4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/1

(1)

Съветът определя заплатите, надбавките и пенсиите на високопоставените служители на ЕС, заемащи публична длъжност („служители, заемащи публична длъжност“), включително председателя на Европейския съвет (1), председателя и членовете на Комисията (2), върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (3), председателите, съдиите, генералните адвокати и секретарите на Съда на Европейския съюз (4), председателя и членовете на Сметната палата (5) и генералния секретар на Съвета (6), заедно с всяко плащане, което се прави вместо възнаграждение.

(2)

Целесъобразно е възнагражденията и другите придобивки на служителите, заемащи публична длъжност, да отразяват големите им отговорности и следователно тези възнаграждения и други придобивки могат да се различават от посочените в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз („Правилник за персонала“).

(3)

Някои корекции на настоящите възнаграждения и други придобивки на служителите, заемащи публична длъжност, обаче са уместни, за да бъдат отразени институционалните промени в Съюза и да се актуализира структурата на възнагражденията, по-специално като се вземат предвид, когато е необходимо, измененията, въведени с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) („Правилник за персонала“). В контекста на реформата на Правилника за персонала е необходимо да бъдат направени няколко изменения на Регламент № 422/67/ЕИО, № 5/67/Евратом. По подобен начин Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2290/77 (8) също трябва да бъде актуализиран, за да се вземе предвид реформата на Правилника за персонала. С оглед на направените редица съществени изменения както на Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2290/77, така и на Регламент № 422/67/ЕИО, № 5/67/Евратом, уреждащи възнагражденията на служителите, заемащи различни публични длъжности, е целесъобразно двата регламента да бъдат обединени в един правен акт за постигане на по-голяма яснота и прозрачност и в интерес на добрата законодателна практика.

(4)

С цел да се гарантира баланс между членовете на персонала на ЕС и служителите, заемащи публична длъжност, по отношение на възнагражденията, е целесъобразно да се въведат мерки за привеждане в съответствие на третирането на служителите, заемащи публична длъжност, с това на членовете на персонала на ЕС в случаите, в които последните се ползват от актуализирана структура на възнагражденията, като например във връзка с автоматичните актуализации на надбавките и възможността за присъединяване към общата здравноосигурителна схема, включително след прекратяване на мандата.

(5)

Освен това е целесъобразно годишният процент на натрупване на пенсиите да се коригира и пенсионната възраст да се приведе в съответствие с измененията на Правилника за персонала и приложимият процент на натрупване да се определя съобразно Правилника за персонала, за да се гарантира автоматичният характер на корекциите при бъдещи негови изменения.

(6)

С други изменения следва да се гарантира, че срокът на действие на правото на бивши служители, заемали публична длъжност, на месечна преходна надбавка съответства пряко на прослуженото време. Този срок обаче следва да бъде не по-кратък от шест месеца и не по-дълъг от две години въз основа на разбирането, че целта на преходната надбавка за служители, заемащи публична длъжност, е за ограничен период от време веднага след края на мандата им да се осигури определено ниво на финансова сигурност до следващото им назначение с подобно равнище на възнаграждение или друг източник на доход, като например пенсия.

(7)

Уместно е също надбавките и сумите за възстановяване на разноски, дължими при встъпване в длъжност и при прекратяване на изпълнението на функциите, да се приведат в съответствие с изплащаните на длъжностните лица и другите служители съгласно Правилника за персонала, като същевременно се предвиди известна гъвкавост, когато е необходимо, по-специално в случай на възстановяване на разноски за пренасяне, така че да бъдат отчетени представителните функции на служителите, заемащи публична длъжност.

(8)

Необходимо е условията за здравно осигуряване на настоящи и бивши служители, заемащи(ли) публична длъжност, да се приведат в съответствие с условията за осигурителното покритие, приложими по отношение на длъжностните лица и другите служители съгласно членове 72 и 73 от Правилника за персонала.

(9)

По същите причини, тъй като правилата, установени с настоящия регламент, следва да заменят правилата, определени в Регламент № 422/67/ЕИО, № 5/67/Евратом, Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2290/77 и решения 2009/909/ЕС, 2009/910/ЕС и 2009/912/ЕС, с изключение на член 5 от него, тези актове следва да бъдат отменени, без това да засяга продължаването на прилагането им по отношение на всички служители, заемащи публична длъжност, към които се прилагат един или повече от тези актове и чиито мандати продължават или са приключили преди датата на влизане в сила на настоящия регламент,

а)

председателя на Европейския съвет;

б)

председателя и членовете на Европейската комисия, включително върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

в)

председателя и членовете, както и секретаря, на Съда на Европейския съюз, включително тези на Общия съд и на специализираните трибунали;

г)

генералния секретар на Съвета;

д)

председателя и членовете на Сметната палата.

а)

надбавка за настаняване при встъпване в длъжност съгласно предвиденото в член 5 от приложение VII към Правилника за персонала, който се прилага mutatis mutandis;

б)

надбавка за пренастаняване при прекратяване на изпълнението на функциите съгласно предвиденото в член 24, параграф 2 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, който се прилага mutatis mutandis;

в)

възстановяване на пътните разноски, направени за тях и за членовете на тяхното семейство;

и

г)

възстановяване на разноските за пренасяне на личните им вещи и мебели, включително застраховка срещу обикновен риск като кражба, повреда и пожар до тавана, определен за длъжностните лица на институцията, в която са назначени служителите, заемащи публична длъжност, съгласно член 9 от приложение VII към Правилника за персонала. След представяне на фактури институциите могат да предвидят дерогации за възстановяване на действителните разноски за пренасяне, които във всеки случай не надвишават с повече от 50 % тавана, определен от съответните институции за техния персонал.

а)

възстановяване на пътните разноски;

б)

възстановяване на разходите за хотел (само стая, обслужване и такси);

в)

дневни надбавки за срока на командировката, равни на 105 % от дневните надбавки, определени в Правилника за персонала, за всеки пълен ден на отсъствие.

—

40 %, ако периодът е по-малък или равен на две години;

—

45 %, ако периодът надхвърля две години, но е по-малък или равен на три години;

—

50 %, ако периодът надхвърля три години, но е по-малък или равен на пет години;

—

55 %, ако периодът надхвърля пет години, но е по-малък или равен на десет години;

—

60 %, ако периодът надхвърля десет години, но е по-малък или равен на петнадесет години;

—

65 %, ако периодът надхвърля петнадесет години.

а)

когато инвалидността е призната за постоянна, доживотна пенсия, изчислена в съответствие с член 12, която не е по-малка от 30 % от последно получената основна заплата. Те имат право на максималния размер на пенсията, ако нетрудоспособността е резултат от инвалидност или заболяване, настъпили при изпълнението на техните задължения;

б)

когато инвалидността е временна, пенсия за периода на инвалидност, възлизаща на 60 % от последно получената основна заплата, ако инвалидността или заболяването са настъпили при изпълнението на техните задължения, и на 30 % в други случаи. Когато получателят на такава пенсия за инвалидност навърши възрастта за пенсиониране, определена в член 11, или пенсията за инвалидност е получавана в продължение на седем години, тя се заменя с доживотна пенсия, изчислена в съответствие с член 12.

—

наследствената пенсия на преживелия съпруг или преживялата съпруга е равна на 36 % от основната заплата, получавана към момента на смъртта,

—

наследствената пенсия на първия сирак, който е дете и на двамата родители, не може да бъде по-малка от 12 % от основната заплата, получавана към момента на смъртта. Когато сираците, които са деца и на двамата родители, са няколко, общата сума на наследствената пенсия се разделя поравно между тях.

а)

Регламент № 422/67/ЕИО, № 5/67/Евратом;

б)

Регламент (EИО, Евратом, ЕОВС) № 2290/77;

в)

Решение 2009/909/ЕС;

г)

Решение 2009/910/ЕС;

д)

Решение 2009/912/ЕС, с изключение на член 5 от него.

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/13

(1)

Директива 2003/71/ЕО хармонизира изискванията за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекти. За да се осигури последователното хармонизиране и да се отчете техническото развитие на финансовите пазари е необходимо да се определят изисквания — особено такива, които са свързани с процеса на одобрение, публикуване и разпространение на информация относно предлагането или допускането до търгуване освен посочената в проспекта, включително рекламни съобщения.

(2)

Процесът на преглед и одобрение на проспекта е итеративен — решението на националния компетентен орган за одобрение на проспекта се извършва посредством повтарящи се цикли на анализ, при които се проучва разработеният проект на проспект от емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за достъп до търгуване на регулиран пазар, за да се гарантира, че проспектите отговарят на изискването за пълнота, включително последователност и понятност на информацията. С цел да се предостави по-голяма сигурност по отношение на процеса на одобрение на емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане до търгуване необходимо е да се определи кои документи следва да се представят на компетентните национални органи на отделните етапи от цикъла по одобрение на проспекта.

(3)

На националния компетентен орган следва винаги да се предоставя по електронен път, приемлив за този орган, проект на проспект, който е в електронен формат и с възможност за търсене в документа. Електронният формат, който допуска търсене в документа, позволява на националните компетентни органи да търсят определени понятия или думи в проспекта, поради което подобрява бързината на проверка на данните и допринася за един ефикасен и своевременен процес на разглеждане.

(4)

С изключение на първия проект на проспект, изключително важно е във всеки проект на проспект, предоставен на националния компетентен орган, ясно да се показват промените, направени спрямо представения по-рано проект, и да се обяснява как тези промени са насочени към непълнотите, за които е сигнализирал националният компетентен орган. Всяко представяне на проект на проспект на компетентния национален орган следва да включва както коригиран текст, в който са маркирани всички промени във вече представения проект, така и версия, при която промените не са маркирани.

(5)

В случаите, когато елементите за оповестяване, съдържащи се в съответните приложения към Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията (2), не са приложими или, предвид естеството на емисията или емитента, тяхното изрично оповестяване не е уместно за конкретния проспект, тези елементи за оповестяване следва да бъдат съобщени на националния компетентен орган с цел да се сведе до минимум всяко забавяне в процеса на разглеждане.

(6)

С цел да се осигури ефикасно използване на ресурсите, когато за националния компетентен орган стане ясно, че емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, не е в състояние да изпълни изискванията на действащите по отношение на проспектите правила, националният компетентен орган следва да има правото да прекрати процеса на разглеждане без да одобри проспекта.

(7)

Електронното публикуване на проспектите, включително на окончателните условия, гарантира, че инвеститорите разполагат с бърз и лесен достъп до информацията, която се съдържа в тях. Изискването към инвеститорите да се ангажират с декларация за ограничаване на правната отговорност, да плащат такса или да преминават през процес на регистрация, за да получат достъп до проспекта, затруднява лесния достъп и не следва да бъде разрешено. Филтрите, предупреждаващи в кои юрисдикции се извършва предлагането и изискващи инвеститорите да оповестяват своята държава на пребиваване или да посочват дали не пребивават в дадена държава или юрисдикция, не следва да се считат за клаузи за отказ от отговорност, които ограничават правната отговорност.

(8)

Рекламните съобщения, свързани с публично предлагане или допускане до търгуване, могат да се окажат неточни или подвеждащи, когато се появи или бъде забелязано важно ново обстоятелство, както и съществена грешка или неточност в информацията, включена в съответния проспект. Следва да се установят изисквания, за да се гарантира, че когато рекламните съобщения се окажат неточни или подвеждащи в резултат на такова ново обстоятелство, съществена грешка или неточност, тези рекламни съобщения се изменят.

(9)

Тъй като проспектът е достоверен източник на информация за публично предлагане или за допускане до търгуване, всички сведения, които са в обращение за такова предлагане и допускане до търгуване, независимо дали с рекламна или друга цел и дали в устна или писмена форма, следва да бъдат в съответствие с информацията, която се съдържа в проспекта. Това следва да бъде гарантирано чрез изискването разпространяваната информация да не противоречи, нито да се отнася до информация, която противоречи, на съдържанието на проспекта. Освен това разпространяваната информация не следва да дава съществено небалансирана представа за информацията, съдържаща се в проспекта. Освен това, тъй като алтернативните мерки за постигане на резултати могат да окажат несъразмерно въздействие върху инвестиционното решение, за информацията за публичното предлагане или за допускането до търгуване, разпространявана извън проспекта, следва да бъде забранено да съдържа такива мерки, ако те не се съдържат в проспекта.

(10)

Регламент (ЕО) № 809/2004 съдържа разпоредби относно публикуването на проспектите и разпространението на реклами (рекламни съобщения). За да се избегне дублиране на изисквания, някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 809/2004 следва да бъдат заличени.

(11)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проекта на регулаторни технически стандарти, предаден на Комисията от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).

(12)

Съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 (3) на Европейския парламент и на Съвета ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проекта на регулаторни технически стандарти, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена по член 37 от посочения регламент,

1.

разпоредбите за одобрение на проспектите, посочени в член 13 от Директива 2003/71/ЕО;

2.

разпоредбите за публикуване на проспектите, посочени в член 14, параграфи 1—4 от Директива 2003/71/ЕО;

3.

разпространението на рекламите, посочени в член 15 от Директива 2003/71/ЕО.

4.

съгласуваността между оповестената информация относно публичното предлагане или допускането до търгуване на регулиран пазар, от една страна, и информацията, която се съдържа в проспекта, от друга страна, както е предвидено в член 15, параграф 4 от Директива 2003/71/ЕО.

а)

когато това се изисква от компетентния орган на държавата членка по произход в съответствие с член 25, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 809/2004 или по собствена инициатива — списък с препратки, в който се определят всички елементи от приложения от I до ХХХ към Регламент (ЕО) № 809/2004, които не са били включени в проспекта, тъй като те не са били приложими поради естеството на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване, или ценните книжа, които се предлагат публично или са допуснати до търгуване.

Когато не е представен списък с препратки и когато редът на разглеждане на елементите в проекта на проспект не съвпада с реда на информацията, предвидена в приложенията към Регламент (ЕО) № 809/2004, забележките по проекта на проспект се отбелязват в полето, за да установи кои части от проспекта отговарят на съответните изисквания за оповестяване. Проспектът със забележки в полето трябва да бъде придружен от документ, в който се посочват елементите, съдържащи се в съответните приложения към Регламент (ЕО) № 809/2004, които не са били включени в проспекта, тъй като не са били приложими поради естеството на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване, или ценните книжа, които се предлагат публично или са допуснати до търгуване;

б)

когато емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, се обръща към компетентния орган на държавата членка по произход с молба да разреши непосочване на информация в проспекта съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2003/71/ЕО — мотивирана молба в тази връзка;

в)

когато емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, изисква компетентният орган на държавата членка по произход да уведоми компетентния орган на приемащата държава членка, след одобрението на проспекта, чрез удостоверение за одобрение съгласно член 18, параграф 1 от Директива 2003/71/ЕО — молба във връзка с това;

г)

всякаква информация, която може да бъде включена чрез препратка в проспекта, освен ако такава информация вече е била одобрена или подадена пред същия компетентен орган в съответствие с член 11 от Директива 2003/71/ЕО;

д)

всякаква друга информация, която се счита за основателно необходима за прегледа от компетентния орган на държавата членка по произход и изрично се изисква за тази цел от компетентния орган.

а)

да бъде лесно достъпен при влизане в интернет страницата;

б)

да бъде в електронен формат, който дава възможност за търсене в документа, но не и за промяната му;

в)

да не съдържа електронни връзки, с изключение на връзките към електронните адреси, където се намира информацията, включена чрез препратка;

г)

да може да бъде изтеглян и отпечатван.

а)

процедура по регистрация;

б)

приемане на декларация за отказ от отговорност за ограничаване на правната отговорност;

в)

плащане на такса.

а)

идентификационни данни за емитента;

б)

вида, класа и количеството на ценните книжа, които ще бъдат предложени и/или по отношение на които се търси допускане до търгуване, при условие че тези елементи са известни при публикуването на съобщението;

в)

планирания график за предлагането/допускането до търгуване;

г)

съобщение, че проспектът е публикуван и информация къде може да бъде получен;

д)

адресите и периода, през който копието на хартиен носител е достъпно за обществеността;

е)

неговата дата.

а)

не противоречи на информацията, която се съдържа в проспекта;

б)

не се отнася до информация, която противоречи на информацията в проспекта;

в)

не представлява съществено небалансирано представяне на информацията, съдържаща се в проспекта, включително чрез пропускане или представяне на отрицателните аспекти на тази информация като по-маловажни, отколкото положителните аспекти;

г)

не съдържа алтернативни мерки за постигане на резултати, относно емитента, освен ако те се съдържат в проспекта.

1.

В член 1 параграфи 5 и 6 се заличават.

2.

Членове 29—34 се заличават.

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/21

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея, с която се добавят допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

В съответствие с тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кода по КН, посочен в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Целесъобразно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена по отношение на обхванатите от настоящия регламент стоки и която не е в съответствие с него, да може да продължи да се използва от титуляря за известен период от време в съответствие с член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (2). Този период следва да бъде определен на три месеца.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/24

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Pane Toscano“, подадено от Италия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

С уведомление за възражение от 12 ноември 2013 г. и мотивирано възражение от 10 декември 2013 г. Обединеното кралство възрази срещу регистрацията по член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. С уведомление за възражение от 12 ноември 2013 г., заведено в регистъра за поща на Комисията на 19 ноември 2013 г., Белгия възрази срещу регистрацията по член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Изпратеното от Белгия уведомление за възражение вече включваше всички елементи на мотивирано възражение. С писмо от 15 януари 2014 г. Белгия изпрати по-обширно мотивирано възражение по член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Двете възражения бяха счетени за допустими.

(3)

С писма от 24 януари 2014 г. и 13 февруари 2014 г. Комисията прикани Италия и Обединеното кралство, от една страна, и Италия и Белгия, от друга страна, да проведат подходящи консултации, за да постигнат съгласие помежду си в съответствие със своите вътрешни процедури.

(4)

Между страните не беше постигнато съгласие.

(5)

Тъй като не беше постигнато съгласие, Комисията следва да приеме решение в съответствие с процедурата по член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(6)

В съответствие с член 10, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 възразяващите страни твърдяха, че регистрацията на „Pane Toscano“ като защитено наименование за произход е в противоречие с член 5 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 и че наименованието „Pane Toscano“ е родово.

(7)

Възразяващите страни твърдят, че меката пшеница, от която се добива реколта в Тоскана, се състои от сортове, обичайно отглеждани в повечето части на страната. Тези сортове не могат да се считат за местни или специфични за Тоскана сортове. Преработката на зърното до получаване на брашно тип „0“ с пшеничен зародиш, която се осъществява в определения географски район, е в общия случай подобна на преработката, осъществявана навсякъде в Италия и в Европа като цяло. Тъй като смесването на различни качества мека пшеница е необходимо, за да се постигне правилната смес, подходяща за предназначението на необходимото брашно, продуктът се характеризира от техническите характеристики на брашното, а не от произхода на меката пшеница. Техническите характеристики на произведеното от мека пшеница брашно тип „0“ с пшеничен зародиш, чието използване е задължително при производството на „Pane Toscano“, са родови и не са специфични за Тоскана. Заявлението си противоречи в точка 5.2, където се твърди, че високата хранителна стойност и лесната смилаемост на продукта се дължат на използването на смес от брашна, докато в точка 3.3 е посочено използването само на едно специфично брашно тип „0“ с пшеничен зародиш, произведено от мека пшеница. В заявлението не е показана причинно-следствената връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта. Това се потвърждава от обстоятелството, че се налага единният документ да се позове на „доброто познаване“ от страна на „операторите“, което се счита за „решаващо“„предвид всички тези фактори“. Съхранението на брашното в мелницата в продължение на подходящ период от време, за да се осигури протичането на процеса на така нареченото „maturazione“ (зреене), не е специфично. То е обичайна практика, която се използва широко в целия Европейски съюз. Предлаганото за регистрация наименование „Pane Toscano“ се използва обичайно в цяла Тоскана за обозначаване на няколко вида хляб, които по всяка вероятност не се произвеждат съгласно процеса, описан в заявлението. Освен това в Италия „Pane Toscano“ се смята за синоним на безсолен хляб.

(8)

В по-нататъшната процедура по предявяване на възражения възразяващите страни твърдяха също, че продуктовата спецификация е трябвало да включва правила относно произхода на семената и че влиянието на температурата върху характеристиките на брашната, за което твърди заявителят, не е доказано с никакви научни доказателства.

(9)

Независимо от горепосочените твърдения, представени от възразяващите страни, наименованието „Pane Toscano“ следва да се регистрира като защитено наименование за произход поради изложените по-долу причини.

(10)

Наименованието, подлежащо на регистрация, се отнася до продукта „хляб“, а не до брашно или пшеница. Следователно вниманието трябва да се съсредоточи върху продукта „хляб“, за да се провери дали той притежава качеството или характеристиките, които се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори.

(11)

Качествата и характеристиките на продукта с наименование „Pane Toscano“, които се дължат основно на специфичната географска среда, са изчерпателно описани в единния документ и в продуктовата спецификация: неговият срок на съхранение, ароматът му на печен лешник, неутралният, т.е. безсолен, вкус на коричката му, хрупкавата му коричка, средината му с цвят от бяло до слонова кост и неравномерно формирани шупли, високата му хранителна стойност и лесна смилаемост, дължащи се на използването на смес от различни сортове пшеница с ниско количество глутен и с хранителната стойност на брашното, съдържащо по естествен начин първоначалния пшеничен зародиш (за разлика от повечето продукти, предлагани в днешно време, в които пшеничният зародиш се прибавя по време на обработката на хляба), и на отсъствието на сол, което характеризира продукта от векове.

(12)

Тези специфични качества и характеристики се дължат основно на природните и човешките фактори, характерни за географската среда на определения географски район.

(13)

Както посочва заявителят, връзката между географския район и качеството и характеристиките на продукта „Pane Toscano“ ЗНП се състои в дългия процес, при който основната подкваса извлича от брашното, включващо пшеничен зародиш и без съдържание на сол, онези съставки, които по време на печенето на хляба му придават типичните за продукта вкус, вид и срок на съхранение. Пшеничният зародиш, който по естествен начин присъства в брашното след процеса на смилане, подробно описан в продуктовата спецификация, влияе едновременно върху хранителната стойност на „Pane Toscano“ и върху набухването на хляба, благодарение на високото си съдържание на ензими, които участват в процеса на разграждане на сложните захари. Техниката на хлебопроизводителите, които използват подкваса (ферментирало тесто), създава условия за млечно-кисела ферментация; тя води до образуването на вещества, които по време на печене придават на хляба характерния му вкус и мирис. По-специално основната подкваса от ферментирало тесто трябва да взаимодейства с брашна с точни характеристики, посочени в продуктовата спецификация (ниска твърдост, ниска стойност на показателя W и средна стойност на показателя P/L). Поради значителната специфичност на климата такива характеристики се срещат при брашната, получени от сортове пшеница, отглеждани в Тоскана, но не и в съседните зони. Неизползването на сол влияе върху процесите на ферментация и също ясно характеризира свързания с това вкус. Предвид всички тези фактори ролята и познаването от страна на операторите са решаващи, по-специално по отношение на качествените характеристики, приготвянето на подквасата (ферментиралото тесто) и етапите на набухване и на изпичане. Човешките и природните фактори са дълбоко свързани помежду си и съчетани в динамична структура, която в своята цялост представлява връзката между района и качествата на продукта.

(14)

На фона на тази представена от заявителя картина възразяващите страни развиха неубедителни доводи, които не биха могли да накърнят основателността на заявлението.

(15)

Фактът, че сортовете мека пшеница, използвани за производството на продукта с наименование „Pane Toscano“, не са специфични за Тоскана, а се срещат и в други италиански и европейски региони, не е от значение. Сортовете пшеница, които са допустими при производството на „Pane Toscano“, не са посочени в продуктовата спецификация като елемент на специфичност сами по себе си. В действителност няколко сорта пшеница, разрешени за използване при производството на брашно за „Pane Toscano“, произхождат от Тоскана, но това не е решаващото. В продуктовата спецификация и в единния документ се обяснява, че най-важният елемент е влиянието на околната среда върху пшеницата. Макар че имат едно и също генетично наследство, сортовете пшеница развиват специфични характеристики поради влиянието на климатичните условия. Същите сортове, отглеждани в други — дори и съседни на Тоскана — райони, не притежават същите търговски и технически показатели, които са необходими за производството на „Pane Toscano“. В този конкретен случай тосканските фенотипове на тези сортове пшеница, поради въздействието на климатичните условия и по-специално във връзка с минималните температури, дават брашна със специфични показатели (твърдост, стойност на показателя W и стойност на показателя P/L), които са подходящи за производството на „Pane Toscano“.

(16)

Предвид гореизложеното се оказва неоснователно и становището, че техническите характеристики на произведеното от мека пшеница брашно, необходимо за производството на „Pane Toscano“, което не е пълнозърнесто брашно — както твърдят възразяващите страни — а просто брашно, включващо пшеничен зародиш, са родови.

(17)

Определението на защитено наименование за произход не изисква продуктът да се произвежда чрез процес, който е специфичен за определения географски район. Следователно мелничната преработка на зърното до получаване на брашно и съхранението на това брашно в мелницата не могат да бъдат оспорени в това отношение. Те са описани в продуктовата спецификация, защото производителите трябва да бъдат в състояние да се запознаят с конкретните подробности, отнасящи се до тези процеси. Така или иначе в този конкретен случай процесът на смилане има специфичен характер, тъй като допринася за едно от основните качества на крайния продукт, като позволява да се запази първоначалният пшеничен зародиш в брашното.

(18)

Правилото относно смесването на сортовете пшеница с цел да се постигне подходящата смес, необходима за производството на „Pane Toscano“, не поставя под въпрос значението на произхода на пшеницата. Точно обратното — то може да се счита за потвърждение на това, че сортовете не са от значение сами по себе си. Освен това познанията при смесването на сортовете следва да се определят като човешки фактор, представляващ част от географската среда.

(19)

Няма противоречие в точка 5.2 от единния документ: думите „тъй като се приготвя от брашна с ниско количество глутен“ следва да се разбират като „тъй като се приготвя от смес от сортове пшеница“, както категорично може да се заключи от общия прочит на единния документ и на продуктовата спецификация, и по-специално от точка 5.1 на тази спецификация.

(20)

Неточно е, че ролята и познаването от страна на операторите са определени като „най-важният“ елемент от връзката. Всъщност това е грешка в превода на английския текст на единния документ. Единният документ гласи, че предвид всички тези фактори ролята на операторите е решаваща. Не може да се оспорва, че голямото значение на човешкия фактор като компонент на връзката между качествата на даден продукт със защитено наименование за произход и неговия определен географски район е в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(21)

Неоснователно е твърдението, че предлаганото наименование „Pane Toscano“ се използва обичайно в цяла Тоскана за обозначаване на няколко вида хляб, които по всяка вероятност не се произвеждат съгласно процеса, описан в заявлението. Фактът, че по отношение на дадено наименование, за което е подадено заявление за регистрация, се установява използването му за продукти, необхванати от правилата в предлаганата продуктова спецификация, не е пречка за регистрацията на това наименование. Целта на регистрацията може законосъобразно да бъде хармонизирането на методите на производство на продукта, предлаган на пазара под определено наименование. Твърдението, че в Италия наименованието „Pane Toscano“ е синоним на безсолен хляб, не се подкрепя от никакви доказателства. Освен това следва да се отбележи, че по време на националната процедура за предявяване на възражения не е подадено възражение срещу регистрацията на наименованието „Pane Toscano“ като защитено наименование за произход.

(22)

Необходимостта от правила относно произхода на семената не е достатъчно мотивирана. Заключенията относно влиянието на температурата върху характеристиките на отглежданата в Тоскана пшеница са резултат от проучване на климатичните въздействия, основаващо се на статистически данни, събирани в продължение на 29 години. Възразяващите страни не представиха положителни доказателства, които биха могли да опровергаят това проучване.

(23)

Предвид гореизложеното наименованието „Pane Toscano“ следва да бъде вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

(24)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по политиката за качество на селскостопанските продукти,

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/28

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението на Австрия за регистрация на наименованията „Heumilch“/„Haymilk“/„Latte fieno“/„Lait de Foin“/„Leche de heno“ бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

На 17 декември 2014 г. Комисията получи три уведомления за възражение от Германия (внесени от Naturland — Verband für ökologischen Landbau e.V., Gläserne Molkerei GmbH и Bauernverband Mecklenburg-Vorpommern e.V.), в които се съдържаха също така съответните мотивирани възражения. На 30 декември 2014 г. германската асоциация VHM (Verband für handwerkliche Milchverarbeitung im ökologischen Landbau e.V.) подаде уведомление за възражение пряко пред Комисията. На 5 януари 2015 г. Германия изпрати до Комисията друго уведомление за възражение, подадено от Deutsche Heumilchgesellschaft mbH.

(3)

Не беше открита процедура по възражение въз основа на уведомлението, изпратено директно до Комисията от VHM. В съответствие с член 51, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 физическо или юридическо лице, което има законен интерес, установено е или пребивава в държава членка, различна от тази, от която е подадено заявлението, може да подаде уведомление за възражение до държавата членка, в която е установено. Следователно VHM не е имал право да подаде уведомление или възражение пряко пред Комисията.

(4)

Не беше открита процедура по възражение въз основа на уведомлението, изпратено от Германия на 5 януари 2015 г. В съответствие с член 51, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 уведомлението за възражение следва да бъде подадено в рамките на три месеца от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Уведомлението за възражение, получено на 5 януари 2015 г., е подадено след този срок.

(5)

Комисията разгледа трите възражения, изпратени от Германия на 17 декември 2014 г., и ги счете за допустими. Поради това с писмо от 19 февруари 2015 г. тя прикани заинтересованите страни да проведат необходимите консултации, за да постигнат съгласие в съответствие с вътрешните си процедури.

(6)

Процедурата по възражение въз основа на уведомлението, изпратено от Германия на 17 декември 2014 г. с позоваване на възражението, подадено от Naturland — Verband für ökologischen Landbau e.V., беше оттеглена.

(7)

Крайният срок за консултацията беше удължен с още три месеца.

(8)

Австрия и Германия постигнаха споразумение, за което Комисията беше уведомена на 10 август 2015 г.

(9)

Съдържанието на постигнатото между Австрия и Германия споразумение следва да бъде взето предвид, тъй като то е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 и законодателството на ЕС.

(10)

Някои подробности в спецификацията на продукта бяха изменени. Те се отнасят до възможността да се разделят стопанствата производители на отделни единици, включването на допълнителни видове фураж в задължителните 75 % груб фураж да се изчислява като средногодишна стойност, разрешението за използване на зелен компост за наторяване, както и облекчаване на условията за производство на влажно сено, ферментирало сено и за производство и съхранение на силаж.

(11)

Тези елементи не съставляват съществени изменения по смисъла на член 51, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Поради това изменената спецификация на продукта не следва да бъде публикувана за възражения. Следва обаче да бъде приложена към настоящия регламент за надлежна информация.

(12)

Споразумението, постигнато от заинтересованите страни, предвижда също така предоставянето на двугодишен преходен период на настоящите производители на продукти с наименованията „Heumilch“/„Haymilk“/„Latte fieno“/„Lait de foin“/„Leche de heno“, за да им се даде възможност постепенно да постигнат съответствие със спецификацията на продукта. Освен това следва да се разреши продуктите, които все още не са на пазара към тази дата, да се пуснат на пазара до изчерпване на наличностите.

(13)

Комисията счита, че защитата на храните с традиционно специфичен характер следва да бъде променена, за да се вземе предвид интересът на производителите и операторите, които досега законно са използвали такива наименования. Следователно, като се имат предвид посочените по-горе и одобрени от страните заключения и целите на Регламент (ЕС) № 1151/2012, въз основа на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, който се прилага по аналогия и спрямо храни с традиционно специфичен характер, за преходен период от две години на производителите следва да се разреши да използват наименованията „Heumilch“/„Haymilk“/„Latte fieno“/„Lait de foin“/„Leche de heno“, без да спазват спецификацията на продукта, както и да продължат и след изтичането на този двугодишен период да пускат на пазара несъответстващи на тази спецификация продукти до изчерпване на наличностите, с оглед да им се даде възможност за постепенно адаптиране към спецификацията на продукта. Такива продукти обаче следва да не се предлагат на пазара с указанието „храна с традиционно специфичен характер“, съкращението „ХТСХ“ или съответния символ на Съюза.

(14)

В светлината на гореизложеното наименованието „Heumilch“/„Haymilk“/„Latte fieno“/„Lait de foin“/„Leche de heno“ следва да бъде вписано в регистъра на храните с традиционно специфичен характер.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по политиката за качество на селскостопанските продукти,

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/35

(1)

Съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 470/2009 максимално допустимите стойности на остатъчните количества (наричани по-долу „МДСОК“) за фармакологичноактивни субстанции, предназначени за употреба в Съюза във ветеринарномедицински продукти за животни, отглеждани за производство на храни, или в биоцидни продукти, използвани в животновъдството, се установяват в регламент.

(2)

Фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на МДСОК в храните от животински произход са посочени в таблица 1 от приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията (2).

(3)

Гентамицинът вече е включен в таблицата като разрешена субстанция за говеда и свине — приложима за мускули, мазнина, черен дроб и бъбрек, както и за мляко от едър рогат добитък.

(4)

В съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 470/2009 Комисията представи на Европейската агенция по лекарствата (наричана по-нататък „ЕМА“) искане за екстраполация на съществуващите МДСОК за гентамицин и за други видове животни и тъкани.

(5)

Въз основа на становището на Комитета по лекарствените продукти за ветеринарна употреба EMA препоръча екстраполацията на МДСОК за гентамицин да се приложи за всички видове бозайници, отглеждани за производство на храни, и за рибите.

(6)

Поради това Регламент (ЕС) № 37/2010 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по ветеринарните лекарствени продукти,

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/38

(1)

Действащите антидъмпингови мерки върху вноса на някои принадлежности за тръбопроводи с произход, inter alia, от Република Корея бяха наложени с Регламент (ЕО) № 1514/2002 на Съвета (2) („първоначалното разследване“ и „първоначалните мерки“).

(2)

През октомври 2008 г. срокът на действие на тези мерки беше удължен с Регламент (ЕО) № 1001/2008 на Съвета (3) след преразглеждане във връзка с изтичането му в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

(3)

През декември 2014 г. срокът на действие на мерките беше допълнително удължен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1283/2014 на Комисията (4) след провеждането на второ преразглеждане във връзка с изтичането му в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент („действащите мерки“).

(4)

Размерът на ставката на антидъмпинговото мито, приложимо понастоящем за износа от всички дружества в Република Корея, е 44 %, изчислени въз основа на маржа на вредата, определен при първоначалното разследване.

(5)

През януари 2015 г. Комисията получи искане за частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент. Искането бе подадено от TK Corporation — производител износител от Република Корея, и е ограничено по обхват до разследване на дъмпинга, доколкото е засегнат въпросният производител износител. В искането си производителят износител посочи, че обстоятелствата, въз основа на които са били наложени мерките, са се променили и че тези промени са с дълготраен характер. Производителят износител представи prima facie доказателства за това, че по-нататъшното прилагане на мярката в сегашния ѝ размер вече не е необходимо за компенсиране на вредоносния дъмпинг.

(6)

След като установи след информиране на държавите членки, че са налице достатъчно доказателства, които обосновават започването на частично междинно преразглеждане, ограничено до разглеждане на дъмпинга, доколкото е засегнат производителят износител, Комисията обяви чрез известие, публикувано на 18 февруари 2015 г. в Официален вестник на Европейския съюз  (5) („известието за започване“), започването на частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, ограничено по обхват до проучване на дъмпинга по отношение на въпросния производител износител.

(7)

Комисията официално уведоми производителя износител, органите на държавата износител и промишлеността на Съюза за започването на разследване в рамките на частичното междинно преразглеждане. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат писмено становищата си и да бъдат изслушани.

(8)

С цел да получи необходимата за разследването информация Комисията изпрати въпросник на производителя износител и получи отговор в рамките на посочения за целта срок.

(9)

Комисията изиска и провери цялата информация, която счете за необходима за определяне на дъмпинга. Беше извършена проверка на място в помещенията на производителя износител.

(10)

Разследването по отношение на равнището на дъмпинга обхвана периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. („разследван период в рамките на преразглеждането“).

(11)

В допълнение към тези данни, този производител износител също така предостави данни за разходите и продажбите за 2013 г. и предложи разследваният период в рамките на преразглеждането да бъде удължен, като към него се добави 2013 г., с цел постигане на по-голяма представителност на обема на продажбите му за Съюза. Комисията обаче установи, че с добавянето на продажбите за Съюза за 2013 г. няма да се увеличи представителността по отношение на обема (в сравнение с общия обем на продажбите или общия производствен обем) или видовете продажби (вж. съображение 29 по-долу). Поради това Комисията не намери достатъчно основания да се отклони от обичайната 12-месечна продължителност на разследвания период в рамките на преразглеждането с оглед на извличането на представителни констатации по отношение на дъмпинга.

(12)

След оповестяването на окончателните заключения производителят износител повторно заяви, че 2013 г. следва да бъде добавена към разследвания период в рамките на преразглеждането, за да се увеличи неговата представителност. Той се аргументира с това, че сравненията с фактори като общия обем на производството не са от значение и че добавянето на 2013 г. към разследвания период в рамките на преразглеждането го прави в по-голяма степен представителен по отношение на допълнителните видове на продукта, обема на продажбите и оборота.

(13)

В основния регламент не е изрично посочено как следва да се измерва представителността на разследвания период в рамките на преразглеждането. В конкретния случай количествата, които производителят износител твърди, че е продал на пазара на Съюза през 2013 г., са се равнявали на по-малко от половината от количествата, които той твърди, че е продал на пазара на Съюза през разследвания период в рамките на преразглеждането, докато общите му продажби и производствени обеми са останали в същия диапазон и през двете години. При това положение е ясно, че в относително изражение добавянето на 2013 г. ще намали степента на представителност на продажбите на производителя износител за Съюза, докато в абсолютно изражение ще доведе само до минимално подобрение.

(14)

Поради това Комисията потвърждава, че няма валидно основание за удължаване на разследвания период в рамките на преразглеждането отвъд обичайно прилаганата от Комисията продължителност от една година.

(15)

Продуктът, предмет на преразглеждането, са принадлежности за тръбопроводи (различни от отлетите принадлежности за тръбопроводи, фланците и резбованите принадлежности за тръбопроводи) от желязо или стомана (с изключение на неръждаемата стомана), чийто най-голям външен диаметър не превишава 609,6 mm, от вид, използван за челно заваряване или за други цели, с произход от Република Корея, класирани понастоящем в кодове по КН ex 7307 93 11, ex 7307 93 19 и ex 7307 99 80 („разглежданият продукт“).

(16)

Разследването в рамките на преразглеждането потвърди, че продуктът, произведен от производителя износител, продаван на вътрешния пазар и изнасян за Съюза и за други експортни пазари, има същите основни физични, технически и химични характеристики и основни употреби като продуктите, продавани в Съюза от промишлеността на Съюза.

(17)

Поради това Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(18)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на производителя износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че реализираният от производителя износител общ обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(19)

Впоследствие Комисията идентифицира видовете на продукта, продавани на вътрешния пазар, които са идентични или сравними с продаваните за износ за Съюза.

(20)

След това Комисията провери дали националните продажби на производителя износител на неговия вътрешен пазар за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вид на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта на независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичен или сравним вид на продукта. Комисията установи, че повечето видове на продукта са представителни.

(21)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период с цел да вземе решение дали да използва реално извършените продажби на вътрешния пазар при изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(22)

Нормалната стойност се основава на действителната цена за всеки вид на продукта на вътрешния пазар, независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:

(23)

В конкретния случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(24)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на видовете на продукта през разследвания период в рамките на преразглеждането, ако:

(25)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че преобладаваща част от продажбите на вътрешния пазар са били рентабилни и че среднопретеглените продажни цени са били по-високи от производствените разходи. Съответно нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена само от рентабилните продажби.

(26)

Когато изобщо не са били осъществени продажби на даден вид от сходния продукт при обичайни търговски условия или те са били недостатъчни, или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията използва конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(27)

Нормалната стойност беше конструирана, като към средните производствени разходи на сходния продукт на производителя износител през разследвания период в рамките на преразглеждането бяха добавени:

(28)

За видовете на продукта, които не са продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните разходи за реализация, общите и административните разходи и печалбата от трансакциите, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не се продават на вътрешния пазар, бяха добавени среднопретеглените разходи за реализация, общите и административните разходи и печалбата от всички трансакции, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

(29)

През разследвания период в рамките на преразглеждането производителят износител е продавал само незначителни количества от разглеждания продукт за Съюза, представляващи между 0,1 и 0,3 % от обема на производството му (поради съображения за поверителност се предоставят диапазони от стойности). Освен това за определен брой трансакции производителят износител не можа да представи убедителни доказателства за това, че антидъмпинговото мито действително е платено, което поражда съмнения дали стоките са били допуснати за свободно обращение в митническата територия на Съюза. Освен това всички тези продажби са извършени към трима клиенти за конкретни проекти с техни собствени спецификации за принадлежности. В допълнение продажбите са извършени в комбинация с други принадлежности и продукти, различни от разглеждания продукт. В този смисъл се счита, че е налице съществен риск от кръстосана компенсация. Поради горепосочените причини не можеше да бъде извършен съдържателен анализ на дъмпинга въз основа на продажбите в Съюза на разглеждания продукт от производителя износител през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(30)

Поради недостатъчния обем на износа за Съюза при определянето на експортната цена бе взет предвид износът към други трети държави. Беше установено, че производителят износител има четири основни експортни пазара, които заедно обхващат над 50 % от експортните продажби на производителя износител за трети държави през разследвания период в рамките на преразглеждането. Останалата част се състои от 39 други експортни дестинации, като всяка от тях има дял между 0,1 и 5 % от експортните продажби на производителя износител. Експортните цени за тези страни се различават значително в зависимост от действието на специфични за всеки пазар фактори. Много от тези различни фактори (като например условията на конкуренция на всеки един от пазарите) не са известни. Впоследствие бе направен анализ на това, дали една от главните експортни дестинации на производителя износител може да се използва като променлива, заменяща пазара на Съюза.

(31)

Обединените арабски емирства (ОАЕ) са най-големият експортен пазар на производителя износител и представляват 15 — 18 % от експортните продажби на производителя износител в тегловно изражение и 15 — 18 % в стойностно изражение през разследвания период в рамките на преразглеждането. Те обаче нямат местни производители на разглеждания продукт. Поради това се счита, че ОАЕ са твърде различни от пазара на Съюза от гледна точка на икономическата си структура.

(32)

Както и при преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките, довело до Регламент (ЕС) № 1283/2014, бе счетено за целесъобразно да се анализират продажбите на производителя износител за Съединените американски щати (САЩ), които са втората най-голяма експортна дестинация на производителя износител през разследвания период в рамките на преразглеждането. Разследването потвърди, че пазарът на САЩ е сходен по големина с този на Съюза, с много местни производители, но и с голям дял на вноса. То също така потвърди, че през разследвания период в рамките на преразглеждането пазарът на САЩ има ниски ставки на вносните мита и че върху вноса от Корея не са налагани антидъмпингови мита, което го прави силно конкурентен. Освен това САЩ действително са основна дестинация за износа от Корея като цяло, включително за въпросния производител износител, с между 7 и 12 % от обема на производството му и между 11 и 14 % от неговите експортни продажби през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(33)

Поради това, предвид конкретните обстоятелства и спецификата на разглеждания случай, беше счетено, че при това конкретно разследване САЩ биха могли с основание да се използват за определянето на експортната цена в условията на недостатъчен обем на износа за Съюза. Така при определянето на експортната цена бяха използвани проверените експортни цени на производителя износител за САЩ, коригирани на равнище франко завода, като се вземат предвид, по целесъобразност, наред с другото, и разходите за транспорт, мита и данъци.

(34)

След оповестяването на окончателните заключения производителят износител оспори констатацията, че продажбите му в Съюза не биха могли да се използват за изчисляване на представителна експортна цена, изтъквайки правните и фактическите основания за това.

(35)

На първо място, производителят износител заяви, че Комисията може да разглежда експортната цена като ненадеждна само ако е установено в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, че между производителя износител и вносителя или трето лице съществуват отношения на съдружие или компенсационно споразумение. Във всички останали случаи Комисията според него трябва да изчислява дъмпинга въз основа на експортната цена (за Съюза); в противен случай тя би действала в нарушение на член 2.3 от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

(36)

В това отношение Комисията не е съгласна с това стеснено тълкуване на член 2, параграф 9 от основния регламент, което по никакъв начин не се подкрепя от съдебната практика. В действителност нищо в разпоредбата на член 2, параграф 9 от основния регламент не забранява на разследващия орган да се позовава на непредставителни обеми на продажбите за износ, чието равнище на цените така или иначе не би могло да се счита за значимо предвид обстоятелствата, разяснени в съображение 29 и подробно обсъдени в настоящия раздел. Поради това твърденията на производителя износител следва да се отхвърлят.

(37)

На второ място, производителят износител заяви, че от фактическа гледна точка продажбите му за Съюза не са незначителни, като посочи броя на трансакциите, видовете продадени продукти и държавите членки, свързани с предполагаемите му продажби за Съюза през 2013 и 2014 г. През разследвания период в рамките на преразглеждането обаче производителят износител е издал едва 14 фактури за продажби за Съюза. Производителят износител не оспори твърдението, че тези продажби за Съюза са с твърде нисък тонаж, както е посочено в съображение 29 по-горе.

(38)

На трето място, производителят износител заяви, че фактът, че експортните му продажби за Съюза са били за конкретни проекти със съответните им спецификации, е без практическо значение и че той е предоставил категорични доказателства за липсата на кръстосано компенсиране. В тази връзка следва да се припомни, че при оповестяването на окончателните заключения бе посочено, че естеството на продажбите, реализирани на пазара на Съюза, предполага риск от кръстосано компенсиране с други продукти, макар и да се приема, че липсват доказателства, които да подкрепят или опровергават наличието на кръстосано компенсиране през разследвания период в рамките на преразглеждането. Като се има предвид, че въпросът за кръстосаното компенсиране бе повдигнат при оповестяването единствено като съществуващ риск, то е само един от факторите, които Комисията взе предвид при определянето на представителността на продажбите за Съюза (вж. съображение 29).

(39)

На четвърто място, производителят износител заяви, че Комисията е получила фактически доказателства за това, че всички стоки са били допуснати за свободно обращение на пазара на Съюза и че антидъмпинговите мита са били платени или платими.

(40)

След оповестяването производителят износител отговори на искане от Комисията да изясни своето виждане по този въпрос във връзка с изходните документи на разположение на Комисията. Предоставените документи потвърдиха, че по отношение на трансакции, обхващащи приблизително половината от обема на продажбите за Съюза, са налице необяснени нередности, свързани с плащането на мита. Тези продажни цени на Съюза са очевидно ненадеждни по-специално заради трансакциите, за които не бяха предоставени доказателства за плащането на антидъмпинговото мито от 44 %, тъй като тези продажби най-вероятно са извършени, изхождайки от погрешното предположение, че антидъмпинговите мита не са дължими.

(41)

На пето място, TK Corporation твърдеше, че тъй като междинното преразглеждане е започнато въз основа на prima facie доказателства за експортните продажби за Съюза, показали наличието на по-нисък дъмпингов марж, трябва да е било възможно (като част от окончателното определяне на дъмпинга) дъмпинговият марж да бъде изчислен въз основа на продажбите за Съюза. Това твърдение бе отхвърлено. На първо място, доказателствата, необходими за започването на междинно преразглеждане, по своето естество съществено се различават от тези, въз основа на които разследващият орган изведе окончателните си констатации. На второ място, разследването установи, че използването на тези продажби не е оправдано поради причините, изложени в настоящия раздел. Следва също така да се отбележи че теоретичната възможност за изчисляване на дъмпингов марж не гарантира съответствието на този дъмпингов марж с приложимите разпоредби на основния регламент.

(42)

Следователно, като се има предвид, че количествата на продажбите в Съюза са били толкова ниски както в абсолютно изражение, така и в съпоставителен план, и че освен това съществуват основателни причини за съмнение относно надеждността на значителен дял от тези продажби по съображения, които не са свързани с обема, твърдението, че Комисията неоснователно е пренебрегнала експортните продажби за Съюза при определянето на експортната цена, се отхвърля.

(43)

На последно място, анализът и констатациите в съображения 32 и 33 по-горе, които не бяха оспорени от производителя износител, ясно показват, че е положено необходимото старание при конструирането на експортната цена и че САЩ може да се считат за разумна основа за определянето на експортните цени при липсата на надеждни цени на продажбите за Съюза.

(44)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителя износител на базата на цена франко завода.

(45)

Когато бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена с отчитане на разликите, отразяващи се на цените и тяхната съпоставимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции, отчитащи сухопътното и морското навло, разходите за застраховки, обработка и товарене и допълнителните разходи.

(46)

За производителя износител Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(47)

На тази основа среднопретегленият дъмпингов марж, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза преди облагането с мито, e 32,4 %.

(48)

В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент Комисията разгледа също така въпроса, дали има основание да се счита, че променените обстоятелства са с траен характер.

(49)

В това отношение разследването показа, че TK Corporation действително е претърпяло структурни промени, довели до намаляване на разходите и повишаване на ефективността. По-специално през 2010 г. дружеството се е сдобило с втори завод, а през 2012 г. — и с трети. В резултат на значителното увеличение на капацитета е станало възможно производствените линии и складове да бъдат реорганизирани по по-ефективен начин, което е довело до значително намаление на разходите. Това намаление на разходите има пряко въздействие върху дъмпинговия марж. Слабо вероятно е обстоятелствата, описани в настоящия документ, да се променят в обозримо бъдеще по начин, който да повлияе на тези констатации.

(50)

Поради това може да се приеме, че тази промяна в обстоятелствата е с дълготраен характер и прилагането на мярката в сегашния ѝ размер вече не е оправдано.

(51)

Комитетът за защита на производството на принадлежности за челно заваряване от стомана в ЕС отбеляза, че въпреки структурните промени, за които се твърди, че са довели до понижаване на разходите и повишаване на ефективността на TK Corporation, рентабилността на дружеството като цяло не се е повишила в периода 2012 — 2014 г. Поради това Комитетът за защита на производството на принадлежности за челно заваряване от стомана в ЕС изрази съмнения относно дълготрайния характер на променените обстоятелства и тяхното въздействие върху дъмпинговия марж.

(52)

Комисията анализира този аргумент. На първо място, трябва да се отбележи, че дълготрайният характер на промените в обстоятелствата се оценява спрямо първоначалното разследване от 2002 г. На второ място, рентабилността на дадено дружество и тенденциите по отношение на нейната еволюция се определят от редица фактори, като ефективността е само един от тях. На трето място, намаляването на разходите, посочено в съображение 49, се отнася само за разходи, които могат да бъдат свързани със структурните промени, споменати в същото съображение. Така например тенденциите в еволюцията на средните разходи за суровини, разходите за труд и разходите за енергия не могат да бъдат непосредствено обвързани с повишаването на ефективността, постигнато чрез създаването на двете фабрики. На последно място, Комитетът за защита на промишлеността за челно заваряване на съединителни части от стомана в ЕС е подкрепил твърдението си с позоваване на данните за цялостната рентабилност на TK Corporation, а не конкретно на данните за разглеждания продукт. Поради това Комисията отхвърли този аргумент.

(53)

Заинтересованите страни бяха уведомени за съществените факти и съображения, на които се основаваше намерението да бъде предложено изменение на митническата ставка, приложима за производителя износител, и им бе предоставена възможност да направят коментари.

(54)

След разследването за преразглеждане предложеният преразгледан дъмпингов марж и ставка на антидъмпинговото мито, която да бъде прилагана по отношение на вноса на разглеждания продукт, произведен от TK Corporation, възлизат на 32,4 %.

(55)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009,

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/45

(1)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 са изброени лицата, групите и образуванията, обхванати от мерките за замразяване на средства и икономически ресурси съгласно посочения регламент.

(2)

На 29 февруари 2016 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации реши да добави единадесет физически лица и едно образувание в списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяването на средства и икономически ресурси. Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 следва да бъде съответно актуализирано.

(3)

За да се гарантира ефективността на мерките, предвидени в настоящия регламент, той следва да влезе в сила незабавно,

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/48

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/50

(1)

С Директива 2009/138/ЕО се създава пруденциален режим за застрахователните и презастрахователните дружества в Съюза, основан на отчитането на риска. На 1 януари 2016 г. застрахователите и презастрахователите в Европейския съюз ще започнат да прилагат Директива 2009/138/ЕО в нейната цялост.

(2)

По силата на член 311 от Директива 2009/138/ЕО Комисията може да приема делегирани актове, предвидени в тази директива, и преди датата на прилагането ѝ.

(3)

Член 172 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността на режима на платежоспособност на трета държава, приложим към презастрахователната дейност на дружества с централно управление в тази трета държава. Потвърждаването на еквивалентността позволява презастрахователните договори, сключени с дружества с централно управление в тази трета държава, да бъдат третирани по същия начин както презастрахователните договори, сключени с дружество, лицензирано по посочената директива.

(4)

Член 227 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността при застрахователите от трета държава, които са част от група, чието централно управление се намира в Съюза. Потвърждаването на еквивалентността позволява за целите на изчисляването на изискванията за групова платежоспособност и на допустимите собствени средства да се вземат предвид, когато такива групи използват приспадането и агрегирането като консолидационен метод за целите на отчитането на равнище група, нормите относно изчисляването на капиталовите изисквания и наличния капитал (собствените средства) не по Директива 2009/138/ЕО, а на юрисдикция извън Съюза.

(5)

Член 260 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността при застрахователните и презастрахователните дружества, чието предприятие майка е с централно управление извън Съюза. В съответствие с член 261, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, при потвърждаване на еквивалентността държавите членки се осланят на еквивалентния групов надзор, упражняван от надзорните органи на третата държава, от която идва групата.

(6)

Правният режим на третата държава се счита за напълно еквивалентен на установения от Директива 2009/138/ЕО, ако неговите изисквания осигуряват сходно равнище на защита на притежателите на полици и на бенефициерите.

(7)

На 11 март 2015 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) предостави на Комисията, в съответствие с член 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), становище за действащия в Бермуда нормативен и надзорен режим за застрахователните и презастрахователните дружества и групи. В резултат на приетото през юли 2015 г. от Бермуда изменено законодателство в областта на застраховането, на 31 юли 2015 г. EIOPA прие актуализация на становището си. Становището на EIOPA се основава на приложимата нормативна уредба в Бермуда, в това число — на приетото през юли 2015 г. и влизащо в сила на 1 януари 2016 г. Изменение № 2 от 2015 г. на Закона за застраховането (по-надолу наричано „Актът“), на изменения (в сила от юли 2015 г.) Етичен кодекс в застраховането, както и на преработените пруденциални норми в застраховането (в сила от 1 януари 2016 г.), приети от Бермудския орган по паричната политика. Оценката на Комисията се основава на информацията, предоставена от EIOPA.

(8)

Предвид разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията (3), и по-специално на членове 378, 379 и 380, както и становището на EIOPA, за оценяване на еквивалентността на даден режим следва да се приложат редица критерии в съответствие с член 172, параграф 2, член 227, параграф 4 и член 260, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО.

(9)

Тези критерии съдържат изисквания, които са общи за два или повече от изброените членове 378, 379 и 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 и са валидни на равнище отделно застрахователно и презастрахователно дружество и на равнище застрахователна и презастрахователна група. В настоящия акт се посочва дали застрахователните дружества се разглеждат на индивидуално равнище или на равнище група — тъй като отделните дружества могат да бъдат част от група, но могат и да са самостоятелни. Критериите се отнасят до правомощията, платежоспособността, управлението, прозрачността, сътрудничеството между органите и обработката на поверителна информация, както и въздействието на решенията върху финансовата стабилност.

(10)

По отношение на средствата, правомощията и отговорностите, местният надзорен орган (BMA) разполага с правомощията да упражнява ефективен надзор над застрахователната и презастрахователната дейност, както и да налага санкции или да предприема действия по правоприлагане, където това е необходимо, като например да отнема лиценза за дейността на дадено дружество или да сменя изцяло или частично управителните му органи. BMA разполага с необходимите финансови и човешки ресурси, експертни познания, капацитет и правомощия за ефективна защита на всички притежатели на полици и бенефициери.

(11)

По отношение на платежоспособността, изготвената в съответствие с бермудското изискване за платежоспособност (Bermuda Capital Solvency Requirement — BSCR) оценка на финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните дружества или групи се основава на стабилни икономически принципи, а изискванията за платежоспособност — на икономическата оценка на всички активи и пасиви (т.нар. „Economic Balance Sheet“). Това осигурява съпоставимост между застрахователите. Според BSCR застрахователните и презастрахователните дружества трябва да притежават адекватни финансови ресурси. В него са формулирани критерии за техническите резерви, инвестициите, капиталовите изисквания (включително минимално равнище на капитала) и собствените средства, като изисква навременна намеса на ВMA, ако капиталовите изисквания не са изпълнени или ако интересите на притежателите на полици са застрашени. Капиталовите изисквания са основани на риска и имат за цел количествено изразяване на рисковете. Основното капиталово изискване (т.нар. „завишено капиталово изискване“ — ЗКИ) се изчислява така, че да покрива неочаквани загуби от дейността. Друго изискване — абсолютното минимално капиталово изискване (т.нар. „минимален праг на платежоспособност“) понастоящем не отчита риска, но ВМА ще го измени и от 1 януари 2017 г. за всички животозастрахователни дружества ще прилага праг от 25 % от ЗКИ. От края на 2015 г. BMA ще въведе тези законови изисквания за капитала и излишъка за всички класове застрахователни дружества, с изключение на каптивните застрахователни дружества и застрахователните дружества със специална цел. По отношение на моделите, застрахователните дружества могат да използват стандартен или вътрешен модел.

(12)

По отношение на управлението, бермудският режим на платежоспособност задължава застрахователните и презастрахователните дружества да разполагат с ефективна система за управление, която по-конкретно налага ясна организационна структура, изисквания за квалификация и надеждност на лицата, които реално управляват дружествата, ефективен процес за предаване на информация в рамките на самите дружества и към ВMA. Освен това ВМА извършва ефективен надзор на възложените на външни изпълнители функции и дейности.

(13)

В BSCR също така се изисква застрахователните и презастрахователните дружества и групи да поддържат функция за управление на риска, функция, следяща за спазване на изискванията, функция за вътрешен одит и актюерска функция. BSCR налага система за управление на риска, която позволява идентифициране, измерване, наблюдение, управление и отчитане на рисковете, както и ефективна система за вътрешен контрол.

(14)

По силата на действащия в Бермуда режим промените в търговската политика или управлението на застрахователните и презастрахователните дружества или групи, или в квалифицираните дялови участия в тях, трябва да бъдат в съответствие с доброто и разумно управление. По-специално придобиванията, промените в бизнес плана или в квалифицираните дялови участия на застрахователните и презастрахователните дружества или застрахователните групи се съобщават на ВMA, който може да наложи подходящи санкции, ако това е оправдано, като например да забрани придобиване. По-специално, в Акта се предвиждат разпоредби, с които към изискванията за акционерите се добавя задължението да обявяват продажбата на акции или дялове в публични и частни дружества.

(15)

По отношение на прозрачността, застрахователните и презастрахователните дружества или групи са задължени да предоставят на ВMA необходимата за надзора информация и да публикуват най-малко веднъж годишно отчет за своята платежоспособност и финансово състояние. Качествената и количествената информация, която трябва да бъде оповестявана, е в съответствие с Директива 2009/138/ЕО. Изискванията към застрахователните дружества и групи да публикуват такъв отчет отразяват до голяма степен разпоредбите в Директива 2009/138/ЕО. Предоставянето на дерогации е възможно, ако публикуването би поставило дадено дружество в неблагоприятно конкурентно положение, но дори в този случай режимът в Бермуда изисква публикуването на основната информация за платежоспособността и финансовото състояние.

(16)

По отношение на професионалната тайна и сътрудничеството и обмена на информация, действащият в Бермуда режим задължава всички лица, които работят или са работили за ВMA, в това число одиторите и експертите, действащи от името на ВMA, да спазват професионална тайна. Тези задължения също така предвиждат поверителната информация да не може да бъде оповестявана, освен в обобщена или съкратена форма, без да се засягат случаите, уредени от наказателното право. Освен това ВMA използва поверителната информация, получена от други надзорни органи, единствено при изпълнението на задълженията си и за целите, предвидени от закона. Според действащия в Бермуда режим, ако застрахователно или презастрахователно дружество е обявено в несъстоятелност или е преминало през принудителна ликвидация, поверителната информация може да се оповестява, ако тя не се отнася до трети страни, участващи в опитите за оздравяване на това предприятие. ВMA може да изпраща поверителна информация, получена от друг надзорен орган, на органи, институции или лица, обхванати от задълженията за професионална тайна в Бермуда, само след изричното съгласие на съответния надзорен орган. ВMA е подписал с Международната асоциация на застрахователните надзорни органи и с всички държави членки на Съюза меморандум за разбирателство с оглед координиране на международното сътрудничество, по-специално във връзка с обмена на поверителна информация.

(17)

По отношение на последиците от своите решения, ВMA и другите бермудски органи, които имат правомощия за осигуряване на доброто функциониране на финансовите пазари, разполагат с инструменти за проучване на отражението на решенията върху стабилността на финансовите системи в глобален мащаб, особено при спешни кризисни ситуации, и за отчитане на потенциалното проциклично въздействие при извънредни събития на финансовите пазари. Съгласно действащия в Бермуда режим посочените по-горе органи редовно заседават съвместно, за да обменят информация за рисковете за финансовата стабилност и да координират своите действия. Аналогични срещи се провеждат на международно равнище. На тях бермудските органи обменят опит по въпросите на финансовата стабилност например с колегиите от надзорни органи на държавите членки на Съюза и с EIOPA.

(18)

В членове 378 и 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 също се определят специфични критерии за еквивалентност за презастрахователната дейност и за надзора на групи.

(19)

По отношение на конкретните критерии за презастрахователната дейност съгласно член 378 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, започването на презастрахователна дейност подлежи на предварително разрешение от ВMA.

(20)

По отношение на конкретните критерии за надзор на група съгласно член 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, ВMA разполага с правомощието да определя кои дружества попадат в обхвата на надзора на равнище група и да упражнява надзор върху застрахователните и презастрахователните дружества, които са част от група. Поднадзорни на ВMA са всички застрахователни и презастрахователни дружества, в които дружество, притежаващо дялово участие, според определението в член 212, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, упражнява господстващо или значително влияние.

(21)

ВMA може да направи оценка на профила на риска, финансовото състояние и платежоспособността на застрахователните и презастрахователните дружества, които са част от група, както и на бизнес стратегията на групата.

(22)

Отчетните и счетоводните норми позволяват мониторинг на сделките в рамките на групата и на концентрацията на риска, за които застрахователните и презастрахователните групи трябва да докладват поне веднъж годишно.

(23)

ВMA освен това ограничава използването на собствени средства на застрахователно или презастрахователно дружество, ако те не могат да бъдат ефективно предоставени, за да се покрие капиталовото изискване за притежаващото дялово участие дружество, за което се изчислява платежоспособността на равнище група. Изчисляването на груповата платежоспособност води до резултати, които са най-малко еквивалентни на резултатите от методите, посочени в членове 230 и 233 от Директива 2009/138/ЕО, без двойното отчитане на собствените средства и след елиминиране на вътрешногруповото създаване на капитал чрез взаимно финансиране.

(24)

Тъй като действащият в Бермуда нормативен и надзорен режим за застрахователните и презастрахователните дружества и групи отговаря на всички критерии в членове 378, 379 и 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, може да бъде прието, че той покрива критериите за пълна еквивалентност, предвидени в член 172, параграф 2, член 227, параграф 4 и член 260, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, с изключение на нормите за каптивните застрахователни дружества и застрахователните дружества със специална цел, които се управляват от друг нормативен режим.

(25)

Директива 2009/138/ЕО се прилага от 1 януари 2016 г. Поради това с настоящото решение следва действащият в Бермуда режим на платежоспособност и пруденциалност да бъде приет за еквивалентен, считано от същата дата.

(26)

С Делегирано решение (ЕС) 2015/2290 на Комисията (4) на действащите в Австралия, Бермуда, Бразилия, Канада, Мексико и Съединените американски щати режими на платежоспособност бе предоставена временна еквивалентност. С оглед на правната сигурност и предвид факта, че с изключение на нормите за каптивните застрахователни дружества и застрахователните дружества със специална цел действащият в Бермуда режим на платежоспособност за застрахователните и презастрахователните дружества и групи отговаря на критериите за пълна еквивалентност, това решение е необходимо да се измени,

1)

заглавието се заменя със следното:

„Делегирано решение (ЕС) 2015/2290 на Комисията от 5 юни 2015 г. относно временната еквивалентност на действащите в Австралия, Бразилия, Канада, Мексико и Съединените щати режими за платежоспособност, приложими към застрахователните и презастрахователните дружества с централни управления в тези държави“;

2)

член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Действащите в Австралия, Бразилия, Канада, Мексико и Съединените щати режими за платежоспособност, приложими към застрахователните и презастрахователните дружества с централни управления в тези държави, се приемат за временно еквивалентни на режима, посочен в дял I, глава VI от Директива 2009/138/ЕО.“

4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/55

(1)

С Директива 2009/138/ЕО се създава основан на отчитането на риска режим на платежоспособност за застрахователните и презастрахователните дружества в Съюза. Пълното прилагане на Директива 2009/138/ЕО от страна на застрахователите и презастрахователите в Европейския съюз ще започне на 1 януари 2016 г.

(2)

По силата на член 311 от Директива 2009/138/ЕО Комисията може да приема делегирани актове, предвидени в тази директива, и преди датата на прилагането ѝ.

(3)

Член 172 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността на режима на платежоспособност на трета държава или юрисдикция, приложим към презастрахователната дейност на дружества с централно управление в нея. Потвърждаването на еквивалентността позволява презастрахователните договори, сключени с дружества с централно управление в тази юрисдикция, да бъдат третирани по същия начин както презастрахователните договори, сключени с дружество, лицензирано по посочената директива.

(4)

Параграф 4 на член 172 от Директива 2009/138/ЕО предвижда определяне на срочна временна еквивалентност за трети държави или юрисдикции, чиито режими за платежоспособност на презастрахователя отговарят на определени критерии. Определената временна еквивалентност е валидна до 31 декември 2020 г., като в съответствие с член 172, параграф 5 е възможно подновяване най-много за една година.

(5)

Член 227 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността при застрахователите от трета държава, които са част от група, чието централно управление се намира в Съюза. Когато на такива групи е разрешено да използват приспадане и агрегиране като консолидационен метод за целите на отчитането на равнище група, потвърждаването на еквивалентността позволява за целите на изчисляването на изискванията за групова платежоспособност и на допустимите собствени средства да се вземат предвид нормите относно изчисляването на капиталовите изисквания и наличния капитал (собствените средства) не по Директива 2009/138/ЕО, а на юрисдикция извън Съюза.

(6)

Параграф 5 на член 227 от Директива 2009/138/ЕО предвижда определяне на срочна временна еквивалентност за трети държави или юрисдикции, чиито режими за платежоспособност на застрахователя отговарят на определени критерии. Определената временна еквивалентност е валидна за период от 10 години с възможност за възобновяване.

(7)

За преценката на временната еквивалентност по член 172, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО и на тази по 227, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО трябва да бъдат взети предвид редица критерии. Тези критерии включват някои общи изисквания, в частност по отношение на действащия режим на платежоспособност и на правомощията, ресурсите и отговорностите на надзорния орган. Други критерии — във връзка с постигането на пълна еквивалентност, обмена на информация с надзорните органи, професионалната тайна и др. — са различни при двата вида еквивалентност.

(8)

Японският режим на платежоспособност е уреден в два акта в областта на застрахователната дейност — законов и подзаконов, последно изменени през 2010 г. В Япония има и подробен режим за лицензиране на застрахователите. За извършването на презастрахователна дейност е необходим лиценз за общозастрахователна дейност. В надзорните указания на японската агенция по финансовите услуги (Japan Financial Services Agency — JFSA) се съдържат частични управленски стандарти, както и стандарти за управление на риска и оповестяване. Надзорните указания нямат силата на закон, но JFSA контролира спазването им и е оправомощена да налага по целесъобразност корективни мерки.

(9)

През март 2015 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) предостави на Комисията, в съответствие с член 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), становище за действащия в Япония нормативен и надзорен режим за застрахователните и презастрахователните дружества. След това EIOPA подпомогна Комисията и предостави допълнителни данни във връзка с оценката по член 227, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО на японския застрахователния сектор. Оценката на Комисията се основава на информацията, предоставена от EIOPA.

(10)

В Япония действа независим надзорен орган в областта на застраховането — JFSA, който за изпълнението на задачите си разполага с необходимите правомощия и ресурси. През 2013 г. посветеният изцяло на застрахователния надзор персонал на JFSA наброяваше стотина души, с възможност към тях да се добавят служители от друго място в организацията. Разследващите правомощия включват проверки на място, а санкциите са от административни заповеди до отнемане на лиценза и индивидуални санкции. JFSA може също така да сезира прокуратурата.

(11)

Застрахователите и презастрахователите трябва да представят на JFSA подробна отчетна информация; от своя страна агенцията разполага с широки правомощия за преструктуриране или ликвидиране на застрахователите и презастрахователите в затруднение; тези правомощия бяха ефективно използвани последните десетилетия при животозастрахователни предприятия в сериозно затруднение.

(12)

JFSA разполага с редица механизми за сътрудничество с други надзорни органи по света. От 2011 г. насам тя е страна по меморандума за разбирателство във връзка с обмена на информация между застрахователните надзорни органи на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи. Тя е сключила редица двустранни или многостранни споразумения за сътрудничество с други надзорни органи, включително няколко надзорни органа в Съюза.

(13)

Служителите на JFSA се подчиняват на строги изисквания за спазване на професионалната тайна. Правилата и практиките на JFSA осигуряват подходяща защита на поверителната информация, предоставена от чуждестранните надзорни органи. Всички настоящи или бивши служители на JFSA са задължени да съхраняват поверителна всяка информация, която получават при изпълнение на служебните си задължения. Неразрешеното ѝ разкриване може да доведе до дисциплинарни наказания, наказателни разследвания и санкции. Информацията, получена от чуждестранен надзорен орган и обозначена като поверителна, се третира като такава и се използва само за целите, договорени с чуждестранния надзорен орган.

(14)

Оценката на активите на животозастрахователните и общозастрахователните дружества се извършва в съответствие с японските общоприети счетоводни принципи. Повечето активи се оценяват по справедлива стойност. При определени обстоятелства някои класове активи (като облигации и заеми) се оценяват по счетоводна стойност. Когато активите се оценяват по историческа стойност, при определяне на собствените средства се взимат предвид повечето нереализирани печалби и загуби. Сконтират се техническите резерви за животозастраховането и дългосрочното общо застраховане. JFSA периодично определя приложимия сконтов процент за актуализиране стойността на техническите резерви. Считано от датата на договора, техническите резерви могат да бъдат изменяни само във възходяща посока (никога не се оценяват под стойността, определена към датата на договора). По този начин се отхвърлят пазарните или други обстоятелства, които биха довели до намаляване на техническите резерви (като например повишение на лихвените проценти). Застрахователните дружества са също така задължени всяка финансова година да анализират бъдещите парични потоци от гледна точка на целесъобразността на техническите резерви и ако е необходимо — да трупат допълнителни резерви.

(15)

За животозастрахователните и общозастрахователните предприятия надзорната намеса може да бъде задействана от три различни прага, т.нар. „гранични отношения на платежоспособността“ (ГОП), изразени като отношение на двойния размер на собствените средства (числител) и капиталовото изискване, наречено „общ риск“ (знаменател). „Общият риск“ обхваща подписваческия риск, риска във връзка с лихвения процент, пазарния риск, операционния риск и риска от катастрофа. Вътрешните модели се приемат по отношение на риска от катастрофа и минимална гаранция. Дори без да е нарушен най-високият праг за надзорна намеса (ГОП над 200 %) JFSA е оправомощена да налага известни коригиращи мерки като например да изисква от застрахователите да приемат мерки с цел подобряване на рентабилността и намаляване на рисковете във връзка с кредитния профил, стабилността или ликвидността. Когато ГОП е под 0 %, JFSA може да разпореди пълното или частично спиране на дейността.

(16)

Японските застрахователи са задължени да управляват рисковете поотделно и в тяхната цялост чрез дружествени планове за управление на риска. От застрахователите се изисква да провеждат системно и обстойно управление на риска. Тук се включва проучване на това дали съответните рискове са обхванати, проверка на обективността и целесъобразността на стандартите за количествено определяне и анализ на бъдещата капиталова адекватност в светлината на въпроси, свързани със средносрочните и дългосрочните стопански стратегии и деловия климат. JFSA изисква освен това от застрахователите да извършват собствена оценка на риска и платежоспособността и да докладват резултатите на борда на директорите.

(17)

Японските застрахователи са задължени по закон да представят на JFSA шестмесечни и годишни отчети за дейността. Освен това всяка година те са длъжни да изготвят някои обяснителни документи и да ги съхраняват на разположение на обществеността в централното си управление.

(18)

Японският режим на платежоспособност се развива. През 2010 г. бяха въведени изисквания за платежоспособност на равнище група. Откакто през 2011 г. EIOPA предприе оценка на еквивалентността на японската надзорна система във връзка с член 172 от Директива 2009/138/ЕО, Япония се ангажирана с реформи за усъвършенстване на режима си на платежоспособност. През 2011, 2012 и 2014 г. бе тестван в реални условия модел на счетоводен баланс, основан на икономически оценки, и бяха изготвени няколко доклада за такъв баланс. Планираните изменения дават основания да се смята, че бъдещото развитие на японския режим на платежоспособност ще доведе до засилено сближаване с Директива 2009/138/ЕО.

(19)

В резултат японският режим на платежоспособност в областта на застраховането и презастраховането се оценява, че отговаря на критериите за временна еквивалентност по член 172, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО и член 227, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО.

(20)

В съответствие с член 172, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО определеният с настоящото решение период на временната еквивалентност по посочения член изтича на 31 декември 2020 г.

(21)

В съответствие с член 227, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО определеният с настоящото решение период на временната еквивалентност по посочения член е десет години,