31.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/1

(1)

Заразните болести по животните и мерките за техния контрол могат да окажат пагубно въздействие върху отделните животни, животинските популации, животновъдите и икономиката.

(2)

Както стана ясно от неотдавнашните случаи, заразните болести по животните може да имат сериозно отражение и върху общественото здраве и безопасността на храните.

(3)

Освен това може да се наблюдават неблагоприятни взаимосвързани ефекти по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата и други аспекти, свързани с околната среда. Изменението на климата може да окаже влияние върху появата на нови болести, разпространението на съществуващи такива и географското разпространение на болестотворни агенти и преносители, включително такива, които засягат дивите видове.

(4)

С цел да се гарантират високи стандарти за здравеопазването на животните и общественото здраве в Съюза и рационално развитие на селското стопанство и сектора на аквакултурата и да се повиши производителността следва да бъдат установени ветеринарно-здравни правила на равнището на Съюза. Тези правила са необходими, inter alia, за да се допринесе за завършването на вътрешния пазар и да се избегне разпространението на инфекциозни болести. Тези правила следва също, доколкото е възможно, да създадат условия за запазването на съществуващия здравен статус на животните в Съюза и да позволят по-нататъшното му подобряване.

(5)

Действащото законодателство на Съюза в областта на здравеопазването на животните се състои от поредица сродни и взаимосвързани основни актове, с които се установяват ветеринарно-здравни правила, които се прилагат за търговията в рамките на Съюза, въвеждането в Съюза на животни и продукти, ликвидирането на болести, ветеринарния контрол, уведомяването за болести и финансовата подкрепа във връзка с различни животински видове, но липсва цялостна правна уредба, която да установява хармонизирани принципи в рамките на сектора.

(6)

Финансовите правила за подпомагане с оглед постигането на целите в областта на здравеопазването на животните са предвидени в Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3) и не представляват част от настоящия регламент. Освен това правилата за официалния контрол на мерките в областта на здравеопазването на животните, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4) и в директиви 89/662/ЕИО (5), 90/425/ЕИО (6), 91/496/ЕИО (7) и 97/78/ЕО на Съвета (8), следва да се използват за уреждане на официален контрол в областта на здравеопазването на животните.

(7)

Настоящият регламент не съдържа разпоредби, които уреждат въпроса за хуманното отношение към животните. Здравето на животните и хуманното отношение към тях обаче са свързани: по-доброто здраве на животните спомага за по-хуманно отношение към тях и обратно. Когато се изпълняват мерки за контрол и профилактика на заболяванията в съответствие с настоящия регламент, следва да се отчита тяхното въздействие върху хуманното отношение към животните по смисъла на член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел съответните животни да се предпазят от всякаква болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати. Законодателството в областта на хуманното отношение към животните, като например регламенти (ЕО) № 1/2005 на Съвета (9) и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета (10), следва задължително да продължи да се прилага и следва надлежно да се изпълнява. Предвидените в настоящия регламент правила следва да не се дублират и да не се припокриват с правилата, предвидени в тези актове.

(8)

Съобщението на Комисията от 19 септември 2007 г. относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007 — 2013), според която „По-добре превенция, отколкото лечение“ има за цел да се подобри здравеопазването на животните, като се обърне по-голямо внимание на профилактичните мерки, надзора върху болестите, техния контрол и научните изследвания, за да се намали заболеваемостта при животните и да се сведе до минимум въздействието на огнищата, когато възникнат такива. В стратегията се предлага да бъде приета единна и опростена правна уредба в областта на здравеопазването на животните, с която се цели съответствие с международните стандарти, като същевременно се гарантира поемането на твърд ангажимент за високи стандарти за здравеопазването на животните.

(9)

Целта на настоящия регламент е да бъдат изпълнени поетите в стратегията за здравето на животните ангажименти и заложените в нея концепции, включително принципът „Едно здраве“, и да се консолидира правната уредба за обща политика на Съюза за здравеопазването на животните чрез единна, опростена и гъвкава правна уредба в областта на здравеопазването на животните.

(10)

Животните могат да страдат от редица инфекциозни и неинфекциозни болести. Много болести могат да бъдат лекувани, или се отразяват само на отделното засегнато животно, или не се разпространяват към други видове животни или към хората. От друга страна, заразните болести могат да имат по-широко отражение върху здравето на животните или общественото здраве, като се установява въздействие на равнище популация. Определените в настоящия регламент ветеринарно-здравни правила следва да бъдат ограничени само до втория тип заболявания.

(11)

При установяването на тези ветеринарно-здравни правила е от особено значение да се вземе предвид връзката между здравето на животните и общественото здраве, околната среда, безопасността на храните и фуражите, хуманното отношение към животните, продоволствената сигурност, икономическите, социалните и културните аспекти.

(12)

Със Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, по което Съюзът е страна, се урежда използването на мерки, необходими за опазване на живота или здравето на хората, животните или растенията, така че те да не водят до произволна или необоснована дискриминация между членовете на Световната търговска организация (СТО). Ако съществуват международни стандарти, те се използват за основа на мерките на Съюза. Страните по Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки обаче имат право да въвеждат свои собствени стандарти, при условие че тези стандарти се основават на научни доказателства.

(13)

Що се отнася до здравеопазването на животните, Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се позовава на стандартите на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) по отношение на ветеринарно-здравните изисквания за целите на международната търговия. С цел да се намали рискът от нарушаване на търговията следва да се положат усилия за постигане на подходящо равнище на съответствие на мерките на Съюза в областта на здравеопазването на животните със стандартите на OIE.

(14)

При определени обстоятелства, когато съществува значителен риск за здравето на животните или общественото здраве, но е налице научна несигурност, с член 5, параграф 7 от Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, който е разтълкуван за целите на Съюза в Съобщението на Комисията от 2 февруари 2000 г. относно принципа на предохранителните мерки, се позволява страните по споразумението да приемат временни мерки въз основа на наличната информация по въпроса. При такива обстоятелства от съответната страна се изисква да събере допълнителната информация, необходима за по-обективна оценка на риска, и да преразгледа мярката в разумно обоснован срок.

(15)

Оценката на риска, въз основа на която се вземат мерките по силата на настоящия регламент, следва да се основава на наличните научни доказателства и да бъде извършена по независим, обективен и прозрачен начин. Следва надлежно да бъдат взети предвид и становищата на Европейския орган за безопасност на храните, създаден по силата на член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(16)

С Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (12) се установяват правила за общественото здраве и ветеринарно-здравни правила за някои странични животински продукти и производни продукти с цел предотвратяване и свеждане до минимум на рисковете за общественото здраве и здравето на животните, произтичащи от тези продукти, и по-специално опазване безопасността на хранителните вериги на хората и животните. С цел да се избегнат припокривания на законодателството на Съюза, настоящият регламент следва да се прилага само за странични животински продукти и производни продукти, по отношение на които в Регламент (ЕО) № 1069/2009 не са установени конкретни правила и при които е налице риск за здравето на животните. Така например, в Регламент (ЕО) № 1069/2009 не е уредено по какъв начин се борави със странични животински продукти и производни продукти във връзка с евентуални мерки за контрол на болести, и съответно тези въпроси са надлежно включени в настоящия регламент.

(17)

Освен това вече са предвидени специални правила относно заразните болести по животните, включително тези, които са заразни за хората („зоонози“), в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13), Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) и в Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета (15), а специални правила относно заразните болести при хората са предвидени в Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (16). Посочените актове следва да останат в сила и след приемането на настоящия регламент. Съответно, за да се избегне евентуално припокриване на законодателството на Съюза, настоящият регламент следва да се прилага за зоонози само дотолкова, доколкото вече не са установени специални правила в другите посочени актове на Съюза. Освен това настоящият регламент се прилага, без да се засягат правилата, предвидени в други законодателни актове на Съюза, например в областта на ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните.

(18)

Болестите, които се появяват сред отглежданите от хората животни, могат да имат сериозно влияние върху селското стопанство и сектора на аквакултурата, върху общественото здраве, върху околната среда и върху биологичното разнообразие. Въпреки това, тъй като тези животни са отглеждани от хора, мерките за профилактика и контрол на болести често са по-лесни за прилагане при тях, отколкото при дивите животни.

(19)

Болестите, които се появяват сред популациите от диви животни, могат обаче да имат пагубно влияние върху селското стопанство и сектора на аквакултурата, върху общественото здраве, върху околната среда и върху биологичното разнообразие. Поради това в такива случаи е целесъобразно в обхвата на настоящия регламент да бъдат включени дивите животни — както като потенциални жертви на тези болести, така и като техни преносители. За целите на настоящия регламент терминът „диви животни“ включва всички животни, които не са отглеждани от човека, включително безстопанствените и дивите животни, дори ако са от видове, които обикновено се опитомяват.

(20)

Болестите по животните не се предават единствено чрез пряк контакт между животните или между тях и хората. Те се предават на още по-голямо разстояние чрез водата и по въздуха, чрез преносители като например насекоми, или чрез семенна течност, яйцеклетки и ембриони, използвани при изкуствено осеменяване, даряване на яйцеклетки или трансфер на ембриони. Болестотворните агенти може да се съдържат и в храните и в други продукти от животински произход, като например кожи, пера, рога и всички други материали, които произхождат от тялото на животното. Освен това болестотворните агенти може да се разпространяват и чрез различни други предмети като например транспортни средства, оборудване, фураж, сено и слама. Поради това ефективните ветеринарно-здравни правила трябва да включват всички пътища на заразяване и материала, свързан с тях.

(21)

Болестите по животните могат да имат пагубно влияние върху географското разпространение на животинските видове в дивата среда и съответно да засегнат биологичното разнообразие. Следователно микроорганизмите, причиняващи такива болести по животните, са инвазивни чужди видове в контекста на рамката на Конвенцията на ООН относно биологичното разнообразие. В предвидените в настоящия регламент мерки се взема предвид също така биологичното разнообразие и съответно той следва да включи видовете животни и болестотворни агенти, включително определените като инвазивни животински видове, които участват в предаването на болестите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, или са засегнати от тях.

(22)

В законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, ветеринарно-здравните правила са предвидени поотделно за сухоземните и за водните животни. С Директива 2006/88/ЕО на Съвета (17) се установяват специални правила относно водните животни. В повечето случаи обаче основните принципи на доброто управление на здравеопазването на животните и добрите животновъдни практики са приложими и за двете групи животински видове. Поради това настоящият регламент следва да обхваща както сухоземните, така и водните животни, като следва да осигури съответствие между ветеринарно-здравните правила, когато е приложимо. По отношение на някои аспекти обаче, и по-специално регистрацията и одобряването на животновъдни обекти и проследимостта и движението на животни в рамките на Съюза, настоящият регламент се придържа към възприетия в миналото подход, а именно — установяване на различен набор от ветеринарно-здравни правила за сухоземните и водните животни поради тяхната различна среда и съответно различните изисквания за опазване на здравето.

(23)

В законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, и по-специално в Директива 92/65/EИО на Съвета (18),също се установяват основни ветеринарно-здравни правила за други животински видове, които не са уредени в други актове на Съюза, като влечуги, земноводни, морски бозайници и други, които не са нито водни, нито сухоземни животни съгласно определението в настоящия регламент. Обикновено тези видове не представляват значителен риск за здравето на хората или на другите видове животни, поради което в случаите, когато се прилагат някакви ветеринарно-здравни правила, те са ограничени на брой. С цел да се избегнат ненужна административна тежест и разходи, настоящият регламент следва да се придържа към възприетия в миналото подход, а именно — да се предвиди правна уредба, която да позволи установяването на подробни ветеринарно-здравни правила при движението на такива животни и продукти от тях, ако това се налага поради свързаните с него рискове.

(24)

Хората често отглеждат определени животни като домашни любимци в домакинствата си за компания. Отглеждането на такива домашни любимци изцяло за лични цели, включително на декоративни водни животни в домакинствата — както в затворени помещения, така и навън, като цяло представлява по-нисък риск за здравето в сравнение с други начини на отглеждане или движение на животни в по-широк мащаб, като обичайните използвани начини в селското стопанство, аквакултурата, приютите за животни и транспортирането на животни в по-общ смисъл. Поради това не е целесъобразно общите изисквания относно регистрацията, воденето на дневник и движението в рамките на Съюза да следва да се прилагат за такива домашни любимци, тъй като това би представлявало неоправдана административна тежест и разходи. Следователно изискванията за регистрация и водене на дневник не следва да се прилагат за стопаните на домашни любимци. Освен това следва да се прилагат специални правила за движението с нетърговска цел на домашни любимци в рамките на Съюза.

(25)

Някои определени групи животни, за които в настоящия регламент съществуват специални ветеринарно-здравни правила, трябва да бъдат изброени като видове в приложението поради разнообразието на съответната група. Такъв е случаят с групата на копитните бозайници, класифицирани като копитни животни. В бъдеще може да се наложи списъкът на тези животни да бъде изменен поради промени в таксономията. Поради това, с цел да се вземат предвид тези промени, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка със списъка на копитни животни, съдържащ се в приложение III към настоящия регламент.

(26)

Не всички заразни болести по животните могат, нито следва да бъдат предотвратявани и контролирани чрез регулаторни мерки, например ако болестта е твърде широко разпространена, ако не са налични диагностични средства или ако частният сектор може сам да предприеме мерки за контрол на болестта. Регулаторните мерки за профилактика и контрол на заразните болести по животните могат да имат важни икономически последици за съответните сектори и да нарушат търговията. Поради това е от съществено значение тези мерки да се прилагат само когато са пропорционални и необходими, като например когато дадена болест представлява или се подозира, че представлява значителен риск за здравето на животните или общественото здраве.

(27)

Освен това мерките за профилактика и контрол на всяка заразна болест по животните следва да бъдат разработени за конкретния случай, така че да бъдат насочени към индивидуалния ѝ епидемиологичен профил и последиците от нея, както и разпространението ѝ в рамките на Съюза. Поради това правилата относно профилактиката и контрола следва да бъдат специални за всяка отделна болест.

(28)

При заразните болести по животните болестното състояние обикновено се свързва с клинична или патологична проява на заразяването. За целите на настоящия регламент обаче, с който се цели ограничаване на разпространението и ликвидиране на някои заразни болести по животните, определението за болести следва да бъде по-широко, за да може да включва други преносители на болестотворния агент.

(29)

Някои заразни болести по животните не се разпространяват лесно по други видове животни или по хората и съответно не причиняват щети на икономиката или на биологичното разнообразие в по-широк мащаб. Следователно те не представляват сериозна заплаха за здравето на животните или общественото здраве в Съюза и поради това могат да бъдат предмет на национални правила по желание.

(30)

За заразните болести по животните, които не са предмет на установени на равнището на Съюза мерки, но които имат известно стопанско значение за частния сектор на местно равнище, последният следва с помощта на компетентните органи на държавата членка да предприеме действия за профилактика или контрол на тези болести, например чрез мерки за саморегулиране или чрез разработване на кодекси за добра практика.

(31)

За разлика от заразните болести по животните, описани в съображения 29 и 30, силно заразните болести по животните могат лесно да се разпространят зад граница и ако са зоонозни, могат също така да имат отражение върху общественото здраве и безопасността на храните. Поради това силно заразните болести по животните и зоонозите следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент.

(32)

Антимикробната резистентност, която се определя като способността на микроорганизмите да оцелеят или да се размножават при наличието на антимикробно средство в концентрация, обичайно достатъчна да инхибира или да убие микроорганизми от същия вид, се засилва. В действие № 5, застъпено в съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“, се подчертава превантивната роля на настоящия регламент и съответното очаквано намаляване на употребата на антибиотици при животните. Тази резистентност на микроорганизмите към антимикробни средства, които по-рано са им въздействали, усложнява лечението на инфекциозните болести при хората и животните и по този начин може да постави под заплаха здравето на хората или на животните. В резултат на това микроорганизмите, които са развили резистентност към антимикробни средства, следва да бъдат третирани като заразни болести и съответно да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент. Това ще даде възможност да се предприемат действия срещу организмите с антимикробна резистентност, когато е уместно и необходимо.

(33)

По-специално поради промените в моделите на търговия, околната среда, климата, животновъдните практики и земеделските традиции, както и поради социалните промени, могат да се появят нови опасности, свързани с някои болести или видове. Научният прогрес също може да доведе до нови знания и по-добра осведоменост относно съществуващите болести. Освен това болестите и видовете, които са важни днес, в бъдеще може да бъдат от второстепенно значение. Поради това обхватът на настоящия регламент следва да бъде широк и правилата да бъдат насочени към болестите с голямо значение за обществото. С подкрепата на Европейската комисия OIE изготви проучване, озаглавено „Изброяване и категоризиране на приоритетни болести по животните, включително болести, заразни за хората“, както и инструмент за тази цел, който е насочен към разработването на система за подреждане по приоритет и категоризиране на болестите. Този инструмент е пример за систематичен подход към събирането и оценката на информация относно болестите по животните.

(34)

Необходимо е да се установи хармонизиран списък на заразните болести по животните („болести от списъка“), които представляват риск за здравето на животните или общественото здраве в Съюза, независимо дали в рамките на целия Съюз или само на части от него. Петте болести, които вече са посочени в настоящия регламент, следва да бъдат допълнени със списък на болести, поместен в приложение. Комисията следва да извършва преглед на това приложение и да го изменя в съответствие с определени критерии. Поради това на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове за изменение на приложението в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(35)

В бъдеще може да се появят болести, които потенциално да представляват сериозни рискове за общественото здраве или здравето на животните и да окажат въздействие върху здравеопазването, икономиката или околната среда. На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на мерки за профилактика и контрол на болестите по отношение на такива нововъзникващи болести с цел да се приемат необходимите мерки за посрещане на потенциалните отрицателни последици от тези болести, дори и те да не са били оценени в пълна степен с оглед на евентуалното им включване в списъка. Тези мерки не засягат спешните мерки и биха могли да продължат да се прилагат към нововъзникващите болести до решението за включването им в списъка.

(36)

По отношение на болестите от списъка ще се изискват различни управленски подходи. За някои силно заразни болести, които понастоящем не се срещат в Съюза, се изискват строги мерки за незабавно ликвидиране непосредствено след възникването им. В случаите, когато такива болести не са ликвидирани незабавно и станат ендемични, ще се изисква задължителна програма за ликвидиране в дългосрочен план. За други болести, които вече може да се срещат в някои части на Съюза, се изисква тяхното ликвидиране по задължителна или изборна програма за ликвидиране. В тези случаи е целесъобразно да се въведат ограничения на движението на животни и продукти, като например забрана на движението към и от засегнатите области или просто изследване на съответните животни или продукти преди изпращане. В други случаи може да е целесъобразно само да се приложи програма за надзор над географското разпространение на съответната болест, без да се предприемат допълнителни мерки.

(37)

Следва да бъдат определени критерии, за да се гарантира, че са взети предвид всички значими аспекти при определянето на това кои заразни болести по животните следва да бъдат включени в списъка за целите на настоящия регламент.

(38)

Правилата, предвидени в настоящия регламент относно профилактиката и контрола на конкретна заразна болест по животните, следва да се прилагат за животински видове, които могат да пренасят съответната болест, тъй като са податливи на нея или защото действат като преносители. С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент е необходимо да се установи хармонизиран списък на видовете, за които мерките по отношение на конкретни болести от списъка се прилагат на равнището на Съюза („видове от списъка“), поради което на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за изготвянето на такъв списък.

(39)

Процесът на категоризация следва да се основава на предварително определени критерии като профила на съответната болест от списъка, степента на нейното въздействие върху здравето на животните и общественото здраве, хуманното отношение към животните и икономиката на Съюза, опасността от разпространяване на болестта и наличието на мерки за профилактика и контрол по отношение на тази болест от списъка. На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да определи за кои болести от списъка какви правила да се прилагат.

(40)

Тези правила следва да се прилагат за болести от списъка, които обичайно не се срещат в Съюза и по отношение на които е необходимо задължително да се вземат незабавни мерки с цел тяхното ликвидиране веднага след откриването им, като класическата чума по свинете; за болести от списъка, които трябва да бъдат контролирани във всички държави членки с цел да бъдат ликвидирани в целия Съюз и които биха могли да включват болести като бруцелозата; за болести от списъка, които са от значение за някои държави членки и по отношение на които са необходими мерки за предотвратяване на разпространението им към части на Съюза, официално свободни от болестта или разполагащи с програми за ликвидиране на тази болест от списъка, и които биха могли да включват болести като заразния ринотрахеит по говедата; за болести от списъка, по отношение на които са необходими мерки за предотвратяване на разпространението им поради навлизането им в Съюза или поради движението им между държавите членки и които биха могли да включват болести като инфекциозната анемия по конете; както и за болести от списъка, по отношение на които е необходим надзор в рамките на Съюза и които биха могли да включват болести като антракса.

(41)

Профилът на дадена болест може да се промени, както и рисковете, свързани с болестта, и други обстоятелства. За тези случаи изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, следва да включват и правомощието да изменя категорията, в която попада конкретна болест от списъка, и следователно мерките, които се прилагат за нея.

(42)

Операторите, които работят с животни, се намират в най-подходяща позиция да наблюдават и гарантират здравето на животните и да следят продуктите, за които отговарят. Поради това те следва да носят основната отговорност за осъществяване на мерките за профилактика и контрол на разпространението на болести сред животните и мониторинг на продуктите, за които отговарят.

(43)

Биологичната сигурност е един от основните инструменти за профилактика, с който разполагат операторите и останалите лица, които работят с животни, за предотвратяване на внасянето, развитието и разпространението на заразни болести по животните към, от и сред дадена животинска популация. Ролята на биологичната сигурност е призната и в оценката на въздействието за приемането на настоящия регламент, в която се съдържа оценка конкретно на възможното въздействие. Приеманите мерки за биологична сигурност следва да бъдат достатъчно гъвкави, да отговарят на вида производство и съответните видове или категории животни, и да отчитат местните обстоятелства и техническото развитие. На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на минималните изисквания, необходими за целите на еднообразното прилагане на мерките за биологична сигурност в държавите членки. При все това операторите, държавите членки или Комисията следва да запазят възможността да насърчават профилактиката на заразните болести посредством по-високи стандарти за биологична сигурност като разработват свои собствени ръководства за добри практики. Въпреки че биологичната сигурност може да изисква известни предварителни инвестиции, резултатът от намаляването на болестите по животните, следва да бъде положителен стимул за операторите.

(44)

Биоцидите, като например използваните за ветеринарна хигиена или в областта на храните и фуражите дезинфектанти, инсектициди, репеленти или родентициди имат важна роля в стратегиите за биологична сигурност както на равнището на стопанството, така и по време на транспортирането на животните. Поради това те следва да се разглеждат като част от биологичната сигурност.

(45)

Познанията за здравето на животните, включително симптомите на заболяванията, последиците от заболяванията и евентуалните профилактични средства, включително биологичната сигурност, лечението и контрола, са предварително изискване за ефикасно управление на здравеопазването на животните и са от основно значение за гарантиране на ранното откриване на болести по животните. По тази причина операторите и специалистите по отглеждане на животни следва да придобият такива познания, когато е целесъобразно. Тези познания могат да бъдат придобити по различни начини, например чрез официално обучение, но и чрез съществуващата в селскостопанския сектор система за съвети в земеделието или чрез неофициално обучение, за което ценен принос могат да имат националните организации и организациите на земеделските стопани на равнището на Съюза, както и други организации.

(46)

Ветеринарните лекари и специалистите в областта на здравеопазването на водните животни имат съществена роля във всички аспекти на управлението на здравеопазването на животните и в настоящия регламент следва да бъдат установени общи правила относно тяхната роля и отговорности.

(47)

Ветеринарните лекари разполагат с образователните и професионални квалификации, които свидетелстват, че те са придобили знанията, уменията и способностите, необходими, inter alia, за диагностициране на болести и лекуване на животни. Освен това в някои държави членки, по традиция или поради липса на ветеринарни лекари, компетентни в областта на болестите по водните животни, съществува отделна професия, наречена „специалисти в областта на здравеопазването на водните животни“. Обикновено тези специалисти не са ветеринарни лекари, но практикуват медицина по отношение на водните животни. Поради това в настоящия регламент следва да бъде зачетено решението на държавите членки, които признават тази професия. В тези случаи специалистите в областта на здравеопазването на водните животни следва да имат същите отговорности и задължения като ветеринарните лекари по отношение на съответната им сфера на дейност. Този подход е в съответствие със Здравния кодекс на OIE за водните животни.

(48)

Държавите членки, и по-специално техните компетентни органи, отговорни за здравеопазването на животните, са сред основните действащи лица при профилактиката и контрола на заразните болести по животните. Органът, компетентен по въпросите на здравеопазването на животните, има важна роля във връзка с надзора, ликвидирането, мерките за контрол на болестите, изготвянето на планове за действие при извънредни положения, повишаването на осведомеността относно болестите и улесняването на движението на животните, както и международната търговия, посредством издаването на ветеринарни здравни сертификати. За да могат да изпълняват своите задължения съгласно настоящия регламент, държавите членки зависят от достъпа до подходящи финансови ресурси, инфраструктура и персонал повсеместно на тяхната територия, включително до лабораторен капацитет и научно и друго ноу-хау в тази област.

(49)

Поради ограничени ресурси компетентните органи не винаги може да изпълнят всички дейности, които се изискват от тях съгласно настоящия регламент. Затова е необходимо да се предвиди правно основание за делегиране на изпълнението на определени дейности на ветеринарните лекари, които не са официални ветеринарни лекари. По същата причина държавите членки следва също така да могат да разрешават на физически или юридически лица да извършват някои дейности при определени условия.

(50)

С цел да се гарантира, че са установени необходимите условия за общото прилагане на мерките за профилактика и контрол на заболяванията в рамките на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с делегиране изпълнението на други дейности, които компетентният орган може да делегира на ветеринари, различни от официалните ветеринарни лекари.

(51)

Оптимално управление на здравеопазването на животните може да бъде постигнато само в сътрудничество с животновъдите, операторите, ветеринарните лекари, специалистите в областта на здравеопазването на животните, другите заинтересовани страни и търговските партньори. С оглед на осигуряването на тяхната подкрепа е необходимо да бъдат организирани процедури по вземане на решение и предвидените в настоящия регламент мерки да се прилагат по ясен, прозрачен и приобщаващ начин.

(52)

Компетентният орган следва също така да предприеме необходимите мерки за постоянно осведомяване на обществеността, особено когато са налице основателни причини за съмнение, че животни или продукти може да представляват риск за здравето на животните или общественото здраве, а също и когато случаят е от обществен интерес. В тези случаи съответните животни или продукти може да са с произход в рамките на Съюза или да се въвеждат в Съюза отвън. Последните могат да бъдат въведени на територията на Съюза и от лица, които идват отвън с личен багаж. Поради това информацията, която се подава на гражданите, следва да включва и рисковете, възникнали при тези обстоятелства.

(53)

С цел да се избегне изпускането на болестотворни агенти от лабораториите, институтите и другите структури, които боравят с болестотворни агенти, е жизненоважно те да предприемат подходящи мерки за осигуряване на биологична сигурност и биологична безопасност и за ограничаване на биологичното въздействие. Поради това с настоящия регламент следва да се предвидят мерки за безопасност, които да бъдат спазвани при боравене с такива болестотворни агенти, ваксини или други биологични продукти или при тяхното транспортиране. Наложеното във връзка с това задължение следва да се прилага и за всяко юридическо или физическо лице, което се занимава с такива дейности. С цел да се гарантира, че при боравенето с особено заразни биологични агенти, ваксини и други биологични продукти се спазват стандартите за безопасност, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с мерките за безопасност в съответните лаборатории, институти и структури и движението на болестотворни агенти.

(54)

Ранното откриване и ясната верига за уведомяване и докладване за болести са от основно значение за ефективния контрол на болестите. За постигането на ефикасна и бърза реакция държавите членки следва да гарантират, че компетентният орган бива уведомен незабавно при всяко съмнение или потвърждение за огнище на определени болести от списъка.

(55)

Ветеринарните лекари имат ключова роля при проучването на болестите и представляват основната връзка между операторите и компетентния орган. Поради това те следва да бъдат уведомявани от съответния оператор в случай на необичайна смъртност, други опасни болестни проблеми или значително намаляване на производителността по неустановени причини.

(56)

С цел да се гарантира ефективното и ефикасно уведомяване и да се изяснят различните обстоятелства, свързани с необичайна смъртност и други признаци на опасни болести, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с критериите за определяне на случаите, когато са налице съответните изискващи уведомяване обстоятелства, и с определяне на правилата за допълнително проучване, когато това е приложимо.

(57)

Във връзка с някои болести от списъка е жизненоважно съответната държава членка да уведоми незабавно Комисията и останалите държави членки за появата на огнища на своята територия. Подобно уведомяване ще позволи на съседните или на други засегнати държави членки да вземат предпазни мерки, когато е целесъобразно.

(58)

От друга страна, за някои болести не е необходимо незабавно уведомяване и предприемане на действия. В тези случаи събирането на информация и докладването относно появата на тези болести е от основно значение за контролиране на положението, свързано с болестта, и, когато е необходимо, за вземане на мерки за профилактиката и контрола ѝ. Това изискване за докладване може да се прилага и за болести, които подлежат на уведомяване на равнището на Съюза, но за случаи, когато за привеждането в действие на ефективни мерки за профилактика и контрол на болестта е необходима допълнителна информация. С цел се гарантира своевременното събиране на вярната информация и данни, необходими за предотвратяване на разпространението или за контрол на всяка конкретна болест, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с въпросите, по които следва да бъде докладвано.

(59)

Една от ключовите цели на уведомяването и докладването за болести е да се съберат надеждни, прозрачни и достъпни епидемиологични данни. За ефективното събиране и управление на получените от надзора данни следва да бъде създадена компютризирана интерактивна информационна система на равнището на Съюза за болестите от списъка и, когато е целесъобразно, за нововъзникващи болести или за патогени, резистентни на антимикробни средства. С тази система следва да се насърчи оптималната наличност на данни, да се улесни техният обмен и да се намали административната тежест за компетентните органи на държавите членки чрез обединяване на уведомяването и докладването за болести в Съюза и на международно равнище в един процес, провеждан чрез базата данни на OIE. Следва да се предприемат и мерки за осигуряването на съгласуваност с обмена на информация в съответствие с Директива 2003/99/ЕО.

(60)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на правилата относно уведомяването и докладването за болести на равнището на Съюза, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на списък на болестите, за които се прилагат предвидените в настоящия регламент правила за уведомяване и докладване на равнището на Съюза, и за утвърждаване на необходимите процедури, формати, обмен на данни и информация във връзка с уведомяването и докладването за болести.

(61)

Надзорът е ключов елемент от политиката за контрол на болестите. Той следва да осигурява ранното откриване на заразни болести по животните и ефикасното уведомяване за тях и по този начин да дава възможност на засегнатия сектор и на компетентния орган, където е осъществимо, да изпълняват своевременно мерките за профилактика и контрол на болести и да осигурява условия за ликвидиране на съответната болест. Освен това чрез надзора следва да се предоставя информация за здравния статус на животните във всяка отделна държава членка и в Съюза, като по този начин се обосновава сертифицирането във връзка със статута „свободен от болест“ и се улеснява търговията с трети държави.

(62)

Операторите редовно наблюдават своите животни и се намират в най-подходяща позиция да открият необичайна смъртност или други симптоми на опасни болести. Поради това операторите заемат централно място при всички видове надзор и са от основно значение за надзора, извършван от компетентния орган.

(63)

С цел да се гарантира тясно сътрудничество и обмен на информация между операторите и ветеринарните лекари или специалистите в областта на здравеопазването на водните животни и да се допълни надзора, извършван от операторите, в зависимост от съответния вид на производството и други оказващи влияние фактори, животновъдните обекти следва да бъдат посещавани с цел проверка на здравословното състояние на животните. За да се осигурят еднакви условия за извършване на посещения за проверка на здравословното състояние на животните, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за определяне на минималните изисквания.

(64)

От съществено значение е компетентният орган да разполага със система за надзор за болестите от списъка, над които се упражнява надзор. Това следва да се прилага за нововъзникващите болести, когато е необходима оценка на потенциалните здравни рискове от съответната болест и за тази цел трябва да бъдат събрани епидемиологични данни. С цел да се гарантира най-доброто оползотворяване на ресурсите информацията следва да бъде събирана, споделяна и използвана възможно най-ефективно и ефикасно.

(65)

Методологията, честотата и интензитетът на надзора следва да бъдат адаптирани за всяка конкретна болест и да отчитат конкретната цел на надзора, здравния статус на животните в съответния регион и всякакъв допълнителен надзор, осъществяван от операторите. Подходящите дейности по епидемиологичен надзор могат да варират от обикновено уведомяване и докладване за появата или съмнението за наличие на болест от списъка или на нововъзникваща болест, или други аномалии, като например необичайна смъртност и други признаци за болест, до конкретна и комплексна програма за надзор, която обикновено включва вземане на допълнителни проби и системи за изследване.

(66)

В зависимост от епидемиологичния профил на дадена болест и от съответните рискови фактори, може да е необходимо въвеждането на конкретна програма за надзор, която включва определени и структурирани дейности. В такива случаи е целесъобразно държавите членки да разработят целеви програми за надзор. Когато тези програми са от значение за Съюза като цяло, следва да се предвидят правила, осигуряващи хармонизираното им прилагане.

(67)

Тези програми следва да съответстват на целите на Съюза и следователно да бъдат съгласувани на равнището на Съюза. За тази цел те следва да бъдат представени на Комисията. Освен това държави членки, които изпълняват такива конкретни програми за надзор, следва също така да представят на Комисията редовни доклади за резултатите от тези програми. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на програмите за надзор, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на списък на болестите, подлежащи на програми за надзор, и за създаване на хармонизирани процедури, формати, обмен на данни и информация, както и критерии за оценка на програмите за надзор.

(68)

Често ще бъде необходимо да се предоставят подробности относно подходящия формат за надзор на различните болести, като се започне от болестите, при които надзорът може да се ограничи до дейности като докладване и уведомяване, до болестите, за които е необходимо да бъде създадена програма за задълбочен специален надзор за целия Съюза. Поради това на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с планирането на надзора, критериите за определяне на целесъобразността дадена болест да бъде включена в програма за надзор, отнасяща се за Съюза, и за официално потвърждаване на огнища на болести, определенията на случаи на съответните болести и изискванията за програмите за надзор във връзка с тяхното съдържание, информацията, която да бъде включена в такива програми, и срока им на прилагане.

(69)

От държавите членки, които не са свободни от болести, или за които липсват сведения, че са свободни от болести от списъка, предмет на мерки за ликвидиране съгласно предвиденото в настоящия регламент, следва да се изисква да въведат задължителни програми за ликвидиране на съответните болести, в случай че ликвидирането е задължително в Съюза.

(70)

От друга страна съществуват някои болести, които представляват проблем за Съюза, но за които не е необходимо да се изисква от държавите членки да ликвидират съответната болест. Държавите членки следва да разполагат с възможност да установят изборни програми за ликвидиране на тези болести, ако решат, че ликвидирането е важно за тях. Тези изборни програми за ликвидиране ще бъдат признати на равнището на Съюза и ще водят до прилагането на определени подходящи мерки за контрол на болестта. Те може освен това да дадат възможност на съответната държава членка да изисква определени гаранции при приемането на животни от други държави членки или от трети държави, при условие че получи одобрението на Комисията.

(71)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на програмите за ликвидиране на болести, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на процедури за представянето на тези програми, показателите за изпълнение и докладването.

(72)

Освен това държавите членки следва да имат възможност да декларират цялата си територия, зони или компартменти от нея като свободни от една или повече болести от списъка, които са предмет на правилата за задължителните или изборните програми за ликвидиране, с цел да бъдат предпазени от внасянето на такива болести от списъка от други части на Съюза или от трети държави или територии. За целта следва да бъде въведена ясна хармонизирана процедура, включително необходимите критерии за статут „свободен от болест“. За да се гарантират еднакви условия за прилагането на признаването на статута „свободен от болест“ в рамките на Съюза е необходимо този статут да бъде утвърден официално и поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за утвърждаване на такъв статут.

(73)

В рамките на своите кодекси за здравеопазване на сухоземните и водните животни ( „кодексите на OIE“) OIE е въвела понятието „компартментализация“. В приетото преди настоящия регламент законодателство на Съюза това понятие се признава само за определени животински видове и болести, посочени в конкретни законодателни актове на Съюза, а именно — за инфлуенца по птиците и за болести по водните животни. С настоящия регламент следва да се предвиди възможност за използване на системата на компартментите за други животински видове и болести. С цел установяването на подробни условия и правила за признаване и одобряване на компартментите и свързаните с тях изисквания, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС.

(74)

Държавите членки следва да оповестят публично своите територии, зони и компартменти, които са свободни от съответната болест, с цел да информират търговските партньори и да улеснят търговията.

(75)

С цел да се установят подробните условия за признаване на статута „свободен от болест“, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с критериите и условията за получаване на такъв статут, необходимите доказателства за обосноваването на сертифицирането във връзка със статута „свободен от болест“, специалните мерки за профилактика и контрол на болести, включително липсата на имунизационен статус, когато е приложимо, ограниченията, информацията, която да бъде предоставена, дерогациите и условията за поддържане, спиране на действието, отнемане или възстановяване на статута „свободен от болест“.

(76)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на процедурите за получаване на статут „свободен от болест“, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на болестите от списъка, които могат да бъдат предмет на компартментализация, и за установяване на подробни правила относно формàта за подаване на заявления и обмен на информация.

(77)

Съществуването на изцяло неимунизирана популация от животни, възприемчиви към някои болести от списъка, изисква постоянна осведоменост и подготвеност по отношение на тези болести. Плановете за действие при извънредни положения доказаха своята решаваща роля за успешния контрол на спешните случаи във връзка с болести в миналото. За да се осигури наличието на ефективен и ефикасен инструмент за контрола на свързаните с болести спешни случаи, който е гъвкав и може да се пригоди към спешните случаи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на необходимите правила за изпълнението на плановете за действие при извънредни положения.

(78)

При кризите, свързани със здравеопазването на животните в миналото, бяха доказани ползите от наличието на конкретни, подробни и бързи процедури за управление на спешни случаи във връзка с болести. Чрез посочените организационни процедури следва да се гарантира бърза и ефективна реакция и да се подобри координацията на усилията от страна на всички участници, включително на компетентните органи и на заинтересованите страни. Те следва да включват и сътрудничество с компетентните органи на съседни държави членки и трети държави и територии, когато е осъществимо и приложимо.

(79)

С цел да се гарантира приложимостта на плановете за действие при извънредни положения при действителни спешни случаи е от основно значение да се провеждат упражнения със съответните системи и да се проверява дали те функционират. За тази цел компетентните органи на държавите членки следва да провеждат симулации в сътрудничество с компетентните органи на съседните държави членки и трети държави и територии, когато това е осъществимо и приложимо.

(80)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на плановете за действие при извънредни положения и на симулациите, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила за практическото изпълнение на съответните планове и тренировки.

(81)

Ветеринарномедицинските продукти като ваксини, хиперимунни серуми и антимикробни средства имат важна роля за профилактиката и контрола на заразните болести по животните. В оценката на въздействието за приемането на настоящия регламент се подчертава по-специално значението на ваксините като средство за профилактика, контрол и ликвидиране на болести по животните.

(82)

Стратегиите за контрол на някои заразни болести по животните обаче изискват забрана или ограничаване на използването на някои ветеринарномедицински продукти, тъй като тяхното използване може да застраши ефективността на тези стратегии. Така например някои ветеринарномедицински продукти могат да прикрият проявата на дадена болест, да направят невъзможно откриването на даден болестотворен агент или да затруднят бързата и диференциална диагностика и съответно да застрашат правилното установяване на болестта.

(83)

Тези стратегии за контрол обаче могат да варират значително за различните болести от списъка. Поради това в настоящия регламент следва да се предвидят правила за използването на ветеринарномедицински продукти за профилактика и контрол на определени болести от списъка, както и хармонизирани критерии, които да бъдат отчитани при вземането на решение дали и по какъв начин да се използват ваксини, хиперимунни серуми и антимикробни средства. С цел да се осигури гъвкав подход и да се вземат предвид специфичните особености на различните болести от списъка и наличността на ефективно лечение, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с ограниченията, забраните или задълженията за използване на някои ветеринарномедицински продукти в рамките на контрола на някои болести от списъка. При спешни случаи и за да се вземат предвид нововъзникващите рискове с евентуални пагубни последици за здравето на животните, общественото здраве, икономиката, обществото или околната среда, следва да бъде възможно мерките във връзка с това да се приемат посредством процедурата по спешност.

(84)

Съгласно заключенията от експертното становище относно банките за ваксини и/или диагностичните банки за най-важните болести по животните следва също така да се предприемат мерки с цел да се осигури възможност Съюзът и държавите членки да създадат резерви от антигени, ваксини и диагностични реактиви за болести от списъка, които представляват сериозна заплаха за здравето на животните или общественото здраве. Създаването на банка на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви би допринесло за постигането на целите на Съюза в областта на здравеопазването на животните чрез възможност за бърза и ефективна реакция в случай на нужда от ресурсите на банката и би представлявало ефикасно използване на ограничените ресурси.

(85)

С цел да се гарантира възможността за такава бърза и ефективна реакция на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка със създаването и управлението на такива банки, както и относно стандартите и изискванията за безопасност при тяхното функциониране. В настоящия регламент обаче не следва да се предвиждат приемането на правила относно финансирането на мерките за профилактика и контрол на болести, включително ваксинация.

(86)

Следва да бъдат установени критерии за приоритетен достъп до ресурсите на банката на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви, за да се осигури тяхното ефективно разпределение при спешни случаи.

(87)

От съображения за сигурност във връзка с био- и агротероризма някои подробни сведения относно банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви следва да бъдат третирани като класифицирана информация и тяхното публикуване да бъде забранено. Що се отнася до същия вид информация във връзка с националните банки за ваксини, следва да се зачитат конституционните изисквания на различните държави членки по отношение на свободата на информация, като същевременно се гарантира третирането на посочената информация като класифицирана.

(88)

За да се гарантират еднакви условия за управление на банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на подробни правила за това кои биологични продукти трябва да бъдат включени в тези банки, както и във връзка с кои болести, и подробни правила относно снабдяването, количествата, съхранението, доставката, процедурните и техническите изисквания за антигените, ваксините и диагностичните реактиви, а също и относно съдържанието на подаваната до Комисията информация.

(89)

В случай на поява на огнище на болест от списъка, за която се смята, че представлява висок риск за здравето на животните или общественото здраве в Съюза, държавите членки следва да направят необходимото за предприемането на незабавни мерки за контрол на болестта за ликвидирането на съответната болест с цел опазване на здравето на животните и общественото здраве.

(90)

Компетентният орган следва да отговаря за започване на първите проучвания за потвърждаване или отхвърляне на появата на огнище на дадена силно заразна болест от списъка, за която се смята, че представлява висок риск за здравето на животните или общественото здраве в Съюза.

(91)

Компетентният орган следва да въведе предварителни мерки за контрол на болестта, за да се предотврати евентуалното разпространение на болестта от списъка и да предприеме епидемиологично проучване.

(92)

Веднага след потвърждаване на появата на дадена болест от списъка компетентният орган следва да вземе необходимите мерки за контрол на болестта, включително при необходимост да установи ограничителни зони, с цел ликвидиране и предотвратяване на допълнителното разпространение на болестта.

(93)

Появата на болест от списъка сред дивите животни може да представлява риск за общественото здраве и за здравето на отглежданите животни. Поради това при необходимост следва да се установят специални правила относно мерките за контрол и ликвидиране на болести по дивите животни.

(94)

Може да възникнат случаи, когато малки популации от животни, като например редки породи и видове, могат да бъдат застрашени от стандартните мерки за контрол на болестта при появата на болест от списъка. Опазването на тези породи и видове може да изисква промяна на мерките, които се предприемат от компетентния орган. Такава промяна обаче следва да не възпрепятства цялостния контрол на тази болест.

(95)

За болести от списъка, които не са силно заразни, но които са предмет на задължителни правила, налагащи тяхното ликвидиране, мерките за контрол на тези болести следва да бъдат приложени по такъв начин, че да предотвратят разпространението им, особено към незаразени области. Тези мерки обаче биха могли да бъдат по-ограничени от приложимите по отношение на най-опасните болести от списъка или биха могли да се различават от тях. Поради това с настоящия регламент следва да се предвидят специални правила относно тези по-малко опасни болести. Държавите членки, които са въвели изборна програма за ликвидиране, също следва да изпълнят посочените мерки за контрол на болести. В някои случаи, в зависимост от профила на болестта и епидемиологичното положение, ликвидирането може да бъде дългосрочна цел, докато краткосрочната цел може да бъде за контрол на болестта. Степента и интензивността на мерките за контрол на болестите обаче следва да бъдат пропорционални и следва да са съобразени с характеристиките на съответната болест от списъка, нейното географско разпространение и значението ѝ за съответната държава членка и за Съюза като цяло.

(96)

С цел да се гарантира ефективното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки за контрол на болестите от страна на операторите, стопаните на домашни любимци и компетентните органи и като се вземат предвид специфичните особености на мерките за контрол на болестите за конкретни болести от списъка и свързаните с тях рискови фактори, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с подробните мерки за контрол на болестите, приложими в случай на съмнение или потвърждение за наличието на дадена болест от списъка в животновъдни обекти, други места или ограничителни зони.

(97)

С цел да се осигури възможност Комисията да приема временно специални мерки за контрол на болестите, в случай че установените в настоящия регламент мерки за контрол на болестите не са достатъчни или не са подходящи за справяне със съпътстващия риск, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на специални мерки за контрол на болестите за ограничен период.

(98)

Регистрацията на някои животновъдни обекти, в които се отглеждат сухоземни животни или се борави със зародишни продукти, и превозвачи, които ги транспортират, е необходима, за да се даде възможност на компетентния орган да извършва подходящ надзор и дейности по профилактика, контрол и ликвидиране на заразните болести по животните.

(99)

С цел избягване на неоправдана административна тежест и разходи държавите членки следва да могат в ограничени случаи да освобождават от задължението за регистрация някои видове обекти, които представляват нисък риск. На Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия с цел постигане на хармонизиран подход при допускането на такива случаи на освобождаване. Такъв хармонизиран подход е особено необходим, за да не се допусне изключването на някои видове обекти от задължението за регистрация. Това е от особено значение както при обектите, представляващи по-висок от незначителния риск за здравето на животните, така и при обектите, представляващи по-висок от незначителния риск за общественото здраве. Пример за подобен риск е отглеждането на животни, които живеят в тесен контакт с хората или в близост до тях, като развъждане на кучета в мащаб, който предполага в известна степен продължаващ характер на действията и известна степен на организираност с основна цел тези животни бъдат продадени, за да станат домашни любимци в домакинства.

(100)

Когато даден вид животновъден обект, в който се отглеждат сухоземни животни, борави се със зародишни продукти или в него се съхраняват такива, представлява особен риск за здравето на животните, той следва да подлежи на одобрение от компетентния орган.

(101)

С цел избягване на неоправдана административна тежест и разходи, особено за предприятията, които представляват нисък риск, следва при възможност да се осигури гъвкавост на съответните мерки с цел адаптиране на системата за регистрация и одобряване към местните и регионалните условия и производствени модели.

(102)

В някои случаи хармонизирането на определени условия за регистрация или одобряване в рамките на Съюза е желателно или необходимо. Например за да бъдат одобрени, животновъдните обекти за зародишни продукти и операциите по събиране следва да отговарят на определени условия и следва да бъдат одобрени с цел спазване на международните стандарти, като по този начин се осигурява възможност Съюзът да предоставя гаранции за здравето на животните при търговията с трети държави. Тези условия следва да включват и изисквания за определен вид обучение или професионална квалификация за някои много специфични обекти или операции (например за екипи за събиране на ембриони), или дори задължението за осъществяване на специфичен надзор от страна на компетентния орган. Поради това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с подробностите по тези изисквания, за да бъдат предвидени такива специални условия.

(103)

С оглед намаляване на административната тежест регистрацията и одобряването следва по възможност да бъдат включени в система за регистрация или одобрение, която съответната държава членка може вече да е създала за други цели.

(104)

Операторите познават отблизо животните, за които се грижат. Поради това те следва да поддържат актуализирани дневници с информация, които са от значение за оценката на здравния статус на животните, проследимостта и епидемиологичното проучване при поява на болест от списъка. Посочените дневници следва да бъдат леснодостъпни за компетентния орган.

(105)

С цел да се гарантира, че актуалната информация относно регистрираните животновъдни обекти и оператори и одобрените животновъдни обекти е достъпна, компетентните органи следва да създадат и водят регистър на тези животновъдни обекти и оператори. На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с подробната информация, която да бъде включена в регистъра на животновъдните обекти и операторите.

(106)

За да бъде одобрен от компетентния орган, даден животновъден обект следва да е задължен да отговаря на определени изисквания. Преди да даде одобрението, компетентният орган следва чрез посещение на място да провери дали са спазени всички изисквания. Има случаи, при които не всички условия могат незабавно да бъдат изпълнени, но оставащите слабости не представляват значителен риск за здравето на животните или общественото здраве. В такива случаи компетентният орган следва да може да даде условно одобрение, след което да направи друго посещение на място, за да провери дали има напредък. В тези случаи компетентният орган следва да предостави необходимите ефективни насоки на операторите на съответните животновъдни обекти, за да може съответният оператор да разбере какви са слабостите и да планира успешното им отстраняване.

(107)

Ефикасната проследимост е ключов елемент от политиката за контрол на болестите. Следва да бъдат въведени специфични за различните видове отглеждани сухоземни животни и зародишни продукти изисквания за идентификация и регистрация, за да се улесни ефективното прилагане на предвидените в настоящия регламент правила за профилактика и контрол на болести. Освен това е важно да се предвиди възможност за създаване на система за идентификация и регистрация за видове, за които понастоящем не съществува такава уредба, или когато това е обосновано поради промяна на обстоятелствата и на рисковете.

(108)

За някои животински видове, при които е важно отделни животни или групи да могат да се проследяват, следва да се изисква средство за физическа идентификация. Това означава съответното животно да бъде маркирано физически, с обозначение, микрочип или идентифицирано по друг начин чрез метод, който е видим или може да бъде открит върху тялото на животното или вътре в него, и не може лесно да бъде премахнат.

(109)

С цел да се осигури безпроблемното функциониране на системата за идентификация и регистрация, както и проследимостта, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка със задълженията относно базите данни, подробните изисквания относно идентификацията и регистрацията за различните видове животни, включително освобождаването от тези изисквания и условията за това освобождаване, и документите.

(110)

Целесъобразно е административната тежест и разходите да се намалят и да се предвиди гъвкавост на системата, в случай че изискванията за проследимост могат да бъдат изпълнени по начин, различен от предвидените в настоящия регламент. Поради това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с дерогациите от изискванията за идентификация и регистрация.

(111)

За да се гарантират еднакви условия за привеждане в действие на системата за идентификация и регистрация и за проследимостта, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно техническите спецификации за базите данни, средствата за идентификация, документите и форматите, както и сроковете.

(112)

Важен инструмент за предотвратяване на внасянето и разпространението на дадена заразна болест по животните е използването на ограничения за движението на животни и продукти, които могат да предават тази болест. Ограничаването на движението на животни и продукти обаче може да има сериозно икономическо отражение и да бъде в разрез с функционирането на вътрешния пазар. Поради това такива ограничения следва да се прилагат само по необходимост и да бъдат пропорционални на съответните рискове. Този подход съответства на принципите, установени в Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки и международните стандарти на OIE.

(113)

Общите изисквания, установени в настоящия регламент, следва да се прилагат за всички видове движение на животни, като например забрана на движението на животни от животновъден обект, в който са налице необичайна смъртност или други признаци за болест по неустановени причини, или изисквания за профилактика на болести по време на транспортиране.

(114)

С установената понастоящем в законодателството на Съюза в областта на здравеопазването на животните правна уредба за движението на сухоземни животни и продукти се предвиждат хармонизирани правила основно за подобно движение между държавите членки, като се оставя на държавите членки да определят необходимите изисквания по отношение на движението на своята територия. В оценката на въздействието при приемането на настоящия регламент е изложено подробно сравнение между настоящото положение и вариант, при който правилата за движението в рамките на държавите членки също са хармонизирани на равнището на Съюза. Заключението бе, че следва да се запази настоящият подход, тъй като пълното хармонизиране на всички видове движение би било много сложно, а ползите от гледна точка на улесняването на движението между държавите членки няма да компенсират отрицателното отражение, което това би могло да окаже върху способността за контрол на болестите.

(115)

По отношение на животните, които се придвижват между държавите членки, следва да се прилага набор от основни ветеринарно-здравни изисквания. По-специално, животните не следва да бъдат придвижвани от животновъдни обекти, в които се наблюдава необичайна смъртност или признаци за болест по неустановени причини. При все това смъртността — дори необичайна, която е свързана с научни процедури, разрешени съгласно Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (19), и която не е от инфекциозен произход, свързан с болести от списъка, не следва да бъде основание за възпрепятстване на движението на животни, предназначени за научни цели.

(116)

В настоящия регламент обаче следва да се предвиди гъвкавост с цел улесняване на движението на видовете и категориите сухоземни животни, които представляват нисък риск от разпространение на болести от списъка между държавите членки. Освен това следва да бъдат предвидени допълнителни възможности за дерогации, в случай че държавите членки или операторите успешно въведат алтернативни мерки за ограничаване на риска, като например високи равнища на биологична сигурност и ефективни системи за надзор.

(117)

Копитните животни и домашните птици са групи от животински видове с голямо стопанско значение и по отношение на тях се прилагат специални изисквания за движението им съгласно законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, а именно директиви 64/432/ЕИО (20), 91/68/ЕИО (21), 2009/156/ЕО (22), 2009/158/EО на Съвета (23) и отчасти Директива 92/65/ЕИО. Основните правила, уреждащи движението на животни от посочените видове, следва да бъдат установени в настоящия регламент. Подробните изисквания, зависещи до голяма степен от болестите, които могат да бъдат пренесени от различните видове или категории животни, следва да бъдат уредени в последващи актове на Комисията, като се вземат предвид специфичните особености на съответните болести, видовете и категориите животни.

(118)

Тъй като операциите по събирането на копитни животни и домашни птици представляват особено висок риск от заболяване, е целесъобразно да се ограничи техният брой при едно придвижване между държави членки и в настоящия регламент да се установят специални правила, за да се защити здравето на участващите в операциите животни, както и да се предотврати разпространението на заразни болести по животните. Тези операции по събиране обичайно се извършват в одобрен за тази цел животновъден обект или, когато това е разрешено от държавата членка на произход, първата операция по събиране се извършва в транспортно средство като например камион, чрез събиране на животни от различни места в тази държава членка.

(119)

В зависимост от болестите от списъка и видовете от списъка е необходимо да се установят специални ветеринарно-здравни изисквания за някои животински видове, различни от отглеждани копитни животни и домашни птици. Правила относно посочените видове бяха установени и в правната уредба, приложима преди настоящия регламент, и по-специално в Директива 92/65/ЕИО. С посочената директива се установяват специални правила относно движението на животински видове, включително пчели, земни пчели, маймуни, кучета и котки, поради което с настоящия регламент следва да се предвиди правно основание за приемането на делегирани актове и актове за изпълнение за определяне на специални правила относно движението на посочените животински видове.

(120)

Обособените специализирани животновъдни обекти, които обикновено се използват за отглеждане на лабораторни животни или за животни от зоологически градини, по принцип са свързани с високо равнище на биологична сигурност и благоприятен и добре контролиран здравен статус и са предмет на по-малко движение или движение единствено в затворените кръгове на посочените животновъдни обекти. Статутът на обособен специализиран животновъден обект, за който операторите могат да подават заявления доброволно, бе въведен за първи път в Директива 92/65/ЕИО, с която са установени правилата и изискванията за одобряване, както и изискванията по отношение на движението, приложими за одобрени органи, институти и центрове. С така установената система се дава възможност на съответните животновъдни обекти да обменят животни помежду си при по-малко изисквания по отношение на движението, като същевременно осигуряват гаранции за здравето в рамките на кръга от обособени специализирани животновъдни обекти. Поради това тази възможност получи широка подкрепа от операторите и бе използвана като доброволен вариант. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се запази идеята за обособени специализирани животновъдни обекти и да се установят правила за движението между тези животновъдни обекти.

(121)

За научни цели, например за изследователски или диагностични цели, и по-специално за целите, разрешени по реда на Директива 2010/63/ЕС, може да е необходимо да бъдат придвижени животни, които не отговарят на установените в настоящия регламент общи ветеринарно-здравни изисквания и които представляват по-висок риск за здравето на животните. Тези видове движения не следва да бъдат забранявани, нито неоснователно ограничавани с настоящия регламент, тъй като това би могло да възпрепятства разрешените по принцип изследователски дейности и да забави научния прогрес. Въпреки това обаче е от основно значение в настоящия регламент да бъдат установени правила, с които да се осигури безопасното движение на тези животни.

(122)

Схемите на движение на цирковите животни, отглежданите в зоологически градини животни, предназначените за изложби животни, и някои други видове животни често се отклоняват от схемите на движение на други отглеждани видове. При адаптирането на правилата на Съюза следва да се обърне особено внимание на движението на тези животни, като се вземат предвид специфичните рискове и алтернативните мерки за ограничаване на риска.

(123)

С цел да се осигури постигането на целите, посочени в съображения 112—122 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с мерки за профилактика на болести при транспортни операции, специалните правила относно движението на някои животински видове и при специални обстоятелства, като например при операции по събиране или отхвърлени пратки, и специални изисквания или дерогации за други видове движение като например движение за научни цели.

(124)

С цел да се осигури възможност за прилагането на специални правила относно движението, когато обичайните правила относно движението не са достатъчни или подходящи за ограничаване на разпространението на дадена болест, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на специални правила относно движението за ограничен период.

(125)

Движението на отглеждани сухоземни животни между държавите членки следва да отговаря на изискванията, приложими за този вид движение. Животни от видове които представляват риск за здравето или които имат голямо стопанско значение, следва да бъдат придружени от ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган.

(126)

Доколкото това е осъществимо от техническа, практическа и финансова гледна точка, следва да бъде използвано технологичното развитие за намаляване на административната тежест върху операторите и компетентните органи във връзка със сертифицирането и уведомяването, като чрез информационните технологии се замени документацията на хартиен носител и се улеснят процедурите по уведомяване, а самите информационни технологии се използват възможно най-широко за множество цели.

(127)

В случай че няма изискване за издаване на ветеринарен здравен сертификат от компетентен орган, операторът, който придвижва животни към друга държава членка, следва да издаде лична декларация, с която да потвърди, че животните отговарят на установените в настоящия регламент изисквания по отношение на движението.

(128)

С цел да се осигури постигането на целите, посочени в съображения 125, 126 и 127 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с правилата относно съдържанието на ветеринарните здравни сертификати, задълженията за информиране, дерогациите от изискванията във връзка с ветеринарното здравно сертифициране, специалните правила относно сертифицирането и задълженията на официалните ветеринарни лекари да извършват необходимите проверки, преди да подпишат даден ветеринарен здравен сертификат.

(129)

Уведомяването за движения на животни и зародишни продукти между държавите членки, а в някои случаи — и в рамките на националните територии на държавите членки, е от съществено значение за гарантиране на проследимостта на животните и на съответните зародишни продукти, когато тези движения може да бъдат свързани с риск от разпространение на заразни болести по животните. Поради това е необходимо да бъде предоставяно уведомление за това движение и то да бъде регистрирано чрез интегрирана компютризирана ветеринарна система (TRACES). Системата TRACES интегрира в единна структура компютризираните системи, предвидени съответно в член 20 от Директива 90/425/ЕИО и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (24) въз основа на решения 2003/24/ЕО (25) и 2004/292/ЕО на Комисията (26).

(130)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на установените в настоящия регламент правила относно ветеринарното здравно сертифициране и уведомяването за движение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно образците на ветеринарни здравни сертификати, личните декларации, форматите и сроковете за уведомяване за движение както за сухоземни, така и за водни животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, когато е приложимо.

(131)

Специфичното естество на движението на домашните любимци представлява риск за здравето на животните, който се отличава в значителна степен от този при другите отглеждани животни. Поради това в настоящия регламент следва да бъдат установени специални, по-малко строги правила за това движение. Подобни по-малко строги правила обаче са обосновани само ако домашните любимци наистина придружават собственика по време на неговото движение или през ограничен период след това, и ако не повече от пет домашни любимци, посочени в част А от приложение I, се придвижват едновременно заедно с техния собственик. С цел да се гарантира, че домашните любимци не представляват значителен риск от разпространение на заразни болести по животните и да се изяснят извънредните случаи, при които повече от пет домашни любимци придружават собственика, или когато домашните любимци трябва да се придвижат през по-дълъг период от време преди или след движението на собственика, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с подробните правила относно движението на такива животни. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на установените в настоящия регламент ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението на домашните любимци, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно мерките за профилактика и контрол на болести, които да бъдат предприети за целите на това движение.

(132)

По ред причини дивите животни могат да представляват риск за здравето на животните и за общественото здраве — например ако бъдат придвижвани към даден животновъден обект или от една среда в друга. Може да е необходимо да се предприемат подходящи превантивни мерки за движението на посочените животни, за да се избегне разпространението на заразни болести по животните. С цел да се гарантира, че дивите животни не представляват значителен риск от разпространение на заразни болести по животните, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с допълнителните изисквания относно движението на диви сухоземни животни.

(133)

Зародишните продукти могат да представляват подобен риск от разпространяване на заразни болести по животните към живите животни. Освен това при тяхното производство има някои специфични особености, които са свързани с високите ветеринарно-здравни изисквания към животните за разплод и налагат по-строги или специални ветеринарно-здравни изисквания, засягащи животните донори. С цел да се гарантира безопасното движение на зародишни продукти, да се запази очакваният от тях висок здравен стандарт и да се вземат предвид определени специфични видове употреба на такива продукти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с подробните изисквания относно движението на зародишни продукти от някои животински видове, специалните изисквания, приложими например тяхното движение за научни цели, и дерогациите от задължението за ветеринарно здравно сертифициране.

(134)

Продуктите от животински произход могат да представляват риск от разпространение на заразни болести по животните. С установените в законодателството на Съюза изисквания за безопасност на храните за продуктите от животински произход се гарантират добри хигиенни практики и се намаляват свързаните със здравето на животните рискове при тези продукти. За някои видове продукти обаче в настоящия регламент следва да се установят специални мерки в областта на здравеопазването на животните, като например мерки за контрол на болести и спешни мерки, за да се гарантира, че няма да бъдат разпространени болести по животните чрез продукти от животински произход. С цел да се гарантира безопасното движение на продукти от животински произход в тези конкретни случаи, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с установяването на подробните правила относно движението на продукти от животински произход по отношение на взетите мерки за контрол на болести, задълженията във връзка с ветеринарното здравно сертифициране и дерогациите от посочените правила, когато рискът, свързан с това движение, и въведените мерки за неговото ограничаване го позволяват.

(135)

Когато държавите членки вземат национални мерки относно движението на животни и зародишни продукти или решат да вземат национални мерки, за да ограничат въздействието от заразни болести по животните, различни от болестите от списъка, на своята собствена територия, посочените национални мерки следва да не противоречат на установените в законодателството на Съюза правила относно вътрешния пазар. Поради това е целесъобразно да се установи рамката за такива национални мерки и да се гарантира, че те остават в границите на позволеното съгласно правото на Съюза.

(136)

Регистрацията и одобряването на животновъдните обекти за аквакултура са необходими, за да се даде възможност на компетентния орган да извършва подходящ надзор и дейности по профилактика, контрол и ликвидиране на заразните болести по животните. С Директива 2006/88/ЕО се изисква всички обекти, които придвижват водни животни, да имат разрешение. Посочената система за издаване на разрешения следва да бъде запазена при настоящия регламент, независимо от факта, че на някои официални езици на Съюза в настоящия регламент са използвани различни термини за обозначаване на тази система за издаване на разрешения от използваните в Директива 2006/88/ЕО.

(137)

При умъртвяването и преработката на животни от сектора на аквакултурата, които са обект на мерки за контрол на болести, могат да бъдат разпространени заразни болести по животните, например като резултат от изтичането от преработвателни обекти на отпадни води, съдържащи патогени. Поради това е необходимо преработвателните обекти, които прилагат мерки за ограничаване на риска, да бъдат одобрени за извършването на такива видове операции по умъртвяване и преработка. Поради това в настоящия регламент следва да се предвиди одобряването на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести.

(138)

С цел да се гарантира публичен достъп до актуалната информация относно регистрираните и одобрените животновъдни обекти компетентният орган следва да създаде и поддържа регистър на такива животновъдни обекти. На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с информацията, която да бъде включена в регистъра на животновъдните обекти за аквакултура и изискванията за водене на дневник за животновъдните обекти за аквакултура и превозвачите.

(139)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на установените в настоящия регламент правила относно регистрацията и одобряването на животновъдните обекти за аквакултура и на обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, воденето на дневник и на регистри на животновъдните обекти, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно задълженията за информиране, дерогациите и други правила за прилагане във връзка с това.

(140)

Тъй като в повечето случаи не е възможно водните животни да бъдат идентифицирани поотделно, воденето на дневници от животновъдните обекти за аквакултура, обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, и от превозвачите е основен инструмент за гарантиране на проследимостта на водните животни. Дневниците също така са от полза при осъществяването на надзора на здравословното състояние в животновъдните обекти.

(141)

Подобно на сухоземните животни е необходимо да се установят хармонизирани правила относно движението на водни животни, включително правила относно ветеринарното здравно сертифициране и уведомяването за това движение.

(142)

С Директива 2006/88/ЕО се установяват правила относно движението на водни животни, които се прилагат по един и същи начин за движението в държавите членки и между тях. Основният определящ фактор във връзка с правилата относно движението на водни животни е здравният статус по отношение на болести от списъка на държавата членка, зоните и компартментите по местоназначение.

(143)

Директива 2006/88/ЕО обаче изключва от своето приложно поле дивите водни животни, събирани или уловени за директно въвеждане в хранителната верига. От друга страна, тези животни попадат в приложното поле на настоящия регламент, но са изключени от определението за аквакултурни животни. Поради това следва в него да се предвидят евентуални мерки във връзка с тези водни животни, когато свързаните с тях рискове оправдават такива мерки, като се отчита тяхната пропорционалност.

(144)

Следователно принципът, посочен в съображение 142, следва да се прилага и за движенията на водни животни, които не са определени като аквакултурни животни, но попадат в приложното поле на настоящия регламент. Това се отнася по-специално за водни животни със здравен статус, който е неизвестен или показва потвърдени положителни резултати за заболяване, независимо от крайното им предназначение. Тъй като движенията на дивите водни животни, чийто здравен статус е неизвестен или показва потвърдени положителни резултати за заболяване и които са предназначени за консумация от човека, може да породят и риск от разпространение на болести от списъка или нововъзникващи болести, за тях следва да се прилага същата система от правила. Това включва дивите водни животни, уловени или събирани с цел консумация от човека, които биват придвижвани и отглеждани временно до умъртвяването им.

(145)

Следва обаче да се избягват непропорционалните ограничения на движението и ненужната административна тежест за животновъдните обекти и операторите в отрасъла на търговския риболов. Ето защо в случаите, когато такива живи диви водни животни са предназначени за консумация от човека, съответните правила следва по принцип да се отнасят само за движенията на тези от тях, които пораждат значителен риск от разпространение на болести от списъка или нововъзникващи болести в държави членки, зони или компартменти, които са били обявени за свободни от определени болести от списъка или където се изпълняват програми за ликвидиране на тези болести.

(146)

С цел държавите членки да бъдат насърчени да подобрят здравния статус на своите популации от водни животни, в настоящия регламент следва да се въведат някои корекции и допълнителна гъвкавост.

(147)

С цел да се гарантира контролът на движението на водните животни, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с профилактичните мерки по отношение на болестите, приложими към транспортирането, специалните правила, приложими за движението на някои категории водни животни за различни цели, специалните изисквания или дерогациите по отношение на някои видове движение, като например движението за научни цели, и допълнителните изисквания при движение на диви водни животни.

(148)

За да се предостави възможност за временни дерогации и специални изисквания за движението на водни животни, когато предвидените в настоящия регламент правила за движението не са достатъчни или не са подходящи за ограничаване на разпространението на определена болест от списъка, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на специални правила за движението или дерогации за ограничен период.

(149)

Производството от аквакултурата в Съюза е особено разнообразно от гледна точка на видовете и производствените системи, като тази диверсификация се увеличава с бързи темпове. Това може да наложи приемането на национални мерки на равнището на държавите членки относно болести, различни от тези, които се разглеждат като болести от списъка в съответствие с настоящия регламент. Тези национални мерки обаче следва да бъдат основателни, необходими и пропорционални на целите, които трябва да бъдат постигнати. Освен това те следва да не засягат движението между държавите членки, освен ако това не е необходимо за предотвратяване на внасянето на дадена болест или за контролиране на нейното разпространение. Националните мерки, които засягат търговията между държавите членки, следва да бъдат одобрявани и преразглеждани редовно на равнището на Съюза.

(150)

Понастоящем болестите от списъка засягат животински видове, различни от определените в настоящия регламент като сухоземни и водни видове, например влечуги, земноводни, насекоми и други, само в много ограничена степен. Поради това не е целесъобразно да се изисква всички разпоредби на настоящия регламент да следва да се прилагат за посочените животински видове. Ако обаче в списъка следва да бъде включена дадена болест, която засяга видове, различни от сухоземните и водните видове, съответните ветеринарно-здравни изисквания, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат за посочените видове, за да се гарантира, че може да бъдат взети подходящи и пропорционални мерки за профилактика и контрол на болестта.

(151)

С цел да се осигури възможност за установяване на правила за движението на животните, които не са определени като сухоземни или водни животни в настоящия регламент, и на получените от такива животни зародишни продукти и продукти от животински произход, когато това е обосновано поради риска, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с регистрацията и одобряването на животновъдни обекти, воденето на дневник и регистри, изискванията по отношение на идентификацията, регистрацията и проследимостта на движението, задълженията за ветеринарно здравно сертифициране, издаването на лични декларации и уведомяването за движение за получени от посочените видове животни, зародишни продукти и продукти от животински произход.

(152)

Когато е необходимо за гарантирането на еднакви условия за изпълнението на ветеринарно-здравните изисквания за посочените други животински видове и зародишни продукти и продукти от животински произход, получени от тях, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на подробни правила относно посочените изисквания.

(153)

За да се предотврати внасянето на болести от списъка и нововъзникващи болести в Съюза е необходимо наличието на ефикасни правила относно въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които може да пренасят такива болести.

(154)

С цел да се гарантира здравният статус на Съюза, в настоящия регламент се установяват разпоредби относно движението на животни и продукти в рамките на Съюза. Следователно, за да не бъде застрашен този статус, е целесъобразно въвеждането на животни и продукти на територията на Съюза да бъде подчинено на условия, които не са по-малко строги от предвидените за движението им в рамките на Съюза.

(155)

С цел да се гарантира, че животните, зародишните продукти и продуктите от животински произход от трети държави или територии отговарят на ветеринарно-здравни изисквания, които осигуряват гаранции, равностойни на предвидените в законодателството на Съюза, е особено важно те да бъдат обект на целесъобразен контрол от страна на компетентния орган на третата държава или територия, която извършва износ за Съюза. Когато е уместно, здравният статус на трета държава или територия на произход следва да бъде проверен, преди да бъде прието въвеждането в Съюза на такива животни, зародишни продукти или продукти от животински произход. Съответно износът на животни и продукти за Съюза следва да се допуска само от трети държави и територии, които могат да докажат, че отговарят на стандартите за здравеопазването на животните във връзка с въвеждането на животни и продукти в Съюза, и които следва да бъдат включени в списък за тази цел.

(156)

В актовете на Съюза, приети преди датата на приемане на настоящия регламент, не са установени списъци на третите държави и територии, от които е разрешено въвеждането в Съюза на някои видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. В такива случаи до приемането на правила по силата на регламент, на държавите членки следва да бъде позволено да определят от кои държави и територии може да бъде разрешено въвеждането на тяхна територия на такива животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. Когато определят това, държавите членки следва да вземат предвид установените в настоящия регламент критерии за списъците на Съюза на трети държави и територии.

(157)

С цел да се гарантира, че предвидените в настоящия регламент санитарно-ветеринарни изисквания при въвеждане в Съюза се спазват и че те съответстват на принципите на кодексите на OIE, всички животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които се въвеждат в Съюза, следва да бъдат придружени от ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на третата държава или територия на произход, с който се потвърждава, че всички ветеринарно-здравни изисквания при въвеждане в Съюза са спазени. Въпреки това за стоки, които представляват нисък риск за здравето на животните, следва да се позволи отклоняване от това правило.

(158)

Ветеринарните здравни сертификати могат да бъдат запазени, но често в законодателството на Съюза се изисква сертифициране за други цели, например за да се удостовери, че са спазени изискванията към животните или продуктите по отношение на общественото здраве или хуманното отношение към животните. Това трябва да бъде взето предвид. С цел да се намалят административната тежест и разходи следва да се разреши в посочените ветеринарни здравни сертификати да се включва и информация, изисквана по силата на други законодателни актове на Съюза относно безопасността на храните и фуражите и хуманното отношение към животните.

(159)

Болестите могат да бъдат разпространени и по други начини освен чрез животни, зародишни продукти, продукти от животински произход и странични животински продукти и производни продукти. Например транспортните средства, транспортните контейнери, сеното, сламата, растителните продукти, материалите, които може да са били в контакт със заразени животни и оборудване, също може да разпространят болести. При необходимост следва да бъдат взети мерки за предотвратяване на предаване на болести чрез посочените средства.

(160)

С цел да се гарантира, че изискванията за въвеждане в Съюза са достатъчно подробни, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за приемане на допълнителни правила за одобряване на животновъдни обекти в трети държави и територии и дерогациите, ветеринарно-здравните изисквания за въвеждането в Съюза на пратки от трети държави и територии, и ветеринарно-здравните изисквания за болестотворни агенти, други материали, транспортни средства и оборудване, чрез които може да се пренесат болести по животните.

(161)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на ветеринарно-здравните изисквания за въвеждане в Съюза на пратки животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно, inter alia, списъка на третите държави и територии, от които е разрешено въвеждането на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход в Съюза, както и на съдържанието и формата на образците на ветеринарни здравни сертификати.

(162)

Опитът показва, че при появата на огнище на опасна болест в дадена държава членка или в трети държави или територии, от които в Съюза се въвеждат животни или продукти, е необходимо незабавно да бъдат взети мерки за профилактика и контрол на болестта, за да бъде предотвратено нейното внасяне и ограничено нейното разпространение. Такива спешни случаи може да са свързани с болести от списъка, нововъзникващи болести или други опасности за здравето на животните. В този контекст следва да бъде изяснено кои от предвидените в настоящия регламент мерки за профилактика и контрол на болести може да бъдат използвани в случай на поява на болест от списъка или на нововъзникваща болест или опасност. При всички случаи е особено важно мерките да бъдат взети в много кратки срокове и без никакво забавяне. Тъй като тези мерки биха ограничили движението в рамките на Съюза или към него, те следва да се прилагат на равнището на Съюза винаги, когато това е възможно.

(163)

С цел да се гарантира ефективна и бърза реакция при нововъзникващи рискове, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на спешни мерки.

(164)

Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение в надлежно обосновани случаи, свързани със, inter alia, мерките по отношение на нововъзникващите болести, складирането, снабдяването, съхранението, доставката и други процедури на банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви, установяването на специални мерки за контрол на болести и дерогации за ограничен период, специалните правила относно движението за сухоземни и водни животни, приложими през ограничен период, спешните мерки и съставянето на списъци на третите държави и територии за целите на въвеждането в Съюза.

(165)

С настоящия регламент се установяват общите и специалните правила за профилактика и контрол на заразните болести по животните и се осигурява хармонизиран подход към здравеопазването на животните в Съюза. В някои области, като например общи отговорности за здравеопазването на животните, уведомяване, надзор, регистрация и одобряване или проследимост, на държавите членки следва да бъде позволено да прилагат допълнителни или по-строги национални мерки или да бъдат насърчени в тази насока. Тези национални мерки обаче следва да се разрешават единствено ако не излагат на риск определените в настоящия регламент целите в областта на здравеопазването на животните, не са в несъответствие с установените в него правила и не възпрепятстват движението на животни и продукти между държавите членки, освен ако това не е необходимо за предотвратяване на внасянето на дадена болест или за ограничаване на нейното разпространение.

(166)

Посочените в съображение 165 национални мерки следва да подлежат на опростена процедура за уведомяване, за да се намали административната тежест. Опитът показва, че общата процедура за уведомяване, установена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (27), е важен инструмент за насочване и подобряване на качеството на националните технически регламенти от гледна точка на тяхната по-висока степен на прозрачност, четивност и ефективност в нехармонизирани или частично хармонизирани области. Поради това е целесъобразно да се приложи общата процедура за уведомяване.

(167)

Понастоящем ветеринарно-здравните правила на Съюза са установени в следните актове на Европейския парламент и на Съвета и в приетите по тяхната сила актове на Комисията:

(168)

В настоящия регламент се предвиждат правила за идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък, но етикетирането на говеждо месо остава извън неговия обхват. Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета (52) предвижда правила за идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък и етикетирането на говеждо месо. Ето защо той следва да бъде изменен, като разпоредбите за идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък бъдат отменени, а тези за етикетирането на говеждо месо останат в сила.

(169)

С цел да се гарантира надеждността на механизмите, установени в действащите регламенти за създаване на системи за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, овце и кози, в тези законодателни актове се изисква прилагането на адекватни и ефикасни мерки за контрол от държавите членки. Тези адекватни и ефикасни мерки за официален контрол следва да бъдат запазени и в бъдеще. Като част от пакета предложения „По-разумно регулиране за по-безопасни храни“ настоящият регламент не определя разпоредби относно официалния контрол, тъй като тези правила следва да се предвидят в рамките на предложената хоризонтална нормативна уредба относно официалния контрол. Въпреки това, дори ако предложените нови хоризонтални правила относно официалния контрол не влязат в сила едновременно с настоящия регламент, действащите хоризонтални правила относно официалния контрол ще позволят на Комисията да осигури равностойно равнище на контрол.

(170)

Правилата, установени в изброените в съображение 167 законодателни актове, ще бъдат заменени с настоящия регламент и с последващи актове на Комисията, които ще бъдат приети по силата на настоящия регламент. Съответно посочените законодателни актове следва да бъдат отменени. С цел да се осигури правна яснота и да се избегне правният вакуум обаче отмяната следва на първо място да породи действие едва след приемането на съответните делегирани актове и актове за изпълнение в съответствие с настоящия регламент. Следователно е необходимо на Комисията да бъдат предоставени правомощия за определяне на датите, на които отмяната на посочените законодателни актове следва да породи действие, като законодателят следва да определи крайна дата.

(171)

Следните актове на Съвета в областта на здравеопазването на животните са остарели и с оглед на яснотата на законодателството на Съюза следва да бъдат изрично отменени: Решение 78/642/ЕИО на Съвета (53), Директива 79/110/ЕИО на Съвета (54), Директива 81/6/ЕИО на Съвета (55), Решение 89/455/ЕИО на Съвета (56), Директива 90/423/ЕИО на Съвета (57), Решение 90/678/ЕИО на Съвета (58), Директива 92/36/ЕИО на Съвета (59), Директива 98/99/ЕО на Съвета (60).

(172)

Предвидените в настоящия регламент изисквания на следва да не се прилагат, докато не бъдат приети от Комисията съгласно настоящия регламент основните делегирани актове и актове за изпълнение като се дава срок от 24 месеца, считано от приемането на основните актове до началната дата на прилагането им, като така се позволявана държавите членки и на операторите да се адаптират надлежно към новите правила. Освен това е уместно да се предвиди срок от най-малко 36 месеца, за да разработи Комисията тези нови правила.

(173)

С цел да се гарантира правна сигурност по отношение на прилагането на правилата за идентификация и регистрация на животните и мерките за контрол на някои болести по животните и зоонози, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с датата, на която Регламент (ЕО) № 21/2004 и директиви 92/66/ЕИО, 2000/75/ЕО, 2001/89/ЕО, 2002/60/ЕО, 2003/85/ЕО, 2005/94/ЕО и 2008/71/ЕО престават да се прилагат, докато в настоящия регламент се определи крайна дата във връзка с това.

(174)

В съответствие с профилактичния подход към здравето на животните, който се насърчава с настоящия регламент, специалните мерки по отношение на салмонелата, които са се прилагали за живи животни, експедирани за Финландия и Швеция преди 20 април 2016 г., следва да продължат да се прилагат, а Регламент (ЕО) № 2160/2003 следва да бъде съответно изменен.

(175)

Като се има предвид неотдавнашното приемане на Регламент (ЕС) № 576/2013, е желателно да се даде възможност за дълъг преходен период преди да започнат да се прилагат съответните правила, установени в настоящия регламент.

(176)

Изпълнителните правомощия, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (61).

(177)

От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(178)

С настоящия регламент не следва да се създава непропорционална административна тежест или непропорционални икономически последствия за малките и средните предприятия. В настоящия регламент, след консултации със заинтересованите страни, е взето предвид специалното положение на малките и средните предприятия. С оглед на целите на обществената политика за опазване на здравето на животните и на общественото здраве не е разглеждана възможността за универсално освобождаване на тези предприятия от изискванията на настоящия регламент. За такива предприятия обаче следва да се предвидят редица дерогации във връзка с различните изисквания на настоящия регламент, като се вземат предвид съответните рискове.

(179)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно — да се установят ветеринарно-здравни правила по отношение на животните, зародишните продукти, продуктите от животински произход, страничните животински продукти и производните продукти, доколкото те не попадат в обхвата на специални правила в други законодателни актове на Съюза, и други материали, които може да са свързани с разпространяването на заразни болести по животните — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза посредством обща и координирана правна уредба в областта на здравеопазването на животните, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

а)

степенуването по важност и категоризирането на болестите от значение за Съюза и определянето на отговорности за здравеопазването на животните (част I, членове 1—17);

б)

ранното откриване, уведомяване и докладване за болести, надзорът, програмите за ликвидиране и статутът „свободен от болест“ (част II, членове 18—42);

в)

осведомеността, подготвеността и контролът на болестите (част III, членове 43—83);

г)

регистрацията и одобряването на животновъдни обекти и превозвачи, движението и проследимостта на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход в рамките на Съюза (част IV, членове 84—228 и част VI, членове 244—248 и 252 и—256);

д)

въвеждането на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход в Съюза и износът на такива пратки от Съюза (част V, членове 229—243 и част VI, членове 244—246 и 252—256);

e)

движението с нетърговска цел на домашни любимци към една държава членка от друга държава членка или трета държава или територия, (част VI, членове 244—256);

ж)

спешните мерки, които да бъдат взети при извънредни положения, свързани с дадена болест (част VII, членове 257—262).

а)

се цели да се осигури:

б)

се вземат под внимание

а)

отглеждани и диви животни;

б)

зародишни продукти;

в)

продукти от животински произход;

г)

странични животински продукти и производни продукти, без да се засягат правилата, установени в Регламент (ЕО) № 1069/2009;

д)

съоръжения, транспортни средства, оборудване и всички други пътища на заразяване и материали, свързани или които може да бъдат свързани с разпространението на заразни болести по животните.

а)

Решение № 1082/2013/ЕС;

б)

Регламент (ЕО) № 999/2001;

в)

Директива 2003/99/ЕО;

г)

Регламент (ЕО) № 2160/2003.

а)

сухоземни животни и животни, които не са сухоземни животни, но които може да предават болести, засягащи сухоземните животни;

б)

зародишни продукти от сухоземни животни;

в)

продукти от животински произход от сухоземни животни.

а)

водни животни и животни, които не са водни животни, но които може да предават болести, засягащи водните животни;

б)

продукти от животински произход от водни животни.

а)

други видове животни;

б)

зародишни продукти и продукти от животински произход от другите видове животни, посочени в буква а).

1)

„животни“ означава гръбначни и безгръбначни животни;

2)

„сухоземни животни“ означава птици, сухоземни бозайници, пчели и земни пчели;

3)

„водни животни“ означава животни във всеки жизнен стадий, включително оплоден хайвер, сперматозоиди и гамети, от следните видове:

4)

„други видове животни“ означава животни от видове, различни от попадащите в определението за сухоземни или водни животни;

5)

„отглеждани животни“ означава животни, които са отглеждани от човека, включително — при водните животни — аквакултурни животни;

6)

„аквакултура“ означава отглеждане на водни животни, като животните остават собственост на едно или повече физически или юридически лица по време на развъждането или култивирането до прибирането на добива, включително по време на прибирането на добива, с изключение на добива или улова с цел консумация от човека на диви водни животни, които впоследствие се задържат временно до умъртвяването им, без да бъдат хранени;

7)

„аквакултурни животни“ означава всички водни животни, които са обект на аквакултура;

8)

„диви животни“ означава животни, които не са отглеждани животни;

9)

„домашни птици“ означава птици, които се развъждат или отглеждат в плен за:

10)

„птици, отглеждани в плен“ означава всички птици, различни от домашните птици, които се отглеждат в плен поради причини, различни от тези по точка 9, включително отглежданите за представления, надбягвания, изложби, състезания, развъждане или продажба;

11)

„домашен любимец“ е отглеждано животно от видовете, посочени в приложение I, което се отглежда за лични нетърговски цели;

12)

„стопанин на домашен любимец“ означава физическо лице — което може да включва собственик на домашен любимец — отглеждащо домашен любимец;

13)

„собственик на домашен любимец“ означава физическо лице, посочено като собственик в идентификационния документ, посочен в член 247, буква в), член 248, параграф 2, буква в), член 249, параграф 1, буква в) и член 250, параграф 2, буква в);

14)

„движение с нетърговска цел“ е всяко движение на домашен любимец, придружаващ своя собственик по време на неговото движение, което:

15)

„упълномощено лице“ е всяко физическо лице, което писмено е упълномощено от собственика да извършва от негово име движението на домашния любимец с нетърговска цел;

16)

„болест“ означава появата на случаи на зараза и опаразитяване при животните, със или без клинични или патологични прояви, причинени от един или повече болестотворни агенти;

17)

„болестотворен агент“ означава патогенен агент, който се предава на животните или на хората и който може да причини болест при животните;

18)

„болести от списъка“ означава болестите, включени в списъка в съответствие с член 5, параграф 1;

19)

„профил на болестта“ означава критериите за дадена болест, посочени в член 7, буква а);

20)

„вид от списъка“ означава животински вид или група животински видове, включени в списъка по член 8, параграф 2, или, в случай на нововъзникващи болести, животински вид или групи животински видове, които отговарят на критериите за вид от списъка, установени в член 8, параграф 2;

21)

„опасност“ означава болестотворен агент в животно или продукт или състояние на животно или продукт с потенциал да окаже неблагоприятно въздействие върху здравето на хората или животните;

22)

„риск“ означава вероятността от настъпване на биологичните и икономическите последици от дадено неблагоприятно въздействие върху здравето на животните или общественото здраве и вероятния мащаб на това въздействие;

23)

„биологична сигурност“ означава съвкупността от управленски и физически мерки, предназначени за намаляване на риска от въвеждане, развитие и разпространение на болести във, от и сред:

24)

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което притежава животни или продукти и носи отговорност за тях, включително за кратко време, но с изключение на стопаните на домашни любимци и на ветеринарите;

25)

„превозвач“ означава оператор, който транспортира животни за своя сметка или за сметка на трета страна;

26)

„специалист по отглеждане на животни“ означава физическо или юридическо лице, занимаващо се професионално с животни или продукти и различно от операторите или ветеринарните лекари;

27)

„животновъден обект“ означава всички помещения, структури или в случай на отглеждане на открито — всякаква среда или всяко място, в които се държат животни или зародишни продукти, на временна или постоянна основа, с изключение на:

28)

„зародишни продукти“ означава:

29)

„продукти от животински произход“ означава:

30)

„странични животински продукти“ означава цели трупове или части от животни, продукти от животински произход или други продукти, получени от животни, които не са предназначени за консумация от човека, с изключение на зародишните продукти;

31)

„производни продукти“ означава продукти, получени след един или повече видове обработка, трансформация или етапи от преработката на странични животински продукти;

32)

„продукти“ означава:

33)

„официален контрол“ означава всяка форма на контрол, който компетентните органи извършват с цел проверка на съответствието с настоящия регламент;

34)

„здравен статус“ означава статуса спрямо болестите от списъка, съответстващ на определен вид от списъка по отношение на:

35)

„зона“ означава:

36)

„водосборен басейн“ означава област или част от земната повърхност, ограничена от природни елементи като например хълмове или планини, към която се стичат всички течащи води;

37)

„компартмент“ означава субпопулация от животни, която се намира в един или повече животновъдни обекта, а за водните животни — в един или повече животновъдни обекта за аквакултура, в рамките на обща система за управление на биологичната сигурност и с отличителен здравен статус по отношение на една или повече конкретни болести, и която е обект на целесъобразни мерки за надзор, контрол на болести и биологична сигурност;

38)

„карантина“ означава държането на животни в изолация, без никакъв пряк или непряк контакт с животни извън епидемиологична единица, с цел да се гарантира, че няма разпространение на една или повече определени болести, като същевременно изолираните животни се подлагат на наблюдение за определен срок и ако е целесъобразно — на изследване и лечение;

39)

„епидемиологична единица“ означава група животни, за които съществува еднаква вероятност да бъдат изложени на даден болестотворен агент;

40)

„огнище“ означава официално потвърдена поява на някоя от болестите от списъка или на нововъзникваща болест у едно или повече животни в даден животновъден обект или друго място, където се отглеждат или се намират животните;

41)

„ограничителна зона“ означава зона, в която се прилагат ограничения по отношение на движението на определени животни или продукти и други мерки за контрол на болести с оглед предотвратяване на разпространението на конкретна болест в области, където не се прилагат ограничения; когато е целесъобразно, дадена ограничителна зона може да включва защитни и надзорни зони;

42)

„защитна зона“ означава зона около и включително района на огнище, където се прилагат мерки за контрол на болестта с цел предотвратяване на разпространението на болестта извън посочената зона;

43)

„надзорна зона“ означава зона, която е установена около защитната зона и където се прилагат мерки за контрол на болест с цел предотвратяване на разпространението на болестта извън защитната зона;

44)

„яйца за люпене“ означава яйца, снесени от домашни птици или от птици, отглеждани в плен, които са предназначени за инкубация;

45)

„копитни животни“ означава животните, включени в списъка в приложение III;

46)

„животновъден обект за зародишни продукти“ означава:

47)

„люпилня“ означава животновъден обект, в който се събират, съхраняват, инкубират и люпят яйца за доставка на:

48)

„обособен специализиран животновъден обект“ означава всеки постоянен, географски ограничен животновъден обект, създаден доброволно и одобрен за целите на движението, в който животните:

49)

„операция по събиране“ означава събирането на отглеждани сухоземни животни от повече от един животновъден обект за срок, по-кратък от изисквания срок на пребиваване за съответния вид животни;

50)

„срок на пребиваване“ означава минималният срок, необходим, за да се гарантира, че здравният статус на животно, въведено в животновъден обект, не е по-нисък от този в животновъдния обект;

51)

„TRACES“ означава интегрираната компютризирана ветеринарна система с единна архитектура, предвидена в решения 2003/24/ЕО и 2004/292/ЕО.

52)

„обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести“ означава предприятие за храни, одобрено в съответствие с член 179;

53)

„официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, оправомощен от компетентните органи и притежаващ подходяща квалификация за извършване на официални дейности в съответствие с настоящия регламент;

54)

„официален ветеринарен лекар в трета държава или територия“ означава ветеринарен лекар в трета държава или територия, който е равностоен на официален ветеринарен лекар съгласно точка 53;

55)

„компетентен орган“ означава централният ветеринарен орган на държава членка, който отговаря за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент, или всеки друг орган, на който е делегирана такава отговорност;

56)

„компетентен орган в трета държава или територия“ означава органът в трета държава или територия, който е равностоен на компетентния орган съгласно точка 55.

а)

следните болести от списъка:

б)

болестите от списъка, посочени в списъка в приложение II.

а)

всички критерии по-долу:

б)

най-малко един от критериите по-долу:

а)

резултат от развитието или изменението на съществуващ болестотворен агент;

б)

позната болест, която се разпространява към нова географска област, нов вид или нова популация;

в)

диагностицирана за първи път в Съюза; или

г)

причинена от непризнат или преди това непризнат болестотворен агент.

а)

профила на болестта, който включва следното:

б)

въздействието на болестта върху:

в)

нейния потенциал за създаване на кризисни положения и потенциала ѝ да бъде използвана за биотероризъм;

г)

осъществимостта, наличието и ефективността на следните мерки за профилактика и контрол на болести:

д)

въздействието на мерките за профилактика и контрол на болести по отношение на:

а)

възприемчивостта на изложената на риск животинска популация;

б)

продължителността на инкубационния период и на заразния период за съответните животни;

в)

способността на съответните животни да предават указаните конкретни болести.

а)

са податливи на конкретна болест от списъка или научните данни показват, че е вероятно да има такава податливост; или

б)

са вид — преносител или резервоар на тази болест, или научните данни показват, че е вероятно да имат такава роля.

а)

съответната болест от списъка, във връзка с която е бил вписан съответният животински вид или група от животински видове, е заличена от списъка на болестите; или

б)

научните данни показват, че съответният животински вид или групата животински видове вече не отговарят на критериите, установени в параграф 3.

а)

По отношение на болести от списъка, които не са обичайни в Съюза и за които трябва да се вземат незабавни мерки за ликвидиране възможно най-бързо след откриването им, се прилагат следните правила, според случая:

За посочените болести от списъка в зависимост от случая се прилагат мерките, посочени в буква б), както и в букви г) и д) по целесъобразност.

б)

По отношение на болестите от списъка, които следва да бъдат контролирани във всички държави членки с цел да бъдат ликвидирани в целия Съюз, се прилагат съответно следните правила:

За посочените болести от списъка се прилагат съответно и мерките, посочени в букви г) и д).

в)

По отношение на болестите от списъка, които са от значение за някои държави членки и за които са необходими мерки за предотвратяване на разпространението им към части на Съюза, които официално са свободни от болестта или които имат програми за ликвидиране на съответната болест от списъка, се прилагат следните правила по целесъобразност:

За посочените болести от списъка се прилагат съответно и мерките, посочени в букви г) и д).

г)

По отношение на болестите от списъка, за които са необходими мерки за предотвратяване на разпространението им поради навлизането им в Съюза или поради движението им между държавите членки, се прилагат съответно следните правила:

Болестите от списъка, посочени в букви а), б) и в), също се смятат за болести от списъка съгласно настоящата буква, както и посочените в буква д), когато рискът, породен от съответната болест, може ефективно и пропорционално да бъде ограничен чрез мерки, отнасящи се до движението на животни и продукти.

д)

По отношение на болестите от списъка, за които е необходим надзор в рамките на Съюза, се прилагат следните мерки по целесъобразност:

Болестите от списъка, посочени в букви а), б) и в) също се смятат за болести от списъка съгласно настоящата буква.

а)

по отношение на отглежданите животни и продуктите, за които отговарят, носят отговорност за:

б)

когато е целесъобразно, предприемат мерки за биологична сигурност по отношение на отглежданите животни и продуктите, за които отговарят, които са подходящи за:

в)

когато е целесъобразно, предприемат мерки за биологична сигурност по отношение на дивите животни.

а)

мерки за физическа защита, които могат да включват:

б)

мерки за управление, които могат да включват:

а)

болестите по животните, включително онези, които се предават на човека;

б)

принципите на биологичната сигурност;

в)

взаимодействието между здравеопазването на животните, хуманното отношение към тях и здравето на хората;

г)

добрите животновъдни практики за животинските видове, за които се грижат;

д)

резистентността към леченията, включително антимикробната резистентност, и последиците от нея.

а)

видовете и категориите отглеждани животни или продукти, за които носят отговорност съответните оператори и специалисти по отглеждане на животните; както и от характера на професионалните им отношения с тези животни или продукти;

б)

вида производство;

в)

изпълняваните задачи.

а)

професионален опит или обучение;

б)

съществуващи програми в сектора на селското стопанство или на аквакултурата, които са от значение за здравеопазването на животните;

в)

официално образование;

г)

друг вид опит или обучение, вследствие на които се достига същото ниво на знанията като посоченото в буква а), б) или в).

а)

вземат всички необходими мерки за предотвратяване на въвеждането, развитието и разпространението на болести;

б)

предприемат действия, за да осигурят ранното откриване на болести чрез извършване на подходяща диагностика и диференциална диагностика за отхвърляне или потвърждаване наличието на дадена болест;

в)

имат активна роля при:

г)

сътрудничат си с компетентния орган, операторите, специалистите по отглеждане на животни и стопаните на домашни любимци при прилагането на мерките за профилактика и контрол на болести, предвидени в настоящия регламент.

а)

квалифициран персонал, съоръжения, оборудване, финансови ресурси и ефективна организация, която обхваща цялата територия на държавата членка;

б)

достъп до лаборатории с квалифициран персонал, съоръжения, оборудване и финансови ресурси, необходими за да се гарантира бързата и точна диагностика и диференциална диагностика на болестите от списъка и на нововъзникващи болести;

в)

достатъчно обучени ветеринарни лекари, които участват в изпълнението на посочените в член 12 дейности.

а)

практическото прилагане на мерките по програмите за ликвидиране, както е предвидено в член 32;

б)

подпомагането на компетентния орган при упражняване на надзор, както е предвидено в член 26, или във връзка с програмите за надзор, предвидени в член 28;

в)

дейностите, свързани със:

а)

вземат подходящи мерки за биологична сигурност, биологична безопасност и ограничаване на биологичното въздействие с цел предотвратяване на изпускането на болестотворните агенти и на последващия им контакт с животни извън лабораторията или други структури, които боравят с болестотворни агенти с тази цел;

б)

гарантират, че движението на болестотворни агенти, ваксини и други биологични продукти между лабораториите или другите структури не води до риск от разпространение на болести от списъка или на нововъзникващи болести.

а)

мерките за биологична сигурност, биологична безопасност и ограничаване на биологичното въздействие;

б)

изискванията по отношение на движението на болестотворни агенти, ваксини и други биологични продукти.

а)

незабавно за всеки резултат, показващ съмнение или находка на болест от списъка, посочена в член 9, параграф 1, буква а);

б)

без излишно забавяне за всеки резултат, показващ съмнение или находка на болест от списъка, посочена в член 9, параграф 1, буква д), различна от посочените в член 9, параграф 1, буква а).

а)

незабавно уведомяват компетентния орган, когато има основание за съмнение за наличие у животните на болест от списъка, посочена в член 9, параграф 1, буква а), или когато наличието на такава болест бъде констатирано у животните;

б)

възможно най-бързо уведомяват компетентния орган, когато има основания за съмнение за наличие у животните на болест от списъка, посочена в член 9, параграф 1, буква д), различна от споменатите в член 9, параграф 1, буква а), или когато наличието на такава болест е констатирано у животните.

в)

уведомяват ветеринарния лекар за необичайна смъртност и други признаци за опасни болести или значително намаляване на производителността по неустановени причини с цел допълнително проучване, включително вземане на проби за лабораторно изследване, когато ситуацията го изисква.

а)

критериите за определяне дали са налице обстоятелствата, които налагат уведомяването, описано в параграф 1, буква в);

б)

подробните правила относно допълнителното проучване, предвидено в параграф 1, буква в).

а)

болестотворния агент и подвида, когато това е от значение;

б)

съответните дати, и по-специално датата на появата на съмнението и датата на потвърждение на огнището;

в)

вида и мястото на огнището;

г)

евентуални свързани огнища;

д)

животните, засегнати от огнището;

е)

всички мерки за контрол на болестта, взети във връзка с огнището;

ж)

вероятния или известния произход на болестта от списъка;

з)

използваните диагностични методи.

а)

не се изисква незабавно уведомяване за огнищата съгласно член 19, параграф 1;

б)

се изисква незабавно уведомяване за огнищата съгласно член 19, параграф 1, но се изисква на Комисията и на държавите членки да бъде съобщена допълнителна информация относно:

а)

откриването на посочените в параграф 1 болести от списъка;

б)

резултатите от надзора, когато това се изисква в съответствие с правилата, приети по реда на член 29, буква г), подточка ii) или член 30, параграф 1, буква б), подточка ii);

в)

резултатите от програмите за надзор, когато това се изисква в съответствие с член 28, параграф 3 и с правилата, приети по реда на член 29, буква г), подточка ii) или член 30, параграф 1, буква б), подточка ii);

г)

програма за ликвидиране, когато това се изисква в съответствие с член 34 и с правилата, които са установени в акт за изпълнение, приет по реда на член 35.

а)

онези болести от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква д), за които се изисква незабавно уведомяване от страна на държавите членки, както и необходимите мерки, отнасящи се до уведомлението, в съответствие с член 19;

б)

информацията, която да бъде предоставяна от държавите членки при докладването, предвидено в член 20;

в)

процедурите за създаване и използване на предвидената в член 22 компютризирана информационна система и преходните мерки относно прехвърлянето на данните и информацията от съществуващите системи в новата система и нейната пълна оперативност;

г)

формàта и структурата на данните, които да бъдат въвеждани в предвидената в член 22 компютризирана информационна система;

д)

сроковете и честотата на уведомленията и докладването, предвидени в членове 19 и 20, които да се извършват по такова време и с такава честота, че да се осигури прозрачност и своевременно прилагане на необходимите мерки за управление на риска съобразно профила на болестта и вида на огнището;

е)

списъка на предвидените в член 21 райони за уведомяване и докладване.

а)

наблюдават здравословното състояние и поведението на животните, за които носят отговорност;

б)

следят за всякакви промени в обичайните параметри на производството в животновъдните обекти, при животните или зародишните продукти под тяхна отговорност, които могат да дадат основание за съмнение, че са породени от болест от списъка или нововъзникваща болест;

в)

следят за необичайна смъртност и други признаци за опасни болести сред животните, за които носят отговорност.

а)

вида на животновъдния обект;

б)

видовете и категориите отглеждани в животновъдния обект животни;

в)

епидемиологичната ситуация в зоната или региона по отношение на болестите от списъка и нововъзникващите болести, на които са податливи животните в животновъдния обект;

г)

всички останали видове надзор или официален контрол, които са от значение и чийто предмет са отглежданите животни и видът животновъден обект.

а)

предоставяне на съвети на съответния оператор във връзка с биологичната сигурност и други въпроси, свързани със здравеопазването на животните, които са от значение за вида животновъден обект и за видовете и категориите отглеждани в животновъдния обект животни.

б)

откриване на всякакви признаци, които показват наличието на болести от списъка или нововъзникващи болести, и информация за тях;

а)

профила на болестта;

б)

свързаните рискови фактори;

в)

здравният статус във:

г)

надзорът, извършван от операторите или от други публични органи в съответствие с член 24, включително посочените в член 25 посещения за проверка на здравословното състояние на животните.

а)

планирането, средствата, диагностичните методи, честотата, интензитета, целевата животинска популация и схемите за вземане на проби за осъществяване на надзора съгласно предвиденото в член 27;

б)

критериите за официалното потвърждаване и определенията на случаи на болести от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква д), и когато е целесъобразно — за нововъзникващи болести;

в)

критериите за установяване на значимостта на болестта, която ще бъде предмет на програма за надзор, отнасяща се за Съюза, за целите на член 30, параграф 1, буква а), като вземат предвид профила на болестта и свързаните с нея рискови фактори;

г)

изискванията към програмите за надзор, предвидени в член 28, параграф 1, по отношение на:

а)

определянето на това кои от болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква д), да бъдат предмет на програми за надзор в съответствие с член 28, включително географския обхват на тези програми;

б)

формàта и процедурите за:

а)

въвеждат програма за ликвидиране на съответната болест или за доказване, че са свободни от посочената болест от списъка, която се изпълнява по отношение на засегнатите от съответната болест животински популации и обхваща съответните части от техните територии или съответните зони или компартменти от тях („задължителна програма за ликвидиране“), и която се прилага до момента, в който бъдат изпълнени условията за предоставяне на статут „свободен от болест“ за съответната територия на държавата членка или зона, съгласно предвиденото в член 36, параграф 1, или за компартмента, съгласно предвиденото в член 37, параграф 2;

б)

представят на Комисията за одобрение проект на задължителната програма за ликвидиране.

а)

бъдат изпълнени условията за предоставяне на статут „свободен от болест“ на съответната територия на държавата членка или зона, съгласно предвиденото в член 36, параграф 1, или компартмента, съгласно предвиденото в член 37, параграф 2;

б)

бъде установено, че условията за предоставяне на статут „свободен от болест“ не могат да бъдат изпълнени и съответната програма вече не отговаря на целите си;

в)

съответната държава членка оттегли програмата.

а)

проекти на задължителни програми за ликвидиране, които са ѝ представени за одобрение в съответствие с параграф 1;

б)

проекти на изборни програми за ликвидиране, които са ѝ представени за одобрение в съответствие с параграф 2,

а)

стратегиите за контрол на болести, междинните и крайните цели за конкретни болести и сроковете за прилагане на програмите за ликвидиране;

б)

дерогациите от изискването за представяне за одобрение на програми за ликвидиране, съгласно предвиденото в параграф 1, буква б) и параграф 2 от настоящия член, когато това одобрение не е необходимо поради приемането на правила относно посочените програми в съответствие с член 32, параграф 2 и член 35;

в)

информацията, която да бъде предоставена от държавите членки на Комисията и на останалите държави членки относно дерогациите от изискването за одобрение на програмите за ликвидиране, предвидени в буква б) от настоящия параграф.

а)

мерки за контрол на болести за ликвидирането на болестотворния агент от животновъдните обекти, компартментите и зоните, в които се среща болестта, и за предотвратяване на повторно заразяване;

б)

надзор, който да се извършва в съответствие с правилата, установени в членове 26 — 30, с цел да се докаже:

в)

мерки за контрол на болести, които да бъдат взети в случай на положителни резултати от надзора.

а)

мерките за контрол на болести съгласно предвиденото в параграф 1, буква а);

б)

мерките за контрол на болести за избягване на повторно заразяване на целевата животинска популация със съответната болест в животновъдни обекти, зони и компартменти;

в)

наблюдението, планирането, средствата, диагностичните методи, честотата, интензитета, целевата животинска популация и схемите за вземане на проби;

г)

мерките за контрол на болести, които да бъдат взети в случай на положителни резултати от надзора за болестите от списъка съгласно предвиденото в параграф 1, буква в);

д)

критериите за ваксинация, когато това е от значение и е целесъобразно предвид въпросната болест или въпросния вид.

а)

описание на епидемиологичната ситуация във връзка с болестта от списъка, обхваната от съответната задължителна или изборна програма за ликвидиране;

б)

описание и граници на географската и административната област или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране;

в)

описание на мерките за контрол на болести, включени в програмата за ликвидиране съгласно предвиденото в член 32, параграф 1 и правилата, приети в съответствие с член 32, параграф 2;

г)

описание на организацията, надзора и ролите на страните по програмата за ликвидиране;

д)

очакваната продължителност на програмата за ликвидиране;

е)

междинните цели и стратегиите за контрол на болести при изпълнението на програмата за ликвидиране.

а)

доклади, осигуряващи на Комисията възможност за мониторинг на постигането на междинните цели на текущите програми за ликвидиране, посочени в член 33, буква е);

б)

окончателен доклад след приключване на съответната програма за ликвидиране.

а)

представянето за одобрение на проектите за задължителни и изборни програми за ликвидиране;

б)

показателите за изпълнение;

в)

докладването на Комисията и на останалите държави членки за резултатите от изпълнението на задължителните или изборните програми за ликвидиране.

а)

никъде на територията на съответната държава членка или в съответната зона или зони от обхвата на това заявление не се среща нито един от видовете от списъка за болестта, включена в заявлението;

б)

за болестотворния агент се знае, че не е способен да оцелее никъде на територията на държавата членка или в съответната зона или зони, от обхвата на заявлението, според критериите, посочени в член 39, буква a), подточка ii);

в)

за болест от списъка, която се предава само от вектори — не се среща нито един от векторите или се знае, че те не са способни да оцелеят никъде на територията на държавата членка, нито в съответната зона или зони, от обхвата на заявлението, според критериите, посочени в член 39, буква a), подточка ii);

г)

статутът „свободен от болестта от списъка“ е доказан чрез:

a)

статутът „свободен от болестта от списъка“ е доказан чрез:

б)

доказано е, че ваксинацията срещу болестта би довело до разходи, които надвишават разходите, произтичащи от запазване на статута „свободен от болест“, без да е проведена ваксинация.

а)

въвеждането на болестта или болестите от списъка, от обхвата на заявлението, може да бъде предотвратено ефективно на равнището на компартмента, като се вземе предвид профилът на болестта;

б)

компартментът, включен в заявлението, е обект на единна обща система за управление на биологичната сигурност, разработена с цел да се гарантира статутът „свободен от болест“ на всички животновъдни обекти, които са част от него; както и

в)

компартментът, включен в заявлението, е одобрен от компетентния орган за целите на движението на животни и продукти от него в съответствие със:

а)

въвеждането на болестта или болестите от списъка, от обхвата на заявлението, може да бъде предотвратено ефективно на равнището на компартмента, като се вземе предвид профилът на болестта;

б)

са спазени едно или повече от следните условия:

в)

компартментът, включен в заявлението, е обект на единна обща система за управление на биологичната сигурност, разработена с цел да се гарантира статут „свободен от болест“ на всички животновъдни обекти, които са част от него; както и

г)

компартментът, включен в заявлението, е одобрен от компетентния орган за целите на движението на животни и продукти от него в съответствие със:

а)

признава статут „свободен от болест“ на компартментите, като при необходимост се въвеждат изменения, в случай че са изпълнени условията, установени в параграф 1 или 2 и в параграф 3;

б)

определя за кои от посочените в член 9, параграф 1, букви а), б) и в) болести от списъка могат да бъдат установени компартменти със статут „свободен от болест“.

а)

изискванията за признаване на статут „свободен от болест“ на компартментите съгласно предвиденото в параграфи 1 и 2 от настоящия член, въз основа на профила на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, букви а), б) и в), във връзка най-малко със:

б)

подробните правила за одобряване от компетентния орган на статута „свободен от болест“ на компартментите, предвидени в параграфи 1 и 2; както и

в)

правилата за компартментите, които са разположени на територията на повече от една държава членка.

а)

подробните правила относно статута „свободен от болест“ на държавите членки и техните зони, въз основа на профилите на различните болести, които се отнасят до:

б)

дерогациите от изискването за одобрение от Комисията на статута „свободен от болест“ по отношение на една или повече болести от списъка, посочени в член 9, параграф 1, букви б) и в), съгласно предвиденото в член 36, параграф 1, когато такова одобрение не е необходимо поради факта, че в правила, приети в съответствие с буква а) от настоящия член, са установени подробни правила относно статута „свободен от болест“;

в)

информацията, която да бъде предоставена от държавите членки на Комисията и на останалите държави членки в подкрепа на декларациите относно статута „свободен от болест“, без приемането на акт за изпълнение в съответствие с член 36, параграф 4, съгласно предвиденото в буква б) от настоящия член.

а)

заявленията за признаване на статут „свободен от болест“ на цялата територия на съответната държава членка или на нейни зони и компартменти;

б)

обмена на информация между държавите членки и Комисията относно държави членки или техни зони или компартменти със статут „свободен от болест“.

а)

продължават да се спазват установените в член 36, параграф 1 и член 37, параграфи 1 и 2 условия за статут „свободен от болест“ и продължават да се изпълняват установените в съответствие с параграф 3 от настоящия член и с член 39 правила;

б)

съобразно предвидените в член 27 изисквания се извършва надзор с цел да се провери дали територията, зоната или компартментът продължават да бъдат свободни от болестта от списъка, за която е одобрен или признат статутът „свободен от болест“;

в)

се прилагат ограничения върху движението на животни от видовете от списъка, а където е целесъобразно — и на техни производни продукти, за болестите от списъка, за които е одобрен или признат статутът „свободен от болест“, на съответната територия, в съответната зона или компартмент в съответствие с установените в части IV и V правила;

г)

се прилагат други мерки за биологична сигурност, за да се предотврати въвеждането на болестта от списъка, по отношение на която е одобрен или признат статут „свободен от болест“.

а)

надзор съгласно предвиденото в параграф 1, буква б);

б)

мерки за биологична сигурност съгласно предвиденото в параграф 1, буква г).

а)

където е необходимо, в зависимост от риска, спира или ограничава движението на видовете от списъка във връзка с болестта от списъка, по отношение на която е одобрен или признат статут „свободна от болест“, към други държави членки, зони или компартменти с по-висок здравен статус за съответната болест от списъка;

б)

прилага предвидените в част III, дял II мерки за контрол на болести, когато това е целесъобразно за предотвратяване на разпространението на дадена болест от списъка, по отношение на която е одобрен или признат статут „свободен от болест“.

а)

нарушението, за което е имало съмнения, не е било налице;

б)

нарушението, за което е имало съмнения, не е имало значително въздействие и съответната държава членка може да предостави гаранции, че условията за запазване на нейния статут „свободна от болест“ отново са изпълнени.

а)

създаване на командна верига в рамките на компетентния орган и на други публични органи с цел гарантиране на бърз и ефективен процес на вземане на решения на равнището на държавата членка и на регионално и местно равнище;

б)

рамка за сътрудничество между компетентния орган и другите засегнати публични органи и съответните заинтересовани страни с цел да се гарантира съгласувано и координирано предприемане на действия;

в)

достъп до:

г)

наличие на следните центрове и групи с необходимия експертен опит, които да подпомагат компетентния орган:

д)

изпълнение на предвидените в дял II, глава 1 мерки за контрол на болести по отношение на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква а), и на нововъзникващи болести;

е)

разпоредби за спешна ваксинация, когато е целесъобразно;

ж)

принципи за географско обозначаване на границите на ограничителните зони, установени от компетентния орган в съответствие с член 64, параграф 1;

з)

координация със съседните държави членки и, където е уместно — със съседните трети държави и територии.

а)

да се осигури висока степен на осведоменост и подготвеност за болести и способност за бърза реакция в съответната държава членка;

б)

да се провери функционалността на посочените планове за действие при извънредни положения.

а)

честотата на симулациите;

б)

симулациите, които включват повече от една от болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква а).

а)

забраните и ограниченията на употребата на ветеринарномедицински продукти;

б)

задължителната употреба на ветеринарномедицински продукти.

а)

профила на болестта;

б)

географското разпространение на болестта от списъка във:

в)

наличието и ефективността на съответните ветеринарномедицински продукти и свързаните с тях рискове;

г)

наличието на диагностични тестове за откриване на инфекции у животни, лекувани със съответните ветеринарномедицински продукти;

д)

въздействието върху икономиката, обществото, хуманното отношение към животните и околната среда на употребата на съответните ветеринарномедицински продукти в сравнение с други налични стратегии за профилактика и контрол на болести.

а)

забраните и ограниченията на употребата на ветеринарномедицински продукти;

б)

специалните условия за употребата на ветеринарномедицински продукти за конкретна болест от списъка;

в)

мерките за ограничаване на риска, целящи предотвратяване на разпространението на болести от списъка чрез животни, лекувани с ветеринарномедицинските продукти, или чрез продукти от такива животни;

г)

надзора на конкретни болести от списъка след употребата на ваксини и други ветеринарномедицински продукти.

а)

антигени;

б)

ваксини;

в)

изходен материал за производство на ваксини;

г)

диагностични реактиви.

а)

съхраняват достатъчни запаси от съответния вид антигени, ваксини, изходен материал за производство на ваксини и диагностични реактиви за конкретната болест от списъка, като се вземат предвид потребностите на държавите членки в контекста на плановете за действие при извънредни положения, предвидени в член 43, параграф 1;

б)

получават редовни доставки и своевременно подменят антигените, ваксините, изходния материал за производство на ваксини и диагностичните реактиви;

в)

се поддържат и местят в съответствие със съответните изисквания за биологична сигурност, биологична безопасност и ограничаване на биологичното въздействие, предвидени в член 16, параграф 1, и в съответствие с делегираните актове, приети в съответствие с член 16, параграф 2.

а)

управлението, съхраняването и подмяната на запасите на банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви съгласно предвиденото в параграфи 1 и 2 от настоящия член;

б)

изискванията за биологична сигурност, биологична безопасност и ограничаване на биологичното въздействие във връзка с дейността на тези банки, като се спазват изискванията, предвидени в член 16, параграф 1 и се вземат предвид делегираните актове, приети в съответствие с член 16, параграф 2.

а)

на първо място, на държавите членки; и

б)

на трети държави и територии, при условие че основната цел на тези доставки е да се предотврати разпространението на дадена болест в Съюза.

а)

обстоятелствата във връзка с болестта, при които е отправено искането;

б)

съществуването на национална банка за антигени, ваксини и диагностични реактиви в държавата членка или третата държава или територия, която е отправила искането;

в)

съществуването на мерки на Съюза за задължителна ваксинация, установени в делегираните актове, приети в съответствие с член 47.

а)

кои от посочените биологични продукти да бъдат включени в банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви и за кои от болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква а);

б)

видовете посочени биологични продукти, които да бъдат включени в банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви, и в какво количество за всяка конкретна болест от списъка, посочена в член 9, параграф 1, буква а), за която съществува съответната банка;

в)

изискванията във връзка с доставката, съхранението и подмяната на посочените биологични продукти;

г)

доставянето на посочените биологични продукти от банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви на държавите членки и на трети държави и територии;

д)

процедурните и техническите изисквания за включването на посочените биологични продукти в банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви и за искането на достъп до тях.

а)

съществуването или създаването на националните банки за антигени, ваксини и диагностични реактиви, посочени в параграф 1;

б)

видовете антигени, ваксини, изходен материал за производство на ваксини и диагностични реактиви, както и количествата от тях, съхранявани в тези банки;

в)

всички промени в дейността на тези банки.

а)

извършване от официални ветеринарни лекари на клиничен преглед на представителна извадка от отглежданите животни от видовете от списъка за конкретната болест от списъка;

б)

вземане от официални ветеринарни лекари на подходящи проби от посочените отглеждани животни от видовете от списъка, както и други проби за изследване в лаборатории, определени за целта от компетентния орган;

в)

тези определени за целта лаборатории извършват изследванията за потвърждаване или отхвърляне на наличието на конкретната болест от списъка.

а)

поставя под официален надзор съответния животновъден обект, предприятие за храни или фуражи или обект за странични животински продукти, или друго място, където има съмнение, че се е появила болестта, включително местата, където може да е възникнала конкретната болест, за която има съмнение;

б)

изготвя инвентарен списък на:

в)

осигурява прилагането на целесъобразни мерки за биологична сигурност за предотвратяване на разпространението на съответния болестотворен агент от списъка по други видове животни или по хората;

г)

когато това е целесъобразно за предотвратяване на допълнителното разпространение на болестотворния агент, осигурява изолирането на отглежданите животни от видовете от списъка за съответната болест от списъка и предотвратяването на контакта им с дивите животински видове;

д)

ограничава движението на отглеждани животни, продукти и, ако е целесъобразно — хора, транспортни средства и всякакви материали или други средства, чрез които болестотворният агент може да се е разпространил към или от животновъдния обект, предприятието за храни или фуражи или обекта за странични животински продукти или друго място, където има съмнение за наличието на съответната болест от списъка, доколкото това е необходимо за предотвратяване на разпространението ѝ;

е)

като отчита предвидените в раздел 4 от настоящата глава мерки за контрол на болести, взема всякакви други необходими мерки за контрол на болести във връзка със:

ж)

започва епидемиологичното проучване, предвидено в член 57, параграф 1.

а)

вида или категорията на съответните животни;

б)

вида на съответното производство.

а)

се преразглеждат от компетентния орган, по целесъобразност, в съответствие с констатациите от:

б)

при необходимост биват допълнително разширявани, за да включат други места, съгласно посоченото в член 55, параграф 1, буква а).

а)

да бъде установен вероятният произход на съответната болест от списъка и начините за нейното разпространение;

б)

да се изчисли времето, през което болестта от списъка вероятно е съществувала;

в)

да се установят животновъдните обекти и епидемиологичните единици в тях, предприятието за храни или фуражи или обекта за странични животински продукти или всяко друго място, където може да са се инфектирали, опаразитили или заразили животни от видовете от списъка с болестта от списъка, за която има съмнение;

г)

да се получи информация за движението на отглеждани животни, хора, продукти, транспортни средства, всякакви материали или други средства, чрез които болестотворният агент може да е бил разпространен през съответния период преди уведомяването за съмнението или потвърждението на болестта от списъка;

д)

да се получи информация за вероятното разпространение на болестта от списъка в заобикалящата среда, включително присъствието и географското разпространение на вектори на болестта.

а)

резултатите от клиничните прегледи и лабораторните изследвания, предвидени в член 54, параграф 2;

б)

предварителните или окончателните резултати от епидемиологичното проучване, предвидено в член 57, параграф 1;

в)

други налични епидемиологични данни.

а)

обявява животновъдния обект, предприятието за храни или фуражи, обекта за странични животински продукти или друго място за официално заразено със съответната болест от списъка;

б)

определя подходяща ограничителна зона за съответната болест от списъка;

в)

изпълнява плана за действие при извънредни положения, предвиден в член 43, параграф 1, за да гарантира пълна координация на мерките за контрол на болести.

а)

налагане на ограничения на движението на хора, животни, продукти, транспортни средства или всякакви други материали или вещества, които може да са заразени и да допринесат за разпространяването на болестта от списъка;

б)

умъртвяване и обезвреждане или клане на животни, които може да са заразени или да допринесат за разпространяването на болестта от списъка;

в)

съответно унищожаване, преработка, трансформиране или обработка на продукти, фуражи или всякакви други вещества, или обработка на оборудване, транспортни средства, растения или растителни продукти или води, които може да са заразени, с цел да се гарантира, че са унищожени всякакви болестотворни агенти или вектори на болестотворния агент;

г)

ваксинация или третиране с други ветеринарномедицински продукти на отглеждани животни в съответствие с член 46, параграф 1 и член 69, и с делегирани актове, приети в съответствие с член 47;

д)

изолиране, поставяне под карантина или третиране на животни и продукти, които е вероятно да са заразени и да допринесат за разпространяването на болестта от списъка;

е)

почистване, дезинфекция, контрол на насекомите и гризачите или други необходими мерки за биологична сигурност, които да се приложат за засегнатия животновъден обект, предприятие за храни или фуражи, обект за странични животински продукти или други места с цел свеждане до минимум на риска от разпространение на болестта от списъка;

ж)

вземане на достатъчно на брой подходящи проби, необходими за извършването на предвиденото в член 57, параграф 1 епидемиологично проучване;

з)

лабораторно изследване на пробите;

и)

всякакви други подходящи мерки.

а)

профила на болестта;

б)

вида на производството и епидемиологичните единици в засегнатия животновъден обект, предприятие за храни или фуражи, обект за странични животински продукти или друго място.

а)

всички целесъобразни мерки за контрол на болести и лабораторни изследвания, предвидени в параграф 1, са приключили успешно;

б)

е изминало достатъчно време, така че да се предотврати повторното заразяване на засегнатия животновъден обект, предприятие за храни или фуражи, обект за странични животински продукти или друго място с болестта от списъка, която е била причина за огнището, посочено в параграф 1.

а)

предвидените в член 61, параграф 1, букви а)—д) условия и изисквания по отношение на мерките за контрол на болести;

б)

процедурите за почистване, дезинфекция и контрол на насекомите и гризачите или други необходими мерки за биологична сигурност, предвидени в член 61, параграф 1, буква е), като се указва, където е целесъобразно, използването на биоциди за целта;

в)

предвидените в член 61, параграф 1, букви ж)—з) условия и изисквания по отношение на вземането на проби и лабораторните изследвания;

г)

предвидените в член 61, параграф 3 подробни условия и изисквания по отношение на повторното заселване;

д)

изпълнението на предвидените в член 62 необходими мерки за контрол на болести в епидемиологично свързани животновъдни обекти, други места и транспортни средства.

а)

профила на болестта;

б)

географското положение на ограничителната зона;

в)

екологичните и хидрологичните фактори в ограничителната зона;

г)

метеорологичните условия;

д)

наличието, географското разпространение и вида на векторите в ограничителната зона;

е)

резултатите от епидемиологичното проучване, предвидено в член 57, параграф 1, и други проведени изследвания и епидемиологични данни;

ж)

резултатите от лабораторни изследвания;

з)

приложените мерките за контрол на болести;

и)

други епидемиологични фактори от значение.

а)

адаптира границите на ограничителната зона;

б)

определя допълнителни ограничителни зони.