1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/1

(1)

Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна (1) („Споразумението“), беше подписано в Люксембург на 17 юни 2002 г. и влезе в сила на 1 април 2006 г.

(2)

Република Хърватия стана държава — членка на Европейския съюз, на 1 юли 2013 г.

(3)

Съгласно условията на член 6, параграф 2 от Акта за присъединяване на Република Хърватия присъединяването на Република Хърватия към Споразумението следва да бъде одобрено посредством протокол към Споразумението, който се сключва между Съвета, действащ от името на Съюза и с единодушие от името на държавите-членки, и Ливанската република.

(4)

На 14 септември 2012 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Ливанската република. Преговорите приключиха успешно с парафирането на протокола, приложен към настоящото решение.

(5)

В член 7 от протокола се предвижда временното му прилагане преди влизането му в сила.

(6)

Протоколът следва да бъде подписан, при условие на сключването му на по-късна дата, и да се прилага временно,

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/3

(1)

Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, („Споразумението“), беше подписано в Люксембург на 17 юни 2002 г. и влезе в сила на 1 април 2006 г.

(2)

Договорът за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз беше подписан в Брюксел на 9 декември 2011 г. и влезе в сила на 1 юли 2013 г.

(3)

По силата на член 6, параграф 2 от Акта за присъединяване на Република Хърватия присъединяването ѝ към Споразумението следва да се договори чрез сключване на протокол към Споразумението.

(4)

Бяха проведени консултациите, предвидени в член 22, параграф 2 от Споразумението, с цел да се гарантира, че са взети предвид взаимните интереси на Европейския съюз и на Ливан,

1.

В член 18, параграф 4 се добавя следният израз: „Izdаno nаknаdno“.

2.

Приложение V се заменя със следното:

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/11

(1)

В контекста на преструктурирането изключително важно е органите за преструктуриране да разполагат с достатъчно насоки, за да се гарантира правилното и последователно прилагане на инструмента за споделяне на загуби в целия Съюз. Принципът, че инструментът за споделяне на загуби може да бъде приложен по отношение на всички задължения, освен ако те не са изрично изключени от приложното поле на член 44, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС, е основополагащ. По тази причина не следва задълженията да бъдат винаги изключвани от споделянето на загуби, освен ако те не попадат в списъка на задълженията, изрично изключени от приложното поле на посочената разпоредба. Всъщност още на етапа на планиране на преструктурирането и на оценяване на възможността за преструктуриране органът за преструктуриране следва да се стреми да сведе до минимум изключванията от споделяне на загуби с оглед спазване на принципа, че акционерите и кредиторите поемат разходите за преструктуриране.

(2)

Общ принцип при преструктурирането е, че акционерите и кредиторите следва да поемат загуби в режим на преструктуриране в съответствие с йерархията на техните вземания съгласно обичайното производство по несъстоятелност. Освен това кредиторите от един и същи клас се третират по равнопоставен начин. С оглед на това следва ясно да се определи правото преценка на органите за преструктуриране за пълно или частично изключване на някои задължения от споделяне на загуби и прехвърлянето на загубите към други кредитори или, когато е необходимо, към фондове за преструктуриране. Следователно е необходимо уточняване на обстоятелствата, които позволяват на кредиторите да бъдат изключени от споделяне на загуби, а всяко отклонение от принципа на равно третиране на кредиторите от един и същи ред (т.нар. принцип pari-passu) трябва да бъде пропорционално, оправдано от гледна точка на обществения интерес и недискриминационно.

(3)

Важно е органите за преструктуриране да разполагат с рамка за преструктуриране при упражняването на своите правомощия във връзка с изключване на задължение или клас задължения от споделяне на загуби, при изключителните обстоятелства, посочени в член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, с цел да осигури по-голяма яснота за съответния план за преструктуриране. Органите за преструктуриране обаче се нуждаят от известна гъвкавост, за да преценят за всеки отделен случай дали изключването е строго необходимо и пропорционално.

(4)

Решението за използване на инструмента за споделяне на загуби (или други инструменти за преструктуриране) следва да бъде взето с оглед постигането на целите на преструктурирането, посочени в член 31, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС. В същия дух целите за преструктуриране следва също да служат за основа на решенията във връзка с използването на този инструмент, включително решението за изключване на задължение или клас от задължения от прилагането на споделяне на загуби в съответния случай.

(5)

В съответствие с тези принципи възможността за пълно или частично изключване на някои задължения от приложното поле на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС следва да бъде ограничена до минимума, необходим за постигане на целите, даващи основание за изключването. С оглед на горното, когато е възможно, вариантът за частично изключване на задължение чрез ограничаване степента на обезценяване — когато това е достатъчно за постигане на целта — следва да се предпочита пред пълното му изключване от споделяне на загуби.

(6)

Използването по изключение на правомощията за частично или пълно изключване на задължение или клас задължения следва да не засяга отговорностите на органите за преструктуриране за подсигуряването на успешното преструктуриране на институциите и групите и наличието на достатъчно средства за изпълнението на минималното изискване за собствени средства и приемливи задължения (МИПЗ) с цел поемане на загубите в режим на преструктуриране и гарантиране на рекапитализация в съответствие с плана за преструктуриране. Действително, по силата на член 45, параграф 6, буква в) от Директива 2014/59/ЕС съответните органи за преструктуриране трябва да вземат предвид всякакви вероятни изключения при подсигуряването на достатъчен капацитет на институцията за покриване на загубите и за рекапитализация. Доколкото изключването на някои задължения от споделяне на загуби би могло съществено да намали капацитета при преструктуриране, вероятната необходимост от такива изключения следва да бъде взета под внимание от органа за преструктуриране при определянето на МИПЗ в съответствие с член 45, параграф 6, буква в) от Директива 2014/59/ЕС.

(7)

Предвид изключителния характер на възможността органът за преструктуриране да изключи задължение или клас задължения от споделянето на загуби съгласно член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС преценката на органите за преструктуриране трябва да бъде добре обоснована. Когато такова изключване предполага използването на фонд за преструктуриране, органът за преструктуриране трябва да обоснове убедително изключителните обстоятелства, водещи до изключване. Това обяснение е от съществено значение, за да може Комисията да изпълни своето задължение по член 44, параграф 12 от Директива 2014/59/ЕС, съгласно който Комисията трябва да реши в рамките на 24 часа от уведомяването от страна на органа за преструктуриране относно решението за изключване на някои задължения дали тя следва да забрани или да поиска изменения на предложеното изключване. Обяснението, предоставено на Комисията от органа за преструктуриране, следва да бъде пропорционално, като се вземе под внимание и необходимостта от целесъобразност във връзка с обстоятелствата в конкретния случай.

(8)

В случай на преструктуриране, спрямо задълженията, считани за МИПЗ, следва принципно винаги да се прилага споделяне на загуби до степен, необходима за поемане на загубите и за рекапитализацията на институцията, доколкото органите по преструктуриране при планирането на преструктуриране предвиждат, че тези задължения допринасят по надежден и осъществим начин за поемане на загубите и за рекапитализация. В изключителни случаи, ако органът за преструктуриране трябва да използва изключването по член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, което обаче не е било обхванато от планирането на преструктурирането и когато такова изключване предполага използването на фонда за преструктуриране, органът за преструктуриране следва да обясни кои изключителни обстоятелства обосновават изключването, както и причините, поради които тези обстоятелства не са могли да бъдат предвидени от органа за преструктуриране в момента на изготвянето на плана за преструктуриране. Изискването за обяснение на тези фактори следва да се прилага пропорционално и целесъобразно по отношение на необходимостта от навременни действия за преструктуриране.

(9)

Възможността за изключване на задължения от споделянето на загуби съгласно член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС следва да се упражнява при пълно спазване на общите принципи на правото на Съюза и по-специално не следва да засяга гаранциите за защита на други кредитори, а именно — принципът, че никой кредитор не следва да понася загуби, по-големи от тези, които би понесъл, ако ликвидацията на институцията става чрез обичайно производство по несъстоятелност (принцип на равнопоставено третиране на кредиторите). Органите за преструктуриране следва да вземат предвид необходимостта от зачитане на тези гаранции и риска от обезщетяване на кредиторите, свързан с нарушение на тези гаранции при предоставянето на изключенията, предвидени в член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, както и при изготвянето на плана за преструктуриране. Фактът, че съдилищата могат да преразгледат решението на органа за преструктуриране за изключване на задължение не следва да бъде единственото основание за допълнително изключване. Това не следва да засяга надлежното отчитане на предходни съдебни решения, свързани с действията по преструктуриране, когато те са от значение за конкретния случай.

(10)

Общият капацитет на органа за преструктуриране за предоставяне на изключения се ограничава от факта, че загубите, които не са напълно поети от кредиторите поради прилагане на изключения, могат да бъдат обхванати от механизма за финансиране на преструктуриране единствено когато акционерите и кредиторите са участвали със сума, равна на най-малко 8 % от общите пасиви на институцията, включително собствените средства.

(11)

Изключенията следва да се разглеждат за всеки отделен случай, като се анализират съответните съображения съгласно всяка от потенциалните причини за изключване съгласно член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, а не специфичният характер на съответните институции да се разглежда изолирано. Този подход следва да гарантира последователност при разглеждането на изключителните обстоятелства и избягването на ненужни нарушения на условията на конкуренция. Характеристиките на дадена институция (например размер, взаимосвързаност или сложност) следва да бъдат взети под внимание, когато е уместно, за да може да се прецени дали са удовлетворени условията, оправдаващи изключването на задължение от споделяне на загуби. Тези характеристики обаче не следва автоматично да оправдават изключването на задълженията на тази институция от споделяне на загуби.

(12)

Някои общи фактори, като например пазарни условия, обстоятелствата при изпадането в несъстоятелност или равнището на загубите, понесени от институцията, може да повлияят върху вероятността от възникване на изключителните обстоятелства, определени в член 44, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС. Подобни общи фактори не следва да представляват допълнителни независими основания за изключване, освен посочените в член 44, параграф 3, букви а) — г) от Директива 2014/59/ЕС.

(13)

Когато преценява дали едно или няколко от обстоятелствата дават основания за изключвания от споделяне на загуби, органът за преструктуриране следва да отчете времето, след което предстоящото изпадане в несъстоятелност на дадена институция вече не може да бъде управлявано по подходящ начин. В случаите, в които за всяка институция са били определени планове за преструктуриране и МИПЗ и са били взети мерки, се очаква, че институцията следва да разполага с необходимия капацитет за поемането на загуби и за рекапитализация. Схемата за преструктуриране следва да се придържа към плана за преструктуриране, включително стратегията за преструктуриране, освен ако, като се вземат предвид конкретните обстоятелства, органът за преструктуриране прецени, че целите на преструктурирането ще бъдат постигнати по-ефективно чрез действия, които не са предвидени в плана за преструктуриране.

(14)

В периода преди приемането на плановете за преструктуриране и МИПЗ и при ограничения във времето за вземане на решение относно конкретното прилагане на стратегията за преструктуриране от органа за преструктуриране, е по-вероятно да има случаи, в които инструментът за споделяне на загуби не е възможно да се приложи за всички допустими задължения в рамките на разумен срок. Определянето на понятието за „разумен срок“ следва да бъде свързано с бързината и степента на сигурност, необходими за финализиране на споделянето на загубите към определена дата с оглед на ефективното стабилизиране на предприятието. Когато изпълнението на всички задачи, необходими за използването на инструмента за споделяне на загуби спрямо някои задължения, не е осъществимо до момента на изтичането на този срок, следва да се счита, че не е възможно споделяне на загуби „в разумен срок“. Решението за това кога „трудно“ означава „невъзможно“ следва да бъде взето въз основа на критериите за определяне на „разумен срок“.

(15)

Принципно за задълженията, уредени от правото на трета държава, е възможно споделяне на загуби, доколкото те не са изключени по силата на член 44, параграф 2. Механизмът, предвиден в член 55, има за цел да увеличи вероятността тези задължения да могат да бъдат обхванати от инструмента за споделяне на загуби в рамките на разумен срок. Също така с член 67 от Директива 2014/59/ЕС на органите за преструктуриране се предоставя възможността да изискат администраторът, синдикът или друго лице, упражняващо контрол над институцията в режим на преструктуриране, да предприеме всички необходими мерки, за да се гарантира, че обезценяването или преобразуването на задължения, уредени от правото на трета държава, действително е приведено в действие. С оглед обаче на факта, че подобни задължения не попадат в приложното поле на законодателството на ЕС, съществува остатъчен риск в изключителни случаи, независимо от положените усилия от страна на органа за преструктуриране, включително упражняване на възможностите по член 67, да има пречки пред възможността за споделяне на загуби в разумен срок във връзка с тези задължения.

(16)

Практическа пречка пред обхващането на някои задължения от инструмента за споделяна на загуби може да представлява обстоятелството, че размерът на задължението не се определя или е трудно да се определи в момента, когато органите за преструктуриране прилагат инструмента за споделяне на загуби. Такъв може да бъде случаят на обезпечени задължения, надвишаващи стойността на съответното обезпечение, или на задължения, които зависят от несигурни събития в бъдеще, като например задбалансови позиции или неусвоени поети задължения. Подобни пречки могат да бъдат преодолени чрез подходяща оценка, като например отмяна на задължението и определяне на прогнозна стойност, като се използва съответната методика на оценяване, или чрез прилагане на „виртуален“ процент за обезценяване на задълженията.

(17)

Макар да е вярно, че в някои случаи обхващането на деривати от инструмента за споделяне на загуби може да се окаже трудно, в член 49 от Директива 2014/59/ЕС ясно се посочва как това може да стане — а именно след приключване на позициите. Фактът, че е трудно да се определи нетираната сума след приключване на позициите в кратък срок следва да не води до автоматично изключване, тъй като проблемът може да бъде преодолян чрез подходящи методологии на оценяване, както е предвидено от Комисията в член 49, параграф 5 от Директива 2014/59/ЕС, особено на етапа на временната оценка. В тази връзка институциите следва да бъдат задължени да докажат, че са способни да предоставят информацията, необходима за извършване на оценка за целите на преструктурирането. По-специално, органите за преструктуриране следва да гарантират, че институциите са в състояние да предоставят необходимата актуална информация в рамките на срока съгласно стратегията за преструктуриране, по-специално за съставянето на достоверна оценка преди и по време на преструктурирането съгласно член 36 от Директива 2014/59/ЕС. Освен това в насоките се посочва, че органите за преструктуриране следва да разгледат възможността за налагане на изискване за институциите да продадат активите, които значително накърняват осъществимостта на оценката.

(18)

В член 2 от Директива 2014/59/ЕС се определят понятията „критични функции“ и „основни стопански дейности“. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове с цел допълнително уточняване на обстоятелствата, при които някои дейности, услуги и операции биха могли да попаднат в обхвата на определението за „критични функции“ или „основни стопански дейности“. В тази връзка, рентабилността на дадена стопанска дейност сама по себе си не е достатъчно основателна причина за изключване от инструмента за споделяне на загуби на задълженията, свързани с такъв вид дейност. Изключването може обаче да бъде оправдано, когато поддържането на основна стопанска дейност е от решаващо значение за постигането на целите на преструктурирането, включително поддържане на функциите от критично значение, когато те се допълват от продължаването на основните операции, услуги и сделки.

(19)

Органите за преструктуриране могат да изключват само задължения, които са необходими за управлението на риска (хеджиране) в контекста на критичните функции, ако управлението на риска (хеджирането) се смята за необходимо от пруденциална гледна точка и е от съществено значение за поддържане на операциите, свързани с критичните функции, т.е. евентуално отпадане на хеджирането сериозно би застрашило непрекъснатостта на критичните функции.

(20)

Освен това органите за преструктуриране могат да изключват само задължения, които са необходими за целите на управлението на риска (хеджиране) в контекста на критичните функции, ако при отпадане на мерките за управление на риска, за институцията е невъзможно да ги замени при разумни условия в периода, необходим за поддържане на критичната функция, например поради спредове или несигурност в оценката.

(21)

Предотвратяване на разпространението на проблемите с цел избягване на значителни неблагоприятни последици за финансовата система е още една от целите на преструктурирането, която може да обоснове изключването от приложното поле на инструмента за споделяне на загуби. Във всеки случай, изключването на тази основа следва да се извършва само когато това е строго необходимо и пропорционално, както и в случай на широко разпространение на проблемите, което сериозно би нарушило функционирането на финансовите пазари и би довело до сериозни сътресения в икономиката на дадена държава членка или на Съюза.

(22)

Инструментът за споделяне на загубите е свързан известен риск от разпространяване на проблемите. Законодателното решение за включване на инструмента за споделяне на загуби в Директива 2014/59/ЕС като ключов инструмент за преструктуриране, заедно с принципа, че акционерите и кредиторите следва да поемат загубите, означава, че присъщият риск от разпространение на проблемите при споделяне на загуби не следва автоматично да се счита за основание за изключване на задължения. Органите за преструктуриране следва да преценят внимателно тези основания и да обяснят изключването на дадено задължение от споделянето на загуби въз основа на по-голямата вероятност от разпространение на проблемите от вида, посочен в член 44, параграф 3, буква в) от Директива 2014/59/ЕС, в сравнение със задълженията, които не са изключени. За тази цел те следва да направят своята оценка въз основа на подходящи методологии, включително количествен анализ за определяне на риска и сериозността на евентуално широко разпространение на неблагоприятните последици и сериозни сътресения в икономиката на държава членка или на Съюза.

(23)

Необходимостта от изключване въз основа на риска от широко разпространение на проблема би могла да бъде засегната от пазарните условия към момента на споделянето на загуби, по-специално при изпадане на предприятието в несъстоятелност, в момент, когато финансовата система е подложена на значителен натиск или липсва доверие в нея. Рискът от това прилагането на инструменти и правомощия за преструктуриране да окаже значително пряко или косвено неблагоприятно въздействие върху финансовата стабилност и доверието на пазара следва да се разглежда при оценката на възможността за успешно преструктуриране, както се изисква в точка 26 от раздел В на приложението към Директива 2014/59/ЕС. Следователно при изключването на задължение от инструмента на споделяне на загуби съгласно член 44, параграф 3 от посочената директива въз основа на риска от широко разпространение на проблема, от органа за преструктуриране се очаква да обясни защо пречките пред споделянето на загуби не са били взети предвид в хода на планирането на преструктурирането, когато тези изключения ограничават възможността за успешно преструктуриране. Органите за преструктуриране следва също така да преценят дали разпространението на проблемите произтича или е значително влошено от прилагането на инструмента за споделяне на загуби към тези задължения, или в действителност произтича от самата неплатежоспособност на институцията.

(24)

Рискът от широко разпространение може да бъде пряк, когато преките загуби за контрагентите на институцията в режим на преструктуриране водят до неизпълнение или сериозни проблеми, свързани с платежоспособността на тези контрагенти и, на свой ред създава проблеми за техните контрагенти. Възможността от изпадане в несъстоятелност или в затруднено положение на една или повече финансови институции като пряка последица от споделянето на загуби не следва автоматично да води до изключване на задължения от инструмента за споделяне на загуби. Решенията за изключванията следва да бъдат взети в зависимост от системните рискове, които могат да бъдат създадени от прякото разпространение на проблемите.

(25)

Рискът от широко разпространение на проблемите може да бъде и косвен, например в резултат на загуба на доверие от страна на някои пазарни участници, като например на вложителите, или поради промени в цените на активите. Важен канал за косвеното разпространение на проблемите може да бъде загубата на доверие в пазарите за финансиране (на дребно и на едро) — намаляване на предлагането, по-високи изисквания за допълнително обезпечение като цяло или за институции с характеристики, подобни на тези на институцията, която не е в състояние да изпълнява задълженията си, или спешни разпродажби на активи от институции с недостиг на ликвидност.

(26)

При включването на някои задължения в инструмента за споделяне на загуби може да се наблюдава унищожаване на стойност, когато тези задължения са част от успешна стопанска дейност, която при други обстоятелства би добавяла сериозна стойност към банката, например при продажба на купувач от частния сектор. За да може органите за преструктуриране да изключат задължение или клас задължения от споделянето на загуби, запазената стойност трябва да бъде достатъчна, за да може (потенциално) да подобри състоянието на неизключените кредитори спрямо ситуацията, при която съответните задължения не се изключват от споделяне на загуби. Ето защо органите за преструктуриране може да изключат задължение от споделяне на загуби съгласно член 44, параграф 3, буква г) от Директива 2014/59/ЕС, когато ползите от изключването за други кредитори би била по-голяма от техния принос към поемането на загубите и към рекапитализацията при липса на изключване. Такъв може да е случаят, например, когато запазената стойност може ясно да бъде установена със съответстващо увеличение на сумата, платена от частен купувач.

(27)

В контекста на оценката на потенциалните ползи от гледна точка на запазване на стойността на изключването от споделяне на загуби, с член 36, параграф 16 и член 49, параграф 5 от Директива 2014/59/ЕС Комисията се оправомощава съответно да приема регулаторни технически стандарти по отношение на оценката за целите на преструктурирането и на оценката на дериватите. В зависимост от приложимата методология допълнителни загуби може да възникнат от приключване на позицията на деривати и да надхвърлят потенциала на включването на съответното задължение в споделянето на загуби, причинявайки по-нататъшни загуби, които могат да увеличат тежестта на споделянето на загуби за други кредитори на институцията в режим на преструктуриране. Допълнителните загуби могат да бъдат резултат от разходи за заместване, направени от контрагента, или от разходи, направени от институцията в режим на преструктуриране, за възстановяване на незакрити позиции на хеджиране, които не са отразени в стойността на дериватите, които още са в действие. При подобни обстоятелства органът за преструктуриране следва да прецени дали намаляването на стойността означава, че понесените загуби от неизключените кредитори биха били по-големи, ако съответното задължение е било изключено от споделяне на загуби. Чисто спекулативните очаквания за потенциално увеличение на стойността не могат да служат за основание за изключване,

1)

„пряко разпространение на проблемите“ означава ситуация, при която преките загуби на контрагентите на институцията в режим на преструктуриране в резултат на обезценяване на задълженията на институцията, водят непосредствено до неизпълнение или до вероятност от неизпълнение на задълженията за тези контрагенти;

2)

„косвено разпространение на проблемите“ означава ситуация, при която обезценяването или преобразуването на задължения на институция предизвиква отрицателна реакция от страна на пазарните участници, която от своя страна води до сериозни сътресения за финансовата система с възможност за нанасяне на вреди на реалната икономика.

а)

изключителните обстоятелства, които се различават от тези в момента на планиране на преструктурирането, обуславящи необходимостта тези задължения да бъдат изключени от споделянето на загуби в момента на предприемане на действието по преструктуриране;

б)

по какви причини е необходимо изключване и по-специално — изключителните обстоятелства, поради които това изключване не е могло да бъде предвидено при изготвянето на плана за преструктуриране;

в)

дали необходимостта от изключване е предвидена в плана за преструктуриране и как органът за преструктуриране е отчел тази необходимост, за да се избегне тя да стане пречка пред възможността за успешно преструктуриране.

а)

как/дали са изпълнени изискванията, предвидени в членове 5 и 6 от настоящия регламент; както и

б)

причината, поради която изключването не е могло да бъде разгледано с подходяща методология на оценяване съгласно член 36 от Директива 2014/59/ЕС.

а)

как/дали са изпълнени изискванията, предвидени в член 7 от настоящия регламент;

б)

защо задълженията, които предстои да бъдат изключени, са по-значими за непрекъснатостта на ясно определени критични функции или основни стопански дейности, отколкото задълженията, за които не се предвижда изключване.

а)

как/дали са изпълнени изискванията, предвидени в член 8 от настоящия регламент;

б)

причините, поради които изключените задължения е по-вероятно да причинят широко разпространение на проблемите от вида, посочен в член 44, параграф 3, буква в) от Директива 2014/59/ЕС, отколкото задълженията, които не са изключени.

а)

задължението на органа за преструктуриране да предвиди в плана за преструктуриране описание на процедурата за осигуряване на наличност в рамките на подходящ срок на информацията, изисквана за целите на оценката съгласно членове 36 и 49 от Директива 2014/59/ЕС;

б)

задължението на органа за преструктуриране да отстрани пречките пред възможността за успешно преструктуриране на институцията, включително обстоятелствата, довели до потенциално изключване, които са могли да бъдат предвидени в процеса на планиране, когато тези евентуални изключвания представляват пречки пред успешното преструктуриране.

а)

кога сумата на обезценяването трябва да бъде окончателно определена;

б)

кога трябва да бъдат извършени всички задачи, необходими за споделяне на загубите по тези задължения с оглед изпълнението на целите на преструктурирането, като се има предвид състоянието към момента на действието по преструктуриране.

а)

необходимостта от публикуване на решението за споделяне на загуби и от определяне на сумата за споделяне на загуби, както и крайното ѝ разпределение по различни класове кредитори;

б)

последиците от забавянето на такова решение за доверието на пазарните участници, възможните реакции на пазара, като например изходящи ликвидни потоци, както и ефективността на действието по преструктуриране, като взема предвид всяко едно от следните условия:

в)

работното време на пазарите, доколкото те могат да имат въздействие върху непрекъснатостта на критичните функции и разпространението на проблемите;

г)

съответните срокове, в които трябва да бъдат спазени капиталовите изисквания;

д)

датите, на които се дължат плащания на институцията, и падежа на съответните задължения.

а)

споделянето на загуби във връзка със задължението или класа задължения би попречило на функционирането поради достъпност на финансиране или зависимост от контрагенти, като например хеджиращи контрагенти, от доставчици на инфраструктура или на услуги за институцията, за които може да се окаже невъзможно или нежелателно да продължат да сключват сделки с институцията след прилагането на инструмента за споделяне на загуби;

б)

съответната критична функция представлява услуга, предоставяна от институцията на трети страни, която зависи от непрекъснатото изпълнение на задължението.

а)

управлението на риска (хеджирането) се признава за пруденциални цели и е от съществено значение за поддържането на операции, свързани с критични функции;

б)

би било невъзможно за институцията да замени отменена мярка за управление на риска при разумни условия за периода, необходим за поддържане на критичната функция.

а)

органът за преструктуриране прецени, че финансирането е от основно значение за поддържането на критична функция;

б)

във връзка с член 6 от настоящия регламент би било невъзможно за институцията да замести финансирането за времето, необходимо за поддържане на критичната функция.

а)

неговия матуритет;

б)

очакванията за увеличение на разходите за финансиране, които не застрашават непрекъснатостта на критичните функции;

в)

очакванията за бъдеща потенциална печалба.

а)

разглеждане на експозициите към съответните контрагенти във връзка с риска от верижни фалити, който може да създаде за тях споделянето на загуби;

б)

системното значение на контрагентите, които са изложени на риск от изпадане в несъстоятелност, по-специално по отношение на други участници на финансовите пазари и доставчици на инфраструктурни услуги на финансовите пазари.

а)

брой, размер и взаимообвързаност на институциите с характеристики, подобни на тези на институцията в режим на преструктуриране, доколкото това би могло да доведе до задълбочаването на липсата на доверие в банковия сектор или във финансовата система като цяло;

б)

брой на физическите лица, които пряко или косвено са засегнати от споделянето на загуби, видимост и медийно отразяване на действията по преструктуриране, доколкото това крие риск от подкопаване на общото доверие в банковата система или финансовата система като цяло;

в)

брой, размер и взаимообвързаност на контрагентите, засегнати от споделянето на загуби, включително пазарните участници от небанковия сектор и значението на критичните функции, изпълнявани от тези контрагенти;

г)

възможност на контрагентите да получат достъп до алтернативни доставчици на услуги за функции, които са били оценени като взаимозаменяеми, предвид конкретната ситуация;

д)

дали значителен брой контрагенти биха оттеглили финансиране или биха прекратили извършването на сделки с други институции вследствие на прилагането на инструмента за споделяне на загуби и дали ще бъде нарушено функционирането на пазарите в резултат на прилагането на инструмента на споделяне на загуби спрямо такива пазарни участници, по-специално в случай на обща загуба на доверието в пазара или паника;

е)

масово оттегляне на краткосрочно финансиране или депозити на значителна обща стойност;

ж)

брой, размер и значение на институциите, които са изложени на риск от удовлетворяване на условията за ранна интервенция, или от наличие на обстоятелствата, определящи, че дадена институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна съгласно член 32, параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС;

з)

риск от сериозно прекъсване на критични функции или значително увеличение на цените за изпълнение на подобни функции, [както е видно от промените в пазарните условия за такива функции или наличността им], или очакванията на контрагентите и другите участници на пазара;

и)

масово значително намаление на цените на акциите на институции или на цените на активите, държани от институции, по-специално в случаите, когато те могат да окажат въздействие върху капиталовото състояние на институциите;

й)

общо и повсеместно значително намаляване на краткосрочното или средносрочното финансиране, достъпно за институциите;

к)

сериозно влошаване на функционирането на пазара за междубанково финансиране, за което е показателно значителното увеличаване на изискванията за марж и намалението на обезпеченията на разположение на институциите;

л)

масово и сериозно увеличение на цените на застраховката срещу кредитно неизпълнение или влошаване на кредитни рейтинги на институции или други участници на пазара, които са показателни за финансовото състояние на институциите.

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/21

(1)

В член 329, параграф 3, член 352, параграф 6, трета алинея и член 358, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 е предвидено Европейският банков орган (ЕБО) да разработи набор от методи за отразяване на другите рискове освен делта риска в капиталовите изисквания за институциите, по начин, който да е съразмерен спрямо мащаба и сложността на дейността на институциите с опции и варанти. В съответствие с това ЕБО разработи в тази област проекти на регулаторни технически стандарти, които Комисията одобри и прие с Делегиран регламент (ЕС) № 528/2014 на Комисията (3).

(2)

Рамката за пруденциален надзор, създадена с Директива 2013/36/ЕС, изисква от институциите да определят всички служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху техния рисков профил. В съответствие с член 94, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС ЕБО разработи в тази област проекти на регулаторни технически стандарти, които Комисията одобри и прие в Делегиран регламент (ЕС) № 604/2014 на Комисията (4).

(3)

В Делегиран регламент (ЕС) № 528/2014 и Делегиран регламент (ЕС) № 604/2014 се съдържат някои грешки, които трябва да бъдат поправени.

(4)

Делегиран регламент (ЕС) № 528/2014 следва да позволява използването на опростения подход, без да го налага, единствено от институциите, които купуват изключително опции и варанти. Следователно е целесъобразно да се коригира формулировката в член 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 528/2014 г., която задължава тези институции да използват опростения подход, без като цяло да възпрепятства използването му и от други институции.

(5)

Член 4, параграф 1, буква в) от Делегиран регламент (ЕС) № 604/2014 следва да бъде подходящо изменен, така че да бъдат обхванати всички служители, чието общо възнаграждение ги поставя в категорията на възнаграждения на висшето ръководство и на служителите, поемащи рискове, които са „лица, поемащи съществени рискове“, тоест тези, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията.

(6)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от ЕБО.

(7)

ЕБО проведе открити обществени консултации по първоначалните проекти на регулаторни технически стандарти, поправени с настоящия регламент, анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета. (5)

(8)

С цел да се осигури правилното прилагане на регулаторните технически стандарти възможно най-бързо настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/24

(1)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда, че здравните претенции за храните са забранени, освен когато са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и са включени в списък на разрешените претенции.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също, че заявленията за разрешаване на здравни претенции се подават от стопанските субекти в областта на храните до националния компетентен орган на държава членка. Националният компетентен орган препраща валидните заявления на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), наричан по-долу „Органът“, за научна оценка, както и на Комисията и на държавите членки за информация.

(3)

Комисията се произнася относно разрешаването на здравните претенции, като взема предвид становището на Органа. В някои случаи научната оценка на риска сама по себе си не може да предостави цялата информация, на която трябва да се основава дадено решение за управление на риска, и следователно трябва да бъдат взети под внимание и други основателни фактори, имащи отношение към разглеждания въпрос.

(4)

Във връзка със заявление, подадено от Oy Karl Fazer AB в съответствие с член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция, свързана с ръжен хляб от подкваса с високо съдържание на фибри и намаляване на гликемичната реакция след хранене (въпрос № EFSA-Q-2014-00012 (2)). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Консумацията на ръжен хляб от подкваса с високо съдържание на фибри допринася за намаляване на гликемичната реакция, придружено от намаляване на инсулиновата реакция след хранене“. По искане на Органа заявителят уточни, че по отношение на претендирания ефект ръженият хляб от подкваса с високо съдържание на фибри следва да бъде сравнен с глюкоза.

(5)

На 8 октомври 2014 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който въз основа на предоставените данни стигна до заключението, че е установена причинно-следствена връзка между консумацията на почти всяка храна и намаляването на гликемичната реакция след хранене в сравнение с глюкозата.

(6)

В съответствие с член 6, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 здравните претенции трябва да се основават на общоприети научни доказателства. Разрешението може да бъде основателно отказано, ако здравните претенции не отговарят на общите и специалните изисквания на Регламент (ЕО) № 1924/2006, дори и в случай на положителна научна оценка от страна на Органа. Органът отбеляза в своето научно становище, че когато се изпитват сравними количества на налични въглехидрати от различни храни, съдържащи въглехидрати, почти всички храни, съдържащи въглехидрати, ще предизвикват намаляване на гликемичната реакция след хранене в сравнение с гликемичната реакция, предизвикана от консумацията на глюкоза. Освен това той посочи, че и храните с ниски количества въглехидрати или без налични въглехидрати предизвикват по-ниска гликемична реакция след хранене в сравнение с глюкозата.

(7)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 „претенция“ означава всяко съобщение или представяне, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени характеристики. Претенцията относно ръжен хляб от подкваса с високо съдържание на фибри и гликемичната реакция след хранене създава впечатление, че ръженият хляб от подкваса с високо съдържание на фибри има определени характеристики във връзка с понижаването на гликемичната реакция след хранене в сравнение с глюкозата, докато всъщност почти всички храни имат този ефект. В член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 е посочено, че използването на здравни претенции не бива да е подвеждащо. Претенция, която създава впечатление, че дадена храна притежава определени благоприятни свойства, когато в действителност почти всички храни притежават тези свойства, е подвеждаща.

(8)

В светлината на изложеното по-горе претенцията относно консумацията на ръжен хляб от подкваса с високо съдържание на фибри и понижаването на гликемичната реакция не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 и поради това не следва да бъде включена в списъка на разрешените здравни претенции.

(9)

При определянето на мерките, предвидени в настоящия регламент, бяха взети предвид коментарите на заявителя, получени от Комисията по силата на член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(10)

Бяха проведени консултации с държавите членки,

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/27

(1)

В член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 се посочва, че методите за изпитване, използвани за събиране на информация относно характерните свойства на веществата, изисквана с посочения регламент, редовно се преразглеждат и подобряват, за да се намали провеждането на изпитвания върху гръбначни животни и броят на засегнатите животни. Когато станат налични валидирани методи за изпитване, следва да бъдат изменени Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията (2) и приложенията към Регламент (ЕО) № 1907/2006, ако е относимо, за да се заменят, намалят или облекчат изпитванията върху животни. При това следва да бъдат взети предвид принципите за заместване, намаляване и облекчаване, залегнали в Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3).

(2)

Регламент (ЕО) № 1907/2006 установява изисквания за регистрацията на вещества, произведени или внесени в Съюза в самостоятелен вид, в смеси или изделия. Регистрантите трябва да предоставят информацията, изисквана по силата на Регламент (ЕО) № 1907/2006, в зависимост от случая, за да изпълнят изискванията за регистрация.

(3)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 се изискват in vivo изследвания за събиране на информация за дразнене на кожата и очите по точки 8.1 и 8.2 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006.

(4)

През последните години беше постигнат значителен научен напредък в разработването на алтернативни методи за изпитване по отношение на корозивното действие върху кожата/дразненето на кожата и сериозното увреждане на очите/дразненето на очите. Редица насоки за алтернативни методи за изпитване бяха приети на международно равнище в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и бяха включени или се предвижда да бъдат включени в Регламент (ЕО) № 440/2008.

(5)

Необходимата информация за класифициране на дадено вещество и/или оценка на риска за неговото корозивно действие върху кожата/дразнене на кожата може да бъде получена в повечето случаи само въз основа на in vitro изследвания. Заключение може да се направи въз основа на едно in vitro изпитване, ако резултатът позволява незабавното вземане на надеждно решение за класификация или липсата на такава, или от комбинация от две in vitro изпитвания — едно за дразнене на кожата и едно за корозивно действие върху кожата. В някои изключителни случаи все още може да са необходими in vivo изследвания за вещества, произведени или внесени в количества от 10 тона или повече — например когато изпитваното вещество не попада в областта на приложимост на методите за in vitro изпитване или когато не е възможно да се направи категорично заключение въз основа на резултатите от цялостен набор от in vitro изпитвания.

(6)

Що се отнася до сериозното увреждане на очите/дразненето на очите, съществува набор от in vitro методи за изпитване, които в много случаи биха били достатъчни за получаването на необходимата информация за класифицирането на веществата и оценката на риска от тях. Заключение относно способността на дадено вещество за такива въздействия върху очите може да се направи въз основа на едно изпитване, ако резултатът позволява незабавното вземане на надеждно решение за класификация или липсата на такава, или от комбинация от две или повече изпитвания. В някои случаи все още може да са необходими in vivo изследвания за вещества, произведени или внесени в количества от 10 тона или повече — например когато изпитваното вещество не попада в областта на приложимост на методите за изпитване или когато не е възможно да се направи категорично заключение въз основа на резултатите от цялостен набор от in vitro изпитвания.

(7)

Поради това точки 8.1 и 8.2 от приложение VIII следва да бъдат изменени така, че стандартното изискване за информация да се прилага за in vitro изследвания, като в същото време се определят условията, при които продължава да се изисква in vivo изследване за дразнене на кожата/корозивно действие върху кожата и сериозно увреждане/дразнене на очите. Въпреки това необходимата информация от съществуващите in vivo изследвания за дразнене на кожата и очите може все пак да се използва, за да се изпълни изискването за предоставяне на информация за всеки количествен праг.

(8)

Освен това следва да бъдат преразгледани стандартните изисквания за информация и правилата за адаптиране в точки 8.1 и 8.2 от приложение VII, както и правилата за адаптиране в точки 8.1 и 8.2 от приложение VIII, за да се премахнат повторенията с правилата, определени в приложение VI и приложение XI, както и в уводните части на приложения VII и VIII, що се отнася до прегледа на наличните данни, освобождаването от изследвания за токсичност в дадена крайна точка, ако наличната информация показва, че веществото отговаря на критериите за класификация за тази крайна точка за токсичността, или за да се изясни какво се има предвид по отношение на освобождаването от изследвания за вещества, които са запалими при определени условия. При позоваване на класификацията на веществата следва да бъдат актуализирани правилата за адаптиране, за да се отрази терминологията, използвана в Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(9)

Що се отнася до острата токсичност, освен изпитването по орален път на постъпване (приложение VII, точка 8.5.1) в точка 8.5 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 се предвижда стандартно изискване за информация за негазообразни вещества по поне един допълнителен път (инхалаторен или дермален) в зависимост от вероятния път на експозиция на човека. Най-новите научни анализи на налични данни от in vivo изследвания за остра токсичност показаха, че за вещества, които не са токсични по орален път на постъпване, може да се очаква с голяма сигурност, че не са токсични и по дермален път. Следователно изпитването за тези вещества, постъпващи по дермален път, не предоставя съществена информация за оценката на безопасността им. Поради това точка 8.5 от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 следва да бъде изменена, за да се предвиди възможността за освобождаване от кожно изпитване за такива вещества.

(10)

Европейската агенция по химикали (ECHA) следва, в сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни, да доразработи ръководства за прилагане на методите за изпитване и възможностите за освобождаване от стандартните изисквания за информация, предвидени в настоящия регламент за целите на Регламент (ЕО) № 1907/2006. При извършването на това ECHA следва изцяло да вземе предвид работата, извършена в ОИСР, както и в други съответни научни и експертни групи.

(11)

Поради това Регламент (ЕО) № 1907/2006 следва да бъде съответно изменен.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/32

(1)

С Директива 2000/66/ЕО на Комисията (2) триасулфуронът бе включен като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (3).

(2)

Активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, се смятат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са посочени в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (4).

(3)

Срокът на одобрението на активното вещество триасулфурон, включено в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, изтича на 30 юни 2016 г.

(4)

В съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 1141/2010 на Комисията (5) и в предвидения в същия член срок бе подадено заявление за подновяване на включването на триасулфурон в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(5)

Заявителят представи допълнителните досиета, изисквани съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1141/2010. Докладващата държава членка сметна заявлението за пълно.

(6)

Докладващата държава членка подготви доклад за оценка във връзка с подновяването, като се консултира със съдокладващата държава членка, и на 14 октомври 2013 г. го представи на Европейския орган по безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“) и на Комисията.

(7)

Органът изпрати доклада за оценка във връзка с подновяването на заявителя и на държавите членки за коментар и препрати на Комисията получените коментари. Освен това Органът направи обществено достъпно допълнителното обобщено досие.

(8)

На 8 януари 2015 г. Органът предаде на Комисията заключението си (6) относно това дали може да се очаква триасулфурон да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Органът стигна до заключението, че поради непълнота на оценката за генотоксичност на триасулфурон и на получаващото се при производството му онечистване CGA 150829 не е било възможно да се определят здравно обосновани токсикологични референтни стойности. Вследствие на това не е било възможно да се извърши оценка на риска за потребителите, операторите, работниците и страничните лица. Освен това Органът стигна до заключението, че при специфични геоклиматични обстоятелства е налице голяма вероятност подложените на оценка представителни видове употреба да доведат до експозиция на подпочвените води над параметричната граница от 0,1μg/l в питейна вода на триасулфурон или на неговия почвен метаболит CGA 150829. Бе установен и висок риск за водните растения.

(9)

Комисията прикани заявителя да представи своите коментари относно заключението на Органа, а в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1141/2010 — и относно проекта на доклада за преглед. Заявителят представи своите коментари, които бяха разгледани внимателно.

(10)

Въпреки изложените от заявителя аргументи обаче посочените в съображение 8 опасения не можаха да бъдат отхвърлени.

(11)

Следователно не беше установено, че може да се очаква критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, да бъдат изпълнени по отношение на един или повече представителни видове употреба на най-малко един продукт за растителна защита, съдържащ триасулфурон. Поради това одобрението на активното вещество триасулфурон не следва да бъде подновено.

(12)

На държавите членки следва да се предостави време да отнемат разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи триасулфурон.

(13)

За продуктите за растителна защита, съдържащи триасулфурон, за които държавите членки предоставят евентуален гратисен период в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, посоченият период следва да изтече най-късно на 30 септември 2017 г.

(14)

Настоящият регламент не засяга подаването на ново заявление за триасулфурон по реда на член 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/35

(1)

Европейската комисия („Комисията“) получи искане в съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент за разследване на предполагаемото заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Китайската народна република („КНР“), чрез внос на някои леко модифицирани видове алуминиево фолио от КНР и за въвеждане на регистрационен режим за този внос.

(2)

Искането е подадено на 18 април 2015 г. Заявителят представи надлежно обосновано искане за анонимност. Комисията смята, че са налице достатъчно основания да се предостави поверителност по отношение на самоличността на заявителя.

(3)

Разглежданият продукт във връзка с предполагаемото заобикаляне на мерките е алуминиево фолио с дебелина, не по-малка от 0,008 mm и не по-голяма от 0,018 mm, без подложка, само валцовано, на рула с широчина, не по-голяма от 650 mm, и с тегло, по-голямо от 10 kg, с произход от КНР, понастоящем класирано в код по КН ex 7607 11 19 (код по ТАРИК 7607111910) („разглежданият продукт“). Това е продуктът, по отношение на който се прилагат мерките, които са в сила понастоящем.

(4)

Продуктите, предмет на разследването за предполагаемо заобикаляне на мерките, имат същите основни характеристики като определения в предходното съображение разглеждан продукт. Те обаче могат да бъдат или да не бъдат темперирани, а при внос се представят и като:

(5)

Първите три продукта, описани по-горе, са класирани понастоящем в същия код по КН като разглеждания продукт, но в различни кодове по ТАРИК (7607111930, 7607111940 и 7607111950).

(6)

Последният продукт е класиран в различен код по КН от този на разглеждания продукт (т.е. код по КН ex 7607 11 90) и в кодове по ТАРИК 7607119045 и 7607119080.

(7)

Всички описани по-горе продукти също са с произход от КНР („продуктите, предмет на разследването“).

(8)

Мерките, които са в сила понастоящем и които вероятно са предмет на заобикаляне, са антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2384 на Комисията (2) („съществуващите мерки“).

(9)

Искането съдържа достатъчно prima facie доказателства, че наложените върху разглеждания продукт антидъмпингови мерки се заобикалят чрез практики, процеси или дейности, за които няма друго достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на антидъмпинговото мито.

(10)

Представените prima facie доказателства са описаните по-долу:

(11)

Въз основа на китайски статистически данни за износа и статистически данни на Евростат за вноса заявителят определи промените на вноса за всеки от леко модифицираните продукти, предмет на разследването, за период, започващ през 2008 г. и завършващ през 2015 г. Чрез сравнение на промените на вноса на разглеждания продукт с тези на вноса на леко модифицираните продукти, предмет на разследването, заявителят доказа наличието на голямо нарастване на вноса на леко модифицираните продукти, предмет на разследването, както и паралелно намаляване на вноса на разгледания продукт. По-специално, заявителят показа, че обемите на вноса на леко модифицираните продукти, предмет на разследването, са подобни на тези за разглеждания продукт преди приемането на първоначалните антидъмпингови мерки с Регламент (ЕО) № 925/2009 на Съвета (3). Така заявителят доказа наличието на промяна на модела на търговия.

(12)

Освен това за всяка от практиките на заобикаляне заявителят представи подробни доказателства за широкото им разпространение и за липсата на всякакво друго достатъчно основание или икономическа обосновка за тези практики освен налагането на митото.

(13)

Въз основа на наличната информация заявителят доказа, че експортните цени на леко модифицираните продукти, предмет на разследването, с произход от КНР, при всяка от практиките на заобикаляне значително подбиват и понижават цените на промишлеността на Съюза. Следователно вносът на леко модифицираните продукти, предмет на разследването, с произход от КНР намалява коригиращия ефект на антидъмпинговите мерки както по отношение на цените, така и на количествата.

(14)

Накрая, въз основа на информацията, с която е разумно да се предположи, че разполага, заявителят извърши изчисления на дъмпинговия марж, които показват, че леко модифицираните продукти, предмет на разследването, при всяка от практиките на заобикаляне, влизат на пазара на Съюза на дъмпингови цени.

(15)

Предвид гореизложеното Комисията направи заключението, че съществуват достатъчно доказателства, които дават основание да се започне разследване в съответствие с член 13, параграф 3 от основния регламент и да се въведе регистрационен режим за вноса на продуктите, предмет на разследването, в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(16)

За да получи информацията, която смята за необходима с оглед на извършваното от нея разследване, Комисията ще изпрати въпросници на известните износители/производители и на известните сдружения на износители/производители в КНР, на известните вносители и на известните сдружения на вносители в Съюза, както и на съответните органи в КНР. Ако е необходимо, информация може да бъде поискана и от промишлеността на Съюза.

(17)

Във всеки случай всички заинтересовани страни следва да се свържат с Комисията преди изтичането на срока, определен в член 3 от настоящия регламент, и да поискат въпросник в срока, определен в член 3, параграф 1 от настоящия регламент, като се има предвид, че срокът, определен в член 3, параграф 2 от настоящия регламент, важи за всички заинтересовани страни.

(18)

Съответните органи в КНР ще бъдат уведомени за започването на разследването.

(19)

Всички заинтересовани страни се приканват да изложат становищата си в писмен вид и да предоставят доказателства в тяхна подкрепа. Наред с това Комисията може да изслуша заинтересованите страни, при условие че те отправят писмено искане, от което да е видно, че са налице специални основания да бъдат изслушани.

(20)

В съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент вносът на продуктите, предмет на разследването, може да бъде освободен от регистрационен режим или от мерките, ако не представлява заобикаляне.

(21)

Тъй като предполагаемото заобикаляне може да се осъществява извън Съюза, на производителите на продуктите, предмет на разследването, в КНР може да бъде предоставено освобождаване в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент, ако те съумеят да докажат, че не са свързани (4) с производител, по отношение на който се прилагат мерките (5), и се установи, че не участват в практиките за заобикаляне, определени в член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент. Производителите, желаещи да получат освобождаване, следва да отправят надлежно подкрепено с доказателства искане в срока, посочен в член 3, параграф 3 от настоящия регламент.

(22)

В съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент по отношение на вноса на продуктите, предмет на разследването, следва да бъде въведен регистрационен режим, за да се гарантира, че ако в резултат на разследването бъде констатирано заобикаляне, могат да бъдат наложени антидъмпингови мита в подходящ размер, считано от датата на въвеждане на регистрационния режим за този внос.

(23)

В интерес на доброто административно управление следва да се определят срокове, в които:

(24)

Обръща се внимание на обстоятелството, че упражняването на повечето процедурни права, установени в основния регламент, зависи от това дали страната е заявила своя интерес в сроковете, посочени в член 3 от настоящия регламент.

(25)

В случай че заинтересована страна откаже достъп до необходимата информация, не я предостави в срок или значително възпрепятства разследването, заключенията, независимо дали са положителни, или отрицателни, може да бъдат направени въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

(26)

Ако се установи, че заинтересована страна е предоставила невярна или подвеждаща информация, тази информация не се взема предвид и може да се използват наличните факти.

(27)

Ако заинтересована страна не оказва съдействие или оказва само частично съдействие и поради това заключенията се основават на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент, резултатът от разследването може да бъде по-малко благоприятен за тази страна, отколкото ако тя е оказала съдействие.

(28)

Ако отговорът не бъде изпратен по електронен път, това не се счита за неоказване на съдействие, при условие че заинтересованата страна покаже, че представянето на отговор по изисквания начин би довело до прекомерни допълнителни затруднения или разходи. Заинтересованата страна следва незабавно да се свърже с Комисията.

(29)

В съответствие с член 13, параграф 3 от основния регламент разследването ще бъде приключено в срок от девет месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(30)

Следва да се отбележи, че с всички лични данни, събрани по време на настоящото разследване, ще се борави в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(31)

Заинтересованите страни могат да поискат намесата на служителя по изслушванията при търговските процедури. Служителят по изслушванията действа като посредник между заинтересованите страни и службите на Комисията, на които е възложено разследването. Служителят по изслушванията разглежда искания за достъп до досието, спорове относно поверителността на документите, искания за удължаване на сроковете и искания за изслушване, отправени от трети страни. Служителят по изслушванията може да организира изслушване на отделна заинтересована страна и да действа като медиатор, за да гарантира, че заинтересованите страни упражняват изцяло правото си на защита.

(32)

Искането за изслушване от служителя по изслушванията следва да бъде отправено в писмена форма и да бъде надлежно обосновано. Служителят по изслушванията ще предостави също така възможност за провеждане на изслушване на страните, което да позволи да бъдат представени различни гледни точки и да бъдат изложени контрааргументи.

(33)

За допълнителна информация и данни за контакт заинтересованите страни могат да посетят уебстраниците на служителя по изслушванията на уебсайта на Генерална дирекция „Търговия“: http://ec.europa.eu/trade/trade-policy-and-you/contacts/hearing-officer/,

—

алуминиево фолио с дебелина, не по-малка от 0,007 mm и по-малка от 0,008 mm, без подложка, само валцовано, на рула, с тегло, по-голямо от 10 kg, с всякаква широчина, дори темперирано, или

—

алуминиево фолио с дебелина, не по-малка от 0,008 mm и не по-голяма от 0,018 mm, без подложка, само валцовано, на рула, с тегло, по-голямо от 10 kg, и с широчина, по-голяма от 650 mm, дори темперирано, или

—

алуминиево фолио с дебелина, по-голяма от 0,018 mm и по-малка от 0,021 mm, без подложка, само валцовано, на рула, с тегло, по-голямо от 10 kg, с всякаква широчина, дори темперирано, или

—

алуминиево фолио с дебелина, не по-малка от 0,021 mm и не по-голяма от 0,045 mm, без подложка, само валцовано, на рула, с тегло, по-голямо от 10 kg, с всякаква широчина, дори темперирано, когато се представя с най-малко два слоя,

European Commission

Directorate-General for Trade

Directorate H

Office: CHAR 04/039

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Електронна поща: TRADE-AC-ALU-FOIL@ec.europa.eu

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/42

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

1.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/44

(1)

Подробните данни за кредитите и кредитния риск (наричани по-долу „данни за кредитите“) се състоят от обстойна и индивидуална информация за инструментите, които пораждат кредитен риск за занимаващите се с кредитиране в значителен мащаб депозитни институции, финансови предприятия, различни от депозитни институции, или дружества за управление на активи. Тази обстойна информация е необходима за изпълнението на задачите на Евросистемата, Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Европейския съвет за системен риск, включително за анализа на паричната политика и операциите по паричната политика, управлението на риска, наблюдението на финансовата стабилност, както и за макропруденциалната политика и изследвания. Тези данни ще бъдат полезни и за целите на банковия надзор в контекста на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

(2)

Съгласно член 5.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“) Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ) от ЕСЦБ, събира необходимата статистическа информация от компетентните национални органи или пряко от стопанските субекти с цел осъществяването на задачите на ЕСЦБ. С член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 от ЕЦБ се изисква да уточни действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ се дава право изцяло или частично да освободи конкретни категории отчетни единици от изпълнението на изискванията за статистическа отчетност.

(3)

Данните за кредитите ще допринесат съществено за подобряването на съществуващата статистика на ЕСЦБ и за разработването на нова, тъй като те предоставят важни разбивки и детайли, които не са налични от използваните понастоящем източници на данни, като например информация относно структурата на предоставяните от финансовия сектор кредити и моделите им на риск. Например данните за кредитите ще допринесат значително за повишаването на качеството на статистическите данни относно: а) кредитите според размера на предприятията — ключова характеристика при оценяването и наблюдението на кредитирането на малки и средни предприятия; б) кредитните линии, разбити според сектора на контрагента; в) кредитите към нефинансови предприятия, разбити според вида икономическа дейност; г) кредитите, обезпечени с недвижими имоти, и д) трансграничните кредити и свързаните с тях доходи като част от статистиката на платежния баланс на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

(4)

Наличието на данни за кредитите ще подобри използваемостта на информацията на микроравнище, която понастоящем се събира за статистиката на емисиите ценни книжа и на държаните ценни книжа, и ще допринесе за наблюдението и стимулирането на финансовата интеграция и стабилност в Съюза. На последно място, данните за кредитите относно клоновете, които са резиденти извън еврозоната и чиито главни управления са резиденти в отчетна държава членка, са важни за изпълнението на задачите на ЕСЦБ, по-специално по отношение на задачите, свързани с анализа на паричната политика и финансовата стабилност. Освен това данните могат да подпомогнат изпълнението на задачите на макропруденциалния надзор, като например анализите на финансовата стабилност, оценките на риска и стрес тестовете. С член 8, параграф 1, буква г) и член 8, параграф 4а от Регламент (ЕО) № 2533/98 сега изрично се позволява използването за надзорни цели на статистически данни, събрани съгласно член 5 от Устава на ЕСЦБ.

(5)

Наличието на изчерпателен набор от хармонизирани аналитични данни за кредитите следва да сведе до минимум тежестта на отчетността чрез повишаване на стабилността на изискванията за отчетност във времето. Това е важно, защото въвеждането на промени във високо автоматизираните системи за обработка на данни на отчетните единици може да бъде много скъпо. Хармонизираният набор от данни за кредитите ще предостави и повече подробности, като по този начин ще се намали нуждата от отправянето на допълнителни искания към отчетните единици.

(6)

С Решение EЦБ/2014/6 (3) се определя процедурата за създаване на дългосрочна рамка за събирането на подробни данни за кредитите, която е основана на хармонизирани изисквания за статистическа отчетност на ЕЦБ. С рамката се цели да се осигури създаването на: а) национални набори от подробни данни за кредитите, управлявани от всички НЦБ от Евросистемата в съответствие с общи минимални стандарти; и б) общ набор от подробни аналитични данни за кредитите (наричан по-долу „АнаКредит“), който е споделен между членовете на Евросистемата и включва входящи данни от всички държави членки, чиято парична единица е еврото.

(7)

С Препоръка EЦБ/2014/7 (4) НЦБ на държавите членки, чиято парична единица не е еврото, но които са в процес на подготовка за присъединяване към дългосрочната рамка, се насърчават да прилагат разпоредбите на Решение ЕЦБ/2014/6. С цел да се разширят географският му обхват и обхванатите от него данни и за да се повиши хармонизацията в Съюза, АнаКредит следва да бъде достъпен на доброволни начала за държавите членки извън еврозоната, по-специално за участващите в ЕНМ.

(8)

Въпреки че с подготвителните мерки съгласно Решение ЕЦБ/2014/6 се целеше определянето на „основна група набори от хармонизирани подробни данни за кредити, които следва да бъдат предоставяни на ЕЦБ от НЦБ в дългосрочен план“, резултатът от процедурата за оценка на предимствата и разходите демонстрира много високи изисквания от страна на потребителите, като се подчерта необходимостта не просто от „основна група набори“, но и от изчерпателен списък с атрибутите на данните и с величините, с които се характеризират инструментите, които пораждат кредитен риск за съвкупността от отчетни единици. Освен това по-добрата хармонизация в резултат от това следва да повиши сравнимостта на данните сред държавите и институциите, като по този начин се гарантира по-високо качество на данните за целите на анализа.

(9)

С АнаКредит се цели да се създаде в комбинация с други статистически рамки за събиране на подробна информация аналитична представа за кредитния риск на отчетните единици независимо от финансовия инструмент, вида експозиция или счетоводната класификация. Във връзка с това с предвидените в настоящия регламент изисквания се цели да се осигури, че отчетните единици ще отчитат на НЦБ общ набор от хармонизирана информация.

(10)

АнаКредит следва да бъде изграден на етапи, тъй като значителната разнородност, с която се характеризира настоящото събиране на данни за кредитите в участващите държави, може да бъде хармонизирана единствено постепенно. С този поетапен подход се взема предвид и времето, от което се нуждаят отчетните единици, за да се съобразят с различните изисквания към данните. Като цяло обхватът и съдържанието на данните, които ще бъдат събирани по време на различните етапи, следва да бъдат определени на възможно най-ранен стадий, за да могат всички отчетни единици да се подготвят за използването на хармонизиран набор от понятия и определения. Поради това Управителният съвет ще вземе решение относно всеки следващ етап поне две години преди въвеждането му. С оглед на това да бъдат сведени до минимум разходите и натоварването на отчетните единици, на последващ етап ще бъде проучено предоставянето на информация относно жилищните кредити въз основа на техники за формиране на извадката.

(11)

Въпреки че една от основните дългосрочни цели на АнаКредит е да хармонизира изискванията за отчетност и практиките по прилагането им, разнородността на настоящите практики за събиране на данни налага НЦБ да запазят свободата си на преценка в някои области, например по отношение на решенията на НЦБ относно дерогациите за малките резидентни отчетни единици. Тези области, в които НЦБ имат свобода на преценка, следва да бъдат преразглеждани на всеки последващ етап, за да се определи дали може да бъде постигнато по-нататъшно хармонизиране в участващите страни.

(12)

По отношение на обхвата, по време на първия етап на отчитането в АнаКредит следва да бъдат включени кредитите, предоставяни от кредитните институции на юридически лица. Депозитните институции, различни от кредитни институции, дружествата за управление на активи и други финансови предприятия, всички те занимаващи се с кредитиране, както и чуждестранните дъщерни дружества на тези лица могат да бъдат включени в действителната съвкупност от отчетни единици на последващ етап. По отношение на инструментите, обхватът на подробното отчитане може да бъде разширен, за да се включат деривати, други сметки за получаване, задбалансови позиции (като например финансови гаранции) и кредити, отпуснати на лица, които не са юридически лица, включително на еднолични търговци. По време на първия етап не следва да се събират лични данни според определението за тях в приложимите правила относно защитата на данните, включително за кредитите с множество длъжници, по които длъжници са физически лица, или когато физическите лица са свързани с инструменти, отчитани в АнаКредит. Ако обхватът на отчетността бъде разширен, за да се включват подобни лични данни на последващите етапи, следва да се осигури защитата на правата на физическите лица по отношение на събирането и обработката на личните им данни. Освен това на последващите етапи могат да бъдат включени изисквания за отчетност на консолидирана основа. При разширяване на съвкупността от отчетни единици следва да се вземе предвид правото на НЦБ да предоставят дерогации на малките отчетни единици, като разширяването следва да бъде прието поне две години преди въвеждането му с оглед на това отчетните единици и НЦБ да разполагат с достатъчно време за прилагането му.

(13)

По време на подготовката на бъдещите етапи разширяването на съвкупността от отчетни единици, както и въвеждането на допълнителни изисквания за отчетност следва да се основават на анализ от Комитета по статистика на ЕСЦБ (наричан по-долу „Комитетът по статистика“), като се вземат предвид нуждите на потребителите, очакваните разходи на отчетните единици и НЦБ, промените на пазара и придобитият по време на подготовката на първия етап опит.

(14)

Задълженията за отчетност на данни за кредитите следва да се определят, като се вземе предвид принципът на пропорционалност, за да се избегне налагането на прекомерна тежест на отчетността най-вече върху малките отчетни единици с ограничена обща кредитна експозиция. Поради същата причина НЦБ следва да имат право да предоставят дерогации на малките отчетни единици.

(15)

С цел да бъдат осигурени ефикасна отчетност и адекватна оперативна съвместимост с други съществуващи или нови рамки за отчетност, на НЦБ следва да се разреши да събират информацията, която се предава на ЕЦБ като част от по-широка национална рамка за отчетност, и да разширят отчетността на данните за кредитите извън посочения в настоящия регламент обхват с оглед на собствените им законоустановени цели съгласно съответното национално право.

(16)

С оглед на приноса им към АнаКредит на НЦБ следва да се разреши да използват собствените си бази данни, данните, получени от отчетните единици и от всички други източници, включително съответните референтни бази данни. НЦБ следва да разполагат със свобода за вземане на решения относно участието в договорености за сътрудничество с националните статистически институти (НСИ), с националните компетентни органи (НКО) за надзора над отчетните единици или с други национални органи, при условие че предоставените данни отговарят на стандартите за качество, определени в настоящия регламент. Поради действащите в момента различни национални разпоредби и за да се сведе до минимум тежестта на отчетността съгласно настоящия регламент, се насърчава ефективното и ефикасно сътрудничество с НСИ, НКО и други национални органи.

(17)

Рамката за събирането на данни за кредитите следва да се създаде с оглед на осигуряването на оперативната съвместимост с централните кредитни регистри (ЦКР) и с други съответни набори от данни за кредитите, установени от субекти от публичния сектор, включително бази със статистически данни за ценни книжа и набора от данни „Регистър на институциите и филиалите“ на ЕСЦБ.

(18)

На НЦБ следва да се разреши да използват набора от многофункционални, споделени, аналитични подробни данни за кредитите, за да създават канали за обратна връзка с отчетните единици или за да обогатяват съществуващите канали за обратна връзка и други информационни услуги от ЦКР към отчетните единици. С тези канали за обратна връзка ще се засили приносът на ЕСЦБ за стабилността на финансовата система в съответствие със законоустановените ѝ правомощия съгласно член 127, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С каналите за обратна връзка на отчетните единици ще се предостави по-широка основа за извършваните от тях оценки на кредитоспособността, по-специално по отношение на трансграничните длъжници, и ще се създаде възможност за хармонизиране на определенията и атрибутите на данните в практиките за кредитиране. Чрез тях ще се подобри управлението на кредитния риск на кредитните институции и на другите заемодатели. По-специално, чрез тях ще се помогне на кредитните институции да избегнат прекомерното използване на външни кредитни рейтинги при оценяването на кредитоспособността. Каналът за обратна връзка следва да бъде подчинен на най-добрите практики и да осигурява минимални стандарти за качество на данните. Подгрупата аналитични данни за кредитите, която може да бъде споделена между НЦБ за целите на каналите за обратна връзка, следва да бъде определена, като се вземат предвид конкретното равнище на поверителност на съответните атрибути на данните и съответстващите изисквания за защита на поверителността, както и необходимото за въвеждането ѝ време. В отделен правен акт могат да бъдат уредени допълнителни подробности относно обхвата и въвеждането на каналите за обратна връзка, а НЦБ могат да сключват меморандуми за разбирателство въз основа на приложимите правни рамки относно съответното сътрудничество в каналите за обратна връзка. Докато някои НЦБ, които управляват ЦКР, вече обменят помежду си подробни трансгранични данни за кредитите и кредитния риск на двустранна основа (5), то по причини от правно естество други може да се нуждаят от определен период от време, за да въведат трансграничното споделяне на информация с цел предаването на тези данни на финансовите институции, които се отчитат пред тях. При създаването и въвеждането на каналите за обратна връзка следва да се вземат предвид разпоредбите на националното право относно обработката на поверителна статистическа информация.

(19)

За целите на настоящия регламент следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, установени в членове 8—8в от Регламент (ЕО) № 2533/98.

(20)

В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 е предвидено, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, определени или наложени с регламенти или решения на ЕЦБ. Това санкционно правомощие е независимо от правото на НЦБ да налагат санкции на отчетните единици, които не изпълват задълженията си за статистическа или друга отчетност, които се прилагат спрямо тях съгласно съответната национална правна рамка.

(21)

Необходимо е да се създаде процедура за ефективно въвеждане на технически изменения в приложенията към настоящия регламент, при положение че те не променят залегналата концептуална рамка и не оказват влияние върху тежестта на отчетността за отчетните единици в държавите членки. Необходимо е с тази процедура да се позволи да се вземат предвид становищата на Комитета по статистика на ЕСЦБ.

(22)

Заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз член 5 от Устава на ЕСЦБ предполага задължение на национално равнище да се разработят и приложат всички мерки, които държавите членки, чиято парична единица не е еврото, считат за подходящи: а) с оглед на събирането на статистическата информация, необходима за изпълнението на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, и б) с оглед на своевременната им подготовка в областта на статистиката с цел тези държави членки да станат държави членки, чиято парична единица е еврото.

(23)

Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга събирането на данни за кредитите съгласно правната рамка на ЕНМ,

1)

„отчетна държава членка“ е държава членка, чиято парична единица е еврото; държавите членки, чиято парична единица не е еврото, могат да решат да станат отчетни държави членки, като приемат разпоредбите на настоящия регламент в националното си право или по друг начин наложат съответните изисквания за отчетност съгласно националното си право; това може да се отнася по-специално до държавите членки, които участват в ЕНМ посредством тясно сътрудничество по силата на член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (6);

2)

„резидент“ има значението, определено в член 1, точка 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

3)

„институционална единица“ има значението, определено в точки 2.12 и 2.13 от приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7);

4)

„чуждестранен клон“ е институционална единица, която представлява юридически зависима част от юридическо лице, резидент в държава, различна от тази, в която то е учредено, в съответствие с концепцията за „един клон“, предвидена в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

5)

„юридическо лице“ е всяко образувание, което може да придобива права и задължения съгласно националното право, което се прилага спрямо него;

6)

„идентификационен код на правния субект“ (LEI) е буквено-цифров референтен код в съответствие със стандарта ISO 17442 (8), с който се обозначава дадено юридическо лице;

7)

„национален идентификатор“ е обичайно използван идентификационен код, който позволява недвусмисленото идентифициране на контрагента в държавата му по резидентност;

8)

„отчетна единица“ е юридическо лице или чуждестранен клон, които са резиденти в отчетна държава членка и спрямо които се прилагат изискванията на ЕЦБ за отчетност съгласно настоящия регламент;

9)

„наблюдавана единица“ е институционална единица, чиято дейност в качеството ѝ на кредитор или обслужващо лице се отчита от отчетната единица. Наблюдаваната единица е или:

10)

„контрагент“ е институционална единица, която е страна по инструмент или е свързана със страна по инструмент;

11)

„кредитор“ е контрагентът, който носи кредитния риск по инструмента и не е доставчик на защита;

12)

„длъжник“ е контрагентът, който има безусловното задължение да извършва погасяванията, които възникват по инструмента;

13)

„доставчик на защита“ е контрагентът, който предоставя защита срещу договорно определено отрицателно кредитно събитие и носи кредитния риск във връзка с него;

14)

„обслужващо лице“ е контрагентът, който отговаря за административното и финансовото управление на даден инструмент;

15)

„национална централна банка/национални централни банки“ или „НЦБ“ е/са националната централна банка/националните централни банки на държавите членки на Европейския съюз;

16)

„съответна НЦБ“ е НЦБ на отчетната държава членка, в която отчетната единица е резидент;

17)

„централен кредитен регистър“ (ЦКР) е кредитен регистър, управляван от НЦБ, който получава отчети от заемодателите във финансовия сектор и ги подпомага, като им предоставя информация относно кредитите и кредитния риск;

18)

„кредитна институция“ има значението, определено в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9);

19)

„институция“ има значението, определено в член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

20)

„актив“ има значението, определено в точка 7.15 от приложение A към Регламент (ЕС) № 549/2013;

21)

„кредитен риск“ е рискът контрагентът да не извърши плащанията, които е длъжен да направи по силата на договор;

22)

„договор“ е правнообвързващо споразумение между две или повече страни, съгласно което се създават един или повече инструменти;

23)

„инструмент“ е всяка позиция, посочена в атрибута на данни „Вид инструмент“, съгласно определенията в приложение IV;

24)

„защита“ е подсигуряване или покритие срещу отрицателно кредитно събитие посредством която и да е от позициите, изброени в атрибута на данни „Вид защита“, съгласно определенията в приложение IV;

25)

„размер на ангажиментите“ е сборът от атрибутите на данни „Непогасена номинална стойност“ и „Задбалансова стойност“ съгласно определенията в приложение IV;

26)

„на индивидуална основа“ се отнася до отделна институционална единица, включително до институционални единици, които са част от юридическо лице.

а)

ако на която и да е референтна дата за отчитане в рамките на референтния период инструментът:

б)

ако поне един длъжник е юридическо лице или е част от юридическо лице съгласно определението в член 1, точка 5.

a)

съответната НЦБ на юридическото лице може да реши да не събира от него атрибутите на данните, изброени в образец 1 от приложение I, или да събере само част от тях, когато тези инструменти се държат или обслужват от чуждестранния клон;

б)

съответната НЦБ на чуждестранния клон може да реши да не събира от него атрибутите на данните, изброени в образец 2 от приложение I, или да събере само част от тях.

а)

LEI, ако такъв е определен; или

б)

ако не е определен LEI — национален идентификатор, както е допълнително предвидено в приложение IV.

а)

този достъп би нарушил законните интереси на отчетната единица от това да се ползва с поверителност, например по отношение на вътрешните оценки на кредитния риск, или на трети лица, по-конкретно на юридическите лица, за които са отчетени данните за кредитите; или

б)

данните не са използвани за създаването или усъвършенстването на канал за обратна връзка съгласно член 11 и съобразно правото на Съюза или националното право НЦБ не са длъжни да предоставят достъп до тези данни.

а)

за месечното предаване — на последния ден от всеки месец;

б)

за тримесечното предаване — на последния ден от месеците март, юни, септември и декември.

а)

отчетните единици, на които е предоставена дерогация съгласно параграф 1;

б)

отчетните единици, които могат да отчитат данни с намалена периодичност на отчитане съгласно параграф 2;

в)

отчетните единици, които вече не отговарят на условията за дерогация или намалена периодичност на отчитане съгласно параграф 1 или 2.