

(4)

В Комисията постъпи мнението на една заинтересован страна. С писмо от 13 октомври 2015 г. Комисията го препрати на Унгария, на която беше предоставена възможност за отговор. Унгария не представи отговор по това мнение.

2.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

2.1.   Законът за хранителната верига от 2008 г., с който се установява такса за инспекция на хранителната верига

(5)

Разпоредбите, приложими за таксата за инспекция на хранителната верига, са установени в Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея („Законът за хранителната верига“) и в Указ № 40 от 27 април 2012 г. на министъра на развитието на селските райони относно правилата за подаване на декларация за таксата за инспекция на хранителната верига и нейното заплащане. Предприятията, считани за оператори в хранителната верига съгласно Закона за хранителната верига, трябва да заплащат таксата в зависимост от оборота, който са реализирали във връзка с определени дейности. В член 47/Б се съдържа списък на дейностите (4), за които дружествата са длъжни за заплащат таксата за инспекция.

(6)

Всички предприятия (дружества и други юридически лица, но също и частни лица, които осъществяват своята дейност в качеството си на еднолични търговци или първични производители), които осъществяват дейност в Унгария и са реализирали оборот от изброените дейности през годината, предхождаща декларацията, подлежат на заплащане на таксата за инспекция на хранителната верига. Предназначението на таксата за инспекция на хранителната верига е да се покрият разходите, които Националната служба за безопасност на хранителната верига (държавна агенция) прави за изпълнението на задачите, свързани с определени регулаторни и надзорни дейности по отношение на хранителната верига. Таксата за надзор се изчислява на годишна база и субектът, подлежащ на таксата, е длъжен да подаде декларация и да направи плащане, независимо дали е извършен конкретен официален контрол на място.

(7)

До 31 декември 2014 г. съгласно правилото, установено в Закона за хранителната верига, всички оператори в хранителната верига е трябвало да заплащат таксата в зависимост от съответния оборот по фиксирана ставка от 0,1 %.

(8)

Събраната такса за инспекция на хранителната верига може да се изразходва единствено за задачите, определени в стратегията за безопасност на хранителната верига, и за дейностите на органа за хранителната верига.

2.2.   Изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига

(9)

Съгласно изменението на член 47/Б от Закона за хранителната верига със Закон LXXIV от 2014 г. (5), което е влязло в сила на 1 януари 2015 г. (наричано по-нататък „изменението от 2014 г.“), са били въведени специфични разпоредби за изчисляването на таксата за инспекция, приложима по отношение на оборота, реализиран от магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки (6) на унгарския пазар.

(10)

С изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига се въведе структура на прогресивна такса, приложима за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки (7), като ставките варират от 0 до 6 %. По-конкретно по отношение на оборота, подлежащ на таксата за инспекция на хранителната верига, са се прилагали следните ставки:

0 % върху частта от оборота, ненадвишаваща 500 милиона унгарски форинта (приблизително 1,6 милиона евро),

0,1 % върху частта от оборота, надвишаваща 500 милиона унгарски форинта, но ненадвишаваща 50 милиарда унгарски форинта (приблизително 160,6 милиона евро),

1 % върху частта от оборота, надвишаваща 50 милиарда унгарски форинта, но ненадвишаваща 100 милиарда унгарски форинта (приблизително 321,2 милиона евро),

2 % върху частта от оборота, надвишаваща 100 милиарда унгарски форинта, но ненадвишаваща 150 милиарда унгарски форинта (приблизително 481,8 милиона евро),

3 % върху частта от оборота, надвишаваща 150 милиарда унгарски форинта, но ненадвишаваща 200 милиарда унгарски форинта (приблизително 642,4 милиона евро),

4 % върху частта от оборота, надвишаваща 200 милиарда унгарски форинта, но ненадвишаваща 250 милиарда унгарски форинта (приблизително 803 милиона евро),

5 % върху частта от оборота, надвишаваща 250 милиарда унгарски форинта, но ненадвишаваща 300 милиарда унгарски форинта (приблизително 963,5 милиона евро),

6 % върху частта от оборота, надвишаваща 300 милиарда унгарски форинта.

(11)

Съгласно изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига всички други оператори в хранителната верига продължават да бъдат облагани с таксата, изчислявана върху съответния оборот по фиксирана ставка от 0,1 %.

(12)

Нито в изменената разпоредба на унгарския Закон за хранителната верига, нито в неговия обяснителен меморандум се посочват причините за въвеждането на специални правила по отношение на размера на таксите за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки. Не е представено никакво обяснение и по отношение на определянето на различните категории обороти и съответстващите им такси.

(13)

Операторите в хранителната верига са длъжни да подават декларация за таксата. Тя се заплаща годишно на две равни вноски до 31 юли и до 31 януари. В закона се предвиждат и опростени процедури в случаите, когато таксата е под 1 000 унгарски форинта (приблизително 3,2 евро). В този случай отново се подава декларация за таксата, но не е необходимо да бъде заплащана.

(14)

За неплатена до крайния срок такса за инспекция се налага глоба за закъснение. Глоба за неизпълнение на задължението може да бъде наложена, ако лицата или субектите, които подлежат на таксата за инспекция на хранителната верига, не изпълнят задължението си за подаване на декларация или го изпълнят със закъснение, частично или посредством неверни данни.

3.   ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

3.1.   Основания за откриване на официалната процедура по разследване

(15)

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като на този етап счете, че структурата на прогресивна такса (ставки и категории обороти), въведена с изменението от 2014 г., представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ.

(16)

По-специално според Комисията с прогресивните ставки, въведени с изменението от 2014 г., се прави разграничение между предприятията въз основа на техните обороти и следователно на техния размер, като по този начин на предприятията с малък оборот и съответно малък размер се предоставя избирателно предимство. Унгария не е предоставила никакви доказателства, че структурата на прогресивна такса, приложима за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки, като например супермаркети, съответства на сходен прогресивен модел, наблюдаван при разходите, които Националната служба за безопасност на хранителната верига прави за инспекцията на тези магазини. Следователно Унгария не е доказала, че мярката е оправдана от естеството или общата схема на данъчната система. Поради това Комисията счете, че мярката представлява държавна помощ, тъй като изглежда са изпълнени всички други условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора.

(17)

И накрая, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. По-специално Комисията припомни, че тя не може да обяви за съвместима мярка за държавна помощ, която нарушава други норми от правото на Съюза, като например основните свободи, установени в Договора, или разпоредбите на регламентите и директивите на Съюза. На този етап Комисията не може да изключи, че мярката е насочена предимно срещу чуждестранните предприятия, което би могло да доведе до нарушение на член 49, с който се въвежда основното право на свобода на установяване, и освен това изрази съмнения, че разликите при данъчното облагане, произтичащи от мярката, са необходими и пропорционални на целите за изпълнение на задълженията, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (8).

3.2.   Промени в правното основание за таксата за инспекция след откриването на официалната процедура по разследване

(18)

На 27 октомври 2015 г. унгарското правителство е представило на Унгарския парламент предложение за закон за изменение на Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея. На 17 ноември 2015 г. унгарският парламент прие Закон CLXXXII от 2015 г. за изменение на Закон XLVI относно хранителната верига и официалния надзор над нея, който беше публикуван в Официален вестник на Унгария (Magyar Közlöny) № 182/2015 на 26 ноември 2015 г. Новият Закон влезе в сила на 31-я ден след публикуването му, т.е. на 27 декември 2015 г.

(19)

С изменението от ноември 2015 г. се премахва структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., и отново се въвежда фиксирана такса за инспекция в размер на 0,1 % за всички оператори в хранителната верига, каквото е било положението преди изменението от 2014 г. на Закона.

3.3.   Мнение на Унгария

(20)

Унгария не представи на Комисията мнение в отговор на решението за откриване на процедурата.

(21)

Вместо това с писмо от 16 септември 2015 г., адресирано до комисаря по въпросите на конкуренцията, Унгария изпрати на Комисията предложение за изменена такса за инспекция на хранителната верига. Съгласно това предложение ставката от 0 % се отменя и вместо структурата на прогресивна такса с осем ставки (между 0 % и 6 %) се въвежда система от две ставки (0,1 % за оператори от сектора за търговия на дребно с малък оборот и 0,3 % за оператори от сектора за търговия на дребно с по-голям оборот).

(22)

С писмо от 7 октомври 2015 г. службите на Комисията уведомиха Унгария, че макар разликата между ставките на таксата да намалява съгласно новото предложение, предложената нова такса все пак ще представлява структура на прогресивна такса, което ще бъде проблем от гледна точка на държавната помощ, ако не е била оправдана от ръководните принципи на системата на таксата за инспекция.

(23)

С писмо от 7 октомври 2015 г. Унгария изпрати допълнителна информация и данни с цел да обоснове двустепенната структура на прогресивна такса въз основа на разходите за надзор над големите участници на пазара и другите търговски субекти. По-специално Унгария заяви, че големите участници се отличават с комплексна структура, която изисква по-сложен контрол и много повече ресурси от страна на органа, извършващ този контрол.

(24)

Във връзка с искането на Унгария да получи обратна информация относно предложението, направено в нейното писмо от 16 септември 2015 г., и относно допълнителната информация, предоставена в нейното писмо от 7 октомври 2015 г., с писмо от 17 март 2016 г. службите на Комисията уведомиха Унгария, че предоставените данни не доказват, че разходите за контрол като част от оборота се увеличават по същия начин като ставките на таксата. По-специално службите на Комисията потвърдиха становището си, че посочените стойности не доказват, че разходите за инспекция на дружествата, попадащи в категорията на ставката от 0,3 %, са три пъти по-големи — за всеки форинт от оборотa, по отношение на който се осъществява контрол — от разходите за дружествата, попадащи в категорията на ставката от 0,1 %. Поради това следва да се разгледа въпросът дали прогресивната двустепенна структура предоставя избирателно предимство на предприятията, попадащи в по-ниската категория.

(25)

В крайна сметка Унгария не внесе в Унгарския парламент посоченото законодателно предложение за изменение на Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея.

3.4.   Мнения на заинтересованите страни

(26)

Комисията получи мнението на една заинтересована страна. Тази заинтересована страна осъществява дейност на унгарския пазар и приема оценката на Комисията в решението за откриване на процедурата. Въпросната заинтересована страна твърди, че мярката е разработена с цел да бъде насочена конкретно към чуждестранните дружества, което според нея е възможно поради структурата на унгарския пазар на дребно. Според тази страна чуждестранните дружества в сектора за търговия на дребно в Унгария поддържат клонове или дъщерни дружества, което увеличава равнището на техния (консолидиран) оборот. За разлика от това унгарските предприятия са организирани във франчайзингова система, като всеки отделен магазин — или ограничен брой магазини — се управлява от различно юридическо лице, което не е част от корпоративната структура или група на франчайзодателя. Според оценките, предоставени от заинтересованата страна, понастоящем чуждестранните търговци на дребно (корпоративни групи) притежават приблизителен общ пазарен дял от 50 % в Унгария, но те поемат около 95 % от размера на таксата за инспекция, докато съгласно член 47/B от Закона за хранителната верига унгарските търговци на дребно попадат в категориите за облагане с такса от 0 % или 0,1 %.

(27)

С други думи унгарските търговци на дребно в хранителната верига, поради тяхната организация във франчайзингова система, автоматично попадат в обхвата на по-ниските категории на таксата (облагане по ставки от 0 % или 0,1 %), докато клоновете/дъщерните дружества на чуждестранни дружества майки от ЕС, които не са организирани във франчайзингова система, обикновено са засегнати от по-високи нива на таксата. Следователно според заинтересованата страна с таксата за инспекция на хранителната верига се предоставя избирателно предимство както на по-малките предприятия, така и на предприятията, които извършват търговия на дребно и не са организирани в система от клонове, т.е. на унгарските спрямо чуждестранните предприятия.

3.5.   Мнение на Унгария по отношение на мнението на заинтересованите страни

(28)

Комисията не получи отговор от Унгария по отношение на мнението на единствената заинтересована страна, което ѝ беше препратено с писмо от 13 октомври 2015 г.

4.   ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА

(29)

В настоящото решение Комисията ограничава оценката си до разпоредбите на изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига, по-конкретно до изменената разпоредба, с която се установява структура на прогресивна такса (ставки и категории обороти), прилагаща се за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки в Унгария, както се посочва в съображение (10) по-горе.

4.1.   Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора

(30)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора „[о]свен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(31)

Следователно класификацията на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да е финансирана чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на своя получател; iii) това предимство трябва да е избирателно и iv) мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

4.1.1.   Държавни ресурси и приписване на държавата

(32)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде финансирана чрез държавни ресурси и да може да бъде приписа на държава членка.

(33)

След като мярката произтича от закон на унгарския парламент, тя ясно може да бъде приписана на унгарската държава. Твърдението на Унгария, че поради факта, че правното основание за таксата е Регламент (ЕО) № 882/2004, таксата не може да бъде приписана на унгарската държава, не може да бъде прието.

(34)

Според постоянната съдебна практика на съдилищата на Съюза освобождаване от такса, прието от държава членка в изпълнение на директива на Съюза в съответствие със задълженията ѝ по Договора, не се приписва на въпросната държава членка, а произтича от акт на законодателството на Съюза и следователно не представлява държавна помощ (9). В Регламент (ЕО) № 882/2004 обаче се установяват общи задължения за държавите членки, като не им се налага задължението да въвеждат прогресивни такси за извършването на контрол въз основа на оборота, поради което не може да се счита, че изменението от 2014 г. произтича от акт на законодателството на Съюза. В член 26 от Регламент (ЕО) № 882/2004 се посочва, че „държавите членки гарантират, че разполагат с необходимите финансови ресурси за осигуряването на необходимия персонал и с други ресурси за официален контрол, събирани с помощта на средства, които се считат за най-подходящи, включително чрез общото данъчно облагане или чрез установяване на такси или налози“. Съгласно член 27, параграф 1 „Държавите членки могат да събират такси или налози, за да покрият разходите, направени за официалния контрол.“ Ето защо отделните държави членки са отговорни за определянето на размера на таксите в границите на посочения законодателен акт и по-специално в съответствие с член 27 от него. Следователно всяко решение, взето в този контекст, се приписва на унгарската държава.

(35)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, при което резултатът от мярката е, че държавата пропуска приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, това условие също е изпълнено (10). В настоящия случай унгарската държава се отказва от ресурси, които в противен случай би трябвало да събере от оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия), ако те дължаха същата такса за инспекция като операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са големи.

4.1.2.   Предимство

(36)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителните ползи, но и мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (11). Въпреки че мярка, която води до намаляване на данък или налог, не включва положително прехвърляне на ресурси от държавата, тя поражда предимство, тъй като поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци и води до загуба на приходи за държавата (12). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест за предприятието и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка, данъчна основа или на размера на дължимия данък (13).

(37)

С изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига се въвежда структура на прогресивна такса, приложима за магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки, в зависимост от категориите, в които попада оборотът на тези предприятия. Прогресивният характер на тези такси води до това, че средният процент на таксата, налаган върху оборота на даден магазин, се увеличава, когато оборотът му нараства, и достига следващите по-високи категории. В резултат на това предприятията с малък оборот (по-малки предприятия) се облагат с таксата по значително по-ниски средни ставки в сравнение с предприятията с голям оборот (по-големи предприятия). Облагането с таксата по такава значително по-ниска средна ставка намалява разходите, които предприятията с малък оборот трябва да направят в сравнение с предприятията с голям оборот, и следователно представлява предимство в полза на по-малките предприятия спрямо по-големите предприятия за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

4.1.3.   Избирателност

(38)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна, ако поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки.

(39)

По отношение на фискалните схеми Съдът е постановил, че избирателността на дадена мярка по принцип следва да се оценява чрез триетапен анализ (14). Първо се определя общият или обичайният данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтната система“. Второ, следва да се определи дали дадена мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничение между икономически оператори, които с оглед на присъщите за системата цели се намират в сходно фактическо и правно положение. Ако въпросната мярка не представлява дерогация от референтната система, тя не е избирателна. Ако мярката представлява дерогация (и следователно е prima facie избирателна), на третия етап от анализа трябва да се установи дали мярката, представляваща дерогация, е обоснована от естеството или общата схема на данъчната (референтна) система (15). Ако prima facie избирателна мярка е обоснована от естеството или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора.

а)   референтна система

(40)

В настоящия случай Комисията счита, че референтната система е таксата за инспекция на предприятия от хранителната верига, осъществяващи дейност в Унгария (16). Комисията не счита, че структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., може да представлява част от тази референтна система.

(41)

Както Съдът (17) е установил, невинаги е достатъчно анализът на избирателността да бъде сведен до това дали мярката представлява дерогация от референтната система, определена от държавата членка. Необходимо е също така да се оцени дали границите на тази система са били замислени от държавата членка по последователен начин или, напротив, по очевидно произволен или тенденциозен начин, така че да облагодетелстват някои предприятия за сметка на други. В противен случай вместо да определя общи правила, приложими за всички предприятия, от които се прави дерогация в полза на някои предприятия, държавата членка може да постигне същия резултат, заобикаляйки правилата за държавна помощ, като приспособи и комбинира своите правила по такъв начин, че самото им прилагане да води до различна тежест за различните предприятия (18). В това отношение е много важно да се припомни, че според постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 от Договора не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (19).

(42)

Като се има предвид, че прилагането на фиксирана такса по отношение на оборота на оператори в хранителната верига е подходящо средство за покриването на разходите, които държавата прави за извършването на дейностите си по инспекция в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004, структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига, изглежда като целенасочено проектирана от Унгария с цел да облагодетелства определени предприятия за сметка на други. Преди изменението от 2014 г. всички оператори в хранителната верига, включително магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки, е трябвало да заплащат таксата по отношение на съответния оборот по фиксирана ставка от 0,1 %. При структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., по отношение на операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, възниква вероятността да бъдат облагани по набор от осем различни ставки на таксата, започващи от 0 % и прогресивно нарастващи до 6 % в зависимост от категорията, в която попада техният оборот. Поради това в резултат на изменението от 2014 г. за предприятията, които подлежат на заплащане на таксата, се прилага различна средна ставка на таксата в зависимост от естеството на тяхната дейност (дали управляват магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки) и размера на техния оборот (дали той надвишава праговете, установени с това изменение).

(43)

Тъй като всяко дружество се облага по различна ставка, не е възможно Комисията да определи единствена референтна ставка за таксите, изменени през 2014 г. Унгария също не е представила конкретна ставка като референтна ставка или „обичайна“ ставка и освен това не е обяснила защо по-високата ставка би била обоснована с извънредни обстоятелства за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са големи, нито защо следва да се прилагат по-ниски ставки за определени категории оператори или оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки.

(44)

Поради това вследствие на изменението от 2014 г. различните предприятия плащат съгласно различни нива на данъчно облагане (изразени като процент от техния общ годишен оборот) в зависимост от тяхната дейност и, тъй като размерът на реализирания от дадено предприятие оборот е свързан в известна степен с размера на това предприятие, в зависимост от техния размер. Целта на таксата за инспекция на хранителната верига обаче е да се осигурят средства за проверките, свързани със здравето и безопасността при храните при движението им в хранителната верига, и структурата на прогресивна такса, със ставки, вариращи между 0 % и 6 %, не отразява връзката между разходите за инспекция в помещенията на предприятията, обхванати от мярката, и техния оборот.

(45)

С оглед на посочената цел Комисията счита, че всички оператори в хранителната верига по принцип, както и по-специално всички оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, са в сходно фактическо и правно положение, независимо от тяхната дейност и размера на техните обороти, като Унгария не е представила убедителна обосновка за дискриминацията между тези видове предприятия при налагането на таксата за инспекция на хранителната верига. В това отношение Комисята посочва съображения (52)—(57) по-долу. Следователно Унгария целенасочено е проектирала таксата за инспекция на хранителната верига по такъв начин, че произволно да облагодетелства някои предприятия, а именно операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия), в ущърб на други, а именно по-големите предприятия, които обикновено са и чуждестранни (20).

(46)

Следователно референтната система е избирателна по своя замисъл по начин, който не е обоснован от гледна точка на целта на таксата за инспекция на хранителната верига, която е да се осигурят средства за проверките, свързани със здравето и безопасността при храните при движението им в хранителната верига. Следователно подходящата референтна система в настоящия случай е налагането на такса за инспекция на предприятия от хранителната верига, осъществяващи дейност в Унгария, въз основа на техния оборот, без структурата на прогресивна такса да бъде част от тези система.

б)   Дерогация от референтната система

(47)

Като втора стъпка е необходимо да се определи дали мярката представлява дерогация от референтната система в полза на някои предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на присъщата на референтната система цел.

(48)

Както е обяснено в съображение 44, присъщата цел на таксата за инспекция на хранителната верига е да се осигурят средства за проверките, свързани със здравето и безопасността при храните при движението им в хранителната верига в Унгария. Както допълнително е обяснено в посоченото съображение, всички оператори в хранителната верига като цяло, и по-специално всички магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, следва да се считат за намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на тази цел, независимо от тяхната дейност или равнището на техния оборот.

(49)

Както е обяснено в съображение 37, в резултат на структурата на прогресивна такса, която съгласно изменението от 2014 г. се прилага само за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, предприятията с по-големи обороти подлежат както на значително по-високи пределни такси за инспекция, така и на значително по-високи средни ставки на таксата за инспекция в сравнение с операторите на магазини с по-малки обороти и други оператори от хранителната верига. С други думи, със структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., се прави разграничение между предприятия в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта на таксата за инспекция на хранителната верига въз основа на тяхната дейност и техния размер.

(50)

По-специално Комисията отбелязва, че ставките на таксата, установени с изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига, и категориите, за които се прилагат, водят до увеличаване на таксата за предприятията, които подлежат на таксата в зависимост от техния оборот от определена дейност и съответно от техния размер. Пределната ставка на таксата е 0,1 % за предприятията, които реализират оборот, надвишаващ 500 милиона унгарски форинта, но ненадвишаващ 50 милиарда унгарски форинта. Тази пределна ставка се умножава по 60, за да достигне 6 % за предприятията, продаващи бързооборотни потребителски стоки, които реализират оборот, надвишаващ 300 милиарда унгарски форинта. Последствието от това нарастване на пределната ставка на таксата е, че за магазин с оборот от най-високата категория средното равнище на таксата е значително по-високо в сравнение с таксата, приложима за предприятията с по-ниски равнища на оборота (и съответно по-малки предприятия).

(51)

Следователно структурата на прогресивна такса, въведена с изменението от 2014 г., представлява дерогация от референтната система, състояща се в налагането на такса за инспекция на предприятия от хранителната верига, осъществяващи дейност в Унгария, като поставя в по-благоприятно положение операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия). Поради това Комисията счита, че оспорваната мярка е prima facie избирателна.

в)   Обосновка

(52)

Мярка, която представлява дерогация от референтната система, не е избирателна, ако е обоснована от естеството или общата схема на тази система. Такъв е случаят, когато избирателното третиране е резултат от вътрешноприсъщи механизми, които са необходими за функционирането и ефективността на системата (21). В това отношение държавите членки не могат да се позовават на цели на външната политика — като например цели на регионалната, екологичната или промишлената политика — за да обосноват различното третиране на предприятията съгласно определен режим. Държавата членка, т.е. унгарските органи, е тази, която трябва да представи обосновка.

(53)

Унгарските органи твърдят, че целта на дерогацията е да се гарантира, че размерът на таксата за инспекция е пропорционален в по-голяма степен на ресурсите, които са необходими на органа за инспекцията на значимите участници на пазара (например сертификати, време, необходимо за инспекция с IT системи и системи за осигуряване на качество, брой на обектите на предприятието, използване на експерти и транспортни разходи). Според унгарските органи операторите в хранителната верига с по-големи обороти или такива, които пораждат по-висок риск поради по-големия брой потребители, които обслужват, следва да допринасят в по-голяма степен за осигуряването на средства за инспекцията на хранителната верига.

(54)

Комисията счита, че прогресивните такси в зависимост от оборота могат да бъдат обосновани единствено ако конкретната цел, преследвана с таксата, налага такива прогресивни ставки, т.е. ако спрямо оборота се увеличават и разходите, които таксата би трябвало да покрива, или вторичните ефекти, произтичащи от дадена дейност, които се очаква да бъдат преодолени чрез таксата, като те нарастват повече от пропорционално (22). Тъй като предназначението на таксата за надзор на веригата на дребно е да се осигурят средства за свързани със здравето и безопасността проверки на храните при движението им в хранителната верига, Комисията не установи основания, поради които да се налага разходите за този контрол да се увеличават повече от пропорционално спрямо оборота на по-големите предприятия.

(55)

Например Унгария не е предоставила доказателства, които да обясняват защо при оператора на магазин за продажби на дребно със значителни обороти, който продава например един пакет захар, биха възникнали опасности, които са 60 пъти по-големи, или би се наложил контрол, който е 60 пъти по-скъп в сравнение с оператора на малък супермаркет с по-малки обороти, продаващ същия пакет захар. Всъщност, въпреки че оборотът, реализиран от продажбата на този пакет захар, е сходен за двете предприятия, дължимата такса за всеки форинт от оборота, реализиран от продажбата на този пакет захар, е 60 пъти по-малка за оператора на малкия супермаркет.

(56)

Освен това Комисията отбелязва, че представеният от Унгария аргумент, че операторите в хранителната верига с по-големи обороти следва да допринасят в по-голяма степен за осигуряването на средства за инспекцията на хранителната верига, се подкопава от факта, че магазин, продаващ бързооборотни потребителски стоки, който реализира голям оборот, ще бъде облагат по по-високи ставки върху този оборот в сравнение с операторите в хранителната верига, които не са предприятия, продаващи бързооборотни потребителски стоки, и реализират същото равнище на оборота, но все пак подлежат на фиксирана такса от 0,1 %.

(57)

Съответно Комисията не счита, че мярката е оправдана от естеството и общата схема на референтната система. Поради това следва да се счита, че мярката предоставя избирателно предимство на предприятия, които управляват магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, чиито обороти са по-малки (и съответно по-малки предприятия).

4.1.4.   Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията в рамките на Съюза

(58)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията в рамките на Съюза, за да представлява държавна помощ. Мярката се прилага за предприятия, реализиращи оборот от определени дейности, свързани с хранителната верига, и продаващи бързооборотни потребителски стоки на унгарския пазар, включително оператори от други държави членки. Както в Унгария, така и в други държави членки за пазара, обслужван от предприятия, продаващи бързооборотни потребителски стоки, е характерно присъствието на оператори от други държави членки, които в действителност осъществяват дейност — или могат да развият своята дейност — в международен мащаб. Прогресивният характер на таксата според оборота може да постави в значително по-благоприятно положение някои от тези предприятия в ущърб на други и да укрепи тяхната позиция както на унгарския пазар, така и на европейския пазар като цяло. Следователно мярката оказва въздействие върху конкурентното положение на предприятията, подлежащи на прогресивната такса, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията в рамките на Съюза.

4.1.5.   Заключение

(59)

Тъй като всички условия, предвидени в член 107, параграф 1 от Договора. са изпълнени, Комисията счита, че изменението от 2014 г. в унгарския Закон за хранителната верига, с което се въвежда структура на прогресивна такса за предприятията, продаващи бързооборотни потребителски стоки, представлява държавна помощ по смисъла на посочената разпоредба.

4.2.   Съвместимост на помощта с вътрешния пазар

(60)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 2 от Договора (23), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако Комисията установи, че попада в някоя от категориите, изброени в член 107, параграф 3 от Договора (24). Въпреки това държавата членка, която предоставя помощта, е тази, която носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или 3 от Договора (25).

(61)

Комисията отбелязва, че унгарските органи не са предоставили никакви аргументи защо изменението от 2014 г. на Закона за хранителната верига може да бъде съвместимо с вътрешния пазар. Унгария не е представила мнение относно изразените в решението за откриване на процедурата съмненията по отношение на съвместимостта на мярката и не е отговорила на мнението, изразено от третата страна относно съвместимостта (26). Комисията счита, че не се прилага нито едно от изключенията, предвидени в горепосочените разпоредби, тъй като не изглежда, че мярката е насочена към постигането на някоя от целите, изброени в тези разпоредби. Следователно мярката не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

(62)

Освен това Комисията припомня, че не може да обяви за съвместима държавна помощ, която нарушава други норми от правото на Съюза, като например основните свободи, установени с Договора или разпоредбите на регламентите и директивите на ЕС. Във връзка с това не са разсеяни съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата, че мярката е насочена предимно срещу чуждестранните предприятия, което може да доведе до нарушение на член 49 от Договора, с който се въвежда основното право на свобода на установяване. Унгария не представи мнение по отношение на евентуалното нарушение на член 49 от Договора или на мнението на заинтересованата трета страна по този аспект.

(63)

Унгария твърди, че Регламент (ЕО) № 882/2004 е правното основание за таксата за инспекция на хранителната верига, изменена с изменението от 2014 г. Въз основа на информацията обаче, предоставена от унгарските органи (27), Комисията не е съгласна, че мярката — както е изменена през 2014 г. — е в съответствие Регламент (ЕО) № 882/2004, поради следните четири причини.

(64)

Първо, въз основа на информацията, предоставена от Унгария, не беше установено, че таксата за инспекция — както е изменена през 2014 г. — е изчислена в съответствие с критериите за изчисляване на такси, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 882/2004, нито че тя не надвишава общите разходи, които компетентните органи правят при осъществяването на официалния контрол, както се изисква изрично в член 27, параграф 4, буква а) от посочения регламент.

(65)

Второ, разходите, които са взети под внимание при установяването на метода на изчисляване на таксата за инспекция, изглежда не съответстват на разходите, посочени в член 27, параграф 4, буква а), когато се разглеждат във връзка с приложение VI към Регламент (ЕО) № 882/2004. По-специално, въпреки че в това приложение се посочва, че разходите, които следва да се вземат предвид при изчисляването на таксите, могат да включват разходите за персонала, „който участва в официалния контрол“, унгарските органи са уведомили Комисията, че таксата за инспекция, която налагат, покрива и (други) разходи, произтичащи от по-обширната категория „заплати на персонала (28).

(66)

Трето, въпреки че унгарските органи имат право да налагат такси като фиксирана сума съгласно член 27, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) № 882/2004, те не представиха убедителна обосновка за прогресивния характер на таксата за инспекция и за нейната структура (категории и ставки на таксата). По-специално Унгария не е предоставила никакви доказателства, че структурата на прогресивна такса (ставки и категории), приложима за операторите на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, съответства на отчетена сходна прогресивна тенденция при разходите, които Националната служба за безопасност на хранителната верига прави за инспекцията на посочените предприятия.

(67)

И накрая, въпреки че се твърди, че прогресивната ставка е обоснована съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 от необходимостта от такса, която да е пропорционална на по-големите административни ресурси, които компетентните органи трябва да осигурят за извършването на контрол на големи участници на пазара, Комисията не може да установи защо, предвид естеството на официалния контрол, контролът на няколко обекта на големи търговци на дребно може да бъде по-скъп или сложен от контрола на няколко обекта на оператори по договори за франчайзинг (които обаче подлежат на значително по-ниски такси за инспекция поради това, че оборотът на всеки обект, взет поотделно, е много по-малък).

(68)

С оглед на горепосоченото Комисията не счита, че разликите при облагането, произтичащи от мярката, са необходими и пропорционални на целта за изпълнение на задълженията, посочени в Регламент (ЕО) № 882/2004.

4.3.   Изменената такса за инспекция от Закона за хранителната верига

(69)

Както се посочва в раздел 3.2, за таксата за инспекция на хранителната верига, изменена на 17 ноември 2015 г., вече не се прилагат прогресивни ставки. Вместо това в Закон CLXXXII от 2015 г. за изменение на Закон XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея се предвижда фиксирана ставка от 0,1 % за всички оператори в хранителната верига. С премахването на прогресивната структура на таксата се разсейват опасенията за държавна помощ, изразени в решението за откриване на процедурата по отношение на тази прогресивна структура.

4.4.   Възстановяване на помощта

(70)

Изменението от 2014 г. никога не е било нотифицирано или обявено от Комисията за съвместимо с вътрешния пазар. Тъй като изменението от 2014 г. представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 (29), която е въведена в действие в нарушение на задължението за отлагане, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора, тази мярка представлява и неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(71)

Като последица от констатацията, че мярката представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ, последната трябва да бъде възстановена от нейните получатели в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(72)

В резултат от разпореждането за преустановяване обаче, издадено от Комисията в нейното решение за откриване на процедурата, Унгария потвърди, че е преустановила плащането на таксата за инспекция на хранителната верига от страна на субектите, които се облагат според съответната категория на прогресивната такса за инспекция.

(73)

Следователно не е налице ефективно предоставена държавна помощ по мярката. Поради тази причина не е необходимо възстановяване.

5.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(74)

Комисията счита, че Унгария неправомерно е привела в действие разглежданата помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(75)

Настоящото решение не засяга евентуални разследвания относно съответствието на мярката с основните свободи, предвидени в Договора, по-специално свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Структурата на прогресивна такса (ставки и категории обороти), приложима за оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, въведена за таксата за инспекция на хранителната верига в Унгария чрез изменението на Закон LXXIV от 2014 г., представлява държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и е неправомерно приведена в действие от Унгария в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

Член 2

Индивидуалната помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (30) или Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета (31), в зависимост от това кой от тях е приложим към момента на предоставянето на помощта.

Член 3

Унгария отменя всички дължими плащания на помощ по схемата, посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 4

Унгария осигурява изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

Член 5

Адресат на настоящото решение е Унгария.

Съставено в Брюксел на 4 юли 2016 година.

За Комисията

Margrethe VESTAGER

Член на Комисията


(1)  ОВ C 277, 21.8.2015 г., стр. 12.

(2)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).

(3)  Вж. бележка под линия 1.

(4)  Според унгарските органи в писмото им от 16 април 2015 г., с което отговарят на Комисията: „Следните дейности се определят като подлежащи на таксата за инспекция:

разпространение на животни, отглеждани за производство на храни, за разплод или за опитни цели;

разпространение на растения, семена за посев, растителни продукти и размножителен и посадъчен материал, отглеждани за целите на производството на храни или фуражи;

производство или разпространение на храни, включително кетъринг в ресторантьорството и публичния сектор;

производство или разпространение на фуражи;

производство или разпространение на ветеринарни препарати и ветеринари продукти;

производство или разпространение на пестициди, средства за увеличаване на добивите или торове с маркировка „CE“;

третиране, употреба, допълнителна преработка и транспортиране на странични продукти от животински произход или пускане на пазара на продукти, произведени от тях;

управление на дружество, занимаващо се с транспортирането на селскостопански животни, експлоатация на съоръжение за почистване и дезинфекция на превозни средства за транспортиране на селскостопански животни, на карантинен пункт, избран за приемане на животни с произход от чужбина, на съоръжение за товарене на животни, на сборен пункт, на обект за търговия, на пункт за хранене и напояване, на помещение за почивка или на пазар за животни;

производство или съхранение на репродуктивен материал;

управление на фитосанитарна и ветеринарна лаборатория или лаборатория за анализ на храни или фуражи;

разпространение на устройства, използвани за маркиране на животни.“

(5)  Закон LXXIV от 2014 г. за изменение на закони за специфични такси, други закони, свързани с тях, и Закон CXXII от 2010 г. относно националната данъчна и митническа администрация

(6)  Определението за бързооборотни потребителски стоки в член 2, параграф 18а от Търговския закон е следното: „бързооборотни потребителски стоки: с изключение на продуктите, продавани в сектора на кетъринг услугите, хранителните продукти, козметичните продукти, продуктите в дрогерии, домакинските почистващи препарати и химикали и хигиенните хартиени продукти, задоволяващи ежедневните нужди и потребности на населението, които потребителят обикновено потребява, изразходва или заменя в рамките на една година“. Съгласно член 2, параграф 18б от Търговския закон „магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки“ са „магазините, чийто оборот се реализира в голяма степен от бързооборотни потребителски стоки“.

(7)  За целите на настоящото решение посочването на оператори на магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки, включва всички предприятия, които подлежат на таксата за инспекция на хранителната верига по отношение на оборотите, реализирани от магазини, продаващи бързооборотни потребителски стоки.

(8)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

(9)  Решение от 5 април 2006 г., Deutsche Bahn/Комисия, T-351/02, EU:T:2006:104, точка 102.

(10)  Решение от 16 май 2000 г., Франция/Ladbroke Racing Ltd и Комисия, C-83/98 P, EU:C:2000:248, точки 48—51. Също така може да представлява държавна помощ мярка, предоставяща на определени предприятия намаление на дължимия данък или отсрочено плащане на обичайно дължимия данък, вж. решение от 8 септември 2011 г., Paint Graphos и др., C-78/08—C-80/08, EU:C:2011:550, точка 46.

(11)  Решение от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, C-143/99, EU:C:2001:598, точка 38.

(12)  Решение от 15 юни 2006 г., Air Liquide Industries Belgium, C-393/04 и C-41/05, EU:C:2006:403, точка 30 и решение от 15 март 1994 г., Banco Exterior de Espana, C-387/92, EU:C:1994:100, точка 14.

(13)  Вж. решение от 15 декември 2005 г., Италия/Комисия, C-66/02, EU:C:2005:768, точка 78; решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C-222/04, EU:C:2006:8, точка 132; решение от 9 октомври 2014 г., Ministerio de Defensa and Navantia, C-522/13, EU:C:2014:2262, точки 21—31. Вж. също точка 9 от Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3).

(14)  Вж. например решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Кралство Нидерландия (NOx), C-279/08 P, EU:C:2011:551; решение от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, C-143/99, EU:C:2001:598; решение от 8 септември 2011 г., Paint Graphos и др., C-78/08—C-80/08, EU:C:2011:550; решение от 29 април 2004 г., GIL Insurance и др., C-308/01, EU:C:2004:252.

(15)  Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3).

(16)  Вж. бележка под линия 4 по-горе.

(17)  Решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, C-106/09 P и C-107/09 P, EU:C:2011:732.

(18)  Пак там, точка 92.

(19)  Решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C-487/06 P, EU:C:2008:757, точки 85 и 89 и цитираната съдебна практика и решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Кралство Нидерландия (NOx), C-279/08 P, EU:C:2011:551, точка 51.

(20)  Решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, C-106/09 P и C-107/09 P, EU:C:2011:732. По аналогия вж. също решение от 5 февруари 2014 г., Hervis Sport- és Divatkereskedelmi Kft., C-385/12, EU:C:2014:47, в което Съдът постанови, че: „Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка за данък върху оборота от търговия на дребно в търговски обекти, задължаваща данъчнозадължените лица, които в рамките на група от дружества са „свързани предприятия“ по смисъла на тази правна уредба, да сумират оборота си за целите на прилагането на силно прогресивна ставка и след това да разпределят помежду си размера на така получения данък пропорционално на техните реални обороти, при положение че — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери — данъчнозадължените лица, които са част от група от дружества и подлежат на облагане по най-високата ставка на специалния данък, в повечето случаи са „свързани“ с дружества със седалище в друга държава членка.“

(21)  Вж. например решение от 8 септември 2011 г., Paint Graphos и др., C-78/08—C-80/08, EU:C:2011:550, точка 69.

(22)  В действителност с фиксираната ставка на магазините с по-голям оборот вече се налага по-висока такса.

(23)  Изключенията, предвидени в член 107, параграф 2 от Договора, се отнасят до: a) помощи със социален характер, предоставени от отделни потребители; б) помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития и в) помощи, предоставени на отделни региони на Федерална република Германия.

(24)  Изключенията, предвидени в член 107, параграф 3 от Договора, се отнасят до: а) помощи за насърчаване на развитието на някои региони; б) помощи за някои важни проекти от общоевропейски интерес или за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка; в) помощи за развитието на някои икономически дейности или региони; г) помощи за насърчаване на културата и опазване на наследството и д) помощи, определени с решение на Съвета.

(25)  Решение от 12 септември 2007 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T-68/03, EU:T:2007:253, точка 34.

(26)  Както се посочва в съображение 4, това мнение е препратено на Унгария за евентуални коментари на 13 октомври 2015 г.

(27)  Информация, предоставена на генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ с писма съответно от 26 февруари [Ares(2015)835210] и 19 май 2015 г. [Ares (2015)2083309].

(28)  Вж. писмото на унгарските органи от 7 октомври 2015 г. до службите на Комисията.

(29)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробно правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

(30)  Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1).

(31)  Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 1).


19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/75


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/1849 НА КОМИСИЯТА

от 4 юли 2016 година

относно мярка SA.41613 — 2015/C (ex SA.33584 — 2013/C (ex 2011/NN)), приведена в действие от Нидерландия в полза на професионален футболен клуб PSV в Eindhoven

(нотифицирано под номер С(2016) 4093)

(само текстът на нидерландски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с член 108, параграф 2 от Договора (1) и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

През май 2011 г. Комисията научи от съобщения в пресата и сигнали на граждани, че община Eindhoven е планирала да подкрепи професионалния футболен клуб Philips Sport Vereniging (наричан по-нататък: „PSV“) чрез финансова сделка. През 2010 и през 2011 г. Комисията получи също така жалби във връзка с мерки в полза на други професионални футболни клубове в Нидерландия, а именно MVV в Maastricht, Willem II в Tilburg, FC Den Bosch в 's-Hertogenbosch и NEC в Nijmegen. На 26 и 28 юли 2011 г. Нидерландия предостави на Комисията информация относно мярката, засягаща PSV.

(2)

С писмо от 6 март 2013 г. Комисията уведоми Нидерландия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, във връзка с мерките в полза на Willem II, NEC, MVV, PSV и FC Den Bosch.

(3)

Решението на Комисията да открие процедурата (наричано по-нататък: „решение за откриване“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросните мерки.

(4)

Нидерландия представи становище относно мярката в полза на PSV с писма от 6 юни и 12 ноември 2013 г. и от 12 и 14 януари и 22 април 2016 г.

(5)

Комисията получи становищата на следните заинтересовани страни: община Eindhoven (наричана по-нататък: „общината“) на 23 май 2013 г., на 11 септември 2013 г. и на 26 септември 2013 г. и PSV на 24 май 2013 г. Комисията ги препрати на Нидерландия, която получи възможност да отговори. Нидерландия изпрати мнения с писмо от 12 ноември 2013 г.

(6)

Срещи с Нидерландия бяха проведени на 9 юли 2013 г., на 25 февруари 2015 г. и на 13 октомври 2015 г.

(7)

На 17 юли 2013 г. общината обжалва решението за откриване на процедурата от 6 март 2013 г. пред Общия съд (3).

(8)

Вследствие на решението за откриване и със съгласието на Нидерландия разследванията за различните клубове бяха проведени поотделно. Разследването във връзка с PSV беше регистрирано под номер SA.41613.

2.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

2.1.   Мярката

(9)

Националната футболна федерация Koninklijke Nederlandse Voetbal Bond (наричана по-нататък: „KNVB“) е ресорната организация в областта на професионалните и любителските футболни състезания. Професионалният футбол в Нидерландия е организиран в двудивизионна система. През сезон 2014—2015 г. тя е включвала 38 клуба, 18 от които са играли в първа дивизия (eredivisie) и 20 във втора дивизия (eerste divisie).

(10)

PSV е създаден през 1913 г. и играе домакинските си мачове в Eindhoven. През 1999 г. търговските дейности на PSV са обединени в дружество с ограничена отговорност [naamloze vennootschap]. Всички дялове без един са собственост на Foundation PSV Football. Другият дял е собственост на Eindhoven Football Club PSV. PSV играе в първа дивизия и редовно се състезава за челните места в първенството. Печели първото място в първа дивизия през 2014—2015 г. и през 2015—2016 г. PSV редовно участва в европейските турнири и е печелил както Купата на европейските шампиони (1987—1988 г.), така и Купата на УЕФА (1977—1978 г.).

(11)

PSV е собственик на своя футболен стадион, Philips stadium (наричан по-нататък: „стадионът“). До 2011 г. той е притежавал също и земята под стадиона и тренировъчния блок De Herdgang. През 2011 г. PSV е бил изправен пред сериозни проблеми с ликвидността, във връзка с които е потърсил помощ от общината, Philips и няколко други дружества в Eindhoven, както и от няколко банки. Някои от тези дружества наистина са се съгласили да отпуснат нови заеми или да променят съществуващите такива, за да помогнат на PSV да преодолее трудния период.

(12)

В онзи момент общината и PSV са договорили сделка за продажба и обратно наемане. Те са се споразумели общината да закупи земята под стадиона и тренировъчния блок за сумата от 48 385 000 EUR. Земята под стадиона е била оценена на 41 160 000 EUR. За да финансира тази покупка, общината е получила дългосрочен банков заем за подобна сума с фиксирана лихва. Впоследствие земята под стадиона е била предоставена на разположение на PSV по силата на дългосрочен договор за наем (erfpacht) за срок от 40 години, който може да бъде удължен по желание на PSV. Годишният наем е в размер на 2 463 030 EUR. В годишния наем е включен наемът за терена на стадиона (1 863 743 EUR), терена под тренировъчния комплекс (327 151 EUR) и паркинг за автомобили (272 135 EUR). В договора се съдържа клауза, съгласно която наемът ще бъде преразгледан след 20 години.

(13)

Нидерландия не е уведомила Комисията в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора за своето намерение да сключи въпросната сделка за продажба и обратно наемане.

2.2.   Основания за откриване на процедурата

(14)

В решението за откриване Комисията застъпва мнението, че мерките за помощ за професионални футболни клубове могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Комисията също така изрази съмнение дали продажната цена за земята под стадиона и наемът за терена са били определени по подходящ начин. Тя достигна до предварителното заключение, че общината е предоставила избирателно предимство на PSV, като е използвала държавни ресурси, и следователно е предоставила помощ на футболния клуб.

(15)

По-специално, що се отнася до Съобщението на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (4) (наричано по-нататък: „Съобщение относно продажбите на земя“), на което Нидерландия се позовава, Комисията подчерта, че предоставените в съобщението насоки, както е посочено в уводната му част, се отнасят само до „продажба на земя и сгради публична собственост. Те не засягат придобиването на земя и сгради от публични органи или отдаването под наем или наемането на земя и сгради от публични органи. Такива сделки могат да съдържат елемент на държавна помощ.“

(16)

Що се отнася до външната експертиза, на която общината е разчитала, Комисията изрази съмнение дали може да се приеме за уместно решението на оценяващите експерти да използват в своите изчисления цената на земя със смесено предназначение, вместо цената на земя за стадион. Комисията изрази съмнение също и относно това дали маржовете на печалбата и риска, които са били използвани за изчисляването на стойността на земята за целите на бъдещото развитие след изтичането на срока на дългосрочното отдаване под наем, са били реалистични.

(17)

Към онзи момент Комисията не е била убедена, че общината е имала намерение да гарантира съответствието на сделката с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък: „ПИУПИ“). Напротив, тя по-скоро се е опитала да избегне загубите; с други думи, били са взети предпазни мерки, за да се гарантира бюджетната неутралност на сделките. Това би било неприемливо за типичен инвеститор в условията на пазарна икономика дори ако той е използвал външна експертиза за оценката на терена и определянето на наема.

3.   МНЕНИЯ НА НИДЕРЛАНДИЯ

(18)

Нидерландия счита, че сделката не представлява държавна помощ по следните причини: а) стойността на земята и годишният наем са били определени от външни експерти в съответствие със Съобщението относно продажбите на земя. Съобщението определя приложимата рамка за оценяването на сделката като държавна помощ; б) по силата на дългосрочния договор за наем PSV ще плаща на общината наем, надхвърлящ размера на вноските, които общината плаща на банката, а това гарантира, че сделката не е просто финансово неутрална по отношение на общината; в) PSV ще предостави гаранция за плащанията, която се покрива от продажбата на абонаментни карти; г) ако PSV изпадне в несъстоятелност, теренът и стадионът ще останат собственост на общината; д) размерът на наема ще бъде преразгледан след 20 години въз основа на нов доклад за оценка.

(19)

Нидерландия счита, че придобиването на терена на стадиона от общината е станало при пазарни условия, в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика и на принципа на кредитора в условията на пазарна икономика. Тя е поискала независима оценка, за да се определи цената на сделката въз основа на пазарната стойност на земята.

(20)

Що се отнася до оценката на земята като земя със смесено предназначение, Нидерландия отбелязва, че всяка оценка в контекста на сравнението между поведението на публичните и частните инвеститори трябва да бъде извършена въз основа на поведението, което би имал евентуален частен инвеститор по време на въпросната сделка предвид наличната информация и предвидимото към онзи момент развитие. По тази причина на експерта е било възложено да определи стойността на имота в тогавашното му състояние, в случай на продажба на предполагаема най-добра цена, след адекватно проследяване на пазарните цени и предвид потенциала за развитие на терена.

(21)

Съответно Нидерландия се позовава на независимия доклад за оценка, в който се отбелязва, че оценката трябва да вземе предвид възможните реалистични и предвидими бъдещи развития, засягащи земята. В доклада се разглежда възможното развитие на терена на стадиона и се отбелязва, че ако стадионът изчезне, теренът най-вероятно би се използвал като зона със смесено предназначение за офиси и жилищни сгради. Би било уместно оценката да се основе на тази възможност дори ако подобно развитие може да не се реализира в близките десетилетия. Нидерландия и докладът за оценка подчертават, че тази хипотеза е реалистична, по-специално поради местоположението на терена в центъра на града. Потенциалът за прогресивно нарастване на стойността е много по-висок за централно разположени парцели, отколкото за такива, които се намират в периферията. В разглеждания случай общината освен това е в удобната позиция сама да взема решенията в областта на градоустройството, а следователно и относно потенциалното бъдещо предназначение на стадиона.

(22)

Съгласно Нидерландия предполагаемото евентуално/възможно смесено предназначение на земята за жилищни сгради/офиси се вписва в логиката на градското развитие на района, където се намира стадионът, в близкото минало и в перспективата за бъдещото му развитие. Районът, разположен в непосредствена близост до терена, се е развил от предимно промишлена зона до смесена жилищна и офисна зона в централната част на града. Общината проявява интерес към стадиона, защото придобиването на стратегически терени е част от стратегията ѝ за развитие на градската среда, както е посочено в „Interimstructuurvisie 2009“. В документа се определя план за реконструкция на изоставени промишлени зони в централните части на града, които да обединяват в едно жилищни сгради, творчески дейности, магазини и офиси. Заявена част от тази стратегия е ранното обезпечаване на стратегически терени като част от дългосрочната инвестиционна стратегия за реализация на плановете. Съгласно тази логика и поради невъзможността за едновременно осъществяване на индивидуалните планове за всички зони, общината желае също така да съчетае придобиването на земя (с цел нейното обезпечаване) с дългосрочни договори за наем. Споразумението за стадиона се вписва в тази логика на планиране. Общината е счела, че придобиването на собствеността ѝ предлага чудесна възможност, която обслужва нейните интереси. В същото време придобиването на земята би осигурило надежден източник на приходи за целия срок на дългосрочния договор за наем.

(23)

По тази причина в доклада за оценка се счита, в съответствие с общоприетите стандарти, че стойността на земята следва да бъде оценявана въз основа на най-доходното и на най-доброто възможно предназначение на зоната, че цената следва да съответства на цената на земя със смесено предназначение. Докладът за оценка включва също и очакваните разходи за разрушаване на съществуващите сгради и развитието на зоната и очакваната цена на строителството на жилищни сгради и офиси. В оценката се сравнява възможната стойност на офисите и апартаментите, като се отчитат последните развития в съседните зони. Като допълнителен рисков буфер оценителят приема интензивност на застрояване от едва 80 % в сравнение с други подобни проекти.

(24)

За определянето на годишния размер на наема, докладът за оценка на земята взема като основа предполагаемата стойност на терена под стадиона и на тренировъчния комплекс (с обща оценка от 48 385 000 EUR), както и на паркинг, който вече е бил собственост на общината (оценен на 6 010 000 EUR). Като основа е използван лихвеният процент по дългосрочните холандски държавни облигации през 2011 г. в размер на 3,54 %. Към него е добавена премия в размер на 1,5 % за покриване на риска от обезценяване на стойността на земята и/или неизпълнение на задължението за плащане. Наемът е определен така, че да предлага на общината възвръщаемост от 5,04 %.

(25)

Оценката на външния експерт предполага увеличение на стойността на земята за период от 40 години, което съответства на очакваната средна годишна инфлация от 1,7 %. На тази основа се счита за уместно PSV да плаща годишен наем в размер на 2 463 030 EUR. Нидерландия твърди, че тази сума съответства на наемите, които плащат професионалните футболни клубове за наем на стадион на други места в страната, и че от това следва, че наемът е съобразен с пазарните условия. Що се отнася до предполагаемото увеличение на стойността на земята с 1,7 %, в проучването се предвижда след 20 години натрупаната стойност на земята да бъде намалена с 22,5 % под формата на марж за сигурност и очакваният годишен наем от 21-та година нататък да се определя върху тази по-ниска основа. Предвид маржът за сигурност от 22,5 % реалният процент на поскъпване, използван в оценката, възлиза на 1,01 % за целия 40-годишен период (0,4 % за първите 20 години).

(26)

В доклада се признава, че дългосрочен договор за наем от над 15 години може да предполага известни рискове. От гледна точка на пазарния инвеститор обаче дългият период, по време на който той не може да реализира стойността на имота, разположен в зона със смесено предназначение, се компенсира от размера на наема, който вече е основан на предполагаемата стойност на парцел със смесено предназначение. Той ще бъде преразгледан изцяло сред 20 години въз основа на нов доклад за оценка. Докладът ще обхваща стойността на земята и подходящата възвръщаемост на тази стойност. Наемът е източник на приходи за срока на договора за наем с последваща възможност за реализиране на потенциала на земята.

(27)

Рисковете за общината ще бъдат ограничени също и от допълнителни фактори. Що се отнася до риска, свързан с предназначението на парцела, предполагаемото предназначение в доклада за оценка се основава на факта, че предназначението на площите около стадиона вече е било променено от промишлено на смесено. В единия от случаите промяната на предназначението е била постигната от инвеститора в рамките на осем седмици. Затова експертите, извършили оценката, са счели това допускане за реалистично. То не е било основано на компетентността на общината да влияе върху градоустройствения процес, а е взело предвид развитието на околните зони и административната практика за предоставяне на разрешителни на частни предприемачи и за промяна на предназначението. Законите в областта на планирането позволяват гъвкавост, що се отнася до промяната на предназначението. С цел допълнително намаляване на рисковете при изчислението в доклада за оценка се залага по-ниска плътност на застрояване в сравнение с тази в съседните парцели.

(28)

Дори стадионът да запази настоящото си предназначение, това не би създало голям риск. Настоящото предназначение е за стадион и търговска дейност. Ако се запази, това предназначение може да предизвика само умерено понижаване на стойността на земята. Според Нидерландия това би позволило използването на терена за търговски цели и за разработване на печеливши търговски дейности. Независимият оценител е счел смесеното предназначение за подходяща основа за оценката. То не е било предложено от общината.

(29)

В договора за дългосрочен наем се предвижда, че ако PSV не успее да плати наема си или изпадне в несъстоятелност, теренът и стадионът ще останат изцяло на разположение на общината, която може да развие потенциала на земята. Сградите върху земята ще станат собственост на общината. Както беше посочено по-горе, в цената на сделката от 48 385 000 EUR вече са взети предвид очакваните разходи за разрушаване и развитие и размерът на наема ще бъде изцяло преразгледан след 20 години. Освен това PSV е заложил доходите си от продажбата на абонаментни карти като гаранция за изплащането на наема и е направил депозит, равен на двугодишния наем на терена (за първоначален период от десет години).

(30)

След изтичането на срока на договора за наем общината не само ще е събрала лихвите, но все още ще бъде собственик на земята под стадиона на предполагаемо по-висока стойност от сегашната и ще разполага с различни възможности да я използва. Сградите върху терена също ще бъдат на разположение на общината, без никаква компенсация за PSV.

4.   МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ

(31)

Общината и PSV представиха становища във връзка с процедурата, които бяха идентични със становищата, представени от Нидерландия. В допълнение общината е описала процедурата, довела до решението за закупуване на терена под стадиона, и мотивите, които са я ръководили. Съгласно общината, през януари 2011 г. са започнали обсъждания относно сключването на споразумение за продажба и обратно наемане с PSV. Основната цел е била да се помогне на PSV чрез бюджетно неутрална сделка, която не би предоставила финансово предимство на клуба, което той не би могъл да получени при пазарни условия.

(32)

За тази цел общината е възложила на независимото дружество за имотни оценки Troostwijk Taxaties B.V. (наричано по-нататък: „Troostwijk“) да определи пазарната цена на въпросния терен и разумен размер на годишния наем. През март 2011 г. Troostwijk е предоставило оценка на терена под стадион и на други парцели, които PSV е искал да продаде на общината. То е определило пазарната цена на земята под стадиона в състоянието ѝ към онзи момент и при отчитане на перспективите за развитие в размер на 41 160 000 EUR. Методиката за определяне на стойността на земята и на размера на наема са били одобрени от външно счетоводно дружество, което работи за общината. Наемът е надхвърлял размера на лихвата, която общината е трябвало да плаща по заема, изтеглен с цел финансиране на придобиването.

(33)

След като през май 2011 г. е получила изпратеното от Комисията искане за информация относно планираната сделка, общината е обърнала особено внимание да се гарантира, че мярката следва пазарните условия и няма да се отрази на бюджета. Общината е подчертала, че придобиването на земята е интересно за нея също и защото се вписва в стратегията ѝ за придобиване на земя и за развитие. Общината е имала собствен интерес да закупи земята, която може да има по-висока стойност за нея, отколкото за друг възможен инвеститор.

5.   ОЦЕНКА НА МЯРКАТА — НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДОГОВОРА

(34)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора държавна помощ е помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки. Условията, посочени в член 107, параграф 1 от Договора, са кумулативни и следователно, за да може дадена помощ да бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да са изпълнени всички условия.

5.1.   Ресурси на държавата и относимост към държавата

(35)

Мярката за закупуване на земята под стадиона и на тренировъчния комплекс De Herdgang на цена от 48 385 000 EUR и последващо обратно отдаване под наем на PSV е била осъществена с решение на общината. Мярката засяга бюджета на общината, а оттам и използването на публични ресурси. Следователно тя може да бъде отнесена към държавата.

5.2.   Възможен ефект на помощта върху търговията и конкуренцията

(36)

Нидерландия е разгледала въздействието на евентуалната помощ върху вътрешния пазар на клубове, които не играят футбол на европейско равнище. Професионалните футболни клубове обаче се считат за предприятия и подлежат на контрол за държавна помощ. Футболът приема формата на платена професионална дейност и осигурява услуги срещу възнаграждение; той е достигнал висока степен на професионализация и по този начин е увеличил икономическото си въздействие (5).

(37)

Професионалните футболни клубове извършват стопанска дейност на няколко пазара с международно измерение, различни от участието във футболни състезания, например на пазара за трансфер на професионални играчи, на пазара на реклама, спонсорство, мърчандайзинг дейности или медийно отразяване. Помощ за професионален футболен клуб укрепва неговата позиция на всеки един от тези пазари, повечето от които обхващат няколко държави членки. Следователно, ако държавни ресурси се използват за предоставяне на избирателно предимство на професионален футболен клуб, независимо от първенството, в което той се състезава, вероятно е тази помощ да има потенциал да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (6).

5.3.   Избирателно предимство

(38)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да предоставя икономическо предимство на предприятието получател, което то не би получило при нормални пазарни условия. Придобиването на земя от PSV и последващото ѝ отдаване под наем, представлява такова предимство, ако условията са били по-благоприятни за PSV, отколкото би било оправдано в съответствие с пазарните условия.

(39)

Типичните интереси на даден инвеститор/наемодател, свързани със сделка за продажба и обратно наемане, предполагат справедлива възвращаемост на инвестицията под формата на наем за срока на договора за наем и собственост върху актив, който вече се ползва от надежден наемател. Инвеститорът/наемодателят ще разполага с актив, който е изцяло и дългосрочно отдаден под наем и носи стабилен поток от приходи.

5.3.1.   Приложение на Съобщението относно продажбите на земя

(40)

Във връзка с оценката Нидерландия се позовава на Съобщението относно продажбите на земя. Съгласно Съобщението продажбата на земя и сгради от публичен орган не представлява помощ, първо, когато публичният орган приема най-добрата или единствената оферта след безусловна тръжна процедура и, второ, когато при липсата на такава тръжна процедура продажната цена се определя най-малко на стойността, определена от независим оценяващ експерт.

(41)

Комисията отново изтъква, че насоките, предоставени в Съобщението относно продажбите на земя, както е посочено в уводната му част, се отнасят само до „продажба на земя и сгради публична собственост. Те не засягат придобиването на земя и сгради от публични органи или отдаването под наем или наемането на земя и сгради от публични органи. Такива сделки могат да съдържат елемент на държавна помощ.“ Освен това в разглеждания случай определянето само на стойността на земята не е достатъчно. Сделката за продажба и обратно наемане съдържа и наем. Пазарното съответствие на този наем също трябва да бъде установено.

(42)

Във всеки случай механизмите в Съобщението относно продажбите на земя са само инструменти, позволяващи да се установи дали държавата е действала като инвеститор в условията на пазарна икономика, и следователно представляват конкретни примери за прилагането на теста за ПИУПИ за сделките със земя между публични и частни субекти (7).

5.3.2.   Спазване на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика

(43)

Следователно Комисията трябва да прецени дали частен инвеститор би сключил сделките, които са предмет на оценката, при същите условия. Поведението на хипотетичния частен инвеститор е поведение на разумен инвеститор, чиято цел за нормално равнище на възвращаемост се балансира от засиленото внимание по отношение на приемливото равнище на риск за дадена норма на възвръщаемост. Принципът на частния инвеститор в условията на пазарна икономика не би бил спазен, ако цената на земята е определена на по-високо от пазарното равнище, а наемът — на по-ниско.

(44)

Нидерландия и общината твърдят, че общината е действала въз основа на (предварителна) независима експертна оценка и следователно в съответствие с ПИУПИ. Сделката е била извършена въз основа на пазарната стойност на земята и, следователно, не е предоставила предимство на PSV.

(45)

Комисията счита, че съответствието с пазарните условия по принцип може да се определи чрез независима експертна оценка.

(46)

Що се отнася до пазарното съответствие на резултатите от външната експертна оценка, на която общината е разчитала, в решението за откриване от Нидерландия беше поискано да обоснове защо в своите изчисления експертите са използвали цената на земя със смесено предназначение, вместо цената на земя за стадион. Също така Комисията е пожелала да се запознае с обосновката на маржовете на печалба и риск, които са били използвани за изчисляването на стойността на земята за целите на бъдещото развитие след изтичането на срока на дългосрочното отдаване под наем.

(47)

Въз основа на информацията, предоставена от Нидерландия и от общината, Комисията констатира, че придобиването на земята от страна на общината е било предшествано от оценка на земята, извършена от независимото дружество за имотни оценки Troostwijk. Когато през януари 2011 г. са започнали обсъжданията за сключването на споразумението за продажба и обратно наемане с PSV, основната цел е била да се помогне на PSV със сделка, която не би предоставила финансово предимство на клуба, което той не би могъл да получени при пазарни условия. По тази причина общината е възложила на Troostwijk да определи пазарната цена на въпросния терен и съответстващ на пазара размер на годишния наем.

(48)

Хипотезите, залегнали в оценката, изглежда са били разумни. В доклада си за оценка от март 2011 г. Troostwijk е определило пазарна цена на земята под стадиона в състоянието ѝ към онзи момент и при отчитане на перспективите за развитие в размер на 41 160 000 EUR. Методиката на определяне на стойността на земята и на размера на наема са били одобрени от външно счетоводно дружество, което работи за общината.

(49)

Докладът за оценка на Troostwijk отчита възможните реалистични и предвидими бъдещи развития, засягащи земята. В доклада се разглежда възможното развитие на терена на стадиона и се отбелязва, че ако стадионът изчезне, теренът най-вероятно би се използвал като зона със смесено предназначение за офиси и жилищни сгради. В доклада за оценка се подчертава, че тази хипотеза е реалистична, по-специално поради местоположението на терена в центъра на града. Потенциалът за прогресивно нарастване на стойността е много по-висок за централно разположени парцели, отколкото за такива, които се намират в периферията. Докладът за оценка се позовава също на общия стандарт за оценка, според който базата за определяне на стойността на земята е най-доходното и на най-доброто възможно предназначение на зоната.

(50)

Бъдещето предназначение, както е описано от Нидерландия, отговаря и на дългосрочната стратегия за градско развитие на общината за цялата зона, в която е разположен стадионът, както е посочено в съображение 22. Както посочва общината, вероятността да се получи разрешение за промяна на предназначението на земята е голяма, без значение кой е нейният собственик.

(51)

Във всеки случай Нидерландия счита, че настоящото предназначение на земята за стадион и търговска дейност също има значителен икономически потенциал.

(52)

Следователно може да се заключи, че изглежда приемливо цената на земята в експертната оценка да се основава на цената на земя със смесено предназначение. Комисията вече е приела, че община може да основе оценката на земя на базата на дългосрочната перспектива за развитие на стойността на парцел в зона, която може да подлежи на очаквани подобрения в съответствие със стратегия за стопанско планиране (8).

(53)

PSV ще плаща на общината на дългосрочен наем, определен от независимо оценяващо дружество и изчислен въз основа на предполагаемата цена за земята с оглед на нейното възможно предназначение за жилища и офиси на по-късен етап, и въз основа на лихвения процент по дългосрочните държавни облигации през 2011 г. плюс рискова премия от 1,5 %.

(54)

Така наемът вече отразява цената на земята при използването ѝ за цели, различни от спортна дейност. По-тази причина той е по-висок от наем, изчислен въз основа на настоящото предназначение на земята.

(55)

В доклада се признава, че дългосрочен договор за наем от над 15 години може да предполага известни рискове заради колебанията в стойността на земята. Тези рискове обаче са ограничени от няколко фактора, които ще бъдат обсъдени по-нататък в съображения от 56 до 59.

(56)

Хипотезите в доклада за оценка могат да се считат за консервативни. В доклада за оценка очакваната възможна стойност на офисите и апартаментите се определя въз основа на последните развития в съседните райони, като се въвежда интензивност на застрояване от едва 80 % в сравнение с други подобни проекти като допълнителен рисков буфер във връзка с възможната продажна цена на апартаментите.

(57)

Що се отнася до предполагаемото увеличение на стойността на земята с 1,7 %, съответстващо на предполагаемия процент на инфлацията, оценката включва механизъм за корекция: след 20 години се предвижда приспадане от натрупаната стойност на земята в размер на 22,5 % във вид на марж за сигурност. Взети заедно, двете хипотези водят до очаквано увеличение от 1,01 % годишно за 40-годишния срок на договора за наем и 0,4 % годишно за първите 20 години. Така първоначалната хипотеза за увеличение с 1,7 %, комбинирано с марж за сигурност, изглежда разумна, като се има предвид, че засегнатият актив е земя, за която може да се очаква да запази своята стойност или да я повиши, и че тя се намира в центъра на града (въпреки че земята в момента е предназначена за търговска употреба, размерът на наема вече се основава на предполагаемата стойност при смесено предназначение на парцела). Освен това равнището на инфлацията за 2011 г. в Нидерландия е 2,3 % (9) при цел на ЕЦБ за инфлация от 2 %. И двете стойности са значително над очакваните темпове за ръст на стойността на терена, които оценителят е използвал.

(58)

Освен предпазните мерки по отношение на наема, сключеният от общината договор за наем съдържа различни други разпоредби за покриване на възможни рискове, по-специално риска от неизпълнение от страна на PSV. Футболният клуб ще обезпечи плащанията на наема с приходите си от продажбата на абонаментни карти. PSV е предоставил също така гаранция в размер на 5 милиона евро, съответстваща приблизително на наема за две години, която е удържана от покупната цена и оставена на отговорно пазене от нотариуса по сделката за срок от десет години.

(59)

Страните са се договорили, че размерът на наема може да бъде изцяло преразгледан след 20 години по искане на една от страните. Прегледът ще бъде извършен въз основа на нов доклад за оценка. Новият наем ще бъде определен въз основа на стойността на терена към този момент, в комбинация с подходяща възвръщаемост по държавните ценни книжа и рискова премия. Като допълнителна предпазна мярка за общината страните са се договорили, че общината ще придобие правата за ползване на земята и на стадиона, ако PSV не успява да плаща наема или изпадне в несъстоятелност. Тази клауза представлява отклонение от стандартните разпоредби на нидерландското гражданско право, съгласно които наемният имот става част от масата на несъстоятелността и по този начин излиза от контрола на собственика. В разглеждания случай, след изтичането на срока на договора за наем общината ще остане собственик на земята и ще контролира използването ѝ.

(60)

Въпреки че хипотезите в доклада за оценка изглеждат разумни, както е посочено в съображения 48 — 57, сравнението с други търговски сделки остава трудно, тъй като споразуменията за отдаване под наем, представени от Нидерландия за целите на сравнението, могат да се отнасят до различни сектори (например жилищния сектор в Амстердам). Ето защо, когато оценяваше дали разглежданата сделка е в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, Комисията провери дали като референтен модел може да се използва различна търговска сделка — основана на сделка за заем между Eindhoven и PSV, обезпечена със земята.

(61)

Комисията отбелязва, че наемът, който трябва да плаща PSV, е по-висок от пазарната стойност на такъв заем, тъй като са взети предвид разликите между сделките за продажба и обратно наемане и за заем. Най-съществената разлика е свързана с факта, че, ако PSV не изпълнява задълженията си по евентуален договор за заем от общината, общината в най-добрия случай би си възстановила условната стойност на кредита. Тя не би могла да се възползва от евентуално увеличение на стойността на земята, надхвърлящо условната стойност на кредита. При договора за продажба с обратно наемане общината става собственик на земята в началото на договора за наем и ще има пълни права на собственост в случай на неизпълнение. Общината поставя акцент върху този аспект, когато взема решението относно мярката, предвид по-специално, че гарантираното пълно право на разпореждане със земята при евентуално неизпълнение от страна на PSV представлява отклонение в полза на общината от общите разпоредби на нидерландското законодателство (съображение 59). Следователно евентуално увеличение на стойността на земята (след определянето на условията на заема) ще благоприятства единствено общината.

(62)

Би могло да се очаква, че сделка за продажба и обратно наемане по принцип предлага по-ниска очаквана възвръщаемост от сделка за заем. Нормата на възвръщаемост при заем с високо обезпечение, отпуснат на дружество с рейтинг, подобен на този на футболен клуб PSV, би представлявала горната граница на референтния модел.

(63)

При липса на надеждни пазарни аналози (10) пазарният референтен лихвен процент, ако се приеме алтернативният сценарий за отпускане на заем на PSV, ще трябва да бъде установен въз основа на Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (11). За да бъде консервативно, изчислението ще бъде направено, като се вземе предвид, че PSV има лоша кредитна история през 2011 г., и се предположи високо обезпечение за заема (т.е. със земята). Полученият в резултат на това референтен лихвен процент възлиза на 6,05 %.

(64)

Така инвеститор в заем се очаква да получи с 1,01 % по-висока възвращаемост, отколкото получава общината по сделката за продажба и обратно наемане. Въпреки това общината пак действа като инвеститор в условията на пазарна икономика, ако инвеститорът е готов да жертва възвръщаемост от 1,01 % в замяна на възможно увеличение на стойността на земята (вж. съображение 61). Въз основа на характеристиките на сделката стойността на подобна възвращаемост на вложенията е минимум 1,01 %, което означава, че очакваната от общината възвръщаемост по сделката за продажба с обратно наемане изглежда в съответствие с референтните пазарни модели.

(65)

Поради това изглежда, че сделката за продажба и обратно наемане не води до необосновано предимство за PSV и осигурява на общината възвръщаемост, която отговаря на ПИУПИ.

(66)

И накрая, следва да се отбележи, че според Нидерландия годишният наем е сравним с наемите, които професионални футболни клубове плащат за наем на стадион на други места в страната. Въпреки че подобно сравнение остава трудно заради различните местоположения, следва да се подчертае, че тези други клубове плащат годишен наем не само за земята под стадиона, но и за целия прилежащ комплекс. За сравнение PSV е собственик на стадиона, поема разходите за неговата експлоатация и поддръжка и в допълнение плаща наем за земята под него.

6.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(67)

Следователно Комисията стигна до заключението, че съмненията, изразени в решението за откриване, са разсеяни в достатъчна степен. При закупуването на терена на стадиона и обратното му отдаване под наем на PSV общината е действала по начин, съответстващ на начина, който би избрал хипотетичен частен инвеститор в сходно положение. Следователно, сделката не води до държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Мярката, която Нидерландия е въвела в полза на футболен клуб PSV в Eindhoven, не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия.

Съставено в Брюксел на 4 юли 2016 година.

За Комисията

Margrethe VESTAGER

Член на Комисията


(1)  Решение на Комисията по дело SA.33584 (2013/C) (ex 2011/NN) — Помощ за някои професионални нидерландски футболни клубове в периода 2008—2011 г. — Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 116, 23.4.2013 г., стр. 19).

(2)  Вж. бележка под линия 1.

(3)  Дело T-370/13, Gemeente Eindhoven/Комисия.

(4)  ОВ C 209, 10.7.1997 г., стр. 3.

(5)  Дело C-325/08, Olympique Lyonnais, EU:C:2010:143, точки 27 и 28; Дело C-519/04 P, Meca-Medina and Majcen/Комисия, EU:C:2006:492, точка 22; Дело C-415/93, Bosman, EU:C:1995:463, точка 73.

(6)  Решения на Комисията, засягащи Германия, от 20 март 2013 г. относно Multifunktionsarena der Stadt Erfurt (Дело SA.35135 (2012/N)), точка 12, и Multifunktionsarena der Stadt Jena (Дело SA.35440 (2012/N)), откъси в ОВ C 140, 18.5.2013 г., стр. 1, и от 2 октомври 2013 г. относно Fußballstadion Chemnitz (Дело SA.36105 (2013/N)), откъси в ОВ C 50, 21.2.2014 г., стр. 1, точки 12 — 14; Решения на Комисията, засягащи Испания, от 18 декември 2013 г. относно възможна държавна помощ за четири испански професионални футболни клуба (Дело SA.29769 (2013/C)), точка 28, Real Madrid CF (Дело SA.33754 (2013/C)), точка 20, и предполагаема помощ в полза на три футболни клуба от Валенсия (Дело SA.36387 (2013/C)), точка 16, публикувани в ОВ C 69, 7.3.2014 г., стр. 99.

(7)  Съгласно теста за ПИУПИ държавна помощ няма, ако при подобни обстоятелства частен инвеститор, работещ при нормални пазарни условия в условията на пазарна икономика, би бил склонен да предостави на получателя въпросните мерки.

(8)  Решение на Комисията 2011/529/ЕС от 20 април 2011 година относно мярка C-37/04 (ex NN 51/04), приведена в действие от Финландия в полза на Componenta Oyj (ОВ L 230, 7.9.2011 г., стр. 69), съображения 68 — 74.

(9)  http://data.worldbank.org/indicator/FP.CPI.TOTL.ZG/countries/NL?display=graph.

(10)  В разглеждания случай няма достатъчно данни за изграждане на пазарен аналог за референтния лихвен процент.

(11)  ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6.