11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/1

(1)

Презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес са утвърдени в член 47 и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), член 14 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и член 11 от Всеобщата декларация за правата на човека.

(2)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Съгласно заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет, проведено в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 33 от тях, засиленото взаимно признаване на присъдите и другите съдебни решения, и необходимото сближаване на законодателството биха улеснили сътрудничеството между компетентните органи и съдебната защита на индивидуалните права. Принципът на взаимно признаване следва да се превърне в крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси в рамките на Съюза.

(3)

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и другите съдебни решения.

(4)

Прилагането на този принцип предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в системите си за наказателно правосъдие. Обхватът на принципа на взаимното признаване зависи от редица фактори, които включват механизми за защита на правата на заподозрените и обвиняемите, и общи минимални стандарти, необходими за улесняване на прилагането на този принцип.

(5)

Въпреки че държавите членки са страни по ЕКПЧ и МПГПП, опитът показа, че този факт сам по себе си невинаги осигурява достатъчна степен на доверие в системите за наказателно правосъдие на други държави членки.

(6)

На 30 ноември 2009 г. Съветът прие Резолюция относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (3) („пътната карта“). Като се възприема поетапен подход, в пътната карта се призовава за приемане на мерки по отношение на правото на писмен и устен превод (мярка А), правото на информация за правата и повдигнатите обвинения (мярка Б), правото на правен съвет и правна помощ (мярка В), правото на контакти с роднини, работодатели и консулски служби (мярка Г), както и за специални гаранции за заподозрените лица или обвиняемите, които са в уязвимо положение (мярка Д).

(7)

На 11 декември 2009 г. Европейският съвет приветства пътната карта и я включи в Стокхолмската програма, озаглавена „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (4) (точка 2.4). Европейският съвет подчерта неизчерпателния характер на пътната карта, като прикани Комисията да разгледа допълнителни елементи на минималните процесуални права на заподозрените и обвиняемите, както и да направи оценка на необходимостта от разглеждане на други въпроси, като например презумпцията за невиновност, за да се насърчи по-доброто сътрудничество в тази област.

(8)

До настоящия момент по пътната карта са приети три мерки относно процесуалните права в наказателното производство, а именно Директиви 2010/64/ЕС (5), 2012/13/ЕС (6) и 2013/48/ЕС (7) на Европейския парламент и на Съвета.

(9)

Целта на настоящата директива е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес.

(10)

Чрез въвеждането на общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на заподозрените и обвиняемите настоящата директива цели да засили взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно правосъдие и по този начин да се улесни взаимното признаване на решенията по наказателни дела. Такива общи минимални правила могат също така да премахнат пречките пред свободното движение на гражданите на територията на държавите членки.

(11)

Настоящата директива следва да се прилага единствено спрямо наказателните производства съгласно тълкуването в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда), без това да засяга съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Настоящата директива не следва да се прилага за граждански или административни производства, включително когато последните могат да доведат до налагането на санкции, например производства, свързани с конкуренцията, търговията, финансовите услуги, нарушенията на правилата за движение по пътищата, данъците или увеличените данъчни ставки, и разследванията, провеждани от административните органи във връзка с тези производства.

(12)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на физически лица, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. Тя следва да се прилага от момента, в който лицето бъде заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на предполагаемо престъпление, и следователно дори преди заподозреният или обвиняемият да бъде информиран от компетентните органи на държавата членка посредством официално уведомление или по друг начин, че е заподозрян или обвиняем. Настоящата директива следва да се прилага на всички етапи от наказателното производство до влизането в сила на решение, с което окончателно се установява дали заподозреният или обвиняемият е извършил съответното престъпление. Правните действия и средствата за правна защита, които са на разположение едва след като това решение е влязло в сила, включително завеждането на дело в Европейския съд по правата на човека, не следва да попадат в приложното поле на настоящата директива.

(13)

Настоящата директива отчита различните нужди и степени на защита на някои аспекти на презумпцията за невиновност по отношение на физическите и юридическите лица. По отношение на физическите лица тази защита е отразена в трайната практика на Европейския съд по правата на човека. Съдът на Европейския съюз признава обаче, че юридическите лица не се ползват от правата, произтичащи от презумпцията за невиновност, по същия начин, както физическите лица.

(14)

При сегашната степен на развитие на националното право и на съдебната практика на национално равнище и на равнището на Съюза е прекалено рано да се създава законодателна уредба на равнището на Съюза на презумпцията за невиновност по отношение на юридическите лица. Поради това настоящата директива не следва да се прилага по отношение на юридическите лица. Това не следва да засяга прилагането на презумпцията за невиновност по отношение на юридическите лица съгласно предвиденото по-специално в ЕКПЧ и нейното тълкуване от Европейския съд по правата на човека и от Съда на Европейския съюз.

(15)

Презумпцията за невиновност по отношение на юридическите лица следва да се гарантира от съществуващите нормативни гаранции и от съдебната практика, чиято бъдеща еволюция следва да определи дали са необходими действия на Съюза.

(16)

Презумпцията за невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи или съдебни решения, различни от решенията относно вината, заподозреният или обвиняемият бъде представен като виновен, докато вината му не бъде установена в съответствие със закона. Такива изявления и съдебни решения не следва да създават впечатлението, че това лице е виновно. Това не следва да засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, като например обвинителния акт, и не засяга съдебните решения, в резултат на които влиза в сила условна присъда, при условие че е спазено правото на защита. Това също така не следва да засяга предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебни или други компетентни органи и се основават на подозрения или елементи на уличаващи доказателства, като например решения за предварително задържане, при условие че тези решения не представят заподозрения или обвиняемия като виновен. Преди да бъде взето предварително решение от процесуално естество, компетентният орган трябва първо да се увери, че съществуват достатъчно елементи на уличаващи доказателства срещу заподозрения или обвиняемия, за да бъде обосновано съответното решение, а решението би могло да съдържа позоваване на тези елементи.

(17)

Понятието „публични изявления на публични органи“ следва да означава всяко изявление, чието съдържание може да бъде отнесено към дадено престъпление и което изявление е направено от орган, ангажиран в наказателното производство по въпросното престъпление, като например съдебните органи, полицията и други правоприлагащи органи, или от друг публичен орган, като например министри или други публични длъжностни лица, като се подразбира, че това не засяга националното законодателство относно имунитета.

(18)

Задължението заподозрените или обвиняемите да не бъдат представяни като виновни не следва да възпрепятства публичните органи да разпространяват публично информация относно наказателните производства, когато това се налага изключително от съображения, свързани с наказателните разследвания, като например при показването на видеоматериал, когато обществеността се приканва да помогне за идентифицирането на предполагаемия извършител на престъплението, или от обществения интерес, например когато на жителите в определена област, засегната от предполагаемо екологично престъпление, от съображения за безопасност се предоставя информация или когато прокуратурата или друг компетентен орган предоставя обективна информация относно състоянието на наказателното производство, за да предотврати нарушения на обществения ред. Използването на тези съображения следва да бъде ограничавано до случаите, когато това би било обосновано и пропорционално, като се вземат предвид всички интереси. При всички случаи начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона.

(19)

Държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че при предоставянето на информация на медиите публичните органи не представят заподозрения или обвиняемия като виновен, докато вината му не бъде доказана в съответствие със закона. За тази цел държавите членки следва да информират публичните органи относно значението на надлежното спазване на презумпцията за невиновност, когато предоставят или разкриват информация на медиите. Това не следва да засяга разпоредбите на националното законодателство за защита на свободата на печата и другите медии.

(20)

Компетентните органи следва да се въздържат от представяне на заподозрения или обвиняемия като виновен, в съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране, като например белезници, стъклени клетки, клетки и окови, освен ако използването на тези мерки е необходимо по специфични за делото съображения, които са свързани или със сигурността, включително с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се самонарани, да нарани други лица или да повреди имущество, или с възпрепятстването на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица, например свидетели или жертви. Възможността за прилагане на мерки за физическо възпиране не означава, че компетентните органи следва да вземат официално решение относно използването на такива мерки.

(21)

Когато е възможно, компетентните органи следва също така да се въздържат да представят заподозрения или обвиняемия в съда или пред обществеността в затворнически дрехи, за да не се създава впечатлението, че лицето е виновно.

(22)

Тежестта на доказване на вината на заподозрения или обвиняемия се носи от обвинението и всяко съмнение следва да е в полза на заподозрения или обвиняемия. Презумпцията за невиновност би била нарушена, ако тежестта на доказване бъде прехвърлена от обвинението към защитата, без да се засягат правомощията на съда за служебно установяване на факти и независимостта на съдебната власт при извършването на преценка за вината на заподозрения или обвиняемия, както и използването на фактически или юридически презумпции по отношение на наказателната отговорност на заподозрения или обвиняемия. Тези презумпции следва да бъдат в разумни граници, като се има предвид важността на въпроса и като се зачита правото на защита, а използваните средства следва да бъдат разумно пропорционални на преследваната законосъобразна цел. Презумпциите следва да бъдат оборими и във всички случаи следва да се използват единствено при условие че е спазено правото на защита.

(23)

В различни държави членки не само прокуратурата, но и съдиите и компетентните съдилища са натоварени с търсенето на уличаващи и оневиняващи доказателства. Държавите членки, чиито системи не се основават на състезателен тип наказателен процес, следва да могат да запазят действащата си система, при условие че тя съответства на настоящата директива и на другите релевантни разпоредби на правото на Съюза и международното право.

(24)

Правото да се запази мълчание представлява важен аспект от презумпцията за невиновност и следва да служи като защита от самоуличаване.

(25)

Правото на лицата да не се самоуличават също представлява важен аспект от презумпцията за невиновност. Върху заподозрените или обвиняемите не следва да се оказва натиск — когато от тях се иска да направят изявление или да отговорят на въпроси — да представят доказателства или документи или да предоставят информация, които биха могли да доведат до самоуличаване.

(26)

Правото да се запази мълчание и правото на лицата да не се самоуличават следва да се прилагат по отношение на въпроси, свързани с престъплението, в чието извършване лицето е заподозряно или обвинено, а не по отношение на въпроси, свързани например с установяването на самоличността на заподозрения или обвиняемия.

(27)

Правото да се запази мълчание и правото на лицата да не се самоуличават предполагат, че компетентните органи не следва да принуждават заподозрения или обвиняемия да предоставя информация, ако същият не желае да направи това. За да се определи дали правото да се запази мълчание или правото на лицата да не се самоуличават е било нарушено, следва да се вземе предвид тълкуването на Европейския съд по правата на човека на правото на справедлив съдебен процес съгласно ЕКПЧ.

(28)

Упражняването на правото да се запази мълчание или на правото на лицата да не се самоуличават не следва да се използва срещу заподозрения или обвиняемия и упражняването на това право не следва само по себе си да се счита за доказателство, че въпросното лице е извършило въпросното престъпление. Това следва да не засяга националните правила относно оценяването на доказателствата от съдилища или съдии, при условие че е спазено правото на защита.

(29)

Упражняването на правото на лицата да не се самоуличават следва да не възпрепятства компетентните органи при събирането на доказателства, които могат да бъдат получени по законосъобразен начин от заподозрения или обвиняемия чрез използване на законови правомощия за процесуална принуда, които съществуват независимо от волята на заподозрения или обвиняемия, като материали, получени въз основа на заповед, материали, по отношение на които има законово задължение да бъдат задържани и предадени при поискване, проби от дъха, кръвта и урината, както и телесни тъкани с цел извършване на ДНК-тестове.

(30)

При леки нарушения, като например леки пътни нарушения, правото да се запази мълчание и правото на лицата да не се самоуличават следва да не възпрепятстват държавите членки да решават, че производството или определени етапи от него може да се проведат писмено или без разпит на заподозрения или обвиняемия от компетентните органи във връзка с извършеното нарушение, при условие че е спазено правото на справедлив съдебен процес.

(31)

Държавите членки следва да обмислят възможността да се гарантира, че когато на заподозрения или обвиняемия се предоставя информация за правата, посочени в член 3 от Директива 2012/13/ЕС, той също така получава информация относно правото на лицата да не се самоуличават, както това се прилага съгласно националното законодателство в съответствие с настоящата директива.

(32)

Държавите членки следва да обмислят възможността да се гарантира, че когато на заподозрения или обвиняемия се предоставя декларация за правата съгласно член 4 от Директива 2012/13/ЕС, тази декларация за правата съдържа също така информация за правото на лицата да не се самоуличават, както това се прилага съгласно националното право в съответствие с настоящата директива.

(33)

Правото на справедлив съдебен процес е един от основните принципи на демократичното общество. На него се основава правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес, което следва да бъде гарантирано в целия Съюз.

(34)

Когато заподозрените или обвиняемите нямат възможност да присъстват на съдебния процес по независещи от тях причини, те следва да могат да поискат определянето на нова дата за съдебното заседание в предвидените в националното право срокове.

(35)

Правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес не е абсолютно. При определени обстоятелства заподозреният или обвиняемият следва да може да се откаже от него изрично или мълчаливо, но по недвусмислен начин.

(36)

При определени обстоятелства решението относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия следва да може да бъде постановено дори и ако въпросното лице не присъства на съдебния процес. Такъв може да е случаят, когато заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неявяване, но въпреки това лицето не се яви. Уведомяването на заподозрения или обвиняемия за съдебния процес следва да означава призоваване на заподозрения или обвиняемия, лично или по друг начин, като на въпросното лице се предоставя официална информация относно датата и мястото на съдебния процес по начин, който му дава възможност да се осведоми за съдебния процес. Уведомяването на заподозрения или обвиняемия за последиците от неявяване, следва да означава по-специално, че лицето е било уведомено, че решението може да бъде постановено, ако не се яви на съдебния процес.

(37)

Следва да бъде възможно да се проведе съдебен процес, който да доведе до постановяването на решение относно вината или невиновността и в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, ако последният е бил информиран относно съдебния процес и е упълномощил адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, който да го представлява на съдебния процес, и който се е явил на процеса от името на заподозрения или обвиняемия.

(38)

При разглеждане на въпроса дали начинът на предоставяне на информацията е достатъчен, за да гарантира осведомяването на лицето за съдебния процес, следва, когато е уместно, да се обръща особено внимание на усилията, които публичните органи са положили, за да информират заинтересованото лице, и на усилията, които заинтересованото лице е положило, за да получи предназначената за него информация.

(39)

Когато държавите членки предвиждат възможността за провеждане на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, но условията за постановяване на решение в отсъствието на определен заподозрян или обвиняем не са могли да бъдат изпълнени, тъй като местонахождението на заподозрения или обвиняемия не е могло да бъде установено въпреки положените разумни усилия, например, защото лицето е избягало или се е укрило, би следвало все пак да има възможност за постановяване на решение в отсъствието на заподозрения или обвиняемия и за изпълнение на това решение. В такъв случай държавите членки следва да гарантират, че при информирането на заподозрения или обвиняемия за решението, по-специално когато лицето е задържано, то следва да бъде информирано и за възможността да обжалва решението и за правото на нов съдебен процес или друго средство за правна защита. Тази информация следва да бъде предоставена в писмена форма. Информацията може да бъде предоставена и устно, при условие че фактът относно предоставянето на информацията е отбелязан в съответствие с процедурата на протоколиране съгласно националното законодателство.

(40)

На компетентните органи в държавите членки следва да бъде дадена възможността временно да отстранят заподозрян или обвиняем от съдебния процес, когато това е в интерес на осигуряването на нормалното протичане на наказателното производство. Такъв би могъл да е например случаят, когато заподозрян или обвиняем нарушава реда по време на съдебното заседание и трябва да бъде изведен от съдебната зала по нареждане на съдията, или когато изглежда, че присъствието на заподозрян или обвиняем възпрепятства надлежното провеждане на разпит на свидетел.

(41)

Правото на лицата да присъстват на съдебния процес може да бъде упражнено единствено ако се провеждат едно или повече съдебни заседания. Това означава, че правото на лицата да присъстват на съдебния процес не може да се прилага, ако приложимите национални процесуални правила не предвиждат съдебни заседания. Тези национални правила следва да са в съответствие с Хартата и ЕКПЧ, съгласно тълкуването им от Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, по-специално по отношение на правото на справедлив съдебен процес. Такъв е например случаят, когато производството се провежда по опростен начин единствено или частично след писмено производство или без предвидено съдебно заседание.

(42)

Държавите членки следва да гарантират, че при прилагането на настоящата директива, и по-конкретно във връзка с правото на лицата да присъстват на съдебния процес и правото на нов съдебен процес, се отчитат специалните потребности на уязвимите лица. Съгласно препоръката на Комисията от 27 ноември 2013 г. относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство (8) за уязвими заподозрени или обвиняеми лица следва да се считат всички заподозрени или обвиняеми лица, които не са в състояние да разбират или да участват ефективно в наказателното производство поради възрастта си, психическото или физическото си състояние или уврежданията си.

(43)

Децата са уязвими и следва да им се осигури специална степен на защита. Ето защо по отношение на някои от правата, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат установени специални процесуални гаранции.

(44)

Принципът на ефективност на правото на Съюза изисква от държавите членки да въведат адекватни и ефективни средства за правна защита в случай на нарушаване на правата, предоставени на физическите лица от правото на Съюза. Ефективното правно средство за защита, достъпно в случай на нарушение на някое от правата, установени в настоящата директива, следва да има, доколкото е възможно, такова действие, което поставя заподозрените или обвиняемите в същото положение, в което биха се намирали, ако не е било извършено нарушение, с цел гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

(45)

При оценката на обясненията, дадени от заподозрените или обвиняемите, или на доказателствата, събрани в нарушение на правото на лицата да запазят мълчание или на правото им да не се самоуличават, съдилищата и съдиите следва да зачитат правото на защита и справедливостта на производството. В този контекст следва да се вземе предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, съгласно която допускането на обяснения, получени чрез изтезания или друго малтретиране в нарушение на член 3 от ЕКПЧ, като доказателство за установяване на съответните факти в наказателното производство би нарушило справедливия характер на цялото производство. Съгласно Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, всички обяснения, за които е установено, че са получени чрез изтезания, не следва да бъдат използвани като доказателство в какъвто и да е съдебен процес, освен срещу лице, обвинено за изтезания, като доказателство, че е дадено такова обяснение.

(46)

За осъществяването на наблюдение и оценяването на ефективността на настоящата директива държавите членки следва да изпращат на Комисията наличните данни относно прилагането на правата, установени в нея. Тази информация би могла да включва регистрираните от правоприлагащите и съдебните органи данни относно правните средства за защита, прилагани при нарушение на някой от аспектите на презумпцията за невиновност, попадащ в обхвата на настоящата директива, или при нарушение на правото на лицата да присъстват на съдебния процес.

(47)

Настоящата директива утвърждава основните права и принципи, признати в Хартата и ЕКПЧ, включително забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение, правото на свобода и сигурност, зачитането на личния и семейния живот, правото на неприкосновеност на личността, правата на детето, интеграцията на хората с увреждания, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита. По-конкретно, следва да се вземе предвид член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съгласно който Съюзът признава правата, свободите и принципите, определени в Хартата, и съгласно който основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза.

(48)

Тъй като с настоящата директива се въвеждат минимални предписания, държавите членки следва да могат да разширят правата, установени в нея, за да осигурят по-висока степен на защита. Степента на защита, предоставена от държавите членки, никога не следва да пада под стандартите, определени в Хартата и ЕКПЧ, съгласно тълкуването им от Съда на Европейския съюз и от Европейския съд по правата на човека.

(49)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно установяването на общи минимални правила относно някои аспекти на презумпцията за невиновност и относно правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради мащаба и последиците си могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(50)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(51)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

а)

някои аспекти на презумпцията за невиновност в наказателното производство;

б)

правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

a)

заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или

б)

заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/12

(1)

В своето съобщение от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, Комисията изтъкна необходимостта от подобряване на сътрудничеството между държавите членки и обяви началото на консултации относно създаването на платформа на равнището на Съюза между инспекторатите по труда и другите правоприлагащи органи за борба срещу недекларирания труд, с която се цели подобряване на сътрудничеството, обмен на най-добри практики и установяване на общи принципи за извършването на инспекции.

(2)

В съответствие с член 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с Решение (ЕС) 2015/1848 (4) Съветът прие насоки за политиките за заетост на държавите членки. Тези насоки служат за ориентир на държавите членки при разработването на техните национални програми за реформи и при осъществяването на реформите. Насоките за заетостта са в основата на специфичните за отделните държави препоръки, които Съветът отправя до държавите членки по силата на този член. През последните години тези специфични за отделните държави препоръки включват препоръки относно борбата срещу недекларирания труд.

(3)

Член 151 от ДФЕС определя като цели в областта на социалната политика насърчаването на заетостта и подобряването на условията на живот и труд. С оглед на постигането на тези цели Съюзът може да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на здравето и безопасността при работа, условията на труд, интегрирането на лицата, изключени от пазара на труда, и борбата срещу социалното изключване. В съответствие с член 153, параграф 2, буква а) от ДФЕС Съюзът може да приема мерки за насърчаване на сътрудничеството между държавите членки, с изключение на хармонизирането на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки.

(4)

В своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа Европейският парламент приветства инициативата на Комисията за създаване на европейска платформа и призова за засилено сътрудничество на равнището на Съюза за противодействие на недекларирания труд, който съгласно резолюцията нанася вреди на икономиката на Съюза, води до нелоялна конкуренция, застрашава финансовата стабилност на социалните модели на Съюза и има за последица нарастваща липса на социална закрила и защита на заетостта за работниците.

(5)

В съобщението на Комисията от 24 октомври 2007 г., озаглавено „Засилване на борбата срещу недекларирания труд“, като недеклариран труд се определя „всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт, като се имат предвид различията в нормативните системи на държавите членки“. Всички незаконни дейности са изключени от това определение.

(6)

Недекларираният труд често има трансгранично измерение. Естеството на недекларирания труд може да е различно в отделните държави в зависимост от икономическия, административния и социалния контекст. Националното законодателство по отношение на недекларирания труд и определенията, използвани на национално равнище, се различават. Поради това мерките за противодействие на недекларирания труд следва да бъдат съобразени с тези различия.

(7)

Оценките сочат, че недекларираният труд представлява значителна част от икономиката на Съюза. Фактът, че недекларираният труд се определя по различен начин в националните законодателства на държавите членки, затруднява получаването на точни данни относно разпространението му.

(8)

Злоупотребата със статута на самостоятелно заетите лица, както е определен в националното право, на национално равнище или в трансгранични ситуации, е форма на погрешно деклариран труд, който често се свързва с недекларирана заетост. Фиктивна самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице се обяви за самостоятелно заето, докато всъщност изпълнява характерните за трудово правоотношение условия, за да се избегнат някои правни или фискални задължения. Платформата, създадена с настоящото решение („платформата“) следва да противодейства на недекларирания труд в различните му форми и на погрешно декларирания труд, свързан с него, включително фиктивната самостоятелна заетост.

(9)

Недекларираният труд има сериозни последствия за засегнатите работници, оказващи се в положение да приемат да работят при несигурни и понякога опасни условия на труд, при много по-ниско заплащане, тежки нарушения на трудовите права и значително занижена закрила по трудовото законодателство и законодателството в областта на социалната закрила, като по този начин са лишени от адекватни социалноосигурителни права, от пенсионни права и от достъп до здравеопазване, както и от възможности да развиват уменията си и да учат през целия си живот.

(10)

Въпреки че отрицателните последици от недекларирания труд, които възникват за обществото и икономиката, се проявяват под различни форми, платформата е насочена към подобряване на условията на труд и към насърчаване на интеграцията на пазара на труда и социалното включване. Недекларираният труд има сериозни последици за бюджета, тъй като води до намаляване на приходите от данъци и социалноосигурителни вноски, като по този начин се компрометира финансовата устойчивост на системите за социална защита. Той оказва отрицателно въздействие върху заетостта и производителността и води до нарушаване на условията на равнопоставеност.

(11)

Недекларираният труд се отразява по различен начин на различните социални групи, inter alia, жени, мигранти и домашни работници, като някои от недекларираните работници се намират в особено уязвимо положение.

(12)

В държавите членки е въведена широка гама от политически подходи и мерки за противодействие на недекларирания труд. Държавите членки също така са сключили двустранни спогодби и са осъществили многостранни проекти по някои аспекти на недекларирания труд. Противодействието на комплексния проблем с недекларирания труд трябва все още да бъде развивано и изисква прилагането на холистичен подход. Платформата не следва да е пречка за прилагането на двустранни и многостранни спогодби или споразумения относно административното сътрудничество.

(13)

Участието в дейностите на платформата не засяга компетентностите и/или задълженията на държавите членки за противодействие на недекларирания труд, включително техните национални или международни задължения съгласно, inter alia, относимите и приложими международни конвенции на Международната организация на труда (МОТ) като Конвенция № 81 относно инспекцията по труда в промишлеността и търговията.

(14)

Сътрудничеството между държавите членки на равнището на Съюза продължава да бъде разпокъсано както по отношение на участващите държави членки, така и по отношение на обхванатите въпроси. Липсва действащ официален механизъм за трансгранично сътрудничество между релевантните органи на държавите членки за цялостно решаване на въпросите, свързани с недекларирания труд.

(15)

Необходимо е сътрудничеството между държавите членки да се насърчава на равнището на Съюза, за да им се съдейства за по-ефикасно и по-ефективно противодействие на недекларирания труд. Във връзка с това платформата следва да има за цел да улесни и подкрепи обмена на най-добри практики и информация и да предостави рамка на равнището на Съюза с цел създаване на общо разбиране, натрупване на експертни знания и разработване на анализи относно недекларирания труд. Споделени определения и общи концепции по отношение на недекларирания труд следва да отразяват развитието на пазара на труда. Платформата следва да насърчава също така сътрудничеството между различните правоприлагащи органи на държавите членки, които участват в подобни трансгранични действия на доброволна основа.

(16)

Настоящото решение е насочено към насърчаване на сътрудничеството на равнището на Съюза между държавите членки. По отношение на недекларирания труд положението е много различно в държавите членки и следователно нуждите на релевантните органи и на другите участници в отделните държави членки, що се отнася до областите на сътрудничеството, също са различни. Държавите членки запазват своята компетентност да решават степента на участието си в дейностите, одобрени на пленарните заседания в рамките на платформата.

(17)

На равнището на Съюза следва да се насърчава тясното и ефективно сътрудничество между държавите членки за подкрепа и допълване на техните мерки за противодействие на недекларирания труд. Действията на национално равнище зависят от конкретния контекст в отделните държави членки и дейностите в рамките на платформата не могат да заменят оценката на национално равнище на подходящи действия, които да бъдат предприети.

(18)

Държавите членки и техните релевантни органи остават компетентни по отношение на идентифицирането, анализа и разрешаването на практически проблеми, свързани с прилагането на относимото право на Съюза относно условията на труд и социалната закрила на работното място и по отношение на вземането на решения какви мерки да предприемат на национално равнище, за да приложат резултатите от дейностите на платформата.

(19)

Платформата следва да използва всички подходящи източници на информация, в частност проучвания, двустранни споразумения, сключени между държавите членки, и многостранни проекти за сътрудничество, и следва да създава полезни взаимодействия между съществуващите инструменти и структури на равнището на Съюза, за да се постигне максимален възпиращ или превантивен ефект от тези мерки. Действията на платформата може да бъдат под формата на рамка за съвместни обучения, партньорски проверки, създаване на инструменти като например интерактивна база от знания, като се вземат предвид съществуващите проучвания за осъществимост, inter alia, дейността на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) и — като същевременно се признава значението на защитата на личните данни — решения за обмен на данни. Информираността за недекларирания труд може да се повиши чрез европейски кампании или общи стратегии, основаващи се на политики и стратегии за повишаване на осведомеността по отношение на недекларирания труд, който вече е разпространен в държавите членки в различна степен. Платформата следва да включи и участници извън държавния сектор като важен източник на информация.

(20)

Платформата следва да допринесе за задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки, включително чрез подпомагане на новаторски подходи за трансгранично сътрудничество и изпълнение, както и чрез оценка на опита, придобит от държавите членки в рамките на такова сътрудничество. Навременният обмен на информация е от основно значение за ограничаването на недекларирания труд.

(21)

Ако даден член на платформата счете, че за обмена на информация и най-добри практики в рамките на платформата е полезно да се обсъдят конкретни случаи, тяхната анонимност следва надлежно да се осигури. Платформата може да бъде ефективна само в среда, в която лицата, които повдигат въпроси, свързани със случаи на недеклариран труд, са защитени срещу неблагоприятно третиране. Ето защо платформата следва да представлява форум за обмен на най-добри практики в това отношение.

(22)

Обменът на информация и на най-добри практики следва да позволява на платформата да осигурява ценен принос за възможни действия на равнището на Съюза за противодействие на недекларирания труд, включително от страна на Комисията. В контекста на Европейския Семестър дейностите на платформата може да осигурят ценен принос при разглеждането на мерки, свързани с недекларирания труд.

(23)

Отношение към недекларирания труд имат различни национални правоприлагащи органи, като инспекторатите по труда, други органи, които се занимават със здравословните и безопасни условия на труд, инспекторатите по социална сигурност и данъчните органи. В някои случаи миграционните власти и службите по заетостта, както и митническите органи и органите, отговарящи за прилагането на общата транспортна политика, полицията, прокуратурата и социалните партньори могат също да имат отношение.

(24)

За цялостно и успешно противодействие на недекларирания труд в държавите членки е необходимо да се прилага съчетание от политики; това следва да се улеснява чрез насърчаване на структурирано сътрудничество между релевантните органи и други участници. Платформата следва да включва всички имащи отношение национални органи, по-специално правоприлагащите органи, които са водещи и/или участват в противодействието на недекларирания труд. Държавите членки запазват компетентността си да решават кои органи да ги представляват в различните дейности на платформата. Сътрудничеството между националните органи на държавите членки следва да е в съответствие с приложимото национално право и правото на Съюза.

(25)

За да постигне своите цели, платформата следва да бъде подпомагана от висш представител във всяка държава членка, който да координира и осъществява връзка с националните органи на държавите членки и когато е приложимо — с други участници, включително социалните партньори, занимаващи се с многостранните аспекти на недекларирания труд.

(26)

Платформата следва да включва в работата си социалните партньори на равнището на Съюза — както междуотраслово, така и в секторите, които са най-тежко засегнати или имат специална роля в противодействието на недекларирания труд, и следва да си сътрудничи с релевантните международни организации, като например МОТ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и агенциите на Съюза — по-специално Eurofound и Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA). Участието на Eurofound и EU-OSHA в работата на платформата като наблюдатели не следва да води до разширяване на настоящия им мандат.

(27)

Платформата следва да приеме свой процедурен правилник, работни програми и редовни доклади.

(28)

Платформата следва да може да създава работни групи за разглеждане на конкретни въпроси и да разчита на опита на специалисти със специфична компетентност.

(29)

Платформата следва да си сътрудничи със съответните експертни групи и комитети на равнището на Съюза, чиято работа е свързана с недекларирания труд.

(30)

Платформата и нейните дейности следва да бъдат финансирани по оста „Прогрес“ на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) в рамките на бюджетните кредити, определени от Европейския парламент и Съвета. Комисията следва да гарантира, че платформата използва финансовите ресурси, определени за платформата, по прозрачен и ефективен начин.

(31)

Като се има предвид значението на откритостта и на достъпа до документи, отразено в принципите, предвидени в член 15 от ДФЕС, платформата следва да работи по прозрачен начин и в съответствие с тези принципи.

(32)

Комисията следва да предприеме необходимите административни мерки във връзка със създаването на платформата.

(33)

Платформата следва да зачита напълно основните права и да спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(34)

При обработването на лични данни, извършвано от държавите членки в рамките на настоящото решение, се прилагат Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (5) и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), както и съответните национални мерки за изпълнение.

(35)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001,

а)

един висш представител, определен от всяка държава членка, който да я представлява;

б)

представител на Комисията;

в)

най-много четирима представители на междуотрасловите социални партньори на равнището на Съюза, които се определят от тези социални партньори и представляват двете страни на отрасъла на равна основа.

а)

най-много 14 представители на социалните партньори от сектори с широко разпространение на недеклариран труд, които се определят от тези социални партньори и представляват двете страни на отрасъла на равна основа;

б)

представител на Eurofound;

в)

представител на EU-OSHA;

г)

представител на МОТ;

д)

представител от всяка трета държава от Европейското икономическо пространство.

а)

задълбочаване на сътрудничеството между релевантните органи на държавите членки и другите участници с цел по-ефикасно и по-ефективно противодействие на недекларирания труд в различните му форми и на погрешно декларирания труд, свързан с недекларирания труд, включително на фиктивната самостоятелна заетост;

б)

подобряване на капацитета на различните релевантни органи и участници на държавите членки за справяне с трансграничните аспекти на недекларирания труд, като по този начин се допринася за осигуряване на условия на равнопоставеност;

в)

повишаване на обществената информираност по въпроси, свързани с недекларирания труд и неотложната необходимост от предприемане на подходящи действия, както и насърчаване на държавите членки да увеличат усилията си за противодействие на недекларирания труд.

а)

обмен на най-добри практики и информация;

б)

натрупване на експертни знания и разработване на анализи;

в)

насърчаване и подпомагане на новаторски подходи за ефективно и ефикасно трансгранично сътрудничество и оценка на натрупания опит;

г)

принос към хоризонтално разбиране на въпросите, свързани с недекларирания труд.

а)

задълбочаване на познанията за недекларирания труд, включително по отношение на причините и регионалните различия, посредством споделени определения и общи понятия, основани на факти способи за измерване и насърчаване на сравнителен анализ и релевантни методологични инструменти за събиране на данни, като за основа се използва работата на други участници, включително Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила;

б)

подобряване на познаването и взаимното разбиране за различните системи и практики за противодействие на недекларирания труд, включително на неговите трансгранични аспекти;

в)

разработване на анализи на ефективността на различните политически мерки за противодействие на недекларирания труд, включително превантивни мерки и санкции;

г)

създаване на инструменти за ефективно споделяне на информация и натрупан опит, например база от знания за различни практики и предприети мерки, включително двустранни или многостранни споразумения, прилагани в държавите членки за противодействие на недекларирания труд;

д)

разработване на инструменти, като например насоки за правоприлагане, наръчници за добри практики и споделени принципи за инспекциите за противодействие на недекларирания труд и извършване на оценка на опита с подобни инструменти;

е)

улесняване и подкрепа на различните форми на сътрудничеството между държавите членки чрез повишаване на техния капацитет за справяне с трансграничните аспекти на недекларирания труд посредством насърчаване и улесняване на новаторски подходи, като например обмен на персонал, използване на бази данни, в съответствие с приложимите национални разпоредби за защита на данните, както и съвместни дейности, и оценяване на опита от такова сътрудничество, предприето от участващите държави членки;

ж)

проучване на осъществимостта на система за бърз обмен на информация и подобряване на обмена на данни в съответствие с правилата на Съюза за защита на данните, включително изследване на възможностите за използване на Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7) и на Електронния обмен на данни за социалната сигурност (EESSI);

з)

обмен на опит между националните органи в прилагането на правото на Съюза, свързано с противодействието на недекларирания труд;

и)

разработване и при необходимост подобряване на способността за обучение за релевантните органи и разработване на рамка за провеждане на съвместно обучение;

й)

организиране на партньорски проверки за проследяване на напредъка при противодействието на недекларирания труд в държавите членки, които изберат да участват в тези прегледи;

к)

обмен на опит и разработване на най-добри практики в областта на сътрудничеството между релевантните органи на държавите членки и, когато е уместно, на трети държави, с цел да се повиши ефективността на това сътрудничество в борбата срещу свързаните с недекларирания труд проблеми в тези държави;

л)

повишаване на информираността за проблема с недекларирания труд чрез провеждане на общи дейности, като например европейски кампании, и координиране на регионални или общосъюзни стратегии, включително отраслови подходи;

м)

обмен на опит във връзка с предоставянето на консултации и информация на работниците, засегнати от практиките на недеклариран труд.

а)

процедурния си правилник;

б)

двугодишни работни програми, в които, inter alia, се излагат нейните приоритети и конкретното описание на дейностите, посочени в член 6;

в)

доклади на платформата на всеки две години;

г)

създаването на работни групи за изследването на въпроси, определени в нейните работни програми, включително практическите условия за тези работни групи, които трябва да се разпускат веднага след изпълнението на техния мандат.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/21

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/22

(1)

В регламента се предвижда, че за изпълнението на своята мисия Службата за подкрепа в областта на убежището, наричана по-нататък „Службата за подкрепа“, следва да бъде отворена за участие на държави, сключили споразумения с ЕС, по силата на които те са приели и прилагат правото на ЕС в уредената с Регламента област, по-специално Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, наричани по-нататък „асоциираните държави“.

(2)

Швейцария е сключила споразумения с ЕС, по силата на които е приела и прилага правото на ЕС в уредената с Регламента област, и по-специално Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно критериите и механизмите за определяне на държавата, компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в държава членка или в Швейцария (2),

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/38

(1)

В Регламент (ЕО) № 515/97 се предвижда, че превозвачите трябва да предават данни относно движението на контейнери за събитията, изброени в член 18а, параграф 6 от Регламента, в регистъра на съобщенията за статуса на контейнерите (ССК), управляван от Комисията, но само доколкото тези събития са известни на докладващия превозвач и данните за тези събития са били създадени, събрани или съхранени в неговите електронни записи.

(2)

С цел да се гарантира своевременен анализ на данните относно движението на контейнери, да се обезпечи безпрепятственото предаване на тези данни от морските превозвачи в регистъра на ССК и да се гарантира управляемо многообразие на възможните начини за кодиране на данните, честотата на докладването на ССК, техният формат и метод на предаване следва да бъдат уточнени.

(3)

Поради обема и редовните промени в превоза на контейнери, ефективното разкриване на измами зависи в голяма степен от навременното идентифициране на подозрителни движения на контейнери. За да се гарантира, че получените данни се използват ефективно, като се ограничава рискът съмнителни товари да бъдат преместени на неопределени места преди да е възможно ефективното откриване на съмнителни пратки, от превозвачите следва да се изисква да изпращат ССК в регистъра на ССК не по-късно от 24 часа след тяхното създаване, събиране или запазване в електронните записи на превозвача.

(4)

За да се намали финансовата тежест за отрасъла и за улесняване на предаването на ССК, от превозвачите следва да се изисква да използват един от основните стандарти ANSI ASC X12 или UN/EDIFACT. ANSI ASC X12 е протокол за електронен обмен на данни (EDI) на Американския национален институт за стандартизация (ANSI), докато UN/EDIFACT е стандарт за EDI, разработен под егидата на Обединените нации (ООН). Използването на такъв стандарт следва да намали разходите на превозвачите, свързани с изпълнението на задължението, тъй като тези стандарти се считат за универсално използвани в морския отрасъл с цел обмен на електронни данни.

(5)

За да се гарантира сигурното предаване на данните и подходяща степен на поверителност и цялост на предаваните данни, ССК следва да се предават, като се използва SFTP (Secure Shell File Transfer Protocol), разработен от Работната група за интернет инженеринг (IETF). Този метод за предаване гарантира равнището на изискваната сигурност и се счита за приемлив в отрасъла от гледна точка на осъществимостта на изпълнението. С цел да се намалят разходите по изпълнението, на превозвачите следва да се даде възможност да използват и други методи за предаване на данни, при условие че тези методи гарантират същото равнище на сигурност на данните като SFTP.

(6)

За да се намали финансовата тежест, свързана с предаването на ССК, на превозвачите следва да се позволи да прехвърлят всички ССК, създадени, събрани или съхранени в техните електронни записи, без подбор на отделни ССК. В тези случаи на Комисията и на компетентните органи на държавите членки следва да се даде възможност за достъп и използване на тези данни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 515/97.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 515/97,

а)

избирателно докладване на отделни ССК, както е посочено в член 18а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 515/97, или

б)

прехвърляне на всички ССК, създадени, събрани или съхранени в електронните записи на превозвачите, без подбор на отделни ССК.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/40

(1)

Предназначението на Митническата информационна система (МИС) е да подпомага компетентните органи при предотвратяването, разследването и преследването на действия, нарушаващи митническото и земеделското законодателство. За постигането на тази цел компетентните органи на държавите членки въвеждат в МИС информация за съответните събития, например изземване или задържане на стоки. С цел МИС да продължи да удовлетворя нуждите на компетентните органи, е необходимо да се актуализира списъкът на елементите, които трябва да бъдат включени в МИС.

(2)

Всяко събитие, докладвано в МИС, включва редица основни елементи, които са необходими за адекватното тълкуване на случая. С цел да се даде възможност на компетентните органи лесно да установяват конкретни случаи или събития в МИС, трябва да е възможно в системата да се правят справки по случаите, за което е необходимо данните за конкретен случай да бъдат сред елементите, които се включват в МИС.

(3)

За извършването на измами обикновено е нужно активното участие на едно или повече лица. Правилното и недвусмислено установяване на самоличността на лицата, участващи в дейности, които са потенциално свързани с измами, е от първостепенно значение за успешното разследване на събитията. Данните, свързани с предприятията и лицата, участващи в измами или потенциално измамна дейност, следва да бъдат докладвани в МИС.

(4)

Поради факта, че начинът на действие на търговските измами, както и методът на укриване, зависят от вида транспорт, важно е в МИС да бъдат включени като задължителен елемент конкретните подробности, свързани с транспортните средства.

(5)

Транспортните схеми, които не са икономически оправдани, се считат за уместен показател за някои видове измами, например невярното деклариране на произход. Поради това е важно да се знаят подробностите за маршрутите, които се използват за превоз на стоки, тъй като те могат да се окажат важни за разкриването на измами. По тази причина информацията относно етапите от маршрутите се счита за особено важна за правилното разследване на митническите измами и следва да бъде включена сред елементите в МИС.

(6)

Митата и другите налози се различават в зависимост от конкретните свойства на стоката. Затова с цел да се осигури правилното проследяване на случаите или събитията, докладвани в МИС, спецификациите, отнасящи се до засегнатите в случая стоки, следва да бъдат въвеждани в МИС.

(7)

Анализите на конкретното изземване, конфискуване или задържане на стоките спомагат за разработването на превантивни мерки срещу повторната поява на същия вид митнически измами в бъдеще. Поради това се приема за важно в МИС да бъде включена уместна информация за изземването, конфискуването или задържането.

(8)

Всяко действие, предприето от съответните органи, следва да е оправдано и по тази причина следва да се основава на подходящи показатели за риска. Следователно е необходимо информацията за оценката на риска да бъде включена сред елементите в МИС.

(9)

В зависимост от съответния случай документите, отнасящи се до него, които трябва да бъдат приложени при вписването му в МИС, могат да се различават значително. Сред тях могат да са търговски документи, получени от компетентните органи, но не само такива документи.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 515/97,

а)

Елементите, които са общи за всички категории по член 24 от Регламент (ЕО) № 515/97:

б)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква а) от Регламент (ЕО) № 515/97:

в)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква б) от Регламент (ЕО) № 515/97:

г)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква в) от Регламент (ЕО) № 515/97:

д)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква г) от Регламент (ЕО) № 515/97:

е)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква д) от Регламент (ЕО) № 515/97:

ж)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква е) от Регламент (ЕО) № 515/97:

з)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква ж) от Регламент (ЕО) № 515/97:

и)

Допълнителни елементи за категориите по член 24, буква з) от Регламент (ЕО) № 515/97:

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/49

(1)

В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 596/2014 от емитентите, участниците на пазара на квоти за емисии, тръжните платформи, провеждащите търгове лица и тръжния инспектор, или от всяко друго лице, което действа от тяхно име или за тяхна сметка, се изисква да изготвят списъци на лицата с достъп до вътрешна информация и редовно да ги актуализират в съответствие с точно определен формат.

(2)

Установяването на точния формат, включително използването на стандартни образци, би трябвало да улесни еднаквото прилагане на изискването за изготвяне и актуализиране на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация, определени в Регламент (ЕС) № 596/2014. Това би трябвало също така да осигури на компетентните органи необходимата информация, за да могат да изпълнят задачата за защита на лоялните отношения на финансовите пазари и да извършват разследвания на евентуални пазарни злоупотреби.

(3)

Тъй като в рамките на даден субект могат да съществуват едновременно множество елементи вътрешна информация, в списъците на лицата с достъп до вътрешна информация следва да се посочват точно конкретните елементи вътрешна информация, до които са имали достъп лицата, работещи за емитенти, участници на пазара на квоти за емисии, тръжни платформи, провеждащи търгове лица и тръжния инспектор (независимо дали става въпрос, освен другото, за сделка, проект, корпоративно или финансово събитие, публикуване на финансови отчети или предупреждения относно печалбата). За тази цел списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация следва да бъде структуриран на раздели с отделен раздел за всеки елемент вътрешна информация. Всеки раздел следва да включва всички лица, които имат достъп до един и същ конкретен елемент вътрешна информация.

(4)

За да се избегне едновременното вписване на едни и същи физически лица в различни раздели на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация, емитентите, участниците на пазара на квоти за емисии, тръжните платформи, провеждащите търгове лица и тръжния инспектор, или лицата, които действат от тяхно име или за тяхна сметка, могат да решат да изготвят и редовно да актуализират допълнителен раздел на списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, който се нарича „раздел за лицата с постоянен достъп до цялата вътрешна информация“ и се различава от останалите раздели на списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, тъй като не се създава при наличието на конкретен елемент вътрешна информация. В такъв случай разделът за лицата с постоянен достъп до цялата вътрешна информация следва да включва само лицата, които поради естеството на своите отговорности или своята длъжност имат достъп по всяко време до цялата вътрешна информация в рамките на емитента, участника на пазара на квоти за емисии, тръжната платформа, провеждащото търга лице или тръжния инспектор.

(5)

Списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация следва по принцип да съдържа лични данни, които улесняват идентифицирането на тези лица. Тази информация следва да включва датата на раждане, личния адрес и когато е приложимо — националния идентификационен номер на съответните физически лица.

(6)

Списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация следва да съдържа и данни, които могат да подпомогнат компетентните органи при провеждането на разследвания, за бързо анализиране на търговското поведение на лицата с достъп до вътрешни информация, за установяване на връзки между лица с достъп до вътрешна информация и лица, замесени в подозрителни търговски практики, както и за установяване на осъществени контакти между тях в критични моменти. В това отношение от основно значение са телефонните номера, тъй като те позволяват на компетентния орган да действа бързо и при необходимост да изисква записи на пренос на данни. Освен това тези данни следва да се осигурят от самото начало, за да не се компрометира неприкосновеността на разследването от необходимостта компетентният орган да отправя в хода на разследването допълнителни искания за информация към емитента, участника на пазара на квоти за емисии, тръжната платформа, провеждащото търга лице, тръжния инспектор или лицето с достъп до вътрешна информация.

(7)

С цел осигуряване при поискване на възможно най-бърз достъп за компетентния орган до списъка на лицата с достъп до вътрешна информация и за да не се застраши дадено разследване от необходимостта да се иска информация от лицата в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, този списък следва да се изготви в електронен формат и винаги да се актуализира незабавно при настъпване на някое от обстоятелствата, посочени в Регламент (ЕС) № 596/2014.

(8)

Използването на определени от компетентните органи специални електронни формати за представяне на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация би трябвало също така да намали административната тежест за компетентните органи, емитентите, участниците на пазара на квоти за емисии, тръжните платформи, провеждащите търгове лица или тръжния инспектор, както и за лицата, които действат от тяхно име или за тяхна сметка. Електронните формати следва да дават възможност информацията, включена в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, да остане поверителна и да бъдат спазени определените в законодателството на Съюза правила за обработка и предаване на лични данни.

(9)

Тъй като обаче емитентите на пазар за растеж на МСП са освободени от задължението за изготвяне и редовно актуализиране на списъци на лицата с достъп до вътрешна информация, поради което може да изготвят и съхраняват тази информация във формат, различен от електронния формат, изискван с настоящия регламент за останалите емитенти, е необходимо на емитентите на пазар за растеж на МСП да не се налага изискването да използват електронен формат за предаване на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация на компетентните органи. Аналогично на това е целесъобразно също така да не се изисква да се представят определени лични данни, когато тези данни не са на разположение на тези емитенти в момента, в който се изисква да се предаде списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация. При всички случаи списъците на лицата с достъп до вътрешна информация следва да се предават по начин, който да гарантира пълнотата, поверителността и целостта на информацията.

(10)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на технически стандарти за изпълнение, представени на Комисията от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

(11)

Европейският орган за ценни книжа и пазари проведе обществени консултации по проектите на техническите стандарти за изпълнение, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(12)

С цел да се гарантира безпрепятственото функциониране на финансовите пазари, е необходимо настоящият регламент да влезе в сила възможно най-скоро и определените в настоящия регламент разпоредби да се прилагат от същата дата като определената в Регламент (ЕС) № 596/2014,

„електронни средства“ означава електронно оборудване за обработка (включително дигитална компресия), съхранение и предаване на данни, използващо кабели, радиотехнологии, оптични технологии или други електромагнитни средства.

а)

поверителността на включената информация, като се направи необходимото списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация да е достъпен само за точно определени лица в рамките на емитента, участника на пазара на квоти за емисии, тръжната платформа, провеждащото търга лице и тръжния инспектор, или всяко лице, действащо от тяхно име или за тяхна сметка, за които този достъп е необходим поради естеството на техните отговорности или тяхната длъжност;

б)

точността на информацията, съдържаща се в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация;

в)

достъпът до предишните версии на списъка на лицата с достъп до вътрешна информация и възможността те да бъдат изтеглени.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/56

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето и изменянето на такова разрешение.

(2)

Използването на препарата от 6-фитаза (ЕС 3.1.3.26), получен от Komagataella pastoris (DSM 23036), известна по-рано като Pichia pastoris, беше разрешено до 28 февруари 2022 г. за пилета и пуйки за угояване, пилета, отглеждани за носачки, пуйки, отглеждани за разплод, кокошки носачки, други видове птици за угояване и за носачки, отбити прасенца, свине за угояване и свине майки с Регламент за изпълнение (ЕС) № 98/2012 на Комисията (2), след като бе подадено заявление за целта в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

В съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 притежателят на разрешителното предложи да се променят условията на разрешителното за този препарат като фуражна добавка за свине за угояване, като се намали неговото минимално препоръчително съдържание от 250 OTU/kg на 125 OTU/kg. Заявлението бе придружено от съответните данни, подкрепящи искането за промяна. Комисията препрати заявлението до Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-надолу „Органът“).

(4)

В становището си от 9 юли 2015 г. (3) Органът заключи, че при новите предложени условия на употреба препаратът от 6-фитаза (ЕС 3.1.3.26), получен от Komagataella pastoris (DSM 23036), има потенциал да бъде ефикасен при заявената минимална препоръчителна доза от 125 OTU/kg пълноценен фураж за свине за угояване. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за план за наблюдение след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно методите за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на препарата от 6-фитаза (ЕС 3.1.3.26), получен от Komagataella pastoris (DSM 23036), беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени.

(6)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) № 98/2012 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/59

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/61

(1)

В съответствие с Решение № 185/2014/ЕС на Съвета (1). Договореността между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария относно реда и условията за нейното участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището („договореността“) беше подписана на 11 февруари 2014 г., при условие на сключването ѝ.

(2)

Договореността следва да бъде одобрена.

(3)

Както е посочено в съображение 21 от Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвата (2), Обединеното кралство и Ирландия участват в посочения регламент и са обвързани от него. Ето защо те следва да приложат член 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 439/2010, като участват в настоящото решение. Следователно Обединеното кралство и Ирландия участват в настоящото решение..

(4)

Както е посочено в съображение 22 от Регламент (ЕС) № 439/2010, Дания не участва в посочения регламент и не е обвързана от него. Следователно Дания не участва в настоящото решение,

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/63

(1)

В член IX, алинеи 3 и 4 от Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (наричано по-долу „Споразумението за СТО“) се определят процедурите за предоставяне на освобождаване от задължение по многостранните търговски споразумения в приложение 1А, 1Б или 1В към Споразумението за СТО и приложенията към тях.

(2)

На 27 юли 2007 г. по отношение на Йордания беше допуснато удължаване на преходния период, предвиден в Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (наричано по-долу „Споразумението за СИМ“), за премахване на програмата за експортни субсидии, която се прилага под формата на частично или пълно освобождаване от подоходен данък върху печалбите, получени от износа на някои стоки. Срокът на това удължаване бе продължен до 31 декември 2013 г., като беше предвидено последващо поетапно прекратяване на прилагането на експортните субсидии до 31 декември 2015 г. в съответствие с процедурите по член 27, алинея 4 от Споразумението за СИМ за продължаване в полза на някои развиващи се държави на срока на удължаването на преходния период по член 27, алинея 2, буква б) от същото споразумение.

(3)

В съответствие с член IX, аления 3 от Споразумението за СТО Йордания отправи искане за освобождаване до 31 декември 2018 г. от нейното задължение по член 27, параграф 4 от Споразумението за СИМ за поетапно прекратяване на прилагането на експортните субсидии по отношение на програмата си за експортни субсидии.

(4)

Допускането на това освобождаване от задължения няма да се отрази неблагоприятно на икономиката или търговските интереси на Съюза, като същевременно ще подпомогне Йордания в усилията ѝ за справяне с икономическите предизвикателства, пред които е изправена в резултат на сложната и нестабилна политическа ситуация в региона.

(5)

Поради това е целесъобразно да се установи, че позицията, която трябва да бъде заета от името на Съюза в рамките на Общия съвет на СТО, е да бъде подкрепено искането на Йордания за освобождаване от задължения,

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/64

(1)

В съответствие с Решение 97/836/ЕО на Съвета (1) Съюзът се присъедини към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания („Ревизирано споразумение от 1958 г.“).

(2)

В съответствие с Решение 2000/125/ЕО на Съвета (2) Съюзът се присъедини към Споразумението относно създаването на глобални технически регламенти за колесните пътни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесните пътни превозни средства („Паралелно споразумение“).

(3)

С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) системите за одобрение в отделните държави членки бяха заменени с процедура на Съюза за одобрение и беше създадена хармонизирана рамка, съдържаща административните разпоредби и общите технически изисквания по отношение на всички нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли. С посочената директива правилата на ИКЕ на ООН бяха включени в системата на ЕС за одобрение на типа на превозните средства като изисквания за одобрение на типа или като алтернативи на законодателството на Съюза. След приемането на посочената директива правилата на ООН във все по-голяма степен се включват в законодателството на Съюза в рамките на системата на ЕС за одобряване на типа.

(4)

Предвид натрупания опит и развитието на техниката е необходимо да бъдат адаптирани в съответствие с техническия прогрес изискванията към някои елементи или характеристики, които са обхванати от правила № 10, 34, 41, 46, 48, 50, 51, 53, 55, 60, 73, 83, 94, 107, 110, 113, 118, 125, 128, 130 и 131 на ООН.

(5)

С цел да се установят еднакви разпоредби относно одобрението на тихи пътни превозни средства с оглед на тяхната ограничена чуваемост следва да бъде прието ново правило на ООН относно тихите превозни средства.

(6)

Поради това е необходимо да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в Административния комитет по Ревизираното споразумение от 1958 г. и в Изпълнителния комитет по Паралелното споразумение относно приемането на горепосочените актове на ООН,