1.10.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/10

ПРЕВОД

ПРОТОКОЛ

за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия

СТРАНИТЕ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че на 21 май 2003 г. Петдесет и шестата Световна здравна асамблея прие с консенсус Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, която влезе в сила на 27 февруари 2005 г.,

КАТО ОТЧИТАТ, че Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна е един от най-бързо ратифицираните договори на Организацията на обединените нации и основен инструмент за постигане на целите на Световната здравна организация,

КАТО ПРИПОМНЯТ преамбюла на Устава на Световната здравна организация, който гласи, че ползването на възможно най-високите здравни стандарти е основно право на всяко човешко същество независимо от неговата раса, религия, политически убеждения и икономически или социални условия,

РЕШЕНИ също така да дадат приоритет на своето право да опазват общественото здраве,

КАТО ИЗРАЗЯВАТ ДЪЛБОКА ЗАГРИЖЕНОСТ, че незаконната търговия с тютюневи изделия допринася за разпространяването на тютюневата епидемия, която е световен проблем със сериозни последици за общественото здраве, изискващ ефективни, подходящи и всеобхватни национални и международни ответни мерки,

КАТО ПРИЗНАВАТ СЪЩО ТАКА, че незаконната търговия с тютюневи изделия намалява ефективността на ценовите и данъчните мерки, предназначени за засилване на контрола върху тютюна, и по този начин увеличава достъпа до тютюневи изделия и тяхната достъпност,

КАТО ИЗРАЗЯВАТ СЕРИОЗНА ЗАГРИЖЕНОСТ от неблагоприятните последици, които увеличеният достъп до незаконно търгувани тютюневи изделия и по-голямата им достъпност имат за общественото здраве и благосъстояние, по-специално на младите хора, бедните и други уязвими групи,

КАТО ИЗРАЗЯВАТ СЕРИОЗНА ЗАГРИЖЕНОСТ по повод на прекомерните икономически и социални последици от незаконната търговия с тютюневи изделия върху развиващите се държави и държавите с икономики в преход,

КАТО СЪЗНАВАТ НЕОБХОДИМОСТТА от изграждане на научен, технически и институционален капацитет за планиране и провеждане на подходящи национални, регионални и международни мерки за премахване на всички форми на незаконна търговия с тютюневи изделия,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че достъпът до ресурси и съответни технологии е от голямо значение за повишаване на възможностите на страните, особено в развиващите се държави и държавите с икономики в преход, за премахване на всички форми на незаконна търговия с тютюневи изделия,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ СЪЩО ТАКА, че въпреки създаването на свободни зони за улесняване на законната търговия, те се използват за улесняване на глобализацията на незаконната търговия с тютюневи изделия, както по отношение на незаконния транзит на контрабандни изделия, така и при производството на незаконни тютюневи изделия,

КАТО ПРИЗНАВАТ СЪЩО ТАКА, че незаконната търговия с тютюневи изделия застрашава икономиките на страните и оказва неблагоприятно влияние върху тяхната стабилност и сигурност,

КАТО СЪЗНАВАТ СЪЩО ТАКА, че незаконната търговия с тютюневи изделия води до финансови приходи, които се използват за финансиране на международната престъпна дейност, която пречи на постигането на целите на правителствата,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че незаконната търговия с тютюневи изделия застрашава пред постигането на целите в областта на здравеопазването, оказва допълнителен натиск върху системите на здравеопазването и причинява загуби на приходи за икономиките на страните,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД член 5.3 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, в който страните изразяват съгласие, че при изработването и прилагането на своите политики за обществено здраве по отношение на контрола на тютюна страните трябва да предприемат действия, които да предпазват тези политики от търговските и други интереси на тютюневата промишленост, при спазване на националното право,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ необходимостта да се отчитат усилията на тютюневата промишленост за намаляване на ефективността или възпрепятстване на стратегиите за борба с незаконната търговия с тютюневи изделия, както и необходимостта да се получава информация за дейностите на тютюневата промишленост, които оказват отрицателно влияние върху стратегиите за борба с незаконната търговия с тютюневи изделия,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД член 6.2 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, който насърчава страните да забраняват или ограничават според конкретния случай продажбите на международни пътници и/или вноса от международни пътници на данъчно и митнически необлагаеми тютюневи изделия,

КАТО ПРИЗНАВАТ ОСВЕН ТОВА, че при международен транзит и претоварване тютюнът и тютюневите изделия намират канали за незаконна търговия,

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД, че за ефективни действия за предотвратяване и борба с незаконната търговия с тютюневи изделия е необходим всеобхватен международен подход и тясно сътрудничество по всички аспекти на незаконната търговия, включително, в съответните случаи, незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване,

КАТО ПРИПОМНЯТ И ПОДЧЕРТАВАТ значението на други приложими международни споразумения, като например Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията и Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, и задължението на страните по тези конвенции да прилагат, при необходимост, съответните разпоредби на тези конвенции по отношение на незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване и като насърчават страните, които все още не са страни по тези споразумения, да разгледат възможността да се присъединят към тях,

КАТО ОТЧИТАТ НЕОБХОДИМОСТТА от установяването на засилено сътрудничество между Секретариата на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, Службата на Организацията на обединените нации по наркотиците и престъпността, Световната митническа организация и други органи, в зависимост от случая,

КАТО ПРИПОМНЯТ член 15 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, в който страните признават, inter alia, че премахването на всички форми на незаконна търговия с тютюневи изделия, включително контрабандата и незаконното производство, е съществен съставен елемент на контрола върху тютюна,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че настоящият протокол не цели уреждане на въпросите, свързани с правата върху интелектуална собственост, и

УБЕДЕНИ, че допълването на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна с всеобхватен протокол ще бъде мощно и ефективно средство за противодействие на незаконната търговия с тютюневи изделия и нейните сериозни последици,

СЕ СПОРАЗУМЯВАТ ЗА СЛЕДНОТО:

ЧАСТ I

ВЪВЕДЕНИЕ

Член 1

Използвани понятия

1. „Посредничество“ означава дейност като представител на други лица, например при сключване на договори, покупки или продажби в замяна на възнаграждение или комисиона.

2. „Цигара“ означава ролка от нарязан тютюн за пушене, затворена в цигарена хартия. Това изключва специфични регионални изделия като bidis, ang hoon или други подобни изделия, които могат да бъдат обвити в хартия или листа. За целите на член 8 „цигара“ включва също и фино нарязан „за ръчно свиване“ тютюн, използван за направата на цигара.

3. „Конфискация“, което включва в съответните случаи отнемане, означава постоянното отнемане на имущество с разпореждане на съд или друг компетентен орган.

4. „Контролирана доставка“ означава метод, при който се допуска транспортирането на незаконни или подозрителни пратки от, през или в рамките на територията на една или повече държави със знанието и под надзора на компетентните им органи с цел разследване на определено деяние и установяване на самоличността на лицата, участващи в извършването на деянието.

5. „Свободна зона“ означава част от територията на страна, в която всяка внесена стока се смята по принцип за разположена извън митническата територия по отношение на вносните мита и такси.

6. „Незаконна търговия“ означава всички нормативно забранени практики или деяния, отнасящи се до производството, доставянето, получаването, притежаването, разпространението, продажбата или покупката, включително всички практики или деяния, имащи за цел улесняването на такава дейност.

7. „Лицензия“ означава разрешение от компетентен орган след подаване на съответното заявление или друга документация до компетентния орган.

a)	„Производствено оборудване“ означава машинно оборудване, което е проектирано или приспособено за използване само за производството на тютюневи изделия и е неразделна част от производствения процес. (1)
б)	„Всяка негова част“ в контекста на производственото оборудване означава всяка обособена част, която се използва само в производствено оборудване, използвано при производството на тютюневи изделия.

9. „Страна“ означава, ако контекстът не сочи друго, страна по настоящия протокол.

10. „Лични данни“ означава всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност.

11. „Регионална организация за икономическа интеграция“ означава организация, която се състои от няколко суверенни държави и на която нейните държави членки са делегирали правомощия по определен кръг въпроси, включително правомощието да приема решения, които са задължителни за нейните държави членки по отношение на посочените въпроси. (2)

12. „Верига на доставка“ обхваща производството на тютюневи изделия и на производствено оборудване, а също и вноса или износа на тютюневи изделия и на производствено оборудване, като в нея може да се включват в съответните случаи една или повече от следните дейности, когато дадена страна вземе решение в този смисъл:

a)	търговия на дребно с тютюневи изделия;

б)	отглеждане на тютюн, с изключение на традиционните дребни тютюнопроизводители, земеделски стопани и производители;

в)	транспортиране на търговски количества тютюневи изделия или производствено оборудване; и

г)	търговия на едро, посредничество, складиране или разпространение на тютюн и тютюневи изделия или на производствено оборудване.

13. „Тютюневи изделия“ означава изделия, изцяло или частично направени от тютюневи листа като суровина, които изделия са предназначени за пушене, смучене, дъвчене или смъркане.

14. „Следене и проследяване“ означава системно наблюдение и възстановяване от компетентните органи или всяко друго лице, което действа от тяхно име, на маршрута на движение или преместването на предмети по веригата на доставка, както е посочено в член 8.

Член 2

Връзка между настоящия протокол и други споразумения и правни инструменти

1. Разпоредбите на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, които се прилагат към протоколите към нея, се прилагат и към настоящия протокол.

2. Страните, които са сключили видовете споразумения, посочени в член 2 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, съобщават тези споразумения на Съвещанието на страните чрез Секретариата на Конвенцията.

3. Нищо в настоящия протокол не засяга правата и задълженията на която и да е от страните съгласно друга международна конвенция, договор или международно споразумение в сила за тази страна, които тя счита за по-благоприятни за постигане на премахването на незаконната търговия с тютюневи изделия.

4. Нищо в настоящия протокол не засяга правата, задълженията и отговорностите на страните в съответствие с международното право, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност.

Член 3

Цел

Целта на настоящия протокол е да се премахнат всички форми на незаконна търговия с тютюневи изделия, в съответствие с условията на член 15 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

ЧАСТ II

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 4

Общи задължения

1. В допълнение към разпоредбите на член 5 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна страните:

а)	приемат и прилагат ефективни мерки за контрол или регулиране на веригата на доставка на стоките, обхванати от настоящия протокол, с цел предотвратяване, възпиране, разкриване, разследване и съдебно преследване на незаконната търговия с такива стоки и си сътрудничат за тази цел;

б)

предприемат в съответствие с националното си право необходимите мерки за повишаване на ефективността на своите компетентни органи и служби, включително на митническите и полицейските органи и служби, отговорни за предотвратяването, възпирането, разкриването, разследването, съдебното преследване и премахването на всички форми на незаконна търговия със стоки, обхванати от настоящия протокол;

в)

приемат ефективни мерки за улесняване или получаване на техническа помощ и финансова подкрепа, изграждане на капацитет и международно сътрудничество с цел постигане на целите на настоящия протокол и гарантират на компетентните органи достъпността на информацията, която следва да се обменя по настоящия протокол, както и сигурността на обмена на тези данни с тях;

г)

сътрудничат тясно помежду си съгласно съответните свои вътрешни правни и административни системи с цел да се увеличи ефективността на действията по правоприлагане, насочени към борба с неправомерните деяния, включително с престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14 от настоящия протокол;

д)	сътрудничат и поддържат връзка, в зависимост от случая, със съответните регионални и международни междуправителствени организации по въпросите на сигурния (3) обмен на информация по настоящия протокол, с цел насърчаване на ефективното прилагане на настоящия протокол; и

е)	в рамките на намиращите се на тяхно разположение средства и ресурси си сътрудничат за ефективно прилагане на настоящия протокол посредством двустранни и многостранни механизми на финансиране.

2. При изпълнение на задълженията си по настоящия протокол страните осигуряват възможно най-голямата прозрачност по отношение на всички взаимодействия, които могат да имат с тютюневата промишленост.

Член 5

Защита на личните данни

При прилагането на настоящия протокол страните защитават личните данни на физическите лица, независимо от тяхното гражданство или място на пребиваване, в съответствие с националното право и като вземат под внимание международните стандарти относно защитата на личните данни.

ЧАСТ III

КОНТРОЛ НА ВЕРИГАТА НА ДОСТАВКА

Член 6

Система за лицензиране, равностойно одобрение или контрол

1. За постигане на целите на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна и с цел премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия и с производствено оборудване всяка страна забранява извършването на която и да е от следните дейности от което и да е физическо или юридическо лице освен на основание на предоставена от компетентен орган лицензия или равностойно одобрение (наричани по-долу „лицензия“), или на приложена от органа система за контрол в съответствие с националното право:

а)	производството на тютюневи изделия и на производствено оборудване; и

б)	внос или износ на тютюневи изделия и на производствено оборудване.

2. Всяка страна се стреми да подложи на лицензиране, доколкото това се счита за целесъобразно и когато следните дейности не са забранени от националното право, всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с:

а)	търговия на дребно с тютюневи изделия;

б)	отглеждане на тютюн, с изключение на традиционните дребни тютюнопроизводители, земеделски стопани и производители;

в)	транспортиране на търговски количества тютюневи изделия или производствено оборудване; и

г)	търговия на едро, посредничество, складиране или разпространение на тютюн и тютюневи изделия или на производствено оборудване.

3. С цел гарантиране на ефективна система за лицензиране всяка страна:

а)	създава или назначава компетентен орган или органи по издаването, подновяването, спирането на действието, отнемането и/или обезсилването на лицензии, при спазване на разпоредбите на настоящия протокол и в съответствие с националното ѝ право, за извършване на дейностите, посочени в параграф 1;

б)

изисква всяко заявление за издаване на лицензия да съдържа цялата необходима информация за заявителя, която в съответните случаи следва да включва:

когато заявителят е физическо лице — информация относно неговата самоличност, включително пълното име, търговското наименование, търговския регистрационен номер (ако има такъв), съответните номера на данъчна регистрация (ако има такива) и всяка друга информация, която позволява установяване на самоличността;

ii)

когато заявителят е юридическо лице — информация относно неговите идентификационни данни, включително пълното юридическо наименование, търговската фирма, търговския регистрационен номер, датата и мястото на регистрация, местоположението на централното управление и основното място на стопанска дейност, съответните номера на данъчна регистрация, копия от учредителния акт или равностоен документ, неговите дъщерни дружества, имената на неговите директори и всички назначени представители, включително всяка друга информация, която позволява идентифицирането на лицето;

iii)	точно стопанско местоположение на производствения(те) обект(и), местоположение на складовете и производствена мощност на дружеството, управлявано от заявителя;

iv)	подробни данни за тютюневите изделия и производственото оборудване, обхванати от заявлението, като например описание на изделието, название, регистрирана търговска марка, ако има такава, дизайн, марка, модел или тип и сериен номер на производственото оборудване;

v)	описание на мястото на монтиране и експлоатация на производственото оборудване;

vi)	документи или декларация във връзка със съдимостта;

vii)	пълни данни за банковите сметки, предназначени да се използват в съответните операции, както и други съответни платежни данни; и

viii)

описание на предвидената употреба и пазар за продажба на тютюневите изделия, като се обръща особено внимание, за да се гарантира, че производството или доставката на тютюневи изделия са съизмерими с основано на разумни предположения търсене;

в)

контролира и събира, когато е приложимо, всички лицензионни такси, които могат да бъдат налагани, и взема под внимание възможността да ги използва за ефективното управление и гарантиране на прилагането на системата за лицензиране или за общественото здраве или за която и да е друга свързана дейност в съответствие с националното право;

г)	взема съответни мерки за предотвратяване, разкриване и разследване на всякакви нередни или измамни практики в работата на системата за лицензиране;

д)	предприема мерки, като например периодичен преглед, подновяване, инспекция или одит на лицензии, ако е необходимо;

е)	установява, при необходимост, срок за изтичане на валидността на лицензиите и последващо необходимо повторно подаване на заявление или актуализиране на информацията, съдържаща се в заявлението;

ж)	задължава всички лицензирани физически или юридически лица да информират предварително компетентния орган за всяка промяна на мястото на тяхната стопанска дейност или всяка значителна промяна в информацията относно дейностите съгласно лицензията;

з)	задължава всички лицензирани физически или юридически лица да информират компетентния орган, с цел предприемане на съответни действия, за всяко придобиване на производствено оборудване или освобождаването от него; и

и)	гарантира, че унищожаването на всяко такова производствено оборудване или част от него се извършва под надзора на компетентния орган.

4. Всяка страна гарантира, че не се издават и/или прехвърлят лицензии, без предложеният получател на лицензията да е предоставил съответната информация, посочена в параграф 3, и без предварително одобрение от компетентния орган.

5. Пет години след влизането в сила на настоящия протокол на следващата си сесия Съвещанието на страните гарантира провеждането на основани на факти изследвания, за да се установи дали съществуват съществени за производството на тютюневи изделия основни входящи ресурси, които могат да бъдат набелязани и да бъдат подложени на ефективен механизъм за контрол. Въз основа на тези изследвания Съвещанието на страните разглежда предприемането на съответни действия.

Член 7

Комплексна проверка

1. Всяка страна изисква, в съответствие със своето национално право и с целите на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, от всички физически и юридически лица, които се занимават с дейност по веригата на доставка на тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване:

а)	да извършват комплексна проверка преди започване и в хода на делови отношения;

б)	да контролират продажбите на своите клиенти, за да се гарантира, че количествата са съизмерими с търсенето на тези изделия в рамките на предвидения пазар за продажба или употреба; и

в)	да докладват на компетентните органи всички данни, че клиентът се занимава с дейности в нарушение на задълженията му, произтичащи от настоящия протокол.

2. Когато е целесъобразно и в съответствие с националното право и с целите на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, комплексната проверка съгласно параграф 1 включва, inter alia, изисквания за идентифициране на клиента, като например получаване и актуализиране на информацията, свързана със следното:

а)	установяване, че физическото или юридическо лице притежава лицензия в съответствие с член 6;

б)	когато клиентът е физическо лице — информация относно неговата самоличност, включително пълното име, търговското наименование, търговския регистрационен номер (ако има такъв), съответните номера на данъчна регистрация (ако има такива) и проверката на неговите документи за самоличност;

в)

когато клиентът е юридическо лице — информация относно неговите идентификационни данни, включително пълното юридическо наименование, търговската фирма, търговския регистрационен номер, датата и мястото на регистрация, мястото на централно управление и основното място на стопанска дейност, съответните номера на данъчна регистрация, копия от учредителния акт или равностоен документ, неговите дъщерни дружества, имената на неговите директори и всички назначени представители, включително имената на представителите и потвърждение на официалните документи, удостоверяващи тяхната самоличност;

г)	описание на предвидената употреба и пазар за продажба на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване; и

д)	описание на мястото на монтиране и експлоатация на производственото оборудване.

3. Комплексната проверка по параграф 1 може да включва изисквания за установяване самоличността на клиента, като например получаване и актуализиране на информацията, свързана със следното:

a)	документи или декларация във връзка със съдимостта; и

б)	данни за банковите сметки, предназначени да се използват в съответните операции.

4. Всяка страна, въз основа на информацията, посочена в параграф 1, буква в), взема всички необходими мерки, за да гарантира спазването на задълженията, произтичащи от настоящия протокол, които мерки могат да включват забрана за търгуване с даден клиент в обхвата на компетентността на страната, както е определено в националното право.

Член 8

Следене и проследяване

1. С цел допълнително гарантиране на сигурността на веригата на доставка и оказване на съдействие при разследването на незаконна търговия с тютюневи изделия страните се споразумяват да създадат в срок от пет години от влизането в сила на настоящия протокол глобален режим за следене и проследяване, съставен от национални и/или регионални системи за следене и проследяване и глобален център за обмен на информация, разположен в Секретариата на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна и достъпен за всички страни, който позволява на страните да отправят запитвания и да получават съответна информация.

2. Всяка страна създава, в съответствие с настоящия член, управлявана от нея система за следене и проследяване за всички тютюневи изделия, които са произведени или внесени на нейна територия, като отчита собствените си национални или регионални конкретни нужди и наличните най-добри практики.

3. С цел да се осигури възможност за ефективно следене и проследяване, в срок от пет години всяка страна изисква върху всички отделни пакети и опаковки и всички външни опаковки на цигари да бъдат нанесени, или да представляват част от тях, уникални, трайни и неотстраними идентификационни маркировки (наричани по-долу „уникални идентификационни маркировки“), като например кодове или печати, а за други тютюневи изделия — в срок от десет години от влизането в сила на настоящия протокол за съответната страна.

4.1

За целите на параграф 3 всяка страна изисква, като част от глобалния режим за следене и проследяване, следната информация да бъде на разположение, пряко или чрез връзка, за подпомагане на страните при определянето на произхода на тютюневи изделия и на точката на отклонение, когато това е приложимо, както и за наблюдение и контрол на движението на тютюневи изделия и на техния правен статус:

a)	дата и място на производството;

б)	производствен обект;

в)	машината, използвана за производството на тютюневите изделия;

г)	производствена смяна или час на производството;

д)	име, фактура, номер на поръчката и платежни документи на първия клиент, който не е свързан с производителя;

е)	предвиден пазар за продажба на дребно;

ж)	описание на изделието;

з)	всяко складиране и превоз;

и)	самоличност на всички известни последващи купувачи; и

й)	предвиден маршрут на пратката, дата на изпращане, местоназначение, отправна точка и получател.

4.2	Информацията по букви а), б), ж) и когато е налична — по буква е), представлява част от уникалните идентификационни маркировки.

4.3	Когато информацията по буква е) не е налична към момента на маркиране, страните изискват включването на тази информация в съответствие с член 15.2, буква а) от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

5. Всяка страна изисква в сроковете, определени в настоящия член, посочената в параграф 4 информацията да бъде записана в момента на производството, в момента на първото изпращане от производител или в момента на вноса на нейна територия.

6. Всяка страна гарантира, че информацията, записана съгласно параграф 5, е достъпна за съответната страна посредством връзка с уникалните идентификационни маркировки, изисквани съгласно параграфи 3 и 4.

7. Всяка страна гарантира, че информацията, записана съгласно параграф 5, както и уникалните идентификационни маркировки, които правят тази информация достъпна в съответствие с параграф 6, се поставят във формат, определен или одобрен от страната и нейните компетентни органи.

8. Всяка страна гарантира, че информацията, записана съгласно параграф 5, е достъпна за глобалния център за обмен на информация при поискване, при спазване на параграф 9, чрез стандартен електронен защитен интерфейс, свързан с нейния национален и/или регионален център. Глобалният център за обмен на информация съставя списък на компетентните органи на страните и предоставя списъка на всички страни.

9. Всяка страна или компетентният орган:

a)	получава своевременно достъп до информацията, посочена в параграф 4, като отправи запитване до глобалния център за обмен на информация;

б)	иска такава информация само когато е необходимо за целите на разкриването или разследването на незаконна търговия с тютюневи изделия;

в)	не отказва без основателни причини предоставянето на информация;

г)	отговоря на исканията за информация във връзка с параграф 4, в съответствие с националното си право; и

д)	защитава и третира по взаимна договореност като поверителна всяка информация, която се обменя.

10. Всяка страна изисква по-нататъшното развитие и разширяване на обхвата на прилаганата система за следене и проследяване до момента, когато всички мита, съответни данъци и, когато е целесъобразно, други задължения са уредени на мястото на производство, на внос или на освобождаване от митнически или акцизен контрол.

11. Страните сътрудничат помежду си и с компетентните международни организации, по взаимна договореност, с цел обмен и разработване на най-добри практики по отношение на системите за следене и проследяване, включително:

а)	улесняване на разработването, обмена и придобиването на по-добри технологии за следене и проследяване, включително знания, умения, капацитет и експертен опит;

б)	подкрепа на програмите за обучение и изграждане на капацитет на страните, които изразяват такава потребност; и

в)	по-нататъшно развитие на технологията за маркировка и сканиране на отделните пакети и опаковки на тютюневите изделия с цел осигуряване на достъп до информацията, посочена в параграф 4.

12. Задължения, възложени на страна, не могат да бъдат изпълнявани от тютюневата промишленост или да и бъдат делегирани.

13. Всяка страна гарантира, че при участието си в режима за следене и проследяване нейните компетентни органи взаимодействат с тютюневата промишленост и представителите на интересите на тютюневата промишленост само доколкото това е строго необходимо за прилагането на настоящия член.

14. Всяка страна може да поиска от тютюневата промишленост да поеме разходите, свързани със задълженията на страната по настоящия член.

Член 9

Отчетна документация

1. Всяка страна при необходимост изисква от всички физически и юридически лица, които участват във веригата на доставка на тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване, да водят пълна и точна документация за всички съответни операции. Тези документи трябва да осигуряват пълна отчетност на материалите, използвани в производството на техните тютюневи изделия.

2. Всяка страна при необходимост изисква от лицата, лицензирани в съответствие с член 6, при поискване да предоставят на компетентните органи следната информация:

а)	обща информация относно пазарните обеми, тенденции, прогнози и друга съответна информация; и

б)	количествата тютюневи изделия и производствено оборудване, които притежателят на лицензия притежава, с които се разпорежда или които контролира, които се пазят в данъчни и митнически складове в режим на транзит, на претоварване или на отложено плащане на данъци и акцизи към датата на искането.

3. По отношение на тютюневите изделия и производственото оборудване, продавани или произведени на територията на страната за износ или намиращи се в режим на отложено плащане на данъци и акцизи при транзит или претоварване на територията на страната, всяка страна при необходимост изисква от лицата, лицензирани в съответствие с член 6, да предоставят при поискване на компетентните органи на държавата изпращач (в електронен вид, ако е налице съответната инфраструктура) в момента, в който изделията или оборудването напускат територията под контрола на тези органи, следната информация:

a)	датата на изпращане от последната точка на физическа проверка на изделията;

б)	подробни данни относно изпратените изделия (включително марката, количеството, склада);

в)	предвидените маршрути и местоназначение;

г)	кое е физическото или юридическото лице или лица, на които се изпращат изделията;

д)	начина на транспортиране, включително кой е превозвачът;

е)	прогнозната дата на пристигане на пратката на нейното предвидено местоназначение; и

ж)	предвидения пазар за продажба на дребно или употреба.

4. Ако е осъществимо, всяка страна изисква от търговците на дребно и тютюнопроизводителите, с изключение на традиционните тютюнопроизводители, работещи на нетърговска основа, да водят пълна и точна отчетна документация за всички съответни операции, които извършват, в съответствие със своето национално право.

5. За целите на прилагането на параграф 1 всяка страна приема ефективни законодателни, изпълнителни, административни и други мерки, които предвиждат, че цялата отчетна документация:

a)	се съхранява за срок от най-малко четири години;

б)	се предоставя на компетентните органи: и

в)	се съхранява във формат, изискван от компетентните органи.

6. Всяка страна, в зависимост от случая и при спазване на националното право, създава система за обмен с други страни на данните, съдържащи се в цялата документация, която се съхранява в съответствие с настоящия член.

7. Страните се стремят да сътрудничат помежду си и с компетентните международни организации с цел постепенен обмен и разработване на усъвършенствани системи за водене на отчетна документация.

Член 10

Мерки за сигурност и превенция

1. Всяка страна, когато е целесъобразно, при спазване на националното си право и целите на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, изисква от всички физически и юридически лица, за които се прилага член 6, да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на отклоняването на тютюневи изделия в канали за незаконна търговия, включително inter alia:

да докладват на компетентните органи:

i)	за трансграничното прехвърляне на парични средства в брой в количества, предвидени в националното право, или за трансграничните плащания в натура; и

ii)	за всички „подозрителни операции“; и

б)	да доставят тютюневи изделия или производствено оборудване само в количества, съизмерими с търсенето на тези изделия в рамките на предвидения пазар за продажба на дребно или употреба.

2. Всяка страна, когато е целесъобразно, при спазване на националното си право и целите на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, изисква плащанията за операции, извършвани от физически или юридически лица, за които се прилага член 6, да са разрешени само във валутата и в размера, указани във фактурата, и само посредством законни начини на плащане от финансови институции, разположени на територията на предвидения пазар, като не се извършват чрез никаква друга система на парични преводи.

3. Дадена страна може да изисква плащанията, извършвани от физически или юридически лица, за които се прилага член 6, за материалите, използвани за производството на тютюневи изделия в обхвата на нейната компетентност, да са разрешени само във валутата и в размера, указани във фактурата, и само посредством законни начини на плащане от финансови институции, разположени на територията на предвидения пазар, като не се извършват чрез никаква друга система на парични преводи.

4. Всяка страна гарантира, че всяко нарушение на изискванията на настоящия член подлежи на съответни наказателни, граждански или административни производства и на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително, ако е необходимо, спиране на действието или обезсилване на лицензия.

Член 11

Продажба по интернет и чрез телекомуникационни или други развиващи се технологии

1. Всяка страна изисква всички физически или юридически лица, участващи в операция, свързана с тютюневи изделия и осъществявана чрез продажба по интернет или с използване на телекомуникационни или други развиващи се технологии, да спазват всички съответни задължения, включени в настоящия протокол.

2. Всяка страна разглежда възможността да забрани продажбата на дребно на тютюневи изделия по интернет и чрез телекомуникационни или други развиващи се технологии.

Член 12

Свободни зони и международен транзит

1. Всяка страна, в срок от три години от влизането в сила на настоящия протокол за съответната страна, въвежда ефективен контрол върху производството на тютюн и тютюневи изделия, както и върху операциите с тях, в свободни зони, като използва всички съответни мерки, предвидени в настоящия протокол.

2. Освен това се забранява смесването на тютюневи с други изделия в един контейнер или друга подобна транспортна единица в момента на извозването им от свободните зони.

3. Всяка страна, в съответствие с националното право, приема и прилага, в рамките на своята територия, мерки за контрол и проверка на международния транзит или претоварване на тютюневи изделия и производствено оборудване, съобразно разпоредбите на настоящия протокол, за да предотврати незаконната търговия с тези изделия.

Член 13

Безмитни продажби

1. Всяка страна прилага ефективни мерки, така че за безмитните продажби да се прилагат всички съответни разпоредби на настоящия протокол, като взема предвид член 6 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

2. Не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящия протокол на следващата си сесия Съвещанието на страните гарантира провеждането на основани на факти изследвания за определяне на размера на незаконната търговия с тютюневи изделия, свързана с безмитните продажби на тези изделия. Въз основа на тези изследвания Съвещанието на страните разглежда възможността да се предприемат съответни допълнителни действия.

ЧАСТ IV

НАРУШЕНИЯ

Член 14

Неправомерни деяния, включително престъпления

1. Всяка страна приема, в съответствие с основните принципи на вътрешното си право, законодателните и други мерки, необходими за определянето на всички следни деяния като неправомерни съгласно нейното вътрешно право:

a)	производството, търговията на едро, посредничеството, продажбата, транспортирането, разпространението, съхранението, изпращането, вноса или износа на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване в противоречие с разпоредбите на настоящия протокол;

б)

производството, търговията на едро, посредничеството, продажбата, транспортирането, разпространението, съхранението, изпращането, вноса или износа на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване без заплащане на приложимите мита, данъци и други такси или без да са поставени приложимите бандероли, уникални идентификационни маркировки или всякакви други необходими маркировки или етикети;

ii)	всякакви други актове на контрабанда или опити за контрабанда на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване, които не са обхванати от буква б), подточка i);

в)

i)	всяка друга форма на незаконно производство на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване или на тютюневи опаковки с фалшиви бандероли, уникални идентификационни маркировки или всякакви други необходими маркировки или етикети;

ii)

търговията на едро, посредничеството, продажбата, транспортирането, разпространението, съхранението, изпращането, вноса или износа на незаконно произведен тютюн, незаконни тютюневи изделия, изделия с фалшиви бандероли и/или други необходими маркировки или етикети или незаконно производствено оборудване;

г)	смесването на тютюневи с други изделия при преминаването по веригата на доставка с цел укриване или прикриване на тютюневи изделия;

д)	смесването на тютюневи с други изделия в нарушение на член 12, параграф 2 от настоящия протокол;

е)	продажбата на тютюневи изделия по интернет и чрез телекомуникационни или други развиващи се технологии в нарушение на настоящия протокол;

ж)	получаването от лице, лицензирано съгласно член 6, на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване, предоставени от лице, което следва да бъде, но не е лицензирано в съответствие с член 6;

з)	възпрепятстването на държавен служител или на оправомощен служител при изпълнението на задължения, свързани с предотвратяването, възпирането, разкриването, разследването и премахването на незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване;

и)

декларирането на съществена информация, която е невярна, подвеждаща или непълна, или непредоставянето на изискваната информация на държавен служител или на оправомощен служител при изпълнението на задължения, свързани с предотвратяването, възпирането, разкриването, разследването и премахването на незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване, когато това не противоречи на правото да не се уличаваш в нарушение;

ii)

невярното деклариране в официални формуляри на описанието, количеството или стойността на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване или на всякаква друга информация, посочена в протокола, с цел:

a)	избягване плащането на приложимите мита, данъци и други такси; или

б)	възпрепятстване на контролни мерки за предотвратяване, възпиране, разкриване, разследване и премахване на незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване;

iii)	неспазването на задължението за създаване и водене на документацията, предвидена в настоящия протокол, или воденето на невярна документация; и

й)	изпирането на приходи от неправомерни деяния, определени като престъпление съгласно параграф 2.

2. Всяка страна определя в съответствие с основните принципи на вътрешното си право кои неправомерни деяния, посочени в параграф 1, или други деяния, свързани с незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване и противоречащи на разпоредбите на настоящия протокол, са престъпления и приема законодателните и други мерки, необходими за привеждане в действие на това определяне.

3. Всяка страна уведомява Секретариата по настоящия протокол кои от неправомерните деяния, посочени в параграфи 1 и 2, е определила като престъпление в съответствие с параграф 2 и предоставя на Секретариата копия или описание на своите закони, които привеждат в действие параграф 2, както и на всякакви последващи изменения на тези закони.

4. С цел засилване на международното сътрудничество в борбата с престъпленията, свързани с незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване, страните се приканват да разгледат своите национални закони относно изпирането на пари, правната взаимопомощ и екстрадицията, като вземат предвид съответните международни конвенции, по които са страни, за да гарантират тяхната ефективност при прилагането на разпоредбите на настоящия протокол.

Член 15

Отговорност на юридическите лица

1. Всяка страна приема, в съответствие със своите правни принципи, необходимите мерки, с които да се определи отговорността на юридически лица за неправомерните деяния, включително престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14 от настоящия протокол.

2. В съответствие с правните принципи на всяка страна отговорността на юридическите лица може да бъде наказателна, гражданска или административна.

3. Тази отговорност не засяга отговорността на физическите лица, които са участвали в неправомерните деяния или са извършили престъпленията, определени като такива в съответствие с националните законови и подзаконови актове и член 14 от настоящия протокол.

Член 16

Съдебно преследване и санкции

1. Всяка страна приема, в съответствие с националното право, необходимите мерки, за да гарантира, че на физическите и юридическите лица, подведени под отговорност за неправомерните деяния, включително престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14, се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни или други санкции, включително парични санкции.

2. Всяка страна се стреми да осигури упражняването на всякакви дискреционни правомощия, предвидени във вътрешното ѝ право, във връзка със съдебното преследване на лица за неправомерните деяния, включително престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14, така че да се увеличи ефективността на мерките по правоприлагане по отношение на тези неправомерни деяния и престъпления, като се взема надлежно предвид необходимостта от възпиране на извършването на такива неправомерни деяния и престъпления.

3. Нищо в настоящия протокол не засяга принципа, че описанието на неправомерните деяния, включително престъпленията, определени в съответствие с настоящия протокол, и на приложимите принципи за правна защита или други правни принципи, които определят правомерността на деянията, се урежда във вътрешното право на съответната страна и че тези неправомерни деяния и престъпления се преследват и наказват в съответствие с това право.

Член 17

Плащания при изземване

Страните следва да разгледат, в съответствие с вътрешното си право, възможността да приемат законодателните и други мерки, необходими, за да се оправомощят компетентните органи да събират пропорционална на несъбраните данъци и мита сума от производителя, разпространителя, вносителя или износителя на иззет тютюн, тютюневи изделия и/или производствено оборудване.

Член 18

Обезвреждане или унищожаване

Целият конфискуван тютюн, всички конфискувани тютюневи изделия и цялото конфискувано производствено оборудване се унищожават, като във възможно най-голяма степен се използват щадящи околната среда методи, или се обезвреждат в съответствие с националното право.

Член 19

Специални методи на разследване

1. Ако това се допуска от основните принципи на съответната вътрешна правна система, всяка страна, в рамките на своите възможности и при условията, определени от вътрешното ѝ право, предприема необходимите мерки, за да даде възможност за съответно използване на контролирани доставки и когато счете за целесъобразно, за използване на други специални методи на разследване, като например електронни или други форми на наблюдение и операции под прикритие, от съответните компетентни органи на нейната територия за целите на ефективната борба с незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване.

2. За целите на разследването на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14, страните се приканват да сключат, когато е необходимо, съответни двустранни или многостранни споразумения или договорености за използване на методите, посочени в параграф 1, в контекста на сътрудничеството на международно равнище.

3. При липса на споразумение или договореност по параграф 2 решенията за използване на такива специални методи на разследване на международно равнище се правят с оглед на конкретния случай и могат, когато е необходимо, да вземат предвид финансовите договорености и разбирателството по отношение на упражняването на компетентност от засегнатите страни.

4. Страните признават значението на международното сътрудничество и помощ в тази област, както и необходимостта от тях, и сътрудничат помежду си и с международни организации за изграждането на капацитет за постигане на целите на настоящия член.

ЧАСТ V

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 20

Общ обмен на информация

1. За постигането на целите на настоящия протокол при необходимост страните съобщават, в рамките на системата за уведомяване на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна и при спазване на вътрешното право, съответната информация, inter alia, по въпроси като:

a)	в обобщен вид: подробни сведения относно случаи на изземване на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване, количеството, стойността на задържаното, описания на изделията, датите и местата на производство, както и данъци, чието плащане е избегнато;

б)	внос, износ, транзит, обложени с данък продажби и безмитни продажби и количество или стойност на произведения тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване;

в)	тенденции, методи на укриване и начини на действие, използвани в незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване; и

г)	всяка друга информация от значение, съгласувана между страните.

2. Страните сътрудничат помежду си и с компетентните международни организации за изграждане на капацитета на страните за събиране и обмен на информация.

3. Страните считат, че посочената информация е поверителна и за използване само от страните, освен ако предаващата страна е посочила друго.

Член 21

Обмен на информация във връзка с правоприлагането

1. Когато е целесъобразно и при спазване на вътрешното право или приложимите международни договори, по собствена инициатива или по искане на страна, която предоставя надлежна обосновка, че тази информация е необходима за целите на разкриването или разследването на незаконна търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване, страните обменят следната информация:

а)	данни относно лицензирането на съответните физически или юридически лица;

б)	информация за идентифицирането, наблюдението и съдебното преследване на физически или юридически лица, участници в незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване;

в)	данни относно разследвания и съдебни преследвания;

г)	данни относно плащания, свързани с внос, износ или безмитни продажби на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване; и

д)

подробни сведения относно случаи на изземване на на тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване (включително, при необходимост, информация по конкретни случаи, количеството, стойността на иззетите вещи, описание на изделията, участниците, датата и мястото на производство) и начините на действие (включително превозни средства, укриване, маршрут и разкриване).

2. Информацията, получена от страните съгласно настоящия член, се използва единствено за постигане на целите на настоящия протокол. Страните могат да посочат, че тази информация не може да бъде предавана без съгласието на страната, която е предоставила информацията.

Член 22

Обмен на информация: поверителност и защита на информацията

1. Всяка страна определя компетентните национални органи, на които се предоставят данните, посочени в членове 20, 21 и 24, и уведомява страните за определените органи чрез Секретариата на Конвенцията.

2. Обменът на информация съгласно настоящия протокол се извършва при спазване на вътрешното право относно поверителността и неприкосновеността на личния живот. Страните защитават по взаимна договореност всяка поверителна информация, която обменят.

Член 23

Помощ и сътрудничество: обучение, техническа помощ и сътрудничество по научни, технически и технологични въпроси

1. Страните сътрудничат по взаимна договореност помежду си и с компетентни международни и регионални организации, или чрез тях, по отношение на предоставянето на обучение, техническа помощ и сътрудничество по научни, технически и технологични въпроси с оглед на постигането на целите на настоящия протокол. Тази помощ може да включва трансфера на експертен опит или на съответни технологии в областите на събирането на информация, правоприлагането, следенето и проследяването, управлението на информацията, защитата на личните данни, налагането на забрани, електронното наблюдение, криминалистичните анализи, правната взаимопомощ и екстрадицията.

2. Страните могат, при необходимост, да сключват двустранни, многостранни или други споразумения или договорености с цел насърчаване на обучението, техническата помощ и сътрудничеството по научни, технически и технологични въпроси, като вземат предвид потребностите на страните, които са развиващи се държави, и на страните с икономики в преход.

3. Страните си сътрудничат, при необходимост, за развитието и проучването на възможностите за установяване на точния географски произход на задържания тютюн и тютюневи изделия.

Член 24

Помощ и сътрудничество: разследване и съдебно преследване на престъпленията

1. Страните, в съответствие с вътрешното си право и когато е целесъобразно, предприемат всички необходими мерки за засилване на сътрудничеството чрез многостранни, регионални или двустранни договорености с цел предотвратяване, разкриване, разследване, съдебно преследване и наказване на физическите или юридически лица, участващи в незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване.

2. Всяка страна гарантира, че административните, регулаторните, правоприлагащите и другите органи, участващи в борбата с незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване (включително, когато това е разрешено съгласно вътрешното право — съдебните органи), си сътрудничат и обменят съответна информация на национално и международно равнище в съответствие с условията, установени в нейното вътрешно право.

Член 25

Защита на суверенитета

1. Страните изпълняват своите задължения по настоящия протокол в съответствие с принципите на суверенно равенство и териториална цялост на държавите и на ненамеса във вътрешните работи на други държави.

2. Нищо в настоящия протокол не дава право на страна да упражнява на територията на друга държава компетентност и функции, които са от изключителната компетентност на органите на съответната друга държава съгласно нейното вътрешно право.

Член 26

Компетентност

1. Всяка страна приема необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14, когато:

а)	престъплението е извършено на територията на съответната страна; или

б)	престъплението е извършено на борда на кораб, който плава под знамето на съответната страна, или на въздухоплавателно средство, което е регистрирано в съответствие със правото на съответната страна, в момента, в който е извършено престъплението.

2. При спазване на член 25, всяка страна може също да установи своята компетентност по отношение на всяко такова престъпление, когато:

а)	престъплението е извършено срещу съответната страна;

б)	престъплението е извършено от гражданин на съответната страна или от лице без гражданство, което има място на обичайно пребиваване на нейната територия; или

в)	престъплението е едно от определените като такива в съответствие с член 14 и е извършено извън нейната територия с цел извършване на престъпление, определено като такова в съответствие с член 14, на нейната територия.

3. За целите на член 30 всяка страна приема необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14, когато предполагаемият извършител се намира на нейната територия и тя не екстрадира това лице единствено на основанието, че е неин гражданин.

4. Всяка страна може също да приеме необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14, когато предполагаемият извършител се намира на нейната територия и тя не го екстрадира.

5. Ако страна, упражняваща своята компетентност съгласно параграф 1 или 2, е уведомена или е научила по друг начин, че една или повече други страни провеждат разследване, наказателно преследване или съдебно производство по отношение на същите деяния, компетентните органи на тези страни, в съответните случаи, се консултират помежду си с цел координиране на действията си.

6. Без да се засягат нормите на общото международно право, настоящият протокол не изключва упражняването на каквато и да е наказателна компетентност, установена от страна в съответствие с нейното вътрешно право.

Член 27

Сътрудничество в областта на правоприлагането

1. Всяка страна приема в съответствие със своите вътрешни правни и административни системи ефективни мерки за:

a)	укрепване и когато е необходимо, създаване на пътища за комуникация между компетентните органи, агенции и служби с цел улесняване на сигурния и бърз обмен на информация относно всички аспекти на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14;

б)	гарантиране на ефективно сътрудничество между компетентните органи, агенции, митнически и полицейски служби и други правоприлагащи служби;

в)

сътрудничество с други страни при провеждането на разследвания в конкретни случаи във връзка с престъпления, определени като такива в съответствие с член 14, по отношение на:

i)	самоличността, местонахождението и дейностите на лица, заподозрени в участие в тези престъпления, или местонахождението на други засегнати лица;

ii)	движението на приходите от престъпленията или на имуществото, придобито от извършването на тези престъпления; и

iii)	движението на имуществото, оборудването или други средства, използвани или предназначени за използване при извършването на тези престъпления;

г)	предоставяне, когато е подходящо, на предметите или количествата вещества, необходими за целите на анализа или на разследването;

д)	улесняване на ефективната координация между нейните компетентни органи, агенции и служби и насърчаване на обмена на персонал и други експерти, включително, в съответствие с двустранни споразумения или договорености между съответните страни, командироването на служители за връзка;

е)

обмен на съответна информация с други страни по конкретни средства и методи, използвани от физически или юридически лица при извършването на тези престъпления, включително, в съответните случаи, маршрутите и превозните средства и използването на неистинска самоличност, подправени или неистински документи или други начини за прикриване на техните дейности; и

ж)	обмен на съответна информация и координиране на административни и други мерки, предприети в съответните случаи с цел ранно откриване на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14.

2. С цел привеждане в действие на настоящия протокол страните разглеждат възможността за сключване на двустранни или многостранни споразумения или договорености за пряко сътрудничество между техните правоприлагащи органи, а когато такива споразумения или договорености вече съществуват — за тяхното съответно изменение. При липса на такива споразумения или договорености между съответните страни страните могат да разглеждат настоящия протокол като основа за взаимно сътрудничество в областта на правоприлагането по отношение на престъпленията, обхванати от настоящия протокол. В съответните случаи страните се възползват в пълна степен от споразуменията или договореностите, включително международните или регионалните организации, за да разширят сътрудничеството между техните правоприлагащи органи.

3. Страните се стремят да си сътрудничат в рамките на възможностите си с цел противодействие на транснационалната незаконна търговия с тютюневи изделия, извършвана чрез използването на съвременни технологии.

Член 28

Административна взаимопомощ

В съответствие със своите съответни вътрешни правни и административни системи страните си предоставят взаимно, при поискване или по своя собствена инициатива, информация, за да осигурят правилното прилагане на митническото и друго съответно право в предотвратяването, откриването, разследването и съдебното преследване на незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия или производствено оборудване, както и в борбата с нея. Страните считат, че посочената информация е поверителна и за ограничено ползване, освен ако предаващата страна е посочила друго. Тази информация може да включва:

а)	нови методи на митническа или друга правоприлагаща дейност с доказана ефективност;

б)	нови тенденции, средства или начини за извършване на незаконна търговия с тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване;

в)	стоки, за които е известно, че са предмет на незаконна търговия с тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване, както и подробни сведения относно описанието, пакетирането, транспорта и съхранението и методите, използвани по отношение на тези стоки;

г)	физически или юридически лица, за които е известно, че са извършили престъпление, определено като такова в съответствие с член 14, или са били съучастници в такова престъпление; и

д)	всякакви други данни, която могат да помогнат на определените органи за оценката на риска за целите на контрола и за други цели на правоприлагането.

Член 29

Правна взаимопомощ

1. Страните си оказват възможно най-широка правна взаимопомощ при разследванията, наказателните преследвания и съдебните производства по отношение на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14 от настоящия протокол.

2. Предоставя се правна взаимопомощ в максималната възможна степен съгласно съответните закони, договори, споразумения и договорености на замолената страна по отношение на разследванията, наказателните преследвания и съдебните производства във връзка с престъпленията, за които юридически лица могат да бъдат подвеждани под отговорност в съответствие с член 15 от настоящия протокол в молещата страна.

3. Правна взаимопомощ, която се предоставя в съответствие с настоящия член, може да бъде поискана за която и да е от следните цели:

a)	събиране на доказателства или показания на лица;

б)	връчване на съдебни документи;

в)	извършване на претърсвания, изземвания или замразяване на активи;

г)	изследване на предмети и обекти;

д)	предоставяне на информация, доказателствен материал и експертни оценки;

е)	предоставяне на оригинали или заверени копия на съответни документи и досиета, включително на правителствени, банкови, финансови или търговски документи;

ж)	откриване или проследяване на приходи от престъпления, имущество, средства за извършване на престъпления или други предмети за доказателствени цели;

з)	улесняване на доброволното явяване на съответните лица в молещата страна; и

и)	всеки друг вид помощ, която не противоречи на вътрешното право на замолената страна.

4. Настоящият член не засяга задълженията по всеки друг двустранен или многостранен договор, който урежда или ще урежда, напълно или частично, правната взаимопомощ.

5. Параграфи 6—24 се прилагат на реципрочна основа по отношение на исканията, направени съгласно настоящия член, ако въпросните страни не са обвързани с договор или междуправителствено споразумение за правна взаимопомощ. Ако страните са обвързани с такъв договор или междуправителствено споразумение, съответните разпоредби на договора или на междуправителственото споразумение се прилагат, освен ако страните се споразумеят да прилагат параграфи 6—24 вместо тях. Страните се приканват настоятелно да прилагат тези параграфи, ако те улесняват сътрудничеството.

6. Страните определят централен орган, който отговаря и и е оправомощен за получаването на молби за правна взаимопомощ, както и за тяхното изпълнение или предаване на съответните компетентни органи за изпълнение. Ако в дадена страна има специален регион или територия с отделна система за правна взаимопомощ, тя може да определи отделен централен орган, който да има същата функция за съответния регион или територия. Централните органи осигуряват бързото и правилно изпълнение или предаване на получените молби. Когато централният орган предава на компетентен орган молба за изпълнение, той насърчава бързото и правилно изпълнение на молбата от компетентния орган. В момента на присъединяване към настоящия протокол или на неговото приемане, одобряване, официално потвърждаване или ратификация всяка страна уведомява ръководителя на Секретариата на Конвенцията за централния орган, определен за тази цел. Предаването на молби за правна взаимопомощ и на всички съобщения, свързани с тях, се извършва между централните органи, определени от страните. Това изискване се прилага, без да се засяга правото на дадена страна да изисква такива молби и съобщения да бъдат адресирани до нея по дипломатически път, а при неотложни обстоятелства, когато страните са се договорили и това е възможно — чрез съответни международни организации.

7. Молбите се отправят в писмена форма или, ако е възможно, по начин, даващ възможност за писмено документиране, на език, който е приемлив за замолената страна, при условия, позволяващи на страната да определи истинността им. Ръководителят на Секретариата на Конвенцията се уведомява за езика или езиците, приемливи за всяка страна, в момента на присъединяване към настоящия протокол или на неговото приемане, одобряване, официално потвърждаване или ратифициране. При неотложни обстоятелства и когато страните са се споразумели за това, молбите могат да бъдат отправени устно, но трябва да бъдат незабавно потвърдени в писмен вид.

8. В молбата за правна взаимопомощ се съдържат следните данни:

a)	наименованието на органа, отправящ молбата;

б)	предметът и естеството на разследването, на наказателното преследване или на съдебното производство, за които се отнася молбата, и името и функциите на органа, провеждащ това разследване, наказателно преследване или съдебно производство;

в)	кратко изложение на съответните факти, с изключение на молбите с цел връчване на съдебни документи;

г)	описание на исканата помощ и подробности за всяка конкретна процедура, която молещата страна желае да бъде следвана;

д)	когато е възможно, самоличността, местонахождението и националността на всяко съответно лице;

е)	целта, за която са поискани доказателствата, информацията или действията; и

ж)	разпоредбите на вътрешното право, приложими към престъплението и наказанието, предвидено за него.

9. Замолената страна може да поиска допълнителна информация, когато тя изглежда необходима за изпълнението на молбата в съответствие с нейното вътрешно право или когато тя може да улесни това изпълнение.

10. Молбата се изпълнява в съответствие с вътрешното право на замолената страна и — доколкото това не противоречи на вътрешното право на замолената страна и когато е възможно — в съответствие с процедурите, посочени в молбата.

11. Молещата страна не предава и не използва информация или доказателства, предоставени от замолената страна, за разследвания, наказателни преследвания или съдебни производства, различни от посочените в молбата, без предварителното съгласие на замолената страна. Нищо в настоящия параграф не възпрепятства молещата страна да разкрие в своите производства информация или доказателства, които оневиняват обвиняемото лице. В този случай молещата страна уведомява замолената страна преди разкриването и ако получи молба за това, провежда консултации със замолената страна. Ако в изключителни случаи не е възможно предварително известие, молещата страна незабавно информира замолената страна за това разкриване.

12. Молещата страна може да поиска от замолената страна да запази поверително наличието и съдържанието на молбата, с изключение на това, което е необходимо за изпълнение на молбата. Ако замолената страна не може да спази изискването за поверителност, тя незабавно информира молещата страна.

13. Доколкото това е възможно и в съответствие с основните принципи на вътрешното право, когато дадено физическо лице е на територията на дадена страна и трябва да бъде изслушвано като свидетел или експерт от съдебните органи на друга страна, първата страна може по молба на другата да позволи изслушването да се проведе чрез видеоконферентна връзка, ако не е възможно или желателно въпросното лице да се яви лично на територията на молещата страна. Страните могат да се договорят изслушването да се проведе от съдебен орган на молещата страна в присъствието на съдебен орган на замолената страна.

14. Правна взаимопомощ може да бъде отказана:

а)	ако молбата не е отправена съобразно настоящия член;

б)	ако замолената страна счита, че изпълнението на молбата може да засегне неблагоприятно нейния суверенитет, сигурност, обществен ред или други интереси от съществено значение;

в)	ако на органите на замолената страна е забранено съгласно нейното вътрешно право да изпълнят исканите действия по отношение на подобно престъпление, в случай че то е предмет на разследване, наказателно преследване или съдебно производство в рамките на тяхната собствена компетентност;

г)

когато молбата е свързана с престъпление, за което максималното наказание в замолената страна е по-малко от две години лишаване от свобода в затвор или други форми на лишаване от свобода или ако по мнението на замолената страна осигуряването на помощта ще представлява тежест за нейните ресурси, която не е пропорционална на сериозността на престъплението; или

д)	ако изпълнението на молбата противоречи на правната система на замолената страна по отношение на правната взаимопомощ.

15. За всеки отказ на правна взаимопомощ се представят основания.

16. Страните не могат да отказват правна взаимопомощ съгласно настоящия член на основание банкова тайна.

17. Страните не могат да отхвърлят молба за правна взаимопомощ единствено на основание, че престъплението се счита също за свързано с данъчни въпроси.

18. Страните могат да откажат правна взаимопомощ съгласно настоящия член на основание липса на двойна наказуемост. Въпреки това, когато сметне за уместно, замолената страна може да предостави помощ, в степен, която тя определя по своя преценка, независимо от това дали деянията са наказуеми съгласно вътрешното право на замолената страна.

19. Замолената страна изпълнява молбата за правна взаимопомощ възможно най-бързо, като напълно взема предвид, доколкото е възможно, всички предложени от молещата страна срокове, за които са посочени, за предпочитане в молбата, основания. Замолената страна отговоря на основателните молби на молещата страна по отношение на напредъка по изпълнението на молбата. Молещата страна своевременно информира замолената страна, ако търсената помощ вече не е необходима.

20. Предоставянето на правна взаимопомощ може да бъде отложено от замолената страна на основание, че възпрепятства текущо разследване, наказателно преследване или съдебно производство.

21. Преди да отхвърли молба съгласно параграф 14 или да отложи нейното изпълнение съгласно параграф 20, замолената страна се консултира с молещата страна, за да определи дали помощта може да бъде предоставена в съответствие с реда и условията, които тя счита за необходими. Ако молещата страна приеме помощта при тези условия, тя спазва условията.

22. Обичайните разноски за изпълнението на молба се поемат от замолената страна, освен ако е договорено друго от съответните страни. Ако за изпълнението на молбата са необходими или ще бъдат необходими значителни или извънредни разноски, страните се консултират помежду си с цел определяне на реда и условията, при които ще се изпълнява молбата, както и на начина за поемане на разходите.

23. В случай на молба замолената страна:

а)	предоставя на молещата страната копия на държавни архиви, документи или информация, с които разполага и които съгласно нейното вътрешно право са достъпни за обществеността; и

б)	може по своя преценка да предостави на замолената страна изцяло, частично или при условия, които тя смята за подходящи, копия на държавни архиви, документи или информация, с които разполага и които съгласно нейното вътрешно право не са достъпни за обществеността.

24. Страните разглеждат, доколкото е необходимо, възможността за сключване на двустранни или многостранни споразумения или договорености, които да служат на целите на настоящия член, да осигуряват прилагането му на практика или да засилват неговите разпоредби.

Член 30

Екстрадиция

1. Настоящият член се прилага по отношение на престъпленията, определени като такива в съответствие с член 14 от настоящия протокол, когато:

a)	лицето, за което е отправено искане за екстрадиция, се намира на територията на замолената държава;

б)	за престъплението, за което се иска екстрадиция, се налага наказание по вътрешното право на молещата страна и на замолената страна; и

в)

престъплението е наказуемо с максимален срок на лишаване от свобода в затвор или други форми на лишаване от свобода от най-малко четири години или с по-строго наказание, или по-кратък период, договорен от съответните страни съгласно двустранни и многостранни споразумения или други международни споразумения.

2. Всяко от престъпленията, за които се прилага настоящият член, се счита за престъпление, включено като престъпление, за което се предвижда екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, съществуващ между страните. Страните се задължават да включат тези престъпления като престъпления, за които се предвижда екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, който се сключва между тях.

3. Ако страна, която обуславя екстрадицията от наличието на договор, получи искане за екстрадиция от друга страна, с която тя няма договор за екстрадиция, тя може да разглежда настоящия протокол като правно основание за екстрадиция по отношение на всяко престъпление, спрямо което се прилага настоящият член.

4. Страните, които не обуславят екстрадицията от наличието на договор, признават помежду си престъпленията, спрямо които се прилага настоящият член, за престъпления, за които се предвижда екстрадиция.

5. Екстрадицията се осъществява при спазване на условията, предвидени във вътрешното право на замолената страна или в приложимите договори за екстрадиция, включително, inter alia, условията във връзка с изискването за минимално наказание за екстрадиция и с основанията, на които замолената страна може да откаже екстрадиция.

6. Като спазват своето вътрешно право, страните се стремят да ускорят процедурите за екстрадиция и да опростят доказателствените изисквания, свързани с нея, по отношение на всички престъпления, спрямо които се прилага настоящият член.

7. Когато страна, на чиято територия се намира предполагаем извършител на престъпление, не екстрадира това лице във връзка с престъпление, спрямо което се прилага настоящият член, единствено на основание, че то е неин гражданин, тя е длъжна по молба на страната, която иска екстрадиция, да отнесе случая без неоснователно забавяне до своите компетентни органи за целите на наказателно преследване. Тези органи вземат своето решение и осъществяват своето производство по същия начин, както в случай на друго престъпление от подобен характер съгласно вътрешното право на съответната страна. Заинтересованите страни си сътрудничат, по-специално по отношение на процесуалните и доказателствените аспекти, с цел да се гарантира ефективността на това наказателно преследване.

8. Във всички случаи, когато съгласно вътрешното ѝ право дадена страна може да екстрадира или по друг начин да предаде свой гражданин само при условие че лицето ще ѝ бъде върнато, за да изтърпи наказанието, наложено в резултат на съдебния процес или производството, за които са поискани екстрадицията или предаването на лицето, и тази страна и страната, искаща екстрадиция на лицето, приемат тази възможност и други условия, които те могат сметнат за уместни, тази условна екстрадиция или предаване са достатъчни за изпълнение на задължението, посочено в параграф 7.

9. Ако екстрадиция, искана с цел изпълнение на присъда, е отказана, тъй като съответното лице е гражданин на замолената страна, замолената страна, ако нейното вътрешно право допуска това и съобразно изискванията на това право, разглежда по искане на молещата страна възможността за изпълнение на наказанието, което е било наложено, съгласно вътрешното право на молещата страна, или на останалата част от него.

10. На всяко лице, по отношение на което се води производство във връзка с престъпление, спрямо което се прилага настоящият член, се гарантира справедливо третиране на всички етапи на производството, включително упражняването на всички права и гаранции, предвидени във вътрешното право на страната, на чиято територия се намира съответното лице.

11. Нищо в настоящия протокол не може да се тълкува като налагане на задължение за екстрадиция, ако замолената страна има съществени основания да счита, че искането е било отправено с цел преследване или наказване на лице поради неговия пол, раса, религия, националност, етнически произход или политически възгледи или че изпълнението на искането би могло да навреди на това лице поради някоя от тези причини.

12. Страните не могат да отхвърлят молба за екстрадиция единствено на основание, че престъплението се счита също за свързано с данъчни въпроси.

13. Преди да откаже екстрадиция, замолената страна се консултира, когато е целесъобразно, с молещата страна, за да ѝ даде достатъчна възможност да представи своите становища и да предостави информация в подкрепа на твърдението си.

14. Страните се стремят да сключват двустранни и многостранни споразумения или договорености с цел извършване на екстрадицията или повишаване на ефективността ѝ. Когато страните са обвързани по съществуващ договор или междуправителствена договореност, се прилагат съответните разпоредби на този договор или междуправителствена договореност, освен ако страните се споразумеят да прилагат параграфи 1—13 вместо тях.

Член 31

Мерки за осигуряване на екстрадицията

1. В съответствие със своето вътрешно право и със своите договори за екстрадиция, след като се убеди, че обстоятелствата го изискват и са неотложни, и по искане на молещата страна, замолената страна може да задържи лице, чиято екстрадиция се иска и което се намира на нейната територия, или да предприеме други съответни мерки, за да се гарантира неговото присъствие в хода на процедурата за екстрадиция.

2. Молещата страна се уведомява, съобразно националното право, по съответния начин и без забавяне, за мерките, взети в съответствие с параграф 1.

3. Всяко лице, по отношение на което са предприети мерките в съответствие с параграф 1, има право:

а)	да се свърже незабавно с най-близкия съответен представител на държавата, на която лицето е гражданин, или, ако това лице е без гражданство — на държавата, на чиято територия обичайно пребивава; и

б)	да бъде посетено от представител на съответната държава.

ЧАСТ VI

ДОКЛАДВАНЕ

Член 32

Докладване и обмен на информация

1. Всяка страна предоставя на Съвещанието на страните чрез Секретариата на Конвенцията периодични доклади за прилагането на настоящия протокол от нея.

2. Форматът и съдържанието на тези доклади се определят от Съвещанието на страните. Тези доклади представляват част от стандартния механизъм за докладване по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

3. Съдържанието на периодичните доклади, посочени в параграф 1, се определя, като се има предвид, inter alia, следното:

а)	информация за законодателните, изпълнителните, административните или други мерки, взети за прилагането на настоящия протокол;

б)	информация в съответните случаи за ограниченията или пречките в процеса на прилагането на настоящия протокол и за взетите мерки за преодоляване на тези пречки;

в)	информация, в зависимост от случая, за финансовата и техническата помощ, предвидена, получена или поискана за дейности, свързани с премахването на незаконната търговия с тютюневи изделия; и

г)	информацията, посочена в член 20.

В случаите, в които съответните данни вече се събират като част от механизма за докладване на Конференцията на страните, Съвещанието на страните не дублира тази работа.

4. В съответствие с членове 33 и 36 Съвещанието на страните обсъжда мерки за оказване на помощ, по тяхно искане, на страните, които са развиващи се държави, и на страните с икономики в преход за изпълнение на задълженията им по настоящия член.

5. Докладването на информация, предвидена в посочените членове, се извършва в съответствие с националното право относно поверителността и неприкосновеността на личния живот. Страните защитават по взаимна договореност всяка поверителна информация, която се докладва или се обменя.

ЧАСТ VII

ИНСТИТУЦИОНАЛНА УРЕДБА И ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА

Член 33

Съвещание на страните

1. Учредява се Съвещание на страните. Първата сесия на Съвещанието на страните се свиква от Секретариата на Конвенцията непосредствено преди или веднага след следващата редовна сесия на Конференцията на страните, проведена след влизането в сила на настоящия протокол.

2. Впоследствие редовни сесии на Съвещанието на страните се свикват от Секретариата на Конвенцията непосредствено преди или веднага след редовните сесии на Конференцията на страните.

3. Извънредни сесии на Съвещанието на страните се провеждат по всяко друго време, ако Съвещанието счете за необходимо или по писмено искане на която и да е страна, при условие че в срок от шест месеца, след като Секретариатът на Конвенцията е уведомил страните за искането, то се подкрепя от най-малко една трета от страните.

4. Процедурният правилник и финансовите правила на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна се прилагат mutatis mutandis към Съвещанието на страните, освен ако Съвещанието на страните реши друго.

5. Съвещанието на страните извършва редовен преглед на прилагането на настоящия протокол и взема необходимите за насърчаване на неговото ефективно прилагане решения.

6. Съвещанието на страните взема решение относно размера и механизма, приложими към доброволно изчислените вноски на страните по протокола за осигуряване на неговото действие, както и относно други възможни ресурси за целите на неговото прилагане.

7. На всяка редовна сесия Съвещанието на страните приема с консенсус бюджет и работен план за финансовия период до следващата редовна сесия, които са различни от бюджета и работния план на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

Член 34

Секретариат

1. Секретариатът на Конвенцията е Секретариат по настоящия протокол.

2. Функциите на Секретариата на Конвенцията във връзка с неговата роля като Секретариат по настоящия протокол са:

а)	да организира сесиите на Съвещанието на страните и на неговите помощни органи, както и на работните групи и други органи, създадени от Съвещанието на страните, и да им предоставя необходимите услуги;

б)	да получава, анализира, предава и предоставя обратна информация на заинтересованите страни, доколкото е необходимо, и на Съвещанието на страните относно предоставените му съгласно настоящия протокол доклади, както и да улеснява обмена на информация между страните;

в)

да оказва при поискване подкрепа на страните, особено на страните, които са развиващи се държави, и на страните с икономики в преход, при събирането, предаването и обмена на информация, която се изисква в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол, и помощ при определянето на наличните ресурси с цел да се улесни изпълнението на задълженията по настоящия протокол;

г)	да подготвя доклади за дейността си по настоящия протокол под ръководството на Съвещанието на страните и за предаване на Съвещанието на страните;

д)	да осигурява под ръководството на Съвещанието на страните необходимата координация с компетентни международни и регионални междуправителствени организации и други органи;

е)	да сключва под ръководството на Съвещанието на страните административни споразумения и договори, необходими за ефективното изпълнение на функциите му като Секретариат по настоящия протокол;

ж)

да получава и разглежда заявления от междуправителствени и неправителствени организации, желаещи да бъдат акредитирани като наблюдатели към Съвещанието на страните, като същевременно се гарантира, че те не са свързани с тютюневата промишленост, и да представя разгледаните заявления на Съвещанието на страните за разглеждане от негова страна; и

з)	да изпълнява други функции на секретариат, определени в настоящия протокол, както и всякакви други функции, определени от Съвещанието на страните.

Член 35

Връзки между Съвещанието на страните и междуправителствените организации

За осигуряване на техническо и финансово сътрудничество за постигане на целта на настоящия протокол Съвещанието на страните може да се обърне с молба за сътрудничество към компетентни международни и регионални междуправителствени организации, включително финансови институции и институции за развитие.

Член 36

Финансови ресурси

1. Страните признават, че финансовите ресурси са от важно значение за постигането на целта на настоящия протокол, и признават значението на член 26 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна за постигането на целите на Конвенцията.

2. Всяка страна осигурява финансова подкрепа по отношение на своята национална дейност, насочена към постигане на целта на настоящия протокол, в съответствие със своите национални планове, приоритети и програми.

3. Страните насърчават, когато е целесъобразно, използването на двустранни, регионални, субрегионални и други многостранни пътища за осигуряване на финансиране за укрепването на капацитета на страните, които са развиващи се държави, и на страните с икономики в преход с оглед да се постигнат целите на настоящия протокол.

4. Без да се засяга член 18, страните се насърчават, в съответствие с националното си право и политики и когато това е целесъобразно, да използват всички конфискувани приходи от престъпна дейност, получени в резултат на незаконната търговия с тютюн, тютюневи изделия и производствено оборудване, за постигането на целите, посочени в настоящия протокол.

5. Страните, представени в съответни регионални и международни междуправителствени организации, както и във финансови институции и институции за развитие, ги насърчават да предоставят финансова помощ на страните, които са развиващи се държави, и на страните с икономики в преход, за да им окажат съдействие за посрещане на техните задължения по настоящия протокол, без да се ограничават правата на участие в тези организации.

6. Страните постигат съгласие, че:

а)

за оказване помощ на страните в изпълнението на техните задължения по настоящия протокол следва да бъдат мобилизирани и използвани в полза на всички страни, особено на страните, които са развиващи се държави, и на страните с икономики в преход, всички съответни потенциални и съществуващи ресурси, които са на разположение за дейностите, свързани с целта на настоящия протокол; и

б)	при отправяне на молба за това Секретариатът на Конвенцията предоставя на страните, които са развиващи се държави, и страните с икономики в преход съвети относно наличните източници на финансиране с цел улесняване на изпълнението на техните задължения по настоящия протокол.

7. Страните могат да поискат от тютюневата промишленост да поеме разходите, свързани с техните задължения за постигането на целите на настоящия протокол, в съответствие с член 5.3 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

8. Страните полагат усилия, в съответствие с вътрешното си право, да постигнат самофинансиране на прилагането на протокола, включително чрез облагане на тютюневите изделия с данъци и с други форми на такси.

ЧАСТ VIII

УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Член 37

Уреждане на спорове

За уреждането на спорове между страните относно тълкуването или прилагането на настоящия протокол се прилага член 27 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

ЧАСТ IХ

ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРОТОКОЛА

Член 38

Изменения на настоящия протокол

1. Всяка страна може да прави предложения за изменение на настоящия протокол.

2. Измененията на настоящия протокол се разглеждат и приемат от Съвещанието на страните. Секретариатът на Конвенцията съобщава на страните текста на всяко предложено изменение на настоящия протокол най-малко шест месеца преди сесията, на която то ще се предложи за приемане. Секретариатът на Конвенцията съобщава също така всяко предложение за изменение на страните, подписали протокола, както и, за сведение — на депозитаря.

3. Страните полагат всички усилия да постигнат съгласие с консенсус по всяко предложено изменение на настоящия протокол. В случай че всички усилия за постигане на консенсус са изчерпани и не е постигнато съгласие, като крайна мярка изменението се приема с мнозинство от три четвърти от гласовете на страните, присъстващи и гласуващи на сесията. За целите на настоящия член „присъстващи и гласуващи“ означава присъстващите страни, които гласуват „за“ или „против“. Всяко прието изменение се съобщава от Секретариата на Конвенцията на депозитаря, който го изпраща на всички страни за приемането му.

4. Документите за приемане на дадено изменение се предават за съхранение на депозитаря. Изменение, прието в съответствие с параграф 3, влиза в сила за страните, които са го приели, на деветдесетия ден след датата на получаване от депозитаря на документ за приемане от най-малко две трети от страните.

5. За всяка друга страна изменението влиза в сила на деветдесетия ден след датата, на която съответната страна предава за съхранение на депозитаря своя документ за приемане на това изменение.

Член 39

Приемане и изменение на приложения към настоящия протокол

1. Всяка страна може да прави предложения за приложение към настоящия протокол, както и да предлага изменения на приложения към настоящия протокол.

2. Приложенията се ограничават до списъци, образци и други описателни материали, свързани с процедурни, научни, технически и административни въпроси.

3. Приложенията към настоящия протокол и измененията им се предлагат, приемат и влизат в сила съгласно процедурата, предвидена в член 38.

ЧАСТ Х

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 40

Резерви

Не се допускат резерви по настоящия протокол.

Член 41

Оттегляне

1. По всяко време след изтичането на две години от датата, на която настоящият протокол е влязъл в сила за дадена страна, тази страна може да се оттегли от протокола след писмено уведомяване на депозитаря.

2. Всяко такова оттегляне влиза в сила една година след датата, на която депозитарят е получил уведомлението за оттегляне, или на по-късна дата, посочена в уведомлението за оттегляне.

3. Всяка страна, която се оттегли от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, се счита също за оттеглила се от настоящия протокол, считано от датата на нейното оттеглянеот Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна.

Член 42

Право на глас

1. Всяка страна по настоящия протокол има право на един глас, с изключение на случаите, предвидени в параграф 2.

2. По въпроси от тяхната компетентност регионалните организации за икономическа интеграция упражняват правото си на глас с брой гласове, равен на броя на техните държави членки, които са страни по настоящия протокол. Такава организация не упражнява правото си на глас, ако която и да е от нейните държави членки упражни своето право, и обратното.

Член 43

Подписване

Настоящият протокол е открит за подписване от всички страни по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна в седалището на Световната здравна организация в Женева от 10 до 11 януари 2013 г., а впоследствие — в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 9 януари 2014 г.

Член 44

Ратификация, приемане, одобрение, официално потвърждаване или присъединяване

1. Настоящият протокол подлежи на ратификация, приемане, одобрение или присъединяване от държави и на официално потвърждаване или присъединяване от регионални организации за икономическа интеграция, които са страни по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна. Той е открит за присъединяване от деня, следващ датата, на която протоколът е закрит за подписване. Документите за ратификация, приемане, одобрение, официално потвърждаване или присъединяване се депозират при депозитаря.

2. Всяка регионална организация за икономическа интеграция, която стане страна по настоящия протокол, без никоя от нейните държави членки да е страна, поема всички задължения по настоящия протокол. В случай че една или повече държави — членки на такава организация, са страни по настоящия протокол, организацията и нейните държави членки вземат решение относно съответнита си отговорност за изпълнението на задълженията си по настоящия протокол. В такива случаи организацията и нейните държави членки не могат да упражняват права по настоящия протокол едновременно.

3. В своите документи относно официалното потвърждаване или в своите документи относно присъединяването регионалните организации за икономическа интеграция посочват обхвата на своята компетентност по отношение на въпросите, уредени с настоящия протокол. Тези организации също така информират депозитаря за всяка съществена промяна в обхвата на тяхната компетентност, а депозитарят на свой ред информира за това страните.

Член 45

Влизане в сила

1. Настоящият протокол влиза в сила на деветдесетия ден след депозирането на четиридесетия документ за ратификация, приемане, одобрение, официално потвърждаване или присъединяване при депозитаря.

2. За всяка страна по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, която ратифицира, приема, одобрява или официално потвърждава настоящия протокол, или се присъединява към него, след като бъдат изпълнени условията за влизане в сила, описани в параграф 1, Протоколът влиза в сила на деветдесетия ден, следващ датата на депозиране на нейния документ за ратификация, приемане, одобрение, присъединяване или официално потвърждаване.

3. За целите на настоящия член който и да е документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се счита за допълнителен към документите, предадени за съхранение от държавите членки на организацията.

Член 46

Депозитар

Генералният секретар на Организацията на обединените нации е депозитар на настоящия протокол.

Член 47

Автентични текстове

Оригиналът на настоящия протокол, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, се депозира при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Страните могат при необходимост да включат позоваване на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките на Световната митническа организация.

(2) В съответните случаи „национален“ или „вътрешен“ се отнася също за регионалните организации за икономическа интеграция.

(3) Сигурният обмен на информация между две страни не се поддава на прихващане и подправяне (фалшификация). С други думи, информацията, обменяна между двете страни, не може да бъде четена или променяна от трета страна.

1.10.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/40

ПРОТОКОЛ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

на Споразумението между Европейската общност и Княжество Андора относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

КНЯЖЕСТВО АНДОРА, наричано по-нататък „Андора“,

наричани по-нататък поотделно „договаряща се страна“ или съвместно „договарящи се страни“,

с оглед прилагането на стандарта на ОИСР за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, наричан по-нататък „световен стандарт“, в рамките на сътрудничеството между договарящите се страни,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД дългогодишните си и тесни отношения на взаимно сътрудничество в областта на данъчното облагане, и по-специално във връзка с прилагането на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (1), както и предвид желанието чрез задълбочаване на тези отношения да се подобри спазването на данъчното законодателство в международен план,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД желанието си да сключат споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен план чрез реципрочен автоматичен обмен на информация при съблюдаването на определено равнище на поверителност и други защитни механизми, включително въвеждането на разпоредби за ограничаване използването на обменяната информация,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че член 12 от Споразумението между Европейската общност и Княжество Андора относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (2) (наричано по-долу „Споразумението“) във вида преди изменението му с настоящия протокол за изменение, в който член понастоящем се предвижда обмен на информация при поискване, включващ само поведение, което представлява данъчна измама и подобни на нея, следва да се приведат в съответствие със стандарта на ОИСР за прозрачност и обмен на информация по данъчни въпроси,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че при обработването на личните данни, обменяни съгласно Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, ще прилагат своите съответни норми и практики за защита на данните, като се задължават да се уведомяват без излишно забавяне за всяка промяна по същество на тези норми и практики,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че в Решение № 2010/625/ЕС на Комисията от 19 октомври 2010 г. съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата на личните данни в Андора (3) се посочва, че за всички дейности, попадащи в обхвата на посочената директива, се смята, че Андора осигурява адекватна степен на защита на личните данни, предавани от Европейския съюз,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че държавите членки и Андора ще са въвели до деня на влизане в сила на настоящия протокол за изменение i) подходящи предпазни мерки, за да се гарантира, че информацията, получена съгласно Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, остава поверителна и се използва само за целите на и единствено от лицата или органите, натоварени с изчисляването или събирането на данъци, с правоприлагането, наказателното преследване или произнасянето при обжалване във връзка с данъците, или с надзора върху тези дейности, както и за други разрешени цели, и ii) инфраструктурата за ефективен обмен (включително внедрени процеси за навременен, акуратен, сигурен и поверителен обмен на информация, ефективни и надеждни комуникации, както и капацитет за бързо разрешаване на свързаните с обмена въпроси и опасения или обработване на заявките за обмен и за осигуряване изпълнението на разпоредбите на член 4 от Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение),

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че „предоставящите информация финансови институции“, изпращащите „компетентни органи“ и получаващите „компетентни органи“, в качеството си на администратори на данни, следва да съхраняват информацията, която е обработена в съответствие със Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, за срок, не по-дълъг от необходимия за постигането на неговите цели. Предвид различията между законодателствата на държавите членки и Андора, максималният срок на съхранение следва да се определи за всяка договаряща се страна въз основа на давностните срокове, предвидени в националното законодателство в областта на данъчното облагане на отделните администратори на данни,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че категориите „предоставящи информация финансови институции“ и „сметки, за които се предоставя информация“ от обхвата на Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, са определени така, че да се ограничат възможностите данъчно задължените лица да избягват предоставянето на информация за тях чрез прехвърляне на активи към „финансови институции“ или чрез инвестиране във финансови продукти извън този обхват. Независимо от това, определени „финансови институции“ и сметки, за които рискът да се използват с цел отклонение от данъчно облагане е малък, следва да бъдат изключени от обхвата. По принцип не следва да се въвеждат прагови стойности, тъй като те лесно могат да бъдат заобиколени чрез разделяне на сметките в различни „финансови институции“. Финансовата информация, която трябва да се предоставя и обменя, следва да засяга не само всички съответни доходи (лихви, дивиденти и други подобни видове доход), но също и наличностите по сметки и постъпленията от продажба на „финансови активи“, за да се обхванат и случаите, когато данъчно задълженото лице се опитва да скрие капитал, който сам по себе си представлява доход или активи, по отношение на които има отклонение от данъчно облагане. Следователно обработването на информация съгласно Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, е необходимо и пропорционално на целта да се даде възможност на данъчните администрации на държавите членки и на Андора да идентифицират правилно и недвусмислено съответните данъчно задължени лица, да администрират и прилагат своите данъчноправни норми при трансгранични ситуации, да извършват оценка на вероятността от отклонение от данъчно облагане и да избягват ненужните допълнителни разследвания,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Споразумението между Европейската общност и Княжество Андора относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (наричано по-долу „Споразумението“) се изменя, както следва

(1)	Заглавието се заменя със следното: „Споразумение между Европейския съюз и Княжество Андора за автоматичен обмен на информация за финансови сметки с оглед подобряване на спазването на данъчното законодателство в международен план“.

(2)

Членове 1—19 се заменят със следното:

„Член 1

Определения

1. За целите на настоящото споразумение:

а)	„Европейски съюз“ означава Съюзът, създаден с Договора за Европейския съюз, и включва териториите, в които се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз при условията, предвидени в този договор;

б)	„държава членка“ означава държава — членка на Европейския съюз;

в)	„Андора“ означава Княжество Андора;

г)

„компетентните органи на Андора“ и „компетентните органи на държавите членки“ означава органите, изброени в приложение III, съответно в буква а) и в букви б) — ав). Приложение III представлява неразделна част от настоящото споразумение. Списъкът на „компетентните органи“ в приложение III може да се изменя с уведомяване на другата договаряща се страна, като за органа, посочен в буква а) от него, уведомлението се прави от Андора, а за органите, посочени в букви б) — ав) от него, — от Европейския съюз.

д)

„финансова институция на държава членка“ означава i) всяка „финансова институция“, която е местно лице на държава членка, с изключение на всеки клон на такава „финансова институция“, който се намира извън тази държава членка, и ii) всеки клон на „финансова институция“, която не е местно лице на тази държава членка, ако този клон се намира в тази държава членка;

е)

„финансова институция на Андора“ означава i) всяка „финансова институция“, която е местно лице на Андора, с изключение на всеки клон на такава „финансова институция“, който се намира извън Андора, и ii) всеки клон на „финансова институция“, която не е местно лице на Андора, ако този клон е разположен в Андора;

ж)	„предоставяща информация финансова институция“ означава според случая всяка „финансова институция на държава членка“ или „финансова институция на Андора“, която не е „непредоставяща информация финансова институция“;

з)

„сметка, за която се предоставя информация“ означава според случая „сметка от държава членка, за която се предоставя информация“, или „сметка от Андора, за която се предоставя информация“, при условие че е идентифицирана като такава по въведените, в съответствие с приложения I и II, в тази държава членка или в Андора процедури за комплексна проверка;

и)

„сметка от държава членка, за която се предоставя информация“ означава „финансова сметка, която се поддържа от „предоставяща информация финансова институция“ на Андора и чийто титуляр са едно или повече „лица от държава членка, за които се предоставя информация“, или „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица от държава членка, за които се предоставя информация“;

й)

„сметка от Андора, за която се предоставя информация“ означава „финансова сметка“, която се поддържа от „предоставяща информация финансова институция“ на държава членка и чийто титуляр са едно или повече „лица, за които се предоставя информация“ от Андора или „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ от Андора;

к)

„лице от държава членка“ означава физическо лице или „образувание“, което „предоставяща информация финансова институция“ на Андора е определила като местно лице на държава членка по процедурите за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II, или наследството на починало лице, което е било местно лице на държава членка;

л)

„лице от Андора“ означава физическо лице или „образувание“, което „предоставяща информация финансова институция“ от държава членка е определила като местно лице на Андора по процедурите за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II, или наследството на починало лице, което е било местно лице на Андора.

2. Всички оградени с кавички понятия, за които в настоящото споразумение няма определения, имат значението, което към дадения момент имат: i) за държавите членки — в Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (4) или, когато е приложимо — в националното законодателство на прилагащата Споразумението държава членка; и ii) за Андора — в националното ѝ законодателство, като това значение е в съответствие със значението в приложения I и II.

Всички понятия, за които в настоящото споразумение или в приложения I или II няма определения, освен ако контекстът не изисква друго или в съответствие с член 7 (според разрешеното от националното законодателство) съответният „компетентен орган на държава членка“ и „компетентен орган на Андора“ не се договорят за общо значение, имат значението, което към дадения момент имат в законодателството на прилагащата настоящото споразумение юрисдикция: i) за държавите членки — в Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане или, когато е приложимо — в националното законодателство на съответната държава членка; и ii) за Андора — в националното ѝ законодателство, като значението в приложимото данъчно законодателство на съответната юрисдикция (държава членка или Андора) е с по-голяма сила от това, дадено на понятието в други закони на посочената юрисдикция.

Член 2

Автоматичен обмен на информация по отношение на „сметки, за които се предоставя информация“

1. В съответствие с разпоредбите на настоящия член, както и с приложимите разпоредби за предоставяне на информация и комплексна проверка в приложения I и II, които представляват неразделна част от настоящото споразумение, „компетентният орган“ на Андора ежегодно ще обменя с всеки от „компетентните органи“ на държавите членки и всеки от „компетентните органи“ на държавите членки ежегодно ще обменя с „компетентния орган на Андора“ по автоматичен начин посочената в параграф 2 информация, получена съобразно тези приложими разпоредби.

2. Обменяната информация е: за държава членка — по отношение на всяка „сметка от Андора, за която се предоставя информация“, а за Андора — по отношение на всяка „сметка от държава членка, за която се предоставя информация“:

а)

при физическо лице — името, адресът, „данъчният(ите) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметката“ за съответната сметка; при „образувание“, което е „титуляр на сметката“ и което, след прилагането на процедурите за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II, е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адресът и „данъчният(ите) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адресът, „данъчният(ите) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;

б)	номерът на сметката (или функционалният еквивалент при липсата на номер на сметка);

в)	наименованието и идентификационният номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

г)

наличността или стойността по сметката (включително при „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойността при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, а ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — при закриването на сметката;

д)

при „попечителска сметка“:

общият брутен размер на лихвите, общият брутен размер на дивидентите и общият брутен размер на другите доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

ii)

общият размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;

е)	при „депозитна сметка“ — общият брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

ж)

в случай на сметка, която не е описана в параграф 2, буква д) или е) — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумираният размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.

Член 3

Срок и начин за извършване на автоматичен обмен на информация

1. За целите на обмена на информация по член 2, размерът и характеристиките на плащанията, извършени по отношение на „сметка, за която се предоставя информация“, могат да бъдат определени в съответствие с принципите на данъчното законодателство на юрисдикцията (държава членка или Андора), която обменя информацията.

2. За целите на обмена на информация по член 2, в обменяната информация се определя валутата, в която е деноминирана всяка съответна сума.

3. По отношение на член 2, параграф 2 се обменя информация за първата година, считано от влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г., и за всички следващи години, като обменът ще се извършва в рамките на девет месеца след края на календарната година, за която се отнася информацията.

4. „Компетентните органи“ ще обменят автоматично информацията по член 2 според обща стандартна схема за предоставяне на информация, като използват формат „разширяем маркиращ език“ (XML).

5. „Компетентните органи“ ще се договарят за един или повече начини за предаване на данните (включително стандарти за криптиране).

Член 4

Сътрудничество във връзка със спазването и правоприлагането

„Компетентният орган на държава членка“ ще уведомява „компетентния орган на Андора“, а „компетентният орган на Андора“ ще уведомява „компетентния орган на държава членка“, ако първият (уведомяващият) „компетентен орган“ има основание да смята, че в резултат на грешка предоставянето на информация по член 2 е било неточно или непълно, или че „предоставящата информация финансова институция“ не е спазила приложимите изисквания за предоставяне на информация и процедурите за комплексна проверка, предвидени в приложения I и II. Уведоменият „компетентен орган“ ще предприема всички подходящи мерки, с които разполага по силата на националното законодателство, за да преодолее описаните в уведомлението грешки или неспазване.

Член 5

Обмен на информация при поискване

1. Независимо от разпоредбите на член 2, както и на всяко друго споразумение, което предвижда обмен на информация при поискване между Андора и държава членка, „компетентният орган на Андора“ и „компетентният орган на държавата членка“ обменят при поискване информация, която има предполагаема значимост за изпълнението на разпоредбите на настоящото споразумение или за администрирането или прилагането на националните норми, отнасящи се до данъци от всякакъв вид и описание, наложени от името на Андора и държавите членки или от името на техните политически подразделения или местни органи, доколкото данъчното облагане съгласно тези национални норми не противоречи на приложимото споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между Андора и съответната държава членка.

2. В никакъв случай разпоредбите на параграф 1 от настоящия член и на член 6 не се тълкуват така, че да наложат на Андора или на държава членка задължението:

а)	да предприема административни мерки, които са в разрез със законите и административната практика съответно на Андора или на държавата членка;

б)	да предоставя информация, която не може да се получи по силата на законите или в рамките на обичайната практика на администрацията съответно на Андора или на държавата членка;

в)	да предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена или служебна тайна, или търговски процес, както и информация, разкриването на която би накърнило обществения ред.

3. Ако държава членка или Андора поиска информация в качеството си на запитващата юрисдикция в съответствие с настоящия член, Андора или държавата членка използва в качеството си на запитана юрисдикция средствата си за събиране на информация, за да получи исканата информация, дори ако няма нужда от нея за собствените си данъчни цели. Задължението, съдържащо се в предходното изречение, подлежи на ограниченията на параграф 2, но тези ограничения в никакъв случай не се тълкуват като разрешение запитаната юрисдикция да откаже да предостави информация само защото тя самата няма интерес от такава информация.

4. В никакъв случай разпоредбите на параграф 2 не се тълкуват като разрешение Андора или държава членка да откаже да предостави информация само защото информацията е държана от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или фидуциар, или защото се отнася до участие в лице.

5. „Компетентните органи“ ще се договарят за приложимите стандартни формуляри, както и за един или повече начини за предаване на данните (включително стандарти за криптиране).

Член 6

Поверителност и предпазни мерки за защита на данните

1. Всяка информация, получена от дадена юрисдикция (държава членка или Андора) съгласно настоящото споразумение, се третира като поверителна и се защитава по същия начин, по който и информацията, получена съгласно националното законодателство на тази юрисдикция, до степента, необходима за защитата на личните данни, съгласно приложимото национално законодателство и предпазните мерки, които могат да бъдат уточнени от юрисдикцията, която предоставя информацията, съобразно изискванията на нейното националното законодателство.

2. Информацията, обработвана в съответствие с настоящото споразумение, се съхранява за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите на настоящото споразумение, и при всички случаи в съответствие с националните правила на всеки администратор на данни относно давностните срокове.

3. Във всички случаи тази информация се разкрива само на лицата или органите (включително съдилища и административни или надзорни органи), натоварени с изчисляването и събирането на дължимите данъци в тази юрисдикция (държава членка или Андора), както и с правоприлагането, наказателното преследване или произнасянето при обжалване във връзка с данъците в тази юрисдикция или с надзора върху тези дейности. Достъпът до тази информация е разрешен само на горепосочените лица или органи и само за формулираните в предходното изречение цели. Независимо от разпоредбите на параграф 1, тези лица или органи могат да я оповестяват в открити съдебни заседания или в съдебни решения, отнасящи се до тези данъци.

4. Независимо от разпоредбите на предходните параграфи, информацията, получена от дадена юрисдикция (държава членка или Андора), може да бъде използвана за други цели, когато това е предвидено в правни норми на юрисдикцията, предоставяща информацията (съответно Андора или държава членка), и когато „компетентният орган“ на тази юрисдикция го разреши. Информацията, предоставена от дадена юрисдикция (държава членка или Андора) на друга юрисдикция (съответно Андора или държава членка), може да бъде предадена от последната на трета юрисдикция (друга държава членка), при условие че „компетентният орган“ на първата юрисдикция, от която произхожда информацията, предварително разреши това.

Информацията, предоставена от една държава членка на друга съгласно нейното приложимо право, с което се прилага Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, може да се предава на Андора, ако „компетентният орган“ на държавата членка, от която произхожда информацията, предварително разреши това.

5. „Компетентният орган“ на дадена държава членка или на Андора незабавно ще уведомява другия „компетентен орган“, т.е. този на Андора или на държавата членка, съответно, за всяко нарушение на поверителността или на предпазните мерки, както и за евентуално предприетите впоследствие коригиращи действия и наложените санкции.

Член 7

Консултации и преустановяване на действието на настоящото споразумение

1. При евентуално възникване на затруднения при прилагането или тълкуването на настоящото споразумение, всеки „компетентен орган“ на Андора или на държава членка може да поиска консултации между „компетентния орган“ на Андора и „компетентния орган“ на една или повече държави членки с оглед изготвянето на подходящи мерки за осигуряване изпълнението на настоящото споразумение. Тези „компетентни органи“ незабавно уведомяват Европейската комисия и „компетентните органи“ на останалите държави членки за резултатите от проведените консултации. Европейската комисия може да участва в консултациите по въпроси във връзка с тълкуването, ако някой от „компетентните органи“ поиска това.

2. Ако консултацията е свързана със съществено нарушение на разпоредбите на настоящото споразумение и процедурата по параграф 1 не дава възможност за подходящото му уреждане, „компетентният орган“ на държава членка или на Андора може да преустанови обмена на информация съгласно настоящото споразумение съответно спрямо Андора или дадена държава членка, като писмено уведоми за това другия заинтересован „компетентен орган“. Действието на такова преустановяване е незабавно. За целите на настоящия параграф „същественото нарушение“ обхваща следното, без да се изчерпва с него: несъблюдаване на разпоредбите относно поверителността и защитата на данните, предвидени в настоящото споразумение, непредоставяне от „компетентния орган“ на държава членка или на Андора на навременна или подходяща информация в разрез с изискванията на настоящото споразумение или определяне статуса на „образуванията“ или сметките като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“ по начин, който застрашава постигането на целите на настоящото споразумение.

Член 8

Изменения

1. Договарящите се страни се консултират помежду си при всяка съществена промяна на някой от елементите на „световния стандарт“, приета на равнище ОИСР, или — ако сметнат за необходимо — при всеки друг повод с цел да подобрят техническото прилагане на настоящото споразумение или да преценят и отразят други възникнали в международен план обстоятелства. Консултациите се провеждат в срок от един месец, считано от отправянето на искане от една от договарящите се страни, а при спешни случаи — възможно най-бързо.

2. Въз основа на такъв контакт договарящите се страни могат да се консултират помежду си, за да проучат дали се налагат промени в настоящото споразумение.

3. За целите на консултациите, предвидени в параграфи 1 и 2, всяка договаряща се страна информира другата за евентуалните обстоятелства, които биха се отразили на правилното прилагане на настоящото споразумение. Тук се включват също всички съответни споразумения между една от договарящите се страни и трета държава.

4. В резултат от проведените консултации настоящото споразумение може да бъде изменено посредством протокол или ново споразумение между договарящите се страни.

Член 9

Прекратяване

Всяка от договарящите се страни може да прекрати настоящото споразумение чрез отправено до другата договаряща се страна писмено предизвестие за прекратяване. Такова прекратяване влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на 12-месечен срок, считано от датата на предизвестието за прекратяване. При прекратяване на настоящото споразумение цялата информация, получена преди това в неговите рамки, остава поверителна и е предмет на разпоредбите на член 6 от него.

Член 10

Териториален обхват

Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите на държавите членки, на които се прилагат Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз, и съгласно условията, предвидени в тези договори, и, от друга страна, на територията на Андора.“.

(3)

Приложенията се заменят със следното:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩ СТАНДАРТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ („ОБЩ СТАНДАРТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ“)

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

А.

При спазване на параграфи В—Д всяка „предоставяща информация финансова институция“ трябва да предостави на „компетентния орган“ на своята юрисдикция (държава членка или Андора) следната информация за всяка „сметка, за която се предоставя информация“ от такава „предоставяща информация финансова институция“:

при физическо лице — името, адреса, юрисдикцията(ите) (държава членка или Андора), на която е местно лице, данъчния(ите) номер(а), датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметката“; при „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на процедурите за комплексна проверка съгласно раздели V, VI и VII е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса, юрисдикцията(ите) (държава членка, Андора или друга юрисдикция), на която е местно лице, „данъчния(ите) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, юрисдикцията(ите) (държава членка или Андора), на която е местно лице, „данъчния(ите) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;

2.	номера на сметката (или функционалния еквивалент при липсата на номер на сметка);

3.	наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

при „попечителска сметка“:

а)

общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на другите доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

б)

общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;

6.	при „депозитна сметка“ — общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

при сметка, която не е описана в параграф А, точка 5 или 6 — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.

Б.	В предоставяната информация трябва да се посочва валутата, в която е деноминирана всяка сума.

В.

Независимо от параграф A, точка 1, при „сметка, за която се предоставя информация“, която е „съществуваща сметка“, не се изисква да се предоставя информация за „данъчния(те) номер(а)“ или датата на раждане, ако този (тези) номер(а) или дата не са в записите на „предоставящата информация финансова институция“ и националното законодателство или, ако е приложимо, — правен инструмент на Европейския съюз не изисква да бъдат събирани по друг начин от тази „предоставяща информация финансова институция“. Въпреки това, при „съществуващи сметки“, от „предоставящата информация финансова институция“ се изисква да положи разумни усилия, за да получи „данъчния(те) номер(а)“ и датата на раждане до края на втората календарна година след годината, през която „съществуващите сметки“ са били идентифицирани като „сметки, за които се предоставя информация“.

Г.	Независимо от параграф A, точка 1, не се изисква да се предоставя информация за „данъчния номер“, ако такъв не се издава от съответната държава членка, Андора или друга юрисдикция, на която лицето е местно.

Д.

Независимо от параграф A, точка 1, мястото на раждане не се изисква да бъде съобщавано, освен ако от „предоставящата информация финансова институция“ се изисква да получи и да предостави информация за това съгласно националното законодателство и информацията е налична в поддържаните от тази институция данни за електронно търсене.

РАЗДЕЛ II

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

А.

Дадена сметка се третира като „сметка, за която се предоставя информация“, считано от датата на идентифицирането ѝ като такава съгласно процедурите за комплексна проверка по раздели II—VII и, освен ако е предвидено друго, информацията за „сметката, за която се предоставя информация“ трябва да се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

Б.	Наличността или стойността на сметката се определят към последния ден на календарната година или друг подходящ отчетен период.

В.	Когато прагът на наличността или на стойността се определя към последния ден на дадена календарна година, съответните наличност или стойност трябва да се определят към последния ден на отчетния период, който завършва с календарната година или в нейните рамки.

Г.

Според предвиденото в националното право, всяка държава членка или Андора може да позволи на „предоставящите информация финансови институции“ да използват доставчици на услуги за изпълнение на възложените им задължения за предоставяне на информация и комплексна проверка, но за изпълнението на тези задължения продължават да отговарят „предоставящите информация финансови институции“.

Д.

Всяка държава членка или Андора може да позволи на „предоставящите информация финансови институции“ да прилагат процедурите за комплексна проверка на „нови сметки“ по отношение на „съществуващи сметки“, както и процедурите за комплексна проверка на „сметки на висока стойност“ — по отношение на „сметки на ниска стойност“. Когато държава членка или Андора позволява процедурите за комплексна проверка на „нови сметки“ да бъдат използвани по отношение на „съществуващи сметки“, продължават да се прилагат правилата, приложими за „съществуващите сметки“.

РАЗДЕЛ III

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

За да се идентифицират „сметките, за които се предоставя информация“ измежду „съществуващите сметки на физически лица“, се прилагат следните процедури:

А.

Сметки, за които не се изисква да бъдат преглеждани, идентифицирани или да се предоставя информация. „Съществуваща сметка на физическо лице“, която е „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ не се изисква да бъде преглеждана, идентифицирана или да се предоставя информация за нея, при условие че на „предоставящата информация финансова институция“ фактически е забранено по закон да продава такива „договори“ на местни лица на „юрисдикцията, за която се предоставя информация“.

Б.

Сметки на ниска стойност. По отношение на „сметките на ниска стойност“ се прилагат следните процедури:

Адрес на пребиваване. Ако въз основа на „документални доказателства“„предоставящата информация финансова институция“ съхранява в своите регистри настоящия адрес на пребиваване на физическо лице — „титуляр на сметката“, тя може да го третира като местно лице за данъчни цели на държавата членка, Андора или друга юрисдикция, в която се намира адресът, за да се определи дали това физическо лице — „титуляр на сметката“, е „лице, за което се предоставя информация“.

Търсене в електронните записи. Ако въз основа на „документалните доказателства“, посочени в параграф Б, точка 1, „предоставящата информация финансова институция“ не използва настоящия адрес на пребиваване на физическото лице — „титуляр на сметката“, тя трябва да прегледа поддържаните от нея електронни бази данни за която и да е от следните индикации, като прилага параграф Б, точки 3—6:

а)	идентификация на „титуляря на сметката“ като местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“;

б)	настоящ пощенски адрес или адрес на пребиваване (включително пощенска кутия) в „юрисдикция, за която се предоставя информация“;

в)	наличие на един или повече телефонни номера в „юрисдикция, за която се предоставя информация“ и липса на телефонен номер в Андора или държавата членка на „предоставящата информация финансова институция“, според случая;

г)	постоянни инструкции (освен по отношение на „депозитна сметка“) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в „юрисдикция, за която се предоставя информация“;

д)	действащо към момента пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в „юрисдикция, за която се предоставя информация“; или

е)	инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ или адрес за получаване на поща чрез друго лице в „юрисдикция, за която се предоставя информация“, ако „предоставящата информация финансова институция“ не разполага с никакъв друг адрес в досието на „титуляря на сметката“.

Ако нито една от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не е открита при електронното търсене, не е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, или сметката стане „сметка на висока стойност“.

Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при електронното търсене или ако има промяна в обстоятелствата, която води до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира „титуляря на сметката“ като местно лице за данъчни цели на всяка „юрисдикция, за която се предоставя информация“, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на сметката.

Когато при електронното търсене се открие инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ или адрес за получаване на поща чрез друго лице и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)— д), не се установи за „титуляря на сметката“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва по най-подходящия според обстоятелствата начин да осъществи търсене в досието на хартиен носител, както е предвидено в параграф В, точка 2, или да се опита да получи от „титуляря на сметката“ декларация или „документални доказателства“, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако търсенето в досието на хартиен носител не позволи да се установи някаква индикация и опитът да се получат декларация или „документални доказателства“ е неуспешен, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да представи информация за сметката на „компетентния орган“ според случая в своята държава членка или в Андора като при недокументирана сметка.

Независимо от откриването на индикации по параграф Б, точка 2, „предоставящата информация финансова институция“ не е длъжна да третира „титуляря на сметката“ като местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“:

а)

когато информацията за „титуляря на сметката“ съдържа настоящ пощенски адрес или настоящ адрес на пребиваване в тази„юрисдикция, за която се предоставя информация“, един или повече телефонни номера в тази „юрисдикция, за която се предоставя информация“ (и липса на телефонен номер в Андора или в държавата членка на „предоставящата информация финансова институция“, според случая) или постоянни инструкции (по отношение на „финансовите сметки“, различни от „депозитни сметки“) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в „юрисдикция, за която се предоставя информация“, и „предоставящата информация финансова институция“ получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)	декларация от „титуляря на сметката“ за юрисдикцията(ите) (държава членка, Андора или други юрисдикции), на която „титулярят на сметката“ е местно лице, която декларация не включва такава „юрисдикция, за която се предоставя информация“; и

ii)	„документални доказателства“ за това, че „титулярят на сметката“ е лице, за което не се предоставя информация;

б)

когато информацията за „титуляря на сметката“ съдържа действащо към момента пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в „юрисдикцията, за която се предоставя информация“, и „предоставящата информация финансова институция“ получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)	декларация от „титуляря на сметката“ за юрисдикцията(ите) (държава членка, Андора или други юрисдикции), на която „титулярят на сметката“ е местно лице, която декларация не включва такава „юрисдикция, за която се предоставя информация“; или

ii)	„документални доказателства“ за това, че „титулярят на сметката“ е лице, за което не се предоставя информация.

В.

Засилени процедури за преглед на „сметки на висока стойност“. По отношение на „сметките на висока стойност“ се прилагат следните засилени процедури за преглед:

1.	Търсене в електронните записи. По отношение на „сметките на висока стойност“„предоставящата информация финансова институция“ трябва да прегледа поддържаните от нея електронни бази данни за всяка от индикациите, описани в параграф Б, точка 2.

Търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни, поддържани от „предоставящата информация финансова институция“, съдържат полета, които обхващат цялата информация, описана в параграф В, точка 3, тогава не е необходимо последващо търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни не обхващат цялата информация, тогава по отношение на „сметката на висока стойност“„предоставящата информация финансова институция“ трябва също да прегледа съществуващото главно досие на клиента и следните документи (доколкото те не са включени в главното досие), свързани със сметката и събрани от предоставящата информация финансова институция през последните пет години, за някоя от индикациите, описани в параграф Б, точка 2:

а)	последното „документално доказателство“, събрано във връзка със сметката;

б)	последния договор за откриване на сметка или документация във връзка с откриване на сметка;

в)	последната документация, събрана от „предоставящата информация финансова институция“ по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“ или за други регулаторни цели;

г)	всякакви действащи към момента пълномощни или пълномощни за подписване; както и

д)	всяка действаща към момента постоянна инструкция (освен такава за „депозитна сметка“) за превод на средства.

Изключение, когато базите данни съдържат достатъчно информация. „Предоставящата информация финансова институция“ не е длъжна да извършва търсене в досието на хартиен носител, описано в параграф В, точка 2, ако нейните електронни бази данни включват следното:

а)	статуса на „титуляря на сметката“ по отношение на това къде е местно лице;

б)	адреса на пребиваване и пощенския адрес на „титуляря на сметката“, които към момента са в досието на „предоставящата информация финансова институция“;

в)	телефонния(те) номер(а) на „титуляря на сметката“, които към момента са в досието на „предоставящата информация финансова институция“, ако има такива;

г)	при „финансови сметки“, различни от „депозитни сметки“, дали има постоянни инструкции за прехвърляне на средства от сметката към друга сметка (включително сметка в друг клон на „предоставящата информация финансова институция“ или друга „финансова институция“);

д)	дали има настоящ адрес за получаване на поща чрез друго лице или инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ за „титуляря на сметката“; както и

е)	дали има пълномощно или пълномощно за подписване за сметката.

Проверка от отговорния служител за връзка с клиента на действителното положение. В допълнение към електронното търсене и търсенето в досието на хартиен носител, описани в параграф В, точки 1 и 2, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира като „сметка, за която се предоставя информация“ всяка „сметка на висока стойност“, която е възложена на отговорен служител за връзка с клиента (включително всички „финансови сметки“, които се събират с тази „сметка на висока стойност“), ако отговорният служител за връзка с клиента знае, че „титулярят на сметката“ е „лице, за което се предоставя информация“.

Последици от откриването на индикации.

а)

Ако никоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не бъде открита при засилените процедури за преглед на „сметки на висока стойност“, описани в параграф В, и не е установено, че сметката е държана от „лице, за което се предоставя информация“ съгласно параграф В, точка 4, тогава не се налагат последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката.

б)

Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при засилените процедури за преглед на „сметки на висока стойност“, описани в параграф В, или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“ по отношение на всяка „юрисдикция, за която се предоставя информация“, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да приложи параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на тази сметка.

в)

Ако при описаните в параграф В засилени процедури за преглед на „сметки на висока стойност“ се открие инструкция за съхраняване на поща „до поискване“ или адрес за получаване на поща чрез друго лице и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), не бъде установена за „титуляря на сметката“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи от него декларация или „документални доказателства“, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако „предоставящата информация финансова институция“ не може да получи такава декларация или „документални доказателства“, тя трябва да представи информация за сметката на „компетентния орган“ съответно в своята държава членка или в Андора като при недокументирана сметка.

Ако „съществуваща сметка на физическо лице“ не е „сметка на висока стойност“ към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, но стане „сметка на висока стойност“ към последния ден на следваща календарна година, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да приложи по отношение на такава сметка засилените процедури за преглед, описани в параграф В, в рамките на календарната година, следваща годината, през която сметката е станала „сметка на висока стойност“. Ако въз основа на прегледа сметката бъде идентифицирана като „сметка, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да предоставя на годишна база изискваната информация за такава сметка за годината, в която тя е била идентифицирана като „сметка, за която се предоставя информация“, както и за следващите години, освен ако „титулярят на сметката“ престане да бъде „лице, за което се предоставя информация“.

Когато „предоставящата информация финансова институция“ приложи към „сметка на висока стойност“ описаните в параграф В засилени процедури за преглед, тя не е задължена следващите години отново да ги прилага към същата „сметка на висока стойност“, с изключение на описаната в параграф В, точка 4 проверка от отговорния служител за връзка с клиента, освен ако сметката е недокументирана, като в този случай „предоставящата информация финансова институция“ следва да ги прилага отново всяка година, докато сметката престане да бъде недокументирана.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на „сметка на висока стойност“, която води до свързването ѝ с една или повече от описаните в параграф Б, точка 2 индикации, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на всяка „юрисдикция, за която се предоставя информация“, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на сметката.

„Предоставящата информация финансова институция“ трябва да прилага процедури, които да гарантират, че отговорният служител за връзка с клиента установява всяка промяна в обстоятелствата по отношение на дадена сметка. Например, ако отговорният служител за връзка с клиента бъде уведомен, че „титулярят на сметката“ има нов пощенски адрес в „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна да третира новия адрес като промяна в обстоятелствата и ако избере да прилага параграф Б, точка 6 — да събере съответната документация от „титуляря на сметката“.

Г.

Прегледът на „съществуващи сметки на висока стойност на физически лица“ трябва да приключи в срок от една година, считано от влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г. Прегледът на „съществуващи сметки на ниска стойност на физически лица“ трябва да приключи в срок от две години, считано от влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г.

Д.

Всяка „съществуваща сметка на физическо лице“, която е идентифицирана като „сметка, за която се предоставя информация“ по настоящия раздел, трябва да се третира като „сметка, за която се предоставя информация“ през всички следващи години, освен ако „титулярят на сметката“ престане да бъде „лице, за което се предоставя информация“.

РАЗДЕЛ IV

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА НОВИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

За да се установи кои измежду „новите сметки на физически лица“ са „сметки, за които се предоставя информация“, се прилагат следните процедури:

А.

По отношение на „нови сметки на физически лица“, след откриването на сметката „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи декларация (която може да бъде част от документацията за откриването на сметката), която да ѝ позволи да определи къде „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели и да потвърди достоверността на декларацията, сверявайки я с получената от нея информация във връзка с откриването на сметката, включително с всякаква документация, събрана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“.

Б.

Ако от декларацията се установи, че „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели на дадена „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, а декларацията трябва да включва също така „данъчния номер“ на „титуляря на сметката“ в „юрисдикцията, за която се предоставя информация“ (в съотвeтствие с раздел I, параграф Г) и датата на раждане.

В.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на „нова сметка на физическо лице“, вследствие на която „предоставящата информация финансова институция“ знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, „предоставящата информация финансова институция“ не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, която установява къде „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели.

РАЗДЕЛ V

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА „СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ“

За да се установи кои измежду „съществуващите сметки на образувания“ са „сметки, за които се предоставя информация“, се прилагат следните процедури:

А.

Сметки на образувания, за които не се изисква да бъдат преглеждани, идентифицирани или да се предоставя информация. Освен ако „предоставящата информация финансова институция“ избере друго, по отношение на всички „съществуващи сметки на образувание“ или поотделно за всяка ясно определена група от такива сметки, „съществуваща сметка на образувание“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, възлиза на не повече от 250 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, не следва да бъде преглеждана, идентифицирана или съобщавана като „сметка, за която се предоставя информация“, докато нейната сумирана наличност или стойност не надвиши тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година.

Б.

Сметки на образувания, които трябва да бъдат преглеждани. „Съществуваща сметка на образувание“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, възлиза на повече от 250 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, и „съществуваща сметка на образувание“, която не надвишава тази сума към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, но чиято сумирана наличност или стойност надвишава тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година, трябва да бъдат преглеждани в съответствие с процедурите, установени в параграф Г.

В.

Сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. Описаните в параграф Б „съществуващи сметки на образувания“ се третират като „сметки, за които се предоставя информация“ само ако са държани от едно или повече „образувания“, които са „лица, за които се предоставя информация“, или от „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“.

Г.

Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За да определи дали дадена описана в параграф Б „съществуваща сметка на образувание“ е държана от едно или повече „лица, за които се предоставя информация“, или от „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да приложи към такава сметка следните процедури за преглед:

Определяне дали „образуванието“ е „лице, за което се предоставя информация“.

а)

Преглед на информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“), за да се определи дали тя указва, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“. За тази цел информацията, указваща, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“, включва място на учредяване или създаване, или адрес в „юрисдикция, за която се предоставя информация“.

б)

Ако информацията указва, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, освен ако получи декларация от „титуляря на сметката“ или въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, основателно определи, че „титулярят на сметката“ не е „лице, за което се предоставя информация“.

Определяне дали „образуванието“ е „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. „Предоставящата информация финансова институция“ трябва да определи дали„титулярят на сметката“ на „съществуваща сметка на образувание“ (включително „образувание“, което е „лице, за което се предоставя информация“) е „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. Ако някое от „контролиращите лица“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, сметката трябва да се третира като „сметка, за която се предоставя информация“. При извършване на това определяне „предоставящата информация финансова институция“ трябва да следва насоките в параграф Г, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ според обстоятелствата.

а)

Определяне дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“. За да определи дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи декларация от „титуляря на сметката“, за да установи неговия статус, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, може основателно да определи, че „титулярят на сметката“ е „активно нефинансово образувание“ или „финансова институция“, различна от „инвестиционно образувание“ по смисъла на разпоредбите на раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е „финансова институция“ на „участваща юрисдикция“.

б)	Определяне на „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“. За да определи „контролиращите лица“ на „титуляр на сметка“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва информацията, събрана и поддържана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“.

в)

Определяне дали „контролиращо лице“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“. За да определи дали „контролиращо лице“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва:

при „съществуваща сметка на образувание“, държана от едно или повече „нефинансови образувания“, със сумирана наличност или стойност, която възлиза на не повече от 1 000 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора — информацията, събрана и поддържана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“; или

ii)	декларация от „титуляря на сметката“ или от това „контролиращо лице“ от юрисдикцията(ите) (държава членка, Андора или други юрисдикции), в която „контролиращото лице“ е местно лице за данъчни цели.

Д.

Срок на прегледа и допълнителни процедури, приложими към „съществуващи сметки на образувания“.

Прегледът на „съществуващи сметки на образувания“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, възлиза на повече от 250 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, трябва да приключи в срок от две години от влизането в сила.

Прегледът на „съществуващи сметки на образувания“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, възлиза на не повече от 250 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, но надвишава тази сума към 31 декември на следваща година, трябва да бъде приключен в рамките на календарната година, следваща годината, в която сумираната наличност или стойност на сметката надвиши тази сума.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на „съществуваща сметка на образувание“, вследствие на която „предоставящата информация финансова институция“ знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна, тя трябва да определи отново статуса на сметката в съответствие с процедурите, установени в параграф Г.

РАЗДЕЛ VI

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА НОВИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ

За да се установи кои измежду „новите сметки на образувания“ са „сметки, за които се предоставя информация“, се прилагат следните процедури:

А.

Процедури за преглед с цел идентифициране на „сметките на образувания“, за които се изисква предоставяне на информация. За „новите сметки на образувания“„предоставящата информация финансова институция“ трябва да прилага следните процедури за преглед, за да се определи дали сметката се държи от едно или повече „лица, за които се предоставя информация“ или от „пасивни нефинансови образувания“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“:

Определяне дали „образуванието“ е „лице, за което се предоставя информация“.

а)

Получаване на декларация (която може да бъде част от документацията за откриването на сметката), която да позволи на „предоставящата информация финансова институция“ да определи къде „титулярят на сметката“ е местно лице за данъчни цели и да потвърди достоверността на декларацията въз основа на получената от нея информация във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“. Ако „образуванието“ удостовери, че не е местно лице за дачнъчни цели, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва адреса на централното управление на „образуванието“, за да определи къде „титулярят на сметката“ е местно лице.

б)

Ако декларацията указва, че „титулярят на сметката“ е местно лице на „юрисдикция, за която се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да третира сметката като „сметка, за която се предоставя информация“, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, основателно определи, че по отношение на тази „юрисдикция, за която се предоставя информация“„титулярят на сметката“ не е „лице, за което се предоставя информация“.

Определяне дали „образуванието“ е „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. „Предоставящата информация финансова институция“ трябва да определи дали „титулярят на сметката“ на „нова сметка на образувание“ (включително „образувание“, което е „лице, за което се предоставя информация“) е „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“. Ако някое от „контролиращите лица“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, сметката трябва да се третира като „сметка, за която се предоставя информация“. При извършване на това определяне „предоставящата информация финансова институция“ трябва да следва насоките в параграф А, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ според обстоятелствата.

а)

Определяне дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“. За да определи дали „титулярят на сметката“ е „пасивно нефинансово образувание“, „предоставящата информация финансова институция“ трябва да получи декларация от „титуляря на сметката“, за да установи неговия статус, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е обществено достъпна, може основателно да определи, че „титулярят на сметката“ е „активно нефинансово образувание“ или „финансова институция“, различна от „инвестиционно образувание“ по раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е „финансова институция“ на „участваща юрисдикция“.

б)

Определяне на „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“. За да определи „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва информацията, събрана и поддържана по „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“.

в)

РАЗДЕЛ VII

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

При прилагане на процедурите за комплексна проверка, описани по-горе, се прилагат следните допълнителни правила:

А.	Използване на декларации и „документални доказателства“. „Предоставящата информация финансова институция“ не може да използва декларация или „документални доказателства“, ако знае или има причина да знае, че декларацията или „документалните доказателства“ са неверни или ненадеждни.

Б.

Други процедури за „финансови сметки“, държани от физически лица — бенефициери по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ и по „групови застрахователни договори с откупна стойност“ или „групови анюитетни договори“. „Предоставящата информация финансова институция“ може да предположи, че физическо лице — бенефициер (различен от титуляря) по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“, което получава обезщетение при смърт, не е „лице, за което се предоставя информация“, и следователно може да третира такава „финансова сметка“ като различна от „сметка, за която се предоставя информация“, освен ако към дадения момент знае или има причина да знае, че бенефициерът е „лице, за което се предоставя информация“. „Предоставящата информация финансова институция“ има причина да знае, че бенефициерът по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ е „лице, за което се предоставя информация“, ако събраната от нея информация, свързана с бенефициера, съдържа индикации, описани в раздел III, параграф Б. Ако „предоставящата информация финансова институция“ към дадения момент знае или има причина да знае, че бенефициерът е „лице, за което се предоставя информация“, тя трябва да следва процедурите по раздел III, параграф Б.

На държавите членки и Андора се предоставя право да разрешат на „предоставящата информация финансова институция“ да третира „финансова сметка“, която представлява участие на член в „групов застрахователен договор с откупна стойност“ или в „групов анюитетен договор“, като „финансова сметка“, която не е „сметка, за която се предоставя информация“, до датата, на която сумата е платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, ако „финансовата сметка“, която представлява участие на даден член в „груповия застрахователен договор с откупна стойност“ или в „груповия анюитетен договор“, отговаря на следните изисквания:

а)	„груповият застрахователен договор с откупна стойност“ или „груповият анюитетен договор“ е издаден на работодател и включва 25 или повече служители/притежатели на сертификати;

б)	служителят/притежателят на сертификата има право да получи каквато и да е стойност от договора, свързана с неговото участие, и да посочи бенефициерите за изплащане на обезщетението при смърт на служителя; и

в)	сумата, платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, възлиза на не повече от 1 000 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора.

Понятието „групов застрахователен договор с откупна стойност“ означава „застрахователен договор с откупна стойност“, който i) осигурява покритие на физически лица, които са свързани чрез работодател, браншово сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група; и ii) изисква заплащане на премия за всеки член на групата (или член на клас в рамките на групата), която е определена без да се вземат предвид индивидуални здравни характеристики, различни от възраст, пол и навици по отношение на тютюнопушенето на члена (или на класа от членове) на групата.

Понятието „групов анюитетен договор“ означава „анюитетен договор“, по който правоимащите лица са физически лица, които са свързани чрез работодател, браншово сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група.

Преди влизането в сила на. Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г., държавите членки съобщават на Андора и съответно Андора уведомява Европейската комисия за това дали е използвана предвидената в настоящия параграф възможност. Европейската комисия може да има координационна роля при предаването на известията от държавите членки на Андора и Европейската комисия предава известието от Андора на държавите членки. Всички по-нататъшни промени по отношение на упражняването на тази възможност от държава членка или Андора се съобщават по същия начин.

В.

Правила за сумиране на наличност по сметки и във връзка с валутата

Сумиране на „сметки на физически лица“. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на „финансови сметки“ с титуляр физическо лице, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна да сумира всички „финансови сметки“, поддържани от нея или от нейно „свързано образувание“, но само доколкото информационните ѝ системи свързват „финансовите сметки“ чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или „данъчен номер“ и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на съвместна „финансова сметка“ се отнася цялата наличност или стойност по съвместната „финансова сметка“.

Сумиране на „сметки на образувания“. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на „финансови сметки“ с титуляр „образувание“, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна да вземе предвид всички „финансови сметки“, поддържани от нея или от нейно „свързано образувание“, но само доколкото информационните ѝ системи свързват „финансовите сметки“ чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или „данъчен номер“ и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на съвместна „финансова сметка“ се отнася цялата наличност или стойност по съвместната „финансова сметка“.

Специални правила за сумиране, приложими за отговорния служител за връзка с клиента. За целите на определяне на сумираната наличност или стойност на „финансови сметки“ с титуляр лице, за да се определи дали дадена „финансова сметка“ е „сметка на висока стойност“, „предоставящата информация финансова институция“ е длъжна също така да сумира всички „финансови сметки“, за които на отговорния служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от това лице.

4.	Суми, за които се счита, че включват равностойността в друга валута. Счита се, че всички суми в щатски долари или деноминирани в националната валута на всяка държава членка или на Андора, включват равностойността в други валути, както е предвидено в националното право.

РАЗДЕЛ VIII

ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ПОНЯТИЯТА

Следните понятия имат значението, определено по-долу:

А.

Предоставяща информация финансова институция

1.	Понятието „предоставяща информация финансова институция“ означава според случая всяка „финансова институция на държава членка“ или „финансова институция на Андора“, която не е „непредоставяща информация финансова институция“.

Понятието „финансова институция на участваща юрисдикция“ означава i) всяка „финансова институция“, която е местно лице на „участваща юрисдикция“, с изключение на всеки клон на такава „финансова институция“, който се намира извън тази „участваща юрисдикция“, и ii) всеки клон на „финансова институция“, която не е местно лице на „участваща юрисдикция“, ако този клон се намира в тази „участваща юрисдикция“.

3.	Понятието „финансова институция“ означава „попечителска институция“, „депозитарна институция“, „инвестиционно образувание“ или „определено застрахователно дружество“.

Понятието „попечителска институция“ означава всяко „образувание“, което държи, като значителна част от стопанската си дейност, „финансови активи“ за чужда сметка. Приема се, че дадено „образувание“ държи „финансови активи“ за чужда сметка като съществена част от стопанската си дейност, ако брутният му доход от държаните „финансови активи“ и свързаните с тях финансови услуги е равен или надвишава 20 % от брутния му доход през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември (или на последния ден от счетоводния период за некалендарна година) преди годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който „образуванието“ е съществувало.

5.	Понятието „депозитарна институция“ означава всяко „образувание“, което приема депозити в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност.

Понятието „инвестиционно образувание“ означава всяко „образувание“:

а)

което извършва преимуществено като стопанска дейност една или повече от следните дейности или операции за или от името на клиент:

i)	търговия с инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, депозитни сертификати, деривати и др.); обмен на валута; инструменти, представляващи валутни операции, и инструменти, свързани с лихвени проценти и индекси; прехвърлими ценни книжа; или търговия със стокови фючърси;

ii)	индивидуално и колективно управление на портфейли; или

iii)	друга форма на инвестиране, администриране или управление на „финансови активи“ или пари от името на други лица; или

б)

чийто брутен доход се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с „финансови активи“, ако „образуванието“ се управлява от друго „образувание“, което е „депозитарна институция“, „попечителска институция“, „определено застрахователно дружество“ или „инвестиционно образувание“ по параграф A, точка 6, буква а).

Дадено „образувание“ се третира като преимуществено извършващо като стопанска дейност една или повече от дейностите, описани в параграф A, точка 6, буква а), или брутният му доход се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с „финансови активи“ за целите на параграф A, точка 6, буква б), ако брутният му доход, произтичащ от съответните дейности, е равен или надвишава 50 % от брутния му доход през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември от годината, предшестваща годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който „образуванието“ е съществувало. Понятието „инвестиционно образувание“ не включва „образувания“, които са „активни нефинансови образувания“, тъй като такива „образувания“ отговарят на някой от критериите в параграф Г, точка 9, букви г)—ж).

Настоящата алинея се тълкува по съгласуван начин със сходната редакция на определението за „финансова институция“ в препоръките на Специалната група за финансови действия.

Понятието „финансов актив“ включва ценни книжа (напр. акционерен дял в дружество; съдружие или опосредено действително участие в широко притежавани или публично търгувани съдружия или тръстове; дългови ценни книжа, обезпечени или необезпечени облигации или друго доказателство за наличие на дълг), дял в съдружие, стоки, суап (напр. лихвен суап, валутен суап, базов суап, лихвен таван, лихвен под, суап върху стоки, суап върху капиталови инструменти, суап върху борсовииндекси и подобни споразумения), застрахователен договор или анюитетен договор, или всякакви лихви (включително фючърсна сделка или форуърден договор или опция) по ценна книга, дял в съдружие, стока, суап, застрахователен договор или анюитетен договор. Понятието „финансов актив“ не включва недългов, пряк дял в недвижимо имущество.

8.	Понятието „определено застрахователно дружество“ означава всяко „образувание“, което е застрахователно дружество (или холдинг на застрахователно дружество), което емитира или е длъжно да извършва плащания по „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“.

Б.

Непредоставяща информация финансова институция

Понятието „непредоставяща информация финансова институция“ означава всяка „финансова институция“, която е:

а)

„държавно образувание“, „международна организация“ или „централна банка“, освен в случаите, когато става дума за плащане, произтичащо от задължение във връзка с търговска финансова дейност от вида, извършван от „определено застрахователно дружество“, „попечителска институция“ или „депозитарна институция“;

б)	„пенсионен фонд с широко участие“; „пенсионен фонд с тясно участие“; „пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка“; или „определен издател на кредитни карти“;

в)

всяко друго „образувание“, което е свързано с нисък риск да бъде използвано за отклоняване от данъчно облагане, има до голяма степен характеристики, подобни на някое от „образуванията“, описани в параграф Б, точка 1, букви a) и б), и е определено от националното право като „непредоставяща информация финансова институция“, както и, за държавите членки — е съобщено на Андора, както е предвидено в член 8, параграф 7а от Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, а за Андора — е съобщено на Европейската комисия, при условие че статусът на такова „образувание“ като „непредоставяща информация финансова институция“ не възпрепятства постигането на целите на Споразумението;

г)	„освободена колективна инвестиционна схема“; или

д)	тръст, доколкото попечителят е „предоставяща информация финансова институция“, която предоставя цялата изискуема по раздел I информация за всички „сметки, за които се предоставя информация“ на тръста.

Понятието „държавно образувание“ означава правителството на държава членка, Андора или друга юрисдикция, всяко политическо подразделение на държава членка, Андора или друга юрисдикция (която, за да се избегне всяко съмнение, се отнася за щат, област, окръг или община) или всяка агенция или учреждение, изцяло притежавани от държава членка, Андора или друга юрисдикция, или от някоя от горепосочените структури (всяка от които е „държавно образувание“). Тази категория обхваща съставните части, контролираните образувания и политическите подразделения на държава членка, Андора или друга юрисдикция.

а)

„Съставна част“ на държава членка, Андора или друга юрисдикция означава всяко лице, организация, агенция, бюро, фонд, учреждение или друг орган, независимо от начина, по който са били определени, което представлява орган на публичната власт на държава членка, Андора или друга юрисдикция. Нетните приходи на органа на публичната власт трябва да бъдат кредитирани на собствената му сметка или на други сметки на държавата членка, Андора или друга юрисдикция, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица. Съставната част не включва физическо лице, което е суверен, длъжностно лице или ръководител и което действа в частно или лично качество.

б)

„Контролирано образувание“ означава „образувание“, което е отделено като форма от държавата членка, Андора или друга юрисдикция или което по друг начин съставлява самостоятелен правен субект, при условие че:

i)	„образуванието“ се притежава и контролира изцяло от едно или повече „държавни образувания“, пряко или чрез едно или повече контролирани образувания;

ii)	нетните приходи на „образуванието“ се кредитират на собствената му сметка или на сметките на едно или повече „държавни образувания“, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица; както и

iii)	при прекратяване активите на „образуванието“ се прехвърлят на едно или повече „държавни образувания“.

в)

Доходът не се употребява в полза на частни лица, ако тези лица са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в полза на широката общественост с цел създаване на общи блага или са свързани с администрирането на фаза от управлението. Независимо от горното обаче се приема, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако той произтича от използването на „държавно образувание“ за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги на частни лица.

Понятието „международна организация“ означава всяка международна организация или изцяло притежавана нейна агенция или учреждение. Тази категория включва всяка междуправителствена организация (включително наднационална организация), i) която се състои преимуществено от правителства; ii) която има с държавата членка, Андора или другата юрисдикция действащо споразумение за седалище или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер; и iii) чийто доход не се употребява в полза на частни лица.

Понятието „централна банка“ означава институция, която по силата на правна норма или с одобрение на правителството е основният орган, освен самото правителство на държавата членка, Андора или другата юрисдикция, който емитира инструменти, предназначени да бъдат в обращение под формата на парична единица. Такава институция може да включва учреждение, което е самостоятелно от правителството на държавата членка, Андора или другата юрисдикция, независимо дали е притежавано изцяло или частично от държавата членка, Андора или другата юрисдикция.

Понятието „пенсионен фонд с широко участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт, или всяка комбинация от тези събития, на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че фондът:

а)	няма нито един бенефициер с право на повече от 5 % от активите на фонда;

б)	подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи; както и

в)

отговаря на поне едно от следните изисквания:

i)	фондът е като цяло освободен от данъчно облагане върху инвестиционен доход или облагането на такъв доход е отсрочено или се извършва по намалена ставка заради статуса на фонда като пенсионна схема;

ii)	фондът получава от участващите работодатели най-малко 50 % от общите си вноски (с изключение на трансфери на активи от другите схеми, описани в параграф Б, точки 5—7, или от пенсионните сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а);

iii)

разпределения или тегления на суми от фонда се разрешават само при настъпването на определени събития, свързани с пенсиониране, инвалидност или смърт (с изключение на разпределенията с прехвърляне към други пенсионни фондове, описани в параграф Б, точки 5—7, или пенсионните сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а), като в случай на разпределения или тегления на суми преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; или

iv)

вноските (освен някои разрешени наваксващи вноски) на служители във фонда са ограничени до получения от служителя доход и не могат да надвишават годишно 50 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, като се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В.

Понятието „пенсионен фонд с тясно участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че:

а)	във фонда участват по-малко от 50 участници;

б)	във фонда участват един или повече работодатели, които не са „инвестиционни образувания“ или „пасивни нефинансови образувания“;

в)	вноските на служителя и на работодателя във фонда (освен трансферите на активи от пенсионните сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а), са ограничени съответно до получения от служителя доход и обезщетението на служителя;

г)	участниците, които не са местни лица на юрисдикцията (държава членка или Андора), в която е установен фондът, нямат право на повече от 20 % от активите на фонда; и

д)	фондът подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи.

Понятието „пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка“ означава фонд, създаден от „държавно образувание“, „международна организация“ или „централна банка“ за изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери или участници, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители), или които не са настоящи или бивши служители, ако обезщетенията на такива бенефициери или участници се предоставят за извършени лични услуги в полза на „държавното образувание“, „международната организация“ или „централната банка“.

Понятието „определен издател на кредитни карти“ означава „финансова институция“, която отговаря на следните изисквания:

а)	„финансовата институция“ се определя като „финансова институция“ единствено поради това, че е издател на кредитни карти, който приема вложения само когато клиент извършва плащане над дължимата наличност по картата и това надплащане не се възстановява незабавно на клиента; и

б)

считано от или преди влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, „финансовата институция“ прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сумата от 50 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, или гарантира, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности във връзка с оспорени такси, но включва кредитни наличности в резултат от връщане на стоки.

Понятието„освободена колективна инвестиционна схема“ означава „инвестиционно образувание“, което се регулира като колективна инвестиционна схема, при условие че цялото участие в колективната инвестиционна схема се държи от — или чрез — физически лица или „образувания“, които не са „лица, за които се предоставя информация“, с изключение на „пасивните нефинансови образувания“ с „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“.

„Инвестиционно образувание“, което е регулирано като колективна инвестиционна схема, се определя по параграф B, точка 9 като „освободена колективна инвестиционна схема“ единствено поради факта, че колективната инвестиционна схема е емитирала налични акции на приносител, при условие че:

а)	колективната инвестиционна схема не е емитирала и не емитира налични акции на приносител след 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г.;

б)	колективната инвестиционна схема обезсилва всички такива акции при връщането им;

в)	колективната инвестиционна схема следва процедурите за извършване на комплексна проверка, установени в раздели II — VII, и предоставя всякаква изисквана информация относно такива акции, когато те бъдат представени за изкупуване или друго плащане; и

г)	колективната инвестиционна схема прилага политики и процедури, чрез които се гарантира, че такива акции се изкупуват или задържат при първа възможност, и във всеки случай в рамките на две години от влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г.

В.

Финансова сметка

Понятието „финансова сметка“ означава сметка, поддържана от „финансова институция“, и включва „депозитна сметка“, „попечителска сметка“ и:

а)

в случай на „инвестиционно образувание“ — всякакво капиталово или дългово участие във „финансовата институция“. Независимо от горното, понятието „финансова сметка“ не включва капиталово или дългово участие в „образувание“, което е „инвестиционно образувание“ единствено поради факта, че i) предоставя инвестиционни консултации на и действа от името на клиент или ii) управлява портфолио на и действа от името на клиент за целите на инвестирането, управлението или администрирането на „финансови активи“, вложени на името на клиента във „финансова институция“, различна от такова „образувание“;

б)	в случай на „финансова институция“, която не е посочена в параграф В, точка 1, буква а) — всякакво капиталово или дългово участие във „финансовата институция“, ако класът на участието е установен с цел да се избегне предоставяне на информация в съответствие с раздел I; и

в)

всеки „застрахователен договор с откупна стойност“ и всеки „анюитетен договор“, сключен или поддържан от „финансова институция“, освен несвързани с инвестиции, непрехвърлими, незабавно платими пожизнени анюитети, сключени с дадено лице за изплащане на обезщетения при пенсиониране или инвалидност, свързани със сметка, която е „изключена сметка“.

Понятието „финансова сметка“ не включва сметки, които са „изключени сметки“.

Понятието „депозитна сметка“ включва всякакви търговски, разплащателни, спестовни, срочни или влогови сметки в търговски банки или сметки, които се удостоверяват с депозитен сертификат, сертификат за спестовна сметка, инвестиционен сертификат, дългов сертификат или друг подобен инструмент, поддържан от „финансова институция“ при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност. „Депозитната сметка“ включва също сума, държана от застрахователно дружество по инвестиционен договор с гарантирана доходност или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва.

3.	Понятието „попечителска сметка“ означава сметка (освен „застрахователен договор“ или „анюитетен договор“), по която се държат един или повече „финансови активи“ в полза на друго лице.

Понятието „капиталово участие“ означава, в случай на съдружие, което е „финансова институция“, участие в капитала или печалбите в дружеството. В случай на тръст, който е „финансова институция“, „капиталовото участие“ се счита, че се държи от всяко лице, което е третирано като учредител или бенефициер на целия тръст или на част от него, или от всяко друго физическо лице, което упражнява крайния действителен контрол върху тръста. „Лице, за което се предоставя информация“, ще се третира като бенефициер на тръст, ако такова лице има право да получава, пряко или косвено (например чрез пълномощник), задължително разпределение или може да получава, пряко или косвено, разпределение от тръста по преценка на попечителя.

Понятието „застрахователен договор“ означава договор (с изключение на „анюитетен договор“), по силата на който издателят на застрахователната полица се съгласява да изплати определена сума при настъпването на определено случайно събитие като смърт, заболяване, злополука, отговорност или имуществен риск.

Понятието „анюитетен договор“ означава договор, по който издателят се съгласява да извършва плащания за срок, определен изцяло или отчасти от продължителността на живота на едно или повече лица. Това понятие включва и договор, който се счита за „анюитетен договор“ съгласно законите и подзаконовата нормативна уредба или практиката на юрисдикцията (държава членка, Андора или друга юрисдикция), в която е сключен договорът, и по който издателят се съгласява да извършва плащания за определен брой години.

7.	Понятието „застрахователен договор с откупна стойност“ означава „застрахователен договор“ (с изключение на презастрахователен договор за обезщетение, сключен между две застрахователни дружества), който има „откупна стойност“.

Понятието „откупна стойност“ означава по-голямата стойност измежду i) сумата, която притежателят на полицата има право да получи при разваляне или прекратяване на договора (определена без намаление за евентуална такса при разваляне или заем по полицата), и ii) сумата, която притежателят на полицата може да заема съгласно или във връзка с договора. Независимо от горното, понятието „откупна стойност“ не включва сума, платима по „застрахователен договор“:

а)	единствено на основание смъртта на лице, застраховано по договор за животозастраховане;

б)	като обезщетение за претърпяна телесна повреда или заболяване или друго плащане, предоставящо обезщетение за претърпяна икономическа загуба вследствие на настъпването на застрахователното събитие;

в)

като възстановяване на изплатена преди това премия (минус размера на застрахователните разходи, независимо дали са наложени в действителност) по „застрахователен договор“ (с изключение на договор за животозастраховане, свързан с инвестиции, или анюитетен договор) поради разваляне или прекратяване на договора, намаляване на излагането на риск през действителния срок на договора или произтичащо от коригиране на счетоводно записване или подобна грешка по отношение на премията за договора;

г)	като дивидент за притежателя на полицата (с изключение на дивидент при прекратяване), при условие че дивидентът е свързан със „застрахователен договор“, съгласно който единствените платими обезщетения са посочените в параграф В, точка 8, буква б); или

д)	като възстановяване на предварителна премия или премиен депозит за „застрахователен договор“, по който премията е платима най-малко ежегодно, ако размерът на авансовата премия или на премийния депозит не надвишава следващата годишна премия, която ще бъде платима по договора.

Понятието „съществуваща сметка“ означава:

a)	поддържана от „предоставяща информация финансова институция“„финансова сметка“ към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г.;

б)

държавата членка или Андора може да разшири обхвата на понятието „съществуваща сметка“ така, че да включва и всяка „финансова сметка“ на „титуляр на сметката“, независимо от датата, на която тази „финансова сметка“ е била открита, ако:

„титулярят на сметката“ притежава в „предоставящата информация финансова институция“ или в „свързано образувание“ в същата юрисдикция (държава членка или Андора), в която се намира „предоставящата информация финансова институция“, и „финансова сметка“, която е „съществуваща сметка“ по смисъла на параграф В, точка 9, буква а);

ii)

„предоставящата информация финансова институция“, а когато е приложимо — „свързаното образувание“ в същата юрисдикция (държава членка или Андора), в която се намира „предоставящата информация финансова институция“, третира и двете посочени по-горе „финансови сметки“ и всяка друга „финансова сметка“ на „титуляря на сметка“, която се третира като „съществуваща сметка“ по смисъла на буква б), като единна „финансова сметка“ за целите на изпълнението на изискванията за стандартите за познаване на клиента, установени в раздел VII, параграф A, и за целите на определянето на наличността или стойността на всяка от „финансовите сметки“, когато се прилагат прагове за наличност по сметки;

iii)

при „финансова сметка“, по отношение на която се прилагат „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“, „предоставящата информация финансова институция“ има право да приложи тези процедури по отношение на „финансовата сметка“ като се основава на „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“, извършени по отношение на „съществуващата сметка“ по параграф В, точка 9, буква а); и

iv)	откриването на „финансовата сметка“ не изисква от „титуляря на сметката“ да предоставя нова, допълнителна или изменена информация за клиента, освен за целите на настоящото споразумение.

Преди влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г., държавите членки съобщават на Андора и съответно Андора уведомява Европейската комисия за това дали е използвана предвидената в настоящата точка възможност. Европейската комисия може да има координационна роля при предаването на известията от държавите членки на Андора и Европейската комисия предава известието от Андора на държавите членки. Всички по-нататъшни промени по отношение на упражняването на тази възможност от държава членка или Андора се съобщават по същия начин.

10.

Понятието „нова сметка“ означава поддържана от „предоставяща информация финансова институция“„финансова сметка“, открита на или след влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г., освен ако не се третира като „съществуваща сметка“ съгласно разширеното определение на „съществуваща сметка“ в параграф В, точка 9.

11.	Понятието „съществуваща сметка на физическо лице“ означава „съществуваща сметка“ с титуляр едно или повече физически лица.

12.	Понятието „нова сметка на физическо лице“ означава „нова сметка“ с титуляр едно или повече физически лица.

13.	Понятието „съществуваща сметка на образувание“ означава „съществуваща сметка“ с титуляр едно или повече „образувания“.

14.

Понятието „сметка на ниска стойност“ означава „съществуваща сметка на физическо лице“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г., възлиза на не повече от 1 000 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора.

15.

Понятието „сметка на висока стойност“ означава „съществуваща сметка на физическо лице“ със сумирана наличност или стойност, която към 31 декември, предшестващ влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г., или 31 декември на всяка следваща година възлиза на повече от 1 000 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора.

16.	Понятието „нова сметка на образувание“ означава „нова сметка“ с титуляр едно или повече „образувания“.

17.

Понятието „изключена сметка“ означава една от следните сметки:

а)

пенсионна сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)	сметката подлежи на регламентиране като лична пенсионна сметка или е част от регистрирана или регламентирана пенсионна схема за изплащане на обезщетения при пенсиониране (включително на обезщетения при инвалидност или смърт);

ii)

сметката се облага при по-благоприятни условия (т.е. вноските по сметката, които в противен случай биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или освобождават от брутния доход на „титуляря на сметката“ или се облагат по намалена ставка, или облагането на дохода от инвестициите по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

iii)	изисква се предоставяне на данъчните органи на информация за сметката;

iv)	тегленията се извършват, при условие че е достигната определена възраст за пенсиониране или са настъпили инвалидност или смърт, а за тегления преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; и

или i) годишните вноски са ограничени до не повече от 50 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, или ii) е определена максимална граница на вноските по сметката за цялата продължителност на живота до сума, която възлиза на не повече от 1 000 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, като във всеки случай се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В.

За „финансова сметка“, която иначе отговаря на изискването по параграф В, точка 17, буква а), подточка v), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава „финансова сметка“ могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече „финансови сметки“, които отговарят на изискванията по параграф В, точка 17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на параграф Б, точки 5—7.

б)

сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)	сметката подлежи на регламентиране като инвестиционна схема за цели, различни от пенсиониране, и се търгува редовно на установен пазар на ценни книжа или подлежи на регламентиране като спестовна схема за цели, различни от пенсиониране;

ii)

iii)	тегленията се извършват, при условие че отговарят на специфични критерии, свързани с целта на инвестиционната или спестовната сметка (например предоставяне на образователни или медицински придобивки), а за тегления, извършени преди да са изпълнени тези критерии, се налагат санкции; и

iv)	годишните вноски са ограничени до сума, която възлиза на не повече от 50 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, като се прилагат правилата за сумиране на сметки и конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В.

За „финансова сметка“, която иначе отговаря на изискването по параграф В, точка 17, буква б), подточка iv), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава „финансова сметка“ могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече „финансови сметки“, които отговарят на изискванията по параграф В, точка 17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на параграф Б, точки 5—7.

в)

договор за животозастраховане със застрахователен период, който ще изтече преди застрахованото физическо лице да навърши 90-годишна възраст, при условие че договорът отговаря на следните изисквания:

i)	периодичните застрахователни премии, които не намаляват с времето, се изплащат най-малко веднъж годишно през по-краткия от следните два периода: периода на действие на договора или докато застрахованото лице навърши 90-годишна възраст;

ii)	договорът няма договорна стойност, до която някое лице да може да има достъп (чрез теглене, заем или по друг начин), без това да води до прекратяване на договора;

iii)

сумата (освен в случай на обезщетение при смърт), платима при разваляне или прекратяване на договора, не може да надвишава съвкупните премии, изплатени по договора, минус сбора от таксите при смърт, заболяване и разходи (независимо дали са наложени в действителност) за периода или периодите на действие на договора и всяка сума, платена преди развалянето или прекратяването на договора; и

iv)	страна по договора не е приобретател срещу възнаграждение;

г)	сметка, чийто титуляр е наследствена маса, ако документацията за такава сметка съдържа препис от завещанието на починалия или от акта за смърт;

д)

сметка, открита във връзка с едно от следните:

i)	съдебно разпореждане или решение;

ii)

продажба, замяна или наем на недвижимо имущество или на лични вещи, при условие че сметката отговаря на следните изисквания:

—	сметката се финансира единствено с авансово плащане, задатък, депозит на подходяща сума за обезпечаване на задължение, което произтича пряко от сделката, или подобно плащане или се финансира с „финансов актив“, който е вложен по сметката във връзка с продажба, замяна или наем на имуществото,

—

сметката е открита и се използва единствено, за да обезпечи задължението на купувача да заплати покупната цена за имуществото, на продавача да заплати условно задължение или на наемодателя или наемателя да заплати обезщетение за вреди, свързани с отдаденото под наем имущество, както е предвидено в договора за наем,

—

активите по сметката, включително полученият от нея доход, ще се изплащат или се разпределят по друг начин в полза на купувача, продавача, наемодателя или наемателя (включително за изпълнение на задължение на такова лице) при продажба, замяна или отказ от собственост или при прекратяване на договора за наем,

—	сметката не е гаранционна сметка по маржин сделки или подобен вид сметка, открита във връзка с продажба или замяна на „финансов актив“, и

—	сметката не се свързва със сметка, посочена в параграф В, точка 17, буква е);

iii)	задължение на „финансова институция“, обслужваща обезпечен с недвижимо имущество заем, да задържи част от плащането единствено с цел улесняване на плащането на по-късен етап на данъци или застраховки, свързани с недвижимото имущество;

iv)	задължение на „финансова институция“ единствено да улесни плащането на данъци на по-късен етап;

е)

„депозитна сметка“, която отговаря на следните изисквания:

i)	сметката съществува единствено поради това, че клиент извършва плащане над дължимата наличност по кредитна карта или друг механизъм за револвиращ кредит, и надплатената сума не се възстановява незабавно на клиента; и

ii)

считано от или преди влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г., „финансовата институция“ прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сумата от 50 000 USD или равностойна сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка или на Андора, или гарантира, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата за конвертиране на валута, установени в раздел VII, параграф В. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности във връзка с оспорени такси, но включва кредитни наличности в резултат от връщане на стоки;

ж)

всяка друга сметка, която е свързана с нисък риск да бъде използвана за отклоняване от данъчно облагане, има до голяма степен характеристики, подобни на някоя от сметките, описани в параграф В, точка 17, букви a)—е), и е определена от националното право като „изключена сметка“, както и, за държавите членки — е съобщено на Андора, както е предвидено в член 8, параграф 7а от Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, а за Андора — е съобщено на Европейската комисия, при условие че статусът на такава сметка като „изключена сметка“ не възпрепятства постигането на целите на настоящото споразумение.

Г.

Сметка, за която се предоставя информация

Понятието „сметка, за която се предоставя информация“ означава сметка, която се държи от едно или повече „лица, за които се предоставя информация“ или от „пасивно нефинансово образувание“ с едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурата за комплексна проверка в раздели II—VII.

Понятието „лице, за което се предоставя информация“ означава „лице от юрисдикцията, за която се предоставя информация“, с изключение на: i) дружество, чиито акции се търгуват редовно на един или повече установени пазари на ценни книжа; ii) всяко дружество, което е „свързано образувание“ с дружество по подточка i); iii) „държавно образувание“; iv) „международна организация“; v) „централна банка“; или vi) „финансова институция“.

Понятието „лице от юрисдикцията, за която се предоставя информация“ означава физическо лице или „образувание“, което е местно лице в „юрисдикцията, за която се предоставя информация“ съгласно нейното данъчно законодателство, или наследството на починало лице, което е било местно лице в „юрисдикцията, за която се предоставя информация“. За тази цел „образувание“ като съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, което не е местно лице за данъчни цели, се третира като местно лице в юрисдикцията, на чиято територия се намира мястото на действителното му управление.

4.	Понятието „юрисдикция, за която се предоставя информация“ означава Андора по отношение на дадена държава членка или държава членка по отношение на Андора в контекста на задължението за предоставяне на информация в раздел I.

Понятието „участваща юрисдикция“ по отношение на държава членка или Андора означава:

а)	всяка държава членка по отношение на предоставянето на информация на Андора; или

б)	Андора по отношение на предоставянето на информация на дадена държава членка; или

в)

всяка друга юрисдикция, i) с която, според случая, въпросната държава членка или Андора има действащо споразумение, което предвижда тази друга юрисдикция да предоставя информацията, посочена в раздел I, и ii) която е посочена в списък, публикуван от тази държава членка или Андора и предоставен, съответно, на Андора или на Европейската комисия;

г)	по отношение на държавите членки — всяка друга юрисдикция, i) с която Европейският съюз има действащо споразумение, което предвижда тази друга юрисдикция да предоставя информацията по раздел I, и ii) която е посочена в списък, публикуван от Европейската комисия.

Понятието „контролиращи лица“ означава физически лица, които упражняват контрол над „образувание“. В случай на тръст това понятие означава учредителя(ите), попечителя(ите), пазителя(ите) (ако има такива), бенефициера(ите) или класа(класовете) бенефициери, и всяко друго физическо лице (лица), което упражнява окончателен действителен контрол над тръста, а в случая на правна договореност, различна от тръст, това понятие означава лица, заемащи равностойни или подобни позиции. Понятието „контролиращи лица“ трябва да се тълкува по начин, съответстващ на препоръките на Специалната група за финансови действия.

7.	Понятието „нефинансово образувание“ означава всяко „образувание“, което не е „финансова институция“.

8.	Понятието „пасивно нефинансово образувание“ означава всяко: i) „нефинансово образувание“, което не е „активно нефинансово образувание“; или ii) „инвестиционно образувание“, описано в параграф A, точка 6, буква б), което не е „финансова институция“ на „участваща юрисдикция“.

Понятието „активно нефинансово образувание“ означава всяко „нефинансово образувание“, което отговаря на някой от следните критерии:

а)

по-малко от 50 % от брутния доход на „нефинансовото образувание“ за предходната календарна година или друг подходящ отчетен период е пасивен доход и по-малко от 50 % от активите, държани от „нефинансовото образувание“ през предходната календарна година или друг подходящ отчетен период, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход;

б)	акциите на „нефинансовото образувание“ се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа или „нефинансовото образувание“ е „свързано образувание“ на „образувание“, чиито акции се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа;

в)	„нефинансовото образувание“ е „държавно образувание“, „международна организация“, „централна банка“ или „образувание“, което се притежава изцяло от едно или повече от тях;

г)

по същество всички дейности на „нефинансовото образувание“ се състоят от държането (изцяло или частично) на търгуеми акции във — или предоставянето на финансиране и услуги на — едно или повече дъщерни дружества, които се занимават със сделки или стопанска дейност, различни от тези на „финансова институция“, с изключение на случаите, когато „образуванието“ няма да е допустимо за този статус, тъй като функционира (или се представя) като инвестиционен фонд, като например частен фонд за дялово участие, фонд за рисков капитал, фонд за изкупуване на дружества със заемни средства или всяка инвестиционна схема, чиято цел е да придобие или финансира дружества и след това да държи дял в тях като капиталов актив за инвестиционни цели;

д)

„нефинансовото образувание“ все още не извършва стопанска дейност и не е развивало стопанска дейност в миналото, но инвестира в активи с намерението да извършва стопанска дейност, различна от тази на „финансова институция“, при условие че „нефинансовото образувание“ не е допустимо за това изключение след датата, която е 24 месеца по-късно от датата на първоначалното му създаване;

е)	„нефинансовото образувание“ не е било „финансова институция“ през последните пет години и е в процес на ликвидация на своите активи или се реорганизира с намерението да продължи или да започне отново да извършва стопанска дейност, различна от тази на „финансова институция“;

ж)

„нефинансовото образувание“ се занимава преимуществено с финансиране и хеджиране на трансакции на — или за — „свързани образувания“, които не са „финансови институции“, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други „образувания“, които не са „свързани образувания“, при условие че групата от „свързани образувания“ се занимава преимуществено със стопанска дейност, различна от тази на „финансова институция“; или

з)

„нефинансовото образувание“ отговаря на всички посочени по-долу изисквания:

то е установено и извършва дейност в юрисдикцията, в която е местно лице (държава членка, Андора или друга юрисдикция), изключително с религиозна, благотворителна, научна, художествена, културна, спортна или образователна цел; или е установено и извършва дейност в юрисдикцията, в която е местно лице (държава членка, Андора или друга юрисдикция), и е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, гражданско обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние;

ii)	то е освободено от подоходен данък в юрисдикцията, на която е местно лице (държава членка, Андора или друга юрисдикция);

iii)	то няма акционери или членове, които да притежават дял въз основа на собственост върху или материален интерес от неговия доход или активи;

iv)

приложимото законодателство на юрисдикцията (държава членка, Андора или друга юрисдикция), на която „нефинансовото образувание“ е местно лице, или учредителните документи на „нефинансовото образувание“ не допускат негов доход или активи да бъдат разпределяни или предоставяни в полза на частно лице или на „образувание“, което не преследва благотворителна цел, освен във връзка с извършването на собствените благотворителни дейности на нефинансовото образувание, като плащане на разумно възнаграждение за предоставени услуги или като плащане, което представлява справедливата пазарна цена на закупено от „нефинансовото образувание“ имущество; и

приложимото законодателство на юрисдикцията (държава членка, Андора или друга юрисдикция), на която „нефинансовото образувание“ е местно лице, или учредителните документи на „нефинансовото образувание“ изискват при ликвидация или прекратяване на дейността на „нефинансовото образувание“ всички негови активи да бъдат разпределени на „държавно образувание“ или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат отчуждени в полза на правителството на юрисдикцията (държава членка, Андора или друга юрисдикция), на която „нефинансовото образувание“ е местно лице, или на нейно политическо подразделение.

Д.

Други въпроси

Понятието „титуляр на сметката“ означава лицето, което е вписано или идентифицирано като титуляр на „финансова сметка“ от „финансовата институция“, която поддържа сметката. Лице, с изключение на „финансова институция“, което е титуляр на „финансова сметка“ в полза на или за сметка на друго лице в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се третира като титуляр на сметката за целите на настоящото приложение, като за титуляр на сметката се приема другото лице. В случая на „застрахователен договор с откупна стойност“ или на „анюитетен договор“„титулярят на сметката“ е всяко лице с право на получаване на „откупната стойност“ или на промяна на бенефициера по договора. Когато никое лице няма право на получаване на „откупната стойност“ или на промяна на бенефициера, „титуляр на сметката“ е всяко лице, което е посочено в договора като собственик, и всяко лице с неотменимо право на плащане по договора. При настъпване на падежа на „застрахователен договор с откупна стойност“ или на „анюитетен договор“ всяко лице, което има право да получи плащане по договора, се третира като „титуляр на сметката“.

Понятието „процедури за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“ означава процедури за комплексна проверка на клиента от страна на „предоставящата информация финансова институция“ в съответствие с изискванията за борба с прането на пари или други подобни изисквания, които се прилагат към „предоставящата информация финансова институция“.

3.	Понятието „образувание“ означава юридическо лице или правна договореност, като дружество, съдружие, тръст или фондация.

Дадено „образувание“ е „свързано образувание“ на друго „образувание“, ако едното „образувание“ контролира другото или ако и двете „образувания“ са под общ контрол; За тази цел контролът включва пряка или непряка собственост върху над 50 % от гласовете и стойността на „образуванието“. Държава членка или Андора може да определи дадено „образувание“ като „свързано образувание“ на друго „образувание“, ако: а) едното „образувание“ контролира другото; б) двете „образувания“ са под общ контрол; или в) двете „образувания“ са „инвестиционни образувания“ по параграф A, точка 6, буква б) и са под общо управление, като това управление изпълнява задълженията за комплексна проверка на такива „инвестиционни образувания“. За тази цел контролът включва пряка или непряка собственост върху над 50 % от гласовете и стойността на „образуванието“.

Преди влизането в сила на Протокола за изменение, подписан на 12 февруари 2016 г, държавите членки съобщават на Андора и съответно Андора уведомява Европейската комисия за това дали е използвана предвидената в настоящата точка възможност. Европейската комисия може да има координационна роля при предаването на известията от държавите членки на Андора и Европейската комисия предава известието от Андора на държавите членки. Всички по-нататъшни промени по отношение на упражняването на тази възможност от държава членка или Андора се съобщават по същия начин.

5.	Понятието „данъчен номер“ (Taxpayer Identification Number — TIN) означава данъчен идентификационен номер или — ако такъв липсва — негов функционален еквивалент.

Понятието „документални доказателства“ означава някое от посоченото по-долу:

а)	удостоверение за местно лице, издадено от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община) на юрисдикцията (държава членка, Андора или друга юрисдикция), в която получателят на плащането твърди, че е местно лице;

б)	за физическо лице — всеки валиден документ за самоличност, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа името на лицето и се използва обичайно за установяване на самоличността;

в)

за „образувание“ — всеки официален документ, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа наименованието на „образуванието“ и адреса на неговото централно управление в юрисдикцията (държава членка, Андора или друга юрисдикция), в която това „образувание“ твърди, че е местно лице, или в юрисдикцията (държава членка, Андора или друга юрисдикция), в която „образуванието“ е било учредено или създадено;

г)	всеки одитиран финансов отчет, кредитен отчет на трето лице, документи за несъстоятелност или доклад на регулаторен орган по ценните книжа.

По отношение на „съществуваща сметка“ на „образувание“ всяка държава членка или Андора може да разреши на „предоставящите информация финансови институции“ да използват като „документално доказателство“ всяка класификация в регистрите на „предоставящата информация финансова институция“ по отношение на „титуляря на сметката“, която е била определена въз основа на стандартизирана класификация на икономическите дейности, била е вписана от „предоставящата информация финансова институция“ в съответствие с обичайната ѝ стопанска практика за целите на „процедурите за идентифициране на клиента и борба с прането на пари“ или за други регулаторни цели (с изключение на данъчни цели) и е била прилагана от „предоставящата информация финансова институция“ преди датата, използвана за класифициране на „финансовата сметка“ като „съществуваща сметка“, при условие че на „предоставящата информация финансова институция“ не е известно или няма причина да ѝ е известно, че такава класификация е невярна или ненадеждна. Понятието „стандартизирана класификация на икономическите дейности“ означава стандартизирана класификация, използвана за класифициране на предприятия по вид на извършваната стопанска дейност за цели, различни от данъчни цели.

Преди влизането в сила на Протокола за изменение, подисан на 12 февруари 2016 г, държавите членки съобщават на Андора и съответно Андора уведомява Европейската комисия за това дали е използвана предвидената в настоящата точка възможност. Европейската комисия може да има координационна роля при предаването на известията от държавите членки на Андора и Европейската комисия предава известието от Андора на държавите членки. Всички по-нататъшни промени по отношение на упражняването на тази възможност от държава членка или Андора се съобщават по същия начин.

РАЗДЕЛ IX

ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ

Държавите членки и Андора трябва да въведат правила и административни процедури за гарантиране на ефективното прилагане и на спазването на гореописаните процедури за предоставяне на информация и комплексна проверка, включително:

1.	правила за предотвратяване на възприемането от „финансови институции“, лица или посредници на практики, целящи да заобиколят процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка;

правила, изискващи от „предоставящите информация финансови институции“ да съхраняват информация за предприетите мерки и за всички използвани доказателства с оглед осигуряване прилагането на процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка, както и да разполагат с подходящи механизми за получаването на тази информация;

административни процедури за проверка на спазването от страна на „предоставящите информация финансови институции“ на процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка; административни процедури за наблюдение на „предоставящата информация финансова институция“ при предоставяне на информация за недокументирани сметки;

административни процедури, чрез които да се гарантира, че „образуванията“ и сметките, определени от националното законодателство като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“, продължават да се характеризират с нисък риск да бъдат използвани за отклонение от данъчно облагане; и

5.	разпоредби за ефективно прилагане, насочени към борба с нарушенията.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ

1. Промяна в обстоятелствата

„Промяна в обстоятелствата“ означава всяка промяна, която води до добавяне на информация, отнасяща се до статуса на дадено лице, или по друг начин влиза в противоречие със статуса на такова лице. Наред с това, промяната в обстоятелствата включва всяка промяна или добавяне на информация по сметката на „титуляря на сметката“ (включително добавяне, замяна или друга промяна на „титуляря на сметката“) или всяка промяна или добавяне на информация по всяка сметка, свързана с такава сметка (при прилагане на правилата за сумиране на сметки, установени в раздел VII, параграф В, точки 1—3 от приложение I), ако такава промяна или добавяне на информация засяга статуса на „титуляря на сметката“.

Ако „предоставящата информация финансова институция“ е използвала проверката за адрес на пребиваване, описана в раздел III, параграф Б, точка 1 от приложение I, и има промяна в обстоятелствата, вследствие на която на „предоставящата информация финансова институция“ става известно или има причина да ѝ бъде известно, че първоначалното „документално доказателство“ (или друга равностойна документация) е невярно или ненадеждно, „предоставящата информация финансова институция“ трябва до по-късната от следните две дати: последния ден на съответната календарна година или на друг подходящ отчетен период, или 90 календарни дни след съобщението или установяването на такава промяна в обстоятелствата, да получи декларация и нови „документални доказателства“ за установяване на качеството на местно лице за данъчни цели на „титуляря на сметката“. Ако до тази дата „предоставящата информация финансова институция“ не може да получи декларация и нови „документални доказателства“, тя трябва да приложи процедурата за търсене в електронните записи, описана в раздел III, параграф Б, точки 2—6 от приложение I.

2. Декларация за нови сметки на образувания

По отношение на „нови сметки на образувания“, за целите на определянето дали „контролиращото лице“ на „пасивно нефинансово образувание“ е „лице, за което се предоставя информация“, „предоставящата информация финансова институция“ може да използва единствено декларация от страна на „титуляря на сметката“ или на „контролиращото лице“.

3. Качество на местно лице на финансова институция

Дадена „финансова институция“ има качество на местно лице на държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“, ако попада под юрисдикцията на тази държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“ (т.е. „участващата юрисдикция“ има право да наложи на „финансовата институция“ задължение за предоставяне на информация). По правило, когато „финансова институция“ е местно лице за данъчни цели на държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“, тя попада под юрисдикцията на тази държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“ и поради това е „финансова институция на държава членка“, „финансова институция на Андора“ или „финансова институция на друга участваща юрисдикция“. При тръст, който е „финансова институция“ (независимо дали е местно лице за данъчни цели на държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“), се счита, че тръстът попада под юрисдикцията на държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“, ако един или повече от попечителите на тръста са местни лица на тази държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“, освен ако тръстът предоставя на друга „участваща юрисдикция“ (държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“) цялата изискуема по силата на настоящото споразумение или друго споразумение за прилагане на „световния стандарт“ информация за поддържаните от тръста „сметки, за които се предоставя информация“, тъй като е местно лице за данъчни цели на тази друга „участваща юрисдикция“. Същевременно, когато „финансова институция“ (с изключение на тръст) не е местно лице за данъчни цели (например поради факта, че е третирана като фискално прозрачна или попада под юрисдикция, която не предвижда подоходен данък), се счита, че попада под юрисдикцията на държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“ и поради това е „финансова институция на държава членка“, „финансова институция на Андора“ или „финансова институция на друга участваща юрисдикция“, ако:

а)	е учредена според правото на държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“;

б)	мястото ѝ на управление (включително на действително управление) се намира в държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“; или

в)	подлежи на финансов надзор в държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“.

Когато „финансова институция“ (с изключение на тръст) е местно лице на две или повече „участващи юрисдикции“ (държава членка, Андора или друга „участваща юрисдикция“), тази финансова институция ще подлежи на задължение за предоставяне на информация и за извършване на комплексна проверка в „участващата юрисдикция“, в която поддържа „финансовата сметка“ ( „сметки“).

4. Поддържана сметка

По принцип се приема, че дадена сметка се поддържа от „финансова институция“, както следва:

а)	при „попечителска сметка“ — от „финансовата институция“, която е попечител на активите по сметката (включително „финансова институция“, която държи активи на името на брокера за „титуляр на сметка“, в такава институция);

б)	при „депозитна сметка“ — от „финансовата институция“, която е длъжна да извършва плащания по сметката (с изключение на представител на „финансова институция“, независимо от това дали този представител е „финансова институция“);

в)	при капиталово или дългово участие във „финансова институция“, което съставлява „финансова сметка“ — от тази „финансова институция“;

г)	при „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — от „финансовата институция“, която е длъжна да извършва плащания по договора.

5. Тръст, който е пасивно нефинансово образувание

„Образувание“ като съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, което не е местно лице за данъчни цели съгласно раздел VIII, параграф Г, точка 3 от приложение I, се третира като местно лице на юрисдикцията, на чиято територия се намира мястото на действителното му управление. За тези цели юридическо лице или правна договореност се приемат за „подобни“ на съдружие и неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност, когато данъчното законодателство на дадена „юрисдикция, за която се предоставя информация“ не ги третира като облагаеми субекти в нея. Същевременно, за да се избегне двойното предоставяне на информация (предвид широкия обхват на понятието „контролиращи лица“ при тръстовете), тръст, който е„пасивно нефинансово образувание“, не може да се разглежда като подобна правна договореност.

6. Адрес на централно управление на образуванието

Едно от изискванията в раздел VIII, параграф Д, точка 6, буква в) от приложение I предвижда, че официалната документация на дадено „образувание“ съдържа адреса на централно управление на „образуванието“ в държавата членка, Андора или друга юрисдикция, в която „образуванието“ твърди, че е местно лице, или в държавата членка, Андора или друга юрисдикция, в която „образуванието“ е учредено или създадено. Адресът на централното управление на „образуванието“ по правило е мястото, където се намира неговото действително управление. Адресът на „финансова институция“, в която „образуванието“ поддържа сметка, пощенска кутия или адрес, използван единствено за кореспонденция, не е адресът на централното управление на „образуванието“, освен ако това е единственият адрес, използван от „образуванието“, и е посочен като негов регистриран адрес в организационните му документи. Наред с това, адрес, предоставен с инструкции за съхраняване на цялата поща на този адрес, не е адресът на централното управление на „образуванието“.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СПИСЪК НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

Компетентните органи за целите на настоящото споразумение са следните:

а)	в Княжество Андора: El Ministre encarregat de les Finances (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

б)	в Кралство Белгия: De Minister van Financiën/Le Ministre des Finances (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

в)	в Република България: Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или негов упълномощен представител;

г)	в Чешката република: Ministr financí (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

д)	в Кралство Дания: Skatteministeren (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

е)	във Федерална република Германия: Der Bundesminister der Finanzen или негов упълномощен представител;

ж)	в Република Естония: Rahandusminister (министърът на икономиката) или негов упълномощен представител;

з)	в Република Гърция: Ο Υπουργός Οικονομίας και Οικονομικών (министърът на икономиката) или негов упълномощен представител;

и)	в Кралство Испания: El Ministro de Economía y Hacienda (министърът на икономиката и финансите) или негов упълномощен представител;

й)	във Френската република: Le Ministre chargé du budget (министърът на бюджета) или негов упълномощен представител;

к)	в Република Хърватия: Ministar financija (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

л)	в Ирландия: The Revenue Commissioners (комисарите по приходите) или техен упълномощен представител;

м)	в Италианската република: Il Direttore Generale delle Finanze (генералният директор на финансите) или негов упълномощен представител;

н)	в Република Кипър: Υπουργός Οικονομικών (министърът на икономиката) или негов упълномощен представител;

о)	в Република Латвия: Finanšu ministrs (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

п)	в Република Литва: Finansų ministras или негов упълномощен представител;

р)	във Великото херцогство Люксембург: Le Ministre des Finances (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

с)	в Унгария: A pénzügyminiszter (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

т)	в Република Малта: Il-Ministru responsabbli għall-Finanzi (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

у)	в Кралство Нидерландия: De Minister van Financiën (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

ф)	в Република Австрия: Der Bundesminister für Finanzen (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

х)	в Република Полша: Minister Finansów (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

ц)	в Португалската република: O Ministro das Finanças (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

ч)	в Румъния: Președintele Agenției Naționale de Administrare Fiscală (председателят на националната агенция по приходите) или негов упълномощен представител;

ш)	в Република Словения: Minister zа finаnce (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

щ)	в Словашката република: Minister financií или негов упълномощен представител;

аа)	в Република Финландия: Valtiovarainministeriö/Finansministeriet (министърът на финансите) или негов упълномощен представител;

аб)	в Кралство Швеция: Chefen för Finansdepartementet (началникът на финансовата служба) или негов упълномощен представител;

ав)

в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в европейските територии, за чиито външни отношения отговаря Обединеното кралство: the Commissioners of Inland Revenue (комисарите по вътрешните приходи) или техен упълномощен представител и компетентният орган на Гибралтар, който Обединеното кралство ще определи в съответствие с договореностите за гибралтарските власти в контекста на инструментите на ЕС и ЕО, както и със съответните договори, за които държавите членки и институциите на Европейския съюз са уведомени на 19 април 2000 г., копие от които Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз изпраща на Андора, и които се прилагат по отношение на настоящото споразумение.

“.

Член 2

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият протокол за изменение изисква ратификация или одобрение от договарящите се страни съгласно собствените им процедури. Договарящите се страни се уведомяват взаимно за приключването на тези процедури. Протоколът за изменение влиза в сила на първия ден от месец януари след последното уведомление.

2. По отношение на обмена на информация при поискване, обменът на информация, предвиден в настоящия протокол за изменение, се прилага към направените на датата на влизането му в сила или след тази дата запитвания за информация във връзка с данъчните години, започващи на първия ден от месец януари на годината на влизането му в сила или след тази дата. Ако член 5 от Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение, не се прилага, то продължава да се прилага член 12 от Споразумението във вида му преди неговото изменение с настоящия протокол за изменение.

3. Влизането в сила на настоящия протокол за изменение не засяга исковете на физически лица по член 10 от Споразумението във вида преди изменението му с настоящия протокол за изменение.

4. По силата на член 9 от Споразумението във вида преди изменението му с настоящия протокол за изменение, в рамките на срока, за който се прилага Споразумението във вида преди изменението му с настоящия протокол за изменение, Княжество Андора създава окончателна сметка, извършва окончателно плащане към държавите членки и предоставя информацията, получена от установените в Княжество Андора агенти по плащанията, за последната година на прилагане на Споразумението във вида преди изменението му с настоящия протокол за изменение или, ако е приложимо, — за всяка предходна година.

Член 3

Споразумението се допълва с протокол със следното съдържание:

„Протокол към Споразумението между Европейския съюз и Княжество Андора за автоматичен обмен на информация за финансови сметки с оглед подобряване на спазването на данъчното законодателство в международен план.

По случай подписването между Европейския съюз и Княжество Андора на настоящия протокол за изменение надлежно упълномощените долуподписани се споразумяха относно следните разпоредби, които съставляват неразделна част от Споразумението, изменено с настоящия протокол за изменение:

1.	Приема се, че обменът на информация по член 5 от настоящото споразумение ще се иска само след като запитващата държава (държава членка или Андора) е изчерпала всички обичайни източници на информация, с които разполага по силата на вътрешното данъчно производство.

Приема се, че когато поиска информация съгласно член 5 от настоящото споразумение, „компетентният орган“ на запитващата държава (държава членка или Андора) предоставя на „компетентния орган“ на запитаната държава (съответно Андора или държава членка) следната информация:

i)	самоличността на проверяваното или разследваното лице;

ii)	периода, за който се иска информацията;

iii)	описание на търсената информация, включително естеството и формата, в която запитващата държава желае да получи информацията от запитваната държава;

iv)	данъчната цел, за която се търси информация;

v)	доколкото са известни — името и адреса на всяко лице, за което се смята, че може да притежава исканата информация.

Приема се, че позоваването на стандарта за „предполагаема значимост“ е с цел да се позволи възможно най-широк обхват на обмена на информация по член 5 от настоящото споразумение, като същевременно се поясни, че държавите членки и Андора не следва да предприемат опити за извличане на информация или да искат информация, която вероятно няма връзка с данъчните задължения на дадено данъчно задължено лице. Въпреки че в параграф 2 се съдържат важни процедурни изисквания, чиято цел е да се гарантира, че не се предприемат опити за извличане на информация, подточки i) — v) от параграф 2 не следва да се тълкуват така, че да бъде възпрепятстван ефективният обмен на информация. Стандартът за „предполагаема значимост“ може да бъде изпълнен както в случаи, отнасящи се до едно данъчно задължено лице (идентифицирано по име или по друг начин), така и в случаи, отнасящи се до няколко данъчно задължени лица (идентифицирани по име или по друг начин).

4.	Приема се, че настоящото споразумение не включва спонтанен обмен на информация.

Приема се, че при обмена на информация по член 5 от настоящото споразумение остават приложими административните процедурни разпоредби относно правата на данъчно задължените лица, предвидени в запитаната държава (държава членка или Андора). Освен това се приема, че целта на тези разпоредби е да се осигури на данъчно задължените лица справедлива процедура, а не да се предотвратява или необосновано да се забавя процесът на обмен на информация.“

Член 4

Езици

Настоящият протокол за изменение се съставя в два еднообразни екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки, шведски и каталански език, като всички текстове са еднакво автентични.

В ДОКАЗАТЕЛСТВО НА КОЕТО долуподписаните пълномощни представители полагат своите подписи.

Съставено в Брюксел на дванадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година.

Hecho en Bruselas, el doce de febrero de dos mil dieciséis.

V Bruselu dne dvanáctého února dva tisíce šestnáct.

Udfærdiget i Bruxelles den tolvte februar to tusind og seksten.

Geschehen zu Brüssel am zwölften Februar zweitausendsechzehn.

Kahe tuhande kuueteistkümnenda aasta veebruarikuu kaheteistkümnendal päeval Brüsselis.

Έγινε στις Βρυξέλλες, στις δώδεκα Φεβρουαρίου δύο χιλιάδες δεκαέξι.

Done at Brussels on the twelfth day of February in the year two thousand and sixteen.

Fait à Bruxelles, le douze février deux mille seize.

Sastavljeno u Bruxellesu dvanaestog veljače godine dvije tisuće šesnaeste.

Fatto a Bruxelles, addì dodici febbraio duemilasedici.

Briselē, divi tūkstoši sešpadsmitā gada divpadsmitajā februārī.

Priimta du tūkstančiai šešioliktų metų vasario dvyliktą dieną Briuselyje.

Kelt Brüsszelben, a kétezer-tizenhatodik év február havának tizenkettedik napján.

Magħmul fi Brussell, fit-tnax-il jum ta’ Frar fis-sena elfejn u sittax.

Gedaan te Brussel, twaalf februari tweeduizend zestien.

Sporządzono w Brukseli dnia dwunastego lutego roku dwa tysiące szesnastego.

Feito em Bruxelas, em doze de fevereiro de dois mil e dezasseis.

Întocmit la Bruxelles la doisprezece februarie două mii șaisprezece.

V Bruseli dvanásteho februára dvetisícšestnásť.

V Bruslju, dne dvanajstega februarja leta dva tisoč šestnajst.

Tehty Brysselissä kahdentenatoista päivänä helmikuuta vuonna kaksituhattakuusitoista.

Som skedde i Bryssel den tolfte februari år tjugohundrasexton.

Fet a Brussel·les el dia dotze de febrer de l'any dos mil setze.

За Европейския съюз

Por la Unión Europea

Za Evropskou unii

For Den Europæiske Union

Für die Europäische Union

Euroopa Liidu nimel

Για την Ευρωπαϊκή Ένωση

For the European Union

Pour l'Union européenne

Za Evropsku uniju

Per l'Unione europea

Eiropas Savienības vārdā –

Europos Sąjungos vardu

Az Európai Unió részéről

Għall-Unjoni Ewropea

Voor de Europese Unie

W imieniu Unii Europejskiej

Pela União Europeia

Pentru Uniunea Europeană

Za Európsku úniu

Za Evropsko unijo

Euroopan unionin puolesta

För Europeiska unionen

Per la Unió Europea

За Княжество Андора

Por el Principado de Andorra

Za Andorrské knížectví

For Fyrstendømmet Andorra

Für das Fürstentum Andorra

Andorra Vürstiriigi nimel

Για το Πριγκιπάτο της Ανδόρας

For the Principality of Andorra

Pour la Principauté d'Andorre

Za Kneževinu Andoru

Per il Principato di Andorra

Andoras Firstistes vārdā –

Andoros Kunigaikštystės vardu

Az Andorrai Hercegség részéről

Għall-Prinċipat ta' Andorra

Voor het Vorstendom Andorra

W imieniu Księstwa Andory

Pelo Principado de Andorra

Pentru Principatul Andorra

Za Andorské kniežatstvo

Za Kneževino Andoro

Andorran ruhtinaskunnan puolesta

För Furstendömet Andorra

Pel Principat d'Andorra

(1) ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 38.

(2) ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 33.

(3) ОВ L 277, 21.10.2010 г., стр. 27.

(4) ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1

ДЕКЛАРАЦИИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

Договарящите се страни декларират, че очакват, че конституционните изисквания на Андора и изискванията на правото на Европейския съюз относно сключването на международни споразумения ще бъдат изпълнени в срок, за да може Протоколът за изменение да влезе в сила на първия ден от месец януари 2017 г. Те ще предприемат всички мерки в рамките на своите правомощия за постигането на тази цел.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ ОТНОСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО И ПРИЛОЖЕНИЯТА

По отношение на прилагането на Споразумението и на приложенията към него договарящите се страни се споразумяват, че коментарите по типовото споразумение между компетентните органи и общият стандарт за предоставяне на информация, разработени от ОИСР, следва да се използват като източник за привеждане на примери или тълкуване и с цел осигуряване на съгласуваност в прилагането.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ ОТНОСНО ЧЛЕН 5 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО

Относно прилагането на член 5 за обмен на информация при поискване договарящите се страни се споразумяват, че коментарът към член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала следва да бъде източник на тълкуване.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ ОТНОСНО РАЗДЕЛ III, ПАРАГРАФ А ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО

Договарящите се страни се споразумяват да проучат практическото значение на раздел III, параграф А от приложение I, в който се предвижда, че, ако законът не позволява на „предоставяща информация финансова институция“ да продава „застрахователни договори с откупна стойност“ и „анюитетни договори“ на местни лица на „юрисдикцията, за която се предоставя информация“, вече сключените такива договори не следва да бъдат преразглеждани, идентифицирани или докладвани.

Договарящите се страни имат общото разбиране, че съгласно раздел III, параграф А от приложение I законът фактически не разрешава на „предоставящата информация финансова институция“ да продава „застрахователни договори с откупна стойност“ и „анюитетни договори“ на местни лица на „юрисдикцията, за която се предоставя информация“ само когато правото на ЕС и националното право на държава членка или на Андора, приложими към тази институция, която е местно лице на „участваща юрисдикция“ (държава членка или Андора), фактически не ѝ разрешават не само да продава „застрахователни договори с откупна стойност“ и „анюитетни договори“ в „юрисдикцията, за която се предоставя информация“ (съответно Андора или държава членка), а и да ги продава на местни лица на съответната „юрисдикция, за която се предоставя информация“ при всякакви други обстоятелства.

При тези обстоятелства, всяка държава членка ще уведомява Европейската комисия, която от своя страна ще уведомява Андора, когато законодателството не позволява на „финансовите институции, предоставящи информация, на Андора“ да продават такива договори, независимо къде са сключени, на местните лица на тази държава членка, въз основа на правото на Европейския съюз и националното право на тази държава членка. Съответно Андора ще уведомява Европейската комисия, която на свой ред ще уведомява държавите членки, ако законодателството не разрешава на „предоставящи информация финансови институции“ на една или повече държави членки да продават такива договори, независимо къде са сключени, на местните лица на Андора, въз основа на правото на Андора. Тези уведомления ще се правят преди влизането в сила на Протокола за изменение с оглед на предвиденото правно положение в момента на влизане в сила. При липсата на такова уведомление ще се приема, че законодателството на „юрисдикцията, за която се предоставя информация“ фактически не забранява на „предоставящите информация финансови институции“ да продават при дадени обстоятелства на местните лица на тази „юрисдикция, за която се предоставя информация“„застрахователни договори с откупна стойност“ и „анюитетни договори“.

Освен това, всяка държава членка ще уведомява Европейската комисия, която от своя страна ще уведомява Андора, когато законодателството не позволява на „финансовите институции, предоставящи информация“, на тази държава членка, да продават такива договори, независимо къде са сключени, на местните лица на Андора, въз основа на правото на Европейския съюз и националното право на тази държава членка. Съответно, Андора ще уведомява Европейската комисия, която от своя страна ще уведомява държавите членки, когато законодателството не позволява на „финансовите институции, предоставящи информация, на Андора“, да продават такива договори, независимо къде са сключени, на местните лица на една или повече държави членки, въз основа на правото на Андора. Тези уведомления ще се правят преди влизането в сила на Протокола за изменение с оглед на предвиденото правно положение в момента на влизане в сила. При липсата на такова уведомление ще се приема, че законодателството на юрисдикцията фактически не забранява на „предоставящата информация финансова институция“ да продава при дадени обстоятелства на местните лица на тази „юрисдикция, за която се предоставя информация“„застрахователни договори с откупна стойност“ и „анюитетни договори“.

При липса на уведомление от юрисдикцията на „предоставящата информация финансова институция“ и от „юрисдикцията, за която се предоставя информация“ по отношение на съответната „предоставяща информация финансова институция“ и съответния договор, раздел III, параграф А от приложение I не се прилага по отношение на съответната „предоставящата информация финансова институция“ и съответния договор.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА АНДОРА ОТНОСНО ЧЛЕН 5 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО

Делегацията на Андора уведоми Европейската комисия, че Андора няма да обменя информация при запитване, основано на незаконно получени данни. Европейската комисия взе под внимание позицията на Андора.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 268

Издание на български език	Законодателство	Година 59 1 октомври 2016 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2016/1749 на Съвета от 17 юни 2016 година относно сключването от името на Европейския съюз на Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна, с изключение на неговите разпоредби, които попадат в обхвата на част трета, дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз	1
	*	Решение (ЕС) 2016/1750 на Съвета от 17 юни 2016 година относно сключването от името на Европейския съюз на Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна, що се отнася до неговите разпоредби относно задълженията, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и определението за престъпления	6
		Протокол за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия	10
	*	Решение (ЕС) 2016/1751 на Съвета от 20 септември 2016 година за сключването от името на Европейския съюз на Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Княжество Андора относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания	38
		Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Княжество Андора относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания	40
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1752 на Съвета от 30 септември 2016 година за прилагане на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия	77
		Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1753 на Комисията от 30 септември 2016 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	80
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2016/1754 на Съвета от 29 септември 2016 година за изменение на Решение (ЕС) 2015/1601 за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция	82
	*	Решение (ОВППС) 2016/1755 на Съвета от 30 септември 2016 година за изменение на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия	85
	*	Решение (ЕС) 2016/1756 на Комисията от 28 септември 2016 година за определяне на позицията на Европейския съюз по отношение на вземането на решение от управляващите органи към Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейския съюз за координирането на програми за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване, отнасящо се за преразглеждане на спецификациите за екрани, включени в приложение В към споразумението ( 1 )	90
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1757 на Комисията от 29 септември 2016 година за създаване на Европейска мултидисциплинарна обсерватория на морското дъно и водния стълб — консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (EMSO ERIC) (нотифицирано под номер С(2016) 5542) ( 1 )	113

	Име	Идентификационни данни	Основания	Дата на включване в списъка
21.	SALEH ISSA GWAIDER, Agila	Дата на раждане: 1 юни 1942 г. Място на раждане: Elgubba, Либия Паспорт: D001001 (Либия), издаден на 22 януари 2015 г.	Agila Saleh е председател на Камарата на представителите на Либия от 5 август 2014 г. насам. На 17 декември 2015 г. Saleh е заявил несъгласието си с подписаното на същата дата политическо споразумение за Либия. В качеството си на председател на Съвета на депутатите Saleh е възпрепятствал и подкопавал политическия преход в Либия, включително чрез неколкократен отказ за провеждане на гласуване за правителство на националното съгласие. На 23 август 2016 г. Saleh е изпратил писмо до генералния секретар на ООН, в което критикува ООН за оказваната подкрепа на правителството на националното съгласие, което той описва като налагане „на група хора на либийския народ (…) в нарушение на конституцията и на Устава на ООН“. Той е критикувал приемането на Резолюция 2259(2015) на Съвета за сигурност на ООН, с която се одобрява споразумението от Схират, и е заплашил да заведе дело срещу Организацията на обединените нации, която той счита за отговорна за „безусловната и необоснована“ подкрепа за непълния президентски съвет, както и срещу генералния секретар на ООН, пред Международния наказателен съд за нарушение на Устава на ООН, либийската конституция и суверенитета на Либия. Тези изявления подкопават подкрепата за посредничество от страна на ООН и мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), която беше изразена във всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос, по-специално Резолюция 2259(2015). На 6 септември 2016 г. Saleh е бил на официално посещение в Нигер с Abdullah al-Thani, „министър-председател“ на непризнатото правителство от Тобрук, въпреки че Резолюция 2259(2015) призовава за преустановяване на подкрепата и официалните контакти с паралелни институции, които претендират, че представляват законната власт, но не са страни по споразумението.	1.4.2016 г.
22.	GHWELL, Khalifa известен още като AL GHWEIL, Khalifa AL-GHAWAIL, Khalifa	Дата на раждане: 1 януари 1956 г. Място на раждане: Misurata, Либия Гражданство: Либия Паспорт: A005465 (Либия), издаден на 12 април 2015 г., валиден до 11 април 2017 г.	Khalifa Ghwell е бил т.нар. „министър-председател и министър на отбраната“ на международно непризнатия Общ национален конгрес (ОНК) (известен още като „правителство на националното спасение“) и в това си качество е отговарял за неговите действия. На 7 юли 2015 г. Khalifa Ghwell е демонстрирал своята подкрепа за Steadfastness Front (Alsomood) — нова военна сила от 7 бригади за предотвратяване формирането на правителство на единството в Триполи, като е присъствал на церемония по подписването за учредяването на тази организация с „председателя“ на ОНК Nuri Abu Sahmain. Като „министър-председател“ на ОНК Ghwell има централна роля за възпрепятстването на създаването на правителство на националното съгласие, установено съгласно политическото споразумение за Либия. На 15 януари 2016 г., в качеството си на „министър-председател и министър на отбраната“ на установения в Триполи ОНК, Ghwell е разпоредил да бъде арестуван всеки член на новия екип за сигурност, назначен от изпълняващия длъжността министър-председател на правителството на националното съгласие, който стъпи в Триполи. На 31 август 2016 г. е дал заповед „министър-председателят“ и „министърът на отбраната“ на т.нар. „правителство на националното спасение“ да се завърнат на работа, след като Камарата на представителите (КП) отхвърля правителството на националното съгласие.	1.4.2016 г.
23.	ABU SAHMAIN, Nuri известен още като BOSAMIN, Nori BO SAMIN, Nuri	Дата на раждане: 16.5.1956 г. Zouara/Zuwara, Либия	Nuri Abu Sahmain е бил т.нар. „председател“ на международно непризнатия Общ национален конгрес (ОНК) (известен още като „правителство на националното спасение“) и в това си качество е отговорен за неговите действия. Като председател на ОНК Nuri Abu Sahmain има централна роля за възпрепятстването и противопоставянето на политическото споразумение за Либия и на създаването на правителството на националното съгласие. На 15 декември 2015 г. Sahmain е призовал за отлагане на договарянето на политическото споразумение за Либия, насрочено за заседанието на 17 декември. На 16 декември 2015 г. Sahmain е направил изявление, че ОНК не разрешава на членовете си да участват в заседанието или да подписват политическото споразумение за Либия. На 1 януари 2016 г. Sahmain е отхвърлил политическото споразумение за Либия в преговори със специалния представител на ООН.	1.4.2016 г.“

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	MA	173,3
0702 00 00	ZZ	173,3
0707 00 05	TR	128,9
0707 00 05	ZZ	128,9
0709 93 10	TR	135,5
0709 93 10	ZZ	135,5
0805 50 10	AR	94,1
	CL	118,2
	TR	85,3
	UY	93,3
	ZA	103,0
	ZZ	98,8
0806 10 10	EG	264,7
	TR	124,2
	US	194,0
	ZZ	194,3
0808 10 80	AR	110,6
	BR	97,9
	CL	122,7
	NZ	133,6
	ZA	115,9
	ZZ	116,1
0808 30 90	CL	126,9
	TR	132,1
	ZA	155,4
	ZZ	138,1